Pomak.eu
Български => Eзик => Topic started by: Тоска on October 21, 2009, 00:50
-
http://www.napenalki.com/ (http://www.napenalki.com/)
Речник на родопските думи
-
спазвай дистанция-нимой са фавира .цяла вечер не съм спал-осъмнах упулен.
-
турунджичко - оранжево
натрацам - вкарам
-
hat, а при вас изолзвали се думата дюзени вместо инструменти или е като в речника?
-
http://www.napenalki.com/ (http://www.napenalki.com/)
Речник на родопските думи
Ха много думи ги има и в нашия край,които няма да ги описвам,че са много-а ето и някой разлики-бастисвам при нас е балтисвам,
барбуцам - камбурцам,
баруга - бара,
бахте - бъхте,
боллук-булюк,
бобайко - нане,тате,нине-чичо
гибрьо-гюбре
гивиндия-гювендия,мастия,парантия,пачавра,миндил
гоз-гъз
дечинки-дечиня,
диваньо-диване,
дингил-освен него се използва и дрънгул
даргло-дрегло
дуя се-на дувам се
евел-еве
ейсва-ева на
жандармио-стражари
жерьвизь-жеризват
жорапи-калцуне,калци
жюмбюш-кюмбуш
зомам-зимам
извратил-гъпнал
изкутен-очуван
ищам-щъ
кади-къди
карагуй-герак
карашик-карашък
карпуза-любеница
картъл-лъка
кахồре-кахър
кестермьо-кестерме
кинеф-кенеф
кисьо-кесия
кишо-кюше
клепач-клепач,портач
клепачи-клепки
кликам-окам
корместа-трудна
косвам-кусвам(пробвам яденето)
кошак-кушек
кравен-кръвен,ояден
кукуда-песник
кукуди-песници
куртолисах се-кордисах
марлок-марок,мачок.писан,котак,котарак(мъжка котка);маца,мачка,писа-котка
мясам-мязам
нажак-манар,тук има степенуване на големината-най малкото е манар или манарче,по голямо е секира,след това е брадва,следва неджак и накрая е топор.
патарламо-патарма
пишкир-пешкир
сабаря-събаря
сабах-сабален,заран
сеир-саир
цинцър-циция,скръндза
чотура-чутур
шопта-шепта
-
Ако Метката, ficinka и др. потвърдят, че в техния край има от тези така наречени Родопски думи,
спокойно можем да си ги кажем помашки такива.
-
Ако Метката, ficinka и др. потвърдят, че в техния край има от тези така наречени Родопски думи, спокойно можем да си ги кажем помашки такива.
В случая привидното логическо заключение, всъщност е чиста логическа заблуда.
PETER може да сподели повече по въпроса :)
Nezir,
Избери верните отговори:
Ако посочените думи се използват и от българите християни, то:
1. Езикът ни е общ.
2. Езикът ни е български.
3. Не щем и да чуваме нищо за българите, кой каквото ще да ни говори, ще го игнорираме и ще обявяваме всичко живо за помашко (предложението е на глобалния модератор Метка).
Ako sme edinni , az predlagam da ne odgovarqme s komentari na podobni provokatori.Pravim si lafa bez da obryshtame vnimanie na paskvilite im.
Samo gi nabelqzvame, i gi nakazvame s myl4anie.
Ako prodyljat da provokirat i te da ni samoopredelqt - triene ili BAN.
-
Беглик при нас думата " дюзени " не се използва но ето тук още няколко,които са по характер ни за нашия край:
миска - одеколон
разбой - стан
пешчемал - престилка
кавале - бели гащи,които се носят под пешчемало
-
Hat, благодаря.
-
ето няколко думи от мойто родно село:
дюзенне(с двойно "н")-инструменти
копеле-ерген, момък
вежкъ-вежди
арапка-царевица
уличница-улична лампа
повраткъ-следсвадбено гостуване, предхождано от гезе
бандак-баля от слама, или пари :)
лантъ-бузи
каруе-кория
алай-сватбено шествие
-
Ако Метката, ficinka и др. потвърдят, че в техния край има от тези така наречени Родопски думи,
спокойно можем да си ги кажем помашки такива.
Това е диалектическата особенност на българския език-има ги навсякъде,но не са включени в книжовния език.Тези думи дето съм ги дал са няколкото разлики между плевенският диалект и родопския-докато приликите са много-затова не съм ги изложил.
Другото е,че всеки диалект си има присъщи само на него думи-неразбирами за другите диалекти-ако намеря думи ще прелиста пак родопския речник и ще дам думите,които ги няма в плевенския диалект.
