Author Topic: ПЪРВИ СЛЕДИ ОТ ХРИСТИЯНСТВОТО  (Read 5301 times)

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Offline Turas

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 640
  • Gender: Male
ПЪРВИ СЛЕДИ ОТ ХРИСТИЯНСТВОТО
« on: February 24, 2012, 14:33 »


ПЕТЪР ГЕЛИН

ДУХОВНАТА СИЛА НА РАКИТОВО

Исторически    очерк
Православният храм "Св. Неделя" в Ракитово е обявен през 1976 г. за паметник на културата от национално зна¬чение.
Всяка година на храмовия празник 7 юли се чества и Денят на град Ракитово, определен срешение на Общинския съвет.  На миряните се раздава курбан за здраве.
145 години вече храмът "Св. Неделя"продължава да дава духовни сили, вяра и успокоение на хората, влезли да се помо¬лят в него със свещичка в ръка.



ПЪРВИ СЛЕДИ ОТ ХРИСТИЯНСТВОТО

В края на 4 век след Христа в Западните Родопи започва християнизиране на родопските беси - едно от най-войнствените и непокорни тракийски племена. Мисионерската дейност в района осъществява Никита, епископ на Ремесиана - античен град в близост до Бела паланка, Сърбия.
Бесите приемат християнството и стават ревностни защитници на религията. По родопските земи се начева усилено строителство на християнски храмове и манастири. От това време са датирани базиликите в Ракитово, Костандово и на крепостта Цепина край Дорково.
За благородната мисионерска работа на Никита Ремесиански се говори в поемата на Павлин, епископ на Нола:
"Нали бесите, ако земята и душата им да са корави, ако и те самите да са по-корави от тамошния сняг, са станали сега по твое напътствие кротки овце, които се струпват в кошарата на мира!... Сега бесите ликуват, че са повече забогатели от своя труд: нали златото, заради което претърсваха с ръце земята, отскоро го получават чрез душата си от небето... Недостъпните и кървави по-рано планини сега закрилят превърнатите в мо¬наси разбойници, станали питомци на мира."
В района на Ракитово бесите оставят следи от своя живот в местностите Еленско краище, Западна кула, Източна кула, Сивек, Гелини чучури, Раве ливади, Картач, Баташко поле, Юртовете, Градот, Дронтовица, Кемалица, Пашино бърдо, Попина поляна.
Християнството става официална религия в България през 845 г. след Христа при управлението на княз Борис. По същото време в Чепинския край на Северозападните Родопи всички обитатели са станали ревностни привърженици на християнството.
 
 

БАЗИЛИКАТА НА НИКОЛИЦА

През лятото на 1962 г. край Ракитово започва изграждане¬то на футболен стадион. При изкопните работи случайно се разкриват зидове от православен храм и жилища. Малко по-късно специалисти извършват археологически проучвания. Още в самото начало те разкопават останки от трикорабна базилика, помещение за кръщене, стенописи, подови тухли, некропол. Около базиликата се открива запазена настилка от големи мра¬морни плочи. Установява се, че сградата е от раннохристиянската епоха (5-6 век). Некрополът е бил използван до 19 век, което се разбира от намерените украшения и монети. Проуче¬ните пластове и находки доказват съществуването на храма до 17 век, когато е бил разрушен и опожарен.
Базиликата е била с дължина 32 м и широчина 17 м. По-късно зидовете са реставрирани, за да показват естествената големина на храма.
Черквата "Св. Николай" е разрушена по време на помохамеданчването, когато са бастисани много манастири и духовни храмове не само в този край на Родопите. Изследванията на археолозите доказват, че живот тук съществува и преди варвар¬ския акт на османците, че селото е голямо и има прекрасната възможност да ползва за религиозни цели свой храм.
Базиликата в местността Николица е забележителен обра¬зец на най-ранната архитектурно-строителна традиция при християнските храмове по българските земи. Тя е обявена за паметник на културата.


ИСКАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕ ЗА СТРОЕЖ

След разрушаването на базиликата "Св. Николай Летни" християните в селото остават без молитвен дом. За извършване на религиозни обреди идват свещеници от село Каменица. Бо¬гослуженията се провеждат в една от стаите в къщата на Ди¬митър Терзията (Терзиев). По онова време в Ракитово има около трийсетина християнски къщи и повечето мъже са ратаи у богатите си съселяни-мохамедани.
Когато турската власт издава Хатихумаюна (18 февруа¬ри 1856 г.) - султански манифест, даващ равноправие на всички поданици в империята, в Ракитово се заговаря за градеж на черква. Християните се обръщат с молба към въз¬рожденеца Стефан Захариев, по това време архиерейски наместник на Пловдивската митрополия в Татар Пазарджик. Те искат съдействие от държавната власт в града, но тя от-казва на молбата им. Тогава духовните първенци изпращат писмо до Салчо Чомаков, представител на християните от Пловдив пред официалната турска власт. Чорбаджията е личен познат с министъра на външните работи и отговорник по вероизповеданията Али паша. Прошението на ракитовци е придружено от следното писмо:
 
 

"Познато ви е защо в чепиното има едно турско село ракитово вь което през реката има една българска маха¬ла до четиресе №40: къщи християнски които са приготви¬ли пари и зехере та ищатъ ферманъ да си заградат изново черкова Во име света Неделя та дадоха един сенетъ до Архиереята нашъ когото Ви и преключвами и молим ви да престорите ваше благородие да им се искара фермана по скоро доде има време да се работи да са свърши.
1858 на 18 априля:
Въ   Пазарчикъ
Вашему благородиу покорни  слуги Христю   димовичъ милетъ   викили X Илия стаматолу милите викили стефанъ х: захариевичъ ио пенувъ
ангелъ попа германъ Бошко   крстовъ"

В случая турско село означава село с преобладаващо българомохамеданско население, зехере - строителни материали, ферман - султанска заповед, сенет - изложение, архиерей - владика, преключвами - прилагаме, престорите - да се погрижите, а милет викили - народен представител пред турската власт.
От цитираното писмо се разбира, че ракитовци имат го¬товност за градеж на храм, парите са събрани, а строителните материали приготвени. Става ясно още, че ще се възобновява предишна черква, на която се помни дори името: "да си заградат изново черкова во име света Неделя". Броят на християнските къщи по онова време е четиридесет.
Съдействието на пловдивския чорбаджия Салчо Чомаков явно е дало резултат, защото три години по-късно се получава разрешение за изграждане на християнски храм без да се нала¬га ракитовци да ходят до Цариград.
 
 

СЪГРАЖДАНЕ НА ХРАМА

Между християни и мохамедани съществува разбирател¬ство и приятелство. Подкрепа оказва кметът на Ракитово Афуза Юсеин ефенди. Той дарява собствената си градина за новия строеж. Помощник-кметът Муса Карамусов пък плаща със свои средства на майсторите-строители. Местните жители помагат с каквото могат - кой с труд, кой с пари. Камъните се прекарват от местността Чукура, а дървеният материал се сваля от окол¬ните гори.
Първият камък на новия строеж е положен в основите на 15 март 1861 г. (по стар стил). Строителите са били от село Ко-вачевица. С усилията на всички храмът е завършен още същата година и е покрит на Арахангеловден (8 ноември 1861 г.).
Сградата е с правоъгълна форма като самите стени са де¬бели един метър. Застроената площ е 194 кв. м. Дължината му е 17,90 м, ширината 10,10 м, а височината 7,80 м. Прозорците му са много малки, направени са от дялани камъни. Черквата



еднокорабна и едноабсидна. Иконостасът е изработен от резбари на Дебърската школа. Самите резби са с изящна изработка и имат голяма стойност. Иконите са рисувани от иконописци на Молеровата школа от Банско. През 1862 г. черквата "Св. Не¬деля" е изографисана и обзаведена.
На 8 ноември 1861 г. свещеник Атанас от село Каменица извършва водосвет, въпреки че храмът не е осветен от владика. Всяка християнска къща дава курбан. След отчитане на курбаните неизвестно защо част от покрива се срутва. За поправянето му са били наети майстори от село Дебърско, преселници в Брацигово.
ПЪРВИ ДАРИТЕЛИ

