Pomak.eu

Български => История => Topic started by: Dobrev on April 09, 2010, 20:57

Title: Re: От ОСМАНСКИТЕ АРХИВИ- Re: From the " Ottoman archives "
Post by: Dobrev on April 09, 2010, 20:57
www.valkosel.bg (http://www.valkosel.bg)

Радушев, Евгени (1998). „Демографски и етнорелигиозни процеси в Западните Родопи през XV-XVIII век (Опит за преосмисляне на устойчиви историографски модели)“


Част 5.

Това е само началото на постепенната трансформация на Неврокоп от
християнски в мюсюлмански град, която в по-нататъшния си ход изглежда така:
през 1517 г. в града има 319 християнски и 167 мюсюлмански домакинства.100;
през 1529 г. християните нараснали на 381 домакинства, а мюсюлманите — на
219.101; през 1569 г. мюсюлманските домакинства вече са 318, а християнските са
спаднали на 186.102. Изследвачите са на мнение, че това развитие е последица от
известен приток на тюркомюсюлмани към града и от постепенно преминаване на
неврокопските християни в исляма. Само в регистрацията от 1569 г. 14% от
гражданите мюсюлмани са отбелязани като конвертити от първо поколение.
През
70-те години на века Неврокоп изглежда вече като напълно изграден ислямски
център с 13 мюсюлмански махали (срещу 6 християнски), 3 джамии и 7
месджида. 103, в които служели 12 имами и 14 мюеззини. 104... Прехвърляме се в
1723 г., за да заварим ислямската инфраструктура на каза Неврокоп в следния
вид: джамии — 50, месджиди — 36. В същото време тамошните християни разпо-
лагали с двамина свещеници за града и всичките си села. 105.
Когато се изследват причините от религиозно естество, не бива да се изпуска
ролята на мюсюлманското мисионерство, представено от дервишкия ислям. Евлия
Челеби описва Неврокоп като град с много текета, което ще рече, че ислямският
мистицизъм бил добре застъпен в района. Особено голяма ще да е била ролята на
ордените с изявена езотерична практика, просъществували в Неврокопско до
началото на ХХ век. 106. Техният мистичен ритуал e по-привлекателен, в него има
практичен подход към хората — подхранва надеждите им за непосредствен
контакт с отвъдното, изцелява, обещава спасение още през земния живот. Ислям-
ската ортодоксия е свързана с множество забрани, а мистичните школи са склон-
ни към абсорбиране на отделни елементи от други конфесии, тъй като за тях
Пътят към Божественото откровение е един за всички хора. Можем само да си
представим въздействието на такова дервишко теке върху някое християнско
село в близост, особено ако шейхът владее и прилага магични практики,
предпазва от болести, изцелява, предсказва... А как да оценим друго едно
интересно явление от този порядък: в казата Неврокоп живеели много сеиди.
Нека накратко обясня кои са те. Твърди се, че произхождали от потомството
на самия Пророк Мохамед; титлата сеид носели потомците на Мохамедовия внук
Хюсеин, а потомството на другия внук Хасан — титлата шериф. Сеидите и
шерифите се пръснали с времето по целия мюсюлмански свят и където се
появели, единоверците им се отнасяли към тях като към свети хора. Една
английска изследователка дори сравнява техните функции и влияние в мюсюл-
манското общество с тези на християнската църква в средновековна Европа. 107.
По-точно би било да се каже, че в обществения живот те се изявявали като
религиозни лидери и учители (мюдерриси) и били предпочитани кадри за
съдебно-религиозната система. След смъртта си някои от тях били обявявани за
светци, а гробовете им ставали място за поклонение. Вярвало се, че сеидите
можели да вършат чудеса и че притежавали лечителски способности.
В ислямския свят сеиди и шерифи се радвали на доста привилегии и затова
била създадена специална служба, която следяла за тяхното родословие и при
нужда трябвало да доказва принадлежността на дадено лице към потомството на
Пророка. Тази служба била ръководена от висш държавен администратор,
наричан накиб юл-ешраф. При османците неговото ведомство имало разклонения
във всички провинции на огромната държава.

От подробен регистър на населението в каза Неврокоп научаваме, че в
началото на ХVIII век в района имало 51 сеиди с доказана достоверност на
произхода, от които 12 в градските махали, а останалите били пръснати из селата.
И още нещо прелюбопитно: в с. Елис (дн. Охирон, ном Драма, Гърция) техният
брой бил 18 (!), а към тях трябва да добавим и 5 жени с титлата шерифе (ж. р. от
шериф)108. За това селище не разполагаме с други данни, освен тези от регистъра,
които го представят като изцяло мюсюлманско с 82 фамилии. У В. Кънчов селото
е представено с 280 домакинства българи християни и 730 домакинства турци.
Българските домакинства от Статистиката на Кънчов се появили в селото в по-
късно време, а старото българохристиянско население (името на селището под-
сказва неговата предишна етнохарактеристика) вероятно било претопено или пък
пропъдено от настанилия се в този край сеидски клан. Присъствието на толкова
много свети хора в Неврокопско със сигурност оказвало влияние върху процеса на
конфесионалните трансформации в казата, разширявайки ефекта от въздействие-
то на ислямската религиозна матрица върху християнското културно пространст-
во. Така сред факторите на ислямизацията в този район се явява още един, който
според понятийния апарат на доскорошните изследвания би трябвало да бъде
определен като "религиозна пропаганда". Но и от най-общото описание на
сеидите се вижда, че техните функции и обществено влияние далеч надхвърляли
ролята на "проводници на исляма", каквато може да се припише на тюркмените
колонизатори.
I n g r a m s, D. A Survey of Social and Economic Conditions in the Aden Protectorate.
Eritrea, 1949, p. 49.
BOA, Mevkufat Kalemi 2873, fol. 38–39.

Ала всъщност нашият метод е свързан и на този етап най-пряко зависи от
сведенията в османската документация, а там най-често се натъкваме върху
действието на икономическия фактор. Той създавал мотивацията у ислямските
конвертити, обстоятелство, което напоследък привлича вниманието на все повече
изследвачи109. Прочее действието на икономическия фактор като мотив за преми-
наване в исляма засега добре обяснява стабилния по своите темпове и продъл-
жителен във времето процес на индивидуална ислямизация. Нека в този порядък
на мисли си спомним за твърденията на гръцкото духовенство, че българите се
"потурчили", за да се отърват от данъка джизие110.
Безспорно фискалните облекчения били сериозен мотив, още повече че са
налице сведения за освобождаване на новите мюсюлмани в някои райони и от
поземлен данък испенче, тъкмо както твърдят някои автори, за насърчаване на
ислямизационния процес111. Не по-малко значение обаче имала социалната
мотивация. Приемането на исляма издигало обществения статут на конвертита
едно стъпало по-нагоре, той се превръщал от християнска в мюсюлманска рая.
Новият мюсюлманин вече имал предимство в отношенията с администрацията,
спестявал си ред неудобства на битието, отредено за християнската рая. Освен
това битността на мюсюлманин правела възможна прекатегоризацията от рая в
аскери (т. нар. класа на военните), при което отпадало плащането на раетски
данъци. Това не било имагинерна, а напълно реална възможност, чудесно
представена в подробния регистър на каза Неврокоп от 1723 г., откъдето са и
следните примери: в с. Мусомище имало 30 еничери от 78 мюсюлмански
домакинства; в с. Копривлен — 20 еничери от 52 мюсюлмански домакинства; в с.
Ляльово — 12 от 51 и т. н.112 Забележителното в случая е, че тези еничери не били
набирани по силата на девширмето, което се доказва от мюсюлманските им
бащини имена. Изключено е също така това да са столични бойци, синове на
еничери, изпратени на провинциална гарнизонна служба — тогава нямаше да
попаднат в опис на селското население в казата. Неврокопските еничери може би
повтарят известното "босненско изключение" — султан Мехмед II непосред-
ствено след завладяването на Босна разрешил в корпуса да постъпват и
сюннетлии, сиреч обрязани младежи, синове на приелите наскоро исляма
босненци113.
Срв. L o r y, H. W. Changes in the Fifteenth-Century Ottoman Peasant Taxation: The Case
Study of Radilofo. — In: Continuity and Change in Late Byzantine and Early Ottoman Society.
The University of Birmingham, 1986, 29–31.


Всъщност еничерството може да се тълкува едновременно като причина и
мотив за ислямизация в зависимост от конкретната ситуация в османската
държава. За причина то може да бъде прието в първите векове от съществуването
на корпуса, когато християнските деца насила били отделяни от техните
семейства — начин за масово "производство" на мюсюлмани пряко волята на
християнската рая в Империята. Като мотив за приемането на исляма
еничерството се налага след прекратяване на системата девширме — някъде към
края на ХVII век. Това е свързано с едно интересно явление, което тепърва
подлежи на изясняване от османистите. Напоследък вниманието на изследвачите
бе привлечено от т. нар. молби за доброволно приемане на исляма, които имат
една много интересна особеност — процесът, който отразяват тези документи,
набира скорост и се масовизира от края на ХVII век нататък114. В досегашните
изследвания акцентът падаше преди всичко върху социално-икономическите
фактори, обусловили този вид прозелитизъм, които в османските условия
изиграли ролята на косвен натиск върху християнството за преминаване в
исляма115. Ала причините се оказват и от съвсем друго естество: много хора
изтъкват като мотив за смяна на вярата си стремежа към място в еничерските
редове. Изглежда, че в този период желанието сред част от християнската рая да
попадне сред султановите "хранени хора" било голямо, щом се срещат случаи
като този на един българин от Карлово, който, бързайки да попадне сред
правоверните, собственоръчно се обрязал116. Дали е случайна масовата поява на
тия "молби" тъкмо когато интензивността на девширмето почнала да спада —
това е въпрос, който все още очаква конкретен отговор. В същото време трябва да
се съгласим, че дори след като събирането на момчета било преустановено,
кадровият потенциал на еничерството не намалял; той бил подхранван от
синовете на еничерите и още от многобройните случаи на доброволни единични
помюсюлманчвания като морално-психологическо следствие от тривековното
действие на системата девширме. Оказва се, че сериозно присъствие в еничер-
ските редове имали и неврокопските българомюсюлмани.
Прекатегоризацията на неврокопските помаци в аскери носела материална
изгода не само под формата на фискални облекчения. Преминаването на техните
бащи и деди към исляма в един по-ранен период разкрило след време възмож-
ности пред следващите поколения за включване в редовете на платената
еничерска армия по време, когато в Империята събирането на християнски
момчета за нуждите на корпуса било вече прекратено. Еничерското парично
възнаграждение било от голямо значение за бюджета на неврокопчанина, живеещ
в не особено благоприятна за стопанска дейност природна среда. А когато към
(обрязани). Отговорността за това носел главният лекар на султанския сарай, който
участвал в комисията по приемането на наборите.
Вж. Османски извори за историята на ислямизационните процеси..., с. 100 сл.
Вж. напр. В е л к о в, А., Е. Р а д у ш е в. Османски архивни държавни документи за
ислямизационните процеси на Балканите ХIV–ХIХ в. — В: Проблеми на развитието на
българската народност и нация. С., БАН, 1988, 57–73. Опит за по-широко разглеждане на
феномена направи А. Желязкова. Вж. Ж е л я з к о в а, А. Разпространение на исляма в
западнобалканските земи под османска власт ХV–ХVIII в. С., БАН, 1990.
НБКМ, Ор. отд., ф. 1А, а.е. 57 370; вж. също Османски извори за ислямизационните
процеси..., с. 205.


80
държавната плата се добавят фискалните облекчения и гарантираните от
държавата привилегии в стопанската дейност, ще видим, че всъщност еничер-
ското съсловие формирало обществения елит на казата. Така неврокопските
еничери служели за пример на своите земляци, колко е добре на този свят да си
мюсюлманин, и то на държавна служба. По такъв начин еничерството продължи-
ло да играе роля в ислямизацията и след прекратяване на девширмето. Сред
описаните неврокопски еничери тук-там се срещат и бойци с фамилното име
Абдуллах (първо поколение конвертити), което подсказва, че еничерските приви-
легии били достатъчен мотив за някои местни християни да минат в исляма
въпреки опасностите на военната служба.
В този порядък на изложение непременно трябва да се изтъкне един факт,
останал досега незабелязан, по-скоро премълчаван, в българската османистика:
поголовният данък джизие, платим само от християните в османската държава,
бил събиран главно от еничери117. Тази дейност носела големи парични облаги от
злоупотреби във фискалната дейност, но по-важен тук е психологическият ефект
върху платеца на данък, предназначен само за "неверници", когато като събирач
му се представял негов бивш единоверец, а твърде често и земляк. Един малък
пример от историята на джизието, отнасящ се конкретно за Неврокопския
данъчен район: неврокопският списък на платците за 1600–1601 г. например
попаднал у еничери, произхождащи от самия Неврокоп и съседните райони, което
съвсем не е случайно — ефектът от дейността е много по-голям, когато се позна-
ват местните условия. На място, в самия фискален район, към събирането на
данъка бил кооптиран еничерът Коруджу Баки бей, жител на града. Той от своя
страна пък бил човек на дефтердаря на дунавските области Абдюлбаки
ефенди118...
Още доста подробности от ежедневието на Неврокопско в интересуващия ни
аспект може да бъдат извлечени от османския кадастър. Колкото повече
разширяваме познанията си за миналото на българските земи под османска власт,
толкова повече ще се доближаваме до съставянето на подробна история на
социалните, етнодемографските и конфесионалните процеси, без да можем,
разбира се, да заявим някога, че сме постигнали всеобхватност в изводите си.
Налага се обаче да се отчете, че в етнорелигиозен смисъл Неврокопско (а
всъщност Централните и Западните Родопи) се явява "особен случай", тъй като
при, общо взето, сходна съвкупност от социално-икономически и политически
фактори други райони на българското пространство разкриват съвсем различно
състояние на интересуващите ни феномени. Това още повече налага обединяване
Най-лесно читателят ще се убеди, като разтвори Извори за българската история. Т. 26.
С., 1986. Там ще види, че от ХVI век нататък най-значителният приход на държавата —
джизието, бил събиран от хора от еничерското съсловие.
НБКМ, Ор. отд., ф. 6А, а. е. 790, л. 2б. Самият Абдюлбаки ефенди е интересна фигура.
Християнско момче от Одрин, той бил забран за еничерския корпус, но попаднал в
дворцовите школи. Кариерата му потръгнала след като бил назначен в централното
финансово ведомство (Дефтерхане). Службата в различните отдели го отвела до
върховете на финансовата йерархия — дунавски дефтердар и накрая баш дефтердар,
който пост заемал на три пъти. Абдюлбаки участвал и в дворцовите борби — по време на
политическата криза около ликвидирането на султан Осман II той се оказал един от
набелязаните за премахване висши държавници, но успял да се отърве.


81
усилията на историци, етнолози и социолози към позитивни изследвания на т.
нар. помашки въпрос. Благоприятна ситуация пред изкушените изследвачи
предлагат Централните и Западните Родопи не само с новопридобитите османски
извори. Съвременната цивилизация не е успяла да заличи всички следи на
отминалите времена върху българомюсюлманската общност в този регион. В
голяма степен това се дължи на сложната историческа съдба на хората, особено
през последните 30-ина години, което ги е направило изключително чувствителни
и недоверчиви към външни въздействия. Така в много отношения те са се
съхранили като един вид жив музей, чиято "експозиция" следва старателно и
деликатно да бъде изучавана не само с оглед на минали събития, а и на бъдещето.
Неудачите на предходниците не обричат непременно на неуспех днешното и
следващите поколения. Дори само заради това усилията си заслужават.
* * *
С това моето изложение можеше и да приключи, но реших, че то ще
изглежда по-убедително, ако предложа на читателското внимание една малка част
от новопридобития османски изворов материал за някогашната каза Неврокоп,
обработен в последно време от автора на настоящите редове. По-долу са
представени три подробни описания на с. Вълкосел, извлечени от османски
данъчни регистри от последната четвърт на ХV, първата половина на ХVI и
началото на ХVIII век. Селището не е избрано заради някаква изключителност на
протеклите в него етнорелигиозни процеси — то напълно се вписва в хода на
проследените дотук тенденции. Вълкосел привлече вниманието ми по време на
теренни проучвания през м. август 1994 г. Разположено е на юг от Неврокопската
котловина в началото на областта Чеч, близо до р. Бистрица — ляв приток на
Места. Край него е минавал пътят от Драма за Неврокоп по коритото на Места.
От този главен път се отделял друг, който, минавайки източно от селото по едно
от билата на Дабраш, продължавал на север към Сатовча и оттам през Батак към
Тракийската низина. Това местоположение на Вълкосел определяло и неговата
многолюдност — тя личи добре в документите по-долу. Като правило около
миналото на такива големи села почти винаги е изграден митологичен комплекс,
който трябва да обясни събития със съдбовно значение за битието на
поколенията; в представите на българите християни от района такова събитие е
"помохамеданчването" на техни земляци. Преминаването на вълкоселци към
исляма се обяснява със следния мит: селото било от две махали — едната приела
исляма под натиска на завоевателите, другата първоначално устояла. Черквата
останала в "помохамеданчената" махала и между съселяните християни и
мюсюлмани започнали разправии — новите последователи на Мохамед не
допускали християните до храма, за да се черкуват. Конфликтът се разраснал и в
селото пристигнала потеря да довърши "помохамеданчването". Християнската
махала под ръководството на двамината дядо Вълкови синове се противяла, но
когато главатарят наредил да се напали пещ и който не желае да стане
мюсюлманин, да скочи в огъня, хората се стъписали. Двамата братя дали пример


82
на своите хора и се хвърлили в пещта, ала "изплашените селяни били принудени
да приемат исляма"119.
Представените по-долу документи разчупват митологемата, разкривайки
логиката на процеса, определена от конкретните исторически обстоятелства. Да
си зададем обаче въпроса: ако българските историци разполагаха още преди
време с османски извори в тази достатъчност, с която има възможност да работи
днешното поколение изследвачи, щеше ли да се създаде мътната смес от
митология и исторически емоции, предизвикала в крайна сметка политически
действия и обществени реакции с траен негативен резултат? Въпросът може да
изглежда наивен най-малкото заради това, че отрицателният отговор всъщност
разкрива една невъзможна вече алтернатива на събития, които днес дружно
порицаваме. Конкретно за Вълкосел въпросните събития са донесли на хората
следното: по време на смяната на имената на родопските българомюсюлмани
(първия етап на т. нар. възродителен процес, протекъл през 70-те години)
"отговорните фактори" вкарали в гробището на селото булдозер, за да го изчисти
от мюсюлманските надгробия, много от които изработени преди близо два века в
духа на тогавашната ислямска каменоделска и епиграфска традиция. Населението
успяло да събере и съхрани част от паметниците в двора на по-малката джамия —
неугледна постройка, намираща се в края на селото. Голямата джамия, строена в
началото на ХIХ век, била съборена по време на втората вълна на възродителния
процес — пак с булдозер. Сега хората са издигнали нова джамия на мястото на
съборената (през 1994 г. все още не беше довършена), в чийто градеж преобладава
бетонът — изглежда, в яките бетонни зидове те са вградили желанието и волята
си събитията отпреди 20 години да не се повтарят повече.
Сред част от по-младите хора, интересуващи се от миналото на своя край и
съдбата на населението му, е пуснал корени митът, че техните деди се настанили в
Родопите вече като мюсюлмани някъде през ХI–ХII век. Като доказателство те
сочат надгробните паметници, върху които е вписана дата по мюсюлманското
летоброене (Хиджра). Така например надгробие от 1160 г. по Хиджра се
възприма като положено през ХII в., "време далеч преди появата на османците по
нашите места" — отбелязват хората.
А в конкретния случай става дума за 1747 г.

Това е един наивен начин да се отхвърли натрапваната идея за проведени
насилствени акции за "помохамеданчване", срещу които дедите на тези хора не
устояли... Освен всичко друго, днешните потомци са наясно, че фикцията за
ислямизационен апокалипсис се превърна в идеологема, положена в основите на
порочните политически действия от 70-те и 80-те години, чиито поражения, уви,
все още не са изживени.
Предлагайки превод на османски документи за миналото на село Вълкосел,
нямам намерение да разкривам т. нар. "историческа истина", използвана доскоро
за избистряне на "замъглените представи за различия между "верско" и
"народностно"120... Тъкмо обратното — бих искал старите текстове да покажат
естествения ход на сложни исторически процеси, чието осмисляне следва най-
сетне да се измъкне от сянката на митологията, историческите емоции и
предубеждения.

4.IV.1478 – 24.III.1479 г. / 883 г. по Хиджра
Сигн.: BOA, TD 7, fol. 288–289
Село Вълкосел, спада към [нахия] Калоян121.
Мюсюлмани:
Хъдър, Касъм, Али син на Карагьоз
Неверници:
Гьорко; Вълко [син на] Гьорко; Райко, син на Вълко; Гьорго [син
на] Беро; Тодор брат на Йорго; Димитри [син на] Василко; Гьорго,
брат на Димитри; Бончо, брат на Димитри; Милко поп; Райко, негов
син; Тодор, брат на Димитри; Васил поп; Васил, син на Доброслав;
Милко, син на Васил; Стайко [син на] Чутур; Балика; Балико [син на]
Крайо; Гьорго, син на Балико; Тодор, син на Балико; Тодор [син на]
Добрика; Яника, негов брат; Гьорго [син на] Добрине; Райко [син на]
Радослав; Милко [син на] Тодор; Тодор соколар; Йорго [син на] Койо;
Койо [син на] Ангело; Петко соколар; Койо соколар; Илко соколар;
Мирчо [син на] Диман; Димо [син на] Стайко; Станко, брат на Димо;
Рад, брат на Станко; Гьорган [син на] Станислав; Русин, негов брат;
Влад, брат на Йорган; Милко [син на] Петро; Рад, брат на Петро;
Стайко [син на] Димо; Илко, син на Коста; Радослав [син на] Грозьо;
Милко, брат на Радослав; Стайко [син на] Грозьо; Койо, син на
Братослав; Братослав [син на] Койо; Райко [син на] Кукуде; Радослав,
син на Стайко; Янко, брат на Радослав; Грозьо, негов брат; Стайко, син
на Димитри; Гьорго [син на] Стайко; Гьорго [син на] Найчо; Койо,
брат на Стойко; Станчо, брат на Койко; Витан; Йорго, негов син;
Петко [син на] Витан; Димитри, син на Велко; Стойко, син на Мичо;
Дойко [син на] Братован; Мичо, син на Димитри; Новак; Никола, син
на Новак; Стамат, син на Дойко; Марин, син на Дойко; Мичо, син на
Радован; Бойко [син на] Бодур; Славко, брат на Бойко; Владислав [син
на] Гьорго; Тодор [син на] Стайко; Влайко [син на] Братойо; Милко,
син на поп Димитри; Никола [син на] Гьорго; поп Димитри; Тодор
[син на] Йоргица; Димо, син на Белико; вдовица Дойна; вдовица
Донче; вдовица Райка; вдовицата на Момчил; друга вдовица Райка;
вдовицата на Радослав; вдовицата на Братоля; вдовицата на Банче;
[друга] вдовица Райка; Никуле, син на поп Димитри.
[Данъци върху селскостопанската продукция: пшеница, ръж, сено,
пашкули, грозде, лен, леща, орехи, плодове, мед, данък сватбарина,
данък върху прасетата и приходи от две воденици]122.
В регистрациите от началото на ХVI век нататък тази нахия вече не се споменава.


