Author Topic: Исторически фалшификати ! Как митовете раждат фалшификации?  (Read 89840 times)

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Offline havaika

  • Adviser
  • ****
  • Posts: 880
  • "Изчистването на мюсюлманите по икономически причи
    • http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=229&aid=5676
Фалшификации в историята могат да бъдат намерени навсякъде и всякога. Те не прекъсват от античността до наши дни – артефакти, фолклор, всякак­ви видове ръкописи, документи, хроники, писма, фрески... Римската църк­ва първа произвежда фалшификата Donatio Constantinae още през VIII в., за да легитимира правото си на единствена религиозна институция[1].

Да се изфабрикува „автентичен документ“ от древни времена се пре­връща в нещо като интелектуална мода между студентите в различни ев­ропейски университети от Средновековието. Умберто Еко е описал една такава прекрасна история[2].

Съществува непрекъсната традиция, която се превръща едва ли не в нов литературно-исторически жанр – фабрикуване на текстове, разбира се, с важна историческа стойност[3]. Повечето от фалшификациите са до­казани, но това не пречи на непресъхващата нужда на широката публика да приема тези текстове като свидетелства за определени политически, идеологически или религиозни цели.


       Ето един фълшификат:
You are not allowed to view links. Register or Login
Св. свещеномъченик Висарион Смоленски е епископ на Смолян по времето на султан Мехмед IV, жестоко убит от турците. Основни сведения за живота му черпим от "Исторически бележник" (намиращ се в архива на гр. Смолян), диктуван от Рада Казалийска /1821-1907/ на сина ѝ Христо Поппанталеев.

Особено важно е изясняването на истинността на "бележника", тъй като цялото житие на светеца е съчинено въз основа на този бележник, публикуван за първи път през 1931 година в списание "Родопски преглед". Редица историци и видни изследователи на Родопите като Николай Хайтов, Петър Маринов, Стою Шишков, Васил Дечев, Хр. Караманджуков оспорват истинността на този "исторически бележник" и го обявяват за възрожденски фалшификат. Като доказателство се посочват езика на бележника и грубите фактологически грешки. В своите исторически полемики Николай Хайтов отхвърля истинността на този документ и крикитува проф. Петър Петров за това, че след 1960 г. безкритично го публикува в редица негови исторически сборници. Хайтов изтъква грешките в годините, измислените имена на селата и султаните, които не се потвърждават от нито един друг документ и т.н. и т.н. [1]

Петър Маринов изказва резерви относно учителската дейност на Рада Казалиева и също оспорва достоверността на бележника. Райковският свещеник Димитър Мавров, съвременник на Казалиева и сина й, споделя: "Всичко това е хубаво, ако е вярно. Но Христак го е украсявал и прибавял бивали и небивали работи, та да се чуди човек кое е вярно и кое не. Той пишеше какво да е, само за да изпъкне". В отговор на запитване на П. Маринов през 1949 г, Хр. Караманджуков, който за пръв път публикува "историческия бележник" казва: "Много работи от писанието на Хр. Попов не използувах и не напечатах, понеже ми се видяха фантазия, а дори и истината на това, което се напечата тогава в "Родопски глас", ми се струва съмнителна." [2]

Според проф. Михаел Кил, съгласно църковната история, никога не е съществувала епископия Кръстогорие, както и няма никакви исторически данни за епископ Висарион. [3] Единственото му споменаване е в спорния "бележник", съчинен от Рада Казалиева. Няма никакво сведение за епископ Висарион в описа на славянските ръкописи от Зографския манастир, нито пък има запазена каквато и да е негова кореспонденция с манастирите в околността. Всичко това посочва, че бележника, който е написан с правописа от 1921 година е фалшификат, дело на патриотичния дух на Рада Казалиева и сина й. Именно на основата на този фалшификат, както и на доказано фалшивата хроника на поп Методий Драгинов, Антон Дончев написва романът "Време Разделно", където също продължава безкритичното преповтаряне на измислените "документи".

