Pomak.eu

Български => Култура и изкуство => Литература => Topic started by: Seiko on May 27, 2010, 01:06

Title: Интимно-поезия.
Post by: Seiko on May 27, 2010, 01:06
ИНТИМНО (http://www.youtube.com/watch?v=hFhDv3sX4Yg&NR=1&feature=fvwp#)
 
Отивам си - Дамян Дамянов (http://www.youtube.com/watch?v=2Dogd3keKMo&feature=related#)
Title: Re: Интимно-поезия.
Post by: Gelina on July 02, 2010, 20:49
САМОТНИЯТ ЧОВЕК

Той има белег на челото си и сяда винаги на края.
Дори когато е висок, самотният човек е малък.

Събира билки или пък с теслицата на спомените дяла,
остане ли без работа - и мъкне вехтото си одеяло.

Глава на кон в полето свети и самотният човек отива
да я погледа просто - не че иска тя да бъде с грива.

Докато другите крещят или говорят за изкуство,
самотният човек на масата лови мухите и ги пуска.

Но ако пише стихове, той непременно ще остави
една сълза в очите или драскотина в паметта ви...

Той има дом и топла супа, но е толкова затворен
животът му, изхвърлен като каса в дъното на коридора.

И тоя дом да се обърне с керемидите надолу,
той може пепел да яде, но няма да се моли.

В какъв ли огън е горял и под каква ютия -
за да научиш, трябва много вино с него да изпиеш...

Тъй както си върви с петно на ризата си чиста,
самотният човек в тълпата се изгубва изведнъж като мънисто.

В едната си ръка той носи книга за душата болна,
а с другата самотният човек въженце стиска в джоба.

Борис Христов

**************************************


Пред портите на храма бял,
чиито двори тъмен зид огражда,
стоеше просяк почернял
от глад,страдаяния и жажда.

Хляб просеше,гласът му слаб
и скръб го мъчеше зловеща.
А някой камък вместо хляб
постави в празната му шепа.

Така те молех аз преди
за обич чиста и голяма.
Така и ти възнагради
надеждите ми с измама."

М.Ю.Лермонтов
Title: Re: Интимно-поезия.
Post by: ficinka on July 02, 2010, 21:56
Цената на доверието

Така съм създадена,
Че предпочитам
Да се усмихна, вместо да се намръщя,
Да погаля — вместо да ударя,
Да повярвам — щом ме погледнат в очите.

Много пъти са ме лъгали.
Дори най-скъпите, най-близките.
Обичта ми са тъпкали
С думи са ме оплитали —
И пак ме гледаха в очите.

Може още сто пъти да ме излъжат.
Нека.
Едно не искам: заради стоте измами
Веднъж да не повярвам само
На очите, които наистина
Са били искрени.

Станка Пенчева
Title: Re: Интимно-поезия.
Post by: ficinka on July 02, 2010, 22:10
Труден занаят


 

Труден занаят е добротата.
Труден занаят.
Ако нямаш изворче в душата
откажи се, брат.
Ще се впие жадна в теб земята,
с хиляди усти.
Ако глътките добро пресмяташ,
ще пресъхнеш ти.
Ако чакаш някаква отплата
тук или отвъд,
само ще си прокълнеш съдбата
тайно някой път.
Ако ли пък продължиш нататък
ти ще разбереш -
Щ А С Т И Е Т О   Е   В Ъ В   С В О Б О Д А Т А
Д А   С Е   Р А З Д А Д Е Ш!


Н. Захариева

 

Title: Re: Интимно-поезия.
Post by: Шали on July 03, 2010, 00:58
Христо Фотев


Колко си хубава!...

    На М.К.

 

Колко си хубава!

Господи,

колко си хубава!

 

Колко са хубави ръцете ти.

И нозете ти колко са хубави.

И очите ти колко са хубави.

И косите ти колко са хубави

 

Не се измъчвай повече - обичай ме!

Не се щади - обичай ме!

Обичай ме

със истинската сила на ръцете си,

нозете си, очите си - със цялото

изящество на техните движения.

Повярвай ми завинаги - и никога

ти няма да си глупава - обичай ме!

И да си зла - обичай ме!

Обичай ме!

По улиците, след това по стълбите,

особено по стълбите си хубава.

Със дрехи и без дрехи, непрекъснато

си хубава... Най-хубава си в стаята.

Във тъмното, когато си със гребена.

И гребенът потъва във косите ти.

Косите ти са пълни с електричество -

докосна ли ги, ще засветя в тъмното.

Наистина си хубава - повярвай ми.

И се старай до края да си хубава.

Не толкова за мене, а за себе си,

дърветата, прозорците и хората.

Не разрушавай бързо красотата си

с ревниви подозрения - прощавай ми

внезапните пропадания някъде -

не прекалявай, моля те, с цигарите.

Не ме изгубвай никога - откривай ме,

изпълвай ме с детинско изумление.

Отново да се уверя в ръцете ти,

в нозете ти, в очите ти... Обичай ме!

Как искам да те задържа завинаги.

Да те обичам винаги -

завинаги.

И колко ми е невъзможно... Колко си

ти пясъчна... И моля те, не казвай ми,

че искаш да ме задържиш завинаги,

да ме обичаш винаги,

завинаги.

 

Колко си хубава!

Господи,

колко си хубава!

 

Колко са хубави ръцете ти.

И нозете ти колко са хубави.

И очите ти колко са хубави.

И косите ти колко са хубави.

 

Колко си хубава!

Господи,

колко си истинска.
Title: Re: Интимно-поезия.
Post by: dim56 on July 03, 2010, 12:10
Не си отивай! Чуваш ли, не тръгвай!
Не ме оставяй сам с вечерта.
Ни себе си, ни мене не залъгвай,
че ще ни срещне някога света!
Светът е свят ! И колкото да любим,
и колкото да плачем и скърбим,
като деца в гора ще се изгубим,
щом за ръце с теб не се държим.
Ще викам аз и ти ще се обръщаш.
Дали ще те настигне моят глас ?
Ще викаш ти - гласът ти ще се връща
и може би не ще го чуя аз.
И дните си така ще доживеем
във викове, в зов: "Ела! Ела!"
Ще оглушеем и ще онемеем,
ще ни дели невидима скала.
Ще се превърнем в статуи, които
една към друга вечно се зоват,
но вече няма глас, ни пулс в гърдите
и нямат сили да се приближат.
Че пътища, които се пресичат,
когато някога се разделят
като ранени змии криволичат,
но никога от тях не става път...
Не си отивай!
Чуваш ли?
Не тръгвай!

Дамян Дамянов
Title: Re: Интимно-поезия.
Post by: Rahmie on July 04, 2010, 17:12
СРЕБРОТО В КОСИТЕ МИ (http://www.youtube.com/watch?v=1ms533YBT40&feature=related#)
Title: Re: Интимно-поезия.
Post by: Rahmie on July 04, 2010, 17:30
ДА СИ ТРЪГНА...

Да си тръгна отдавна е време.

Няма никакъв смисъл от мен.

Всяка казана дума е бреме.

Всеки поглед превръща се в плен.

 
Всеки спомен докрай ни разкъсва,

а в парченцата няма мечти.

Но преди да е станало късно -

ще си тръгна. И знаеш го ти...

 
В тази стара верига от чувства

всяка брънка е кръг от печал.

Нецелуване - пламвало в устни.

Недокосване - в лик потъмнял.

 
Ненамиране - в спирка последна.

Невъзможност - в самотни гърди.

Незатопленост - дълга и ледна.

Неизвестност - сега и преди.

 
Да си тръгна - бодат ме стрелките

и изтича последният час.

Усмихни се и нищо не питай!

Друго време се ражда за нас...



Ясен Ведрин
Title: Re: Интимно-поезия.
Post by: Gelina on July 06, 2010, 16:56
 Много си романтична, Рахмие! :-*


 От мен малко по-земно: :)

Отпътуване

Няма напред, няма завои -
стигнах до края на сляпа пътека.
Побутван от чужди,
подкрепян от свои -
напред, към ръба, лека-полека.

И отначало нямам аз право,
В закона вселенски това е играта -
един път се раждаш,
един път умираш,
живот след смъртта не е в правилата.

Как ви изглеждам сега отдалече,
в края на вашето бяло пространство?
Далечен и малък,
почти невъзможен,
във свят от лъжи, клевети, интриганство.

Няма напред, няма завои.
Пропаст приветливо зее пред мене,
а зад гърба
здрава стена
С много любов за мен изградена.

Няма напред, няма завои.
Крачка последна сега ще направя.
Гледате нежно,
ах, мили мои,
как ли с това сега ще се справя.

Няма напред, няма завои,
тъй че какво толкова ви тормози?
Ето я крачката,
литвам надолу.
Хайде! Вадете ваш'те облози.
Title: Re: Интимно-поезия.
Post by: Gelina on July 06, 2010, 19:40
Не е лошо някои хора да си припомнят тези стихове:

МОЯТА МОЛИТВА

    "Благословен бог наш..."

