Pomak.eu
Български => Eзик => Topic started by: Сидхарта on March 02, 2009, 22:44
-
Въпроса за езика на помаците мисля че е безсмислено да дискутираме -всички знаем как говорят те-но в някои райони в говора им са запазени прастари Славянски думи ето някои от тях-БРЮКИ-панталони- УЖИНА-УЖНИНА-закуска - ДЕТЕЛ-кълвач-УСНАЛ-заспал думи които имат 100 процентов аналог в руският език но според някои езиковеди водят към старославянските наречия ще е интересно да прибавим и други думи към тях-сигурен съм че има.
-
Въпроса за езика на помаците мисля че е безсмислено да дискутираме -всички знаем как говорят те-но в някои райони в говора им са запазени прастари Славянски думи ето някои от тях-БРЮКИ-панталони- УЖИНА-УЖНИНА-закуска - ДЕТЕЛ-кълвач-УСНАЛ-заспал думи които имат 100 процентов аналог в руският език но според някои езиковеди водят към старославянските наречия ще е интересно да прибавим и други думи към тях-сигурен съм че има.
Много пъти съм казвал,че старинният помашки е съставен от много украински думи.А това потвърждава и пътя на Куманите които живеят близо 300г във земите на Беларусия и Украйна.Аз не зная каква е била една помашка реч преди 1000 г.Бързата асимилация на Куманите между славяните потвърждава мисълта ми че идвайки тук по на юг,куманите са взели много от украинския и беларуския.Ако има такива старинни думи изкарайте ги.
-
кимбе - печка
кише - ъгъл
мум - свещ
баркадар - качамак
шикер - захар
:)
-
pungya- portmone
musturak- toaletna
barkanitsa- ayran
kakalushka- kostilka
kukar- kromid luk
zunitsa- borovinka
-
zunica - ne e borovinka -zunica e gorska iagoda.
-
zunica - ne e borovinka -zunica e gorska iagoda.
Prav si moya greshka...
A na misal kak e tochno prevoda...? Blagodarya!
brusnak-borovinka
zunitsa-gorska yagoda
-
misal ili mesal - pokrivka varhu koiato slagame iadene . Starite mesali sa ra4no takani i mnogo krasivi.
-
Преди да посоча ощи думи ми де иска да отговоря на Тео- виж куманите този тюркоезичен народ безспорно живееики в близко съседство със русите възприемат може би някои думи и панятия от тях но бидейки номади те идвайки на балканите се заселват в равнинните райони-виж къде е запазено най много фам.име Куманов или личното име Куман-то е запазено сред Българите християни-не е ли парадокс това което казваш-да принесат руско-украйнски думи а да не оставят свойте-По скоро ще е това че славяните заселили тези земи са от същата група влязла в етногенезиса на древните руси.Впрочем в езика на Родопското население са се запазили много думи от езика на древните Българи-Тояга-Бъбрек-Баджанак-Куче -старинни думи са-биле-борсук-брусница-боровинка черна- кокъзе червена боровинка - люде-хора милувам-обичам немой-недей рукам-викам мочем църно-черно подник-обор крап-къс ухина-хвойна и мн.др.
-
krasiv- balgarska duma. mladite Balgar ve4e nr ia izpolzvat na neino miasto se izpolzva ''GOTiN''
Na6enci izpolzvat dumata HUBAV kato ne proiznasiat 'H'
Vazrastnite hora izpolzvat dumata GiZDAV kogato govoriat za ne6to krasivo.
-
Language Word
German farbenprächtig
English gaudy
Spanish ostentoso
Estonian pidulik ; gala
Estonian pidulik ; gala, pidulik vastuvőtt, uhkeldav
Estonian pidulik vastuvőtt
French criard
French voyant-e
Croatian gizdav
Hungarian öregdiákok évi összejövetele
Hungarian tarka
Japanese けばけばしい
Japanese 毳々しい
Japanese 毳毳しい
Serbian gizdav
Swedish bjärt
Swedish brokig
Swedish grann
Turkish zeksizce süslenmiş,gizem
-
Други старинни думи-кажувам-казвам тая се-мълча си лочка-дупка с вода орфан-орел чувам-пазя и др. Впрочем думата хубав е древно българска дума славянският и еквивалент е гиздав впрочем езиковеди твърдят същото и за думата чувам(пазя.
-
варде - наблюдавам
брусница - черна боровинка
коказе - червена боровинка
волк - вълк
оджак - комин, леха
-
Браво гелино сигурно знаеш още -според мен стари хора трябва да се питат ние по младите забравяме много неща.
-
ние и сега така си говорим! ;D
-
"Старинни думи", запазени в говора на корничани :
въърь - място за животните
косерь - сечиво, подобно на сърп
потань - балкон
саань - паница /това вече го знам, че е от турско-арабски "сахан"/
тунч - чан
-
бажьо-камина
мазгал-прозорец
кюмбет-печка
еи-аз
ноги-крака
гелин-невеста
ейсва-това
ейсей-така
етце-много
гълчиш-говориш
мотька-мотика
търпан-коса за трева
брус-шмиргел за точене но коса
бобайко-татко
маля- майка
копеле-дете,момче
оти-защо
дедко-дедо
мальчко-малко
рабо-каруцо
Още като се сетя...........
-
бажьо-камина
мазгал-прозорец
кюмбет-печка
еи-аз
ноги-крака
гелин-невеста
ейсва-това
ейсей-така
етце-много
гълчиш-говориш
мотька-мотика
търпан-коса за трева
брус-шмиргел за точене но коса
бобайко-татко
маля- майка
копеле-дете,момче
оти-защо
дедко-дедо
мальчко-малко
рабо-каруцо
Още като се сетя...........
Ама и ти си един веселяк :D
-
Наненцеее,тва с цървйените букви е многу смяшну! :D
нана - майка
бабу-баща
нанастара - баба
бабустар-дядо
аба-кака
аге-батко
потура - довечера
-
;Dтака си е мустафа
Гелинче патурите довечера ли?
-
Намираенто на старинни думи от преди 500-1000г е много важно и по тоя начин ще даде посока на нови изследвания.
-
Голям смях му падна ;D :D ;D
-
- chumbet-pechka
- choshe-agal
- shecher-zahar
- charshav-postilka
- vardi-nabludava
- volk-valk
- odzhak-komin
Ovie zborovi se upotrebuvaat kaj nas!
-
Чудно, давайте в този ред, все български думи от цялото езиково землище. Е ,поздравления от мен.
кьоше /тр/- ъгъл
оджак/тр/- огнище
баджа /тр/- пещ
брус- точило
оти /гр/ ХОТИ /стргр./- понеже, защото в българския преминава като- Защо?
копеле /рм/- дете
гълча- говоря шумно
ромоня- говоря тихо
Ето и ние ги ползваме ама сме далече от вас, та виждате ли колко сме си близки?
-
;Dтака си е мустафа
Гелинче патурите довечера ли?
Ша та утрепа!
-
На старогръцки "ὅτι" се превежда като `че, защо(то)`. Ти казваш само за `понеже, защото`.
И не разбрах - откъде идва тази дума - от старогръцки или от новогръцки? Защото на новогръцки няма такава дума. Има две други думи: "γιατί" и "διότι".
Радо, друго ша та питам: "Па шта си ти?" Не казваш от какъв произход си, криеш ли се? (Съжалявам за отклонението от темата!)
-
потура - довечера
Гелина ,посестримо, шете поправем малко.
Думата се пише така :
-"по тура" разделено ,
в нашия край също имаме такава дума и се произнася така"по тора" или само "тора" .Значението е едно и също -"Довечера" , или според мен най точното значение е "когато вече се е стъмнило и е мрачно" нещо такова. Най вероятно е с тракийски произход ,штото я няма нито в българския ,нито в турския,нито в гръцкия език. Но ,не съм сигурен.
А тия дето се опитаха да те подиграват,да внимават 4е и техният ред ше дойде,в добрия смисъл на думата.
-
Лесно и просто, ал- фатиха. Това което казваш е вярно само, че е най елементарното. HOTI . като Че се превежда само в допълнителни изречения и то след verba dicedendi, sentiedenti i t.n.. В причинни изречения : защото, понеже, тъй като, поради. при суперлативи- по възможност най- много, колкото може повече. Византийски гръцки : защо? HOTI TI? На какво сонование? По всяка вероятност думата е навлязла заедно с Ново Заветния език и е разпространена в почти всички български диалекти. Но едно е вярно, че като Защо се среща само в Новия Завет.
Нямам идея от новогръцки език не му е дошъл реда ;). Но това че я няма там не значи нищо, езикът е живо нещо и се развива. Виж съвременния български колко малко прилича на старобългарския. Но в диалектите се пази много речников фонд. Така е и всички други езици.
Аз съм смеска ;D баща ми беше павликянин- българокатолик а майка ми е ваячка. И никога не съм се крил.
Поздрави сърдечни от морето.
-
Шабан,берекят! :) Я низнам как са пише оти не я пишем,само е казувоме! ;)
-
Радо прости невежеството ми ама какво е ваячка.
-
Бешпънар / Измир-Турция
Емигранти от Богутево и Лакавица
от средни Родопи
Бажьо, кумин -- камина
пещ -кюмбет--печка
йе --еи-аз
ноги-- ноги-крака
нивеста --гелин-невеста
асва --ейсва-това
асой --ейсей-така
йесе --етце-много
мотика --мотька-мотика
търпан --търпан-коса за трева
бубайку --бобайко-татко
майка --маля- майка
копеле-дете,момче (идентичен)
оти --оти-защо
дедо--дедко-дедо
малку-- мальчко-малко
абло--аба-кака
аго-- аге-батко
кьоше --кьоше /тр/- ъгъл
уджак --оджак/тр/- огнище
лефтер /гр/—неженен
-
Ам касмет и шабан ку ищаме да найдеме старий думи ний треваме да сме думам свойумь диалект. Дудяват ни ;) хем тe думат анва иа български хем тe не ни палну сетат. Рукам гу нах нашите моабет, ша видиме кутри са.
-
;DОндер, чакай порву да науче ваще и на късмет думите,оти ни ви са сйещам многу! :D
-
Еще ики лета Ондер и ша научиш нашиес говор.Ама требва етце инатево да учиш ,инак неще стана.А пак ака ищеш аратлик дати спомага -ие сам насрьощу. :)
-
Сетне ма питайте,оти требва да торнувам на софро с пареник.Рукат ма моисе аратлици. ;D
-
hubavo ste q podkarali ,,samo zasto gi nari4ate stari dumite ne razbiram , tarsete korenite na dumeti ne godinite :) v Bg kopele moje i da zna4e ,,,kopele,, no v Romania si zna4e dete taka e i v mnogo latinski ezici ..nqma da komentiram kolko bulgari znaqt shto e ,,OTI,,
-
Сещам се за приятел, работещ преди време с испанци в София. Решили да излязат вечерта, хапнали, пиинали и дошло време за сън. Викат такси, таксито го кара някаква кака. Тръгват и в някакъв момент единия испанец се развикал от задната седалка "Шофьор! Курва! Курва!" :))) Каката бие спирачки, слиза и започва да му крещи "Къф си ти бе! Така на майка си ше викаш келеш с келеш!". С 300 зора приятелят ми обястил, че така обидната дума в испания значи завой, а испанеца се притеснил, че ще пропуснат завоя за хотела )))
-
aha ,, no kurva si e kurva ,,krashnala de :))))))
-
ina4e opredelenta duma ne bulgarski patent
-
незнам pesho, но пък случката е весела ))
-
пенджер - прозорец
диме - шалвари
тюлбе - бяла забрадка
папуце - обувки
шерве - забрадка
порстен - пръстен
кратител - гривна
ушници - обици
щураву - лудо
::)
-
Пенджер не е ли влашка? Баба ми я ползваше, както и фъркулица за вилица.
-
Ми незнам аз! Питай умните! :-[ При нас пенджер е прозорец! :)
-
Дай ми списък, че съм нов във форума, още не ги знам (https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fs16.rimg.info%2Fb33e40436503a1c28ced4e9f32f5117b.gif&hash=7cbb515e9baf64b7a8b64bc6a31e77eb84d8fa92)
И при нас е същото.
-
При нас пенджер е прозорец! :)
Да, "пенджура" е прозорец .. "pencere" от Перски език.
-
Nashin Rechnik
http://www.pomak.eu/board/index.php/topic,400.0.html (http://www.pomak.eu/board/index.php/topic,400.0.html)
-
Благодаря ти bogutevolu, макар да не намирам нужда чак от речник за да ви разбера :)
Въпросът ми за списък беше към Gelina заради
Ми незнам аз! Питай умните! :-[ При нас пенджер е прозорец! :)
Списък на умните ;)
-
::) ??? Низнам - незнам! :)
-
пенджер = паратир
-
::) ??? Низнам - незнам! :)
Започваш да учиш ахриянски ! ;D
-
>копеле-дете,момче
Ама и ти си един веселяк :D
може да изглежда смешно сега, но по-старото значение на думата е било точно 'дете'. И се е произнасяла при това като копиле, т.е. и по вид е била по-близка до влашката.
-
Лесно и просто, ал- фатиха. Това което казваш е вярно само, че е най елементарното. HOTI . като Че се превежда само в допълнителни изречения и то след verba dicedendi, sentiedenti i t.n.. В причинни изречения : защото, понеже, тъй като, поради. при суперлативи- по възможност най- много, колкото може повече. Византийски гръцки : защо? HOTI TI? На какво сонование? По всяка вероятност думата е навлязла заедно с Ново Заветния език и е разпространена в почти всички български диалекти. Но едно е вярно, че като Защо се среща само в Новия Завет.
Нямам идея от новогръцки език не му е дошъл реда ;). Но това че я няма там не значи нищо, езикът е живо нещо и се развива. Виж съвременния български колко малко прилича на старобългарския. Но в диалектите се пази много речников фонд. Така е и всички други езици.
Аз съм смеска ;D баща ми беше павликянин- българокатолик а майка ми е ваячка. И никога не съм се крил.
Поздрави сърдечни от морето.
Моят преподавател по старогръцки ми каза още в началото, когато почнах да уча този език: "Ще видите, че в един момент старогръцкият прилича изключително много на новогръцки, но в друг момент ще си помислите, че тези езици нямат нищо общо."
Това е така, донякъде. Разбира се.
Питах те за какъв гръцки говориш, защото това е важно. Помаците са древна общност (имат и предислямски период, вероятно), и има значение откъде са приели "оти" - от древните елини, византийците или новите гърци.
Това исках да изясним. Благодаря ти за отделеното време. Нека спрем с класическите езици, щото темата е за помашкия говор.
-
Тильбьо-параклис.Незнам за думата"копеле" от нашите строители в командировка ;D АШМАК-кърпа бродирана,аглок-хавлия,мендиль-тъкана престилка,цедилка-пълна тъкана торба с пари. ;D
-
KOPELE-bulgarsko sinonim na PICH-tursko
koeto zna4i dete bez roditeli ili edin ot roditelite.
po gore vidqh mnogo turski dumi v pomashkiq starinen ezik.
-
bubayk -pamuk
azmak 1
mochur(moçur) 1 -blatisto mesto balçık,bataklık
barliok (barlök) çok ısınmış su
marna - leko zatopena hafif ısınmış , genelde içme su için kulanılır
djaskam(caskam) - darpam çekmek
chekna (çekna) - darpam
torkam -chovarkam kurcalamak
begendisa(beğndisa) - haresa beğenmek
kompar - kartof kumpir
atıl -skrito mesto na tavana tavanın köşesindeki gizli olan yer
ulaf - glupav gerizekalı, angut
shturaf(şturav) -lud deli
kushulya(kuşulya) -riza gömlek
jalva(jılva) -kostenurka kaplumpa,tospagan
-
Ето и от мен:
айгър – нескопен кон; буен кон
ала, але – леля – сестра на бащата
алка - зълва
асър – тъкана сламена рогозка
бакъл, бъкъл – дървена бъклица
бално – мъчно, тъжно
басамак – стълбищно стъпало
беба, бьоба, бубо - дядо
белевица – червена боровинка
белезикь - гривна
бендисвам - харесвам
бенкь – бент (водна преграда)
блага пита – сега кекс
благато, благатко - блазе
блестунка - светулка
борика – бор
брав – овца
браве, брави - овце
бруся - бруля
бунди - бедра
бурилка – дървен съд за избиване на мляко
To be continued... ;)
-
васеница - гъсеница
воглавявам – слагам оглавник
воса - оса
врись - извор
вутерна - сутрин
въс(з)тигарка – чаталеста дървена подпора при товарене на дърва на добитък
галям - обичам
гирясвам – карам се на някого, мъмря някого
главеник, главеница – годеник, годеница
глездунка – огризка от плод
грабене – крадене на мома
гробе – гробище, гроб
гърмидол – човек със силен глас, гръмогласен
гърчоман - гръклян
гьостовица – неокастрена тояга, гьостерица
гълка - глътка
гюрлюк - буренак
To be continued... ;)
-
дерменджия - воденичар
джага – голям трион с дръжки от двете страни
джвакам, джова – дъвча
джвачка - дъвка
дзънкам – дрънкам
дзънкалка - дрънкалка
диво коте - пор
диюрь, диюркя – сват, сватя
драговам – харесвам, обичам
драговник, драговница – любовник, любовница (гадже по днешному)
дракус – зъл дух, караконджол
дръндули – накити, дрънкулки
дъбика - дъб
дюльбен – бяла забрадка
жалва, жълва - костенурка
жарда, жърда, жерда – дълга, тънка дървена греда
желька - коприва
желя(се), ожелвам(се) – паря се, опарвам се с коприва
жоменка – жмичка (детска игра)
забела – запръжка
забелвам - запържвам
залога - залък
залошка - залъче
To be continued... ;)
-
turskata duma pich ozna4ava to4no dete bez edin ili dvama roditeli, a v Bg i na6iq krai si e kopele
-
v na6iq kraq se izpolzvat dosta ot tezi starinni dumi nqkoi ot koito se izpolzvat i v turskiq ezik
-
Естествено е много от думите да са турцизми, но пък и много думи има със славянски корен. Съжалявам, че няма как да слагам и ударенията, за да се разбере по-добре звученето на думата
измет – обслужване, слугуване, домакинска работа
изметовам – обслужвам, слугувам, домакинствам
иметен, иметна – способен, способна
ич - не
ичомень – ечемик (рус. ячмень)
какаванин - нехранимайко
калица – глинен съд с дръжка
каматен, каматан – красив, хубав, представителен
каминь – камък (рус. камень)
канджа – разгонена кучка
канджель – кука, ченгел
капчен - сипаничав
каращисвам - смесвам
каща – къща; стая
кащничовам - домакинствам
кащница - домакиня
квасено мляко – кисело мляко
киндруша – жена, която обича да се конти
киндря се – контя се
коракь – чук
кораче - чукче
корместа - бременна
красат – освежаващ, леко кисел
кудя - галя
кундак – малка женска забрадка, под основната забрадка
кундо – дребно, късо
кундьо – дребосък
кундупъль, кундупле – дребосъче (за дете)
кундри – женски обувки
курешница - курешка
кушак – женски пояс
кълвунь – човка
кръп, кроп - къс
къпула - задница
къргънин - разбойник
кърчил, крачил – човек с лош поглед
късак – късо женско елече (може и с ръкави)
кюшкюль – чаша (метална) с дръжка
To be continued... ;)
-
Някой случайно да знае "басамак" каква дума е и от къде произхожда?
