Author Topic: Орфей Родопееца - помака от Родопите - Orpheus Pomak from the Rhodopes !  (Read 66707 times)

0 Members and 3 Guests are viewing this topic.

Offline Фита

  • Благ човек
  • Senior member
  • ****
  • Posts: 130
  • Gender: Male
You are not allowed to view links. Register or Login
You are not allowed to view links. Register or Login

Вологез, KaraIbrahim е прав в случая. Това име "Орфей" вероятно е ново и има за цел да подмени турцизма "Карлък". И така да е, но не е Орфенското. То не е връх, а местност. Имам намерение това лято да отида по този край и да видя за какво точно става въпрос. Така ще се сдобием и със снимки!
Да те питам за Дженевра. Има ли предположения за това каква е етимологията на думата? А че е интересно струпване на камъни - спор няма. Само да не стане като Гърменското Градище, дето се оказа, че не е само тракийско, а и светилище още от енеолита!

Offline EvroPOMAK

  • Global moderator
  • ****
  • Posts: 1410
  • Gender: Male
  • POMAK - POMAKY
Истинското име на върха "Карлък" си е "Карлък" и за който има и се пее не една и две помашки песни, всичко друго е производни и допълнителни имена слагани от кой ли не и кръщавани кой, как си иска.  8)
Абе, хора не знаете ли, че от 1990г. малко след като започва поземлената реформа в държавата, умишлено и целенасочено особено в Родопите се слагат всякакви нови и нови имена на всички местности и по нареждане се записват така "възродени" от службите по кадастър, геодезия и картография, с една единствена цел - да се заличи всичко старо напомнящо - за ислям, за османска държава, за траки, за всичко друго което не е славянско и българско, защото "Възродителния процес" в Родопите не е спирал и никога няма да спре, докато всички ахмаци не станат православни сектанти.  :o  ;D  :)

Offline Turas

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 640
  • Gender: Male
You are not allowed to view links. Register or Login
Вологез, KaraIbrahim е прав в случая. Това име "Орфей" вероятно е ново и има за цел да подмени турцизма "Карлък". И така да е, но не е Орфенското. То не е връх, а местност. Имам намерение това лято да отида по този край и да видя за какво точно става въпрос. Така ще се сдобием и със снимки!
Да те питам за Дженевра. Има ли предположения за това каква е етимологията на думата? А че е интересно струпване на камъни - спор няма. Само да не стане като Гърменското Градище, дето се оказа, че не е само тракийско, а и светилище още от енеолита!
Знам, че е прав. Същият е случая и с Баташки Снежник и на него Батачани, Новомахленци и Фотенци му казват от край време - Карлък. Относно дженевра прочети текста отдолу:
You are not allowed to view links. Register or Login

Offline Turas

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 640
  • Gender: Male
Писателят Никола Гигов в своята книга „Тайната на Орфей”   убедително доказва, че Орфей не е мит, а историческа личност. Той е тракийският върховен жрец и цар и е живял през ХІІІ в. пр. н. е., едно поколение преди Троянската война: „Орфей е странствувал много и е пренасял учението си. Той слязъл от Родопския храм-светилище, прекосил Гърция, запознал се с древната критска култура, бил е на остров Самотраки, където се провеждали прочутите мистерии на кабирите, посетил е Финикия, Мала Азия, Египет. Там се запознава с древната Тива и Храма на Карнак, храмовете на Озирис и Амон Ра. Бил е в древния Гнербах – наречен Град на слънцето. Учил се е в Храма на Карнак. И едва по-късно станал аргонавт. Всичко това се е случило през ХІІІ в. пр. н. е. – векът на Орфей”
     Ето така в няколко реда е описан животът на човека, който до голяма степен е положил основите на философията и културата не само на съвременна Европа, но и на целия ни съвременен свят. Родители на Орфей са Ойагър и Калиопа – музата на епическата поезия. Според Едуард Шюре  Орфей се е родил в селище до светилището на Дионис. Той бил отгледан от една жрица в храма, която го обучила не само по въпросите на тайнствата, но и по музика и поезия. След като продължил обучението си в Египет, Орфей се завърнал отново в своя храм в Родопите. Той имал своя килия (стая) в храма. Там държал съндъците с многобройни папируси с египетски йероглифи и финикийски букви, както и книги, написани от него на гръцки език и на езика на бесите. Тези книги съдържали неговите поеми, религиозни химни, описание на билки и медицински съвети, изследвания на камъните и земетресенията, неговите пророчества, неговата „Аргонавтика”.
     Огромното влияние на Орфей са дължи не само на участието му в похода на аргонавтите, но и на неговия неповторим талант на музикант и певец, на прорицател. Той пренесъл дионисиевите мистерии на о. Елевсин и на о. Самотраки. Извършил посвещение на гърци в тайните на мистериите. Благодарение на неговите усилия светилището в Делфи станало централно и обединително за целия гръцки свят.
     Реформирането на култа към Дионис, който бил променен по посока намаляване на жертвоприношенията, предизвикало гнева на тракийските жреци. Орфей призовавал да не се пролива кръв. Той смятал, че не с меч, а с музика и любов може да се завладее светът: „Мой бог е любовта!”, предава в стиховете и песните си Орфей. Тринадесет века преди Исус той изричал: „Помощ на слабите, утешение на страдащите, надежда за всички.”

