Author Topic: Притчи и житейски мъдрости!  (Read 94908 times)

0 Members and 4 Guests are viewing this topic.

Offline Беглик

  • Advanced member
  • *****
  • Posts: 448
Re: Притчи и житейски мъдрости!
« Reply #15 on: December 16, 2009, 12:05 »
В един сънен пролетен следобед, влакът потракваше през предградията на Токио. Вагонът ни бе сравнително празен — няколко домакини с децата си, няколко възрастни хора, тръгнали на пазар. Гледах разсеяно еднообразните къщи и напрашените огради от жив плет.
На една от гарите вратите се отвориха и внезапно следобедната тишина бе нарушена от мъж, който яростно закрещя неразбираеми ругатни. С олюляваща се походка, мъжът влезе в нашия вагон. Носеше работни дрехи и беше едър, пиян и мръсен. Като крещеше, той замахна към жена с бебе на ръце. От удара тя се завъртя и полетя право в ръцете на възрастна двойка. Истинско чудо беше, че бебето остана невредимо.
Ужасена, двойката скочи и се сви в другия край на вагона. Работникът вдигна крак, за да ритне отзад старицата, но преди да успее, тя избяга на безопасно място. Това така разяри пияния, че той сграбчи металния стълб в центъра на вагона и се опита да го изтръгне от скобата. Една от ръцете му беше срязана и кървеше. Влакът рязко намали и пътниците замръзнаха от уплаха. Аз станах.
Тогава, преди около двадесет години, бях млад и физически доста здрав. През изминалите три години, бях тренирал айкидо по осем часа почти всеки ден. Мислех, че съм много силен. Бедата беше, че бойните ми умения не бяха изпитани в действителни схватки. Като изучаващи айкидо ни беше забранено да се бием.
— Айкидо— повтаряше постоянно учителят ми, — е изкуството на помирението. Онзи, който има нагласата да се бие, е скъсал връзката си с вселената. Ако се опитате да доминирате над хората, вие вече сте победени. Учим се да решаваме конфликти, а не да ги предизвикваме.
Вслушвах се в думите му и истински се опитвах да ги следвам. Стигах до там дори, че пресичах улицата, за да избягна невръстните безделници, които се мотаеха около спирките на влаковете. Моето въздържание ме издигаше в собствените ми очи. Чувствах се едновременно силен и благочестив. В сърцето си, обаче, копнеех да ми се удаде възможност да спася невинни, като накажа виновните.
„Ето това е моят шанс!, — казах си аз и се изправих на крака. — Хората са в опасност. Ако не се намеся бързо, вероятно някой ще пострада."
Като ме видя да ставам, пияният съзря в това възможност да излее яростта си.
— Аха! — изръмжа той. — Чужденец! Имаш нужда от урок по японско възпитание!
Хванах се леко за дръжката над главата ми и едва го погледнах, изразявайки отвращение и пренебрежение. Имах намерение да разкъсам този глупак, но той трябваше да направи първото движение. Исках да полудее, затова свих устни и му изпратих нагла целувка.
— Е, добре! — изкрещя той. — Сега ще получиш нагледен урок! — и се приведе, готов да се втурне към мен.
Част от секундата, преди той да тръгне, някой извика:
— Ей!
Викът беше пронизителен. Спомням си странната радост, ликуващите нотки, които звучаха в него — сякаш с някой приятел старателно сте търсили нещо, и той внезапно се е спънал в него.
