Author Topic: Istoricheski sledi  (Read 7082 times)

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

radanovski

  • Guest
Istoricheski sledi
« on: November 12, 2009, 00:46 »
Tuka e mesto da publikuvate sekvi arhivni snimki i materiali za i shto sakate.

Offline nezir_9

  • Advanced member
  • *****
  • Posts: 316
  • Gender: Male
Re: Istoricheski sledi
« Reply #1 on: November 12, 2009, 00:51 »
You are not allowed to view links. Register or Login
Tuka e mesto da publikuvate sekvi arhivni snimki i materiali za i shto sakate.


Това се публикува тук не за първи път!

И като какво да значи?

radanovski

  • Guest
Re: Istoricheski sledi
« Reply #2 on: November 17, 2009, 10:52 »
You are not allowed to view links. Register or Login
Това се публикува тук не за първи път!

И като какво да значи?
Tova e ot vremeto kogato Kukush e svoboden-tova znachi.
Nyama mnogo dokumenti ot onova vreme-vsichko e ostanalo po kashtite i e izgorelo s tyah.
Tazi snimka e mnogo za men-balgarite v rodnia mi Kukush.

p.s.A shto sam otvoril tazi tema-epa ako nekoi ima neshto skapo da go publikuva-snimki ot roda ,selo-pametni dati,sabitiya i pr.

Offline nezir_9

  • Advanced member
  • *****
  • Posts: 316
  • Gender: Male
Re: Istoricheski sledi
« Reply #3 on: November 26, 2009, 03:09 »

                              В Пиринския край приемат с негодувание т.нар. „културна автономия”


След две мъчителни години България се отървава от политическите грешки по македонския въпрос само със силна уплаха и доста притеснения за българите по Струма и Места
От Иван Петрински


През септември 1944 г. в Горноджумайска област за въздействие върху местните организации на БРП (к) пристигат значителен брой югославски дейци, които изискват незабавно започване на работа по създаване на т. нар. "културна автономия" в Пиринския край. Това става в съответствие с решенията на Антифашисткото вече за народно освобождение на Югославия в гр. Яйце от ноември 1943 г.

От Скопие дейността по автономията се ръководи от двама достатъчно известни генерали от югославската армия - Светозар Вукманович-Темпо и щипянина Михайло Апостолски. Като основен аргумент се използва обстоятелството, че България се очертава да бъде твърдо в лагера на победените във войната, а Югославия - при победителите. Самият Темпо на едно от събранията на горноджумайския областен актив в края на октомври 1944 г. подробно разяснява ужасите, които България ще трябва да преживее като победена страна, и обратно, прекрасният живот, който чака населението на Пиринския край след присъединяване към победителката Югославия. Няколко дни по-късно, на 5-6 ноември, на областната партийна конференция в Горна Джумая Владимир Поптомов, наблягайки на неуреденото международно положение на Югославия, заявява открито: "При такова положение на нещата . . . и на македонците в Югославия трябва да им кажем да дойдат в рамките на отечественофронтовска България."(Архив на ЮКП, Белград, а. е. 132)*

Въпреки отсъствието на каквито и да е практически стъпки както на държавните органи, така и по партийна линия в посока на "културната автономия", цялата 1945 г. преминава в ширещи се слухове за откъсване на Пиринския край от България и предаването му на Югославия. В началото на 1946 г. слуховете прерастват в брожение, в случай че се "готвело присъединяване към Вардарска Македония" (ДА, ОПА, ф. 127, оп. 1, а. е. 9, л. 124).

Особено показателен е фактът, че повече от година след Х пленум на ЦК на БРП (к) (8 юли 1946 г.) на практика нищо не се предприема в тази посока, освен натиска при преброяването на населението в края на същата година. Характерно за настроенията сред населението е посоченото в доклад на партийната организация в с. Петрово, Светиврачко: "Въпросът за присъединяване на Пиринска към Вардарска Македония се посреща с голямо недоумение от населението, а от партийната маса - с негодувание." (ДА, ОПА, ф. 225, оп. 2, а. е. 10, л. 32)

Преброяването на населението на България през декември 1946 г. остава единственото събитие в условията на "културна автономия" с трайни отрицателни последици в общоисторически план. До голяма степен преброяването е изкуствено, а на записването като "македонец" се гледа като неважна административна формалност. На заседанието си от 21 декември областният комитет на БРП (к) в Горна Джумая решава да се достигне 70% македонци, което е изпълнено. В градовете в графата "говорим език" на преброителните документи да се пише "български", а в селата - предимно "македонски" (ДА, ф. 1, оп. 1, а. е. 39, л. 82).