-
Някой случайно да знае "басамак" каква дума е и от къде произхожда?
Basamak e ot turski duma (stair / english) (стъпало / български)
-
пищюмал - вълнена тъкана престилка
чорабе - чорапи
возлавница-възглавница
воор - връх
барчинка - било
потишка - пътечка
дайчо - вуйчо
миджо - чичо
кадънге - ???а де как беше :-[
-
кадънге - ???а де как беше :-[
Най-често така се вика на по-възрастната сватя, свекървата на леля.
Една за майтап:
Барак Хюсеин Обама - Аго Циньо :)
-
лангида, лингидка – малка пържена питка
лакомат - лаком
лащя се, лъщя се – протягам се
левузя се – лигавя се
лескавица – светкавица
леска се – святка се
летве - напряко
лонгур, лангур – безделник, празноскитащ
лонгуросвам - скитосвам
лъжник - лъжец
маалка – царевичен мамул
маалчищинка – царевичен кочан
маджар – брава; резе
майшък, майшка, майшко – малък, малка, малко
макази – ножици за стригане на овце
малошина – дете-помощник на овчар
маризев - капризен
мисирь – царевица
мисиркина - царевичак
млащя - мляскам
мужгам (се) – пързалям (се)
мужгалка - пързалка
мърльок - котарак
мъркане – чифтосване при животните
To be continued... ;)
-
Една за майтап:
Барак Хюсеин Обама - Аго Циньо :)
Яко :D
-
анъч - веднъж
барабар - заедно, наравно, еднакво
баре, барем - поне
беки, белким - надявам се да, дано да, нима
боанъч - някога
внетре - вътре
джебря се - лигавя се
додявам - омръзвам, досаждам
домилява ми - жал ми е(за), мъчно ми е(за)
забарям - забравям
изтумнява - изфирява - губи качеството, разваля се
клавам - слагам
лити дъжд - вали дъжд
миловам - любя, тача
надявам - нахлузвам, обличам
надям се - надявам се
насосвам - наставям
нимой - недей
ослекна (ярето)- умря (ярето)
перди - парапет
потон - вътрешна тераса
присосвам - прислагвам, добавям
рача - искам
рукам - викам
сака - ей така, по този начин
сала - доматен сос
сая - тази
сва - това
сия, сяе, сей - тези
сколасвам - свършвам, приключвам
солко - толкова
соя - този
суркам - плъзгам, пързалям
сушки - дребни частици (влезе ми сушка в окото)
суще - смет, сметище
ся - сега
таман - тъкмо, достатъчен
тевно - тъмно
текна ми - хрумна ми
терам - търся, искам
тимар - бой
тимарепсавам - пребивам
фатам - хващам
фъркам - хвърча
фъркотявица - бързо движение, светкавечно
фърлям - хвърлям
шушкам - шепна
ястък - възглавница
-
(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fimg9.imageshack.us%2Fimg9%2F2421%2Fsrednarodopi1.jpg&hash=a17b892c22cbfa6386093095bd07c1e829a0e11c)
(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fimg15.imageshack.us%2Fimg15%2F3851%2Fpogovorki.jpg&hash=29f4f1e4ef058feb1a36a069cbfb3f5dc6d786ac)
-
нажак-малка брадва
патак-картоф
ага подеш-когато идеш
анка-баба
кина-какво
търла-нива
инге-жена на по голям брат
джидже-кака,леля
поник-обор
амение-обувки
ятце-много
кюприя-водопад
казма-кирка
гледах в саня-сънувах
аптезлик-мивка,умивалник
байко,бубайко,бобу,бабу-баща(бабу-исползва се и в босна и херцеговина и в сърбия в областта- санджак)
-
дюьвак - пататю = картоф
утрепе -утрепя =убивам
чиляк = човек
бурусук = мрачен
царвуле = обувки
-
навдигам се – големея се, надувам се
навървям – дърдоря, бърборя
навървица, навъврвичка - бърборко
наглавка – предна част от чорап
надникясвам се – надпреварвам се в работата
найденик, найденица – заварено дете
найка - майка
напинам - напъвам
напреж – напред; едно време, някога
наредка - приказка
насоска – пристройка на къща
настанисвам – говоря едно и също, мърморя
ната - баба
нахсъде – насам, тук
нахтвъде – натам, там
неня, ненка – баба
низбърце – надолу, нанадолнище
ноджинки, ножинки - крачета
образ - лице
оглав – оглавник за добитък
оглавявам - сгодявам
оденица - воденица
ойнурка – плода на хвойната
опишквам (се) – убождам (се)
опулен – буден, схватлив
ортосен, ортосна – способен, способна
отава - сено от втора коситба (рус. отава)
отнапреж – отначало
To be continued... ;)
-
паида - капан
пале, палица – куче, кучка
пальок - кученце
пареница – вид брашнена супа със запръжка и парченца лой или пастърма
парлив – лют; горещ
пасутев – мръсен
пасуть – немарлив, нечистоплътен човек
перди – стени; пердета
пердя - стена
пишкаль – бодил, трън
пишкам (се) – бода (се)
пищаль – пищял (на крак)
пладнина – обяд; храна за обяд
плени, пляни - пелени
повияче - пеленаче
поган – немирен, буен
поганя, поганчо - немирник
поганясвам – не мирувам, буйствам
подзиме - есен
полатка – млада кокошка, ярка
по-напреж – преди, по-рано
потон - под
пра(х)унка – прашинка; цигарена пепел
праща – прашка (за игра – не бельо :)); презрамка
препасак - престилка
пресникь – прясно мляко
престъпулка – питка, която се прави при прохождане на дете
пригледвам се – гледам да не се мина; завиждам
приваресва ми – прилошава ми, призлява ми
прив(е)деник – заврян зет
прикя - чеиз
присосвам – прен. обаждам се не намясто, меся се в чужд разговор
присосвам се – присламчвам се
причепен - превзет
пришлевен – гален, разглезен
прогюма, пройма - закуска
пукам – стрелям; мъча, тормозя, притеснявам
пукница – тормоз, притеснение
първин, пърин, пъринке – одеве, преди малко
пърготина – опърлено, изгоряло
пърдотин, пърдот - лакомник
пърчило – който не оставя нова дреха, често ги сменя(не само дрехите, но и жените :))
To be continued... ;)
-
shukadar-mnogo
kapedjik-vrata
djam,pendejra- prozorec
udigo- mahni gu
lupka-kapak
burun-vruh
krivat-leglo
sofra-masa (ma e na turksi)
-
perkoliasal - sasipan - pert olmuş
kail - saglasen - kabul
klavam - slagam -koymak
chokur - suho dırvo - kuru ağaç
batalest -ogromen - battal
kurdisa - prigotvi - hazırladı (kurmaktan gelir)
vığır - obor ahır
kurciya - pazach - kurucu
yemishlik - plodovi gradini - yemiş
skala - gramada - kaya
nefelen - ne e dobre - iyi değil ( fena )
dokache - zasegna se - dokundu
churukliv -gnil, nedagav - çürük, güçsüz
arliok - sopol - sümük
arliv - sopoliv - sümüklü
oder - balkon v starite kashti - eski evlerde balkon
potun - antre v starite kashti - eski evlerde odalar arasındaki (bağlayan) yer
polug -gnezdo matilo - puluçka
odaya - staya - oda
parmatsi - ograda ot daskı - parmaklık
-
Колкото повече чета тези думи всичките - толкова повече се чувствам помак ... Кой както иска да го разбира (да поясня, че по принцип нямам информация от роднините ми да имам помашки корени:), а и така хортуват всички по моя край ... Естествено има си и някои регионални различия :)
Я кажете знаете ли за израза:
"нялай го"
-
"нялай го" = нихалай гy = (тревожа ?)
Do not disturb him/her
-
Ами да, мисля, че говорим за същия израз. Дядо ми го използваше със значение по-скоро:
"Нялай го" - "Не го пипай", "Не го закачай" , "Не го тревожи" - точно май същото за което говориш ... :) А иначе може и да е "няахлай го" или "ниалай го" ... (Гу за м.р. и Гъ за ж.р. по моя край) ... от 6 год вече не съм го чувал, тъй като дядо не е сред живите, но пък и съвсем нормално е някоя буква да е по-различно в различните райони ...
-
Думата идва от (х)алам - закачам, безпокоя, тревожа, оттук съответно и отрицателната форма, напр. не ме (х)алай = не ме закачай, не ме безпокой, не ме тревожи.
-
А някъде да се използват из помашките села форми на глагола ходя, ходим от типа "поя" , "хоя", "пом", "хом" или поне близки до тези имайки предвид сравнително отдалечеността на моя географски район....
-
разгледвам се – разхождам се, разведрявам се
разгледка - занимавка
разпуквам – причинявам страдание
разтурия – жена с леко поведение
ропка – яма, землянка
руба – дреха, облекло
ръчинки – ръчички
сакълдисвам (се) – притеснявам (се), смущавам (се)
сгадам (се) – приготвям (се)
сирипущина – празноскитащ, скитосващ
скакаль - скакалец
скала - стълба
скокот – гъдел
скокотишкам - гъделичкам
сколуфе - бакенбарди
снова – ходя нагоре-надолу, обикалям
сновалка - совалка
смуфкам - смуча
смуфтуль – едновремешен биберон – бучка захар или коричка хляб, завързани в парцалче
соба - печка
строгосвам – държа се строго, държа изкъсо, въвеждам ред
стягам (се) – подготвям (се), приготвям (се); прен. държа изкъсо
сурна (се) – влача (се); пързалям (се)
сурналка - пързалка
сурнало – неопрятен човек; човек който се влачи (най-често неканен) по домове или компании
сърча – стъклено парченце
сърчан, сърчанка – метален шиш
съдев, съдева - насам
сюлюнтия – порой; жена с леко поведение
To be continued... ;)
-
Две думи за родство-Неня-Нана-Нанка и Тета-Тетка които означават съответно баба и леля съм срещал в западните родопи интересно ми е дали се срещат и другаде.
-
тейнурка – малка пържена питка
тенкач – тънка питка от пшенично брашно
тетя – леля – сестра на майката (рус. тётя)
топорище – дръжка на брадва
триень - трион
тъдев, тъдева - натам
търганигам – друсам, поклащам
търчам – тичам
тьомбам - дундуркам
тюмбелек, дюмбелек – хлопка, която се слага на овните – има по-нисък и плътен звук
тятя – стоеж или вървеж с клатушкане (на прохождащо дете); прен. вървеж на пиян човек
убавенце – хубавко, хубавичко
урда – съсирено (пресечено) мляко; извара
урдьо – човек, който много се хвали
усосвам - закъсвам
To be continued... ;)
-
фазла – излишен (фазла моабет – излишен разговор)
фасулькина - бобовина
фортома – конопено въже за товарен добитък
фортомар – човек, който обича да послъгва, да преувеличава, да „връзва”
фужгам – пламвам
фуска – кожна пъпка
(х)алам – закачам, безпокоя, тревожа
хайта – разбойник
хърле – сополи
хърльо - сополанко
цадак – цедка; прен. стиснат човек
цикам – рева; крещя; викам силно
цикльо – ревльо; човек, който говори с висок тънък глас
цицор – любопитко; който си вре носа навсякъде
цънкам, цонкам – звъня, дрънкам
църв, цървче – червей, червейче
църница – черна боровинка
To be continued... ;)
-
@ Dim56,
А, че зоми ги сбери врют на адно място, ре.
Да си ни играем да ги троасим нагор`-надол`. :D
-
:)
Avtenti4en dialekt ot s.Zmievo, Smoliansko
http://vbox7.com/play:36b031c0 (http://vbox7.com/play:36b031c0)
Mnogo sladyk diado.... molia, iz4akaite da se zaredi :)
-
Da mnogo sladak dqdo 15 minuti razgovoi i pak nemoja dasi haresa tel za saprugatamu :D
-
“Опълченците на Шипка” - “Шипка баир маскаръ”
агит-пункт - кандармъ кьоше
балерина - сеир баджак ханъма
балетист - дюшеме пич
балетът “Лебедово езеро” от Чайковски - кълчи-баджак “Юрдек гьол”, Чайковски ефенди
баскетболист - Кълчи баджак
бизнесмен - чалъм ефенди
вилица - чатал
алпинист - дувар серсем
алпинист - баир будала
алпинист - баш баир будала
високопланински джентълмен - помак
борец (ама истински, демек спортист по борба) - тепих шашкън
боксерки - развей ташак
гъз глава затрива - анусъ кепере серсемин
великата френска буржоазна революция - коджа франсез фукара кютек
великата френска революция - коджа Франсе патаклама
генеколог - ташак мюфтия
бяло море - биас гьол
запалка - чакмак
cтудент - китап будала
радио-касетофон - сандък гюрунтия
рицар - тенеке бабаит
рицарят на печалния образ - тенеке бабаит, кахър сурат
касетофон - гюбек щайга
касетофон - джангър чекмедже
кмет - купонлъ ефенди
кожено яке - балтон гюрук
курва - калдаръм гювендия
парашутист - чадър бабаит
парашутист - чаршаф будала
манекенка - калдаръм кокона
обедни новини - хабер по икиндия
прозяване - дахъни прахъни
проститутка - калдаръм кокона
пионерски ръководител - йозбаши кармазъ пешкир пичоалар
пионерче - кърмъзъ пешкир пишлеме
полицай - конак чукундур
полицай - балък фуражка
опозиция - курназ сурия
модно ревю - сеир баджак
мутра - еничърлъ бунак
IRON MAIDEN - Тенеке Ханъм
не дръзни дявола - дур базик шаркан бабана сакатлък
Пеле (футболиста-легенда) - кара топсерсем будала
месар - джулан мюфтия
педераст - ханъм ефенди
самурай / нинджа - ориз калпазан
Светни лампата - Бастър копче лампа ападжас
сперма - уй чорба
Сода бикарбонат - Ширин Карнобатлъ (името на съпругата на Ахмед Доган)
събрание - зорлем калабалък
секретарка - бъзикня ханъм
травестит - гьотверен кокона
умирай трудно 2 - зорлен патлъдъ еки
телевизор - сеир чекмедже
телевизор - саир бабана
телевизор - сандък кириз
телевизор - сеир сандък
Windows 98 - Джам-курниз 98
ZORO - кара будала ефенди
електронен часовник - диджитал саатли
Двама се карат трети печели ! - Двама кандърмъ патаклъмъ, трети кяр !
дистанционно - дистанс командъ
Дон Кихот, рицарят на печалния образ - Кихот ефенди, кахър суратлъ бабаит
дъвка “Турбо” - супер чиклет буламлъ
дебел човек - бок толумба
Червено Море - Кърмъзъ Гьол
Черно Море - Кара Гьол
чао-довиждане - гюле-гюле
чорбар - кахр бабана
чорбар - кармаз кахр бабана
червената шапчица - кармазъ каскет
червената шапчица - кърмъзъ калпак (пишлеме),кърмъзъ каскет (пишлеме), кърмъзъ фес (пишлеме), кърмъзъ чалма (пишлеме)
Червеният скорпион 2 - Кармазъ бръмбър еки
mp3 - ем пе юч
Обединена българска банка - Аркадашлъ булгаристан банкасъ
децата нямат спирачки - пишлеме йок контра
децата нямат спирачки (на цигански) - чаве ненайси феродо
компютър - акъл сандък
модно ревю в България - чок балдър баджак сеир (просто българските манекенки са по пищни от западните си колежки)
-
niakoi yako te e izparzalial
-
niakoi yako te e izparzalial
tova ne sa li.............. :-[
-
tova ne sa li.............. :-[
Май само това е вярно :
"децата нямат спирачки (на цигански) - чаве ненайси феродо"
-
;D A TAKA,Mustafa dnes e 01.04 ;D
-
Hacar64-вярна че се посмях ама темата е сериозна и ще те помоля и теб за сериозност щото си мисля че и модераторите ще те помолят за това.А иначе искам да благодаря на dim56 за информацията .
-
@ Dim56,
А, че зоми ги сбери врют на адно място, ре.
