Author Topic: В Родопите масово се сменят имена  (Read 260085 times)

0 Members and 7 Guests are viewing this topic.

Offline PNK2003

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 668
  • Gender: Male
  • Ius Est Ars Boni Et Aequi...
Ynt: В Родопите масово се сменят имена
« Reply #15 on: February 03, 2009, 01:53 »
You are not allowed to view links. Register or Login
PNK2003,чухме мнението ти! Ще се спра на твоя постинг по горе..." С какво мюсюлманите са с ограничени права...." ! Бих ти препоръчал за един ден да видиш проблемите на едно помашко село! ДА,има ограничение на правата на мюсюлманите(разбирай турци и помаци основно),и това ограничаване е Факт изразено икономически,политически,всякак! Не ми излизай с тезата че ДПС с мандата е на власт,ДПС не е власта на помаците ,а на една малка група около партията която хал-хабер си няма от проблема на народа ни.Писал съм подробно  в Темата за мафията в държавата респективно за проблемите на помаците днес!

Назми, благодаря за мнението относно моя коментар по-горе. Ще споделя отново, че не съм съгласен с тезата, че в България правата на мюсюлманите са ограничени, дори напротив.  В какво точно се състои това ограничаване и от чия страна?  Моля за конкретни примери, а не само на обобщения от рода на "икономически", "политически" и т.н.  Проблемите в България ги има навсякъде, те не са само при мюсюлманите.   Проблеми има не само в помашките села.  Бях посочил преди време за пример моето село с 90 % християнско население.  Картинката е отчайваща - разбити улици, липса на улично осветление, липса на канализация, безработица, липса на училище и т.н.  Проблемът е общ за всички. 

Не бих коментирал в детайли ДПС, тъй като ще ми кажете, че нарушавам правилата на форума.  Но в отговор на написаното ще си позволя да обърна внимание на факта, че именно с гласовете на помаците ДПС печели избори.  В този смисъл именно помаците са голяма част от електората на ДПС.  Това е реалната ситуация към момента, независимо дали ви харесва или не. 

Опитвам се да ви кажа, че на проблемите трябва да се гледа обективно и не едностранчиво...

       

Offline Nazmi

  • Charter member
  • *****
  • Posts: 3895
  • Gender: Male
  • Да почива в мир!
Ynt: В Родопите масово се сменят имена
« Reply #16 on: February 03, 2009, 02:18 »
PNK 2003 благодаря за дискусията! Казвате по горе,че .."правата на мюсюлманите не са ограничени а дори напротив" Можете ли да ми докажете как ние имаме повече права след като сме малцинство в християнска държава? А това за разбитите села,улици,училища прав си,но то си няма нищо общо със смяната на имената или за правата.Истината е,че заедно мюсюлмани и християни са на един и същи хал в държавата.Все пак бих се радвал да пообиколиш долината на ЧЕЧ селата по Сатовча и района.Не знам как е в Смолянско!

Offline PNK2003

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 668
  • Gender: Male
  • Ius Est Ars Boni Et Aequi...
Ynt: В Родопите масово се сменят имена
« Reply #17 on: February 03, 2009, 02:43 »
You are not allowed to view links. Register or Login
Позовах се на Чомски по-горе за да покажа, че няма нищо по-лесно от това да се инсценира атентат и да се хвърли вината за това върху предполагаемия враг за да се спечели общественото мнение за евентуални бъдещи действия срещу "врага". Изглежда, точно така стоят нещата и с атентата на гара Буново. Казвам го, защото познавам човек, който е лежал в затвора заради атентат срещу кмета на едно село през 1973 тодина. Смятам, че по годината се досещате "що за атентат" е било това.

В действителност за тайните служби на която и да е държава не съществуват кой знае какви пречки да се инсценира атентат, стига това да бъде пожелано с определена цел.  Съгласен съм в известна степен с голяма част от написаното от вас.  Мисля обаче, че това е предмет на друга сериозна дискусия.

Що се касае до атентата на гара Буново, не мога да се съглася с твърдението, че най-вероятно се касае за инсценировка.  Но дори и да допуснем, че е било така, факт е, че е бил извършен атентат.  Известни са физическите извършители на това деяние и нищо не може да оправдае техните престъпни действия, когато се касае за невинни жертви.