О, мой боже, правий боже!
Не ти, що си в небесата,
а ти, що си в мене, боже -
мен в сърцето и в душата...

Не ти, комуто се кланят
калугери и попове
и комуто свещи палят
православните скотове;

не ти, който си направил
от кал мъжът и жената,
а човекът си оставил
роб да бъде на земята;

не ти, който си помазал
царе, папи, патриарси,
а в неволя си зарязал
мойте братя сиромаси;

не ти, който учиш робът
да търпи и да се моли
и храниш го дор до гробът
само със надежди голи;

не ти, боже на лъжците,
на безчестните тирани,
не ти, идол на глупците,
на човешките душмани!

А ти, боже, на разумът,
защитниче на робите,
на когото щат празнуват
денят скоро народите!

Вдъхни секиму, о, боже!
любов жива за свобода -
да се бори кой как може
с душманите на народа.

Подкрепи и мен ръката,
та кога въстане робът,
в редовете на борбата
да си найда и аз гробът!

Не оставяй да изстине
буйно сърце на чужбина,
и гласът ми да премине
тихо като през пустиня!...
Title: Re: Интимно-поезия.
Post by: Rahmie on July 06, 2010, 22:24
You are not allowed to view links. Register or Login
Много си романтична, Рахмие! :-*


 :-*
Title: Re: Интимно-поезия.
Post by: Nazmi on July 07, 2010, 00:12
You are not allowed to view links. Register or Login
Не е лошо някои хора да си припомнят тези стихове:
МОЯТА МОЛИТВА

    "Благословен бог наш..."

О, мой боже, правий боже!
Не ти, що си в небесата,
а ти, що си в мене, боже -
мен в сърцето и в душата...

Не ти, комуто се кланят
калугери и попове
и комуто свещи палят
православните скотове;

не ти, който си направил
от кал мъжът и жената,
а човекът си оставил
роб да бъде на земята;

не ти, който си помазал
царе, папи, патриарси,
а в неволя си зарязал
мойте братя сиромаси;

не ти, който учиш робът
да търпи и да се моли
и храниш го дор до гробът
само със надежди голи;

не ти, боже на лъжците,
на безчестните тирани,
не ти, идол на глупците,
на човешките душмани!

А ти, боже, на разумът,
защитниче на робите,
на когото щат празнуват
денят скоро народите!

Вдъхни секиму, о, боже!
любов жива за свобода -
да се бори кой как може
с душманите на народа.

Подкрепи и мен ръката,
та кога въстане робът,
в редовете на борбата
да си найда и аз гробът!

Не оставяй да изстине
буйно сърце на чужбина,
и гласът ми да премине
тихо като през пустиня!...

                              Моята молитва- от Х.Ботев/, текста е по горе / , в прекрасно изпълнение на Диана Миликевик/ Македонка/

                   Македонка учествува на Слави Трифонов (http://www.youtube.com/watch?v=C2ZoZYblBlg&feature=related#)
Title: Re: Интимно-поезия.
Post by: katynka on July 07, 2010, 00:28
prekrasno e stihotvorenieto na Botev v izpalnenie na Diana  :) :) :) :) :)
Title: Re: Интимно-поезия.
Post by: pemben on July 09, 2010, 04:31
ДА СИ ТРЪГНА...

Да си тръгна отдавна е време.

Няма никакъв смисъл от мен.

Всяка казана дума е бреме.

Всеки поглед превръща се в плен.

 
Всеки спомен докрай ни разкъсва,

а в парченцата няма мечти.

Но преди да е станало късно -

ще си тръгна. И знаеш го ти...

 
В тази стара верига от чувства

всяка брънка е кръг от печал.

Нецелуване - пламвало в устни.

Недокосване - в лик потъмнял.

 
Ненамиране - в спирка последна.

Невъзможност - в самотни гърди.

Незатопленост - дълга и ледна.

Неизвестност - сега и преди.

 
Да си тръгна - бодат ме стрелките

и изтича последният час.

Усмихни се и нищо не питай!

Друго време се ражда за нас...


Ясен Ведрин


           























Title: Re: Интимно-поезия.
Post by: pemben on July 09, 2010, 04:33
          Тръгни...

Всеки спомен докраи те разкъсва..
а защо позволяваш това ?
Тръгни си дори да е късно...
нека нете спира ноща...

А изречените думи се забравят..
щом чуеш по-добри от тях,
а старата  верига се разхлабва,
че разяден веч е "черният" метал.

Неизвестноста не бива да те плаши
"незатопленоста" сте изчезне тя за миг..
недокосната неще да останеш...
към теб е отправен и поглед...и стих...

Тръгни си ! Без болка парлива...
иди там,дето те чакат в захлас...
В неизвестност мъгла нека те обвива..
но сигурна биди:
                           настъпил е и твоят час..   09 07 2010-Smolyan
Title: Re: Интимно-поезия.
Post by: Мордохай Леви on July 09, 2010, 21:20
                      Начало

Като придърпвана с въже - сама върви срещу ми.
Но юноши сме - не мъже. И се оплитам в думи.
От втурването си слепец - о, пръскат се очите ми! -
в мига, по-тънък от конец, един към друг залитаме.
Проклета да си, светлина! Да падне само мракът!
Ще стана мъж, а тя -жена. Почакай. Мъничко почакай!
Звезди. Луна. И Млечен път. И ето: в млечна слама
притискаме се гръд о гръд, неопитни и двама.
Изтръгвам ласката с борба от нея / не - от мен/ , със сила.
И сякаш, че от теб, Съдба, изпросил съм най-после милост.
А неотключеният срам така души, ожесточава.
Че поотделно всеки сам едва сега се опознава.
Коси, ръце, нозе, уста - до болка! - не - наслада!
Солено-сладка е кръвта на първата ни ласка-свада.
И недокоснати от грях - безсилни и смутени -
се гледаме едва със страх, от двете си сълзи спасени.

                                                           М.Георгиев
Title: Re: Интимно-поезия.
Post by: pemben on July 09, 2010, 22:46
                    Продължение

 Не съм придърпвана-за теб така изглежда...
Не юноши,а поулегнали сме нии..
от лутането в мрака аз прогледнах..
и още търся те недеи се крии.!!!

И виждам малко лека светлина...
Успокоявам се, че мрака е загърбен...
отдавна мъж си ,а аз жена....
притискам те-а в ръката ...твоят пръстен...

Притискам те-усещането е взаимно....
Дъхът ни спира-гръд до гръд...
Ок...Постигаш всичко ти без сила...
че знаеш прекия към мене път...

Изпросената милост ползваш безрезервно...
Ръцете ти обгръщат ме...и милват...и горят...
грехът е грях-но устните зоват....
Ръцете ти в косите ми....
                                    а тялото....
                                               трепери....
Title: Re: Интимно-поезия.
Post by: Мордохай Леви on July 09, 2010, 23:01
pemben, вие сте страхотна! Поздравления!
Title: Re: Интимно-поезия.
Post by: Gelina on July 09, 2010, 23:07
Айдееее,ойде коню у реката! :D
Title: Re: Интимно-поезия.
Post by: pemben on July 09, 2010, 23:12
taka li????
neznaeh -naistina...
Title: Re: Интимно-поезия.
Post by: Rahmie on July 10, 2010, 22:08
(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fimg444.imageshack.us%2Fimg444%2F4704%2Fimg2358g.jpg&hash=850e46a9802fff32fde663625d52b8e1d2de94b0)
Title: Re: Интимно-поезия.
Post by: Samira on July 10, 2010, 22:36
 Прекрасно стихотворение Рахмие!
Title: Re: Интимно-поезия.
Post by: Samira on July 23, 2010, 20:22
СИЛАТА НА ПОЗИТИВНАТА МИСЪЛ

Задъхан/а в групата живях.
Събирах и радост и нежност,
непозитивните правех на прах,
раздавах небе и безбрежност.

Редих с вас копнеж и тъга.
Небето на облаци късах.
С крилете на птица летях-
за вас и за себе си писах.

Бях спирка и гара-перон.
Бях влакът-стрела и пътувах.
Посрещах-изпращах с поклон.
Щом дълго ви няма -тъгувах.

(преработено стихотворение от Златка Митева)
Н
Title: Re: Интимно-поезия.
Post by: Samira on July 23, 2010, 20:25

Животът е възможност-ИЗПОЛЗВАЙ Я !

Животът е пътешествие-ИЗВЪРШИ ГО !

Животът е обещание-СПАЗИ ГО !

Животът е ЛЮБОВ-ОТКРИЙ Я !

Живота е красота-ВЪЗХВАЛИ Я !

Живота е истина-ОСЪЗНАЙ Я !

