Author Topic: Рупските говори  (Read 41452 times)

0 Members and 2 Guests are viewing this topic.

Offline Тоска

  • Charter member
  • *****
  • Posts: 2347
  • Gender: Male
  • % 100 + POMAK
Рупските говори
« on: May 06, 2008, 09:54 »
Рупските говори заемат южната част на Тракийската равнина, Странджа, Турска и Гръцка Тракия, Родопите, Разложко и Гоцеделчевско. На запад те се ограничават от ятовата граница, на север от балканските говори, на изток от Черно море, a на юг стигат до бреговете на Бяло и Мраморно море. Най-добре днес те са запазени в Странджа, Родопите, Разложко, Гоцеделчевско и до голяма степен в Българска Тракия. Рупските говори образуват голяма диалектна цялост, която обхваща обширна територия. Големите преселнически и колонизаторски движения, които в продължение на десетина века са се извършвали в тия земи, са причина за сложното им диалектно разчленение. Така в Източните Родопи още през византийско време е колонизувано турско население.

Това са селджукски турци, преселени от Мала Азия по горното и средното течение на р. Арда през XI—XIII в. По-късно през турското робство в Родопите се извършва нова силна колонизация. През XV в. тук се преселват от Мала Азия номадски, пастирски племена, известни под името юруци. Лете те прекарвали в планините, a зиме се спускали на юг в Беломорска Тракия около Гюмюрджина и Ксанти. Тия турски колонисти били многобройни. За владетели имали 7 бегове, които били автономни и силни. С това многобройно турско население се обяснява фактът, че топонимията в Родопите и Рила до голяма степен е турска. Техни потомци са турците в Златоградско, Кърджалийско и Момчилградско.

 

Големи раздвижвания на населението са ставали и в източната половина на рупските говори, т. е. в областта на Странджа и особено в Тракийската равнина. Значителни части от населението и на Родопите в различни времена са се преселвали на изток, на север и на юг. Te ca се заселили в Тракийската равнина, Странджа и Беломорието, като се смята, че първоначално не са преминавали р. Марица. Преселници от рупската област вече се срещат и през р. Марица в Пазарджишко, Пловдивско, Чирпанско, Старозагорско и Новозагорско. Те са минали и през Балкана, като са отишли в Североизточна България, Добруджа, Бесарабия и Приазовието.

 

На територията на рупските говори са се вмъкнали като клин в сравнително по-ново време преселници от Шуменско и Провадийско, наричани  з а г о р ц и. Te ce срещат по лявото течение на р. Марица и стигат до р. Тунджа, като разделят старото местно население в пределите на Българска Тракия на две части — източна и западна.

 

Рупските говори се отделят и обособяват в отделна говорна група по ред свои отличителни черти. По-важните от тях в областта на  ф о н е т и к а т а  са следните:

 

1. Голям брой меки (палатални) съгласни, и то във всяко положение: в края на думата (ден’, кон’, зет’, път’, сол’, петèл’, кръф’, калпàк’, пръч’, ръш’ ), в средата на думата пред съгласна (въл’к, мàл’к’и) и пред предните гласни е и и (т’èн’к’и, к’ѝт’к’и, ж’èл’т’и).

 

2. Меки съгласни ш, ж, ч (куш’àра, т’èш’ка, ж’àба, сèж’ба, ч’àс, ч’ул’àк). По тая си особеност рупските говори са доста архаични, защото в останалите говори първоначално меките съгласни ш, ж, ч са затвърдени и са минали в групата на твърдите съгласни.

 

3. Запазена съгласна х във всички положения: хлêп, хòди, хòро, Хрѝсту, имềхме, имềха, вѝдех.


4. Широко разпространена лабиализация на и в у: йỳме (име), ж’уф, ут’ỳва (отива).

 

5. Преход на групата дн в нн (пàнна, еннà, глàнни, ср’àнна).

 

6. Отметнато ударение при съществителни и глаголи: вòда, кòза, жèна, жèни, дъ̀ски, мòре, òко, пòле, ѝзлеза, пòзвола, ѝди, плàти, мòлите, нòсите.