— Ей!
Обърнах се наляво. Пияният се завъртя надясно. Двамата се втренчихме в един дребен възрастен японец. Трябва да беше доста над седемдесет, но изглеждаше безупречно в своето кимоно. Той изобщо не ми обърна внимание, но затова пък се усмихна приятелски на работника, сякаш искаше да сподели с него някаква важна и приятна новина.
— Ела тук — каза старецът на местното наречие, кимвайки към пияния. — Ела тук да ми разкажеш. — Той леко помаха с ръка.
Едрият мъж тръгна натам, сякаш теглен от невидимо въже. Застана войнствено настроен пред стария господин и заръмжа, като надвикваше потракването на колелата.
— Защо, по дяволите, трябва да говоря с теб?
Сега пияният беше с гръб към мен. Ако лакътят му помръднеше и с милиметър, щях да го просна на земята.
Старецът продължи да се усмихва на работника.
— Какво си си пийнал? — попита той, а очите му проблясваха закачливо.
— Пих саке — измуча работникът, — но това не е твоя работа! — И към стареца захвърчаха слюнки.
— Ами, много хубаво — каза старецът, — направо чудесно! Да ти кажа право, и аз обичам саке. Всяка вечер ние с жена ми, тя е на 76 години, стопляме бутилчица саке и сядаме на старата дървена пейка в градината. Гледаме как слънцето залязва и как се развива нашата слива. Прадядо ми е посадил това дърво и ние се притесняваме дали то ще се оправи след мразовитите бури през зимата. Дървото се възстанови по-бързо, отколкото очаквах, въпреки че почвата никак не е добра. Доставя ни удоволствие да изнесем сакето навън и да се порадваме на вечерта. Дори когато вали дъжд! — Той вдигна поглед към работника, а очите му блестяха.
Докато пияният се опитваше да вникне в думите на стареца, чертите на лицето му започнаха да омекват. Юмруците му бавно се отпуснаха.
— Ех! — каза той. — Аз също обичам сливите —и гласът му заглъхна.
-— Да — каза старецът с усмивка, — сигурен съм, че имаш чудесна съпруга.
— Не — отвърна работникът. — Тя умря. — И съвсем тихо, като се поклащаше от движението на влака, едрият мъж започна да хълца. — Нямам жена, нямам дом, нямам работа. Така се срамувам от самия себе си. — Сълзите се стичаха по бузите му, тялото му се затресе в пристъп на отчаяние.
Стоях там, готов „да се бия за справедливостта", опиянен от младежката си невинност, но внезапно се почувствах по-мръсен и от работника.
Влакът пристигна на моята спирка. Когато вратата се отвори, чух старецът да цъка с език съчувствено.
— Ей-й-й — каза той, — положението наистина е много лошо. Седни и ми разкажи всичко.
За последен път хвърлих поглед натам. Работникът се бе проснал на седалката, положил глава в скута на стареца, който нежно галеше мръсната, сплъстена коса.
Когато влакът потегли, седнах на една пейка на гарата. Онова, което исках да постигна със сила, беше направено с топли думи. Току-що бях видял айкидо в действие, а неговата същност беше любовта. Трябваше да се упражнявам в това изкуство с напълно различна нагласа на духа. Щеше да мине дълго време, преди да бъда в състояние да говоря по въпроса как трябва да се решават конфликтите.

