От Даниела Горчева/ Дилмана/
Зейнеп Ибрахимова=Ñело Корница..
Вече бÑха уведомени, че паÑпортите Ñа готови и че Ñ‚Ñ€Ñбва да напуÑнем незабавно БългариÑ. След чаÑ-два Ñлужители на ДС щÑха да приÑтигнат Ñ ÐºÐ¾Ð»Ð¸, за да ни закарат до РуÑе за екÑпулÑиране.
Когато Ñе качвахме на минибуÑа, по прозорците на ÑÑŠÑедÑките къщи беше пълно Ñ Ñ…Ð¾Ñ€Ð°, които иÑкаха да ни видÑÑ‚ за поÑледен път. Вкъщи през нощта мнозина идвали да Ñе Ñбогуват, нÑкои и Ñега "Ñлучайно" минаваха, но най-много бÑха децата, изпратени от родителите Ñи. Ð’ РуÑе проверката продължи 8 чаÑа, през нощта ни наÑтаниха в хотел, заключиха ни отвън и чак на Ð´Ñ€ÑƒÐ³Ð¸Ñ Ð´ÐµÐ½ ни качиха на влака за Букурещ, изчаквайки неговото потеглÑне.
Ðе иÑкахме да заминаваме, обаче бÑхме Ñпокойни за едно: оÑтавили бÑхме Ñмели и вÑеотдайни замеÑтници, които заедно Ñ Ð¾Ñтаналите членове на ÐДЗПЧ непременно щÑха да продължат борбата за извоюване на правата Ñи, да работÑÑ‚ за заклеймÑване аÑимилаторÑката политика на българÑкото правителÑтво и неговите помощници и да Ñи възвърнат не Ñамо имената, но и доÑтойнÑтвото, което така варварÑки им беше потъпкано.
- Вие Ñте вече извън БългариÑ, когато Ñе Ñлучват големите протеÑти на етничеÑките турци през май 1989, които разклатиха комуниÑтичеÑÐºÐ¸Ñ Ñ€ÐµÐ¶Ð¸Ð¼. Ðо Ñигурно можете да кажете как Ñе Ñтигна до Ñ‚ÑÑ…, бÑха ли организирани или бÑха Ñпонтанни?
- Да, по време на майÑките ÑÑŠÐ±Ð¸Ñ‚Ð¸Ñ Ð½Ð¸Ðµ бÑхме в ТурциÑ, но непрекъÑнато Ñлушахме западноевропейÑките Ð¿Ñ€ÐµÐ´Ð°Ð²Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð½Ð° българÑки, от Ñ‚ÑÑ… ÑледÑхме развитието на ÑъбитиÑта и понÑкога уÑпÑвахме да Ñе Ñвържем по телефона Ñ ÐºÐ¾Ñ€ÐµÑпондентите им.
Първите бунтове избухват именно в Ñелата на община Каолиново, като наÑъбралите Ñе тръгват от ПриÑтое (вече Ñпоменах за членовете на ÐДЗПЧ оттам, които бÑха изгонени нÑколко Ñедмици Ñлед Ð½Ð°Ñ Ð¸ през Будапеща и Виена приÑтигнаха в ТурциÑ), минават през Ñело Климент и умножавайки Ñе по Ð¿ÑŠÑ‚Ñ Ñ Ð½ÐµÐ¿Ñ€ÐµÐºÑŠÑнато Ñтичащи Ñе от околноÑтите хора, Ñтигат до община Каолиново, където предÑвÑват иÑканиÑта Ñи да им бъдат върнати имената. ВмеÑто това обаче Ñрещу Ñ‚ÑÑ… Ñе ÑÑ‚Ñ€ÐµÐ»Ñ Ð¸ Ñа дадени човешки жертви.
Тези бунтове Ñа вдъхновени от хората, които продължиха Ñъздадената от Ð½Ð°Ñ Ð² рамките на ÐДЗПЧ организирана протеÑтна група, коÑто оÑъщеÑтвÑва по-къÑно теÑни контакти Ñ Ð”ÐµÐ¼Ð¾ÐºÑ€Ð°Ñ‚Ð¸Ñ‡Ð½Ð°Ñ‚Ð° лига на Сабри ИÑкендер, Ðли Орманлъ и МуÑтафа Юмер, подкрепÑща ги по въпроÑа за предприемане на открити протеÑти Ñрещу потъпканите права на турците в БългариÑ. Разбира Ñе, тези първи протеÑти Ñа разглаÑени по вÑички западни радиоÑтанции (не Ñ‚Ñ€Ñбва да Ñе Ð·Ð°Ð±Ñ€Ð°Ð²Ñ Ð½Ð¸ÐºÐ¾Ð³Ð° огромната Ñ€Ð¾Ð»Ñ Ð½Ð° работещите в тези Ð¿Ñ€ÐµÐ´Ð°Ð²Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð¶ÑƒÑ€Ð½Ð°Ð»Ð¸Ñти, оÑобено на РумÑна Узунова) и продължени Ñлед това по много други меÑта в Североизточната, а поÑле и в Югоизточната чаÑÑ‚ на Ñтраната. Ðо именно този район запалва първата иÑкра на откритите бунтове. ÐадÑвам Ñе, че имената на тези хора ще Ñтанат извеÑтни и нÑкога те ще заемат полагащото им Ñе мÑÑто в иÑториÑта2.
Re:Зейнеп Ибрахимова
« Отговор #1 -: Март 26, 2010, 02:04:47 pm »
Publish
Как преценÑвате политичеÑкото и общеÑтвеното развитие на Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ñлед 1989?
- След 1989 година много неща Ñе промениха, но нÑкои - не. СиÑтемата на управление е многопартийна, има Ñвобода на Ñловото, хората могат да пътуват навÑÑкъде, Ñтига да имат ÑредÑтва. Влизането на ÐТÐКРв парламента, възможноÑтта Ñ‚Ñ Ð´Ð° издава веÑтници и да излъчва Ð¿Ñ€ÐµÐ´Ð°Ð²Ð°Ð½Ð¸Ñ Ñ Ñ‚Ð°ÐºÐ¾Ð²Ð° шовиниÑтично и раÑиÑтко Ñъдържание, плаши предÑтавителите на малцинÑтвата. Дори ние, извън БългариÑ, чеÑто Ñи говорим помежду Ñи: аÑимилаторÑката политика може да Ñе повтори, нужниÑÑ‚ за Ð½ÐµÑ Ð¿Ð¾Ñ‚ÐµÐ½Ñ†Ð¸Ð°Ð» в Ñтраната е налице. Само Ñ‚Ñ€Ñбва да Ñе Ñъздадат подходÑщи уÑловиÑ...
