Pomak.eu
БългарÑки => Кои Ñме ? => Topic started by: Metka on May 17, 2009, 09:54
-
ЗачеÑтилите напоÑледък атаки и Ð¾Ð±Ð²Ð¸Ð½ÐµÐ½Ð¸Ñ ÐºÑŠÐ¼ онези форумни членове които Ñме от ÐеврокопÑкиÑÑ‚ край, ми хрумна идеÑта да Ð¾Ñ‚Ð²Ð¾Ñ€Ñ Ñпециална тема за този древен и значим културно икономичеÑки център на Балканите.
Предтечата на тази Ñ‚ÐµÐ½Ð´ÐµÐ½Ñ†Ð¸Ñ Ð½Ðµ е Ñамо от емоционалното еÑе на Добрев.Ð¡ÑŠÑ ÑигурноÑÑ‚ може да Ñе каже че днешниÑÑ‚ неврокопÑки регион е иÑтнÑки извор на Ñтаринни обичай и традиции.И Ñ‚Ñхното показване тука дразни много шовиниÑти,меÑий Ñ Ð½ÐµÐ¸Ð·Ñ…Ð°Ñ€Ñ‡ÐµÐ½Ð° харизма.
Именно Ðеврокоп е нещо като културна Ñтолица в коÑто е запазен автентичен и Ñтаринеn етничеÑки модел, Ñ Ñ†ÐµÐ½Ð°Ñ‚Ð° на много уÑÐ¸Ð»Ð¸Ñ , които ÑъщеÑтвува и до днеÑ.
Жалкото е обаче че това не Ñе оценÑва подобаващо от определена форумна приÑлойка.ВмеÑто това Ñе правÑÑ‚ опити за налагане на изпитаната ÑÑ‚Ñ€Ð°Ñ‚ÐµÐ³Ð¸Ñ - "РаделÑй и владей".
Ðо дали ще уÑпее отново?
ÐеÑÑŠÑтоÑтелното вменÑвÑне на идеÑта че във форума ÑъщеÑтвува форумен хегемонизъм от ÐеврокопÑко, аз го приемÑм кÑто коплимент.За Ðеврокоп Ñе е говорело не Ñамо тук и Ñега в този форум.
За Ðеврокоп Ñе е говорело не Ñамо в миналото, ами ще Ñе говори и в бъдещето докато има хора на Ñвета.
От неврокопÑко Ñа Ñе раждали и ще Ñе раждат иÑтинÑки патриоти и родолюбци които не Ñе Ñрамуват от иÑториÑта Ñи.
Ð’ момента неврокопÑката диаÑпора е пръÑната по Ñ†ÐµÐ»Ð¸Ñ ÑвÑÑ‚.
ГолÑма чаÑÑ‚ от неврокопчани Ñа Ñе заÑелили в днешна Ð¢ÑƒÑ€Ñ†Ð¸Ñ ÐºÐ¾Ð³Ð°Ñ‚Ð¾ Ñа бÑгали през 1912 г.
Предлагам ви тази Ð¸Ð½Ñ„Ð¾Ñ€Ð¼Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ·ÑƒÐ¼Ñ†Ð¸Ñта че е непълна и ÑъщеÑтвуват извеÑтни неточноÑти.
ИдеÑта ми е вÑеки които знае нещо повече , да го допълни , ама не ÑÑŠÑ Ñпамове.
За жалоÑÑ‚ напоÑледък ÑпамажийÑтвото Ñтана едва ли не форумна култура.Превърна Ñе нещо като в чалга.
Ðапример в тази информациÑÑ‚ тука липÑва иÑториÑта за автора и архитекта на етничеÑÐºÐ¸Ñ Ð¼Ð¾Ð´ÐµÐ» ÑъщеÑтвуващ преди 1912 година в Ðеврокоп каÑаба - Рифат Бей.
Бих Ñе радвал ако нÑкои метне нещо за него.
Ðо вижте:
ÐнтичноÑÑ‚ и Ñредновековие
Ðеврокоп възниква в близоÑÑ‚ до Ð´Ñ€ÐµÐ²Ð½Ð¸Ñ Ð³Ñ€Ð°Ð´ ÐÐ¸ÐºÐ¾Ð¿Ð¾Ð»Ð¸Ñ Ð°Ð´ ÐеÑтум, чиито развалини Ñе намират на 9 километра източно. Notitiae Episcopatum Ñпоменават този град, като архиепиÑкопÑко Ñедалище до 11 век. Край ÑÑŠÐ²Ñ€ÐµÐ¼ÐµÐ½Ð½Ð¸Ñ Ð³Ñ€Ð°Ð´ Ðеврокоп Ñа открити оÑтанки на крепоÑÑ‚ и Ñелище, датиращи от 9 — 10 век, които Ñе Ñчитат за непоÑредÑтвени предци на ÑÐµÐ³Ð°ÑˆÐ½Ð¸Ñ Ð³Ñ€Ð°Ð´. Районът, в който Ñе намира Ðеврокоп, е завладÑн от оÑманÑките турци най-вероÑтно между 1371 и 1383 година.