 

В областта на  м о р ф о л о г и я т а  по-важни особености са следните:

 

1. Значителен брой падежни остатъци при имената и местоименията: ут тàтка, ѝди при Пèтра, кàжи на нàшък Ивàна.

 

2. Окончание -ъх за образуване на минало свършено врсме: рèкъх, рèкъхме, рèкъхте, рèкъха; пèкъху, тòкъх.

 

З. Форми за множествено число: ръ̀к’и, нòг’и, вместо ръцè, нозè .

 

4. Наставка -овам (празнòвам, гладòвам, купòвам, дарòвам) вместо -увам.

 

5. Окончание -ите в повелително наклонение второ лице множествено число (мòлите, слòжите, рèчите) срещу окончание -ете в другите диалекти.

 

6. Голямо изобилие от умалителни имена от почти всички думи и особено широка употреба на суфикса -инка: главѝнка, ръчѝнка, чèрквинка, мумѝнка, учѝнки, душѝнки.

 

7. Итеративни глаголи на -ицам: испѝцам, облѝцам, нарѝцам, протѝцам.

 

Рупските говори се отличават и с ред лексикални особености като тройното показателно местоимение тòа, сòа, нòа, личното местоимение за 1 лице йа (аз), думи като нòга (крак), лàхна (зеле), рỳкам (викам), немòй (недей), парлѝф (лютив), л’ут (кисел), летѝ дъш (вали дъжд) и пр. В тях се срещат и сравнително доста заемки от гръцки език.

 

Рупските говори от своя страна се делят на три големи групи: източни рупски, родопски и западни рупски.  И з т о ч н и т е  р у п с к и  говори заемат земите на изток от Родопите в Странджа и Тракийската равнина,  р о д о п с к и т е  говори заемат Родопската област, а  з а п а д н и т е  р у п с к и  говори заемат Разложко и Гоцеделчевско (Неврокопско).





Offline rsrebranov

  • Avarage member
  • ***
  • Posts: 92
Ynt: Рупските говори
« Reply #1 on: May 21, 2009, 09:21 »
че топонимията в Родопите и Рила до голяма степен е турска.
.......................
Това за Рила си е пълна лъжа. Западна България и нейната топонимия е изключително славянска (справка Й. Заимов, Заселването на славяните на Балканския п-в). И какво общо имат българските диалекти, тяхното членение с турските колонисти освен няколко заемки. И когато се дават такива неща се слага библиография, позовавания, цитати. Иначе всичко е съшито с бели конци.

Offline meriam

  • Member
  • **
  • Posts: 16
Ynt: Рупските говори
« Reply #2 on: May 21, 2009, 09:56 »
rsrebranov справка по отношение на рупските говори и  тяхното разглеждане ето тук You are not allowed to view links. Register or Login ако искаш още доказателства ще ти качим тук цяла библиотека.
Кое за Рила си е лъжа - това че топонимията е била изградена изключително от турцизми и след това буквално преведена на български, защото след 1912 г. на територията на България се налага официална забрана за употребата на турски език от местното население. Справка над Якоруда има връх в Рила сега наречен Овчарец - а местните хората си го знаят като Юрушки или Юруците. Мога да дам още примери ако искаш. 

Offline rsrebranov

  • Avarage member
  • ***
  • Posts: 92
Ynt: Рупските говори
« Reply #3 on: May 21, 2009, 10:06 »
Кое за Рила си е лъжа - това че топонимията е била изградена изключително от турцизми и след това буквално преведена на български, защото след 1912 г. на територията на България се налага официална забрана за употребата на турски език от местното население.
..................
Мериам, ономастиката не е уста за всяка лъжица. Знаеш ли, че преименуванията са в областта на макротопонимията и те могат лесно да се хванат? И друго, знаеш ли, че по време на османското владичество немалко имена са били подменяни или превеждани от български? Например, аз имам топоними Черна черница, Пастух при с. Пирин и като ги питах хората за имена като Карадут и Сагъркач, които съм видял в документи, те вдигат рамене, но като ги преведох на български, веднага ги посочиха. Имай предвид, че там живеят само християни. Имам подозрения, че Ак дере и Кара дере са също превод от български. Но защо ли разправям на човек, който помежду другото се занимава с нещо, което той смята, че е доста навътре? Знаеш ли разликата между макро- и микротопонимия? И друго, за Якорудско, направи си справка с книгата на К. Попов: Местните имена в Разложко.