Да си ни играем да ги троасим нагор`-надол`. :D
Ми те са ми сбрати, ма пуглявам и нах другине, чи да ни са ...ка бяше... ДУБЪЛИРАТ ;D
-
Намерих интересни думи от Сърница-записани от учителката Надежда Терзиева ето някои от тях - бимбел-див петел биска-гърда брюки-панталоне белевица-червена боровинка в западните родопи се използва и -кокъзе- волютик-мащерка въза-коланче въсеница-гъсеница джугале-ледени висулки желка-коприва лочка-дупка с вода лода-буря олибвам-целувам орфан-орел скитасвам-виждам църница-черница скала-стълба и др. Към съфорумците от западните Родопи имам въпрос кокво означава -ГРАСТАЛ -
-
vonne6nik - bubule4ka mirizlivka
цецoek(sesoek) - komar (sesoymak- sivrisinek)
-
чан – хлопка, която се слага на овцете – има по-висок и ясен звук
чаркам – драсвам, щраквам; пръсвам
чаркинев – нездрав ( с изострени черти) вид
чвърст, цвърст - чевръст
чевре – малка тънка кърпа; носна кърпичка
чепла – която се превзема
чепя се – превземам се
чинче – дървена шейна
чирепка, чиряпка – устата (жена)
чифтелия - непослушник
чочка - перчем
чувам, почуввам – чакам, почаквам
чувия - клин
чуквам се – разбирам си грешката, усещам че съм сгрешил
чукнат – смахнат, луд
шаан - ястреб
шайка - пирон
шалте, шалтия, шилтя - китеник
шанкам, шънкам – ровя се
шаркам – драскам (с нещо за писане)
шарканица - драсканица
шаря – плета или тъка нещо шарено
шенлив – човек в добро настроение, ведър
шикалка - шишарка
шило – кибритена клечка
шлевя – галя
шлева – галеник, „мамино детенце”
юда – буря, хала
ящен – с добър апетит, лаком
ядево, ядиво – нещо за ядене
яла - ела
To be continued... ;)
-
. Възражение: Тези думи са дошли в българския език от турския език. много голяма част от посочените думи в раздела са от арабски или персийски произход
Аба ж. 1. Дебел вълнен плат; шаяк 2. Връхна мъжка дреха от същия плат aba арабски произход
Абдал м. разг. Глупак aptal арабски произход
Аванта ж. разг. Облага, придобита без влагане на труд и средства; без заслуги, по нечестен път avanta италиански произход - avanti
Авджия м.разг. Ловец avcı тур. av - лов
Авер м. разг. Другар; приятел havari арабски произход
Ага м. истор. 1.Звание на военачалник в Османската империя; 2.Почетно звание за виден турски гражданин в България (по време на османското владичество)3. господин, господар, ага аğа турски
Адаш м. разг. Съименник adaş тур. от ad - име и daş - другар
Айран м. Мътеница; напитка от кисело мляко, разредено с вода (и подсолено) ayran турски
Айде (хайде)
Акран м. разг. остар. Връстник akran арабски
Ак бял, бяло
Акъл м. разг. Ум; разум akıl арабски
Ангария истор.; остар.нареч. 1. Принудителна, неплатена работа по време на османското владичество; 2. Безплатно, по принуда angarya гръцки - angarye
Антерия ж. истор. Широка горна дреха (може подплатена); кафтан entari арабски
Апап м. разг. Приятел; другар ahbap турски
Апаш Разбойник
Арабия (понякога Харабия) м. разг. Добър човек; добряк harabî арабски
Аркадаш м.разг. остар. Другар; побратим arkadaş тур. от arka - опора
Армаган м.разг. остар. Подарък armağan турски
Аршин м. остар. 1. Мярка за дължина, равна на 68 см. (съществува и руски аршин - 71 см.); 2. Линия за измерване с тази дължина arşın арабски arş - лакът
Аскер м. разг. остар. Войник (войска) asker арабски
Аслан м. остар. Лъв aslan или arslan турски
Ат м. разг. Добре гледан кон; жребец at турски at-кон
Ата м. разг. баща; прародител;прадядо ata турски
Аферим междум. Браво,бе! Aferin!
Ахмак м.разг. Груб израз за глупак ahmak арабски
Àшколсун междум. Браво; отлично aşkolsun турски
Б
Бабаит м. разг. Който се представя за силен и способен да се справи физически с всеки; склонен към саморазправа човек babayiğit турски
Бадева нареч. Даром; обикновено - напразно дадено нещо; на вятъра bâd âver персийски от bâd - вятър, âverden - донасям => "донесен от вятъра"
Байгън нареч. дотяга ми; става ми прекалено сладко baygın турски - капнал , безсвестен
Байрàк м. разг. Знаме bayrak турски
Байрактар м.; прен. Знаменосец; Водач bayraktar турски
Бакии мн. разг. Неизплатени дългове; заплетени, несвършени работи bakiye арабски, "нещо останало (за връщане)"
Бактисвам гл. несв. Омръзва ми; изморил съм се bıkmak турски
Бакшиш м.разг. Неголяма сума пари дадена над официалната цена като подарък bahşiş персийки - "подарък"
Бакър м. 1. Металът мед; 2. Метален съд с широко гърло и по-голямо дъно от мед bakır турски
Балтия ж.диал. Брадва; секира balta турски
Барабар нареч. Заедно; редом beraber персийски
Барут м. Взривно вещество barut турски < арабски < гръцки, barut < barud < pyritis (от pyr- огън)
Бастисвам гл. несв. Нападам неочаквано и ограбвам bastı турски, basmak - настъпвам
Батак м.разг. Блато; Кално, заблатено място; тиня; безизходица, затруднено положение (преносно) batak турски
Бахча ж. остар. Зеленчукова градина bahçe персийски от baġ - градина/лозе + умалителната наставката "çe"
Баш прил. неизм. 1. Главен; първи в ерархия; 2. Точно baş турски
Башибозук м. истор. Войник от нередовна турска войска в периода 18 - 19 век, свирепи и произволни жестокости başıbozuk турски от baş-глава и bozuk-развален
Бая нареч. разг. Доста; немалко baya турски
Беглик м. истор. Данък в натура за феодалния владетел, след освобождението - данък за овце и кози beylik турски
Безистен м. Голяма сграда със сводове и магазини bezesten турски
Бей' м. истор. Титла на владетел, военен или едър земевладелец в Османската империя bey ' турски
Бекяр/Бекярин м. разг. Неженен мъж, който живее сам bekâr арабски
Беля ж. Пакост, неприятност, беда belâ ар.
Берберин м. остар. Бръснар berber италиански, barbiere - бръснар, barba - брада
Берекет м. разг. Плодородие, изобилие bereket арабски о baraha - божия благословия
Бин ж. хиляда bin тур.
Бир м. един bir тур.
Битпазар м. Пазар за стари вещи bitpazarı тур. bit - въшка
Бичкия ж. Ръчен трион тур.
Биз ние biz тур.
Биз бизе между нас biz bize тур.
Боаз м. диал. Планински проход; дефиле;теснина boğaz тур.
Боздуган м. Оръжие използвано в миналото (желязна топка с шипове на къса дръжка) bozdoğan тур.
Бой м.разг. Ръст; височина boy тур.
Борса ж. Специален пазар за сделки (ценни книжа, стоки и др.) borsa италиански
Борч м. разг. Паричен дълг borç тур.
Бостан м. Място засято с дини и пъпеши bostan перс. от bp-stan — градинка
Бостанджия м. 1. Човек, който отглежда дини и пъпеши; 2. Охранител на султана във феодална Турция bostancı тур.
Бохча ж. разг. диал. Парче плат за пренос на багаж; вързоп; покривка bohça тур.
Бошлаф м. разг. Празни приказки boş lâf тур.
Бракма ж. разг. Раздрънкан предмет, пред счупване bırakma тур.
Будала ж. м. разг. Глупак budala ар.
Буламач м.разг. Безвкусно ястие bulamaç тур. (тесто)
В
Вакъф м. истор. Недвижим имот на религиозна институциа в Османска империя; Фондация. vâkıf ар.
Валия м. Управител на вилает в Турция vali ар.
Везир м. Министър, висш административен служител в мюсюлманските държави vezir ар.
Вересия ж. разг. Покупка на вещ на доверие (с обещание за плащане) veresi тур.
Вилает м. Административно-териториална единица в Османската империя vilâyet ар.
Г
Гьонсуратнахален човек
Гавазин м.остар. Въоръжен охранител на консулство, обикновено в съответната народна носия kavas ар.
Гайтан м. Изплетен от конци шнур за украса на народна носия gaytan тур.
Геврек м. Закуска от варено и изпечено тесто gevrek,simit тур.
Гемия ж. Вид кораб с платна gemi тур.
Герен м. диал. 1. Ниско място край река; 2. Поляна край село geren тур.
Гидия м.разг. Момък с буен нрав gidi тур. - сводник
Гьобек м. Характерен елемент от ориенталски танц (подхвърляне на корема) göbek тур. - пъп
Гьол м. разг. Голяма локва göl тур. - езеро
Гюл м. диал. Роза; трендафил gül перс. - цвете
Гюле/Гюлле ср. 1. Желязна топка изтрелвана с оръжието топ; 2. Спортен уред gülle перс. - топка
Гюме ср. Скривалище за ловци на птици, обикновено край вода güme тур.
Гюрук м. Сгъваем покрив на кола; файтон körük тур.
Гюрултия ж. разг. Врява, глъчка gürültü тур.
Гяур м. Неверник при мюсюлманите gâvur ар. kafir - нерелигиозен, немюсюлманин
Д
Далавера ж. разг. Непочтена сделка; измама dalavere тур.
Дангалак м. разг. Високо и слабо момче (мъж) dangalak тур.
Дàра (тара) ж. Отстъпка dara ит. - tara
Дарàк м. Машина или ръчен уред за влачене на вълна и памук tarak тур.
Даул м. диал. Тъпан davul тур.
Дели прил. Луд (добавя се към собствени имена) deli тур.
Денк м. Голям стегнат вързоп/багаж denk перс.
Дервиш м. Мюсюлмански странстващ монах derviş перс.
Дередже ср. разг. Състояние в момента (обикновено лошо) derece ар.
Дерт м. разг. Тревога;грижа; неприятност dert перс от dart - мъка
Джам м. разг. остар. Стъкло; прозорец cam перс. от ğam - чаша
Джамал м. Вид зидана, стайна печка camal тур.
Джамал м. Игра с маски подобна на карнавал camala тур.
Джамбазин м. разг. 1. Търговец на добитък; 2. Циркаджия cambaz перс.
Джамия ж. Мюсюлмански храм cami ар. от ğami
Джелатин м. Палач; жесток човек cellât ар.
Джелепин м. истор. Търговец на животни за клане celep ар.
Джендем м. Затънтено място cehennem ар.
Джибри мн. Остатъка от изстискано грозде (за варене на ракия) cibre тур.
Джин м. диал. Демон; дух cin ар.
Джинс м. Род; потекло cins ар.
Джудже
Диарбекир м. собств. прен. 1. Град в Турция; 2. Далечно, затънтено и мрачно място diyarbakır тур.
Диван м. 1. Съвещателен орган в Султанска Турция; 2. Канапе divan перс
Дирек м. разг. Подпорна греда direk тур.
Доган м. диал. Сокол doğan тур.
Думан м. диал. Мъгла; дим; вдигане на пушилка във въздуха duman тур.
Душманин м.разг. Враг; неприятел duşman перс.
Дюкян м. разг. остар. 1. Цепка на панталон с копчета; 2. Занаятчийска работилница dükkân ар.
Дюлгер м. разг. Строител; зидар dülger перс.
Дюс прил. неизм. разг. Равен; еднакъв düz тур.
Дюстабан м. разг. Плоско стъпало düztaban тур. taban - ходило
Дюшек
Е
Ербап прил. неизм. разг. Способен; оправен erbap ар.
Еснаф м. 1. Исторически - организация на занаятите по места; 2. неодобрително - Духовно ограничен човек esnaf ар.
Ефенди м. истор. Обръщение подобно на господин в Османска империя efendi тур.
Еш м. разг. остар. Всяка от частите на един чифт eş тур. Съпруг/а, Всяка от частите на един чифт
евала браво
З
Занаят м. Професионално осъществявана дейност за ръчно изработване на изделия; професия zanaat ар.
Зандан м. остар. преносно 1. Затвор; тъмница; 2. Тъмно, студено и потискащо помещение или сграда zından перс.
Заптие ср. истор. Турски стражар преди Освобождението zaptiye ар.
Зарар м. разг. Загуба; вреда; щета zarar ар.
Зарзават м. зеленчук турски
Зевзек м. разг. Човек, който се шегува и развлича на гърба на другите zevzek тур.
Зехтин м. Мазнина добивана от маслини zeytin тур.
Зор м. разг. Труд
Зулум м. разг. Пакост; обир; безчинство zulüm ар.
Зурна ж. Дървен духов инструмент zurna перс.
Зян м. разг. Загуба, съсъпване ziyan перс.
зорна-насила
зорлем насила
Зюмбюл
и
имамбаялдъ Ястие от патладжани и чушки imambayidi тур.
иширет таен знак, превартелно уговорен; парола isaret тур.
й
йок няма
] К
кале - крепост, укрепление, форт
карашик - смесено, размесено
калабалък - тълпа, блъсканица, множество
курдисвам - слагам, нагласям, настройвам
кач - колко
казъм - момиче
кара - черен, черно [използва се и прабългарската форма "кара" което значи МНОГО , не е извесно дали турската дума "кара" не е имала за първоизточник прабългарската]
кармъз - червен, червено
катил - убиец
кая - скала
келепир - полза, изгода
кючюк - малък
kяр - печалба
кирия -
кандардисвам - уговарям, убеждавам, скланям
курназ - дързък, уверен
Л
лакардия - забавна история по-скоро думата е лакЪрдия
М
масраф разходи Да си надвиеш на масрафа -да имаш пари
Мекере протеже Тоя е мекере на Кмета.
муфта без пари
муфтаджия
Н
натаманявам намествам, оправям турски произход - tamam, tamamlamak
Р
Рахат - спокоен безгрижен
рушвет - подкуп
резил - срам, позор
С
сабахле сутрин, утро
севда любов
сайде само Тука има сайде куфари!
сабайгън до писване Ще чакам тука до сабайгънта, друг път!
Т
Тапигьоз безогледен, нечувствителен човек
таман тъкмо, точно
Тамам Добре,ок
таушан заек. В топоними като "Таушан тепе"
У
узун - висок
Уйдурдисвам - намествам нещо, както искам
Уйдурма - нагласена работа
Уйдисвам - угаждам на някого,правя това което иска
Ф
фукара мизерник, нещастник
филджан чаша без дръжка за пиене на кафе
Х
Хабер м. вест haber тур. - известие, новина
хава - Как е хавата? Как е
хаимана - нехранимайко
хал положение Виж на какъв хал сме
ханъм жена, госпожа, туркиня
халал Халал да му е -от мен да мине, давам му го
хептен (ептен) съвсем Тоя ептен се оля!
хич изобщо Хич не си и помисляй!
хисар - крепост
Хюмне - педераст
Ц
Ч
Чай- cai
чакмак- запалка
чаршаф -carsav
чадър- semsie
чекмедже- cekmece
чешма- cesme
чорап -corap
чам -иглолистно дърво,,cam
черчеве- рамка на прозорец,,
чорба- супа, corba
чорбаджия едър селски собственик; военен ранг на командир в еничарски корпус в Отоманската империя, приблизително равен на полковник, командир на Орта.
"чок еша" - мн0г0 д0бре
Я
Яваш-яваш - кротко, спокойно Карай каруцата яваш-яваш.бавно Яморлук кожух
-
havallar , persiiskoto i turskoto vlianie varhu govora ni e goliam.Blagodarq ti za tezi interesni dumi koito sme gi pozabravili ili pak kakto nqkoi tuka se praviat 4e ne sashtestvuvat.Istina e 4e dokato na balkanite sa se obli4ali v ov4i koji, v blizkia Iztok sred arabite, persiicite i turcite e imalo 4arshafi,dyusheci, yurgani.Vsashtnost parvata armia v sveta koqto e bila s pantaloni e bila Persiiskata.
koito ne vqrva nekjada vidi filma - ¨300¨
-
Темата май беше за старинни думи в говора на помаците а не за чуждици а колкото за овчите кожи прочети малко повече- примерно ПЪТУВАНЕТО НА ИБН ФАДЛАН до Волжка България там той пише за омазнени овчи кожуси които е видял по пътя за тази страна.
-
ves.K ,тези думи не се ли използуват,те са на повече от 100г и също са старинни.
-
Явно имаме различно виждане и натоварваме термина -старинни-с различно съдържание или много добре го разбираш но ......
-
Яморлук кожух-
dumata ne ozna4ava kojuh a dreha koyato predpazva ot dajd (yağmur - ot turski dajd)
-
havallar, виж хубаво заглавието на темата - то е достатъчно ясно. Този списък, който си постнал, е набор от чуждици в българския език с турски или персийски произход. Използват се в цяла България, в частност и от помаците. По същата логика мога да взема един речник на чуждите думи в българския език и да поствм тук думи с гръцки, руски и какъв ли не произход ;). Съвсем естествено е в говора ни да има голям брой турски думи - живели сме векове в тази империя. По-интересното е, че изглежда при помаците думите имат "по-дълъг живот", т.е. говорим на по-консервативен език, благодарение на което има толкова много запазени стари думи. Един пример - "картоф" при нас се нарича "патак", "патато" и болшинството мислят, че това е диалектна, стара дума. А тя е просто от оригиналната дума на картофа на някои западни езици - "potato" (англ.), "patata" (исп.). (Доколкото знам, картофите навлизат в Родопите около средата на 19 в.).
-
havallar, виж хубаво заглавието на темата - то е достатъчно ясно. Този списък, който си постнал, е набор от чуждици в българския език с турски или персийски произход. Използват се в цяла България, в частност и от помаците. По същата логика мога да взема един речник на чуждите думи в българския език и да поствм тук думи с гръцки, руски и какъв ли не произход ;). Съвсем естествено е в говора ни да има голям брой турски думи - живели сме векове в тази империя. По-интересното е, че изглежда при помаците думите имат "по-дълъг живот", т.е. говорим на по-консервативен език, благодарение на което има толкова много запазени стари думи. Един пример - "картоф" при нас се нарича "патак", "патато" и болшинството мислят, че това е диалектна, стара дума. А тя е просто от оригиналната дума на картофа на някои западни езици - "potato" (англ.), "patata" (исп.). (Доколкото знам, картофите навлизат в Родопите около средата на 19 в.).
До някъде си прав,но и езика както и обичаите нямат точни географски граници.Даже диалекта в родопите прилича и на руския език -има мн. руски думи.Колебая се дали маже да ги наречем само чуждициНама да споря.Не съм специалист в тая област.
-
vsichki dumi koito sa spomenati tuk se ispolzvat isega v selata kochan i vaklinovo
-
Чудно, давайте в този ред, все български думи от цялото езиково землище. Е ,поздравления от мен.
кьоше /тр/- ъгъл
оджак/тр/- огнище
баджа /тр/- пещ
ромоня- говоря тихо
Ето и ние ги ползваме ама сме далече от вас, та виждате ли колко сме си близки?
ne se barkai tezi sa turski dumi
-
Пенджер не е ли влашка? Баба ми я ползваше, както и фъркулица за вилица.
pendjer e turska
-
pendjer e turska
-така знам и аз че е турска.
-
А аз като влашка. Баба ми я употребяваше.