29 шабан 930 – 18 шеввал 943 г. / 2.VII.1524 – 30.III.1537 г.
Сигн.: BOA, TD 403, fol. 555–558
Село Вълкосел, спада към Неврокоп.
Мюсюлмани:
Яхия деде, чифт123; Баязид Мустафа, чифт; Хъдър Иляс,
чифт; Хамза Иляс, чифт; Исхак Шабан, чифт; Хъдър Инехан,
чифт; Хъдър Ибрахим, чифт; Хамза Мехмед, чифт; Хамза
Абдуллах, чифт; Мустафа Али, чифт; Мехмед Али, чифт;
Мустафа Абдуллах, бенак124; Халил Абдуллах, бенак; Иляс
Абдуллах, бенак; Мехмед Абдуллах, чифт.
Неженени от споменатите [мюсюлмани]:
Хамза Абдуллах; Мехмед Абдуллах; Муса Абдуллах; Иляс
Абдуллах; Хъдър Абдуллах; Салтък Абдуллах; Мустафа Исхак;
Хъдър Мехмед; Ахмед Шабан.
Неверници [християни] от споменатото село:
Гьоро Никола; Райко Димитри; Петко Белко; Стойо Дончо;
Милко Дончо; Димо Мильо; Тодор Станко; Гьоро Тодор; Крайо
Тодор; Станислав Тодор; Тодор Мильо; Димитри Денчо; Стойо
Грозьо; Димитри Никола; Дончо Никола; Мильо Никола; Никола
Райко; Златан Райко; Димо Райко; Койо Милчо; Велчо Тодор;
Гьоро Тодор; Станко Гьорго; Гьорго Петко; Крайо Гьорго; Райо
Велчо; Петко Велчо; Добрика Тодор; Крайо Миладин; Гьорго
Миладин; Морфо поп; Пано Дельо; Дельо Брезо; Мильо Брезо;
Гьорго Брезо; Йован Брезо; Станислав Йован; Димитри Йован;
Милош Мильо; Гьорго Тодор; Дельо Дуко; Гюрго Дуко; Кирко
Гюрго; Коно Гюрго; Гюрго Хубен; Тодор Райко; Йонко Тодор;
Манол Тодор; Кирко Влайко; Гюрго Влайко; Гюрган Койо; Радич
Койо; Марко Ангел; Димитри Марко; Ангел Марко; Стан Гюрго;
Кирко Гюрго; Милко Петко; Никола Петко; Тодор Крайо; Радич
Мирчо; Стоян Мирчо; Гюрго Филип; Дельо Койо; Милен Тодор;
Кирко Тодор; Балика Братул; Тодор Балика; Кирко Крайо; Русин
Станко; Драгош Станко; Дельо Станко; Влад Гюрган; Дельо
Хриз; Тодор Димо; Йован Милко; Петри Йован; Доброслав
Петко; Станко Милко; Радослав Гюрго; Коста Гюрго; Драгош
Петко; Степан Владислав; Стоян Степан; Андро Стайко;
Тук и в следващия документ количествата селскостопанска продукция и паричната й
равностойност като сума на дължимите от населението данъци не са представени в
превода.
Лицето притежава земя в количество 1 чифт, което се равнява на площ, подлежаща на
обработка с 1 чифт волове. Чифтът възлиза обикновено при добра почва на 60–80
дьонюма, при средна на 90–100 и при слаба на 130–150. Дьонюмът се равнява на 40
крачки на квадрат, или прибл. 920 м2.
Притежател на 1/2 чифт обработваема земя.


85
Димитри Стайко; Райко Стайко; Станко Тодор; Радо Тодор;
Милко Тодор; Влайко Тодор; Никола Радо; Йован Радослав;
Дельо Йован; Дельо Хубен; Йован Рад; Йован Радослав; Станко
Радо; Грозьо Дабенко; Йован Грозьо; Милчо Вато; Станко Гюрго;
Степан Стайко; Марко Милко; Янко Грозьо; Морфо Стайо;
Дельо Дайчо; Рад Дайчо; Хубен Дайчо; Райчо Калин; Тодор
Стайко; Крайо Дельо; Стойо Димо; Нано Велчо; Йован Гюрган;
Тодор Райко; Йован Гюрго; Стойо; Йован Радо; Дайчо Йован;
Степан Марко; Койо Гюрго; Тодор Милко; Йован Дельо; Никола
Райко; Станко Никола; Петри Никола; Тодор Дельо; Мильо
Димо; Йорго Мильо; Коста Илко; Петко Илко; Гюрго Илко;
Райко Дельо; Дельо Калин; Крайо Дельо; Стойо Дудо; Райко
Бончо; Димитри Бончо; Грозьо Гюрго; Йован Койо; Гюрго
Милен; [?]125; Нейко; Тодор Койо; Тодор Диман; Стойо Тодор;
Стойо Дельо; Велчо Радослав; Тодор Бончо; вдовица Дончи;
вдовица Милчовица; вдовица Рада; вдовица Райковица; вдовица
Нейковица; вдовица [?]126; вдовица Яна; вдовицата на Милко;
вдовица Груда; вдовица Тодовица; вдовица Беровица; вдовицата
на Илия; вдовицата на Добре.
Неженени от споменатите [неверници]:
Хубен Марко; Милко Милчо; Милко Стойо; Байо
Станислав; Русен Стойо; Велчо Димитри; Радослав Степан; Койо
Гюрган; Гьорго Степан; Крайо Тодор; Тодор Стамко; Милко
Йован; Брезо Рад; Велчо Йован; Велчо Рад; Бельо Марко; Тодор
Гюрго; Крайо Русин; [?]127; Стойо; Калин Стойо; Гюрго Кирко;
Милко Димо; Димитри Велчо; Тодор Милуш; Нешо Доброслав;
Станой Стоян; Добройко Смильо; Велчо Брайо; Стойо Тодор;
Димитри Бончо; Велчо Милен; Тодор Никола; Стайко Крайо;
Никола Белчо; Добро Никола; Димитри Йорго; Крайо Райко.
[Соколари, освободени от плащането на извънредни
данъци]: Гюрго Филип; Райко Стайко; Койно Гюрго; Гюрго
Койо.
[Данъци върху селскостопанската продукция: ръж, ечемик,
овес, просо, шира, грозде, зеленчуци, слама, мед, коноп, пашкули,
плодове, орехи, леща, сено, данък върху прасетата, данък
сватбарина и приходи от воденици].
1136 г. / 1.Х.1723 – 19.IХ.1724 г.
Сигн.: BOA, Mevkufat Kalemi 2873, fol. 86–87
Неразчетено име.
Неразчетено име.
Неразчетено име.


86
Село Вълкосел, 18 [ханета]128.
Абдуллах, син на Ахмед. Хатиб129 и имам130 на джамията в
споменатото село, местен131. Притежава берат132; земя на Шабан,
син на Мехмед, 1 чифт; Йомер, син на Мустафа. Кайъм133 на
джамията в споменатото село, дневно възнаграждение 1 [акче]134.
Притежава берат; земя на Дурак, син на Али, 1 чифт; Мехмед,
син на Абдуллах, починал, запустяло; земя на Ибрахим, син на
Мустафа, 1 чифт. Земя на Мехмед, син на Халил. Пенсиониран
от корпуса на спахиите135, [...] бьолюк136, дневно възнаграждение
8. Притежава берат; Ахмед, син на Мустафа. Кайъм на
месджида в споменатото село, дневно възнаграждение 1.
Притежава берат; Салих, син на Хамза; Фатма хатун137, дъщеря
на хаджи Абу Бекир, вдовица; земя на Мустафа, син на Иляс, 1
чифт. Али, син на Мехмед; земя на Али, син на Йомер, 1 чифт,
еничер; Мехмед, син на Абдуллах; Кериме хатун, дъщеря на
Али, вдовица; Ахмед, син на Абдуллах, починал, разрушено; земя
на Мусли, син на Абдуллах, 1 чифт. Али, син на Абдуллах; земя
на Мехмед, син на Ибрахим, 1 чифт. От корпуса на спахиите, 5-и
бьолюк, дневно възнаграждение 26; Абдулкадир, син на [...]138,
починал, разрушено; Абди, син на Абдуллах, починал, запустяло;
земя на Мехмед, син на Абдуллах, 1 чифт; Хасан, син на [...]139.
Фатма, дъщеря на [...]140, вдовица; Дурак, син на [...]141, починал,
разрушено; земя на Мустафа, син на Йомер, 1 чифт. От корпуса
Данъчна единица, обхващаща различен брой платци. В случая ханетата са
определени за събирането на данъка авариз. Описано е цялото население на селището,
като от категорията на данъкоплатците е изкарано т. нар. нераетско население. Вж. също
бел. 146.
Мюсюлмански проповедник.
Мюсюлмански духовен служител, ръководещ изпълнението но религиозната служба в
джамиите.
Вероятно този служител на ислямския култ бил местен човек от селото, за разлика от
останалите селища в казата, в които религиозните кадри идвали от други части на
държавата.
Султанска грамота, удостоверяваща правото за заемане на някаква служба, събиране
на данъци, владеене на поземлени участъци и други подобни.
Длъжностно лице, което се грижи за вътрешния ред и чистотата в джамията.
По-нататък всички суми са дадени в акчета.
Един от корпусите на платената султанска гвардия, наричана алтъ бьолюк халкъ
(шестте полка). Наименованията на отделните корпуси били: сипах, силяхдар;
улюфеджиян-и йемин и улюфеджиян-и йесар (платена конница — ляво и дясно крило);
гуреба-и йемин и гуреба-и йесар (чуждестранна наемна конница — ляво и дясно крило).
Съставът на алтъ бьолюк халкъ бил попълван от еничерските оджаци.
Не е вписан номера на бьолюка.
В смисъл на госпожа.
Не е вписано име.
Не е вписано име.
Не е вписано име.
Не е вписано име.


87
на спахиите, 5-и бьолюк, дневно възнаграждение 23; Йомер, син
на Мехмед; земя на Салих, син на Ахмед, 1 чифт; друга Фатма,
дъщеря на Али, вдовица. Хюсеин, син на Хъдър, починал,
разрушено; Мехмед, син на Уруч; земя на Хюсеин, син на
Мехмед, 1 чифт. От корпуса на спахиите, 10-и бьолюк, дневно
възнаграждение 10; Ханъм хатун, дъщеря на Мустафа, вдовица;
земя на Мехмед, син на Осман, 1 чифт; Мустафа, син на Мехмед.
Друга Фатма хатун, дъщеря на Искендер, вдовица; земя на
Реджеб, син на Ахмед, 1 чифт; Абдуллах, син на Хасан, починал,
запустяло; земя на Дервиш, син на Абдуллах, 1 чифт, еничер;
земя на Али, син на Йомер, 1 чифт, спахия на тимар. Касъм, син
на Бали, забегнал; Хатидже, дъщеря на Хасан, вдовица; земя на
Мустафа, син на Мехмед, 1 чифт; Емине хатун, дъщеря на Уруч,
вдовица; Курд, син на Хюсеин, починал, запустяло; земя на
Ахмед, син на Мустафа, 1 чифт, еничер. Рабия хатун, дъщеря на
Али, вдовица; Мустафа, син на [...]142, починал, разрушено; Айше,
дъщеря на Хасан, вдовица; Хасан, син на Ахмед; Кериме хатун,
дъщеря на Абдуллах, вдовица; земя на Ибрахим, син на Абу
Бекир, 1 чифт. Кериме, дъщеря на Шабан, вдовица; Айше,
дъщеря на Хюсеин, вдовица; Рамазан, син на [...]143, починал,
разрушено; земя на Хасан, син на Хюсеин, 1 чифт, еничер; земя
на Мустафа, син на Ахмед, 1 чифт. Хатидже, дъщеря на
Мустафа, вдовица; Мустафа, син на Абдуллах; земя на Мехмед,
син на Ахмед от Русчук, 1 чифт. От корпуса на спахиите, 162-ри
бьолюк, дневно възнаграждение 20; Рабия хатун, дъщеря на Али,
вдовица; земя на Мехмед, син на Шабан, 1 чифт. Мериме хатун,
дъщеря на Али, вдовица; друга Мериме хатун, дъщеря на Али,
вдовица; Абдуллах, син на [...]144; Абдюлбаки, син на Хасан,
починал, запустяло; Мехмед, син на Шабан; Салиха, дъщеря на
Мехмед, вдовица. Хюсеин, син на [...]145, починал, разрушено;
Мехмед, син на Халил, починал, запустяло.
Брой: 70 души
Обработваема земя: 23 чифта
Вдовици
Еничери
Забегнали
Брой на мюсюлманската рая:
Брой Брой147
16 12
чифт — 13
Това е броят на раята, която не притежава земя.



www.valkosel.bg (http://www.valkosel.bg)
Title: Re: ИЗ ОСМАНСКИТЕ АРХИВИ
Post by: Dobrev on April 09, 2010, 20:59
http://www.dnevnik.bg/dnevnikplus/2007/03/21/320942_istanbulskiiat_arhiv_-_istoriia_za_tri_grosha_i_65/ (http://www.dnevnik.bg/dnevnikplus/2007/03/21/320942_istanbulskiiat_arhiv_-_istoriia_za_tri_grosha_i_65/)

Истанбулският архив - история за три гроша и 65 години проучвания

Юлиана КОЛЕВА, http://dnevnik.bg/show/?storyid=320942 (http://dnevnik.bg/show/?storyid=320942)

      Сега, когато е на път да завърши описът на истанбулския архив, изучаван в България вече близо 65 години, и се обмисля издаването на каталози за него, от Турция дойде информация, че Анкара може да поиска връщането на обвитите в мистична слава документи. Описването и работата по "старата хартия" продължава толкова дълго заради трудоемката техническа дейност по разчитането и квалифицирането на документите. За т.нар. истанбулски османски архив, пристигнал в България през 1931 г., както и за действията на българската държава да го запази, дори след като Анкара разбрала какво всъщност е продала като хартия за вторични суровини, има не един и два разказа, които звучат като легенда.


Турско робство, османско владичество или просто присъствие? Какъвто и да е отговорът на историците, аргументите са почерпени от османските архиви - едно от културните богатства на България. Пак те са изворът за публикации, според които ислямът не е бил налаган чрез масови насилствени акции. Според други учени обаче българи са били избивани заради вярата им и са били принуждавани да сменят християнската си религия. И те също се позовават на старите документи. А те в голямата си част са слабо проучени. Често това са счетоводни статистики, но скучните за неизкушения сведения разкриват на познавача как е изградена Османската империя и как е действал огромният пазар на нейната територия.

Сега, когато е на път да завърши описът на истанбулския архив, изучаван в България вече близо 65 години, и се обмисля издаването на каталози за него, от Турция дойде информация, че Анкара може да поиска връщането на обвитите в мистична слава документи. Описването и работата по "старата хартия" продължава толкова дълго заради трудоемката техническа дейност по разчитането и квалифицирането на документите. Все пак 76 години след като през българската граница влизат вагоните, купени за хартиените фабрики в Костенец и Княжево, по-голямата част от съществените исторически материали в тях са прегледани. Неотдавна Ориенталският отдел към Народната библиотека е спечелил и проект на Министерството на културата за над 100 хил. лв., с които да се реставрират предимно османски документи.

За т.нар. истанбулски османски архив, пристигнал в България през 1931 г., както и за действията на българската държава да го запази, дори след като Анкара разбрала какво всъщност е продала като хартия за вторични суровини, има не един и два разказа, които звучат като легенда. Историците дори не са на общо становище колко точно са въпросните вагони. По-разпространено е мнението, че става въпрос за три вагона, или около 200 бали документи. Други обаче разказват, че всъщност вагоните били 4, но единият е върнат (според някои дори още на границата), след като в Турция се разбрало, че "старата хартия", купена на истанбулското тържище, всъщност са ценни свидетелства за миналото.

Част от платените по 3 гроша и 1 пара за оката документи обаче действително изгарят в пещите на хартиените фабрики. Как българското правителство е разбрало какво точно е попаднало в страната и колко голяма е ценността на материалите също граничи с мистерията. Обикновено се разказва за студенти в Турция, които сигнализирали, че от криворазбрани републикански подбуди по тържищата се разпродават архиви на Османската империя. Други пък твърдят, че към заводите е имало хора, които са контролирали какво се гори. В крайна сметка след разкарване на вагоните от гара на гара, съхраняването на документите по мазета до 1943 г. и усилията на изненаданото от находката правителство документите да бъдат спасени те стигат до архивния фонд на държавата.

В целия този сюжет историците в България са единни по един въпрос: Турция няма основания да претендира за връщането на оригинали, защото става въпрос за търговска сделка на частно лице - хартиените фабрики. От официалните институции, съхраняващи османските архиви - Главно управление на архивите и Народната библиотека, посочиха също, че нито в официална писмена форма, нито устно от Анкара е идвало подобно искане. Още повече, както пише в научната си статия за комплектуването на османския архив доц. Светлана Иванова от Историческия факултет на Софийския университет, трудно може да се разграничат материалите "от вагоните" от останалите османски документи, които България е имала и преди 1931 г., а и е набавяла след това. Между България и Турция има спогодба още от 1993 г. за размяна на копия и документи на микрофилм, на базата на която до момента в страната са постъпили над 20 хил. материала, а турски учени са проучили и взели около 25 хил. копия.

Същинското проучване на истанбулските османски документи, които са изключително важна по значение част от съхраняваните в Народната библиотека около 800 хил. архивни единици за Османската империя, все още предстои, казват османисти. В първите години след като материалите попадат в България, историци и експерти търсили в тях главно данни за Левски и в крайна сметка в началото на 50-те години именно от тези архиви излизат сведенията за процеса срещу него. Информациите от документите обаче трудно ще предизвикат родолюбиви пориви - единствено Левски обявява "сам съм, други няма". Архивите за следствието показват, че останалите революционери се издават едни други пред османските власти. Затова и в България историците като че ли по-скоро избягват да говорят за тези данни.

От османските архиви тръгва и спорът за принудителната смяна на християнската вяра. Докато едни историци описват унищожавани с десетки манастири и църкви, насилствено помюсюлманчване, ангария, позовавайки се на написаното в летописната бележка "Потурчването на Чепино" на Методий Драгинов (чиято автентичност някои отричат), други предизвикаха възмущението на "патриоти" с много по-нюансирани тези. Проф. Цветана Георгиева разказва за "Еничарите в българските земи", като застъпва схващането, че български семейства доброволно са давали децата си за еничари по икономически и социални причини. Османисти, позовавайки се именно на истанбулските документи и засичайки с тях информациите от летописа на поп Драгинов, изтъкват: "Сухите статистики на силно развитата администрация в Османската империя не могат да лъжат - за унищожаването на население, църкви и манастири не може да се говори, тъй като в документите не е записано дори съществуването на толкова християни и на манастири."

Дефтер за всички приходоизточници от началото на XVI в. пък показва прилични темпове на демографско развитие на българското население и на неговото производство, отбелязва ст.н.с. д-р Румен Ковачев от Ориенталския отдел на Народната библиотека, който е ангажиран с размяната на документи между България и Турция и е един от малкото османисти, които умеят да разчитат османо-турски. През 1526 - 1528 г. в Родопите дори няма мюсюлмани и това е едно от ярките доказателства, че не може да се говори за помюсюлманчване, още по-малко насилствено, посочва той. Както според него, така и според проф. Евгений Радушев, използвал истанбулските документи за своята книга "Помаците", преминаването на християни към мюсюлманството пак е заради икономически облаги, а не принудително.

Какво още ще излезе от т.нар. истанбулски османски архив тепърва ще се разбере, тъй като османистите все още приключват техническата работа по анотиране и систематизиране на документите. Въпреки че паралелно с чисто архивистката дейност историци четат и анализират по същество някои от документите, голяма част не са изследвани. А от тях може да се види в пълни подробности как са живели хората в Османската империя, какъв е бил битът им, тъй като освен изчерпателните общи дефтери за финансовите отношения, приходоизточници и т.н. администрацията е водила статистика и в най-малките селца - население, етноси, религия, производство, плащания. Наред с над 700-те дефтера от по 700 - 800 страници, които се пазят в библиотеката (само преди месец колекцията е попълнена с още 3 копия на дефтери, получени от Турция), османският архив съдържа и справочници, финансови документи, молби, прошения.

В България обаче не са много историците османисти, умеещи не само да разчитат османо-турски, но и да анализират информацията. Повечето от тях са научили необходимите около 150 - 200 думи и символи за четенето на сухата статистика и счетоводна информация в архивите. Неразбираема за повечето, също както и за турски историци, обаче остава информацията извън воденето на регистри. Дори и тези пък, които могат поне частично да дешифрират данните, се броят на пръсти. Според Румен Ковачев това са не повече от 20 учени. Далеч по-малко специалисти - около 10, пък изброиха от Главно управление на архивите. Подготовката на един османист за пълноценно боравене и анализ на материалите изисква между 10 и 20 години, дотогава младите могат само да сричат и да анотират да извършват техническата дейност, посочват експертите. Тази трудоемка задача не се струва особено привлекателна на завършващите османисти. За да завърши поне техническата обработка на документите в Главно управление на архивите, където са само малка част от материалите от османския период, институцията ще обяви в близките дни конкурс за двама млади специалисти с османо-турски, съобщи председателят на архива д-р Боряна Бужашка. И в Народната библиотека са към края на систематизирането на архивите, научи "Дневник" оттам. Обмисля се да се направят каталози-описи на материалите, каквито до момента няма.

Верни на стила на приказката "Цариградски архив", всяко лято османистите продължават да ходят на десетина командировки в съседни до София градчета, където в стари училища и читалища се съхраняват необработените документи от вагоните, и да "изстискват последните, дори минимално полезни" материали, казаха от библиотеката. След приключване на тази дейност, османистите очакват и подем в същинската работа. Тя е извънредно трудоемка, необходими са дълбоки познания, време, колектив, а след като едни и същи хора са ангажирани както с архивистика, така и с анализа, възможностите за по-конкретна работа по документите съвсем се свиват, обясняват османисти.

http://www.dnevnik.bg/dnevnikplus/2007/03/21/320942_istanbulskiiat_arhiv_-_istoriia_za_tri_grosha_i_65/ (http://www.dnevnik.bg/dnevnikplus/2007/03/21/320942_istanbulskiiat_arhiv_-_istoriia_za_tri_grosha_i_65/)
Title: Re: ИЗ ОСМАНСКИТЕ АРХИВИ
Post by: Dobrev on April 09, 2010, 21:08
http://www.pomak.eu/board/index.php/topic,607.msg2924.html#msg2924 (http://www.pomak.eu/board/index.php/topic,607.msg2924.html#msg2924)

1518 г
(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fimg382.imageshack.us%2Fimg382%2F1528%2F1518fg2.jpg&hash=80290d0fc3e7526da306b8d149e4f5947d46cbc5)
(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fimg382.imageshack.us%2Fimg382%2F6327%2Ftransl1518ku1.jpg&hash=6cd3ab6033411a760c6e99cee0d4f8b6f3fb771c)



(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fimg147.imageshack.us%2Fimg147%2F4442%2F1569di7.jpg&hash=39d38ccaf73a9fd2a418bf8eb4b2d9155e87abcf)
(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fimg147.imageshack.us%2Fimg147%2F4760%2Ftransl1569wl4.jpg&hash=0819eefe76b4b92cdb47e0d4c938342bf619066c)
Title: Re: ИЗ ОСМАНСКИТЕ АРХИВИ
Post by: Serif mkd on April 10, 2010, 01:46
 Bojane ,dobro e da se citaat osmanskite arhivi no toa treba da se cita pravilno i vo eden posirok kontekst a ne po sistema "na baba i se snilo sto i e milo" kako ovde .
   Adullah ne e sin Bozji tuku rob Bozji !
   Iminjata na tie od defterite ne mora nuzno da se b'garski tuku slavjanski !!! Sto ne e isto.
  
