Pomak.eu
БългарÑки => Култура и изкуÑтво => Фолклор => Topic started by: ibrahim65 on June 17, 2012, 18:37
-
СВÐДБÐ.
Tази вечер е по тъмна от вÑÑка и една друга, Ñ‚Ñ Ðµ обвзела ÑÑŠÑ Ñ‚ÑŠÐ¼Ð½Ð¸Ð½Ð°Ñ‚Ð° Ñи вÑичко, дори и Ñърцето ми, оÑобено него.По улицата коÑто изминавах вÑÑка вечер Ñега беше оживена както никога до Ñега, по калдаръма Ñе Ñлушаха забързаните Ñтъпки на калеÑарите, а по Ñтените отекваше Ñмехът на жените по който Ñи личеше че Ñа доволни от това което правÑÑ‚. СтоÑÑ… токова близко че да мога да Ñ Ð²Ð¸Ð´Ñ Ð°ÐºÐ¾ Ñе покаже от нÑкаде, и толкова далече че да не ме види никой че Ñъм там. Ðе чуÑтвах нищо Ñамо имах желание за мъÑÑ‚ бÑÑ… толкова озлобен че бÑÑ… готов на най лошото което можех да Ð½Ð°Ð¿Ñ€Ð°Ð²Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ· живота Ñи, дори и на неÑ.ÐÑкой ме хвана здраво за рамото раÑтреперих Ñе иÑках да Ñе обърна но чух глаÑÑŠÑ‚ на баща ми.
- Хайде ела тук не ти е мÑÑтото. След като Ñе увери че ще го поÑледвам Ñе запътихме за в къщи,но не иÑках да влизам във неÑ, Ñлед като влезнахме във двора взех да рева ÑÑŠÑ Ð²Ñе глаÑ.
- Защо, защо, това не мога да разбера и иÑкам отговора.
- Ðз те разбирам най добре, вÑичко ще отмине ще видиш, ще Ñи намериш по хубава, Ñ‚Ñ Ð½Ðµ е за теб, познавам ги що за Ñтока Ñа, така е по добре за теб, Ñамо ги гледай от Ñтрани що за картина Ñа.
- Само това не иÑкай от мен, да ги гледам, че тогава ще умра от мъка.Ð¢Ñ Ðµ толкова хубава че за Ð½ÐµÑ Ð±Ð¸Ñ… умрÑл бих Ñи дал живота, Ñ‚Ñ Ðµ това което никой друг не е дори и Ñега.
-Ти най добре утре не Ñтой тук иди нÑкаде, иди при братовчед Ñи в града Ñтой там един два дена, тогава Ñи ела, вÑичо ще е отминало.Сега ела отгоре майкати те чака и хапни нещо.ПоÑледвах го но като видÑÑ… майка ми Ñе разплаках ÑÑŠÑ Ð³Ð»Ð°Ñ ÐºÐ¾Ð¹Ñ‚Ð¾ говорише много на неÑ.
-Знам вÑичко, но не мога да ти помогна, Ñега е време за Ñтрадане плачи Ñине мой от тази болка по голÑма нÑма, ÑÑŠÑ Ð½ÐµÑ Ñ‰Ðµ отидеш в черната земÑ. След което взе да плачи и Ñ‚Ñ ÑÑŠÑ Ð³Ð»Ð°Ñ.
ПриÑеднах на земÑта и зачаках да дойде Ñутринта, но Ñ‚Ñ Ð¸ така не идваше, Ñ‚Ñ Ñъщо беше Ñрещу мен, реших да не Ñ Ñ‡Ð°ÐºÐ°Ð¼ и Ñтанах на крака, Ñтана и баща ми, ÑÑŠÑ Ð¼Ð°Ð»ÐºÐ¾ виÑок тон взе да ми дава кураш и наÑтавлениÑ, но това което ми говореше нито го Ñлушах нито имаше нÑкакво значение.ПътÑÑ‚ го знаех много добре нÑмах нужда от Ñветлина, но Ñутринта Ñе беше пукнала вече, затова забързах за да не ме види никой в този Ñ‡Ð°Ñ Ð¿Ð¾ улиците, но колкото и да бързах нещо вÑе ме дърпаше назад затова Ñмених поÑоката, реших да отида на мÑÑто от кадето Ñе виждаше цÑло Ñело, а това можише да е Ñамо едно ,,голÑмата дъбица,, имаше и колиба за подÑлон, Ñлед нÑколко минути вече Ñе оказах там.
ЕÑента беше дошла и подухваше Ñтуден вÑÑ‚ÑŠÑ€ като камшик шибаше лицето ми, на меÑта Ñ‚Ñ€Ñбваше да поглеждам към земÑта за да мога да Ñе Ð¿Ñ€ÐµÐ´Ð¿Ð°Ð·Ñ Ð¾Ñ‚ тези камшици. ЗемÑта беше покрита ÑÑŠÑ Ð»Ð¸Ñта който преличаха на мъртъвци, избледнели, загубили вÑички белези на животът, нищо че вÑтърът Ñе опитваше да ги Ñъживи те вече Ñи бÑха Ñвършили работата, оÑтаваше поÑледното нещо да Ñе превърнат във хумоÑÑ‚ за да подхранÑÑ‚ корените на майка Ñи, за да и Ñе отблагодарÑÑ‚ за вÑичко което е Ñторила за Ñ‚ÑÑ…. Ð Ñ‚Ñ Ñе оголваше вÑеки ден и не можише да направи нищо за Ñ‚ÑÑ…, въпреки че беше Ñилна и на виÑоко, Ñ Ð±Ð¾Ð»ÐºÐ° гледаше как лежат във краката и оÑтаваше Ñамо едно да чака пролетта за да Ñе радва на нови рожби.
ТÑлото ми трепереше но не беше от вÑтърът нито пък от това Ñтудено излъчване от лиÑтата, те вече Ñа поели пътÑÑ‚ на вечноÑта даже ми Ñе иÑкаше да Ñъм на Ñ‚Ñхното мÑÑто, да Ñъм поел и аз този път който нÑмаше обратна поÑока, но любопитÑвото не ме жалише и напираше ÑÑŠÑ Ð²Ñички Ñили.Слънцето взе да Ñи показва Ñрките лъчи и да отÑÑда на мÑÑтото Ñи, но това не можише нито да ме зарадва нито да Ñтопли душата ми, защото откъм Ñелото взеха да Ñе чуват звуците на тъпаните и зурните, който отбелÑзваха най черниÑÑ‚ ми ден във живота.
ПрехвърлÑÑ… целиÑÑ‚ Ñи живот и Ñе питах каде Ñъм згрешил, възможно ли да Ñе поправи тази грешка, защо Ñе Ñтигна до тук, но каквото и да беше краÑÑ‚ вече беше дошъл, чуÑтвах как Ñмърта ми Ñе уÑмихва и ме кани по пътÑÑ‚ на вечноÑта. Защо не, рано или къÑно това ни очаква, но иÑкам да Ñ Ð²Ð¸Ð´Ñ Ð·Ð° поÑледен път, ще е в бÑло, щаÑтлива и то без мен,поела пътÑÑ‚ на щаÑтието. Знаех вÑичко какво ще Ñе Ñлучи кой каква Ñ€Ð¾Ð»Ñ Ñ‰Ðµ вземе в този ритоал бÑхме го планували Ñ Ð¿Ð¾Ð´Ñ€Ð¾Ð±Ð½Ð¾Ñти, кой ще играе на хорото кой ще го извожда......
Чух мелодиÑта - Проштавай Майко и Буба до Ñега Ñъм тебе Ñлушала, от Ñега нататък Свекър и Свекърва, баща и Ñ Ñ…Ð²Ð°Ð½Ð°Ð» за ръка и Ñ ÐºÐ°Ñ€Ð° при мен предава Ñ Ð¸ ми казва през Ñълзи - Да Ñ Ð³Ð»ÐµÐ´Ð°Ñˆ като очите Ñи, Ñ‚Ñ Ð·Ð° мен е вÑичко.
Поех ръката и гледах Ñ Ð² очите а Ñ‚Ñ Ð¼ÐµÐ½, покрай Ð½Ð°Ñ Ð½Ñмаше никой Ñамо бÑли облаци и ....Ñепнах Ñе бÑÑ… потънал в мечтите Ñи а те бÑха толкова хубави че ми Ñе иÑкаше да Ñе върна пак във Ñ‚ÑÑ… за винаги.
Ð’Ñички хора вече бÑха на мегдана хоро Ñе виеше не видÑно до Ñега нали той беше богат имаше и можише вÑичко а Ñ‚Ñ Ð½Ð°Ð¹ отпред Ñ ÐºÐ¸Ñ‚ÐºÐ° в ръката поглеждаше вÑтрани вÑе едно Ñ‚ÑŠÑ€Ñише да види нÑкого или да Ñе збогува.
Хукнах ÑÑŠÑ Ð²Ñички Ñили не виждах не чувах иÑках да Ñъм там това беше волÑта на Ñърцето ми да Ñъм до неÑ.Стигнах на мегдана Ñ‚Ñ Ð±ÐµÑˆÐµ Ñрещу мен като ме Ð²Ð¸Ð´Ñ ÑÐ¿Ñ Ñ…Ð¾Ñ€Ð¾Ñ‚Ð¾ зурните Ñъщо вÑички Ñвадбари Ñе обърнаха към наÑ, очакваха да Ñе Ñлучи най лошото.Преблиших Ñе до Ð½ÐµÑ Ð¿Ñ€Ð¾Ð²Ð¸ÐºÐ½Ð°Ñ… Ñе ÑÑŠÑ Ð²Ñе глаÑ.
- Хей душа Ð¼Ð¾Ñ Ñ‚Ð¾Ð»ÐºÐ¾Ð²Ð° те обичам, ти ми превърна ноща в ден, хивота в рай, за тебе аз живÑÑ… творÑÑ… копнÑÑ…, когато не Ñи до мен вÑичко е мрак и лъжа.
разказ от Ибрахим БÑлев
-
ÐœÐЙКО, ÐЗ ДОЙДОХ
разказ от Ибрахим БÑлев
Беше меÑец май в един ден, доÑта различен от другите. Ден, хем тъй забързан Ñ Ð¼Ð½Ð¾Ð³Ð¾ въпроÑи, хем въпроÑите Ñе губеха; идваха един Ñлед друг и заглъхваха в телÑша*. Прииждаха и хора - комшии, роднини, познати - говореха един Ñлед друг за това как е било и как Ñ‚Ñ€Ñбва да бъде. Ðо и те Ñе губеха, отиваха там, откъдето бÑха дошли. Когато вÑичко утихна, оÑтанахме Ñами Ñ Ð¼Ð°Ð¹ÐºÐ° ми - в една такава тишина, коÑто плаши.
Ðо въпроÑите ÑтоÑха, отговорите - Ñъщо. Отговори, от които ме беше Ñтрах. Майка ме погледна Ñ Ð¿Ð¾Ð³Ð»ÐµÐ´, какъвто никой друг нÑмаше - топъл, нежен. От който не можеш да избÑгаш, който не можеш да излъжеш. РглаÑÑŠÑ‚ й - тъй порицателен, Ñигурен, монотонен, този път бе и малко разтреперан.
- Ела - прошепна ми - и аз Ñе приближих Ñ Ð¸Ð·Ð¾Ñтрен Ñлух, за да Ñ Ñ‡ÑƒÑ Ð¿Ð¾-добре.
- МеÑец май е меÑецът на розите, а ти заминаваш. ТрÑбва да заминеш, там ти е мÑÑтото; за Ð½Ð°Ñ Ð½Ðµ миÑли - каза ми, като Ñвали погледа Ñи към земÑта, където бе поÑадила една бÑла роза. - Знаеш ли, това Ñи ти - прошепна ми пак Ñ Ñ‚Ñ€ÐµÐ¿ÐµÑ€ÐµÑ‰Ð¸Ñ Ñи глаÑ. Ð’ него улових и малко вина за Ñлучилото Ñе.
- Ще те поливам, ще ти говорÑ, а ти ще цъфтиш, за да ме радваш, нали обещаваш...
ÐаÑтъпи нова тишина. ТрÑбваше да отговорÑ, да обещаÑ.
- Да, когато Ñъм до теб, винаги когато Ñъм Ñ Ñ‚ÐµÐ±.
- Дните Ñа броени, а този път е извървÑван от вÑеки. Да, знам, баща ти не Ñе върна... - пое Ñи дълбоко въздух и продължи обидена и Ñмирена. - Такава била Ñъдбата ни... Ð Ñега тръгвай, път те чака, за Ð½Ð°Ñ Ð½Ðµ миÑли. Ðие Ñме тук, ще те чакаме.
ПоÑле Ñе обърна към мен, разпери ръце и ме прегърна. ÐžÐ±Ð»Ñ Ð¼Ðµ нежноÑÑ‚, топлина, дъхът й... Любовта й ме разплака. БÑÑ… като закован на мÑÑто, но Ñ‚Ñ€Ñбваше да тръгвам. ПриÑтъпих крачка назад, поÑле още една, още една... Ðе знаех какво точно чувÑтвам - дали гордоÑÑ‚, или Ñтрах, или неувереноÑÑ‚ - чувÑтвата бÑха преплетени. Ðо бързах, иÑках вÑичко да Ñвърши, за да Ñе върна Ñ‡Ð°Ñ Ð¿Ð¾-Ñкоро.
Дните Ñе замеÑтваха от нощите, редÑха Ñе един по друг, отÑтъпваха Ñи мÑÑто Ñ ÑƒÐ³Ð¾Ð²Ð¾Ñ€ÐºÐ°Ñ‚Ð° за още. Така изтече времето, дойде уволнението. Тръгнах Ñи забързан, но миÑлите ми отдавна бÑха вече там, ÑÑкаш въобще не бÑха потеглÑли. Въпреки че, а може би тъкмо защото, от доÑта време нÑмах веÑÑ‚ от мама.
Открехнах леко вратата, чу Ñе звук като от дълго непобутвани панти. ПриÑтъпих леко, неуверен, любопитен. И поÑле... поÑле видÑÑ… Ñамо пуÑтотата, коÑто бе обзела вÑичко. Ðападна ме Ñмут, гнÑв, злоба към вÑичко наоколо. Погледът преÑкачаше от едно мÑÑто на друго, Ñ‚ÑŠÑ€Ñеше, Ñ‚ÑŠÑ€Ñеше, но нÑмаше върху какво да Ñе Ñпре. Тогава Ñведох поглед надолу, към земÑта. Розата Ñи беше на мÑÑтото... и ÑÑкаш ми говореше, уÑмихваше Ñе, радваше Ñе.
ПриÑеднах до Ð½ÐµÑ Ð¸ прошепнах Ñ Ñ€Ð°Ð·Ñ‚Ñ€ÐµÐ¿ÐµÑ€Ð°Ð½ глаÑ.
- Майко, аз дойдох.
-
ЧуÑтво
Обикнах аз,
цветовете за теб видÑÑ… аз,
мор жълто розово червено,
не вÑички Ñа за теб вÑички.
Обикнах аз,
мечтите за теб Ñънувам аз,
летим Ñ Ñ‚ÐµÐ± от цвÑÑ‚ на цвÑÑ‚,
не вÑички Ñа ÑÑŠÑ Ñ‚ÐµÐ± вÑички.
Хей обич моÑ,
толкова блиÑко но чужда,
толкова далеч но желана,
толкова трудна но мечтана.
Ибрахим БÑлев
-
ВлюбениÑÑ‚
Разказ от Ибрахим БÑлев
Ðе Ñъм тук, поне не и духом. Духът ми е влюбен, затова ме оÑÑ‚Ð°Ð²Ñ Ð²Ñе Ñам. Обича да ходи при любимата Ñи, но не му Ñе ÑърдÑ. Като го гледам как Ñе Ñтарае да й Ñе хареÑа, даже го наÑърчавам, дано да уÑпее да отпие от чашата на щаÑтието. Духът ми не е като мен, той е доÑта по-млад, буен и краÑив, както Ñе казва, наперен. Ðе Ñе Ñпира пред нищо, виÑокомерен е, не Ñе подлага леÑно, обича шегите, закачките, уÑмивки не му липÑват.
Ðз нÑмам голÑм избор, обречен Ñъм на търпение и ÑъглаÑие. Ð’Ñеки изминал ден, а Ñега вече и чаÑ, Ñе натрупват негативи и Ñ‚Ñ€Ñбва да ги приемам, да им Ð¿Ñ€Ð°Ð²Ñ Ð¼ÑÑто, дори в Ñърцето Ñи. Ðо има едно малко меÑтенце, което Ð¿Ð°Ð·Ñ Ñ Ð¼ÐµÑ‡ и огън. Знам, че Ð·Ð°Ð³ÑƒÐ±Ñ Ð»Ð¸ и него, ще Ð·Ð°Ð³ÑƒÐ±Ñ Ñ†Ñлата битка. Това мÑÑто е за духа ми, винаги го почиÑтвам Ñтарателно. ÐŸÑ€Ð°Ð²Ñ Ñ‚Ð°ÐºÐ°, че да му е удобно, да иÑка да Ñе връща при мен.
Този път пак ще ме оÑтави – мрънка Ñи нещо през ноÑа и чака да дойде времето, когато ще Ñе види Ñ Ð½ÐµÑ. ПоÑтоÑнно поглежда към чаÑовника, а той тиктака ли, тиктака. Ðе Ñе ÑтърпÑвам и го подпитвам леко:
- Какво ще й кажеш този път?
- Ðз ли? – Ñепва Ñе. (То като че ли има нÑкой друг тук, ама нейÑе…) – Ще Ñ Ð¿Ð¾Ð³Ð»ÐµÐ´Ð½Ð° в очите и ще й кажа, че Ñ Ð¾Ð±Ð¸Ñ‡Ð°Ð¼, а Ñлед това още един път и още един път, докато Ñе уÑмихне. ПоÑле ще Ñ Ñ…Ð²Ð°Ð½Ð° за ръката и ще полетим, и ще…
- Рще й кажеш ли иÑтината? – прекъÑвам го. ÐаÑтъпва мълчание.
- Вече ти казах, не иÑкам да Ñ Ð·Ð°Ð³ÑƒÐ±Ñ. Когато му дойде времето, Ñега – не. ТрÑбва да тръгвам.
- Рано или къÑно ще научи… – прошепвам Ñлед него, но вече е къÑно, пуÑтотата обзема вÑÑко кътче на ÑтаÑта и Ñърцето ми. Задавам Ñи още въпроÑи в тъмното: „Когато научи иÑтината – за това не иÑкам да миÑлÑ… Дали ще е доÑтатъчно Ñилна да Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ¾Ð´Ð¾Ð»ÐµÐµ? Ще бъде ли иÑкрена Ñ Ð¼ÐµÐ½?â€. Времето не минава, заковава Ñе на мÑÑто… „Рще иÑка ли да дойде тук, в тази обреченоÑÑ‚ и безнадеждноÑÑ‚?â€. УÑещам Ñълзите, как тихомълком напуÑкат лицето ми.
Ðе ми оÑтава друго, оÑвен да взема да почиÑÑ‚Ñ Ð¿Ð°Ðº мÑÑтото, предназначено за неÑ. Да Ñе надÑвам… Да чакам духът ми да Ñе върне.
Ðа вратата леко Ñе почуква. Изтръпвам. Толкова бързо – не, нещо е Ñтанало… Когато поглеждам, на прага виждам духа Ñи, ÑиÑещ от радоÑт… За пръв път го виждам такъв.
- Какво Ñтана, казвай бързо! Ела, казвай!
- Готов ли Ñи да ни приемеш? – изрича на един дъх.
- Кого, Ñега ли, но как, Ñ‚Ñ Ñ‚ÑƒÐº ли е…
Ðа прага изгрÑва лъч, който заÑлепÑва вÑичко. Ðе казвам нито дума – Ñ‚Ñ Ðµ тук, това ми Ñтига. Опитвам Ñе да Ñтана, напрÑгам вÑички Ñили… – но чудо не Ñтава, оÑтавам като закован. Ð¢Ñ Ð¸Ð´Ð²Ð° към мен, движи Ñе, приÑтъпва. Ðавежда Ñе край банката Ñ Ñ‚Ñ€ÑŠÐ±Ð¸Ñ‡ÐºÐ¸Ñ‚Ðµ, до иглите, забучени в ръцете ми…
- Да, знам, духът ти ми разказа, затова дойдох. Духът на твоÑта любима може вÑичко.
-
ПЪТЯТ КЪМ ХРÐÐœÐ
разказ от Ибрахим БÑлев
Прозорецът ми беше отворен, влизаше топъл полъх, чуваха Ñе и деÑетки птичи глаÑове. Трудно можех да ги разпознаÑ, но този на врабчето беше най-близо, то беше най-курназ. Свикнало бе да Ñде това, което му Ñлагах на прозореца, затова Ñи беше направило гнездото наблизо. ЛÑÑтовиците Ñъщо бÑха вече тук, пролетта беше тук, чувÑтваше Ñе, че вÑичко Ñе възражда.
Този ден Ñе излежавах малко повече, защото беше петък, а петъкът за Ð½Ð°Ñ Ðµ по-различен от другите дни. Ðикой не бързаше или не Ñе връщаше отнÑкъде в този ден; както домът, така и духът ни Ñе пречиÑтваше. Вратата леко Ñе отвори и Ñе показа Ñилуетът на дÑдо, беше в добро наÑтроение. ПриÑедна близо до мен и каза твърдо:
- Ð”Ð½ÐµÑ Ð½Ðµ ходи никъде надалече, Ñ Ñ‚ÐµÐ± ще отидем на едно мÑÑто.
- Къде ще ходим? - попитах Ñопнато. Мразех изненадите.
- Ще видиш. Този момент Ñъм го чакал, откакто Ñе роди.
Ðе казах нищо, почувÑтвах, че е нещо важно, обзе ме любопитÑтво. Ðо каквото ще да е, едва ли щеше да ме откара нÑкъде, където нÑма да ми хареÑа. Познавах дÑдо Ñи, много ме обичаше, въпреки че не иÑкаше да го показва.
Чух глаÑа на баща Ñи, време беше да Ñе поразмърдам, не Ñ‚Ñ€Ñбваше да ме вижда в това положение. Станах и Ñе запътих към него. Като ме видÑ, Ñе озадачи.
- Ти тук ли Ñи, защо...? - Ðо дÑдо Ñтоеше зад него и го прекъÑна.
- Той ще дойде Ñ Ð½Ð°Ñ - каза решително. Ðа лицето на баща ми Ð¸Ð·Ð³Ñ€Ñ ÐµÐ´Ð½Ð° голÑма уÑмивка.
- Дойде ли време? (Ðе знаех за какво Ñе отнаÑÑше този въпроÑ, дали за възраÑтта ми, или за времето на тръгване...)
- Ела Ñега при мен. Ще правиш това, което Ð¿Ñ€Ð°Ð²Ñ Ð°Ð·, и ще повтарÑш това, което казвам аз, разбра ли? - попита ме дÑдо.
- Да, разбрах - казах. Ðо не знаех какво ме очаква и това малко ме изнервÑше. - Да тръгваме тогава - добавих.
- Преди да тръгнем, ще Ñ‚Ñ€Ñбва да Ñи вземем ÐбдеÑÑ‚*.
Сега вече Ñе Ñетих... - ще ходим в джамиÑта.
ЧувÑтвата ми Ñе преплетоха едно в друго, иÑках да избÑгам, не - да отложа вÑичко за друг път - но това Ñъщо е бÑгÑтво. Гледал Ñъм Ñтотици пъти дÑдо как Ñи е взимал ÐбдеÑÑ‚ и много пъти Ñъм му помагал, а той винаги ми Ñе е уÑмихвал и благодарил за помощта. Ркогато тръгваше за джамиÑта, Ðена, баба ми, винаги го изпращаше до вратата Ñ Ð´Ð¾Ð±Ñ€Ð¸ пожеланиÑ. След като го изпратеше, Ñе уÑамотÑваше в една ÑтаÑ, за да изпълни и Ñ‚Ñ Ð¼Ð¾Ð»Ð¸Ñ‚Ð²Ð°Ñ‚Ð° Ñи.
Свалих чорапите и Ñи възбрах ръкавите, без да кажа нищо. Те и двамата взеха да Ñе ÑмеÑÑ‚. У мен наÑтъпи една радоÑÑ‚, взех да Ñи миÑлÑ, че за една нощ Ñъм нараÑъл, щÑÑ… да Ð²Ð¸Ð´Ñ Ð½ÐµÑ‰Ð¾, което други вÑе още не бÑха виждали. След като Ñи взехме ÐбдеÑÑ‚, Ñе облÑкохме Ñ Ð½Ð°Ð¹-хубавите дрехи и Ñе запътихме за джамиÑта. Както винаги, Ðена и майка ми ни Ñъпроводиха, но този път майка виждаше Ñамо мен.
- Да Ñлушаш там, каквото ти кажат, да не вдигаш врÑва, да не тичаш, че ще ти Ñе ÑмеÑÑ‚ - казваше това, което й дойдеше на ум, притеÑнÑваше Ñе повече от мен.
- Ðе Ñе притеÑнÑвай, вÑичко ще е наред - каза баща ми и тръгнахме. БÑха ме Ñложили да Ð²ÑŠÑ€Ð²Ñ Ð¼ÐµÐ¶Ð´Ñƒ двамата - вÑички, които ни Ñрещаха, ни поздравÑваха, нÑкои дори Ñамо Ñ ÐºÐ¸Ð¼Ð²Ð°Ð½Ðµ, но вÑички уÑмихнати.
ДжамиÑта не беше далече от нашата къща, Ñтотици пъти бÑÑ… минавал покрай неÑ. Ðо този път колкото по наближавах, толкова по-Ñилно тупкаше Ñърцето ми, изпитах чувÑтво, което не бÑÑ… уÑещал никога преди. Дворната врата Ñ Ð¾Ñ‚Ð²Ð¾Ñ€Ð¸ баща ми, но не бързаше да влезе, чакаше първо аз "да прекрача прага". Чух нÑкакъв глаÑ: ,,Хайде" и влÑзох. Дворът беше изпълнен Ñ Ñ…Ð¾Ñ€Ð°, уÑетих погледите им върху Ñебе Ñи.
ДÑдо беше зад мен, но като Ð²Ð¸Ð´Ñ Ñ…Ð¾Ð´Ð¶Ð°Ñ‚Ð°, Ñе забърза към него; като ни Ð²Ð¸Ð´Ñ Ð¸ той, тръгна към наÑ. Поздравиха Ñе Ñ Ð´Ñдо ми, Ñлед това дÑдо Ñе обърна към мен. Дотогава не бÑÑ… виждал толкова щаÑтлив човек - дали Ñе радваше на хората, или на мен, не знаех, но Ñе наведе, хвана ми ръцете и ги целуна, а Ñ‚Ñ€Ñбваше аз да целуна неговите. Ðз, така ме бÑха учили.
- Добре дошъл, Ðллах да те напътÑтва, да не те отклонÑва от Ð¿Ñ€Ð°Ð²Ð¸Ñ Ð¿ÑŠÑ‚.
Благодари на баща ми, че ме е довел до храма. След това джамиÑта пуÑна вÑички ни - дÑдо ми, татко и мен.
-
ДЪРВОТО ÐРЖИВОТÐ
разказ от Ибрахим БÑлев
Живеех на Ñело и то беше моÑта крепоÑÑ‚. Дните Ñи приличаха, минаваха без оÑобена разлика - ако не броим Ñтуда и жегата, които понÑкога прекалÑваха.
Къщата ни беше каменна, на два етажа, ние живеехме на горниÑ. Там имаше голÑмо преддверие, наричахме го потун, Ñ Ñ†ÐµÐ½Ñ‚Ñ€Ð°Ð»Ð½Ð° ÑтаÑ, в коÑто имаше камина - оджак, и още четири Ñтаи, които ползвахме за Ñпане.
Прекарвахме времето предимно в ÑтаÑта Ñ Ð¾Ð´Ð¶Ð°ÐºÐ°, където Ñе готвеше и Ñе хранехме. Ðо най-приÑтните мигове идваха Ñлед вечерÑта, когато възраÑтните запалваха цигарите Ñи и почваше да Ñе нарежда план кой какво ще прави на ÑÐ»ÐµÐ´Ð²Ð°Ñ‰Ð¸Ñ Ð´ÐµÐ½. След плана започваха дългите разговори, дори икиета*, приказки. Един разказва, другите Ñлушат; а аз вÑе питах, питах, докато не Ñе уморÑха от мен и не ме Ñложеха на мÑÑтото ми. След това един по един Ñи заминавахме по Ñтаите да Ñпим.
Ðа Ð´Ð¾Ð»Ð½Ð¸Ñ ÐµÑ‚Ð°Ð¶ имахме овце, кози, крави, коне и разбира Ñе, кучета. Да кажа, че бÑха чаÑÑ‚ от живота ни, ще е малко - те бÑха нашиÑÑ‚ живот. Когато Ñе прибираха от паша, обикновено наÑтъпваше Ñуматоха, майките бързаха да видÑÑ‚ рожбите Ñи и да ги нахранÑÑ‚. След това вÑичко утихваше, чуваше Ñе Ñамо звънът на чановете, така дълбоко впит в мен, че още го чувам.
До оджака имаше едно мÑÑто, което беше предназначено Ñамо за дÑдо ми. Там не ÑÑдаше никой, дори и дÑдо да не беше в ÑтаÑта. ДÑдо ми беше Ñтроен човек Ñ Ð±Ñла брада, имаше чалма на главата, без Ð½ÐµÑ Ð½Ðµ излизаше никога. Имаше и един червен поÑÑ, в който Ñлагаше много неща - табакерата Ñ Ñ†Ð¸Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ‚Ðµ и чакмака**, Ñ ÐºÐ¾Ð¹Ñ‚Ð¾ ги палеше; разбира Ñе, и праханта, от коÑто, Ñлед като Ñе запалеше, излизаше невероÑтна миризма.
- ОÑтави го утре на мен - каза дÑдо на баща ми, като ме гледаше. Подобни неща, веднъж изречени, за Ð½Ð°Ñ Ð±Ñха закон.
- Хайде, Ñине, Ñтавай - чух на другата Ñутрин ÑÑ‚Ñ€Ð¾Ð³Ð¸Ñ Ð³Ð»Ð°Ñ Ð½Ð° баща Ñи. След който непременно Ñ‚Ñ€Ñбва да Ñтанеш, че иначе поÑледиците Ñа лоши. Ðа нÑколко пъти ги бÑÑ… накуÑил и, да Ñи признаÑ, вкуÑÑŠÑ‚ им бе отвратителен, даже болезнен.
Приближих Ñе към него и лениво попитах какво да правÑ.
- Ð”Ð½ÐµÑ Ñ‰Ðµ отидеш Ñ Ð´ÐµÐ´Ð¾ ти, гледай там да му помагаш, каквото ти каже, че е на възраÑÑ‚ вече.
И Ñе ÑпуÑна по Ñтълбата, забързан за нÑкъде. Раз Ñеднах до оджака и зачаках да дойде дÑдо.
- Хайде, тръгваме - чу Ñе глаÑÑŠÑ‚ му от двора. Скочих веднага на крака и видÑÑ…, че е приготвил двата конÑ. Като видÑÑ… и брадвата, Ñе Ñетих, че ще ходим за дърва.
Качих Ñе на ÐµÐ´Ð¸Ð½Ð¸Ñ ÐºÐ¾Ð½, дÑдо ми на Ð´Ñ€ÑƒÐ³Ð¸Ñ Ð¸ потеглихме заедно Ñ ÐºÑƒÑ‡ÐµÑ‚Ð¾ ЛиÑко, което беше вирнало опашка и Ñе радваше повече и от мен.
По пътÑ, който беше Ð±Ð°Ñ Ñтръмничък, дÑдо ми говореше за неговото детÑтво, кое как е било. Така Ñтигнахме до мÑÑтото, където щÑхме да берем дърва. Покрай Ð½Ð°Ñ Ð±ÐµÑˆÐµ изпълнено Ñ Ð´ÑŠÑ€Ð²ÐµÑ‚Ð° - бук, дъб, имаше и бор. ДÑдо Ñе приближи до мен, хвана ме за рамото. Ðаклони Ñе малко и попита:
- Кое дърво да отÑечем? - глаÑÑŠÑ‚ му звучеше доÑта неÑигурен, което ме озадачи. Дори нотка вина Ñе прокрадваше в него.
- Хей това - поÑочих аз най-хубавото и най-виÑокото.
- Защо точно него избра? - изрече дÑдо Ñ Ñ€Ð°Ð·Ñ‚Ñ€ÐµÐ¿ÐµÑ€Ð°Ð½ глаÑ.
- Защото то е най-хубавото и най-виÑокото, затова.
- Слушай Ñега какво ще ти кажа и го запомни. Това дърво нÑма да го Ñечем, ще отÑечем ей това - и показа едно друго, което Ñе беше наклонило почти до земÑта. ПуÑна рамото ми и Ñе запъти към него. - Това дърво е болно, не може да вижда Ñлънцето, нÑма да живее дълго - каза. ПочувÑтвах как не на мен говори, а на дървото. СÑкаш иÑкаше прошка от него, че ще го Ñече.
- Виждаш ли братовето*** му как Ñа заÑъхнали, виждаш ли...
-
ОБИЧТРОТ Ð ÐЯ
разказ от Ибрахим БÑлев
- Виж, лудиÑÑ‚ пак минава. - Изтръпнах, вÑе не можех да Ñвикна Ñ Ñ‚Ð¾Ð²Ð° наименование, но не можах да реагирам. ДонÑкъде Ñи бÑха прави - в мен имаше нещо, което за Ñ‚ÑÑ… беше непознато. Ðо това, което те не познаваха, беше РаÑÑ‚.
Селото ни беше малко, познавахме Ñе вÑички, кой какво прави, къде е бил и къде ще ходи. Сгушило Ñе под полите на Пирин планина, но Ñе опълчило на Родопите, ÑÑкаш й казваше: „От мен по-хубаво нÑмаâ€. И Ñи беше така, имаше Ñи вÑичко, Ñ‚Ñ€Ñбваше Ñамо да има човек очи да го види и Ñърце да го почувÑтва.
Бучу* ми имаше една Ñтара къща, оÑтанала от Ð½ÐµÐ³Ð¾Ð²Ð¸Ñ Ð±ÑƒÑ‡Ñƒ, Ñ‚Ñ Ð±ÐµÑˆÐµ в горниÑÑ‚ край на Ñелото. УÑамотена далече от хорÑките очи и приказки. Беше поÑтроена от дÑлани камъни, покривът й Ñъщо беше каменен, от тикли, обраÑли Ñ Ð¼ÑŠÑ…. ЗелениÑÑ‚ цвÑÑ‚ на покритите Ñ Ð¼ÑŠÑ… тикли придаваше приÑтен вид. До къщата имаше извиÑени два бора, които пееха неповторима пеÑен под напора на вÑтъра. Бучу ми казваше, че това е пеÑента на балкана, и когато Ñи отидел от този ÑвÑÑ‚, тази пеÑен щÑла най-много да му липÑва.
Вътре имаше три Ñтаи, едната от които беше кухнÑ. БанÑта и тоалетната - алето, беше прикрепено до къщата. Малко зад къщата имаше бунар, направен Ñъщо от камъни. Ðа вÑеки трети камък единиÑÑ‚ беше наддаден малко навън, за да Ñлужи за Ñтълба.
Много чеÑто ходих в тази къща, нещо ме превличаше, вÑе едно говореше Ñ Ð¼ÐµÐ½. Ðе иÑкаше да Ñ Ð¾ÑтавÑм Ñами, умолÑваше ме да Ñ ÑтопаниÑам.
- Буба**, аз иÑкам да Ñе премеÑÑ‚Ñ Ð¸ да Ð¶Ð¸Ð²ÐµÑ Ð² бучувата къща на хълма, там ще ми е по-добре. ИÑкам малко ÑпокойÑтвие и Ñамота.
- Ðо как така, Ñ‚Ñ Ðµ много далече - или бÑгаш от наÑ? Пък и по Ð½ÐµÑ Ð¸Ð¼Ð° много работа, един млад човек какво ще прави там Ñами? Ðаправи вÑе пак, както иÑкаш.
- ÐÑма да Ñъм отделно, ще идвам вÑеки ден, защо да бÑгам от ваÑ? Ремонта ще Ñи го Ð½Ð°Ð¿Ñ€Ð°Ð²Ñ Ñам лека-полека.
Ðа другата Ñутрин Ñе запътих за там. Когато Ñтигнах и влÑзох, Ñлънцето отдавна вече беше огрÑло ÑтаÑта, коÑто Ñлужеше за ÑпалнÑ, и това не беше Ñлучайно. Ð’ÑÑка Ñутрин Ñрките лъчи те разбуждат и те подканват за работа. РзалÑзваше откъм другата ÑтаÑ, предназначена за вÑекидневна; и винаги, когато потъваше бавно зад хоризонта на върховете, нашепваше за прекарване на приÑтна вечер.
„Ще започна от бунара, той е най важенâ€, казах Ñи. Ðадникнах в него, вода имаше, но беше пълен Ñ Ð»Ð¸Ñта и клони. За Ñам човек щеше да е трудно да го изчиÑти.
- ДоÑта Ñи подранил, Ñине, решил Ñи твърдо, значи. Тази работа не е леÑна, ще имаш ли нужда от помощ? – поÑви Ñе отдолу по пътеката Ñлед има-нÑма двайÑетина минути баща ми.
- Ще започна от бунара, защото ми е нужна вода, ако иÑкаш, помогни ми Ñамо за него.
- Да, разбира Ñе, Ñам не можеш, доÑта е дълбок. ЧиÑтил Ñъм го на младини, но майка ти не иÑкаше да живее тук без комшии, затова Ñе премеÑтихме в голÑмата къща. Там за Ð½Ð°Ñ Ðµ по-добре.
- Ела да изпразним водата му – рече. И отхлупи един камък, под който имаше вода. - Тази вода идва от бунара, минава през кухнÑта, а Ñлед това отива в алето. Така хем нÑма загуба на вода, хем е леÑно да Ñе поддържа чиÑто. Ртова тук Ñлужи за клапан, когато ти е нужна вода за градината, повдигаш този камък и готово.
Запретнах ръкави и Ñе ÑпуÑнах в бунара. ЧиÑтех Ñтарателно вÑичката Ñ‚Ð¸Ð½Ñ Ð¸ лиÑта, които Ñе бÑха натрупвали по Ñтената му, а баща ми разказваше от кого и как е бил поÑтроен този бунар и къщата.
- Ðа Ð¼Ð¾Ñ Ð±Ð°Ñ‰Ð° баща му нÑкога е бил доÑта заможен човек, занимавал Ñе е Ñ Ñ‚ÑŠÑ€Ð³Ð¾Ð²Ð¸Ñ. Купувал е животни, Ñтока от Ðнадола, и Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ð´Ð°Ð²Ð°Ð» тук, по нашите земи. От баща ми Ñъм Ñлушал и за ÐºÐ¾Ð¿Ñ€Ð¸Ð½ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¿ÑŠÑ‚; за Ð¿ÑŠÑ‚Ñ Ð½Ð° коприната, пренаÑÑна от векове от далечен Китай, през Средна ÐÐ·Ð¸Ñ Ð´Ð¾ Европа. Веднъж, преди един Курбан Байрам, когато отивал да докара кочове за курбана, Ñрещнал едно краÑиво момиче по Ð¿ÑŠÑ‚Ñ Ñи. ПоиÑкал Ñ Ð·Ð° жена, но не му Ñ Ð´Ð°Ð»Ð¸, не Ñ Ð´Ð°Ð²Ð°Ð»Ð¸ на чужди. ПоÑтавили му уÑловие: „Ðко имаш толкова и толкова жълтици, тогава ще ти Ñ Ð´Ð°Ð´ÐµÐ¼â€. ЗаÑлужавало Ñи момичето, било доÑта хубаво - поне така обÑÑнÑвал бучу – и той не пожалил Ñили да Ñъбере иÑканото. Ðо когато Ñъбрал жълтиците и отишъл да Ñ Ñ‚ÑŠÑ€Ñи, Ñ‚Ñ Ð²ÐµÑ‡Ðµ била омъжена за друг. Тогава той Ñе върнал тук и Ñ Ñ‡Ð°ÑÑ‚ от парите направил тази къща, а оÑтаналите ги заровил нÑкъде. Казал на вÑички, че който ги намери, да му Ñа халал, защото Ñамо умен човек можел да ги намери. ТърÑи ги, дето Ñе казва, цÑло Ñело – довърши тази иÑÑ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ð±Ð°Ñ‰Ð° ми - но никой не ги намери.
Докато татко разказваше тази, а поÑле и други Ñлучки – аз така, между разказите, Ñтигнах до дъното. Взе да ме подканва, че е готово вече и Ñ‚Ñ€Ñбва да излизам. Ðо аз не бързах, не иÑках нищо мръÑно да оÑтане в бунара, Ñъбирах вÑички боклучета, клонки, лиÑта и пр. Ñтарателно. Ð’ една от поÑледните шепи Ñ‚Ð¸Ð½Ñ Ð¸Ð·Ð²ÐµÐ´Ð½ÑŠÐ¶ в ръцете ми нещо проблеÑна - не беше нито клонче, нито камъче. И поÑле още едно, още едно... Взех намереното и тръгнах да излизам вече от кладенеца. Като ги огледах по-добре горе видÑÑ…, че бÑха нÑколко жълтици. Реших да ги дам на баща ми, но той ми отказа.
- Това Ñа твой къÑмет, Ñине, и отплата за извършената работа. Вземи ги, тук има много маÑраф, ако иÑкаш наиÑтина да поÑтегнеш къщата. Хайде, аз ще тръгвам. И не забравÑй за Ñватбата, иди да помагаш.
За Ñпоменатата Ñватба Ñе готвеше кажи-речи цÑло Ñело, щÑха да взимат момиче от ÑÑŠÑедното Ñело. Момчето беше заможно, канише цÑло Ñело и от ÑÑŠÑедните Ñела, затова имаше много калеÑари***. Чуваше Ñе, че ще има и борба, гюреш****. Гюрешът Ñе извършваше под звуците на тъпани и зурли, и Ñе ÑÑŠÑтоеше от малък баш, орта баш и баш*****. Имаше три коча и вÑеки един Ñе Ñтремеше да ги вземе.
Ðз бÑÑ… ходил вече като калеÑар в ÑÑŠÑедното Ñело, Ñ Ð¾Ñ‰Ðµ двама добре наглаÑени младежи. Ðа гърдите Ñи имахме вÑеки по една китка, да изглеждаме празнично, да личи, че Ñме калеÑари. Почуках тогава на една доÑта Ñпретната къща, боÑдиÑана в бÑло. Откъм двора й Ñе чу лай на куче, помиÑлих, че нÑма никой в къщи. Ðо вратата Ñе отвори и на прага й заÑтана едно виÑоко момиче. Очите ми Ñе впиха в нейните, преливащо биÑтри и зелени. Дотогава не бÑÑ… поглеждал така никое момиче... Беше толкова близко до мен, че почувÑтвах дъха й. Ð¢Ñ Ñе Ñепна леко, но не Ñе уплаши. ПоÑле Ñведе глава и Ð²Ð¸Ð´Ñ ÐºÐ¸Ñ‚ÐºÐ°Ñ‚Ð° ми.
- Каним ви на Ñватба в нашето Ñело, ще има и борба - изрекох едвам, вÑе едно, че нÑкой ме беше хванал за гърлото.
- Добре, ще дойдем, да Ñа живи и здрави младоженците - промълви Ñ‚Ñ Ñ Ð»ÐµÐº, монотонен глаÑ, като продължаваше да гледа в китката ми.
- ХареÑа ли ти? - взех китката и е протегнах към неÑ.
Ð¢Ñ Ñ Ð²Ð·Ðµ, поднеÑе Ñ Ð´Ð° Ñ Ð¿Ð¾Ð¼Ð¸Ñ€Ð¸ÑˆÐµ и ме погледна пак Ñ Ð´Ð²ÐµÑ‚Ðµ Ñи прекраÑни „езераâ€, в които вече бÑÑ… почнал да Ñе давÑ.
- Да, много е хубава – каза ми и Ñе уÑмихна.
- Как Ñе казваш ?– Ñъбрах кураж да Ñ Ð¿Ð¾Ð¿Ð¸Ñ‚Ð°Ð¼, макар и доÑта плахо. Молех Ñе за отговора.
- Вайде.
Девойката помириÑа още един път китката, уÑмихна Ñе пак, обърна Ñе и тръгна обратно за в къщи но не затвори вратата. Продължих да Ñ Ð³Ð»ÐµÐ´Ð°Ð¼ като омагьоÑан, докато черната й коÑа, игриво падаща над крехките рамене, докато не Ñе Ñкри зад падащите клони на дръвчетата.
Китката Ñ Ð±ÐµÑˆÐµ правила майка ми: бÑла роза, нÑколко момини Ñълзи, Ñедефче, червен карамфил, беймигижик****** Ñ Ð»Ð¸Ñтата му. СвежиÑÑ‚, невероÑтен Ð¼Ð¸Ñ€Ð¸Ñ Ð½Ð° това приготвено за Ñватба букетче така отиваше на Вайдето.
Баща ми Ñи беше заминал вече, а аз държах тези жълтици и миÑлих какво да ги правÑ. Реших да ги оÑÑ‚Ð°Ð²Ñ Ð½Ð° мÑÑтото Ñи, където бÑха. „Там им е мÑÑтото, нека ги има за черни дни†- казах Ñи и Ñе запътих за в къщи.
- Ðно*******, би ли ми направила още една китка, ама да е много хубава, и да мирише. И Ñе изчервих - за пръв път иÑках подобно нещо от неÑ.
- За кого ще е, за да знам какво цвете да Ñложа? - Почака отговор, но не получи. – Добре, разбрах, за Ñпециален човек ще да е.
ОткъÑна два карамфила, единиÑÑ‚ бÑл, другиÑÑ‚ червен, Ñложи и нÑколко пера от беймигижик, завърза ги Ñ Ñ‡ÐµÑ€Ð²ÐµÐ½ конец и ми подаде китката.
- Вземи, на коÑто Ñ Ð´Ð°Ð´ÐµÑˆ, Ñ‚Ñ Ñ‰Ðµ знае какво означава това. Раз иÑкам да знам ÐºÐ¾Ñ Ðµ Ñ‚Ñ, имам това право, нали? - И ми Ñе уÑмихна.
- Ðо аз не знам какво означава това - казах озадачен.
- ЧервениÑÑ‚ карамфил Ñи ти, Ñилно влюбен, а белиÑÑ‚ карамфил е Ñ‚Ñ, чиÑта и пъÑтра; и в Ñвета оÑвен Ð²Ð°Ñ Ð´Ñ€ÑƒÐ³Ð¸ нÑма.
Това ме направи щаÑтлив, че е възможно хората да Ñи говорÑÑ‚ чрез цветÑта. Биваше Ñи ги мурафетите на майка ми.
Взех китката и Ñе запътих за Ñватбата. ТърÑих навÑÑкъде Вайдето, но накъдето и да погледнех, Ñ Ð½Ñмаше. Стана ми ÑÑно, че не е дошла. Реших да отида аз до дома й. СÑкаш вÑÑ‚ÑŠÑ€ ме ноÑеше по Ð¿ÑŠÑ‚Ñ Ð½Ð°Ñ‚Ð°Ð¼, не разбрах как Ñе оказах пред вратата - но като Ñтигнах, не знаех какво да Ð½Ð°Ð¿Ñ€Ð°Ð²Ñ Ð¸ зачаках. След малко по улицата Ñе чуха Ñтъпки. Вайдето и баща й Ñе прибираха от нивата. Като ме видÑ, Ñ‚Ñ Ñе уÑмихна и Ñе приближи. Ðз Ñъщо Ñе уÑмихнах и й подадох китката.
- Това е за теб, как Ñи, защо не дойде на Ñватбата, Ñ‚ÑŠÑ€Ñих те навÑÑкъде.
- Ðе идвай повече. Това което Ñи миÑлиш, нÑма да Ñтане. Взе китката и забърза да влезе в къщи.
- Ще идвам вÑÑка вечер, да знаеш...
Като Ñе прибра, Ñе чу виÑокиÑÑ‚ Ð³Ð»Ð°Ñ Ð½Ð° баща й, който ме удари като Ñ ÐºÐ°Ð¼ÑˆÐ¸Ðº.
- Кой е този, какво Ñ‚ÑŠÑ€Ñи тук? Ðко го Ð²Ð¸Ð´Ñ Ð¾Ñ‰Ðµ един път тук, ще го пребиÑ.
Ðе иÑках да Ñлушам повече и Ñе запътих за в къщи. Ðо в ушите ми звучаха не толкова неговите, колкото нейните думи: ,,Ðе идвай повече, това което Ñи миÑлиш, нÑма да Ñтане.â€
Ðа другата Ñутрин иÑках да ремонтирам оджака, който Ñе беше наклонил леко. Качих Ñе на покрива и започнах да ÑвалÑм камък по камък, щÑÑ… да ги Ñ€ÐµÐ´Ñ Ð½Ð°Ð½Ð¾Ð²Ð¾. Към долниÑÑ‚ край излÑзоха пак нÑколко жълтици и това ме развеÑели. Ðакара ме да Ñи миÑÐ»Ñ Ð·Ð° моÑÑ‚ бучу, колко е бил предвидлив. Сложих Ñи ги на мÑÑтото и наредих обратно камъните. Така Ñе получи и Ñ Ð¾Ð³Ñ€Ð°Ð´Ð°Ñ‚Ð°, и Ñ Ð²Ñичко оÑтанало, което ремонтирах.
Взех да Ñе питам къде Ñа парите на бучу ми, бÑÑ… ли толкова умен, за да ги намерÑ? Това миÑлих щÑла нощ, какво е миÑлил, когато ги е крил. ТрÑбва да има знак, нишан, който ще е за поÑтоÑнно, но какъв е той? Да това ще да е бунарът, той е нишанът, но парите не Ñа в него, Ñамо нÑколко жълтици е оÑтавил там. Къде ще да Ñа, къде? Ðа Ñутринта Ñтанах преди да изгрее Ñлънцето, заÑтанах до бунара и зачаках да Ñе поÑвÑÑ‚ първите лъчи. И когато ме огрÑха, ÑÑнката на главата ми показваше къде е мÑÑтото. БÑÑ… Ñигурен, че Ñъм прочел загадката - водата и Ñлънцето бÑха за поÑтоÑнно тук.
Малко по-къÑно приÑтигна баща ми. Като видÑ, че Ñъм направил вÑичката тази работа, Ñе заÑÐ¼Ñ Ð¿Ð¾Ð´ муÑтак.
- Станал Ñи богат като гледам. - И продължи да Ñе Ñмее.
- Ðе, оÑтавих Ñи ги на мÑÑтото им, може да дойде ден да потрÑбват.
- И аз направих така преди време, идват вÑÑкакви моменти в живота. – ПочувÑтвах, че е доволен от мене.
- Ðамерих жълтиците на бучу, знам къде Ñа, на много хубаво мÑÑто ги е Ñложил.
- Къде ги е Ñложил? Очите му заблеÑÑ‚Ñха от задоволÑтво. Дали Ñметна, че Ñъм Ñе проÑвил като доÑтатъчно зрÑл...
- Ðко Ñи умен, и ти ще ги намериш.
Сега беше мой ред да Ñе заÑмеÑ.
- Златото за мен Ñи ти и това ми Ñтига – продължи той. - Ðа който му Ñ‚Ñ€Ñбва злато, да Ñ‚ÑŠÑ€Ñи. Утре какво ще правиш?
- Ще ÑÑŠÐ´Ñ Ñ†Ð²ÐµÑ‚Ñ Ð² градината, ще Ñ Ð½Ð°Ð¿Ñ€Ð°Ð²Ñ Ñ€Ð°Ð¹, иÑкам да има от вÑички цветÑ.
- Като каза цветÑ, та Ñе Ñетих - майка ти иÑка да говори Ñ Ñ‚ÐµÐ± за нÑкакви цветÑ.
- Да тръгваме тогава, Ñигурно ще ми даде акъл, Ñ‚Ñ Ð·Ð½Ð°Ðµ доÑта за Ñ‚ÑÑ…. И Ñе запътихме за в къщи. Ðо като видÑÑ… майка ми разбрах, че нещо не е наред.
- Как може да направиш това, цÑло Ñело говори за теб... Береш им от цветÑта, какво ги правиш, на кого ги даваш толкова цветÑ? ÐšÐ¾Ñ Ðµ тази принцеÑа, ме питат хората. Ðе знам, им казвам, но не ми вÑрват. Обрал Ñи на цÑло Ñело цветÑта.
- Ðа теб не ти е до цветÑта, ами да научиш ÐºÐ¾Ñ Ðµ, но рано или къÑно и това ще Ñтане - прекъÑна Ñ Ð±Ð°Ñ‰Ð° ми.
- Казват му лудиÑÑ‚, Ñамо луд ще вземе да направи подобно нещо, а и аз нищо да не знам... Хайде, за моите Ñ†Ð²ÐµÑ‚Ñ Ð½Ð¸Ñ‰Ð¾ не казвам, но защо береш цветÑта на цÑло Ñело...
- Стига вече, умно ни е момчето. Ще вземе най-хубавата, както аз направих навремето – опита Ñе да Ñ ÑƒÑпокои баща ми.
- Ти Ñи ме вземал... Ðз те взех, аз – Ñепна му Ñе майка ми.
Този разговор кой кого е взел можеше да продължи Ñ Ñ‡Ð°Ñове и Ð½Ð°ÐºÑ€Ð°Ñ Ð¿Ð°Ðº вÑеки на Ñвоето държеше. БÑÑ… го Ñлушал не веднъж.
Ðа другиÑÑ‚ ден започнах да ÐºÐ¾Ð¿Ð°Ñ Ð³Ñ€Ð°Ð´Ð¸Ð½Ð°Ñ‚Ð°, чух глаÑа на майка ми, идваше да ми помага Ñ Ð½Ñколко комшийки. След това дойдоха още нÑколко, Ñлед това още. Ð’Ñички ноÑеха цветÑ, Ñмехът им Ñе преплиташе Ñ Ð¿ÐµÑни за любов.
Обикнах аз,
избрах цветовете за теб -
жълто, розово, червено -
не, вÑички Ñа за теб, вÑички.
Обикнах аз,
мечтите Ñи за теб Ñънувам,
летим Ñ Ñ‚ÐµÐ± от цвÑÑ‚ на цвÑÑ‚,
не, вÑички Ñа Ñ Ñ‚ÐµÐ±, вÑички.
Хей, обич моÑ,
толкова близко, но чужда,
толкова далеч, но желана,
толкова трудна, но мечтана.
До вечерта градината Ñе превърна в рай, бе Ñтанала по-хубава дори и от мечтите ми.
- Ех, Ñине, дано да намериш щаÑтието Ñи тук, но не е леÑно да накараш човек да те обича. Рбез обич тези Ñ†Ð²ÐµÑ‚Ñ Ð½Ñма да Ñа цветÑ, и животът ти - живот. Ð’ глаÑа й личеше задоволÑтво, че е могла да ми помогне Ñ Ð½ÐµÑ‰Ð¾, но имаше и неувереноÑÑ‚, защото не знаеше нищо за Вайдето.
Благодарих на вÑички за подкрепата им и получих най-хубавите Ð¿Ð¾Ð¶ÐµÐ»Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð·Ð° щаÑтие и къÑмет.
ОткъÑнах най-хубавата роза, очиÑтих Ñ Ð¾Ñ‚ бодлите и Ñе запътих за любовта, като бÑÑ… решил да й предложа този път да дойде ÑÑŠÑ Ð¼ÐµÐ½.
ЗаÑтанах пред вратата на бÑлата къща, почуках така, че да Ñе чуе от вÑички; вече нÑмаше какво да криÑ, бÑÑ… готов на вÑичко.
Вратата Ñе отвори, на прага заÑтана бащата на Вайдето. По лицето му Ñе четеше, че е Ñтанало нещо лошо.
- Ела, Ñ‚Ñ€Ñбва да ти кажа нещо, така не може да продължава, Ñ‚Ñ€Ñбва да знаеш...
Влезнахме в двора на къщата, покани ме да Ñедна на миндера, а той Ñедна наÑреща ми.
- Вайдето отдавна Ñ Ð½Ñма тук и тези цветÑ, който ги Ñлагаш вÑÑка вечер пред вратата, аз ги взимам. Ðе идвай вече, Ñ‚Ñ Ðµ болна. Докторите казват, че нÑма надежда да Ñе оправи.
Повече нÑмаше Ñили да говори, това му причинÑваше болка.
- Къде е Ñ‚Ñ, в ÐºÐ¾Ñ Ð±Ð¾Ð»Ð½Ð¸Ñ†Ð°? ИÑкам да Ñ Ð²Ð¸Ð´Ñ, Ð¼Ð¾Ð»Ñ Ð²Ð¸, за мен е важно...
- Ð’ диÑпанÑера, малката болница на ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° града. Като питаш ще ти кажат, но е по-добре да не ходиш.
Ðе казах нищо, защото ако кажех, щеше да ме чуе цÑло Ñело. Затова ÑтиÑнах зъби.
Болницата беше нÑкаква Ñграда, боÑдиÑана в Ñиньо, отпред имаше зеленина. ÐÑмаше много болни, изглежда това беше поÑледната Ñпирка.
ВлÑзох вътре ÑÑŠÑ Ñтрах, но не от друго, а от отговорите, които можех да чуÑ. Затова реших да не питам нищо, Ñамо попитах къде е Ñ‚Ñ.
Когато Ñ Ð²Ð¸Ð´ÑÑ…, не повÑрвах на гледката, от Ð½ÐµÑ Ð½Ðµ бе оÑтанало почти нищо, Ñамо очите й. Очи, които задаваха много въпроÑи.
Приближих Ñе до неÑ, опита Ñе да ми Ñе уÑмихне, но лицето й изразÑваше нещо друго. Като на човек, който Ñе Ñбогува Ñ Ð±Ð»Ð¸Ð¶Ð½Ð¸Ñ‚Ðµ Ñи завинаги.
Ðаведох Ñе, взех Ñ Ð² ръцете Ñи, а Ñ‚Ñ Ð¼Ðµ обгърна Ñ Ð½ÐµÐ¶Ð½Ð¸Ñ‚Ðµ Ñи длани. Така подехме по Ð¿ÑŠÑ‚Ñ ÐºÑŠÐ¼ къщи. ПредупреждениÑта да не ходим надалече, които бÑÑ… получих, нÑмаха никакво значение. ИÑках колкото Ñе може по-Ñкоро да Ñе махнем оттук.
Като Ñтигнахме, на вратата ни чакаше Ñвод от червени и бели рози, Ñлед това идваше ред на оÑтаналите цветÑ, които Ñе ÑÑŠÑтезаваха ÑÑкаш по прелеÑÑ‚ и уханиÑ.
- Къде Ñме? - попита ме Ñ‚Ñ Ñ ÑƒÑилие.
- Ð’ Ñ€Ð°Ñ Ñме, в дома ни, при мен. Ðе Ñе тревожи.
Така Ñе занизаха дни, за които Ñи бÑÑ… мечтал. От ден на ден здравето й Ñе подобрÑваше, бузите й поруменÑваха, изтънелите й пръÑтчета Ñтаваха по-Ñилни, плахите й в началото Ñтъпки - много по-уверени.
- Знаеш ли, вратата на Ñ€Ð°Ñ Ð¾Ñтанала отворена и цветÑта били доÑта любопитни, надникнали да видÑÑ‚ какво има на земÑта – казах й веднъж. - Ðо вратата Ñе затворила и така те оÑтанали тук, при наÑ. И Ñега ни радват и лекуват.
- Ðе знам за цветÑта, но знам за обичта, че е от раÑ. Рпри теб Ñ‚Ñ Ðµ толкова Ñилна и голÑма, че наиÑтина може да върне живота.
--------------------------------------------------------------------
* дÑдо
** татко, обръщение
*** хора, които канÑÑ‚ за Ñватба
**** вид Ñвободна борба, пехливанлък
***** възраÑтови категории - „малък баш†Ñа децата до 12 години, като завиÑи и от килограмите; „орта баш†- момчетата и мъжете от 12 до 30 години, без значение от това колко Ñа тежки; а „баш†е категориÑта за най-добрите борци.
****** (обÑÑнението за беймигижик)
******* мамо, обръщение
-
Кметът
разказ от Ибрахим БÑлев
Баща ми беше гордоÑтта, закрилата, учителÑÑ‚, но и приÑтелÑÑ‚. ВиÑок и Ñтроен човек, Ñветъл, руÑолÑв, но имаше поглед на ÑÑтреб – погледне ли те, замръзваш. Ðе беше разговорлив, но думите му тежаха на мÑÑто. Имаше голÑм авторитет, но не чакаше по-възраÑтните да го поздравÑÑ‚, гледаше винаги той пръв да им кимне. Когато нÑкой го помолеше за помощ, трудно отказваше; нашата къщна и Ñемейна работа бÑха вÑе на второ мÑÑто.
Ðа двора имахме една Ñтара круша, коÑто вÑÑка година ни дарÑваше Ñ Ð¿Ð»Ð¾Ð´Ð¾Ð²ÐµÑ‚Ðµ Ñи. ЧеÑто ÑÑдахме под Ð½ÐµÑ Ð½Ð° ÑÑнка. По клоните й имаше доÑта гнезда на врабчета и те поÑтоÑнно вдигаха врÑва. ОÑобено едно от Ñ‚ÑÑ…, най-напереното: „Ðз ще Ñтана кмет, аз ще Ñтана кмет…†– повтарÑше ÑÑкаш то неуморно, Ñ ÐºÐ¾ÐµÑ‚Ð¾ дразнеше вÑички други живини наоколо.
Котаракът Ñе излежаваше Ñладко, мързелуваше под лъчите на Ñркото Ñлънце, но не можеше да Ñвикне Ñ Ð¿Ð¾ÑтоÑнните изблици на врабчето. „Ха, той ще ми Ñтава кмет… Само да те барна, ще видиш какъв кмет Ñи, пък и Ñи толкова дребен… За кмет Ñъм Ñамо аз.â€
ЛаÑко беше винаги вързан, беше извеÑтен Ñ Ð¿Ð°ÐºÐ¾Ñтите и „баритона†Ñи, оÑобено когато беше гладен. ÐÑколко човека даже бÑха опитали оÑтрите му зъби. Ðаблюдаваше вÑичко, но най вече котарака, който му правеше на инат. „Ха, той ще ми Ñтава кмет… Само да не ми е този Ñинджир, ще те Ð½Ð°Ð¿Ñ€Ð°Ð²Ñ Ð½Ð° парчета, ще ми Ñтанеш Ñамо на кмет… Кмет мога да бъда Ñамо азâ€.
Пешо, така казвахме на магарето, преÑтъпваше от крак на крак, не му беше приÑтно, че е тук, иÑкаше да е на къра, при приÑтелите Ñи. Ðо беше и доÑта пооÑтарÑл вече, не му Ñе работеше. „Ха, той ще ми Ñтава кмет, Ñигурно иÑка да опита чифтето на задните ми крака. Ðз докато не Ñи дам глаÑа, кмет никой нÑма да Ñтане. Раз никога нÑма да Ñи го дам, ако ще и Ñветът да Ñе обърне, никога, никога нÑма да Ñи дам глаÑа… Кмет ще Ñъм аз… а-а-а-з, а-а-а-ц, а-а-а-ц-и пфуâ€.
Близо до него Ñтоеше конÑÑ‚ ни, който беше много краÑив. Опашката му беше до земÑта, гривата му Ñтигаше до рамената, ушите му бÑха вирнати нагоре, а през Ñ‚ÑÑ… един голÑм, игрив кичур Ñе мÑташе над черните му очи. „Ха, той ще ми Ñтава кмет… Толкова дребен, пък инатът му голÑм, и Ñ Ñ‚Ð¾Ð·Ð¸ глаÑ, дето го има… Кмет ще Ñтане този, който аз избера – Ñ‚Ñ€Ñбва да е виÑок, да може да ноÑи товар, да нÑма по-бърз от него, да е краÑив и Ñнажен. Като го видÑÑ‚, да казват: „Вай, вай, какъв е този кон, какъв е този юнак и хубавец, това не е кон, това е кон кмет…â€
Майка ми, Ñеднала под ÑÑнката на крушата, плетеше царевица на плетеници, а аз ги качвах под ÑÑ‚Ñ€Ñхата на къщата, да изÑъхнат за зимата. Личеше й, че е нещо напрегната, ÑÑкаш очакваше нÑкаква лоша новина. Ðе можех да Ñ Ð³Ð»ÐµÐ´Ð°Ð¼ как Ñе измъчва.
- Какво има, какво е Ñтанало, защо Ñи така развълнувана?
- Баща ти отиде на Ñъбрание, ще избират кандидати за кмет, не знам какво е Ñтанало и го чакам. ПоÑтоÑнно Ñе оплаква, че не е за тази работа вече, иÑка да предаде поÑта на нÑкой по-млад, но и доÑтатъчно кадърен човек. Да е пъргав като врабче, да е ловък като котарак, да е Ñмел като куче, да е инат като магаре, да е упорит и опитен като кон… То иначе може ли да Ñе Ñправи един кмет Ñ Ð²Ñичката Ð¾Ð¿Ñ€Ð°Ð²Ð¸Ñ Ñ‚Ð°ÐºÐ°, че да има доÑтатъчно за хората и за конете, за магаретата и за кучетата, за котките и за врабчетата.
-
Изворът
Разказ от Ибрахим БÑлeв
Живеех в â€Ð³Ð¾Ð»Ñмото Ñело“, както наричахме Ð¡Ð¾Ñ„Ð¸Ñ Ð¿Ð¾Ð¼ÐµÐ¶Ð´Ñƒ Ñи. Имахме Ñи даже и ,,триÑтаен†апартамент на петиÑÑ‚ етаж, радвахме Ñе на гледката от нÑколко ÑÑŠÑедни блокове, поолющени и поÑивели като върховете на Витоша. За ÑÑŠÑедите не мога да кажа нищо, защото не ги познавах. Едно „Здравей†беше доÑтатъчно или нÑÐºÐ¾Ñ Ð»Ð¸Ñ†ÐµÐ²Ð° гримаÑа, опитваща Ñе да мине за уÑмивка.
Ðо имах и жена Ñи, коÑто бе вÑичко за мен. Ð’Ñички „букви†в Ñърцето, че дори в битието ми, които имаха лична ÑтойноÑÑ‚. Ð¢Ñ Ð±ÐµÑˆÐµ нÑкак и тази, коÑто определÑше за кое как и какво да Ñе говори. Избрала ми беше една маÑка – задължително да Ñ Ñлагам пред чужди хора, но най-вече пред приÑтели. Имахме Ñи и дъщерÑ, нашето Ñъкровище, нашата малка принцеÑа. ЕдинÑтвеното нещо, за което винаги Ñи е Ñтрувало да живеÑ. Тогава принцеÑата ни нÑмаше още пет годинки, но, надÑнали маÑките на лицемерието, учехме и Ð½ÐµÑ Ð´Ð° живее Ñ Ð¼Ð°Ñка. Да Ñ Ð½Ð¾Ñи, вÑе едно е еÑтеÑтвеното й лице.
Имах и кола, даже две (купихме една и за жена ми), видимата чаÑÑ‚ от живота ни Ñ‚Ñ€Ñбваше да е перфектна. Ðо невидимата – като това, Ñ ÐºÐ¾ÐµÑ‚Ð¾ Ñе хранихме – беше вÑе в недоÑтиг, там Ñ‚Ñ€Ñбваше да Ñе жертваме. И не Ñамо там – переше Ñе Ñамо, когато Ñе Ñъберат доÑтатъчно дрехи; крушките не биваше да бъдат оÑтавÑни ей така, безразборно да ÑветÑт…
Ðаближаваше рождениÑÑ‚ ден на Ð´ÑŠÑ‰ÐµÑ€Ñ Ð¼Ð¸. Имаше повод да Ñе покажем, правиха Ñе планове. Колко хора ще каним, Ñ ÐºÐ°ÐºÐ²Ð¾ ще ги нахраним – да нÑма Ð¾Ð´ÑƒÐ¼Ð²Ð°Ð½Ð¸Ñ Ñлед това. Ðо ние Ñ Ð¶ÐµÐ½Ð° ми бÑхме учители – това, което получавахме, беше предварително изчиÑлено, за какво може и за какво не.
- Ще кажеш едно Ñтихотворение, ще оÑтанат Ñ Ð¿Ñ€ÑŠÑÑ‚ в уÑтата. Толкова малка, пък казва Ñтихотворение – наредихме на малкото Ñи момиченце. – ТрÑбва да е нÑкакво патриотично. „Да, това ще ни отива на наÑ, нали Ñме учители…â€. И започнаха репетиции вÑÑка вечер.
Една Ñутрин оÑтра болка ме ÑÑ€Ñза от лÑвата Ñтрана на гърдите. Ðе беше за първи път това, и друг път Ñе беше Ñлучвало. Знаех, че Ð³Ð¾Ð»ÐµÐ¼Ð¸Ñ Ð³Ñ€Ð°Ð´ нÑма как да ме излекува. Качвах Ñе в такива Ñлучаи на колата и потеглÑÑ… за ,,извора“ Ñи. Само там намирах утеха, Ñамо там от болката не оÑтаваше и помен. Ðо колкото повече приближавах родното мÑÑто този път, толкова повече Ñе ÑъмнÑвах и натъжавах. Беше ме Ñтрах да не би да не Ð½Ð°Ð¼ÐµÑ€Ñ Ñ‚Ð¾Ð²Ð°, което бÑÑ… оÑтавил.
Човек, където и да го е отнеÑъл животът, не може да Ñе отдели напълно от корена Ñи. Кой повече, кой по-малко запазва в Ñърцето Ñи краÑотата на родната планина, пеÑента, бащината дума, майчината лаÑка…
Когато гледах планината, ми Ñтаваше леко, вÑе едно, че Ñе ноÑÑ Ð½Ð°Ð´ Ð½ÐµÑ ÐºÐ°Ñ‚Ð¾ птица. Съмне ли, погледът Ñтигаше далече, далече, чак до Ð¾Ð¿Ñ€ÐµÐ»Ð¸Ñ Ñ‡ÐµÐ»Ð¾ в небето ОрелÑк*. Ðадвечер виждах как Ñлънцето от билата Ñе обира и цÑлата планина лÑга да Ñи почине като уморен човек. Ð Ñетне звездите, Ñ‚Ð¸Ñ Ð¿ÑƒÑти пиринÑки звезди! Ðикъде, никъде нÑма такива. Сипнали Ñе по небето като жълтици и блеÑÑ‚ÑÑ‚ ли, блеÑÑ‚ÑÑ‚. Когато пък има пълнолуние, то е небивала чудеÑиÑ. ЦÑлата планина е като полÑта ÑÑŠÑ Ñребро и ÑÑкаш чуваш как ти говори: ,,Ðе Ñи отивай оттук, по-хубаво от мен нÑма да намеришâ€.
„ПроÑти ми, земльо, че те оÑтавих, проÑти ми…†– прокраднаха Ñе издайничеÑки нÑколко Ñълзи. Ðо не от болката, а от вината, коÑто изпитвах.
Вратата на Ð±Ð°Ñ‰Ð¸Ð½Ð¸Ñ Ð´Ð¾Ð¼ беше залоÑтена. Ðе заради крадци, а заради животните, които влизаха без покана. Отворих Ñ Ð¸ зачаках мама да Ñе зададе отнÑкъде. По едно време Ñ‚Ñ Ñе показа, задÑнала Ñноп Ñъчки. Като ме видÑ, ги оÑтави на земÑта; опита Ñе да Ñе изправи, но не можа веднага. Дали от товара, който ноÑеше, или от ÑтароÑтта – трудно й беше. Ðо не беше изгубила гордоÑтта Ñи. Приближи Ñе към мен, протегна ми ръка да Ñ Ñ†ÐµÐ»ÑƒÐ½Ð°, придърпа ме поÑле към Ñебе Ñи. Прегърна ме и ме притиÑна Ñ Ð²Ñе Ñила…
- Добре Ñи ми дошъл, Ñине, защо Ñи Ñами, да не е Ñтанало нещо? Малката какво прави, да беше взел и неÑ… Гладен ли Ñи, хей Ñега ще Ð½Ð°Ð¿Ñ€Ð°Ð²Ñ Ð½ÐµÑ‰Ð¾ да те нагоÑÑ‚Ñ.
- Ð’Ñички Ñме добре, а пък Ñ‚Ñ ÑƒÑ‚Ñ€Ðµ ще навърши пет годинки. Ти как Ñи, защо ноÑиш този товар? Ðа Ñ‚Ð¸Ñ Ð³Ð¾Ð´Ð¸Ð½Ð¸ защо не Ñе пазиш малко?
- Важното е не на колко Ñи, а на колко Ñе чувÑтваш – каза мама и леко Ñе заÑмÑ. – Хайде ела, влизай. Ще Ñе връщаш ли? Снахата знае ли, че Ñи тук?
- Ðикой не знае, дойдох да те питам нещо. Ще празнуваме Ñ€Ð¾Ð¶Ð´ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð´ÐµÐ½ на малката….
- Ðз не мога да дойда, знаеш, Ñнахата… Пък и Ñ Ñ‚Ð°Ð·Ð¸ черна шамиÑ, дето Ñъм Ñ Ð½Ð°Ð´Ñнала, откакто баща ти почина, и коÑто нÑма да ÑвалÑ… Ðе, не иÑкам да ви излагам, там Ñте вÑе големи, важни хора…
- Ðз миÑÐ»Ñ Ð½Ð¸Ðµ да дойдем тук, Ñ Ñ‚ÐµÐ± да го празнуваме. Какво ще кажеш, ще Ñме доÑта хора, да не те притеÑним Ñ Ð½ÐµÑ‰Ð¾?
- Ð-а, на драго Ñърце, та Ñ‚Ñ Ðµ Ð¼Ð¾Ñ Ð²Ð½ÑƒÑ‡ÐºÐ°, как така… Сега цÑла нощ нÑма да мигна, Ñ Ð¾Ñ‚Ð²Ð¾Ñ€ÐµÐ½Ð¸ очи ще дочакам утрото. Ðо Ñнахата какво ще каже, дали ще Ñе ÑъглаÑи?
- Ти там не му миÑли, аз ще Ñе Ð¾Ð¿Ñ€Ð°Ð²Ñ â€“ отговорих. Ðо не знаех вÑъщноÑÑ‚ как точно да го поÑтигна.
ПриÑеднах до печката и зачаках да ме нагоÑти. Знаех, че без да Ñъм Ñл, нÑма да ме пуÑне да тръгна. Вгледах Ñе в лицето й – времето беше риÑувало безпощадно по него, вÑÑка бръчка означаваше нещо. Питах Ñе кои бÑха причинени от мен – повечето или вÑичките…
Взе брашно и го замеÑи, Ñложи картофи да Ñе варÑÑ‚, надроби на Ñитно праз, Ñчупи и нÑколко Ñйца. Почна да точи тънки и фини кори, които препече на печката. Ðареди върху вÑÑка кора от праза, наÑтърга от картофите, Ñложи от Ñйцата. Скоро баницата беше вече във фурната и миризмата й изпълни ÑтаÑта.
Ðа вратата Ñе почука, майка ми излезе да види кой е. Беше комшийката.
- ВидÑÑ… колата пред къщата, имаш гоÑти га че ли, кой е дошъл? Изпекох хлÑб, та ти донеÑох малко, може да е гладен. Пък и Ð´Ð½ÐµÑ Ñ‚Ðµ нÑмаше, къде ходи?
- Синът е това, нÑма да Ñтои, ще Ñе връща. Почакай малко, направих му баница Ñ Ð¿Ñ€Ð°Ð· и картофи. Много Ñ Ð¾Ð±Ð¸Ñ‡Ð°, но там в града нÑма как да Ñи правÑÑ‚. Ще ти дам един клин, не Ñе връщай празна.
Жената влезе, поздравихме Ñе и приÑедна на един Ñтол. Погледна ме така, ÑÑкаш припознаваше в мене ÑобÑтвен Ñин.
- Колко е хубаво, че Ñи дошъл. И аз имам двама Ñина, но не Ñе Ñещат да дойдат. Колко ни оÑтава на Ð½Ð°Ñ Ñ Ð¼Ð°Ð¹ÐºÐ° ти – вÑички наши набори Ñе загубиха вече, идва и нашиÑÑ‚ ред. Събирахме Ñ‚Ð¸Ñ Ð´Ð½Ð¸ билки и гъби, дадохме ги на билкарÑ. Взехме Ñи кефенк** и вÑичко оÑтанало за погребение. Ðе иÑкаме да Ñме в тежеÑÑ‚ на децата, че и те Ñ Ð´Ð¾Ð¹Ð´Ð°Ñ‚, Ñ Ð½Ðµ. Ртова ни очаква, било днеÑ, било утре…
- Хайде, хайде, Ñтига Ñи говорила такива неща – отвърна й майка ми. – Това е работа на Ðллах, той ако е казал, ще Ñтане. Вземи баницата и върви да почиваш, че Ñтава къÑно.
След като изпрати комшийката, мама Ñедна до мен и ми поднеÑе прекраÑната баница ÑÑŠÑ Ñтудено киÑело млÑко.
- Ðе й Ñе връзвай на приказките, Ñ‚Ñ Ñи е такава, много говори. Хайде Ñж, докато е топла. Снахата готви ли ти, трудно ще й е, защото и Ñ‚Ñ Ñ€Ð°Ð±Ð¾Ñ‚Ð¸.
- Утре ще дойдем към обед деÑетина човека. Кажи какво ще ти Ñ‚Ñ€Ñбва, за да донеÑа.
- Ти ме познаваш добре, защо ме питаш?
Това означаваше, че каквото и да донеÑа, нÑма да го приеме.
Беше Ñтанало къÑно, Ñ‚Ñ€Ñбваше да тръгвам. Сбогувах Ñе и потеглих Ñ Ð¼Ñ€Ð°Ñ‡Ð½Ð¾ наÑтроение. Как кажа на жена Ñи, че имам план за Ñ€Ð¾Ð¶Ð´ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð´ÐµÐ½, който не бÑхме обÑъдили преди това? Реших да не й казвам, да бъде изненада и за неÑ.
Обадих Ñе на директора на училището, в което работехме, на Ð´Ñ€ÑƒÐ³Ð¸Ñ Ð´ÐµÐ½ да дойдат по-рано. Същото казах и на оÑтаналите поканени колеги.
Ðа Ñутринта Ñе опитах да бъда по-любезен, но иÑках този път петелът да пее в Ð½Ð°ÑˆÐ¸Ñ Ð´Ð¾Ð¼.
- Хайде мила, Ñтавайте вече, че Ð´Ð½ÐµÑ Ð½Ð¸ очакват трудни моменти.
- Има време до вечерта, ще Ñе ÑÐ¿Ñ€Ð°Ð²Ñ Ð´Ð°Ð¶Ðµ и без теб. Ð Ñега ми Ñе разкарай.
- Обадих Ñе на вÑички да дойдат на обÑд, ще го празнуваме на друго мÑÑто, затова Ñтавай и Ñе приготви, че нÑма време.
- Как така, и то без да ме питаш? Ха-ха, не ме разÑмивай… ÐœÐ¾Ð»Ñ Ñ‚Ð¸ Ñе, разкарай Ñе вече.
- Ти Ñи знаеш, но ако бÑÑ… на твое мÑÑто, щÑÑ… да Ñтана. Или попитай директора ни, ха-ха.
Както и предполагах, Ñ‚Ñ Ð²Ð·Ðµ телефона и Ñе обади. Ðо преди да проговори, Ñи Ñложи маÑката и Ñи Ñмени глаÑа. Тонът Ñтана мек и монотонен.
- ГоÑподин директор, добро утро… МерÑи, Ñтанахте ли вече? МерÑи, да, Ñамо иÑках да ви Ð½Ð°Ð¿Ð¾Ð¼Ð½Ñ Ð·Ð°â€¦ Да, да, ще тръгнем от наÑ; да, и за мен е изненада… Да, доÑкоро виждане. Затвори телефона и Ñи Ñвали маÑката.
- Ти Ñи луд, да, да, луд, това е иÑтината… И другата иÑтина е, че Ñи най-голÑмата ми грешка в живота. Къде ще ни караш Ñ Ñ‚ÐµÐ·Ð¸ малки деца, защо не ме питаш първо, защо? Омръзна ми вече да ти повтарÑм, че ти не Ñи ÑпоÑобен…
Ðо вече беше твърде къÑно. „Петел Ñъм аз, петел, ха…â€, наÑтроението ми Ñе подобри. Кокошката нещо кудкудÑкаше, но това не беше от значение.
ГоÑтите започнаха да идват един по един, вÑичките любезни и добре облечени, довели бÑха и децата Ñи. Събрахме Ñе пред входа, чакахме директора, той както винаги закъÑнÑваше. Като приÑтигна, попита важно:
- Ð’ кой реÑторант ще ходим?
- Ще ходим на ,,Извора“, не го знаете, затова карайте Ñлед мен. И който нÑма бензин, да Ñи вземе, че пътÑÑ‚ дотам е два чаÑа.
Качихме Ñе по колите и потеглихме. Ðе знаех какво ни очаква там, но знаех, че майка ми ще Ñе Ñправи. Ð¢Ñ Ð±ÐµÑˆÐµ иÑтинÑки извор, утолÑваше жаждата и мъката на вÑеки.
Когато започнахме да Ñе катерим по баира за нашето Ñело, на жена ми й падна „пердетоâ€, изпадна в иÑтериÑ. Правеше вÑичко възможно да Ñпре колата, иÑкаше да Ñкочи от неÑ, но беше къÑно… МаÑката й щеше да падне, и то един път завинаги.
Като приÑтигнахме, пред къщата ни чакаха около деÑетина жени. Само толкова бÑха оÑтанали в цÑлото Ñело. Ð’Ñички те почти в един Ð³Ð»Ð°Ñ Ð¿Ð¾Ð²Ñ‚Ð°Ñ€Ñха „Добре дошли!â€, а гоÑтите гледаха Ñмутено като в небрано лозе.
СлÑзох от колата пръв, целунах ръката на майка ми и Ñлед това на вÑички оÑтанали жени, които грейнали ми подаваха ръцете Ñи. Това целуване на ръце беше ÑвидетелÑтвото, че Ñа по-големи от наÑ, а и че ги има вÑе още… Ðо този ритуал беше доÑта труден за преглъщане за жена ми и за директора.
Когато влÑзохме в двора, ни очакваше небивала трапеза, пълна Ñ Ð»Ð°ÐºÐ¾Ð¼Ñтва. Баници, печена тиква, боб в гърне, печени пилета, пълнени Ñ Ð¾Ñ€Ð¸Ð·, Ñалати, отлежала гроздова Ñ€Ð°ÐºÐ¸Ñ Ð¸ вино, курабийки за децата, какво ли не…
Ðе Ñ Ð±ÑÑ… виждал майка Ñи по-щаÑтлива. Беше взела Ð´ÑŠÑ‰ÐµÑ€Ñ Ð¼Ð¸ в ръцете Ñи и й говореше толкова нежно и топло, Ñ Ð´ÑƒÐ¼Ð¸, които и да Ñе опишат, не вÑеки може така да ги изрече. ÐаÑÑдахме поÑле покрай маÑата, а мама Ñедна до мен.
- Да Ñте ми живи и здрави! Колко хубаво направихте, че дойдохте… Ðе мога да повÑрвам на очите Ñи, Ñнаха ми и Ñ‚Ñ Ðµ дошла на гоÑти, внучката ми и Ñ‚Ñ. И побърза да дари детето Ñ Ñ‚Ð¾Ð¿Ð»Ð¸ целувки и лаÑки.
ГоÑтите започнаха да раздават подаръци на рожденичката, коÑто ÑиÑеше от радоÑÑ‚. ПоÑтоÑнно благодареше и им целуваше ръцете.
Ð’ един момент жена ми привика детето и Ñе обърна към гоÑтите:
- Подготвили Ñме за Ð²Ð°Ñ Ð¾Ñ‰Ðµ една изненада, подарък от любимата ни дъщерÑ.
Малката вдигна виÑоко лице, разпери леко малките Ñи ръчички и Ñ Ð²Ñе Ñила започна да рецитира, като да беше правила това, от както Ñе бе родила.
РОДИÐÐТРМИ
Ðз Ñъщо обичам БългариÑ,
нека да бъде и пребъде.
Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ñ‚Ð¾Ð²Ð° Ñъм аз и ти,
това е ÑънÑÑ‚ и мечтите ми.
Позволете ми да Ñ Ð¾Ð±Ð¸Ñ‡Ð°Ð¼,
да Ñ Ñънувам, да Ñ Ð¼ÐµÑ‡Ñ‚Ð°Ñ.
Ðе ме Ñлагайте на ÑÑнка,
не мога да Ñ Ð²Ð¸Ð¶Ð´Ð°Ð¼ цÑла.
Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ðµ Ñрка, Ñветла,
има лъчи, изгрев и залез.
Ðз Ñъм изгревът, а ти лъчите,
нека да бъде и пребъде.
- Много хубаво, още на тези години Ñ ÑƒÑ‡Ð¸Ñ‚Ðµ на родолюбие. Браво, от Ñега мога да кажа, че ще Ñтане голÑм човек… – Разтопи Ñе директорът.
- Да когато нÑма род нÑма родина нÑма нищо. Казах Ñ Ð³Ð¾Ñ€Ð´Ð¾ÑÑ‚ и то така че да чуÑÑ‚ вÑички.
Ðо дали бÑхме Ñвалили наиÑтина маÑките или бÑхме ги забравили Ñамо за малко, заради мъдроÑтта на една майка и вÑичката й любов?
-
ЕДИРМИГ
Разказ от Ибрахим БÑлев
- ÐœÐ¾Ð»Ñ Ñ‚Ð¸ Ñе, докторе, този път излъжи, толкова ли е трудно да излъжеш, никой не иÑка иÑтината…
Беше пролет, когато Ñе ражда живот, когато не те Ñвърта на едно мÑÑто. ОÑобено ако Ñи имаш любима, за коÑто да миÑлиш ден и нощ, на коÑто да иÑкаш да кажеш толкова много…
Този ден пак щÑÑ… да Ñе виждам Ñ Ð½ÐµÑ Ð² парка, където имаше мÑÑто за вÑички влюбени. Точно те ми даваха ÑмелоÑÑ‚ да Ð³Ð¾Ð²Ð¾Ñ€Ñ Ð·Ð° велики неща, да имам увереноÑÑ‚ и надежда.
ТрÑбваше да тръгвам, никога не бÑÑ… закъÑнÑвал. „Този път Ñ‚Ñ€Ñбва да й покажа, че Ñ Ñ†ÐµÐ½Ñâ€, казах Ñи. Огледах Ñе за поÑледен път в огледалото, но не виждах Ñебе Ñи, а неÑ. УÑмихната, очарователна, но и малко унила. Винаги ми показваше, че Ñъм умен, вежливоÑтта й беше неизменна. Обичаше да ме Ñлуша. ,,Ð, така ли?â€, казваше в ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° тирадите ми. ,,Да, да, такаâ€, уверÑвах Ñ Ð°Ð·.
Позвъних й и й казах, че тръгвам. Ðе Ñлед дълго Ñ Ñ‡Ð°ÐºÐ°Ñ… Ñ Ð±ÑƒÐºÐµÑ‚ Ñ†Ð²ÐµÑ‚Ñ Ð½Ð° уговореното мÑÑто пред входа на парка. Погледът ми беше вперен в отÑрещната Ñтрана на улицата, откъдето Ñ‚Ñ€Ñбваше да дойде. Започна да вали, капките дъжд Ñе Ñтичаха по лицето ми, ÑÑкаш ми пробваха нервите, докога ще издържа да ÑÑ‚Ð¾Ñ Ð½Ð° открито. Ðо аз ÑтоÑÑ…, неподвижен като Ñтатуите, Ñтърчащи невъзмутимо наоколо в парка, и чаках да Ð²Ð¸Ð´Ñ ÐµÐ´Ð½Ð¾-единÑтвено лице. Което първо щеше да Ñе уÑмихне, а поÑле като че да Ñъжали, и Ñлед това да ме възнагради Ñ Ð½ÐµÐ¶Ð½Ð°, влажна целувка. Точно това Ñи мечтаех, виждах го Ñ Ð¿Ð¾Ð´Ñ€Ð¾Ð±Ð½Ð¾Ñти.
Ð¢Ñ Ñе зададе доÑта забързана – дали заради дъжда или защото иÑкаше по-Ñкоро да Ñтигне до мен – не знаех и никога нÑмаше да науча. Чадърът в ръцете й, наклонен Ñрещу Ð¼Ð¾Ð¼ÐµÐ½Ñ‚Ð½Ð¸Ñ Ð¿Ð¾Ñ€Ð¸Ð² на дъжда, ограничаваше полето на видимоÑÑ‚. Като ме забелÑза, вдигна ръка за поздрав и, без да Ñе огледа, тръгна припрÑно да преÑича. Чу Ñе Ñилен шум от Ñпирачки, но мокриÑÑ‚ път не позволи на колата да Ñпре на мÑÑто, инерциÑта Ñ Ð¾Ñ‚Ð½ÐµÑе напред още нÑколко фатални метра. Звукът от ÑвиÑтенето на гумите накара хората да Ñе обърнат към мÑÑтото, където… лежеше неподвижно моÑта любов. Ð’Ñичко Ñтана толкова бързо, че не можех изобщо да реагирам, не вÑрвах на очите Ñи… Чаках да Ñтане и да тръгне към мен Ñ Ð¾Ð½Ð°Ð·Ð¸ уÑмивка, коÑто поÑтоÑнно ме пленÑваше.
Шофьорът Ñлезе от колата и като Ð²Ð¸Ð´Ñ ÐºÐ°ÐºÐ²Ð¾ е Ñтанало, Ñе хвана за главата. Почна да крещи:
- Ти ÑлÑпа ли Ñи бе, как можа да не ме видиш? Какво ще Ñтане Ñ Ð¼ÐµÐ½ Ñега, имам две деца… ВидÑхте ли какво направи таÑ, видÑхте ли?
Затичах Ñе Ñ Ð²Ñички Ñили, вдигнах Ñ Ð¾Ñ‚ земÑта…
- Кажи нещо, Ð¼Ð¾Ð»Ñ Ñ‚Ðµ, не ме оÑтавÑй, не Ñи отивай… Виж, аз Ñъм тук, при теб, винаги ще бъда…
Линейката дойде учудващо бързо. Взеха Ñ Ð¾Ñ‚ мен, Ñложиха Ñ Ð² колата, качих Ñе и аз. Сложиха й маÑка, правеха вÑичко, което Ñ‚Ñ€Ñбваше, но Ñ‚Ñ Ð½Ðµ Ñе уÑмихваше, лицето й беше каменно. ВоÑÑ‚ на линейката Ñе разнаÑÑше наоколо, предупреждаваше вÑички да бъдат по-внимателни, но те не чуваха, бързаха за нÑкъде. Стигнахме в болницата, взеха Ñ Ð² операционното отделение, а аз вцепенен зачаках пред вратата. Почнаха да идват близки и приÑтели, питаха Ñе тревожно какво ще Ñтане, ÑуетÑха Ñе. След извеÑтно време вратата Ñе отвори и докторът тръгна към наÑ. Ðа лицето му беше изпиÑано това, което щеше да каже. ПотърÑи ме Ñ Ð¿Ð¾Ð³Ð»ÐµÐ´ между наÑъбралите Ñе. Като ме забелÑза Ñе приближи, но аз го изпреварих. Помолих го да не казва иÑтината, да излъже поне този път…
Ð’Ñички в ÑтаÑта плачеха безмълвно, Ñлушайки разказа ми. Раната беше толкова прÑÑна, преди Ñ‡Ð°Ñ Ñе бÑхме върнали от погребението. Телефонът Ð¸Ð·Ð·Ð²ÑŠÐ½Ñ â€“ характерниÑÑ‚, повтарÑщ Ñе звук Ñе чу нÑколко пъти, но никой не иÑкаше да вдигне Ñлушалката. След поÑледното позвънÑване Ñе чу нейниÑÑ‚ глаÑ:
- Ð’ момента нÑма никой в къщи, позвънете по-къÑно. Обичам ви.
-
МъдроÑтта за обичта
разказ от Ибрахим БÑлев
Майка ми беше краÑива жена. ВиÑока, Ñтройна, а на лицето и ÑÑкаш винаги грееше уÑмивка. Така Ñ‚Ñ Ð¿ÐµÑ‡ÐµÐ»ÐµÑˆÐµ много и заради това нещо, хората Ñе отнаÑÑха Ñ Ð½ÐµÑ Ð²Ð¸Ð½Ð°Ð³Ð¸ положително и Ñ ÑƒÐ²Ð°Ð¶ÐµÐ½Ð¸Ðµ.
Винаги изÑлушваше отÑÑ€ÐµÑ‰Ð½Ð¸Ñ Ñ Ð³Ð¾Ð»Ñмо търпение, дори той да беше дете. Опитваше Ñе да им помогне, но дори и да не уÑпÑваше, винаги ги дарÑваше Ñ ÐµÐ´Ð½Ð° уÑмивка, коÑто на хората им Ñтигаше повече от помощта.
Къщата в коÑто живеехме, имаше една ÑтаÑ. Ð¢Ñ Ð±ÐµÑˆÐµ много ценна за майка ми и единÑтвената, коÑто беше Ñ ÐºÐ»ÑŽÑ‡. Когато Ñ‚Ñ Ð¸Ð¼Ð°ÑˆÐµ Ñвободно време, вÑе беше в неÑ, а когато изчезнеше от хоризонта, знаехме, че е там. ПонÑкога Ñтоеше до зори в неÑ. Там имаше Ñтан, от който Ñе чуваха Ñилни звуци и от време на време прекраÑниÑÑ‚ Ð³Ð»Ð°Ñ Ð½Ð° майка ми. Ð’ ÑтаÑта Ñе тъчеха черги, цедилки, пищюмали, покривки, килими, китеници. ПлетÑха Ñе чорапи, елеци и терлици. Везеха Ñе покривки и карета, Ñ Ð´Ð²Ðµ думи там Ñе правеше „прекÑâ€-чеиз, както за ÑеÑтра ми, така и за мен. Майка ми обичаше да е там Ñ Ð½ÐµÑ Ð¸ да Ñ ÑƒÑ‡Ð¸ как Ñе Ñъчетават цветовете, което беше доÑта трудно и голÑм проблем. ТрÑбваше Ñами да определÑÑ‚ дали червено до Ñиньо Ñи подхожда или бордо до жълто…..Така продължаваха дългите зимни нощи, изпълнени ÑÑŠÑ ÑмÑÑ…, пеÑни и много обич. Ðз отговарÑÑ… за печката и Ñ‚Ñ€Ñбваше да Ñ†ÐµÐ¿Ñ Ð´ÑŠÑ€Ð²Ð° и да Ñ Ð¿Ð¾Ð´Ð´ÑŠÑ€Ð¶Ð°Ð¼, че те от захлаÑването Ñи забравÑха да Ñлагат дърва и Ñ‚Ñ Ð·Ð°Ð³Ð°Ñваше. Тогава за вÑичко погрешно, бÑÑ… виновен аз. Ðз Ñъщо Ñе заÑтоÑвах в тази ÑтаÑ. Може би, за да не Ñъм Ñам или заради топлината не знаÑ, но чеÑто заÑпивах в Ð½ÐµÑ Ð¿Ñ€Ð¸Ð´Ñ€ÑƒÐ¶ÐµÐ½ от звуците на тази Ð±ÑŠÑ€ÐºÐ¾Ñ‚Ð¸Ñ Ð¾ÐºÐ¾Ð»Ð¾ мен. Един път ÑеÑтра ми попита майка ми:
- Ти Ñи толкова хубава, но защо Ñи криеш лицето от хората, защо Ñе забулваш?
Майка ми ÑÐ¿Ñ€Ñ Ð´Ð° тъче. ВъпроÑÑŠÑ‚ беше доÑта Ñериозен.
- Ðз не го ÐºÑ€Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ никого, а го Ð¿Ð°Ð·Ñ Ð·Ð° баща ти! Моето лице Ñамо той го заÑлужава, както и Ñърцето ми. Когато обикнеш и ти нÑкого ще го разбереш, Ñега ще ти е трудно.
- И аз обичам Ðли! - наÑтъпи мълчание. Майка ми Ñе изненада и Ñе опита да погледне наÑтрани, за да Ñе преÑтори, че не е чула, но вече беше къÑно. ЗаÑÐ¼Ñ Ñе, но приличаше повече на плач, ама запази Ñамообладание.
- Ртака ли, много хубаво, но кой е този Ðли? Този Ñ Ð³ÑŠÑ€Ð±Ð¸Ñ†Ð°Ñ‚Ð° ли, защото друг не познавам?
- Да този, но Ñ‚Ñ Ð½Ðµ е голÑма и не му пречи, пък и не Ñ Ðµ иÑкал. Той така Ñе е родил, Ñ‚Ñ Ð³Ð¾ прави по-различен от другите, по-хубав, очите му Ñа големи, Ñърцето Ñъщо. Когато ме види, винаги ми Ñе уÑмихва и ме поздравÑва…казва ми хубави неща.
Майка ми Ñ Ñлушаше без да Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐºÑŠÑва, а Ñ‚Ñ Ð³Ð¾Ð²Ð¾Ñ€ÐµÑˆÐµ в Ð·Ð°Ñ…Ð»Ð°Ñ Ð·Ð° него. Ðикога не бÑÑ… чувал по-хубави думи за човек и то гърбав!
- Рти обичаш ли нÑкого Ñине? Ðе ни казваш нищо! - питаше ме, за да избÑга от отговора на ÑеÑтра ми, който Ñ‚Ñ€Ñбваше да и даде и то без да знае мнението на баща ми.
- Да, аз обичам Фатма! Знаеш Ñ, на кмета дъщерÑта. Този път уÑмивката и обзе цÑлото лице, защото момичето беше много хубаво.
- Ртака ли, много хубаво? Ðо защо неÑ? - иÑкаше да продължи разговора Ñ Ð¼ÐµÐ½ и да забрави поне за момент какво е говорела ÑÑŠÑ ÑеÑтра ми.
- Ðми защото Ñи имат вÑичко - кола, къща ...продължавах да изреждам вÑичко, защото ги знаех наизуÑÑ‚. Майка ми ме Ñлушаше без да ме прекъÑне, но лицето взе да и Ñтава вÑе по-Ñериозно и мрачно. По лицето и Ñе зарониха едри Ñълзи, които не можеше да Ñкрие от наÑ.
- Деца мои, вие за мен Ñте вÑичко - денÑÑ‚ и нощта, уÑмивката и Ñълзите ми дори. Вече Ñте пораÑнали, готови за обич, да взимате и да давате. Ðо обичта е нещо, на коÑто вÑе Ñ‚Ñ€Ñбва да и даваш. Ð¢Ñ Ðµ без граници, виÑока над вÑичко, виждана Ñамо Ñ Ñ‚Ð²Ð¾Ð¸Ñ‚Ðµ очи, чувÑтвана Ñ Ñ‚Ð²Ð¾ÐµÑ‚Ð¾ Ñърце. Имането не прави обич.
Обичта е иÑтинÑка, когато обикнеш дори и гърбицата, гладът и мизериÑта, коÑто животът ни поднаÑÑ!
-
СРЕЩÐ
разказ от Ибрахим БÑлев
Ð’ душата ми един Ñвещ гори и никога не огаÑва придружен Ñ ÐµÐ´Ð¸Ð½ глаÑ.
- Ела , каквото и да Ñи направил ела, кадето и да Ñи ела, за тебе аз Ð³Ð¾Ñ€Ñ ÐµÐ»Ð°.
И това вÑеки ден и нощ, оÑобено когато Ñъм Ñам, тази Ñамота ще ме довърши, гледам да Ñъм на Ñветло и да Ñъм между тълпата но и тогава пак Ñъм Ñам, а когато Ð²Ð¸Ð´Ñ Ð½Ñкого да прелича на неÑ, тогава от Ñрам потъвам в земÑта, вината и Ñ‚Ñ Ð¼Ðµ преÑледва като ÑÑнка, винаги до мен като петно което колкото и да го чиÑтиш той вÑе Ñи е черно.
Пишех и Ñтихове и то Ñ Ð³Ð°Ð»ÐµÐ½Ð¸ думи, за обич, за вечноÑÑ‚, за вÑрноÑÑ‚, но Ñлед като ги четÑÑ… или плачех или ме беше Ñрам от Ñ‚ÑÑ…,
Пеех и пеÑни на глаÑ, дори и хоро играех но пак Ñам, Ñамо да не беше този Ñрам, който ми правеше живота ад.
Знаех много добре че розите не можех да ги държа в лед защото ще го ÑтопÑÑ‚ ÑÑŠÑ ÑвоÑÑ‚ Ð¼Ð¸Ñ€Ð¸Ñ Ð¸ цвÑÑ‚, затова набрах най хубавите и Ñвежите.
Беше дошло времето да Ñе ÑпаÑÑ Ð¾Ñ‚ този ад, от тази ÑÑнка коÑто влизаше Ñ Ð¼ÐµÐ½ дори и в леглото.
Ðаближавах чешмата Ñ Ð¿ÐµÑ‚Ñ‚Ðµ чучура. Там ÑпрÑÑ…, за да Ñи Ð½Ð°Ð¿ÑŠÐ»Ð½Ñ Ð¿Ñ€ÑÑна вода и да набера кураж за неизвеÑтното от моето завръщане.
Ðе знаех какво ме очакваше, какво ще Ð²Ð¸Ð´Ñ Ð¸ какви чувÑтва ще изпитам. Водата бликаше и от петте чучура и Ñи беше Ñъщо толкова Ñтудена и вкуÑна, както преди двадеÑет години. Измих Ñи лицето и поÑеднах под дебелата ÑÑнка на зелените буци и Ñпомените ми изплуваха един Ñлед друг. Зад хълма Ñе чуваше глаÑÑŠÑ‚ на кавал придружен ÑÑŠÑ Ð·Ð²ÑŠÐ½ на чанове.
Беше нÑкакъв овчар и ако Ñъдехме по глаÑовете им, те Ñе приближаваха вÑе по-близо към мен. МелодиÑта, коÑто излизаше от кавала му, ми беше доÑта позната. Това беше тъжна пеÑен, предимно Ñе пееше Ñ Ð´Ð¾Ð»Ð½Ð¾ ,,доâ€, бÑÑ… Ñ Ð¿Ñл Ñтотици пъти. Та нали бÑÑ… вÑе извеÑтен Ñ Ð³Ð»Ð°ÑÑŠÑ‚ Ñи, пеех по вÑички Ñватби и Ñеденки. ОвчарÑÑ‚ наближи почти на нÑколко метра от мен, тогава и аз Ñе провикнах колкото ми Ð³Ð»Ð°Ñ Ð´ÑŠÑ€Ð¶ÐµÑˆÐµ.
Мори вземи ме, бело Ðайле, вземи ме.
Че имам мерак, Ðайле за тебе.
Че имам мерак, Ðайле за тебе.
Тогава овчарÑÑ‚ Ñе обърна Ñ€Ñзко към мен и видÑÑ…, че по лицето му имаше Ñледи от Ñълзи, а коÑата му нÑмаше нито един черен коÑъм, веждите и леката брада, коÑто имаше, Ñъщо бÑха прошарени. Втренчи Ñе Ñилно в мен, ÑÑкаш Ñе опитваше да ме припознае за нÑкой близък, приближи Ñе
по- близо до мен, а лицето му Ñтаваше вÑе по- Ñериозно, а малките му очи тъмни и Ñвирепи.
- Ти а, това Ñи ти и то вÑе още жив, познах те по глаÑа ти, но как е възможно Ñлед толкова проклÑÑ‚Ð¸Ñ Ð´Ð° Ñи жив!
Ðз Ñъщо Ñе загледах по- добре в него и го познах по очите.Това беше първиÑÑ‚ ми приÑтел, Ñ ÐºÐ¾Ð¹Ñ‚Ð¾ ÑподелÑÑ… вÑичко, както добро, така и зло.
- Ð’Ñе още не Ñи забравил нали, Ñлед толкова време, дори Ñи ме проклинал… а аз не Ñъм виновен за нищо и ти много добре го знаеш това.
- През цÑлото време Ñи ме лъгал, а аз Ñъм ти вÑрвал на вÑÑка Ñ‚Ð²Ð¾Ñ Ð´ÑƒÐ¼Ð°. Ти Ñи проклÑтие в живота ми и по- голÑм подлец от теб не Ñъм виждал. През цÑлото това време Ñъм очаквал този момент, за да те убиÑ, но Ñега Ñи казвам, да ти дойде от Ðллах. Ðека той да те Ñъди, за вÑичко което Ñи Ñторил!
- ЛеÑно Ñе говори от там, за една малка грешка не знаеш какво Ñъм преживÑл, прокудихте ме в пъкала. Ðо, не знаете хората как живеÑÑ‚ там, имат пълна Ñвобода. Ð’Ñеки е Ñ ÐºÐ¾Ð³Ð¾Ñ‚Ð¾ Ñи иÑка и прави това, което ще го накара да Ñе почувÑтва щаÑтлив.
- Ти не Ñ‚Ñ€Ñбваше да Ñе връщаш от пъкала, а да Ñи на дъното му, от теб по- голÑм дÑвол не Ñъм Ñрещал, мÑÑтото ти е там!
- Ðали нÑма да ме Ñъдиш, нека това направи вÑевишниÑÑ‚! Той Ñи знае работата, пък и теб какво те интереÑува за моите грешки. Ти Ñи виж твоите, Ñигурен Ñъм, че и ти не Ñи „китка за мириÑане.â€
- Така ли миÑлиш, тогава не Ñи ме познавал доÑтатъчно, но ти оÑвен Ñебе Ñи, друг никой нито виждаше, нито чуваше. МиÑлеше Ñи, че Ñветът Ñе върти около теб, но гледам, че не Ñи Ñе променил оÑобено. Ðапразно Ñи бил в пъкала. Защо Ñе връщаш, като нÑма какво да те Ñвързва тук, и Ñлед вÑичко това което Ñтори?
- Беше грешка и то Ñамо за един миг. Знаех вÑичко… какво изпитваше към Ð½ÐµÑ , но как да поÑтъпÑ, като Ñ‚Ñ Ð·Ð°Ð¿Ð¾Ñ‡Ð½Ð° първа.
- Как Ñтана, иÑкам да Ð·Ð½Ð°Ñ Ð²Ñичко, но този път иÑтината и ако ме излъжеш, кълна Ñе, ще те убиÑ!
- Добре, ще ти разкажа вÑичко. Знаеш, че ти идваше при мен да и пиша пиÑма от твое име, но аз не и пишех от твое, а от мое име. Ти и ги ноÑеше почти вÑÑка вечер, Ñлед това докарваше отговорите, а аз ти ги четÑÑ… вÑе едно Ñа пиÑани до теб. Така продължи до този миг ,,грешкатаâ€. Ти не подозираше нищо, проÑто беше влюбен до уши. Ð’ течение на времето, Ðайле взе да ми хареÑва, вÑе повече и повече, но не можех да ти го кажа, заради това, че беше мой приÑтел. Първа Ñ‚Ñ Ð¿Ð¾Ð¸Ñка Ñреща, не че аз не иÑках, но заради теб, беше ми приÑтел. След това какво щÑÑ… да ти казвам, но Ñ‚Ñ Ð½Ð°ÑтоÑваше и аз приех без да имам нÑкакви лоши намерениÑ. Отидох на уговореното мÑÑто и зачаках да дойде, взех да Ñи миÑлÑ, че нÑма да дойде, времето беше доÑта хладно и дъждовито, но Ñ‚Ñ Ð½Ðµ Ñлед дълго Ñе поÑви, доÑта забързана и уплашена, беше Ñ Ñтрах да не Ñ Ð²Ð¸Ð´Ð¸ нÑкой. Снагата и беше Ñтройна като топола, а кръÑта и тънък Ñ ÐµÐ´Ð½Ð°Ñ‚Ð° ръка да го прихванеш, гърдите виÑоко изправени, а главата ниÑко наведена, коÑата и руÑа изплетена на плитка, доÑтигаше и до бедрата, а очите и ÑÑкаш взети от морето, излъчващи чиÑтота и ÑтрогоÑÑ‚. Когато Ñе приближи до мен Ñе опита да ми Ñе уÑмихне, но уÑмивката и замръзна на лицето в очакване на Ð¼Ð¾Ñ Ð¾Ñ‚Ð³Ð¾Ð²Ð¾Ñ€. Хванах Ñ Ð·Ð° ръката, а Ñ‚Ñ Ð±Ñла, нежна, топла, ÑÑкаш за пръв път излиза на открито.
- Студено ли ти е. Отговорът и беше кратък, а глаÑÑŠÑ‚ и нежен, като на лÑÑтовица.
- Ðе.
- Къде ще ходим?
- Където кажеш!
- Тръгнахме в неизвеÑтна поÑока, но времето взе да Ñтава вÑе по- Ñтудено. Подухваше доÑта Ñилен вÑÑ‚ÑŠÑ€, който ни подканваше да Ñе връщаме обратно. Попитах Ñ, ако иÑка да Ñе връщаме обратно, но отговор не ми даде, това означаваше, че иÑка да е Ñ Ð¼ÐµÐ½. Започнаха да валÑÑ‚ едри капки дъжд. Ð’ началото не обръщахме внимание, но Ñлед като Ñе уÑилиха и ние започнахме да тичаме Ñ Ð²Ñе Ñила към изоÑтавената къща, коÑто беше пред Ð½Ð°Ñ Ð½Ð° Ñтотина метра. Когато влезнахме вътре, вÑе още и държах ръката, капките дъжд и Ñе Ñтичаха по зачервените и бузи като Ñълзи, бършех и ги една по една и Ñе Ñмеехме на глаÑ. Капките дъжд бÑха докарали при Ð½Ð°Ñ Ñ‰Ð°Ñтието и ние го бÑхме приели Ñ Ð¾Ñ‚Ð²Ð¾Ñ€ÐµÐ½Ð¸ Ñърца, които тупкаха до полуда. УÑмивките за момент изчезнаха от лицата ни и отÑтъпиха мÑÑто на миÑлите ни, които Ñе бÑха превърнали в едно желание. УÑтните и бÑха леко набъбнали по Ñладки и от мед и ÑÑкаш ми прошепваха, че ме желаÑÑ‚, гледах Ñ Ð² очите и ÑÑкаш заплувах в океан без граници.........мигът беше дошъл, който желаехме и двамата. Това беше като пеÑен пÑта в един Ð³Ð»Ð°Ñ Ð¾Ñ‚ двама, но глаÑÑŠÑ‚ Ñтигаш чак до виÑините поръÑен от звезди и оцветен от дъгата.
- - Сега разбирам, какво Ñе е Ñлучило….- Става къÑно, къде ще отÑеднеш? Ðко иÑкаш ела у Ð½Ð°Ñ Ð¸Ð¼Ð° мÑÑто, но ме изчакай да Ð¸Ð·Ð´Ð¾Ñ Ñтадото и ще отидем у дома.
- Добре, ще те изчакам в колата, ще полегна малко в неÑ, че не Ñъм мигнал от два дена, когато Ñвършиш ела.
Така и направих полегнах в колата и веднага Ñъм заÑпал, ÑÑкаш нÑкакъв товар бÑÑ… Ñвалил от Ñебе Ñи. Почука Ñе по Ñтъклото, погледнах приÑтелÑÑ‚ ми беше дошъл, кимнах му Ñ Ð³Ð»Ð°Ð²Ð°Ñ‚Ð° да Ñе качва. През целиÑÑ‚ път не говорихме, беше наÑтъпила една доÑта Ñтрашна тишина, коÑто Ñе опитах да наруша.
- Какво Ñтана Ñ Ðайлето Ñлед мен? Ð¢Ñ ÐºÐ°Ðº е, добре ли е, повÑрвай ми и за миг не Ñъм Ñ Ð·Ð°Ð±Ñ€Ð°Ð²Ð¸Ð». Рза Ñторилото ми Ñ Ð½ÐµÑ Ð¿Ð¾Ð²Ñрвай ми не ÑъжелÑвам, Ñега когато Ñ Ð²Ð¸Ð´Ñ Ñ‰Ðµ и предложа да забравим за вÑичко и да започним вÑичко от начало. Ð—Ð½Ð°Ñ Ñ‡Ðµ ме чака и копнее за мен, Ñ‚Ñ Ð·Ð° мен е като звезда в тъмнината, поÑтавил Ñъм Ñ Ñ‚Ð°Ð¼ на виÑоко далече от вÑичко земно и човешко, да Ñвети Ñамо на мен и за мен.
- Когато отидем у дома ще ти обÑÑÐ½Ñ Ð²Ñичко подробно, Ñега гледай пътÑ, че има доÑта зайци.
Къщата му беше доÑта Ñпретната, личеше Ñи отдалече, че има жена в неÑ, вÑичко Ñи беше на мÑÑтото, можеше Ñпокойно човек да му завиди.
- Браво, като гледам много Ñи уÑпÑл, ти от малък Ñи беше трудолюбив, поÑтигнал Ñи доÑта.
- Е, е така е, когато човек иÑка поÑтига, Ñигурно и ти Ñи поÑтигнал много, мечтите ти бÑха големи, хайде да влизаме.
Почука на вратата, но Ñ‚Ñ Ð½Ðµ Ñе отвори, почука по- Ñилно.
- Ðайле, тука ли Ñи! Вратата леко Ñе отвори и на вратата заÑтана Ðайлето. Ðе повÑрвах на очите Ñи. Времето беше ÑпрÑло за неÑ, Ñърцето щеше да ми изкочи от гърдите, в главата ми нахлу Ñилна ÑÑ‚Ñ€ÑƒÑ ÐºÑ€ÑŠÐ², въздуха не ми Ñтигаше въпреки, че уÑкорих дишането.
- Ðо как е възможно!- едва прошепнах.
- Да буба тук Ñъм. РазнеÑе звукът на лÑÑтовицата.
- Тази вечер ще имаме гоÑти, подготви нещо за Ñдене и ÑтаÑта за гоÑти.
ИÑках да побÑгна ÑÑŠÑ Ð²Ñе Ñила, да Ñе кача в колата и да Ñе върна в пъкала.
- Хайде влизай, какво чакаш, заповÑдай!
- Влезнахме в къщата. Ð¢Ñ Ð±ÐµÑˆÐµ чиÑта подредена вÑе едно не е живÑл никой в неÑ, приÑеднах на канапето.
- Сега е твой ред да казваш, какво е Ñтанало Ñлед това. След мен, ти знаеш вÑичко, хайде казвай!
- Какво да ти казвам, ти знаеш почти вÑичко за мигът ,,грешката,'' а аз за Ñлед това. Знаеш, че Ðайле оÑтана от теб бременна и ти взе да Ñ Ð¸Ð·Ð±Ñгваш и поÑтоÑнно лъжеше. Ð¢Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ð´ÑŠÐ»Ð¶Ð¸ да ти пише, но без отговор, защото ти не и отговарÑше, а аз взех да Ñ Ð»ÑŠÐ¶Ð° от твое име, докато Ñ‚Ñ Ð¼Ð¸ признае, че е бременна. Закани Ñе, че ще Ñе Ñамоубие, ако не Ñ Ð²Ð·ÐµÐ¼ÐµÑˆ за жена. Ð¢Ñ Ð½Ðµ беше като теб във виÑините а тук на земÑта иÑкаше да пуÑне корени за да изхрани рожбата Ñи
Реших да кажа на баща ти, който ми обеща че ще говори Ñ Ñ‚ÐµÐ±Ðµ, но теб повече не те видÑхме. Станах ÑÑнката на Ðайлето, Ñтрахувах Ñе от това което миÑлеше да направи. Ðо, Ñ‚Ñ Ð½Ðµ издържа и поÑегна на живота Ñи. Един ден чух пиÑъка на майка и. Затичах Ñе, Ñвалих Ñ Ð±ÑŠÑ€Ð·Ð¾ от въжето и Ñ Ð·Ð°ÐºÐ°Ñ€Ð°Ñ… на болницата, но за Ð½ÐµÑ Ð±ÐµÑˆÐµ вече къÑно. УÑпÑха да ÑпаÑÑÑ‚ Ð´ÑŠÑ‰ÐµÑ€Ñ Ñ‚Ð¸. Казах, че е Ð¼Ð¾Ñ Ð´ÑŠÑ‰ÐµÑ€Ñ Ð¸ Ñложих името на майка и Ðайле, има ли по хубаво име от това, за мен нÑма. Вратата Ñе отвори и Ñе чу глаÑÑŠÑ‚ на лÑÑтовицата.
- ÐŸÑ€Ð°Ð²Ñ Ð²Ð¸ кафе за отмора, как ще го пиете?
-
СÐМОТÐ
Ох, майко мила!
Изгубих поÑоката, изгубих лъчът.
Самота обгръща душата ми,
Ñълзи капÑÑ‚, като порой.
Ох, майко мила!
Душата реве, крещи и Ñе моли.
Пази Ñ Ð‘Ð¾Ð¶Ðµ, дари Ñ Ñ Ð´Ð°Ñ€ от теб,
дай и уÑмивка, както на ангел.
Ох, майко мила!
ГлаÑÑŠÑ‚ заглъхва, като в пуÑтинÑ.
Светлината Ñе Ñбогува завинаги,
какво ли оÑтана, оÑвен мрак и тъга.
Ибрахим БÑлев
-
КÐРТИÐÐТРÐРЛЮБОВТÐ
разказ от Ибрахим БÑлев
Възможно ли е да Ñе опише любовта? Та Ñ‚Ñ Ðµ, като огънÑÑ‚, когато е нÑмаш, умираш от Ñтуд, когато Ñ Ð¸Ð¼Ð°Ñˆ, гориш като Ñлънцето, дори да Ñи и на виÑоко, Ñам ли Ñи, покрай теб е Ñамо мрак и пуÑтота. Ðо имаш ли и Ñърце, тогава боли, защото чувÑтваш, че е нежна като Ñнежинка, докоÑнеш ли Ñ Ñ‰Ðµ умре, ще те оÑтави Ñ Ð±Ð¾Ð»ÐºÐ°Ñ‚Ð° и Ñамотата. Рдушата напира Ñ Ð²Ñички Ñили да Ñе обедини в едно Ñ Ð½ÐµÑ, да Ñ Ð´Ð¾ÐºÐ¾Ñне, да Ñ Ñ†ÐµÐ»ÑƒÐ½Ðµ, да и шепти нежни думи, да Ð¿Ð¾Ð²Ñ‚Ð°Ñ€Ñ Ð¸Ð¼ÐµÑ‚Ð¾ и до безкрай.
Любовта в мен е пуÑнала корен, който подхранвам Ñ Ð¼ÐµÑ‡Ñ‚Ð¸ и Ñълзи, на меÑта и дарÑвам и уÑмивки, ноÑÑ Ñ Ñ Ð¼ÐµÐ½ навÑÑкъде, дори и в Ñънищата. Те тогава Ñтават Ñветли, като ден, не ти Ñе иÑка да Ñе Ñъбудиш, че тогава те Ñха тази ÑиромашиÑ, коÑто на огънÑÑ‚ Ñлага огън, на мрака- мрак, на болката- болка.
За вÑичко което пиша ми е Ñвидетел уличната лампа.
Както винаги е на най-виÑокото мÑÑто, за да вижда вÑичко и да заÑвидетелÑтва това, което Ñтава покрай неÑ.
Този път реших да Ñ Ð¿Ð¾Ð·Ð´Ñ€Ð°Ð²Ñ, тъй като нÑма друг кой, нека да е Ñ‚Ñ, вÑе пак ми помага, като разпръÑва тъмнината по калдъръма, за да мога да видÑ, къде да Ñтъпвам.
- Здравей, как Ñи? Знаеш за мен нали, от теб нищо не избÑгва, тук Ñи от години и вÑичко Ñтава пред очите ти.
ГлаÑÑŠÑ‚ ми отекваше в тъмнината и оÑтаваше без отговор, ÑÑкаш тази лампа беше вкаменена, приличаше ми на нейното Ñърце.
- Ð¢Ñ ÐºÐ°ÐºÐ²Ð¾ прави, виждаш ли Ñ? Ти Ñи толкова близо до неÑ, Ñамо да иÑкаш, би и прошепнала толкова неща…
Говори ли и ти за мен, би ли ми отговорила на чувÑтвата ми........
ВиÑоката порта Ñе отвори и от Ð½ÐµÑ Ð¸Ð·Ð»ÐµÐ·Ðµ възраÑтна жена. Беше доÑта подгърбена и облечена цÑлата в черно, като ме Ð²Ð¸Ð´Ñ Ñе ÑпрÑ, опита Ñе да Ñе изправи, но не уÑпÑ. Загледа ме от ниÑко, но погледът и беше доÑта на виÑоко, можеше да Ñе види, че знае и може много, а глаÑÑŠÑ‚ и беше доÑта Ñтрог и не отговарÑше на годините които изглеждаше.
- Ела Ñ Ð¼ÐµÐ½ не Ñтой тук като „чучелоâ€, нÑма кой да те чуе, оÑобено зад тези виÑоки и дебели Ñтени. Хайде, хайде идвай!
Без да Ð¾Ð±ÐµÐ»Ñ Ð¸ дума Ñ Ð¿Ð¾Ñледвах, Ñ‚Ñ Ñъщо не говореше , а Ñтъпките и бÑха Ñитни, като на дете, но беше доÑта пъргава или бързаше за вкъщи, не знам, но и личеше, че беше доÑта ÑдоÑана. БÑÑ… чувал за тази жена, казваха и магьоÑницата. Можела е да прави магии и да ги развалÑ, говорела е дори и Ñ Ð´Ð¸Ð²Ð¸Ñ‚Ðµ животни. Обзе ме Ñтрах, питах Ñе какво Ð¿Ñ€Ð°Ð²Ñ Ñ‚ÑƒÐº, защо не Ñе връщам обратно докато не е Ñтанало къÑно, но нещо ме караше да Ñ Ð¿Ð¾Ñледвам, може би надеждата, нали знаете, че Ñ‚Ñ ÑƒÐ¼Ð¸Ñ€Ð° поÑледна. Живееше в горниÑÑ‚ край на Ñелото, до Ñега както вÑеки избÑгвах да мина покрай тази къща, защото внушаваше Ñтрах. Когато наближихме ни поÑрещна лаÑÑ‚ на куче, по глаÑÑŠÑ‚ му личеше, че е голÑмо и вÑрно на Ñтопанката Ñи. Ð¢Ñ Ð¾Ñ‚Ð²Ð¾Ñ€Ð¸ вратата и ÑÑŠÑ ÑъвÑем нежен Ð³Ð»Ð°Ñ Ð¼Ñƒ каза:
- Ðз Ñъм аз, Ñтой мирно, но кучето, като ме Ð²Ð¸Ð´Ñ ÑƒÑили лаÑÑ‚ Ñи, личеше, че тук не идват много поÑетители.
- Беше ÑъвÑем малко когато го намерих, беше ÑÑŠÑ Ñчупен крак, гледаше ме ÑÑкаш виждаше майка Ñи, а глаÑÑŠÑ‚ му беше непоноÑим, разкъÑваше ми Ñърцето, взех го и от тогава до Ñега е моÑÑ‚ Ñпътник в живота. Приближи Ñе до кучето, погали го така, ÑÑкаш гали най- любимото, най- нежното нещо в живота Ñи, а той вдигнал виÑоко опашката , Ñ Ñ€Ð°Ð·Ð¼Ð°Ñ…Ð²Ð°ÑˆÐµ наÑам- натам, за да и благодари и отговори на чувÑтвата, които изпитваше.
- Ела не Ñе плаши, тук Ñа идвали доÑта хора и вÑичките нещаÑтни. МагьоÑницата взе да Ñе катери по дървената Ñтълба, а аз вÑе още Ñе колебаех да ли да Ñ Ð¿Ð¾Ñледвам, но имаше една Ñила, коÑто ме блъÑкаше и любопитÑтвото ми прошепваше, „иди поÑледвай Ñ, Ñега е моментаâ€.
Когато влезнах в ÑтаÑта Ñе учудих на Ñинхрона на цветовете, който цареше в Ð½ÐµÑ - златиÑто жълто, Ñъчетано ÑÑŠÑ Ñветло кафÑво, отпущат душата на човек , за да Ñе разтовари да Ñподели мъките Ñи, да изÑлуша един Ñъвет.
- Като гледа човек цветовете, му Ñе прииÑква да изпие и чаша кафе… хей, Ñега ще приготвÑ...
- Ðе, недей при това положение, как така ще приготвÑте кафе....Едвам промълвих, като гледах към гърбицата.
- Ðе Ñе притеÑнÑвай за неÑ, Ñ‚Ñ Ðµ най- малкиÑÑ‚ ми проблем, направила Ñъм Ñтотици кафета...Излезе от ÑтаÑта и отиде да прави кафе.
- „Ðима нещаÑтните Ñа толкова много, а аз Ñи миÑлех, че Ñъм Ñамо азâ€. Това Ñи говорех на глаÑ, но погледът ми Ñе ÑÐ¿Ñ€Ñ Ð¸Ð·Ð²ÐµÐ´Ð½ÑŠÐ¶ на една картина, коÑто виÑеше на Ñтената Ñрещу мен. Ðе беше много лъÑкава, а ÑъвÑем непринудена.Ðа Ð½ÐµÑ Ð±ÐµÑˆÐµ изобразена една лодка в бурно море. Ð’ Ð½ÐµÑ Ñ‡Ð¾Ð²ÐµÐºÑŠÑ‚ беше Ñам, придружен от нÑколко чайки. СтаÑта Ñе изпълни Ñ Ð¼Ð¸Ñ€Ð¸Ð·Ð¼Ð° на кафе, тази плътна и неповторима миризма, когато Ñ Ð¿Ð¾ÐµÐ¼ÐµÑˆ в уÑтата почувÑтваш лаÑки и нежноÑÑ‚, ÑÑкаш нÑкой те докоÑва Ñ ÐºÐ°Ð´Ð¸Ñ„Ðµ.
- Седни, не Ñтой прав. ПриÑеднах на земÑта, но погледът ми не Ñе откъÑваше от тази картина, ÑÑкаш говореше за мен.
- Като толкова Ñ Ð³Ð»ÐµÐ´Ð°Ñˆ, кажи ми какво виждаш в неÑ, това ми е подарък от едно момиче, което риÑува, помогнах и да Ñи намери душата.
- Животът е труден, дърпаш греблата в неизвеÑтна поÑока, животът е Ñамота, нÑма на кого да поплачеш, да благодариш дори, колкото и да протÑгаш ръка, винаги оÑтаваш Ñам, обграден Ñ Ð±ÑƒÑ€Ð½Ð¸ вълни. Животът е опаÑноÑÑ‚, Ñамо една вълна му е доÑтатъчна, за да Ñтигнеш не на върхът, а на дъното. Животът е пуÑтота, въпреки че има вода, има и Ñамота, а Ñамотата е болка, а болката е признак, че идва краÑ. Ðо има и надежда, защото в Ð½ÐµÑ Ð½Ñма залез, има време а времето е път, а пътÑÑ‚ е ÑпаÑение.
- Да, донÑкъде това е иÑкала да каже. Ðо какво е това ÑпаÑението, да Ñе обединиш, уеднаквиш, обезличиш, Ñ Ð½Ñкой друг ли, да преминеш на неговото мÑÑто, но това възможно ли е, тогава любовта, любов ли е, или ÑÑнка?
- Любовта е най- човешкото чувÑтво, което те кара да не бъдеш това, което Ñи, а което Ñ‚Ñ€Ñбва да Ñи, да прощаваш на грешките, да мечтаеш не за Ñебе Ñи, а за неÑ, да Ñ Ñ‚ÑŠÑ€Ñиш дори и в мрака.
- Рби ли Ñ Ñподелил Ñ ÐºÐ¾Ð³Ð¾Ñ‚Ð¾ и да е, би ли Ñ Ð¿Ñ€Ð¸ÐµÐ» когато е щаÑтлива Ñ Ð´Ñ€ÑƒÐ³, би ли и дарил тогава на щаÑтието и щаÑтие.
- Ðе, тежеÑтта ще е толкова голÑма, че ще ме Ñмаже, тогава нито Ñълзите, нито мрака ще ме утешат, тогава ще Ñе Ð¼Ð¾Ð»Ñ Ð·Ð° вълните.
- ЧувÑтвата ти Ñа иÑтинÑки, но ако към Ñ‚ÑÑ… прибавим времето ще ги обезличи, ще накара вÑеки да ги забрави, дори и теб.
- Ти защо Ñи по- различна от другите, защо ти казват магьоÑница, какво можеш повече от другите.
- Ðз Ñъм магьоÑница, мога да изÑлушвам, да разбирам другите, болните и дивите животни дори, да помагам на нуждаещите Ñе от мен. Ела утре по обÑд и ще видиш. ТвоÑта любима ще е тук. Ðе Ñ‚Ñ, а майка и иÑка да и помогна, затова бÑÑ… тази вечер у Ñ‚ÑÑ…. Толкова краÑива жена до Ñега не бÑÑ… виждала, ако вÑевишниÑÑ‚ от мен е взел, то на Ð½ÐµÑ Ð¸ е дал в изобилие, но и е дал и гордоÑÑ‚, коÑто ще Ñ Ñвърши, не и позволÑва да е това което е, а времето не прощава на никого.
ЦÑла нощ не можах да мигна, миÑълта ми ÑъчинÑваше от хубави, по- хубави Ñценарии за ÑÐ»ÐµÐ´Ð²Ð°Ñ‰Ð¸Ñ Ð´ÐµÐ½. Отидох доÑта по- рано от обÑд и зачаках да дойде, поне още един път да Ñ Ð²Ð¸Ð´Ñ Ð¿Ð¾ отблизо, да и Ñ‡ÑƒÑ Ð³Ð»Ð°ÑÑŠÑ‚, пък от там наÑетне да Ñтава каквото ще.
Ðа вратата Ñе почука и влезнаха Ñ Ð¼Ð°Ð¹ÐºÐ° й. Походката и беше, като на Ñърна, но и доÑта уплашена. По лицето и Ñе четеше тревога и Ñтрах, какво Ð¿Ñ€Ð°Ð²Ñ Ð°Ð· тук.
- Елате да минем в Ð·Ð°Ð´Ð½Ð¸Ñ Ð´Ð²Ð¾Ñ€, там е по- добре, има дебела ÑÑнка и мÑÑто за вÑички. Запътиха Ñе към Ð·Ð°Ð´Ð½Ð¸Ñ Ð´Ð²Ð¾Ñ€, който приличаше на рай, мÑÑто където Ñе бÑха решили Ñтотици Ñъдби. Отпивайки от чашата Ñ ÐºÐ°Ñ„Ðµ, моÑта любима попита:
- Ти защо Ñи гърбава, или така Ñа Ñи родила пречи ли ти?
- Това Ñа мъките на хората, които нагърбих, вÑички оÑтанаха тук и Ñе Ñтовариха върху мен, но това не ми пречи. Когато вие Ñи тръгнете от тук щаÑтливи, тогава чувÑтвам не гърбица, а крила. Ти какво ще правиш Ñ Ñ‚Ð°Ð·Ð¸ краÑота, нÑмаш равна на Ñебе Ñи, кой е този дето не би те пожелал за жена.
- Ðе те, а аз Ñ‚Ñ€Ñбва да ги желаÑ, но такъв не Ñъм Ñрещнала до Ñега, и дали ще Ñрещна иÑкам ти да ми кажеш, има ли го нÑкъде.
- Слушай ме Ñега внимателно, виждаш ли Ñ Ñ‚Ð°Ð·Ð¸ Ð°Ð»ÐµÑ Ð¾Ñ‚ рози. Ще тръгнеш през неÑ, без да Ñе връщаш назад, ще Ñтигнеш до ÐºÑ€Ð°Ñ Ð¸, ще гледаш и от двете Ñтрани, коÑто роза ти хареÑа най- много Ñ Ð¾Ñ‚ÐºÑŠÑни и Ñ Ð´Ð¾Ð½ÐµÑи на мен. Ðо без роза, не Ñе връщай, тогава аз ще ти кажа, кой ще ти е къÑмета.
Така и направи. Тръгна Ñ‚Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ· алеÑта от рози не бързаше, избираше да е най- хубавата, да има невероÑтен цвÑÑ‚ и мириÑ, тази не мириÑа, а на тази цветът не е хубав и така Ñтигна до ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° алеÑта. Без роза не Ñ‚Ñ€Ñбваше да Ñе връща, затова откъÑна поÑледната, където беше почти прецъфтÑла, изхабила Ñи е мириÑа и цвета. Като Ñе връщаше по лицето и Ñе виждаше гневът, който Ñ Ð±ÐµÑˆÐµ обзел, дори и погледът и беше Ñтанал Ñвиреп и Ñ Ñ‚ÑŠÐ³Ð° попита:
- Това ли ще е къÑметът ми, Ñ Ñ‚Ð¾Ð²Ð° ли ще Ð´ÐµÐ»Ñ Ð²Ñичко Ñ Ð½ÐµÐ³Ð¾ ли ще лÑгам и Ñтавам, на това ли.....
- ГордоÑтта те е заÑлепила и лишила от вÑички други чувÑтва. Ðа теб и ангелите ти дори, не могат да ти помогнат!
-
ДРЦЕЛУÐЕШ ПЕПЕРУДÐТÐ
Разказ от Ибрахим БÑлев
Сърцето ми говори, Ð¼Ð¾Ð»Ñ Ð²Ð¸ Ñе чуите те го, моето Ñърце ви докоÑва, шепти ви, ухажва ви, дори крещи ако този път не ме чуете ще ......тук глаÑÑŠÑ‚ му заглъхва защото не може без ваÑ, не иÑка да обещае неща който не би направил, Ñлед това обещава че ще ви обича каквито и да Ñте, винаги ще му бъдете вие короната на главата.
Би ли целунал пеперуда,.... какво би почуÑтвал,.......... а Ñ‚Ñ Ð¿ÐµÐ¿ÐµÑ€ÑƒÐ´Ð°Ñ‚Ð° волна, Ñвободна, неповторима в цветовете и лекотата, дарÑва те Ñ Ð½ÐµÐ¶Ð½Ð¾ÑÑ‚, подканва те, хайде обичай ме, твори за мен, живей за мен, заради мен.
МоÑÑ‚ дÑдо, както винаги отÑеднал на тераÑата, пред него чаша турÑко кафе, но погледът му Ñе ноÑеше над върховете за да Ñтигне до мÑÑтото което за него беше Ñвещено, ÑмиÑълът на живота му, за което говорише Ñ Ñ‚Ð¾Ð»ÐºÐ¾Ð²Ð° нежноÑÑ‚ и любов че не беше възможно да не го Ñлушаш.
- Ðай-виÑокиÑÑ‚ връх в района на Тъмръш е Модър, а от него можем да видим вÑичко, което Ñе проÑтира до Рила, Пирин, Стара планина, а на юг през безбройните дипли на планината, погледът ни Ñтига до гръцките планини.......
Ð’ районът на Тъмръш Ñе намират едни от най-краÑивите Ñмърчови гори в Родопите, в Ñ‚ÑÑ… Ñе Ñрещат много Ñърни и елени, вълци и мечки. Тъмръш ноÑи названието Ñи от едноименото Ñело, което жителите паничеÑки напуÑкат през БалканÑката война 1912 г. След това Ñелото е подпалено от перущенлии, тъй като хората от Тъмръш учаÑтват в потушаването в Перущица през ÐприлÑкото възÑтание. Тъмръшлии Ñа управлÑвали цÑлата планина до гръцката граница и Ñа били горди и непокорни планинци. През цÑлото това време меÑтата между река Въча и река Ð§Ð°Ñ Ñа Ñе наричали “Тъмръшка републикаâ€. Сега тъмръшлии не ÑъщеÑтвуват, а от Ñлавното нÑкога Ñело Ñа оÑтанали Ñамо
оÑновите на около 300 къщи. Сега вÑичко това е обраÑло Ñ Ð²ÐµÐºÐ¾Ð²Ð½Ð° гора - Ñвърталище на мечки и вълци, но легендите Ñа живи подклаждани от дъбови дърва на който жеравата е доÑта Ñилна, и говори за Ñлавата коÑто е била разигравана от Ñтрана на Помаците Тъмръшлии, жарава коÑто клее и до Ð´Ð½ÐµÑ Ð² Ñърцата на този Ñлавен народ, отпил от чашата на Ñлавата и Ñвободата.
-Времето беше време за пишене на иÑÑ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ð²Ñ€ÐµÐ¼Ðµ за изграждане на гнездо кадето ще Ñе Ñъздадът Ð¿Ð¾ÐºÐ¾Ð»ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð´Ð¾Ñтойни за времето и готови да умрат за идеате Ñи. Ðз бÑÑ… един от Ñ‚ÑÑ…, пред очите ми Ñе разпроÑтираше рай Ñъздаден от Ðллах,който бÑхме Ñ Ð·Ð°Ð³ÑŠÑ€Ð½Ð°Ð»Ð¸ Ñ Ð½ÐµÐ¶Ð½Ð¾ÑÑ‚ и любов, като новородено пеленаче, Ñкрито от чужди и Ñвирепи погледи, нÑкаде там в душата ни за Ð½Ð°Ñ Ð¸ Ñамо за близки и приÑтели. Ðали знаете какво излъчва една рожба, оÑобено когато е ÑобÑтвена, паднала от душата едно парче. Ркогато ти Ñе уÑмихне, то тогава изгрÑват нÑколко Ñлънца, тогава душата ти Ñе отпуÑка поимаш Ñи дълбоко въздух, в миÑлите ти Ñе поÑвÑва една ÑÑ‚Ñ€ÑƒÑ Ð¾Ñ‚ добри миÑли иÑка ти Ñе да полетиш, да запееш пеÑен не чувана до Ñега.
ПретиÑкаш Ñ Ð±Ð»Ð¸Ñко до Ñърцето Ñи за да ти почуÑтва топлината и душата, дарÑваш Ñ Ñ ÐµÐ´Ð½Ð°, две, хиледи целувки, иÑка ти Ñе да Ñ Ð¸Ð·ÐµÐ´ÐµÑˆ както казват нашенци......
Ðо заплаче ли, тогава люта Ð·Ð¼Ð¸Ñ Ñ…Ð°Ð¿Ð¸ Ñърцето ти, черни облаци надвиÑват над теб, плачът не е плач а пиÑък който пронизва и камък.Плачеш Ñ Ð½ÐµÐ³Ð¾, пееш му нежно, целуваш го както никога до Ñега, за да Ñе уÑмихне, за да Ñтопли душата ти.
ÐÑ… рожбо Ð¼Ð¾Ñ Ð·Ð° теб бих умрÑл, бих дал и дъхът Ñи, уÑмивката Ñи, погледа Ñи.........
ÐÑ… рожбо Ð¼Ð¾Ñ Ð·Ð° теб бих направил това което мога и немога, за да бъдеш и пребъдеш.
ТЪМРЪШ
Ти Ñи иÑкрата, мечтата,
в моÑÑ‚ живот.
Ти Ñи копнежът, Ñълзата,
в моÑÑ‚ живот.
Ти Ñи дъхът, лъчът,
в моÑÑ‚ живот.
Ти Ñи денÑÑ‚, ноща,
в моÑÑ‚ живот.
Гледах го как шепти думи изречени хиледи пъти, превъплати ли Ñе в него както името му, Ñълзите му капÑха върху жълъдът и парче Ð·ÐµÐ¼Ñ ÐºÐ¾Ð¹Ñ‚Ð¾ ноÑише винаги ÑÑŠÑ Ð½ÐµÐ³Ð¾ и бÑха най ценото нещо в животът му.
- Когато умра иÑкам да ми ги Ñложите в гроба да дойдат Ñ Ð¼ÐµÐ½ в черната Ð·ÐµÐ¼Ñ Ñ‰Ðµ ги занеÑа там, парче Ð·ÐµÐ¼Ñ Ð¾Ñ‚ Ñ€Ð°Ñ Ð² раÑ, а този жълъд ще поÑÐµÑ Ð·Ð° да пуÑне корен не виждан до Ñега, а перата му игриви ще запеÑÑ‚ пеÑен родопÑка, а аз ще приглаÑÑм докато вÑички заплачат за Тъмръш, оÑеÑн Ñ Ñ†Ð²ÐµÑ‚Ð¾Ð²ÐµÑ‚Ðµ на пеперуда, Ñвободна и волна. Ще ме закарате нали, за да целуна пеперудата, да Ð¿Ð¾Ð»ÐµÑ‚Ñ Ñ Ð½ÐµÑ Ð½Ð° Ð²Ð¾Ð»Ñ Ð¸ Ñвобода.
-
ЛЮБОВТÐ
разказ от Ибрахим БÑлев
Прозорецът ми беше широко отворен, бÑлите пердета леко Ñе развÑваха от топлиÑÑ‚ въздух който нахлуваше в ÑтаÑта ми на дванадеÑетиÑÑ‚ етаж, коÑто имаше изглед към пурпорно Ñинйото море.Лежах по гръп, и чуÑтвах как лъчите ме галÑха така нежно ÑÑкаш играеха ÑÑŠÑ Ð¼ÐµÐ½, ÑÑкаш ми шептÑха приказка за любов, от коÑто чуÑтвах небивала наÑлада.ИÑках да Ñи предÑÑ‚Ð°Ð²Ñ ÐºÐ°Ðº ще изглежда любовта в този ден, бÑÑ… готов да и Ñе одам ÑÑŠÑ Ð²Ñичката Ñи Ñила и нежноÑÑ‚,за да може да е и Ñ‚Ñ Ð´Ð¾Ð²Ð¾Ð»Ð½Ð° за да е винаги при мен. Ðа вратата Ñе почука, не бÑÑ… поръчвал закуÑка кой може да е, за Ñрещата ми имаше доÑта време, Ñтанах като Ñи използвах вÑичите Ñи Ñили, но и те едвам Ñтигаха да Ñе добера до вратата. Когато Ñ Ð¾Ñ‚Ð²Ð¾Ñ€Ð¸Ñ… до Ð½ÐµÑ Ñтоеше прекраÑно момиче което беше облечено като портиер или пощаджиÑ, лицето му ÑиÑеше от чиÑтота а Ñините и очи допълваха картината на щаÑтието което изпитах от неÑ. Ð’ ръката Ñи държеше добре оформен розов плик като ме Ð²Ð¸Ð´Ñ Ð¼Ð¸ го подаде
- Това е за Ð²Ð°Ñ Ð³Ð¾Ñподине. След което Ñе уÑмихна, бÑлите и зъби бÑха като биÑери, леко Ñе наведе направи крачка назад и Ñе загуби в коридора, ÑÑкаш не бе идвала никога, гледах към плика и Ñе чудех от кого може да е и то по това време и на това мÑÑто. Влезнах в ÑтаÑта и Ñе върнах обратно в ÑпалнÑта Ñи заех предишната Ñи поза и Ñе опитах да продължа предишните Ñи наÑлади и миÑли за любовта. Ðо пликът ми шептеше аз Ñъм тук отвори ме, прочети ме, помогни ми.....
- Да ти помогна ли, аз, на теб, добре но какво бих Ñпечелил аз от това нещо. Станах взех този розов плик и го отворих от който излизаше неверотна миризма, проÑто те омайва, пренаÑÑ Ñ‚Ðµ в друк ÑвÑÑ‚, в Ñветът на чуÑтвата.
- Да аз Ñъм любовта, тук Ñъм за да ти кажа че Ñи заминавам, не мога вече да понаÑÑм как ме пренебрегвате, ÑÑкаш Ñъм едно нищо, ще замина, ще Ñе ÑÐºÑ€Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ ваÑ, за да Ð²Ð¸Ð´Ñ ÐºÐ°ÐºÐ²Ð¾ ще правите без мен, не ме Ñ‚ÑŠÑ€Ñете не ме викайте, нÑма да Ñе върна тъй леÑно, нито Ñълзите нито пеÑните ви за мен ще ме трогнат вече, нека да наÑтъпи мракът и мълчанието Ñ ÐºÐ¾Ð¹Ñ‚Ð¾ Ñе борих ден и нощ.
Това Ñ‚Ñ€Ñбваше да е нÑкаква шега Ñи казах, как така без любов, ха та това е лудоÑÑ‚, по добре да умра.Ðо мога ли да Ñ ÑъдÑ, не, та Ñ‚Ñ Ð´Ð¾ нÑкаде Ñи беше права, одавахме ли и неубходимото внимание и време, подхождахме ли към Ð½ÐµÑ ÐºÐ°ÐºÑ‚Ð¾ заÑлужаваше, Ñтъпките ни бÑха ли Ñигурни а думите убидителни. РобещаниÑта ни те бÑха най зле, обещавахме и вÑичко дори че ще умрем за неÑ, а Ñ‚Ñ Ð³Ð¾Ñ€ÐºÐ°Ñ‚Ð° Ñе правише че ни вÑрва и продължаваше да ни дарÑва и ÑлотÑва, за Ð½ÐµÑ Ð½Ñмаше ден и нощ, море или океÑн.МиÑлите ми взеха да прелиÑтват лиÑÑ‚ по лиÑÑ‚ животът ми от който така Ñе оплаквах, а ако в него извадим любовта какво ще оÑтане, уÑмивка ли целувка ли или .........почуÑтвах оÑтра болка в Ñърцето ÑÑкаш Ñе изпълваше Ñ Ð¼Ñ€Ð°Ðº и Ñтуд, а душата ми ÑÑкаш не беше моÑ, нÑкак Ñи чужда и далече от мен. Ðе не Ñ‚Ñ€Ñбва да Ñе направи нещо, но какво бих говорил Ñ Ð½ÐµÑ, но първо Ñ‚Ñ€Ñбва да Ñ Ð½Ð°Ð¼ÐµÑ€Ñ Ð·Ð½Ð°ÐµÑ… каде е облÑкох Ñе набързо и излÑзах на улицата. Ðа ъгала имаше малко магазинче което беше препълнено Ñ Ñ†Ð²ÐµÑ‚Ñ, нÑмаше как човек да него забележи но за Ð¼Ð¾Ñ Ð¸Ð·Ð½ÐµÐ½Ð°Ð´Ð° беше пуÑто в него нÑмаше никого оÑвен продавача който беш надхвърлил Ñредна въздраÑÑ‚. Влезнах във него и поздравих, получих отговор но той беше толкова тъжен че вÑе едно идваше не от цветар а от гробар, а по лицето му нÑмаше и какпа живот, но това не ме трогна Ñ‚Ñ€Ñбваше да продължа да Ñе опитам да помогна на любовта да възвърна живота.
- Ще може ли четилидеÑет и четири рози, нека да Ñа бÑли, не не нека да Ñа червени, не не нека да Ñа розови, незнам вие какви бихте ми препоръчали нали вие това работата.
- За кого ги взимате, ако ми кажите може би ви бих помогнал.
- За любовта ги взимам, ще Ñ Ð½Ð°Ð¼ÐµÑ€Ñ Ñ‰Ðµ Ñ Ð¿Ð¾Ð¼Ð¾Ð»Ñ Ð´Ð° ни проÑти, Ñ‚Ñ Ð²Ð¸Ð½Ð°Ð³Ð¸ ние прощавала, ще Ñ Ð¿Ð¾Ð¼Ð¾Ð»Ñ Ð´Ð° Ñе върне, бих и позволил вÑеки ден да ми бие и шамари ако Ñ‚Ñ€Ñбва Ñамо да Ñе върне....Продавача Ñе чудеше дали да плаче или да Ñе Ñмее на мойте думи.
- ОÑтави на мен тогава, ще Ñе опитам да Ð½Ð°Ð¿Ñ€Ð°Ð²Ñ Ñ‡ÑƒÐ´Ð¾, но не е ли вече къÑно, Ñлед вÑичките тези рани обиди и ругатни, кой би ти повÑрвал, кой би ти проÑтил.....Продавача бъбреше и протÑгаше ръка и избираше най хубавите и преÑни Ñ‰Ð²ÐµÑ‚Ñ Ð¾Ñ‚ който Ñе Ñтараеше да направи букет на който не би оÑтоÑл никой.
- ЗаповÑдай вземи дано да уÑпееш, не не пари не ми Ñ‚Ñ€Ñбват, Ñамо ще те Ð¿Ð¾Ð¼Ð¾Ð»Ñ Ð´Ð° Ñ Ð¿Ð¾Ð·Ð´Ñ€Ð°Ð²Ð¸Ñˆ от мен, кажи и че Ñ Ñ‡Ð°ÐºÐ°Ð¼Ðµ.
Взех букета и излÑзох от магазина, Ñлънцето ÑÑкаш Ñи беше изгубил блÑÑъка вÑичко изглеждаше нÑкак Ñи Ñиво и Ñтудено тъжно.
Пред мен идваха нÑколко момичета и момчета, бÑха облечени в черно дънките им едвам Ñе крипÑха на кръÑта, а по ушите и ноÑÑŠÑ‚ имаха по нÑколко обици, реших да не ги питам за любовта едва ли Ñ Ð¿Ð¾Ð·Ð½Ð°Ð²Ð°Ñ…Ð°. Продължиш напред като Ñе оглеждах навÑÑкаде, надникнах в кафето, гледката беше ужаÑÑваща, кой пиÑн кой залÑн кой дрогиран, като ме видÑха Ñ Ð±ÑƒÐºÐµÑ‚Ð° Ñ†Ð²ÐµÑ‚Ñ Ð¸Ð·Ð±ÑƒÑ…Ð½Ð°Ñ…Ð° в ÑмÑÑ…. Притворих вратата и продължих, питах Ñе каде може да е любовта каде, в парка Ñи помиÑлих да там имаше Ð°Ð»ÐµÑ Ð½Ð° влюбените който Ñе ÑÑŠÑтезаваха за най дългата целувка. Когато Ñтигнах на мÑÑтото имаше нÑколко двойки който Ñе целуваха, ще ги питам нÑма как да не знаÑÑ‚, когато Ñе преближих видÑÑ… не целувки а едно лицимерие което отблъÑква дори и мен. Продължих Ñ‚Ñ€Ñбваше да не Ñе отказвам, точно това Ñи казвах на Ð³Ð»Ð°Ñ Ð¸ Ñ Ð²Ð¸Ð´ÑÑ…, беше виÑока Ñтройна коÑата и беше толкова игрива, а гърдите толкова големи от далече Ñе виждаха Ñилно иÑпъкнати напред ÑÑкаш те канеха заповÑдай ела те Ñа твой за теб и Ñамо за теб.
- Здравейте ще мога ли нещо да ви попитам.
- Да разбира Ñе Ñтига да знам
- Каде е любовта, знаете ли каде е Ñ‚Ñ..
- Само не ги докоÑвайте че ще гръмнат доÑта Ñкъпо ми Ñтруваха...
ПопÑгнах ÑÑŠÑ Ð²Ñички Ñили и тук Ñ Ð½Ñмаше и тук беше пуÑто нÑкакÑи изкуÑтвено. ВидÑÑ… една пейка реших да поÑедна и да помиÑÐ»Ñ ÐºÐ°Ð´Ðµ е Ñ‚Ñ ÐºÐ°Ð´Ðµ може да бъде. Към мен приближаваха двама Ñтарци, мъжът държеше здраво ръката на жена Ñи ÑÑкаш Ñ Ð¿Ð°Ð·Ð¸ÑˆÐµ да не падне времето беше ÑпрÑло за Ñ‚ÑÑ…, Ñтъпките им бÑха толкова бавни Ñитни но Ñигурни.Когато приближиха Ñеднаха до мен но мъжът вÑе още държеше ръката на жената и нÑмаше намерение да Ñ Ð¾Ñтави, а Ñ‚Ñ Ð¼Ñƒ Ñе бе одала на чуÑтвата му, Ñлухът зрението и бÑха изцÑло негови, глаÑÑŠÑ‚ му беше толкова изтънчен ÑÑкаш говорише от нÑкаква трибуна.
- Помниш ли.... тук на това мÑÑто ..... беше облечена в бÑло а цветÑта по роклÑта ти ÑÑкаш Ñе ÑÑŠÑтезаваха кое да е по напред, беше ми доÑтатъчно Ñамо един миг, за да те Ð²Ð¸Ð´Ñ Ð½Ð°Ð¿Ñ€Ð°Ð²Ð¸Ñ… нÑколко крачки напред но краката ми отказваха да продължат, а Ñърцето ми Ð·Ð°Ñ‚ÑƒÐ¿Ñ‚Ñ Ð¸ ме умолÑваше, Ð¼Ð¾Ð»Ñ Ñ‚Ð¸ Ñе не отивай върни Ñе, хвани Ñ Ð·Ð° ръката, и и кажи че Ñ Ð¾Ð±Ð¸Ñ‡Ð°Ñˆ, че Ñ‚Ñ Ðµ любовта ти, от тогава та до днеÑ, никога не ние напуÑкала винаги ние ÑплотÑвала винаги Ñме Ñ Ð¿Ð¾Ð´ÑŠÑ€Ð¶Ð°Ð»Ð¸ жива, хубаво е че те има че Ñи до мен любов моÑ, без тебе ще умра....
БÑÑ… Ñигорен, бÑÑ… намерил любовта, а Ñ‚Ñ Ðµ във мене . Рвашата каде е знаете ли.
Протегнах букета към Ñ‚ÑÑ….
- Вземете, това е за ваÑ, хубаво е че ви има, че Ñте Ñред наÑ.
-
ДРЦЕЛУÐЕШ ПЕПЕРУДÐТÐ
Разказ от Ибрахим БÑлев
МоÑÑ‚ дÑдо, както винаги отÑеднал на тераÑата, пред него чаша турÑко кафе, но погледът му Ñе ноÑеше над върховете за да Ñтигне до мÑÑтото което за него беше Ñвещено, ÑмиÑълът на живота му, за което говореше Ñ Ñ‚Ð¾Ð»ÐºÐ¾Ð²Ð° нежноÑÑ‚ и любов че не беше възможно да не го Ñлушаш.
- Сърцето ми говори, Ð¼Ð¾Ð»Ñ Ð²Ð¸ Ñе чуите те го, моето Ñърце ви докоÑва, шепти ви, уха
жва ви, дори крещи ако този път не ме чуете ще ......тук глаÑÑŠÑ‚ му заглъхва защото не може без ваÑ, не иÑка да обещае неща който не би направил, Ñлед това обещава че ще ви обича каквито и да Ñте, винаги ще му бъдете вие короната на главата. Защото много добре знае че без Ð²Ð°Ñ Ð¿ÐµÐ¿ÐµÑ€ÑƒÐ´Ð°Ñ‚Ð° нÑма може да живее, нÑма да Ñ Ð¸Ð¼Ð°.
- Би ли целунал пеперуда,.... какво би почуÑтвал,.......... а Ñ‚Ñ Ð¿ÐµÐ¿ÐµÑ€ÑƒÐ´Ð°Ñ‚Ð° волна, Ñвободна, неповторима в цветовете и лекотата, дарÑва те Ñ Ð½ÐµÐ¶Ð½Ð¾ÑÑ‚, подканва те, - Хайде обичай ме, твори за мен, живей за мен, заради мен. Ðз имам вÑичко за което Ñи мечтаете от което имате нужда, Ñамо че цената ми е доÑта виÑока, тази цена е Ñамо за Ñмели Ñърца, целунат ли ме ще ги Ð´Ð°Ñ€Ñ Ñ Ð´Ð°Ñ€Ð¾Ð²ÐµÑ‚Ðµ Ñи, ще ги закрилÑм от врагове им, ще им проÑÐ»Ð°Ð²Ñ Ð¸Ð¼ÐµÐ½Ð°Ñ‚Ð° им, .........
- Ðай-виÑокиÑÑ‚ връх в района на Тъмръш е Модър, а от него можем да видим вÑичко, което Ñе проÑтира до Рила, Пирин, Стара планина, а на юг през безбройните дипли на планината, погледът ни Ñтига до гръцките планини.......
Тъмръш ноÑи названието Ñи от едноименото Ñело, което жителите паничеÑки напуÑкат през БалканÑката война 1912 г. След това Ñелото е подпалено от перущенлии, тъй като хората от Тъмръш учаÑтват в потушаването в Перущица през ÐприлÑкото възÑтание. Тъмръшлии Ñа управлÑвали цÑлата планина до гръцката граница и Ñа били горди и непокорни планинци. През цÑлото това време меÑтата между река Въча и река Ð§Ð°Ñ Ñа Ñе наричали “Тъмръшка републикаâ€. Сега тъмръшлии не ÑъщеÑтвуват, а от Ñлавното нÑкога Ñело Ñа оÑтанали Ñамо оÑновите на около 300 къщи. Сега вÑичко това е обраÑло Ñ Ð²ÐµÐºÐ¾Ð²Ð½Ð° гора - Ñвърталище на мечки и вълци, но легендите Ñа живи подклаждани от дъбови дърва на който жеравата е доÑта Ñилна, и говори за Ñлавата коÑто е била разигравана от Ñтрана на Помаците Тъмръшлии, жарава коÑто клее и до Ð´Ð½ÐµÑ Ð² Ñърцата на този Ñлавен народ, отпил от чашата на Ñлавата и Ñвободата.
-Времето беше време за пишене на иÑÑ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ð²Ñ€ÐµÐ¼Ðµ за изграждане на гнездо кадето ще Ñе Ñъздадът Ð¿Ð¾ÐºÐ¾Ð»ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð´Ð¾Ñтойни за времето и готови да умрат за идеате Ñи. Ðз бÑÑ… един от Ñ‚ÑÑ…, пред очите ми Ñе разпроÑтираше рай Ñъздаден от Ðллах,който бÑхме Ñ Ð·Ð°Ð³ÑŠÑ€Ð½Ð°Ð»Ð¸ Ñ Ð½ÐµÐ¶Ð½Ð¾ÑÑ‚ и любов, като новородено пеленаче, Ñкрито от чужди и Ñвирепи погледи, нÑкаде там в душата ни за Ð½Ð°Ñ Ð¸ Ñамо за близки и приÑтели. Ðали знаете какво излъчва една рожба, оÑобено когато е ÑобÑтвена, паднала от душата едно парче. Ркогато ти Ñе уÑмихне, то тогава изгрÑват нÑколко Ñлънца, тогава душата ти Ñе отпуÑка поимаш Ñи дълбоко въздух, в миÑлите ти Ñе поÑвÑва една ÑÑ‚Ñ€ÑƒÑ Ð¾Ñ‚ добри миÑли иÑка ти Ñе да полетиш, да запееш пеÑен не чувана до Ñега.
ПретиÑкаш Ñ Ð±Ð»Ð¸Ñко до Ñърцето Ñи за да ти почуÑтва топлината и душата, дарÑваш Ñ Ñ ÐµÐ´Ð½Ð°, две, хиледи целувки, иÑка ти Ñе да Ñ Ð¸Ð·ÐµÐ´ÐµÑˆ както казват нашенци......
Ðо заплаче ли, тогава люта Ð·Ð¼Ð¸Ñ Ñ…Ð°Ð¿Ð¸ Ñърцето ти, черни облаци надвиÑват над теб, плачът не е плач а пиÑък който пронизва и камък.Плачеш Ñ Ð½ÐµÐ³Ð¾, пееш му нежно, целуваш го както никога до Ñега, за да Ñе уÑмихне, за да Ñтопли душата ти.
ÐÑ… рожбо Ð¼Ð¾Ñ Ð·Ð° теб бих умрÑл, бих дал и дъхът Ñи, уÑмивката Ñи, погледа Ñи.........
ÐÑ… рожбо Ð¼Ð¾Ñ Ð·Ð° теб бих направил това което мога и немога, за да бъдеш и пребъдеш.
ТЪМРЪШ
Ти Ñи иÑкрата, мечтата,
в моÑÑ‚ живот.
Ти Ñи копнежът, Ñълзата,
в моÑÑ‚ живот.
Ти Ñи дъхът, лъчът,
в моÑÑ‚ живот.
Ти Ñи денÑÑ‚, ноща,
в моÑÑ‚ живот.
Гледах го как шепти думи изречени хиледи пъти, превъплати ли Ñе в него както името му, Ñълзите му капÑха върху жълъдът и парче Ð·ÐµÐ¼Ñ ÐºÐ¾Ð¹Ñ‚Ð¾ ноÑише винаги ÑÑŠÑ Ð½ÐµÐ³Ð¾ и бÑха най ценото нещо в животът му.
- Когато умра иÑкам да ми ги Ñложите в гроба да дойдат Ñ Ð¼ÐµÐ½ в черната Ð·ÐµÐ¼Ñ Ñ‰Ðµ ги занеÑа там, парче Ð·ÐµÐ¼Ñ Ð¾Ñ‚ Ñ€Ð°Ñ Ð² раÑ, а този жълъд ще поÑÐµÑ Ð·Ð° да пуÑне корен не виждан до Ñега, а перата му игриви ще запеÑÑ‚ пеÑен родопÑка, а аз ще приглаÑÑм докато вÑички заплачат за Тъмръш, оÑеÑн Ñ Ñ†Ð²ÐµÑ‚Ð¾Ð²ÐµÑ‚Ðµ на пеперуда, Ñвободна и волна. Ще ме закарате нали, за да целуна пеперудата, да Ð¿Ð¾Ð»ÐµÑ‚Ñ Ñ Ð½ÐµÑ Ð½Ð° Ð²Ð¾Ð»Ñ Ð¸ Ñвобода.
Времето вече беше дошло, Ñ‚Ñ€Ñбваше да закарам дÑдо ми в родното му мÑÑто, знаеше ли Ñе животът вÑичко е възможно можише да Ñе Ñлучи вÑеки момент, животът и Ñмърта вървÑÑ‚ ръка за ръка дели ги Ñамо един коÑъм, тогава щеше да ми тежи на ÑъвеÑта,че не Ñъм му збъднал мечтата.
- Утре раното Ðллах къÑмет ще отидем, нека и аз да Ñ Ð²Ð¸Ð´Ñ Ñ‚Ð°Ð·Ð¸ пеперуда, и ако е толкова хубава защо и аз да не Ñ Ñ†ÐµÐ»ÑƒÐ½Ð°, нека и мен да ме дари Ñ Ð½ÐµÐ¹Ð½Ð¸Ñ‚Ðµ дарове.
- ÐаиÑтина ли, Ðллаше Ð±Ð»Ð°Ð³Ð¾Ð´Ð°Ñ€Ñ Ñ‚Ð¸ че ми даваш тази възможноÑÑ‚, Ðллаше още един път ще Ð²Ð¸Ð´Ñ Ñ€Ð°Ñ Ñътворен от теб, когато ÑÑ‚ÑŠÐ¿Ñ Ð² него ще Ð·Ð°ÐºÐ¾Ð»Ñ ÐºÑƒÑ€Ð±Ð°Ð½ за да Ð¾Ñ‚ÐºÑƒÐ¿Ñ Ð²Ñички грехове извършени в теб Ðллаше .......
От очите му капÑха едри Ñълзи а уÑтните му шептÑха дуа ,,Ðлифатихa" и Ñлед това поÑледваха още нÑколко, Ñигорен бÑÑ… че тази нощ нÑмаше да мигне, както и Ñтана, бÑÑ… Ñтанал доÑта рано доÑта път ни чакаше, а той надÑнал най новите Ñи дрехи и Ñеднал на любимото мÑÑто и Ñмирено ме чакаше. Знаех какво е това за него и реших да го заприказвам за да го поуÑÐ¿Ð¾ÐºÐ¾Ñ Ð¼Ð°Ð»ÐºÐ¾.
- Как Ñи наÑпа ли Ñе или изобщо не Ñи лÑгал, така не може ела да хапним по нещо, пък и пеперудата нÑма да избÑга Ñ‚Ñ Ñ‚Ð° е чакала толкова време ще почака още малко, хайде идвай в кухнÑта.
Беше пролет нÑкаде по Ñредата на май, и времето Ñи беше нÑкак Ñи хладно оÑобено вечер, затова Ñ‚Ñ€Ñбваше да взема и по дебели дрехи, пък и този път за първи път ще го извървÑ. Качихме Ñе в колата и потеглихме, дÑдо ми за пръв път Ñедна на предната Ñедалка, не че там Ñе чуÑтваше по удобно а защото щеше да вижда вÑичко по добре или за да ми показва пътÑÑ‚. Слънцето взе да Ñе показва рогата, ÑÑкаш ни галише или ни пожелаваше приÑтен път, дÑдо ми погледна нÑколко пъти към него и ÑÑкаш му Ñе уÑмихна, наÑтроението му Ñе подобри, какво му минаваше през главата незнам но ми Ñе иÑкаше да Ñъм на неговото мÑÑто.
- Еее казвай Ñега кой е този Ðхмед ага ТръмбашлиÑта, познаваш го лично били Ñте рамо до рамо, збъднаха ли му Ñа мечтите, или Ñи оÑтанаха Ñамо мечти.
- Ðхмед ага Караходжов, извеÑтен още като „ТъмръшлиÑта“, е помашки водач. ВиÑок Ñ€ÑƒÑ Ñ‡Ð¾Ð²ÐµÐº, в плещите доÑта широк за да може да изхранва ÑемейÑтвото Ñи както вÑеки и един Помак, но в него имаше борбеноÑÑ‚ коÑто в никой друк Ñ Ð½Ñмаше,на лицето много чеÑто ще видиш уÑмивка но това което говорише беше винаги много добре обмиÑлено. Ðхмед ага е Ñин на ХаÑан ага, помак от Ñело ЛÑÑково. Майката на Ðхмед ага е родена в Ñело Чепеларе и е Ð´ÑŠÑ‰ÐµÑ€Ñ Ð½Ð° Джафер Дервишев, виден помак в Ñелото.След първоначалното прогонване на наÑелението и опожарÑването на региона през 1878 година, голÑма чаÑÑ‚ от управниците начело Ñ Ðхмед ага ТъмрашлиÑта и бежанците Ñе завръщат и оÑновават Тъмръшката република в Родопите. Докато „републиката“ е била под негово управление, не е допуÑнато никакво наÑилие, противопоÑтавÑне и Ð¿Ñ€Ð¾Ñ‚Ð¸Ð²Ð¾Ñ€ÐµÑ‡Ð¸Ñ Ð¼ÐµÐ¶Ð´Ñƒ различните религиозни и етничеÑки общноÑти, които живеели в мир и разбирателÑтво.
- Ркаква е тази република от каде до каде Ñе е разпроÑтирала, колко време е ÑъщеÑтвувала.
- Тъмръшката република обхващаше общо 22 Ñела и 5 махали Ðхмед ага по подобие на ÑÐ²Ð¾Ñ Ð±Ð°Ñ‰Ð° от който получи в наÑледÑтвото този район, Ñам раздаваше правоÑъдие и предÑтавлÑваше закона. Охраната и войÑката му Ñе ÑÑŠÑтоеше Ñамо от 40 Ñпециално обучени хора единът от който бÑÑ… аз.
Под натиÑка на ÐÐ½Ð³Ð»Ð¸Ñ Ð¸ Ð¢ÑƒÑ€Ñ†Ð¸Ñ Ð·Ð°Ð¿Ð°Ð´Ð½Ð¸Ñ‚Ðµ Ñили не признаха СанÑтефанÑÐºÐ¸Ñ Ð´Ð¾Ð³Ð¾Ð²Ð¾Ñ€ и Ñвикаха ÐºÐ¾Ð½Ð³Ñ€ÐµÑ Ð² Берлин. Ðа 30 юли 1878 година бÑха обÑвени и решениÑта на БерлинÑÐºÐ¸Ñ Ð´Ð¾Ð³Ð¾Ð²Ð¾Ñ€. СъглаÑно тези Ñ€ÐµÑˆÐµÐ½Ð¸Ñ Ð½Ð° териториÑта на нашата Ñтрана Ñе Ñъздаваха ÑамоÑтоÑтелно КнÑжеÑтво Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¸ автономна Източна РумелиÑ.
Северната граница на „автономиÑта†вървеше по билото на Стара планина, а южната — по ДоÑпатÑките балкани — връх Перелик — превала Рожен — ПреÑпанÑÐºÐ¸Ñ Ð´Ñл — по Чам дере и по течението на река Ðрда, покрай Кърджали отиваше на изток. ЦÑлото корито на река Въча, а то значи и цÑлата бивша РупчоÑка нахиÑ, не Ñамо Ñ Ð¢ÑŠÐ¼Ñ€Ð°Ñˆ, но и Ñ Ð²Ñички оÑтанали Ñела до Мугла — Триглау — Борино оÑтаваше в Източна РумелиÑ.
- Рот каде иде името и Тръмбаш.
- Възможно е името да идва от формата на меÑтноÑтта, но може да има тракийÑки произход.
Ð’ подкрепа на това твърдение е и Ñтарата тракийÑка легенда, че Ð¢ÑŠÐ¼Ñ€Ð°Ñ Ðµ Ñин на ДиониÑий, бога на беÑите, и на една от Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ñ‚Ñ€Ð¸ неизвеÑтни хубавици, дъщери на жреца Каукъл, от чиито гърди млÑкото потекло Ñамо, за да накърми новороденото момче ТъмраÑ. Ð¢ÑŠÐ¼Ñ€Ð°Ñ Ð·Ð°Ñукал от гърдите на трите майки, раÑнал-пораÑнал, но бил оÑъден да Ñи оÑтане див и Ñуров планинец — Ñтрашен за вÑички зверове, лишен от чувÑтво за обич и за пеÑента на ДиониÑий.
Пред мен взе да Ñе разпроÑтира море от зеленина, облÑна в бÑло ÑÑкаш нÑкакво було беше обгърнало виÑоките им чаÑти, мъглата Ñе ÑпуÑкаше и по долината преличеше на Ñтада овци които Ñе разпроÑтираха върху зелените ливади. РпрÑÑната зелинина на буките, дъбът и виÑоко издинатите Ñе Ñмърчове които ÑÑкаш допираха небето, Ñъчетанието им беше неупиÑуемо преливаха едни в други и те караха да поемеш дълбоко въздух, да Ñе отпуÑнеш, да Ñи кажеш ето това е.....
- ПриÑтигнахме ли вече, гледам че Ñе възбуди нещо, ако е това то Ñи заÑлужаваше ........проÑто нÑмам думи.
- Да, приÑтигнахме, от тук започва вÑичко и тук Ñвършва.
- Ðе разбрах какво Ñвършва.
- Тази вечер звездите бÑха толкова Ñрки, ÑÑкаш и те очакват Ñреща ÑÑŠÑ Ð¼ÐµÐ½, Ñкоро, ще е Ñкоро.
- Пак не разбрах ама както и да е, иÑкам да Ñе порадвам на тази краÑота коÑто едва ли има равна на Ñебе Ñи.
- Спри хей тук и ме почакай малко Ñега ще Ñе върна.
СпрÑÑ… колата и излÑзох малко да Ñе пораÑтъпча че Ñе бÑÑ… Ñхванал целиÑÑ‚, въздухът беше толкова Ñвеж че като го поемеш не ти Ñе иÑка да го иÑпуÑкаш.След малко дÑдо ми Ñе зададе и в ръцете Ñи държеше Ñ†Ð²ÐµÑ‚Ñ Ð½Ðµ можише ако не Ñе заÑмеÑ.
- Това какво е Ñ†Ð²ÐµÑ‚Ñ Ð»Ð¸ Ñи набрал, толкова Ñа хубави, как Ñе казват.
- Това е ,, видрица " вирее Ñамо по тези меÑта, на запад и казват че това е Ñълзата на ИÑÑƒÑ Ð¥Ñ€Ð¸ÑтоÑ, когато е видÑл че Помаците преимат иÑлÑма Ñе е разплакал за Ñ‚ÑÑ…, затова вирее Ñамо тук.
- Така ли и това незнаех, прекраÑни Ñа,хайде да Ñе качваме и ми казвай накъде да карам.
- Карай направо и ще Ñтигнем в Тъмръш, голÑмо, хубаво Ñело, Ñ ÐºÑŠÑ‰Ð¸ на два етажа вÑÑка ÑÑŠÑ Ñ‡Ð°Ñ€Ð´Ð°Ðº, покрити Ñ Ñ‚Ð¸ÐºÐ»Ð¸, а улиците заÑтлани Ñ ÐºÐ°Ð»Ð´ÑŠÑ€ÑŠÐ¼. ДжамиÑта имаше две рукала, езан запее ли животът Ñпира, една неповторима Ð¼ÐµÐ»Ð¾Ð´Ð¸Ñ Ð¿Ñта от векове за благото на народа.
Пред Ð½Ð°Ñ Ñе поÑви Ñтадо овце дÑдо ми каза пак да Ñпра, Ñлезна от колата и отиде при овчара, говорÑха Ñи нещо на дълго и на широко, Ñлед което дÑдо ми брой нÑкакви пари и му ги даде ÑтиÑнаха Ñи ръцете и Ñлед това овчара хвана най хубавиÑÑ‚ овен подкара го към мен когато дойде върза му краката и го Ñложи в колата, благодари на дÑдо ми и замина Ñлед Ñтадото. Подкарх колата без да питам за нищо защото пак нÑмаше да разбера.
- ТрÑбва да е тук наблизо, но защо вÑичко е замрÑло защо нÑма живот,каде Ñа тези хора едно време наброÑваха близо три хилÑди имаше четири махали. Пред Ð½Ð°Ñ ÑтоÑха Ñамо руени от къщите обраÑли в бурени и дървета но никакъв помен от живот. ДÑдо ми Ñлезна от колата взе да Ñи говори Ñам като показваше Ñ Ð¿Ñ€ÑŠÑÑ‚ каде какво е било. Взе овена подкара го към определено мÑÑто а това нÑкога е било мегдана на Ñелото, реших и аз да му помогна че тази работа не е за Ñтари хора. Беше Ñи подготвил вÑичко, положи овена на земÑта върза му трите крака, ÑÑŠÑ Ð±Ñла кърпа върза очите му, Ñлед това иÑкара оÑтар нош, обърна Ñе към небето.
- Хей Ðллаше, умолÑвам те от името на вÑичките тези хора тук, да проÑтиш греховете им Ñторени Ñрещу теб, проÑти им Ðллаше те бÑха твой чеда, вÑрваха в теб молÑха ти Ñе, възхвалÑваха те, за Ñ‚ÑÑ… ти беше вÑичко,проÑти им Ðллаше, проÑти им.
След това погали нÑколко пъти гърлото на овена като шепнеше дува за прошка, заби ножа в гърлото от кадето потече Ñрко червена кръв, Ñлед това Ñедна наÑтрани от курбана и през Ñълзи прошепна.
- Толкова кривини има на този ÑвÑÑ‚, толкова много защо, защо. Говореше Ñами на Ñебе Ñи и знаеше че така ще е и за напред, не винаги правдата възтържеÑтвува. Качихме курбана в колата, защото плъта му вече не е толкова от значение, от значение беше дувата, душата и целта.
- Карай ще отидим на едно мÑÑто, това за да го видиш ти Ñ‚Ñ€Ñбват очи, а за да го почуÑтваш ти Ñ‚Ñ€Ñбва душа. Ðе Ñлед дълго......
- Майчице мила....пред мен Ñе проÑтираше широка полÑна заградена от вековни Ñмръчове, бeше заÑтлана ÑÑŠÑ Ð·ÐµÐ»ÐµÐ½Ð° трева и оÑеÑна от алени макове който Ñе изпреварваха ÑÑŠÑ Ð±ÐµÐ»Ð¸Ñ‚Ðµ лайки кой по напред да Ñи покаже прекраÑните цветове, но не им отÑтъпваха и другите цветÑ.Ðо на преден план изпъкваха безбройните пеперуди които ÑÑкаш Ñе боричкаха или играеха нÑкаква Ñи Ñ‚Ñхна игра. Цветовете им Ñе вливаха ÑÑŠÑ Ð±ÐµÐ·Ñ€Ð¾Ð¹Ð½Ð¸Ñ‚Ðµ Ñ†Ð²ÐµÑ‚Ñ ÑÑкаш бÑха Ñъздадени един за друг. Ð’ далечината Ñе издигаше връх Модър, по който вÑе още имаше ÑнÑг,и ÑÑкаш беше диригент на тази Ð¼ÐµÐ»Ð¾Ð´Ð¸Ñ ÐºÐ¾Ñто пееха Ñтотиците птици Ñама по Ñебе Ñи беше неупиÑаема мелодиÑ.
- Син ти дойде майко мила, Ñин ти дойде, да изтрие твойте Ñълзи, да докоÑне твойте прелеÑти, да отдам почеÑтите Ñи, да Ð¿Ð¾Ð»ÐµÑ‚Ñ Ð² Ñ€Ð°Ñ Ñ‚Ð¸ като пеперуда. Ела Ñине на това мÑÑто ще Ñе кланиме три рекÑта. Промълви дÑдо ми ÑÑŠÑ Ð³Ð¾Ñ€Ð´Ð¾ÑÑ‚, ÑÑкаш говорише ÑÑŠÑ Ð±Ð°Ñ‰Ð° Ñи.
Сега вече разбрах, когато човек Ñе ÐºÐ»Ð°Ð½Ñ Ð½Ð°Ð²ÐµÐ¶Ð´Ð° Ñе към земÑта, като поÑÑ‚Ð°Ð²Ñ Ð´Ð»Ð°Ð½Ð¸Ñ‚Ðµ на ръцета Ñи на земÑта, и Ñлед това поÑÑ‚Ð°Ð²Ñ Ð»Ð¸Ñ†ÐµÑ‚Ð¾ Ñи между Ñ‚ÑÑ… за да докоÑне земÑта, или за да Ñ ,, целуне" щÑхме да целуваме ,,земÑта пеперуда". Взехме Ñи абдеÑÑ‚, заÑтанахме един до друг, обърнахме Ñе към каблето, дÑдо ми ме погледна и клепна Ñ Ð´Ð²ÐµÑ‚Ðµ Ñи очи като ми Ñе уÑмихна, това означаваше готов ли Ñи, аз му кимнах и ме Ñе уÑмихнах в знак на отговор, вдигнахме ръце и ÑÑŠÑ Ð¿Ð°Ð»Ñ†Ð¸Ñ‚Ðµ докоÑвнахме задната меката чаÑÑ‚ на ухото, дÑдо ми ÑÑŠÑ Ð¿ÑŠÐ»ÐµÐ½ Ð³Ð»Ð°Ñ Ñе провикна.
- Ðлайху-екбер. Свалихме ръцете и изучихмеме дувата Субанике, преминахме към Ñедже, Ñложих Ñи ръцете на земÑта, поÑтавих Ñи лицето между Ñ‚ÑÑ… и целунах земÑта. Когато Ñе изправих дÑдо ми вÑе още беше на земÑта, аз продължих, преминах във второто Ñедже, изправих Ñе, дÑдо ми вÑе още Ñтоеше неподвижен. Към Ð½Ð°Ñ Ñе приближаваха Ñтотици хора, който Ñе уÑмихваха на дÑдо ми, а и той на Ñ‚ÑÑ…, Ñлед това Ñе преврщаха в пеперуди, и полетÑваха на Ñвобода, затворих очи и продължих молитвата, Ñлед като Ñвърших Ñи отворих очите, а дÑдо ми вÑе още Ñтоеше неподвижен във полужение на Ñедже.
- ДÑдо какво ти Ñтава, какви бÑха тези хора, дÑдо, дÑдо, но за да ме чуе беше вече доÑта къÑно, беше отлетÑл ÑÑŠÑ Ñвойте, при Ñвойте пеперуди, беше Ñтанал чаÑÑ‚ от голÑмата пеперуда, в коÑто имаше мÑÑто за вÑички. Взех го на ръце, близо до Ð½Ð°Ñ Ð¸Ð¼Ð°ÑˆÐµ голÑма дъбица, клоните и правÑха дебела ÑÑнка, реших че за него ще е най добре там. Положих го в земÑта и както иÑкаше поÑтавих до него жълъдът и парчето земÑ, коÑто бÑха неразделна чаÑÑ‚ от него. Преди да Ñе збогувам ÑÑŠÑ Ð¢Ñ€ÑŠÐ¼Ð±Ð°ÑˆÐºÐ°Ñ‚Ð° пеперуда, взех един жълъд и парче земÑ, целунах ги и им обещах че за Ñ‚ÑÑ… ще Ð¶Ð¸Ð²ÐµÑ Ð¸ за Ñ‚ÑÑ… ще умра.
-
Ðз Ñъм от БългариÑ
Ð’ глобуÑа погледни в глобуÑа,
там горе, от лÑво.
Ðа земÑта, Ð·ÐµÐ¼Ñ Ð¼Ð½Ð¾Ð³Ð¾,
Да Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ðµ малка, но е една.
Рти приÑтелю, от каде Ñи.
Говориш ми за величини, Ха.
Имате ли планини, и биÑтри реки,
а розово маÑло от рози. Ркажи.
Имате ли Черно море, не Ñиню е,
Стара планина, Пирин, и Рила,
Да видиш Ñамо как Ñе боричкат,
а Родопите, аах Родопи Родопи.
ТърÑÑ Ð½Ð°Ð²ÑÑкаде Ñвободата.
Рти приÑтелю, познаваш ли Ñ.
Кажи ми иÑкам да Ñ Ð¿Ð¾Ð·Ð´Ñ€Ð°Ð²Ñ,
ÑÑŠÑ Ð½ÐµÑ Ð´Ð° творÑ, и да летÑ.
Ибрахим БÑлев
-
Отивайки Ñи
Отивам Ñи,
За да не Ñъм жив между грешници,
пропилÑли любовта ми като прашец.
Отивам Ñи,
Ðо миризмата ти е вÑе още върху мен,
дали ще уÑÐ¿ÐµÑ Ð´Ð° заличам Ñпомените ми Ñ Ñ‚ÐµÐ±.
Отивам Ñи,
Отпивайки от чашата на любовта,
дори и да горчи, дори и да боли Ñе ÑмÑÑ….
Отивам Ñи,
За поÑледно ще Ð»ÐµÑ‚Ñ Ð½Ð¾ ÑÑŠÑ Ñвити крила,
за поÑледно Ñе ÑмеÑ, но този път през Ñълзи.
Ибрахим БÑлев
-
ДÐÐ
Разказ от Ибрахим БÑлев
Както винаги бÑÑ… пак Ñ Ð½ÐµÑ, а Ñ‚Ñ Ð·Ð°ÑмÑна толкова пъÑтра толкова нежна, докоÑниш ли Ñ ÑÑкаш ще полети тъй игриво и виÑоко че ще те оÑтави Ñами ÑÑŠÑ Ñпомените Ñи, да Ñе ÑдоÑваш на това че Ñи Ñ Ð´Ð¾ÐºÐ¾Ñнал, затова Ñи Ñ Ñамо гледам и Ñе наÑлъждавам на това Ñътворение от вÑевишниÑÑ‚ което уÑÐ¿Ñ Ð´Ð° ми обземе вÑички миÑли в него. Във хола на Ñтената имах закачена голÑма Ñнимка, от коÑто така и не можех да
Ñи отръгна погледа, беше един миг от живота ми за който бих дал вÑичко да Ñе повтори. Ð’ÑÑка вечер влизах в този миг, омагйоÑан от фейте на любовта, времето там беше ÑпрÑло, и това вÑÑка вечер, дори и утрото ми започваше Ñ Ð½ÐµÐ³Ð¾, Ñлед това Ñи го ноÑих и ÑÑŠÑ Ð¼ÐµÐ½Ðµ. Ðо не Ñмеех да кажа и дума на никого за него, беше ме Ñтрах че ще Ñе развали магиÑта на този миг или времето ще заличи вÑичко от Ñнимката коÑто излъчваше пъÑтрота и нежноÑÑ‚.
БÑÑ… назначен като нов директор на предприÑтието и не Ñ‚Ñ€Ñбваше да закъÑнÑвам за работа, от Ñега да Ð±Ð¸Ñ Ð½Ð° очи, и без това вÑички погледи бÑха върху мене, който ме чакаха още от вратата на предприÑтието. Ðа Ñъбранието взехме решение да отида да Ñключа нови договори ÑÑŠÑ Ð´Ñ€ÑƒÐ³Ð¾ предприÑтие което щеше да е подиÑпълнител на продукциÑта ни коÑто произвеждах ме, това означаваше ще ще пътувам доÑта път. Събрах Ñи багажа и потеглих ÑÑŠÑ Ð°Ð²Ñ‚Ð¾Ð±ÑƒÑ ÐºÐ¾Ð¹Ñ‚Ð¾ криволичеше между възвишениÑта на тази меÑтична планина Родопи, коÑто в зеленината Ñи беше забулела тайните на живота, който опираха чак в древноÑта на траките та до днеÑ. Когато приÑтигнах на мÑÑтото ме чакаше мой колега който беше подготвил вÑичко, Ñ‚Ñ€Ñбваше Ñамо да Ñе подпиша, така ми оÑтана доÑта Ñвободно време реших да Ñе Ð¿Ð¾Ñ€Ð°Ð·Ñ…Ð¾Ð´Ñ Ð¸Ð· градът да Ð½Ð°Ð¼ÐµÑ€Ñ Ð½ÐµÑ‰Ð¾ за Ñпомен едва ли друк път щÑÑ… да идвам тук. Беше петък и на Помаците който преобладаваха в този град беше почивниÑÑ‚ ден, имено затова Ð´Ð½ÐµÑ Ð¸Ð¼Ð°ÑˆÐµ пазар и беше голÑма Ð±ÑŠÑ€ÐºÐ¾Ñ‚Ð¸Ñ Ñлушаха Ñе глаÑове от вÑÑкаде по който Ñе Ñъдеше че животът тук кипи. Пред мен заÑтана доÑта едър мъж който в ръцете Ñи ноÑише нÑколко чанти и не ми отÑтъпваше да премина, като поÑтоÑно ме зÑпаше ÑÑкаш бÑÑ… нÑкакъв веÑтник, от който икаше да прочете нÑкаква новина.
- Гошо, Георги, ти ли Ñи, Гошо това Ñи ти, вала това Ñи ти. ЗаÑÐ¼Ñ Ñе от вÑе Ñърце. - Хей братко да те Ð²Ð¸Ð´Ñ Ñ‚ÑƒÐº а и то баш днеÑ. ГлаÑÑŠÑ‚ му Ñе разнаÑÑше из пазара ÑÑкаш беше в неговиÑÑ‚ двор.
- Да аз Ñе казвам Георги, Гошо, да, а вие извинÑвайте не ви познах, вие кой Ñте, как Ñе казваш, извинÑвай. Ð’ мен наÑтъпи голÑма обърканоÑÑ‚, откаде ме познава този човек, колко Ñъм глупав.
- Редник Георгиев, миирно, равнение наааа дÑÑно, хей момченце как така ма Ñи забравил абе хей, не могга да повÑрвам, аз ви Ð¿Ð¾Ð¼Ð½Ñ Ð²Ñичките до един.
Да това беше младÑрежанта ни БÑлев, от който бÑÑ… оÑтанал толкова доволен, как можах да не го познаÑ.
- МладÑержант БÑлев, дÑвол да го вземе ÑъщиÑÑ‚ Ñи Ñи, нÑма грам промÑна в теб, ела ела. Той оÑтави чантите на земÑта и така здраво ме прегърна че ми ÑÐ¿Ñ€Ñ Ð²ÑŠÐ·Ð´ÑƒÑ…Ð°.
- Знаеш ли точно на време преÑтигаш, утре и в другиÑÑ‚ ден ще Ð¿Ñ€Ð°Ð²Ñ Ñвадба на Ð´ÑŠÑ‰ÐµÑ€Ñ Ð¼Ð¸, много държа да приÑÑŠÑтваш, нÑма да те пуÑна тъй леÑно, хайде тръгваме хайде. ÐÑмах друг избор Ñпомените ми напомнÑха че на този човек не е невъзможно да му Ñе откаже, той не познаваше думите като нÑма, не може, не иÑкам, и Ñ‚.п.
- Да но иÑкам да взема нещо на младоженците, така не Ñтава Ñ Ð¿Ñ€Ð°Ð·Ð½Ð¸ ръце нали.
- Ðбе нÑма нужда имат Ñи вÑичко, важното е ти да приÑÑŠÑтваш, ще ги зарадваш много това им Ñтига.
- Ðе, карай ме Ñега в нÑкакъв магазин, иначе нÑма да дойда, Ñрамота е така Ñ Ð¿Ñ€Ð°Ð·Ð½Ð¸ ръце.
Влезнахме в един златарÑки магазин и взех една гривна за младоженката, а той вÑе ми повтарÑше че нÑма нужда от това.
- Сега Ñме вече готови за Ñвадба. Казах го Ñ ÑƒÑмивка защото бÑÑ… задоволен от покупката коÑто бÑÑ… направил, пък и от това че ще Ñ…Ð¾Ð´Ñ Ð½Ð° Ñвадба, пък и Ñи видÑÑ… приÑтелÑÑ‚ от казармата делÑхме хлÑба повече от две години.
ПриÑтелÑÑ‚ ми Ñе ÑÐ¿Ñ€Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ´ едно муле, взе да го чука по главата и да му говори нещо което не Ñе дочуваше.
- Хайде ще му Ñе качиш ли или те е Ñтрах.
- До Ñега не Ñъм Ñе качвал на животно, пък и нÑмам желание.
- Хайде хайде признай Ñи че те е Ñтрах, ти там в Ð¡Ð¾Ñ„Ð¸Ñ ÐºÐ¾Ð³Ð° Ñи видÑл муле.
- Защо муле а не кон, не е ли по добре кон.
- Мулетата Ñа като Помаците товар ноÑÑÑ‚ колкото им Ñложиш, пък и не Ñдат много, и когато те ÑдоÑа жената можиш да Ñи иÑкараш Ñдът от него и нищо нÑма да ти каже. Това доÑта ме раÑÐ¼Ñ ÐµÐ´Ð½Ð¾ животно толкова много функции да иÑпълнÑва.
- Ðашето Ñело е хей тука зад този хълм за по малко от Ñ‡Ð°Ñ Ð¸ ще Ñме у дома. Подхвана Ñинджира на мулето и тръгнахме на път, а аз гледах да Ñъм по наÑтрани от това интереÑно животно.
По пътÑÑ‚ Ñе ÑпуÑнахме в Ñпомените Ñи за казармата кой беше крив кой беше прав вÑе още не можехме да решим. ПътÑÑ‚ взе да Ñтава доÑта Ñтръмен, и младÑержанта заповÑда да Ñхна на мулето, беше ме Ñтрах но нÑмаше на каде Ñ Ð½ÐµÐ³Ð¾Ð²Ð° помощ Ñе качих и Ñе зграпчих ÑÑŠÑ Ð²Ñе Ñила за Ñамара, а той беше толкова твърд и неудобен пък и похотката на това животно, абе жива мизериÑ.