Не съм съгласен също така и с твърдението, че правата на мюсюлманите като цяло били ограничени по дефиниция, особено пък в България.  Посочете ми конкретни примери за тези генерални изводи.  Аз лично имам толкова много приятели и познати мюсюлмани и не съм усетил или разбрал някой от тях да се чувства с ограничени права, още по-малко "набеден фундаменталист".  Не отричам да има единични случаи, но те не може да са база за толкова крайни заключения.  

В заключение ще се повторя, че според мен дискутираната статия е обективна, а мнението на Тео - субективно и провокативно.  Нали това е форум и всеки има право да взема отношение по разискваните въпроси? Това е причината и аз да изложа своето мнение.  Иначе на никого не преча да се посмее.  Казват, че смехът е здраве  :)        

Offline teo

  • Advanced member
  • *****
  • Posts: 481
  • ПОМАК -ЕДНО ДОСТОЙНСТВО !
Ynt: В Родопите масово се сменят имена
« Reply #18 on: February 03, 2009, 17:36 »
Със голяма болка чувам, че за да получат Грийн Карт(така ми казаха може и да не вярно) някои емисари-мисионери  на Саръев са убедили младежта във с.Кочан да премат корена си като си върнат "истинските си имена".Тоест българските.Всичките сега са заминали във САЩ.Тази кампания продължавало и във други места ,защото говорих със един помак,мюфтия във един район на Родопите и той потвърди това.с.Кочан е крепоста на смелите помаци и на Миметил(Мимет) войвода,наречен от Неда Словена, Момчил войвода.Ей Помаци не продавайте същноста си!Помашкият народ е един смел народ,останка от древноста....Гънка от дълбоката пласт на Древноста!Този народ и колкото и сътресения да има ще я бъде този народ!!!!Вслушайте се във дебрите на душата си!Вслушайте се във жалния глас на гайдата и не предавайте същноста си!

Offline Dobrev

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 500
  • Gender: Male
Ynt: В Родопите масово се сменят имена
« Reply #19 on: February 03, 2009, 18:16 »
You are not allowed to view links. Register or Login
Със голяма болка чувам, че за да получат Грийн Карт(така ми казаха може и да не вярно) някои емисари-мисионери  на Саръев са убедили младежта във с.Кочан да премат корена си като си върнат "истинските си имена".Тоест българските.Всичките сега са заминали във САЩ.Тази кампания продължавало и във други места ,защото говорих със един помак,мюфтия във един район на Родопите и той потвърди това.с.Кочан е крепоста на смелите помаци и на Миметил(Мимет) войвода,наречен от Неда Словена, Момчил войвода.Ей Помаци не продавайте същноста си!Помашкият народ е един смел народ,останка от древноста....Гънка от дълбоката пласт на Древноста!Този народ и колкото и сътресения да има ще я бъде този народ!!!!Вслушайте се във дебрите на душата си!Вслушайте се във жалния глас на гайдата и не предавайте същноста си!

Тео пак надроби една шопска салата с китайско зеле, не ти е работа ...
Явно всеки, който си е върнал българското име е вербуван от Саръев?  :D
Сега пък и зелени карти - ако си с българско име - получаваш автоматично зелена карта, така ли? Дайте всички да получим в такъв случай зелени карти. Ами че те 90% от тия със зелените карти от Кочан са с мюсюлмански имена. На тях как са им дали зелени карти?
Пак говориш врели-некипели.
И Момчил войвода си забъркал. Той е загинал в 1345 г. в битка срещу съюзените турци (начело с Умур бег) и византийци (начело с Йоан VI Кантакузин) при гр. Перитеореон в Източните Родопи.
Виж хрониката на Никифорос Григорас и "История" на Кантакузин.




Пламен Пасков

  • Guest
Ynt: В Родопите масово се сменят имена
« Reply #20 on: February 03, 2009, 18:42 »
You are not allowed to view links. Register or Login
Тео пак надроби една шопска салата, не ти е работа ...
Явно всеки, който си е върнал българското име е вербуван от Саръев?  :D
Сега пък и зелени карти - ако си с българско име - получаваш автоматично зелена карта, така ли? Дайте всички да получим в такъв случай зелени карти. Ами че те 90% от тия със зелените карти от Кочан са с мюсюлмански имена. На тях как са им дали зелени карти?
Пак говориш врели-некипели.
И Момчил войвода си забъркал. Той е загинал в 1345 г. в битка срещу съюзените турци (начело с Умур бег) и византийци (начело с Йоан VI Кантакузин) при гр. Перитеореон в Източните Родопи.
Виж хрониката на Никифорос Григорас и "История" на Кантакузин.
Според мене е "орел с ориз", ама като си казал: "шопска салата", така да е...
Както винаги, прав за всичко.
Поздравления.