Title: Re: ИЗ ОСМАНСКИТЕ АРХИВИ
Post by: muti6 on April 10, 2010, 09:45
Добрев  има право на нестандартно мислене от което не следва автоматично, че е носител на атрибута за истинност във вся и все.
Title: Re: ИЗ ОСМАНСКИТЕ АРХИВИ
Post by: dim56 on April 10, 2010, 13:52
Не знам защо се коментира Боян Добрев, след като по-горе няма и една дума, написана от него  >:(
muti6, коментирай документите.
Title: Re: ИЗ ОСМАНСКИТЕ АРХИВИ
Post by: muti6 on April 10, 2010, 14:31
You are not allowed to view links. Register or Login
Не знам защо се коментира Боян Добрев, след като по-горе няма и една дума, написана от него  >:(
muti6, коментирай документите.
Димчо,е па то нема кво да се коментира,доказахте ни,че сме бугари! ;D
Title: Re: ИЗ ОСМАНСКИТЕ АРХИВИ
Post by: Bay Ganio on April 10, 2010, 14:40
Че сме българи го доказва историята, не тоя или оня.
Title: Re: ИЗ ОСМАНСКИТЕ АРХИВИ
Post by: muti6 on April 10, 2010, 14:58
Коя история по- точно Ganio? Истинската или другата?
Title: Re: ИЗ ОСМАНСКИТЕ АРХИВИ
Post by: isa71 on April 10, 2010, 15:28
 Най-ценни образци от ръкописната сбирка
     Най-ранният ръкопис (OR 801) датира от 1017 г. и представлява препис от най-почитания в мюсюлманския свят сборник - хадиси (hadiths) (разкази за словата и делата на пророка Мухаммад) - al-Jami' al-Sahih на Muhammad al-Bukhari (810-870).
     Ориенталската сбирка включва и около 120 преписа на Корана, част от които илюстрират изключителното търпение, проявено от майсторите-калиграфи и илюминаторите при изписването на текста на свещената книга и при нейното художествено оформление. Един от тези прекрасни образци - препис от 1861 г. (OR 1425) постъпва в националното книгохранилище от Библиотеката на княз Фердинанд.
      Може би най-ценният ръкопис от източната сбирка това е препис от 1556 г. на труда на арабския географ Мухаммад ибн Мухаммад ал-Идриси (al-Idrisi) (ум. 1165) "Нузхат ал-муштак фи'хтирак ал-афак" (Развлечение на копнеещия да преброди страните") (Nuzhat al-mushtаq fi'khtiraq al-afaq - Book for Entertainment of the One Longing to Cross the Countries Wide and Far). Самото съчинение е завършено през 1153 г. в Палермо в двора на норманския крал Роджер II. Ръкописът е дарен от Шериф Халил за основаната от него библиотека в Шумен.

http://www.nationallibrary.bg/orient.html (http://www.nationallibrary.bg/orient.html)
Title: Re: ИЗ ОСМАНСКИТЕ АРХИВИ
Post by: dim56 on April 10, 2010, 16:34
You are not allowed to view links. Register or Login
Димчо,е па то нема кво да се коментира,доказахте ни,че сме бугари! ;D

Мутьоу, видно е, че няма кво да кажеш  ;D
Пускай другата плоча - за самоопределянето  ;)
Title: Re: ИЗ ОСМАНСКИТЕ АРХИВИ
Post by: Chechliya on April 10, 2010, 18:13
"Peasant" Janissaries? (http://www.thefreelibrary.com/%22Peasant%22+Janissaries%3F-a0191688763)
Title: Re: ИЗ ОСМАНСКИТЕ АРХИВИ
Post by: Dobrev on April 11, 2010, 05:51
www.valkosel.bg (http://www.valkosel.bg)


Евгений Радушев

Част 1 - Част 4

ДЕМОГРАФСКИ И ЕТНОРЕЛИГИОЗНИ ПРОЦЕСИ В
ЗАПАДНИТЕ РОДОПИ ПРЕЗ ХV–ХVIII ВЕК

(Опит за преосмисляне на устойчиви историографски модели)1
На следващите страници предстои да запозная заинтересувания читател с
едно последно развитие на изследваческата си работа върху етнорелигиозните
процеси в Западните Родопи, по-специално в Неврокоп и Неврокопско, през
периода ХV–ХVIII век. Интересът към този район открай време е провокиран от
сложността на историческото му битие през османския период, с последици от
обществено-политически характер, актуални и днес. Прието е да се мисли, че на
това поприще българските историци (преди всичко онези с османистична
квалификация) дадоха всичко, което е по силите им, разкривайки явления и
породилите ги причини върху стабилната основа на наличните извори. Немалко
усилия в това направление вложиха и етнолози, езиковеди, фолклористи,
социолози, тъй че постепенно бе създаден широк набор от анализи и
произтичащи от тях логически заключения, които сякаш удовлетвориха
българската хуманитаристика; наложи се визията, че повечето проблеми в
основни линии са изяснени, а някои от резултатите до неотдавна бяха постулат за
изследвачите.
Преди няколко години в авторитетната “Eнциклопедия на исляма” излезе
статия на холандския османист проф. М. Кийл, представяща Неврокоп и района
през османския период2. В нея авторът твърди, че до днес няма задоволително
изследване върху османското минало на този ареал, като очевидно има предвид
усилията на българската историография3. Сякаш се налага да се съгласим с
констатацията на холандския учен; освен студията на проф. Стр. Димитров,
посветена на религиозните и демографските промени по течението на р. Места
през ХV–ХVII век4, българската историография не е дала друго самостоятелно
академично изследване върху тези проблеми в Западните Родопи.
Не може обаче да се отрече вниманието на нашите изследвачи към този
район, макар и да липсват обобщаващи трудове. Доколкото проучванията,
Статията представлява разширен вариант на доклада "Християни и мюсюлмани в
Западните Родопи през ХV–ХVIII в.", изнесен през м. ноември 1997 г. пред научната
конференция "Религия и църква в България", организирана от Института по история към
БАН и Софийския университет "Св. Климент Охридски".
K i e l, M. Newrokop. — In: The Encyclopaedia of Islam. Vol. VIII. Leiden, 1995, 9–11.
Пак там, с. 11.
Д и м и т р о в, Стр. Демографски отношения и проникване на исляма в Западните
Родопи и долината на Места през ХV–ХVII в. — Родопски сборник, I, 1965, 63–115.
46
посветени на Централните и Западните Родопи, засягат предимно т. нар. помашки
въпрос, то интересът на българската хуманитаристика е повече от очевиден, дори
има дълга предистория, а напоследък, след 1989 г., вниманието рязко се засили5.
Проблемът по-скоро е в това, че изследваческият процес се развива, без да са
изяснени историческите предпоставки на днешната ситуация в Родопския район,
което сега вече се отчита като повод за полемики между специалистите в следните
насоки: а) какво население са помаците — автохтонно или колонизирано
тюркско; б) как помаците са преминали към исляма — доброволно или чрез
насилие, и в) следва ли помаците да бъдат възприемани като българско население,
подразбиращо се свързано с българската история, или пък те следва да се
разглеждат наред с останалото мюсюлманско население на Балканите, т. е. в
същия етнокултурен аспект, който обхваща [eтническите] турци, "турските"
цигани и босненските мюсюлмани6. Поставени така, тези въпроси издават твърде
противоречивите резултати, постигнати у нас, в проучванията върху "помашкия
проблем". Струва ми се, че въпросът, който непосредствено се налага да бъде
разрешен, е дали днешните изследвачи са в състояние да извършат задълбочен
анализ на една етнокултурна ситуация, включващ описанието на
институционализираните отношения и функционалните връзки между тях, с оглед
да се изпълни със смисъл познанието за историческото развитие, довело до
съвременното състояние и форми на помашкия феномен.
Усилията на поколения историци не дадоха категорична яснота поради една
прозаична за българската историография причина — липсата на достатъчен по
количество и плътен като хронология изворов материал. Няма съмнение, че тази
обективна пречка пред хода на историческите проучвания предопредели и не
всякога успешните етноложки реконструкции — изнесените по-горе въпроси
засягат с равна сила не само историците, а и всички останали специалисти, заели
се с проучването на феномена. Обективно сложилата се ситуация около
доскорошната липса на достатъчно извори сякаш принуди историците да се
задоволят с общи констатации за нещата при бледи опити да се установи как се е
стигнало дотам те да станат такива, каквито са. Това положение неминуемо
повлия върху целия комплекс на хуманитарното познание, поставил си за цел да
изясни "помашкия въпрос" в частност и феномена ислямизация по християнските
земи като цяло.
През последните няколко години затрудненията около изворите бяха решени
по благополучен за българските учени начин. През 1993 г. между
архивохранилищата на България и Турция започна обмен на османски документи,
в резултат на което българските историци османисти се сдобиха с първокласен
изворов материал, значителна част от който е подходящ за изучаване на
религиозните и демографските процеси на Балканите под османска власт7.
Вж. А л е к с и е в, Б. Родопското население в българската хуманитаристика. — В:
Мюсюлманските общности на Балканите и в България. С., 1997; K o n s t a n t i n o v, Y.
Strategies for Sustaining a Vulnerable Identity: The Case of the Bulgarian Pomaks. — In:
Muslim Identity and the Balkan State. London, 1997, и посочената там литература.
Срв. K o n s t a n t i n o v, Y. Цит. съч., с. 30.
Обменът на османски извори между Ориенталския отдел при Народната библиотека
"Св. св. Кирил и Методий" и Османския архив към Главното управление на архивите към
47
Няма нужда постоянно да се напомнят причините за високия интерес към
конфесионалните отношения в Родопите, в нашия случай — в западния им дял, те
са добре известни. Но все пак следва да се изтъкне един нюанс, който изпъква
върху фона на вече разширената изворова база: за Неврокопския район без
всякакви уговорки може да се каже, че тук е протекло интензивно преминаване на
местно българохристиянско население към исляма8. Понеже феноменът предстои
да бъде поставен в светлината на достатъчно количество османски извори
(официална държавна документация), възможностите за изводи и заключения със
сериозна претенция за достоверност далеч надхвърлят периметъра на емпирично
изведените доказателства въз основа на българоезичието на местните
мюсюлмани, на техния фолклор и пр., или пък измъкнати от сумрака на
историческите митове. Документацията разкрива едно развитие на ситуациите,
при което се налага да говорим за процес на ислямизация9, а не за периодично
провеждани терористични акции за масово налагане на новата религия, в каквото
изкушение твърде често изпадат доста изследвачи.
Тъй като вече се запознах с новопостъпилите османски извори за
Неврокопско, а един подробен регистър — опис на населението в казата, успях
да подготвя в превод на български език, голямо е изкушението да представя пред
учената общественост някои наистина първоначални, но пък твърде интересни
наблюдения. Излагайки възможностите, които предлага новият архивен масив,
възнамерявам също така да споделя идеи и подходи, които ще приложа в едно
предстоящо подробно изследване на Неврокопския район под османска власт.
На първо време новопридобитата архивна документация предоставя чудесна
възможност за наблюдения и анализи върху селищната мрежа в Неврокопско,
което е от голямо значение за приемане или отхвърляне на дълго дискутираната в
българската историография теза за т. нар. демографски колапс като следствие на
османското завладяване и причинените от него огромни загуби на население и
Министерския съвет на Република Турция протече досега на два етапа. Постъпленията от
края на 1993 г. вече са представени на вниманието на изследвачите в: Р а д у ш е в, Е., Р.
К о в а ч е в. Опис на регистри от Истанбулския османски архив към Генералната
дирекция на държавните архиви на Р Турция. С., 1996. В Описа изворите за Неврокоп и
района са разкрити в анотации под поредни номера 1, 9, 24, 28 и 39. Сред постъпленията
по обмена от 1997 г. са 7 броя регистри от различен канцеларски вид от периода ХV–ХIХ
век, които предстои да бъдат включени в част 2 на Опис на регистри от Истанбулския
османски архив..., върху чиeто изготвяне сътрудниците на Ориенталския отдел работят в
момента.
Предполагам, че някои изследвачи ще се отнесат с подозрение към категоричния израз
"без всякакви уговорки". Държа да подчертая, че убедеността ми е следствие на
продължителна работа с неизвестни досега на българските специалисти османски извори
за Неврокопския район от периода ХV–ХIХ век, с представителни примери от който ще
запозная читателите по подходящ начин в хода на изложението. Редом с това се чувствам
длъжен да изтъкна, че доказателственият материал за етническата принадлежност на
неврокопските мюсюлмани, експониран върху днешните обществени реалности, без да
се отчете нуждата от защита на човешките права на това население, се превръща в
"ровичканe в миналото" без какъвто и да е позитивен резултат. Срв. С т о я н о в, В.
Турското население в България между полюсите на етническата политика. С., 1998, с. 56.
Вж. Р а д у ш е в, Е. Прeдговор. — В: Р а д у ш е в, Е., Р. К о в а ч е в. Цит. съч.,
ХХV–ХХVI.
48
изчезване на многобройни български селища10. Доскорошната липса на извори
позволяваше да се изградят и отстояват подобни теории, лесно “смилаеми” от
широката публика. Някои специалисти по османска история непосредствено
заявиха своите възражения към нейния автор, проф. Хр. Гандев, най-вече към
интерпретацията му на османските извори в преследване на предпоставени
резултати11. "Демографският колапс", който и при най-добро желание далеч не се
вмества в скептичните "възможности с вероятност 40%", определени от Ф. Боас,
предстои да бъде преосмислен в хода на скромните и съвестни усилия на новите
поколения изследвачи за историческо възстановяване с точен и ясен адрес12.
Всеки, който се заеме с тези проблеми, използвайки възможностите на
османските извори от втората половина на ХV – началото на ХVI век, ще се
изправи пред многобройни сведения за добре развита селищна мрежа по
българските земи, в която преобладават средните по големина населени места с
40–80 домакинства. Любопитното в случая е, че тази картина се оказа
възстановима и посредством фрагменти от османския кадастър, съхранявани в
домашния ни османски архив (по презумпция считани за недостатъчни), стига да
се прояви нужната взискателност към документите13. Изглежда, че българската
османистика вече стъпва във времето на неумолимо прилагане на критериите за
достоверност при историческите реконструкции...
Очакванията, свързани с новопридобитите от Истанбулския архив
документи, са големи — те трябва да запълнят доста от т. нар. бели полета в
миналото на големи райони от българското пространство под османска власт.
Регистровият материал от тази колекция, засягащ Неврокопския район, напълно
потвърждава вече констатираните демографски параметри за други части на
България14.

Най-ранните известни регистрации на Неврокопско (около средата на
ХV век) разкриват плътна селищна мрежа, в която преобладават малките и
средните населени места от 20–60 домакинства, което подобава на район с
изразен планински характер. Очертаващата се благодатна сфера за бъдещи
проучвания вероятно ще насърчи изследвачите да разширят периметъра на своите
наблюдения. Една перспективна насока е ориентирана към изясняване влиянието
на географското разположение, природно-климатичните дадености и
произтичащите от тях стопански възможности върху развитието на
демографските процеси и конфесионалните промени. Социалната антропология е
призвана да изследва връзки и зависимости от такъв порядък, но съвсем доскоро
Вж. Г а н д е в, Хр. Българската народност през ХV в. С., 1972, 56–131.
Срв. М у т а ф ч и е в а, В. За точните методи в историческата демография. — Ипр.,
1973, № 4, 134–141; Д и м и т р о в, Стр. Мезрите и демографският колапс на
българската народност през ХV в. — Векове, 1973, № 6, 50–65.
Срв. Л е в и - С т р о с, Кл. Структура на мита. С., 1996, с. 28.
Немного отдавна това стори Р. Ковачев с един опис на Никополския санджак от
втората половина на ХV век, съхраняван в Ориенталския отдел на НБКМ. Изводите на
автора се оказват в пълна противоположност с теорията за "демографския колапс".
Ковачев убедително разкри, че поселищната и историко-демографска структура, заварена
от османците в Шишманова България, през 80-те години на ХV век все така "силно
наподобява състоянието от времето на свободната българска държава". Вж. К о в а ч е в,
Р. Опис на Никополския санджак от 80-те години на ХV в. С, 1997, с. 100.
Вж. пак там, 33–101.

49
Най-ранните известни османски регистрации на Западните Родопи (1445 и
1465 г.) разкриват, че населението там е преимуществено българохристиянско. В
най-голямото населено място — административния център гр. Неврокоп, около
средата на ХV век османските регистратори не са отбелязали нито един
мюсюлманин. Същата е картината и из селата, с изключение на с. Малко Дряново
с един мюсюлманин
15. За твърд етнически определител служи именната система,
чудесно представена в подробните (сиреч поименните) регистри от ранната втора
половина на ХV – началото на ХVI вeк16. По техните страници господства славя-
нобългарската именна система, като честотата на употреба най-общо може да
бъде представена в следния низходящ порядък: 1. Славянобългарски лични имена
с проста основа — Рад, Стан, Драг и пр., или пък, както е в повечето случаи,
антропонимични композитуми — проста именна основа с окончания -слав, -мир,
-ой/вой; 2. Славянобългарски имена с морален, защитен и пожелателен смисъл:
Стоян, Добрин, Дабижив, Първо, Велко, Косен и т. н. с варианти; 3. Имена,
свързани с християнската православна религия, преди всичко от гръцки езиков
произход. Това е вече констатирано положение за цялата етническа територия и
Неврокопско не прави изключение, с една особеност — по-силното присъствие на
гръцката антропонимична система, оказваща влияние по принцип върху
балканското християнство, което в Родопите е по-силно заради географската
близост.
За Неврокопско доказателствата от антропонимичния комплекс биха
останали без особено значение, ако не бъдат разкрити и обосновани причините и
формите за разпространение на исляма. Погледнато в исторически план, този
район никога не е оставал напълно изпразнен откъм българохристиянско
население и в този смисъл появилият се от началото на ХVI век ислямски
компонент би могъл да бъде разглеждан в демографския му аспект (колонизация),
а не в светлината на конфесионалните трансформации (ислямизация на местно
население). Тук по необходимост се налага да направя отклонение към някои
теоретични постановки около проблема за ислямизацията на територии и
население, като се опитам да разкрия приложението на изградената в българската
историография визия към реалностите в Неврокопския район. Най-първо ми се ще
да очертая два ясно оформили се подхода в българската изследваческа практика:
I. Първия бих нарекъл възрожденско-митологичен. Той почива върху
представата за масово, придружено с репресии, насилствено вкарване в исляма на
балканско християнско население. Този подход се оказа твърде "работещ" най-
вече заради това, че непосредствено дава обяснения на феномена ислямизация,
приемливи в контекста на изградените от фолклора и възрожденската историопис
представи за османското господство. Тук веднага бързам да подчертая, че
насилието спрямо новите мюсюлмани като наказание за отмятане от исляма или
заради това, че не се държат "заедно в единство и дисциплина" и че не са
"истински към собственото си братство", както повелява Коранът, е съставна част
от доктрината. Насилието-наказание иманентно произтича от учението на
Мохамед, в което Бог е господар на Своите раби, раздаващ всекиму строги
наказания за прегерешенията; един Бог повече на страха, отколкото на любовта.
Затова в ежедневието на мюсюлманите прегрешенията не подлежат на
опрощение, а наказанията следват непосредствено като единствената възможност
за изкупление на сторения грях. Най-сурови наказания сполетявали новите
мюсюлмани, които дръзвали да отстъпят от вече направения избор в полза на
исляма. Ще си позволя да представя за илюстрация няколко доктринални мнения
(фетви) на османски шейх юл-ислями — най-висшата съдебно-религиозна инстан-
ция в Империята. Тяхното мнение — отговор на зададени въпроси от религиозно-
правно естество, било абсолютно задължително за мюсюлманите. "Въпрос [към
шейх юл-исляма]: Някой си неверник приел исляма, докато бил пиян, но след като
изтрезнял, станал вероотстъпник. Трябва ли този с бой и затвор да бъде насилен
да се върне обратно в исляма? Отговор: Да, трябва."17 Друг пример: "В.: Ако
някой си неверник, след като бъде удостоен с честта да приеме исляма, не дай
Боже, стане вероотстъпник, как трябва да се постъпи с него? О.: Да бъде
приложен законът за вероотстъпниците" [сиреч, да бъде убит — б. м., Е. Р.]. Или:
"В.: Ако някоя си неверничка, след като бъде удостоена с честта да приеме
исляма, не дай Боже, стане вероотстъпница, как трябва да се постъпи с нея? О.: Да
бъде държана затворена, докато склони да приеме исляма." Или пък: "В.: Една
християнка, след като приела исляма, се оженила за мюсюлманин. След време той
отишъл на война. Ако междувременно съпругата му стане вероотстъпница и се
омъжи за неверник, как трябва да се постъпи с нея? О.: Да бъде разделена от
неверника, да получи тежко телесно наказание и да бъде държана затворена,
докато не се върне в исляма!"18