Когато Ñтигнахме на хълмът вече Ñе виждаше Ñ‚Ñхното Ñело, младÑержанта взе да обеÑнÑва че от това мÑÑто в Ñвета по хубаво нÑма че тук иÑка да живее до ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° живота Ñи, а когато Ñтигнахме покрай Ñело имаше доÑта Ñтаро гробе и показваше мÑÑтото каде иÑка да бъде погребан. Вече Ñтигнахме до Ñелото и реших да Ñлезна от мулето но и това Ñе оказа че не е толкова леÑно, но Ñ Ð½ÐµÐ³Ð¾Ð²Ð° помощ Ñлезнах, но краката толкова ме болÑха че не можех да ÑÑ‚Ð¾Ñ Ð½Ð° Ñ‚ÑÑ….
- Ще ти мине защото ти е за пръв път, пък и Ñамара е удобен като ÑофийÑките трамвай. И взе да Ñе Ñмее Ñ Ð³Ð»Ð°Ñ. - Само нÑкой да те беше видил, ще каже че от градът до тук Ñи тичал. И продължаваше да Ñе Ñмее колкото го Ð³Ð»Ð°Ñ Ð´ÑŠÑ€Ð¶Ð¸.
Къщата му беше доÑта маÑивна на три етажа, пред къщата имаше Ñтолетен орех, а под него Ñе беше згушила едно етажна къштичка коÑто ÑÑкаш беше взета от приказките, пред къштичката имаше широка тераÑа на коÑто беше Ñеднал белобрад Ñтарец и пушише лула тютюн. Като ни Ð²Ð¸Ð´Ñ Ñтана и ÑÑŠÑ Ð±Ð°Ð²Ð½Ð¸ крачки Ñе приблежи към наÑ, главата му Ñтоеше доÑта виÑоко а веждите леко Ñъбрани а погледът му беше като на ÑÑтреп. И ÑÑŠÑ Ñ‚Ð²ÑŠÑ€Ð´ но уравновеÑен тон.
- ПриÑтинахте ли, добре дошъл чедо, това кой е. Погледът му беше закован върху мене ÑÑкаш му бÑÑ… плÑчка.
- Това е приÑтел от казармата, видÑхме Ñе в града, и го поканих на Ñвадбата, живее в СофиÑ. Ðа младÑержанта глаÑÑŠÑ‚ беше толкова изменен че не можех да повÑрвам че той говори а картината му беше като чернобÑл тилевизор.
- Хубаво Ñи направил, да Ñе наÑтани при мен, при теб има доÑта деца и жинории, докара ли това за което те бÑÑ… пратил. МладÑержанта иÑкара едн кеÑÐ¸Ñ Ð¸ Ñ Ð´Ð°Ð´Ðµ на баща му, той Ñ Ñ€Ð°Ð·Ð²ÑŠÑ€Ð·Ð° Ð²Ð¸Ð´Ñ ÐºÐ°ÐºÐ²Ð¾ има в Ð½ÐµÑ Ð¸ кимна задоволително Ñ Ð³Ð»Ð°Ð²Ð°. След това Ñложи лулата в уÑтата и Ñи отиде на мÑÑтото от кадето беше дошъл.
- Какво имаше в кеÑиÑта. Попитах любопитно.
- Ядигер на Ñвадбата ще видиш какво е, хайде идвай да хапним нещо че огладнÑÑ… като вълк.
Къщата на младÑержанта беше препълнена от роднини и кумшии който Ñи правиха план за Ñвадбата кой какво ще прави кой ще готви кой ще Ñервира кой ще поÑреща изпраща и Ñ‚.н. Рнабора ме предÑтавÑше на вÑички и Ñилно подчертаваше че Ñме като братÑ.
СтоÑÑ… в коридора който беше доÑта Ñ‚ÑÑен за този момент, пукаше Ñе по шевовете както Ñе казваше можеше трудно да Ñе размине човек чаках набора да дойде щÑхме да ходим на нÑкакво мÑÑто да ме предÑÑ‚Ð°Ð²Ñ Ð½Ð¾ така и не идваше.
ÐÑкой ме докоÑна леко по рамото, целиÑÑ‚ Ñе разтреперих , ÑÑкаш нÑкой ме погали по Ñърцето. Когато Ñе обърнах да Ð²Ð¸Ð´Ñ ÐºÐ¾Ð¹ е видÑÑ… едно Ñътворение на вÑевишниÑÑ‚ което за да го Ñътвори беше работил ÑÑŠÑ Ð¼ÐµÑеци. Това лице Ñ Ñ‚ÐµÐ·Ð¸ руÑи къдрици, тези пъÑтри очи, а тези уÑтни който ми Ñе леко уÑмихнаха ÑÑкаш иÑкаха да ми кажат ,,здравей “ или ,,добре дошъл†но каквото и да беше не беше важно, важното беше че видÑÑ… любовта Ñи, за коÑто вече бÑÑ… готов на вÑичко, заÑлужаваше Ñи да Ñе Ð¿Ñ€ÐµÐ±Ð¾Ñ€Ñ ÑÑŠÑ Ñ†ÐµÐ»Ð¸ÑÑ‚ ÑвÑÑ‚. РевноÑта веднага нахлу като ÑеверниÑÑ‚ вÑÑ‚ÑŠÑ€ и взе да Ñе разпорежда кого и как да убивам.
-Ще може ли да мина. ГлаÑÑŠÑ‚ и беше толкова мек толкова лек, вÑе още звъни в ушите ми. ИÑкаше ми Ñе да и кажа не не минавай , не заминавай оÑтани , но от каде тази ÑмелоÑÑ‚ в мен. Като премина покрай мен Ñе размириÑа на лавандула , миризмата на боговете, Ñътворили този цвÑÑ‚ и миризма Ñамо за Ñебе Ñи, да, да, това беше богинÑ.
МладÑержанта ми Ñе поÑви от нÑкаде и ми махна Ñ Ñ€ÑŠÐºÐ°.
– Хайде да тръгваме че Ñтана къÑно чакат ни Ñигорно Ñа почнали и без наÑ. ИÑкаше ми Ñе да му кажа че не иÑкам да Ñ…Ð¾Ð´Ñ Ð½Ð¸ÐºÐ°Ð´Ðµ да изчакаме още малко, дано да Ñ Ð²Ð¸Ð´Ñ Ð¾Ñ‰Ðµ един път но той вече беше подел и Ñ‚Ñ€Ñбваше да го поÑледвам.Когато го наÑтигнах му Ñе ропнах доÑта Ñърдито.
– Ти вÑе така ли Ñе разпореждаш както в казармата.
- Защо бе какво е Ñтанало, не гледаш ли вÑички питат мен, а тази вечер Ñе Ñъбираме.
– Каде Ñа Ñъбирате и защо така бързаш вÑе и едно нÑкой те гони, или бÑгаш, бÑгаш бÑгаш.
– Ще видиш каде ще ти хареÑа, ще Ñе повеÑелим Ñега, че на Ñвадбата нÑма да можим.
Вленах ме в Ñтара къща коÑто беше цÑлата от дърво и Ñигорно не Ñи знаеше годините, на хвода и имаше доÑта обувки а от вътре идаха доÑта глаÑове който преличаха на врÑва. Когато влезнахме вÑички Ñтанаха и в почти един Ð³Ð»Ð°Ñ â€“ Каде оÑтанахте бе. ЗдравиÑах Ñе ÑÑŠÑ Ð²Ñички като приÑтелÑÑ‚ ми ме предÑтавÑше като негов брат. Къщата беше доÑта обширна от вÑички Ñтрани имаше прозорци , беше заÑтлана Ñ Ð´ÐµÐ±ÐµÐ»Ð¸ цветни черги. Покрай Ñтените и имаше нещо подобно на канапета кадето бÑха наÑÑдали мажете от Ñелото, вÑеки и един ме канише да Ñедна при него, но младÑержанта пак Ñе разпореди и Ñеднахме на централното мÑÑто кадето имаше една печка от ковано желÑзо , върху Ð½ÐµÑ Ð¸Ð¼Ð°ÑˆÐµ медни чайници от който излизаше доÑта пара. Когато вече Ñе наÑтаних видÑÑ… че в центара на ÑтаÑта имаше шадраван от който течеше вода, а точно Ñрещу мен имаше нÑколко човека който имаха маленки дрънки на който им казваха ,,тамбури†на които им ÑверÑваха звукът, имаше и едно доÑта пълно момче което държеше таранбука.
- Хайде наливайте вече че ми Ñе пие какво още чакате, Ñе провикна пак този до мен младÑержанта. Едно младо момче Ñтана и взе един от чайниците и взе да разлива течноÑта от коÑто излизаше пара, пред вÑеки имаше ÑпециÑлни чаши без дръшки и вÑеки и един Ñ Ð´ÑŠÑ€Ð¶ÐµÑˆÐµ в ръката Ñи когато момчето преÑтигнеше Ñ Ñ‡Ð°Ð¹Ð½Ð¸ÐºÐ°. Така направих и аз, когато ми Ñипа в чашата течноÑта ухаеше на гроздова ракиÑ.
– Каво е това. Попитах младÑержанта а той Ñе заÑÐ¼Ñ Ð¸ ми каза че - Това е ,,греена Ñ€Ð°ÐºÐ¸Ñ â€œ пробвай ще ти хареÑа , но пии бавно че боли глава поÑле от неÑ, прави Ñе от Ñ€Ð°ÐºÐ¸Ñ Ð¸ захар, Ñлага Ñе на огана да заври и Ñе пие и Ñе пее , хайде бе какво Ñтана Ñ Ð¿ÐµÑните, Ñе провикна пак младÑержанта. Рте ÑÑкаш това бÑха чакали, понеÑе Ñе толкова мелодична пеÑен пÑта на три глаÑа ,,Жени ме майко женен да ходÑ....†Стига Ñи ходил бе Ñине Ñтига Ñи шетал... “ ,,Кадето и да Ñ…Ð¾Ð´Ñ Ð½ÐµÑ Ð²Ð¸Ð¶Ð´Ð°Ð¼ дори и ÑÑŠÐ½Ñ Ð¼Ð¸ “ така Ñе редÑха един по един и вдигаха наздравица а момчето Ñ Ñ‡Ð°Ð¹Ð½Ð¸ÐºÐ° ÑÑкаш беше раждан за тази работа тичаше от човек на човек и разливаше от тази вълшебна течноÑÑ‚ , коÑто на мен доÑта ми хареÑа и взех и аз да вдигам наздравица ÑÑŠÑ Ð²Ñеки, затова приÑтелÑÑ‚ ми ме подканваше да не бързам че ноща е дълга. По едно време вÑички млъкнаха и гледаха към мен, а аз Ñе оглеждах налÑво и на дÑÑно и не доумÑвах за какво Ñтава въпроÑ, младÑержанта пак Ñе провикна.
- Хайде твой ред е какво чакаш, изпей една пеÑен. След това вÑички го поÑледваха хайде, хайде де де,недей Ñе Ñрамувай тук нÑма жени и Ñе ÑмеÑÑ‚ ÑÑŠÑ Ð³Ð»Ð°Ñ. До Ñега не бÑÑ… пÑл, как да Ð¿ÐµÑ Ñега изобщо не Ñи бÑÑ… чул глаÑÑŠÑ‚ на какво прелича, а Ñамо това ли не бÑÑ… Ñхал животно , не Ñе бÑÑ… влюбвал, не бÑÑ… пил ракиÑ, и аз Ñъм директор що за живот Ñъм живÑл, Ñлушах Ñамо хайде хайде и Ñе преÑраших и взех да Ð¿ÐµÑ ,,Шуми Марицаааа†вÑички Ñе шокираха дали от глаÑÑŠÑ‚ ми дали от пеÑента не знам, но избухна такъв ÑмÑÑ… който до тогава не бÑÑ… чувал, Ðз Ñъщо Ñе Ñмеех може би обÑтановката или това вълшебно питие беше пречината. От дÑÑна та ми Ñтрана подхвана приÑтелÑÑ‚ ми една много тъжна пеÑен и така продължи до краÑ.
ВториÑÑ‚ тур на обиколката беше отговора на ,,Какво е това любовта†редÑха Ñе вÑички запомнил Ñъм нÑколко от Ñ‚ÑÑ… ,,ПеÑен коÑто Ñ‚Ñ€Ñбва да Ñе изпее дори и да плачиш от Ð½ÐµÑ â€œ Като връх по който Ñе катериш за да докажиш че можиш “ . Когато дойде моÑÑ‚ ред вÑички Ñе бÑха подготвили пак да Ñе ÑмеÑÑ‚ ,,Любовта е като Ñвеща, за да Ñвети Ñ‚Ñ€Ñбва да гори “ наÑтъпи овации и ръкоплÑÑÐºÐ°Ð½Ð¸Ñ ÑÑкаш бÑÑ… на нÑкакво Ñъбрание.Хората един по един Ñи разотиваха като пожелаваха приÑтно изкарване на ноща, но вънка Ñлънцето вече беше започнало да поздравÑва ранобудните. МладÑержанта Ñтана и ми заповÑда да Ñтана но аз бÑÑ… закован за мÑÑтото Ñ Ð¸ не мърдах, имах желание но Ñилите ме бÑха напуÑнали, беше ги отнело това питие което беше топло и Ñладко ...... а Ñега главата охх.
Ðа Ñутринта вÑички бÑха забързани вÑеки даваше акъл кое как Ñ‚Ñ€Ñбва да бъде да Ñе Ñпазва най-вече традициÑта коÑто опира чак до хилÑдолетиÑ. МладÑержанта ми го нÑмаше и аз реших да Ñе пораÑтъпча малко из двора за да оÑÐµÑ‚Ñ Ð²ÐºÑƒÑÑŠÑ‚ на този ден ,,канъ†за който вÑички Ñе Ñтараеха толкова много ,пък и иÑках да Ñи Ð²Ð¸Ð´Ñ ,, богината†знаех много добре че е нÑкаде тук.
Ðо вмеÑто ,,богинÑта „ видÑÑ… този белобрад Ñтарец който беше Ñеднал на тераÑата и пиеше кафе придружено Ñ Ð»ÑƒÐ»Ð° тютюн а в ръцете Ñи имаше златиÑто жълта броеница ,,теÑпих†който прехвърлÑше между пръÑтите Ñи, и казваше на Ð³Ð»Ð°Ñ Ð¼Ð¾Ð»Ð¸Ñ‚Ð²Ð°.
Сърцето ми може да приеме вÑÑка форма:
за монаха то би Ñтанало манаÑтир,
за животните - паÑбище, за Ð¿Ñ€Ð°Ð²Ð¾Ð²ÐµÑ€Ð½Ð¸Ñ - Кааба,
то би могло да Ñтане Ñвитък от Ðйет или Корана.
МоÑта вÑра е любов любовта в Корана и в Ñебе Ñи.
Ðллаше, направи ме инÑтрумент на Ð¢Ð²Ð¾Ñ Ð¿Ð¾ÐºÐ¾Ð¹;
при омразата нека поÑÐµÑ Ð»ÑŽÐ±Ð¾Ð²;
при обидата - прошка;
при Ñъмнението - вÑра;
при отчаÑнието - надежда;
при мрака - Ñветлина;
при тъгата - радоÑÑ‚.
О, Ð’Ñемогъщи Ðллаше, благоÑлови ме
не да Ñ‚ÑŠÑ€ÑÑ ÑƒÑ‚ÐµÑˆÐµÐ½Ð¸Ðµ, а да утешавам;
не да бъда разбиран, а да разбирам;
не да бъда обичан, а да обичам;
защото давайки получаваме,
защото като прощаваме, биваме опроÑтени,
и защото умирайки Ñе раждаме за Вечен Живот.
Ðмин.
Преближих Ñе и реших да го Ð¿Ñ€ÐµÑ‚ÐµÐ³Ð»Ñ ÐºÐ¾Ð»ÐºÐ¾ тежи. поздравих го доÑта очтиво, потърÑих разрешение и Ñлед като ме покани Ñеднах до него ,, трезицки†и пред мен Ñе разкри Ñтрахотна гледка коÑто колкото и да Ñ Ð³Ð»ÐµÐ´Ð°Ñˆ не може да избледнее.
– Какво виждаш, какво чуÑтваш, не Ñи проÑÑ‚ човек дошъл Ñи от далече от виÑоко, има ли нÑкаква разлика от виÑокото и ниÑкото. Попита ме ÑтариÑÑ‚ Ибрахим ага като Ñе беше взрÑл в далечината.
- Ð’Ñеки Ñам решава за Ñъдбата Ñи. Разликата е че можиш да пипнеш ÑÑŠÑ Ñ€ÑŠÐºÐ°Ñ‚Ð° и да погалиш Ñнагата на тревата, да Ñ Ð¿Ð¾Ð¼Ð¸Ñ€Ð¸ÑˆÐµÑˆ Ñлед като е покоÑена.Друго е вечер да Ñедиш на аÑмата да отпиваш от чашата кафе и да Ñлушаш как жабите пеÑÑ‚ Ñвоите летни пеÑни.Рна щуреца пеÑента ÑÑкаш тук е друга ÑÑкаш те кани за любов.Ð¡ÑŠÑ Ñ†Ñлото Ñи ÑемейÑтво да вечерÑш под аÑмата и ЛаÑко да Ñе излежава на двора уÑетил миризмата на топлата баница.Ркотарака нахалника Ñе мотае из краката ти и те гледа ÑÑкаш Ñи му длъжник ЗвездниÑÑ‚ небеÑклон оÑветÑва и заÑвидетелÑтва вÑичко Ñлучило Ñе ÑÑŠÑ Ð¿Ñ€Ð¸ÑÑŠÑтвието на цÑлото ти ÑемейÑтво като включвам във Ñ‚ÑÑ… и овцете,козите ,кравата,мулето,кучето и котката, душата ти Ñе отпуща и е благородна.Там при Ð½Ð°Ñ Ð³Ð¾Ñ€Ðµ има интернет, от него можеш да научиш вÑичко но да уÑетиш ÑелÑката краÑота и вдишаш миризмата на окоÑената трева, това Ñамо ÑелÑнина може да Ñ ÑƒÑети.Та ÑÑŠÑ ÐµÐ´Ð½Ð° дума прекраÑна е душата на ÑелÑнина.СелÑката душа е много по романтична, ÑелÑката душа обича и Ñтрада за вÑички Ñвои животинчета,които има във двора Ñи. ГрадÑкото дете Ñе ражда ÑÑŠÑ ÐºÐ¾Ð¼Ð¿ÑŽÑ‚ÑŠÑ€Ð° и ÑÑŠÑ Ð¸Ð½Ñ‚ÐµÑ€Ð½ÐµÑ‚.Модерен е но, като му кажеш кое е Ñре и кое агне,нÑма да познае.СелÑкото дете много добре познава природата.Ðа Ñело рано Ñе лÑга и рано Ñе Ñтава, оÑобено да те Ñъбуди петел е най приÑтното нещо. Сутрин да храниш животните вÑеки като дете иÑка дажбата Ñи и Ñе ритат и Ñе блъÑкат, бързат като малки децата.Кокошките пеÑÑ‚, петела гордо Ñе разкарва между Ñ‚ÑÑ… брой ги да не би да има по една на комшиÑта в двора.
- Да така е, ние живеем за природата и Ñ‚Ñ Ð½Ð¸ Ñе отплаща щедро за кето и благодарим от Ñърце.
– Каква ти е филоÑофиÑта, живÑл Ñи толкова време и то на такова мÑÑто, какво Ñи разбрал от живота. Много иÑках да науча неговиÑÑ‚ поглед върху това ,,Да бъда или да не бъдаâ€. През това време и на мен приÑтигна чаша турÑко кафе на което му Ñе ноÑеше миризмата навÑÑкаде.
- Знам едно че живота влезна през тази врата и през Ð½ÐµÑ Ñ‰Ðµ излезе , но Ñи заÑлужава да влезеш и да излезеш. ФилоÑофиÑта ми е ,, Когато Ñи Ñе родил ти Ñи плакал, а Ñвета Ñе е радвал. Изживей живота Ñи по такъв начин, че когато умреш Ñвета да плаче, а ти да Ñе радваш."
Промълви белобрадиÑÑ‚ Ибрахим ага.
Това ме потреÑе и ме накара да Ñе замиÑÐ»Ñ Ð¾Ñ‚ каде идвам и каде отивам.
От нÑкаде Ñе поÑви младÑержанта , поздрави ни и той отÑедна да пие чаша кафе и през това време да даде отчет как върви приготовлението на Ñвадбата.
– Ð’Ñичко е готово и за Ð´Ð½ÐµÑ Ð¸ за утре, телето го заклахме и го предадох на готвачите, музиката Ñъщо е готова четири тъпани и четири Ñвирки, ще преÑтигнат Ð´Ð½ÐµÑ Ð½Ð° обÑд ,оÑтава Ñамо да поÑрещаме гоÑтите.
- Добре, знаех Ñи че ще Ñе Ñправиш, дано да не Ñа пропуÑнали нÑкого калеÑарите, че Ñлед това ще ме е Ñрам да ги гледам в очите .Промълви агата, а младÑержанта го уÑпокоÑваше че вÑичко е наред.
– Какво е това ,,Ñдигер†погрешно не ме разбирайте молÑ, проÑто от любопитÑво питам. Ðо за това че попитах веднага започнах да ÑъжелÑвам.
– Това е нещо което Ñе предава от поколение на поколение, Може да Ñе поработи върху него за да Ñе увеличи ÑтоиноÑта му както направих аз, но никога не Ñе продава или заменÑ, а Ñе предава на най знатниÑÑ‚ от поколението, който ÑÑŠÑ Ð³Ð¾Ñ€Ð´Ð¾ÑÑ‚ ще го ноÑи и ÑъхранÑва. След това извади от джоба Ñи кеÑиÑта коÑто беше получил от приÑтелÑÑ‚ ми и ми Ñ Ð¿Ð¾Ð´Ð°Ð´Ðµ да Ñ Ð²Ð¸Ð´Ñ. Когато Ñ Ñ€Ð°Ð·Ð²ÑŠÑ€Ð·Ð°Ñ… видÑÑ… едно изÑщно колие ÑÑŠÑ Ð·ÐµÐ»ÐµÐ½Ð¸ камани, изÑщната му изработка грабваше очите на човек.
– Защо не Ñи Ñ Ð´Ð°Ð» на Ñинът ти а Ñ Ð´Ð°Ð²Ð°Ñˆ на внуката, нÑмаше ли му доверие. Ибрахим ага Ñе подÑÐ¼Ñ Ð¿Ð¾Ð´ муÑтак и каза гордо.
– Ðа него му дадох пеÑента на Родопите, от това по гордо и Ñкъпо нÑма, иди и му Ñ Ð¿Ð¾ÐºÐ°Ð¶Ð¸ че за този Ð³Ð»Ð°Ñ Ñъм Ñе затъжил, пък и иÑкам хей тъй да ми олекне на душата нека да Ñ Ñ‡ÑƒÐµÐ¼ на този знатен ден за наÑ. Толкова бÑÑ… озадачен че горÑÑ… от нетърпение да Ñ Ñ‡ÑƒÑ Ð¸ аз.
Ð¡ÑŠÑ Ð¼Ð»Ð°Ð´Ñержанта Ñе покатерихме на тавана на неговата къща, там имаше ÑпециÑлно помещение което го държеше заключено, когато влезнахме в него на тавана имаше деÑетки звънци ,,чанове „ бÑха в отлична форма излъÑкани от вÑÑкаде и подредени по големина.
– Това Ñа тюмбилечки за малките животни, а тези Ñа за по големите. Ðо тези Ñа вÑичко за мен, те Ñа ÑедемнадеÑет на брой, вÑъщноÑÑ‚ Ñа петнадеÑет защото три от Ñ‚ÑÑ… има вдÑнати един в друк, но Ñа броÑÑ‚ за три броÑ, този вÑеки не може да го ноÑи тежи шеÑÑ‚ килограма и го ноÑи Ñамо водача на Ñтадото доÑта отгледан пръч или овен. ЛÑти Ñа ÑÑŠÑ ÑпециÑлен калъп от пра пра дÑдо ми, във Ñ‚ÑÑ… има злато и Ñребро за да дават по добър звук. След това взе да ги докоÑва, но ÑÑкаш докоÑваше душата им, от Ñ‚ÑÑ… излизаше звук който не можех да опиша, ÑÑкаш те караха да политиш в небеÑата. ВидÑÑ… че моÑÑ‚ младÑержант плаче и доÑта Ñе озадачих, аз иÑках да Ð»ÐµÑ‚Ñ Ð° той плачеше проÑто не доумÑвах на това.
– Какво Ñтава, защо така Ñе разчуÑтва да знаех нÑмаше да дойда. – Ðе е леÑно брад да даваш най Ñкъпото Ñи нещо оÑтава още една вечер ще е Ñ Ð½Ð°Ñ Ð¿Ð¾Ñле, поÑле, чакай нÑкой да ти отвори вратата , а когато дойде или ще е разтроена или ще бърза да Ñе прибере при ÑемейÑтвото Ñи ние за Ð½ÐµÑ Ð½Ñма да Ñме ÑемейÑтво а чужди.
– Защо така говориш та Ñ‚Ñ Ð²Ð¸Ð½Ð°Ð³Ð¸ ще Ñи оÑтане Ñ‚Ð²Ð¾Ñ Ð´ÑŠÑ‰ÐµÑ€Ñ, пък и не Ñе жени нÑкаде далече а във вашето Ñело. Ðо това не Ñтигаше да го уÑпокой изглежда имаше нужда да Ñи поплаче затова го оÑтавих Ñами ÑÑŠÑ Ð¿ÐµÑента на Родопите.
Ðа другата Ñутрин Ñе разбудих от врÑвата на двора беше доÑта рано но хората Ñе бÑха вече Ñъбрали, и Ñе Ñлушаше Ñамо глаÑÑŠÑ‚ на готвача който раÑпореждаше дайте това, дайте онова. Като ме Ð²Ð¸Ð´Ñ Ñе провикна така че да го чуÑÑ‚ вÑички
- Хайде бе ÑофиÑнец много Ñпиш, вие там в Ð¡Ð¾Ñ„Ð¸Ñ Ñи проÑпахте младините, знам ви аз ваÑ, Ñлужил Ñъм в Ð¡Ð¾Ñ„Ð¸Ñ Ð¸ гледам ÑофиÑнки Ñа толкова Ñлаби че да ги дуйниш ще паднат.
– Е-ее, там нÑма толкова вкуÑни гожби като твойте, де да видим ти какво ще ни приготвиш. Му отвърнах аз, но Ñи знаех че този нÑма да ме оÑтави така леÑно на мира.
– Е-ее ще Ð½Ð°Ð¿Ñ€Ð°Ð²Ñ Ð°Ð¼Ð° Ñ‚Ñ€Ñбва и ти да помогнеш, не е леÑно ще храним цÑло Ñело. Продължи да Ñе заÑжда готвача, приближих Ñе към него и го попитах ÑÑŠÑ ÐºÐ°ÐºÐ²Ð¾ мога да му помогна, а той ме изпрати при три здрави момчета и им Ñе провикна.
– Дайте и на него да побърка така ще е по Ñладка ,, хълвата†и хайде бъркайте, бъркайте, гледайте да не загори че..... Приближих Ñе до момчетата който Ñе бÑха навъртÑли покрай един доÑта голÑм казан, в който имаше брашно от царевица и го пържеха в маÑло, като Ñ Ð±ÑŠÑ€ÐºÐ°Ñ…Ð° поÑтоÑно ÑÑŠÑ ÐµÐ´Ð½Ð° голÑма лъжица за да не загори от Ñилната жарава под него. Подадоха ми и на мен тази голÑма лъжица коÑто беше предназначена за това нещо, взех и аз да бъркам ту на лÑво ту на дÑÑно а от казана идваше невероÑтна миризма.Готвача Ñе приближи до мен и взе да ми обеÑнÑва че това ÑÑтие Ñе е готвело по една и Ñъща рецепта от ÑÑ‚Ð¾Ð»ÐµÑ‚Ð¸Ñ Ð½Ð°Ñам.
– КаÑто е Ñладка ,,хълвата†така да е Ñладка любовта на младоженците а както гори жаравата под Ð½ÐµÑ Ñ‚Ð°ÐºÐ° да горÑÑ‚ Ñ‚Ñхните ÑтраÑти. Ðареждаше готвача а оÑтаналите Ñе ÑмеÑха на уÑтроумиÑта му, който нареждаше като Ñтара жена. През това време беше дошъл човек който имаше два фотоапарата на шиÑта и един държеше в ръцете, чакаше да дойдат младоженците за да ги Ñнима. Тъпаните и те дойдоха предвождани от това назначен човек ойто в ръцете Ñи държеше червено знаме, преминаха покрай Ð½Ð°Ñ Ð¸ Ñе ÑпрÑха при Ибрахим ага, който Ñтоеше пак на тераÑата и наблюдаваше вÑичко дали върви във вред, като ги Ð²Ð¸Ð´Ñ Ñтана и здравиÑа вÑички един по един и ги покани да Ñеднат при него.
– Хайде иÑкарайте Ñега един ,,небет†нека да да чуе мало и голÑмо че Ñи имаме Ñвадба. ПонеÑе Ñе Ð¼ÐµÐ»Ð¾Ð´Ð¸Ñ ÐºÐ¾Ñто бе приÑъщна Ñамо за това мÑÑто, Ибрахим ага раздаваше банкноти на музикантите който ги пребираха ÑÑŠÑ Ð·Ð°Ð´Ð¾Ð²Ð¾Ð»Ñтво. РфотоджиÑта Ñнимаше вÑичко за да го запамети на тези хартики който щÑха да говорÑÑ‚ за тези моменти и Ñлед дълги години.
МладÑержанта ми Ñе поÑви от нÑкаде, Ñлед него караше булката и вÑички блиÑки да Ñе Ñнимат, като ме Ð²Ð¸Ð´Ñ Ñе провикна и аз да отида да Ñе Ñнимам ÑÑŠÑ Ð½ÐµÐ³Ð¾ и булката.
Ðо когато Ñе приближих видÑÑ… че булката е момичето от коридора което ми докоÑна Ñърцето, което го Ñ‚ÑŠÑ€Ñих навÑÑкаде да го зърна за да му кажа че........Ðо вече беше къÑно дори и за една дума, ако щеше да е Ñ‚Ñ Ð½Ð°Ð¹ прекраÑната, щеше да оÑтане като Ð³Ð»Ð°Ñ Ð² поÑтинÑ. Приближих Ñе към Ñ‚ÑÑ… , булката ме хвана под ръка и Ñе уÑмихна на фотоапарата ÑÑŠÑ ÑƒÑмивка коÑто цеше да ме пленÑва цÑл живот ÑÑŠÑ ÑвоÑта чиÑтота и пъÑтрота. Сърцето ми Ñу развълнува както преди, а умът ми заповÑдаше върви Ñи в Ð¡Ð¾Ñ„Ð¸Ñ ÐºÐ°ÐºÐ²Ð¾ правиш тук , тук не ти е мÑÑтото, но вече не Ñлушах нищо, проÑто иÑках да отмине този мик в който щÑÑ… да Ð¶Ð¸Ð²ÐµÑ Ñ†Ñл живот.
-
Ти за мен
Ðко можеш,
да Ñи това което Ñи.
да вÑрваш в Ñебе Ñи,
дори и когато Ñи Ñам.
Ðко можеш,
да помагаш на иÑтината,
дори и да не е твоÑта,
дори и да е Ñрещу тебе.
Тогава ще Ñи мой, приÑтел,
път на пътÑÑ‚ ми, перо в ръката ми,
бих Ñе опълчил тогава на щÑл ÑвÑÑ‚,
аз имам приÑтел на приÑтелите ми.
Ибрахим БÑлев
-
След теб
Очите ми не мигват,
Ñ‚ÑŠÑ€ÑÑÑ‚ те проÑълзени.
Спомените ме разплакват,
отиде Ñи завинаги от мен.
Ðа Ñърцето Ñи прошепвам,
любовта не е за тебе.
Ðо ако вÑе пак обикнеш,
и аз ÑÑŠÑ Ñ‚ÐµÐ± ще Ñи замина.
Защо Ñи ми ти душа моÑ,
като оÑтана без душата Ñи.
И вие уÑтни мой не шепнете,
нÑма кой да ви чуе пуÑто е.
Какво бих дал аз на теб,
като нищо не ми оÑтана.
Ðоща Ñе ÑпуÑка пред очите,
нека да е Ð¼Ð¾Ñ Ð¸ поÑледна.
Ибрахим БÑлев
-
Ðз за теб.
Като Ñтруна бÑÑ… аз за теб,
Ñ‚Ñ€Ñбваше да ме докоÑнеш.
За да пеÑ, а ти да плачеш,
за да плача, а ти да пееш.
Като цвете бÑÑ… аз за теб,
Ñ‚Ñ€Ñбваше да ме видиш.
за да докоÑна душата ти.
като никой друг до Ñега.
ÐŸÐµÑ Ð¶Ð¸Ð²Ð¾Ñ‚Ð° Ñи проÑълзен,
нÑма те пуÑто, празно е
Проклинам аз Ñъдбата Ñи
хей любов, боли ме боли.
Хайде кажи Ñега, ако можиш,
кажи ми нещо без да плачиш.
Ще забравиш вÑичко дори и мен,
ще продължиш да живееш,без мен.
И аз ÑÑŠÑ Ñвито Ñърце, ще лъжа,
ще Ð·Ð°Ð±Ñ€Ð°Ð²Ñ Ð²Ñичко, дори и теб,
ще продържа да живеÑ,и без теб,
ще ÐºÑ€Ð¸Ñ Ñ€Ð°Ð½Ð°Ñ‚Ð° Ñи, дори и от теб.
Ибрахим БÑлев
-
СЪДБÐ
Ще почуÑтваш оÑтра болка,
точно във Ñърцето.
Кожата ще ти е Ñ‚ÑÑна,
а очите преÑъхнали.
Ще Ñи Ñамотен във тълпата.
За миналото ще миÑлиш,
ама Ñамо хубавите Ñпомени.
Ще иÑкаш да избÑгаш,
толкова далече че да Ñ Ð²Ð¸Ð¶Ð´Ð°Ñˆ.
Ще иÑкаш пред очите ти да умре,
Ñлед това ще иÑкаш във ръцете и да умреш.
И да можиш да Ñ Ð·Ð°Ð±Ñ€Ð°Ð²Ð¸Ñˆ нÑма да иÑкаш.
Дори и нÑкои да прелича на неÑ,
на неино мÑÑто нÑма да Ñ Ð¿Ð¾Ñтавиш.
Ðито денÑÑ‚ ще ти е ден, нито ноща нощ.
Мечтите ти в Ñън ще Ñе превърнат,
и във Ñ‚ÑÑ… ще иÑкаш да живееш.
Ðко нÑкой ти казва че ще Ñ Ð·Ð°Ð±Ñ€Ð°Ð²Ð¸Ñˆ,
нÑма да вÑрваш, да говориш поне за това.
Ðадеждата приÑтел ще ти Ñтане, дано да Ñ Ð²Ð¸Ð´Ñ,
ÑÑŠÑ Ð½ÐµÐ³Ð¾ ще лÑгаш и Ñтаваш, ще му говориш дори.
И на ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð¸ÐºÐ¾Ð³Ð° нÑма да обичаш, ще му Ñе кълнеш.
По такъв начин ще живееш, ако на това Ñе каже живот.
Ибрахим БÑлев
-
Ð ÐЯТ ÐÐРЕЧЕРЗÐТВОÐ
Както винаги бÑÑ… пак Ñ Ð½ÐµÑ, а Ñ‚Ñ Ð·Ð°ÑмÑна толкова пъÑтра толкова нежна, докоÑниш ли Ñ ÑÑкаш ще полети тъй игриво и виÑоко че ще те оÑтави Ñами ÑÑŠÑ Ñпомените Ñи, да Ñе ÑдоÑваш на това че Ñи Ñ Ð´Ð¾ÐºÐ¾Ñнал, затова Ñи Ñ Ñамо гледам и Ñе наÑлъждавам на това Ñътворение от вÑевишниÑÑ‚ което уÑÐ¿Ñ Ð´Ð° ми обземе вÑички миÑли в него. Във хола на Ñтената имах закачена голÑма Ñнимка, от коÑто та
ка и не можех да Ñи отръгна погледа, беше един миг от живота ми за който бих дал вÑичко да Ñе повтори. Ð’ÑÑка вечер влизах в този миг, омагйоÑан от фейте на любовта, времето там беше ÑпрÑло, и това вÑÑка вечер, дори и утрото ми започваше Ñ Ð½ÐµÐ³Ð¾, Ñлед това Ñи го ноÑих и ÑÑŠÑ Ð¼ÐµÐ½Ðµ. Ðо не Ñмеех да кажа и дума на никого за него, беше ме Ñтрах че ще Ñе развали магиÑта на този миг или времето ще заличи вÑичко от Ñнимката коÑто излъчваше пъÑтрота и нежноÑÑ‚.
БÑÑ… директор на предприÑтието и не Ñ‚Ñ€Ñбваше да закъÑнÑвам за работа, не иÑках да Ð±Ð¸Ñ Ð½Ð° очи, и без това вÑички погледи бÑха върху мене, който ме чакаха още от Ñамата вратата. Ðа Ñъбранието взехме решение да отида да Ñключа нов договор ÑÑŠÑ Ð´Ñ€ÑƒÐ³Ð¾ предприÑтие което щеше да е подиÑпълнител на продукциÑта ни коÑто произвеждах ме, това означаваше ще ще пътувам доÑта път.
Когато Ñъбранието Ñвърши, вÑички взеха да ми Ñе извинÑват и да ми ÑъчуÑтват че щÑли да ме изпратÑÑ‚ на талкова лошо мÑÑто което преличало на “затворâ€.Ðе можах да Ñе ÑÑ‚ÑŠÑ€Ð¿Ñ Ð¸ попитах .
- Защо така миÑлите, какво лошо има по тези меÑта. Да не би там да Ñдат живи хора. Ð’Ñички избухнаха в ÑмÑÑ….
- Ðе не разбира Ñе, но тези хора там Ñа нÑкакÑи откъÑнати от Ñвета, затворени от Ñебе Ñи, не обичат чужди, когато отидиш ще видиш за какво ти говорим, и когато Ñе върнеш ще имаш доÑта Ñпомени да ни обеÑнÑваш за този “ затвор†кадето е невъзможно да Ñе живее....
- Когато Ñе завърна непремено ше ÑÐ¿Ð¾Ð´ÐµÐ»Ñ Ñпомените Ñи ÑÑŠÑ Ð²Ð°Ñ.
Събрах Ñи багажа и потеглих ÑÑŠÑ Ð°Ð²Ñ‚Ð¾Ð±ÑƒÑ ÐºÐ¾Ð¹Ñ‚Ð¾ криволичеше между възвишениÑта на тази меÑтична планина Родопи, коÑто в зеленината Ñи беше забулела тайните на живота, който опираха чак в древноÑта на траките та до днеÑ. Когато приÑтигнах на мÑÑтото ме чакаше мой колега който беше подготвил вÑичко, Ñ‚Ñ€Ñбваше Ñамо да Ñе подпиша, така ми оÑтана доÑта Ñвободно време реших да Ñе Ð¿Ð¾Ñ€Ð°Ð·Ñ…Ð¾Ð´Ñ Ð¸Ð· градът да Ð½Ð°Ð¼ÐµÑ€Ñ Ð½ÐµÑ‰Ð¾ за Ñпомен едва ли друк път щÑÑ… да идвам тук. Беше петък и на Помаците който преобладаваха в този град беше почивниÑÑ‚ ден, имено затова Ð´Ð½ÐµÑ Ð¸Ð¼Ð°ÑˆÐµ пазар и беше голÑма Ð±ÑŠÑ€ÐºÐ¾Ñ‚Ð¸Ñ Ñлушаха Ñе глаÑове от вÑÑкаде по който Ñе Ñъдеше че животът тук кипи. Пред мен заÑтана доÑта едър мъж който в ръцете Ñи ноÑише нÑколко чанти и не ми отÑтъпваше да премина, като поÑтоÑно ме зÑпаше ÑÑкаш бÑÑ… нÑкакъв веÑтник, от който икаше да прочете нÑкаква новина.
- Гошо, Георги, ти ли Ñи, Гошо това Ñи ти, вала това Ñи ти. ЗаÑÐ¼Ñ Ñе от вÑе Ñърце. - Хей братко да те Ð²Ð¸Ð´Ñ Ñ‚ÑƒÐº а и то баш днеÑ. ГлаÑÑŠÑ‚ му Ñе разнаÑÑше из пазара ÑÑкаш Ñи беше в неговиÑÑ‚ двор.
- Да аз Ñе казвам Георги, Гошо, да, а вие извинÑвайте не ви познах, вие кой Ñте, как Ñе казваш, извинÑвай. Ð’ мен наÑтъпи голÑма обърканоÑÑ‚, откаде ме познава този човек, колко Ñъм глупав.
- Редник Георгиев, миирно, равнение наааа дÑÑно, хей момченце как така ма Ñи забравил абе хей, не могга да повÑрвам, аз ви Ð¿Ð¾Ð¼Ð½Ñ Ð²Ñичките до един.
Да това беше младÑрежанта ни БÑлев, от който бÑÑ… оÑтанал толкова доволен, как можах да не го познаÑ.
- МладÑержант БÑлев, дÑвол да го вземе ÑъщиÑÑ‚ Ñи Ñи, нÑма грам промÑна в теб, ела ела. Той оÑтави чантите на земÑта и така здраво ме прегърна че ми ÑÐ¿Ñ€Ñ Ð²ÑŠÐ·Ð´ÑƒÑ…Ð°.
- Знаеш ли точно на време преÑтигаш, утре и в другиÑÑ‚ ден ще Ð¿Ñ€Ð°Ð²Ñ Ñвадба на Ð´ÑŠÑ‰ÐµÑ€Ñ Ð¼Ð¸, много държа да приÑÑŠÑтваш, нÑма да те пуÑна тъй леÑно, хайде тръгваме хайде. ÐÑмах друг избор Ñпомените ми напомнÑха че на този човек не е невъзможно да му Ñе откаже, той не познаваше думите като нÑма, не може, не иÑкам, и Ñ‚.п.
- Да но иÑкам да взема нещо на младоженците, така не Ñтава Ñ Ð¿Ñ€Ð°Ð·Ð½Ð¸ ръце нали.
- Ðбе нÑма нужда имат Ñи вÑичко, важното е ти да приÑÑŠÑтваш, ще ги зарадваш много това им Ñтига.
- Ðе, карай ме Ñега в нÑкакъв магазин, иначе нÑма да дойда, Ñрамота е така Ñ Ð¿Ñ€Ð°Ð·Ð½Ð¸ ръце.
Влезнахме в един златарÑки магазин и взех една гривна за младоженката, а той вÑе ми повтарÑше че нÑма нужда от това.
- Сега Ñме вече готови за Ñвадба. Казах го Ñ ÑƒÑмивка защото бÑÑ… задоволен от покупката коÑто бÑÑ… направил, пък и от това че ще Ñ…Ð¾Ð´Ñ Ð½Ð° Ñвадба, пък и Ñи видÑÑ… приÑтелÑÑ‚ от казармата делÑхме хлÑба повече от две години.
ПриÑтелÑÑ‚ ми Ñе ÑÐ¿Ñ€Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ´ едно муле, взе да го милва по главата и да му говори нещо което не Ñе дочуваше.
- Хайде ще му Ñе качиш ли или те е Ñтрах.
- До Ñега не Ñъм Ñе качвал на животно, пък и нÑмам желание.
- Хайде хайде признай Ñи че те е Ñтрах, ти там в Ð¡Ð¾Ñ„Ð¸Ñ ÐºÐ¾Ð³Ð° Ñи видÑл муле.
- Защо муле а не кон, не е ли по добре кон.
- Мулетата Ñа като Помаците товар ноÑÑÑ‚ колкото им Ñложиш, пък и не Ñдат много, и когато те ÑдоÑа жената можиш да Ñи иÑкараш Ñдът от него и нищо нÑма да ти каже. Това доÑта ме раÑÐ¼Ñ ÐµÐ´Ð½Ð¾ животно толкова много функции да иÑпълнÑва.
- Ðашето Ñело е хей тука зад този хълм за по малко от Ñ‡Ð°Ñ Ð¸ ще Ñме у дома. Подхвана Ñинджира на мулето и тръгнахме на път, а аз гледах да Ñъм по наÑтрани от това интереÑно животно.
По пътÑÑ‚ Ñе ÑпуÑнахме в Ñпомените Ñи за казармата кой беше крив кой беше прав вÑе още не можехме да решим. ПътÑÑ‚ взе да Ñтава доÑта Ñтръмен, и младÑержанта заповÑда да Ñхна на мулето, беше ме Ñтрах но нÑмаше на каде Ñ Ð½ÐµÐ³Ð¾Ð²Ð° помощ Ñе качих и Ñе зграпчих ÑÑŠÑ Ð²Ñе Ñила за Ñамара, а той беше толкова твърд и неудобен пък и похотката на това животно, абе жива мизериÑ.
Когато Ñтигнахме на хълмът вече Ñе виждаше Ñ‚Ñхното Ñело, младÑержанта взе да обеÑнÑва че от това мÑÑто в Ñвета по хубаво нÑма, че тук иÑка да живее до ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° живота Ñи, а когато Ñтигнахме покрай Ñело имаше доÑта Ñтаро гробе и показваше мÑÑтото каде иÑка да бъде погребан. Вече Ñтигнахме до Ñелото и реших да Ñлезна от мулето но и това Ñе оказа че не е толкова леÑно, но Ñ Ð½ÐµÐ³Ð¾Ð²Ð° помощ Ñлезнах, но краката толкова ме болÑха че не можех да ÑÑ‚Ð¾Ñ Ð½Ð° Ñ‚ÑÑ….
- Ще ти мине защото ти е за пръв път, пък и Ñамара е удобен като ÑофийÑките трамвай. И взе да Ñе Ñмее Ñ Ð³Ð»Ð°Ñ. - Само нÑкой да те беше видил, ще каже че от градът до тук Ñи тичал. И продължаваше да Ñе Ñмее колкото го Ð³Ð»Ð°Ñ Ð´ÑŠÑ€Ð¶Ð¸.
Къщата му беше доÑта маÑивна на три етажа, пред къщата имаше Ñтолетен орех, а под него Ñе беше згушила едно етажна къштичка коÑто ÑÑкаш беше взета от приказките, пред къштичката имаше широка тераÑа на коÑто беше Ñеднал белобрад Ñтарец и пушише лула тютюн. Като ни Ð²Ð¸Ð´Ñ Ñтана и ÑÑŠÑ Ð±Ð°Ð²Ð½Ð¸ крачки Ñе приблежи към наÑ, главата му Ñтоеше доÑта виÑоко а веждите леко Ñъбрани а погледът му беше като на ÑÑтреп. И ÑÑŠÑ Ñ‚Ð²ÑŠÑ€Ð´ но уравновеÑен тон.
- ПриÑтинахте ли, добре дошъл чедо, това кой е. Погледът му беше закован върху мене ÑÑкаш му бÑÑ… плÑчка.
- Това е приÑтел от казармата, видÑхме Ñе в града, и го поканих на Ñвадбата, живее в СофиÑ. Ðа младÑержанта глаÑÑŠÑ‚ беше толкова изменен че не можех да повÑрвам че той говори а изобображението му беше като на чернобÑл тилевизор.
- Хубаво Ñи направил, да Ñе наÑтани при мен, при теб има доÑта деца и жинории, докара ли това за което те бÑÑ… пратил. МладÑержанта иÑкара едн кеÑÐ¸Ñ Ð¸ Ñ Ð´Ð°Ð´Ðµ на баща му, той Ñ Ñ€Ð°Ð·Ð²ÑŠÑ€Ð·Ð° Ð²Ð¸Ð´Ñ ÐºÐ°ÐºÐ²Ð¾ има в Ð½ÐµÑ Ð¸ кимна задоволително Ñ Ð³Ð»Ð°Ð²Ð°. След това Ñложи лулата в уÑтата и Ñи отиде на мÑÑтото от кадето беше дошъл.
- Какво имаше в кеÑиÑта. Попитах любопитно.
- ,,Ядигер,, на Ñвадбата ще видиш какво е, хайде идвай да хапним нещо че огладнÑÑ… като вълк.
Къщата на младÑержанта беше препълнена от роднини и кумшии който Ñи правеха план за Ñвадбата кой какво ще прави, кой ще готви кой ще Ñервира кой ще поÑреща изпраща и Ñ‚.н. Когато влезнахме набора ме предÑтавÑше на вÑички, и Ñилно подчертаваше че Ñме като братÑ. След като ни нагоÑтиха тръгнахме да ходим на нÑкакво мÑÑто, аз излезнах в коридора който Ñе пукаше Ñе по шевовете както Ñе казваше, не можеше да Ñе размине човек, а набора продължаваше да даваше поÑтоÑните негови наÑтавлениÑ, СтоÑÑ… в коридора и го чаках да дойде, нÑкой ме докоÑна леко по рамото, целиÑÑ‚ Ñе разтреперих , ÑÑкаш нÑкой ме погали по Ñърцето. Когато Ñе обърнах да Ð²Ð¸Ð´Ñ ÐºÐ¾Ð¹ е, видÑÑ… едно Ñътворение на вÑевишниÑÑ‚, което за да го Ñътвори беше работил ÑÑŠÑ Ð¼ÐµÑеци. Това лице Ñ Ñ‚ÐµÐ·Ð¸ руÑи къдрици, тези пъÑтри очи, а тези уÑтни който ми Ñе леко уÑмихнаха ÑÑкаш иÑкаха да ми кажат ,,здравей “ или ,,добре дошъл†но каквото и да беше не беше важно, важното беше че видÑÑ… любовта Ñи, за коÑто вече бÑÑ… готов на вÑичко, заÑлужаваше Ñи да Ñе Ð¿Ñ€ÐµÐ±Ð¾Ñ€Ñ ÑÑŠÑ Ñ†ÐµÐ»Ð¸ÑÑ‚ ÑвÑÑ‚. РевноÑта веднага нахлу като ÑеверниÑÑ‚ вÑÑ‚ÑŠÑ€ и взе да Ñе разпорежда кого и как да убивам.
-Ще може ли да мина. ГлаÑÑŠÑ‚ и беше толкова мек толкова лек, вÑе още звъни в ушите ми. ИÑкаше ми Ñе да и кажа не не минавай , не заминавай оÑтани , но от каде тази ÑмелоÑÑ‚ в мен. Като премина покрай мен Ñе размириÑа на лавандула , миризмата на боговете, Ñътворили този цвÑÑ‚ и миризма Ñамо за Ñебе Ñи, да, да, това беше богинÑ.
МладÑержанта ми Ñе поÑви от нÑкаде и ми махна Ñ Ñ€ÑŠÐºÐ°.
– Хайде да тръгваме че Ñтана къÑно чакат ни Ñигорно Ñа почнали и без наÑ. ИÑкаше ми Ñе да му кажа че не иÑкам да Ñ…Ð¾Ð´Ñ Ð½Ð¸ÐºÐ°Ð´Ðµ да изчакаме още малко, за да Ñ Ð²Ð¸Ð´Ñ Ð¾Ñ‰Ðµ един път, но той вече беше подел и Ñ‚Ñ€Ñбваше да го поÑледвам.Когато го наÑтигнах му Ñе ропнах доÑта Ñърдито.
– Ти вÑе така ли Ñе разпореждаш както в казармата.
- Защо бе какво е Ñтанало, не гледаш ли вÑички питат мен, а тази вечер Ñе Ñъбираме.
– Каде Ñа Ñъбирате и защо така бързаш вÑе и едно нÑкой те гони, или бÑгаш, бÑгаш бÑгаш.
– Ще видиш каде, ще ти хареÑа, ще Ñе повеÑелим Ñега, че на Ñвадбата нÑма да можим.
Вленах ме в Ñтара къща коÑто беше цÑлата от дърво и Ñигорно не Ñи знаеше годините, на хвода и имаше доÑта обувки а от вътре идаха доÑта глаÑове който преличаха на врÑва. Когато влезнахме вÑички Ñтанаха и в почти един Ð³Ð»Ð°Ñ â€“ Каде оÑтанахте бе. ЗдравиÑах Ñе ÑÑŠÑ Ð²Ñички като приÑтелÑÑ‚ ми продължавашеда ме предÑтавÑше като негов брат. Къщата беше доÑта обширна от вÑички Ñтрани имаше прозорци , беше заÑтлана Ñ Ð´ÐµÐ±ÐµÐ»Ð¸ цветни черги. Покрай Ñтените и имаше нещо подобно на канапета кадето бÑха наÑÑдали мъжете от Ñелото, вÑеки и един ме канише да Ñедна при него, но младÑержанта пак Ñе разпореди и Ñеднахме на централното мÑÑто кадето имаше една печка от ковано желÑзо , върху Ð½ÐµÑ Ð¸Ð¼Ð°ÑˆÐµ медни чайници от който излизаше доÑта пара. Когато вече Ñе наÑтаних видÑÑ… че в центара на ÑтаÑта имаше шадраван от който течеше вода, а точно Ñрещу мен имаше нÑколко човека който имаха маленки дрънки на който им казваха ,,тамбури†на които им ÑверÑваха звукът, имаше и едно доÑта пълно момче което държеше таранбука.
- Хайде наливайте вече че ми Ñе пие какво още чакате, Ñе провикна пак този до мен младÑержант. Едно младо момче Ñтана и взе един от чайниците и взе да разлива течноÑта от коÑто излизаше пара, пред вÑеки имаше ÑпециÑлни чаши без дръшки и вÑеки и един Ñ Ð´ÑŠÑ€Ð¶ÐµÑˆÐµ в ръката Ñи когато момчето преÑтигнеше Ñ Ñ‡Ð°Ð¹Ð½Ð¸ÐºÐ°. Така направих и аз, когато ми Ñипа в чашата течноÑта ухаеше на гроздова ракиÑ.
– Каво е това. Попитах младÑержанта а той Ñе заÑÐ¼Ñ Ð¸ ми каза че - Това е ,,греена Ñ€Ð°ÐºÐ¸Ñ â€œ пробвай ще ти хареÑа , но пии бавно че боли глава поÑле от неÑ, прави Ñе от Ñ€Ð°ÐºÐ¸Ñ Ð¸ захар, Ñлага Ñе на огана да заври и Ñе пие и Ñе пее . - Хайде бе какво Ñтана Ñ Ð¿ÐµÑните, Ñе провикна пак младÑержанта. Рте ÑÑкаш това бÑха чакали, понеÑе Ñе толкова мелодична пеÑен пÑта на три глаÑа ,,Жени ме майко женен да ходÑ....†Стига Ñи ходил бе Ñине Ñтига Ñи шетал... “ ,,Кадето и да Ñ…Ð¾Ð´Ñ Ð½ÐµÑ Ð²Ð¸Ð¶Ð´Ð°Ð¼ дори и ÑÑŠÐ½Ñ Ð¼Ð¸ “ така Ñе редÑха един по един и вдигаха наздравица а момчето Ñ Ñ‡Ð°Ð¹Ð½Ð¸ÐºÐ° ÑÑкаш беше раждан за тази работа тичаше от човек на човек и разливаше от тази вълшебна течноÑÑ‚ , коÑто на мен доÑта ми хареÑа и взех и аз да вдигам наздравица ÑÑŠÑ Ð²Ñеки, затова приÑтелÑÑ‚ ми ме подканваше да не бързам че ноща е дълга. По едно време вÑички млъкнаха и гледаха към мен, а аз Ñе оглеждах налÑво и на дÑÑно и не доумÑвах за какво Ñтава въпроÑ, младÑержанта пак Ñе провикна.
- Хайде твой ред е какво чакаш, изпей една пеÑен. След това вÑички го поÑледваха хайде, хайде де,недей Ñе Ñрамувай тук нÑма жени и Ñе ÑмеÑÑ‚ ÑÑŠÑ Ð³Ð»Ð°Ñ. До Ñега не бÑÑ… пÑл, как да Ð¿ÐµÑ Ñега изобщо не Ñи бÑÑ… чул глаÑÑŠÑ‚ на какво прелича, а Ñамо това ли не бÑÑ… Ñхал животно , не Ñе бÑÑ… влюбвал, не бÑÑ… пил ракиÑ, и аз Ñъм директор що за живот Ñъм живÑл, Ñлушах Ñамо хайде хайде и Ñе преÑраших и взех да Ð¿ÐµÑ ,,Шуми Марицаааа†.Ð’Ñички Ñе шокираха дали от глаÑÑŠÑ‚ ми, дали от пеÑента не знам, но избухна такъв ÑмÑÑ… който до тогава не бÑÑ… чувал, Ðз Ñъщо Ñе Ñмеех може би обÑтановката или това вълшебно питие беше пречината. От дÑÑна та ми Ñтрана подхвана приÑтелÑÑ‚ ми една много тъжна пеÑен и така продължи до краÑ.
ВториÑÑ‚ тур на обиколката беше отговора на ,,Какво е това любовта†редÑха Ñе вÑички запомнил Ñъм нÑколко от Ñ‚ÑÑ… ,,ПеÑен коÑто Ñ‚Ñ€Ñбва да Ñе изпее дори и да плачиш от Ð½ÐµÑ â€œ Като връх по който Ñе катериш за да докажиш че можиш “ . Когато дойде моÑÑ‚ ред вÑички Ñе бÑха подготвили пак да Ñе ÑмеÑÑ‚ ,,Любовта е като Ñвеща, за да Ñвети Ñ‚Ñ€Ñбва да гори “ наÑтъпи овации и ръкоплÑÑÐºÐ°Ð½Ð¸Ñ ÑÑкаш бÑÑ… на нÑкакво Ñъбрание.Хората един по един Ñи разотиваха като пожелаваха приÑтно изкарване на ноща, но вънка Ñлънцето вече беше започнало да поздравÑва ранобудните. МладÑержанта Ñтана и ми заповÑда да Ñтана но аз бÑÑ… закован за мÑÑтото Ñ Ð¸ не мърдах, имах желание но Ñилите ме бÑха напуÑнали, беше ги отнело това питие което беше топло и Ñладко .
Ðа Ñутринта вÑички бÑха забързани вÑеки даваше акъл кое как Ñ‚Ñ€Ñбва да бъде да Ñе Ñпазва най-вече традициÑта коÑто опира чак до хилÑдолетиÑ. МладÑержанта ми го нÑмаше и аз реших да Ñе пораÑтъпча малко из двора за да оÑÐµÑ‚Ñ Ð²ÐºÑƒÑÑŠÑ‚ на този ден ,,канъта†за който вÑички Ñе Ñтараеха толкова много ,пък и иÑках да Ñи Ð²Ð¸Ð´Ñ ,, богината†знаех много добре че е нÑкаде тук.
Ðо вмеÑто ,,богинÑта „ видÑÑ… този белобрад Ñтарец който беше Ñеднал на тераÑата ,,трезицки,, и пиеше кафе придружено Ñ Ð»ÑƒÐ»Ð° тютюн, а в ръцете Ñи имаше златиÑто жълта броеница ,,теÑпих†който прехвърлÑше между пръÑтите Ñи, и казваше на Ð³Ð»Ð°Ñ Ð¼Ð¾Ð»Ð¸Ñ‚Ð²Ð°.
Сърцето ми може да приеме вÑÑка форма:
за монаха то би Ñтанало манаÑтир,
за животните - паÑбище, за Ð¿Ñ€Ð°Ð²Ð¾Ð²ÐµÑ€Ð½Ð¸Ñ - Кааба,
то би могло да Ñтане Ñвитък от Ðйет или Корана.
МоÑта вÑра е любов любовта в Корана и в Ñебе Ñи.
Ðллаше, направи ме инÑтрумент на Ð¢Ð²Ð¾Ñ Ð¿Ð¾ÐºÐ¾Ð¹;
при омразата нека поÑÐµÑ Ð»ÑŽÐ±Ð¾Ð²;
при обидата - прошка;
при Ñъмнението - вÑра;
при отчаÑнието - надежда;
при мрака - Ñветлина;
при тъгата - радоÑÑ‚.
О, Ð’Ñемогъщи Ðллаше, благоÑлови ме
не да Ñ‚ÑŠÑ€ÑÑ ÑƒÑ‚ÐµÑˆÐµÐ½Ð¸Ðµ, а да утешавам;
не да бъда разбиран, а да разбирам;
не да бъда обичан, а да обичам;
защото давайки получаваме,
защото като прощаваме, биваме опроÑтени,
и защото умирайки Ñе раждаме за Вечен Живот.
Ðмин.
Преближих Ñе и реших да го Ð¿Ñ€ÐµÑ‚ÐµÐ³Ð»Ñ ÐºÐ¾Ð»ÐºÐ¾ тежи. поздравих го доÑта очтиво, потърÑих разрешение и Ñлед като ме покани, Ñеднах до него и пред мен Ñе разкри Ñтрахотна гледка коÑто колкото и да Ñ Ð³Ð»ÐµÐ´Ð°Ñˆ не може да избледнее.
– Какво виждаш, какво чуÑтваш, не Ñи проÑÑ‚ човек дошъл Ñи от далече и от виÑоко, има ли нÑкаква разлика от виÑокото и ниÑкото. Попита ме ÑтариÑÑ‚ ИÑмаил ага като Ñе беше взрÑл в далечината.
- Ð’Ñеки Ñам решава за Ñъдбата Ñи. Разликата е че можиш да пипнеш ÑÑŠÑ Ñ€ÑŠÐºÐ°Ñ‚Ð° и да погалиш Ñнагата на тревата, да Ñ Ð¿Ð¾Ð¼Ð¸Ñ€Ð¸ÑˆÐµÑˆ Ñлед като е покоÑена.Друго е вечер да Ñедиш на тераÑата да отпиваш от чашата кафе, да Ñлушаш как жабите пеÑÑ‚ Ñвоите летни пеÑни.Рна щуреца пеÑента ÑÑкаш тук е друга ÑÑкаш те кани за любов.Ð¡ÑŠÑ Ñ†Ñлото Ñи ÑемейÑтво да вечерÑш под аÑмата и ЛаÑко да Ñе излежава на двора уÑетил миризмата на топлата баница.Ркотарака нахалника Ñе мотае из краката ти и те гледа ÑÑкаш Ñи му длъжник ЗвездниÑÑ‚ небеÑклон оÑветÑва и заÑвидетелÑтва вÑичко Ñлучило Ñе ÑÑŠÑ Ð¿Ñ€Ð¸ÑÑŠÑтвието на цÑлото ти ÑемейÑтво като включвам във Ñ‚ÑÑ… и овцете,козите ,кравата,мулето,кучето и котката, душата ти Ñе отпуща и е благородна.Там при Ð½Ð°Ñ Ð³Ð¾Ñ€Ðµ има интернет, от него можеш да научиш вÑичко но да уÑетиш ÑелÑката краÑота и вдишаш миризмата на окоÑената трева, това Ñамо ÑелÑнина може да Ñ ÑƒÑети.Та ÑÑŠÑ ÐµÐ´Ð½Ð° дума прекраÑна е душата на ÑелÑнина.СелÑката душа е много по романтична, ÑелÑката душа обича и Ñтрада за вÑички Ñвои животинчета,които има във двора Ñи. ГрадÑкото дете Ñе ражда ÑÑŠÑ ÐºÐ¾Ð¼Ð¿ÑŽÑ‚ÑŠÑ€Ð° и ÑÑŠÑ Ð¸Ð½Ñ‚ÐµÑ€Ð½ÐµÑ‚.Модерен е но, като му кажеш кое е Ñре и кое агне,нÑма да познае.СелÑкото дете много добре познава природата.Ðа Ñело рано Ñе лÑга и рано Ñе Ñтава, оÑобено да те Ñъбуди петел е най приÑтното нещо. Сутрин да храниш животните вÑеки като дете иÑка дажбата Ñи и Ñе ритат и Ñе блъÑкат, бързат като малки децата.Кокошките пеÑÑ‚, петела гордо Ñе разкарва между Ñ‚ÑÑ… брой ги да не би да има по една на комшиÑта в двора.
- Да така е, ние живеем за природата и Ñ‚Ñ Ð½Ð¸ Ñе отплаща щедро за кето и благодарим от Ñърце.Рти от каде познаваш толкова добре ÑелÑкиÑÑ‚ живот, от приказките на родителите ти, или Ñи живÑл на Ñело.
- Ðе аз Ñъм раждан на Ñело, това е най-хубавата Ñтраница от животът ми.Ðа лицето му Ñе поÑви лека уÑмивка като чу че Ñъм раждан на Ñело.
– Каква ти е филоÑофиÑта, живÑл Ñи толкова време и то на такова мÑÑто, какво Ñи разбрал от живота. Много иÑках да науча неговата филоÑÐ¾Ñ„Ð¸Ñ Ð²ÑŠÑ€Ñ…Ñƒ това ,,Да бъда или да не бъдаâ€. През това време и на мен приÑтигна чаша турÑко кафе на което му Ñе ноÑеше миризмата навÑÑкаде.
- Знам едно че живота влезна през тази врата и през Ð½ÐµÑ Ñ‰Ðµ излезе , но Ñи заÑлужава да влезеш и да излезеш. ФилоÑофиÑта ми е ,, Когато Ñи Ñе родил ти Ñи плакал, а Ñвета Ñе е радвал. Изживей живота Ñи по такъв начин, че когато умреш Ñвета да плаче, а ти да Ñе радваш." .Промълви белобрадиÑÑ‚ ИÑмаил ага.
Това ме потреÑе и ме накара да Ñе замиÑÐ»Ñ Ð¾Ñ‚ каде идвам и каде отивам.
От нÑкаде Ñе поÑви младÑержанта , поздрави ни и той отÑедна да пие чаша кафе и през това време да даде отчет как върви приготовлението на Ñвадбата.
– Ð’Ñичко е готово и за Ð´Ð½ÐµÑ Ð¸ за утре, телето го заклахме и го предадох на готвачите, музиката Ñъщо е готова четири тъпани и четири Ñвирки, ще преÑтигнат Ð´Ð½ÐµÑ Ð½Ð° обÑд ,оÑтава Ñамо да поÑрещаме гоÑтите.
- Добре, знаех Ñи че ще Ñе Ñправиш, дано да не Ñа пропуÑнали нÑкого калеÑарите, че Ñлед това ще ме е Ñрам да ги гледам в очите .Промълви агата, а младÑержанта го уÑпокоÑваше че вÑичко е наред.
– Какво е това ,,Ñдигер†погрешно не ме разбирайте молÑ, проÑто от любопитÑво питам. Ðо за това че попитах веднага започнах да ÑъжелÑвам.
– Това е нещо което Ñе предава от поколение на поколение, Може да Ñе поработи върху него за да Ñе увеличи ÑтоиноÑта му както направих аз, но никога не Ñе продава или заменÑ, а Ñе предава на най знатниÑÑ‚ от поколението, който ÑÑŠÑ Ð³Ð¾Ñ€Ð´Ð¾ÑÑ‚ ще го ноÑи и ÑъхранÑва. След това извади от джоба Ñи кеÑиÑта коÑто беше получил от приÑтелÑÑ‚ ми и ми Ñ Ð¿Ð¾Ð´Ð°Ð´Ðµ да Ñ Ð²Ð¸Ð´Ñ. Когато Ñ Ñ€Ð°Ð·Ð²ÑŠÑ€Ð·Ð°Ñ… видÑÑ… едно изÑщно колие ÑÑŠÑ Ð·ÐµÐ»ÐµÐ½Ð¸ камани, изÑщната му изработка грабваше очите на човек.
– Защо не Ñи Ñ Ð´Ð°Ð» на Ñинът ти а Ñ Ð´Ð°Ð²Ð°Ñˆ на внуката, нÑмаше ли му доверие. ИÑмаил ага Ñе подÑÐ¼Ñ Ð¿Ð¾Ð´ муÑтак и каза гордо.
– Ðа него му дадох пеÑента на Родопите, от това по гордо и Ñкъпо нÑма, иди и му Ñ Ð¿Ð¾ÐºÐ°Ð¶Ð¸ че за този Ð³Ð»Ð°Ñ Ñъм Ñе затъжил, пък и иÑкам хей тъй да ми олекне на душата нека да Ñ Ñ‡ÑƒÐµÐ¼ на този знатен ден за наÑ. Толкова бÑÑ… озадачен че горÑÑ… от нетърпение да Ñ Ñ‡ÑƒÑ Ð¸ аз тази Ð¼ÐµÐ»Ð¾Ð´Ð¸Ñ ÐºÐ¾Ñто означаваше Родопите.
Ð¡ÑŠÑ Ð¼Ð»Ð°Ð´Ñержанта Ñе покатерихме на тавана на неговата къща, там имаше ÑпециÑлно помещение което го държеше заключено, когато влезнахме в него на тавана имаше деÑетки звънци ,,чанове „ бÑха в отлична форма излъÑкани от вÑÑкаде и подредени по големина.
– Това Ñа ,,тюмбилечки,, за малките животни, а тези Ñа за по големите. Ðо тези Ñа ,,тюмбилеци,, те Ñа вÑичко за мен, и Ñа ÑедемнадеÑет на брой, вÑъщноÑÑ‚ Ñа петнадеÑет защото три от Ñ‚ÑÑ… има вдÑнати един в друк, но Ñа броÑÑ‚ за три броÑ, този вÑеки не може да го ноÑи тежи шеÑÑ‚ килограма и го ноÑи Ñамо водача на Ñтадото доÑта отгледан пръч или овен. ЛÑти Ñа ÑÑŠÑ ÑпециÑлен калъп от пра пра дÑдо ми, във Ñ‚ÑÑ… има злато и Ñребро за да дават по добър звук. След това взе да ги докоÑва, но ÑÑкаш докоÑваше душата им, от Ñ‚ÑÑ… излизаше звук който не можех да опиша, ÑÑкаш те караха да политиш в небеÑата. ВидÑÑ… че моÑÑ‚ младÑержант плаче и доÑта Ñе озадачих, аз иÑках да Ð»ÐµÑ‚Ñ Ð° той плачеше проÑто не доумÑвах на това.
– Какво Ñтава, защо така Ñе разчуÑтва да знаех нÑмаше да дойда.
– Ðе е леÑно брат да даваш най Ñкъпото Ñи нещо, оÑтава още една вечер да е Ñ Ð½Ð°Ñ Ð¿Ð¾Ñле, поÑле, чакай нÑкой да ти отвори вратата , а когато дойде или ще е разтроена или ще бърза да Ñе прибере при ÑемейÑтвото Ñи, ние за Ð½ÐµÑ Ð²ÐµÑ‡Ðµ нÑма да Ñме ÑемейÑтво а чужди.
– Защо така говориш та Ñ‚Ñ Ð²Ð¸Ð½Ð°Ð³Ð¸ ще Ñи оÑтане Ñ‚Ð²Ð¾Ñ Ð´ÑŠÑ‰ÐµÑ€Ñ, пък и не Ñе жени нÑкаде далече а във вашето Ñело. Ðо това не Ñтигаше да го уÑпокой изглежда имаше нужда да Ñи поплаче затова го оÑтавих Ñами ÑÑŠÑ Ð¿ÐµÑента на Родопите.
Ðа другата Ñутрин Ñе разбудих от врÑвата на двора беше доÑта рано но хората Ñе бÑха вече Ñъбрали, и Ñе Ñлушаше Ñамо глаÑÑŠÑ‚ на готвача който раÑпореждаше дайте това, дайте онова. Като ме Ð²Ð¸Ð´Ñ Ñе провикна така че да го чуÑÑ‚ вÑички
- Хайде бе ÑофиÑнец много Ñпиш, вие там в Ð¡Ð¾Ñ„Ð¸Ñ Ñи проÑпахте младините, знам ви аз ваÑ, Ñлужил Ñъм в Ð¡Ð¾Ñ„Ð¸Ñ Ð¸ гледам ÑофиÑнки Ñа толкова Ñлаби че да ги дуйниш ще паднат.
– Е-ее, там нÑма толкова вкуÑни гожби като твойте, де да видим ти какво ще ни приготвиш. Му отвърнах аз, но Ñи знаех че този нÑма да ме оÑтави така леÑно на мира.
– Е-ее ще Ð½Ð°Ð¿Ñ€Ð°Ð²Ñ Ð°Ð¼Ð° Ñ‚Ñ€Ñбва и ти да помогнеш, не е леÑно ще храним цÑло Ñело. Продължи да Ñе заÑжда готвача, приближих Ñе към него и го попитах ÑÑŠÑ ÐºÐ°ÐºÐ²Ð¾ мога да му помогна, а той ме изпрати при три здрави момчета и им Ñе провикна.
– Дайте и на него да побърка така ще е по Ñладка ,, хълвата†и хайде бъркайте, бъркайте, гледайте да не загори че..... Приближих Ñе до момчетата който Ñе бÑха навъртÑли покрай един доÑта голÑм казан, в който имаше брашно от царевица и го пържеха в маÑло, като Ñ Ð±ÑŠÑ€ÐºÐ°Ñ…Ð° поÑтоÑно ÑÑŠÑ ÐµÐ´Ð½Ð° голÑма дървена лъжица за да не загори от Ñилната жарава под него. Подадоха ми и на мен тази голÑма лъжица коÑто беше предназначена за това нещо, взех и аз да бъркам ту на лÑво ту на дÑÑно а от казана идваше невероÑтна миризма.Готвача Ñе приближи до мен и взе да ми обеÑнÑва че това ÑÑтие Ñе е готвело по една и Ñъща рецепта от ÑÑ‚Ð¾Ð»ÐµÑ‚Ð¸Ñ Ð½Ð°Ñам.
– Както е Ñладка ,,хълвата†така да е Ñладка любовта на младоженците а както гори жаравата под Ð½ÐµÑ Ñ‚Ð°ÐºÐ° да горÑÑ‚ Ñ‚Ñхните ÑтраÑти. Ðареждаше готвача а оÑтаналите Ñе ÑмеÑха на уÑтроумиÑта му, който нареждаше като Ñтара жена. През това време беше дошъл човек който имаше два фотоапарата на шиÑта и един държеше в ръцете, чакаше да дойдат младоженците за да ги Ñнима. Тъпаните и те дойдоха предвождани за това назначен човек който в ръцете Ñи държеше червено знаме, преминаха покрай Ð½Ð°Ñ Ð¸ Ñе ÑпрÑха при ИÑмаил ага, който Ñтоеше пак на тераÑата и наблюдаваше вÑичко дали върви във вред, като ги Ð²Ð¸Ð´Ñ Ñтана и здравиÑа вÑички един по един и ги покани да Ñеднат при него.
– Хайде иÑкарайте Ñега един ,,небет†нека да да чуе мало и голÑмо че Ñи имаме Ñвадба. ПонеÑе Ñе Ð¼ÐµÐ»Ð¾Ð´Ð¸Ñ ÐºÐ¾Ñто бе приÑъщна Ñамо за това мÑÑто, ИÑмаил ага раздаваше банкноти на музикантите който ги пребираха ÑÑŠÑ Ð·Ð°Ð´Ð¾Ð²Ð¾Ð»Ñтво. РфотоджиÑта Ñнимаше вÑичко за да го запамети на тези хартики който щÑха да говорÑÑ‚ за тези моменти и Ñлед дълги години.
МладÑержанта ми Ñе поÑви от нÑкаде, Ñлед него караше булката и вÑички блиÑки да Ñе Ñнимат, като ме Ð²Ð¸Ð´Ñ Ñе провикна и аз да отида да Ñе Ñнимам ÑÑŠÑ Ð½ÐµÐ³Ð¾ и булката.
Ðо когато Ñе приближих видÑÑ… че булката е момичето от коридора което ми докоÑна Ñърцето, което го Ñ‚ÑŠÑ€Ñих навÑÑкаде да го зърна за да му кажа че........Ðо вече беше къÑно дори и за една дума, ако щеше да е Ñ‚Ñ Ð½Ð°Ð¹ прекраÑната, щеше да оÑтане като Ð³Ð»Ð°Ñ Ð² поÑтинÑ. Приближих Ñе към Ñ‚ÑÑ… , булката ме хвана под ръка и Ñе уÑмихна на фотоапарата ÑÑŠÑ ÑƒÑмивка коÑто цеше да ме пленÑва цÑл живот ÑÑŠÑ ÑвоÑта чиÑтота и пъÑтрота. Сърцето ми Ñу развълнува както преди, а умът ми заповÑдаше върви Ñи в Ð¡Ð¾Ñ„Ð¸Ñ ÐºÐ°ÐºÐ²Ð¾ правиш тук , тук не ти е мÑÑтото, но вече не Ñлушах нищо, проÑто иÑках да отмине този мик в който щÑÑ… да Ð¶Ð¸Ð²ÐµÑ Ñ†Ñл живот.
Свадбата протече в доÑта голÑм шум гледах как хората Ñе веÑелÑÑ‚ до наÑита, а аз очаквах да дойде момента да Ñи тръна от този за Ð²Ð°Ñ ,,затвор а за мене ,,рай,,.
След този Ñпомен разказан от мен никой от подчинените ми не ÑÐ¼Ñ Ð´Ð° каже нито дума, вÑеки и един напуÑна залата като ноÑиха в Ñебе Ñи Ñпомените, кой за затвор, кой за рай.
Разказ от Ибрахим БÑлев
-
БЕЗ ÐЕЯ
Кажете ми,
живот ли е това без неÑ.
Та Ñ‚Ñ Ðµ,
богинÑ, и на боговете.
Кажете ми,
какво Ñъм аз без неÑ.
Та Ñ‚Ñ Ðµ,
Ðнгелът, ÑмиÑълът в живота.
Кажете ми,
Утро ли е това без неÑ.
Та Ñ‚Ñ Ðµ,
лъчите, целувката в живота.
Кажете ми,
пеÑен ли е това без неÑ.
Та Ñ‚Ñ Ðµ,
акордът, но не и тъгата, не.
Каже ми,
защо плача, аз без неÑ.
Та Ñ‚Ñ Ðµ,
уÑмивката, Ñълзата ми дори.
Ибрахим БÑлев
-
ПрекраÑно...
(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fnimga.com%2Fm%2FBz88b.jpg&hash=5a87a30d01588f10a3bd2ed87e2a52288720c6c0) (http://nimga.com/v/Bz88b)
-
ДОКОСÐИ МЕ
ДокоÑни ме в мечтите ми поне,
нека да изгрееш там като лъчи.
Дори и да Ñе изгубиш в мрака,
Ñлед теб винаги оÑтават Ñледи.
ДокоÑни ме в Ñънищата ми поне,
на Ð²Ð¾Ð»Ñ Ð¸ Ñпокойно Ñкитай там.
Ще те целувам много пъти плахо,
да не изчезнеш в мрака пак Ñама.
ДокоÑни ме Ñ Ð¾Ð±Ð¸Ñ‡ веднъж поне,
нека да дойде пролет и при мен.
Ще бъда капки дъжд за цветÑта,
в Ñърцата ще бие Ð¿ÑƒÐ»Ñ Ð¸ за двама.
ДокоÑни ме Ñ Ñ‚Ñлото веднъж поне,
нека да почувÑтвам ÑÑ‚Ñ€ÑƒÑ Ð¾Ñ‚ ÑтраÑти.
Волно ще разпуÑна душата Ñи Ñ Ñ‚ÐµÐ±,
дъха ти ще превърна в Ñтих в нощта.
ДокоÑни ме Ñ Ð¿ÐµÑента Ñи веднъж поне
и невидим в ÑÑŠÐ½Ñ Ñ Ñ‚ÐµÐ± ще танцувам.
Ще Ñе чудиш защо ме Ñънуваш пак
неразбрала, че още ÑлÑпо ме обичаш.
Ибрахим БÑлев
-
ДÐÐ
Дар божеÑтвен за мен Ñи ти,
караш душата ми да лети,
Знам, че любовта ти е прокоба
за Ð½ÐµÑ Ñ‰Ðµ Ñе Ð±Ð¾Ñ€Ñ Ð°Ð· до гроба,
Отвори очи, погледни ме,
нека мъката в мен да умре.
Ðе вÑрвам аз в дÑвола и бога,
но на Ñ‚ÑÑ… аз за теб Ñе молÑ.
СтиÑкам Ñилно аз твоÑта ръка,
безмълвно Ñледвам те в мрака.
БлеÑÑ‚ÑÑ‚ очите ти Ñ Ð¿Ð»Ð°Ð¼ÑŠÐº нежен,
карат ме да Ð·Ð°Ð¿ÐµÑ Ð·Ð° теб пеÑен.
Ибрахим БÑлев
-
ЛЕДЕÐО СТУДЕÐИ
Любовта ранена, в пепел Ñе превърща
вÑтърът жеÑток, без жалоÑÑ‚ го разнаÑÑ.
ИзгаÑва и поÑледното пламъче надежда,
одалечавайки Ñе Ñърцето ти ден Ñлед ден.
Пайжина от Ñпомени обвива Ñърцето ми,
Ñлед теб душата ми в пуÑÑ‚Ð¸Ð½Ñ Ñе превръща.
Без теб уÑтните ми не ще да Ñе ÑмеÑÑ‚,
Ñълзи от очите ми не ще да Ñе проливат.
Дали Ñърцето ти за мене пак ще жали,
ÑÑŠÑ Ð·Ð»Ð°Ñ‚ÐµÐ½ пламък в погледа ти нежен.
Под Ð¾Ð³ÑŠÐ½Ñ Ð¿Ð»Ð°Ð¼Ñ‚Ñщ на звездното небе
Ñедиме ние двама Ñ Ñ‚ÐµÐ± ледено Ñтудени.
Ибрахи БÑлев
-
ÐРТОЗИ СВЯТ
Ðад тази ÑвÑÑ‚,
като птича прелетÑÑ….
Ðа живота Ñи ,
не обичта, а ÐºÑ€Ð°Ñ Ð²Ð¸Ð´ÑÑ….
Ðад тази ÑвÑÑ‚,
като пеÑен прозвучах,
Ðа живота,
не обичта, а мъката изпÑÑ….
Ðад тази ÑвÑÑ‚,
из между Ñтотици теб видÑÑ….
Ð’ живота Ñи,
Ñ Ñ‚ÐµÐ± творÑÑ… летÑÑ… горÑÑ….
Ибрахим БÑлев
-
ОБИКÐÐÐ¥ ÐЗ БОГИÐЯ ÐРБОГОВЕТЕ
Беше към Ñредата на лÑтото когато вÑеки ÑÑ‚Ñгаше багажа да отиде на почивка, кой на море кой на балкан, но жадуваха да имат различни приживÑÐ²Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð¸ Ñпомени за да имат какво да раÑправÑÑ‚ на колеги и блиÑки. Ðз Ñъщо по това време оÑтавах Ñвободен, даÑкалото вече беше Ñвършило и реших да замина на провинциÑта. Там имахме добре подържана къща оÑтанала още от пра дÑдо ми, беше и нашата гордоÑÑ‚, там Ñе бÑха Ñлучали голÑми ÑÑŠÐ±Ð¸Ñ‚Ð¸Ñ Ð·Ð° нашето ÑемейÑтво, имено затова нÑкак Ñи ме превличаше като магнит.
Къщата беше от два етажа поÑтроена от дÑлан гранит, имено затова зимата беше Ñравнително топло а лÑтото хладно. Къщата беше Ñтроена през оÑманÑко затова беше обградена Ñ Ð²Ð¸Ñоки Ñтени, за да пазÑÑ‚ от не канени гоÑти. Портата беше от нагорÑл дъбов маÑив, на Ð½ÐµÑ Ð¸Ð¼Ð°ÑˆÐµ два топуза горниÑÑ‚ беше по голÑм беше предназначен за мъже, когато го удариш по вратата издаваше твърт звук, това означаваше че у Ð½Ð°Ñ Ð¸Ð´Ð²Ð° мъж, тогава баща ми отварÑше портата, долниÑÑ‚ беше предназначен за жени, когато го удариш по вратата идваше тънък звък по това Ñъдехме че удома идва жена, тогава майка ми отварÑше вратата. ДолниÑÑ‚ етаж беше предназначена за ежедневие и за гоÑти, горниÑÑ‚ беше за Ñпане имаше и една работна ÑÑ‚Ð°Ñ Ð·Ð° баща ми, Ñ‚Ñ Ñе намираше от към пътÑÑ‚ който беше заÑтлан Ñ ÐºÐ°Ð»Ð´Ð°Ñ€ÑŠÐ¼ , а от прозореца имаше не повторима гледка към планината. БÑÑ… Ñе уÑамотил в тази ÑÑ‚Ð°Ñ Ð¸ наблюдавах върховете на планината който ме подканваха любезно да ги поÑетÑ.
Изведнъж Ñлънцето Ñе загуби зад тъмните облаци от който Ñе заÑипа като от ведра, вÑеки тичаше забързан да Ñе прибере в къщи че нÑмаше намерение да притихне този дъж който беше придрожен Ñ Ð³Ñ€Ð°Ð¼Ð¾Ñ‚ÐµÐ²Ð¸Ñ†Ð¸. Ðз ÑедÑÑ… до прозореца и му Ñе любувах като жилÑдите животни навън който от дълго време го чакаха да дойде, а да не говорим и за тревата , и гората, който без дъж Ñе бÑха нÑкак Ñи ÑÑŠÑтарили увÑхнали ÑÑкаш иÑкаха преждевремено да Ñи отидат от този бÑл ÑвÑÑ‚.
По улицата не оÑтана и жива душа, Ñамо едно младо момиче тичаше нÑкак Ñи без Ñила или без поÑока, погледът ми Ñе ÑÐ¿Ñ€Ñ Ð²ÑŠÑ€Ñ…Ñƒ него беше доÑта объркано, тогава от небето Ñе Ñтовари Ñилен гръм върху неÑ, а Ñлед това дойде и заглушителниÑÑ‚ звук , Ñ‚Ñ Ñе повали на земÑта като отÑечено дърво. Затичах Ñе ÑÑŠÑ Ð²Ñе Ñила знаех какво Ñ‚Ñ€Ñбва да Ð¿Ñ€Ð°Ð²Ñ Ð² тази ÑитуациÑ, мигът за Ð½ÐµÑ Ð±ÐµÑˆÐµ важен за да Ñе върне от поелиÑÑ‚ вече път, път който не беше още за неÑ. Когато вече бÑÑ… до Ð½ÐµÑ Ñе молих да не Ñъм оÑтанал къÑно за Ñърцето и което е покоÑено от тази зла Ñветлина падаща от небето.
Обърнах Ñ Ð¿Ð¾ гръп, видÑÑ… че нÑма Ð¿ÑƒÐ»Ñ , започнах да и Ð¿Ñ€Ð°Ð²Ñ Ð¼Ð°Ñаж на Ñърцето, натиÑках колкото мога , пулÑÑŠÑ‚ дойде но дишане и не беше в ред. Ðаведох Ñе и започнах да и давам от дъхът Ñи, вдъхвах и ÑÑŠÑ Ð²Ñе Ñила, и дъхът и Ñе нормализира. ВидÑÑ… че циалата трепери ÑÑкаш подÑкачаше от мÑÑтото Ñи, взех Ñ Ð½Ð° ръце внеÑах Ñ Ð² къщи положих Ñ Ð½Ð° ÑпалнÑта. Циалата бише мокра не знаех какво да Ð¿Ñ€Ð°Ð²Ñ Ñ€ÐµÑˆÐ¸Ñ… да Ñ Ñъблека,пък нÑмах друг избор, Ñ‚Ñ€Ñбваше да довърша нещата до край, вÑе нÑкак ще ме разбере Ñи казах и почнах да Ñ Ñъбличам.
Под дрехите Ñе показа едно Ñ‚Ñло не на момиче а на богинÑ, гърдите леко закръглени Ñтърчащи напред, бедрата и ÑÑкаш бÑха лÑти във калъп, а личето на ангел, черните коÑи и бÑха дълги и леко начупени, а уÑтните ......
Покрих Ñ ÑÑŠÑ Ð²Ñички одела но Ñ‚Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ð´ÑŠÐ»Ð¶Ð°Ð²Ð°ÑˆÐµ да трепери като лиÑÑ‚, температурата и Ñ‚Ñ€Ñбваше да Ñе нормализира , затова реших да и дам от моÑта топлина. СаблÑкох Ñе и легнах до неÑ, обгърнах Ñ Ð¿Ð»ÑŠÑ‚Ð½Ð¾ така че да почуÑтва дори и чуÑтвата ми, а те бÑха доÑта объркани, изпитвах Ñтрах да не згреша в нещо, ÑъчуÑтвах и че изпитва тази болка, и най вече едно друго непознато чуÑтво до Ñега, може би беше любовта.
Ръцете ми бÑха вплетени в нейните бедрата Ñъщо а Ñърцата биеха в един такт , бÑхме Ñе превърнали в едно Ñ‚Ñло, така лежахме ÑÑŠÑ Ñ‡Ð°Ñове. Питах Ñе поÑтоÑно на Ñутринта какво ще направи ще Ñи замине ли, или ще оÑтане да и давам от дъхът от топлината и чуÑтвата Ñи, толкова ли много иÑках, а не го ли заÑлужавах. Докато Ñи миÑлех за тези неща вече бÑÑ… проникнал в неÑ, в душата и, а имах ли право да Ñъм там и то не канен, но желанието ми беше наделÑло, беше вече къÑно за Ñъжеление или връщане назад, оÑтавих Ñе на вълната от ÑтраÑти да бошуват във мен до наÑита. Така продължи до Ñутринта, а Ñ‚Ñ Ð²ÐµÑ‡Ðµ напираше ÑÑŠÑ Ð²Ñе Ñила, ÑÑкаш казваше хайде Ñтавайте ÑънÑÑ‚ Ñвърши време е за раздÑла, време за тъга за болка.
- Ще оÑтаниш нали, не Ñи отивай тук ти е добе нали, обещавам ти че винаги ще бъдем заедно, повÑрвай ми обикнах те Ñ Ñ†Ñлата Ñи Ñърце, не Ñи отивай Ð¼Ð¾Ð»Ñ Ñ‚Ð¸ Ñе, ще бъдеш моÑта богинÑ. Ðо Ñ‚Ñ Ð½Ðµ казваше нито дума Ñамо ме гледаше ÑÑŠÑ Ñ‚ÐµÐ·Ð¸ черни очи който ÑÑкаш не бÑха тук а нÑкаде другаде, това взе да ме плаши повече от отговора, имаше едно обеÑнение Ñ‚Ñ Ð±ÐµÑˆÐµ вÑе още в шок и имаше нужда от време. Това колкото ме натъжи толкова ме и зарадва, вÑе още ще е ÑÑŠÑ Ð¼ÐµÐ½, ще Ð½Ð°Ð¼ÐµÑ€Ñ Ð½Ð°Ñ‡Ð¸Ð½ да и обеÑÐ½Ñ Ñ‡Ðµ Ñ Ð¾Ð±Ð¸Ñ‡Ð°Ð¼ , че без Ð½ÐµÑ Ð½Ðµ мога.
Така започнаха да Ñе редÑÑ‚ ден Ñлед ден, аз говорих, пеех, въÑпÑвах Ñ Ð² Ñтихове, а Ñ‚Ñ Ð²Ñе Ñлушаше в захлаÑ.
Дар
Дар божеÑтвен за мен Ñи ти,
караш душата ми да лети,
Знам, че любовта ти е прокоба
за Ð½ÐµÑ Ñ‰Ðµ Ñе Ð±Ð¾Ñ€Ñ Ð°Ð· до гроба,
Отвори очи, погледни ме,
нека мъката в мен да умре.
Ðе вÑрвам аз в дÑвола и бога,
но на Ñ‚ÑÑ… аз за теб Ñе молÑ.
СтиÑкам Ñилно аз твоÑта ръка,
безмълвно Ñледвам те в мрака.
БлеÑÑ‚ÑÑ‚ очите ти Ñ Ð¿Ð»Ð°Ð¼ÑŠÐº нежен,
карат ме да Ð·Ð°Ð¿ÐµÑ Ð·Ð° теб пеÑен.
Ð”Ð½ÐµÑ Ð¸Ð¼Ð°Ñ… лошо предчуÑтвие ÑÑкаш щеше да Ñе Ñлучи нещо не предвидено, това ми притиÑкаше Ñърцето, беше ме Ñтрах да кажа нещо за да не Ñ ÑÑŠÐ±ÑƒÐ´Ñ Ð¾Ñ‚ този Ñън в който Ñе беше унеÑла, Ñън в който бÑхме Ñамо аз и Ñ‚Ñ, реших да Ñе излежавам до Ð½ÐµÑ Ð¿ÑŠÐº нека да Ñтава каквото ще на мен това ми Ñтигаше, тази топлота, тази нежноÑÑ‚ коÑто излъчваше каде бих Ñ Ð½Ð°Ð¼ÐµÑ€Ð¸Ð» на друго мÑÑто. По Ñтъклата на прозоръцът взеха да Ñе Ñтичат капки дъжд, пак щеше да вали и ако Ñъдим по голимината им нÑмаше да е за кратко, точно това Ñи миÑлих, чу Ñе гръм, ÑÑкаш предвещаваше че е дошъл дъждът и вÑеки да вземе необходимите мерки.
– Каде Ñъм аз, ти кой Ñи, какво Ð¿Ñ€Ð°Ð²Ñ Ð°Ð· в твоето легло. Крещеше ÑÑŠÑ Ð²Ñички Ñили, този зловещ гръм и беше върнал вÑичко загубено това взе да ме плаши , видÑÑ… че е дошъл краÑÑ‚ на ÑънÑÑ‚.
– Ðе Ñе притеÑнÑвай, не Ñи ли ÑпомнÑш нищо, аз, аз ........ Ð¢Ñ Ð¾Ð±Ð»Ñка дрехите Ñи и Ñе запъти към хвода на къщата без да ме Ñлуша или погледне в очите поне. Ðз Ñъщо Ñе облÑкох и тичах Ñлед Ð½ÐµÑ Ð·Ð° да Ñ Ð¿Ð¸Ñ‚Ð°Ð¼ поне как Ñе казва, или поне едно збогом, но вече беше къÑно Ñ‚Ñ Ð¾Ñ‚Ð²Ð¾Ñ€Ð¸ вратата и Ñе загуби по улицата както и Ñи беше дошла. Сълзите ми Ñе Ñливаха ÑÑŠÑ ÐºÐ°Ð¿ÐºÐ¸Ñ‚Ðµ дъж, който бÑха Ñтудени като Ñпомените ми, който преминаваха като вÑтърът който шибаше лицето ми безжалоÑтно, и ми напомнÑше мигове нe изживÑни дори и от богове. Ðо Ñега Ñ‚Ñ€Ñбва да Ñе плаща, а цената им е за богове, който можеха вÑичко. Дали ще мога да Ð·Ð°Ð±Ñ€Ð°Ð²Ñ Ð¿Ð¾Ð½Ðµ един миг изживÑн ÑÑŠÑ Ð½ÐµÑ. Ето уÑтните и Ñа толкова влажни, ÑпоÑобни да те накарат да тръпнеш от желание да ги докоÑниш, а заÑмеÑÑ‚ ли Ñе, този израз на щаÑтие поражда в теб крила. Рочите и те бÑха вÑичко онова за което можех да умра.
– Защо, защо това ли е отплатата на любовта. КрещÑÑ… Ñлед Ð½ÐµÑ ÐºÐ¾Ð»ÐºÐ¾Ñ‚Ð¾ можех, но това вече едва ли щеше да промени нещо. Качих Ñе в ÑтаÑта, навÑÑкаде виждах неÑ, а миризмата и, ÑÑкаш не бе Ñи заминала а беше Ñкрита там под юргана и ме чакаше ÑÑŠÑ ÑвоÑте лаÑки и нежноÑÑ‚. Легнах и зачаках да Ñе върне, вÑрвах и желаÑÑ… това ÑÑŠÑ Ð²Ñе Ñърце, хей Ñега, хей Ñега ще отвори вратата без да каже нито дума, ще приÑедне до мен ще ме погледне Ñ Ñ‚ÐµÐ·Ð¸ големи черни очи, който прощават на вÑичко. Дните Ñе занизаха пак един Ñлед друк, а аз вÑрвах в любовта че ще ми Ñе отплати, поне Ñ ÐµÐ´Ð½Ð° целувка или един поглед. Реших да Ñ Ð½Ð°Ñ€Ð¸Ñувам за да оÑтане жива в Ñпомените, за да не избледнее в Ñъзнанието ми, човек уÑтарÑва, оглупÑва, умира, но картините оÑтават, нека да Ñ Ð¸Ð¼Ð° за вечно до мен даже и Ñлед мен. Използвах цветовете на пролета и еÑента, роклÑта и ще е от жълто което ще улищетвори топлината и, примеÑено Ñ Ñ‡ÐµÑ€Ð²ÐµÐ½Ð¾, което ще говори за ÑтраÑтите и, в ръцете и ще и дам книгата ÑÑŠÑ Ñтиховете напиÑани за неÑ, нека да ги чете и почуÑтва болката коÑто чуÑтвам аз в момента.
БЕЗ ÐЕЯ
Кажете ми,
живот ли е това без неÑ.
Та Ñ‚Ñ Ðµ,
богинÑ, и на боговете.
Кажете ми,
какво Ñъм аз без неÑ.
Та Ñ‚Ñ Ðµ,
Ðнгелът, ÑмиÑълът в живота.
Кажете ми,
Утро ли е това без неÑ.
Та Ñ‚Ñ Ðµ,
лъчите, целувката в живота.
Кажете ми,
пеÑен ли е това без неÑ.
Та Ñ‚Ñ Ðµ,
акордът, но не и тъгата, не.
Каже ми,
защо плача, аз без неÑ.
Та Ñ‚Ñ Ðµ,
уÑмивката, Ñълзата ми дори.
Ðа вратата Ñе чукаше но беше малкиÑÑ‚ топуÑ, това Ñигорно беше жената коÑто ми ноÑише млÑко и Ñйца, но когато отворих вратата видÑÑ… богинÑта ми, нÑкак Ñи Ñе беше разхубавила, беше Ñе променила през вÑичкото това време, а аз Ñ Ñ‚Ð°Ð·Ð¸ дълга брада, поне да Ñе бÑÑ… бръÑнал.Очите и греÑха от щаÑтие, приближи Ñе блиÑко мен.
– ÐоÑÑ Ñ‚Ð¸ дар от любовта, ще го приемеш ли. Сведе поглед надолу кадето между двете Ñи ръце държеше Ñътворението на мен и на неÑ.
– Ще е момче нали. ЩаÑтието ми беше до небеÑата.
- Защо да е момче, нека да е момиче.
Ибрахим БÑлев
-
ПОМÐКИÐЯ
Ðвтор Ибрахим БÑлев
ÐÑ… майко мила, видÑÑ… Ñ Ð³Ð¾Ñ€Ðµ на балкана,
беше като бÑла лÑÑтовица,
в ръцете Ñи държеше зелен здравец, а на уÑтата пеÑен,
Ñ Ð½ÐµÑ Ð¼Ð¾Ð»Ð¸ Ð’ÑÐµÐ²Ð¸ÑˆÐ½Ð¸Ñ Ð·Ð° здраве, живот и любов.
ÐÑ… майко мила, очите и Ñа извор, а Ñълзите порой,
коÑата като тревата, а Ñнагата взела от дъгата,
като изгрева е чиÑта, като залеза топла,
като роÑата е по цветÑта, като пеÑен е по гората.
ÐÑ… майко мила, ангел ÑÑŠÑ ÐºÑ€Ð¸Ð»Ð° за мен е Ñ‚Ñ,
извиÑила Ñе до небеÑа, не казвай че ще отмине
хей тъй без Ñледа, или без Ñълза,
покрай Ð½ÐµÑ Ð¸Ð¼Ð° Ñ†Ð²ÐµÑ‚Ñ Ñамо в бÑло,
но и те бледнеÑÑ‚ пред лицето и като цÑло.
ÐÑ… майко мила, Ñ‚Ñ Ð½Ðµ е човек, а дива Ñърна,
от човек невидÑна, Ñ Ñ€ÑŠÐºÐ° недокоÑната,
гордоÑтта й е до небеÑата, а глаÑÑŠÑ‚ - до върховете,
моли Ñе, майко, път да Ñе отвори, майка да Ñи види.
Като Ñ Ð²Ð¸Ð´ÑÑ…, Ñърцето ми прошепна –
Това е Ñ‚Ñ, Ñ‚Ñ Ðµ, поÑледвай Ñ,
помогни й да премине през планината,
майка да Ñи види, майка й да не жали за едничко чедо.
Кажи ми майко мила, ти ли да жалиш или нейна майка,
а Ñърцето ми напира ÑÑŠÑ Ð²Ñе Ñила: иди, иди;
а Ñ‚Ñ Ðµ като бÑл гълъб, в ръцете Ñи държи зелен здравец,
а на уÑтата пеÑен молитва.
ÐÑ… майко мила, не Ñ‚ÑŠÑ€Ñи в Ñпомени Ñи утеха,
ще идвам във ÑÑŠÐ½Ñ Ñ‚Ð¸ ще влизам тихо и кротко,
дори и в мрака ще те Ð½Ð°Ð¼ÐµÑ€Ñ Ð·Ð° да те Ð¿Ð¾Ð³Ð°Ð»Ñ Ð¸ целуна,
молитвата да ти взема, Ñълзите ти ще избърша дори.
ÐÑ… майко мила, в планината има гъÑти гори, дълбоки води,
как да оÑÑ‚Ð°Ð²Ñ Ð»Ð¸Ð±Ðµ Ñами, а майка жали чак до зори.
Жали майко, жали ти за двама чак до гроба......
-
Ot sırtze i duşa bravo,bravo i pak bravo.İma edno izsledvane li opit za po pılno i obemno osvetlyavane na pomaşkiyat etnost li,neznam kak da go nareka.Zaglavieto e:"Pomatzite",no avtora ne e akad.Petır Yapov.Pırvoto ime ne si go pomnya,no vtoroto sıs sigornost beşe Çilingirov.Avtora tzitira edno pismo na sıprugata na britanskiya konsul do edna svoya poznata pisano sled edna obikolka prez pomaşkite rayoni,kıdeto opisva pomatzite kato mnogo krasiva rasa.Toçno tzitiranata e rasa,koeto pokazva çe oşte togava pomakite sa se razliçavali i to v polojitelen smisıl ot bılgarskoto i türkso naselenie.
-
İbrahim,sen de sağ ol.İma oşte edna priçina bılgarite da ne sa ştastlivi i tova e zaştoto mnogo malko ot tyah şte imat ştastieto da imat sıpruga pomakinya,nali veçe me opredeliha tuk kato fanatik şte dobavya i türkinya.Prez trudovaşkite godini po vreme na poçivkite si spodelyahme pomejdu si kakvo sa ni pisali v naşite priyatelki isıprugi,priznavam si po romantiçni pisma ot pismata na momiçetata pomaki i do sega ne sım sreştal.Tova ne byaha pisma,tova byaha izpovedi,tova byaha pesni,tova beşe ne rimuvana poeziya pisana samo ot pılni s çista i svyta lübov romanticni sırtza.Mislya,çe moite vnutzi koito obiçam ot vse sırtze poradi obştuvaneto s cep telefonite nyama daje da razberat s kakvo vılnenie si spomnih tozi perid ot taka nareçenata mladost.
-
http://oreliak.blogspot.com/2012/12/blog-post_23.html (http://oreliak.blogspot.com/2012/12/blog-post_23.html)
-
втори вариÑнт
ПОМÐКИÐЯ
Ðвтор Ибрахим БÑлев
ÐÑ…, майко мила, видÑÑ… Ñ Ð³Ð¾Ñ€Ðµ на балкана,
горе на балкана, на широка полÑна.
Беше, като бÑла лÑÑтовица,
литнала през пролетта.
Рв ръцете Ñи държеше китка зелен здравец,
а на уÑтата пеÑен молитва.
С Ð½ÐµÑ Ñ‚Ñ Ð¼Ð¾Ð»ÐµÑˆÐµ Ð’ÑевишниÑ, за живот, здраве и любов.
ÐÑ…, майко мила, очите и Ñа извор, а Ñълзите порой,
коÑата и като тревата, а Ñнагата взела от дъгата.
Като изгрева е чиÑта, като залеза топла,
като роÑата по цветÑта е и като пеÑента по гората.
ÐÑ…, майко мила, ангел Ñ ÐºÑ€Ð¸Ð»Ð° за мен е Ñ‚Ñ…извиÑила Ñе е до небеÑа.
Ðма ти не казвай, че ще отмине…. хей тъй, без Ñледа или без Ñълза…..
Покрай Ð½ÐµÑ Ð¼Ð°Ð¹ÐºÐ¾, има Ñ†Ð²ÐµÑ‚Ñ Ñамо в бÑло,
но и те бледнеÑÑ‚, пред лицето и като цÑло.
ÐÑ…, майко мила, Ñ‚Ñ Ð½Ðµ е човек, а дива Ñърна,
от човека невидÑна и за ръка не държана.
РгордоÑтта й е до небеÑата, а глаÑÑŠÑ‚ - до върховете.
Моли Ñе Ñ‚Ñ Ð¼Ð°Ð¹ÐºÐ¾, път през планината да Ñе отвори
и при нейна майка да Ñи иди, да Ñи иди и да види…
Като Ñ Ð²Ð¸Ð´ÑÑ… майко, Ñърцето ми Ñе разтрепери …
и тихо ми прошепна – „това е Ñ‚Ñ, Ñ‚Ñ Ðµ, поÑледвай Ñ….
помогни й да премине през планината,
майка да Ñи види, майка й да не жали за едничко чедо.â€
Кажи ми майко, мила, ти ли да жалиш или нейна майка?
Ð Ñърцето ми напира – „иди, идиâ€â€¦..
а Ñ‚Ñ Ðµ, като бÑл гълъб, в ръцете Ñи държи зелен здравец,
а на уÑтата пеÑен молитва.
ÐÑ…, майко мила, не Ñ‚ÑŠÑ€Ñи в Ñпомените Ñи утеха,
ще идвам в ÑÑŠÐ½Ñ Ñ‚Ð¸, ще влизам тихо и кротко,
дори и в мрака ще те намерÑ, за да те Ð¿Ð¾Ð³Ð°Ð»Ñ Ð¸ целуна,
Ñълзите ти ще избърша дори…но не ме Ñъди…
ÐÑ…, майко мила, в планината има гъÑти гори, дълбоки води….
Как да оÑÑ‚Ð°Ð²Ñ Ð»Ð¸Ð±Ðµ Ñами? Ркак, теб майко, ÑÑŠÑ Ñълзи на очи?
Ðо ти жали майко, жали и за двама...че Ñ‚Ñ Ð¼Ð¸ в душата оÑтана…
-
Dobre,çe Ibrahim s poeziyata i razkazite si predava nasayta i malko romantika.Za uvajavanata ot men Mariana:Bılgarite i damite im priemat kato liçna obida vsyaka pohvala ili zaştita na naşata vyara,naşata istoriya,na naşata kultura i obiçai.Vızhvalata i vızhiştenieto mi ot trudolübieto,skromnosta duhovnata i fiziçeska krasota na naşite jeni i momiçeta,da se priema kato obida ne moga da go priema za normalna reaktziya.Moeto liçno mnenie,çe jenata tryabva da bıde ne samo partnör v legloto i na restoranstkata masa,ne samo lübovnitza i duşeprikazçik na kafe tya trybva da bıde ne moga da se izrazya,no şte opitam.Tya tryabva da bıde toçno obratnoto na sıbiratelniya obraz na sıvremennata bılgarka-tya trybva da bıde jena s çeteri glavni bukvi.Prekrasna mayka,lübyaşta sıpruga,dışterya ot koyato ne se sramuvaş i na koyato mojeş da razçitaş v dobri i loşi vremena.Da bıde dostoyna i mıdra jena,a ne jensko tyalo s mıjki loşi naklonosti.Za istoriçeskoto minalo i Levsk Benkovski t.n.:Edin narodne nepostigne li nezavisimosta si sıs sobstveni sili,vdigayki vıstanie s vodaçi-greşnitzi pişeşti pisma s krıv vmesto s mastilo, ubivayki nevini müsülmani i paleli sami bılgarskite sela estestveno nyama da uspeyat.Dobro se postiga samo s oşte po dobro.Podarenata nezavisimost na narod ne stignal v razvitieto si sam da si ya postigne ne dava plodove.Vinagi ste bili za visimi i vinagi ot greşnata strana.İzvinyvam se za smescaneto na temite.
-
(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fnimga.com%2Fm%2F0qsL7.jpg&hash=9ee84246f421fd8295d043e52089e74eae0eda85) (http://nimga.com/v/0qsL7)
Ибрахим,вÑеки докоÑнал Ñе до таланта на помаците като теб и Ñтремежа да покаже на Ñвета едно друго лице на Ð½Ð°Ñ Ð¿Ð¾Ð¼Ð°Ñ†Ð¸Ñ‚Ðµ буди у Ð½Ð°Ñ Ð³Ð¾Ñ€Ð´Ð¾ÑÑ‚ и предизвиква приÑтно чувÑтво.
ГОРДОСТ ЗРСÐЙТРÐИ Е,КОГÐТО ТÐКИВРТÐЛÐÐТИ СРТУК СРЕД ÐÐС!
УСПЕХ!
-
Ибрахим,вÑеки докоÑнал Ñе до таланта на помаците като теб и Ñтремежа да покаже на Ñвета едно друго лице на Ð½Ð°Ñ Ð¿Ð¾Ð¼Ð°Ñ†Ð¸Ñ‚Ðµ буди у Ð½Ð°Ñ Ð³Ð¾Ñ€Ð´Ð¾ÑÑ‚ и предизвиква приÑтно чувÑтво.
ГОРДОСТ ЗРСÐЙТРÐИ Е,КОГÐТО ТÐКИВРТÐЛÐÐТИ СРТУК СРЕД ÐÐС!
УСПЕХ!
Ð‘Ð»Ð°Ð³Ð¾Ð´Ð°Ñ€Ñ Ñ‚Ð¸ Nazmi.
Виждам че в днешно време за нашите ПОМÐКИÐИ нÑма почти нищо напиÑано, нима те не заÑлужават един Ñтих, един разказ една уÑмивка.
Когато ги видиш как боравÑÑ‚ ÑÑŠÑ Ñ‚ÐµÐ·Ð¸ прекраÑни цветове за правÑне на чейз, или чуеш нÑÐºÐ¾Ñ Ð¿Ñта пеÑен от Ñ‚ÑÑ… в коÑто непремено ще има болка и любов, дори и Ñамо един поглед да им уловиш, нÑма как да не почуÑтваш нежноÑта им коÑто е зародена в душата им ..........
-
* * *
До Ñутринта колко оÑтава,
а до ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° живота ми...?
Ðе знам и не ме интереÑува.
Стига ми огънÑÑ‚ твой, любов моÑ,
в него иÑкам да изгорÑ,
и в душата ти капка живот да Ñложа.
Ðека да кажат недокоÑналите Ñе до теб -
ÑƒÐ¼Ñ€Ñ Ñиромахът хей тъй, за една лювов.
Рвие, Ñълзи мои, в езеро Ñе превърнете,
за да потъне любовта в него,
нека плува там като златна риба,
чакана и молена от вÑеки,
и да избира Ñама биÑери Ñвой.
Рти, душа моÑ, научи ме да убивам Ñмъртта,
за да живее Ñ‚Ñ Ð´Ð¾ безкрай,
нека ноÑи и Ñ‚Ñ Ð´ÑƒÑˆÐ° лека на птица,
нека да пише нашата Ñъдба.
Дори и Ñега в поÑледните Ñи мигове, любов моÑ,
ти пак Ñи до мен, бÑла и заÑмÑна,
молиш ме да оÑтана в прегрътката твоÑ,
болката в мен иÑкаш да изтръгнеш,
от тъгата крила да направиш,
за да летим Ñ Ñ‚ÐµÐ± от цвÑÑ‚ на цвÑÑ‚.
И Ñега, когато аз Ñи отивам,
на теб оÑтавÑм розите в градината ни,
за да продължиш Ñ Ñ‚ÑÑ… нашата магиÑ.
Който ги види, Ñ Ð²ÑŠÐ·Ð´Ð¸ÑˆÐºÐ° да казва -
тук живее любовта.
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
КУРБÐÐ
Ðвтор Ибрахим БÑлев
Ти виждал ли Ñи как умирам, как бавно ме напуÑка гордоÑтта, за Ð½ÐµÑ Ðµ най трудно да Ñе проÑти ÑÑŠÑ Ñветлината, как ÑÑŠÑ Ð²Ñички Ñили Ñе бори и в тъмнините, как изпуÑка и поÑледната иÑкрица надежда за живот. РвÑрвах че ще ÑÐ¿ÐµÑ‡ÐµÐ»Ñ Ð´Ð²ÑƒÐ±Ð¾Ñ Ñ ÑƒÑмивката Ð¼Ð¾Ñ Ð·Ð°Ñ‰Ð¾Ñ‚Ð¾ и да е жилаво злото, уÑмивката е като Ñветлината, Ñ‚Ñ Ðµ толкова нежна че не би и уÑтоÑло злото.
Когато Ñе изгубиш и забравиш и Ñветлото на белите Ñи дни, когато вÑичко хубаво увехне, и оÑтанат Ñамо Ñпомени, ще можиш ли да разкажеш за тъжното, което изпита в тези бели дни изпълнени Ñ Ð»ÑŠÑ‡Ð¸, огрÑващи и вÑÑко кътче на живота ти, а Ñега толкова копнеещи и желани лъчи, Ñъздаващи Ñветлото на живота.
Ðе не иÑках от живота да е леÑен той винаги Ñе ражда от Ñълзи, но иÑках привечер по лунни нощи луната Ñреброто Ñи върху мен да излее, а Ñлънцето пак така нежно да ме погали ÑÑŠÑ Ð»ÑŠÑ‡Ð¸Ñ‚Ðµ Ñи, та да Ñе почуÑтвам важен и горд,
Ðещо Ñтаваше ÑÑŠÑ Ð¼ÐµÐ½, ÑменÑÑ… Ñи мÑÑтото, преминавах от едно мÑÑто на друго, а тук ми беше токова хубаво и топло, е да малко ми беше Ñ‚ÑÑно, защото аз обичах Ñвободата и проÑтора. БÑÑ… Ñъздаден да тичам от едно мÑÑто на друго, и ÑÑŠÑ Ñ‚Ð°Ð·Ð¸ Ñи игривоÑÑ‚ да радвам човешката душа. Във очите ми нахлу Ñрка Ñветлина, коÑто Ñега Ñ Ñ‚ÑŠÑ€ÑÑ Ð½Ð°Ð²ÑÑкаде, на коÑто и премигвах ÑÑкаш ми беше Ñтар приÑтел. ПочуÑтвах хладина коÑто обвзе цÑлото ми Ñ‚Ñло, от коÑто леко Ñе разтреперих, Ñтегна ми вÑичките муÑколи и ме подканваше да Ñе Ð¸Ð·Ð¿Ñ€Ð°Ð²Ñ Ð½Ð° краката. Така и направих Ñъбрах вÑички Ñили и реших да Ñе изправÑ, но не беше толкова леÑно, краката ми бÑха доÑта гъвкави а аз доÑта объркан. Майка ми ÑÑŠÑ Ñ‚Ñ€ÐµÐ²Ð¾Ð¶Ð½Ð¸ÑÑ‚ и нежен Ð³Ð»Ð°Ñ Ð¼Ðµ подканваше да опитам пак и пак, докато не Ñтъпех здраво на краката Ñи.
Така и направих поех този крехт подарък поднеÑен от вÑевишиÑÑ‚, наречен живот, изправих Ñе на крака Ñи, и Ñтъпих здраво на земÑта, а Ñ‚Ñ Ð³Ð¾Ñ€ÐºÐ°Ñ‚Ð° от Ñега ме чакаше вÑе и едно бÑÑ… роден за неÑ, иÑкше от Ñега да ме обгърне ÑÑŠÑ Ñвойте обÑтиÑта. Ðо като чу глаÑÑŠÑ‚ на майка ми който беше толкова нежен и горд, че Ñе заÑтрами и зачака този момент когато Ñ‚Ñ Ñ‰ÐµÑˆÐµ да Ñе радва а майка ми ще ридае пеÑен през Ñълзи.
Стъпих здраво на земÑта но до мен Ñтоеше едно черно петно подобно на мене което ме плашише поÑтоÑно иÑках да избÑгам от него но така и не можех, беше Ñе така здраво завързало за мен че кадето и да ходех той беше вÑе ÑÑŠÑ Ð¼ÐµÐ½.
- Ðе Ñе плаши от ÑÑнката Ñи, Ñ‚Ñ Ðµ чаÑÑ‚ от теб, Ñ‚Ñ Ðµ тъмната чаÑÑ‚ от живота ти, тук е за да ти Ð½Ð°Ð¿Ð¾Ð¼Ð½Ñ Ð·Ð° отвъдното, Ñамо когато те налегне тъмнината тогава те оÑÑ‚Ð°Ð²Ñ Ð½Ð° мира. УÑпокоÑваше ме майка ми – ти от Ð½ÐµÑ Ð½Ðµ Ñе плаши Ñ‚Ñ Ð½Ð¸Ñ‰Ð¾ не може да ти направи, враговете ти Ñа други.
Занизаха Ñе дните един Ñлед друк, когато хората ме видÑха ме взимаха в ръцете Ñи говореха ми нежно както на никой друг, за Ñ‚ÑÑ… бÑÑ… нещо ÑпециÑлно, нещо Ñи говореха но не можех да ги разбера.
- Избрали Ñа те за Курбан, защото Ñи най хубавиÑÑ‚, Ñамо такива като теб може да им откупи греховете. Прошепна майка ми, но в глаÑÑŠÑ‚ и почуÑтвах доÑта тъга коÑто и мен натъжи. Да откупиш греха на други това щеше да е нещо много хубаво но защо майка ми Ñе натъжава това не можех да го разбера, когато Ñи имам рожба като Ð½ÐµÑ Ð¼Ð¾Ð¶Ðµ би тогава ще разбера, Ñега е още рано.
Ð”Ð½ÐµÑ Ðµ един такъв Ñлънчев ден нÑкак Ñи по различен от другите дни, а в мен има тъга, Ñърцето ми Ñе беше Ñвило, а миÑлите ми Ñиви и Ñтудени, чуÑвата ми объркани.
- Ð”Ð½ÐµÑ Ðµ празник Ñине, Ð´Ð½ÐµÑ Ðµ ден за откопуване на грехове, но не на нашите, а на други греховете ще откопуваш, Ð´Ð½ÐµÑ Ðµ голÑм ден за теб и за мен, на този празник ÐºÐ¾Ñ Ð¼Ð°Ð¹ÐºÐ° би издържала без Ñълзи без молитва. Ðарицаше майка ми през Ñълзи, колкото и да Ñе преÑтруваше, видимо и беше как Ñилите Ñ Ñа напуÑнали и едвам Ñтоеше на крака.
- Ðко нÑкога почуÑтваш мъничко тъга или Ñамота ако нещо там те заболи, в миÑлите Ñи ме покани, прегърни ме нежно и Ñе утеши. Мъничко Ñамотен ако Ñе почуÑтваш ти проÑто тихо, мълчаливо за мене Ñи Ñпомни, и моÑта милувка ще избърше твойте Ñълзи, и пак ще те целувам тихо, нежно, и ще те обгръщам Ñ Ð¸Ñкрената Ñи любов, и дори небрежно ще забравиш, че Ñвета понÑкога е тъй Ñуров, и жеÑток. Знаеш как Ñърцето ми за теб гори, нÑма никога да Ñтихне моÑта обич което ти в душата ми роди, ще дойда бързо дори на ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° другиÑÑ‚ ÑвÑÑ‚ да Ñи. Продължаваше майка ми да реди през Ñълзи, а аз не разбирах защо беше това така нежно збогуване ÑÑŠÑ Ð¼ÐµÐ½.
Към мен Ñе преближи един човек, аз вÑе така Ñмирен както винаги го гледах в очите му и очаквах тези нежни думи който така и не разбирах , погали ме по главата и ми Ñе уÑмихна така както никога до Ñега. Хвана ме здраво за рогата и ме повлачи към другите хора, а единиÑÑ‚ от Ñ‚ÑÑ… в ръцете Ñи държаха ножове, опитах Ñе да Ñе ÑÑŠÐ¿Ñ€Ð¾Ñ‚Ð¸Ð²Ñ Ð½Ð¾ Ñилата му беше доÑта повече от моÑта. Когато Ñтигнахме до хората, Ñъбрах вÑички Ñили подÑкочих от земÑта и още един път и още един път......
Повалиха ме на земÑта единиÑÑ‚ ми държеше рогата, вториÑÑ‚ ми завърза здраво краката, третиÑÑ‚ ми завърза очите, претиÑкаха ме здраво към земÑта, не знаех какво да ÑÑ‚Ð¾Ñ€Ñ Ñилата ми беше отÑтъпила мÑÑтото на Ñтрахът, който ме караше да потрепвам като лиÑÑ‚. Сега в този момент иÑках да Ñъм птица да Ñе извиÑÑ Ð½Ð°Ð´ вÑичко зловещо, да раÑÐ¿ÐµÑ€Ñ ÐºÑ€Ð¸Ð»Ð° хей тъй волно на Ñвобода да Ñе любувам на вÑичко земно. Слушах молитвите на храта отправени към вÑевишиÑÑ‚, молеха го за прошка за злините който Ñа Ñторели, в глаÑÑŠÑ‚ им имаше Ñтрах но и задоволÑтво че Ñа намерили начина да Ñи откупÑÑ‚ греховете, а те не бÑха Ñигорно малко, а аз не знаех нито един от Ñ‚ÑÑ…, а какво ще Ñтане Ñ Ð¼Ð¾Ð¹Ñ‚Ðµ грехове кой и как ще ми ги откупи,........
ПочуÑтвах оÑтра болка в гърлото, една хладнина обвзе Ñ‚Ñлото ми, вече не Ñе ÑъпротивлÑвах а отправих и аз молитва поне Ñ Ð½ÐµÑ Ð´Ð° Ð¾Ñ‚ÐºÑƒÐ¿Ñ Ð³Ñ€ÐµÑ…Ð¾Ð²ÐµÑ‚Ðµ Ñи, ако имах такива. Сега виждах как нишката на живота изчезва, гледам нагоре и виждам умиращата Ñветлина, коÑто лека полека отÑтъпва мÑÑто на мрака, за нÑкой вечноÑÑ‚, ама вÑе така тъжна и Ñтудена, оплаквана Ñ Ð¿Ð¸Ñъци и иÑтинÑки Ñълзи, възбуждащи Ñамо хубави Ñпомени Ñъздадени от краткиÑÑ‚ ти и Ñветъл живот.
-
ЖИВОТЪТ
Ðвтор Ибрахим БÑлев
Към мен приближаваше жена коÑто беше Ñеднала на инвалидна количка, а мжът и Ñ Ð±ÑƒÑ‚Ð°ÑˆÐµ като Ñи говореха нещо, лицето на жената изразÑваше болка и то непоноÑима но когато Ñе обърнеше към мъжът, на лицето и изгрÑваше една пурпурна уÑмивка, ÑÑкаш беше най щаÑтливата жена на Ñвета. РуÑмивката и отиваше толкова много, ÑÑкаш беше Ñъздадена за Ð½ÐµÑ ÑÑŠÑ Ð½ÐµÑ Ð·Ð°Ð±Ñ€Ð°Ð²Ñше болката Ñи или задържаше щаÑтието Ñи което Ñ Ð±ÐµÑˆÐµ напуÑнало, но каквото и да беше Ñ‚Ñ ÑÑŠÑ Ð½ÐµÑ Ñтаваше ÑъвÑем друг човек. Когато Ñе приближиха до мен решиха да Ñи удъхнат, мъжът Ñ Ð¾Ð±Ñ€Ð½Ð° към него и Ñе наведе ниÑко нÑд неÑ, за да може да го чува по добре и шепнеше думи който така и не можах да Ð·Ð°Ð±Ñ€Ð°Ð²Ñ Ð´Ð¾ Ñега.
Ела любима,
в бÑло, розово, червено.
Ела любима,
в денÑ, в ноща, в ÑънÑ.
Ела любима,
заÑмÑна, тъжна, проÑълзена.
Ела любима,
в живота, в мечтите, в Ñърцето.
Ð¢Ñ Ð¼Ñƒ Ñе уÑмихваше толкова нежно и му отвръщаше Ñъщо ÑÑŠÑ Ñтих.
Ти Ñи иÑкрата, мечтата,
в моÑÑ‚ живот.
Ти Ñи копнежът, Ñълзата,
в моÑÑ‚ живот.
Ти Ñи дъхът, лъчът,
в моÑÑ‚ живот.
Ти Ñи денÑÑ‚, ноща,
в моÑÑ‚ живот.
Мъжът беше толкова доволен и горд и той ÑÑŠÑ ÑƒÑмивка на лицето продължи.
Обикнах аз,
цветовете за теб избрах аз,
мор жълто розово червено,
не вÑички Ñа за теб вÑички.
Обикнах аз,
мечтите за теб Ñънувам аз,
летим Ñ Ñ‚ÐµÐ± от цвÑÑ‚ на цвÑÑ‚,
не вÑички Ñа ÑÑŠÑ Ñ‚ÐµÐ± вÑички.
Хей обич моÑ,
толкова блиÑко но чужда,
толкова далеч но желана,
толкова трудна но мечтана,
Беше редът на жената впреки че Ñе уÑмихваше глаÑÑŠÑ‚ и леко треперише като идаваше болката коÑто чуÑтваше душата и.
Ох майко мила,
Изгубих поÑоката,изгубих лъчът,
Ñамота обгръща душата ми,
Ñълзи капÑÑ‚ като порой.
Ох майко мила,
душата реве,крещи и Ñе моли,
Пази Ñ Ð±Ð¾Ð¶Ðµ, дари Ñ Ñ Ð´Ð°Ñ€ от теб,
дай и уÑмивка както на ангел.
Ох майко мила,
глаÑÑŠÑ‚ заглъхва, като в поÑтинÑ,
Ñветлината Ñе збогува завинаги,
какво оÑтана оÑвен мрак и тъга.
Ðали Ñе разбрахме да не говорим за това нещо,доктора какво каза горе главата, и на Ñвой ред продлжи.
Ð’Ñичко е твойо земÑта, гората, водата,
вÑичко е твойо изгревът, залезат дори.
Ð’Ñичко е твойо Ñърцето ми, душата ми,
вÑичко е твойо уÑтните, Ñълзите ми дори.
Спомените Ñа мой,Ñпомените Ñ Ñ‚ÐµÐ± и мен
бÑÑ… щаÑтлив, горд, Ñмирен, богат ÑÑŠÑ Ñ‚ÑÑ…
Ðадеждите Ñа мой надеждите Ñ Ñ‚ÐµÐ± и мен,
бÑÑ… Ñилен, уверен, живÑÑ…, летÑÑ… ÑÑŠÑ Ñ‚ÑÑ….
Ти беше уÑмивката, прошката, увереноÑта,
аз бÑÑ… целувката, грешката, ÑмиреноÑта.
Ти беше обичта ми, любовта ми, лудоÑта ми
аз бÑÑ… обичта ти, любовта ти, лудоÑта ти.
Ð Ñ‚Ñ ÑÑкаш не го беше чула и продължи но глаÑÑŠÑ‚ и Ñе раÑтрепери повече от преди.
Хей любов моÑ
прободена Ñ Ð½Ð¾Ñˆ
раÑпъната на кръÑÑ‚
Ще живееш ти
в небеÑата
в Ñърцата дори
След теб ще има
Ñледи от Ñълзи
от кръв дори
Ðо пътÑÑ‚ ти
ще е оÑеÑн Ñ Ñ€Ð¾Ð·Ð¸
Ñ Ð¼ÐµÑ‡Ñ‚Ð¸ дори
ÐœÐ¾Ð»Ñ Ñ‚Ð¸ Ñе недей недей така ще видиш аз ти обещавам ще Ñе оправиш аз Ñъм Ñ Ñ‚ÐµÐ± дори и в ...... премълча беше го Ñтрах че ще згреши в нещо, но продължи като ÑтиÑкаше Ñилно зъби.
Ще можиш ли да ми говориш,
за тъмнината коÑто ми оÑтавÑш.
Ще можиш ли да пееш,
за тъгата коÑто ми дарÑваш.
Ще можиш ли да живееш,
животът който ми оÑтавÑш.
Ще можиш ли да погледнеш,
това което ще Ñъм Ñлед тебе.
Ðо като го казваше вече не и гледаше в очите, а беше извърнал главата наÑтрани и ÑÑŠÑ Ñ€ÑŠÐºÐ° бършише Ñълзите Ñи който го издаваха. Ð¢Ñ Ñъщо плачеше но Ñ‚Ñ€Ñбваше да му каже нещо и продължи.
Ðко Ñи любовта,
ела, дори и да ме боли.
Ðо ако Ñи Ñамо Ñън,
не, не, дори да Ñи щаÑтие.
Ðека да Ñъм аз,
миÑлиш Ñи, любов моÑ.
Ðо знае ли Ñе,
кого ще разплаче живота.
Сълзите Ñа твой,
любов моÑ,бърши ги бърши.
Ðз Ð¿ÐµÑ Ð»ÑŽÐ±Ð¾Ð² моÑ,
пеÑ, дори и през Ñълзи.
Беше влюбен до уши, но и горд човек, леко Ñе изправи и почти Ñе провикна защото хората взеха да гледат към Ñ‚ÑÑ….
Хей любов моÑ,
чувам, Ñърцето ми те моли,
оÑтани, до Ñмърта ми дори,
да ти кажа, обичам те мила.
Хей любов моÑ,
прободи ме там в лÑво,
кадето Ñме Ñамо аз и ти
оÑтана Ñамо мрак и тъга.
Хей любов моÑ,
има ли раздÑла без болка,
а Ñега когато мен ме нÑма,
ще пееш ли пак за любовта.
Ðа Ð½ÐµÑ Ð¿Ð°Ðº Ñе поÑви тази така криÑтална уÑмивка , във коÑто дори и аз Ñе влюбих. Ð¢Ñ Ñщо Ñи повиши глаÑÑ‚.
Дар божеÑтвен за мен Ñи ти,
караш душата ми да лети,
Знам, че любовта ти е прокоба
за Ð½ÐµÑ Ñ‰Ðµ Ñе Ð±Ð¾Ñ€Ñ Ð°Ð· до гроба,
Отвори очи, погледни ме,
нека мъката в мен да умре.
Ðе вÑрвам аз в дÑвола и бога,
но на Ñ‚ÑÑ… аз за теб Ñе молÑ.
СтиÑкам Ñилно аз твоÑта ръка,
безмълвно Ñледвам те в мрака.
БлеÑÑ‚ÑÑ‚ очите ти Ñ Ð¿Ð»Ð°Ð¼ÑŠÐº нежен,
карат ме да Ð·Ð°Ð¿ÐµÑ Ð·Ð° теб пеÑен.
Да любомима да, ти за мен Ñи Ð±Ð¾Ð³Ð¸Ð½Ñ Ð¸ продължи на още по виÑок тон.
Кажете ми,
живот ли е това без неÑ.
Та Ñ‚Ñ Ðµ,
богинÑ, и на боговете.
Кажете ми,
какво Ñъм аз без неÑ.
Та Ñ‚Ñ Ðµ,
Ðнгелът, ÑмиÑълът в живота.
Кажете ми,
Утро ли е това без неÑ.
Та Ñ‚Ñ Ðµ,
лъчите, целувката в живота.
Кажете ми,
пеÑен ли е това без неÑ.
Та Ñ‚Ñ Ðµ,
акордът, но не и тъгата, не.
Каже ми,
защо плача, аз без неÑ.
Та Ñ‚Ñ Ðµ,
уÑмивката, Ñълзата ми дори.
УÑмивката и Ñе беше възвърнала както преди ÑиÑше от щаÑтие и продължи ÑÑŠÑ ÑƒÐ¼ÐµÑ€ÐµÐ½ тон.
Ðад тази ÑвÑÑ‚,
като птича прелетÑÑ….
Ðа живота Ñи ,
не обичта, а ÐºÑ€Ð°Ñ Ð²Ð¸Ð´ÑÑ….
Ðад тази ÑвÑÑ‚,
като пеÑен прозвучах,
Ðа живота,
не обичта, а мъката изпÑÑ….
Ðад тази ÑвÑÑ‚,
из между Ñтотици теб видÑÑ….
Ð’ живота Ñи,
Ñ Ñ‚ÐµÐ± творÑÑ… летÑÑ… горÑÑ….
Така не Ñа Ñме разбрали Ñ Ñ‚ÐµÐ±Ðµ ще видиш аз ти обещах но ти Ñ‚Ñ€Ñбва да ми повÑрваш, Ñ‚Ñ€Ñбва да иÑкаш не Ñамо живота а и неговите дарове Ñътворени за наÑ.
Любовта ранена, в пепел Ñе превърща
вÑтърът жеÑток, без жалоÑÑ‚ го разнаÑÑ.
ИзгаÑва и поÑледното пламъче надежда,
одалечавайки Ñе Ñърцето ти ден Ñлед ден.
Пайжина от Ñпомени обвива Ñърцето ми,
Ñлед теб душата ми в пуÑÑ‚Ð¸Ð½Ñ Ñе превръща.
Без теб уÑтните ми не ще да Ñе ÑмеÑÑ‚,
Ñълзи от очите ми не ще да Ñе проливат.
Дали Ñърцето ти за мене пак ще жали,
ÑÑŠÑ Ð·Ð»Ð°Ñ‚ÐµÐ½ пламък в погледа ти нежен.
Под Ð¾Ð³ÑŠÐ½Ñ Ð¿Ð»Ð°Ð¼Ñ‚Ñщ на звездното небе
Ñедиме ние двама Ñ Ñ‚ÐµÐ± ледено Ñтудени.
Като казваше тези думи погледа му Ñе беше ÑпрÑл върху мене, протегна ръка и откÑна най хубавата ми рожба коÑто Ñега Ñе беше напъпила. ОткъÑна Ñ Ð¾Ñ‡Ð¸Ñти Ñ Ñтарателно от бодлите, и Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ñ‚ÐµÐ³Ð½Ð° на жената коÑто го гледаше в изумение.
- Как е възможно да направиш подобно нещо ако те види нÑкой как така поÑмÑ.
– Давай да тръгваме докато не Ñа на видÑли, много е хубава нали и миризмата и е хубава, както тебе излъчва обич и щаÑтие.
Одалечавайки Ñе от мен не чуÑтвах никаква злоба че Ñа ми взели рожбата, а Ñе радвах че е на такова мÑÑто, мÑÑто иÑпълнено Ñ Ð½ÐµÐ¶Ð½Ð¾ÑÑ‚ и любов. Ðа ÑледващиÑÑ‚ ден когато роÑата Ñе вдигаше от мен за да разнаÑÑ Ð¼Ð¸Ñ€Ð¸Ð·Ð¼Ð°Ñ‚Ð° ми, по пътÑÑ‚ Ñе зададе кола коÑто беше украÑена Ñ Ð¼Ð½Ð¾Ð³Ð¾ цветÑ, а Ñлед Ð½ÐµÑ Ð²ÑŠÑ€Ð²Ñха хора облечени в черно, Ñтъпките им бÑха бавни придружени от зловещи пиÑъци. Това беше погребално шеÑтвие, когато колата Ñе приближи до мен видÑÑ… рожбата ми как краÑи ковчега, но беше нÑкак Ñи увÑхнала и цветовете му потъмнели.
-
Bravo İbrahim65,naistina si dobır poet i dobır Çovek.Pozdravyavam te ot tzyaloto si sırtze i duşa.
-
СЪВЕТ
Подухва лек вÑÑ‚ÑŠÑ€, който нито е топъл нито е Ñтуден, но пък е Ñвеж, ÑÑкаш е Ñъздаден от Ñнежните върхове на планината, който Ñе извиÑÑваха до небеÑата. Поглеждах към Ñ‚ÑÑ… и им обещавах че един ден непремено ще ги поÑетÑ, нека и те ми видÑÑ‚ не Ñамо Ñнагата, а и мъката коÑто беше надвеÑнала над мен като ÑÑнка.
Ð”Ð½ÐµÑ Ð±ÑÑ… като чупен клон в пролета, знете това чуÑтво нали, иÑка ти Ñе да вдишаш от този Ñвеж въздух, да нагазиш в този бÑл ÑнÑг, да Ñе понеÑеш като пролетен вÑÑ‚ÑŠÑ€ над вÑичко, но нещо ти пречи, нещо има погрешно в живота ти а ти това не го намираш. Решиш да полежа още извеÑтно време и да реша какво да правÑ, той чупен клон не може да Ñе Ñложи обратно на мÑÑтото Ñи, но Ñ‚Ñ€Ñбваше да Ð½Ð°Ð¼ÐµÑ€Ñ Ð¿Ñ€ÐµÑ‡Ð¸Ð½Ð°Ñ‚Ð° на това чуÑтво което ме изтезаваше тази пролет.
МиÑлите ми Ñе преплитаха но вÑе бÑха в миналото а нÑкой Ñи противоречаха ÑÑŠÑ Ñпомените, виждах живота ми колко е бил празен и погрешен, взех да го проклинам, защо ли живее човек , както обичаше да казва дÑдо ми – Живеем за една комачка хлÑб. Рможеше и без Ð½ÐµÑ ÐºÐ¾Ð³Ð°Ñ‚Ð¾ в живота Ñивото е повече от бÑлото , Ñълзите повече от уÑмивката, миÑлех Ñи тези неща и очите взеха да ми Ñе наÑълзÑват, а душата ÑÑкаш Ñе збогуваше Ñ Ð¼ÐµÐ½.
Реших да навеÑÑ‚Ñ Ð´Ñдо ми, от доÑта време не бÑÑ… ходил да го видÑ,щÑÑ… да потърÑÑ Ð¾Ñ‚ него Ñъвети, вÑе пак беше живÑл близо Ñтолетие. Станах облÑках Ñе и взех неубходимите неща за там, една копачка лопата и нÑколко Ñ†Ð²ÐµÑ‚Ñ ,много обичаше цветÑта на меÑта когато ги поливаше Ñъм го чувал да им говори, затова реших на гробът му да заÑÐµÑ Ð½Ñколко рози.
Гробищата бÑха вече наблизо а моÑÑ‚ дÑдо беше в Ñамото начало на едно от централните меÑта от кадето Ñе виждаже както нашата къща така и Ñнежните върхове, Ñ Ð´Ñ€ÑƒÐ³Ð¸ думи на това мÑÑто на човек трудно можеше да му доÑкучае. ОÑтавих нещата който ноÑех и изучих дуата коÑто Ñ‚Ñ€Ñбваше да изучи за мъртвите, за да получат както поздрав, така й покой. Гробът на дÑдо ми беше обраÑъл в трева почиÑтих Ñ Ñтарателно, Ñлед това заÑÑÑ… и розите, полÑÑ… ги обилно Ñ Ð²Ð¾Ð´Ð°, гробът Ñе превърна в малка градина, Ñигорен бÑÑ… че дÑдо ми ме гледа от нÑкаде и ми Ñе радва.
ПоÑеднах до елата, коÑто беше поÑÑл баща ми за да прави ÑÑнка на гробът, да Ñи отпочина и да Ñи ÑÐ¿Ð¾Ð´ÐµÐ»Ñ Ð¼ÑŠÐºÐ¸Ñ‚Ðµ Ñ Ð´Ñдо ми, който много обичах, и беше оÑтавил голÑма Ñледа в живота ми, вÑе още Ñи ÑпомнÑм неговите Ñъвети като.
; ИÑкай прошка Ñине, и не забравÑй за този дар от бога, живота, в него има и тъга, има и крила, когато ти е тъжно не Ñлизай толкова дълбоко при мене, когато летиш не лети Ñ Ð¾Ð±Ð»Ð°Ñ†Ð¸Ñ‚Ðµ вÑе пак Ñи Ñ Ð´ÑƒÑˆÐ°. ; Ð’ живота на вÑеки Ñе поÑвÑват неща който го променÑÑ‚, не е важно дали е щаÑтие или е болка.Ти проÑто бъди такъв, какъвто Ñи; ; Само баща и майка знаÑÑ‚ да прощават. Другите проÑто забравÑÑ‚. ; ;Ðай трудната борба, ноÑи най-Ñладката победа. ; ;Загубеното щаÑтие е по-Ñтрашно от Ñамата Ñмърт а загубиш ли Ñебе Ñи тогава Ñи мъртвец.;
Пред мен Ñе поÑви една калинка коÑто едвам летеше , като ме Ð²Ð¸Ð´Ñ Ñе уÑтреми към мен и ми кацна на рамото, Ñ‚Ñ Ð±ÐµÑˆÐµ толкова малка и нежна че не можех да Ñ Ð´Ð¾ÐºÐ¾Ñна, за Ð½ÐµÑ Ð±ÑÑ… толкова груб, че проÑто Ñ‚Ñ€Ñбваше да Ñ Ð´Ð¾ÐºÐ¾Ñна Ñамо Ñ Ð¿Ð¾Ð³Ð»ÐµÐ´. Калинката Ñви крилата Ñи, прелеÑта и беше невероÑтна, тъмно-червениÑÑ‚ и цвÑÑ‚ излъчваше не друго а любовта коÑто изпитваше към вÑички ни, а тъмно-черните точки, издаваха мъката коÑто виждаше във живота. Ðе знаех какво да правÑ, какво Ñде за да Ñ Ð½Ð°Ñ…Ñ€Ð°Ð½Ñ Ð¸Ð»Ð¸ каде живее за да Ñ Ð¿Ð¾Ð´ÑлонÑ. РбÑÑ… толкова Ñилен и велик че за Ð½ÐµÑ Ð±Ð¸Ñ… направил дори чудеÑа, но не знаех и това ме учуди, в Ñъщото време ме направи беÑилен пред неÑ. Гледах Ñ ÐºÐ°Ðº едвам Ñе крепеше на рамото ми Ñ Ñ‚ÐµÐ·Ð¸ малки крака, ÑÑкаш иÑкаше да ми каже нещо, това ме развеÑели и взех да Ñе притеÑнÑвам че ще ме оÑтави Ñам Ñ Ð¼ÑŠÐºÐ¸Ñ‚Ðµ Ñи, който така и не знаех как да ги реша.
Гледах как калинката раÑпери крила и полетÑ, ÑÑŠÑ ÑвоÑта Ñи обич и мъка, Ñ Ð¿Ñ€Ð¸ Ñвойте чеда Ñ Ð¿Ñ€Ð¸ Ñвоето щаÑтие.
Изправих Ñе и аз на крака - Дайте ми на мене обич и тъга, животът е Ñладък до Ñмърта.
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
ПОГЛЕДЪТ ÐРДУШÐТÐ
Ð’ ÑтаÑта на Ñвобода Ñе ширÑха тишината и тъгата, бÑха притеÑнÑвани Ñамо от звуците на дъждовните капки, който Ñе ÑпуÑкаха от Ñтрехата на дървениÑÑ‚ таван. ТÑхните звуци напомнÑха че има живот, а кадето има живот има и надежда. Ðо Ñ‚ÑÑ… едва ли нÑкой ги Ñлушаше или любуваше. Погледа и вниманието ми както винаги бÑха наÑочени надолу по небоÑклона, кадето кривуличаше пътÑÑ‚ по който Ñи бÑха заминали, Ñ ÑƒÐ³Ð¾Ð²Ð¾Ñ€ÐºÐ°Ñ‚Ð° за малко. Ðо вече години Ñе измина и никой не Ñе завръща. Ðа меÑта Ñе питам има ли по пуÑÑ‚ път в Ñвета от този.
До прозорецът Ñи бÑÑ… поÑтавил дървениÑÑ‚ Ñтол, бÑÑ… го пригодил и за Ñпане, доÑта вечери оÑъмвах на него, на меÑта Ñи миÑлÑÑ… че Ñ Ð½ÐµÐ³Ð¾ Ñме едно цÑло. Когато Ñе пребирах в къщи, най напред отивах при него, ÑÑдах и вперÑÑ… погледа Ñи в далечината, от него Ñе виждаше най добре пътÑÑ‚ по който щеше да Ñе завърнат.
Така Ñе нижеха дните и нощите в едно очакване и надежда, за едно по хубаво време, когато ще има глъч и ÑмÑÑ…, а защо не и плач от болка в колÑното.
– Ела Ñине, ела да видÑ, не плачи де какво толкова е Ñтанало, една капка кръв и Ñи Ñе уплашил, а когато отидеш войник как ще Ñи, не забравÑй този ÑвÑÑ‚ е за Ñмелите, нÑма мÑÑто в него за Ñлабите и Ñтрахливците. Колко пъти ти казах да не тичаш Ñлед кокошките, петелът е Ñ‚ÑхниÑÑ‚ защитник, не му Ñе Ñърди Ñега на него, той Ñи е Ñвършил добе работата, опазил Ñи е тъйфата, и ти когато пораÑнеш ще пазиш Ñвойте рожби от неприÑтели.
- ЗаповÑдай набрах ги за тебе защото много те обичам, Ñега на мене какво ще ми дадеш.
– Ела да видим от каде Ñи ги набрал, пък тогава ще видим какво ще ти дам, дали плеÑници или Ñтотинки, ела защо бÑгаш, пак Ñи обрал цветÑта ми нали.........
Спомените ми бÑха почти целиÑÑ‚ живот, на меÑта говорих ÑÑŠÑ Ñ‚ÑÑ…, много чеÑто ме хващаше Ñрам от Ñ‚ÑÑ…, обещавах Ñи че ще бъда по Ñтарателен и търпелив, каквото ще да Ñе Ñлучва в живота.
Ð Ñърцето пак ме подканваше да Ñи Ð¿Ð¾Ð´Ð³Ð¾Ñ‚Ð²Ñ Ð½ÐµÐ¾Ð±Ñ…Ð¾Ð´Ð¸Ð¼Ð¸Ñ‚Ðµ неща за поÑледното тържеÑтво в живота ми, а аз го претиÑках нÑколко пъти, ÑÑкаш му казвах. - Стой ти там мирно Ñега не му е времето, нека да ги Ð²Ð¸Ð´Ñ Ð¾Ñ‰Ðµ един път, пък тогава, тогава.......
Ðлбумът беше най четената книга в живота ми, чеÑто Ñ Ð²Ð·ÐµÐ¼Ð°Ñ… в ръцете Ñи, а Ñ‚Ñ Ð³Ð¾Ð²Ð¾Ñ€ÐµÑˆÐµ ли говореше, ÑÑŠÑ Ð²Ñички подробноÑти. Ето тази третата Ñнимка, когато Ñе беше родил, чернобÑла почти е избледнÑла, но Ñпоменът ми Ñ Ð¾Ñ†Ð²ÐµÑ‚Ñва ÑÑŠÑ Ð²Ñички подробноÑти, а плачът му е вÑе още в мен, попит е от душата ми ÑÑкаш е днеÑ.
От към дерето до чешмата взе да Ñе вдига дим, това означаваше че циганката пак беше дошла за да калайдиÑва. Взех двете тенджери и поÑъбрах малко боб пъÑтарма, и още нÑкой неща който можеше да Ñа в нужда на карайджиката. Когато бÑÑ… вече при Ð½ÐµÑ Ð²Ð¸Ð´ÑÑ… че не беше Ñами, а имаше и малко момче около на пет години. Момчето плачеше ÑÑŠÑ Ñълзи на очите а Ñ‚Ñ Ð²Ð¼ÐµÑто да го уÑпокой го налагаше Ñ ÑˆÐ°Ð¼Ð°Ñ€Ðµ.
– Защо го биеш, какво е направил. Попитах Ñ Ñопнато.
– Ðищо не е направил, какво може да направи едно пет годишно момче. Одговори ми още по Ñопнато циганката.
- Защо го биеш те попитах, какво иÑка това момче. ÐаÑтоÑвах да ÑƒÐ·Ð½Ð°Ñ Ð·Ð°Ñ‰Ð¾ това дете Ñде бой.
– Гладно е, не е Ñло нищо, казвам му че нÑма, ама не разбира от дума, а аз Ñ‚Ñ€Ñбва да работÑ, иначе как ще има. Продължаваше да обеÑнÑва циганката, но беше толкова ÑдоÑана че продължи на циганÑки, като Ñи миÑлише че Ñ Ñ€Ð°Ð·Ð±Ð¸Ñ€Ð°Ð¼.
– Вземи тези тенджери, аз Ñлед малко ще Ñе върна да ги взема. ОÑтавих тенджерите и Ñе запътих обратно за в къщи. Събрах нещо за Ñдене на момчето, Ð²Ð¸Ð´Ñ Ð¼Ð¸ Ñе доÑта оръфано, затова реших да му закарам и нÑкой дрехи оÑтанали от детето ми, който ги пазех в гардероба, за да ги галÑм от време на време, пък и миризмата му вÑе още Ñтоеше върху Ñ‚ÑÑ…. Когато отворÑÑ… гардероба, винаги от него излизаха Ñтотици Ñпомени, вÑе едно Ñ‚ÑÑ… бÑÑ… затворил там, а не дрехите.
Така Ñтана и този път, ето неговата фанелка, небеÑно ÑÐ¸Ð½Ñ ÐºÐ°Ñ‚Ð¾ очите му, ÑÑкаш бÑха взети от небето, а заÑмее ли Ñе ÑÑкаш изгрÑваше Ñлънце на лицето му, черните панталони, изгладени винаги да имат ръб, а обувките му, когато ги взехме от радоÑÑ‚ първата нощ Ñпа Ñ Ñ‚ÑÑ…. Взех ризката на карета, чорапи, и черното Ñакото, помириÑах ги до наÑита, згънах ги Ñтарателно в една чанта, взех и оÑтаналиÑÑ‚ багаж и потеглих към чешмата.
МиÑлите ми възраждаха Ñпомени, когато го обличах Ñ Ñ‚ÐµÐ·Ð¸ дрехи за празника. Бързаше да Ñе покаже на приÑтелите Ñи, а пък аз иÑках да оÑтане при мен, за да му Ñе радвам, на тези руÑи къдрици, който ÑÑкаш бÑха взети от Ñнежните върхове на планината.
–Докарах ви нещо за Ñдене, нахрани го момчето недей да плаче от глад, такива работи не Ñа хубави, каде е баща му, не работе ли нещо, как може такива работи. Циганката когато Ñе обърна към мене в уÑтата и имаше цигара, коÑто охотно пушише.
- Ха така, за цигари пари имаш, а за храна нÑмаш, оÑрами Ñе, оÑрами Ñе.......
– Това ми е даде комшиÑта ти, преди малко мина, потърÑих му една цигара а той ми даде цÑлата кутиÑ.
– Ðе говори много а вземи и нахрани детето- Което вÑе още плачеше. Ð¢Ñ Ð²Ð·Ðµ чантата Ñедна на земÑта, взе детето в Ñкута, и почна да го храни и да му говори нещо на циганÑки. Както вÑÑка и една майка беше нежна Ñ Ð½ÐµÐ³Ð¾, гледах и не вÑрвах на очите Ñи, преди малко го налагаше ÑÑŠÑ ÑˆÐ°Ð¼Ð°Ñ€Ð¸, а Ñега ÑÑкаш не беше Ñ‚Ñ Ð° нÑÐºÐ¾Ñ Ð´Ñ€ÑƒÐ³Ð° жена.
- Много хубав народ Ñте вие, бе ага, да потърÑÑ Ð¸ душата ви, и Ð½ÐµÑ Ð½Ð° драго Ñърце ще Ñи Ñ Ð´Ð°Ð´ÐµÑ‚Ðµ. БлагодарÑше ми циганката и обеÑнÑваше колко хубав народ Ñме били, може би заради тези нÑколко хапки храна, който бÑха дошли точно на време, Ñ Ð±Ñха разчуÑтвали толкова много.
– Вземи и тези дрехи, бÑха на Ñинът ми, вече нÑма да му Ñтанат, твоето момче е имало къÑмет, облечи го, че времето е доÑта хладно.
Ð¢Ñ Ð²Ð·Ðµ чантата, и започна да облича детето, а аз очаквах да Ñи Ð²Ð¸Ð´Ñ Ð´ÑƒÑˆÐ°Ñ‚Ð°, облечена още един път в тези празнични дрехи. Циганката беше толкова доволна от подаръка че ÑиÑеше цÑлата, Ñлед като Ñи облече рожбата Ñе провикна в захлаÑ.
- Ето това е, Ð²Ð¸Ð´Ñ Ð»Ð¸ какъв човек Ñтана, винаги Ñъм казвала, че дрехите правÑÑ‚ човека, и Ñи е така. Ðо аз бÑÑ… поразен от гледката, на мÑÑтото на Ñинът ми имаше нещо ÑъвÑем друго.
– Ðе, дрехите не правÑÑ‚ човека, а живота прави човека, или го развалÑ. Ðо бÑÑ… и Ñигорен, че и душата е важна, завиÑи Ñ ÐºÐ°ÐºÐ²Ð¸ очи ще го погледнеш човек.
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
ЛЮБОВТРЕ ЖЕÐÐ
Преди да влезнем в музикалниÑÑ‚ Ñпектакъл, който очаквахме повече от меÑец, в предверието разговарÑхме Ñ Ð½Ñколко приÑтелÑки ÑемейÑтва, който Ñъщо бÑха пожелали да дойдат на предÑтавлението. Разговорът беше за да Ñи уплатним тези нÑколко минути преди започването на предÑтавлението. Ðз както винаги предпочитах да Ñлушам отÑрещниÑÑ‚ и да го риÑувам в миÑлите Ñи. За нÑкой колата беше вÑичко в живота, а нÑкой жената или децата, в това Ñе редеха хвалбите, кой каво е, но ÑÑŠÑ Ð¿Ñ€Ð¸Ñ‚ÑƒÑ€ÐºÐ¸ от рода на мечти.
– Кажи и ти нещо, приÑтел, защо така, да не би да имаш нÑкакви проблеми, Ñподели може и да ти помогнем. Ме Ñъжели или укори един от ÑъбеÑедниците, който видимо не ме познаваше що за човек бÑÑ….
–Той не обича много да говори, предимно Ñлуша, аванта. През уÑмивка Ñе опита да ме предпази мой приÑтел. Ðз Ñъщо Ñе уÑмихнах, може би на авантата.
- Ðие хората нÑмаме търпение да понеÑем и Ñто години. Ð’Ñе бързаме да Ñи заминем, от вÑичко земно, вÑъщноÑта е да Ñе Ñлеем ÑÑŠÑ Ð·ÐµÐ¼Ñта, ÑÑŠÑ Ð²ÐµÑ‡Ð½Ð¾Ñта. ÐепознатиÑÑ‚ проÑто не доумÑваше нищо от това което му казах, аз Ñъщо недоумÑвах защо му го казах. Жена ми ме жвана за ръката и ме ÑтиÑна здраво, ÑÑкаш казваше – Ðе Ñе излагай.
– Човек е Ñ Ð¿Ð¾ едно крило, затова не лети, но когато Ñа двама, тогава им Ñ‚Ñ€Ñбва виÑини. Ðз Ñъщо ÑтиÑнах ръката на жена ми което означаваше довери ми Ñе, не Ñе притеÑнÑвай пред тези лицемери. ÐепознатиÑÑ‚ продължаваше да ме гледа втренчен, и не доумÑваше нито и една Ð¼Ð¾Ñ Ð´ÑƒÐ¼Ð°.
– ТрÑбва да влизаме вече, Ñтига приказки. Ðи подкани приÑтелÑÑ‚. Така и направихме, Ñеднахме и зачакахме предÑтавлението.
* * *
Сцената беше голÑма проÑторна, изведнъж потъна в тъмнина ,оÑтана Ñамо един лъч който Ñ‚ÑŠÑ€Ñеше любовта. ПреÑкачаше от двойка на двойка, който правеха определени движениÑ, за да и докажат че те Ñа любовта. ДвижениÑта бÑха предимно от одолу нагоре, ÑÑŠÑ Ð¿Ð¾Ð´Ñкок във въздуха, ÑÑкаш иÑкаха да полетÑÑ‚ към Ñветлината. Ðо винаги падаха на земÑта , момичетата вземаха и подкрепата на момчетата, но пак Ñе извиÑÑваха Ñамо до нÑкаде, а това не беше доÑтатъчно да Ñи любов. Ðа земÑта лежеше Ñамотно момиче което туко що бе родено от майка Ñи, движениÑта му бÑха забавени но Ñигорни в Ñебе Ñи, изправи Ñе на краката, научи Ñе да ходи, раздаде на вÑички двойки от обичта Ñи, като през това време взимаше от Ñ‚ÑÑ… лаÑките Ñ ÐºÐ¾Ð¹Ñ‚Ð¾ Ñе извиÑÑваше към Ñветлината, докато Ñе изгуби във виÑините. Ðа това кой не би ръкоплÑÑкал кой би оÑтанал равнодушен. Когато излезнахме от залата, жена ми ме целуваше както никога до Ñега, нежноÑта и ме обве навÑÑкаде, затворих очи и виждах как полита към Ñветлината.
– Любовта е жена, любовта е жена, любовта е жена. ПовтарÑÑ… тази иÑтина в миÑлите ми, докато чух глаÑÑŠÑ‚ на приÑтелите ми, който ни гледаха във Ð·Ð°Ñ…Ð»Ð°Ñ Ð¸ доза завиÑÑ‚, на нашите ÑвоеволиÑ.
– Още е рано, хайде да идим да пииним по нещо, а, Ñега му е момента, кога ще Ñе Ñъберем пак вÑичките заедно. Предложи най младиÑÑ‚ от наÑ, кимнах ме му че Ñме ÑъглаÑни, и Ñе оÑтавихме в негови ръце, да ни води кадето той знае за добре.
Закара ни в нÑкакъв нощен бар, на вратата ÑтоÑха нÑколко горили който ÑÑкаш бÑха крали от вÑеки преминаващ муÑколна плът.Вътре Ñветлината беше предимно червена, коÑто Ñ‚Ñ€Ñбваше да означава любов. Ðа бара и на подийума беше претъпкано от млади жени, който ÑÑкаш бÑха опити от тази Ñветлина или от гъÑтиÑÑ‚ дим кото витаеше във вÑÑко кътче на заведението.Тук жените Ñ Ñ‚Ð¾Ð·Ð¸ грим преличат повече на кукли отколкото на живи, изчезнало им е вÑичко еÑтеÑвено Ñъздадено от вÑевишиÑÑ‚. Ðа преден план излизат Ñтройните им тела, издÑлани ÑÑкаш от Ñкулптор. Лицата има липÑа на човечноÑÑ‚ а уÑмивките празни ÑÑкаш под шаблон, за да има нещо да правÑÑ‚.
Ð’ Ñепарета беше претъпкано от мъже ,от кадето наблÑдаваха парада на човешка плът. Ртой Ñе провежда заради Ñ‚ÑÑ…. Жените танцуват. ИÑкат да бъдат забелÑзани, иÑкат да бъдат черпени.Ðа кой ли Ñа дъщери или ÑеÑтри, ми минава през миÑълта.Танцуват разголени и Ñи Ñ‚ÑŠÑ€ÑÑÑ‚ богат, мъж Ðа бара Ñеди момиче. Поглежда ме злобно може би защото Ñъм ÑÑŠÑ Ð¶ÐµÐ½Ð°.Става ми гадно. ÐаÑочвам очи към Ñ‚Ñлото й, перфектното , Ñтройните й виÑоки крака, нацупените Ñиликонови уÑтни, преливащите Ñиликонови гърди. Пола по-Ñкоро дразнеща, отколкото изпълнÑваща функциÑ. Гледам Ñ, и Ñи миÑлÑ. Да, тук нÑма любов…
Стана ми задушно, излÑзох навън, любовта започна бавно да умира в Ñъзнанието ми. Жена ми ме държеше здраво за ръката, ÑÑкаш Ñ Ð±ÐµÑˆÐµ Ñтрах да не ме загуби в мрака. Беше ме Ñтрах да кажа нещо, защото ако кажех нещо щеше да е , Да тук нÑма любов, а Ñамо тук ли. Погледнете в Ñърцата Ñи ще видите ли нещо.
Жената иÑка да бъде възприемана за олицитворението на любовта, но те Ñамите наÑÑно ли Ñа какво е Ñ‚Ñ.
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
* * *
Ðа мене шепи добрина ми Ñтори.
Човек Ñи - от плът и кръв нали ... ?
Ðо имаш и Ñърце, и топлина дори.
Едната да е от любовта. Ðека ме боли дори.
Ðека любовните вълни, в мен да Ñе разбиват до наÑита.
Без причина, проÑто ей така, заради пролетта в душата ми.
С уÑтни ме риÑувай. ПовтарÑй името ми до захлаÑ.
Човек Ñи - без крила. Ðо имаш Ðнгели нали.
Вземи ме в прегръдките Ñи - дъхът ми вземи.
От него Ñпомен. ПеÑен за двама ни направи.
В танца ще затворим очи. Само аз и ти.
Човек Ñи - уморен Ñи. Ðо имаш душа и ÑтраÑти.
ПотърÑи ме, когато душата от жажда Ñе буди.
И аз ще Ñъм там. Топла, нежна и ÑтраÑна.
ПотърÑи ме. Ðз Ñъм половинка от цÑло.
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
ПОБЕДÐТРЕ СВОБОДÐ
ПуÑтоÑно в Ñънищата Ñи, Ñе Ñкитам в гънките на планината. Там където е коренът, иÑтината, топлината коÑто блика като извор, като ÑŽÐ¶Ð½Ð¸Ñ Ð²ÑÑ‚ÑŠÑ€ разбива Ñе в теб, кара те да Ñе отпуÑнеш, да Ñе уÑмихнеш да забравиш за злото. Рзащо не и за ÑмиÑъла на живота.
Тичам през гората по зелената трева, изпреварвам дърветата едно по едно, дъхът ми ÑÑкаш го нÑма за да не пречи на погледа ми който беше изоÑтрен и тревожно Ñ‚ÑŠÑ€Ñеше Ð²Ð¸ÐºÐ°Ñ‰Ð¸Ñ Ð³Ð¾ глаÑ.
– Ела, ела, Ñега, бързо не Ñпирай......... И това вÑÑка вечер, Ð·Ð°Ñ‚Ð²Ð¾Ñ€Ñ Ð»Ð¸ Ñи очите Ñе понаÑÑм като Ñокол, като елен през родниÑÑ‚ ми край, но преди да Ñе Ñ€Ð°Ð·Ð±ÑƒÐ´Ñ Ð²Ð¸Ð½Ð°Ð³Ð¸ Ñъм Ñтигал пред бащината ми ÑÑ€Ñха.
Ето и този път Ñтоим Ñ Ð±Ð°Ñ‰Ð° ми под неÑ, Ñложил е коравата Ñи ръка върху рамото ми, и гледаме как перата на дърветата Ñе къпÑÑ‚ под капките дъж които бÑха като порой, а вÑтърът им предаваше вид на неопиÑуем танц които беше приÑъщ Ñамо за Ñ‚ÑÑ…. Ркогато Ð¸Ð·Ð³Ñ€Ñ Ð¸ Ñлънцето, то беше небивалица, лиÑтата ÑÑкаш Ñе любуваха Ñ Ð½ÐµÐ³Ð¾, или му показваха прелеÑтите колко Ñа Ñвежи и жизнени, ÑÑкаш бÑха родени едни за други, или неповторими приÑтели.
– Виждаш ли. Попита баща ми, отговорих му. – Ðха виждам. Знаех много добре че обича природата повече дори и от Ñебе Ñи, чеÑто Ñме ходели през зимата да ноÑим храна на дивите животни.
– Когато Ñи добър ще те обичат, но не забравÑй че и хората Ñа добри та затова те обичат. Продължаваше наÑтавлениÑта баща ми ÑÑкаш беше това негово задължение. - Животът ни е тъжен.., веÑел... понÑкога труден…... актьор Ñи в него без режиÑьор..........
Ето Ñега пак затварÑм очи и Ñе понаÑÑм над върховете на планината. Ðо този път бързам да Ñтигна до огнището кадето гореше вечниÑÑ‚ огън на майка ми, този път Ñ Ð²Ð¸Ð´ÑÑ… нещо загрижена, натъжена.
- Защо Ñи така унила за какво Ñе притеÑнÑваш, или нещо те боли та не казваш. Да знам че баща ми не може да го понаÑÑ ÐºÐ¾Ð³Ð°Ñ‚Ð¾ Ñи болна, и винаги ходи към балкана там Ñи намира утеха .....
– Ðе Ñине не, добре Ñъм, но Ñе притеÑнÑвам за тебе като те гледам Ñърцето ми Ñе къÑа, кажи ми какво има, аз Ñъм ти майка, паднал ми Ñи от дробът както Ñе казва, какво те измъчва толкова.
- Имам една тайна майко, и това е Ñ‚Ñ, за Ð½ÐµÑ Ð·Ð½Ð°ÑÑ‚ Ñамо Ñълзите ми,те винаги Ñ ÑъпътÑват, където и да иде, каквото и да направи, Ñълзите ми винаги Ñа ÑÑŠÑ Ð½ÐµÑ. Целувам Ñпомените ми майко, а Ñълзите ми капÑÑ‚ върху Ñ‚ÑÑ…, Ñълзите породени от болката ми, болката ми там в лÑво където беше ти майко,кадето Ñе беше Ñгушила толкова чиÑта и пъÑтра, без да иÑкаш нещо, а Ñамо ме утешваше, каквото и да Ð½Ð°Ð¿Ñ€Ð°Ð²Ñ Ñ‚Ð¸ беше вÑе до мене майко. Ð Ñега Ñ‚Ñ Ñе Ñпотайва там, като звездите в ноща, но блÑÑъкът и не ми дава покой. Когато Ñи Ð·Ð°Ñ‚Ð²Ð¾Ñ€Ñ Ð¾Ñ‡Ð¸Ñ‚Ðµ Ñ‚Ñ Ðµ Ñ Ð¼ÐµÐ½Ðµ, тогава Ñ‚Ñ Ðµ най пъÑтра, Ñ‚Ñ Ð·Ð° мен е като за чайките морето майко, колкото и да е Ñилен вÑтъра, те никога не Ñе отказват от него. ÐÑкой на младини Ñ ÑƒÐ±Ð¸Ð²Ð° нÑкой на Ñтарини, а аз иÑкам Ñ‚Ñ Ð´Ð° живее в мене,видÑÑ… Ñ Ð²ÐµÐ´Ð½ÑŠÐ¶, поех Ñ, Ñ‚Ñ Ñ‚Ñ€Ñбва да живее, Ñ‚Ñ Ñ‚Ñ€Ñбва да е щаÑтлива.
- СтрахливиÑÑ‚ винаги ще и шепне колко много и е верен, безÑилниÑÑ‚ ще плаче от тъга, а иÑтинÑкиÑÑ‚ Ñам ще Ñ Ð½Ð°Ð¼ÐµÑ€Ð¸. – Ð¢Ñ Ð»ÑŽÐ±Ð¾Ð²Ñ‚Ð° е за хората Ñине, има ли Ñ Ð² тебе ще Ñ Ð½Ð°Ð¼ÐµÑ€Ð¸Ñˆ и в отÑещниÑ. Ргнездо от Ñам не Ñе гради. И на тебе ти е дошло времето Ñине, иди по Ð¿ÑŠÑ‚Ñ Ñи, но оÑтави Ñлед тебе Ñледи. Така на тези Ñлед тебе ще им е по леÑно да Ñтигнат до тебе ..
- Помниш ли ти майко любовта, онази първата, онази бÑлата, чиÑтата?
- Дори Ñлед Ñто години Ñе помни Ñине. Ð¢Ñ Ð½Ðµ ходи никаде,Ñ‚Ñ Ðµ в теб, в Ñърцето Ñи Ñ Ð½Ð¾Ñиш гордо, радваш и Ñе говориш и нежно дори и да те боли от неÑ, тази болка е като лÑк за тебе. Пазиш Ñ Ð¾Ñ‚ врагове от приÑтелите Ñи дори. ÐŸÐ¾Ð¼Ð½Ñ ÑˆÐµÑтнайÑет години не бÑÑ… навършила, тогава изгрÑха в мен уÑмивките, Ñълзите, болка, краÑота, тъгите мечтите в безÑънните нощи, надеждата, молитвата, луната - и залеза дори. Ð¡ÑŠÑ ÑƒÑмивка Ñи ÑпомнÑм за дните когато Ñълзите ми падаха - една, по една, плаках за неÑ, но надеждата беше мой приÑтел. ÐŸÐ¾Ð¼Ð½Ñ Ð¸ вÑрата, Ð¿Ð¾Ð¼Ð½Ñ Ñкръбта и радоÑтта. Колко щаÑтлива, и как изцÑло отдадена на Бога бÑÑ…. Как Ñъм Ñе борила – и Ñъм победила. Победата е да Ñ Ð¿ÑƒÑнеш на Ñвобода. Като пеперуда да лети на Ñвобода, а на теб да оÑтанат чуÑтвата породени от полетът и ..........
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
ÐÐГЕЛЪТ ЛЮБОВ
Каде Ñи Любов, каде Ñи, но иÑтинÑка, както Ñи изпÑта в пеÑните, възпÑта в безброй Ñтихове, породила Ñълзи като порой , родила Ñи живота и Ñмърта дори. Това Ñе питах вÑеки миг когато оÑтана Ñами ÑÑŠÑ Ñебе Ñи, иÑках да Ñ Ñрещна такава каквато Ñ Ðµ Ñъздал Ð’ÑевишиÑÑ‚, бÑла заÑмÑна а защо не и по хубава и от ÑамиÑÑ‚ Ñъздател. Хей Любов, за да ме дариш поне Ñ Ð¿Ñ€Ð°ÑˆÐ¸Ð½ÐºÐ° от твоÑта Ñила кажи какво да Ð½Ð°Ð¿Ñ€Ð°Ð²Ñ Ð·Ð° тебе, каде живееш , във виÑините ли не не, там е той, твоÑÑ‚ Ñъздател. За тебе е Ñъздал Ñърцето от плът и кръв, ти Ñи там радоÑта и топлината за да прогониш от там вÑичко не човешко, да оÑтавÑш Ñлед Ñебе Ñи Ñледи но много чеÑто от кръв дори. Това Ñи миÑлех вÑеки ден и нощ каде може да е любовта,иÑках да Ñ Ð·ÑŠÑ€Ð½Ð° поне за момент дори да е в ÑÑŠÑедниÑÑ‚ двор или прозорец, това щеше да ми Ñтига за цÑл живот. Какво ще прави любовта при мене, две Ñини очи, и руÑи коÑи, който взеха вече да побелÑват, а тези четири Ñтени, не не, на Ð½ÐµÑ Ð¸ е нужно проÑтранÑтво, виÑини .......... Да, да Ñ‚Ñ Ðµ в Париж, не Ñлучайно този град го възпÑват като град на любовта, тогава какво чакам ..... Събрах Ñи личните вещи, а те не бÑха кой знае колко, но Ñтарателно ги Ñкътах, вÑе пак ще Ñ…Ð¾Ð´Ñ Ð¿Ñ€Ð¸ неÑ, гледах да не Ð·Ð°Ð±Ñ€Ð°Ð²Ñ Ñ…Ð¸Ð¼Ð¸ÐºÐ°Ð»ÐºÐ¸Ñ‚Ðµ и тетрадките, ÑÑŠÑ ÐºÐ¾Ð¹Ñ‚Ð¾ щÑÑ… да Ñ Ð¾Ð¿Ð¸ÑˆÐ° моÑта любов.
ÐаÑтаних Ñе в малък хотел в центъра на Париж. Ðа първиÑÑ‚ етаж на хотела имаше малко кафе, вътре беше доÑта Ñ‚ÑÑно за да побере двадеÑетина човека. Ð’ помещението беше помиÑлено за вÑÑко и едно кътче, маÑите бÑха малки за по двама човека, заедно ÑÑŠÑ Ñтоловете бÑха ръчна изработка от орех, наредени до витрината коÑто Ñе плъзгаше по дължина на улицата. Стените му Ñъщо бÑха от Ñъщата материÑ, от дÑÑната Ñтрана имаше продълговат бар, до него бÑха наредени виÑоки Ñтолове, предназначени за Ñлучаен поÑетител или за непознати, отбили Ñе да отпиÑÑ‚ по чаша кафе. Миризмата на кафето заедно Ñ Ð¼ÑƒÐ·Ð¸ÐºÐ°Ñ‚Ð° витаеха из цÑлото заведение и бÑха гордоÑта на бармана. От външната Ñтрана на заведението Ñъщо бÑха наредени ÑъщиÑÑ‚ Ñтил маÑи и Ñтолове, но бÑха от цветна плаÑмаÑа и предназначени за повече поÑетители, предимно туриÑти, дошли да Ñе полюбуват като мен на този град на любовта. От заведението имаше изход към хотела, беше за гоÑтите който бÑха отÑеднали в него, от там минавах към хотела, качвах Ñе по мраморните Ñтълби до поÑледниÑÑ‚ етаж, кадето Ñе намираше най хубавата ÑÑ‚Ð°Ñ Ñ Ð³Ð¾Ð»Ñма тераÑа. Ðо нито етажа нито тераÑата Ñ Ð¿Ñ€Ð°Ð²ÐµÑ…Ð° най хубава, а гледката коÑто Ñе раÑпроÑтираше пред Ð½ÐµÑ Ð´ÐµÐ½ и нощ. Гледка на коÑто нÑкой хора Ñе любуваха като на Любовта, а за мен беше Ñамо една Ñтруктора от желÑзо, извиÑила Ñе към небето чакаща възхвали и овации ......
БÑÑ… в ÑтаÑта Ñи и Ñе опитвах да опиша обÑтановката в коÑто Ñе намирах, дали тук би живÑла любовта. Ðа вратата ми Ñе почука, когато отворих вратата видÑÑ… ÑобÑтвеника на хотела, помиÑлих че има нещо нередно в документите ми, но Ñлед като видÑÑ… в ръцете му ботилка шампанÑко и нÑкакво мезе Ñи зададох въпроÑа какво ли ще иÑка този човек от мен. Ироничната му уÑмивка говореше толкова много, отворих широко вратата и го поканих да влезе, а той Ñе запъти направо към тераÑата, Ñедна на маÑичката коÑто беше Ñъщо Ñамо за двама. Побърза да налее от това червено вълшебно питие, на което и ÑладоÑта и пÑната му бÑха времени но и неповторими, Ñлед като ги поемеш в Ñебе Ñи Ñпоменът оÑтава завинаги.
- Знаеш ли когато Ñе регеÑтрираше, аз Ñамо от любопитÑво ви попитах, какво ще правите тук, но одговорът ви ме впечетли. – Дойдох да Ñ‚ÑŠÑ€ÑÑ Ð»ÑŽÐ±Ð¾Ð²Ñ‚Ð°, ми одговори. Ðз Ñъщо за това дойдох тук, за да Ð½Ð°Ð¼ÐµÑ€Ñ Ð›ÑŽÐ±Ð¾Ð²Ñ‚Ð°, и да Ñ Ð¿Ð¾ÐºÐ¾Ñ€Ñ, намерих Ñ Ð½Ð¾ никога не и Ñтанах Ñлуга. Много неща Ñъм отминавал, много любов Ñъм забравил, без да Ñъм Ñи давал Ñметка, че поÑле нÑкой ще го боли, или Ñърцето ще му кърви. Много любов Ñъм забравил до днеÑ, ÑÑŠÑ Ñълзи Ñъм бил поÑрещан и прощаван, много мечти Ñъм разпилÑвал, много Ñлънца и бели птици Ñъм имал в ръцете Ñи, много Ñ†Ð²ÐµÑ‚Ñ Ñъм пречупил, дори нÑкой още не разцъвнали. Толкова много Ñъм Ñе ÑмÑл на любовта че ме е избрала за нейн култ, че Ñе е уÑмихнала на мен, че Ñе е наÑтанила в Ñърцето ми. Да обичаш е трудно, да не обичаш е по трудно, но когато Ñи обичан ......
Слушах този Ñтарец какви неща говореше за Любовта, не него, а Любовта ÑъжелÑвах, това ли е намерила за Ñебе Ñи, купчина желÑзо и човек без чуÑтва. Пихме до наÑита, Питър отправил погледа към Ðйфеловата кула, цÑла нощ ми обеÑнÑваше какъв Дон Жуан е бил, как до наÑита Ñа е подигравал и лъгал Любовта, а Ñ‚Ñ Ð³Ð¾Ñ€ÐºÐ°Ñ‚Ð° е била вÑе Ñ Ð½ÐµÐ³Ð¾, колкото и да Ñ Ðµ болÑло.
Ðа вратата пак Ñе почука, гогато Ñ Ð¾Ñ‚Ð²Ð¾Ñ€Ð¸Ñ… пред Ð½ÐµÑ Ñтоеше жена на възраÑÑ‚, опитала да запази Ñебе Ñи през времето което е крало от Ð½ÐµÑ Ñ‚Ð¸Ñ…Ð¾Ð¼ÑŠÐ»ÐºÐ¾Ð¼, и на вÑÑка и една негова кражба и е оÑтавÑл по една бръчка за Ñпомен. Поздрави ме учтиво и попита за Питър да ли е тук, кимнах и Ñ ÑƒÑмивка че е тук, Ñ‚Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ñ‚ÐµÐ³Ð½Ð° ръката Ñи за поздрав, понеÑах ръката и към уÑтните ми, за да Ñ Ñ†ÐµÐ»ÑƒÐ½Ð° в знак на учтивоÑÑ‚. Погледът ми Ñе задържа върху нейните кафÑвите очи, които излъчваха толкова много топлина и нежноÑÑ‚, това излъчване го нÑмаше нито майка ми нито ÑеÑтра ми, а от ръката и едва ли имаше нещо по нежно на Ñвета. След като мина церемониÑта на отчтивоÑÑ‚, Ñ‚Ñ Ñе запъти към тераÑата, когато Ñтигна до Питър го целуна и почти прошепна.
- Хайде , Питър къÑно е вече, знаеш че Ñрцето ти не е като на младини, Ñ‚Ñ€Ñбва да помиÑлиш и за него, Ñигорна Ñъм че не Ñи Ñи взел хапчетата пак тази вечер.
Питър Ñтана и ÑÑŠÑ Ð½ÐµÐ¹Ð½Ð° помощ, и Ñе запътиха към изхода на ÑтаÑта ,а във въздуха Ñе ноÑеха нежните наÑÑ‚ÑŠÐ²Ð»ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð½Ð° ангела покровител.
Ðа Ñутринта Ñеднах на бара за да Ð¿Ð¸Ñ ÐµÐ´Ð½Ð¾ кафе. ИÑках да започна Ð´ÐµÐ½Ñ Ð¾Ñ‚ тук а барманът вече ме познаваше доÑта добре, даже ми знаеше Ñлабите меÑта. Без да го питам започна да ми обеÑнÑва как Ñе прави вкуÑно кафе, как не е могъл да Ñи предÑтави живота без него, колко много похвали е получил от вÑе-извеÑтни личноÑти.
– Сега Ñлед малко ще влезе ЛюÑи, на две глътки ще изпие едно кафе без захар. Преди да вземе първата глътка ще ме поздрави, преди втората ако и е хареÑала първата, ще ми благодари. Ðко ли не ще Ñе намръщи. Ðо Ñлед втората ако не и е допаднал вкуÑÑŠÑ‚ му, непремено ще ме напÑува на майка,но ако и е хареÑало непремено ще ме дари Ñ Ñ†ÐµÐ»ÑƒÐ²ÐºÐ°, затова Ñе ÑÑ‚Ð°Ñ€Ð°Ñ Ð´Ð° Ð½Ð°Ð¿Ñ€Ð°Ð²Ñ Ð¿Ð¾-добро кафе от вчера, за да .....
ГлаÑÑŠÑ‚ му заглъхна, а погледът му Ñе впери в поÑока на входната вратата, аз Ñъщо Ñе обърнах и загледах натам от любопитÑво. Вратата Ñе отвори, поÑви Ñе Ñилует на жена, на около двадеÑет години. Беше облечена в черно, Ñ Ñ‚ÑŠÐ½ÐºÐ¸ глезени и леопардова походка. Ðе Ñе озърташе наÑам-натам а беше уÑтремена към бара, не толкова за да получи чаша кафе, а за да накаже или да дари нÑкого Ñ Ð»Ð°Ñките Ñи. Това е правише по-различна от оÑтаналите.
- Ðко не и хареÑа кафето нека да накаже мене - прошепнах на бармана, но той беше вече опиÑнен от това което Ñе Ñлучваше, и то вÑÑка Ñутрин, и едва ли ме чу какво му казах. Има жени, които като Ñе поÑвÑÑ‚ променÑÑ‚ обÑтановката, карат ни да Ñе уÑмихваме. Има жени Ñ Ñ‡Ð°Ñ€ и интелект, които уÑпÑват чрез влиÑнието Ñи да променÑÑ‚ хората и нещата около Ñ‚ÑÑ….
Знаех едно правило за мъжкиÑÑ‚ ÑвÑÑ‚, иÑкаш ли една жена да Ñе влюби в теб, кажи й, че не бива да го прави, знаех и нещо друго. И най-ÑуровиÑÑ‚ мъж потръпва под женÑката лаÑка.
Когато ЛюÑи Ñе приближи до наÑ, миризмата на парфюма и промени въздухът на заведението. Човек нÑмаше как да не Ñе почуÑтва в райÑка градина. ÐаÑтани Ñе до мен. ПоÑтави върху бара малката Ñи черна чанта. Докато поздравÑваше пред Ð½ÐµÑ Ð²ÐµÑ‡Ðµ имаше чаша Ñ Ð°Ñ€Ð¾Ð¼Ð°Ñ‚Ð½Ð¾ кафе. ЛюÑи ÑÑŠÑ Ð·Ð°Ð±Ð°Ð²ÐµÐ½Ð¸ Ð´Ð²Ð¸Ð¶ÐµÐ½Ð¸Ñ Ñвали дантелените Ñи ръкавици, взе чашата и отпи от кафето. ÐаÑтъпиха мигове на очакване. РлюбопитÑвото ни ги правеха много ÑпециÑлни, както за Ð½ÐµÑ Ñ‚Ð°ÐºÐ° и за заведението. Ðа лицето и Ñе поÑви лека уÑмивка. Ðе каза нищо, вдигна чашата и отпи от кафето, като не бързаше да го погълне.
- Кафе букет, ÑмеÑица от ..........изреди вÑички видове който бÑха ÑмеÑени в този малка чашка. Плъта и миризмата Ñа Ñъвършени, а вкуÑÑŠÑ‚-уникален. След това Ñе наведе и поÑледва една кратка целувка. Деколтето и беше ниÑко, и издаваше доÑта тайни. ÐÑмаше как гледайки го човек да не потъне в романтични мечти. През това време, от другата ми Ñтрана, Ñе беше наÑтанил ÑнощниÑÑ‚ Ðнгел-Покровител. Чух Ñ Ð´Ð° изрича думи като молитва.
- За какво Ñа ни уÑтните, ако нÑма кого да целуваме? За какво ни е щаÑтието, ако нÑмаме Ñ ÐºÐ¾Ð³Ð¾ да го Ñподелим? За какво ни е Любовта , ако не можем да Ñ Ñ€Ð°Ð·Ð´Ð°Ð²Ð°Ð¼Ðµ безкориÑтно?
- ЛюÑи, имаме много ÑпециÑлен гоÑтенин. Дошъл е да Ñ‚ÑŠÑ€Ñи любовта, би ли му помогнала да Ñ Ð½Ð°Ð¼ÐµÑ€Ð¸? ЛюÑи Ñе обърна към мен, а погледът и ÑÑкаш виждаше нÑкаква далечина. Кимна ми че Ñ‚Ñ€Ñбва да тръгваме. Взе Ñи ръкавиците и чантата и Ñе запъти към изхода.
–Когато видиш птица как лети,ще поиÑкаш крилете и!–Видиш ли Любовта-ще поиÑкаш Ñълзите и! -С много любов е кратко, а ÑÑŠÑ Ð¸ÑтинÑката е Ñладко!
СнощниÑÑ‚ Ðнгел продължаваше напътÑтвиÑта и ми кимаше,че Ñ‚Ñ€Ñбва да поÑледвам ЛюÑи.Така и направих.По Ð¿ÑŠÑ‚Ñ Ð½Ðµ говорихме много,но когато Ñтигнахме под Ðйфеловат Кула, ЛюÑи обви Ñ Ñ€ÑŠÑ†Ðµ рамената ми и започна да говори за Любовта.БлизоÑтта й ме накара да почувÑтвам дъха й
–Целуни тази болка в мен ,наречена Любов и не миÑли за ÑƒÑ‚Ñ€ÐµÑˆÐ½Ð¸Ñ Ð´ÐµÐ½! Капка нежноÑÑ‚ от теб ще ми Ñтигне за да Ð¶Ð¸Ð²ÐµÑ Ð¾Ñ‰Ðµ година! Ðе иÑкам да ми ÑвалÑш звезди! ТÑÑ… ги има в тъмнината! Обуздай Ñамо Любовта в мен донаÑита,за да Ñи тръгна и аз щаÑтлива.
Ðвтор Ибрахим БÑлев.
-
СЛЯПÐТРИСТИÐÐ?
ОÑтавих Ñе в ръцете на Ñпомените Ñи,а те ме понеÑоха по развалените тротоари на СофиÑ.Градът,който ми отне най-голÑмото богатÑтво-младините.Рна негово мÑÑто като желÑзо оÑтави Ñтудената и непоноÑима болка Ñпоена в душата ми...ÐепоноÑимата и Ñтрашна болка,оÑобено през зимата,когато бÑÑ… Ñам в нощта.
Скитах Ñе по улиците ,по които бÑÑ… минавал Ñтотици пъти.
Ето го парка,където Ñ Ð²Ð¸Ð´ÑÑ… за първи път...Дърветата Ñа Ñъщите и вÑе още тук.ЕÑента им е помогнала да поÑипÑÑ‚ златото по земÑта...Олющени като мен,в очакване на пролетните лъчи,на онези майÑките...в очакване на глъч от малчугани и Ð¾Ð±ÐµÑ‰Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð·Ð° вÑрноÑÑ‚.
Пейката Ñъщо Ñи Ñтои на мÑÑтото ,но и Ñ‚Ñ ÐºÐ°Ñ‚Ð¾ вÑичко оÑтанало беше загубила ÑъщноÑтта и Ð²ÑŠÐ½ÑˆÐ½Ð¸Ñ Ñи вид.
СофиÑ...градът ноÑещ името на жена,родила най-хубавите дъщери в Ñвета! Поне тази,коÑто аз познавах беше такава...
ПоÑеднах на пейката заедно ÑÑŠÑ Ñпомените,които бÑха Ð¼Ð¾Ñ Ð¶Ð¸Ð²Ð¾Ñ‚.
Ето виждате ли как към мен Ñе приближава виÑоко чернокоÑо момиче,което държеше в ръка тънка пръчка,Ñ ÐºÐ¾Ñто намираше Ð¿ÑŠÑ‚Ñ Ð¿Ð¾ който Ñе движеше.
Погледът ми Ñе ÑÐ¿Ñ€Ñ Ð²ÑŠÑ€Ñ…Ñƒ неÑ.Станах,за да й помогна,но видÑÑ…,че Ñ‚Ñ Ñама Ñе ÑÐ¿Ñ€Ð°Ð²Ñ Ð´Ð¾Ð±Ñ€Ðµ.Ðе бързаше.Само почукваше Ñ Ð¿Ñ€ÑŠÑ‡ÐºÐ°Ñ‚Ð° и Ñлед като Ñе увереше,че е Ñигурна-приÑтъпÑше.Вървеше доÑта бързо.Личеше Ñи,че познава улицата добре.
Гледайки Ñ ÑъжалÑвах,че беше лишена от толкова много.ГоÑподи,как е възможно на тази краÑота и младоÑÑ‚ да дадеш такъв недоÑтатък?
ЗамиÑлих Ñе,нима и аз не бÑÑ… пълен Ñ Ð½ÐµÐ´Ð¾Ñтатъци?Ðима аз виждах вÑички краÑоти и цветове на Живота?БÑÑ… ли пълноценен човек,познавах ли чувÑтвата? Кой е такъв,кой?
Момичето мина покрай мен,а аз Ñе наÑлаждавах на Ñтройното й Ñ‚Ñло,на краÑивото продълговато лице,на плътните уÑтни...
Реших,че Ñ‚Ñ€Ñбва да Ñ Ð¿Ð¾Ñледвам.ИÑках да знам вÑичко за неÑ-къде живее,Ñ ÐºÐ¾Ð³Ð¾ Ñе Ñреща....Може би иÑках да залъжа Ñебе Ñи,че Ñъм добре,че нищо не Ñе е Ñлучило Ñ Ð¼ÐµÐ½?
Гледах как внимателно върви и Ñтъпва ,как Ñе предвижва по тези разбити тротоари и Ñи миÑлех,че ако Ñъм на нейното мÑÑто колко много щÑÑ… да проклинам кого ли не за това безумие!Питах Ñе дали има нормални управници и "големи"хора на този ÑвÑÑ‚?
Момичето влезе в едно училище.Децата крещейки Ñ Ð¿Ð¾Ð·Ð´Ñ€Ð°Ð²Ñваха от радоÑÑ‚.БÑха любезни Ñ Ð½ÐµÑ.Ð¢Ñ Ñъщо уÑмихвайки Ñе ги поздравÑваше и назоваваше по имена.
Зачаках Ñ Ð´Ð° Ñе поÑви и върне обратно.ÐÑмаше Ñ.СпрÑÑ… и попитах едно дете за неÑ,а то ми каза,че Ñ‚Ñ Ðµ неговата учителка.ОнемÑÑ…!Как е възможно човек Ñ Ñ‚Ð°ÐºÑŠÐ² дефект да бъде учител?
Момченцето беше бъбриво и ми каза къде живее,дори ми даде Ñ‚ÐµÐ»ÐµÑ„Ð¾Ð½Ð½Ð¸Ñ Ð¹ номер.
Ðа Ð´Ñ€ÑƒÐ³Ð¸Ñ Ð´ÐµÐ½ реших да позвънÑ.БÑÑ… объркан.Сърцето ми биеше Ñилно...–Ти готов ли Ñи ?Почакай,Ñпри! Какво ще й кажеш? Затръшнах Ñлушалката ÑÑкаш телефонът бе виновен за Ñлучващото Ñе Ñ Ð¼ÐµÐ½.Започнах да обмиÑлÑм вÑичко Ñ Ð¿Ð¾Ð´Ñ€Ð¾Ð±Ð½Ð¾Ñти.ТрÑбваше да Ñъм по-внимателен в този момент.Колебах Ñе близо Ñ‡Ð°Ñ ,но реших да позвънÑ.
Ðе Ñлед дълго чух Ð½ÐµÐ¹Ð½Ð¸Ñ Ð³Ð»Ð°Ñ:
–Ðло!-Кратко и нежно,а имаше толкова топлина...!
–Ðло,повтори Ñе тази нежноÑÑ‚.Ð¢Ñ Ð³Ð¾Ð²Ð¾Ñ€ÐµÑˆÐµ на мен...Ñ Ð¼ÐµÐ½ !
–Ðло,здравей,как Ñи?-ГлаÑÑŠÑ‚ ми трепереше като на първолак,който рецитира Ñтихотворение.
–БлагодарÑ,Вие как Ñте?Кого Ñ‚ÑŠÑ€Ñите?Кой Ñте Вие...?
ÐаÑтъпи мълчание.
