Author Topic: Manisa Şenlikler- Sarnitsa Yöresi САРНИЦА  (Read 12749 times)

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Offline Rahmie

  • Charter member
  • *****
  • Posts: 1981
  • Gender: Female
Ynt: Manisa Şenlikler- Sarnitsa Yöresi САРНИЦА
« Reply #15 on: July 11, 2008, 16:49 »
Galeriyi gezin mukemmel fotolar.

Sarnitsa 100% Pomaklardan olusan bir ilce, Rodoplarda

You are not allowed to view links. Register or Login

You are not allowed to view links. Register or Login

You are not allowed to view links. Register or Login

Традиции и обичай    
 

“Сърнице моя, камътна гургулице бяла на Родопа,
Сърнице край роден, единствен за мен на света!  ”


 Родопите представляват една извънредно интересна и важна етнографска област, в която са запазени и до ново време много от старинните черти на местния бит и местната култура. Тя се обособява като своеобразен резерват на традиционната битова култура на български народ. За съжаление богатото културно-битово наследство на този български край е все още малко проучено и недостатъчно познато. Носиите на българското население в Родопите са ценен извор на данни по етнически и културно-исторически въпроси не само поради доказаната стойност на облеклото за подобни проучвания, но и поради устойчивостта на традиционните им форми почти до наши дни.

Народното облекло на българките мохамеданки в Западните Родопи до началото на ХХ в. се приготвя от домашно тъкани платове, със старите традиционни кройки на характерното за тази област облекло - саята. Главният материал е вълната и ленът, а към края. на XIX в. и памукът. Фабричните материи са се използували само за сватбено и празнично облекло.
Местната носия е сложна, пъстра и красива. Макар и претърпяла промени във времето, е запазила своя автентичен вид. Състои се от домашен вълненик с червени райета, цепнат встрани, богато обшит с гайтани и сърма. В старо време този костюм се е шиел от червен атлазен плат, който доспатските мъже донасяли от драмските пазари.  Понякога го доставяли в готов вид, наречен копринена женска антерия. Под нея жената обличала дълга бяла риза до земята, обшита най-често с бяла дантела, а кръста опасвала с колан, бродиран с различни по цвят синци, които образували форми на птици, части от стъпки на животни и др. Коланът се закрепвал със сребърни пафти. Над антерията жената поставяла шут късак (късо елече), извезано и нашарено с различни по цвят конци. Отпред, където се събирали двата края на антерията, поставяли дълъг препасак (престилка) до земята, изтъкан от фина, боядисана в различни цветове вълнена прежда. Редуват се цветове от яркожълто до бордо, тъмносиньо, тъмнозелено и цикламено.

Жената обувала дълги вълнени чорапи, изплетени от по-тънка прежда, пак с шарки. На празници обувала кондури (кожени обувки с ток). Женската шия украсявали гердани от златни и сребърни пари, синци и скъпоценни камъни. Тънка бяла или цветна кърпа се спускала ниско под кръста, за да забулва лицето на жената и да покрива дългите й плитки.
Местни празници

Мюсюлманската общност има два празника в годината. Първият е Рамазан байрам . Това е празник след приключване на постенето през месец рамазан. Той е в първия ден от месец Шеууал – десети месец от мюсюлманското летоброене по хиджра. Вторият празник е Курбан байрам, по време на който се заколва курбан. Това става на десетия ден от месец зулхиджджа – последния месец от мюсюлманското летоброене. Той съвпада с приключване на поклонението в свещената Мекка.