Ð’ ОÑманÑката империÑ
Под името Ðеврокоп градът е Ñпоменат за пръв път в оÑманÑÐºÐ¸Ñ Tahrir defter Mal. â„–525 от 1445 година, където е опиÑан като голÑмо хриÑтиÑнÑко Ñело, наброÑващо 137 домакинÑтва. Ð¡ÑŠÑ Ñвоите приблизително 600 жители Ðеврокоп е най-голÑмото Ñелище в региона. След това Ðеврокоп Ñе развива изключително бързо и в рамките на един век Ñе превръща в преобладаващо мюÑюлманÑки град. ОÑманÑките данъчни региÑтри от 1453 — 1454 година отбелÑзват 265 хриÑтиÑнÑки и 12 мюÑюлманÑки домакинÑтва или около 1250 жители. Значителни промени Ñе наблюдават в периода 1454 — 1517, когато в близоÑÑ‚ или в ÑъщеÑтвуващи българÑки хриÑтиÑнÑки Ñела Ñе заÑелват мюÑюлмани и юруци от Ðнадола. Ð’ оÑманÑÐºÐ¸Ñ Tahrir defderi â„–70 Ñе Ñпоменава за дейÑтвителното преброÑване на домакинÑтвата от 1517 година, при което Ñа уÑтановени 167 мюÑюлманÑки и 319 хриÑтиÑнÑки домакинÑтва, или приблизително 2070 жители. Селището, което през 1445 е било Ñамо 4% мюÑюлманÑко, Ñега е ÑÑŠÑ Ð·Ð½Ð°Ñ‡Ð¸Ñ‚ÐµÐ»ÐµÐ½ брой мюÑюлмани — 34%. ÐараÑтването на Ð±Ñ€Ð¾Ñ Ð½Ð° мюÑюлманите личи и от Tahrir defderi â„–167 от 1529 година. МюÑюлманите нараÑтват на 281 домакинÑтва, а хриÑтиÑнÑките Ñа 385. Това означава град Ñ Ð¾ÐºÐ¾Ð»Ð¾ 4000 жители, 42% от които Ñа мюÑюлмани. Ð’ Tahrir defderi от 1569 — 1570 Ñе поÑочва по-различна тенденциÑ. През Ñледващите 14 години Ñлед 1529 година Ñъотношението Ñе променÑ. БроÑÑ‚ на мюÑюлманÑкото наÑеление Ñе увеличава бавно до 318 домакинÑтва, докато хриÑтиÑнÑките Ñпадат да 186 домакинÑтва. РегиÑтърът от 1569/70 г. подÑказва, че е налице и една Ð¼Ð¸Ð³Ñ€Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð½Ð° наÑелението. Ð’ резултат от това 63% от наÑелението на града оÑтава мюÑюлманÑко. БроÑÑ‚ на махалите Ñъщо илюÑтрира тази тенденциÑ: през 1529 г. е имало 5 мюÑюлманÑки и 13 хриÑтиÑнÑки, а през 1569 — 13 мюÑюлманÑки и 6 хриÑтиÑнÑки.
Превръщането на Ðеврокоп от хриÑтиÑнÑко в мюÑюлманÑко Ñелище е Ñтимулирано и от издигането на Ð´Ð¶Ð°Ð¼Ð¸Ñ Ð¸ училище от Мехмед бей — Ñин на Ð±ÐµÐ¹Ð»ÐµÑ€Ð±ÐµÑ Ð½Ð° Ð ÑƒÐ¼ÐµÐ»Ð¸Ñ ÐšÐ°Ñ€Ð°Ð´Ð¶Ð° Паша, който умира през 1456 година в Белград. ÐеговиÑÑ‚ Ñин Мехмед бей най-вероÑтно издига джамиÑта през 1480 — 1490 година, за което Ñочи и Ð°Ñ€Ñ…Ð¸Ñ‚ÐµÐºÑ‚ÑƒÑ€Ð½Ð¸Ñ Ð¸Ì€ Ñтил. Малко преди Ñмъртта Ñи през 1512 година любимецът на Ñултан БаÑзид II, Коджа МуÑтафа Паша, поÑтроÑва още една Ð´Ð¶Ð°Ð¼Ð¸Ñ Ð² Ðеврокоп, както и училище и хамам — за тези Ñгради Ñе Ñпоменава в Tahrir defderi от 1529 година. РегиÑтърът Ñпоменава, че Мехмед бей е поÑтроил моÑÑ‚ над МеÑта и е възложил поддръжката му Ñрещу годишна рента на 10 воденици в Ðеврокоп и Драма, 50 магазина и Ñтаи в Солун, както и значителни имоти в Пловдив, вÑичко възлизащо на 57000 акчета. ПоÑтройките на Коджа МуÑтафа Паша в Ðеврокоп Ñа били финанÑирани от личните му вакъфÑки имоти на различни меÑта из РумелиÑ. Ð’ Ñ‚ÑÑ… Ñа включени Ñъщо така и 5 Ñела от казата Ðеврокоп.
Ð’ Muhimme defteri â„–6 от май 1565 година е опиÑана заповед, в коÑто Ñе обÑъжда проблемът за издигането на нова Ð´Ð¶Ð°Ð¼Ð¸Ñ Ð² Ðеврокоп, ÑъглаÑно желанието на Ñултан Сюлейман в памет на Ñина му Шехзаде Мехмед. Ð’ Tahrir defderi от 1569/70 година Ñе дава още Ð¸Ð½Ñ„Ð¾Ñ€Ð¼Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð·Ð° нараÑтващото значение на Ðеврокоп като иÑлÑмÑки център. Споменават Ñе вече 3 петъчни джамии и 7 меÑджида. РегиÑтърът поÑочва, че има 12 имама и 14 мюезини, четирима учители и огромен брой занаÑтчии, както мюÑюлмани, така и хриÑтиÑни — шивачи, обущари, ковачи юрганджии, златари, дърводелци.
Ð’ Ñелата от каазата Ðеврокоп Ñъщо Ñе наблюдава подобен Ð¿Ñ€Ð¾Ñ†ÐµÑ Ð½Ð° бавна иÑлÑмизациÑ. Според Tahrir defderi от 1445 година. Ð’ Ñ†ÐµÐ»Ð¸Ñ Ñ€Ð°Ð¹Ð¾Ð½ не е имало и един мюÑюлманин. За ограничен брой такива Ñе Ñпоменава през 1453/54 година., но към 1529 година 13% от наÑелението по Ñелата на каазата Ðеврокоп Ñа мюÑюлмани, а през 1569/70 г. предÑтавлÑва 28% от него. Този Ð¿Ñ€Ð¾Ñ†ÐµÑ Ñе характеризира ÑÑŠÑ Ñъщите две оÑобеноÑти както и в града: заÑелването на значителен брой турци юруци Ñлед 1517 и на второ мÑÑто развитие на процеÑа на иÑлÑÐ¼Ð¸Ð·Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð½Ð° чаÑÑ‚ от провинциалното българÑко говорещо наÑеление.