- Разкажете за Вашата научна работа, за изÑледваниÑта и проучваниÑта в Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¸ Ñлед това - в ТурциÑ.
- Ðз не Ñъм правила научни изÑÐ»ÐµÐ´Ð²Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð² БългариÑ, там никога не Ñъм и мечтала дори, че ще Ñ€Ð°Ð±Ð¾Ñ‚Ñ Ð² универÑитет. Тогава заемащите що-годе нÑкаква хубава длъжноÑÑ‚ предÑтавители на малцинÑтвата Ñ‚Ñ€Ñбваше да Ñа доверени хора, или казано Ñ Ð´Ñ€ÑƒÐ³Ð¸ думи - да плащат за положението Ñи. Завърших в Шумен (Ñлед две принудителни прекъÑваниÑ) българÑка Ñ„Ð¸Ð»Ð¾Ð»Ð¾Ð³Ð¸Ñ Ñ Ð²Ñ‚Ð¾Ñ€Ð° ÑпециалноÑÑ‚ руÑки език. Ð’ Ð¢ÑƒÑ€Ñ†Ð¸Ñ Ð½Ð°Ð¹-напред започнах работа в Катедра българÑки език и литература в ÐнкарÑÐºÐ¸Ñ ÑƒÐ½Ð¸Ð²ÐµÑ€Ñитет и пиÑах диÑертациите Ñи върху българÑката литература. След това бÑÑ… поканена от универÑитет "Гази" (Ñъщо в Ðнкара) да организирам оÑноваването на руÑка филологиÑ. От 1999 г. Ñ€Ð°Ð±Ð¾Ñ‚Ñ Ð² тази катедра и Ñе занимавам Ñ Ñ€ÑƒÑка литература и иÑториÑ, Ñ‚ÐµÐ¾Ñ€Ð¸Ñ Ð¸ практика на превода (от руÑки и българÑки на турÑки). Разбира Ñе, продължавам да пиша и върху теми, Ñвързани Ñ Ð±ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ñката литература.
- Ðаправи ми впечатление, че имате много текÑтове, поÑветени на Йордан Йовков? Разкажете за това.
- Съдбата ми е нÑкак Ñи Ñвързана Ñ Ñ‚Ð¾Ð·Ð¸ изключителен пиÑател-хуманиÑÑ‚. Много обичах произведениÑта му и през 1980 г., когато кандидатÑтвах, темата на изпита беше за неговото творчеÑтво (може би по повод 100-годишнината от рождението му). МагиÑÑ‚ÑŠÑ€Ñката ми работа беше на тема "Турците в творчеÑтвото на Й. Йовков". Това е единÑтвениÑÑ‚ пиÑател на Балканите, който нÑма никакви предразÑъдъци към малцинÑтвата като цÑло и в чаÑтноÑÑ‚ към турците. ÐÑма друг творец от този регион, който така добре да ги познава. (Запозната Ñъм добре Ñ Ñ‚Ð²Ð¾Ñ€Ñ‡ÐµÑтвото на Иво Ðндрич, за когото не мога да Ñ‚Ð²ÑŠÑ€Ð´Ñ Ñъщото.) ÐÑма по-вълнуващо заклеймÑване на принудителното изÑелване на турците от Ð½ÐµÐ³Ð¾Ð²Ð¸Ñ Ñ€Ð°Ð·ÐºÐ°Ð· "СенебирÑките братÑ".
- Минаха 20 години от 1989. Как преценÑвате положението Ñ Ñ‡Ð¾Ð²ÐµÑˆÐºÐ¸Ñ‚Ðµ права в Ñвета, в ТурциÑ, в БългариÑ? Дали Ñлед два тоталитарни режима през 20. век Ð´Ð½ÐµÑ Ðµ нараÑнало Ñъзнанието за Ñ‚Ñхната ценноÑÑ‚?
- ÐÑма Ñтрана, където да не ÑъщеÑтвува проблема Ñ Ñ‡Ð¾Ð²ÐµÑˆÐºÐ¸Ñ‚Ðµ права в по-малка или в по-голÑма Ñтепен. Страшно Ñтава тогава, когато влаÑтващите Ñъзнателно манипулират въпроÑа за човешките права в ÑъответÑтвие Ñ Ð¿Ð¾Ð»Ð¸Ñ‚Ð¸Ñ‡ÐµÑките Ñи цели.
ИÑка ми Ñе да вÑрвам, че най-напред политиците, а поÑле вÑеки човек Ñ‚Ñ€Ñбва да Ñи е взел поука от иÑториÑта. Ðо вÑичко, което Ñтана за тези 20 години на Балканите, раÑизмът и фашизмът, възраждащи Ñе през поÑледните години в Европа, това, което Ñтава Ñега в Ñвета, не ми дава оÑнование да бъда оптимиÑтка. Иначе как да Ñи обÑÑним поÑледните войни, водещи Ñе пред очите ни и непредизвикващи нужната Ñ€ÐµÐ°ÐºÑ†Ð¸Ñ Ð½Ð° Ñветовната общеÑтвеноÑÑ‚?
- Как Ñе чувÑтвате в ТурциÑ, имате ли уÑещането, че на Ð²Ð°Ñ Ð³Ð»ÐµÐ´Ð°Ñ‚ като на чужд човек, защото Ñте родена в БългариÑ?
- Мога определено да кажа, че Ñе чувÑтвам добре. Ð–Ð¸Ð²ÐµÑ Ð²ÐµÑ‡Ðµ почти 20 години в Ðнкара, в Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð½Ð¸ÐºÐ¾Ð³Ð° не Ñъм живÑла толкова продължително на едно и Ñъщо мÑÑто. Където и да Ñъм, нещо ме тегли обратно към този град.
Ðе мога да Ð³Ð¾Ð²Ð¾Ñ€Ñ Ð¾Ñ‚ името на вÑички. Ðз толкова бÑÑ… Ñвикнала да ÑменÑм меÑтожителÑтва и отново да изграждам нÑкакъв образ за Ñебе Ñи, да Ñе доказвам като човек, че тук не Ñе затрудних много. Още повече че в началото ни беше оказана голÑма помощ и от държавата, и от Ñамите хора.
