Български > История

Да простим, но да не забравяме ...

(1/9) > >>

Dobrev:
Хронология на комунистическия абсурд.
Нека да простим, но и да помним.

Za priyatelite ni v Türkiye:
БКП - Bulgarian Communist Party,
ЦК - Central Committee of the Communist Party,
OФ - Otechestven Front - Affiliate of the Communist Party.
Политбюро - The Highest Council of The Communist Party

*********************************************


Декември 1946
Преброяване на населението. В Пиринския край хората са принуждавани от милицията и административната власт да се записват като "македонци". От 252 575 души 63,6% (160 641 души), се записват македонци, 21,5% - българи, 11,5% - помаци. От записалите се като македонци само 28 611 посочват като майчин език македонски, останалите - български.

24-25 юли 1948
В изпълнение решението на Политбюро правителството приема постановления за реда на изселване в Северна България на помаци от всички околии по българо-гръцката граница. На нарочените за враждебни на "народната власт" помашки семейства (с техните старци, деца и пеленачета) от южната граница се дава срок от един-два часа да се приготвят и с камиони се изселват във вътрешността на страната - предимно във Великотърновско. (Завръщат се след смъртта на Сталин през 1953.) Около 1000 "нелоялни към властта" мюсюлмани са изпратени в Куциян и Богданов дол.

18 август 1949
Решение на Политбюро на ЦК на БКП да не се препятства изселническата вълна на български турци от пограничните райони и да се заяви на Турция, че ако не ги приеме до края на 1949, те ще бъдат изселени в Северна България, а по границата ще бъдат заселени българи. Нагласата за изселване в Турция сред етническите турци се дължи на политическия натиск на властта - намесата в религията, предстоящата колективизация на земята и налагането на начин на живот, противоречащ на принципите и ценностите на българските мюсюлмани.

5 април 1962
Политбюро на ЦК на БКП утвърждава "мероприятия против турчеенето на цигани, татари и българи с мохамеданско изповедание". Започва насилственото им преименуване, което до събитията през 1964 в Гоцеделчевско протича без особен шум.

6 март 1964
Съвещание на ЦК на БКП обсъжда започналата смяна на имената на българите мюсюлмани в Чеча (преименуването на българите мюсюлмани започва през 1962). Благоевградски окръг е упрекнат в изоставане.

22 март 1964
На съвещание на градския комитет на БКП в Гоце Делчев представителите на ОК на БКП в Благоевград дават за пример извършеното преименуване в Якоруда и Белица. Градският комитет начело със Съботин Генов, Петър Дюлгеров и К. Малинов предприема мерки за смяната на имената. Първоначално се оказва натиск върху българите мюсюлмани, които са партийни членове, да си сменят имената, за да служат за пример на останалите. След като съпротивата им е пречупена, те сменят имената си, но го запазват в тайна. Градският комитет в Гоце Делчев решава да бъдат създадени специални комисии по преименуването във всяка община, в които да има представители на милицията. Под предлог за учения армията също трябва да бъде на разположение за блокиране на селата. Предвижда се преименуването да бъде извършено с натиск, но без прилагане на сила.

края на март 1964
Насилственото преименуване на българите мюсюлмани предизвиква вълнения, особено силни в Рибново, Корница и Брезница. В Рибново комисията по преименуването е набита, а придружаващите я войници и милиционери стрелят във въздуха. След като силите се изтеглят от селото, хората организират денонощно дежурство и опожаряват единствения мост, за да спрат достъпа до селото. Армията и милицията блокират селото, спряно е водоснабдяването и доставката на храни. 200 души от Корница, Брезница, Лъжница и Буково са спрени в Рила, преди да стигнат пеша до София, за да протестират срещу смяната на имената. Една част от населението търси спасение в гората. Опитът за покръстване трае седмица. Местните функционери като Кръстю Тричков са за насилствено преименуване, но Тодор Живков решава на преименуваните да бъдат върнати старите паспорти. ЦК изпраща комисия, която спира преименуването и хвърля вината за насилията върху местното партийно ръководство. Редът е възстановен през април. На 12 май 1964 Политбюро осъжда местните функционери, които са изпълнили погрешно решението от началото на март.

17 юли 1970
Решение на ЦК на БКП за "класово-партийното, патриотичното и интернационалното възпитание на българите с мохамеданска вяра". Според компартията българите мохамедани попадат под влиянието на ислямския фундаментализъм и се турчеят и затова са нужни мерки за "пълно избистряне на съзнанието им". За първи път с официален документ е наредена смяната на имената "при пълна доброволност и убеденост".