Offline rsrebranov

  • Avarage member
  • ***
  • Posts: 92
Ynt: Рупските говори
« Reply #4 on: May 21, 2009, 10:14 »
Казах ти, че това за Рила е пълна лъжа. Вземи да прочетеш малко повече за автори, които не си играят на политика и разни ластици, тогава давай мнение кое е лъжа и кое не. Справка: Й. Еленин за Дупнишко, А. Чолева за Радомирско, Й. Заимов за Самоковско, К. Попов за Разложко и имам топонимите от Санданско, откъдето съм аз. Споко, не съм спестил един документ, нито име. Около 90% от имената са от славянски произход, 7% от турски (които в болшинството са адаптирани) и 3% от гръцки и влашки. Особено планинските топоними рядко се срещат турски топоними. А що се отнася до етнонимите, не всеки етноним е етноним, защото може да е прякор. Така например туркменец в банския говор означава 'лош човек' и имам такава местност Туркменецо. А по нашия край никога не е имало туркмени. Затова по-кротко с напъванията.

Offline rsrebranov

  • Avarage member
  • ***
  • Posts: 92
Ynt: Рупските говори
« Reply #5 on: May 21, 2009, 10:18 »
Хах, знаеш ли, това, което си ми копнала е само една нищожна част от моите занимания. И не е само Стойко Стойков, ти не познаваш всичките му трудове, камо ли да знаеш за Максим Младенов, Хр. Холиолчев, Ив. Кочев, Тетовска-Троева, Сл. Кремедчиева (за Ропката) и т.н. и т.н. Имаме ден на отворени врати в Института за български език - понеделник и четвъртък. Заповядай и ще те запозная с посочените от мен имена, а и ще ти покажа с какво се занимаваме.

Offline Metka

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1696
  • Gender: Male
Ynt: Рупските говори
« Reply #6 on: May 21, 2009, 10:49 »
You are not allowed to view links. Register or Login
че топонимията в Родопите и Рила до голяма степен е турска.
.......................
Това за Рила си е пълна лъжа. Западна България и нейната топонимия е изключително славянска (справка Й. Заимов, Заселването на славяните на Балканския п-в). И какво общо имат българските диалекти, тяхното членение с турските колонисти освен няколко заемки. И когато се дават такива неща се слага библиография, позовавания, цитати. Иначе всичко е съшито с бели конци.

Първо - името Заимов е с османки произход , виж в речника за османски думи, но
rsrebranov, гледам че за около десет часа си написал близо 100 одговора.
Това е рекорд в този сайт.
Предполагам че  не си сам и че на всяка цена трябва да си свръх "убедителен".
Това разбира се не е онази естествена убеденост при която човек се стреми към обмен на знания от двете страни.
"Убеденоста " ти е непоклатима  още от първият ти пост където ти казваш че тука пишем глупости.
Само Боян Добрев ти вярва, неговия селски и още един двама.
Виж спечелването на вярата е друго нещо.
Откровен ще съм с тебе и мисля че все още не познаваш културата ни.Всичко го прекарваш през призмата на
съшитото с бели конци още от Възродителният Процес - криптохристиянство, без думичка да обелваш за религиозният синкретизъм.
Това е тенденциозна и назидателна показност която опредлено ни травмира.
 Но като за последно ти давам одоказателства за неща които ти ги отричаш.