П.С.Калцуне(калци)-на книжовен румънски са чорапи също- има много такива еднакви думи със румънския,ако сложим диалектите приликите между двата езика са над 50%.(официално приликите между двата книжовни езика е около 30%)
-
Беглик при нас думата " дюзени " не се използва но ето тук още няколко,които са по характер ни за нашия край:
миска - одеколон
разбой - стан
пешчемал - престилка
кавале - бели гащи,които се носят под пешчемало
миска-при нас е муска,
разбой-е със същия смисъл.При другите има разлика
Копеле или келеш-има друг смисъл-извънбрачно или измамник.
-
знает ли как се приготвя фасул и чеверме.слагат се и се чака да се отлее първата вода от фасула,после втората,после третата ,до четвъртата чевермето е готово .фасула може и да изври.да ви е сладко.javascript:void(0);
-
"Речник на родопските думи" ???
Ъхьа, значьи можильо да имьа "Речник на родопските думи", пьа не можьи дьа има "Речник на Поматските думи"! :(
Кинь иье сьая работьа, мальку мьи мьяса ня дистьерманиация! >:(
В Родопите, знайтье ли кольку баирчетьа, селца и махличкьи с различньи именьа има и ощье повечье, чьи секьи можьи да ищье да си нарече речник на неговото баирчье, селце и махличка! :D :)
-
"Речник на родопските думи" ???
Ъхьа, значьи можильо да имьа "Речник на родопските думи", пьа не можьи дьа има "Речник на Поматските думи"! :(
Кинь иье сьая работьа, мальку мьи мьяса ня дистьерманиация! >:(
В Родопите, знайтье ли кольку баирчетьа, селца и махличкьи с различньи именьа има и ощье повечье, чьи секьи можьи да ищье да си нарече речник на неговото баирчье, селце и махличка! :D :)
Какъв помашки речник,какви пет лева-та то в различните краища помаците говорят диалекта характерен за краят им.
А сега по сериозно-в родопския речник намерих много думи-например скала-стълба,характерни за западните езици-може би това си го обяснявам със селския кръстоносен поход,където в България особенно в Родопите са се заселили доста от тези "кръстоносци"-виждал съм много червенокоси и червендалести родопчани наподобяващи шотландските планинци.
-
Какъв помашки речник,какви пет лева-та то в различните краища помаците говорят диалекта характерен за краят им......част от келтските,англо-саксонските ..... селския кръстоносен поход,.... шотландските планинци.
Амь, така дье, налье и иья тувьа думамь, Квьи дайлектьи, Квьи речници, Квьи думи, Квьи Помаци, Само Адолфьу и Титьо и ЦСКА-Москва! :o :D
-
... особенно в Родопите са се заселили доста от тези "кръстоносци"-виждал съм много червенокоси и червендалести родопчани наподобяващи шотландските планинци.
На Кристоф Ламбер внучето щяло да играе в "Родопски Боец III". Виж подробности в сайта идотизми.бг
-
На Кристоф Ламбер внучето щяло да играе в "Родопски Боец III". Виж подробности в сайта идотизми.бг
Наистина има белези намерени в родопите,които говорят за заселване на "западняци"-просто спорът е от кой кръстоносен поход от "селският" ли или от 4-ия.Има остатъци не само в езика-но и множество намерени монети.
"Много интересен е периода на кръстоносците или на Латинската империя. За един доста дълъг период Източните Родопи стават главно поле на сраженията между българи, византийци и латинци. Според някои учени, историческата битка между Балдуин и Калоян, започнала край Одрин, завършва в нашия регион.
По-късно, след засада, тук в Родопите е убит Бонифаций дьо Монсор. Огромната и страховита крепост Моняк е център на латините и отправна точка. Оттук тръгва маршалът на империята Жофроа дьо Вилардуен за да освободи обсадения в Станимака(Асеновата крепост) Рение дьо Три, където прекарва в мизерия и нищета 13 месеца.
На следващата година обаче , когато царя умира край Солун , управителя на Родопската област Алекси Слав, близък роднина на Асеневци, отказва да признае властта на узурпатора Борил и се явява за самовластен родопски господар. От своята крепост той води преговори с императора на така наречената "Латинска империя", с център Цариград. Съгласно условията на договора Алекси Слав се признал формално за васал на императора Хенрих IV, като по този начин се стремял да запази родопската област от отграбванията и безчинствата.
Историята не ни показва с факти какво е било управлението на независимия родопски владетел , но явно то е било по вкуса на хората , защото властвуването на Алексий Слав трае близо четвърт век - от 1208 до 1231 год.