Първите ктитори са Георги (Геро) Пелювич, Тодор Велювич (Тупаров), Йоан Пейчин, Георги Допчев, Георги Тотков (Велювич Тупаров), Георги Димитров Терзиев, Атанас Георгиев Пелев, Ангел Гаралов, Иван Керак Кераков, Петър Кафеджиев.
За обзавеждането на храма най-много спомагат Допчеви, Зареви, Пейчинови, Тупарови, Трендафилови, Вандеви, Щереви, Пелеви и много други.
Ето какво разказва свещеник Васил Попатанасов:
"Интересно е разпятието, което датира от 1865 г., подарено от някой си "господин Атанас Келя". Не се знае той откъде е. Под разпятието са наредени малки икони на 12 апостоли и 6 различни други, всички работени от един и същ иконописец. Под тях са наредени в същата големина различни цветя и розетки, които отразяват естествената красота в света. Над царската врата на средата на иконостаса има закачена икона "Св. Троица", малък формат, най-старата икона. Тя е подарена от Ангел и Никола Сандачки през 1861 г. Също има закачена мал¬ка икона Иисус Христос. След това следват големите икони, като се почне от север: "Св. Димитър", яхнал на кон с кръстно копие, подарена от Димитър Трендафилов на 3 август 1864 г. "Св. Георги" е подарена от Георги Допчев и съпругата му Йоана през 1868 г., "Св. Неделя" е подарък от Тодор Велювич (Тупаров) и съпругата му Риса, не се знае годината. "Св. Богородица" - от Тодор Велювич и съпругата му Златка, "Иисус Христос" - от Георги Пелювич и съпругата му, "Св. Йоан Предтеча" - от някой си хаджия Йоан и съпругата му Мариола, "Св. Николай" - от Йоан Пейчин и съпругата му Усила в 1864 г., "Св. св. Виктор и Викентий" е откупена от Димитраки х. Йоанов от Пещера 1863 г., а изписана от А. Теохарович. Всички икони не са наведнъж поставени, а постепенно. Входните врати на Св. Олтар - северната с икона "Благовещение" и южната - с "Въведение Богородично" са работени от един майстор, а също и от един и същи иконописец. Най-интересни са царските двери, които са изра¬ботени от дебели орехови дъски, а в тях е издълбана резба и орнаменти, поставени са и иконички."

ОСВЕЩАВАНЕ
 

Освещаване на храма "Св. Неделя" извършва пловдивски¬ят митрополит Панарет на 4 март 1873 г. Съдействие за това оказва ревностният християнин хаджи Димитраки х. Иванов от град Пещера.
С поканата към митрополит Панарет ракитовската черква всъщност престава да бъде самостоятелна и се включва в дио-цеза на Българската екзархия.

ЗАЩО ДУХОВНА НЕЗАВИСИМОСТ

За духовното самоуправление в областта Чепино свидетелства Стефан Захариев: "Селските кметове съгласно със свещениците самовластно си управляват своите черковни работи", упоменава той в своята книга от 1870 г.
"В смутните времена на турското нашествие - пише Атанас Дончев в свое изследване - православните патриаршии дори не могли да научат, че била призната от турската власт църковна независимост на някаква малка уединена планинска котловина. Така Чепинската църква започнала функционирането си ано¬нимно и може да се каже, просъществувала анонимно, само с местни религиозни изяви. Ако би излязла от анонимност, тя като българска самостоятелна църква в пределите на турската империя би могла да играе голяма роля при църковно-нацио-налната борба."
По-нататък авторът продължава: "Клаузата за признаване от турска страна на Чепинската църква била с правопораждащ ефект и неограничено времетраене. По същество тя имала стой¬ност на учредителен акт. Но поради естеството на съдържащия документ - мирен договор, третиращ военни въпроси, не уреж¬дала подробности, регламентиращи функционирането й, очертание на диоцеза, определяне на предоставените й правомощия, какви са правата на нейните първосвещеници, начина на изди¬гане на последните и евентуално утвърждаване от политическата власт."
КИЛИЙНО УЧИЛИЩЕ

През 1865 г. е разкрито килийно училище. В черковния двор е построена за целта едноетажна сграда с три стаи. Двете от тях са училищни, а третата била за клисаря и свещолеярница. Постройката се намирала откъм северната страна на по-късно издигнатата камбанария.
Учител става Илия Топорчев (1836-1933) от село Каменица. Двадесет момчета са първите ученици. Сред тях са Димитър Илиев Дарелов, Тодор Георгиев Пелев, Атанас Зарев, Павел Дойкин, Трендафил Гаралов. Димитър Дарелов и Тодор Пелев продължават образованието си в пазарджишкото село Дебра-щица. По-късно Тодор Пелев е избран за кмет на Ракитово и е окръжен съветник в Пловдив. Димитър Дарелов дълги години е черковен певец и клисар, а Тодор Пелев също е от най-добри¬те певци в храма.
В основата на килийното образование стои сандъчето с пясък и пръчицата, с която се изписват буквите. Децата придо¬биват елементарни познания на старобългарски език по смята¬не, история, граматика и пеене, изучават Часослова, Неделника и Псалтира. В училището се намира "Рибният буквар" на Петър Берон. Александър Дарелов дарява учебника "Основи на българската граматика от Йоаким Груев", а Любен Д. Пелев "Кратка българска история от Д. Душанов".