Животът е битка-ПРИЕМИ Я !

Животът е загадка-РАЗРЕШИ Я !

Животът е цел-ПОСТИГНИ Я !
Title: Re: Интимно-поезия.
Post by: Seiko on October 18, 2010, 13:30
Поздрав за всички жени в сайта ни!!!


Аз съм жена (http://www.youtube.com/watch?v=P04cRY_ogUY#)
Title: Re: Интимно-поезия.
Post by: Rahmie on October 23, 2010, 18:49
Поезията на Ясен Ведрин

(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fimg525.imageshack.us%2Fimg525%2F6596%2F88922949.png&hash=8ca763d3b7d920b64b4b7f65ae2dcaa71c9dd9b3)
Title: Re: Интимно-поезия.
Post by: Svetla on November 17, 2010, 21:33
Сега пък Терсид е изтрил  есето на проф.Янко Янков...
ЗАЩО-О-О-О-О-О-О-О-О-О?
Какво лошо имаше във "ФИЛОСОФИЯ НА РОДИНАТА" - това е поезия в проза!?!!!!
 ???
Title: Re: Интимно-поезия.
Post by: Azim on November 17, 2010, 21:38
Имаш грешка аз не мога да изтривам а да натривам ;) ;) ;)
Title: Re: Интимно-поезия.
Post by: Svetla on November 17, 2010, 22:24
Прав сте, извинявайте, Азим.
You are not allowed to view links. Register or Login
Имаш грешка аз не мога да изтривам а да натривам ;) ;) ;)
Бил е Терсид - сега видях.
Title: Re: Интимно-поезия.
Post by: Gelina on November 17, 2010, 22:25
Живей - Матей Шопкин (http://www.youtube.com/watch?v=LkgCZay9WF8#)
Title: Re: Интимно-поезия.
Post by: tersid on November 18, 2010, 09:03
You are not allowed to view links. Register or Login
Сега пък Терсид е изтрил  есето на проф.Янко Янков...
ЗАЩО-О-О-О-О-О-О-О-О-О?
Какво лошо имаше във "ФИЛОСОФИЯ НА РОДИНАТА" - това е поезия в проза!?!!!!
 ???
Едно есе  не може да бъде поезия ,та дори и в проза ,мила . То не доставя приятни чувства ,макар и да е посветено на Родина.Ей затова го  изтрих не че има нещо лошо ,но няма и кой знай колко добро във  "ФИЛОСОФИЯ НА РОДИНАТА" ,а и за " Родина" си има отделни теми,така че не страдай толкова за такива многозначни и неясни понятия  които всеки използва като артикули от нощен магазин.
За да те успокоя мога да ти предложа да ти посветя няколко лични  стиха ,за да разбереш какво е поезия,макар и ерзац също като мене .
Title: Re: Интимно-поезия.
Post by: Svetla on November 18, 2010, 16:33
А "литература", според тебе какво е?  Есето е литературен жанр.
Къде пък видя темата "Родина"? Аз виждам "Красотата на България", където има снимки и филми.
Издишат ти аргументите, от които нямаш нужда, за да изтриеш онова, което искаш да изтриеш. Ако мислиш, че ще ти доставя удоволствието да страдам, много се лъжеш. Продължавай да се излагаш, щом ти харесва. ;D
С.



Title: Re: Интимно-поезия.
Post by: Seiko on December 12, 2010, 13:32
Много ми се искаше в тази тема да побликуват свои стихове повече помаци .Сигурен съм че има много такива, затова ги приканвам да побликуват. Дори имам идеята  евентоално с най- добрите да се издаде една стихосбирка.Аз също понякога пиша , сега съм подбрал няколко  стихотворения и ще  ги публикувам .Надявам се да ви харесат.И още веднъж  приканвам хората на изкуството/само помаци/ да публикуват тук своите стихотворения.Така ще покажем на света че и ние сме умни и интелигентни хора.!

Приказка

Житена питка,живяла щастливо
детството свое пред бялата къща.
но един ден я грабнали груби ръце,
и я понесли незнаино къде.
Най-подло я хвърлили по-стръмния склон,
тя се търкулнала с вопли със стон.
И се запряла в чужда страна,
всичко загубила била сама.
Плакала дълго, накрая се спряла
за да потропа на чужда къща бяла.
И се показало малко дете,
то я прегърнало с топли ръце.
-Житена питке влез не плачи
 и  заживеи с нас заедно ти.



                Pевнувах

Сънувах те и тази нощ,ревнувах те и този път.
Вървеше ти по-път с цветя , и водеше него под ръка.

С какво те той така плени?-Нима сгреших ? С какво ? Кажи.
Нима не дадох ти любовта? Нима не клехме се във вярноста.

И исках те , желаех те, опитах се да те задържа.
С какво сгреших? С какво , кажи ?
Отиде си от моите мечти.

Любов, любов ,осеяна с мечти,
С какво ме ти плени и покори .
Любов ,любов изгаряща oт страст.
Ах, колко жалък съм сега аз.

Сънувах те пак тази нощ, целувах те и този път.
Вървеше ти по-път със цветя,и пеперуди с тръпнещи
                                                                                        крилца
.
Title: Re: Интимно-поезия.
Post by: Rahmie on December 12, 2010, 13:48
Чудесни стихове Севим, аз бих те посъвътвала ако ли искаш да отвориш отделна тема, където да допълваш само свои стихове...например, като тази тук (http://www.pomak.eu/board/index.php/topic,277.0.html) от един наш поет но на турски...
Title: Re: Интимно-поезия.
Post by: EvroPOMAK on December 12, 2010, 20:21
You are not allowed to view links. Register or Login

............ има много такива, затова ги приканвам да публикуват. ........ да се издаде една стихосбирка...... понякога пиша , ....... подбрал няколко  стихотворения ...... още веднъж  приканвам хората на изкуството /само помаци/ да публикуват тук своите стихотворения. Така ще покажем на света че и ние сме .................... хора.!
Поздравления за хубавите стихове!   :) :) :)
Даже и предложението е много хубаво - публикуване на стихотворения на Помаците, а пък тема отделна едва ли на тоз етап да се отваря, че ще требва да се попълва доста  и човек трябва само това да прави, а е знайно, че труда на твореца бил той и Помак е все още неоценено и незаплатен днес в тез комерчески времена, та затуй може и само малка промена на заглавието на темата "Интимно - поезия от Помаците", а може и някак си по другояче!  ::) 8) ;)

Title: Re: Интимно-поезия.
Post by: Rahmie on December 15, 2010, 14:27
Предупреждение

Дамян Дамянов

Душата ми- врата без ключ-
готова е по всяко време
добрия гост, макар и чужд,
макар и нощем, да приеме.
Тя като къщичка сред кър
го чака и ще му отвори,
щом разбере, че е добър,
и щом на ниския прозорец
потропа лекичко едва.
И без да тропне,само с устни
да и прошепне онова,
вълшебното, тя ще го пусне.
Добър ли е...Но ако лош
човек на прага и застане,
да думка цял ден , цяла нощ,
той все там,вън, ще си остане.
Да я изкърти , ако ще!
Познаваща крадци изкусни,
вратата ще се заяде
и мъртва няма да го пусне!
Приятел буен,враг ли ти  e,
не знам какъв си,но повтарям :
знай, незakлючени врати
най- мъчно всъщност се отварят!
Title: Re: Интимно-поезия.
Post by: Svetla on December 16, 2010, 12:34
Васил Найденов: Огън от любов

Думите са дим.
Сбирай моите писма,
но не ги чети идвам вместо тях
Огън от любов
ще запаля аз сама
и да изгоря не ме е страх.

Огън от любов
Най-щастливия пожар
и в единствен миг,
щом изпепелим
ще се преродим в нежност и във красота.

Докосни ме ти.
Думите са дим.
и без думи
нека винаги във нас
клетвения шепот
нежно да звучи.
Любовта да бъде съдница и власт
Слънчев миг във нашите очи.

Думите са дим.
Огън от любов .
Най-щастливия пожар
и в единствен миг,
щом изпепелим
ще се преродим в нежност и
във красота.

Докосни ме ти.
Думите са дим.
и без думи
нека винаги във нас
клетвения шепот
нежно да звучи.

Любовта да бъде съдница и власт
Слънчев миг във нашите очи.

Думите са дим.
Title: Re: Интимно-поезия.
Post by: Leyla on December 16, 2010, 15:27
Интернет

Кибернетичен век -
измислена реалност,
векът на Интернет,
фалшива виртуалност.

Седят жени, мъже,
със погледи безумни
пред нови богове -
свръхмощни пентиуми.

Със погледа си вперен,
с клавиатура в скута,
вместо с приятел верен,
с безмълвния компютър.

В хорото пак се хващат,
танцуват и по двойки -
по кабел си препращат
последни ем-пе-тройки.
 