-
андавалия – тъп, глупав човек
ардъч - ела
байгън, байгънево – прилошаване, призляване
балтак - брадва
баялдисва ми – призлява ми; става ми тежко на стомаха
беленига – висок (най-често за юноша, младеж)
берден – рязко, изведнъж
бетно – лошо; мръсно; грозно
бизкя, бискя – бозка, женска гърда
бизея – бозая
бизьок - сукалче
благо – сладко
блачко - сладичко
бойдан-боя – отгоре до долу; открай докрай
болашик – който много цапа
бриша (се) – бърша (се)
брисачка – кърпа за бърсане
буджак, бужек – ложе, легло
бундалест, бандалест – с дебели крака
бъзгунь - сръдльо
бъзуникам - бръмча
бъзя се – дразня се, сърдя се
бърже, бържко – бързо, бързичко
бъхта – бия
To be continued... :D
-
чурилка - цицина на главата
-
EЙ, брей администрацията, кой ми махна "Аватара"? Абе, то "К-ДС"-то, къде ли не се набърка!!! :o
-
Извинения, това не беше за тази тема! За друга е "оплаквания"-та, но излезна и се активира доста късно!
-
варенясвам - развалям
вешки - вежди
влюден - способен
влютнат - вкиснат
враг – дявол, нечиста сила
врить, вритченка, вруть - всички
възбърце – нагоре, нанагорнище
върга - цицина
гаджуль – тояга с желязна кука на върха
гаджук – куче с отрязана опашка
галагонки – зелени, незрели плодове
гардаре – собственици на овце в общо стадо
гирас – боклук; мръсен, неопрятен човек
градя – зидам; правя
гром – гръмотевица (рус. гром)
гропал – гол
гългачам – закачам, дразня някого
гърдене – пръхтене( на кон); котешко мъркане
гюсь – гърди
To be continued... ;)
-
джаба – безплатно
джабала - врява
джапар – босоног
джаскам (се) – удрям (се) внезапно, рязко
джигъл, джигла – разголен(а) от кръста надолу
джугаль – ледена висулка
дзарка – процеп, пролука
дзингаль - джанка
дзипам – ритам
дзоф – дребен, хилав
довадам, дохадам - идвам
довидам - довеждам
докондисвам – обиждам, засягам някого
дребошак – дреболии, ситнеж
дърмон - решето
дьокуни – играчки; лични вещи
епаджак, япаджак – няма що
ешкеле – разгеле, добре че
To be continued... ;)
-
Браво, Браво и поздравления, че почти ги бехме забурили тея думи! :)
-
...
гюсь – гърди
Чии? ;)
-
Абе знаете ли, че има провинция Чеч-Йон в Корея? Де ги видяхте тези кумани, бре? Ми тези думи, където тук ги пишете ги ползват и каурите. Аман бре. Колко от вас знаят украински или са го слушали, та дрънкате врели-некипели? Ми, че той украинският е по средата между полски и руски. Познания от други славянски езици знаете ли? Кумани, иранци, тюркмени, готи, траки - всичко може, ама да е по-далеко от каурите. Хайде стига сте дрънкали глупости. Като давате нещо, давайте и библиография, цитирания и т.н. И не само на български. Че тези кумани ги изкарахте колкото китайския народ. По едно време всемогъщите прабългари ги тикаха къде ли не. Тук пък кумани, печенези. И от няколко думи се правят едни грандомански заключения. Филология, история - фасулска работа, нещо като езика фарси, щото езикът си е фарси, демек лесен. Много последователи на Раковски се навъдиха. Знаете ли, че Одисей е българин и одил да сее. :-). А сега малко по-сериозно, най-устойчивото нещо на един език е граматиката, а не лексиката и фонетика. В последните два дяла всичко може и отвсякъде. Идват, възникват и умират думи. Но граматиката много трудно се поддава на промени. Ай сас здраве и по-полека с голямата лъжица. :-)
-
Aма и ти нещо почна тенденциозно да си изпускаш нервите.
Нов си и е хубаво да премерваш нещата.Имаш написана книга - ОК.
Но бади толерантен към различно мислещите от тебе.
Ти всъщност до сега помогнал ли си на някой твои приятел помак да напише такава книга?
Това е сайт представящ гласът на помаците а не място за наливане на знания по макаренковската система.
-
Мьеде, досега мюсюлманин не се обърнал към мен, дори напротив, аз се обърнах към едно момче от Кочан, но не би. Занимава му се, ама не толкова надълбоко. Никой не си пада по гърча, да се рови. Никой не налага нещо, но не понасям нещо като полунаука, полуистина. Научил нещо, ама не баш докрая - ей така малко плитко. Че кажи ми колко помаци са написали книга? Имам немалко приятели помаци и никой не ме е отделял, нито ме е дамгосвал ние сме помаци, ти си болгаин или каурин. Приятелите не си слагат табелки. И ще ти кажа друго - между самите мюсюлмани има разлики от кой край са. По изписването ти допускам, че не си от Неврокопския край, щото там се обръщат на Мьеде, а не Метка, което е типично от Якоруда на север и до Кърджали. Мюсюлманите в Неврокопско са много по-гостоприемни и по-задушевни. Имам преки наблюдения върху мюсюлмани от Невркопско, Разложко и Велинградско, както и турци от Кърджали и Казанлък, а и Разград. Като душевност неврокопските мюсюлмани много повече се доближават до тези от Централните Родопи, нежели тези, които са на север. Най-малкото това се вижда в словника - в южните части има много повече умалително-гальовни съществителни, напр. бакор 'меден съд' - бакорка 'по-малък меден съд' - бакорчинка 'още по-малък меден съд'. Толерантен не мога да бъда към полунауката, нещо като народна етимология. Има един лаф - голям залък хапни, голяма дума не казвай. И още нещо, един професор беше казал "когато изчетеш два вагона книги, тогава ела да спориш". И е прав, защото това му е професията, с това се занимава всеки ден, а не помежду другото, както правят сума даскали. Знаеш ли на какво дередже заварих децата в това селце? И друго, когато тръгнах, всички къщи в селото искаха да остана за вечерта. Аз останах при хазяина, защото беше първият човек, който ме подслони. Уважението при мюсюлманите е много силно. И съм помогнал с каквото съм могъл на ученици и студенти. И сега да отида, знам как ще ме посрещнат. От Велинград до Годяшево и Црънча има къде да остана, защото имам приятели. :-)
-
Ам ти казоваш че дрънкаме глупости.Ний па не съ мислим за такви, и кво да правим ся , крамола ли ?
Ами нещеме.Имаш собствен блог и си го рекламираш, имаш и книга написана и нея си рекламираш.
Имаш идея за нашия пройзход и него си рекламираш.Чел си млого книги , личи си и тях рекламираш.А па ний кво да рекламираме?
ОО сетих са, ето ти линк на един нашенец които е написал книга - http://www.pomak.eu/board/index.php/topic,731.0.html (http://www.pomak.eu/board/index.php/topic,731.0.html) . Ама знай че и ний знаим как да читеме и сме чели доста книги.
Тва е убаво.
Искам обаче да споделя наблюдението ми върху представяне на твоя интелектуален продукт.
Мисля че това е класика в жанра.
Но не книгата говоря за представянето.
На мене ми са викали като дете и Метка и Медя и Миймет, даже и Метя. В наша диалект няма буквата "х".
Та за представянето.
Ам има един изучен феномен които се казва - гостоприемство.
Мисля че това че за това става въпрос във "История Славяноболгарская" на Паисий.
Значи ти ми идваш на гости.
Големец си от София или другаде.
Примерно не си помак.
После аз заедно с цялата си тайфа ти колим аганце и проготвяме помашка блага баница с овче кисело гъсто млекце
за приядък.
Та ти оставаш смайян от такова гостоприемство.
После казваш - ама вий си сте нашенци, наши ора!
Усмихваш се и почваш да си представяш българската възрожденска литература и я съпоставяш сус славянския ни диалект и уникални традиций.
Даваш някви дребни подарачета на децата ни и сме в кърпа вързани за теренно изследване.
Макар че има някви различия между нас по време на гостоприемството границите на различията изчезват. Потапяш се в интимната обстановка и хоп - след година две доктората е готов.Призхода също ние готов.
Лесно и просто е, даже е и приятно на сичкото одгоре.
А па помаците , тва че имат само един двама писатели историци които са написал някви смешни книжлета - нека да ручат жабетата.
Е тва сме ние приятелию.
-
Човече, аз съм бил не за еднва, две седмици, а за 3 месеца. И знам всички номера. И съм харесвал момиче от селото и знаеше почти цялото село, та момичето се уплаши. Вероятно си от селата на север от Абланица - Дряново или Брезница. Та и туманите съм ви описал. Познавах една от Абланица, бубайко й или найка й беше от Брезница. Та знам що за партизанка беше. Между другото, знаеш много добре как се определят селяните според това кой от кое село е. За абланичани лафът не е особено приятен според вълкоселяни и другите от района. :-)
-
И за да можеш да кажеш еди-каква си дума от какъв произход е трябва да знаеш езици, да се ровиш доста. То не е ей така. Освен английски едва ли знаеш друг. :-)
-
И за да можеш да кажеш еди-каква си дума от какъв произход е трябва да знаеш езици, да се ровиш доста. То не е ей така. Освен английски едва ли знаеш друг. :-)
Ne e nujno da znaesh mlogo ezici za da znaesh sobstvenata si ustna tradiciq na tvoa rod.
-
Еееееееее, значи си много ограничен. Явно си преднамерен. Спорът е излишен. Вземи да видиш това, което си ограничил в себе си и да бъдеш свободен от предразсъдъци. Кофти, не си широко скроен човек.
-
Еееееееее, значи си много ограничен. Явно си преднамерен. Спорът е излишен. Вземи да видиш това, което си ограничил в себе си и да бъдеш свободен от предразсъдъци. Кофти, не си широко скроен човек.
AZ govorq za tvoq rod.
Za moq rod oshte ne e doshlo vreme. Teparva.
-
Моят род си го знам много добре. Нямам страхове, нито предразсъдъци, дори попаднах на един средновековен документ от цар Стефан Урош Милутин, в който е споменато името на селото на баща ми. Знам и фамилното ми име откъде идва и какво означава. И мога да кажа, че диалектът ми е славянски с чуждици, каквито има във всеки диалект. Но е славянски според онези славяни, които образуват българската народност. Спорен е моментът дали тези славяни са дошли през Добруджа или откъм Словакия и Унгария. По съм склонен да приема втората хипотеза въз основа на мои наблюдения върху славянски диалекти в Източна Унгария, Средна Словакия, Моравия и Южна Полша. Предстои ми пътуване до Краков през август/септември :-)
-
Моят род си го знам много добре. Нямам страхове, нито предразсъдъци, дори попаднах на един средновековен документ от цар Стефан Урош Милутин, в който е споменато името на селото на баща ми. Знам и фамилното ми име откъде идва и какво означава. И мога да кажа, че диалектът ми е славянски с чуждици, каквито има във всеки диалект. Но е славянски според онези славяни, които образуват българската народност. Спорен е моментът дали тези славяни са дошли през Добруджа или откъм Словакия и Унгария. По съм склонен да приема втората хипотеза въз основа на мои наблюдения върху славянски диалекти в Източна Унгария, Средна Словакия, Моравия и Южна Полша. Предстои ми пътуване до Краков през август/септември :-)
Има ли нещо общо между Поляците и помаците?
-
А между поляците и полските мишки?
-
А между поляците и полските мишки?
Иди си в чата!
Лъвовете не се бият с мишки.Мишките се бият с мишки.
-
Това за поляците и помаците една стара католишка история, възникнала малко преди 1878 г. Няма никаква връзка, още повече неслучайно думата помак се възприемал и се възприема като обидна. Ако не беше обидна, нямаше да се подскача. Сещам се за един разговор на колегата Баадин Мусов: "Бяхме на нивата и почнах да ора. И викам на магарето: Айде магаре, и ти помак, и аз помак". Та П. Вълков си е доста прав за ахмак-помак, т.е. глупак в поговорката: Ахмак лозе копае, юнак вино пие. Та колегата го извежда от ехо-конструкциите (напр.тангър-мангър, в които вторат дума нищо не значи и започва с лабиал), които ги има в изобилие в турския, т.е. ахмак-пахмак, по-сетне пахмак като х пада и става памак, а както знаем в някои родопски диалекти а се лабиализува, особено в турски заемки, и оттук а минава в о. А това с помъчен, измъчен си е бошлаф работа, щото щеше да има различни форми като мака, мока, мъка и т.н.
-
Иначе Ив. Гълъбов е определил родопските говори от един тип с полските, по-общо лехитската подгрупа. Посочил е, че тези славяни идват на Балканите най-първи. Наистина има немалко общи неща. Аз съм склонен да приема, че българските славяни са смесица от клонове на различни славянски племена, които, придвижвайки се от изток на запад, слизат на юг и влизат в интензивен контакт с траките и оттогава начеват промените в езика им и започва да се отличава от останалите славянски диалекти. Неслучайно, българският език (не само книжовният) най-много се отличава от всички славянски езици.
-
rsrebranov, защо не си отвори нова тема, където да представяш езиковите си знания, книгите си, да гадаеш кой откъде е и пр.? Добре че имаше една по-незатлачена тема - побързахте и нея да я оспамите >:(
Моля модераторите да процедират по правилата - повечето постове по тая тема днес са за темата "Лаф да става"
-
Прочети си още веднъж постовете в тая тема
-
забъхтава ме – задушава ме
загледвам се – забавям се, закъснявам
запенка - спънка
за(х)од - бременност
за(х)одам – карам бременност
избарабявам (се) – сравнявам (се); изравнявам
изнетре – отвътре
изтервам – доглеждам (при правене на нещо)
изчипам се – пъчя се
каба, кабав – подут, подпухнал
кавъртисвам - запържвам
кайдисвам – изчезвам, избягвам
камфузя – карам се (на някого)
канян - рижав
какаф (каф) - какъв
какоф (коф) - какво
кисел – киселец
кичок - репей
коландисвам – съхранявам, пазя, запазвам
копаня - корито
котера – пиростия (метален триножник за съд върху огън)
култуци – покарали нови клонки върху отрязан връх на дърво, тютюн и др.
курдисвам се – пъча се, хваля се
куртулисвам (се) – спасявам (се), отървавам (се)
куртулуш – спасение, отърваване
кутмач – овчарски специалитет от прясно овче мляко
кълче, къльче - глезен
къртос, къртосом – седеж със кръстосани крака
кърцикам - скърцам
кърши - срещу
To be continued... ;)
-
лангюр 'гроздов сок' (Абланица)
-
Nemojeli v kavi4ki ;)
-
Oto4ni 6to e to (Sl)-(Bg)-(G) Tova kakvo e razbrh grad ili selo
Nali ti ne vqrva6e na vsi4ko koeto se pi6e v neta a sega ti si slojil pred nas sa6toto
Copy-Paste ;)
-
;)
-
Molq molq nese zaqvam kazahti 4e neznam mnogo dobre balgarskiq ezik
znam samo kolkoto dane ostana gladna po Balgariq ;)
-
кажете, как да кача снимките? Щото тези дни мога и да забравя за този форум. Имам голям зор с една работа. Сега имам възможност.
Добре би било повечко време да забравиш за този форум. За един ден www.pomak.eu (http://www.pomak.eu) се превърна в блога на Румен Сребранов.
-
Mustafa _b i as sam za ve4e nemoga dago razbiram na kakav dialekt mi pi6e ::)
-
Zdrav i jiv sazdrave
-
Mustafa_b i guess we need to speak languages which are not known by our rsrebranov. it would be to the point. it seems too easy for us to speak other languages at least for most of us ;)
-
За един ден www.pomak.eu (http://www.pomak.eu) се превърна в блога на Румен Сребранов.
Май да...
-
Mustafa_b i guess we need to speak languages which are not known by our rsrebranov. it would be to the point. it seems too easy for us to speak other languages at least for most of us ;)
Türkçe mesela. Fakat bence en doğrusu ona cevap vermemiz daha spam etmesin.
-
Türkçe mesela. Fakat bence en doğrusu ona cevap vermemeyiz daha spam etmesin.
Süpersin ya kendi yazsın kendi cevaplasın :D
-
İyi fikir, kabul ediyorum
-
е, са! Гугъла може да ми преведе нещо на китайски и да го постна, ама...
-
е, са! Гугъла може да ми преведе нещо на китайски и да го постна, ама...
Ami abc, Eto tezi sa novi i nai-novi dumi v govora na pomacite :D
-
Ще ползваме Гугъла за превод додето трае монолога на rsrebranov.
-
Pak i vie as sam cql gogle 6te prevejdam ;)
-
А дали ще ти смогне ЛС кутията ;D
-
Tamam kardeşim türkçe biliyorum!
Temizleyecekler, kolay yok…. ;D
-
"Aide u levo s prostotia"
"Znaesh turski,kolkoto magare voenna muzuka"
"Aman ot prostotia"
"Samo,che shte si ostanete na nivo pomaci"
"Bos v naukata"
Tova e samo chast ot vashia cvetist rechnik g-n "rumen srebranov".
Demonstrirate nivo na izkaz tip"Bai Ganio".Preporachvam Vi da si smenite nika "rsrebranov" s Ganio Somov.Shte vi otiva mnogo na akademichnata titla.
Namirisva mi na komunizam.Mai si ot onzi tip "horica",deto obikaliaha(edno vreme)pomashkite selca i drumi i pisvaha kakvoto im beshe porachano ot milata ni partia(BKP), i posle lesno poluchavaha akademichni titli.Moiat savet kam teb(nepoznati i neizvestni piseteliu)e:
-Proiavi povechko uvajenie kam chujdoto mnenie i ne se opitvai da ni nalagash izkrivenite si vijdania.Ima edna pogovorka v,koiato se kazva:"Ne psuvai na horata maika im, za da ne psuvat tvoiata maika"Lek den ti jelaia ti jelaia g-n............
