Author Topic: Село Карамуш(Кормисош) и рода Маджирови/ Маджарови  (Read 4460 times)

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Offline KOLOBAR

  • Candidate member
  • *
  • Posts: 1
Скъпи приятели!/ Güzel kardeslerim!

Занимавам се от известно време с издирването на родовите корени, които водят началото си от вече несъществуващото село Карамуш до град Лъки. Тъй като в литературата, налична в интернет, информацията е доста оскъдна, а аз живея в момента в чужбина, най-после се реших да се обърна към Вас с надеждата някой да знае повече за историята  на село Карамуш или за миналото и съдбата на моето семейство! Приемете най-сърдечните ми благодарности за отделеното време - искрено се надявам, че заедно ще успеем да открием повече, защото Вие сте последната ми надежда!

Ето и намерената от мен досега информация за село Карамуш и миналото на рода Маджирови/днес Маджарови/:

За село Карамуш:

- Теории за произхода на името:
Карамуш — ливада, стража. Неясно (стр. 126). Възможни са няколко обяснения: а) да означава прякор или пряко назована местност чрез тур. *каrаmus от тур kara „черен“ и тур. (перс. mus „мишка“. Значението „черна мишка“ е подходящо за прякор и за представител на фауната от местността. Срв. същия словообразователен модел karagоz „черноок“, karakas „черни вежди“, karakus „черна птица“ и фамилни имена от него Карагьозов, Каракашев, Каракушев; б) да означава пряко назоваване на местността чрез тур. *karamus от тур. kara „черен“ и mus „ъгъл, уединено място, забутано място; кьоше“; в) да бъде същата сложна дума като прякор от тур. kara „черен“ и mus „чайне, челюст, бърборко, дърдорко,“ т. е. „черен дърдорко“; г) дa бъде изменена форма — карамуш вм. карамъш от тур. karamis „дърво с черен плод“ като название наместността по природния ареал. Най‐вероятни са първите две обяснения.

- През 1878г. карамушци се присъединяват към бунта на Сенклер срещу руските окупационни власти, заедно с останалите села в региона
- В периода 1893 - 1902г. от Карамуш се изселват в съседна Турция общо 389 мюсюлмани /най-много през 1894 - цели 229 човека/
- През 1934г. селото е преименувано на Кормисош, в памет на българския владетел от средновековието
- През 1978г. селото се присъединява към село Белица, общ. Лъки, като с времето бива изоставено напълно и престава да съществува
- Славчо Дичев и Николай Хайтов пишат за село Карамуш:

"В Лъкински район село Карамуш (сега Кормисош) било заселено през първата половина на XIX век от Пехливана Осман, който на това място оградил къща и си направил „чуфлик”. След него дошли и други, главно безимотни българи мохамедани от Колашеп, Хамбардере, та селото понараснало. След известно време карамушци закупили от известния Стоян кее (Стоян кехая) от Давудюво пасбището Мемишлерица и част от Гърковица, като опожарили по‐равните им части и ги разорали за ниви. Нивите засявали с ръж, овес, а в по‐ниските места и „мисирчак” (царевица), която употребявали за каша и за качамак. Развъждали овце, кози и особено пчели.
Карамушенската мера била разделена на две от границата установена през 1878 година между Източна Румелия и Турция. Това предизвикало карамушенските жители да не признават Румелия. Бунтът на малкото, сбутано българомохамеданско село останал недогледан от румелийските власти и Карамуш прекарал току‐речи автономно чак до 1886 година когато след съединението на Южна със Северна България границата била твърдо установена. Жителите на Карамуш преживели твърде тежко тези времена. Отбил им се куражът и подучавани от своите аги, замислили да се изселят в Турция. Може би това временно настроение е щяло да премине, ако Христо
Калеев от Станимака, бивш съдебен следовател, не се появил, за да улесни преселването на карамушенци. Този българин, партизанин на либералната партия, личен познайник с Радославов, обещал на всички да извади „пашипорти” за свободно преминаване на границата с добитъка, при условие, че преселниците ще го снабдят с пълномощни да стопанисва техните къщи, плевни, ливади, ниви, градини и гори за вечни времена. При липсата на купувачи в едно село, което вкупом се изселва, българите мохамедани предпочели да харижат недвижимите си имоти срещу свободата да преминат границата с овцете и говедата си. По този начин в една година време Калеев станал единствен владетел на село Карамуш, на Мемишлерица и част от Гърковица — собственик на около 800 овце и толкова кози. При заминаването си карамушенци продавали по два лева овцата и по 10—15 говедата, та не било мъчно за Калеев да си събере свое стадо. Освен от карамушенци Калеевото състояние доста понараснало и от паричните възнаграждения, които му давали боровци и беличени, за да им уреди „пашипортите”."
За рода Маджарови:

- Оригиналната фамилия е била Маджирови /от "маджир"/ "muhajir" - тоест преселник/
- Сменена е от някой прадядо на "Маджарови", като част от рода запазва старата форма "Маджирови"
- В рода е запазен спомена, че през 19ти век богати турци са се опитвали да изгонят семейство Маджирови от Карамуш, с цел да му завземат къщата и нивите /вероятно, за да ги превърнат в пасища/. Първоначално предлагат пари, а после опитват и със сила но Маджировият род устоява
- В средата на 20 век фамилията се разпръсва като моят клон се преселва в близкия град Лъки.

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42