Вместо целувка в мрака
и пролетно цветенце,
тя тръпнещо очаква
кльомба, скоба и тиренце.

А той вместо на бира
със старите другари
във чата дава фира,
дано не се опари...

С прииждащите зомби
воюват пък децата
и с нов заряд от бомби
потеглят към звездата.

Но кабелът пропуква
и връзката отмята
и нещо ти изкуква,
че пак си на земята.

А богът ти от трона
те гледа пак безмълвно.
Натискаш му бутона
и в стаята е тъмно.

***************************************
На високо

Когато се качиш високо,
недей да мислиш за това.
Как хубаво е - на врата широко
Недей се губи в суета

Че на високо веят хали,
бушуват силни ветрове.
Приятели край теб - едва ли...
по-скоро скрити врагове.

Когато падаш от високо,
недей да мислиш за това
как твърда е под теб земята,
и как сияят хорските лица.

Недей да мислиш как се радват
на твоя полет в пропастта,
а помисли какво оставяш
във най-любимите сърца.

---

Title: Re: Интимно-поезия.
Post by: Svetla on December 21, 2010, 12:42
You are not allowed to view links. Register or Login
Много ми се искаше в тази тема да побликуват свои стихове повече помаци .Сигурен съм че има много такива, затова ги приканвам да побликуват. Дори имам идеята  евентоално с най- добрите да се издаде една стихосбирка.Аз също понякога пиша , сега съм подбрал няколко  стихотворения и ще  ги публикувам .Надявам се да ви харесат.И още веднъж  приканвам хората на изкуството/само помаци/ да публикуват тук своите стихотворения.Така ще покажем на света че и ние сме умни и интелигентни хора.!

Приказка + Ревнувах
.......
Сънувах те пак тази нощ, целувах те и този път.
Вървеше ти по-път със цветя,и пеперуди с тръпнещи...
 
Стиховете са чудесни, Севим! Намерението ти  - също.
Давай напред! Има едно издателство "Балкани" - сайт балкани.еу - специализирано в разпространението на балкански автори. Пиши, твори, създавай!
Title: Re: Интимно-поезия.
Post by: Gelina on February 10, 2011, 18:29
СЪНУВАЛ-НЕСЪНУВАЛ...

Сънувал-несънувал първа среща
разделял-неразделял своя сън,
една любов на прага те посреща,
но истинската пак зове отвън

Умирал - неумирал с тайно слово,
измамван-неизмамван от жена,
ти може да се влюбиш пак отново,
но истинската само е една.

Загубил-незагубил чувство нежно,
намерил-ненамерил свой обет,
ти може да сънуваш нещо прежно,
но истинското да е там, напред.

Заричал-незаричал огън вечен,
издигал-неиздигал длан за мъст,
ти може на една да си обречен,
но друга да е истинския кръст.

Откривал-неоткривал радост жива,
очаквал-неочаквал, пял-непял...
И тъй - живота бавно си отива,
и взема туй, което ти е дал.

Евтим Евтимов
Title: Re: Интимно-поезия.
Post by: EvroPOMAK on March 18, 2011, 09:31
Ех, не е от Помак, но все пак !?! ;) :) ;)

Ако

Ако владееш се, когато всички
треперят, а наричат теб страхлив;
Ако на своето сърце едничко
се довериш, но бъдеш предпазлив;
Ако изчакваш, без да се отчайваш;
наклеветен – не сееш клевети;

или намразен – злоба не спотайваш;
но… ни премъдър, ни пресвят си ти;
Ако мечтаеш, без да си мечтател;
ако си умен, без да си умник;
Ако посрещаш краха – зъл предател
еднакво със триумфа – стар циник;
Ако злодеи клетвата ти свята
превърнат в клопка – и го понесеш,
или пък видиш сринати нещата,
градени с кръв – и почнеш нов градеж;

Ако на куп пред себе си заложиш
спечеленото, смело хвърлиш зар,
изгубиш, и започнеш пак, и можеш
да премълчиш за неуспеха стар;
Ако заставиш мозък, нерви, длани
и изхабени – да ти служат пак,
и крачиш, само с Волята останал,
която им повтаря: „Влезте в крак!
Ако в тълпата Лорда в теб опазиш,
в двореца – своя прост човешки смях;
Ако зачиташ всеки, но не лазиш;
ако от враг и свой не те е страх;
Ако запълниш хищната Минута
с шейсет секунди спринт, поне веднъж;
Светът е твой! Молбата ми е чута!
И главно, сине мой – ще бъдеш мъж!

Ръдиард Киплинг
Title: Re: Интимно-поезия.
Post by: Gelina on April 20, 2011, 21:59
Самота

Тя беше толкова красива-
С черни очи и дълга коса,
Умна и приказлива,
Но винаги се чувстваше сама.
По всяко време беше с усмивка и хората виждаха само това.
Истинската й същност не се опитваха да разкрият и тя беше сама във тълпа.
По природа бе мила и добра.
Всички дподеляха проблемите си с нея.
Търсеха разбиране и топлота.
Помагаше им с готовност и щастлива бе от това.
Но никой не виждаше как малко по малко гаснеше тя,
Болна бе от болестта, наречена самота.
Ден след ден посърваше нейната красота,
А слепи бяха хората за нейната тъга.
Продължаваше усмихната да бъде през деня,
Горещи сълзи проливаше, скрита в нощта.
И така започна тя да се крие в тъмнина.
През деня бе изкуствено щастлива,
Лъчите на слънцето за нея бяха решетки,
А мракът бе свобода,
Светлината се превърна в пролятие,
А луната бе символ на радостта.
Лека по лека затвори се в себе си тя,
Светът започваше с вечерта,
Завършваше, когато дойде утринта
С първия лъч омразна светлина.
Живееше в собствения, но измислен свят,
Споделяше всичко с луната,
Обгърната от гъстия мрак
И целуваща се с самотата.
Дяволска бе тази целувка,
Целувка с ангелска красота,
Нежност преливаше от тази милувка,
Но тя беше бягство от реалността.
Не усещаше, а може би не искаше да усети,
Че вървеше бавно, но сигурно към смъртта.
Всеки знае, че дявалите са ангели проклети,
А тя прокле се сама.
И така продължаваше всичко, минаваха дните в очакване на вечерта,
Животът за нея започна да губи смисъл и тя поиска смъртта.
Една нощ незабелязано излезе.
Знаеше къде отива – към нейната скала.
Това бе любимата й място.
Изгледът от нея беше несравнима красота.
Толкова близо бяха звездите,
А от всяка по-ярко блестеше луната,
Вятърът разпиляваше й косите
И тя тръгна към ръба на скалата.
В очите й вече нямаше сълзи,
Искрено щастлива беше сега.
Блестяха разпилените коси,
А от мечтата делеше я крачка една.
Погледна за последно небето,
Усмихна се на нощта,
Пристъпи напред и летейки извика:
“Сбогом самота!”
Title: Re: Интимно-поезия.
Post by: EvroPOMAK on May 07, 2011, 14:02
Секретар на БКП: “Хвърлете Пеньо в Марица”

Публикувана: Петък, 6-ти Май 2011, автор(и): Пенчо Ковачев; прочитания: 2728;
 
Виж галерия « 2 3 4 » Факсимиле от "Епитафия за мене", която Пеньо Пенев написва мигове преди смъртта си.
Преди 1989 г. изучавахме поета Пеньо Пенев по литература - няколко стихотворения и част от поемата "Дни на проверка". Биографичната бележка беше кратка, накрая пишеше, че поетът умира ненавършил 30 през 1959 г. Под сурдинка се говореше, че всъщност се е самоубил.

След смъртта му за Пеньо Пенев бяха написани много книги и спомени - трогателни, противоречиви, но понякога и доста съмнителни. С премълчавани факти и изопачавани истини. Преди 1989 г. комунистическата пропаганда използваше името му като знаме и лозунг. След 1989 г. се опитаха да го вкарат в политически спекулации. Стихотворенията му изпаднаха от учебниците.

Тази поредица е обективен разказ за драматичния, сложен и разкъсван от душевни противоречия живот на Пеньо Пенев.

В нощта на 26 срещу 27 април 1959 г. Пеньо Пенев е сам в стая 118 на хотел "Москва" в Димитровград. Депресията го смазва. нищо вече не го радва.

В един момент жаждата за смърт надделява над желанието за живот. Съдбоносното решение е взето. Поетът изпива голямо количество веронал. (Сънотворно и успокоително лекарство, производно на барбитуровата киселина).

После сяда и написва предсмъртните писма. (Виж писмата по-долу. Подредени са както в книгата на Митко Иванов "Романът на един живот".)

Имало още едно писмо до журналиста Асен Станоев. В него Пеньо Пенев пише за тъжните дни и нощи, за пропилените дни, за пиянството... Писмото е унищожено по невнимание.