Тери Добсън

Offline Hat

  • Moderator
  • *****
  • Posts: 1059
  • Gender: Male
Re: Притчи и житейски мъдрости!
« Reply #16 on: December 16, 2009, 20:35 »
Благодаря ти от сьрце.

Offline Беглик

  • Advanced member
  • *****
  • Posts: 448
Re: Притчи и житейски мъдрости!
« Reply #17 on: December 17, 2009, 10:56 »
Радвам се, че ти хареса.

Offline Avinka

  • Avarage member
  • ***
  • Posts: 87
  • Gender: Female
Re:Притчи и житейски мъдрости!
« Reply #18 on: December 17, 2009, 16:36 »
                                                БОЛЕСТИТЕ НА ДУШАТА

    Учителка в детска градина решила да покаже една игра на класа си. Тя казала на всяко от децата да донесе найлоново пликче, в което да сложи няколко картофа.  Всеки картоф щял да носи името на човек, който детето мразело, затова броят на картофите, което детето ще сложи в неговото/нейното пликче, зависел от броя на хората, които той/тя  мразели. И така на следващия ден, всяко дете донесло по няколко картофа с имената на хората, които той/тя мразели. Някои имали 2 картофа; други носели 3; а имало и такива, които донесли 5 картофа.


       Госпожата казала на децата да носят със себе си  картофите в пликчето, където и да ходят (дори и в тоалетната) в продължение на 1 седмица. Дните минавали и децата започнали да се оплакват от неприятната миризма, която идвала от развалящите се картофи. Освен това, онези, които имали 5 картофа трябвало да носят по-тежки пликчета. След 1 седмица, децата изпитали облекчение, защото играта свършила. Учителката ги попитала: ”Как се чувствахте докато носехте картофите с вас за седмица?”
       Децата изразили недоволството си и започнали да се оплакват от трудността, която са имали да ходят навсякъде с тежащите и вмирисани картофи. Тогава госпожата им разкрила скрития замисъл на играта. Тя казала: ”Точно такова е положението, когато вътре в сърцето си носите омраза към някого. Отвратителната миризма на омразата ще зарази сърцето ви и ще я  носите с вас, където и да отидете. Ако не можете да траете миризмата на  развалените картофи само за 1 седмица, можете ли да си представите какво е да имате отровата на омразата в сърцето си през целия ви живот.”
 
       ПОУКА: Изхвърли омразата от сърцето си и така ти не ще носиш грехове докато си жив. Да прощаваш на другите е най-доброто поведение. ”Научи се да прощаваш и да забравяш.” Знаете ли на какво ни учи Аллах (в сура Араф: 199-200):
       „Придържай се към снизхождението и повелявай приличието, и страни от невежите! А ако те изкуси от сатаната изкушение, потърси  убежище при Аллах! Той е Всечуващ, Всезнаещ.”

Offline Беглик

  • Advanced member
  • *****
  • Posts: 448
Re: Притчи и житейски мъдрости!
« Reply #19 on: December 18, 2009, 10:23 »
Авинка, много хубава история, благодаря. В България ли е станало това? Тази история ми напомни за една станала в Китай.

Двама монаси се връщали в манастира. Пътят минавал през река, която била придошла. На брега стояла една жена, която се страхувала да премине. Единият от монасите предложил да я вземе на гръб и да я пренесе. Тя се съгласила и така преминали реката. После всеки продължил по пътя си. След като доста повървели в мълчание, единият от монасите сърдито попитал: "Как не те беше срам да нарушиш нашия обет никога да не докосваме жена? Не знаеш ли, че това е голям грях?" Другият монах му отвърнал: "Ами аз само пренесох жената и я оставих при реката, а ти явно още я носиш със себе си."

Offline Gelina

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1487
  • Gender: Female
Re:Притчи и житейски мъдрости!
« Reply #20 on: December 18, 2009, 11:40 »
Притча за чувствата, които играели на криеница

Разказват, че веднъж в едно ъгълче на земята се събрали заедно всички човешки чувства и качества. Когато СКУКАТА се прозяла за трети път, ЛУДОСТТА предложила:
— Хайде да играем на криеница, а!?

ИНТРИГАТА повдигнала вежди:
— Криеница? Що за игра е това?

Тогава ЛУДОСТТА обяснила, че един от тях, например тя, започва - затваря си очите и брои до милион, а в същото време всички останали се крият. Последният, когото открият, започва да брои следващата игра и така нататък.

ЕНТУСИАЗМЪТ затанцувал с ЕУФОРИЯТА, РАДОСТТА заподскачала така, че успяла да убеди СЪМНЕНИЕТО, само АПАТИЯТА, която никога от нищо не се интересувала, отказала да участва в играта. ИСТИНАТА предпочела да не се крие, защото в края на краищата, винаги я откриват, ГОРДОСТТА казала, че това е абсолютно глупава игра (нищо друго не я вълнувало освен нея самата), СТРАХЛИВОСТТА не искала да рискува много-много.

— Едно, две, три, ... - започнала да брои ЛУДОСТТА.