-
дробень, дробинь – буца, къс от нещо раздробено
дробенче, дробинче – бучка, късче
лахана - зелка
левестар – млада клонка
лезеть - вкус
лепида, лепидка – тънка филийка от нещо (хляб, картоф,…)
летешливо (време) – валежно, дъждовно
лунджа - скитосвам
лъгунка – нещо сладко за залъгване на глада
любване, любене – целувка, целуване
любя - целувам
лют - кисел
малим – мъка, мъчно
малинко, малицинко - мъничко
мандровам - бия
(правя на) мат и маскара – правя на бъзе и коприва
мейдан – мегдан; свободна площ; свободно време
мешкови – нощви (дървено корито за месене и втасване на хляб)
миджа – миджия (група хора, събрани за извършване на селскостопанска работа)
мидже – девер, по-малък брат на съпруга
мрав, мраве – мравка, мравки
мравильник - мравуняк
последак – плацентата, изхвърлена след раждане
сара – ред, редуване
сарадан, сарайле - подред
скитасвам - забелязвам
скълчно – трудно произносимо
с(ъ)пинам - спъвам
спона – късо въже за връзване на предните крака на кон или магаре на свободна паша
съклет – безпокойство
съльмень - охлюв
сюндюк - мръсник
църкам - доя
часко, ческа - довечера
чеп, чепе – клон, клони
чомбра – шамия
чочав - рошав
-
Gelina и ва нашят край се използват много от тези думи ,като месал,барем,мигър,прещемал-месал ,едно и също ,часка,заран -утре,мраве-мравки,тетка,муджо,дайчо,ингя,нинка-майка,бабу-баща,дада-кака,агу-батко,трънка-джанка,чурбъ-супа,кепче-чирпак,тавъ-тиган,джуруляк-има две значения ,едното е прибор за разбъркване като разбивачка а другото е уста,сурат-лице,ушо-ухо,убав, има още но не се сещам в момента ,кат се сетя ще ги напиша, но виждам че някой са същите като в други региони
-
Gelina и ва нашят край се използват много от тези думи ,като месал,барем,мигър,прещемал-месал ,едно и също ,часка,заран -утре,мраве-мравки,тетка,муджо,дайчо,ингя,нинка-майка,бабу-баща,дада-кака,агу-батко,трънка-джанка,чурбъ-супа,кепче-чирпак,тавъ-тиган,джуруляк-има две значения ,едното е прибор за разбъркване като разбивачка а другото е уста,сурат-лице,ушо-ухо,убав, има още но не се сещам в момента ,кат се сетя ще ги напиша, но виждам че някой са същите като в други региони
Moq syvet Fichinka e da si otvorish otdelna tema za vasha dialekt.
I togava shte sravnqvame..
-
Добър съвет Метка но незнам как,май много неща не знам как стават тук
-
Vlez vav staqta za razgovor
4akam te da ti kaja
-
Добре, ficinka, ще е много хубаво да видим какви думи са се запазили сред вас.
Moq syvet Fichinka e da si otvorish otdelna tema za vasha dialekt.
I togava shte sravnqvame..
Метка, не е ли по-добре в тази тема да се събират старинните думи от всички краища, където живеят помаци ;)
-
Много пъти съм казвал,че старинният помашки е съставен от много украински думи.А това потвърждава и пътя на Куманите които живеят близо 300г във земите на Беларусия и Украйна.Аз не зная каква е била една помашка реч преди 1000 г.Бързата асимилация на Куманите между славяните потвърждава мисълта ми че идвайки тук по на юг,куманите са взели много от украинския и беларуския.Ако има такива старинни думи изкарайте ги.
Куманите се заселват основно в Северна България-добруджа(от тези кумани според една теория произлизат Гагаузите и в последствие турците от Делии Ормана,и малка част-един отряд в Македония- Куманово.Печенегите се заселват по време на Цар Борис-2 основно в софийско.
В родопите няма компактно заселване на Кумани,има на Българи-там по време на всички войни се намират така наречения гръбнак на българската войска -Войнушките семейства.Заселени са по времето на Кан Крум-а масово се изселват от там в Отвъд дунавска България полатинчените траки и гърци.
Второ-Кумания се е намирала на територията на съвременна Валахия и Бесарабия-За украинците дето говориш по това време вече са част от Унгария,в последствие в Сеч- Посполита.Донските Казаци са наследници на Българите на Боян-виж Янко Мезепа(рус.Иван Мезепа.(,юн,Ян-нов<сарматски><<руско-иван,българско-ян,гръцко-йоан>>)
Воюнушки семейства се заселват по времето на Цар иван-Асен и в Албания около град Драч,Преспа и т.н.-виж легенди за българите мюсюлмани в Албания.
Затова стига с тези Кумани-ако искаш повече да разбереш почети малко история и виж от къде произлиза името 'БЕЛ'-Белград,Белгород-Белгородская област(Русия) и т.н.
За повече тук.http://protobulgarians.com/ (http://protobulgarians.com/)
-
А ако искате можете да си пишете и със самите българи в поволжието,които са мюсюлмани и не отричат българския си корен. http://bulgarforum.ru/ (http://bulgarforum.ru/)
-
trana-supa ot brashno szaprajka iparcheta loi;inash-vednag;boinash-niakoga;klikam-kazvam;tsikam-krqskam silno;vikam-placha;rive-plache;kopale -izvan brachno dete;opishkvam se-barkam si vokoto bez da iskam;chuknat-chovek koito ot nishto ne razbira;
-
кимбе - печка
кише - ъгъл
мум - свещ
баркадар - качамак
шикер - захар
:)
Аналози в плевенските диалекти
Кимбе-кюмбе
кише-кюше
шикер-шекер
архаизми характерни за плевенско
Прогън-място до селото дето се изхвърля боклука
лъка-поле до селото за пасене на добитък-коне,магарета
кър-поле
катарага-стълба с едно рамо
дръже-остатъчния стръг царевица с шумата
ластуне-остатъчния стръг царевица без шумата
масур/мамул-кочан царевица-зелен с шумата/зрял
какаляшка-кочана без зърната
кръна-безразборно обрязане на дръвчета,храсти
чегара-зарязване на дръвчета и лозя
конощип-попово прасе/рачец
каластирка-мотичка за копаене на пиперови и лукови лехи
пастра-пазя,съхранявам
Рада/фата-работя нещо у дома/правя нещо у дома
любеница-диня
реза-лоза
асма-лозница
характерни гостби-саламура-супа от пиле,чесън и пипер/чушки
ютика-лятна гостба приготвена от счукани домати,печени чушки и чесън или лук-оттук постна-сурова и ютика с пиле
-
a ima li iztochnik za pra-balgarski ezik. obachi za dunavskite pra-balgari.
-
не-има една колона написана на протобългарски с гръцки букви от времето на Омуртак и това е- всичко друго е било унищожено от византийците и османците-има старо-български източници в манастирската света гора,но там е трудно да отидеш,а е и имало пожар в зогравския манастир.
Има колони и каменни плочи из цяла Стара България,но те са написани с руническо писмо,което още не е разчетено-всички автори които се опитват да го преведат са диелетанти и преводите им са им художествено произведение.Сега при разкопките в Крим има доста артефакти на българите,но на руническо писмо.
Основните доказателства за българския език от преди са в московските архиви и само от Волга-на арабица-нашите са на старобългарски с кирилиевото писмо.
Единствените остатъци са в самия български език и са с ирански произход-около 1/3-сегашния български е изцяло на доблетни форми с ирански,славянски,гръцки и турски думи-Някой учени приемат,че думите с ирански произход са някъде 1/3 от българските.
славянски/ирански
красив/хубав
дом/къща
голям/велик и т.н.
ако искаш да узнаеш повече има хубави статий на общо признати български доценти по лингвистика тук:http://protobulgarians.com
-
trana-supa ot brashno szaprajka iparcheta loi;inash-vednag;boinash-niakoga;klikam-kazvam;tsikam-krqskam silno;vikam-placha;rive-plache;kopale -izvan brachno dete;opishkvam se-barkam si vokoto bez da iskam;chuknat-chovek koito ot nishto ne razbira;
В плевенския има също
копале-копеле,но и келеш
тумбак/тумбаци-момче/момчета(казано от друго по голямо дете-ей тумбак я ела на сам)
Плаче-харесвам(Оряхово)(она плаче за тебе-тя те харесва)
Рев-силен плач
инаш-еднъш-веднага
чо фаташ-какво правиш
Фрате-приятел(като брат-нещо като брате)
дечиня-деца
дечиняк-дете
дечко-като дете/гадже
Сакам-искам
пукам-гърмя
чибук-лула
пула-облещвам се,ококорвам се
магарето се пули-магарето ражда
пуленце-магаренце
бибе-гъсе
суек-полски плъх и т.н. има много още думи които са характерни за този диалект-ако заговори някоя доста стара баба немож се разбра що говори ако не си си от тука!
-
Аналози в плевенските диалекти
Кимбе-кюмбе
кише-кюше
шикер-шекер
архаизми характерни за плевенско
Прогън-място до селото дето се изхвърля боклука
лъка-поле до селото за пасене на добитък-коне,магарета
кър-поле
катарага-стълба с едно рамо
дръже-остатъчния стръг царевица с шумата
ластуне-остатъчния стръг царевица без шумата
масур/мамул-кочан царевица-зелен с шумата/зрял
какаляшка-кочана без зърната
кръна-безразборно обрязане на дръвчета,храсти
чегара-зарязване на дръвчета и лозя
конощип-попово прасе/рачец
каластирка-мотичка за копаене на пиперови и лукови лехи
пастра-пазя,съхранявам
Рада/фата-работя нещо у дома/правя нещо у дома
любеница-диня
реза-лоза
асма-лозница
характерни гостби-саламура-супа от пиле,чесън и пипер/чушки
ютика-лятна гостба приготвена от счукани домати,печени чушки и чесън или лук-оттук постна-сурова и ютика с пиле
При нас е абсолютно същото.
-
не-има една колона написана на протобългарски с гръцки букви от времето на Омуртак и това е- всичко друго е било унищожено от византийците и османците.
ok. a za osmantsite imate li dokazatelstvo.
i az vyarvam na drugata teza , koyato kazva , che pra-balgarski ezik e tyurski. no men me interasuva samo ezika.
mersi.
-
знам-но другото характерно за пред балканските говори-нали от там е част от родата на майка ми е заместването на звукът "х" с "й"-например
правих-правий
дойдох,дойдой
станах-станай
Я станай заранта за да ода на къра,но отидей много късно оти она мойта ...
Заран-утре/рано сутринта използва се и сабален като утре-пример Я треба да ставам сабален заранта,а в много случай ако искаш да кажеш много рано-я треба да ставам сабален заранта рано(сабален,заран в някой случай са равностойни-заран=сабален,а в други се припокриват-сабален-утре,заран-рано.
ще ставам сабаленка рано или ще ставам заранка рано или сабален заранта и трите форми се използват,като за много рано се използва-ще ставам сабален заранта рано и още по рано-ще ставам сабален заранта многу рано(вече по първи,втори или трети петли))
-
в момента тюрко-алтайската теория се оспорва-българите са с по малко монголоидни черти да кажем от украинците-а и Неможе самият василевс да воюва с Едно малко чергарско племе-виж излизат много доказателстъва потвърждаващи,че България по време на Еспор-Еспорих(исперих,аспарух зависи от превода) просто се разширява в мизия на запад и на юг до Балкана.Тук има доста публикаций и изледвания на протобългарския език-http://protobulgarians.com.
Второ Антите от които уж произлизат сегашните руси са били сарматски племена,на които славяните по късно били повлияли-пълни глупости-ако видиш картата на аватара ми това е картата на Велика България,не повлияна от политическото влияние на Руснаците да омаловажат ролята на България в етнообразуването им-апокрифна е в русия и за руската наука,но сега се подема от украинците.При разкопките на крепостите на п-в Крим се установи,че венецианските крепости всъщност са по оправени български и,че българските селища там са били повече от 200,а населението им е било повече от това на сега живеещите там Руснаци-демек над 2 мил души.
Да се върнем на теорийте за произхода на българите-основните са две-тюрко-алтайската и иранската,като иранската все повече измества тюркската.
п.с.-Ако искаш дай по някакъв начин мога да тия пратя,за да я разгледаш.или да я кача тук,но незнам как.
-
ok. a za osmantsite imate li dokazatelstvo.
i az vyarvam na drugata teza , koyato kazva , che pra-balgarski ezik e tyurski. no men me interasuva samo ezika.
mersi.
ами от това което съм чел/което няма никаква гаранция че е верно/. Пра българтие са имали засилени контакти(вкли около век зависимост) с различни видове тюрки. Така че дали са говорели ирански с тюркси заемки или обратното е много трудно доказумемо към момента. Малко от вас сигурно знаят но след осовбождението изкуствено се слагат в книжовния български език руски(славянски)/латински заемки за да не изпозлваме толков амного турски думи. Въпреки че нашия език е славянски вероятно преди 100г над 30% от думите са били турски! Още повече една общност с едно съмосъзнание може да говори на 2 езика типичен пример е Ирландия. Там едва 10% от хората говорят някаква версия на стария келтски..., което по никакъв начин не прави останалите 90% англичани..
що се отнася до диалектите. Искам само да споделя че грубо 1/2 от думите ги има в различни диалекти, но не са намерили място в книжовния Български език и за това си мислите че са помашки /родопски/. Но пък другата 1/2 за мен са абсолютна новост, надявам се да са типично ваши а не заемки от езици които не знам/турски, гръцки/
-
@десс моля те не спами темата/а и всикчи останали!/. Ако толкова те интересува темата за произхода на пра-Българите отвориотделна тема, аз също имам какво дакажа/дълбоко се съмянвам че това е място/, но не разводнявай тази.
-
ами от това което съм чел/което няма никаква гаранция че е верно/. Пра българтие са имали засилени контакти(вкли около век зависимост) с различни видове тюрки. Така че дали са говорели ирански с тюркси заемки или обратното е много трудно доказумемо към момента. Малко от вас сигурно знаят но след осовбождението изкуствено се слагат в книжовния български език руски(славянски)/латински заемки за да не изпозлваме толков амного турски думи. Въпреки че нашия език е славянски вероятно преди 100г над 30% от думите са били турски! Още повече една общност с едно съмосъзнание може да говори на 2 езика типичен пример е Ирландия. Там едва 10% от хората говорят някаква версия на стария келтски..., което по никакъв начин не прави останалите 90% англичани..
що се отнася до диалектите. Искам само да споделя че грубо 1/2 от думите ги има в различни диалекти, но не са намерили място в книжовния Български език и за това си мислите че са помашки /родопски/. Но пък другата 1/2 за мен са абсолютна новост, надявам се да са типично ваши а не заемки от езици които не знам/турски, гръцки/
@osoitza, за това което си написал е възможно да бъдеш обект на обиди и обвинения от рода на - вероотстъпник, инородец , национален предател, антибългарин , сепаратист и какво ли не.
Разбира се тези неща не се търпят от админите като обиди , но аз някъде назад в мойте коментари бях писал именно за двуезичието или билингвистичните общества които са съществували като модел на Балканите Не само през Османската империя но и в предишните империй на Балканите включително и средновековната българска държава.
Поради това че сайта е обект на яростни провокаций от активисти на шовинистични доктрини, ние наистина не можем спокойно да разказваме за себе си.
Най често срещания въпрос е какъв е нашия майчин език .
Бъркат се примерно определенията за книжовен, майчин език,офицялен, уличен език и освен това тази манджа се обърква допълнително със разните диалекти на всеки един език.
Формирането и реализирането на националните идей преполага и утвърждаване на
определени националистични "чисти езици', като за база се използва онзи диалект или "език", които е най близък да "майчиния" език на съответните победители , воеводи, комити , партизани или ятаци в съответната империя , където те са водили борби за реализиране на идеята за нация.
Всъщност всяка една балканска идея за нация е нещо което се е развивало непрекъснато след разпада на Османската и Австроунгарските империй.
Което означава и това че и самия език се е развивал като в него са влизали чуждици а искуствено са искарвани от него "турцизми".
След 1912 година , помаците са били репресирани с цел да забравят езиците или диалектите на които да гворят.
Моят прадядо е знаел кам 7 езика.И то се езици от балканските етнически общности - сръбски,турски, гръцки, влашки, албански...
След като са възникнали национални държави, имперският етнически модел не се толерира от националната държава на всяка цена.
Появяват се Фашизма и Комунизма.
- Един бог;
- Една държава;
- Една нация;
- Един език;
- Един народ;
- Един вожд.
Всякакви интересни и уникални етно култури се асимилират и унищожават дори с варварски методи.
Но дали успяха при нас?
Май не.
Защото нямаше да ти го кажа това тука.
поздрави.....
-
Интересни твърдения Метка -кой и къде е репресирал помаците с цел да забравят езика си? ако може малко повече информация, мисля че уточнението ще е интересно.
-
Има един РЕЧНИК НА ЧУЖДИТЕ ДУМИ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК
издание на БАН
Що преди да пускате разни думички и да ги обявявате за такива или онакива не проверите дали ги няма там?
ПП Има и БЪЛГАРСКИ ТЪЛКОВЕН РЕЧНИК ;)
-
Интересни твърдения Метка -кой и къде е репресирал помаците с цел да забравят езика си? ако може малко повече информация, мисля че уточнението ще е интересно.
Писал съм и на други места във форума, нямам време да търся линкове.
Но ще ти кажа накратко :
отзад напред
- тука в сайта онези неовъзродители, които използват агресивен начин на налагане на "правилният граматически" български език на които да пишем тука. Никакъв турски, торбешки македонски или гръцки, да не говорим за "помашки".Подигравки, обиди, заплашване със смърт или обвинения в талибанизъм и сепаратизъм
- преди 1989 година - комунистите възродители и тайната им полиция, като на глава от населението сред нас помаците имаше най голяма концентрация на агенти на ДС/възродители/.Основната идея бе създаването на "единна социалистическа нация"
- преди 1944 до 1912 г. - Дружба "Родина", ВМРО, ВМОРО /като "граждански или политически организаций/
и всички български правителства без исключение през този период които до едно са провеждали непоследователна политика към опазване на културното ни наследство.
Имало е заповед след 1912 година всеки които по нашите села не говори български език, е бил затварян в кочина за едно или няколко денонощия.
-
Има един РЕЧНИК НА ЧУЖДИТЕ ДУМИ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК
издание на БАН
Що преди да пускате разни думички и да ги обявявате за такива или онакива не проверите дали ги няма там?
Що се отнася дали са само помашки или не това не може да знае всеки и се изисква дълбока лингвистична подготовка, която няма никой тук .
ПП Има и БЪЛГАРСКИ ТЪЛКОВЕН РЕЧНИК ;)
@Петер, провери първо заглавието на темата. Там не пише уникални думи ...
пише старинни. Аз в това влагам думи които не са в книжовния български език.
@метка, който го е страх от мечки да не ходи в гората. От друга страна мога да докажа всичко което съм писал. Темата която подхванах а ти се закачи за нея - формиране на национално чувство, зависмост от езика и реглията за формиране на национално чувство, едно или многонационални държави и т. н. живо ме интересува, но не знам до колко съответства за форума така че ако прецениш постни отделна тема.