Offline Фита

  • Благ човек
  • Senior member
  • ****
  • Posts: 130
  • Gender: Male
You are not allowed to view links. Register or Login
Според летописеца на Александър Македонски Ариан: „Александър потеглил от Амфиполис и навлязъл в онази част на Тракия, която е населена с т. нар. независими траки. От лявата му страна останали град Филипи и планината Орбел. Разказват, че на десетия ден, след като преминал р. Нест (Места), той достигнал планината Хемус (Стара планина).”  От приложената карта на похода на Александър се вижда маршрута му.
     От Амфиполис, покрай Филипи (до днешния гр. Драма), пресича р. Нест (Места), прави малък обратен завой и навлиза в малко дефиле в района на днешното село Буйново, покрай връх Чала, дн. с. Тешел, по долината на р. Въча, гр. Кричим, Филипопол, между гр. Берое (Стара Загора) и гр. Севтополис (Казанлък) достига Хемус (Стара планина) и продължава към Доросторум (Силистра).
     Вероятно в района на с. Тешел, с. Грохотно и гр. Девин е спрял войската си за почивка, а той с малка група е направил отклонение, за да поднесе дарове и да направи жертвоприношение на бог Дионис на неговото централно светилище. Разстоянието до района на вр. Сютка  потрай дн. яз. Широка поляна, през по-късния Доспадски хан (на дъното на яз. В. Коларов – яз. Голям Беглик), за който пише краеведа Стефан Захариев, е около 30-40 км., което може да се измине за един ден с коне. Известно е, че траките почитат изгрева, което ни дава основание да предположим, че жертвоприношението е направено на другата сутрин. Александър Македонски е искал да чуе думите на оракула на Дионис преди да потегли на замисления вече военен поход срещу Персия начело на обединените войски на гръко-македонския съюз. Отговорът бил благоприятен – димът от излятото върху олтара вино се издигнал над най-високия връх на планината и достигнал чак до небето. Жреците казали, че Александър ще покори света. Същия ден той се връща при войската си и продължава към Филипопол.
     Възможен е и вариант, при който след получаване на прорицанието Александър да е продължил с войската си не по долината на р. Въча, а по стария тракийски път през с.Фотун (Фотиново), Пещера, Бесапара, Филипопол.
     Разстоянието от град Филипи през гр. Филипопол до Хемус (Стара планина) е изминато за около осем дни (плюс два дни за жертвоприношение на светилището на Дионис). Това показва, че войската на Александър се е движила безпрепятствено през земите на непокорните тракийски племена (сатри, дии, беси). За това е спомогнало засвидетелствуваното уважение от младия пълководец към оракула и светилището на Дионис. Локализираният от експедицията „Родопи 2002 – Храмът на Дионис” с ръководител н. с. Кисьов античен път Филипопол (Тримонциум) – Пещера – Фотун – Никополис ад Нестум е търговски път, който е използван повече от римляните, след като в средата на І век от н. е. се настаняват трайно на Балканите (в т. ч. и в Родопите, на територията на непокорните меди, дии, беси). Градът Никополис ад Нестум е основан от император Траян в периода 102 – 106 г. от н. е. 
     След като се убеждава, че районът на връх Виденица край Доспат не е мястото на светилището на Дионис, н. с. К. Кисьов продължава проучванията под название „Родопи 2003 – Храмът на Дионис” през лятото на 2003 година в района на месността Дженевра. Там през август 2003 г. археолозите откриват близо до яз. Широка поляна в месността Дженевра тракийски храм, разположен на около 1 700 м. надморска височина. Според специалистите храмът е от ІІІ в. пр. н. е., от времето на Филип V. Той също е обслужвал племето беси. Д-р Кисьов твърди, че от всички 17 скални светилища, открити досега в Западните Родопи, това безспорно е най-голямото, но не е централното светилище на Дионис в Родопите, посетено от Александър Македонски.
     Светилището в месността Дженевра се разполага върху площ от 2 дка. Култовата му част е оградена от зид с дължина 150 м. Строежът е в циклопски стил от големи обработени камъни без спойка. Открити са каменни стълби, които водят към ритуално скално съоръжение. Точно на върха археолозите са открили две кръгли култови сгради от камък. Под тях има скални врязвания и идеално оформени площадки. Вероятно там са извършвани предсказания. В едната сграда е очертан олтар без покрив, украсен с геометрични фигури.
     Според римския автор от ІV-V в. от н. е. Амбросий Теодосий Макробий по подобен начин е изглеждал храмът на Дионис, посетен от Ал. Македонски. Макробий описва кръгъл храм, отворен към небето. В центъра на кръглото помещение е бил разпалван огън и по пламъците, които се издигали нагоре, е гадаела жрица. А съгласно твърдението и свидетелството на римския историк Гай Светоний Транквил, когато бащата на Октавиан Август, водейки войските си из Тракия, посетил свещеното място на Дионис и се допитал до оракула за сина си, „лумнал такъв огън, който се издигнал над светилището”.
     Освен палене на огън, в светилището са извършвали и възлияние с вино. Когато извършили възлияние на вино в огъня за Александър Македонски, димът се издигнал до небето, което било разтълкувано от жреците като предсказание, че Александър ще покори света.
     Датирането на светилището, открито през 2003 г. в местността Дженевра от ІІІ в. пр. н. е. е знак, че то е едно от най-важните светилища в Родопите, но не е централното светилище на Дионис, което съществува още от времето на Орфей – ХІІІ в. пр. н. е. и преди това.