До есента на 1946 г. никакви други действия по "културната автономия" не се провеждат. Неоценима помощ за масовото засилване на съпротивата срещу създаването на "македонско национално съзнание" оказват скопските емисари, които пристигат в Пиринския край през ноември 1946 г. и остават в повечето случаи до юни следващата година. За 8 месеца с арогантното си поведение многобройните учители по "македонски", книжарите в "македонските" книжарници в Горна Джумая и Петрич, партийните работници от Скопие успяват да предизвикат пълната гама от отрицателни чувства - от присмех у учениците, понеже говорели "по селски" до пълно отвращение у възрастните, които след тежък работен ден били принудени да слушат поучения в курсовете за изучаване на "македонски" език. Стотината учители от Скопие покриват едва около една трета от селищата по Струма и Места, а в останалите "македонски" език не се изучава.

В училищата непонятният език се преподава два пъти седмично по един час. Арогантността на "македонските учители" предизвиква масово конфликти. В летописната книга на училище "Арсени Костенцев" в Горна Джумая (намирало се на мястото на по-сетнешния хотел "Волга", днес сграда на ТД на НАП) за учебната 1947/1948 г. се казва: "Годината протече много неспокойно, непрекъснатите дрязги между учителите -преподаватели по македонски език и другите се дължаха на много ограниченото им образование и високомерността им". (ДА, ф. 566, оп. 1, а. е. 11, л. 28-29).

Въпреки строгите административни мерки курсовете по "македонски" език масово не се посещават. В един такъв курс в Разлог не идвал нито един от записаните 20 души, та се наложило да бъдат привикани 5 циганчета катунарчета, за да бъде спасен от закриване (ДА, ОПА, ф. 4, оп. 1, а. е. 2, л. 67).

* * *

"Културната автономия" в Пиринския край през 1946-1948 г. приключва безславно за по-малко от две години. Съществени резултати от тази политика никой не очаква при всеобщата пасивна съпротива. Населението на областта се отървава само със силна уплаха и доста притеснения. Набелязаните цели са толкова ужасяващи, че всъщност никой не вярва в действителната им реализация.

Новата исторически справедлива политика, окончателно формулирана на V конгрес на БКП (декември 1948 г.), има своето логично продължение с даването на нови имена на редица селища в Пиринския край през следващите години. Именуването на част от най-големите градове и села в областта на видни деятели на революционните борби в Македония е признание за усилията на македонските българи за свобода и обединение с останалите български земи. Това е и началото на решителен отпор срещу непреставащите опити на Скопие да гради измислената история на един измислен народ по формулата на участника в разглежданите събития, бъдещ академик даже, Михайло Апостолски - "немам доказа али тврдим" (србхърв. - "нямам доказателства, но твърдя").

От 1949 г. третият по-големина град в Пиринския край е именуван Сандански. Скоро е последван от Благоевград (1950 г.). Още три селища получават новите си имена през 1951 г. - Гоце Делчев и селата Хаджидимово (град от 1996 г.), Гоцеделчевско, и Кавракирово, Петричко.

Днес

Колкото и да са незначителни историческите последствия от политиката на "културна автономия" в Пиринския край през 1946-1948 г., трябва да се признае, че част от съвременните проблеми в тази област вероятно се коренят именно в този период. За антибългарска пропаганда най-често днес се използват резултатите от преброяването на населението на България през декември 1946 г., когато чрез неимоверен административен натиск 70% от населението на Пиринския край е записано като "македонци". Данните от преброяването и днес активно се използват от пропагандната история, която сътворяват в Скопие. Разбира се, никъде там не може да се видят изворите за административната принуда, чрез която е постигнат този резултат, нито безбройните документи, показващи недвусмислено недоумението и недоволството на населението по Струма и Места от тази политика.

