Pomak.eu
БългарÑки => ИÑÑ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ => Topic started by: pomak BG on November 15, 2013, 08:14
-
За или против павликÑно- богомилÑкото минало на помаците и торбешите в Ловешко, Родопите, МакедониÑ, ÐÐ»Ð±Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð¸ КоÑово.
През поÑледното деÑетилетие в иÑториÑта за произхода на помаците възникнаха не малко тези Ñъчинени от лица, повечето от които нÑмат завършено иÑторичеÑко образование. Макар и Ñ Ð±Ð»Ð°Ð³Ð¾Ñ€Ð¾Ð´Ð½Ð° кауза нÑкой от Ñ‚ÑÑ… в желанието Ñи да отдалечат помаците от българите, Ñъчиниха тракийÑкиÑ, арабÑкиÑ, прабългарÑÐºÐ¸Ñ Ð¸ куманÑÐºÐ¸Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ð¸Ð·Ñ…Ð¾Ð´. ÐÑкой от тези тези Ñа Ñ Ð¿Ð¾Ð»Ð¸Ñ‚Ð¸Ñ‡ÐµÑка цел, като поÑледната, коÑто Ñе пропагандира най-вече от турÑки автори, а и не Ñамо Ñ‚Ñ Ð½Ð¾ и тезата на българÑките автори за наÑилÑтвената иÑлÑмизациÑ. Ðо незавиÑимо от каузите, Ñ‚Ñ€Ñбва да Ñе знае, че иÑториÑта е реалноÑÑ‚, коÑто за разлика от бъдещето е нещо което Ñе е Ñлучило вече и е немиÑлимо да Ñе видоизмени, оÑобено ако за това има иÑторичеÑки материали, които ни дават нужната информациÑ.
I. Ðай-ранна теза извеÑтна в нашата иÑÑ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ð¾Ð³Ñ€Ð°Ñ„Ð¸Ñ Ðµ Ñвързана Ñ Ð½Ð°ÑилÑтвеното иÑлÑмизиране. Има нÑколко автора които работÑÑ‚ в тази наÑока. Ðай-извеÑтен Ñред Ñ‚ÑÑ… е проф. Петър Петров издал книгата “По Ñледите на наÑилието†издадена през 1972 г. Книгата е напиÑана през годината на наÑилÑтвената българизациÑ, чрез ÑмÑната на мюÑюлманÑките имена на помаците в БългариÑ. Разделена е на четири дÑла, като чаÑÑ‚ от Ñ‡ÐµÑ‚Ð²ÑŠÑ€Ñ‚Ð¸Ñ Ð¸ голÑма чаÑÑ‚ от Ñ‚Ñ€ÐµÑ‚Ð¸Ñ Ð´Ñл Ñа Ñвързани Ñ Ð¿Ð¾Ð¼Ð°Ñ†Ð¸Ñ‚Ðµ. Тук ние ще разгледаме Ñ‚Ñ€ÐµÑ‚Ð¸Ñ Ð´Ñл, тъй като той е Ñвързан Ñ Ñ‚ÐµÐ¼Ð°Ñ‚Ð°. Озаглавен е â€œÐŸÐ¾Ð¼Ð¾Ñ…Ð°Ð¼ÐµÐ´Ð°Ð½Ñ‡Ð²Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð±ÐµÐ· откъÑване от родната меÑтаâ€. ÐезавиÑимо, че той би Ñ‚Ñ€Ñбвало да е Ñвързан Ñ Ð¿Ð¾Ð¼Ð°Ñ†Ð¸Ñ‚Ðµ, до голÑма Ñтепен в него Ñа поÑочени оÑманÑки документни материали характерни и за райони, далеч от меÑтонахождениÑта им. Данните от оÑманÑките архиви за чаÑÑ‚ от помашки Ñела Ñа между годините 1477 г. до 1648 г, Ñлед което проф. Петър Петров в книгата Ñи намерил мÑÑто и за нÑкой летопиÑи и житиÑ, които датират Ñред 1640-те и до голÑма Ñтепен чрез Ñ‚ÑÑ… Ñе Ð¿Ñ€Ð¾Ð¼ÐµÐ½Ñ Ð¸ÑторичеÑката