Текстът е взет от сборник с фетви (доктринални мнения по съдебно-религиозни
въпроси) на шейх юл-исляма Дюрри-заде сеийд Мехмед Ариф ефенди, на два пъти заемал
този пост в периода 1785–1798 г. Вж. НБКМ, Ор. отд., О II 360, с. 149 (на арабица).
Из сборника с фетви на шейх юл-исляма Али ефенди, заемал този пост в периода 1703–
1712 г. Вж. НБКМ, Ор. отд., О II 432, с. 170 (на арабица). През 1993 г. на научна
конференция за криптохристиянството, проведена в гр. Смолян, беше организирана
експозиция, на която сред експонатите, разкриващи историята на този феномен в
Родопите, бяха изложени няколко факсимилета на фетви от шейх юл-исляма Ментеш-
заде Абдюррахим ефенди — един от най-изтъкнатите за своето време мюсюлмански
правоведи (заемал поста в 1715–1716 г.). Напоследък неговият сборник с доктринални
мнения без някаква изследваческа преднамереност попадна във фокуса на интерес на
българските османисти. Присъстващият на конференцията проф. М. Кийл сподели с мен
мнението, че примери от сборника не са репрезентативни за ислямизацията, тъй като са
становище на отделно взет представител на османските учени-богослови, застъпващ
крайни позиции, ненамерили приложение в официалната политика и ежедневието.
Работата е там обаче, че сборникът на Абдюррахим ефенди не е някакво изключение;
всеки един по-изтъкнат представител на това съсловие подготвял подобен сборник с
фетви с точно определена структура на съдържанието, според която били излагани
мненията на съответния шейх юл-ислям, изказани в хода на неговата практика. Така че
във всеки един подобен сборник съществува специална част, в която са представени
решенията на въпроси, третиращи положението и поведението на новите мюсюлмани. За
илюстрация на това обективно състояние подбрах за изложението си фетви от
сборниците на други двамина представители на шейх юл-ислямското съсловие. Друг е
51
Не такива случаи е имала предвид например възрожденската историография,
търсейки обяснение за мюсюлманското множество, общуващо на български език.
Представените по-горе примери и въобще цялата система, изградена върху
религиозно-правните постулати на исляма и пречупена през призмата на
административната практика, не са сред предпочитаните обекти на внимание и за
доста съвременни изследвачи. Приведените тук за пример доктринални мнения са
твърде малко, но дори и да добавим още много към тях, ще видим, че всички те
третират положението на новите мюсюлмани, а не акта на първоначалното
приобщаване към мюсюлманската общност19. Всяка религия с охота и ентусиазъм
насърчава прозелитизма, така било и в ислямската османска държава. По силата
на господстващото си положение в духовното пространство на завладените земи,
последователите на Мохамед използвали прийоми, които днес бихме определили
като "лов на души", санкциониран от тълкувателите на шериата като допустим в
различните му проявления: привличане на християни към исляма в нетрезво
състояние, чрез подкуп, хитрости и уловки... Тези действия обаче далеч не
потвърждават упорито градената представа за "целенасочена ислямизаторска
политика" на османската държава — те остават в кръга на религиозната ревност
на редовите мюсюлмани. Безспорно фетвите отразяват тъкмо това положение —
един стремеж на ислямския социум към разширяване на собственото духовно
пространство. Българската османистика скрупульозно издирва в изворите всяко
едно по-малко или по-голямо нарастване на мюсюлманския елемент в градове и
села, като не забравя да подчертае, че "нашата литература недостатъчно обръща
внимание на действащия в османската държава м е х а н и з ъ м за пълно
помохамеданчване на хората, които по един или друг начин били п р и н у д е н и
да приемат исляма или поне да се обявят за мюсюлмани (курс. и разр. мои,
Е.Р.)"20. И тъй като приложението на доктрината, а и османската административна
практика не разкриват съществуването на някакъв специално замислен
механизъм, принуждаващ хората да приемат исляма, с изграждането на нужния
трагизъм около загубите на християнството в полза на Мохамедовата вяра "се зае"
историческият мит.
Някои автори твърдят, че чрез митовете си всяко общество изразява основни
чувства, като любов, омраза или отмъщение, които са общи за цялото човечество;
за други митовете представляват опит за обяснение на трудноразбираеми
явления21. Обществата не отхвърлят позитивните, пък били те и лъжливи
(неверни) обяснения, щом са в тяхна полза. Подобни обяснения са лесни за
осмисляне, понеже при тях на преден план се изтъкват комбинации от случайни
връзки и зависимости с претенцията, че тъкмо те изразяват причинно-
следствените корелации; тогава нещата вече стават прости. В нашия случай с
въпросът, че в сборниците няма да срещнем призиви за пряко прилагане на насилие за
първоначално вкарване на друговерци в исляма.
Срв. Османски извори за историята на ислямизационните процеси на Балканите ХVI–
ХIХ в. Под ред. на М. Калицин, А. Велков, Е. Радушев. С., БАН, 1990, 293–301.
Д и м и т р о в, Стр. Някои проблеми на етническите и ислямизационно-
асимилационните процеси в българските земи през ХV–ХVII в. — В: Проблеми на
развитието на българската народност и нация. С., БАН, 1988, с. 45.
Л е в и - С т р о с, К. Цит. съч., с. 152.
52
фетвите декларираното насилие под формата на наказания веднага се превръща в
потвърждение на създадената от фолклора и възрожденската историопис
представа за зловещите форми на османското робство. Така първоначалният мит
се мултиплицира, повишавайки своята "достоверност", като се подхранва с
елементи на позитивното знание. В този смисъл може да се каже, че българските
изследвания на ислямизацията в голяма степен са подвластни на историческите
митове със следните последици: изградени са вече стереотипи на отношение към
феномена и всеки нов подход, дори документиран нов детайл, трудно се
съвместява с вече утвърдените представи. Освен всичко друго тези представи са
здраво свързани и с историческите емоции на хората. И ако наблюдението, както
пише Леви-Строс, опровергае хипотезата, "веднага ще се подметне, че истинската
цел на митовете е да отразяват реални, но отхвърлени чувства"22 (а дали наистина
са отхвърлени?).
Тази ситуация е разположена в една твърде благоприятна среда —
доскорошното недостатъчно количество или пък ниско ниво на усвояване на
наличните извори по въпроса. Това положение е блестящо изразено от Стр.
Димитров, който през 1965 г. пише: "И даже да не искаме, пак се натрапват на
съзнанието епизоди от различните бележки и приписки — на Методи Драгинов,
на Бельовския хронист и други незнайни грамотни люде — за поход на "Мехмед
паша", на "шест паши" през Пловдив, Чепино и Разлог на юг към Солун по време
на войната в Мора, за "разсипването на българщината по време на този поход..."23
Прочее мотивите на възрожденската ни историопис са достатъчно ясни —
нужно било обяснение на ислямизацията на българи, и то такова, което да щади
изграждащото се национално съзнание и дух. В същото време гръцкото
духовенство, което внимателно следяло тези процеси, не закъсняло да обвини
българите и останалото християнско население на полуострова, че приемали
исляма, за да се отърват от плащане на поголовен данък24. Срещу това най-
ранната българска историография в едно дописване към историята на св. Паисий
Хилендарски от края на ХVIII век веднага противопоставя мит: "През лето
Христово 1522 Селим хан разори Тракия от Адрианград до Средец града, а един
каймакам Мурза Татарски с 46 хилядна войска татарска покрай Дунава и Стара
планина все разсипа от Черно море до Видин, а в Македония изпрати своя везир с
33 хилядна войска, от Драма, даже до Босна все потурчи, Доспат планина тогда
потурчил..."25 Могат да бъдат приведени още такива примери, като един от най-
забележителните е Летописният разказ на поп Методи Драгинов.
Дотук добре, но се получи така, че с времето използването на митове набра
скорост и в модерната българска историография самият мит се превърна в своего
рода документ; по-скоро при липса на документални извори или пък при
недостатъчна усвоеност на наличните митът с лекота зае "празните територии".
Вече не беше нужно да се доказва масовата репресивна ислямизация като
Пак там.
Д и м и т р о в, Стр. Демографски отношения и проникване на исляма в Западните
Родопи..., с. 103.
Д р и н о в, М. Отец Паисий. Неговото време, неговата история и учениците му. —
Периодическо списание (Браила), I, 1871, кн. 12, с. 19.
Пак там.
53
технология за налагане и разпространение на мюсюлманството; тя предпоставено
се приемаше като факт за всеки един район с многобройно ислямско население,
особено ако то е българоезично. В хронологичен порядък "насилствените акции"
биват отнасяни, според случая, към едно или друго летописно свидетелство: за
митичния Мурза Татарски и султан Селим (не е първият, защото през 1522 г. вече
бил покойник, но не е и вторият, който не бил още роден; кой тогава — не е ясно,
но очевидно това не е от особено значение за ползвателите на митове), или пък
въпросните акции биват отнасяни с век по-късно към везирската фамилия
Кьопрюлю (войната за о. Крит 1668–1669 г. — вж. Летописния разказ на поп М.
Драгинов)26. За илюстрация бих искал да приведа един пример от днешната
българска историография, твърде представителен за този подход: "Голямото
масово помохамеданчване в Средните Родопи през 1669 г. [визира се М.
Драгиновият "Летописен разказ" — б.м., Е.Р.] несъмнено засегнало и Неврокоп-
ско... В края на ХVII и през ХVIII в. помохамеданчванията не престанали. Сега
именно било завършено пълното ислямизиране на с. Крушово, а така също
трябвало да приемат исляма селата Рибново, Скребатно, Фотовища, Търлис,
Старчища, Зърнево, Тешово и др. (курс. мой, Е.Р.)."27
Доскорошният недостиг на архивни документи за реконструкция на
въпросните процеси, изглежда, е изкушил някои автори да се съсредоточат около
възможностите, които им предлага историческата митология — оттук и
квалификации от рода на "голямото масово помохамеданчване несъмнено
засегнало и...", "...трябвало да приемат исляма и селата...", "...било завършено
пълното ислямизиране на село...". Същевременно в интерпретацията на малкото
налични османски извори се срещат доста слабости, идещи от желанието митът на
всяка цена да бъде позитивно доказан с аргументи от османските "тефтери" (sic!).
Сведенията, съдържащи се в последните постъпления на такива "тефтери" от
Истанбулския османски архив, предоставят възможността за добросъвестно
разширяване полето на достоверност в историческите реконструкции, свивайки
едновременно с това терена за прилагане на историческите митове. Но да видим
как изглежда това на практика с няколко дребни примера и сравнения от
новопридобитите архиви за Неврокопско. В "Съдбоносни векове за българската
народност" П. Петров пише: "По същия начин рязко се увеличават мохамеданите
и намаляват християните в села, в които в края на ХV в. имало частични
помохамеданчвания. Така например, докато в с. Зърнево имало 1 мохамеданско и
241 християнски домакинства, в началото на ХVII в. в селото останали (курс.
мой, Е.Р.) само 120 християнски семейства; по същия начин намалели християн-
ските домакинства в... с. Белотинци от 129 на 36."28 Ще спра дотук, съсредото-
чавайки се върху тези две неврокопски села, макар че подходящите за сравнение
примери далеч не се изчерпват с това. За с. Зърнево действително се наблюдава
намаление на християнските домакинства. Тази констатация обаче е направена
върху регистри за събирането на данъка джизие (платим само от християни) и в
този смисъл обяснението на спада има два варианта — той се дължи или на
демографски причини, или пък на ислямизация. Добросъвестният учен ще
предложи на публиката двете възможности най-малкото за да избегне евентуал-
ните опровержения от новооткрити извори. Точно така се получава при с.
Зърнево. Според османски регистър от 1723 г. се оказва, че това селище заедно с
географски близките му Тешово, Търлис и Кочан били от т. нар. маденджийски
села (на рудари и производители на желязо), за които изследванията категорично
твърдят, че били заселени предимно с християнска рая29. Спорадичните случаи на
приемане на мюсюлманството в такива селища (в Зърнево 1 срещу 241 християни)
не доказват траен процес на ислямизация, а тъкмо обратното. Тогава спадът на
християнските домакинства, констатиран в джизие регистрите, следва да бъде
търсен сред причини от демографско естество. Конкретно за с. Зърнево, след като
документите свидетелстват за едно стабилизиране на демографските показатели в
периода докъм 60-те години на ХVII век (120 до 152 домакинства християни), в
регистъра от 1723 г. е отбелязан огромен спад до 47 домакинства. Най-лесно е да
се заключи, че пред нас е поредната загуба на християнството в контекста на
масовата ислямизация. Но документът не позволява такава волност, тъй като в
неговия край е вписан един доклад на неврокопския кадия до столицата, в който
той обяснява, че през района за много къс период от време на два пъти преминала
чумна епидемия, което прочее напълно обяснява не само "зърневския случай", но
и огромния демографски срив в цялата каза30. Липса на ислямизация в
маденджийските села, вкл. и в Зърнево, доказват и непосредствените наблюде-
ния върху етнорелигиозната структура на този район (втората половина на ХIХ
век), които разкриват техния преимуществено българохристиянски облик, при
наличието на известен процент турци мюсюлмани31.
Още по-интересен е примерът със с. Белотинци. Съхранените в нашите
архиви регистри за събиране на джизие разкриват спад на християнското
население през ХVII век от 129 домакинства на 36. През 1660 г. е отбелязано едно
покачване до 40 домакинства, сиреч тъкмо в навечерието на описания от М.
Драгинов ислямизационен апокалипсис. По логиката "едните" намаляват за
сметка на увеличаването на "другите" (на мюсюлманите) следва да се очаква, че в
новопридобития подробен регистър от 1723 г. най-сетне ще открием следите на
това преливане на християни към исляма. В конкретния случай е без значение,
дали ислямизацията носи репресивен характер или не, въпросът е да бъде
доказано предпоставеното заключение за ислямизация у П. Петров, почиващо на
намаляването на християнските домакинства от 129 на 36 — нищо повече. Регис-
търът от 1723 г. обаче представя селището като християнско с 30 домакинства и
един мюсюлманин — Халил, син на Мустафа, за когото не може да се каже дали
бил ислямизиран българин или тюркомюсюлманин32. В края на ХIХ век наблюде-
нията на В. Кънчов са категорични: в с. Белотинци живеят 1800 българи33

Евгений Радушев - част 3
Подобни примери следват и нататък в изложението. По мое убеждение обаче
още сега може да се заключи, че в "белотинския случай", както и при още доста
села от казата (без неврокопския Чеч!) констатираното в джизие регистрите
намаляване на българохристиянското население в голяма степен, а някъде и почти
изключително се дължало на демографски фактори. Обратното твърдение:
християните в известната нам документация намаляват, следователно са вкарани в
исляма, означава, че изследователският процес е подчинен на историческия мит.
В случая с Централните и Западните Родопи митът за масовата насилствена
ислямизация има и своя хронологичен маркер — войната за Крит 1668–1669 г.,
около който, както видяхме по-горе, са констатирани спадове в броя на
християните. При положение, че не се вземат под внимание причините от
историко-демографски характер, отразени в архивната документация, до
легализирането на мита за масови ислямизационни погроми в Родопите през
втората половина на ХVII век остава само една крачка, която прочее бе сторена от
някои изследвачи...
II. Втория подход към ислямизацията бих нарекъл социално-икономически
и той има претенцията, че изследва причинно-следствените връзки на процеса;
това е оправдано, защото този подход почива върху стабилна изворова база —
османските архивни документи. Тук се налага да подчертая едно важно
обстоятелство: полагането на акцент върху ролята на социално-икономическия
фактор внасяше и сякаш все още внася смут у някои автори и любители на
историческото четиво, които откриват елемент на доброволност в ислямизацията,
обусловена от икономически причини. И наистина, направените напоследък
документални приноси и изследвания34 разкриват твърде отчетливо наличието на
личен избор при преминаването от християнство към ислям. Ако се придържаме
към изградената от митовете представа за същността на феномена, има сериозни
основания за смут; ако ли не — налага се да приемем, че социално-икономи-
ческият фактор стои дълбоко в същността на ислямизационния процес. Всъщност
тъкмо този фактор единствен легитимира ислямизацията като процес (поне
засега)35. Настойчивото проучване на действията и въздействията му върху
балканското християнство ще вкара изследвачите навътре във все още недоста-
тъчно осмислените социално-икономически и етнопсихологически предпоставки
на ислямизацията.
Вж. Османски извори за историята на ислямизационните процеси...; Ж е л я з к о в а,
А. Разпространение на
Title: Re: ИЗ ОСМАНСКИТЕ АРХИВИ
Post by: muti6 on April 11, 2010, 14:53
You are not allowed to view links. Register or Login
Мутьоу, видно е, че няма кво да кажеш  ;D
Пускай другата плоча - за самоопределянето  ;)
Димчо,
Сигурен бъди,че съм наясно  кой съм и какво искам?Самоопределил съм се от много,много време(Благодаря на Аллах,че съм от Мюсюлманите)!!!Други имат подобен проблем със себе си и интересното е че, колкото и да се опреличават ( драпат със зъби и нокти)и искат да са като тях, винаги ще си останат от"презрените".За това съветите ги насочи към тези хора!!!Айде сполай ти!!!
Title: Re: ИЗ ОСМАНСКИТЕ АРХИВИ
Post by: isa71 on April 12, 2010, 08:41
Голямата част възприели исляма поради привилегированото положение на мюсюлманите.  Феодалите приемат исляма, за да запазят имотите и властта си, простолюдието - за да облекчи сиромашията си (да се отърве от тежки данъци) и да се предпази от издевателства. Запазени са много турски документи, от които се вижда, че желаещите да приемат мюсюлманството са подавали молби до султана. Известен е случай когато султан Сюлейман I отказва на многохилядна тълпа да бъде ислямизирана. Тълпата стояла пред двореца с вдигнат показалец (знак, че искат да приемат исляма). Той ги попитал защо искат да станат мюсюлмани. Отговорили му: “Заради данъците.” Той отхвърлил молбата им.
 Считаме, че широко разпространените в България твърдения за масово насилствено помохамеданчване не почиват на реална основа. Турците биха потурчили много по-лесно християните в равнините и градовете. Многократните опити на властите да побългарят помаците показаха, че това насила не става.
 Българският хан Борис християнизира насила своите поданици и велможи от тюркски произход. (Когато по-късно идват съплеменниците им - турците, много тюрко-българи изоставят християнството и възприемат исляма.) Султан Селим ² (1512-1520) (първият султан, провъзгласил се за халиф) искал да ислямизира християните в империята, но главният мюфтия на империята – Мехмед Джемали, тълкувайки Корана, го спрял.

Много е писано за насилственото ислямизиране на Балканите. В това сигурно има истина, но не бива да се абсолютизира.

http://www.narodnavolja.com/articles2009/11/txt04.asp (http://www.narodnavolja.com/articles2009/11/txt04.asp)
Title: Re: ИЗ ОСМАНСКИТЕ АРХИВИ
Post by: Kaplan on April 12, 2010, 15:56
Ашколсун Иса, от такива истини имаме нужда.
 Вече изважиха безпочвените комунистически натрапвания за насилствено ислямизиране. Трябва да се спре с асимилацията и настройването ни един срещо друг. Трябва да се забрани поръчковият филм ''Време разделно''. От него човек нищо полезно не може да измисли. Деца обиват бащите си, насилват сестрите си... този филм е антихуманен!
 Време е всяка ''невежа'' глава да помисли и сам ще стигне то истината!
Title: Re: ИЗ ОСМАНСКИТЕ АРХИВИ
Post by: Противен on April 12, 2010, 16:00
Време е да спрем протурската фантазия в Родопите. Време е да се внуши на Турция, че ние не сме нейни чеда, не сме част от нея, няма и да бъдем.
Насилствено или не ислямизирани, ние сме чеда на България, ние сме българи и такива сме били винаги.
Title: Re: ИЗ ОСМАНСКИТЕ АРХИВИ
Post by: Kaplan on April 12, 2010, 16:22
You are not allowed to view links. Register or Login
Време е да спрем протурската фантазия в Родопите. Време е да се внуши на Турция, че ние не сме нейни чеда, не сме част от нея, няма и да бъдем.
Насилствено или не ислямизирани, ние сме чеда на България, ние сме българи и такива сме били винаги.
Плитките мозъци сред помаците, визирам определени ходжи и псевдоинтелигенти, винаги са служили на пантюркистктие апетити, това е доказано и не се отрича от никого.

Защо винаги намесвате Турция?
 Защо сте такива парануици и си мислите, че Турция Ви наблюдава даже когато сте в тоалетната или банята?
 Защо постоянно натрапвате ''Вие сте чеда на българия'', а зад гърбовете ни се обръщате към нас с вулгарни изрази, подигравки и т.н.?
 Какво Ви кара да мислите, че в Родопите се разпростира ''протурска фантазия''?
 Какво Ви кара, да мислите че хора, с различно от Вас мнение са ''плитки мозъци''?
 Какви са тъй наречените от Вас ''пантюркски апетити''?
 Кой и какво е доказал?
 Кои са тези които се съгласяват с всичко, и не отричат нищо?

Ако получа отговори на тези въпроси, тогава може да водим добра и смислена дискусия.

 Цецо, ако си ти, хвана ме неподготвен, очаквах те с друго име, както и да е  ;D
 
Title: Re: ИЗ ОСМАНСКИТЕ АРХИВИ
Post by: isa71 on April 12, 2010, 16:33
цецо задавал ли си си въпроса ,,защо по соц.времето наи много се говореше за насилственото ислямизиране на българи през османското робство?
Title: Re: ИЗ ОСМАНСКИТЕ АРХИВИ
Post by: sirrio on April 13, 2010, 08:27
You are not allowed to view links. Register or Login
Българският хан Борис християнизира насила своите поданици и велможи от тюркски произход. (Когато по-късно идват съплеменниците им - турците, много тюрко-българи изоставят християнството и възприемат исляма.) Султан Селим ² (1512-1520) (първият султан, провъзгласил се за халиф) искал да ислямизира християните в империята, но главният мюфтия на империята – Мехмед Джемали, тълкувайки Корана, го спрял.

http://www.narodnavolja.com/articles2009/11/txt04.asp (http://www.narodnavolja.com/articles2009/11/txt04.asp)

Иса, това в коя история или учебник си го чел? Ти нас българите ни изкара, че сме турци бе! А ние да не знаем.
Title: Re: ИЗ ОСМАНСКИТЕ АРХИВИ
Post by: sirrio on April 13, 2010, 08:33
You are not allowed to view links. Register or Login
Димчо,
Сигурен бъди,че съм наясно  кой съм и какво искам?Самоопределил съм се от много,много време(Благодаря на Аллах,че съм от Мюсюлманите)!!!Други имат подобен проблем със себе си и интересното е че, колкото и да се опреличават ( драпат със зъби и нокти)и искат да са като тях, винаги ще си останат от"презрените".За това съветите ги насочи към тези хора!!!Айде сполай ти!!!