Това, че Ñме родени в БългариÑ, Ñи има Ñвоите плюÑове и минуÑи. Отношението към Ð½Ð°Ñ Ðµ благоÑклонно и доброжелателно като цÑло, много хора подхождат при взаимоотношениÑта Ñи Ñ Ð½Ð°Ñ Ñ Ð»ÑŽÐ±Ð¾Ð¿Ð¸Ñ‚Ñтво и желание за помощ. Защото повечето ÑемейÑтва непременно имат нÑкаква връзка Ñ Ð¸Ð·Ñелник - било то от Балканите или Кавказ. Дори грешките ни Ñе прощават повече, отколкото заÑлужаваме. Ðо не може да Ñе каже, че Ñа изключени Ñлучаите, когато Ñе проÑвÑва хладно и виÑокомерно отношение.
- Идвате ли Ñи в Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¸ Ñ ÐºÐ°ÐºÐ²Ð¸ чувÑтва Ñе връщате у наÑ?
ЧеÑто Ñ…Ð¾Ð´Ñ Ð² БългариÑ, преди вÑичко за учаÑÑ‚Ð¸Ñ Ð² различни научни конференции. Имам там близки роднини и много приÑтели. ПриÑтно ми е да бъда Ñред Ñ‚ÑÑ…, бих желала при възможноÑÑ‚ да поÑÐµÑ‚Ñ Ð¸ Ñелата, в които бÑÑ… изÑелена и където Ñрещнах прекраÑни хора.
Ðо, за Ñъжаление, има и неща, които наÑтойчиво ме връщат към тъжни за мен Ñпомени. През май миналата година Ñлед 17 години отново поÑетих гроба на баща ми в Ñ. Фелдфебел ДÑнково, ТолбухинÑко. Отново ме потреÑе почти Ð¸Ð·Ð±Ð»ÐµÐ´Ð½ÐµÐ»Ð¸Ñ Ð²ÐµÑ‡Ðµ Ñпомен от гледката на разораните Ñ Ð±ÑƒÐ»Ð´Ð¾Ð·ÐµÑ€Ð¸ Ñлед 1985 година гробища, Ñтрупаните или разхвърлени по полето надгробни камъни, където паметната плоча на баща ми по чудо е оцелÑла.
- Ðо защо Ñа разÑипали гробищата, мъртвите и те ли Ñа ни врагове?
- Ðми нали Ñ‚Ñ€Ñбваше да заличат, че нÑкога в Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ñа живели турци и мюÑюлмани. Ето нÑколко Ñнимки. Ðа тази Ñе вижда една от по-новите надгробни плочи, коÑто е оцелÑла, намерена и изправена между другите Ñтари надгробни камъни, защото е невъзможно да Ñе откриÑÑ‚ гробовете. Старите турÑки гробища обикновено Ñа дÑлани камъни, завършващи отгоре Ñ Ñ‡Ð°Ð»Ð¼Ð¸. Тези камъни Ñа много Ñтари и по нÑкои от Ñ‚ÑÑ… имаше оÑманÑки надпиÑи. ИÑкаха да оÑтавÑÑ‚ Ñелата без гробища, Ñ‚.е. без иÑториÑ.
- Ðо защо и Ñтарите гробища?
- Защото твърдÑха, че турците Ñа потурчени българи и Ñ‚Ñ€Ñбваше да бъдат унищожени най-Ñтарите Ñледи. Затова изтриха и Ñтарите надпиÑи по чешмите, където имаше дати и имена на дарителите. ТрÑбвало е да бъдат унищожени вÑички по-Ñтари надгробни камъни Ñ Ñ‚ÑƒÑ€Ñки надпиÑи от периода, за който твърдÑха, че е било извършено наÑилÑтвеното потурчване, включително и от джамиите, където обикновено Ñа погребвани виÑши духовници. Техните надгробни камъни Ñа били художеÑтвено обработени и Ñ Ñ†ÐµÐ½Ð½Ð¸ от иÑторичеÑка гледна точка надпиÑи. Ðо заедно ÑÑŠÑ Ñтарото гробище, за да не Ñе виждат турÑките имена, Ñа унищожили и новото. Там, където Ñа оÑтанали имена по плочите и камъните, на наÑелението е наредено да ги замаже Ñ Ð±Ð»Ð°Ð¶Ð½Ð° боÑ.
- Ðери Терзиева ми разказваше, че Ñа унищожавали дори тетрадките и ÑвидетелÑтвата на децата от училище, вÑички документи и Ñнимки ÑÑŠÑ Ñтари имена.
- Има още толкова неща, които изобщо не Ñе знаÑÑ‚, проÑто Ñ‚Ñ€Ñбва да Ñе работи, за да Ñе ÑъхранÑÑ‚ за иÑториÑта и за да знаÑÑ‚ хората и бъдещите поколениÑ.
- Ð‘Ð»Ð°Ð³Ð¾Ð´Ð°Ñ€Ñ Ð²Ð¸ за това интервю, краÑÑ‚ Ñ Ð²Ð°Ñ€Ð²Ð°Ñ€Ñки разÑипаните гробища Ñтана малко тъжен и ще ми позволите да завърша Ñ Ð¾Ñ‚ÐºÑŠÑ Ð¾Ñ‚ "СенебирÑките братÑ" на Йовков, който е и мой любим автор.
"Там, дето Ñ‚Ð¸Ñ Ð´Ð²Ðµ дървета, като два зелени Ñтълпа, Ñе изправÑха нагоре към небето, отвъд чертата на хоризонта беше Ñелото Сенебир и в него живееха двамата ÑенебирÑки Ð±Ñ€Ð°Ñ‚Ñ ÐŸÐµÑ‚ÑŠÑ€ и Павли.
Ðе бÑха двама Ð±Ñ€Ð°Ñ‚Ñ - миÑлеше Ñи дÑдо Щерю, - като два работни вола, кротки, добри, да живеÑÑ‚, да Ñе поминават Ñ Ñ‡ÐµÑÑ‚, да имат Ñтрах от бога и милоÑÑ‚ към хората. БÑха като два вълка, Ñвирепи, хищни и зли, Ñъщо като Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð±ÐµÐ»Ð¸ балтенÑки вълци, които зимно време минават по Ð·Ð°Ð¼Ñ€ÑŠÐ·Ð½Ð°Ð»Ð¸Ñ Ð”ÑƒÐ½Ð°Ð² и Ñкитат из равнините на Добруджа. Тъй Ñе поÑвиха и те. Дойдоха един ден в Сенебир - в руÑкото мурабе беше, - докараха Ñтада като облаци - и овце, и хергели, и Ñюреци говеда, - но вÑичката Ñ‚Ð°Ñ Ñтока не беше Ñ‚Ñхна мъка, а Ñма, награбена в това Ñмутно време. Забиха Ñе в Сенебир, както кърлежът Ñе забива в живо меÑо. Който беше Ñлаб, падна и коленичи пред Ñ‚ÑÑ…, който беше по-Ñилен, биваше мушкан и премазван като Ñ Ñ€Ð¾Ð³Ð°Ñ‚Ð° на бик. И за по-малко от двайÑет години двамата Ð±Ñ€Ð°Ñ‚Ñ Ñтанаха Ñтопани на цÑлото Ñело.