–Ðз...Ðз Ви видÑÑ…...ммм,как да Ви кажа...Ð’ ÑъщноÑÑ‚ аз...аз вчера Ви видÑÑ… в парка,когато отивахте на работа...
–Да,но не разбирам какво иÑкате от мен? ГлаÑÑŠÑ‚ й Ñтана Ñтрог и Ñъмнителен.
–Ðз, аз нищо не иÑкам.ПроÑто те видÑÑ…,когато минаваше покрай мен! Ðз те видÑÑ…,аз иÑкам да те Ð²Ð¸Ð´Ñ Ð¿Ð°Ðº,може ли...?
Телефонът прекъÑна...не,връзката Ñигурно Ñе е разпаднала ? Ðе,не...Ñ‚Ñ Ð±ÐµÐ· да иÑка е прекъÑнала...По дÑволите!Какъв глупак Ñъм! Чак Ñега ли го разбрах! Глупак !Ð¢Ñ Ðµ ÑлÑпа,а аз иÑкам да Ñ Ð²Ð¸Ð´Ñ! Как можах да го кажа ?
Ðа Ð´Ñ€ÑƒÐ³Ð¸Ñ Ð´ÐµÐ½ отидох отново в парка .Зачаках Ñ Ð´Ð° Ñе поÑви.Ðе Ñлед дълго дочух почукването на пръчката по земÑта.
–Чук-чук-чук...
Скочих и тръгнах Ñлед неÑ,движейки Ñе на разÑтоÑние....И така вÑеки ден -от къщата до училището и обратно,а понÑкога и по два пъти.
След една Ñедмица за Ð¼Ð¾Ñ Ð¸Ð·Ð½ÐµÐ½Ð°Ð´Ð° Ñ‚Ñ Ð´Ð¾Ð¹Ð´Ðµ в парка.Седна на моÑта пейка и зачака да Ñ Ð·Ð°Ð³Ð¾Ð²Ð¾Ñ€Ñ.Ðз мълчах като нÑм...
–ÐÑма ли поне едно "Здравей" да ми кажеш?Защо правиш вÑичко това?ÐœÐ¾Ð»Ñ Ñ‚Ðµ,ако аз не те виждам ,хората ни гледат...!Ðко иÑкаш нещо да ми кажеш ,направи го Ñега!Втори път нÑма да имаш такава възможноÑÑ‚!
БÑÑ… приÑтно изненадан,че Ñ‚Ñ Ð¼Ðµ е познала и ми е повÑрвала идвайки на тази Ñреща.
Сърцето ми заби Ñилно!ГлаÑÑŠÑ‚ ми Ñе губеше нÑкъде,а ÑмелоÑтта изчезна.
–От кога знаеш за мен?Как така ме видÑ?....Ðе,не иÑках да кажа това...!Пак Ñе обърках...–ПроÑти ми,аз иÑках Ñамо да бъдем приÑтели...Боже,каква ÑитуациÑ!ЗаÑлужавах плеÑница!
Отговорът й ме накара да Ñе опомнÑ.
–Когато човек вижда Ñ Ñ€ÑŠÑ†Ðµ и уши-той Ð´Ð¾Ð»Ð°Ð²Ñ Ð²Ñички подробноÑти на Ñвета...Ðо това ти трудно ще разбереш в този момент! Кажи ми защо иÑкаш да Ñтанем приÑтели?Какво Ð²Ð¸Ð´Ñ Ð² мен?ÐÑма ли да ти е трудно?
–Ðз не те видÑÑ…,моето Сърце те видÑ!То ми заповÑдваше да идвам при теб вÑÑка Ñутрин и вечер.Щом те виждах,Сърцето ми биеше по-различно,то туптеше от Любов и ми заповÑдваше да му Ñе подчинÑ...То е моÑÑ‚ гоÑподар!Ðа него му е добре,когато е до теб!Много нощи то туптеше Ñамо за теб...Любовта не е наказание,а е дар от Бога!ТрÑбва да Ñ Ð½Ð¾Ñим гордо винаги Ñ Ð½Ð°Ñ!Ðе Ñ‚Ñ€Ñбва да Ñ ÐºÑ€Ð¸ÐµÐ¼ и да Ñе Ñрамуваме от Ð½ÐµÑ !
Ела Любима,ела въпреки болката! Само Ñънищата Ñа лъжа!Ти Ñи моето ЩаÑтие-не оÑтавÑй Ñлед Ñебе Ñи развалини...Ð’Ñичко е Ñкрито Ñамо в Ñърцата ни Ð¼Ð¾Ñ Ð›ÑŽÐ±Ð¾Ð²-търпението,умението,тъгата , дори и раздÑлата...Ðз иÑкам Ñамо Ð’Ñра и тогава никога нÑма да те изоÑтавÑ...!
–Срам ме е,Ñрамувам Ñе от Ñебе Ñи,че не мога да ти дам вÑичко,което заÑлужаваш Ð¼Ð¾Ñ Ð›ÑŽÐ±Ð¾Ð²! Дори и Ñмъртта Ñе Ñрамува от мен,загубила Ñе там нÑкъде в мрака...За какво й е на Ñмърта човек,който не може да Ñ Ð²Ð¸Ð´Ð¸...?
СпомнÑм Ñи вика на майка ми:–Хайде мила,ела при мен,ела!Ðаричаше ме Ñ Ð³Ð°Ð»ÐµÐ½Ð¸ думи-Слънчице мое,единÑтвената ми...моÑта малка принцеÑа!-докато не разбра иÑтината...Смехът й Ñе превърна в плач,тъгата обви Ñърцето й!Проклинаше вÑичко и вÑеки.Болката й беше по-голÑма от моÑта.Ð’ÑÑка вечер ме прегръщаше и питаше Бог ЗÐЩО?Защо й дари тази болка?
Баща ми и той Ñе Ñкиташе там нÑкъде в мрака...Ðе обелваше и дума,но и неговата болка виеше в Ñърцето му като див звÑÑ€.Когато ме ноÑеше на ръце ,уÑещах как извръща поглед от мен !Ðо аз Ñе уÑмихвах,защото чувÑтвах Ñ‚Ñхната обич.Ð¢Ñ Ð±ÐµÑˆÐµ иÑкрена и топла,като на никой друг.
–РÑега Ð¼Ð¾Ñ Ð›ÑŽÐ±Ð¾Ð²,как да те погледна в очите,за да ти кажа:–Обичам те!Ще можеш ли да повÑрваш на тези очи пълни Ñ Ð¼Ñ€Ð°Ðº и тъмнина?
Ðие поÑтоÑнно убиваме Любовта в Ñебе Ñи!Убиваме Любовта към нашите деца,към близките и любими хора,ту Ñ Ð³Ð¾Ñ€Ð´Ð¾ÑÑ‚,ту Ñ Ñ€ÐµÐ²Ð½Ð¾ÑÑ‚.
Ðека нашата Любов не Ñе ражда,защото аз не мога да Ñ ÑƒÐ±Ð¸Ñ,Ñ‚Ñ Ñ‰Ðµ живее дори да кърви...
–РÑега ми кажи как в тъмнината Ñ‚Ñ Ð¼Ð¾Ð¶Ðµ да бъде щаÑтлива?
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
ИЗЛЪЖИ ЗРДРЖИВЕЕ ТЯ
Казвал ли Ñъм ти за магиÑта на любовта.
Как Ñе е згушила нÑкаде между уÑтните ти,
как ме прелъÑÑ‚Ñва Ñ Ð½ÐµÐ¶Ð½Ð¸ думи.
Обичам те мили. Ðз без теб ще умра.
Раз ти вÑрвам.
Дори и да знам че това е лъжа.
За да живее Ñ‚Ñ Ð»ÑŽÐ±Ð¾Ð²Ñ‚Ð°.
Казвал ли Ñъм ти за Ñънищата Ñи.
Как умирам в Ñ‚ÑÑ… вÑÑка вечер.
Рти Ñ Ð»Ð°Ñките Ñвой в Ñ‚ÑÑ…,
ми дарÑваш живот.
Обичам те мили. Ðз без теб ще умра.
Казвал ли Ñъм ти за живота Ñи.
Как Ñе превивам от болка и тъга за любовта.
Рти Ñ ÑƒÑмвката ÑÐ²Ð¾Ñ Ð¼Ð¸ дарÑваш надежда.
Обичам те мила. И аз без теб ще умра.
ПовÑрвай ми и ти,
дори и да знаеш че това е лъжа.
За да живее Ñ‚Ñ Ð»ÑŽÐ±Ð¾Ð²Ñ‚Ð°.
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
***
Ð¢Ñ Ð›ÑŽÐ±Ð¾Ð²Ñ‚Ð°.
Ð’Ñеки ден като Ñлънчев лъч изгрÑва.
Огрее ли те и тебе нÑкой ден.
И ти за Ð½ÐµÑ ÐºÐ°Ñ‚Ð¾ Ñвещ ще Ñветиш.
Пламъкът му, нÑма да иÑкаш да загаÑиш,
дори и да знаеш че заради Ð½ÐµÑ Ð¸Ð·Ð³Ð°Ñ€Ñш.
Ден и нощ ще премигваш на тази Ñветлина,
ще Ñе одаваш и дарÑваш, нейната топлина.
Ðоща за размиÑъл ти оÑтава,
ако не Ñи забравил нейните лъчи.
Ще Ñе отешаваш Ñ Ð¼Ð½Ð¾Ð³Ð¾ Ñълзи,
превърнали Ñе в нощни звезди.
Ще продължиш да гориш,
и Ñ Ð³Ð¾Ñ€Ñнето Ñи в ноща,
в звезда ще Ñе превърнеш.
Така ще ти мине живота.
Ден и нощ ще гориш,
заради една любов.
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
ОТ ТОВРПО СЛÐДКО ÐЕЩО ИМРЛИ
Ð”Ð½ÐµÑ Ð½Ð° лицето ми има една децка уÑмивка. Знаете Ñ Ð½Ð°Ð»Ð¸. Една такава иÑкрена от Ñърце, огрÑла ми е цÑлото лице, ще Ñтигне дори и за вÑички врагове. Защо ли Ñъм толкова щаÑтлив. Е това нека за Ñега да е моÑта тайна.
Ð’ един доÑта хладен ден минавах през парка, от тук минавах за по прÑко за в къщи.Ðо този път, въпреки хладнината не иÑках да Ñе пребирам в къщи. Какво щÑÑ… да Ð¿Ñ€Ð°Ð²Ñ Ð¼ÐµÐ¶Ð´Ñƒ тези четири Ñтени, които бÑха нÑкак Ñи много Ñтроги, и нÑкак Ñи враждебни към мен. Ðе ги обичах много, на меÑта иÑках да ги ÑъборÑ, и на Ñ‚Ñхно мÑÑто да Ñложа Ñтъкла. За да Ñтанат по краÑиви и приемливи, налепих ги Ñ Ð¿Ð»Ð°ÐºÐ°Ñ‚Ð¸ и Ñнимки на хубави момичета, който ми радваха окото, даже пораждаха в мене мечти. Ðо лекиÑÑ‚ вÑÑ‚ÑŠÑ€ взе леко да ме подканва Хайде, Хайде, по бързо, не хващай инат. Ðо аз бÑÑ… инат, обръщах му гръб и му доказвах че Ñъм Ñмел, Ñилен, и незавиÑим от никой. Ðа хладнината и вÑтъра Ñе претече на помощ и едрите капки дъжд, който бÑха безжалоÑтни към мен. Започнах да Ñе двоумÑ, вÑе пак трима Ñрещу един, не е чеÑтно нали, и аз имам душа. Ð’ парка не беше оÑтанал никой, Ñигорно аз Ñъм най-ÑмелиÑÑ‚, най-умниÑÑ‚ Ñи миÑлех, и пред мен видÑÑ… едно момиче да Ñеди на пейката, и да говори Ñами на Ñебе Ñи.
– Ðаах бе любов, вмеÑто от очите ми да бършиш Ñълзите, защо от живота ми не изличиш виновните за Ñ‚ÑÑ…. Това много ме раÑтрой, толкова мъка, толкова болка видÑÑ… в тези думи, че не можах да продължа, Ñеднах до Ð½ÐµÑ Ð½Ð° пайката и на пук на Ñълзите и Ñе пошегувах.
- И рибата ако те види ще заплаче. Ðо морето едва ли ще Ñ Ñ€Ð°Ð·Ð±ÐµÑ€Ðµ че плаче.
- Ти пък кой Ñи, и какво знаеш за Любовта. Пое ми кърпичката коÑто и бÑÑ… подал. ОтмеÑти Ñе малко на вÑтрани. Ðе можах да разбера дали бÑга от мен или ми прави мÑÑто да Ñедна. Ðз разбира Ñе избрах второто. След като Ñе наÑтаних до неÑ, Ñтанах по Ñериозен. Ð’Ñеки ден до мене не Ñтоеше разплакано момиче. Ðко не ÑмÑтаме ÑеÑтра ми, коÑто правеше това вÑеки ден.
– Любовта това е, ПриÑтелÑтвото в живота. Болка на Ñърцето. ДÑлбата на мечтите. Лишаване от Ñладките Ñънища. РевноÑта. Да тъгуваш без пречина. Да Ñе Ñтрахуваш, да не Ñ Ð·Ð°Ð³ÑƒÐ±Ð¸Ñˆ. Да танцуваш без музика под дъжда ......... Това го знаех наизуÑÑ‚, пак разбира Ñе от ÑеÑтра ми.
– Ðаа, така ли. Виж го и този е знаел много. Защо плача тогава аз защо.
- Обичам те много. Тази дума за да Ñе изрече, ти Ñ‚Ñ€Ñбват три Ñекунди. Ðо за да докажеш обичта Ñи, ще ти Ñ‚Ñ€Ñбва един цÑл живот. Ðо ти не Ñе отказвай. Тези който Ñа Ñе отказали, винаги Ñа загубили. Тук вече взех да обичам ÑеÑтра ми, колко е хубаво да имаш по голÑма ÑеÑтра от теб. ПочуÑтвах че Ñъм пораÑтнал, пък и Ñъм Ñи умно момче, а за краÑотата ми, нÑма равна на неÑ, поне това казва огледалото.
- Свърши, вÑичко Ñвърши. Разбираш ли ме, Ð¼Ñ€Ð°Ð·Ñ Ñ‚Ðµ, Ð¼Ñ€Ð°Ð·Ñ Ð²Ñичко Ñвързано Ñ Ñ‚ÐµÐ±Ðµ..... Беше толкова раÑтроена че ме бъркаше Ñ Ð»ÑŽÐ±Ð¸Ð¼Ð¸ÑÑ‚ Ñи, ÑÑŠÑ ÑигорноÑÑ‚ това иÑкаше да го каже на него, а не на мене.
- Любовта кога Ñвършва знаеш ли. Когато кажеш че е Ñвършила и Ñърцето не те боли. Ртебе те боли, Ñълзите те издават, те не Ñа предатели, те не могат да лъжат, те Ñе раждат от болката, но олицетворÑват иÑтината. Този път не повтарÑÑ… думите на ÑеÑтра ми, а Ñи бÑха мой, нÑкаде от вътре ми дойдоха, от дълбоко. До Ñега не бÑÑ… бъркал там, а Ñега пречината Ñигорно бÑха нейните очи или коÑите. Ðе не, това бÑха Ñълзите. Когато Ñа за любовта Ñа толкова иÑтинÑки. Гледах Ñ Ð¸ онемÑÑ… от вълнение и от възхищение!
- Ðаучих че човек две неща в живота Ñи не може да напуÑне. Едното е майка Ñи, а второ раната в Ñърцето. Продължаваше да реди през Ñълзи. Приблежих Ñе до неÑ, хванах Ñ Ð·Ð° ръката, за да Ñ ÑÑ‚Ð¾Ð¿Ð»Ñ Ð¸ Ð¿Ñ€ÐµÐ´Ð¿Ð°Ð·Ñ Ð¾Ñ‚ Ñтудените капки дъжд.
- Ðко ти Ñтрадаш заради любовта. То тогава нÑма значение кой ще е правиÑÑ‚. Опитвах Ñе да Ñ ÑƒÑпокоÑ, или по точно да Ñ ÑпечелÑ. БÑÑ… намерил моÑÑ‚ Ðнгел и Ñ Ñ†ÐµÐ½Ð°Ñ‚Ð° на вÑичко не Ñ‚Ñ€Ñбваше да го губÑ.
- Един човек когато иÑтине от теб, и Рим да запалиш пак нÑма да го Ñтоплиш. Ð¢Ñ Ð²ÐµÑ‡Ðµ Ñе беше згушила в мене, беше почуÑтвала топлината на Любовта ми.
Ð’ÑъщноÑÑ‚ ще Ñи ви Ð¿Ñ€Ð¸Ð·Ð½Ð°Ñ Ð¸Ñках да и кажа иÑтината, коÑто обичат жените. Ðо при уговорката че нÑма да ме Ñъдите.
,,Ðай-хубавите думи който можеш да кажеш на една жена не Ñа - Ðз те обичам. Ð - Много Ñи отÑлабнала. - КоÑите ти Ñа Ñтрахотни. - Ðедей приготвÑй Ð²ÐµÑ‡ÐµÑ€Ñ Ñ‰Ðµ хапним нещо навън.,, Ðали признайте Ñи. ВидÑÑ… ви как Ñе уÑмихнахте.
Да, Дами и гоÑпода затова Ñе ÑÐ¼ÐµÑ Ð¾Ñ‚ вÑе Ñърце. Защото намерих Любовта ми раÑпъната на кръÑÑ‚, прободена Ñ Ð½Ð¾Ð¶, но аз ще Ñ Ð¸Ð·Ð»ÐµÐºÑƒÐ²Ð°Ð¼. Обещавам ви, че не Ñамо Ñ‚Ñ, а и вие Ñ Ð¼ÐµÐ½ ще Ñте щаÑтливи.
Взел Ñъм букет от бÑли лалета, и чакам Любовта Ñи .
От това по Ñладко нещо има ли.
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
КОПÐЕЖ ЗРПРОБУЖДÐÐЕ
Гледах Ñ ÐºÐ°Ðº Ñи Ñъбира вещите и не можех да повÑрвам на очите Ñи,че това Ñе Ñлучва и то Ñлед вÑичко,което бÑхме преживÑли и мечтали Ñ Ð½ÐµÑ.
Въпреки,че ÑтиÑках зъбите Ñи Ñ Ð²Ñички Ñили ,уÑтните ми продължаваха да говорÑÑ‚ неща,които бÑха като юмрук,ударен по лицето ми.
Гледах Ñ ÐºÐ°Ðº плаче вътрешно в Ñебе Ñи,избÑгвайки вÑеки допир Ñ Ð¼ÐµÐ½.Още от Ñега Ñе затъжих за този жизнен поглед,който убих Ñ ÐµÐ´Ð¸Ð½ замах,а Ñърцето ми Ñпотаено там нÑкъде в тъмнината от Ñега Ñтрадаше и повтарÑше:
â€“ÐœÐ¾Ð»Ñ Ñ‚Ðµ,не Ñи отивай! â€“ÐœÐ¾Ð»Ñ Ñ‚Ðµ...!
Молех Ñе за него на Ðллах да го ÑпаÑи! Дори да живее Ñ Ñ‚Ð°Ð·Ð¸ рана,но да е живо...
От врата й падна шала,този който Ñ‚Ñ Ð½Ð°Ð¹-много обичаше.Той беше като цвета на очите й.
Ð’Ñичко Ñлед Ð½ÐµÑ Ð¾Ð¿ÑƒÑÑ‚Ñ Ð¸ поÑивÑ...Ð¢Ñ Ð²Ð·Ðµ ÑÑŠÑ Ñебе Ñи и топлината и нежноÑтта...ОтнеÑе цÑлата Любов...
Мечтите ми и те ми затръшнаха вратата Ñлед неÑ,без да Ñе Ñбогуват Ñ Ð¼ÐµÐ½...
Какво бих могъл да Ð½Ð°Ð¿Ñ€Ð°Ð²Ñ Ð·Ð° неÑ?Бих Ñ Ð¾ÐºÐ¾Ð²Ð°Ð» във вериги,бих Ñ Ð·Ð°Ð·Ð¸Ð´Ð°Ð» в най-дебелите Ñтени,бих й обещал РаÑ,но вÑичко това щеше да Ñ ÑƒÐ±Ð¸Ðµ още повече и по-бързо.Ð’ ръцете ми щеше да оÑтане едно мъртво Ñ‚Ñло без душа и мечти..БÑÑ… толкова Ñилен,а Ñега не можех дори да помръдна...БÑÑ… като закован на едно мÑÑто.Пък и къде ли бих могъл да отида толкова жалък и ограбен...?
След вÑичко това не можех да бъда дори и проÑÑк,защото той Ñъщо Ñи има нÑкой за когото проÑи ,храни и живее...
МиÑлите ми течаха бързо и Ñамо в една поÑока.ТрÑбваше да Ñтигна до ÐºÑ€Ð°Ñ Ð¸ то по най-бърз начин.Само това щеше да ме ÑпаÑи...
Станах и започнах да Ñ‚ÑŠÑ€ÑÑ Ð·Ð´Ñ€Ð°Ð²Ð¾ въже.Сълзите,които капеха от очите ми ме затруднÑваха.Вече не ги бършех,а ги оÑтавих да текат Ñпокойно по лицето ми.Поне те имаха право на това в този момент.И те като като мен Ñигурно Ñа чакали краÑ...
Поглеждайки на земÑта ÑъзрÑÑ… Ð½ÐµÐ¹Ð½Ð¸Ñ ÑˆÐ°Ð».Вдигнах го,но миризмата и ароматът му ме залÑха Ñ Ð½ÐµÐ¶Ð½Ð¾ÑÑ‚.Избързах Ñ Ð½ÐµÐ³Ð¾ Ñълзите Ñи...Това ÑÑкаш ме накара да Ñе уÑпокоÑ.Заридах на Ð³Ð»Ð°Ñ Ñ Ð²Ñичка Ñила:
–Къде Ñи,Ðллах? –За какво Ñи ти? â€“ÐœÐ¾Ð»Ñ Ñ‚Ðµ,пази Ñ! –Пази Ñ Ð¾Ñ‚ вÑички злини на тази земÑ! –Ðз умирам,аз Ñи отивам,оÑтавÑм Ñ Ð½Ð° теб! â€“Ð¢Ñ Ñ‰Ðµ бъде твоÑÑ‚ Ðнгел! –Кажи й,че Ñ Ð¾Ð±Ð¸Ñ‡Ð°Ð¼! Ð¢Ñ Ñ‰Ðµ ти повÑрва,защото те обича повече от мен! –Знаеш ли Ðллаше,Ñ‚Ñ Ð¸Ð¼Ð° най-краÑивите уÑтни на Ñвета! â€“Ð¢Ñ Ðµ Ñъбрала в Ñебе Ñи цÑлата ÑладоÑÑ‚ и чар на Ñвета! –Когато Ñе заÑмее,Ñ‚Ñ Ð¼Ðµ кара да Ð»ÐµÑ‚Ñ Ð¾Ñ‚ щаÑтие,тогава Ñърцето ми Ñе Ñ€Ð°Ð·Ñ‚Ð°Ð¿Ñ Ð¾Ñ‚ нежноÑÑ‚!–Как можа да Ñ Ñътвориш толкова прекраÑна...?
Изричах вÑички тези молби към Ðллах,защото знаех,че е Велик! Знаех,че Ñамо той ще й помогне,защото неговата обич е безкрайна...!Знаех,че ще ми проÑти!...
Ð’ този миг почувÑтвах дъха й до мен...Беше ме прегърнала Ñ Ñ€ÑŠÑ†ÐµÑ‚Ðµ Ñи ...!Топлината и нежноÑтта й ме накараха да Ñе оÑъзнаÑ. Те нÑмаха равни на Ñебе Ñи ! Ð¢Ñ Ð¼Ðµ целуваше нежно по очите,от които вÑе още течаха Ñълзи. Целуваше ме Ñилно и ÑтраÑтно,както вÑÑка Ñутрин!
СтреÑнах Ñе и Ñкочих от леглото...
–Ти тук ли Ñи? –Кога Ñе върна? –ПроÑти ли ми?
â€“Ð‘Ð»Ð°Ð³Ð¾Ð´Ð°Ñ€Ñ Ñ‚Ð¸ Ðллаше,че ми Ñ Ð²ÑŠÑ€Ð½Ð°! Ще бъда твой роб до ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° живота Ñи!
–Какво ти е мили? –Какво Ñънуваше?
Гледаше ме изумена и уплашена.–Разкажи ми за този Ñън! –ÐаиÑтина ли беше Ñтрашен?
Прегърнах Ñ Ñилно и ÑтраÑтно.Целувах очите и коÑите й.Казвах й колко много Ñ Ð¾Ð±Ð¸Ñ‡Ð°Ð¼ и че без Ð½ÐµÑ Ð½Ðµ мога да живеÑ!
Разбрах цената й ,докато не Ñ Ð±ÑÑ… загубил. Ð¢Ñ Ð±ÐµÑˆÐµ безценна за мен! Това беше най-важното,че вÑе още е до мен!
Загубиш ли Любовта на живота Ñи,заради ÑобÑтвената Ñи болка,ще упрекваш за това дори и Ðллах !!!
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
ÐÐРИСУВÐЙ МЕ...
ÐариÑувай ме,ако Ñи обичал нÑкога...
ÐариÑувай ми не голотата, а Душата ми!
С Болката Ñ Ð½Ð°Ñ€Ð¸Ñувай,нека да крещи Ñ‚Ñ Ñ‚Ð°Ð¼!
Ðека да Ñе къÑа, да те моли да Ñ ÑƒÐ±Ð¸ÐµÑˆ.
Ðо ти Ñ Ð½Ð°Ñ€Ð¸Ñувай Ñамо в черно и й проÑти!
ÐариÑувай ме,ако Ñи плакал нÑкога...
ÐариÑувай ми не очите, а Ñълзите ми!
Ðапук на вÑичко,Ñ Ñ€Ð°Ð´Ð¾ÑÑ‚ ги нариÑувай!
Ðека да Ñа като ручеи чиÑти и пъÑтри.
Ðека и враговете да Ñе радват,че имам Ñълзи...!
РиÑувай, риÑувай ако имаш толкова цветове.
Ð’ мене Любовта нариÑувай. Ð¢Ñ Ðµ колкото Ñвета.
Луната и Слънцето дори.... И Ñебе Ñи в мене побери!
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
ПРÐТЕÐИК ÐРЛЮБОВТÐ
Толкова много ли иÑка моÑта Душа?
ÐежноÑÑ‚,доброта и малка творба.
ГордоÑÑ‚ и душевна краÑота.
Ще ÑÐ¿Ð¾Ð´ÐµÐ»Ñ Ñ Ñ‚ÐµÐ±Ðµ Ñамо нощта.
Ð’ Ð½ÐµÑ Ñамо вирее Любовта.
Ще Ñе Ñлеем Ñ Ñ‚ÐµÐ±Ðµ в тъмнината.
Ще запалим -Ти звездите,аз Луната.
За да бъде и там щаÑтлива Любовта.
Ще намираме Ñ Ñ‚ÐµÐ± изгубените души.
ÐбÑурдна ще е за Ñ‚ÑÑ… раздÑлата.
Ще оцветÑваме избледнелите им мечти.
От гръдта Ñи ще им даваме топлина.
Ще им казваме,че Любовта не е пари.
Две думи Ñамо-по-значими от милиони дори.
Колко малко е нужно на Любовта!
Обичам те, МИЛР!
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
ЕЛÐ
Ела,Любов! Ела и оÑтани!
Ð’ Душата ми завинаги, Ñе наÑтани.
Ðз нÑма да ти дам злато, или Ñребро.
Изгревът ще бъде твой, залезът и той.
Ела, Любов! Ела и оÑтани!
Дължиш ми уÑмивки и много Ñълзи.
ОчиÑтил Ñъм Ñе от бодли, и злини.
Ðадежда ще има между уÑтните ми.
Добре дошла Любов в душата ми!
Очите Ñи изплаках, в тази Ñамота.
Ðеуморно те Ñ‚ÑŠÑ€Ñих в Ñ‚Ð°Ñ Ñ‚Ð¸ÑˆÐ¸Ð½Ð°.
Ðко ти кажа збогом, нека да умра.
Любовта е дошла в душата ми!
ÐÑма да проÑÑ Ð²ÐµÑ‡Ðµ нежноÑÑ‚ и обич.
Ще умирам и ще Ñе раждам в неÑ.
Ще Ñпрем времето, за теб и мен.
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
МОМИÐРКУЛР- KIZ KULESÄ°
1 - чаÑÑ‚
Ðа тридеÑет и нÑколко Ñъм, по Ñредата на живота, точно когато Ñи имаш вÑичко, пари, здраве и време. Ðо ако Ñи романтик като мене, то тогава живота ти Ñе превръща в приказка от хилÑда и една нощ. БÑÑ… като вълк единак, така беше по леÑно, да одговарÑш Ñамо за Ñебе Ñи. След мен живота нÑмаше никакво значение, беше важен Ñамо момента. Взимаш една жертва, даваш и това което иÑка, вземаш и това от което имаш нужда, и вÑеки е щаÑтлив. Ð’ Ð¡Ð¾Ñ„Ð¸Ñ Ð¼Ðµ познаваха почти вÑички що за екземплÑÑ€ бÑÑ…, доÑта от Ñ‚ÑÑ… Ñами Ñе предлагаха. Винаги имаше пречина разбира Ñе, нÑкой от Ñ‚ÑÑ… проÑто иÑкаха да опитат нещо по различно от вÑекидневието. Ðз Ñъщо този ден иÑках нещо по различно. Тук жените ÑÑкаш бÑха лÑти под един калъп, обличаха Ñе почти от едно и Ñъщо мÑÑто, парфюмът им Ñъщо нÑмаше кой знае каква разлика.
Взех Ñи паÑпорта, и без да казвам на никой, качих Ñе в колата и потеглих за ИÑтамбул. Ðа мен ми хареÑваше повече нашето му име Цариград, градът на царете, колко хубаво звучи. По магиÑтралата за Пловдив видÑÑ… любовта да Ñе предлага доÑта евтино, изруÑеното Ñ Ð¿Ñ€Ð°Ð²ÐµÑˆÐµ по голÑмо менте, даже отвратителна. За нÑкой можеше това да е нÑкакво приключение, но за мене гледката беше непоноÑима, предимно Ñе обръщах в другата поÑока на неÑ. Ð’ Ð¢ÑƒÑ€Ñ†Ð¸Ñ Ð¼Ð°Ð³Ð¸Ñтралата беше изчиÑтена и не Ñе налагаше да Ñе обръщам натук или натам. Ðе ми беше трудно да Ñтигна до градът на царете и навÑÑкаде бÑÑ… HoÅŸ geldin, Добре дошъл. ÐаÑтаних Ñе в доÑта Ñпретнат хотел, избрах поÑледниÑÑ‚ етаж заради панорамата коÑто на друго мÑÑто едва ли би Ñе повторила. След като отдъхнах нÑколко чаÑа, бÑÑ… готов за лов. Слезнах в реÑторанта, докато чаках поръчката към мен Ñе преближи доÑта Ñимпатично момче. Очите Ñи беше открал от дÑвола, и едва ли вършише по различна работа от ÑамиÑÑ‚ дÑвол.
– HoÅŸ geldin, Да ви е Ñладко гоÑподине, по работа ли, или ....... ако имате нужда от нещо аз ще Ñъм тук. И поÑочи бара, направи лек поклон на главата, отÑедна на поÑоченото мÑÑто от него и зачака да му дам поръчка-та. След като Ñе нахраних, направих му знак да дойде, а той това и чакаше.
– Дошъл Ñъм за да Ð¸Ð·Ð¶Ð¸Ð²ÐµÑ Ð½ÐµÐ·Ð°Ð±Ñ€Ð°Ð²Ð¸Ð¼Ð¸ мигове, а за това ми е нужна вишната на тортата. Момчето леко Ñе подхили под муÑтак, изглежда беше роден точно за тази работа.
– За да Ñа незабравими миговете ще ви Ñ‚Ñ€Ñбват три етапа. Тази вечер ще е тортата, утре изненадата, а утре вечер вишничката. Лицето му грееше както пълнолунието на небето. Този път аз Ñе подхилих от задоволÑтво. – Качете Ñе в ÑтаÑта Ñи, аз ще Ñе погрижа за вÑичко. Още един път HoÅŸ geldin, гоÑподине. След като направи клаÑичеÑкиÑÑ‚ Ñи поклон, Ñе одалечи от маÑата. Качих Ñе в ÑтаÑта Ñи и зачаках да ми поднеÑат тортата. Ðе Ñлед дълго на вратата Ñе почука, като Ñ Ð¾Ñ‚Ð²Ð¾Ñ€Ð¸Ñ… пред Ð½ÐµÑ Ñтоеше доÑта краÑиво момиче, а на лицето Ñи имаше Ñкромна иронична уÑмивка, без да Ñе колебае влезна в ÑтаÑта.
– Здравейте.
- ЗдраÑти. Вие ли Ñте тортата.Попитах възхитен на гледката.
– Да можете и така да ме наричате, нÑмате никакви проблеми. Облечи нещо по прелично и да тръгваме че закъÑнÑваме. След това отиде до прозореца и Ñе загледа в морето от Ñветлини който Ñе раÑпроÑтираха в краката ни.
– Каде ще ходим. Попитах озадачен, пък и не обичах да ме водÑÑ‚ за ноÑÑŠÑ‚ като нÑкое невъÑпитано хлапе.
-Довери ми Ñе, вÑичко е планувано. Виждаш ли вътре в морето, има една кула.Казва Ñе, Kız kulesi, Момината кула, Ñега е реÑторант. За Ð½ÐµÑ Ð¸Ð¼Ð° две иÑтории. Едната ще ти Ñ ÐºÐ°Ð¶Ð° Ñега по пътÑ, а другата когато Ñтигнем там.
- Сив коÑтюм Ñ Ð±Ñла риза Ñтава ли, или да облека черниÑÑ‚.Ðе е ли по добре вие да изберете какво да облека вÑе пак незнам каде ще ме карате. Момичето този път Ñе заÑÐ¼Ñ Ð½Ð° глаÑ.
– Ð’Ñички мъже Ñте еднакви, Ñтане ли Ð²ÑŠÐ¿Ñ€Ð¾Ñ Ð·Ð° това какво да Ñе облича, проÑто чакате като малки деца. Те майките ви Ñа виновни, вÑичко ви Ñе Ñервира опрано изгледено, ..... Ето готово, Ð²Ð¸Ð´Ñ Ð»Ð¸ колко е леÑно, хайде че доÑта закъÑнÑхме. Пред хотела за Ð¼Ð¾Ñ Ð¸Ð·Ð½ÐµÐ½Ð°Ð´Ð° ни чакаше лимузина Ñ Ñ‡ÐµÑ€Ð½Ð¸ Ñтаккла. Качихме Ñе в неÑ, и момичето започна да разказва първата иÑÑ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ð·Ð° тази проÑтовута Kız kulesi, Момината кула.
- Ðа ВизантиÑкиÑÑ‚ император една циганка му е гледала на кафе, и му е казала че единÑтвената му Ð´ÑŠÑ‰ÐµÑ€Ñ Ñ‰Ðµ умре като Ñ Ð¾Ñ…Ð°Ð¿Ð¸ змиÑ. Той решил да поÑтрой за Ð½ÐµÑ ÐºÑŠÑ‰Ð° в морето и така нÑмало как да Ñ Ð¾Ñ…Ð°Ð¿Ð¸ отровна змиÑ. СтроÑл Ñ (от 578-до 582) г. ЗаживÑла там принцеÑата защитена от тази злина коÑто е било проклÑтие за неÑ. ПринцеÑата обичала да Ñде грозде направо от гроздака, в един от гроздаците е била Ñкрита една малка Ð·Ð¼Ð¸Ñ Ð¸ ухапала принцеÑата на езика. Императора Ñ Ð²Ð·ÐµÐ» и Ñ Ð·Ð°Ð·Ð¸Ð´Ð°Ð» над един от ходовете на черквата Света СофиÑ. Лимузината беше ÑпрÑла пред черквата, момичето Ñвали Ñтъклото от към моÑта Ñтранна. Света Ð¡Ð¾Ñ„Ð¸Ñ Ð±ÐµÑˆÐµ оÑветена цÑлата от жълти Ñветлини, излъчването и беше внушаващо. – След време когато Ñа отворели кофчега и видÑли Ñа голÑма Ð·Ð¼Ð¸Ñ Ð´Ð° лежи до неÑ. Това е едната от иÑториÑта за Kız kulesi. Да тръгваме. След деÑетина минути вече бÑхме на брега на морето, кадето ни чакаше лодка за да ни закара до Kız kulesi. Качихме Ñе на лодката коÑто беше предназначена Ñамо за тази дейноÑÑ‚. Ðе Ñлед дълго вече бÑхме до така проÑловуто мÑÑто, Kız kulesi. Ðа брега вече ни чакаха Ñ Ð»ÑŽÐ±ÐµÐ·Ð½Ð¾Ñ‚Ð¾ HoÅŸ geldiniz. Кулата както вънка така и вътре беше доÑта запазена. ÐаÑтаниха ни до прозореца, морето Ñе плиÑкаше в Ñтената на реÑторанта,и разказваха иÑториÑта коÑто е била изживÑна тук на това мÑÑто. МаÑите предимно бÑха за по двама, за вÑÑка маÑа имаше по един Ñервитьор, на който умивката им беше едно от задължениÑта. Менюто беше риба Ñйомга ÑÑŠÑ ÑÐ¾Ñ Ð¾Ñ‚ СÐФРÐРза деÑерт Кюнапе ÑÑŠÑ Ñметана. За мен ÑпециÑлно дойде една торта във вид на Kız kulesi. И задължително червено вино и шампанÑко.
– Каде оÑтана втората иÑÑ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ð·Ð° Kız kulesi. Ðе Ñи миÑли че Ñъм забравил, или Ñъм безинтереÑен към иÑториÑта. Попитах без притеÑнение, Ñлед като бÑхме преминали към втората бутилка вино.
– Втората иÑÑ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ð½Ð° мене повече ми хареÑва, защото в Ð½ÐµÑ Ð¸Ð¼Ð° драма Ñ Ð³Ð¾Ð»Ñма любов. ДвадеÑет и четвъртата година Преди Ðовата Ера, ВизантиÑкиÑÑ‚ инператор Konstantinus'имал много хубава дъщерÑ, толкова Ñ Ðµ обичал че не е иÑкал да Ñ Ñподели Ñ Ð½Ð¸ÐºÐ¾Ð¹, пазил Ñ Ð¾Ñ‚ вÑеки. Да но Ñ‚Ñ Ð¿Ð¾Ñ€Ð°Ñнала и Ñе влюбила в момък на име Леандро. Когато научи императора Konstantinus, за тази Ñветла любов, реши да предпази Ð´ÑŠÑ‰ÐµÑ€Ñ Ñи от тази Ñрка Ñветлина. Повикал Ð´ÑŠÑ‰ÐµÑ€Ñ Ð¼Ñƒ при него и когато Ð´ÑŠÑ‰ÑƒÑ€Ñ Ð¼Ñƒ коленичила пред него той ÑÑŠÑ Ð±Ð°Ñ‰Ð¸Ð½Ð° лаÑка Ñ Ð¿Ð¾Ñъветвал.
- Тази Ñветлина като Ñтрела пронизва Ñърцето. ДоÑта Ñи крехка и не Ñи опитна за да Ñе предпазиш от неÑ. Затова аз ще го направÑ, ще изтрелÑм аз една Ñтрела в морето, кадето падне, там за тебе кула ще направÑ, за да те Ð¿Ñ€ÐµÐ´Ð¿Ð°Ð·Ñ Ð°Ð· от тази злина наручена любов. Като чу това Ð´ÑŠÑ‰ÐµÑ€Ñ Ð¼Ñƒ, душата и Ñе натъжи а очите наÑълзи.
– Отнемеш ли ми тази злина, в душата ще ми Ñложиш тъга. Ðека Ñ‚Ñ Ñ‚Ð°Ð¼ да живее до наÑита, от Ñърцето ми Ñвита да направи, от Ñълзите ми .......
Императора изобщо не иÑкал и да чуе тази молитва, взел лъка и изпратил една Ñтрела в морето, кадето паднала, там кула поÑтройл. Ðо Ñ‚Ñхната любов била толкова голÑма че Ð´ÑŠÑ‰ÐµÑ€Ñ Ð¼Ñƒ вÑÑка вечер тук на това мÑÑто палила огън за Леандро. Той Ñе орентирал по огънÑÑ‚ и вÑÑка вечер преплувал морето за да Ñтигне до огънÑÑ‚ на любовта му. Ðо веднъж дъждът загаÑил огънÑÑ‚, Леандро загубил поÑоката и Ñе удавил в морето. Любимата му не можала да приживее Ñмърта на Ð»ÑŽÐ±Ð¸Ð¼Ð¸Ñ Ñи и Ñ‚Ñ Ñе хвърли ла в морето и Ñе удавила заедно Ñ Ð½ÐµÐ³Ð¾. Това е втората иÑÑ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ð·Ð° Kız kulesi.
– ГолÑма любов е било това, вÑÑка вечер да плуваш в тези бурни вълни. Ðо и Ñ‚Ñ Ðµ била доÑта влюбена за да Ñи поÑегне на живота заради любовта. Вие бихте ли го направили заради любота, би ли Ñе жертвала за неÑ. Ð¢Ñ Ð¿Ð°Ðº Ñе уÑмихна, но този път уÑмивката и Ñ ÐºÑ€Ð°Ñеше много повече,вече беше под въздейÑтвието на виното, затова казваше това което миÑлише без да миÑли за поÑле.
– Ðз да, защото Ñ Ð¿Ð¾Ð·Ð½Ð°Ð²Ð°Ð¼ любовта, но ти едва ли би го направил. Това нейно мнение за мене доÑта ме раздразни.
– Защо така миÑлите, нима ма познавате доÑтатъчно доре, познаваме Ñе едвам от нÑколко чаÑа. Попитах доÑта обиден. – И Ñега дано да не иÑкате да ви доказвам колко много познавам тази Ð¼Ð°Ñ‚ÐµÑ€Ð¸Ñ Ð»ÑŽÐ±Ð¾Ð²Ñ‚Ð°. УÑмивката продължаваше да тържеÑтвува на лицето и, което ме подразнише, но това което ми каза ме накара да Ñе замиÑÐ»Ñ Ñериозно по въпроÑа кой Ñъм.
– ДоÑта Ñи готин личи Ñи че за това полгаш голÑми уÑилиÑ. Ðо пред Ð½ÐµÑ Ñи Ñамо един голÑм Ñмешник. От както Ñи Ñ Ð¼ÐµÐ½ поÑтоÑно ме гледаш или в баджаците или в гърдите, или в уÑтните. Ðа това името му е ÑекÑ, а не любов. Ти Ñи Ñамо един конÑуматор на органи и нищо повече. Знаеш ли баба ми беше на оÑемдеÑет години, но дÑдо ми продължаваше да Ñ Ð¾Ð±Ð¸Ñ‡Ð° като че ли беше още на оÑемнадеÑет. И когато почина, той не можа да живее поне три меÑеца без неÑ. Това доÑта ме заÑтрами и за мое оправдание и хвърлих камък в нейната градина.
– До колкото знам тук в ИÑтамбул има кабарета нали, ако Ñе пита от ваÑ, то би Ñ‚Ñ€Ñбвало да ги затворÑÑ‚ нали, ама ето че има хора който миÑлÑÑ‚ по различно от ваÑ. Пък и тази конÑÑƒÐ¼Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð½Ðµ е ли чаÑÑ‚ от любовта.
- Преди малко вие ÑамиÑÑ‚ ми казахте, че не Ñе познаваме доÑтатъчно добре нали ..... Рза кабаретата те Ñа Ñъздадени за конÑуматори, и Ñ‚Ñ€Ñбва да ги има, по такъв начин хората Ñе предпазват от болеÑти и зараза. Ðо както и да е, извини ме, ако Ñъм ви заÑегнала Ñ Ð½ÐµÑ‰Ð¾, не Ñме тук за да решаваме проблемите на Ñтраната ми, а да изживееш незабравени мигове, нали.
– Да права Ñи, направо Ñе заÑрамих от поведението Ñи, затова ви Ð¼Ð¾Ð»Ñ Ð·Ð° прошка. Ðо такава е мъжката природа, на хубави неща трудно уÑтоÑва. ИзвинÑвай ако Ñъм Ñъздал подобно впечетление. ПочуÑтвах че Ñъм бил на погрешен път, и беше доÑта трудно Ñ ÐµÐ´Ð½Ð¾ извинение да Ñе върна от него.
– Стана доÑта къÑно, ще имаш ли нещо против да Ñе пребираме вече. Кимнах и Ñ Ð³Ð»Ð°Ð²Ð°Ñ‚Ð° че Ñъм ÑъглаÑен да тръгваме. БÑхме изпратени ÑÑŠÑ Ñъщите любезноÑти Ñ ÐºÐ¾Ð¹Ñ‚Ð¾ бÑхме поÑрещнати. Лодката ни оÑтави на другиÑÑ‚ брÑг, а лимузината до хотела. Пред хотела момичето ме запозна Ñ Ð¿Ñ€Ð¸ÑтелÑÑ‚ и, който Ñ Ñ‡Ð°ÐºÐ°ÑˆÐµ учили Ñа заедно, и наÑкоро щÑли да Ñе женÑÑ‚. Което както ме изненада така и ме зарадва.
– Ð Ñега Ñи почини добре, че утре те чака тежък ден. Ðз повече нÑма да мога да ви видÑ, затова ми позволи да ви Ð¿Ð¾Ð¶ÐµÐ»Ð°Ñ ÑƒÑпех и щаÑтие, и дано да уÑпееш да отпиеш от чашата на любовта. Рв Ð½ÐµÑ Ð¸Ð¼Ð° Ñамо щаÑтие. Ðие пием от Ð½ÐµÑ Ð²ÐµÑ‡Ðµ три години, и миÑлим да е така до краÑÑ‚ на живота ни.
– Беше ми много приÑтно повÑрвай ми, уÑÐ¿Ñ Ð´Ð° ми отвориш очите за нÑкой неща. От тук нататък ще внимавам, кое и как конÑомирам. Ðз Ñъщо ви пожелавам здраве и щаÑие в ÑемейниÑÑ‚ живот. Качих Ñе в ÑтаÑта Ñи и дълго не можах да заÑпÑ, в проÑтранÑтвото имаше толкова въпроÑи.
Ðвтор Ибрахи БÑлев
-
ÐЗ и ТИ
Ðз Ñъм Ðдам, ти Ñи Ева.
От обич, и за обич Ñме родени.
Любов ни изпълни Ñърцата.
Ще има плач, ще има и ÑмÑÑ….
Ðз Ñъм луната, ти Ñи зведата.
Ще задгърбим, тъгата и тъмнината.
Ще ти дам Ñърцето, ще иÑкам душата.
Ðз Ñъм Ðдам, ти Ñи Ева.
Така е било, и така ще е ....
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
******
Кажи ми Любов.
След като ти за мен Ñи Бога.
Ð’ живота, вÑе така ли Ñтава.
Който падне, вÑе там ли оÑтава.
Който обича, вÑе ли ще Ñтрада.
Сълзите ли Ñа, моÑта награда.
Защо Ñи толкова без пощадна.
Защо там от лÑво, е жива рана.
Защо Ñи дарена Ñ Ð½ÐµÐ¶Ð½Ð¾Ñта.
Кажи ми, ÐºÐ¾Ñ Ðµ твоÑта вÑра.
Слънцето за кой ще изгрÑва.
Ти не Ñи ли като моÑта майка.
ЩаÑтието е в твоÑта прегръдка.
Съди ме ако и ти Ñи безгрешна.
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
*****
Ех Любов.
Дойде неканена. И прилÑ,
като Ð¼ÑŠÐ»Ð½Ð¸Ñ Ð² мене заживÑ.
ÐŸÐ¾Ð»Ñ Ð¼Ðµ ÑÑŠÑ Ð·Ð²ÐµÐ·Ð´Ð¸,
а Ñлед това ÑÑŠÑ Ñълзи.
Капка бÑÑ… аз за теб в морето.
Люшкаше ме от брÑг на брÑг,
та и по целиÑÑ‚ ÑвÑÑ‚.
Ех Любов.
Ти за мен Ñи иÑтина една.
Ð’ мене заживÑ, и оÑтарÑ.
Ðо оÑтави Ñлед тебе Ñледа.
Жаждата беше ти в мене,
отпивах от теб.От Обичта.
Ех Любов.
За нÑкой Ñи измиÑлица,
за нÑкой Ñкитница.
Ðо за мене Ñи бÑла пролет.
Ð¦ÑŠÐ²Ñ‚Ñ Ð½Ð¾ не Ð¿Ñ€ÐµÑ†ÑŠÑ„Ñ‚Ñ Ð² мене.
Какво щÑÑ… да Ñъм аз без тебе.
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
ТЯ ЛЮБОВТÐ
Ð’ÑÑка вечер гледам един и Ñъщи Ñън. ÐÐµÑ Ð›ÑŽÐ±Ð¾Ð²Ñ‚Ð°. СъпротивлÑвах и Ñе, не и давах възможноÑÑ‚ да Ñи играе Ñ Ð¼ÐµÐ½, вече не бÑÑ… дете. БÑÑ… мъж. БÑÑ… като вÑтъра, не и позволÑвах да ме пороби, знаех че любовта е Ñъздадена от огън. През който преминеше, Ñлед Ð½ÐµÑ Ð¾ÑтавÑше ÑÑ‚Ñ€Ð°Ð´Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð¸ болка.
- Ðа тебе любов, никога нÑма да Ñе дам, ще Ð±Ñ€Ð¾Ð´Ñ Ð»ÑƒÐ´Ð¾ по Ñвета, до ÑÐµÑ‚Ð½Ð¸Ñ Ñи дъх ÑÑŠÑ Ñ‚ÐµÐ±Ðµ ще Ñе борÑ, докато аз тебе поробÑ.
Чух че на вратата ми Ñе чука, отворих леко очи, беше иÑтина, нÑкой чукаше наÑтоÑтелно на вратата, Ñ‚Ñ€Ñбваше да отворÑ. С бавни крачки Ñе запътих към вратата като проклинах който и да беше. - Да не види бÑл ден. Ðо когато отворих вратата, както Ñе казва, блокирах от вÑÑкаде. По дÑволите. Ðо защо в този момент изричах името на дÑвола, той можеше Ñамо да развали обзелата ме магиÑ. Тогава щÑÑ… да го обиÑ.
Гледах Ñ Ð² очите, уÑетих че бÑÑ… онемÑл, толкова беше трудно да Ð¸Ð·Ð³Ð¾Ð²Ð¾Ñ€Ñ Ð´ÑƒÐ¼Ð°Ñ‚Ð° "ДÐ" . Вече бÑÑ… влюбен мъж, можех да Ð½Ð°Ð¿Ñ€Ð°Ð²Ñ Ð²Ñичко за неÑ, Ñтигаше Ñамо да заповÑда. МиÑлено Ñ ÐºÐ°Ð½ÐµÑ… да ми Ñтане гоÑподар на Ñърцето.
- Ела Любов ела, нима е възможно да ти уÑтоÑ, каде беше до Ñега, заради тебе ще Ð¿Ñ€ÐµÐ±Ñ€Ð¾Ð´Ñ Ñвета. Ðе можех да повÑрвам че изричам аз тези думи, до преди малко бÑÑ… като Ñкала, а Ñега Ñъм прашец, изÑипваш Ñе пред неÑ.
Ðе, не, това не е Ðнгела, това е Любовта, ангелът има крила, но Ñ‚Ñ Ð¸Ð¼Ð° душа, топлина, а гордоÑта на богинÑ, би покорила дори и пуÑтинÑ. Слънце ли, не не, той огрÑва Ñамо половината от живта ми. Ð Ñ‚Ñ Ð¸ най тъмното ми кътче изпълни ÑÑŠÑ Ñветлина, топлина .... РнежноÑта ÑÑкаш блика от вечноÑта .......
Ð¢Ñ Ñ‰Ðµ е моÑ. ОбевÑвам война на цÑл ÑвÑÑ‚. Ðо нима е възможно кадето има война, да живее Любовта, никаква война Ñ‚Ñ Ðµ нежноÑта. Ще и Ð¿Ð¾Ð´Ð°Ñ€Ñ Ñ†Ð²ÐµÑ‚Ñ, не не, и това не, нÑкак Ñи на готово, вземи този букет и бъди моÑ. Ðе това е Любовта, за Ð½ÐµÑ Ñ‰Ðµ умра.
Когато ÑлабоÑтта Ñи оÑъзнаеш, че без Ð½ÐµÑ Ð½Ñма да можеш, и в ръцете Ñърцето Ñи държиш, и нÑма на кога да го дариш. Когато без да миÑлиш Ñе заÑмееш, на меÑта дори и Ñамо за да Ñе разÑееш. Когато в леглото Ñи Ñам без миÑъл и без цвÑÑ‚, когато Ñи Ñам в целиÑÑ‚ ÑвÑÑ‚. Тогава "ТЯ" Ñе претича на помощ, за да попълни тази празнина, наречена Ñамота.
– Здравей Любов моÑ. Избирай или Ñи ÑÑŠÑ Ð¼ÐµÐ½Ðµ, или оÑтаваш един хубав Ñпомен. Ðе Ñе Ñтрахувай от болката ми, в Ð½ÐµÑ Ðµ Ñкрита нежноÑтта. Ðе Ñ‚ÑŠÑ€Ñи лек за моÑта душа. Когато видиш е болна моÑта душа, "Обичам те мила!" ми прошепни.
- Сънувах те Любов моÑ, Ñънувах те вÑÑка нощ. За душата Ñи ми талиÑман, Ñън в реалноÑтта. Ðко знаех че Ñи по нежна и от майка ми дори, нÑмаше да бÑгам от теб, а щÑÑ… да ти дам от гърдите ми топлина за да те има на Ñвета.
Ðо Ñтига вече. Време е да Ñпра, за да продължите вие тази магиÑ.
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
ДОКОСÐИ МЕ
ДокоÑни ме Любов,
в мечтите ми поне веднъж,
изгрей там като единÑтвен лъч.
Дори и да Ñе изгубиш в мрака,
Ñлед теб оÑтава Ð¼Ð¸Ñ€Ð¸Ñ Ð¸ Ñледа.
ДокоÑни ме Любов,
в Ñънищата ми поне веднъж.
на Ð²Ð¾Ð»Ñ Ñкитай там до наÑита.
Ще те целувам нежно и плахо,
не изчезвай като птица в небеÑата.
ДокоÑни ме ЛЮБОВ,
Ñ Ð¾Ð±Ð¸Ñ‡Ñ‚Ð° Ñи поне веднъж,
нека да дойде пролет и при мен.
бъди за цветÑта ми като капки дъжд,
в Ñърцето ми ще бие Ð¿ÑƒÐ»Ñ Ð¸ за двама.
ДокоÑни ме Любов,
Ñ Ñ‚Ñлото Ñи поне веднъж,
нека да почувÑтвам ÑÑ‚Ñ€ÑƒÑ Ð¾Ñ‚ ÑтраÑти.
Волно ще разпуÑна душата Ñи Ñ Ñ‚ÐµÐ±,
дъха ти ще превърна в Ñтих за нощта.
ДокоÑни ме Любов,
Ñ Ð¿ÐµÑента Ñи поне веднъж,
невидим в ÑÑŠÐ½Ñ Ñи Ñ Ñ‚ÐµÐ± ще танцувам.
Ще Ñе чудиш защо пак ме Ñънуваш,
неразбрала, че още лудо ме обичаш.
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
ИЗБОРЪТ Е ÐÐШ
Очите ми Ñе бÑха заковали на едно и Ñъщо мÑÑто, не Ñе Ñтрахуваха или Ñрамуваха, а Ñамо тържеÑтвуваха. Ðе знаеха че Ñлед време заради това което виждат, дори и да Ñа затворени или наводнени, ще виждат Ñамо тези руÑи къдрици, и тези пъÑтри очи, в който ще Ñе изгубÑÑ‚ до забрава. Ð¢Ñ Ñъщо ме погледна, в начало плахо, Ñлед това въпроÑително, продължи озадъчено, но завърши Ñ ÑƒÑмивка, в коÑто имаше доверие радоÑÑ‚, и щаÑтие. ЧервениÑÑ‚ цвÑÑ‚ на Ñрамът по лицето и беше Ñамо чарът който беше приÑъщ Ñамо на неÑ. Това беше картината на Любовта ми, коÑто нахлу ÑÑŠÑ Ð²Ñички Ñили обвзе ми цÑлата душа, прогони Ñивотата наречена Ñамота. Сърцето ми ме подкрепÑше, като беше вече в нейните ръце, говореше и нежно, и галено, ÑÑкаш Ñ‚Ñ Ð±ÐµÑˆÐµ малко момиче, и го беше Ñтрах да не заплаче. Ðе знаех че един поглед може да говори толкова много, дори и от разтоÑние, дори и между толкова много приÑÑŠÑтващи, може дори да обриÑува и раÑÑ‚.
Ð”Ð½ÐµÑ Ð±ÐµÑˆÐµ празник, Курбан Байрам, чаках ме го от доÑта време, момчетата Ñъбирахме пари помежду наÑ, и пазарÑхме цигани ÑÑŠÑ Ñ‚ÑŠÐ¿Ð°Ð½Ð¸ и Ñвирки, да ни веÑелÑÑ‚ цели три дни. Ðо не знаех че Ð´Ð½ÐµÑ Ð°Ð· Ñъм избран за курбан, от тази вÑевиша Ñила, Любовта, превърнала Ñе в магиÑ, преборила Ñе дори и Ñ Ñ†Ð°Ñ€Ðµ и везири. БÑÑ… Ñе вече отдал на Ð½ÐµÑ Ð¸ нищо друго нÑмаше значение за мене, иÑках Ñамо едно нещо, да Ñ Ð´Ð¾ÐºÐ¾Ñна, както Ñ Ð´Ð¾ÐºÐ¾Ñвах Ñ Ð¿Ð¾Ð³Ð»ÐµÐ´Ð°, да умра в прегръдката и ............
ЦÑло Ñело беше на мегдана, родителите гледаха как Ñ‚Ñхните чеда на хорото Ñе отдават един на друг, как флиртуват помежду Ñи, нÑкой ги наÑърчаваха, нÑкой Ñе хвалеха, но на вÑички по лицата имаше изгрÑла уÑмивка коÑто тържеÑтвуваше до наÑита. Редът беше като момичето Ñе хваща на хорото, това момче което Ñ Ðµ хареÑало Ñе хваща до неÑ, и играÑÑ‚ заедно като така заÑвидетелÑтват Ñ‚Ñхната любов на оÑтаналите. Ðо мойте пъÑтри очи не играеха тази вечер, нÑмаше как да Ñе хвана до Ñ‚ÑÑ…, и аз да покажа на вÑички че Ñ‚Ñ Ðµ Ð¼Ð¾Ñ Ð¸ единÑтвена. Приближих Ñе близко до неÑ, поздравих Ñ Ñ ÑƒÑмивка, не иÑках да Ñи помиÑли нещо лошо за мене, или да Ñ Ð¸Ð·Ð¿Ð»Ð°ÑˆÐ° ÑÑŠÑ ÑÐµÑ€ÐµÐ¾Ð·Ð½Ð¸Ñ Ð¼Ð¸ вид, Ñ‚Ñ Ñъщо ми отговори Ñ ÑƒÑмивка.
– Как Ñи.
– Добре Ñъм.
- Защо не Ñе хванеш на хорото.
– Ðз не мога да играÑ.
– Как така, шегуваш ли Ñе.
– Ðе не Ñе шегувам до Ñега да Ñи ме видÑл на хорото.
– Ðз до Ñега Ñъм бил ÑлÑп, и не Ñъм те видÑл.Гледах Ñ ÐºÐ¾Ð»ÐºÐ¾ Ñвободно говори Ñ Ð¼ÐµÐ½, а уÑмивката и разграждаше вÑички мой Ñтени който бÑÑ… изграждал до Ñега.
ÐÑкой ме докоÑна по рамото не реагирах изобщо, едва ли имаше това нÑкакво значение за мен, но като чух глаÑÑŠÑ‚ на майка ми, Ñе ÑтреÑнах.
– Ела баща ти иÑка да говори Ñ Ñ‚ÐµÐ±Ðµ. По трепетът на глаÑÑŠÑ‚ и познах че това нещо не е за добро.
– Какво има, къде е той, да не е Ñтанало нещо лошо. Майка ми мълчеше но погледа и говореше, беше уÑтремен в поÑока на баща ми, а неговиÑÑ‚ ме пронизваше като Ñ Ð½Ð¾Ð¶.
– Да те запознаÑ, това е .....
– Ð—Ð½Ð°Ñ Ñине знаÑ, ÐºÐ¾Ñ Ðµ. - Здравей Фатме, майка ти какво прави, кажи и много поздрави от мене. След това ме хвана за ръката, и ме повлече към баща ми, а той беше пребледнÑл почти от злоба.
- ТърÑи Ñ‚ÑŠÑ€Ñи, та това ли намери, Ñакатото Фатме, ти знаеш ли кой Ñи, ти Ñи моÑÑ‚ Ñин, аз каквото кажа това ще Ñтане, знаеш че думата ми е закон за теб. Само през трупът ми ще влезне в моÑта къща .....
Вече не го Ñлушах, в ушите ми звучеше един Ñтранен звук във вид на пиÑък, който пронизваше Ñърцето ми. - Чуваш ли ме, заминавай направо удома и ме чакай, Ñ Ñ‚ÐµÐ±Ðµ тепърва ще Ñе занимавам ........ Само махах главата в знак на ÑъглаÑие и виждах как Ñе отдалечавах от него Ñ Ð±ÑŠÑ€Ð·Ð° ÑкороÑÑ‚. - Хайде хайде заминавай в къщи че Ñтанахме за Ñрам пред цÑло Ñело. Това и направих отдалечих Ñе но не от мегдана а от баща ми, за да мога да поема глътка въздух, за да Ñи избърша горчивите и Ñолени Ñълзи.
ЗаÑтанах на тъмно там кадето беше непрогледно и Ñтудено, там кадето проклÑтиÑта бÑха на Ñвобода. Ðз Ñъщо бÑÑ… проклет, затова че Ñ Ð²Ð¸Ð´ÑÑ…, че Ñ Ð¿Ð¾Ð·Ð´Ñ€Ð°Ð²Ð¸Ñ…, че Ñ Ð¾Ð±Ð¸ÐºÐ½Ð°Ñ… Ð½ÐµÑ Ð›ÑŽÐ±Ð¾Ð²Ñ‚Ð°. Ðо как ще живее Ñ‚Ñ Ñ‚ÑƒÐº при мен, тук нÑма дори надежда .......... Ð’ миÑлите Ñи имах безброй въпроÑи, но тук отговорите бÑха погълнати от тъмнината и Ñамотата.
УÑетих как Ñърцето ми тупти както никога до Ñега, нÑкакÑи тържеÑвуваше, в него Ñе беше наÑтанила Ñ‚Ñ, Любовта. И никой не можеше да Ñ Ð¸Ð·Ñ‚Ñ€ÑŠÐ³Ð½Ðµ, дори и най глÑмата обида за Ð½ÐµÑ Ñ‰Ñше да е като комплимент. Ð¢Ñ Ñ‰ÐµÑˆÐµ да живее там Ñ Ð±Ð¾Ð»ÐºÐ°Ñ‚Ð° Ñи, да Ñвети и да топли Ñърцето до поÑледниÑÑ‚ му чаÑ.
Гледах Ñ ÐºÐ°Ðº ме Ñ‚ÑŠÑ€Ñи Ñ Ð¿Ð¾Ð³Ð»ÐµÐ´Ð° Ñи в тълпата, беше озадачена и изплашена, вÑичко Ñе Ñлучи за миг, ÑÑкаш беше Ñън. СтоÑÑ… като закован на мÑÑтото Ñи, и чаках да завърши веÑелбата, коÑто толкова много очаквах, бÑÑ… изпълнен Ñ Ð¼ÐµÑ‡Ñ‚Ð¸ а Ñега ÑÑŠÑ Ñтрах. ЩÑÑ… да Ñ Ð·Ð°Ð³ÑƒÐ±Ñ, беше ме Ñтрах че нама да Ñ Ð¿Ñ€Ð¸Ñ‚ÐµÐ¶Ð°Ð²Ð°Ð¼. Ðо възможно ли е да притежаваш Любовта, та Ñ‚Ñ Ðµ толкова Ñрка, толкова гореща, както обичаше да казва един мой приÑтел , ,,Любовта е жарава в Ñилни ръце,, бих ли Ñ Ð·Ð°Ð´ÑŠÑ€Ð¶Ð°Ð» без да Ñ Ð·Ð°Ð³ÑŠÑÑ, и без да ме изгори. И нещо друго знаех че Любовта е като дъжд, вÑеки те желае , но когато дойдиш като бурÑ, вÑеки бÑга от теб, колкото и да Ñа та жадували и желали.
УÑÐ¿Ñ Ð´Ð° ме намери дори и в мрака, впи жадниÑÑ‚ Ñи поглед в мене и ме пита безброй въпра, а аз вмеÑто да одговарÑм, говорех Ñами на Ñебе Ñи.
- Като Ñи харам за мене ти Любов, защо ме докоÑна Ñ ÐºÑ€Ð¸Ð»Ð¾Ñ‚Ð¾ Ñи, защо показа прекраÑното Ñи лице, и прогони в мене Ñънищата. Защо Ñи толкова кратка, чиÑта и нежна като Ñнежинка, докоÑна ли те, ще ме зарадваш , но ÑÑŠÑ ÑвоÑта Ñмърт ще оÑтавиш в мене рана да кърви до гроб.........
Знаех много добре че вÑичко в живота вÑичко е Ð²ÑŠÐ¿Ñ€Ð¾Ñ Ð½Ð° избор. Решаваш как другите ще влиÑÑÑ‚ на твоÑÑ‚ живот. Избираш как ще ти протече животът вÑеки ден имаш избор да Ñе наÑлаждаваш на живота или да го мразиш. ЕдинÑтвеното нещо, което Ñи е Ñамо твое и което никой не може да отнеме, е твоето щаÑтие. Ð’ живота има винаги два избора - да живееш или да умреш, Бог очаква твоето решение. Това е решение, което никой нÑма да вземе вмеÑто теб. Затова реших, и аз имам право да Ñ Ð¸Ð¼Ð°Ð¼, да бъда щаÑтлив, да и Ð´Ð°Ñ€Ñ Ð¶Ð¸Ð²Ð¾Ñ‚, за да може и Ñ‚Ñ Ñ Ð½ÐµÐ¹Ð½Ð¸ÑÑ‚ живот, да дарÑва щаÑтие на нещаÑтните.
ИзлÑзох от тъмнината, и отидох до баща ми който като ме Ð²Ð¸Ð´Ñ Ñе доÑта изненада, хвана ме за ръката и започна да крещи.
– Ти още ли Ñи тук, нали ти казах да Ñе прибереш, или заради една Ñаката ще ме накараш да Ñе откажа от тебе. След това аз го хванах за ръката, погледнах го в очите, и Ñ ÑƒÑмивка на лицето му заевих.
– Ðко за тебе е Ñаката, Ñ‚Ñ Ð·Ð° мене е Ðнгел, който ходи върху водата, който е по хубав и от цветÑта, за който бих Ñи дал и душата.
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
*****
Само Ти и Ðз.
ЛудоÑÑ‚ и ÑтраÑÑ‚.
В мене Я разгори. Полет на орли.
Ðе не говори за мъка, от Ð½ÐµÑ Ð±Ð¾Ð»Ð¸.
Ти за мен Ñи Ðнгел имаш крила.
Ðо оÑтана до мен. Ðе отлетÑ.
Ðз и Ти. ЗатварÑме очи.
Чуй Я как шепти, помежду ни!
Ðе не Ñ Ð¿Ð¾Ð³Ð»ÐµÐ¶Ð´Ð°Ð¹, а замълчи,
Изпиши ми Я.С нейни думи.
Обичам те Мили. ОСТÐÐИ.
Обичам те Мила. ОСТÐÐИ.
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
*****
Обич моÑ.
Положи ме в Ñкута Ñи.
РазлиÑти ме лиÑÑ‚ по лиÑÑ‚,
Живееш пак, в Ð³Ð¾Ñ€ÐµÑ‰Ð¸Ñ Ð¼Ð¸ Ñтих.
Прочети ми плачевната Ñамота.
Прегърнати в думите на Любовта.
Пламналите ни от ÑтраÑÑ‚ тела.
Любов моÑ.
Във теб Ñе влюбих, Ñебе Ñи погубих,
Топъл полъх, Ñ Ð²ÑŠÐ»ÑˆÐµÐ±ÐµÐ½ аромат.
Златна жар. Ðеочакван луд пожар.
Ðа Ñебе Ñи ме обещавай вÑеки ден
Страх.ÐеизвеÑтноÑÑ‚, пълна тишина.
Ðо Ñамо във мене вирее Ñ‚Ñ Ð›ÑŽÐ±Ð¾Ð²Ñ‚Ð°.
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
ОБЛЯКОХ СПОМЕÐИТЕ СИ Ð’ ЧЕРÐО
Имах двама приÑтели, единиÑÑ‚ беше Ñилен, а другиÑÑ‚ краÑив, или такива иÑкаха да Ñа, а аз бÑÑ… умниÑÑ‚, или такъв ми Ñе иÑкаше да Ñъм, да Ñе ÑÐ»Ð°Ð²Ñ Ñ ÑƒÐ¼ÑŠÑ‚ Ñи, за мене той беше калъча на живота, Ñ Ð½ÐµÐ³Ð¾ човек можеше да пробие дори и планини. Говорихме винаги за велики неща, кой какво щÑл да направи, за да може хем ние хем тези покрай Ð½Ð°Ñ Ð´Ð° Ñа добре. Ð’ това китно Ñелце в което живеехме, Ñи имаше доÑта проблеми, оÑобено Ñтарите хора, те бÑха най-зле, оÑвен мъдроÑта им не им беше оÑтанало кой знае какво. Като ни виждаха винаги ни поздравÑваха и натоварваха Ñ Ð½Ñкое задължение. Ðе пропуÑкаха и закачките на който Ñе Ñмеехме до наÑита. - Тази мома мина от тук. - Отиде там. - Кажи и това. - Ð¢Ñ ÐºÐ°ÐºÐ²Ð¾ ти каза. - Ðз ако Ñъм. - Ðз едно време. Така продължаваше живота в този кът от раÑÑ‚, който Ñе впи в мене чак до болка. СилниÑÑ‚ ми приÑтел Ñе казваше Сюлейман, той беше по голÑм от мен една година и обичаше винаги да Ñе перчи, от него излизаха идеите, но ние Ñ‚Ñ€Ñбваше да ги одобрим такъв ни беше закона. Както винаги той пак питаше.
– Тази вечер има ÑедÑнка, ще ходиме ли или не. ВториÑÑ‚ ми приÑтел Ñе казваше Мохарем, той беше от мене една година по малък, заради любопитÑвото Ñи Ñе ÑъглаÑÑше на вÑичко. Пък и му хареÑваше да Ñи показва краÑотата както той обичаше да казва че е било Ñрамота и грехота да Ñ ÐºÑ€Ð¸Ðµ.
- Да ще отидем, друго и без това нÑма какво да правим. Гледаше ме право в очите и чакаше Ñ Ð½ÐµÑ‚ÑŠÑ€Ð¿ÐµÐ½Ð¸Ðµ моето ÑъглаÑие. Рна мен не ми оÑтаваше кой знае какво, ÑъглаÑих Ñе на драго Ñърце. СедÑнката протече ÑÑŠÑ Ð·Ð°ÐºÐ°Ñ‡ÐºÐ¸ пеÑни и гощавки. Пък и знаете какво може да Ñе Ñлучи между млади хора, вÑеки е запалил в Ñебе Ñи огънÑÑ‚ на Любовта, и иÑка Ñ Ð½ÐµÑ Ð´Ð° покори отÑрещниÑÑ‚. Ðо понÑкога и двамата изгарÑха в него.
След ÑедÑнката бÑхме нÑкак Ñи възбудени не ни Ñе пребираше в къщи, леглата ни бÑха Ñтудени и пуÑти, за един млад човек беше още рано за Ñпане. Как да Ñе разделиш Ñ Ñ‚ÐµÐ·Ð¸ Ñрки звезди, който ÑÑкаш Ñе любуваха една Ñ Ð´Ñ€ÑƒÐ³Ð°, който ни Ñе радваха, и иÑкаха да ни разказват Ñвойте любовни иÑтории.
– Какво ще кажете тази вечер да поÑетим бучу Ибрахим, гледам че още не Ñи е легнал, ламбата му Ñвети. Пък и одавна не му Ñме ходили на гоÑти. Вчера го видÑÑ… доÑта замиÑлен, дори не ми прие поздрава. – Тръгваме. И двамата ми одговориха в един глаÑ. Къщата на бучу Ибрахим беше раÑположена на най-виÑокото мÑÑто в Ñело, от там Ñе виждаше както цÑло Ñело и целиÑÑ‚ балкан. От както Ñе Ð¿Ð¾Ð¼Ð½Ñ Ñ‚Ð¾Ð¹ живееше вÑе Ñам, бÑÑ… чувал че на два пъти Ñи е палил Ñами къщата, а Ñлед това Ñелените му Ñа Ñ Ð²ÑŠÑтановÑвали. ÐÑкой казваха че е луд, а нÑкой че е ранен от Любовта, а трети че Ñ‚Ñ Ð¶Ð¸Ð²ÐµÐµ в него. Преминахме през големиÑÑ‚ двор в който имаше от вÑички плодородни дървета, Ñбълки, круши, Ñливи, череши, ...... Беше извеÑтен Ñ Ñ‚ÑÑ…, когато озреÑха береше, и ги раздаваше на хората, а когато нÑкой му даваше пари за Ñ‚ÑÑ…, категорично отказваше и Ñе провикваше ÑÑкаш иÑкаше нÑкой да го чуе. – Ðека да е за здраве на неÑ. ЦÑло Ñело знаеше ÐºÐ¾Ñ Ðµ Ñ‚Ñ, дори и ÑÑŠÑедните. Като ни Ð²Ð¸Ð´Ñ Ð½Ð¸ Ñе зарадва но нещо му пречеше да Ñе заÑмее, може би очите, който му бÑха навлажнени. Покани ни да влезнем, а той Ñи зае мÑÑтото до прозореца от кадето Ñе виждаше гробището на Ñелото. ÐаÑтанипме Ñе и ние до него но не Ñмеех ме да го заговорим, като гледахме как Ñи е Ñложил ръката на уÑтата, а погледът му вперен в празнината. СтоÑхме така, без да каже никой нищо, но аз чуÑтвах че иÑка да Ñе изповÑда, да излее гневът, огънÑÑ‚ който беше натрупал в Ñебе Ñи, Ñега го изгарÑ, каква Ñила му беше нужна на човек да издържи на него.
– Какво Ñтава бучо Ибрахим, защо така, вчера те поздравих но поздрав не получих, згрешил ли Ñъм Ñ Ð½ÐµÑ‰Ð¾ пред тебе, ако е така иÑкам прошка.
– Ðе не Ñи згрешил, дори и да Ñи згрешил, на младите е проÑтено, грешката на Ñ‚ÑÑ… им отива като на мома къдриците, като на мъж муÑтаците, като на Ñтарец баÑтуна. Ðз иÑкам прошка от тебе не Ñъм те чул бÑÑ… Ñе замиÑлил нещо.
– Кажи тогава какво има, какво Ñе е Ñлучило, да нÑма нещо лошо.
– Вчера бÑÑ… на каÑабъта. Като минавах край хриÑтиÑнÑкото гробище, погледът ми Ñе ÑÐ¿Ñ€Ñ Ð²ÑŠÑ€Ñ…Ñƒ надпиÑа на входа, който глаÑеше: “И ние бÑхме като ваÑ, но и вие ще дойдете при наÑâ€. Това ме накара да Ñе натъжа, да Ñе замиÑÐ»Ñ Ð¿Ð°Ðº за ÐеÑ. Ð Ñ‚Ñ Ð±ÐµÑˆÐµ по-Ñвежа и от пролетта, оÑобено когато Ñе заÑмееше, ÑÑкаш беше къпан Ñбълков цвÑÑ‚, от Ñитна Ñлънчева роÑа. Очите й – парче, взето от ÑÑно небе. Погледът й – поразÑващ като мълниÑ, но понÑкога те обгръща като гъÑта мъгла, обърква ти поÑоките. Излъчващата й нежноÑÑ‚ беше като ромона на забързан поток, примеÑен Ñ Ð¿ÐµÑента на глаÑовито птиче, което пее за любов. КоÑата й беше Ñъбрала мириÑа на вÑички горÑки Ñ†Ð²ÐµÑ‚Ñ â€“ ухаеше на Ñвобода, виÑота и чиÑтота, на люлÑк, иглика, минзухар, кокиче .....
Погребвали ли Ñте нÑкога неÑ, Любовта, в тази черна и Ñтудена земÑ. ОÑещали ли Ñте как тогава Ñилите те напуÑкат, как бÑгат от теб като от чума. Потънал Ñи до плещи в земÑта, заÑтанал Ñи на прага на вечноÑта, а в краката ти лежи Ñ‚Ñ Ð›ÑŽÐ±Ð¾Ð²Ñ‚Ð°. Ðе питаш нищо, дори и не плачеш, Ñамо иÑкаш да продължиш Ð¿ÑŠÑ‚Ñ Ñи Ñ Ð½ÐµÑ. ИÑкаш да Ñ Ñтоплиш, да Ñ Ð·Ð°Ð³Ð¾Ð²Ð¾Ñ€Ð¸Ñˆ за цветÑта, защото на Ñ‚ÑÑ… винаги Ñе радва,тогава очите и нÑкак Ñи наголемÑват, издават изражение на ÑмÑÑ… или на иÑтинÑко щаÑтие.
Ð Ñлед вÑичко това когато и да погледна надолу към земÑта, там ниÑко кадето ще е нашето бъдеще, виждам легналите в неÑ. Рте гледат нагоре към наÑ, в очакване на Ñрещи Ñ Ð±Ð»Ð¸Ð·ÐºÐ¸ и приÑтели. ÐÑкой беше Ñи оÑъщеÑтвил мечтите, нÑкой беше Ñи оÑтавил най-милото, но вÑички бÑха обърнати Ñ Ð»Ð¸Ñ†Ðµ към Ð½Ð°Ñ Ð¸ чакаха нÑкой да прекрачи тази пропаÑÑ‚ коÑто ни делеше, коÑто Ñлед като Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐºÑ€Ð°Ñ‡Ð¸Ñˆ нÑма връщане назад.
РазÑърдил Ñъм Ñе на живота, защо ме щади, за какво Ñъм му такъв проÑÑк? Та аз Ñъм половинката от цÑло, вÑичко в мене куца, дори и уÑмивката ми не е цÑла, а е Ñ Ð¿Ð¾Ð»Ð¾Ð²Ð¸Ð½ уÑта. РмиÑлите ми вÑе Ñе обръщат назад в миналото – там, където Ñ‚Ñ Ñи замина, и на нейно мÑÑто оÑтана Ñамо Ñпоменът да ме пари като нагрÑто желÑзо.
Ех, бе Любов, защо изÑипа Ñ†ÐµÐ»Ð¸Ñ Ñи огън върху мен – не ме пощади дори затова, че имам толкова мъничко Ñърце. Как да ноÑÑ Ð² него този пламък, този Ñкъпоценен камък, като Ñъм толкова малък… Ще Ñе Ñкитам по гори и полÑ, ще Ñе Ð¼Ð¾Ð»Ñ Ð½Ð° звезди и небеÑа, поне един път да те зърна в Ð´ÐµÐ½Ñ Ð¸Ð»Ð¸ в нощта. ОблÑкох Ñпомените Ñи в черно и той Ñтана любимиÑÑ‚ ми цвÑÑ‚. ОÑтавих Ñе течението на живота да ме влачи като паднал в реката лиÑÑ‚.
Ðко животът има оÑтрие, той е забито в мене, и то там кадето Ñ‚Ñ€Ñбва. Падах Ñтавах, тъпчеха ме оплюваха ме, обвинÑваха ме за вÑичко, дори и ме обичаха. Ðо аз прощавах на вÑеки, дори им пожелавах живот и здраве, ÑÑŠÑ Ð·Ð»Ð¾Ð±Ð° не одговорих на никой. Познавах аз и болката и Ñамотата, на Ñ‚ÑÑ… одговора е добротата.
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
*****
Ðа Съдбата
Заложих аз Душата.
Сълза за мен Ñи ти.
Сълза от душа. От БожеÑтвени небеÑа.
Очите ми обливаш. По мене Ñе разливаш.
Любов без краÑота. Без доброта.
Умира още в нощта. Обречена Ñамота.
Роза без бодли. Червена да е Ñ‚Ñ Ð´Ð¾Ñ€Ð¸
Ðе би оÑтавила Кървави Ñледи.
Болката ти пред вÑички ме боли.
Любовта, коÑто ми е отнела ÑънÑ.
Като божеÑтво живее в мене Ñ‚Ñ.
Ð’ бурите, в Ñтихиите твои Ñе влюбих.
Като Ð´ÐµÐ½Ñ Ð² нощта Ñе изгубих.
Макар да знам миналите Ñпомени,
Ð’ душата ми Ñе криÑÑ‚ Ñълзи отровени.
Ð’Ñичко непознато в теб ме привлича.
Огнената ти ÑтраÑÑ‚ до полуда ме увлича.
ÐенапиÑан роман. ОриÑÐ¸Ñ Ð¸Ð»Ð¸ магиÑ.
Ти Ñи моето Ñилно, мъжко момиче.
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
ÐÐГЕЛЪТ ÐРДУШÐТРМИ
Ð’Ñичко започна ей тъй на шега,както в приказките...
Ð’ моÑта имаше вÑичко,от което Ñе нуждаех,а приказките нали бÑха за това,да убиеш злото в Ñ‚ÑÑ… и да възпееш хубавите неща,да покориш върхове и непроходими планини,а защо не и да полетиш,за да Ñе извиÑиш над вÑичко земно и да оÑтанеш Ñамо Ñ Ñ‡ÑƒÐ²Ñтвата Ñи като нÑкой ПОЕТ.
Поканиха ме на рожден ден,приÑтелката на мой приÑтел-беше поканили вÑички приÑтели,за да отпразнува двадеÑетото Ñи рождение.Купих малък подарък и букет Ñ†Ð²ÐµÑ‚Ñ Ð¸ зачаках на Ñпирката да дойде автобуÑÑŠÑ‚.Времето Ñе беше разÑърдило на вÑички ни,защото никой не беше доволен от него.Едни иÑкаха дъжд,други Ñлънце,а трети вÑе да е лÑто.Затова подухваше и Ñтуден вÑÑ‚ÑŠÑ€ и прехвърлÑше едри капки дъжд,Ñ ÐºÐ¾Ð¸Ñ‚Ð¾ ÑÑкаш ни Ñе отплащаше.
Към Ñпирката ÑÑŠÑ Ð·Ð°Ð±ÑŠÑ€Ð·Ð°Ð½Ð¸ крачки Ñе приближи Ñтройно младо момиче.С чантата Ñи Ñе предпазваше от вÑтъра и капките дъжд,които не Ñ Ð¶Ð°Ð»ÐµÑ…Ð°,а Ñ Ð½Ð°Ð»Ð°Ð³Ð°Ñ…Ð° Ñ Ð²Ñичка Ñила.Друго не можех да Ð½Ð°Ð¿Ñ€Ð°Ð²Ñ Ð·Ð° Ð½ÐµÑ ,оÑвен да Ñе отмеÑÑ‚Ñ,за да й Ð½Ð°Ð¿Ñ€Ð°Ð²Ñ Ð¼ÑÑто да Ñе подÑлони на Ñухо.
Ухаеше на цветÑ,любопитÑтвото измъчваше погледа й ,но гордоÑтта не й позволÑваше да ме разгледа.Ð’Ñеки ÑътворÑва ÑобÑтвен ÑвÑÑ‚ и живее там,но много чеÑто пътищата ни Ñе преÑичат,Ñърцата ни Ñе докоÑват от разÑтоÑние и тогава Ñме виновни без вина.
Ðо този път моето Ñърце напъваше и крещеше,защото беше уÑетило пулÑа на отÑрещното,което туптеше Ñ Ð½ÐµÐ³Ð¾ в един такт...
–Сбогом Мила,дано Ñи щаÑтлива и без моÑта магиÑ! ÐÑма как да не те Ñрещне и друга Любов,дори и в мрака би те разпознала и би те възпÑла...
ÐвтобуÑÑŠÑ‚ Ñе зададе от завоÑ.Движеше Ñе бавно,защото беше претъпкан Ñ Ñ…Ð¾Ñ€Ð°,които бÑгаха от разлютилото Ñе време.Сърцето ми продължаваше отчаÑно да Ñе вайка и протÑга ръка.КъÑно е вече за едно "Здравей!" ,поне ще оÑтанеш като Ñпомен Ñамо в този чаÑ,ще Ñе изгубиш завинаги...
За Ð¼Ð¾Ñ Ð³Ð¾Ð»Ñма радоÑÑ‚ автобуÑÑŠÑ‚ не ÑпрÑ.Ð¢Ñ Ð¿Ñ€Ð¾ÐºÐ»Ð¸Ð½Ð°ÑˆÐµ,а аз Ñе радвах на този прекраÑен дъжд,който в момента риÑуваше Ñъдбата ми...
â€“ÐœÐ¾Ð»Ñ Ñ‚Ðµ,ела! Ðе иÑкам Ñпомени и тъга,ти Ñи като небеÑната дъга,Ñътворена от дъжда...
След тези мои думи Ñ‚Ñ Ð²ÐµÑ‡Ðµ можеше Ñпокойно да ме разгледа и проучи.
–Ти поет ли Ñи?Толкова нежни думи не бÑÑ… чувала Ñкоро...?
Ðко Ñъдех по тона на глаÑа й беше ме одобрила.
–ОÑтавÑш образа Ñи в мен,зад облаците Ñе показваш като звездите,пробуждаш в мен мечтите,объркваш в мен дните Ñ Ð½Ð¾Ñ‰Ð¸Ñ‚Ðµ...
По лицето й вече Ñе беше поÑвила уÑмивка.
–Браво,толкова добро и Ñилно,възхитена Ñъм.Ð’ тона й имаше задоволÑтво и радоÑÑ‚.
–Още преди да те Ñрещна в живота Ñи ,теб аз обичах,в древни гравюри,рекламни афиши...Колко години чакам,колко причини Ñ‚Ñ€Ñбваха,за да Ñъздадат този момент.ÐежниÑÑ‚ ÑблъÑък на Ñърцата ни,за да започне Ñъдбата ми...
–Ти,ти Ñи до мен,това е чудо!
–Къде така Ñи тръгнал Ñ Ñ‚ÐµÐ·Ð¸ Ñ†Ð²ÐµÑ‚Ñ Ð¸ в това време?
Погледът й Ñе беше заковал върху цветÑта,а те ÑÑкаш бÑха Ñъздадени за неÑ.
–Вече Ñа за теб,Ð¼Ð¾Ð»Ñ Ñ‚Ðµ не ги оÑтавÑй в мене да умрат...
–Ðе,не,Ð¼Ð¾Ð»Ñ Ñ‚Ðµ,дай ги на тази,за коÑто Ñи ги взел.
–Може повече да не Ñе видиме,затова когато Ñе разделÑм Ñ Ñ‚Ð¾Ð·Ð¸,който обичам,винаги Ñе Ñбогувам Ñ Ð´ÑƒÐ¼Ð¸Ñ‚Ðµ на Любовта.От вÑички мои думи Ñамо една ще оÑтави за Ð½Ð°Ñ Ñледа Ñега:
–Обичам те,мила,оÑтани докато умра!
Протегнах цветÑта към неÑ,а Ñ‚Ñ Ñлед като ги пое прошепна ÑÑкаш на Ñебе Ñи,защото чувÑтваше нÑкаква вина за Ñлучилото Ñе в момента.
–Ðо как е възможно да говориш подобни неща,ти не ме познаваш,а ÑÑкаш Ñи живÑл един век Ñ Ð¼ÐµÐ½Ðµ? Учудването й не Ñе криеше, даже беше премеÑено ÑÑŠÑ ÑъмнениÑ.
–Едно нещо знам,човек,който прави другите щаÑтливи не може да бъде нещаÑтен.Ти Ñи възпÑта в миÑлите,в мечтите,в Ñълзите ми дори.За теб имам едно къÑче от Ð Ð°Ñ Ð² мен,Ñпотаил Ñъм го дълбоко,за да не го докоÑне никой-дори Ñ Ð¿Ð¾Ð³Ð»ÐµÐ´ или Ñ Ð¼Ð¸Ñли,защото в Ñ‚ÑÑ… може да има капка завиÑÑ‚,коÑто ще го опетни или натъжи.ÐÑма мÑÑто там за Ñ‚ÑÑ….Имаше и бури и тъга,и болка дори в него,но Ñлед Ñ‚ÑÑ… изгрÑваха окъпаните от Ñлънцето лъчи,радоÑтта тържеÑтвуваше на Ñвобода...Болката Ñе превръщаше в щаÑтие и заличаваше Ñтаналите рани,вÑе едно не е имало нищо.
Ðай-лошото беше,когато ти Ñи тръгваше.Тогава започваха молбите...–Ðе Ñи отивай,Ð¼Ð¾Ð»Ñ Ñ‚Ð¸ Ñе оÑтани още малко,Ñекунда дори,ти за мен Ñи вечноÑÑ‚,ти за мен е вÑичко онова,за което Ñи заÑлужава да живеÑ...!
â€“ÐœÐ¾Ð»Ñ Ñ‚Ð¸ Ñе,чуваш ли ме Мила,не Ñи тръгвай! –Ðе ме оÑтавÑй Ñам,че ще умра,аз не Ð¶Ð¸Ð²ÐµÑ Ð±ÐµÐ· теб,а чакам...чакам...чакам............
След тебе в пуÑтотата оÑтаваше Ñамо викът:Ела...Ела...Ела...
Обичах като малко дете да те държа за нежната ръка,за да ме водиш,за да не Ñе Ð¸Ð·Ð³ÑƒÐ±Ñ Ð² този райÑки кът,който бÑÑ… Ñъздал за тебе.Обичта ми те правеше млада,наперена,Ñ Ð³Ð¾Ð»Ñма доза и гордоÑÑ‚,коÑто й отиваше най-много.Очите ми те правеха Ðнгел на Душата ми,затова когато Ñи вдигнеше ръката или погледа от мен дори -изгарÑÑ… от Ñамота от болката,коÑто изпитвах...
БÑÑ… безмълвен,когато ме питаше:–Рти,как Ñи...? Тогава мъничкото ми Сърце Ñе вцепенÑваше и не можеше да отрони дори троха от чувÑтвата Ñи...но тихо и Ñкрито бършеше породените Ñълзи от щаÑтие,че го е попитала как Ñъм...
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
КЛЕТВÐ
УчаÑÑ‚ мъжка,вÑе да Ñъм Ñам,
да обичам безметежно и без ÑвÑн.
Ðе е Любов това,а ураган...
За обич Ñъм роден и без Ñрам...
Ðо опаÑна Любов за мене Ñи ти.
Караш душата ми да лети,да кърви.
Ти Ñи Ñутрин и още нещо. ИЗГÐРЯМ !
Ти Ñи вечер и още нещо. ПОЛУДЯВÐÐœ !
От къде Ð´Ð¾Ð»ÐµÑ‚Ñ Ð¸ очите ми залÑ?
След теб и червеното е Ñълзи.
ОпаÑна Любов за мене Ñи ти...!
Ðе,не мога да Ñе прегръщам Ñам.
Когато Ñъм Ñам не падат звезди...
Заради Любовта Ñтанах Ñ Ñ‚ÐµÐ±Ðµ едно ЦЯЛО !
Ð’ пепелта ми ще намериш вината ÑвоÑ.
ÐÑмам Бог,за да му Ñе помолÑ,
да не проÑÑ Ð›ÑŽÐ±Ð¾Ð²Ñ‚Ð° твоÑ.
Да бъдеш огън ти,който не гори.
Да нÑмаш рани,но да те боли.
Жива да Ñи,но да не Ñи !
-
МОЯТ БУЧУ /ДЯДО/
- Ðе иÑкайте много от живота Ñине, че нÑма как да му Ñе отплатиш Ñлед това, пък и големиÑÑ‚ товар не краÑи винаги човека, на меÑта е като гърбица. БедноÑтта не е болеÑÑ‚ като богатÑтвото, което разболÑва душата на човека, отчуждÑва Ñ Ð´Ð¾Ñ€Ð¸ от бащиното огнище. Да така е, нÑма такъв човек, който да е роден Ñамо за щаÑтие, без да боледува, без да Ñтрада. Ðо бедноÑтта позволÑва да Ñе радваш на малки неща, да получаваш, да помагаш на по ÑлабиÑÑ‚, нуждаещиÑÑ‚ Ñе от теб...... Хората вече Ñе интереÑуват Ñамо от пари, а незнаÑÑ‚ че земÑта е важна, земÑта, Ñ‚Ñ Ð½Ðµ гори като парите. Във вÑеки човек има и добро, и зло, много е важно кое от двете ще храниш, както казват хората. Затова човек Ñ‚Ñ€Ñбва да Ñе Ñтреми да бъде Ñмирен, за да не умре в прегръдките на злото.
Тези мъдри миÑли на дÑдо ми, Ñе бÑха потайли нÑкаде дълбоко в мене, и когато ме налегнеше ноÑÑ‚Ð°Ð»Ð³Ð¸Ñ Ð¿Ð¾ бащиното ми огнище, те винаги изпъкваха като биÑери пред очите ми. ДÑдо ми ще го Ð¿Ð¾Ð¼Ð½Ñ Ñ Ñ‚Ð¾Ð²Ð°, как помагаше на вÑеки Ñ ÐºÐ°ÐºÐ²Ð¾Ñ‚Ð¾ може, не го бÑÑ… чул поне един път да Ñе оплаква от каквото и да е било. ЧеÑто казваше, че Ðллах толкова тежеÑÑ‚ дава, че човек да може да Ñ Ð½Ð¾Ñи неговата тежеÑÑ‚.Ðе неговата тежеÑÑ‚, а алчноÑта и завиÑта Ñмазват човека.
Когато Ñе пребирах от училище, винаги наминавах през него, без неговите Ñъвети и на баба ми гощавката не можеш да живеÑ
- Как мина днеÑ. Ðе пропуÑкаше да попита.
– Добре мина. Одговорих Ñ Ð¿ÑŠÐ»Ð½Ð° уÑта.
– Ðко е добре, значи не е било важно за теб. Ðо баба ми както винаги ме предърпа към неÑ, за да Ñме от една Ñтрана, и да Ñме по Ñилни. Ðо и това не помагаше. Ðа ÑледващиÑÑ‚ ден одговора беше.
– Зле мина.
– Ðко е зле, значи ни Ñи Ñи гледал добре работата. Баба ми вече не издържа и Ñе Ñ€Ð°Ð·ÐºÑ€ÐµÑ‰Ñ Ð´Ð° ме оÑтави на мира да Ñе Ð½Ð°Ñ…Ñ€Ð°Ð½Ñ Ð¿ÑŠÐº тогава,да ме разпитва. Това за Ð½ÐµÑ Ð±ÐµÑˆÐµ тормоз върху малко дете. След като Ñе нахраних дÑдо ми ме повика да ида при него.
- Гледай Ñега Ñине, ще ти кажа нещо, това не го забравÑй никога. ОÑтави златиÑто-жълтиÑÑ‚ теÑпих, и Ñ ÐµÐ´Ð½Ð°Ñ‚Ð° ръка ме хвана за рамото, а Ñ Ð´Ñ€ÑƒÐ³Ð°Ñ‚Ð° ръка Ñлед като раÑтворени пръÑтите на дланта, ме докоÑна по главата. Хвана здраво черепа Ñ Ð»ÐµÐºÐ¾ ме раÑÑ‚ÑŠÑ€Ñи.
– Ðко акълът не беше толкова важен Ðллах щеше да го даде в краката а не в главата. Ðко не го ползваш, нÑма да мажеш да Ñи и животно. Ðо баба ми вече беше на крака и ме дърпаше към потуна /предверието/ за да ме ÑпаÑи от този за Ð½ÐµÑ Ñ‚Ð¾Ñ€Ð¼Ð¾Ð·, а за мене рай.
Когато го питам. - Ðие бедни ли Ñме. Одговорът му беше доÑта твърд. – Ðе, виждаш ли, водата, гората, долината, вÑичко е Ñътворено за наÑ. Ðе забравÑй и Ñвободата в душата. Ти Ñамо пораÑни и човек бъди от това по голÑмо богатÑво има ли.........
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
SEVMEKTEN KÄ°M USANIR
Mutlu olmak istiyorum
Ve ...Yine seninle yaşıyorum.
göz yaşı dökmeni istemiyorum
Seninle olmak istiyorum gülüm.
Ben senin uruna ölürüm ölürüm.
Umutlarım kurşun gibi gelecek
Sevdam senin yüreğine işlenecek.
Kefenim olsun giyeceğim damatlık,
Sen üzülme güzelim sen üzülme
Ben senin uruna ölürüm ölürüm.
Sen güzel seven bu yüreğim sin
Benim duygusal yanımsın sevgili.. !
İlkbaharda bir rüzğar sın sen.
Şu an layık oldugun yerdemisin
Ben senin uruna ölürüm ölürüm.
Sen bu kadar güzel olmasaydın bebeğim
Seni sevmekten kim usanırdı meleğim
Eğer içimdeki sesleri susturmasaydım
İçimdekilerle ben sana hep diyecektimki
Ben senin uruna ölürüm ölürüm.
Bu sevgi dolu bakışlarım olmasayda
İçimde sana ne varsa bir bir yakardım,
Sana her şeyi bir çırpıda anlatacaktı
ve yeri sol yanımda hiç değişmeyen
Ben senin uruna ölürüm ölürüm.
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
*****
ЧаÑÑ‚ бÑÑ… от залеза, от душата.
Като звезда в небеÑата.
Символ Ñъм аз на Свободата.
Ðо докоÑна ми ти душата.
Ð’ мене Ð¸Ð·Ð³Ñ€Ñ Ð—Ð²ÐµÐ·Ð´Ð°Ñ‚Ð°, Луната.
С тебе ми почна Любовта. Първата.
Ðе вÑрвах отричах, че душата ми е озарена,
че Любовта ми пред тебе е Ñмирена.
Ðе Ñи ÑпомнÑш за мене вече. Може би.
Ðе плача.Е малко ме боли,и доÑта тежи.
Как прекарвам дните без тебе. Знаеш ли.
ОÑтанаха ми Ñпомени, на отронени Ñълзи.
Ðе,не плача, но тук от лÑво вече никой не Ñтой.
Ðе иÑкам нещо много, или велико.Ðо бих иÑкал....
Да имаш винаги в ръцете Ñи Ñвежи цветÑ.
Да Ñи болна от Любов Жена.
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
*****
Излъжи ме!
Че заради мен Ñи Ñкитала цÑла нощ.
Че Ñи прободена от Ñтрели ÑÑŠÑ Ð½Ð¾Ð¶.
Че заради мен Ñи Ñкитала по небето.
Че за мен Ñи плакала на морето.
Излъжи ме!
Излъжи,проÑто хей тъй на шега,
Че не Ñи обичала друг, до Ñега.
Че за тебе Ñъм най-Ñрката звезда.
Че единÑтвено Ñ Ð¼ÐµÐ½Ðµ Ñи щаÑтлива.
Излъжи ме!
Дотогава докато ти повÑрвам,
нÑма да те ÑъдÑ, или проклинам.
ÐÑма да ти кажа: "ЗÐÐÐœ" че е лъжа.
Ðека да Ñе роди Ñтих за Любовта.
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
КÐЖИ ÐРБОГÐ
Ти за мене не Ñи название,
а от душа породено желание.
Ти ми даваш, Ñили да живеÑ,
дори когато не мога да Ñе ÑмеÑ.
Ти за мене никога не Ñи била край,
омагьоÑан Ñъм от тебе,това знай.
И това знай.Без теб не мога да живеÑ,
дори на меÑта,от болка ще полудеÑ.
Ðко ти Ñ‚Ñ€Ñбват вземи ги звездите,
на мен оÑтави Ñпомените, Ñълзите.
Ðко желаеш да ме Ñмаеш мила,
подари ми Обичта в теб, коÑто има.
При мен Ñи ти като лъч, вÑеки ден,
от обичта ти обÑебен, незаÑитен.
КраÑива Ñи,живота ми на прах разби,
вÑÑка вечер Ñъм в огънÑÑ‚ ти до зори.
ИÑкам да те помолÑ, ако имаш волÑ,
за мене не използвай думата, МолÑ.
Като Ñи толкова близко до Бога,
кажи му че аз без тебе не мога.
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
ОГЪÐЯТ
Ðллаше, Ñъздал Ñи огън,
нарече го Любов.
Ðко грехът ми е Обичта,
нека в него да изгорÑ.
Ð’ него Ñе разболÑвам,
а на меÑта полудÑвам.
Обича ме както Ð½Ð¸ÐºÐ¾Ñ Ð½Ðµ умее,
целува както друга Ð½Ð¸ÐºÐ¾Ñ Ð½Ðµ Ñмее.
С влажни уÑтни ме чака,
прави така че никога да не Ñ Ð·Ð°Ð±Ñ€Ð°Ð²Ñ.
Ð¢Ñ Ð¼Ð¸ е тайната радоÑÑ‚,
вÑÑка вечер е моÑта ÑладоÑÑ‚.
Ð’ копнежите и нежни Ñе губÑ,
Ñ Ð²ÑŠÐ»ÑˆÐµÐ±Ð½Ð¸ ÑтраÑти Ñе любÑ.
Промъкна Ñе в мен тайно,
залюби ме жадно, омайно.
Ð’ÑÑка дума Ñ Ð½ÐµÑ Ñи Ñтрува,
говорим догато в Ð½ÐµÑ Ñе погубÑ.
Заради Ð½ÐµÑ Ð²Ñичко правÑм,
на крака да Ñе изправÑм.
Мене Ñамо влюбен ще ме разбере,
който падане и не може да Ñтане.
ÐепроÑтимото в Ð½ÐµÑ Ð´Ð° прощава.
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
ТОВРЗÐÐЙ
Създадeна Ñи от луни лъчи,
точно като в мойте мечти.
СÑкаш Ñи майка на звезди,
и аз те дарÑвам ÑÑŠÑ Ñълзи.
,,Обичам Ñ‚e!'', чу ли моÑÑ‚ зов,
Ñамо ти и аз в нашата Любов.
ИÑкам нещо да ти признаÑ,
Ñамо за теб Ñътворих аз раÑ.
ПречиÑтих миналото ÑÑŠÑ Ñълзи,
не оÑтана нищо от което да те боли.
Ðе оÑтавих нито един Ñпомен
в този ÑвÑÑ‚ горчив и огромен.
Без окови ще Ñа нашите Ñърца,
така ще отгледаме нашите деца.
Само ти и аз на Свобода,
магиÑта Ñи ти, на моÑта Ñъдба.
Ðнгел мой, жар в моÑÑ‚ пожар.
Ти Ñи моÑÑ‚ безкрай…
Ðко имам вÑе пак нÑкой грÑÑ…,
нека да е тоÑ. ÐœÐ¾Ñ Ñи!! Това знай.
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
*****
Ðз Ñъм - мъж. Рти Ñи– жена.
Родени от / за / Любовта.
Без теб.Без мен. Без Ñебе Ñи дори.
Ðапълно голи Ñамо по коÑи.
Ðз те Ð³Ð°Ð»Ñ Ð¿Ð¾ коÑите.
Ти ми говориш за мечтите.
ПониÑаме Ñе отвъд звездите.
Залеза за Ð½Ð°Ñ Ñе превръща в море.
Вълните ни от ÑтраÑти никой не може да Ñпре.
Имаме Ñ Ð´ÑƒÑˆÐ°Ñ‚Ð°, но Ñ‚ÑŠÑ€Ñим в Ð½ÐµÑ Ñвобода.
РаздÑлата Ð½Ð°Ñ Ð½Ð¸ боли, пълен поврат.
Момент в който Ðнгелите умират.
Ðвтор Ибрахим БÑлев.
-
Да целунеш пеперудата.
Разказ от Ибрахим БÑлев
http://ibrahimbyalev.blogspot.com/2012/08/blog-post.html
-
БОЖЕСТВЕРДÐÐ
МоÑта нена / баба / Ñе казваше МагбулеÑ,но защото никой не Ñ Ð±ÐµÑˆÐµ видÑл да Ñе Ñмее вÑички и казваха ,,ЖелÑзната женаâ€. Ð’Ñеки който имаше нÑкакви по Ñериозни проблеми непремено тичаше при неÑ. Ðа нÑкой гаÑеше въклен,на нÑкой лееше куршум,на нÑкой бавеше за главоболие, на нÑкой оправÑше изкълчени крайща, на нÑкой проÑто им Ñтигаше Ñамо един Ñъвет за да намери пътÑÑ‚ към щаÑтието. По цÑло Ñело раÑправÑха за Ð½ÐµÑ Ñ‡Ðµ и никога не е плакала,дори и когато е раждала е била като желÑзо. Ðо Ð´Ð½ÐµÑ Ñ‚Ð°Ð·Ð¸ желÑзна жена проплака Ñ Ð³Ð»Ð°Ñ, даже и проклинаше вÑевишниÑÑ‚ защо е бил толкова безжалоÑтен.
Ð”Ð½ÐµÑ Ñе почука на нашата порта, но чукането беше доÑта плахо, ÑÑкаш не беше Ñигорен дали е иÑкал да почука.
– Иди и виж кой е, Ñигорно е дете или нÑÐºÐ¾Ñ Ñтара жена. ЗаповÑда ми нена МагбулеÑ, и отÑедна на нейното Ñи мÑÑто от кадето Ñе виждаше почти цÑлата улица, мÑÑто кадето беше поÑрещнала безброй гоÑти и приÑтели.
Когато отворих вратата изненадата ми беше много голÑма, на прага Ñтоеше момиче ли да кажа или жена или нещо друго. Беше виÑока но доÑта подгърбена, а в очите разногледа, заради пелтеченето и едвам разбрах нещо което беше Ñвързано Ñ Ð½ÐµÐ½Ð° ми МагбулеÑ. ОтÑтъпих крачка назад и Ñ Ð¿Ð¾ÐºÐ°Ð½Ð¸Ñ… Ñ Ð¶ÐµÑÑ‚, като едвам отроних нÑколко думи.
– Да в къщи е ела. ПочуÑтвах голÑмо Ñъжаление и да Ñи ви Ð¿Ñ€Ð¸Ð·Ð½Ð°Ñ Ð¸ отвращение, не от Ð½ÐµÑ Ñ€Ð°Ð·Ð±Ð¸Ñ€Ð° Ñе, а от недоÑтатъците който Ñ Ð±Ñха затрупали и не Ñе виждаше нищо от Ñ‚ÑÑ…. Момичето Ñе опита да ми благодари или поздрави Ñ ÑƒÑмивка, но това не преличаше на уÑмивка а на нещо друго, лицето и Ñе деформира още повече. Ðе можах да и отвърна Ñ ÑƒÑмивка, а Ñ‚Ñ€Ñбваше да Ñи отръгна погледа от неÑ. Сърцето ми Ñе Ñви толкова много че взех да изказвам молитви към Ðллах, че ме е Ñъжалил,и е Ñътворил от мене нормален човек. Момичето Ñе движише доÑта трудно, защото единиÑÑ‚ и крак беше доÑта по ÐºÑŠÑ Ð¾Ñ‚ другиÑÑ‚. Заради този Ñи недоÑтатък едвам Ñе катереше по дървената ни Ñтълба за вториÑÑ‚ етаж. Ðена ми като Ñ Ð²Ð¸Ð´Ñ Ñтана от мÑÑтото Ñи,за да и помогна да Ñе предвиже по Ñтълбата,и да Ñе наÑтани на мÑÑтото определено за гоÑти.
Ðа вÑички зададени и въпроÑи отговарÑше. – Добре Ñъм. Това добре Ñе опитваше да го докаже Ñ ÑƒÑмивката Ñи,или Ñ Ñ€Ñзко поклащане на главата в положителна поÑока. Ðо когато нена ми Ñ Ð¿Ð¾Ð¿Ð¸Ñ‚Ð°. - За какво Ñи дошла. Ð¢Ñ Ð½Ðµ бързаше да даде одговор, пое дълбоко въздух, задържа го за кратко време, Ñлед това го изпуÑна без да бърза. Сведе глава надолу към земÑта, но за по Ñигорно затвори и очите Ñи, защото това което щеше да казва за Ð½ÐµÑ Ñигорно беше нÑкакъв Ñрам или грÑÑ….
- ÐÑ… нено Магбуле, от каде да започна,та до каде да Ñвърша. Ð“Ð¾Ñ€Ñ Ð² един огън, не, не, за това че загубих майка Ñи и баща Ñи,този огън не е такъв,този огън е нещо друго. ИзгарÑм в него вÑеки ден и нощ,от акъла не ми излиза,откакто го видÑÑ… в мене нещо гори,този пламък е толкова нежен,толкова Ñилен че ми отне ÑънÑÑ‚. Отне мен от мене Ñи дори,аз не Ð¶Ð¸Ð²ÐµÑ Ð·Ð° мене Ñи вече а за него. Ðе Ñе издържа вече на този огън нено,ти знаеш за вÑички билки,кажи ми нÑÐºÐ¾Ñ ÐºÐ¾Ñто ще ме ÑпаÑи от този огън,нека вече завинаги да заÑпÑ,този огън не е за мене. Кажи ми нено Магбуле, нали е Ñрамота и грехота човек като мене да обича,да Ñи го пожелае дори......
Ðена ми Ñтоеше като вкаменена,но по лицето и Ñе Ñтичаха едри капки Ñълзи,който нарушиха нейното желÑзно име. Стана приближи Ñе до неÑ, хвана и треперещите и ръце, говореше и Ñ Ñ‚Ð¾Ð½ Ñ ÐºÐ¾Ð¹Ñ‚Ð¾ не Ñе говори Ñ Ñ‡Ð¾Ð²ÐµÐº а Ñ Ð°Ð½Ð³ÐµÐ».
– Ðе, не милото ми момиче,не е нито Ñрам нито грÑÑ… да обичаш.Човек обича ÑÑŠÑ Ñърцето Ñи, а твойто е толкова голÑмо,толкова чиÑто,че този който обичаш Ñ‚Ñ€Ñбва да е най щаÑтливиÑÑ‚ човек на Ñвета. Знаеш ли колко очи има който не могат да видÑÑ‚ Любовта, така както ти Ñи Ñ Ð²Ð¸Ð´Ñла. Колко Ñърца има в който нÑма твоÑÑ‚ пламък, а на негово мÑÑто имат гордоÑÑ‚, или злоба. Този пламък ти е дар от Ðллах,пази го и живей заради него. ПонÑкога Любовта може да е далече от тебе,или да е недоÑтежима,но на човек му Ñтига пламъкът и който е оÑтавила Ñлед неÑ,радвай Ñе и Ñе родждай вÑеки ден в този пламък, който не е за вÑÑко Ñърце. Халал ти е залъка на тебе дъще,ти ноÑиш най-голÑмата тежеÑÑ‚ на Ðллах,от коÑто вÑеки би Ñе превил или Ñамоубил. Този пламък ли за тебе в повече е дошло.Това е дар от който живота Ñе ражда,колкото и да боли вÑеки ще го желае,и за него ще копнее............
7 9 2013 г.
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
ОБИЧÐÐœ ТЕ
Ти Ñи Ð¼Ð¾Ñ Ð¸ Ñи невероÑтно краÑива,
по мене пак Ñълза Ñ‚Ð²Ð¾Ñ Ñе Ñлива.
Ð’ÑÑка вечер Ð³Ð¾Ð²Ð¾Ñ€Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ· Ñълзи,
Ð¼Ð¾Ð»Ñ Ð¿Ñ€Ð¾ÑˆÐºÐ° от твойте звезди.
ДокоÑнеш ли ме дори Ñамо Ñ Ñ€ÑŠÑ†Ðµ,
винаги Ð¸Ð·Ð³Ð°Ñ€Ñ Ð² ÑтраÑÑ‚ моето Ñърце.
Дали е чувÑтво,или нÑкакво изкуÑтво,
или копнеж за ÑтраÑÑ‚ и още нещо...?
ЖеланиÑ, безумна ÑтраÑÑ‚ и грÑÑ…,
един за друг живеем в Ñ‚Ð¾Ñ ÑвÑÑ‚.
Ð’Ñичко в тебе е неземно и вълшебно,
на Ñърцето ми пак му Ñтава горещо.
Обичам те,каква обиновена фраза!
Сред толкова омраза, като в мелодрама.
Обичам те, във този ÑвÑÑ‚ циничен.
И хич не ми пука дали ще Ñъм логичен.
8 9 2013 г.
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
ÐÐГЕЛ МОЙ...!
Ðнгел мой, в душата ми жар,
нека да Ð¸Ð·Ð³Ð¾Ñ€Ñ Ð² Ñ‚Ð²Ð¾Ñ Ð¿Ð¾Ð¶Ð°Ñ€!
Ðа рамената Ñи ти нÑмаш ръце,
а имаш разперени криле.
Срещнах те в залÑзващо небе,
заради мене Ñви белите криле.
ÐÑмаш ти човешки грешки,
изпълни ми душата Ñ Ð½Ð°Ð´ÐµÐ¶Ð´Ð¸.
Ðикога нÑма да те отричам,
до Ñмърт Мила ще те обичам!!
Обещавам ти пред Бога,
ще те обичам аз до гроба.
Обичам те! Казвам го на глаÑ!
ÐÑма да има ÐЗ, между наÑ.
Дори да Ñи облÑна в море от Ñълзи,
не тебе, а мене нека да боли.
ДокоÑна ли те, умирам в ÑтраÑÑ‚!
Обичам да Ñъм под твоÑта влаÑÑ‚.
Ще Ñи ми лунната пътека в нощта,
оÑеÑна от звезда до звезда...
Животът ни в мечти ще продължи,
на този ÑвÑÑ‚ Любовта ще ни държи.
Ще бъда аз за теб до край вÑеотдаен,
ще бъда за тебе любовен океан безкраен.
8 9 2013 г.
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
СЪРИЛИ ÐœÐГИЯ
Сънувам те,Ñ Ñ‚Ð²Ð¾Ð¹Ñ‚Ð¾ потайно желание,
по гърбът ми Ñи пак Ñ Ð½ÐµÐ¶Ð½Ð¾ дихание.
Сънувам те винаги как Ñи до мен,
щаÑтлив Ñъм в твоÑÑ‚ нежен плен.
Ðа меÑта те Ñънувам за кратко,
но по тебе вÑичко е толкова Ñладко.
Пак Ñме в легло, уÑещам те магнетично,
както винаги ÑтраÑтно, неприлично.
Хайде, шепа лаÑки по мен разпилей,
нека от завиÑÑ‚ Богът ни да полудей.
И онзи нежен,божеÑтвен благодат,
който за други поети още е непознат.
Сънувам те,как те прегръщам,Ñбогувам,
но винаги Ñе завръщам ,за да те целувам.
Близко Ñме в нощта, ÑплотÑва ни ÑънÑ,
не това не е Ñън, а нашата Любовна магиÑ.
9 9 2013 г.
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
СТРÐСТ
Ð’Ñеки ден,когато Ñи до мен,
празнуваме нашиÑÑ‚ рожден ден.
Събличаме Ñе в жарава позлатена,
Ñ Ñ‚Ð°Ð½Ñ† дарÑваме мир на нашите Ñърца.
Пием от Ð³Ñ€ÐµÑ…Ð¾Ð²Ð½Ð¸Ñ Ð½Ð¸ елекÑир,
за да имат телата ни поне малко мир.
Знаехме, че и за двамата това е лудоÑÑ‚,
но кой може да Ñпре тази реалноÑÑ‚.
Ð¡ÑŠÑ ÑƒÑтните Ñи докоÑвах топлина,
тишина,краÑота,възбуда,до полуда.
Плувах до наÑита по твоÑта плът,
как можех да уÑÑ‚Ð¾Ñ Ð½Ð° твоÑта гръд?
Изричахме вÑÑко желание на глаÑ,
и двамата летÑхме възбудени в екÑтаз.
За Ð½Ð°Ñ Ð±ÐµÑˆÐµ важен този огнен път,
не миÑлeхме какво ще каже за Ð½Ð°Ñ Ñветът...
9 9 2013 г.
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
ÐÐÐÐ¥ ЛЮБОВ МОЯ......
- Това време как Ñе е разгорещÑло, да знаех нÑмаше да излезна от къщи. Ð’ това време за разходка ли е .... Пък и този парк какво толкова има в него не мога да разбера....
Фатмето / наричахме Ñ Ð½Ð° галено Фатима / пуÑна ръката ми, изглежда Ñ Ð´Ð¾ÐºÐ°Ñ‡Ð¸Ñ…Ð° мойте негодованиÑ.
– Фатима, какво има пак, защо Ñе нацупи? Ðали иÑкаше да Ñе разходим? Ето разхождаме Ñе, а жегата кой Ñ Ð³Ð»ÐµÐ´Ð°? Ще издържиме нÑколко чаÑа ....... Това май й дойде в повече. ЗаÑтана пред мен, и Ñ Ð´Ð¾Ñта твърт Ð³Ð»Ð°Ñ Ð¼Ðµ попита нещо ,което никога нÑма да забравÑ.
- Любовта ми не заÑлужаваш ти! ПроÑти ми, че пропилÑÑ… времето ти! ПроÑти ми, до Ð´Ð½ÐµÑ Ð±ÑÑ… като ÑлÑпа! МиÑлиш Ñи, че животът е Ñамо в хлÑба. Ð–Ð¸Ð²ÐµÑ Ñ Ð¼ÐµÑ‡Ñ‚Ð¸Ñ‚Ðµ Ñи вÑеки ден, Любвта ми е Ñвързана Ñамо Ñ Ñ‚ÐµÐ±! Ðима ще те загубÑ? Ð’Ñеки ден живÑÑ… във адÑки Ñтрах. Ðо Ñега ÑÑкаш нÑкой ме удари Ñ Ñ‡ÑƒÐº. Ти за мен не Ñи вече този, който виждам, а нÑкой друг. Ðе ме беше Ñтрах в тебе да Ñе влюбÑ, а поÑтоÑно ме беше Ñтрах ,че ще те загубÑ. Едно желание имах Ñамо- Ñ Ñ‚ÐµÐ±Ðµ да Ñе любÑ! Ðо днеÑ, но днеÑ.....Това е краÑÑ‚! Който и да е от тебе ще избÑга! Ти не знаеш какво е това РаÑ! Любовта ми е от там, но ти вече ще Ñи Ñам.....
Фатима направи нÑколко крачки и като Ñи бършеше очите побÑгна към изхода на парка. Ðе виждаше накъде тича и Ñе блъÑна в едно момче, което Ñ Ñ…Ð²Ð°Ð½Ð° за кръÑта,за да Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ´Ð¿Ð°Ð·Ð¸ да не падне. Ð’ този момент вече аз бÑÑ… готов да го убиÑ. Фатима му Ñе извини и Ñ Ð±ÑŠÑ€Ð·Ð¸ крачки продължи пътÑÑ‚ Ñи, а аз бÑÑ… онемÑл, полудÑл, изтървал вÑичко което имах преди малко. Ртой не беше никак малко,беше безкрайно. Момчето Ñе приближи към мен и започна да ми крещи.
- Ти Ñи луд, или боклук? Кой би Ñе Ñкарал Ñ Ñ‚Ð¾Ð²Ð° момиче, та Ñ‚Ñ Ðµ като кокиче. Леле какви крака! Каква коÑа, какви очи...! Ðаправо в Ñ‚ÑÑ… ме погуби! Ти Ñи луд за връзване мойто момче! Хайде Ñега Ñ‚ÑŠÑ€Ñи изгубеното! Поправи Ñчупеното, а когато това е Ñърцето, ще ти е Ñ‚ÑÑно дори и небето...!
Седнах на пейката Ñам ÑÑŠÑ Ñвито Ñърце и вÑичко ми беше Ñиво. Сега можеше да Ñъм Ñ Ð½ÐµÑ, и то в РаÑ. Да държа ръката й да й Ð³Ð°Ð»Ñ Ð´ÑƒÑˆÐ°Ñ‚Ð°... да и дам от крилата! Да Ñи ÑÐ¿Ð¾Ð´ÐµÐ»Ñ Ð¼ÑŠÐºÐ°Ñ‚Ð°, целувката, дори и Ñълзата......
Ðаахх, Любов моÑ! За да те видÑ, Ñ‚Ñ€Ñбваше нÑкой да те види! За да те почувÑтвам, Ñ‚Ñ€Ñбваше от мене да Ñи заминеш! Ðима ще e живот това без тебе? За тебе не Ñ‚Ñ€Ñбва да ме Ñпират нито жеги, нито Ñтудове, нито бури или урагани.....................
27 8 2013 г.
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
МОЛЯ ВИ
ÐœÐ¾Ð»Ñ Ð²Ð¸ не ми пипайте живота!
ЖивÑл Ñъм винаги Ñ Ñ‚Ñ€ÐµÐ·Ð²Ð° глава.
Ðе знам какво е това лъжа или измама.
Ðе е имало причина и за празни Ñлова.
Ðе ми докоÑвайте душата поне!
Ð’ Ð½ÐµÑ Ð¸Ð¼Ð° море,а в очите ми небе.
Далече Ñтойте и от моето Ñърце!
Който е в него нÑма да е Ñ Ð¿Ñ€Ð°Ð·Ð½Ð¸ ръце.
Ðе ви давам и дните Ñи Ñветли,
те Ñа толкова топли и горещи.
ОчиÑтил Ñъм ги от кал и от печал,
в Ñ‚ÑÑ… Ð»ÐµÑ‚Ñ ÐºÐ°Ñ‚Ð¾ орел,до краен предел.
Ðе ми докоÑвайте и нощите мои,
в Ñ‚ÑÑ… вÑеки Ñе чуÑтва като при Ñвой.
Да ,в Ñ‚ÑÑ… нÑма лъчи, но има звезди.
Под Ñ‚ÑÑ… е омагйоÑан вÑеки...И аз и ти!
Ðе, не Ñи давам и Ñпомените...
Ð’ Ñ‚ÑÑ… има призвание,признание.
Ð’Ñеки миг в Ñ‚ÑÑ… е благоÑлов!
Творила е там нашата Любов...
10 9 2103 г.
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
Любовта е танц и то най-краÑивиÑÑ‚.
Ðай-запленÑващиÑÑ‚ танц на Ñвета е на Любовта.
Виждаш аз и ти как танцуваме над вода?
Като Ромео и Жулиета,подарили душите Ñи един на друг.
По- Ñладък от този танц има ли ?По прочут....
Ðа иÑтинÑката Любов не й Ñ‚Ñ€Ñбват думи,
за Ð½ÐµÑ Ðµ важно мигът,за да изгарÑш в Ð½ÐµÑ ÑÑŠÑ ÑтраÑти.
Ð’ Ð½ÐµÑ Ð½Ñма прошка или злоба,има виÑота и дълбочина.
За Ð½ÐµÑ Ðµ важно приÑÑŠÑтвието,близоÑтта на Ð»ÑŽÐ±Ð¸Ð¼Ð¸Ñ Ñ‡Ð¾Ð²ÐµÐº.
Този, който е Обичал,може и да гори,и да проÑти,и да твори...
Да опиÑва любимиÑÑ‚ Ñи човек Ñ ÐºÑ€Ð°Ñиви думи и пламенни клетви.
Дори и да го нÑма,той го възпÑва и ÑлÑпо му вÑрва,дори и Ñ Ð½ÐµÐ³Ð¾ говори.
И когато ми кажат,че Ñъм луд,винаги им отговарÑм Ñ ÑƒÑмивката на Любовта.
10 9 2103 г.
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
ÐКО СИ ДО МЕÐЕ
Ðе ме вини,а ми проÑти!
За това,че те видÑÑ…! Че те Обикнах...!
И аз Ñъм като вÑички оÑтанали хора, нÑмам умора!
Ркогато Ñи ÑÐ¿Ð¾Ð¼Ð½Ñ Ð·Ð° Любовта, ми Ñпира дъха.
Светът е на път, а дали Ñи Ñтрува, да Ñе тъгува?
През вÑички Божи дни, има толкова лоши новини,
Душата ми Ñе моли, ÑÑŠÑ ÑтраÑтите да Ñе пребори.
Ðко Ñи до мене, ще те впиша като Ð³ÐµÑ€Ð¾Ð¸Ð½Ñ Ð² поема...
Под звездите ще ни изнаÑÑÑ‚ концерт щурците...
Ðа ръце ще те взема, нагоре ще те понеÑа към РаÑ!
Ще Ð·Ð°Ð¿Ð°Ð»Ñ Ð¾Ð³ÑŠÐ½ в огнището на моето Ñърце!
Ще те Ð¿Ð¾Ñ‡ÐµÑ€Ð¿Ñ Ð¿Ð¾ едно влюбено кафе,
за да ти бъде влюбено, щаÑтливо поне Ñ Ð¼ÐµÐ½Ðµ!
Ðека мъката в нашето Ñърце да умре!
Ð’ тебе Ñе крие краÑтота, взета от вечноÑтта!
Ð’ тази вÑелена ти Ñи любовната арена!
ПонÑкога Ñи проÑто един миг... или Ñтих...?
Когато Ñъм Ñ Ñ‚ÐµÐ±Ðµ не Ð±Ñ€Ð¾Ñ Ñ‡Ð°Ñовете,
защото Ñе чуÑтвам като при Боговете!
Ðе отварÑй очи,а замълчи...!
Ðие още Ñънуваме...
Ð’ Ñредата Ñме на РаÑ...!
27 8 2013 г.
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
EÐ¥...!
Ех огледало,
ти пак Ñи оÑтарÑло!
С ден или два ?
E,пак Ñ Ð½Ñма,
каква е тази Ñъдба?
Знам,
докоÑне ли те,
изгарÑш,
но пак Ñ Ñ‡Ð°ÐºÐ°Ñˆ
и навÑÑкаде Ñ Ñ‚ÑŠÑ€Ñиш...
Знам,
когато Ñи замине,
и Ñърцето изÑтине,
думите не Ñтигат,
и въглените не изгарÑÑ‚.
Знам,
че който Ñи замине,
не Ñе завръща от там.
Ðо и който е оÑтанал Ñам,
като мене,живот не живее.
11 9 2013 г.
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
ÐЕ ТЕ СЪДЯ
ЩаÑтлив Ñъм Ñега, да,да,.......
Ð’ очите ми ме погледни и Ñе заÑрами,
от това,че за мен беше ти жена,
звÑрът в мене укроти,дори и го уби.
Премина през мен Ñъщо като урагана...
Знаеш го онÑ,който не жали и Ñълзите.
ОÑтави във мене най-дълбоката рана,
нека да те ÑъдÑÑ‚ ангелите и звездите.
Ðали Ñи ти моÑта Жена дошла от небето?
Каквато мъка и да е ще Ñ Ð½Ð°Ð´Ð¶Ð¸Ð²ÐµÑ.
Ðали за това Ðллах ми е дал Ñърцето?
Ще ти проÑÑ‚Ñ Ð³Ñ€ÐµÑ…Ð¾Ð²ÐµÑ‚Ðµ,да ÑÑŠÐ´Ñ Ð½Ðµ умеÑ.
Подех аз по моÑÑ‚ път,е малко е прашен...
Ð’ нощта е тъмен,а има и малко Ñамота.
Ðо Ñпътник ми е Ñпоменът ти прекраÑен,
ще Ñ‚ÑŠÑ€ÑÑ Ð°Ð· иÑтинÑката Любов по Ñвета.
11 9 2013 г.
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
ПОЗÐÐÐ’ÐТЕ ЛИ Я ?
Пишeм за Любовта, ÑÑкаш Ñ Ð¿Ð¾Ð·Ð½Ð°Ð²Ð°Ð¼Ðµ много добре,или е наша ÑобÑтвеноÑÑ‚. Рдали е така,Ð¼Ð¾Ð»Ñ Ð²Ð¸ Ñе признайте Ñи, да да ето един,два,три,хилÑда вече Ñа готови да умрат за неÑ. Ð Ñ‚Ñ Ð¸Ñка ли нÑкой да умре за неÑ,категорично не. Та Ñ‚Ñ Ñ‚Ð¾Ð³Ð°Ð²Ð° как ще живее,Ñ‚Ñ Ð½Ñма ли да Ñи отиде заедно Ñ Ð½Ð°Ñ...... Какво е това Любов,питам Ñе милион пъти. Ð Ñега питам ваÑ,кой е ÑмелиÑÑ‚ който ще говори за неÑ,хайде Ñцената е ваша.....
Беше ми непозната ,
а Ñега до болка Ñи ми позната.
Любов моÑ,ноÑÑ Ñ‚Ðµ в Ñърцето Ñи!
ПоÑтоÑно ме дарÑваш Ñ Ð´ÑƒÑˆÐµÐ²Ð½Ð¸ ÑтраÑти.
Халал да ти Ñа Ñълзите за тебе отронени,
и чувÑвата ми от мъка по тебе породени.
Обещавам ти Любов моÑ,нÑкой ден ще те позлатÑ.
Ðе ,не на шега,ето нека да ми е Ñвидетел Ñвета.
Ще Ð¿Ð¸Ñ Ð·Ð° твое здраве,ще Ð·Ð°Ð¿ÐµÑ Ð´Ð¾Ñ€Ð¸ и пеÑен,
и бÑлата лÑÑтовица ще ми приглаÑÑ Ð½Ð° еÑен.
Ти Ñи прелеÑÑ‚ непозната,като Ñлънчева позлата!
Когото огрееш обхващат го чувÑтва необÑтни.
Има ли нÑкой друг подобни на твойте ÑтраÑти?
Когато Ñ Ñ‚ÐµÐ±Ðµ имам Ñрещи или прегръдки,
и Ð¿Ð¸Ñ Ð·Ð°Ð¶Ð°Ð´Ð½Ñл от твоÑÑ‚ елекÑир голÑми глътки,
и когато Ñъм в твоÑÑ‚ храм и ме облива твоÑÑ‚ блÑн.
Ðз тогава Ñъм гоÑподар на гоÑподарите.......
Кой ще продължи,или вече Ñте облÑни в Ñълзи?Спрете Ñе,огледайте Ñе,и ако Ñ Ð²Ð¸Ð´Ð¸Ñ‚Ðµ Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ³ÑŠÑ€Ð½ÐµÑ‚Ðµ. Ð¢Ñ Ð›ÑŽÐ±Ð¾Ð²Ñ‚Ð° е за ваÑ,проÑто Ñе огледайте и ще Ñ Ð²Ð¸Ð´Ð¸Ñ‚Ðµ. Ще ви дари,ще ви уÑмири,ще иÑка да живее Ñ Ð²Ð°Ñ Ð´Ð¾ Ñтарини.......
11 9 2013 г.
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
ОБИЧÐÐœ ТЕ
Ти Ñи Ð¼Ð¾Ñ Ð¸ Ñи невероÑтно краÑива,
по мене пак Ñълза Ñ‚Ð²Ð¾Ñ Ñе Ñлива.
Ð’ÑÑка вечер Ð³Ð¾Ð²Ð¾Ñ€Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ· Ñълзи,
Ð¼Ð¾Ð»Ñ Ð¿Ñ€Ð¾ÑˆÐºÐ° от твойте звезди.
ДокоÑнеш ли ме дори Ñамо Ñ Ñ€ÑŠÑ†Ðµ,
винаги Ð¸Ð·Ð³Ð°Ñ€Ñ Ð² ÑтраÑÑ‚ моето Ñърце.
Дали е чувÑтво,или нÑкакво изкуÑтво,
или копнеж за ÑтраÑÑ‚ и още нещо...?
ЖеланиÑ, безумна ÑтраÑÑ‚ и грÑÑ…,
един за друг живеем в Ñ‚Ð¾Ñ ÑвÑÑ‚.
Ð’Ñичко в тебе е неземно и вълшебно,
на Ñърцето ми пак му Ñтава горещо.
Обичам те,каква обиновена фраза!
Сред толкова омраза, като в мелодрама.
Обичам те, във този ÑвÑÑ‚ циничен.
И хич не ми пука дали ще Ñъм логичен.
8 9 2013 г.
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
http://www.youtube.com/watch?v=M5u5zXVmoHM
-
МИЛÐ
Хайде мила не Ñе бави,
на този ÑвÑÑ‚ Ñме Ñамо Ðз и Ти,
улови мига във Ñвета,
в който живее Ñ‚Ñ,Любовта.
Ð’ него ще Ñме Ñамо ние двама,
и през ум нÑма ни минава за измама,
вÑÑка вечер ще те Ñънувам
и ÑÑŠÑ ÑтраÑтни уÑтни ще те целувам.
Ð’ него ще има мечта дори и Ñълза,
но от радоÑÑ‚ ще е породена Ñ‚Ñ,
ще разказвам за Любовта което знаÑ,
а ти ще ме водиш за ръката до безкраÑ.
Хайде мила бъди вÑе моÑ,
ще влезнеш ли Ñ Ð¼ÐµÐ½Ðµ в Ð±ÑƒÑ€Ñ Ð¸ покоÑ,
позволи ми да Ñъм ти проÑтора,
а ти бъди в мига моÑта опора.
12 9 2013 г.
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
СЪЛЗÐ
Една Ñълза бавно Ñе Ñтича,
хиледи тайни в Ñебе Ñи е Ñкрила,
ÑÑŠÑ Ð²ÑŠÐ·Ð´Ð¸ÑˆÐºÐ°,и Ñ Ð±Ð¾Ð»ÐºÐ° Ñбогом изрича,
времето за Ð½ÐµÑ Ð²ÐµÑ‡Ðµ бавно изтича.
Свидетел беше на нашата тайна,
иÑтинÑка беше Ñ‚Ñ,дори криÑтална,
търколи Ñе по лицето,и издаде Ñърцето,
тръгна по Ñвета на обиколка но Ñ Ð±Ð¾Ð»ÐºÐ°.
Ð’ началото беше породена от радоÑта,
имаше доброта,нали майка и беше Любовта,
изживÑла е Ñ Ð½Ð°Ñ Ð¼Ð¸Ð³Ð¾Ð²Ðµ незабравими,
дали ще забрави греховете ни непроÑтими.
В този живот,човек има една Любов,
втората дори и да е хубоÑÑ‚ Ñ‚Ñ Ðµ глупоÑÑ‚,
за Ð½ÐµÑ Ñърцето ще го боли дори и ще Ñпре,
но за първата винаги ще иÑка да умре.
12 9 2013 г.
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
КРИЛÐ
Обичта нали е за това мила,
за да дава крила на Любовта?
Рдумите й Ñа толкова дълбоки,
ÑÑкаш от пропаÑтта Ñа извадени.
Имах в мене толкова много Ñтрахове,
че не можех да Ð¿Ð¾Ð´Ð°Ñ€Ñ Ð¸ едно цвете.
Ð Ñега и в нощта Ñе ÑпуÑкам ÑÑŠÑ ÐºÑ€Ð¸Ð»Ð°,
за да доÑтигна до твойте обÑтиÑ.
ЛетÑÑ… винаги в правилна поÑока,
чеÑто идвах очи в очи ÑÑŠÑ Ñмъртта.
За тебе винаги бÑÑ… буден, възбуден,
на меÑта от Ñебе Ñи дори изгубен.
Ðикога за нищо не претендирам,
Ñебе Ñи дори никога не рекламирам.
Пиша така, както Ñ Ñ‡ÑƒÑтвам Любовта,
Ñ Ð±Ð¾Ð»ÐºÐ°, на меÑта дори е невъзможна.
Ðикога не Ñ Ð½Ð°Ð»Ð°Ð³Ð°Ð¼, или предлагам,
Ñ ÑƒÑмивка даже Ñе Ñамоиронизирам.
Ðе моÑта душа в Ð½ÐµÑ Ð½Ñма да изгори,
за Ð½ÐµÑ Ñ‰Ðµ твори, Ñмирено ще й Ñе покори.
25 8 2013 г.
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
ЗРÐЕЯ ЖИВЕЯ
Любовта пак е моÑта надежда,
в огънÑÑ‚ Ñ‚Ñ Ñмело ме повежда.
Една иÑкра за мене е доÑтатъчна,
за да живее за Ð½ÐµÑ Ð¼Ð¾Ñта надежда.
Лек полъх Ñлед теб на южниÑÑ‚ вÑÑ‚ÑŠÑ€,
като любовен Ñатър, потъвах в театър.
Винаги Ñлед теб оÑтаваха пеещи миÑли,
на които им приглаÑÑха Ñамо моите Ñълзи.
Ум вÑе умува, но Любов не Ñе купува.
Ð’ тебе видÑÑ… откровение, вълнение.
Ð’ мен оÑтана прашинка от любовта ти,
изгубила поÑоката, пише Ñъдбата ни.
Обещавах вÑеки път когато те видÑ,
до тебе ще бъда, и нÑма да те ÑъдÑ.
ИÑкам Ñамо за миг до тебе да поÑтоÑ,
и Ñ Ð½ÐµÐ¶Ð½Ð° целувка да ти благодарÑ.
Вече тези дни нÑма да ги намерим мила,
тихо беше, когато Ñи замина... аз ще продължа!
Любовта в мене е предела на лудоÑтта.
С Ð½ÐµÑ Ð¶Ð¸Ð²ÐµÑ! С Ð½ÐµÑ Ñ‰Ðµ умра! За Ð½ÐµÑ Ñ‰Ðµ ми е дъха...!
25 8 2013 г.
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
СЪТВОРИХ
Сътворих от тебе краÑота!
Царувай Ñега на моÑта душа.
Ðе ме жали, короната ми бъди!
Любовта Ñи Ñ Ð¼ÐµÐ½Ðµ Ñподели!
Сътворих от тебе молитва,
Ñ Ð½ÐµÑ Ñега ще Ð¿Ð¾ÐºÐ¾Ñ€Ñ Ñвета...!
Ти не Ñи половина, а едно цÑло!
Гориш, бушуваш там от лÑво...
Сътворих от тебе Ð¼Ð¾Ñ Ñълза!
Поливай Ñега вÑичките цветÑ.
Ще Ñи като перла в Ñутринта,
а през денÑÑ‚ и нощта ÑладоÑтта.
Сътворих от тебе Ñлънце и луна,
за да бъдем Ñ Ñ‚ÐµÐ± и в Ð´ÐµÐ½Ñ Ð¸ в нощта!
Ти не Ñи ми прошка ,а волна вълна...!
Чакам те вÑеки ден и нощ на брега.
21 8 2013 г.
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
ДОЙДОХ
Дойдох, за да те обичам на тази земÑ!
Ðо ако Ñъм Ñам в нощта нека да умра.
От Ñпомените ми не ме ревнувай,
а Ñ ÑƒÑтни по мене Любовта риÑувай.
Родих Ñе за да Ð¶Ð¸Ð²ÐµÑ Ñ Ñ‚ÐµÐ± на тази земÑ,
не за ден и за два а за вечни времена.
Ðе иÑкам да отпътуваш без да Ñе Ñбогуваш...
Заминиш ли Ñи ще Ð¶Ð¸Ð²ÐµÑ Ñам в тъга и Ñамота.
Дойдох за да оÑÑ‚Ð°Ð²Ñ Ñледа на тази земÑ!
Ðо ако Ñ Ð½Ñма Любовта Ñ‚Ñ Ñ‰Ðµ е Ñамо Ñълза.
С един поглед възпали в мене нежноÑтта.
Ñ ÐµÐ´Ð½Ð° целувка докара в мене Любовта...
С една раздÑла ще докараш в мене Ñмъртта.
С един твой допир от ада ме вадиш за мига.
Дай да те прегърна! Любовта да ти върна!
Душата ти да утеша! Забрави какво е тъга.
20 8 2013 г.
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
СЪÐУВÐÐ¥ СЪÐ
Ще те наричам Любов.
Обичам да Ð³Ð¾Ð²Ð¾Ñ€Ñ Ð·Ð° теб на глаÑ,
но винаги Ñъм във захлаÑ...
Сънувах Ñън за двама.
Ти беше млада и заÑмÑна.
Пак беше Ñ Ð±Ñлата премÑна.
Ðе ти вÑрвах,че ще Ñи права.
Да,Ñега за мен Ñи незабрава...
Ðе ще Ð³Ð¾Ð²Ð¾Ñ€Ñ Ð²ÐµÑ‡Ðµ за раздÑла...
При тебе вÑе е пролет, или ÑÑŠÑ Ðнгела полет...
Заради тебе в грÑÑ… както в ада горÑÑ…...
Ðо не Ñе ÑпрÑÑ… за теб да горÑ...
Ðе,не ме е Ñтрах,че ще полудеÑ!
Ð¡ÑŠÑ Ñ‚ÐµÐ±Ðµ ÑƒÐ¼ÐµÑ Ð´Ð¾Ñ€Ð¸ и в Ð¾Ð³ÑŠÐ½Ñ Ð´Ð° живеÑ!
ПроÑти ми,не уÑпÑвах-без теб изгорÑÑ…...!
Сам в Ñпомените ни Ñе унаÑÑÑ…...
И винаги в Ñълзите Ñи Ñе давех..
ПонÑкога дори и на ДÑвола Ñе продавах!
Във вÑеки Ñпомен докоÑваш Ñетивата...
От ÑтраÑтта ни вътре Ð¾Ð³ÑŠÐ½Ñ Ð¾Ñтава...
Ето пак изгарÑÑ‚ ни телата...!
ÐÑмам Ñили за нови мечти,
пък и Ñ Ñ‚ÐµÐ·Ð¸ преÑъхнали Ñълзи...
ИÑкам проÑто да бъдеш до мене,
в това забързано и проклето време...
Като вÑÑка изÑтрадана иÑтина-
Ще те наричам ЛЮБОВ...!
17 8 2013 г.
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
РОДИÐÐТРМИ
Родопите Ñа моÑта родина,
ÑÑŠÑ Ð¶Ð¸Ð²Ð¾Ñ‚Ð° Ñи ме е дарила.
Омайна е моÑта родина,
Тъмраш в Ñебе Ñи е Ñъхранила.
Родопи, мила, ти Ñи неповторима,
винаги Ñи ми била моÑта закрила.
Има ли от тебе нÑкаде по -краÑива
юнак като Ðхмед -Ðгата Ñи родила.
Родопи ти винаги Ñи била като майка,
Ñъхранила в Ñебе Ñи моÑта тайна.
Ще те обичам, в тебе ще Ñе вричам,
никога Ñ Ñ‚ÐµÐ±Ðµ нÑма да Ñе Ñбогувам !
23 8 2013 г.
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
КОГÐТО МЕ ЦЕЛУÐÐ
Когато ме целуна живота,
ÑамиÑÑ‚ аз Ñе превърнах в живот,
почуÑтвах радоÑÑ‚, и нежноÑÑ‚,
но почуÑтвах че и ще ме боли.
ОблÑха ме безброй Ñълзи, но защо ли?
Ð’Ñе още не познавах Любовта ти, може би.
При мене нÑма гръмки фрази,
а и надеждите не ми Ñа празни.
Във вÑÑка и една те има заÑмÑна,
дори Ñи Ñ Ð±ÑƒÐºÐµÑ‚ и в бÑла премÑна.
Подай ми ръката Ñи и Ñвета ще покорÑ.
Като Ñвещ ще бъда за твоÑта душа.
Когато поиÑкаш от моÑта Ñветлина,
хайде нека за тебе да изгорÑ, да умра!
Ðе за ден или за два. Ðе, не до брега,
а до ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° Ñвета ÑÑŠÑ Ñ‚ÐµÐ±Ðµ ще продължа,
докато е жива в тебе Любовта.
Дори и да Ñъм Ñилно набожен,
знам ,че без щаÑтие Ñветът е невъзможен.
Ðа меÑта и да Ñънувам или бълнувам,
за дълги Ñрещи Ñ Ð³Ð¾Ñ€ÐµÑ‰Ð¸ клетви,
вÑе ще Ñи Ñтрува този Ñън до го доÑънувам.
Когато ме погали Животът,
не знаех какво е това Ñтрах или Ñрам...
Ðо вече знам,че когато поÑееш в Ñвета Любовта,
ще жънеш от радоÑтта, нежноÑтта и обичта!
26 8 2013 г.
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
КРИЛÐ
Обичта нали е за това мила,
за да дава крила на Любовта?
Рдумите й Ñа толкова дълбоки,
ÑÑкаш от пропаÑтта Ñа извадени.
Имах в мене толкова много Ñтрахове,
че не можех да Ð¿Ð¾Ð´Ð°Ñ€Ñ Ð¸ едно цвете.
Ð Ñега и в нощта Ñе ÑпуÑкам ÑÑŠÑ ÐºÑ€Ð¸Ð»Ð°,
за да доÑтигна до твойте обÑтиÑ.
ЛетÑÑ… винаги в правилна поÑока,
чеÑто идвах очи в очи ÑÑŠÑ Ñмъртта.
За тебе винаги бÑÑ… буден, възбуден,
на меÑта от Ñебе Ñи дори изгубен.
Ðикога за нищо не претендирам,
Ñебе Ñи дори никога не рекламирам.
Пиша така, както Ñ Ñ‡ÑƒÑтвам Любовта,
Ñ Ð±Ð¾Ð»ÐºÐ°, на меÑта дори е невъзможна.
Ðикога не Ñ Ð½Ð°Ð»Ð°Ð³Ð°Ð¼, или предлагам,
Ñ ÑƒÑмивка даже Ñе Ñамоиронизирам.
Ðе моÑта душа в Ð½ÐµÑ Ð½Ñма да изгори,
за Ð½ÐµÑ Ñ‰Ðµ твори, Ñмирено ще й Ñе покори.
25 8 2013 г.
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
ЖИВОТ
Уви понÑкога в живота ни боли,
тежи, или предимно ни е от мечти.
ПонÑкога е хубаво но е за кратко,
на меÑта и от него ни Ñтава гадно.
Имал Ñъм безброй изпитаниÑ,
а Ñърцето ми говори за Ñтрадание.
Смъртта ми вечно ме е прегърнала,
обещава ми ÑпаÑение, избавление.
ЧеÑто Ð¿Ð¸Ñ Ð°Ð· от живота горчивината,
и нÑма Ñ ÐºÐ¾Ð¹ да Ñи ÑÐ¿Ð¾Ð´ÐµÐ»Ñ Ñ‚ÑŠÐ¼Ð½Ð¸Ð½Ð°Ñ‚Ð°.
ЧеÑто уÑните ми мълчат или крещÑÑ‚,
но и без Ð³Ð»Ð°Ñ Ñълзите могат да текат.
ЧеÑто от живота в очите Ñи имам Ñълзи,
душата ми да боли, или Ñъцето да кърви,
Ðо това не ми пречи въглена да разпалвам,
на живота, на Любовта Ñ Ñ‚ÐµÐ± да Ñе радвам.
Ðа меÑта животът ни е Ñамата лудоÑÑ‚,
за влюбените винаги е ÑладоÑÑ‚, радоÑÑ‚.
Макар че цÑл живот така ще живеем,
за вÑеки Божи ден отново ще копнеем.
24 8 2013 г.
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
ГОТОВ СЪМ
Ето ме пак Ñам...
Без глаÑ, без влаÑÑ‚.
Ðа ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° пропаÑÑ‚.
Дай ми твойте крила,
за да полетÑ, за да те ÑледÑ!
ИÑкам да ти проÑÑ‚Ñ!
От тебе да проÑÑ, уÑмивка, поглед,
или поне един полет!
Сам не мога да вървÑ...
Ще Ñе изгубÑ,
в бездната наречена Ñамота.
Ðко Ñи до мен, ако Ñи ÑÑŠÑ Ð¼ÐµÐ½,
ще летÑ, нÑма да умра в ада,
а в прегръдка твоÑ, ще Ñе родÑ.
Ето ме, Ñега Ñъм Ñ Ñ‚ÐµÐ±Ðµ!
Влюбен във твоÑта Ñвобода
в младоÑтта!
БезуÑловен, в тебе изгубен.
Ð’ мен уÑъмна уÑмивката!
Лошото забравÑм,
веки ще дарÑвам,
и Ð·Ð¼Ð¸Ñ Ñ‰Ðµ поздравÑвам!
Разреши ми Ñамо да те Обичам.
До земÑта ще коленича!
Във вÑрноÑÑ‚ ще ти Ñе вричам!
Мъката в мене ще убиÑ!
Отровата за тебе ще изпиÑ!
За да Ñи до мен! Във мен...!
Ð’ душата ми нÑма камък,
а от Любовта въглен оÑтавен,
превърнал Ñе Ñега в пламък.
За Обичта ти Ñъм готов да убивам....
.
18 8 2013 г.
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
Жена иÑкам аз! Жена...!
За Любов и живот!
Живот да Ð¶Ð¸Ð²ÐµÑ Ñ Ð½ÐµÑ,
не на небеÑата,
а тук на земÑта!
Ðека да Ñме двамата,
Ñ Ñ‚ÐµÐ±Ðµ под дъгата...!
Рза поÑÑ‚ÐµÐ»Ñ Ð´Ð° ни Ñа лиÑтата.
Сълзите нека да ни Ñа роÑата.
От Ñлънцето ще вземем топлината.
Ðе иÑкам да те Ñ‚ÑŠÑ€ÑÑ
цÑл живот...!
ИÑкам те омайна, цÑла,
и зажаднÑла за Любов!
Сега за теб Ñъм облÑн във пот,
и така е било цÑл живот.
Къде Ñи Ñега Любов?
Ела във вÑеки божи ден!
Сподели Ñе ÑÑŠÑ Ð¼ÐµÐ½.
Ще затворим очите...
Ще Ñънуваме...
Или бленуваме...
Ðз ще Ñъм в теб,
а ти ще Ñи в мен...
Ðека тези от РаÑ,
да ни завидÑÑ‚ за безкраÑ.......
16 8 2013 г.
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
ЗÐБРÐВЕÐОТО ЗÐДЪЛЖЕÐИЕ
Както винаги пребит от умора,Ñе прибирах от работа, но тази вечер имаше доÑта голÑмо задръÑтване, беше гръмнал трафопоÑта на квартала в който живеех. Да ,нÑмаше ток.С големи трудноÑти паркирах колата и Ñе запътих по Ñтълбите, за да Ð²Ð¸Ð´Ñ ÐºÐ°ÐºÐ²Ð¾ правÑÑ‚ жена ми и двете ми деца. След като отворих вратата Ñинът ми взе да крещи:
- ÐÑма ток , компютърът не ми работи...! Има ли хора в тази Ñкапана държава2... ÐÑма Ð¾Ð¿Ñ€Ð°Ð²Ð¸Ñ Ð½Ñма и да има ............
- Добре дошъл!- прошепна жена ми. Тази вечер е малко по -гореща от оÑтаналите. Как ти мина денÑÑ‚? Гладен ли Ñи?Ðе уÑпÑÑ… да Ð¿Ñ€ÐµÐ³Ð¾Ñ‚Ð²Ñ Ð½Ð¸Ñ‰Ð¾ за Ñдене. СÑкаш ми Ñе извинÑваше и Ñ Ñ†ÐµÐ»ÑƒÐ²ÐºÐ°Ñ‚Ð° иÑкаше прошка. Ð”ÑŠÑ‰ÐµÑ€Ñ Ð¼Ð¸ както винаги чакаше ÑÐ²Ð¾Ñ Ñ€ÐµÐ´ ,за да ме дари Ñ Ñ†ÐµÐ»ÑƒÐ²ÐºÐ°Ñ‚Ð° Ñи ,коÑто очаквах цÑл ден.
– Вие как Ñте, каква е тази врÑва заради тока ли Ñа тези крÑÑъци? ПонеÑах Ð´ÑŠÑ‰ÐµÑ€Ñ Ð¼Ð¸ на ръце към хола, където беше най -Ñветло. След като Ñе наÑтанихме, и поуÑпокоихме, Ñе Ñетих, че майка ми ми беше подарила една газова ламба, за рождениÑÑ‚ ми ден.
– Сигурно ще потрÑбва нÑкой ден, кой знае в живота вÑичко Ñе Ñлучва........ СÑкаш беше предвещала за тази нощ, и за наша изненада в Ð½ÐµÑ Ð¸Ð¼Ð°ÑˆÐµ и газ. Ðейната Ñветлина докара Ñветлината и радоÑтта на майка ми, ÑÑкаш Ñ‚Ñ Ð±ÐµÑˆÐµ в Ñалона.
– Ðз ще Ð¿Ñ€Ð¸Ð³Ð¾Ñ‚Ð²Ñ Ð²ÐµÑ‡ÐµÑ€Ñта!- ÑъглаÑни ли Ñте? Чу Ñе едно триглаÑно ,,Да,, .Сложих каквото имаше в хладилника, и това което имаше в бурканите от Ñело, получи Ñе една полу-ÑелÑка и полу-градÑка вечерÑ. Задоволихме нуждите предоволно. Синът ми продължаваше да мрънка за компютъра Ñи. Той беше неговиÑÑ‚ ÑвÑÑ‚, Ñ Ð½ÐµÐ³Ð¾ лÑгаше и Ñ Ð½ÐµÐ³Ð¾ Ñтаваше. – Баба ти как е живÑла на Ñело без ток ,това немога да разбера.Що за живот е било? Ðз ако Ñъм бил ,Ñигурно Ñъм щÑл да умра...
- Да, интереÑен въпроÑ, иÑкаш ли да научиш как е живÑл баща ти едно време? СъглаÑието пак беше тритонно. ÐаÑтанихме Ñе в хола, и уÑетих как от години наред не Ñъм бил както тази нощ.БÑÑ… и телевизор и компютър и вÑичко оÑтанало.
- МоÑÑ‚ живот бе Ñъздаден за да обичам, и да чуÑтвам вÑичко заобикалÑщо ме, така Ñъм живÑл и продължавам да живеÑ. Едно време деца мои ,ние имахме нужда от природата ,а Ñега Ñ‚Ñ Ð¸Ð¼Ð° нужда от наÑ. Ð¢Ñ Ð²ÐµÑ‡Ðµ Ñе задушава ,дори не може да Ñи поеме въздух. Ðо повече Ñ Ð±Ð¾Ð»Ð¸ заради това че ние не Ñ Ð²Ð¸Ð¶Ð´Ð°Ð¼Ðµ и не Ñ Ñ‡ÑƒÑтваме. Ще поиÑкам утре Ñамо за един ден вÑичкиÑÑ‚ боклук, който изхвърлÑме да го докарате в къщи за да видите за какво ви говорÑ.
- Ще ви разкажа малко за Ð¼Ð¾Ñ Ð¶Ð¸Ð²Ð¾Ñ‚ на Ñело. Там петелът е най -ранобуден, Ñлед него вече вÑичко ври и кипи. Ðко иÑкаш недей Ñтава, вÑички животни тебе чакат, да не говорим за нивите,които Ñа голÑма чаÑÑ‚ от живота ни. Оране ,копане, прибиране на реколтата, приготовление за зимата ............
Ðо бих иÑкал да ви разкажа за един мой Ñлучай, който миÑÐ»Ñ Ñ‡Ðµ е угоден за ÑлучаÑ. Баща ми, Ðллах да му проÑти, ме натовари Ñ ÐµÐ´Ð½Ð° задача, да отида и да набера боровинки, че Ñа били много полезни за наÑтинка и проÑтуда. Когато минавах покрай голÑмата дъбица, на земÑта видÑÑ… два жълъда ,които ÑÑкаш ми Ñе уÑмихваха. Ðаведох Ñе и ги взех от земÑта, а Ñтарата дъбица Ñе разшумоли Ñ Ð»Ð¸Ñтата Ñи, ÑÑкаш претръпваше за рожбите Ñи. БÑха прекраÑни на вид, доÑта едри и лъÑкави. Реших да ги поÑÑ‚Ð°Ð²Ñ Ñ‚Ð°Ð¼ където им е мÑÑтото. Огледах Ñе около мен, наблизо до дъбицата имаше широка полÑна Ñ Ð´Ð¾Ñта изобилна влага и Ñлънце. С ръце разтворих земÑта и ги поÑтавих на нÑколко метра един от друг, вÑе пак бÑха брат и ÑеÑтра, хем не Ñ‚Ñ€Ñбваше да Ñи пречат, хем не Ñ‚Ñ€Ñбваше да Ñа разделени един от друг. Влага имаше доÑтатъчно, поÑипах върху Ñ‚ÑÑ… одгребаната Ð·ÐµÐ¼Ñ Ð¸ вече бÑха готови да поемат пътÑÑ‚ на Ñ‚ÑÑ…Ð½Ð¸Ñ Ð¸ на Ð½Ð°ÑˆÐ¸Ñ Ð¶Ð¸Ð²Ð¾Ñ‚. Знете ли че една дъбица живее нÑколко човешки живота. Дъбицата от виÑоко наблюдаваше вÑичко. РадоÑтта и беше до небеÑата. Ð¡ÑŠÑ ÑˆÑƒÐ¼ÑŠÑ‚ на лиÑтата Ñи ÑÑкаш ми благодареше или изказваше нÑкаква молитва на благополучие. Дните и годините Ñе нижеха един Ñлед друг, а на мÑÑтото на жълъдите вече имаше две млади и краÑиви дъбици, които когато и да минех покрай Ñ‚ÑÑ… винаги не пропуÑкаха да ми благодарÑÑ‚ за Ñтореното . Рто беше Ñамо едно мое задължение, забравено Ñега от вÑеки...
14 8 2013 г.
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
ÐЛЛÐШЕ
Ðллаше!Ðа Ð½ÐµÑ Ð½Ð¸ÐºÐ¾Ð¹ не прилича!
Ð¢Ñ Ðµ като молитва за тебе!
Сърцето ми Ñ Ñ†Ñлата ми душа Ñ Ð¾Ð±Ð¸Ñ‡Ð°!
От Ð Ð°Ñ Ñи ÑпуÑнал Ðнгел за мене...
Кажи ми,Ðллаше!С какво да Ñ Ð´Ð°Ñ€Ñ?
Откакто Ñ Ð²Ð¸Ð´ÑÑ… в очите ми има порой...
От тебе прошка проÑÑ Ð¸ от Ñърце те молÑ!
Дари й Ðллаше поне малко от Ñ‚Ð²Ð¾Ñ Ð¿Ð¾ÐºÐ¾Ð¹...
Ðллаше!Ðа Ð½ÐµÑ Ð½Ð¸ÐºÐ¾Ð¹ не прилича!
Ðко лъжа,нека лицето ти ÑвÑто да не видÑ!
Сърцето ми пред тебе във вÑрноÑÑ‚ Ñе врича!
Ð¢Ñ Ð·Ð° мене е като ПОМÐКИÐЯ!
12 8 3012
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
БЛИЗО ВЕЧЕ ВЕК
Да, да аз Ñъм това,
поет ,но тъна в забрава.
ÐеуÑетно побелÑÑ…,оÑтарÑÑ….
Ðо Ñпомените Ñи не изтрих,
ÑÑŠÑ Ð¿Ñ€Ð¸Ñтелите Ñе Ñдобрих,
дори и ÑÑŠÑ Ñмъртта Ñе Ñродих.
Ðе Ñъм вече това малко палаво момче,
пред което и Ñвета онемÑваше.
Сега вече Ñъм Ñе отчаÑл,онемÑл,
и не Ð¿Ñ€Ð°Ð²Ñ Ð½Ð¸Ñ‰Ð¾ за нашата чеÑÑ‚,
а в душата ми Ñе вдига на протеÑÑ‚.
Ð¢Ñ Ð³Ð¾Ñ€ÐºÐ°Ñ‚Ð° ÑÑкаш нÑкъде пропадна,
или нÑкъв див звÑрът Ñ Ð³Ñ€Ð°Ð±Ð½Ð°.
Вече толкова години Ñе борим,
и не можем нищо да Ñътворим.
ЖивÑÑ… близо половин век,
Ñтараех Ñе винаги да Ñъм отпред.
ПоÑтоÑно Ñме в нÑкакъв гръм,
но той Ñигурно е подарък от отвън.
До къде и кога Ñ Ñ‚ÐµÐ·Ð¸ протеÑти,
ÑÑкаш на нÑкой Ñме им много леÑни?
13 9 2013 г.
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
СЪРЦЕТО
Погледни към безкрайното небе,
и ще видиш там моето Ñърце.
Летим в него като ангели краÑиви,
и колко много Ñме щаÑтливи.
За Ð½Ð°Ñ Ðµ то като замък,
ще ÑподелÑм Ñ Ñ‚ÐµÐ±Ðµ Ð¼Ð¾Ñ Ð·Ð°Ð»ÑŠÐº,
Ñамо ти не бъди от камък.
Ðе го оÑтавÑй Ñамо под небето,
то и на двамата е Ñърцето.
Ðе Ñе Ñтрахувай да му казваш,
че много го обичаш,
или пред него да Ñе Ñъбличаш.
То нÑма да бъде за тебе тревога,
или да ти казва- Ðз не мога!
Като Ñлънцето ще те грее,
ще ти бъде вÑрно докато оÑтарее.
Ðе оÑтавÑй под небето,
Ñамотно СЪРЦЕТО.
13 9 2013 г.
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
СПОДЕЛИ Я
Ðека ме боли,
ти Ñ Ð¼ÐµÐ½Ðµ Ñ Ñподели.
Ðз Ñъщо Ñ Ñ‚ÐµÐ±Ðµ ще Ñ ÑподелÑ.
Ð’ÑÑка Ñутрин за довиждане,
в нежните ти ръце,
ще Ñлагам по едно парче,
от моето Ñилно Ñърце.
С него Ñпокойно ще живееш,
вÑички трудноÑти ще преодолееш.
И през денÑ,докато мен ме нÑма,
обичта ми ще те навеÑÑ‚Ñва
и Ñ Ð½ÐµÐ¶Ð½Ð¸ думи поздравÑва.
Вечер когато вратата ще отварÑм,
до Ð·ÐµÐ¼Ñ Ñ‰Ðµ ти Ñе покланÑм,
по уÑтните ти целувки ще разпилÑвам,
че Ñи Ñ Ð¼ÐµÐ½ ще ти Ñе отблагодарÑвам.
От мене едно мила запомни,
обичта колкото и да ни боли,
ще живее Ñ‚Ñ Ñамо ако Ñе Ñподели.
14 9 2013 г.
-
ДИÐЛОГ
ÐÑкой хора Ñи мечтаÑÑ‚ за диалог.
но ДС-то е много Ñтрог-а..?
Маха Ñ Ð¿Ñ€ÑŠÑта...
- Ðааа,ще ви отрежа клона....
- Ðо г-не знаете ли вие днеÑ,
какво е това чеÑÑ‚...?
- Ха,ха,важен е Ð´Ð½ÐµÑ Ð¼Ð¾Ð¼ÐµÐ½Ñ‚Ð°,
а не фундамента ...
- Да,да,за да живеем,
ние Ð´Ð½ÐµÑ Ñ‚Ñ€Ñбва да немеем...
Обещавам ние мирно ще Ñи Ñтоим,
и безрезервно ще ви крепим....
Ееех приÑтели,ДС-то е доÑта Ñтрог-а,
а майка ми е гладна и боÑа...
ÐÑ… Родино Ð¼Ð¾Ñ Ñ‚Ð¸ Ñи земен Рай,
и твойте краÑоти нÑмат край....
Кажете ми приÑтели ама чеÑтно,
какво да правим това племе крадливо?
Виждаме и в чужбина има пари,
но ги нÑмат те нашите бели.
Може би защото нашите не ги управлÑват
или подчинените Ñи за Роби не ÑмÑтат?
15 9 2013 г.
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
ОБИЧÐЙ МЕ
Обичай ме,
когато имаш жажда за Любов.
бъди наивна не питай дали Ñъм готов,
ти за мен Ñи като неземен благоÑлов.
Обичай ме,
като в любовен Ñтих,
на тебе в живота вÑичко ти проÑтих,
вÑичко на земÑта заради тебе покорих,
и вÑичките Ñи чувÑтва на тебе подарих.
Обичай ме,
дори и Ñ Ñ‚ÐµÐ±Ðµ да Ñъм груб,
не иÑкам да оÑтана оплакан труп,
очиÑти от мене вÑÐ¸Ñ‡ÐºÐ¸Ñ Ð±Ð¾ÐºÐ»ÑƒÐº,
Ñътвори от мене ако Ñ‚Ñ€Ñбва нÑкой друг.
Обичай ме,
дори и да Ñъм неприличен или наивен,
обещавам ти нÑма да има мое или Ñвое,
нека да ме има Ñамо в Ñъзнанието твое.
Хора,Обичта Ñи подарете и Ñ Ð¿Ð°Ð·ÐµÑ‚Ðµ,
Обичайте Ñе и обичани бъдете.
16 9 2013 г.
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
ЖÐÐ ÐÐ’Ð
Съдбата тихо ме предупреждава,
щÑла да ми даде в ръцете жарава.
УÑмихнах и Ñе на тази нейна шега,
не Ñлед дълго видÑÑ… че е била права.
БÑÑ… Ñи Ñвил вече уморените крилата,
отÑтъпвах мÑÑтото Ñи на мойте деца
И младоÑтта Ñи вече беше отишла,
там от където беше наперена дошла.
Само Любовта ми в мене не умира,
Ð¶Ð¸Ð²ÐµÑ Ð°Ð· поÑтоÑно в нейната магиÑ...
Обичам те! -.Ð’ миÑлите Ñи крещÑ!
Винаги Ñъм готов за тебе да умра.
Където и да погледна виждам вÑе неÑ.
Като пролетен дъжд вечно Ñ ÐºÐ¾Ð¿Ð½ÐµÑ,
Мили деца Любовта не е Ñамо мечта,
нейната храна е Ñамо едно Обичта.
15 9 2013 г.
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
ЛЕБЕД
Ð–Ð¸Ð²ÐµÑ Ð¿Ð°Ðº като ранен лебед
в ледено -ÑÑ‚ÑƒÐ´ÐµÐ½Ð¸Ñ Ñ‚Ð¸ поглед.
Дойде пак пролетта- меÑец май,
Ñтрах ме е да не е той нашиÑÑ‚ край.
Заради твоите Ñлънчеви лъчи,
очите ми пак Ñа пълни ÑÑŠÑ Ñълзи.
Ти за мен не Ñи прелеÑÑ‚ непозната,
а Любов във Ñлънчева позлата.
И злото в нашите дни ще отшуми,
ще бликнат и в Ð½Ð°Ñ Ñ‡ÑƒÐ²Ñтва горещи.
Ð’ премÑна златна и неземно Ñладка Ñи,
Ñ Ñ‡ÑƒÐ²Ñтва необÑтни и душевни ÑтраÑти,
Ще те Ð¿Ð¸Ñ Ð°Ð· на малки глътки,
за да Ñи вечно в мойте прегръдки.
ПоÑтоÑно ще Ñе питам къде е Ñ‚Ñ,
магьоÑницата на Любовта...?
16 9 2013 Г.
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
ÐИКОГРБЕЗ ТЕБ
Един ден ще Ñи замина,
но нÑма да е днеÑ, нито пък без теб!
ÐÑкой ден ще те целуна,
но нÑма да е днеÑ, но единÑтвено Ñамо теб!
Дори и заради това да умра,
ще Ñме Ñ Ñ‚ÐµÐ± на Ñвобода…
Ще почувÑтваш моÑта доброта,
винаги ще виждаш в мене Любовта.
Ðе иÑкам да ме оплакваш,
не иÑкам мъка или Ñълзи, бъди Ñебе Ñи Ти!
Ðе иÑкам за мен да полудÑваш,
дори и да ти Ð¸Ð·Ð¿ÑŠÐ»Ð½Ñ Ð²Ñичките мечти!
Ðо ако нÑкога ме забравиш,
проклета от мен да Ñи ти!
Като проÑÑк от вÑеки милоÑÑ‚ да проÑиш,
в Ñамотата Ñе погуби и умри!
16 9 2013 г.
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
ИЗБРÐÐ¥
Избрах Ñи не ÑънÑ,
а в него за тебе да творÑ,
не мога в него Ñпокойно да заÑпÑ,
ако не Ñъм прегърнал твоÑта душа.
Избрах Ñи Ñутринта,
Ñ Ñ†ÐµÐ»ÑƒÐ²ÐºÐ¸ да те разбуждам,
и нежно Ñ ÑƒÑтни да те разлюбвам,
и в Ñ‚Ñлото ти до полуда да Ñе погубвам.
Избрах Ñи Ñмеха,
не иÑкам Ñ Ñ‚ÐµÐ±Ðµ никога да Ñгрешим,
болката, тъгата, радоÑтта ще Ñподелим.
за поколениÑта ни Любовта ще Ñътворим.
Избирах Ñи да Ñъм нов,
ще бъда за тебе винаги готов,
никога нÑма да предам нашата Любов,
за мен питай Ñлънцето или отвъдното.
Ще те Ñ…Ñ€Ð°Ð½Ñ Ñ Ðадежда, Ð’Ñра и Любов....
17 9 2013 г.
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
ТИ ЗРМЕÐ
Злато Ñи ти за мен,
и то във вÑеки Божи ден,
ще оÑтанеш ти завинаги моÑÑ‚ фен.
Момента Ñи ти за мен,
за който Ñи заÑлужава да умрем,
хей онÑ, за който и двамата копнеем.
Любовта Ñи ти за мен,
от Ð Ð°Ñ Ñи дошла Ñамо за момент.
Ðе ,не казвай че ще Ñе изгубиш нÑкой ден.
БожеÑтво Ñи ти за мен,
Ñ ÐºÑ€Ð¸Ð»Ð°, Ñ Ð´ÑƒÑˆÐ° ,но от майка родено.
БожеÑтвена Ñи ти за мен и Ñъм в Ñ‚Ð²Ð¾Ñ Ð¿Ð»ÐµÐ½...
17 9 2013 г.
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
* * *
Орела преди да умре мила.
Винаги във проÑтора излита.
За приÑтел Ñамотата избира.
Ð¡ÑŠÑ Ð½ÐµÑ Ñ‚Ð¾Ð¹ Ñъдбата Ñи ÑподелÑ.
От душата прокапа една Ñълза.
Защо ли този път е кървава Ñ‚Ñ.
Този път и аз ÑÑŠÑ Ð½ÐµÑ Ñ‰Ðµ Ñи отида.
Ð’Ñичко в мене поÑивÑ,потъмнÑ.
Орела преди да умре мила.
Винаги проÑтора избира.....
17 9 2013 г.
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
МИЛРПРОСТИ МИ
Жена ми,....
Ðай-много обича "Мила проÑти ми!".
МоÑта Жена,Ñветица и богинÑ,
живота ми в приказка е Ñътворила,
причинила ми и безброй Ñълзи,
тъгата ми в радоÑÑ‚ уÑÐ¿Ñ Ð´Ð° Ñътвори!
Ðо Уви...!
Жена ми,....
Ðай-много обича "Мила проÑти ми!".
С крила,винаги Ñвела глава,на рамото ми,
танцуваме влюбени Ð²Ð°Ð»Ñ Ð¿Ð¾Ð´ мойте звезди,
възможно ли е да не Ñ Ð¾Ð±Ð¸Ñ‡Ð°Ñˆ.Я ми кажи.
живее в мечти,виждала е дори и творци!
Ðо Уви.... !
Жена ми,....
Ðай-много обича "Мила проÑти ми!".
нÑма Ñкрито във наÑ,вÑичко ние на глаÑ,
и раздаваме вÑичко Ñпотаено във наÑ,
пеем пеÑни за Любовта дори в захлаÑ,
натиÑкам аз китарата в контра-баÑ,баÑ!
Ðо Уви... !.
Жена ми,....
Ðай-много обича "Мила проÑти ми!".
ЧиÑта Ñтраница отварÑм вÑеки ден,
нали Ñъм мъж,не иÑкам да Ñъм победен,
но когато в Ñърцето Ñи Ñъм Ñамотен,
хич не ми изнаÑÑ Ð½Ð° Любов да Ñи играÑ!
Ðо Уви... !.
И така ден Ñлед ден. До поÑледниÑÑ‚..!"
18 9 2013 г
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
http://www.youtube.com/watch?v=Cld7opfFKe4
-
ЖЕÐÐ
Една Жена,
от Ева до Ñега,
олицитворението
на Любовта!
Една Жена,
Ñамотна,
като детÑвена гора,
докоÑна ли Ñ,
навлизам в гъÑта мъгла!
Душа на Жена,
от Бога подарена,
докоÑна ли Ñ,
изгарÑм,полудÑвам,
Ñтих за Ð½ÐµÑ ÑътворÑвам!
Утеха на Жена,
ÑтраÑÑ‚,виÑота,
нежноÑÑ‚ и краÑота,
да това е Обичта,
отне ми пак миÑълта!
Една Жена,
от Ева до Ñега,
това е Ñ‚Ñ Ð›ÑŽÐ±Ð¾Ð²Ñ‚Ð°!
18 9 2013 г.
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
РЕЦЕПТÐ
Ðко е риÑк мила нека да е твоÑÑ‚,
дори и да е най мрачниÑÑ‚ затвор,
ще Ð¿ÐµÑ ÑÑŠÑ Ð²Ð»ÑŽÐ±ÐµÐ½Ð¸Ñ‚Ðµ там във хор,
но никога нÑма да е той за позор!
Ðко е вÑрноÑÑ‚ нека да е твоÑта,
нÑма там виши,ниши,или излишни.
ÐÑмаше ден,да Ñъм бил Ñмутен,
а от Обичта ти винаги заÑлепен!
Ðко е Любов нека да е твоÑта,
не е доÑтатъчна за тебе Ñълзата,
нежни Ñлова,или нÑколко цветÑта,
винаги ми иÑкаше дейÑтвителноÑта!
Ðко е Ñмърта нека да е моÑта,
един път иÑкам да те целуна,
но да ме гори Ñ‚Ñ Ð¸ Ñлед Ñмърта,
да потрепне в душата ми нещо,
да и Ñтане от тебе много горещо!
ИÑкам Ñамо една дума да ти кажа,
но да Ñтрува Ñ‚Ñ Ð·Ð° хилÑда!
ОБИЧÐÐœ ТЕ МИЛРТОВРЗÐÐЙ !!!
22 9 2013 г.
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
МОЛБÐ
Кажи ми Любов каква цена имаш ти,
защо така нежно Ñърцето ми плени?
Като буен водопад върху мен Ñе изливаш,
душата ми натъжаваш очиите ми навлажнÑваш.
Ðе ти Ñме вÑрни понÑкога,проÑти!
ПонÑкога Ñме измамници и за тебе дори.
ÐœÐ¾Ð»Ñ Ñ‚Ðµ за Ð½Ð°Ñ Ð½Ð¸Ñ‰Ð¾ лошо не миÑли,
греховете Ñторени за тебе ни проÑти.
ПонÑкога и на Ð½Ð°Ñ Ñърцето ни е проклето,
или като биÑтра вода в лед Ñътворено.
Животът винаги е безмилоÑтен, Ñуров,
винаги от мен ще чуеш зов за Любов.
24 9 2013 г.
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
https://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=q4aFeIYeres
-
ОБИЧÐЙ МЕ!
Обич... Любов моÑ,
Ð˜Ð»ÑŽÐ·Ð¸Ñ Ð»Ð¸ е щаÑтието,
има ли го нÑкъде под небето,
или е мечта на битието.
РазÑъбличай Ñе Любов моÑ,
разÑпръÑни Ñе по мен като порой,
оÑтани Ñамо по душа по Ñълза,
нека в Ñ‚ÑÑ… да Ñе Ð¸Ð·Ð³ÑƒÐ±Ñ Ð´Ð° умра..
Обичай ме Любов моÑ,
Ñ Ð±Ð¾Ð´Ð»Ð¸Ñ‚Ðµ ми ÑÑŠÑ Ð·Ð²ÐµÐ·Ð´Ð¸Ñ‚Ðµ,
ÑÑŠÑ ÐºÑ€Ð¸Ð»Ð°Ñ‚Ð° ми на орлите,
ÑÑŠÑ Ñветлината ми на мечтите.
ПроÑти ми Любов моÑ,
че Ð¶Ð¸Ð²ÐµÑ Ð±ÐµÐ· тебе, Ñам,
че от това ме е Ñрам,
че в Ñълзи за теб Ñъм облÑн.
Обич... Любов моÑ,
би ли могла за болките да разкажеш,
би ли могла и от Ñебе Ñи да Ñе откажеш
за да можеш Ñебе Ñи да докажеш?
25 9 2013г.
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
ОТРОÐÐ’ÐШ СЕ
Отронва Ñе пак един лиÑÑ‚ от мене,
но защо ли толкова тежко Ñтене,
Дали от това че надеждата отмина,
или защото пролета Ñама Ñи замина.
Отронва Ñе пак една Ñълза от мене,
коÑто за живот нÑма никакво желание,
отива Ñи като тебе но ÑÑŠÑ Ñтрадание,
дано не оÑтанеш иÑÑ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ð¸Ð»Ð¸ Ñтрадание.
Отронва Ñе душата ми от мене,
отлита виÑоко и Ñиниь небе,
ОÑтави Ñлед Ñебе Ñи нежноÑÑ‚,
или Ñпомени да опиÑват вечноÑÑ‚.
1 10 2013 г.
Ðвтор Иврахим БÑлев
-
ЧУЙ МЕ
Любов моÑ...
Животът не е както изглежда,
дори и да е Ñътворен от надежда.
Изпълнен е Ñ Ð²Ñра,но не липÑва в него и изневÑра.
Ðа меÑта хапката приÑÑда,или животът ни дотÑга.
Ðа меÑта говориш за него на глаÑ,или в захлаÑ,
в него има и добрини,но има и злини.....
Ðа меÑта Ñилно любиш,но чеÑто Ñ Ð¸ губиш.....
Преди да Ñи тръгнеш,иÑкаш да Ñе върнеш....
За да не те боли,ÑътворÑваш Ñи мечти.....
Колкото и да е голÑма,чеÑто Ñ‚Ñ Ðµ и измама....
Ð”Ð½ÐµÑ Ð¸ шептиш,утре и говориш,Ñлед това Ñ Ð»ÑŠÐ¶ÐµÑˆ....
Ð’ моÑта глава,има безброй любовни Ñлова,
но това не можах да разбера,
дали животът е една игра........
И дали заради тази игра,
Ñъм готов да умра.
1 10 2013 Ñ‚.
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
УМИРÐÐœ БЕЗ ТЕБ
Дори и за твоÑÑ‚ мираж,
ми е нужен голÑм кураж.
Дори и за минута да Ñъм Ñам,
като ÑлÑп Ñе лутам в тъмнината.
Дори и да Ñи жеÑтока или Ñтрога,
оÑтана Ñи на душата ми краÑотата.
Ще те ноÑÑ ÐºÐ°Ñ‚Ð¾ биÑер върху мен,
и това ще е през вÑеки божи ден.
Както дойде, така и Ñи замина...
като цветÑта в моÑта градина...
Ðроматът Ñи забрави,или го оÑтави,
като въглен душата ми да пари.
След теб ме облÑха Ñълзи като дъжд,
через Ñ‚ÑÑ… излÑÑ… чуÑтвата Ñи наведнъж.
Дори и да нÑмаше от тебе никакъв звук,
ти винаги намираше време за да Ñи тук.
1 10 2013 г.
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
СКИТÐИК
И да ме заÑтрашава вечна забрава,
Ñкитник Ñъм и Ñкитник ще Ñи оÑтана.
Ðе ме е Ñтрах и от това че ще ме боли,
има много дни,в които плача без Ñълзи.
ÐÑма ден в който да не Ñъм уморен,
не Ñе оплаквам нали за Ð½ÐµÑ Ñъм роден.
Душата ми е прокълната да бъде вÑе Ñама,
затова понÑкога е Ñтрашна,или много зла.
Кой би Ñи Ñпомнил за мене,на драго Ñърце,
Ñвило крилата Ñи в безÑилие едно момче.
Което вÑÑка нощ, вÑе още за Ð½ÐµÑ ÐºÐ¾Ð¿Ð½ÐµÐµ,
Ñ Ð¿Ð¾Ð³Ð»ÐµÐ´ вперен нейде, в звездното небе..
Имах и аз една жена, дар ми беше от бога,
и вÑÑка нощ, беше Ñ‚Ñ Ð·Ð° мене чиÑÑ‚ разкош.
Срамът и покрих отровата за Ð½ÐµÑ Ð°Ð· изпих,
Ñебе Ñи в Ð½ÐµÑ Ð¿Ñ€ÐµÐ¾Ñ‚ÐºÑ€Ð¸Ñ…,Ñтих за Ð½ÐµÑ Ñътворих.
2 10 2013 г.
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
КÐÐ’ÐЛЕÐ
Любовта превърнала Ñе в картини,
букет е от багри - лунни пейзажи.
БлÑнове, много мечти и надежди,
ÑтраÑÑ‚ нежноÑÑ‚,пламенни прегръдки.
Отивам да докоÑна и аз Любовта,
ще изгрее в мене като звезда.
Ще и хвана като кавалер ръката,
ще Ñ Ð¿Ð¾Ð³Ð°Ð»Ñ Ð½ÐµÐ¶Ð½Ð¾ по душата.
Ще изиграем един танц Ñ Ð´ÑƒÐ¼Ð¸,
метафора за вÑичките ни миÑли.
Ще има и звук Ñамо един за друг,
ще Ñъм за Ð½ÐµÑ Ð¸ÑтинÑкиÑÑ‚ Ñъпруг.
Ще Ñ Ñ€Ð¸Ñувам Ñ ÑƒÑтни,ÑÑŠÑ Ñълзи...
И тази Любов, и този момент,
в този ден,ще е Ñамо за мен.
Ще Ñе Ð¿Ñ€ÐµÐºÐ»Ð¾Ð½Ñ Ð½Ð° Ð½ÐµÑ Ñмирен,
ще Ñе любим и нÑма да Ñпрем,
и нÑма да Ñпрем,
нÑма да Ñпрем.!!!!
2 10 2013 г.
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
https://www.youtube.com/watch?v=4tJQq8A9rm4
-
ОКТОМВРИ
Октомври,
не не Ñъм мъж а жена,
и то единÑтвена.
Вечер Ñи лÑгам в злато,
а на Ñутринта ми е драго.
Ð’ мене нÑма глад,
а има дори лиÑтопад.
ЧаÑÑ‚ Ñъм от еÑента,
това не е Ñрамота,
а Ñъм на годината гордоÑтта.
Октомври,
аз Ñъм толкова различна.
В жълто зелено,
оранжево-червено.
Кажи Ñамо какъв цвÑÑ‚ иÑкаш,
за да ме обичаш.
ОмагьоÑана Ñъм от Любовта,
за да радвам вашите Ñърца.
Октомври,
хайде вземете Ñи Любовта,
и като вÑтърът,
танцувайте в мен на Ñвобода.
2 10 2013 г.
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
ОБЕЩÐЙ МИ ЖИВОТ
Ðе ми обещавай никога Луна,
не изказвай никога празни Ñлова.
От Ñ‚ÑÑ… и двамата много ще ни боли,
дори и да оÑтанат Ñамо като мечти...!!!
Ðе ми обещавай никога звезди,
проÑти,иÑкам до мен да Ñи Ñамо ти,
Да прекраÑни Ñа, но доÑта виÑоко,
ти в душата Ñи ме Ñложи на дълбоко..!!!
Ðе ми обещавай никога Ñърцето Ñи,
колкото и да ме Обичаш,не го прави!
Ð–Ð¸Ð²ÐµÑ Ñ‰Ð°Ñтливо в него на Ñвобода,
Ð¿Ð¸Ñ Ð½Ð° малки глътки там от Любовта...!!!
Обещай ми ти на мене живот,
ще живеем в него Ñ Ð½Ð°ÑˆÐ¸ÑÑ‚ плод.
Ðека ни Ñе радват целиÑÑ‚ ни род,
нека ни благоÑлови в него нашиÑÑ‚ Бог...!!!
3 10 2013 г.
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
ИСТИÐРЕДÐÐ
,,Обичам Ñ‚e!'', чу ли ÑÐ°Ð¼Ð¾Ñ‚Ð½Ð¸Ñ Ð·Ð¾Ð²,
за Любов... за Любов...за Любов...
При мене нÑма лъжи или мечти,
има Ñамо Ти, Ñамо Ти Ñамо Ти...!!
Ти Ñи Любовта,това е иÑтината,
Ñамо една уÑмивка е доÑтатъчна,
за да разпали в мене ÑтраÑтта,
ти Ñи и причината за да умра...!!.
ДокоÑна ли те Любов изгарÑм,
нÑма ли те Любов полудÑвам,
ти за глупоÑтта ми проÑти,
Ñамо Ñ Ð¼ÐµÐ½Ðµ бъди и Ñ Ð¼ÐµÐ½Ðµ умри...!!
УÑмихни Ñе Любов поне на шега,
удави ме,във нежноÑÑ‚,Ñтрах,и тъга,
ти поне знаеш иÑтина една,моÑта,
ти Ñи единÑтвена,ти Ñи моите крила...!!
Когато те Ñрещнах хранех Ñамо мечти,
душата ми бе Ñита на подлоÑти и лъжи,
бе изтерзавана,на безценица продавана,
във вÑÑка Любов аз прозирах измамата...!!
Ти за мене Ñи иÑтина,ÑÑ‚Ð¸Ñ…Ð¸Ñ Ð¸Ð»Ð¸ магиÑ,
в теб иÑкам Любовта да припознаÑ,
чуÑтвата ÑвÑти Ñ Ñ‚ÐµÐ±Ðµ да ÑподелÑ,
да Ñе почуÑтвам като Ðнгел от РаÑ...!!
4 10 2013 г.
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
ОБИЧÐÐœ Я ....!!!!
Дали Ñъм те заÑлужил? - Ðе знаÑ...
ÐевероÑтно Ñи краÑива - ах каква Ñила.
Ðачетена Ñи,чаровна и неповторима,
а и от душата ми Ñи по,по - мила...!!
Дали Ñъм ти по Ñилите? - Ðе знам...
Събуждам изгревите, нали Ñъм поет,
и в нощите Ñъм доÑта наперен и напет,
от ревноÑтта пих,в надеждите те плених...!!
Дали Ñъм ти по Ñтандартите? - Ðе знам...
не не Ñъм ти аз приÑтел - а обожател.
Във Ð¾Ð³ÑŠÐ½Ñ Ñе хвърлÑм много Ñмело,
ÑÑкаш Ñъм момък от нÑкое Ñело....!!
Дали Ñъм те заÑлужил? - Ðе знаÑ...
ОпиÑвал Ñъм Любовта къде ли не...
в митове,Ð¿Ð¾ÐµÐ·Ð¸Ñ Ð¸ в проза,
но душата ми пак е ранена и на пода...!!
Убива ме уÑещането влÑво,
а това е Ñамо моето начало...
Мечтите ми реални ухаÑÑ‚ - на живот,
Каква печал - за Ñебе Ñи ме хваща жал....!!
4 10 2013 г.
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
СТИХ ЗРЕСЕÐТÐ
ЕÑен,моÑта краÑота,
мога Ñпокойно в тебе да умра.
кажи ми дали това Ñи заÑлужава,
веднага ще Ñе Ð¿Ñ€ÐµÑ‚Ð¾Ð¿Ñ Ð² твоÑта душа.
ЕÑен,моÑта краÑота,
ти за мен Ñи Любовта,
дойдох от далече за да те целуна,
позволи ми да ти бъда Ñветлина.
ЕÑен,моÑта краÑота,
разцъфти в мене Ñ Ñ‚Ð²Ð¾Ð¸Ñ‚Ðµ лиÑта,
твоÑта багра на мен ми Ñтига
за да докажа Любовта..
4 10 2013 г
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
ОМÐЙÐÐ
Ðежна дума Ð¼Ð¾Ð»Ñ Ñ‚Ðµ ми кажи,
не недей Ñърцето Ñи лъжи,
Любовта ни и Ñ Ð½ÐµÐ³Ð¾ Ñ Ñподели,
Ñтига вече и двамата да ни боли!
Една уÑмивка за мене Ñътвори,
нека душата ти от щаÑтие да роди,
крилта раÑпери и Бога в мене докоÑни,
нека в Ð½Ð°Ñ Ð›ÑŽÐ±Ð¾Ð²Ñ‚Ð° ни да цари.... !
Живееш в мен като Ðнгел от небето,
а Ñърцето ми е като морето,
крие от вÑеки Ð¶ÐµÐ»Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð¸ ÑтраданиÑ,
ще Ñи оÑтанеш за него вÑеотдайна,
потайна,омайна................. !
6 10 2013 г.
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
ТРУДÐО Е БЕЗ ТЕБ
Ðе иÑкам войни да водим,
празни приказки да говорим.
нека да оÑтавим краÑотата,
да Ñ Ð¸Ð·Ð¶Ð¸Ð²ÐµÐµÐ¼ като децата.
Пиша за тебе любовен Ñтих,
от душата ми роден щрих,
ще ÑÐ¿Ð¾Ð´ÐµÐ»Ñ Ñ Ñ‚ÐµÐ±Ðµ тези Ñлова,
за да ÑÑ‚Ð¾Ð¿Ð»Ñ Ñ‚Ð²Ð¾Ñта душа.
Измежду хиледи копнежи,
или ÑмъртоноÑни летежи,
за мен Ñи неизживÑно чудо,
повÑрвай ми Обичам те лудо.
Трудно ми е в денÑÑ‚ без тебе.
чуÑтвам Ñе на Ñвета непотребен,
крещÑÑ‚ в мене Ñловата за Любов,
,,Ти за Ð½ÐµÑ Ð²ÐµÑ‡Ðµ на вÑичко Ñи готовâ€.
6 10 2013 г
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
ÐÐУЧИ МЕ
Ð¡ÑŠÑ Ñ‚ÐµÐ± оÑъзнах,
че Ðллах от мене човек е Ñъздал.
Ð¡ÑŠÑ Ñ‚ÐµÐ±Ðµ Ñе научих да греша,
и да не Ñлагам изкуÑтвени крила.
Ðаучих Ñе и на това,
как да Ñъздавам човек от калта,
дори и да отронвам Ñълзи за Любовта.
Мечтите ми преди да Ñе ÑтопÑÑ‚,
помолих ги за Ñебе Ñи да говорÑÑ‚.
ÐÑма да те ползвам за наÑтроение,
ти на живота Ñи ми вдъхновение.
Ðито ще те продам като лихвар,
нито ще те похарча в нÑкой бар.
Ще Ñе Ð±Ð¾Ñ€Ñ Ð·Ð° нашата Ñъдба,
и ÑÑŠÑ Ñкритата в Ð½ÐµÑ Ñ‚ÑŠÐ³Ð°,
в мене да Ñтене нÑма да и позволÑ.
