Български > Помаци

Версии за етимологията на названието "Помаци"

<< < (67/105) > >>

pomak BG:
От османския период в българския език са останали множество турски думи на предмети и наименования. Като например от появилото се по това време дюлгерство се въвели новите турски термини темел, мартак, кьортаван, дюшеме, сачак и пр. Едно от използваните термини по това време е било и така пополярното за времето си наименование “ямак”, което е отбелязвано и в регистъра на войнуците в Ловешко от 1548 г. Ямаците са били от населението със специален статут. Думата в превод от османотурски език означавало ”помагачи”. Ямаци е имало и сред православните, в райони където еретици не са живеели. Но за разлика от първите, еретиците се оказали по-ямаци, от което произлезло и наименованието им помаци. Освен наименованието на това население, през Османският период, възникнало наименованието и на други народи, сред които са и къракачаните, което в превот от турски означава бягащи по къра или пастируващи, като преди това къракачаните се обозначавали като траки.

PETER:
Нерде "население със специален статут" (професия, демек), нерде народ.
Че то, по тая логика, трябва и абаджиите примерно да са народ, и дюлгерите да са народ и т.н.
Голямо народотворчество май ще падне, ходжа :)

pomak BG:
PETER В първите години на Османската власт на Балканите е имало много малко мюсюлмани, а газавата с навдигащите се васални княжества ставал все по неизбежен. Поради това според австриеца Йозеф фон Хамер от страна на османлиите били полагани особени усилия за откриването на два вида “нестандартни” населения, сред който били тюрките тангристи иеретиците: павликяните и богомилите, които не изповядвали християнството по начина изповядван от католиците и православните. Тези два вида население попадали в групата на ехли китап като монотеизти, т.е. не съдружаващи с Бог или противници на политеизма. За да бъдат привлечени на страната на оправляващите на тях им се давали, както казваш и ти длъжности или професии. Към населението със специален стату не попадали дюлгерите и абаджиите, но попадали войнуците, ямаците и двете спомагателни подразделения към армията, спадали търпанджиите (косачи на трева за конете на войската), джелепкешани или пастирина султански стада, соколари, които обучавали соколи за лов, дервенджии охранители на проходи и пр.

Както посочих и по горе в това население със специален статут попадали и православни, в райони които имало нужда от такива, но там е нямало тангристи или еретици.

Dobrev:

--- Quote from: ali m on March 20, 2010, 18:02 ---А вие"истинските помаци" на попа Саръев и"Дружба Родина" просто се скрийте и не осквернявайте името  на най-стъпкания,унизен и обезправен народ наречен помаци,а простоо си се самоопределете забългари ходете си на църква и идете дядо поп Саръев да ви напръска със светена вода.Така че май вие трябва да се разкарате и да не говарите от името на помаците или на тези,които се самоопределят за такива .... а в България такива като любовта на Цецко "Дружба Родина" разрушиха хиляди джамии и месджиди и дори посегнаха на мъртвите изпочупвайки надгробните камъни с арабски надписи за да скрият доказателствата за истинския произход на помаците -арабския.
--- End quote ---

Дорсунски, няма нужда да ходим в църкви за да сме българи. Опитите ти за смесване на религия с етнос можеш да ги практикуваш сред неграмотните хорица.

А невероятното ти умозаключение за "надпис на арабски - следователно сме араби" е върха на интелектуалните ти напъни.

До 1928 година Османската империя използва арабската азбука. Всички османско-турски надписи и документи до 1928 година са с арабски букви. Това, че надписите са с арабски букви, не превръща автоматично всички турци в араби, нали?

В опит да модернизира Турция, Мустафа Кемал Ататюрк въвежда латинската азбука със специален указ, замествайки арабската азбука. Това става в 1928 г.

На всички ни е ясно проарабското ти отношение и желанията ти да измислиш някаква фантасмагорична история, която ни свързва с арабите, но недей да правиш всички помаци за смях. Сред нас има и такива, които могат да четат. Отдавна мина времето, в което непросветените маси разчитаха на свещениците да им свеждат истини за живота.