3 август 1970
Пленум на Окръжния комитет на БКП в Смолян обсъжда решението за смяна на имената. Следват пленуми на общинските партийни ръководства, където решението е сведено до знание на партийния актив и незабавно приведено в действие. "Възстановяването на историческата истина" става на ритуални събори с художествена програма и речи и със смяна на имената на големи групи хора, като документите са приготвени предварително. Първият събор е проведен в с. Изгрев, община Неделино, с военна музика от Смолян и сваляне на фереджетата на жените.

януари 1972
В рудниците в Родопите са уволнени хора, които не са пожелали да сменят мюсюлманските си имена след решението на ЦК на БКП от 17 юли 1970.

15-17 март 1972
Милиция и армейски подразделения с танкове правят блокада на село Барутин, Смолянско. Миньорите от урановия рудник са бити, за да сменят имената си. След тридневна обсада армията и милицията навлизат в селото със стрелба. Милиционери и войници нахлуват от къща на къща, има много пребити. Убити са Неджибе Келосманова и Емине Ибрахимова, шестима са ранени, шестима са осъдени на затвор.

май 1972
Смяна на имената на българите мюсюлмани в Якоруда и Бунцево. При опит на група хора да отидат на протест в София е убит един човек от групата; по-късно в Бунцево е убит от протестиращи секретарят на градския комитет на ОФ в Якоруда, агитиращ за смяната на имената.

декември 1972
Мюсюлмани от с. Корница са привиквани в милицията в Гоце Делчев и са принуждавани да подпишат декларации за смяна на имената. Началникът на VI отдел на Държавна сигурност в Гоце Делчев прави опит да арестува полевъдния бригадир, но жените от селото не му позволяват. В отговор е изпратена група милиционери с кучета, което предизвиква излизането на хората на площада. Те остават там в продължение на три месеца, като настояват да бъдат признати официално за турци, децата им да се обучават на турски език и да не се посяга на имената им. По време на денонощния им протест в селото идват първият секретар на ОК на БКП в Благоевград Петър Дюлгеров, военни начело с командващия Първа българска армия ген. Борис Карамфилов, местният партизански командир ген. Крум Радонов.

28 март 1973
Призори между 500 и 2000 милиционери и войници обграждат село Корница, Гоцеделчевско. Изходите на селото са блокирани от картечари. Хората се събират на площада и се отбраняват с камъни и колове. Милицията и армията откриват автоматична стрелба. Убити са петима души от селото, а десетки са ранени и пребити. Ранени са и няколко милиционери. Много от ранените се страхуват да отидат в болницата и остават по домовете си. 10 души от протестиращите са осъдени общо на 78 години затвор, някои от протестиращите са изселени. След като протестите са смазани, смяната на имената е извършена под ръководството на секретаря на ГК на БКП в Гоце Делчев Борис Аврамов.

25 април 1973
В 5.00 сутринта в Девин въоръжени с автомати милиционери нахлуват в къщите на три семейства, които единствени в града запазват имената си. Според началника на местната милиция тези хора са "реакционни и консервативни елементи - религиозни фанатици, туркофили, представители на старото поколение в родовете", накарали отделни родове в Девин да не сменят турско-арабските си имена с български, подготвяли "клеветнически материали, предназначени за ООН" и искали политическо убежище в Турция. С прокуророрско нареждане членовете на семействата са принудително заселени за 5 години в различни села в Михайловградско и Видинско. През януари 1974 девинските комунисти отчитат успешното приключване на кампанията по смяната на имената в Беден, Брезе, Настан, Селча, Стоманово, Грохотно и Девин, извършена от 350 активисти.

5 януари 1978
Писмо на Тодор Живков до членовете на Държавния съвет "Някои съображения относно по-нататъшното развитие на празнично-обредната система в НР България". На 12 април Държавния съвет приема документ за "празнично-обредната система", според който традиционните християнски и мюсюлмански обичаи трябва да бъдат заменени с изкуствено създадени церемонии, "в които да се залагат комплексни политически, естетически, нравствени и социално-психологически моменти".

14-16 август 1989
Граждански протести в Гоцеделчевско срещу правителствената политика на асимилация и отказа да бъдат издавани паспорти на помаците, които искат да емигрират в Турция. Части на Червените барети смазват протестите. Въведен е вечерен час. На 17 август членът на Политбюро и секретар на ЦК на БКП Милко Балев пристига в района за разговори с местното партийно и административно ръководство.

13 октомври 1989
Тодор Живков се среща с главния мюфтия Недю Генджев, който "изразява благодарност за свободата, с която се ползва мюсюлманската религия в България и за уважението и подкрепата, оказвани от държавата".

