Pomak.eu

Български => Eзик => Topic started by: Тоска on May 06, 2008, 10:19

Title: Широколъшки говор
Post by: Тоска on May 06, 2008, 10:19
Широколъшкият говор обхваща селата Ширòка лъ̀ка, Въ̀рбово и Стòйките заедно с техните колиби. Той представлява остров сред смолянския говор и се отличава от него по три свои особености:

 

1. Редукция на неударените предни гласни е и и в ерова гласна: лѝцъ (лице), нъ пòвнạ, тòй отѝдъ дạ бèръ грòздъ; ỳлъцъ (улица), грàнъцъ (граници), дрèбнъ кàмънъ (дребни камъни), крàвъ, въсòк, жèнъ (жени). След задните палатални съгласни к’, г’, х’ обаче няма редукция: рồк’и, нòг’и, снồх’и. Тая особена, необикновена за българския език редукция напомня донякъде южноруската. Тя е

последица от изравняване на старата гласна ери (ы) с и. В ударено положение гласната ы се е изравнила с и (стб.  > син), a в неударено положение се е редуцирала в ъ и е повела със себе си неудареното и (стб.  > крàвъ,  > жèнъ), a по тях и ỳлицạ > ỳлъцạ, грàници > грàнъцъ. Като гласната и ce e повела и неударената гласна е, която отначало ce e редуцирала в и, a после като всяко друго и е минала в ъ: лѝце > лѝци > лѝцъ.

 

2. Голяма мекост на съгласните: сол’, вôл’к’, ден’, сạхàн’. Поради тая мекост съгласните т’, д’ са минали в к’, г’: дềк’e (дете), кòк’е (коте), к’ồшкọ (тежко), к’ôнạк (тънък), к’ồгли (тегли), пôк’ (път), живòк’, нạзàк (назад); вọг’енѝцạ, сèг’ъм (седем), вàрг’ех (вардех), вѝг’ъл (видял), хòг’ъл (ходел). Такава мекост на съгласните се среща още в странджанския и котелския говор.

 

3. Преход на неударено и в у пред съгласните х, ф: извàг’ух (извадих), фàк’ух (хванах), хòг’ух, помѝсл’ух съ.

Title: Ynt: Широколъшки говор
Post by: lubo on August 25, 2008, 12:55
ima 2-3 dymi koito nesa to4no taka no kato cqlo  e vqrno ,az sam ot toq  krai ,ot varbovo mie roda, babami i dqdomi govorqt po sa6tiq na4in strahotno e kogato gi slu6a6 :D