You are not allowed to view links. Register or Login


Offline Rahmie

  • Charter member
  • *****
  • Posts: 1981
  • Gender: Female
Ynt: Manisa Şenlikler- Sarnitsa Yöresi САРНИЦА
« Reply #16 on: July 12, 2008, 10:47 »
Latince harflerle

Sarnitse moya, kamatna gurgulitse byala na Rodopa,
Sarnitse kray roden, edinstven za men na sveta!  ”

Rodopite predstavlyavat edna izvanredno interesna i vazhna etnografska oblast, v koyato sa zapazeni i do novo vreme mnogo ot starinnite cherti na mestniya bit i mestnata kultura. Tya se obosobyava kato svoeobrazen rezervat na traditsionnata bitova kultura na balgarski narod. Za sazhalenie bogatoto kulturno-bitovo nasledstvo na tozi balgarski kray e vse oshte malko proucheno i nedostatachno poznato. Nosiite na balgarskoto naselenie v Rodopite sa tsenen izvor na danni po etnicheski i kulturno-istoricheski vaprosi ne samo poradi dokazanata stoynost na oblekloto za podobni prouchvaniya, no i poradi ustoychivostta na traditsionnite im formi pochti do nashi dni.

Narodnoto obleklo na balgarkite mohamedanki v Zapadnite Rodopi do nachaloto na HH v. se prigotvya ot domashno takani platove, sas starite traditsionni kroyki na harakternoto za tazi oblast obleklo - sayata. Glavniyat material e valnata i lenat, a kam kraya. na XIX v. i pamukat. Fabrichnite materii sa se izpolzuvali samo za svatbeno i praznichno obleklo.

Mestnata nosiya e slozhna, pastra i krasiva. Makar i pretarpyala promeni vav vremeto, e zapazila svoya avtentichen vid. Sastoi se ot domashen valnenik s cherveni rayeta, tsepnat vstrani, bogato obshit s gaytani i sarma. V staro vreme tozi kostyum se e shiel ot cherven atlazen plat, koyto dospatskite mazhe donasyali ot dramskite pazari. Ponyakoga go dostavyali v gotov vid, narechen koprinena zhenska anteriya. Pod neya zhenata oblichala dalga byala riza do zemyata, obshita nay-chesto s byala dantela, a krasta opasvala s kolan, brodiran s razlichni po tsvyat sintsi, koito obrazuvali formi na ptitsi, chasti ot stapki na zhivotni i dr. Kolanat se zakrepval sas sr...rni pafti. Nad anteriyata zhenata postavyala shut kasak (kaso eleche), izvezano i nashareno s razlichni po tsvyat kontsi. Otpred, kadeto se sabirali dvata kraya na anteriyata, postavyali dalag prepasak (prestilka) do zemyata, iztakan ot fina, boyadisana v razlichni tsvetove valnena prezhda. Reduvat se tsvetove ot yarkozhalto do bordo, tamnosinyo, tamnozeleno i tsiklameno.

Zhenata obuvala dalgi valneni chorapi, izpleteni ot po-tanka prezhda, pak s sharki. Na praznitsi obuvala konduri (kozheni obuvki s tok). Zhenskata shiya ukrasyavali gerdani ot zlatni i sr...rni pari, sintsi i skapotsenni kamani. Tanka byala ili tsvetna karpa se spuskala nisko pod krasta, za da zabulva litseto na zhenata i da pokriva dalgite y plitki.

Mestni praznitsi

Myusyulmanskata obshtnost ima dva praznika v godinata. Parviyat e Ramazan bayram . Tova e praznik sled priklyuchvane na posteneto prez mesets ramazan. Toy e v parviya den ot mesets Sheuual – deseti mesets ot myusyulmanskoto letobroene po hidzhra. Vtoriyat praznik e Kurban bayram, po vreme na koyto se zakolva kurban. Tova stava na desetiya den ot mesets zulhidzhdzha – posledniya mesets ot myusyulmanskoto letobroene. Toy savpada s priklyuchvane na poklonenieto v sveshtenata Mekka.

Offline alie

  • Senior member
  • ****
  • Posts: 104
  • Gender: Female
Re: Manisa Şenlikler- Sarnitsa Yöresi САРНИЦА
« Reply #17 on: June 16, 2009, 23:07 »
Zdraveite ,mnogo blagodarq na Rahmie za hubavata snimka  i hubaviqt tekst za rodnoto mi grad4e,naistina vsi4ko e taka.pro4etoh vsi4ki komentari i naistina blagodarq na vsi4ki za polojitelnite mneniq koito sa dali!Ako imate vaprosi za Sarnica bih otgovorila s udovolstvie! :) :) :)

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42