ето :

"....Име на обект    ”Възродено” име    Описание
АЗМАЦИТЕ    Мочурите    Местност, югоизточно от вр. Голена
АЙКУЛАК    Мече ухо    Къс рид спускащ се от вр. Кельо към Попина лъка
АЛБУТИН    Бутин    Връх, 2688 м.н.в западно от вр. Разложки суходол
АРНАУТ ДЕРЕ    Тремощница    Река извираща южно от в. Синаница
АРНАУТСКИ ГРОБИЩА    Старите гробища    Рид, южно от местн. Атмегдан в посока Попина лъка
АСКЕРСКИ КОЛИБИ    Войнишки колиби    Местност, северно от вр. Сеното
АТМЕГДАН    Конска поляна    Местност южно от вр. Башлийски чукар
АТМЕГДАНСКА РЕКА (МАЛКА БАШЛИЙЦА)    Конска река    Десен приток на р. Башлийца
АСАНИЧКА РЕКА    Калугерова река    Река извираща югозападно от вр. Хамбарташ (Хлевен)
БАШЛИЙЦА    Главница    Начален приток на р. Санданска Бистрица
БАШЛИЙСКИ ЦИРКУС    Главнишки циркус    Циркус, югозападно от Типиците
БАШЛИЙСКИ ЕЗЕРА    Главнишки езера    Група езера в Башлийския циркус
БАШЛИЙСКИ ЧУКАР    Главнишки чукар    Връх, 2720 м., югозападно от вр. Бъндеришки чукар
БАШЛИЙСКА ПОРТА    Главнишка порта    Седловина между вр. Възела и вр. Бъндеришки чукар
БАШЛИЙСКИ РИД    Главнишки рид    Рид разделящ Башлийския и Чаирския циркус
БАШМАНДРА    Мандрище    Циркус, южно от вр. Яловарника
БАШМАНДРА    Мандрище    Местн. южно от от вр. Карпата
БЕГОВА КАПА    Банова капа    Връх, северозападно от вр. Зъбът
БЕГОВИШКИ РИД    Кози рид    Рид разделящ долините на реките Мозговица и Беговица
БЕГОВИЦА    Козя река    Река, ляв приток на р. Башлийца
БЕГОВИЦА    Каменица    Хижа в поречието на р. Беговица
БЕГОВИШКИ ЦИРКУС    Кози циркус    Циркус, в долината на р. Беговица
БЕГОВИШКИ ПРЕВАЛ    Кози превал    Седловина, западно от вр. Каменишка кукла
БЕГОВИ (-ШКИ) ЕЗЕРА    Кози езера    Група езера, разположени в Беговишкия циркус
БЕГЛИКА (БЕГЛИШКИ ЛИВАДИ)    Параклиса    Местност в Южен Пирин
БЕЛЕМЕТО    Езерник    Циркус, вкойто са разположени Белеметските езера
ГАЗЕЙ    Войводски връх    Връх, 2761 м.н.в. разположен северозападно от вр. Малък Полежан
МАЛЪК ГАЗЕЙ    Малък войводски връх    Връх, 2450 м.н.в. разположен североизточно от вр. Газей
ГАЗЕЙСКИ РИД    Войводски рид    Рид, отделящ се на североизток от вр. Малък Полежан
ГАЗЕЙСКА РЕКА    Стражишка река    Начален приток на р. Демяница
ГАЗЕЙСКИ ЕЗЕРА    Стражишки езера    Група езера в Газейския циркус
ГАЗЕЙСКИ ЦИРКУС    Стражишки циркус    Циркус, разположен в долината на р. Газейска
ГЪРЛОТО ЧАРК    Гърлица    Местност, северозападно от местността Беталовото
ДАУТОВ ВРЪХ    Гърбец    Връх, 2598 м.н.в. между Каменишки вр. и вр. Безименен
ДАУТОВО ЕЗЕРО    Сълзица    Езеро на юг от Даутов вр.
ДЕМИРКАПИЯ    Желязна врата    Седловина между вр. Джано и вр. Демиркапийски чукар
ДЕМИРКАПИЙСКИ ЦИРКУС    Железнишки циркус    Циркус, източно от вр. Каменица
ДЕМИРКАПИЙСКИ ЧУКИ    Железнишки върхове    Два върха, 2648 и 2645 м.н.в., югоизточно от вр. Кралев двор