От същия документ научаваме, че "през месец юли 1662 г., когато стана страшното и насилствено помохамеданчване на българите в областта около Смолен, турците направиха много пакости. От жителите едни помохамеданчиха, други избиха, а трети избягаха в горите. Турците изгориха църквата "Св. апостоли Петър и Павел", митрополията и богословското училище. Всички книги и помагала унищожиха, а скъпоценностите разграбиха. Турците поискаха да заловят Смоленския епископ Висарион, но той с голяма група българи през една нощ успя да избяга и се настани в Райково. Там бяха намерили прибежище и много българи от околните села. Народът, като виждаше, че при него се намира духовният му водач се окуражи, съвзе се за нова борба с турците и упорито бранеше вярата си. Така той запази от помохамеданчване околните на Райково села и самото Райково."

Неговото присъствие в това българско село не се понравило на турската власт. В неговото лице турците виждали стожер за опазване на християнската вяра в Райково и околните села и вероятно това е причината, подтикнала ги да го погубят. Ето как "Исторически бележник" описва жестокото убийство на епископа:

"В ранното утро на 29 юли 1662 година Висарион Смоленски бе тръгнал, придружен от 10 телохранители, всички на коне и добре въоръжени от Долно Езерово за Горно Езерово. Ала ненадейно между къщите на Ревача и воденицата на Сурото в долината, излезе голяма въоръжена чета от турци и потурнаци. След голям кървав бой заловиха живи епископа и неговите телохранители - Момчил Глухо, Гего Сухар, Найден Гривински, Дечо Рутан, Белко Мечкаря, Страхил Бойчо,Грудьо Грънчо, Вълчо Гроздан, Стойко Мирчо и Райчо Райо. Турците им взеха оръжието, вързаха им ръцете отзад и бързо ги отведоха към Смолян, да не би да ги застигне християнска чета, да ги освободи и люто да си отмъсти. В Смолян по заповед на Абди бей най-първо с добро и кротко се помъчиха да убедят епископ Висарион да откупи живота си, като приеме мохамеданската вяра, понеже мислеха, че щом той се съгласи на това, много скоро и останалите българи християни безропотно ще го последват. Ала епископът отказа да приеме исляма. Тогава турците го съблякоха и го оставиха съвсем гол. Отначало почнаха да го щипят по тялото с нарочно приготвени щипалки, които гдето хванеха късаха парчета живо месо и кръвта бликаше. След това биха го най-немилостиво с пръчки до забрава и до пълна несвяст. Мушкаха го с копия по различните части на тялото. Надянаха му на главата нажежена пиростия и други жестокости направиха и поругаха го, но той с голямо смирение понесе всичко. Най-после един турчин от тълпата излезе и с меч го прониза в гърдите и след това архиерея се повали на земята, като изговаряше думите "на тебе Христе предавам душата си, аз се радвам на страданията си...". Мнозина от тълпата хвърлиха камъни върху него и го направиха подобно на пита. Турците заповядаха на телохранителите на епископа да изкопаят гроб в една градина, близо до хорището (място за хорото) в Смолян, там заровиха трупа на епископ Висарион Смоленски. Така на 29 юли 1670 година в Смолян умря мъченически епископ Висарион".

За страшната гибел на епископ Висарион Смоленски пише в романа си "Време разделно" и писателят Антон Дончев (с.136-137). На 2 юли 2006 г., 336 години след неговата смърт в гр. Смолян тържествено бе осветен от Негово високопреосвещенство митрополит Арсений катедралният храм "Свети Висарион Смоленски". Това е първата нова църква в града за последните 130 години и вторият по големина храм в България след храм-паметника "Александър Невски". Отсега нататък, на всеки православен християнски празник 11-те му камбани, изработени в Русия, ще огласят Родопа планина и ще напомнят за епископа запазил вярата си в името на Бога.

