Author Topic: Записки на Ибо Глогов  (Read 36825 times)

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Offline pomak BG

  • Historian
  • *****
  • Posts: 1280
  • Да си помак звучи гордо.
Re: Записки на Ибо Глогов
« Reply #30 on: September 29, 2009, 21:03 »
Един друг помашки интелектуалец Салих Бозов, който написа книгата "В името на името" отнасяща се за насилсвеното покръстване на помаците в Родопите през 1912-1913 г. прочита следната лекция:

Исторически поглед към Родопите
от Mozo на Нед Юли 06, 2008 18:25

Исторически поглед към Родопите
/експозе/

За участие в симпозиум – Измир 4 – 7 ХІІ 2007година.

„Родопа горделива- грамада вековечна
от върхове гранитни верига безконечна


Родопа планина

Могъща, приказно красива, необхватна, величествена, с върхове, устремени към ясносиньо небе извисява своята горда гранитна снага. Вековете отминават, хилядолетията са нанизали своята огърлица без да докоснат нейната дивна, величествена младост на девойка с исполинско телосложение, което омайва с пленителна сила и обаятелен дъх на родопски здравец и силивряка – орфеевото цвете. Лазурна светлина милва млечносините теменужени върхове, падини, чукари, хълмове, речни долини, които нежно се потапят в безкрайната шир.
Докъдето погледът ти стига виждаш настръхнали чуки, заоблени канари, назъбени планински вериги. Всичко в моминската гръд на Родопа е сила, ритъм, великолепие и пулсира жажда за полет към висините. Тук камъкът, дървото, тревичката, птичката, човекът гледат на горе, където земята се слива с небето. Родопа е и гальовна майка, чиято гръд е пълна с тайнствени трепети и любовен шепот, който при нужда прераства в страховита буря. В такива мигове майка Родопа от огнената си гръд бълва сила, която раздира небето, събаря канари, свлича дървета, а тънтежа на ехото разказва за вековни страдания, за ужаси, за легендарно минало. Когато всичко стихне някъде издън душата ще литне в простора и онази, изпята на иден дъх



„Бела съм, бела юначе,
цела съм света йогрела,
един бе Карлък останал …”