Към 1900 година цÑлата каза на Ðеврокоп Ñ 123 Ñела, наброÑва 12500 турÑкоговорÑщи мюÑюлмани, 26960 българо-мохамедани и 35310 българи хриÑтиÑни, като поÑледните включват и прогръцки ориентираните влаÑи. Тези данни показват, че иÑлÑмизациÑта на западните Родопи е резултат от бавен Ð¿Ñ€Ð¾Ñ†ÐµÑ Ð½Ð° ÐºÐ¾Ð»Ð¾Ð½Ð¸Ð·Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð¸ доÑта по-Ð±Ð°Ð²Ð½Ð¸Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ñ†ÐµÑ Ð½Ð° иÑлÑмизациÑ, отколкото като резултат на жеÑтока, правителÑтвено наложена ÐºÐ°Ð¼Ð¿Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð½Ð° маÑова иÑлÑмизациÑ.
През 17 век Ñе забелÑзва Ñпад в разраÑтването на града. Хаджи Калфа Ñпоменава Ðеврокоп като център на кадилък и отбелÑзва наличието на мини край града Ñ Ð±Ð¾Ð³Ð°Ñ‚Ð¸ залежи на желÑзна руда. Ð’ Ð¾Ñ„Ð¸Ñ†Ð¸Ð°Ð»Ð½Ð¸Ñ ÑпиÑък на кадийÑките центрове от 1667 — 1668 година Ðеврокоп е на четвърто мÑÑто Ñред дванадеÑетте кадилъка в РумелиÑ, което ÑÑно показва неговото значение като такъв център.
Ðай-подробно опиÑание на Ðеврокоп по оÑманÑко време е дадено в том VII на СеÑтхатнаме на оÑманÑÐºÐ¸Ñ Ð¿ÑŠÑ‚ÐµÐ¿Ð¸Ñец Ð•Ð²Ð»Ð¸Ñ Ð§ÐµÐ»ÐµÐ±Ð¸. Той опиÑва града като голÑм, хубав, Ñ Ð¼Ð½Ð¾Ð³Ð¾ джамии, текета на дервиши, ханове, хамами, училища и много краÑиви къщи, както и резиденции на многобройната провинциална админиÑтрациÑ.
Град Ðеврокоп през оÑманÑко време e бил и център на ÐºÑƒÐ»Ñ‚ÑƒÑ€Ð½Ð¸Ñ Ð¶Ð¸Ð²Ð¾Ñ‚. Сред извеÑтните творци родени в града Ñа Рана МуÑтафа ефенди Ðакшбенди — Ñлужил дълго време при валиÑта от Египет Мехмед Ðли паша. Ðакшбенди почива през 1832 в Ñ€Ð¾Ð´Ð½Ð¸Ñ Ñи град Ðеврокоп. Ðай-вероÑтно той е издигнал и поÑледната Ð´Ð¶Ð°Ð¼Ð¸Ñ Ð² Ðеврокоп, коÑто много наподобÑвала на Ñградите издигнати от Мехмед Ðли в Кавала през 1818 — 1821 година. С по-ÑъщеÑтвено значение е личноÑтта на Зюхри Ðхмед ефенди, оÑновоположник на течението „зюхрие“. Той почива в Солун през 1751 година и е погребан в текето, което той приживе е поÑтроил.
Ðеврокоп през Възраждането
През 18 век градът бавно Ñе разраÑтва. През 1847 година пътешеÑтвеникът ÐвгуÑÑ‚ ВикеÑнел вижда Ñтотици къщи (500 на брой през 1569 година), в които живеÑÑ‚ турци, българи и неколцина гръцки ÑемейÑтва. Той отбелÑзва 12 минарета, значителен по размерите Ñи пазар Ñ Ð¼Ð½Ð¾Ð³Ð¾ ханове и кафенета.
През 1808 — 1811 година хриÑтиÑнÑката общноÑÑ‚ в града поÑтроÑва малка църква, кръÑтена на архангелите Михаил и Гавраил. През 1833 — 1841 година те поÑтроÑват по-голÑма и монументална църква „Света Богородица“, коÑто е в резултат на реформите в империÑта. През 1820 година е поÑтроена поÑледната Ð´Ð¶Ð°Ð¼Ð¸Ñ Ð² Ðеврокоп, за коÑто Ð´Ð½ÐµÑ ÑвидетелÑтва Ñамо една Ñтара Ñнимка.
След РуÑко-ТурÑката оÑвободителна война и БерлинÑÐºÐ¸Ñ ÐºÐ¾Ð½Ð³Ñ€ÐµÑ Ð¾Ñ‚ 1878 година Ðеврокоп, както цÑла ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð¾Ñтава в рамките на ОтоманÑката империÑ. Решението на великите Ñили да разпокъÑат българÑките земи не Ñпира процеÑа на национално обединение.
След продължителни и упорити борби меÑтните българи от ÐеврокопÑÐºÐ¸Ñ ÐºÑ€Ð°Ð¹, през 1894 година ÑÑŠÑ ÑултанÑки берат в града е учредена ÐеврокопÑката българÑка митрополиÑ, подведомÑтвена на БългарÑката ÐµÐºÐ·Ð°Ñ€Ñ…Ð¸Ñ Ñ Ð¿ÑŠÑ€Ð²Ð¸ предÑтоÑтел Митрополит Иларион.
Хотел „Ðеврокоп“.
