Български > История

Помаците наследници ли са на богомилите и павликяните?

<< < (32/47) > >>

павликянин:
Здравейте, братя и сестри! Обръщам се така към Вас така,защото не Ви деля на религии или региони. Всички сме българи. От скоро се запалих по темата за корените си и ще се втрещите за това което ще Ви споделя. Споделям го защото съм много бос със историята. Корените на майчиния ми род са от с.Горан, Ловешко. Старото име на селото е Долно Павликени!!! Селото е основано от заселили павликяни от днешно пловдивско, Македония и т.н. Но всички са били павликяни. Корените на бащиния ми род са от с.Славщица, Ловешко. Селото е основано от бягащи от настъпващите турци българи от с.Малка Желязна, което се намира на около 20-25км. Има доста преселници от с.Торос, което също е на десетина километра от с.Славщица. Характерното за с.Малка Желязна, с.Торос и с.Горан е, че са основани от павликяни бягащи от турското нашествие в Южна България и най вече Западните Родопи. Жителите на с.Малка Желязна и с.Торос се определят като помаци. В съседство има десетки села с помаци запазили множество езически обичаи нехарактерни за исляма. И тук идва голямата загадка диалектът, който се говори в с.Горан спада към към помашкия диалект характерен за помашките села в Тетевенско, Бяла слатина и региона. Тук са ссе заселили много павликяни... Моите изводи са, че помаците са си живи траки от Родопите. Българщината и нейните корени са се съхранили в планината сред най чистите и затворени общества помаците! Които според мен не са мюсюлмани, а са потомци на траките прекалено много обичаи съвпадат при помаците, траките и павликяните... Оборете ме! :-)

Hadj:
Павликянин.След като си решил да се ровиш в произхода на нас помаците проучи поръво своя.Има достатъчно сведения за произхода на павликяните.Има и такива които доказват .че част от павликяните са приели исляма.Ние знаем за тракийските ни корени,но сме убедени, че това на което в България казват "българщина" /ПРАВОСЛАВНОТО ХРИСТИЯНСТВО/ няма общо с корените ни.

KaraIbrahim:
 Здравей,павликянино!Добре си дошъл във форума ни!
Имаш право относно тракийското начало при помаците.Но как да го разбирам твърдението ти,че според теб не са мюсюлмани? Кои не са мюсюлмани - помаците или траките?
 Има нещо относно помаците,което никой не иска да го признае или проумее - тяхната уникалност.Всеки се стреми да докаже,че сме българи.Но винаги липсва едно уточнение - кога точно се е зародило българското национално самосъзнание.
  Изащо твърдиш,че българщината е съхранена в Родопите?Това,което е съхранено в Родопите го е имало далеч преди да се заговори за българщина...

Rasate:

--- Quote from: KaraIbrahim on April 12, 2013, 22:04 --- Здравей,павликянино!Добре си дошъл във форума ни!
Имаш право относно тракийското начало при помаците.Но как да го разбирам твърдението ти,че според теб не са мюсюлмани? Кои не са мюсюлмани - помаците или траките?
 Има нещо относно помаците,което никой не иска да го признае или проумее - тяхната уникалност.Всеки се стреми да докаже,че сме българи.Но винаги липсва едно уточнение - кога точно се е зародило българското национално самосъзнание.
  И защо твърдиш,че българщината е съхранена в Родопите?Това,което е съхранено в Родопите го е имало далеч преди да се заговори за българщина...

--- End quote ---


Караибрахим-не се знае дали е било така.Просто нищо не се знае.

Единственото сигурно е ,че съседите ни Гърците с най-голямо упорство и старание са унищожавали нашите исторически паметници и хроники през двата ни етапа на загуба на независимост.

И така смислово значение на думите 'Бълг'(булг,булк,балг,блъг,благ,) и балх(бълх,булх,бахл). Предвид на древния произход и на индоевропейския характер на населението на района на Хиндукуш и Балканите, най-логично е топонимът Балх и етнонима Булг да са с праиндо-европейски произход. Съществуват две пра-индоевропейски думи, близки по знакова и звукова стойност до имената, това са bherэg (бхеръг) и bhergho (бхергхо).