ДокоÑна ме ти като иÑтинÑка жена,
разпръÑна Ñе по мен като Луна Ñветлина.
Дори и да Ñи вече във раÑ,
пак ще те познаÑ.
6 10 2013 г
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
http://www.youtube.com/watch?v=2Hondjo-Kjw
-
БЪДИ......
Бъди друга,ако щеш и луда,
никога не Ñе уÑмихвай наÑила,
вземи малко и от моÑта Ñила,
заради мен човек би ли убила.
Ðедей от нищо да ти пука,
Ñамо изхвърли от Ð½Ð°Ñ Ð±Ð¾ÐºÐ»ÑƒÐºÐ°,
колкото Ñкъпо и да ти Ñтрува,
за иÑтината не бъди глуха.
Ð’ тебе вÑичко е безгранично,
липÑваш ми повече от вÑичко,
ти Ñи на Любовта оръжието,
от теб завиÑи правоÑъдието.
Между Ð½Ð°Ñ ÐºÐ°ÐºÐ²Ð¾Ñ‚Ð¾ и да Ñе Ñлучи.
знай от теб Любовта научих.
Ðко нÑкога от мен Ñи тръгнеш,
Ñамо едно иÑкам да запомниш.
,,Ðикога не Ñе продавайâ€.
7 10 2013 г.
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
ЗРБОГÐ
Хайде, Любов, като Ñи
БÑла ЛÑÑтовица, къде Ñи?
Свий гнездо на моите плещи,
нека да Ñе Ñбъднат и моите мечти!
Хайде, Любов, като Ñи
за мен Бога, молитвата ми приеми!
Рза Ñърцето ми Ñлабо, недей забравÑй!
Спри го да не кърви,че вече Ñе умори!
Хайде, Любов, като Ñи
за мен прокоба, ще те ноÑÑ Ð°Ð· до гроба!
Ти за мен не Ñи тежеÑÑ‚ или злоба,
заради тебе бих приел от Ð·Ð¼Ð¸Ñ Ð¸ отрова.
8 10 2013 г.
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
МОЯТРСЛÐДКÐ
Ð“Ð¾Ð²Ð¾Ñ€Ñ Ñи Ñ Ð›ÑƒÐ½Ð°Ñ‚Ð° вÑÑка нощ,
казвам и – Ð¢Ñ Ð·Ð° мен е като нож,
оплаквам Ñе на Ð½ÐµÑ Ð¸ от Ñъдбата,
проклинам и приÑтелÑÑ‚ ми Ñамотата...!!!
Животът ми Ñлед теб е пълен здрач,
а в очите ми нÑма друго оÑвен плач,
пуÑни ме поне веднъж в ÑънÑÑ‚ ти мила,
нека там да те Ð²Ð¸Ð´Ñ Ð¸ ще Ñи замина...!!!
Ðикога нÑма да бъда ÑÑŠÑ Ñ‚ÐµÐ±Ðµ Ñуров,
докато ти живееш в мене Любов,
и тази нощ Ñи неземно краÑива,
ти ще Ñи оÑтанеш моÑта Ñладка, любима...!!!
Поглеждам Луната ÑÑŠÑ Ñкръб и печал,
и Ñ Ð¿Ð¸Ñ‚Ð°Ð¼ защо да те задържа,не Ñъм уÑпÑл,
защо очите Ñи в Ñълзи Ñъм облÑл,
в този проклет ÑвÑÑ‚ без теб как бих оцелÑл...!!!
8 10 2013 г.
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
СЪРРÐЗКОШ
Ела,нека да те прегърна,
Ñъдбата ни да преобърна.
Ще шепнем нежни думи,
че обичта е жива помежду ни.
Ти Ñи неприлично краÑива,
като нÑкаква Ñилна магиÑ,
Ðамираш ме дори и в ÑънÑ,
живота ми превърна в Ñълза.
Очите ти планинÑки, езера,
ÑиÑеш от нежноÑÑ‚ и пъÑтрота...
То твойто не е Ñамо краÑота,
ÑÑкаш имаш ангелÑки крила.
Живи въглени за мене Ñи ти,
оÑтавÑщи по мен парÑщи Ñледи.
И тази нощ,не е Ñън а разкош,
ах на душата ми колко е хош.
9 10 2013 г.
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
РОЗÐТРÐРЛЮБОВТÐ
Слънцето отдавна беше изгрÑло,а аз Ñе излежавах в леглото Ñи ÑÑкаш бÑÑ… нÑкакъв ,,Бей,, за който работеше цÑло Ñело,или имах Ñтотици Ñлуги, които очакваха Ñамо моÑта заповед. -Ðали бÑÑ… отишъл да уча в СофиÑ? Това за нашето Ñело беше нечувано Ñъбитие,и то за доктор. Ð’Ñеки вече ме Ñочеше Ñ Ð¿Ñ€ÑŠÑÑ‚ и бÑÑ… Ñтанал най-извеÑтниÑÑ‚ човек в околиÑта. Ðе Ñи ÑпеÑÑ‚Ñваха и труда да миÑлÑÑ‚ от мое име и да правÑÑ‚ планове какво Ñъм щÑл да Ð¿Ñ€Ð°Ð²Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ· оÑтатъка от живота Ñи.
Чу Ñе глаÑÑŠÑ‚ на нена ми,коÑто беше извеÑтна Ñ Ð½ÐµÐ³Ð¾ по цÑлата околиÑ. С него Ñ‚Ñ Ð±ÐµÑˆÐµ пÑла на почти вÑички ÑедÑнки и Ñвадби още от дете. Раз като Ñ Ñлушах Ñе понеÑох в миналото ми,а то беше Ñътворено Ñамо от топлина и любов.
Ето майка ми влиза във ÑтаÑта ми.Първата работа коÑто прави това е да ми Ñе уÑмихне. Ртози нейн Ð³Ð»Ð°Ñ ,който така и до Ñега не можах да го Ð¾Ð¿Ñ€ÐµÐ´ÐµÐ»Ñ Ð½Ð° какво ми прилича...Ðо знаех много добре, че в Ð¡Ð¾Ñ„Ð¸Ñ Ñ‚Ð¾Ð¹ най-много ми липÑваше и бих го познал където и да го чуех. Рмиризмата ти мила майчинко...!Ð¢Ñ Ðµ взета от РаÑ! Когато Ð·Ð°Ñ‚Ð²Ð¾Ñ€Ñ Ð¾Ñ‡Ð¸ и Ñи поема дълбоко въздух го чувÑтвам дълбоко в Ñебе Ñи, нÑкъде там в душата ми, където Ñи Ñамо ти майко......
– Как Ñпа Ñине,дано Ðллах да те е опазил от лошите Ñънища........!- Кажи какво иÑкаш да Ð½Ð°Ð¿Ñ€Ð°Ð²Ñ Ð·Ð° Ñдене.......?
Защо ли Ñлед подобни миÑли винаги ми Ñе навлажнÑват очите? Може би защото бÑÑ… едно парче от картината коÑто опиÑваше не Ñамо моÑÑ‚ живот ,а вÑелената коÑто познавах до Ñега. Казах вÑелената, та Ñи помиÑлих -МоÑта нена дали знаеше поне къде е СофиÑ? Да не говорим за театър,опера и тем подобни. Или пък как живеÑÑ‚ хората там,каква голÑма важноÑÑ‚ дават на любовта....... Ðека да Ñ Ð¿Ð¾Ð¿Ð¸Ñ‚Ð°Ð¼ поне нещо за любовта ,ще ми е интереÑно нейното Ñтановище.
Станах от леглото и Ñе запътих към предверието където предимно Ñтоеше нена ми,коÑто винаги имаше какво да прави там. Или предеше вълна,или точеше баници,или кърпеше нÑкакви работни дрехи....
Този път в ръцете Ñи държеше гергев, на който везеше нÑкаква картина Ñ Ð´Ð²Ð° бели гълъба. Като ме Ð²Ð¸Ð´Ñ ÑÐ¿Ñ€Ñ Ð´Ð° пее и ме поздрави Ñ Ð³Ð¾Ð»Ñмата Ñи уÑмивка,ÑÑкаш виждаше бучу ми,или нÑкакъв ,,чиновник,, ,както Ñ‚Ñ Ð¾Ð±Ð¸Ñ‡Ð°ÑˆÐµ да казва. - ÐаÑпа ли Ñе Ñине? -Гладен ли Ñи? -Кажи какво да те нагоÑÑ‚Ñ ?-Те вÑичките Ñа на къра,нали знаеш тук как е на Ñело.....?
Седнах до Ð½ÐµÑ Ð¸ Ñ Ð·Ð°Ð³Ð»ÐµÐ´Ð°Ñ… в тези кафÑви очи, които криеха една цÑла иÑÑ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ð·Ð° Ð½Ð°ÑˆÐ¸Ñ Ð¶Ð¸Ð²Ð¾Ñ‚. - Ðено, ти нÑкога обичала ли Ñи? -Разкажи ми какво знаеш за това чувÑтво,наречено любов? -Как Ñе ожени,до колкото знам Ñи избÑгала или те откраднаха наÑила?- Разкажи ми вÑичко Ñ Ð¿Ð¾Ð´Ñ€Ð¾Ð±Ð½Ð¾Ñти ..... - И тебе ли Ñине те докоÑна ангелът на любовта Ñ ÐºÑ€Ð¸Ð»Ð¾Ñ‚Ð¾ Ñи? -Време ти е вече...- Дано да намериш щаÑтието в него като мене!-Дано и аз Ñъм жива и здрава да Ð²Ð¸Ð´Ñ Ð² очите ти Ñълзи, било то от радоÑÑ‚, било то от мъка по неÑ.. -Моето не беше обич Ñине, а магиÑ,коÑто ми беше обвзела не Ñамо миÑлите ми, а и Ñърцето...Любовта на меÑта е като Ñвещ в ръцете,на меÑта като куршум в ÑърцетоÑи Ñ Ð½Ð¾Ñим...! Има две неща, които ÑмъртниÑÑ‚ човек не бива да узнава.- Колко дни ще живее и колко пъти ще обича. Ðай-лошото е, когато живееш в Ñамота и чакаш иÑтинÑката,но още по- лошо е, когато Ñи приел лъжата и Ñи намерил иÑтинÑката... -За това ти не бързай Ñине а винаги питай него Ñърцето! То знае най-добре ÐºÐ¾Ñ Ðµ иÑтинÑка и ÐºÐ¾Ñ Ð½Ð° него ще му прилÑга най-много.То Ñърцето е без коÑти Ñине, но най-много то Ñе чупи и никога не заздравÑва,а Ñе залъгва че Ñ Ð²Ñ€ÐµÐ¼ÐµÑ‚Ð¾ ще Ñ Ð·Ð°Ð±Ñ€Ð°Ð²Ð¸... Любовта има Ñамо един единÑтвен гроб,а той е именно нашето Ñърце... - †Обичам те†!-Това е ключът ,който Ð¾Ñ‚Ð²Ð°Ñ€Ñ Ð²Ñ€Ð°Ñ‚Ð¸Ñ‚Ðµ на щаÑтието! За това Ñ â€ ÐžÐ±Ð¸Ñ‡Ð°Ð¼ те†започва моÑта магиÑ, наречена любов! И винаги завършва Ñ â€ ÐŸÑ€Ð¾Ñти ми...†! Ð’ градината на моето Ñърце разцъвтÑват вÑички негови цветÑ,но най-вече червената роза...Ð¢Ñ Ðµ най-хубава,а миризмата й е вълшебна...- Когато и да е минал покрай Ð½ÐµÑ Ð½ÐµÐ¿Ñ€ÐµÐ¼ÐµÐ½Ð½Ð¾ ще Ñ Ð¿Ð¾Ð¼Ð¸Ð»Ð²Ð° и помирише. Ðо Ð´Ð½ÐµÑ Ñ Ð¸ целуна!
-Вие мили читатели, целували ли Ñте нÑкога розата на ЛЮБОВТРСИ........?
10 10 2013Г.
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
ИСТИÐИ
ИСТИÐИ
Събуждам Ñе ÑÑŠÑ Ð¼Ð¸Ñълта за теб,
но защо Ñъм пак облÑн целиÑÑ‚ в лед?
МиÑлите една в друга Ñе преплитат,
вÑички за тебе тъжат и питат.
Ð Ñърцето ми забрави че е цÑлоÑÑ‚,
а изгуби Ñи и чувÑтвото за радоÑÑ‚.
Болката в него обезумÑла Ñтене,
Ñмъртта Ñе опитва да го превземе.
Душата ми горката нежно мълви,
вÑе за онези изкрещÑни иÑтини...
Ð¢Ñ Ð½Ð° мене вÑе още ми е приÑтел,
знаем ,че Любовта е мечтател.
11 10 2013 г
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
СЪРЦЕТО МИ
Сърцето е виновно.
Че е нежно и копнежно.
Че те обича безрезервно.
Че не иÑка разрешение,
а има ÑлÑпо доверие.
Че Ð²Ð¸Ð´Ñ ÑвоÑта любима,
и Ñтана Ñ Ð½ÐµÑ Ð¿Ð°Ñ€Ñ‡Ðµ неделимо.
Сърцето е виновно,
че те обича Ñилно и краÑиво.
Че е изпълнено ÑÑŠÑ ÑтраÑÑ‚,
и от никой нÑма никакъв Ñтрах.
Че ти позволи в него да Ñе промъкнеш,
чувÑтвата ми от него да обземеш.
Сърцето е виновно,
че те обикна безумно.
Че Ñе превърна в твойо гнездо.
Че потъпка моите правила.
Че ми Ñложи жарава в душата.
Че поÑтоÑнно за теб ме кори,
и в Ð¾Ð³ÑŠÐ½Ñ Ð¼Ñƒ жив ме гори.
Сърцето е виновно,
че не иÑка да ми вÑрва.
Ри не иÑка да му Ñе заповÑда.
11 10 2013 г
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
ДОБРЕ ДОШЛÐ!
ПриÑтигна Ñ Ð¿Ð»Ð°Ñ…Ð¸ Ñтъпки
в Ñърцето ми за тебе Ñлабо.
Без да Ñъбудиш в него болки,
Ñъздадени от Ñпомени Ñтари.
Добре Ñи ми дошла, Ð¼Ð¾Ñ Ð›ÑŽÐ±Ð¾Ð²!
ПочиÑти от мене черната умора!
ПоÑлушай поне Ñтих от Ð¼Ð¾Ñ Ð·Ð¾Ð²,
оÑтани в Ñърцето ми даже до гроб!
Ела, положи глава на мойто рамо,
ще те поÑрещна Ñ ÑƒÑмивка блага!
Ðе забелÑзвай на Ñърцето ми кораво,
то в Любовта Ñамо теб познава!
С тебе заедно и Ñветлото Ñе ражда,
без тебе Ñъм като живот неизживÑн...
Силите ти в мене личноÑтта изграждат,
забравих вÑички мъки до Ñега изживÑл.
Ти за мене ще Ñи велика победа,
Любов за коÑто вÑеки Ñи мечтае
И като жар породена от копнежа ...
Ела Любов! Ела, че нÑмаме време...!
15 10 2013 г.
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
ЗДРÐВЕЙ
Здравей мила...! Как Ñи ти?
Пак ли Ñи през Ñълзи...!
Ето пак Ñме Ñами но далече....!
Този гурбет дÑвол да го вземе...!
Ти Ñпри вече не плачи,
ÑтиÑни в юмрук тези Ñълзи...!
От Любовта ни нищо по ÑвÑто нÑма...!
Ðз те Ð¿Ð¾Ð¼Ð½Ñ Ð²Ñе такава,
бÑла,млада и вÑе заÑмÑна...!
Ръцете Ñи вплела покрай мойта глава
а край наÑ, вÑички тънат в захлаÑ...!
И в твоÑта вÑра безгранично вÑрвам аз...!
Дръж Ñе, Любов,още малко оÑтана,
ах, как кърви тази Ñ‚Ð²Ð¾Ñ Ð½ÐµÐ·Ð°Ñ€Ð°Ñтнала рана...!
Дръж Ñе, любов, нашето Ñърце е оÑтарÑло,
има още Ñили в твоето жилаво,Ñ‚Ñло....!
Дръж Ñе, любов,има време ще Ñтане и тъмно.
ще Ñтане Ñтудено и Ñтрашно,
ще Ñе изгубÑÑ‚ дори и звездите....!
Когато литнем Ñ Ñ‚ÐµÐ±Ðµ нагоре....!
16 10 2013 г.
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
ÐœÐЙКО
МоÑта майка.
Създала е тишината,
дори и Ñветлината,
като Ñветулка Ñ Ñ€Ð°Ð·Ð´Ð°Ð²Ð°,
от вÑе Ñърце Ñ Ð´Ð°Ñ€Ñва.
МоÑта майка.
И обичта Ñ Ð¿Ð¾Ð·Ð½Ð°Ð²Ð°,
неразделни приÑтели Ñа те,
където и да Ñа вÑе Ñе държат за ръце.
МоÑта майка.
И мъката познава,
много чеÑто и ÑÑŠÑ Ð½ÐµÑ Ñи лÑга,
Ñамо това не й прилÑга.
МоÑта майка.
Като Ð±ÑƒÑ€Ñ Ðµ живÑла,
и мъж и жена е раждала,
и за това никога не е ÑъжалÑвала.
МоÑта майка.
Ðе използва черни цветове,
или гръмки глаÑове,
нито може да проклина,
нито пък може да заклина.
МоÑта майка.
Е птица ÑÑŠÑ Ñилни криле,
ще Ñи оÑтана за Ð½ÐµÑ Ð²ÐµÑ‡Ð½Ð¾Ñ‚Ð¾ дете.
Обичам те майко, и то от Ñърце!
17 10 2013 г.
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
ВСЕКИ ДЕÐ
Безумен Ñъм,
грешен дори проклет,
вÑе да Ñъм в гнет,
а на меÑта и поет.
Да и аз не Ñъм от лед,
обичта в Ñърцето Ñи приех,
но колкото и да Ñъм Ñмел,
без теб,живота е поÑивÑл,
оÑиротÑл,отлетÑл,онемÑл....
Ð–ÐµÐ»Ð°Ñ Ñ‚Ðµ не Ñамо за нÑколко дни,
или между четири Ñтени,
за теб душата ми гори,
и твори ли твори.....
проÑти и ти проÑти.
Ðко можеш времето да върнеш,
или в него да надзърнеш,
не не питай дали ме боли,
или защо тази рана кърви,
върни Ñе ти върни,
или за момент до мене поÑпри....
Тогава ще ме видиш озарен,
и то вÑеки ден и то вÑеки ден.
Ðвтор Ибрахим БÑлев
28 10 2013 г
-
СЪÐ
Сън Ñънувам
Обичам те, и ти - мене,
и в Ð½Ð°Ñ Ð½ÐµÑ‰Ð¾ нежно Ñтене,
разперваме бавно крилата,
понаÑÑме Ñе в небеÑата.
ЗабравÑме за земниÑÑ‚ живот,
за Ð½Ð°Ñ Ñ‚Ð¾Ð¹ е много Ñуров,
вÑичко друго, но не и Любов.
Ñгушени Ñме между звездите,
за да ни Ñе Ñбъднат мечтите,
Ð“Ð¾Ð²Ð¾Ñ€Ñ Ñ‚Ð¸ за Ð½Ð°Ñ Ð² захлаÑ,
разтреперен е пак моÑÑ‚ глаÑ,
но ти Ð¿ÐµÑ Ð¸ пеÑен за наÑ,
И в тази бÑла лунна тишина,
Ñме като луната Ñоната,
Ñамо аз и ти и безброй звезди,
Ð³Ð¾Ð²Ð¾Ñ€Ñ Ñ‚Ð¸ за Любовта ни,
и звездите Ñа нашите Ñвидетели.
Ðа Ñутринта поÑрещаме лъчите,
аз продължавам да ти Ð³Ð°Ð»Ñ ÐºÐ¾Ñите,
Ñърцата ни от радоÑÑ‚ нежно шумÑÑ‚,
докато Ñа живи прегърнати ще вървÑÑ‚,
Дори и покрай Ð½Ð°Ñ Ð´Ð° е мрак
ще продължавам да ти давам знак.
че Любовта ни ще е вечно жива.
30 10 2013 г
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
ЗРÐЕЯ ЩЕ ЖИВЕЯ
Като клон от Ð±ÑƒÑ€Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐºÑŠÑ€ÑˆÐµÐ½ Ñъм,
Ñрина Ñе Любовта ми като в Ñън.
И ето ме пак Ñъм Ñам на Ñвобода,
не уÑещам вече ни болка, ни тъга.
ПонÑкога Ñе Ñещам, че ме има,
започвам по Ð½ÐµÑ ÐºÐ°Ñ‚Ð¾ вълк да виÑ.
Откажеш ли Ñе веднъж от Ñебе Ñи,
не Ñ‚ÑŠÑ€Ñи повече Ñледи или Ñълзи...
Ще Ð¾Ñ†ÐµÐ»ÐµÑ Ð²Ñ€ÐµÐ¼ÐµÑ‚Ð¾ ще ме лекува.
Ðо защо още в мене вÑичко бушува?
Дали ÑÑŠÑ Ð²ÐµÑ‡Ð½Ð¾Ñтта да Ñе ÑлеÑ?
Ще полудеÑ! Ðе! За Любовта ще живеÑ!
30 10 2013 г
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
ЛЮБОВ
Ще дойдеш ли нÑкой ден? Ðе знаÑ!
Ðека поне малко да Ñи помечтаÑ!
Дали ще дойдеш нÑкога? Кажи!
ÐÑ… колко много Ñърцето ме боли!
Ðз, Ñъм готов да ти предложа РаÑ!
Ðо ако не дойдеш ще му Ñложа краÑ!
Живота без теб започна да ми горчи!
За това Ñа виновни пак моите Ñълзи!
Ела Любов ела докато Ñъм млад!
Ðикога нÑма да поглеждам назад!
Ðека да не Ñе заблуждаваме Ñ Ð»ÑŠÐ¶Ð¸!
Този ÑвÑÑ‚ е за двама това ми кажи!
31 10 2013 г
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
ОТКЪСÐРСЕ ОТ МЕÐ
ОткъÑна Ñе пак един ден,
като Ñкъпо парче от мен,
изгуби Ñе Ñ Ð½ÐµÐ³Ð¾ топлината,
отÑтъпи мÑÑто на тъмнината.
Живот ли е това без тебе,
Ñърцето ми уморено и клето,
бори Ñе неуморно и Ñтене,
мъничко,нежно и проклето.
Ðа брега Ñъм, на пропаÑтта,
умирам от Ñамота. Къде е Ñ‚Ñ,
до Ñмъртта ÑтоÑ,до Ñмъртта,
и за това нÑма никой вина.
Обичам те,ранен или проклет,
и да Ñи замина от теб нÑкой ден,
ще Ñи оÑтана в Любовта заклет,
винаги възпÑващ Любовта поет.
1 11 2013 г
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
СЪЛЗÐ
Здравей, Сълза,
добре Ñи ми дошла,
тържеÑтвувай Ñега,
Ñлед вÑичко това,
което изживÑ.!!!
Тръгваш ли Ñи, Скъпа?
Ðазад не Ñе обръщай,
болката при мен ще оÑтане,
защото душата ми Ñтене.!!!
Сбогом, Сълза,
щом иÑкаш отивай,
нищо не ми обещавай,
проÑто прощавай.!!!
Ðз ще оÑтана,
въпреки че Ñъм бит,
а Ñкоро и убит,
ще Ñе опитам да забравÑ,
в живота така Ñе получава,
който обича винаги оÑтава.!!!
ИÑках да е моÑ,за да мога,
да е Ð½Ð°Ð¿Ñ€Ð°Ð²Ñ Ñ‰Ð°Ñтлива...!!!
и от Ð‘Ð¾Ð³Ð¸Ð½Ñ Ð¿Ð¾ краÑива...!!!
ИÑках да е Ð¼Ð¾Ñ Ð½Ð°Ð²ÐµÐºÐ¸,
на Любовта ни,
да ни завижда вÑеки.!!!
1 11 2013 г
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
ОБИЧТРМИ
Обикнах аз женÑкото Ñърце,
но не беше така леÑно,
да го удържа в грубите Ñи ръце.
ТрÑбваше да го Обичам Ñилно!
Ðе беше поема това, нито шега,
не помагаше моÑта Ñила.
Ðуждаеше Ñе Ñ‚Ñ Ð¾Ñ‚ пълна Ñвобода,
ÑъпътÑтвах Ñ Ñ Ð¼Ð¾Ñта молитва.
Ðа меÑта бÑÑ… за Ð½ÐµÑ Ð·Ð´Ñ€Ð°Ñ‡Ð°,
за да може Ñ‚Ñ Ð´Ð° блеÑти като Луната.
Ðа меÑта й бÑÑ… храната,
за да може Ñ‚Ñ Ð´Ð° разпери крилата.
Ð¢Ñ Ðµ жената на моÑта младоÑÑ‚,
в Ñърцето Ñи изповед ридаÑ.
Ðаучих Ñ Ð½ÐµÑ ÐºÐ°ÐºÐ²Ð¾ е това радоÑÑ‚,
Ñ Ð½ÐµÑ Ð±Ð¸Ñ… отишъл дори и до краÑ.
Трънлива е знам Обичта ни,
но който обича рози,
Ñ‚Ñ€Ñбва да обича той и тръни и рани.
Ðейното име ще изпиша над гроба ми.
2 11 2013 г
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
ЧУЙ МЕ...
Провиквам Ñе към Бога:
Като Ñи ми дал Любовта твоÑ,
да беше помиÑлил за болката моÑ!
Откакто Ñ Ð²Ð¸Ð´ÑÑ… нÑмам никаква волÑ,
за живот в който да творÑ....
Любов! Къде Ñи, какво Ñи ти?
Копнеж? Мираж? Въздишка или Ñтих?
Дали ще ми Ñтигнат въздишките мои,
Ñълзите, думите, да опиша Ñ‚Ð²Ð¾Ñ Ñ‰Ñ€Ð¸Ñ…?
По дирите ти цÑл живот вървÑ.
Ðамирам те или в книги, или пиеÑи,
на меÑта Ñтърчиш по уличните афиши.
Питам ГоÑпод дали те има на тази земÑ?
Ртой или не ме чува, или онемÑ.
ÐœÐ¾Ð»Ñ Ð³Ð¾ да ме превърне в ÑÑнка твоÑ.
Ðе! Ðе, нÑма като тебе на тази земÑ!
ÐоÑÑ Ð½Ð° плещите Ñи Ñъдбата моÑ.
Ðа меÑта ми дотÑга товара Божи.
Поплаквам Ñи Ñкришом Ñ Ð¼ÑŠÐ¶ÐºÐ¸ Ñълзи.
Гледам да не оÑтавÑÑ‚ поне Ñледи.
Ти Ñи краÑива, грациозна дама.
ÐÑма в тебе лицемерие или измама.
Ð’ твоÑта крепоÑÑ‚ нÑма отворени врати,
а чувÑтвата ти към мене Ñа Ñтудени.
Как да излекувам тези дълбоки рани?
Ще Ñе Ð±Ð¾Ñ€Ñ Ð´Ð¾ÐºÐ°Ñ‚Ð¾ превзема и аз ТроÑ!
Ще Ñи тогава ти Ñамо моÑ, моÑ...
Ðа другите нÑма да те дам!
За тебе до пепел ще изгарÑм,
но без дим, Ñамо пламък и жарава!
Ðа Любовта ни това ще отива.
3 11 2013 г
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
СЪДБÐ
Пак Ñъм Ñе изгубил,
ÑÑŠÑ Ñнимките в ръцете,
Ñ Ñ‚ÐµÐ± и животът Ñе е погубил,
оÑтана Ñамо едно разбито Ñърце.
Ð Ñпоменът крещи,
в него има нежноÑÑ‚ и топлина,
ÑÑкаш е от вчера а не от преди,
а Ñега Ñълзи и молба за прошка.
Ð Ñега вÑичко горчи
вÑеки миг и дъх е Ñвързан Ñ Ñ‚ÐµÐ±Ðµ,
дори и в мойте очи, има пак звезди,
проÑти ми ти проÑти че Ñи във мене.
Ще живееш ти там,
от лÑво, в замакът на Любовта,
и ден и нощ по тебе ще Ñтрадам,
какво да Ñе прави, ти Ñи моÑта Ñъдба.
3 11 2013 г
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
ÐЕЗÐБРÐВИМÐ
Снощи ти когато нÑкаде Ñпеше,
почиÑтих звездите ги от праха,
на Ð³Ð»Ð°Ñ Ð¸Ð¼ шептÑÑ… твойто име,
полÑÑ… и Ñ Ð›ÑŽÐ±Ð¾Ð² твойте цветÑ.
Ðко ме докоÑнеш ще заплача,
не не ме гледай в очите дори,
те Ñа огледалото на Ñъдбата,
Любов пак Ñи облÑна в Ñълзи.
Една Ñ‚Ð²Ð¾Ñ Ñтрела ме прободи,
аз не иÑках война,или тревога,
иÑкам да плувам в твойте води,
да те милвам,целувам до наÑита.
Ðко нÑкаде без мен Ñи щаÑтлива,
това и да ме боли ще оплодирам,
за мен ще Ñи обичта незабравима,
в мойта половина нека да умирам.
3 11 2013 г
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
СЪДБÐ
ОтварÑм пак темата за Любовта,
тема Ñтара тема черна като нощта,
тук Ñъм, както винаги в ъгъла Ñам,
чувÑтвата Ñа разбити до тежък Ñрам.
Забулвам ги аз ÑÑкаш не Ñа от Ðллах,
до ÐºÑ€Ð°Ñ Ñъм решил да Ð¶Ð¸Ð²ÐµÑ Ñ Ñ‚Ð¾Ð·Ð¸ грÑÑ…,
като знам ,че и аз Ñъм от плът и кръв,
в това начинание винаги ще Ñъм пръв.
ÐÑма Ñ ÐºÐ¾Ð¹ да живеÑ, да ме разÑмее,
а когато нÑкой раните ми докоÑне,
оÑтава Ñ Ð¼ÐµÐ½Ðµ до Ñутринта безÑънен,
Ñъдбата ми е да мра Ñ Ð²ÐµÐ½ÐµÑ†Ð° й трънен.
Ðе ,не иÑкам аз паметник или Ñлава,
Ñтигат ми Ñамо тези Ñлова за Любовта,
в Ñ‚ÑÑ… аз Ñе родих и в Ñ‚ÑÑ… иÑкам да умра,
дано Ñ Ñ‚Ð¾Ð²Ð° не Ñъм объркал Ð½Ð¸Ñ‡Ð¸Ñ Ð³Ð»Ð°Ð²Ð°.
4 11 2013 г
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
ÐЛÐÐ¥ ЗÐÐЕ
Ðллах ми е Ñвидетел!
Без тебе Ñъм като Ðнгел без крила.
Ðе ,не! Това не ми Ñтига, иÑкам отрова,
за да докажа ,че живееш в мен като кралица.
Ðллах ми е Ñвидетел!
Ð’Ñеки дъх, вÑеки Ñпомен е за тебе.
Любовта ти ми е Ð¼Ð°Ð³Ð¸Ñ ,а не бреме.
Ðе, не! Дайте ми отрова, за да Ñи ти Ñ Ð¼ÐµÐ½Ðµ!
Ðллах ми е Ñвидетел!
Ти Ñи Ñветица от него Ñътворена,
и на Ñърцето ми царица! Царица!
Ðко от мен Ñи заминеш и аз ще Ñи замина.
4 11 2013 г
Ьвтор Ибрахим БÑлев
-
ПИСМО ДО МОЯТРЛЮБИМÐ
Здравей, Любов моÑ!
ИÑкам да Ñъм огледалото в твоите ръце, за да ти напомнÑм за краÑотата Ñ ÐºÐ¾Ñто пленÑваш и най-твърдото Ñърце!
Ðа моменти го караш то да Ñпре, а на моменти да запее или да заплаче….
Ð’ÑÑка Ñутрин и вечер вдигам ръце към Ðллах, за да му благодарÑ, че те е Ñъздал във вид на земен Ðнгел - без крила, за да Ñи близко до мен, на земÑта, а не в небеÑата!
Така ти можеш да ни радваш Ñърцата, да ни топлиш душата, да ни караш да пишем пиÑма и Ñтихове Ñ Ð½ÐµÐ·ÐµÐ¼Ð½Ð¸ чувÑтва…
Ееех, Любов моÑ! Толкова Ñи краÑива, че Ñърцето ми в Ñълзи Ñе облива!
То твоето не е Ñамо краÑота, а ÑÑкаш имаш Ñкрити крила!
Ти Ñи неприлично краÑива, като нÑкаква Ñилна магиÑ, намираш ме дори и в ÑънÑ, живота ми превърна в Ñълза!
Живи въглени за мене Ñи ти, оÑтавÑщи по мен парещи Ñледи!
ÐÑ…, тези руÑи къдрави коÑи и тези Ñини очи как изгарÑÑ‚ мъжките души!
И тази нощ, не е Ñън, а разкош за душата ми колко е хош!
Ðе Ñе превръщай в Ñпомен, ще ти Ð¿Ð¾Ð´Ð°Ñ€Ñ Ð±ÑƒÐºÐµÑ‚ огромен!
Ти Ñи толкова краÑива, като от гората Ñамодива!
Очите ти планинÑки езера ÑиÑещи от нежноÑÑ‚ и пъÑтрота!
Ела, любов моÑ! Ðека да те прегърна, Ñъдбата ни да преобърна ......
Вечно твой…
ОТГОВОÐ
Здравей, Любов моÑ!
Ðз Ñъм ти в покоÑ, колкото и да Ñъм далече, моето Ñърце вÑе за тебе живее!
Ти за мене не миÑли, легни и малко поÑпи, че знаеш от това главата боли!
Годините ми Ñе ÑгъÑÑ‚Ñват, а Ñтруните онемÑват, коÑите, коÑите побелÑват!
Казват, че времето лекува… Ха, та то ÑÑкаш е ÑпрÑло или онемÑло, кой знае Ñигурно и за Ð½Ð°Ñ Ðµ забравило…?
Ðо какво да Ñе прави живот, Ñъдба…. вÑе повече и повече оредÑваме, къÑаме Ñе лиÑÑ‚ по лиÑÑ‚ бързо и неуÑетно…
Добре Ñъм аз, добре, за мен много не му миÑли, никой Ñ Ð¼ÐµÐ½ не може да Ñе мери, вÑе още имам Ñълзи!
Получих ти Ñнимките, по- краÑив Ñи от младини, е малко Ñме оплешивели, но нали Ñме живи и здрави, другото е кахъри…
Дадоха ми нови хапчета за Ñън, по мънички, но Ñънливи, взимам по едно, но това Ñърце клето вÑе още не е Ñвикнало Ñ Ñ‚ÑÑ…, пък и за теб го е грÑÑ…!
Ðе иÑка да Ñпи, вÑе за тебе миÑли, кара уÑтните ми да шептÑÑ‚, във вÑрноÑÑ‚ да ти Ñе заклинат!
Сънищата ми Ñа кратки но Ñветли, може би защото ÑÐ¿Ñ Ñ Ð¾Ñ‚Ð²Ð¾Ñ€ÐµÐ½Ð¸ очи, пък и тези мои мечти!
Добре Ñъм аз, добре, очаквам мигът в който Ñъдбата ми ще те подари.
И като дар божеÑтвен за да избърше моите Ñълзи......
Вечно твоÑ.
5 11 2013 г
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
С МЕÐЕ ПРОДЪЛЖИ
Мълчиш. Безумно ме болиш!
РаздÑла ли? Та Ñ‚Ñ Ð½Ðµ е оÑтарÑла...
СÑкаш вчера във Ð½Ð°Ñ Ñе е родила,
тази болка тъй леÑно не минава!
Без път, без плът, пак под дъжда,
който очите ни е родил не веднъж.
Кажи това ли ще е нашата Ñъдба?
МъÑÑ‚! Смърт! Езан! Ðе е за Ð½Ð°Ñ Ñ‚Ð¾Ð²Ð°!
Ðе ме поглеждай така плахо!
Питай него, то е там от лÑво!
Ðко каже, че Ñъм луд или виновен,
този миг ще е поÑледен,Ñъдбовен!
5 11 2013 г
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
ЖЕÐÐ
Жена! БлагоÑлов!
Ðе, Ñ‚Ñ Ðµ Любов!
Ден ли е или нощ,
пак е валÑло дъжд!
Ева, Елена,Жулиета!
не, не Ñа Ñамо толкова,
безброй Ñа в иÑториÑта!
Ти Ñи Ñамо една, МоÑта!
Ð’ÑъщноÑÑ‚ ти Ñи Ñвета!
Те Ñа жени,краÑиви,
но винаги маÑкирани!
Рти не Ñи като Ñ‚ÑÑ…,
незнаеш какво е Ñтрах!
Ти Ñи жената на поет,
в тебе Ñъм заклет!
Мечта! Любима! Ела!
Махни от мен нощта!
Махни калта!
БлагодарÑ!
6 11 2013 г
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
ÐМИÐ
Любов!
ТвоÑта нежноÑÑ‚,
е равна на цÑла вечноÑÑ‚.
Мина покрай мен като полъх,
оÑтави ме без Ñебе Ñи, без дъх.
Загледан Ñи ÑÑ‚Ð¾Ñ Ð¸ до доÑега,
в твоÑта неземна краÑота....
Да бÑÑ… тръгнал по твоите пътеки,
щÑхме да Ñме щаÑтливи навеки.
Дали вече Ñе облече във бÑло?
Сърцето ми полудÑло, опуÑÑ‚Ñло.
Ðавън е мрак и пак вали ли, вали...
Това пак Ñа Ñигурно моите Ñълзи?
Пък и тишината Ñ Ð¼ÐµÐ½Ðµ Ñе Ñроди,
като орел в мен жеÑтоко Ñе впи.
И по мен пак вали ли, вали...
Славеите в мене вече заглъхват.
Ð’ тъгата миÑли Ñе промъкват.
Сърцето ми Ñкитник Ñамотен,
Ñ‚ÑŠÑ€Ñи те в този ÑвÑÑ‚ огромен.
ГордоÑтта ми вече Ñ ÐºÑŠÐ»Ð²Ð°Ñ‚ гарвани.
ÐœÐ¾Ð»Ñ Ðллах да излекува тежките рани.
ÐМИÐ!
7 11 2013 г
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
ОБИЧÐÐœ ВИ
РиÑувам небето в жълто,
болката Ñ Ñкрих надълбоко,
нека в него краÑотата да робува,
като златна рибка там да плува.
Ð¢Ð²Ð¾Ñ€Ñ Ñъдбата на Ñърцето,
на меÑта вÑичко е тихо и кротко,
на меÑта има бури от ÑтраÑÑ‚ и вопли,
чувÑтвата на Любовта там Ñа ÑвÑти.
Това Ñъм аз Ибрахим поета,
в живота ми вÑичко е Ñтих и поема,
който е до мене топлината ми ще поема,
поне чаÑÑ‚ от греховете ви и аз ще поема.
О-би-чам Ви.
7 11 2013 г
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
ЗРÐÐШЕТО ДÐЕС
ПоÑледен Ñтих,
който в Ñебе Ñи открих!
ЩаÑтието где е?
Я ми кажи човече...
След като има толкова деца,
Ñ ÑƒÐ²Ð¸Ñнали лица,
Ñ Ð¾Ð½ÐµÐ¼ÐµÐ¼Ñла от плач душа?
Рочите им големи,
черни, тъжни и неми,
в ÑтомаÑите Ñи нÑмат храна...!
Ще кажете - Какво от това,
че имат такава, жеÑтока,
и тъжна Ñъдба?
Тежи, гори и Ñтрада в мен!
С какво ще поÑрещнем,
ÑƒÑ‚Ñ€ÐµÑˆÐ½Ð¸Ñ Ð´ÐµÐ½?
И понеже нÑмам Ñ ÐºÐ°ÐºÐ²Ð¾,
да зарадвам вашето око!
Ще напиша за Ð²Ð°Ñ Ð¿Ð¾ÐµÐ¼Ð°,
поне малко от мъката ви да отнема!
И за заглавие ще Ñложа,
ХВÐÐЕТЕ СЕ ЗРÐОЖÐ!!!
7 11 2013 г
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
ПРОШКÐ
От дълги години живеех в чужбина. Животът ме беше изхвърлил от бащиното ми огнище, ÑÑкаш бÑÑ… Ñторил нÑкакъв голÑм грÑÑ…, за който плащах Ñкъпа цена.Ðе беше леÑно да Ñе Ñкитам немил-недраг , като Ñирак по чужди земи, за да Ñ‚ÑŠÑ€ÑÑ Ð¿Ñ€ÐµÑ…Ñ€Ð°Ð½Ð°Ñ‚Ð° Ñи, коÑто много чеÑто завиÑеше от къÑмета, на който Ñ Ð´Ñ€ÑƒÐ³Ð¸ думи му казвахме "Съдба". Ðе беше леÑно да Ñе докажа, че Ñъм чеÑтен и трудолюбив човек. ТрÑбваше да Ð¾Ñ‚Ñ…Ð²ÑŠÑ€Ð»Ñ Ñ‡Ð°ÑÑ‚ от гордоÑтта Ñи. То Ñ‚Ñ Ñъдбата го изиÑкваше и тук, както навÑÑкъде Ñи имаше правила.
Много отдавна имах желание да поÑÐµÑ‚Ñ Ð±Ð°Ñ‰Ð¸Ð½Ð¾Ñ‚Ð¾ ми огнище, което отлагах вÑе за друга година. Ðо този път твърдо реших, казах Ñи на глаÑ: – То работа винаги ще има, а пари винаги ще Ñ‚Ñ€Ñбват, какво ми оÑтава от живота...?
Само като Ñи помиÑлÑ, че ще Ñи Ð²Ð¸Ð´Ñ Ð±Ð°Ñ‰Ð¸Ð½Ð¾Ñ‚Ð¾ огнище, в мене започваше да бушува една Ñилна бурÑ, заради коÑто Ñърцето ми Ñе превива от лудите Ñи ритми.
Събирах необходимите вещи за краткото ми пребиваване. Слагах и подаръците ,които бÑÑ… накупил за близки и приÑтели, поне за тези който знаех че вÑе още Ñа живи и ще мога да ги видÑ.
С миÑлите Ñи вече бÑÑ… там, майка ми от щаÑтие ÑиÑеше, ÑÑкаш беше Ðнгел. Тичаше нагоре надолу, за да угоди на вÑички гоÑти, който Ñе бÑха Ñъбрали, за да ме видÑÑ‚ и приветÑтват Ñ "Добре дошъл".
Когато ме изпращаше горката за чужбина, лицето й беше бледо, повехнало, като прецъфтÑло цвете. Това нейно лице беше заÑеднало в миÑлите ми като голÑм залък на гърлото, който така и не можех да преглътна... С него лÑгах Ñ Ð½ÐµÐ³Ð¾ Ñтавах.
Ето ме вече пред бащината ми порта, коÑто беше Ñтарателно изработена от дъбов маÑив, за да кара по дълго време. Беше поуÑтарÑла, поулющена, както вÑичко заобикалÑщо ме. Ðа където и да поглеждах, виждах полу-руини, от вÑеки кът надничаше пуÑтотата. Ðа нÑкои меÑта даже царуваше и не й пукаше от това, че не Ñ Ñ…Ð°Ñ€ÐµÑвам.
Почуках леко по вратата, хей тъй плахо, ÑÑкаш не иÑках да Ñ€Ð°Ð·Ð±ÑƒÐ´Ñ Ñтопанина от Ð´ÑŠÐ»Ð±Ð¾ÐºÐ¸Ñ Ð¼Ñƒ Ñън. Почуках още един път, още един път ...
БÑÑ… толкова възбуден, ÑÑкаш щÑÑ… да Ð²Ð¸Ð´Ñ ÐºÑŠÑ‚ от РаÑ. Да, за мен този кът беше толкова Ñкъп, толкова желан, че ÑамиÑÑ‚ Рай бледнеше пред него.
- Сигурно Ñа по работа или Ñа на гоÑти нÑкъде? - Ñи казах на Ð³Ð»Ð°Ñ Ð¸ приÑегнах към мÑÑтото където Ñлагахме ключа. За Ð¼Ð¾Ñ Ñ€Ð°Ð´Ð¾ÑÑ‚ ключа Ñи беше на мÑÑтото. Взех го Ñ Ñ€Ð°Ð·Ñ‚Ñ€ÐµÐ¿ÐµÑ€ÐµÐ½Ð¸ ръце и отключих портата.
Прекрачих прага ÑÑŠÑ Ñтрах ,който притиÑкаше Ñ Ð²Ñе Ñила гърдите ми, и затруднÑваше дъха ми.
ПуÑтотата коÑто беше обзела едно време толкова жизнерадоÑтно и кипÑщо от живот бащино огнище, обзе и мен...
Ð’ Ð¿ÑŠÑ€Ð²Ð¸Ñ Ð¼Ð¾Ð¼ÐµÐ½Ñ‚ Ñе опитах да Ð½Ð°Ð¿Ñ€Ð°Ð²Ñ ÐºÑ€Ð°Ñ‡ÐºÐ° назад, но не уÑпÑÑ…. ТрÑбваше да продължа напред ,вÑе нещо е оÑтанало за мен, вÑе още нещо има нужда от мен, вÑе още ...
Погледнах към Ñлънцето, което вече падаше зад Ð³Ð¾Ð»ÐµÐ¼Ð¸Ñ Ñ…ÑŠÐ»Ð¼. СÑнката му Ñе проÑтираше по Ñ†ÐµÐ»Ð¸Ñ Ñ‡Ð°Ñ€Ð´Ð°Ðº. Плаха тревога Ñви душата ми.
Ðаближаваше вечерÑ, Ñ‚Ñ€Ñбваше да уÑъмна нÑкъде, но къде ...?
Тука ли, в тази пуÑтош и хладнина, коÑто никога вече нÑма да бъде топла както преди?
Ð’Ñичко Ñи Ñтоеше на мÑÑтото непокътнато, потънало в прах и забрава. Ðа Ñтената виÑеше торбичката ÑÑŠÑ ÐšÐ¾Ñ€Ð°Ð½Ð°- Керим. Реших да прочета от него нÑкой айета за да Ð¸Ð·Ð³Ð¾Ð½Ñ Ñ‚Ð°Ð·Ð¸ пуÑтота, коÑто не ми даваше мира.
Когато отворих торбичката, видÑÑ… доÑта добре подвързано пиÑмо, адреÑирано до мене. Това ме озадачи още повече. Разпечатах го и взех да го чета на глаÑ, за да мога да го разбера по добре какво пише в него. Беше от баща ми...
Здравей Мили Сине! Сега, когато четеш това пиÑмо, недей да плачеш, такава ни е била Ñъдбата. ИÑкам Ñега да Ñъм до тебе, да те прегърна, да ти почувÑтвам миризмата, коÑто най много ми липÑва, да ти Ñе уÑмихна, да ти кажа че много те обичам...
Пиша ти това пиÑмо, за да ти поиÑкам прошка за греховете, Ñторени от мен. ПроÑти и на майка ти. Ð¢Ñ Ñи замина малко по- рано от мен,не издържа горката... Казват туберкулоза, захар, кръвно, но мъката по тебе Ñ Ð¾Ñ‚Ð½ÐµÑе там, за където и аз Ñъм Ñе запътил...Ти проÑти Сине...! За да мога да дам и аз Ñметка на Ðллах, че Ñъм живÑл като праведен човек, пред тебе и пред него .....
Беше една чудна лÑтна нощ, прохладна и Ñвежа. Планината ÑÑкаш потъна в мрака, Ñамо Ñпомените ми като безбройните звезди блеÑÑ‚Ñха като жарава и продължаваха да напомнÑÑ‚ ,че има живот.
Лошото е когато има раздÑла, когато има забрава...Ðо още по -лошото е когато не знаем защо живеем...
9 11 2013 г
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
ЕЛÐ
За мене ела! За моÑта душа!
ОгънÑÑ‚ за тебе е Ñътворила Ñ‚Ñ!
Ð˜Ð·Ð³Ð°Ñ€Ñ Ð² него вÑÑка и една жена,
коÑто е готова да умре за Любовта!
За мене оÑтани! За моите Ñлова!
Тогава за теб ще Ñтана аз Ñлава!
Кажи, и Ñвета за тебе ще покорÑ!
Ðека Ñ Ñ‚ÐµÐ±Ðµ да напишем иÑториÑ!
Ðе ме оÑтавÑй между грешници!
Ðе вÑрвам вече аз на Ñилни думи...
Разходки под луна и под звезди....
Ела! Жената на Ñърцето ми бъди!
8 11 2013 г
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
http://www.youtube.com/watch?v=z1XCBqxgak0
-
БЪДИ МОЯ
Ðе иÑкам да Ñи за мен вÑÑ‚ÑŠÑ€,
или като драматичен театър,
ÑÑŠÑ Ñтари завеÑи, евтини декори,
оплешавÑли и онемÑли актьори.
Ðека щаÑтието ни Ð¿ÑŠÑ‚Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ð´ÑŠÐ»Ð¶Ð¸,
и ние Ñ Ñ‚ÐµÐ±Ðµ да Ñме в него актьори.
Ðека да не лъжем Ñвоите зрители,
за Ð½Ð°Ñ Ð¸Ð¼Ð° иÑтини, има и приÑтели.
Ðе Ñме превзели Ñ Ñ‚ÐµÐ±Ðµ вечноÑтта,
като Ð½Ð°Ñ Ð¸Ð¼Ð° безброй по Ñвета.
Кой от Ñкука във тъгата Ñи умира,
кой от щаÑтие пиÑн тържеÑтвува.
Ти за мен Ñи акорд неизпÑÑ‚,
от Любовта ни нежно възпÑÑ‚.
Ðа Ñвета най-краÑивата жена,
ноÑиш гордо името на Любовта.
5 11 2013 г
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
ВЗЕМИ Я
Само Обич.
мога да ти дам.
Ðа меÑта е гола.
Ðа меÑта до болка опроÑтена.
Само Обич, до полуда,
но за Ñметка на това пък Ñи Ñтрува.
Шеметена е във вÑеки миг,
докоÑниш ли Ñ Ñ‡ÑƒÐ²Ð°Ñˆ нейниÑÑ‚ вик.
Стене не от ÑтароÑÑ‚,
а от ÑтраÑÑ‚ и радоÑÑ‚.
Вземи и мойте очи,
изплачи Ñ Ñ‚ÑÑ… твойте Ñълзи,
Погледни и за малко в ÑънÑ,
прогони от там по теб тъгата.
Ðз нÑма да имам вина,
ако нейното мÑÑто заеме тъга.
Или в мене вÑичко замре,
и вÑичко това за тебе бъде добре.
Хайде протегни ти ръце,
Ñплоти разцепеното ми Ñърце,
Събуди в мен увÑхналата ми душа,
дари живот на умиращата ми душа.
11 11 2013 г
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
ФИЛОСОФИЯ ÐРЛЮБОВТÐ
ФилоÑофиÑта на Любовта!
Творение на нашите Ñърца.
Рецептата ще е Ñамо една,
Целуване, и ... до Ñутринта!
Изливат Ñе Ñамо нежни Ñлова!
ПокорÑваме Ñърцата в нощта...!
Сълзи от ÑтраÑÑ‚, нÑма умора!
Милувки, и ... до забрава!
По цигара...! Пак отначало...
Сърцата ни туптÑÑ‚ в едно!
Летим като птички в небето...
Трептиш Ñ ÐºÑ€Ð¸Ð»Ð°! Като Ñлова...!
11 11 2013 г
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
ЧУДОТО ÐРЖИВОТÐ
Ðаближаваше БайрÑм,а това означаваше, че Ñ‚Ñ€Ñбва да ходим до провинциÑта. От доÑта време не бÑхме ходили, пък и поводът беше голÑм. Когато родителите ми научат, че ще Ñи имат внук, БайрÑма щеше да е двойно по- голÑм празник за Ñ‚ÑÑ…. Проблемът беше как да обÑÑÐ½Ñ Ñ‚Ð¾Ð²Ð° на жена ми, но по- важното беше да й взема ÑъглаÑието.Загледан в побелелите върховете на планината, които Ñе проÑтираха чак до бащината ми ÑÑ‚Ñ€Ñха, Ñи мечтаех за щаÑтливите мигове, които щÑÑ… да Ð¸Ð·Ð¶Ð¸Ð²ÐµÑ Ð¿Ð¾Ð´ Ñ‚ÑÑ….
Жена ми, виÑока Ñтройна жена, колкото беше чаровна, толкова беше и Ñтрога- жена Ñ Ð¿Ñ€Ð¸Ð½Ñ†Ð¸Ð¿Ð¸. Да не дава Ðллах тези принципи, за Ð½ÐµÑ Ð·Ð°ÐºÐ¾Ð½Ð¸, да бъдат нарушавани. СръднÑта продължаваше цÑла Ñедмица.Загледах Ñе в Ð·Ð°Ñ…Ð»Ð°Ñ Ð¿Ð¾ неÑ. Този път ÑÑкаш е по- хубава от вчера... Ðе, не че е по- млада от мене,но може би бременоÑтта Ñ Ð¿Ñ€Ð°Ð²ÐµÑˆÐµ толкова краÑива. Ð’ едно бÑÑ… Ñигурен- Ñ‚Ñ Ð±ÐµÑˆÐµ най-краÑивата жена на Ñвета, а Ñлед нÑÐºÐ¾Ñ Ð¸ друга Ñедмица щеше да бъде и най-добрата майка.
Седнах Ñрещу неÑ, хванах Ñ Ð·Ð° ръцете, погледнах Ñ Ð¿Ñ€Ð°Ð²Ð¾ в очите и ÑÑŠÑ Ñпокоен Ð³Ð»Ð°Ñ Ð¹ казах:
– Ти Ñи най- краÑивата жена, коÑто Ñъм виждал до Ñега! -Ð’ тебе намерих вÑичко онова, за което вÑеки мечтае! -Ти ме дари Ñ Ð¶Ð¸Ð²Ð¾Ñ‚, ти ........Ð¢Ñ Ð¼Ðµ Ñлушаше в Ð·Ð°Ñ…Ð»Ð°Ñ Ð¸ не криеше задоволÑтвото Ñи, което изпитваше от тези така необходими думи за вÑÑка жена. -Ð‘Ð»Ð°Ð³Ð¾Ð´Ð°Ñ€Ñ Ñ‚Ð¸!
-И ти за мен Ñи най -прекраÑниÑÑ‚ човек ,който Ñъм познавала в живота Ñи! -Ðз Ñъщо много те обичам.......
- Знаеш, наближава БайрÑма, да отÑкочим ли до провинциÑта, пък и нашите ще Ñе зарадват много? -Ð, какво ще кажеш?
– Ðз Ñъщо иÑкам да Ñъм на този ден там, но кажи как да отида при това положение, пък и не виждаш ли какво е времето навън?С ръцете Ñи погали нежно корема, където Ñе беше Ñгушил нашиÑÑ‚ Ñин.
– Кой знае, времето може да Ñе оправи до тогава, пък и колата ми има климатик- продължавах аз да наÑтоÑвам.
– Добре както ти иÑкаш, за мен нÑма проблеми,но иÑкам Ñамо да ми обещаеш, че ще Ñе грижиш за наÑ...ГолÑма уÑмивка беше огрÑла лицето й, а на мен не ми оÑтаваше нищо друго, оÑвен да й обещаÑ, че нÑма да им Ñе Ñлучи нищо лошо, докато Ñа Ñ Ð¼ÐµÐ½.
И както предполагах, радоÑтта на ÑемейÑтвото ми нÑмаше граници. Майка ми плачеше от радоÑÑ‚, а гордоÑтта на баща ми беше неопиÑуема...
Ðа Ñутринта Ñ Ð±Ð°Ñ‰Ð° ми, Ñлед като Ñи взехме абдеÑÑ‚, Ñе запътихме за джамиÑта. По Ð¿ÑŠÑ‚Ñ Ñрещахме забързани хора, които Ñлед ÐºÑ€Ð°Ñ‚ÐºÐ¸Ñ Ð¿Ð¾Ð·Ð´Ñ€Ð°Ð² Ñе изгубваха в мрака. Бързаха, за да Ñи заемат меÑта в предните редици в джамиÑта.
Преди да прекрача прага на джамиÑта, видÑÑ… тъмен Ñилует на жена. Това ме изненада. ОбичаÑÑ‚, който беше дошъл от незнайни времена беше друг. Ðа БайрÑм намазиÑта, ходеха Ñамо мъже. След молитвата поÑещаваха гробището, за да Ñе докоÑнат до близки и приÑтели. Жените ги чакаха в къщи да Ñе завърнат, за да започне тържеÑтвото, което траеше цели четири дни.
ПриÑтъпих тихо към жената, не иÑках да Ñ ÑƒÐ¿Ð»Ð°ÑˆÐ° или да и наруша молитвата Беше дребна на ръÑÑ‚, забрадена Ñ Ñ‡ÐµÑ€Ð½Ð° забрадка. Протегнала ръце нагоре към минарето, което Ñе издигаше толкова виÑоко, ÑÑкаш щеше да допре небето.Жената Ñе молеше на виÑок глаÑ,а думите й бÑха разтреперени като лиÑтата на бреза, подухвани от Ñилен вÑÑ‚ÑŠÑ€. БÑÑ… изумен от Ñлучващото Ñе. Тази жена Ñигурно имаше големи проблеми, за да дойде по това време на това мÑÑто и да Ñе моли по такъв начин.СъÑелÑните забързани минаваха покрай Ð½ÐµÑ Ð¸ дори не Ñ Ð·Ð°Ð±ÐµÐ»Ñзваха. Ð’Ñеки бързаше да заеме предните редици в джамиÑта.Баща ми ÑдоÑан Ñе беше подвърнал за мене. Като ме Ð²Ð¸Ð´Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ð¿Ð¸Ñ‰Ñ: - Хайде идвай! - Какво чакаш? Като видÑ, че гледам към жената, наведе глава и Ñе върна обратно в джамиÑта. Богомолката като чу глаÑÑŠÑ‚ на баща ми Ñе обърна към мен, не каза нищо, но ÑÑŠÑ Ð·Ð°Ð±ÑŠÑ€Ð·Ð°Ð½Ð¸. крачки Ñе изгуби в тъмнината, коÑто както винаги покриваше вÑичко Ñлучващо Ñе покрай наÑ.
Когато влезнах в джамиÑта, видÑÑ…, че беше почти пълна. Ðамерих баща ми и Ñеднах до него. Богомолците отдали Ñлуха Ñи изцÑло на ходжата, бÑха наÑÑдали на колене в прави редици,а погледът им беше вперен в незнайното.Ходжата от ÑÐ²Ð¾Ñ Ñтрана обÑÑнÑваше, как Ñ‚Ñ€Ñбва да Ñе държи един почтен мюÑюлманин, както в общеÑтвото, така и в ÑемейÑтвото. ЧеÑто даваше примери от корана,както и от живота на азрети Мохамед Ñ.в.Ñ. Ðз не бÑÑ… от тези, които поÑещаваха джамиÑта по пет пъти на ден и може би затова, бÑÑ… доÑта възбуден от Ñлучващото Ñе покрай мен.
След БайрÑм намазиÑта, Ñ Ð±Ð°Ñ‰Ð° ми Ñе запътихме към гробищата, където ни очакваха роднините.
- Те не могат да дойдат да ни поÑетÑÑ‚, за това ние Ñ‚Ñ€Ñбва да отидем......
- Баба! -ÐšÐ¾Ñ Ð±ÐµÑˆÐµ тази жена, коÑто беше дошла да Ñе моли, познаваш ли Ñ? Баща ми не Ñкри изненадата от въпроÑа ми.
– Да познавам Ñ,Ñ‚Ñ Ð¶Ð¸Ð²ÐµÐµ на Ð´Ð¾Ð»Ð½Ð¸Ñ ÐºÑ€Ð°Ð¹ на Ñелото. Като Ñе връщаме ще ти покажа.Така и Ñтана. След като почиÑтихме гробовете, полÑхме цветÑта и вдигнахме необходимите дуви, баща ми показа една Ñтара почти Ñрутена къщичка, в коÑто живееше богомолката.
- Мъжът й е Ñакат и не може да дойде в джамиÑта, за това е дошла Ñ‚Ñ, Ðллах да им проÑти греховете! -Добри хорица Ñа.Баща ми бързаше да Ñе прибере в къщи, защото ни очакваха Ñ Ð½ÐµÑ‚ÑŠÑ€Ð¿ÐµÐ½Ð¸Ðµ, за да започне празника.
За наша изненада, когато Ñтигнахме до къщи, чухме пиÑъците на жена ми, коÑто беше получила болки за раждане. Това ме завари неподготвен, пък и като научих, че в Ñело нÑма лекар- това още повече ме изплаши.Вече беше къÑно и опаÑно да пътуваме за града. ЕдинÑтвената възможноÑÑ‚ беше да намерим нÑкой да изроди Ñина ми.
- Ела Ñине, в това Ñело има Ñамо един човек, който може да помогне, и това е онази жена- богомолката. Иди и Ñ Ð¿Ð¾Ð¼Ð¾Ð»Ð¸, белким дойде да помогне.Ðе можех да Ð¿Ð¾Ð·Ð½Ð°Ñ Ð³Ð»Ð°Ñа на баща ми. Беше Ñе притеÑнил повече и от мен.Майка ми хванала ръцете на жена ми Ñ ÑƒÑпокоÑваше, че Ðллах Ñи знае работата и че вÑичко ще е наред.Жена ми на Ñвой ред продължаваше да плаче и да крещи, колкото й Ð³Ð»Ð°Ñ Ð´ÑŠÑ€Ð¶Ð¸:
- Викайте лекар! -Викайте лекар.......!
СпуÑнах Ñе по дерето, не тичах, а летÑÑ… Ñ Ð¼Ð¸Ñълта,дали би ми помогнала тази толкова изÑтрадала жена, коÑто Ñи имаше безброй проблеми? Пък и е празник .......?Без да чукам на вратата, нахлух на двора като оÑвирепÑло куче Ñ Ð²Ð¸ÐºÐ¾Ð²ÐµÑ‚Ðµ:
– Има ли нÑкой тука, има ли нÑкой...?
Дребната жена изкочи от къщата Ñ Ð¿Ð¾Ñ‡Ñ‚Ð¸ Ñъщите викове: – Какво има, какво е Ñтанало? – ÐœÐ¾Ð»Ñ Ð²Ð¸ Ñе помогнете, жена ми ражда, Ð¼Ð¾Ð»Ñ Ð²Ð¸ Ñе.....!
Жената без да каже дума Ñе обърна и влезе обратно в къщата. СтоÑÑ… като вкаменен, не знаех какво да правÑ. Ðе можех да Ñ Ð·Ð°ÐºÐ°Ñ€Ð°Ð¼ наÑила, поне да й бÑÑ… предложил нещо....Докато Ñи миÑлих тези неща жената изÑкочи от там. Ð’ ръцете Ñи държеше една кошница, в коÑто беше подготвила вÑичко, което й беше нужно.
– Ðа, вземи това не Ñе притеÑнÑвай, вÑичко ще е наред.Ðе те познавам, от кои Ñи ти? Взех кошнищата от ръцете й и забързах обратно за в къщи, като й обеÑнÑвах Ñ Ð¿Ð¾Ð´Ñ€Ð¾Ð±Ð½Ð¾Ñти от кои Ñъм и какво Ð¿Ñ€Ð°Ð²Ñ Ñ‚ÑƒÐº.
Ð’ къщи вече Ñе бÑха понаÑъбрали доÑта хора. Като ни видÑха ни Ñториха път да минем.
Жена ми като ни видÑ, попита през зъби: – Това ли е доктора? Ðе отговорих нищо. Жената Ñи знаеше добре работата. ПотърÑи бързо топла вода и каквото й Ñ‚Ñ€Ñбваше, а аз излÑзох навън,за да чакам да Ñтана баща.Ðе Ñлед дълго чух пиÑъка на Ñинът ми, който и до Ñега звъни в ушите ми и Ñигурно ще го чувам до ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° живота Ñи...Ð’ този момент оÑъзнах,че животът ми Ñе е променил!
Поканиха ме да Ñе доближа, за да Ñи Ð²Ð¸Ð´Ñ Ñ€Ð¾Ð¶Ð±Ð°Ñ‚Ð°. ПриÑтъпих неÑигурно към леглото, където моÑÑ‚ Ñин,моето новородено дете беше повито и ÑтиÑкаше малките Ñи очички,вÑе едно Ñпеше. От време на време проплакваше Ñ Ð½ÐµÐ¶Ð½Ð¾Ñ‚Ð¾ Ñи ангелÑко глаÑче и ми докозваше,че моето щаÑтие е иÑтинÑко и аз Ñъм вече най-щаÑÑ‚Ð»Ð¸Ð²Ð¸Ñ Ð±Ð°Ñ‰Ð° на този ÑвÑÑ‚ .Сърцето ми щеше да Ñе пръÑне от вълнение.Ðе можех вÑе още да повÑрвам на Ñлучилото Ñе! Това беше най-прекраÑниÑÑ‚ миг в Ð¼Ð¾Ñ Ð–Ð¸Ð²Ð¾Ñ‚! Жена ми лежеше на леглото и потта вÑе още Ñе Ñтичаше по коÑата й. Събрах Ñили и Ñе доближих до неÑ. Хванах изтощената й ръка и започнах нежно да й говорÑ. ОÑъзнавах,че в този момент не можех да й помогна кой знае колко,за да забрави болките и Ñлучилото Ñе, но иÑках Ñ Ð½Ñколко нежни дума да облекча преживÑната болка.
Благодарих й за вÑичко, извиних й Ñе за вÑичко, обещавах й вÑичко .....
Когато вече Ñе бÑÑ… поуÑпокойл, потърÑих жената- богомолка, но Ñ‚Ñ Ñи беше заминала,защото имала много работа. Ðе Ñлед дълго време реших да Ñ Ð¿Ð¾ÑетÑ, за да й благодарÑ.Този път почуках на вратата. Жената беше много любезна, покани ме да влезна.Къщата беше малка, Ñ‚ÑÑна, но Ñпретната. Ðа отÑрещната Ñтена имаше голÑм прозорец, а от двете му Ñтрани имаше две легла, на едното лежеше мъжът й, а на другото Ñвекърва й. Гледката беше потреÑаваща.БедноÑтта на тези хора Ñи личеше отвÑÑкъде.Поздравих и Ñеднах на поÑоченото ми мÑÑто. Жената ми предложи кафе и докато го пиех Ñ Ð·Ð°Ð³Ð¾Ð²Ð¾Ñ€Ð¸Ñ… - какво правÑÑ‚, как живеÑÑ‚, имат ли нужда от нещо .....
Жената не бързаше да ми отговарÑ. Отпиваше от кафето, и Ñе позаÑÐ¼Ñ Ð»ÐµÐºÐ¾: Цената на болката,Ñине, не винаги може да Ñе обÑÑни Ñ Ð´ÑƒÐ¼Ð¸,но Ñ‚Ñ Ñе чувÑтва...Чудото на живота можем да Ñи обÑÑним Ñамо тогава,когато позволим на неочакваното да Ñе Ñлучи...! – Да ти е живо и здраво детето! Ðллах те е помилвал и ти е дал рожба! Гледай го добре, че той е и мой Ñин. Ðз не иÑкам нищо,важното е той да е добре! Другото Ñе оправÑ... -Ðие, ние ще живеем, както Ðллах ни е отредил. Ð’Ñичко в живота е от него! Той единÑтвен решава, той Ñъди! - Ðа този ÑвÑÑ‚ има и болка има и радоÑÑ‚! Имаме и очи,но не вÑеки може да Ñ Ð²Ð¸Ð´Ð¸... Ти Ñ Ð²Ð¸Ð´Ñ,а това на мен ми Ñтига!
12 11 2013 г
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
РОДИÐÐ
МоÑта Родина!
Шепа от полÑ,
бразди изорани -
в майка ми земÑ!
ÐÑколко планини,
море и безрой реки!
Миризмата на роза!
Цветът на небеÑа,
на гората и войната!
ÐÑколко века,
и безброй войни!
Шепа доброта,
за коÑто ще умра!
Виж Ñ Ð¼Ð¾Ñта родина,
неизбродна, безкрайна!
Пери Ñе горда на Ñвета,
от Ð½ÐµÑ Ð¿Ð¾ краÑива нÑма!
МоÑта малка Родина!
Ðвтор Ибрахим БÑлев
13 11 2013 г
-
КОПÐЕЖ
Богът ми пред тебе бледнее,
заради ÐнгелÑкиÑÑ‚ ти полет!
За Любовта ти неземна копнеÑ,
чувÑтвата ми Ñа като на пролет!!
В душата ми клета те зарових,
родиха Ñе там любовни Ñлова.
Скритите ми чувÑтва преоткрих...
Ðе! ÐÑма да Ñъм аз вече забрава!!
Отпих от тебе Ñ Ð³Ð¾Ð»Ñма наÑлада,
първа и поÑледна за мен оÑтана.
Копнеж, младоÑÑ‚ и незабрава,
от Ñамодива по, и най-краÑива!!
Цъфна като на теменуга цвета,
украÑи Ñе пак Ñ Ñ‚ÐµÐ±Ðµ пролетта.
От Ð´Ð¸Ð²Ð½Ð¸Ñ Ñ‚Ð¸ аромат миризма...
ОмаÑÑ… Ñ Ð½ÐµÐ³Ð¾ Бога на Любовта!!
14 11 2013 г
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
ОСТÐÐИ
Къде Ñи Любов моÑ?
Изгуби Ñе по Ñвета голÑм!
ОÑтави ме да Ñтрадам пак Ñам.
За Любовта двама Ñа потребни!
За да може чувÑтвата да ни Ñа живи.
За Ð½ÐµÑ Ð²Ñеки миг е важен! Ð’Ñеки чаÑ...
Ðз Ñамичък! Ти Ñама... Това ли е Любовта?
Ето, Ñлънцето Ð´Ð½ÐµÑ Ð¿Ð°Ðº угаÑва!
ОÑтани при мен!..ОÑтани!..ОÑтани!
За човешката ми обич!...ОÑтани!
Звездите колкото и да ни блеÑÑ‚ÑÑ‚,
мракът им отнема Ñветлината,
дори и Ñрко да Ñвети ÑеÑтра ти- Луната!
Ð’ мрака Ñърцата Ñа Ñтудени, Ñиви!
ОÑтани при мен!..ОÑтани!..ОÑтани!
Заради моÑта обич!...ОÑтани!
14 11 2013 г
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
ÐœÐГИЯ
Дъжд вали от лиÑта-
златна еÑенна краÑота.
Дървото пак Ñе разделÑ
ÑÑŠÑ Ñвоите златни чеда...
Птичката пее за тази магиÑ...
Майка да не Ñи на тези чеда.
Тъжен дъжд вали ли, вали...
Дори и да нÑма в него Ñълзи,
дървото пак жеÑтоко го боли...
Сбогува Ñе ÑÑŠÑ Ñвоите лиÑта,
тихо, кротко зачаква пролетта...
ЛиÑтопад ми докоÑна душата,
при мен пак е дошла Любовта.
14 11 2013 г
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
МОЯТ ÐÐГЕЛ
Умората ми притиÑкаше клепачите ÑÑŠÑ Ð²Ñе Ñила, а Ñпомените Ñе редÑха един Ñлед друг, Ñ‚Ñ€Ñбваше Ñамо леко да ги докоÑна за да заплачат.
Баща ми както винаги привечер когато денÑÑ‚ гаÑне, а ноща приобщава вÑичката негова Ñветлина, е Ñеднал пак на одера Ñ Ñ‡Ð°ÑˆÐºÐ° чаÑтна ракиÑ, за да отхвърли черната умора, коÑто вÑеки ден Ñе Ñтоварваше на гърбът му. Умора коÑто неуÑетно, по грапавото му лице, и мазолеÑтите му ръце, оÑтавÑше по един белег, за да Ð½Ð°Ð¿Ð¾Ð¼Ð½Ñ Ð·Ð° този така безпощаден живот, който беше задължен да живее, не толкова за Ñебе Ñи, а за "ЧелÑта" както обичаше той да Ñе изказва. Рмайка ми горката, имаше много повече работа и грижи от него, когато Ñедне и започне да ги реди те нÑмаха край. Пък и на ,,Панагом,, както Ñ‚Ñ Ð¾Ð±Ð¸Ñ‡Ð°ÑˆÐµ да Ñе изказва, Ñи беше отделно, а това имено беше мърморенето на "СтариÑ" както обичаше да Ñе изказва брат ми, който пък от ÑÐ²Ð¾Ñ Ñтрана негодуваше от вÑичко на този ÑвÑÑ‚.
Ð’ÑÑка вечер когато Ñе пребирах от Ñреща или ÑедÑнка, приÑтъпвах Ñ Ð»ÐµÐºÐ¸ и плахи Ñтъпки, ÑÑкаш в нашата къща имаше гоÑтенин, и не иÑках да го ÑÑŠÐ±ÑƒÐ´Ñ Ð¾Ñ‚ лекиÑÑ‚ му Ñън. Ðо майка ми, Милата, Ñложила безÑилната Ñи глава на рамото ми, обгърнала Ñ Ñ€ÑŠÑ†Ðµ Ñнагата ми, погледът и от който нищо не избÑгва. С уÑмивка блага, блага, както на никой друг, пак ме очаква на прага, за да вземе от мен радоÑната веÑÑ‚ че вÑичко е наред
– Кажи ми Ñине иÑтината, при ÐºÐ¾Ñ Ñ…Ð¾Ð´Ð¸Ñˆ, ÐºÐ¾Ñ Ð»ÑŽÐ±Ð¸Ñˆ ÐºÐ¾Ñ Ð¼Ð°Ð¼Ð¸Ñˆ, Ñъжали ми Ñлабото Ñърце, кажи ми вече, че вече Ñън не ме хваща ..
– ÐÑ…, майко майко, първо на тебе ще кажа, първо на теб, Ñега не, друг път.
РмоÑта Любов беше, безнадеждна защото беше болна, унила, защото нÑмаше обратен път, бездомна защото вече вмеÑто дом Ñ Ð¾Ñ‡Ð°ÐºÐ²Ð°ÑˆÐµ черна земÑ. Любовта ми унила, на Ñърцето ми оÑкръбено лице Ñклонила, дъхът и пламнал от пожар, Ñълзите и да Ñа като порой, не гаÑÑха тази мъка, коÑто от вътре Ð¸Ð·Ð³Ð°Ñ€Ñ Ñ‡Ð¾Ð²ÐµÐºÐ°. Тръпнем от тази толкова Ñтудена, толкова жеÑтока Ñмърт, коÑто наÑтъпва вÑеки миг и чаÑ, и не оÑÑ‚Ð°Ð²Ñ Ð½Ð¸ÐºÐ°ÐºÑŠÐ² шанÑ. Отне уÑмивката, мечтите, коÑите, облада и Ñърцето, в което Ñе беше наÑтанила нашата Любов, коÑто пък беше нÑкак Ñи ÑвÑта, и Ñе борише за вÑеки миг и дъх. Който ни види тръпне от нашата Любов, нÑма Ñили поне да ни гледа. Кой Ñ Ð¸Ñ€Ð¾Ð½Ð¸Ñ‡Ð½Ð° уÑмивка, кой, Ñ Ð¿Ð¾ÐºÐ»Ð°Ñ‰Ð°Ð½Ðµ на глава, кой Ñамо Ñ ÐµÐ´Ð¸Ð½ кратък поглед, Ñе опитваше да ни е ÑъпричаÑтен, към това проклÑтие.
- МоÑÑ‚ Ñън ще оÑтане недоÑануван, в мене първо угаÑнаха мечтите, отÑтъпиха Ñи мÑÑтото горките, ÑмелоÑта и Ñ‚Ñ, лека полека отÑлабва, и надеждата колкото и да е опорита и вÑрна, колкото и здраво да Ñа е вкопчила в мене, вÑе нÑкой ден ще ме оÑтави. Ðто вземи вече моÑÑ‚ прощален плик, в който има Ñилен вик: След мен не жали, а Ñе ожени.
- Ðе Любов моÑ, аз ще ти Ñъм верен до краÑ, убии молбите Ñи, и вÑрвай заедно Ñ Ð¼ÐµÐ½, че ще дойде ден, в който ще Ñ Ð¿Ð¾Ð±ÐµÐ´Ð¸Ð¼. Ти подържай пламъкът на надеждата жив и буен, Ñъбирай Ñили за Ñълзи, другото на мен оÑтави.
– Ð’ Ñърцето ми жаждата на Ñмърта влаÑтва, везните вече към Ð½ÐµÑ ÐºÐ»Ð¾Ð½ÑÑ‚, вÑички и Ñе прекланÑÑ‚, Ñвил е в огнен обръч моÑта душа, а ти ми говориш за надежда, коÑто едвам блеÑти като Ñветулка в тъмна нощ. Ще падна победена нÑкой ден, когато Ð¿Ñ€Ð¸Ñ‚Ð²Ð¾Ñ€Ñ ÐºÐ»ÐµÐ¿Ð°Ñ‡Ð¸ уморени, ще ми Ñи ти пред Ñ‚ÑÑ…, ÑÑŠÑ Ñ‚Ð²Ð¾Ð¹Ñ‚Ðµ нежни вопли, бъди, бъди...След тежки борби, в уречен чаÑ, ще тържеÑтвува Ñ‚Ñ, ще провъзглаÑÑва победата, на моÑта Ñъдба. Ðз иÑкам да те Ð¿Ð¾Ð¼Ð½Ñ Ð²Ñе така, прегърнал волноÑтта, Ñветлината, не забравÑй вÑрата в Ðллах, вÑичко започва Ñ Ð½ÐµÐ³Ð¾ и Ñ Ð½ÐµÐ³Ð¾ Ñвършва. Той на мен ми даде крила, и Ñила за борба, той ме научи на разкаÑние и Ñрам, Ñ Ð½ÐµÐ³Ð¾ изминах пътеките на Любовта и РадоÑтта.
- Ð Ñега когато гаÑна, когато живота Ñам Ñмъртта е избрал, и когато ти получиш Ñкръбна веÑтза за твоÑта Ðфродита. Едно знай че мойте проÑтори на тебе ше Ñъм ги дала, за да може Любовта да Ñе повтори, Ñ Ð¿Ð¾Ñледен жар в Ñърцето ти разбито, Ти този който не можеш дори и лиÑÑ‚ да откъÑнеш, ожени Ñе, та родата Ñи продължи,.....
Лежа в леглото ледено Ñтуден, и Ñлушам пак в Ð·Ð°Ñ…Ð»Ð°Ñ Ð³Ð»Ð°ÑÑŠÑ‚ на Ñпомените. Ртези пуÑти Ñълзи, бÑха звезди, а Ñега пълноводни реки. ÐÑма кой да ме утеши, дори майчината дума, целувка, прегръдка не могат да загаÑÑÑ‚ пламъкът който гори в душата ми, вече толкова години. Когато Ñъм Ñам Ð³Ð¾Ð²Ð¾Ñ€Ñ Ñи на глаÑ, Ñ Ð½ÐµÐ¶Ð½Ð¸ думи, защото Ð³Ð¾Ð²Ð¾Ñ€Ñ ÑÑŠÑ Ðнгела покровител. ЛетÑÑ… аз Ñ Ð½ÐµÐ³Ð¾Ð²Ð¸Ñ‚Ðµ крила, незнаех какво е това Ñамота, дори и умора. ÐÑ…, иÑкам да умра.... РуÑмивката му ме караше да Ñъм по щаÑтлив от щаÑтливите, по влюбен от влюбените. Очите му ми пленÑваха и най-непревзетите чаÑти от замъка, който бÑÑ… градил толкова години. Ðека, нека да умра. Да, аз Ñи имах Ðнгел покровител, пленил ми и най-интимното, най-Ñтрогото мÑÑто от човешкиÑÑ‚ ми живот.
БезÑилни Ñме понÑкога Ñрещу Ñъдбата, но колкото и да ни боли от неÑ, Ñ‚Ñ€Ñбва да продължим борбта, било то Ñ Ð²Ñра, било то Ñ Ð³Ð¾Ñ€Ñ‡Ð¸Ð² Ñпомен, или залък. Целта Ñ‚Ñ€Ñбва да е една: Да живее борбата.
16 11 2013 Г
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
ПОМÐИШ ЛИ
Помниш ли Ñ‚Ð¸Ñ…Ð¸Ñ Ð·Ð¾Ð² за Любов?
Желаехме да Ñме в Ð½ÐµÐ³Ð¾Ð²Ð¸Ñ Ð·Ð°Ñ‚Ð²Ð¾Ñ€.
Казваха ни:- Позор е това, позор!
Ха, ха! Подминавахме ги без отговор.
Ти иÑкаше да Ñи бÑла лÑÑтовица,
аз да Ñъм твоето гнездо за да Ñме заедно.
ПонÑкога бÑхме безумни понÑкога шумни.
ПонÑкога бÑхме тъжни, понÑкога грешни.
ПонÑкога Ñлушахме музика като луди,
превивахме Ñе от ÑмÑÑ… на гръмки речи.
Горди Ñ Ð¿Ð°Ð»Ð°Ð²Ð¸ Ñърца пиехме на уличен пир.
Ха, ха...! Само и Ñамо на този ÑвÑÑ‚ да има мир!
Ðеми ,Ñвирепи! Ð’ Ñърцата ни Ñтрах и молитви!
Течаха дните ни в безумÑтвата на Любовта.
Ðо, уви! Съдбата Ñтана безпощадна!
И вмеÑто ÑмÑÑ…- тишината нахлу при наÑ.
Изгубих тебе, изгубих и Ñебе Ñи в този ÑвÑÑ‚.
ÐÑкой подшушна: -ПиÑн е, безумен е!
Ðз плачех... Светът беше полудÑл!
17 11 2013 г
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
МОЛБÐ
Ðллаше! Дай ми Ñърцето Ñи,
за да издържа на Любовта й!
Ри на Ñамотата да издържа,
че Ñ‚Ñ Ð²ÑŠÑ‚Ñ€Ðµ гори, гори ...
Ðллаше! Дай ми очите Ñи,
за да Ñ Ð²Ð¸Ð¶Ð´Ð°Ð¼ не Ñамо на Ñветло,
а и на черно... И в земÑта,
че без Ð½ÐµÑ Ñ‚Ð°Ð¼ ще умра,
още един път... Още хилÑда...!
Ðллаше! Ðко нÑкой взимаш,
мене вземи преди неÑ!
ÐœÐ¾Ð»Ñ Ñ‚Ð¸ Ñе мене вземи...!
Мене, мене вземи ...! Ðллаше!
ДенÑÑ‚ минава, но през нощта....
през нощта е трудно, бе пуÑÑ‚Ñло...!
Само ти и аз и Ñ‚Ñ Ð² Ñредата...!
С това Ñърце оÑиротÑло,
вече оÑтарÑло, оглупÑло...!
20 11 2013 г
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
***
Любовта ми,
през нощта е Ñълза,
на Ñутринта роÑа,
през Ð´ÐµÐ½Ñ Ñ€ÐµÐºÐ°...
ПонеÑла ме
в морета и океани!
Любовта ми,
на меÑта топъл полъх,
на меÑта вÑÑ‚ÑŠÑ€,
Ð±ÑƒÑ€Ñ Ð¸Ð»Ð¸ ÑтихиÑ,
на меÑта моÑта килиÑ!
Любовта ми,
понÑкога пламък, жар,
превърнал Ñе в пожар,
ÑмъртоноÑен вулкан!
Любовта ми,
надежда, копнеж,
в коÑто ти Ñе иÑка
да умреш!
19 11 2013 г
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
ИЗГУБЕРЖИВОТ
Знаех, че приличам на баща Ñи, поне това показваха нÑколкото черно-бели Ñнимки, които бÑха оÑтанали Ñлед него. Изминали Ñа нÑколко меÑеца Ñлед моето раждане,когато той Ñе е поминал. ВиÑок, муÑкулеÑÑ‚ човек, бил е като вÑтъра. Ðищо не го е Ñпирало. След моето раждане пък Ñе е превърнал в бурÑ. ИÑкал е за кратко време да натрупа много, за да има за моето бъдеще.
При Ð½Ð°Ñ Ð¿Ð¾Ð¼Ð°Ñ†Ð¸Ñ‚Ðµ има обичай, Ñлед като Ñе роди дете, името Ñе Ñлага от бащата. Детето Ñе взима на ръце и на ухото му Ñе прошепва три пъти името му. МоÑÑ‚ баща, когато ми е Ñлагал името е прошепнал, че ще Ñтана учен човек, голÑм човек.
По Ð½Ð°ÑˆÐ¸Ñ ÐºÑ€Ð°Ð¹ имаше и друг обичай. Учените хора Ñе ÑмÑтаха за големи хора. Уважението към Ñ‚ÑÑ… беше до небето. Те вÑичко знаеха, те винаги бÑха прави. Който имаше и най-Ð¼Ð°Ð»ÐºÐ¸Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ð±Ð»ÐµÐ¼- при Ñ‚ÑÑ… тичаше,за да им вземе мнението. Може би баща ми за това е иÑкал толкова много да Ñтана голÑм човек. След него идват една Ñлед друга и незгодите, беднотиÑта до шиÑ, както Ñе казва. Полу-гладни, полу-Ñити... Кърпехме живота. Майка ми винаги гледаше на мен като на голÑм човек, а аз бÑÑ… задължен да отговарÑм на тези критерии. Ðе че ми беше трудно, не Ñе иÑкаше кой знае какво от мене.
ПътÑÑ‚, който Ñ‚Ñ€Ñбваше да Ñледвам беше определен- учене, учене и пак Ñъщото. Така Ñе озовах в СофиÑ, където оÑвен образованието Ñи намерих и половинката, коÑто пък не иÑкаше и да чуе за провинциÑта. С нейна помощ и аз уÑпÑÑ… да Ñ Ð·Ð°Ð±Ñ€Ð°Ð²Ñ. Ту работа, ту жилище, деца, кола ........
Една Ñутрин виждам в огледалото мъж на Ñредна възраÑÑ‚ Ñ Ð¿Ñ€Ð¾ÑˆÐ°Ñ€ÐµÐ½Ð° коÑа. -Бре, та това аз ли Ñъм? Ð’ този момент Ñе Ñетих за баща ми. Толкова много приличах на него,а той беше вече починал на тази възраÑÑ‚. Какво ли е оÑтанало вече от него? ГоркиÑÑ‚, не можа да види какъв голÑм човек Ñъм Ñтанал... Рмайка ми...? Леле майка ми... Какво ли правеше и Ñ‚Ñ Ð³Ð¾Ñ€ÐºÐ°Ñ‚Ð°? Толкова години не Ñъм Ñ Ð²Ð¸Ð¶Ð´Ð°Ð», Ñигурно и Ñ‚Ñ Ð±ÐµÑˆÐµ оÑтарÑла? ТрÑбваше да ида да Ñ Ð½Ð°Ð²ÐµÑÑ‚Ñ Ð²ÐµÑ‡Ðµ. Щеше да Ñе зарадва горката ми майчица ........
Вечерта, Ñлед вечерÑта, Ñеднахме Ñ Ð¶ÐµÐ½Ð° ми пред телевизора и аз подхванах разговора Ñ Ð´Ð¾Ð±Ñ€Ð¾, за да не Ñе ÑдоÑа де, че ÑдоÑа ли Ñе работата ми е Ñпукана...
- Какво ще кажеш ,да отÑкочим до провинциÑта? -Отдавна не Ñме ходили, пък и времето е хубаво, ще Ñи направим една екÑÐºÑƒÑ€Ð·Ð¸Ñ Ð´Ð¾ там за един, два дни, а ...?
Бомба гръмна,та Ñе чу чак и от Витоша! Жена ми Ñъбра вÑичката Ñи Ñила и започна да крещи:
– Каква Ð¿Ñ€Ð¾Ð²Ð¸Ð½Ñ†Ð¸Ñ Ð±ÑŠÐ»Ð½ÑƒÐ²Ð°Ñˆ, на мен главата ми Ñе е запалила! -ВмеÑто да вземеш да ми помогнеш Ñ Ð½ÐµÑ‰Ð¾, ти Ñи бълнуваш за провинциÑ...! -Винце, ракийка, мезенце, а, а,....
- Ðе Ñъм ли ти помагал до Ñега? -Пък и какво толкова ще Ñтане за два дена? -Ðе, не, ако ти не дойдеш, аз ще отида Ñам, толкоз по въпроÑа...!
За да ми докаже, че Ñ‚Ñ Ðµ била права, реши да Ñпи в хола на дивана. Радвах Ñе, че избра хола, а не майка й, или нÑкой хотел. ЦÑла нощ не мигнах, дали грешах? Дали да отида, да Ñе откажа ли? Що за мъж Ñъм аз? -Бе ейй.....! МиÑълта за майка ми вече не ми даваше покой. Каквото ще да Ñтава,реших че ще о-Ñ‚-и-в-а-м!
Ðа Ñутринта- речено Ñторено. Събрах Ñи по- нужните неща и тръгнах, Ñ Ð¼Ð¸Ñълта, че може повече и да не ме приберат обратно в тази къща. -Чао!- Бай! -Гут-бай! -Довиждане Скъпа, Мила... Ðнц! Отговор не поÑледва, но това не ме притеÑнÑваше.
Пътувах за родното Ñи мÑÑто, обвзет от чувÑтва,които до Ñега не бÑÑ… чувÑтвал. Взех да филоÑофÑтвам, за да Ñе уÑпокоÑ, да Ð¾Ñ‚Ñ…Ð²ÑŠÑ€Ð»Ñ Ð¿Ð¾Ð½Ðµ чаÑÑ‚ от Ñрама,който ноÑех на ÑъвеÑтта Ñи.Толкова години така и не намерих Ñвободно време за майка Ñи. Какво можеше да е по -важно от неÑ? Колко голÑм не човек, а егоиÑÑ‚ Ñъм бил, за да Ñи миÑлÑ, че Ñпомените Ñа Ñмъртната чаÑÑ‚ на Ð½Ð°ÑˆÐ¸Ñ Ð¶Ð¸Ð²Ð¾Ñ‚, които Ñме изживÑли. И ако Ñе опитваме да живеем пак в Ñ‚ÑÑ…, то тогава ние нÑмаме бъдеще. Защото в бъдещето нашите Ñпомени нÑмат мÑÑто. Ðо когато човек Ñе поумори от живота и започне вÑе по- чеÑто да Ñе Ñпъва в Ñпомените Ñи, било то Ñ Ð²ÑŠÐ·Ð´Ð¸ÑˆÐºÐ°, било то Ñ Ð½Ð¾ÑталгиÑ, то тогава може да кажем, че Ñме пооÑтарÑли или поумнÑли. -Ще й целуна ръка за прошка, Ñ‚Ñ Ðµ майка, Ñ‚Ñ Ñ‰Ðµ ми проÑти... Ðз как прощавам вÑичко на моите деца ...?
ДжамиÑта Ñе виждаше отдалече. Запътих Ñе към Ñелото Ñ Ð³Ð¾Ð»Ñмо вълнение и трепет.Ðа площада, както винаги бÑха наÑÑдали белобради Ñтарци Ñ Ð±Ð°Ñтуни в ръка. Реших да ги поздравÑ, ÑпрÑÑ… колата и отдадох Ð½ÐµÐ¾Ð±Ñ…Ð¾Ð´Ð¸Ð¼Ð¸Ñ ÑелÑм . Хората отвърнаха хорово на поздрава, взираха Ñе в мене ,но никой не можеше да ме познае. Реших да не Ñи Ð³ÑƒÐ±Ñ Ð²Ñ€ÐµÐ¼ÐµÑ‚Ð¾ като им обÑÑнÑвам кой и какво Ñъм. Качих Ñе обратно и потеглих за в къщи.
За Ð¼Ð¾Ñ Ð¸Ð·Ð½ÐµÐ½Ð°Ð´Ð° не намерих къща, а една полу-руина. Опитах да Ð¾Ñ‚Ð²Ð¾Ñ€Ñ Ð²Ñ€Ð°Ñ‚Ð°Ñ‚Ð° , но Ñ‚Ñ Ð¿Ð°Ð´Ð½Ð° на земÑта и Ñе разби на парчета. От двора Ñе разбÑгаха нÑколко бездомни кучета, а бурените ÑÑкаш нÑкой ги беше поÑÑл и поливал Ñ Ð³Ð¾Ð´Ð¸Ð½Ð¸ наред. Скърцането на Ñтълбата ÑÑкаш плачеше за Ñтопанина Ñи, който беше легнал на младини под черната земÑ.
СтаÑта ми беше заключена, но Ñ Ð»ÐµÐºÐ¾ побутване Ñе отвори.Спомените нахлуха в душата ми като роÑк разÑрени пчели. Тук проходих, тук продумах, тук Ñе раждаха мечтите ми за Ð³Ð¾Ð»ÐµÐ¼Ð¸Ñ Ñ‡Ð¾Ð²ÐµÐº ... Тук плаках за първата ми Любов...... Ð’Ñичко Ñи беше на мÑÑтото. Тук времето ÑÑкаш беше ÑпрÑло или умрÑло и чакаше нÑкой да му даде живот.
ПриÑеднах на леглото, Ñлед това полегнах. Ðе знаех какво да правÑ, миÑлите ми ми показваха грешките една по една, които бÑха една от друга по- големи.
Ðа Ñтената имаше подпрÑна дъÑка / полица / на коÑто Ñи Ñлагах книгите и по -Ñкъпите вещи. Ðа Ð½ÐµÑ Ð¸Ð¼Ð°ÑˆÐµ дървена ÐºÑƒÑ‚Ð¸Ñ Ð¾Ñтанала от баща ми. Ð’ Ð½ÐµÑ Ð¸Ð¼Ð°Ñ… доÑта Ñтари Ñпомени. Реших да Ð¿Ð¾Ñ€Ð°Ð·Ñ€Ð¾Ð²Ñ Ð² Ñ‚ÑÑ…. За Ð¼Ð¾Ñ Ð¸Ð·Ð½ÐµÐ½Ð°Ð´Ð° в Ð½ÐµÑ Ð¸Ð¼Ð°ÑˆÐµ доÑта пиÑма адреÑирани до мен и по- интереÑното беше че бÑха пиÑани от майка ми
Отворих първото пиÑмо. УÑпÑÑ… да прочетох Ñамо нÑколко реда, и ÑпрÑÑ…... Ðе можех да го чета, Ñълзите бликнаха, както никога до Ñега. Оплакваха болката на душата ми, а Ñ‚Ñ ÑÑкаш беше разкъÑана на хилÑда парчета... Опитах отново...
– Здравей мили Ñине! Ðко питаш за мене, аз Ñъм добре, даже Ñъм и много щаÑтлива, защото ти Ð´Ð½ÐµÑ Ð½Ð°Ð²ÑŠÑ€ÑˆÐ¸ двадеÑет години. ЧеÑтит да ти е днешниÑÑ‚ рожден ден,Ñине! Той и за мен е празник, чакам го от отдавна...нÑмах пари да ти ÐºÑƒÐ¿Ñ Ð¿Ð¾Ð´Ð°Ñ€ÑŠÐº,но разточих една Ñтара фланела на баща ти и ти оплетох на тебе нова. Ðко нÑкога дойдеш и мен ме нÑма да Ñ Ñ‚ÑŠÑ€Ñиш в горниÑÑ‚ край на гардероба, там където ще Ñа и другите подаръци. Мили Ñине, ти не тъжи за Ñтарата ти майка, Ñ‚Ñ Ñ‰Ðµ Ñе оправи нÑкак Ñи, важното е ти да Ñи добре, че ще имаш деца и жена.......
Отворих второто.
Здравей мили Ñине! Кажи ми иÑтината. Добре ли Ñи? Ð”Ð½ÐµÑ Ð¼Ð½Ð¾Ð³Ð¾ Ñе уплаших, получих Ñилни бодежи в Ñърцето. То и друг път ми е Ñтавало, ама този път беше нещо Ñтрашно... Казах Ñи:- Станало е нещо Ñ Ð½ÐµÐ³Ð¾, Ñтанало е ... Ðкъла направо при тебе ми отиде, той никога не Ñи е отивал от тебе, Ñине... Ðикога...! ÐœÐ¾Ð»Ñ Ñе на Ðллах ден и нощ да Ñи добре,! Знам, че Ñамо молитва не Ñтига, за това взех Ñол и хлÑб и раздадох по махалата за твое здраве. Сине... Мили Ñине...! Да Ñе пазиш! Обличай Ñе добре, на Ñтуд инат не Ñе прави, поÑлушай майчината дума! За да говорим много, това значи ,че ние майките много знаем, и че много Ñме патили. ......
Отворих третото, четвъртото, петото, .......
Чукаше Ñе... Вратата Ñе открехна и на прага заÑтана Ñтройно момиче. Поздрави ме вежливо, приÑтъпи навътре в ÑтаÑта, ÑÑкаш Ñи беше у дома.
– ВидÑÑ… ти колата, та, дошъл е, Ñи казах. Ðамерил Ñи и пиÑмата, Ñ‚Ñ, майка ти диктуваше ,а аз ги пишех, но не ти знаех адреÑа , а Ñамо името и за това не ги изпратих, а ги държах в Ñебе Ñи и когато Ñ‚Ñ Ñи замина, аз ги прибрах на това мÑÑто, за да ги намериш нÑкой ден... За това дойдох, за да ти ги дам, но Ñлед като Ñи ги намерил аз Ñи отивам, че имам много работа.
– Стой! -Почакай, кажи ми как почина...? -Страдаше ли много, питаше ли за мен...? -Разкажи ми Ð¼Ð¾Ð»Ñ Ñ‚Ð¸ Ñе, Ñамо това иÑкам да знам...!
Момичето за Ð¼Ð¾Ñ Ð¸Ð·Ð½ÐµÐ½Ð°Ð´Ð° леко Ñе заÑмÑ, а погледа й ме прониза като куршум.
– Ще ти разкажа ,не как почина, а как живÑ. Погледът и Ñтаваше вÑе по Ñвиреп.
– Добре това ми разкажи...!- Как Ð¶Ð¸Ð²Ñ Ñ‚Ñ Ð±ÐµÐ· мен?
– Ð¢Ñ Ð¶Ð¸Ð²Ñ ÐºÐ°Ñ‚Ð¾ голÑм човек...!
22 11 2013 г
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
БЕЗ ГРИМ
Ðе иÑкам много Ñамо една Ñълза,
отронена в името на Любовта,
Ñълза като роÑа по зелена трева,
безгримна като нашите Ñърца!
Тиха, интимна е нашата Любов,
Ñътворен от Бога ни благоÑлов,
докоÑва нежно Ñтруните в наÑ,
омаени до полуда творим в захлаÑ!
Сливаме Ñе в плътта Ñи греховна,
Ñ Ð²ÑŠÐ·Ð±ÑƒÐ´ÐµÐ½Ð¸ гърди, и горещи Ñлова,
душата обзета от ÑтраÑÑ‚ и жар,
нашите тела Ñа пламнали в пожар!
23 11 2013 г
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
ЕДÐО ДВЕ СЛОВÐ
Изненадващо Ñе Ñлучи...
ЗвÑра в мене ти укроти!
Споделихме по една- две мечти,
в приказка заживÑхме проÑълзени.
Изпрати ми ти на мен лудоÑтта.
ÐаÑтани Ñе завинаги в мойте небеÑа!
ПовÑрвах аз на твоÑта краÑота,
не знаех, че отплатата ще е от Ñълзи
и през вÑички земни дни ще ме мори.
Ð’Ñрвах, че ще дойдеш и отминеш,
че Ñ Ð½Ñкой друг ще Ñи заминеш...
ПотапÑм Ñе в тези меки и черни вечери
и Ñлушам омагьоÑано пеÑни на щурци.
С невидимо приÑÑŠÑтвие и аз учаÑтвам,
за обич и вÑрноÑÑ‚ им приглаÑÑм.
Ð’ Ñърцето ми разпали ти клада,
Ñ Ð¶Ð¸Ð²Ð¸ огнени пламъци бумтÑщи...
Превърнах Ñе във въглени кървÑщи.
Изригват в мен реплики премълчани,
заÑеднали в гърдите ми дълго пазени.
Изригват като ÑмъртоноÑни вулкани,
Ñ Ð±ÑƒÑˆÑƒÐ²Ð°Ñ‰Ð¸ и неугаÑващи пламъци.
Това Ñа мойте Ñлова за Любовта.
18 11 2013 г
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
МОЯ
Ти Ñи Жена -
нежна и добра,
без мъка и тъга,
Ñ ÑƒÑтни ме погали,
Ñърцето ми запали!
Ти Ñи моÑта Жена -
Ñ Ñ‚ÐµÐ± научих да греша,
Ñ Ñ‚ÐµÐ± и без крила летÑ,
за теб Ñа вÑичките Ñлова!
Ти Ñи моÑта любима Жена -
дойде неканена, изведнъж,
като нечакан пролетен дъжд,
на гърдите ми плака не веднъж!
Ти Ñи моÑта неповторима Любов -
копнеж, на ÑтраÑтта ми зов, ...
на перото ми нежното Ñлово
без причина живееш Ñ Ð¼ÐµÐ½,
превърна ми нощта в ден!
Ти Ñи моÑÑ‚ живот -
моÑта Любов!
ÐœÐ¾Ñ Ñи!
МоÑ!
23 11 2013 г
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
ОТ БОГÐ
Любовта !
Знаете нали,
че Ñ‚Ñ Ðµ Жена,
и от Бога Ñътворена !
Първата й лаÑка ,
като гръм ме ÑтреÑна!
Дойде като тайна,
Ñтана безкрайна !
Жена, превърнала,
ме в развалина...
Разори ме,оÑтави -
ме, Ñамо по Ñълзи!
Ðо не тъжа аз много,
така ще е по- леко,
на Ñърцето ми клето!
Когато то е в нейните ръце,
лекува рани,
и тежка мъка,
дето пари...
И по нечовешки,
душата ми мами!
Ðо, аз не тъжа,
обичам да Ñъм,
разорен, озарен,
от творението на Бога-
ПОБЕДЕÐ.... !!!
24 11 2013 г
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
ЖИВОТ
Ð”Ð½ÐµÑ ÐºÐ¾Ð¶Ð°Ñ‚Ð° ми беше нÑкак Ñи Ñ‚ÑÑна, не Ñе побирах в неÑ. Реших да излезна да Ñе Ð¿Ð¾Ñ€Ð°Ð·Ñ…Ð¾Ð´Ñ Ð¿Ð¾ парка, който беше на нÑколко минути от наÑ. Ð Ñлънцето ни Ñе беше нещо разÑърдило и ÑпуÑкаше Ñвойте лъчи като огнени копиÑ. За това по улиците почти нÑмаше жива душа. Ðо за Ñметка на Ñ‚ÑÑ… парка беше претъпкан Ñ Ñ…Ð¾Ñ€Ð° и кучета, които отпочиваха под дебелата ÑÑнка на дърветата. ПриÑеднах на една Ñвободна пейка и загледах преминаващите които бÑха предимно от влюбени двойки или млади ÑемейÑтва, които Ñ Ð³Ð¾Ñ€Ð´Ð¾ÑÑ‚ бутаха детÑките колички, или придружаваха малчугани хванати за ръчичка.
От лÑвата ми Ñтрана на малко дървено Ñтолче беше приÑеднал мъж на Ñредна възраÑÑ‚ ÑÑŠÑ ÑÐ²Ð¾Ñ Ñтар и поулющен акордион Ñвиреше Ñтари градÑки пеÑни, които вече почти тънеха в забрава. Преминаващите му подхвърлÑха по нÑÐºÐ¾Ñ Ð¸ друга дребна Ñтотинка, за му Ñе отплатÑÑ‚ на труда. Ри по този начин му даваха голÑма надежда за живот. Доказваха не Ñамо на него а и на децата Ñи, и най вече на Ñебе Ñи, че човещината вÑе още не е умрÑла.
От дÑÑната ми Ñтрана Ñтоеше възраÑтна жена дребна на ръÑÑ‚. Беше Ñе почти прегърбила от тежеÑтта на живота, който Ñе беше изÑипал като днешните лъчи върху неÑ. Пред Ð½ÐµÑ Ñтоеше количка Ñ Ð²Ð°Ñ€ÐµÐ½Ð° царевица. Парата разнаÑÑше царевичната миризма по цÑлата алеÑ. Ð Ñ‚Ñ ÑÑŠÑ ÑвоÑта приÑтна уÑмивка подканваше преминаващите да Ñе почерпÑÑ‚ Ñ Ð¿Ñ€ÑÑна и варена царевица. Когато хората купуваха или Ñ Ð¿Ð¸Ñ‚Ð°Ñ…Ð° дали е прÑÑна Ñ‚Ñ Ð¾Ñ‚Ð³Ð¾Ð²Ð°Ñ€Ñше Ñ Ð¿Ñ€Ð¸Ñвити очи и леко кимване. И за да им благодари за покупката Ñ‚Ñ Ñе уÑмихваше още по- тържеÑтвено, и по такъв начин задоволÑваше вÑички купувачи.
От към поÑоката на жената Ñе зададе Ñтройно младо момиче. Движеше Ñе бавно Ñ Ð³Ñ€Ð°Ñ†Ð¸Ð¾Ð·Ð½Ð° походка, ÑÑкаш иÑкаше да покаже на заобикалÑщите, че Ñ Ð¸Ð¼Ð° и не й пука от нищо. РуÑите и прави коÑи Ñтигаха чак до кръÑта, но й липÑваше най- важното– уÑмивката. Самотата в Ð½ÐµÑ ÐºÑ€ÐµÑ‰ÐµÑˆÐµ Ñ Ð²Ñичка Ñила. Ð¡Ð¿Ñ€Ñ Ñе пред жената, иÑкаше да купи царевица, но вмеÑто царевица Ñ‚Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ¼Ð¸Ð½Ð° покрай мен и Ñе ÑÐ¿Ñ€Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ´ човека Ñ Ð°ÐºÐ¾Ñ€Ð´ÐµÐ¾Ð½Ð°. Предназначените пари за царевица ги даде на акордеониÑта. Ðо Ñтана нещо неочаквано, момичето политна и падна на земÑта. Стоеше там неподвижна като покоÑено дърво. Ðаобиколиха Ñ Ð½Ñколко човека, но никой не Ñмееше да Ñ Ð´Ð¾ÐºÐ¾Ñне. Чуха Ñе викове: - От жегата е .... От глад е ....
Момичето гледаше неподвижно пред Ñебе Ñи, но едва ли виждаше нещо друго оÑвен тъмнина. От болка Ñе гърчеше като запалена хартиÑ. Кой би опиÑал тази картина? КраÑота, краÑотата обзета от Ñмърт. Около Ð½ÐµÑ Ð½Ð°Ñтъпи тишина– тишина пронизваща и безмълвна, напомнÑща мълчанието на гробище, където не Ñмееше човек да каже поне едно Ñбогом. СÑнката й Ñе ÑÐ»Ñ Ñ Ð½ÐµÑ Ð² едно цÑло, душата й ÑÑкаш бÑгаше като от бÑÑно куче. Ð¢Ñ Ð±Ðµ вече Ñамо един труп- без оÑтатък, без ÑÑнка, без мечти, Ñамо Ñпомени които ще бледнеÑÑ‚ един по един вÑеки изминат ден, докато и те Ñе ÑлеÑÑ‚ в тъмнината. - Ðима е възможно вÑичко това, Ñ‚Ñ Ðµ толкова млада, още е в Ñамото начало ...?- развиках Ñе колкото ми Ð³Ð»Ð°Ñ Ð´ÑŠÑ€Ð¶Ð¸ ... -Викайте линейка, за Бога нÑкой да извика линейка ...
Взех Ñ Ð½Ð° ръце, вдигнах Ñ Ð¾Ñ‚ земÑта, в бързината Ñъм й наÑтъпил коÑата. При вдигането перуката й падна на земÑта. Това ми говореше за много неща. Затичах Ñе ÑÑŠÑ Ð½ÐµÑ ÐºÑŠÐ¼ входа на парка. Когато бÑÑ… там линейката вече беше приÑтигнала. Докторите Ñи знаеха работата, поеха Ñ Ð¾Ñ‚ ръцете ми и Ñ Ð¿Ð¾Ñтавиха на леглото.
СтреÑна ме въпроÑÑŠÑ‚ на ÑеÑтрата, - Ти гаджето ли Ñи й ...? – Ще идваш ли ÑÑŠÑ Ð½Ð°Ñ? - Да, да да ... Качих Ñе в линейката и потеглихме Ñ Ð±ÑÑна ÑкороÑÑ‚. Болницата беше наблизко, а там Ñе оказа, че докторите Ñ Ð¿Ð¾Ð·Ð½Ð°Ð²Ð°Ñ‚ много добре заради дългогодишното лечение, което е провеждала при Ñ‚ÑÑ….
Ðа другиÑÑ‚ ден решех да Ñ Ð¿Ð¾ÑетÑ, любопитÑвото не ми даваше мира- ÐºÐ¾Ñ Ðµ, как е, мога ли да Ð½Ð°Ð¿Ñ€Ð°Ð²Ñ Ð¾Ñ‰Ðµ нещо за неÑ. Ðо за Ð¼Ð¾Ñ Ð¸Ð·Ð½ÐµÐ½Ð°Ð´Ð° не е пожелала да Ñе види Ñ Ð¼ÐµÐ½. Ðа другиÑÑ‚ ден Ñъщо, на по другиÑÑ‚ ден пак не ме желаеше. Ðо на по -ÑÐ»ÐµÐ´Ð²Ð°ÑˆÐ¸Ñ Ð²ÐµÑ‡Ðµ не бÑÑ… Ñам, а Ñ Ð°ÐºÐ¾Ñ€Ð´Ð¸Ð¾Ð½Ð¸Ñта. Седнахме пред болницата и той заÑвири една доÑта веÑела пеÑен. Живите и игриви звуци на акордеона промениха обÑтановката в болницата. Ðа вÑички болни в Ñърцата потръпна живота и Ñе чу глаÑÑŠÑ‚ му: "-Ð’Ñе още Ñъм тук...!" По прозорците Ñе натрупаха болните, заприличаха на лÑÑтовиците по жиците, които Ñе готвÑÑ‚ да отлитнат в далечен и непознат за Ð½Ð°Ñ ÑвÑÑ‚.
Момичето Ñъщо Ñе показа, на лицето й грееше позабравената от Ð½ÐµÑ ÑƒÑмивка,а на мен това ми Ñтигаше. Сега вече можех Ñпокойно да Ñи отида. Ðо за Ð¼Ð¾Ñ Ð¸Ð·Ð½ÐµÐ½Ð°Ð´Ð° Ñ‚Ñ Ð¼Ð¸ махна Ñ Ñ€ÑŠÐºÐ° да отида при неÑ. Врата й беше широко отворена. ПриÑтъпвах Ñ Ð¿Ð»Ð°Ñ…Ð¸ Ñтъпки- не знаех какво да й кажа, проÑто иÑках да Ñ‡ÑƒÑ Ñ‡Ðµ е добре и нищо повече.
– Ð‘Ð»Ð°Ð³Ð¾Ð´Ð°Ñ€Ñ Ñ‚Ð¸, но нÑмаше нужда, ако не Ð´Ð½ÐµÑ Ñ‚Ð¾ утре ... Ðека мъката в мен да оÑтане, нека болката да Ñде от Ñветлината ми, докато ме превърне в труп, докато .....
- Пролетните вечери Ñа вÑе тъй хубави, тъмнината омеква и Ñтава нежна като любовта на Ñгушилите Ñе двойки в неÑ. Липите миришат, звездите Ñа по чиÑти и по Ñрки от вчера. Рдвете лÑÑтовици пак Ñа Ñгушени в гнездото Ñи и говорÑÑ‚ за утрешниÑÑ‚ ден. Ðе Ñе оплакват от нищо, а Ñе надÑмиват на котарака, който е имал оÑтри нокти и зъби, а не можел като Ñ‚ÑÑ… да лети.
– Ðо аз, аз ....
- По тротоарите минават момичета, ÑÑкаш Ñа обгърнати от ÑиÑние. Чува Ñе ÑмÑÑ…, въздишки, въклицаниÑ, желаниÑ… ÐÑ… Любов! Любов! Любов! По лицето й пак Ñе поÑви уÑмивка, коÑто й Ñтопли душата, и възкреÑи мечтата.
Ðе забравÑйте, че вÑеки Ñам Ñи пише Ñъдбата... Рза Ð½ÐµÑ Ðµ важно иÑкрата.
Огън Ñ Ð¾Ð³ÑŠÐ½ гаÑи ли Ñе? - Ðе. Ромразата може ли да преодолее омраза? - Ðе.
Това може да го направи Ñамо Любовта в наÑ.
25 11 2013 г
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
ЕЛÐ
Където и да Ñи, ще те откриÑ!
Ти Ñи моÑта бÑла, нежна магиÑ!
Където и да Ñи, към тебе вървÑ,
Ñърцето мое на теб ще подарÑ!
Подари ми поне още малко живот
и ако може още една, две мечти!
Щом Ñа от теб за мен е благоÑлов,
нека в мен пак радоÑÑ‚ да живи!
Вън Ñе любеха щурците охотно,
доÑта шумно, дори и ÑтраÑтно...
ИÑкам да Ñъм на Ñ‚Ñхното мÑÑто,
там вÑичко е ÑвÑто и прекраÑно!
Ела, да запалим в мене иÑкрата!
Обич от вÑе Ñърце ще ти подарÑ!
Ела...! Ти Ñи моÑта мъжка мечта,
горда недоÑтъпна Ð¼Ð¾Ñ Ð¿Ñ€Ð¸Ð½Ñ†ÐµÑа!
26 11 2013 г
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
ТЯ Е Ð ÐЯТ
Сам Ñъм в този ÑвÑÑ‚,
жеÑток е той и голÑм.
Рживотът ми е черно бÑл,
дори и мечтите Ñъм Ñи продал.
Сълзите жеÑтоко душата ми ронÑÑ‚,
като дъжд ромолÑÑ‚ и за мене Ñе молÑÑ‚.
ИÑкам аз до Ñебе Ñи Ñамо една жена-
луда кръв, от обич за Любов родена!
Ðа мъжкото ми царÑтво да царува,
вÑÑка рана и неÑгода да ми лекува.
С Ð½ÐµÑ Ð´Ð° Ñъм, това Ñи мечтаÑ...
С Ð½ÐµÑ Ð´Ð° Ñъм! Сигурно това е РаÑÑ‚...?
27 11 2013 г
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
СВЯТРРОЛЯ
Имам Ñи аз една Любов,
измиÑлихме Ñ Ð·Ð°ÐµÐ´Ð½Ð¾ Ñ Ð¼Ð¾Ñ Ð‘Ð¾Ð³!
Ðа тебе дадохме трудната ролÑ,
в Ð½ÐµÑ Ñ‚Ð¸ Ñи моÑта главна героинÑ!
Ще живееш както аз за теб живеÑ!
ЗемÑта ти ще копаеш ден и нощ,
за да ми докажеш ÑвоÑта Любов!
РолÑта ти там ще е трудна и ÑвÑта,
ще ти бъда аз твоÑта кървава рана!
Ð’ÑÑка Ñутрин ще оÑъмваш разбита,
вÑÑка нощ ще ходиш боÑа по жарава!
ЧувÑтвата ти в тебе ще пробуждаш,
Ñто пъти на ден в мен ще Ñе влюбваш!
Между Ð½Ð°Ñ Ñ‰Ðµ Ñложа дебели Ñтени,
ти не Ñе оповавай на Ñвоите Ñълзи!
СпеÑти Ñи и баналното ''ПроÑти ми!''
Така ще живееш както аз ÑÑŠÑ Ð³Ð¾Ð´Ð¸Ð½Ð¸!
Ðека да те боли нека за обич да молиш!
Спри Ñърце! Спри! Ðе иÑкай повече!
Тежко е мила Ñърцето да бие за двама,
да обичаш, а отÑреща да нÑма в замÑна!
Тежко е когато имаш Ñамо ти мечти,
но по-тежко е да Ñи Ñам в този ÑвÑÑ‚, нали?
28 11 2013 г
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
ЖИВОТЪТ Е КРÐТЪК
Ела, Любов, ела…!
Дъхът и Ñълзите Ñа на Ñвършване!
Между цигарен дим и мартини,
ще ми шептиш Обичам те, любими!
Ðека в нежноÑта ти да Ñе погубÑ,
до Ñутринта ще те любÑ, любÑ..!
Ðе иÑкай от мен да чакам пролетта!
Сега ела, че не мога без тебе, ще полудеÑ!
Вземи ме в прегръдките Ñи жадно,
иÑкам да те уÑÐµÑ‚Ñ Ð½ÐµÐ¶Ð½Ð¾ и ÑтраÑтно!
Животът е кратък, Ñ Ñ‚ÐµÐ± ще Ñъм нататък!
За мен нÑма Ñън, аз те чакам вÑе отвън!
Отлежало червено вино ще ти налеÑ,
Ñнагата ми за тебе ще е поÑтелÑ!
ОгънÑÑ‚ в душата ми ще те Ñтопли…
Ела, да Ñе порадвам на приÑÑŠÑтвието ти!
Хайде, кажи ще дойдеш ли? Ðе мълчи!..
че от това хем боли, хем залъкът горчи!
Хубавици Ñ Ð»Ð¾Ð¿Ð°Ñ‚Ð° да ги ринеш!
Ðо ти, но ти в Ñърцето ми Ñе криеш!
Целувах уÑтните ти, а те като мед…
Ðе, не това не е нÑкакъв Ñи Ñюжет!
Допирът до тебе за мен ще е полет!
Допира на влюбена жена…аах,топлина!
28 11 2013 г
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
ÐÐЙ-СКЪПОЦЕÐÐÐ
ÐÑма къÑна Любов, проÑто нÑма,
Ñ‚Ñ Ð²Ð¸Ð½Ð°Ð³Ð¸ е била и ще е млада!
ИÑтинÑка е тази коÑто не угаÑва,
Ñ‚Ñ Ðµ южен вÑÑ‚ÑŠÑ€, пеÑен в пролетта!
Любовта е чудо Ñътворено от Бога
по-Ñкъпоценна от вÑичи камъни!
Ðе Ñ ÑƒÐ±Ð¸Ð²Ð°Ñ‚ ни куршуми ни гранати
и не Ñе продава на никакви пазари!
Хубава, краÑива Ñи, моÑÑ‚ идеал,
другата ми нежната половина!
Ðе не Ñъм ÑлÑп, нито Ñъм бой Ñл,
магиÑта ти в мен оживÑ, полудÑ!
Жадувате обрулената ми душа
без теб Ñъм украÑен ÑÑŠÑ Ñамота,
като отронени пера през еÑента,
картина пренаÑитена Ñ Ñ‚ÑŠÐ³Ð° ..!!!
29 11 2013 г
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
ÐЕ МЕ БОЛИШ
По краÑива,
не Ñъм видÑл,
ти Ñи Ñъвършена,
моÑÑ‚ идеал!
Любовта ти,
не ме боли,
Ñ‚Ñ Ð¼Ðµ прогони,
от Ñебе Ñи дори!
Ð’ Бога Ñе вричам,
ще те Обичам,
когато Ñи най-Ñлаба,
ще те целувам до забрава!
Ще бъда Ñ Ñ‚ÐµÐ±, и тогава,
когато нÑма да Ñъм там... !
Обичам те много........
и не Ñе питам защо?
И без да Ð·Ð½Ð°Ñ Ð·Ð°Ñ‰Ð¾,
ти Ñи моето добро!
Готов Ñъм на вÑичко,
иÑкам да Ñи чеÑтна в замÑна!
И обратен път тогава,
за мен ще нÑма!
30 11 2013 г
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
УМОРÐТРМИ БЪДИ
ПотърÑи ме в мойте Ñлова,
моÑта мъжка мечта е там Ñега!
Крещи в Ñамота там моÑта тъга
Ñълзите оÑтавÑÑ‚ кървава Ñледа!
Душата ми от тъга прелива,
вмеÑто теб ме топли Ñамотата!
Опитвам Ñе за вÑичко да забравÑ,
Ñам ли Ñъм миÑÐ»Ñ Ñи за безкрайÑ!
Залей ме пак Ñ Ñ‚Ð²Ð¾Ð¹Ñ‚Ðµ уÑмивки,
Ñ Ð´Ð¾Ð¿Ð¸Ñ€ на уÑтните ти ме дари!
ОÑтавÑй по мене горещи Ñледи,
умора бъди на мъжките ми дни!
2 12 2013 г
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
http://www.youtube.com/watch?v=gvNbhATvPH0
-
ОБИЧÐÐœ ТЕ
Казвам ти пак,че те Обичам,
без причина ÑтраÑтта ти утолÑвам!
И в Ñънищата Ñи те Ñричам,
по тебе като Ñълзи Ñе разливам!
Малко е да Ñме мъж и жена,
ще Ñме приÑтели и любовници!
Любовта ни така нÑма да угаÑва,
ще е без Ñтрах и предразÑъдъци!
Ти на мене Ñи любимиÑÑ‚ Ñтих,
научих Ñе Ñ Ð½ÐµÐ³Ð¾ вÑеки да обичам!
Ð’ него живота Ñи преоткрих,
на обич там душата Ñи обричам!
3 12 2013 г
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
ТÐКРЩЕ Е ДО КРÐЯ
Ела Любов моÑ, докоÑни ме,
по Ñтруните ми Орфеени!
Ела Любов, ела накажи ме,
превърни ме в грехът твой!
Погледни ме поне веднъж,
Ñ Ñ‚Ð²Ð¾Ð¸Ñ‚Ðµ очи теменужени!
Ðека заромолÑÑ‚ като дъжд,
чувÑтвата ми по тебе влюбени!
Любов моÑ, ти за мен Ñи Бога,
превърнах Ñърцето Ñи в храм!
Ðко имам щаÑтие в живота,
това е когато Ñи Ñ Ð¼ÐµÐ½Ðµ там!
Любов, твоÑта болка ме убива,
но обичта ми пак ме възкреÑÑва!
ИÑториÑта на любовта аз пиша,
такъв ще е моÑÑ‚ живот до краÑ!
4 12 2013 г
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
БЪДИ ПРИЯТЕЛ
Ела и прогони моÑта тишина,
не иÑкам Ñамота, иÑкам топлина!
Ðе отлитай оÑтани докато заÑпÑ,
нека да оÑтанеш Ñ Ð¼ÐµÐ½ и в ÑънÑ!
От нежноÑтта ти да ме заболи,
Ñърцето ми на болка да Ñе наÑити!
Гали ме нежно без правила,
в ÑтраÑтта ти нека, нека да умра!
Целувай ме по очите теменужени,
жаден Ñъм за нощи недолюбени!
Дълбоко в мене ÑтраÑтите запали,
черните въглени в жарава разгори!
Бъди обожател Ñладкодумен приÑтел,
и аз за тебе ще бъда любимиÑÑ‚ пиÑател!
4 12 2013 г
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
РОЖБÐТРÐРЛЮБОВТÐ
Ðе Ñи далече, в Ñърцето ми Ñи,
очите ти, къÑче от Ñиньо небе!
Уби в мен Ñкуката, тъгата дори,
превърна Ñе в моето Ñъкровище!
Ðа обичта ми Ñи нежниÑÑ‚ Ñтих,
Ð¶Ð¸Ð²ÐµÑ Ñ‚Ð°Ð¼ в изгрева и залеза!
Ð¡ÑŠÑ Ñпомени за незабравен миг,
творим там Любовта на Ñвобода!
Беше една Ñълза Ñтанаха порой.
в ушите гърми и трещи твоÑÑ‚ зов!
Обичам те! Обичам те, мили мой,
Ñ Ñ‚ÐµÐ±Ðµ ще Ð¸Ð·Ð¶Ð¸Ð²ÐµÑ Ð½Ð°ÑˆÐ°Ñ‚Ð° Любов!
Ðе вÑÑка жена има лоша Съдба!
Родила е, и е родена от Любовта!
Ðима Ñ‚Ñ Ð½Ðµ е наша майка, ÑеÑтра,
нима Ñ‚Ñ Ð½Ðµ ни е научила на Обичта!
6 12 2013 г
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
МОЯ СИ
КраÑива Ñи като Мона Лиза,
нежна жена, от вÑеки желана!
Ðо за мен ти Ñи Ðнгел Ñ ÐºÑ€Ð¸Ð»Ð°,
иÑтинÑка, дива като Ñамодива!
Потъвам винаги в твоите очи,
чувÑтвата ти леки, нежни, голи!
ЩаÑтие от Ñ‚ÑÑ… блика, извира,
ÑтраÑтта ти Ñърцето ми Ñпира!
Обзети от бурната ни ÑтраÑÑ‚,
нашето е магиÑ, вÑеотдайноÑÑ‚!
ВмеÑто одежди имаме надежди,
а Ñърцата ни живи и щаÑтливи!
Желаеме, иÑкаме, любиме Ñе,
и никога не Ñе преÑтруваме!
Ð’ нашите Ñърца има урагани,
толкова мечтани и желани!!!
ÐенаÑитен Ñъм на ÑтраÑтта ти,
Ð¶Ð¸Ð²ÐµÑ Ð¼ÐµÐ¶Ð´Ñƒ хилÑди жищници!
Желаеха ме алчно, дори хищно!
Ти Ñи моÑ, другото е излишно ! ! !
6 12 2012 г
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
" ОБИЧÐÐœ ТЕ! "
Ð—Ð°Ð²Ð°Ð»Ñ Ð¿Ð°Ðº в очите ми дъжд,
миÑълта ми ги поражда неведнъж!
Капките изпиÑват твоето име „Обичам теâ€.
Живота ми без теб Ñе мъчи, дори горчи,
от Ð¼Ð°Ð³Ð¸Ñ Ð¿Ð¾-вълшебна Ñи в мойте очи!
Този дъжд, е за болката ти Ð¼Ð¾Ñ Ð›ÑŽÐ±Ð¾Ð²
Ñърцето ми Ñе къÑа и ридае, ооф, ооф ...!
Ðз Ñъм Ñилен за двама, за милиони дори,
но отÑÑŠÑтвието ти ме приковава Ñ Ð¿Ð¸Ñ€Ð¾Ð½Ð¸!
Ела изтрии мойте Ñълзи, приеми мойте молби!
Ðека двамата Ñ Ñ‚ÐµÐ±Ðµ да раздаваме РаÑ!
Ð’ÑÑка нощ е вълшебÑтво, вÑеки миг е чудо,
повÑрвай ми Ñърцето ми за тебе бие лудо!
МоÑÑ‚ път, мойте мечти за теб нÑма да Ñпрат!
Ела не ÑмеÑ, а и не иÑкам без тебе да живеÑ!
Клетва ми е да ноÑÑ Ð³Ð¾Ñ€Ð´Ð¾ името ти ÑвÑто...
" ОБИЧÐÐœ ТЕ! "
6 12 2013 г
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
ЛЪВ И ЛЪВИЦÐ
Ðе Ñе Ñ‚ÑŠÑ€Ñи, в мене Ñи цÑла,
като Ñветулка там Ñи изгрÑла,
Ñвободно шеташ, Ñееш магиÑта!
ÐœÐ¾Ñ Ñи, вечно желана и обичана,
за теб Ñъм като гнездо – за птица!
ÐÑмам гръмки Ñлова, роли Ñ Ð¼Ð°Ñки,
пиеÑи пиÑани от болка, и през Ñълзи!
Ти за това оÑтани, нека до мен да Ñи,
Ð¶ÐµÐ»Ð°Ñ Ñ‚Ðµ през вÑички божи дни и нощи!
По лицето ми, колко ли Ñълзи Ñе излÑха,
капÑÑ‚ като капките, по бащина ми ÑÑ‚Ñ€Ñха!
Подай Ñи ръката, приеми и ти моÑта ръка,
нека на живота да Ñме Лъвът и Лъвицата!
8 12 2013 г
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
ВЪЛШЕБСТВО ЛИ СИ .... !
Любов ти вълшебÑтво ли Ñи,
Ñърцето ми Ñтрада душата ми гори!
Защо аз за теб на вÑичко Ñъм готов,
и продължавам да тичам по твоÑÑ‚ зов!
Ðещо вътре в мене вика иди иди Ñ Ð´Ð¾Ð²ÐµÐ´Ð¸,
Ñклони глава на гърдите и целуни уÑтните и,
отдай Ñе на ÑтраÑтите Ñи, изживей магиÑта Ñи!
ВълшебÑтво ли е това Ðллаше Ñ Ð¼Ð¸ кажи,
не Ñе забравÑ, от Ð½ÐµÑ Ñе Ñтрада, боли, кърви...!
Защо заради Ð½ÐµÑ Ð²Ñе в тебе Ñ‚ÑŠÑ€ÑÑ Ð°Ð· утеха,
ти на мен винаги Ñи бил и доктор и аптека!
Ðе Ñе ÑърдÑ, и на проклетата Ñъдбата,
нейните чеда винаги Ñа били в беда!
Ðедеждата ми оÑтана мой приÑтел,
Ñ‚Ñ Ð½Ð° мен никога не е била предател!
Сълзите и те горките вÑе ми помагат,
и за утре Ñреща пак ми обещават!
9 12 2013 г
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
ДО ЗÐБРÐÐ’Ð
Тази вечер ще пиÑ,
ще Ð¿Ð¸Ñ Ð´Ð¾ÐºÐ¾Ñ‚Ð¾ Ñе напиÑ,
ще Ñе Ð½Ð°Ð¿Ð¸Ñ Ð·Ð° да Ñ Ð·Ð°Ð±Ñ€Ð°Ð²Ñ,
че Ñ‚Ñ ÑмъртоноÑно ма е ранила!
Тази вечер ще пеÑ,
ще Ð¿ÐµÑ Ð¿ÐµÑни Ñамо за неÑ,
за Ð½ÐµÑ Ð·Ð°Ñ‰Ð¾Ñ‚Ð¾ за друг не ÑмеÑ,
за да не Ñе развали нашата магиÑ!
Тази вечер Ñ‚Ñ Ðµ моÑ,
като мен в Ñълзи облÑна,
между дим и мартини залÑна,
тази вечер ще Ñе любим до забрава!
9 12 2013 г
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
ПОКОРИЛРСВЕТÐ
Уморих Ñе да изглеждам велик,
Любовта ме разкъÑа Ñ Ð½ÐµÐ¹Ð½Ð¸ÑÑ‚ вик!
От безумие душата ми Ñе разпилÑ,
а живота ми на парчета Ñе пропилÑ!
От мъж, превърнах Ñе в нежен роб,
кълна и Ñе във вÑрноÑÑ‚ чак до гроб!
ПонÑкога Ñъм балада, понÑкога забава,
но не е ли до мене, Ñъм дÑвола от Ðда!
Гледам Ñ‚Ñлото й, невиждана краÑота,
Ðнгел без крила, нежно ме ÑъблазнÑва!
Безумие ли е това, и до кога в него ще горÑ,
кой би издържал на огънÑÑ‚, покорил Ñвета!
Като Бог е в нощта, нежно ме вика и чака,
да вкуÑÑ Ð·Ð°Ð±Ñ€Ð°Ð½ÐµÐ½Ð¸Ñ‚Ðµ и плодове на Любовта!
Тишината ми говори ÑÑŠÑ ÑтраÑтен Ñтон,
а Ñ‚Ñ Ð›ÑŽÐ±Ð¾Ð²Ñ‚Ð°, - Ела, и бъди моÑÑ‚ подÑлон!
Ð“Ð¾Ñ€Ñ Ð² тебе Любов горÑ, а и нÑкой ден ще умра!
10 11 2013 г
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
http://www.youtube.com/watch?v=t4uOs8qhU8Y
-
МЕЧТÐ
ПротÑгам ръка, умолÑвам Ðллаха,
да приеме молитвата ми крехка!
С тебе ÑÑŠÑ Ð½ÐµÐ¶Ð½Ð¾ÑÑ‚ да заÑпиваме ,
вÑÑка вечер в едно да Ñе Ñливаме!
Ðко можеха да говорÑÑ‚ звездите,
за да ти разкажат и те за мъките!
Във вÑÑка миÑъл, надежда, мечта,
в Ñърцето полуда, от коÑто кървÑ!
Без тебе Ñъм безумен, полоумен,
гъÑта мъгла, в черен мрак изгубен!
Ðко в живота имам нÑкаква мечта,
то е да Ñи Ñ Ð¼ÐµÐ½ за вечни времена!
С тебе заедно да заÑпиваме,
в едно цÑло да Ñе Ñливаме!
11 12 2013 г
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
СЪВЕТИ
Това е моето момче,
до вчера го държах на ръце!
Ð”Ð½ÐµÑ Ðµ поел ÑвоÑта Ñъдба,
понеÑал Ñе неизвеÑтно по Ñвета!
Синът ми неуÑетно, изведнъж,
пораÑна, Ñтана вече мъж!
Като птичи трохи,
ще Ñа за тебе, мойте Ñъвети!
С товар е трудно Ñине,
но без него не Ñи за никаде!
Диханието Ñине мило,
е на живота творението!
Рживота е път неизвървÑн,
понÑкога и в Ñълзи е облÑн!
Свободата ти е в миÑълта,
миÑъл без окови и решетки!
11 12 2013 г
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
ТИ СИ МОЙ .....
Добре че те има Ñине.....
ХлÑбът без тебе вÑе горчи,
а животът тежи ли тежи!
Може пък да е от мойте Ñълзи,
но раната ти в мене кърви ли кърви!
Ще Ñ‚ÑŠÑ€ÑÑ Ð²ÐµÑ‡Ðµ крехката ти опора,
за да ÑÑ‚Ð¾Ñ Ð¸ аз на крака, и за отмора!
Влизам аз тихо в милата ти душа,
за да мога да живеÑ, за да оцелеÑ!
Животът е битка не завършена,
дрехи за Ñкитника, корен в земÑта,
перо в ръката, залък на Ñиромаха ,
молитва към Ðллаха, към пророка Ñвой!
Ðо незабравÑй Сине, че ти Ñи мой ! ! !
12 11 2013 г
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
ФИЛОСОФИЯТРЖИВОТ
Живеех в малко планинÑко Ñелце, беше едно от Ð¾Ð½Ð¸Ñ ÐºÐ¾Ð¸Ñ‚Ð¾ бÑха забравени и от влаÑтта и от вÑевишниÑÑ‚. Тук животът Ñи имаше Ñвоите закони, които Ñе бÑха Ñлели, както Ñ Ð²Ñ€ÐµÐ¼ÐµÑ‚Ð¾, така и Ñ Ð¿Ñ€Ð¸Ñ€Ð¾Ð´Ð°Ñ‚Ð°. Тук вÑичко беше от значение, дори и пътÑÑ‚ на мравката беше чаÑÑ‚ от нашиÑÑ‚ живот. Поздрава който беше задължителен, уÑмивката не Ñ‚Ñ€Ñбваше да отÑÑŠÑтва от лицето ни, Ñ‚Ñ Ð±ÐµÑˆÐµ ключът на щаÑтието. Ð’ моето ÑемейÑтво, Ñ ÐºÐ¾ÐµÑ‚Ð¾ много Ñе гордеех, имаше двама Ñтолетника, / бучу / дÑдо ми и / нена / баба ми. За мен те бÑха изворът на живота ми, неможех да Ñи го предÑÑ‚Ð°Ð²Ñ Ð±ÐµÐ· Ñ‚ÑÑ…. Те бÑха почти вÑичко, ÑпокойÑтвието, търпението, те бÑха бунара на живота, когато и да загребеш ще намериш нещо Ñ ÐºÐ¾ÐµÑ‚Ð¾ ще уталожиш жаждата на живота. ТÑхното Ñтолетие беше чудо, за което говореха почти цÑлата околиÑ. Изредиха Ñе доÑта видни хора за да ги питат, Ñ ÐºÐ°ÐºÐ²Ð¾ Ñа уÑпели да преборÑÑ‚ Ñмъртта.
Поради тази причина, една Ñутрин на нашата врата почука виден журналиÑÑ‚ от СофиÑ. Ðена ми както винаги шеташе из широките двори, като чу че Ñе хлопа отвори вратата. ГоÑподина от СофиÑ, поздрави учтиво, предÑтави Ñе, кой е и за какво е дошъл. Ðена на ÑÐ²Ð¾Ñ Ñтрана Ñе предÑтави и го покани да влезе. ГоркиÑÑ‚ гоÑподин не вÑрваше на очите Ñи и поÑтоÑнно повтарÑше… как е било възможно вÑичко това,… Ñтолетничка да му Ð¾Ñ‚Ð²Ð°Ñ€Ñ Ð²Ñ€Ð°Ñ‚Ð°Ñ‚Ð°. Ðена ми Ñе Ñмееше на глаÑ, но дали беше от задоволÑтво или на акъла му… не можах да разбера.
– ЗаповÑдайте, влезте, дори ще ви разточа и баница! -продължаваше да Ñе Ñмее на глаÑ. ГоÑподина приÑтъпи в двора и взе да пита за бучу.
- Къде е гоÑподин ......, Ñтопанина, тука ли е, мъжът ти, бих иÑкал да Ð¿Ð¾Ð³Ð¾Ð²Ð¾Ñ€Ñ Ð¸ Ñ Ð½ÐµÐ³Ð¾? Ðена ми пак Ñе подÑмихна, защото знаеше, че това което щеше да му каже, ще го шокира още повече.
– Ðе, нÑма го, Ñутринта отиде в балкана да бере дърва!- Ще Ñе забави малко, защото не обича да бере Ñурови дърва! -Ще Ð¾Ð±Ð¸ÐºÐ°Ð»Ñ Ð°ÐºÐ¾ Ñ‚Ñ€Ñбва цÑл ден за да намери Ñухо дърво, но Ñурово дърво той до Ñега в нашата къща не е докарал!
– Е това вече, за да повÑрвам, ще Ñ‚Ñ€Ñбва да го Ð²Ð¸Ð´Ñ ÑÑŠÑ ÑобÑтвените Ñи очи!
– Ще го видиш, Ñутринта излезе доÑта рано, Ñигурно вече е по път!- Рказах път та,, и вие приÑтигате от дълъг път, заповÑдайте да Ñи отпочинете!
След като Ñе наÑтани, гоÑподина взе да ни обÑÑнÑва, че Ñе е Ñрещнал и Ñ Ð´Ñ€ÑƒÐ³Ð¸ Ñтолетници. ОбÑÑнÑваше ни на дълго и на широко Ñ ÐºÐ°ÐºÐ²Ð¸ хора Ñа е Ñрещал, вÑеки и един от Ñ‚ÑÑ… каква рецепта е използвал, за да Ñи крепи живота и здравето Ñтотици години. Според неговите дългогодишни проучваниÑ, за дълголетието е било нужно- добра храна Ñ Ñ€Ð°Ð·Ð»Ð¸Ñ‡Ð½Ð¸ витамини. Точно те Ñа били тайната на дълголетието и Ñа били двигателната Ñила на ÑамиÑÑ‚ живот. Ðена го Ñлушаше внимателно и продължаваше да шета из цÑлата къща.
- Какво правите толкова, вие умора нÑмате ли? - Ðе е за вÑрване, каква ÐµÐ½ÐµÑ€Ð³Ð¸Ñ Ñамо имате! Ðена пак леко Ñе позаÑмÑ. - Ще пиете ли, още едно кафе, хареÑа ли ви ....?
Ð’ ÑтаÑта коÑто наÑелÑваше нена ми, беше пригодена и за кухнÑ, и за вÑекидневна, предимно там Ñе Ñъбирахме вÑички членове от ÑемейÑтвото. Който огладнее тичаше там, а Ñ‚Ñ Ð·Ð½Ð°ÐµÑˆÐµ какво да прави, знаеше кой Ñде по- Ñолено, кой обича Ñладко, кой обича тлъÑтото ....... така течеше нашиÑÑ‚ живот. Ð’ ÑтаÑта имаше голÑм оджак /камина / от който Ñе ÑпуÑкаха два Ñинджира, които завършваха Ñ ÐºÑƒÐºÐ¸, на Ñ‚ÑÑ… Ñе закачваха менците в които Ñе готвеше. Ðо нена ми най-много обичаше да готви в калени Ñъдове, това и беше нейната ÑлабоÑÑ‚, нищо по вкуÑно неможело да Ñготви бобът в гърнето, и Ñ‚.н.
ГоÑтенинът отпиваше от кафето и Ñ Ð³Ð¾Ð»Ñмо любопитÑтво разглеждаше обÑтановката покрай него . Имаше Ñтотици въпроÑи на които Ñ‚Ñ€Ñбваше да му отговарÑм. Започнахме от училището…за да му докажа, че Ñъм добър, Ñ‚Ñ€Ñбваше да му обÑÑнÑвам какво е това ренеÑанÑ, фотоÑинтеза и задължително таблицата Ñ Ð¾Ñем. Ðо това беше леÑно, предÑтоеше… колко грама от това, колко грама от онова, какви подправки ползваше нена ми в гърнето за боб и Ñ‚.н.
Ðена ми на Ñвой ред бързаше да направи баницата Ñ Ñ‚Ð¸ÐºÐ²Ð°, за да има Ñ ÐºÐ°ÐºÐ²Ð¾ да нахрани бучу ми, който Ñкоро щеше да Ñе прибере от балкана. Ðена ми взе пируÑтьота , Ñложи върху Ð½ÐµÑ Ñ‚ÐµÐ¿ÑиÑта Ñ Ð±Ð°Ð½Ð¸Ñ†Ð°Ñ‚Ð°, похлупи Ñ ÑÑŠÑ Ñача, Ñлед това поÑипа върху него наÑъбралата Ñе жар от горÑщиÑÑ‚ огън на оджака. Баницата вече беше готова, това направи готвачката много щаÑтлива, че ще има Ñ ÐºÐ°ÐºÐ²Ð¾ да нахрани гоÑтенинът. Бучу ми ÑÑкаш беше подушил миризмата на гощавката и приÑтигна точно на време. Ðена ми като чу глаÑÑŠÑ‚ на бучу ми, хукна към двора, за да му помогне да разтоварÑÑ‚ дървата. Ðие Ñ Ð¶ÑƒÑ€Ð½Ð°Ð»Ð¸Ñта Ñъщо излезнахме на потуна, за да го поÑрещнем. Ðена ми като го Ð²Ð¸Ð´Ñ Ð·Ð°Ð±Ñ€Ð°Ð²Ð¸, че имаме гоÑтенин, Ñипеше въпроÑите един по друг. – Измори ли Ñе? – Потен ли Ñи? – Гладен ли Ñи....? Бучу ми на Ñвой ред отговарÑше на вÑеки нейн Ð²ÑŠÐ¿Ñ€Ð¾Ñ Ñ ÑƒÐ¼ÐµÑ€ÐµÐ½ тон, Ñъщо така даваше наÑÑ‚Ð°Ð²Ð»ÐµÐ½Ð¸Ñ ÐºÐ°Ðº Ñ‚Ñ€Ñбва да е. – Внимавай да не Ñе удариш! - Стой на Ñтрана! - Ти как Ñи? - Умори ли Ñе днеÑ? - Рти затъжи ли Ñе за мен .....?
ЖурналиÑта гледаше вÑичко това и не вÑрваше на очите Ñи.
– Те… май,че много Ñе обичат… нали? - Погледни ги Ñамо, ÑÑкаш не Ñа Ñе виждали Ñ Ð³Ð¾Ð´Ð¸Ð½Ð¸.
- Ти не Ñи видÑл нищо, наблюдавай от Ñега нататък какво ще правÑÑ‚. Ðз вече не Ñе ÑтърпÑÑ… и Ñе провикнах ,че имаме гоÑти и да побързат. Бучу ми като видÑ, че имаме гоÑти, оÑтави вÑичко на нена да довърши и дойде да Ñе запознае Ñ Ð³Ð¾Ñтенина. След като Ñе нахранихме, разпитът на журналиÑта започна. Бучу ми ÑъвÑем Ñпокойно му отговарÑше на вÑеки зададен въпроÑ. По едно време обÑтановката вече Ñе отегчи, журналиÑта потърÑи разрешение да зададе поÑледниÑÑ‚ Ñи въпроÑ.
– След толкова години един цÑл век, каква ти е филоÑофиÑта за ÑмиÑълът на живота?
- Преди да ти Ð¾Ñ‚Ð³Ð¾Ð²Ð¾Ñ€Ñ Ð¼Ð¸ позволи да ти изпеем една пеÑен, пък тогава чуй моÑта филоÑофиÑ.
Бучу ми приÑегна към кавала, оглеждаше го ÑÑкаш беше най- Ñкъпото нещо което имаше в живота. Ðатъкми пръÑтите по меÑтата им и заÑвири нечувана Ð¼ÐµÐ»Ð¾Ð´Ð¸Ñ Ð·Ð° журналиÑта. Ðена ми беше Ñеднала толкова близко до него ÑÑкаш иÑкаше да му почувÑтва пулÑа на Ñърцето, а очите и не виждаха нищо друго оÑвен него. ПръÑтите леко потрепваха върху кавала, като по такъв начин позволÑваха на въздухът да издава мека Ð¼ÐµÐ»Ð¾Ð´Ð¸Ñ ÐºÐ°Ñ‚Ð¾ кадифе. Долно, до до ре до до ре ми до,...... Ðена ми подхвана да пее пеÑента за БÑла ми Ðйша, глаÑÑŠÑ‚ и Ñе ÑÐ»Ñ Ñ ÐºÐ°Ð²Ð°Ð»Ð° ÑÑкаш бÑха едно цÑло.
" ТърÑи ме либе, Ñ‚ÑŠÑ€Ñи ме, от Ñело на Ñела, па и в наще двори широки, либе да ти Ñтана, деца да ти родÑ, една кошара, ... Ðз Ñъм бÑла Ðйша Ñ Ñ€ÑŠÐºÐ° не пипната, Ñ ÑƒÑтни не залюбена ... "
Бучу ми оÑтави кавала, благодари на нена, пожела и да е жива и здрава и каза, че е много хубава. След вÑичкото това Ñе обърна към журналиÑта и му каза филоÑофиÑта Ñи за живота.
- Изкушаваме Ñе да миÑлим, че ÑмиÑълът на живота е да преуÑпÑваме в общеÑтвото, да изградим кариера, да натрупаме пари, да Ñе ÑÑŠÑтезаваме и да печелим, и да Ñе Ñдобием Ñ Ð²Ð»Ð°ÑÑ‚. ТрÑбва да признаваме пред Ñебе Ñи, че Ñме доволни от живота и че винаги той е бил завиÑим от заобикалÑщите ни. Ðие Ñ‚Ñ€Ñбва да живеем чеÑтно и да откриваме веки ден, кои Ñме, за какво Ñме и Ñ ÐºÐ°ÐºÐ²Ð¾ бихме били полезни на ближниÑÑ‚. Още от малки ни учат, как Ñ‚Ñ€Ñбва да живеем, как Ñ‚Ñ€Ñбва Ñе държим ÑпрÑмо околните, но най-важното е поÑтоÑнно да Ñ‚ÑŠÑ€Ñим ÑмиÑъла на живота Ñи. Ðко нÑкои хора ни помогнат,това значи че имаме голÑм къÑмет. Затова ние Ñ‚Ñ€Ñбва да помагаме за да Ñъздаваме този къÑмет и на другите, който пък от Ñ‚Ñхна Ñтрана ако Ñа добронамерени ще правÑÑ‚ Ñъщото, и по такъв начин кръгът Ñе Ð·Ð°Ñ‚Ð²Ð°Ñ€Ñ Ð¸ в него живее къÑметът. Ðе Ñи миÑлете, че по такъв начин живеете нечий чужд живот, който е диктуван отвън, проÑто вÑеки в този кръг е щаÑтлив. Този път е добре отъпкан път, поÑÑ‚Ð°Ð²Ñ Ñ…Ð¾Ñ€Ð°Ñ‚Ð° в Ð¿Ð¾Ð·Ð¸Ñ†Ð¸Ñ Ð½Ð° щаÑтлив човек, а когато човек е щаÑтлив той е и ÑпоÑобен. Тук Ñтрахът и ÑъмнениÑта нÑмат мÑÑто, те разбиват обръча и внаÑÑÑ‚ Ñмут и нещаÑтие. За да открием ÑмиÑъла на живота Ñ‚Ñ€Ñбва да Ñе вÑлушаме във Ð²ÑŠÑ‚Ñ€ÐµÑˆÐ½Ð¸Ñ Ñи глаÑ, който ни зове. ТрÑбва да оÑтавим живота да ни говори, а не ние да му казваме какво ще направим Ñ Ð½ÐµÐ³Ð¾. Призванието е най важниÑÑ‚ момент. Ðа Ñебе Ñи Ñ‚Ñ€Ñбва да Ñме наÑÑно, кой Ñме и на какво Ñме ÑпоÑобни, и на какво Ñ‚Ñ€Ñбва да Ñе подчинÑваме. Ðко аз на Ð½ÐµÑ Ð½Ðµ и Ñе Ð¿Ð¾Ð´Ñ‡Ð¸Ð½Ñ Ð¸ Ñ‚Ñ Ð½Ð° мен нÑма да ми Ñе подчини, тогава ÑъвмеÑтниÑÑ‚ живот Ñе затруднÑва и за двамата ни, това бих ме ли го иÑкали… ТрÑбва да Ñме в мир ÑÑŠÑ Ñебе Ñи, Ñ‚Ñ€Ñбва да хареÑваме и тъмната Ñи чаÑÑ‚ от наÑ, Ñ‚Ñ Ð·Ð°Ñ‰Ð¾Ñ‚Ð¾ е тъмна… Ñ‚Ñ€Ñбва да Ñ Ð¾Ð¿Ð¾Ð·Ð½Ð°ÐµÐ¼ по -добре от Ñветлата ни. Светлата Ñ Ð²Ð¸Ð¶Ð´Ð° вÑеки и ако Ñгрешим тогава ще ни поправÑÑ‚. Ðо черната Ñ‚Ñ€Ñбва да Ñ Ð¾Ð±Ð¸Ñ‡Ð°Ð¼Ðµ, защото Ñ Ð²Ð¸Ð¶Ð´Ð°Ð¼Ðµ Ñамо ние, там Ñме Ñкрили недоÑтатъци, провали и неÑбъднати желаниÑ. Именно черната чаÑÑ‚ на живота ни, ще ни напомнÑ, че Ñме проÑмъртни и че не Ñме идеални, и именно затова Ñ‚Ñ€Ñбва да уважаваме на другите грешките и недоÑтатъците. За да откриете ÑмиÑъла на живота Ñи, ще Ñ‚Ñ€Ñбва да Ñе почувÑтвате удобно в него и да знаете, че умът е чаÑÑ‚ от него. Ðе е нужно да имате отговор на вÑички въпроÑи, те винаги биха изчакали удобниÑÑ‚ момент за да получат отговора Ñи. Ðикога нÑма да намерите ÑмиÑÐ»ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¶Ð¸Ð²Ð¾Ñ‚ Ñамо по Ð¿ÑŠÑ‚Ñ Ð½Ð° миÑълта, затова нещо ще ви Ñа нужни чувÑтвата и желанието за ÑамиÑÑ‚ живот. И на поÑледно… въпреки вÑичко това, ти може да Ñи единиÑÑ‚ от Ñ‚ÑÑ…, който ще изживеÑÑ‚ живота Ñи, без нÑкога да Ñа разбрали Ð½ÐµÐ³Ð¾Ð²Ð¸Ñ Ð¸ÑтинÑки ÑмиÑъл.
ЖурналиÑта беше шокиран, вÑичко друго очакваше но не и този отговор.
– Ðз не знам какво да кажа!- Ð²Ð¸Ð´Ñ Ñ‡ÑƒÐ´Ð¾ невиждано до Ñега, море от обич, планини от уважение, филоÑÐ¾Ñ„Ð¸Ñ ÐºÐ°Ñ‚Ð¾ гранит ....
12 12 2013 г
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
http://www.youtube.com/watch?v=zyNxPICvbqc
-
ДЪХЪТ МИ БЪДИ
Това да ти го казвам, е излишно,
но животът, без Любов е нищо!
"Обичам те" това мила ме уби,
душата ми покори дори погуби!
Събери мойте думи измълчани,
Ñмъртните раздÑли по вÑички гари!
И от душата ми кървÑщите рани,
живей Ñ Ñ‚ÑÑ… Ð¼Ð¾Ð»Ñ Ñ‚Ðµ поне до зори!
Когато думите ми заглъхнат,
Ñълзите ми от Ñамота иÑъхнат!
ПоезиÑта Ð¼Ð¾Ñ Ð·Ð°Ð¼Ñ€Ðµ в пущинÑка,
и потъна нÑкаде там в забрава!
Бъди ти дъхът на мойте Ñлава,
пеÑента на щуреца запей до забрава!
Тъжната пеÑен пак да Ñи попеÑ,
нека вÑеки знае, че за тебе копнеÑ!
13 12 2013 г
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
ЗÐÐЯ ЛЮБОВ
Ð—Ð½Ð°Ñ Ð›ÑŽÐ±Ð¾Ð²,аз знаÑ,
че от твоÑÑ‚ живот боли,
изпълваш Ñърцето ми Ñ Ñ€Ð°Ð´Ð¾ÑÑ‚,
а поÑле от Ð½ÐµÑ Ñ‚Ð¾Ð¹ кърви,
ах тази непокорна младоÑÑ‚,
дали поне веднъж ще и провърви!
Ð—Ð½Ð°Ñ Ð›ÑŽÐ±Ð¾Ð², аз знаÑ,
прегрътката Ñ‚Ð²Ð¾Ñ Ð»ÐµÐºÑƒÐ²Ð° рани,
ÑъбарÑш Ñтени, и прегради,
Ñ Ð±Ð¾Ð»ÐºÐ°, но хей, тъй по човешки,
прощаваш на нашите грешки,
ти за Ð½Ð°Ñ Ñи като нови дрешки!
Ð—Ð½Ð°Ñ Ð›ÑŽÐ±Ð¾Ð²,аз знаÑ,
че Ñъм жив аз, и велик,
но този твой нежен вик,
Ñлушам го винаги като войник,
ÑъблазнÑва ме твоÑÑ‚ неземен лик,
заради тебе Ñтанах аз алкохолик!
Ð—Ð½Ð°Ñ Ð›ÑŽÐ±Ð¾Ð², аз знаÑ,
Ñътворила Ñи за Ð½Ð°Ñ Ð Ð°Ñ,
а ние питаме вÑе за безкраÑ,
какво ще Ñе получи Ð½Ð°ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½ÐµÐ·Ð½Ð°Ñ,
но ти Любов не Ñи отивай, оÑтани,
че раздÑлата и от Ñмърта по боли!
12 12 2013 г
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
ОСТÐÐИ
ÐœÐ¾Ð»Ñ Ñе на Ðллах, да ми проÑти,
че ти Мила от него по мила Ñи ми!
Ð’ очите ми Ñълзи, Ñърцето кърви,
но ти Мила от него по мила Ñи ми!
Падах Ñтавах, Ñълзи размазвах,
на Ñъдбата юмруци размахвах!
Опитвах Ñе да Ñъм безразличен,
Ñебе Ñи да лъжа че не те Обичам!
По Ð¿ÑŠÑ‚Ñ ÑƒÑтремен, Ñко наранен,
от зли миÑли и окови оÑвободен!
С куршуми в Ñърцето прободен,
не знам кога е нощ, кога е ден!
За вÑÑка капка Любов ще Ñе биÑ,
на вÑичко Ñъм готов не го криÑ!
Любов Ð¼Ð¾Ñ Ð½Ðµ Ñи отивай, оÑтани,
че раздÑлата и от Ñмърта по боли!
14 12 2013 г
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
БЕЗ СТОПÐÐИÐ
Старата ни къща, оÑтанала без Ñтопанин като нÑкой призрак, болезнено Ñе губеше във времето. Ðе беше трудно на човек да разбере и почувÑтва болката й, коÑто разкъртваше из оÑнови душата и пълнеше очите ÑÑŠÑ Ñълзи.
ЗагаÑналото огнище е потънало в хладнина, а на младини от златната му жарава изкачаха златни иÑкри като божеÑтвени Ñветулки, които напомнÑха, че има живот, че има топлина, има и надежда ...... !
Ръждата и Ñ‚Ñ Ñе беше впила като удавник по пантите на вратата, които при допира на вÑтъра изпищÑваха като умрели, поÑивÑли, оÑиротÑли ..... !
Счупените дъÑки зееха като пропаÑÑ‚, а оÑтаналите прошепваха тежки уморени думи като Ñтон:
- Защо не Ñте до мен, такъв ли ще е поÑледниÑÑ‚ ми ден ..... ?
Полу-ÑрутениÑÑ‚ комин пъшкаше и Ñе вайкаше за ÑвоÑта гордоÑÑ‚ и миналите дни, когато беше Ñнежно- бÑл, като върховете на планината, а от душата му излизаше дим, като от уÑтата на човек.
Покривът и той горкиÑÑ‚, кърпен като Ñтар чувал, едвам Ñе крепеше на изноÑените Ñи греди. През Ð´ÐµÐ½Ñ Ð¼Ð¾Ð»ÐµÑ‰ Ñе на Ñлънцето, а през нощта на луната, за да върне времето поне Ñтотина години назад– за да Ñе премени Ñ Ð½Ð¾Ð²Ð°, циганÑка ноÑиÑ, пак да почервенее, от Ñърце да Ñе заÑмее, така, че Ñтаро и младо щаÑтливо да заживее под него ..... !
Граченето на черната гарга, извеÑÑ‚Ñваше проклÑтието, надвиÑнало над бащината ми ÑÑ‚Ñ€Ñха– живот, облечен в пуÑтош, в Ñамота, в Ñрам, .....
Питам Ñе как е възможно това?
25 2 2014 г
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
ЗаповÑдайте ще ни е приÑтно ÑÑŠÑ Ð’ÐС.
https://www.facebook.com/pages/%D0%9F%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D1%88%D0%BA%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D1%8F-%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B7%D0%B0/619608654759670?skip_nax_wizard=true
-
,,Ð›ÑƒÐºÑ Ðµ Любовта да оцелее,
но влюбениÑÑ‚, това едва ли го знае!"
И.Б
-
ПРОШКÐ
Ðллаше! Знаеш ли, Ðллаше ... ?
Колко Ñ ÐžÐ±Ð¸Ñ‡Ð°Ð¼, Ðллаше ....?
Викът ми разтърÑва земÑта!
Попитай Ðллаше планината!
Попитай гората, дори и тревата,
животните, птиците ... Ñърната!
Те, Ðллаше Ñълзите ми видÑха!
Колко Ñ ÐžÐ±Ð¸Ñ‡Ð°Ð¼ Ðллаше ...!
Ехото Ð¿Ð¾Ð²Ñ‚Ð°Ñ€Ñ Ð½ÐµÑƒÐ¼Ð¾Ñ€Ð½Ð¾ Ñ Ð¼ÐµÐ½Ðµ!
Птиците ми приглаÑÑÑ‚ Ñ ÐºÑ€Ð¸Ð»ÐµÑ‚Ðµ!
Ðа Обичта ми завидиха и кралете!
Питай Ðллаше реките, върховете,
на Ñ‚ÑÑ… показах раните, тайните!
Те, Ðллаше ми чуха молитвите ...
Знаеш, Ðллаше колко Ñ ÐžÐ±Ð¸Ñ‡Ð°Ð¼!
За Любовта ми в тебе Ñе вричам!
От Ð Ð°Ñ Ð´Ð¾Ñ€Ð¸ за Ð½ÐµÑ Ñе отричам!
До гроб, Ðллаше по Ð½ÐµÑ Ñ‰Ðµ тичам!
Обичам! Обичам, ще повтарÑм,
докато от Обичта й ще изгарÑм!
От теб, Ðллаше прошка ще иÑкам,
че от теб повече Ñ ÐžÐ±Ð¸Ñ‡Ð°Ð¼ ..... !!!
30 3 2014 г
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
СЪРЦЕТО
Буен огън в мене гори,
изгубиха Ñе и мойте Ñълзи...
Мигът, в който той пламна,
Ñърцето ми ÑÑŠÑ Ð¿Ð¸Ñък заплака...
Преродих Ñе аз във мечти,
душата ми пред Ñ‚ÑÑ… коленичи,
а те падат като Ñрки звезди,
връхлитат като водопадни води...
Сърцето мъничко и клето,
от зло предчувÑтвие обвзето...
Ð’Ñичко е заложило на Ñъдбата!
Ð’ плен Ñе е предало на играта!
8 4 2014 г
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
ТИ .....
Ти Любов моÑ, виждала ли Ñи -
нÑкога Ñамотата очи в очи?
Сърцето ти от болка да крещи...
Виждала ли Ñи ти? Виждала ли Ñи,
надеждата ÑÑŠÑ Ð·Ð°Ñ‚Ð²Ð¾Ñ€ÐµÐ½Ð¸ очи?
Рогледалото нежно да ти шепти:
–Това не Ñи ти...! Това не Ñи ти,...!
Ти Любов моÑ, чакала ли Ñи -
изгрева и залеза ÑÑŠÑ Ñълзи?
Ð¢Ñ Ðµ Ñлаба, Ñ‚Ñ Ðµ хлÑба, поезиÑ, драма
Ð¢Ñ Ðµ вÑичко - друго не иÑкам,
в Ñърцето нежно Ñ Ð¿Ñ€Ð¸Ñ‚Ð¸Ñкам!
Ðа щурчето пеÑен в Ñърцето,
уÑмивката Ñутрин Ñ ÐºÐ°Ñ„ÐµÑ‚Ð¾,...
С Ð½ÐµÑ Ð°Ð· много Ñи приличам,
затова мноооого Ñ ÐžÐ±Ð¸Ñ‡Ð°Ð¼!
9 4 2014 г
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
ТÐÐœ КÐК ЛИ ЩЕ Е .... ?
КаÑабъта* Ðеврокоп, Ñе беше Ñгушила между Родопите и Пирин планина, от едната ноÑеше топлината а от другата Ñлавата. От едната му Ñтрана Ñе проÑтираше равнина опираща Ñе чак до Драма, а от другата виÑоки върхове опиращи Ñе чак до Ðллаха. През Ñърцето му минаваха биÑтри води, от който пиеха и Ñтари и млади. ПонÑкога беше кротка и тиха, понÑкога бурна и Ñтрашна, никой не Ñмееше да Ñ Ð½Ð°Ð³Ð°Ð·Ð¸, или пребори. Само един човек и Ñе радваше като на пойна птичка и Ñе опитваше да Ñ Ð²ÐºÐ°Ñ€Ð° в златен кафез, за който кафез знаеха и Ñтаро и младо та дори и цÑлата околиÑ. Водата ÑдоÑана Ñе плиÑкаше във кафеза и от гневът и излизаше бÑла пÑна , като на бÑло агне от уÑтата, което е било задушено или отровено от Ñилна отрова. Ðо над кафеза огрее ли ÑÑно Ñлънце, винаги Ñтаваше чудо, дъгата украÑена в невиждана премÑна като млада невÑÑта чакаше ÑвоÑÑ‚ избраник, да му преÑтане, да го обладае, да го омае, ....... Тракащото колело издаваше звук като на тъпани биещи на нÑÐºÐ¾Ñ ÐµÑ€Ð³ÐµÐ½Ñка Ñватба, пойните птички Ñ Ñ‚ÐµÑ…Ð½Ð¸Ñ‚Ðµ божеÑтвени глаÑове допълваха картината коÑто Ñе наричаше живот. Ðа меÑта тракащото колело биеше като Ñърцето на млад момък което продължаваше да бие до къÑна нощ на меÑта до рани зори. ЗлатниÑÑ‚ кафез беше поÑтроен на долниÑÑ‚ край на каÑабъта, в най ниÑкиÑÑ‚ край на долината, там където изтичаха вÑички води и бÑха пролÑти доÑта горчиви Ñълзи. Беше поÑтроен от камъни и тикли, но по него нÑмаше ни най-малки белези на хладнина или Ñамота, комина му беше Ñвидетел за това, а от прозореца му Ñе ноÑеше невероÑтна миризма, коÑто пък доказваше че Ñ Ð¸Ð¼Ð° в него и ÑладоÑтта.
Този безÑтрашен човек Ñе казваше ÐÑан ага. ПоÑвил Ñе Ñлучайно в една бурна и тъмна нощ, говорил е че е имал нечувана мощ, Ñ ÐºÐ¾Ñто можел да лекува най-тежки болеÑти, че Ñамо Ñ Ð´ÑƒÐ¼Ð¸ е връщал живота на умиращи, дори е знаел магиÑ, Ñ ÐºÐ¾Ñто би излекувал дори и змиÑ.
Ð’ ÐÑан ага имаше нещо, което го отличаваше от оÑтаналите хора. Като вÑеки воденичар, и той беше здрав и Ñилен човек, леко закръглен, подгърбен. Беше тих, затворен в Ñебе Ñи човек, не говореше много, но това което казваше имаше ÑтойноÑÑ‚ на жълто злато. МонотонниÑÑ‚ му Ð³Ð»Ð°Ñ Ð¸ благиÑÑ‚ му поглед будеха любопитÑтво и доверие пред вÑеки човек. Пред теб ÑÑкаш не Ñтой нÑкой проÑÑ‚ изцапан в бÑло брашно човек, а мъдрец който винаги е не доказал една иÑтина и има да ти казва още Ñтотици подобни на тази коÑто в момента ти казва. Душата му твореше и вдъхваше уважение дори и на ониÑ, които не го познаваха и нищо не знаеха за изкуÑтвото на душата му.
ÐÑан агата беше дошъл от Станбола, беше видÑл толкова колкото цÑло Ñело Ñъбрано на едно не беше видÑло. Знаеше той много добре че за ловеца и за влюбениÑÑ‚ винаги оÑтава нÑÐºÐ¾Ñ Ð½Ð°Ð´ÐµÐ¶Ð´Ð° коÑто да го крепи към живота, да му топли Ñърцето.
ПриÑеднал трезицки ** на одера в лÑвата Ñи ръка държеше лула Ñ Ð»ÑŽÑ‚ тютюн, а Ñ Ð´ÑÑната отпиваше Ñилно турÑко кафе, а миÑли те му една от друга по черни и тежки. От три неща не можеше да Ñе раздери ÐÑан ага, едната беше воденицата, втората лулата и третата това толкова Ñбито и Ñилно на Ð²ÐºÑƒÑ ÐºÐ°Ñ„Ðµ, аромата и Ñлавата му Ñе ноÑеше из цÑлата околиÑ.
Когато го питаха как го прави, отговора му беше кратък: - С Любов.
И този ден беше необикновен както вÑички други, нощта и Ñ‚Ñ Ð¾Ð±ÐµÑ‰Ð°Ð²Ð°ÑˆÐµ че ще е много по различна от вÑички до Ñега.
Пътеката, клиÑурата, върховете и те Ñе белееха, планината Ñе готвеше за нÑкакъв празник, къпеше Ñе на лунната млечна Ñветлина, бÑла Ð¼Ð°Ð³Ð¸Ñ Ð±ÐµÑˆÐµ това. ÐÑан ага пак Ñе понеÑе в Ñпомените Ñи. Ето Ñ‚Ñ Ð¿Ð°Ðº Ñтой пред него, на гърдите и виÑи златна огърлица, ÑÑкаш не е кована от жълто злато а от дъбова жарава. Ðо и Ñ‚Ñ Ð³Ð°Ñнеше пред лицето и, което беше обладано от щаÑтие, ÑиÑеше той там, беше Ñъздал в очите и пламък, погледне ли те изгарÑш, не те ли погледне умираш, .....
Ðа ÐÑан ага погледът му вече не беше както на младени, тогава беше вперен напред в далечината а Ñега трудно Ñе отделеше от черната Ð·ÐµÐ¼Ñ Ð·Ð° коÑто много чеÑто миÑлеше:
- Тука видÑхме, тука знаем. Там как ли ще е, как ли ще е там .... ?
20 04 2014 г
Ðвтор Ибрахим БÑлев
* Град.
** Мъж Ñеднал на земÑта ÑÑŠÑ ÑкръÑтени крака.
-
Ще напиша иÑÑ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ð·Ð° една жена, изоÑтавила ÑобÑÑ‚Ð²ÐµÐ½Ð¸Ñ Ñи живот и Ñе отдала изцÑло на Ñъдбата, наречена Любов, коÑто Ñ Ð¿Ð¾ÐºÐ¾Ñ€Ñва Ñ ÑƒÐ²ÐµÑ€ÐµÐ½Ð¾Ñтта, ÑÑŠÑ Ñвоите бури и урагани ...
Ще Ñе опитам да дишам Ñ Ð½ÐµÐ¹Ð½Ð¸Ñ Ð´ÑŠÑ…, да Ð¶Ð¸Ð²ÐµÑ Ð·Ð°ÐµÐ´Ð½Ð¾ Ñ Ð°Ð²Ð°Ð½Ñ‚ÑŽÑ€Ð°Ñ‚Ð° на тази Ñилна жена, Ñамотна, но решителна, готова да промени не Ñамо Ð½ÐµÐ¹Ð½Ð¸Ñ Ð¶Ð¸Ð²Ð¾Ñ‚, но и този на заобикалÑÑ‰Ð¸Ñ Ñ Ð¹ ÑвÑÑ‚. Една чудовищна любов изживÑна от жена / мъжкар /, готова да заплати най- голÑмата цена, за да живее Ñ‚Ñ -Любовта. Желанието й да бъде обичана и желана, ще Ñтрува плът и кръв, а може би и Ñрещата ÑÑŠÑ Ñамата Ñмърт...
Отдалечавайки Ñе от земното притеглÑне, ще Ñе опитам да Ð¸Ð·Ð²ÑŠÑ€Ð²Ñ Ð½ÐµÐ¹Ð½Ð¸ÑÑ‚ път, път между небеÑни вÑелени– път, без обратна поÑока, път отдалечаващ Ñе от земните радоÑти, път превъплатил Ñе в религиÑта, наречена Любов! Вратата на тази Ñ€ÐµÐ»Ð¸Ð³Ð¸Ñ Ñ‰Ðµ бъде винаги открехната за Ñилните и Ñмели хора, за да можем да разÑъждаваме за ÑтойноÑта й, ...... "
-
ОБИЧÐЙ МЕ, ЧЕДО!
Живеех в Ñтолицата, където Ñе бÑÑ… родил, но очите ми бÑха поÑтоÑно обърнати към нещо по- голÑмо- Европа, Ðмерика, ÐнглиÑ. Там навÑрно беше вÑичко онова, от което имах нужда. Къщата ни беше на три етажа, но имахме и таванÑки Ñтаи, в които Ñе беше наÑтанил като прелетна птичка наш квартират от провинциÑта. Добро и упорито момче, което иÑкаше да покори Ñвета и оÑобено момичетата в него. ДоÑта чеÑто иÑкаше от мен помощ, а за отплата обещаваше да ме закара на Ñело за нÑколко дни, за да мога и аз / предÑтавете Ñи Ñамо!/, "да Ð²Ð¸Ð´Ñ Ð±Ñл ÑвÑÑ‚".
– Утре Ñутринта тръгваме, нали? -лицето му беше Ñъбрало цÑлото щаÑтие на земÑта и това ме караше да Ñе ÑдоÑвам.
- ÐÑкой хора ходÑÑ‚ в ИÑтамбул, а ти ме караш в Ямбол, даже не е и Ямбол, а нÑкакво Ñи Ñело! Ще умра от Ñкука ти казвам, Ñигурно нÑмате още и интернет там? -видÑÑ… как по лицето му вече не беше оÑтанала и капка щаÑтие, и това ме натъжи.
– Какво пък толкова би Ñтанало за една нощ? Я иди, за да има Ñлед това Ñ ÐºÐ°ÐºÐ²Ð¾ да го базикаш... -ми нашепваше дÑвола, Ñ ÐºÐ¾Ð³Ð¾Ñ‚Ð¾ понÑкога доÑта Ñи Ñе обичкахме...
Ðа ÑÐ»ÐµÐ´Ð²Ð°Ñ‰Ð¸Ñ Ð´ÐµÐ½ Ñлед закуÑка, поехме Ñ Ð°Ð²Ñ‚Ð¾Ð±ÑƒÑа на юго-запад. След около два чаÑа и половина бÑхме на около 2000 метра надморÑка виÑочина. Вековни гори, пронизващ белите ми дробове въздух, зелени полÑ. Бедни, но щаÑтливи хора- добродушни и Ñърдечни. За Ñ‚ÑÑ… не беше важно Ñ ÐºÐ°ÐºÐ²Ð¾ Ñи облечен, а човешкиÑÑ‚ поздрава, който винаги раздаваха надлъж и на шир...
- Сърцето ми прелива от радоÑÑ‚! Така ми Ñе иÑка да викам, да Ñ‡ÑƒÐ¿Ñ Ð½ÐµÑ‰Ð¾, да Ñе ÑÐ±Ð¾Ñ€Ñ Ñ Ð½Ñкого...!
- Толкова ли Ñе радваш, ÑÑкаш не Ñи идвал тук Ñ Ð³Ð¾Ð´Ð¸Ð½Ð¸?- продължавах да цитирам дÑвола...
- Имам чувÑтвото, че този път ще ти Ñе Ñлучи нещо хубаво и това чувÑтво никога не ми е изневерÑвало приÑтелю...! Ще видиш, ще видиш......!
– Да не вземеш да Ñе ожениш, че какво ще Ñтане тогава Ñ Ð´Ð°Ñкалото? Ха ха ха .... Този път щаÑтието му продължи да тържеÑтвува!
– Защо не? По тези меÑта момичетата ни Ñа вÑе още чиÑти- нито пушат цигари, нито знаÑÑ‚ вкуÑа на алкохола...
– Ще видим, ще видим...! Стига толкова Ñи Ñе хвалил Ñ Ñ‚ÐµÐ·Ð¸ ÑелÑни! Така ми Ñе иÑкаше да пътувам в Ñамолет първа клаÑа за Париж, а аз за Ñело ....
– Да, аз Ñе Ð³Ð¾Ñ€Ð´ÐµÑ Ñ ÐºÐ¾Ñ€ÐµÐ½Ð° Ñи и иÑкам когато Ñи тръгнеш от тук, да ми кажеш мнението Ñи за тези непознати за теб Ñела и земи!
– Да, да, непременно! Ðима Ñи миÑлиш, че ще премълча? -този път и аз Ñе развеÑелих.
– Сега обаче иÑкам да ти обÑÑÐ½Ñ Ð½ÐµÑ‰Ð¾ за баща ми. Той е малко оÑобен човек, това вÑички го знаÑÑ‚. Кротко и доÑтойно отпива от педеÑетте Ñи години, набит, Ñнажен, широкоплещеÑÑ‚, необикновено Ñк и Ñилен. Славата му Ñе е разнеÑла още когато е бил на двадеÑет. Веднъж Ñе Ñборил Ñ Ð¼ÐµÑ‡ÐºÐ°, за да опази майка ми и по чудо е уÑпÑл да Ñ ÑпаÑи. Лицето му е Ñветло и продълговато и това винаги издава Ð½ÐµÐ³Ð¾Ð²Ð¸Ñ Ð¿Ð¾Ð¼Ð°ÑˆÐºÐ¸ произход. Той е много упорит човек, тежък на приказки, но безкрайно добродушен, оÑобено когато не е разÑърден, тогава е готов да даде повече от това, което Ñе иÑка от него. Ðо разÑърди ли Ñе... Майка ми го познава най-добре от вÑички по Ñтрогите веждите и по Ñкърцането на зъбите:
– Какво пак Ñи Ñе навъÑил като еÑенното време....?
-–Баща ти заÑкърца пак като гредите на Ñтарата ни къща...!-така Ñ‚Ñ Ð¾Ð±Ð¸Ñ‡Ð°ÑˆÐµ да го кори през иронична, но топла уÑмивка.
УнеÑох Ñе в дрÑмка, на клепачите ми ÑÑкаш имаше нÑкаква тежеÑÑ‚. ÐавÑрно от чиÑÑ‚Ð¸Ñ Ð²ÑŠÐ·Ð´ÑƒÑ… и моите Ñпомени потънах в Ñън.
Ðе Ñлед дълго приÑтелÑÑ‚ ми ме разтърÑи по рамото:
– Виждаш ли, виждаш ли ....?
– Какво по дÑволите да виждам...? Какво....?
– Планината, виж Ñ ÐºÐ°ÐºÐ²Ð° Ð±Ð¾Ð³Ð¸Ð½Ñ Ðµ Ñамо!- бÑхме потънали в море от зеленина.
Вълнението ми беше неопиÑуемо. Зеленееха Ñе полÑните, зеленееха Ñе и нивите- гъÑти и къдрави, покрили напълно угарта Ñи, ÐºÐ¾Ñ Ñ Ñ‚ÑŽÑ‚ÑŽÐ½, ÐºÐ¾Ñ Ñ Ñ†Ð°Ñ€ÐµÐ²Ð¸Ñ†Ð°, ÐºÐ¾Ñ Ñ .....
Подухваше хладничък вeтрец, но Ñлънцето чеÑто поглеждаше иззад белите облаци и препичаше. Чучулиги пробÑгваха от двете Ñтрани на пътÑ, а безброй други Ñе бÑха издигнали навиÑоко и пееха Ñ‚Ñхната Ñи пеÑен...
– Погледни нагоре! Виждаш ли ....?
Пред мен блеÑна нежното и краÑиво лице на жената – булка, тази, коÑто Ñе оÑвобождаваше от воала Ñи... По ориенталÑки маниер, воалът на планината ÑÑкаш падна и ни поздрави Ñ Ð½ÐµÐ¹Ð½Ð¾Ñ‚Ð¾:– "Добре дошли"! Разбуленото лице на тази горда планина беше чиÑто и пъÑтро. Ð¢Ñ Ð±ÐµÑˆÐµ на милиони години, но по краÑота вÑе още Ñи оÑтаваше неопиÑуема... Картината ÑÑкаш не беше Ñътворена от човешка ръка. Попитах Ñе в този момент, защо ли ние хората , умеехме и можехме Ñамо да рушим и да негодуваме...?
Влизайки в Ñелото, приÑтелÑÑ‚ ми каза че по това време нÑма "Джин- Джан",но това не можах да го разбера и Ñе наложи той да ми обеÑнÑва, че по това време хората Ñа на къра. Ð’Ñички бÑха излезнали на работа и портата беше заключена, но къде Ñе намира ключът Ñе знаеше от цÑлото Ñело.
Отключихме портата и в двора ни поÑрещнаха вÑички любимци, и никой от Ñ‚ÑÑ… не го беше забравил. Имаше доÑта новородени, но и те тичаха Ñ Ð¾Ñтаналите да го приветÑтват. ПриÑтелÑÑ‚ ми коленичи и започна да ги милва Ñ Ð»ÑŽÐ±Ð¾Ð² едно по едно:
– Това е Шаро!- Ñ Ð½ÐµÐ³Ð¾ израÑтнах заедно, познавам го много добре... Докато не ми оближеше ръцете и бузите, докато не ме погледне дълбоко в очите, нÑма да ме оÑтави на мира...
Ð’Ñичко около мен беше изпълнено Ñ Ð´ÐµÑетки топли душици на Ñрета, агнета, кокошки .....УÑещането беше неповторимо...!
–Така е на Ñело! Този глъч винаги го чувам дори в ÑÑŠÐ½Ñ Ñи...!
Когато вÑичко поутихна, Ñе чу тропот на копита и пърхот ...
– ÐÑ…, тези големи и влажни уÑтни, за които понÑкога тихичко Ñи поплаквам...! Възчерна, тънка, но добре охранена, коÑъмът й блеÑтеше ÑÑкаш е от коприна...
– Баща ми Ñ ÐºÑ€ÑŠÑти Ñ Ð¸Ð¼ÐµÑ‚Ð¾ Ðазлъ и Ñ‚Ñ Ñи го заÑлужава, защото е толкова горда и упорита... До Ñега ни е дарила Ñ Ð¿Ð¾Ð½Ðµ деÑетина чеда, но нито едно не приличаше на неÑ. Това баща ми го разтройваше много, но на Ð½ÐµÑ Ð½Ð¸ÐºÐ¾Ð³Ð° и за нищо не й Ñе Ñкара- напротив, вÑе Ñ Ð³Ð°Ð»ÐµÑˆÐµ нежно по шиÑта и й шепнеше:
– СледвашиÑÑ‚ път, Ðазлъ...! СледвашиÑÑ‚ път...
–Изненадвам Ñе, че и Ñ‚Ñ Ðµ тук, но повече Ñе изненадвам на Ð³Ð¾Ð»ÐµÐ¼Ð¸Ñ Ð¹ корем... Сигурно Ñи миÑли, че баща ми Ñе връща...?
Като ни видÑ, Ñ‚Ñ Ñъщо Ñе учуди и наоÑтри тънките Ñи и оÑтри уши, а маÑлиновите й очи Ñтанаха още по- големи.
ПриÑтелÑÑ‚ ми Ñ Ð¿Ð¾Ð³Ð°Ð»Ð¸ леко по челото и Ñ Ð¿Ð¾Ð¿Ð¸Ñ‚Ð° нежно как Ñе чувÑтва, има ли болки, иÑка ли нещо да Ñде ..... Ð Ñ‚Ñ Ð¿Ñ€ÐµÑтъпваше от ÐµÐ´Ð¸Ð½Ð¸Ñ ÐºÑ€Ð°Ðº на Ð´Ñ€ÑƒÐ³Ð¸Ñ Ð¸ не толкова от товара Ñи, а от притеÑнение, защото навÑрно чувÑтваше много добре какво Ñ Ð¾Ñ‡Ð°ÐºÐ²Ð°...
Ð’ този момент, неочаквано за наÑ, Ðазлъ легна на земÑта и изпъна краката Ñи. Дишането й Ñтана доÑта тежко, а очите влажни. Повдигаше глава от земÑта, като че ли ни молеше за помощ...
– Започна Ñе Ðллаше...! Помагай, Ðллаше, помагай...
ПриÑтелÑÑ‚ ми Ñе молеше на Ð½ÐµÐ³Ð¾Ð²Ð¸Ñ Ð‘Ð¾Ð³, ÑÑкаш раждаше не кобилата, а ÑамиÑÑ‚ той.
Ðай-поÑле разбрах какво Ñтава и на лицето ми Ñе поÑви невиждана до Ñега уплаха. ПриÑтелÑÑ‚ ми ме погледна, позаÑÐ¼Ñ Ñе заÑрамено и очите му Ñе навлажниха. Изведнъж Ñилата му Ð·Ð°ÐºÐ¸Ð¿Ñ ÐºÐ°Ñ‚Ð¾ на вулкан. Озърна Ñе и разгледа мÑÑтото.След това Ñ Ð´Ð¸Ð²Ð° и необуздана решителноÑÑ‚, каквато неочаквано го обзе, взе два Ñнопа Ñено и ги разхвърли по Ñхъра. Ðе Ñпираше да милва нежно главата на Ðазлъ и продължаваше да й говори Ñ Ð³Ð°Ð»ÐµÐ½Ð¸ думи, ÑÑкаш иÑкаше да поеме чаÑÑ‚ от болките и Ñтраха й, които изпитваше в този момент кобилата.
Ðе Ñлед дълго главата на кончето започна да Ñе подава. ПриÑтелÑÑ‚ ми ÑъвÑем леко го извлече върху Ñеното. Ðазлъ Ñъбираше вÑички Ñили и Ñе мъчеше да види рожбата Ñи. Тогава той пое Ñ Ñ€ÑŠÑ†Ðµ ÑъвÑем внимателно малкото конче и го поднеÑе до главата й...
От очите и на двама ни вече капеха едри капки, които бÑха породени от гордоÑÑ‚, от обич, нежноÑÑ‚ и човещина .......
Привечер, когато приÑтигнаха ÑелÑните, къщата Ñе развеÑели. Глъчката Ñе чуваше отдалече. Толкова радоÑÑ‚, толкова обич на едно мÑÑто. Стопанинът ме прегърна по бащинÑки и Ñе провикна:
– Хееей! Да пийнем по глътка ракиÑ, че поводите Ñа многооо...!
МаÑата беше ÑелÑка, препълнена Ñ Ñ…Ð»Ñб, Ñирене, мед, Ñйца, Ñуджук, а Ñалатата Ñ Ð´Ð¾Ð¼Ð°Ñ‚Ð¸ и краÑтавици, зеле, моркови, лук .....
Ðа тръгване Ñи миÑлех, че ще ми Ñ‚Ñ€Ñбва такÑи, когато Ñе върна, защото тези хора ме бÑха отрупали Ñ Ð°Ñ€Ð¼Ð°Ð³Ð°Ð½Ð¸, подарени от техните чиÑти, ÑелÑки Ñърца.
ВидÑÑ… и почувÑтвах ÑобÑÑ‚Ð²ÐµÐ½Ð¸Ñ Ñи корен, който отдавна вÑички Ñме захвърлили на боклука. Имаше доÑта въпроÑи, които вече ме глождеха и не ми даваха мира и ÑпокойÑтвие...
Ð’ Ñледващите дни бÑÑ… подозрително възбуден. Ðикой не знаеше на какво Ñе дължи повишеното ми наÑтроение, Ñлед моето връщане. Ðз вече нищо не виждах и от нищо не Ñе интереÑувах. БÑÑ… видÑл и почувÑтвал вÑичко, което Ñъм Ñ‚ÑŠÑ€Ñил от години ! ВживÑÑ… Ñе Ñ Ð¿Ð°Ñ‚Ð¾Ñа Ñи на откривател на златното кюлче, но потайно и безмълвно...
И до Ñега, Ñлед толкова години, Ñ…Ñ€Ð°Ð½Ñ Ñамо най-топли чувÑтва към корена Ñи и към неговите мили и гоÑтоприемни земни хора- хората Ñ Ð°Ð½Ð³ÐµÐ»Ñките Ñърца...!
СъжалÑвам Ñамо за ÐºÑ€Ð°Ñ‚ÐºÐ¸Ñ Ñи преÑтой там, но ако има нещо, което ще оÑтане завинаги пред очите ми до ÑÐµÑ‚Ð½Ð¸Ñ Ð¼Ð¸ край, това е избледнелиÑÑ‚ образ на родителите ми, близките ми, родното ми Ñело, Ñгушено в подножието на Балкана. Който образ ще ми нашепва винаги Ñ Ð½ÐµÐ¶Ð½Ð¾ÑÑ‚:
"Обичай ме,Чедо! Ðз Ñъм този, който ще те закрилÑ!"
3 05 2014 г
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
СВЕЩЕÐÐ
Свещена Ñи Любов за мен ти,
като дреха Ñи обвила Ñ‚Ñлото ми.
ПрекраÑно е Ñ Ñ‚ÐµÐ± да Ñе греши,
Ðллах и на двамата ще ни проÑти.
Ð’ миÑлите ми Ñе ражда пак чудо,
позлатена Ñи ти, облечена в бÑло.
Заби горкото като камбана лудо,
замоли Ðллаха да го оÑтави цÑло.
ПонÑкога и Ñърцето ми плаче,
рони Ñълзи, от проливен дъжд.
Без Ð½ÐµÑ Ðµ като дъждовно облаче,
дори и да е в гърди на Ñилен мъж.
Сърцето ми понÑкога и кърви,
облада го Ñ Ð½ÐµÐ¶Ð½Ð¾ÑÑ‚ Ñ‚Ñ– Любовта.
За голотата нейна го боли, твори...
Говори за Ð½ÐµÑ Ñ Ð¼Ð¸Ñтични Ñлова.
7 05 2014 г
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
БОЛÐÐТРИСТИÐÐ
МъдроÑтта е дело на миÑълта, а миÑълта е дело на чувÑтвата. Ð’ живота нÑмаме ли чувÑтва, не бихме имали Ñълзи, мечти, вопли, радоÑти, Ñтремежи ..... Именно тези чувÑтва Ñа нашето Ñъкровище, от което черпим мъдроÑÑ‚, Ñ ÐºÐ¾Ñто мъдроÑÑ‚ Ñе преборваме и ÑÑŠÑ Ñмъртта, а и не Ñамо Ñ Ð½ÐµÑ...
Признавам, че не обичах много комшиÑта Ñи. Ð’ него имаше доÑта Ñтранни качеÑтва- Ñвещенни за него, но за мен те не Ñтруваха и пукнат грош.
Когато го канех на гоÑти при мен, той винаги Ñи миÑлеше, че може да влезе в къщата ми Ñ Ð¼Ñ€ÑŠÑни обувки и без да го питам ми "даваше" безброй Ñъвети, и ако недай Ñи Ðллаше видеше нÑÐºÐ¾Ñ Ð¼Ð¾Ñ Ð³Ñ€ÐµÑˆÐºÐ°, то тогава земÑта Ñпираше да Ñе върти...
Жив профеÑор, но без диплома, той миÑлеше, че това е негово задължение, а аз на Ñвой ред Ñ‚Ñ€Ñбваше да му вÑрвам и по-лошото– да Ñъм му вечно благодарен.
Ð’ поÑледно време, когато и да го видех, той беше вÑе навъÑен, замиÑлен, ÑÑкаш животът му беше избÑгал във вълчи дол...
След като Ñе поздравÑвахме Ñ Ð½ÐµÐ³Ð¾, той моментално започваше ÑÑŠÑ "Синът ми"...-една тема, безкрайно дълга, коÑто видимо го "изÑждаше" отвътре като червей. От извеÑтно време обаче този човек Ñъхнеше бавно пред очите ми.
Ðай-напред му Ñе поÑвиха "белите влакна", Ñлед това цÑлата му коÑа побелÑ, а когато го поглеждах в очите- виждах как от Ñини, те Ñа Ñе превърнали в Ñиви. Казвах Ñи, че може би това е цветът на изплаканите очи... Може би.....
Плодородната еÑен изживÑваше поÑледните Ñи дни, под напора на ÑÐ¸Ð»Ð½Ð¸Ñ Ð²ÑÑ‚ÑŠÑ€, който ноÑеше хладнината, за да напомни на Ñиромаха, че приÑтига дългата и тежка зима. Облаците и те Ñе бÑха надвиÑнали Ñиви и тежки така, ÑÑкаш вÑеки момент ще Ñе изÑипÑÑ‚ като из ведро. Губещите живот лиÑта, като че ли при миÑълта какво ги очаква, потрепваха от Ñтрах, който Ñтрах приличаше на молитва, отправена към Ñ‚Ñхната майка...Те ÑÑкаш й шептÑха и Ñе молеха да не ги изпуÑка на земÑта, коÑто щеше да ги погълне като ÑобÑтвени чеда.
Привечер вÑтърът започваше да царува по упоÑтелите улици, където той Ñи беше и царÑ, и неговата приÑлуга. Ðе оÑтавÑше мÑÑто, което да не докоÑне. По най-Ñиромашките меÑта той беше безжалоÑтен и Ñе Ñтоварваше Ñ Ð²Ñичката Ñи Ñила, като помиташе заедно Ñ Ð½ÐµÐ³Ð¾ и радоÑтите и надеждите...
Ð’ Ñелото нито един прозорец не Ñветеше. Кучетата не лаеха,,дори и петлите не пееха. Ð’Ñичко Ñе беше Ñгушило на топло и в мълчание...