-
Незабравайте,че османо турския е систавен от 70% персийски и арабски заемки и 30% тюрски.При реформата арабските и персийските думи се заменят с Новобразувани тюрски,латински или френски-има доста статий и на тази тема.
п.с.Аз бях помолен да дам информация за прабългарския език.И мисля ,че бях изчерпателен.
-
ами от това което съм чел/което няма никаква гаранция че е верно/. Пра българтие са имали засилени контакти(вкли около век зависимост) с различни видове тюрки. Така че дали са говорели ирански с тюркси заемки или обратното е много трудно доказумемо към момента. Малко от вас сигурно знаят но след осовбождението изкуствено се слагат в книжовния български език руски(славянски)/латински заемки за да не изпозлваме толков амного турски думи. Въпреки че нашия език е славянски вероятно преди 100г над 30% от думите са били турски! Още повече една общност с едно съмосъзнание може да говори на 2 езика типичен пример е Ирландия. Там едва 10% от хората говорят някаква версия на стария келтски..., което по никакъв начин не прави останалите 90% англичани..
що се отнася до диалектите. Искам само да споделя че грубо 1/2 от думите ги има в различни диалекти, но не са намерили място в книжовния Български език и за това си мислите че са помашки /родопски/. Но пък другата 1/2 за мен са абсолютна новост, надявам се да са типично ваши а не заемки от езици които не знам/турски, гръцки/
Никой не отрича връзката на българите и тюркските народи особенно с кипчатските тюрки-кумани,полтавци,печенеги,тюркюти.
Съжалявам,но съм дал пример с думата "геран"-там ще разбереш-че не е гръцка заемка-а гърците я взимат от нас-в Мизия гърци не е имало въобще.(незабравяй,че във Византия официален гръцки става късно,по времето на Аспарух е Латинският-и Византия отдавна е истласкана от българите от тези краища),незабравяй,че във Влашко официален език до 1822г е българския -ще ти дам няколко аналога между съвремения Румънски език,българските диалекти от северната част на плевенско(оряхово,никопол) и Българския книжовен език
румънски/български диалект-книжовен
фаче/фатам-хващам
че/чо,шо(сф),ко(сз),к'во-какво
приятен/приятел
фрате/фрате(брате)-братко
свършит/свърших и т.н.
пример.-че фаче/чо фаташ/шо фаташ/ко фаташ(хващаш)-какво правиш
Има много примери на влиянието на Българския език към съседните езици,но това е дискусия за друга тема.
-
Ама Метка, помаците говорят на такъв език, че не е било необходимо това с кочините впрочем може и да е имало такива неща, но в други държави да не ги назовавам.
Ти Метка, немой да плюеш само по България ,оти в случая нема логика.
-
@Петер, провери първо заглавието на темата. Там не пише уникални думи ...
пише старинни. Аз в това влагам думи които не са в книжовния български език.
Ами речниците са книжни и следователно са част от книжовния български език. ;D
И нали старинните и уж уникалните думи ако са написани на книга стават книжовни ...
Та това ми е идеята:
Ако някой претендира че едикоя си дума е едикаква си, да провери първо дали не е книжовна. ;D
-
румънски/български диалект-книжовен
фаче/фатам-хващам
...
фрате/фрате(брате)-братко
Има много примери на влиянието на Българския език към съседните езици,но това е дискусия за друга тема.
Определено горните примери са доказателство за влиянието на българския не само върху съседните, но и върху далечни езици
х(ф)ащам - face - fare(it) faire (fr) - Базов глагол в тези езици нещо като английското 'do'. Може би този преход е повлиян от прокудените български богомили-катари.
брате - фрате - fratello (it) - fraire, fraternite (fr) - братство. Явно след катарите има доста голям празен времеви отрязък (може би тук имат пръст техните наследници - розенкройцери и масони), но бих предположил, че ако не целия то поне третинката на прочутото - liberte, egalite, fraternite (свобода, равенство, братство) от 1789год е с нашенски, български, корени.
-
И нали старинните и уж уникалните думи ако са написани на книга стават книжовни ...
Та това ми е идеята:
Ако някой претендира че едикоя си дума е едикаква си, да провери първо дали не е книжовна. ;D
PETER, тук вече преиграваш - или се включваш само да става лаф ;)
Една псувня, написана на книга, става ли книжовна дума, т.е. част от книжовния език?
Заглавието на темата си е много точно.
Става въпрос за използвани все още думи, които освен че не попадат в книжовния или литературния или както искаш го наречи език, но и в разговорния език в другите български области.
-
Определено горните примери са доказателство за влиянието на българския не само върху съседните, но и върху далечни езици
х(ф)ащам - face - fare(it) faire (fr) - Базов глагол в тези езици нещо като английското 'do'. Може би този преход е повлиян от прокудените български богомили-катари.
брате - фрате - fratello (it) - fraire, fraternite (fr) - братство. Явно след катарите има доста голям празен времеви отрязък (може би тук имат пръст техните наследници - розенкройцери и масони), но бих предположил, че ако не целия то поне третинката на прочутото - liberte, egalite, fraternite (свобода, равенство, братство) от 1789год е с нашенски, български, корени.
Незабравай,че най-малко 3 000 000 италианци според изследователи са потомците на Българите на Алцек в Италия(незабравай,че италианците до идването на българите не са имали струнни инструменти(с изключение на арфата и че т.нар. трабадури идват точно от населените с българи земи-булгарията,тамбурата,гъдулката са основа на останалите струнни инструменти във Европа)Има доста Български топоними в Италия,Франция и Испания.Има един изсточник(някакво житие от френски манастир)-трябва да питам един приятел от Татарстан-където се пише за борба между българин и авар за престола на Кастилия и ,че българина печели и мести столицата в гр.Бургос(направи аналогия с град Бургас).<<Второ населението на част от кастилия се нарича бурги(преминаване л-р и обратно-бурги-булги-незабравай ,че втората част в сегашното ни име е 'ари'-демек народ.>>
И Бургос е доста време столица на Испанската Империя по късно.
Сега се знае,че в Испания и Франция е имало Алански царства-но все още не се признава,че може да са били български.
За последната крепост на Катаризма-да тя наистина е в Испания и също има много голямо влияние-незабравай,че катарите във Франция се наричат и Калояни.
-
Старинните думи са се запазили при нас помаците, понеже сме по-затворена социална група. Това не е основание да се претендира за създаването на някакъв нов език.
Да прав си.
-
Ами речниците са книжни и следователно са част от книжовния български език. ;D
И нали старинните и уж уникалните думи ако са написани на книга стават книжовни ...
Та това ми е идеята:
Ако някой претендира че едикоя си дума е едикаква си, да провери първо дали не е книжовна. ;D
Какалашка е книжовна,но не се знае в по голямата част на България.
-
тезгере - сковани дьски за изхвьрляне на оборска тор
-
Тарга – тезгере – широка дъска със странични дръжки за носене на товар от двама
-
Тарга – тезгере – широка дъска със странични дръжки за носене на товар от двама
Тезгере-тескере(паспорт,бележник)
-
кина,за кина,ни кина/какво,защо,нищо/-освин в някой помашки села някой да ги е чевал да ги използват християните?
-
шафладисова - пелтечи
гуде - прасе
-
пететка-чехла
калевра-терлица
чембер-кърпа
еглок-хавлиена,или от друга материя кърпа
шудра-скъсана дреха
-
кина,за кина,ни кина/какво,защо,нищо/-освин в някой помашки села някой да ги е чевал да ги използват християните?
(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fimg694.imageshack.us%2Fimg694%2F6608%2Fclipboard01sn.png&hash=3d08aef9b5e6a4a1096472f0b0a63456bf32adfd)
...
(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fimg694.imageshack.us%2Fimg694%2F1192%2Fclipboard03e.png&hash=f2deabb8fa60c6ce5e54d6f42b518b0b60f426fa)
(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fimg109.imageshack.us%2Fimg109%2F1990%2Fclipboard04.png&hash=56b8b486bd791d921c4fda64e96a983c0829fc97)
-
пететка-чехла
калевра-терлица
чембер-кърпа
еглок-хавлиена,или от друга материя кърпа
шудра-скъсана дреха
Пететка е нещо като клапка при нас.
Чембер е е с друго значение-като част от косата-нещо като бритон.
-
кина,за кина,ни кина/какво,защо,нищо/-освин в някой помашки села някой да ги е чевал да ги използват християните?
При християните има -скина демек скъсам
-
- думи за чост от къща :
Сюрмьо-Подвижна греда която се вмъква в отвор в дувара за залостване на портата
пруст-малко коридорче пред вратата на стаята
бухаро-тясно помещение близо до входната врата
мусандра-вграден шкаф
клет-помещение за съхраняване на храни и домакински съдове
-
прочетох доста от посочените думи,за съжаление народа ни е неук. 90% от тях са турски. куманският речник също е тюркски. имах възможност да раборя с него 2 часа. той е написан на латински. за да се направи съществен извод е неоходими да се изследват говорите от компетентни хора знаещи поне три балкански говора и то от основните. иначе касаем да станем за присмех и иронизиране от хората занимаваши се с езици.
помашкия говор има своите особености, речник, граматични категории и пр. разбира се не можем да говорим за чистота на балканските говори без да приемем наличието на богат речников фонд и от останалите говори.по-важно е да не отнасяме една или друга дума без да сме сигурни в произхода и.
-
кина,за кина,ни кина/какво,защо,нищо/-освин в някой помашки села някой да ги е чевал да ги използват християните?
Да, аз съм ги чувал. Така говореше баба ми от с.Жълти бряг, общ. Стамболово, както християните в още няколко близки селища. Акад.Любомир Милетич затова нарича тези няколко селища "кинански села". Има предания, че част от християните в този край са преселници от Родопите. И това е истина - например един мой далечен прадядо, назован Дюлгер Петър, се е заселил в полето, идвайки от родопското село Юглюк (Дарец), сега под водите на яз."Студен кладенец".
Дали този отговор е ок?
-
При мене от майчина страна (с. лакавица) се употребява "кина" . Бащина страна (с. богутево) по често "какво" употребяват. Също така майчина страна "оти" при бащина страна "защо" се използва. Дори когато аз използвам, "защо" майка ми се ядосва :).
-
дояк - биберон
подник - помещение за животни
-
кина,за кина,ни кина/какво,защо,нищо/-освин в някой помашки села някой да ги е чевал да ги използват християните?
Да аз съм ги чувал. В горното течение на Арда и християните и мюсюлманите викат Кана, в други райони на Смолянско е Кина.
Повечето от думите дето сте ги изброили се употребяват в моето село в Еленския Балкан а то не е помашко, нито има помаци.
-
жолва -костенурка -koklummbaa ,кези-прицелва се ,жилка-прашка,борбон,базюьк-вид бръмбари,баруга-локва,бонелка-вилица,чьефте-рови,цотка-пъпка
-
црькам - викам,крещя
црькни - прьсни
джвакам - дьвча
цикам - квича
-
црькам - викам,крещя
црькни - прьсни
джвакам - дьвча
цикам - квича
Тези думи и до днес се използват по нашия край:
църкам - се използва и като , доя , крава или коза.
Макар и старинни те все още са актуални и това не трябва да се приема като нещо 'селско и просто' това си е диалект.
-
джувязда - звезда
цирикам - викам, крещя истерично
папуци - обувки (1:1 като в книжовния румънски език, причислете румънците като чисти помаци)
джвачкя - дъвка
-
джвачка- дъвка на сръбски, виждам помашки корен и при сърбите ;D ;D ;D ;D
-
Папуци е дума която се използва по целияЧЕЧ и източен Пирин,защо ли не вземем да се пишем Румънци?!
-
Trăiască România !!!!!
][/size](https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fupload.wikimedia.org%2Fwikipedia%2Fcommons%2F7%2F73%2FFlag_of_Romania.svg&hash=e63ebe156cd8124faf74f609cf240a6534ba6900)
-
Trăiască România !!!!!
](https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fupload.wikimedia.org%2Fwikipedia%2Fcommons%2F7%2F73%2FFlag_of_Romania.svg&hash=e63ebe156cd8124faf74f609cf240a6534ba6900)
!!!!!!!
-
А в цяла България ползваме гръцката дума ''порта'' що не вземем да се върнем към гръцките си корени ;D ;D ;D ;D
Ελληνική Δημοκρατία
(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.studentsoftheworld.info%2Fsites%2Fcountry%2Fimg%2F23359_Greece_l.jpg&hash=5e77c63bea3ee4bb325348e234656fce5aa2783c)
-
вакло копеле-черноок момък
/ написах тази дума защото днес чух от нашите модерни помаци да се смеят че гръцките помаци използват думата "копеле".Това ми показва колко много ние пригаждаме говора си към съвременния български език,защото в помашкия говор тази дума съвсем не означава извънбрачно родено./
-
А в цяла България ползваме гръцката дума ''порта'' що не вземем да се върнем към гръцките си корени ;D ;D ;D ;D
Ελληνική Δημοκρατία
I oshte ;D
*Stafidi
*Paratiki (losho)
*Triandafili
*Kopela (momche)
*Ela
*Eftini
*Leftara (Mlad chovek)
...
-
А в цяла България ползваме гръцката дума ''порта'' що не вземем да се върнем към гръцките си корени ;D ;D ;D ;D
Сюлейман, думата порта е латинска, а не гръцка и се ползва на територията на цялата Римска Империя. Следователно:
AVE CAESAR!
(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fupload.wikimedia.org%2Fwikipedia%2Fcommons%2F8%2F83%2FVexilloid_of_the_Roman_Empire.svg&hash=3df7f49e8e5bdb85a09b4337a23b52daad88a9e6)
-
бардак-чаша / не стъклена -порцеланова обикнтовено за чай/
/има още много думи на които значението им в нашиея говор е съвсем различно от значението им в кнежовния бългаски език/
-
бардак-чаша / не стъклена -порцеланова обикнтовено за чай/
/има още много думи на които значението им в нашиея говор е съвсем различно от значението им в кнежовния бългаски език/
Бардак е турска дума и значи чаша много често в бьлгарският език бардак се използва за мрьсно или свьрталище на проститутки.
-
бардак-чаша / не стъклена -порцеланова обикнтовено за чай/
/има още много думи на които значението им в нашиея говор е съвсем различно от значението им в кнежовния бългаски език/
Bardak на турски е стъклена чаша, а другите чаши са TAS
-
В Чеч-а много често когато кажеш бардак по-скоро ще те разберат за кутия от нещо консервирано, а не за някъква мръсотия или ''сварталище на проститутки'' ;D , както е на български.
-
пислик-място където са изхвърлени нечистотии в повечето случаи и мръсна вода/ вярва се че там се сабират лоши джинове/
-
В Чеч-а много често когато кажеш бардак по-скоро ще те разберат за кутия от нещо консервирано, а не за някъква мръсотия или ''сварталище на проститутки'' ;D , както е на български.
А в Еленския Балкан бардак се употребва за разхвърляна стая или въобще за нещо разхвърляно и неподредено. "Я виж какъв бардак е станала тая одая бе, бързо да подредиш" :)
-
В Чеч-а много често когато кажеш бардак по-скоро ще те разберат за кутия от нещо консервирано, а не за някъква мръсотия или ''сварталище на проститутки'' ;D , както е на български.
И къде точно в Чеча го разбират така?
-
Най-добре отиди до Годешево, ако ли не в околните села ;D
-
Aз да ви споделя няколко думи от така наречения "бабечански" говор:
дуругаска - сойка
детел - кълвач
тай се - тихо,мълчи
зуница(1) - червена боровинка
зуница(2)- дъга
брусница - черна боровинка
кукни - клекни
косме - коса
нога - крак
-
А в Еленския Балкан бардак се употребва за разхвърляна стая или въобще за нещо разхвърляно и неподредено. "Я виж какъв бардак е станала тая одая бе, бързо да подредиш" :)
Да при нас също се използва в този смисъл, бъркотия - бардак, а също така има едни специфични глинени съдове за вода -барде , бардак, като стомна са с една дупчица на дръжката . :D
-
Да при нас също се използва в този смисъл, бъркотия - бардак, а също така има едни специфични глинени съдове за вода -барде , бардак, като стомна са с една дупчица на дръжката . :D
На тия съдове им викаме бардук :)
-
Най-добре отиди до Годешево, ако ли не в околните села ;D
Потвърдено от извора :) За Годешево е в сила.
Същото (бардак) е слива в Слащен ;D
-
Ama za Elenskiq balkan ne e potvirden barduka.
-
В Кочан е бърдук,бърдуче.
Има и друго название-каличка,произлиза от кал.
-
Ama za Elenskiq balkan ne e potvirden barduka.
Макар и рядко в източната част на Еленско думата бърдук се употребява. Дошла е с преселниците от Берковско.
-
Kazah go poneje ne sim go cumal v Merdanq, Zlatarica, Djululnica, Gorsko Novo selo i Rosno, a ako se opotrebqva shte se izpolzva i tam
-
Хюсеин, в тези села диалекта е по друг от нашия и е подобен на диалекта в самия град Елена. А по нашите села се говори така наречения бебровски диалект.
-
кочма-сковано дървено приспособление за поставяне на бебета
-
миска - одеколон
гмуцай - мачкай
лахтек - лакьт
-
миска - одеколон
V Arabskiq MiSK v Turskiq ezik MiS(mis gibi) oznachava priqtnq mirizma. E na angliiski e syvsem drugo.
-
Някой да знае какво е "бардило"?
-
кише-ъгъл
оджак-комин
цървено-червено
зоб-зъб
бронзи-устни
цървило-червило
папуце-обувки
шляпки-чехли
диме-шалвари
шерве-забрадка
тюлбе-бяла памучна кърпа
:)
-
Някой да знае какво е "бардило"?
При нас когато се тъче и с краката се натискат едви неща на тях се казва "бардила"
-
пунгя-портмоне ли беше...?
дилав -маша
-
Някой да знае какво е "бардило"?
Бардило при нас казват на дьрвеното приспособление в което се слага цевта с навитата на нея прежда и се използва за прекарване на нишката при тькане на китенци и яши.
-
пунгя-портмоне ли беше...?
дилав -маша
пунгя-по скору е кесийка /пушачите са носели по две пунги затъкнати в пояса.Пунгята е кесийка от мека кожа с връвка.В едната пунгя пушача е слагал тютюна а в другата -прахан,кремък и огниво/
жуздан-портмоне
-
Hat, а тъкането лятно време ли се прави при вас или зимно като се свърши работата по двора?