 

1) Думата bherэg (бхеръг) има две значения. Едното значение е 'бял', а другото значение е 'блестя, искря, светя с отразена светлина' с производни 'бляскав, искрящ'. Тези значения са близки до посоченото по-горе първо семантично гнездо (1). В древноирански източници се упоменава цар Спандийат, син на Виштаспа, който построил столица в град Балх, наречен «искрящия Бахл». Много градове са били наричани великолепни, блестящи, но в случая е напълно възможно самото име на града да означава точно това, т.е., град Балх да означава 'искрящ Бял град'. Смисълът на Зариаспа (утринна светлина) също се съгласува с такова обяснение.

Тук мога спокойно да спомена градовете наречени Бели основани по късно през хилядолетията от българите,с развитието на самият език до съвременният български.
Възможно е перлата на страната с хилядите градове(източник-Махабхарата) да е първоизточник на всички по късни градове,особено при миграцията Изток- Запад.

2) Думата bhergho означава 'планина'. От тази дума е произлязла думата 'berg' в езика на траките, означаваща "високо място, бряг, планина". При славяните тя е станала 'бряг', а при германските народи 'berg' - планина. При населението от района на Балх думата bhergho вероятно е преминала в 'балкан'- планина. Действително думи подобни на 'балкан' със значение на планина има и днес в района на Памир (2). Смисълът на думата bhergho също би могъл да бъде вложен в топонима Балх и да привнесе в етнонима българи етимологичен смисъл изразен с думи като "висок, голям, велик, планина" (второ семантично гнездо). Има исторически източници, в които етнонима българи е осмислен или преведен като планинци.

 

На индо-иранска почва сричката 'еr' в древните думи bherэg - 'бял, блестящ' и bhergho -'планина' очевидно е преминала в 'l', както например думата 'arian' се е превърнала в "алан" в името на аланите, племена родствени и съседни на прабългарите. На второ място, началното съчетание 'bh' в думите bherэg и bhergho вероятно се е произнасяло като 'bah'. Така, на индо-иранска почва двете праиндоевропейски думи са преминали в 'bahlэg' и 'bahlgho'от които произлиза наименованията Бахл/Балх и Бахлика/Балхика. Освен от прехода 'arian - alan', тази езикова трансформация се подкрепя също от появата на думата 'balkan'- планина от началната форма bhergho. В санскрит наставката '-ика' се е прикачвала към името на държави и племена (Персика - Персия, Лазика - Грузия). Наличието на двете форми Бахл/Балх и Бахлика/Балхика в езиците на различни народи от този район може да се обясни с това, че в първия случай звука 'h' идва от началната сричка 'bh', а в другия случай при отпаднало начално 'h' идва от заглъхване на звука 'g' в следващата сричка. Тази езикова нееднаквост се обяснява с етническата нехомогенност на района.

 

Възможно е в езика на част от населението на района звукът 'h' от началната сричка 'bh' изобщо да е отпаднал при което името на града и района става 'Blэg' (Блъг). Именно това древно население от района на Балх, което е произнасяло името на града като "Блъг" вероятно е дало ядрото на българите дошли по късно в Европа. Действително, в старобългарския език от епохата на първото българско царство, етнонима 'българи' е записван предимно като 'блъгари'. От друга страна, вижда се, че характерният за българския език звук 'ъ' в българския етноним се свързва с една изключително древна пра-индоевропейска дума "bаhlэg - бял, блестящ".

 

Ако хипотезата, че българския етноним идва от топонима град Балх (Бял град), за околните народи и за самите българи етнонима българи би трябвало да е носел смисъла на "бели, блестящи, високи хора".

С развитието на индоевропейският език до съвременният български език се минава през множество трансформации на думата Бял/Благ в редица нейни производни-благ(добър или сладък),булка,билка(лек).
Т.е. в резултат от дуалистичните вярвания на българите белият цвят се свързва с доброто и положителното,а черният със злото и отрицателното.Т.е. Ние сме бели-благи(добри),сладкото е благо(добро) и пр.
Така нашият етноним е обясним само с нашият език-Блъг-Ар >>Благ- добър,Ар- човек.

Интересното,че в съвременният българки език в пълна форма се е запазил само етнонима Бълг-Ар-Ин,докато изразите Овчар,Говедар и пр. се използват изключително в съкратена форма-пълната им форма Овчарин,говедарин,пъдарин вече е напълно изтоставена.


Известно ни е ,че "гръцките" народи идват на Балканският полуостров на два етапа от Иранското плато завладявайки намиращите се тук и дошли по-рано от тях индоевропейци-Пеласги(Белаги) дали името си и на самото море-Бяло,както и на полуостров Пелопонес.