През 1900 година Ñпоред извеÑтната ÑтатиÑтика на ВаÑил Кънчов „МакедониÑ. Ð•Ñ‚Ð½Ð¾Ð³Ñ€Ð°Ñ„Ð¸Ñ Ð¸ ÑтатиÑтика“ наÑелението на Ðеврокоп брои 6215 души, от които 850 българи, 5000 турци, 190 влаÑи, 110 евреи и 65 цигани.[2]
По време на ИлинденÑко-ПреображенÑкото въÑтание през еÑента на 1903 година в ÐерокопÑко Ñе водÑÑ‚ активни въÑтаничеÑки дейÑÑ‚Ð²Ð¸Ñ Ð¿Ð¾Ð´ ръководÑтвото на воеводите Михаил Чаков, СтоÑн Мълчанков, ÐÑ‚Ð°Ð½Ð°Ñ Ð¢ÐµÑˆÐ¾Ð²Ð°Ð»Ð¸Ñта и СтоÑн Филипов.[3]
Според ÑтатиÑтиката на ÑÐµÐºÑ€ÐµÑ‚Ð°Ñ€Ñ Ð½Ð° БългарÑката ÐµÐºÐ·Ð°Ñ€Ñ…Ð¸Ñ Ð”Ð¸Ð¼Ð¸Ñ‚ÑŠÑ€ Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година хриÑтиÑнÑкото наÑеление на Ðеврокоп Ñе ÑÑŠÑтои от 1 016 българи екзархиÑти, 288 българи патриаршиÑти гъркомани, 60 гърци, 168 влаÑи и 116 цигани. Ð’ града функционира 1 начално и 1 прогимназиално българÑко училище Ñ 6 учители и 151 ученици, както и 2 начални гръцки училища Ñ 6 учители и 77 ученика.[4]
Ð’ Ñалнамето на СолунÑки вилает от 1906 — 1907 Ñе Ñпоменава, че в Ðеврокоп има 20 махали Ñ 1432 къщи, 598 дюкÑна, 12 джамии, 4 меÑджида, 2 църкви и повече от 8 текета, които ÑвидетелÑтват за добре развита и организирана мюÑюлманÑка общноÑÑ‚. ОÑвен това ÑъщеÑтвуват 7 училища за мюÑюлманите и 2 за хриÑтиÑните.
Гръцки източник от 1908 година Ñпоменава, че в града има 5900 жители, от които 3865 турци, 490 цигани мюÑюлмани, 595 хриÑтиÑни, принадлежащи към гръцката правоÑлавна църква и 900 хриÑтиÑни към БългарÑката екзархиÑ. СъщиÑÑ‚ източник Ñпоменава, че каазата Ðеврокоп е предимно мюÑюлманÑка — Ñредно 51000 от общо 83000 жители. Салнамето от 1885 — 1886 година поÑочва малко по-малко жители, но процентът на мюÑюлманÑкото наÑеление е ÑъщиÑÑ‚.
Ð’ БългариÑ
Ðеврокоп е оÑвободен на оÑманÑка влаÑÑ‚ по време на БалканÑката война на 19 октомври 1912 година. Любопитен е фактът, че това Ñтава без нито един изÑтрел. ПървиÑÑ‚ кмет на град Ðеврокоп Ñлед оÑвобождението е поетът Пейо Яворов. Включването на района в границите на ЦарÑтво Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð´Ð¾Ð²ÐµÐ¶Ð´Ð° до маÑово изÑелвани на мюÑюлманÑкото наÑеление от града и в по-малка Ñтепен от Ñелата. Ðа Ñ‚Ñхно мÑÑто Ñе заÑелват българÑки бежанци от района на Драма и СÑÑ€, чийто родни меÑта попадат под влаÑтта на ГърциÑ. ПреброÑването на наÑелението от 1926 година ÑÑно показва тези промени. По това време в Ðеврокоп Ñа оÑтанали Ñамо 1057 турци, докато българите наброÑват 5882 души. ПреброÑването от 1934 година показва, че тази Ñ‚ÐµÐ½Ð´ÐµÐ½Ñ†Ð¸Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ð´ÑŠÐ»Ð¶Ð°Ð²Ð°. Преброени Ñа 824 турци и 7726 българи. Според Ñъщото преброÑване в ÐеврокопÑко живеÑÑ‚ 15 000 мюÑюлмани.[5]
След 1912 година джамиите, текетата, хамамите Ñе разрушават едно Ñлед друго. Ðай-Ñтарата Ð´Ð¶Ð°Ð¼Ð¸Ñ Ð² града, тази на Мехмед бей Ñин на Караджа паша, е поÑледната запазила Ñе. Ðо и Ñ‚Ñ Ð² наши дни не функционира и е почти разрушена.
През 1951 година градът е наречен на революционера Гоце Делчев.
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%86%D0%B5_%D0%94%D0%B5%D0%BB%D1%87%D0%B5%D0%B2_(%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4) (http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%86%D0%B5_%D0%94%D0%B5%D0%BB%D1%87%D0%B5%D0%B2_(%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4))
-
Dobar material i pouchitelen...
No nay-vajnoto e da ne vzemem sega da se delim na koi pomatsi sa po-nay... :)
A che bez znachenie Nevrokopski, Rodopski... prosto sme si pomatsi...
I da si pomagame ako mojem, za razvitieto nay-veche po selata i nay za mladejta, az sam vinagi na tyahna strana...
Blagodarya ti Metka
Jiv i zdrav...
-
Добре, бе Метка, ти Ñе кефиш, че неврокопите Ñте феодали в този Ñайт.Гордееш Ñе от това и от меÑторождението Ñи / меÑтоживеенето Ñи, ами ние ÑмолÑнчани, златоградчани,маданци,девинци,рудоземци какво да правим?
