Author Topic: Възродителният процес - Горчиви Спомени !  (Read 410863 times)

0 Members and 6 Guests are viewing this topic.

Offline abc

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1415
Само без цензура.

Offline kasmet70

  • Advanced member
  • *****
  • Posts: 297
You are not allowed to view links. Register or Login

Offline dim56

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 558
Много спамите  >:(
Както гледам, само първа страница отговаря на отворената тема! Абе... каквато и тема да се отвори, скоро пак започва да се дъвчи едно и също

pesho

  • Guest
Е  тожа е Възраждане :
You are not allowed to view links. Register or Login

Offline kasmet70

  • Advanced member
  • *****
  • Posts: 297
Който не е го изпитъл на собствен гръб възраждане и ВП е едно и също.Ти май почна да се подиграваш?

Isyankar

  • Guest
И нито дума за помаците :(

Двадесет години от майските протести на българските турци

Съпротивата на турците бе катализатор и за нашите меки интелигентски акции
Казва историкът Антонина Желязкова в интервю на Даниела Горчева
4 Март 2009

 
Каква историческа оценка бихте дали на протестите на българските турци през 1989 г.?

За мен майските събития бяха най-вълнуващата гражданска акция, на която съм била свидетел през моя живот. Това беше истинска мощна съпротива срещу режима на насилие и по онова време беше въпрос на голяма храброст. Ние в София се вълнувахме, следяхме всички съобщения по западните радиостанции, получавахме телефонна или лична информация от представителите на турците в Клуба за гласност и преустройство, а също и от Независимото дружество за правата на човека.

Самите ние създавахме декларации и индивидуални текстове, които излъчвахме в тяхна подкрепа също по радиостанциите.

Когато започна голямото прогонване на турците от България, драматизмът се засили до крайност и трябваха още по-демонстративни актове на подкрепа и на съпротива и от наша страна. Докато “Клубът” подготвяше остра декларация в защита на нашите съотечественици, някои от нас преминаха и към индивидуални актове. На 22 юни аз прочетох в Института по балканистика “Отворено писмо до моя приятел Салих Бакладжиев”, в което поисках извинение от турците в България за униженията и раните, които им нанася един авантюристичен и садистичен режим.

Почти по същото време Блага Димитрова прочете по радиостанциите своето есе “Името”, внесохме в Народното събрание и общата декларация.

Сега има доста спорове по въпроса, но истината е, че съпротивата на турците, техните злощастия бяха катализатор и за нашите иначе доста меки интелигентски акции.

В България и до ден днешен се твърди, включително в учебниците, по които учат децата, че е имало масово насилствено "потурчване”, а учи ли се в училище за масовото насилствено "побългаряване”?

Учебниците по история, както и преосмислянето на историята от самата историография е много дълга тема. Бих казала само, че има някакъв напредък през последните 10 години в няколко направления.

Още в навечерието на т.нар. ”възродителен процес” през 1982 г., а и в неговия ход през 1984-1989 г. моите научни занимания като историк османист бяха изцяло съсредоточени върху документалното разбулване на историческите мистификации за насилственото налагане на исляма на Балканите и в България в частност. Детайлно изследвах и хода на османската колонизация на балканските провинции, което категорично отхвърляше пропагандната теза, че няма турци, а само ислямизирани българи. Първата ми книга “Разпространение на исляма в западнобалканските земи под османска власт ХV-ХVIII в.” беше свалена през 1986 г. на шпалти от печатницата на издателството на БАН и конфискувана от тогавашния Комитет по цензурата. Излезе от печат едва през 1990 г.

Независимо от това още тогава си пробиваше път един нов поглед и различен прочит за османския период, който вече е доста навлязъл в новите учебници по история.

Колегите правят опит в най-новия, мисля че е девети том от многотомната "История на България" да отразят реалното участие на турците, ромите, арменците, евреите в българската история. Напоследък има немалко специализирана литература, която представя обективно историческите събития.

С това искам да кажа, че написването на една история, която е изчистена от романтично-сантиментални тези, наследени още от Възраждането, и която е обективна и безпристрастна, е продължителен процес. Рано или късно вярвам, че учебниците по история ще съдържат точна информация и за събитията около насилията над турците и мюсюлманите в България.

Въпреки, че “възродителният процес" не се приемаше от голяма част от българското общество, вие бяхте един от малкото гласове, които се надигнаха на протест. Защо през 1943 г. българските граждани, държавници и духовници успяха да спасят българските евреи, а през 1984 г. мълчаха?

Би било глупаво да се представям за по-храбра от другите. Най-напред бих посочила, че в моето семейство толерантността е издигната в култ – най-първа сред човешките ценности. Освен това имах шанса да съм специалист по османска история, по етническите и религиозните общности в България и на Балканите. Още като студентка, а и като млад учен съм работила на терен, живяла съм сред турци и помаци и ги познавах много добре.

С една дума, аз бях освободена от каквито и да било негативни стереотипи – познавах реалната история на България като една от Румелийските провинции на империята, както и много добре историята, традициите и културата на самите малцинства.