10 декември 1989
Между 50 000 и 100 000 души участват в митинг на СДС. Желю Желев призовава за Кръгла маса и преговори между БКП и опозицията. Митингът аплодира резолюция, призоваваща за премахване на ръководната роля на БКП; премахване на партийните организации по месторабота, в милицията, армията, съда и прокуратурата; оставка на целия Централен комитет на БКП, включително на шефовете на отдели на ЦК и на всички окръжни и градски комитети на БКП; финансова ревизия на БКП и другите казионни обществени организации. Оратори са Петко Симеонов, Желю Желев, Янко Янков, Славомир Цанков, Христофор Събев, Румен Воденичаров, Марко Ганчев, Михаил Иванов, Николай Василев, Петър Дертлиев, Милан Дренчев, Васил Митров, Петър Слабаков, Константин Георгиев, Георги Спасов, Ангел Ахрянов. Илия Минев отново не е допуснат да говори.

10 декември 1989
Повече от 5 000 етнически турци и помаци се присъединяват към митинга на СДС в София. Те носят плакати с надписи за прекратяване на политиката на асимилация и за религиозни и културни права.

16 декември 1989
Митинг на български мюсюлмани в Гоце Делчев с искане да бъдат възстановени човешките им права.

26-28 декември 1989
Митинги пред парламента на български мюсюлмани с искане да се върнат имената им.


********************************************************************
Още за Възродителния процес, принудителното сменяне на имената на турците и масовото изселване - ето тук: 1981-1989

Пламен Пасков:
Аз бих внесъл само една поправка: през зимата на 1990 година на митинг бяха само помаци, а не турци, и си искаха само имената - политически искания нямаха.
Бях съвременник и го знам, защото го видях с очите си и бях много често в София тогава.

Adem1:
 
   Da priateliu naistina biaha samo pomatsi,a turtsite biaha hvanali pitia za Turtsia.
   A znae6li agenta i arhitekta na taka nare4enia Vizroditelen protses Dogan kide be6e?
   Pred NDK na sigurno miasto sibira6e podpisi,kato vidia,4e glasit na pomatsite se 4u ot progresivnata svetovna ob6testvenost daje bez da se prisiedini kim pomatsite vsi4ki  tehni postijenia gi opisa kato svoi i na DPS.DPS mislia ,4e znae6 kakvo e?DPS=BKP+DS+BSP
   
   

Subeyi Kurt:
Za da se izbistri nasheto saznanie nashite ''bratya balgari'' ni spirat vodosnabdenieto, dostavkata na hrana, obkryjavat ni kartechari, strelyat po nas bez da im puka za nishto. Bili sme turkofili. Sled vsichkte zverstva uprajnyavani varhu nas kak moje da se tvardi za bratsvo.  Nikoga i nikade v Balgariya ne sam pochuvstval bratsko otnoshenie ot strana na balgarite. No v Turciya neshtata sa savsem razlichni. İma celi sela zaseleni s pomaci. Nikoy ne se pritesnyava da se nareche pomak, daje naprotiv, izpitvat gordost. Oficialnata Turska istoriya ni naricha Pomak Türkleri, syshto kakto Kırım Türkleri,( Krimski Turci) Pechenek Türkleri, Kuman Türkleri, Bulgar Türkleri ( pra-bulgarite) i t.n.  Albancite si pravyat svatba s albanska muzika, Turskite izselnici ( mladite) si puskat balgarska muzika na svatbite poradi nostalgiyata ili moje bi za da sa po-razlichni ot drugite koeto az oshte ne moga da si obyasnya i mi e dosta interesno. Pitam se '' Otkade ta nakade'' Ce la vie !!! Ne mojesh da go promenish. İma si svoi zakoni. No darjavi koito ne mogat da talkuvat polojitelno tezi zakoni gi vijdame kak se topyat kato naselenie ili kak buksuvat po patya na civilizaciyata. Az sam na mnenie che i dori da si smenim imenata i vyarata ( MAZALLAH ) pochti nishto nyama da se promeni zashtoto tozi antagonizam veroyatno e sashtestvuval oshte predi da priemem islama. 

Mangr:

--- Quote from: Пламен Пасков on September 13, 2008, 19:47 ---Аз бих внесъл само една поправка: през зимата на 1990 година на митинг бяха само помаци, а не турци, и си искаха само имената - политически искания нямаха.
Бях съвременник и го знам, защото го видях с очите си и бях много често в София тогава.

--- End quote ---

As sashto potvrajdavam tova che baha samo Pomaci, Organizirani ot NFT Podkrepa s organizator i rekovoditel Asan Belkov pomak roden v selo Dolno Izvorovo ili staroto mu ime Gusovo kazanlashka obshtina na nego bashta mu e roden v Kornica a maikamu v Tuhovishta, i podkrepam poprafkata na Plamen.

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page