Вологез, все дърпаш цялата войска да мине през Кемеровия мост, но има няколко подробности против такава възможнот и искам да ги разгледаме.                                                                                             
   Виж внимателно текста: ...."От лявата му страна останали град Филипи и планината Орбел..." Лично аз намирам противоречие в текста, а именно: ако от лявата ти страта трябва да остане Филипи то тогава той трябва да е пресекъл Места на изток в земите на киконите.  Но ако трябва Орбели да е била от лявата му страна и тогава да е пресякъл р. Места, то тогава Филипи му се е падал от дясната страна. Орбели е планината Пирин. Ако второто се приеме за вариант, то той е навлязъл в прохода, който днес води към Катоневрокоп и после при с. Копривлен навлиза в Гоеделчевската равнината. После пътят поема по склона на североизток, изкачва се от с. Дебрен към с. Крушево, върви по билото над с. Плетена и се спуска над днешното с . Селище. Отттам пътят върви по посока Пещера - Пловдив. Данните за това трасе имам от материалите на Жуглев, който е роден в Ковачевица. Над с. Плетена пътят се разклонява и отива по посока Доспат, а може би и Борино. Ако тръгнеш обратно от Филипополис за Никополис Ад Нестум то пътят, който ти описах е най-кратък и наистина използван. На много места се откриват все още запазени участъци от него. Помниш че те питах какво непосредствено има след Кемеров мост. Точно това имах предвид - дари има път по посока Чала, на юг защото той е възможно да се срещне с първия маршрут. Но тогава планината Орбел въобще нама да е от никоя страна.

Offline Turas

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 640
  • Gender: Male
You are not allowed to view links. Register or Login
                                                                                           
   Виж внимателно текста: ...."От лявата му страна останали град Филипи и планината Орбел..." Лично аз намирам противоречие в текста
Няма противоречие, прочети го още един път, ама мноооого фнимателно! ;)

Да си дойдем на темата:

Родил се в суровата и снежна планина Родопи, Орфей е планинец в истинския смисъл на думата. Жилав, способен да понесе и най-големите страдания, и в същото време крехък като цвете. Той е наследник на царски род: според легендата дядо му Харопс е получил царската власт от самия Дионис ; Баща му Ойагър също е тракийски цар. Загубил много рано майка си Калиопа, той е отгледан от една жрица в светилището. От малък е бил подготвян за жрец и цар. Като юноша е изпратен да продължи обучението си при египетските жреци, а след това при финикийците. За известно време учител му е кентавърът Хирон, син на Зевс, а негов съученик по това време е бъдещият цар Язон. Тяхното лично познанство и дружба след това става причина Орфей да бъде поканен на кораба „Арго”.
     Още през първата си обиколка в най-известните градове и светилища около Тракийско море Орфей става известен със своята музика и поезия. Той осъзнава, че музиката, писмеността и търговията движат новия свят. Градовете около морето са средища, в които хората могат да изградят нови взаимоотношения. Знанията, които са натрупани в светилищата в Родопите и в Египет, могат да променят света, без да се пролива кръв, без да се размахва меч. Възхищението, което той предизвиква с песните и с поезията си са сила, която може да бъде използвана.
     При втората си обиколка, вече заедно с аргонавтите Орфей е цар и жрец. Това му дава право да спре кораба „Арго” на о. Самотраки, където се провеждат мистериите на кабирите . Там Орфей извършва посвещение на всички аргонавти. Самият факт, че може да извърши такова посвещение означава, че той е посветен от най-висока степен . За пример според Е. Гилбърт  в годините на Римската империя култът към Митра има седем нива (степени) и те са:
   „Гарван” със символ Луната;
   „Тайнствен учител (Окулт) със символ Меркурий;
   „Войн” със символ Венера;
   „Лъв” със символ Слънцето;
   „Персиец” със символ Марс;
   „Вестител на слънцето” със символ Юпитер;
   „Баща” със символ Сатурн.
     Посвещението на Орфей сплотява аргонавтите и той става духовен водач на похода за златното руно. Като се има предвид, че аргонавтите са около 50 души и в момента на тръгването 8 от тях са царе: Язон, Орфей, Авгий, Нестор, Ойлей, Тидей, Цефей, Пелей, а 6 са царски синове: Адмет, Акаст, Кастор, Полидевк, Мелеагър, Тезей, става ясно, че това е цветът на народите, живеещи около Тракийско море през ХІІІ в. пр. н. е. Походът продължава около 5 години, през което време аргонавтите са се опознали, имали са възможност да оценят таланта и възможностите на всеки от тях. Именно там Орфей изпреварва по слава Тамирис  и става духовен водач на целия древен свят. Почитан от царе и герои, той е кумир за хората, живеещи около Тракийско море.
     Завърнал се при своите на планината Родопи Орфей осъзнава, че светът може да бъде променен. Неговото поколение от градовете и островите по Тракийско море е било възпламенено от разказите за героични подвизи, за благородство, за слава, за любов, която променя сърцата и духовния свят на хората.
     Според траколожката Мая Върбанова беотите са били изтласкани още през 1360 г. пр. н. е. от района на планината Хеликон, недалеч от Парнас. Това е дело на Евмолп и Музей (ученик на Орфей, според една версия след смъртта на Орфей лирата му преминала у Музей), чрез които траките завладяват светилищните места Делфи и Елевсин. Евмолп бил поет и цар, владеел е районът по поречието на Марица (Хебър) с основен град днешния Пловдив. Вероятно затова едно от първите имена на Пловдив е Евмолп (Евмолпия). Павзаний казва, че „Евмолп, тракийският цар, идва на помощ на Елевсин във войната с Атина, остава там и основава мистериите, като поставя началото на жреческия род Евмолпиди.”
     Независимо от това, че скоро след завладяването на Елевсин Евмолп е убит от гръцкия цар Ерехтей, в чест на когото гърците издигнали Ерехтейона на Акропола, в светилището в Елевсин жреци са Евмолпидите – тракийски жречески род. Името на Евмолп означава „сладко пеещ”. Той е написал „Телстай” – свещени песни, които се пеели по време на Елевсинските мистерии.
     Музей (когото някои считат за баща на Евмолп) също е свързан с мистериите в Елевсин и Делфи. Той се преселва да живее в гр. Пиерия (близо до Олимп).
     Лин е считан за брат на Орфей. Той е голям музикант и поет. Бил учител на Херкулес по музика и поезия. Херкулес нямал чувство за музика и поезия и Лин непрекъснато го хокал. Изнервеният Херкулес го убил с лирата му при една от свадите. Лин е създателят на най-скръбната поезия (лунната поезия). Той изобретил триструнната лира и поетичния ритъм. За него Хезиод разказва, че „всички смъртни певци и китаристи го оплаквали по пирове и хороводи, като започвали и завършвали с Лин.”