дейÑтвителноÑÑ‚. За да Ñе уÑтанови дали легендарните личноÑти приÑÑŠÑтващи в поÑочените летопиÑи и Ð¶Ð¸Ñ‚Ð¸Ñ Ñа дейÑтвителни, Ñ‚Ñ€Ñбва да Ñе направи Ñправка Ñ Ð¾ÑманÑките архиви. Така например Ñпоред Махиел Кил в региÑтрите, включително и на джизае Ñа поÑочени имената на поповете в Ñелата на ЧепинÑкото корито. Ð’ региÑтъра от 1641 г. човек на име Методи Драгинов не фигурирал. Според него измиÑлен бил и мъченика епиÑкоп ВиÑарион СмоленÑки, впиÑан в â€Ð˜ÑторичеÑки бележникâ€, на който дори е направен паметник в центъра на Ñ. СмилÑн. Като заключение най-забележително за Махиел Кил е факта, че Ñлед Ñ‚. нар. маÑово помохамеданчване във вÑичките Ñедем чепинÑки Ñела вÑе още имало хриÑтиÑни. Според мен ако Ñе направÑÑ‚ подобни Ð¿Ñ€Ð¾ÑƒÑ‡Ð²Ð°Ð½Ð¸Ñ Ñ Ð´Ð°Ð½Ð½Ð¸Ñ‚Ðµ в оÑманÑките архиви и за другите помашки райони, ще излÑзат на Ñве и други лъжливи хриÑтиÑнÑки Ñветци и мъченици цитирани от Петър Петров. Поради тази причина Ð·Ð°Ð¿Ð°Ð´Ð½Ð¸Ñ Ð¾ÑманиÑÑ‚ Махиел Кил поÑÑ‚Ð°Ð²Ñ Ð¿Ð¾Ð´ Ñъмнение иÑторичеÑкото ниво на българÑките иÑторици, които Ñа за тезата на наÑилÑтвена иÑлÑÐ¼Ð¸Ð·Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð½Ð° помаците.
II. Другата теза коÑто Ñе ланÑира е Ñвързана Ñ Ñ‚Ñ€Ð°ÐºÐ¸Ð¹ÑÐºÐ¸Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ð¸Ð·Ñ…Ð¾Ð´ на помаците. Обикновено като оÑновен довод за това Ñа артифактите, които Ñа открити в помашките райони. ИдеÑта на тезата е от Петър Япов, Ñпоред който в Родопите живеели единÑтвено траките, които приели иÑлÑма от заÑелилите Ñе през XIII в. заÑелници мюÑюлмани от Волжко-КамÑка БългариÑ. И тъй като иÑториÑта на помаците обикновено започва Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ¼Ð¸Ð½Ð°Ð²Ð°Ð½ÐµÑ‚Ð¾ към иÑлÑма, други излизат ÑÑŠÑ Ñтановище, че иÑлÑма е приет от траките през VII-VIII в. При първата теза не Ñе Ñпоменават ÑлавÑните ÑмолÑни, докато при втората периода е твърде ранен за подобен акт, тъй като този период е Ñвързан Ñ Ð¶Ð¸Ð²Ð¾Ñ‚Ð° на пророка Мухаммед, управлението на четиримата правени халифи и управлението на динаÑтиÑта на ОмаÑдите, като не Ñтава ÑÑно и кои били миÑионерите които иÑлÑмизирали траките в Родопите, единÑтвено че акта на иÑлÑмазациÑта на траките била отразена в пиÑмото на цар Ð‘Ð¾Ñ€Ð¸Ñ I до папа Ðиколай IV (22.02.1288 – 4.04.1292). Ð’ Ð¸Ð½Ñ‚ÐµÑ€ÐµÑ Ð½Ð° иÑтината в отговорите на папа Ðиколай I (24.04.858 – 13.11.867) до цар Ð‘Ð¾Ñ€Ð¸Ñ I, не