Всяка година на 29 юли Православната ни църква отбелязва този ден с богослужебна прослава на св. свещеномъченик Висарион епископ Смоленски. На този ден в православните храмове се пее тропар на св. свещмчк. Висарион Смоленски, глас 4: Днес празнуваме паметта на светилника на нашата земя и с любов възхваляваме страдалец - той посрами злобата на безумните и верните в благочестието утвърди; нему сега всички с ликуване зовем: "Радвай се, отче наш Висарионе, молитвениче на българския род!"

Offline havaika

  • Adviser
  • ****
  • Posts: 880
  • "Изчистването на мюсюлманите по икономически причи
    • http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=229&aid=5676
За Висарион Смоленски или как Родопите се сдобиха с измислен светец
You are not allowed to view links. Register or Login
БПЦ досега даже не е доказала, че е съществувала подобна епископия със седалище в с. Смилян през 17 в.
В своите трудове Константин Иречек описва византийската епископията Смолен, подчинена на митрополията в гр. Филипи, която обаче престава да се споменава след 12 век. През 1339 г. византийските източници посочват епископиите Йоаница, Констанция и Великия. Йоаница е епископски град със седалище на изток от Перперакион (Перперикон). За Констанция Иречек посочва, че най-вероятно е със седалище в Костенец, а за Великия предполага, че се намира между двете, т.е. в Средните Родопи.(10)
През 1685 е издадено изследването на брат Симон "Критическа история на религиите и обичаите на източните нации". В него виждаме, че като исторически епископски центрове са посочени Филипополис (диоцез Тракия), Адрианополис (диоцез Хемонти), Филипи (диоцез Македония), Траянополис (диоцез Родопи). В допълнителния списък, съставен от Смит за съвременното състояние на гръцката църква (към 1685), са добавени още няколко епископии - Тесалоники, Драма, Димотика и Неврокоп. (11)
Локализирането на споменатата византийска епископия Смолен също не е категорично съотнесено към Средните Родопи. В книгата на Георгиус Кондиус от 1729 г. с историческите византийски църковни центрове, епископия Смолен е посочена в диоцез "Филипи Македония", наред с Теории, Полистили, Великия, Христополис, Кесарополис и Алектриополис. Епископията Великия е включена и в Македония и в Тракия, което предполага, че се намира някъде на границата на двата диоцеза или пък съществуват две отделни епископии с подобно име. Центровете във "Филипополис Тракия" са Агатоники (крепостта Кушкайлар в Източни Родопи), Лютица (крепост в Изт. Родопи), Скутари, Левкия, Блепти, Драмица, Йоаница (край Перперикон), Констанция, Вуковорум и отново Великия. Диоцез "Траянополис Родопи" покрива териториите по бреговете на Егейско море - Дидимотихи, Микрис, Мисинополис, Анастасиополис, Порон, Ксанти, Перитеории, Теодорити. (12)

И така последното споменаване на епископия Смолен е 450 години преди описаните в райковския "исторически бележник" събития от 17 век. Райковската учителката Казалиева най-вероятно е била запозната с трудовете на Константин Иречек, който споменава за епископия Смолен и затова решава да измисли един патриотично вдъхновен разказ, който засега няма никакво научно покритие.

След 1990 година започва да се наблюдава интересен процес в Родопите. Българите мюсюлмани започват да възстановяват разрушените по времето на комунизма джамии. Националистите и българските медии надават вой за “настъпваща ислямизация”. Всички критикуват строежа на “новите джамии” и посочват, че никакъв нов православен храм нямало в Родопите. Започват да тръбят за нуждата от християнски отпор. За справка, източноправославното население в цялата Смолянска област, според преброяването от 2011 г., е около 23 процента (28 294 от общо 121 752 души). (6)
Подемат се шумни медийни кампании за набиране на средства за църква в курорта Пампорово, а след това и в Смолян. Благодарение на частни дарения през 2006 в новия център на града отваря врати вторият по големина православен храм в България. Основен дарител е Тодор Батков, бивш сътрудник на комунистическата Държавна сигурност. (7) И така двата най-големи православни храма в България нямат нищо общо с българската църковна история: "Александър Невски" в София е посветен на руски княз, а този в Смолян - на измислен художествен образ от разказа на райковската учителка.