Част от Белагите са и тракийското племе Пеони известни със своята столица Пела(Бела),станала по късно столица и на Филипова и Александрова Македония.
Т.е. с изключение на град Пела в Македония,градовете с термина Бял без изключение са доказано основани от българите и са наричани български градове.(тук трябва да спомена,че руснаците малко смотоляват за град Белгород в Южна Русия като защитават тезата,че е основан от Сарматите,но археологично строежите и артефактите са същите като строежите на българите в Крим,Молдова и Северна България-Плиска,Преслав и пр.).

И така единствено Ние наименуваме южното море като Бяло-остатък от името на Пеласгите(белагите),само ние наименуваме основаните от нас градове като Бели.

От друга страна често терминът Бял в българският фолклор се е използвал като неделима част от българин и този термин е характерен за всички фолклорни области на България-от Мизия до Бяло море,от Албания до Черно море.

Калинка бяла българка:

На бас се, холан, хванали
 Стоян и турчин двамата –
 да ядат агне печено,
 да пият вино червено.
Който се първи напие,
 най-милото да си изгуби:
 турчин заложи кончето,
 Стоян заложи булчето –
 хубава бяла Калинка.
 Три пъти слънце изгрява,
 три пъти ничком залязва.
 Стоян си вино изпива,
 турчин си чаша надига
 и под софра я излива.
 Ех, че се Стоян понапи!
 Тежка го дрямка налегна,
 мътни си очи притвори,
 сънят му снага пребори.
 Турчин си дума Калинки:
 „Калинке, бяла българко,
 ти си на мене дарена –
 Стоян си облог загуби.
 Хайде със мене, невесто,
 към мойте мермер сараи.”
 Вървели, що са вървели,
 стигнали гора зелена.
 Турчин Калинки думаше:
 „Калинке, бяла българко,
 събличай бяло българско,
 обличай черно кадънско!”
 Кога се Стоян събуди,
 мигом потърси Калинка –
 Калинка, първо венчило.
 Не си е найдал булчето,
 най го е чула майка му,
 тежки му думи изрекла:
 „Проклето да е пиянство!
 Турчин отведе Калинка:
 на тебе – жена покорна,
 на мене – млада отмяна.”
 Стоян през гора вървеше,
 с меден си кавал свиреше
 и си Калинка викаше.
 Стигнал е дърво високо,
 под дърво – вода студена.
 Стоян от извор отпива,
 в клоните – златна авлига,
 авлига пее, говори:
 „Стояне, луда гидийо!
 Оттука мина Калинка –
 турчин си конче яздеше,
 тя си след него вървеше.
 В излак лице си миеше,
 руси си коси решеше.
 Съблече бяло българско,
 облече черно кадънско.
 Очи й сълзи ронеха,
 където сълзи капнеха,
 синя тинтява цъфтеше.
 Моми си цвете беряха
 и го на китки връзваха;
 момци им китки крадяха
 и си ги в пазва туряха.
 Проклет да бъдеш, Стояне,
 дето заложи Калинка –
 хубава бяла българка.”
 Стоян се върло засрами,
 подмина гора зелена,
 достигна мермер сараи.
 Зад тежки порти ковани
 под клонест чинар на сянка
 черна ханъма седеше,
 мъжко си дете люляше
 и си му песен пееше.
 Ех, че се Стоян провикна:
 „Кадъно, черна ханъмо,
 къде е мойта Калинка,
 Калинка – бяла българка?”
 Кадъна плаче, говори:
 „Стояне, либе Стояне,
 Стояне, първо венчило!
 Аз не съм, севдо, ханъма,
 ханъма, черна кадъна,
 а твойто булче Калинка.
 Ти си ме, либе, продало
 със мъжка рожба под сърце,
 със черна мъка на сърце.
 Турчин е моят стопанин –
 ни слънце иска, ни месец,
 а черни ми очи хубави.
 Когато с чехли похлопам,
 сърце му лудо разхлопвам.
 Ни мен ще турчин заложи,
 ни мойто клето детенце.”
 Ех, че се Стоян разлюти!
 Влязъл е в мермер сараи
 и там си турчин намери,
 на турчин глава отряза.
 Калинка дума Стояну:
 „Стояне, първа изгоро!
 Не тръгвам с тебе, Стояне,
 в облог си мене загубил!
 Турчин заложи кончето,
 ти си заложи булчето!
 Ще мина гора зелена,
 до мойто село ще стигна,
 пред мама и тате ще падна –
 с тях ще си чедо отчувам!”
 Стоян си глава наведе,
 хем върви Стоян, хем плаче –
 където сълзи капнеха,
 разделно биле никнеше.
 Стояновата майчица
 до пусто огнище седеше,
 горчиви сълзи ронеше
 и син си люто кълнеше:
 „Проклет да бъдеш, Стояне!
 Където седнеш и станеш,
 майчина клетва да чуваш,
 очи ти в земя да гледат,
 сърце ти сухо да съхне,
 дето заложи Калинка,
 Калинка бяла българка,
 с мъжко детенце под сърце!”