-
Беглик, очудваш ме. Много ясно че се тъче зимата, когато няма полска работа :)
-
Бардило при нас казват на дьрвеното приспособление в което се слага цевта с навитата на нея прежда и се използва за прекарване на нишката при тькане на китенци и яши.
Благодаря,Hat!
Очаквах отговора от някоя дама,но явно напоследък и в помаклъка не се тъче
Но това е совалка,при нас-сновалка.
-
Бърдило - предполагам, че е производна на бърдо - част на тъкачен стан със зъбци, между които се прокарват нишките на основата.
-
Бърдило - предполагам, че е производна на бърдо - част на тъкачен стан със зъбци, между които се прокарват нишките на основата.
Дали нямаш предвид гребен?
-
Аз го знам бърдо. Логично е да се нарича и гребен.
-
Брусница-боровинка
Зуница-дива ягода
Ухина-хвоина
уснал-заспал
Макя-маика
Борика-бор
Брънди-устни
Люде-хора
-
В Еленско естествените борови гори са голяма рядкост, но и ние казваме на бора- борика, а на факла-борина. Иначе от иглостните при нас в естествен вид се срещат смърч и ела. Именно от елите идва и името на град Елена, което преди се е четяло като Еляна. и до днес една от по старите махали на града са нарича Елова махала.
-
Hat, а тъкането лятно време ли се прави при вас или зимно като се свърши работата по двора?
Беглик основно тькането се прави кьсна есен и зимата но когато работата е по напечена и трябва момата да се оружа бьрзо се слага и лятото да се таче ама това е рядко.Зимата до скоро задьлжително се тьчеше и се правеха по стотина яши и китеници но напоследьк свалиха бройката.По едно време се отвори пазар и доста хора изпродадоха яшите и китениците на добри цени но сега е мьртвило общо взето.
-
Благодаря,Hat!
Очаквах отговора от някоя дама,но явно напоследък и в помаклъка не се тъче
Но това е совалка,при нас-сновалка.
Сновалка при нас викат на едно дьрвено Т- образно приспособление на което се снове преждата за тькане.Бьрдо е едно желязно присобление сьс заоблени краища през което преминават нишките.Бьрдило или совалка е това с цевта дето превинава между двата реда нишки.Всичко това сьм го виждал при мойта майка но сьм позабравил някои неща вече и може да сьм сбьркал нещо без да сьм се консултирал с нея.Имаше едно нещо на което се навиваше боядисаната прежда и се режеха китките за китенците него сьм го забравил как се казваше но ще питам.
-
Брусница-боровинка
Зуница-дива ягода
Ухина-хвоина
уснал-заспал
Макя-маика
Борика-бор
Брънди-устни
Люде-хора
Браво бе всички тези думи все още се използват по Велинградско.
-
Благодаря, Hat
-
Брусница не е ли само червената боровинка?
-
Брусница не е ли само червената боровинка?
Брусница при нас викат само на черната боровинка а червената е коказе.
-
Храстчетата на които растьт боровинките сьответно брусничак и коказак
-
Благодаря, Hat
-
В Еленско естествените борови гори са голяма рядкост, но и ние казваме на бора- борика, а на факла-борина..
Балканджи ,по вашат край расте ли още "сарбигазинка".
-
в нашия край на храстчетата и на черната и на червената боровинка казват "бросника" а плодчетата са :
белевица-червена боровинка
чорневица-черна боровинка
-
В Селча на черните боровинки викат "Каминчета",а на чевените - "бруснига"
-
Балканджи ,по вашат край расте ли още "сарбигазинка".
Не по нашия край расте в голямо количество дрян, от който правим неокастрени тояги и с тях чешем тия дето ги сърби гъзинката ;)
-
Неня-баба
Тета-леля-ср.руското тьотя.
-
Думите ми са дадени от моя приятел Халил Гаджанак от Змеица, ако някой го познава му привадам селяме.
едюл; катми; бизке; яръ; ваза; пизюл; сор; възсор; ставлет; тайка; дженк; мъзгал; ченгал; ширит; корди; кордане; мазон; Кукул - помашки бог, небе; Алайчин - Аллах ичин или заради Аллах.
Пу пате, баталес, цика, сузи, баждар, сулак, кошак, джигут, терлик, мести, пинено, чираг, лисан, калам, мутлака, капула, чирен, бакал, рабош, рабуш, eн, дагма, оракуш, йоз, сюндюрмя, пареница, мущурак, ърт, чоплук, узур, уйгун, чочо, асъл, къшла, пердя, асия, алчак, акран, алай, салмен и писа.
ediul; katmi; bizke; iary; vaza; piziul; sor; vazsor; stavlet; tajka; dzhenk; mazgal; chengal; shirit; kordi; kordane; mazon; Kukul - pomashki bog, nebe; Alajchin - Allah ichin ili zaradi Allah.
Pu pate, batales, cika, suzi, badzhar, sulak, koshak, dzhigut, terlik, mesti, pineno, chirag, lisan, kalam, mutlaka, kapula, chiren, bakal, rabosh, rabush, en, dagma, orakush, joz, siundiurmia, parenica, mushturak, yrt, chopluk, uzur, ujgun, chocho, asyl, kyshla, perdia, asiia, alchak, akran, alaj, salmen i pisa.
Има и още но те по-късно
-
Що ли не вземе някой да копи-пейстне първите страници на тая хубава тема отново за тези, които ги мързи да я прегледат
Така и така се повтарят едни и същи думи по няколко пъти. Въпреки че има и някои нови - благодаря на тези, които са ги представили.
pomak BG, хубаво си изредил тези думи, но по-важно и полезно е и да ги обясниш. Ще се радвам да го направиш.
-
За превода на тези помашки думи трябва да се пита Халил Гаджанак от Змеица. Аз ще се опитам да преведа някой от тях, но не съм сигуруен за точния превод.
едюл- свадбен овен
катми - готварски деликатеси
бизка - цица
яръ - рана или половина от турски
ширит- ориенталски орнаменти по дрехите
Алайчин - Аллах ичин или заради Аллах
пу пате - по пътя
кошак - червения плат който се увивал около кръста
терлик - терлик
мести - кожени са и са предназначени за краката
чираг - чирак може би
лисан - език
калам - молиф
дагма - капка
йоз- най може би
сюндюрмя - угасяваш
мутлака - убезателно
пареница - попара вероятно
чоплук-съд за боклук вероятно
уйгун - удобен
асъл - точно
къшла - къшла
алчак-малък
акран-точен по ръст
салмен-охлов
другите не ги разбирам с точност
-
ves, kumanite govoriat turski dialekt harakteren za Centralnite Rodopi i Ludogorieto i ne sa pomaci. vij "Codex comanikus"A onova za 200 godini e za sakabilite sled pogroma na Almushkoto hanstvo. (960g.)
-
За превода на тези помашки думи трябва да се пита Халил Гаджанак от Змеица. Аз ще се опитам да преведа някой от тях, но не съм сигуруен за точния превод.
...
акран-точен по ръст
...
Благодаря, pomak BG.
Акран не е точен по ръст, а набор по възраст.
За някои думи и аз мога да дам обяснение:
баталест - едър, тромав
цика - вика, крещи
ваза - плетен шнур за връзване
ченгал - вероятно е ченгел
корди, корда - тънка здрава връв; обтегната струна; пример - рибарско влакно
сулак - вероятно е солук, т.е. дъх
пинено - виолетово
капула, къпула - задница
бакал - дървен съд за вода
рабош, рабуш - по принцип е парче дърво, на което се правят резки за отмятане на някакви задължения, вересии
пареница - вид рядка каша от брашно, прави се със запръжка
мущурак - тоалетна
пердя - стена
Някои от думите може би са неправилно записани и са неразбираеми.
Между другото, попитай твоя приятел защо им викат "арите" ;) Интересното е, че и арменците имат обръщение "ара" един към друг.
-
Фортума-дебело въже от вълна
Борми-пръстени
Присалник-престилка
Чупрази-пафти
Хаят-тераса
Одър-коридор
Бурило-висок дървен съд,в който се избива масло
Сахан-съд,купа и т.н.
Крог-голяма,кухненска кръгла дъска
Юненик,чумбер-кърпа за глава
Валта-трева от второ косене(отава)
Варкузун-връв
Врис-извор
Евръ-опак човек
Застук-дървен съд в който се събира масло
Шонкам-търся
Шамак-кал
-
Балканджи ,по вашат край расте ли още "сарбигазинка".
То трябва да е много специално,ага расте само по Еленско ;)
-
То трябва да е много специално,ага расте само по Еленско
Относно въпроса, вече дадох отговор. Ето го:
Не по нашия край расте в голямо количество дрян, от който правим неокастрени тояги и с тях чешем тия дето ги сърби гъзинката
-
Пера-бия
Ортома-въже
Рукам-викам
Тюмбелек-камбанка -чан
-
Вракозунь - дебела врьв
рудань - уред за навиване на цеви при тькане и предене на вьлна
-
Фортума- вид въже,което се завива на самара ;)
Самар- слага се на гърба на използвания добитък- муле,кон,магаре.
Мисир- Царевица.
Капички- Зелен фасул.
Кандуричка- съд
Ирам- в помашките села жените по старите слагат отпред пред себе си,има много различни имена за вида на носията!
Тюмбелек- вид звънец,чан слага се на добитъка.
;) ;) :)
-
Назми тюмбелека е хлопка, а чана си е чан :)
-
тюмбелек -se e formiralo veroiqtno ot turskoto tombul( zakryglena, zakrygleno)
-
малко думи и от моето село:
кош - рокля
кафтан - риза
джа бальвям - ще повърна
парятику - лошо
чим - да
денна - от къде да знам
де зна - не змнам
мущурак - тоалетна
клет - килер
скивале - плява, остатък под сеното
каменчета - черни боровинки
зуници - диви ягоди
-
Назми тюмбелека е хлопка, а чана си е чан
И тюмбелека, и чана са вид звънци.
Чанът е лят, с форма на пресечен конус, широк отвор и издава по-ясен звук.
Тюмбелекът се изковава, има закръглена издута форма, по малък отвор и издава по-глух звук.
-
И тюмбелека, и чана са вид звънци.
Чанът е лят, с форма на пресечен конус, широк отвор и издава по-ясен звук.
Тюмбелекът се изковава, има закръглена издута форма, по малък отвор и издава по-глух звук.
Тюмбелека има вътре една дебела жица дето е езика му- на тоя звънец ние викаме хлопка. А чана вътре име малко чанче което изпълнява функциите на език.
Хлопка:
(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fshop.eac-bg.com%2Fmedia%2Fcatalog%2Fproduct%2F%2Fg%2Fa%2Fgaitan29.jpg&hash=f0d3dea870e7b512f047a01e4617ed773e80bbd6)
чан:
(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2F87.121.7.213%2Fsite_pics%2F163%2F9_1259514519.jpg&hash=3e5e848f2a8ebfee71a98b027325bcbbc03ccf79)
Е ето тука са сложили и хлпоки и чанове за сравнение:
(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fselo.bg%2Fphotos%2Fdata%2Fmedia%2F3%2F4.hlopki_i_chanove.jpg&hash=5094d21fb1ff0ed819263599c0c90484d3f9fa5c)
www.selo.bg (http://www.selo.bg)
http://www.eac-zlatograd.com/bg/home/ (http://www.eac-zlatograd.com/bg/home/)
http://photo-forum.net/en/index.php?APP_ACTION=GALLERY_IMAGE&IMAGE_ID=1223862 (http://photo-forum.net/en/index.php?APP_ACTION=GALLERY_IMAGE&IMAGE_ID=1223862)
-
Ала доде да се сетят хайтите какво е и откъде иде това гласище, Барбата пукнал с тюфечищено право нах тех.
- Тюфечището ревнало като топ. От пукутя и ревутя бърчинана се е потресла, горана се е полюляла, всичко в мъгла потънало. Ага се поразнесла мъглана, Барбата какво да види? Осемдесе души лежали навратени по бърчинана. Дето останали живи, се ройнали едни на една страна, други — на друга. Хубаво ама Барбата и тех не оставил на мира. Наполнил пак тюфечищено и доде да се скрият, избубутел още веднъж и навратил още шест хайти. За един ден изчукал осемдесет и шест хайти. Гробовете и до днеска си са там — едните на Малкото гробе, другите — на Голата бърчина.
[/list]
Синапя по едното чудо се е спасил. Още с първото пукнуване на тюфечищено войводана на хайтите толкова се е уплашил, че като заек се прельоскал през бърчинана и чек в Михалково се е запрел. С него избегали и трийсе-четирийсе хайти. Ага си взел солука - в Михалково, Синапя попитал:
[/list]
— Кой беше тоя чилек, дето тъй ненауздав [**] избубуте? Пък хайтите му рекли:
— Белки го не позна?! Барбата от Лясково!
— Ва-а-й-й-й! То ли беше? Искам да видя това страшно чилечище!
Било колкото било, Синапя се умирил и започнал да гради конаци и кулля - . Ага градил куллята в Алъкьой, поръчил в Лясково да му приготвят 33 стари оки пироне. Лесковските агупте
- ги изковали, ала никой не искал да ги откара в Алъкьой. Хората били наплашени от Синапя, та още ги е било страх да го наближат. Чудили са се, мислили са и пак впрели в Барбата.
[/list]
— Да — съгласил се Барбата, — я ще да однеса пиронете в Алакьой. Пък и Синапя отколе иска да ме види.
* нах — към
солук — дъх
ненауздав — ненадейно
кулля — кули
агуптин — циганин
http://www.promacedonia.org/giliev/bg/bg_02.html (http://www.promacedonia.org/giliev/bg/bg_02.html)
-
http://www.napenalki.com/glossary.html?task=list&glossid=1&letter=All&page=2 (http://www.napenalki.com/glossary.html?task=list&glossid=1&letter=All&page=2)
-
грацмуль - грьклян
фуда - духа
хулав - щурав
цинцур вода сьм - мокьр до кости
-
брей яце гиздав муабет сте сорили ама сака ага врут са сбирете да приказвате некъдешни муабете рукаите и нам младките чи ма налята чабуджик да ви нагодем идин речник ;D ;D ;D
Чесно казано наистина имам речник с 2000 думи но не го разпространявам
-
брей яце гиздав муабет сте сорили ама сака ага врут са сбирете да приказвате некъдешни муабете рукаите и нам младките чи ма налята чабуджик да ви нагодем идин речник ;D ;D ;D
Чесно казано наистина имам речник с 2000 думи но не го разпространявам
Сбирьй, сбирьай жьолтьи альтънье и бисерьи, всь невгьашь шье требувьа да гьи поарчишь и покажьешь на иньсаньа! ;)
-
Сюргюн-.диария
-
бискарник-сутиен ;D ;D ;D
-
Кликам-Казвам.
Вори бре- Иди
Содин- Днес,Bugin..
Сабалем- Утрин
лети дожд- Вали дъжд
скръндза- Стиснат
Мари;'- обръщение към жената
Майшки деца- малки деца
Тцц- Не
Хо- Да :)
-
Скрана - мрьсотия
скранав - мрьсен
джвакам - дьвча
турунджичко - оранжево
-
Макя-Макьо---Майка-Майко
Овое-Този
Воз-Върху
Гром-Гръмотевица
-
Гром порстна нах високана планина, нах високана планина нах Гелскине барчини.
-
Сюргюн-.диария
парчница
-
дженабет-некъпан след полов акт
-
дженабет-некъпан след полов акт
Колко време след акта има за да се изкъпе?
-
дженабет-некъпан след полов акт
При нас на това му викат джунупин.Дженабет го използват повече вьзрастните хора и то в смисьл,като немирник,палавник.
трька - трие
-
При нас на това му викат джунупин.Дженабет го използват повече вьзрастните хора и то в смисьл,като немирник,палавник.
трька - трие
И при нас джанабет се използва за това което казва Хат.
-
И при нас джанабет се използва за това което казва Хат.
А'' мочем ''как се вика по вашенски.
-
А'' мочем ''как се вика по вашенски.
пикая :)
-
келебек-метил
калвун-кука /от здраво гладко издялано дърво се прави калвун за издърпване на сеното в плевнята/
-
келебек - e ot turski i vsyshnost oznachava peperuda.
скръндза- Стиснат ( v osnovata na dumata se krie turskoto съкъ -sıkı ) съкъръндза
-
айван /е - животни
у/ чурум - пропаст, свлачище ..
-
Еце ~ яце ~ йеце : много
Кропу : къс
Kукуда : йюмрук
**Ищаш ли анно кукуда ? ;D
-
kukuda: ipek böceği kozası
http://www.papilat53.com/forum/forum_posts.asp?TID=1059&PID=3888 (http://www.papilat53.com/forum/forum_posts.asp?TID=1059&PID=3888)
Интересно същата дума се използва за пъшкулът на копринената пеперуда(прилича доста на юмрук) от лазите в Турция.
http://bg.tixik.com/kukuda-997874.htm (http://bg.tixik.com/kukuda-997874.htm)
-
kukuda: ipek böceği kozası
http://www.papilat53.com/forum/forum_posts.asp?TID=1059&PID=3888 (http://www.papilat53.com/forum/forum_posts.asp?TID=1059&PID=3888)
Интересно същата дума се използва за пъшкулът на копринената пеперуда(прилича доста на юмрук) от лазите в Турция.
http://bg.tixik.com/kukuda-997874.htm (http://bg.tixik.com/kukuda-997874.htm)
И от българите в някой области на България
-
Dobre taka da e Балканджия
no osnovata na dumata veroiqtno e latinski.
пашкул - cocoon (ang.)
пашкул - κουκούλι (gr.)
-
Dobre taka da e Балканджия
no osnovata na dumata veroiqtno e latinski.
пашкул - cocoon (ang.)
пашкул - κουκούλι (gr.)
Да, и България и Лазите са били в Римската империя, твърде вероятно е думата да е латинска.
-
Дрънка-свири
небо-небе
найда-намеря
немой-недей
-
немой-недей
Hапример:
Нимой халай! то йе детe. Язък бе че ти си гулем чиляк :)
-
po tora moje da e sve4erqvane no dymata tora q ima v grece leksikata i ozna4ava sega
-
Немой е западно българския вариант на източнобългарското - Недей или Неде
-
Кикит дъ ни найдет там секаде има душмани...
Кикит = Недей
-
Преведи
Гльодай да ни се опишкаш на ясва пишкал.
-
чез - довечера
шо - какво
скрькав - стиснат
-
Азмак-голяма нива или градина
Дюр/ка-сват/сватя
Левуст-интригант
Кошум-каиши с които се впрягат конете в каруца
Хайляз-мързелив
Хавая-правя,казвам нещо без смисъл
-
Азмак e mo4ur a pyk to bataklık ili blato ne e nikakva голяма нива или градина kakto kazva6.