Въпреки че носят нещастие и разорения за земите през които минават техните войски кръстоносците донасят за нас много интересни исторически сведения за живота, бита и обичаите на местното население през този исторически период, като от особено важно значение за нас са множеството сведения в областа на топонимията - имена на реки, области, крепости, градове и др.
Сега ще приложа част от една статия наречена "Асеновград и кръстоносните походи", публикувана в Асеновградското издание за литература, изкуство и култура " Вечерник " 4/95 г, в която пише нещо много интересно. В едно от писмата до своята любима участника в Първия кръстоносен поход - дон Анзизо дел Гренада с рицарското име дон Аморе Море "любовта умира" пише нещо което има много голямо значение за историята на древния Асеновград. "Един ден - пише той - с дружинка посетихме ближен градец, наречен Стенимако. Това е град на прохлада, многовековни дървета,метоси и скитове - малки черковки ". Веднага прави впечатление името на града - Станимако /Асеновград носи името Станимака до 1934 година./. Няма съмнение, че рицарят така го е чул от месните жители и възпроизвел в писмото си, а той много точно възпроизвежда местните названия - пр. : Клувия, Добролонг, Яврово и др."Латините са владели този район и вероятно някой от по бедните рицари или оръженосци може да са се поселили в района.Ако не ти е известно рицарите са из целия католически свят-виж например създаването на швеция от рицарят от готски произход-Арн завърнал се след разбиването на държавицата им в светите земи от Саладин,ззатова поселението е разнообразно.
Ако друго не ти е известно селцето Сан стефано през 1878г е било заселено с християни,но не с гръцки ,а с френски и италиански произход.
п.с. Ако искаш да видиш червенокос и червендалест родопчанин отиди в град Триград и питай за Облака(Облаков)-държи една конефермичка там.Червената коса и зеления цват на очите са характерни за произлезлите от келтите и бритите народи-шотландци,но северната планинска част и ирландци и ако разбираш малко от генетика,ще видиш ,че алелите за зеления цват на очите и червената коса са рецесивни и се експресират фенотипно само в хомозиготно състояние и че няма как да стигнат до Родопите ако не са привнесени.
-
Какъв помашки речник,какви пет лева-та то в различните краища помаците говорят диалекта характерен за краят им.
А сега по сериозно-в родопския речник намерих много думи-например скала-стълба,характерни за западните езици-може би това си го обяснявам със селския кръстоносен поход,където в България особенно в Родопите са се заселили доста от тези "кръстоносци"-виждал съм много червенокоси и червендалести родопчани наподобяващи шотландските планинци.
Е за шотландски произход пък не ми беше хрумвало! Чудя се аз от каде идва любовта на много помаци към уискито, пък ние сме мязали на шотланците-трябва да е зовът на корените ни! :) На това му се вика научно-мистично обяснение за произхода на помаците! :)
-
Е за шотландски произход пък не ми беше хрумвало! Чудя се аз от каде идва любовта на много помаци към уискито, пък ние сме мязали на шотланците-трябва да е зовът на корените ни! :) На това му се вика научно-мистично обяснение за произхода на помаците! :)
Нямах предвид точно шотландци-но както и да е-просто има източници за заселване на "западняци" сред българското население и привнасяне на гени,но не и промяна на основния генофон-както в шопите има привнесени тюркски гени от заселените там печенеги и т.н.В България има много свидетелства за заселване на отделни общности в различни райони,но то е как да кажа минимално и разнопосочно,като тези общности са били погълнати от основното население на дадената област,като свидетелствата за тези привнесени гени се състоят от спорадичните им прояви във фенотипно отношение.
п.с.Все още немога да си обясня откъде произлиза думата СКОТ-дали не е от scottish(скотиш)-то всички знаем,че шотландците са били доста назад в хигиенно отношение и са живеели заедно с добитъка във вид земланки.(българската сказка не-"не живей като скот или живее като скот),а и откъде шотландците са взели гайдата-По българските земи този инструмент е някъде от 3000г,а в Шотландия само 700г
-
Анунка - майка
бабунко - татко
брука - пьпка
чурулек - потдутина
врьга - голяма потдутина
-
Анунка - майка
бабунко - татко
брука - пьпка
чурулек - потдутина
врьга - голяма потдутина
пишин -> най - напред, първо
-
Nezir, баба ми разпределяше дефицитните неща така: Дай пишин на него, че е момче.
-
Nezir, баба ми разпределяше дефицитните неща така: Дай пишин на него, че е момче.
Мойта майка(рахметлийката) казваше:
- Вудота пишин на майшките деца!
-
Народен Хумор - Азбуката (http://www.youtube.com/watch?v=AIKDcR_U5p8#ws)