Тоест, който не е мюсюлманин е "презрян", това ли искаш да кажеш?!
Title: Re: ИЗ ОСМАНСКИТЕ АРХИВИ
Post by: isa71 on April 13, 2010, 08:38
sirrio,-Доц. д-р Георги Радулов-ИСТОРИЯ НА МАКЕДОНИЯ - Апология на македонизма

http://www.narodnavolja.com/articles2009/11/txt04.asp (http://www.narodnavolja.com/articles2009/11/txt04.asp)

Произходът на прабългарите е проблем, предизвикващ дискусии и до днес. От края на 16 век насам са предлагани различни хипотези, някои от които удивляват с тяхната причудливост и упорството в отстояването им. Отдавна са отхвърлени схващанията за автохтонния (или тракийски), за славянския, за татарския и за угро-финския произход на прабългарите. По-популярни, но също оспорени, са хунските и огурските варианти на урало-алтайската хипотеза. Друга хипотеза, според която прабългарите са смесено хунско-иранско население, възраждат любителски и научни трудове от последните години. По своята езикова принадлежност прабългарите биват причислявани от преобладавщия брой съвременни учени към тюрко-алтайските народи. Предполага се, че прабългарският етнос се е формирал в Централна Азия (Източен Казахстан)
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D0%B8%D0%B7%D1%85%D0%BE%D0%B4_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5 (http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D0%B8%D0%B7%D1%85%D0%BE%D0%B4_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5)
Title: Re: ИЗ ОСМАНСКИТЕ АРХИВИ
Post by: muti6 on April 13, 2010, 14:17
You are not allowed to view links. Register or Login
Тоест, който не е мюсюлманин е "презрян", това ли искаш да кажеш?!
Абсолютно грешно мислиш Сириио!Мисълта ми беше за това,че колкото да се опреличаваме на вас, вие(винаги тръбите,че сме българи,а всъщност .........)гледате на нас, като на хора "втора ръка".Сложи си ръката на сърцето и кажи ,че не е вярно!
"Хубаво момче,ама помаче" и много други по цветисти.Да не се правим на остроумни,нали!
Title: Re: ИЗ ОСМАНСКИТЕ АРХИВИ
Post by: Esil_Duran on April 13, 2010, 14:25
...
Title: Re: ИЗ ОСМАНСКИТЕ АРХИВИ
Post by: sirrio on April 14, 2010, 08:48
Аз лично никога не съм гледал на помаците като на хора "втора ръка". Човек трябва да се оценява по качествата, които притежава, а не по произхода. ;)
Title: Re: ИЗ ОСМАНСКИТЕ АРХИВИ
Post by: Hat on April 14, 2010, 09:25
Това са наченки на правилно мислене и се радвам,че много млади хора мислят по сьщият начин.За наше голямо сьжаление обаче,като цяло мисленето по този вьпрос в обществото е доста закостеняло и ще ни бьде необходимо доста време докато това се промени.Крайно време е и тук в Бьлгария да се научим да ценима човека,като човек с качества а не да тьрсим всевьзможни причини за неговото падение.Ние помаците трябва да се доказваме непрекьснато и да бьдем два пьти по добри,за да покажем,че сме носители на доброта,красота и вечност.Тук сме от край време и дано да ни има вечно.
Title: Re: ИЗ ОСМАНСКИТЕ АРХИВИ
Post by: ultras_as23 on July 05, 2010, 00:10
 Правилно!
 Така мисля и аз!Моята дипломна работа,която защитих с Отличен
 през 2006г.,беше на тема:
 "Ислямизацията и ислямизационните процеси в Пловдивско и
 района на Северна Тракия през епохата на Късното
 българско Средновековие ХV-ХVІІв.".
        ;) ;) ;)
Title: Re: ИЗ ОСМАНСКИТЕ АРХИВИ
Post by: Сидхарта on July 05, 2010, 20:37
You are not allowed to view links. Register or Login
Правилно!
 Така мисля и аз!Моята дипломна работа,която защитих с Отличен
 през 2006г.,беше на тема:
 "Ислямизацията и ислямизационните процеси в Пловдивско и
 района на Северна Тракия през епохата на Късното
 българско Средновековие ХV-ХVІІв.".
        ;) ;) ;)
Title: Re: ИЗ ОСМАНСКИТЕ АРХИВИ
Post by: Сидхарта on July 05, 2010, 20:51
Макар че тук във форума се засягаше ислямизационният процес на един  ранен етап
и общността която имам предвид [общността на българите-мюсюлмани - помаци]да е рожба на този по ранен етап от ислямизацията на българите 15-17в. [мое лично мнение] и макар да не засягаш този процес в Родопската област и Македония,ще бъде интересно ако имаш желание да побликуваш част от работата, ако искаш и цялата разбира се -считам че ще е интересно четиво тук.
Title: Re: ИЗ ОСМАНСКИТЕ АРХИВИ
Post by: ultras_as23 on July 06, 2010, 08:35
   Ако трябва да бъда конкретен дипломната ми работа обхващаше не само
 района на Пловдив и равнинните части около него,но също така и Родопската част
 от Пловдивска област на някогашната каза Филибе,и по-точно родопските части на
 нахиите й - Конуш и Коюн тепеси.Цяла глава съм отделил за тези райони - около 10-15 страници
 е. Интересно е да се отбележи,че приемания на исляма/очевидна доброволни - не може да има
 съмнение в това/ е имало и в моето село Кочево,Пловдивско/скоро ще започва да пиша историята му/.
 В джелпкешанския регистър на овцевъдите от 1576г.,съхраняван в ОО на НБКМ -София,под  сигн.
 ф.95,арх. ед.23,на лист 5,четем:
 "Каза Филибе,нахия Конуш...
   Село Кочач.Хасан,син на Абдуллах,нов - 30.",т.е. бил е обложен с 30 овце данък  ресм-и-джелепкешан
 върху овцете в отношение 1 към 20 /т.е. на 20 овце,за данък  се е взимала 1/.
 Кочач е тогавашното име на селото,което до 1934г. е било Кочачево.
 Та да се върна на дипломната ми работа - особено внимание в нея съм отделил на изселеното в Турция
 през 1913г. - село Тъмраш.
 Ще публикувам част от нея щом ви интересува.
 А и ако мога да попитам нещо или да се обърна към някого от тук -
 има ли във форума материали за историята на село Рибново?
 Имах приятел състудент от там,с кого засега/поне от 1,5г./,единствената ни връзка е фейсбук/.
 ако някой има или знае нещо за това село и историята му да го постне тук.
 Единственото което аз знам за него е,че се споменав в османски  регистър от 1625г.,под
 името Рибна.
 
Title: Re: ИЗ ОСМАНСКИТЕ АРХИВИ
Post by: venci on September 19, 2010, 16:49
You are not allowed to view links. Register or Login

Радушев, Евгени (1998). „Демографски и етнорелигиозни процеси в Западните Родопи през XV-XVIII век (Опит за преосмисляне на устойчиви историографски модели)“


Част 5.

Това е само началото на постепенната трансформация на Неврокоп от
християнски в мюсюлмански град...................................



Според Чечлията хората са били богомили :

Quote
По-скоро в документа от 1478-1479 година, който ти си публикувал, се вижда, че жителите на Чеча са били богомили. Точно това е намекнал и Евгений Радушев в "Помаците, част 1" на страница 284 с изречението "Заслужава да се отбележи обаче, че из останалото османско пространство на Балканите подобно развитие се наблюдава само на още едно място - Босна." Босненските богомили са приели исляма през 15 век и Радушев прави същия паралел и при чечките помаци. То си се знае открито, че Родопите, Македония и Босна са били средищата и скривалищата на богомилите. Ето за това е опасно да се разглеждат документи извън контекст - човек си мисли едно, а то е друго.

Точен линк не мога дам, тъй като е форум от друг сайт - пак
Title: Re: ИЗ ОСМАНСКИТЕ АРХИВИ
Post by: Dobrev on September 20, 2010, 16:41
You are not allowed to view links. Register or Login
Според Чечлията хората са били богомили :

Според Хюсеин Мехмед също са били богомили и павликяни, но доказателства така и не се намериха. Това, че някои хора тълкуват и изкривяват както им е угодно части от изречения показва единствено желанието им да "търсят под вола теле".


Ето какво пише самият Евгений Радушев в книгата му "Помаците":

По съвсем друг начин стоят нещата в контекста на етнорелигиоз-
ните процеси. Цялата етнокултурна ситуация. представена в езиковия.
етнографския и фолклорния комплекс, а напоследък и в многобройните,
новооткрити за българската изследваческа практика османски извори
позволява без уговорки да се каже, че в бившата османска каза Невро-
коп протекло интензивно нреминаване на местно българохристиянско
население към исляма
. Възможно е категоричното “без уговорки“ да пре-
дизвика подозрения у някои читатели, още повече. че не много отдавна,
но време на печално известния “възродителен процес", цялото мюсюл-
манското население на днешна България бе обявено за българско по ет-
нически произход. Затова бързам още тук да обърна внимание, че пред-
ставените в настоящия труд османски извори (официална държавна до-
кументация поднесена в превод на български език) по безпрецедентен
досега начин доказва, че мюсюлманското население в тази планинска
област е следствие от преминаването към исляма на местно българох-
ристиянско население.
Този материал предлага възможности,  анализи
и изводи със сериозна претенция за достоверност. далеч налхвърлящи
периметъра на емпирично изведените заключения въз основа на
българоезичието на местните мюсюлмани. на техния фолклор и пр. или пък
измъкнати из сумрака на историческите митове. Освен това, съшата тази
документация разкрива едно развитие на ситуациите. при което се нала-
га   говорим за продължителен , да го наречем - "пълзящ” процес на
религиозно обръщенство сред родопските българи, а не за периодично
провеждани терористични акции за масово налагане на исляма, в какво-
то изкушение вече изпаднаха доста български изеледвачи.
В същото време слепва да ее изтъкне. че доказателственият мате-
риал за етническата принадлежност на неврокопските мюсюлмани, ек-
спониран върху днешните обшествени реалности, но без да се отчете
нуждата от защита на човешките права на това население, се превръ-
ша в “ровичкане в миналото”. без какъвто и да е позитивен резултат.
Във връзка с това през последните години този проблем, тъй характе-
рен за Централните и Западните Родопи, отново ангажира внимани-
ето на българската учена общност. Опитите на историци и етнолози
 да установят последиците от политиката на комунистическия режим
върху етническите и религиозните малцинства разкриха едно законо-
мерно поведение-реакция сред българомюсюлманите: повечето от тях
проявяват готовност да се идентифицират с турския или арабския ет-
нос или пък се определят по религиозен признак като мюсюлмани, но
отбягват да се представят за българи.
Пред подобна ситуация се изправих и аз по време на теренни проуч-
вания из неврокопеките села през 1994 г. Мнозинството от българомю-
сюлманите там е подвластно на мита, че техните деди се настанили в
Родопите като мюсюлмани някъде през ХІ - ХІІ век - очевидно генетич-
ната връзка се търси извън българския етнос и извън Балканите. Като до-
казателство повсеместно се сочат надгробните паметници. върху които
е изписана датата на смъртта по мюсюлманското летоброене (Хиджра).
Така например надгробие от 1160 по Хиджра се възприема като поло-
жено през ХІІ век, “'време, далеч преди появата на турците но нашите
места“ - отбелязват хората. А в конкретният случай става дума. за 1747 г.

На пръв поглед това е един наивен начин да се отхвърли дълго нат-
рапваната идея за проведени в османското минало насилствени акции за
"помохамеданчване” пред които дедите на тези хора не устояли. Днеш-
ните потомци са наясно и с това, че фикцията за испямизационен апо-
калипсис се превърна в идеологема, положена в основите на “възроди-
телния процес“, който при българомюсюлманите обхвана 60-те - 80-те
години на ХХ век. Ала колкото и наивни да изглеждат обясненията на
родопските селяни, те всъщност демонстрират едно състояние на масо-
вата психика. което не може да се определи иначе освен като отказ от
принадлежност към българския етнос.


(Става дума за османските регистри, постъпили в хода на започналия през 1993 обмен на архивни документи между Османския архив – гр. Истанбул и Ориенталския отдел при Народна библиотека  Св. св. Кирил и Методий.)


====================================================

Евгений Радославов Радушев е роден на 11 октомври 1952 в гр. София. Завършва  Софийския университет “Св. Климент Охридски” - специалност “Турски език и  литература” (1977). През 1978 - 1981 г. e редовен аспирант (докторант) в Института  по балканистика - БАН под научното ръководство на проф. Вера Мутафчиева. Защитава дисертация за кандидат на историческите науки (доктор по история) на тема “Османски аграрни институции през Х\/ІІ - Х\/ІІІ век” (1982). От 1983 до 2002 работи последователно в Института по балканистика и Ориенталския отдел към Народна библиотека “Св. Св. Кирил и Методий”. Изследователската му дейност е насочена към проблеми от историята на българските земи и Балканите през османската епоха. Автор на монографии, студии, статии, съставител на документални сборници. Изнася курсове от лекции в Историческия факултет на Софийския университет и в Югозападния университет - Благоевград. През 2003 получава научната степен “доктор на историческите науки” с дисертация на тема “Християнство и ислям в Западните Родопи с долината на река Места”.
Понастоящем преподава в департамента по история на университета “Билкент” - Анкара, Р Турция.
Title: Ynt: ИЗ ОСМАНСКИТЕ АРХИВИ
Post by: venci on September 20, 2010, 17:38
Тия работи са подходящи за темата Митът Време разделно :)
Title: Re: ИЗ ОСМАНСКИТЕ АРХИВИ
Post by: Dobrev on September 20, 2010, 20:32
Евгений Радушев - "Помаците"


(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fimg710.imageshack.us%2Fimg710%2F3640%2F72165786.jpg&hash=ebb84dd2136a280e775342f3fbc8575d74861d12)

(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fimg256.imageshack.us%2Fimg256%2F5249%2F31034154.jpg&hash=271c278f20c1c0c564854f393e0e0489eb501879)

(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fimg525.imageshack.us%2Fimg525%2F920%2F219w.jpg&hash=af971e979fcb15f0f53cab3f7dafecc35689fbdd)
(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fimg227.imageshack.us%2Fimg227%2F1481%2F220d.jpg&hash=62a8f8c3454caa583abe37f402791a62e1c9d704)

(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fimg834.imageshack.us%2Fimg834%2F8716%2F262q.jpg&hash=55dc4846cbab73ee2e2dde130ad45f8b2498329c)

(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fimg834.imageshack.us%2Fimg834%2F6925%2F268k.jpg&hash=df6239c245f5e99ca575ee8be8f8a770b574d7a2)
(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fimg213.imageshack.us%2Fimg213%2F9544%2F269j.jpg&hash=d23045b376dfe33a62ffe23a839855a1901ece04)
(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fimg838.imageshack.us%2Fimg838%2F6520%2F270wh.jpg&hash=47e52e0360894ee8f8ccb6351b5c615b3dbe0a69)
(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fimg844.imageshack.us%2Fimg844%2F7631%2F271pr.jpg&hash=c94a2c6b87a31a80b4fa716ba0c6ddd00ab00ba9)

(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fimg716.imageshack.us%2Fimg716%2F4346%2F273p.jpg&hash=5cdf7bb8d46a074b9397693ac419153985dfa008)
(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fimg833.imageshack.us%2Fimg833%2F1270%2F274v.jpg&hash=f9c8467cb1c15744c39965bd0de1d21fdd94d479)

(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fimg843.imageshack.us%2Fimg843%2F2720%2F279ru.jpg&hash=390384548543e56145236c8c39c96075d1e31e4c)

(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fimg832.imageshack.us%2Fimg832%2F8867%2F283l.jpg&hash=f43ef2b66e56303f93f97b09c83f221892c097b1)
(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fimg6.imageshack.us%2Fimg6%2F686%2F284o.jpg&hash=522956f84fc1c65dcd737943eeb17ee60af49a7d)

(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fimg545.imageshack.us%2Fimg545%2F3285%2F365.jpg&hash=07f84631fcb9d41c931189affe1e984eea6a4b8d)
(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fimg84.imageshack.us%2Fimg84%2F9070%2F366dx.jpg&hash=480780fe6a383e6e983272ea5af3e25b11f8cca9)
(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fimg227.imageshack.us%2Fimg227%2F4214%2F367p.jpg&hash=217cd592c8d3c1149f4015e95f385cd8a98dbdd3)

(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fimg830.imageshack.us%2Fimg830%2F5340%2F370p.jpg&hash=5114ecd4d4f1d383942d2ee4d6bfcc9d71b54fde)
(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fimg840.imageshack.us%2Fimg840%2F1233%2F371s.jpg&hash=3f802595847c7a1bdd7995189ac809b73c205298)
(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fimg155.imageshack.us%2Fimg155%2F6857%2F372e.jpg&hash=a8a27afe2748a85a4341866fdbaf1aa3595a0c99)
(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fimg695.imageshack.us%2Fimg695%2F2477%2Fconflict1.jpg&hash=0181fc836ad1a7f90939247c101396b6ff3f42aa)
(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fimg710.imageshack.us%2Fimg710%2F5245%2Fconflict2c.jpg&hash=9d3db06ba5d9c0d15e10515c2ae45b2d3d00fa19)
Title: Re: ИЗ ОСМАНСКИТЕ АРХИВИ
Post by: sirrio on September 30, 2010, 16:23
Вижте една книга (в оригинал) за турците от Османската империя и за самата империя

http://www.archive.org/stream/ottomanturks00selluoft#page/n7/mode/2up (http://www.archive.org/stream/ottomanturks00selluoft#page/n7/mode/2up)

(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fia341319.us.archive.org%2FBookReader%2FBookReaderImages.php%3Fzip%3D%2F2%2Fitems%2Fottomanturks00selluoft%2Fottomanturks00selluoft_jp2.zip%26amp%3Bfile%3Dottomanturks00selluoft_jp2%2Fottomanturks00selluoft_0013.jp2%26amp%3Bscale%3D2%26amp%3Brotate%3D0&hash=3f88b440aabaae668a5015e9d5e8e6bfa1a8a25c)

(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fia341319.us.archive.org%2FBookReader%2FBookReaderImages.php%3Fzip%3D%2F2%2Fitems%2Fottomanturks00selluoft%2Fottomanturks00selluoft_jp2.zip%26amp%3Bfile%3Dottomanturks00selluoft_jp2%2Fottomanturks00selluoft_0016.jp2%26amp%3Bscale%3D2%26amp%3Brotate%3D0&hash=5be80a1e60613cfe0755f4ffde88c72e6704fd00)

(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fia341319.us.archive.org%2FBookReader%2FBookReaderImages.php%3Fzip%3D%2F2%2Fitems%2Fottomanturks00selluoft%2Fottomanturks00selluoft_jp2.zip%26amp%3Bfile%3Dottomanturks00selluoft_jp2%2Fottomanturks00selluoft_0024.jp2%26amp%3Bscale%3D2%26amp%3Brotate%3D0&hash=c35670574050e1623be67996196f88f8810fe225)

(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fia341319.us.archive.org%2FBookReader%2FBookReaderImages.php%3Fzip%3D%2F2%2Fitems%2Fottomanturks00selluoft%2Fottomanturks00selluoft_jp2.zip%26amp%3Bfile%3Dottomanturks00selluoft_jp2%2Fottomanturks00selluoft_0025.jp2%26amp%3Bscale%3D2%26amp%3Brotate%3D0&hash=90ed5d517d63c25eefe5a60064e67ef3abf7887c)

http://www.archive.org/stream/ottomanturks00selluoft#page/n9/mode/2up (http://www.archive.org/stream/ottomanturks00selluoft#page/n9/mode/2up)
Title: Re: ИЗ ОСМАНСКИТЕ АРХИВИ
Post by: sirrio on September 30, 2010, 16:28
Вижте какво пише и за робството, което някои абсолютно отричат да е съществувало

(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fia341319.us.archive.org%2FBookReader%2FBookReaderImages.php%3Fzip%3D%2F2%2Fitems%2Fottomanturks00selluoft%2Fottomanturks00selluoft_jp2.zip%26amp%3Bfile%3Dottomanturks00selluoft_jp2%2Fottomanturks00selluoft_0145.jp2%26amp%3Bscale%3D2%26amp%3Brotate%3D0&hash=d17edac29ee0db529c928627a4e31f96cbf7fea1)

(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fia341319.us.archive.org%2FBookReader%2FBookReaderImages.php%3Fzip%3D%2F2%2Fitems%2Fottomanturks00selluoft%2Fottomanturks00selluoft_jp2.zip%26amp%3Bfile%3Dottomanturks00selluoft_jp2%2Fottomanturks00selluoft_0146.jp2%26amp%3Bscale%3D2%26amp%3Brotate%3D0&hash=9db52d01beba7d3c270823e7b8374d9429b4d1dd)

http://www.archive.org/stream/ottomanturks00selluoft#page/128/mode/2up/search/slavery (http://www.archive.org/stream/ottomanturks00selluoft#page/128/mode/2up/search/slavery)
Title: Re: ИЗ ОСМАНСКИТЕ АРХИВИ
Post by: sirrio on September 30, 2010, 16:32
Публикувам тези материали не заради друго, а защото някои хора във форума многократно са изказвали мнения изопачавайки историята, че в Османската империя едва ли не всички са живяли прекрасно и безгрижно. Тотално отричайки реални исторически факти. Иначе съм далеч от мисълта да ровим в миналото и да задълбаваме в тази тема.
Title: Ynt: ИЗ ОСМАНСКИТЕ АРХИВИ
Post by: Hashashin on September 30, 2010, 16:56
Еничарите са част от бруталните практики на Османската империя и не знам как някой може да ги отрича. Но да се радваме че тази империя отдавна е в историята и да се поучим от нейните грешки, за да не ги повтаряме пак. Нали това е смисъла на историята, да се учиш от миналото за да не го повтаряш!
Title: Re: ИЗ ОСМАНСКИТЕ АРХИВИ
Post by: Marlboro on October 04, 2010, 04:11
"Еничарите са част от бруталните практики на Османската империя и не знам как някой може да ги отрича."

Vseki otri4a i az sum edin ot tqh.
Eni4erite sa  dobrovolci , koito sa izbirani ot vsqko semejstvo nezavisimo ot religiq i narod,tezi koito ne sa imali powe4e ot 3-ri mom4eta v semejstwo ne sa vzimali za (YENI CHERI- nov vojnik)

"Но да се радваме че тази империя отдавна е в историята и да се поучим от нейните грешки, за да не ги повтаряме пак."

Samo v Bulgaria- ot SSSR i Greek-ot Vizantiq sa izgladeni mozucite bez gunki.
No pove4eto Evropejski,Amerikanski i svetovni istorici kazvat ,4e  Osmanskata imperiq e bila mnogo po tolerantna ot Evropa prez tezi tumni vremena.
Inkviziciqta,progonvaneto i iztrebvaneto na evreite i nehristiqnite,izgaraniqta po kladite na ezi4nicite iztrebvaneto na kazacite ot rusnaci,vsi4ki tezi sa namerili pokoj v  Osmanskata Imperiq.


Казват, че звездите падали, но според мене Небето просто замерва с камъчета прозореца на своята любима.

Na mene puk mi kazvat ,4e prosto nqkoi asteroidi udrad glavite na horata no te ne yse6tat.
Title: Re: ИЗ ОСМАНСКИТЕ АРХИВИ
Post by: Hashashin on October 04, 2010, 08:31
You are not allowed to view links. Register or Login
"Еничарите са част от бруталните практики на Османската империя и не знам как някой може да ги отрича."

Vseki otri4a i az sum edin ot tqh.
Eni4erite sa  dobrovolci , koito sa izbirani ot vsqko semejstvo nezavisimo ot religiq i narod,tezi koito ne sa imali powe4e ot 3-ri mom4eta v semejstwo ne sa vzimali za (YENI CHERI- nov vojnik)

"Но да се радваме че тази империя отдавна е в историята и да се поучим от нейните грешки, за да не ги повтаряме пак."

Samo v Bulgaria- ot SSSR i Greek-ot Vizantiq sa izgladeni mozucite bez gunki.
No pove4eto Evropejski,Amerikanski i svetovni istorici kazvat ,4e  Osmanskata imperiq e bila mnogo po tolerantna ot Evropa prez tezi tumni vremena.
Inkviziciqta,progonvaneto i iztrebvaneto na evreite i nehristiqnite,izgaraniqta po kladite na ezi4nicite iztrebvaneto na kazacite ot rusnaci,vsi4ki tezi sa namerili pokoj v  Osmanskata Imperiq.