Пръв се скрил МЪРЗЕЛЪТ. Скрил се той зад най-близкия камък край пътя, ВЯРАТА се издигнала в небесата, а ЗАВИСТТА се скрила в сянката на ТРИУМФА, който със собствени сили се изхитрил да се изкатери до върха на най-високото дърво. БЛАГОРОДСТВОТО много дълго не можело да се скрие, тъй като всяко място, което то си намирало, се оказвало идеално за неговите приятели: Кристално чистото езеро - за КРАСОТАТА. Хралупата в едно дърво - ами че това е за СТРАХА. Крилото на пеперудата - за СЛАДОСТРАСТИЕТО. Полъхът на вятъра - той е за СВОБОДАТА! И така, то се замаскирало в слънчевия лъч. ЕГОИЗМЪТ, напротив, намерил си едно топло и уютно местенце само за себе си. ЛЪЖАТА се скрила дълбоко в океана (а в действителност тя се скрила в дъгата), а СТРАСТТА и ЖЕЛАНИЕТО се спотаили в гърлото на вулкана. ЗАБРАВАТА, дори не помня къде се скрила, но това не е важно.

Когато ЛУДОСТТА преброила до 999999, ЛЮБОВТА все още търсела къде да се скрие, но вече всичко било заето. И изведнъж тя видяла прекрасен розов храст и решила да се скрие между цветовете му.

— Един милион, - изброила ЛУДОСТТА и се заела с търсенето.

Разбира се, най-напред намерила МЪРЗЕЛА. После чула как ВЯРАТА спори с Бога, а за СТРАСТТА и ЖЕЛАНИЕТО се сетила по това как трепери вулканът, след това ЛУДОСТТА видяла ЗАВИСТТА и се досетила къде се крие ТРИУМФЪТ. Нямало нужда да търси ЕГОИЗМА, защото мястото, където той се бил скрил, се оказал пчелен кошер, а пчелите решили да изгонят неканения гост. Търсейки, ЛУДОСТТА се приближила до ручея и видяла КРАСОТАТА. СЪМНЕНИЕТО седяло до оградата, чудейки се от коя страна да се скрие.

И ето че всички били намерени: ТАЛАНТА - в дъхавата и сочна трева, ТЪГАТА - в тъмната пещера, ЛЪЖАТА - в дъгата (за да сме честни, тя се криела на дъното на океана).

Не могли да намерят само ЛЮБОВТА.

ЛУДОСТТА поглеждала зад всяко дърво, във всяко поточе, на върха на всяка планина и най-накрая, тя решила да погледне в розовите храсти, започнала да разтваря клоните и чула вик. Острите шипове на розата наранили очите на ЛЮБОВТА. ЛУДОСТТА не знаела какво да прави, започнала да се извинява, плакала, молила за прошка и за да изкупи вината си, обещала на ЛЮБОВТА да стане неин водач.

И ето, от онова време, когато за първи път на земята играли на криеница, ЛЮБОВТА е сляпа и ЛУДОСТТА я води за ръка...

Тагове: жени любов мъже чувства



Offline Беглик

  • Advanced member
  • *****
  • Posts: 448
Re: Притчи и житейски мъдрости!
« Reply #21 on: December 18, 2009, 12:08 »
Гелина, краят на притчата ми напомни, че наближава сезонът на сватбите. Кога започват?
Притчата отговаря и на въпроса "не ти ли омръзна". Лудостта брои и търси, защото за нея умора няма.

Offline Gelina

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1487
  • Gender: Female
Re:Притчи и житейски мъдрости!
« Reply #22 on: December 18, 2009, 13:19 »
Вече започнаха!  :)

Offline Беглик

  • Advanced member
  • *****
  • Posts: 448
Re: Притчи и житейски мъдрости!
« Reply #23 on: December 18, 2009, 13:43 »
Благодаря

Offline Ayshe Shukri

  • Adviser
  • ****
  • Posts: 151
  • Gender: Female
Re:Притчи и житейски мъдрости!
« Reply #24 on: December 18, 2009, 16:24 »
ДА ТЪРСИШ И ДА НЕ НАМИРАШ