Един по-имотен човек Ñамо беше оÑтанал в Сенебир - Халил ходжа. Когато и неговата къща - проÑтранен бÑл конак Ñ Ñ‡Ð°Ñ€Ð´Ð°Ðº и Ñ Ð´Ð²Ð° големи брÑÑта отпред, Ñъщите Ñ‚Ð¸Ñ Ð´Ð²Ðµ далечни дървета, които гледаше Ñега дÑдо Щерю, - когато и Ñ‚Ð¾Ñ Ð¸Ð¼Ð¾Ñ‚ мина в ръцете на ÑенебирÑките братÑ, тогава шепата турци, които още Ñе крепÑха в Сенебир, Ñе откъртиха и потеглиха за Ðнадола.
Родени бÑха в Ñ‚Ð°Ñ Ð·ÐµÐ¼Ñ Ð¸ мъчно им беше да Ñе разделÑÑ‚ Ñ Ð½ÐµÑ. Ðапиха Ñе, макар че никога през живота Ñи не бÑха пили вино, играха хоро, пÑха, плакаха, прегръщаха и приÑтели, и довчерашни врагове. Ðай-поÑле тръгнаха и почти вÑички ÑелÑни, между Ñ‚ÑÑ… и дÑдо Щерю, излÑзоха да ги изпратÑÑ‚ до къра. Канили Ñе бÑха да тръгнат в зори, а ето грееше вече меÑечина. ЧиÑто беше небето, равнината Ñе разÑтилаше нашироко, загърната Ñ Ð±Ñла мъгла, и там, дето беше Ñелото, между белите Ñтени на къщите Ñ Ñ‡ÐµÑ€Ð½Ð¸, угаÑнали прозорци, издигаха Ñе двата тъмни брÑÑта, ÑÑкаш две души, два призрака от миналото, които ÑтоÑха един до друг и гледаха Ñлед ониÑ, които Ñи отиваха.
Ð¢Ð¸Ñ Ð´Ð²Ðµ дървета погледна Халил ходжа, погледна ÑвоÑта къща зад Ñ‚ÑÑ… и когато вече Ñе прощаваха, когато мъжете пееха най-лудо, а жените плачеха, той каза на дÑда ЩерÑ:
- Прощавай, Щерю чорбаджи. Отиваме Ñи. Ще ида далеч, чак до морето. Ðко и там Ñрещна зло, както тука, ще ида още по-нататък, ще ида отвъд морето. ÐœÐ¾Ñ Ð¸Ð¼Ð¾Ñ‚ го взеха двамата братÑ. Ðека. Ðе ще кажа да не им е халал. Ðо Ñлушай какво ще ти река: виждаш ли двата брÑÑта, двете дървета? ТÑÑ… баща ми ги е Ñадил Ñ Ñ€ÑŠÐºÐ°Ñ‚Ð° Ñи, когато аз и моÑÑ‚ брат Ñме Ñе родили. Те Ñа наречени на наÑ, наш къÑмет Ñа - знаеш ги, нали, зелени, веÑели Ñа, нÑма Ñуха клечка между лиÑтата им. Рзанапред? - Ðе знам. Ðе вÑрвам туй, което бог е дал на едного, да го вземе назад и да го даде другиму. Ðе вÑрвам, помни ми думите, Щерю чорбаджи..."
БЕЛЕЖКИ
1. През 1964 Ñелото оказва Ñъпротива на започналото в ГоцеделчевÑÐºÐ¸Ñ Ñ€Ð°Ð¹Ð¾Ð½ наÑилÑтвено преименуване, Ñлед което то е преуÑтановено, паÑпортите на хората Ñа върнати, а вината е хвърлена върху меÑтното партийно ръководÑтво, което уж превишило правомощиÑта Ñи и допуÑнало "извращениÑта". ÐаÑилÑтвеното преименуване е подновено през втората половина на 1972. Много мъже от Ñелото Ñа призовавани в МВР- Гоце Делчев и премазани от бой, Ñа били оÑтавÑни нощем пред домовете им или на площада. ÐаÑелението решава да не позволи нито един човек от Ñелото да бъде изтезаван и започва открит протеÑÑ‚, като от ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° декември Ñъщата година мнозина нощуват на площада около напалени огньове, защото Ñе чувÑтват неÑигурни Ñами в домовете Ñи. Този бунт е потушен жеÑтоко през нощта на 28 Ñрещу 29 март 1973 година, когато Ñелото е блокирано от войÑка и милициÑ, на изходите Ñа разположени картечари, има убити, деÑетки ÑемейÑтва Ñа изÑелени, мнозина Ñа изпратени в затвора, вкл. Ñ 12-годишни приÑъди. [обратно]
2. Вижте и разказа на Гюлтен ОÑманова за митинга в Каолиново в интервю на РумÑна Узунова, радио "Свободна Европа": http://www.omda.bg/arhiv/rumyana_uzunova/rumyana_lyato_89_8.html. Една голÑма чаÑÑ‚ от интервютата на РумÑна Узунова за радио "Свободна Европа" от "горещото" лÑто на 1989-а Ñа издадени от Ñ„Ð¾Ð½Ð´Ð°Ñ†Ð¸Ñ "Д-Ñ€ Желю Желев" в Ñборника "ÐÑкога, в 89-а", ÑÑŠÑтавител ЛилÑна ÐлекÑандриева, и Ñа доÑтъпни в интернет: http://www.omda.bg/arhiv/rumyana_uzunova/index_rumyana.html. Книгата Ñ Ð¸Ð½Ñ‚ÐµÑ€Ð²ÑŽÑ‚Ð°Ñ‚Ð° може да бъде получена безплатно на адреÑа на фондациÑта: 1113 СофиÑ, ул. "ÐлекÑандър Жендов" 1, ет. 11, ап. 22; тел.: (++359 2) 9713288. [обратно]
http://liternet.bg/publish19/d_gorcheva/zeinep.htm
© Даниела Горчева
=============================
© Електронно ÑпиÑание LiterNet, 04.07.2009, â„– 7 (116)
Други публикации:
Диалог (ХоландиÑ), 2009, бр. 50, Ñ. 7-11.