ДЕМИРКАПИЙСКА ДОЛИНА    Железнишка долина    Долина по поречието на Демиркапийска (Трета река)
ДЕМИРКАПИЙСКА (ТРЕТА) РЕКА    Железнишка река    Река, начален приток на р. Санданска Бистрица
ДЕМИРКАПИЙСКИ ЕЗЕРА (ВЛАШКИ ЕЗЕРА)    Железнишки езера    Група от две езера в циркуса Демиркапия
ДЕМИРХАН (ДЕМИРАН)    Железни станец, Железник    Рид, продължение на Каменишкото било на юг от вр. Четал чучур
ДЕМИРЧАЛ    Железник    Връх, 2673 м.н.в., северно от вр. (Хамбарташ) Хлевен
ДЖАМИЯТА    Капището    Местност, югозападно от вр. Муторок
ДЖАНО    Орловец    Връх, 2707 м.н.в., северно от вр. Ченгелчал
ДЖАНГАЛ    Самодивски връх, Голец    Връх, 2730 м.н.в., западно от вр. Момин(и) двор(и)
ДЖАНГАЛСКА ПОРТА    Самодивски превал    Седловина между вр. Джангалска стража и кота 2816 м. западно от вр. Малък Полежан
ДЖАНГАЛСКИ ГРЕБЕН    Самодивски гребен    Хребет между вр. Джангал и Джангалска порта
ДЖАНГАЛИЦА    Остречки рид    Рид, свързващ върховете Джано и Сиврия
ДРАШАН ДЕРЕ    Безводица    Река, десен приток на р. Места
ЗМИЯ    Змийски дол    Река, десен приток на р. Каменица
КАБАТА    Вихренски преслап    Седловина между вр. Вихрен и Хвойнати връх
КАБАТА    Вихренско стъпало    Циркус, в южното подножие на вр. Вихрен
КАДИЕВ РИД    Брезнишки рид    Рид, разделящ Каменишкия и Брезнишкия циркуси
КАДИЕВА ЛИВАДА    Брезнишка ливада    Местност по долината на р. Костена западно от местността Фърлявище
КАРАБУРУН (БУРУНА, ОБИДИМСКИ БУРУН)    Обидимски връх    Връх, на рида Трите гроба, югоизточно от Безбожка поляна
КАЙМАКЧАЛ    Изворец    Връх, 2763 м.н.в., западно от вр. Десилица
КАМЕНИЧКО ДЕРЕ    Каменишки дол    Река, десен приток на р. Невързумско дере
КАРАНТИЯТА    Болчуците    Местност, на юг от гр. Банско
КАРАОРМАН    Черна гора    Местност, югозападно от Бойков връх
КЕЛТЕПЕ    Плешивец    Връх, 1551 м.н.в. източно от местн. Млаки в Южен Южен Пирин
КЕЛЬО    Голи връх    Връх, 2484 м.н.в., между вр. Коцов гроб и седловината Солището
КЕЛЬОВА МАНДРА    Старата мандра    Местност в долината на р. Кельова (Крайната р.)
КЪРКЕЛОВОТО    Икришки улици    Местност, северно от х. Бъндерица
КЪРКЪМСКИ ЧАЛ    Стрижица    Връх, 2379 м.н.в., югоизточно от вр. Тодорка
КЪРКЪМСКИ ЕЗЕРА    Стрижишки езера    Група езера, източно от вр. Тодорка
КЪРКЪМА    Стрижишки циркус    Циркус, източно от вр. Тодорка
КЪРКЪМСКА РЕКА    Стрижишка река    Река, ляв приток на р. Демяница
КЬОШКА    Изток    Извор, югозападно от гр. Разлог
МИНКОВ ЧАРК    Минковото    Местност, югоизточно от х. Предел
МУРАТОВ ВРЪХ    Гранитен    Връх, 2669 м.н.в., югозападно от Хвойнати връх
МУРАТОВИ ЕЗЕРА    Хвойнати езера    Група езера, югоизточно от Муратов връх
МУРАТОВО ЕЗЕРО    Хвойнато езеро    Езеро, източно от Муратов връх
НЕВЪРЗУМСКО ДЕРЕ    Невързумска река    Река, отводняваща Невързумския циркус