Ñа опиÑани подобни траки в Родопите, които приели иÑлÑма през VII-VIII в. Също така, макар и в тезата да не Ñе Ñпоменават другите помашки и торбешки райони, а единÑтвено Родопите, аз Ñи направих труда да проуча тракийÑките Ñелища около помашките Ñела в ТетевенÑка община. УÑтановÑвайки че около Ñедемте помашки Ñела: Бабинци, Глогово, Градежница, ТороÑ, Б. Извор, Галата и Кирчево Ñа открити 5 тракийÑки Ñелища и три тракийÑки крепоÑти. Чрез помощта на разкопките на иманÑри в Ñелата на траките уÑтанових, че къщите им били 5-10, които били пръÑнати по хълмовете. Общо в петте тракийÑки Ñелища, без да знаем чиÑленоÑтта предполагаме, че през II в. Ñа живели макÑимум 400 души. Ðко приемем, че и те Ñа Ñтанали мюÑюлмани и Ñа деди на помаците в района, проÑледÑвайки оÑманÑките архиви от 1479 г. ще уÑтановим, че Ð±Ñ€Ð¾Ñ Ð¸Ð¼ в Ñедемте помашки Ñела не е нараÑвал значително за период от близо 1300 години, което е невъзможно. Тъй като в ОÑманÑките архиви е поÑочено, че в Градежница Ñа региÑтрирани 11 домакинÑтва, в Ивор 32 домакинÑтва, Кирчево 43 домакинÑтва, Ð¢Ð¾Ñ€Ð¾Ñ 3 домакинÑтва, в Ñ. Пещера Ñ‚.е. Галата 5 домакинÑтва и от тимарÑкиÑÑ‚ Ð¾Ð¿Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ 1483 г. за БобовÑн (дн. Бабинци) Ñпадащо към Градежниче Ñа запиÑани около 7 домакинÑтва, които приблизително Ñа около 500 души.
Има и други концепции в тезите, които при детайлно проучване ще Ñе уÑтанови, че не Ñа доÑтоверни. Също и много въпроÑителни от типа, кой е разпроÑтранил иÑлÑма Ñред траките във втората теза и защо Ñе ÑлавÑнизирали? ÐезавиÑимо, че и в книгата Ефраим Моллов, Ñе Ñпоменава, че помаците Ñа по-близки до траките, отколкото до ÑлавÑните. Без да Ñе прави нÑкакво ДÐК проучване, а Ñлед дебат Ñе уÑтанови и, че траките ÑÑŠÑтавлÑвали 50% от гена на помаците. Ð’ това отношение ще възникне и въпроÑа, а на кой народ Ñа другите 50% във втората теза? Ðо въпреки вÑичко тук мнението на много иÑторици е че траките, даките и македоните Ñа деди не на помаците, а на влаÑи, аръмъни, каракачани и илири. Ðо ако говорим за иÑлÑмизирани такива те ÑъщеÑтвуват, но Ñа далеч от помаците. Според Ðнтонина ЖелÑзкова такива траки Ñ‚.е. влаÑи мюÑюлмани имало в БоÑна, както и Ñпоред ВаÑил Кънчов в Ñело Ðъте, МегленÑко. Докато в Родопите от влаÑите потомци на траките Ñа оÑтанали нÑкои топоними на меÑтноÑти и Ñела, като например Ñело Влахово, община СмолÑн и пр.