Погледнах през прозореца навън, където вече Ñе опитваше да превали първиÑÑ‚ ÑнÑг. Във въздуха виждах как лудо хвърчаха бели мухи, танцуваха на Ñвобода, докоÑвани от вÑтъра. Когато бÑÑ… дете им Ñе радвах, ÑÑкаш виждах ангели, но Ñега Ñърцето ми Ñе беше Ñвило: - Как ли ще изкараме тази люта зима...? Как ....?
ПриÑвит почти на две, Ñ Ð±Ð°Ð²Ð½Ð¸ крачки видÑÑ… комшиÑта да Ñе задава от нÑкъде и Ñи казах:
–Като че ли има нещо...? Ðещо Ñе е Ñлучило...
Показах Ñе на вратата и вÑтърът ме забрули по лицето, ÑÑкаш иÑкаше да ме "задави" като вълк за шиÑта. Очите ми Ñе нъпълниха ÑÑŠÑ Ñълзи и по цÑлото ми Ñ‚Ñло избиха тръпки, като че ли ме пробождаха оÑтри игли. ЗемÑта беше замръзнала и Ñуха,защото жизненоÑтта й отдавна Ñи беше заминала.
– Здравей комшу,! Къде Ñи бил по това време? ...Ðещо май Ñе е навъÑило,а? Мирише и на ÑнÑг, Ñигурно ще превали ... ? Време му е вече.....
-–ЗдраÑти комшу, при доктора бÑÑ…. Ðещо не Ñъм добре ...Ðе ме бива вече ... Ð’ гърдите имам оÑтри бодежи, а и въздухът не ми доÑтига .....
Знаех, че той никога не е имал пари. Сиромах човек беше и тази ÑÐ¸Ñ€Ð¾Ð¼Ð°Ñ‰Ð¸Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ð³Ð¾Ð½Ð¸ децата му от бащината им ÑÑ‚Ñ€Ñха. Ðа глад и на Ñтуд никой не издържа! Ðикой...
– Ðко ти Ñ‚Ñ€Ñбва нещо кажи ми! Ðали за това Ñме комшии? Какво ти каза доктора? Ðе Ñе плаши толкова, вÑичко ще Ñе оправи, ще видиш и Ñинът ти ще Ñе завърне заедно Ñ Ð²Ð½ÑƒÑ†Ð¸Ñ‚Ðµ. Имай вÑра! Има още доÑта хлÑб в тебе! Ðа пролет ще ........
Той едва ли вече ме Ñлушаше. Извади пакет цигри и ми го подаде,за да Ð·Ð°Ð¿Ð°Ð»Ñ Ð¸ аз, а знаеше много добре, че не пуша. Смукна от цигарата дълбоко, махна Ñ Ñ€ÑŠÐºÐ° и продължи Ñ Ñ€Ð°Ð·Ñ‚Ñ€ÐµÐ¿ÐµÑ€ÐµÐ½ глаÑ, ÑÑкаш Ñе молеше:
- Ðах комшу, дори уÑмивката на доктора не можа да прикрие иÑтината, коÑто разбра! УÑтните му, колкото и да говореха, че има нÑкъде надежда, очите му ми казаха болната иÑтина: –Ðа този ÑвÑÑ‚ нÑма правда , а и за оÑтаналите Ñе ÑъмнÑвам ..... Моли Ñе на Ðллах! Моли Ñе колкото можеш, дано поне от там да дойде надеждата......Ðз знам, че вече Ñъм отчупен клон... ИзÑтивам като камък и за живота Ñъм вече непотребен... Ще Ð³Ð½Ð¸Ñ ÐºÐ°Ñ‚Ð¾ мокрите лиÑта в тази черна земÑ, а Ñлед това ще дойде и забравата... Ще дойде вечноÑтта...
Дните и нощите ми Ñе ÑлÑха в житейÑката иÑтина: - ИÑкам краÑива жена, хубава кола, бол пара, този вкуÑ, онзи цвÑÑ‚ .....но Ñега черните ми миÑли Ñе превърнаха в тъжни молитви: – ПоÑтой още малко, живот в Ñърцето! Ðека почака още малко небето! Ð’Ñе нÑкой ден на вÑичко му идва краÑ- и на болки, и на работа, и на мераци...
– Те не идват комшу, аз ще отида, нали знаеш поговорката: " ВидÑл Мухамед, че планината не идва при него, Ñтанал и той отишъл при неÑ"?
– Това ще Ð½Ð°Ð¿Ñ€Ð°Ð²Ñ Ð¸ аз - вземи ключа на къщата, че вÑичко Ñе Ñлучва, пък и както казват хората: "КомшиÑта е най-големиÑÑ‚ роднина" ! Ðали така...?
Ðе знаех в този момент какво да му кажа, Ðе можех нито да го Ñпра, нито да го винÑ, защото кой би издържл на тази Ñамота и беднотиÑ? Кой ......?
По навик поглеждам вÑеки ден към къщата на комшиÑта. Едно време виждах глъч, радоÑÑ‚, щаÑтие, живот .... Сега уÑещам една голÑма пуÑтош, коÑто не може да Ñе запълни никога като преди Ñ Ð¾Ð½Ð¾Ð²Ð° чувÑтво, наречено Живот!
9 05 2014 г
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
ДОКÐТО СЕ ПОГУБИМ
Живеех в китно Ñелце, Ñгушило Ñе в Ñърцето на Пирин, където под вÑÑка ÑÑ‚Ñ€Ñха Ñе пееше една и Ñъща пеÑен:
Имала ми майка, едно ми чедо,
заминало ми то за чужбина,
за чужбина, клета Ñ‚Ð¾Ð³Ð¸Ð½Ñ ...
Ð”Ð½ÐµÑ Ñ Ð³Ð¾Ð»Ñмо нетърпение чаках Ñлънцето да Ñе Ñкрие зад билото, за да пуÑна окованите във вериги проблеми, да Ñи ходÑÑ‚ по живо и по здраво. Рто не бързаше и лениво Ñе клатушкаше по изоÑÑ‚Ð°Ð²ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¿ÑŠÑ‚, водещ в неизвеÑтното. Този път не беше Ñамо изоÑтавен, но беше и забравен, както от царете, така и от вÑички Богове.
Ðашите деца и те не Ñе мÑркаха вече тук. Един по един глаÑовете заглъхваха, Ñветлините угаÑваха, вратите Ñе заключваха ....
Ежедневието поÑивÑ, оÑÐ¸Ñ€Ð¾Ñ‚Ñ Ð¸ на много от хората им оÑтанаха Ñамо Ñпомените, но и те бÑха като забравени Ñенки, напомнÑщи за Ñ‚Ñхното минало ...
През Ð´ÐµÐ½Ñ Ñ Ñ‚ÑÑ… беше поноÑимо, но през нощта опуÑÑ‚Ñваха, ÑÑкаш Ñе Ñливаха Ñ Ñ‚ÑŠÐ¼Ð½Ð¸Ð½Ð°Ñ‚Ð° и крещÑха оттам, като оÑъдени на Ñмърт. Болката тогава беше непоноÑима. Ръчкаше човека ту в лÑво, ту в дÑÑно...къде ли не, но най- вече от Ñ‚ÑÑ… болеше душата...
Откъм балкана Ñе зададе Ñив облак, който по Ñивотата Ñи личеше, че е доÑта гневен, като че ли беше готов да направи поразиÑ. Бедните хорица от Ñелото го гледаха Ñ ÑƒÐ¿Ð»Ð°ÑˆÐµÐ½Ð¸ очи, а паметта им напомнÑше колко много Ñа плакали Ñлед тази Ñивота, подарена от небеÑата ...
Едрите капки не закъÑнÑха и както небето, така и Ñърцата на вÑички поÑивÑха. Силните и зловещи гръмотевици Ñе ÑлÑха Ñ ÑˆÐµÐ¿Ð¾Ñ‚Ð° на молитвите за милоÑÑ‚ и прошка ....
СелÑните мокри до коÑти, не обръщаха голÑмо внимание на дъжда, а бÑгаха, за да уÑпеÑÑ‚ и Ñи ÑтопаниÑат добитъка- коне, крави, телета, които Ñъщо като хората бÑха изплашени до Ñмърт от гръмотевиците.
Те тичаха като полудÑли, а кокошките и пилетата, точно когато не Ñ‚Ñ€Ñбваше вÑе Ñе тикаха под краката им. Кучетата виеха в хор, ÑÑкаш бÑха във вълчи дол....
Ð˜Ð·Ð»Ñ Ñе из ведро, но премина така, ÑÑкаш Ðллах бе чул молитвите отправени от Ñърце.
РазÑÑни Ñе бързо и когато Ñркото Ñлънце изгрÑ,тогава вÑичко заблеÑÑ‚Ñ Ð² празнична премÑна. По баирите Ñе Ñтичаха порои, а в ÑелÑÐºÐ¸Ñ Ð´Ð¾Ð» мътната и Ñтрашна река поглъщаше вÑичко по Ð¿ÑŠÑ‚Ñ Ñи и го отнаÑÑше ÑÑŠÑ Ñтрашна Ñила ÑÑкаш в незнайното...
Децата Ñе трупаха, за да гледат чудото придошло от балкана, отнаÑÑщо ÑÑŠÑ Ñебе Ñи вÑичко на пътÑ, та дори и ÑÑ‚Ð¾Ð»ÐµÑ‚Ð½Ð¸Ñ Ð¼Ð¾ÑÑ‚.
ПриÑтна нежна топлина Ñе понеÑе из въздуха, а миризмата й ухаеше така,, ÑÑкаш бе подарена от Боговете.Топлата Ð¼Ð°Ñ€Ð°Ð½Ñ Ñе разнаÑÑше във вÑички поÑоки,а най-много ухаеше тази на детелината.
О, велики Ðллаше...! ЗатварÑш очите Ñи и като ангел Ñе понаÑÑш към небето .....
Ð’ градините вече имаше зеленина- от онази неповторимата, миришеща Ñамо на младоÑÑ‚. Вишната и Ñ‚Ñ Ð¿Ñ€Ð¸Ð»Ð¸Ñ‡Ð°ÑˆÐµ на булка, ÑÑкаш облÑкла Ñ Ð»ÑŽÐ±Ð¾Ð² бÑлата Ñи роклÑ... Пчелите неуморно бръмчаха и пеÑента им Ñе Ñливаше Ñ ÐºÑ€ÑÑъците на разтревожените врабчета, които никога не можеха да Ñи хареÑа мÑÑто за гнездо, Ñтрахувайки Ñе единÑтвено от котешките мераци.
Черните лÑÑтовици в тази неповторима картина приличаха на диригентите на оркеÑÑ‚ÑŠÑ€. Те летÑха ниÑко над земÑта, а Ñлед това политваха Ñтремглаво нагоре. ЕдинÑтвен котаракът ги наблюдваше Ñ Ð»ÐµÐ½Ð¸Ð²Ð¾ поклащане на глава , а миÑлите му бÑха както винаги една от друга по- черни и зловещи...
Защо в този земен Рай, където чувÑтвах, че здравето ми е като на чинар, защо пак там дълбоко в Ñърцето ми имаше оÑтри бодежи, а в гърлото ми ÑÑкаш беше заÑеднала една буца, коÑто не мърдаше нито нагоре нито надолу? ИÑках да преглътна Ñлюнка, но тази буца.. ах тази буца – тази Ñтара рана, пак ми напомнÑше за денÑ, когато те Ñи тръгнаха и Ñветът Ñе преобърна...?
Погледът ми неÑпокойно Ñе Ð·Ð°Ð²ÑŠÑ€Ñ‚Ñ Ð¸ Ñе ÑÐ¿Ñ€Ñ Ð½Ð° пътÑ, по който Ñе задаваше пощаджиÑта. Когато той приÑтигаше, в мен винаги наÑтъпваше голÑма бъркотиÑ, приличаща на тази, Ñтанала в нашето Ñело преди броени чаÑове.
Ðз чувÑтвах винаги, че този човек е като Бога за мен, защото знаех, че той ноÑеше в чантата Ñи бурÑта, коÑто Ñе изÑипваше върху мен като порой.. а думите- като поточета, които Ñе превръщаха в редове като реката и ме понаÑÑха в неизвеÑтното..., там където ми бÑха Ñърцето, миÑлите, душата ....
.
ПриÑтигнеше ли пиÑмо за мен, аз винаги хващах Ð¿ÑŠÑ‚Ñ ÐºÑŠÐ¼ балкана, защото там намирах утехата...така, както здравите корени на буковете ми Ñ Ð´Ð°Ñ€Ñваха.
ЕдинÑтвенно те помнеха колко бури Ñа преживÑли, но никога не бÑха Ñе предали... БÑха уÑтоÑли ! Да, уÑтоÑли .....!
ПиÑмата у дома Ñе трупаха едно Ñлед друго, а Ñнимките от Ñ‚ÑÑ… украÑÑваха Ñтените, но раната в мен раÑтеше Ñ Ð²Ñ€ÐµÐ¼ÐµÑ‚Ð¾ и винаги тайничко Ñи кървеше... Жена ми гордо ги четеше дори на вÑички гоÑти и комшии, а когато оÑтавахме Ñами, говорехме Ñ Ñ‡Ð°Ñове, малчахме Ñ Ñ‡Ð°Ñове, обвинÑвахме Ñе в какво ли не... ВъпроÑите бÑха безброй, но иÑтината винаги беше Ñамо една.:
За нашата Ñъдба, ние нищо не можехме да направим. ЕдинÑтвено Ñ‚Ñ€Ñбваше да Ñе примирим и да търпим, дотогава, докато Ñе погубим...
15 05 2014 г
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
ДРГИ ЗÐБОЛИ
Много бÑха, около двайÑетина...
КълнÑха Ñе във вÑрноÑÑ‚, дори и в Ñмърт!
Ðо Ð´Ð½ÐµÑ Ð¼Ð¸ оÑтанаха Ñамо трима!
Като ÑÑтреб, като орел, Ñ‡ÑƒÑ Ð»Ð¸ зов -
и за Ñ‚ÑÑ… на вÑичко Ñъм готов!!!
Може би най-верните оÑтават?
Само в Ñкръб ръката Ñи подават?
През пожарища да те прекарат!
Много бÑха - двайÑетина... Къде Ñа?
Ðищо! Ðека да Ñа живи и здрави!
ТрÑбват ми Ñамо един, двама,
да хвърлÑÑ‚ земÑта ми на ÑмÑна...
Без да им тежи и малко да ги заболи...
18 05 2014 г
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
С ОБИЧ ....
Свикнах да живеÑ,
Ñ Ñ…Ð¾Ñ€Ð° незнаещи да летÑÑ‚!
Свикнах да живеÑ,
Ñ Ñ…Ð¾Ñ€Ð° нÑмащи Ñърца!
Да, Ðллаше, такава е
Ñъдбата на Любовта,
да умира, и да Ñе ражда -
в празни Ñърца!
Знаех и Ñилно вÑрвах,
Ñ Ð¾Ð±Ð¸Ñ‡ злото, че ще победÑ!
Ð’Ñеки миг в огън горÑÑ… ... !.
Сражавах Ñе дори и Ñ Ð´Ñвола!
Дошъл Ñъм на тази земÑ,
едно чувÑтво да изпитам,
за което Ñи Ñтрува да живеÑ!
Обичам! Обичам! Обичам!...
16 05 2014 г
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
Тази Ñутрин вÑе още има зведи, а луната Ñтои и ме чака.... Дори и Ñлънцето Ñрко Ñвети в неÑ. Тази Ñутрин е Ñвещенна! Стана чудо на чудеÑата... Ð’ мен ÑƒÐ¼Ñ€Ñ Ð³Ñ€Ð¾Ð·Ð¾Ñ‚Ð°Ñ‚Ð°! ЦÑла нощ ÑтраÑтно, неуморно прегръщах Любовта, а Ñ‚Ñ... Ð Ñ‚Ñ Ñ Ñрка Ñветлина уби в мен цÑлата грозота...
Ех, Любов... Ти дори и да Ñи в ÑънÑ... Правиш чудеÑа!
Ибрахим Балев
-
ПиÑн от любов, крача Ñмело в нощта, а ÑладоÑтта от уÑтните й... Ооф, оф ...! Рдопирът на ръцете й... Ðах, ах ...!
Ðллаше! Влюбих Ñе в една жена- майка на краÑота! Сътворена е Ñ‚Ñ Ð¾Ñ‚ ÑтраÑтта. Ð‘Ð¾Ð³Ð¸Ð½Ñ Ñ‚Ð²Ð¾Ñ Ðµ Ñ‚Ñ, Ðллаше! През Ð´ÐµÐ½Ñ Ñ‚Ñ Ðµ Ñлънце, а през нощта е луна! Ðах, Ðллаше! Ðз за Ð½ÐµÑ Ñ‰Ðµ умра! .....
Ðко не Ñ Ð²Ð¸Ð´Ñ- Ñутринта не идва! Ðощем не Ñ Ð»Ð¸ целуна- Ñън не ме хваща...
Ðа вÑички Ñ†Ð²ÐµÑ‚Ñ Ðµ лика- прилика! Ð¢Ñ Ðµ Ñрка планинÑка иглика и Ñамо едно Ñи знае...! Че много ме обича! Че мноооооооого ме обича!
С лаÑките й и в ÑÑŠÐ½Ñ Ð¼Ðµ кара да гаÑÑ Ð¿Ð¾Ð¶Ð°Ñ€Ð¸! ÐегаÑнещи Ñа тези пожари, Ðллаше! Тръгне ли Ñи от мен, то тогава онемÑвм, оглупÑвм, оÑиротÑвам! То тогава тези пожари ме превръщат в пепелище....!
ВидÑÑ…, Ðллаше Ñветулка една, на Ñвобода лети в лунна Ñинева! Ð’ ръцете Ñи пламъчета диви държи, а уÑмивката, очите, ръцете, коÑите .... Ñа толкова краÑиви! Кипна ми кръвта... Да, Ðллаше! Да! Това е Любовта! Жена е ТÑ- разнаÑÑ Ð¾Ð³ÑŠÐ½ и Ñветлина по Ñвета...! Ðа вÑички Ñърца!
Ибрахим БÑлев
-
СБОГОМ
Сбогом ÑвÑÑ‚!
БÑÑ… аз твоÑÑ‚ цвÑÑ‚!
Като хлÑб,
заÑищах твойта
Ñкръб и глад.
Сбогом ÑвÑÑ‚!
Богат бÑÑ…,
на Ñвоето
раздаване -
човешкото .....
Стремглаво Ñи отивам...
Кой знае,...?.
Миг... Ð§Ð°Ñ Ð¾Ñтават...?
Свещта ще угаÑне
вÑе нÑкой ден ...
Ти и да ме Ñтъпкаш,
от мен нÑма да Ñе отървеш!
Като житен клаÑ,
ще поникна аз!
Ще поникна,
в душите на живите,
превръщайки Ñе
в хлÑб за Ñ‚ÑÑ….
Отивам Ñи,
оÑтавÑйки
обичта Ñи...
За Ð´Ð½ÐµÑ Ð¸ завинаги!
И теб, Ðадеждо моÑ!
И теб... Обичам те!
Ти Ñи безÑмъртна нива!
Ð’ тебе вÑички клаÑÑÑ‚!
Ð’Ñички ти Ñе молÑÑ‚...
КопнеÑÑ‚... Ð’ теб царÑÑ‚ ....
13 05 2014 г
Ðвтор Ибрахим Балев
-
ЛЮБИМ
Ðе иÑкам да ти бъда божеÑтво !
Те не познават болката човешка !
СладоÑтта да Ñъм по уÑтните твои !
Ðа Ñърцето ти интимната топлина !
Да Ñъм ти между вчера и утре... Сега !
Мигът в прегръдка да заключим !
Да Ñе любим! Да Ñе любим .... Любим !
Любовта нека така да приключим !
И нищо друго! Другото е Ñмъртта !
12 05 2014 г
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
ПÐЗИ Я
Молитва в шепот редÑ...
Кажи, Ðллаше, за мен ли е Ñ‚Ñ?
Дари Ñ Ðллаше Ñ ÑƒÑмивка твоÑ,
от злините земни ти пази Ñ ....!
Влюбих Ñе, Ðллаше ......!
Във вÑтъра на една жена!
ДокоÑва ме ÑÑŠÑ ÑвоÑта краÑота!
ПонÑкога е нежна... От юг богинÑ!
ПонÑкога от Ñевер...РазÑтрелва ме Ñ‚Ñ!
Погледна ли Ñ Ð² очите, плача и редÑ...
ЛудоÑÑ‚ било това Ðллаше... Любовта!
Обичам Ñ, Ðллаше, .....!
Като ангел ми облада душата...!
С гальовните Ñи очи ме прелъÑÑ‚Ñва!
Ðа краÑотата й завижда вÑÑка звезда!
Премина през мен като Ñилен огън!
ОÑтави в Ñърцето ми изгарÑщ Ñпомен!
Обичам Ñ, Ðллаше...! Приказна е Ñ‚Ñ! Жена...
Ð¡Ñ‚Ð¸Ñ…Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ нежноÑÑ‚... МоÑта мадона е Ñ‚Ñ!
ДенÑÑ‚ и нощта е... Мечтаната лаÑка в ÑънÑ!!
11 05 2014 г
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
ЕДÐО ЦЯЛО
Защо за Бога,
без теб аз не мога?
Ти Ñи радоÑÑ‚ и печал,
за теб и в ада Ñъм горÑл,
без да миÑлÑ, бих и умрÑл!
ÐšÐ¾Ñ Ñи ти - за Бога?
Ð’ Ñърцето ми поÑÑ Ñ‚Ñ€ÐµÐ²Ð¾Ð³Ð°,
Ñам ли Ñъм – пил Ñъм отрова!
Душата ми на вÑичко е готова!
Ðежно и влажно ще те галÑ,
от теб Ð¾Ð³ÑŠÐ½Ñ Ñ‰Ðµ Ñи запалÑ!
Хей тъй, изведнъж,
Ñтанах аз Ñилен мъж!
Ти Ñи Бог - и дÑвол,
ти Ñи ми там в лÑво!
С теб Ñме едно цÑло!!!
29 04 2014 г
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
СЪÐ
Ð’ лабиринта на моÑта душа,
притихнала е там една мечта.
Тихичко нашепва за тебе Ñ‚Ñ,
дори , че Ñи била ÑÑŠÑ ÐºÑ€Ð¸Ð»Ð°...
УнеÑох Ñе за миг в плах Ñън...
Ð’ Ñърцето ми Ñи вътре... И вън...
За теб говори пак моÑта Ñълза,
на Бога животворната вода.
Събличаме Ñе голи, по души,
любиме Ñе лудо, без думи дори...
ПроÑторът е наша ÑтраÑÑ‚ без окови!
Любовта в Ð½Ð°Ñ Ñ‡ÑƒÐ´Ð¾ твори...! Гори!
29 04 2014 г
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
ЛЮБОВТÐ!
Какво е Любовта?
ИÑкра - жарава,
Ð¸Ð·Ð³Ð°Ñ€Ñ Ð³ÑŠÑ€Ð´Ð¸Ñ‚Ðµ Ñ‚Ñ
на Ñвоите чеда!
РоÑа – по цветÑ!
Поток ... Река ....
ÐеуÑетно те повлича,
в незнайното Ñ‚Ñ!
Сълза – от душа,
породена от болка!
КраÑива е, а и не Ñамо.
ЩаÑтието й е голÑмо!
Топли - като жар!
Ð˜Ð·Ð³Ð°Ñ€Ñ ÐºÐ°Ñ‚Ð¾ пожар!
Див брÑг – или храм,
без правила и Ñрам!
Шепот на звезди,
проблÑÑнали в очи!
Ð’ душата– Ñираче,
превърнала Ñе в облаче!
29 4 2014 г
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
РазÑъмна Ñе, животът нахлу в ÑтаÑта Ñ Ñрката Ñи Ñветлина, подÑещаше ни че продължава пътÑÑ‚ Ñи и че Ñ‚Ñ€Ñбва и ние да Ñе размърдаме, за да не Ñтанем за Ñрам пред цÑло Ñело. Чу Ñе глÑÑŠÑ‚ на бучу ми:
- ЗемÑта ражда толкоз, колкото е раждала и преди години, защо Ñега има гладни, голи и боÑи? Защо народът ти Ñтрада? Ðена ми го роптна Ñърдито.
– С кого говориш пак, или Ñънуваш нещо. Хайде, хайде Ñтавай вече че има много работа. Ðо бучу ми още по Ñърдито отÑече и даде да Ñе разбере че петелът вÑе още пее в нашата къща.
- Ðз Ð³Ð¾Ð²Ð¾Ñ€Ñ Ñ Ðллах. ÐаÑтъпи тишина, вÑички миÑлиха единодушно. Като ваÑ. Само нена Ñлед дълбока въздишка, по лицето й потекоха Ñълзи.
- Защо Ðллаше в толкова трудно време криеш Ñебе Ñи от наÑ? Защо? Ти не Ñи ли нашиÑÑ‚ Ñъздател и паÑтир?
И.Б.
-
http://www.youtube.com/watch?v=BkQkcJBAxTk&feature=youtu.be
-
ТОПЛО Е ...
Ðе Ñи виновна ти,
че огънÑÑ‚ от ада в мене гори.
Ðо дали нÑкой ден и ти
ще Ñи заминеш от мене?
Ще ме оÑтавиш ÑÑŠÑ Ñълзите Ñам
и чувÑтвата ми неÑподелни, Ñтудени,
да оÑтарÑват, в Ñамота да умират...
И ако заради това аз от този
ÑвÑÑ‚ Ñи отида – Ð¿Ð¾Ð³ÑƒÐ±Ñ .....
Ðе Ñе измъчвай, не Ñе кори!
ÐœÐ¾Ð»Ñ Ñ‚Ðµ, едно запомни!
Ð’ Ñпомените ме Ñ‚ÑŠÑ€Ñи!
Там в мен огънÑÑ‚ ти ще гори!
Ðе Ñи виновна ти... Ðе, не Ñи,
че огънÑÑ‚ от ада в мен гори...
Ðе, не плачи... Топло е
вÑе още моето Ñърце...
20 05 2014 г
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
http://www.youtube.com/watch?v=nD6ib2h90sw
-
ЕДÐРЕДИÐСТВЕÐÐ
Ðакара ме да Ñе влюбÑ,
в погледа ти Ñиньо - зелен!
Веднъж в него Ñе огледах
и оÑтанах завинаги поразен...!
Ðе, недей ме пита "ÐšÐ¾Ñ Ñи ти?",
че от това и Бога ще го заболи!
Ðе ми предлагай от небеÑата Любовта,
много отдавна живее в мене ТÑ!
С полет на птичка дойде в мойто небе,
покори Любовта ми, Ñ Ñ‚Ð²Ð¾Ð¹Ñ‚Ð¾ Ñърце!
Трепетта ти в мене трепти... Боли!
Изричаш Ñловата на мойта душа -
"Милиони небеÑни Ñлънца!"
От милиони, една – единÑтвена!
– Обичам те!!!
Изречена от влюбени Ñърца -
пробива моÑта Ñтена!
21 05 2014 г
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
ЩЕ МОЛЯ
Ð”Ð½ÐµÑ Ñ‰Ðµ Ð¼Ð¾Ð»Ñ Ð‘Ð¾Ð³Ð°,
да Ñи Ñамо моÑ
и да Ñи щаÑтлива!
Който те види
и да Ñе пита:
â€“ÐšÐ¾Ñ Ðµ тази, ÐºÐ¾Ñ Ðµ ...?
Обичам те ...!
Обичам те ...!
Обичам те ...!
Ð”Ð½ÐµÑ Ñ‰Ðµ Ð¼Ð¾Ð»Ñ Ð‘Ð¾Ð³Ð°,
Любовта ни -
огнена и дива...
Да благоÑлови!!!
Ще ти Ð³Ð¾Ð²Ð¾Ñ€Ñ Ñ‚Ð¸Ñ…Ð¾ ...
Без думи, Ñ Ð¿Ð¾Ð³Ð»ÐµÐ´ Ñамо ...
Обичам те ...!
Обичам те ...!
Обичам те ...!
Ð”Ð½ÐµÑ Ñ‰Ðµ Ð¼Ð¾Ð»Ñ Ð‘Ð¾Ð³Ð° -
да докара бързо нощта...
С трепет ще те Ñъбличам...
Ðа краÑотата ти ще въздишам...
Сълзи от обич ще Ñе леÑÑ‚...
Ð’ мрака птички за Ð½Ð°Ñ Ñ‰Ðµ пеÑÑ‚:
–Обичайте Ñе ...! Обичайте Ñе ...!
23 05 2014 г
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
ЗÐЩОТО ТЕ ....
Защото те обичам .... !!!
Затова Ñи толкова краÑива!
Ти Ñи Ñиньото в моето небе!
Ðромата на цъфнали цветÑ!
Ти Ñи Ñвещ в нощта запалена!
Ти Ñи уют, лаÑка и тишина!
Без теб не мога да продължа!
Ðко Ñи тръгнеш... Ще умра!
Защото те обичам ...... !!!
Затова Ñи вÑе тъй млада!
Ðа Ñърцето ми вÑеки удар -
нашепва :– "Обичам Я!"
УÑмивката, уÑтните - божи дар!
ДокоÑването нежно и ÑтраÑтта!
Очите ти и глаÑÑŠÑ‚ ти изричат
вълшебните думи- "Обичам ТЕ!"
Как ме целуваш, галиш, имаш ...!
Ðко Ñме в Ðда - Ð Ð°Ñ Ð´Ð°Ð»Ð¸ ще разберем?
Обичам те такава, каквато Ñи Ñега!
Ðе Ñе променÑй! Ти... Слънчева жена!
23 05 2014 г
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
ПРОСЯК
И Ð´Ð½ÐµÑ Ñ‚Ð¸ казвам -
Че много те обичам!
Позволи ми да бъда -
чаÑÑ‚ от твоÑта душа!
Голотата в тебе обичам,
облечена Ñамо по Ñълза!
ÐœÐµÑ‡Ñ‚Ð°Ñ Ð²ÐµÑ‡Ð½Ð¾ да те имам!
И да Ð¶Ð¸Ð²ÐµÑ Ð´Ð¾Ñ€Ð¸ в ÑÑŠÐ½Ñ Ñ‚Ð¸!
Колкото и да Ñтрува обичта ти;
ще плащам, ще пиша за тебе Ñтих!
Че хората мила живеÑÑ‚ Ñамо миг!
Знам че не е леÑно да мълчиш,
на болки да търпиш, да заÑпиш ... !
Да преÑледваш мечтите Ñи Ñам -
да ги гониш до лудоÑÑ‚, до Ñрам!
Рказах ли ти колко те обичам?...
Пред портите на храма ти ÑвÑÑ‚,
ще проÑÑ Ð¾Ð±Ð¸Ñ‡Ñ‚Ð° ти вмеÑто хлÑб!
Че и да не знам къде! Ще те чакам!
Обичам те! И Ð´Ð½ÐµÑ Ð¸ утре, и Ñега ...!
Хей онаÑ, душата ти клета и Ñама!
35 05 2014 г
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
ДРСЕ БОРЯТ ...
Разголих Ñи аз душата!
Само за тебе – цÑлата .. !.
ÐœÐ¾Ð»Ñ Ñ‚Ðµ, вземи Ñ !
Виж какво е това- Любовта!
За уÑмивката – твоÑта,
гори Ñ‚Ñ Ð½Ð° кладата!
Любов моÑ!
Милваш ме Ñ Ð°Ð½Ð³ÐµÐ»Ñка ръка,
дарÑваш ме ÑÑŠÑ Ñ‚Ð²Ð¾Ð¸Ñ‚Ðµ крила!
Боже, не е ли това магиÑ... ТвоÑта?
ИзпуÑна ти пак една звезда,
да плени Ñ‚Ñ Ð½Ð°ÑˆÐ¸Ñ‚Ðµ Ñърца!
ПоÑтлал Ñи ни Ñловата Ñи:
"Ще Ñе запознаеш Ñ Ð›ÑŽÐ±Ð¾Ð²Ñ‚Ð°,
когато видиш падаща звезда"...!
Боже мой! Давай й Ñилите Ñи,
за да Ñе борÑÑ‚ нашите Ñърца,
Ñ Ñ‚ÑŠÐ³Ð°Ñ‚Ð°, Ñамотата, раздÑлата!!!
26 05 2014 г
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
СÐМО ТИ ...
ПоиÑкай ме – ще ти бъда Ñърцето!
Ще дойда Ñ Ð½ÐµÐ¶Ð½Ð¾ÑÑ‚, тишина и топлина !
Ще имаш две Ñърца в едно !
Ð’ замÑна нищо не иÑкам - щаÑтлива да Ñи ми Ñтига!
Ðе ме моли! ПоиÑкай Ñамо...
Ръката ми протегни... Хайде лети ти... Лети !
И аз ще те обичам, ще Ñме рамо до рамо,
дори и Бог Любовта ни ще благоÑлови !
Ðе ми Ñе кълни, а ми Ñе уÑмихни ....
Света Ñ Ð½ÐµÑ Ñ‚Ð¸ покори, а мене... Рмене - пороби !
Ðз проÑто Ñамо те обичам...! Само Ти, Ти, Ти ...!
От мене Ðнгел Ñътвори ... !!!
27 05 2014 г
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
Ð—Ð½Ð°Ñ Ð°Ð· знаÑ, какво е това Любовта!
Ð’ Ñърцата ни клети, Ñ‚Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ñто Ñвети...!
И.Б.
-
ИСКÐÐœ
ИÑкам твоÑта
нежноÑÑ‚ и ÑтраÑÑ‚,
твоÑта лаÑка и топлина -
да Ñе ÑÐ»ÐµÑ Ñ Ñ‚ÑÑ… до неÑвÑÑÑ‚!
ИÑкам твоÑта
Ð±ÑƒÑ€Ñ Ð¸ Ñ‚Ð²Ð¾Ñ Ð¿Ð¾Ñ€Ð¾Ð¹,
по мен да връхлитат,
да ме брулÑÑ‚ без покой!
Ðе ме питай защо иÑкам
и едва ли нÑкой ще ти отговори...
Може би Ñамо влюбениÑÑ‚,
който от тъга Ñърцето го боли,
в пламъци неземни гори той... Гори!
Ðо ти... Ðе ме питай защо те иÑкам!
Може би нÑкой ден... Може би...
Едно малко огнено парче,
ще долети от Ñветлото небе
и ще хареÑа твоето Ñърце!
Е, тогава... Е тогава за тебе,
животът нÑма да е забава...
28 05 2014 г
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
РОДИÐО МОЯ
Родино моÑ!
Ðебето ти е ÑÑно,
морето ти е Ñиньо,
планината в зелено,
а полето покрито
Ñ Ð¶ÑŠÐ»Ñ‚Ð¾ злато.
Родино моÑ!
Ðко не беше ти моÑÑ‚ живот,
не бих узнал за Ñветлината,
щÑÑ… да Ñ‚ÑŠÑ€ÑÑ Ð¿Ð¾ Ñвета Ñвободата,
щÑÑ… да Ñъм пуÑтинÑ, проÑÐµÐºÐ¸Ð½Ñ ...
Ðллаше дай ми Ñили,
да изтръгна от Ð½ÐµÑ Ð²Ñички гниди!
Да утеша в Ð½ÐµÑ Ð²Ñички мъки!
Да Ð½Ð°Ð¿Ñ€Ð°Ð²Ñ Ð¾Ñ‚ бедните - богати!
С гордоÑÑ‚ да Ñ Ð½Ð¾ÑÑÑ‚ в Ñърцата,
да Ñ Ð¿Ð°Ð·ÑÑ‚ и завещават на децата!
31 05 2014 г
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
ЗÐÐÐœ ЛИ ...
Страдам. Мълча -
а в мен напира - ТÑ,
една вихрушка, вълна ... !
ПониÑа ме ÑмъртоноÑно,
към краÑ, към брега!
Ð–Ð¸Ð²ÐµÑ Ñ Ð½ÐµÑ -
дори и в ÑÑŠÐ½Ñ - а ТÑ,
не познава ни Бога,
ни Любовта .... !
Ре взела от Ñ‚ÑÑ…,
и топлина и ÑладоÑта,
Ð¸Ð·Ð³Ð°Ñ€Ñ Ñ Ñ‚ÑÑ… моÑта душа!
Да обичаш е прекраÑно -
допир на уÑтни жадуваш,
за вÑÑка Ñреща умираш,
да Ñи пленик Ñи мечтаеш!
Да Ñи влюбен е Ñтрано,
оÑлепÑваш, а и те боли,
живееш за Ð½ÐµÑ - в мечти,
дори и те Ñа за Ð½ÐµÑ Ð½Ð°Ð»Ð¸?
Знам ли - Какво е Ð¢Ñ -
Ñтих без име, мелодиÑ,
чаÑÑ‚ от мен а може би целиÑÑ‚,
ако ÑƒÐ±Ð¸Ñ Ñебе Ñи и Ð½ÐµÑ Ñ‰Ðµ затриÑ!
Кой знае – може би -
Любовта Ñъм аз ÑамиÑ!
01 06 2014 г
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
ÐÐ¥ ÐЛЛÐШЕ
Ð’ Ñърцето ми горÑÑ‚ огньове ...
Да, обичаш ли от болка Ñтрадаш.
Така е било през вÑички векове,
на Любовта Ñи Ñам Ñе подарÑваш
С милата уÑмивка на Ðфродита,
Ñърцето ми докрай Ñ‚Ñ Ñ€Ð°Ð·Ð½Ð¸Ñ‰Ð¸,
дори и понÑкога да е Ñърдита,
дарÑваше ме Ñ Ð¼ÐµÑ‡Ñ‚Ð¸, Ñ Ð¸Ñкри ...
Любовта ми е бÑла лÑÑтовица,
мираж, мечта, рай, моÑÑ‚ живот...
Ð’ бÑла премÑна, като магьоÑница,
в мен разпали ÑтраÑÑ‚ Ð½ÐµÐ¶Ð½Ð¸Ñ Ñтон
Животът ми в огнище Ñе превърна,
буйна жар, ÑтраÑÑ‚ в него кънтеше...
ЛудоÑÑ‚ наÑтъпва, когато Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ³ÑŠÑ€Ð½Ð°...
ÐÑ…, Ðллаше...Тази раздÑла да не беше!
02 06 2014 г
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
Себе Ñи –
в тебе, ÑъжелÑвах.
Сам на Ñебе Ñи -
Любов пожелавах.
Дори не го разбра -
че от теб Ñи – отидах.
Ð Ñи толкова добра,
ÑÑкаш имаш две Ñърца.
Стовари Ñе,
по Ñ‚Ñлото ми младо,
Ñправедлива като меч,
и ÑÑкаш нищо не е било,
веднага забрави за този Ñеч.
СпаÑÑвам Ñи Ñърцето -
от кърваво â€“Ñ‡ÐµÑ€Ð²ÐµÐ½Ð¸Ñ Ñ†Ð²ÑÑ‚.
СпаÑÑвам Ñи душата -
от давÑщи ÑловеÑа ....
Ще Ð¶Ð¸Ð²ÐµÑ â€“ през Ñълзи -
между ÑÑŠÐ½Ñ Ð¸ будноÑтта,
там кадето е Ñамо Любовта.
От мъка – ще летÑ,
докато оÑтана без крила,
докато оÑтана без душа.
И. Б.
-
ÐŸÐ¾Ð¼Ð½Ñ Ñ‚Ðµ Родино,
Ð¿Ð¾Ð¼Ð½Ñ Ð¸ твоÑта клиÑура,
мириÑÑŠÑ‚ ти ноÑÑ Ð² Ñърцето,
огненозлатиÑтите лиÑта,
камъните обраÑли в зеленина ,
цветът ти е ту зелен ту бÑл,
на друго мÑÑто това не Ñъм го видÑл,
Ð±Ð»Ð°Ð³Ð¾Ñ‚Ð²Ð¾Ñ€Ñ Ð´Ð½Ð¸Ñ‚Ðµ в тебе изживÑл
И. Б.
-
Колко обич -
може да побере -
твоето ранимо Ñърце ... !
Ñигорно му Ñтигат дума две -
Обичам те Мила ... !
Чудо е че те има ... !
Ти Ñи незаменима ... !
Пролет е за мен, тежката зима ... !.
Колко огън в Ñърцето Ñи Ñъбрала -
та гориш в мен като Ñрка звезда .... !
И. Б.
-
Ще има
ли време -
за наÑ,
минута две,
или чаÑ,
да Ñ Ð´Ð¾Ð²ÑŠÑ€ÑˆÐ° -
до фаÑ,
тази голÑма,
Любов наша?
В мен ти -
виждаш мечти,
колкото и да горчи,
ÑмъртоноÑно да боли,
гледаш Ñ Ð½ÐµÐ¶Ð½Ð¾ÑÑ‚ в очи,
иÑкаш от мен надежди,
но за теб вече нÑмам думи,
нито ми оÑтанаха Ñили.
В дъха -
ми е греха,
тръгвам Ñи Ñега,
потъвам в тъга,
не, не ще те забравÑ,
но време е за раздÑла.
Сбогом, не ми Ñе Ñърди,
Любов, човешка ми дари,
а Ñега Ð¼Ð¾Ð»Ñ Ñ‚Ðµ проÑти -
или за мен проÑто забрави.
И. Б.
-
Ðе Ñе оплаквай -
от Ñебе Ñи ти!
Ðали имаш урагани,
пък и мен Ñ Ñ‚ÑÑ… плени,
от душата ми роб направи.
Рблагодари -
че в живота ти -
не оÑтавих за теб бодли,
и ти подарих крилата Ñи,
хайде Ñега ти полети,
за мене една звезда целуни.
И.Б.
-
https://www.youtube.com/watch?v=YDojlLfpnyM
-
https://www.youtube.com/watch?v=2Gi70kbj4eU
-
Облечи надеждата и ела
там на моÑта заÑмÑна ела
Ð’ ръцете ти Ñ†Ð²ÐµÑ‚Ñ Ñ‰Ðµ положа
на душата ти Любов - та
на Ñърцето ти ÑпокойÑтвие и тишина
Ела ти ела ще ти проÑÑ‚Ñ Ð° Ñлед това
ще те прегърна и ÑÑŠÑ Ñ‚Ð²Ð¾Ð¸Ñ‚Ðµ крила
на виÑоко ще полетÑ
Ела Ð¼Ð¾Ð»Ñ Ñ‚Ðµ ела
Ñ Ð½ÐµÐ¶Ð½Ð¾ÑÑ‚ ще ти шептÑ
Ñ ÑƒÑтни огънÑÑ‚ ще разгорÑ
Ñ Ð¾Ð±Ð¸Ñ‡ Ñърцето ти ще покорÑ
Хайде бÑло облечи и ела
ти Ñи Любовта
в тебе иÑкам да умра
Хайде Мила ела
намери ме в покоите твой
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
https://www.youtube.com/watch?v=kC0c_S19c0M&list=PLePjgWfkKcgQ5B89NI5XyiKPzlU4hGOwB&index=5
-
Ðллаше Ð¼Ð¾Ð»Ñ Ñ‚Ðµ пази Ñ ....
Ðз без Ð½ÐµÑ Ð½Ðµ мога
Ñ‚Ñ Ðµ Ñлова Ñ‚Ñ Ðµ Любовта ....
Ðллаше защо и даде крила,
твоÑÑ‚ Ðнгел ли е това .....
или е моÑта прокоба.
Ðллаше Ñ‚Ñ Ðµ най-Ñладката във Ñвета,
аз без Ð½ÐµÑ Ð½Ðµ мога, без Ð½ÐµÑ Ñ‰Ðµ умра;
Ðллаше Ð¼Ð¾Ð»Ñ Ñ‚Ðµ пази Ñ ...
Ð¢Ñ Ðµ Ñ ÐºÑ€Ð¸Ð»Ð° но не може Ñама.
Ðллаше не мога без Ð½ÐµÑ ....
Ð¢Ñ Ðµ Любов Ñ‚Ñ Ðµ жена
Луна в нощта през денÑÑ‚ Ñветлина,
Ñ‚Ñ Ðµ моÑта тайна моÑта душа.
-
С ÐЕЯ .....
ОблÑкох Ñи уÑмивка на лицето
Ñ Ð½ÐµÑ Ñ‰Ðµ Ð¿Ð¾ÐºÐ¾Ñ€Ñ Ð°Ð· Ñвета!!
Погалих Ñи Ñ Ð½ÐµÐ¶Ð½Ð¾ÑÑ‚ Ñърцето
Ñ Ð½Ñколко любовни Ñлова!!
Ðко нÑкой в този миг ме нарани
уÑмивката Ñи ще му подарÑ!!
Дори и зад Ð½ÐµÑ Ð´Ð° има рани и Ñълзи
аз ÑÑŠÑ Ð½ÐµÑ Ñ‰Ðµ го благоÑловÑ!!
Този който не умее да Ñе Ñмее
животът му е пълен Ñ Ð¿ÐµÑ‡Ð°Ð»!!
Едва ли той в щаÑтие ще живее
в този ÑвÑÑ‚ прекраÑен и бÑл !!
Ще тичам по мечтите Ñи бели
ще Ð¶Ð¸Ð²ÐµÑ Ð±ÐµÐ· никаква вина!!
Животът е от Ñрещи и раздели
но за мен е щаÑтие и краÑота!!
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
ЧÐКÐÐœ
Ðе, аз не Ñтрадам,
нито пък ÑъжалÑвам.
ВидÑÑ… аз твоите грехове,
ще ми Ñтигат те за векове.
Ðо уви там в лÑво малко ме боли....
Ще плащат пак моите очи ÑÑŠÑ Ñълзи.
Груба грешка беше това на Ñъдбата,
обеща ми Ñ Ñ‚ÐµÐ± да Ð¸Ð·Ð¶Ð¸Ð²ÐµÑ Ð›ÑŽÐ±Ð¾Ð²Ñ‚Ð°.
Като ураган бурно влезна в моÑÑ‚ ден
преплете едно в друго чувÑтвата в мен.
Омайна бÑла роза коÑто едва ли ще забравÑ
Боже, кажи ми какво ÑÑŠÑ Ñебе Ñи да направÑ
ще мога ли да Ð¶Ð¸Ð²ÐµÑ ÐºÐ¾Ð³Ð°Ñ‚Ð¾ утихне урагана
Ðе ме питай дали отÑÑŠÑтвието ти ме боли
обидите аз никога не Ñлагам на везни,
те в мене ще оÑтанат като преÑни Ñледи,
да ми напомнÑÑ‚ че Ð¼Ð¾Ñ Ñи била нÑкога ти ...
Ðе молÑ, не иÑкам прошка от никой аз,
това беше Любов прелеÑÑ‚, до захлаÑ...
ПовÑрвай ми не Ñи виновна за нищо ти.
Моето проÑто беше иÑкрени мечти.
Тръгвам Ñи ÑÑŠÑ Ñтрах Ñ‚Ñ Ð´Ð° не ме зърне
Чакам и Ñърцето Ñи да Ñе завърне.
от Ðда на Ñъдбата наречен Любов.
Ибрахим БÑлев
-
ÐÐУЧИХ СЕ
Ðаучих Ñе как да Ð¶Ð¸Ð²ÐµÑ Ñами....!
След Ñтъпкани радоÑти и мечти.
Ñред тишина и Ñлед рухнали мечти!
Ðаучих Ñе да продължавам напред,
да доказвам че ме има навред....!
Ðаучих Ñе да прощавам на вÑеки,
който Ñе опита на земÑта да ме повали,
да ме Ñтъпчи, унищожи или изоÑтави!
Ðаучих Ñе и да Ñе уÑмихвам дори,
когато в Ñърцето ми Ñилно вали!
Ðаучи Ñе да Ð¶Ð¸Ð²ÐµÑ Ð¸ Ñлед бурÑ!
Как раните Ñи в Ñтих да забулÑ,
Ñам в Ñебе Ñи да Ñе губÑ.....!
Докато.... Ñам Ñе погубÑ!.
Ибрахим БÑлев
-
ÐЕ ЗÐÐЯ ЗÐЩО
Кълна ти Ñе Ðллаше!!!
Обичам Я до полуда, до погуба!
Обичам Я безумно много, много ...
Обичам Я! Дори не Ð·Ð½Ð°Ñ Ð¸ защо?
С Ð½ÐµÑ Ð´Ð¾Ñ€Ð¸ и в ÑънÑÑ‚ Ñме в едно!
Ðко Я нÑма, за мен живота Ñпира!
Светлината от него завинаги Ñи отива!
Ðе Ñе влюбих в хубоÑтта и нито в умът и!
Обичам да гледам в нейните очи!
РуÑмивката и ми пришива крила,
понаÑÑ Ð¼Ðµ в небеÑа, а и не Ñамо това!
Ðко не е до мен – чувÑтвам празнота!
Заради коÑто нÑкога ще Ñи Ñложа краÑ!
Допирът и ме кара да Ñе чувÑтвам в РаÑ!
Обичам Я Ðллаше! Ðе мога да и Ñе наÑитÑ!
Защо ли? И аз не Ð·Ð½Ð°Ñ Ð·Ð°Ñ‰Ð¾, но е така!
С неÑ, разбрах какво е това Любовта!!!
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
ДОКÐТО УМРÐ
Ðаричай ме - "Обичам те".
Хайде Мила, повикай ме на име.
Ðакарай Ñърцето ми за тебе да Ñтене.
РпоÑле каквото поиÑкаш от мене ....
И през Ñълзи ме наричай - "Обичам те".
Казвай ми го нежно докато Ñе Ñ€Ð°Ð·Ñ‚Ð¾Ð¿Ñ -
по теб Ñе Ñ€Ð°Ð·Ð»ÐµÑ Ñ Ð›ÑŽÐ±Ð¾Ð²Ñ‚Ð° ти Ñе ÑлеÑ....
И аз в замÑна ще те наричам - "Обичам те".
И пак и пак - "Обичам те". Докато умра.
И. Б.
-
https://www.youtube.com/watch?v=VH0QOc404dg#t=29
-
* * *
Ðека ме боли.
Шепи добрина, ти ми Ñтори.
Човек от плът и кръв Ñи нали?
Имаш Ñърце, и топлина дори.
Ðека ме боли. Ти за това не жали.
Ðа мене шепи добрина ми Ñтори.
Едната да е за Любовта. Ðека Ñ‚Ñ Ð´Ð° е жива.
До наÑита твоÑта вълна в мен да Ñе разбива.
Без причина, проÑто ей така, заради пролетта,
породена от обичта на твоÑта прекраÑна душа.
Човек Ñи - без крила. Ðо имаш Ðнгели нали.
Вземи ме в прегръдките Ñи - дъхът ми вземи.
От него Ñпомен. ПеÑен за двама ни Ñъчини.
Ð’ танца Ñамо Ðз и Ти ще затворим очи.
от нежноÑÑ‚ един към друг ще летим,ще летим ...
И когато душата от жажда за Любов Ñе Ñъбуди.
Ти проÑто затвори очи и там от лÑво ме потърÑи.
И аз ще Ñъм там, готов да умра - ЗРЛЮБОВТÐ.
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
Saplanmışsa aşk bıcagı kalbine
nasıl anlatırsın bunu sevdiklerine
sevgimi ihanetmi melenkoli mi
varın adını siz koyun bu aşkın
i.b.
-
ЩЕ УСПЕЯ ЛИ ...
Ð’Ñичко в живота Ñе измерва,
вÑичко Ñе Ñлага на кантара -
хлÑбът, прозата, поезиÑта и Ñ‚Ñ!
Преди да Ñе продадът, Ñе оценÑват.
И Любовта Ñе измерва в рани,
по нейните не зараÑтващи рани -
и те Ñе преÑмÑтат колко Ñа кървÑщи!
РзабравÑме че Ñме проÑто-Ñмъртни.
"Птичка разтрепери Ñвойте крила,
полита от Ñлабо клонче на върба -
потрепва, мечтае Ñи да полети и Ñ‚Ñ.
Ð—Ð°Ð±Ñ€Ð°Ð²Ñ Ñ‡Ðµ полетът е преÑъщ на - Любовта!„
Любовта в най-чиÑтата форма е -
поезиÑта коÑто вÑичко в Ñебе Ñи побира,
изчерпва, изгребва изворите до дъно. Да -
вÑичко е проÑто - поезиÑта е миг на отлитане!
Рима в миÑлите ми гравира – напира,
грахово зърно - мъдроÑÑ‚ под небцето -
от бездарни Ñтихове, напира в мен лавина -
потрепвам като дървото - ще уÑÐ¿ÐµÑ Ð»Ð¸ да Ð¿Ð¾Ð±ÐµÐ´Ñ Ð·Ð»Ð¾Ñ‚Ð¾?
И.Б.
-
БЕЗ ТЕБ
Ðа колене пред тебе аз ÑÑ‚Ð¾Ñ ...
Ñмъртно Ñъм пиÑн от твойте лаÑки,
за Ñ‚ÑÑ… Ñъм готов Ñ Ð¶Ð¸Ð²Ð¾Ñ‚Ð° да платÑ,
това нашето е Любов без маÑки.
Без теб малък-жалък е Ð¼Ð¾Ñ Ð¶Ð¸Ð²Ð¾Ñ‚,
нищо не ми оÑтава – да найÑтина,
и виното горчи без твойта нежноÑÑ‚,
ти за Любовта ми Ñи най–доÑтойна.
Хайде Мила нежно мирно и кротко,
топлината Ñи по уÑтните ми разлей,
ще Ñе почуÑтвам като през детÑтво,
вÑичко в него е Ñветло до безкрай.
Ела Мила нека да почуÑтвам полуда,
нощта е безмълвна, налÑна ÑÑŠÑ Ð·Ð´Ñ€Ð°Ñ‡,
Ñтрашни призраци Ñа превзели душата,
Луната Ñама утешава моÑÑ‚ тъжен плач.
И.Б.
-
ÐЕ, ÐЕ ЗÐÐЯ
Ðе, не Ð·Ð½Ð°Ñ ÐºÐ°Ðº Ñе живее,
но не Ð·Ð½Ð°Ñ Ð¸ как Ñе умира,
в Ñърцето обичта ти знаме вее,
а Любовта ти в мен цÑла Ñе побира ....
Тихо е при мен - като в храм,
ветрове виÑÑ‚ - вълци умират,
тихо е при мен – и аз нÑмам Ñрам,
телата на огньове омагьоÑани горÑÑ‚....
Това не е Любов – а копнеж,
проÑто доверие на душата Ñи,
не, не е разврат – от обич бодеж,
проÑто Ñе доверÑвам на Ñетивата Ñи....
И макар че Ñъм умен и краÑив,
а Луната мъдра, потайна и виÑока,
токчетата ти пораждат в мене Ñрив,
ÑтраÑтта Ñе Ñъблича и в ÑÑŠÐ½Ñ Ð¼Ð¸ наднича....
Какво ли не Ñе Ñлучва в Любовта,
понÑкога дÑволи флиртуват Ñ Ðнгели,
понÑкога Ð¶ÐµÐ»Ð°Ñ Ñвета а умирам в Ñамота,
горÑките Ñамодиви умират като Ñкитници....
И.Б.
-
ТИХ - СТИХ
ПонÑкога Ñъм тих,
Ñтих или роман,
заради .... да ме четеш.
Подробно. Без прекъÑване.
ПроÑто хей така.
Да ти Ð·Ð°Ð¿ÑŠÐ»Ð½Ñ Ð²Ñ€ÐµÐ¼ÐµÑ‚Ð¾,
между две кофеинови -
димеÑти глътки.
ЛипÑата ти ми е в повече -
от необходимото,
затова плача Ñамо нощем.
Ð—Ð½Ð°Ñ â€“ че Ñъм, Ñъм, -
егоиÑтично нахален Ñъм.
Безработен Ñамотник.
Или обратното. Ð’Ñе таÑ.
Ðе ÑƒÐ¼ÐµÑ Ð´Ð° Ð³Ð¾Ð²Ð¾Ñ€Ñ Ñ„Ñ€ÐµÐ½Ñки,
но обичам да Ð¿Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚Ð»ÐµÐ¶Ð°Ð»Ð¾ уиÑки.
Слушам Ð‘Ð¸Ð¹Ñ‚ÑŠÐ»Ñ â€“ и какво ли не,
Ð¼ÐµÑ‡Ñ‚Ð°Ñ Ñи да пропуша на наргиле.
Да Ñъм пак - разглезено дете.
През зимата да Ñи Ð¼ÐµÑ‡Ñ‚Ð°Ñ Ð·Ð° море,
а през лÑтото да Ñъм Ñнежно оÑнежен !!!
И.Б.
-
БЕЗ ОТРÐЖЕÐИЕ
Молиш ме и ти -
- Пиши - оÑтави завет -
нали Ñи поет? и то не-зает.
- ПроÑти ми, не, немога -
нÑма Ñ Ð›ÑƒÐ½Ð°Ñ‚Ð°,
роб Ñъм на тъгата,
обвит Ñъм от Ñамотата ....
Без звездите -
изчерпани Ñа темите,
а Любовта и виното -
вече ми горчат на гърлото.
Животът ми горчи,
дори повече от преди,
преди да те Ñрещна -
беше Ñладолед Ñ Ð±Ð°Ð´ÐµÐ¼Ð¸.
Ð Ñега, нÑма ли те -
Ñъм книга без автор,
в до-животен затвор Ñъм -
картичка без поздравлениÑ,
огледало без отражение.
И.Б.
-
БЕЗ МЯРÐ
Целувала ли Ñи вълци ...
Ð Ñ Ðнгели любила ли Ñа Ñи ....
Уви - Ñъзнанието ми кипи,
вулкана в главата ми,
отмерва нечии миÑли......
Без мÑра Ð¿Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ твоÑта лаÑка,
на очите ти - на Ñловата,
който Ñа Ñамо за Любовта.
Убиваш в мен призрака,
душата ми дрипава -
караш Ñ Ð´Ð° празнува -
да тържеÑтвува -
пролет да ми е в плътта ....
Преди да започне нощта,
оÑтавам гол - без душа -
така Ñърцето ми диша,
а и Любовта иÑка така ....
И.Б.
-
КОЛКО ОСТÐÐÐÐ¥Ð
Млад Ñъм - дори краÑив,
а живота банален и Ñив ...
Рколко ли клони -
за гнезда ми оÑтанаха?
Страхът обвил Ñъзнанието ми ...
Страхът вÑе Ð¿Ð¾Ð²Ñ‚Ð°Ñ€Ñ - да Ð·Ð°Ð±Ñ€Ð°Ð²Ñ -
къÑове Ñпомени – от бурÑта -
в коÑто ти ми показа – доказа,
другата предÑтава за Ñвета.
Рколко ли клони -
за гнезда ми оÑтанаха?
Сърцето – камък,
тупти за залък,
ах колко Ñъм малък,
жалък, жалък ....
Хищници гладни,
разкъÑват ÑъщноÑтта ми.
Рколко ли клони -
за гнезда ми оÑтанаха?
Каде Ñъм аз – как ще продължа?
С вчера, Ñ ÑƒÑ‚Ñ€Ðµ, или ÑÑŠÑ Ñега?
Рколко ли клони -
за гнезда ми оÑтанаха?
И.Б.
-
ЗРЛЮБЕÐЕ
Слънцето пак умира -
във ÑвоÑта Ñамота.
Ðе Ñе ли роди на Ñутринта -
вече ще е забрава.
Котката ми Ñе протÑга -
Ñтава, ÑÑда, излÑга -
облизва Ñе -
дали пък не е гладна -
не, не, Ñбогува Ñе -
ÑÑŠÑ Ñлънчевата лаÑка.
Ðавън проÑтора,
нахлупи тъмната Ñи шапка,
безопаÑно е вече за миÑлене,
за Ñкитане, за мечтаене, за чакане,
за Ñъбличане, за прегръщане,
за любене, за живеене ....
И.Б.
-
СЛЕДÐ
Любовта,
коÑто Ñъм имал,
бе -
извън Ñвета,
извън живота.
ОÑтанала -
е в мен Ñледа,
бе извора,
пролетта,
банално е но
и радоÑта.
Ðагло Ñ Ð¿Ñ€Ð¸ÑŽÑ‚Ð¸Ñ…,
в премръзналата ми душа,
дали е грÑÑ… това,
не, не знаÑ,
но Ñ‚Ñ ÑƒÑпÑ
болката да ми отнаÑÑ,
по планини и полÑ,
помогна ми Ñ Ð½ÐµÑ
да Ñе родÑ,
още един път, още хилÑда.
Ð Ñлед това
Ñ‚Ñ Ñе превърна в моÑта
краÑива болка
докарала тишината,
обичта, Любовта.
И.Б.
-
http://www.youtube.com/watch?v=4FHpmn-KYec
-
ТВОЯТÐ-МОЯТÐ
Ðз не ÑпÑ, а Ñе молÑ,
за твоÑта - моÑта душа,
за тебе Ñе Ð¼Ð¾Ð»Ñ Ð½ÐµÐ¿Ñ€ÐµÑтанно,
и тебе те Ð¼Ð¾Ð»Ñ Ð¾Ñ‚Ð½Ð¾Ð²Ð¾ и отново,
ела и ме прегърни за поÑледно.
В прегръдката да изгорим,
в нежноÑÑ‚ двамата да Ñе Ñтопим,
нека, нека мигът Ñ Ñ‚ÐµÐ± да Ñътворим,
дори и върху Ð½Ð°Ñ Ð´Ð° Ñе ÑтоварÑÑ‚ Ñтихии,
поне за миг Ñърцата ни да Ñа щаÑтливи.
Знам, Ñлед това ще боли,
нÑма да Ð·Ð°Ð±Ñ€Ð°Ð²Ñ Ð»ÑƒÐ´Ð¸Ñ‚Ðµ ни дни,
ще те ноÑÑ Ð² Ñебе Ñи като молитва,
като ÑвÑта, като Ñкъпа божа реликва,
Ñлед теб в живота ми вÑе нещо ще липÑва.
Ще те откривам
в прегръдката на вÑтъра,
в нежната уÑмивка на луната,
във кървавите Ñледи на Ñъдбата,
във Ñветлината озарила за Ð½Ð°Ñ Ð·ÐµÐ¼Ñта.
ÐвторÑка творба!
Ðе копирай без името на автора!
И.Б.
-
КОГÐТО ....
Ти не Ñи иÑтинÑка
ти дори не Ñи земна ...
Ти Ñи -
"ПеÑен на щурец -
болка пропÑта,
от раздÑлата!".
Ðе, не, ти не Ñи иÑтинÑка,
ти от мен Ñи измиÑлена...
Ти -
Ñамо прогонваш
Ñамотата ми -
умело Ñе криеш
в зениците ми.
Ðе, не, ти ако Ñи иÑтинÑка ...
Сърцето ми нÑма да пее,
а орлите да Ñи чупÑÑ‚ Ñвоите криле.
Когато Любов в Ñърцето ми те нÑма -
ни път, ни ÑмиÑъл, ни огън, ни Ñпомен,
ни болка, ни мечти ми оÑтават.
ÐвторÑка творба!
Ðе копирай без името на автора!
И.Б.
-
*****
Оттатък Ñъм вече -
п Ñ€ и Ñ Ñ‚ е л ÑŽ,
във вечното ....
Премина болката,
оÑтана Ñамо печал,
и нÑколко трохи ноÑÑ‚Ð°Ð»Ð³Ð¸Ñ ...
За жените плакали нощем подир мен ...
Блажен е този миг - п Ñ€ и Ñ Ñ‚ е л ÑŽ,
такива мигове трудно Ñе повтарÑÑ‚,
къцаш веригите и продължаваш ...
Във вечното ....
Другото не Ñтрува -
повÑрвай ми, дÑвол да те вземе!
Забравих Ñмехът Ñи,
а
коÑите вече Ñа бели,
очите леко оÑлепели,
крилатите надежди,
на майната отлетели.
ÐвторÑка творба!
Ðе копирай без името на автора!
И.Б.
-
СПОМЕÐЪТ
ВидÑÑ… те -
прелеÑÑ‚ – непокътната.
Погалих те -
и вече бÑхме във отвъдното.
Сграбчих те -
и вече беше Ð¼Ð¾Ñ - та – робинÑ.
Ð’Ñичко ми позволи -
дори и леко Ñе по-изчерви,
проÑълзи,
Луната и Ñ‚Ñ: кръгла и бÑла -
Ñпоменът - оÑветÑва ....
Дъхът ти – оÑтрие,
ме предупреждава -
Ñърцето ми да внимава,
че ще Ñледва незабрава.
Потрепваше Ñ Ñ†Ñлото
Ñи Ñ‚Ñло,
аз не Ñвърших,
Ñвърши ти,
Ñлед миг вÑичко Ñвърши,
но оÑтанаха Ñледи,
Ñпоменът в Ð½Ð°Ñ Ð´Ð° крещи.
ÐвторÑка творба!
Ðе копирай без името на автора!
И.Б.
-
ЖЕÐÐ
Името й е – жена,
вÑичко започва и Ñвършва Ñ Ñ‚Ð¾Ð²Ð° ....
Ðко не Ñи вкуÑил от ÑладоÑта –й,
нÑма как да узнаеш че Ñ‚Ñ Ðµ живота.
Жена,
чеÑто за да е - е убивала – дÑвола.
Прешивала е на вÑеки Ñвойте крила,
за да възтържеÑтвува Ñ‚Ñ - Любовта.
Жена,
ÑÑŠÑ Ð½Ð¸Ñки-виÑоки обувки,
Ñ Ð·Ð°Ñ…Ð°Ð¿Ð°Ð½Ð¸-изцапани уÑтни ...
Ð’ прекраÑните Ñи очи,
като мъдри мъдреци -
крие безброй тайни и иÑтини.
Жена,
ако нÑкога ни навеÑти Ñмърта,
Ñ‚Ñ Ñ‰Ðµ е до Ð½Ð°Ñ Ñ Ð¾Ñ‚Ð²Ð¾Ñ€ÐµÐ½Ð° душа,
ще рони Ñълза Ñлед Ñълза,
ще умолÑва като майка Ðллаха,
за да ÑпаÑи душата ни от греха.
Жена,
Ðнгел за мен е - и ще е Ñ‚Ñ,
подарÑвам и цÑлата Ñвобода,
да лети, да ражда, да ни радва ...
ÐвторÑка творба!
Ðе копирай без името на автора!
И.Б.
-
ÐРВСЕКИ ЖÐДЕÐ
Давах, на шепи Ñе раздавах,
на вÑеки за обичта ми жаден,
очиÑтих от бодли нечии Ñъдби,
никога не оÑтанах Ñам и празен.
Сега иÑкам да Ñъм на Ñебе Ñи,
Ñ Ð¾Ð³Ð»Ð¾Ð·Ð°Ð½Ð¸Ñ‚Ðµ от времето мечти,
там,там кадето Ñме Ñамо аз и ти,
в творбите опиÑани за две души.
Съдбата Ñи приемам ÑÑŠÑ Ð²Ð¸Ð½Ð°,
какво от това, важното е че творÑ,
Ñтига ми че Ñ Ñ‚ÐµÐ±Ðµ пак ще летÑ,
за Любовта ни ще Ñрина Ñвета.
Ще замълча, любовта е тишина,
ще Ñе влюбÑ, в теб ще Ñе погубÑ,
нÑма ли те Ñърцето ми те измиÑлÑ,
и до болка в Ñебе Ñи те претиÑка.
ÐвторÑка творба!
Ðе копирай без името на автора!
И.Б.
-
БЕЗ ТЕБ
Първата Любов - пеперудено крило,
звезден прах - поÑипан по моето око,
Първата Любов - Ñветулки в мрака,
вÑÑка нощ - клетвите между Ð½Ð°Ñ Ñа ...
Калинката на дланта ти - ще ни жени,
не иÑка да отлети - и Ñ‚Ñ Ð¾Ð±Ð¸ÐºÐ½Ð° обичта ти,
лунна Ñветлина - в Ñърцето олеква ми,
щом до мен Ñи ти - Ñ Ð›ÑŽÐ±Ð¾Ð²Ñ‚Ð° Ñи ....
От ÑтраÑÑ‚ пламнали Ñа - твойте гърди,
а защо ли в мен дÑвола – крещи ми,
но ако вÑе пак Ñ‚Ñ€Ñбва да Ñе – раÑкриÑ,
аз без теб дори муха не мога да убиÑ
ÐвторÑка творба!
Ðе копирай без името на автора!
И.Б.
-
ЛЮБОВÐО ...
Ðежни думи, ми кажи
нÑкак Ñи елегантно -
нека да е през Ñълзи
може и без иÑтини
Ñпокойно излъжи
но Ð¼Ð¾Ð»Ñ Ñ‚Ð¸ Ñе ....
Любовно ме лъжи,
а аз ще ти вÑрвам
душата ще крещи
защото ще Ñ Ð±Ð¾Ð»Ð¸
но аз, аз ще ти ....
карай да върви
нека да продължи
романът ни от вини
ти давай, говори
но Ð¼Ð¾Ð»Ñ Ñ‚Ð¸ Ñе ...
Любовно ме лъжи
ÐвторÑка творба!
Ðе копирай без името на автора!
И.Б.
-
ТИ ПОМÐИ
Ти помниш нали...
онзи дивиÑÑ‚ копнеж
по Ñрките звезди
направили от мене мъж ...?
Ти помниш нали ...
онези жадните надежди
плъзнали по нашите очи
и Ñътворили от Ð½Ð°Ñ Ð¼ÐµÑ‡Ñ‚Ð°Ñ‚ÐµÐ»Ð¸?
Ти помниш нали ...
бÑхме много - много млади
трептÑхме като на пчела крилата
твърдо вÑрвахме в доброто на Ñърцата?
Ти знаеш нали ...
колко обичам живота
и проÑтора във Ñветло-Ñиньо
уÑмивката ти и на чайките крилата?
ÐвторÑка творба!
Ðе копирай без името на автора!
И.Б.
-
ÐРЛЮБОВ
Споменът ми - на Любов мерише ....
Рдумите като ураган връхлитат ....
МоÑта южна топлина Ñе разлива,
по твоÑта Ñеверна неземна краÑота.
Гръмко, дори вулканично думи редÑ,
че без теб не мога, дори щÑл да умра.
Ðе, не ми Ñтига, Ñтих за теб ще пропиша,
Отпих глътка две - вино-боровинково,
подбрах за теб Ñтарателно Ñ…Ð°Ñ€Ñ‚Ð¸Ñ Ð¸ перо.
Целувам твойте уÑтни, а те омайниче,
поглеждам те в очите а те дълбок океÑн,
в ÑлабоÑта ти Ñе прекършвам пак и пак,
надничам в Ñърцето ти - огън ме изпепели.
ÐвторÑка творба!
Ðе копирай без името на автора!
И.Б.
-
ÐКО
Да живееш е нещо прекраÑно
пък и времето ако Ð´Ð½ÐµÑ Ðµ хубаво
пък и ако здравето ти е на мÑÑто
а и в ръцете Ñи има парче от хлÑба
а и миÑлите ти Ñа чиÑти като Ñнега
и не Ñе Ñрамуваш от ÑобÑтвената голота
и ако от Ñебе Ñи за нищо не Ñе Ñрамуваш
и ако имаш приÑтели и им Ñе доверÑваш
и ако вÑрваш че ще дойдат добри времена ...
Животът тогава е прекраÑен -
да найÑтина е прекраÑен ...!!!
ÐвторÑка творба!
Ðе копирай без името на автора!
И.Б.
-
http://www.youtube.com/watch?v=6avFSctP8dM
-
МИЛРМОЯ
Мила -
когато Ñи отида
ще те попитам
дали бÑÑ… трън, или цвете – в живота твой
Ñ ÐºÐ°ÐºÐ²Ð¾ Мила моÑ
те печелих в ÑънÑ
и те губих в реалноÑта
дали уÑпÑÑ… Мила
да Ñъм пеÑничка на твойта уÑта?
Мила -
ще те попитам вÑе още ли те боли
затова че лудувах в ÑÑŠÐ½Ñ Ñ‚Ð¸
и те държах будна чак до трети петли
дали те болÑха затръшнатите ми врати?
Ðо ако ти Мила -
ме попиташ вÑе пак
какво беше ти за мен в моÑÑ‚ мрак
ти Мила беше птиче в моÑта ръка
пътека в пуÑÑ‚Ð¸Ð½Ñ Ð¸ в не окоÑена трева
ти Мила за мен Ñи Ñърна в летеж
камаÑутра за вÑеки мъж - за мен копнеж
дори и да Ñи овъглена Ñ Ð¼ÑŠÐºÐ° покрай зеници
тъй хубава и млада Ñи цвÑÑ‚ в пролетта Ñи
вÑе още краднеш безпощадно от ÑÑŠÐ½Ñ Ð¼Ð¸?
Ðа мен Мила -
Ðллах ми е приÑтел,
и на вÑичко ми е Ñвидетел
Ñ ÐµÐ·Ð¸Ðº прехапан - болките му редÑ
без теб Ñъм птица - без Ñинева!
Мила -
калинка Ñи в мойте длани
и още - Ñветулка в ноща ми
гушкам те в в мечтите Ñи
като дете в пазвата врабче!
Снощи Мила Ðллах ми Ñе поÑви
увери ме че Ñ Ñ‚ÐµÐ± ще Ñъм до Ñтарини
от небето къÑче ни подари
даде ми и още нÑколко щаÑтливи дни
за да мога да умра в прегръдката ти!
ÐвторÑка творба!
Ðе копирай без името на автора!
И.Б.
-
ЗÐПОМÐИ МЕ
Този живот, моÑÑ‚ - Ñи отива,
като полет на падаща звезда.
Ð’Ñтърът, ще ти донеÑе новина,
Ð¼Ð¸Ñ€Ð¸Ñ Ð½Ð° прÑÑно изкопана земÑ.
Запомни ме като Ñилен мъж,
Ñамотен и до болка разголен.
Като плачещ под Ñтуден душ,
и възпÑÑ‚ от великиÑÑ‚ Бетовен.
Запомни ме нежен като кадифе,
запомни как те милвах Ñ Ð´Ð»Ð°Ð½Ð¸.
Как за теб тупкаше моето Ñърце,
как душата ми Ñ Ð¾Ð±Ð¸Ñ‡ те храни.
Запомни ме твърд, безпардонен,
напращÑл от дива лъвÑка кръв.
Ðо в Любовта ти до болка удавен,
и че бÑÑ… Ñ Ð²ÐºÑƒÑил в теб за пръв път.
ÐвторÑка творба!
Ðе копирай без името на автора!
И.Б.
-
ÐЕ МИЛ
Ðа Любовта не Ñтанах никак мил,
дали пък Бог Ñ Ð¼ÐµÐ½ не е Ñъгрешил?
Дори не знам защо Ñъм Ñе родил,
а на рамената крила Ñъм Ñи прешил.
ÐÑмаме ние защита от Любовта,
към беден и богат безразлична е Ñ‚Ñ.
Дава и отнима радоÑтта в живота,
дали пък Ñ‚Ñ Ð½Ðµ е проÑто наша Ñуета?
Да Ñедиш и по Ð½ÐµÑ Ð´Ð° Ñкърбиш, е Ñрам,
знай без Ð²Ð¾Ð»Ñ Ñ‡Ð¾Ð²ÐµÐº е жалко ÑъщеÑтво.
Ðалей-Ñи напей-Ñе дори и да Ñи Ñам,
вÑе пак за Ð½Ð°Ñ Ð¶Ð¸Ð²Ð¾Ñ‚Ð° е вид тържеÑтво.
ÐвторÑка творба!
Ðе копирай без името на автора!
И.Б.
-
ÐЕ Е ДÐЛЕЧЕ
В мене има погребение -
заглъхна по теб и миÑълта ми.
Ðнгелите те взеха на рамене,
а РаÑÑ‚ не е далече, в Ñърцето ми – е.
Ð Ñи тъй хубава и бÑла, като хлÑба ....
Каква ли Ñила може да изтърпи,
на празнотата изпълнила душата - ми,
на шумът на затварÑщите Ñе врати?
След тежка мъка, мечтите Ñа гробове,
а Ñърцето вÑе пита, как тъй вÑичко мина?
СамоличноÑтта ми ÑÑŠÑ Ñебе Ñи Ñ Ð²Ð·ÐµÐ¼Ð¸,
умирайки дано да ме надживееш и ти.
Че мойта влаÑÑ‚ е – Ñамо за да убива -
а без влаÑÑ‚ – вÑичко от мен Ñи отива.
ÐвторÑка творба!
Ðе копирай без името на автора!
И.Б.
-
БЕСМЪРТИЕ
С Ð½ÐµÑ Ð¼Ð¸Ð½Ð°Ð²Ð°Ð¼Ðµ през ада и през раÑ,
болката й ни кара да миÑлим за краÑ.
Затова вÑеки Ñам Ñи издига ограда,
за да може Ñлед това в Ð½ÐµÑ Ð´Ð° Ñтрада.
Живота като въздишка отминава,
Ð¶Ð¸Ð²ÐµÑ Ð·Ð° радоÑтта във Любовта.
От него Ñамо това за Ð½Ð°Ñ Ð¾Ñтава,
оÑтаналото е проÑто чиÑта Ñуета.
Понеже нÑма как да Ñпра Смъртта,
нека да мрем двамата ръка за ръка.
Ð’ нашето безÑмъртие – Любовта,
нека там да пребъдем на Ñвобода.
ÐвторÑка творба!
Ðе копирай без името на автора!
И.Б.
-
ЗРДРТЕ ИМÐÐœ
Слънце по мен тази нощ изгрÑ,
летÑÑ… но не беше Ñмъртта това,
топлина по Ñ‚Ñлото ми Ñе разлÑ,
нÑкакво творение на Любовта.
С нежноÑÑ‚ девойката в теб убих,
преродих те във вÑеодайна жена,
като две пеперуди Ð²Ð°Ð»Ñ Ð¸Ð³Ñ€Ð°Ñ…-ме,
Ðллах май пишише нашата Ñъдба.
Любовта е нежна, ÑроÑтна, крехка,
тъжна, краÑива, желана, иÑтинÑка ...
но за да Ñ Ð¸Ð¼Ð°Ð¼ ще ми Ñ‚Ñ€Ñбва Ñърце,
за да Ð»ÐµÑ‚Ñ Ð¿Ð¾ на-виÑоко от птици-те.
ÐвторÑка творба!
Ðе копирай без името на автора!
И.Б.
-
ОБИЧÐÐœ
Ðе те Обичам,
не, не това е от вÑтъра,
от твоÑÑ‚, Ð¾Ð½Ñ ÑŽÐ¶Ð½Ð¸ÑÑ‚ -
който вътре изгарÑ.
Ðе, не те Обичам ...
това е от погледът ти,
който идва на приливи,
ÑразÑва в мен вÑички злини,
нежно ме милва, а Ñлед това кори,
възкреÑÑва ÑтраÑти и нежноÑти.
Ðе, не те Обичам ...
това е от топлината на плътта ти,
от Ñветлината от нощните Ñвещи,
от Луната, звездите, от душата ти,
и вÑичко друго загадачно и горещо,
идващо от разголеното ти нежно Ñ‚Ñло.
Ðе, не те обичам ... Твърде малко е ....
Ðз по теб Ñи изгубих ума.
ÐвторÑка творба!
Ðе копирай без името на автора!
И.Б.
-
*****
Любовта -
в Ñърцето ми Ñе роди,
като Поточе в Планина,
прÑÑно, биÑтро и Ñтруйно -
зародишът на моÑта душа,
невинна, надеждна Ñълза...
Ри не Ñамо това, а и не Ñамо ...
Любов - гальовно го наричат,
уÑмихнати майÑките звезди,
в Ñтудените и тъмни нощи,
вмеÑто теб целува го Пролетта,
от извора откъÑнало Ñе и тича,
Ñ Ð¾Ð±Ð¸Ñ‡Ñ‚Ð° Ñи да напои то Ñвета...
Ри не Ñамо това, а и не Ñамо ...
Поточе – Любов е то Ñега,
обичат го и Ñтари и млади -
тревите, дървета и цветÑта,
в него здраво Ñа Ñе вкопчили -
и в животворната му вода,
украÑÑват Ñнагата му като дъга...
Ри не Ñамо това, а и не Ñамо ...
Поточето ми шепти:
ИÑкам утрото да е Ñветло,
да изгреÑÑ‚ в мен твоите лъчи,
да ме галиш Ñ Ñ†ÐµÐ»ÑƒÐ²ÐºÐ¸ Ñамо,
и в нощта да има ÑÑна Луна,
и поне една Ñ‚Ð²Ð¾Ñ Ð·Ð²ÐµÐ·Ð´Ð°...
Ри не Ñамо това, а и не Ñамо ...
ÐвторÑка творба!
Ðе копирай без името на автора!
И.Б.
-
МЕЧТÐ
ÐœÐµÑ‡Ñ‚Ð°Ñ Ñи -
за две любÑщи ръце...
ÐœÐµÑ‡Ñ‚Ð°Ñ Ð·Ð° птичка -
да направи Пролетта -
в моÑта изтрадала душа -
като лÑÑтовица в дъжда -
на Ñвобода за тебе да Ð»ÐµÑ‚Ñ ...
ÐœÐµÑ‡Ñ‚Ð°Ñ Ñи
за проÑти неща,
в къщи да има жар,
а в Любовта ни мъничко пожар ...
Да ме поÑрещаш като пролетта Ñ Ñ†Ð²ÑÑ‚ ...
Ðе, не иÑкам чудеÑата на целиÑÑ‚ ÑвÑÑ‚ -
до мен ли Ñи, о Ðллаше това за мен е Рай.
ÐœÐµÑ‡Ñ‚Ð°Ñ Ñи -
нÑкога да ти приÑтана,
целиÑÑ‚, до копнеж, до иÑтина ...
Ð¡ÑŠÑ ÑтраÑÑ‚ в теб да Ð²Ð·Ñ€Ð¸Ð²Ñ Ð¿Ð¾ÐºÐ¾Ñ,
океÑнът ти без компаÑÑ‚ да прекоÑÑ,
ÐœÐµÑ‡Ñ‚Ð°Ñ Ñи - да опиша Любовта ми
Ñ Ð¼Ð°Ð»ÐºÐ¾ думи … почти в мълчание,
така и ти и Ñветулките ще Ñте щаÑливи.
ÐÐ¸ÐºÐ¾Ñ Ð¸ никога -
не Ñъм Обичал така -
до задъхване, до небеÑа -
до безÑилие, до лудоÑÑ‚, до болка ...
КраÑива Ñи, мила и нежна като утеха,
в очите има ли те, забравÑм че ме – има.
Като войн в битка иÑкам за теб да умра.
ÐвторÑка творба!
Ðе копирай без името на автора!
И.Б.
-
ЗДРÐВЕЙ
Здравей Любов! Това ти ли Ñи?
Тъкмо Ñи миÑлех, че Ñи ме забравила.
Пред никой не Ñъм коленичил на колене.
Преди да те Ð²Ð¸Ð´Ñ Ð±ÑÑ… цÑл- целеничък.
ВидÑÑ… аз доÑта неземни божеÑтва,
предлагащи прелеÑти на душата ми.
Ðо аз в теб откривах болката и тъгата,
но и ÑтраÑтта, Ñ ÐºÐ¾Ñто ме плени.
Здравей Любов! Ти как Ñи?
След теб надникнах в долната земÑ,
понеÑох Ñе и по божиите Ñветли небеÑа...
ÐавÑÑкъде нашепваха Ñамо твоето име,
че по женÑки миришеш и по женÑки цъфтиш...
По женÑки плачеш и по женÑки раздаваш ...
По мъжки обичаш и по мъжки Ñтрадаш,
по мъжки плачеш и по мъжки живееш ...
Здравей Любов! При теб има Ñамо ръкуване -
и никакво Ñбогуване и никакво Ñбогуване ...
Здравей Любов! Здравей ... !
ÐвторÑка творба!
Ðе копирай без името на автора!
И.Б.
-
http://www.youtube.com/watch?v=viYuha8l_hg
-
*****
Обичам - Я,
защо да го криÑ!
Името й е " ЖЕÐÐ!"
Ð¢Ñ Ð·Ð° мен е -
и разпÑтие и проклÑтие!
Ð¢Ñ Ð·Ð° мен е - Любовта!
Римето й е " ЖЕÐÐ!"
С голÑма надежда,
вÑеки за Ð½ÐµÑ Ñе оглежда,
да й дари поне една одежда,
а Ñлед това ÑÑŠÑ Ñебе Ñи да Ñ Ð¾Ñ‚Ð²ÐµÐ¶Ð´Ð°.
Да, да, името й е " ЖЕÐÐ!"
Ð¡ÑŠÑ ÑтраÑÑ‚ и Ñладки уÑтни е Ñ‚Ñ,
дори има и прекраÑна душа!
С Ñ‚ÑÑ… пали нашите Ñърца,
а Ñлед това политаме в небеÑа .... !
Ðе, не иÑкам ни богатÑтво ни злато.
ИÑкам аз магиÑта Ñ Ð¸Ð¼ÐµÑ‚Ð¾ на " ЖЕÐÐ!"
ÐвторÑка творба!
Ðе копирай без името на автора!
И.Б.
-
*****
Да те желаÑ,
да те мечтаÑ,
е прекраÑно мила ...!
Ðо това вече не ми Ñтига,
иÑкам да те имам,
за да те галÑ, милвам ... !
Животът като въздишка,
тихо отминава,
оÑвен обичта ти -
нищо друго не ми оÑтана!
Е, има едно къÑче на Ñвета,
където живеÑÑ‚ лудите,
и умират пеперудите,
там Ñъм аз - ТИ,
и Любовта ÐИ!
ÐвторÑка творба!
Ðе копирай без името на автора!
И.Б.
-
СЛЕД ТЕБ
Сърцето ми -
пламенна Ñветулка.
Жаравата в него -
ÑроÑтно пращи,
Ð½Ð°Ð¿Ð¾Ð¼Ð½Ñ Ð¼Ð¸ -
че - те - има -
нÑкъде по Ñвета.
Призраци -
вилнеÑÑ‚ в душата ми -
къÑат от Ð½ÐµÑ -
парче - по - парче ...
След теб Ð¶Ð¸Ð²ÐµÑ -
в чувÑтва незавидни ...
БезÑилието ми разплаква бÑÑове.
Ð Ñамотата Ñ Ð³Ð»Ð°Ñ Ð½Ð° гарга крещи,
в покаÑние от признатите грехове.
Перото ми замръзва -
в опита -
да разбере Любовта.
Перото ми замръзва -
а на думите от болката -
им омръзна ....
Бурна виелица от чувÑтва,
до незнайноÑÑ‚ ме обърква.
РпулÑиращото Ñърце -
ридае ...
Без думи -
тихичко -
между живота и Ñмърта живее ...
Виелица душата ми превзема.
Ð Ñмъртта безуÑловно -
лудее и цари -
Ñигурно ще е -
докато ме умори.
ÐвторÑка творба!
Ðе копирай без името на автора!
-
http://www.youtube.com/watch?v=h41joyobf3M
-
ДВЕ ДУМИ
Създадох те
от думи две-
Обичам те!
Ти не Ñи проÑто
богинÑта, коÑто Обичам -
то е толкова малко!
Ти Ñи героинÑта -
пленила моето Ñърце.
Ти Ñи това,
което аз не знаÑ.
Ти можеш ...
Да преплуваш голÑмата вода!
Дори и да Ñи Ñама, ти Ñи Ñвета!
Ти Ñи моето онова,
което аз не Ñъм.
Дори и в ÑънÑ-
ти Ñи небе,
когато аз разтварÑм криле!
Положих те
във Ñтихове
във ветрове
и в моето
иÑкренно,
тъжно,
нежно,
Ñилно,
Сърце!
Крилата ти отнех-
във вÑрноÑÑ‚ Ñе заклех!
ЗемÑта ти подарих-
небето в теб открих!
Върхове Ñ Ñ‚ÐµÐ± покорих-
Ñвета Ñ Ñ‚ÐµÐ± преоткрих!
Себе Ñи на Любовта... Покорих!
ÐвторÑка творба!
Ðе копирай без името на автора!
И.Б.
-
ПОМÐКИÐЯ Е .....
ÐŸÐ¾Ð¼Ð°ÐºÐ¸Ð½Ñ Ðµ - от нашите е!
Далече е - в Ñърцето ми е!
ÐŸÐ¾Ð¼Ð°ÐºÐ¸Ð½Ñ Ðµ - огън и вопъл е!
Създадена е от южните ветрове!
Ðллах Ñ Ðµ дарил Ñ Ð½ÐµÐ·ÐµÐ¼Ð½Ð° хубоÑÑ‚!
Ðе, Ñ‚Ñ Ð½Ðµ понаÑÑ Ð¸ капка грубоÑÑ‚!
Ðнгел Ñ ÐºÑ€Ð¸Ð»Ð° е и моÑта гордоÑÑ‚!
ÐŸÐ¾Ð¼Ð°ÐºÐ¸Ð½Ñ Ðµ - иÑтинÑка БогинÑ!
БÑла роза от райÑката градина!
Ðай-краÑивата е под небето!
С топлина и обич в Ñърцето!
Ðа лицето Ñ ÑƒÑмивка е закичена!
ÐŸÐ¾Ð¼Ð°ÐºÐ¸Ð½Ñ ÑÑŠÑ Ð±Ð°ÑмÑна премÑна!
Ð¢Ñ Ðµ Ñлънцелика, звездопадна…!
Ðе Ñе прощава, не Ñе надживÑва!
Огън е - Ñвоенравна и гореща,
ÑÑкаш току що е извадена -
на милата ми майка от пещта!
ÐвторÑка творба!
Ðе копирай без името на автора!
И.Б.
-
ПОÐЯКОГÐ
Ð’Ñе по-навътре -
отдалечава Ñе, изоÑÑ‚Ð°Ð²Ñ Ð¼Ðµ,
погубва ме, понÑкога -
Любовта...
Първа Ñи отиде нежноÑтта-
най-чувÑтвителна беше Ñ‚Ñ.
Кажете ми какво е без Ð½ÐµÑ -
Любовта?
СтраÑтта и Ñ‚Ñ Ñтана на крака:
- Ðе Ñъм нищо аз без нейната
гърда ...
Кажете ми как да ÑƒÐºÑ€Ð¾Ñ‚Ñ Ñега
Ñмъртта?
Ðали Ñъм роден аз от и за
Любовта?
БезÑрамница е Ñ‚Ñ ÑтраÑтта,
като ÑлÑпа тича Ñамо по
Любовта...
Ðадеждата покорно,
тайничко таи Ñе,
в дъното на ограбената ми
душа.
Молитви реди една Ñлед друга
да Ñе върне, обратно
магиÑта - Любовта.
Рдушата ми горката -
разцъфнало дърво-
очаква жуженето на ÑвоÑта
пчела – Любовта!
Какво ли не би дала, за да чуе
не Ñамо през пролетта
плÑÑък на нейните крила?
РмиÑълта ми вÑе по неÑ
тича и Ñ Ð²Ñ€Ð¸Ñ‡Ð°-
в оÑтроумна, бързорека,
Ñвоенравна,
закачлива, докачлива, Ñ Ð±Ñло
закичена,
недодÑлана, недопÑта,
недоизпита...
Готова на вÑичко, за да
удивлÑва!
Тиха и бÑла в булченÑка
премÑна!
Ð’Ñе по-навътре - ме погубва,
Любовта...
ÐвторÑка творба!
Ðе копирай без името на автора!
И.Б.
-
ЩЕРКО
Фатмейко моме хубава,
не Ñтой на порти широки,
че това е пътÑÑ‚ за драма,
минават и турци и комити,
а ти дъще Ñи млада фиданка,
не познаваш ни наши ни чужди,
нито пък поробителÑÑ‚ Султана,
ще ти види пъÑтро-Ñините очи,
ще те закара щерко в харемите,
при чужди, при върли душмане ...
Щерко Фатмейко помети дворове,
тази вечер ще ни дойдат калеÑаре,
калеÑаре щерко от горното махале,
горди напети бекташевите Ñинове,
хем Ñа наши, хем Ñа богати ПОМÐЦИ.
ÐвторÑка творба!
Ðе копирай без името на автора!
И.Б.
-
*****
Земьо, Ñветиньо - моÑ!!
Ти, на коÑто Пролетта,
и над гробищата цъфти ...!
Ти, на коÑто КраÑотата,
и в Ñънищата ме буди ...!
Ðе Ñе Ñрамувай ти‚
ако от мене лъв не Ñтана.
Земьо, Ñветиньо - моÑ!!
От нищо, не Ñе боÑ,
от плътта ти е моето Ñърце,
Ñлед падане да Ñтавам научих Ñе ...
От вÑичко‚ което иÑкам да ти кажа -
Ð¡ÑŠÑ Ñ‚ÐµÐ±Ðµ до гроб ще продължа,
ти не Ñи Ñама, ти не Ñи Ñама ...
Ти Ñи гордоÑтта, а и не Ñамо това ...
Ти Ñи ЗемÑ! Ти Ñи Ð¡Ð²ÐµÑ‚Ð¸Ð½Ñ - моÑ!!
ÐвторÑка творба!
Ðе копирай без името на автора!
И.Б.
-
ЗÐЩОТО Е ВЛЮБЕÐÐ
Жена е... СÑкаш е
отгледана в ÑÑ‚Ð°Ñ â€“ Ñрка звезда!
От живота не иÑка чудеÑа-
Ñамо въздух и малко вода
и ÑÑŠÑ Ñърце да докоÑне Любовта.
УÑмивката й Ñ Ð¸Ð·Ð´Ð°Ð²Ð°ÑˆÐµ!
Ð¢Ñ Ð¾Ð±Ð¸Ñ‡Ð°ÑˆÐµâ€“
Свободата във Любовта.
Мечтите и те нашепваха:
- Животът продължава ...
И Ñ‚Ñ Ð¸Ð·ÐºÐ°Ñ€Ð° Ñмачканата книга
под възглавницата.
УнеÑе Ñе, както никога доÑега ...
Ð Ñълзите Ñ Ð¸Ð·Ð´Ð°Ð²Ð°Ñ…Ð°...
Четеше за неÑбъднатото във Любовта...
Жена е Ñ‚Ñ! Жена!
Пазеше вÑички билети,
превърнали Ñе в дълбоки тайни,
в които Ñе таÑха нежни прегръдки,
ÑтраÑтни докоÑваниÑ, обещаниÑ...
Там, където Ñе беше докоÑнала
ÑÑŠÑ Ð¸Ñтина и Ñ Ñ‚Ñ€ÐµÐ¿ÐµÑ‚ в Любовта.
Жена е Ñ‚Ñ! Жена!
Кожата й е лъÑкава ...
Ð’Ñтърът й вее коÑата ...
По-краÑива е проÑълзена ...
Дори и когато е натъжена ...
Защото Ñ‚Ñ Ðµ... Влюбена Жена!
ÐвторÑка творба!
Ðе копирай без името на автора!
И.Б.
-
ÐÐ Ð ÐЯ ЧУДЕСÐТÐ
ЖивÑл ли Ñи в празно гнездо,
обрулен, ранен, от Бога забравен?
ЛÑгал ли Ñи Ñ Ð»ÑŠÐ¶Ð° в леглото,
в хладни обÑÑ‚Ð¸Ñ ÑÑŠÑ Ñмъртта Ñмирен?
Сутринта да Ñи ÑÑŠÑ Ñ‡ÑƒÐ¿ÐµÐ½Ð¸ крила,
а душата ти да желае небеÑа?
Дъждът вмеÑто да е радоÑтта,
на потоп да ти прилича?
Обичал ли Ñи нÑкога -
Жена – до припадък ?
Жена – Ñамо Ñ Ð¿Ð¾Ð³Ð»ÐµÐ´?
Без Ñлова ...?
От Обичта й
да Ñи в щур полет?
Ð¡ÑŠÑ Ð²ÑŠÐ·Ð´Ð¸ÑˆÐºÐ°,
да Ñ Ð¼Ð¸Ð»Ð²Ð°Ñˆ Ñамо-
Ñкътала Ñе там в лÑво?
Да чувÑтваш нейната болка!
Да тичаш от звезда на звезда -
докато намериш нейната!
Да Ñ Ð¼Ð¸Ð»Ð²Ð°Ñˆ нежно Ñ Ñ€ÑŠÐºÐ°!
И Луната щом Ñе забули-
от ÑтраÑтта ти да трепери?
Дъхът ти ме пронизва!
Разпалва в мене пожара!
УÑтните ти животворна вода!
УÑмивката ти тръпнеща наÑлада!
Ех, Любов! СмеÑÑ Ð»Ð¸ те
Ñ Ð²Ð¸Ð½Ð¾Ñ‚Ð¾, надеждата и мечтата-
изживÑвам на Ð Ð°Ñ Ñ‡ÑƒÐ´ÐµÑата!
ÐвторÑка творба!
Ðе копирай без името на автора!
И.Б.
-
*****
Ðай-много
от тебе Ñе топлих!
Толкова много, че Ñе топÑÑ…...
Дори тихо и Ñкрито Ñи поплаквах.
Ðай-много
от тебе Ñе чупих!
Толкова много, че Ñебе Ñи погубвах,
дори Бога ми заради тебе разплаквах.
Ркогато до тебе Ñе докоÑвах-
без душа, без Ñърце оÑтавах!
Ðа хилÑди, на милиони парчета Ñе разчупвах
и Ñлед тебе парче по парче Ñе Ñъбирах,
за да има и за ÑÐ»ÐµÐ´Ð²Ð°Ñ‰Ð¸Ñ Ð¿ÑŠÑ‚ какво да чупÑ.
Ти... Ти нищо не правеше- Ñамо Ñе уÑмихваше.
ПонÑкога ме Ñъветваше или ме докоÑваше...
Или... Или Ñ Ð¿Ð¾Ð³Ð»ÐµÐ´Ð° Ñи Ñ†ÐµÐ»Ð¸Ñ Ð¼Ðµ поробваше.
ÐвторÑка творба!
Ðе копирай без името на автора!
И.Б.
-
*****
Ти Ñи там - аз Ñъм тук,
но не Ð·Ð½Ð°Ñ ÐºÑŠÐ´Ðµ Ñъм ...
Крещи ми Любовта -
и без крила да оÑтана,
пак ще иÑкам Ñвобода!
За Ð½ÐµÑ Ñ‰Ðµ копнеÑ! ЖивеÑ!
Кой ще ÑпаÑи -
грешните ни и грозни души?
Дойде -
нежна пеперуда от небе ...
В Любовта -
измежду жените Ñи царица ...
Рна мъжете -
краÑиш им мечтите ...
Ðа мене-
за живота, за Ñмъртта- причините.
Ðа Ð´ÐµÐ½Ñ Ð»ÑŠÑ‡Ð¸Ñ‚Ðµ, на нощта звездите
и когато Ñе Ð¼Ð¾Ð»Ñ Ð½Ð° Ñърцето- Ñълзите!
Преди да те Ñрещна -
миÑлех, че душата ми е празна.
ДокоÑна ме!
Пламнаха буйни огньове!
Изпепели ме, уби ме, прероди ме!
Във ÑÑŠÐ½Ñ Ñи щаÑтие направи ме!
Ð—Ð½Ð°Ñ Ð°Ð·...
За вÑÑка Ñ‚Ð²Ð¾Ñ Ð½ÐµÐ¶Ð½Ð° извивка...
Крещи ми Любовта:
– Ðз Ñъм вашата Ñъдба!
Преди да наÑтъпи Ñмъртта-
наÑладете Ñе на мойта краÑота!
Трудно е -
да оÑтана Ñлед тебе цÑл .
Ðадеждата умира в мен вÑеки ден.
Погледът ми пак празен и уморен.
Спокойни Ñа без тебе вълните.
Ðе Ñкърцат ни леглото, ни вратите ...
ÐвторÑка творба!
Ðе копирай без името на автора!
И.Б.
-
*****
Раздадох Ñе!
ОÑтанаха Ñамо нÑколко оръфани мечти.
Оплетох Ñе в илюзии и в чужди Ñъдби ...
Ð’ÑŠÑ€Ð²Ñ Ð¿Ð¾ Ð¿ÑŠÑ‚Ñ Ñи, а в душата ми тръни и бодли -
за обич жадна. ÐÑ…, без Ð½ÐµÑ ÐºÐ°Ðº жеÑтоко ме боли ...
Където и да погледна Ñтрашна бездна,
а душата ми горката без крила оÑтана ....
Рти Ñи във цъфтежа и леко неприлична ...
УÑещам те като Ñладка тежеÑÑ‚ в Ñърцето ми,
като милоÑÑ‚ и жал – като Ñамота на Ñамотна жена.
Като плодородна златна еÑенна тишина.
ÐвторÑка творба!
Ðе копирай без името на автора!
И.Б.
-
ÐРКОЛЕÐÐ
Ð’ мен нÑкак Ñи вÑичко гори
и така е вÑÑка вечер до зори.
ÐавÑрно поетите тъй горÑÑ‚,
за Любовта Ñами Ñи говорÑÑ‚...
Сам Ñъм, Любов– на колене Ñъм!
Ðа умиращите живот дарÑвам!
Пламъкът ми така и не забелÑза,
че без теб животът ми залÑзва...
Ðе ми Ñе Ñърди, че те Обичам!
Дори и Ñ Ð‘Ð¾Ð³Ð° те ÑравнÑвам!
Че те питам как Ñи, Любов моÑ?
ЗнаÑ! При теб вÑе намирам покоÑ!
ÐвторÑка творба!
Ðе копирай без името на автора!
И.Б.
-
*****
И моето е човешка Ñъдба
и радоÑÑ‚, и тъга -
и до ÐºÑ€Ð°Ñ Ð¼Ð°Ð¹ ще е вÑе така ....
Ð–Ð¸Ð²ÐµÑ Ð¸ през денÑ
и през нощта.
Дори и на звездите говорÑ
за нежноÑÑ‚ и за краÑота
и... Че Ñи Ñамо моÑ!
Като на Ромео – Жулиета.
Ð–Ð¸Ð²ÐµÑ Ð·Ð°Ñ€Ð°Ð´Ð¸ Любовта,
коÑто е Ñ Ð½ÐµÐ¶Ð½Ð° душа,
коÑто ме докоÑва ÑÑŠÑ Ñлова!
Ð¢Ñ Ðµ цвете, разкраÑила Ñнега!
Ð¢Ñ Ðµ разлюлÑни златни жита!
Ð¢Ñ Ðµ мъдра и чиÑта, и бÑла!
Ð¢Ñ Ðµ Ñън и реалноÑÑ‚ в мечта!
Ð¢Ñ Ðµ и иÑтина, и надежда!
Ð¢Ñ Ðµ тази, коÑто ÑÑŠÑ Ñебе Ñи ме отвежда...
И уÑмивка, и Ñкръб на душата!
Ð’ надежда и във Ñветлина облечена ...
ÐвторÑка творба!
Ðе копирай без името на автора!
И.Б.
-
ÐÐЙ-КРÐСИВÐ
Такава краÑота,
има Ñамо на Ð¾Ð½Ð°Ñ Ð·ÐµÐ¼Ñ!
ÐÑ…, Ðллаше, толкова краÑота,
Ñи дал в нейната изтрадала душа!
Рочите й влажни - теменужени,
толкова пъÑтри и разтревожени!
КраÑива Ñи, разрошена – ÑдоÑана,
но най-краÑива Ñи, дори прекраÑна,
когато Ñамо от мен Ñи любена!
КраÑива Ñи, когато лудо беÑнееш,
или на лудоÑтта ми иÑкрено Ñе Ñмееш!
ÐÑма ли те затварÑм очи и те виждам ...
Ðай-краÑивата жена на Ñвета Обичам!
ÐвторÑка творба!
Ðе копирай без името на автора!
И.Б.
-
*****
Ох ... оÑтавете ме -
Ñмъртта да ме забули ...
От тежкото бреме да ми олекне ...
Ðе мога да Ñ Ð³Ð»ÐµÐ´Ð°Ð¼ как Ñе влачи -
нещаÑтна, прокудена или убита.
От нейно име, проÑтих на вÑеки,
Любовта ни Ñ ÐºÑƒÑ€ÑˆÑƒÐ¼ е пробита.
ОÑтавете ме за миг да Ñи поплача,
ÑÑŠÑ Ð¿Ñ€Ð¸Ñпивната пеÑен на щурците.
Без вина овдовÑла кънти Любовта ми,
а уÑмивката й тайничко пленÑва, подлудÑва.
Ðека, Ñмъртта в забрава да ме забули.
Ðе, не уÑпÑхме да Ñме мъже за неÑ,
чеÑто Ñ Ð·Ð°Ñ…Ð²ÑŠÑ€Ð»Ñхме Ñами да Ñе оправÑ,
от Ñъдбата да Ñи проÑи щаÑтие и къÑмет,
ÐвторÑка творба!
Ðе копирай без името на автора!
И.Б.
-
*****
Ðллаше!
УÑмивката й плени Ñърцето!
Допирът й е Ñрък нежен плам!
ИзгарÑнето ми е неудържимо,
дори и да Ñъм Ñ Ñ‚ÐµÐ±Ðµ, или Ñам ....
След Ð½ÐµÑ Ðллаше,
вÑички Ñа бледи или фалшиви!
Ръцете ми Ñ Ð¿Ð»ÑŠÑ‚ Ñа препълнени,
но и Ñърцето и душата ми -
Ñе чувÑтват Ñтудени и празни ....
Знаеш Ðллаше,
че за Ð½ÐµÑ Ð² теб бих Ñе заклел!
От живота Ñи бих Ñе отрекъл!
Ð¢Ñ Ðµ ÑеÑтрата на луната,
на розата миризмата, аромата!
Ð¢Ñ Ðµ от Ñ‚Ð²Ð¾Ñ Ð´ÑŠÑ… небеÑен,
в живота ми е мига чудеÑен,
унеÑен, отнеÑен!
ÐвторÑка творба!
Ðе копирай без името на автора!
И.Б.
-
КÐТО ВЯТЪÐ
Един топъл полъх ме докоÑна,
като вÑÑ‚ÑŠÑ€ - детÑко хвърчило,
от мен и помен не оÑтана,
ÑÑкаш никога не е и било...
Побутна ме леко към краÑ,
на пропаÑтта, наречена Любов,
не дочаках лична покана за РаÑ,
затворих очи и поÑледвах Ñ‚Ð²Ð¾Ñ Ð·Ð¾Ð²...
Ðе познавах до преди Ñтраха,
а Ñега Ñ Ð½ÐµÐ³Ð¾ лÑгам и Ñтавам,
отÑеднала Ñи ми здраво в ума,
на вÑеки Ñрещнат за тебе повтарÑм...
Ðко Любовта е разбрана от вÑеки,
раздÑлата нÑмаше да Ñ Ð¸Ð¼Ð°!
Ðко за Ð½ÐµÑ Ð·Ð½Ð°ÐµÑ…Ð¼Ðµ пътища къÑи,
Ñ‚Ñ Ð·Ð° Ð½Ð°Ñ Ð½Ñмаше да е Любима!
ÐвторÑка творба!
Ðе копирай без името на автора!
И.Б.
-
ÐÐÐÐ¥ ÐÐ¥
Ðаах, в живота Ñи Любовта видÑÑ…,
и никой не ме попита- защо горÑ?
С пламъка Ñи без време оÑтарÑÑ…,
за теб мила, ще продължа да творÑ!
В градината ми те чаках да цъфнеш
роза ÑпуÑната от небе за моето Ñърце!
Ð’Ñички оÑтанали Ñ†Ð²ÐµÑ‚Ñ Ð´Ð° Ñе шашнат
че Ñи от Ðллах и не Ñи пипана Ñ Ñ€ÑŠÑ†Ðµ!
И ако мила нÑкога не ти Ð²Ð¸Ð´Ñ Ð»Ð¸Ñ†ÐµÑ‚Ð¾,
нÑма да кажа на Ðллах че Ñъм живÑл!
Ðко вÑе пак не ти докоÑна Ñърцето,
и на другиÑÑ‚ ÑвÑÑ‚ за теб ще копнеÑ!
Ðз не те обичам, аз Ñъм теб Ñамата,
знае го целиÑÑ‚ ÑвÑÑ‚ та и Ðллах ÑамиÑÑ‚!
До Ñутринта Ñи поплаквам без да Ñпра,
Ð¼Ð¾Ð»Ñ Ñе на Ðнгелите ти да ме убиÑÑ‚!
ÐвторÑка творба!
Ðе копирай без името на автора!
И.Б.
-
“Хубавите неща, винаги минават през Ñърцето,
оÑтавÑйки или корени или Ñпомени, Ñълзи или белезиâ€.
И.Б.
-
*****
Кажи ми, Живот мой,
къде е твоÑÑ‚ покой ?
Душата ми,
обладана е от Любов!
Кажи ми, Живот,
кой е моÑÑ‚ Бог?
Това не е ли Любовта?
Сутрин лаÑките й Ñа кадифе,
а дъхът й аромат на кафе...
Ð’ божеÑтвената й ÑтраÑт–
потъвам като в океан ...
Промъкна Ñе!
Ð—Ð°Ð²Ð»Ð°Ð´Ñ Ð¼Ðµ!
Отне ме!
Разбунтува ме!
Опи ме!
Съживи ме!
Оф, оф, оф ...
Прилича ми на Любов...
ÐвторÑка творба!
Ðе копирай без името на автора!
И.Б.
-
ПРОЛЕТТРРÐЖДРЛЮБОВТÐ
Ðощта наÑтъпваше бавно тихо и кротко, а Ñенките на върховете Ñе запротÑгаха чак до полето. ЛекиÑÑ‚ хладен ветрец заподканва ÐÑан агата да Ñи ходи, че Ñ‚Ñ Ñ€Ð°Ð±Ð¾Ñ‚Ð°Ñ‚Ð° нÑма ÑÐ²Ð¾Ñ ÐºÑ€Ð°Ð¹. Ðо той упорито не объщаше внимание на нÑкакъв Ñи ветрец, колкото и да е хладен той. Позамлъкнаха и глаÑовете от уÑоите и птичките една по една Ñе прибраха в Ñвоите гнезда. Чуваше Ñе Ñамо Ñмехът на двете му дъщери, които нÑмаха равни на Ñебе Ñи по краÑота. Хеле тази малката, беше Ñе метнала цÑлата на ÐÑан агата, въпреки че Ñега вече коÑата му беше побелÑла, брадата и Ñ‚Ñ Ñъщо, та чак и веждите. Ðо на младини той беше извеÑтен из цÑлата Ð¾ÐºÐ¾Ð»Ð¸Ñ ÑÑŠÑ ÑвоÑта краÑота и доброта – нÑмаше мома, коÑто да не го желае, оÑвен една – дъщерÑта на ходжата Рахмието. ГолÑмата му Ð´ÑŠÑ‰ÐµÑ€Ñ Ð¿ÑŠÐº приличаше цÑлата на неÑ, затова ÐÑан агата не можеше да Ñ Ñподели Ñ Ð½Ð¸ÐºÐ¾Ð¹. Колко хора дойдоха на портата му да Ñ Ð¿Ð¾Ñ‚ÑŠÑ€ÑÑÑ‚ за Ñнаха, но той не и не – Ñвиваше побелелите вежди и Ñърдито отговарÑше:
–Малка е още ... ÐÑма Ð¿Ñ€ÐµÐºÑ .... или измиÑлÑше куп други причини.
Ð’ поÑледно време той забелÑза в Ð½ÐµÑ Ð½Ñкаква друга краÑота – Ñ‚Ñ Ð½Ñкак Ñи ÑиÑеше, когато Ñе уÑмихнеше, а на него Ñърцето му Ñе Ñвиваше:
– Ðе, не, навÑрно това да е заради наÑтъпването на Пролетта...– опитваше да Ñе залъгва, но знаеше много добре, че не е заради Пролетта, а заради Любовта, коÑто го беше отмеÑтила вече от нейното детÑко Ñърце...
При тази миÑъл го обхващаше Ñилен Ñмут, не знаеше какво да прави, Ñ Ð½ÐµÐ³Ð¾ никой нищо не ÑподелÑше, но той уÑещаше зад гърба Ñи Ñ‚Ñхното шушукане. Това го правеше вÑе по- уÑзвим. Задължи ги да Ñе обличат “прилично “ но и това не помагаше.
Една вечер, когато Ñе прибираше от джамиÑта, той чу глаÑа на Ð´ÑŠÑ‰ÐµÑ€Ñ Ñи как Ñе Ñмее от вÑе Ñърце. ÐейниÑÑ‚ ÑмÑÑ… Ñе Ñливаше ÑÑŠÑ Ð¸Ð·Ñ†Ð²Ð¸Ð»Ð²Ð°Ð½ÐµÑ‚Ð¾ на кон. Когато Ñтигна до портата, конÑÑ‚ профуча покрай него като падаща звезда:
– Ðе, не е иÑтина това.. . повтарÑше Ñи на глаÑ, ÑÑкаш не иÑкаше да забрави тази фраза, Ñ ÐºÐ¾Ñто иÑкаше да промени не Ñамо ÑÐ²Ð¾Ñ Ð½Ð¾ и нейниÑÑ‚ живот.
ÐÑан агата натъпка здраво лулата Ñ Ð½Ð¾Ð² тютюн и потърÑи още едно кафе. Рахмие ханъм разбра, че иÑка да говори Ñ Ð½ÐµÑ Ð¸ без да каже нито дума, направи от любимото му кафе, но този път Ñложи малко повече захар, за да е Ñладък разговорът.
ÐÑан агата отпи от кафето и нищо не каза, но Ñе Ñети защо е толкова Ñладко – Ñ‚Ñ€Ñбваше да й каже какво е това ÑвадбарÑко кафе, но нищо не каза и преглътна вÑичко. Дъщерите му Ñе доÑетиха, че Ñ‚Ñ€Ñбва да ги оÑтавÑÑ‚ на Ñаме и Ñе оттеглиха в ÑтаÑта Ñи.
- Рахмие, знаеш колко те обичам, а и не Ñамо тебе, а и Ñ‚ÑÑ…. Какво Ñъм аз без ваÑ, какво ... ? ÐœÐ¾Ð»Ñ Ñ‚Ðµ, кажи ми какво знаеш, не мога така да Ð¶Ð¸Ð²ÐµÑ ÑÑкаш Ñъм чужд, ÑÑкаш ви Ñъм душманин. Тази вечер, като Ñи идвах от джамиÑта чух глаÑа й чак от горната улица. Кажи ми Рахмие, какво Ñтава Ñ Ð½Ð°Ñ .... ?
– Ðищо не Ñтава ÐÑане, ти не му миÑли, те нашите дъщери знаÑÑ‚ какво да правÑÑ‚, пък и вече на колко години Ñтанаха?
ÐÑан агата не можа повече да Ñ Ñлуша, Ñтана и излезе, за да изпуши лулата Ñи навън между, мрака и звездите. Отиде до “набора†– така той обичаше да нарича Ñтарото Ñи магаре, видÑ, че лулата не му е запалена, Ñкръцна ÑÑŠÑ Ð·ÑŠÐ±Ð¸ и Ñе върна, за да Ñи взема чакмака. Когато наближи видÑ, че вратата на дъщерите му е леко открехната и оттам долиташе глъÑÑŠÑ‚ на жена му Рахмие:
– Докато е жив баща ти, това нÑма да Ñтане! Познавам Ñи го аз Ð¼Ð¾Ñ ÐºÐ»ÐµÑ‚Ð½Ð¸Ðº! Ти дъще, най-добре не го питай, а избÑгай, нÑма да те даде той, нÑма да те даде...
ÐÑан агата целиÑÑ‚ Ñе разтрепери и за да не падне, Ñе Ð¿Ð¾Ð´Ð¿Ñ€Ñ Ð½Ð° Ñтената. Тихомълком влезна във ÑтаÑта Ñи, но вече Ñън не го хващаше – от Ñмут и от бÑÑ Ð½Ðµ можеше да Ñтои на едно мÑÑто.
Стана и отиде пак при â€Ð½Ð°Ð±Ð¾Ñ€Ð° “Ñи. Седна до него и за първи път, откакто Ñе помнеше не му каза нито дума. За миг Ñе унеÑе в лека дрÑмка и му Ñе приÑъни Ñвадба,..
Планината екнеше от пеÑни... ЛиÑтата и те шумÑха нÑкак Ñи тихо и нежно... Щурците не бÑха дочакали този път мрака и подÑвиркваха къÑо – на малки паузи. Птиците и те от новината бÑха като пиÑни – пеÑните им нÑкак Ñи веÑели и щаÑтливи. Слънцето и то грееше по-Ñветло и по-заÑмÑно отвÑÑкога. Луната и Ñ‚Ñ â€“ оÑтанала на това ÑвÑто тържеÑтво, което празнуваше неговата голÑма дъщерÑ...
Сепна Ñе... СтреÑна Ñе, но не можеше да направи нищо. Пролетта Ñи идваше и той уÑети, как тази Ñутрин беше по- различна от другите.
Ð’ тази полу- прозрачна Ñутрин, вÑе още липÑваха Ñлънчевите лъчи, но Ñе чуваше нежното шушукането на безлиÑтните дъбрави :
– Ð”Ð½ÐµÑ Ñ‰Ðµ Ñе Ñлучи чудо на чудеÑата, Ð´Ð½ÐµÑ Ñ‰Ðµ Ñе роди пролетта... ÐежниÑÑ‚ допир на оголените им клони, приличаше на невиждана до Ñега интимноÑÑ‚, от коÑто щÑха да Ñе родÑÑ‚ безбройните зелени лиÑта, от които като девица непорочно ще Ñе зачене пролетта!
Тази божа веÑÑ‚ обходи земÑта, чуха Ñ Ð¸ цветÑта и тревата, дори и тръните по полÑта..... Ð’Ñички те бÑха като Ðнгели небеÑени, ноÑещи в утробата Ñи зеленина, от коÑто Ñе раждаше пролетта.
Само ÐÑан агата не Ñе радваше на тази радоÑтна веÑÑ‚. Душата му като Ñтар чувал беше препълнена, претъпкана, че нÑмаше мÑÑто дори и за най-добрата веÑÑ‚ на живота. Сърцето му и то едно време Ñе беше преборило Ñ Ð´Ð¸Ð²Ð° мечка, а Ñега разбито, натрошено на хилÑда парчета.
– Да не бÑÑ… чул, да не бÑÑ… чул .....- повтарÑше вÑе на глаÑ..
. – Да бÑÑ… оглушал, та да не бÑÑ… чул ...- продължаваше да Ñе вайка, като новородено агне изгубило майка Ñи.
Думите на жена му крещÑха в него, за да може Ñърцето му вÑе повече да кърви и да Ñе чупи. Ðе дочака изгрева, взе малката брадва и потегли за мÑÑтото, което беше Ñвещенно за него. Колкото по наближаваше бащината нива, толкова повече Ñърцето му ридаеше. Ðе можеше да не Ñе запита човек: – Как е възможно в толкова малко Ñърце, толкова много мъка да Ñе побере?
Седна под крушата, заÑÑта нÑкога от пра-пра бучу му и от очите му вече неудържими бликнаха едри капки Ñълзи. Пред него Ñе разпроÑÑ‚Ñ€Ñ Ð Ð¾Ð´Ð¾Ð¿Ð° планина, вÑе още необлÑкла зелената Ñи роклÑ. Ðо и така Ñ‚Ñ Ñи беше прекраÑна - като майка. Ð’ обÑтиÑта Ñи прегърнала биÑтрите ручейчета, а тези нежни, нежни птичи глаÑове, те караха да Ñе почувÑтваш в РаÑ!
–Пък и кой знае, може би оттук започва Ð Ð°Ñ â€“ обичаше да Ñе шегува ÐÑан агата, но Ñега той не виждаше РаÑ, а Ñи миÑлише Ñамо за краÑ.
- Хей, Ðллаше! Кажи ми къде Ñгреших? Ти даваш, ти дарÑваш, ти прощаваш ... Кажи ми Ðллаше къде Ñгреших, та да мога и аз да проÑÑ‚Ñ, та да мога и аз да живеÑ? Обикнах Ñ, а Ñ‚Ñ... Жена на жените – Ñтройна, виÑока като тези върхове, потайна като тези долини, пеÑнопойка като тези птици... Облече ли Ñе в бÑло – наÑтъпва зимата, тогава жаравата, пламъкът гори, изÑкри, кънти .... Облече ли Ñе в зелено , наÑтъпва пролетта – подмладÑва Ñе, ражда Ñе в Ð½ÐµÑ Ð¶Ð¸Ð²Ð¾Ñ‚ÑŠÑ‚, ухае на ÑвежеÑÑ‚, на Ñвобода ... Облече ли златиÑто- жълто – наÑтъпва лÑтото ...
Откъм Ñелото по Ð¿ÑŠÑ‚Ñ Ñе зададе Ñтройна фигура на жена, коÑто хем бързаше, хем Ñе оглеждаше във вÑички поÑоки. Когато понаближи, ÐÑан ага Ñ Ð¿Ð¾Ð·Ð½Ð°. Това беше Рахмие ханъм – неговата Родопа Планина! Черното й фередже беше покрило неизмеримо ÑладоÑтта и топлина й, а бÑлата й забрадка загърнала житната и златиÑта коÑа, шиÑта и гъÑтата роÑна мъгла ....
Когато го видÑ, Ñ‚Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ñ‚ÐµÐ³Ð½Ð° ръцете Ñи към Ðллах, затича Ñе като луда към него и Ñ Ð´Ð²ÐµÑ‚Ðµ Ñи ръце започна да милва лицето му, като занарежда думи от вÑе Ñърце:
– ÐÑане, ÐÑане, Ðллах да те прегърне! Кажи ми как да излекувам вÑичките ти рани? От тебе нÑма да Ñи отида никога, нÑма да те питам дори дали иÑкаш да оÑтана, ти за мен Ñи жива рана!
ÐÑан агата не обелваше и дума и Ñамо едрите капки по лицето му издаваха наранената му душа.
Рахмие ханъм нÑмаше друго какво да прави, Ñедна до ÐÑан ага и Ñе загледа в далечината, където Ñелото Ñе разбуждаше от Ñ‚ÐµÐ¶ÐºÐ¸Ñ Ñи Ñън, а ÑелÑните отлитаха като пчели във вÑички поÑоки, за да Ñъбират зимнина за зимата. Луната вече беше избледнÑла до безцветно, а Ñлънцето ÑÑŠÑ ÑвоÑта Ñветлина обгърна цÑлата планина. Ято врабчета като жива морÑка вълна Ñе плиÑкаше по небето – ту в единиÑ, ту в Ð´Ñ€ÑƒÐ³Ð¸Ñ Ð¼Ñƒ край, а глаÑовете им приличаха на детÑка Ñвада.
Така безмълвно ÑтоÑха те, потънали във тежки размиÑли – кой, къде и в какво е Ñъгрешил пред другиÑ. Рахмие ханъм Ñе загледа в лицето на ÐÑана, а то беше пуÑто и бледо, потънало в тревога и Ñкръб. Дали не Ñи миÑлеше за Ñмъртта? Тази миÑъл като Ñкала притиÑкаше душата й и не й даваше покой.
– Чух, вÑичко чух! – Ñ Ð³Ð¾Ð»ÐµÐ¼Ð¸ уÑÐ¸Ð»Ð¸Ñ ÐµÐ´Ð²Ð°Ð¼, той уÑÐ¿Ñ Ð´Ð° изговори тези три думи.
– Какво Ñи чул, кажи не мълчи, че от мълчание файда нÑма!
– †Докато е жив баща ти това нÑма да Ñтане. Познавам Ñи го аз Ð¼Ð¾Ñ ÐºÐ»ÐµÑ‚Ð½Ð¸Ðº. Ти дъще най-добре не го питай, а избÑгай, нÑма да те даде той, нÑма да те даде.†Ðе знаех, че заради щаÑтието на Ð´ÑŠÑ‰ÐµÑ€Ñ Ð¼Ð¸ ще Ñ‚Ñ€Ñбва да умра. Ðима Ñъм толкова лош баща и Ñъпруг, а аз Ñи миÑлех ... миÑлех Ñи, че Ñъм друг...
Душата й трепна, ÑÑкаш Ñ‚Ñ Ð¿Ð¾Ñ‡ÑƒÐ²Ñтва болката на зееща като пропаÑÑ‚ рана. Двете му черни огнени очи Ñ Ð³Ð»ÐµÐ´Ð°Ñ…Ð° и Ñипеха в душата й юлÑка жар, превръщайки Ñ Ñ†Ñлата в пожар. Ð¢Ñ Ñъщо го погледна. Лицето му беше изваÑно. Рочите... ÐÑ…, Ñ‚Ð¸Ñ Ð³Ð¾Ð»ÐµÐ¼Ð¸ и черни очи – буен огън, избухващ и угаÑващ, като пламъка на зимно огнище...
Ð¢Ñ Ñе доближи до него толкова близко, че той чувÑтваше топлотата на Ñ‚Ñлото й, което Ñе впиваше в него. Горещ нежен дъх лъхаше от лицето й. Ртой беше като опиÑнен и зашеметен от огнената ÑтраÑÑ‚ на тази нежна жена. Рахмие ханъм положи глава на широките му гърди и Ñе разплака. Тихо и задавено му зареди:
– Ти знаеш ли ÐÑан ефенди, ти знаеш ли, че Ð´ÑŠÑ‰ÐµÑ€Ñ Ð½Ð¸ Ñе е влюбила в момък от ÑÑŠÑедното Ñело? Знам ÐÑан ефенди колко Ñ Ð¾Ð±Ð¸Ñ‡Ð°Ñˆ и че нÑма да можеш да Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ¶Ð°Ð»Ð¸Ñˆ, но как да те питам:
- Даваш ли Ñи ÐÑане хубавото чедо в чуждо Ñело Ñнаха да Ñтане? Миналата вечер Ñ Ñ‡ÑƒÑ… да Ñи говори ÑÑŠÑ Ð·Ð²ÐµÐ·Ð´Ð¸Ñ‚Ðµ, приличащи на божии огнени очи, които Ñ Ð»ÑŽÐ±Ð¾Ð¿Ð¸Ñ‚Ñтво наблюдават какво Ñтава долу на земÑта, - че Ñ ÐŸÑ€Ð¾Ð»ÐµÑ‚Ñ‚Ð° Ñе е раждала и Любовта...
ÐвторÑка творба!
Ðе копирай без името на автора!
Ибрахим БÑлев
-
ХЛЯБ И СОЛ
Ðко знаеш Ñамо... Ðко знаеш,
пламъкът ти в мене как гори!
Ти Ñамата в него ще изгориш,
ще Ñе превърнеш в пепел и Ñълзи!
С обич името ти изговарÑм,
по това разбрах, че те желаÑ.
С копнеж лудо по теб изгарÑм,
в Ñърцето ми люта рана ти оÑтана.
Обичам те Ñилно, без окови!
Ð’ теб аз на Ñвобода летÑ, творÑ!
И в ÑÑŠÐ½Ñ Ñ‚Ðµ докоÑвам Ñ Ð¶Ð°Ð´Ð½Ð¸ уÑтни,
а в Ñловата ми живееш ти и Ñ‚Ñ â€“ Любовта!
От Ñтомана ли е тази Ð¼Ð¾Ñ Ð´ÑƒÑˆÐ°?
МиÑълта за теб ме наранÑва, пленÑва!
ÐÑма ли те – до Ñмърт Ñъм в тъга,
а надеждата Ñ ÑƒÑмивка ме дарÑва.
Ðко ме попиташ, какво Ñи ти за мен –
каквото Ñа за човека хлÑбът и Ñолта!
За небето каквото Ñа звездите!
За планината водите, горите,
на влюбените в очите – каквото Ñа Ñълзите!
ÐвторÑка творба!
Ðе копирай без името на автора!
И.Б.
-
СВЕТЛИÐÐ
Ð’Ñеки ден Ðллах ми дава
Слънцето, теб и Ð½ÐµÑ â€“ Любовта,
за да има в живота ми радоÑÑ‚
и много, много Ñветлина...
Рпрез нощта наÑтъпва магиÑ...
Сърцето ми обливаш Ñ Ñ‚Ð¾Ð¿Ð»Ð¸Ð½Ð°,
лаÑката ти ÑÑкаш е ÑтихиÑ
и забравÑм аз за моÑта Ñамота...
Ð’Ñе нÑкой ден и аз ще Ñи замина.
ÐœÐ¾Ð»Ñ Ðллах да е през Пролетта,
за да има цъфнали безброй цветÑ,
да почувÑтваш зародиша на живота,
а не Ñмъртта, а не Ñмъртта! ..
ÐœÐ¾Ð»Ñ Ñ‚Ðµ, ти за мен не Ñтрадай!
Ðе Ñе кори – оÑтави Ð¾Ð³ÑŠÐ½Ñ Ð´Ð° гори!
Пей, плачи, Ñебе Ñи раздавай!
За мене Ñамо една, две Ñълзи оÑтави!
И Ð¼Ð¾Ð»Ñ Ñ‚Ðµ... С добро ме Ñпоменавай!
ÐвторÑка творба!
Ðе копирай без името на автора!
И.Б
-
ЩЕ ТЕ ÐÐРЕКРЛЮБОВ
Ще ми проÑтиш ли нÑкога -
не знаÑ,
че откраднах иÑкрици от -
обичта ти,
за да гори огънÑÑ‚ вечно в -
Ñърцето ми ?..
От тебе научих какво е това -
вÑра и незабрава ...
Ð’ теб вÑтърът е вихър, а роÑата -
Ñълзи ...
Ð’Ñеки допир е Ñледа, от коÑто -
боли ...
Ще те нарека Любов и ще те -
оÑÐ²Ð¾Ð±Ð¾Ð´Ñ ...
Ðека магиÑта между Ð½Ð°Ñ Ð´Ð° -
живее на Ñвобода!..
Ðека Ñ ÑˆÐµÐ¿Ð¸ алчно да граби от
обичта ни!..
Дали като моÑта Ñъдба Ðллах дава -
на вÑеки -
или вÑеки върви по различни -
пътеки?..
Ð¡ÑŠÑ Ñърце ще те докоÑна,
и дано нÑкога те прегърна!
Тогава ще е празник на Любовта,
и двамата ще Ñме Ñ Ð¿Ð¾ две Ñърца.
Ще Ñме толкова щаÑтливи,
че Ñлънце ще грее и през нощта!
ÐвторÑка творба!
Ðе копирай без името на автора!
И.Б.
-
*****
Ðе Ñи тръгвай
като Ñлънцето!
Ðе Ñи отивай,
че от това аз ще умра!
Друга ще изгрее
Ñ Ð½ÐµÐ¹Ð½Ð°Ñ‚Ð° Ñветлина,
но дали това ще е Любовта,
или проÑто живот на шега?
ÐœÐ¾Ð»Ñ Ñ‚Ðµ, не Ñи отивай!
Сълзите ми не ще Ñтигнат в очите!
С мен заедно ще Ñтрадат и щурците,
полÑта, нивите и горите...
Ðа болката ми не ще помогнат дори и лъжите!
Любов моÑ, ти Ñи ми тиха, потайна,
мълчалива, жива, игрива, Ñпонтанна...
До мен ли Ñи Ñлънцето не залÑзва !
Ще те Ð¿Ð¾Ð¼Ð½Ñ Ð²Ñе такава-
Звезда в нощта изгрÑла!
ÐвторÑка творба!
Ðе копирай без името на автора!
И.Б.
-
БОЛКÐТÐ
първа чаÑÑ‚
ÐÑкаква неопиÑуема тъга притиÑкаше Ñърцето ми, а Ñилните резки болки в него Ñе редÑха една Ñлед друга и не ми даваха покой:
– Ще Ñ‚Ñ€Ñбва да е от времето, или от възраÑтта – Ñи миÑлих, но болката Ñе увеличаваше и не намалÑваше. Докато не е Ñтанало къÑно ще Ñ‚Ñ€Ñбва да Ð¾Ñ‚Ð´ÐµÐ»Ñ Ð¼Ð°Ð»ÐºÐ¾ време и на Ñебе Ñи, че както е тръгнало Ñигурно нÑма да дочакам пролетта...
От дълги години иÑках да поÑÐµÑ‚Ñ Ð Ð¾Ð´Ð¾Ð¿Ð° планина, за да Ñе Ð¿Ð¾Ñ‚Ð¾Ð¿Ñ Ð² нейните тайнÑтвени недра, в нейните зелени, Ñвежи и чиÑти ниви, от които бликаше Ñвеж вълшебен аромат... – миÑлите ми тържеÑтвуваха и в Ñърцето ми ликуваха ....
ÐеуÑетно как, но щаÑтливо вече крачех из нейните клиÑури, а те – безкраен зелен Рай. Болката в Ñърцето ми дори беше заглъхнала от тази неземна краÑота. Слънцето – голÑмо и Ñрко, беше толкова близко, че Ñамо да протегнеш ръка и би загребал ÑÑŠÑ ÑˆÐµÐ¿Ð¸ от неговата топлина. ЗлатиÑтата ÑркоÑÑ‚ взе да Ñе превръща в кърваво червена и да ми подÑказва, че наближава време за лÑгане, а аз бÑÑ… на километри разÑтоÑние от най- близкото наÑелено мÑÑто.
Царуваше дълбока царÑтвена тишина. Полето, елите, птиците – вÑичко беше ÑпрÑло ÑÐ²Ð¾Ñ Ð´ÑŠÑ…, тъжно загледано към пламтÑÑ‰Ð¸Ñ Ð·Ð°Ð¿Ð°Ð´ – лумнал в божи огньове, в които Ñлънцето умираше.
Ðощта неуÑетно беше дошла. Полето – пъÑтро и безкрайно, облÑкло ÑвоÑта черна премÑна и на живота, и на Ñмъртта, ÑÑкаш леко заÑмÑно, млъкна и потъмнÑ.
Рнебето в ÑвоÑта звездна премÑна оживÑ. Живи и игриви, на вÑеки погледнал ги, звездите протÑгаха ръце. Щурците и те – Ñкрити в широката Ñтрашна бездна на нощта, започнаха тихите Ñи любовни пеÑни ...
Тъмната нощ започна да ме плаши, ÑÑкаш Ñмъртта от Ð½ÐµÑ Ð¼Ðµ дебнеше и ми нашепваше, че Ñ Ð¸Ð¼Ð° и човек тогава, нÑкак Ñи Ñе чувÑтваше отчужден от живота.
Ð’ тази Ñуматоха дочух Ñтъпки на кон, които леко потропваха по земÑта. Това ме укоражи и развеÑели, но най-вече уÑпокои. Когато наближи, дочух глаÑа на младо момче:
– Здравейте, гоÑподине! Какво така по тези меÑта, забравени от Ðллаха? – но още преди да му отговорÑ, той вече Ñе доÑети, че Ñъм Ñе загубил.
– Хайде, ела! – тази вечер, ще Ñи ми на гоÑти! – каза той и доÑта енергично Ñкочи от ÐºÐ¾Ð½Ñ Ð¸ ми помогна да Ñе кача на неговото мÑÑто. След половин Ñ‡Ð°Ñ Ð¿Ñ€Ð¸ÑтелÑки разговор вече бÑхме Ñтигнали до Куртовите хайте*, Ñгушили Ñе между нÑколко големи Ñкали, за да ги предпазват, като че ли от Ñилните ветрове. ÐÑколко грамадни кучета ÑÑŠÑ Ð³Ñ€ÑŠÐ¼ÐºÐ¸ глаÑове и лай Ñе нахвърлиха върху наÑ. Чу Ñе Ñилно подÑвиркване, което отекна във въздуха като изÑтрелÑн куршум. Кучетата оÑтанаха на мÑÑто като поразени от небеÑна мълниÑ, Ñлед което Ñе дочу и дрезгавиÑÑ‚ и Ñтрог Ð³Ð»Ð°Ñ Ð½Ð° Ñтопанина им:
– Елате по меÑтата Ñи! – едрите и почти диви кучета размахаха радоÑтно опашки и Ñе разделиха в три различни поÑоки. Когато наближихме хаÑÑ‚Ñ, Ñе Ð²Ð¸Ð´Ñ Ð¸ Ñилуета на овчарÑ, който Ñе поклащаше ту на лÑво, ту на дÑÑно. Походката му напомнÑше повече на морÑк, а не на овчар.
– Дойдох те, а?..
– Ðещо позакъÑнÑхте, та затова реших аз да Ð½Ð°Ð¿Ñ€Ð°Ð²Ñ Ð²ÐµÑ‡ÐµÑ€Ñта. Тази вечер ще Ñдем "котмач" **! – незнайно защо лицето на Ñпътника ми грейна като нощната меÑечина, както той наричаше луната.
– Ооо, много Ñе радвам, ние ще Ñдем котмач, а на тебе ноÑÑ "ÑелÑка баница ÑÑŠÑ ÑÑра". ***
По широкото бледолико лице на Ð¾Ð²Ñ‡Ð°Ñ€Ñ Ñе поÑвиха едри бръчи – Ñмееше Ñе от вÑе Ñърце, а веждите, коÑата, муÑтаците и те рошави и бели – леко наÑтръхнали – заприличал бе от човек на лъв.
Преди да Ñеднем да вечерÑме, овчарÑÑ‚ изÑипа в три паници млÑко и в Ñ‚ÑÑ… накъÑа парчета хлÑб, Ñлед което изÑвири нÑколко пъти и големите кучета дотърчаха и заÑърбаха лакомо – вÑÑко едно от паницата Ñи. След като Ñе нахраниха, потънаха обратно в тъмнината ÑÑкаш не бÑха идвали.
Дойде време и ние да похапнем, но Ñега беше мой ред да Ñе уÑмихна, а причината беше именно ÑелÑката баница и незабравимиÑÑ‚ от мен и до Ñега котмач.
ОвчарÑÑ‚ приÑедна по турÑки до пламтÑÑ‰Ð¸Ñ Ð¾Ð³ÑŠÐ½, който и при най-Ð»ÐµÐºÐ¸Ñ Ð´Ð¾Ð¿Ð¸Ñ€ разпръÑкваше иÑкрите Ñи – като празнична Ð·Ð°Ñ€Ñ Ð½Ð° вÑички поÑоки. Под звуците на чановете – леко и нежно, ÑÑкаш говореше на нÑкое божеÑтво, той заразказва, как на времето чорбаджиÑта на ÑÑŠÑедното Ñело поиÑкал от него най-Ñ…ÑƒÐ±Ð°Ð²Ð¸Ñ Ð¾Ð²ÐµÐ½, за да го пренеÑе курбан на единÑтвената Ñи Ð´ÑŠÑ‰ÐµÑ€Ñ â€“ виÑока двуетажна къща, цÑлата боÑдиÑана в бÑло, като млада невÑÑта – заградена от вÑÑкъде Ñ Ð²Ð¸Ñоки каменни Ñтени.
РатаÑÑ‚ ме покани да влÑза вътре, че чорбаджиÑÑ‚ иÑкал да ми благодари и да ми плати три жълтици за Ð»ÑŽÐ±Ð¸Ð¼Ð¸Ñ Ð¼Ð¸ овен.
Свалих калпака и Ñ Ð¿Ð»Ð°Ñ…Ð¸ Ñтъпки приÑтъпих в ÑˆÐ¸Ñ€Ð¾ÐºÐ¸Ñ Ð¸ проÑторен двор, потънал целиÑÑ‚ в Ñ†Ð²ÐµÑ‚Ñ Ð¸ боÑилек. Ð’ центъра му издигаше Ñнага царÑки шадраван, а покрай него гордо приÑтъпваха нÑколко пауна.
ЧорбаджиÑта – едър и важен човек, учил по Стамбола, в ръцете Ñи държеше едра златно – жълта броеница. Размахваше Ñ Ð²ÑŠÐ² вÑички поÑоки и обÑÑнÑваше на Ð´ÑŠÑ‰ÐµÑ€Ñ Ñи, че иÑкренниÑÑ‚ човек умее да Ñкрива добрите Ñи дела така, както крие и лошите...
ОвчарÑÑ‚ ÑÐ¿Ñ€Ñ Ð´Ð° разказва, ÑÑкаш нещо му заÑедна на гърлото. Мълчахме и ние. Чуваше Ñе Ñамо пеÑента на щурците и звънците.
С голÑмо уÑилие и плачевна душа той продължи:
– Такава краÑота и Ñамодива не може да има!.. Погледът й ме горÑ, горÑ, та чак ме изпепели!.. ÐÑ…, да не беше Ñамо тази немотиÑ! Ðллах да беше Ñправедлив и щедър към вÑеки – Ñветът нÑмаше да е Ðд, а Рай!
* Оборе – мÑÑто на което нощуват домашни животни.
** Котмач – овчо млÑко, което Ñе вари продължително време на водна банÑ, докато Ñе ÑгъÑти.
*** СелÑка баница ÑÑŠÑ ÑÑра – Ð¿Ñ€Ð¸Ð³Ð¾Ñ‚Ð²Ñ Ñе от ÑелÑки Ñйца и първото издоено краве млÑко, непоÑредÑтвено Ñлед раждане на телето.
ÐвторÑка творба!
Ðе копирай без името на автора!
И.Б.
-
***
ВидÑÑ… те Ñама във Ñвета!
ÐžÐ±Ð»Ñ Ð¼Ðµ като лÑтна топлина ...
Казах Ñи: - Ðе, не ще да е земна Ñ‚Ñ!
Това е паднала небеÑна звезда...
БÑла магиÑ, в нощта – Ñънна ÑтихиÑ,
на щурците любовната ÑимфониÑ!
ТвоÑта краÑота ми дари лудоÑтта...
Бушува в мен желание, Ñтрадание,
вълнениÑ. увлечениÑ... Откровение!
Ðнгел Ñи ти! Раним и търпелив!
ÐвторÑка творба!
Ðе копирай без името на автора!
И.Б
-
ПОМÐЯ-ТЕ
ÐŸÐ¾Ð¼Ð½Ñ -
Те!
И раздÑлата
Ð¿Ð¾Ð¼Ð½Ñ ...
БÑÑ… Ñе изгубил,
или полудÑл ...
Ðебето ридаеше ...
Сърцето пък Бога проклинаше ...
Дъжд не валеше...
Слънце не грееше ...
Съдбата ми изгарÑше ...
Рдушата ми кървеше ...
Сърцето пък Бога проклинаше ...
ÐŸÐ¾Ð¼Ð½Ñ -
Те!
Беше
моÑ
нежна теменуга!
Ð’ ръцете Ñи те държах
и за милоÑÑ‚ те молех!
За вÑичките злини!
За грубите думи!
За разрушените мечти
и за вÑички от теб пролÑти Ñълзи ...
ÐœÐ¾Ð»Ñ Ñ‚Ðµ да ми проÑтиш!
Сърцето пък Бога проклинаше ...
Беше лÑто...
Ти Ð¾Ñ‚Ð»ÐµÑ‚Ñ ÐºÐ°Ñ‚Ð¾ Ñто...
ОÑтана вината
и от тебе творбата:
"Ðко не полетиш, нÑма как небеÑата да покориш!"
ОÑтана и Ñпомена,
как Ñе целувахме в уÑтата ....
Сърцето пък Бога проклинаше ...
Ðе, не знам дали той е виновен,
но му благодарÑ, че те превърна във Ñпомен.
ÐвторÑка творба!
Ðе копирай без името на автора!
И.Б
-
ЛУДОСТТРМИ
Ðз мога Ñамо да те - Обичам!
Душата ми - къÑче Ñиньо небе!
Ð’ него Ñе раждат Ðнгелите бели,
а птиците ми дарÑват по перце
и нашепват, че Ñ Ð¿Ð¾Ð»ÐµÑ‚ Ñа живели.
Ðз мога Ñамо да те - Обичам!
Тази Ð¼Ð°Ð³Ð¸Ñ Ñ‰Ðµ Ñ Ð½Ð¾ÑÑ Ð´Ð¾ Ñмъртта!
Звездите поÑипват Ñвоето Ñребро,
напомнÑÑ‚, че ÑъщеÑтвува Любовта
и че Ñ Ð½ÐµÑ Ñ‰Ðµ преборÑÑ‚ вÑÑко зло.
Ðз мога Ñамо да те - Обичам!
Името ти нека да е – Ðезабрава!
Бог на Ð‘Ð¾Ð³Ð¸Ð½Ñ Ñ ÑƒÑмивка те дарÑва!
Ð’Ñеки на вÑичко да ти Ñе удивлÑва,
ÑÑкаш току - що от Ð Ð°Ñ Ñи извадена!
Ðз мога Ñамо да те - Обичам!
Ðека, нека това да е „лудоÑтта ми“!
Като тихо море да Ð¿Ð¾Ð³Ð°Ð»Ñ Ð´ÑƒÑˆÐ°Ñ‚Ð° ти!
Сутрин да миришеш на парфюма ми!
Вечер Ñ Ñ†ÐµÐ»ÑƒÐ²ÐºÐ° да чупиш душата ми!
Ðз мога Ñамо да те - Обичам!
ÐвторÑка творба!
Ðе копирай без името на автора!
И.Б
-
http://www.youtube.com/watch?v=wO8ZqvBTZ5s
-
БОЛКÐТÐ
втора чаÑÑ‚
– Ðллаше! Толкова краÑота Ñи побрал на едно мÑÑто!.. Колко ли Ñлънца има в нейната душа?..
Едрата й и Ñтройна фигура ÑÑкаш не беше земна, а паднала от небето. РуÑата коÑа пък – пожънати клаÑове от полето. Къдриците прикриваха зелено-ливадните й очи – влажни, но изпълнени Ñ Ñ‚Ð¾Ð¿Ð»Ð¸Ð½Ð° – погледне ли те Ñ Ñ‚ÑÑ… или политаш навиÑоко, или Ñе ÑпуÑкаш в нÑÐºÐ¾Ñ Ð´ÑŠÐ±Ñ€Ð°Ð²Ð° на дълбоко .... УÑмивката й – Пролет, придружена Ñ ÑŽÐ¶ÐµÐ½ вÑÑ‚ÑŠÑ€. Ð’ Ð½ÐµÑ Ð¸Ð¼Ð°ÑˆÐµ толкова радоÑÑ‚ и живот ,че можеше да разтърÑи изоÑнови уморената и болна Ñнага на земÑта. Ðа полу-забуленото й Ñ Ð±Ñла забрадка лице Ñамо Слънцето можеше да Ñъперничи. ЩаÑтието й беше верниÑÑ‚ приÑтел и за миг не Ñлизаше от лицето й – заÑмее ли Ñе – изгрÑваше не едно, а Ñто .... Ñто Ñлънца .... Кокиче беше Ñ‚Ñ! ЩаÑтливо кокиче в бÑла забрадка ....
Сърцето ми, опиÑнено от толкова Ñрки лъчи, замираше в мечти и човешки ÑтраÑти. Като новородено птиче видÑло майка Ñи, желаех допира й, топлината й, закрилата й, Любовта й .....
Спогледахме Ñе мълчаливо, и в този кратък, но чиÑÑ‚ и иÑкрен поглед, душите ни говореха за Любов, за щаÑтие, за търпение, за обещание във вÑрноÑÑ‚ и уважение ...
ЗаÑмÑна, Ñ‚Ñ ÐºÑ€Ð¾Ñ‚Ð¸Ñ‡ÐºÐ¾ продума:
– Толкова ми е леко, ÑÑкаш ще Ð¿Ð¾Ð»ÐµÑ‚Ñ ...
ЧорбаджиÑта Ñе Ñепна, погледна Ð´ÑŠÑ‰ÐµÑ€Ñ Ñи, Ñлед това в мен. ПочувÑтва огънÑ, който Ñе беше разпламтÑл между два бора, между две ели, между две Ñърца – докоÑне ли ни, ще Ñе извиÑи до небеÑата, ще Ñе види и от ÑÑŠÑедните Ñела, но от Ð½Ð°Ñ Ñ‰Ðµ оÑтане Ñамо Ñпомена...
– Ð, овена ли?.. Много е хубав, направо краÑавец. Кажи колко иÑкаш за него?
– Тук никой не прави пазарлък за курбан, но ние в ИÑтамбул правиме, така е редно – Ñлед което той протегна ръката Ñи и Ñграбчи моÑта. ПритиÑна Ñ ÑÑŠÑ Ð²Ñе Ñила, което означаваше Ñамо едно: „Стой далече от Ð´ÑŠÑ‰ÐµÑ€Ñ Ð¼Ð¸, че и тебе ще пренеÑа в курбан, както овена ти!“. Сиромашкото ми Ñърце Ñе Ñви на кълбо. От него вече не очаквах нищо добро, защото то не виждаше нищо наоколо ....
– Стигат ли ти три жълтици? Стигат ли ти?.. – крещеше колкото му Ð³Ð»Ð°Ñ Ð´ÑŠÑ€Ð¶Ð¸ и размахваше моÑта груба овчарÑка ръка, а аз проÑто Ñи бÑÑ… преглътнал езика и не можех да Ð¾Ð±ÐµÐ»Ñ Ð¸ дума. Душата ми вече разкъÑана на парчета крещеше колкото й Ð³Ð»Ð°Ñ Ð´ÑŠÑ€Ð¶Ð¸: “ Защо, защо?" ...
РатаÑÑ‚, за да ме ÑпаÑи от този ад ме поÑъветва:
– Кажи Ñтигат, кажи Ñтигат! ... С големи уÑÐ¸Ð»Ð¸Ñ Ð¸Ð·Ð³Ð¾Ð²Ð¾Ñ€Ð¸Ñ…: “Да“, а чорбаджиÑта продължаваше победоноÑтно да пита:
– Какво да?.. Какво да? ..
Ðе можах да уÑÑ‚Ð¾Ñ Ð¿Ð¾Ð²ÐµÑ‡Ðµ на тази негова влаÑÑ‚ и Ñила, и Ñ‚Ñ€Ñбваше да Ñе махна оттук колкото Ñе може по - бързо, защото Ñълзите издаваха болката ми, коÑто и до Ð´Ð½ÐµÑ Ð¿Ð°Ñ€Ð¸ като въглен в Ñърцето ми...
– Да, да, да! Стигат, Ñтигат!.. но той продължаваше да ми ÑтиÑка ръката и да не Ñ Ð¿ÑƒÑка. Гледаше ме право в очите, а от Ñ‚ÑÑ… ÑÑкаш излизаше пламък или Ñветкавици:
– Ето вземи три жълтици и ти давам още тридеÑет, за още деÑет коча! Ще ми ги докараш ÑледващиÑÑ‚ петък преди пладне! Ще ми дойдат знатни гоÑти от Стамбола, иÑкам да ги нагоÑÑ‚Ñ Ñ Ñ‚Ð²Ð¾Ð¸Ñ‚Ðµ кочове! – вмеÑто отговор, Ñе опитах да му Ñе уÑмихна, но Ñилите ми бÑха нÑкъде побÑгнали като овце от гладни и Ñвирепи вълци.
– Добре, добре! Ще ги докарам... Кочове има колкото иÑкаш! – направих крачка назад и Ñе запътих обратно към вратата. До мен крачеше ратаÑÑ‚ и като домашно куче Ñкимтеше:
– Добър е моÑÑ‚ Ñ‡Ð¾Ñ€Ð±Ð°Ð´Ð¶Ð¸Ñ Ð¸ е доÑта щедър, хубав пазарлък направи, ....
Когато вече бÑÑ… на Ñвобода, закрещÑÑ… колкото имах Ñили, а ехото неуморно повтарÑше Ñлед мене, ÑÑкаш и планината беше наранена в Ñърцето, или неогрÑна от Ñлънцето. Когато човек е в беда, поглежда към небето. Така направих и аз, и една дълбока и тиха радоÑÑ‚ изпълни душата ми. Пред замечтаните ми очи изпъкна Ñрката картина на чаканите ми дни и шептÑÑ… на глаÑ:
– Ще Ñ Ð²Ð¸Ð´Ñ Ð¾Ñ‰Ðµ един път! Ще Ñ Ð²Ð¸Ð´Ñ Ð¾Ñ‰Ðµ един път!..
Ð’ петък Ñтанах рано, избрах най- хубавите деÑет коча и ги подкарах към ÑÑŠÑедното Ñело. Когато наближих, дочух звук на пиÑкливи гайди, а на мегдана кръшно хоро Ñе виеше. – Имал Ñъм къÑмет! – Ñи помиÑлих и Ñ Ð³ÐµÐ³Ð°Ñ‚Ð° подканих кочовете да побързат. Ð’ двора на чорбаджиÑта този път имаше много хора. Ð’Ñички те шетаха наÑам - натам, Ñамо чорбаджиÑта Ñеднал по турÑки, държеше в едната Ñи ръка теÑпиха, а в другата наргилето и обÑÑнÑваше на ÑÑŠÑелÑните как ще протече тържеÑтвото. РатаÑÑ‚ като ме Ð²Ð¸Ð´Ñ Ð´Ð¾Ñ‚Ð¸Ñ‡Ð° и подкара кочовете към задниÑÑ‚ двор, където го чакаха каÑапите и готвачите.
– ЗакъÑÐ½Ñ Ñ‚Ð¸, закъÑнÑ! Свадбата вече започна, а гоÑтите от Стамбола дойдоха още вчера. Ðе казах нищо, в мене вÑичко Ñе беше разпилÑло в различни поÑоки, а надеждата вече Ñ Ð½Ñмаше... Ð’Ñичко беше поÑивÑво, оглупÑло, оÑиротÑло ....
За да Ñ Ð²Ð¸Ð´Ñ Ð·Ð°Ñ‚Ð²Ð¾Ñ€Ð¸Ñ… очи, а Ñ‚Ñ Ð±Ñла, бÑла ÑÑкаш от ÑнÑг е дÑлана, от Ñамодива раждана ... МиÑлите ми Ñ ÐºÐ°Ñ€Ð°Ñ…Ð° като топли пролетни лъчи да милва душата ми. Ð Ñ‚Ñ Ð¸Ð·Ð¿ÑŠÐ»Ð½ÐµÐ½Ð° ÑÑŠÑ Ð¶Ð¸Ð²Ð¾Ñ‚, неуморно бъбреше като пчела Ñ‚ÑŠÑ€Ñеща ÑвоÑта храна:
– Толкова ми е леко, ÑÑкаш ще полетÑ!.. ГлаÑÑŠÑ‚ й като пиÑък на ранена птица ме прониза точно във Ñърцето...
– Ще има ли пак пролет?.. От радоÑÑ‚ кукувицата ще закука ли?.. Ðа Балкана полÑните ще позеленеÑÑ‚ ли пак, дъбравите и те ще облекат ли ÑвоÑта нова премÑна?.. Ще има ли пак дебели Ñенки, за да Ñе пладнува? ...
Ðа Ñ‚Ñ€ÐµÑ‚Ð¸Ñ Ð´ÐµÐ½ Ñелото заглъхна, ÑÑкаш нищо не е било. Стамболии Ñе готвеха за дълък път, а чорбаджиÑта до Ñ‚ÑÑ… доволен, пре-доволен от Ñделката, нÑкак Ñи по- игриво подхвърлÑше златиÑто-жълтиÑÑ‚ Ñи теÑпих и Ñе подхилваше под муÑтак. Жена му ридаеше и на Ð³Ð»Ð°Ñ Ð¼Ð¾Ð»ÐµÑˆÐµ Ðллах да пази единÑтвеното й чедо. Ð Ñ‚Ñ ÐºÐ°Ñ‚Ð¾ Ñърна Ñе озърташе и нещо Ñ‚ÑŠÑ€Ñеше – може би Любовта, а може би иÑкаше да Ñе Ñкрие от ÑвоÑта Ñъдба... Погледът й, когато ме намери онемÑ, Ñамо Ñърцето й пропищÑ: – Ðз там нÑма да мога да Ð»ÐµÑ‚Ñ Ð¸ Ñигурно ще умра.. Ще умра!...
Рмоето проÑълзено мълвеше: – Ð’ Стамбола виреÑÑ‚ ли кокичета? От земÑта Ñи откъÑната – в чужди ръце Ñи дадена... Би ли могла там корен да пуÑнеш, цвÑÑ‚ да разцъфнеш, Ñеме да завържеш? ...
ÐвторÑка творба!
Ðе копирай без името на автора!
И.Б
-
ОТКРОВЕÐИЕ
Обичам те
дори и на мене да не принадлежиш .
ЧувÑтвата ми Ñа дъх на планинÑки ÑнÑг,
дори за Ñ‚ÑÑ… и Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ·Ñ€ÐµÐ½Ð¸Ðµ да говориш,
ти ще Ñи оÑтанеш винаги моÑÑ‚ брÑг.
Ðаах, Мила!
БÑлото на тебе толкова ти отива,
умирам за да те гледам отÑтрани,
ÑÑкаш Ñи неуловима Ñамодива...
Ðедей жали ти за мойте Ñълзи!
Божи дар Ñи ти!
Потайна, омайна, но винаги открита...
Съдбата ми е да те гледам отÑтрани
Душата ти ту Ñветла – ту Ñърдита,
Ñълза Ñъм аз във твоите очи добри.
ИÑтината е една!
Колкото и да ме боли, ти Ñи на Ñвета!
Обичам те и Ñ‚Ð¾Ñ Ð¼Ð¸Ð³ ми Ñтига Ñамо,
за да Ð¶Ð¸Ð²ÐµÑ Ð°Ð· непобедим Ñ Ð›ÑŽÐ±Ð¾Ð²Ñ‚Ð°
и да има Ñветлина в Ñърцето ми кораво!
ÐвторÑка творба!
Ðе копирай без името на автора!
И.Б
-
ÐИМÐ
Ðима ще загаÑне огънÑÑ‚ –
между Ð½Ð°Ñ Ð¾Ñ‚ ÑтраÑÑ‚ горÑл?..
Ðима ще преÑъхне изворът–
на Любовта, лудо от Ð½Ð°Ñ Ð¶ÐµÐ»Ð°Ð½?..
Капки роÑа по очите ми Ñе Ñтичат.
Любовта като Ñвои чеда ни Обича.
Спомените ми вÑе по тебе тичат.
Мечтите ми вÑе на тебе приличат.
ЦветÑта вÑе ÑÑŠÑ Ñ‚ÐµÐ±Ðµ Ñе кичат.
Боговете вÑе, ама вÑе теб Обичат!
Ðко нÑвга душата ми крила отпуÑне
и бездънното небе без звезди оÑтане...
Или в душата ми белите Ñ†Ð²ÐµÑ‚Ñ ÑƒÐ²Ñхнат
и пеÑените на щурците в мен заглъхнат...
То тогава ще Ñъм нÑкъде там до безкраÑ...
Ще те чакам, да влезнем заедно във РаÑ!
ÐвторÑка творба!
Ðе копирай без името на автора!
И.Б
-
ПОМОГÐИ МИ
ÐœÐ¾Ð»Ñ Ñ‚Ðµ –
не влизай в Ñърцето ми!
Ще изгориш, казвам ти!..
Там е Ñтрашно горещо –
лумтÑÑ‚ Ñилни огньове!
ЛудеÑÑ‚ там твоите богове ....
Ðе, не влизай в Ñърцето ми!
По-добре – помогни ми!
Приеми ме във Ñвоето!
Дай ми Обич и ето -
ще възкръÑтне Любовта!
Ðе, не казвай: – И какво от това ...
Заедно ще победим болката!
Ще Ñи откраднем крила!
Ще Ñи имаме дори и небеÑа!
Ðз ще ти вÑрвам – и ти на мен
и това ще е вÑеки божи ден ...
Помогни ми на болката – проклета!
По душата ми е разÑипана жарава
и за миг поне мира не ми дава …
Ðа живота – живот ми бъди!
Разлей Ñе по мен като нощни звезди...
ÐвторÑка творба!
Ðе копирай без името на автора!
И.Б
-
ПОБЕДЕÐ
Хайде Ñъдба!
Удари Ñ ÐºÐ°Ð¼ÑˆÐ¸ÐºÐ°
ÑÑŠÑ Ñъбрани крила!
Чакам те там – на ръба,
победен – оръфан от Любовта...
Ðа две крачки Ñъм от Ñмъртта ...
Подадох Ñи молбата за Ðда,
ÑÑŠÑ Ð³Ð¾Ñ€Ð´Ð¾ÑÑ‚ ще му прекрача прага.
Животът нека на Ð½ÐµÑ Ð´Ð° оÑтане за награда!
Ще занеÑа ÑÑŠÑ Ð¼ÐµÐ½ нÑколко трохи Ñпомени,
уморените - оÑлепели по Ð½ÐµÑ â€“ небеÑните ми очи...
Удари Ñъдба ти Ñ ÐºÐ°Ð¼ÑˆÐ¸ÐºÐ° и за мене не му миÑли!..
Ðе беше шега за мен Любовта!
Слезнала от небеÑа – приши ми крила!
Подари ми небеÑата и за Ð Ð°Ñ Ð¿Ð¾Ñока!
Ðе знае, че аз Ñъм произлÑзъл от жена
и Ñъм предопределен за черната земÑ!
Удари камшика Ñъдба! Ðека дойде краÑÑ‚... ÐвторÑка творба!
Ðе копирай без името на автора!
И.Б
-
ÐКО ТЕ СЪДЯ ПРОСТИ
Яраби...!
Има те в мойте гърди...!
Ð Ñърцето ми,
от Ñамота кърви ...
Защо на младини
от мен Ñ Ð¾Ñ‚Ð½Ðµ ти?...
Ðаказа ме -да бъда Ñлепец в твоите покои ...
Размахвайки крила в проÑтори,
като полет на птица Ñе изгуби,
понаÑÑйки ÑÑŠÑ Ñебе Ñи моите мечти.
Ðко те ÑÑŠÐ´Ñ - ти проÑти ми!
Ðо кажи ми, Яраби -
защо Ñ Ð¸Ð·Ñтуди ти -
ÑÑŠÑ Ñмъртта -
Любовта ми?...
Ðаах, без Ð½ÐµÑ ÐºÐ°Ðº
боли – и ще боли!...
ÐвторÑка творба!
Ðе копирай без името на автора!
И.Б
-
*****
Сънувах те
и тази нощ Мила ...
Ðа гърдите
Ñнагата приÑлонила ...
Звездите пък от Бога озарени ...
Рочите ти -
в мене уÑтремени...
Лежахме така -
в Ð Ð°Ñ Ð³Ð¾Ð»Ð¸ по душа ...
Ðе, не е това шега,
а моÑта мечта ...
Ðа раздÑла -
разплаках Ñе на -
нашата Ñъдба.
Роних аз Ñълзи -
чак до Ñледващи зори ... ÐвторÑка творба!
Ðе копирай без името на автора!
И.Б
-
ЗРТЕБ
Ðе - думите ми не Ñа за теб,
те отшумÑват като изÑвирен акорд!
Душата ми е за теб-бъди и ти Бог!
За да Ñи ти, ще забравÑ, че Ñъм горд!
Ще обезÑмъртим Ñ Ñ‚ÐµÐ± Любовта!
Ще ти Ð´Ð°Ñ€Ñ Ð¾Ð³ÑŠÐ½, а ти на мен топлина!
Ще разголим звездите в тишината,
да озарÑват до лудоÑÑ‚ в Ð½Ð°Ñ ÑтраÑтта!
Ð’Ñемира от теб мила произлиза,
ÑÑкаш Ñи море или на ангел Ñърце!
Сълзата-водата-глаÑовете в гората,
на Ñлънцето топлината и Ñ‚Ñ Ð¾Ñ‚ теб излиза!
ÐвторÑка творба!
Ðе копирай без името на автора!
И.Б
-
http://www.youtube.com/watch?v=h41joyobf3M
-
ЗРМОЯТРЛЮБИМÐ
Знам, че ти Ñи Любовта…
Ðека пред теб да коленича и да помълча!
Ðека в твоÑта нежноÑÑ‚ Ñе потопÑ,
дори и от това да умра!
Ðека да почувÑтвам твоÑта душа!
Да прошепна нежно на нощта -,
в живота Ñ‚Ñ Ðµ моÑта звезда
и за Ð½ÐµÑ Ð±Ð¸Ñ… покорил Ñвета!
ИÑкам в Ð½ÐµÑ Ð´Ð° Ñе потопÑ,
до наÑита в Любовта и да горÑ!
За Ð½ÐµÑ Ð´Ð° Ð¶Ð¸Ð²ÐµÑ Ð´Ð¾Ñ€Ð¸ да умра,
Ñ‚Ñ Ðµ моÑта иÑтина и дува!
ÐвторÑка творба!
Ðе копирай без името на автора!
И.Б
-
***
Миг
наÑитен -
Ñ Ð›ÑŽÐ±Ð¾Ð².
В тишината.
Обичам те ....
Проплаква
ÑтраÑÑ‚ на -
мъжки Ð³Ð»Ð°Ñ ...
Сърце в Ñърце
Ñливат Ñе душите в една ...
Ражда Ñе -
Ð¢Ñ Ð›ÑŽÐ±Ð¾Ð²Ñ‚Ð° ....
Ðежни чувÑтва
и топли Ñълзи
риÑуват
живота...
Горещи -
треперещи
уÑтни
заÑищат
глада
на Ñетивата
породени
от Ðллаха ...
Душата ми -
отворена врата
за Ð½ÐµÑ Ð›ÑŽÐ±Ð¾Ð²Ñ‚Ð°.
ÐвторÑка творба!
Ðе копирай без името на автора!
И.Б.
-
ЛЮБОВЕРСТИХ
Ðз нÑмам име!
ПроÑто … Любов!
Ð¡ÑŠÑ Ð·Ð°ÑмÑно лице
за теб да умра Ñъм готов!
Ðз не мога да летÑ,
но в мене живее чудо!
Ще ти Ð¿Ð¾Ð´Ð°Ñ€Ñ Ñ‡Ð¸Ñ„Ñ‚ крила,
за да ме обичаш до болка!.. Лудо!
Ðз проÑто Ñъм пеÑен –
пÑта за зима – през лÑто!
Ухаещи Ñ†Ð²ÐµÑ‚Ñ Ð½Ð° златна еÑен,
за вÑрноÑÑ‚ – подарено Ñтаро злато!
Рти Ñи любовен Ñтих -
ÑтраÑÑ‚ ухаеща на люлÑци!
Ðа живота ми нежниÑÑ‚ щрих,
обичта ми целувана по нощни улици!
ÐвторÑка творба!
Ðе копирай без името на автора!
И.Б.
-
ПУЛСЪТ
Душата ми – пленена,
от две чаровни – влажни очи,
Ð¿Ñ€ÐµÐºÐ»Ð°Ð½Ñ Ñе пред Ñ‚ÑÑ… Ñмирена,
готова дори и иÑтина да премълчи...
Душата ти в душата ми – царува,
като пчела по цвÑÑ‚ тържеÑтвува,
и от това хич, ама хич не Ñе Ñрамува...
Ðе дай Ñи Боже – нÑкога Ñ Ð¼ÐµÐ½ да Ñе Ñбогува!
Ð’ магиÑта наречена – Живот,
нÑкой ме нарича обич, друг мечта.
Ðо за мен той е труд, Любов и Ñуров,
радоÑÑ‚ и мъка, а понÑкога е като паднала звезда.
Ðо ти за мен Ñи пеперуда върху цвете,
или литнала в проÑтора Ñ Ñ€Ð°Ð¹Ñки крила,
пулÑÑŠÑ‚ на мойто влюбено в теб Ñърце...
Ще оÑтанеш да туптиш в мен и Ñлед Ñмъртта!
ÐвторÑка творба!
Ðе копирай без името на автора!
И.Б.
-
Ben seni cok sevdim -
yıldızlar karanlığa gibi …
Sanki gökten kar yağıyor -
yüreğimi kraliçe yaşıyor …
-
***
ÐŸÐ°Ð·Ñ Ñ Ð°Ð· Любовта Ñи,
надълбоко в миÑълта Ñи.
Сърцето рана до рана оÑтана,
но Ñ‚Ñ Ñи оÑтана мойта незабрава.
Летен полъх е Ñ‚Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ· пролетта,
за него Ñи заÑлужава да живеÑ!
Да имах хилÑди Ñърца
и безкрайна Любов - за неÑ!
И... И неземна Ñвръх божа Ñила,
за да мога като Ñлънце да Ñ Ð¾Ð³Ñ€ÐµÑ...
Като лунна Ñветлина по Ð½ÐµÑ Ð´Ð° Ñе разлеÑ...
Или... Или Ñамо за Ð½ÐµÑ Ð´Ð¾ ÐºÑ€Ð°Ñ Ð´Ð° живеÑ!
Като Ñвещ гори Ñ‚Ñ Ð² мене и аз във неÑ,
ще Ñветим един за друг за да живее Ñ‚Ñ -
ЛЮБОВТÐ.
И Б
-
*****
Обичам те!
Чуваш ли?
Дори и в теб да е
наÑтъпила люта зима...
Ðко иÑкаш Ñърцето ми Ñчупи,
или в ада ме прати ...
Обичам те!
Тишина... Само аз и ти
и нежен шум на вълни...
Ðощта облÑна в Ñребърни воали,
аз и ти, и дъжд от падащи звезди!
ЗатварÑм очи и те уÑещам!
Издигам те във виÑините!
Полагам те до звездите!..
СтраÑÑ‚, уÑет за ненаÑищане!
До болка вплетени нашите ръце!
Пленено е пак от теб моето Ñърце!
Обичам те!
Тъй близо до мене Ñи ти!
УÑещаш ли топлината ми
Ñ Ð´ÑŠÑ… на цъфнали цветÑ?
ИÑкам Мила в теб – аз да умра!
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
*****
В тази
чудна
бÑла
омайна,
оÑеÑна
ÑÑŠÑ Ð·Ð²ÐµÐ·Ð´Ð¸
нощ,
къде Ñи?
ОÑтани и
тази нощ!...
ОÑтани!...
ОÑтани!...
Ðад наÑ
Луната ще Ñвети,
а във Ñърцата ни
огън ще гори!
Ðа Ñвета влюбени
Ñамо Ðз и Ти!
Забрави за Ñкръбта -
покажи на Ñвета,
че и от радоÑÑ‚ Ñе ражда Ñълза,
че в дъното на нашите Ñърца
живее Ñ‚Ñ! Любовта!
Ð’ тази ÑвÑта бÑла
наша нощ, къде Ñи?
Къде Ñи Ð¼Ð¾Ñ Ð¾Ð±Ð¸Ñ‡?
– Ела ! Ела !! Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
ТУК ÐЕ ЖИВЕЕ ЛЮБОВТÐ
Мракът и Ñтрахът ми обвиха Ñърцето, а неизвеÑтноÑтта в мен крещеше като ранен ÑÑтреб : – Къде? Кога? Как? Какво? Кой? ......
Ð’ този град на царете бÑÑ… Ñам – Ñамичък и Ñамо Ñъдбата ми протÑгаше ръка, ÑÑкаш шептеше гальовните думи на майка ми: " Ð’Ñичко ще Ñе оправи... Утре заедно ÑÑŠÑ Ñлънцето и аз ще бъда Ñветла и Ñрка, ще те Ð³Ð°Ð»Ñ Ñ Ð»ÑŠÑ‡Ð¸Ñ‚Ðµ Ñи! Ще те ÑÑ‚Ð¾Ð¿Ð»Ñ Ñ Ñ‚Ð¾Ð¿Ð»Ð¸Ð½Ð°Ñ‚Ð° Ñи!"..
Ðо до утре има една цÑла нощ - нощ, изпълнена Ñ Ð¼Ñ€Ð°Ðº и неизвеÑтноÑÑ‚, и от вÑеки ъгъл на улицата дебне опаÑтноÑтта ...
Вътре в Ñебе Ñи крещÑÑ…:
– Ðима, нима това е моÑта Ñъдба?..
Твърдо реших ... Ще Ð¸Ð·Ð¶Ð¸Ð²ÐµÑ Ð¸ аз както вÑеки ÑвоÑта Ñъдба! Поех дълбоко въздух, изправих широките Ñи плещи и Ñе опълчих на вÑички злини, защото измежду милионите звезди Ñветеше и моÑта... Ðай-Ñрката! ...
Ðезнайно как Ñтигнах до дъното на улицата. Пред мен Ñе изпречи маÑивна Ñтара къща, Ñтроена през Ð¼Ð¸Ð½Ð°Ð»Ð¸Ñ Ð²ÐµÐº – заградена Ñ Ð²Ð¸Ñок каменен зид, потънала в тъмнина или в забрава, затова и Ñи казах: "Ð¢Ñ Ñ‰Ðµ ме приюти тази нощ"....
ПреÑкочих оградата като крадец. Градината пред къщата беше доÑта голÑма, но запуÑÑ‚Ñла, а бурените бÑха обраÑли Ñ Ñ€Ð¾Ð·Ð¸Ñ‚Ðµ, заÑадени от двете Ñтрани на алеÑта. Близо до входа имаше ÑÑŠÑ‰Ð¸Ñ Ñ‚Ð¸Ð¿ малка къща, предназначена за приÑлуги или за гоÑти. За Ð¼Ð¾Ñ Ð¸Ð·Ð½ÐµÐ½Ð°Ð´Ð° вратата не беше заключена, проÑто Ñ‚Ñ€Ñбваше да Ñе ÑамопоканÑ. Това и направих и Ñлед нÑколко Ñекунди вече бÑÑ… заÑпал като мъртвец...
Когато отворих очите Ñи, беше вече къÑен Ñледобед и от Ñутринта нÑмаше и помен. Слънцето бавно Ñе ÑпуÑкаше по небоÑклона. ХилÑди въпроÑи нахлуха като мухи в главата ми, оÑобено един, който приличаше на Ð¾Ð½Ð°Ñ Ð¼ÑƒÑ…Ð°, коÑто колкото и да Ñ Ð³Ð¾Ð½Ð¸Ñ‚Ðµ- Ñ‚Ñ Ð²Ñе уÑпÑва да кацне на главата ви:
– Хайде Ñтавай, отивай, хайде ..... Ðо къде по дÑволите да отида, като нÑмам и пукнат грош в джоба ?
Леглото ми беше близко до прозореца и от него Ñе виждаха розите, потънали в бурени, които ÑÑкаш ми протÑгаха ръка за помощ. Реших да им отвърна на молбата. Излезнах в градината и пред мен Ñе Ñ€Ð°Ð·Ð»Ñ Ð½Ð°Ð¹-краÑивата картина на Ñвета – ÑиниÑÑ‚ БоÑфор потънал в зеленина, където животът уÑилено кипеше. Ðезнайно защо Ñе запитах, дали моÑÑ‚ живот би уÑпÑл в този Рай, определен за царете?
Ð’ този момент вÑичко, от което имах нужда бÑха кирка, лопата и градинарÑки ножици, които намерих зад къщата. ОкоÑих и извадих тревата, подрÑзах розите ..... Работих до къÑно и Ñледващите нÑколко дни.
Беше петък, вратата Ñе отвори и една черна лимузина влезе през неÑ. Ðе знаех какво да правÑ, вÑе пак бÑÑ… неканен гоÑÑ‚, а за нÑкои – може би и крадец. Ðо ÑъвеÑтта ми беше чиÑта – не бÑÑ… пипнал нищо и за преÑÑ‚Ð¾Ñ Ð¼Ð¸ тук Ñе бÑÑ… отплатил щедро. Лимузината ÑÐ¿Ñ€Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ´ голÑмата къщата и от Ð½ÐµÑ Ñлезе жена в напреднала възраÑÑ‚. Облечена в черно, елегантноÑтта й Ñи личеше отдалече. Ðе бързаше да влезе в къщата. Докато шофьорът й ÑвалÑше куфарите и багажа от колата, Ñ‚Ñ Ñе любуваше на БоÑфора. Ðе Ñлед дълго погледът й Ñе ÑÐ¿Ñ€Ñ Ð²ÑŠÑ€Ñ…Ñƒ мен. Ðаправи ми знак да Ñе приближа. Уплашен до Ñмърт, Ñ Ð½ÐµÑƒÐ²ÐµÑ€ÐµÐ½Ð¸ крачки Ñе запътих към неÑ. По коÑата й ÑÑкаш беше превалÑл нежен ÑнÑг, а по лицето й – времето беше издълбало нÑколко бръчки, но това не ми пречеше да Ð²Ð¸Ð´Ñ Ñ‰Ð°Ñтието, изпиÑано по краÑивото й лице от задоволÑтвото, което виждаше пред Ñебе Ñи.
Тъмно Ñините й очи, ÑÑкаш взети от БоÑфора, излъчваха чиÑтота и иÑкреноÑÑ‚. Те те грабваха веднага и като че ли те понаÑÑха по Ñнежните върхове на Пирин, а глаÑÑŠÑ‚ мек и нежен, те докоÑваше като кадифе.Ð’Ñичко като че ли идваше нÑкъде дълбоко от дълбините на Родопите... От гърдите на майка ми!...
– Здравейте! ПриÑтна работа! Добра работа Ñте Ñвършили! Да Ñте жив и здрав! Златни ръце имате! Отбийте Ñе малко по- къÑно, за да ви платÑ......
Работех доÑта уÑърдно. ИÑках да довърша още нÑколко важни неща, за да може започнатата работа от мен да има ефект. ТрÑбваше да Ñе изчиÑти баÑейна от лиÑтата и да Ñе напълни Ñ Ð²Ð¾Ð´Ð°, да Ñе пребоÑдиÑат беÑедката и оградата .....
ВидÑÑ…, че гоÑпожата излизайки от къщата Ñ Ð¿Ð¾Ð´Ð½Ð¾Ñ Ð² ръка, ми направи знак да Ñе приближа.
– ЗаповÑдайте, за отмора да пием по едно кафе! – не Ñе притеÑнÑвайте толкова, работата може и да почака, Ð½ÐµÑ Ñ‰Ðµ Ñ Ð¸Ð¼Ð° и Ñлед наÑ.
Разтреперен, Ñеднах пред неÑ, но вълнението ми беше толкова голÑмо, че разлÑÑ… кафето.
– Спокойно, кажи ми какво има, защо Ñи толкова притеÑнен? - по вÑичко Ñи личеше, че тази жена има голÑм опит в живота, или пък аз проÑто не можех да Ñе прикриÑ.
– Ти Ñигурно не познаваш двуличието? Хайде казвай Ñега, какво те притеÑнÑва ?
БÑÑ… доÑта объркан, защото не знаех откъде да започна, но намерих Ñили и подробно изредих каква работа ще Ñ‚Ñ€Ñбва да Ñвърша. Ð¢Ñ Ñе заÑÐ¼Ñ Ð´Ð¾Ð²Ð¾Ð»Ð½Ð¾.
– Ще Ñтане по- добре и от преди, а вие от ÐºÐ¾Ñ Ñ„Ð¸Ñ€Ð¼Ð° идвате? Преди да замина за Ðмерика, Ñе обърнах към три, но вие от ÐºÐ¾Ñ Ñте? - Ñега вече миÑлех да не отговарÑм, отпих от кафето и Ñе подготвих да Ñи тръгвам, но вече беше доÑта къÑно, чувÑтвах, че нейните очи бÑха прочели почти вÑичко в мен – пък и вече нÑмаше какво да губÑ, пък и щеше да е по- добре да й Ñе изповÑдам. Ðещо вътре в мен ми подÑказваше, че Ñ‚Ñ Ðµ правилниÑÑ‚ човек...
-– Влюбих Ñе в един Ðнгел, но той беше неземен... И отлетÑ.... Душата ми оÑÐ¸Ñ€Ð¾Ñ‚Ñ ... ÐŸÐ¾Ð»ÑƒÐ´Ñ .... Ð£Ð¼Ñ€Ñ Ñ‚Ñ, умрÑ!.. Опитах Ñе Ñлед Ð½ÐµÑ Ð¸ аз да отлетÑ, но Ñъдбата не е пиÑана от човека, а от Ðллах. И дÑвола не ми помогна да Ð·Ð°Ñ‚Ð²Ð¾Ñ€Ñ Ñ‚Ð°Ð·Ð¸ Ñтрашна рана, Ñ ÐºÐ¾Ñто Ñ‚Ñ€Ñбваше да Ð¶Ð¸Ð²ÐµÑ Ð¸ ден, и нощ... И лÑто и зима, покрай мене вÑичко крещеше, че Ñ Ð¸Ð¼Ð°, че ми е любима.... ОÑтавих Ñе в ръцете на вÑтъра и незнайно как – като откъÑнат лиÑÑ‚ той ме Ð´Ð¾Ð²Ñ Ð´Ð¾Ñ‚ÑƒÐº. От нÑколко дена вече Ñъм неканен гоÑтенин, за което иÑкам да Ñе извинÑ, и да Ви уверÑ, че това нÑма да Ñе повтори.
От отговора ми гоÑпожата беше поразена, като гръм от ÑÑно небе, както Ñе казваше. След извеÑтно колебание Ñе поÑъвзе и Ñ Ñ‚Ñ€ÐµÐ¿ÐµÑ€ÐµÑ‰ Ð³Ð»Ð°Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ð¼ÑŠÐ»Ð²Ð¸:
– Можеш да оÑтанеш още нÑколко дена, докато Ñи намериш мÑÑто, или поне докато завършиш започнатата работа. Очите й Ñе бÑха изпълнили ÑÑŠÑ Ñълзи, Ñлед което Ñ‚Ñ ÐµÐ´Ð²Ð°Ð¼ продължи:
– Тук има Ñтроги правила! Забранено е! ... Забранено е! ... -– клатех глава в знак на ÑъглаÑие, пък и изредените забрани важаха почти навÑÑкъде. ЧувÑтвата ми бÑха доÑта объркани и не знаех какво да правÑ, нито какво да миÑлÑ. Ð’ мен вÑичко кипеше като изригнал вулкан...
– Вземи тези пари, те Ñа за теб, а този ÑпиÑък и тези, Ñа за магазина. Ти го дай там, а те ще ти подготвÑÑ‚ необходимото - Ñлед това ми го донеÑи, защото тази вечер ще имам важни гоÑти.
Докато чаках магазинерът да ми подготви поръчката, заразглеждах магазина. Ð’ очите ми Ñе наби една нарÑзана тиква, коÑто грееше като жълто злато. Реших да Ð½Ð°Ð¿Ñ€Ð°Ð²Ñ Ð¸Ð·Ð½ÐµÐ½Ð°Ð´Ð° на гоÑпожата, взех необходимите продукти и Ñе запътих за в къщи. Ð¢Ñ Ð¼Ðµ поÑрещна Ñ Ð³Ð¾Ð»Ñмо учудване:
– Ðз не Ñъм поръчала тиква, какво ще Ñ Ð¿Ñ€Ð°Ð²Ñ?- Ñега на Ñвой ред аз Ñе заÑмÑÑ…:
– Това е за мен, не, не е за ВаÑ! Бих иÑкал да Ð¿Ñ€Ð¸Ð³Ð¾Ñ‚Ð²Ñ ÐµÐ´Ð½Ð° изненада за гоÑтите Ви. â€Ð—латна баницаâ€- Ñ‚Ñ Ñе разÑÐ¼Ñ Ð¾Ñ‚ Ñърце:
– Ðима умеете и да готвите? – това е изключително Ñ€Ñдко качеÑтво за един мъж. Добре ще чакаме Ñ Ð½ÐµÑ‚ÑŠÑ€Ð¿ÐµÐ½Ð¸Ðµ..., Ñлед което взе чантите от мен и Ñе прибра в къщата, за да започне да Ñе Ð¿Ñ€Ð¸Ð³Ð¾Ñ‚Ð²Ñ Ð·Ð° чаканите гоÑти. Ðз Ñъщо забързах да Ð¸Ð·Ð¿ÑŠÐ»Ð½Ñ Ð¾Ð±ÐµÑ‰Ð°Ð½Ð¸ÐµÑ‚Ð¾ Ñи.
ÐаÑтъргах тиквата, разбърках Ñ Ñ ÐºÐ°Ð½ÐµÐ»Ð°, захар и орехи. Тази вълшебна ÑÐ¼ÐµÑ Ñ Ñ€Ð°Ð·Ñтелих върху готовите кори и ги запекох в предварително загрÑтата фурна. ÐевероÑтната й миризмата Ñе разнеÑе из цÑлата къща, а през напуканите кори Ñветеше жълтото злато.
ГоÑтите - две изтънчени двойки, вече вечерÑха, но като ме видÑха не Ñкриха любопитÑтвото Ñи. ГоÑпожата ме предÑтави и им обÑÑни, че Ñъм им подготвил изненада – â€Ð—латна баницаâ€. Чу Ñе едно доÑта гръмко: – Ооооо, така ли? ....
Ðа Ð´Ñ€ÑƒÐ³Ð¸Ñ Ð´ÐµÐ½ вече имах излишно време и пари, и имах възможноÑтта да полаÑÐºÐ°Ñ Ñебе Ñи, да Ñе опознаÑ, да живеÑ... Да , да живеÑ!
Започнах да Ñ‚ÑŠÑ€ÑÑ Ð±ÑƒÑ‚Ð¸Ðº за продажба на антики и вещи втора употреба. За Ð¼Ð¾Ñ Ñ€Ð°Ð´Ð¾ÑÑ‚ недалеч от наÑ, намерих моето Ñъкровище. Магазинчето Ñе беше Ñгушило между два големи магазина, които по най -жеÑток начин му бÑха отнели витрината, оÑтавÑйки му мÑÑто Ñамо за вход.
Вътре цареше ÑпокойÑтвие и тишина. Там, като че ли вÑичко беше Ñътворено за моÑта душа, а най-вече рафтовете ÑÑŠÑ Ñтарите книги, в които Ñе криеха безброй интриги на разни герои- живели, изпълнени Ñ Ð¼ÐµÑ‡Ñ‚Ð¸ и навÑрно пролÑти безброй горчиви Ñълзи....
Продавачката, в напреднала възраÑÑ‚ бе доÑта учтива Ñ Ð¼ÐµÐ½ и по вÑичко личеше, че животът й Ñ Ð±ÐµÑˆÐµ научил на неговите правила. Поздравът й беше Ñ ÑˆÐ¸Ñ€Ð¾ÐºÐ° уÑмивка- нещо много важно, като първа Ñтъпка, за да бъде Ñпечелен клентът.
За втората - не бързаше оÑобено много, а имено Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ´Ð»Ð°Ð³Ð°Ð½ÐµÑ‚Ð¾ на Ñтоката. Ð¢Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ñто иÑкаше да покаже, че Ñ‚Ñ Ñ‚Ð°ÐºÐ° или иначе ще Ñе продаде и че е много ценна.
Погледът й беше като рентген, който бързо преценÑваше колко пари имам и колко от Ñ‚ÑÑ… бих похарчил.
– Бих ли могла да ви помогнала Ñ Ð½ÐµÑ‰Ð¾? – уÑмивката тържеÑтвуваше на избледнÑлото й лице, въпреки, че Ñе беше поÑтарала да го прикрие зад доÑта дебел Ñлой грим и той тайничко издаваше деÑетките коварни болеÑти, които криеше в Ñебе Ñи...
– Да, ето това иÑкам!- разпервайки и двете Ñи ръце аз й показах Ð¿ÑŠÐ»Ð½Ð¸Ñ Ñ€Ð°Ñ„Ñ‚ Ñ ÐºÐ½Ð¸Ð³Ð¸. Това Ñ Ð½Ð°ÐºÐ°Ñ€Ð° да Ñе разÑмее от вÑе Ñърце....
– Да, да, разбира Ñе... те вÑичките Ñа за ВаÑ! ЗаповÑдайте! Ðещо определено ли Ñ‚ÑŠÑ€Ñите, или проÑто ей така? ....
-–Ðека да започнем от Любовта,! Ðали Ñ‚Ñ Ðµ най ... Вие бихте ли ми препоръчали нещо? – почувÑтвах леко парене по лицето Ñи, вече знаех много добре, че Ñъм Ñе изчервил...
– Сега разбрах, че и Вие Ñте ранен в крилото... ÐÑ…, младоÑÑ‚! ÐÑ…, ах, Любов, ах .... Спомените навÑрно нахлуха като лешоÑди в душата й, а лицето й Ñтана вече доÑта по-Ñериозно
.– ÐавÑрно и Вие Ñте била наранена от нÑкой? ...– едвам промълвих Ñ Ð¸Ñ€Ð¾Ð½Ð¸Ñ‡Ð½Ð° уÑмивка, но Ñ‚Ñ Ñ Ñ‚Ð²ÑŠÑ€Ð´ Ð³Ð»Ð°Ñ Ð¿Ð¾Ð±ÑŠÑ€Ð·Ð° да ме прекъÑне:
– Ðе бъркай в чужди рани момче, че .... Световната клаÑика е на Ð²Ñ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ñ€Ð°Ñ„Ñ‚ отгоре- надолу. Ти вземи третата книга. По вÑичко личеше, че точно тази книга беше доÑта Ñкъпа за неÑ.
– Ð‘Ð»Ð°Ð³Ð¾Ð´Ð°Ñ€Ñ Ð’Ð¸, колко ви дължа?
– ДвадеÑет лири, но ти дай петнайÑет и Ñлед като Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ñ‡ÐµÑ‚ÐµÑˆ, можеш да ми Ñ Ð²ÑŠÑ€Ð½ÐµÑˆ, ще Ñи получиш обратно деÑетте лири...
Книгата дейÑтвително беше интереÑна – любовен роман, между богато момче и бедно момиче. БÑÑ… толкова увлечен в неÑ, че не уÑетих как е минал денÑÑ‚. Привечер гоÑпожата Ñ Ð¿Ð¾Ð´Ð½Ð¾Ñ Ð² ръце ми дойде на гоÑти.
– Какво Ñтава Ñ Ñ‚ÐµÐ±, като затворник цÑл ден Ñтоиш вътре? Да не Ñи болен нещо? – но виждайки уÑмивката ми Ñ‚Ñ Ñе уÑпокои.
– Ðе, не, не, но и аз имам една болеÑÑ‚ – обичам да чета Ñтари книги, оÑобено тези, които Ñа подчертавани Ñ Ð¼Ð¾Ð»Ð¸Ð² и Ñе опитвам винаги да миÑÐ»Ñ ÐºÐ°Ñ‚Ð¾ Ð¿Ñ€ÐµÐ´Ð¸ÑˆÐ½Ð¸Ñ Ñ‡Ð¸Ñ‚Ð°Ñ‚ÐµÐ». Ðо ме дразни много, когато липÑват от Ð½ÐµÑ Ð½Ñкои Ñтраници, или пък завършекът ... Като Ñи помиÑлÑ, че и аз едно време ги къÑах от Ñд, когато не ми е хареÑал паÑажа или краÑ... – това накара гоÑпожата да Ñе разÑмее, но не ми Ñтана ÑÑно, дали моÑÑ‚ отговор беше за Ð½ÐµÑ Ð¾Ñтроумие или глупоÑÑ‚...
-– Ðека първо да Ñе запознаем – казвам Ñе Султана! Каквото те интенереÑува за мен, или за каквото и да било друго, можеш Ñпокойно да ме питаш. Ðо Ñе въоръжи Ñ Ñ‚ÑŠÑ€Ð¿ÐµÐ½Ð¸Ðµ, защото не винаги в момента можеш да получиш Ð½ÐµÐ¾Ð±Ñ…Ð¾Ð´Ð¸Ð¼Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚Ð³Ð¾Ð²Ð¾Ñ€. Ще ти е нужно и разбиране, че оÑвен твоите две очи – на този ÑвÑÑ‚ има още доÑта много и вÑеки техен ъгъл е по- различен от твоÑ. Кажи ми Ñега, какво миÑлиш за живота? Покажи ми пълната чаÑÑ‚ на чашата Ñи... – пак леко Ñе изчервих, защото знаех, че това за мен е Ñъдбовен момент.