Докато смъртта пълзи по вените на Пеньо , той намира сили да стане и да отиде пред картината "В. В. Маяковски в мастерской РОСТА", репродукция от Ст. Викторов. Чупи стъклото и оцапва с кръвта си лика на Маяковски. Целува поета, когото смята за свой учител, и написва върху цветната репродукция:

Сбогом!

Идвам при тебе, мой бог.

Аз.

Според свидетелства на приятелката на Маяковски Юлия Брик той твърдо вярвал, че поетите трябва да умират млади, да не живеят повече от 30 години...

Митко Иванов, главен редактор на в. "Димитровградска правда", най-добрият приятел на Пеньо Пенев, първи открива падналото му на пода тяло около 8 часа. На малката хотелска масичка грижливо са подредени предсмъртните писма и бележки.

До дясната ръка на поета е паднал балежникът му. Още се долавя слаб пулс. Митко вика линейка и тя идва до десетина минути. Д-р Попова прави инжекция на поета. Събралите се хора качват носилката с тялото му в колата.

Безценно свидетелство за последните часове и смъртта на Пеньо Пенев е оставил районният прокурор на Димитровград Младен Илков, вече покойник.

Във в. "Антени" от 25 май 1994 г. той пише: " На нощната масичка се намираха 6 празни опаковки от лекарството веронал, бележник и молив, празна бутилка от ракия.

Особен интерес представляваше съдържанието на бележника. На първа страница най-отгоре беше написано:

"Епитафия за мене"

Скръбно тук недей присяда,

сълзите остави за друг.

Не плачи!... Попей си тук, -

тъй мъртвецът заповяда.

Аз, Пеньо."

И по-надолу::

"Добре, че има детство, което да твърди, че хората не се раждат зли на този свят. В живота правех зигзаги, та нали и морският бряг е на зигзаг."

Още по-надолу:

"За него никой не миля,

не намери нийде покой

от чужди рани той боля,

умря от чужди рани той."

И накрая:

"Ех, ако бях поживял още 5 години поне, щях да напиша много стихове, половината от които най-хубавото в нашата поезия, ех, ако бях..."

По-нататък не се разчита..."

Това са последните редове, написани от ръката на Пеньо Пенев. Смъртта вече го е стиснала в прегръдките си.

След около час телефонът в редакцията на "Димитровградска правда" звъни. Митко Иванов вдига слушалката и чува гласа на д-р Попова:

- Пеньо почина...

Прокурорът Младен Илков и Митко Иванов отиват при кмета на Димитровград, в стаята му намират и партийния секретар.

Казват им, че този път Пеньо Пенев е успял да се самоубие. (Преди това е правил два опита, за тях ще разкажем по-нататък).

Двамата молят за съдействие при погребението. Когато става дума къде да бъде положено тялото му, "партийният секретар на шега подхвърли: "Абе хвърлете го в Марица...".

Че е на шега, твърди Младен Илков. Прекалено черна е тази шега, обаче.

Пеньо Пенев никога не е членувал в БКП. Но преди да се реши на самоубийството, той вече е низвергнат от колеги и литературните критици... Част от тези, които го възхваляват, вече виждат в него само "пияницата и несретника".

Това Пеньо Пенев не може да преживее...

***

Митко!

Приятелю стари и насъщни. Омръзна ми да бъда бездомен, безработен и необичан.

Помогни и този път...(последен) за погребението.

Благодаря за всичко!

Сбогом!

Пеньо

Р. Моля!

Погребете ме навсякъде, но не там, където съм роден.

Заклевам и...

Аз нямам близки и роден край. И ме погребете с ножче в джоба, ако се събудя в гроба, да мога да го използвам.

Аз - Пенев.

***

За МВР

и другаря Христозов

Д-град

Другари!

Др. Христозов,

За моята смърт никой не е виновен! Нямате право дори да попитате никого защо напуснах този свят. Ясно!

Толкова!

Сбогом!

Точка!

26/27 нощта

хотела

АЗ - ПЕНЕВ

***

Димитровград

ГН съвет

за др. Петър Йорданов

Др. Йорданов,

Аз за тоя град съм написал 2 книги и заслужавам погребение поне! Съдействувайте! Може и без ковчег! Но трябва! Много желая да бъде нейде из гората на "Габера"!

Сбогом, честен човек!

Пеньо Пенев

***

София

бул. "Столетов" 67

Окръжен психоневрологичен диспансер

За Ана Табакова

д-р Бъчварова

Антигона

и д-р Шуманов

Здравейте!

Отивам си най-после от този свят!

Благодаря ви за грижите!

По дяволите!

Сбогом!

Пеньо Пенев

***

София

бул. "Руски" - 8

Центр. дом за нар. творчество

За Ана Томова

Катя Владова

и Шмиргела

26/27 нощта/4-59

Мили хора,

Аз се оказах непригоден за своето време! Съжалявам само за обичта си и ненаписаните велики книги! Можех! Да!

Мил поздрав на Катя, Шмиргела и Ечо. (И Таня!)

Сбогом!

Аз - Пеньо Пенев

Р. Отивам си от този свят, след като унищожих на 2-3 пъти през последните 10-на дни всичко свое написано! Няма смисъл хората, които не ме обичаха, да четат после за мене! По дяволите!

Здравейте!

Аз

***

Димитровград

бл. 205, кв. Толбухин

За Иван Жеглов, поет и приятел!

Сбогом, драги!

Пенев

***

За Георги Джагаров

поет - София - СБП

Куфарът с архивата, която остана (1/100), да се предаде на Георги. Твори! Ти си поет!

Допей моята песен!

Вземам унищожителна доза този път, плюс това - и пускане кръвчица! Вече съм 1000/100 сигурен! Ха помогнете, де! Ядец, медицино!

Мечтая живота, пролетта, небето и градините, улиците и птиците! Половин час се боря и победих чувството си за самосъхранение! Слаб съм бил, а?

Аз.

В следващ брой: 13-годишен пише стихотворение за смъртта на цар Борис III. 17-годишен заявява: "Аз обичам живота, но съм влюбен в смъртта!"
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=881998 (http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=881998)
Title: Re: Интимно-поезия.
Post by: Gelina on May 12, 2011, 13:48
ПРИМИРЕНИЕ

Примириш ли се, пристига старост.
Примириш ли се, пристига мрак.
Примирявах се. И не изгарях,
както някога, при първи сняг.

И си казвах тихо : есен иде.
Забрави горещите слова.
Но когато вчера чух обида,
закипя отново в мен гнева.

Запламтяха кротките зеници,
блесна огън в тихия ми глас
и ударих яростна плесница
на един подлец, израснал с нас.

Ей така. Пред всички. Без пощада.
Стига подлеци на тоя свят.
Тръгнах си направо през площада
и усетих, че съм още млад.

Евтим Евтимов


Корени

Ти спомняш ли си дядо, баба?
И знаеш ли рода си?
Дали наистина познаваш
...и майка си, баща си?

Дали от нещо се срамуват?
С какво в живота се гордеят?
От колко болки се страхуват?
И тайно за какво копнеят?

Дали познавал си жената,
стояща зад статута “мама”?
Дали открил си и душата
под ролята “баща-стомана”?

Какво си наследил от татко?
Какво научил си от мама?
Май спомените ти са кратки
и корените ти ги няма.

Какво не искаш да повтаряш
от грешките им и съдбите,
та несъзнателно затваряш
на миналото си вратите?

И мислиш: много си постигнал,
на миналото гръб обърнал.
Но как ще знаеш докъде си стигнал,
ако не знаеш откъде си тръгнал?

Мадлен Алгафари

Title: Re: Интимно-поезия.
Post by: EvroPOMAK on May 17, 2011, 04:24
Не толкоз поетично и интимно, но написано от дете, едно стихотворение в сегашно време !  ???


Спи, Дяконе!Не се събуждай!

Остани в незнайния си гроб!

Добре си ти.От там не виждаш

съдбата на достойния ни род.


Не виждаш майките, които днес не раждат.

Стариците край кофите за смет.

Бащите с джобове празни,

в ръцете с куфари и здравец за късмет.

 
Децата ни са вече на изчезване.

Селата мъртви.Пусти градове.

Строим хотели, паркинги, гаражи.

Край просяка минава Беемве.

 
На пътя към Европа се продават

В ръцете с кукли малките моми.

Те детството си в сънища сънуват,

стаена скръб в очите им гори.

 
Спи, Дяконе! Не се събуждай!

Добре си там под тази черна пръст.

Завиждам ти за туй, че не дочака

мечтите си, разпънати на кръст.
Title: Re: Интимно-поезия.
Post by: Gelina on May 17, 2011, 11:18


Тъжно е, защото  е описана самата реалност.
Title: Re: Интимно-поезия.
Post by: Gelina on May 28, 2011, 08:46
На високо

Когато се качиш високо,
недей да мислиш за това.
Как хубаво е - на врата широко
Недей се губи в суета

Че на високо веят хали,
бушуват силни ветрове.
Приятели край теб - едва ли...
по-скоро скрити врагове.

