Pomak.eu

Български => Дискусии => Topic started by: десс on October 16, 2009, 15:19

Title: Влиянието на българите върху турската исm
Post by: десс on October 16, 2009, 15:19
Отварям тази малко провокативна тема за да се впуснем в конструктивен диспут има ли или няма такова влияние!!!

!!!Мога да спомена много личности,но ще започна с най значимите-Мустафа Кемал Ататюрк-етнически потомствен българин мюсюлманин(помак)-бил е аташе в София,където самия той признава,че са му дошли едни от най-бляскавите идей за бъдещето на Турция>Ататюрк така е бил впечатлен от българското,че е искал да замени арабицата с кирилица(споменава го в едно писмо)-но в последствие се е отказал и я заменя с латиницата.При войната на Ататюрк с Гърция-България допуска войските на реформистите на българска територия оказвайки логистична подкрепа(но пустата предпазливост на българите за невключване открито във войната ни изиграва лоша шега-можело е да си върнем гюморджинско и изобщо Беломорска тракия)
Ще сложа тук и Барис Манчо икона в Турската естрада.Защото и двете имена-Барис и Манчо са с типично български корен-Барис(барс-горски лъв-иранско) на диалект-Барис-Борис-Бурис,Манчо-имам приятел Манчо-използва се доста често в България идва от еврейското Емануил(спасител-гр-христос)-еврейското Ишу Емануил- в гръцки превод-Исус Христос.Подварянти на Емануил в български език са Манол и Манчо.Докато Борис,Курт,Барс,Салан и т.н са типично ирански нехристиянски имена вкарани в Европа от Арите(българи и немци),то Манчо,Манол са подварянти на типично Християнското име Емануил(спасител) дошло в Европа от първите християни.Отук се излиза ,че самия певец е с български корен.

п.с.Не искам да обидя никой,а просто да разискваме конструктивно..
Title: Re: Влиянието на българите върху турската исm
Post by: Subeyi Kurt on October 16, 2009, 16:04
ti kazvaş potomstven bılgarin a toy e kazal potomstven türk ( yuruk); a sega de, na koy da vyarvame.
Prez balkanskata voyna se e bil sreştu Bg armiyata i posle ataşe v Sofiya.
A imeto na Barış Manço si go interpretiral naizust. Barış na turski oznaçava mir. İmam poznat v Bg koyto se kazva Syuleyman no mi vikat Manço ( Süley-manço). Az imam arabsko ime no oşte ne sım vidyal arabin :D. Ayde razviy si malko analitiçnoto mislene i pak da si pişem ;)
Title: Re: Влиянието на българите върху турската исm
Post by: десс on October 16, 2009, 17:49
You are not allowed to view links. Register or Login
ti kazvaş potomstven bılgarin a toy e kazal potomstven türk ( yuruk); a sega de, na koy da vyarvame.
Prez balkanskata voyna se e bil sreştu Bg armiyata i posle ataşe v Sofiya.
A imeto na Barış Manço si go interpretiral naizust. Barış na turski oznaçava mir. İmam poznat v Bg koyto se kazva Syuleyman no mi vikat Manço ( Süley-manço). Az imam arabsko ime no oşte ne sım vidyal arabin :D. Ayde razviy si malko analitiçnoto mislene i pak da si pişem ;)
Това е по инак поглед върху историята-Ататюрк се писал тюрк,като повечето мюсюлмани дотогава на балканския полуостров-Противопоставянето християнин българин и мюсюлманин турчин.Но беспорен факт е,че е знаел български и много от примерите за развитие на Турция именно е взел от тук при престоят му в София.

-Барис,Бариш(на руски се пише Борис,но се произнася Барис)-мисля,че това име наистина е с ирански корен както е било името и Борис-някой го взимат като производно на Барс,но може  да има и друг корен,като този за който пишеш ти.

Интерпетацията на името "Манчо" е съвсем правилна-много българи носят името Манчо-като основно или галено от Манол.Манол-Маноил идва от еврейското Емануил или по гръцки Христос-та дали е Еманули дали е Христос е едно и също-като Теодор или Божидар.

