Български > Помаци

Версии за етимологията на названието "Помаци"

<< < (18/105) > >>

Gelina:
Ако сме отродени защо сме все още в Бг? Вие Г-н Пасков от къде пишете? Напротив,на мен България си ми е родината, незнам всъщност вие какво искате, един път така,после иначе! Изобщо не ви разбирам!

Пламен Пасков:

--- Quote from: Gelina on October 09, 2008, 11:29 ---Ако сме отродени защо сме все още в Бг? Вие Г-н Пасков от къде пишете? Напротив,на мен България си ми е родината, незнам всъщност вие какво искате, един път така,после иначе! Изобщо не ви разбирам!
--- End quote ---
Gelina, когато пиша на някого, че е отроден, и пиша "вие", никога, запомнете го, никога нямам предвид всички помаци, а само съответния опонент, който съм цитирал в постинга си.
Няма защо да приемате по ваш адрес неща, които са били предназначени за други.
Ако силно ви интересуват моите митарства по света, мога да ви разпиша не само страните, където съм бил или се намирам в момента, но и календарния ми план до края на следващата година, който е пак толкова динамичен.
А вие можете да го интерпретирате както си пожелаете.

Gelina:
Поздравления,че пътувате по света! Не,не ме интересува вашия график! "Човека е човек,когато е на път" нали така?
Просто е излишно само да се вмъкват дразги,тоя такъв,оня друг.

rcn:

--- Quote from: Gelina on October 09, 2008, 13:01 ---Поздравления,че пътувате по света! Не,не ме интересува вашия график! "Човека е човек,когато е на път" нали така?
Просто е излишно само да се вмъкват дразги,тоя такъв,оня друг.

--- End quote ---

Не се нервирай, той доктора по интернет пътува кат нас  :).
Дет се вика - всички сме пътници :)

Беглик:
Поздравления Гелина за хубавия цитат. Ето още малко от същото място:

От залеза до изгрева - в небето на надеждата узрял,

под свечерената самотност на простора

пренесъл своя земен дял

през живожарищата на позора;

през горестта на сто страдания,

през люта бол и разстояния

на времето завоите опасни извървял -

при тебе се завръщам пак! - Не съм ли закъснял?
 

Очите ти ме гледат с прежната си тиха благост

и пак са милващи и нежни твоите ръце корави.

Наистина ли пак за твоите очи съм драгост,

наистина ли през отлъката не ме забрави,

нима наистина не съм ти отмилял?

 

Грижовна моя! Питаш ме защо съм омрачнял,

защо съм бавен и суров, и тъжен днес -

какво душата ми зачерни и лечали?

На лакът ли съм спал нощес,

слана ли на лицето ми е спала,

сърцето жалба ли не може да прежали?

 

Недей ме пита! Замълчи!

За пътя извървян, за моята безмилостна тегоба

не всеки има майчините укорни очи.

Не позволявай дребничката хорска злоба

да ме досегне със злорадо съжаление!
.....................................

Ще отекнат през обедния кръстопът годините.

И пак ще се върти по стародавния си път земята -

деня на хората ще грейне още по-засмян.

Ще имат те редовен превоз до луната с експрес ракетоплан.

 

Ще има пак звезди... и кучета... ще има,

виещи към тях... като преди.

Яснее този мирен ден отвъд. На път!

Човекът е човек тогава, когато е на път!

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page

[*] Previous page