     Вероятно Орфей, който имал неповторим талант на поет и музикант, небесен глас, който бил обучен на всички жречески тайни, притежавал гадателска дарба е обиколил познатия по това време свят и се запознал с най-видните герои, поети и музиканти на своето време. Той е бил обкръжен от творчеството на такива таланти като Лин, Евмолп, Музей, Тамирис и не е могъл да продължава да живее според старите родово-религиозни правила. Тези правила повелявали тайните да се предават само на посветени, да се почитат божествата чрез жертви (на някои места дори човешки жертвоприношения – според Херодот), златото да се използва преди всичко при религиозните обреди, а не за търговия и обмен. Орфей осъзнавал, че промяната на тези правила ще бъде гибелна за самия него, но ще промени света за всички други. Именно в това се състои трагизмът на Орфей – той помогнал да се изнесат познание и култура от Родопите, от тракийското светилище към Гърция и гръцките светилища, но не успял да промени тракийските жреци и траките. Опитът му да спре проливането на кръв и жертвоприношенията в светилището в Родопите не успял.
     Третият поход на Орфей към Гърция бил след като се завърнал от Колхида с аргонавтите. Той започнал да ръководи мистериите на о. Самотраки, в светилищата на Елевсин и Делфи. Ето какво пише по този повод Никола Гигов : „Орфей дошъл в Тесалия, в планината Темпе като върховен жрец на Тракия, за да посвети в тайните гръцките си ученици и да бъде признат и от гърците като Върховен жрец. Посвещението на гърците в тайните на Дионис ставало нощем и рано сутрин. Това били странни шествия. Всички се придвижвали към клисурата на Темпе. Вървели на групи, всеки водач носел лампада. Първата група била от юноши, облечени с ленени туники, окичени с бръшлян и държащи в ръце по една дървена чаша – символ на живота. Новопосвещаваните вървели след юношите, в друга група, край шумящата вода, край чистите извори, край росните гори. След тях вървели вдъхновените (посветените в тайните), а след тях – онези, които оплаквали свои близки. Всяка група била с различни одежди и наметала. При изгрев слънце шествието достигало храма. С изгрева започвали да пеят химни. Бронзовите врати на храма се отваряли. И там се появявал Орфей. Той бил облечен в пурпурни одежди, с лира от слонова кост и злато в ръка. Изричал: „Помощ на слабите, утешение на страдащите, надежда за всички!” Тези негови думи тръгнали през вековете.”
     Мистериите на о. Самотраки, в Делфи, Елевсин били грандиозни представления, на които се отивало със специални дрехи, декламирали се стихове и молитви, пеели се песни. Неслучайно по подобие на мистериите впоследствие възниква театърът като вид изкуство. В началото се показвали само нови театрални творби (трагедии и комедии), а след това започнали да показват отново драмите на класиците – Есхил, Еврипид, Софокъл, Аристофан и др.
     Духовната и творческа енергия, внесена от Орфей и орфистите, задвижила с мощна сила художествената култура, науката и живота в гръцките градове. За да спре разприте между градовете-държави в Гърция Орфей създал нравствен, правен и религиозен арбитраж към светилището в Делфи – Амфиктионите. Това бил върховен арбитражен съд, решенията на който били задължителни за 12-те гръцки градове-държави. По този начин Амфиктионите, които били тракийски жреци, пазени от тракийска гвардия, се превърнали в обединителен фактор за Гърция. Постепенно, ръководени от единни закони и религиозни правила, воюващите помежду си градове-държави се превърнали в държавата Гърция (Елада).
     А траките, които според Херодот, били най-многобройни след индийците, останали разединени. Дори Орфей не успял да ги промени и да ги обедини. Напротив, обидени от опитите му да промени древните култове, те го изправили пред съда на жреците. Едуард Шюре  описва този момент така: „Най-старият жрец го предупреждава:
     – Орфей, ти, който бе издигнат от нас за Върховен жрец и цар и ти дадохме мистичния скиптър! Ти царуваше над Тракия с духовното си и царствено изкуство! Ти издигна в тая страна храмове и даде възможност слънцето на Дионис да освети тайните. Обаче не знаеш какво те заплашва! Ти, който предсказваше бъдещето и който отдалеко си разговарял с учениците си, появявайки им се в съня им! Ти не знаеш какво става около тебе... Хиляди тракийски ратници са се установили на лагер в подножието на тази планина и утре ще нападнат храма.”
     Според Шюре, Орфей сам предал мистичния скиптър, короната си на тракийски цар и тръгнал сам, с едно дете – ученик от храма в Делфи, по пътеката от храма към лагера на тракийските ратници и вакханките на тесалийската жрица Аглаоника. Вакханките се нахвърлили върху него и, изпаднали в „свещен бяс”, го убили и го разкъсали. Захвърлили главата и лирата му в Хебър (Марица), които по-късно водата изхвърлила на о. Лесбос, където били погребани с почести. Капките кръв на убития певец напоили земята и от тях поникнало Орфеевото цвете, наречено Силивряк.   