Цар Мурат и Мара бяла българка:
Влязла е Мара в градина,
 да бере цвята всякакви,
 да бере цветя всякакви,
 да вие китки шарени.
 Цар Мурад в пътя минава,
 той си на Мара думаше:
 - Маро ле, бяла българко,
 щяваш ли да ми пристанеш,
 бяла кадъна да станеш,
 турска царица да бъдеш,
 на висок чардак да седиш,
 жълти жълтици да броиш?
 Мара Мураде думаше:
 - Мураде, ти друга вяро,
 Мураде, ти турски царю,
 аз имам стара майчица,
 ще ида да я попитам -
 ако ми мама позволи,
 аз тогава ще ти пристана,
 бяла кадъна ще стана.
 Мара си мама думаше:
 - Цар Мурад, мамо, що дума,
 кани ме да му пристана,
 бяла кадъна да стана.
 Мама си Мара думаше:
 - Не може, Маро, не бива,
 български закон не дава,
 вярата да си измениш.
 Ако ти, Маро, хариже
 половина от царството,
 Едрене с Узун чаршия,
 и "Султан Селим джамия",
 и черквата "Света София",
 тога ще да му пристанеш.
 Мара Мураде думаше:
 - Мама, Мураде, тъй каза,
 ако на мене харижеш,
 половината царство,
 Едрене с Узун чаршия,
 и "Султан Селим джамия",
 и черква "Света София" -
 тогаз ще да ти пристана.
 Цар Мурад Мару думаше:
 - Сичко ти, Маро, харизвам,
 половината царство,
 Едрене с Узун чаршия,
 и "Султан Селим джамия",
 сал черквата "Света София",
 сал нея, Маро, не давам,
 че тя ми, Маро остана,
 от дядо, Маро, мераза,
 и той ме, Маро, прокълна,
 щом като нея изгубя,
 от света да се изгубя.

Песента Цар Мурат и Мара бяла българка в различните фолклорни региони:
http://liternet.bg/folklor/motivi/murad_i_mara/content.htm

Бели българки:
http://www.youtube.com/watch?v=bCQmjk9MX-M

Бела съм бела юначе:
http://www.youtube.com/watch?v=P6uDxMEg7o8

Бяла Яна:
http://www.youtube.com/watch?v=BlCKvhbOF-8

И т.н. стотици фолкорни песни свързващи българите с белият цвят.


Т.е. Тезата ми,е че съвременната българска народност се формира от два семантично близки народа произлизащи от един ареал,но достигнали до Балканският полуостров по различно време.А именно Белагите(траките) и Булгарите(ариани) говорещи на близки диалекти и използващи един етноним- бял/блъг(добър,блестящ).

Това свързване на Българи и Пеласги правят много стари 'византийски' автори-През 9 век Анастасий Библиотекар съобщава, че ., "българският народ връхлетял и заел всички страни по Дунав.....българите обединили своето отечество, съласно родственото им право". Тези провинции били "двата Епира (Стария и Новия), цялата Тесалия и Дардания".

ИЛИ

Йоан Цеца -в своето „Хилиади” от 11 век:

“А пеонците са българи. Не вярвай на глупаците,

да смяташ, че пеонците са различни от тях.

Те (глупаците) смятат, че Аксиос е различен от Вардара."

ИЛИ

На карта на света от края на 6 век съставена от анонимния Равенски космограф

'Inter vero Thraciam vel Macedoniam et Mysiam inferiorem modo Bulgari habitant'. Ravennati Cosmographus'- "В Тракия и Македония и Долна Мизия само българи живеят"-космографът посочва, че това сведение му е казано от хроникът гота Йордан(6 век)


И пр.

Поздрави.

ibrahim65:
Специялно за Rasate- Асане.
Като те гледам как и на кой преподаваш история, та те препознах.

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page

[*] Previous page