   При преброяването на населението на България през 2001 г. 5071 души (от тях малко над 3000 в Пиринския край) са се записали като "македонци". Изглежда, че голямата част от тях обаче не са "наследство" от 1946-1948 г., а по-скорошен плод на скопската пропаганда. През 70-те и 80-те години на миналия век радио и телевизия "Скопие", водеха истинска пропагандна война срещу населението на Пиринския край. Програмите им достигаха безпрепятствено дълбоко навътре в българска територия. Радиопредаванията на български език се излъчваха на честота, съвсем близка до тази на програма "Хоризонт" и на радио "Благоевград" (от 18. 30 до 19 часа всеки ден през 70-те години; сутрешни повторения през 80-те години).

ОМО "Илинден"-Пирин, която така и не можа да събере необходимите 5000 подписа за регистрация, брои според различни източници между 140 и 180 активни членове, а поддръжниците й едва ли надминават 1000 в един район, наброяващ над 360 000 души. Освен платената деятелност на тази организация, несъмнено и българската политика от 1946-1948 г. е в основата на нейната поява. Грешките в политиката се заплащат по завишена тарифа, както вече стана ясно.

---------

*Съкращения: ДА - Териториална дирекция "Държавен архив", Благоевград; ОПА - Окръжен партиен архив; ф. - фонд; оп. - опис; а. е. - архивна единица; л. - лист

You are not allowed to view links. Register or Login

Offline Gelina

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1487
  • Gender: Female
Re:Istoricheski sledi
« Reply #4 on: November 26, 2009, 08:47 »
Разнищихме работата с помаците и,следва "македонския въпрос". :D

Offline ЖАРКО ЖЕГЛЕВ

  • Adviser
  • ****
  • Posts: 1480
  • Gender: Male
Ynt: Istoricheski sledi
« Reply #5 on: November 27, 2009, 09:29 »
АСЕНОВИЯТ НАДПИС

Върху югозападния мраморен склон на крепостната височина на около 10 метра над първия, външния крепостен вход и пътеката за втория, се намира осем редов български надпис, издълбан през времето на Иван Асен II, за ознаменуване на промените, които той направил в 1231 (от 1. IX. 1230 до 1. IX. 1231) в крепостта след Клокотнишката битка. Този надпис е известен с името Асеновият надпис. Като имаме предвид основите на първия, вътрешния крепостен зид, надписът остава в горната, централната част на крепостта, а не между двата зида. След като тук той е стоял цели 475 години, за първи път става достояние на науката в ново време — 1706 година, когато го открива и издава Пол Люкас80. След това той е бивал издаван на няколко пъти.

За да унищожат следите на българското владичество и култура в този край, след като надписът е стоял непокътнат вече 652 години, местните станимашки гърци през пролетта на 1883 год. го унищожават и когато през лятото на същата година идват тук руският професор В. В. Качановски и К. Иречек, те вече не го намират.

След това надписът е бил издаван още няколко пъти, дори някъде и с грешки. След правилното възстановяване на надписа от К. Иречек, Йордан Иванов64, обстойно и всестранно разглеждане имаме от В. Н. Златарски. Възстановяването на унищожения първоначално надпис върху скалата е извършено през 1899 година според четенето на В. Н. Златарски и под негово ръководство на същата скала малко по-долу от мястото на стария надпис.

В превод той гласи—„В година 6737(—1231), индиктион 4-и, от бога въздигнатий (на царството) цар Асен (цар) на българите и гърците, също и на други страни, постави Алекси севаста и из

You are not allowed to view links. Register or Login


Прави ми впечатление годината на унищожаването и не от Турци а от кого. Също така в надписа пише цар на Българи Гърци и други страни, кои са тези други страни някои може ли да обясни.Прочетох историята в гореспоменатя link.