Казват, че звездите падали, но според мене Небето просто замерва с камъчета прозореца на своята любима.

Na mene puk mi kazvat ,4e prosto nqkoi asteroidi udrad glavite na horata no te ne yse6tat.

Ти чуваш ли се като говориш цигарен човеко? За това от Пелопонес до Татрите и от Черно море до Алпите всички народи в народните си песни пеят как османлиите вземат децата им за еничари брутално и насила. За това в България и Сърбия са обезобразявали малките момчета, че да са негодни за еничари, поради същата причина в Хърватско са им татуирали кръстове на лицата, за това майката в село Голица заклала петела, казвайки на османлиите че е заклала сина си, намазала с кръвта му къщата, и така спасила детето. Чувал ли си народната песен "Яничари ходят мамо''? Явно че не си. Как можеш да кажеш, че е било доброволно вземането на децата, след като това е била най-голямата трагедия за едно семейство- да бъдат ударени от Девширме- кръвния данък. Да повтарям ХРИСТИЯНСКИ- защото еничарите произхождат само и единствено от християнска семейства. Чак в последните години, когато кръвният данък е преустановен биват рекрутирани и мюсюлманиНаправи си една лека справка в това какво са писали самите османлии по въпроса и след това говори пълните си глупости.
По отношение на Османската империя- изключилтелната й толерантност се състои в заробване на цели села и продаването им на робските пазари, в изгарянето на църкви и манастири, в отвличането на девойки, в карането на населението 4 дни в седмицата да работи ангария на бея. Абе изключително толерантна държава, пример за подражание! Аллах да дари великият Ататюрк с дженнет, че прати тази империя в историята веднъж за винаги!

А астероида явно е цапнал тебе и ти верно не си се усетил.

Чуй тази народна песен и тогава говори, че доброволно вземали еничарите и че вземали там където има много момчета. Тук са взели единственото дете!
Иван Пановски Яничари ходят мамо (http://www.youtube.com/watch?v=VidwW2qVz-Y#)
Ето ти и текста:

Яничари ходят, мамо, от село на село,
мъжки рожби вземат мамо, яничари правят.
Взели кого взели, мамо, взели и Стоила,
а Стоил си беше, мамо, едничък на майка.
Плакала йе много годин Стоилова майка,
все за Стоил тя си мисли, дребни сълзи рони.
Плакала йе много годин, три пъти по седем,
коси вече побелели, очите изтекли.
Title: Re: ИЗ ОСМАНСКИТЕ АРХИВИ
Post by: ЖАРКО ЖЕГЛЕВ on October 04, 2010, 09:58
Devşirme usulünün Yıldırım Beyazıt zamanında edildiği iddia edilmektedir. Osmanlı Devleti devşirme usulünü sistemli hale getirip geniş çapta uygulamışlardır. Askere alınacak çocuklar, Osmanlı uyruğunda olan Hristiyan halktan alınacaktı.Çocuklar arasından 12-22 yaş arasındakiler tercih edilecekti. Evli ve ailenin tek erkek çocuğu alınmazdı. Kanun gereğince asil ailelerin çocukları tercih edilirdi. Bu çocuklar Türk ailelerin yanlarına verilerek İslamiyeti, Türkçe’yi, Türk örf ve adetlerini öğrendikten ve sünnet edildikten sonra acemi ocağına alınırdı. Burada belli bir süre eğitim gördükten sonra yeniçeri ocağına kayıt olurlardı. Bu devşirmelerin evlenmeleri ve askerlik sanatından başka bir işle meşgul olmaları yasaktı. Devşirmeler son olarak yapılan elemeden sonra zeka testine tabi tutulurlar ve nitelikleri yüksek olanlar, saray ve saltanat hizmetine alınır; bir kısmı da yeniçeri ocaklarına asker olarak alınırdı.


В горепосочения текст се отбеиязва че не са взимани деца от семействата които са били женени или е било само едно. Според закона са предпочитани деца с добри родови корени. Предпочитани са били деца на възраст от 12 до 22 години сред християнски семейства поданици на Османската държава.http://yenicerilerocagi.blogspot.com/2009/11/yeniceriler-kimdir-yeniceri-ocagi-nasl.html (http://yenicerilerocagi.blogspot.com/2009/11/yeniceriler-kimdir-yeniceri-ocagi-nasl.html)
Title: Re: ИЗ ОСМАНСКИТЕ АРХИВИ
Post by: Hat on October 04, 2010, 10:14
You are not allowed to view links. Register or Login
Еничарите са част от бруталните практики на Османската империя и не знам как някой може да ги отрича. Но да се радваме че тази империя отдавна е в историята и да се поучим от нейните грешки, за да не ги повтаряме пак. Нали това е смисъла на историята, да се учиш от миналото за да не го повтаряш!
Вярно е че е имало и бруталност това е било неизбежно но не е било толкова черно,както е описано в Бьлгарската история.При нас историята е пренаписана и богато украсена ти добре знаеш това.Никак не се учудвам,че някаде пише,че е имало толерантност в Османската империя  не се вьзмущавай така приеми го по спокойно.
Title: Re: ИЗ ОСМАНСКИТЕ АРХИВИ
Post by: sirrio on October 04, 2010, 12:22
Обърнете внимание, че въпросната книга не е написана от случаен автор, а от един начетен и ерудиран английски свещеник, който прекарва почти целия си живот в Индия (Мадрас) и познава както християнството, така и исляма. Бил е дори директор на ислямско училище. Има и много публикувани книги за християнството, исляма и юдаизма. Умира в Бангалор през 1932 г.

http://en.academic.ru/dic.nsf/enwiki/11187706 (http://en.academic.ru/dic.nsf/enwiki/11187706)

http://en.wikipedia.org/wiki/Edward_Sell_%28canon%29 (http://en.wikipedia.org/wiki/Edward_Sell_%28canon%29)
Title: Re: ИЗ ОСМАНСКИТЕ АРХИВИ
Post by: Hashashin on October 04, 2010, 13:58
You are not allowed to view links. Register or Login
Devşirme usulünün Yıldırım Beyazıt zamanında edildiği iddia edilmektedir. Osmanlı Devleti devşirme usulünü sistemli hale getirip geniş çapta uygulamışlardır. Askere alınacak çocuklar, Osmanlı uyruğunda olan Hristiyan halktan alınacaktı.Çocuklar arasından 12-22 yaş arasındakiler tercih edilecekti. Evli ve ailenin tek erkek çocuğu alınmazdı. Kanun gereğince asil ailelerin çocukları tercih edilirdi. Bu çocuklar Türk ailelerin yanlarına verilerek İslamiyeti, Türkçe’yi, Türk örf ve adetlerini öğrendikten ve sünnet edildikten sonra acemi ocağına alınırdı. Burada belli bir süre eğitim gördükten sonra yeniçeri ocağına kayıt olurlardı. Bu devşirmelerin evlenmeleri ve askerlik sanatından başka bir işle meşgul olmaları yasaktı. Devşirmeler son olarak yapılan elemeden sonra zeka testine tabi tutulurlar ve nitelikleri yüksek olanlar, saray ve saltanat hizmetine alınır; bir kısmı da yeniçeri ocaklarına asker olarak alınırdı.


В горепосочения текст се отбеиязва че не са взимани деца от семействата които са били женени или е било само едно. Според закона са предпочитани деца с добри родови корени. Предпочитани са били деца на възраст от 12 до 22 години сред християнски семейства поданици на Османската държава.http://yenicerilerocagi.blogspot.com/2009/11/yeniceriler-kimdir-yeniceri-ocagi-nasl.html (http://yenicerilerocagi.blogspot.com/2009/11/yeniceriler-kimdir-yeniceri-ocagi-nasl.html)

Законите слабо са били спазвани и всички го знаем добре.
Title: Re: ИЗ ОСМАНСКИТЕ АРХИВИ
Post by: Hashashin on October 04, 2010, 14:01
You are not allowed to view links. Register or Login
Вярно е че е имало и бруталност това е било неизбежно но не е било толкова черно,както е описано в Бьлгарската история.При нас историята е пренаписана и богато украсена ти добре знаеш това.Никак не се учудвам,че някаде пише,че е имало толерантност в Османската империя  не се вьзмущавай така приеми го по спокойно.
Че има преувеличава има, това е така. Но поради тази толерантност ли завладените от Османската империя народи се бориха със всички сили да се освободят- българи, гърци,арменци, араби, кюрди, сърби? Както християни така и мюсюлмани са давали мило и драго само и само да не са в Османската империя, това повече от ясно говори за нейната ''чутовна толерантност''
Title: Re: ИЗ ОСМАНСКИТЕ АРХИВИ
Post by: tersid on October 04, 2010, 14:27
Дабе ,да-да.Юрнали се били.Ако големите барабар с Русия ,не бяха пожелали да разсипят една от най Великите  и големи империи  ,едва ли всички  щяха да се юрнат така презглава.Иначе в интерес на истината всички по късно са осъзнали ,че от Османската империя по убово нема, ама след дъжд ,накачулка досто геч. 

You are not allowed to view links. Register or Login
Ти чуваш ли се като говориш цигарен човеко?
 Аллах да дари великият Ататюрк с дженнет, че прати тази империя в историята веднъж за винаги!

Ти чуваш ли се като говориш цигарен човеко ????????????????? Интересен израз .
Или просто се кефиш ,че от разпада на Империята всички балкански народи са понесли човешки и и материални загуби. Не на последно място е хубаво да се спомене във  връзка с Ататюрк, че поначало и общо взето нашите възгледи са старотурски и прекаленото му възхваляване изглежда като злорадство.
В интерес на истината ,не Ататюрк е бил силна личност, а Абдул Хамид е бил слаб.Ама за това друг път на друго место и с други хора.
Title: Re: ИЗ ОСМАНСКИТЕ АРХИВИ
Post by: Hashashin on October 04, 2010, 15:19
You are not allowed to view links. Register or Login
Дабе ,да-да.Юрнали се били.Ако големите барабар с Русия ,не бяха пожелали да разсипят една от най Великите  и големи империи  ,едва ли всички  щяха да се юрнат така презглава.Иначе в интерес на истината всички по късно са осъзнали ,че от Османската империя по убово нема, ама след дъжд ,накачулка досто геч. 
Ти чуваш ли се като говориш цигарен човеко ????????????????? Интересен израз .
Или просто се кефиш ,че от разпада на Империята всички балкански народи са понесли човешки и и материални загуби. Не на последно място е хубаво да се спомене във  връзка с Ататюрк, че поначало и общо взето нашите възгледи са старотурски и прекаленото му възхваляване изглежда като злорадство.
В интерес на истината ,не Ататюрк е бил силна личност, а Абдул Хамид е бил слаб.Ама за това друг път на друго место и с други хора.
Твоите възгледи за мен немат значение. Ататюрк е велик човек и делото му никога не трябва да бъде забравено. Той прати в историята тази империя, подтискала векове на ред сума ти народи, както казах и християнски и мюсюлмански. Да загуби са понесени, но много по големи материални и човешки загуби е предизвикало османското нашествие и последвалото владичество. Османската империя е нанесла тежък удар както на зараждащият се на Балканите рененсанс, така и на високо развитата арабска цивилизация удавяйки ги в кръв. Самите турци са били един от подтиснатите от империята народи и правата им ограничени. Единственото и предимство е, че е осигурявала огромен пазар, никакво друго предимство няма.
И без великите сили, покорените народи са се борили много- и на Балканите и в арабските предели, това явно показва ''обичта'' им към тази империя.
Нека винаги е жив спомена за Ататюрк. Ех защо и България няма един Ататюрк....
Title: Re: ИЗ ОСМАНСКИТЕ АРХИВИ
Post by: tersid on October 04, 2010, 16:01
Пак ти казвам ,ако не бяха Великите сили ,сега немаше се караме за глупасти  на тема българи ,турци,цигани ,помаци ,кюрди и декаде други дребни,щото щяхме всички да се наричаме османци и немаше да има никаква проблема.Ама не е било писано ,дето са вика.

Гюлхански хатишериф

 
  Истанбул, 3 ноември 1839 г.



Всекиму е известно, че в първите времена на Османската империя славните предписания на Корана и на законите на империята бяха винаги почитано правило. Вследствие на това империята се засилваше и увеличаваше и всичките и поданици без изключение се радваха в най-висша степен на благополучие и напредък. От сто и петдесет години обаче една верига от случайности и различни причини доведе до неспазване на свещените закони и правилата,които произтичат от тях, и миналата сила и благоденствие се замениха със слабост и обедняване; това стана, защото, когато една империя престане да спазва своите закони, тя изгубва своята здравина и сигурност.

Тези съображения непрекъснато пълнят Нашия ум и от деня на Нашето възкачване на престола мисълта за общото благо, за подобряване положението на провинциите и за облекчаване на населението не е спирала да ни занимава за сметка на всичко друго. Наистина, ако се погледне географското положение на османските провинции, плодородието на почвата, способностите и дарбите на жителите, ще се убедим, че, ако се заемем да намерим ефикасни средства, резултатът, който се надяваме да достигнем с божия помощ, би могъл да бъде постигнат само за няколко години. По този начин, изпълнени с доверие в подкрепата на всевишния, разчитайки на застъпничеството на нашия пророк, ние счетохме за необходимо да се опитаме чрез нови институции да дадем на провинциите,които съставляват Османската империя, благата, които се постигат чрез една добра администрация.

Тези институции трябва да се отнасят главно към три въпроса:

Първо. Гаранциите, които ще дадат на нашите поданици пълна сигурност на живота, честта и имотите им.
Второ. Един редовен начин на определяне и събиране на данъците.
Трето: Също един редовен начин за набиране на войници и срока на обучението им.

И наистина не са ли животът и честта най-скъпите блага, които съществуват? Кой човек, колкото и да е голямо отвращението му към насилието може да се въздържи да не прибегне към него и по този начин да напакости на управлението и на страната, ако животът и честта му са поставени в опасност? Ако, от друга страна, той се радва в това отношение на пълна сигурност, той не ще се отклонява от изпълнението на законите и всички негови действия ще бъдат за доброто на управлението и на неговите братя.

Когато липсва сигурност по отношение на имотите, всички остават хладни към позива на владетеля и на отечеството; никой не се грижи за напредъка на общественото благосъстояние, защото всеки е погълнат от свои собствени грижи. Ако. напротив, гражданинът владее със сигурност своите имоти тогава, грижейки се ревностно за своите работи, стремейки се постоянно да ги разшири, за да извлече по-голяма полза, той увеличава в сърцето си любовта си към владетеля и отечеството и привързаността си към своята страна. Тези чувства стават у него източник на най-похвални дела.

Що се отнася до редовното определяне и разхвърляне на данъците, много важно е да се уреди този въпрос, защото държавата, която за защита на своята територия е принудена да прави различни разходи, може да се сдобие с необходимите пари за войската и за други нужди само от данъците, наложени на нейните поданици. Макар че благодарение на бога нашата империя от известно време насам се е освободила от бича на монополите, които се смятаха въпреки тяхното зло за източник на приходи, все още продължава да съществува един печален обичай, който дава само нещастни последици: това са концесиите, давани срещу пари, известни под името илтизам. При тази система гражданското и финансовото управление на дадено място са предоставени на произвола само на един човек, т.е. понякога в железните ръце на най-насилническите и алчни страсти, защото, ако откупчикът не е добър, той се грижи само за собствената си полза.

Ето защо необходимо е за в бъдеще всеки член на османското общество да бъде обложен с данък, определен според неговото състояние и неговите способности, и нищо повече от това да не му се иска. Също така трябва със специални закони да се определят и ограничат разходите на нашата сухоземна и морска армия.

Макар че, както казахме, защитата на страната да е много важно нещо и главна длъжност на всички жители е да дават войници за тази цел, необходимо е да се създадат закони, за да се определят контингентите, които трябва да дава всяка местност според нуждите на момента, и да се намали времето за отбиване на военната служба на 4 или 5 години. Защото, когато се вземат войници от разни местности, от едната повече, от другата по-малко, без да се гледа колко може, да се дадат е не само несправедливо, но се нанася смъртен удар на земеделието и промишлеността; с това самите войници се отчайват, а страната се обезлюдява, когато мъжете са принудени да прекарат целия си живот на военна служба.

Накратко, без създаването на различни закони, чиято необходимост се изтъкна, империята няма да има нито села, нито богатство, нито щастие, нито спокойствие; напротив, тези блага трябва да се търсят в съществуването на новите закони.

Ето защо за в бъдеще делата против всички обвинени ще бъдат разглеждани публично съгласно нашия свещен закон, след като се изследват и проучат, и докато не бъде издадено едно редовно съдебно решение, никой не може, тайно или явно да погуби никого чрез отрова или други някакви мъчения.

Не ще бъде позволено никому да засегне честта на когото и да било.

Всеки ще владее своите имоти от всякакъв вид и ще разполага с тях с пълна свобода, без да може някой да му пречи. Така например невинните наследници на един престъпник не ще могат да бъдат лишени от своите законни права и имотите на престъпника не ще бъдат конфискувани.

Тези императорски отстъпки ще се простират за всички наши поданици. От каквато религия или секта да бъдат те ще се ползуват от тях без изключение. По такъв начин една пълна сигурност е дадена от Нас на жителите на империята за техния живот, чест и имот така, както това се изисква от нашия свещен закон.
[…]

Текстът е по: G. Young. Corps de Droit Ottoman. Oxford, 1905–1906. V. I, р. 29-33.
   
 
Title: Re: ИЗ ОСМАНСКИТЕ АРХИВИ
Post by: Hashashin on October 04, 2010, 16:30
Хатишерифът е от 1839 година, ами вековете преди това? През всички тези векове империята си е спечелила мрачна слава сред всичките си поданници. А и след  Хатишерифът, който е много думи на вятъра, съществени промени в политиката на империята към поданиците нема. Или ще ми кажещ че хората не са работили ангария през 19 век, или не са били рая?
Title: Re: ИЗ ОСМАНСКИТЕ АРХИВИ
Post by: tersid on October 04, 2010, 16:45
Какво е било преди това ли ,ами написано ти е още в началото на хатишерифа.
You are not allowed to view links. Register or Login
Гюлхански хатишериф

 
  Истанбул, 3 ноември 1839 г.



Всекиму е известно, че в първите времена на Османската империя славните предписания на Корана и на законите на империята бяха винаги почитано правило. Вследствие на това империята се засилваше и увеличаваше и всичките и поданици без изключение се радваха в най-висша степен на благополучие и напредък.

Какво значи мрачна слава на Империята и какво значи  слава ,примерно на една днешна съвременна  държава.Каквато и слава да търсиш ,все е мрачна,така че разлика няма ,между тогава и сега.
Ангария по онова време са  работили навсякъде и в Русия и на Запад ,а в империята всички народиса давали ангария,така ,че недей да те боли много глава. Имало е рая разбира се ,която е плащала малко повече данъци ,ама за сметка на това не е ходила на аскер  и е имала положителен прираст ,докато  ония народи които са отбивали военна повинност са давали
много повече ,човешти курбан и в определени периоди са имали отрицателен прираст.
Ако Хатишерифът е бил думи на вятър,  може ли да се каже и за днешните закони същото, а  . Кво ще кажеш ти кото адвукат.
Title: Re: ИЗ ОСМАНСКИТЕ АРХИВИ
Post by: Hashashin on October 05, 2010, 08:30
You are not allowed to view links. Register or Login
Какво е било преди това ли ,ами написано ти е още в началото на хатишерифа.Какво значи мрачна слава на Империята и какво значи  слава ,примерно на една днешна съвременна  държава.Каквато и слава да търсиш ,все е мрачна,така че разлика няма ,между тогава и сега.
Ангария по онова време са  работили навсякъде и в Русия и на Запад ,а в империята всички народиса давали ангария,така ,че недей да те боли много глава. Имало е рая разбира се ,която е плащала малко повече данъци ,ама за сметка на това не е ходила на аскер  и е имала положителен прираст ,докато  ония народи които са отбивали военна повинност са давали
много повече ,човешти курбан и в определени периоди са имали отрицателен прираст.
Ако Хатишерифът е бил думи на вятър,  може ли да се каже и за днешните закони същото, а  . Кво ще кажеш ти кото адвукат.
Аз не отричам, че всички народи в империята за бачкали ангария. Това е нейна порочна политика към покореното население. Империята векове наред е задушавала покорените без разлика на вяра и народност. Чак към края й, когато централната власт е била разклатена особено в Европейските й провинции, населението започва културен и икомически подем. До тогава и на Балканите и в Арабския свят Османската империя е оставила местните на нивото им от преди завладяването, че и по зле. Не отричам обаче, че благодарение на това днес тези народи са запазили уникален фолклор и обичаи, които на другите места са изчезнали отдавна. Както е казано няма абсолютно зло и абсолютно добро.
А относно законите-- всички виждаме, че и днес много от законите са думи на вятъра.
Title: Re: ИЗ ОСМАНСКИТЕ АРХИВИ
Post by: sirrio on October 07, 2010, 15:32
Ако някой не разбира английски да му преведа тези думи на султан Мухамед и тогава разсъждавайте за „добродетелите” на Османската империя. И не само тя, а всички империи, съществували някога, са се крепяли на робския труд и нещастието на други народи.


„Нашата империя е дом на исляма; предаван от баща на син факелът на нашата империя продължава да гори с масло от сърцата на неверниците.”


Султан Мухамед – Завоевателя


(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fia341319.us.archive.org%2FBookReader%2FBookReaderImages.php%3Fzip%3D%2F2%2Fitems%2Fottomanturks00selluoft%2Fottomanturks00selluoft_jp2.zip%26amp%3Bfile%3Dottomanturks00selluoft_jp2%2Fottomanturks00selluoft_0016.jp2%26amp%3Bscale%3D2%26amp%3Brotate%3D0&hash=5be80a1e60613cfe0755f4ffde88c72e6704fd00)
Title: Re: ИЗ ОСМАНСКИТЕ АРХИВИ
Post by: sultan selim on November 14, 2010, 18:23
Воини   от  турция   


turkish warriors (http://www.youtube.com/watch?v=L-WiUZTwTAo#)
Title: Re: ИЗ ОСМАНСКИТЕ АРХИВИ
Post by: daczo on November 14, 2010, 22:55
Sultane,kazhi mi kakva nagrada e poluczil tozi gerojski paśa od svoia sultan.Tvoia klip e mongolo- turski. Edin tadzikomongol zatvoril turskia sultan v klatka da gleda kakvo stava s negovia harem,Gazi Osman Paşa Marşı (http://www.youtube.com/watch?v=FaegsOZGsuo#) Nikoj ne kazva kolko mirni turci i bylgari sa namerili svoiata smyrt v Pleven.
Title: Re: ИЗ ОСМАНСКИТЕ АРХИВИ
Post by: Hashashin on November 14, 2010, 23:06
Дачо говориш за великия хан Тимур (Тамерлан) и падишаха Баядзид Светкавицата, покорителя на Царевград Търнов нали?
Title: Re: ИЗ ОСМАНСКИТЕ АРХИВИ
Post by: daczo on November 14, 2010, 23:20
Toczno taka.A za ravnovesie.Любо , Братцы , Любо / Lubo Bratci Lubo -Boris Rubashkin (http://www.youtube.com/watch?v=kYqyO-EL7T8#)
Title: Re: ИЗ ОСМАНСКИТЕ АРХИВИ
Post by: Hashashin on November 14, 2010, 23:25
Историята за двамата и за битката между Османлиите и татарите е много интерсна. Разкажи ни я Дачо, да я прочетем и да се поучим от нея...
Title: Re: ИЗ ОСМАНСКИТЕ АРХИВИ
Post by: sultan selim on November 15, 2010, 00:00
العثمانيون قادمون إن شاء الله .. جدن ددن (http://www.youtube.com/watch?v=OS9tLbyo96E#)
Title: Re: ИЗ ОСМАНСКИТЕ АРХИВИ
Post by: sultan selim on November 15, 2010, 00:08
Турция е започнала да засилва мощта си в района и до 2040 г. ще бъде единствена супер сила в този район и ще има власт над земите на бившата Османска империя, според прогноза на ръководителя на американската неправителствена агенция за стратегически изследвания Стратфор Джордж Фрийдман, цитирана от в. "Сабах".