-
Лахтек - лакьт
нохтек - нокьт
пижджале - подбедрица
-
Азмак e mo4ur a pyk to bataklık ili blato ne e nikakva голяма нива или градина kakto kazva6.
Възможно е на някои места и мочур да значи,но при нас азмак е точно голяма нива или градина.А за мочур,мочурливо място използваме друга дума-чамур.
-
Дано Дано кьорол устаниш ;)
(Баба ми казала когато се беше ядосалa)
-
сега се сетих за една дума, която отдавна не я бях чувал:
прогима - закуска - kahvaltı
__________________________________________
Яла бре сйонни на суфротана прогима има. 8)
Gel! Masada otur, kahvaltıyı hazırdır.
Ела седни на масата, закуската е готова.
-
@smn
Ейтува гу чух ут мойне дяду ;)
-
Мáрта влезe ли, слôнце заякне,
ягънце бляйне- кóтенце мякне;
бабýльки в гибрьôна пак са разшáват,
пúлета пясни в баúрян запяват.
По-рано сá сóвне и по- гéч са мôркне;
скитáсаш- пчéла от кóшерън фôркне.
Всичко сá гóтьви от пôрс да излиза
и Карлък шá смяня бялана риза.
-
Възможно е на някои места и мочур да значи,но при нас азмак е точно голяма нива или градина.А за мочур,мочурливо място използваме друга дума-чамур.
азмак-това е воднисто място но не и блато обикновено са ливади
чамур-дирекнто си е кал
авлия-хубава градина-обикновено близо до населено място
-
"...Казах младойте жони....." т.е. "Казах на младите жени". Документиран в днешни времена изговор от района на Ивайловград с възраст от около 1100-1200 години.
-
Vai be mnogo si bil star pak s takava pamet kade be6e do sega bainoto mi.
pepokak
Candidate member
Join Date: Mar 2009
İleti: 1
Документиран в днешни времена изговор от района на Ивайловград с възраст от около 1100-1200 години.
Ako go presmetnim pravi 810-910 godina to4no po vreme na pokrystvaneto po Bylgarskite zemi.
Tva trebva da sa bejanci ot poso4enite pri4ini i teritorii zaselilise sled su4kata po tozi raion. :) :)
P.S. Dobre 4e vi ima takiva ta da ni razsmivate. ;)
-
Панно панно = Eдин по един
-
старинни думи от Велинградско
Крешчина - крехко месо
не грьцай - не грухти,не говори
шчава - слаба,мьршава овца
-
една дума която повиче е израз:
ДЕМИРБАШ-когато човек има едно или няколко животни оставя ги да се отглеждат при друг който има по-голямо стадо и в крайна сметка когато свърши уговореното време не търси нито приплоди нито продукция-ЕДНО Е ДАЛ ЕДНО СИ ВРЪЩА
-
баркадар - качамак
кимбе - печка
пенджор - прозорец
вудайо - стая
патлиджан - червени домати
шикер - захар
шерве - забрадка
тюлбе - бяла забрадка
капички - зелен боб
:)
-
Тези думи не са запазени само от помаците.Аз съм Християнин от Разлог и също ги говорим в ежедневието си!
-
Тези думи не са запазени само от помаците.Аз съм Християнин от Разлог и също ги говорим в ежедневието си!
шерве - забрадка
тюлбе - бяла забрадк
interesno ne znae6 4e i xристияни gi izpolzvat.
-
шерве е кърпа,а не забрадка
-
А бе borko238 абе ти пращиш от акъл бе брат да не би да та я хванала радияцията.
Ти само си подишал от тази мъгла койято беше надвиснала над Разлог.
Или си възпитаник на някой герой от комунистите от тях има доста по този край.
-
Абе Ибраимка,ама четете историята бе приятелю.И в турските хроники го пише,кога са станали резнета,вашите прадеди.И за Петър Чопев Пенджико пише...Това ,че използват помаците стари думи и турцизми,нищо не значи.
-
borko238 да АЗ съм копирам го резнета а сега ще ти го напиша как се казва по ПОМАШКИ рязан та когато ма са РЯЗАЛИ е било нещо като свадба аз съм от доста знатно семейство хранели сме с месо щяло село имало е музика и гюреш борба на баша са е давало коч овен и жълтици на малкият баш също абе какво да ти казвам тогава съм станал МЪЖ и съм пристъпил в редиците там кадето ми е мястото МЮСЮЛМАНЛЪКА та сега ако ме срещне любимата ти ще предпочите МЕН тя знае защо.
Ти вдействително не си с всичкия щом расъждаваш така просто времето ви минава не чустваш ли идва нашето време.
Аз съм бил много по рано от теб там бе .............казах си го на ум ти си знаеш как ве наричаме а сега ти си вземи каручката та се върни там от кадето си дошъл Русия ли беше каде ти знаеш по добре нали четеш история.
На Петър Чопев Пенджико та и на теб ще ти кажа М................
-
..........................Iztrito ot moderator......................................
.А за времето трай си,щото това е Божа работа.А да те открехна-Петър Пенджико е еничар от Якоруда и през 1669г той е потурчил Якоруда.....................................................................
-
Еротично-сексуалните дебати може да ни ги спестите и да продължите дискусията на "лични", защото няма общо с темата... ;)
-
borko238
Темата която се обсъжда е ,, Старинни думи запазени в говора на Помаците ''ако не си забелязал.
Ако си дошъл в Помак.еу с цел провокации и обиди просто напусни и не пиши глупости.
За всеки с добри намерения саита е отворен, но твойте постинги доказват обратното.
Не ти е мястото тука,разбра ли не се прави на отворен и многознаико.
-
Моите,най-големи уважения,господин SIVEK.Ако проследите писанията ми,ще видите,че пишех с най-добри намерения.Но бях провокиран,та затова сега ме корите.Мислех си,че тук има свестни и интелигентни помаци,но явно нема.
-
borko238
Съжелявам че не намери ,,свесни и интелигентни помаци'' в този сайт.
Няма да забравя думите на един уважаван учител той казваше ,,по полето се раждат тикви,
в планината хора''помисли над това.
Борко 238 ,, ижета с кафез'' по често се срещат по полето по байрето е малко трудно.
Но това е друга тема и мястото не е тук така ,че е излишно да спамим темата.
-
Ейййй,прав беше един мой приятел турчин за вас
-
Mai barka6 tursko govorq6tite komunisti s turcite.
-
Незнам дали е бил прав,седнал или легнал и въобще не ме интересува,кой какво мисли за нас или за вас.
Темата е за старинните думи запазени в говора на помаците,така че ако имаш нещо по темата заповядай......
-
баркадар - качамак
кимбе - печка
пенджор - прозорец
вудайо - стая
патлиджан - червени домати
шикер - захар
шерве - забрадка
тюлбе - бяла забрадка
капички - зелен боб
:)
Капички е интересна дума, а другите са турцизми, които ги има в речника на БАН.
Кимбе съм срещала като кюмбе - турцизъм за печка главно за отопление с дърва или въглища (вид печка "циганска любов", както им казват в пернишко;
Одая - стая
Пенджар съм чувала понякога от дядо ми;
Патла/И/джан не означава ли СИНИ ДОМАТИ, а не зелени, които ще станат червени, както си написала, Гелина? ???
???
-
Капички се среща и в Корница и с нея се обозначава не самия зелен боб, а обвивката му. Вероятно идва от "капа", в смисъл обвивка.
В Брезница пък на "капичките" казват "чушки" :)
-
И при наще помаци от Шуменско по онова време също казваха на
червените домати /патла/И/джан или пакла/И/джан а на сините казваха син патла/И/джан или син пакла/И/джан :)
-
Капички е интересна дума, а другите са турцизми, които ги има в речника на БАН.
Капички се среща и в Корница и с нея се обозначава не самия зелен боб, а обвивката му. Вероятно идва от "капа", в смисъл обвивка
.
Според мене и капичка си е чист турцизъм тъи като в турския думата която е в основата '' КАП'' означава съд за съхраняване на нещо. Така че шушулката на боба си е неин съд за съхранение на семената и.
-
Имам един въпрос - 50% от тези думи ги има и в селото, откъдето е баща ми - Момина църква, Странджа. Там обаче помаци и турци няма нито един. Има много малко цигани, но те се увеличиха през последните години, когато селото се обезлюди.
Това какво означава? Понеже са преселници от 1913г, аз мислех че тези думи идват от турския език. А сега се оказва, че част от тях са еднакви с вашите.
П.П. - веднага давам примери:
- кимбе /кюмбе/, кише/кьоше/, шекер, месал, лоча вода, вардя, оджак, сахан, ноги, брус, мале, нана, тета /тетин/, убав, гиздав, мотика, търмък, ахмак, улаф, кушуля, желка = костенурка, благ, главеник, оглавям, герлук /буренак/, караконджул, дюлбан, учомен=ечемик, мисир= пуйка, бурсук, джам, полуг,
-
Имам един въпрос - 50% от тези думи ги има и в селото, откъдето е баща ми - Момина църква, Странджа. Там обаче помаци и турци няма нито един
Skypa moni74 otgovora na vaprosa deto si dala se namira v tova koto ste pisali po dolu.
Понеже са преселници от 1913г, аз мислех че тези думи идват от турския език
toes syselanite na roditelite ti sa preselnişci ot Odrinska Trakiq normalno eda znaqt turski taka kakto i biv6ite jitreli na tova selo sega jitelşi na Tr da polzvat balgarski dumi.
-
Две думи за родство-Неня-Нана-Нанка и Тета-Тетка които означават съответно баба и леля съм срещал в западните родопи интересно ми е дали се срещат и другаде.
Нана и тетка се ползват все още в нашия край - село Момина църква, Странджа.
-
Skypa moni74
Само да уточня, че не съм жена - мъж съм. Това Мони идва от Симеон.
-
izvini me Симеон no az go svarzah s Monika i mi prozvu4a po jenski o6te vedna6 pro6tavai
6to se otnasq do Тета-Тетка които означава леля
ne e turcizam. Na turski e Teyze po mai4ina i Hala po ba6tina liniq.
-
Според мене и капичка си е чист турцизъм тъи като в турския думата която е в основата '' КАП'' означава съд за съхраняване на нещо. Така че шушулката на боба си е неин съд за съхранение на семената и.
Може да е старобългарска дума, а може и от латински:
capus - глава.
Кор Бей ти всички думи в тия диалекти ги изкара османотурски, а османотурския пък е пълен със заемки и чуждици от арабски, нали знаеш.
"Тетка" е българска дума и "нане" също, майка ми ги е казвала, а тя е от Царибродско.
-
Prevoda4at Bay Google go prevede dosta stranno
ot latinski na balgarski
CAPUS - скопен петел
http://translate.google.com.tr/?hl=tr&tab=wT#la (http://translate.google.com.tr/?hl=tr&tab=wT#la)|bg|CAPUS
latinski turski
CAPUS kısırlaştırılmış horoz
http://translate.google.com.tr/?hl=tr&tab=wT#la (http://translate.google.com.tr/?hl=tr&tab=wT#la)|tr|CAPUS
Tozi Bay Google napravo se e pobarkal, neka se otkaje ot tezi prevodi.
A razrovih se malko po re4nicite do izvesna stepen ste prava ako stava vapros za dumata CAPO.
-
врют - всички
я - аз
кумбарици - картофи
диме - шалвари
софра - тъкана престилка
таралоце - терлици
потон - коридор
амам - баня
саанче - чиния
кутленичка - чаша от алпака с дръжка
барчина-баир
коказе - червени боровинки
брусници-черни боровинки
папуце-обувки
баркадар - качамак
бърканица - айрян
урда - извара
:-\
-
Думите мисал- покривката, която се слага върху хляба- се изполваше и от моята баба. Кише, кимбе са турски думи.
-
П.П. - веднага давам примери:
- кимбе /кюмбе/, кише/кьоше/, шекер, месал, лоча вода, вардя, оджак, сахан, ноги, брус, мале, нана, тета /тетин/, убав, гиздав, мотика, търмък, ахмак, улаф, кушуля, желка = костенурка, благ, главеник, оглавям, герлук /буренак/, караконджул, дюлбан, учомен=ечемик, мисир= пуйка, бурсук, джам, полуг
цитат от Мони!
При нас в Добружа ги има същите думи- само, че не е герлук, а гюрлюк.
Дюлман, учомен и полуг ги няма.
А думата джам- прозорец, стъкло е турска. Вижте турската фирма Шише-джам.
-
цитат от Мони!
При нас в Добружа ги има същите думи- само, че не е герлук, а гюрлюк
Osnavata na tazi duma GUR (gür) koeto ot turski ozna4ava BUEN mi pripomni prikazkata za
УМНИК ГЮРО С УМНИЦИ ДРУГАРИ
Появила се мечка стръвница, та изпояла момите по кладенците, бабите по огнищата, старците по механите, децата по улиците. Никой се не наел мечката да убие, селото от зло да отърве.
Наел се умник Гюро с умници юнаци. Повел ги Гюро по гора зелена, по върхища и долища, повел ги, заклел ги — мечката да хванат, жива или мъртва в село да я докарат.
Ходили, скитали, падали, ставали — мечата дупка стигнали.
Зарадвали се умник Гюро с умници юнаци.
— Ей те тебе, мецано Тодоро — викнал Гюро, — излез да се поборим!
Заревала мечка стръвница в дупка хладница. Реве и не излиза.
— Чакай, ще те науча! — викнал умник Гюро, па рекъл на своите умници другари: — Вържете ме през кръста с яки въжета, па ме пуснете в мечата дупка, мечка стръвница жива за ушите да изтегля.
Умници юнаци вързали умник Гюро и го в мечата дупка пуснали.
Лапнала мецана Тодора умната глава на Гюро и заревала.
— Аа, улови я! Дръж, Гюро! — завикали умниците и задърпали въжето.
Те дърпат навънка, мечка дърпа навътре. Мечка дърпа навътре, те дърпат навънка!
По едно време — що да видиш! Извлекли умник Гюро без глава...
Чудом се чудят умници юнаци.
— Бре, де му на Гюро главата?
— Ама той имаше ли глава?
— Мисля, че имаше.
— Па аз мисля, че нямаше.
— Имаше.
— Нямаше.
Скарали се умници юнаци и не могат да решат — имал ли умник Гюро глава, или нямал! И отишли да питат булка Гюровица. Почукали, потропали на вратата:
— Излез, излез, булка Гюровице, да ни кажеш — имаше ли Гюро глава, или нямаше!
Излязла булка Гюровица, почесала се, помислила, па рекла:
— Не знам!
— Ка-ще да не знаеш? Помисли си!...
— Е, знам ли... За Великден Гюро си капа купува, та трябва да е имал глава.
P.S.
nqkoi pak 6te me obvini 4e izkarvam dumite za turcizam :)
-
Много от тези думи са местни диалектри, аз например също използвам думи като урда, папуци, я .
-
Этимологический словарь русского языка Макса Фасмера http://dic.academic.ru/dic.nsf/vasmer/49612/%D1%83%D1%80%D0%B4%D0%B0 (http://dic.academic.ru/dic.nsf/vasmer/49612/%D1%83%D1%80%D0%B4%D0%B0)
урда
I у́рда I "козий сыр" (Гоголь), южн., укр. у́рда, ву́рда – то же. Из рум. urdă, македонскорум. urdă, которое связано с алб. hurdhë – то же (Г. Майер, Alb. Wb. 455). II у́рда II "охота", у́рдова́ть "охотиться", кольск., кемск. (Подв.). Из фин. uurtо "охота на оленя", uurtaa "охотиться в лесу", а не из саам. п. or̄da "стадо оленей"; см. Итконен 65; Калима 234 и сл.
Бурек с урда/извара, това съм аз!
Конкретно, съставен съм от 50% бурек с извара, 25% печени семки от слънчоглед и остатък.
„Урда„ hurda на турски означава отпадък.
В Македония бурекот с извара се продава като бурек със сирене.
Истински македонски продукт с контролиран произход. :-))))))
http://pioneer.blog.bg/politika/2011/05/07/burek-s-izvara-urda.743353 (http://pioneer.blog.bg/politika/2011/05/07/burek-s-izvara-urda.743353)
http://www.macedonium.org/Macedonium.aspx?jazik=2&kid=6&pid=77&ppid=595&tid=2278 (http://www.macedonium.org/Macedonium.aspx?jazik=2&kid=6&pid=77&ppid=595&tid=2278)
http://www.facebook.com/pages/%D0%A1%D0%B5%D0%BA%D0%BE%D1%98-%D0%BF%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%9A-%D0%A3%D0%A0%D0%B4%D0%B0-%D1%98%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D1%88/112154505485688 (http://www.facebook.com/pages/%D0%A1%D0%B5%D0%BA%D0%BE%D1%98-%D0%BF%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%9A-%D0%A3%D0%A0%D0%B4%D0%B0-%D1%98%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D1%88/112154505485688)
:) :) :D
http://www.kumanija.com/urda/ (http://www.kumanija.com/urda/) :) :D :) :D
Самата дума арда също е тракийска и означава река, поток. Богатството в тракийския език за думата "вода" е забележително, макар и с различно значение -сара, ахел, ведъ, урда, уску, ут, мар, афус, аре.
http://apollon.blog.bg/izkustvo/2009/11/24/proizhod-na-imeto-na-reka-arda.442059?reply=2240755 (http://apollon.blog.bg/izkustvo/2009/11/24/proizhod-na-imeto-na-reka-arda.442059?reply=2240755)
-
Ето някои думи, които използват в района на с. Припек, община Джебел, област Кърджали
Думи от Припек: Кина ищиш ра -Какво искаш бе/За мъж/, Кина ищиш ма -Какво искаш ма/за жена/
Думи от с. Върлино,общ.Неделино на 5км. от Припек:Кана ищеш ре -Какво искаш бе/За мъж/, Кана ищеш ме -Какво искаш ма/за жена/
Думи от Припек: ие подам на силу-Аз отивам на село, подам да пасам овцине- Отивам да паса омцете,Ше ида да секам дърва-Ще ходя да сека дърва, Айсая вичер шъ има пуприлка-Тая вечер ще има седянка, Къди одиш ма-Къде ходиш ма.
Ако някой припознава от другите региони тези думи нека ми пише.
Мога да напиша още някои помашки думи, ако някой се интересува.