Родопа планина

Планина на кръстопът, на пътесбор между плодородни поля, между мъглив север и топъл юг. Тук е съчетано всичко от висините на Рила, топлината на Егея и прохладата на Хемус. Легендата е донесла, че планински масив Рила, Родопа, Пирин, Хемус / Стара планина/ бил една планина, дала името на Балканския полуостров. Били някога те мъж и жена – цар и царица на Тракия. Всемогъщите Зевс и Хера им завидили и ги разделят. Преди раздялата родили те речния бог Хебрус – днешна р. Марица и Нест – р. Места, чиито милват от изток и запад склоновете на Родопа планина. Според Херодот Стробон и Елиан греблив орел грабнал един от сандалите на Родопа и го пуснал в скутите на египетския цар, когато в Менфис раздавал правосъдие. Той наредил да му доведат собственицата на другия сандал, оженил се за чаровната Родопа, която и станала царица на Египет. Тук тя приела образ на мома – богиня, държаща в ръката си три цветчета от здравец.
Вероятно затуй Родопа е била, е и ще бъде източник на вдъхновения за художници, композитори, поети, писатели, историци. Тя и сега е едно заключено съкровище пред хората на науката, изкуството, литературата. Тук едно малко прозорче открехва своя чуден свят за етнографи, археолози, за златотърсачи в науката, изкуствоведи, музиканти, които се вдъхновяват от легендарното и приказно царство. Нейните най – стари обитатели из билата, планините, тучните послани с дъхав килим поляни, каменистите ридове на Рожен, Караманджа, Каракулас, Кайнадина, Кечи кая, Перперикон, Карлък са
най - прастарите преселници, заселени в планината. Техните дири по калдаръмите, крепостите, светилищата, римските мостове са наслоявали присъствие 8 хилядолетия преди новото летоброене. Доказателствата са много. Древния скален град Перперикон в землището между Кърджали и Момчилград, крепостите Устра, Козник, Аетос, Подвис, Каракулас, Имарет, Енихан баба кале. Не са малко и оставените писмени сведения за Родопа планина от Херодот, Омир, Тукидид, Стабон, Елиан, Филострат, Марцелин, Пердризе, Макробий. Голяма е и броеницата от по – млади изследователи и пътешественици, описали в свои съчинения пътувания из Родопите. През второто хилядолетие на новото летоброене като Иречек, Ами Буйе,. Ценни са сведенията за най – старите обитатели на Родопа планина. Те са оставили следи от живота си по върхове, урви, падини, речни долини, поселения.
Почти липсват обаче сведения за преселници в Родопите преди заселването на планината от траките. Първи сведения за тях дава гръцкия историк Херодот. Те населили целия Балкански полуостров 2000 – 3000 години преди новата ера. Племето беси се заселило по течението на р. Въча, сатрите, в Доспатския край, сапеите по течението на р. Въбица, дросийците - по р. Чая. Гръцкия писател Колумила нарича бесите млекопийци и коняри. Филострат пък описва родопския бес Рес, участвал в битката за Троя. Слепият поет Омир, чрез устата на Долон казва за Рес: „Аз видях неговите коне – най – хубави и най – едри, по – бели от сняг, бързобеги като вихър”. Гръцки източници пък сочат, че бесите били добри рудари и изкусни майстори при обработка на метали, както и като смели мечоносци. Наричали ги дии. Одринския цар Ситалк ги използвал във войската си. Дори Филип Македонски не успял да ги покори. Това се удало на Александър Македонски чак през 3 век преди новата ера. Точно бесите били и най – добрите гладиатори на Рим, между които бил и Спартак.


Родопите, Римската и Византийската империи.

Първите сблъсъци между бесите и Римската империя датират към 13 – 15 година на новото летоброене. Бесът – военоначалник Вологес организирал силен отпор срещу одрисите на римлянина Реметалк, когото разбили. Новият пълководец Пизан с голяма армия покорил бесите. Роби и робини от Родопа и Тракия били откарани в Рим, между които бил и Спартак – организаторът на първото в света въстание срещу робията. Оценката за него е „велик генерал с благороден характер и исполинска сила”. Под влияние на римската култура бесите издигат в началото на новата ера светилища и храмове. Тогава се ражда и култът към бога на младостта, растителната сила и виното – Дионисий. Съвременните историци сочат много родопски върхове за негово светилище – връх Гьозтепе, Чилтепе, Енихантепе, Чингинехисар, връх Ком, Перперикон. Друга знаменитос на родопските беси е чародеец Орфей, под звуците на чиято лира „блестят от тревите сълзи”. След разпадането на Римската империя на източна и западна в края на 3 век от новото летоброене бесите попадат под влияние на източната Римска империя с името Византия и седалище Цариград, която налагала нов духовен гнет над бесите – християнството.

Родопите и заселването на славяните

Нашествието на славяните на Балканския полуостров е предприето в началото на 6 век от новото летоброене. Те преминали река Дунав и нападали богатата Византийска империя. Това станало по времето на император Юстиниан І /427 – 565г./. овладели полуострова чак до Солун и Елада. Тези сведения са от историка ????? Ефески. Друг историк Прокопи Кесарийски в съчинението „Готска война” казва за славяните, че са руси, живеят на големи племена и са с хунски нрави. В Родопите през 7 век било заселено племето „Смоляне” по реките Арда и Места. По течението на Въча и Чая се настанило племето”Рупци”. Някои съвременни историци смятат, че в централните Родопи не е имало славяни. Историците Никита Акоминат и Константин Иречек в център на смоляните било голямото село Смилен /Исмилан – турско название/ в горното течение на река Арда. При формиране на българската държава/681г./ Родопите не влизат в границите й. при управлението на Хан Крум /803 – 814/ границата минава по нейните северни склонове Костенец – Кричим – Хасково. При Хан Пресиян границата била линията Каракулас – Карлък – Кекезтепе – Кушлар – река Места. Чак при царуването на Симеон /893 – 927г./ за малко Родопа била в състава на българската държава, чиято граница минава по линията Елидже – Ченгене Хисар – Боздаг – река Места. По сведения на византийския летописец Георги Акрополит Родопа била под византийско владичество, когато управляващия я Деспот Слав се обявил за васал като взел дъщерята на Хенрих. Чак до 15 век Родопа се наричала и Славееви гори. И като владение на Момчил юнак, който загинал през 1345г. след чиято смърт Родопа планина преминала под властта на Кантакузий.