– Ð‘Ð»Ð°Ð³Ð¾Ð´Ð°Ñ€Ñ Ð’Ð¸ за доверието и най- вече за подкрепата, коÑто ми предлагате. Дано нÑкой ден обезпеча Вашите очакваниÑ... – тайничко в мен знаех, че глупоÑтта на човек може да бъде безкрайна, и никога не е къÑно да Ñе изложиш, а и не бÑÑ… живÑл никога на подобно мÑÑто, нито пък толкова дълго за да мога да Ñе ÑправÑм Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ´Ð¸Ð·Ð²Ð¸ÐºÐ°Ñ‚ÐµÐ»Ñтвата, които ми предÑтоÑха. Знаех и това, че без грешки не можех да поÑтигна напредък. Пък и не ми Ñ‚Ñ€Ñбваше много или вÑичко, а Ñамо отколкото имах нужда. Имах и едно златно правило – че ако иÑкам да въздейÑтвам на нÑкого, то би Ñ‚Ñ€Ñбвало да използвам Ð»Ð¸Ñ‡Ð½Ð¸Ñ Ñи пример.
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
ЗÐПОМÐИ МЕ
Ðе ме изпращай!
Знам Ñи аз Ñъдбата,
в черната Ð·ÐµÐ¼Ñ Ñ‰Ðµ гниÑ.
И не проклинай!
Ð¢Ñ Ð·Ð° мен е вратата,
Ñ Ð½ÐµÑ Ð°Ð· греха ще измиÑ.
Ти ÑÑŠÑ Ð¼ÐµÐ½ не идвай!
Запази Ñпомена и вÑрата!
Живей Ñ Ñ‚ÑÑ… като в магиÑ!
ÐœÐ¾Ð»Ñ Ñ‚Ðµ не ме оÑъждай!
Ðали ти оÑтавÑм Любовта,
да те хапе нощем като люта змиÑ?
Тази нощ не Ñе Ñъбуждай!
Ðе гледай Ñ Ð¼ÐµÐ½ раздÑлата!
Ðека на Ñвобода Ñълзите Ñи да триÑ!
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
ЗРÐЕЯ
Ðз не живеÑ.
Ðз горÑ.
И мъничко творÑ.
За Ð½ÐµÑ Ð›ÑŽÐ±Ð¾Ð²Ñ‚Ð°.
Ðека, нека да живее ТÑ.
Животът ми тежи,
а на Ñърцето мъка ми лежи,
понÑкога е прощален,
понÑкога е печален ...
ЩаÑтието мечта Ñи оÑтана,
за мен ÑÑкаш е забрана.
Ðо ти Ñи оÑтана ,
моÑта незабрава.
Ðз не живеÑ.
Ðз за Ð½ÐµÑ Ð² ада горÑ.
Ðо ще продължа .
за Ð½ÐµÑ Ð´Ð° творÑ.
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
***
В гърдите ми ,
има не една,
а две души.
Едната грейна,
като вечерна звезда,
а другата неин роб оÑтана.
Едната нежна, бÑла,
ÑÑкаш беше
неродена, неживÑла .
Рдругата на неин роб Ñе обрече.
Едната от Ðллах погалена,
мила, мила хубавица, гълъбица,
Ñнагата й Ñлънце, меÑеци Ñа Ñ Ð¾Ð³Ñ€ÐµÐ»Ð¸,
в гръдта ми като звезда трепери.
Рдругата за Ð½ÐµÑ ÐºÑ€Ð¸Ð»Ð° разпери.
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
ЧÐКÐÐœ
Ðе, аз не Ñтрадам,
нито пък ÑъжалÑвам.
ВидÑÑ… аз твоите грехове,
ще ми Ñтигат те за векове.
Ðо уви там в лÑво малко ме боли....
Ще плащат пак моите очи ÑÑŠÑ Ñълзи.
Груба грешка беше това на Ñъдбата,
обеща ми Ñ Ñ‚ÐµÐ± да Ð¸Ð·Ð¶Ð¸Ð²ÐµÑ Ð›ÑŽÐ±Ð¾Ð²Ñ‚Ð°.
Като ураган бурно влезна в моÑÑ‚ ден
преплете едно в друго чувÑтвата в мен.
Омайна бÑла роза коÑто едва ли ще забравÑ
Боже, кажи ми какво ÑÑŠÑ Ñебе Ñи да направÑ
ще мога ли да Ð¶Ð¸Ð²ÐµÑ ÐºÐ¾Ð³Ð°Ñ‚Ð¾ утихне урагана
Ðе ме питай дали отÑÑŠÑтвието ти ме боли
обидите аз никога не Ñлагам на везни,
те в мене ще оÑтанат като преÑни Ñледи,
да ми напомнÑÑ‚ че Ð¼Ð¾Ñ Ñи била нÑкога ти ...
Ðе молÑ, не иÑкам прошка от никой аз,
това беше Любов прелеÑÑ‚, до захлаÑ...
ПовÑрвай ми не Ñи виновна за нищо ти.
Моето проÑто беше иÑкрени мечти.
Тръгвам Ñи ÑÑŠÑ Ñтрах Ñ‚Ñ Ð´Ð° не ме зърне
Чакам и Ñърцето Ñи да Ñе завърне.
от Ðда на Ñъдбата наречен Любов.
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
ФилоÑофиÑта е в това:- Да можеш да дадеш!
И.Б.
-
*****
Пак е нощ,
пак е тишина ...
След Ð½ÐµÑ -
нÑма жива душа.
Дали, дали -
ще дойде като Ñветлина?
Любовта когато умира –
и Ð½Ð°Ñ Ñ Ð½ÐµÐ¶Ð½Ð¾ÑÑ‚ убива.
ÐŸÐ¾Ð¼Ð½Ñ Ð°Ð· Ñмъртта й,
мечтите и те прекършени -
кървÑха и Ñтенеха.
ÐŸÐ¾Ð¼Ð½Ñ Ð¸ аз как умирах,
как мълчанието прегърнах,
Ñебе Ñи в камък превърнах.
Ðе ме обичайте,
Ð¼Ð¾Ð»Ñ Ð²Ð¸ не ме обичайте,
аз вече Ñъм обичан.
Ðз вече нÑмам как -
да бъда обичан,
защото в Ð½ÐµÑ Ñъм Ñе вричал.
Ðе ме целувайте,
Ð¼Ð¾Ð»Ñ Ð²Ð¸ не ме целувайте.
Ðз вече Ñъм целуван,
във безвремието любуван.
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
В БЯЛО
Облечи Ñе в бÑло -
и ела,
нека в теб аз да умра!
Ела!
Ðе чакай моите Ñълзи,
те Ñа роÑа по гори, по полÑ.
Ðе изричай: "ПроÑти ми",
че от това вÑе ме боли!
Ти ела,
в теб аз ще Ñе потопÑ,
дори и от това да умра!
Грешен Ñъм повече и от грÑÑ…...
Без теб и Ñърцето, и душата болÑÑ‚...
Ти Ñамо ела,
като магиÑ, или проклÑтие,
или проÑто човешка ÑтраÑÑ‚!
ÐœÐ¾Ð»Ñ Ñ‚Ðµ на колене... Ела!
Дай ме, подари ме, убий ме,
но ти в Ñърцето ми ела!
Стани негова богинÑ!
Ето душата ми!.. Вземи Ñ!
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
ИзгрÑ,
Ð¸Ð·Ð³Ñ€Ñ Ñ‚Ð¸ -
Ð¸Ð·Ð³Ñ€Ñ ...
Лъч по земÑ.
По гори и Ð¿Ð¾Ð»Ñ ...
Да, да Ð¸Ð·Ð³Ñ€Ñ Ñ‚Ð¸ – изгрÑ,
аз - за да живеÑ.
Ти изгрÑ,
а душата ми
те възцари!
Да, да, ... възцари!
И Б
-
Ðа
дъното
на
твоÑта
женÑка
нежна
потайна
душа
има
има
една
голÑма
моÑ
тайна:-
Обичам те!!!
И Б
-
ЛЮБИХМЕ СЕ
Рнощта бе тъй тиха ...
Луната и Ñ‚Ñ Ð¿Ð¾Ñребрена,
цареше любовна магиÑ,
Бог и Ð‘Ð¾Ð³Ð¸Ð½Ñ Ñе любеха.
Ти до мен – аз във теб,
преплетени в една душа,
трепетно притиÑкахме ръце,
в едно туптÑха нашите Ñърца.
Потънала в дъха на розите,
прощаваш на вÑички грехове,
раздаваш Ñе на вÑички ветрове,
на цÑлата земÑ, на вÑички Ñветове.
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
Ти,
да ти,
потъваш
в моето ÑпокойÑтвие,
губиш моето равновеÑие,
а женÑкото ти Ñърчице,
Ñамо от неизлечима болка е ...
Ð’ теб мечти от Любов изваÑни,
танцуват пламъци замаÑни,
празнуваш ÑÐ²Ð¾Ñ Ð·ÐµÐ¼ÐµÐ½ рай ...
Ðо ти Мила, да ти,
вдигни очи, погледни ме,
помилвай ме и проÑто помълчи,
и аз ще мълча, ще говорÑÑ‚ очите ни,
в Ñ‚ÑÑ… ще има безброй звезди,
и Ñамо Любовта - Ðз и Ти ...
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
КРЪГОВРÐТ
УÑещам те,
че Ñи близо,
по-близо от преди.
Ðо защо Ñега ми кажи?
Колко думи,
пазиш за мен в ума Ñи?
Ð’ÑÑка вечер е този кръговрат,
Ñамо ти и аз в Ñ†ÐµÐ»Ð¸Ñ Ð¼Ð¸ ÑвÑÑ‚.
Защо Ñега и докъде,
ще Ñтигнем Ñ Ñ‚ÐµÐ± тук, наÑаме?
Ðе Ñъм идеален,
нито пък ти,
нито пък двамата взети заедно.
ÐÑма, нÑма идеали.
Ðо ти, ти, ти,
Ñъздаваш мойте Ñълзи,
мойте грешки, попълваш празноти ...
Ð’ÑÑка вечер Ñ‚ÑŠÑ€ÑÑ Ñ‚Ð¾Ð¿Ð»Ð¸Ð½Ð°,
две ръце, и нежното ти Ñърце ....
Ðаах в Ñамотата не Ñе леÑно тъй мре
дори и да плуваш в тъга от море.
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
МЕЧТÐ
Помогнах и ... и ...
Станах по – богат!
ÐÑкак ÑÑкаш Ñе родих,
във Ñ‚ÐµÑ…Ð½Ð¸Ñ Ð±Ð»Ð°Ð³Ð¾Ð´Ð°Ñ‚!
Ðе, не ме бива за търговец,
въпреки, че Ð·Ð½Ð°Ñ Ñ‚Ñхната цена!
Ð’ душата ми Ñа цъфнал здравец,
понÑкога топлина, понÑкога тишина!..
Ðе, не ми благодарете!
Сега за миг Ñе Ñпрете! Вие, които и да Ñте!
Където и да Ñте! За Ñебе Ñи забравете!
И проÑтичко кажете:
– Обичам ви!
И!...
Мечтите ми ще бъдат Ñбъднати!
Ðе, не поÑле! Ð Ñега!
Защото в живота има неща,
за които Ñи заÑлужава да живеÑ!
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
ДО ЛУДОСТ
ЩаÑтлив ли Ñъм – пиша,
Ð¿ÐµÑ Ð´Ð¾Ñ€Ð¸ и Ñкрито плача.
Сега мълча, защото знаÑ,
че Ñи ранена и пак Ñи Ñама.
ЗнаÑ, че и тази нощ не Ñпиш,
Ñънуваш Ñънища Ñ Ð¾Ñ‚Ð²Ð¾Ñ€ÐµÐ½Ð¸ очи.
Ти за мен ще Ñи падаща звезда,
и ще Ñбъднеш пак моÑта мечта.
Ти Мила, винаги летиш нагоре,
ÑÑкаш Ñи чайка над бурно море.
Чаша червено вино, запалена Ñвещ,
магиÑ, в коÑто ти Ñе иÑка да умреш.
Сетивата ти Ñа до болка оголени,
до лудоÑÑ‚, до душа, до бели коÑти.
Ð’Ñрваш ми без да виждаш напред,
без да има и поÑока отвеждаща назад.
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
Ðз
теб
не
те
обичам ....
Ðз
пламъка
в
теб
обичам ...
Това,
че
приличаш
на
дива
роза
обичам!
Ð
и
твоите
звезди
обичам!
И
патроните
обичам,
Ñ
които
ме
проÑтрелÑ..
Ðз
теб
не
те
обичам ....
Ðз
твоите
прекраÑни
очи,
твоÑта
топла
душа,
за
мен
твоÑта
отронена
Ñълза...
Обичам!
Това,
че
и
когато
Ñи
без
мен
Ñи
на
крака,
а
и
не
Ñамо
това...
Ðз
огънÑ
в
теб
обичам!
Ðз
обикна
ли,
до
гроб
Обичам!
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
ЗРЦЯЛ ЖИВОТ
Една капка Любов ми дай,
от онаÑ, дето Ñтига за цÑл живот.
От душата ÑÑŠÑ Ð½ÐµÐ¶Ð½Ð¾ÑÑ‚ Ñ Ð¸Ð·Ð²Ð°Ð¹,
и нека да прилича на благоÑлов.
Поне една прашинка нека да е,
нека ме боли, ала иÑтинÑка да е.
Ð’ Ñърцето ми Ñ Ñложи, за да живее,
вечно неуморно за Ð´Ñ€ÑƒÐ³Ð¸Ñ Ð´Ð° Ñтене.
Ðллаше, Ð¼Ð¾Ð»Ñ Ñ‚Ðµ чуй Ð¼Ð¾Ñ Ð·Ð¾Ð²,
от Ñамота животът ÑÑкаш е ÑпрÑл.
Дай ми поне прашинка Любов,
докато в мен животът не е оÑтарÑл.
Ð’ÑÑка нощ Ñ Ñънувам като блÑн,
и Орфей Ñ Ð»Ð¸Ñ€Ð° до мен Ñълзи рони,
Ñърцата ни тръпнат по Ð½ÐµÐ¹Ð½Ð¸Ñ ÑвÑн,
а вечер Ñмъртта неуморна ни гони...
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
https://www.youtube.com/watch?v=ZKQ3IPED41M
-
***
Твоите уÑтни,
Ñледи оÑтавÑÑ‚ -
по Ñърце, по душа …
ÐŸÐ¾Ð¼Ð½Ñ ÐºÐ°Ðº ми ÑÐ¿Ñ€Ñ Ð´ÑŠÑ…Ð°,
когато ти беше на върха...
ТриÑта гайди за теб Ñвиреха,
щурците и те на Ñ‚ÑÑ… приглаÑÑха ...
Ð Ðнгелите ми на тебе приличат,
одеждите Ñи вÑе от тебе обличат
и нÑма никакво Ñъмнение,
че във теб е моето ÑпаÑение.
Ти ще ме избавиш от гибелта!
Ще ме галиш нежно Ñ Ñ‚Ð¾Ð¿Ð»Ð¸Ð½Ð°!
Ще отпивам от теб ÑладоÑтта на Любовта...
ÐÑ…, Мила! Ти Ñи толкова краÑива - игрива...
Като Ñлънцето Ñи Ñветла – гореща...
Ðе Ð·Ð½Ð°Ñ Ð´Ð°Ð»Ð¸ Ñъм в Ñън. или е мрак навън?..
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
ГОРИМ
Имам нужда от топлина,
от зрънце вÑра и надежда ...
Затова!
Мечтите ми отлитат на юг,
там, при Ñ‚Ð²Ð¾Ñ Ð»ÑŽÐ±Ð¾Ð²ÐµÐ½ уют ...
От теб Мила нежноÑтта извира,
душата пък Ð¼Ð¾Ñ â€“ теб избира ...
Затова!
Бъди ми ти падащата звезда,
бъди ми огън, ÑтраÑÑ‚, а и не Ñамо! ...
ИÑкам, иÑкам да повÑрвам пак,
да Ð²Ð¸Ð´Ñ ÑмиÑъл, да Ð½Ð°Ð¼ÐµÑ€Ñ Ð·Ð½Ð°Ðº ...
Затова!
Ðаправи чудото, нÑкаква магиÑ,
доброто във живота аз да откриÑ! …
Ðебето над Ð½Ð°Ñ Ñилно гърми,
под него Ñе целуваме аз и ти.
Затова!
Горим в греха на Любовта,
а и не Ñамо това, и не Ñамо това ...
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
БЛÐГОДÐРЯ
О, Любов! .. Ти проÑти,
за причинените от мен Ñълзи.
За болката, коÑто ти Ñ Ð¼ÐµÐ½ изживÑ,
понÑкога и на двамата за Ñмъртта ни домъчнÑ.
Ðо ти за мен ще Ñи оÑтанеш отворена рана,
без коÑто ни ден, ни миг аз не мога.
Дойде неканена, боÑа, гола по душа,
и душата ми прелÑ, в Ð½ÐµÑ Ñлавей запÑ.
О, Любов!.. Ти проÑти ми,
на наивноÑтта, на глупоÑтта ми,
че вÑе още от теб взимам кръв и Ñълзи.
Че плащаш за мен виÑока цена,
че те иÑкам Ñамо за мен!... ЦÑлата!
Ðамерих те и вече Ñъм щаÑтлив,
вече Ñе Ñъбуждам по-див, по-краÑив.
И тихичко на Ðллаха благодарÑ,
че Ñ Ñ‚ÐµÐ± ми подари РаÑ!!!
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
***
ÐœÐ¾Ð»Ñ Ñ‚Ðµ...
Бъди ти Любовта!
Раз ще Ñъм реалноÑтта.
Ти нощем легни и поÑпи,
а аз, ... ще Ñъм ÑънÑÑ‚ ти ...
Легни ти легни и поÑпи,
а аз ще Ñънувам Ñ Ð¾Ñ‚Ð²Ð¾Ñ€ÐµÐ½Ð¸ очи.
Отдавна Ñъм забравил аз ÑънÑ.
Бъди ти Любовта!
Раз звездите ще броÑ,
и за тебе Ñтих ще редÑ,
даже пеÑен ще ти Ð¸Ð·Ð¿ÐµÑ ...
Бъди ти Любовта!
Раз ще Ð¶Ð¸Ð²ÐµÑ Ð² тази магиÑ.
Ще делим вÑичко дето боли,
и вÑичко онова дето тежи,
ще ÑподелÑме радоÑти, Ñпомени ...
Бъди ти Любовта!
За да Ð·Ð°Ð±Ñ€Ð°Ð²Ñ Ð°Ð· Ñмърта.
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
***
ÐÑма те . . . . . . . . .
Рна мен ми е
нÑкак нежно, Ñнежно,
тихо и бÑло . . . .
СÑкаш времето е ÑпрÑло.
Проклет да е
живота без теб,
и думите и те,
премълчаните . . .
Проклети да Ñа . . .
ÐÑма те . . . . . . . . .
Рна мен ми е нÑкак разнежнено . . .
ОтпуÑнал Ñъм глава,
на твойте разголени рамена,
и ми Ñе мълчи,
и ми Ñе мълчи,
и ми Ñе мълчи,
защото Ñме Ñамо аз и ти . . .
Имам, имам и мечти,
изричам ги на глаÑ,
нека да ме чуе целиÑÑ‚ ÑвÑÑ‚,
че в него Ñме Ñамо Ти и Ðз, Ðз и Ти . . .
ÐÑма ли те разбери,
в мен душата Ñтрашно гори,
мен не познава дори . . .
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
Ð ÐЗДÐЙ МЕ
Давам ти Любовта Ñи!
Ð¡ÑŠÑ Ð½ÐµÑ Ð¸ живота Ñи!
Вземи, вземи, граби -
.... и раздай ги,
на хората имащи Ñърца.
И най горещите,
най-иÑкрените чувÑтва
- вземи ги!
Те Ñа моите богатÑтва.
Както на теб подарÑвах звезди,
ти Ñ‚ÑÑ… на ÑиромаÑите ги подари,
Ð¼Ð¾Ð»Ñ Ñ‚Ðµ, Ñ Ð½ÐµÐ¶Ð½Ð¾ÑÑ‚ ги закърми!
Давам ти Любовта Ñи!
Ð—Ð½Ð°Ñ Ñ‡Ðµ ти нÑмаш умора,
но Ð¼Ð¾Ð»Ñ Ñ‚Ð¸ Ñе Мила – приеми,
нека да бъда твоÑта опора,
нека да Ð¸Ð·Ð¿Ð¸Ñ Ñ ÑƒÑтни дъха ти!
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
***
Мълча ... аз ... мълча,
а ти казвам Ñ Ñ‚Ð¾Ð²Ð° толкова неща,
не Ñи миÑли, че аз Ñъм Луна,
аз проÑто до теб Ñ Ð¼Ð¾Ð»Ð¸Ñ‚Ð²Ð° вървÑ,
,,Как Ñи, ти моето момиче?,,
питам те Ñ Ð½ÐµÐ¶Ð½Ð¾ÑÑ‚ вÑеки ден,
а отговора, не, не е нужен,
ти проÑто цÑлата Ñи в мен.
УÑмивка на лицето ти Ð²Ð¸Ð´Ñ Ð»Ð¸,
Ñ ÐºÑ€ÐµÑ…Ð¾Ñ‚ докоÑваш пожара в моÑта душа,
в който много отдавна аз като факел горÑ.
Ð’ÑÑка вечер ми Ñе Ñлучват хубави неща,
дори и в ÑÑŠÐ½Ñ Ð°Ð· Ð¶Ð¸Ð²ÐµÑ Ð²ÑŠÐ² твойте Ñинева,
Ðо ако Ð²Ð¸Ð´Ñ Ñ‡Ðµ плащаш Ð½ÐµÑ‡Ð¸Ñ Ñ†ÐµÐ½Ð°,
там във лÑво наÑтъпва Ñтрашна тишина,
ето тогава проклинам и Бога и дÑвола.
Ðвтор Ибрахим БÑлев
https://www.facebook.com/ibrahim.beyaz.94 (https://www.facebook.com/ibrahim.beyaz.94)
-
Вземи,
хайде вземи ...
Живота ми ...
Сложи го върху ÑвоÑ,
нека той там да цъфти ...
Ðко ме Ñполети Ñмъртта,
нека, нека да е твоÑта ...
Раз като Бог Ñ Ð›ÑŽÐ±Ð¾Ð²,
за вÑичко ще ти проÑÑ‚Ñ ...
Ртолкова иÑкам от теб да чуÑ,
проÑтото ........ "Обичам те!" ...
Тогава за теб като вълк ще виÑ
и ще Ñпре да кърви моето Ñърце ...
Розата на теб ще Ñ Ð¿Ð¾Ð´Ð°Ñ€Ñ,
а аз от бодлите й Ñтих ще ÑÑŠÑ‚Ð²Ð¾Ñ€Ñ ...
Ще пиша и ще Ñе Ð¼Ð¾Ð»Ñ Ð·Ð° Любовта ни,
в коÑто Мила, ............ аз Ñъм Ти ...
Едно е да знаеш, че има Ñълзи,
друго е да ги имаш във Ñвойте очи ...
Едно е да знаеш, че Ñ Ð¸Ð¼Ð° Любовта,
друго е, когато Ñ‚Ñ Ñ‚Ð¸ Ñпира дъха ...
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
ЩЕ ТЕ ИМÐ
Ртолкова е хубаво че те има,
поне за миг в моето Ñъзнание,
душата ти е оÑтров, а аз вълна,
толкова е хубаво да Ñе плиÑкам,
по ранената ти изÑтрадала душа.
Ртака е хубаво че до мен те има,
и Ñи чаÑÑ‚ от моето ÑъщеÑтвуване,
Ñ Ñ‚ÐµÐ± Ñъм щаÑтлив като бÑла зима,
тъй луда Ñи ти - като моето Ñърце,
и Ð´Ð½ÐµÑ Ñ‚Ðµ миÑÐ»Ñ Ð¸ утре ще те миÑлÑ,
давам ти от мен да грабиш и взимаш,
за да димÑÑ‚ - горÑÑ‚ нашите Ñърца,
за да умирам в теб и да Ñе раждам,
и то вÑеки ден, вÑÑка нощ, вÑеки миг,
при вÑÑка миÑъл, при вÑеки полет
в прегръдката, в тишината, в молитвата ...
Ще те има докато и мен ме има .....
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
МОЯТРРОДИÐÐ
Хей, Родино ти моÑ!
Гледам образа ти, а той тъй блед,
ÑÑкаш Ñи новородено пеленаче,
и не Ñа му дали да вкуÑи и капка мед,
на твоето отгледано юначе ....
Хей, Родино ти моÑ!
Ðе, не протÑгай към мен ръце!
Снагата ти е прекраÑна нереалноÑÑ‚,
а моето е любов на ранено Ñърце...
Ð–Ð¸Ð²ÐµÑ Ð°Ð· в нашата безбожноÑÑ‚ ....
Хей, Родино ти моÑ!
Светинъо, жална обич непреживÑна,
Ñънувана, желана, мечтана неведнъж,
Ð’Ñеки ден Ñе раждаш от млада по- млада,
очакваме те като летен дъжд ....
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
ÐЕ МЕ ДОКОСВÐЙ
Ðе ме докоÑвай никога без обич,
че тогава от мъка аз ще умра ...
Ще Ñе превърна в Ñухи цветÑ,
и никога повече нÑма да цъфтÑ.
Ðе ме прегръщай никога без обич,
че тогава нÑма да гаÑиш огньве ...
Или да гледаш Ñънища за любови,
а Ñълзи ще рониш по гробове.
Ðе забравÑй никога за Любовта.
Ðе ме оÑтавÑй никога и в Ñамота,
че ще ме намериш Ñ Ð¾ÐºÐ°Ð¿Ð°Ð»Ð¸ лиÑта,
ÑÑŠÑ Ñвити - прекършени крила.
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
***
Ей-вах, ей-вах ...
Погледнах в огледалото -
лицето ми черно и грешно,
не познава ÑвоÑта уÑмивка,
Ñърцето пък вÑе едно Ñи иÑка,
моÑта кръв за Ð½ÐµÑ Ð´Ð° Ñ Ð¿Ð»Ð¸Ñка,
душата пък готова да издъхва,
на Боговете вÑе за Ð½ÐµÑ Ñ€Ð°Ð·ÐºÐ°Ð·Ð²Ð°,
че от Ð½ÐµÑ Ð¿Ð¾-голÑма Ð‘Ð¾Ð³Ð¸Ð½Ñ Ð½Ñма,
как Ñ Ð½ÐµÑ Ð±Ð¾Ñа е газила по Ð Ð°Ñ !...
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
БЕЗ – ГРЕШÐÐ
Походката ти, на Ñамодива,
а Ñърцето ми по Ð½ÐµÑ ÑƒÐ¼Ð¸Ñ€Ð°.
КоÑите ти пък житни клаÑове,
нека, нека Ñърцето ми да мре.
Очите ти две дълбоки езера,
и ден и нощ във Ñ‚ÑÑ… Ñе давÑ.
Ргърдите ти Ñа тъй Ñладки,
утешават ме Ñамо въздишки.
УÑмивката ти, Ñладка отрова,
аах, ах без Ð½ÐµÑ Ñ‚Ð°ÐºÐ° и не мога.
Като теменуги през пролетта,
Ñи вÑе залюбена и недолюбена.
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
***
За да Ð¶Ð¸Ð²ÐµÑ -
прегърни ме -
влез в мойто Ñ‚Ñло,
нека Ñтанем едно цÑло.
Ðека, нека да живеÑ,
хайде Ñъблечи ме ти,
оÑтави ме Ñамо по - душа.
Ðека ми личи, че аз Ñъм ти.
Хайде ела, не Ñе плаши,
и не бързай, за тебе имам време.
Хайде Ñ Ð½ÐµÐ¶Ð½Ð¸Ñ‚Ðµ Ñи пръÑти,
от мен ÑтраÑтта Ñъблечи,
и Ñ‚Ñ Ðµ ранена до коÑти,
нали виждаш как цÑлата кърви ...
Съблечи от мен и умората,
от Ñърцето ми и тревогата ...
вкопчили Ñе в мен като гниди.
Ðе забавÑй в душата ми и отровата.
Хайде излекувай от Ñ‚ÑÑ… раните,
и на мÑÑтото им ги поÑтави.
За да мога да Ð¶Ð¸Ð²ÐµÑ Ð¸ да те обичам...
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
***
ВидÑÑ… Ñ ...
И Ñърцето ми там оÑтана.
Между живота и Ñмъртта.
Измежду изгрева и залеза.
В очакване на нейното - Да.
Ðко нещо приÑтелю има цена,
Ð¼Ð¾Ð»Ñ Ñ‚Ðµ хвърли го ти в боклука.
ПонÑкога ми иде да изкрещÑ,
че Ñ‚Ñ Ðµ неродена, Ð¼Ð¾Ñ Ð‘Ð¾Ð³Ð¸Ð½Ñ,
Ñ‚Ñ Ðµ моÑта бÑла роза, Ð»Ð¸Ð»Ð¸Ñ ....
С наведена глава "Прощавам ти"
Ð¼Ð¾Ð»Ñ Ñ‚Ðµ Любов "ПроÑти ми и ти".
Ето от това Ñе ÑÑŠÑтой Любовта ми.
Прощавам и нÑкак душата ми лети!
Мъж и жена, ÑÑкаш в ангел Ñме Ñлети.
Земен рай, цъфтеш на рози през май.
Като блага веÑÑ‚, коÑто радва душата.
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
ОСЕЯÐ
Когато Ñъм без неÑ,
от болка, от Ñамота умирам ...
И когато Ñъм ÑÑŠÑ Ð½ÐµÑ,
не един път, а два пъти умирам ...
Като иÑтинÑки приÑтел ми е,
за мен като вълк в пущинÑка вие ...
Винаги е до мен в тъмнината,
за да ми ÑпаÑи от Ñмъртта душата ...
Пак и пак от Любовта й Ñъм пиÑн,
моÑÑ‚ таван винаги от звезди е оÑеÑн ...
По пътÑÑ‚ Ñи падах, плаках, греших,
но Любовта й като молитва Ñъхраних.
Сега мила нищо не може да ме Ñпре -
че те Обичам нека целиÑÑ‚ ÑвÑÑ‚ да разбере ...
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
***
Щом аз не Ñъм ти -
Ñветило в душата.
Без Любов, и без Ñълзи,
отук нататък ще живеÑ.
За Ñебе Ñи ще полагам грижи.
ÐÑма вече да миÑÐ»Ñ Ð¸ да копнеÑ,
за твойте пъÑтри и влажни очи.
Ðо Ñигорно Ð½Ð°ÐºÑ€Ð°Ñ Ð¸ аз ще полудеÑ.
Ще Ñъм Ñамо вÑÑ‚ÑŠÑ€ в твойте коÑи,
дори и от това до Ñмърт да ме боли.
Ще Ñъм като от мъка родени,
и в щаÑтие превърнали Ñе твой Ñълзи.
Ð’ Ñебе Ñи, като черна мъка ще потъна.
Ще протÑгам ръце и като жар ще клеÑ.
Без теб нÑма да умирам. Ðо нÑма и да живеÑ.
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
ÐÐРИСУВÐЙ МЕ
Ðко ще ме риÑуваш, нека да е Ñега ...
Може и през нощта, под нÑÐºÐ¾Ñ Ð·Ð²ÐµÐ·Ð´Ð° ...
Използвай Ñвойте пръÑти за това ...
ÐариÑувай ме, цветен като дъгата ...
ÐариÑувай ме как Ð³Ð¾Ñ€Ñ Ð²ÑŠÐ² Любовта,
и как ти разпалваш моÑта жарава ...
ПоÑле нека на твоÑта клада да умра.
РиÑувай ме ... ÐœÐ¾Ð»Ñ Ñ‚Ðµ ... Извай ме ...
Извай ми и езерата, и планините,
на греховната ми душа и долините...
Хайде, извай ме ÑÑŠÑ ÑƒÑтни Ñвой,
нариÑувай и бащините ми уÑои ...
Там нÑкаде оÑтана младоÑтта,
и първата ми тръпка на Любовта.
РазбÑгала Ñе като от гръм диви Ñта.
И тъгата и гневът ми нариÑувай,
който в мен отеква като вълчи зов,
за твоÑта Любов ... за твоÑта Любов ...
Твори ме Ñ Ð½ÐµÐ¶Ð½Ð¾ÑÑ‚... Ñ Ð¼ÑŠÐ¶ÐºÐ° Ñила,
а целувката нека да е хищна и дива.
Ркръвта ми да е проливни водопади,
и Ñърцето ми по теб в Ñ‚ÑÑ… да Ñе дави.
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
ЩÐСТИЕ
ЩаÑтлив Ñъм ...
ах, колко Ñъм щаÑтлив
... че те Обичам ...!!!...
че живееш в Ñъзнанието ми
в ежедневието, в Ñърцето ми!
Ð‘Ð»Ð°Ð³Ð¾Ð´Ð°Ñ€Ñ Ñ‚Ð¸ мила
че Ñи жива и че те има ...!!!...
в Слънцето, когато Ñе ражда
и когато като мен от щаÑтие умира!
От Ñърцето ми, ÑÑкаш Ñи едно парче
което топи в мен вÑички ледове
дори и забравÑм за вÑички Ñдове!
Ðашето е любовна магиÑ
в коÑто вÑеки миг живеÑ
в Ð½ÐµÑ Ñ†Ð²ÐµÑ‚Ñта, уÑмивките и те
Ñа Ñамо за тебе ... за тебе!
ИÑкам и да ти благодарÑ
за изкрите, за пожарите ...
и за мечтите вÑе още не изживÑните
и за думите и за онези не Ñподелените!
Ðвтор Ибрахим Балев
-
ЖИВОТЪТ
Ðвтор Ибрахим БÑлев
Беше вÑе още ранна Пролет, от Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð² който през нощта Ñе уÑещаше дъхът на зимата. Затова през нощта луната ми обещаваше Ñветъл ден Ñ Ð¼Ð½Ð¾Ð³Ð¾ Ñрки и топли Ñлънчеви лъчи, от който толкова много имах нужда и през нощта. ТрÑбваше ми Ñветлина и топлина за да мога и аз да Ñи отгледам Ñвойте чеда. Стопаните ме бÑха заÑÑли от към улицата за да могат вÑички преминаващи през Ð½ÐµÑ Ð´Ð° Ñе радват на краÑотата ми. Само ÑлÑпите неможеха да ми Ñе радват на тази краÑота открадната от раÑ, но те пък можеха да ми Ñе радват на миризмата, коÑто на Ñвой ред не отÑтъпваше и крачка назад на краÑотата. Затова и Ð´Ð½ÐµÑ Ñе бÑÑ… отдала изцÑло на Слънцето, а той на Ñвой ред ме галеше като иÑтинÑки любовник ÑÑŠÑ Ñвойта топлина. С мен ÑÑкаш Ñе любеше, обещаваше ми че нощта ще е тиха и Ñветла, и че ÑледващиÑÑ‚ ден ще дойде да ме види и да ми Ñе полюбува на краÑотата на миризмата. Раз му вÑрвах и иÑках да му вÑрвам, кой не иÑка любов, топлина, Ñветлина ....!
Към мен приближаваше жена Ñеднала на инвалидна количка, мъжът и Ñ Ð±ÑƒÑ‚Ð°ÑˆÐµ и й говореше нещо. Лицето на жената изразÑваше болка и то непоноÑима но когато Ñе обърнеше към мъжът, на лицето и изгрÑваше една пурпурна уÑмивка, ÑÑкаш беше най щаÑтливата жена на Ñвета. РуÑмивката и отиваше толкова много, ÑÑкаш беше Ñъздадена за Ð½ÐµÑ Ñ Ð½ÐµÑ Ð·Ð°Ð±Ñ€Ð°Ð²Ñше болката Ñи, или задържаше щаÑтието Ñи което Ñ Ð±ÐµÑˆÐµ напуÑнало, но каквото и да беше Ñ‚Ñ ÑÑŠÑ Ð½ÐµÑ Ñтаваше ÑъвÑем друг човек. Когато Ñе приближиха до мен решиха да Ñи удъхнат. Мъжът Ñ Ð¾Ð±Ñ€Ð½Ð° към него и Ñе наведе ниÑко над неÑ, за да може да го чува по добре и шепнеше думи който так не можах да Ð·Ð°Ð±Ñ€Ð°Ð²Ñ Ð¸ до днеÑ.
ЩаÑтлив Ñъм ...
ах, колко Ñъм щаÑтлив
... че те Обичам ...!!!...
че живееш в Ñъзнанието ми
в ежедневието, в Ñърцето ми!
Ð‘Ð»Ð°Ð³Ð¾Ð´Ð°Ñ€Ñ Ñ‚Ð¸ мила
че Ñи жива и че те има ...!!!...
в Слънцето, когато Ñе ражда
и когато като мен от щаÑтие умира!
От Ñърцето ми, ÑÑкаш Ñи едно парче
което топи в мен вÑички ледове
дори и забравÑм за вÑички Ñдове!
Ðашето е любовна магиÑ
в коÑто вÑеки миг живеÑ
в Ð½ÐµÑ Ñ†Ð²ÐµÑ‚Ñта, уÑмивките и те
Ñа Ñамо за тебе ... за тебе!
ИÑкам и да ти благодарÑ
за изкрите, за пожарите ...
и за мечтите вÑе още не изживÑните
и за думите и за онези не Ñподелените!
Ð¢Ñ Ð¼Ñƒ Ñе уÑмихваше толкова нежно и му отвръщаше Ñъщо ÑÑŠÑ Ñтих.
ÐариÑувай ме,
ако Ñи обичал нÑкога...
ÐариÑувай ми не голотата,
а душата.
С болката Ñ Ð½Ð°Ñ€Ð¸Ñувай,
нека да крещи Ñ‚Ñ Ñ‚Ð°Ð¼.
Ðека да Ñе къÑа -
да те моли да Ñ ÑƒÐ±Ð¸ÐµÑˆ.
Ðо ти Ñ Ð½Ð°Ñ€Ð¸Ñувай Ñамо в черно
и й проÑти.
ÐариÑувай ме,
ако Ñи плакал нÑкога...
ÐариÑувай ми не очите,
а Ñълзите ...!
Ðапук на вÑичко,
Ñ Ñ€Ð°Ð´Ð¾ÑÑ‚ ги нариÑувай!
Ðека да Ñа като ручей
чиÑти и пъÑтри.
Ðека и враговете да Ñе радват,
че имам Ñълзи...
РиÑувай, риÑувай -
ако имаш толкова цветове.
Ð’ мене Любовта нариÑувай.
Ð¢Ñ Ðµ колкото Ñвета -
Луната и Слънцето дори....
И Ñебе Ñи в мене побери!
Мъжът беше толкова доволен и горд и той на Ñвой ред Ñ ÑƒÑмивка на лицето продължи.
Богът ми пред теб бледнее,
заради ÐнгелÑкиÑÑ‚ ти полет!
За Любовта ти неземна копнеÑ,
чувÑтвата ми Ñа като на пролет!!
В душата ми клета те зарових,
родиха Ñе там любовни Ñлова.
Скритите ми чувÑтва преоткрих...
Ðе! ÐÑма да Ñъм аз вече забрава!!
Отпих от тебе Ñ Ð³Ð¾Ð»Ñма наÑлада,
първа и поÑледна за мен оÑтана.
Копнеж, младоÑÑ‚ и незабрава,
от Ñамодива по и най-краÑива!!
Цъфна като на теменуга цвета,
украÑи Ñе пак Ñ Ñ‚ÐµÐ±Ðµ пролетта.
От Ð´Ð¸Ð²Ð½Ð¸Ñ Ñ‚Ð¸ аромат миризма...
ОмаÑÑ… Ñ Ð½ÐµÐ³Ð¾ Бога на Любовта!!
Беше редът на жената, въпреки че Ñе уÑмихваше глаÑÑŠÑ‚ и леко трепереше, не можеше да прекрие болката коÑто чувÑтваше душата й.
Сбогом ÑвÑÑ‚.
БÑÑ… аз твоÑÑ‚ цвÑÑ‚!
Като хлÑб,
заÑищах твойта
Ñкръб и глад.
Сбогом ÑвÑÑ‚.
Богата бÑÑ…,
на Ñвоето
раздаване -
човешкото .....
Стремглаво Ñи отивам...
Кой знае,...?.
Миг... Ð§Ð°Ñ Ð¾Ñтават...?
Свещта ще угаÑне
вÑе нÑкой ден ...
Ти и да ме Ñтъпкаш,
от мен нÑма да Ñе отървеш!
Като житен клаÑ,
ще поникна аз!
Ще поникна,
в душите на живите,
превръщайки Ñе
в хлÑб за Ñ‚ÑÑ….
Отивам Ñи,
оÑтавÑйки
обичта Ñи...
За Ð´Ð½ÐµÑ Ð¸ завинаги!
И теб, Ðадеждо моÑ!
И теб... Обичам те!
Ти Ñи безÑмъртна нива!
Ð’ тебе вÑички клаÑÑÑ‚!
Ð’Ñички ти Ñе молÑÑ‚...
КопнеÑÑ‚... Ð’ теб царÑÑ‚ ....
Ðо нали Ñе разбрахме да не говорим за това нещо, ... Доктора какво каза горе главата, и на Ñвой ред продължи.
Ела, нека да те прегърна,
Ñъдбата ни да преобърна.
Ще шепнем нежни думи,
че обичта е жива помежду ни.
Ти Ñи неприлично краÑива,
като нÑкаква Ñилна магиÑ,
Ðамираш ме дори и в ÑънÑ,
живота ми превърна в Ñълза.
Очите ти планинÑки, езера,
ÑиÑеш от нежноÑÑ‚ и пъÑтрота...
То твойто не е Ñамо краÑота,
ÑÑкаш имаш ангелÑки крила.
Живи въглени за мене Ñи ти,
оÑтавÑщи по мен парÑщи Ñледи.
И тази нощ,не е Ñън а разкош,
ах на душата ми колко е хош.
Ð Ñ‚Ñ ÑÑкаш не го беше чула и продължи, но глаÑÑŠÑ‚ и Ñе раÑтрепери повече от преди.
Хей любов моÑ
прободена Ñ Ð½Ð¾Ð¶
разпъната на кръÑÑ‚ ..
Ще живееш ти
в небеÑата
в Ñърцата дори ..
След теб ще има
Ñледи от Ñълзи
от кръв дори ...
Ðо пътÑÑ‚ ти винаги
ще е оÑеÑн Ñ Ñ€Ð¾Ð·Ð¸
Ñ Ð¼ÐµÑ‡Ñ‚Ð¸ дори ...
ÐœÐ¾Ð»Ñ Ñ‚Ð¸ Ñе недей, недей така, ще видиш, аз ти обещавам, ще Ñе оправиш, аз Ñъм Ñ Ñ‚ÐµÐ± дори и в ...... Замълча беше го Ñтрах че ще Ñгреши в нещо, но продължи като ÑтиÑкаше Ñилно зъби.
Ще можиш ли да ми говориш,
за тъмнината коÑто ми оÑтавÑш?
Ще можиш ли да пееш,
за тъгата коÑто ми дарÑваш?
Ще можиш ли да живееш,
животът който ми оÑтавÑш?
Ще можиш ли да погледнеш,
това което ще Ñъм Ñлед тебе?
Ðо като го казваше вече не Ñ Ð³Ð»ÐµÐ´Ð°ÑˆÐµ в очите, а беше извърнал главата наÑтрани и Ñ Ñ€ÑŠÐºÐ° бършеше Ñълзите Ñи който го издаваха. Ð¢Ñ Ñъщо плачеше но Ñ‚Ñ€Ñбваше да му каже нещо и продължи.
Ðко Ñи любовта,
ела, дори и да ме боли.
Ðо ако Ñи Ñамо Ñън,
не, не, дори да Ñи щаÑтие.
Ðека да Ñъм аз,
миÑлиш Ñи, любов моÑ.
Ðо знае ли Ñе,
кого ще разплаче живота.
Сълзите Ñа твой,
любов моÑ,бърши ги бърши.
Ðз Ð¿ÐµÑ Ð»ÑŽÐ±Ð¾Ð² моÑ,
пеÑ, дори и през Ñълзи.
Влюбен беше до уши, но и горд човек, леко Ñе изправи и почти Ñе провикна защото хората взеха да гледат към Ñ‚ÑÑ….
Хей любов моÑ,
чувам, Ñърцето ми те моли,
оÑтани, до Ñмърта ми дори,
да ти кажа: обичам те мила.
Хей любов моÑ,
прободи ме там в лÑво,
кадето Ñме Ñамо аз и ти,
оÑтана Ñамо мрак и тъга.
Хей любов моÑ,
има ли раздÑла без болка,
а Ñега когато мен ме нÑма,
ще пееш ли пак за любовта?
Ðа Ð½ÐµÑ Ð¿Ð°Ðº Ñе поÑви тази така криÑтална уÑмивка , в коÑто дори и аз Ñе влюбих. Ð¢Ñ Ñъщо Ñи повиши глаÑÑŠÑ‚.
Дар божеÑтвен за мен Ñи ти,
караш душата ми да лети!
Знам, че любовта ти е прокоба,
за Ð½ÐµÑ Ñ‰Ðµ Ñе Ð±Ð¾Ñ€Ñ Ð°Ð· до гроба!
Отвори очи, погледни ме,
нека мъката в мен да умре!
Ðе вÑрвам аз в дÑвола и бога,
но на Ñ‚ÑÑ… аз за теб Ñе молÑ!
СтиÑкам Ñилно аз твоÑта ръка,
безмълвно Ñледвам те в мрака!
БлеÑÑ‚ÑÑ‚ очите ти Ñ Ð¿Ð»Ð°Ð¼ÑŠÐº нежен,
карат ме да Ð·Ð°Ð¿ÐµÑ Ð·Ð° теб пеÑен!
Да любима, да, ти за мен Ñи Ð±Ð¾Ð³Ð¸Ð½Ñ Ð¸ продължи на още по виÑок тон.
Кажете ми,
живот ли е това без неÑ.
Та Ñ‚Ñ Ðµ,
богинÑ, и на боговете.
Кажете ми,
какво Ñъм аз без неÑ.
Та Ñ‚Ñ Ðµ,
ангелът, ÑмиÑълът в живота.
Кажете ми,
утро ли е това без неÑ.
Та Ñ‚Ñ Ðµ,
лъчите, целувката в живота.
Кажете ми,
пеÑен ли е това без неÑ.
Та Ñ‚Ñ Ðµ,
акордът, но не и тъгата, не.
Каже ми,
защо плача, аз без неÑ.
Та Ñ‚Ñ Ðµ,
уÑмивката, Ñълзата ми дори.
УÑмивката и Ñе беше възвърнала както преди ÑиÑше от щаÑтие и продължи Ñ ÑƒÐ¼ÐµÑ€ÐµÐ½ тон.
Ðад тази ÑвÑÑ‚,
като птича прелетÑÑ….
Ðа живота Ñи
не обичта, а ÐºÑ€Ð°Ñ Ð²Ð¸Ð´ÑÑ….
Ðад тази ÑвÑÑ‚,
като пеÑен прозвучах.
Ðа живота Ñи
не обичта, а мъката изпÑÑ….
Ðад тази ÑвÑÑ‚,
из между Ñтотици теб видÑÑ….
Ð’ живота Ñи
Ñ Ñ‚ÐµÐ± творÑÑ… летÑÑ… горÑÑ….
Така не Ñа Ñме разбрали Ñ Ñ‚ÐµÐ±Ðµ, ще видиш аз ти обещах но ти Ñ‚Ñ€Ñбва да ми повÑрваш, Ñ‚Ñ€Ñбва да иÑкаш не Ñамо живота а и неговите дарове Ñътворени за наÑ.
Като казваше тези думи погледа му Ñе беше ÑпрÑл върху мене, протегна ръка и откъÑна най хубавата ми рожба, коÑто Ñега Ñе беше напъпила. ОчиÑти Ñ Ñтарателно от бодлите и Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ñ‚ÐµÐ³Ð½Ð° на жената коÑто го гледаше в изумение.
- Как е възможно да направиш подобно нещо ако те види нÑкой как така поÑмÑ?
– Давай да тръгваме докато не Ñа на видÑли, много е хубава нали и миризмата и е хубава, както тебе излъчва обич и щаÑтие!?
Отдалечавайки Ñе от мен не чуÑтвах никаква злоба че Ñа ми взели рожбата, а Ñе радвах че е на такова мÑÑто, мÑÑто изпълнено Ñ Ð½ÐµÐ¶Ð½Ð¾ÑÑ‚ и любов.
Ðа ÑледващиÑÑ‚ ден когато роÑата Ñе вдигаше от мен за да разнаÑÑ Ð¼Ð¸Ñ€Ð¸Ð·Ð¼Ð°Ñ‚Ð° ми, по пътÑÑ‚ Ñе зададе кола коÑто беше украÑена Ñ Ð¼Ð½Ð¾Ð³Ð¾ цветÑ, а Ñлед Ð½ÐµÑ Ð²ÑŠÑ€Ð²Ñха хора облечени в черно. Стъпките им бÑха бавни придружени от зловещи пиÑъци. Когато колата Ñе приближи до мен видÑÑ… рожбата ми как краÑи ковчега, но беше нÑкак Ñи увÑхнала и цветовете й потъмнели.
С уважение Ибрахим
Ð‘Ð»Ð°Ð³Ð¾Ð´Ð°Ñ€Ñ Ð’Ð¸ че го прочетохте ...!
-
ОБИЧÐÐœ ТЕ!
Ще ти кажа - "Обичам те!"
Ðо този път ще е Ñ Ñ‚Ð²Ð¾ÐµÑ‚Ð¾ -
безÑмъртното "Обичам те"!
Ще Ð·Ð°Ð¿Ð°Ð»Ñ Ñ Ñ‚Ð¾Ð¿Ð»Ð¸Ð½Ð° Ñлънцето,
луната, дори и в очите ми звездите!
Ще Ñъбера от планината,
от полето пойните птици и щурците!..
Ще обера от душата ми розите,
карамфилите, теменугите!..
Коленичил пред Ñ€Ð°Ñ Ñ‚Ð¸ проÑълзен,
ще Ñъм по – звÑÑ€ от зверовете,
по гальовен и от ветровете!..
Ще прошепна като молитва – думи две,
ще ти ги повтарÑм до Ñбъдване,
че без твоето "Обичам те"
е Ñтрашно, тъмно и Ñмъртно.
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
....
ПонÑкога Ñе питам
дали изобщо те има,
или Ñи миг неизживÑн,
или проÑто миг мечтан?..
Умирам и оживÑвам
в бездната наречена Любов,
и това вÑеки ден и нощ, вÑеки миг...
Тичам като луд по Ñ‚Ð²Ð¾Ñ Ð·Ð¾Ð²,
като по чупени Ñтъкла вървÑ... вървÑ,
за да уÑÐµÑ‚Ñ Ñ‚Ð²Ð¾Ñта ÑтраÑÑ‚!
Дори и ÑÑŠÑ Ð‘Ð¾Ð³Ð° за теб Ñи говорÑ...
Ðаааах, каква Ð‘Ð¾Ð³Ð¸Ð½Ñ â€“ Ñи - ми!..
Кафето на маÑата ми дими,
а в Ñърцето ми твоите мечти!
Ð¡ÑŠÑ Ñамотата е Ñвикнало и мълчи,
че ако проговори и Бога ще го заболи!
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
Ð’ÑъщноÑÑ‚ -
теб никой не те е обичал ...
Ðма хич никой - като мен ÑамиÑÑ‚!
Едни ти обикнаха очите,
други пък уÑтните ....
Докато аз ти обикнах душата
и във Ð½ÐµÑ Ñълзата!
За теб над реките ÑтроÑÑ… моÑтове,
дори пропиÑах и Ñтихове!
Теб никой не те е обичал,
ама хич никой - като мен ÑамиÑÑ‚!
Едни за да Ñе хвалÑÑ‚ и да те захвърлÑÑ‚,
други пък за да те имат или убиват ...
Докато аз – до болка до полуда,
дори и това Ñмъртта да ми Ñтрува.
Ðе иÑкам нищо - повÑрвай ми,
Ñамо мечтите ти и уÑмивката ти,
да Ð·Ð°Ñ‚Ð²Ð¾Ñ€Ñ Ð¾Ñ‡Ð¸ и до мен да Ñи ти,
и
да ме обичаш поне една нощ до зори!
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
БЕЗ ПРИЧИÐÐ
ПроÑтете ми! ...
Ðко без Ð²Ð°Ñ ÑƒÐ¼Ð¸Ñ€Ð°Ð¼,
а когато Ñъм Ñ Ð²Ð°Ñ â€“ Ð½ÐµÑ Ð¾Ð±Ð¸Ñ‡Ð°Ð¼!..
РазпилÑна по моите брегове
живее Ñ‚Ñ ÐºÐ°Ñ‚Ð¾ бурно море...
И когато по мен има Ñамота,
или неизказани на Ð³Ð»Ð°Ñ Ð½ÐµÑ‰Ð°,
дори и когато не Ñе обичаме,
и Ñ ÑроÑÑ‚ един от друг Ñе отричаме...
Живее Ñ Ð¼ÐµÐ½ Ñ‚Ñ Ñ Ð»ÑŽÐ±Ð¾Ð²Ð½Ð¸ иÑкри
и аз поплаквам Ñи Ñ Ñ‚ÑÑ… наÑаме...
Ðе е Ñ‚Ñ Ð¾Ñ‚ леÑните – не, не е!
Сама подава и оÑÑ‚Ð°Ð²Ñ Ñ€ÑŠÑ†Ðµ
като южен нежен вÑÑ‚ÑŠÑ€ в нощта,
като майка е Ñ‚Ñ Ð½Ð° вÑички цветÑ,
но най- много обича Ñветлина,
затова Ñ Ð½ÐµÑ Ð¿Ñ€Ð°Ð·Ð½ÑƒÐ²Ð° моÑта душа!
Ð–Ð¸Ð²ÐµÑ Ñ Ð½ÐµÑ Ð²ÐµÑ‡Ðµ толкова години,
без да има нÑкакви причини! .....
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
БОЖÐ
Ð“Ð¾Ñ€Ñ Ð°Ð· горÑ,
като Ñветулка горÑ!
Любовта в Ñърцето Ñи ноÑÑ,
и ден и нощ за Ð½ÐµÑ Ñе борÑ,
докато в Ð½ÐµÑ Ñе Ð¿Ð¾Ð³ÑƒÐ±Ñ ....!
Съдбата ми Ñи ти ....
такава каквато Ñи,
морна, нежна и Ñвежа,
като божа обикновена жена,
на Ñърцето ми прилÑгаш,
понÑкога на него полÑгаш,
но винаги Ñ Ð½ÐµÐ¶Ð½Ð¾ÑÑ‚ го изгарÑш ....!
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
Родино Ð¼Ð¾Ñ ...!!!
Ти Ñи тъй обикновена,
да, да, .... обикновена -
Ñъщо като моÑта майка ...!
Свойте чеда винаги ти познаваш,
Ñ Ñ‚Ð¾Ð¿Ð»Ð° пазва винаги ни чакаш,
за да почувÑтваме че Ñме под закрила,
че Ñме живи и че ни има!
Ðиви, полÑ, ливади ...
вÑе райÑко зелени,
а върховете Ñа Ñнежно бели,
ÑÑкаш богове по Ñ‚ÑÑ… Ñа живели!
Родино Ð¼Ð¾Ñ ...!!!
Ти Ñи тъй обикновена,
Ñъщо като моÑта майка ...!
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
....
Когато Ñъм на дъното ...
Когато Ñъм дори и без Ñветлина ...
Когато в мен чезне Ñветлото ...
Когато иÑкам аз да умра ...
Подари ми ти ръка ... мечта,
дори и да е от лъжа Ñътворена Ñ‚Ñ ....
Когато Ñъм Ñам .... или луд ....
за вÑеки нÑкой друг .... или труп .....
Ти до мен легни, душата ми Ñ ÐºÑ€Ð¸Ð»Ð° погали,
и ако Ñ‚Ñ€Ñбва за вÑичко ми проÑти .....
Тогава аз на Бога ще кажа:"Ти за Ð½ÐµÑ Ð£Ð¼Ñ€Ð¸!" ...
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
.....
Като пеперуда
при теб ще Ð´Ð¾Ð»ÐµÑ‚Ñ ....!
С разтворени крила
Ñ Ñ€Ð°Ð´Ð¾ÑÑ‚ при теб ще Ð´Ð¾Ð»ÐµÑ‚Ñ -
и ще докоÑна твоÑта душа
твоÑта топлина - краÑота -
и най- вече Любовта .... !
Ти ще мълчиш а аз ще крещÑ:
Обичам Ñ ....Обичам Ñ ....!
Това ще е началото и ÐºÑ€Ð°Ñ ...
докато в теб Ñе Ð¸Ð·Ð³ÑƒÐ±Ñ Ð¸ Ð½Ð°Ð¼ÐµÑ€Ñ -
ще крещÑ: Обичам Ñ ..Обичам Ñ ...!
Ти ще мълчиш и аз ще мълча,
ще ни е тихо и краÑиво като през Пролетта!
Ðко пък ни е Ñтудено през нощта,
аз ще те прегръщам и ти мене,
и така ще подържаме жива Любовтта!
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
ÐЕЖÐРВЪЛÐÐ
След теб .... какво оÑтава?...
И животът вратата ми затварÑ,
а времето покрай мен минава,
като запалена Ñвещ догарÑм ...
И Ñърцето е като Ñчупена чаша,
докоÑнеш ли го кърви ли кърви...
По този проклет ÑвÑÑ‚ Ñам крача,
Ñамо Бог Ñигурно ще ме ÑпаÑи? ...
Ðа пропаÑтта Ñъм там – на краÑ,
раните Ñи лекувам ÑÑŠÑ Ð·Ð´Ñ€Ð°Ð²Ð¾ въже,
Ñ Ð½Ð°Ð´ÐµÐ¶Ð´Ð° да те Ñрещна и в РаÑ,
Ñигурно така правÑÑ‚ и другите мъже?..
Ти за мен ще Ñи оÑтанеш покоÑ,
изплаквам те през Ñълзи на брега!
Знам, че ме чакаш там до прибоÑ,
за да ме докоÑнеш като нежна вълна!
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
С ÐЕЯ .....
ОблÑкох Ñи уÑмивка на лицето
Ñ Ð½ÐµÑ Ñ‰Ðµ Ð¿Ð¾ÐºÐ¾Ñ€Ñ Ð°Ð· Ñвета!!
Погалих Ñи Ñ Ð½ÐµÐ¶Ð½Ð¾ÑÑ‚ Ñърцето
Ñ Ð½Ñколко любовни Ñлова!!
Ðко нÑкой в този миг ме нарани
уÑмивката Ñи ще му подарÑ!!
Дори и зад Ð½ÐµÑ Ð´Ð° има рани и Ñълзи
аз ÑÑŠÑ Ð½ÐµÑ Ñ‰Ðµ го благоÑловÑ!!
Този който не умее да Ñе Ñмее
животът му е пълен Ñ Ð¿ÐµÑ‡Ð°Ð»!!
Едва ли той в щаÑтие ще живее
в този ÑвÑÑ‚ прекраÑен и бÑл !!
Ще тичам по мечтите Ñи бели
ще Ð¶Ð¸Ð²ÐµÑ Ð±ÐµÐ· никаква вина!!
Животът е от Ñрещи и раздели
но за мен е щаÑтие и краÑота!!
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
*****
Умра ли ... ? ... Ð¼Ð¾Ð»Ñ Ð²Ð¸,
оÑтавете прозореца ми отворен!
За да Ñлушам Ð²Ð¾Ñ Ð½Ð° ÑÐ²Ð¾Ñ â€“ молив,
да Ñлушам как драÑка Ñ ÐºÐ¾Ð¿Ð¸Ñ‚Ð¾,
за правда и за Ñвобода
и за Ð½ÐµÑ Ð›ÑŽÐ±Ð¾Ð²Ñ‚Ð° ...!
Умра ли ... ? ...
оÑтавете прозореца ми отворен!
Ðека да влиза Ñветлина,
и Ñ‚Ñ Ð›ÑŽÐ±Ð¾Ð²Ñ‚Ð°,
нека да лекуват оÑтанали
Ñлед мен болни рани.
Умра ли нÑкога, умра ли ... ? ...
оÑтавете прозореца ми отворен!
За да мога Ñпокойно в отвъдното да ÑпÑ,
за неÑподеленото Ñълзите Ñи да излеÑ,
а вие на виÑок Ð³Ð»Ð°Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ñ‡ÐµÑ‚ÐµÑ‚Ðµ мойте Ñлова:
- Веднъж, Ñърцето ми примрÑ,
Ñ€Ð°Ð·Ð³Ð¾Ñ€Ñ Ñе, гори, но не догарÑ,
ÑÑкаш е от дъбови гори, или проклетиÑ.
Ðебето трептеше, изкреше,
а калдъръма от тихи Ñтъпки ехтеше ...
Раз целунах ръката й бÑла,
а Ñ‚Ñ Ñ‰Ð°Ñтлива и заÑмÑна,
ÑÑкаш е в бÑла премÑна …
Рпо небето звездите трептÑха, изкрÑха,
а по калдъръма тихи Ñтъпки ехтÑха ...
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
https://www.youtube.com/watch?v=44Sqir37AFY
-
БОЖР...
Спотаила Ñе е в мен надежда,
като теменуга между зелени лиÑта,
краÑи Ñ‚Ñлото ми като одежда,
тихо нашепва, че е жива Любовта!
Обичам Ñ ÑÑŠÑ Ð¸Ð·Ð¼ÑŠÑ‡ÐµÐ½Ð¾ Ñърце,
звучи като отронен акорд от пиано,
Ñ Ð½ÐµÐ²Ð¸Ð´Ð¸Ð¼Ð¸ майчини топли ръце,
гали изÑтрадалото ми за Любов Ñ‚Ñло!
И това е през вÑеки Божи ден,
гори в мен един необуздан копнеж,
да Ñи цÑлата единÑтвено на мен,
животът ми е уÑтроен от този метеж!
Като дъх от рози ще те запомнÑ,
Ñамо към щаÑтието поглед уÑтремила,
неземен Ñън Ñ Ð¾Ñ‚Ð²Ð¾Ñ€ÐµÐ½Ð¸ очи живеÑ,
не Ñи жена ти, а моÑта Божа Ñамодива!
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
ИЗГÐРЯÐЕ
Боли ме, боли ме до полуда,
до изгарÑне на вÑички Ñетива,
обгърнала Ñи Ñ Ð›ÑŽÐ±Ð¾Ð² моÑта душа!
ЛипÑата ти там в лÑво ме убива!
Като ангел ÑпаÑител Ñе поÑви ти,
премахна от мен черната одежда,
без да поиÑкаш нещо от мен в замÑна!
Ð‘Ð¾Ð³Ð¸Ð½Ñ Ð² очите ми ти завинаги оÑтана!
С грешни миÑли тичах в живота,
Ñтъпките тежаха, тънеха в Ñамотата,
докато не Ñрещнах теб единÑтвената!
От Бога подарена на мен любеща жена!
Без теб и минута не мога да живеÑ,
като живота опълчил Ñъм Ñе на Ñмъртта,
победоноÑно знаме в Ñърцето Ñи веÑ,
творим заедно Ñ Ð½ÐµÐ³Ð¾ Ð¿Ð¾ÐµÐ·Ð¸Ñ Ð·Ð° Любовта!
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
ПРОШКÐ
Ðека да ти кажа нÑколко Ñлова!
ИÑкам до мен да Ñи цÑлата Ñега...
Да грабиш, да взимаш от моÑта душа,
в Ð½ÐµÑ Ð¶Ð¸Ð²ÐµÐµ на Ñвобода Любовта!
Ð¢Ñ Ðµ Ñойна и щедра като моÑта майка,
винаги може Ñ Ð½ÐµÑ‰Ð¾ да нахрани Ñвоите чада.
Ти Ñамо ела, ела, дори и да не Ñи заÑмÑна,
от душата ми шепи Любов загреби,
ÑвоÑта душа окичи, дори и твоите коÑи!..
Ðека и те да почувÑтват празника на Любовта!
ИÑкам като на Ñвой другар,
да ти Ð¿Ð¾Ð´Ð°Ñ€Ñ Ð¾Ñ‚ моÑта жива жар!
Ðека да те пари, нека да те гори,
ако Ñи Ñлаба, в него ти изгори!
Дълги дни без Ñлънце Ñъм живÑл,
в миÑълта Ñи като Ñлавей за теб Ñъм пÑл!
ИÑкам да ти кажа нÑколко Ñлова -
"Обичам те Мила!" ПроÑти ми, че Ñ Ñ‚ÐµÐ·Ð¸ Ñлова,
докоÑнах твоÑта изнежнена душа!
ПроÑти ми, че никой не ме е учил на това,
да знаÑ... Какво е това Любовта!
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
ЗРДРТЕ ИМÐÐœ
Слънце по мен тази нощ изгрÑ,
летÑÑ…, но не беше Ñмъртта това.
Топлина по Ñ‚Ñлото ми Ñе разлÑ,
нÑкакво творение на Любовта.
С нежноÑÑ‚ девойката в теб убих,
преродих те във вÑеотдайна жена,
като две пеперуди Ð²Ð°Ð»Ñ Ð¸Ð³Ñ€Ð°Ñ…-ме,
Ðллах май пишеше нашата Ñъдба?
Любовта е нежна, ÑроÑтна, крехка,
тъжна, краÑива, желана, иÑтинÑка ...
Ðо за да Ñ Ð¸Ð¼Ð°Ð¼ – ще ми Ñ‚Ñ€Ñбва Ñърце,
за да Ð»ÐµÑ‚Ñ Ð¿Ð¾ – навиÑоко от птици-те!
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
ОБИЧÐЙ МЕ
Целувай ме бавно!..
Ðавлажни ми бÑлата шиÑ,
нека да е нÑкак Ñи омайно!..
И от боговете нÑма да криÑ,
че Ñ Ñ‚ÐµÐ± вÑичко е трайно,
че ти Ñи моÑта магиÑ!
И бавно ме Ñъбличай,
както Ñе Ñъблича наеÑен гората!
Като новородено ме обичай,
както Ñе обича Луната!
С лъчите Ñи по мен изгрей,
Ñтопли ми Ñ Ð½ÐµÐ¶Ð½Ð¾ÑÑ‚ душата!..
Прегръщай ме ÑтраÑтно,
ÑÑкаш Ñи ме чакала цÑл живот!
ПритиÑни ме до Ñърцето Ñи влаÑтно,
ÑÑкаш аз Ñъм твоÑÑ‚ Бог!
Ðека да Ñе чувÑтвам подвлаÑтно,
в този живот Ñтуден и Ñтрог!..
Ðе бързай, а бавно ме люби,
разлей Ñе като ÑтраÑÑ‚ разпилÑна!
Душата ми Ñ Ð»Ð°Ñки ти купи,
и не иÑкай нищо в замÑна!..
Ти не Ñъди по моите Ñълзи,
те Ñа плод на това, че Ñи заÑмÑна!
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
МОЛБÐ
ÐœÐ¾Ð»Ñ Ñ‚Ðµ! Ðе Ñи отивай!
Ðе ме оÑтавÑй Ñам на Ñвета!
Ðе ме залъгвай Ñ Ð½ÐµÐ¶Ð½Ð¾Ñтта!
Ðко до мен не е Любовта ти,
това ще е краÑÑ‚ на живота ми.
Ðко не можеш да летиш,
вземи, вземи моите крила!
Ðко не можеш да Ñе уÑмихваш,
ÑвоÑта уÑмивка ще ти подарÑ!
Ти Ñамо оÑтани и в мен Ñе наÑтани,
като калинка по мен Ñе разходи!
Като деца ръцете ще Ñи държим,
докато един в друг Ñе погубим!
ПонÑкога като затворник Ñъм бил,
понÑкога като пиÑница Ñъм пил,
вÑеки - Дон Жуан ме нарича,
и до болка Ñамо мен обичат!
Ðе Ñи отивай! Чуваш ли? Ðе тръгвай!
Ðе ме питай кой Ñъм и какво Ñъм!
Ðз Ñъм Любовта ти, каквато Ñи ти за мен
и това е през вÑеки Божи ден!
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
ДЪЛБИÐÐ
За Ð½ÐµÑ Ð² пламъци горÑÑ…,
животът Ñи като проÑÑк пропилÑÑ…,
но за Ð½ÐµÑ Ð¿Ð¾ÐµÐ·Ð¸Ñ Ñ‚Ð²Ð¾Ñ€ÑÑ…,
небрежно към Ñмъртта Ñи клонÑÑ…!
Беше като нÑкаква магиÑ,
пред коÑто би Ñклонила дори и змиÑ,
за да целуна нейната шиÑ,
ÑъглаÑен бÑÑ… в черната Ð·ÐµÐ¼Ñ Ð´Ð° гниÑ!
Пътища пред мен безброй,
но нейниÑÑ‚ е Ñтръмен и без завой,
като пролетен топъл порой,
за който влизах ÑÑŠÑ Ñебе Ñи в лют бой!
Ð¢Ñ Ð·Ð° мен Ñи оÑтана дълбина,
за коÑто и ден и нощ Ð¿Ð¾ÐµÐ·Ð¸Ñ Ñ‰Ðµ творÑ!
За да Ð¸Ð·Ð¶Ð¸Ð²ÐµÑ Ñ Ð½ÐµÑ Ð¼Ð¸Ð³Ð°,
на драго Ñърце бих продал дори и Ñвета!
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
ÐÐУЧИ МЕ
С теб оÑъзнах,
че Ðллах от мене човек е Ñъздал!
С тебе Ñе научих да греша
и да не Ñлагам изкуÑтвени крила!
Ðаучих Ñе и на това,
как да Ñъздавам човек от калта,
дори и да отронвам Ñълзи за Любовта!
Мечтите ми преди да Ñе ÑтопÑÑ‚,
помолих ги за Ñебе Ñи да говорÑÑ‚.
ÐÑма да те ползвам за наÑтроение,
ти на живота Ñи ми вдъхновение.
Ðито ще те продам като лихвар,
нито ще те похарча в нÑкой бар.
Ще Ñе Ð±Ð¾Ñ€Ñ Ð·Ð° нашата Ñъдба
и ÑÑŠÑ Ñкритата в Ð½ÐµÑ Ñ‚ÑŠÐ³Ð°,
в мен да Ñтене нÑма да й позволÑ!
ДокоÑна ме ти като иÑтинÑка жена,
разпръÑна Ñе по мен като лунна Ñветлина.
Дори и да Ñи пратен Ðнгел от РаÑ,
по обичта ти пак ще те познаÑ!
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
ДЪРТÐКЪТ
- Татко, татко-о-о! ... – крещеше циганчето, колкото му Ð³Ð»Ð°Ñ Ð´ÑŠÑ€Ð¶Ð¸. СтариÑÑ‚ циганин, чувайки Ñ€Ð°Ð·Ñ‚Ñ€ÐµÐ²Ð¾Ð¶ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð³Ð»Ð°Ñ Ð½Ð° Ñина Ñи, Ñкочи от леглото, ÑÑкаш го беше ухапала Ð·Ð¼Ð¸Ñ Ð¿ÐµÐ¿ÐµÐ»Ñнка. Изкочи на улицата по оръфани и избелÑли долни гащи, готов да вдигне врÑва чак до небеÑата.
– Какво Ñтана, какво Ñтана? ...– крещеше като обезумÑл от Ñтрах той.
– Татко, татко, виж какво намерих! – и Ñ Ð³Ð¾Ñ€Ð´Ð¾ÑÑ‚, на коÑто би завидÑл и най-богатиÑÑ‚ човек на Ñвета, показваше Ñъкровището, което Ñтоеше пред него. По лицето на Ñтареца Ñе Ñ€Ð°Ð·Ð»Ñ Ð½Ð°Ð¹- голÑмата, най щаÑтливата уÑмивка, коÑто можеше да ÑъщеÑтвува на Ñвета, а златниÑÑ‚ му зъб Ð¸Ð·Ð³Ñ€Ñ ÐºÐ°Ñ‚Ð¾ ÑÑно Ñлънце зад черни облаци.
– Ðамерил Ñи аа-кк-оо-рр-дд-ее-оо-нн .... – Ñе чуха като в един петте глаÑа на малките циганчета.
– Опазил ни ГоÑпод! – едвам уÑÐ¿Ñ Ð´Ð° проговори дъртака. Макар, че беше вече в напреднала възраÑÑ‚ и малко понапълнÑл, той Ñи беше хубавлÑк. Лицето му беше продълговато и винаги избръÑнато, а гъÑтите вежди му придаваха Ñтрог вид, но вÑъщноÑÑ‚ той Ñи беше прочут веÑелÑк. По черното му лице Ñе ÑпуÑкаха побелели бакембарди, а централно мÑÑто заемаше най-голÑмата му гордоÑÑ‚ – черниÑÑ‚ муÑтак. Той заприÑтъпва Ñ Ð±Ð°Ð²Ð½Ð¸ и важни крачки, и както винаги – Ñе опитваше да филоÑофÑтва.
– Винаги Ñъм казвал, че от тебе ще излезе най-умниÑ, най-ÑÐ¼ÐµÐ»Ð¸Ñ Ð½Ð°Ð¹, най ... циганин.
Ðкордеонът, Ñлед като попадна в ръцете на Ð´ÑŠÑ€Ñ‚Ð¸Ñ Ñ†Ð¸Ð³Ð°Ð½Ð¸Ð½, малките и вÑички цигани покрай него Ñе пренеÑоха в един друг ÑвÑÑ‚, или така наречениÑÑ‚ от Ñ‚ÑÑ… Рай. Дъртакът като дългогодишен магьоÑник, прокарваше черните Ñи пръÑти по акордеона, а той горкиÑÑ‚ – ту проплакваше, ÑÑкаш го беше ухапала люта змиÑ, ту извиÑÑваше ÑÐ²Ð¾Ñ Ð³Ð»Ð°Ñ, ÑÑкаш не Ñвирише за дъртака, а за първа клаÑа. Той неуморно продължаваше нежно да го гали, ÑÑкаш това не беше акордеон, а нÑкаква черна Ð±Ð¾Ð³Ð¸Ð½Ñ Ñ Ñ€ÑƒÑи коÑи и златни зъби. ГордоÑтта бликаше не Ñамо от него, а и от цÑлата му Ñмугава тайфа, но най-вече Ñ‚Ñ Ñи личеше по Ñнажната Ðйша, коÑто Ñ Ð½ÐµÐ²Ð¸Ð¶Ð´Ð°Ð½ къврък доказваше и показваше ÑвоÑта любов към Ð½Ð°ÑˆÐ¸Ñ Ð´ÑŠÑ€Ñ‚Ð°Ðº. Снажна, нежна и почти винаги тъжна, Ðйша Ñега ÑÑкаш Ñтъпваше по белите облаци. Като разлиÑтена топола Ñ Ð³Ð¾Ð»ÐµÐ¼Ð¸ и едри гърди, които размÑташе на вÑички Ñтрани, ÑÑкаш й Ñе бÑха Ñбъднали мечтите – Ñ‚Ñ Ñе радваше и показваше на Ñвоите чернооки рожби как Ñ‚Ñ€Ñбва да Ñе изживее мига на щаÑтието.
ДÑдо ми над входната ни врата беше закачил изтъркана ръждива петала. Когато го попитах защо е направил това нещо, той ми отговори, че в Ð½ÐµÑ Ñе крие щаÑтието. Ðе Ñе ÑтърпÑÑ… и му Ñе уÑмихнах! Как е възможно в тази изтъркана раждива петала да живее щаÑтието? Ð’ отговор и той на мен Ñе уÑмихна. Като дете това не можех да го проумеÑ, но винаги когато минавах покрай петалата, Ñ‚Ñ Ð½ÐµÑƒÐ¼Ð¾Ñ€Ð½Ð¾ ми нашепваше, че щаÑтието го има нÑкъде по Ñвета, но най-вече го има в нашите Ñърца. Една раждива петала ме накара да Ñе уÑмихвам, затова – хайде, уÑмихнете Ñе и вие!
Драги мои читатели! Ð’Ñеки Ñе ражда Ñ Ð¿Ñ€Ð°Ð²Ð¾Ñ‚Ð¾ на избор – вие Ñъщо. Хайде, направете и вие ÑÐ²Ð¾Ñ Ð¸Ð·Ð±Ð¾Ñ€, уÑмихнете Ñе на живота, на този който е до Ð²Ð°Ñ â€“ затова, че го има! Затова, че Ð´Ð½ÐµÑ Ð¸ теб те има. УÑмихни Ñе, когато видиш родителите Ñи, децата Ñи пред теб, нима те не го заÑлужават това – да Ñа щаÑтливи нашите Ñърца? УÑмихни Ñе! Ти Ñи гоÑÐ¿Ð¾Ð´Ð°Ñ€Ñ Ð½Ð° ÑÐ²Ð¾Ñ Ð¶Ð¸Ð²Ð¾Ñ‚ и Ñамо ти Ñи този, който може да го промени, нарани или продължи.
Ð’ живота Ñи хората Ñе ÑтремÑÑ‚ към различни неща – любов, влаÑÑ‚, пари или нещо друго. Ð’ него не е важно човек откъде идва и накъде отива, а е важно дали този човек по Ð¿ÑŠÑ‚Ñ Ñи е щаÑтлив!
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
МИГ
Ð’ твоите нежни женÑки ръце,
изпълнен Ñ Ð½ÐµÐ¶Ð½Ð¾ÑÑ‚ и топлина,
Ñъбличам мъжкото Ñи Ñърце
и до наÑита изживÑвам Любовта!
Ð¡ÑŠÑ Ñърце блаженно, нежно и тихо,
като малко дете в Ñкута ти лежа,
Ñ Ð¼Ð¸Ñ€Ð¸Ñ Ð½Ð° жена Ñ‚Ñлото ми е обвито,
разливаш Ñе по мен като топлина!..
Тихо и наÑтойчиво в теб Ñе гуша,
а ти задъхана, топла, нежна и добра,
Ñърцето ми и то Ñ‚Ð²Ð¾Ñ Ð´ÑŠÑ… Ñлуша,
нашепва, че нÑкой ден за теб ще умра!
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
ДО ЗÐЛЕЗ
Раздадох Ñе...
До поÑледната Ñи риза,
до поÑледната Ñи дума
и пак за мен не е криза,
а тъгата като цар царува.
Сам Ñъм Любов. Тъжа
и по тебе горчиви Ñълзи ронÑ.
До мен е Ñамо Бога. Ðе, не лъжа!
Помага ми за теб Ð¿Ð¾ÐµÐ·Ð¸Ñ Ð´Ð° творÑ.
Ðе Ñъм изÑипвал Ñлед теб вода,
Ñлед като ти Ñи замина,
нÑма Ñ Ð²ÐµÑ‡Ðµ и моÑта душа,
по теб тичаше като луда и Ñ‚Ñ...
Сам Ñъм Любов. Тъжа,
до мен е Ñамо той – Бога!
Ðа него за теб думи редÑ!
ОÑтави Ñ, Боже да живее,
в Ñърцето ми знаме да вее...
Докато коÑата ми побелее!
Докато Ñърцето ми оÑтарее!
Докато Ñветлината залезе!
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
ÐÑан агата не отклонÑваше поглед от пътÑÑ‚ Ñи, но ушите му долавÑха ÑелÑките Ñлухове, които бÑха един от друг по-зловещи – че на младини бил бурен като вихър и откъдето минавал, дори и трева не никнела. Където хващал – здрава коÑÑ‚ не оÑтавÑл и че Ñ Ð¼ÐµÑ€Ð°Ðº Ñи попийвал. Че нÑмал Ñтрах дори и от Ðллах, че не Ñпазвал законите на пророка, а Ñега – когато вече оÑтарÑл и натежал, започнал да ходи на джамиÑ. Въпреки, че вÑеки петък дарÑваше Ñолидна Ñума за Ñтроежа й, или за нÑкой моÑÑ‚ или чешма – хорÑките приказки така и не Ñекваха за него. ПоÑледното, което чу, че иÑкал Ñ Ð¿Ð°Ñ€Ð¸ да Ñи закупи Ñторените от него грехове на младини. ÐÑан агата и този път Ñлед като Ñвърши петъчната молитва протегна ръце към Ðллах и го помоли за една глухота: -"Ðлахъм, ти им проÑти, а на мен Ñиромаха глухота подари, така ще Ñме щаÑтливи и аз, и те, и ти."
ÐžÑ‚ÐºÑŠÑ Ð¾Ñ‚ разказа „ ПРОШКІна Ибрахим БÑлев
-
Тук вÑичко ми беше до болка познато и Ñе беше впило в мен като забит гвоздей в живо дърво. УнеÑен в Ñтотици Ñпомени, ненаÑитно и радоÑтно гледах към тези райÑки меÑта, а възторгът ми "опираше" чак до божите небеÑа. През Ñълзи тихо и кротко към Ñ‚ÑÑ… нашепвах молитва: " Дай Боже, дай на хората любÑщи Ñърца!". Погледът ми Ñе Ñпираше тук-там над Ñелото и Ñе опитвах да Ð²Ð¸Ð´Ñ Ð½Ðµ това, което е оÑтанало от него, а това което беше едно време. Тишината и пуÑтотата в Ñърцето ми Ñееха ÑмъртоноÑна тревога. Едно време тук човекът цареше, животът кипеше, а Ñега жива душа не Ñе мÑркаше, ÑÑкаш лютиÑÑ‚ Ñеверен вÑÑ‚ÑŠÑ€ беше издухал Ñ†ÐµÐ»Ð¸Ñ Ð¶Ð¸Ð²Ð¾Ñ‚ от тази долина. Само два орела Ñ Ñ€Ð°Ð·Ð¿ÐµÑ€ÐµÐ½Ð¸ и неподвижни крила, Ñе виеха в кръг и Ñ‚ÑŠÑ€Ñеха поÑоката, в коÑто и те да отлетÑÑ‚.
ÐžÑ‚ÐºÑŠÑ Ð¾Ñ‚ разказа „ ЖИВОТ†на Ибрахим БÑлев
-
Ð’Ñтърът Ñ€Ð°Ð·Ð»ÑŽÐ»Ñ Ð¿Ñ€ÑÑно-зелената ръж и полето заприлича на тревиÑто зелено море. Рчервените макове разÑтлали Ñе по него, приличаха на кървави рани, на разбити Ñърца, кървÑщи по неÑбъднати любови. ÐÑмаше чучулиги, нито пък пеÑента на щуреца, цареше пълна пуÑтота и под Ñркото изпепелÑващо Ñлънце Ñе чуваше Ñамо шумоленето на ръжените плодородни клаÑове. Тази пеÑен колкото и да беше за плодородие и за живот, вÑеки вътре в Ñебе Ñи тъжеше по Любовта.
ÐžÑ‚ÐºÑŠÑ Ð¾Ñ‚ разказа „ЛЮБОВТІна Ибрахим БÑлев
-
***
Облече ми одежди,
от пъÑтри мъжки надежди,
зарадваха Ñе и моите Ñълзи,
че ще има за кой да живеÑÑ‚,
като порой по Ð½Ð°Ñ Ð´Ð° Ñе леÑÑ‚!
Лумнаха в Ð½Ð°Ñ Ð¾Ð³Ð½ÑŒÐ¾Ð²Ðµ,
Ñред пламъци и дим,
ние двама Ñ Ñ‚ÐµÐ± в грÑÑ… горим,
и за Любовта Ð¿Ð¾ÐµÐ·Ð¸Ñ Ñ‚Ð²Ð¾Ñ€Ð¸Ð¼!
Ðе е огън това, а пожар,
в който умрÑха и дÑвола и Бога,
и оÑтана от Ñ‚ÑÑ… Ñрка жар,
да напомнÑ, че без теб аз не мога!
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
Aşk bu olması gerek!
Biri tam candan sevdim,
kalanlara candan sildim!
Sana verdim ömrüme,
bir olduk yar seninle!
Gençliğimi geri versenler
yine Gülüm seni severim!
Ä°brahim Beyaz
-
Когато плача -
без Ñълзи и през Ñълзи,
в главата ми Ñи Ñамо ти, ти, ти!
Когато иÑкам да умра,
Ñ Ñ‚ÐµÐ±, без теб или от теб,
в главата ми Ñи пак Ñамо ти, ти!
Ðо когато иÑкам да живеÑ,
в Ñърцето ми, в душата ми,
намирам Ñамо твоите Ñпомени!
Хайде бе Любов ела,
да покорим Ñ Ñ‚ÐµÐ± Ñвета,
на нÑмащите да подарим нежноÑтта,
тогава нека в твоÑÑ‚ покой аз да умра!
И на Ð³Ð»Ð°Ñ Ð´Ð° кажат нÑмащите Ñърца,
ÑƒÐ¼Ñ€Ñ Ñиромаха, хей тъй за Любовта!
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
ÐšÐ°Ñ‚Ñ Ð±ÐµÑˆÐµ младо момиче, доÑта млада за живота който живееше. Обичаше вÑичко защото беше предобедена че животът Ñе ÑÑŠÑтой Ñамо от обич. Зад ÑÑно-небеÑните й очи Ñе беше Ñкрила една цÑла вÑелена от чувÑтва. Ð’ÑÑка Ñутрин Ñ ÑƒÑмивка поздравÑваше изгревът, а през денÑÑ‚ не пуÑкаше ръката на вÑтърът, привечер пък Ñ Ð¾Ñ‚Ð²Ð¾Ñ€ÐµÐ½Ð¾ Ñърчице поÑрещаше Луната. ОтÑÑдаше на открито и очакваше да изÑипе Ñреброто Ñи върху неÑ. Така между тайни Ñкрити тъжни Ñълзи, нощта преминаваше в тиха меланхолиÑ. Ðе беше като другите Ñ‚Ñ, да има капризи и безброй мечти, а Ñамо една имаше Ñ‚Ñ: Ñ Ð“Ð¾Ñпод да Ñи поговори. Имаше да му казва толкова неща .......
ÐžÑ‚ÐºÑŠÑ Ð¾Ñ‚ разказа „МЕЧТІна Ибрахим БÑлев
-
Ðебето бе ÑÑно, толкова ÑÑно ÑÑкаш Ð´Ð½ÐµÑ Ð Ð¾Ð´Ð¾Ð¿Ð° планина празнуваше ÑвоÑÑ‚ рожден ден. Само нÑколко малки Ñедефени облачета имаше над планинÑките очертаниÑ. БÑха виÑоко там нÑкъде до Бога. Точеха Ñе бавно и тихо като керван, пътуваха без вÑÑ‚ÑŠÑ€, отиваха там нÑкъде на Ñевер. Ð’ низините пък като Ñтада овце ненаÑитно от роÑата й паÑÑха бели пухкави облаци. Реката и Ñ‚Ñ Ð±ÐµÑˆÐµ понапълнÑла от дъждовете и от топÑщиÑÑ‚ Ñе ÑнÑг по върховете. Гората Ñе бе Ñмълчала и като майка бе приютила дори и Ñлънцето да пие ÑладоÑÑ‚ от нейните недра. Слънцето заради обичта й бе ÑлÑзло ниÑко и Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ð±Ð¾Ð¶Ð´Ð°ÑˆÐµ ÑÑŠÑ Ñвойте жълто златни Ñнопове Ñветлина. По лиÑтата на дърветата, по тревата блеÑтеше като биÑерни Ñълзи жива роÑа. Беше време за обич и Любов. Любеха Ñе вÑички не Ñамо гората ÑÑŠÑ Ñлънцето и мъглата. Любеха Ñе дори и охлювите впили Ñе до болка един в друг. ПеÑента пÑта Ð´Ð½ÐµÑ Ð½Ð°Ð´ Родопа планина беше нÑкак по друга, звучеше любовно и идваше нÑкъде там от недрата на душата.
И аз докато
чаках Ñлънцето да изгрее,
в мойте небеÑно-Ñини очи,
Ñърцето ми плахо бледнееше
и питах планината къде Ñи ти?
ÐžÑ‚ÐºÑŠÑ Ð¾Ñ‚ разказа „ПЕСЕÐТІна Ибрахим БÑлев
-
Ot imeto na www.pomak.eu iskam da kaja,che Ibrahim Bqlev -65 e chast ot nas i cenim talanta mu v poeziqtq,v pomashkata istoriq,i nai veche za saita ni.Vseki ot nas e tuk v imeto na pomaklaka,tova e.!
-
https://www.youtube.com/watch?v=kRvbpheepGI
-
РОД И РОДИÐÐ
Полето лека-полека опуÑÑ‚Ñваше. Птичите райÑки глаÑове Ñе чуваха вÑе по-Ñ€Ñдко и нÑкак Ñи откъÑлечно и глухо звучаха. Ð’ Ñ‚ÑÑ… вече Ñ Ð½Ñмаше тази врÑва, коÑто излъчваше ÑъщноÑтта на Ñ‚ÐµÑ…Ð½Ð¸Ñ Ð¶Ð¸Ð²Ð¾Ñ‚.
ЗемÑта почернÑ, до болка оÑиротÑ. Хората като безпощадни крадци бÑха извзели вÑичко от неÑ. Беше оÑтанало Ñамо едно полу-Ñламено, полу–парцалено Ñамотно чучело. Въпреки, че беше богато на парцали и на Ñлама, и въпреки, че по него Ñтърчаха Ñтрашни кръпки – от него вече никой не Ñе плашеше.
ÐÑкой му Ñе приÑмиваха, че нÑмало крила, а други го ÑъжалÑваха, че нÑмало оÑтри зъби, но вÑички те не чувÑтваха неговата болка, че в Ñламените му обÑÑ‚Ð¸Ñ Ñ‚Ð¾ нÑмаше нито приÑтел - нито Ñърце, Ñ ÐºÐ¾ÐµÑ‚Ð¾ иÑкаше Ñладко да живее.
"Плашилото", както обичаха да го наричат ÑелÑните, Ñи беше почти като Ñ‚ÑÑ…, Ñамо дето му липÑваха топло Ñърце и приÑтели. Ðо един ден като по чудо, на рамото му кацна едно премръзнало врабченце. Имаше то Ñърчице, но нÑмаше онази топлина, коÑто имаше нашето чучело. Щом го уÑети на Ñвоето рамо, чучелото още повече Ñе Ñтопли.То уÑещаше, че Ñе е превърнало едновременно на майка и баща за него.
Ð’Ñтърът – като Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð»Ð¾ÑˆÐ¸Ñ‚Ðµ богове, Ð·Ð°Ð¿Ñ ÑвоÑта Ñтрашна и Ñтудена пеÑен, Ñ ÐºÐ¾Ñто иÑкаше да пропъди и врабчето, и чучелото от тази плодородна райÑка земÑ.
Врабчето Ñе опита да побегне от него, но той го Ñграбчи в Ñвоите ледени обÑÑ‚Ð¸Ñ Ð¸ не му позволи да полети наникъде. От Ñтрах то Ñе Ñкри във вътрешноÑтта на нашето чучело, където имаше доÑтатъчно закрила за него.
След като почувÑтва това Ñърце и приÑтелÑтво, чучелото Ñе опълчи като Ñкала на вÑтъра. Сега вече бÑха двама и Ñи имаха вÑичко – Ñърце, приÑтелÑтво, Ñлама, парцали, топлина, гнездо ..... Имаха Ñи дом и родина, имаха и ÑмелоÑÑ‚, Ñ ÐºÐ¾Ñто биха Ñе опълчили дори и на Ð»Ð¾ÑˆÐ¸Ñ Ð‘Ð¾Ð³.
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
ЗÐÐ ÐДИ ТЕБ
Само заради теб Ñе обичам!
Ðай-много Ñи обичам душата,
защото знам че ти Ñи в неÑ,
хей такава бÑла, нежна и заÑмÑна,
винаги в празничната премÑна!
Обичам Ñи и очите ...
защото ти им Ñи Ñълзите,
извираш там нÑкъде от дълбините,
за да поливаш Ñ Ñ‚ÑÑ… мъките!
Обичам Ñи и Ñърцето,
обширно е той за теб като полето,
нищо че понÑкога е и клето,
но той пред Бога за вÑрноÑÑ‚ Ñе е клело,
от Ñутрин до здрач за теб е копнÑло!
Обичам Ñи и коÑата,
защото и Ñ‚Ñ Ð·Ð° теб белее ....
Обичам Ñи дори и ÑънÑ,
защото в него Ñи Ñамо ти,
и от това хич, ама хич не ме боли!
Обичам Ñи и Ñамотата,
защото в Ð½ÐµÑ Ð¿Ð°Ðº Ñи ти,
и ми говориш ÑÑŠÑ Ñ‚Ð¸ÑˆÐ¸Ð½Ð°Ñ‚Ð°!
И ето Ñега в тази Ñ‚Ð²Ð¾Ñ Ñ‚Ð¸ÑˆÐ¸Ð½Ð°,
аз ще ти Ð¿Ñ€Ð¾Ð³Ð¾Ð²Ð¾Ñ€Ñ ÑÑŠÑ Ñлова:
Ðко нÑкога мила не ме намериш до теб,
значи ме е изгорÑла твоÑта жерава,
и ме е превърнала в горда пепел,
защото в обичта ти е горÑла!
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
ИСТИÐÐТÐ
Преди тишината цареше Ñвадата: аз бÑÑ… правиÑÑ‚, Ñ‚Ñ Ð¾Ñ‰Ðµ по права, аз бÑÑ… ÑилниÑÑ‚, Ñ‚Ñ Ð¾Ñ‰Ðµ по Ñилна, аз мразех, Ñ‚Ñ Ñигорно ме ÑъжелÑваше, аз обичах / или поне така Ñи миÑлех /, Ñ‚Ñ Ð±ÐµÑˆÐµ майката на обичта ......
След това наÑтъпи Ñмъртна тишина. И двамата тънехме в неÑ, вече не беше важното кой беше правиÑÑ‚, или ÑилниÑÑ‚, не Ñе знаеше и кой кой обича и дали изобщо Ñме знаели нещо за обичта….
Любовта Ñтаена, оÑквернена, лежеше на пода цÑлата в червено облÑна. Мойте Ñълзи не Ñе виждаха, а нейните не говореха, Ñамо Ñ Ð±ÑÑна ÑкороÑÑ‚ Ñе Ñтичаха. Ðезнайно защо и те бÑгаха от наÑ, може би Ñе плашеха от тишината: Ñи миÑлех, но добре знаех че в този миг не можех и да миÑлÑ.
Ð’ тишината прозвуча глаÑÑŠÑ‚ на един изÑтрелен коршум : Сбогом....
Тишината беше проÑтрелÑна, но незнайно защо болката й Ñ Ð¿Ð¾Ñ‡ÑƒÐ²Ñтвах в Ñърцето Ñи. Без Ð³Ð»Ð°Ñ Ð·Ð°Ñ€Ð¸Ð´Ð° и той, видÑÑ… го да лежи до Любовта на пода, цÑлото облÑно в кърваво червено.
Ðа излизане Ñ‚Ñ Ð½Ðµ затвори вратата, Ñтъпките й отекваха като грамотевици в ушите ми ....
Вече и аз лежан на пода облÑн и задавен като вълк от Ñълзи.
Ð’ този миг аз Ñе запознах Ñ Ð›ÑŽÐ±Ð¾Ð²Ñ‚Ð°. Знаех вече и моÑта мъжка Ñила на какво е ÑпоÑобна.Тази Ð¼Ð¾Ñ Ð¼ÑŠÐ¶ÐºÐ° Ñила заради една гордоÑÑ‚ Ð´Ð½ÐµÑ Ð¿Ð¾Ð¶ÐµÑ€Ñ‚Ð²Ð° Любовта.
ВъпроÑите над мен Ñе бÑха наредили Ñтроени като войници, а отговорите им бÑха като огнеÑтрелно оръжие, наÑочено към Ñърцето ми. Мечтите ми вече бÑха бледи, болни, празни илюзии, а обещаниÑта ми вече и пукнат грош не Ñтруваха. Покрай мен вече беше вÑичко от тишина и Ñамота.
Слушах как двете Ñи говореха на Ð³Ð»Ð°Ñ Ð·Ð° изживÑните Ñпомени: След еÑенниÑÑ‚ топъл проливен дъж, прогизнал чак до коÑти Ñ Ñ‡Ð°ÐºÐ°Ñ… на моÑта. Ðе бързах за никъде, но бÑÑ… доÑта ÑдоÑан: Дали и Ñ‚Ñ Ñа е измокрила? ... Как ли Ñе е облÑкла? ... Само да не Ñе разболее....!
И Ñ‚Ñ Ð´Ð¾Ð¹Ð´Ðµ, дойде като мен окъпана от божи Ñълзи, / Ð²Ð¸Ð´Ñ Ð»Ð¸, като закъÑÐ½Ñ Ð¸ на Бог му Ð´Ð¾Ð¶Ð°Ð»Ñ / не на неÑ, а на Ñърцето Ñи прошепнах. Ð¢Ñ ÑƒÑ…Ð°ÐµÑˆÐµ на цветÑ, имаше моÑта уÑмивка, коÑто може да прогони и най-тъжните облаци и да заÑтави Ñлънцето да грее дори и през нощта. Казах Ñи: това е Ñ‚Ñ â€“ Любовта!
– Здравей! .....ГлаÑовете ни Ñе бÑха ÑлÑли в едно.
Прегърнах Ñ Ð´Ð¾ болка Ñилно, целунах Ñ Ð¿Ð¾ челото като ангел нежно, както Ñе целува Любовта, погалих меката й мокра коÑа и така при Ð½Ð°Ñ Ð·Ð°Ð¶Ð¸Ð²Ñ Ð›ÑŽÐ±Ð¾Ð²Ñ‚Ð°!
Ðамерих Ñили и проговорих на тишината: - Защо .....? Отговорите ми пак ги дадаха Ñпомените. Разглеждах вÑички Ñнимки, подаръци, въздишките ми Ñпираха дъха. – Мога ли да Ð·Ð°Ð±Ñ€Ð°Ð²Ñ Ð¼Ð¸Ð½Ð°Ð»Ð¾Ñ‚Ð¾? Мога ли без него да Ð¶Ð¸Ð²ÐµÑ Ð² бъдещето?
Преди тишината Ñи миÑлех че мъжете не ги боли, или че те Ñами Ñи пишат Ñъдбата. ПонÑкога крещÑÑ… за да Ñи вÑрвам или за да накарам Ñърцето ми да повÑрва че Ñамо Ñ‚Ñ Ðµ виновна: â€Ð¢Ñ не отпи този път от чашата а реши да е Ñтрошиâ€.
РиÑтината не беше това драги мой читатели. ИÑтината е че аз не Ñ Ð±ÑÑ… приел заедно ÑÑŠÑ Ð½ÐµÐ¹Ð½Ð¸Ñ‚Ðµ недоÑтатаци, който ги има във вÑички живи ÑъщеÑтва. И именно Ñега Ñлед Ñтрошената чаша аз оÑъзнавам че те в мен Ñа били най много. Толкова много че мога да накарам любимиÑÑ‚ ми човек да Ñтроши чашата, чашата коÑто от Ñамото начало побираше вÑички мой и нейни горчилки и грешки.
Любовта ни прогонена, наранена, ни наблюдаваше като чужденка отÑтрани, притихнала, умалÑла, а глаÑÑŠÑ‚ и вече не Ñе чуваше от задушаващата болка ... Ð¢Ñ Ð¸Ð¼Ð°ÑˆÐµ цÑлата Ñила на Ñвета, но Ñ‚Ñ Ð½Ð¸ÐºÐ¾Ð³Ð° не Ñе натрапваше и винаги очакваше нашата Ð²Ð¾Ð»Ñ Ð´Ð° и подаде ръка.
Когато Ñ‚Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ð¸Ð·Ð½ÐµÑе думата Сбогом, Любовта тихо заплака, като онзи божеÑтвен дъждът в онази ден когато бÑÑ… влюбовен.
ÐšÐ¾Ñ Ðµ Ñ‚Ñ Ð›ÑŽÐ±Ð¾Ð²Ñ‚Ð°? Любовта винаги Ñе поÑвÑва, когато най-малко Ñ Ð¾Ñ‡Ð°ÐºÐ²Ð°Ñˆ. Влиза в живота ни Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ð»ÐµÑ‚Ð½Ð¸ Ñ†Ð²ÐµÑ‚Ñ Ð¸ Ñ ÐºÑ€Ð°Ñотата Ñи изпълва Ñвета. ДарÑвате Ñамо Ñ Ð´Ð¾Ð±Ñ€Ð¾Ñ‚Ð°, ÑпокойÑтвие и Ñпиращи дъха моменти. Ð¢Ñ Ð½Ðµ очаква, не изиÑква, не задължава. Дава цÑлата Ñвобода, от коÑто Ñе нуждаеш и не иÑка нищо в замÑна. Любовта е приемане на другиÑ, такъв какъвто е. С вÑичките му уÑмивки и Ñълзи, ÑÑŠÑ Ð²Ñичките му Ñтрахове и мечти, ÑÑŠÑ Ð²Ñичките му недоÑтатъци. Любовта дава Ñилата да прощаваш, да Ñе извиÑÑваш, да летиш! Ð¢Ñ Ðµ най-мечтаното, мило, хубаво и желано нещо, което може да ти Ñе Ñлучи!
Сега драги мой читателю, Ñлед тази Ñрка иÑтина единÑтвеното нещо което ми оÑтана, това е пътÑÑ‚ който Ñ‚Ñ€Ñбва да Ð¸Ð·Ð²ÑŠÑ€Ð²Ñ Ð±ÐµÐ· Ð½ÐµÑ Ð´Ð¾ ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° животът Ñи. Ðезнам дали на този живот живот ще Ñе казва, като Ñи от любимиÑÑ‚ човек погребан, а за Любовта Ñи непотребен?
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
КЛЕТВÐ
Сам Ñъм, а тъй ми Ñе говори,
и то вÑÑка вечер до ранни зори,
за тебе Ð¿Ð¾ÐµÐ·Ð¸Ñ Ð¼Ð¸ Ñе твори! ...
Душата - ранен ÑÑтреб - крещи,
Ñам Ñъм, а тъй ми Ñе говори,
вÑе, ама вÑе - за любови ...!
ÐœÐ¾Ð»Ñ Ñ‚Ð¸ Ñе - не ме пъди,
а проÑто затвори очи и замълчи,
за миг поÑлушай Ñърцето ми,
как нежно за Любовта Ñи говори!
Ðе, не е приказка това повÑрвай ми,
а иÑтина една в коÑто мога да умра!
Плача – защото мога да обичам,
имам на кой - името да Ñричам,
Ñ Ð¾Ð±Ð¸Ñ‡Ñ‚Ð° му до наÑита да Ñе кичам! Ð’ Ñърцето ми от обич - река тече,
ти в него Ñи по-топла и от огнище!
Кълна Ñе в Ñтопанина на този ÑвÑÑ‚,
и във вÑички ÑъщеÑтва на тази земÑ,
че ти за мен Ñи единÑтвената жена
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
Една черна едра добре охранена муха доÑта упорито Ñе блъÑкаше върху Ð·Ð°Ñ‚Ð²Ð¾Ñ€ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ð·Ð¾Ñ€ÐµÑ† и иÑкаше да излезе на Ñвобода. Това доÑта ме подразни, Ñтанах от леглото и Ñ Ð²Ñичката Ñи мъжка Ñила Ñ Ñ€Ð°Ð·Ð¼Ð°Ð·Ð°Ñ… по Ñтъклото.
- Ðз не Ñе Ñтрахувам от твоÑта Ñила, ти Ñ Ð½ÐµÑ Ð±Ð¸ потушил вÑеки пожар в мен. Ðз Ñе Ñтрахувам от твоÑта ÑлабоÑÑ‚, Ñ ÐºÐ¾Ñто не би уÑпÑл да помогнеш дори и на Ñебе Ñи. Думите на това за мен вÑе още непознато момиче разтърÑиха изоÑнови моите Ð¿Ð¾Ð·Ð½Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð·Ð° живот. До преди малко аз Ñе гордеех ÑÑŠÑ ÑвоÑта мъжка Ñила, Ñ ÐºÐ¾Ñто бих Ñе преборил Ñ Ð»ÑŠÐ², мечка или каквото ви дойде на акъла, но Ñега вече разбрах, че за да Ð½Ð°Ð¿Ñ€Ð°Ð²Ñ Ñ‡Ð¾Ð²ÐµÐº щаÑтлив, не е доÑтатъчно да Ñъм Ñилен, а Ñ‚Ñ€Ñбва да претежавам нещо друго – вÑе още непознато за мен.
– Ти вÑрваш ли в щаÑтието, има ли го нÑкъде? Ðко ти Ð¿Ð¾Ð´Ð°Ñ€Ñ ÐºÐ»ÑŽÑ‡Ð° на душата Ñи, би ли била щаÑтлива? ПовÑрвай ми, за да те Ð½Ð°Ð¿Ñ€Ð°Ð²Ñ Ð¿Ð¾Ð½Ðµ и за миг щаÑтлива, бих Ñе отказал и от Ñебе Ñи. Това нÑкак Ñи прозвуча фалшиво, немъжко. Ð’Ñеки даваше или обещаваше, а аз повтарÑÑ… като че ли Ñ‚ÑÑ…. ИÑкаше ми Ñе да изкрещÑ, че не Ñ Ð¸Ñкам за незначителни роли, за готвачката, перачката или чиÑтачката. Ð’ Ñ‚ÑÑ… нÑма краÑиви копнежи и възвишени Ñтремежи ....
– ЩаÑтието е нещо измиÑлено, вÑеки може да го почувÑтва Ñамо в Ñвоите предÑтави, в Ñвоите измерениÑ. Моите предÑтави за щаÑтие Ñа извън моето Ñ‚Ñло – да наблюдавам Ñтремежа, борбата на една муха за Ñвобода, за Ñветлина ... Ðо ти Ñи толкова мил, ти Ñи онова, което Ñ‚Ñ€Ñбва да бъде вÑеки мъж. Ðе бих иÑкала твоето нещаÑтие да е моето щаÑтие. Ðе бих иÑкала да обичаш жена, коÑто в Ñърцето Ñи ноÑи друг. Позволи ми да оÑтана за теб Ñамо едно краÑиво изкушение, един примамлив забранен Ñочен божи плод. По такъв начин ще Ñъхраниш и теб, и мен като една неÑбъдната мечта.
- Ðай-труден е онзи път, по който човек Ñе Ñтрахува да тръгне. Ðо аз не Ñе Ñтрахувам да тръгна Ñ Ñ‚ÐµÐ± по него. ÐœÐ¾Ð»Ñ Ñ‚Ðµ, проÑто ми позволи и за теб бих Ñринал планини ....
– МоÑÑ‚ път е Ñамо за мен. Колкото и да е Ñтръмен или раним, аз Ñъм го избрала, а за товара ми не му миÑли – вÑÑка жена го ноÑи Ñкрито в Ñърцето Ñи, без него нито една не би могла да живее.
СтоÑхме прегърнати до прозореца и въпреки, че телата ни Ñе отразÑваха върху него в едно цÑло – ние вървÑхме по различни пътища, които по нÑкаква шега на Ñъдбата Ñе преÑичаха точно тук в тази хотелÑка ÑтаÑ, пред този прозорец, в този град на царете и бÑхме като една малка играчка в ръцете на боговете. ЧувÑтвах нейната топлина, нейната беззащитноÑÑ‚, нейната нежноÑÑ‚, които бÑха най-Ñилното й оръжие. С Ñ‚ÑÑ… Ñ‚Ñ Ð±Ð¸ покорила и най-виÑоките мъжки върхове. Знаех, че леÑната победа не е победа, в Ð½ÐµÑ Ð¿Ð»Ñчката е мърша, за коÑто не Ñи заÑлужава човек да Ñе поти.
- След като иÑкаш за мен да Ñи забранен Ñочен божи плод или мечта, хайде ела, ела, ела ....
И без да Ñ Ð¾Ñвобождавам от прегръдката Ñи, без дори да отделÑм уÑтните Ñи от нейните, Ñ Ð¿Ð¾Ð½ÐµÑох на ръце обратно към леглото. Ð Ñлънцето продължи още нÑколко пъти да изгрÑва и да залÑзва, да изгрÑва и да залÑзва ....
ÐžÑ‚ÐºÑŠÑ Ð¾Ñ‚ романът „ТУК ÐЕ ЖИВЕЕ ЛЮБОВТІна Ибрахим БÑлев
-
КрÑÑъкът на чайките ме разбуди в тази пуÑтота, коÑто беше наÑтъпила Ñлед нейното заминаване. Той приличаше повече на гаргово грачене, отколкото на крÑÑъка на чайките. Откакто зазори вече беше изминал почти един ден, но аз вÑе още лежах като проÑтрелÑн не в леглото, а на пода. Опитах Ñе да Ñ Ñпра, или по точно да Ñ Ð¿Ð¾ÐºÐ¾Ñ€Ñ, но за да покориш една жена не е доÑтатъчно Ñамо мъжка Ñила. Дори паднал на колене Ñ Ð¼Ð¾Ð»ÐµÑ… като проÑÑк – молещ вÑÐµÐ²Ð¸ÑˆÐ½Ð¸Ñ Ð·Ð° здраве и благоденÑтвие. Моето безÑилие Ñ Ð½ÐµÐ²Ð¸Ð¶Ð´Ð°Ð½Ð¸ пирони ме прикова към пода – там, където имаше вÑичко, но не и мъжко доÑтойнÑтво. Така Ñлед Ð½ÐµÑ Ð»ÐµÐ¶Ð°Ñ… нÑколко дни, проÑтрелÑн, ограбен ..... Ðейната загуба не можеше да Ñе Ñравни Ñ Ð½Ð¸Ñ‰Ð¾ материално на тази земÑ. Ð¢Ñ Ð¼Ðµ беше допуÑнала до душата Ñи, Ñ‚Ñ Ð¼Ð¸ беше позволила да вкуÑÑ Ð¾Ñ‚ нейните ÑладоÑти .....
Ðа вратата нÑколко пъти Ñе почука, но аз не отварÑÑ…. Ðе иÑках да виждам никой, нито пък да Ð³Ð¾Ð²Ð¾Ñ€Ñ Ñ ÐºÐ¾Ð¹Ñ‚Ð¾ и да е. ИÑках Ñам да Ð¸Ð·Ð¶Ð¸Ð²ÐµÑ Ñ‚Ð°Ð·Ð¸ болка такава, каквато е – Ñ Ñ†Ñлото й величие. Ðе Ñлед дълго вратата Ñ Ð¾Ñ‚Ð²Ð¾Ñ€Ð¸ хотелиерът и на Ð½ÐµÑ Ð·Ð°Ñтана Султана ханъм, облечена цÑлата в черно. Лицето й издаваше колко е ÑдоÑана и загрижена, но най-вече уплашена. Ðе каза нищо, нито упрек, нито укор, проÑто заÑтана до леглото ми – впери Ð½ÐµÐ¹Ð½Ð¸Ñ Ð¼Ð°Ð¹Ñ‡Ð¸Ð½ поглед в Ð¼Ð¾Ñ Ð¸ заÑтрада повече от мен.
Така мълчахме дълго, доÑта дълго, докато Ñи кажем вÑичко. „Имал Ñи възможноÑтта да Ñе измокриш под дъжда на любовта – от това по голÑмо щаÑтие има ли на Ñвета? Ðе Ñамо животът има правила – Ñ‚ÑÑ… ги има и в любовта. Където има любов, има и Ñълзи, дори да е живÑна в двореца на Ñултана . ПътÑÑ‚ към иÑтината не минава винаги през Ñърцето, а по-чеÑто през трънливите пътеки на разума. Любовта нÑма етикети, нито пък виÑокопарни определениÑ. Ð¢Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ñто е това, което е – нещо като живата вода, а влюбениÑÑ‚ е огън, който Ñ‚Ñ€Ñбва да обикне водата, и когато... и Ñамо когато пламъкът обикне водата, именно тогава наÑтъпват чудеÑа. За Ð²Ð»ÑŽÐ±ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð½Ñма време или поÑоки – за него е важен мига, в който Ð¸Ð·Ð³Ð°Ñ€Ñ Ð¸ водата го погаÑÑ. За него нÑма изток, запад, Ñевер или юг – поÑоката е Ñамо нагоре или надолу. За нагоре Ñ‚Ñ Ñ‚Ð¸ пришива крила, но за надолу ще ти е нужна и нÑÐºÐ¾Ñ Ñ‡Ð¾Ð²ÐµÑˆÐºÐ° ръка. Ðакъде Ñи тръгнал ти пътнико, Ñлед като вÑе още нÑмаш пришити крила? ПоÑоката ти е в черната земÑ! Хайде, избърши тези невинни Ñълзи и поеми моÑта човешка ръка, за да те измъкна от изкопа!â€
Султана ханъм беше права, Ñ‚Ñ€Ñбваше да поема Ð¿ÑŠÑ‚Ñ Ð½Ð° разума – път, който беше заÑтлан Ñамо от материалното. ТрÑбваше да Ñе откажа от Ñебелюбието, а много чеÑто дори и от Ñебе Ñи. Първо Ñ‚Ñ€Ñбваше да Ð¾Ð¿Ð¾Ð·Ð½Ð°Ñ Ð‘Ð¾Ð³Ð° в мен и ако този Бог беше любовта, то Ñ‚Ñ€Ñбваше да Ð¶Ð¸Ð²ÐµÑ Ñ‚Ð°ÐºÐ°, че да Ñъздам такива уÑловиÑ, че и той да живее у мен. Ðе Ñ‚Ñ€Ñбваше да Ñе плаша от Ð¸Ð·Ð±Ñ€Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ мен път, а Ñ‚Ñ€Ñбваше да полагам Ñтъпка по Ñтъпка и от вÑÑка една да получавам не болката, а ÑладоÑтта. Ðе Ñ‚Ñ€Ñбваше да Ñе оÑтавÑм на течението, а аз Ñ‚Ñ€Ñбваше да бъда това течение. Ðе Ñ‚Ñ€Ñбваше да Ñе оÑтавÑм на вÑтъра, а аз Ñ‚Ñ€Ñбваше да Ñъм вÑÑ‚ÑŠÑ€. Длъжен бÑÑ… да Ð½Ð°Ð¼ÐµÑ€Ñ Ñили дори и да Ñе опълча на Ñъдбата. Първата крачка щеше да ми е да приема вÑеки такъв, какъвто е.
Ðа излизане дочух ÑобÑтвеника на хотела да пита за мен: "Това ли е копелето от ИÑтанбул?" Да! Ðз бÑÑ… вече едно иÑтанбулÑко копеле, което вÑе още не познаваше любовта, но Ñтрадаше от неÑ.
Ðа Ñлизане от колата на Султана ханъм Ñ Ð¿Ñ€Ð¸Ñвити уÑтни й прошепнах: – Да излезем нÑкъде тази вечер.
– Ти вÑе още не Ñи Ñе прибирал, поÑъвземи Ñе малко, пък тогава ще ходим където и когато пожелаеш.
След малко почука на вратата ми Ñ Ð³Ð¾Ð»Ñма кана кафе и нÑколко чинии пълни ÑÑŠÑ Ñладкиши.
– Хотелиерът ми каза, че нÑколко дена не Ñи Ñи поръчвал нищо от бара. Хайде едно кафе нÑма да ти дойде зле, пък и тези Ñладки Ñъм ги правила лично аз, миÑлÑ, че нÑма да ми откажеш?..
– Ибрахим, запомни нещо от мен! Който обича Ðллах, обича и търпението. Те Ñа една неразделна чаÑÑ‚. Именно търпението ти дава възможноÑÑ‚ да видиш залеза или изгрева. Търпението ти дава възможноÑÑ‚ да намериш Ñебе Ñи и в мрака. Ðа този ÑвÑÑ‚ най-леÑно Ñе обича и Ñвиква Ñ Ð»ÑŽÐ±Ð¾Ð²Ñ‚Ð°. Ð¢Ñ Ñпохожда вÑеки, включително онези, които Ñ Ð¾Ñ‚Ð±Ñгват. Ðо Ñ‚Ñ Ð½Ðµ е нÑкакво Ñладко чувÑтво, което идва и уÑлажда нашата душа и Ñи отива, хей тъй по живо и по здраво. Ти Ñ‚Ñ€Ñбва да Ñе научиш да Ñ Ð¿Ð¾Ñрещнеш и ако иÑка да Ñи отиде да Ñ Ð¸Ð·Ð¿Ñ€Ð°Ñ‚Ð¸Ñˆ така, както подобава. Каквото и да Ñе Ñлучва в живота ти, колкото и тревожни да изглеждат нещата, не изпадай в отчаÑние! Опознай Ñе докрай! Погледни чеÑно и твърдо тъмните и Ñветлите Ñи Ñтрани, и ще поÑтигнеш ÑъвършенÑтво. ЛеÑно е да Ñе радваш на хубавото и да не хареÑваш лошото. Това го може вÑеки.....
След вÑичките нейни наÑÑ‚Ð°Ð²Ð»ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð²ÐµÑ‡Ðµ знаех че Ñ‚Ñ€Ñбва да обикна различиÑта на вÑеки. БÑÑ… длъжен да приема вÑеки като божеÑтвено, защото вÑички ние Ñме Ñъздадени по божа препоръка или по негов образец. Бог е иÑкал тези Ñ€Ð°Ð·Ð»Ð¸Ñ‡Ð¸Ñ Ð¸ ги е Ñъздал, за да можем в Ð´Ñ€ÑƒÐ³Ð¸Ñ Ð´Ð° намерим това, което ни липÑва или от което имаме нужда. За Ñега в ръцете Ñи имах един мой живот, едно негово творение и една дейÑтвителноÑÑ‚, така че да мога да Ñе променÑ. Ðа този ÑвÑÑ‚ нÑма черно млÑко, проÑто нÑма, както нÑма и втори мой живот, Ñ ÐºÐ¾Ð¹Ñ‚Ð¾ бих могъл да зарадвам близък или приÑтел. Затова първо Ñ‚Ñ€Ñбва да Ñе Ð¿Ñ€Ð¾Ð¼ÐµÐ½Ñ Ð¸ да обичам Ñебе Ñи – науча ли Ñе на това ще заобичам вÑичко Ñвързано Ñ Ð½ÐµÐ³Ð¾.
ÐžÑ‚ÐºÑŠÑ Ð¾Ñ‚ романът „ТУК ÐЕ ЖИВЕЕ ЛЮБОВТІна Ибрахим БÑлев
-
https://www.youtube.com/watch?v=y-WC_KQBjX0
-
https://www.youtube.com/watch?v=gBGM7Awh0sU
-
ПОМÐК
Ðе питай ГоÑподи,
аз от кой Ñъм ....?
Че и аз не знам!
Ðз имам много имена,
и в това е моÑта Ð±ÐµÐ»Ñ ...
Едни ни наричат помаци,
други ахрÑни, торбеши,
а трети аповци, дилÑизи,
четвърти миÑци, горани ....
Ðз ГоÑподи,
имам и много Родини ...
Едната ми е БългариÑ,
другите ТурциÑ, ГърциÑ,
оÑтаналите Ñа МакедониÑ,
КоÑово, ÐÐ»Ð±Ð°Ð½Ð¸Ñ ....
Ðз ГоÑподи,
на този ÑвÑÑ‚ Ñъм най-богат,
Ñтанал Ñъм ÑÑŠÑ Ð²Ñеки Ñват,
затова вÑеки ме ÑмÑта за Ñвой брат!
И когато заÑтана на твоÑÑ‚ праг,
ще ти разкажа че на този ÑвÑÑ‚ нÑмах враг!
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
- О, Морна, МоÑ, Ðеземна, ...
Колко Ñи хубава! ÐÑ… колко Ñи хубава!
И Ñ Ð´Ñ€ÐµÑ…Ð¸ и без дрехи, винаги Ñи хубава...
Ðо най-хубава Ñи в Ñкута ми полегнала!
Животът тогава е тъй хубав, тъй бÑл ...
- О, Морна, МоÑ, Ðеземна, ...
Как иÑкам да те обичам винаги - завинаги!
ÐÑ… как иÑкам да Ñи възможна и невъзможна!
За чужди да Ñи прозрачна, а за мен значна!
Ела, вземи душата ми, аз и без Ð½ÐµÑ Ñ‰Ðµ Ñъм цÑл ...
- О, Морна, МоÑ, Ðеземна, ...
ОÑтани до мен навеки - гола, нахална ...
С нокти и зъби ÑвоÑта чеÑÑ‚ отÑтоÑвай!
Редениците на влюбените ти ÑÑ‚Ñ€Ñвай!
Раз ще Ñъм клонил глава пред твоÑÑ‚ блÑн ...
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
След Ñрещата ми ÑÑŠÑ Ð•Ñма ханъм, нÑмах покой и на ÑÐ»ÐµÐ´Ð²Ð°Ñ‰Ð¸Ñ Ð´ÐµÐ½, затова реших да преÑъздам мига, за който Ñ‚Ñ Ð±ÐµÑˆÐµ живÑла един цÑл живот.
"Ðко имаш път до любимата Ñи - извърви го ...
Ðко имаш дума за любимата Ñи - кажи й Ñ ...
Ðко имаш живот за любимата Ñи - изживей го ...
Ðко имаш мъка за любимата Ñи - погреби Ñ ...
- ЕÑма ханъм, бихте ли била така любезна тази вечер да Ñ Ð¸Ð·Ð¶Ð¸Ð²ÐµÐµÑ‚Ðµ заедно Ñ Ð¼ÐµÐ½!?
- С уважение Ибрахим!"
Куриерът не Ñлед дълго Ñе завърна Ñ Ð½Ð¾Ð²Ð¸Ð½Ð°Ñ‚Ð°, че ЕÑма ханъм е приела поканата ми. Влезнах в градината на Султан ханъм и набрах най-хубавите рози, очиÑтих ги от бодлите и направих от Ñ‚ÑÑ… един прекраÑен букет, на който не би уÑтоÑла и най- безчувÑтвената жена. ÐадÑнах бÑла риза и черен коÑтюм, качих Ñе в лимузината и тръгнах за Ñрещата, коÑто Ñ‚Ñ€Ñбваше да Ñе ÑÑŠÑтои преди нÑколко деÑетилетиÑ.
Лимузината ÑÐ¿Ñ€Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ´ магазина, който продаваше вÑе разбити Ñърца и неÑбъднати мечти. Улицата почти замрÑ, вÑички погледи бÑха отправени към мен, а въпроÑите бÑха хилÑда. Когато влезнах в магазина, ЕÑма ханъм облечена в червена Ñ€Ð¾ÐºÐ»Ñ Ð¼Ðµ чакаше права. Когато Ñ Ð¿Ð¾Ð¿Ð¸Ñ‚Ð°Ñ… защо е права , Ñ‚Ñ Ð¼Ð¸ отговори, че така Ñе поÑреща любовта. Подарих й цветÑта, а Ñ‚Ñ Ñе разплака ...
- За мен това е една закъÑнÑла пролет, в коÑто нÑма да има полет, но Ñи заÑлужава да Ñе изживее дори и да е люта зима, коÑто от Ð½Ð°Ñ Ñ‚Ð°Ð¹Ð½Ð¾ топлината ни взима.
Смело избърÑа Ñълзите, хвана ме под ръка и така излÑзохме на улицата, коÑто ни очакваше Ñ Ð³Ð¾Ð»Ñм мерак. Едни ни Ñе уÑмихнаха, други ни поздравиха, а трети ни завиждаха. РеÑторантът, който поÑетихме беше почти врÑзан в ÑÐ°Ð¼Ð¸Ñ Ð‘Ð¾Ñфор. От трите му Ñтрани вмеÑто Ñтудени Ñтени имаше прозрачни Ñтъкла, така имаш уÑета, че Ñе намираш върху Ñамата вода. Бели покривки, червено вино, жива музика, наздравица .....
Поръчах на оркеÑтъра пеÑента " Fikrimin Ä°nce Gülü ".
- ЕÑма ханъм под звуците на тази Ð¼ÐµÐ»Ð¾Ð´Ð¸Ñ Ð±Ð¸ ли ми разказала за твоÑта голÑма любов? Това е любимата пеÑен на МуÑтафа Кемал Ðтатюрк, Ñ Ð½ÐµÑ Ñ‚Ð¾Ð¹ увековечава ÑвоÑта любов към незабравимата за него до гроб Димитрина Ковачева!
- Ðашето беше обич без думи. Ðе обичаше той дългите любовни обÑÑнениÑ, да Ñе превива под евтини комплименти, или да Ñе прикрива зад Ñкъпи букети цветÑ. Обичта му беше нÑкак по-различна от оÑтаналите. С поглед ме Ñъбличаше, пронизваше, галеше вÑÑка чаÑÑ‚ от плътта ми и в Ð½ÐµÑ Ð²Ð¸Ð¶Ð´Ð°ÑˆÐµ и най-Ñкътаните чувÑтва за него в душата ми. Когато ме погледнеше цÑлата ме обливаше топлина, върху Ñебе Ñи уÑещах тихата му невидима прегръдка. Обожавах миговете, когато ме поглеждаше и ме оÑтавÑше гола по душа. ÐÑкаква такава разпилÑна, обикновена, от майка родена. УÑпÑваше да премахне от мен и Ñтраха, пред него Ñе Ñмеех до наÑита, ÑÑкаш бÑÑ… луда, или това нашето беше нÑкаква лудоÑÑ‚. Ðо тогава заÑлепени от тази Ñрка Ñветлина не го виждахме. Имахме и Ñрамежливи моменти в любовта ни, когато Ñе чудеше как да ми каже, че Ñъм много хубава, или че уÑмивката ми е чудеÑна. От него никога не чух обикновената дума „Обичам теâ€. Обичаше да доказва любовта Ñи Ñ Ð´ÐµÐ»Ð°. Ð’Ñеки ден намираше време за да ме попита как ми е минал денÑÑ‚. И не по отговора, а по тона на глаÑа ми уÑещаше дали огънÑÑ‚ му в мене вÑе още гори. Ðе обичаше празни думи, нито пък гръмки, преди да Ñъм казала каквото и да е той вече го знаеше, а отговорът му беше готов. Ðе вÑрваше и на пролети за него Ñълзи, ( детÑка му работа ) веднъж ме Ñмъмри. Обичаше Ñилните жени и аз Ñе научих да бъда Ñилна жена, да обичам така, както той обича да го обичат. Когато бÑÑ… до него не бÑÑ… обикновена, нито пък една от вÑичките, а единÑтвена, извиÑена над Ñ‚ÑÑ…. Ð’ Ð½ÐµÐ³Ð¾Ð²Ð¸Ñ ÑвÑÑ‚ аз бÑÑ… галено малко дете, негова дългоочакваната рожба. Ð’ този ÑвÑÑ‚ аз Ñе научих да не иÑкам мъж ÑÑŠÑ Ñтандарти, който да говори Ñъщите думи като другите, паднал на колене да подарÑва пръÑтени Ñ Ð´Ð¸Ð°Ð¼Ð°Ð½Ñ‚Ð¸. МоÑÑ‚ мъж никога не Ñ‚Ñ€Ñбва да е на колене, никога. Ðз иÑках неговата вÑра в мен, неговата опора за мен, неговото доверие ....
- Кемал Ðтатюрк и Димитрина Ковачева Ñъщо Ñа имали нашата учаÑÑ‚ - учаÑÑ‚ на неÑподелена любов. Затова Ð´Ð½ÐµÑ Ñ‰Ðµ ти разкажа за раздÑлата и то Ñ Ð»ÑŽÐ±Ð¾Ð². Защото и в раздÑлата и Ñлед Ð½ÐµÑ Ð¼Ð¾Ð¶Ðµ да живее любовта, Ñтига да е иÑтинÑка Ñамата Ñ‚Ñ. Когато е иÑтинÑка - Ñ‚Ñ Ð½Ðµ позволÑва в раздÑлата да има раздори, болка, тъга или неприÑтни чувÑтва... Когато в раздÑлата има любов, то тогава раздÑла нÑма, защото аз и Ñлед Ð½ÐµÑ Ð¾Ð±Ð¸Ñ‡Ð°Ð¼, даже и Ñи Ð¼ÐµÑ‡Ñ‚Ð°Ñ ÐºÐ°ÐºÑ‚Ð¾ преди. ПроÑто Ñе примирÑваш ÑÑŠÑ ÑитуациÑта, че аз Ñъм ти и ти Ñи аз, или, че аз Ñъм в теб и ти Ñи в мен. РаздÑлата може да ни научи да Ñме по-близки един на друг от преди неÑ. Когато в Ð½ÐµÑ Ð¸Ð¼Ð° любов, има и мир, и покорÑтво - да Ñе покориш пред раздÑлата е голÑм уÑпех. Тогава не Ñи загубил нито Ñебе Ñи, нито него, нито любовта Ñи. Ðко това не е уÑпех, какво е?
- Ðо ако Ñамо в раздÑлата живее любовта, аз не знам дали ще мога да Ñ Ð½Ð°Ñ€ÐµÐºÐ° жива?
- РаздÑлата не е нещо, което може да ни пречи да обичаме, защото любовта е безуÑловна, без изиÑкваниÑ, Ñ‚Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ñто е любов. Именно Кемал Ðтатюрк и Димитрина Ковачева Ñа изживели такава любов и такава раздÑла. И именно заради това и до Ð´Ð½ÐµÑ Ð³Ð¾Ð²Ð¾Ñ€ÑÑ‚ за тази любов, коÑто не Ñа Ñ ÑƒÐ±Ð¸Ð»Ð¸ Ñ Ñ€Ð°Ð·Ð´Ñлата Ñи и е била жива и Ñлед неÑ!
- Той за мен беше като една любима книга, коÑто не иÑках да дочета до край. Ð’ÑÑка негова Ñтраница, ред, или буква за мен имаше живото ÑпаÑÑваща Ñила. Ð’ÑÑка Ñутрин Ñ Ð½ÐµÑ Ñе Ñъбуждах, в Ð½ÐµÑ Ð½Ð°Ð¼Ð¸Ñ€Ð°Ñ… невероÑтни мъдроÑти ,както за живота, така и за любовта. С голÑм трепет и Ð¸Ð½Ñ‚ÐµÑ€ÐµÑ Ð¿Ñ€ÐµÐ¼Ð¸Ð½Ð°Ð²Ð°Ñ… на нова Ñтраница. Ðо адÑки ÑъжалÑвах за предишната, коÑто Ñ Ð¾Ð±Ð¸Ñ‡Ñ‚Ð° Ñи уÑпÑваше да ме държи на крака. Ð’ тази книга беше побран един миг на вечноÑÑ‚, миг като извор, от който блика чиÑта любов и никога не преÑъхваше. Ð’ÑÑка Ñутрин към него Ñе понаÑÑÑ… като морÑка вълна и Ñ Ð½ÐµÐ¶Ð½Ð¾ÑÑ‚ обгръщах божеÑтвеното му Ñ‚Ñло .....
ЕÑма ханъм под напора на Ñпомените Ñи трепереше като майÑки лиÑÑ‚. Едва ли имаше земна Ñила, коÑто можеше да Ñ Ð¾Ñ‚ÐºÑŠÑне от този миг - миг, в който вÑе още е била жива любовта.
- Ибрахим, ти пратеник на Ðллах ли Ñи ? Той те изпрати нали, за да разриеш моето огнище, в което като зеницата Ñи Ð¿Ð°Ð·Ñ Ð½Ñколко негови въглена ? - това вече взе да ме плаши, защото пред мен Ñтоеше една развалина, коÑто в пазвата Ñи вÑе още криеше Ñвоите Ñпомени парещи Ñ ÐºÐ°Ñ‚Ð¾ живи въглени.
- Човек винаги по пътÑÑ‚ Ñи иÑка да хване Ð½ÐµÑ‡Ð¸Ñ Ñ€ÑŠÐºÐ°, но когато хване погрешната, тогава и той Ñтава грешен! Ðе миÑлиш ли, че тази ръка е била грешна? Ðе миÑлиш ли, че тази ръка та е приковала като пирон на едно мÑÑто, от което едва ли нÑкога ще Ñе отървеш?
- Човек винаги е Ñ‚ÑŠÑ€Ñил изхода на пътÑÑ‚ Ñи, но когато Ñтигне до него не знае какво да направи - дали да Ñе върне, или да продължи!
- Ð’Ñе пак ако имаш нужда от помощ Ñамо ми кажи. Ðа драго Ñърце бих ти помогнал.- но веднага Ñъжалих за тези думи, защото първо не знаех как ще й помогна, второ нима аз не горÑÑ… в този миг? ЕÑма ханъм беше по-мъдра отколкото Ñи миÑлих, затова Ñ ÐµÐ´Ð½Ð° къÑа иронична уÑмивка Ñе направи, че не е чула предложението ми за помощ.
- Да пием за мига! - вдигна наздравица и изпи чашата до дъно, като по този начин иÑкаше да го задави, или да го запрати нÑкъде, но не уÑпÑ, или не иÑкаше да го Ñтори.
ЕÑма ханъм направи знак на шефа да Ñе преближи и поръча пеÑента "Kendim düştüm kalkabilirim"!* След тази пеÑен вече оÑъзнах че пред този миг аз Ñъм една иÑкра, коÑто може да подпали нейната душа и да Ñ Ð¸Ð·Ð¿ÐµÐ¿ÐµÐ»Ð¸.
- Тук на това мÑÑто, пак под звуците на БоÑфора му казах, че нÑма какво да му дам - Ñамо обич, в коÑто би Ñе удавила и най-великата личноÑÑ‚ опиÑана във вÑички книги. Знам, че е малко, но пък е дива и много краÑива, и на двама ни много ще ни отива ...
ОÑтавих Ñ Ð´Ð° изкаже болката коÑто Ñе беше наÑлоила в душата й и не и даваше покой дори и при взимането на дъх. ÐеуÑетно как нощта вече взе да отÑтъпва мÑÑто на ранното утро, по небето звездите взеха да избледнÑват, да Ñе потапÑÑ‚ във Ñрка Ñлънчева Ñветлина, коÑто ни напомнÑше че въпреки вÑичките изживени мигове животът продължава.
Ðа изпращане не знаех какво да и Ð¿Ð¾Ð¶ÐµÐ»Ð°Ñ Ð¸Ð»Ð¸ поÑъветвам. Ð’Ñичко в живота й беше тъй жеÑтоко, че вÑички думи бледнееха, немееха. Целунах й ръката и и прошепнах Kendine iyi bak**, но знаех че това нито е доÑтатъчно нито уÑпокоÑващо. Така пред къщата й оÑтавих една развалина, коÑто между Ñветлина Ñе беше превърнала във черна ÑÑнка.
Ðа ÑÐ»ÐµÐ´Ð²Ð°Ñ‰Ð¸Ñ Ð´ÐµÐ½ реших пак да Ñ Ð½Ð°Ð²ÐµÑÑ‚Ñ, но бутикът й беше затворен. Къщата, в коÑто живееше беше наблизо, затова реших дори и неканен да отÑкоча до Ñ‚ÑÑ…. Вратата вмеÑто Ð½ÐµÑ Ð¼Ð¸ отвори приÑлужничката. По лицето й имаше изпиÑана голÑма тревога:
- Как е Ñ‚Ñ, как е? ....
- Кой как е, кой? - жената като видÑ, че не знам нищо, между плач и голÑм Ñтрах ми обÑÑни как нейната ханъм Ñе е опитала да Ñложи край на живота Ñи. Взели Ñа Ñ Ð² болница и Ñ‚Ñ Ð½Ðµ знае какво й е било ÑÑŠÑтоÑнието.
Болницата беше доÑта наблизо и за Ð¼Ð¾Ñ Ñ€Ð°Ð´Ð¾ÑÑ‚ докторът ми обÑÑни, че нÑма опаÑноÑÑ‚ за живота й. Когато заÑтанах до леглото не знаех какво да правÑ, дали да Ñе радвам или да тъгувам за неÑ.
- Хайде като падна, опитай Ñе Ñега да Ñтанеш. Ðима вÑеки който обича вÑе пада и там Ñи оÑтава? ...
- Добре Ñъм, даже както никога до Ñега добре. Ще ти докажа че който обича, дори и пред любовта да Ñе Ñъблича, дори и Ñ‚Ñ Ð´Ð° е за Ð½Ð°Ñ Ð½ÐµÐ·Ð°Ð±Ñ€Ð°Ð²Ð° - опората в живота ни Ñ‚Ñ Ð¾Ñтава ....
----------------------------------------------------
Kendim düştüm kalkabilirim - Сама паднах, ще Ñе опитам и Ñама да Ñтана.
** Kendine iyi bak - Гледай Ñе добре.
ÐžÑ‚ÐºÑŠÑ Ð¾Ñ‚ романа „ТУК ÐЕ ЖИВЕЕ ЛЮБОВТІна Ибрахим БÑлев
-
ЧУДО
В това чудо наречено живот,
Ð¶ÐµÐ»Ð°Ñ Ñ‚Ðµ, Ñтрадам те, Ð¶Ð¸Ð²ÐµÑ Ñ‚Ðµ...!
И Ð·Ð½Ð°Ñ Ñ‡Ðµ ако Ð¸Ð·Ð³ÑƒÐ±Ñ Ñ‚Ð²Ð¾Ñта Любов,
ще Ð¸Ð·Ð³ÑƒÐ±Ñ Ð²Ñичките Ñи цветове ...!
МиÑлите ми Ñа изорана равна нива,
Ñъдбата в Ñ‚ÑÑ… поÑÑ Ð½ÐµÐ·ÐµÐ¼Ð½Ð¸ чувÑтва!
Да Ñтрадам за Любов много ми отива!
ÐÑмо Ñтрадание, огнен порив на кръвта!
Тайно те Ð¶Ð¸Ð²ÐµÑ Ð² мъжкото Ñи мълчание,
Ñ Ð½ÐµÐ¶Ð½Ð¾ÑÑ‚ ÑъбарÑш вÑичките ми прегради!
Който ме види ÑъчувÑтва ми ÑÑŠÑтрадание,
в тази тишина Ñърцето ми лудо за обич гори!
Богат Ñъм аз, богат - като Бога богат,
и като него вÑичко наведнъж ти давам!
Ðе Ñлушам дÑвола тъй хитър и рогат,
Любовта Ñи за нищо на Ñвета не Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ð´Ð°Ð²Ð°Ð¼!
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
ТВОРБÐ
Толкова много,
ли иÑка моÑта душа ...?
ÐежноÑÑ‚, доброта и малка творба -
изпълнена Ñ Ð³Ð¾Ñ€Ð´Ð¾ÑÑ‚ и душевна краÑота!
Ще ÑÐ¿Ð¾Ð´ÐµÐ»Ñ Ñ Ñ‚ÐµÐ±Ðµ Ñамо нощта.
Ð’ Ð½ÐµÑ Ñ‰Ðµ вирее за Ð½Ð°Ñ Ð›ÑŽÐ±Ð¾Ð²Ñ‚Ð°!
Ще Ñе Ñлеем Ñ Ñ‚ÐµÐ±Ðµ в тъмнината.
Ще запалим - ти звездите, аз луната.
За да бъде и там щаÑтлива Любовта.
Ще намираме Ñ Ñ‚ÐµÐ± изгубените души,
абÑурдна ще е за Ñ‚ÑÑ… раздÑлата.
Ще оцветÑваме избледнелите им мечти.
От гръдта Ñи ще им дарÑваме топлина.
Ще им казваме, че Любовта не е пари,
а думи две по - значими от милиони дори!
Колко малко е нужно на Любовта!
Обичам те, МИЛР!
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
ЩÐСТИЕ
ЩаÑтлив Ñъм ...
ÐÑ…, колко Ñъм щаÑтлив, ...
че те Обичам ...!!!...
Че живееш в Ñъзнанието ми,
в ежедневието, в Ñърцето ми!
Ð‘Ð»Ð°Ð³Ð¾Ð´Ð°Ñ€Ñ Ñ‚Ð¸ мила, че Ñи жива
и че те има ...!!!...
Ð’ Слънцето, когато Ñе ражда
и когато като мен от щаÑтие умира!
От Ñърцето ми ÑÑкаш Ñи едно парче,
което топи в мен вÑички ледове,
дори и забравÑм за вÑички Ñдове!
Ðашето е любовна магиÑ,
в коÑто вÑеки миг живеÑ!
Ð’ Ð½ÐµÑ Ñ†Ð²ÐµÑ‚Ñта, уÑмивките и те,
Ñа Ñамо за тебе ... За тебе!
ИÑкам и да ти Ð±Ð»Ð°Ð³Ð¾Ð´Ð°Ñ€Ñ Ð·Ð° иÑкрите,
за пожарите, и за мечтите
вÑе още неизживените, и за думите!..
И за онези неÑподелените!
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
ЗРБОГÐ
Хайде, Любов! Като Ñи
БÑла ЛÑÑтовица - къде Ñи?
Свий гнездо на моите плещи,
нека да Ñе Ñбъднат и моите мечти!
Хайде, Любов! Като Ñи
за мен Бога - молитвата ми приеми!
За Ñърцето ми Ñлабо недей забравÑй,
Ñпри го да не кърви, че вече Ñе умори!
Хайде, Любов! Като Ñи
за мен прокоба - ще те ноÑÑ Ð°Ð· до гроба!
Ти за мен не Ñи тежеÑÑ‚ или злоба,
заради тебе бих приел и от Ð·Ð¼Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚Ñ€Ð¾Ð²Ð°.
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
БОЖР...
Спотаила Ñе е в мен надежда,
като теменуга между зелени лиÑта,
краÑи Ñ‚Ñлото ми като одежда,
тихо нашепва, че е жива Любовта!
Обичам Ñ ÑÑŠÑ Ð¸Ð·Ð¼ÑŠÑ‡ÐµÐ½Ð¾ Ñърце,
звучи като отронен акорд от пиано,
Ñ Ð½ÐµÐ²Ð¸Ð´Ð¸Ð¼Ð¸ майчини топли ръце,
гали изÑтрадалото ми за Любов Ñ‚Ñло!
И това е през вÑеки Божи ден,
гори в мен един необуздан копнеж,
да Ñи цÑлата единÑтвено на мен,
животът ми е уÑтроен от този метеж!
Като дъх от рози ще те запомнÑ,
Ñамо към щаÑтието поглед уÑтремила,
неземен Ñън Ñ Ð¾Ñ‚Ð²Ð¾Ñ€ÐµÐ½Ð¸ очи живеÑ,
не Ñи жена ти, а моÑта Божа Ñамодива!
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
ÐЕЖÐРВЪЛÐÐ
След теб .... какво оÑтава?...
И животът вратата ми затварÑ,
а времето покрай мен минава,
като запалена Ñвещ догарÑм ...
И Ñърцето е като Ñчупена чаша,
докоÑнеш ли го кърви ли кърви...
По този проклет ÑвÑÑ‚ Ñам крача,
Ñамо Бог Ñигурно ще ме ÑпаÑи? ...
Ðа пропаÑтта Ñъм там – на краÑ,
раните Ñи лекувам ÑÑŠÑ Ð·Ð´Ñ€Ð°Ð²Ð¾ въже,
Ñ Ð½Ð°Ð´ÐµÐ¶Ð´Ð° да те Ñрещна и в РаÑ,
Ñигурно така правÑÑ‚ и другите мъже?..
Ти за мен ще Ñи оÑтанеш покоÑ,
изплаквам те през Ñълзи на брега!
Знам, че ме чакаш там до прибоÑ,
за да ме докоÑнеш като нежна вълна!
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
Живот живеех,
както Ñи знаех -
по мъжки ...!
ЩаÑтлив бÑÑ… -
дори и ÑÑŠÑ Ð²ÑŠÑˆÐºÐ¸ ...!
Покрай мен птици Ñамо летÑха!
Римите ми тогава немÑха,
или чужди пеÑни пееха ...!
Ð’ небето ми нÑмаше
изгреви, залези ...
Очите ми не бÑха за Ñълзи,
а за да виждат пътÑÑ‚
по който Ñ‚Ñлото ми ще върви!
Ðо една нощ Ñлънцето за мен изгрÑ,
жена Ñ Ð¾Ñ‡Ð¸ - Ñърцето ми докоÑна,
погледът й по мен като катран Ñе разлÑ,
и ми помогна животът Ñи да почернÑ!
От тогава до Ñега през нощта Ñлънце Ñ‚ÑŠÑ€ÑÑ!
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
***
Обичам те ...........
........... но ти бÑгай
във Ñвоите виÑини!
Ðе ми позволÑвай да те докоÑна,
че от това аз ще умра!
Там Ñе рей като богове
и проÑти ти на нашите грехове!
От твоÑта нежна миризма
оÑтави Ñлед Ñебе Ñи за мен Ñледа.
Ðека да тържеÑтвува моÑта душа
затова, че е по Ñледите на Любовта!
Обичам те! ..., но това за теб не Ñтига!
Обичта ми по теб като извор извира
и Ñ†ÐµÐ»Ð¸Ñ ÑвÑÑ‚ в мен побира!
Ти Ñи Любов!....
Ти Ñи онова, от което имам нужда
за да Ñъм жив!....
Ðе, не... Ðз не те обичам,
Ñамо понÑкога в ÑънÑÑ‚ Ñи те Ñричам,
че многооо те обичам! ....
Ðо ти ми проÑти за това,
нали и аз Ñъм от плът и душа,
коÑто може да обича понÑкога?
ПонÑкога ти без да знаеш,
те държа миÑлено в ръцете Ñи.
От това толкова Ñе топлÑ, че Ñе топÑ...
Без теб ли Ñъм - не мога да заÑпÑ,
но ти и за това ми проÑти,
че те обичам дори и в ÑÑŠÐ½Ñ Ñи!
Ти Ñи Любов! ... без коÑто аз не мога!
Ðа вÑтъра - гальовноÑтта! Ðа вълните - покоÑ!
Ðа дъжда - Ñълзите, на изгрева - лъчите!
Чакам денÑ, в който цÑлата ще Ñи моÑ!
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
*****
Умра ли ... ! ... Ð¼Ð¾Ð»Ñ Ð²Ð¸,
оÑтавете прозореца ми отворен!
За да Ñлушам Ð²Ð¾Ñ Ð½Ð° ÑÐ²Ð¾Ñ â€“ молив,
да Ñлушам как драÑка Ñ ÐºÐ¾Ð¿Ð¸Ñ‚Ð°,
за правда и за Ñвобода
и за Ð½ÐµÑ Ð›ÑŽÐ±Ð¾Ð²Ñ‚Ð° ...!
Умра ли ... ! ...
оÑтавете прозореца ми отворен!
Ðека да влиза Ñветлина,
и Ñ‚Ñ Ð›ÑŽÐ±Ð¾Ð²Ñ‚Ð°,
нека да лекуват оÑтанали
Ñлед мен болни рани.
Умра ли нÑкога, умра ли ... ? ...
оÑтавете прозореца ми отворен!
За да мога Ñпокойно в отвъдното да ÑпÑ,
за неÑподеленото Ñълзите Ñи да излеÑ,
а вие на виÑок Ð³Ð»Ð°Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ñ‡ÐµÑ‚ÐµÑ‚Ðµ моите Ñлова:
- Веднъж, Ñърцето ми примрÑ,
Ñ€Ð°Ð·Ð³Ð¾Ñ€Ñ Ñе, гори, но не догарÑ,
ÑÑкаш е от дъбови гори, или проклетиÑ.
Ðебето трептеше, иÑкреше,
а калдъръма от тихи Ñтъпки ехтеше ...
Раз целунах ръката й бÑла,
а Ñ‚Ñ Ñ‰Ð°Ñтлива и заÑмÑна,
ÑÑкаш е в бÑла премÑна …
Рпо небето звездите трептÑха, иÑкрÑха,
а по калдъръма тихи Ñтъпки ехтÑха ...
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
ÐÐУЧИ МЕ
С теб оÑъзнах,
че Ðллах от мене човек е Ñъздал.
С тебе Ñе научих да греша
и да не Ñлагам изкуÑтвени крила.
Ðаучих Ñе и на това
как да Ñъздавам човек от калта,
дори и да отронвам Ñълзи за Любовта.
Мечтите ми преди да Ñе ÑтопÑÑ‚,
помолих ги за Ñебе Ñи да ми шептÑÑ‚.
ÐÑма да те ползвам за наÑтроение,
ти на живота Ñи ми вдъхновение.
Ðито ще те продам като лихвар,
нито ще те похарча в нÑкой бар.
Ще Ñе Ð±Ð¾Ñ€Ñ Ð·Ð° нашата Ñъдба,
и ÑÑŠÑ Ñкритата в Ð½ÐµÑ Ñ‚ÑŠÐ³Ð°,
в мене да Ñтене нÑма да й позволÑ.
ДокоÑна ме ти като иÑтинÑка жена,
разпръÑна Ñе по мен като Лунна Ñветлина.
Дори и да Ñи във раÑ,
по обичта ти пак ще те познаÑ.
Ибрахим БÑлев
-
След Ð½ÐµÑ Ð¾Ñтана Ñветлина,
но
на Ñвещ е Ñ‚Ñ - без топлина!
Имам, имам и детелина,
но
потъпкана е Ñ‚Ñ Ð¾Ñ‚ двамина!
Ð¡ÑŠÑ Ð½ÐµÑ Ð²Ñичко Ñи замина
и Ñърцето ми
като комина ледено изÑтина!
Ðе, не беше толкова отдавна,
Ñнощи...
раздÑлата като вълк ме грабна!
О...!... колко хубаво беше,
в ръцете ми
като Ñвещ тъй нежно гореше!
Ð
Ñега мъж като дете - ревеше...
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
***
Обич МоÑ!
Положи ме в Ñкута Ñи,
разлиÑти ме лиÑÑ‚ по лиÑÑ‚,
живееш пак в Ð³Ð¾Ñ€ÐµÑ‰Ð¸Ñ Ð¼Ð¸ Ñтих!
Прочети ми плачевната Ñамота!
Прегърнати в думите на Любовта,
пламналите ни от ÑтраÑÑ‚ тела!
Любов МоÑ!
Ð’ теб Ñе влюбих, Ñебе Ñи погубих!
Топъл полъх, Ñ Ð²ÑŠÐ»ÑˆÐµÐ±ÐµÐ½ аромат,
златна жар, неочакван луд пожар!
Ðа Ñебе Ñи ме обещавай вÑеки ден!
Страх! ÐеизвеÑтноÑÑ‚! Пълна тишина!
Ðо Ñамо във мен вирее Ñ‚Ñ Ð›ÑŽÐ±Ð¾Ð²Ñ‚Ð°.
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
ЕЛÐ
Ела нещаÑтнице,
изÑтрадалата ми душа Ñтопли,
Ñ‚Ñ Ð·Ð° теб е приÑтанище,
винаги облÑна в бури и Ñълзи!
Ðе питай дали Ñъм добре,
ще удържа на нежните ти вълни,
в мене по тебе вÑичко мре,
дори и Ñърцето като вулкан гори!
До мен ще ти е добре,
без лъжа, измама, ÑтраÑÑ‚ ще ни изгарÑ,
както вчера така и утре,
Ñърцето ми Обич и Любов ще ти дарÑва!
Ðе ме питай защо Ñъм така,
без теб оÑтанах като кръгло Ñираче,
без Любовта човек е руина,
дори и да мре, нÑма на кого да поплаче!
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
ЗРДРÐЕ УМРÐ
Дайте ми Ñветлина, много, много Ñветлина,
аз имам здрави корени и пролетни лиÑта,
Ñветлина ми дайте, Ñветлина и много Ñвобода,
за оÑтаналото аз Ñами ще Ñе ÑÐ¿Ñ€Ð°Ð²Ñ - във Ñвета!
Светлина ми дайте за да Ð¶Ð¸Ð²ÐµÑ Ð¸ да творÑ,
аз имам много, много бели празни лиÑта,
в Ñ‚ÑÑ… безÑмъртната Любов ÑÑŠÑ ÐºÑ€Ð¸Ð»Ð° ще опиша,
как в Ð½ÐµÑ Ð²Ñеки миг като буен огън до пепел горÑ!
Дайте ми Ñветлина, дайте ми аз Ñ Ð‘Ð¾Ð³Ð° ще говорÑ,
имам да му казвам толкова много мечтани неща,
дайте ми Ñветлина, дайте ми че аз без Ð½ÐµÑ Ñ‰Ðµ умра,
аз иÑкам за Любовта във Ñветлина да живеÑ!
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
ПОМÐКИÐКÐ
ÐÑ…, майчинко мила,
залюбих Ñи една Помакинка!
Когато Ñъм без неÑ,
нито умирам, нито живеÑ…
ÐÑ…, майчинко мила,
между изгрева и залеза Ñъм без неÑ!
Когато Ñ‚Ñ Ð½Ðµ е заÑмÑна,
нито е ден за мен, нито е нощ.
За Любовта и Ñе превърнах в проÑÑк,
и в нейна ÑÑнка без лÑг.
ИÑкам да Ñ Ð²Ð¸Ð´Ñ Ð·Ð°ÑмÑна,
облечена в бÑла премÑна…
Да Ñ Ð¿Ð¸Ñ‚Ð°Ð¼ и да Ð¾Ñ‚Ð³Ð¾Ð²Ð°Ñ€Ñ Ð½Ð° виÑок глаÑ:
да, да, ÑъглаÑна Ñъм, Ñ Ñ‚ÐµÐ± Ñъм до край…
ÐÑ…, майчинко мила,
Уморих Ñе от Ñамотата,
тъжен, Ñкитник Ñъм по Ñвета!
Странник Ñ Ñ€Ð°Ð½ÐµÐ½Ð¾ Ñърце,
уморих Ñе да го кърпÑ,
пък и защо ли ми е, като Ñъм без неÑ.
Ð¡ÑŠÑ Ñебе Ñи Ð²Ð¾Ð´Ñ Ð±ÐµÐ·Ð¿Ð¾Ñ‰Ð°Ð´Ð½Ð° битка,
като Дон Кихот за Свобода, а аз за Любовта.
От както Ñ Ð²Ð¸Ð´ÑÑ…, не ми дава мира
и във вените ми Ñамо Ñ‚Ñ Ð¿ÑƒÐ»Ñира.
ÐÑ…, майчинко мила,
затънал Ñъм в безнадеждноÑÑ‚,
копнеÑ, жадувам, Ñ‚ÑŠÑ€ÑÑ Ñ…
болката Ñъм оплакал в една Ñълза.
Самотата ме обича и разпознава,
Ñвой Ñпътник и Ñъратник ме направи.
ÐÑ…, майчинко мила,
Ñ‚Ñ Ð½Ðµ е вечноÑÑ‚ не е,
а миг,в който Ñе ражда живота!
Само Ñ‚Ñ Ð² мене кръг чертае
и Ñ Ð³Ð¾Ð»Ð¾Ñ‚Ð°Ñ‚Ð° ме привлича.....
Ñ Ð½ÐµÐ²Ð¸Ð´Ð¸Ð¼Ð¸ Ñтъпки ме ÑъпътÑтва,
Ñ Ð½ÐµÑ‡ÑƒÐ²Ð°Ð½Ð¸ думи ме ухажва.
Ð’ Ðллах за Ð½ÐµÑ Ñе кълна,
вричам Ñе в това което мога и не мога,
за да може Ñ‚Ñ Ð´Ð° е моÑ.
ÐÑ…, майчинко мила, иди ти при неÑ, иди!
ПотърÑи ми Ñ, потърÑи…
белким ми Ñ Ð´Ð°Ð´Ð°Ñ‚ майчинко,
че животът не мога да живеÑ,
когато Ñъм без неÑ…
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
РОДОПÐ
Слушам Родината Ñи,
ÑÑŠÑ Ð·Ð°Ñ‚Ð²Ð¾Ñ€ÐµÐ½Ð¸ очи!
Полъхва лек ветрец,
ÑъживÑва вÑичките й лиÑта,
приглаÑÑÑ‚ му птици от Ñвоите гнезда,
наÑтъпва жива врÑва,
животът Ñмъртта побеждава ...!
Слушам Родината Ñи,
ÑÑŠÑ Ð·Ð°Ñ‚Ð²Ð¾Ñ€ÐµÐ½Ð¸ очи!
И в мен е като празник,
породен от Ñрки цветове,
оцветÑван от вÑички Богове,
покрай мен милион глаÑове,
на бели Ñтада ÑÑŠÑ Ð·Ð²ÑƒÑ‡Ð½Ð¸ чанове,
напомнÑÑ‚ че ма е имало и преди векове!
Виждам Родината Ñи,
ÑÑŠÑ Ð·Ð°Ñ‚Ð²Ð¾Ñ€ÐµÐ½Ð¸ очи!
По ударите на Ñърцето Ñи уÑещам,
че покрай мен е земен Рай,
без начало и без край ...!
Дробовете ми Ñа от Ð¼Ð¸Ñ€Ð¸Ñ Ð¿Ð¸Ñни,
очите от щаÑтие проÑълзени ...!
До мен е заÑтанал връх Модър,
тъй могъщ, тъй Ñтар, тъй мъдър -
винаги за Ð½Ð°Ñ ÐºÐ°Ñ‚Ð¾ баща щедър!
Виждам Родината Ñи,
ÑÑŠÑ Ð·Ð°Ñ‚Ð²Ð¾Ñ€ÐµÐ½Ð¸ очи ...!
Ето на вижте Ñ Ð¸ вие,
и Ñърцето ви от щаÑтие ще бие!
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
Здравей Живот!
Ðаучи ме да обичам Любовта!...
а Ñлед това и Ñмъртта ....
Ðе, не Ñе учудих от твоÑта Ñила,
нито пък от ÑладоÑтта коÑто от тебе блика!
Живот ти Ñи Божа магиÑ!....
от коÑто аз вÑе ÑтраÑтно пиÑ!
Като прашинка Ñъм в твоите ръце,
Ð±Ð»Ð°Ð³Ð¾Ð´Ð°Ñ€Ñ Ñ‚Ð¸ че вÑе още Ñи в моето Ñърце!
До кога ще е така? ... Ðе! Ðе знаÑ,
но Ñ Ñ‚ÐµÐ± душата ми е вÑе жива и бÑла!
Ðко имаш нÑкаква рана от мене ти,
Ð¼Ð¾Ð»Ñ Ñ‚Ðµ проÑти ми ти. ПроÑти ....!
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
КЛЕТВÐ
Ще Ñе накъÑам на парчета ....
ако в мене не Ñи Ñамо ти,
ще Ñе раздам на океани и дерета,
да ме ноÑÑÑ‚ в незнайното божите води!
Ðека,, нека Ñи ти моÑта тайна ....
за коÑто ще знаÑÑ‚ Ñамо нашите звезди,
Ñамо те знаÑÑ‚ колко Ñи любеща и омайна,
ще кажат на Бога ни че ти Ñи моите Ñълзи!
Ще дойде ден и аз ще Ñъм до теб,
в ръката ще Ñи държа пролетни цветÑ,
ще бъда на Ñърцето ти ÐºÑ€Ð¸Ð»Ð°Ñ‚Ð¸Ñ ÑÑтреб
Ñ Ð¾Ð±Ð¸Ñ‡ ще докажа на Ñвета какво е за мен любовта!
Ти Ñега легни и Ñладко Ñи поÑпи,
ще ти дам аз ÑънÑÑ‚ Ñи и изÑтрадалата Ñи душа,
Ñ Ð¼Ð¾Ð»Ð¸Ñ‚Ð²Ð° ще Ð¼Ð¾Ð»Ñ Ð‘Ð¾Ð³Ð° ни да ни проÑти,
че ти от него много по по мила Ñи ми ......!
Ðвтор Ибрахим БÑлев
https://www.facebook.com/ibrahim.beyaz.334?fref=nf
-
ПРЕДИ ХОДЖÐТРДРПРОПЕЕ
Ð’ прегръдката на планината, под дебела тъмна нощна завивка и под напора на голÑма нечовешка умора, Ñелото като премръзнал мъртвец вÑе още Ñладък Ñън Ñпеше . Само ИÑа Ñън не го хващаше. Превил Ñе на две на миндера, пушеше вече Ñтотната Ñи цигара и на вÑÑка запалена Ñледваща, задаваше един и Ñъщи въпроÑ: "Защо?" - на който така и не можеше да намери отговора.
Ðад Ñелото, тук-таме нÑколко комина уÑърдно димÑха като неговата Ñтотна цигара и това като че ли напомнÑше, че и там има Ñ Ð±Ð¾Ð»ÐºÐ°, Ñ Ð½Ð¾Ð²Ð¾Ñ€Ð¾Ð´ÐµÐ½Ð¾, които имаха нужда от нежноÑÑ‚ и топлина, от лаÑка и добрина.
ИÑа не беше лошо момче, нито грозно, нито пък наперено, каквито бÑха повечето момчета от Ñелото.
Преглътнал вÑички чувÑтва надълбоко в Ñебе Ñи, той така и не уÑÐ¿Ñ Ð´Ð° направи любовното Ñи предложение на нÑÐºÐ¾Ñ Ð¼Ð¾Ð¼Ð° от Ñелото, докато един ден не Ñрещна Ðйша. Тогава неговиÑÑ‚ живот започна, или по-точно Ñвърши, защото той вече не живееше ÑобÑÑ‚Ð²ÐµÐ½Ð¸Ñ Ñи - а нейниÑ. ДенÑÑ‚ му Ñе превърна в нощ, а нощта в ден. Когато вÑичко живо и земно потъваше в тъмнина, на него му идваше ÑмелоÑтта. Тогава той под лъчите на лунната Ñветлина без Ñтрах тръгваше по неотъпкани пътеки, за да Ñтигне до онова чувÑтво, наречено от него живот.
Жаден за нежноÑÑ‚ и краÑота винаги в ръцете Ñи държеше нÑкакво диво цвете, а в Ñърцето Ñи вулкан от мъжки чувÑтва. Ð’ÑÑка вечер той излизаше от Ñело и Ñтигаше до извора на ÑобÑÑ‚Ð²ÐµÐ½Ð¸Ñ Ñи живот. Ðеговата едра, Ñтройна, млада мъжка фигура беше като на бор-ела, извиÑила Ñе измежду храÑталаците на Ñелото. Ðо тази едра и Ñтройна фигура тази вечер беше приведена, ÑÑкаш бе покоÑена на две, а на лицето му бÑха ÑÑно изпиÑани неопиÑуема тревога и Ñкръб.
Къщата на ИÑа беше безмълвна и обзета от пуÑтота, ÑÑкаш бе обитавана не от него, а от Ñмъртта. Ð Ñелото лека-полека под ÑребриÑÑ‚Ð¸Ñ Ð´Ð¸Ð¼ взе да Ñе Ñъбужда.
Светлините пръв запали фурнаджиÑта ИÑмаил ага, който беше най-ранобуден в Ñелото, а както винаги до него младоликата му жена запретваше белите Ñи ръкави. Животът Ñ Ð½ÐµÐ¶Ð½Ð¸Ñ‚Ðµ Ñи лъчи заподканва тъмнината да Ñи ходи там, откъдето бе дошла. Тютюнджиите наизлизаха от широките порти и Ñ Ñ‚Ð¸Ñ…Ð¸, но бързи Ñтъпки като роÑк работни пчели Ñе губеха в далечината.
Ðа изток взе да Ñе ражда зората, нÑкак Ñи нежна и бÑла, и
разпроÑÑ‚Ñ€Ñ Ñветлината Ñи като любеща майка.
ИÑа превит на две оÑтана на миндера още нÑколко чаÑа и не Ñамо, че не мърдаше, а и не иÑкаше да диша. Ðо животът не миÑлеше като него и Ñи имаше Ñвоите закони и задължениÑ. Затова той Ñе изправи и Ñ Ð²Ñе Ñила изкрещÑ: "Защо-о-о?"
Чу го цÑлото Ñело, та дори и планината, но отговор не поÑледва.
От Ð´Ð¾Ð»Ð½Ð¸Ñ ÐºÐ°Ñ‚ дочу глаÑа на майка Ñи:
- Какво има, Ñине, какво е Ñтанало? Ð¢Ñ Ð·Ð°Ð¿ÑŠÑ…Ñ‚Ñна дотърча до него и между уплаха и Ñън продължаваше да Ð¿Ð¾Ð²Ñ‚Ð°Ñ€Ñ Ñъщите въпроÑи. Когато го Ð²Ð¸Ð´Ñ ,че е добре Ñе поуÑпокои и приÑедна до него на миндера.
- Кажи ми, мили Ñине Ñега, какво е Ñтанало? Защо на очите ти има Ñълзи, а душата ти кърви?
- Ðе иÑкай, мила майко от мен да ти казвам, че Ð½ÐµÑ Ð²ÐµÑ‡Ðµ Ñ Ð½Ñма и че като повехнало цвете в ръцете ми Ñ‚Ñ Ð¾Ñтана... Майка му като чу тези тежки думи побърза да Ñе хване за уÑтата. Ðима беше възможно човек Ñлед Ñмъртта дума да каже?
- Хайде, мила майко, кажи ми как любовта в черна Ð·ÐµÐ¼Ñ Ñе полага и върху Ð½ÐµÑ Ñ‡ÐµÑ€Ð½Ð° пръÑÑ‚ Ñе Ñлага?
- ОÑтави вÑичко на ходжата Ñине, той Ñи знае работата, той нали е за това?
Ðе Ñлед дълго ходжата Ð¿Ñ€Ð¾Ð¿Ñ ÑÑŠÑ ÑÐ²Ð¾Ñ Ñ‚ÑŠÐ¶ÐµÐ½ нежен женÑки глаÑ, който като куршум прониза ÑелÑките Ñърца, а и не Ñамо Ñ‚ÑÑ…. Планината и Ñ‚Ñ ÑÑкаш онемÑ, или тайно ридаеше за Ñвоите чада. Ðад Ñелото Ñе издигнаха Ñто бели гълъби, които като че ли Ñ Ð¿Ð¾Ð»ÐµÑ‚Ð° Ñи изразÑваха ÑвоÑта тъга и не можеха да повÑрват на тази иÑтина, че Ð´Ð½ÐµÑ Ð±ÐµÑˆÐµ починала Любовта. Толкова им Ñе иÑкаше ходжата да е нÑм, да не може така нежно да извеÑÑ‚Ñва за Ñмъртта. Ðе Ñамо на Ñ‚ÑÑ…, а на вÑички в този момент им Ñе иÑкаше ходжата да е нÑм, защото пееше не за молитва, а за тъга.
Та аз Ñе питах: "Как е възможно човек да пее при наличието на Ñмърт?"
РвÑичко беше тъй различно преди той да пропее. Имаше радоÑÑ‚, имаше мечти като Ñветли лъчи и гората беше обраÑла цÑлата в зеленина... Ðе, не в цветÑ, защото Ñамо Ñ‚ÑÑ… виждаше Любовта. Гълъбите и тогава летÑха, но Ñ Ð´Ñ€ÑƒÐ³ полет - полет, Ñ ÐºÐ¾Ð¹Ñ‚Ð¾ радваха хорÑките Ñърца като на малки деца.
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
СЪÐ
Ð’ ÑънÑÑ‚ Ñи те видÑÑ… и бе тъй жива,
ароматна теменуга, в уÑой разцъфнала!
Като Ñърна в планина, дива и игрива,
бÑла лÑÑтовица, в мене полет Ñпотаила!
Ð’ ÑънÑÑ‚ Ñи те видÑÑ… и бе Ñрък пламък,
и в Ñ€Ð°Ñ Ð¸ в ада в буйна ÑтраÑÑ‚ горÑхме!
Обичта за Ð½Ð°Ñ Ð±Ðµ като за Ñиромаха залък,
като Жулиета и Ромео любовта изживÑхме!
Ð’ ÑънÑÑ‚ Ñи те видÑÑ…, ръка за ръка вървÑхме,
нÑмаше поÑока, а и времето бе ÑпрÑло .....!
Като пролетни Ñ†Ð²ÐµÑ‚Ñ ÐµÐ´Ð¸Ð½ за друг цъфтÑхме,
и ÑÐ»Ð°Ð²ÐµÑ Ð¸ чучулигата, вÑичко бе онемÑло!
Ðо зората Ñ ÑƒÑмивка на уÑтата, ме Ñъбуди,
но аз в наÑлада райÑка, вÑе Ñ‚Ð²Ð¾Ñ Ð³Ð»Ð°Ñ Ð´Ð¾Ñ‡ÑƒÐ²Ð°Ñ…!
"Обичам те мили, Ñ Ñ‚ÐµÐ± мечтите ми Ñа обути,
ти за мен Ñи онова, което ÑÑŠÑ Ð¿Ð°Ñ€Ð¸ не купувах"!
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
СЪÐ
Ð’ лабиринта на моÑта душа,
притихнала е там една мечта.
Тихичко нашепва за тебе Ñ‚Ñ,
дори и че Ñи била ÑÑŠÑ ÐºÑ€Ð¸Ð»Ð°...!
УнеÑох Ñе за миг в плах Ñън...!
Ð’ Ñърцето ми Ñи вътре... И вън...!
За теб говори пак моÑта Ñълза,
на Бога животворната вода!
Събличаме Ñе голи, по души,
любим Ñе лудо, без думи дори...
ПроÑторът е наша ÑтраÑÑ‚ без окови!
Любовта в Ð½Ð°Ñ Ñ‡ÑƒÐ´Ð¾ твори...! Гори!
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
ÐЕЗÐБРÐÐ’Ð
БÑлата чайка ÑÑŠÑ ÑÐ²Ð¾Ñ Ð¿Ð»Ð°Ñ‡ÐµÐ²ÐµÐ½ крÑÑък пак раздра не Ñамо небето, а и моÑта мъжка наранена гръд. Когато и да чуех този крÑÑък, аз вÑе на две, на хилÑда парчета Ñе разкъÑвах. Само в едно бÑÑ… убеден, че каквото за чайката беше морето, за мен това беше любовта - колкото и да ни болеше, ние не можехме и миг без неÑ. ЧеÑто и аз като чайката крещÑÑ…, не заради друго, а заради пожара, който в мен гореше и иÑках Ñ ÐºÑ€ÑÑък на птица да го загаÑÑ.
Беше гореща лÑтна привечер, в коÑто човек диша като "риба на Ñухо". Поради тази причина Ñ Ð´Ð²Ð°Ð¼Ð° мои приÑтели решихме да приÑеднем до морето и да Ñе поразхладим Ñ Ð½Ñколко Ñтудени бири. ЕдиниÑÑ‚ от Ñ‚ÑÑ… беше влюбен до уши, както Ñе казваше и затова Ñлед втората бира реши да Ñе обади на любовта Ñи и да й обÑÑни колко много Ñ Ð¾Ð±Ð¸Ñ‡Ð° и че не може без Ð½ÐµÑ ...... За наша изненада момичето реши да дойде и Ñ‚Ñ Ð´Ð° Ñе поразведри като Ð½Ð°Ñ Ð¸ да подиша въздух като "риба на Ñухо". - Ðека да донеÑе още бира! - провикна Ñе приÑтелÑÑ‚ ми вече развеÑелен. - Да не забрави да докара и приÑтелките Ñи! - допълних аз на Ñвой ред. Ðе Ñлед дълго до Ð½Ð°Ñ ÑÐ¿Ñ€Ñ ÐºÐ¾Ð»Ð°, от коÑто три момичета ÑвалÑха каÑи пълни Ñ Ð±Ð¸Ñ€Ð°. Ðие като джентълмени рипнахме игриво на крака, за да им помогнем.
От първите ми впечатлениÑ, момичетата бÑха обикновени, дори много обикновени, но когато едното от Ñ‚ÑÑ… ме погледна, уÑетих че е дълбока като морÑката вода. Колкото повече Ñ Ð³Ð»ÐµÐ´Ð°Ñ…, толкова повече Ñе "давех" в неÑ. Колкото и да казвах гръмки Ñлова, толкова повече потъвах в нейната неизвеÑтноÑÑ‚ и дълбина. След извеÑтно време Ñ‚Ñ Ð²ÐµÑ‡Ðµ не бÑгаше от Ð¼Ð¾Ñ Ð¿Ð¾Ð³Ð»ÐµÐ´, Ñ ÐºÐ¾Ð¹Ñ‚Ð¾ Ñ Ñъбличах до душа. Ð¢Ñ Ñъщо ме Ñъбличаше, дори чувÑтвах, че като вълчица ме давеше. И аз й позволÑвах да го прави, дори бÑÑ… щаÑтлив, че от любовта Ñъм победен.
Ð’ напредналите чаÑове вече бÑхме напалили буен огън, от който Ñе извиÑÑваше буен пламък и предаваше на лицата ни благороден божеÑтвен вид. Благодарение на вълшебната му Ñветлина, аз продължавах да Ñ Ð¾Ð³Ð»ÐµÐ¶Ð´Ð°Ð¼ и да Ñе Ð»ÑŽÐ±Ñ Ð½Ð° изÑщноÑтта й. Колкото повече пиех, толкова повече ми Ñе ходеше по малка нужда. Когато Ñтавах, леко залитах, но Ñ‚Ñ Ð²Ð¸Ð½Ð°Ð³Ð¸ ми подаваше нейната нежна ръка, коÑто беше като от коприна. Момичетата за наша радоÑÑ‚ имаха тарамбука и китара, от които Ñе лееха вÑе любовни мелодии. Тогава ÑÑкаш времето Ñпираше, а Ñърцето ми като лудо биеше, дори го чувах да ми нашепва: "Ð¢Ñ Ðµ твоÑ, Ñ‚Ð²Ð¾Ñ Ðµ, поÑледвай Ñ ...".
Това и направих, когато Ñ‚Ñ Ð¿Ð¾Ð»Ñƒ-пиÑна Ñтана и Ñе запъти по брега, аз като опитомено домашно куче Ñ Ð¿Ð¾Ñледвах. Под шума на вълните и крÑÑъка на чайките Ñ Ñ…Ð²Ð°Ð½Ð°Ñ… за ръката, тогава вÑичко значимо изчезна. Ðе Ñлед дълго вече бÑÑ… проникнал в Ð½ÐµÑ Ñ‚Ð°Ð¼, където не вÑеки би проникнал, не вÑеки би хвърлил Ñвоето Ñеме. Когато Ñе завърнахме до огънÑ, по лицата ни и в Ñърцата ни имаше неопиÑуемо щаÑтие. Вече пеехме веÑели пеÑни, дори крещÑхме и на вълните .....
Ðа Ñутринта, когато Ñе Ñъбудих, до мен беше отÑеднала Ñамо пуÑтотата. Вълните пак нежно шумÑха, а чайките плачевно крещÑха, но до мен беше единÑтвено Ñамотата. Ðикога не Ñъм Ñи предÑтавÑл, че морето може да бъде толкова Ñиво и Ñтудено. Ставайки от мÑÑтото Ñи, Ñамотата и Ñ‚Ñ Ñтана, но където и да отида - Ñ‚Ñ Ð³Ð¾Ñ€ÐºÐ°Ñ‚Ð° беше вÑе до мен. СъжалÑвах Ñ, презирах Ñ, даже Ñ Ð¿Ñ€Ð¾ÐºÐ»Ð¸Ð½Ð°Ñ… .....
Първите нÑколко дни Ñе Ñамозалъгвах: "Ще Ñ Ð·Ð°Ð±Ñ€Ð°Ð²Ñ! Какво пък толкова, нито е първата, нито ще е поÑледната", но Ñе оказа че е единÑтвената. ЧеÑто Ñлед това ходих на Ñъщото мÑÑто, пиех бира, палех буен огън, дори и пеÑни пÑÑ…, но Ñтавах вÑе за ÑмÑÑ…. Тогава разбрах, че брегът Ñи е вÑе ÑÑŠÑ‰Ð¸Ñ Ð±Ñ€Ñг, но любовта не е до наÑ, а когато Ñ‚Ñ Ð½Ðµ е до Ð½Ð°Ñ ....... ???
Ðвтор Ибрахим БÑлев
https://www.facebook.com/photo.php?fbid=272631989784664&set=a.265248493856347.1073741829.100011135953878&type=3&theater
Kaydet
-
***
Ð’Ñе още в мен
твоÑÑ‚ пламък гори
и аз го подклаждам
Ñ Ð½Ð°Ð´ÐµÐ¶Ð´Ð° и биÑтри Ñълзи!
Обичам в теб преградите,
те Ñа моÑта борба,
неизпиÑана творба,
за коÑто мога да умра!
Другото оÑвен теб е шум,
в неизвеÑтното изÑтрелÑн куршум.
Ðе, не мога поне заÑега
Ñ Ñ‚ÐµÐ± да Ñе разделÑ!
Ти Ñи моÑта Ñъдба
и онова, което не мога
да забравÑ!
И. Б.
https://www.facebook.com/photo.php?fbid=272638759783987&set=a.265248493856347.1073741829.100011135953878&type=3&theater
-
КОГÐТО СТРÐХЪТ БЕШЕ БОГ
Ðвтор Ибрахим БÑлев
От дълго време над планината не грееше ÑÑно Ñлънце, вÑичко бе поÑивÑло, дори и онемÑло. ПеÑните бÑха изчезнали от уÑтните на хората, дори глаÑовете им Ñе бÑха Ñравнили ÑÑŠÑ Ð·ÐµÐ¼Ñта. Чуваше Ñе Ñамо Ð»Ð°Ñ Ð½Ð° кучета и през нощта Ð²Ð¾Ñ Ð½Ð° гладни вълци, които вече нÑмаха Ñтрах от нищо. Тук-там нÑÐºÐ¾Ñ ÐºÑƒÐºÑƒÐ²Ð¸Ñ†Ð° пропиÑкваше ÑÑŠÑ ÑÐ²Ð¾Ñ Ð·Ð»Ð¾Ð²ÐµÑ‰ глаÑ, навÑрно за да предвещае, че наÑтъпват трудни за Ð½Ð°Ñ Ð´Ð½Ð¸.
- Снощи пак Ñа идвали от околийÑкото - през ÑтиÑнати зъби промърмори баща ми. Бучу* ми Ñе направи, че нищо не е чул и продължи да дои Ñтадото.
- Този път не е като преди, този път Ñ Ñ‚ÑÑ… водели дори и попове. До къде ще отиде тази работа буба**? ÐахвърлÑÑ‚ Ñе над Ð½Ð°Ñ ÐºÐ°Ñ‚Ð¾ глутница гладни вълци. Ходели от къща на къща, заплашвали Ñа жени, деца, Ñтарци. Селото опуÑÑ‚Ñ, хората Ñе Ñтрахуват да ходÑÑ‚ на джамиÑта. За тези хора нÑма ли Ðллах буба, ....нÑма ли? Какво иÑкат от наÑ?
- Ðллах има за вÑеки Ñине, но не вÑеки може да го види. Пък и те не знаÑÑ‚ от какво имат нужда, затова Ñа го загърбили, затова ..... - Ñ Ð´Ð¾Ñта дрезгав и плачевен Ð³Ð»Ð°Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ð´ÑƒÐ¼Ð° бучу ми.
След като издоихме Ñтадото, Ñе оттеглихме да почиваме, но баща ми Ñврътка не го Ñвърташе. Гневът в него беше преборил не Ñамо търпението, но и разума му. И този път както винаги бÑхме наÑÑдали покрай огънÑÑ‚, но този път и той като че ли вече не беше толкова божеÑтвен като преди. От него пак изкрÑха иÑкри, но те не бÑха забелÑзвани от никой.
- Слушай, Ñине, какво ще ти кажа. Това не е първото покръÑтване на Ð½Ð°Ñ Ð¿Ð¾Ð¼Ð°Ñ†Ð¸Ñ‚Ðµ, нÑма да е и поÑледното, но ние ако не живеем Ñ Ñ€Ð°Ð·ÑƒÐ¼, нÑма как да оцелеем. Ðима на нашите деди им е било леÑно? Ðо ето че Ñа запазили поколениÑта Ñи и до днеÑ. Ðе веднъж Ñъм ти говорил за нашите деди богомилите. Ти не давай право на гнева да надделее над разума ти, защото има и ти за кого да миÑлиш. - Ñега вече и на двамата погледите им бÑха приковани върху мен и виждаха онова, което аз щÑÑ… да Ð²Ð¸Ð´Ñ Ð² моите рожби.
- Да буба, нали и аз затова говорÑ. Ðима ще им Ð¿Ð¾Ð·Ð²Ð¾Ð»Ñ Ð´Ð° го обезличат? Та той ноÑи твоÑта - Ð¼Ð¾Ñ ÐºÑ€ÑŠÐ², кръвта на дедите ни, които Ñа наÑелÑвали тези земи от памтивека. Какво лошо има в това да Ñи по-различен, нима това не е богатÑтво? - поÑледва дълбока въздишка, коÑто натъжи още повече атмоÑферата.
- ВъпроÑи има много Ñине, но това не е толкова важно в момента. ЗнаÑ, че човек от патилата Ñи не може да избÑга и, че от по ÑилниÑÑ‚ може да Ñде бой и Ñ Ñ‚Ð¾Ñга. Ðашите хора Ñа го казали: "Където вÑичкиÑÑ‚ инÑан*** там и гол ХаÑан!" РмоÑÑ‚ баща казваше че Ñрещу ръжника**** не Ñе рита.
Покрай Ð½Ð°Ñ Ð²ÐµÑ‡Ðµ вÑичко бе утихнало, звездите и те бÑха Ñлезли "да пиÑÑ‚ вода" по земÑта. Така под влаÑтта на Ñтраха и този ден,който беше гоÑподар на вÑичко отмина.
Ðа Ñутринта, когато вÑе още не беше пукнала зората, видÑхме към хайÑтето да Ñе приближава пъдарÑÑ‚ на Ñелото. Баща ми и бучу му уплашени до Ñмърт Ñе Ñпогледаха.
- Това не е на добро. Ðе е ... - едвам прошепна бучу ми. Сигурно Ñе е Ñлучило нещо Ñ Ð¼Ð°Ð¹ÐºÐ° ви? - и вече беше готов да заплаче. ПъдарÑÑ‚ наближавайки Ñе провикна:
- Ðе Ñе плашете, вÑички Ñа добре. Ð’Ñички Ñа добре!
- Рбе пайтар***** вълци те Ñли. Какво чиниш толкова рано по къра? Душата до зъбите ми извади.
- Рти от здраве да не Ñе куртулиÑаш******, бе Ибрахим ефенди. Как Ñте, добре ли Ñте Ñ Ñ‡ÐµÐ»Ñдта ти? Ðллах здраве и дълъг живот да ви дарÑва. - пъдарÑÑ‚, дребен на ръÑÑ‚ човек, беше изÑъхнал като лиÑтник*******, а животът едвам Ñе крепеше на плещите му.
- Ела, ела, да те нагоÑÑ‚Ñ Ñ Ð½ÐµÑ‰Ð¾, че Ñи уморен, пък и Ñигурно ми ноÑиш хубава веÑÑ‚. - той това и чакаше, приÑедна тризицки до огнището и зачака ÑвоÑта почерпка. ДÑдо ми и той Ñ Ð´Ð²Ðµ купи подварено млÑко приÑедна до него.
- Хайде, казвай Ñега кой вÑÑ‚ÑŠÑ€ те ноÑи наÑам? Има ли нещо ново по Ñело? - но веднага взе да ÑъжалÑва за въпроÑа Ñи, защото Ñе доÑещаше за отговора.
- Слушай, Ибрахим ефенди, познаваме Ñе от деца. Ðеведнъж Ñи ми помагал, даже ти поиÑка жена ми от баща й, ако не беше ти нÑмаше да Ñе Ð¾Ð¶ÐµÐ½Ñ Ð½Ð¸ÐºÐ¾Ð³Ð° .....
- Хайде пайтар ефенди, карай по- накъÑо, че работа ме чака. - Бучу ми като ÑÑтреб Ñви двете вежди и зачака новината.
- Откъде да започна не знам, но нали знаеш, аз Ñъм Ñамо един Ñлужител, каквото ми наредÑÑ‚ Ñ‚Ñ€Ñбва да го изпълнÑвам ....
- С продажба ÑемейÑтво не Ñе гледа, пайтар ефенди, но това Ñи е твой проблем, а не мой. Ðко знаех че ще Ñе отлъчиш от Ñтадото пръв, никога нÑмаше да ти помогна. Сега казвай за какво Ñи дошъл?
- От околийÑкото има заповед за тебе и по-видните хора от Ñелото. Ще Ñе проведе Ñъбрание на площада, ти и твоето ÑемейÑтво Ñ‚Ñ€Ñбва да учаÑтвате. Ð’ противен Ñлучай наказанието ще е голÑмо. - Бучу ми ÑÑкаш го беше гръмнало гръм, нито каза нещо, нито помръдна от мÑÑтото Ñи дълго време. ПъдарÑÑ‚ и той повече и дума не обели. Стана от мÑÑтото Ñи и Ñи замина.
- Този път кръв ще Ñе лее... - провикна Ñе баща ми Ñлед него. - Ти така им кажи. Този път кръв ще Ñе лее!
- Ще Ñе лее Ñине, но не Ñ‚Ñхната, а нашата. Ð’ Ñ‚ÑÑ… е вÑичко и оръжие, и влаÑÑ‚, и разум. Ркъде Ñа нашите? Под влаÑтта на Ñтраха Ñе Ñкриха като пилци по балкана. Ðима ние нÑмаме Ñърца и нÑма какво да кажем на душманите Ñи?
Каракачаните подкараха Ñтадото към паÑбищата, а ние Ñ Ð±Ð°Ñ‰Ð° ми и бучу ми Ñе запътихме към мегдана на Ñелото, където вече ни чакаха кръÑтителите, а те като ни видÑха грейнаха като майÑко Ñлънце.
- Ела, Ибрахим ефенди, ела, нÑма от какво да Ñе Ñтрахувате. Ðие не Ñме дошли тук като душмани, а като братÑ. Знаем, че Ñ Ñ‚Ð°ÐºÐ¸Ð²Ð° хора като теб леÑно ще Ñе разберем. Бучу ми на Ñвой ред ги поздрави Ñ Ð´Ð¾Ð±Ñ€Ðµ дошли у наÑ.
- Ðие не Ñме у Ð²Ð°Ñ Ð˜Ð±Ñ€Ð°Ñ…Ð¸Ð¼ ефенди, ние Ñме Ñи у наÑ. Ðие не Ñе делим на ваши - наши, на черни и бели, на богати и на бедни. - Тогава викнете и Ðбдул ковача да дойде .- Ñлед тези думи на бучу ми, Ñелото Ñе Ñ€Ð°Ð·ÑˆÑƒÐ¼Ñ ÐºÐ°Ñ‚Ð¾ кошер пчели, но Ñражението беше започнало вече и нÑмаше мÑÑто за отÑтъпване.
- Докарайте и циганина Ðпдул, нека той да Ñтане за пример на вÑички помаци. Селото този път от Ñтрах онемÑ, защото из него Ñе ноÑеха Ñлухове, че ковачът е продавал дори и майка Ñи. Ðе Ñлед дълго Ðбдул дойде пред вÑички на мегдана. Дрехите му този път бÑха по-оръфани от вÑÑкога, но хората това не го забелÑзваха, забелÑзваха Ñамо това, че от Ñтрах беше пребледнÑл и ÑÑкаш предварително Ñе беше превъплатил в "нов българин".
- Ела по-близо, Ðбдула. Ела и Ñтани за пример на цÑло Ñело. Покажи им как Ñе Ñтава чиÑÑ‚ българин. - Ðбдул не знаеше какво да прави. Свали от главата Ñи оръфаната шапка и Ñмирено заÑтана пред попа, който доволен и предоволен от новото Ñи чедо, взе китка боÑилек и ÑÑŠÑ Ñветена вода започна да опÑва "новото Ñи чедо". След целуването на ÑÑ€ÐµÐ±ÑŠÑ€Ð½Ð¸Ñ ÐºÑ€ÑŠÑÑ‚, церемониÑта вече беше почти приключила и пред Ð½Ð°Ñ Ñтоеше един новороден българин. Ðо за да Ñтане заклет българин Ðбдъл Ñ‚Ñ€Ñбваше да Ñи избере ново име, затова околийÑкиÑÑ‚ Ñе провикна: - От Ñега нататък не Ñи Ðбдул а ще Ñи ÐÑен. ÐоÑи Ñ Ð³Ð¾Ñ€Ð´Ð¾ÑÑ‚ това име и го проÑлавÑй по Ñвета.
- Ð’Ð¸Ð´Ñ Ð»Ð¸ Ибрахим ефенди? Ðито боли, нито пък кърви, хайде Ñега ти правата вÑра Ñи избери.
- Има рани, които не кървÑÑ‚, но повече от другите болÑÑ‚. Вие защо Ñте дошли, за да ми отрежете корена ли? Така, както Ð‘Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚Ñ€Ñза на боилите, нали? Ðе. Ðито вÑра ÑменÑм, нито род продавам, а на теб ако ти е нужна кръв, вземи Ñ, нека Ñе проÑлавиш и ти като БориÑ, че в името на вÑра в кръв Ñе задавÑ.
---------------------------------------------------------------------------------------------
Бучу* - ДÑдо.
Буба** - Татко.
ИнÑан*** - Хора.
Ръжника**** - ХлÑб. Ðо в момента обозначението е държавата.
Пайтар***** - Ветеринар.
КуртулиÑаш****** - СпаÑиш.
ЛиÑтник******* - Складирана дъбова шума за зимата, Ñ ÐºÐ¾Ñто Ñе хранÑÑ‚ овце и кози.
https://www.facebook.com/?ref=tn_tnmn
-
СЪВЕТ
Ðе е трудно да разплачеш Жена,
не, не е!
Те плачат на вÑичко, защото имат Ñърца!
Ðе е трудно да направиш Жената щаÑтлива,
не, не е!
Само една иÑтинÑка любов, на Ð½ÐµÑ Ð¹ Ñтига!
Как Ñе обича ли? ... Ðми проÑто е! ...
Сутрин Ñтани Ñ‡Ð°Ñ Ð¿Ð¾-рано,
целуни Ñ Ð¿Ð¾ нежното й рамо...
Ðе миÑли дали ризата ти е изгладена,
а, че Ñ‚Ñ Ð¾Ñ‚ Бога на тебе ти е дадена ...
Затова оÑтани до Ð½ÐµÑ Ð¾Ñ‰Ðµ минута - две,
нека между Ð²Ð°Ñ Ð´Ñволът да умре ...
Хайде, Ñтани и за двамата нещо направи,
това, което Ñ‚Ñ Ð¿Ñ€Ð°Ð²Ð¸ за теб вÑÑка вечер до зори!
Чаша топъл чай или чаша прÑÑно ÑмлÑно кафе,
това и на двамата ще ви дойде много добре!
След това в леглото Ñ Ð½ÐµÐ¶Ð½Ð¾ÑÑ‚ Ñ Ð¿Ð¾Ð»Ð¾Ð¶Ð¸
и за раздÑла Ñ Ñ†ÐµÐ»ÑƒÐ²ÐºÐ¸ до наÑита Ñ Ð´Ð°Ñ€Ð¸!
По Ð¿ÑŠÑ‚Ñ Ñи ако видиш цвете го поздрави,
Ñпомни Ñи, че и те за любовта от Ð Ð°Ñ Ñа дошли!