Някога, много отдавна, изгоряла огромна библиотека. Оцелял само един ръкопис. В течение на много години той престоял на един прашен рафт в книжарница и никой не му обръщал внимание. Един ден се сменил собственикът на книжарницата. Новият стопанин прегледал свитъците, книгите и ръкописите и се избавил от ненужното.
По този начин ръкописът попаднал в ръцете на случаен минувач-просяк. Преди да разпали огъня си с него, просякът решил да прегледа съдържанието... А там пишело, че този, който намери на брега на морето горещ камък, ще получи от живота всичко, за което мечтае.
Просякът решил, че няма какво да загуби и тръгнал към морето. Вдигал от брега камък след камък. Всички те били студени и той ги хвърлял един след друг в морето. Така минали дни, седмици, месеци, години ..., докато един ден треперещата му ръка не се докоснала до горещ камък... Той го вдигнал ... и по навик го хвърлил в морето ...
Животът ни е като морския бряг и ние ден след ден търсим съдбата си. И е много жалко, ако намирайки това, което сме търсили, минем покрай него, подобно на просяка, защото сме свикнали да търсим и да не намираме.

You are not allowed to view links. Register or Login

Offline Avinka

  • Avarage member
  • ***
  • Posts: 87
  • Gender: Female
Ynt: Притчи и житейски мъдрости!
« Reply #25 on: December 19, 2009, 20:26 »
"ПРИЯТЕЛИ"
       Двама проповедници отишли в едно село, за да изнасят проповеди. Те отседнали при един селянин, който бил много мъдър човек.
      Единият от духовниците, когато излезнал на вън, домакинът  запитал останалия с него:
      - Господине, доволен ли сте от своя спътник, знаещ ли е и има ли добър нрав?
      - Кой, той ли? Той е само едно магаре и невежа! – отговорил той.
      Но в същия момент другият влезнал и колегата му веднага замълчал. Но след малко и този излезнал. Тогава мъдрецът задал същия въпрос и на другия:
      - Господине, доволен ли сте от вашия приятел, знаещ ли е и има ли добър нрав?
      - Остави го този! Та той е вол, невежа, кавгаджия и голям инат, от какво да съм му доволен? Но някак си попаднах заедно с него и му станах приятел! – казал той.
     
      Всъщност, те ако са били хора са щели да се разбират добре, но за жалост след като единият бил магаре, а другият вол, не си допаднали!...
 
      Вечерта масата била сложена, на нея имало три блюда с похлупаци. Господа духовниците заели своите места на масата и щом махнали похлупаците от блюдата... какво да видят!!! Пред единия в блюдото имало ечемик, а пред другия слама. А пред мъдрецът имало блюдо с пържени яйца в масло.
      Мъдрецът селянин им казал:
      - Заповядайте, яжте, яжте не се притеснявайте!...
      Господата се спогледали учудено.
      - Аз мисля, че не съм объркал нещо, нали? – казал мъдрецът на единия от господата и продължил – когато попитах твоя спътник за теб, той каза, че си магаре. Затова пред теб съм сложил ечемик!
      После се обърнал към другия и казал:
      - Когато попитах твоя приятел за теб, той ми каза, че ти си вол. Затова пред теб съм сложил слама!
      Така от вас самите научих за самоличността ви. На вас съм ви сложил ечемик и слама, защото това е храната за животните, а на мен опържих яйца, защото съм човек!...
Ако ви ритне магаре,  нима и вие ще го ритнете?! То тогава няма да има разлика между вас и магарето, защото то ви е ритнало поради това, че е магаре, а след като и вие го ритнете изпадате на едно и също ниво. Ако ви ухапе куче, нима и вие ще го ухапете?! Е, тогава няма да има разлика между вас и кучето!

Offline @xmet

  • Senior member
  • ****
  • Posts: 215
Ynt: Притчи и житейски мъдрости!
« Reply #26 on: December 20, 2009, 12:19 »
Притча на индианците чероки
Двата вълка в нас

Стар чероки разказвал на своя внук за борбата, която се води във всеки един от нас. И рекъл на момчето, че в душите ни се борят два вълка. Единият е зъл, той е гневът, завистта, недоволството, отрицанието, алчността, надменността, самосъжалението, чувството за малоценност или пък за превъзходство, лъжата, фалшивата гордост и егоцентризмът. Другият е добър – той е радостта, мирът, любовта, надеждата, спокойствието, скромността, добротата, благосклонността, взаимността, щедростта, искреността, състраданието и вярата.