Към тази теза Ñ‚Ñ€Ñбва да прибавим и едно мнение Ñвързано Ñ Ð»Ð°Ñ‚Ð¸Ð½Ñка дума pomace, коÑто в превод означавала ÑмеÑена общноÑÑ‚ или обединен народ. Ðз лично нÑмам Ñведение за тази дума, но ако Ñ‚Ñ ÑъщеÑтвува и Ñе Ñвързва по нÑкакъв начин Ñ Ð¿Ð¾Ð¼Ð°Ñ†Ð¸Ñ‚Ðµ, то периода ще е Ñвързан Ñ Ð Ð¸Ð¼Ñката империÑ, когато в териториите на БългариÑ, МакедониÑ, КоÑово и ÐлбаниÑ, наÑелението не било ÑмеÑено, а Ñе ÑÑŠÑтоÑло единÑтвено от траки Ñ Ñ€Ð°Ð·Ð½Ð¾Ð²Ð¸Ð´Ð½Ð¾Ñтите Ñи от македони и илири.
III. Следващата теза е Ñвързана Ñ Ð¿Ñ€Ð°Ð±ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€ÑÐºÐ¸Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ð¸Ð·Ñ…Ð¾Ð´ на помаците. Петър Япов е първиÑÑ‚, който заговори за заÑелници прабългари от Волжко-КамÑка Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ· XIII в. Ðо за да разгледаме книгите му за помаците, първо прави впечатление, че вмеÑтил и много други личноÑти, които не Ñа Ñвързани Ñ Ð½Ð°ÑˆÐ°Ñ‚Ð° помашка общноÑÑ‚, като ЛевÑки, Людмила Живкова и пр. Измежду личноÑтите, които Ñа помаците е Ðхмед БарутелиÑта. За неговото опиÑание Япов пише на три меÑта. Ðхмед БарутелиÑта Ñлед въÑтанието в Батак, бил под домашен ареÑÑ‚. Ðа едното мÑÑто пише, че Ñам Ñе Ñамозаточил, а на другото че приÑъдата му била дадена от ТъмръшлиÑта. Ðа едното мÑÑто пише че имал малък конак Ñ Ð¾Ð³Ñ€Ð°Ð´Ð°, на другото мÑÑто къща Ñ Ð²Ð¸Ñок дувар, а на третото голÑм двор обграден Ñ Ð²Ð¸Ñоки Ñтени (долапи). Пише че водата Ñи взимал от бунар в двора, а на другото мÑÑто от рекичка коÑто минавала покрай къщата. За храната Ñъщо му Ñ Ð´Ð°Ð²Ð°Ð»Ð¸ през едни малки прозорчета, а на другото мÑÑто през оградата. И Ð½Ð°ÐºÑ€Ð°Ñ Ñ‡Ðµ починал в къщата Ñи докато е бил под Ð´Ð¾Ð¼Ð°ÑˆÐ½Ð¸Ñ Ð°Ñ€ÐµÑÑ‚, Ñъщо така, че имал много деца които били пръÑнати по околните Ñела, а в книгата на Хр. ПопконÑтантинов е човек който продължава да води активна политичеÑка дейноÑÑ‚ и Ñлед РуÑко-оÑманÑката война, тъй като е в Ñвитата на СерÑÐºÐ¸Ñ Ð¼ÑƒÑ‚Ð¸Ñарифин, който преговарÑл Ñ Ð˜Ð²Ð°Ð½ Ðайденов българÑки префект от Пазарджик за приÑъединÑването на непокорните ДьовленÑки Ñела към Източна РумелиÑ. Поради тази причина аз не виждам Ñериозен аргумент, да ÑмÑтам теза на Япов за прабългарÑÐºÐ¸Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ð¸Ð·Ñ…Ð¾Ð´ на помаците като доÑтоверна, още повече, че в книгата Ñи пише, че чрез пиÑма наÑочвал и други помаци, като Явор (Халил) Гаджанаков от Ñ. Змеица и пр., като ги наÑочвал към библиотеката на Йени Джами в ИÑтамбул. От него Ñе повлиÑва и Ефраим Моллов, който го Ñпоменава в книгата Ñи.