Когато падаш от високо,
недей да мислиш за това
как твърда е под теб земята,
и как сияят хорските лица.

Недей да мислиш как се радват
на твоя полет в пропастта,
а помисли какво оставяш
във най-любимите сърца.
Title: Re: Интимно-поезия.
Post by: Leyla on June 17, 2011, 22:15
Не тъжи

Защо не спиш?

Защо стоиш с отворени очи

и поглед вперила в простора необятен?

 

Защо тъжиш?

Защо в душата ти трепти

и стене с болка тъжен вятър?

 

Нима далеко

нейде във нощта изгаря

последен спомен от целувките горещи?

 

Нима тъй леко

без сълзи и горест се забравят

отминалите, радостните срещи?

 

Ти вярваш,

че отново ще се върне той,

пак нежно някога да те прегърне.

 

И чакаш,

пак сама в притихналия зной

горещите ръце да те обгърнат.

 

Той няма,

няма да се върне вече.

Отмина тихо... Просто тъй... Отмина...

 

Измама...

Мислиш и тъжиш далече

от полъха, край тебе който мина.

 

Поспри! Недей

тъгува по отминалите дни.

По любовта, която той забрави.

 

С тих повей

някога угаснали мечти,

ветрецът нежен тихо ще разпали.

Найден Найденов
Title: Re: Интимно-поезия.
Post by: Leyla on June 17, 2011, 22:17
Телефонът звъни...

 Ало... Да... Аз съм... Кой?

Не може да бъде... Къде си, кажи?

Гласа не познах... Променил се е... Моля те стой...

Радвам се... Как? От какво да горчи?

 

Годините... Чакай... Моля те остави...

И двамата имаме своя вина...

Не... Защо? Отдавна простих...

Остави... Беше някога... Как си сега?

 

Тъй ли? Не знаех... Ех, кофти съдба...

Помниш ли нашата, първата среща?

Помниш ли как ни огря утринта,

слети в едно от целувки горещи?

 

Зная... Боли... За какво съжаляваш?

Аз все още не съм безразличен...

Спрях... Няма... Не те наранявам...

Как да не помня... Аз те обичам!

 

Нищо не искам... Бих желал да те видя,

за миг да надникна в твойте очи...

Не желаеш... Добре... Не съм се обидил,

аз виждам те в спомени нощи и дни.

 

Годините бръчки безброй ми дариха.

Стилно в косите среброто блести.

Твоите думи не ме нараниха...

Бързаш ли? Чао! Пак позвъни...

Title: Re: Интимно-поезия.
Post by: husein on June 18, 2011, 01:51
От мен самия твоята любов отне ме
Не мога аз без теб ти всичко си за мене
Сред жарещ огън ден и нощ изпепелявам
Не мога аз без теб ти всичко си за мене

С богатства дните ми не стават по-богати
Не отчайва с немотия нищетата
Едничката утеха съзирам в обичта ти
Не мога аз без теб ти всичко си за мене

От твойта обич влюбените в теб погиват
Тя дави в свойта глъб като море бурливо
Тя прави безнадеждна всяка съпротива
Не мога аз без теб ти всичко си за мене

На любовта винòто нека да отпия
Като Меджнун в пустиня сам да се затрия
С тревогата по теб дошла като стихия
Не мога аз без теб ти всичко си за мене

Беседа мъдра на софтите им е нужна
Смирена святост на ахите им е нужна
На всеки нов Меджнун една Лейля е нужна
Не мога аз без теб ти всичко си за мене

Убият ли ме знай каквото и да сторят
Прахта ми даже да отвеят из простора
Повикаш ли ме пак прахта ми ще повтори
Не мога аз без теб ти всичко си за мене

Защо ли до забрава хората мечтаят
За дивните хурии и дворците в рая
О нека им се сбъдне всичко туй накрая
Не мога аз без теб ти всичко си за мене

ЮНУС ме викат но това не значи много
Изгаря в огън моята душа у бога
На тоя и на оня свят без всичко мога
Не мога аз без теб ти всичко си за мене
Title: Re: Интимно-поезия.
Post by: Gelina on August 10, 2011, 23:35
Затворена врата


Спрях пред вратата ти плътно затворена.

Дълго я гледах, но не посмях

да ти почукам и тихо да вляза.

Стоях колебливо, обзета от страх!



Но чух гласа ти, беше безгрижен,

нямаше нотка дори на тъга.

Колко наивно! Надявах се скрито,

че може би тъжен и сам си в нощта.



Как да избягам от нашето минало

и да забравя, когато боли?

Мисли и чувства как да прогоня?

Как ли да кажа: "Сърце, забрави!"?



Тихите спомени все ме спохождат,

късат по малко от мойта душа.

Може би накой ден, щом тя се свърши,

ще мога спокойно и аз да заспя.
Title: Re: Интимно-поезия.
Post by: Gelina on August 15, 2011, 23:48
Давид Овадия
На сватбата - в най-хубавия час,
когато веселбата ще прелива
и речи ще държат с тържествен глас,
а може би ще бъдеш най-щастлива -

ще дойда аз - нечакан и незван!
В миг всеки говор, всеки шум ще стихне!
И може само някой гост пиян
с помътени очи да се усмихне!

С тревога ще ме гледа твоят брат
и майка ти зад мен ще зашушука:
"Това е той... това е наш познат..
Защо ли посред нощ дошъл е тука?"

Лицето на любимият ти мъж
ще запламти от гняв и от обида
и твоят смях ще секне отведнъж..
А аз ще дойда просто да те видя.
**********************************

ВЪПРЕКИ ТОВА
Понякога  хората са неразумни,
Нелогични и егоцентрични -
Въпреки това им  прощавай!

Ако си добър, хората могат
Да те обвинят в егоизъм и  скрити помисли -
Въпреки това, бъди добър!

Ако успяваш в  живота, ще спечелиш
И лъжливи приятели, и истински врагове -
Въпреки  това, успявай!

Ако си честен и открит,
Ще бъдеш лъган от  другите -
Въпреки това, бъди честен!

Това, което си градил с  години,
Може да рухне за една нощ -
Въпреки това, гради!

Ако  намериш покой и щастие,
Ще се страхуваш да не ги загубиш -
Въпреки  това, бъди щастлив!

Доброто, което правиш днес,
Ще бъде  забравено утре -
Въпреки това, прави добро!

   Майка Тереза
Title: Re: Интимно-поезия.
Post by: Gelina on September 27, 2011, 20:13
(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.pisalka.net%2Fwp-content%2Fuploads%2F2010%2F02%2Fromantika.jpg&hash=f8294011b6823396cceb1fe4feabafd42bc3f1fe)


Умира бавно този
Пабло Неруда
 
Умира бавно този,
който не пътува,
който не слуша музика,
който не открива очарование в себе си.
 
Умира бавно този,
който разрушава себелюбието си,
който отказва помощта.
 
Умира бавно този,
който се превръща в роб на навика,
минавайки всеки ден по същите пътеки,
който не търси разнообразие,
не рискува да се облече в различен цвят
и не разговаря с непознати.
 
Умира бавно този,
който бяга от страстта и водовъртежа на чувствата,
които връщат блясъка в очите и спасяват тъжните сърца.
 
Умира бавно този,
който не променя живота си,
когато е недоволен от работата или любовта си,
който не рискува сигурното за неизвестното,
за да преследва една мечта,
който не решава поне веднъж в живота си
да избяга от мъдрите съвети...
 
ЖИВЕЙ ДНЕС!
РИСКУВАЙ ДНЕС!
ДЕЙСТВАЙ ДНЕС!
 
Не се оставяй да умреш бавно!
Не забравяй да бъдеш щастлив!
 
Title: Re: Интимно-поезия.
Post by: Seiko on October 22, 2011, 11:55
" Научи се да продължаваш напред!..." (http://www.youtube.com/watch?v=coQBHX0oAQg#ws)
Title: Re: Интимно-поезия.
Post by: Gelina on October 24, 2011, 20:44
Богат и сиромах

Опак станал този свят!
Само тоз, що е богат,
той е личен и познат,
той е сват, кум, и брат.
И да няма чип, заслуги,
има ли пари, имот,
по-почтен е пак от други.
От какъвто да е род,
гърбав, грозен, кривоглед,
той е либав и приет
и почтен е, и угоден,
и високо благороден.
Но бил глупав, плиткоумек,
той е хитър, сладкодумен –
тъй парите го показват
и затуй му се подмазват.

Сиромах ли, без имот,
ако би щеш царски род,
с благородство, брайно, голу
и аярът бива долу.
Гиздав бил си, хубавец,
като слънце имай лице,
умен, учен колко щеш,
снемай със уста звездици,
нямаш ли пари, жълтици –
ти си страшно диване,
ти си грозен, хубав не,
ти си цяла простота...
Тъй отива днес света!