-
Метка, Ð±Ð»Ð°Ð³Ð¾Ð´Ð°Ñ€Ñ Ð·Ð° отворената тема и предоÑÑ‚Ð°Ð²ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¼Ð°Ñ‚ÐµÑ€Ð¸Ð°Ð». Въпреки че в източника заглавието на ÑтатиÑта е Гоце Делчев, а защо тук е Ðеврокоп ??? Значи Ñледващи теми може да бъдат за Пашмакли, Дьовлен...
река_Въча, не Ñе заÑÑгай, пуÑни тема пък за Ñ‚Ð²Ð¾Ñ ÐºÑ€Ð°Ð¹, еÑтеÑтвено е вÑеки да Ñе гордее Ñ Ñ€Ð¾Ð´Ð½Ð¾Ñ‚Ð¾ Ñи мÑÑто ;)
-
Метка, Ð±Ð»Ð°Ð³Ð¾Ð´Ð°Ñ€Ñ Ð·Ð° отворената тема и предоÑÑ‚Ð°Ð²ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¼Ð°Ñ‚ÐµÑ€Ð¸Ð°Ð». Въпреки че в източника заглавието на ÑтатиÑта е Гоце Делчев, а защо тук е Ðеврокоп ??? Значи Ñледващи теми може да бъдат за Пашмакли, Дьовлен...
За името Ðеврокоп Ñи прав.Ð”Ð½ÐµÑ Ð³Ñ€Ð°Ð´ÑŠÑ‚ Ñе казва Гоце Делчев.Ðо никой тука не ни казва - гоцеделчевалий.
Ð’Ñеки казва неврокопчани.Или помаците от неврокопÑко.
ÐадÑвам Ñе че разÑÑÑ… ÑъмнениÑта ти от евентуално оÑпорване на името град Гоце Делчев.
Даже в Гоце Делчев и Ð´Ð½ÐµÑ Ð¸Ð¼Ð° нещо като Ñдружение което иÑка да Ñи върнат Ñтарото и международно извеÑтно име на града.
Хората които Ñа напуÑнали Ðеврокоп преди 1912 година Ð´Ð½ÐµÑ Ð¸Ð¼Ð°Ñ‚ наÑледници - в ТурциÑ,Ð“ÑŠÑ€Ñ†Ð¸Ñ ÐвÑÑ‚Ñ€Ð¸Ñ ,Ðмерика.
Те не Ñа гоцеделчевалий Ñпоред мене , те Ñа неврокопчани.Рот информациÑта коÑто е качена по горе Ñе вижда че почти вÑички граждани Ñа напуÑнали тогава града.
За времето Ñи тогава там е имало уникален мултикултурен модел.
Ð’ тази Ð¸Ð½Ñ„Ð¾Ñ€Ð¼Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð¿Ð¾ горе не Ñе Ñпоменава за това че в града Ñа живеели и еврей,Ñабатайци, арменци.
Ðми жалко че не мога да кача Ñнимка на една от наи запазените Ñинагоги на балканите - Ñ‚Ñ Ð¸ до ден днешен Ñи Ñтои там.Може би МуÑтафа има нÑкаде Ñнимка от архива Ñи.
Другото което лиÑпва в горната Ð¸Ð½Ñ„Ð¾Ñ€Ð¼Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ðµ че нÑма и думичка за византииÑкиÑÑ‚ период.
ÐÑма Ð¸Ð½Ñ„Ð¾Ñ€Ð¼Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð¸ за римÑÐºÐ¸Ñ Ð¿ÐµÑ€Ð¸Ð¾Ð´.
ÐÑма Ð¸Ð½Ñ„Ð¾Ñ€Ð¼Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ñъответно за македонÑкиÑÑ‚ и древно гръцкиÑÑ‚ период.
ÐÑма Ð¸Ð½Ñ„Ð¾Ñ€Ð¼Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð¸ за тракийÑкиÑÑ‚ период.
ÐÑма Ð¸Ð½Ñ„Ð¾Ñ€Ð¼Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð¸ за Ð°Ð½Ñ‚Ð¸Ñ‡Ð½Ð¸Ñ Ð¸ предантичниÑÑ‚ период.
Жалко е и друго. Жалко е и факта че днешните неврокопÑки иманÑри знаÑÑ‚ за иÑториÑта на региона много повече отколкото вÑички тука заедно.
Или ти имаш какво да допълниш ?
ÐœÐ¾Ð»Ñ Ð·Ð°Ð¿Ð¾Ð²Ñдай....
-
МиÑълта ми беше за актуалното име на града, а не как Ñе назовават жителите му и тези от околиÑта - има и зааралии, но градът е Стара Загора. Ð’Ñе пак ние Ñ Ñ‚ÐµÐ± Ñе разбираме от половин дума и Ñе Ñещаш, че тук нÑма мÑÑто за Ñпор ;) С удоволÑтвие бих допълнил информациÑта за града, но ти вÑе пак Ñи точно от района, в Гоце Делчв имаше доÑта добра музейна Ñбирка... да не разчитаме Ñамо на уикипедиÑ.
-
(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.toursbg.net%2Fwp-content%2Fuploads%2F2007%2F02%2Fdj1.jpg&hash=de4ccfeff8e87adb58dbcfd59ab95f95299437aa)
ДжамиÑта на Караджа Паша
Ð’ българÑките земи има малко запазени паметници от Ð´Ñ€Ð°Ð¼Ð°Ñ‚Ð¸Ñ‡Ð½Ð¸Ñ Ð¿ÐµÑ‚Ð½Ð°Ð´ÐµÑети век. Малко от Ñ‚ÑÑ… Ñа изÑледвани Ñ Ð¼ÐµÑ‚Ð¾Ð´Ð¸Ñ‚Ðµ на археологиÑта.