      Историците са единодушни в твърденията си, че Орфей е умрял от насилствена смърт. Като познаваме силата на тракийската гвардия и по-специално на бесите, непобедени от никого, кой би могъл да убие Орфей в централното светилище на Дионис? Предполага се, че това са жреците на Дионис, които го осъдили за измяна към древния култ. Така траките, изпускайки момента да приемат промяната, носена от Орфей и неговото обкръжение – Лин, Музей, Евмолп, Тамирис, практически се изолирали от модерния свят. Те опазили култа към Дионис непроменен повече от хиляда години. През 335 г. пр. н. е., когато в светилището бил приет Александър Македонски, традициите били същите, както преди хиляда години. Такива били те и през 59 г. пр. н. е., когато до оракула се допитал и Гай Октавий, бащата на император Октавиан Август. Но през тези десет и повече века Тракийско море било станало вече Бяло море. Орфизмът се превърнал в Питагорейство и Платонизъм, повечето хора не били чували за Тамирис, Лин, мислели, че Орфей е мит и познавали само Омир.
     Осъждането и убийството на Орфей е повратна точка в съдбата на траките. Втората повратна точка е унищожаването на гр. Троя, съюзник на траките (а може би тракийски град). Това става едно поколение след Орфей. И тук има предателство. Наследникът на Орфей, цар Рез не е поет и музикант, а войн и пълководец. Жреците никога не са допуснали нов поет и музикант за цар. Той се бие на страната на троянците и загива край стените на Троя. Наследен е от цар Полиместор. Когато Троя е в тежко положение цар Приам изпраща най-малкия си син Полидор при Полиместор с голямо богатство да иска нови тракийски бойци за защитата на Троя. Полиместор убива сина на Приам, взема съкровищата му и се присъединява към ахейците (гърците). Троя пада. 
     Диодор съобщава за надмощието в Егейско море: „След Троянската война морето владеели:
   Лиди и Меони – 92 години;
   Пеласги – 85 години;
   Траки – 79 години;
   Родосци – 23 години;
   Фриги – 25 години;
   Кипърци – 33 години;
   Финикийци – 45 години.”
      Тракийското влияние отслабва. В същото време орфизмът се разпространява в целия район, в земите около Средиземно море. По този въпрос Н. Гигов пише, че „В Делфи има следи от тройната връзка: Родопите – Гърция – Италия. От Родопите учението се пренася в Делфи, а оттам в град Гела – Сицилия, където била намерена прочутата ваза с изображението на Орфей „Траки, заслушани в Орфей”.
     По този начин могат да се реставрират „лъчовете” на Орфеевото учение. Чрез Йолк, Коринт и Микена – лъчът към Колхида. Чрез Елевсин и Самотраки – посоките към Египет. Чрез Солун – посоките към Рим. Чрез Делфи – посоките към цяла Гърция и Южна Италия. Чрез град Либетра и областта Пиерия (до Олимп) – влиянието към Македония. Чрез остров Лесбос – към Мала Азия. Чрез Троя и Йония – влиянието му към Финикия.”     
     В древна Гърция орфизмът почти триумфира. Сократ, Платон, Питагор са орфисти. Питагор е най-дълбоко свързан с Орфей.  Той създал прочутата питагорейска школа, въвел степени на посвещение, опитал се да дешифрира значението на числата, изучавал тоновете на Космоса. Проповядвал, че Земята е кръгла.
Правени са много опити да се заличи името на Орфей. За това говорят действията на тирана Пизистрат (VІ в. пр. н. е.). Това е „златният век” на Гърция. До тогава поемите на Омир се разпространявали устно. Пизистрат възложил на трима поети да ги съберат и да ги запишат, като плащал по един обол за всеки записан Омиров стих. Един от събирачите, поетът Ономакрит, в процеса на събирането научил и много стихове, които били на Орфей. Той събрал безплатно и тях и така съставил книгата „Оракули”. Разгневеният Пизистрат осъдил поета Ономакрит на смърт, но той избягал при враговете на гърците – персите, където останал до края на живота си. Ономакрит ценял повече книгите на Орфей от тези на Омир и не си позволил заради заплащането да ги припише на Омир.
     През V – ІV в. пр. н. е. започва гонението на орфистите и опит да се заличи името на Орфей. Сократ е бил осъден за изнасяне на тайни от мистериите и изпил чашата с отрова. Къщата на Питагор, в която е бил той с 40 негови ученици, е била подпалена и загиват той и 38 ученици. През 355 г. пр. н. е. Филомел, като управник на Фокида, „събрал много войници, завзел светилището на Делфи, убил тъй наречените Тракиди (жречески род с тракийски произход), понеже му се противопоставили, и им конфискувал имотите.”
     Почти цяло хилядолетие след като Орфей бил осъден от жреците на централното светилище на Дионис в Родопите, неговото влияние и чрез него влиянието на траките в Делфи продължило от ХІІІ в. пр. н. е. до ІV в. пр. н. е. С унищожаването на Делфийското светилище и гонението на орфистите постепенно реалните факти се заличили и останал митът за Орфей.
     Ето как Едуард Шюре и Никола Гигов резюмират значението на орфеевото дело: „Значението на Орфей за Гърция е мащабно. Той въвел ритуалите в Темпе, мистериите в Елевсин, законите в Делфи, музиката и поезията в цяла Гърция. Орфей станал духовен обединител на гръцките градове-държави, предтеча на една нова цивилизация, която по-късно през архаичния и особено през класическия период ни възхищава със своето изкуство.” Нека заключим тази част за Орфей и Гърция отново с думи на Шюре, публикувани на гръзки език: „По този начин Словото на Орфей тайнствено бе просмукано от жилите на Елада чрез тайните на светилищата. И душата на Орфей стана душа на Гърция.”
     Впоследствие, когато елинската култура става основа на съвременната европейска и световна култура, душата на Орфей става душа на Европа и на света.