Внукът се замислил за момент и след това попитал дядо си:
- И кой вълк побеждава?
- Този, когото нахраниш. – отговорил старият чероки.
 
 
 
 

Offline @xmet

  • Senior member
  • ****
  • Posts: 215
Ynt: Притчи и житейски мъдрости!
« Reply #27 on: December 20, 2009, 12:26 »
Вратата на щтастието

Когато вратата на щастието се затвори се отваря друга врата, но често гледаме много дълго
 към затворената врата и не виждаме другата, отворената за нас. Истината е, че незнаем какво искаме, докато не го изгубим, но е истина и, че незнаем както можем да имаме, докато не го получим. Дарявайки някого с цялата си любов не можем да бъдем сигурни, че тя е споделена. Не очаквайте и вие да получите любов в замяна.
Чакайте докато тя се засили в сърцето на другия, ако това не стане бъдете доволни, задоволени, нека нищо друго не ви трябва, защото все пак любовта е израснала във вашето сърце. Отнема само минута да попаднеш на някого, един час да харесаш някого, един ден, за да обикнеш някого, но е нужен цял един живот, за да забравиш някого. Как можеш да забравиш този, когото обичаш? Никога!
Този когото обичаш остава с теб в сърцето ти завинаги. Носиш го дълбоко в душата си. Не се стремете към красота, тя може да ви измами, не се стремете към богатство. Стремете се към някой, които ви кара да се усмихнете, защото е нужна само една усмивка, за да се превърне мрачната нощ в светъл ден. Намерете този който кара сърцето ви да се усмихне. Мечтайте за това, за което искате да мечтаете; идете там, където искате да идете; бъдете този, който искате да бъдете; защото ние хората имаме само един шанс и един живот, за да направим нещата, които искаме да направим.
Можете да имате достатъчно щастие, което да ви кара да се чувствате добре, достатъчно опит, за да сте силни, достатъчно мъка, която да ви носи всичко човешко, достатъчно надежда, за да сте щастливи. Поставяйте се винаги на мястото на другите. Това, което ви наранява, вероятно наранява и другите.
Не е нужно да имаш най - доброто от всичко, за да си щастлив, просто направи колкото можеш добро, докато вървиш по своя път. Любовта започва с усмивка, израства с целувка и умира със сълза. Светлото бъдеще винаги лежи върху забравено минало. Когато се родим ние плачем, а всички около нас се смеят. Живейте така, както когато ще умирате. Вие сте единствения, който се смее, а всички около вас плачат.
Ако се боиш от щастие, щастие няма да видиш. В нещастие не падай духом, в щастието не се възгордявай. Важно е не само какво говори човек, но и какво чувства и защо го чувства. От всекиго, комуто е дадено много, много ще се иска. Което бързо се прави, бързо загива. Злото, което ни е известно е по - добро от неизвестното. С всеки може да се случи това, което може да се случи с някого. Върховете се постигат постепенно.
Гневът е страх. Всеки разгневен човек е уплашен, той се страхува от някаква загуба. Радвай се на всеки миг, за да не се разкайваш после и да не изпитваш усещането, че си пропилял младостта си. За всяка възраст в живота Господ е отредил някакво безпокойство. Страхът се простира дотам, откъдето започва неизбежното.
 
   
 

Offline @xmet

  • Senior member
  • ****
  • Posts: 215
Ynt: Притчи и житейски мъдрости!
« Reply #28 on: December 21, 2009, 07:51 »
Всяка сутрин,когато антилопата се събужда,
тя знае, че трябва да надбяга най-бързия лъв,
защото в противен случай ще умре.
Всяка сутрин лъва се събужда с мисълта,
че трябва да надбяга най-бавната антилопа,
защото в противен случай ще умре от глад.
Затова всяка сутрин, без значение дали си лъв или антилопа, когато слънцето изгрее, най-добре е вече да тичаш!  ;) ;) :D


Offline Gelina

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1487
  • Gender: Female
Ynt: Притчи и житейски мъдрости!
« Reply #29 on: December 21, 2009, 08:25 »
Нали това правим, тичаме към компютъра! :D

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42