Pomak.eu
БългарÑки => Eзик => Topic started by: ТоÑка on May 06, 2008, 10:17
-
ЧепинÑкиÑÑ‚ говор обхваща Ñелищата в ЧепинÑкото корито — Велинград (ÑÑŠÑтоÑщ Ñе от Ñелата Бà нÑ, Кà меница и Лъ̀джене) и Ñелата Коровò, Дòрково, КоÑтандòво и Ракѝтово. ÐаÑелението на Ñ‚Ð¸Ñ Ñелища е ÑмеÑено — мохамеданÑко (помашко) и хриÑтиÑнÑко. Само Ñ. Каменица е чиÑто хриÑтиÑнÑко. Ð’ говорно отношение Ñ‚Ð¸Ñ Ñела, въпреки че Ñа много близо едно до друго, не Ñа напълно единни. Ð’ Ñ‚ÑÑ… Ñе Ñрещат нÑкои вторични оÑобеноÑти, по които чепинÑкиÑÑ‚ говор Ñе разпада на четири подговора: велинградÑки или банÑки, коÑтандовÑки, ракитовÑки и дорковÑки.
ЧепинÑкиÑÑ‚ говор като цÑлоÑÑ‚ има Ñледните по-характерни оÑобеноÑти:
1. Ðемного широко е вмеÑто Ñтб. Ñ£ под ударение и обикновено е без ударение: бá»Ð», бá»Ð»Ð¸, голá»Ð¼, мá»Ñто, челá»Ðº; делѝ, децà , меÑÑ‚Ã .
2. Силна палаталноÑÑ‚ на ÑъглаÑните, и то оÑобено на предноезичните преградни т’, д’, които в едни Ñлучаи Ñа запазили ÑƒÑ‡Ð»ÐµÐ½Ð¸Ñ‚ÐµÐ»Ð½Ð¸Ñ Ñи характер, a в други, оÑобено в дорковÑÐºÐ¸Ñ Ð¿Ð¾Ð´Ð³Ð¾Ð²Ð¾Ñ€, Ñа минали в Ñъответните Ñредноезични ÑъглаÑни к’, г’: зет’, пет’, глат’, Ñтут’, т’и, т’ѝква, д’ѝгам, грèд’и; брà к’а, грòзг’е, зек’, пек’, глак’ (глад), Ñтук’, к’и (ти), к’ѝква (тиква), г’ѝгам (дигам), грèг’и (греди).
3. Една членна форма, и то Ñамо -от, -та, -то, -тê.
4. ГлаÑните, които Ñе ÑвÑват заÑтъпници на четирите ÑтаробългарÑки глаÑни Ñ«, ÑŠ, ÑŒ и ѧ, в отделните подговори Ñа различни.
Във в е л и н г Ñ€ а д Ñ Ðº и Ñ Ð¸Ð»Ð¸ банÑÐºÐ¸Ñ Ð¿Ð¾Ð´Ð³Ð¾Ð²Ð¾Ñ€ вмеÑто Ñтб. глаÑни Ñ«, ÑŠ, ÑŒ и ѧ под ударение има широко o, a без ударение — полуредуцирано а: зồп—зạбòт, мồш—мạжồт, водồ (вода), главồ (глава), главồта (главата), мрồ (мра), мрồт (мрат), Ñп’ồ (ÑпÑ), плèтạ, нòÑạ; дồш—дạждồт, вòлạт, дạÑкồ—дồÑки, Ñồрце, т’ồмно; гл’ồдам, кл’ồтва, п’ồтạк, т’ồшко, но и зèт, мèк, тèгли.