ПИЛЯФА    Трапезица    Връх, западно от вр. Елен
ПЛАНКА    Плана    Местност, югоизточно от с. Кремен
ПРЕВАЛА (ЧАИРСКА ПРЕВАЛА)    Винарска порта    Седловина южно от вр. Превалски чукар
РОЖЕНСКО ДЕРЕ    Роженски дол    Река, ляв приток на Мелнишка река
СИПЛИВИЦА    Черновръшка река    Десен приток на р. Пиринска Бистрица
СЕГМЕНТЕПЕ    Муров връх    Връх, 2440 м.н.в., северно от Плешки връх
СИВРИЯ    Острец    Връх, 2593 м.н.в., северно от вр. Джано
СИНАНИЦА (РАЗЦЕПЕНИЯ ВРЪХ)    Сини връх, Разцепник    Връх, 2516 м.н.в., северно от Момин връх
СИНАНИЦА    х. Сини връх    Хижа, разположена на брега на Синанишкото езеро
СИНАНИШКА ПОРТА    Синивръшка порта, Разцепнишка порта    Седловина разположена между върховете Георгийца и Момин връх
СИНАНИШКА РЕКА    Синивръшка река, Разцепнишка река    Ляв приток на Влахинска река
СИНАНИШКО ЕЗЕРО    Синивръшко езеро, Рзцепнишко езеро    Езеро в северното подножие на вр. Синаница
СИНАНИШКО БИЛО    Синивръшко било, Разцепнишко било    Отделя се от главното било на Пирин при Муратов връх
СИНАНИШКИ РИД    Синивръшки рид, Разцепнишки рид    Рид отделящ се от Синанишкото било при вр. Георгийца в посока северозапад
СКЛАВСКО ДЕРЕ    Склавска река    Минава през с. Склаве
СУВАТЯ (СОВАТ ЧЕШМА)    Водопоя    Седловина, югоизточно от вр. Мурата
СЪРЧАЛИЙЦА    Спанополска река    Начален приток на р. Санданска Бистрица
ТАУШАН    Заешки рид    Рид, разклонение на Каменишкото било от Стефанов връх
ТУЗЛАТА    Солището    Местност, северно от вр. Карабурун
ХАНА    Нишата    Пещера, северозападно от х. Бъндерица
(Х)АМБАРТАШ    Хлевен    Връх, северозападно от Бойков връх
ХАРАМИБУНАР (АРАМИБУНАР)    Хайдушки кладенец    Местност, северно от вр. Щрекова скала
ХАРАМИЙСКА ПОЛЯНА    Хайдушка поляна    Местност, югоизточно от Тодорова орница
ХАРАМИЙСКАТА ДУПКА    Хайдушка дупка    Пещера близо до с. Добротино
ХАРАМИЙСКО ХОРИЩЕ    Хайдушко хорище    Връх, югоизточно от Стефанов връх
ХАРАМИЙСКОТО КЛАДЕНЧЕ    Хайдушко кладенче    Извор в местността Предел
ЦЪРНОМОГИЛСКИ ЧАЛ    Църна могила    Краен връх (1976 м.н.в.) на едноименния рид
ЧАИРСКИ ЦИРКУС (ЧАИРА)    Полените    Разположен между ридовете Башлийски и Мозговишки
ЧАИРСКА РЕКА    Поленица    Ляв приток на р. Башлийца
ЧАИРСКИ ЕЗЕРА    Поленски езера    Група езера в циркуса Чаира
ЧАЛА    Бели рид    Връх, 1917 м.н.в., югоизточно от вр. Ореляк
ЧАЛА (ЧАЛО)    Пасището    Местност, югоизточно от Долното Брезнишко езеро
ЧАРКА    Брезнишкото    Местност, западно от с. Брезница
ЧЕТАЛ ЧУЧУР    Двата чучура    Връх, югоизточно от Стефанов връх
ЧАТЪРЛЪКА    Козарево скривалище    Местност, северозападно от х. Голямата Мочара
ЧЕНГЕЛЧАЛ    Кривец    Връх, 2709 м.н.в., южно от вр. Джано
ШЕЙТАН ЧАИР    Самодивска поляна    Местност, югозападно от вр. Острец в Южен Пирин
ЯНУЗОВ РИД    Корнишки рид    Рид, разделящ Брезнишкия и Корнишкия циркуси