Петко Славейков
Title: Re: Интимно-поезия.
Post by: Seiko on November 03, 2011, 10:23
        Моят свят     

И отново стоя на брега на реката
и загледал водата замислен мълча.
Тишина и мъгла бавно скапват душата,
младостта отминава както всяка мечта.

И макар че от кал сме направени, Господи,
аз не искам във кал да прекарам живота си.
И не искам тъй ням да стоя край брега
да очаквам промяна и все да мълча.


Как искам да живея в един различен свят!
Не, не ми казвай, че греша - не ме дърпай назад!
Моят път не е твоя, нека сам да вървя!
Нека с риск да пропадна, поне за миг полетя!

Моят свят не е твоя, искам сам да вървя!
Но преди да пропадна, поне за миг да полетя!

Кирил Маричков - Моят Свят (320 kbps audio) (http://www.youtube.com/watch?v=304mywDzN_w#)
Title: Re: Интимно-поезия.
Post by: Rahmie on November 17, 2011, 11:45
Всеки ден се раждаме...

Всеки ден се раждаме...
И всеки ден умираме....
От Изгрева към Залеза
пълзим или летим...
Във тъмното - запалени
от Огъня всемирен -
невидимо изгаряме,
превръщаме се в дим...

Защо безумно бързаме -
и спъваме се, падаме?...
Погазваме цветята,
преди да разцъфтят...
Надеждите превързваме...
Препиваме, преяждаме...
Погубваме децата,
преди да се родят...

Ще имаме ли време -
все пак... да се обичаме?...
Да спрем, да се погледнем
с очите на деца...
Душите си да сгреем...
И мечтите да помилваме...
С любов да ни приеме
любимата земя...
From internet
Title: Re: Интимно-поезия.
Post by: Gelina on December 20, 2011, 20:18
АКО
автор: Ръдиард Киплинг
*********************


Ако владееш се, когато всички
треперят, а наричат теб страхлив;
Ако на своето сърце едничко
се довериш, но бъдеш предпазлив;
Ако изчакваш, без да се отчайваш;
наклеветен – не сееш клевети;

или намразен – злоба не спотайваш;
но… ни премъдър, ни пресвят си ти;
Ако мечтаеш, без да си мечтател;
ако си умен, без да си умник;
Ако посрещаш краха – зъл предател
еднакво със триумфа – стар циник;
Ако злодеи клетвата ти свята
превърнат в клопка – и го понесеш,
или пък видиш сринати нещата,
градени с кръв – и почнеш нов градеж;

Ако на куп пред себе си заложиш
спечеленото, смело хвърлиш зар,
изгубиш, и започнеш пак, и можеш
да премълчиш за неуспеха стар;
Ако заставиш мозък, нерви, длани
и изхабени – да ти служат пак,
и крачиш, само с Волята останал,
която им повтаря: „Влезте в крак!
Ако в тълпата Лорда в теб опазиш,
в двореца – своя прост човешки смях;
Ако зачиташ всеки, но не лазиш;
ако от враг и свой не те е страх;
Ако запълниш хищната Минута
с шейсет секунди спринт, поне веднъж;
Светът е твой! Молбата ми е чута!
И главно, сине мой – ще бъдеш мъж!
Title: Re: Интимно-поезия.
Post by: Seiko on December 24, 2011, 18:43
Когато чуждата земя те приюти

           
Когато чуждата земя те приюти
и ти даде това, което родната не иска,
къде ще бъдеш по-щастлива ти -
във новата, или във старата родина?
Когато слънцето изгрява, и край теб
е всичко толкова красиво и спокойно,
ще идват мислите ти във объркан ред
и да направиш избор ще е невъзможно.
Когато се завръщаш у дома,
във оня дом, където детството ти мина,
ще търсиш в спомените таз земя,
където и тревите те познаваха.
Но само бурените избуяли там
и задушили крехката тревица
ще бъдат господарите, а ти
ще бъдеш гостенката от чужбина...
Ще бързаш да се върнеш - там, далеч
където чуждата сега те иска,
и в своето завръщане ще разбереш,
че щастието е където се почувстваш истинска.
Title: Re: Интимно-поезия.
Post by: Turas on February 03, 2012, 10:48
Горски рекет

Добър вечер, мили деца
от нощен бар "Горски Рекет"
Оставете своите бухалки при мама и тати
дръпнете по едно 15-годишно мляко "Дъмпъл"
и слушайте приказката, която ще Ви разкаже
Педя човек - голям борец!

Вървял в балкана нейде Кумчо Вълчо
С бухалка във ръката и мобифон
Той търсил хубавата Кума Лиса
Шефката на публичния дом,
че месец вече рекета не плаща
Кокошката с пломбирания зъб
А Баба Меца - шефа на бореца
останала е тя без мед.

И както си вървял насреща гледа
С Макаров пистолет и автомат
Застанал важно Зайо Байо -
Щатният горски пазач,
Че месец вече Вълчо му не плаща
голяма зелка, морков и домат
А зайчетата малки сиво-бели
Умират вкъщи те от глад
Е-е-й-й-й... КАРТОФИ-И-И!!!

Вървял в балкана нейде Кумчо Вълчо
С бухалка във ръката и мобифон
Той търсил хубавата Кума Лиса
Шефката на публичния дом,
че месец вече рекета не плаща
Кокошката с пломбирания зъб
А Баба Меца - шефа на бореца
останала е тя без мед.
Title: Re: Интимно-поезия.
Post by: Seiko on March 24, 2012, 03:07
Richard Clayderman - Love Story ( CHiquitita bebe ) (http://www.youtube.com/watch?v=ITswHbJPHhQ#)

Любовна

Никола Вапцаров

Като бетонен блок над нас
тежи барутната тревога.
Душите ни ръмжат: – Война!
В душите кръв, и смут и огън.
Аз виждам тоя смут дори
сега в фабричните комини,
на запад в залеза или
в небето тъй спокойно синьо.
И в тези дни, кажи ми ти,
когато ни притягат в обръч,
в сърцето, грях ли е, кажи,
че пазя още кът за обич?
Кажи ми грях ли е, че пак,
дори и в този шум фабричен,
процепен с зъл картечен грак,
си мисля: – Колко я обичам!...
Да, вярно, мъничкият свет
на нашата любов е тесен,
затуй със поглед, впит напред,
ти пиша толкоз малка песен.
Title: Re: Интимно-поезия.
Post by: Rahmie on June 21, 2012, 10:19
РАЗСЪМВАНЕ

Островът на моя огън.
Бликащата красота.
Сенките възнесли Бога.
Чезнещата самота.

Топлите ръце, които
се докоснаха едва.
Погледите с нежност скрита.
Ароматът на трева.

Лодката сама. Луната.
Шепнещата тишина.
Моето сърце богато.
Твоята добра душа.

Вятърът, възпял небето.
Залезът - красив копнеж.
Изгрев - лумнал неусетно
във сърцата като свещ.

Ясен Ведрин
Title: Re: Интимно-поезия.
Post by: Rahmie on July 15, 2012, 11:06
(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fupl0ad.org%2Fimages%2Flovecouple.jpg&hash=63de047c45c0beaf6b54a0d48659ba8a00b21876)
Title: Re: Интимно-поезия.
Post by: pemben on December 13, 2012, 08:37
Seiko:
Много ми се искаше в тази тема да побликуват свои стихове повече помаци .Сигурен съм че има много такива, затова ги приканвам да побликуват. Дори имам идеята  евентоално с най- добрите да се издаде една стихосбирка.Аз също понякога пиша , сега съм подбрал няколко  стихотворения и ще  ги публикувам .Надявам се да ви харесат.И още веднъж  приканвам хората на изкуството/само помаци/ да публикуват тук своите стихотворения.Така ще покажем на света че и ние сме умни и интелигентни хора.!

mnogo sa horata koito pisat...
no se polucava edna takava krajba...:(
ce sled vreme covek namira(poznava) svoite nesta nyakade drugade........
tova e edna ot pricinite za da ne se publikuva
A drugata e ce ne vseki pomak znae za sayta,
a i ne vseki izpolzva internet
Title: Re: Интимно-поезия.
Post by: Seiko on January 06, 2013, 13:43
You are not allowed to view links. Register or Login

mnogo sa horata koito pisat...
no se polucava edna takava krajba...:(
ce sled vreme covek namira(poznava) svoite nesta nyakade drugade........
tova e edna ot pricinite za da ne se publikuva
A drugata e ce ne vseki pomak znae za sayta,
a i ne vseki izpolzva internet

Пембе няма опасност от кражба  ,дори напротив : Ако за пръв път публикуваш тук своя авторска творба ,независимо дали е стихотворение,разказ или роман, сайта става един вид като твоя защита защото веднага можеш да докажеш че си публикувала тук на определена дата преди някои да е плегиядствувал от тебе.Има само едно условие трябва да публикуваш творбите си със истинското си име,това  което е от твоето ЕГН , а не само със потребителското ти име . Tова което аз съм прочел твое много ми харесава и не трябва да оставяш тази твоя дарба дадена ти от Аллах така да си остане неизчерпана.Иначе съм съгласен със тебе че не всеки помак знае за сайта,не е и задължително.Тук става въпрос за политика на сайта, за реклама ,за начин на модериране,за финансова възможност ,за социалните мрежи които в момента доминират и т.н .Желая ти искрено успех в всички твои начинания!
Title: Re: Интимно-поезия.
Post by: KaraIbrahim on January 06, 2013, 21:57
Нещо,намерено в Мрежата.Много го харесах и предполагам,че авторката е наше момиче.Да е жива и здрава!