Според Димитър Ðнгелов, който Ñе обоÑновава на Mихаил СирийÑки, прабългарите на чело на хан ÐÑпарух били едва 10 000 души. Ð Ñпоред ГуÑтав Вайганд обоÑновавайки Ñе на арабÑÐºÐ¸Ñ Ñ…Ñ€Ð¾Ð½Ð¸ÑÑ‚ ал-МаÑуди, те били от Ñ‚ÑŽÑ€Ñки произход. Според моите Ð¿Ñ€Ð¾ÑƒÑ‡Ð²Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð¸Ð·Ñледвайки говорът им, аз Ñъщо доÑтигам до тази идеÑ. До Ð½Ð°Ñ Ñа доÑтигнали титлите им и Ñ‚ÐµÑ…Ð½Ð¸Ñ ÐºÐ°Ð»ÐµÐ½Ð´Ð°Ñ€. ОÑобено голÑмо впечатление правÑÑ‚ две от титлите: Ичиргу боила и Кана буила. Едната е вътрешен миниÑÑ‚ÑŠÑ€, а Ð´Ñ€ÑƒÐ³Ð¸Ñ Ð¼Ð¸Ð½Ð¸ÑÑ‚ÑŠÑ€ на войната. И Ð´Ð½ÐµÑ Ð² турÑÐºÐ¸Ñ Ð¸Ñ‡Ð¸Ñ€Ð³Ñƒ Ñе използва като içerde – вътре, a kan е кръв, което е Ñвързано Ñ Ð²Ð¾Ð¹Ð½Ð°Ñ‚Ð°, докато boy yil Ñ‚.е. боил многогодишен и bol yar Ñ‚.е. болÑÑ€ Ñ‚.е. феодал ÑобÑтвеник на много Ð·ÐµÐ¼Ñ Ð¸Ð»Ð¸ boy – lar Ñ‚.е. боил в мн.ч. от три и повече поколениÑ. Ð’ ÑтатиÑта на Войников Ñе Ñпоменават и други титли Ñ Ñ‚ÑƒÑ€Ñко произношение. ОÑвен Ñ‚ÑÑ… прави впечатление и прабългарÑÐºÐ¸Ñ Ñимвол IYI, който Ñе чете като ULU и до ден днешен Ñе използва в турÑÐºÐ¸Ñ ÐµÐ·Ð¸Ðº като велик, Ñвещен Ulu Tanrı или Велик Тангра Ñ‚.е. Велик Бог, Ulu daÄŸ - Ñвещена планина, тук daÄŸ е Ñвързан Ñ Ð¸Ð¼ÐµÑ‚Ð¾ Омур таг, което от турÑки значи живот планина или жива планина. Ð’ прабългарÑÐºÐ¸Ñ ÐºÐ°Ð»ÐµÐ½Ð´Ð°Ñ€ Ñъщо наименованиÑта на животните Ñа турÑки, нÑкой по-Ñтара форма, а други Ñе използват и днеÑ, например: Думите шегор (вол) е турÑката дума sığır, дилом (змиÑ) е yılan, теку (овца) е близко до турÑка дума teke (мъжко Ñре), тох (петел) е близко до турÑкото tavuk (кокошка) и дохÑÑŠ (ÑвинÑ) до турÑкото домуз. Този превод на прабългарÑките думи може и да не е правилен, тъй като думите за кон, дракон и маймуна липÑват, като оÑтава още четири думи, които не Ñа близки до ÑÑŠÐ²Ñ€ÐµÐ¼ÐµÐ½Ð½Ð¸Ñ Ñ‚ÑƒÑ€Ñки, но пък една от Ñ‚ÑÑ… е близка до Ñтаро турÑÐºÐ¸Ñ ÐµÐ·Ð¸Ðº: етхь (куче) ÑтаротурÑки it.