За съжаление БПЦ все още не се е оттървала от националистическото влияние на БКП/ДС и вместо да посвети храма на някой от традиционните светци, тя решава да следва старата комунистическа партийна линия: осигурява на паството си един нов, измислен “национален герой-патриот-светец” и му посвещава храма в Смолян.

Как прави това? – По изпитана националистическа пропагандна рецепта: намира писания, които дори и да не са истински, кой ли ще седне да проверява; измисля върху тях житието на новия светец, канонизира го и му списва набързо църковна служба.
От тук насетне пропагандата сама тръгва да работи.

Да живей историческата истина!
Да живей измисленият нов светец!
Да живей БПЦ!
 ;)

Offline Svetlina

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1162
  • Опознай родината, за да я обикнеш!
Хавайке, първо) се пише "фАлшификати"; второ) това писание датира от 2010 г. и трето) отдавна е публикувано в сайта.

Но ти си преговаряй, ако искаш, виждам, че ти служи за духовна храна... ;D

Offline KaraIbrahim

  • Moderator
  • *****
  • Posts: 1282
  • Gender: Male
You are not allowed to view links. Register or Login
Хавайке, първо) се пише "фАлшификати"; второ) това писание датира от 2010 г. и трето) отдавна е публикувано в сайта.

Но ти си преговаряй, ако искаш, виждам, че ти служи за духовна храна... ;D

   А нещо по темата имаш ли да кажеш?Като стана дума за духовна храна - ето такива "документи" са духовната храна,която поемат българските националисти.И понеже храната е развалена,та оттам и национализмът ни е такъв.

  Ако няма какво да кажеш - открий къде ми е правописната грешка  ;D 

feggaria

  • Guest
You are not allowed to view links. Register or Login
Фалшификации в историята могат да бъдат намерени навсякъде и всякога. Те не прекъсват от античността до наши дни – артефакти, фолклор, всякак­ви видове ръкописи, документи, хроники, писма, фрески... Римската църк­ва първа произвежда фалшификата Donatio Constantinae още през VIII в., за да легитимира правото си на единствена религиозна институция[1].

Да се изфабрикува „автентичен документ“ от древни времена се пре­връща в нещо като интелектуална мода между студентите в различни ев­ропейски университети от Средновековието. Умберто Еко е описал една такава прекрасна история[2].


Щом и Рим почна да фалшифицира! Интересно кой казва нещо вярно според вас? Но е добре, че така живо се интересувате от мъчениците за християнската вяра.

Съществува непрекъсната традиция, която се превръща едва ли не в нов литературно-исторически жанр – фабрикуване на текстове, разбира се, с важна историческа стойност[3]. Повечето от фалшификациите са до­казани, но това не пречи на непресъхващата нужда на широката публика да приема тези текстове като свидетелства за определени политически, идеологически или религиозни цели.


       Ето един фълшификат:
You are not allowed to view links. Register or Login
Св. свещеномъченик Висарион Смоленски е епископ на Смолян по времето на султан Мехмед IV, жестоко убит от турците. Основни сведения за живота му черпим от "Исторически бележник" (намиращ се в архива на гр. Смолян), диктуван от Рада Казалийска /1821-1907/ на сина ѝ Христо Поппанталеев.