Родопа планина и Османската империя

Първите заселници на Балканския полуостров от т.н. „тюркменска група” народи са родственици на народите от алтайски произход – хуни, мадари, монголци. В българската история е известен турския пълководец Селджук /11в./, който предвожда свойте селджукски турци. Популярен е и владетелят с произход от Коня Сюлейман, чиято държава се нарича Рум. При сюлеймановия наследник Алаедин ІІІ държавата е в упадък. Тогава вождът на едно емирство Осман /1299 – 1326г./ укрепва държавата, разширява я полага основите на добилата нова мощ Османска империя. При султан Орхан /1326 – 1362г./ столицата е Бурса. По време на неговото управление силната конна спахийска войска е тази, която първа настъпва към Балканския полуостров. Тогава спахийската конница и неговата еничарска пехота. Преминавайки през Дарданелите по точно селджутските турци стъпват на балканския полуостров през 1352г. Държавата се разширява до Галиполи. Синът на султан Орхан – Сюлейман като предводител на войските завзема земите между планините Родопа – Сакар – Странджа, след което и столицата от Бурса при султан Мурат І /1362 – 1389/ е преместена в Едирне. Далеч преди 1396г. , когато пада цяла България под Османско владичество в Родопа планина е регистрирано присъствие на Османската империя. Това е станало в годините 1370 - 1373. Главните настъпления към сърцето на Родопа планина са по река Чая - с предводител Дородит Али Паша и по река Арда – с предводител Енихан баба и Саръ баба. Тези настъпления били реализирани в годините 1370 – 1373г., като легендата звучи сражението при местността Шарампол под днешното село Гьоврен, където загинал годеникът на Айше Султанше – дъщеря на султан Мурат І – Ибрахим паша. Жестоки са и сраженията и при подстъпите към Рила планина при крепостта Цепина – не без основание настъпленията към Родопа планина са насочени още в първите години на навлизане към балканския полуостров поради факта, че тук бил разпространен исляма и турските предводители очаквали подпомагане от своите братя по вяра. Доказателство за това са наличните още тогава ислямски гробове, които в годините на тоталитарна България бяха безцеремонно осквернени и поругани.

Родопа и родопската помашка общност

Позволете да започна с извадка на статия във френско списание през 1878г. на валията на Дунавския вилает известния Мидхат паша:
„По българските земи има повече от един милион мюсюлмани. Те не са дошли от Азия. Това са потомци от преобърнали се в исляма. Една част от тях говорят само български език. Това са родопските помаци.”
Според Ами Буйс френски пътешественик техния брой е над 250 000. само във вилает Едирне около 1911г. броят им е 130 000. те са живели в 207 села. Според историка Стойо Шишков броят им е 398 503, които са живели в 533 села. Голяма част от тях след Балканската война /1912г./ се преселват в Турция /Бабаески, Узукюпрю, Курудаг/. Живеещите на територията на България след Балканските войни били наричани помаци, помагачи, войнугани, даже и като потомци на поляци. Квалификациите че думата „помак” се е родила като наименование от помагач, помъчен, пометнал се. И сега в Родопа планина успоредно с думата помаци се опотребява и думата ахрене, която също се обяснява, че е произлязла от името на Ахрида, Ахридос, агарянин, агриянин. Най – приемливо е произходът на думата да е свързан с арабската дума ахара – ян (последен приел исляма).
Не се отхвърля и връзката с думата ахр, ахирет, ахр заман – вярване в съдния ден. Постоянно на тази общност се е внушавало и прозвището българо – мохамеданин като предпоставка да се приобщава към българската нация. Истината обаче е една. И до сега не е написана цялостната история за произхода на помаците. Заслужават в тази посока адмирации трудовете на професор Хюсеин Мемишоглу (Република Турция), Мехмед Дорсунски – помак от Мадан (Република България) и Петър Япов – македонец. Каквито и да са квалификациите за родопските помаци, те не са нито „ахмаци”, нито недодялани, нито нечистоплътници, а са чеда на голяма група хора, които живеят в планината, за които поетът е казал:

„Гордей се Родопа, и вдигай чела
над стръмни гранитни скали,
размахвай широко крила,
достигай самите орли!”

Лектор:
Салих Бозов

Offline pomak BG

  • Historian
  • *****
  • Posts: 1280
  • Да си помак звучи гордо.
Ynt: Записки на Ибо Глогов
« Reply #31 on: December 21, 2009, 21:22 »
На 20.12.2009 г. се помина баба Рабина жена на Ибо Глогов. На нейното погребение установих и смъртната дата на Ибо Глогов, която била на 6.04.2001 г.

Освен този автор в района записки събирал и Али Силюманов Мароко, които били свързани най-вече с годините на смърта на жители от селата Глогово, Градежница, Галата, Кирчево, Гложене и пр. и мевлидите на някой от тях, годината в която е починал Ибо Глогов липсва. Причината на това е, че Али Силюманов Мароко започнал да води своите записки не по-рано от 30.12.1966 г. и ги прекратил непокъсно от 14.06.1998 г., която дата била в неделен ден. В записките на Али Силюманов Мароко се споменава за смъртнитта и на родителите му, като баща му починал на 19.04.1946 г. чрез самоубийство с пушка, а майка му починала на 21.01.1965. в болницата в гр. Тетевен, след кратко болидуване. Освен тези жители споменати са и смъртните дати на двама държавни ръководители: съветския министър председател Юрий Владимирович Андропов починал на 14.02.1984. г. и югославския Йосип Броз Тито починал на 04.05.1980 г. На някой от тези погребения освен причината на смъртта Али Силюманов Мароко, дава и някой по-подробни сведения, като това на брат си, който бил погребан с музика. Освен тези сведения в записките се говори и за някой свадбени тържества, пътуване до Димитров град, съдебни дела, покупко-продажби на руска кола, на селскостопанска продукция, на животни, някой сведения по време на смяната на именат и насилственото премахване на традиционните носии, някой климатични промени и пр.

Offline asakov

  • Member
  • **
  • Posts: 18
Re: Записки на Ибо Глогов
« Reply #32 on: January 29, 2013, 11:51 »
You are not allowed to view links. Register or Login
Територия
   Района на село Градежница по данни и сведение не бил населен до идването на Турското владение тук бил е празен район почти без население и живот тук. От данни и сведения е имало живот тук  преди 1500 г. на византийско време ни казват стените на калетата в нашият район и разкопките в Селимова махла.
   При разкопки и обработване на земята нема никакви данни и признаци на живот от хора нито пък на гробници и кости.

   Района е бил полупланински горист и скалист с едри мешани гори тук там поляни.
   В района на селото има неколко калета, които каменни сгради ни показват, че тук е имало живот от първобитен етап на човешки живот кито не имало индустрия за производство на оръжия а се избират височини и правят каменни пояси за отбрана и хвърляне от височината с камъни или стрелци към противника.
   Каменните сгради говорят, че те не са направени за обикновен човешки живот а за тогавашните военни цели и отбрана и такива пояси каменни се градят от много хора за общи цели ни показва нашето кале в селото то е изградено от камък и жива вар на три пояса по време на римляните или траките по нагледност.
   Може да се даде по положителна представа ако калето беше запазено от разрушаване на миналото поколение за наука на сегашното поколение с грешка голяма на разрушителите и старите управници.