Offline MUSALA

  • Avarage member
  • ***
  • Posts: 95
You are not allowed to view links. Register or Login
Писателят Никола Гигов в своята книга „Тайната на Орфей”   убедително доказва, че Орфей не е мит, а историческа личност.

Бай Кольо Гигов да си гледа старините. Той е един от мнозината привилегировани български поръчкови писатели, целящи да подменят и историята ни и реалноста ни. Нека да си иде в Сърбия където е роден и там да си пиши каквото си ще. Бил мъдрец, незнам кво си. Той е клакьор на олигархичното статукво, което днес тъне в лукс и разточителство за сметка на бедния народ. Да знае някой от вас дали е помогнал с нещо поне на един кьорав помак интелектуалец?  И докога поръчкови писатели ще продължават да манипулират хората жадни за наука, истински знания?

Offline EvroPOMAK

  • Global moderator
  • ****
  • Posts: 1410
  • Gender: Male
  • POMAK - POMAKY
Да - трудове и изследванията на Гигов по един безспорен начин доказват, че местното население на Родопите - помаците са преките и най-близки наследници на траките, като има и един голям гаф, че ,  всичко това се опитва да го подари или продаде на праболгарската кауза, само че тогава трябва да се заличи преселението на старите аспарухови българи от Татарстан към поречието на Дунав до Стара планина, затова по-добре да не смесва едното с другото, защото богатството и наследството на Траките винаги е принадлежало на техните най-близки наследници по право - Помаците, колкото и да им се иска на русофилите и Панславянофанатиците да си присвоят истини - това рано или късно ще излезне наеве и то вече е факт.  8) ;D :) ;) 

Offline ibrahim65

  • Moderator
  • *****
  • Posts: 3000
  • Gender: Male
 EvroPOMAK ами то тогава Българите каде са бутат между ШАМАРИТЕ.

Offline Turas

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 640
  • Gender: Male
You are not allowed to view links. Register or Login
EvroPOMAK ами то тогава Българите каде са бутат между ШАМАРИТЕ.
Обединените тракийски племена наречени Българи ли имаш в предвит? :)