Dobrev:

--- Quote from: ali m on March 29, 2010, 19:48 ---   
  Както видяхме по-горе, може би тези проповедници са започнали да навлизат на Балканския полуостров още с първите нападения на арабите срещу Константинопол през 674 год.и постепенно започнало оформянето на муслиманско ядро,което постепенно се увеличавало,тъй като и византийската политика съдействала за този процес заселвайки много войни и пленници по северните си граници подобно но колонистите около р.Вардар това се случва от 7-ми до 10-11 век.Една част от тези заселници били войска от армиите на Арабския халифат,която след възникналите противоречия вътре в халифата са потърсили убежище във Византия,най-вече привържениците на имам Али след като бива убит в град Куфа.
--- End quote ---


Обсадата на Константинопол от арабите:

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D0%B1%D1%81%D0%B0%D0%B4%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%9A%D0%BE%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%BB_%28718%29

„...Арабите били нападани по суша и от жителите на града, и от българите, а в морето — от ромейските кораби, а от другата страна на морето [на малоазийския бряг] — от ромейската предна линия. Българите нападали арабите и ги посичали; тези последните се боели повече от българите, отколкото от ромеите. Отвън арабите били притеснени от по-голяма беда, отколкото ромеите отвътре. Дошла зимата, а арабите се боели да се оттеглят; първо — от техния цар, второ — от морето и трето — от българите. Вихърът на смъртта ги грабнал. Маслама ги излъгал, казвайки, че скоро ще пристигнат подкрепления от техния цар. Ромеите били обсадени, но арабите не били по-добре от тях. Гладът ги притискал толкова много, че те изяждали труповете на мъртъвците и собствените си нечистотии. Те били принудени да се унищожават един другиго, за да се хранят. Една крина жито струвала десет денарии. Те търсели малки камъчета, с които да утолят глада си. Изяли и отпадъците от корабите си.“ -  Михаил Сирийски.

Блокирани от българите по суша, арабите прекарват изключително тежка зима, като множество от тях умират от болести и глад. През пролетта на 718 година кан Тервел нанася на арабите поредното поражение.

Битката на Тервел с арабите:
"Операция слава" с Росен Петров, част 3 (3/5)



http://en.wikipedia.org/wiki/Siege_of_Constantinople_%28717%E2%80%93718%29

Bulgarian aid

The Bulgars, who had established friendlier relations with the Byzantines a year earlier under Khan Tervel, ostensibly because of the looming Arab threat, came to the aid of the besieged city in the fall of 717. Norwich states "The Bulgars had no love for the Byzantines, but they were determined that, if Constantinople were to be taken, it should fall into Bulgar rather than Arab hands." The Arabs were surprised by the new and unexpected enemy and his attack on their own camp, followed by a horrible massacre. Encouraged by this, the Byzantines opened the gates and attempted to break the siege, but were stopped at the Arab trenches and had to retreat back behind the city walls because of the following Arab counter-attack. This scene was repeated several times during the siege with the same ill success for both sides. The incessant Bulgar attacks in the rear of the Arabs forced them to build trenches also against the Bulgars. This way, however, the Arabs found themselves in a thin line between two fortifications, which were attacked both by Bulgars and Byzantines. After an unusually harsh winter, weary from the long attrition of siege warfare, thinned out by disease and hunger, and demoralized by the lack of success in assaulting the city, the Arabs attempted to retreat to their ships in July, but were devastated by a Bulgar attack against their land forces. Contemporary chroniclers report at least 22,000-32,000 Arabs died in the first Bulgar attack.


Arab retreat

Unable to continue the siege in the face of the Bulgarian onslaught and lack of successes, the Arabs were forced to abandon their ambitions on Constantinople in August. Part of the Arab army attempted to withdraw back through Anatolia while the rest attempted to withdraw by sea in the remaining Arab vessels. A devastating storm wrecked the Arab fleet on its way back, destroying all but five galleys and drowning the men who had retreated by sea.

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page

[*] Previous page