Вестникът посочва, че на тази прогноза е необходимо да се обърне внимание, като се има предвид, че Фрийдман е ръководител на един от най-важните центрове за стратегически проучвания в САЩ и е приближен до Пентагона. Още отсега можете да видите следите на господството, което Турция ще изгради в района на бившата Османска имеприя, е посочил Фрийдман.

Според него този процес вече е започнал. По думите му, що се отнася до ислямските страни в района, влиянието на Турция в тях непрекъснато расте и тя е започнала дори да доминира. Фрийдман е допълнил, че Турция развива връзки с Албания и със Сърбия на Балканите, а в Кавказ е изградила мощен съюз с Грузия и Азербайджан.

Той е изтъкнал, че Турция има две характерни особености - оживена икономика и много силна армия. Най-важното предимство на Турция, според Фрийдман, е географската й структура. Той е на мнение, че Турция притежава всичко необходимо, за да бъде регионална сила и в района няма друга подобна страна.

Title: Re: ИЗ ОСМАНСКИТЕ АРХИВИ
Post by: daczo on November 15, 2010, 23:55
Balkandzhia,taka se izdigat imperiite i padat.Niama lubov,a samo zhelanie za vlast i bogastva.Tuk kupirah na ruski za Nashiia bylgaroturski sultan.                       В мае 1402 года монгольское войско начало поход в Малую Азию и захватило города Кемак и Сивас. Потом Тимур двинулся к турецкой столице Анкаре. Султан Баязет бросился ему наперерез. Турецкое войско состояло не только из турок, но и из сербов, боснийцев и татар. По численности оно уступало монгольскому примерно в полтора раза. У Баязета главные силы стояли в центре, а у Тимура — на флангах.

Бой начала легкая монгольская конница. Затем правое крыло Тимура атаковало сербов, составлявших левое крыло турецкой армии, но те устояли. На правом крыле 18 тысяч татар перешли на сторону Тимура, и турецкие войска, которыми здесь командовал сын Баязета Сулейман, вынуждены были отступить. Монголы попытались окружить сербов, но тем удалось соединиться с янычарами. Тогда Тимур бросил в бой резервную кавалерию. Сербы оказались отброшены на запад, а янычар окружили и почти всех уничтожили. Баязед был взят в плен, где и умер полгода спустя. Остатки турецких войск во главе с Сулейманом бежали к побережью, а оттуда отплыли на Балканы.

Армия Тимура захватила и разграбила Анкару, Смирну и ряд других турецких городов, а на обратном пути еще раз огнем и мечом прошла по Грузии. «Железный хромец» начал готовить большой поход в Китай, но в разгар этих приготовлений в 1405 году скончался.

Империя Тимура распалась после смерти ее основателя.

 

 

 
Title: Re: ИЗ ОСМАНСКИТЕ АРХИВИ
Post by: Subeyi Kurt on April 22, 2012, 18:50
Kırcaali i Gümülcine ( Komotini) po vremeto na Zapadnotrakiyskata Turska Republika

http://www.balgoc.org.tr/bilgi/bttc/bttc.html (http://www.balgoc.org.tr/bilgi/bttc/bttc.html)

Title: Re: ИЗ ОСМАНСКИТЕ АРХИВИ
Post by: botev on April 29, 2012, 18:35
Някой знае ли как и защо османските архиви са БАН? И сега турските учени плащат и то солено за каквато и да било справка!
Title: Ynt: ИЗ ОСМАНСКИТЕ АРХИВИ
Post by: Subeyi Kurt on April 29, 2012, 19:19
You are not allowed to view links. Register or Login
Някой знае ли как и защо османските архиви са БАН? И сега турските учени плащат и то солено за каквато и да било справка!

Турските архиви са толкоз много че цяла София не би могла да ги побере. А твоята глава може и да ги побере  :D :D :D
Title: Ynt: ИЗ ОСМАНСКИТЕ АРХИВИ
Post by: Тоска on April 29, 2012, 19:35
You are not allowed to view links. Register or Login
Турските архиви са толкоз много че цяла София не би могла да ги побере. А твоята глава може и да ги побере  :D :D :D

Правиш майтап бе! Целия свят знае че През 1931 архивът е продаден на България!
Title: Re: ИЗ ОСМАНСКИТЕ АРХИВИ
Post by: havaika on April 29, 2012, 19:56
Много архиви се изгориха-влаковете с докоменти пътуващи към СССР.После подпалиха агенти като Тренчев партииния дом 90-е години да се изгуби дирята на кенефите в политиката и личности. ;)Демокрацията е извоюваха мюсюлманите но същите са ни управленци(комуняги и агенти на БКП(кгб) -капиталисти) ;)
Title: Ynt: ИЗ ОСМАНСКИТЕ АРХИВИ
Post by: Subeyi Kurt on April 29, 2012, 19:58
You are not allowed to view links. Register or Login
Правиш майтап бе! Целия свят знае че През 1931 архивът е продаден на България!

20-30 каруци финансови архиви са нищожно количество ( деведе кулак) в сравнение с всички Османски архиви. Направена е грешка за която още се съжалява но българите не са чужди нам пък сме си и комшии. :D
Title: Re: ИЗ ОСМАНСКИТЕ АРХИВИ
Post by: havaika on April 29, 2012, 20:11
You are not allowed to view links. Register or Login
20-30 каруци финансови архиви са нищожно количество ( деведе кулак) в сравнение с всички Османски архиви. Направена е грешка за която още се съжалява но българите не са чужди нам пък сме си и комшии. :D
Ами затова агентите Б.Димитров,Дончев  и Г.Марков  без да са стъпвали на родопска земя пишат историята и ;)
Title: Ynt: ИЗ ОСМАНСКИТЕ АРХИВИ
Post by: skoti3 on April 29, 2012, 21:22
You are not allowed to view links. Register or Login
;)Демокрацията е извоюваха мюсюлманите но същите са ни управленци(комуняги и агенти на БКП(кгб) -капиталисти) ;)

Комунизма падна, защото отвън се създадоха такива предпоставки, ако Берлинската стена не паднеше едва ли и комунизма ще паднеше.
Title: Re: ИЗ ОСМАНСКИТЕ АРХИВИ
Post by: Subeyi Kurt on April 29, 2012, 21:42
You are not allowed to view links. Register or Login
Комунизма падна, защото отвън се създадоха такива предпоставки, ако Берлинската стена не паднеше едва ли и комунизма ще паднеше.

скоти, комунизма падна защото беше полицайски строй базиращ се на репресия върху пролетарията. Падна защото се видя че не могат да догонят запада и Америка и решиха да се ''перестроят''.  След като СССР се пeрестрои падна и Берлинската стена и ''желязната завеса''. А сега вземи и чети защо се мина към престройка и тогава се изкажи. Чети бе човек!!! :D :D :D
Title: Ynt: ИЗ ОСМАНСКИТЕ АРХИВИ
Post by: skoti3 on April 29, 2012, 21:48
Чети ти, мисълта ми беше, че нищо не зависише тогава от хората, ако се бяха надигнали по рано, можеше да стане като Унгария и Чехия.
Title: Ynt: ИЗ ОСМАНСКИТЕ АРХИВИ
Post by: Subeyi Kurt on April 29, 2012, 22:00
You are not allowed to view links. Register or Login
Чети ти, мисълта ми беше, че нищо не зависише тогава от хората, ако се бяха надигнали по рано, можеше да стане като Унгария и Чехия.

Чехите и Поляците са нация. А българите - ''Мърша'',  както е казал Ботев. Сърбите също са народ и го показаха на Косово Поле. А какво направи Турският Куманин Шишман??? Вместо да се сражава предпочете васалитет и после тръгна да се съюзява с Маджарите и му резнаха главата. Чети бе човек!!! ;)
Title: Re: ИЗ ОСМАНСКИТЕ АРХИВИ
Post by: skoti3 on April 29, 2012, 22:07
Не знам ама най-голямата Мърша с главно "М" си ти.  Аз ти говоря нормално, а отсреща някакъв кретен ми говори глупости. Вече вярно не виждам какво може да се спори с теб. Въобще на теб много неща не те греят. Не знам турчин ли си, на такъв ли се правиш, нещо друго ли си, но познавам много турци, които са по 100 процента по градивни от теб. Ако си там в Турция, поне мисли за онези Турци, които си живеят тука и спри да бълваш глупости. Говориш като някой третокласник.
Title: Re: ИЗ ОСМАНСКИТЕ АРХИВИ
Post by: Subeyi Kurt on April 29, 2012, 22:20
You are not allowed to view links. Register or Login
Не знам ама най-голямата Мърша с главно "М" си ти.  Аз ти говоря нормално, а отсреща някакъв кретен ми говори глупости. Вече вярно не виждам какво може да се спори с теб. Въобще на теб много неща не те греят. Не знам турчин ли си, на такъв ли се правиш, нещо друго ли си, но познавам много турци, които са по 100 процента по градивни от теб. Ако си там в Турция, поне мисли за онези Турци, които си живеят тука и спри да бълваш глупости. Говориш като някой третокласник.

Ако искаш нормален и градивен диалог опитай се да пишеш за нeща които си обеден или имаш някакви факти за това. Иначе дъра бъра и пак ще ми се сърдиш. Възможно е понякога да съм те объркал с Ботев. ;) Сега се сетих че ти не си му дружка. :) Поздрави!!!   
Title: Re: ИЗ ОСМАНСКИТЕ АРХИВИ
Post by: botev on April 30, 2012, 20:46
Изтрито от модератор
Title: Re: ИЗ ОСМАНСКИТЕ АРХИВИ
Post by: botev on May 04, 2012, 21:33
You are not allowed to view links. Register or Login
Изтрито от модератор
:D :D :D :D :D Кой каза, че няма модератори? ::)
Title: Re: ИЗ ОСМАНСКИТЕ АРХИВИ
Post by: ЖАРКО ЖЕГЛЕВ on May 05, 2012, 19:59
Quote
    Изтрито от модератор

:D :D :D :D :D Кой каза, че няма модератори? ::)
Kойто каквото прави, на себе си го прави.                            Българска народна приказка.
Ce qu'on fait aux autres, on le fait à soi même
Title: Re: ИЗ ОСМАНСКИТЕ АРХИВИ
Post by: asparuh7777 on May 30, 2012, 08:31
Предстои елекронизация на османските архиви в БАН! Честито!
Title: Ynt: ИЗ ОСМАНСКИТЕ АРХИВИ
Post by: Subeyi Kurt on August 03, 2012, 21:49
Сюлейман паша, Стара Загора и Шипка

Професорът от Сорбоната в Руско-турската война (1877-1878)

Изтънченият литературовед, професор по литература в парижката Сорбона и виден масон Соломон в един момент се превръща в страховития Сюлейман, така внушително описан от Иван Вазов като „Сюлейман Безумний”.

Ставайки командващ на т.нар. Централна армия, Сюлейман участва в сраженията край Стара Загора и по-късно прави десетки „безуспешни” опити да премине през Шипченския проход. Ние обаче не щем да знаем, че движейки се по бойните полета на Балканите, професорът е имал възможността да получава и телеграфни записи. В един от тях от 04.08.1877г. можем да прочетем следното: „Geçen Cuma Günü Rusyalilar, Burgarlar Eski Zagradan bir saat sonra ve Yeni Zagra yonundeki ...” и т.н. (засега да не цитираме целия текст), което ще преведем по-дълго като: „Миналия петък руснаци и българи един час след Стара Загора по пътя си към Нова Загора влизат в село Христово и събират цялото мюсюлманско население, изкарват ги извън селото. Всички мъже мюсюлмани са изгорени живи. От жените част са изгорени и част са отвлечени в горите. Всички полуизгорени човешки части са заровени в земята...” и т.н, и т.н. Можем да предположим, че жените, които са отвлечени в горите, са били използвани за нещо „друго”. В случая обаче под „миналия петък” трябва да разбираме събития, станали преди атаката на Сюлейман към Стара Загора.

Още едно изречение от същата телеграма: „При превземането на Стара Загора и Казанлък невъоръженото мюсюлманско население е изкарано навън от поселените места и на брега на река Тунджа е избито.”. Историята е като монета - винаги има две страни.

Как ли се е чувствал изтънченият професор от Сорбоната?

Стоян Динков
Title: Re: Ynt: ИЗ ОСМАНСКИТЕ АРХИВИ
Post by: botev on August 04, 2012, 00:12
You are not allowed to view links. Register or Login
При превземането на Стара Загора и Казанлък невъоръженото мюсюлманско население е изкарано навън от поселените места и на брега на река Тунджа е избито.”. Историята е като монета - винаги има две страни.

Ей ти едната страна: http://stzagora.net/2011/07/18/%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%B2%D1%81%D0%B5-%D0%BE%D1%89%D0%B5-%D0%BC%D1%8A%D0%BB%D1%87%D0%B8-%D0%B7%D0%B0-%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B7%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D1%80/ (http://stzagora.net/2011/07/18/%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%B2%D1%81%D0%B5-%D0%BE%D1%89%D0%B5-%D0%BC%D1%8A%D0%BB%D1%87%D0%B8-%D0%B7%D0%B0-%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B7%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D1%80/)
Title: Re: ИЗ ОСМАНСКИТЕ АРХИВИ
Post by: Subeyi Kurt on August 04, 2012, 11:55
Бременните жени са разпаряни и от коремите им са вадени неродени деца. Хора са нанизвани на шиш и печени като човешко чеверме. Българи са одирани живи, а кожите им са напълвани със слама и са окачвани по дърветата. Много са изгорени живи, някои първом полети с газ. Други са горени на жертвеници, имало разпънати на кръст приковани, пален е огън на гърдите на трети и е варено кафе. Млади жени са карани голи да играят кърваво хоро, където са озлочестявани и после изклани.
---------------------
Ето това е литература в червенофашистки стил и я срещаме навсякаде където се говори за Турци. Стара Загора е бил Османски град и Османлиите са защитавали родината си. Защо да си палят града пък и мюсулманите там са били мнозинство. Накратко, това са съчиненя на болни хора.  Ст.Загора е опожарен от руснаците. Документите в архивите го доказват.
Title: Re: ИЗ ОСМАНСКИТЕ АРХИВИ
Post by: Svetlina on August 04, 2012, 15:05
You are not allowed to view links. Register or Login
Бременните жени са разпаряни и от коремите им са вадени неродени деца. Хора са нанизвани на шиш и печени като човешко чеверме. Българи са одирани живи, а кожите им са напълвани със слама и са окачвани по дърветата. Много са изгорени живи, някои първом полети с газ. Други са горени на жертвеници, имало разпънати на кръст приковани, пален е огън на гърдите на трети и е варено кафе. Млади жени са карани голи да играят кърваво хоро, където са озлочестявани и после изклани.
---------------------
Ето това е литература в червенофашистки стил и я срещаме навсякаде където се говори за Турци. Стара Загора е бил Османски град и Османлиите са защитавали родината си. Защо да си палят града пък и мюсулманите там са били мнозинство. Накратко, това са съчиненя на болни хора.  Ст.Загора е опожарен от руснаците. Документите в архивите го доказват.

Ами колкото и да ти е неприятно и тъжно, това са правили османлиите,  имало е и синджири с роби, масови убийства, безчинства, официално и неофициално отвличане на деца, камари с човешки глави... .

Правили са го и през Балканските войни и в Батак са го правили и в Ниш....


Душевно болен си ти, че като османо-турчеещ се запалянко се гордееш с тия успехи на предците ти  мюсюлмани, които в името на духовния си глава падишах са били готови да трепят както им падне и когато им падне НЕВЕРНИЦИТЕ, освен ако неверниците ДОБРОВОЛНО/с нож на гърлото, разбира се/ ПРИЕМАТ ИСЛЯМА.
Title: Ynt: ИЗ ОСМАНСКИТЕ АРХИВИ
Post by: Subeyi Kurt on August 05, 2012, 21:55
You are not allowed to view links. Register or Login

Правили са го и през Балканските войни и в Батак са го правили и в Ниш....



Май обърка хронологията или нещо не си добре с главата че и обиждаш. :D С нож на гърлото е било внедрено християнството над българите. Неприелите, заедно със сина на Хан Бориса били изклани до един. Значи българин клал на общо основание други българи. Подобно дело не може да го има в Ислама, защото излишно е посочено в Корана, а тогава хората са били по-вярващи от сегашните и стриктно са почитали всяка строфа от свещения Коран.
Title: Re: ИЗ ОСМАНСКИТЕ АРХИВИ
Post by: Svetlina on August 06, 2012, 02:21
You are not allowed to view links. Register or Login
Май обърка хронологията или нещо не си добре с главата че и обиждаш. :D С нож на гърлото е било внедрено християнството над българите. Неприелите, заедно със сина на Хан Бориса били изклани до един. Значи българин клал на общо основание други българи. Подобно дело не може да го има в Ислама, защото излишно е посочено в Корана, а тогава хората са били по-вярващи от сегашните и стриктно са почитали всяка строфа от свещения Коран.

Въобше не съм се старала да спазвам хронологията, пък и няма смисъл,  като се имат предвид кървавите следи оставени навсякъде от османлиите, където са минали и то независимо през кой век.
Затова и в Магреба не ги обичат, та даже и турците не обичат, ама никак. А на Запад пък да не ти разправям коооолко ги харесват, хеле пък в Германия.

А "мъдрите ти мисли", плод на необразованост и нежелание за такава няма какво да обсъждам. Ех ислАма, исляма, исляма...

На 2 май 2007 г. се навършват 1100 години от кончината на св. княз Борис, основателя на българската християнска държава във всичките й измерения: духовност, словесност, писменост, изкуство, култура, строителство, законодателство и пр. Честването на подобни юбилеи е национална кауза, подкрепяна от главните държавни институции и подготвяна години наред. Понастоящем, стотина дни преди юбилея, липсва раздвижване в тази насока. България е все още неблагодарен длъжник спрямо паметта на своя Покръстител. Една от причините за това недостойно отношение са натрупалите се лъжовни митове, свързани с неговата личност, неговото време и неговото дело. Сред тях важна роля играе митът за мнимото "избиване на 52 болярски рода".

Този мит се е вкоренил дълбоко както в историческата наука, така и в множество художествени произведения, които пресъздават Покръстването на българите. Залегнал е съответно и в обществената мисловност на българството още от времето, когато то се самоосъзнава и изгражда своята идеология през ХІХ век, а в хода на този процес преоткрива и личността на Покръстителя.

Въпросният лукав мит гласи, че при потушаването на бунта на болярите скоро след Покръстването св. Борис уж бил избил не само главатарите на бунта с техните синове – на брой общо 52 души – но изклал и целите им родове с жените, децата и пр.

Убиването на двигателите на бунта е действително историческо събитие. Но само по себе си то не грабва въображението и не прави мит. Убитите са виновни в извършването на най-тежкото престъпление във всяка държава – въоръжен опит за насилствена смяна на законната власт и убиване на законния държавен глава. Според законите на всички държави, откак свят светува такова престъпление се наказва със смърт. Князът е длъжен да изпълни законността, която сам той въплъщава. Следователно има екзекуция, а не клане. Няма нещо, което да задейства въображението и да подхрани митотворна драматургия.

Митотворната драматургия се развихря при мнимото избиването на невинните "родове". Подведени в тази посока, ние въобразяваме ужасното и безсмислено жестоко клане на жени, деца, старци, несъпричастни роднини и т. н. – всичко онова, което се съдържа в понятието "род". Митът метастазира като ракова клетка и колкото повече жертви въобразяваме, толкова те са по-безсмислени, толкова избиването им е по-несправедливо и жестоко, ирационално, а оттам и митотворно.

Естествено е, че и творците, които са се насочили към личността и делото на св. Борис – поети, прозаици, драматурзи, кинематографисти – използват целия драматургичен заряд, който се съдържа в тази несъществувала сцена. Едни симпатизират на княза и се опитват да оправдаят "клането"; други го осъждат. Но и в двата случая митът избуява. Той се вкоренява и се разклонява. Черпи жизнени сокове и ражда своите отровни митораждащи плодове...

Така този мит-родоначалник постига своята лукава цел – да подмени истината и да хвърли сянка върху делото на св. княз Борис, а оттам и върху Православието тъкмо в мига, когато то освещава България.

http://www.pravoslavieto.com/history/09/852_sv_tsar_Boris/52_roda.htm (http://www.pravoslavieto.com/history/09/852_sv_tsar_Boris/52_roda.htm)
Title: Re: ИЗ ОСМАНСКИТЕ АРХИВИ
Post by: havaika on August 06, 2012, 06:47
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%B2%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5 (http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%B2%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5)
Априлското въстание от 1876 година е масово въоръжено въстание на българите в Османската империя. То избухва на 20 април по стар стил в Копривщица[1] и е организирано от Българския революционен централен комитет. Въпреки че е неуспешно, то представлява своеобразен пик на българското националноосвободително движение.
You are not allowed to view links. Register or Login

Убиването на двигателите на бунта е действително историческо събитие. Но само по себе си то не грабва въображението и не прави мит. Убитите са виновни в извършването на най-тежкото престъпление във всяка държава – въоръжен опит за насилствена смяна на законната власт и убиване на законния държавен глава. Според законите на всички държави, откак свят светува такова престъпление се наказва със смърт. Князът е длъжен да изпълни законността, която сам той въплъщава. Следователно има екзекуция, а не клане. Няма нещо, което да задейства въображението и да подхрани митотворна драматургия.


http://www.pravoslavieto.com/history/09/852_sv_tsar_Boris/52_roda.htm (http://www.pravoslavieto.com/history/09/852_sv_tsar_Boris/52_roda.htm)
;)
Title: Re: ИЗ ОСМАНСКИТЕ АРХИВИ
Post by: Svetlina on August 06, 2012, 14:12
Проследяване на грешката

Митът за "избиването на болярските родове" може да бъде проследен нагоре по течението до своя извор, до семето, от което е поникнал. Той произхожда от погрешния превод на едно изречение и по-специално - на една дума.