Ð’Ñичко това опровергава тезата на Ефраим Моллов, че прабългарите Ñа от иранÑки потомци и че като такива Ñа деди на помаците, Ñ ÐºÐ¾ÐµÑ‚Ð¾ Ñе обезÑилва доÑтоверноÑтта на половината му книга. Ð’ другата чаÑÑ‚ на книгата му пише за богомилите. Където Ñе Ñпоменава за неизвеÑтен ранен църковен Ñъбор през 969 г., когато бил заловен поп Богомил назован още като КормиÑош (име на хан от рода Вокил управлÑвал през периода 737 – 756) и го разпънали на кръÑÑ‚. Като лично БоÑн Мага (Ñин на цар Симеон) ÑÐ²Ð°Ð»Ñ Ð¾Ñ‚ кръÑта поп Богомил и заедно Ñ 1360 човека тръгват за Родопите. Там погребват поп Богомил в меÑтноÑтта коÑто наричат на неговото име КормиÑош. Първо на Ð½Ð°Ñ Ð½Ðµ ни е извеÑтен такъв ранен църковен Ñъбор, единÑтвено е извеÑтна една беÑеда против богомилите от Презвитер Козма пиÑател от периода Х–XI век. Ðо и да е имало, никога църквата не разпъвала на кръÑÑ‚, който и да е бил, Ñ‚Ñ Ð¸Ð·Ð³Ð°Ñ€Ñла на клада, обредно оÑакатÑвала, чрез Ñ€Ñзане на езици, уши и пр., оÑлепÑвала павликÑните богомили Ñ Ð¶ÐµÐ»Ñзо и пр., но не разпъвала на кръÑÑ‚. След което те от Лудогорието, тръгват да го погребват в Родопите. Първо ние не знаем колко време е бил на „кръÑтаâ€, поÑле трупът го чака дълъг път над 300 км., до Родопите където е немиÑлимо това, при положение че тогава не е имало превозни ÑредÑтва като в наше време. Ð’ книгата му Ñъщо прави впечатление, че Ñе говори за меÑтните хриÑтиÑни в Родопите, които приели богомилÑтвото, много чеÑто Ñе Ñлучвало така, че те да Ñе женÑÑ‚ за помаци, които бракове били разрешени от маговете. Един пример от този тип бил Момчил войвода, който не бил проÑветен, тъй като бил от ÑмеÑен брак, баща му бил богомил, а майка му Ð¿Ð¾Ð¼Ð°ÐºÐ¸Ð½Ñ Ñ‚.е. прабългарÑка. Т.е. тези които Ñа били от такива бракове не били проÑветени или не били чиÑти помаци. Сред тези нечиÑти помаци Ефраим Моллов вкарва и рода на Ðгушеви, тъй като между този род и родът на Ефраим Моллов имало Ñтара вражда. МиÑÐ»Ñ Ñ‡Ðµ този анализ е доÑтатъчен за да бъде поÑтавена и книгата на Ефраим Моллов в ÐºÐ°Ñ‚ÐµÐ³Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ð¼Ð¸ÑтификациÑ.
IV. Четвъртата теза е Ñвързана Ñ Ð°Ñ€Ð°Ð±ÑÐºÐ¸Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ð¸Ð·Ñ…Ð¾Ð´ на помаците. Мехмед ДурÑунÑки е първиÑÑ‚, който пише на тази тематика. Ðо ако Ñ‚Ñ€Ñбва да Ñме малко по-обективни, не вÑичко в тази теза е миÑтификациÑ. Ð’ дейÑтвителноÑÑ‚ на териториÑта на ОдринÑка Ð¢Ñ€Ð°ÐºÐ¸Ñ Ð¸ в Солун арабите Ñа воювали ÑÑŠÑ Ð’Ð¸Ð·Ð°Ð½Ñ‚Ð¸Ð¹Ñката империÑ. Тези войни Ñа опиÑани както от българÑки и западни иÑторици, така