КАМБАНАРИЯ

Началото на всяка религиозна служба в новия храм отна¬чало се оповестява с дървено клепало. Години по-късно, след като е осветен от владиката, е поставено желязно клепало, по което се удря с метално чукче. Още по-късно нависоко до сградата е окачена камбанка за тази цел. Касиерът Петър Захариев Зарев става инициатор за строеж на камбанария. За да се осъществи идеята, всяка християнска къща дава помощ. Имената на спомоществователите са записвани в касовата книга на храма.
Високата каменна камбанария е изградена през 1899 г. на двайсетина метра западно от черквата. Зидовете й са дебели по един метър, основата й е квадратна - 4 на 4 м., а височината й е 16 м. Първата камбана е закупена през 1910 г., а по-голямата чак през 1935 г. по време на касиера Александър Зарев.
СВЕЩЕНИЦИ

Свещеник в Ракитово през 1877-1878 г. е Георги Димитров (1838-1923), родом от неврокопското село Осетеново. Той служи в храма до смъртта си.
Свещеник Александър Янчев от град Пещера ръководи ракитовската енория от 1915 до, 1923 г. Обслужвал е и християнските семейства в Костандово и Дорково. Той подема инициативата за построяване на право¬славни храмове в тези две села.
Серафим поп Иванов (1883-1957) пристига в Ракитово от село Долно Драглище и е свещеник от 1923 до 1942 г.
След него свещеник е Димитър Илиев Белев от село Каменица, роден през 1914 г. Енорийският пост наследява през 1942 и служи до 1946 г. По негово време е построена черковната къща в двора.
След поп Белев постъпва Васил Попатанасов Попгеоргиев
(1912-2004), роден в разложкото село Елешница. От 1947 г. в продължение на три десетилетия служи в ракитовската енория.
За късо време след него свещеници в Ракитово са Живко Борисов Чавдаров, Димитър Наков и Христо Методиев Тахчиев.
От 1980 до 1992 г. служи поп Михаил Кирилов (1936-1992). По негово време се изгражда чешмата в черковния двор.
След отец Кирилов свещеник до 1999 г. е Александър Трен-ков, роден през 1940 г.
От 8 август 1999 г. до днес енорийски свещеник е Стоил Благов Лазаров от Велинград, роден през 1970 г. Сърцат и ентусиазиран, той ръководи с размах делата на православния храм.


ПАРАКЛИС "СВ. НИКОЛАЙ"

На същото място край Ракитово, където са съхранени зидовете на раннохристиянската базилика, има параклис. Той е построен върху единия от трите й олтара през 1923-1924 г. от ракитовеца Димитър Божанов. Със средства на местни родо-
любци е реставриран в периода 1993¬1994 г.
Иконостасът и иконите в него са уникални,твърдятдуховници. Иконос¬тасът е изработен от талантливата Тодорка Балинова от Ракитово, а иконите са в класически византийски стил и са дело на иконографа Стоян Белев.
Всяка година на 9 май свещеници¬те от района отслужват литургия в па¬раклиса и се раздава курбан за здраве на миряните.
 


ЛИТЕРАТУРА

"Извори за старата история и география на Тракия и Македония", С, 1949 г.

Чангова, Йорданка u Анета Шопова. "Археологически про¬учвания във Велинградски район". В "Родопски сборник", т.
2, С , БАН, 1969 г.

Иванов, Йордан. "Документи по българското възраждане". В "Сборник за народни умотворения, наука и книжнина", т. 21,
С , 1905 г.

Попатанасов, свещ. Васил. "Стогодишнината на храма "Св. Неделя" в с. Ракитово, Пазарджишко". Сп. "Духовна култура",
кн. 9-10,1961 г.

Захариев, Стефан. "Географико-историко-статистическо описание на Татар Пазарджишката кааза", Виена, 1870 г.

Дончев, Атанас. "Чепинското духовно самоуправление", Пазарджик, 1996 г.

Offline bozman

  • Avarage member
  • ***
  • Posts: 52
Re: ПЪРВИ СЛЕДИ ОТ ХРИСТИЯНСТВОТО
« Reply #1 on: October 21, 2012, 15:43 »
Quote
Християнството става официална религия в България през 845 г. след Христа при управлението на княз Борис . . .
--- Това не е истина, такъв княз няма по това време, нито хан, нито каган. Ето малко актуалицазия от 21 в. за статията на Гелин:
 You are not allowed to view links. Register or Login
Поздрави.

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42