Ð’ к о Ñ Ñ‚ а н д о в Ñ Ðº и Ñ Ð¿Ð¾Ð´Ð³Ð¾Ð²Ð¾Ñ€ вмеÑто Ñтб. Ñ«, ÑŠ, ÑŒ и ѧ под ударение има глаÑна ô, както във велинградÑÐºÐ¸Ñ Ð¿Ð¾Ð´Ð³Ð¾Ð²Ð¾Ñ€, но в неударено положение глаÑната е у: зồп—зубồт, мồш—мужồт, рукồ (ръка) — руцè, бѝйут (биÑÑ‚), нòÑ’ут (ноÑÑÑ‚), пѝйут; дồш—дуждồт, дуÑкồ (дъÑка) — дồÑк’и; л’ồн, л’ồÑно, п’ồтук, т’ồшко. Глаголното окончание за 1 л. ед. ч. Ñег. време обаче е -о незавиÑимо от ударението: мро (мра), бѝйо (биÑ), пèко (пека), плèто. ГлаÑна у вмеÑто Ñтб. Ñ«, ÑŠ, ÑŒ и ѧ в неударено положение не Ñе Ñреща в никой друг българÑки диалект. Ð’ ÑÐ»ÑƒÑ‡Ð°Ñ Ð¾Ð±Ð°Ñ‡Ðµ нÑма прÑк преход в глаÑна у, a поÑредÑтвом първоначално о, което по-къÑно в неударена Ð¿Ð¾Ð·Ð¸Ñ†Ð¸Ñ Ñе е редуцирало в у.
Ð’ Ñ€ а к и Ñ‚ о в Ñ Ðº и Ñ Ð¿Ð¾Ð´Ð³Ð¾Ð²Ð¾Ñ€, който до извеÑтна Ñтепен предÑÑ‚Ð°Ð²Ñ Ð¿Ñ€ÐµÑ…Ð¾Ð´ между велинградÑÐºÐ¸Ñ Ð¸ коÑтандовÑкиÑ, вмеÑто Ñтб. Ñ«, ÑŠ, ÑŒ и ѧ под ударение има глаÑна широко o, a без ударение — глаÑна а: зôп—забồт, мôш—мажồт, дôш—даждồт, вòлат, даÑкà —дôÑк’и, т’ôмно, кл’ồтва, т’ồшко. Ð’ глаголното окончание за 1 л. ед. ч. Ñег. време глаÑната е o (бèро „бераâ€, мòго „мoraâ€, Ñтòйо), a Ñлед ÑъглаÑните л, н, Ñ€ е е (мòле „молÑâ€, гòне „гонÑâ€, отвòре „отворÑâ€).
Ð’ д о Ñ€ к о в Ñ Ðº и Ñ Ð¿Ð¾Ð´Ð³Ð¾Ð²Ð¾Ñ€ вмеÑто Ñтб. Ñ«, ÑŠ, ÑŒ и ѧ под ударение има глаÑна a, a без ударение глаÑна ạ: зап—зạбà т, маш—мạжà т, рà ка—рạкà та, мра—мрат, плèтạ—плетà т, нòÑ’ạ—ноÑ’ạт, даш—дạждà т, дạÑкà —дà Ñк’и, гà рло (гърло), варх (връх); л’ак (лек), л’ạÑнинà , з’ак’ (зет), кл’à тва, т’à гл’ạ, т’à шко. Има и други българÑки говори, в които вмеÑто Ñтб. Ñ« и ÑŠ има а, като например пирдопÑкиÑ, ботевградÑкиÑ, ÑофийÑÐºÐ¸Ñ Ð¸ др., но в Ñ‚ÑÑ… нÑма a вмеÑто Ñтб. ѧ и ÑŒ Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ´Ñ…Ð¾Ð´Ð½Ð° мека ÑъглаÑна, Ñ‚. е. Ñлучаи като в дорковÑÐºÐ¸Ñ Ð¿Ð¾Ð´Ð³Ð¾Ð²Ð¾Ñ€: гр’à да (греда), л’à шта, м’à Ñо, врá»Ð¼â€™Ð° (време), ѝм’а (име), к’èл’а (теле), л’à н (лен), л’à Ñно (леÑно) и др.