и от арабÑки хрониÑти. Ðапример в българÑката иÑÑ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ð¾Ð³Ñ€Ð°Ñ„Ð¸Ñ Ñа извеÑтни обÑадите на ÐœÑƒÐ°Ð²Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ 674 г. до 677 г. за превземането на КонÑтантинопол, както и през 716 г. на МаÑлама, брат на арабÑÐºÐ¸Ñ Ñ…Ð°Ð»Ð¸Ñ„ Сюлейман, коÑто продължила една година, в коÑто битка на Ñтраната на византийците учаÑтвал и хан Тервел. През X в. арабите превзели о. Крит, Солун и пр., ОÑвен тези битки, павликÑни и Ñарацини били колонизирани в ÐÑ…Ñ€Ð¸Ð´Ð¾Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ· времето на византийÑките императори: КонÑтантин V (741-775) и Лъв ІV (780-797). През 810 г. император Ðикифор I Геник (760-811) разрешил заÑелването в Ñтолицата КонÑтантинопол на пленници Ñарацини, където те поÑтроили араб Ð´Ð¶Ð°Ð¼Ð¸Ñ Ð² Ð´Ð½ÐµÑˆÐ½Ð¸Ñ ÐºÐ²Ð°Ñ€Ñ‚Ð°Ð» Галата. През 823 г. във връзка Ñ Ð¾Ð±Ñадата на византийÑката Ñтолица от войÑката на Тома СлавÑнина, император Михаил II (820–829) бил принуден и да ги мобилизира. През управлението императрица Теодора (842-856) и ВаÑилий I (867 - 886) Ñъщо имало ÐºÐ¾Ð»Ð¾Ð½Ð¸Ð·Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð½Ð° павликÑни и Ñарацини в ÐхридоÑ. От тези битки и колонизации арабите ни оÑтавили нÑколко артифакта, предложили на цар Ð‘Ð¾Ñ€Ð¸Ñ I официалната Ñ€ÐµÐ»Ð¸Ð³Ð¸Ñ Ð´Ð° е иÑлÑма и оÑтавили арабÑка Ð¼ÑƒÑ‚Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð² помаците, коÑто в КÑантийÑко е 0,027%.
При Мехмед ДурÑунÑки тази Ð¸Ð½Ñ„Ð¾Ñ€Ð¼Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ðµ малко преувеличена. Според него, без да е правил ДÐК изÑÐ»ÐµÐ´Ð²Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð°Ñ€Ð°Ð±Ñката Ð¼ÑƒÑ‚Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ðµ 60% и колонизираните арабите в ÐÑ…Ñ€Ð¸Ð´Ð¾Ñ Ð±Ð¸Ð»Ð¸ 400 000. Ðо за да Ñе разгледа по-обÑтойно тезата му, ще разгледаме това което ни е предÑтавен като пиÑмен материал. След обÑтойното проучване Ñе уÑтановÑва, че той черпил информациÑта Ñи предимно от арабÑки източници, което е добре. Има и ÑведениÑта от информатори, които не получава лично а от второ и трето лице. ÐœÐ¾Ñ Ñъвет към него е да не взима Ñтрана и преди издаване на книгата Ñи, Ñ‚Ñ Ñ‚Ñ€Ñбва да бъде редактирана и от иÑторик по образование. ОÑвен това за да Ñе разбере дали тезата на Мехмед ДурÑунÑки е доÑтоверна, Ñ‚Ñ€Ñбва да Ñе прегледат и най-ранните ОÑманÑките архиви за Източните Родопи Ñ‚.е. за КърджалийÑко и СмолÑнÑко. Ðко в Ñ‚ÑÑ… Ñе Ñпоменават предимно мюÑюлманÑки имена, то и тезата му ще бъде доÑтоверна.
