Български > Помаци

Версии за етимологията на названието "Помаци"

<< < (69/105) > >>

isa71:
През 904г арабски флот и армия, водени от гръка-ренегат Лъв Триполит, нахлули в Солун, плячкосали го и отвели много от жителите му в плен. Симеон видял възможност да завладее града и да го насели с българи. Византийците успели да откупят града, но Симеон получил териториални отстъпки в Тракия  и Македония, като границата между двете държави минавала на 20км от Солун. Данни за последното се извличат от Наръшки надпис, датиращ от същата 904 г.
http://wapedia.mobi/bg/%D0%A1%D0%B8%D0%BC%D0%B5%D0%BE%D0%BD_I

Hashashin:
Че арабите са завладели Солун е факт. Но за разспространение на исляма в тогавашните православни България и Византия няма как да става дума. Да, търговци мюсюлмани е имало, но и сега има търговци араби в България- да сте чули някой от тях да проповядва ислям и да обръща в исляма християни? Няма такова нещо. Още по-невъзможно е било да се случи в онези времена, когато християнството се е спазвало фанатично и за всяко едно отклонение от него наказанието е било смърт.
Иса, няма какво да го населва Солун. Солун винаги е имал компактно население от български славяни. И днес да отидеш в града ще чуеш два езика- гръцки и български ;)

pomak BG:
Това не е така Балканджия. Християнството се спазвало в градовете, а по високите и одаличени райони, като Родопите и Македония по-разпространен бил еретизма. по онова време ислямската религия била с афторитет. Много от търговците които са ходили на изток са разправяли все хубави неща, тъй като по-това време се развивал Арабския халифат и цивилизация. Може да се предположи че градовете Басра, Дамаск, Кайро, Гренада и пр. са били нещо като днешните Нюйорк, Берлин, Париж, Мадрид и пр.

isa71:
Като цяло Крумовото законодателство е отражение на социалните отношения в българското общество по онова време, пречупени през призмата на тогавашните норми. То има определено наказателен характер и ни дава сведения за характера на съдебния процес.

Съдържание

“Ако някой наклевети някого, то той да не се слуша, докато вързан не се разпита и ако се окаже лъжец или клеветник, да се убие”

“Ако някой наклевети някого... и ако се окаже лъжец или клеветник, да се убие” – наказателно-правна норма. Дава сведение за това каква санцкия следва при извършването на определено деяние – в случая ако се установи, че заподозреният е извършител на клеветнически донос. Предполага се, че тази най-тежка санкция се прилага в случай, че клеветникът се опитва да набеди друг в извършването на особено тежко престъпление.
“...да не се слуша, докато вързан не се разпита...” – тази процесуално-правна норма ни дава информация за характера на съдебния процес, а именно че чрез мъчения се изтръгва самопризнание.

“Който дава храна и подслон на крадеца, да се конфискува имуществото, а на крадеца да се пречупят пищялките”

“Който дава храна и подслон на крадеца...” – следва да се тълкува като защита и укриване на крадеца
“...да се конфискува имуществото...” – наказателно-правна санкция, която се налага над укривателите
“...а на крадеца да се пречупят пищялките.” – под пищялки се има предвид китките; членовредителните санкции като тази са характерни за средновековното право, целяло се е да се увреди този орган, който извършителят би използвал отново за да повтори престъплението си.

“Да се изкоренят всички лозя.”

Тази правна норма не съдържа наказателна санкция, по своята същност е административна норма.

“На просяците да се дава толкова, че те повече да не просят, а който не прави така, да му се конфискува имуществото.”

Най-вероятно тук става въпрос за отстъпването на земя на просещите, но не напълно безвъзмездно. Тази правна норма показва, че вероятно е имало голяма имуществена диференциация в българското общество, а при положение, че просяците се споменават изрично в закон, то по всичко личи, че те са били много на брой.

Заключение
Крумовото законодателство по своя характер е назателно. То ни дава картина за най-разпространените по това време престъпления в българските земи, както и за съдебния процес, който се осъществява. В него не се дават сведения за развитието на феодалните

някои знае ли от къде е взаимствал тези закони хан Крум

Hashashin:
PomakBG, за Басра, Дамаск, Багдад, Кайро и Гранада си напълно прав. По това време земите на халифата са били център на цивилизацията. И за еретиците в планините си прав. Но може да се каже, че по това време една огромна част от населението ан България е било с богомилски вярвания. Това е видно от съчинението на презвитер Козма. Но търговците никога не са се занимавали с разпространение на религия. Религия се разпространява от духовни лица, а не от търговци. А дълбоко се съмнявам че царете и императорите ще оставят ислямски духовници свободно да проповядват в държавите им.

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page

[*] Previous page