Проучването на Старата Ð´Ð¶Ð°Ð¼Ð¸Ñ Ð² града, по ÑÐ²Ð¾Ñ Ñ…Ð°Ñ€Ð°ÐºÑ‚ÐµÑ€ и резултати е доÑтижение за българÑката наука. Ðай-интереÑната находка от първата година на проучването е некрополът около Ñградата. Може би най-доброто поÑтижение на археолозите беше заÑнемането на вътрешната украÑа на Караджа Паша джамиÑ. ПоÑледната ÑтенопиÑна украÑа вероÑтно е правена през XVII век.
След чаÑтично укрепване на купола, Ñтана възможно да Ñе проучи и вътрешното проÑтранÑтво. Подът Ñе оказа покрит Ñ Ð¿Ñ€Ð°Ð²Ð¾ÑŠÐ³ÑŠÐ»Ð½Ð¸ глинени плочи. Откритите материали Ñа Ñлед XV век. След изложените до тук резултати от археологичеÑките разкопки може да Ñе каже категорично, че джамиÑта е поÑтроена през XV век.
До 1445 г. районът е бил обитаван от хриÑтиÑни. ПоÑтепенно броÑÑ‚ на мюÑюлманÑките ÑемейÑтва нараÑтва, което довежда и до разцвет на култовото ÑтроителÑтво. Ðай-добрите техники и традиции в ÑтроителÑтвото на Ð’Ð¸Ð·Ð°Ð½Ñ‚Ð¸Ñ Ð¸ Средновековна Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ñа намерили приложение при издигане на Ñградата. ДжамиÑта е претърпÑла 3 преуÑтройÑтва, поÑледното очевидно през XVII век, което дава и Ð¾ÐºÐ¾Ð½Ñ‡Ð°Ñ‚ÐµÐ»Ð½Ð¸Ñ Ð¾Ð±Ð»Ð¸Ðº на интериора.
При Ñ‰Ð°Ñ‚ÐµÐ»Ð½Ð¸Ñ Ð¾Ð³Ð»ÐµÐ´ на река ÐеврокопÑка, до коÑто Ñе намира Караджа Паша джамиÑ, на около 500 м. югозападно е региÑтрирано мÑÑтото, на което Ñе е намирала античната базилика Св. Ðикола. С този факт може да бъде обÑÑнен ранниÑÑ‚ период на Ð¿Ñ€Ð¾ÑƒÑ‡ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð½ÐµÐºÑ€Ð¾Ð¿Ð¾Ð», както и множеÑтвото преизползвани антични Ñтроителни детайли, открити при разкопките. Именно тези Ñполии Ñа категорично доказателÑтво за онази културна приемÑтвеноÑÑ‚, в резултат на коÑто българÑките земи Ñа оÑеÑни Ñ Ð²ÐµÐ»Ð¸ÐºÐ¾Ð»ÐµÐ¿Ð½Ð¸ неподражаеми паметници. Караджа паша Ð´Ð¶Ð°Ð¼Ð¸Ñ Ðµ един от Ñ‚ÑÑ…. Ðейното проучване е Ð¿Ñ€Ð¸Ð½Ð¾Ñ ÐºÑŠÐ¼ генезиÑа на един културен модел, в Ñъздаването на който учаÑтват вÑички балканÑки народи, и който Ñлага ÑÐ²Ð¾Ñ Ð¾Ñ‚Ð¿ÐµÑ‡Ð°Ñ‚ÑŠÐº върху Ñ‚Ñхното бъдеще.
Любен Димитров
http://www.journey.bg/bulgaria/bulgaria.php?guide=4004 (http://www.journey.bg/bulgaria/bulgaria.php?guide=4004)
-
Ðми жалко че не мога да кача Ñнимка на една от наи запазените Ñинагоги на балканите - Ñ‚Ñ Ð¸ до ден днешен Ñи Ñтои там.Може би МуÑтафа има нÑкаде Ñнимка от архива Ñи.
Снимка на Ñинагогата нÑмам, но ще Ñи Ð¿Ð¾Ð·Ð²Ð¾Ð»Ñ Ð´Ð° кача такава от Ñайта на дружеÑтво "ОрелÑк", чийто предÑедател е ÑƒÐ²Ð°Ð¶Ð°Ð²Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ мен Ðиколай Даутов - един от най-извеÑтните планинари в Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¸ автор на книгата "Пътеводител на Пирин" (http://oreliak.org/index.php?item=article&action=view&article_id=170&PHPSESSID=f30e6518f49b9f69c0df84d194eee904) :
(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2F%5Burl%3Dhttp%3A%2F%2Foreliak.org%2Fimage.php%3Fimage_id%3D1636%26amp%3BPHPSESSID%3Df30e6518f49b9f69c0df84d194eee904%5Dhttp%3A%2F%2Foreliak.org%2Fimage.php%3Fimage_id%3D1636%26amp%3BPHPSESSID%3Df30e6518f49b9f69c0df84d194eee904%5B%2Furl%5D&hash=a0f974f2a6a854c6aaf274b3f2fc77bacda85950)
Ðко не Ñе вижда - тук (http://oreliak.org/image.php?image_id=1636&PHPSESSID=f30e6518f49b9f69c0df84d194eee904).
И още - ФотогалериÑ: Град Ðеврокоп (Гоце Делчев) (http://oreliak.org/index.php?item=photo&action=photos&gallery_id=54&page=0&PHPSESSID=f30e6518f49b9f69c0df84d194eee904)
-
...
Ох! ОтварÑш тема.
Ðми ние от морето, като Ñамо може да четем, без да откриваме теми за градовете Ñи ( а моÑÑ‚ град...е ехеее ;) )какво да правим река_Въча...питаш ли ни какво ни е ;D
МерÑи за предоÑтавената Ð¸Ð½Ñ„Ð¾Ñ€Ð¼Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ñ‚ÑƒÐº :) Дерзайте !
-
Ð‘Ð»Ð°Ð³Ð¾Ð´Ð°Ñ€Ñ Ñ‚Ð¸, аго Метка, за текÑта и информациÑта.