Особено важно е изясняването на истинността на "бележника", тъй като цялото житие на светеца е съчинено въз основа на този бележник, публикуван за първи път през 1931 година в списание "Родопски преглед". Редица историци и видни изследователи на Родопите като Николай Хайтов, Петър Маринов, Стою Шишков, Васил Дечев, Хр. Караманджуков оспорват истинността на този "исторически бележник" и го обявяват за възрожденски фалшификат. Като доказателство се посочват езика на бележника и грубите фактологически грешки. В своите исторически полемики Николай Хайтов отхвърля истинността на този документ и крикитува проф. Петър Петров за това, че след 1960 г. безкритично го публикува в редица негови исторически сборници. Хайтов изтъква грешките в годините, измислените имена на селата и султаните, които не се потвърждават от нито един друг документ и т.н. и т.н. [1]

Петър Маринов изказва резерви относно учителската дейност на Рада Казалиева и също оспорва достоверността на бележника. Райковският свещеник Димитър Мавров, съвременник на Казалиева и сина й, споделя: "Всичко това е хубаво, ако е вярно. Но Христак го е украсявал и прибавял бивали и небивали работи, та да се чуди човек кое е вярно и кое не. Той пишеше какво да е, само за да изпъкне". В отговор на запитване на П. Маринов през 1949 г, Хр. Караманджуков, който за пръв път публикува "историческия бележник" казва: "Много работи от писанието на Хр. Попов не използувах и не напечатах, понеже ми се видяха фантазия, а дори и истината на това, което се напечата тогава в "Родопски глас", ми се струва съмнителна." [2]

Според проф. Михаел Кил, съгласно църковната история, никога не е съществувала епископия Кръстогорие, както и няма никакви исторически данни за епископ Висарион. [3] Единственото му споменаване е в спорния "бележник", съчинен от Рада Казалиева. Няма никакво сведение за епископ Висарион в описа на славянските ръкописи от Зографския манастир, нито пък има запазена каквато и да е негова кореспонденция с манастирите в околността. Всичко това посочва, че бележника, който е написан с правописа от 1921 година е фалшификат, дело на патриотичния дух на Рада Казалиева и сина й. Именно на основата на този фалшификат, както и на доказано фалшивата хроника на поп Методий Драгинов, Антон Дончев написва романът "Време Разделно", където също продължава безкритичното преповтаряне на измислените "документи".

От същия документ научаваме, че "през месец юли 1662 г., когато стана страшното и насилствено помохамеданчване на българите в областта около Смолен, турците направиха много пакости. От жителите едни помохамеданчиха, други избиха, а трети избягаха в горите. Турците изгориха църквата "Св. апостоли Петър и Павел", митрополията и богословското училище. Всички книги и помагала унищожиха, а скъпоценностите разграбиха. Турците поискаха да заловят Смоленския епископ Висарион, но той с голяма група българи през една нощ успя да избяга и се настани в Райково. Там бяха намерили прибежище и много българи от околните села. Народът, като виждаше, че при него се намира духовният му водач се окуражи, съвзе се за нова борба с турците и упорито бранеше вярата си. Така той запази от помохамеданчване околните на Райково села и самото Райково."

Неговото присъствие в това българско село не се понравило на турската власт. В неговото лице турците виждали стожер за опазване на християнската вяра в Райково и околните села и вероятно това е причината, подтикнала ги да го погубят. Ето как "Исторически бележник" описва жестокото убийство на епископа:

"В ранното утро на 29 юли 1662 година Висарион Смоленски бе тръгнал, придружен от 10 телохранители, всички на коне и добре въоръжени от Долно Езерово за Горно Езерово. Ала ненадейно между къщите на Ревача и воденицата на Сурото в долината, излезе голяма въоръжена чета от турци и потурнаци. След голям кървав бой заловиха живи епископа и неговите телохранители - Момчил Глухо, Гего Сухар, Найден Гривински, Дечо Рутан, Белко Мечкаря, Страхил Бойчо,Грудьо Грънчо, Вълчо Гроздан, Стойко Мирчо и Райчо Райо. Турците им взеха оръжието, вързаха им ръцете отзад и бързо ги отведоха към Смолян, да не би да ги застигне християнска чета, да ги освободи и люто да си отмъсти. В Смолян по заповед на Абди бей най-първо с добро и кротко се помъчиха да убедят епископ Висарион да откупи живота си, като приеме мохамеданската вяра, понеже мислеха, че щом той се съгласи на това, много скоро и останалите българи християни безропотно ще го последват. Ала епископът отказа да приеме исляма. Тогава турците го съблякоха и го оставиха съвсем гол. Отначало почнаха да го щипят по тялото с нарочно приготвени щипалки, които гдето хванеха късаха парчета живо месо и кръвта бликаше. След това биха го най-немилостиво с пръчки до забрава и до пълна несвяст. Мушкаха го с копия по различните части на тялото. Надянаха му на главата нажежена пиростия и други жестокости направиха и поругаха го, но той с голямо смирение понесе всичко. Най-после един турчин от тълпата излезе и с меч го прониза в гърдите и след това архиерея се повали на земята, като изговаряше думите "на тебе Христе предавам душата си, аз се радвам на страданията си...". Мнозина от тълпата хвърлиха камъни върху него и го направиха подобно на пита. Турците заповядаха на телохранителите на епископа да изкопаят гроб в една градина, близо до хорището (място за хорото) в Смолян, там заровиха трупа на епископ Висарион Смоленски. Така на 29 юли 1670 година в Смолян умря мъченически епископ Висарион".

За страшната гибел на епископ Висарион Смоленски пише в романа си "Време разделно" и писателят Антон Дончев (с.136-137). На 2 юли 2006 г., 336 години след неговата смърт в гр. Смолян тържествено бе осветен от Негово високопреосвещенство митрополит Арсений катедралният храм "Свети Висарион Смоленски". Това е първата нова църква в града за последните 130 години и вторият по големина храм в България след храм-паметника "Александър Невски". Отсега нататък, на всеки православен християнски празник 11-те му камбани, изработени в Русия, ще огласят Родопа планина и ще напомнят за епископа запазил вярата си в името на Бога.

Всяка година на 29 юли Православната ни църква отбелязва този ден с богослужебна прослава на св. свещеномъченик Висарион епископ Смоленски. На този ден в православните храмове се пее тропар на св. свещмчк. Висарион Смоленски, глас 4: Днес празнуваме паметта на светилника на нашата земя и с любов възхваляваме страдалец - той посрами злобата на безумните и верните в благочестието утвърди; нему сега всички с ликуване зовем: "Радвай се, отче наш Висарионе, молитвениче на българския род!"

feggaria

  • Guest
You are not allowed to view links. Register or Login




Щом и Рим почна да фалшифицира! Кой казва нещо вярно според вас? Но е добре, че така живо се интересувате от християнските мъченици.

Offline havaika

  • Adviser
  • ****
  • Posts: 880
  • "Изчистването на мюсюлманите по икономически причи
    • http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=229&aid=5676
Перперикон - неизчерпаем извор на съкровища и реликви"Освен с рудниците Перперикон е привличал вниманието и с това, че в този период е важен християнски център в Източните Родопи. През XIII-XIV в. Перперикон вече е обособена архиепископия.Втората находка, представена в пресклуба на БТА от проф. Овчаров, е бронзов кръст-енколпион, на който е изобразена Св. Богородица Оранта (молеща се). В четирите краища на кръста са изобразени Светите апостоли."
You are not allowed to view links. Register or Login
Абе как историците -кръстоносци до сега не намериха артефакти,че в Родопите е имало мюсюлмани.Ние от луната ли сме паднали ;D ??? ::)

Offline botev

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 643
    • Истинските майни!
You are not allowed to view links. Register or Login
И понеже храната е развалена,та оттам и национализмът ни е такъв.
Ми намерете си прясна храна! Мога да ви препоръчам Бейнса Дуно - той поне винаги казва истината!
А ти кой национализъм би ни препоръчал - Турски, Гръцки, Македонски, Сръпски, Германски, Руски, Еврейски........?  8)