Offline teo

  • Advanced member
  • *****
  • Posts: 481
  • ПОМАК -ЕДНО ДОСТОЙНСТВО !
Ynt: В Родопите масово се сменят имена
« Reply #21 on: February 03, 2009, 19:18 »
You are not allowed to view links. Register or Login
Тео пак надроби една шопска салата с китайско зеле, не ти е работа ...
Явно всеки, който си е върнал българското име е вербуван от Саръев?  :D
Сега пък и зелени карти - ако си с българско име - получаваш автоматично зелена карта, така ли? Дайте всички да получим в такъв случай зелени карти. Ами че те 90% от тия със зелените карти от Кочан са с мюсюлмански имена. На тях как са им дали зелени карти?
Пак говориш врели-некипели.
И Момчил войвода си забъркал. Той е загинал в 1345 г. в битка срещу съюзените турци (начело с Умур бег) и византийци (начело с Йоан VI Кантакузин) при гр. Перитеореон в Източните Родопи.
Виж хрониката на Никифорос Григорас и "История" на Кантакузин.





Вие по добре питайте местното население...и тогава да говорим.Неда Словена  искарва всички помашки песни и фолклор за Български или сръбски.Там във тия места не са живели сърби....та те да кажат че тези песни са СРЪБСКИ.Когато говориш за 1345г спомни си дали тогава във тези земи са живели хора със българско сАмосъзнание че Мимет войвода да се казва Мочил.А и земите тогава са византийскиВъпросната година 1345 и със Умур бей бъркаш защото,тази година е свързана със изпращането на  60 000 юрюшки тюрки във днескашните Родопи.Изпратени са от Византия....а ти казваш ч те са се били срещу турците.Такова понятие във тогавашно време нямало...и новите тюркси държавици са били на смъртна схватка със Византия.За да се спаси от някои племена Византия ги изпраща по надалече от бойните действие под предтекст за отпор на славяните.Тук тези хора срещат отдавна станалите мюслюмани...помаците.Тоест тогава този народ не се казвал Помаци.Неда Словена е поръчка на Панславизма и то още от средата на 19 век.Защото отдавна Русия търсела пътища да завземе тези земи.И един отпътищата е унищожавайки и асимилирайки помаците да им присвоят и героите и културата и фолклора.А знае се че,така наречената дата за покръстване 965г не първата дата за покръстването на населението на тогавашна България и наоколо България.Според най новите версии се говори че имало няколко покръствания....именно Мимет войвода е  герой от тези събития.Помашки герой!!!Поклон пред паметта му!!!

Offline Nedim Mehmedoski

  • Moderator
  • *****
  • Posts: 543
  • Gender: Male
  • Torbesh
Ynt: В Родопите масово се сменят имена
« Reply #22 on: February 03, 2009, 19:28 »
Ako nekoj go smenil imeto od muslimansko vo ......,takviot izrod avtomatski mu pripagja na sledbenicite na iblisot. I za takvi gnidi ne tryaba voopsto da se diskutira..toa se pogani izrodi i nisto drugo! Selam na vistinskite pripadnici na ummetot Muhammedov,i ne se zmarajte so poedini izrodi i ostavete gi neka propagjaat sto podlaboko vo bezdnata sto sami si ja odbrale!

Offline kasmet70

  • Advanced member
  • *****
  • Posts: 297
Ynt: В Родопите масово се сменят имена
« Reply #23 on: February 03, 2009, 19:32 »
Ако се сменят имена то е защото има двоен стандарт,оттам икономическа и социална изгода.Свидетел съм как се късат помаци на шофьорски курсове заради мюсулманско име.
Така е и в училищата.
You are not allowed to view links. Register or Login