В Анадола и Тракия има много изселници помаци,както и потомствени българи от анадолските княжества в Анадола покорени през 15 век-виж Българската планина над курорта Анталия-Bulgar dağ-ları.-Затова пуснах тази тема-да се види има ли отпечатък на българите в Турция и ако има какъв е той.
Title: Re: Влиянието на българите върху турската исm
Post by: dim56 on October 16, 2009, 19:11
Нещо не са ти точни примерите и започваш да зацикляш  ;)
А тълкуването на името Баръш, което отиде до Борис и Манчо до Емануил вече е смешно  ;D
Дай нещо друго.
Title: Re: Влиянието на българите върху турската исm
Post by: shaban on October 16, 2009, 19:15
Всъщност ,началото  на  българската и турската истории не е ли общо.
Title: Re: Влиянието на българите върху турската исm
Post by: Сидхарта on October 16, 2009, 19:46
You are not allowed to view links. Register or Login
Всъщност ,началото  на  българската и турската истории не е ли общо.
  ???- ;D ;D ;D
Title: Re: Влиянието на българите върху турската исm
Post by: десс on October 16, 2009, 20:00
You are not allowed to view links. Register or Login
Нещо не са ти точни примерите и започваш да зацикляш  ;)
А тълкуването на името Баръш, което отиде до Борис и Манчо до Емануил вече е смешно  ;D
Дай нещо друго.
Просто се опитах да направя аналог между двете-Бариш-Барис-Борис е тълкуване спрямо диалекта,а за Манол-Манчо,Мони,Мончо е както и за по известното име Георги-Гоце,Гошо,Гоше,Жоро,Жоре и много подобни аналози са характерни за българския език.
п.с.имена произлизащи от Барс(горски лъв)-Берс,Борис,Барис,Бариш,Баръш,Барсин,Берсин,Барсън-Аналог-оган-огин,огон-огун-огън
Title: Re: Влиянието на българите върху турската исm
Post by: dim56 on October 16, 2009, 20:07
Аха, разбрах - значи Сюлей-манчо и Барие са с български корени  ;)
Благодаря за инфото.
Title: Re: Влиянието на българите върху турската исm
Post by: десс on October 16, 2009, 20:22
You are not allowed to view links. Register or Login
Аха, разбрах - значи Сюлей-манчо и Барие са с български корени  ;)
Благодаря за инфото.
Имената не се формират строго и може да се смесят-пр-Деси(сарматски-търсещ,хинди-идеал) и слав-слава.Сюлейман-Соломон-Соло-мон-Сюлей-ман.Е-ман-оил-еврейски-просто вметнах,че суфиксите Чо,Ко,Ци,Це и т.н. са с български произход-Георги-Гоце,Коци;Деси-Деци;Манол-Манчо;Крум-Крумчо;Иван-Ванче.Ако прочетеш по правилно-Баръш Ман-чо първото име е с иранско-сарматски корен,а второто е с арабо-еврейски,а суфиксът 'чо'-е характерна за българите.
Title: Re: Влиянието на българите върху турската исm
Post by: dim56 on October 16, 2009, 20:30
You are not allowed to view links. Register or Login
Ако прочетеш по правилно-Баръш Ман-чо първото име е с иранско-сарматски корен,а второто е с арабо-еврейски,а частицата 'чо'-е характерна за българите.