ПрекраÑен е Ðеврокоп Ñ Ð½ÐµÐ³Ð¾Ð²Ð¸Ñ ÐºÐ¸Ñ‚ÐµÐ½ край! Винаги Ñъм обичал тази чаÑÑ‚ на БългариÑ.
С Ðеврокоп Ñвързвам и един малкоизвеÑтен факт - че в този град навремето е имало оÑманÑка казарма, където Ñа Ñлужили най-вече арнаути (албанци). Имало е един извеÑтен офицер от тази Ð°Ñ€Ð¼Ð¸Ñ Ð•Ñ‚ÐµÐ¼ паша, който е учаÑтвал в много битки, една от които битката при Ðтина, за коÑто обаче година не знам. От Метката знам, че дÑдо му Ñъщо е бил в неговата чаÑÑ‚, ако може, да разкаже нещо тук.
Винаги обаче Ñъм иÑкал да Ð²Ð¸Ð´Ñ Ð´Ð¶Ð°Ð¼Ð¸Ñта "Караджа паша", защото е една от най-Ñтарите, но това го научих ÑъвÑем наÑкоро - до този момент не предÑтавлÑваше Ð¸Ð½Ñ‚ÐµÑ€ÐµÑ Ð·Ð° мен.
Паметници и ÑвидетелÑтва за етно-модела в Ðеврокоп и региона Ñа запазени и до Ð´Ð½ÐµÑ - джамиÑта "Караджа паша", джамиÑта в циганÑката махала, църквите "Св. Ðрхангел Михаил", "Св. Кирил и Методий", и разбира Ñе - Ñинагогата, коÑто Ð´Ð½ÐµÑ Ðµ кафене.
Малко Ñа тези градове в БългариÑ. Други такива, за които Ñе Ñещам Ñа Карнобат и Кърджали, но Ðеврокоп има ÑÐ²Ð¾Ñ Ð³Ð¾Ð»Ñм чар.
-
(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fi44.tinypic.com%2F1z67dwn.jpg&hash=bed58706a9b0fa9d18b4a191f06dc50eb885bb48)
(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fi40.tinypic.com%2Fmvm3pl.jpg&hash=9d7dd4802c32614ad2ae2b66fd3597035a9257c9)
(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fi43.tinypic.com%2F2zgs0zs.jpg&hash=486c2180cffa62fa83046046908ee7d6cf39e240)
muslumansko(muslim) i nemuslumansko(Gebran) nasalenie na nevrokop,1530 godina
"ot osmanski arhivi"
-
Alperen KIRIM , blagodarq ti..
napravi mi vpe4atlenie 4e nikade ne pishe etnos , nito na mislumanite nito na nemislumanite..
Taka 4e vseki koito se pozovava na tezi dokumenti neka spazva nau4nata etika da poso4va tozi fakt.
Ostanaloto e politika..
-
napravi mi vpe4atlenie 4e nikade ne pishe etnos , nito na mislumanite nito na nemislumanite..
ami da, mai tiq vremena samo gledaha muslumaninte i nemuslumanite. daje ne e hristiyanite ili evreite ili podobno drugi , a nemuslumani :) ami za 1530 godina tolkova :)
Taka 4e vseki koito se pozovava na tezi dokumenti neka spazva nau4nata etika da poso4va tozi fakt.
Ostanaloto e politika..
+1
--------------------------------
i nali v tablitsite ima "Hn" , tova ozan4ava "Hane" = "Semeystvo". a drugite ne razbrah.
-
bive- (dul) vdovica , vdovec
uteka- osvoboden rob
hasil- veroiatno za rekolta nezavisimo dali e p6enica, carevica,ryj ili druga
yamak- izpolzvalo se kato pomo6nik no to4no na kakvo ne znam za sega
akıncı -vij wikipedia na tr http://tr.wikipedia.org/wiki/Ak%C4%B1nc%C4%B1lar_(Osmanl%C4%B1) (http://tr.wikipedia.org/wiki/Ak%C4%B1nc%C4%B1lar_(Osmanl%C4%B1))
-
Този материал е от един уважаван в миналото форумец на Ñайта, които в момента не пише за жалоÑÑ‚.
Тези клипове които ми даде Ñа наиÑтина интереÑни. Пожелавам ви приÑтно гледане
СелÑм,
Ето едно интервю Ñ Ð¿Ð¾Ñ‚Ð¾Ð¼ÑŠÐº на преÑелници от Ñело Кочан в ТурциÑ, избÑгали през 1912 година:
http://www.youtube.com/view_play_list?p=2E1A92A8C38FC7C8 (http://www.youtube.com/view_play_list?p=2E1A92A8C38FC7C8)
-
МюÑюлманите в гоцеделчевÑко Ñе подготвÑÑ‚ за празника Курбан БайрÑм
Гоце Делчев. МюÑюлманите в гоцеделчевÑко Ñе подготвÑÑ‚ за предÑтоÑщиÑÑ‚ празник Курбан БайрÑм, предаде кореÑпондентът на радио “ФокуÑâ€-Пирин. Тази година големиÑÑ‚ мюÑюлманÑки празник започва на 27 ноември и ще продължи общо три дни. “Преди празника има пожелателни поÑти за мюÑюлманите, които Ñа в поÑледните 10 дни преди негоâ€, каза районниÑÑ‚ Ð¼ÑŽÑ„Ñ‚Ð¸Ñ Ðйдън Мохамед. Празникът е характерен Ñ Ñ‚Ð¾Ð²Ð°, че Ñе колÑÑ‚ курбани, които Ñе раздават на бедните. Курбан БайрÑм е 70 дни Ñлед Ð´Ñ€ÑƒÐ³Ð¸Ñ Ð³Ð¾Ð»Ñм мюÑюлманÑки празник – Рамазан БайрÑм. 11 души от района на Гоце Делчев вече Ñа на хадж в Ñветите меÑта по повод празника. ТÑхното поклонение ще продължи 1 меÑец.