     здр. ПОМАК БГ.  много от нещата които публикуваш тук са с невярно съдържание, и по този начин променяш историята на родното ми село!!!    и на целия регион!!!!  има много неща от които ХАЛ ХАБЕР си нямаш, пишеш за история която почива на легенди и устни предания!!!!!     а не на ФАКТИ!!!!!    НЕ те знам кой си, нито от къде си! но съм сигурен че само в рамките на 10-20 минутен разговор с вас, ще ОБОРЯ всичко това което си написал тук!!!!!!!!    :)


 


Offline rusnakova92

  • Candidate member
  • *
  • Posts: 1
Re: Записки на Ибо Глогов
« Reply #33 on: May 07, 2016, 10:39 »
Аз немога да разбера как пра пра пра пра дядо ми Руснак е намерен на 10 години от руски офицер живял там 6 години  и екстрадиран и при завръщането му на 18 (доста лична информация ) бил обрязан . Логично намерен на 10 години 6 в Русия стават 16 не 18
. фамилията се появява  след 1878 дообре  тои е бил на 10 а е обрязан на 18, 1828г , нещо годините се разминават не съвпадат  .. Че е отгледан от Руски офицер е вярно но моля те не ми пиши измишлйотини за ФАМИЛИЯТА ....

През римско време в района е имало църква, тъй като римляните и траките са били християни. Там от периода на траките и римляните са намерени от иманярите много артефакти, които свидетелствали за тях. Тези народи в един период от време се изселили от района.

Едва през ХІІ в. в селото се заселват богомилите, които придошло от Тракия начело с пълководеца им Травъл. За тях свидетелства кулише по билото на балкана, от които градежи идва и наименованието на селото. Тези кули били наблюдателни и сигнализационни и били построени още от римляните и траките. Те били използвани и от богомилите, тъй като чрез тях те се предпазвали от църковните събори, в които на заловените им било предлагано обредно осакатяване или изгаряне живи на кладата. Това била и причината поради която еретиците да живеят в трудно достъпни райони.

През 1479 г. т. е. в ранните години на османската власт, това село заедно с махала Бабовяне (с. Бабинци, така е известно в архивните документи) наброявало общо 11 немюсюлмански домакинства. През 1483 г., след като вече били отменени църковните събори, според османските архиви били регистрирали 3 домакниства и в полето на м. Асен и м. Драгулен дол. Като цяло в този период землището на село Градежниче било празно, а жилищата били пръснати по близките хълмове.

През 1516 г. в Градежниче били регистрирани 6 немюсюлмански домакинства и 8 неженени. Според К. Гьозлер в османските регистри от 1579 г. (BOA, TD718, s. 407) в Галата живеели 6 мюсюлмански семейства и 5 неженени и 10 немюсюлмански семейства и 5 неженени. Немюсюлманите в описа предимно се водели като пришълци (пришелец Петко, пришелец Манол и пр.). Пришълците са от Градежница, тъй като през годините 1545 и 1579 в селото, според К. Гьозлер, не са регистрирани местни жители.

През ХVII в. селото отново се заселва. Придошли заселници били от дн. махала Асен, Добревци, Кирчево, Беленци, Бежаново и пр., но най-вече придошлите са били от Галата, сред които били фамилиите: Усинчови, Алиджикови, Мурадови, Рамчеви, Дженини, Анкини и Галатски. След като се поразраснало селото в три махали, през 1750 г. била построена и джамията в средната махала, наречена Джамийска махала. През 1873 г. нямало регистрирани немюсюлмани в с. Градежница, където живеели 75 мюсюлмански домакинства, като общият им брой бил 419 души...

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42