публикувано от: Николай
дата: 2005-09-19 15:46:03....."


You are not allowed to view links. Register or Login

- Слава богу че в България има такива достойни хора като Николай.Тези хора са истински патриоти за нас.
И нека Аллах да дава изим на такива благородни  хора



Offline meriam

  • Member
  • **
  • Posts: 16
Ynt: Рупските говори
« Reply #7 on: May 21, 2009, 11:03 »
Г-н Сребранов,
Да, разбира се, че ономастиката не е лъжица за всяка уста в противен случай всички щяхме да бъдем специалисти ономасти и диалектолози. По отношение на напъните тук сте в леко отклонение от същината на намеренията ми, но сега разбирам, че говоренето ви е от висотата на академичните ви постижения и разбира се един човек без академични титли не би могъл да разбере и да знае разликата между микро- и макро-топонимия /разликата не беше ли в мащаба на назоваваните обекти - поправете ме ако греша/, тъй като това е специфична научна терминология, както разбирам от вашата област. И тъй като можем да продължим безкрайно в полемики и словесни каламбури предлагам да прекратим спора или да продължим на ЛС. Тъй като един такъв спор както се разбра не е равностоен откъм титли/не омаловажавам вашите разбира се/  и прочетени книги, а и темата е друга и участниците тук не са длъжни да стават съпричастни към подобни спорове.
Благодаря за поканата да посетя Института за български език - може би ще се изненадате, но ще ми бъде интересно да се запозная по-отблизо с творческия процес на работещите там.

Metka много изчерпателно благодаря

Ismet DRAMSKY

  • Guest
Ynt: Рупските говори
« Reply #8 on: May 21, 2009, 11:03 »
На първо време, може би е необходимо да се споменават на табелките и по разните карти и двете имена - новото "възродено" име и в скобки старото име, като добронамарен жест към онова на което държи Помаклъка, нали ужким сме стари роднини и бивши братчеди!  ;) Пр.: м."Хайдушка дупка" ("Харамийска дупка") - но може и обратно подреждане, нали нас изобщо не трябва да ни е страх от двете имена - то "команизъма" и "ВП", поне ни накараха да посвикваме с някои глупости и без да ни правят на балъци "другарите", не ще означава, че се приема това "нежно" насилие или , айде по-точно "модернизация" и правилна "литературозация" на общите обекти, имена и т.н.!  ;D  :)

Offline Metka

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1696
  • Gender: Male
Ynt: Рупските говори
« Reply #9 on: May 21, 2009, 11:16 »
You are not allowed to view links. Register or Login


Metka много изчерпателно благодаря

Аз също ти благодаря!
Не те познавам, но колко е хубаво когато човек почуства съпричастност и разбиране.
Ей за това помашката черга ще просъществува и няма да се скъса въпреки това че е подложена на дърпане отвсякаде.На това място е подходящо да цитирам Антонина Желязкова от тука: You are not allowed to view links. Register or Login

".....Антонина Желязкова: Помните ли, че на предишна среща се позовах на една индийска притча, която се приписва на Мевляна Джеляледдин Руми, защото често я разказвал на учениците си: ‛Група слепци искали на всяка цена да опознаят слона и да разкажат на другите как изглежда той. Всеки докосвал с ръка някаква част от слона и казвал: това е колона, това е водопровод, това е голямо ветрило, това трон и т.н. И всичките били дълбоко убедени, че са познавачи на слона…‛ Ние не познаваме, но и не се стремим да опознаем религията и културата на другите. Тази притча мисля, че трябва денонощно да се разказва на българските политици, защото те са слепците.
......"