Даниела КРÐÐТЕВÐ
http://radio-focus.net/?action=news&id=328332 (http://radio-focus.net/?action=news&id=328332)
-
(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.toursbg.net%2Fwp-content%2Fuploads%2F2007%2F02%2Fdj1.jpg&hash=de4ccfeff8e87adb58dbcfd59ab95f95299437aa)
ДжамиÑта на Караджа Паша
Ð’ българÑките земи има малко запазени паметници от Ð´Ñ€Ð°Ð¼Ð°Ñ‚Ð¸Ñ‡Ð½Ð¸Ñ Ð¿ÐµÑ‚Ð½Ð°Ð´ÐµÑети век. Малко от Ñ‚ÑÑ… Ñа изÑледвани Ñ Ð¼ÐµÑ‚Ð¾Ð´Ð¸Ñ‚Ðµ на археологиÑта.
Проучването на Старата Ð´Ð¶Ð°Ð¼Ð¸Ñ Ð² града, по ÑÐ²Ð¾Ñ Ñ…Ð°Ñ€Ð°ÐºÑ‚ÐµÑ€ и резултати е доÑтижение за българÑката наука. Ðай-интереÑната находка от първата година на проучването е некрополът около Ñградата. Може би най-доброто поÑтижение на археолозите беше заÑнемането на вътрешната украÑа на Караджа Паша джамиÑ. ПоÑледната ÑтенопиÑна украÑа вероÑтно е правена през XVII век.
След чаÑтично укрепване на купола, Ñтана възможно да Ñе проучи и вътрешното проÑтранÑтво. Подът Ñе оказа покрит Ñ Ð¿Ñ€Ð°Ð²Ð¾ÑŠÐ³ÑŠÐ»Ð½Ð¸ глинени плочи. Откритите материали Ñа Ñлед XV век. След изложените до тук резултати от археологичеÑките разкопки може да Ñе каже категорично, че джамиÑта е поÑтроена през XV век.
До 1445 г. районът е бил обитаван от хриÑтиÑни. ПоÑтепенно броÑÑ‚ на мюÑюлманÑките ÑемейÑтва нараÑтва, което довежда и до разцвет на култовото ÑтроителÑтво. Ðай-добрите техники и традиции в ÑтроителÑтвото на Ð’Ð¸Ð·Ð°Ð½Ñ‚Ð¸Ñ Ð¸ Средновековна Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ñа намерили приложение при издигане на Ñградата. ДжамиÑта е претърпÑла 3 преуÑтройÑтва, поÑледното очевидно през XVII век, което дава и Ð¾ÐºÐ¾Ð½Ñ‡Ð°Ñ‚ÐµÐ»Ð½Ð¸Ñ Ð¾Ð±Ð»Ð¸Ðº на интериора.
При Ñ‰Ð°Ñ‚ÐµÐ»Ð½Ð¸Ñ Ð¾Ð³Ð»ÐµÐ´ на река ÐеврокопÑка, до коÑто Ñе намира Караджа Паша джамиÑ, на около 500 м. югозападно е региÑтрирано мÑÑтото, на което Ñе е намирала античната базилика Св. Ðикола. С този факт може да бъде обÑÑнен ранниÑÑ‚ период на Ð¿Ñ€Ð¾ÑƒÑ‡ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð½ÐµÐºÑ€Ð¾Ð¿Ð¾Ð», както и множеÑтвото преизползвани антични Ñтроителни детайли, открити при разкопките. Именно тези Ñполии Ñа категорично доказателÑтво за онази културна приемÑтвеноÑÑ‚, в резултат на коÑто българÑките земи Ñа оÑеÑни Ñ Ð²ÐµÐ»Ð¸ÐºÐ¾Ð»ÐµÐ¿Ð½Ð¸ неподражаеми паметници. Караджа паша Ð´Ð¶Ð°Ð¼Ð¸Ñ Ðµ един от Ñ‚ÑÑ…. Ðейното проучване е Ð¿Ñ€Ð¸Ð½Ð¾Ñ ÐºÑŠÐ¼ генезиÑа на един културен модел, в Ñъздаването на който учаÑтват вÑички балканÑки народи, и който Ñлага ÑÐ²Ð¾Ñ Ð¾Ñ‚Ð¿ÐµÑ‡Ð°Ñ‚ÑŠÐº върху Ñ‚Ñхното бъдеще.
Любен Димитров
http://www.journey.bg/bulgaria/bulgaria.php?guide=4004 (http://www.journey.bg/bulgaria/bulgaria.php?guide=4004)
04.01.2011,
Рухна джамита в Гоце Делчев
Рухна Ñтарата Ð´Ð¶Ð°Ð¼Ð¸Ñ Ð² Гоце Делчев. За щаÑтие, при инцидента нÑма поÑтрадали. Около Ñедем чаÑа Ñутринта живеещите в района чули Ñилен тътен. Като по чудо, по това време не е имало пешеходци около джамиÑта.
ОткъÑнали Ñа Ñе куполът и чаÑÑ‚ от външните Ñтени на поÑтройката. ЦÑла Ñутрин районът около разрушената Ñграда оÑтана отцепен.
ДжамиÑта е паметник на културата, изграден през 15 век. Ð’ момента районното мюфтийÑтво обмиÑÐ»Ñ ÐºÐ°Ðº Ñградата да бъде конÑервирана, за да бъдат избегнати бъдещи инциденти.
От МиниÑтерÑтво на културата обÑвиха, че ще проверÑÑ‚ ÑÑŠÑтоÑнието на Ñградата.
http://www.btv.bg/videos/novini/video/147953287-Ruhna_djamiya_v_Gotse_Delchev.html (http://www.btv.bg/videos/novini/video/147953287-Ruhna_djamiya_v_Gotse_Delchev.html)