Към Ð½ÐµÑ ÐºÐ¾Ð³Ð°Ñ‚Ð¾ Ñе прибираш, нека не Ñи уморен,
Ñпомни Ñи, че ти Ñамо за Ð½ÐµÑ ÐµÐ´Ð¸Ð½Ñтвено Ñи Ñътворен!
Затова за в къщи Ñамо щаÑтие вземи и занеÑи
и не забравÑй, че Ñ‚Ñ ÐµÐ´Ð¸Ð½Ñтвено Ñамо за тебе живее!
Ðвтор Ибрахим БÑлев
https://www.facebook.com/ibrahim.beyaz.7330
-
БРЕЗÐТÐ
"И мъртвите живот живеÑÑ‚!" Тези Ñветли думи на ходжата, като ехо кънтÑха в неÑ. Ð¢Ñ Ð·Ð½Ð°ÐµÑˆÐµ много добре, че докато е жива и той ще е жив в нейното изÑтрадало Ñърце.
Ще ви разкажа за времето, когато добротата беше безродна и нÑмаше меч в ръката, когато Ñилата бе обезвредена и когато вÑеки Ñе молеше "утре" да не идва ..... Беше време когато мечтите немееха, а Ñърцата повече от вÑÑкога Ñтрадаха.
Ð’ полите на Пирин планина, там нÑкъде на топло, Ñе бе Ñгушило едно прекраÑно помашко Ñелце, което нÑкой бе нарекъл Ñ Ð¸Ð¼ÐµÑ‚Ð¾ Брезница! Дали заради това, че беше бÑло и прекраÑно като булчинÑка бреза, или заради това, че вÑÑка вечер жените там Ñи шушукаха под Ñтрехите като полаÑкани от вÑтъра брези - не Ñе знаеше. Ðо когато аз видÑÑ… за първи път тази краÑота - казах на брезничани, че тъпчат РаÑ!
Ðо Ñега там, над тази божеÑтвено краÑива бреза бе надвиÑнал невиждан до Ñега Ñтрах. Жените продължаваха да шушукат, но на вÑе на по-ниÑък глаÑ, защото както обичаха те да казват, "И гората има уши, пък камо ли хората от Ñелото".
ДжамиÑта беше една от най-Ñтарите Ñгради там и на нÑколко пъти беше опожарÑвана, но винаги Ñ Ð³Ð¾Ð»Ñма любов отново поÑтроÑвана. След вÑÑка молитва богомолците оÑтаваха по меÑта и Ñе питаха, как ще Ñе ÑпаÑÑÑ‚ и този път от тази проклетиÑ, коÑто беше надвиÑнала като черен облак над Ñелото им.
- Хайде ходжа ефенди, кажи какво Ñ‚Ñ€Ñбва да направим, за да Ñе ÑпаÑим и този път от покръÑтването? Ходжата уплашен до Ñмърт ги Ñъветваше да не прибÑгват до наÑилие, защото имат челÑд и по-добре ще е да Ñе молÑÑ‚ на Ðллах. Горките мъже Ñилни като планина, ÑтиÑнеха ли камък в ръката Ñи и той би пуÑнал вода. Ðо и този път те Ñмирено повдигаха ръце към Ñ‚ÐµÑ…Ð½Ð¸Ñ Ð³Ð¾Ñпод Ðллах и от вÑе Ñърце Ñе молеха на него да ÑпаÑи ÑемейÑтвата им от набезите на друговерците.
- Хей джамаат, чуйте ме! - вÑички брезничани Ñе обърнаха към вратата на джамиÑта, където пребледнÑл като мъртвец Ñтоеше пъдарÑÑ‚.
- Утре ще преÑтигнат гоÑти от околиÑкото и заедно ÑÑŠÑ ÐºÐ¼ÐµÑ‚ÑŠÑ‚ и партийните членове ще Ñвикват Ñъбрание в читалището. След това щели да ни обÑÑнÑват и на Ð½Ð°Ñ ÐºÐ°Ðº ще премине процедурата по ÑменÑнето на имената. Затова утре вÑеки да Ñи Ñтои по домовете, че който не приÑÑŠÑтва ще има Ñанкции, дори и лишаване от Ñвобода. Джамаата, чувайки за тази заповед, като Ñто пилци Ñе разпръÑна из Ñелото, за да Ñе види Ñ Ñ‡ÐµÐ»Ñдта Ñи.
ДжамиÑта и тази вечер оÑтана оÑветена до полунощ и в Ð½ÐµÑ Ð²Ñеки който беше оÑтанал, Ñе молеше на Ðллах "утре да не идва".
Ðо утрото дойде! Едно утро, което нÑмаше да бъде забравено от никой в Ñелото, дори и от цÑлата околиÑ. С пропукването на зората, на площада дойдоха нÑколко военни джипа Ñ Ð´Ð¾Ð±Ñ€Ðµ облечени хора. По Ð²ÑŠÐ½ÑˆÐ½Ð¸Ñ Ð¸Ð¼ вид Ñи личеше колко добре държавата ги беше "отгледала". Те не приличаха на брезничани Ñ Ð¾ÐºÐ°Ñ‚Ñ€Ð°Ð½ÐµÐ½Ð¸Ñ‚Ðµ до болки души.
Придружени от нÑколко войници въоръжени до зъби, те бÑха добре поÑрещнати от техните Ñтаци, които Ñе прикриваха зад партийните Ñи книжки. Ðе Ñлед дълго площадът Ñе изпълни ÑÑŠÑ Ñмели хора, които бÑха ÑъглаÑни на вÑичко, но не и да Ñи дадат вÑрата. Когато от читалището заизлизаха неканените гоÑти, тълпата като Ñтолетна бреза подухвана от ÑеверниÑÑ‚ лют вÑÑ‚ÑŠÑ€ тихо зашумÑ.
- Ðе Ñе притеÑнÑвайте - провикна Ñе един от другарите, така че да бъде чут от вÑеки. - Ðие не Ñме дошли тук, за да ви ÑменÑме вÑрата, а за да ви ÑменÑме мюÑюлманÑките имената. Ð’Ñеки може да вÑрва в каквото Ñи иÑка, но Ñлед като живее в БългариÑ, Ñ‚Ñ€Ñбва да ноÑи българÑко име. Това не аз, а другарите от Ð¡Ð¾Ñ„Ð¸Ñ Ð³Ð¾ решават, така, че Ñлед като е от "от горе", ще Ñ‚Ñ€Ñбва да Ñе изпълнÑва.
- Какво ви пречат нашите мюÑюлманÑки имена? - провикна Ñе едно лиÑто от брезата, а оÑтаналите лиÑта, пак развълнувано зашумÑха, ÑÑкаш отправÑха молитва до Ðллах да им помогне в този труден за Ñ‚ÑÑ… момент.
- Кой Ñи ти, Ñ Ð´Ð° те видим? - провикна Ñе пак неканениÑÑ‚ гоÑÑ‚.
- Ðз Ñъм! Казвам Ñе Тефик Хаджиев! - вÑички лиÑта на брезата Ñе обърнаха към най-ÑÐ¼ÐµÐ»Ð¸Ñ Ð»Ð¸ÑÑ‚ и повтарÑха в хор: "Какво ви пречат нашите мюÑюлманÑки имена?"...
ДругарÑÑ‚ повиши тон, но и това не помагаше да бъде чут от брезата, коÑто Ñе беше превила до болка от ÑÐµÐ²ÐµÑ€Ð½Ð¸Ñ Ð»ÑŽÑ‚ вÑÑ‚ÑŠÑ€. ЯдоÑан до полуда той Ð¸Ð·ÐºÑ€ÐµÑ‰Ñ ÐºÐ¾Ð»ÐºÐ¾Ñ‚Ð¾ му Ð³Ð»Ð°Ñ Ð´ÑŠÑ€Ð¶Ð¸: "Като не разбирате от добро - ще разберете от картечници!"- Ñлед което Ñе качиха по джиповете Ñи и заминаха.
- Ðе може нищо да ни направÑÑ‚ - провикна Ñе друго Ñмело лиÑто на брезата, което Ñе казваше ИÑмаил Кальор /Ðтемин/.
- Може, може, в тази държава вÑичко може - промълви почти на Ñебе Ñи кметът на Ñелото, който не беше чут от никой.
СъÑедното Ñело на Брезница беше Корница. Името му идваше от дълбоките корени, които още от незапомнени времена беше пуÑнало в Пирин планина. Славата му Ñе ноÑеше Ñ Ñ‚Ñ€ÑƒÐ´Ð¾Ð»ÑŽÐ±Ð¸Ð² и Ñмел помашки народ, който и денем, и нощем Ñе трудеше по ниви и ливади, за да може да изхрани ÑемейÑтвата Ñи. Ðо и при Ñ‚ÑÑ… този път бÑха дошли "видните другари" от град Гоце Делчев, за да ги вкарат в правиÑÑ‚ път. Методът беше проÑÑ‚. Селото беше заградено Ñ Ñ‚Ð°Ð½ÐºÐ¾Ð²Ðµ и картечници, и да не би Ñлучайно нÑкой от Ñ‚ÑÑ… да има крила, другарите Ñи бÑха докарали и нÑколко хеликоптера.
По ÑÑŠÑ‰Ð¸Ñ Ð½Ð°Ñ‡Ð¸Ð½ както в Брезница - и тук хората бÑха Ñъбрани на площада, за да може вÑеки тържеÑтвено да Ñи избере Ñвоето ново име. Ðо отказът им Ñтруваше толкова кръв, колкото можеше да задоволи придружените на другарÑÑ‚ Тодор Живков и кликата му от ЦК на БКП.
Площадът в Ñело Брезница Ñе изпълваше Ñ Ñ€Ð°Ð·Ð²ÑŠÐ»Ð½ÑƒÐ²Ð°Ð½Ð¸ хора. Ð’Ñеки приÑтигнал питаше: "Ð’Ñрно ли е?"
ПриÑтигна и Тефик Хаджиев. Като чу разказите на очевидците, че избиват техните Ð±Ñ€Ð°Ñ‚Ñ Ð² Корница по вÑра, Ñ Ð½Ð°Ñълзени очи Ñе провикна, че заминава за там, за да помага на Ñвоите Ð±Ñ€Ð°Ñ‚Ñ Ð¿Ð¾Ð¼Ð°Ñ†Ð¸. ЦÑлото Ñело знаеше, че Тефик беше дал Ñърцето Ñи на корничанка и Ñега нÑмаше Ñила, коÑто би го ÑпÑла да не Ñтигне до него. По-младите и буйни лиÑта на брезата Ñъщо заÑвиха, че заминават за Корница, за да помагат на Ñвоите ÑÑŠÐ±Ñ€Ð°Ñ‚Ñ Ð¿Ð¾ Ñъдба. Това принуди почти вÑички лиÑта на брезата да Ñе запътÑÑ‚ натам на помощ. Когато наближиха меÑтноÑтта "Мизиневи ливади", Ñе чу изÑтрел, който прониза в Ñърцето Тефик Хаджиев. ЛиÑтата на брезата Ñе опитаха да Ñе укриÑÑ‚ по гората, но не уÑпÑха. ЗаÑтигна ги учаÑтта, коÑто беше наÑтигнала вÑичките корени на Корница. Цената на Ñ‚Ñхната ÑмелоÑÑ‚ Ñ‚Ñ€Ñбваше да Ñтигне за другарите от СССР. Те Ñъщо като Ñвоите побратими от БългариÑ, иÑкаха да вкуÑÑÑ‚ от ÑладоÑтта на помашките корени и брези, за да има Ñ ÐºÐ°ÐºÐ²Ð¾ техните деца да Ñе гордеÑÑ‚ на Ñтарини.
Ðа ÑÐ»ÐµÐ´Ð²Ð°Ñ‰Ð¸Ñ Ð´ÐµÐ½ в Брезница приÑтигна началника на РУ на МВРв Гоце Делчев, придружаван от началника на ДС - офицерът Стойчев и другарÑÑ‚ Гуцев, Ñ Ð¾Ñ‰Ðµ нÑколко добре въоръжени възродители. Целта на занÑтието бе ÑÑна: Ñплашване на мирното наÑеление на брезата, за да нÑма повече шум от Ð½ÐµÑ Ð¸ доброволно влизане в "Ð¿Ñ€Ð°Ð²Ð¸Ñ Ð¿ÑŠÑ‚". Подпомогнати от меÑтни Ñтаци те нахлуха в къщата на ИÑмаил Кальор /Ðтемин/, на който пред очите на майка му изпиха кръвта му.
След нÑколко дни брезата пак Ñе Ñъбра, но този път не за възраждане, а за да изпрати Ñвоите лиÑта шехити, дали кръвта Ñи за името на Ñвободата. Тук не беше дошла Ñамо гордоÑтта, а и любовта на Тефик Хаджиев. Ð¢Ñ Ñмирено Ñлушаше молитвите на ходжата и повтарÑше Ñлед него вÑÑка казана дума, в коÑто имаше единÑтвено гордоÑÑ‚ и чеÑÑ‚.
- И мъртвите живот живеÑÑ‚! Ðе Ñи миÑлете, че Ñлед Ñ‚Ñхното прераждане наÑтъпва Ñмърт. Ð’ Корана ÑÑно е запиÑано, че шехитите не умират и продължават да живеÑÑ‚ между наÑ. Докато има живот и добрина, те ще продължат да живеÑÑ‚ между наÑ.
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
1 - Да пишеш - това е да Ñе раздадеш до дъно, до корен! ЧитателÑÑ‚ пък ако има нужда, ще го използва за лек, или за утеха!
2 - Да избÑгаш от Любовта, или пък да не й вÑрваш - е вÑе едно - да не Ñи Ñебе Ñи!
3 - Ðко природата има нужда от Ñветлина, то нашата душа има нужда от Любовта!
4 - Ðко ежедневието ти поÑивее, или пък коÑата ти вÑÑ‚ÑŠÑ€ не Ñ Ð²ÐµÐµ - то тогава не Ñи заÑлужава да Ñе живее!
5 - ПиÑателÑÑ‚ е пиÑател тогава, когато уÑпее да превърне Ñ‡Ð¸Ñ‚Ð°Ñ‚ÐµÐ»Ñ Ð² Ñвой приÑтел!
6 - Когато човек е Ñлаб, единÑтвено нещо, което му оÑтава, е да Ñподели живота ÑÑŠÑ ÑобÑтвеното Ñи малодушие!
7 - Какво означава Свободата? - ??? ?
8 - Любовта Ñтоеше пред мен и очакваше да Ñ Ð¾ÐºÐ¸Ñ‡Ð° Ñ Ð¼Ð¾Ð¸Ñ‚Ðµ Ñлова, да Ñ Ð´Ð°Ñ€Ñ Ñ Ð´Ð¾Ð±Ñ€Ð¾Ñ‚Ð°, да й дам Ñвоите крака, да й бъда Ñветлина в мрака! Ð’ замÑна - да утеша нейната тъга, да ÑÐ¿ÐµÑ‡ÐµÐ»Ñ Ð½ÐµÐ¹Ð½Ð°Ñ‚Ð° война, да Ð¸Ð·Ð¿Ð¸Ñ Ð½ÐµÐ¹Ð½Ð°Ñ‚Ð° отрова и да не иÑкам нищо в замÑна!
9 - Кой от Ð’Ð°Ñ Ð½Ðµ може да обича, кой!? Ðз Ñъщо!
10 - ÐÑкой хора Ñе оÑъзнават едва, когато близките започват да хвърлÑÑ‚ Ð·ÐµÐ¼Ñ Ð²ÑŠÑ€Ñ…Ñƒ Ñ‚ÑÑ…!
11 - Ðима в корена на вÑичко - не Ñтои творението на жена?!
12 - Който вÑрва в нищото, за него нещото нÑма значение!
И. Б.Kaydet
-
ДУМИ ДВЕ ....
1 - Ðко Ðллах ма е Ñъздал заедно Ñ Ð¼Ð¾Ð¸Ñ‚Ðµ недоÑтатъци, аз какво Ñъм виновен че е Ñторил Ñ Ð¼ÐµÐ½ този грÑÑ…?
2 - Ðа такова мÑÑто Ñъм, че покрай мен е Ñамо Ñветлина! Ðо на който и да поддам ръка, вÑеки бÑга от мен като от Ñмъртта!
3 - Ðа животът Ñлед като гоÑподарÑÑ‚ е Ñмъртта, на мен какво друго ми оÑтава, оÑвен да Ñ Ð¸Ð·Ð¶Ð¸Ð²ÐµÑ Ð·Ð°ÐµÐ´Ð½Ð¾ ÑÑŠÑ Ñ€Ð°Ð´Ð¾Ñтта!
4 - Ðко Ðллах за мен е Ñъздал живота, то защо за мен е Ñъздал и Ñмъртта?
5 - Ðко на краÑÑ‚ на пътÑÑ‚ ми ме чака Ñмъртта, то за какво ми Ñа рози или благи Ñлова?
И.Б.
-
МИСЛИ ÐРЕДИРЛУД
1 - Ð’ любовта не е важно да Ñи гений! Ðе, не е! Важното е Ñ Ñ‡ÐµÑтноÑÑ‚ да Ñледваш нейниÑÑ‚ път!
2 - Душата не ми е пиÑна от алкохол, а от болката изживÑна по любовта! Рдумите ми изказани по Ð½ÐµÑ Ñа поезиÑта пиÑана от един луд! 3 - Човек както вÑичко оÑтанало е обречен на край! Ðо е важното как ще Ñтигнеш до него, дали като жаба, или като орел! Дали като варовик или като гранит!
4 - Белите коÑи или бръчките по лицето, не Ñа признак на ÑтароÑÑ‚, а на мъдроÑÑ‚! Ð’ Ñ‚ÑÑ… не Ñ‚Ñ€Ñбва да Ñе виждаш недоÑтатък а поука!
5 - Срещнеш ли краÑива жена, проÑто и Ñе полюбувай! Че това в днешно време е доÑта Ñ€Ñдко Ñрещнато Ñвление!
6 - Ðко обичаш - обичай и нищо не питай, проÑто в неговата ÑÑнка дишай, вÑрвай и живей?! Отговорите винаги блъÑкат влюбениÑÑ‚ към пропаÑтта!
7 - Ðлкохолът поне за миг винаги е бил замеÑтник на Ñмъртта! Поне за миг Ñе откъÑваш от тази Ð·ÐµÐ¼Ñ Ð¸ от дейÑтвителноÑтта!
8 - Опитайте Ñе да живеете преди животът да е Ñвършил! Така ще Ñе наÑладите на него!
9 - Да правиш ÑÐµÐºÑ Ð±ÐµÐ· любов е най-гадното нещо което правиш в живота! Това е вÑе и едно да правиш нещо Ñам ÑÑŠÑ Ñебе Ñи, или ÑÑŠÑ Ð¼ÑŠÑ€Ñ‚Ð²ÐµÑ†!
10 - Човек не може да избÑга от дейÑтвителноÑтта, защото дейÑтвителноÑтта Ñме Ñамите ние!
И. Б.
-
ОТ ДУШÐ
1- Човек без любовта изглежда грозен! Даже много, много грозен!
2 - Човек чрез любовта Ñи преÑъздава не Ñамо Ñебе Ñи но и Ñвета! Или чрез Ð½ÐµÑ Ð²Ð¸Ð¶Ð´Ð° нещата така!
3 - Човек Ñ ÐºÐ½Ð¸Ð³Ð° в ръката изглежда нÑкак Ñи по друг човек! Като голÑм човек!
4 - Ðко в живота Ñи поÑееш роза, ще има на нÑкого какво да подариш, на какво да Ñе порадваш, какво да помиришеш!
5 - Любовта е нещо такова, че и мълчанието не може да Ñ Ñкрие!
6 - ПредателÑтвото на Ð¿Ñ€ÐµÐ´Ð°Ñ‚ÐµÐ»Ñ Ð¼Ð¾Ð¶Ðµ и да Ñе хареÑа, но предателÑÑ‚ винаги ще бъде мразен от вÑеки!
7 - Ð’Ñеки от Ð½Ð°Ñ Ðµ опитвал и върхът и калта на любовта! Ðо велик е този който зад гърби и двете и доÑтойно продължи напред!
8 - Любовта не Ñе нуждае от закони! При Ð½ÐµÑ Ñамо даваш онова от което Ñ‚Ñ Ð¸Ð¼Ð° нужда, покорÑваш Ñе ÑÑŠÑ Ñ†Ñлото Ñи Ñърце и не иÑкаш нищо в замÑна!
9 - И дребните добрини ноÑÑÑ‚ щаÑтие! Защото добрината Ñи е добрина и малка и голÑма!
10 - ÐоÑи Ñамо толкова колкото можеш! Обичай Ñамо този който ще те оцени! Прероди Ñе Ñамо за този който те заÑлужава! Ð’Ñрвай Ñамо на този, който ти е повÑрвал дори и на лъжата!
И.Б.
-
МИСЛИ ÐРЕДИРЛУД - 2
1 - Един ден най-много ще ми липÑва Ñветлината!
2 - Живота ми премина в Ñ‚ÑŠÑ€Ñене на любовта! ÐÑкой да Ñ Ðµ виждал? Ð?
3 - БÑÑ… заÑтавен да избирам между живота и Ñмъртта. Избрах първото, защото Ñамо в него живее любовта!
4 - ЛукÑа на живота ни е - дъхът! Само който е оÑтавал без него знае неговата цена!
5 - Любовта е като ходенето по въже - не вÑеки го може!
6 - Ðа този ÑвÑÑ‚ е важно Ñамо ÑвоÑÑ‚ живот! И това което Ñи уÑпÑл да поÑтигнеш и да го раздадеш!
7 - Един ден непременно ще разбереш че до теб е имало иÑтинÑки хора - който ще хвърлÑÑ‚ върху теб нова изкопана земÑ!
8 - Ðко по подробно погледнем във изживелиÑÑ‚ Ñи живот - ще видим че в него по голÑмата му чаÑÑ‚ е от излишък и празнота.
9 - ЗамиÑлÑли Ñа Ñте нÑкога каква решаваща Ñ€Ð¾Ð»Ñ Ð·Ð° Ð½Ð°Ñ Ñа Ñълзите!?
10 - Преди брака вÑÑка двойка бърза да хване Ñамолета! Ðо Ñлед това повечето от Ñ‚ÑÑ… не знаÑÑ‚ поÑоката на полета!
11 - Ð’Ñеки поет е до болка раним! Старателно Ñе опитва да прикрие живота Ñи, но охотно го разголва в поезиÑта Ñи!
И.Б.
-
*
*
МИСЛИ ÐРЕДИРЛУД - 5
1 - Ðко иÑтинÑки Ñте влюбени, то тогава нÑма да Ñи цÑл, а половинката от цÑлото!
2 - Ðко Ñте изплакали любовта Ñи ÑÑŠÑ ÑобÑтвените Ñи Ñълзи, това ще значи че Ñ‚Ñ Ð·Ð° Ð²Ð°Ñ Ðµ била иÑтинÑката!
3 - Ðко иÑтинÑки Ñте влюбени, то тогава ще ви и боли! Ðо тази болка най много ще ви краÑи!
4 - Ðко иÑтинÑки Ñте влюбени, то тогава Ñъпротива нÑма да й правите! Ð¢Ñ Ð¾Ñ‚ Ð²Ð°Ñ Ñ‰Ðµ Ñътвори ÑъвÑем друг човек!
5 - Ðко иÑтинÑки Ñте Ñе влюбили, то тогава нейното дъното, ще ви Ñе вижда като непокорен връх!
6 - Ðко иÑтинÑки Ñте влюбени, то тогава нÑма да знаете - нейните отговори! Във Ð²Ð°Ñ Ð²Ñичко до болка ще е объркано!
7 - Ðко иÑтинÑки Ñте влюбени, то тогава вашата цена винаги ще Ñе умножава вÑе по кръгла нула!
8 - Ðко иÑтинÑки Ñте влюбени, то Ñ‚Ñ Ñ‚Ð¾Ð³Ð°Ð²Ð° ще ви накара да платите нечувана цена за неÑ!
9- Любовта когато е иÑтинÑка, винаги ще те накара да Ñе преродиш в нещо което не Ñи!
10 - Ðко иÑтинÑки Ñте влюбени и имаш възможноÑтта да Ñе докоÑнеш до неÑ, това ще е докоÑване на две планети!
И.Б.
-
*****
Ðай-много
от тебе Ñе топлих!
Толкова много, че Ñе топÑÑ…...
Дори тихо и Ñкрито Ñи поплаквах.
Ðай-много
от тебе Ñе чупих!
Толкова много, че Ñебе Ñи погубвах,
дори Бога ми заради тебе разплаквах.
Ркогато до тебе Ñе докоÑвах,
без душа, без Ñърце оÑтавах!
Ðа хилÑди, на милиони парчета Ñе разчупвах
и Ñлед тебе парче по парче Ñе Ñъбирах,
за да има и за ÑÐ»ÐµÐ´Ð²Ð°Ñ‰Ð¸Ñ Ð¿ÑŠÑ‚ какво да чупÑ.
Ти... Ти нищо не правеше- Ñамо Ñе уÑмихваше.
ПонÑкога ме Ñъветваше или ме докоÑваше...
Или... Или Ñ Ð¿Ð¾Ð³Ð»ÐµÐ´Ð° Ñи Ñ†ÐµÐ»Ð¸Ñ Ð¼Ðµ поробваше.
Ðвтор Ибрахим БÑлев
https://www.youtube.com/watch?v=M4SNexx3Z84 (https://www.youtube.com/watch?v=M4SNexx3Z84)
-
БЛÐЖЕÐÐ
Ðамери ме, когато Ñричах
и Ñамо единÑтвено Бога обичах!
Когато от тишина имах нужда
и душата ми беше на вÑеки чужда!
Животът ми по кина Ñе играеше
и вÑеки пиÑател Ñ Ð½ÐµÐ¶Ð½Ð¾ÑÑ‚ го опиÑваше!
КраÑÑ‚ му винаги беше вÑе тъжен,
защото беше без начало – завършен!
Ти му Ñложи име и Ñветло начало,
заради което Ñе преродих в твоето Ñ‚Ñло!
Ðе бÑÑ… вече аз Ñам, а Ñ Ñ‚ÐµÐ± едно цÑло.
ТържеÑтвуваше Ñ Ñ‚ÐµÐ± Ñърцето ми оÑиротÑло!
Дали така ще е и занапред - не, не знаÑ,
но ти за мен ще Ñи оÑтанеш божата омаÑ,
коÑто до Ñърцето ще притиÑкам вÑÑка нощ
и до Ñмъртта ще Ñ‡ÐµÑ€Ð¿Ñ Ð¾Ñ‚ блаженната й мощ!
Имам и мечта, като пиÑница за шише,
на надгробната ми плоча Любов да пише!
Ðе ме погребвайте на Ñевер или на юг,
аз иÑкам да умра в прегръдките ти Ð´Ð½ÐµÑ Ð¸ тук.
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
***
Знам ,че
нÑкъде те има
като Ñамодива,
в Ñнежна бÑла зима,
полегнала Ñи до горÑща камина ...
И това ми Ñтига, че те има, че те има!
Покрай теб разпръÑнати цветÑ,
а аз Ñъм в камината – огънÑ
и за теб горÑ, горÑ, Ð³Ð¾Ñ€Ñ ....
И за любовта Ð¿Ð¾ÐµÐ·Ð¸Ñ Ñ‚Ð²Ð¾Ñ€Ñ!
След теб оÑтават въглени
да пишат нашите Ñпомени,
как аз за теб горÑÑ…, Ñълзи ронех,
как моето аз в твоÑта пазва Ñкрих,
как Ñебе Ñи в любовта преоткрих ....
Знам, че те има
в Ñърцето ми като Ñамодива
и на двамата това толкова ни отива,
че дори и Ñмъртта от Ð½Ð°Ñ Ð·Ð°Ð²Ð¾Ð¹ завива!
Това не е от зимата, нито пък от лудоÑтта,
а от любовта, коÑто изпитвам по хубоÑтта!
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
МИСЛИ ЗРЖИВОТРÐРЕДИРЛУД
1 – Ðко Ñи Ñамотен, или пък Ñи изгубил вÑрата Ñи за живот, ти проÑто Ñе изправи и крачка направи, умът ти чудо ще види!
2 - Хей, човече! Докато дишаш – покой нÑма да имаш, ако ли пък го имаш, значи вече не дишаш!
3 – Човек винаги Ñе намира пред едно начало – проÑто Ñ‚Ñ€Ñбва да направи крачка, за да тръгне напред!
4 – След Ð»Ð¾ÑˆÐ¸Ñ ÐºÑŠÑмет винаги идва и добриÑÑ‚, затова наÑладете Ñе на този, който е поред!
5 – Когато човек живее, не Ñ‚Ñ€Ñбва да Ð·Ð°Ð±Ñ€Ð°Ð²Ñ Ð·Ð° Ñебе Ñи! Ðо ние винаги Ñе раздаваме, или на нÑкой угаждаме и точно тогава за Ñебе Ñи забравÑме!
6 – Само човек когато погледне в огледалото – може да види вътре в Ñебе Ñи! Ðо дали ще му хареÑа това, което вижда, това вече е друг въпроÑ!
7 - Опитайте Ñе да живеете живот, в който никой или нещо нÑмат за Ð²Ð°Ñ Ð½Ð¸ÐºÐ°ÐºÐ²Ð° ÑтойноÑÑ‚ – тогава ще почувÑтвате чудото, наречено щаÑтие!
8 - Животът едва ли ни казва нещо по-различно от това: "Живей ме!"
9 - Ðко живееш Ñ Ð»ÑŠÐ²Ð¸Ñ†Ð° – ръмжи като лъв, но ако живееш Ñ ÐºÑƒÑ‡ÐºÐ°, то тогава не лай, защото нÑма кой да те чуе!
10 – Когато в живота не Ñи направил нищо добро и ти Ñе Ñтрува, че ти Ñи правиÑ, то тогава ще наÑтъпи ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° живота!
11 - Ðко вие миÑлите за Ñебе Ñи Ñамо добри неща, защо тогава не Ñе опитате да миÑлите по ÑÑŠÑ‰Ð¸Ñ Ð½Ð°Ñ‡Ð¸Ð½ и за оÑтаналите?
12 – Ð’ живота, за да видиш нÑкои неща ( като вÑтъра например, или любовта), не Ñа ти нужни непременно очи, а Ñетива!
И. Б.
-
ЧОВЕКЪТ
РазÑъмна Ñе. Първата миÑъл, коÑто нахлу в главата ми беше, че ми е Ñвършило кафето и Ñ‚Ñ€Ñбваше да отÑкоча до магазина, за да Ñи купÑ. МиÑълта ми взе да фантазира каква миризма от него ще излиза и как по гърлото ще ми Ñе Ñтича ....... Ðо когато надникнах през прозореца, видÑÑ…, че ÑтудениÑÑ‚ вÑÑ‚ÑŠÑ€ тържеÑтвено пееше ÑвоÑта прохладна пеÑен навън. Тичешком Ñе върнах обратно в леглото Ñи и до болка разнежен продължих да Ñи миÑÐ»Ñ Ð²Ñе за хубави неща – животът колко е хубав! Имам Ñи гадже, пари Ñъщо, здрав Ñъм и много млад .... ÐÑ… Ñега да имаше едно кафе .... Имам Ñтрахотни идеи, пък и Ñъм дипломиран, ще запраша нÑкъде по Ñвета, ще Ñи взема най-хубавата кола .... ÐÑ… Ñега да имаше едно кафе ....
– Добре по дÑволите, ще отида и ще Ñи ÐºÑƒÐ¿Ñ ÐºÐ°Ð°Ð°Ð°Ñ„Ðµ. Това ли е проблема? Това ли е ..... , а Ñърцето ми прошепна за уÑпокоение: “Проблеми нÑма, Ñамо този, който е легнал под земÑта!“
ÐÑмах друг избор, миÑъта за кафето ме подлудÑваше и Ñ‚Ñ€Ñбваше да отида до магазина да Ñи ÐºÑƒÐ¿Ñ ÐºÐ°Ð°Ð°Ñ„Ðµ. ОбÑкох Ñе вÑе едно щÑÑ… Ñ…Ð¾Ð´Ñ Ð½Ð° фронта, пълно бойно Ñнаражение, шапка, шал, ръкавици и Ñ‚ н ....
Ðа улицата нÑмаше и жива душа, а вÑтърът ÑÑкаш крещеше: "Ðз Ñъм Ñмъртта". Затова реших да мина по напрÑко, Ñ‚Ñ€Ñбваше да преÑкоча Ñамо нÑколко огради. След третата ограда вече Ñе оказах в един друг ÑвÑÑ‚ - ÑвÑÑ‚, който за мен до Ñега не ÑъщеÑтвуваше. Пред мен Ñтоеше една Ñтара прегърбена жена. Беше Ñе толкова подгърбила, ÑÑкаш иÑкаше да целуне земÑта. Годините, които беше изживÑла бÑха над ÑедемдеÑет, но те не й пречеха да държи в ръцете Ñи брадва и да цепи дърва. Гледах Ñ ÐºÐ°Ñ‚Ð¾ вцепенен и не вÑрвах на очите Ñи. ВъпроÑите бÑха Ñтотици, а отговори нÑмаше. Ð¢Ñ Ð¼Ðµ погледна озадачено и през уÑмивка ме попита: "Ðещо ли ви Ñ‚Ñ€Ñбва?" – по думите й прецених, че е готова да ми даде вÑичко онова, което има.
– Да. ТрÑбва ми брадва. Бихте ли ми Ñ Ð´Ð°Ð»Ð¸?
– Да разбира Ñе, чедо. Ето вземи Ñ, Ñтига да ти Ñвърши работа.
ВидÑÑ…, че брадвата не беше точена от доÑта време и Ñ Ð¿Ð¾Ð¼Ð¾Ð»Ð¸Ñ… за оÑтрилка, за да Ñ Ð½Ð°Ñ‚Ð¾Ñ‡Ð°. Ðаточих брадвата и започнах да Ñ†ÐµÐ¿Ñ Ð´ÑŠÑ€Ð²Ð°Ñ‚Ð°, не Ñлед дълго вече имаше нацепени дърва за почти един меÑец. Ðа тръгване Ñ‚Ñ Ñ‚Ð¸Ñ…Ð¾, почти виновно ме помоли да влезна да Ñе ÑÑ‚Ð¾Ð¿Ð»Ñ Ð¸ да Ð¸Ð·Ð¿Ð¸Ñ ÐµÐ´Ð½Ð¾ кафе. При миÑълта за кафе изтъпнах. Ðе Ð¿Ð¾Ð¼Ð½Ñ Ð´Ð¾ Ñега да Ñъм отказал на тази покана. Когато влезнах в прихлупената й къщичка, ме поÑрещна една неопиÑуема топлина, но Ñ‚Ñ Ð½Ðµ беше нищо до нейната радоÑÑ‚, коÑто Ñ‚Ñ Ð¸Ð·Ð¿Ð¸Ñ‚Ð²Ð°ÑˆÐµ към мен. Ð’ мен Ñ‚Ñ Ð²Ð¸Ð¶Ð´Ð°ÑˆÐµ нещо повече от човек, нещо като ангел ÑпаÑител. С разтреперени ръце ми поднеÑе кафето и Ñедна недалече от мен, за да може да ме чува по-добре. Вгледах Ñе в топлите й очи и още преди да попитам каквото и да било, Ñ‚Ñ Ð·Ð°Ð¿Ð¾Ñ‡Ð½Ð° да разказва: „Ðа ÑедемдеÑет и Ñедем Ñъм. ÐÑкога бÑÑ… млада, много млада. Ðищо в живота не ми тежеше, нито пък болеше. Ожених Ñе, родих и отгледах двама Ñина – два Ñокола. ЕдиниÑÑ‚ почина в казармата. Така и не казаха от какво. Той Ñи ми оÑтана моÑта рана. От Ð½ÐµÑ Ð½Ðµ мога да Ñе излекувам, ще Ñ Ð½Ð¾ÑÑ Ð² черната земÑ. По-малкиÑÑ‚ ........ той е божи лъч, божа реликва, Ñ Ð½ÐµÑ Ñтавам, Ñ Ð½ÐµÑ Ð»Ñгам. Ð¢Ñ Ð°ÐºÐ¾ не е ......" – през Ñълзи започна да ми дава цветни Ñнимки да гледам нейната божа реликва. ГордоÑта й беше неупиÑуема. "Живи Ñа, това ми Ñтига, за да Ð¶Ð¸Ð²ÐµÑ Ð¸ аз! Баща им почина млад. Казаха, че е от лошата болка. Дълги години лежа по болниците, отиде Ñи млад и зелен. Така и не можа да Ñе порадва на живота, а той нали е за това? Ðа човек ако от живота му извадиш радоÑтта, какво оÑтава? Ðикога не ми е хрумвало, че ще оÑтареÑ, че живота ми ще Ñе преобърне. Животът ми ÑÑкаш не върви напред, а назад. Дават ми по малко пенÑиÑ, Ñ‚Ñ Ð½Ð¸ÐºÐ¾Ð³Ð° за нищо не ми Ñтига, но на, вземи това е за Ñ‚Ð²Ð¾Ñ Ñ‚Ñ€ÑƒÐ´. Ðа този ÑвÑÑ‚ вÑичко Ñ‚Ñ€Ñбва да Ñе заплаща, пък и ти ми Ñвърши толкова важна работа, че .... " – уÑмивка озари лицето й, уÑмивка иÑкрена и топла такава, каквато не Ñъм виждал в нито един богаташ. Очите ми Ñе напълниха ÑÑŠÑ Ñълзи. Ð¢Ñ Ð±ÐµÑˆÐµ толкова богата. Имаше онова, което не Ñе купува Ñ Ð¿Ð°Ñ€Ð¸, а именно чувÑтвото без да имаш да даваш!
ИÑка ми Ñе да има закон, в който благата да Ñе разпределÑÑ‚ по равно, дори и болката, дори и немотиÑта. ИÑка ми Ñе да Ð¶Ð¸Ð²ÐµÑ Ð² ÑвÑÑ‚, в който хлÑба да не Ñе продава – поне хлÑба да не Ñе продава, поне той да Ñе дава даром! ИÑка ми Ñе вÑеки да моли: ''Елате, вземете Ñи от мен хлÑб без пари!''
ИÑка ми Ñе, човек за човека да бъде човек!
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
https://www.youtube.com/watch?v=U8YB9cpOQ7g
-
Ðе ми хващай ръцете!Ðе, недей!Ще Ñе изцапаш Ñ Ð›ÑŽÐ±Ð¾Ð²!Груби Ñа те по мъжки, като розите Ñ Ð±Ð¾Ð´Ð»Ð¸Ð²Ð¸ дръжки.Ðо докоÑнеш ли ги веднъж,Ñърцето ти ще кърви,душата ти от болка ще крещи!Ðе ме поглеждай и в очите!Сини Ñа те и волни като небетои ÑÑкаш Ñа откраднати от морето!Погледнеш ли ме – повÑрвай ми,като риба ще Ñе давиш в Ñълзи.Ще живееш ÑÑŠÑ Ñлава и подвизи,но никога нÑма да Ñи на Ñебе Ñи ти!Ðко прекрачиш прага на моÑта душа,тогава ще видиш какво е това любовта!Ще Ñе будиш потна и уморена в нощта,ще Ñи говориш дори и ÑÑŠÑ Ñмъртта.Ще молиш на глаÑ: „Ðека, нека аз да умраâ€,за да живее Ñ‚Ñ â€“ любовта!автор: ИБРÐХИМ БЯЛЕВ
https://www.youtube.com/watch?v=Cml1Bu_XYTA (https://www.youtube.com/watch?v=Cml1Bu_XYTA)
-
ПЪТ
Дълъг е този мой път,
дълъг е ....
Пък и Ñъм ранен за кой ли път
в Ñиромашкото Ñи Ñърце!
Ще Ð²ÑŠÑ€Ð²Ñ Ð¿Ð¾ него ранен,
ще кървÑ, за да оÑÑ‚Ð°Ð²Ñ Ð·Ð° влюбените Ñледа!
Дори и като мъртвец да Ñъм ограбен
моÑÑ‚ поглед вÑе към Ð½ÐµÑ Ñ‰Ðµ гледа!
Обикнах Ñ, хей така
на шега, та и до Ñега!
Ð“Ð¾Ñ€Ñ Ð°Ð·, горÑ,
но какво от това?
Ðима има по-хубав пламък
от този на любовта?
И на тези,
които Ñа в началото на Ð¿ÑŠÑ‚Ñ Ñ‰Ðµ кажа:
"Вървете вÑе ÑÑŠÑ Ð²Ð´Ð¸Ð³Ð½Ð°Ñ‚Ð¸ глави!"
Дори и Ñмъртта да е пред мен
от Ð¿ÑŠÑ‚Ñ Ñи никога нÑма да Ñе откажа!
Хайде, вървете!
Дори и да Ñте от товар прегърбени,
към Бога молитва отправете!
Благодарете му, че от любовта Ñте ограбени!
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
МИСЛИ ÐРЕДИРЛУД!
1 - Ðко човек открадне цвете за любим човек, дали това е кражба? Защото аз на нÑколко пъти Ñъм го правил, понÑкога ÑÑŠÑ ÑъглаÑието и на продавача! Защото той знаеше, че ще го Ð½Ð°Ð¿Ñ€Ð°Ð²Ñ Ð¸ нÑма такава Ñила, коÑто да ме Ñпре или накаже!
2 - ПиÑателÑÑ‚ е поробен от пиÑалката! Това робÑтво той Ñмело Ñи го ноÑи до гроб! Той там живее в ÑиÑйни дълбини, води война ÑÑŠÑ Ñебе Ñи, пролива горчиви Ñълзи, умира и Ñе ражда, и на вÑеки живот дарÑва!
3 - УмолÑвам Бога, моето детÑтво да го даде на вÑеки, защото в него имаше живот! Ð’ него имаше бели черешови дървета и Ñлед това кървави Ñледи по мен от червени вълшебни плодове!
4 - Ðко вÑÑко живо ÑъщеÑтво Ñлужи за храна на друго живо ÑъщеÑтво, то аз кого ли ще обÑлужа Ñ Ð¼Ð¾Ð¸Ñ‚Ðµ Ñтотина килограма?
5 - Има ли нещо по-щедро от книгата? Ð¢Ñ Ð½Ðµ ме напуÑна дори и когато бÑÑ… на Ñмъртното легло! Ð’Ñе топлина ми даваше и нищо в замÑна не иÑкаше! Това ако не е вÑрноÑÑ‚ и щедроÑÑ‚, какво е?
6 - Любовта винаги ще Ñе отплаща на този, който е заплатил за неÑ! Ð¢Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ñто е един пламък, който поÑтоÑнно Ñ‚Ñ€Ñбва Ñ Ñ‡ÑƒÐ²Ñтва да Ñе подклажда!
7 - ЧеÑто Ñъм Ñи миÑлил, че ако моÑта Ñмърт допринеÑе облекчение на Ñвета, то тогава защо не оÑъдим Бога докато Ñъм жив за неговото дело?
8 - Ðко видите по Ñебе Ñи рани, не Ñе плашете, това Ñа Ñледите на живота! Ðко нÑмаш никаква рана, значи Ñи жив мъртвец, от тази Ñмърт по-лоша нÑма!
9 - ПонÑкога, когато нÑмаше какво да правÑ, Ñтавах цар на планината, на Ñебе Ñи, на разума Ñи, на мечтите Ñи ... И това Ñамо аз Ñи го знаех и много ми хареÑваше!
10 - Драги мои читатели, едно нещо знайте от мен, никога не Ñе оглеждайте назад, по този начин не можете да видите бъдещето, където Ñте вие Ñамите!
11 - И да не забравÑ, че невинната дума "глупак" може да обиди хора, Ñамо които не Ñа Ñигурни в Ñебе Ñи, или миÑлÑÑ‚ вÑе добри неща за отÑÑ€ÐµÑ‰Ð½Ð¸Ñ Ñ‡Ð¾Ð²ÐµÐº!
И.Б.
-
МИСЛИ ÐРЕДИРЛУД
1 - Ð’ живота Ñи Ñъм завиждал Ñамо на Пинокио! С вÑички Ñили той Ñе бори Ñ Ð»ÑŠÐ¶Ð°Ñ‚Ð°! Затова е мой приÑтел! Затова! ПроÑто ни показва как Ñ‚Ñ€Ñбва да Ñе живее по човешки!
2 - Ð’ този ÑвÑÑ‚ така и не можах да Ð½Ð°Ð¼ÐµÑ€Ñ Ñебе Ñи! Един път бÑÑ… неин, и втори път, и трети, ... Ðз без Ð½ÐµÑ Ð½Ðµ бÑÑ… нищо, ТЯ допълваше вÑÑка Ð¼Ð¾Ñ Ð¿Ñ€Ð°Ð·Ð½Ð¸Ð½Ð° и не беше нещаÑтна от това!
3 - Винаги в живота Ñ‚ÑŠÑ€Ñех онова, което не ми доÑтигаше! Така уÑпÑÑ… да Ñе Ð·Ð°Ð¿Ð¾Ð·Ð½Ð°Ñ Ñ Ð¶ÐµÐ½Ð°Ñ‚Ð°, така уÑпÑÑ… да Ñе докоÑна до вратата на РаÑ! РпоÑле беше леÑно, Ñтаваше ми топло като при вулкан!
4 - ПонÑкога Ñи миÑлÑ, че да обичаш нÑкой човек, това значи да му дадеш в ръцете запален факел и да му позволиш жив да те изгори! И Ñлед това да продължиш да го боготвориш!
5 - Ð’ живота Ñи обичам най-много жените! Ðе защото Ñа направени от моето ребро, а защото Бог ги е изваÑл от ÑвоÑта душа!
6 - Драги читателю, до твоето Ñърце бих иÑкал да доÑтигна Ñ
най-прекраÑното цвете на Ñвета и чаша червено вино! Знам, че ти това заÑлужаваш, защото Ñи мой читател!
7 - СтароÑтта не е приÑъда към Ñмъртта, но Ñ‚Ñ Ðµ поÑледната Ñтъпка до неÑ! Затова не бързайте за никъде! ПроÑто Ñе наÑлаждавайте на Ñтъпките оÑтанали Ñлед ваÑ!
8 - СтароÑтта е богатÑтво! Ð’ Ð½ÐµÑ Ð¸Ð¼Ð° младоÑÑ‚, има и ÑтраÑÑ‚, има и изживени Ñпомени, които не Ñи отиват от наÑ! Имаме и мечти нали? Кой от Ð²Ð°Ñ Ð½Ñма мечти, кой?
9 - Ðко иÑкате да имате уÑпех, то тогава Ñ‚Ñ€Ñбва да имате куража да преживеете поне нÑколко неуÑпеха! Хайде, какво чакате, неуÑпехите ви чакат!
10 - Синът ми ме пита: "Каква е тайната към уÑпеха?" За разлика от него аз Ñе родих в подножието на планината и погледът ми винаги беше към върха и вÑÑка крачка към него за мен беше уÑпех, изпълнен ÑÑŠÑ Ñ‰Ð°Ñтие!
11 - Жал ми е за короната, коÑто ноÑÑ Ð½Ð° главата! ПонÑкога е на ГоÑпод, понÑкога е на дÑвола, но вÑе така еднакво ме краÑÑÑ‚!
12 - Обикнах този ÑвÑÑ‚! И не мога да Ñе Ð¿Ñ€ÐµÐ±Ð¾Ñ€Ñ Ñ Ñ‚Ð°Ð·Ð¸ Ð¼Ð¾Ñ Ð»ÑŽÐ±Ð¾Ð²! Ðима има нещо, което го нÑма в него или има нÑкъде по-хубав от този?
13 - Да чакаш от нÑкого да бъдеш разбран, е много погрешно нещо! Ð’Ñе пак не забравÑйте, че вÑеки е в криза!
И.Б.
-
МИСЛИ ÐРЕДИРЛУД!
1 - Много чеÑто питам акъла Ñи: Дали Ñи е на мÑÑтото!?
2 - Ðко Бог не беше Ñъздал болеÑтта, колко ли по малко почитатели щеше да има?
3 - Хубавото в религиÑта е това, че нÑкой ден можеш да потърÑиш прошка за греховете Ñи!
4 - Ðко един лъв по петите Ñи има нÑколко Ñвирепи кучета, той вече едва ли е лъв!
5 - Ðко за живота Ñи имам причина, оÑтаналото за мен нÑма никакво значение!
6 - Ðко Ñъдбата ми е Ñмъртта, тогава ми е вÑе едно дали падишаха е гол. Ð±Ð¾Ñ Ð¸Ð»Ð¸ гладен!
7 - Ðа поÑледниÑÑ‚ Ñи дъх, иÑкам да уÑÐµÑ‚Ñ Ð²ÐºÑƒÑÑŠÑ‚ на червено отлежало вино и ÑладоÑтта на уÑтните Й!
8 - Ðко душевно не Ñи чиÑÑ‚, на главата и корона да имаш, на чиÑтотата за теб ще и е вÑе таÑ!
9 - Ðай-небрежно и ÑлÑпо Ñе отнаÑÑме към грозотата Ñи! ÐÑкак Ñи не Ñ Ð²Ð¸Ð¶Ð´Ð°Ð¼Ðµ или Ñ Ð·Ð°Ð¼Ð¸Ñ‚Ð°Ð¼Ðµ под килима!
10 - Съдба! Колко хубава дума! ОÑобено за Ñлабите хора който Ñ‚ÑŠÑ€ÑÑÑ‚ прикритие или оправдание!
И.Б.
-
МИСЛИ ÐРЕДИРЛУД
1 - ЩаÑтието е „вторичен продукт“, първичниÑÑ‚ е Любовта! Ð’ Ð½ÐµÑ Ð´Ð¾Ñ€Ð¸ и Ñмъртта е щаÑтие!
2 - Ðко не можеш да довериш душата Ñи на един човек, то тогава не му доверÑвай и Любовта Ñи!
3 - Ðко живееш Ñ Ð²ÑŠÐ»Ðº, то тогава непременно Ñ‚Ñ€Ñбва да Ñе превърнеш във вълчица! Ð’ противен Ñлучай Ð²Ð¾Ñ Ñ‚Ð¸ ще Ñе превърне в лай!
4 - Когато поÑмееш да общуваш Ñ Ð¼ÐµÐ½, не забравÑй, че аз имам добро мнение за Ñебе Ñи и едва ли ти би го променил!
5 - ИÑкаш щаÑтлив живот, нали? Рецептата е проÑта: Следвай трудните неща!
6 - Дори и да Ñъм ÑдоÑан понÑкога на Бог, той пак ме разбира! Може би затова е Бог?
7 - Ðе ме познаваш, нали? И едва ли нÑкога ще ме опознаеш, затова не очаквай от мен да ти заповÑдам да Ñи облече най-хубавата нощница и да Ñ Ñъблечеш пред Ð»ÑŽÐ±Ð¸Ð¼Ð¸Ñ Ñи човек!
8 - Ðко Ñе Ð¿Ñ€ÐµÐºÐ»Ð¾Ð½Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ´ теб - би ли Ñтанал Бог? Едва ли! Затова!
9 - Ðко времето лекува вÑичко, защо тогава времето за мен да не е вÑичко!
10 - Когато ÑравнÑвам Ñвоите проблеми Ñ ÐºÐ¾Ð¼ÑˆÐ¸Ð¹Ñките - моите нÑкак Ñи Ñа по-хубави! Може би, защото аз Ñъм ги Ñъздал?
11 - Дори и живота ни да не е в "добра опаковка", той Ñи оÑтава най-Ð³Ð¾Ð»ÐµÐ¼Ð¸Ñ Ð½Ð¸ подарък! Затова живейте бе хора!
И.Б.
-
https://www.youtube.com/watch?v=72LlYQzgjO8
-
МИСЛИ ÐРЕДИРЛУД
1 - Ðко поÑеем миÑлите Ñи – ще пожънем Ñебе Ñи!
2 - Ðапиши Ñи миÑълта така, че вÑеки да Ñе огледа в неÑ!
3 - Ðко иÑкаме да живеем в чиÑтота, първо Ñ‚Ñ€Ñбва да почиÑтим Ñебе Ñи!
4 - Живей живота Ñи Ñ Ñ†ÐµÐ», а не ÑÑкаш Ñи тръгнал на разходка!
5 - Ðко Ñме пълни Ñамо ÑÑŠÑ Ñебе Ñи, това означава че Ñме празни!
6 - Ðко прозореца пред Ð½Ð°Ñ Ð³Ð¾ поÑипем ÑÑŠÑ Ñребро, ще виждаме Ñамо тези, които Ñа до наÑ, но ако го украÑим ÑÑŠÑ Ð·Ð»Ð°Ñ‚Ð¾, то тогава ще виждаме Ñамо Ñебе Ñи!
7 - Малкото нещо Ñи е малко нещо, но ако това малко за Ð½Ð°Ñ Ðµ единÑтвеното, то е огромно!
8 - Ðко хвърлÑÑ‚ камъни по теб не Ñе плаши, Ñлед теб ще има Ñ ÐºÐ°ÐºÐ²Ð¾ да ти издигнат паметник!
9 - За да имаш къща ще Ñа ти нужни ÑредÑтва, а за да имаш дом - ще ти е нужна душа!
10 – Тези, които винаги Ñа готови за Ñмъртта, предимно те най - добре живеÑÑ‚!
11 - Ðе е важно колко имаш, а е важно от колко Ñе нуждаеш!
12 - Ðе Ñъди никой, за това ще Ñе намерÑÑ‚ много мераклии!
13 - Винаги уÑмивката е вършела много повече работа от тоÑгата!
14 - Когато дойдат проблемите, нÑкои хора Ñи запретват ръкавите, други залоÑтват вратите Ñи!
15 - От вчера вече нищо не може да Ñе направи, затова очаквай утре!
16 - Ðко Ñйцето за Ð½Ð°Ñ Ðµ обикновено, то за кокошката е златно! Така е и Ñ Ð½Ð°ÑˆÐ¸Ñ Ð¶Ð¸Ð²Ð¾Ñ‚!
И.Б.
-
МИСЛИ ÐРЕДИРЛЪД
1 - ÐŸÑŠÑ‚Ñ Ð·Ð° Ð Ð°Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ· ада е минавал! Така, че пътнико нÑма как да не изгориш!
2 - Има едно мÑÑто, където никой не може да заÑтане, това е мÑÑтото между мен и Ðллах! Там може да Ñтои Ñамо ÑъвеÑтта!
3 - Ðа човек, който не е жаден - вода не му давай, нÑма как да й знае цената! 4 - Ðикой не го интереÑува това ,че Ð¿Ð¸Ñ Ð²Ð¸Ð½Ð¾, това е нещо между мен и Ðллах! Ðали той го е забранил, а и Ñамо той може да ми проÑти!,така, че ти Ñи гледай работата!
5 - Ðко ми е чиÑта ÑъвеÑтта и пиÑн мога да премина през моÑта! Така, че " Хайде наздраве!"
6 - Едно нещо в живота Ñи Ñъм иÑкал! Само едно! С Ðтатюрк да Ñи ÑÐ¿Ð¾Ð´ÐµÐ»Ñ Ð´ÐµÐ»Ð±Ð°Ñ‚Ð°! Поне една чаша вино бе, дÑвол да го вземе да ÑÐ¿Ð¾Ð´ÐµÐ»Ñ Ñ Ð½ÐµÐ³Ð¾ ми Ñтига!
7 - Слушам; "Ðджъ Ñтанах"! Ðллах да е доволен от теб! Ðо ти ми кажи колко гладни нахрани на тази земÑ, а не това, колко Ñтрува един теÑпих, три метра плат и нÑколко дуви!
8 - Този ,който ме Ñъди мога и наново да го Ð¸Ð·Ð²Ð°Ð´Ñ Ð¾Ñ‚ майка му, но проблема е, че и той не знае кой му е бащата!
9 - Казват: "Ðллах ме е хареÑал, та ме е дал"! Защо тогава не ме е Ñъздал да не греша? Ðима е било толкова Ñложно за него това творение?
10 - Ðко в Ñърцето Ñи Ñи без държава и в джамиÑта да Ñи лÑгаш нÑма файда! Ðа вÑеки ще Ñи чужд дори и прокълнат, и винаги ще Ñи готов за път, който нÑма поÑока!
И.Б.
-
Ðавън под разредената вече тъмнина, придружена Ñ Ð³ÑŠÑта влажна Ñтудена мъгла, Ñе разнеÑе Ñутришната пеÑен на ходжата, коÑто подканваше жителите на ИÑтанбул да Ñе разделÑÑ‚ Ñ ÑƒÑŽÑ‚Ð½Ð¸Ñ‚Ðµ Ñи легла и да отправÑÑ‚ ÑвоÑта молитва към ÑÑŠÐ·Ð´Ð°Ñ‚ÐµÐ»Ñ Ð¸Ð¼ Ðллах.
Ðз Ñъщо реших да Ñтана не за молитва, а защото от Ñнощната Ñреща вече нÑмах покой дори и в леглото Ñи, което до този момент беше Ð¼Ð¾Ñ ÑƒÑŽÑ‚ и крепоÑÑ‚, в коÑто Ñе чувÑтвах като в РаÑ.
Излизайки от къщата за гоÑти в коÑто пребивавах, видÑÑ…, че ÑтаÑта на Султан ханъм Ñветеше и нейниÑÑ‚ Ñилует Ñрко Ñе откроÑваше по белите пердета и показваше, че Ñе ÐºÐ»Ð°Ð½Ñ Ñабах намаз*. Тази нейна молитва беше Ñвещена и Ñ‚Ñ Ð½Ðµ Ñе молеше толкова за Ñебе Ñи, а за единÑтвената й дъщерÑ, коÑто имаше нужда от Ñпешна помощ - помощ, коÑто можеше да дойде Ñамо и единÑтвено от Ð’ÑевишниÑ. Сврътка не ме Ñвърташе, затова реших да Ñе Ð¿Ð¾Ñ€Ð°Ð·Ñ…Ð¾Ð´Ñ Ð¸Ð· улицата, за да ми мине времето, но така незнайно как Ñе отзовах пред джамиÑта, коÑто беше полу - празна и ÑÑкаш протÑгаше обÑтиÑта Ñи към мен и ме подканваше да Ñе пречиÑÑ‚Ñ, а защо не и да Ñе Ð¿Ð¾Ð¼Ð¾Ð»Ñ Ð·Ð° нуждаещите, и оÑобено за дъщерÑта на Султан ханъм, коÑто имаше нужда от тази Ð¼Ð¾Ñ Ð¼Ð¾Ð»Ð¸Ñ‚Ð²Ð°. Така и направих, коленичих пред Ð’ÑÐµÐ²Ð¸ÑˆÐ½Ð¸Ñ Ð¸ протегнах ръце към него, изредих необходимите молитви за мир и благоденÑтвие на народа и на Родината, както и за Ñ†ÐµÐ»Ð¸Ñ ÑвÑÑ‚. След това през Ñълзи го замолих да ÑпаÑи тази крехка и невинна душа, коÑто бе вÑе още в началото на живота Ñи и не беше Ñторила никакво зло на тази Ð·ÐµÐ¼Ñ ......
След молитвата Ñ Ð¿Ñ€ÐµÑ‡Ð¸Ñтена ÑъвеÑÑ‚ и Ñ Ð±Ð°Ð²Ð½Ð¸, но Ñигурни крачки Ñе отправих за в къщи. Ð’ двора на джамиÑта ме наÑтигна младолик белобрад Ñтарец.
– Синко, Ñтой, почакай, нека Ñподелим дума-две. ИÑкаш ли?– тъй като не бързах за никъде ÑъглаÑих Ñе на драго Ñърце. Слушах как този Ñтарец, който за пръв път виждах в живота Ñи говореше за мен, ÑÑкаш ме познаваше от ÑÐ°Ð¼Ð¸Ñ Ð¼Ð¸ зародиш. ОбÑÑни ми защо Ñъм Ñе родил и как, и защо Ñ‚Ñ€Ñбва да живеÑ!
– Чух молитвите ти, Ñинко и ме Ð·Ð°Ð±Ð¾Ð»Ñ Ñърцето. Малко хора идват тук толкова рано, за да Ñе молÑÑ‚ за чужди неÑполуки. Затова иÑкам да ти помогна, ако иÑкаш, разбира Ñе? – възможно ли беше да не приема подобна помощ и то не за друг, а за дъщерÑта на Ð¼Ð¾Ñ Ð°Ð½Ð³ÐµÐ» покровител Султан ханъм, коÑто за мен беше готова да Ñтори вÑичко на Ñвета.
– Стига да помогне, ходжа ефенди, Ñтига да помогне? – и Ñълзите ми бликнаха пак нÑкъде от дълбоко.
– За да Ñе пребориш Ñ Ð´Ñвола, Ñълзите и молитвите понÑкога не Ñтигат, Ñинко. Затова ще ти е нужно много труд, уÑилие и здрав разум. Разум, Ñ ÐºÐ¾Ð¹Ñ‚Ð¾ да накараш Ð±Ð¾Ð»Ð½Ð¸Ñ Ð´Ð° легне приживе в ÑÐ²Ð¾Ñ Ð³Ñ€Ð¾Ð±.
– Какви ги говориш, ходжа ефенди? Ðима е възможно това? Това, което говориш ушите ти чуват ли го? – ÑдоÑан до болка уÑетих как му крещÑ, ÑÑкаш той беше виновен за ÑÑŠÑтоÑнието на Елиф ханъм.
– Стой, Ñинко, почакай, Ñ Ð½ÐµÑ€Ð²Ð¸ и на Ñофра не Ñе ÑÑда, камо ли да вършиш работа и то, коÑто е Ñвързана Ñ Ð´Ñвола! Ðека да ти обÑÑнÑ, пък ти Ñи реши Ñлед това какво ще правиш. Ти Ñи реши. – Ðезнайно как, но мекиÑÑ‚ и гърлен Ð³Ð»Ð°Ñ Ð½Ð° този белобрад Ñтарец ме накара да Ñе ÑÐ¼Ð¸Ñ€Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ´ него и да го изÑлушам.
– Слушай Ñинко, дÑволът, който Ñе е наÑтанил в Ð½ÐµÑ Ñ‰Ðµ Ñ Ð½Ð°Ð¿ÑƒÑне единÑтвено тогава, когато Ñ‚Ñ Ð»ÐµÐ³Ð½Ðµ в ÑобÑÑ‚Ð²ÐµÐ½Ð¸Ñ Ñи гроб. Само тогава. ТрÑбва Ñ Ñ†ÐµÐ½Ð°Ñ‚Ð° на вÑичко да Ñ Ð½Ð°ÐºÐ°Ñ€Ð°Ñˆ да го Ñтори, за да Ñе ÑпаÑи. Когато реши да го направи нека Ñе подготви като за джаназе,** – нека Ñе Ñбогува Ñ Ð²Ñички и Ñ Ð²Ñичко на този ÑвÑÑ‚. След това нека да отиде на гробищата и Ñама да легне в гроба Ñи и да не Ñтава от там едно денонощие. Ðко нÑкой нещо й предлага – да не го приема, дори това да е и от ÑобÑтвената й майка. Ðко Ñтори това Ñлед едно денонощие Ñ‚Ñ Ñ‰Ðµ е здрава като теб и мен. – След това Ñтарецът, оÑтавÑйки Ñлед Ñебе Ñи Ñтотици въпроÑи без отговор Ñтана и Ñ Ð±Ð°Ð²Ð½Ð¸ Ñтъпки Ñе изгуби в мъглата.
Сутринта поканих Султана ханъм да закуÑим заедно в къщата за гоÑти и й обÑÑних вÑичко до най-големи подробноÑти. Ð¢Ñ ÐºÐ°Ñ‚Ð¾ ранена Ñърна в Ñърцето през едри проливни Ñълзи ме Ñлушаше и не прикриваше ÑвоÑта безпомощноÑÑ‚, коÑто изпитваше пред Ð´ÑŠÑ‰ÐµÑ€Ñ Ñи.
– Именно за това те обичам, Ибрахиме! Именно за това, защото ти чуждата болка Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ¶Ð¸Ð²Ñваш и изпитваш като ÑÐ²Ð¾Ñ Ð¸ винаги Ñи готов да жертваш нещо от Ñебе Ñи, за да помогнеш на Ð½ÑƒÐ¶Ð´Ð°ÐµÑ‰Ð¸Ñ Ñе. Ðз не Ñъм Ñе уморила. Една майка никога не може да Ñе умори, или пък да Ñе откаже от битката, коÑто Ñ Ð²Ð¾Ð´Ð¸ за детето Ñи, но победата е невъзможна, защото тази битка Ñ Ð²Ð¾Ð´Ñ Ð¾Ñ‚ нейно име. Ðко иÑкаме да Ñ Ñпечелим, Ñ‚Ñ€Ñбва Ñ‚Ñ Ð´Ð° води битка Ñрещу врага Ñи и Ñ Ð¼Ð¾Ñ Ð¿Ð¾Ð¼Ð¾Ñ‰ нÑма как да не победи, но Ñ‚Ñ Ð½Ðµ иÑка. Снощи Ñ Ð²Ð¸Ð´Ñ, нито иÑка да Ñде, нито пък да Ñе Ñреше, камо ли да Ñе Ñражава Ñ Ð´Ñвола както ти казваш.
– Ðз иÑкам да опитам, пък и нÑма какво да загубÑ. Ще Ñе опитам да Ñтигна до Ñърцето й, което е ранено Ñъщо като моето, пък дано ме чуе. От това ще Ñпечелим вÑички и най-вече Ñ‚Ñ Ñамата.
– Ето ти ключа от къщата ми. Опитай каквото можеш и дано уÑпееш, но Ñе подготви за неща, които изобщо могат да Ñе нарекат нормални. Раз ще Ñе Ð¼Ð¾Ð»Ñ Ð½Ð° Ðллах да ти дава Ñили и търпение в това начинание, което за мен е проклÑтие. ПроклÑтие!
След това нейно ÑъглаÑие, аз вече бÑÑ… до Ñмърт уплашен и объркан, защото вÑички мои изживени Ñпомени един Ñлед друг оживÑха и като въглени ме пареха. С чаÑове Ñе чудех как така Ñъм ги преодолÑл и на живота Ñъм Ñе заÑмÑл? Ðо Ð½Ð°ÐºÑ€Ð°Ñ Ñе оказа, че нито Ñъм ги преодолÑл, нито пък на него Ñъм Ñе ÑмÑл. Ð’ този момент през Ñълзи заговорих на Ñебе Ñи: " Има ли щаÑтлив човек на този ÑвÑÑ‚? Има ли? Ðко има, той е нÑкакъв луд, който не познава любовта и болките на живота."
Елиф обитаваше таванÑките Ñтаи, те за Ð½ÐµÑ Ð±Ñха и начало и край, и ад и Рай. Ðикой без нейно разрешение не можеше да отвори залоÑтената врата, коÑто Ñ Ð¾Ñ‚Ð´ÐµÐ»Ñше от Ð·ÐµÐ¼Ð½Ð¸Ñ Ð½Ð¾Ñ€Ð¼Ð°Ð»ÐµÐ½ ÑвÑÑ‚. Зад Ð½ÐµÑ Ñ‚Ñ Ñи беше Ñъздала един неин друг ÑвÑÑ‚, в който ÑÑŠÑ Ñвои уÑÐ¸Ð»Ð¸Ñ Ñе опитваше да поддържа ЖИВРЛЮБОВТÐ. Ðо любовта можеше ли да е жива, когато е живÑна Ñамо едноÑтранно? Според мен - да. Може да Ñи обладан от чувÑтвото, наречено любов, да го изживÑваш до най-големи подробноÑти,да живееш Ñпоред неговите Ð¸Ð·Ð¼ÐµÑ€ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¸ отÑрещниÑÑ‚ човек за това дори и да не знае. ПроÑто Ñе потапÑш в тези дълбини и черпиш от техните благини, но едва ли има по-голÑма болка от неÑподелената любов, коÑто като ръжда може да разÑде човека отвътре. И ако той не е готов да Ñе пребори Ñ Ñ‚Ð°Ð·Ð¸ болка, Ñе превръща в едно разÑдено ÑъщеÑтво, което не е полезно дори и на Ñебе Ñи.
ÐÑмаше време за губене, Ñъбрах вÑичките Ñи мъжки Ñили, взех една от любимите ми книги, коÑто беше попита цÑлата от ÑмъртоноÑни рани и ухаеше на миризма на прÑÑно пролÑта кръв, кръв пролÑта за неÑподелена любов. ПриÑеднах до добре залоÑтената врата на Елиф и зачетох на глаÑ:
Сам Ñъм! ...
Сам Ñ Ð³Ð¾Ð»Ð¾Ñ‚Ð°Ñ‚Ð° Ñи.
Ðе, не ме е Ñрам,
че Ñъм по бели коÑти,
че още имам мой дъх
и иÑтина една,
коÑто ще ме краÑи и в гроба!
От другата Ñтрана на залоÑтената врата Ñе чу женÑки плач, плач, който прониза моето мъжко Ñилно Ñърце. " ÐœÐ¾Ð»Ñ Ñ‚Ðµ недей ... недей докоÑвай тази рана, коÑто за мен ще е краÑ!" След тези проплакани нÑколко думи наÑтъпи Ñтрашна тишина, тишина, коÑто говореше повече от вÑичко друго на Ñвета. Така потопени в Ð½ÐµÑ Ð¸ двамата ÑтоÑхме неподвижно Ñ Ñ‡Ð°Ñове, а Ñпомените тържеÑтвуваха и напомнÑха Ñ ÐºÐ°ÐºÐ²Ð° голÑма болка бÑха изживÑни.
Ðа ÑÐ»ÐµÐ´Ð²Ð°Ñ‰Ð¸Ñ Ð´ÐµÐ½ пак приÑеднах зад добре залоÑтената врата и цитирах Ñтих от книгата:
Ðе умирай, Любов!...
ЗнаÑ, че
Ñ‚Ð²Ð¾Ñ ÐºÑ€Ð°Ð¹ е ново начало!...
Ðа нова интрига,
коÑто от Ñърцата ни извира!
Ðо ти не умирай, Любов
в мълчание,
в мъчително Ñтрадание!
ÐœÐ¾Ð»Ñ Ñ‚Ðµ, ти не умирай, Любов!...
Ти преодолÑваш трудни отчаÑниÑ,
ти за Ð½Ð°Ñ Ñи боже поÑлание,
твоÑÑ‚ пламък топли милиони,
ти Ñи на живота ни цъфналите клони!
Ти не умирай, Любов!...
Ðко в душата ми има
поне малко обич - Ñ‚Ñ Ðµ твоÑта!...
Ðко наÑтъпва пролет през люта зима
то е, защото твоÑта топлина в мен Ñ Ð¸Ð¼Ð°!
Ти не умирай, Любов!...
Трудно е да гледам Ñлед теб пепелта!...
След изгорÑна обич на Любовта,
Ñлед рухнали и празни Ñърца,
да чакам в Ñ‚ÑÑ… да възкръÑнеш като мечта!
За Ð¼Ð¾Ñ Ð¸Ð·Ð½ÐµÐ½Ð°Ð´Ð° вратата Ñе отвори и на прага й облÑна в Ñълзи заÑтана Елиф ханъм, Ñ Ð¸Ð·ÐºÑƒÑтвена уÑмивка кимна за поздрав и поиÑка книгата от мен. Ðа драго Ñърце й Ñ Ð´Ð°Ð´Ð¾Ñ…, защото много добре знаех, че за Ð½ÐµÑ Ñ‚Ð¾Ð²Ð° е единÑтвеното лекарÑтво. Ðа ÑÐ»ÐµÐ´Ð²Ð°Ñ‰Ð¸Ñ Ð´ÐµÐ½ пред вратата й поÑтавих друга книга и на
по-ÑÐ»ÐµÐ´Ð²Ð°Ñ‰Ð¸Ñ Ð¾Ñ‰Ðµ една. След Ñедмица вече вратата не беше залоÑтена и аз бÑÑ… любезно поканен да поÑÐµÑ‚Ñ Ñ‚Ð¾Ð»ÐºÐ¾Ð²Ð° бранената от Ð½ÐµÑ ÐºÑ€ÐµÐ¿Ð¾ÑÑ‚.
- Защо правиш вÑичко това за мен? Ðе виждаш ли, че Ñъм на краÑ, който за мен е ÑпаÑение за РаÑ?
- Ðе, не, ти не Ñи на краÑ, а Ñи в Ñамото начало, ти Ñ‚Ñ€Ñбва да Ñе отървеш от тази магиÑ, затова иÑкам да Ñи Ñ Ð²Ð´Ð¸Ð³Ð½Ð°Ñ‚Ð¾ чело - наÑтъпи пак Ð¾Ð½Ð°Ñ Ñтрашна тишина, от коÑто дъха Ñпира.
- Ти за мен нищо не знаеш, нито пък аз нещо за теб. Затова нека Ñе Ñмирим пред Ñлучилото Ñе, което е наша Ñъдба.
- Смирението не е ÑпаÑение, а ÑъглаÑие Ñ Ð¿Ð¾Ñ€Ð°Ð¶ÐµÐ½Ð¸ÐµÑ‚Ð¾. С други думи, който не Ñе Ñражава е обречен да го краÑи поражение. Слушай, моето момиче, по пътÑ, по който Ñи поела, аз от отдавна Ñъм Ñе върнал. Можеш Ñпокойно да упрекваш който Ñи иÑкаш за ÑвоÑта неÑполука, Ñтига това да те облекчи. Ðо знай, че иÑтината е друга и Ñ‚Ñ Ð½Ðµ е това, коÑто душата ти диктува, или зад което Ñе криеш, за да можеш греховете Ñи да прикриеш. ИÑтината е ,че ти в ръката Ñи имаш един прекраÑен живот, живот който Ñ‚Ñ€Ñбва да изживееш по такъв начин, какъвто изиÑква от теб любовта. Ðз например когато полагах любовта Ñи в черната Ð·ÐµÐ¼Ñ ÑƒÐ¿Ñ€ÐµÐºÐ²Ð°Ñ… и Ñъдих Ðллаха и тогава, ако имах възможноÑÑ‚ щÑÑ… да го хвана за гушата. Ðо Ñега, Ñега виждам, че аз Ñ‚Ñ€Ñбва да Ð¶Ð¸Ð²ÐµÑ Ð·Ð°Ñ€Ð°Ð´Ð¸ неÑ, да разнаÑÑм името й и да приема, че такава ми е била Ñъдбата.
- Разкажи ми за Ñебе Ñи, Ð¼Ð¾Ð»Ñ Ñ‚Ðµ - погледът й беше толкова любопитен и умолителен, че нÑмаше как да й откажа.
- Преди година беше, когато Ðллах от мене Ñ Ð¾Ñ‚Ð½Ðµ, преди година беше, когато като покоÑено дърво в земÑта Ñ Ð¿Ð¾Ð»Ð¾Ð¶Ð¸Ñ… и на живота Ñи край Ñложих. След Ð½ÐµÑ Ð¾Ñтана една Ñтрашна пропаÑÑ‚, коÑто нÑмаше ни дъно, ни край. ÐÑмах друг изход, Ñ‚Ñ€Ñбваше да побÑгна от вÑичко напомнÑщо ми на неÑ, така Ñе озовах във вашата къща за гоÑти. Тук вече оÑъзнах, че не е било възможно да избÑгаш от Ñебе Ñи, защото аз незнайно как Ñе бÑÑ… превъплатил в неÑ. След това Султан ханъм ме научи да Ñе Ð¸Ð·Ð¿Ñ€Ð°Ð²Ñ Ð½Ð° крака и да Ñе Ñражавам за любовта. Сега е твой ред да ми разкажеш за Ñебе Ñи. ÐœÐ¾Ð»Ñ Ñ‚Ðµ! - но Ñ‚Ñ Ð½Ðµ бързаше, или не знаеше откъде да започне, Ñтоеше до прозореца и гледаше в нищото. Така изминаха нÑколко чаÑа в мълчание и в размиÑъл. След тези нÑколко чаÑа на мÑÑтото на това прекраÑно Ñъздание имаше един злодей, който крещеше и вÑичко покрай Ñебе Ñи чупеше. Ðищо друго не ми оÑтаваше, оÑвен да напуÑна тази крепоÑÑ‚ изпълнена Ñ ÑроÑÑ‚ и злоба. След виковете: "Ти кой Ñи? Ðа мен и Ðллах не може да ми помогне, та ти ли?" - Ñе ÑпуÑнах по Ñтълбите Ñ Ð¼Ð¸Ñълта как издържа на този тормоз това крехко женÑко Ñърце.
Ðа ÑÐ»ÐµÐ´Ð²Ð°Ñ‰Ð¸Ñ Ð´ÐµÐ½ не отидох до крепоÑтта й, не почуках на вратата й, не Ñложих книга пред покоите й, а Ñе залових за работа по градината, защото пролетта напираше Ñ Ð²Ñички Ñили. ТрÑбваше да Ñе орежат розите и да Ñе окопае тревата покрай Ñ‚ÑÑ…, да Ñе очиÑти от боклуците баÑейна и куп още друга градинÑка работа. За Ð¼Ð¾Ñ Ð¸Ð·Ð½ÐµÐ½Ð°Ð´Ð° приÑлужничката на Султан ханъм Ñе приближи до мен и ми каза, че Елиф ханъм ме кани на чаша кафе Ñ Ð½ÐµÑ Ð´Ð° изпиÑ.
- Ðе, благодарÑ, предайте й, че имам много работа и нÑма как да Ñ Ð¾ÑÑ‚Ð°Ð²Ñ Ð½Ð°Ð¿Ð¾Ð»Ð¾Ð²Ð¸Ð½Ð°. Може би нÑкой друг път и на друго мÑÑто - Ñлед това неловко оправдание продължих Ñтарателно да върша работата Ñи. Ðе Ñлед дълго чух глаÑа на Елиф зад гърба Ñи:
- Ти ли обичаш много розите, или Ñ‚Ñ Ð³Ð¸ обичаше?
- Ðа хубава дума и на Ñвежа роза вÑеки Ñе радва, но малцина Ñа тези, които за Ñ‚ÑÑ… ще Ñе потрудÑÑ‚! - без да Ñпирам да ÐºÐ¾Ð¿Ð°Ñ Ð¹ отговорих.
- Ðко иÑкаш мога да ти Ð¾Ñ‚Ð³Ð¾Ð²Ð¾Ñ€Ñ Ð½Ð° ...... пак наÑтъпи онова Ñтрашно мълчание, което криеше в Ñебе Ñи един цÑл живот.
- Да, иÑкам. Ðо не тук и Ñега, а там, където Ñе изгуби живота - там, където отÑтъпи мÑÑтото Ñи на дÑвола - Ñлед тези мои думи пак наÑтъпиха крÑÑъци и иÑтерии, които ми подÑказваха, че Ñъм на прав път.
След два дена Елиф отново дойде при мен Ñ Ð¼Ð¾Ð»Ð±Ð° да Ñ Ð¸Ð·Ñлушам, но аз държах на уÑловието да отидем на мÑÑтото, където Ñе е Ñлучил инцидента. Така Ñе озовахме на брега на Принцовите оÑтрови, за които мога да твърдÑ, че Ñа къÑче от РаÑ. " Беше един майÑки ден, ден в който животът кипеше и на вÑеки в Ñърцето любовта цъфтеше! МоÑта любов Ñъщо имаше цъфтеж и то един от най-хубавите!" - през Ñълзи Елиф ÑвоÑта Ñъдба разказваше. Той Ñъщо като теб обичаше Ñтихове да цитира.
Умираха Ðнгелите
един по един в мен -
Боговете и те,
а от дÑвола нÑма и помен.
Само ти Ñи до мен,
Ñамо ти оÑтана да Ñветиш
като Ñлънцето в мен вÑеки ден,
и през нощта че ме Обичаш -
като щурец да ми шептиш!
До мен ли Ñи нÑмам ограда,
радваш ме като виÑша награда!
Ðо ти плакала ли Ñи, Любов
на Ñън ÑÑŠÑ Ð¸ÑтинÑки Ñълзи?...
ИÑкала ли Ñи и Бог да излъжеш,
че и без мен Ñебе Ñи ще бъдеш?
Обичала ли Ñи нÑкога нÑкого тайно,
до полуда, до загуба, отчайно?
ИÑкам живота Ñи да ти дам,
но пред теб коленича ли, Ñъм нÑм.
----------------------------------------------------------------
Сабах намаз* - Ñутришна молитва.
Джаназе** - погребение.
Ya tutar sa *** - ами ако Ñтане?
ÐžÑ‚ÐºÑŠÑ Ð¾Ñ‚ романа "ТУК ÐЕ ЖИВЕЕ ЛЮБОВТÐ" на Ибрахим БÑлев
-
Ðко Ðллах или ГоÑпод Ñе беше научил да говори на помашки език - щÑÑ… да му кажа толкова много неща!
И. Б.
-
МИСЛИ ÐРЕДИРЛУД
1 - ПонÑкога Ñи миÑлÑ, че Ñълзите Ñа думите на душата!
2 - Ðко миÑлите за любимите Ñе плащаха - нÑкои хора щÑха да Ñа милионери!
3 - Преди да иÑкаш да умреш за Ð»ÑŽÐ±Ð¸Ð¼Ð¸Ñ Ñи - опитай Ñе за него да живееш!
4 - Ðко в любовта забелÑзваш раните, то тогава Ñлугуваш не на неÑ, а на дÑвола!
5 - Дали има нещо по-ценно на тази Ð·ÐµÐ¼Ñ Ð¾Ñ‚ целувката, прегръдката от уÑмивката? Едва ли! Затова!
6 - Кой от Ð²Ð°Ñ Ð¼Ð¾Ð¶Ðµ да Обича? Кой? Кой? Рдали изобщо знаем какво е това Обичта!? Ðаах, драги читателю - ТЯ е магиÑта на тази земÑ!!!
7 - Вечерта ГоÑпод не Ñ Ðµ дал за Ñпане, а за обичане! И ако ти драги читателю не обичаш, а Ñпиш, нека ГоÑпод да ти проÑти греха!
8 - Преди да кажеш на нÑкой, че го обичаш - Ñ‚Ñ€Ñбва да Ñи готов да преплуваш океана, да преброиш звездите по небето и да Ñи ÑъглаÑен да ти побелее коÑата по главата!
9 - ГоÑпод на хората е дал Ñърцата - а на пеперудата крилата! Кой ли е печелившиÑÑ‚? Мога да го кажа и по друг начин - Ðко ГоÑпод беше дал на хората Ñърцата големи като на пеперудата крилата - дали биха Ñе научили да обичат!?
10 - ПонÑкога Ñе питам - какво ли толкова жените намират в мъжете? БрадÑÑали, груби, дори и вулгарни, тъпка като мен ÑамиÑ! Може би хареÑват Ñ‚Ñхната ÑлабоÑÑ‚ и знаÑÑ‚, че вÑеки мъж на драго Ñърце би Ñе жертвал за Ñ‚ÑÑ…!
И. Б.
-
ГУРБЕТЧИИ
Дълго очакваниÑÑ‚ Скайп пак позвънÑ, както винаги изтрих Ñълзите, прогоних мъките, Ñамотата Ñ Ð·Ð°Ð¿Ñ€Ð°Ñ‚Ð¸Ñ… на майната й и тогава отворих това вълшебно прозорче, което ако не беше Ñигурно и мен нÑмаше да ме има.
Ð’ един Ð³Ð»Ð°Ñ Ð¸Ð·Ñ€ÐµÐºÐ¾Ñ…Ð¼Ðµ: „Здравей“, Ñлед това не знам защо, но Ñе заÑмÑхме. Беше краÑиво, дори много краÑиво, двама влюбени Ñе докоÑваха Ñ Ð¿Ð¾Ð¼Ð¾Ñ‰Ñ‚Ð° на Интернет.. Въпреки, че в този момент не й държах ръцете, чувÑтвах нейната топлина дори и Ñърцето й, как лудо бие за мен. При Ð½ÐµÑ Ð²ÐµÑ‡Ðµ беше наÑтъпила нощта и защото иÑкаше да ÑпеÑти нÑкое евро в повече, Ñе лишаваше дори и от Ñветлината. Ðе ми го казваше, но и двамата знаехме, че е така. Раз винаги иÑках да Ñ Ð²Ð¸Ð¶Ð´Ð°Ð¼ оÑветена, озарена, каквато беше като ангел от Бога - Ñ Ð´Ð¾Ð±Ñ€Ð¾Ñ‚Ð° дарена. ПонÑкога иÑках да й дам малко от моÑта Ñветлина, но нÑмаше как. При мен Ñ‚Ñ Ñъщо беше в недоÑтиг, затова Ñе ÑъглаÑихме Ñамо Ñветлината на монитора да оÑветÑва нашите робÑки лица.
- Как ти мина денÑ? С разтреперен Ð³Ð»Ð°Ñ Ð´Ð¾ÐºÐ¾Ñна моето Ñиромашко Ñърце.
- Добре мина, а твоÑ? - знаех много добре, че не е минал добре и лицето й като мръÑен предател го издаваше Лицето й, което приличаше на Ñтогодишна бъчва за вино, което е попило вÑичката мъка, коÑто Ñ Ð¸Ð¼Ð° на влюбените по тази земÑта…
С голÑма злоба пÑувах Ñъдбата, но през повечето време й Ñе Ñърдех и не й говорех, проÑто знаех, че Ñ‚Ñ Ðµ пиÑана от по-велики хора или божеÑтва от мен. Пък и едва ли и Ñ‚Ñ Ð±ÐµÑˆÐµ доволна от мен - един такъв оръфан, беден ... С други думи вече бÑÑ… заприличал на недопушен захвърлен Ñ„Ð°Ñ Ð½Ð° земÑта. Ð’ бащината ми Родина мнозина биха Ñе навели ниÑко до земÑта и биха ми Ñторили чеÑтта, като още един път биха ми запалили душата Ñ Ð¿Ð»Ð°Ð¼ÑŠÐº и биха ме заÑмукали надълбоко в дробовете Ñи .Тук хората дори не ме забелÑзваха и ако ме забележеха, те без да ми дадат пламък, биха ме захвърлили в Ð¿ÑŠÑ€Ð²Ð¸Ñ Ñрещнат боклук. - Знаеш ли, Ð´Ð½ÐµÑ Ð¼Ð½Ð¾Ð³Ð¾ миÑлих за теб, дори и Ñнощи в Ñънищата ми беше дошъл на гоÑти, един такъв наперен и горд, дори и да нÑмаш ÑÐ²Ð¾Ñ Ð Ð¾Ð´Ð¸Ð½Ð°, като нашите национални герои винаги говориш вÑе за велики неща! Раз една такава малка, като Ñветулка разнаÑÑм Ñветлина от врата на врата, за да има много, много Ñветлина в нашата тъмна Родина…
След това наÑтъпи едно Ñтрашно мълчание, размазано Ñ Ð³Ð¾Ñ€Ñ‡Ð¸Ð²Ð¸ Ñълзи, напомнÑщо на Ñтрашна Ñмърт.
- Ðло, ало чуваш ли ме? По дÑволите този Интернет, пак нещо прекъÑна… Ðло, ало…
- Да, да, чувам те, а ти мен?
- Да, да, чувам те много добре.
- Как е времето при теб? - умишлено избÑгвах темата за любов, защото заговорех ли за неÑ, Ñърцето й Ñе изпълваше Ñ Ñ‚ÑŠÐ³Ð° и нÑкаква неопиÑуема мор Ñ Ð´Ð°Ð²ÐµÑˆÐµ за гушата и не можеше да каже нито дума.
- Защо ме питаш пак за времето, ÑÑкаш имаш тук Ñто декара заÑÑто лозе и нÑма кой да Ñе грижи за него?
- Ðе, но нали знаеш, че темата за Любовта и за Родината за Ð½Ð°Ñ Ðµ доÑта болезнена. Когато и да Ñме говорили за Ñ‚ÑÑ… ти или мълчиш или плачеш…
Ибрахим БÑлев
-
1 - Книга без замиÑъл, е като живот без време! Рживот без книга е като Любов без интимноÑÑ‚!
2 - Смирението е моето богатÑтво, търпението е Ð¼Ð¾Ñ Ð±Ð»ÑÑък, а Любовта е Ð¼Ð¾Ñ Ð¶Ð¸Ð²Ð¾Ñ‚!
3 - Книгата ми ще Ñи оÑтане най-Ð²ÐµÑ€Ð½Ð¸Ñ Ð¼Ð¸ приÑтел! Ðикога нÑма да ме предаде, дори ще говори за мен Ñамо това, което й кажа!
4 - Ð”Ð½ÐµÑ Ð²Ð¸Ð´ÑÑ… Бога! Беше Ñе притаил на един проÑÑк в Ñърцето! Съветвам и Ð²Ð°Ñ Ð´Ð° не го Ñ‚ÑŠÑ€Ñете в джамиÑ, Ñинагога или в църква!
5 - Ðа този ÑвÑÑ‚ бих иÑкал да нÑма граници, а къщите да Ñа без врати! Тези две неща отдалечават и делÑÑ‚ добрите хора един от друг!
6 - Много хора Ñе движат по Ð¿ÑŠÑ‚Ñ Ñи без да знаÑÑ‚ кои Ñа, или накъде вървÑÑ‚! И един ден Ñе чувÑтват изоÑтавени и нещаÑтни!
7 - Ðко иÑкаш да почувÑтваш Божието приÑÑŠÑтвие в теб, целуни ръката на родителите Ñи!
8 - ИÑка ми Ñе Любовта да е деление до безкрайноÑÑ‚, за да има за вÑички хора на този ÑвÑÑ‚!
9 - Ðко един човек позволи на Любовта да Ñе Ñамоубие в него, по този начин е позволил на гробарите да му изкопаÑÑ‚ гроба!
10 - Любовта не прави нищо, Ñ‚Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ñто помага на хората да излезнат от блатото, в което Ñе намират и да заживеÑÑ‚ един доÑтоен за него живот!
11 - Много хора питат за моето поÑланието за Любовта: Това проÑто е един друг ÑвÑÑ‚, в който нÑма лъжи, граници, или прегради, в този ÑвÑÑ‚ вÑички Ñа равни пред тъгата и пред радоÑтта! Този ÑвÑÑ‚ е изграден от Бога Ñамо за Ñилни хора и вÑеки Ñ‚Ñ€Ñбва да може да Обича и да бъде Обичан!
-
ОТКЪСИ ОТ РОМÐÐÐ " ТУК ÐЕ ЖИВЕЕ ЛЮБОВТÐ"
Когато от Ñмъртта те избави не кой да е, а дÑволът!?
Когато Ñърцето ти бие за нÑкой упорито, болезнено, но безполезно.
Ð”Ð½ÐµÑ Ñ€ÐµÑˆÐ¸Ñ… да Ð½Ð°Ð¿Ñ€Ð°Ð²Ñ Ð½Ñколко подаръка за ÑÐ°Ð¼Ð¸Ñ Ð¼ÐµÐ½. Първото нещо, което ми хрумна, това беше за Ð¼Ð¾Ñ Ð³Ð»Ð°Ð´ÐµÐ½ Ñиромашки Ñтомах, който в момента Ñвиреше жално на цигулка.
ПредÑтавата ми за щаÑтието беше нещо ÑъвÑем различно от това, което хората знаеха. Ðз обичах неща, които не Ñе побират в куфар или вагон, а в Ñърца!
Гадно е, когато за Ñебе Ñи намираш жеÑтоката иÑтина че: „Покрай теб нÑма нищо, оÑвен тъмна нощ, коÑто е забила тишината в Ñърцето ти като нож!â€
„ВÑъщноÑÑ‚ на кому изобщо му е нужно да ходи в РаÑ, Ñлед като на този ÑвÑÑ‚ Ñе е ÑблъÑкал Ñ Ð»ÑŽÐ±Ð¾Ð²Ñ‚Ð° и то челно при това!?“
Любовта винаги Ñе връщаше при мен като ехо! Когато и да й извиквах, че Ñ ÐžÐ±Ð¸Ñ‡Ð°Ð¼, Ñ‚Ñ Ñъщо неуморно по нÑколко пъти ми отговарÑше Ñ "Обичам, чам...чам ...чам ..."
Любовта за мен беше като краÑива паÑжина, Ñъздадена от богове за Ñвои чеда! Затова винаги Ñъм държал да бъда в неин плен, да й бъда подвлаÑтен, а не влаÑтен! Защото за да Ñи гоÑподар на любовта е доÑта отговорна работа, ще имаш почивка Ñамо тогава, когато хората заÑпÑÑ‚ в Ñладки Ñънища.
Светлината в любовта ме привърза към Ð½ÐµÑ ÑÑŠÑ Ð·Ð´Ñ€Ð°Ð²Ð° верига, коÑто бе пришита за Ñърцето ми Ñ Ð±Ð»Ð°Ð³Ð¸ и гальовни думи и иÑкрени чувÑтва, чувÑтва които човек изпитва към новородено, или нещо райÑко.
МоÑта любов беше безтегловна, Ñ‚Ñ Ð½Ðµ можеше да Ñе измери в количеÑтво или килограми, затова на Ð½ÐµÑ Ð½Ðµ й бÑха нужни крила, а Ñладки думи и нÑколко целувки, Ñ ÐºÐ¾Ð¸Ñ‚Ð¾ Ñтигаш до небеÑата.
За мен любовта й беше като „нектара на боговете“, Ñ ÐµÐ´Ð½Ð° глътка можеше да ме повали на легло и да не Ñтана Ñ Ð¼ÐµÑеци от него.
Ðай-добрата храна за любовта ако Ñа чувÑтвата, то за романа Ñа думите! Затова не ги раздавай ÑÑŠÑ ÑтиÑнати юмруци или въздишки, а Ñ ÑƒÑмивки, за да получиш целувки! Султана!
И. Б.
-
МИСЛИ ÐРЕДИРЛУД
1 - Ð’Ñички грешат Ñамо глупаците и аз не!
2 - Ðко иÑкаш да Ñи велик, влюби Ñе във Ñебе Ñи!
3 - Чуждата мъка леÑно Ñе забравÑ! Затова не очаквай от никой твоÑта да Ñ Ð¿Ð¾Ð¼Ð½Ð¸!
3 - Ðе Ñе Ñтарай да знаеш вÑичко, че това качеÑтво е приÑъщо на глупака!
4 - Ðаучи Ñе да плуваш и по този начин ще опознаеш дълбоките води! Така е и ÑÑŠÑ Ð¶Ð¸Ð²Ð¾Ñ‚Ð°, научи Ñе да го живееш и нÑма да те е Ñтрах от Ñмъртта!
5 - Ðай-добре е да заÑееш дърво там където не никне, кой знае може пък и да цъфне! Ðай-добре е да обичаш там където никой не е обичал, кой знае може пък и да цъфне!
6 - Ðе завиждайте на хора който Ñа завиÑими от щаÑтието, те предимно Ñтрадат заради него!
7 - Винаги Ñъм Ñе намирал на ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° Ñвета, там където Ñе ражда или умира живота! Ðко Ñ Ð½ÐµÑ‰Ð¾ не Ñъм могъл да помогна, то поне Ñъм му ÑъчувÑтвал!
8 - Животът ни ще е доÑтоен ако в него има дела не за наÑ, а за по ÑлабиÑÑ‚, бедниÑÑ‚, гладниÑÑ‚, та дори и за мъртвиÑÑ‚, който нищо не може да направи за Ñебе Ñи!
9 - Ðко Ñи уÑпÑл да подчиниш Ñебе Ñи на иÑтината и на правдата, то тогава Ñи уÑпÑл да живееш като човек!
10 - И Ð½Ð°ÐºÑ€Ð°Ñ Ð´Ñ€Ð°Ð³Ð¸ читателю не Ñе гордей Ñ Ñ‚Ð¾Ð²Ð° кое и колко Ñи прочел, а Ñ Ñ‚Ð¾Ð²Ð° което Ñи разбрал!
И.Б.
-
МОЛБÐ
Хей помако,
от ÑмъртниÑÑ‚ Ñи Ñън ти Ñе Ñъбуди,
и за Ñебе Ñи парче Ð·ÐµÐ¼Ñ Ñи потърÑи,
бъдещето там Ñ Ð¿Ñ€Ð¸Ñтели Ñи поÑтрои,
нека там челÑдта ти на Ñвобода Ñе рой!
Хей помако,
ти който поглед към Ð Ð°Ñ Ñи отправил,
в живота най големиÑÑ‚ грÑÑ… Ñи направил,
като челÑдта Ñи в чужд двор Ñи оÑтавил,
и иÑториÑта ÑÐ²Ð¾Ñ Ð½ÐµÐ±Ñ€ÐµÐ¶Ð½Ð¾ Ñи забравил!
Хей помако,
в името на Ðллах ти на крака Ñе изправи,
бори Ñе за Ñвободата Ñи Ñ ÑŽÐ¼Ñ€ÑƒÐº, а не Ñ Ð´ÑƒÐ²Ð¸,
че утре и твоите внуци ще живеÑÑ‚ в злини,
и за това нÑма да Ñа виновни твоите душмани!
Хей помако,
хайде от ÑмъртниÑÑ‚ Ñи Ñън ти Ñе отърÑи,
нÑмаш лукÑа да живееш в неÑбъднати мечти,
бъдеще на поколениÑта Ñи ти подари,
като Ñ ÐºÑ€ÑŠÐ² завземеш Ñвоите бащини земи!
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
КОРЕÐЪТ
- Баба е дошла! Баба е дошла! ... - крещеше още от Ñтълбите Ñинът ми.
- По какво позна, че е дошла? Я кажи да видим? - при тези думи Ñърцето ми трепна и взе да Ñе моли това да е вÑрно.
- Мирише на липа и на Ñело! Ð¢Ñ Ðµ, баба е дошла! - и Ñинът ми Ñе оказа прав. След като влезнахме в апартамента, още от антрето ни лъхна миризмата на прÑÑно набрана липа, гъби, на изпечена баница и на невероÑтна Ñварена майчина манджа, за коÑто така и не разбрах как Ñ Ð¿Ñ€Ð¸Ð³Ð¾Ñ‚Ð²Ñ, за да е толкова вкуÑна. Ð Ñ‚Ñ Ð³Ð¾Ñ€ÐºÐ°Ñ‚Ð° превила Ñе на две четеше книга на дивана, дори не ни уÑети че Ñме дошли. Синът ми Ñ Ð²Ñички Ñили Ñе хвърли в прегръдките й. Книгата падна на земÑта. Когато Ñ Ð¿Ð¾Ð²Ð´Ð¸Ð³Ð½Ð°Ñ… видÑÑ…, че е чела Ðикола Вапцаров.
- Пак ли Вапцаров четеш? Ðе ти ли омръзна? - тези мои въпроÑи повече прозвучаха като укор, отколкото като въпроÑи.
- Ðе, не ми е омръзнал. Той вÑе за Ñветли бъднини е пиÑал! Хем е бил човек Ñ Ð³Ð¾Ð»ÐµÐ¼Ð¸ мечти, но и много млад е загинал, бе Ñинко - опита Ñе да Ñе защити майка ми.
- Ðе е загинал, а е бил убит. Ð’ това има разлика. Колко пъти Ñме говорили за това?
- Това не ме интереÑува дали е убит, или не? Важното е, че е загинал за идеите Ñи като голÑм човек. - по тона на глаÑа й уÑетих, че нещо Ñе е Ñлучило. КоÑата й ÑÑкаш беше още по-побелÑла, а бръчките по лицето още по вдълбани и увеличени ...
- Добре, добре, нека да е така. Ти май, че нещо Ñи ÑдоÑана, Ñ ÐºÐ°Ð·Ð²Ð°Ð¹ да видим, какво ти е качило така кръвното?
- Ðищо бе, Ñине. Ðищо. Само дето Ð¾Ð½Ñ Ð´ÐµÐ½ комшиÑта почина. ЗалоÑти Ñе вече и неговата врата Ñ ÐºÐ°Ñ‚Ð°Ð½ÐµÑ†. Сълзи никой не Ð¿Ñ€Ð¾Ð»Ñ Ð·Ð° него. Болнав беше тези дни. Децата му в чужбина. Ðе можаха да дойдат на погребението. Тъжна гледка. ÐÑколко Ñтарци едвам го довлÑкоха до гробището. Ðе Ñе ÑтърпÑхме и ние жените Ñе Ñтекохме на помощ. ХвърлÑме Ð·ÐµÐ¼Ñ Ð²ÑŠÑ€Ñ…Ñƒ му и Ñ Ð¿Ñ€Ð¾ÐºÐ»Ð¸Ð½Ð°Ñ…Ð¼Ðµ, а Ñ‚Ñ Ð½Ðµ е виновна за нашите неÑполуки, каквото й кажеш - това прави за наÑ. Ð”Ð½ÐµÑ Ñ‚Ñ Ð½Ð¸ храни, утре Ñ‚Ñ Ð½Ð¸ изÑжда. Чуден е този живот дето живеем и Ñтаро, и младо, бе Ñине. Миналото лÑто комшиÑта ми докара куп дърва за огрев. ИÑках да му платÑ. Ðе, не иÑка. “Ðека Ñа за Ñебап*, нека Ñа за неÑ.“ От деца Ñе обичаха ÑÑŠÑ Ð¶ÐµÐ½Ð° му, а и Ñлед това Ñе обичаха. Ð’Ñичко нейно продължи да живее и до днеÑ. Котки, кучета, Ñ†Ð²ÐµÑ‚Ñ .... и най-вече името й. За какво идва човек на този ÑвÑÑ‚, бе Ñине? Хайде хриÑтиÑните идват за по един нов коÑтюм, а ние мюÑюлманите - за два метра бÑл плат. Голи идваме на този и Ñамо Ñ Ñ‚Ð¾Ð²Ð° отиваме на онÑ. Ð’Ñичко друго Ñи оÑтава тук на земÑта. Когато аз почина, ти ще дойдеш на погребението ми, нали? Обещаваш ли ми? ИÑкам Ñамо това да ми обещаеш, че колкото и да Ñи далече или зает - на погребението ми ще дойдеш ....
- ÐœÐ¾Ð»Ñ Ñ‚Ð¸ Ñе не говори подобни неща. Пък и кой знае и аз мога да те Ð¸Ð·Ð¿Ñ€ÐµÐ²Ð°Ñ€Ñ ....
- Пепел ти на езика. Ðе говори такива работи, че Ñърцето ми от болка Ñе Ñвива. Говори ми за други неща. Ти как Ñи, децата, жената, работата ...
- Защо не Ñе обади, че ще идваш, щÑÑ… да те взема от автогарата? Пък и толкова багаж Ñи помъкнала – й казах като й видÑÑ… пълните куфари Ñ ÐºÐ°ÐºÐ²Ð¾ ли не.
- Ð, като каза багаж, та, ... Ела моето момче да видиш какво Ñъм ти донеÑла - а Ñинът ми това и чакаше, рипна като ужилен от Ñкута й и Ñе доближи до куфарите, които за него изглеждаха вълшебни.
- Как да Ñе Ð¾Ð±Ð°Ð´Ñ Ð±Ðµ, Ñине като знам, че Ñи на работа, пък и на Ñнахата не й е никак леÑно. Хем ходи на работа, хем ÑемейÑтво, пък и на панагом търпи твоите капризи ... Пък нека и такÑиджиÑта да Ñпечели нÑкой лев, че животът за вÑички е еднакво труден.... Между тези нейни разÑÑŠÐ¶Ð´ÐµÐ½Ð¸Ñ Ñ‚Ñ Ð¸Ð·Ð²Ð°Ð¶Ð´Ð°ÑˆÐµ какво ли не за Ð½Ð°Ñ Ð¾Ñ‚ куфарите. За Ñина ми и за Ð½Ð°Ñ Ð¸Ð·Ð¿Ð»ÐµÐ»Ð° по една фланела, по нÑколко чифта чорапи и какво ли не. “Студено е тук през зимата, Ñтудено е, аз знаÑ.“ Ðа Ñина ми диви Ñгоди, Ñушени плодове и подправки, буркани и Ñуджуци, паÑтърма, боб и какво ли не ... Жена ми хлопна входната врата и майка ми Ñе заÑÐ¼Ñ Ð´Ð¾ уши! Знаеше, че е израÑнала Ñирак и заради това Ñ Ð¾Ð±Ð¸Ñ‡Ð°ÑˆÐµ повече и от мен.
- Дъще моÑ! ПриÑтигна ли? Сигурно Ñи много уморена? Как ти мина денÑ? - въпроÑите бÑха безброй, а отговорът една добродушна уÑмивка и нÑколко дъщерни целувки.
- Каква приÑтна изненада. Ðие наÑкоро щÑхме да идваме ,но .... Ти как Ñи ти? ÐÐ°Ñ Ð½Ð¸ оÑтави, нашето е вÑе едно и Ñъщо.
- Как, вÑе Ñъщо! Ти Ñи Ñе разхубавила, Ñинът ми е поулегнал, а внукът ми възмъжал, Ñтанал е юнак. Ела, ела баба да го помилва, че Ñлед малко ще Ñи тръгва. Колкото и да Ñ Ð·Ð°Ð´ÑŠÑ€Ð¶Ð°Ñ…Ð¼Ðµ Ñ‚Ñ Ð´Ð¾Ð±Ñ€Ðµ Ñи знаеше, че нейното мÑÑто Ñи беше там, където Ñе чувÑтваше добре, до ÑвоÑта любов (дори и погребана да беше Ñ‚Ñ), до ÑвоÑта градина, до ÑÐ²Ð¾Ñ Ð¿ÐµÑ‚ÐµÐ» ... до ÑÐ²Ð¾Ñ Ð¸Ð·Ð³Ñ€ÐµÐ² и залез ....
- Там където ми е миналото, там ще ми е и бъдещето, Ñине. Така Ñа ме учили мен. Пък и комшиÑта преди да Ñи замине вÑичко на мене предоÑтави. Отговорна Ñе чувÑтвам не Ñамо за ваÑ, а и за Ñ‚ÑÑ…. Така Ñа ме учили, да бъда отговорна не Ñамо за Ñебе Ñи, а и за вÑичко заобикалÑщо ме.
Ðа автогарата през Ñълзи ме помоли и аз да бъда отговорен за това, което Ñъм й обещал и най-вече за вÑичко заобикалÑщо ме и да полагам бащини грижи за корена Ñи, от който завиÑи вÑичко на този ÑвÑÑ‚.
- Ðе забравÑй, Ñине, че на Ð¾Ð½Ñ ÑвÑÑ‚ първото нещо, което ще те питат то е, как Ñи прекарал тук Ñ ÐºÐ¾Ð¼ÑˆÐ¸Ð¸ и приÑтели, Ñ Ñ€Ð¾Ð´Ð½Ð¸Ð½Ð¸ и познати ......
--------------------------
Себап*- добрина.
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
ПЛÐМЪКЪТ
БÑлата, нÑкои Ñ Ð½Ð°Ñ€Ð¸Ñ‡Ð°Ñ…Ð° “Синеоката“, други пък “ДÑвола“, докато за мен Ñ‚Ñ Ñи беше един бÑл Ñинеок Ðнгел.
Ðощно време Ñ‚Ñ Ð±ÐµÑˆÐµ като вечерница на небето а през Ð´ÐµÐ½Ñ Ñи беше чиÑто Ñлънце. Опитваш Ñе да Ñ Ð¿Ð¾Ð³Ð»ÐµÐ´Ð½ÐµÑˆ, но не можеш, нещо от Ð½ÐµÑ Ð²Ñе те оÑлепÑва. Ð Ñ‚Ñ Ð¿Ð¾Ð³Ð»ÐµÐ´Ð½Ðµ ли те, от топлина изгарÑш, потиш Ñе дори и по петите.
БÑлата беше една в Ñелото. Поне аз друга като Ð½ÐµÑ Ð½Ðµ виждах. Ðо не Ñамо аз, а цÑло Ñело бе хукнало по неÑ. Кой Ñ Ð¸Ñкаше за Ñнаха, кой за жена, дори и Ñтарците иÑкаха да Ñе закичат Ñ Ñ‚Ð°Ð·Ð¸ Ñ€Ñдко Ñрещана китка “ЕделвайÑ“. Ðз не Ñе Ñърдех на никой. Ð’Ñеки има Ñърце и иÑка да го положи в нежни ръце. Сиромах бе Ñ‚Ñ, беше видÑла това, което никой в Ñелото не бе видÑл. След като Ñе ражда, баща й го притиÑка дърво в балкана. Майка й от любов по него Ñи отива при него млада, зелена. Ð¢Ñ Ð¾Ñтава на тета* Ñи в ръцете. За оÑтаналото не Ñе говори, а и не Ñ‚Ñ€Ñбва. Така беше прието в нашето Ñело - “Малко говори, много работи!“- ни учеха родителите.
И аз твърдо мълчах и упорито мечтах. Много работех и на Ð½ÐµÑ Ð½Ð¾Ð²Ð¸ менци й взех. Рмечтата ми беше да й Ð¿Ð¾Ð´Ð°Ñ€Ñ ÐµÐ´Ð½Ð° голÑма пендара** да й краÑи гърдите и да й топли душата.
“Жената, коÑто обичаш, Ñ‚Ñ€Ñбва и да Ñ Ð´Ð°Ñ€Ñваш Ñ Ð¿Ð¾ нещо - Ñ Ñ Ð±Ð»Ð°Ð³Ð° дума, Ñ Ñ Ñ‚Ð¾Ð²Ð°, коÑто Ñ‚Ñ Ð½Ð°Ð¹-много обича!“ - ми беше казвал дÑдо ми неведнъж.
След като й подарих менците, нито един момък от Ñелото вече не поиÑка да пие от нейните менци, защото цÑло Ñело знаеше, че тези менци Ñа от мен. “Това Ñа неговите менци“- Ñе разнаÑÑше по цÑлото Ñело.
Затова иÑках да й Ð¿Ð¾Ð´Ð°Ñ€Ñ Ð¸ пендара, за да е белÑзана Ñ Ð½ÐµÑ‰Ð¾ на бÑлата ÑˆÐ¸Ñ Ð¾Ñ‚ мен.
Ð’ мрака Ñе зададе Ñрка Ñветлина. Беше Ñ‚Ñ, БÑлата. ИзÑкочих пред Ð½ÐµÑ ÐºÐ°Ñ‚Ð¾ див подивÑл, но Ñ‚Ñ Ð½Ðµ Ñе уплаши, не трепна дори.
Само ме гледаше въпроÑително.
- Ðе Ñе ли уплаши? - едвам намерих Ñили да кажа тези две Ñмешни думи.
- Защо? ТрÑбва ли да Ñе уплаша? И то тук, пред дома ми?
- ИÑкам нещо да ти подарÑ, за да Ñи моÑ! ÐœÐ¾Ñ Ð¸ на никой друг! ПовÑрвай ми заради тебе бих ....
- Сърце ÑÑŠÑ Ñила не Ñе взима! И внимавай да не го пречупиш, че тогава и мило, и драго да даваш пак нÑма да го имаш, и ще Ñ‚Ñ€Ñбва да го забравиш.
- Добре, но ти подаръка ми вземи и замълчи, пък другото на мен го оÑтави!
- Ðе, не, не иÑкам аз подаръци от никой ... - изÑкубна Ñе от ръцете ми и Ñе прибра в къщи. След Ð½ÐµÑ Ð´ÑŠÐ»Ð³Ð¾ Ñ‚ÑŠÑ€Ñих пендарата по земÑта, но не Ñ Ð½Ð°Ð¼ÐµÑ€Ð¸Ñ….
Вчера на мегдана гръмнаха тъпани и зурни. ЦÑло Ñело Ñе Ñтече да види какво Ñтава. Сватба ли има, или новородено? Хоро Ñе вие, млади Ñнаги Ñе кършат, а най-отпред Ñ‚Ñ - БÑлата.
По едно време лек ветрец й Ñ€Ð°Ð·Ð²Ñ Ð·Ð°Ð±Ñ€Ð°Ð´ÐºÐ°Ñ‚Ð°. Ðа шиÑта й като дъбова жарава блеÑна жълтата пендара.
“БелÑзана е“, “дадена е“ ,“взета е“, “изтървахме Ñ“, “проклета да е“, “хубава беше“- мегданът оÑвен от зурни и от Ñлухове гърмеше, а на мен в Ñърцето ми ÑÐ»Ð°Ð²ÐµÑ Ð¿ÐµÐµÑˆÐµ.
ЧорбаджиÑта на Ñелото Ðдил бей Ñе провикна към единÑÑ‚Ð²ÐµÐ½Ð¸Ñ Ñи Ñин, (който открито залиташе по БÑлата):
- Ти ли без аз да знам, пендара Ñи й дал?
- Ðе, Буба, не. Сега ще разбера и заедно Ñ Ð½ÐµÑ Ñ‰Ðµ го погреба.
- Какво му хареÑа на този? Ваклите му очи ли, или дрипавите му дрехи? Човек да кажа не е, катър да кажа пак не е, що е това чудо бе, та ти от него пендара белег взе? БÑлата вÑе към мене гледаше и от душа Ñе Ñмееше.
- Като гледам него и дрипа му прилÑга, и Ñ Ñ‚ÑÑ… на душата ми като мехлем лÑга.
От тогава до Ñега много мина, но Ñ‚Ñ Ð¾Ñтана и на Ñърцето ми като Ñлънце прилÑга. ЛюлÑк цъфтеше, Ñлавей над него пеÑен пееше, а на мен Ñърцето от любов гореше.
Гореше, гори но не догарÑ, защото Ñ‚Ñ Ð·Ð° мен единÑтвена Ñи оÑтана!
----------------------------------
*Тета - лелÑ.
**Пендара - пет жълтици в една.
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
ПРИСЪДÐ
Под Ñенките на цъфналите липи на които божеÑтвената миризма Ñе разнаÑÑше по Ñ†ÐµÐ»Ð¸Ñ Ð³Ñ€Ð°Ð´, Ñтоеше ÑедемдеÑет годишна баба. Ð¢Ñ Ð±ÐµÑˆÐµ приÑеднала на малка дървена табуретка, защото тежеÑтта на живота безпощадно Ñе бе Ñтоварила върху Ð½ÐµÑ Ñ Ð²Ñе Ñили. Лицето й бе набраздено като ÑелÑка нива, но очите й Ñи бÑха вÑе Ñъщите. Едни такива Ñини, ÑÑкаш откраднати от виÑини. Ð’ Ñ‚ÑÑ… човек можеше да прочете една цÑла енциклопедиÑ. Въпреки, че отÑлабналите й ръце леко потрепваха, Ñ‚Ñ Ð²Ð·Ðµ една книга от количката пълна Ñ ÐºÐ½Ð¸Ð³Ð¸ пред Ð½ÐµÑ Ð¸ заумолÑва преминаващите:
- Вземете ги, те имат души! Вземете ги, те имат души! - Ñ ÑƒÐ¼Ð¾Ð»Ð¸Ñ‚ÐµÐ»ÐµÐ½ тон подканваше вÑеки минал. Въпреки, че никой от преминаващите не Ñ Ð¿Ð¾Ð³Ð»ÐµÐ¶Ð´Ð°ÑˆÐµ дори в очите, на Ð½ÐµÑ Ð´ÑƒÑˆÐ°Ñ‚Ð° й таеше търпение, а Ñърцето Ñмирение. “ВÑе нÑкой ще Ñе намери да вземе поне една от нейните души“
Така и Ñтана, не Ñлед дълго пред Ð½ÐµÑ Ñе ÑпрÑха нÑколко деца. Сърцето на Ñтарицата трепна. Загледа ги - буйни, зелени като пролетна гора. Ðе издържа и пъхна на вÑÑко по една книга в ръцете.
- Ооо, не, не, бабе. С това не Ñе занимавам - и едното Ñ Ð²ÑŠÑ€Ð½Ð° обратно. Другото й каза, че мирише на нещо, но Ñ‚Ñ Ð½Ðµ разбра на какво, защото думата за Ð½ÐµÑ Ð±ÐµÑˆÐµ непозната и много модерна. Третото изобщо не Ñ Ð¿Ð¾Ð³Ð»ÐµÐ´Ð½Ð°, защото не отклонÑваше очите от телефона Ñи.
Хрумна й идеÑта да Ñе премеÑти пред училището. “Тези деца имат родители. Те добре познават книгите. Пък и кой родител не Ñе грижи за децата Ñи?“ Пред училището беше шумно и живо като на панаир. Ð’Ñичко имаше, Ñамо книгите липÑваха.
- Вземете ги, те имат души! Вземете ги те имат души! - Ñ ÑƒÐ¼Ð¾Ð»ÑÐ²Ð°Ñ‰Ð¸Ñ Ñи тон взе да подканва преминаващите. ÐÑколко деца пак Ñ Ð½Ð°Ð¾Ð±Ð¸ÐºÐ¾Ð»Ð¸Ñ…Ð° и взеха да Ñ Ñ€Ð°Ð·Ð³Ð»ÐµÐ¶Ð´Ð°Ñ‚ подробно, ÑÑкаш не беше земна, а извънземна. Започнаха и да й Ñе подиграват на белите коÑи, на кривите крака, на изноÑените дрехи ... ÐÑколко родители Ñлезнаха от Ñкъпи коли и те заÑтанаха до неÑ. С голÑма жалоÑÑ‚ гледаха Ñтарицата и й казаха, че по незаконен път иÑка да печели пари.
- Ðе, аз не ги продавам, аз ги подарÑвам. ÐœÐ¾Ð»Ñ Ð²Ð¸ вземете Ñи по една или по нÑколко, те имат души. Ето тази например е ..... До Ð½ÐµÑ Ð²ÐµÑ‡Ðµ беше заÑтанал директорът на училището и Ñ Ð³Ð»ÐµÐ´Ð°ÑˆÐµ Ñ Ð½Ð°Ð²ÑŠÑени очи.
- Ти, а? Ðо как е възможно? Това за теб е най - Ñкъпото нещо в живота! - вÑички го гледаха озадачено.
- Да ви запознаÑ, това е моÑта учителка, коÑто ми даде това, което никой не ми е давал, а именно хлÑба на живота. От Ñъжаление нÑколко родители взеха по една книга и забързаха към лъÑкавите Ñи коли, а една Ñе заоправдава, че щÑла да вземе, но нÑмало мÑÑто къде да Ñ Ñложи в къщи.
Когато оÑтанаха Ñами, директорът Ñ Ð¿Ð¾ÐºÐ°Ð½Ð¸ да разгледа училището. Знаеше, че както винаги ще го поÑъветва нещо. Ð’ Ð½ÐµÑ Ð½ÐµÑ‰Ð¾ трепна. Ðещо Ñе Ñъживи. БÑха Ñпомените. КрещÑха като млади момци. Ð¡ÑŠÑ Ñмели Ñтъпки влезна в училището. Вика на децата за Ð½ÐµÑ Ð±ÐµÑˆÐµ като пеÑента на ÑлавеÑ, а звъна на звънеца - като звън на камбана.
- Ще пиете ли нещо? - Ñ ÑƒÐ¼Ð¸Ð»ÐµÐ½Ð¸Ðµ Ñ Ð¿Ð¾Ð¿Ð¸Ñ‚Ð° директорът. Ðо Ñ‚Ñ Ð¾Ñ‚ÐºÐ°Ð·Ð°. ПоиÑка да разгледа библиотеката на училището. Директорът вдигна телефона и Ñе обади на домакина да донеÑе ключа на библиотеката. Ðе Ñлед дълго на вратата Ñе почука и влезна добре охранен чиновник.
- ГоÑподин директор, не мога да Ð½Ð°Ð¼ÐµÑ€Ñ ÐºÐ»ÑŽÑ‡Ð° на библиотеката. ÐÑкъде Ñъм го Ñложил и не знам къде е. Ðко ми дадете още малко време ще Ñе опитам да го намерÑ! - директорът махна Ñ Ñ€ÑŠÐºÐ° и го подкани да побърза.
- ГоÑпожо, Светлана, кажете ми как Ñте? Как карате пенÑионерÑÐºÐ¸Ñ Ð¶Ð¸Ð²Ð¾Ñ‚? Ðз Ñъм забравил, че живеехте наблизо. ПовÑрвайте ми, в тази бързина на живота, пък и Ñ Ñ‚Ð°Ð·Ð¸ трудна работа Ñ ÐºÐ¾Ñто Ñе наех, не ми е никак леÑно. Пък имам жена и две деца, та закакво по-напред? То днешните деца не Ñа като преди. Ð’ Ñ‚ÑÑ… има вÑичко друго, но не и подчинение .....
- Ðз Ñъм доволна от живота, СтоÑне! Въпреки, че е Ñтаро, имам Ñи вÑичко. Само дето мъжът ми наÑкоро го изтървах. Ð”ÑŠÑ‰ÐµÑ€Ñ Ð¼Ð¸ замина за Ðмерика. Там Ñи намери другар в живота, от който роди две деца. Ðе ги познавам доÑтатъчно, но не Ñе оплаквам от това, защото знам, че те Ñа живи, здрави и най-вече щаÑтливи. Тук нÑма да идват, пък и не виждам защо Ñ‚Ñ€Ñбва да го направÑÑ‚.
- Да, да. Сигурен Ñъм, че те там ще Ñе реализират много
по-добре. Ðмерика! Само като чуеш името и ти Ñтига.
- И тук е хубаво СтоÑне! И тук е хубаво. Даже по-хубаво от нашата Родина нÑма по Ñвета. Ðо Ñ Ð´ÑŠÑ‰ÐµÑ€Ñ Ð¼Ð¸ така Ñе Ñтекоха нещата, Любовта Ñ Ð¾Ñ‚Ð²Ð»ÐµÑ‡Ðµ по чужди земи, но Ñърцето Ñи й е тук, като Бог Ñкита по бащините земи.
- Добре, но защо иÑкаш да Ñи раздадеш любимите книги? Ð—Ð½Ð°Ñ Ð¼Ð½Ð¾Ð³Ð¾ добре колко ги обичаш. ЦÑлата ти къща е "облечена" Ñ Ñ‚ÑÑ….
- Вчера бÑÑ… на лекар и ми каза, че не ми е оÑтанало много време. Само нÑколко меÑеца. Страх ме е тези биÑери да не попаднат в мръÑни ръце. Ðа днешно време трудно Ñе намира човек, който да обича книгите. Затова реших да ги раздам на децата, но това което видÑÑ… в Ñ‚ÑÑ… ме потреÑе и не знам къде е причината ... Ðа вратата пак Ñе почука и Ñлед заповедта “Влез“ на прага заÑтана добре охранениÑÑ‚ домакин на училището.
- Извинете, гоÑподин директор, но не мога да Ð½Ð°Ð¼ÐµÑ€Ñ ÐºÐ»ÑŽÑ‡Ð° на библиотеката.
- Ðо как така? Това е държавно имущеÑтво, което Ñ‚Ñ€Ñбва да го пазиш като зеницата на окото Ñи. - започна да крещи директорът на Ð¿Ð¾Ð´Ñ‡Ð¸Ð½ÐµÐ½Ð¸Ñ Ñи.
- Покажете ми поне вратата, Ð¼Ð¾Ð»Ñ Ð²Ð¸. Ðе Ñе карайте заради мен. - Ñлед което Ñтарицата Ñтана от Ñтола. Директорът Ñе почувÑтва доÑта гузен пред Ñлучващото Ñе, Ñтана и заведе Светлана пред вратата на библиотеката. Ð¢Ñ Ñе доближи до Ð½ÐµÑ Ð¸ Ñ Ð¿Ð¾Ð¼Ð¸Ð»Ð²Ð° Ñ Ð¼Ð°Ð¹Ñ‡Ð¸Ð½Ð° лаÑка и обич.
- Спете, мили мой! Там в затвора! Ðе знам каква ви е вината, но приÑъдата ви е нечовешка. - директорът Ñе опита нещо да каже, но Ñ‚Ñ Ð³Ð¾ прекъÑна Ñ Ð´ÑƒÐ¼Ð¸Ñ‚Ðµ:
- Свалете от Ñебе Ñи думата “ГОСПОДин“! Поне Ð½ÐµÑ Ð½Ðµ мърÑете!
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
МОЛБÐ
Сърце ми дайте! Сърце!
И ако може помашко да е то!
Хей тъй едно голÑмо, Ñветът да побере!
Тогава нощта ще е Ñветла, утрото и то!
Крила ми дайте! Крила!
И ако може помашки да Ñа те!
Ðека да Ñа изтъкани от моминÑка ръка!
Тогава ще прилÑгат те на моето Ñърце!
ПроÑтори ми дайте! ПроÑтори!
И ако може помашки да Ñа Ñамо те!
Хей тъй да литна над бащините ми двори!
Ðека от радоÑÑ‚ в Ñ‚ÑÑ… да умре моето Ñърце!
Ибрахим БÑлев
-
ДОБРИÐÐ
[Ð”Ð½ÐµÑ Ð½Ð°Ð´ мен Ñе бе надвиÑил един неопиÑуем Ñмут, който ме караше да миÑÐ»Ñ Ñамо за момента, в който живеÑ. „Животът е толкова кратък, по дÑволите. Ðа човек понÑкога му Ñе иÑка да помързелува на Ñвобода!“
Между тези миÑли вече Ñе бÑÑ… озовах в покрайнините на ИÑтанбул там, където иÑках да Ð½Ð°Ð¼ÐµÑ€Ñ Ð½Ð¾Ð²Ð¸ Ñили, Ñ ÐºÐ¾Ð¸Ñ‚Ð¾ щÑÑ… ловко да Ñледвам Ð¿ÑŠÑ‚Ñ Ð½Ð° щаÑтието Ñи. Ðе бÑÑ… обмиÑлил нещата Ñ Ð½Ð°Ð¹-големи подробноÑти, както правех винаги до Ñега, затова когато ÑлÑзох от колата, забелÑзах, че е по-хладно отколкото предполагах и другото, което забелÑзах беше, че не Ñъм Ñи взел еÑенни дрехи. Реших да Ñе Ð¿Ð¾Ð·Ð°Ð³Ñ€ÐµÑ Ñ ÐµÐ´Ð¸Ð½ по-бърз вървеж, който щеше да ме поÑтопли доÑтатъчно.
Когато Ñтигнах до брега на Черно море забелÑзах, че не Ñъм Ñам. Едно доÑта Ñимпатично момиче тичаше ту напред - ту назад. Като ме Ð²Ð¸Ð´Ñ Ñ Ð³Ð¾Ð»Ñма лекота дотича до мен и ме поÑрещна Ñ Ð´ÑƒÐ¼Ð¸Ñ‚Ðµ: „Здравей, защо закъÑнÑваш?“
Гледах Ñ Ñ Ð½ÐµÐ´Ð¾ÑƒÐ¼ÐµÐ½Ð¸Ðµ и вмеÑто ÑÑŠÑ â€žÐ—Ð´Ñ€Ð°Ð²ÐµÐ¹!“ - отговорих „Ðие познаваме ли Ñе?“
- Ðали Ñи пиÑахме по нета и Ñе разбрахме да Ñе видим на плажа? - на Ñвой ред Ñега Ñ‚Ñ Ñ‚ÑŠÐ½ÐµÑˆÐµ в недоумение.
- Да, но „плаж“ е доÑта обширно понÑтие. Ти била ли Ñи до ÐºÑ€Ð°Ñ Ð¼Ñƒ? Тук нÑма нито Ñпирка, нито улица, да не говорим за номер. След това разÑÑнение, уморена и озадачена Ñ‚Ñ Ñедна на плажа. Ðз Ñъщо поÑеднах до неÑ.
- Да Ñе запознаем поне. Казвам Ñе Ибрахим, а твоето име? - Ñлед кратък размиÑъл Ñ‚Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ñ‚ÐµÐ³Ð½Ð° ръка към мен.
- Какво значение имат имената и то Ñложени от други хора? Поне за мен нÑмат никакво значение, но ако толкова държиш да имам име, то тогава ти ми избери име. Това доÑта ме вбеÑи.
- Ти подиграваш ли Ñе Ñ Ð¼ÐµÐ½? Как така аз да ти избера име? Ти нÑмаш ли Ñи ÑобÑтвено? Майка ти, баща ти как Ñа ти викали?
- Майка ми не Ñ Ð·Ð½Ð°Ð¼ ÐºÐ¾Ñ Ðµ, баща ми Ñъщо. Само знам в кое кошче за боклук Ñъм изхвърлена и кой ме е намерил и откарал в болницата, поÑле в майчин дом, поÑле, поÑле ... ПоÑле вÑеки ми е Ñложил по едно име, което на него му е хареÑвало. Хайде Ñега и ти ми Ñложи име, за да ме зарадваш Ñ Ð½ÐµÑ‰Ð¾ ново и хубаво ..... Гледах Ñ Ð¸ й вÑрвах, защото по вÑичко Ñи личеше, че Ñъдбата Ñе бе Ñтоварила върху й като гръм от ÑÑно небе и Ñ‚Ñ Ð½Ðµ знаеше на кой ÑвÑÑ‚ Ñе намира. Докато аз размишлÑвах върху имената като „Ðадежда“, „ВÑра“, или „Любов“, които щÑха да й отиват, Ñ‚Ñ Ñтана и Ñе запъти към изхода на плажа.
- Ще ми позволиш ли да те прегърна, а аз в замÑна Ñъщо ще ти позволÑ! - Ñ‚Ñ Ñе уÑмихна, аз Ñъщо. След това разперих ръцете. И Ñ‚Ñ Ñвоите. Приближих Ñе към Ð½ÐµÑ Ð¸ обхванах нежното й крехко Ñ‚Ñло, което цÑлото трепереше от Ð¿Ñ€Ð¾Ñ…Ð»Ð°Ð´Ð½Ð¸Ñ Ð²ÑÑ‚ÑŠÑ€. Ð¢Ñ Ñъщо ме прегърна и така поÑтоÑхме минута, две. Тъгата изчезна, на нейно мÑÑто дойде надеждата. „Прощавам ти за вÑичко!“- й прошепнах на ухото. „Ðз Ñъщо!“ - отговори Ñ‚Ñ. Беше блажено и тихо! Ð’ Ð½Ð°Ñ Ñе роди любовта. След прегръдката й хванах ръцете.
- Какво да Ð¿Ñ€Ð°Ð²Ñ Ñ Ð¾Ñтаналата ми любов? Ðз имам в изобилие! Има хора, които Ñ ÐºÑ€Ð¸ÑÑ‚ от вÑеки, ÑÑкаш е грÑÑ… или Ñрам, докато аз вÑе Ñ Ñ€Ð°Ð·Ð´Ð°Ð²Ð°Ñ…, а Ñ‚Ñ Ð²Ñе Ñе плодеше, ÑÑкаш знаеше, че от Ð½ÐµÑ Ñ…Ð¾Ñ€Ð°Ñ‚Ð° имат нужда. След това между думите „Ела дÑвол да те вземе! Дай ми още малко от неÑ! Ти не Ñи земен! Ти Ñи ангел небеÑен!“ - Ñ‚Ñ Ñ€Ð°Ð·Ð¿ÐµÑ€Ð¸ Ñвоите ръце и получи обещаното.
След тези две прегръдки приÑеднахме на брега загледани един в друг и заговорихме за трудноÑтите на живота, който бÑхме преодолели. ÐеуÑетно как покрай Ð½Ð°Ñ Ñветлината бе отÑтъпила мÑÑто на тъмнината, коÑто като юмрук приÑви нейното нежно Ñърце.
Ð’ голата необÑтна пуÑтош на нощта, една Ñамотна звезда Ñе плъзна по небоÑклона.
-Това не е на добро. Ðе обичам да гледам как умират звездите. Това ме натъжава много, защото Ñи миÑлÑ, че зад вÑÑка звезда Ñтои по един човек. - Ñ Ñ‚Ð¸Ñ… почти плачевен Ð³Ð»Ð°Ñ Ñ‚Ñ Ð¸Ð·Ñ€ÐµÑ‡Ðµ тези нÑколко думи и Ñлед това ми ÑтиÑна здраво ръката, защото Ñе Ñтрахуваше и на Ð½Ð°Ñ Ð´Ð° не ни Ñе Ñлучи нещо подобно като на звездата. - Дори и залезите понÑкога ме плашат. Какви Ñа тези кървави Ñветлини, ÑÑкаш Бог разрÑзва Ñърцето на Ñлънцето и утре нÑма да изгрее?...
- Каква ти е предÑтавата за РаÑ? По вÑичко личи, че тук земното не ти допада. Ðко иÑкаш още Ñега можем да отидем там двамата заедно. Има ли нещо, което да те притеÑнÑва, че нÑма да можеш да преминеш по моÑта към него? - наÑтъпи тишина, коÑто бе нарушена от глаÑа на добре охранен бухал, който Ñъщо като Ð½Ð°Ñ Ñи Ñ‚ÑŠÑ€Ñеше половинката.
- Има... - Ñлед това отново тишината и глаÑа на бухала ни напомниха, че вÑе още Ñме земни. С притиÑнати ръце и тела ÑтоÑхме до брега на БоÑфора и аз не наÑтоÑвах да науча нещото, което го има във вÑеки земен човек.
- Кой би ни гарантирал, че ще отворим вратата на РаÑ? Ð’ Корана пише доÑта неща, но повечето за Ð½Ð°Ñ Ñа непоÑилни. Ð’Ñеки от Ð½Ð°Ñ Ñе е жертвал за нещо - Ñ Ð·Ð° деца, Ñ Ð·Ð° майка или баща ... Ртакива като мен за любовта. Ðима Ðллах ще ми проÑти, че аз .... - пак наÑтъпи Ð¾Ð½Ð°Ñ Ð³Ñ€Ð¾Ð·Ð½Ð° и Ñтрашна тишина, коÑто беше нарушавана единÑтвено от Ð¾Ð½Ñ Ð´ÐµÐ±ÐµÐ», влюбен бухал.
- Ðз Ñъщо имам грехове и то много. Много Ñърца пречупих, разлюбих, нима това Ðллах ще ми го проÑти? Затова Ð¶Ð¸Ð²ÐµÑ Ñ‚ÑƒÐº като в РаÑ, а пък Ñлед това - да му миÑли душата, не аз. - това доÑта Ñ Ñ€Ð°Ð·ÑмÑ.
ÐеуÑетно как зората Ñе пукна и аз тичайки по брега на морето закрещÑÑ…:
- Ето Ð²Ð¸Ð´Ñ Ð»Ð¸, Ñлънцето пак Ñе роди! Ð”Ð½ÐµÑ Ð¿Ð°Ðº ще Ñе Ñлучат безброй добрини, а докато има добрина - Ñ Ð½ÐµÑ Ð²Ð¸Ð½Ð°Ð³Ð¸ ще е победена вÑÑка злина.
- Знаеш ли, Ñлед Ð½Ð°Ñ Ð½Ðµ оÑтава нищо друго, оÑвен любовта! Ðека Ñ Ñ‚ÐµÐ± да бъдем любов! Ðека да Ñе борим за Ð½ÐµÑ Ñ‚Ð°ÐºÐ°, ÑÑкаш Ðллах ще ни даде нÑкаква награда - ключа за Ð Ð°Ñ Ð½Ð°Ð¿Ñ€Ð¸Ð¼ÐµÑ€! Ðека да Ñ Ð¸Ð·Ð¶Ð¸Ð²ÐµÐµÐ¼ така, че чувÑтвата да не ни Ñтигат! Ðз ще бъда теб, а ти мен! Така духът ни ще Ñе Ñлее в едно!
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
***
Слънцето пак изгрÑ,
Луната Ñребърна е и Ñ‚Ñ,
но теб защо те нÑма до Ñ‚ÑÑ…,
ÑÑкаш Ñи божи грÑÑ… ....
Къде Ñи Любов,
къде Ñи, чуй Ð¼Ð¾Ñ Ð·Ð¾Ð²,
за Любов, за Любов,
ела изрий ме от моÑÑ‚ ров?
Слънцето изгрÑ, Луната и ТЯ,
а в мен без Ð½ÐµÑ Ð²Ñичко залÑзва.
Ðима това е живота,
или Ñъм наказан от Бога?
Ела Любов бъди моÑÑ‚ грÑÑ…,
недей от обичта ми да та е Ñтрах,
готов Ñъм животът Ñи да ти подарÑ,
Ñ ÑƒÑмивка ще ти благодарÑ, че в мен изгрÑ.
Слънцето изгрÑ, Луната и Ñ‚Ñ,
а в мен без теб вÑичко умрÑ...
Ибрахим БÑлев
-
ÐÐГЕЛИТЕ ÐРИСТÐÐБУЛ
Дълбоко умиÑлен за това кое ми липÑва в живота, забързан крачех за работното Ñи мÑÑто, което Ñе намираше в центъра на ИÑтанбул. Ртази липÑа в живота ми беше толкова много - Ñ‚Ñ€Ñбваше да Ñи Ð¿Ð¾Ð´Ð½Ð¾Ð²Ñ ÐºÐ¾Ð»Ð°Ñ‚Ð°, гардероба, Ñ‚Ñ€Ñбваше да Ñи Ñъздам нови приÑтелÑтва, които да ме издигнат Ñ Ð¾Ñ‰Ðµ едно Ñтъпало над вÑички заобикалÑщи ме в него. ТрÑбваше да Ñи Ð½Ð°Ð¼ÐµÑ€Ñ Ð¸ нова любовница, Ñегашната нещо бе много паÑивна и пипкава, едно кафе не можеше да направи като хората, камо ли друго. ТрÑбваше ми нещо по-Ñвежо и крехко, като го вкараш в леглото Ñи да трепери като лиÑÑ‚ в ръцете ти, да повдига адреналина до лудоÑÑ‚ ...
Ðещо твърдо Ñе блъÑна в мен, ударът беше толкова Ñилен, че то падна на земÑта. Като го погледнах видÑÑ…, че беше момче на около шеÑтнадеÑет години. Това ме вбеÑи до полуда, иÑкаше ми Ñе да Ñе ÑÑ‚Ð¾Ð²Ð°Ñ€Ñ Ð²ÑŠÑ€Ñ…Ñƒ него и да го размажа като нещо вредно на тази земÑ.
- Извинете, извинете, аз много Ñе извинÑвам, повÑрвайте ми не ви видÑÑ…. Иначе аз Ñъм много внимателно момче ....
Пред мен на земÑта Ñтоеше момче облечено най - много в двадеÑет лири, не повече, а ръцете му бÑха изцапани и мазолеÑти, очите му иÑкрени и Ñини, толкова Ñини, че не можеха да лъжат. Ðаведох Ñе към него и му подадох ръка, той малко Ñе позамиÑли дали да Ñ Ñ…Ð²Ð°Ð½Ðµ, но Ñ Ð¿Ð¾Ðµ и аз му помогнах да Ñе изправи. Въпреки, че на дрехите Ñпокойно можеше да Ñе каже “дрипи“, то Ñтарателно взе да ги изтупва от праха, което ме накара да Ñе заÑмеÑ.
- ЧиÑÑ‚ Ñи, чиÑÑ‚ Ñи, не Ñе притеÑнÑвай толкова. За къде Ñи Ñе забързал така, че не виждаш нищо покрай Ñебе Ñи? И внимавай да не те блъÑне нÑкой трамвай, че тогава докторите ще Ñ‚Ñ€Ñбва да ти подадат ръка, а не аз.
- Ðз бързам за Ñреща, гоÑподине! За Ñреща бързам! Ще Ñе Ñрещна Ñ Ð»ÑŽÐ±Ð¸Ð¼Ð°Ñ‚Ð° Ñи .... - в глаÑа му вече имаше необÑÑним трепет, (не знам, може би човек когато изпитва иÑтинÑката любов така Ð¸Ð·Ð³Ð¾Ð²Ð°Ñ€Ñ Ð´ÑƒÐ¼Ð¸Ñ‚Ðµ Ñ Ñ‚Ñ€ÐµÐ¿ÐµÑ‚) и започна да ми обÑÑнÑва Ñ‚Ñ Ð·Ð° него какво предÑтавлÑва.
- Ð¢Ñ Ðµ много краÑива! ПовÑрвайте ми, Ñ‚Ñ Ðµ най - краÑивата! Ð¢Ñ Ð¸Ð¼Ð° една такава миризма, коÑто Ñ Ð½Ñма Ð½Ð¸ÐºÐ¾Ñ Ð´Ñ€ÑƒÐ³Ð°! УÑмивката й и Ñ‚Ñ Ð³Ð¾Ñподине е най - хубавата, коÑто Ñъм виждал на тази земÑ! ...
- Къде е тази толкова неземна и краÑива жена? Блазе ти, че Ñи уÑпÑл да Ñ Ñрещнеш и Ñрещаш - Ñ Ð½Ð¾Ñ‚ÐºÐ° завиÑÑ‚ го попитах.
- Ето тука е гоÑподине, продава гевреци! Ð¢Ñ Ñ‚Ð¾Ð²Ð° работи - продава на хората гевреци и припечелва добре! Стигат й за вÑичко! И за майка й, за квартира и за неÑ. Елате, ще те запознаÑ! Ð¢Ñ Ðµ много любезна! Сигурен Ñъм, че ще Ñе зарадва на вашето внимание!
Ðе можех да откажа пък и любопитÑтвото ме караше да приема поканата му.
- Добре, на драго Ñърце бих Ñе запознал Ñ Ñ‚Ð°Ð·Ð¸ дама. Когато тръгнахме забелÑзах, че момчето до мен накуцва, а и ръката му леко трепереше. Видимо личеше, че Ñе е родил инвалид. Ðа двадеÑет метра по-нагоре едно момиче упорито подканваше преминаващите да Ñи купÑÑ‚ топли гевреци.
- Sıcak, Sıcak! Taze, Taze! Sıcacık! Buyurun efendim! Buyurun* .... Като ни Ð²Ð¸Ð´Ñ Ñе заÑÐ¼Ñ Ð½Ñкъде от дълбоко, нÑкъде оттам, откъдето извираше любовта.
- Мелиха! Да те Ð·Ð°Ð¿Ð¾Ð·Ð½Ð°Ñ Ñ Ð³Ð¾Ñподиннн ... Извинете, но аз не ви попитах за името!
- Това не е проблем. Казвам Ñе Ибрахим. Рти? - Мелиха пак Ñе заÑмÑ, но този път глаÑÑŠÑ‚ й Ñе чу и от преминаващите.
- Казвам Ñеее .... Мурат! ПриÑтелите ме наричат Kara Murat!**. ИÑкаше пред любимата Ñи да изглежда герой като Ñ‡ÐµÑ€Ð½Ð¸Ñ ÐœÑƒÑ€Ð°Ñ‚.
- Добре! Беше ми много приÑтно, Мурат, извинете Кара Мурат! И ти мила Мелиха! Ð Ñега бихте ли ми продали нÑколко геврека и на мен?
Момичето като чу тези думи Ñ Ð¼Ð°ÑˆÐ¸Ð½Ð°Ð»Ð½Ð¾ движение на лÑвата ръка отвори една найлонова торбичка и ÑÑŠÑ Ñъщата Ñложи в Ð½ÐµÑ Ð½Ñколко геврека, Ñлед това пак ÑÑŠÑ Ñъщата ми Ñ Ð¿Ð¾Ð´Ð°Ð´Ðµ. Тогава забелÑзах, че дÑÑната ръка й липÑва.
- ЗаповÑдайте, гоÑподине! Това е почерпка от мен и Кара Мурад! Да ви е Ñладко! - и продължи да гледа ту в мен, ту в Ð½ÐµÐ¹Ð½Ð¸Ñ Ñ‡ÐµÑ€ÐµÐ½ Мурат, а той вече почти не ме забелÑзваше, виждаше Ñамо нейната уÑмивка, нейната обич и доброта, нейната не дÑÑна, а лÑва ръка, коÑто Ñтигаше не за една, а за хилÑда ....
- Ооо, благодарÑ! ПолаÑкан Ñъм от почерпката, но ми позволете и аз да ви Ð¿Ð¾Ð´Ð°Ñ€Ñ Ð½ÐµÑ‰Ð¾. - извадих от джоба вÑичките Ñи пари и им ги Ñложих в шепите.
- Ð‘Ð»Ð°Ð³Ð¾Ð´Ð°Ñ€Ñ Ð²Ð¸, че ми напомнихте какво имам и нÑмам, какво ми Ñ‚Ñ€Ñбва и какво Ñ‚Ñ€Ñбва да Ñ‚ÑŠÑ€ÑÑ, и когато го Ð½Ð°Ð¼ÐµÑ€Ñ - как и Ñ ÐºÐ¾Ð¹ да го ÑподелÑ! - Ð‘Ð»Ð°Ð³Ð¾Ð´Ð°Ñ€Ñ Ð²Ð¸! БлагодарÑ! - и Ñ Ð±Ð°Ð²Ð½Ð¸ и по-внимателни крачки Ñе отдалечих от мÑÑтото, където беше жива любовта, добротата, човещината ...
ÐаÑтигнаха ме думите им “Allah e büyük! Allah e büyük!“***, а на мен това ми Ñтигаше да знам, че заради една малка добрина, Ñъм подкрепил Любовта и човещината.
---------------------------
* - топли, топли, преÑни преÑни заповÑдайте гоÑпода.
** - народен герой който Ñе е Ñражавал за бедните.
*** - Бог е велик.
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
ДВЕ Ð’ ЕДÐО
Заради Ð½ÐµÑ Ð²Ð·ÐµÑ… да обичам дори миризмата на чеÑъна. Даже вече го и Ñм, а миризмата му ме прави нÑкак по-различен от тълпата. “Предпазва те от злите духове и така оÑтаваш Ñ†ÐµÐ»Ð¸Ñ Ñамо на мен!“- ми беше казала един ден.
Сега не е като преди, когато Ñ Ð·ÑŠÑ€Ð²Ð°Ñ… на прага на вратата ми и да получавам Ñърцебиене. Сега Ñъм доÑта уравновеÑен и Ñпокоен, Ñъщо както преди да Ñ Ñрещна, дори доÑта по-добре. Сега целувките не Ñа толкова ÑтраÑтни като преди, но пък в замÑна на това Ñа много по-чеÑти. ПонÑкога Ñа много Ñладки, (оÑобено когато е преполовила буркана Ñ ÐºÐ¾Ð½Ñ„Ð¸Ñ‚ÑŽÑ€), понÑкога Ñа Ñолени, (когато е преÑла от чипÑа), понÑкога Ñа доÑта киÑели, (когато ми прави ÐºÐ¾Ð¼Ð¿Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð´Ð° Ð¿Ð¸Ñ Ð±Ð¸Ñ€Ð° и Ñ‚Ñ Ð¼Ð¸ помага да довършим кардашоните), така Ñе запознах и Ñ Ð²Ñички видове целувки. Къщата ми преди Ð½ÐµÑ Ð±ÐµÑˆÐµ голÑма и разхвърлÑна (като на неопитен ерген), а леглото огромно, но и то разхвърлÑно. Докато Ñега вÑичко Ñи намери мÑÑтото, дори и ние в леглото Ñе променихме, (не като преди, когато краката ни бÑха вплетени толкова плътно един в друг, че не можех да отида до тоалетната и вÑе отлагах за Ñутринта). Сега Ñе докоÑваме по-Ñ€Ñдко, дори Ñи обръщаме гръб един на друг и когато иÑкам да подишам от Ð½ÐµÐ¹Ð½Ð¸Ñ (лъчев) дъх, или да почувÑтвам Ð½ÐµÐ¹Ð½Ð¸Ñ Ð¿ÑƒÐ»Ñ Ð½Ð° Ñърцето Ñе обръщах към неÑ. Ð Ñ‚Ñ Ð²Ð¸Ð½Ð°Ð³Ð¸ ме приемаше като нейна любима играчка в обÑтието Ñи и ме притиÑкаше към Ñърцето така, че да не може да ме открадне нÑкой друг от неÑ. Ðо дори и да Ñъм Ñ Ð³Ñ€ÑŠÐ± към неÑ, аз Ñе чувÑтвах не като у дома Ñи, а като в РаÑ!
Сутринта когато Ñе пукваше аз винаги пръв Ñе разбуждах, за да мога още миг да Ð¿Ð¾Ð¶Ð¸Ð²ÐµÑ Ñ Ð½ÐµÑ Ð¸Ð»Ð¸ да й поднеÑа каквото е оÑтанало от вечерта Ñ Ñ‡Ð°ÑˆÐ° топъл чай, или кафе без захар, (защото Ñ‚Ñ Ñ‚Ð°ÐºÐ° го пиеше и аз Ñъщо Ñе научих така да го пиÑ). Тогава наÑтъпват най-чеÑтите (ту кратки, ту продължителни) целувки, (това пак Ñ‚Ñ Ñ€ÐµÑˆÐ°Ð²Ð°ÑˆÐµ, разбира Ñе), а Ñлед Ñ‚ÑÑ… до болка познатите фрази „Обичам те“, „И аз тебе“, „Ðз повече от теб“, „Ðе, аз“ и на ÐºÑ€Ð°Ñ Ñ‚Ð¾Ð²Ð° проклето „ТрÑбва да тръгвам“ , „Тръгвам“, „Бай, Звънни“, „Ок, ок!“ .....
Ðе дай Ñи Боже вън да е дъждовно или пък Ñтудено. Тогава нито Ñ‚Ñ Ð¼Ðµ пуÑка, нито пък аз иÑкам да отивам на работа и тогава небрежно Ñе изпуÑкам и пÑувам вÑичко наред (времето, дÑволите, директора, Ñчетоводителката, та дори и Ñекретарката), Ð°Ñ‚Ñ Ð¿Ð°Ðº ми отвръща Ñамо Ñ ÑƒÑмивка, ,(не че защото Ñекретарката ни е възраÑтна жена, а защото ми има доверие).
През Ð´ÐµÐ½Ñ Ð·Ð²ÑŠÐ½Ñ Ð½Ñколко пъти, (знам много добре кога да позвънÑ, за да не Ñ Ñ€Ð°Ð·ÑтроÑ), но не дай Ñи Боже Ñ‚Ñ Ð´Ð° не вдигне. Тогава Ñкърцам Ñко през зъби (не по Ð½ÐµÑ Ñ€Ð°Ð·Ð±Ð¸Ñ€Ð° Ñе), а пак по директора. Ðо Ñтане ли време за напуÑкане (на тази проклета работа) нÑкак Ñи Ñе възбуждам, ÑÑкаш не Ñъм работил нищо. МиÑÐ»Ñ Ñи каква изненада ще имам като Ñе прибера и аз каква да й направÑ.
Ð¢Ñ Ñе радваше най-много на дребните неща (не заради друго, а защото ми знаеше положението), затова на мен не ми беше трудно да Ð½Ð°Ð¿Ñ€Ð°Ð²Ñ ÐµÐ´Ð½Ð° жена щаÑтлива. Пред вратата понÑкога ÑтоÑÑ… Ñмирено Ñ Ð¼Ð¸Ð½ÑƒÑ‚Ð¸, но никога не отварÑÑ… Ñ ÐºÐ»ÑŽÑ‡, (въпреки, че го ноÑех Ñ Ð¼ÐµÐ½), винаги очаквах Ñ‚Ñ Ð´Ð° ми Ñ Ð¾Ñ‚Ð²Ð¾Ñ€Ð¸. Тогава Ñ Ð¿Ð¾Ð³Ð»ÐµÐ¶Ð´Ð°Ñ… право в очите, (защото те никога не лъжеха или ÑъжалÑваха) и Ñ‚Ñ Ð¼ÐµÐ½Ðµ Ñъщо. Между „Как мина“ и „Здравей“, Ñе редÑха целувките. Едната говореше „Обичам те“, другата Ñъщо й нашепваше „И аз теб“, третата „Какво има за вечерÑ?“ от типа: „Радвам Ñе, че Ñъм Ñ Ñ‚ÐµÐ±, а не Ñ Ð½Ñкой друг“, „ПринцеÑа моÑ“ .....
Сега не е като преди, защото Ñега й бÑÑ… подарил един цÑл живот в ръцете! И Ñ‚Ñ Ð½ÐµÐ¹Ð½Ð¸Ñ! Сега имах отговорноÑÑ‚ не за един живот, а за два, и единиÑÑ‚ беше много по-ценен от моÑ!
Да, драги читателю, научих Ñе да обичам краÑиво и бÑÑ… обичан по ÑÑŠÑ‰Ð¸Ñ Ð½Ð°Ñ‡Ð¸Ð½!
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
МИСЛИ ÐРЕДИРЛУД
1 - Според мен, животът е борба ÑÑŠÑ Ñмъртта! И нищо повече! Ð”Ð½ÐµÑ Ñ‚Ð¸ побеждаваш, утре Ñ‚Ñ!
2 - През трудните ми мигове ако не Ñи до мен, то и през щаÑтливите не те иÑкам! Тогава е леÑно, мога и без помощ!
3 - ПриÑтелÑÑ‚ Ñе познава и по това, той знае къде да Ñи премълчи и обида да преглътне, дори и патерица да ти бъде!
4 - Светлината на човека е по-Ñилна и от Ñлънцето! Ð¢Ñ Ð¼Ð¾Ð¶Ðµ да те огрее и през нощта, дори и да Ñтопли измръзналото ти Ñърце!
5 - Ðко в живота Ñ‚ÑŠÑ€Ñиш Ñпециален повод за да Ñе уÑмихнеш, това значи, че Ñи напълнил душата Ñи Ñ Ñ‡ÑƒÐ¶Ð´Ð° мъка!
6 - Една Ñнежинка може да ни каже толкова много - на този ÑвÑÑ‚ Ñме за много кратко!
7 - ÐÑкой от Ð²Ð°Ñ Ð¸Ð¼Ð° ли една цигара в повече, а една уÑмивка, а една дъга или Ñлънце? Редин живот? ЗамиÑлихте Ñе, нали?
8 - Ð’ живота какво ви прави по-Ñилни и щаÑтливи? Мен - вие! ПроÑто е, нали?
9 - Първата лъжа за любимата Ñи е най-ценна, затова внимавай да не Ñ Ð¸Ð·Ñ‚ÑŠÑ€Ð²ÐµÑˆ, че Ñлед Ð½ÐµÑ Ð² лъжец ще Ñе превърнеш!
10 - Ðе Ñи миÑлете, че тези които пеÑÑ‚ и танцуват Ñи нÑмат проблеми! Такава каша и те Ñа забъркали, че от Ð½ÐµÑ Ð¸Ð¼ Ñе е преиграло и допÑло!
11 - Пред любовта е важно как ще Ñтоиш, дали Ñ Ð²Ð´Ð¸Ð³Ð½Ð°Ñ‚Ð° глава или Ñ Ð½Ð°Ð²ÐµÐ´ÐµÐ½Ð°, но най-важното е да Ñи ÑÑŠÑ ÑвоÑта!
И.Б.
-
1 - Ðай-Ñтрашното за един човек е - да умре преди да е живÑл!
2 - Познавам хора, които по-леÑно умрÑха, отколкото живÑха! Дано и вие не Ñте от Ñ‚ÑÑ…!
3 - ÐÑкои лъжи умират бавно, но за Ñметка на това пък - иÑтината живее вечно!
4 - Зад вÑÑка лъжа има по една иÑтина, коÑто неуморно Ñ Ð¿Ñ€ÐµÑледва като ÑÑнка!
5 - Ðа този ÑвÑÑ‚ нÑма кой да ме замени Ñ Ð½ÐµÑ‰Ð¾! Дори и родните ми деца Ñи имат ÑÐ²Ð¾Ñ Ð¶Ð¸Ð²Ð¾Ñ‚ и грижи за него!
6 - Ð’Ñеки от Ð½Ð°Ñ Ð½Ð¾Ñи Ñмъртта на челото Ñи! Ðужно му е Ñамо едно огледало за да Ñ Ð²Ð¸Ð´Ð¸ и Ñе увери, че е Ñмъртен!
7 - Ð’ Ñамотата има много краÑота и добрина! Ðо Ñъвършеното в Ð½ÐµÑ Ðµ, че можеш да намериш и чуеш Ñебе Ñи!
8 - Когато човек е зле не Ñ‚Ñ€Ñбва да Ñе плаши! ПроÑто Ñ‚Ñ€Ñбва Ñ ÐºÐµÑ„ да Ñе изпикае на Ñъдбата Ñи!
9 - Човек Ñ‚Ñ€Ñбва да може да Ñе Ð¿Ñ€Ð¾Ð¼ÐµÐ½Ñ ÐºÐ°Ñ‚Ð¾ през детÑкото Ñи време! Дори да ÑъумÑва да живее до ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° живота Ñи по ÑÑŠÑ‰Ð¸Ñ Ð½Ð°Ñ‡Ð¸Ð½!
10 - Ðай-здравите вериги и принципи на живота ни ги Ñлагат близките или любимите! Ще дойде един ден и ние ще ги Ñлагаме на любимите ни и ще миÑлим, че това е нещо правилно. Рне е!
11 - Ще прозвучи малко не джентълменÑко, но - блажени Ñа тези, които Ñъм "нагоÑтил" Ñ Ð¼Ð¾ÐµÑ‚Ð¾ творчеÑтво!
И.Б.
-
ЖИВОТ
ÐÑ…, живот, живот .....
Тъй тихо ти покрай мен отшумÑваш
ÑÑкаш не Ñъм аз Ñ‚Ð²Ð¾Ñ Ð¿Ð»Ð¾Ð´
и като крадец покрай мен тихо преминаваш!
Ех, живот, живот .....
Половината вече в незнайното отлетÑ,
а аз в повечето за тебе бÑÑ… в хомот,
дори и уÑмивката ми за теб Ñ Ð·Ð°Ð±Ð¾Ð»Ñ!
ЖивÑÑ… те така, както Бог ми отреди,
къÑно забелÑзах че от мен Ñи Ñи заминал,
защото винаги гледах как е било преди
и не забелÑзах, че половината от мен Ñи преминал!
Сега вече като Ñе погледна в нÑкое огледало,
виждам до мен да Ñтои една оръфана Ñамота
и Ñ‚Ñлото ми от любовта до коÑти одÑлано.
Защо й позволи да Ñтори това Ñ Ð¼ÐµÐ½ любовта?
Чак Ñега виждам, че дъгата има и други цветове,
в които Ñ†ÐµÐ»Ð¸Ñ ÑвÑÑ‚ в едно е побрала.
Разбрах, че и ти като Ð½ÐµÑ Ñи Ñъздаден от богове,
за да залъгваш Ñ Ð½Ð°Ð´ÐµÐ¶Ð´Ð° нашите изÑтрадали Ñърца!
Ибрахим БÑлев
-
Ðаименуването ПОМÐК не грози, а краÑи милиони! Толкова Ñъм щаÑтлив че Ñъм чаÑÑ‚ от тези милиони и че притежавам тази краÑота!
И.Б.
-
ÐЕПРИМИРИМИТЕ
Живееш ли човече,
или Ñамо дишаш?
Тогава и това ти е в повече,
защото Ñебе Ñи ти не обичаш!
Оплакваш Ñе че дедите ти Ñа Ñтрадали,
побивани Ñа били дори и на кол!
Ðо на теб Ñега животът ти Ñа откраднали,
но ти Ñи Ñвел глава и Ñе радваш на техниÑÑ‚ бол!
Има, има и непримирими,
които ноÑÑÑ‚ в Ñебе Ñи Ñветлина!
Които опиÑват нашата борба в рими,
за да имат бъдеще нашите деца!
Ðе ги Ñъдете за това,
че Ñе опълчват на дÑвола и на Бога!
Те пак това го правÑÑ‚ Ñ Ð´Ð¾Ð±Ñ€Ð¾Ñ‚Ð°,
за да не ноÑим пак ние на главата Ñи рога!
Те Ñа нашите бедни - оплюти поети,
които в думите намират ÑвоÑта утеха!
Тайно не в Бога, а в Ð½Ð°Ñ Ñа заклети,
и Ñе молÑÑ‚ да има доброта под вÑÑка Ñтреха!
От Ñ‚ÑÑ… и политик да направиш,
Ñтократно Ñ Ð´Ð¾Ð±Ñ€Ð¾Ñ‚Ð° ще ти Ñе отплатÑÑ‚!
Дори и в къщи да го приемеш,
на Ñофрата ти уÑмивки ще разцъфнат!
Ðз завиждам на такива Хора,
хей тъй благородно и краÑиво!
Както Ñе завижда на брат, ÑеÑтра или Бога,
Ð²Ð¸Ð´Ñ Ð»Ð¸ ги на душата ми Ñтава веÑело и игриво!
Обичайте ги, завиждайте им и вие,
те Ñа нашето единÑтвено духовно богатÑтво!
Без което ние, нÑма да Ñме ние,
радвайте Ñе докато Ñте живи на това братÑтво!
Да вдигнем за Ñ‚ÑÑ… наздравица Ñ Ð¿ÑŠÐ»Ð½Ð¸ чаши,
и да им покажем, че не ни Ñа излишни!
Че повечето от Ñ‚ÑÑ… умират в Ñамота млади,
други неразбрани или предварително оÑъдени!
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
БЛЯÐ
- О, Морна, МоÑ, Ðеземна ...
Колко Ñи хубава! ÐÑ…, колко Ñи хубава!
И Ñ Ð´Ñ€ÐµÑ…Ð¸, и без дрехи, винаги Ñи хубава...
Ðо най-хубава Ñи в Ñкута ми полегнала!
Животът тогава е тъй хубав, тъй бÑл ...
- О, Морна, МоÑ, Ðеземна, ...
Как иÑкам да те обичам винаги - завинаги!
ÐÑ…, как иÑкам да Ñи възможна и невъзможна!
За чужди да Ñи прозрачна, а за мен значна!
Ела, вземи душата ми, аз и без Ð½ÐµÑ Ñ‰Ðµ Ñъм цÑл ...
- О, Морна, МоÑ, Ðеземна, ...
ОÑтани до мен навеки - гола, нахална ...
С нокти и зъби ÑвоÑта чеÑÑ‚ отÑтоÑвай!
Редиците на влюбените ти ÑтроÑвай!
Раз пред Ñ‚Ð²Ð¾Ñ Ð±Ð»Ñн ще Ñъм Ñклонил глава...
Ðвтор Ибрахим БÑлев
https://www.youtube.com/watch?v=boZ6zjGOhfQ&t=19s (https://www.youtube.com/watch?v=boZ6zjGOhfQ&t=19s)
-
ЕДÐО ЦЯЛО
Защо за Бога,
без теб аз не мога?
Ти Ñи радоÑÑ‚ и печал,
за теб и в ада Ñъм горÑл,
без да миÑлÑ, бих и умрÑл!
ÐšÐ¾Ñ Ñи ти - за Бога?
Ð’ Ñърцето ми поÑÑ Ñ‚Ñ€ÐµÐ²Ð¾Ð³Ð°,
Ñам ли Ñъм – пил Ñъм отрова!
Душата ми на вÑичко е готова!
Ðежно и влажно ще те галÑ,
от теб Ð¾Ð³ÑŠÐ½Ñ Ñ‰Ðµ Ñи запалÑ!
Хей тъй, изведнъж,
Ñтанах аз Ñилен мъж!
Ти Ñи Бог - и дÑвол,
ти Ñи ми там в лÑво!
С теб Ñме едно цÑло!!!
Ðвтор Ибрахим БÑлев
https://www.youtube.com/watch?v=ShSpvs1Eyq4&feature=youtu.be
-
ДЯЛБÐТÐ
Ðго МуÑтафа загледан към нищото почти механично извади табакерата Ñ Ñ†Ð¸Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ‚Ðµ и припали една от Ñ‚ÑÑ…. Обичаше да ги реди в кутиÑта като “млади невеÑти“ както обичаше той да казва. Миризмата на цигарата Ñе разнеÑе около него и подлуди другите Ñтарци от Ñелото който като лÑÑтовици на еÑен бÑха наÑÑдали както вÑеки божи ден в центърът на Ñелото. Ðго МуÑтафа охотно дръпна от младата Ñи булка още един два пъти и Ñ Ð¿Ð¾Ð´Ð°Ð´Ðµ на първиÑÑ‚ му и неразделим приÑтел Кольо (пантата) Ñ ÐºÐ¾Ð¹Ñ‚Ð¾ заедно изкараха казармата. Другите Ñтарци почти не говореха защото вÑичко помежду Ñи бÑха почти изказали, Ñамо Ð³Ð°Ð¹Ð´Ð°Ñ€Ñ Ð½Ðµ Ñтоеше мирно като Ñ‚ÑÑ… на едно мÑÑто, а Ñе въртеше като ужилен от дива пчела. Ðго МуÑтафа не Ñе ÑÑ‚ÑŠÑ€Ð¿Ñ Ð¸ пак извади от табакерата още една млада невÑÑта, припали Ñ Ð¿Ð°Ðº така охотно като първата и подаде табакерата на лÑво ÑтоÑщата лÑÑтовица дÑдо ХаÑан (бирника), той Ñ Ð¿Ð¾Ðµ така ÑÑкаш за първи път от години не беше виждал млада булка. Взе една от табакерата и една закичи като китка на ухото. След това Ñ Ð¿Ð¾Ð´Ð°Ð´Ðµ на приÑтелÑÑ‚ му до него бай Спиро (плÑчката), той Ñъщо Ñ Ð¿Ð¾Ðµ Ñ Ð³Ð¾Ð»Ñма охота и му Ñе поиÑка да Ñ Ñложи в джоба Ñи, но това Ñега нÑмаше как да Ñтане затова Ñ Ð¿Ð¾Ð´Ð°Ð´Ðµ на ÑедÑщиÑÑ‚ до Ñебе Ñи аго Изер и Ñлед това Ñе провикна към аго МуÑтафа;
- МуÑтафа бе, ти като умреш тази табакера защо не Ñ Ð´Ð°Ð´ÐµÑˆ на мен, много ми хареÑва бе, пък и вÑе е пълна Ñ Ð¼Ð»Ð°Ð´Ð¸ невеÑти, както ти обичаш да казваш. Ð’Ñички Ñтарци избухнаха в ÑмÑÑ….
- За какво ти е на тебе вече младо булче, като вече миришеш на пръÑÑ‚ – го Ñмъмри аго Изер до него. Ðо оÑтаналите подхванаха пак мухабета за младите булки който ги задържаше Ñ Ñ‡Ð°Ñове на мегдана. Така табакерата Ñе върна обратно до аго МуÑтафа, той Ñ Ð¿Ð¾Ð³Ð»ÐµÐ´Ð½Ð° и Ð²Ð¸Ð´Ñ Ñ‡Ðµ в Ð½ÐµÑ Ñа оÑтанали Ñамо две невеÑти. Той прибра табакерата във вътрешниÑÑ‚ джоб на елека Ñи и не че не знаеше но попита;
- Кой от юнаците ги нÑма пак?
- МолаалиÑта го нÑма пак – провикна Ñе бай ÐÑ‚Ð°Ð½Ð°Ñ Ñ‚Ð°ÐºÐ° че да го чуÑÑ‚ вÑичките лÑÑтовици. - Пак е на гробищата. И какво като ходи там вÑеки ден? И какво като ходи? Той докато беше жива не Ñ Ñ‚Ð°Ñ‡ÐµÑˆÐµ като човек, та Ñега Ñе е Ñетил. Рбе за бой Ñи беше този човек от малък, нÑкак беше един такъв Ñкръндза и никой не го обичаше.
- Хайде, хайде …. Пак подхвана ÑтариÑÑ‚ мухабет – го Ñмъмри аго МуÑтафа. Защото нÑмаше от Ñелото който да не знае, че бай ÐÑ‚Ð°Ð½Ð°Ñ Ð¾Ñ‰Ðµ от младини беше залитал по хубавата Зейнеп, жената на МолаалиÑта. Ðо така и не му Ñ Ð´Ð°Ð´Ð¾Ñ…Ð°, защото бай ÐÑ‚Ð°Ð½Ð°Ñ Ð±ÐµÑˆÐµ дошъл от гръцко и въпреки че заради голÑмата Ñи любов не влизаше в черква, той за цÑло Ñело Ñи оÑтана от другата вÑра.
- Рбе аго МуÑтафа, недей така бе, поне ти недей. Ðима Ñега за Ð½ÐµÑ Ð²ÐµÑ‡Ðµ има нÑкакво значение, дали нÑкой плаче над гробът й, или от ÐºÐ¾Ñ Ð²Ñра е бил мъжът й? – опита да Ñе оправдае бай ÐтанаÑ.
- Ðо миналиÑÑ‚ ден и теб Ñа та видели да плачеш над гробът й. И нима това е доÑтойно за тебе? Погледни Ñе Ñамо на колко Ñи години, а вÑе още живееш в онова време. През това време от към гробищата Ñе зададе Молаали. Въпреки че беше Ñвел глава към черната Ð·ÐµÐ¼Ñ Ð½Ðµ гледаше къде Ñтъпва. Вече беше научил Ñ Ð³Ð¾Ð»ÐµÐ¼Ð¸ подробноÑти къде има локва пълна Ñ Ð²Ð¾Ð´Ð° и къде има камък за да го Ñпъва. Механично даде ÑелÑм на лÑÑтовиците, те Ñъщо механично Ñе размърдаха и му направиха мÑÑто да Ñедне до аго МуÑтафа. Той Ñъщо така механично бръкна в пазвата Ñи и от там извади табакерата Ñ Ð¼Ð»Ð°Ð´Ð¸Ñ‚Ðµ невеÑти. Подаде Ñ Ð½Ð° МолаалиÑта и зачака да му Ñ Ð²ÑŠÑ€Ð½Ðµ. През това време бай ÐÑ‚Ð°Ð½Ð°Ñ Ñтана от мÑÑтото Ñи и без да каже нищо Ñе запъти за в къщи.
- Този ще го убиÑ. Този вече ще го убиÑ. ЦÑл живот Ñъм Ñе канил и заканвал, но този път вече ще го ÑƒÐ±Ð¸Ñ â€“ ÑдоÑано Ñе закани МолаалиÑта.
- Ти какво пак Ñамо за него говориш? Какво ти е Ñторил толкова човека? Пък и нÑма Ñ Ð²ÐµÑ‡Ðµ Зейнеп. ÐÑма Ñ, разбери го един път завинаги. ÐÑма вече от какво да Ñ ÐºÐ°ÑкандиÑваш*.
- Вчера пак е бил на гробището. Пак е бил мамка му и копелето гръцко. Като гладен вълк цÑл живот е тичал по петите й. Заради него жената Ñи отиде млада и зелена.
- Защо заради него? Защо? Пък и Зейнеп Ñи Ð¿Ð¾Ð¶Ð¸Ð²Ñ Ð´Ð¾ оÑемдеÑет. Е раничко й беше, но така Ðллах е отредил. Ти Ñега не Ñе Ñърди на никой заради това, че Ðллах отгоре вÑичко вижда и нашето време наближава, ето още един липÑва от наÑ, знае ли Ñе може и той да е заминал при него. След това Ñе провикна на бай ÐтанаÑ.
– ÐтанаÑе, ÐтанаÑе …. И бай ÐÑ‚Ð°Ð½Ð°Ñ ÐºÐ°Ñ‚Ð¾ ударен от гръм Ñе закова на мÑÑтото Ñи. И първата миÑъл коÑто мина през умът му беше - “За какво ли ще ме ÑъдÑÑ‚?“ ПоиÑка му Ñе да Ñе направи че не е чул, но ако го направи, ще Ñ‚Ñ€Ñбваше да Ñе отлъчи един път завинаги от Ñтадото. Пък и много добре знаеше че дори и да Ñи вълк, единак ли Ñи учаÑтта е ÑÑна. Затова Ñъбра Ñетни Ñили, разтърÑи Ñтарата Ñнага и Ñе върна при тайфата, коÑто го очакваха Ñ Ð³Ð¾Ð»Ñмо нетърпение.
- Какво има МуÑтафа? Какво Ñа Ñи развикал, ÑÑкаш имам да ти давам връв турÑки пендари. Хайде бързо казвай, че Ñи имам много работа.
- Доволен ли Ñи вече изеднико? Доволен ли Ñи вече че е в черната земÑ? – му Ð·Ð°ÐºÑ€ÐµÑ‰Ñ Ð¼Ð¾Ð»Ð°Ð°Ð»Ð¸Ñта.
- Ти поне имаш шанÑа да бъдеш погребан до неÑ! Докато аз и този ÑˆÐ°Ð½Ñ Ð³Ð¾ нÑмам. Ðо хайде ÑÑŠÑ Ð·Ð´Ñ€Ð°Ð²Ðµ че аз Ñи имам работа – Ñе опита пак да побегне бай ÐтанаÑ.
- Работата ще почака. ПоÑтой Ñега за малко за да решим едно важно меÑеле** между Ð²Ð°Ñ Ð´Ð²Ð°Ð¼Ð°Ñ‚Ð°, че така повече не може да продължава. През това време МолаалиÑта Ñтана и Ñъщо като бай ÐÑ‚Ð°Ð½Ð°Ñ Ñе опита да побегне, но и той като пирон беше прикован от думите на аго МуÑтафа.
– Мола-а-а .. ако Ñи отидеш, един път завинаги забрави и за мен. Стой еле почакай. Вече и Молаали и ÐÑ‚Ð°Ð½Ð°Ñ ÑтоÑха лице в лице и Ñе гледаха така, че Ñа на мурабето и вÑеки момент щÑха да Ñе хванат ÑˆÐ¸Ñ Ð·Ð° шиÑ. За да не Ñтане по голÑма белÑ, Ñтана и аго МуÑтафа и заÑтана между двамата юнаци, които имаха една и Ñъща цел – да унищожи врага. Хе-е-е-й гиди юнаци, хей. Ðе оÑтарÑвате бе, и не поумнÑвате, вÑе Ñъщите щури глави, щури миÑли ….
- Та Ñе питам, Ñега ако тук между Ð²Ð°Ñ Ðµ хубавата Зейнепа, какво ли би ви казала и това което Ñи миÑлите дали би го одобрила? Молаали ти Ñи турчин, ÐтанаÑе ти Ñи българин, а аз Ñъм помак, но това не ни пречеше на вÑички тук да обикнем Зейнеп! Защото Ñ‚Ñ Ð±ÐµÑˆÐµ хубава, а хубавото Ñе обича, хубавото Ñе помни и тачи. Вижте Ñе Ñега и вие двамата - затова че обичате хубавото, Ñте готови да Ñе избиете. Тогава ние как да ви обичаме, помним и тачим? Прегърнете Ñе като Ð±Ñ€Ð°Ñ‚Ñ ÐºÐ¾Ð¸Ñ‚Ð¾ Ñа обичали хубавото, които тачат хубавото и иÑкат от Ð½Ð°Ñ Ð´Ð° ги запомним Ñ Ñ…ÑƒÐ±Ð°Ð²Ð¾. Ðа Момаали от почти преÑъхналите вече очи Ñе търкулнаха две едри невинни Ñълзи. Ркраката му Ñе разкършиха като покоÑени от брадва и политна към земÑта. Тогава бай ÐÑ‚Ð°Ð½Ð°Ñ Ð³Ð¾ Ñграбчи така, ÑÑкаш иÑкаше да му даде живот, да му даде вÑичко онова от което имаше нужда един близък приÑтел, или брат.
Ð’ тази прегръдка Молаали Ñе разнежени до неузнаваемоÑÑ‚. СÑкаш беше попаднал пак в нейните ръце и на Ð³Ð»Ð°Ñ Ð·Ð°Ñ€Ð¸Ð´Ð° като малко дете за ÑвоÑта майка. След това без да кажат нищо Ñе запътиха за гробището където лежеше обичта им, живота им, мечтите им и вÑичко онова което делÑха и мечтаха цÑл живот.
Ðвтор Ибрахим БÑлев
--------------------------------------------
* - ревнува
** - задача
-
ДЪЛБИÐÐ
За Ð½ÐµÑ Ð² пламъци горÑÑ…,
живота Ñи като проÑÑк пропилÑÑ…,
но за Ð½ÐµÑ Ð¿Ð¾ÐµÐ·Ð¸Ñ Ñ‚Ð²Ð¾Ñ€ÑÑ…,
небрежно към Ñмъртта Ñи клонÑÑ…!
Беше като нÑкаква магиÑ,
пред коÑто би Ñклонила дори и змиÑ,
за да целуна нейната шиÑ,
ÑъглаÑен бÑÑ… в черната Ð·ÐµÐ¼Ñ Ð´Ð° гниÑ!
Пътища пред мен безброй,
но нейниÑÑ‚ е Ñтръмен и без завой,
като пролетен топъл порой,
за който влизах ÑÑŠÑ Ñебе Ñи в лют бой!
Ð¢Ñ Ð·Ð° мен Ñи оÑтана дълбина,
за коÑто и ден и нощ Ð¿Ð¾ÐµÐ·Ð¸Ñ Ñ‰Ðµ творÑ!
За да Ð¸Ð·Ð¶Ð¸Ð²ÐµÑ Ñ Ð½ÐµÑ Ð¼Ð¸Ð³Ð°,
на драго Ñърце бих продал дори и Ñвета!
Ибрахим БÑлев
https://www.youtube.com/watch?v=BMa_2wwPJbY&t=90s (https://www.youtube.com/watch?v=BMa_2wwPJbY&t=90s)
-
ВирналиÑÑ‚ й Ð½Ð¾Ñ Ð±Ðµ по вирнат от нормалното, което ме накара да Ñе разÑмеÑ, дори развеÑелÑ. Тази краÑота можеше да задоволи вÑеки, но не и мене. Затова Ñе вгледах по внимателно в неÑ, доÑта по внимателно от нормалното. До толкова внимателно че видÑÑ… душата й! Ð Ñ‚Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐºÑ€Ð°Ñна! Ðещо подобно но РаÑ! ÐÑма как да не Ñи мечтаеш и краÑиш Ñ Ð½ÐµÑ, защото нима има от Ð½ÐµÑ Ð½ÐµÑ‰Ð¾ по прекраÑно на този ÑвÑÑ‚? Очите и бÑха Ñини! По Ñини от нормалното, затова Ñе задавих в Ñ‚ÑÑ…. До толкова Ñе задавих че почувÑтвах как умирам, или Ñе раждам! ПоиÑках помощ от Бога, но той ÑÑкаш не ме чу и ме оÑтави да Ñе Ð´Ð°Ð²Ñ Ð² тази благина, за коÑто вÑеки мъж тайно Ñи мечтаеше и в коÑто Ñтаваше мъж. Това почувÑтвах и аз как – Ñтанах мъж! Ðима имаше по Ñвещено за един мъж - да е за нÑкой мъж? Ðз вече без да знае Ñ‚Ñ, за Ð½ÐµÑ Ð±ÑÑ… мъж – мъж който за нейните къдрици мечтае, копнее - дори бих и умрÑл! Ðейните думи за мен вече бÑха Ñлавеени, или на нещо подобно в Ñърцето ми звучаха и за любов говореха!
Докато разглеждах това Ñътворение на Бога и Ñи предÑтавÑÑ… неговите най-интимни прелеÑти как Ñа Ñе разÑтлали пред мен дочух думите; - “Ти можеш ли да караш колело?“.
– Да! Да! Мога да карам колело, дори мога да ÑÐ·Ð´Ñ Ð¸ кон! – опитах Ñе да уÑÐ¿Ð¾ÐºÐ¾Ñ Ñ€Ð°Ð·Ð²ÑŠÐ»Ð½ÑƒÐ²Ð°Ð½Ð¾Ñ‚Ð¾ й Ñърце.
- Тогава да тръгваме! Ð¡ÑŠÑ Ð·Ð°Ð²Ð¸Ð´Ð½Ð¾ детÑко щаÑтие ме покани да Ñ Ð¿Ð¾Ñледвам!
- Къде? Къде да тръгваме? – и почувÑтвах как неизличимо вече бÑÑ… заразен от нейното щаÑтие. Това щаÑтие което вече ми бе обладало не Ñамо Ñърцето, а и душата. Ð’ този момент почувÑтвах как Ñилите ми който до Ñега ми бÑха Ñлуга, ме бÑха напуÑнали и бÑха отишли на нейна Ñтрана и ми Ñе Ñмееха колкото Ð³Ð»Ð°Ñ Ð³Ð¸ държи. Ðо аз не ги упрекнах или оÑъдих, защото и аз в тази поÑока Ñтремглаво вече Ñе бÑÑ… запътил.
- Хайде да тръгваме тогава! – и Ñ Ð³Ð¾Ð»Ñма лекота Ñе качи на едно от колелата които ÑтоÑха за продан на витрината. Ðа мен не ми оÑтаваше друга възможноÑÑ‚ оÑвен тази – да пъхна необходимите лири в ръцете на продавача на колела и да взема едно от Ñ‚ÑÑ…. Така в дÑволÑка бързина Ñе опитвах да Ñ Ð´Ð¾Ð³Ð¾Ð½Ñ Ð¿Ð¾ Ñокаците на ИÑтанбул. Бързината и ловкоÑтта Ñ ÐºÐ¾Ñто караше колелото Ñи бÑха за завиждане, но по прекраÑното нещо бÑха нейните руÑи къдрици който под ÑтруÑта на вÑтърът Ñе премÑтаха през бÑлата й шиÑ, за коÑто човек да Ñ Ñ†ÐµÐ»ÑƒÐ½Ðµ би ухапал дори и змиÑ.
Така под напора на Ñилата коÑто безжалоÑтно Ñе Ñтоварваше върху педалите Ñе оказахме извън градът на царете, където цареше ÑпокойÑтвие и тишина. Ð¢Ñ Ñ Ð³Ð¾Ð»Ñма лекота оÑтави кормилото на колелото и вдигна ръцете във вид на крила. Ð’ този момент повÑрвах че е ангел Ñ ÐºÑ€Ð¸Ð»Ð° или нещо подобно. ЯроÑтно завидех и на вÑтърът, който като върл душманин Ñ Ð±Ðµ обгърнал толкова Ñилно и нежно че ÑÑкаш Ñе любуваше ÑÑŠÑ Ð½ÐµÑ!
Ðз Ñъщо Ñе опитах да оÑÑ‚Ð°Ð²Ñ ÐºÐ¾Ñ€Ð¼Ð¸Ð»Ð¾Ñ‚Ð¾ на колелото, но Ñе оказа че аз не Ñъм роден ангел, а нормален земен човек, който можеше единÑтвено да Ñи мечтае да е ангел. Затова затворих очи и Ñи замечтах как заедно Ñ Ð½ÐµÑ Ð»ÐµÑ‚Ð¸Ð¼, но не в небеÑата а в заÑтлано в бели чаршафи легло. “Подадохме Ñи крилата един на друг, Ñлед това ÑъблÑкохме от Ð½Ð°Ñ Ñрамът и потънахме в божа ÑтраÑÑ‚, ÑтраÑÑ‚ в коÑто Ñе ражда любовта.“
СлавеевиÑÑ‚ и Ð³Ð»Ð°Ñ Ñ Ð³Ð¾Ð»Ñма нежноÑÑ‚ ми прошепна да Ñи Ð·Ð°Ñ‚Ð²Ð¾Ñ€Ñ Ð¾Ñ‡Ð¸Ñ‚Ðµ, а аз в отговор Ñ Ð¿Ð¾Ð¿Ð¸Ñ‚Ð°Ñ…;
– Защо?
– За да ме имаш такава каквото ме иÑкаш, мечтал и чувÑтвал, за да може между Ð½Ð°Ñ Ð´Ð° Ñе роди любовта, защото Ñ‚Ñ Ñе ражда Ñамо в краÑота!
- Ðко в теб не Ñе роди любовта? – проклета да е Ñ‚Ñ. Ðз до Ñега не Ñъм виждал нещо по прекраÑно от твоите къдрици, от твоÑта топлина и краÑота! След това Ñтанах и коленичих пред Ð½ÐµÑ Ñ‚Ð°ÐºÐ° както Ñе коленичи пред Бога и го замолих в този момент да ни дари Ñ Ð»ÑŽÐ±Ð¾Ð²Ñ‚Ð°.
Гърдите й бÑха малки – по малки от нормалното – но пък еÑтеÑтвени. Ð’ Ñ‚ÑÑ… намерих вÑичко онова от което имах нужда, дори ми бÑха в повече. УÑтните не й бÑха като пиÑвици, или начервени но пък ÑтраÑтни, по ÑтраÑтни от колкото очаквах. Лицето и той не й беше напудрено или изкуÑтвено, а такова едно еÑтеÑтвено, като на ÑелÑка мома, докоÑнеш ли го, ÑÑкаш докоÑваш планина или езера – проÑто те повлича в незнайното, там където има и ад и рай.
- Хайде побързай, че нÑмаме много време! – погледът й ме прониза като изÑтрелÑн куршум в Ñърцето.
- Защо Ñ‚Ñ€Ñбва да бързам? – нима в обичта Ñ‚Ñ€Ñбва да Ñе бърза, или има правила? Попитах в недоумение.
- Ти не можеш да ме имаш, или притежаваш. Мен друг ме има и притежава. Ðашето проÑто е един миг от две Ñърца копнÑн и желан, който в животът едва ли ще Ñе повтори. Това като люта коприва ме опари по Ñърцето.
- Ðе знаех че Ñи притежание на нÑкого. И ако знаех никога пред теб не бих Ñи разголил душата до бели коÑти. Сега иÑкам да ми проÑтиш и за мен да забравиш.
ÐžÑ‚ÐºÑŠÑ Ð¾Ñ‚ романа “СЪРЦÐТРÐÐ ÐЕВИДИМИТЕ“ на Ибрахим БÑлев
-
Здравейте ПриÑтели!
Тъй като Ð´Ð½ÐµÑ Ðµ Байрам, позволете ми да Ви Ð¿Ð¾Ñ‡ÐµÑ€Ð¿Ñ Ð¸ Ð¿Ð¾Ð¶ÐµÐ»Ð°Ñ Ð¼Ð½Ð¾Ð³Ð¾ здраве и дълголетие! Ðека има мир и любов между хората, нека Ñе обичаме така ÑÑкаш един за друг Ñме родени! Обичам Ви вÑичките до един и вÑеки прекрачил тази Ñтраница нека Ñе почувÑтва почерпен!
С уважение Ибрахим!
-
ÐЕÐÐСИТЕÐ
Влизам пак в душата твоÑ!...
и чакам Ñ Ð»Ð°Ñки да ме утеши,
Ð¶ÐµÐ»Ð°Ñ Ð¿Ð°Ðº да Ñи цÑлата Ñамо моÑ,
да Ñе ÑлеÑÑ‚ в едно нашите души!
СпомнÑм Ñи за първата ни лаÑка,
беше оÑребрена от небеÑни звезди,
и като гръм от нежноÑÑ‚ ме ÑÑ‚Ñ€ÑÑка,
ÑÑкаш и двамата бÑхме без юзди!
КраÑиви думи за Л♡бовта редеше,
а аз като Ðнгел решах твоите коÑи,
до болка вÑе тъжни пеÑни ти пееше,
а аз те Ñлушах и мечтаех през Ñълзи!
Ð–Ð¸Ð²ÐµÑ Ð² Л♡бовта Ñ Ð½ÐµÐ½Ð°Ñитен глад,
в Ð½ÐµÑ Ð¶Ð°Ð¶Ð´Ð°Ñ‚Ð° единÑтвено Ñи Ñамо ти,
ÑÑкаш Ñи къÑче Ð Ð°Ñ Ð² този голÑм ÑвÑÑ‚,
вÑеки миг откривам в теб мой черти!
Ðа такава Л♡бов Ñбогом не Ñе казва,
прощава Ñе дори и Ð´Ñ€ÑƒÐ³Ð¸Ñ Ð´Ð° Ñгреши,
в Ð½ÐµÑ Ð²Ñеки Ñ Ð¾Ð±Ð¸Ñ‡ - люто Ñе наказва,
така нÑма проблем който да не Ñе реши!
Ðвтор Ибрахим БÑлев
https://www.youtube.com/watch?v=G4ePCdQ2v_s&feature=youtu.be (https://www.youtube.com/watch?v=G4ePCdQ2v_s&feature=youtu.be)
-
Драги читателю!
Излишно е да ти казвам или пък доказвам, колко много те обичам и какво мÑÑто заемаш ти в живота ми. Поне един ден, чаÑ, или минута не мога да Ñи ги предÑÑ‚Ð°Ð²Ñ Ð¸Ð·Ð¼Ð¸Ð½Ð°Ð»Ð¸ без теб. ЧувÑтвам че Ñъм Ñвързан Ñ Ñ‚ÐµÐ± така както Ñа Ñвързани нокътÑÑ‚ Ñ Ñ‚Ñлото, или пък както кръвта ÑÑŠÑ Ñърцето! Когато и да Ñъм Ñеднал да пиша, винаги Ñъм Ñи предÑтавÑл как Ñъм полегнал в ръцете ти и Ñмирено чакам да ме разлиÑтваш лиÑÑ‚ по лиÑÑ‚ и намираш в Ñ‚ÑÑ… онова от което имаш нужда. Ð’ този роман може би ще намериш прашинка обич или надежда, може би нÑколко невинни Ñълзи, или нÑколко заровени в пепелта Ñпомени. Ðко е така повÑрвай ми, че ма Ñи направил най-щаÑтливиÑÑ‚ човек на Ñвета. От тук иÑкам и да ти Ð±Ð»Ð°Ð³Ð¾Ð´Ð°Ñ€Ñ Ð·Ð° това че ма Ñи взел в ръцете Ñи, че Ñи отделил чаÑÑ‚ от времето и парите Ñи и по този начин Ñи доказал, че за теб Ñъм важен и желан!
Ð’ този роман БЕЗ-ИМЕÐÐÐТРще Ñ‚Ñ€Ñбва да отговориш на доÑта Ñериозни въпроÑи като: - Познаваш ли доÑтатъчно любовта? Какво би направил за неÑ, за да е Ñ‚Ñ Ð´Ð¾ теб и те дарÑва ÑÑŠÑ Ñвоето ÑъщеÑтвуване? ЛеÑно ли Ñе губи или убива любовта? Кой живот би предпочел, Ñ Ð³Ð¾Ñ€Ð´Ð¾ÑÑ‚ но без любов, или обратното? Ð’ живота от кое имаш повече нужда, от любов, или от гордоÑÑ‚?
Ðз Ñ Ð¼Ð¾Ð¸Ñ‚Ðµ Ñкромни възможноÑти Ñе опитах да Ð¾Ñ‚Ð³Ð¾Ð²Ð¾Ñ€Ñ Ð½Ð° тези нÑколко въпроÑа, който Ñа жизнено важни за вÑеки жив човек, без значение на колко години е, или какви възможноÑти има той в него. Защото любовта е духовната храна за душата ни и ако оÑтанем без неÑ, ние Ñе превръщаме в кръгли Ñираци чак до гроб.
Ð’ този роман драги читателю ще проÑледиш пътеките на три главни героÑ.
ПървиÑÑ‚ е Без-именната! КоÑто заради любовта загърбва Ñвоето минало и Ñтремглаво Ñе ÑпуÑка по трънливите пътеки на любовта. КоÑто уÑтоÑва ÑÑŠÑ Ð²Ñичко ÑвÑто и земно, Ñ Ð´ÑƒÑˆÐ° и Ñърце и заплаща най-голÑмата цена за любовта.
ВториÑÑ‚ е БÑлото Фатме! КоÑто Ñ Ñ†ÐµÐ½Ð°Ñ‚Ð° на вÑичко Ñе Ñтреми да запази онова което Ñи миÑли че й принадлежи, или пък заÑлужава. Ðо в живота й Ñе оказва че на този ÑвÑÑ‚ нÑма нищо даром и за вÑичко Ñ‚Ñ€Ñбва да положи не Ñамо уÑилие, а жертвоприношение.