Думата е от латински – proles, а изречението е първото от Глава ХVІІ на знаменитите "Отговори на папа Николай І по допитванията на българите", един от основните и най-достоверни извори за живота и делото на св. Борис. (Виж също: The Responses of Pope Nicholas I to the Questions of the Bulgars A.D. 866, бел.ред.).

Ето самият текст в поправен български превод:

    Глава ХVІІ. И тъй, разправяйки как сте възприели по Божия милост християнската вяра и как сте направили така, че да се покръсти целият Ви народ, как обаче ония, след като били покръстени, въстанали единодушно с голямо ожесточение против Вас, като твърдели, че не сте им дали добър закон и искали да убият и Вас и да си поставят друг княз, и как Вие, подготвени срещу тях със съдействието на Божията сила, сте ги надвили от великия до незнатния и сте ги държали пленени в ръцете си, пък и как от тях всички първенци и велможи с всичките им синове били избити с меч, а средните или низшите не претърпели никакво зло, Вие желаете да знаете относно ония, които са лишени от живот, дали имате грях заради тях. Но това във всеки случай не е извършено без грях и не е могло да стане без вина от Ваша страна, щом синовете, които не са участвали в замисъла на своите родители и не са били изобличени, че са дигнали оръжие против Вас, са били избити невинни заедно с виновните.

Понастоящем класическият академичен български превод на "Отговорите", неоспорен и меродавен през последните десетилетия и до ден днешен, е дело на Димитър Дечев. Публикуван е в 1939 г., а след това цитиран многократно и използван като "извор" във всички авторитетни издания, в "Латински извори за българската история" (1960), а напоследък излезе и в самостоятелна книга (заедно с Посланието на св. патриарх Фотий), издадена в 1994 г.

Основната грешка е съсредоточена в осмислянето на една-единствена дума. Но неточностите в превода на въпросния пасаж са няколко, а взети заедно, те преиначават смисъла на текста в посока, различна от това, което всъщност е казано. Ето още веднъж същият текст в превода на Дечев с подчертани неверните и неточните думи и изрази:

    Глава ХVІІ. И тъй, разправяйки как сте възприели по Божия милост християнската вяра и как сте накарали да се покръсти целият ви народ, как обаче ония, след като били покръстени, въстанали единодушно с голямо ожесточение против вас, като твърдели, че не сте им дали добър закон, и искали да убият и вас и да си поставят друг княз, и как вие, подготвени срещу тях със съдействието на Божията сила, сте ги надвили от мало до голямо и заловили със собствените си ръце, пък и как всичките им първенци и по-знатни хора с целия им род били избити с меч, а не толкова знатните и по-малко видните не претърпели никакво зло, вие желаете да знаете относно ония, които са лишени от живот, дали имате грях заради тях. Но това във всеки случай не е извършено без грях и не е могло да стане без вина от ваша страна, щом поколението, което не е участвало в замисъла на своите родители и не е било изобличено, че е дигнало оръжие против вас, е било изклано невинно заедно с виновните.

Ключовата невярно преведена дума, която коренно променя смисъла на текста, е proles. В латински нейното основно значение е: потомък, син, дете. Производно на това значение е: поколение, потомство, род. А има и още по-разширено: млади войници.

В случая няма съмнение, че proles означава мъжките потомци и конкретно синовете. Така че буквалният превод на израза cum omni prole sua следва да бъде: "с всичките им потомци", а още по-вярно на конкретния контекст: "с всичките им синове", за да се избегнат домислици по линия на дъщери, внуци, внучки и пр. Този превод напълно съответства на историческия контекст на събитието. Става дума именно за политически мотивирано екзекутиране на водачите на бунта "с всичките им синове". Водачите са екзекутирани в изпълнение на закона, защото са били виновни в извършване на опит за въоръжен преврат. Синовете не са участвали в преврата и не са били виновни. Те са избити, за да не отмъщават за своите бащи.

Разбира се, екзекутирането на синовете е тежало на съвестта на св. Борис и именно това е поводът за неговия 17-ти въпрос към папата. Князът е осъзнавал тежестта на греха си и несъмнено дълбоко е съжалявал за тази постъпка, но тя сама по себе си – извън християнския контекст – е напълно в логиката на тогавашните времена.

В Средновековието, включително и българското, случаите на отмъщение заради убит баща не са рядкост (например Иоан Владислав). А само в шекспировия "Хамлет", който донякъде черпи от средновековни датски летописи, действат с меч в ръка цели трима синове-отмъстители – Хамлет, Лаерт и Фортинбрас.

Думата "род", с която е преведена латинската proles, има много по-широк смислов обхват в сравнение с "потомци" или "синове".

Кои всъщност влизат в "целия род" на един велик боил от онова време? Това са десетки, а може би дори стотици люде. Към него спадат не само най-близки роднини на велможата, но и гравитиращите далечни роднини-на-роднини: съпруга, майка, синове, дъщери, внуци, братя, сестри, снахи, зетьове, чичовци, вуйчовци, лели, стрини, племенници, техните съпруги, съпрузи и т. н.

И тъй, превеждането на cum omni prole sua с израза "с целия им род" коренно преиначава смисъла на събитието. От политическа екзекуция на 52 души (боляри-бунтовници и техните синове) то се пробразява в нещо като Баташкото клане.

От една страна, мнимо се умножава десетки (стотици) пъти броят на избитите. От друга се увеличава до безкрайност несправедливостта на наказанието. Колкото по-рехава е връзката между включените в понятието "целия род" и виновния велик боил, толкова по-престъпна и ужасяваща (т. е. по-митотворна) би била жестокостта на подобно избиване, ако би съществувало.

Досадно е, че самият Дечев при употребата на същата дума (proles) в съвсем същия контекст още в следващото изречение вече я превежда другояче: "поколението". Макар че и тук броят на въобразените жертви е поне удвоен спрямо действителния, тъй като "поколението" на един човек включва не само синовете, но и дъщерите, внуците и внучките.

Откъде обаче сме сигурни, че изразът cum omni prole sua се отнася единствено само до синовете, а не и до някакво по-разширено тълкуване в смисъла на думата proles, включващ и дъщери, и внуци?
http://www.pravoslavieto.com/history/09/852_sv_tsar_Boris/52_roda.htm (http://www.pravoslavieto.com/history/09/852_sv_tsar_Boris/52_roda.htm)
Title: Re: ИЗ ОСМАНСКИТЕ АРХИВИ
Post by: Subeyi Kurt on August 06, 2012, 15:50
Интересно, излиза че всичко в българската история е било или погрешно преведено или пък професорите от БАН са били в пълна заблуда. Няма ли нещо което да се окаже че е било вярно освен Батак.  :D :D :D Кога ще научим за истинската история на БГ. До кога ще се заблуждават българските граждани. Няма друга държава по света с такава история която се мени всяка година. Че то какво ли ви е свястното. Сложили кръст на герба та го и защитават без да имат срама. Аман от шовинистически изявления.  ;D
Title: Ynt: ИЗ ОСМАНСКИТЕ АРХИВИ
Post by: havaika on August 06, 2012, 18:22
Априлското въстание от 1876 година е масово въоръжено въстание на българите в Османската империя. То избухва на 20 април по стар стил в Копривщица[1] и е организирано от Българския революционен централен комитет. Въпреки че е неуспешно, то представлява своеобразен пик на българското националноосвободително движение. Днешните оценки, които българските историци дават на върховния бунтовен акт на българския народ, е, че той, мак
You are not allowed to view links. Register or Login


Убиването на двигателите на бунта е действително историческо събитие. Но само по себе си то не грабва въображението и не прави мит. Убитите са виновни в извършването на най-тежкото престъпление във всяка държава – въоръжен опит за насилствена смяна на законната власт и убиване на законния държавен глава. Според законите на всички държави, откак свят светува такова престъпление се наказва със смърт. Князът е длъжен да изпълни законността, която сам той въплъщава. Следователно има екзекуция, а не клане. Няма нещо, което да задейства въображението и да подхрани митотворна драматургия.




http://www.pravoslavieto.com/history/09/852_sv_tsar_Boris/52_roda.htm (http://www.pravoslavieto.com/history/09/852_sv_tsar_Boris/52_roda.htm)

   Светулке хайде сега да приложим твоето мнение към събитията "Априлски въстание" и "Батак". Нещо се правиш на ударен бе Георги.Значи като се налага насилствено християнство е законно, а когато се налага Ислам и се потушава бунт е геноцит.Я си оправи "мерките и теглилките" ;) ;D ;D
  Харесва ли ти закачката ??? ::) ;D ;D
Title: Re: ИЗ ОСМАНСКИТЕ АРХИВИ
Post by: havaika on August 08, 2012, 14:52
Светулке,настоявам за отговор ;) ::)
Title: Re: ИЗ ОСМАНСКИТЕ АРХИВИ
Post by: havaika on August 09, 2012, 12:55
You are not allowed to view links. Register or Login
Светулке,настоявам за отговор ;) ::)
;)
Title: Re: ИЗ ОСМАНСКИТЕ АРХИВИ
Post by: botev on August 09, 2012, 13:48
You are not allowed to view links. Register or Login
Интересно, излиза че всичко в българската история е било или погрешно преведено или пък професорите от БАН са били в пълна заблуда. Няма ли нещо което да се окаже че е било вярно освен Батак.  :D :D :D Кога ще научим за истинската история на БГ. До кога ще се заблуждават българските граждани. Няма друга държава по света с такава история която се мени всяка година. Че то какво ли ви е свястното. Сложили кръст на герба та го и защитават без да имат срама. Аман от шовинистически изявления.  ;D
Тоя дето ти плаща сигурно е по-голям ахмак от тебе, щом дава пари на глупец да излага всички турци! :D
Title: Re: ИЗ ОСМАНСКИТЕ АРХИВИ
Post by: ЖАРКО ЖЕГЛЕВ on August 09, 2012, 13:59
Quote
щом дава пари на глупец да излага всички турци!
 
Bravo botev za  ravenstvoto v Pomak eu :)
Title: Re: ИЗ ОСМАНСКИТЕ АРХИВИ
Post by: Subeyi Kurt on August 09, 2012, 15:26
You are not allowed to view links. Register or Login
Тоя дето ти плаща сигурно е по-голям ахмак от тебе, щом дава пари на глупец да излага всички турци! :D
Знам ти болката чадо. Бъди сигурен че бой по лумпенските ви манерки ще продължава докато не вденете че всички български граждани са абсолютно равноправни. На тебе няма кой да ти  плаща, защото си динозавър и не живeeш в съвремието. Такива като тебе в скоро време ще ги съберат някаде за експонат :D :D :D
Title: Re: ИЗ ОСМАНСКИТЕ АРХИВИ
Post by: botev on August 09, 2012, 16:33
You are not allowed to view links. Register or Login
Знам ти болката чадо. Бъди сигурен че бой по лумпенските ви манерки ще продължава докато не вденете че всички български граждани са абсолютно равноправни.
Не знам да има разлика! Разлика обаче виждам на турската граница дет се вика всеки месец. :D
Title: Re: ИЗ ОСМАНСКИТЕ АРХИВИ
Post by: Svetlina on August 18, 2012, 01:03
You are not allowed to view links. Register or Login
Априлското въстание от 1876 година е масово въоръжено въстание на българите в Османската империя. То избухва на 20 април по стар стил в Копривщица[1] и е организирано от Българския революционен централен комитет. Въпреки че е неуспешно, то представлява своеобразен пик на българското националноосвободително движение. Днешните оценки, които българските историци дават на върховния бунтовен акт на българския народ, е, че той, мак
   Светулке хайде сега да приложим твоето мнение към събитията "Априлски въстание" и "Батак". Нещо се правиш на ударен бе Георги.Значи като се налага насилствено християнство е законно, а когато се налага Ислам и се потушава бунт е геноцит.Я си оправи "мерките и теглилките" ;) ;D ;D
  Харесва ли ти закачката ??? ::) ;D ;D
Все забравям да ти кажа Хавайчо, че пра-пра-пра-дядо ми се е казвал Георги, а аз се казвам Светла Георгиева. Не че те вълнува особено, но участвувах тук с истинското си име, след това ме принудиха да се преименувам, но в интерес на истината, не са ме принуждавали да си сменям пола като тебе.

Явно ти се ползваш със специален статут тука и затова административно и традиционно са те накарали да си смениш всичко - сега си вече нов хомо сапиенс - с ново име, в  друга, нежна и  женска обвивка...
Отива ти, де, но си личи, че си Хавчо, а не Хава, а иначе се въртиш около полуистината.

Title: Re: ИЗ ОСМАНСКИТЕ АРХИВИ
Post by: Subeyi Kurt on August 29, 2012, 22:55
Утре 30.08 Турция празнува Празник на Победата. Честито!!!

Harbiye Marşı Kurtuluş Savaşı Görüntüleriyle (By.Levent KIRAN).flv (http://www.youtube.com/watch?v=O8k6-hBx62Q#)
Title: Re: ИЗ ОСМАНСКИТЕ АРХИВИ
Post by: botev on August 30, 2012, 08:20
Каква победа? :o
Title: Re: ИЗ ОСМАНСКИТЕ АРХИВИ
Post by: Subeyi Kurt on August 30, 2012, 10:24
You are not allowed to view links. Register or Login
Каква победа? :o

Тези неща ги няма писани на български език, защото божко димитров е забранил. :D Ти по-добре питай гърците. Те му викат ''МИКРА АСЯ КАТАСТРОФИЯ'' т.е. катастрофата на гръцките паликарии в Мала Азия ( Анадола). Дойдоха в Анадола но побягнаха също както българите през 1913 от Одрин. Ататüрк пусна на свобода пленените гръцки генерали за да живеят в срам сред народа си. Такива мити работи ботев. На български език история не се учи. ;D

http://www.izlesene.com/video/30-agustos-zaferi/1119769 (http://www.izlesene.com/video/30-agustos-zaferi/1119769)
Title: Re: ИЗ ОСМАНСКИТЕ АРХИВИ
Post by: botev on August 30, 2012, 14:29
You are not allowed to view links. Register or Login
Тези неща ги няма писани на български език, защото божко димитров е забранил. :D Ти по-добре питай гърците. Те му викат ''МИКРА АСЯ КАТАСТРОФИЯ'' т.е. катастрофата на гръцките паликарии в Мала Азия ( Анадола). Дойдоха в Анадола но побягнаха също както българите през 1913 от Одрин.
България никога е нямала интереси към анадола, даже и по времето на Тервел! ;) Явно историите ни се разминат и за Одрин: http://www.bg-nacionalisti.org/index.php?option=com_content&view=article&id=14:96-&catid=3:2009-03-22-15-32-17&Itemid=4 (http://www.bg-nacionalisti.org/index.php?option=com_content&view=article&id=14:96-&catid=3:2009-03-22-15-32-17&Itemid=4)

Пленени са 14 турски генерали, заедно с командващия Мехмед Ферик Шукри паша, 2000 офицери, 50 000 войници, 413 оръдия, 4 картечници. Българите губят в атаката по-малко от 2000 бойци.

Я се вижте само колко сте велики! :)
Title: Re: ИЗ ОСМАНСКИТЕ АРХИВИ
Post by: Subeyi Kurt on August 30, 2012, 18:21
You are not allowed to view links. Register or Login
България никога е нямала интереси към анадола, даже и по времето на Тервел! ;) Явно историите ни се разминат и за Одрин: http://www.bg-nacionalisti.org/index.php?option=com_content&view=article&id=14:96-&catid=3:2009-03-22-15-32-17&Itemid=4 (http://www.bg-nacionalisti.org/index.php?option=com_content&view=article&id=14:96-&catid=3:2009-03-22-15-32-17&Itemid=4)


Сега като останахте без армия нормално е да се фръцкаш с частична победа при превземането на Одрин но знаеш какво стана после. ;)
 6 години по-късно подтикнати от западните им ''батковци'' гърците завзеха Измир и още няколко други градове но когато ги погна Ататüрк бягаха по-бързо и от българите при Одрин.  :D
Title: Re: ИЗ ОСМАНСКИТЕ АРХИВИ
Post by: botev on August 30, 2012, 20:25
You are not allowed to view links. Register or Login
но когато ги погна Ататüрк бягаха по-бързо и от българите при Одрин.  :D
Стига си го хвалил тоя Българин! :D :D :D :D
Title: Re: ИЗ ОСМАНСКИТЕ АРХИВИ
Post by: Subeyi Kurt on August 30, 2012, 22:11
You are not allowed to view links. Register or Login
Стига си го хвалил тоя Българин! :D :D :D :D

Не бъркай Булгари с българи ;)
Title: Ynt: Re: ИЗ ОСМАНСКИТЕ АРХИВИ
Post by: botev on August 30, 2012, 23:38
You are not allowed to view links. Register or Login
Не бъркай Булгари с българи ;)
Не бъркай тюрки с турци! ;) Турци произлиза от турлю, ама гювеч!  :D
Title: Re: ИЗ ОСМАНСКИТЕ АРХИВИ
Post by: ЖАРКО ЖЕГЛЕВ on August 31, 2012, 12:04
Ami to bulgar proizliza ot bulanık t. e. myten ili razbyrkan
a to sie napravo kakto go kazva6 турлю pyk i  гювеч da e
Taka 4e spored teb  Булгари, българи i Турци e vse edno.
Strahotno zaklu4enie .

 не бъркай ситуацията с бой   интуицията е едно, а емоциите са съвсем друго!
Title: Re: ИЗ ОСМАНСКИТЕ АРХИВИ
Post by: Subeyi Kurt on March 20, 2014, 17:04
Hавършват се 100 години от преселването на малоазийските българи в България.

Maloaziyskite bulgari ( nauchen trud)

http://europomak.com/?p=1957
Title: Re: ИЗ ОСМАНСКИТЕ АРХИВИ
Post by: Suleyman.45 on March 22, 2014, 07:54
Ganço,Ganço Atatürk si e türk ili turçin nariçay go kakto si iskaş tova ne namalya veiçieto mu.Ot velika Osmanska İmperiya toy sızdade  velika Republika Türkiye.V edin disput ne tryabva samo inat tryabva i akıl.
Title: Re: ИЗ ОСМАНСКИТЕ АРХИВИ
Post by: Subeyi Kurt on July 01, 2014, 22:05
http://d3dsacqprgcsqh.cloudfront.net/photo/aLKZ7vA_460sa_v1.gif
Title: Re: ИЗ ОСМАНСКИТЕ АРХИВИ
Post by: ultras_as23 on August 25, 2015, 15:06
Последното известие за село Тъмраш,като изцяло българско и християнско селище.
Съкратен/иджмал/ регистър на тимари,вакъфи,хасове и зеамети от територията на лявото крило на санджака Паша,съставен през 1530г.,по време на управлението на султан Сюлейман I/1520-1566/.
"Каза Филибе/Пловдив/...Село Тимраш/Тъмраш/.Ханета немюсюлмани/т.е. християни/ - 35." - Istanbul - BOA,TD 370,s.110.
Title: Re: От ОСМАНСКИТЕ АРХИВИ- Re: From the " Ottoman archives "
Post by: Suleyman.45 on August 25, 2015, 21:16
Umen bılgarino to i bılgarite do pokrıstvaneto im ot Boris krıstitel sa bili nehristiyani,a do poslednata rusko-turska voyna üjna Bılgariya e bila samo 120godini v predelite na bılgarskata dırjava.Ne e nujno da si ultras nujno e da si znaeşt i dobronameren.Golemiyat patriotizım ne e dovel bılgarite do nişto dobro,zaştoto voynite nosyat samo mıki i stradaniya.
Title: Re: Re: От ОСМАНСКИТЕ АРХИВИ- Re: From the " Ottoman archives "
Post by: ЖАРКО ЖЕГЛЕВ on September 03, 2015, 09:36
Quote
Неактивен
 ultras_as23

Ханета немюсюлмани/т.е. християни/
[/color][/color][/size][/color]

Tova e primer za totalitarnoto mislene na gplqma 4ast ot balgarite( za sajalenie). 6tom ne si немюсюлмани trqbva da e ili da si   християни. Dragi mi ultras samiqt nik koito ne e ot balgarski pokazva 4e si mnogo radikalen (екстремист ). Za takiva kato vas tuk v tozi sait nqma mqsto za tova. Obvinqvaiki nas pomacite za mnogo ne6ta ne zabelazvate li vekovniqt si екстремиzam pri4ina za tova v koeto dnes ni obvinqvate.
Nabivaiki v glavite 4e мюсюлманин zna4i tur4in
.

“Каквото посееш, това ще пожънеш”; ако мразиш, ще бъдеш мразен; ако се страхуваш, ще привлечеш към себе си това, от което се страхуваш; ако вътрешно си объркан, такива ще бъдат и постъпките ти; ако проявиш разбиране и братска обич към човек, който те мрази, можеш да трансформираш омразата му в обич."

 
Title: Re: Re: От ОСМАНСКИТЕ АРХИВИ- Re: From the " Ottoman archives "
Post by: ЖАРКО ЖЕГЛЕВ on September 03, 2015, 10:06
№ 12. ПИСМО № 373
Съобщава Ви, господине началнико, че в с. Тъмраш (Турция) има спрени 3 мулета и едно ждребе, които са преминали границата и не ги пушат. Затова Ви моля да направите нужното разпореждане, да се предадат за да не би да се окаже някоя болест и тогава де се
кмет: П. Даскалов
секретар бирник: Д. Костов
http://www.promacedonia.org/bdobr/av/av_gal.htm

 13. СВИДЕТЕЛСТВО
Дава се настоящето на Мустафа X. Еминов от с. Тъмраш (Турция) в удостоверение на това, че той е купил от Герчо Куманов, Хр. Семерджиев и Ат. Славовски 10 кочове и овце, което са записани в поименния списък за данък беглик за т. годин, които е вече изплатен,
с. Ситово, 28 август 1907 г.
кмет: подп. С. Б. Тасков
секретар бирник: Г. Попов

Интересното тук е че българската държава е определила съответната държава като Турция, но е доказала че във въпросната територия е имало държава. Ако обърнете внимание на датата ще забележите че тогава още не е била основана въпросната държава(Турция).

Şimdi ayıkla pirincin taşını. --  Turska pogovorka . za prevot izpolzvai   https://translate.google.com/#tr/bg/%C5%9Eimdi%20ay%C4%B1kla%20pirincin%20ta%C5%9F%C4%B1n%C4%B1
P.S. Prevodat ne e mnogo to4en no ako ne go razberete za tova nito na men nito google ne se sardete.
Title: Re: Re: От ОСМАНСКИТЕ АРХИВИ- Re: From the " Ottoman archives "
Post by: Marlboro on September 12, 2015, 06:53
Не бъркай Булгари с българи


Quote
Не бъркай тюрки с турци! Турци произлиза от турлю, ама гювеч! 



Не бъркай Булгари с българи, българи proizliza ot бълhi, koito  gamjat po potyrite na haidyti  v peshteri s kozi izprajneniq. 8)