Offline Hashashin

  • Defendor of the Truth
  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 2013
  • Gender: Male
  • Has odabaşi
Re: Istoricheski sledi
« Reply #6 on: November 27, 2009, 09:47 »
Относно споменаването на други страни ще ти пратя текста ан Търновския надпис на Иван Асен в който тези страни са избороени поименно.

В лето 6738 [1230], индикт 3. Аз Иван Асен, в Христа бога верен цар и самодържец на българите, син на стария цар Асен, създадох из основа и с живопис украсих докрай тази пречестна църква в името на светите 40 мъченици, с помощта на които в дванадесетата година от моето царуване, в която година се изписваше този храм, излязох на бран в Романия и разбих гръцката войска и плених самия цар кир Теодор Комнин с всичките му боляри, а цялата земя от Одрин до Драч завладях – гръцка, още и арбанаска и сръбска. Франките владееха само градовете около Цариград и самия този град, но и те се повинуваха под десницата на моето царство, понеже нямаха друг цар освен мене и благодарение на мене прекарваха своите дни, защото така повели Бог. Понеже без него ни дело, ни слово се извършва. Нему слава на векове. Амин."

Надписа е върху една колона. А относно унищожаването на надписа- гърците винаги са били най-големите ни врагове и винаги са се стремели да ни заличат.
Ето и самата колона:


Offline Hashashin

  • Defendor of the Truth
  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 2013
  • Gender: Male
  • Has odabaşi
Re: Istoricheski sledi
« Reply #7 on: November 27, 2009, 09:56 »
От надписа си личи, че е бил владетел на българските, сръбските, гръцките, арбанашките (албанските) земи и Цариград. В Асеновградския надпис те не са изброени, но този от от Търново ни дава представа кои са.

Offline ЖАРКО ЖЕГЛЕВ

  • Adviser
  • ****
  • Posts: 1480
  • Gender: Male
Ynt: Istoricheski sledi
« Reply #8 on: November 27, 2009, 11:29 »
Френски кръстоносци под обсада в Асеновата крепост
(8ОО-годишнина с историческа възстановка в родопската крепост Стенимахос)

You are not allowed to view links. Register or Login

Затова е написано и Франките, които по това време са кръстоносци в походите срещу исляма.
Православна Византия много е пострадала от тези походи дори им превземат Константинопол.

Offline kroraina

  • Historian
  • *****
  • Posts: 11
Re: Istoricheski sledi
« Reply #9 on: November 27, 2009, 18:24 »
You are not allowed to view links. Register or Login
Прави ми впечатление годината на унищожаването и не от Турци а от кого. Също така в надписа пише цар на Българи Гърци и други страни, кои са тези други страни някои може ли да обясни.Прочетох историята в гореспоменатя link.


Няма нищо чудно. Повечето от оцелялите (пра-)/(старо-)българските надписи идват от райони с по-късно турско/мюсюлманско население и/или вградени в джамии, по гробища и т.н. просто защото само там гърците-фанариоти не са имали достъп и не са могли да ги унищожат. Така е с дадения по-горе търновски надпис на Иван-Асен от "Св. 40 мъченици" (джамия тогава), и с битолския надпис на Иван-Владислав (1016 г.) (пак от джамия) и много други. Ето извадки от една книга на You are not allowed to view links. Register or Login по въпроса:

В 1230 г., когато е била градена църквата „Св. 40 мъченици” в Търново от цар Иван Асен II, е била домъкната вероятно от Плиска колона с най-дългия изцяло запазен надпис и поставена там като подпорен стълб. В разкопките през 1926 г. при с. Мадара близо под релефа беше открит откъслек от колона, която е служила за подпрестолен камък на разрушена сега църквица. При събарянето на турската джамия в Мадара се намери вграден камък с надпис, който по този начин е бил спасен от загиване. В Аврадака при Преслав в местността Бял бряг е била открита гранитна колона с първия надпис на прабългарски език в олтара на една църква, гдето е служила за поставка на олтарната трапеза. В развалините на църква от IX—X в. до с. Чаталар (Цар Крум) е бил намерен откъслек от колона с втория надпис на прабългарски език. Много колони с надписи са били използвани за турски надгробни камъни. Две колони с надписи са били издълбани за улей на чешми. Античната ара с двата надписа от Хамбарли е била поставена на една чешма, за да се изтупва на нея прането, поради което надписите са повредени много. Неизвестно кога и от кого е бил правен опит да се пресече на две колоната с втория строителен надпис на Омуртаг, поради което той е отчасти повреден. Надписът, който списвал делата на кан Крум, от Силистра е бил начупен на малки части, удобни за строеж, от които днес са останали само три.