Интервюто е правено за ÑŽÐ±Ð¸Ð»ÐµÐ¹Ð½Ð¸Ñ 50-ти брой на Ñп. "Диалог" и във връзка Ñ 20-годишнината от МайÑките протеÑти на българÑките турци.
Зейнеп Ибрахимова е родена през 1958 година в Ñ. Корница, ГоцеделчевÑко, извеÑтно ÑÑŠÑ Ñъпротивата Ñи Ñрещу наÑилÑтвеното преименуване на помаците през 1964 и 19731. След бруталното Ñмазване на Ñъпротивата през март 1973 ÑемейÑтвото на Зейнеп Ибрахимова е принудително заÑелено в Ñ. Славовица, ПлевенÑко, а Ñлед изтичането на 5-Ð³Ð¾Ð´Ð¸ÑˆÐ½Ð¸Ñ Ñрок на изÑелване - в Ñ. Фелдфебел ДÑнково, ТолбухинÑко. През 1980 Зейнеп Ибрахимова поÑтъпва във ВиÑÑˆÐ¸Ñ Ð¿ÐµÐ´Ð°Ð³Ð¾Ð³Ð¸Ñ‡ÐµÑки инÑтитут в Шумен, но заради отказа да Ñи Ñмени името, е принудена да прекъÑне през 1982. След едногодишно прекъÑване отново продължава Ñледването Ñи. По време на наÑилÑтвеното преименуване на мюÑюлманите през 1984-1985 Зейнеп Ибрахимова и още трима нейни близки Ñа оÑъдени на затвор. След като излиза от СливенÑÐºÐ¸Ñ Ð·Ð°Ñ‚Ð²Ð¾Ñ€ в ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° декември 1986, принудително е заÑелена в Ñ. Ботево, МихайловградÑко.
През 1988 Зейнеп Ибрахимова Ñтава член на "ÐезавиÑимото дружеÑтво за защита на правата на човека" (Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ´Ñедател Ð˜Ð»Ð¸Ñ ÐœÐ¸Ð½ÐµÐ²) и е избрана за негов предÑтавител за ВарненÑка облаÑÑ‚. Ð’ това Ñи качеÑтво Ñ‚Ñ Ñ‚Ñ€Ñбва да Ñе Ñрещне Ñ Ñ„Ñ€ÐµÐ½ÑÐºÐ¸Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ·Ð¸Ð´ÐµÐ½Ñ‚ ФранÑоа Митеран при неговото поÑещение през Ñнуари 1989, но е ареÑтувана от Държавна ÑигурноÑÑ‚, а на 3 февруари 1989 е екÑпулÑирана от БългариÑ. От 1989 живее в Ðнкара. Доцент, д-Ñ€ на филологичеÑките науки. Работи в ÐнкарÑÐºÐ¸Ñ ÑƒÐ½Ð¸Ð²ÐµÑ€Ñитет и универÑитета "Гази" в Ðнкара. Ðвтор е на деÑетки изÑледваниÑ, Ñтатии и преводи, има издадена книга и учаÑтва като Ñъавтор в различни Ñборници. Литературните й изÑÐ»ÐµÐ´Ð²Ð°Ð½Ð¸Ñ Ñа Ñвързани предимно Ñ Ñ‚Ð²Ð¾Ñ€Ñ‡ÐµÑтвото на Ðнтон Чехов и на Йордан Йовков.
Името Зейнеп звучи много краÑиво, какво означава?
- "Зейнеп" е име от арабÑки произход и означава "Ñкъпоценен камък". Ркато ÑловоÑъчетание (изафет) "зейн-у еб" означава "украшението на баща Ñи". Така Ñа Ñе казвали една от Ñъпругите на Мохамед и една от неговите дъщери. Ð’ÑъщноÑÑ‚ аз ноÑÑ Ð¸Ð¼ÐµÑ‚Ð¾ на две мои лели - по майчина и по бащина линиÑ.
- Разкажете за детÑките Ñи години, за родителите Ñи? Като дете в Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ñ‡ÑƒÐ²Ñтвахте ли различно отношение, затова че Ñте мюÑюлманка и Ñте чаÑÑ‚ от едно малцинÑтво?
- Моето детÑтво беше много трудно, дори трагично. Ðе Ñамо защото от малка Ñ‚Ñ€Ñбваше да Ñ€Ð°Ð±Ð¾Ñ‚Ñ Ð½ÐµÐ¿Ð¾Ñилна за годините ми работа (без да Ñе занимаваш Ñ Ñ‚ÑŽÑ‚ÑŽÐ½ беше невъзможно да оцелееш) и никога не можех да Ñи доÑпивам, но и затова, че още на 6 години Ñе ÑблъÑках Ñ Ð¿ÑŠÑ€Ð²Ð¾Ñ‚Ð¾ наÑилÑтвено побългарÑване, а на 15 години (заедно Ñ Ð¼Ð°Ð¹ÐºÐ° ми и по-Ð¼Ð°Ð»ÐºÐ¸Ñ Ð¼Ð¸ брат) бÑÑ… натоварена през нощта на камион и изгонена завинаги от Ñ€Ð¾Ð´Ð½Ð¸Ñ Ð¼Ð¸ край.
Още като ÑъвÑем малко дете Ñлушах разкази за аÑимилаторÑката политика по време на БалканÑката война, за този Ñтрашен период от живота на двете ми баби, Ñтанали Ñвидетелки на наÑилие и убийÑтва. Защото и двете ми баби заедно ÑÑŠÑ ÑемейÑтвата Ñи Ñа преживели покръÑтването в Ð½Ð°ÑˆÐ¸Ñ Ñ€Ð°Ð¹Ð¾Ð½. След ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° МеждуÑъюзничеÑката война дÑдо ми по бащина Ð»Ð¸Ð½Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚Ð¸ÑˆÑŠÐ» да заÑее земите Ñи през лÑтото в Ñвоето родно Ñело (в Ð‘Ð°Ð±ÐµÑ‡ÐºÐ¸Ñ Ñ€Ð°Ð¹Ð¾Ð½) и еÑента при прибирането на реколтата е бил убит пред очите на Ð»ÐµÐ»Ñ Ð¼Ð¸ от българи, дошли да вземат житото.
- Кога беше първиÑÑ‚ опит за наÑилÑтвена ÑмÑна на имената, който вие лично помните?