Приеми личните ми поздрави и бади винаги така силна!
Името ти е е много хубаво...

Offline rsrebranov

  • Avarage member
  • ***
  • Posts: 92
Ynt: Рупските говори
« Reply #10 on: May 21, 2009, 11:18 »
Първо - името Заимов е с османки произход , виж в речника за османски думи
...............
Абе, пък многоуважаваният проф. никога не е бил мюсюлманин. Ми че Илчо Дуганов какъв е? Аман от простотия. Това че дядо му е бил заим 'дребен феодал', та турчин ли е. Че колко българи носят ФИ Чорбаджийски. И пич не подбирай само имената с турска основа. И както виждаш те не са чисто турски, нямат чист турски облик и всички имат български окончания. И стига си копирал от нета. Аман от копи и пейст. Каня всички такива като теб в Института за български език, па ако речеш и в Благоевград да ти покажа над 16000 топонима, а не си подбрал някакви си 20 топонима от интернета, които не са пълни, второ някои от тях са изкуствени (населението не знае що е то циркус)

Offline rsrebranov

  • Avarage member
  • ***
  • Posts: 92
Ynt: Рупските говори
« Reply #11 on: May 21, 2009, 11:25 »
Маани другото, щото много не знаеш, ама си турнал Драшан дере и Склавско дере. Драшан какво е или Склаве? Ама нали си бос в науката, та си турнал хибридни имена. И правиш ли разлика между чуждици и домашни думи? Изобщо нямаш си хал хабер от Санданско, а само сновеш в нета и копваш неща, които са сложени от хора като теб, които не познават селата от този край, камо ли да са ги посещавали, камо ли да са събирали нещо. Когато сложиш над 10 000 имена тук за Санданско, тогава ще кажа, че може да имаш право. Но да ми правиш смешен подбор на струващи се на теб турски имена, просто е жалко. Сложил си Гърлото, Газяй и др., които абсолютно не са турски. Сори, ама мисля да не си губя времето с такива като теб, които слагат цедка в нета "турски имена" и го копват тук като представително за цялата топонимия. Ако ти си изкарваш хляба с компир, а си го вадя с наука.

Offline rsrebranov

  • Avarage member
  • ***
  • Posts: 92
Ynt: Рупските говори
« Reply #12 on: May 21, 2009, 11:29 »
Слагай си цедка "турски имена", копвай си и си пействай каквото си искаш. И нека баламите ти вярват, че всичко е турско, щото това искат да видят и чуят. Щото знаеш турски, колкото магаре военна музика. За по-сериозните хора им препоръчвам гореизброените от мен автори, които не си играят на национализъм, накърнени чувства и политика.

Offline rsrebranov

  • Avarage member
  • ***
  • Posts: 92
Ynt: Рупските говори
« Reply #13 on: May 21, 2009, 11:31 »
На Антонинчето й правете ихтибари и слагайте й софрата да й покажете колкото сте й големи приятели. Само че тя ще си остане кауза пердута в САЩ за разлика от прф. М. Тодорова, която не си пада по метани. :-)

Offline rsrebranov

  • Avarage member
  • ***
  • Posts: 92
Ynt: Рупските говори
« Reply #14 on: May 21, 2009, 11:36 »
И кажи на тези, от които си постанл тези неща, че хал хабер си нямат от етимология. Айкулак било мече ухо, така е когато на всеки му струва, че с език и история и чобанинът може да се занимава, само че да ги питаш що е онимизация и метафоризация, гледат те тъпо. Кулак в случая 'долина между два хълма' ,'котловина'. Какви мечи уши. Ай сас здраве и повече няма да отговарям на преднамерени хора.

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42