. . .

В 1707 г. французинът отец Браконие видял в развалините на голямата базилика в стария запустял град Филипи между Драма и Кавала един летописен надпис от времето на кан Персиан, който той преписал. Този препис е бил издаван много пъти, без обаче да бъде свързван с българската история. С течение на времето надписът бил засипан с пръст и се смятал за загубен. Той беше наново открит в 1923 г., когато френската археологическа школа (институт) в Атина предприе разкопки в развалините на Филипи. Една година по-късно на същото място беше намерен краят на надписа, а през 1932 и 1933 г. — четири нови откъслека от същия надпис. След около сто години след намирането на първия надпис, през 1831 г. някой си Бланкенбург преписал строителен надпис върху мраморна колона от времето на кан Маламир, който хронологически предхожда първия. Третият по реда на откриването, но по-стар от първите два е строителният надпис на кан Омуртаг, който днес служи за подпорен стълб в църквата „Св. 40 мъченици” в Търново. Той за пръв път е бил видян и преписан от д-р Хр. Даскалов в 1858 г. при особени обстоятелства, за които ще разкажем на друго място. Унгарският пътешественик Феликс Каниц, който е дал ценни и интересни описания на живота в България преди Освобождението в съчинението си „Дунавска България и Балканът” (Лайпциг, 1879), видял в 1872 г. в Провадия два възпоменателни надписа от времето на кан Омуртаг, а в развалините на Плиска, които той сметнал погрешно за римски, две колони с триумфални надписи.

. . .

Най-старият строителен надпис е издълбан върху варовиков блок, на който лявата страна и горният край са отсечени. Според едно сведение той произхождал от развалините на кулата върху могилата при с. Войвода, Шуменско, и е бил зазидан в селската джамия, сега в Археологическия музей в София. В превод надписът гласи: ...

. . .

[ От търновската "Св. 40 мъченици" е и един известен надпис на Омуртаг: "+ Кан сюбиги Омортаг обитавайки в стария си дом, направи преславен дом на Дунав и по средата на двата всеславни дома ... Човек и добре да живее, умира и друг се ражда. Нека роденият по-късно, като гледа този надпис, да си спомня за оногова, който го я направил. ..."]

Особено забележителни и важни са двата строителни надписа на Омуртаг, които съобщават не само за строежи, но дават важни данни за титулатурата на българския владетел, дворцовия церемониал и пр. и съдържат отзвук от съвременни събития.

Откриването на първия надпис има дълга история, която заслужава да се даде тук накратко. Откривателят на надписа е д-р Христо Даскалов от Трявна, който през 1858 г. бил за късо време в Търново. Ето какво пише той за откриването на надписа.

„Търновските жители, християни и турци, вярват, че Теке джамиси т. е. църквата „Св. 40 мъченици” крие нещо необикновено, свръхестествено. Носела се мълва, че всяка година, когато наближи есента, в среднощна, потайна доба излизали бродящи сенки на мъртавци или зли духове в гробището на двора й и че на връх девети март т. е. в деня на „Светите четиридесет мъченика” се появявала всред нощ на църковния олтар жена с неземна красота, облечена изцяло в бяло и с разпуснати, позлатени коси. Тя стояла там в пълно мълчание, като че ли се молила богу. Сетне запалвала свещник, обикаляла вътре в джамията, спирала се на много места и коленопреклонно се отдавала на молитви. После вратата се отваряла сама и тя излизала на двора. Там, щом се покажела, надигал се страшен шум от плескане на крила, яростен смях, скърцане на зъби, тракане на надгробни плочи, плискане на вълните на река Янтра и други зловещи неща. След това настъпвала гробна тишина. В същото време бялата жена обикаляла три пъти джамията и бодро отивала при гробовете, спирала се пред много от тях, повдигала плочите им, влизала вътре и палела свещи. После се спущала към брега на реката, измивала си там лицето и ръцете, а понякога се изкъпвала, сетне се връщала, изкачвала се на минарето, обикаляла го три пъти и впивала очи в отсрещния бряг, в Трапезица. На края, когато пуквала зората, ставала постепенно невидима и изчезвала през цялата година. Този, който я виждал, ставал щастлив, а болните изцелявали. Обаче онези, които не вярвали и мохамеданите заплащали любопитството си с тежка болест.”