- През 1964 година, едва 6-годишна, преживÑÑ… това, което нÑкога Ñлушах като Ñтрашни приказки. Беше много Ñтудена зима и вÑички мъже избÑгаха в гората. Ð’ Ñелото оÑтанаха Ñамо жените, Ñтарците и децата. ПомнÑ, че ходех Ñамичка у баба ми по майчина Ð»Ð¸Ð½Ð¸Ñ Ð¸ Ñе връщах обратно, за да оÑъщеÑтвÑвам връзката между двете ÑемейÑтва. ЧеÑто виждах групи от непознати хора, които влизаха по къщите, по вÑÑка вероÑтноÑÑ‚, да Ñ‚ÑŠÑ€ÑÑÑ‚ мъжете. ПонÑкога в тези групи от непознати виждах да вървÑÑ‚ към Ñъвета и познати ми лица. ÐŸÐ¾Ð¼Ð½Ñ Ñтуда и Ñтраха, които бÑха Ñковали вÑичко наоколо - и пътищата, и душите ни.
След това изведнъж вÑичко като че ли Ñе Ñтопли, празнично облечени жени и момичета нещо празнуваха, вървÑха по улиците Ñ Ñ‚ÐµÐ¿Ñии и на наÑ, децата, ни раздаваха бонбони и други лакомÑтва. Страхът беше изчезнал и Ñтудът не изглеждаше вече толкова Ñтрашен. И най-важното: баща ми, дÑдо ми и чичо ми (живеехме в една къща) вече Ñи бÑха у дома, у баба ходехме заедно Ñ Ð¼Ð°Ð¹ÐºÐ° ми, а по Ð¿ÑŠÑ‚Ñ Ñрещах Ñамо познати и Ñпокойни хора.
- Това, което ми разказвате е в годината, в коÑто излиза напиÑÐ°Ð½Ð¸Ñ Ð¿Ð¾ поръчка роман на Ðнтон Дончев "Време разделно". Става дума за един от първите опити за наÑилÑтвена ÑмÑна на имената на помаците (решението е взето през 1958, първите опити Ñа от 1962-1964 година). По това време преименуваниÑта на нÑкои меÑта Ñа прекратени заради бунтовете.
- Като филолог и като потърпевша не мога да не Ð¸Ð·Ñ€Ð°Ð·Ñ Ð¼Ð½ÐµÐ½Ð¸ÐµÑ‚Ð¾ Ñи за този крайно шовиниÑтичен и без оÑобена художеÑтвена ÑтойноÑÑ‚ роман. ЕдинÑтвеното "доÑтойнÑтво" на книгата е подклаждане на шовинизма у българите, така необходим на правителÑтвото за прокарване на аÑимилаторÑката му политика. През 80-години този "иÑторичеÑки" роман още веднъж бе използван ÑÑŠÑ Ñъщата цел Ñлед заÑнемане на филма, на който задължително Ñе водеха вÑички ученици от ÑмеÑените райони, за да Ñе ненавиждат Ñлед това помежду Ñи.
Ðко бÑÑ… на мÑÑтото на г-н Ðнтон Дончев, щÑÑ… да Ñе Ñрамувам от напиÑаното. Или ако продължава да твърди, че Ñи е поÑлужил добре Ñ "иÑторичеÑките" източници, нека Ñега да има доÑтойнÑтвото да напише иÑторичеÑки роман за нечовешкото аÑимилиране в Ñтраната, на което лично Ñтана Ñвидетел.
- Ðкадемик Дончев нÑма угризениÑ, зададох му този Ð²ÑŠÐ¿Ñ€Ð¾Ñ Ð² Хага на поредното предÑтавÑне на "иÑторичеÑкиÑ" му роман. Ðе одобрÑвал наÑилиÑта, но очевидно Ñе радва на добър Ñън. Къде беше вашето Ñело, в кой район?
- Моето родно Ñело Корница Ñе намира близо до Гоце Делчев, между Ñелата Брезница и Лъжница.
- Какво Ñе Ñлучи поÑле?
- Ðе бÑха минали и деÑет години, когато вÑичко отново Ñе повтори, но вече много по-добре организирано и планирано. Подготовката започна още през 1971/1972 година, в училищата учителите бÑха наÑтроени Ñрещу наÑ. ПомнÑ, че по иÑÑ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ð¼Ð¸ напиÑаха направо двойка за Ð²Ñ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ñрок Ñамо затова, че не знаех нÑкаква дата, а за Ð¿ÑŠÑ€Ð²Ð¸Ñ Ñрок имах отличен (6). ОÑвен това клаÑниÑÑ‚ ми ръководител (К. Янев) ме би много жеÑтоко, защото не иÑках да Ñе запиша в хора на училището.
За ÑъбитиÑта в Ñ. Корница Ñе е пиÑало много. Ðз ще кажа Ñамо това, че когато през Ñтудената нощ на 28 Ñрещу 29 март 1973 в Ñело влÑзоха военни и милициÑ, аз бÑÑ… на 15 години и моÑÑ‚ вуйчо ХюÑеин Карахалилов (45-годишен, Ñ 6 малолетни деца) беше убит пред очите ми на 50 метра от нашата къща (за Ñъжаление, той не беше единÑтвениÑÑ‚). Същата нощ майка ми, аз и брат ми (по-малък Ñ Ð´Ð²Ðµ години) заедно Ñ Ð¼Ð½Ð¾Ð³Ð¾ други ÑемейÑтва (почти вÑички жени и деца) бÑхме наÑила изведени от къщи и изÑелени. По време на пътуването ни към най-близката гара на района Ñи миÑлех, че ни водÑÑ‚ на разÑтрел.
Ðе знаехме дали баща ни е жив. Той дойде при Ð½Ð°Ñ Ð² Ñело Славовица, ПлевенÑко, където бÑхме изÑелени, чак Ñлед 10 мъчителни дни на тревога за неговата Ñъдба. СемейÑтвото на чичо ми Ñъщо беше изÑелено, но на друго мÑÑто. МиÑлÑ, че тази нощ изÑелиха около 35 ÑемейÑтва от Корница, а Ñлед това и други. Вкъщи беше оÑтавена Ñамо баба ми по бащина линиÑ, тогава вече вдовица.
- Смениха ли ви имената?
- Ðашите имена не бÑха Ñменени, дори и Ñлед близо петгодишно изÑелване. Ðо това не е поÑледното ми ÑблъÑкване Ñ Ð°ÑимилаторÑката политика. Ðие живеехме вече в Североизточна БългариÑ. През 1982 година имах проблеми Ñ Ð¼Ð¸Ð»Ð¸Ñ†Ð¸Ñта в Шумен, където бÑÑ… Ñтудентка във ВПИ, защото отново поиÑкаха от мен да Ñи ÑÐ¼ÐµÐ½Ñ Ð¸Ð¼ÐµÑ‚Ð¾. Баща ми Ñъщо беше викан в МВР- Толбухин. Понеже отказах, бÑÑ… принудена да прекъÑна Ñледването Ñи, това Ñтана през юли 1982, а ÑÑŠÑ‰Ð¸Ñ Ð¼ÐµÑец на баща ми организираха трудова злополука, при коÑто той загина.