За разлика от мен преобладаващата част от хората носят в себе си негативни нагласи, цяла серия от тежки предразсъдъци към турците и мюсюлманите, култивирани у тях още от детството, от литературата и учебниците по история. Не е лесно да се изправиш в защита на хора, за които ти е внушено, че са “пета колона”, сепаратисти, че са потомци или на поробители, които са ни клали, или са предатели, обърнали гръб на християнството и приели чуждата религия и т.н.

Мога да изброявам много дълго пропагандните клишета, с които в продължение на десетилетия е обработвано съзнанието на българите. Българската нация е възпитана да се възприема като единна етнонация, а не като съставна гражданска нация и се отнася към представителите на малцинствата като към “второ качество“ хора. Това много трудно се преодолява. Към това ще добавя, че в хода на “възродителния процес” и особено през месеците на прогонването, пропагандната машина работеше на пълни обороти и допълнително противопостави българите срещу турците.

Що се отнася до спасяването на българските евреи, нека не забравяме, че в същата тази 1943 г. българските военни в новоприсъединените територии са натоварили на ешелоните на смъртта 11 343 евреи и от тях са оцелели само няколко души.

Ние можем да се гордеем с акциите в подкрепа на евреите в България, но би било отново изкривяване на историческата истина, ако не си зададем въпроса защо постъпихме така ужасно с евреите от Македония и Тракия? Това е много важен за морала на българската нация въпрос. Защото ние не сме толерантни така, както обичаме да се самоласкаем. Нашата толерантност е на битово ниво – “моят съсед от другият етнос или религия” е добър, но те като общност са лоши и ме застрашават. Нашата толерантност не е изведена до високите нива на национална философия и култура. Българите никога не са се чувствали застрашени от евреите в България, имали са ги за социално и културно близки, към това ще добавя, че може би единствените безпроблемни смесени бракове в нашата страна са между българи и евреи. Затова сме ги и спасили, защото са били като нас, не ярко различни, както са мюсюлманите или ромите.

Как навремето огласихте своя протест?

Огласих своя протест най-напред през 1985 г., почти веднага след като имах подробности за злодействата, които се вършат в регионите с турско население. Като пълен наивник отидох в Държавния съвет и поисках среща с Шукри Тахиров, заместник на Георги Джагаров. Малко се знае за това, но един от авторите и главните морални подбудители, а след това активен участник в изпълнението на опитите за асимилация на турците беше именно Георги Джагаров. Неговият заместник Шукри Тахиров вече се беше прекръстил на Орлин Загоров и половин час спорихме как да го наричам – отказах да го назовавам с новото име. Изнесох си словото пред него, че това е авантюра, насилие, че ще попаднем в изолация от външния свят и т.н. Когато ме отпращаше, от кабинета си излезе Джагаров, който вече знаеше какво сме говорили, като че ли беше слушал и ми каза: ”Значи вече имаме опозиция, а? Много шум вдигаш, но няма да има репресии за теб и приятелите ти – няма да правим герои от вас …”

Така безславно приключи моят опит за директно атакуване на тогавашните институции. След това вече ви е известно, че потърсих да се включа в организирана съпротива с надеждата да е по-ефикасна, а след това и писането на декларации, моето отворено писмо и т.н.

Като специалист по темата участвах в изготвянето на повечето текстове на неформалите, които касаеха правата на човека и правата на малцинствата.

Впрочем в един момент тогавашният министър на МВР Димитър Стоянов беше поискал от председателя на БАН да бъда уволнена от Института по балканистика, “защото вашата учена дамичка руши пропагандата, която ние с труд градим…”

Истината е, че моето научно ръководство и колегите ме подкрепиха и защитиха. А и академията тогава като цяло беше зона на свободен обмен на мисли. Именно през 80-те години бяха създадени летните школи за млади учени, които де факто се превърнаха в школи по волнодумие и разкрепостени разговори между две поколения учени. Там нямаше забранени теми и доста млади учени именно там се настроиха да мислят свободно, критично и по-късно се включиха в гражданските организации.

Страхувахте ли се? По това време сте майка на две малки деца, едното е едва на 3 месеца.

Да, много се страхувах. Не за себе си, а за децата и старите си родители. В продължение на близо година семейството ми беше подложено на телефонен терор, заплахи, смъртни присъди и т.н. Баща ми и майка ми бяха ужасени. От началото на 1989 г. ДС беше взела решение да ни следят, подслушват и да ходят по петите ни съвсем открито и демонстративно, за да ни уплашат.

След разпространението на моето открито писмо по радио "Свободна Европа", ВВС и "Дойче Веле" един преди обяд с Евгения Иванова, нейната малка дъщеричка Яна, аз с малкия Любчо и с Ради в количка бяхме приклещени от всички посоки с коли и цивилни ченгета в градинката на баня Мадара в столицата. Много се уплашихме, защото не си представяхме какво ще стане с трите деца, ако ни натикат по колите и изчезнем. Бях се подготвила психологически и практически - отбих Ради и го захраних изкуствено, събрах си чанта с тоалетни принадлежности и чаках.