По онова време входът в турските джамии бил строго забранен за християни. Осмелилите се да го прекрачат бивали убивани с камъни. Загадъчните и странни слухове около джамията, някога свещен християнски храм, възбуждали любопитството на лекаря Христо Даскалов и той копнеел да влезе в джамията. На помощ му дошел един щастлив случай. Жената на шейх-ефенди, управителя на джамията, се разболяла и шейхът се заел да я лекува сам с лекарства, които уж му предписвал пророкът. Обаче положението на жена му ставало от ден в ден по-лошо. Гордостта на шейха ефенди не му позволявала да се обърне към градския лекар и така да си подкопае престижа.

Д-р Христо Даскалов решил да използва това обстоятелство, като са предложи услугите да я лекува. Чрез един свой приятел той се представил на шейха за лекар французин, минаващ случайно през Търново. На третия ден след запознаването шейхът го повикал и го приел много любезно. Даскалов бил въведен при болната жена, която лежала на една рогозка. В присъствието на мъжа й прегледал обвитата като мумия болна, като шейхът поставил ръката му върху лявата страна на гърдите й, която била отвита само малко. Разбира се, от този преглед не излязло нищо. Но Даскалов, за да спечели благоволението на шейха, го поласкал, като казал, че той съвършено правилно лекува жена си и че Даскалов се чувствува щастлив да се запознае с такова светило всред тъмния кръг на търновските жители. На излизане Даскалов се обърнал и срещнал две искрящи точки, вперени в него. Това били очите на шейховата дъщеря, която според чужди уверения била много хубава. По-нататък Даскалов така повел разговора с шейха, че той му предложил да разгледа отвътре джамията. Даскалов заедно с приятеля си влязъл в джамията, развълнувани от това, че стъпвали в джамия, „която някогаш е била Велика Лавра на православието и паладиум на българския народ”. Те били, пише по-нататък Даскалов, „поразени от 6-тях мраморни колони”. „На едната от тях, която се намерва до вратата на джамията, има издълбан един гръцки надпис, който започва още от тавана и се продължава без малко до долната част на колоната.”

Горният много съкратен преразказ е из едно писмо на д-р Хр. Даскалов до руския учен О. М. Бодянски от 1859 г., в което се съобщава за открития надпис заедно с един незадоволителен препис, обнародвано в изданията на Московския университет (вж. за него в осмия том на .„Сборник за народни умотворения и наука”). Същата година в българското списание „Български книжици” (1859, 410—411) П. Р. Славейков обнародва препис на същия надпис, като отбелязва: „Паметниците що излагами по-долу, има ги и до днес съществуват, но де са и от кого са избродени оставами за други път да го кажем.” Това ни кара да мислим, че те са били съобщени на П. Р. Славейков пак от д-р Хр. Даскалов, чието име и местонахождение не се съобщават, за да не се навреди било на откривателя, “било на паметника. По-нататък Славейков пише:
1-ия и II-ия памятници са колони, които са и до днес на мястото си дето са поставени в зданието и на тях са издълбани писмената. . . за опазванието на тези древности ний има да благодарим на честта, която ги е потулила от очите на Гръцките в Търново владици; защото имаме очевидни доказателства за други таквизи паметници, как са немилостиво истребени. Господ да им плати според делата им.
Вторият паметник, за който става дума, е колоната с приведения по-горе надпис на Иван Асен II.

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42