- УÑпÑха ли да ви пречупÑÑ‚?
- Ðе. Пак не Ñи Ñменихме имената. Ðо наÑтъпи Ñтрашната зима на 1984/1985 г. Отново Ñе започна, този път Ñтанахме Ñвидетели на най-мащабната наÑилÑтвена ÐºÐ°Ð¼Ð¿Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð·Ð° аÑимилиране на вÑички турци, помаци и роми, изповÑдващи мюÑюлманÑка религиÑ. Отново не иÑкахме да Ñи Ñменим имената. Затова Ñлужителите на Държавна ÑигурноÑÑ‚ задържаха бащата на братовчедите ми ЮÑуф и Вахиде Бабечки - ХюÑеин Бабечки, и го изпратиха в лагера в Белене, а двете ÑемейÑтва ни изгониха от Ñело Фелдфебел ДÑнково, ТолбухинÑко, поради което Ñе уÑтановихме в Ñ. Климент, ШуменÑко.
Скоро Ñлед това аз, брат ми и братовчедите ми и още двама души от Толбухин бÑхме оÑъдени на затвор, изÑелване и парична глоба. От двете ни ÑемейÑтва, общо 8 души, ненаказани оÑтанаха Ñамо майка ми, майката на братовчедите ми и техниÑÑ‚ брат, Кемал, който беше 15-годишен.
- Какви приÑъди ви дадоха и колко време бÑхте в затвора?
- Ðз и братовчедка ми получихме по 2 години затвор и по 2 изÑелване, а брат ми и братовчед ми по 2 години и 4 меÑеца затвор и по 2 изÑелване.
- Разкажете за вашето учаÑтие в ÐезавиÑимото дружеÑтво за защита на правата на човека.
- След излежаване на приÑъдите (най-напред аз, а Ñлед това брат ми), заминахме за определеното ни от Ñъда мÑÑто на изÑелване - Ñ. Ботево, МихайловградÑко, а братовчедите ни в Ñ. Черни връх, МихайловградÑко. Тук непременно Ñ‚Ñ€Ñбва да подчертаÑ, че тогава в този район във вÑÑко Ñело или община имаше най-малко по един изÑелник-турчин (или ÑемейÑтво). ПредÑтавÑте ли Ñи какви Ñа били мащабите на разправата Ñ Ð¾Ð±Ñвилите Ñе открито против наÑилÑтвеното аÑимилиране?
ÐÑкъде през първата половина на 1988 чухме по радио "Свободна Европа" за дейноÑтта на ÐДЗПЧ. Братът на ЮÑуф и Вахиде - Кемал (понеже ние нÑмахме право да напуÑкаме Ñелата), оÑъщеÑтви връзка Ñ Ð”Ð¸Ð¼Ð¸Ñ‚ÑŠÑ€ Томов и Цеко Цеков в Михайловград и поиÑка те да Ñе заемат ÑÑŠÑ Ð·Ð°Ñ‰Ð¸Ñ‚Ð°Ñ‚Ð° на нашите права, потъпквани години наред.
Димитър Томов и Цеко Цеков обещаха да Ñе заемат Ñ Ð½Ð°ÑˆÐ¸Ñ Ñлучай и ние изпратихме по Кемал данни за миналото Ñи. Те ни обÑÑниха, че в момента най-неотложна нужда от защита имат турците в БългариÑ, че Ñ‚ÑŠÑ€ÑÑÑ‚ контакти Ñ Ñ‚Ð¾Ð²Ð° наÑеление, но Ñрещат трудноÑти и Ñе ÑблъÑкват Ñ Ð½ÐµÐ´Ð¾Ð²ÐµÑ€Ð¸Ðµ и Ñтрах. Ето защо Ñпоред Цеко Цеков и Димитър Томов ние Ñме хората, които биха могли да играÑÑ‚ ролÑта на моÑÑ‚ за доÑтигане до тази чаÑÑ‚ на наÑелението, коÑто Ñпешно Ñе нуждае от защита. Така ние Ñтанахме членове на ÐДЗПЧ и започнахме да работим за защита правата на турÑкото, помашкото и ромÑкото наÑеление.
ПомнÑ, че нÑкакъв чужд журналиÑÑ‚ Ñ‚Ñ€Ñбваше да ни поÑети, за да вземе интервю от Ð½Ð°Ñ Ð·Ð° живота ни, но Държавна ÑигурноÑÑ‚ предотврати тази Ñреща, връщайки ни наÑила в Ñ. Климент, ШуменÑко. Целта беше да не Ñе допуÑне Ñрещата, а оÑвен това да Ñе отдалечим от михайловградÑките ни приÑтели, които имат изключително голÑма Ñ€Ð¾Ð»Ñ Ð·Ð° Ñъздаването и дейноÑтта на ÐДЗПЧ. Обаче Ñ Ñ‚Ð¾Ð²Ð° Ñвое решение предÑтавителите на ДС много Ñгрешиха. Тук ние продължихме дейноÑтта Ñи в ÐДЗПЧ и заради това на нÑколко пъти бÑхме задържани от органите на МВР.
Ðз бÑÑ… избрана за предÑтавител на дружеÑтвото от ВарненÑка облаÑÑ‚ и в това Ñи качеÑтво Ñ‚Ñ€Ñбваше да Ñе Ñрещна Ñ Ñ„Ñ€ÐµÐ½ÑÐºÐ¸Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ·Ð¸Ð´ÐµÐ½Ñ‚ ФранÑоа Митеран като предÑтавител на наÑилÑтвено аÑимилираното наÑеление в БългариÑ. ÐÑкои членове на ÐДЗПЧ Ñ‚Ñ€Ñбваше да Ñе Ñрещнем в Пловдив и оттам да заминем заедно за СофиÑ. Ðо още преди да влезем в Пловдив, бÑхме ареÑтувани и задържани, точно тогава бе извършен и обиÑкът в дома на Петър Манолов. Затова ние не можахме да Ñе Ñрещнем Ñ Ð¤Ñ€Ð°Ð½Ñоа Митеран, а по телевизиÑта за първи път беше предадено Ñъобщение за задържани, които Ñа бивши затворници, оÑъдени за преÑтъпни деÑниÑ.