Offline Фита

  • Благ човек
  • Senior member
  • ****
  • Posts: 130
  • Gender: Male
Господа, в историята за Орфей има много истина...и хляб!                                                                     
Помня когато при едно заминаване си търсех нещо за четене и от "Хеликон" си купих това книжле на Гигов - беше в раздел "Езотерика"! И докато кацна на Хитроу вече бях я прочел обаче не можех да си затворя устата от учудване. И аго Фита беше чел разни неща за нашенеца Орфей, та даже си мислех че знам всички источници, но не! ....Главата ми бръмчеше от "Орфей донесе това...", "Орфей направи онова.." " Орфей каза така....." Ум не ми остана защото не можех да проумея къде по дяволите се е крила до сега тая подробна информация и си помислих за Ватикана? Тия ще трябва да са, си викам, нещастниците, дето все крият нещо и се опитват да ни затрият....И както си изтрезнявам от шока гледам нещо познато като текст и разбирам, че тоя мил, син майчин, цитира Гийом Аполинер и оттам вади цитати като ги вменява на читателя за оригинал! Лошо ми стана, казвам ви, притъмня ми пред очите и изпитах срам от всички, които минаваха в обратна посока с куфари на някъде си без да знаят къде е България и даже кой е Орфей.

Offline ibrahim65

  • Moderator
  • *****
  • Posts: 3000
  • Gender: Male
Вологез едно въпросче...
Защо Българите не са се наричали Траки
защо Гърците не са наричали Българите Траки
до сега само под тази кожа не бяхте влизали
 а още колко ще опитате един Аллах знае.

Offline SIVEK

  • koгато орелът е ранен полита към върха на планината
  • Moderator
  • *****
  • Posts: 277
  • Gender: Male
You are not allowed to view links. Register or Login
Вологез, все дърпаш цялата войска да мине през Кемеровия мост, но има няколко подробности против такава възможнот и искам да ги разгледаме.                                                                                             
   Виж внимателно текста: ...."От лявата му страна останали град Филипи и планината Орбел..." Лично аз намирам противоречие в текста, а именно: ако от лявата ти страта трябва да остане Филипи то тогава той трябва да е пресекъл Места на изток в земите на киконите.  Но ако трябва Орбели да е била от лявата му страна и тогава да е пресякъл р. Места, то тогава Филипи му се е падал от дясната страна. Орбели е планината Пирин. Ако второто се приеме за вариант, то той е навлязъл в прохода, който днес води към Катоневрокоп и после при с. Копривлен навлиза в Гоеделчевската равнината. После пътят поема по склона на североизток, изкачва се от с. Дебрен към с. Крушево, върви по билото над с. Плетена и се спуска над днешното с . Селище. Отттам пътят върви по посока Пещера - Пловдив. Данните за това трасе имам от материалите на Жуглев, който е роден в Ковачевица. Над с. Плетена пътят се разклонява и отива по посока Доспат, а може би и Борино. Ако тръгнеш обратно от Филипополис за Никополис Ад Нестум то пътят, който ти описах е най-кратък и наистина използван. На много места се откриват все още запазени участъци от него. Помниш че те питах какво непосредствено има след Кемеров мост. Точно това имах предвид - дари има път по посока Чала, на юг защото той е възможно да се срещне с първия маршрут. Но тогава планината Орбел въобще нама да е от никоя страна.
Ако приемем втория вариант но недей да минаваш през Дебрен-с Крушево -с Плетена а мини малко по на юг през Хаджидимово,Вълкосел,Жижево,Марулево/сега Ваклиново/
,, Кемеров мост'' запазен в добро състояние по който и до днес минават хора и добитик за с. Любча ,Доспат и т.н. Там има стар път на отделни места доста добре запазен.Така наистина Пирин остава от лявата страна.

Offline Фита

  • Благ човек
  • Senior member
  • ****
  • Posts: 130
  • Gender: Male
You are not allowed to view links. Register or Login
Ако приемем втория вариант но недей да минаваш през Дебрен-с Крушево -с Плетена а мини малко по на юг през Хаджидимово,Вълкосел,Жижево,Марулево/сега Ваклиново/
,, Кемеров мост'' запазен в добро състояние по който и до днес минават хора и добитик за с. Любча ,Доспат и т.н. Там има стар път на отделни места доста добре запазен.Така наистина Пирин остава от лявата страна.

Ще видя къде са тия села, но имай предвид, че второстепенни пътища са прекарвани някога, както и днес. Това, че има път не значи, че трябва да е непременно главен.

Offline SIVEK

  • koгато орелът е ранен полита към върха на планината
  • Moderator
  • *****
  • Posts: 277
  • Gender: Male
Може би този път не е бил второстепенен понеже се носи легенда или по скоро се е предавало от поколение на поколение, че Жижево е било на
този път, и там се е провеждал голям , ежеседмичен пазар който е бил дори по голям от пазара в Неврокоп/Гоце Делчев/ .

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42