А би ли ме осветлил за името На-ЧО с какъв произход е?
Title: Re: Влиянието на българите върху турската исm
Post by: десс on October 16, 2009, 20:58
You are not allowed to view links. Register or Login
А би ли ме осветлил за името На-ЧО с какъв произход е?
Българите в много райони на България-Македония кръщават направо децата си с умалителните форми Формирани от Корена на името и суфиксите-ко;чо;че;це;ци-Гоце Делчев вместо Георги Делчев,Янко,Янче вместо Яне;Мирко,Мирчо,Мирча вместо Миро и т.н.-Коренът 'На' може да произлиза  от Нане(татко)-Нанчо-Начо,Нино-Нинчо-(Ничо),Нено-Ненчо-(Нечо);Ноно-Нончо-Ночо.Това е само една трактовка на един от вариянтите,но въпреки това коренът 'НА' може да произлиза от много имена и да се тълкува по много начини.
Ничо-Нищо и Нечо-Нещо,може и да не формират имена тъй,като смисълът е променен,но тук вече трябва да се обърнем към специалистите.
Title: Re: Влиянието на българите върху турската исm
Post by: десс on November 01, 2009, 20:34
По-голямата част от османскaта империя в Европа била населена от славяни. Много славяни чрез приемането на исляма си пробили път към най-висшите държавни длъжности. Впрочем това са били почти изключително бошнаци и херцеговинци, много рядко българи. В XVI в., особено при известния велик везир Мохамед Соколович — херцеговинец,половината от съвета на везирите се състояла от славяни-мохамедани, които заемали също навсякъде длъжности на беглербегове, капуданпаши (адмирали) и управители на отделни провинции. Към края на 16 век най-голямо влияние върху султана имали трима велики везири от славяните, между тях българинът Мехмед, човек от долен произход, роден нейде между София и Косово поле, дошъл в Цариград като роб, дето отначало служил на султана като бръснар и постепенно се издигнал до велик везир.
Според свидетелството на Павел Йовия (1531 г.) и други, почти целият еничарски корпус говорил по славянски. Според думите на Луиджи Басано (1574 г.) султан Селим II освен турски знаел и славянски език, на който той много държал, тъй като на него говорят, както казва Басано, много народи както в Далмация, Сърбия, Босна, навсякъде в Албания, Тесалия и Пелопонес, тъй и в България, Тракия и Влашко и по-нататък на север многобройните полуци, руси, чехи и краинци. В султанските канцеларии много актове са писани на славянски език с кирилски шрифт. Не без основание забелязва сръбският историк Миятович, че тогавашна Турция със султаните си, които говорели по сръбски, със сърби везири, паши и еничари, е билаг, изглежда, на път да стане мохамеданско славянско царство.
Тука понятно става защо Ханс барон Унгнад, по чиято инициатива и с помощта на словенеца Прима Трубер и на много други от Истрия, Далмация и Босна били издадени в Урах при Тюбинген в 1561—1564 г. протестантски книги на словенски и хърватски език с латинско, кирилско и глаголическо писмо; понятно става защо той е можел да храни големи надежди за разпространение по тоя начин на евангелическото изповедание не само между славяните в Хърватско, Босна, Сърбия и България, но и между турците дори в самия цариградски двор.
През XVI в. сръбски книги се печатали и в Турция, именно в Шкодра, Белград и Грачанишкия манастир на Косово поле. Тези издания сега са голяма библиографска рядкост.От българите с печатарство тогава сезанимавали само Яков Крайков от София; заедно с Йероним Загурович от Катаро той издал във Венеция в 1569 г. Псалтира, а в 1570 г. — молитвеник.
Интересно явление от този период били привилегированите общини на българите християни. Такива имало няколко категории — войници, мартолоси, соколари, дервенджии. Техните селища са запазили известна самостойност и затова в най-ново време те станали центрове на новобългарско движение. Войнишките села, които били длъжни да изпълняват военна служба, се ползували поради това с големи предимства; по турски те се наричали войник-куралери (села на войници), по български и досега — войнишки села. Те се намирали по планинските долини на Балкана, Средна гора и Родопа. По-значителни от тях са : Копривщица, Панагюрище, Котел, Жеравна, Градец, Ямбол, Сливен; по-нататък Цепина, Белово; към тях принадлежало с. Конаре при Татар Пазарджик, на което село били поверени султанските конски заводи. Други, изглежда, имало около Къркклисе (Лозенград) и по планинската страна около София.Институтът войниклък просъществувал почти 300 години. Учреден бил той от султан Мурад I (1362—1389 г.) по съвета на румелийския бег-лербег Тимурташ.
Сърбинът Михаил Константинович, който служил през 1455—1463 г. в еничарския корпус, в мемоарите си пише : „Има също някои свободни християни, които никому нищо не плащат, но затова пък не получават и никаква заплата; те се наричат войници, услужват на господаря и ако потрябва, водят императорските коне.” Привилегиите им са изложени в „Кануна на войниците” (в Румелийския канун). Всеки войник стопанисвал свободно от данъци парче земя, наричано бащина, не плащал за себе си нито харач, нито десятък, нито данък за добитъка и бил освободен от всякаква ангария.

http://www.promacedonia.org/ki/ki_22.htm (http://www.promacedonia.org/ki/ki_22.htm)
Title: Re: Влиянието на българите върху турската исm
Post by: Nazmi on November 01, 2009, 20:42
десс,абсолютно задължително е в сайта да цитираш източника на инфо,визирам предния пост.Трабва да се знае дали е лично мнение,както и позоваване на източника! Ок,сега е добре.
Title: Re: Влиянието на българите върху турската исm
Post by: десс on November 01, 2009, 20:54
You are not allowed to view links. Register or Login
десс,абсолютно задължително е в сайта да цитираш източника на инфо,визирам предния пост.Трабва да се знае дали е лично мнение,както и позоваване на източника!
Историята е написана от Иречек.Доста изчерпателна е макар и да не е много пълна и малко тенденциозна въз основа на сърбите-просръбска.В нея не се описва,че Валахия(Blahorum) и Молдова всъщност са български принципати,както и Трансилванския банат и Браничевския банат са български.И техните воеводи са български принцепси или банове(много често роднини на царя) отсядали доста често в Дръстър или Варна,където са били летните резиденции на българския царски род.Ще се опитам да намеря една Унгарска тежба до цар Иван Шишман от унгарски търговци оплакващи се от корупцията по българската северна граница с Унгария в Трансилвания