 Вярвам в единството на Бог,
Аз съм българска гражданка и мюсюлманка.
Свидетелствам, че Мухаммед е Негов Пророк,
Но защо наричат ме фанатична талибанка?!

Ей, ти, защо ме гледаш тъй лошо?!
И аз имам право да живея, колкото и ти.
Към теб, нито една мисъл не е лоша,
Аз не мога да мразя, в мен живеят добрини!

Мирът ми е пръв приятел,
Уважавам всеки човек, дори и теб.
Убедена съм, че на всички ни Бог е Създател,
 
Дори сърцето ти към Него да е в лед.
 


Аз също имам надежди и мечти,
Обичам всяка глътка въздух, всяка.
Радвам се на всички земни красоти,
В тях Божията умисъл е посята.


Аз имам право да бъда това, което съм,
Ти също имаш право да бъдеш това, което си.
Злото в тебе е кошмарен сън,
Вярвам, че някой ден ще се събудиш и ти.

Нося парче плат на своята глава,
Зорко пазя своето целомъдрие.
Какво лошо има в това?
Бог е този, който раздава правосъдие.

Не искам да се крия!
Не се ли замисляш, защо пред теб стоя сега?
В черупката няма да се свия,
Защото имам право и аз на свобода!


http://ikra.blog.bg/drugi/2012/09/28/i-tia-ima-pravo.1004160 (http://ikra.blog.bg/drugi/2012/09/28/i-tia-ima-pravo.1004160)
Title: Re: Интимно-поезия.
Post by: Suleyman.45 on January 07, 2013, 07:55
Vinagi sım vyarval,çe sme po dobrata çast ot çoveçestvoto.Amin.
Title: Re: Интимно-поезия.
Post by: pemben on January 15, 2013, 12:54
You are not allowed to view links. Register or Login
Пембе няма опасност от кражба  ,дори напротив : Ако за пръв път публикуваш тук своя авторска творба ,независимо дали е стихотворение,разказ или роман, сайта става един вид като твоя защита защото веднага можеш да докажеш че си публикувала тук на определена дата преди някои да е плегиядствувал от тебе.Има само едно условие трябва да публикуваш творбите си със истинското си име,това  което е от твоето ЕГН , а не само със потребителското ти име . Tова което аз съм прочел твое много ми харесава и не трябва да оставяш тази твоя дарба дадена ти от Аллах така да си остане неизчерпана.Иначе съм съгласен със тебе че не всеки помак знае за сайта,не е и задължително.Тук става въпрос за политика на сайта, за реклама ,за начин на модериране,за финансова възможност ,за социалните мрежи които в момента доминират и т.н .Желая ти искрено успех в всички твои начинания!

zdr
neznam kakvo da kaja...
i s tezi pomaski stranitsi v Facebook
horata zapocnaha po ryadko da vlizat kadeto i da e....
tam im se struva po lesno-a mojebi taka mi se struva,
no sam sigurna ce e taka..:) ;)
Otnosno sebesi:
kogato byah v Bg. piseh po 4esto,
vse si misleh 4e ste doide den i nestata mi ste izlyaznat nayave...
no vece ne polagam nikakvi usiliya,
vapreki ce dusata mi e pilna...
dori preliva..
Blagodarya za hubavite dumi...
Neka Vsevisniyat Allah otrejda nai dobroto za vsi4ki ni..
Amin
Title: Re: Интимно-поезия.
Post by: Svetlina on January 26, 2014, 23:36

    ЖЪЛТАТА ГОСТЕНКА

                На тютюноработничките — безбройните робини на жълтата царица — туберкулозата

        Над сънния Люлин, прибулен
        с воала на здрач тъмносин,
        безоблачен залез запали
        сред своите тайнствени зали
        пожар от злато и рубин.

        И привечер летна наметна
        пак с траурен плащ рамена,
        градът приюти се в тъмата
        и тънка позлата в стъклата
        разля се на плахи петна.

        *

        А сред избичката мрачна, мрачна като робска орис
        стара ссухрена женица бди над дървений креват;
        пак очи с очи се срещат и премрежени от горест,
        търсят призрака нечакан — тъй незнаен, тъй познат
        А сред избичката мрачна тази вечер е последна,
        знаят го душите неми, знаят го и двете те:
        призрак властен и злокобен дебне тук с усмивка ледна
        и за бледата девица черна мрежа той плете.

        *

        И лежи тя все тъй скръбна, бледолика,
        тя — дете, познало старостта;
        влажният й теменужен поглед блика
        горестта на есенни цветя.

        Восъчно лице потънало сред гъсти,
        гъсти черносмолени коси,
        а ръката с тънки кехлибарни пръсти
        леко през завивката виси.

        Върху масичката в трепети безсилни
        лампата мъждука и дими
        и ритмично съска старият будилник,
        сякаш ситен зимен дъжд ръми.

        През прозорчето заглеждат се очите —
        вън живота празнично кипи,
        през прозорчето ухаят пак липите —
        ароматни цъфнали липи.

        *

        Ала демон зловещ е записал
        смъртен знак по смрачено чело
        и гнети безпощадната мисъл
        като тежко оловно крило.

        Тази нощ, тази нощ сребролунна
        и осеяна с бледи звезди,
        вледенени уста ще целунат
        изтерзани до болка гърди.

        Тъй е тежко, зловещо, печално —
        задушават се морни гърди
        и навън на кола погребална
        сякаш жълтия призрак седи...

        *

        А млада, толкоз млада тя е още!
        Обича в тоз живот и тя
        и нежността сребриста в лунни нощи,
        и огнения химн на любовта.

        Но с дъх отровен фабриката хладна
        погуби свежи младини
        и ето: вече хищница нещадна
        челото в смъртен полъх вледени.

        Душй я някакъв гигант стоманен
        до черна каменна стена...
        Навън ти, призрак мрачен и неканен!
        Навън!... О, въздух, въздух, Светлина!...

        *

        В миг изправя се тя смъртно бледа,
        тежко диша морна гръд,
        трескаво очи горят
        през косите, пръснати в безреда.

        Вик злокобен и сред полумрака
        стихват горестни слова —
        в ужас свежда тя глава,
        в ужас старата жена проплаква.

        Върху бледи устни бавно плъзва
        кръв на алени петна
        и сноп жълта светлина
        сред безжизнени очи помръзва...

        *

        И все тъй ритмично будилника съска,
        в гласа му злорадство звучи
        и мътната газена лампичка пръска
        студени, печални лъчи.

        А вън, пред прозорчето, с празничен крясък
        минават бездушни тълпи,
        а вън, посребрени от лунния блясък,
        лъхтят ароматни липи.

        "Работнически вестник", 15 юли 1922

Title: Re: Интимно-поезия.
Post by: Svetlina on January 28, 2014, 20:42
ЗЛАТЕН РИТОН" от Фестивала на българското документално и анимационно кино, Пловдив, 2013 г.
НАГРАДАТА НА БЪЛГАРСКА НАЦИОНАЛНА ФИЛМОТЕКА, 2013 г.

На 23.7.1942 един мъж е осъден на смърт от военнополевия съд на марионетното българско царство и още същия ден е разстрелян. Името му е Никола Вапцаров. За всеобща почуда тогавашните комунистически лидери, направлявали дейността на Вапцаров и подсъдими в същия процес, се отървават с далеч по-леки присъди и след смяната на режима през 1944 поемат управлението на държавата в свои ръце.

Десет години по-късно светът ще узнае, че разстреляният през горещото лято на 1942 е най-големият сред българските поети, родени през ХХ век. И хората, които са го познавали, ще започнат да осребряват славата му...
http://www.fakel.bg/index.php?t=3364
Title: Re: Интимно-поезия.
Post by: Svetlina on January 28, 2014, 20:43
Вапцаров е бил романтик, а не комунист, приет е посмъртно за член на Бкп едва през 1952 г. Господи, какви лъжи са ни разправяли в училище!
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1642375...