Pomak.eu
Български => История => Темата е започната от: Тоска в Януари 23, 2013, 18:35
-
Трайното българско присъствие в Истанбул датира от края на ХVІІІ век. Прокудени от родните си земи, в търсене на по-добро препитание много градинари, занаятчии, търговци намерили своя втори дом тук. Постепенно обособили българска колония и започнали да се сдружават в многочислени гилдии. С честност и майсторство се прочули търговци, терзии, абаджии, хлебари, готвачи по хановете, градинари и ратаи по чифлиците. Присъствието в Истанбул на интелигентни и родолюбиви българи довело до основаването на Българска Цариградска Общност. Светските лидери като княз Стефан Богориди, Гаврил Кръстевич, Драган Цанков, д–р Иван Богоров, братя Тъпчилещови, Георги С. Раковски, Петко Р. Славейков, както и духовниците Неофит Бозвели, Иларион Макариополски, Антим І, станали изразители на народния идеал за независимост. Цариград се оформил като център на възрожденската ни книжнина, образование и просвещение, от тук започнал летописа на новата ни история.
Използвайки авторитета и влиянието си, княз Стефан Богориди получил от султана разрешение за строеж на български храм. Дарената от него сграда цариградските българи с доброволен труд преустроили в дървена църква “Свети Стефан”. След две години, на земя отново дарена от княз Богориди, построили прочутия Метох. Тук през 1857 г. открили българско училище “Св. Св. Кирил и Методий”, а сградата на Метоха се използвала за приют, редакция, печатница и семинария. Кипяла оживена културна и просветителска дейност. Тук се списвали и печатали над двадесет вестника и списания. Отпечатана била и “Библия” на български език. Учредявали се просветителски и търговски дружества.
Много сгради са построени от Българската Цариградска Общност, но както броят на българите, живеещи в Истанбул, е намалял драстично, така и много имоти по различно време и причини са загубени. Ще споменем само болницата, построена от Евлоги Георгиев, Семинарията, старата Екзархия в кв. “Ортакьой”, училищни сгради в кварталите “Бейоолу”, “Ортакьой”, “Кумкапъ”. Църковното настоятелство прави непрестанни постъпки към властите, с цел възвръщането на тези имоти. Голяма болка на хората тук е, че няма българско училище и младите все по-рядко говорят на родния си език. Необходими са сериозни усилия, за да се съхрани националното самосъзнание и в следващите поколения.
Цариградските българи продължават да заемат достойно място в древния и вечен град. Открити за контакти с България и сънародниците си по света, горди с миналото си, те с възрожденски дух съхраняват огъня на българщината.
Автор на текста Христо Христов
svetistephan.com
-
Xубава публикация но не казва нищо ново според мен.
-
В продължение на 180 години с вкус на Бялата фурна( Beyaz fırın) в Истанбул от семейство Стоиянови.
Да ви е сладко.
Макар че страницата е само на турски не мога да се сдържа без да я публикувам.
http://www.beyazfirin.com/asirlik_hikayesi.aspx
http://www.beyazfirin.com/Pdf/21.pdf
-
http://www.facebook.com/pages/Kaymak%C3%A7%C4%B1-Pando/118805218152518
Разбира се не бих подминал и кремджията на бай Пандо.
Пандо Шестаков с незабравим вкус от преди 120 години на едно и също място.
http://www.mekanist.net/istanbul/cafe/kaymakci-pando
Ако знаехте турски биха ви се изяснили доста неща ако има желаещи бих го превел.
http://cadde.milliyet.com.tr/2013/01/30/HaberDetay/1662069/kaymakci-pando-120-yildir-besiktas-in-diregi
-
Христо Далчев, известен "роб", депутат в Османския парламент.
-
Димитър Влахов, известен "роб", депутат в Османския парламент. Този "роб" дори издава социалистическия вестник "Мюджаделе" в Солун.
-
Александър Буйнов, "роб", депутат в Османския парламент.
-
Княз Никола Богориди, син на Стефан Богориди, "роб" и управител на Молдова в рамките на ОИ.
-
Алеко паша Богориди, "роб" и син на Стефан Богориди, брат на Никола Богориди. Алеко паша е известен "роб", генерал-губернатор на Източна Румелия.
-
Стойо Хаджиев, "роб", депутат в Османския парламент.
-
Стефан Богориди, княз, виден дипломат на ОИ, "роб" и баща на Никола и Алеко Богориди.
-
Славчо Хаджипаскалев, "роб" - милиардер в Османската империя.
-
Да си припомним за известния "роб" бай Иван Денкоглу (1781-1861), "стар софиянец" от Балша, сега вилна зона на север от София. Бай Денкоглу е един от най-богатите хора на Балканите...
-
Милионерът Лулчо Каблешков със семейството си. Баща е на Тодор Каблешков...Тодор е разглезено милионерско синче и решава да стане "революционер". Така бай Лулчо губи един от синовете си - едва 25 годишен, подведен от карбонарските и младотурските идеи...
-
Йордана Хаджи Коцева Филаретова, родена на 19 март 1843 г. в София. Починала в София през 1915 г. Видна общественичка и основателка на училища, съпруга на Сава Филаретов, учител и деец на образованието. Йордана чува за първи път за Левски, едва когато го водят в София за съдебния процес...Виждаме, колко е бил "известен" Левски...
Тази фотография на "робинята" Йордана Филаретова е от края на 60-те години на 19-ти век. "Робинята" Филаретова е най-богатата млада дама в София, макар и "робиня", което "личи" по излъчването и дрехите ѝ :)
-
Вълко Чалоолу-Големия (1765 - 1841), българин - "роб", един от най-богатите хора на Балканите.
-
Да си припомним и за този "роб" милиардер Петко Доганов (1802-1852).
-
Иванчо Хаджипенчович е една от най-странните личности сред българите през 19-ти век. Юрист и адвокат, председател на втората съдебна комисия, която осъжда Васил Кунчев-Левски на смърт, въпреки решението на първата комисия (съставена само от турци), която го осъжда на затвор. Член на Османския Държавен съвет. Османските власти свалят доверието си към него...По-късно става депутат в Княжество България. Инициатор за построяването на паметника на Левски в София, който паметник се вдига на 50 метра от жилището на Хаджипенчович, сякаш е искал да бъдат съседи...Странна личност е Хаджипенчович...
-
Георги Чакъров, "роб" и депутат в Османския парламент още през 1876 г.
-
Ибрахиме, през кой век са били депутати въпросните българи? Я виж хубаво, ако обичаш.
-
Всичко е описано.