V. Петата теза е Ñвързана Ñ ÐºÑƒÐ¼Ð°Ð½Ð¾-Ð¿ÐµÑ‡ÐµÐ½ÐµÐ·ÐºÐ¸Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ð¸Ð·Ñ…Ð¾Ð´ на помаците. Според турÑките автори, от както куманите Ñа Ñлезли на Балканите през ХІ в., от тогава Ñа оÑтанали Ð½Ð°Ð¸Ð¼ÐµÐ½Ð¾Ð²Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð½Ð° Куманово в МакедониÑ, Куманци в СофийÑко, Куманча - ГоцеделчевÑко, Куманичево - КаÑрие, о. Куманци до Видин, Кумана – ÐикополÑко и Куманица – Ловешко. Характерното за вÑички тези Ñела, че в Ñ‚ÑÑ… не е отбелÑзано никъде, че Ñа живели помаци. ЕдинÑтвено около Куманово Ñа региÑтрирани две помашки Ñела Помаккой и Юмерли, но те Ñа от Северна Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¸ Ñе заÑелили там през 1877-1878 г. Също така турÑките автори заÑвÑват, че говора на помаците бил 60-65% турÑки, като от Ñ‚ÑÑ… 25% бил кумано-къпчатÑки, 20% огузки и 15% ногайÑко-татарÑки, 5-10% гръцки и арабÑки и Ñамо 25-30% ÑлавÑнÑки. ИÑтината е, че в Ð¿Ð¾Ð¼Ð°ÑˆÐºÐ¸Ñ Ð¸ Ñ‚Ð¾Ñ€Ð±ÐµÑˆÐºÐ¸Ñ ÑъщеÑтвуват турÑко-арабÑки думи, но те не заемат такъв голÑм процент и Ñа ни наÑледÑтвени от оÑманÑÐºÐ¸Ñ Ð¿ÐµÑ€Ð¸Ð¾Ð´.
Ð’ дейÑтвителноÑÑ‚ по БългарÑките земи навлизат орди на кумани и печенези. ÐÑма да давам подробна Ð¸Ð½Ñ„Ð¾Ñ€Ð¼Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð·Ð° войните на печенезите и куманите Ñрещу византийците, тъй като то нÑма да е Ñвързано Ñ Ñ‚ÐµÐ¼Ð°Ñ‚Ð° ни. ЕдинÑтвено тук ни интереÑували дали нÑкой от тези Ñ‚ÑŽÑ€Ñки народи биха имали нÑкаква връзка Ñ Ð¿Ð¾Ð¼Ð°Ñ†Ð¸Ñ‚Ðµ. Според Иречек още във византийÑко време в Родопите през ХІ в. Ñе Ñрещат тюрки, които живеели около ÐхридоÑ. Те били подобни на Ñелджуците, каквито кръÑтоноÑците заварили през 1189 г. около Боруй и в по-Ñтаро време в Солун под името вардариоти. Или тук Иречек има в предвид Ñелджуци, тъй като ÑъщеÑтвува и надгробната плоча на Хъзър баба в текето на Ñ. Горна крепоÑÑ‚, КърджалийÑко, Ñпоред което, той починал през 550 г. по хиджра (1155 г.) и Ñе изÑелил от ХораÑан през 474 г. по хиджра (1081-1082 г.). Според моите Ð¿Ñ€Ð¾ÑƒÑ‡Ð²Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð² Галата, Кирчево и Ð¢Ð¾Ñ€Ð¾Ñ Ñлед РуÑко-ОÑманÑката война Ñе преÑелват турци от ТроÑнÑката махала Коман. Ðко приемем че те Ñа потомци на куманите, значи отделни помашки родове ще Ñа Ñвързани Ñ Ñ‚ÑÑ… въпреки, че периода не е от преди ОÑманÑката империÑ. Ðо такива родове имаме и от други мюÑюлманÑки и немюÑюлманÑки народи при женитбата им Ñ Ð¾Ñ‚Ð´ÐµÐ»Ð½Ð¸ помаци и помакини, като дори нÑкой от Ñ‚ÑÑ… оÑтавили и фамилии като Ðрнаудови, Бошнакови и пр. Подобно на арабÑката теза и тук за да Ñе уÑтанови дали тезата е доÑтоверна Ñ‚Ñ€Ñбва да Ñе прегледат най-ранните ОÑманÑките архиви от помашките и торбешки райони. ОÑвен това и едно ДÐК изÑледване Ñред помаци и торбеши от различните помашко-торбешки райони, Ñъщо би дал резултат в тази наÑока.