Когато тръгнаха митингите в София, които скандираха за такива като нас: “Смърт за националните предатели!”, шествията минаваха покрай нашия дом и баща ми каза: “Това ми е познато до болка. Не мога да те защитя. Явно ще продължиш затворническата традиция в семейството”.

Това не се случи, до този момент не съм била репресирана, живея и работя свободно, без цензура и това ми вдъхва надежда, че България се променя, че демокрацията укрепва, макар бавно и мъчително.


You are not allowed to view links. Register or Login

Благодаря на Сербест за хубавото интервю.

Offline kasmet70

  • Advanced member
  • *****
  • Posts: 297
Isyankar ,то и сега да отвориш учебник се насажда само християнството ,без да се съобразява с др. религи.Що се отнася до нас помаците се споменаваме само в баташките сабития.Другаде не сме участвали.Дошли сме от космоса.Опитват се да въведат вероучение-можеш ли да познаеш какво ще се изучава?Победитела получава близалка. ;)

Isyankar

  • Guest
kasmet70,

за вероучението има съществен отпор от властите, въпреки големите настоявания на религиозните власти.

Впрочем да ти кажа как стоят нещата:

Мюсюлманските и християнските религиозни лидери настояват да се изучава "ислям" и "православие" в училище.

Светските власти (считай правителство) считат, че, ако се изучава религия - трябва да бъде като предмет РЕЛИГИИ, а не конкретна религия.

Аз лично съм съгласен със тях, но според мен религиите имат място само като ЗИП и само като общ предмет.

Не виждам за нормално, деца от 1ви клас да бъдат разделяни в училище и да влизат в различни часове на базата на религиозен принцип. Т.е. още от малки да им внушаваме колко са различни едни от други ...

Offline kasmet70

  • Advanced member
  • *****
  • Posts: 297
Не виждам за нормално, деца от 1ви клас да бъдат разделяни в училище и да влизат в различни часове на базата на религиозен принцип. Т.е. още от малки да им внушаваме колко са различни едни от други ... Тук вече съм съгласен-децата не трябва се чувстват различни още от малки.Всеки трабва да е озрял ,за да осмисли религията.Но това вече е др.тема.

Isyankar

  • Guest
kasmet70, точно това имам предвид ! На базата на това е твърдата позиция на поне сегашното министерство на образованието, че подобен тип изучаване на религии могло да бъда вредно. Да не говорим, че ще има немалка група деца, чийто родители са атеисти и не желаят децата им да учат религия...Те свободен час ли ще карат ? И всъщност от къде на къде родителя ще решава детето му в кой час по религия да влиза ? На православни родители - детето им може повече да му допада часа по ислям да речем, нали така ?

Т.е. ако се изучават религии, трябва да е като общ предмет, за да могат децата да опознаят всички религии и да не смятат религията за вражеска, а ако преценят като станат възрастни, ако искат да не бъдат религиозни. Това е свещенно човешко право в крайна сметка.

Offline Rahmie

  • Charter member
  • *****
  • Posts: 1981
  • Gender: Female
You are not allowed to view links. Register or Login
И нито дума за помаците :(



E ne ni e za sefte, sviknali sme da sme nevidimi... :)

Offline kasmet70

  • Advanced member
  • *****
  • Posts: 297
Но все пак има учебници в ,които се натрапва християнството ,като основна религия.Тук не мога да се съглася.Детския мозък по-лесно се маниполира,и може да му се втълпи кое е "правилно".Предлагам да спрем,че бъркаме темите.

Isyankar

  • Guest
kasmet70, аз говоря конкретно за предмета религии.

За другите предмети по друг начин стоят нещата. Аз самият съм преподавател география една година в гимназия, тъй като имам и педагогическо образование. Бих казал, че исляма има подобаващо място в учебниците по география на България. Да, християнството е основна религия в тези учебници с над 80% - нима е лъжа ? Но това не значи, че е игнориран исляма, напротив - учениците в гимназия по-лесно ми отговарят къде е разпространен исляма в България, отколкото християнството, тъй като само за първата религия се изучава с доста точности в кои райони е разпространена. Познавам се на практика със всички екипи, които пишат учебници по география - не мисля, че има някакви недостатъци по отношение на религиите там. За историческите - не съм толкова дълбоко запознат.

bnv

  • Guest
Слава на Възродителния процес, едно от малкото добри неща сторени от комунистите :)

Offline Nazmi

  • Charter member
  • *****
  • Posts: 3895
  • Gender: Male
  • Да почива в мир!
You are not allowed to view links. Register or Login
Слава на Възродителния процес, едно от малкото добри неща сторени от комунистите :)
  Слава ли,провокатор такъв,играеш си със съдбата на стотици загинали  и избити помаци и турци през комунизма,не ви е срам провокатор такъв,след малко ще ви пусна ваканция завинаги тук да не влизате в помак.еu,нека просто Форумистите тук да ви разобличат!!!

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42