Offline zinia

  • Senior member
  • ****
  • Posts: 131
You are not allowed to view links. Register or Login
Перперикон - неизчерпаем извор на съкровища и реликви"Освен с рудниците Перперикон е привличал вниманието и с това, че в този период е важен християнски център в Източните Родопи. През XIII-XIV в. Перперикон вече е обособена архиепископия.Втората находка, представена в пресклуба на БТА от проф. Овчаров, е бронзов кръст-енколпион, на който е изобразена Св. Богородица Оранта (молеща се). В четирите краища на кръста са изобразени Светите апостоли."
You are not allowed to view links. Register or Login
Абе как историците -кръстоносци до сега не намериха артефакти,че в Родопите е имало мюсюлмани.Ние от луната ли сме паднали ;D ??? ::)

Ами защото никой не може да намери това, дето го няма.

Offline ЖАРКО ЖЕГЛЕВ

  • Adviser
  • ****
  • Posts: 1480
  • Gender: Male
Quote
Мога да ви препоръчам Бейнса Дуно - той поне винаги казва истината!

Mnogo interesno za men po turski prozvu4ava istinskoto ime na Петър Дънов - Бейнса Дуно.

Бейнса - Beyin                   ot turski na balgarski - mozak, razum i tn.
Дуно    -  Dünya(Dunyo)   ot turski na balgarski   - svqt , zemq, zaobikalahtata ni sreda

P. S. Napravo prevedeno Razumen svqt  , veroqtno tova e prabalgarsko ime. interesno nali.

Offline botev

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 643
    • Истинските майни!
You are not allowed to view links. Register or Login
Mnogo interesno za men po turski prozvu4ava istinskoto ime na Петър Дънов - Бейнса Дуно.

Бейнса - Beyin                   ot turski na balgarski - mozak, razum i tn.
Дуно    -  Dünya(Dunyo)   ot turski na balgarski   - svqt , zemq, zaobikalahtata ni sreda

P. S. Napravo prevedeno Razumen svqt  , veroqtno tova e prabalgarsko ime. interesno nali.
100%. ;)

Offline ЖАРКО ЖЕГЛЕВ

  • Adviser
  • ****
  • Posts: 1480
  • Gender: Male
A be 4odjum botev moje li da mi otgovori6 na vaprosa :
                                                                                                    Za6to kym Botevata 4eta ne sa se prisaedinili balgari kogato e slazal na
                                                                                                      Kozloduiskiq brqg i e tragnal kam Vraca.
                                                                                              Можеш ли да ми обясниш защо Войводата Ботев е казал  "Борован спи и вечно ще спи"?
                                                                                         

Offline Subeyi Kurt

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 3444
  • Gender: Male
You are not allowed to view links. Register or Login
A be 4odjum botev moje li da mi otgovori6 na vaprosa :
                                                                                                    Za6to kym Botevata 4eta ne sa se prisaedinili balgari kogato e slazal na
                                                                                                      Kozloduiskiq brqg i e tragnal kam Vraca.
                                                                                              Можеш ли да ми обясниш защо Войводата Ботев е казал  "Борован спи и вечно ще спи"?
                                                                                         

Сигурно четата не е искала да си сподели с други руските жълтици. ;)

Offline botev

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 643
    • Истинските майни!
You are not allowed to view links. Register or Login
A be 4odjum botev moje li da mi otgovori6 na vaprosa :
                                                                                                    Za6to kym Botevata 4eta ne sa se prisaedinili balgari kogato e slazal na
                                                                                                      Kozloduiskiq brqg i e tragnal kam Vraca.
                                                                                              Можеш ли да ми обясниш защо Войводата Ботев е казал  "Борован спи и вечно ще спи"?
                                                                                       
Ти явно имаш отговор!>?

Offline ЖАРКО ЖЕГЛЕВ

  • Adviser
  • ****
  • Posts: 1480
  • Gender: Male
6toto se namira blizo do rekite Vit, Iskyr, Panega i Skryt kadeto navremeto e bilo naseleno predimno s pomaci t.e. taka nare4enite Love4ki pomaci .
Izglejda balgarite ne sa iskali da si razvalqt otno6eniqta s tqh.

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42