ТретиÑÑ‚ герой е Ðзиз! Който ÑÑŠÑ ÑвоÑта невинноÑÑ‚ и наивноÑÑ‚ ще Ñе опитва да поддържа между тримата жив пламъкът на любовта. Ð’ това начинание нÑма да му е никак леÑно, защото ще бъде омагьоÑан от нежноÑтта на две необикновени прекраÑни жени. Ð’Ñеки ден и нощ за да им Ñвети като Ñвещ ще гори, ще гори, ще гори - докато изгори. Този пламък нÑма да има земна Ñила коÑто да може да го загаÑи. Този пламък ще бъде подклаждан от любовта от нежноÑÑ‚, обич и вÑра, от търпение, умение и Ñтрадание. Ðзиз чеÑто ще изрича думите: - “Ðима има нещо по ÑвÑто от това, до ÐºÑ€Ð°Ñ Ð´Ð° гориш за Любовта!?“
Ð’ романа и тримата ще Ñе лутат по чужди пътеки, докато уÑетÑÑ‚ че вÑичките водÑÑ‚ в една и Ñъща поÑока, към Ð½ÐµÑ Ð»ÑŽÐ±Ð¾Ð²Ñ‚Ð°. За Ñега драги читателю ще те Ð¿Ð¾Ð¼Ð¾Ð»Ñ Ð´Ð° не ги Ñъдиш, а да Ñе поÑтавиш на Ñ‚Ñхно мÑÑто и ще видите иÑтината право в очите. По пътÑÑ‚ Ñи те ще бъдат оплювани, Ñъдени, наказвани, отлъчени, дори и убивани, затова нека ние да ги обичаме – защото обичта ще ÑпаÑи Ñвета!
С уважение Ибрахим БÑлев
-------------------------------------
Градът в който живееше за Ð½ÐµÑ Ð±ÐµÑˆÐµ избледнÑл до толкова че и приличаше на бÑл празен облак, на който дори ÑÑнката беше реева и бледа като дългогодишно боледувал човек. Затова реши да отиде при ÑвоÑÑ‚ дъждовен облак, който Ñ Ð½ÐµÐ²Ð¸Ð¶Ð´Ð°Ð½Ð° Ñила Ñ Ð¿Ð¾Ð²Ð»Ð¸Ñ‡Ð°ÑˆÐµ в незнайното. Много чеÑто под него Ñ‚Ñ Ñе бе измокрила от ÑтраÑÑ‚ и лаÑки, от борба и премеждиÑ. И Ñега Ñлед неговото заминаване Ñ‚Ñ ÑƒÑети неговата нужда и закрила, от неговата близоÑÑ‚ и далечина, от неговата потайноÑÑ‚ и незнайноÑÑ‚. Сега вече Ñ‚Ñ Ð±ÐµÑˆÐµ готова да му роди поне деÑетина деца, да му отгледа поне Ñтотина внуци ….
Когато Ñ Ð´Ð¾ÐºÐ¾Ñваше Ñ‚Ñ Ð³ÑƒÐ±ÐµÑˆÐµ вÑички поÑоки и разумни неща, чеÑто Ñе опитваше да побегне от неговите обÑтиÑ, но Ñилата му и влаÑтта Ñ Ð¾Ð¿Ð»Ð¸Ñ‚Ð°Ñ…Ð° като октопод от който нÑмаше никакво ÑпаÑение. ДокоÑваше Ñ Ñ‚Ð°ÐºÐ° че ÑÑкаш иÑкаше да Ñ Ð¸Ð·Ñде, или изпие и преÑуши до дъно. Тази жажда за допир Ñ Ð½Ð°ÐºÐ°Ñ€Ð° да Ñи Ñъбере куфара и да потегли за ÑвоÑÑ‚ дъждовен Ñив влаÑтен далечен облак.
Ðа автогарата на коÑто приÑтигна цареше пълна бъркотиÑ. Гъмжеше от непознати хора предимно меÑтни помаци вÑичките забързали Ñе на нÑкъде. Ðо за нейна голÑма изненада (въпреки че му бе пиÑала), Ð½ÐµÑ Ð½Ñмаше кой да Ñ Ð¿Ð¾Ñрещне. ПочувÑтва Ñе ограбена и унижена. Ð’ главата й нахлуха безброй черни миÑли и като гладни лешоÑди взеха да разграбват вÑичко добро което беше Ñъздала за този толкова чакан и желан от Ð½ÐµÑ Ð¼Ð¾Ð¼ÐµÐ½Ñ‚. Ð’ него Ñ‚Ñ€Ñбваше да има букет от ароматни диви цветÑ, който той лично Ñ‚Ñ€Ñбваше за Ð½ÐµÑ Ð´Ð° набере. ТрÑбваше коленичил между безброй възторзи и Ð²ÑŠÐ·ÐºÐ»Ð¸Ñ†Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð´Ð° й ги поднеÑе. Докато Ñега безнадеждно в главата й Ñе бе наÑтанил дÑвола и решително Ñ Ð¿Ð¾Ð´ÐºÐ°Ð½Ð²Ð°ÑˆÐµ да Ñе върне там от където беше дошла. Ðо тъй като Ñ‚Ñ Ð±ÐµÑˆÐµ възпитана от ариÑтократи и дълбоко в Ñъзнанието й беше закодирана борбата, твърдо реши да продължи. Скоро щеше да види чудеÑата на Бога - как разцъфва дива роза, или как Ñе ражда Ñърна, дори и щеше да почувÑтва трептенето на крилата на чучулигата.
Плахо приÑедна в паркчето до шадравана на автогарата от който бликаше Ñтудена и хладна вода, коÑто на други меÑта по Ñвета Ñ€Ñдко Ñе Ñрещаше. Стана и отпи жадно от неÑ, ÑÑкаш цÑл ден беше работила под ÑÑно Ñлънце на нивата. При вÑÑка глътка Ñи предÑтавÑше как той жадно пиеше от нейната ÑтраÑÑ‚ и нежноÑÑ‚ и Ñ ÑравнÑваше Ñ Ñ€ÑƒÑ‡ÐµÐ¸Ñ‚Ðµ на ÑвоÑта Родопа планина. След това Ñви шепите Ñи във вид на Ñърце и ги напълни ÑÑŠÑ Ñтудена биÑтра вода и заплеÑка обилно запотеното Ñи бÑло моминÑко лице. Ðа душата й Ñтана нÑкак проветриво и ÑиÑйно, веÑело и щаÑтливо, голÑма топла уÑмивка озари нежното й Ñладко лице. По този начин Ñ‚Ñ Ñтана още по детÑка и иÑтинÑка. Ðадежда Ð¾Ð±Ð»Ñ Ñлабото й Ñърце и ÑъвÑем на Ñебе Ñи промълви:
- ÐÑма как да ма е забравил! Кой до Ñега е забравил първата Ñи ÑвÑта любов? Кой?
Дълго очакваниÑÑ‚ автобуÑа най-поÑле дойде и Ñ‚Ñ Ñ Ð³Ð¾Ð»Ñма лекота нагърби Ñвоите бели мечти и заÑтана наред Ñ Ð¾Ñтаналите хора и зачака ÑвоÑÑ‚ ред да дойде, за да Ñе качи в автобуÑа. Ðо за нейна изненада вÑеки и правеше мÑÑто Ñ‚Ñ Ð¿ÑŠÑ€Ð²Ð° да Ñе качи и Ñедне там където пожелае. Това Ñ Ð½Ð°ÐºÐ°Ñ€Ð° да Ñе развълнува и почувÑтва Ñпециална. С бавни и грандиозни градÑки Ñтъпки като нÑкаква газела Ñе покатери по Ñтъпалата на автобуÑа и Ñедна там където Ñметна за нужно. Когато вÑички хора Ñе качиха автобуÑÑŠÑ‚ потегли и кондуктора заÑъбира парите за билетите и Ð½ÐµÑ Ñ Ð¿Ð¾Ð´Ð¼Ð¸Ð½Ð°, което Ñ Ð´Ð¾Ñта озадачи.
- Колко ви дължа за билета? –за първи път пътувам по тези меÑта, та затова питам! – Ñлед това Ñ Ð»ÐµÐºÐ° иронична уÑмивка подаде двадеÑет лева на кондуктора.
- ÐœÐ¾Ð»Ñ Ð’Ð¸ Ñе гоÑпожо! Приберете Ñи парите! Този път нека да е от наÑ! Така е прието по тези меÑта, на муÑафира* пари не Ñе взима. Вие какво така в тази жега по тези меÑта? Ðа нÑкой на гоÑти ли отивате? Или по работа? След тези нÑколко въпроÑа запотеното зачервено обло лице на кондуктора, още повече Ð¿Ð¾Ñ‡ÐµÑ€Ð²ÐµÐ½Ñ Ð¸ заприлича на разрÑзана динÑ.
- Ðе, не е по работа. Идвам на гоÑти на мой Ñъученик. Учихме и живÑхме заедно в Ð¡Ð¾Ñ„Ð¸Ñ Ñ†ÐµÐ»Ð¸ четири години! Казва Ñе Ðзиз и Ñ‚Ñ€Ñбва да е учител във вашето Ñело.
- О-о-о-о! Ðго Ðзиз ли? Той не Ñамо че е учител, а и директор и домакин на училището! Ðко не е той, повÑрвай ми училището ще затвори Ñвоите врати. Като него втори в тази Ð¾ÐºÐ¾Ð»Ð¸Ñ Ð½Ñма и Ñкоро едва ли ще има! След тези овации изказани доÑта глаÑовито целиÑÑ‚ Ð°Ð²Ñ‚Ð¾Ð±ÑƒÑ Ð·Ð°ÑˆÑƒÑˆÑƒÐºÐ° на нÑкакъв непознат за Ð½ÐµÑ ÐµÐ·Ð¸Ðº. Ðо колкото и да й беше непознат този език, по тона на шушукането Ñе подразбираше, че е направила нÑкаква голÑма грешка, коÑто тук Ñе Ñчита за нÑкакво преÑтъпление или пък грÑÑ…. Това нÑкак Ñи Ñ ÑтреÑна и не поÑÐ¼Ñ Ð¿Ð¾Ð²ÐµÑ‡Ðµ да зададе нито един въпроÑ, защото най-вече Ñе Ñтрахуваше от отговорите му.
ÐвтобуÑа Ñ Ð³Ð¾Ð»Ñма лекота Ñе ноÑеше из недрата на Родопа планина. И тъй като жените тук бÑха предимно облечени в черни фереджета, Ñ‚Ñ Ñе почувÑтва като из между Ñто черни лÑÑтовици, който заедно Ñ Ð½ÐµÑ Ð¿ÑŠÑ‚ÑƒÐ²Ð°Ñ…Ð° към незнайното, а може би и към отвъдното. Отвори дамÑката Ñи чанта и извади от Ð½ÐµÑ ÐºÐ½Ð¸Ð³Ð°Ñ‚Ð° на Кольо Пауло “ЕдинадеÑет минути.“ и под проблÑÑъците на юлÑкото Ñлънце което игриво и махаше за “Добре дошла!“ Ñе пренеÑе в един любовен ÑвÑÑ‚, изпълнен Ñамо Ñ Ð´ÑŠÐ»Ð±Ð¾ÐºÐ¸ и мечтани чувÑтва. Ðе Ñлед дълго тревиÑто зелените й очи Ñе понеÑоха в плаха дрÑмка, дрÑмка в коÑто Ð²Ð¸Ð´Ñ Ð½ÐµÐ³Ð¾ “учителÑ“ “домакинÑ“ “директора“ и най-вече “любовника“. Една едра чучулига игрива прехвръкваше покрай автобуÑа и Ñ Ð½ÐµÑ‡ÑƒÐ²Ð°Ð½Ð° нежноÑÑ‚ и нашепваше; - “Този човек вÑичко прави по прекраÑен начин!“
ÐвтобуÑа Ñ Ñ‚Ð²ÑŠÑ€Ð´Ð¸ Ñпирачки ÑÐ¿Ñ€Ñ Ð½Ð° малкиÑÑ‚ ÑелÑки мегдан и вÑички пътници наÑкачаха като ужилени от него. За нейна изненада този път никой не Ñ Ð¿Ð¾ÐºÐ°Ð½Ð¸ първа Ñ‚Ñ Ð´Ð° Ñлезе, ÑÑкаш Ñе бе превърнала в невидима, обикновена или една от Ñ‚ÑÑ…. Ð’Ñички пътници ÑлÑзоха, но Ñ‚Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ð´ÑŠÐ»Ð¶Ð¸ да Ñтой като закована на мÑÑтото Ñи и не знаеше какво да прави. Една голÑма Ð±ÑŠÑ€ÐºÐ¾Ñ‚Ð¸Ñ Ñе беше наÑтанила в главата й и не отÑтъпваше мÑÑто на разумните въпроÑи и отговори. Ð’ тази Ð±ÑŠÑ€ÐºÐ¾Ñ‚Ð¸Ñ Ð´Ð¾Ñ‡Ñƒ Ñърцето Ñи дрезгаво да крещи; - “Какво Ð¿Ñ€Ð°Ð²Ñ Ð°Ð· тук?“ в Ñъщото време дочу отговора на душата Ñи;
- “По Ð¿ÑŠÑ‚Ñ Ñи на любовта!“ До Ð½ÐµÑ Ñе приближи червендалеÑтиÑÑ‚ кондуктор и й каза;
- Ðго Ðзиз ще го намерите в училището. Той там е почти през цÑлото Ñи време. ПонÑкога Ñтой там и до къÑно през нощта. Ðа “Без-именната!“ (Тъй като никой не Ñ Ð¿Ð¾Ð¿Ð¸Ñ‚Ð° за името й, Ñ‚Ñ Ð·Ð° Ñ‚ÑÑ… Ñи оÑтана една БЕЗ-ИМЕÐÐРи нищо повече.) не и оÑтаваше нищо друго оÑвен да Ñлезе от автобуÑа и да потегли по трънливиÑÑ‚ път на любовта, който заÑега преминаваше пак през училището.
Тук иÑкрено обичаха чужденците и им Ñе радваха като на новородено, но Ð½ÐµÑ Ð½Ð¸ÐºÐ¾Ð¹ не Ñ Ñ…Ð°Ñ€ÐµÑа, никой не Ñ Ð¿Ð¾ÐºÐ°Ð½Ð¸ да им гоÑтува, дори ÑÑно чуваше шушукането зад гърба Ñи, които бÑха един от друг по зловещи. ЯÑно Ñе виждаше че бе попаднала във ÑвÑÑ‚ доÑта по различен от този който познаваше до Ñега. Ðо Ñ‚Ñ Ð·Ð½Ð°ÐµÑˆÐµ Ñамо едно, че не беше направила на никой нищо зло, а точно обратното, Ñ Ñ†Ñлото Ñи Ñърце Ñ‚Ñ Ð±ÐµÑˆÐµ обикнала един от Ñ‚ÑÑ… и Ñ Ñ‚Ð°Ð·Ð¸ Ñи обич Ñ‚Ñ Ñе гордееше като Ñе гордееше ÑÑŠÑ ÑвоÑÑ‚ Бог. Ð’ този момент и Ñе прииÑка да изкрещи така че да Ñ Ñ‡ÑƒÐµ цÑло Ñело, та и целиÑÑ‚ балкан:
- Обичам го! Обичам го до полуда, до забрава, до пагуба. Да Ñ‚Ñ ÐµÐ´Ð²Ð°Ð¼ Ñега разбра че Ñе бе изгубила в недрата на ÑвоÑта любов, от който ÑпаÑение нÑмаше.
ÐžÑ‚ÐºÑŠÑ Ð¾Ñ‚ романа “БЕЗ-ИМЕÐÐÐТГ на Ибрахим БÑлев
-
ДОЙДЕ ВРЕМЕ ДРВИ ПРЕДСТÐВЯ И ÐОВИЯТ СИ РОМÐРКОЙТО ПИШРОТ БЛИЗО ГОДИÐÐ!
Една голÑма Ñтрашна глаÑовита дупка като ÑÑно Ñлънце Ñтоеше на панталона му и крещеше колкото Ñ Ð³Ð»Ð°Ñ Ð´ÑŠÑ€Ð¶Ð¸. “Тук Ñъм! Тук! Ето ме! Виждате ли ме, колко Ñъм голÑма и краÑива!?“ Ðо той Ñ Ð½ÐµÑ Ð´Ð¾ толкова беше Ñвикнал, че дори не му правеше никакво впечатление. ÐÑкой от хората го гледаха ÑÑŠÑ Ð³Ð¾Ð»Ñмо любопитÑтво, други Ñ Ð¾Ñ‚Ð²Ñ€Ð°Ñ‰ÐµÐ½Ð¸Ðµ, а трети ÑÑŠÑ Ñъжаление.
Ð’ автобуÑа пиÑкливо Ð¿Ñ€Ð¾ÐµÑ…Ñ‚Ñ Ð³Ð»Ð°ÑÑŠÑ‚ на едно три годишно руÑолÑво детенце; - Този чичко защо не е като наÑ? Защо е такъв?
Ð’Ñички покрай него мълчаха и Ñе правеха че не го чуват. Докато той продължи да го разглежда Ñ Ð¾Ñ‰Ðµ по голÑмо любопитÑтво. След малко пак зададе Ñъщите въпроÑи, които за вÑички бÑха доÑта парливи. Ðз не Ñе ÑтърпÑÑ… и доÑта глаÑовито му отговорих Ñ Ð´ÑƒÐ¼Ð¸Ñ‚Ðµ;
- Защото не може да краде като наÑ. Майка му като чу думите ми, Ñе окопити като ухапана от люта Ð·Ð¼Ð¸Ñ Ð¿ÐµÐ¿ÐµÐ»Ñнка.
- Ðе гледай към Ñ‚ÑÑ… моето момче, гледай в друга поÑока. Ðо момчето продължи да ни зÑпа и да продължава открито да задава Ñвоите парливи въпроÑи.
- Този чичко Ñирак ли е? Ðикой ли Ñи нÑма на този ÑвÑÑ‚? Защо никой не Ñе грижи за него? Ðз като пораÑна такъв ли ще Ñтана? …….
ÐšÐ»Ð¾ÑˆÐ°Ñ€Ñ Ð½Ðµ издържа на този натиÑк и на първата Ñпирка Ñ Ð½ÐµÑ€Ð²Ð½Ð¸ Ñтъпки Ñлезе от автобуÑа. След него ÑлÑзох и аз. Реших да го поÑледвам и да Ñе опитам да му помогна.
- Колко ти Ñа нужни? Бих иÑкал да Ð¿Ð¾ÐºÑ€Ð¸Ñ Ñ‚Ð²Ð¾Ð¸Ñ‚Ðµ разходи. След това Ñ ÑƒÐ¼Ð¸Ð»ÐµÐ½Ð¸Ðµ го загледах в небеÑно Ñините очи, който от алкохол, или от плач бÑха избледнели като на мъртвец.
- Ðе е толкова леÑно, колкото Ñи миÑлиш? Мой те дългове никой не може да ги покрие. След това примига ÑÑŠÑ Ð¼ÑŠÑ€Ñ‚Ð²ÐµÑˆÐºÐ¸Ñ‚Ðµ Ñи очи и Ñе опита да побегне от мен.
- Добре де кажи ми колко дължиш вÑе пак? – пък за оÑтаналото не му миÑли. С уверени крачки го поÑледвах към неизвеÑтното или отвъдното.
- Ðе наÑтоÑвай за това млади човече, че това което ще научиш, много ще те натъжи. С ÑÑен и твърд Ð³Ð»Ð°Ñ Ñе опитваше да ме отклони от пътÑÑ‚ Ñи.
- Ðо аз вÑе пак наÑтоÑвам да узнаÑ. ÐœÐ¾Ð»Ñ Ñ‚Ðµ …. Това вече го вбеÑи и накара да повÑрва че от мен толкова леÑно не може да Ñе ÑпаÑи.
- Дължа три живота човече. Точно три. Ðито повече, нито по малко. Едно малко невнимание ми Ñтрува Ñамо три живота. И не Ñи миÑли че можеш да ми помогнеш, защото на мен и Ðллах не може да ми помогне, камо ли хората като тебе. Ðо вÑе пак ти Ð±Ð»Ð°Ð³Ð¾Ð´Ð°Ñ€Ñ Ð·Ð° загриженоÑтта. Ð Ñега аз иÑкам да те Ð¿Ð¾Ð¼Ð¾Ð»Ñ Ð·Ð° нещо. Може ли?
- Да разбира Ñе! Само кажи! – и Ñмирено зачаках тази негова молба, коÑто за мен щеше да е закон.
- Ðе Ñтой на Ð¿ÑŠÑ‚Ñ Ð¼Ð¸ човече. Ðе пречи на ПОЛЕТа ми КЪМ ОТВЪДÐОТО!
След тази негова молба вече разбрах, че пред нÑкой неща парите, обичта, та дори и любовта не Ñтруват и пукнат грош.
-------------------------------------------------------------
- Леле мили човече, та ти ада Ñи видÑл! Ðз имам Ñвободно време, ако иÑкаш ела да изпием по едно кафе. За Ð¼Ð¾Ñ Ð¸Ð·Ð½ÐµÐ½Ð°Ð´Ð° човека не каза нито дума а взе и ме прегърна, така като Ñе прегръща Ñин, майка, или баща. От тази негова топлина облечена в мъка Ñърцето ми Ñе разкъÑа на парчета. След прегръдката избърÑа едрите Ñи Ñълзи и махна глава във знак на ÑъглаÑие. По вÑичко Ñи личеше че този човек, от мъка дори не може да говори. ОтÑеднахме в кафето, което Ñе бе разпроÑÑ‚Ñ€Ñло под дебелите Ñенки на вековните чинари. Покрай Ð½Ð°Ñ Ð¼Ð»Ð°Ð´Ð¸ хора влюбено вперели поглед един в друг, ÐÑкои Ñе държаха за ръцете, нÑкои говореха доÑта възбудено вÑе за хубави и щаÑтливи неща. По възраÑтните майки или баби бÑха заети ÑÑŠÑ Ñвоите деца или внуци и не виждаха нищо друго оÑвен Ñ‚ÑÑ… покрай Ñебе Ñи. Сервитьора дойде и ни попита какво ще пием.
- Ðз Ñи поръчах кафе и зачаках приÑтелÑÑ‚ ми да Ñи поръча нещо, но той загледан пред Ñебе Ñи в нищото не обелваше нито дума. Тогава казах кафетата да Ñа две. ТрÑбваше да го заговорÑ, защото знаех че нÑма нищо по болно от неÑподелената мъка, но не знаех от къде да започна. През това време Ñервитьора дойде и попита дали иÑкаме нещо друго. Ðо от Ð½Ð°Ñ Ñ‚Ð°ÐºÐ° и не получи отговор.
- Загубата и мъката ти Ñа големи, но живота Ñи продължава. Огледай Ñе Ñамо около Ñебе Ñи и ще видиш …. Той Ñ Ð±ÑŠÑ€Ð·Ð¾ движение извади от джоба Ñи един куршум и го Ñложи на маÑата. Това ме потреÑе, защото за първи път видÑÑ… човек да Ñи ноÑи ÑвоÑта Ñмърт в джоба Ñи. Запазих хладнокръвие и продължих:
- До там ли Ñи Ñтигнал? Ðима в това виждаш ÑпаÑението? Ðо той продължи да мълчи и от време на време като чиÑтачки на колата да избърÑва Ñълзите Ñи по лицето, Ñ ÐºÐ¾Ð¸Ñ‚Ð¾ беше Ñвикнал както Ñе Ñвиква ÑÑŠÑ Ñлънцето, или хлÑба. - ÐÑмали да Ñподелиш нещо Ñ Ð¼ÐµÐ½Ðµ за живота?
- За живота ли? Живота! …. И когато Ñе огледаш, до Ñебе Ñи виждаш Ñамо една оръфана, от живота проÑтрелÑна Ñамота! Това виждам аз Ñега, докато едно време виждах онова което ти виждаш в момента! Ðо не Ñе ÑÑŠÑ€Ð´Ñ Ð½Ð° никой. Дори и на Ðллах не Ñе ÑърдÑ, че ме Ñъздаде тъй проклет, не мил не драг. След това пак избърÑа Ñълзите и отпи от кафето. След глътката Ñе опита да Ñе уÑмихне, може би нÑкакъв щаÑтлив Ñпомен Ñе поÑви в Ñърцето му. Ðо мъката му го притиÑна пак плътно до земÑта и на мÑÑтото на уÑмивката му Ñе поÑви една болезнена въздишка.
- Преди година три меÑеца и два дни, за поÑледно Ñ Ñ‚ÑÑ… пих кафе! ÐÑ… Ðллеше, з-а-а-ащо? Ðз Ñъщо потънах в размиÑли и тъга и не знаех какво да му Ð¾Ñ‚Ð³Ð¾Ð²Ð¾Ñ€Ñ Ð¸ Ñега научих че пред нÑкой неща Ñе мълчи, мълчи, мълчи, за да може тъгата да тържеÑтвува.
- Ðо вÑе пак … Живот да му Ñе не види, Ñ‚Ñ€Ñбва да Ñе живее по нÑкакъв начин нали! Опитах Ñе да Ð¾Ñ‚Ñ…Ð²ÑŠÑ€Ð»Ñ Ñ‚ÐµÐ·Ð¸ негативи от наÑ.
- Ðз го живеÑ. Ðко не беше онова хлапе Ñега щÑÑ… да Ñъм при Ñ‚ÑÑ… на гробището. Имам да им казвам пак толкова неща …..
- ИÑкаш ли и аз да дойда Ñ Ñ‚ÐµÐ±Ðµ? Това доÑта го изненада и взе да ми вÑрва че аз Ñъм доÑта Ñериозен и не Ñъм Ñамо един от обикновените или лицемерите.
- Защо? – ме попита в недоумение.
- Защото, човек Ñ‚Ñ€Ñбва да започне от нÑкъде нали? Като чу тези мои думи Ñи възбра крачола до Ð¾Ð½Ð°Ñ Ð³Ð»Ð°Ñовита дупка коÑто крещеше в автобуÑа че Ñ Ð¸Ð¼Ð°.
- Виждаш ли този белег? Този го изÑтрелÑÑ… за Ð´ÑŠÑ‰ÐµÑ€Ñ Ð¼Ð¸! След това възбра ръкава на ризата Ñи и показа друг белег. – Този тук е за Ñинът ми. След това разкопча две копчета на ризата Ñи и показа Ñърцето Ñи, но не каза нищо, Ñамо взе куршума от маÑата и го Ñложи обратно в джоба Ñи. След това пак енергично избърÑа оÑтаналите Ñълзи които бÑха неразделена чаÑÑ‚ от него.
- ÐœÐ¾Ð»Ñ Ñ‚Ð¸ Ñе разреши ми да ти помогна. ÐœÐ¾Ð»Ñ â€¦.
- Добре направи го. Ðамери ми пиÑтолет, че аз не мога. Помогни ми в ПОЛЕТа ми КЪМ ОТВЪДÐОТО!
ÐžÑ‚ÐºÑŠÑ Ð¾Ñ‚ романа ПОЛЕТ КЪМ ОТВЪДÐОТО на Ибрахим БÑлев
https://www.facebook.com/ibrahim.beyaz.7330
-
Като Ð²Ð¸Ð´Ñ Ð‘ÐµÐ·-именната той Ñе върна назад във времето, много назад, когато за него грееха две Ñлънца, когато живееше ÑÑŠÑ Ð´Ð²Ðµ Ñърца. Ðе каза “Здравей!“ нито пък “Добре дошла!“ проÑто както едно време жадно и копнÑно Ñ Ð²Ð·Ðµ на ръцете Ñи и Ñ Ð¿Ð¾Ð½ÐµÑе към незнайното. Ð Ñ‚Ñ Ð½Ðµ Ñе ÑъпротивлÑваше, нито пък вече Ñтрахуваше. Безрезервно Ñе беше оÑтавила в ръцете на вÑтърът, на бурÑта, на Бога Ñи …. Гърдите й пламнаха във невиждана нежна любовна ÑтраÑÑ‚. Сърцето й ÑÑкаш щеше да изÑкочи от мÑÑтото Ñи. Бог и нашепваше че е на правилното мÑÑто, мÑÑто на което живееше любовта. ПочувÑтва Ñладка топлина между бедрата Ñи, една такава коÑто те кара да Ñториш грÑÑ…, или убиеш вÑичко възпитано във Ñебе Ñи. След това една лека влага там Ñ Ð½Ð°ÐºÐ°Ñ€Ð° да Ñе почувÑтва БогинÑ. Такава беше Ñ‚Ñхната любов, живÑна ÑÑкаш между Бог и БогинÑ. ÐžÑ‚ÐºÑŠÑ Ð¾Ñ‚ Романа БЕЗ-ИМЕÐÐÐТРна Ибрахим БÑлев
-
Изкара от Ñандъка бели нови чаршафи и ÑÑŠÑ Ñ‚ÑÑ… заÑтла брачното им дългогодишно Ñиво легло. Сложи и нови възглавници – Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð´ÐµÑ‚Ð¾ ги беше бродирала Ñ Ð³Ð¾Ð»Ñма любов и моминÑки краÑиви мечти. Краката и Ñе разтрепереха и за малко щеше да Ñе Ñтрополи като отÑечена ела на земÑта. Ðо не го направи, защото в Ð½ÐµÑ Ð³Ð½ÐµÐ²ÑŠÑ‚ беше надделÑл над вÑичко и Ñ ÐºÐ°Ñ€Ð°ÑˆÐµ да бъде Ñилна и както никога до Ñега борбена. Две едри Ñълзи неволно Ñе ÑпуÑнаха по зачервените й до неузнаваемоÑÑ‚ бузи. Ðо Ñ‚Ñ Ð´Ð¾Ñта гневно и Ñ Ð³Ð¾Ð»Ñма Ñила ги размаза, ÑÑкаш бÑха нÑкакви върли душмани приÑтигнали като неканени гоÑти от СофиÑ. След това дръпна пердето за да не може този Ñрам да Ñе види от околните, които като черни гарги надничаха и като глаÑовити бухали за Ñ‚ÑÑ… през нощта говореха. Ð’Ñичко това го правеше Ñ Ð³Ð¾Ð»Ñмо покорÑтво, защото много добре знаеше и то не Ñамо Ñ‚Ñ, а и цÑло Ñело че Ñе бе влюбила и отдала на влюбен до полуда в друга момък. За момент Ñе ÑÐ¿Ñ€Ñ Ð¸ погледна тавана, защото дочу пеÑента на ходжата. Ð’ главата й нахлу миÑълта че “Е проклета.“. Да, да, Ñ‚Ñ Ð±ÐµÑˆÐµ една клетница и то още от рождение, защото никога не Ñе вÑлуша в бащините заръки. Може би затова Ðллах не Ñ Ð´Ð°Ñ€Ð¸ Ñ Ñ€Ð¾Ð¶Ð±Ð°, а Ñ Ð¿Ñ€Ð¾ÐºÐ»Ðµ да бъде не мила не драга, в чуждо Ñтудено легло нежелана. След това Ñ Ð±Ð°Ð²Ð½Ð¸ и тихи Ñтъпки Ñе запъти към долниÑÑ‚ етаж на къщата, от където долитаха нейните задоволителни и полети ÑÑŠÑ Ñ‰Ð°Ñтие Ñмехове. Като дива Ñърна подгонена от безжалоÑтни ловджии Ñ Ñ€Ð°Ð·Ñ‚ÑƒÐ¿Ñ‚Ñно Ñърце за момент Ñе ÑÐ¿Ñ€Ñ Ð·Ð° да чуе за какво Ñи говорÑÑ‚, но така и не разбра, защото тези двама влюбени Ñи говореха предимно Ñ Ð¿Ð¾Ð³Ð»ÐµÐ´Ð¸, ÑмÑÑ… или мълчание. След вÑичко това на Ð½ÐµÑ Ð¸ Ñтана ÑÑно, че тази нощ нÑма да е нито обикновена, нито пък за Ð½ÐµÑ Ð»ÐµÑна. Също така разбра че и Ñ‚Ñ Ðµ чаÑÑ‚ от Ñ‚ÑÑ… и точно колкото Ñ‚ÑÑ… влюбена и от любовта ощетена. Също така разбра че за да ÑъщеÑтвува любовта, Ñ‚Ñ€Ñбва Ñ Ð½ÐµÑ‰Ð¾ да Ñе храни и най-вече за Ð½ÐµÑ Ñ‡Ð¾Ð²ÐµÐº да Ñе Ñражава. И поÑледното нещо което разбра беше, че борбата за любовта Ñега започва.
Събра вÑички Ñили който имаше в Ð½ÐµÑ Ð¸ Ñе запъти към битката в коÑто не Ñ‚Ñ€Ñбваше да има победени, или ощетени. Защото любовта не идваше за това да ощетÑва, а за да дарÑва и най вече за да прощава. Това направи и Ñ‚Ñ, дари вÑичкото което имаше във Ñебе Ñи и проÑти на вÑеки за Ñлучващото Ñе. По този начин и олекна на душата, но Ñърцето продължаваше като лудо да бие, защото в него Ñе бе наÑтанила ревноÑтта Ñ ÐºÐ¾Ñто не знаеше какво да прави.
Ðа човек като на Ð½ÐµÑ Ð¸Ð·Ð¾Ð±Ñ‰Ð¾ не й беше леÑно в това начинание наречено от нÑкой любов. Защото Ñамо на нÑколко пъти бе напуÑнала пределите на Ñелото Ñи и в тези непознати води Ñ‚Ñ Ñе бе превърнала в удавник или в нещо подобно, от което много Ñтрадаше. По този начин миÑлеше и за оÑтаналите и най-вече за ÑвоÑÑ‚ Ðзиз, който бе уÑпÑл да преживее в непознати земи цели четири години. Той за Ð½ÐµÑ Ñе бе превърнал в човек който е преплувал океана, или пребродил целиÑÑ‚ ÑвÑÑ‚ от шир та на длъж.
До тази вечер този нейн герой беше Ñамо нейн, или пък така и Ñе иÑкаше да е. Докато тази вечер неговото щаÑтие ÑÑно й даде да види, че Ñ‚Ñ Ð·Ð° него никога не е била единÑтвената, или пък неповторимата. Това неопиÑуемо щаÑтие по лицето му Ñ ÐºÐ°Ñ€Ð°ÑˆÐµ да Ñе чувÑтва виновна и объркана и да Ñи задава въпроÑа; - Къде е Ñгрешила?
Тази миÑъл много Ñ Ð·Ð°Ð±Ð¾Ð»Ñ Ð¸ й Ñе прииÑка да е лъжа, или нÑкакъв кошмарен Ñън, който е дошъл Ñлед продължителниÑÑ‚ и уморителен ден. Ðо щаÑтливите Ñмехове долитащи от долниÑÑ‚ етаж и подÑказваха че това не е нито Ñън, нито пък маранÑ, а Ñамата иÑтина Ñ ÐºÐ¾Ñто Ñ‚Ñ€Ñбваше да Ñвикне да живее. И тъй като бе доÑта умно момиче продължи да миÑли по нещата който Ñе Ñлучваха Ñ Ð½ÐµÑ Ð¸ ÑÑно презрÑ, че нÑма право да Ñъди никой, защото в любовта не Ñ‚Ñ€Ñбва да има оÑъдени.
ÐžÑ‚ÐºÑŠÑ Ð¾Ñ‚ романа БЕЗ-ИМЕÐÐÐТРна Ибрахим БÑлев
-
И тъй като Ðзиз беше роден на Ñело и грижовно бе закърмен от неговите традиционни ценноÑти, той винаги даваше голÑма важноÑÑ‚ на това какво Ñе Ñлучваше в него. С най-големи подробноÑти познаваше вÑеки член в него и още толкова Ñе гордееше ÑÑŠÑ Ð²Ñеки родил Ñе и живеещ в този ÐºÑŠÑ Ð¾Ñ‚ РаÑ. Защото както обичаше той да казва; - “ВÑеки във гърдите Ñи ноÑи едно голÑмо човешко Ñърце, Ñ ÐºÐ¾ÐµÑ‚Ð¾ може да направи чудеÑа!“ Ðзиз Ñъщо имаше едно подобно голÑмо човешко Ñърце, Ñ ÐºÐ¾ÐµÑ‚Ð¾ до наÑита обичаше животните, за които Ñе грижеше почти вÑеки ден. Винаги им говореше Ñ Ð³Ð°Ð»ÑŒÐ¾Ð²Ð½Ð¸ думи и Ñ ÐµÐ´Ð½Ð° голÑма завидна обич, като по този начин Ñ Ð½ÐµÑ Ñ‚Ð¾Ð¹ чувÑтваше как Ñтига до душите им. Ðо едно от Ñ‚ÑÑ… за него беше Ñвещено и Ñ Ð±Ðµ нарекъл ÑÑŠÑ ÐºÑ€Ð°Ñ‚ÐºÐ¾Ñ‚Ð¾ име - СофиÑ! Четири пъти го бе дарила ÑÑŠÑ Ñвоите рожби, които винаги и изцÑло приличаха на неÑ. Едни такива врани и горди, Ñ Ð´ÑŠÐ»Ð³Ð¸ муÑкулеÑти крака и големи Ñърца, от които бликаше Ñамо обич и покорÑтво. За да Ñе превържеш към Ñ‚ÑÑ…, беше ти нужно Ñамо един лек допир, или Ñамо един влажен не разгадан вÑе още от човека поглед. Само едно пръхтене или потупване Ñ ÐºÐ¾Ð¿Ð¸Ñ‚Ð¾Ñ‚Ð¾ по черната майка Ð·ÐµÐ¼Ñ Ñ‚Ð¸ беше доÑтатъчно да разбереш че вече Ñи избран за техен приÑтел и покровител. ЧеÑто той на Ð½ÐµÑ Ð¸ чешеше гривата, така както майка на ÑвоÑта дъщерÑ, коÑто като пълноводен водопад неволно Ñе Ñтичаше по Ñивата й дълга “моминÑка“ шиÑ.
Ðо този път той отиде при неÑ, нито за да й чеше Ñивата грива, нито пък да й говори гальовно, а за да порони Ñкрито мъжки Ñълзи. Ð¡Ð¾Ñ„Ð¸Ñ ÐºÐ°Ñ‚Ð¾ го Ð²Ð¸Ð´Ñ Ð½Ñколко пъти закопа копитата в земÑта и още толкова Ñилно и игриво изпръхтÑ. Ðзиз веднага разбра кобилата какво му говореше и веднага й Ñложи Ñамара. Докато го окачваше като на най близък приÑтел й заговори:
- Вече трети ден е по този тъмен Ñтуден балкан. Какво Ñде, какво пие? И най-вече дали вÑе още ме обича? Дали вÑе още е моÑта СофиÑ? Ще Ñ Ð½Ð°Ð¼ÐµÑ€Ð¸Ð¼ нали? Да, да ще Ñ Ð½Ð°Ð¼ÐµÑ€Ð¸Ð¼! Ðллах ще помогне! След тези думи отправи ръце към небето и отправи нÑколко молитви, в които ÑÑно произнаÑÑше Ñамо нейното име. След това без да губи време Ñ Ð¿ÑŠÑ€Ð³Ð°Ð² момчешки Ñкок Ñе качи на кобилата и като вÑÑ‚ÑŠÑ€ потегли към балкана.
Ðебето ÑÑкаш Ñ Ð¾ÑÑ‚ÑŠÑ€ нож нÑкой го разцепи и от него невиждана Ð±ÑƒÑ€Ñ Ð²ÑŠÑ€Ñ…Ñƒ Ð½ÐµÑ Ð±ÐµÐ·Ð¶Ð°Ð»Ð¾Ñтно Ñе излÑ. ПочувÑтва че Бог заедно Ñ Ð½ÐµÑ Ð·Ð° любовта й пролива горчиви Ñълзи. Ðе Ñамо дрехите й Ñе измокриха, а и душата й Ñе напой от тези влажни и проливни божи Ñълзи. Ðа Ñърцето й Ñтана блажено и хубаво и Ñе почувÑтва като дива горÑка Ñърна - кошута, коÑто нÑмаше къде да отиде за да Ñе подÑлони. Затова разпери широко ръцете Ñи и Ñе наÑлади на този миг който й напомнÑше на Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð±ÑƒÑ€Ð¸ изживени почти вÑÑка вечер Ñ Ð½ÐµÐ³Ð¾ – учителÑÑ‚. Ð’ Ñърцето Ñи почувÑтва живи Бог и него пратеника на Бога. Това й Ñтигаше даже и беше в изобилие, но не иÑкаше тези двамата Ñ Ð½Ð¸ÐºÐ¾Ð¹ да ги Ñподели. Защото те и бÑха вÑичко онова което имаше на този ÑвÑÑ‚ и Ñе бÑха превърнали в нейниÑÑ‚ ÑмиÑъл на живот.
Ðа Ñтрани от Ð½ÐµÑ Ñ Ð¿Ñ€Ð¸Ñ‚Ð°ÐµÐ½ дъх в храÑталака Ñе бе притаила бÑлото Фатме и умолÑваше ÑвоÑÑ‚ Бог Ðллах Ñ Ð½ÑÐºÐ¾Ñ Ñветкавица да изплаши Без-именната, за да Ñи побегне обратно там от където беше дошла. Ðо Без-именната имаше голÑмо любÑщо Ñърце и в него имаше вÑичко друго но не и омраза, или уплаха.
Дъждът бързо притихна и Ñлед него Ð¸Ð·Ð³Ñ€Ñ ÑÑно топло юлÑко Ñлънце. Без-именната зара Ñъблича една по една Ñвоите прогизнали от проливниÑÑ‚ дъжд дрехи. След вÑÑка Ñвалена дреха божеÑтвеното й Ñ‚Ñло като жълто злато блÑÑваше на Ñлънчевите лъчи. Когато Ñвали и поÑледната, Ñ‚Ñлото й Ñе превърна във връв жълтици “пендари“, коÑто ÑÑŠÑ ÑвоÑта Ñветлина замайваше из оÑнови човешката миÑъл и Ñ ÐºÐ°Ñ€Ð°ÑˆÐµ да миÑлиш вÑе, ама вÑе за хубави неща. Ðа тази божа краÑота бÑлото Фатме още повече Ñе ÑдоÑа и като кръвожаден вълк Ð²Ñ€ÑŠÑ…Ð»ÐµÑ‚Ñ Ð²ÑŠÑ€Ñ…Ñƒ неÑ.
- Вземи. Вземи това и Ñе загърни, че е Ñрамота от хората. Ðко нÑкой те види, какво ще Ñи помиÑлÑÑ‚ за нашето ÑемейÑтво? Това “нашето ÑемейÑтво“ и Ñтигаше за да продължи живота Ñи. С това “нашето ÑемейÑтво“ Ñ‚Ñ Ð¿Ð¾Ñ‡ÑƒÐ²Ñтва че е приета във ÑвÑÑ‚ в който ÑъщеÑтвуваше нейната любов.
- И така Ñи хубава бе дÑвол те взел! И ÑÑŠÑ Ñ„ÐµÑ€ÐµÐ´Ð¶Ðµ и без фередже Ñи хубава! За това проÑтих на моÑÑ‚ Ðзиз! То на тази краÑота кой мъж би уÑтоÑл, та и моÑÑ‚ да уÑтой!? След тези думи широко разпери ръце и прегърна Без-имената така както Ñе прегръща дъщерÑ, ÑеÑтра или майка.
- Защо Ñи по петите ми? Ðима не иÑкаше от мен да Ñе отървеш? Ðима не виждаше в мене нÑкакво проклÑтие, заплаха или Ñрам?
- Вече трети ден те издирвам по този проклет балкан. И повÑрвай ми ако нещо ви Ñе бе Ñлучило и аз щÑÑ… да Ñе ÑамоубиÑ. Тази кратка дума “ви“ Ñ Ð½Ð°ÐºÐ°Ñ€Ð° да Ñи миÑли че бÑлото Фатме знае вÑичко Ñлучващо Ñе Ñ Ð½ÐµÑ.
- Ðо нима ти знаеш за моÑта бременноÑÑ‚? Боже как научи? Ðз дори не Ñъм казал и на Ðзиз!
- Ðима Ñи миÑлиш че не те познавам добре, или Ñтарателно ÑледÑ? Ð’ поÑледните два меÑеца ти цъфна както цъфти еделвайÑ! Ртова нÑма как да ми избегне от окото. ПроÑто нÑма как, защото този цъфтеж, аз го очаквам от доÑта дълги години.
ÐžÑ‚ÐºÑŠÑ Ð¾Ñ‚ романа БЕЗ-ИМЕÐÐÐТРна Ибрахим БÑлев
-
МИСЛИ ÐРЕДИРЛУД
1 - И ако реално погледнем - единÑтвеното ни богатÑтво Ñи ни оÑтава Ñамо изживениÑÑ‚ от Ð½Ð°Ñ Ð¶Ð¸Ð²Ð¾Ñ‚!
2 – КъÑметлии Ñа Ñамо родените! За оÑтаналите това не мога да го кажа! 3 – Проблемите ни идват за да ни напомнÑÑ‚, че ни има! Рболката, че вÑе още Ñме живи!
4 – ÐœÑрната единица на човек е най-опаÑното нещо! Заради нÑкаква Ñи единица можеш да Ñтрадаш цÑл живот!
5 – Ð’ живота ни колкото повече ÑтраÑÑ‚ има, толкова по божеÑтвени Ñме!
7 – Дребните неща в живота ни винаги ще Ñи оÑтанат дребни! Те не Ñ‚Ñ€Ñбва да ни Ñпъват по Ð¿ÑŠÑ‚Ñ Ð½Ð¸, че ние тук Ñме дошли да го извървим!
8 – Ðко прибÑгваш до лъжа за да Ñи прав – то ти Ñи по крив и от кривиÑ!
9 – Ð’ живота Ñи преди болниÑÑ‚ Ñъм ÑъжалÑвал без майчиниÑÑ‚! Защото болниÑÑ‚ ще оздравее, но този който е израÑъл без майка, ще Ñтрада цÑл живот!
10 – Белезите на човек леÑно Ñе виждат от вÑеки! Ðо Ñамо той знае Ñ‚Ñхната болка и цена! И най-вече урока които е научил от Ñ‚ÑÑ…!
11 – ПонÑкога жената нÑма да иÑка мъжките лаÑки! Ðо това не означава че дейÑтвително не ги иÑка!
12 – Ðа моÑта любов и калта по ръцете и Ñтой нÑкак Ñи добре! С Ð½ÐµÑ ÑÑкаш е богинÑ!
13 – Ðа този ÑвÑÑ‚ нÑма велики умове! ПроÑто вÑички умове Ñа еднакви! Различават Ñе Ñамо по мързела! Едните нÑкак Ñи прекалÑват Ñ Ð½ÐµÐ³Ð¾!
14 – Ð’ любовта важи правилото, че колкото и да дадеш ще е малко и на каквото и да Ñе надÑваш нÑма да Ñе оÑъщеÑтви! Ðо пък удоволÑтвието е велико!
15 – И да обичаме и да Ñе женим и да раждаме - вÑе таÑ! Човек по Ð¿ÑŠÑ‚Ñ Ñи винаги е бил Ñам - като в гробът Ñи!
16 – Очно краÑивите имат Ñамо един процент повече ÑˆÐ°Ð½Ñ Ð·Ð° уÑпеха! Ðма Ñамо един! ОÑтаналите ги решава душевната краÑота!
17 – Ðко овцете научат за желаниÑта на овчарÑ, какво ли ще Ñи помиÑлÑÑ‚ за него! Това важи и за политиците и избирателите, за Ñ€Ð°Ð±Ð¾Ñ‚Ð¾Ð´Ð°Ñ‚ÐµÐ»Ñ Ð¸ работника!
18 – Ðамирам щаÑтие във влаÑтта над Ñебе Ñи! Опитай те и вие - нÑма как да не Ñе отървете от пророците Ñи!
19 – Жената намира щаÑтието в това - да е Ñъблазнителна! Рне в това Ñ ÐºÐ¾Ð¹ и къде е!
20 – Винаги Ñъм казвал че мен Ñамо Ðллах може да ме разбере; а и той ме разбра погрешно!
Ибрахим БÑлев
-
ДРЦЕЛУÐЕШ ПЕПЕРУДÐТÐ
Разказ от Ибрахим БÑлев
МоÑÑ‚ дÑдо, както винаги отÑеднал на тераÑата, пред него чаша турÑко кафе, а погледът му Ñе ноÑи над върховете, за да Ñтигне до мÑÑтото, което за него беше Ñвещено, ÑмиÑълът на живота му. За това мÑÑто говореше Ñ Ñ‚Ð¾Ð»ÐºÐ¾Ð²Ð° любов и нежноÑÑ‚, че беше невъзможно да не го Ñлушаш.
- Сърцето ми говори, Ð¼Ð¾Ð»Ñ Ð²Ð¸ Ñе, чуйте те го, моето Ñърце ви докоÑва, шепти ви, ухажва ви, дори крещи... Ðко този път не ме чуете, ще... - Тук глаÑÑŠÑ‚ му заглъхва, защото не може без тези, към които Ñе обръща, и не иÑка да обещае неща, които не би направил. След това обещава, че ще ги обича, каквито и да Ñа, винаги ще му бъдат те короната на главата. Защото много добре знае, че без Ñ‚ÑÑ… пеперудата нÑма да Ñ Ð¸Ð¼Ð°, нÑма да може да живее. (Ð’Ñички тези неща щÑÑ… да ги разбера по-къÑно.)
- Би ли целунал пеперуда... – казва ми дÑдо - какво би почувÑтвал...? Ð Ñ‚Ñ Ð¿ÐµÐ¿ÐµÑ€ÑƒÐ´Ð°Ñ‚Ð° волна, Ñвободна, неповторима в цветовете и лекотата, дарÑва те Ñ Ð½ÐµÐ¶Ð½Ð¾ÑÑ‚, подканва те: „Хайде, обичай ме, твори за мен, живей за мен, заради мен. Ðз имам вÑичко, за което Ñи мечтаете, от което имате нужда, Ñамо че цената ми е доÑта виÑока, тази цена е Ñамо за Ñмели Ñърца. Целунат ли ме, ще ги Ð´Ð°Ñ€Ñ Ñ Ð´Ð°Ñ€Ð¾Ð²ÐµÑ‚Ðµ Ñи, ще ги закрилÑм от врагове им, ще ги проÑÐ»Ð°Ð²Ñ Ð¸ обезÑмъртÑ...“ – И пак Ñи ÑÐ¿Ð¾Ð¼Ð½Ñ Ð·Ð° Тъмръш.
- Ðай-виÑокиÑÑ‚ връх близо до Тъмръш е Модър и от него може да Ñе види вÑичко, което Ñе проÑтира до полите на Рила, Пирин и дори Стара планина. Рна юг, през безбройните дипли, погледът Ñтига чак до гръцките планини.
Ðо какво е Тъмръш? – ще попиташ може би, уважаеми читателю. Тъмръш ноÑи названието Ñи от едноименното Ñело, чиито жители паничеÑки го напуÑкат през 1912 г, по време на БалканÑката война. След това Ñелото е подпалено от перущенлии, тъй като и тъмръшки мъже Ñа потушавали Перущица по време на ÐприлÑкото въÑтание. Има един период, от 1879 до 1886 г., в който тъмръшлии Ñа управлÑвали цÑлата планина, до гръцката граница, и Ñа били горди и непокорни планинци. През това време меÑтата между реките Въча и Ð§Ð°Ñ Ñа Ñе наричали “Тъмръшка републикаâ€.
Сега тъмръшлии не ÑъщеÑтвуват, а от Ñлавното нÑкога Ñело Ñа оÑтанали Ñамо оÑновите на около 300 къщи. Ð’Ñичко е обраÑло Ñ Ð²ÐµÐºÐ¾Ð²Ð½Ð° гора - Ñвърталище на мечки и вълци. Ðо легендите Ñа живи, подклаждани от дъбови дърва, чиÑто жарава е Ñилна, и говорÑÑ‚ за Ñлавата на помаците тъмръшлии. Жарава, коÑто тлее и до Ð´Ð½ÐµÑ Ð² Ñърцата на потомците на тези горди планинци, отпили от чашата на Ñвободата.
- Времето беше време за пишене на иÑÑ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ â€“ продължава дÑдо. - Време за изграждане на гнездо, в което да Ñе Ñъздадат доÑтойни поколениÑ, готови да умрат за идеалите Ñи. Ðз бÑÑ… един от Ñ‚ÑÑ…, пред очите ми Ñе разпроÑтираше рай, Ñъздаден от Ðллах. БÑхме Ñ Ð·Ð°Ð³ÑŠÑ€Ð½Ð°Ð»Ð¸ тази наша република Ñ Ð½ÐµÐ¶Ð½Ð¾ÑÑ‚ и любов, като новородено пеленаче, Ñкрито от чужди и враждебни погледи. ÐÑкъде там, в душите ни, за Ð½Ð°Ñ Ð¸ Ñамо за близки и приÑтели. Ðали знаеш какво излъчва една рожба, оÑобено когато е ÑобÑтвена, едно парче, паднало от душата. Ркогато ти Ñе уÑмихне, изгрÑват нÑколко Ñлънца... Тогава душата ти Ñе отпуÑка, поемаш Ñи дълбоко въздух, в Ñъзнанието ти Ñе поÑвÑват Ñветли, добри миÑли, иÑка ти Ñе да полетиш, да запееш пеÑен, нечувана доÑега.
ПритиÑкаш Ñ Ð±Ð»Ð¸Ð·ÐºÐ¾ до Ñърцето Ñи, за да почувÑтва топлината ти, душата ти, дарÑваш Ñ Ñ ÐµÐ´Ð½Ð°, две, хилÑди целувки, иÑка ти Ñе да Ñ Ð¸Ð·Ñдеш, както казват нашенци... Ðо заплаче ли, тогава люта Ð·Ð¼Ð¸Ñ Ñ…Ð°Ð¿Ðµ Ñърцето ти, черни облаци надвиÑват над теб, плачът не е плач, а пиÑък, който пронизва. Плачеш Ñ Ð½ÐµÐ³Ð¾, пееш му нежно, целуваш го, както никога доÑега, за да Ñе уÑмихне, за да те Ñтопли...
Ех, рожбо моÑ, за теб бих умрÑл, бих дал и дъха Ñи, уÑмивката Ñи, погледа Ñи...
Ех, рожбо моÑ, за теб бих направил това, което мога и което не мога, за да бъдеш и пребъдеш.
ТЪМРЪШ
Ти Ñи иÑкрата, мечтата
в Ð¼Ð¾Ñ Ð¶Ð¸Ð²Ð¾Ñ‚.
Ти Ñи копнежът, Ñълзата
в Ð¼Ð¾Ñ Ð¶Ð¸Ð²Ð¾Ñ‚.
Ти Ñи дъхът, лъчът
в Ð¼Ð¾Ñ Ð¶Ð¸Ð²Ð¾Ñ‚.
Ти Ñи денÑÑ‚, нощта
в Ð¼Ð¾Ñ Ð¶Ð¸Ð²Ð¾Ñ‚.
Гледах го как шепти думи, изричани хилÑди пъти, превъплътили Ñе в него, както името му. Сълзите му капеха върху жълъда и парчето земÑ, които ноÑеше винаги ÑÑŠÑ Ñебе Ñи - те бÑха на най-ценното нещо, което имаше.
- Когато умра, иÑкам да ми ги Ñложите в гроба, да дойдат Ñ Ð¼ÐµÐ½ в черната земÑ. Ще ги занеÑа там, парче Ð·ÐµÐ¼Ñ Ð¾Ñ‚ Ñ€Ð°Ñ Ð² раÑ. Ртози жълъд ще поÑеÑ, за да пуÑне корен, невиждан доÑега, и перата му игриви ще запеÑÑ‚ пеÑен родопÑка, а аз ще приглаÑÑм, докато вÑички заплачат за Тъмръш, оÑеÑн Ñ Ñ†Ð²ÐµÑ‚Ð¾Ð²ÐµÑ‚Ðµ на пеперуда, Ñвободна и волна. Ще ме закараш, нали, за да целуна пеперудата, да Ð¿Ð¾Ð»ÐµÑ‚Ñ Ñ Ð½ÐµÑ Ð½Ð° Ð²Ð¾Ð»Ñ Ð¸ Ñвобода.
Времето вече беше дошло, Ñ‚Ñ€Ñбваше да закарам дÑдо в родното му мÑÑто - знаеше ли Ñе какво ще Ñтане, можеше да Ñе Ñлучи вÑеки момент... Животът и Ñмъртта вървÑÑ‚ ръка за ръка, дели ги Ñамо един коÑъм. Щеше да ми тежи на ÑъвеÑтта, ако не го направех, че не Ñъм му Ñбъднал мечтата.
- Утре рано, Ðллах къÑмет ще отидем, нека и аз да Ñ Ð²Ð¸Ð´Ñ Ñ‚Ð°Ð·Ð¸ пеперуда. И ако е толкова хубава, защо и аз да не Ñ Ñ†ÐµÐ»ÑƒÐ½Ð°, нека и мен да дари Ñ Ð½ÐµÐ¹Ð½Ð¸Ñ‚Ðµ дарове.
- ÐаиÑтина ли, Ðллаше, Ð±Ð»Ð°Ð³Ð¾Ð´Ð°Ñ€Ñ Ñ‚Ð¸, че ми даваш тази възможноÑÑ‚, още един път ще Ð²Ð¸Ð´Ñ Ñ€Ð°Ñ, Ñътворен от теб... – зарадва Ñе дÑдо и вдигна очи, гледащи нÑкъде извън видимото. - Когато ÑÑ‚ÑŠÐ¿Ñ Ð² него, ще Ð·Ð°ÐºÐ¾Ð»Ñ ÐºÑƒÑ€Ð±Ð°Ð½, за да Ð¾Ñ‚ÐºÑƒÐ¿Ñ Ð²Ñички грехове, извършени пред теб, Ðллаше…
От очите му закапаха едри Ñълзи, а уÑтните му зашептÑха дуа* "Ðлифатихa"**, и Ñлед това поÑледваха още нÑколко. Сигурен бÑÑ…, че тази нощ нÑмаше да мигне, както и Ñтана. Ðа другата Ñутрин Ñтанах рано, доÑта път ни чакаше, а той надÑнал най-новите Ñи дрехи и Ñеднал на любимото Ñи мÑÑто, вече Ñмирено ме чакаше. Знаех какво е това за него и реших да го заприказвам, да го поуÑÐ¿Ð¾ÐºÐ¾Ñ Ð¼Ð°Ð»ÐºÐ¾.
- Как Ñи, наÑпа ли Ñе или изобщо не Ñи лÑгал? Така не може, ела да хапнем нещо, пък пеперудата нÑма да избÑга, Ñ‚Ñ Ñ‚Ðµ е чакала толкова време, ще почака още малко. Хайде, идвай в кухнÑта.
Беше пролет, нÑкъде по Ñредата на май, но времето Ñи беше нÑкак Ñи хладно, оÑобено вечер, затова Ñ‚Ñ€Ñбваше да взема и по дебели дрехи. Пък и този маршрут за първи път щÑÑ… да го извървÑ. Качихме Ñе в колата и потеглихме, дÑдо за пръв път Ñедна на предната Ñедалка. Ðе, че там Ñе чувÑтваше по-удобно, а защото щеше да вижда по-добре и за да ми показва пътÑ. Слънцето взе да показва рога Ñи, ÑÑкаш ни галеше или ни пожелаваше приÑтен път, дÑдо ми погледна нÑколко пъти към него и ÑÑкаш му Ñе уÑмихна. ÐаÑтроението му Ñе подобри. Какво му минаваше през главата, не знам, но ми Ñе иÑкаше да Ñъм на неговото мÑÑто.
- Е-е-е, казвай Ñега кой е този Ðхмед ага ТъмръшлиÑта! Познаваш го лично, били Ñте рамо до рамо, Ñбъднаха ли Ñе мечтите му или Ñи оÑтанаха Ñамо мечти?
- Ðхмед ага Караходжов, извеÑтен още като ТъмръшлиÑта, беше водач. ВиÑок, Ñ€ÑƒÑ Ñ‡Ð¾Ð²ÐµÐº, в плещите доÑта широк, за да може да изхранва ÑемейÑтвото Ñи, както вÑеки един помак. Ðо в него имаше борбеноÑÑ‚, каквато у никого другиго нÑмаше. Ðа лицето му чеÑто можеше да Ñе види уÑмивка, но това, което говорише, беше винаги много добре обмиÑлено.
(Ðхмед ага е Ñин на ХаÑан ага, помак от Ñело ЛÑÑково. Майката на Ðхмед ага е родом от Чепеларе и е Ð´ÑŠÑ‰ÐµÑ€Ñ Ð½Ð° Джафер Дервишев, виден помак в Ñелото. След първоначалното прогонване на наÑелението и опожарÑването на региона през 1878 г., голÑма чаÑÑ‚ от управниците, начело Ñ Ðхмед ага ТъмрашлиÑта и бежанците, Ñе завръщат и оÑновават Тъмръшката република в Родопите. Докато „републиката“ е била под негово управление, не е допуÑнато никакво наÑилие, противопоÑтавÑне и Ð¿Ñ€Ð¾Ñ‚Ð¸Ð²Ð¾Ñ€ÐµÑ‡Ð¸Ñ Ð¼ÐµÐ¶Ð´Ñƒ различните религиозни и етничеÑки общноÑти, които живеели в мир и разбирателÑтво.)
- Ркаква е тази република, докъде Ñе е разпроÑтирала, колко време е ÑъщеÑтвувала?
- Тъмръшката република имаше общо 22 Ñела и 5 махали. Ðхмед ага, по подобие на ÑÐ²Ð¾Ñ Ð±Ð°Ñ‰Ð°, от който получи в наÑледÑтвото района, Ñам раздаваше правоÑъдие и предÑтавлÑваше закона. Охраната и войÑката му Ñе ÑÑŠÑтоеше Ñамо от 40 Ñпециално обучени хора. Един от Ñ‚ÑÑ… бÑÑ… аз.
(Под натиÑка на ÐÐ½Ð³Ð»Ð¸Ñ Ð¸ Ð¢ÑƒÑ€Ñ†Ð¸Ñ Ð·Ð°Ð¿Ð°Ð´Ð½Ð¸Ñ‚Ðµ Ñили не признават СанÑтефанÑÐºÐ¸Ñ Ð´Ð¾Ð³Ð¾Ð²Ð¾Ñ€ и Ñвикват ÐºÐ¾Ð½Ð³Ñ€ÐµÑ Ð² Берлин. Ðа 30 юли 1878 г. Ñе обÑвÑват решениÑта на Ñ‚.нар. БерлинÑÐºÐ¸Ñ Ð´Ð¾Ð³Ð¾Ð²Ð¾Ñ€. СъглаÑно тези Ñ€ÐµÑˆÐµÐ½Ð¸Ñ Ð½Ð¾Ð²Ð¾Ð²ÑŠÐ·Ð²ÑŠÑ€Ð½Ð°Ð»Ð°Ñ‚Ð° Ñе българÑка държава Ñе раздели на две - КнÑжеÑтво Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¸ автономна Ð¿Ñ€Ð¾Ð²Ð¸Ð½Ñ†Ð¸Ñ Ð˜Ð·Ñ‚Ð¾Ñ‡Ð½Ð° РумелиÑ.
Северната граница на „автономиÑта†върви по билото на Стара планина, а южната - по ДоÑпатÑките балкани - връх Перелик - превала Рожен - ПреÑпанÑÐºÐ¸Ñ Ð´Ñл - по Чам дере и по течението на река Ðрда, покрай Кърджали отива на изток. ЦÑлото корито на река Въча, а то значи и цÑлата бивша РупчоÑка нахиÑ, не Ñамо Ñ Ð¢ÑŠÐ¼Ñ€Ð°Ñˆ, но и Ñ Ð²Ñички оÑтанали Ñела до Мугла - Триглау - Борино, оÑтаваш в Източна РумелиÑ.)
- Роткъде иде името й Тръмбаш?
- Възможно е името да идва от формата на меÑтноÑтта, но може да има и тракийÑки произход. За това поне говори една Ñтара тракийÑка легенда.
(ТракийÑката легенда е, че Ð¢ÑŠÐ¼Ñ€Ð°Ñ Ðµ Ñин на ДиониÑий, бога на беÑите, и на една от Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ñ‚Ñ€Ð¸ неизвеÑтни хубавици, дъщери на жреца Каукъл, от чиито гърди млÑкото потекло Ñамо, за да накърми новороденото момче ТъмраÑ. Ð¢ÑŠÐ¼Ñ€Ð°Ñ Ð·Ð°Ñукал от гърдите на трите майки, раÑнал-пораÑнал, но бил оÑъден да Ñи оÑтане див и Ñуров планинец - Ñтрашен за вÑички зверове, лишен от чувÑтво за обич и за пеÑента на ДиониÑий.)
Продължавах да карам, а пред очите ми Ñе разпроÑтираше море от зеленина, облÑна в бÑло. СÑкаш нÑкакво було беше обгърнало виÑоките чаÑти на планината и мъглата Ñе ÑпуÑкаше и по долината. Приличаше на Ñтада овце, навлезли в зелените ливади. РпрÑÑната зеленина на буките, дъбовете и виÑоко издигналите Ñе Ñмърчове, които ÑÑкаш допираха небето, Ñе Ñъчетаваше Ñ Ñ‚ÑÑ… по неопиÑуем начин. Преливаха едни в други и те караха да поемеш дълбоко въздух, да Ñе отпуÑнеш, да Ñи кажеш: ех, има ли нÑкъде другаде такава краÑота...
- ПриÑтигнахме ли вече, гледам че Ñе възбуди нещо, ако е това, то заÑлужаваше Ñи... ПроÑто нÑмам думи.
- Да, приÑтигнахме, от тук започва вÑичко и тук Ñвършва.
- Ðе разбрах какво Ñвършва.
- Снощи звездите бÑха толкова Ñрки, ÑÑкаш и те очакват Ñреща Ñ Ð¼ÐµÐ½, Ñкоро ще е, Ñкоро.
- Пак не разбрах, ама както и да е, иÑкам да Ñе порадвам на тази краÑота, да Ñ Ð¿Ñ€Ð¸ÐµÐ¼Ð° в Ñебе Ñи.
- Спри хей тук и ме почакай малко, Ñега ще Ñе върна.
СпрÑÑ… колата и излÑзох малко да Ñе поразтъпча, че Ñе бÑÑ… Ñхванал целиÑÑ‚. Въздухът беше толкова Ñвеж, че като го поемеш, не ти Ñе иÑка да го изпуÑкаш. След малко дÑдо Ñе зададе, държеше в ръцете Ñи цветÑ, току що набрани.
- Това какво е, Ñ†Ð²ÐµÑ‚Ñ Ð»Ð¸ Ñи набрал, толкова Ñа хубави, как Ñе казват?
- Това е "видрица", вирее Ñамо по тези меÑта. Ðа запад казват, че това е Ñълзата на ИÑÑƒÑ Ð¥Ñ€Ð¸ÑÑ‚Ð¾Ñ - когато е видÑл, че Помаците приемат иÑлÑма, Ñе е разплакал за Ñ‚ÑÑ…, затова вирее Ñамо тук.
- Така ли, не знаех... ПрекраÑни Ñа. Хайде да Ñе качваме, казвай накъде да карам.
- Карай направо и ще Ñтигнем в Тъмръш. Това беше голÑмо, хубаво Ñело, Ñ ÐºÑŠÑ‰Ð¸ на два етажа вÑÑка, Ñ Ñ‡Ð°Ñ€Ð´Ð°Ðº, покрити Ñ Ñ‚Ð¸ÐºÐ»Ð¸, а улиците заÑтлани Ñ ÐºÐ°Ð»Ð´ÑŠÑ€ÑŠÐ¼. ДжамиÑта имаше две рукала, езан*** запее ли, животът Ñпира, една неповторима мелодиÑ, пÑта от векове за благото на хората.
Пред Ð½Ð°Ñ Ñе поÑви Ñтадо овце, дÑдо ми каза пак да Ñпра. Слезе от колата и отиде при овчарÑ, говориха Ñи нещо надълго и нашироко, Ñлед което дÑдо брои нÑкакви пари и му ги даде. СтиÑнаха Ñи ръцете, поÑле овчарÑÑ‚ хвана най-хубавиÑÑ‚ овен и го подкара към мен. Когато дойде, върза му краката и го Ñложи в колата, благодари на дÑдо и Ñи замина Ñлед Ñтадото. Подкарах колата без да питам за нищо, едва ли щÑÑ… да разбера.
- ТрÑбва да е тук наблизо, но защо вÑичко е замрÑло, защо нÑма живот, къде Ñа тези хора, едно време наброÑваха близо три хилÑди, имаше четири махали...
Пред погледа Ñе редÑха руини от къщи, обраÑли в бурени и дървета, и никакъв помен от живот. ДÑдо Ñлезе от колата, взе да Ñи говори Ñам като Ñочеше Ñ Ð¿Ñ€ÑŠÑÑ‚, опиÑваше във въздуха къде какво е било. Взе овена, подкара го към определено мÑÑто – там, където нÑкога е бил мегданът на Ñелото. Реших и аз да му помогна, че тази работа не е за Ñтари хора. Ðо той Ñи беше вече подготвил вÑичко - положи овена на земÑта, върза му трите крака, върза му и очите Ñ Ð±Ñла кърпа. Изкара из поÑÑа един оÑÑ‚ÑŠÑ€ нож и Ñе обърна към небето:
- Хей, Ðллаше, умолÑвам те от името на вÑичките тези хора тук, да проÑтиш греховете им, Ñторени Ñрещу теб. ПроÑти им, Ðллаше, те бÑха твои чеда, вÑрваха в теб, молеха ти Ñе, възхвалÑваха те, ти за Ñ‚ÑÑ… беше вÑичко. ПроÑти им Ðллаше, проÑти им.
Той погали нÑколко пъти гърлото на овена, като шепнеше дума за прошка, и заби ножа в гърлото, откъдето потече Ñркочервена кръв. ПоÑле Ñедна наÑтрани от курбана и през Ñълзи прошепна:
- Толкова кривини има на този ÑвÑÑ‚, толкова много, защо, защо... - Говореше Ñам на Ñебе Ñи, но знаеше, че така ще е и занапред, не винаги правдата възтържеÑтвува. Качихме курбана в колата, защото плътта му вече не беше толкова от значение, важни бÑха дуата, душата и целта.
- Карай, ще отидем на едно мÑÑто. За да го видиш, ти Ñ‚Ñ€Ñбват очи, за да го почуÑтваш - душа.
Ðе Ñлед дълго пред погледа Ñе отвори прекраÑна гледка. Майчице.... пред мен Ñе проÑтираше широка полÑна, заградена от вековни Ñмерчове. ЗаÑтлана беше ÑÑŠÑ Ð·ÐµÐ»ÐµÐ½Ð° трева и оÑеÑна от алени макове, които Ñе изпреварваха Ñ Ð±ÐµÐ»Ð¸Ñ‚Ðµ лайки кой по-напред да покаже прекраÑните Ñи цветове, но и другите Ñ†Ð²ÐµÑ‚Ñ Ð½Ðµ им отÑтъпваха. Ðо най-важното на тази полÑна бÑха безбройните пеперуди, които Ñе боричкаха или играеха нÑкаква Ñи Ñ‚Ñхна игра. Цветовете им Ñе Ñливаха Ñ Ð±ÐµÐ·Ð±Ñ€Ð¾Ð¹Ð½Ð¸Ñ‚Ðµ цветÑ, ÑÑкаш бÑха Ñъздадени едни за други. Ð’ далечината Ñе издигаше връх Модър, по който вÑе още имаше ÑнÑг. Върхът ÑÑкаш беше диригент на една неопиÑуема Ð¼ÐµÐ»Ð¾Ð´Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ звуци, които издаваха Ñтотиците птици...
- Син ти дойде, майко мила, дойде да изтрие твоите Ñълзи, да докоÑне твоите прелеÑти... Дойдох да отдам почеÑтите Ñи, да Ð¿Ð¾Ð»ÐµÑ‚Ñ Ð² Ñ€Ð°Ñ Ñ‚Ð¸ като пеперуда – каза дÑдо и Ñе наведе към земÑта. ПоÑле Ñе обърна към мен:
- Ела, Ñине, на това мÑÑто ще Ñе кланÑме три рекÑта****.
Сега вече разбрах - когато човек Ñе кланÑ, навежда Ñе към земÑта, като поÑÑ‚Ð°Ð²Ñ Ð´Ð»Ð°Ð½Ð¸Ñ‚Ðµ на ръцете Ñи на неÑ, и Ñлед това поÑÑ‚Ð°Ð²Ñ Ð»Ð¸Ñ†ÐµÑ‚Ð¾ Ñи между ръцете, за да докоÑне земÑта или за да Ñ "целуне". ЩÑхме да целуваме "земÑта пеперуда". Взехме Ñи абдеÑÑ‚*****, заÑтанахме един до друг, обърнахме Ñе към Каблето******. ДÑдо ме погледна, клепна Ñ Ð´Ð²ÐµÑ‚Ðµ очи като ми Ñе уÑмихна (това означаваше: готов ли Ñи), аз му кимнах и Ñъщо му Ñе уÑмихнах. Вдигнахме ръце и докоÑнахме Ñ Ð¿Ð°Ð»Ñ†Ð¸ задната мека чаÑÑ‚ на ушите. ДÑдо Ñ Ð¿ÑŠÐ»ÐµÐ½ Ð³Ð»Ð°Ñ Ñе провикна:
- Ðлайхуекбер*******...
Свалихме ръцете и изрекохме дуата Субанике********, преминахме към Ñедже*********, Ñложих Ñи ръцете на земÑта, поÑтавих лицето Ñи между Ñ‚ÑÑ… и целунах земÑта. Когато Ñе изправих, дÑдо вÑе още беше на земÑта. Ðз продължих, преминах във второто Ñедже, изправих Ñе пак, дÑдо вÑе още Ñтоеше неподвижен. Към Ð½Ð°Ñ Ð·Ð°Ð¿Ð¾Ñ‡Ð½Ð°Ñ…Ð° да Ñе приближават Ñтотици хора, които Ñе уÑмихваха на дÑдо и той им Ñе уÑмихна; поÑле Ñе превърнаха в пеперуди и полетÑха на Ñвобода. Затворих очи и продължих молитвата. След като Ñвърших, Ñи отворих очите, а дÑдо вÑе още Ñтоеше неподвижен в Ñедже.
- ДÑдо, какво ти Ñтава, какви бÑха тези хора? ДÑдо, дÑдо...
Ðо беше вече къÑно да ме чуе, той вече беше отлетÑл при Ñвоите пеперуди. Беше Ñтанал чаÑÑ‚ от голÑмата пеперуда, в коÑто имаше мÑÑто за вÑички. Взех го на ръце, близо до Ð½Ð°Ñ Ð¸Ð¼Ð°ÑˆÐµ голÑма дъбица, чиито клони правеха дебела ÑÑнка. Реших, че за него ще е най-добре там. Положих го в земÑта и, както иÑкаше, поÑтавих до него жълъда и къÑчето земÑ, които ноÑеше винаги ÑÑŠÑ Ñебе Ñи. Преди да Ñе Ñбогувам Ñ Ð¢Ñ€ÑŠÐ¼Ð±ÑŠÑˆÐºÐ°Ñ‚Ð° пеперуда, взех и аз един жълъд и парче земÑ, целунах ги и им обещах, че за Ñ‚ÑÑ… ще Ð¶Ð¸Ð²ÐµÑ Ð¸ за Ñ‚ÑÑ… ще умра.
--------------------------------------------------------------
* дуа – молитва
**"Ðлифатиха" - вид молитва
*** езан - призив към молитва
****рекÑта - чаÑти от молитва
*****абдеÑÑ‚ – ритуално измиване
******Кабле (Кааба) - арабÑки الكعبة‎‎, «куб» — най-Ñвещеното мÑÑто за мюÑюлманите. КубичеÑка поÑтройка във Ð²ÑŠÑ‚Ñ€ÐµÑˆÐ½Ð¸Ñ Ð´Ð²Ð¾Ñ€ на Ð—Ð°Ð¿Ð¾Ð²ÐµÐ´Ð½Ð¸Ñ ÐœÐµÑ‡ÐµÑ‚ в Мека.
*******Ðлайхуекбер – Ðллах акбар (Бог е велик)
********Субанике - вид молитва
*********Ñедже (Ñуджуд, Ñаджа)- на арабÑки سÙجود, произнаÑÑно sʊˈdÊ’uËd, или Ùسجدة, произнаÑÑно ˈsædÊ’dæh - дълбок поклон пред Ð’ÑÐµÐ²Ð¸ÑˆÐ½Ð¸Ñ Ð² поÑока на Кааба, при който ръцете, челото и уÑтните докоÑват земÑта
http://oreliak.blogspot.com/2012/08/blog-post_22.html
-
МИСЛИ ÐРЕДИРЛУД
1 - Казват че надеждата умирала поÑледна – докато мерака на човека преминава и в отвъдното! 2 – Когато Ñе науча, като майка ти да те обичам и като баща ти да те закрилÑм – тогава ще ти кажа че Ñъм влюбен в тебе!
3 – МързеливиÑÑ‚ работата и лъжеца иÑтината, винаги ги отлагат за утре!
4 – Много хора от Ð½Ð°Ñ Ñе ÑтремÑÑ‚ към нещо Ñкъпо, за да докажат на Ñебе Ñи и околните че Ñа поÑтигнали нещо в живота! Докато аз Ñе Ð·Ð°Ð´Ð¾Ð²Ð¾Ð»Ñ Ñ Ð½Ñколко празни лиÑта и една пиÑалка!
5 – Ðко пукне пушка за Ñвободата, то Ñ‚Ñ Ð½ÐµÐºÐ° да е в мен! По този начин нÑма да Ñъм живÑл напразно, а ще Ñъм поÑлужил Ñ Ð½ÐµÑ‰Ð¾ за вашата Ñвобода!
6 – Ðай големиÑÑ‚ грÑÑ… пред Ð²Ð°Ñ Ð¼Ð¸ е – че иÑкам да ме четете!
7 – Ð’ÑÑко нещо на този ÑвÑÑ‚ Ñи има начало и край, така ще е и Ñ Ð¼ÐµÐ½Ðµ! Ðо разликата между мен и други хора е това, че и Ñлед моÑÑ‚ край, ще Ñъм на нÑкое дете в ръцете!
8 - Каквото и да напиша, колкото и да напиша, за четÑщиÑÑ‚ ще е малко - а за неграмотниÑÑ‚ неполезно!
9 – Ðко ми кажете че Ñъм луд – повÑрвайте ми нÑма да Ñгрешите! Ðз Ñъм човек който не вÑрва дори и на Ðллах! Това за нÑкой ако не е лудоÑÑ‚ – какво е?
10 - Ðко питате за мен; - Кой Ñъм? Ще ви Ð¾Ñ‚Ð³Ð¾Ð²Ð¾Ñ€Ñ Ñ‚Ð°ÐºÐ° - че произлизам от племе, което от трима - двата не могат да четат, а третиÑÑ‚ не иÑка!
И.Б.
-
ОБИЧÐЙ МЕ
Целувай ме бавно!..
Ðавлажни ми бÑлата шиÑ,
нека да е нÑкак Ñи омайно!..
И от боговете нÑма да криÑ,
че Ñ Ñ‚ÐµÐ± вÑичко е трайно,
че ти Ñи моÑта магиÑ!
И бавно ме Ñъбличай,
както Ñе Ñъблича наеÑен гората!
Като новородено ме обичай,
както Ñе обича Луната!
С лъчите Ñи по мен изгрей,
Ñтопли ми Ñ Ð½ÐµÐ¶Ð½Ð¾ÑÑ‚ душата!..
Прегръщай ме ÑтраÑтно,
ÑÑкаш Ñи ме чакала цÑл живот!
ПритиÑни ме до Ñърцето Ñи влаÑтно,
ÑÑкаш аз Ñъм твоÑÑ‚ Бог!
Ðека да Ñе чувÑтвам подвлаÑтно,
в този живот Ñтуден и Ñтрог!..
Ðе бързай, а бавно ме люби,
разлей Ñе като ÑтраÑÑ‚ разпилÑна!
Душата ми Ñ Ð»Ð°Ñки ти купи,
и не иÑкай нищо в замÑна!..
Ти не Ñъди по моите Ñълзи,
те Ñа плод на това, че Ñи заÑмÑна!
Ðвтор Ибрахим БÑлев
https://www.youtube.com/watch?v=frJUs2OPoZI&feature=youtu.be&fbclid=IwAR2xX9UUR0dgS8Dl_Vnu8irfQivouMehgLo7GnJrVHx_zvpJVgyzYhfHO84 (https://www.youtube.com/watch?v=frJUs2OPoZI&feature=youtu.be&fbclid=IwAR2xX9UUR0dgS8Dl_Vnu8irfQivouMehgLo7GnJrVHx_zvpJVgyzYhfHO84)
-
ПРИЗÐÐÐИЕ
Ðко ти кажа "оÑтани"....
ще ме заболи.
Ðко вехнеш пред очите ми,
още повече ще ме боли.
Ðко пък ти кажа "замини" ….
ще оÑтана без корени.
Затова вмеÑто мен ти реши,
какво да Ñтане Ñ Ð»ÑŽÐ±Ð¾Ð²Ñ‚Ð° ни?
Прецени дали хлÑбът ми,
ще те задоволи?
Дали поÑтелÑта ми,
ще те Ñтопли и щаÑтие подари?
Ðко вÑе пак решиш
и Ñи заминеш.
Ðз ще вÑрвам, че не грешиш,
защото и Ñлед това в мен ще гориш!
Дали ще бъда Ñлед това, не знаÑ,
но ти и за това не му миÑли.
Ðз и пред Бога ще признаÑ,
че за мен Бога Ñи била Ñамо ти!
Ибрахим БÑлев
https://www.facebook.com/ibrahim.beyaz.7330
-
Ðа никой не му Ñ‚Ñ€Ñбва иÑтината братко. Ðа никой. Защото Ñ Ð½ÐµÑ Ñ‚Ñ€ÑƒÐ´Ð½Ð¾ Ñе живее. Трудно Ñе диша. Хората предпочитат да вÑрват на лошото. Ðа лошото да вÑрват. Защото, когато човек повÑрва в лошото, Ñи миÑли че той е доброто. Когато човек повÑрва в лъжата, Ñи миÑли че той е правдината. Рне е така. Човек когато повÑрва в лошото и лъжата, те Ñтават чаÑÑ‚ от него и той ÑÑŠÑ Ñ‚ÑÑ… живее чак до гроба.Ето на, заради нÑколко жертви в Батак, изцапаха помашките ръце Ñ ÐºÑ€ÑŠÐ². Човек предпочита да краÑи ÑвоÑта иÑÑ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ñ Ð»ÑŠÐ¶Ð¸ и измами, за да е велик. За да може различниÑÑ‚ да е виновен и подчинен. С лъжа и измама караш различниÑÑ‚ да Ñе Ñрамува и да Ñе чувÑтва виновен, дори гузен. Ркъде оÑтана иÑтината братко? Къде? Ðие Ñе оÑвободихме от робÑтво, но Ñе поробихме на лъжата. От това по голÑмо робÑтво има ли?
Из БЕЗ-ИМЕÐÐÐТРна Ибрахим БÑлев
-
Селото бе врÑзано в падината на планината и почти не Ñе виждаше от преминаващите. Човек Ñпокойно можеше да Ñи помиÑли, че Ñе криÑÑ‚ от враговете, но по къÑно Ñе разбра, че е заради лютата зима. Къщите предимно направени от камък, а покривите вмеÑто керемиди заÑтлани Ñ ÐºÐ°Ð¼ÐµÐ½Ð½Ð¸ тикли*. Ð’Ñички къщи бÑха заградени от виÑоки Ñтени, а портите им изработени от дъбов маÑив. Почти пред вÑички прагове бÑха наÑÑдали забрадени в бÑло жени и пред Ñ‚ÑÑ… на ÑитниÑÑ‚ калдъръм Ñи играеха купчини игриви деца.
ÐлекÑандър продължи да Ñе движи по централната улица на Ñелото, коÑто го отведе на малкиÑÑ‚ мегдан, на който бÑха наÑÑдали като на жица черни лÑÑтовици, готови за излитане по чужди Ñветове белобради Ñтарци. Ð’ ръцете на почти вÑички имаха добре оформени баÑтуни, които им Ñлужеха не толкова за помощ, а и за краÑота. След подадениÑÑ‚ поздрав “ÑелÑм“ заразпитва къде може да отÑедна за една нощ. Ð’Ñички от Ñ‚ÑÑ… в хор повдигнаха баÑтуните и му показаха къщата в коÑто Ñе беше разположила пивницата на Ñелото. Благодари им от Ñърце и без да губи време Ñе запъти за кръчмата. Ðа прага й го поÑрещна ÑамиÑÑ‚ кръчмар. Ðа въпроÑа му; “ Дали има Ñвободно мÑÑто за преÑпиване?“ ÐºÑ€ÑŠÑ‡Ð¼Ð°Ñ€Ñ Ð¼Ñƒ отговори Ñ ÐºÑ€Ð°Ñ‚ÐºÐ¸ÑÑ‚ отговор – “Ðц. Ðо Ñ Ð¾Ñ…Ð¾Ñ‚Ð° допълни, че ще Ñе погрижи за него.“ Рна въпроÑа му; - “Дали има нещо за Ñдене?“ - проÑто Ñе отдъпна от прага на вратата и му направи път да мине.
Пришелеца Ñ Ð»ÐµÐº Ñтрах Ñе наÑтани на една от маÑи в дъното на кръчмата. И при въпроÑа на кръчмарÑ; - “Какво ще желаете?“ отговори Ñ Ð²ÑŠÐ¿Ñ€Ð¾Ñ; - “Вие какво предлагате?“ отговорът беше кратък и ÑÑен; „ЦарÑка туршиÑ“. По вÑичко Ñи личеше, че човекът не беше търговÑки учтив, защото в Ñелото оÑвен тази друга кръчма нÑмаше.
- Докарай ми тогава една гроздова и една царÑка туршиÑ. Пък оÑтаналото ще поръчам по къÑно. КръчмарÑÑ‚ Ñви гъÑтите побелели вежди, Ñлед това кимна в знак на ÑъглаÑие и не Ñлед дълго му Ñервира чаша Ñ Ð³Ñ€Ð¾Ð·Ð´Ð¾Ð²Ð° Ñ€Ð°ÐºÐ¸Ñ Ð¸ нÑкакво прогизнало зеле, което тук минаваше за царÑко. Почака малко за да вземе оÑтаналата поръчка, но Ñлед като пришелеца не казах нищо, отиде обратно зад дървениÑÑ‚ “бар“ и Ñе залови за работа.
СилниÑÑ‚ Ð¼Ð¸Ñ€Ð¸Ñ Ð½Ð° тютюна в кръчмата ÑÑкаш Ñе беше Ñгодил Ñ Ñ‚Ð¾Ð·Ð¸ на евтиниÑÑ‚ алкохол и гордо Ñе разнаÑÑха из цÑлата кръчма. Рдо Ñ‚ÑÑ… миризмата на тор и прогнило Ñено, като Ñвекър и Ñвекърва напомнÑха на приÑÑŠÑтващите, къде Ñе намират и Ñ ÐºÐ°ÐºÐ²Ð¾ Ñе занимават. С тази миризма Ñе Ñвикваше бързо, оÑобено Ñлед втората чаша отлежала Ñ€Ð°ÐºÐ¸Ñ Ð¸ прогизнала царÑка туршиÑ. С помощта на Ñ‚ÑÑ… бързо забравÑш не Ñамо къде Ñе намираш, ами от къде Ñи и за какво Ñи дошъл. След третата ракиÑ, крÑÑъците започват да ти напомнÑÑ‚, че Ñи оÑтарÑл, или оглушал. И въпреки че кръчмата не беше по голÑма от две Ñтай, в Ð½ÐµÑ Ñ Ð³Ð¾Ð»Ñма трудноÑÑ‚ Ñе бÑха разположили деÑетина дървени маÑи и Ñъщо толкова умножени по четири поизлющени закърпени дървени Ñтолове. Ðа Ñтените виÑÑха нÑколко глави на диви животни, едни от Ñ‚ÑÑ… бÑха на вълци, други на елени и една на мечка Ñтръвница. Те ÑÑкаш бÑха закачени там не да краÑÑÑ‚ обÑтановката, а да им вдъхват вÑра, че могат да изпиÑÑ‚ и още по една, две чаши от огнената вода. ÐšÑ€ÑŠÑ‡Ð¼Ð°Ñ€Ñ Ð²ÑŠÐ¿Ñ€ÐµÐºÐ¸ че беше кьорав Ñ ÐµÐ´Ð½Ð¾Ñ‚Ð¾ око, от погледа му нищо не избÑгваше и като опитен ловец, винаги навреме поднаÑÑше поръчката на ÑÐ²Ð¾Ñ Ð»Ð¾Ð².
Кръчмата за кратко време Ñе изпълни ÑÑŠÑ Ð·Ð´Ñ€Ð°Ð²Ð¸ и буйни мъже. Кой дървар, кой земеделец или животновъд, но вÑички Ñтарателно загрижени за утрешниÑÑ‚ ден. Ð’Ñ€Ñвата беше доÑта голÑма, но пришелеца вече беше преминал на трета Ñ€Ð°ÐºÐ¸Ñ Ð¸ шумовете му приличаха на птичи пеÑни. С новодошлите в кръчмата, ÑелÑните Ñе отнаÑÑха доÑтатъчно внимателно и любезно. Така Ñе Ñлучи и Ñ ÐлекÑандър, до него Ñе приближи доÑта едър и коÑмат помак, който ÐºÑ€ÑŠÑ‡Ð¼Ð°Ñ€Ñ Ð±Ðµ извикал при него и му „заразправÑ“ нещо за пришелеца. Ð ÑелÑнина поÑтоÑнно кимваше в знак на ÑъглаÑие и погледа като на ÑÑтреб беше отправен към ÐлекÑандър. След като Ñвърши разговорът, или наÑтавлениÑта, ÑелÑнинът без да вземе разрешение дали да Ñедне, Ñе наÑтани на маÑата пред ÐлекÑандър;
- Какво пиеш? - твърдо попита.
- Грозданка! - му отговори пришелеца Ñ Ð±ÐµÐ·Ñ€Ð°Ð·Ð»Ð¸Ñ‡ÐµÐ½ тон. СелÑнинът без да го пита дали и какво иÑка, поръча още по една. След любезното “Добре дошъл!“ го заразпитва, кой е, от къде е, и защо е на това мÑÑто. Ðа вÑичките тези въпроÑи, пришелецът отговарÑше Ñ Ð³Ð¾Ð»Ñма щедра уÑмивка, коÑто не задоволи много разпитващиÑÑ‚.
- Здравейте гоÑподине и добре дошъл в Чеча. ПриÑтно ми е, казвам Ñе ХаÑан! Старите хора тук казват че полето ражда тикви, а тук Балкана ражда човеци! ХаÑан беше виÑок и твърд като бук, Ñ Ð»Ð¸Ñ†Ðµ почернÑло и загорÑло като разорана черна земÑ, а физиономиÑта му Ñуха продълговата и хайдушка. Душата му дълбока и благородна, на Ð½ÐµÑ Ð¼Ð¾Ð¶ÐµÑˆÐµ човек да Ñе довери, дори и тайните да Ñи Ñподели. Когато ÑтиÑна ръката за “здравей“ ÐлекÑандър почувÑтва че Ñе здравиÑва ÑÑŠÑ Ñкала. Отговори му, че на него Ñъщо му е приÑтно и поÑледваха безброй наздравици. След като преÑушиха чашите, ХаÑан Ñтана и му заповÑда да тръгват. По Ð¿ÑŠÑ‚Ñ Ð¼Ð½Ð¾Ð³Ð¾ не разговарÑха, защото походката на ХаÑан беше като на дива Ñърна. Ðо когато приÑтигнаха в къщи Ñ‚Ñ€Ñбваше да преминат през пълен двор от животни. Рте като го видÑха, вÑички Ñе трупаха покрай него, той хем ги галеше, хем им говореше, но уÑпÑваше и да ги предÑтави на гоÑтенина Ñи. След вÑичката тази Ñ†ÐµÑ€ÐµÐ¼Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð»Ð¾Ð²ÐºÐ¾ Ñе покатери по дървена Ñтълба коÑто водеше към вториÑÑ‚ етаж. Там ги поÑрещнаха четири деца, една жена и Ñтарата му майка. Децата бÑха раждани през година. РуÑи Ñнажни Ñинеоки помачета и вÑички момчета. Като ги видÑха Ñе Ñтроиха като войници за вечерна проверка и за добре дошъл на гоÑтенина му целунаха ръката. Жена му Ñъщо като него кльощава жена, доÑта притеÑнителна и Ñкромна, Ñъщо така и любопитна. Ðе му подаде ръката за здравей, но по вÑичко Ñи личеше че Ñе радва на гоÑтенина Ñи. Дойде ред на майка му. Стара, но не оÑтарÑла жена, запазила Ñи беше вÑичко краÑиво и младо по неÑ. Като ги Ð²Ð¸Ð´Ñ Ð²ÐµÐ´Ð½Ð°Ð³Ð° му подаде ръката за да Ñ Ñ†ÐµÐ»ÑƒÐ½Ðµ. Ðо за да Ñ Ñ†ÐµÐ»ÑƒÐ½ÐµÑˆÐµ ÐлекÑандър Ñ‚Ñ€Ñбваше леко да Ñе наведа. Беше много мъдра и внимателна жена, защото замеÑтваше нейниÑÑ‚ мъж, а това не беше толкова леÑно или без отговорно нещо. Докато Ñервираха вечерÑта децата на Ñвобода оглеждаха и разпитваха гоÑтенина за другиÑÑ‚ ÑвÑÑ‚, който те вÑе още не познаваха и Ñ Ð³Ð¾Ð»Ñмо нетърпение очакваха да завършат тук оÑновното Ñи образувание и навлÑзат в него. Ð’ Ñредата на ÑтаÑта коÑто Ñлужеше хем за вÑекидневна, хем за кухнÑ, Ñнахата Ñложи голÑма Ñофра. ЗаÑтла Ñ ÑÑŠÑ Ð±Ñла покривка и по Ð½ÐµÑ Ð·Ð°Ð½Ð°Ñ€ÐµÐ¶Ð´Ð° чинии вилици и лъжици. След това преметна на рамото бÑла кърпа и в едната ръка държеше малък леген, а в другата бъклица пълна Ñ Ð²Ð¾Ð´Ð°. Първо заÑтана пред Ñвекървата, Ñ‚Ñ Ð¿Ð¾Ð´Ð°Ð´Ðµ ръцете над легена и Ñи изми ръцете, Ñлед това взе кърпата и ги избърÑа. Тази Ñ†ÐµÑ€ÐµÐ¼Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ñ Ð½Ð°Ð¿Ñ€Ð°Ð²Ð¸ и мъжът й, Ñлед това поднеÑе бъклицата Ñ Ð²Ð¾Ð´Ð° и легена и на гоÑтенина, Ñлед това и на децата й, по този начин гоÑтенина Ñе почувÑтвах чаÑÑ‚ от ÑемейÑтвото. СемейÑтвото Ñе Ñъбра покрай Ñофрата коÑто беше изпълнена в изобилие и лакомÑтва. Поканата беше ÑÑна и кратка;
- Хайде заповÑдайте! Че в храната е борбата! Пък и както е казал Ðллах – давам ти душа, но ако не Ñ Ñ…Ñ€Ð°Ð½Ð¸Ñˆ, ще Ñи Ñ Ð²Ð·ÐµÐ¼Ð° обратно! Разговор почти нÑмаше, по тези меÑта не беше прието когато човек Ñе храни да говори, вÑеки гледаше да Ñи напълни Ñтомаха, че за ÑледващиÑÑ‚ ден щеше да има нужда от много Ñили. След вечерÑта вече оÑтавиха да Ñвети Ñамо една лампа. ХаÑан запали цигара и Ñе подхванаха плановете кой какво ще прави на ÑледващиÑÑ‚ ден. След вÑичко това вече дойде ред и на общи приказки.
- Душманите Ð½Ð°Ñ Ð¿Ð¾Ð¼Ð°Ñ†Ð¸Ñ‚Ðµ ни разделиха на три чаÑти. Една чаÑÑ‚ оÑтана тук, друга Ñ Ð´Ð°Ð´Ð¾Ñ…Ð° на турците, трета на гърците. Тук оÑтана Ñамо една трета, най-плодородната чаÑÑ‚ от планината дадоха на турчилата, оÑтаналата на гърците. Ðо нашата е най-величеÑтвена и краÑива, ЧепинÑката долина е една гордоÑÑ‚ за Ð½Ð°Ñ Ð¿Ð¾Ð¼Ð°Ñ†Ð¸Ñ‚Ðµ, МуÑала, най-виÑÐ¾ÐºÐ¸Ñ Ð² Ñ†ÐµÐ»Ð¸Ñ Ð‘Ð°Ð»ÐºÐ°Ð½Ñки полуоÑтров. След дългиÑÑ‚ и приÑтен разговор наÑтаниха гоÑтенина в най - хубавата им ÑтаÑ. Прозорецът му беше широко отворен и от към дерето долитаха птичи глаÑове, блеене на Ñтада, вой на кучета и вълци, пеÑента на ходжата, и пеÑента на бълбукащото забързаното дере, от което приÑтигаше ухание на младоÑÑ‚ и живот. СънÑÑ‚ му беше приÑтен, придружен ÑÑŠÑ Ð·Ð²ÑƒÑ†Ð¸Ñ‚Ðµ на чанове, и мучене на кравите, потропваниÑта на конете и Ñутринта най - приÑтното нещо, пеÑента на петлите. Тук хората винаги Ñтават по рано от Ñлънцето и Ñе ÑÑŠÑтезават ÑÑŠÑ Ð²Ñ€ÐµÐ¼ÐµÑ‚Ð¾.
Ðа Ñутринта още преди да Ñа е пукнала зората, ХаÑан почука доÑта Ñкромно на вратата на гоÑтенина.
- Станахте ли вече?
- Да, да Ñтанах! След този отговор ХаÑан нахълта в ÑтаÑта му.
- Ела докато направÑÑ‚ закуÑката, да изпием по една джигара на балкона. ÐлекÑандър на драго Ñърце излезе Ñ Ð½ÐµÐ³Ð¾ на тераÑата, а от там Ñе виждаше величеÑтвена гледка. Върховете на балкана бÑха толкова близко, че ако иÑкаше човек ÑÑкаш би ги целунал, или докоÑнал Ñ Ñ€ÑŠÐºÐ°. Миризмата на дивите Ñ†Ð²ÐµÑ‚Ñ ÐºÐ¾Ñто го лъхна, ÑÑкаш го повдигна на метър от земÑта.
- Каква приÑтна и чиÑта миризма, заради Ð½ÐµÑ Ñ‡Ð¾Ð²ÐµÐº Ñи заÑлужава да трепе толкова път до тук!
- Ðаа, да, така е, този въздух го нÑма на друго мÑÑто, веднага Ñе ÑъглаÑи ХаÑан Ñ Ð½ÐµÐ³Ð¾, но ÐлекÑандър не беше Ñигурен, че го разбра за какво му говори. Докато изпушат джигарите картината пред Ñ‚ÑÑ… взе вÑе повече да Ñе откроÑва. ОтÑрещниÑÑ‚ брÑг на дерето потъна в дебела ÑÑнка, по буйните полÑни паÑÑха на Ñвобода коне и крави, в подножието като бели облачета които Ñа Ñлезли на земÑта за да пиÑÑ‚ вода, паÑÑха нÑколко Ñтада овце. Покрай Ñ‚ÑÑ… тичаха на Ñвобода агнета и Ñрета пазени от нÑколко едри кучета. Ðа тук на там прелитаха забързани врабчета, а от пазвата на гората долитаха Ñтрашните звуци на бухалите. ÐлекÑандър уÑети, че тук човек може да изпуши цÑл пакет джигари и да му дойдат в малко. Ðа вратата Ñе показа Ñтопанката и ги покани да закуÑÑÑ‚. ЦеремониÑта Ñ Ð¼Ð¸ÐµÐ½ÐµÑ‚Ð¾ на ръцете Ñе повтори и Ñлед което Ñе нахраниха до наÑита, от прÑÑното млÑко, ÑелÑкото Ñирене и кашкавал, петмез от грозде и Ñладкото от диви Ñгоди, невероÑтните домати и чушки. ПрÑÑно изпечен ÑелÑки хлÑб, подкваÑен Ñамо Ñ ÐºÐ²Ð°Ñ, беше доÑтатъчно човек да Ñе почувÑтва на празнична трапеза. След закуÑката коÑто приключи за двадеÑетина минути вÑеки като пчели Ñе разбÑга в различни поÑоки. ОÑтанаха Ñамо ÐлекÑандър, ХаÑан и двете му вÑе още невръÑтни деца. Майка му Ñъщо Ñе запъти към двора, за да поÑвърши нÑкой и друга работа.
- Значи Ñи дошъл в това Ñело, за да Ñе поразÑееш от ÑкучниÑÑ‚ живот живÑн в града? Какво миÑлиш да правиш днеÑ?
- Ð”Ð½ÐµÑ Ð¼Ð¸ÑÐ»Ñ Ð´Ð° Ñе Ð¿Ð¾Ñ€Ð°Ð·Ñ…Ð¾Ð´Ñ Ð¼Ð°Ð»ÐºÐ¾ по балкана, Имам голÑм мерак да поразгледам дивото и непознатото, за Ð½Ð°Ñ Ð³Ñ€Ð°Ð¶Ð´Ð°Ð½Ð¸Ñ‚Ðµ това е голÑмо предизвикателÑтво. След това малко Ñе поизчерви, защото делеше хората на ÑелÑни и граждани. Ðо ÑÑно разбра, че тук хората не Ñе Ñрамуват от наречието ÑелÑни, а Ñе гордееха Ñ Ð½ÐµÐ³Ð¾.
- Ðми и аз Ñъм на натам. Ðко иÑкаш да вървим заедно? Хем ще Ñме Ñи дружина. ГолÑма очарователна уÑмивка обзе лицето на ÐлекÑандър, коÑто Ñе Ñметна в знак на ÑъглаÑие. ХаÑан веднага му напълни раницата Ñ Ð½ÐµÐ¾Ð±Ñ…Ð¾Ð´Ð¸Ð¼Ð¸Ñ‚Ðµ неща и отÑедла ÐºÐ¾Ð½Ñ Ð·Ð° него. ÐаÑтавлениÑта продължиха, че не Ñ‚Ñ€Ñбва да му ÑтиÑка много юздата, оÑтаналото конÑÑ‚ Ñи го е знаел много добре. След тези наÑÑ‚Ð°Ð²Ð»ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð²ÐµÑ‡Ðµ бÑха готови да тръгват на път.
- Да, да! МиÑÐ»Ñ Ñ‡Ðµ Ñ Ð²Ð°Ñ Ñ‰Ðµ ми е по добре. Ðо бихте ли ми помогнали да Ñе кача на конÑ, че за мен е малко трудно. Момчетата му Ñе заÑмÑха, пък и не повÑрваха. Баща им ги Ñмъмри и единиÑÑ‚ отиде от другата Ñтрана на ÐºÐ¾Ð½Ñ Ð¸ Ñе хвана за Ñамара, другото момче прихвана двете Ñи ръце пред него и подкани гоÑтенина да Ñи Ñложа кракът в шепата му. Така Ñ Ñ‚Ñхна помощ Ñе качи на конÑ, а Ñтопанина на ÑÐ²Ð¾Ñ Ð¸ потеглихме за балкана.
- ГоÑподине, ти Ñ ÐºÐ°ÐºÐ²Ð¾ Ñе занимаваш? Какво работиш, та Ñи дошъл по Чеча? Ðещо ли ти Ñ‚Ñ€Ñбва, или нещо Ñпециално Ñ‚ÑŠÑ€Ñиш? Миналата година идва още един като тебе, издирваше нÑкакви билки, като горчив корен, еделвайÑ, видрица и още много други неща. Това което ме изненада в него беше, че познава билките по добре и от Ð½Ð°Ñ ÑелÑните. “Рай тъпчете вие! Рай!“ ни каза на тръгване.
- Ðз Ñъм преподавател в универÑитета. Уча Ñтудентите на .....
- Ðаа даÑкал Ñи значи. Ðми то работата ти е била много хубава и уважавана. Ðз Ñъм ходил в Станбола! Ðарод като мравки, Ñ Ð»Ð°Ð¿Ð°Ñ‚Ð° да ги ринеш, чешит, чешит! ВидÑÑ… и араби и англичани, имаше даже и от Ðмерика. Хей за тези хора граница и работа нÑма, хей. Едни такива Ñпокойни, наÑÑдали по кафенетата и Ñпокойно Ñи пиÑÑ‚ кафето, пиÑÑ‚ Ñи наргилето... Ð, като казах наргиле та ти ще запалиш ли един тютюн? ÐлекÑандър кимнах в знак на ÑъглаÑие, ХаÑан запали една цигара и другите заедно Ñ ÐºÐ¸Ð±Ñ€Ð¸Ñ‚Ð° му ги подаде.
- Вие по работа ли нещо отивате, или на лов? Попита доÑта любопитно ÐлекÑандър. Тези въпроÑи накара Ñпътника му да Ñе разÑмее на глаÑ.
- Какъв лов гоÑподине в тази работа? Ти не гледай че Ñъм взел пушката. Ð¢Ñ Ðµ Ð·Ñ Ñ‚ÐµÐ±Ðµ. Ð’ балкана не Ñе ходи Ñ Ð¿Ñ€Ð°Ð·Ð½Ð¸ ръце, че туко виж пред теб Ñе е изпречила нÑÐºÐ¾Ñ Ð¼ÐµÑ‡ÐºÐ° или гладен чакал. Пък и ловуването не е наша работа, не Ñме оÑтанали муÑалат*** на дивото, имаме Ñи питомно. Рвиж понÑкога мечка или вълк Ñме удрÑли, но и това е Ñ€ÑдкоÑÑ‚ при наÑ, Ñ‚Ñ€Ñбва да имаме ÑаигиÑ**** на дивото, че и той има душа и него Ðллах го е дал. Ðие вчера Ñ Ð´ÐµÑ†Ð°Ñ‚Ð° ÑеÑхме картови на нивата и не можахме да Ñ Ð´Ð¾Ð²ÑŠÑ€ÑˆÐ¸Ð¼. За там Ñъм Ñе запътил.
Когато Ñтигнаха до билото на Черен връх, ХаÑан пъргаво Ñкочи от ÐºÐ¾Ð½Ñ Ð¸ помогна на ÐлекÑандър да Ñлезе и той от неговиÑÑ‚. След това му връчи пушката и продължи ÑÑŠÑ Ð½Ð°ÑтавлениÑта;
- Ðко видиш мечка не бÑгай, легни на земÑта и Ñе преÑтори на умрÑл. Ðко речеш да бÑгаш, нÑмаш никакъв шанÑ, защото Ñ‚Ñ Ð¼Ð¾Ð¶Ðµ да те годи и Ñ ÐºÐ¸Ð»Ð¾Ð¼ÐµÑ‚Ñ€Ð¸, а ти толкова време и разÑтоÑние, не можеш да бÑгаш. Ðе Ñе качвай и на дърво, защото мечките леÑно Ñе катерÑÑ‚ и по дърветата. Ðко пък е праÑе веднага Ñе катери на най близкото дърво и Ñтой там, докато Ñе отдалечи от тебе. Другите животни не Ñа Ñтрашни за човека. Сърните и елените, като те видÑÑ‚ непременно те ще побÑгнат, ако Ñи добър Ñтрелец ÑтрелÑй, дано улучиш нÑÐºÐ¾Ñ Ð¾Ñ‚ Ñ‚ÑÑ…. Ðма недей бе даÑкале, те вÑичките имат по това време рожби, пък и душмани им Ñа много и ние хората им идваме в повече. Рвиж заек може. Те Ñе размножават много и правÑÑ‚ пакоÑти по нивите. Заек Ñтава, видиш ли заек направо ÑтрелÑй и хич да не ти пука. И да ме чакаш тука, на това мÑÑто, аз по зайде Ñлънце ще те намерÑ. След тези наÑÑ‚Ð°Ð²Ð»ÐµÐ½Ð¸Ñ Ñхна обратно ÐºÐ¾Ð½Ñ Ð¸ го пришпори към нивата, за коÑто много бе закъÑнÑл.
ÐлекÑандър извади въжето от Ñамара и единиÑÑ‚ край го завърза за левиÑÑ‚ крак на конÑ, а другиÑÑ‚ за здрав дъбов храÑÑ‚. След това Ñвали торбата Ñ Ñ…Ñ€Ð°Ð½Ð°Ñ‚Ð° и приÑедна на една доÑта обширна полÑна обраÑла Ñ Ñ‡ÑƒÐ´Ð½Ð¸ диви цветÑ, от коÑто Ñе виждаше дори и гръцко море. ПоÑÑ‚Ð¾Ñ Ñ‚Ð°ÐºÐ° доÑта време и Ñе наÑлади на това зелено море, което на друго мÑÑто в Ñвета го нÑмаше. ПочувÑтва как душата му гори и че Ñе Ñтрахува да каже кой е и защо и при кого е дошъл. След това взе пушката и изÑÑ‚Ñ€ÐµÐ»Ñ Ð´Ð²Ð° куршума във въздуха, ехото ÑÑŠÑ ÑъщиÑÑ‚ Ð³Ð»Ð°Ñ ÐºÐ°Ñ‚Ð¾ ГоÑпод му Ñе озова. Това до нÑкъде го развеÑели и му Ñе поиÑка да изÑÑ‚Ñ€ÐµÐ»Ñ Ð¾Ñ‰Ðµ нÑколко патрона, но не иÑкаше да плаши повече дивите животни. Така полежа доÑта дълго на полÑната и премиÑлÑше вÑичко наново и наново, кое как ще Ñе Ñлучи. Ðо не беше Ñигурен че на нÑкой неща ще може да издържи и че те ще му причинÑÑ‚ повече болка отколкото радоÑÑ‚ или щаÑтие. Привечер ХаÑан доволен предоволен от Ñвършената работа Ñе зададе от към билото и от далече му привикна;
- Улучи ли нещо? Улучи ли! Ðо отговора беше; - че не е леÑно бÑгащо да Ñе улучи.
Вечерта ХаÑан пак го заведе в кръчмата. „В къщи не Ñе пие, не Ñ‚Ñ€Ñбва, грÑÑ… е пред Ðллах, Ñрамота е от родителите и децата. Ðко пиеш, ще пиеш там където пие вÑичкиÑÑ‚ народ, не пред децата и жената.“ Ðа тези негови разÑÑŠÐ¶Ð´ÐµÐ½Ð¸Ñ ÐлекÑандър леÑно Ñе ÑъглаÑи. Пък и Ñи помиÑли защо Ñ‚Ñ€Ñбва когато вършиш нещо приÑтно за душата, жената да ти мрънка, или децата да те дразнÑÑ‚, или пък родителите да те корÑÑ‚. Ð’ кръчмата вече вÑичко беше задимено и глаÑове Ñе чуваха от вÑички Ñтрани. ÐšÑ€ÑŠÑ‡Ð¼Ð°Ñ€Ñ Ð´Ð¾Ñта пъргаво разнаÑÑше чаши пълни Ñ€Ð°ÐºÐ¸Ñ Ð¸ проÑловутата царÑка туршиÑ, коÑто Ñи беше чиÑто киÑело зеле и нищо повече. Този път като ги Ð²Ð¸Ð´Ñ Ð³Ð¸ поÑрещна заÑмÑн и веднага Ñе видÑÑ… че два предни зъба му липÑват. Когато им поднеÑе вторите чаши ÐлекÑандър го пита;
- Защо не Ñи оправиш зъбите? Ртой му отговори, че хората Ñа Ñвикнали да го виждат така и че най вече жена му не му е давала, защото Ñ Ñ‡ÑƒÐ¿ÐµÐ½Ð¸ заби не е можел да Ñ Ñ…Ð°Ð¿Ðµ. ХаÑан Ñе Ñмееше през Ð³Ð»Ð°Ñ Ð¸ му напомни, че е много Ñкръндза, та затова не Ñи ги е правил. Когато поднеÑе третата Ñтограмка, кръчмарÑÑ‚ отÑедна за малко на маÑата им и им обÑÑни, че това ÑÑŠÑ Ð·ÑŠÐ±Ð¸Ñ‚Ðµ му е доÑта Ñкъп Ñпомен.
- Пък и огледай Ñе малко и ще видиш че на нÑкой липÑват по три четири, та дори и вÑичките. И взе да Ñе Ñмее от вÑе Ñърце. След това взе чашата на ХаÑан и Ñе чукна Ñ ÐлекÑандър за наздравица, но не отпи от неÑ. Тази картина промени мнението за гоÑтоприемÑтвото за тези хора, живеещи тук в пазвата на раÑ. ТрÑбваше Ñамо едно нещо да Ñториш, а той не беше много трудно, да Ñпечелиш Ñ‚Ñхното доверие, оÑтаналото беше топло и земно, братÑко и човешко.
- ХаÑане, ти Ñ ÐºÐ°ÐºÐ²Ð¾ Ñе занимаваш? Какъв ти е поминъкът? Доволен ли Ñи от животът?
- Ðз Ñе занимавам Ñ Ð´Ð¾Ñта работа, но по важната ми е дърводобива. Ðо в тази работа вече на влезнаха вÑе големи вълци, един от друг по Ñвирепи и гладни, при Ñ‚ÑÑ… нÑма наÑждане. Ð’Ñеки от политиците чакат на неÑ, големите хапки Ñа вÑе за Ñ‚ÑÑ…, на Ð½Ð°Ñ Ð¾Ñтават трохите и мъките. Ðо Ñ‚Ñ€Ñбва да Ñ Ð²ÑŠÑ€ÑˆÐ¸Ð¼, че и те понÑкога на Ð½Ð°Ñ Ð¿Ð¾Ñ‚Ñ€Ñбват, въпреки че и тогава пак ги заÑищаме Ñ ÑÑŠÑ Ð°Ð³Ð½Ðµ Ñ ÑÑŠÑ Ñ‚ÐµÐ»Ðµ. Втората работа ми е билкарÑтво. Тук печалбата е по малко пък и не е гарантирана. Ð’ повечето пъти не можеш да Ñи вземеш парите, вÑе имаш да взимаш, но кога не Ñе знае. Третата работа ми е животновъдÑтвото. Ð¢Ñ Ðµ моÑта опора, ако не е Ñ‚Ñ, Ñъм Ñи жив зиÑн.***** Ðо и там има фире****** много чеÑто патим от мечка, или вълк. Пък и много чеÑто боледуват, докторите взимат Ñкъпо преÑкъпо. Ðо нÑма как Ñ‚Ñ€Ñбва да Ñе живее нÑкак. Ðз едно нещо Ñъм научил от баща Ñи. Търпение, желание и упоритоÑÑ‚, оÑтаналото е Ðллахова работа.
- Какво ще кажеш, Ñега ли е по труден животът, или през робÑтвото?
- За Ð½Ð°Ñ Ð¿Ð¾Ð¼Ð°Ñ†Ð¸Ñ‚Ðµ робÑтво не е имало. Ðие никога не Ñме Ñе чувÑтвали роби на който и да е. Ð’Ñеки Ñме го поÑрещали като наш гоÑтенин, а не гоÑподар. През оÑманÑко е било по леÑно, по Ñвободно за хората. Кой къде е иÑкал там е живÑл, това е било една огромна Ñ‚ÐµÑ€Ð¸Ñ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ð¸ е била Ñвободна за вÑички. Плащало Ñа е и тогава данъци, но в ÐºÐ¾Ñ Ð´ÑŠÑ€Ð¶Ð°Ð²Ð° данъци нÑма, нима Ñега малко плащаме и какво получаваме в замÑна, нищо? Тогава от нашите помаци Ñа Ñлужели в оÑманÑката Ð°Ñ€Ð¼Ð¸Ñ Ð¸ Ñа били добре заплатени. ÐÑкой доброволно Ñа оÑтавали да Ñлужат Ñ Ð¿Ð¾Ð²ÐµÑ‡Ðµ години, защото Ñа били на почит и уважение. Ðе мога да кажа нищо лошо за оÑманизма, защото не Ñъм чул за Ð½ÐµÑ Ð¿Ð¾Ð´Ð¾Ð±Ð½Ð¾ нещо. ВървÑл ли Ñи в пътÑ, нÑмал Ñи проблеми ÑÑŠÑ Ð½Ð¸ÐºÐ¾Ð¹, както и Ñега. По къÑно идват подпиÑани договори, за които никой ни не е иÑкал нашето ÑъглаÑие и поÑтавÑÑ‚ в Ñърцето на планината граници, коÑто вмеÑто да ни помага Ñ‚Ñ Ð½Ð¸ пречи. Много мой роднини оÑтанаха в гръцко, други в турÑко, на това правда ли му казваш. Ðз Ñъм за ÑвÑÑ‚ без граници и държави. ИÑкам хората да не Ñа разделени и ограбвани. Тука идваха учени хора, умни хора и вÑичките ни даваха акъл какви Ñме били и какви Ñ‚Ñ€Ñбва да Ñме. Раз им викам; - Ðие иÑкаме да Ñме Ñвободен народ и ако иÑкам да Ñъм такъв, Ð²Ð°Ñ Ð½Ðµ Ñ‚Ñ€Ñбва да ви има, защото вие Ñамо делите и грабите и Ñ Ð½Ð¸Ñ‰Ð¾ не помагате. Ето, един от Ð²Ð°Ñ Ð½ÐµÑ‰Ð¾ докарал ли е нещо за децата ни, за Ñтарците или за джамиÑта. Ðищо. Това един умен човек не Ñ‚Ñ€Ñбва да го прави, защото Ñлед Ñебе Ñи оÑÑ‚Ð°Ð²Ñ Ð»Ð¾Ñˆ пример.
- Ркакво ще кажеш за вашата република Тъмраш? Ðко беше проÑъщеÑтвувала каква щеше да е, по добре ли от тази в момента. Той хвана шишенцето Ñ Ñ€Ð°ÐºÐ¸Ñ Ð¸ го поднеÑе към уÑтните за наздравица и очите му Ñе напълниха ÑÑŠÑ Ñълзи.
- За Ð½ÐµÑ Ð¼Ð¾Ð³Ð° да ти Ð³Ð¾Ð²Ð¾Ñ€Ñ Ð½Ðµ до Ñутринта, а до Ñмъртта! След това вдигна чашата и Ñ Ð¸Ð·Ð¿Ð¸ до дъно. Хайде Ñега да тръгваме, че Ñтана къÑно, тайфъта***** ни чака за вечерÑ.
ЦеремониÑта за вечерÑта беше Ñъщата. Измиха Ñи ръцете и Ñе нахраниха доволно предоволно от вкуÑните гозби, приготвени от жена му и Ñтарата му майка. Когато излÑзоха на тераÑата за по джигара, ÐлекÑандър, ÑÑŠÑ Ð¿Ð»Ð°Ñ… треперещ Ð³Ð»Ð°Ñ Ð¿Ð¾Ð´Ñ…Ð²Ð°Ð½Ð° разговора.
- Тук идват ли чеÑто чужденци? Да работÑÑ‚ като даÑкали, или пък да Ñе женÑÑ‚? Едвам уÑÐ¿Ñ Ð´Ð° зададе тези Ñтрани въпроÑи.
- Ðе. Ðе идват. Само едно девойче дойде и Ñе ожени за нашиÑÑ‚ даÑкал Ðзиз. ЦÑло Ñело Ñе хвана за главата, как така толкова Ñтройно и краÑиво момиче, е оÑтавило Ð¡Ð¾Ñ„Ð¸Ñ Ð¸ е дошло чак тук да Ñе ожени и то за женен мъж? Ðз Ñъщо Ñе Ñ‡ÑƒÐ´Ñ Ð½Ð° тази Ñ‚Ñхна любов!
- Ð Ñ‚Ñ ÐºÐ°Ðº Ñе казва и какво работи тук? Продължи да любопитÑтва гоÑтенина.
- Името й никой в Ñелото не го знае. Ð’Ñеки й вика Без-именната. С това име Ñ Ð¿Ñ€Ð¸Ð¿Ð¾Ð·Ð½Ð°Ð²Ð°Ñ‚. Работеше в библиотеката на Ñелото. Ðо Ðллах и даде мъжко чедо, нарекоха го ИÑкендер и оÑтави работата. Сега Ñтой в къщи и Ñи гледа рожбата. ÐлекÑандър като чу тези неща, една оÑтра Ñилна болка като нагрÑто желÑзо го парна по Ñърцето, политна и падна на пода.
ХаÑан на този приÑтъп не Ñе уплаши, защото в казармата Ñлужеше като помощник на бацила и от него Ñе бе научил на много неща. И даването на първа помощ, за него беше като за дете играчка. Когато ÐлекÑандър дойде на Ñебе Ñи, Ñ Ð¿Ð¾Ð¼Ð¾Ñ‰Ñ‚Ð° на ХаÑан Ñе наÑтани на леглото Ñи и призна на Ñтопанина, кой е и защо е дошъл по тези меÑта. Ðа това ХаÑан не Ñе изненада и на драго Ñърце Ñ Ð³Ð¾Ð»ÐµÐ¼Ð¸ подробноÑти обÑÑни на ÐлекÑандър за Ð´ÑŠÑ‰ÐµÑ€Ñ Ð¼Ñƒ и Ñлучващото Ñе Ñ Ð½ÐµÑ Ð² това Ñело. Разговорът им продължи до Ñутринта, защото бащината им обич беше над вÑичко и неведението в Ð½ÐµÑ Ð¸Ð·Ñждаше ÐлекÑандър като червей зелено дърво.
- Знаеш ли че утре твоÑта Ð´ÑŠÑ‰ÐµÑ€Ñ Ð² нашето Ñело ще е неÑтинарка? Ðз вÑе още не знам какво е това, но жена ми обÑÑни онова което е чула от оÑтаналите хора на Ñелото. Казва ми че неÑтинарките, ходÑÑ‚ боÑи по жива жарава. Ðз й казвам че не е разбрала, а Ñ‚Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ð´ÑŠÐ»Ð¶Ð°Ð²Ð° да Ñпори че е вÑрно. Сега ти ми кажи, възможно ли е жив човек да ходи по жива жарава?
- Да възможно е и от моето поколение е имало неÑтинарки.
- Ðо как така? Ðе изгарÑÑ‚ ли?
- Ðе, не изгарÑÑ‚. Ð’Ñрата им към Бога ги пази и закрилÑ.
- И на това иÑкаш да повÑрвам? ÐÑма как да Ñтане братле. Ðз Ñъм Ñе парел и знам каква болка е. Имахме Ñтара къща и веднъж по незнайни причини Ñе беше запалела. Рвътре ми беше вÑичката Ñтока. Ðе толкова за Ñтоката, а заради Ñ‚Ñхната душа, Ñе хвърлих в огньовете. Че ги ÑпаÑих, ги ÑпаÑих, но аз като въглен изгорÑÑ… и от тогава до Ñега огън не палÑ. Ðа това признание ÐлекÑандър намери Ñили и Ñе заÑмÑ.
- Утре ще видиш, че когато имаш вÑра в Бога, огън не те гори. Ðз миÑлех утре да Ñе прибирам в СофиÑ, но заради този ритуал ще оÑтана на гоÑти още ден два.
Ð”Ð½ÐµÑ Ð±ÐµÑˆÐµ двадеÑети май. Гората, полÑните и бърчините дори Ñи бÑха облекли нови от кипÑщ живот премени една от друга по-жизнени и божеÑтвени. Ð’ÑÑка ÑÑŠÑ ÑвоÑта миризмата напомнÑше, че в Ñ‚ÑÑ… го има РаÑ. Птиците пък ÑÑŠÑ ÑÐ²Ð¾Ñ Ð¸Ð·Ð²ÑŠÐ½ - земен Ð³Ð»Ð°Ñ Ñ€Ð°Ð´Ð¾Ñтно го потвърждаваха. За Ñтадата вече бе наÑтъпил БайрÑм, в който Ñе бÑха народили вÑе Ñвежи и Ñтройни чеда. Ручеите и те пълноводни и Ñамо човек, който не беше отпил от Ñ‚ÑÑ… не знаеше, че Ñ‚Ñхната пеÑен беше Ñамо от Ð¿Ð¾Ð¶ÐµÐ»Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð·Ð° живот.
За Без-именната Ñъщо бе наÑтъпил този празник и Ñ‚Ñ Ð·Ð½Ð°ÐµÑˆÐµ много добре, че Ñ Ð¾Ñ‡Ð°ÐºÐ²Ð° голÑма отговорноÑÑ‚ не Ñамо пред Ñелото, а и пред цÑлата околиÑ. Затова Ð´Ð½ÐµÑ Ð¿Ñ€Ð¸Ð³Ð¾Ñ‚Ð²Ð¸ любимото ÑÑтие на Ðзиз и Ñ ÑƒÐ¼Ð¸Ð»Ð¸Ñ‚ÐµÐ»Ð½Ð¸ думи на Ñофрата подхвана:
- Ðзиз, любов моÑ! Утре е двадеÑет и първи май - ден, в който Ñе празнува Ð¾Ð³Ð½ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¿Ñ€Ð°Ð·Ð½Ð¸Ðº на Св. Ñв. КонÑтантин и Елена. Ðзиз на това твърдо ÑÑŠÑ Ð·Ð°Ð¿Ð¾Ð²ÐµÐ´Ð½Ð¸Ñ‡ÐµÑки тон отÑече:
- Ðе Ñи длъжна да го Ñториш. Пък и …. недей, Ð¼Ð¾Ð»Ñ Ñ‚Ðµ?
Ðко ти Ñтане нещо аз Ñлед това какво ще правÑ? Мен от малък Ñа ме учили, че Ñ Ð¾Ð³ÑŠÐ½Ñ ÑˆÐµÐ³Ð° не бива да Ñе прави, а ти иÑкаш жива по него да ходиш. Това е лудоÑÑ‚, от коÑто би поÑтрадал вÑеки земен човек. ÐœÐ¾Ð»Ñ Ñ‚Ðµ не оÑпорвай!
- Ðз те Ð¼Ð¾Ð»Ñ Ð´Ð° ми позволиш да Ð½Ð°Ð¿Ñ€Ð°Ð²Ñ Ð½ÐµÑ‰Ð¾ полезно за това Ñело, което тъне в нищета и Ð¼Ð¸Ð·ÐµÑ€Ð¸Ñ - продължи да оÑпорва Без-именната.
- Ð’Ñеки в това Ñело е доволен от Ñъдбата Ñи и ти едва ли Ñ Ñ‚Ð¾Ð²Ð° жертвоприношение ще им Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ð¼ÐµÐ½Ð¸Ñˆ. ОÑтави да Ñи живеÑÑ‚ живота така, както Ñа Ñметнали за правилно. Пък и нима Ñи миÑлиш, че това твое жертвоприношение ще го оценÑÑ‚? Ти вÑе още доÑтатъчно не ги познаваш, но Ñвекървата реши, че е редно и Ñ‚Ñ Ð´Ð° Ñе намеÑи в този Ñпор и Ñъщо като нÑкакъв наточен нож отÑече:
- Ðко толкова много иÑка, нека да го направи. Ðито ще е първата неÑтинарка, нито поÑледната. Пък и ако ще е за доброто на Ñелото, та и на околиÑта, защо да не го направи? Ðз Ñ Ñ†Ñлото Ñърце й вÑрвам, че ще Ñе Ñправи, защото моÑта Ñнаха е Ñилна по дух и волÑ. Пък и ÐºÐ¾Ñ Ð´Ñ€ÑƒÐ³Ð° жена би Ñе ÑъглаÑила от това Ñело да ходи боÑа по жива жарава? КоÑ? Затова ти Ðзизе не Ñе противи, а нужното Ñътвори и на жена Ñи щаÑтието подари. След тази заповед на Ðзиз не му оÑтаваше нищо друго, оÑвен да изпълни желанието на ÑвоÑта любима, коÑто като огън гореше да Ñтори нещо добро за Ñелото.
- Добре, Ñега подробно ми обÑÑни какво Ñ‚Ñ€Ñбва да ÑторÑ, че наиÑтина не знам. Такова чудо до Ñега в това помашко Ñело не Ñе е Ñлучвало.
- Първото иÑкам да ми Ñе довериш и безрезервно подкрепиш. След това да поканиш цÑлото Ñело и околиÑта който иÑка да приÑÑŠÑтва. Ще поканиш лично и попа от КаÑабата, миÑлÑ, че на драго Ñърце ще Ñе ÑъглаÑи да приÑÑŠÑтва. Утре ще напалиш голÑм огън на площада и той ще гори цÑл ден. Когато Ñлънцето зайде и огънÑÑ‚ притихне, ще разтеглиш жаравата в кръг и аз Ñ Ð¸ÐºÐ¾Ð½Ð° в ръце ще танцувам върху Ð½ÐµÑ Ð¸ ще Ð¼Ð¾Ð»Ñ Ð“Ð¾Ñпод да ни дари Ñ Ð±Ð»Ð°Ð³Ð¾Ð´ÐµÐ½Ñтвие и берекет. По този начин ще докажа, че ….
- Какво ще доказваш? - продължи да тъне в недоумение Ðзиз.
- Ðа цÑлата Ð¾ÐºÐ¾Ð»Ð¸Ñ Ñ‰Ðµ докажа, че Ñъм горда българка и, че хриÑтиÑнÑтвото не е лоша Ñ€ÐµÐ»Ð¸Ð³Ð¸Ñ - Ñ Ð²Ð´Ð¸Ð³Ð½Ð°Ñ‚Ð¸ рамена и горд Ð³Ð»Ð°Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ð´ÑŠÐ»Ð¶Ð¸ Ñ‚Ñ.
- Ðима Ñи миÑлиш, че те не знаÑÑ‚ ÐºÐ¾Ñ Ñи и от кои Ñи? Ðима Ñи миÑлиш, че и Ñлед това нÑма да Ñи отлъчена и белÑзана? Затова от Ñега ти казвам, че за този ритуал ще Ð¸Ð·Ð¿ÑŠÐ»Ð½Ñ Ð²ÑÑко твое желание, но нÑма да ноÑÑ Ð½Ð¸ÐºÐ°ÐºÐ²Ð° отговорноÑÑ‚ за поÑледиците. Дори да видÑ, че в него жива гориш нÑма да те ÑпаÑÑвам, защото аз не иÑкам жена, коÑто не ми Ñе подчинÑва.
- Ðима не Ñе влюби в моето непокорÑтво? Ðима не ми казваше, че Ñъм родена за знаменоÑец? Ðима Ñега иÑкаш от мен да Ñъм една от оÑтаналите? Ðко е така Ñамо кажи и ще бъда? Ðзиз пред тези въпроÑи леко Ñе изчерви и предпочете да замълчи.
Ðа ÑÐ»ÐµÐ´Ð²Ð°Ñ‰Ð¸Ñ Ð´ÐµÐ½ в центъра на Ñелото Ðзиз запали буен огън от Ñухи дъбови дърва. ОÑтави нÑколко младежи да го Ñтъкват и разпрати веÑÑ‚ по Ñелото и околиÑ, че този ден в Ñелото ще Ñи имаме неÑтинарка. ЦÑло Ñело Ñе Ñтече на площада. Заприиждаха и гоÑти от околиÑта. Придружен от ходжата на Ñелото дойде и попа от КаÑабъта. Двамата заеха централно мÑÑто покрай огънÑ, който буйно гореше и Ñлед Ñебе Ñи жива жарава оÑтавÑше.
Пръв мухабета го подхвана ходжата:
- Да Ñи признаÑ, аз Ñъм против подобни ритуали, защото тези неща ги нÑма в нашата ÑвÑта религиÑ, коÑто е поÑледна и в Ñебе Ñи е обвзела вÑички оÑтанали.
- Вашата вÑра ако е поÑледна, то нашата е древна, ходжа ефенди. Така, че не Ñ‚Ñ€Ñбва Ñ Ð»ÐµÐºÐ° ръка да Ñе Ð¾Ñ‚Ñ…Ð²ÑŠÑ€Ð»Ñ Ð¸Ð»Ð¸ петни. Пък и за това нещо Ñ Ñ‚ÐµÐ±Ðµ за кой ли път вече Ñме говорили. ОÑтави Ñега тези миÑли на ÐºÑ€Ð°Ñ Ð¸ Ñе отдай на момента, в който човека Ñе обединÑва Ñ Ð‘Ð¾Ð³Ð° и то за благото на оÑÑ‚Ð°Ð½Ð°Ð»Ð¸Ñ Ð½Ð°Ñ€Ð¾Ð´.
- Ще видим, попе ефенди. Ще видим и това чудо, но аз вÑе още не вÑрвам, че е на добро, защото не го пише в ÑÐ²ÐµÑ‰ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð½Ð¸ Коран.
- Ходжа ефенди, ти на Корана ли ще вÑрваш, или на очите Ñи? Ðз бих предпочел второто.
- ЛеÑно ти е на тебе, попе ефенди, защото Ñ‚Ñ Ðµ от вашите. Май ,че Ñи прав, нека да видим какво ще Ñе Ñлучи въпреки, че пак дебело подчертавам - Ñъм против и не позволÑвам и не вÑрвам на подобни неща. Между Ñ‚ÑÑ… вече Ñе бе наÑтанил кметът на Ñелото, затова Ñпорът временно бе прекратен.
През това време огънÑÑ‚ беше на Ñвоето мÑÑто, а жаравата му Ñветеше в тъмнината като жълти оÑманлийÑки пендари. Ð¡ÑŠÑ ÑвоÑта Ñила Ñ‚Ñ Ð±ÐµÑˆÐµ готова да изгори вÑÑко живо ÑъщеÑтво, поÑмÑло да Ñе допре до Ð½ÐµÑ Ñ Ð³Ð¾Ð»Ð¸ ръце или крака.
Покрай Ð¾Ð³ÑŠÐ½Ñ Ñе бе Ñъбрало цÑлото Ñело и още толкова хора от околиÑта. От тълпата излÑзоха два тъпана и в необичаен такт думнаха така, че вÑеки Ñе почувÑтва като в чуждо небрано лозе.
Пред него излезе облечена Ñамо в бÑла ÐºÐ¾ÑˆÑƒÐ»Ñ Ð‘ÐµÐ·-именната. С бавни и Ñитни Ñтъпки заприÑтъпва покрай жаравата, коÑто за тълпата приличаше на Ñмъртта. Между Ð²Ð°Ð¹ÐºÐ°Ð½Ð¸Ñ Ð¸ приÑмехулки Ñ‚Ñ Ð±ÐµÐ· да обръща внимание на никой обиколи нÑколко пъти разÑтелената жарава. След това Ñ Ð¸ÐºÐ¾Ð½Ð° в ръце повдигна поглед към небето и Ñ Ð¿Ð»Ð°Ð²Ð½Ð¸ Ñитни Ñтъпи Ñе впуÑна върху жаравата, коÑто като Бог Ñ Ð¾Ð±Ð³ÑŠÑ€Ð½Ð° Ñ Ñ‚Ð¾Ð¿Ð»Ð¸Ð½Ð°. Сълзи от щаÑтие облÑха краÑивото й моминÑко лице, защото до Ñебе Ñи почувÑтва приÑÑŠÑтвието и закрилата на Бога. За нейна изненада от тълпата ÑÑŠÑ Ñъщите неÑтинарÑки Ñтъпки приÑтъпи виÑок Ñтроен мъж, в който Ñ‚Ñ Ð¿Ñ€Ð¸Ð¿Ð¾Ð·Ð½Ð° баща Ñи ÐлекÑандър. До толкова беше объркана, че на Ð³Ð»Ð°Ñ Ð²Ð·Ðµ да благодари на Бога Ñи Ñ Ð´ÑƒÐ¼Ð¸Ñ‚Ðµ:
- Ð‘Ð»Ð°Ð³Ð¾Ð´Ð°Ñ€Ñ Ñ‚Ð¸ Боже, че те има! Ð‘Ð»Ð°Ð³Ð¾Ð´Ð°Ñ€Ñ Ñ‚Ð¸ Боже, че ми го показа! Сега вече нека, нека да изгорÑ! Рти за Ñ‚ÑÑ… благоденÑтвие и плодородие определи!
- Ти нÑма да изгориш, а още един път в човек ще Ñе преродиш, защото не Ñамо на Ñебе Ñи доказваш, че за хората милееш! След тези думи баща й Ñилно Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ³ÑŠÑ€Ð½Ð°. Плачеше и той, плачеше и Ñ‚Ñ, плачеха и вÑички покрай Ñ‚ÑÑ….
ÐžÑ‚ÐºÑŠÑ Ð¾Ñ‚ романа БЕЗ-ИМЕÐÐÐТРна Ибрахим БÑлев
-
Без-именната Ñлед като взе ключа за библиотеката, три дни от Ð½ÐµÑ Ð½Ðµ излезе. Първото нещо което направи, това беше да Ñвали вÑички книги от рафтовете и да избърши праха по Ñ‚ÑÑ…. След това по неин уÑет и разбиране, наново подреди библиотеката. Ðа лÑво от входа поÑтави Ñветовната клаÑика. Точно пред вратата Ñтарателно подреди българÑката литература и зад маÑата коÑто и Ñлужеше за бюро, гордо нареди вÑичко Ñвързващо детÑката пÑÐ¸Ñ…Ð¾Ð»Ð¾Ð³Ð¸Ñ Ð¸ четиво. След взимането на този вълшебен ключ, в Ð½ÐµÑ Ñе породи мечтата, коÑто Ñ‚Ñ€Ñбваше да накара младото поколение да чете. Ðо до Ñега ÑÑно беше разбрала, че от четенето на книга по тези земи имаше много по важни неща и едно от Ñ‚ÑÑ… беше вършенето на задължениÑта, които не Ñекваха дори и през зимата. Когато пък имаха малко Ñвободно време поÑещаваха джамиÑта и зубреха на арабÑки Корана. След като подреди и поÑледната книга и забърÑа и поÑледната прашинка по Ñ‚ÑÑ…, Без-именната уÑети че в тази библиотека липÑва нещо много важно, което Ñ‚Ñ€Ñбваше да Ñе прочете от вÑеки в това Ñело и това беше романа на Ðнтон Дончев “Време разделно“. Вечерта когато Ñе прибра в къщи първата работа коÑто направи, това беше да запита Ðзиз: - защо тази книга липÑва в библиотеката.
- Подобни измиÑлени романи, които Ñлагат Ñол в раната на хората тук, не Ñ‚Ñ€Ñбва да ÑъщеÑтвуват, та затова – му бе отговора.
- С какво би наредил толкова на тези хора това не мога да разбера. Хем оÑвен иÑторичеÑките книги, вÑички оÑтанали Ñа литературна измиÑлица и ти това добре го знаеш.
- Да знам го. Ðо за Ñъжаление този роман доÑта хора го ÑмÑтат за иÑторичеÑки и в това е белÑта. Продължи да уÑтоÑва Ñвоето Ñтановище Ðзиз.- Ðо да Ñе забранÑва определена книга, на мен ми идва доÑта Ñтранно. Пък и да Ñи признаÑ, аз Ñъм от тези, които ÑмÑтат, че този роман е пиÑан по иÑторичеÑки данни и Ñа използвани източници които трудно могат да Ñе оборÑÑ‚. Затова още утре ще поръчам този роман да ми го докарат и ще го предложа на по буйните и любопитни деца, за да Ð²Ð¸Ð´Ñ Ñ‚Ñхната Ñ€ÐµÐ°ÐºÑ†Ð¸Ñ Ñлед това.
- Добре ще направиш. Ðе забравÑй да поръчаш и Кама Сутра и още куп други глупоÑти, които ти дойдат на главата. След това Ñтарателно проÑледи, каква Ñ€ÐµÐ°ÐºÑ†Ð¸Ñ Ñ‰Ðµ предизвикат опитните зайци.
- Ðо защо ÑравнÑваш романа Време разделно, ÑÑŠÑ ÐšÐ°Ð¼Ð° Сутра? Това не мога да разбера?
- Ти не Ñамо това не можеш да разбереш. И аз затова нещо не те обвинÑвам. Защото ти вÑе още не познаваш този народ, който леÑно вÑрва на вÑичко казано, но никога не прощава на лъжата и измамата. И Ñлед като и ти Ñи повÑрвала на този поръчков и дори краден роман, що оÑтава за оÑтаналите? Ðо Ñлед като иÑкаш да го направиш, ще Ñ‚Ñ€Ñбва да Ñи готова и ÑъглаÑна да поÑрещнеш поÑледиците, които нÑма да бъдат много розови за тебе.
- За първи път чувам че този роман е бил краден. Ще можеш ли да внеÑеш малко Ñветлина по въпроÑа?
- Има Ñлухове, че романа „Време разделно“, е дело на Фани Попова-Мутафова. Ð ÑамиÑÑ‚ Ðнтон Дончев казва че романа го е напиÑал Ñамо за 41 дена. ПредÑтави Ñи Ñамо, как един роман от над 400 Ñтраници Ñе пише точно за 41 дена. И ако разгледаме ÑтилиÑтиката на романа и го Ñравним Ñ Ð¿Ð¾ къÑните му книги, нÑма как да не разберем разликата в Ñтила на пиÑане. Другото нещо което е отвратителното в този роман, това е порнографиÑта, коÑто е в голÑмо изобилие. Моралът в този роман е Ñведен до минимума: "Викай ми Елице, че от утре ще ми викаш майко". Моето лично мнение е, че дори и да не е крадена цÑлата книга, то поне голÑмата чаÑÑ‚ от Ð½ÐµÑ Ñа приÑвоени и Ñлед това по такъв начин до изопачени, по който да Ñе хареÑат на партиÑта. Ðо още по жалкото за този роман е, че точно той дава ход на държавата, да възражда този народ който Ñтой Ñега пред тебе.
- За вÑичкото това много ÑъжалÑвам. Ðо аз като библиотекарка на това Ñело Ñъм длъжна на жителите му да поднеÑа вÑичко което Ñметна за необходимо. Ð’Ñеки ноÑи глава на рамената Ñи и вÑеки Ñ‚Ñ€Ñбва Ñам да решава дали да Ñ Ñ‡ÐµÑ‚Ðµ, или това в Ð½ÐµÑ Ð´Ð°Ð»Ð¸ е доÑтоверно.
- От Ð¼Ð¾Ñ Ñтрана нÑмаш никакви проблеми. Ðз лично тази книга три пъти Ñъм Ñ Ñ‡ÐµÐ» и за Ð½ÐµÑ Ñи изказах мнението. Затова те подÑетих да докараш и Кама Сутра, защото вÑе пак поне начинаещите, ще има какво да научат от неÑ. И другото нещо което иÑкам да те предупредÑ, пази Ñе да не заприличаш на ходжата на Ñелото.
- Добре кажи какво да Ð½Ð°Ð¿Ñ€Ð°Ð²Ñ Ð¸ това ще бъде. Ð’Ñе пак ти тук Ñи раждан и този народ го познаваш много по добре от мене.
- ИÑка ми Ñе да Ñе намери пиÑател, който да опише иÑтинÑката иÑÑ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ð½Ð° помаците. Ðо уви, ние до толкова Ñме поробени от ежедневието, че от книгите бÑгаме като от дÑвол.
ÐžÑ‚ÐºÑŠÑ Ð¾Ñ‚ романа БЕЗ-ИМЕÐÐÐТРна Ибрахим БÑлев
-
ПОМÐЩИÐÐТÐ
Като чинар Ñе родих -
в планината,
като вълк живÑÑ… -
за Ñвободата!
Клони, корени пущах -
за децата,
от врагове ÑÑŠÑ Ð²Ð¾Ð¹
им бранех Ñърцата!
ПътÑÑ‚ ми определи Ðллаха -
да бъда на Ñ‚ÑÑ… Ñветлината,
че на чужди Ñе кланÑха -
и забравиха за Ñвободата!
Бъдете деца мили -
и не забравÑйте за ПОМÐЩИÐÐТÐ,
Ñ‚Ñ Ðµ нашето минало, бъдеще и Ñълзи,
заради коÑто Ñме дошли на земÑта!
Ще дойде ден - ще полетите -
в Ñиневата като гълъби бели,
за полÑта, горите, ще Ñте пчелите -
но помнете - че за Ð²Ð°Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ´Ñ†Ð¸ Ñа мрели!
И това помнете, Ñ‚Ñ ÐŸÐžÐœÐЩИÐÐТР-
не Ñе купува, нито пък продава,
Имаш ли Ñ? – Ñ‚Ñ Ðµ до гробищата,
Ñ Ð½ÐµÑ Ñ‡Ð¾Ð²ÐµÐº Ñе ражда и в щаÑтие умира!
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
Ð ÐМО
Когато Ñи паднала,
продадена, или наранена,
когато имаш нужда от рамо,
или от блага дума – обади Ñе!
Когато ти пиÑне от приÑтели,
поведениÑ, Ñтремежи и хвалби,
за да изпушиш една цигара
за здравето на живота – обади Ñе!
Когато имаш какво да правиш,
но нÑмаш Ñили, или желание,
когато в очите Ñи имаш Ñълзи,
или пък Ñи на ръбът на пропаÑтта – обади Ñе!
Когато за обич Ñи гладна,
когато иÑкаш да Ñи далече от тълпата,
когато целиÑÑ‚ ÑвÑÑ‚ ти е обърнал гръб,
или пък имаш нужда от нежноÑÑ‚ – обади Ñе!
Когато Бог не е до тебе
и като пеленаче имаш нужда от майка,
или пък Ñи миÑлиш, че любовта е мит,
и не Ñи Ñкроена по нейна кройка – обади Ñе!
Когато краÑÑ‚ е дошъл
и нÑмаш ни път, ни надежда за начало,
вÑтърът като ненужна в Ñма те е отвÑл,
обади ми Ñе бе – пуÑÑ‚Ñло,
в Ð½ÐµÑ ÑƒÑмивка, живот, поÑÑ‚ÐµÐ»Ñ Ð´Ð° ти бъда!
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
***
Родина иÑкам!
Родина!
Ðека да е най-малка, но – моÑ!
Родина иÑкам!
Родина!
Цветът й нека да е Ñамо бÑл и Ñин!
Като новородениÑÑ‚ ми Ñин!
Ðека да го ÑъпътÑтват и дъгата и цветÑта!
Родина иÑкам!
Родина!
Да нÑма в Ð½ÐµÑ Ð²Ð¾Ð¹Ð½Ð¸, а братÑтво!
Да нÑма в Ð½ÐµÑ Ð³Ð»Ð°Ð´, а богатÑтво!
Родина иÑкам аз!
Родина!
Ðа коÑто името вие ще Ñложете!
Ибрахим БÑлев
-
БЛИЗКО ДО БОГÐ
(Убиецът на пеперуди)
Роман Ðвтор Ибрахим БÑлевПредговор
Драги читателю, в този роман ще четеш за чувÑтвената паÑжина, плетена от Ñърцето и душата, диктувана от Бога и дÑвола, изживÑна от жена Ñ Ð¶ÐµÐ»Ð°Ð½Ð¸ÐµÑ‚Ð¾ да Ð·Ð°ÐºÑ€Ð¸Ð»Ñ Ñ‡Ð¾Ð²ÐµÑˆÐºÐ¸Ñ‚Ðµ ценноÑти. Този роман е напиÑан, за да подтикне вÑеки мъж да Ñе запита: - “Какво очаква жената от мен? - пари, имот, лаÑки на плът, любов, или доверие?“. Разковничето на този Ð²ÑŠÐ¿Ñ€Ð¾Ñ Ñ‰Ðµ бъде заровено в поÑледните му Ñтраници, в които ще бъде обриÑувана пÑихиката, не Ñамо на жената, а и ÑмиÑълът на – живота. Ð’ този роман много врати ще бъдат отварÑни и затварÑни. ПътÑÑ‚ оÑвен че ще е трънлив, ще и окървавен. Ðо това нÑма да уплаши, или възпре нашите герои да го извървÑÑ‚. За да може не Ñамо на Ñебе Ñи, а и на Ð½Ð°Ñ Ð´Ð° докажат, че животът ни е Ñъздаден от падежи и възвишениÑ, от чувÑтва заради които Ñи заÑлужава да живеем.
ГлавниÑÑ‚ ни герой в него ще е Ðнна! Младо момиче, едвам надминало двадеÑетте, но вече Ñ Ð³Ð¾Ð»Ð¾Ñ‚Ð° коленичила пред любовта и готова за нейното благо, да Ñе жертва до коÑти, до оÑнова. Съдбата ще Ñ Ð½Ð°ÐºÐ°Ñ€Ð° да Ñе разкъÑва на парчета и Ñ Ñ‚ÑÑ… да Ñ‚ÑŠÑ€Ñи в живота правилното не Ñамо за Ñебе Ñи, а и за оÑтаналите. Цената коÑто ще плати нÑма да е никак малка, или пък за вÑеки, но това ще Ñ Ð¸Ð·Ð²Ð¸Ñи до Бога и ще Ñе превърне във факел за оÑтаналите жени, на които ÑÑŠÑ Ñвоето горене ще им показва пътÑÑ‚ на иÑтината. ФилоÑофиÑта й е “ Ð’ÑÑка победа изиÑква жертви – колкото по големи Ñа те – толкова е по велика Ñ‚Ñ!“ и “ За да видим що за човеци Ñме – не ни е нужно огледало, а видим обÑтановката в коÑто и Ñ ÐºÐ¾Ð¹ и как в Ð½ÐµÑ Ð¶Ð¸Ð²ÐµÐµÐ¼!“ и “ Ð’ този живот понÑкога Ñи заÑлужава Ñ Ð»ÑƒÐ´Ð¸ÑÑ‚ да Ñи луд, Ñ Ð¿Ð¸ÑниÑ, пиÑн и Ñ Ð±ÐµÐ´Ð½Ð¸ÑÑ‚, беден!“ и “ Ðко не знаеш какво да правиш Ñ Ð¿Ð¾Ð±ÐµÐ´Ð°Ñ‚Ð° – Ñ‚Ñ Ð½Ðµ ти е нужна!“.
ВториÑÑ‚ ни герой в романа ще е ÐлекÑандър (наричан още от Ðнна - Ðл), на който краÑотата и интелигентноÑтта му Ñа толкова изтънчени и Ñ€Ñдко Ñрещнати, че това ще го кара не да е БЛИЗКО ДО БОГР- а да го замеÑтва. Кръгът му от почитателки ще е толкова обширен, че ще Ð·Ð°Ð±Ñ€Ð°Ð²Ñ ÐºÐ¾Ð¹ е и за какво е дошъл на този ÑвÑÑ‚ и че ако Бог Ñ ÐµÐ´Ð½Ð°Ñ‚Ð° ръка взима, Ñ Ð´Ñ€ÑƒÐ³Ð°Ñ‚Ð° дава. Ð¡ÑŠÑ Ñините Ñи очи, Ñтройната фигура и руÑите къдрици, ще е и Ñин на любовта. И много негови почитателки (като Ðнна) опиÑнени от Ñ‚ÑÑ…, Ñ Ð»ÐµÐºÐ¾Ñ‚Ð° и безжалоÑтно пред Ñебе Ñи ще ги поÑÑ‚Ð°Ð²Ñ Ð½Ð° колене. Жените колкото го желаеха, Ðнна толкова ще Ñе опитва да го промени и приземи. Защото добре оÑъзнава, че човек на този ÑвÑÑ‚ и крила да има, далече ли е от него, живота ще му мине напразно. Пък дори и облаците понÑкога Ñлизат на земÑта да Ñи починат и вода да пиÑÑ‚. Заради него Ñътвори вразите: “ Ðко не знаеш какво да правиш Ñ Ð¿Ð¾Ð±ÐµÐ´Ð°Ñ‚Ð° – Ñ‚Ñ Ð½Ðµ ти е нужна!“. Защото леÑно Ñпечелените битки за Ñърца, до толкова ще го опие, че Ðнна ще Ñе принуди, да му каже право в очите: “ Ð’ÑÑка победа изиÑква жертви – колкото по големи Ñа те – толкова е по велика Ñ‚Ñ!“ Ðо хората които Ñа БЛИЗКО ДО БОГÐ, подобни фрази, нито ги вразумÑват, нито променÑÑ‚. Те живеÑÑ‚ в облаците и земното за Ñ‚ÑÑ… е като за орела мършата.
ТретиÑÑ‚ ни герой в романа ще е Ðли. Ðаперен ÑелÑки момък, знаещ кой е и за какво тъпче родната земÑ. Съдбата му още от детÑките години не го жали и вÑеки ден върху му поÑÑ‚Ð°Ð²Ñ Ñ‚ÐµÐ¶ÐµÑти, от които той не Ñе Ñмазва, а Ñтава още по жилав и борбен. ФилоÑофиÑта му бе толкова колкото да Ñе побере в едно човешко Ñърце: “ÐезавиÑимиÑÑ‚ най-много е мразен от ÑилниÑÑ‚ и влаÑтващиÑÑ‚!“, затова той Ñе Ñтараеше да бъде незавиÑим от никой, и никой да не бъде от него. Беше и уверен че: “Ðко Ñ Ð±ÐµÐ´Ð½Ð¸ÑÑ‚ Ñи– беден, Ñ Ñ‚Ñ€ÑƒÐ´Ð¾Ð»ÑŽÐ±Ð¸Ð²Ð¸ÑÑ‚ – трудолюбив, Ñ Ñ‡ÐµÑтниÑÑ‚ - чеÑтен, тогава ще Ñи печеливш!“. Той бе обикновен като земÑта, гората, водата. Допреш ли Ñе до него, ще Ñи нахранен и напоен, не Ñамо от материалното, а и от духовното.
И Ñега мили читателю, ще те Ð¿Ð¾Ð¼Ð¾Ð»Ñ Ð¸ ти да Ñе оплетеш в Ñ‚Ð°Ñ Ð¸Ð·Ð²ÐµÐ·Ð°Ð½Ð° от любовни чувÑтва паÑжина, в коÑто ще намериш приÑтни мигове изживени от нашите герои за благото на тебе и твоето поколение. Ð‘Ð»Ð°Ð³Ð¾Ð´Ð°Ñ€Ñ Ñ‚Ð¸ и приÑтно четене.
С уважение Ибрахим БÑлев
-
YAZIK oldu benim ateÅŸime!
Seni görünce ateşi sevdim,
o öyle bir ateş ki,
canımı can katı, ömrümü uzattı!
Seni görünce hayta sevdim,
o öyle bir hayat ki,
ben sen oldum, sen benin her-ÅŸey oldu!
Seni görünce gözyaşlarıma sevdim,
onlar öyle bir duygu ki,
her gün onunla sevgiyle yaşadım!
Seni görünce ölümü da sevdim,
bu öyle bir ölüm ki,
yanımda olmayınca ateşime yandım!
Azık oldu benim ateşime,
hayatını, gözyaşlarıma, ölümü, aşkıma,
sen gitti, ben bittim.
Ibrahim Beyaz (https://www.facebook.com/ibrahim.beyaz.7330?__tn__=%2CdK-R-R-R-R&eid=ARDvcAZpXYcbozDAfhI6c-PiAz5GKlCH0kEXGdWoB6sO7_aMBFKbGK7LjzAoPzFf7XKpLpICrBxv69tl&fref=mentions)
-
Родината на Любовта
Предговор
Драги читателю, в този роман ще четеш за Родината на Любовта, Ñътворена от чувÑтвата на Ñърцето и душата. Ð’ тази Родина облаците оÑвен че ще Ñа бели, пухкави и дъждовни, ще Ñа и опуÑтошителни. Ð’ тази Родина оÑвен че ще Ñе лее пот за благополучието на Любовта, чеÑто за Ð½ÐµÑ Ñ‰Ðµ Ñе пролива обилна кръв, кръв коÑто ще мие доÑтойнÑтвото в неÑ. ОбещаниÑта и мечтите ще Ñа цветът на неÑ, но корените ще Ñа жертвоприношениÑта, без които Любовта нÑма как цвÑÑ‚ да цъфне и плод да завърже. ПътÑÑ‚ който ще извървим, ще е дълъг и дълбок, оÑнежен и огрÑн и от много проклет. Този роман не е напиÑан за да Ñлужи за правило в Любовта, (защото вÑеки обича по Ñвоему) а Ñ Ñ‡ÑƒÐ²Ñтва да нахрани поне за малко душата на влюбениÑÑ‚ и да го научи да прощава. Защото една от оÑновите на тази Родина е прошката. Другата оÑнова е търпението в което търпение ще е прикрит Бога и ще ни нашепва, че в това е ÑпаÑението. Другата оÑнова ще е надеждата, без коÑто любовта не би могла да Ñтой на крака и ÑъщеÑтвува. Ð’ Ð½ÐµÑ Ñ‰Ðµ бъдат помеÑтени мечти и Ð¾Ñ‡Ð°ÐºÐ²Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð·Ð° преÑтъпването в РаÑ. И не на поÑледно мÑÑто една от централните оÑнови ще бъде Обичта, без коÑто РОДИÐÐТРÐРЛЮБОВТРще е немиÑлима!
Ð‘Ð»Ð°Ð³Ð¾Ð´Ð°Ñ€Ñ Ð½Ð° вÑеки ÑпрÑл Ñе и прочел това кратко въведение в новиÑÑ‚ ми роман, който Ñе надÑвам да разтърÑи във Ð²Ð°Ñ Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ñ‡ÑƒÐ²Ñтва, Ñ ÐºÐ¾Ð¸Ñ‚Ð¾ Ñте обичали, мечтали, жертвали и прощавали!
Ðвтор Ибрахим БÑлев.
https://www.facebook.com/ibrahim.beyaz.7330 (https://www.facebook.com/ibrahim.beyaz.7330)
-
Ð’Ñичко дето никне има корени, едно Ñе ражда за да лекува, друго за да радва, трето Ñ Ð±Ð¾Ð´Ð»Ð¸.
ПРЕДИСЛОВИЕ
(на БЕЗ-ИМЕÐÐÐТÐ)
Ð’ тази книга Ñа Ñъбрани традициите и ценноÑтите на помаците, на които корените Ñа грижовно Ñкрити във вековете. Тази книга цели Ñ Ñ†ÐµÐ»Ð¸ÑÑ‚ им блÑÑък и без излишък да ги предÑтави и поÑтави в ръцете на читателÑ. С внимание и загриженоÑÑ‚ тук Ñа опиÑани техните мъки и радоÑти, техното ежедневие и премеждиÑ, в които една чиÑта и ÑвÑта българка Ñе претопÑва в една от Ñ‚ÑÑ… и в това Ñ‚Ñхно, Ñ‚Ñ Ð½Ð°Ð¼Ð¸Ñ€Ð° ÑпокойÑтвие и живот. Живот в който корен пуÑка, цвÑÑ‚ разцъфва и плод завързва. Като вÑеки герой и Ñ‚Ñ Ð¿Ð¾ÐºÐ¾Ñ€Ñва виÑоки върхове и преминава през много буйни реки. ТрÑбва дори Ñвоето “Ðз“ да претопи в ние, което в живота ни Ñе ÑравнÑва ÑÑŠÑ Ñмърт. Ðо нейната Ñмърт е живот, живот който като на вÑеки помак ще бъде за пример на оÑтаналите за живот, щаÑтие и разбирателÑтво. Ð’ тази книга главниÑÑ‚ герой ÑÑно разбира, че помашката идентичноÑÑ‚ Ñлужи за Ñпойка между народите и ÑÑно и категорично проповÑдва – ЛЮБОВ Ð’ СВЕТРИ МЕЖДУ ÐÐРОДИТЕ.
СъбитиÑта Ñа художеÑтвени ÑÑŠÑ‡Ð¸Ð½ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð½Ð° автора, който Ñе позовава на уÑтната Ñ‚Ñ€Ð°Ð´Ð¸Ñ†Ð¸Ñ Ð¿Ñ€Ð¸ помаците. КоÑто от край време Ñе преподава не по книги, а от уÑтни на уÑтни, от Ñърца на Ñърца, от душа на душа. Ðепремълчаните му миÑли и изживÑн живот ще ни запознаÑÑ‚ Ñ ÐµÐ´Ð¸Ð½ друг ÑвÑÑ‚. СвÑÑ‚ който от нÑкой бе наречен “българÑки“ други “турÑки“ трети “гръцки“ или “македонÑки“, докато той в тази книга Ñи запазва корена и Ñтановището – Помашки.
Ð’ тази книга на преден план ще Ñрещнем разÑъждениÑта и борбата за ÑменÑне на вÑра Ñ Ð²Ñра, ÑƒÐ±ÐµÐ¶Ð´ÐµÐ½Ð¸Ñ Ñ ÑƒÐ±ÐµÐ¶Ð´ÐµÐ½Ð¸Ñ, личноÑÑ‚ Ñ Ð»Ð¸Ñ‡Ð½Ð¾ÑÑ‚. Които в миналото от много видни пиÑатели Ñа заÑегнати в романи и разкази, а през днешно време Ñе Ñрещат в ÑмеÑените бракове.
И Ñега преди да оÑъдим на “?“ автора и книгата, нека да Ñе впуÑнем в дълбините й, в който вÑеки ред е въх, мъка и чувÑтво … ПонÑкога полÑто Ñ Ð¼ÐµÐ´, понÑкога Ñ Ð³Ð¾Ñ€Ñ‡Ð¸Ð²Ð¸Ð½Ð°, понÑкога ÑÑŠÑ Ñълзи, но най-вече Ñ Ð¶ÐµÐ»Ð°Ð½Ð¸Ðµ за живот.
С уважение Ибрахим БÑлев
-
Здравейте, приÑтели и почитатели!
Ето, че първата ми книга Ñъбрана от тридеÑет и три подбрани разказа, вече е факт. Оттук наÑетне Ñ‚Ñ Ð½Ðµ е моÑ, а Ваша. Вие Ñте ониÑ, които ще предрешите нейното бъдеще. Раз като неин Ñъздател Ñамо ще Ñе надÑвам, Ñ‚Ñ Ð´Ð° бъде в Ñигурни ръце и Ñърца, и да ви донеÑе в Ñ‚ÑÑ… иÑтинÑко щаÑтие.
ПовÑрвайте ми, в това начинание не ми беше никак леÑно, защото едновременно Ñ‚Ñ€Ñбваше да целуна ДÑвола и разплача Ðнгела в мен. ЧеÑто, когато пишех и препрочитах напиÑаното от мен, Ñкрито Ñи поплаквах. И тъй като добре оÑъзнавах, че това е Ñъдбата на вÑеки пиÑател и поет, ÑÑŠÑ Ñмирение и ÑÑŠÑ Ð·Ð°Ð´Ð¾Ð²Ð¾Ð»Ð¸Ñ‚ÐµÐ»Ð½Ð¸ чувÑтва кротко заÑпивах, но вÑÑка Ñутрин, когато Ñе Ñъбуждах, чувÑтвата ми ме караха да бъда не Ñамо отговорен, а и задължен към ВаÑ. С това задължение Ð´Ð½ÐµÑ Ð·Ð°Ñтавам пред Ð’Ð°Ñ Ñ Ñ‚Ð¾Ð²Ð° лице, наречено от мен – "ИЗВОРЪТ". И ще Ñе надÑвам вÑеки от Ð²Ð°Ñ Ð´Ð¾ÐºÐ°Ñ‚Ð¾ пие от този ИЗВОР, да задоволи не Ñамо жаждата за живот, а и за любов. Любов към Ð±Ð»Ð¸Ð¶Ð½Ð¸Ñ Ð¸ Ñ€Ð¾Ð´Ð½Ð¸Ñ Ð¸ най-вече към корена Ñи – БащиниÑта, без които човек Ñе превръща в дърво без корен.
И ако като Ñъздател на тази книга Ñ Ð½Ñколко думи Ñ‚Ñ€Ñбва да преÑъздам нейната ÑъщноÑÑ‚, ще изкажа една миÑъл от неÑ:
„ИÑка ми Ñе човек за човека да бъде човек!“
Драги читатели, ако Ñлед прочета на тази книга миÑълта ми не е загинала в паметта Ви, това ще значи, че аз Ñъм поÑтигнал целта Ñи и от Ð’Ð°Ñ Ñъм взел най-голÑмата награда, коÑто мога да взема от нÑкой в живота Ñи, за което от Ñърце Ви благодарÑ!
Ðвторът - вашиÑÑ‚ Ибрахим БÑлев!
Книгата Ñтрува 12 лв. и ще можете да Ñи Ñ Ð¿Ð¾Ñ€ÑŠÑ‡Ð°Ñ‚Ðµ на тел. 0 2 980 69 50 – книжарница БългарÑки Книжници. http://knigabg.com/index.php?page=about
(http://knigabg.com/index.php?page=about&fbclid=IwAR03b1wYteBg1OBbJOVW5cCINIZndS0OCm8roIsH34W9m0p5mYXwjR7KbS8)И за жителите на СофиÑ, които желаÑÑ‚ да Ñ Ð¿Ð¾Ð»ÑƒÑ‡Ð°Ñ‚ на ръка, на тел. 0 898 40 64 86 (издателÑ).
https://www.facebook.com/ibrahim.beyaz.7330/
-
Втората ми книга (роман Ñ 436 Ñтраници) вече е факт. Ð’ Ð½ÐµÑ Ñъм опиÑал ÑъщноÑтта и живота на помаците. Следвал Ñъм нишката на любовта коÑто е борба на две жени за един мъж, придружена Ñ Ð±ÐµÐ·Ñ†ÐµÐ½Ð½Ð¸Ñ‚Ðµ Ñъвети на Ñвекървата в това начинание как Ñ‚Ñ€Ñбва да Ñе живее и проÑъщеÑтвува.
Книгата Ñтрува 20 лв. и ще можете да Ñи Ñ Ð¿Ð¾Ñ€ÑŠÑ‡Ð°Ñ‚Ðµ на тел. 0 2 980 69 50 – книжарница БългарÑки Книжници. http://knigabg.com/index.php?page=about (http://knigabg.com/index.php?page=about)
И за жителите на СофиÑ, които желаÑÑ‚ да Ñ Ð¿Ð¾Ð»ÑƒÑ‡Ð°Ñ‚ на ръка, на тел. 0 898 40 64 86 (издателÑ).
https://www.facebook.com/ibrahim.beyaz.7330/ (https://www.facebook.com/ibrahim.beyaz.7330/)
-
Здравейте приÑтели!
ÐаÑкоро излезе и третата ми книга роман „ТУК ÐЕ ЖИВЕЕ ЛЮБОВТГ и на Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ Ð²Ð°Ñ ÐºÐ¾Ð¸Ñ‚Ð¾ имат Ð¸Ð½Ñ‚ÐµÑ€ÐµÑ ÐºÑŠÐ¼ книгите ми, иÑкам да им поÑоча че могат да Ñи ги поръчват от книжарница БългарÑки книжици, на Ð°Ð´Ñ€ÐµÑ Ð³Ñ€. СофиÑ, ул. ÐкÑаков 10. http://knigabg.com/index.php?page=author&id=22202… (http://knigabg.com/index.php?page=author&id=22202&fbclid=IwAR1GtRXYnc3smzTWxh0i3R4uhUhjhEu8tch5xzYMAQYP59qTrtlB0z6Yjkw) Също така и от Ð¸Ð·Ð´Ð°Ñ‚ÐµÐ»Ñ Ð”Ð¸Ð¼Ñ‡Ð¾ ДжиговÑки на тел. – 0 898 406 486 За Ñтраната могат да бъдат изпращани Ñ ÐºÑƒÑ€Ð¸ÐµÑ€Ñки фирми Еконт, Спиди и бълг. пощи, а за чужбина - Ñ Ð±ÑŠÐ»Ð³. пощи.
С уважение.
-
УРОК
Къщата ни беше поÑтроена от моÑÑ‚ пра-пра бучу /дÑдо/. Снагата й беше двуетажна и изградена от здрав Ñив гранит. Ð’ Ð½ÐµÑ Ð±Ðµ помиÑлено за вÑичко и за вÑеки. И най-вече за гоÑтите и за идното поколение. За Ñ‚ÑÑ… Ñтаите бÑха обширни и Ñ Ð³Ð¾Ð»ÐµÐ¼Ð¸ прозорци, от които Ñе виждаше не Ñамо планината, а и цÑлата долина. Ð’ Ð½ÐµÑ Ð´Ð¾ най-големи подробноÑти Ñе бе помиÑлело и за дивите и питомните животни. За питомните бÑха поÑтроени хранилки, които вÑекидневно Ñе пълниха Ñ Ð½ÑƒÐ¶Ð½Ð°Ñ‚Ð° храна за да проÑъщеÑтвуват и през лÑто и през зима. За дивите пък Ñе бÑха заÑели овошки, които не Ñе берÑха и Ñе оÑтавÑха на Ñ‚ÑÑ…, за да пребъдат през лютата зима.
И ето че през една такава люта зима, в коÑто вÑичко беше чиÑто и пъÑтро, бучу ми ме привика да Ñедна до него до камината, на коÑто винаги нещо вкуÑно Ñе готвеше. Докато Ñ Ð¶ÐµÐ·ÑŠÐ»ÑŠÑ‚ разриваше Ñрката жар ÑÑкаш на Ñебе Ñи проговори: - Ела Ñине. Хайде ела. Седни до мене и ми кажи какво научи за живота? Ðа тази покана нÑмаше как да откажа, защото в Ñ‚ÑÑ… намирах маÑта, изворът на живота. Затова Ñмирено Ñеднах до него и загледан в Ñините му като езера очи, Ñе опитах да бъда, ако не умен, поне пораÑъл или пък, че Ñи бÑÑ… научил урока.
- Живота е имане бучо! Колкото повече е имането, толкова повече е приÑтен за живеене. Живота е път бучо! ЩаÑтливи Ñа ониÑ, които крачат по него – но още в първото ми изречение, дÑдо ми Ñви вежди и Ñе подготви и този път така да ми предаде урока му, че да го Ð·Ð°Ð¿Ð¾Ð¼Ð½Ñ Ð·Ð° цÑл живот – а твоÑта филоÑÐ¾Ñ„Ð¸Ñ ÐºÐ°ÐºÐ²Ð° е за живота бучо? Ðо той не бързаше да ми го предаде. Защото в момента миÑлеше, че вÑе още не Ñъм пораÑнал за него или вÑе още не Ñъм готов за него.
- Знаеш ли Ñине, че единÑтвеното живо ÑъщеÑтво на този ÑвÑÑ‚, е човека, което знае, че един ден ще умре. Ðо въпреки това Ñе прави, че не го знае и живее така, че никога нÑма да умре. Ето виждаш ли гробището пред Ð½Ð°Ñ â€“ и Ñ Ñ€ÑŠÐºÐ° показа възвишението над Ñелото, което цÑлото Ñе белееше в бÑл мрамор – под вÑички тези бели мрамори лежат подобни хора. Повечето хора предпочитат да живеÑÑ‚ като трева Ñине. Да, да, като трева. Ðикне, цъфти и умира. Само една малка чаÑÑ‚ от Ñ‚ÑÑ… живеÑÑ‚ като човеци.
- И кои Ñа те бучо? Ðз иÑкам да Ñъм като Ñ‚ÑÑ…, а не като трева.
- Хайде Ñега ми кажи, преди Ñто години кой е бил най-богатиÑÑ‚ човек в Ñтраната ни?
- Ðезнам буче. Ðезнам.
- Ркой е напиÑал химна Ñине? Знаеш ли?
- Знам буче! Знам! Химна ни е напиÑан от Цветан РадоÑлавов през 1885 г. който текÑÑ‚ пише докато пътува за фронта на СръбÑко-българÑката война.
- Ð’Ð¸Ð´Ñ Ð»Ð¸ Ñине? Този човек е знаел защо живее и защо да умре и докато е пътувал към Ñмъртта Ñи, е Ñътворил нещо Ñвещено. Или Ñ Ð´Ñ€ÑƒÐ³Ð¸ думи, не е живÑл напразно.
- Ркои хора живеÑÑ‚ напразно буче?
- ÐžÐ½Ð¸Ñ Ð´ÐµÑ‚Ð¾ Ñи миÑлÑÑ‚, че Ñлед Ñмъртта им Ñвета и живота ще Ñвършат и нищо не оÑтавÑÑ‚ за поколениÑта Ñи. Ти не бъди от Ñ‚ÑÑ… Ñине и нещо за Родината и поколението Ñлед Ñебе Ñи оÑтави. Ð’Ñеки от този ÑвÑÑ‚ един ден Ñи отива Ñине. Ðо нÑкои Ñи отиват като Ñоколи, други като охлюви.
Ðвтор Ибрахим БÑлев
-
Здравейте приÑтели! ИÑкам да Ð½Ð°Ð¿Ð¾Ð¼Ð½Ñ Ð½Ð° ониÑ, които имат Ð¸Ð½Ñ‚ÐµÑ€ÐµÑ ÐºÑŠÐ¼ книгите ми, че могат да Ñи ги поръчват от книжарница БългарÑки книжици, на Ð°Ð´Ñ€ÐµÑ Ð³Ñ€. СофиÑ, ул. ÐкÑаков 10. http://knigabg.com/index.php?page=author&id=22202 (http://knigabg.com/index.php?page=author&id=22202&fbclid=IwAR1yIZSWLbghWeWnkAPCRMJ57L-bkwrZIMflbcu5FGtrHQtodM4sEJ1mDy8)…
Също така и от Ð¸Ð·Ð´Ð°Ñ‚ÐµÐ»Ñ Ð”Ð¸Ð¼Ñ‡Ð¾ ДжиговÑки на тел. – 0 898 406 486 За Ñтраната могат да бъдат изпращани Ñ ÐºÑƒÑ€Ð¸ÐµÑ€Ñки фирми Еконт, Спиди и бълг. пощи, а за чужбина - Ñ Ð±ÑŠÐ»Ð³. пощи.
С уважение.
-
БЛИЗКО ДО БОГÐ
(Убиецът на пеперуди)
Роман
-
ПеÑента на живота Очите му бÑха отворени и Ñ‚Ñ, когато погледна в Ñ‚ÑÑ…, Ð²Ð¸Ð´Ñ Ð½ÐµÐ³Ð¾Ð²Ð¾Ñ‚Ð¾ Ñлънце, което бе огрÑло Ñ†ÐµÐ»Ð¸Ñ Ð¼Ñƒ живот. Ðеговата иглика, коÑто Ñ Ñ†ÑŠÑ„Ñ‚ÐµÐ¶Ð° Ñи бе зарадвала Ñ†ÐµÐ»Ð¸Ñ Ð¼Ñƒ живот. Това й Ñтигаше да почувÑтва, че не е живÑла напразно. Eurochicago.com (https://www.eurochicago.com/author/eurochicago-com/) 2022-11-24 1 min read (https://www.eurochicago.com/wp-content/uploads/2022/11/race-starost-baba-dqdo-88805-500x334-1.jpg)
Разказ от Ибрахим БÑлев .
Първите петли в Ñелото пропÑха. Баба Стамена като ги чу Ñе размърда в леглото. Първото нещо, което направи, бе да погледне дали бай Стамен до Ð½ÐµÑ Ð´Ð¸ÑˆÐ°. Ð’ поÑледно време Ñуха кашлица му раздираше дробовете и гърлото. Ходеше на лекар, но лекарите като го виждаха, че е надхвърлил трапа на оÑемдеÑетте, изпиÑваха му обезболÑващи хапчета и Ñи го изпращаха по живо, по здраво.
– ÐÑма ти нищо, бай Стамене. Ти Ñи от Ñтарите чинари. ТÑÑ… кашлица не ги бори. Хайде, хайде, да влиза ÑледващиÑÑ‚.
Така този Ñтар чинар оÑтана в ръцете на баба Стамена, коÑто го наливаше Ñ Ð´Ð¸Ð²Ð¸ билки и извари от разновидни корени. Ðо и те не му помагаха, пуÑÑ‚Ñло. ЧеÑто Ñе Ñвиваше на кълбо и до Ñълзи кашлÑше. Ð Ñ‚Ñ Ð¾Ñ‚ него повече Ñе плашеше и към Бога молитви отправÑше. Ðо Ñлед като вчера в ръцете му Ð²Ð¸Ð´Ñ Ð°Ð»ÐµÐ½Ð° кръв, до Ñмърт Ñе изплаши и реши да предприеме нещо по-Ñериозно, за да ÑпаÑи ÑÐ²Ð¾Ñ Ñ‡Ð¸Ð½Ð°Ñ€ от гниенето в черната земÑ. Предпазливо Ñтана от леглото и Ñлезе в мазето. Оттам взе торба бÑло брашно и замеÑи Ñамун за цÑлата Ñедмица. Докато го меÑеше, душата й Ñе разплака и Ñ‚Ñ Ñ Ñ‚Ð¸Ñ…, кадифен Ð³Ð»Ð°Ñ Ð·Ð°Ð¿Ñ Ð¿ÐµÑента „Горице Ñитна зелена“, и продължи Ñ â€žÐ˜Ð·Ð»ÐµÐ» е Дельо Хайдутин“. С поÑледни Ñили Ð¸Ð·Ð¿Ñ Ð¸ пеÑента „Въз подзиме Ñъм легнала“. МиÑлите й пък като луди преÑкачаха от един Ñпомен на друг, когато Ñ Ð±Ð°Ð¹ Стамен бÑха млади и зелени, и най-вече до уши един в друг влюбени. Той по това време за Ð½ÐµÑ Ð±Ðµ най-виÑокиÑÑ‚ и прав Ñмърч в планината. Ðай-краÑивиÑÑ‚ и пъргавиÑÑ‚ елен. Ðай ÑмелиÑÑ‚ вълк, който нÑмаше нещо, което да не й обещае и Ñвърши. След като му преÑтана пък, той за Ð½ÐµÑ Ñе превърна в един непреÑъхващ извор, от който и до Ð´Ð½ÐµÑ Ð·Ð°Ñищаше жаждата Ñи от обич и уважение. От закрила и покорÑтво. Ðо ето, че Ð´Ð½ÐµÑ Ð¸Ð·Ð²Ð¾Ñ€ÑŠÑ‚ й заÑъхна и от това заÑъхване Ñърцето й Ñе разкъÑваше. Затова набързо Ñложи Ñамуните да втаÑват и напали пещта да Ñе затоплÑ. ПоÑле нахрани кокошките и им Ñъбра Ñйцата. И Ñлед като изпече Ñамуните реши от леглото да вдигне бай Стамен.
– Ð-а-а, Ñтанал Ñи вече и Ñи напалил огнището. Лежи бе, човече. Лежи. ОтпуÑни тази душа и Ñ Ð½Ð°Ñ…Ñ€Ð°Ð½Ð¸ ÑÑŠÑ ÑпокойÑтвие. Кажи ми Ñега, какво иÑкаш да ти Ð¿Ñ€Ð¸Ð³Ð¾Ñ‚Ð²Ñ Ð·Ð° закуÑка? Че аз днеÑка Ñъм решила да отÑкоча до каÑабата на пазара.
– Ðе може така. Кажи какво ти треба и аз ще ти го ÐºÑƒÐ¿Ñ Ð¸ докарам. Ти Ñи жена и по каÑабато и пазаро Ñами да шеташ не е арно. Или и двата ще одим. Или Ñзе ке отида Ñам и ке ти докарам що ти Ñака душата.
След това пак Ñилно Ñе разкашлÑ. Баба Стамена ÑÑŠÑ Ñвито Ñърце Ñе приближи до него и Ñ ÐºÐ°Ð´Ð¸Ñ„ÐµÐ½Ð¸Ñ Ñи Ð³Ð»Ð°Ñ Ð³Ð¾ замоли да Ñе уÑпокои и да Ñи полегне обратно в леглото. След това му запържи нÑколко Ñйца и му ги даде в леглото да ги изÑде. Ðаметна на главата черна забрадка и понечи да излезе, но пак бе Ñмъмрена от бай Стамен:
– Каква е тази църна забрадка бе, жено? И да умра, не Ñакам да Ñ Ð½Ð¾Ñиш. Пък и не Ñакам оттатък да Ñи те ÑпомнÑм като жаловита булка.
– Ðикъде нÑма да ходиш, щурчо. Ðо Ñлед като не Ñакаш да Ñъм Ñ Ñ‡ÐµÑ€Ð½Ð°, ще Ñи Ñложа жълтата. – И Ñ Ñложи. Рна бай Стамен Ñърцето му ÑÑкаш наново Ñе роди или бе забравило за оттатъшното.
– Ха така те Ñакам! Като грейнало ÑÑно Ñлънце на небето! Като цъфнала китка иглика в църна падина!
– Хайде, хайде, не говори много, а полегни и Ñи нахрани душата ÑÑŠÑ ÑпокойÑтвие. Ðз тутакÑи ще отÑкоча и тутакÑи ще Ñе върна. Ти Ñега кажи какво иÑкаш от каÑабата? Та поÑле да не ме хокаш напразно.
– Тебе иÑкам, Ñлънчице мое! Тебе и нищо друго. До мене ли Ñи, Ñлънцето не залÑзва! След това взе да пее любимата й пеÑен: „Жени ме, мамо, жени ме, жени ме, Ñтара бе мамо, женен да ходÑ…“.
Ðа баба Стамена нÑкаква благина Ð¾Ð±Ð»Ñ Ñ†Ñлото й Ñ‚Ñло. Сърцето й пък от тази благина Ñе разпръÑна на Ñтотици парченца. Затова не можа да Ñе Ñтърпи и Ñе наведе и целуна дÑдо Стамен по бузите. Ртой на Ñвой ред още по-глаÑовито продължи да пее нейната най-любима пеÑен.
Преди да тръгне за каÑабата баба Стамена Ñе качи на тавана, взе от Ñандъка жълтите пендари и ги мушна в пазвата Ñи. ПътÑÑ‚ за каÑабата минаваше покрай гробището на Ñелото. И Ñ‚Ñ, докато минаваше покрай него, погледът й преÑкачаше от един бÑл мрамор на друг, на които бÑха изпиÑани вÑе имена на познати и набори. Докато ги четеше, душата й нÑкак Ñи поÑивÑ, оÑÐ¸Ñ€Ð¾Ñ‚Ñ Ð¸ на Ð³Ð»Ð°Ñ Ð²Ð·Ðµ да моли ГоÑпод да пази Ð½ÐµÐ¹Ð½Ð¸Ñ Ñ‡Ð¸Ð½Ð°Ñ€, който цÑл живот Ñ Ð³Ð¾Ð»Ñма обич й бе правил ÑÑнка. Ð¡ÑŠÑ Ñвито Ñърце заÑтана и пред вратата на Ð»ÐµÐºÑƒÐ²Ð°Ñ‰Ð¸Ñ Ð»ÐµÐºÐ°Ñ€ на бай Стамен. По нÑкое време дочу глаÑа му:
– Хайде. Хайде да влиза ÑледващиÑÑ‚.
И тъй като вече в коридора не бе оÑтанал друг човек, Ñ‚Ñ Ð¾Ñ‚ÐºÑ€ÐµÑ…Ð½Ð° вратата на Ð»ÐµÐºÐ°Ñ€Ñ Ð¸ почти проплака, че оÑвен Ð½ÐµÑ Ð´Ñ€ÑƒÐ³ нÑма, та затова влиза Ñ‚Ñ.
– Хайде. Хайде влизай и казвай от какво Ñе оплакваш. Че нÑмам никакво време. И аз имам ÑемейÑтво и, оÑвен вашите болки и вайканиÑ, още много други ангажименти.
– Докторе, проÑти ми. Ðз, Ñлава на Бога, Ñъм добре.
– Тогава защо Ñи дошла бе, бабо? Казвам ти, че нÑмам никакво Ñвободно време.
– Ðз, аз дойдох за бай Стамен. От вчера душа бере и кръв повръща. Защото миÑли за мене, Ñе опитва да го крие. Ðо има нÑкои неща, които не могат да Ñе ÑкриÑÑ‚, пуÑÑ‚Ñло. Като обичта например. И Ñ‚Ñ, пуÑÑ‚Ñло, не може да Ñе Ñкрие от хората. – След това бръкна в пазвата, извади оттам жълтиците и ги подаде на лекарÑ. Той на това колкото Ñе възмути, още повече Ñе зарадва.
– Да, разбирам те, бабо Стамено. Ðо аз душа не давам. Има нÑкои неща, които ГоÑпод решава. И това нещо от тебе не мога да го взема.
– Ðз не иÑкам душа от тебе, докторе. Ð’ нашето Ñело Ñи имаме доÑта добър поп и краÑива църква. Ðко ми Ñ‚Ñ€Ñбваше душа, щÑÑ… да Ñе обърна към ГоÑпода ми.
– Тогава какво иÑкаш от мене? – Ñопнато Ñ Ð¿Ð¾Ð¿Ð¸Ñ‚Ð° лекарÑÑ‚ и продължи: – Ðко нÑкой научи за това нещо, ще ми отнемат дипломата.
– От тебе иÑкам Ñамо едно. Поне един път да поÑетиш бай Стамен вкъщи. Че за тук вече нÑма Ñили. Кой знае, може пък и да Ñе Ñлучи чудо, и върху душата му душа Ñложиш. Ртези жълтици ги давам за ÑемейÑтвото ти. Мен ГоÑпод не ме дари Ñ Ñ€Ð¾Ð¶Ð±Ð¸. Затова тези жълтици ги давам на тебе за Ñ‚ÑÑ…. Дано и те изучат и като тебе Ñтанат лекари, и да дарÑват нуждаещите Ñе Ñ Ð¶Ð¸Ð²Ð¾Ñ‚. – След това Ñ‚Ñ Ð¾Ñтави жълтиците на бюрото и Ñ Ð±ÑŠÑ€Ð·Ð¸ крачки Ñе забърза към ÑÐ²Ð¾Ñ Ñ‡Ð¸Ð½Ð°Ñ€, към ÑвоÑта ÑÑнка.
Като изкачи хълма, от който Ñе виждаше Ñелото, първото, което забелÑза, бе, че коминът им не кадеше. „ЗаÑпал е – Ñи каза и уÑкори крачките. – Ðе, не. ЗаÑпал е. ÐÑма как да загаÑне моето огнище. Сега ще Ñе прибера и ще го изкъпÑ! След това Ñ Ð»ÑŽÐ±Ð¸Ð¼Ð¾Ñ‚Ð¾ ÑÑтие нахранÑ! ПоÑле заедно ще пеем любимите ни пеÑни…“ И веднага Ð·Ð°Ð¿Ñ Ð½Ð° Ð³Ð»Ð°Ñ Ð»ÑŽÐ±Ð¸Ð¼Ð°Ñ‚Ð° му пеÑен: „Тежко мина моÑта младоÑÑ‚, докторе…“. Ðо нÑкаква буца заÑедна на гърлото й и не можа да продължи. За първи път, откакто го бе видÑла, Ñ‚Ñ Ð½Ðµ можа да изпее любимата му пеÑен. Докато минаваше покрай гробището, не погледна и към него. С наведена глава, ÑÑкаш нÑкакъв вÑÑ‚ÑŠÑ€ Ñ Ð½Ð¾Ñеше към огнището им. Към Ñъдбата им. Към живота им.
Когато приÑтигна пред портата им, още преди да Ñ Ð¾Ñ‚Ð²Ð¾Ñ€Ð¸ Ñе провикна така, че да бъде чута от Ð²Ñ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ ÐµÑ‚Ð°Ð¶:
– У-у-у, Стамене! Ðз дойдох! Къде Ñи бе, човече? За тебе имам добри новини! – Ð’Ñтърът продължи да Ñ Ð½Ð¾Ñи и като виелица заÑтана пред ÑтаÑта им. Когато Ñ Ð¾Ñ‚Ð²Ð¾Ñ€Ð¸, първото нещо, което видÑ, бе, че огнището им не гореше и ÑтаÑта бе изпълнена Ñ Ñ…Ð»Ð°Ð´Ð½Ð¸Ð½Ð°. С плахи Ñтъпки Ñе приближи да чинара Ñи и този път го видÑ, по-блед отвÑÑкога доÑега. Рпо възглавницата Ñледи от алена кръв й подÑказаха, че в тази къща Ñе е Ñлучило най-лошото, което можеше да Ñе Ñлучи. Когато го пипна по бузите, една хладнина обзе ръката й, Ñлед това и Ñърцето й Ð¾Ñ…Ð»Ð°Ð´Ð½Ñ Ð¸ ÑÑкаш оÑиротÑ. Душата пък ÑтиÑна зъби и нищо не каза.
Очите му бÑха отворени и Ñ‚Ñ, когато погледна в Ñ‚ÑÑ…, Ð²Ð¸Ð´Ñ Ð½ÐµÐ³Ð¾Ð²Ð¾Ñ‚Ð¾ Ñлънце, което бе огрÑло Ñ†ÐµÐ»Ð¸Ñ Ð¼Ñƒ живот. Ðеговата иглика, коÑто Ñ Ñ†ÑŠÑ„Ñ‚ÐµÐ¶Ð° Ñи бе зарадвала Ñ†ÐµÐ»Ð¸Ñ Ð¼Ñƒ живот. Това й Ñтигаше да почувÑтва, че не е живÑла напразно.
-
Здравейте приÑтели!Ð”Ð½ÐµÑ Ðµ един от най-щаÑтливите ми дни в живота! Защото върху бели лиÑта Ñе роди поредниÑÑ‚ ми роман БЛИЗКО ДО БОГР( Убиецът на пеперуди!) и в такъв вид ще има възможноÑтта да доÑтигне до вашите огнища. ИÑкрено ще Ñе надÑвам Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ ваÑ, които ценÑÑ‚ творчеÑтвото ми да Ñе ÑдобиÑÑ‚ Ñ Ð½ÐµÑ. От тази трибуна Ñъщо така иÑкам да Ð±Ð»Ð°Ð³Ð¾Ð´Ð°Ñ€Ñ Ð½Ð° Ð¸Ð·Ð´Ð°Ñ‚ÐµÐ»Ñ Dimço Djigovski за положениÑÑ‚ труд и внимание! И напомнÑ, че онези от Ð²Ð°Ñ ÐºÐ¾Ð¸Ñ‚Ð¾ Ñе интереÑуват от книгата ми, Ñ‚Ñ€Ñбва да Ñе обърнат към него на тел. 0 898 406 486 Също така и към книжарница БългарÑки книжици, на Ð°Ð´Ñ€ÐµÑ Ð³Ñ€. СофиÑ, ул. ÐкÑаков 10. http://knigabg.com/index.php?page=author&id=22202 (http://knigabg.com/index.php?page=author&id=22202&fbclid=IwAR3RX2TckkbUiyJv6as0FNt2pV5Akqg7T-Wy7UqNgNcLyX2WgRkX18hcDh4)…За Ñтраната ще могат да бъдат изпращани Ñ ÐºÑƒÑ€Ð¸ÐµÑ€Ñки фирми Еконт, Спиди и бълг. Пощи. Рза чужбина - Ñ Ð±ÑŠÐ»Ð³. пощи.С уважение.