След обиÑка на дома му и изземане на Ð»Ð¸Ñ‡Ð½Ð¸Ñ Ð¼Ñƒ архив Петър Манолов обÑви гладна Ñтачка, коÑто аз и братовчедите ми подкрепихме.
- Как нараÑтваха членовете на ÐДЗПЧ и каква дейноÑÑ‚ имаше дружеÑтвото?
- Докато вÑичко това Ñтаваше, нÑкои турци от ÑÑŠÑедни и далечни наÑелени меÑта, които благодарение на предаваниÑта по радио "Свободна Европа" бÑха чули за Ð½Ð°Ñ Ð¸ научили от радиото адреÑа ни, започнаха да ни поÑещават и да изÑвÑват желание да Ñтанат членове на дружеÑтвото. Разбира Ñе, това не беше маÑово, а единични Ñлучаи. ÐаÑелението на Ñамото Ñело Климент, което беше може би най-голÑмото Ñело Ñ Ñ‚ÑƒÑ€Ñко наÑеление в ШуменÑко, в началото Ñамо наблюдаваше ÑъбитиÑта и нашата Ñъдба Ñлед такава открита дейноÑÑ‚. Само наши роднини и изÑелници от ГоцеделчевÑÐºÐ¸Ñ ÐºÑ€Ð°Ð¹ и района Бабек поддържаха по-теÑни връзки Ñ Ð½Ð°Ñ. Ðо Ñ Ñ‚ÐµÑ‡ÐµÐ½Ð¸Ðµ на времето и меÑтни жители изÑвиха желание да членуват в дружеÑтвото, което беше от голÑмо значение за наÑ. Понеже активиÑтите от ÐДЗПЧ непрекъÑнато Ñе екÑпулÑираха от Ñтраната, това можеше да Ñе Ñлучи и Ñ Ð½Ð°Ñ. Затова решихме да изберем резервно ръководÑтво на ДружеÑтвото от ВарненÑка облаÑÑ‚, което да ни замеÑти в Ñлучай на изгонване. ПоÑтепенно хората Ñе увериха в безпомощноÑтта на ДС и желанието за членÑтво непрекъÑнато нараÑтваше. ПредÑтавители на ДС нÑколко пъти идваха в Климент и Ñе опитваха да ни убедÑÑ‚ да не дразним хората, които вече били Ñвикнали Ñ Ð¿Ð¾Ð»Ð¾Ð¶ÐµÐ½Ð¸ÐµÑ‚Ð¾ Ñи на ...побългарени.
- Вие Ñте от първите екÑпулÑирани правозащитници от ÐДЗПЧ. ÐÑколко меÑеца по-къÑно, през май 1989, ДС вече маÑово екÑпулÑира лидери на етничеÑките турци - около 5000 души. Според Ð²Ð°Ñ Ñ‚Ð¾Ð²Ð° Ñ€ÐµÐ°ÐºÑ†Ð¸Ñ Ð½Ð° заÑÑ‚Ñ€Ð°ÑˆÐµÐ½Ð¸Ñ Ñ€ÐµÐ¶Ð¸Ð¼ ли е, или е било чаÑÑ‚ от дългоÑрочен план, Ñвързан Ñ Ð±ÑŠÐ´ÐµÑ‰Ð¸Ñ‚Ðµ политичеÑки промени - Ñ‚.е. "разчиÑтване на терена" от евентуални политичеÑки противници и активни хора, вече придобили извеÑтен политичеÑки опит?
- Ðз миÑлÑ, че нашето екÑпулÑиране беше Ñвързано Ñ Ð½Ð°Ð¼ÐµÑ€ÐµÐ½Ð¸ÐµÑ‚Ð¾ да ни отделÑÑ‚ от района, който вече доÑта Ñе беше наелектризирал. Ðие работехме заедно и ÑÑŠÑ ÑемейÑтвата от ПриÑтое, оÑъдени по едно и Ñъщо време Ñ Ð½Ð°Ñ Ð¸ изÑелени в ÑÑŠÑ‰Ð¸Ñ Ñ€Ð°Ð¹Ð¾Ð½. С Ñ‚ÑÑ… Ñе бÑхме Ñвързали още по време на изÑелването. ПредÑтавителите на ДС вече много добре оÑъзнаха, че Ñа ни върнали Ñред хората, които бÑха толкова напрегнати, че при поÑвата на необходимата иÑкра там можеше да избухне протеÑÑ‚.
- Как Ñтана вашето екÑпулÑиране?
- Както вече казах, ние бÑхме задържани при опита Ñи да Ñе Ñъберем в Пловдив, но Ñлед като ни оÑвободиха, отново Ñе Ñъбрахме и дадохме интервю за ФренÑката телевизиÑ, където Ñ Ð±Ñ€Ð°Ñ‚Ð¾Ð²Ñ‡ÐµÐ´ ми ЮÑуф за кой ли пореден път разказахме за начина на аÑимилиране, за дадените жертви, за Ð½Ð°ÑˆÐ¸Ñ Ð¶Ð¸Ð²Ð¾Ñ‚, минал 7 години в изÑелване и две години в затвора. Ð’Ñичко това беше излъчено по ФренÑката телевизиÑ, западноевропейÑките радиоÑтанции Ñъщо гърмÑха по този въпроÑ. МиÑлÑ, че от ДС Ñа помиÑлили, че ако ни екÑпулÑират, ще могат да Ñе ÑправÑÑ‚ Ñ Ð½Ð°Ð¹-активната чаÑÑ‚ на турÑкото наÑеление в започналата вече политичеÑка борба, а именно меÑтата, където ние развивахме дейноÑтта.
БÑÑ… отишла в Пловдив за Ñреща Ñ ÐŸÐµÑ‚ÑŠÑ€ Манолов, оттам минах през СофиÑ, за да Ñе Ñрещна по негово поръчение Ñ Ð‘Ð»Ð°Ð³Ð° Димитрова. Беше 1 февруари 1989 г. и в дома на извеÑтната пиÑателка Ñе запознах ÑÑŠÑ Ñъпруга й Йордан ВаÑилев, Ñ Ð–ÐµÐ»ÑŒÐ¾ Желев и Ñ Ð”ÐµÑн Кюранов, вÑички те членове на Клуба за подкрепа на глаÑноÑтта и преуÑтройÑтвото. Това беше една изключително плодотворна Ñреща за мен. Вечерта Ñи тръгнах Ñ Ð²Ð»Ð°ÐºÐ° и на Ñутринта бÑÑ… в Климент.