Пламен Пасков

  • Guest
Ynt: В Родопите масово се сменят имена
« Reply #24 on: February 03, 2009, 19:51 »
You are not allowed to view links. Register or Login
Вие по добре питайте местното население...и тогава да говорим.Неда Словена  искарва всички помашки песни и фолклор за Български или сръбски.Там във тия места не са живели сърби....та те да кажат че тези песни са СРЪБСКИ.Когато говориш за 1345г спомни си дали тогава във тези земи са живели хора със българско сАмосъзнание че Мимет войвода да се казва Мочил.А и земите тогава са византийскиВъпросната година 1345 и със Умур бей бъркаш защото,тази година е свързана със изпращането на  60 000 юрюшки тюрки във днескашните Родопи.Изпратени са от Византия....а ти казваш ч те са се били срещу турците.Такова понятие във тогавашно време нямало...и новите тюркси държавици са били на смъртна схватка със Византия.За да се спаси от някои племена Византия ги изпраща по надалече от бойните действие под предтекст за отпор на славяните.Тук тези хора срещат отдавна станалите мюслюмани...помаците.Тоест тогава този народ не се казвал Помаци.Неда Словена е поръчка на Панславизма и то още от средата на 19 век.Защото отдавна Русия търсела пътища да завземе тези земи.И един отпътищата е унищожавайки и асимилирайки помаците да им присвоят и героите и културата и фолклора.А знае се че,така наречената дата за покръстване 965г не първата дата за покръстването на населението на тогавашна България и наоколо България.Според най новите версии се говори че имало няколко покръствания....именно Мимет войвода е  герой от тези събития.Помашки герой!!!Поклон пред паметта му!!!
Вижте материал по темата "Момчил" от гледна точка на историк.
-------
You are not allowed to view links. Register or Login

Пламен Павлов

web | Бунтари и авантюристи...

Личността на Момчил, този най-релефно очертан образ на "юнак", "хайдук", "народен герой" и т.н. от епохата на българското средновековие, неведнъж е предизвиквала силен, научно или емоционално мотивиран интерес. Ако за нас Момчил извън всякакво съмнение е българин от Родопите, то дори и в стойностни и далеч от елементарната пропаганда сръбски научни трудове се налага, най-малкото се прокрадва твърдението за неговия сръбски или смесен сръбско-български произход. Нашата цел тук не е да разглеждаме всички тези научни спорове в техните детайли, а да дадем един обобщен исторически портрет на този класически "бунтар и авантюрист", военачалник и владетел на една от намножилите се през XIV в. местни "Българии" - тази в Родопите и Беломорието, съществувала за съжаление твърде мимолетно.

От друга страна, ще се опитаме да покажем, че все пак и тази локална България не е останала без връзка с главната "България", наричана "Загора", или "Търновско царство". Защото през XIV в. царството със столица "Цариград" Търново все пак оставало не само най-силната българска държавна формация, но и общобългарския символ, олицетворението на българската държавна идея. На това се дължи и забравяната напоследък истина, че цели седем века Търново е легитимираната от българското общество и национално съзнание единствено възможна столица на българите - от края на XII до края на XIX в.!

По всичко личи, че Момчил произлизал от обикновения народ, от простолюдието. Това, както и някои други черти, го сближава с някогашния цар Ивайло, както и със съратниците и последователите на "Лахана" (вж. по-горе). Етническият му прозход безспорно е български - ако Никифор Григора казва, че той на младини бил разбойник "...по границата между трибали [сърби] и мизи [българи]", което уж дава основание на някои чужди историци да проявяват колебание по този въпрос, то Йоан Кантакузин категорично твърди: Момчил "...беше по потекло от мизите [българите]"!
Още нещо, ако богословът Григора никога не е срещал Момчил и само е слушал за него, то Йоан Кантакузин го е познавал лично, и то много отблизо, сражавал се е и заедно с него, и против него!
Кантакузин лично назначил войнствения българин за управител на неговите "съплеменници" българи в Родопите. Най-накрая, както пише на стари години бившият византийски император, той лично оплаквал току-що загиналия български воин пред стените на Перитеорион (Буруград) през юли 1345 г....

До около тридесетгодишна възраст Момчил бил разбойник по българо-византийската, а както пише Григора, може би и по българо-сръбската граници. Преследван от българските власти, той постъпил на византийска военна служба като "стратиот". През XIV в. това понятие най-често се отнася за прониарите, които срещу определен поземлен имот се задължавали да служат във войската. Така, подобно на други свои събратя, Момчил преминал в категорията на дребната служебна поземлена аристокрация. Йоан Кантакузин твърди, че това станало по волята на император Андроник III Палеолог (1328-1341 г.), т.е. няколко години преди 1341 г. Ние нямаме основание да се съмняваме в тази вест, доколкото именно Кантакузин бил фактическият "двигател" на държавните и особено на военните дела при царуването на Андроник "Млади".

Момчил поел задължението да охранява някакъв периметър от византийската граница с България, но нерядко нахлувал в българската държавна територия. Тъй като познавал отлично тези места, той причинявал "много злини на Мизия [България]". Византийските "архонти" по границата го съветвали да изостави разбойничеството, тъй като така бил нарушаван мирният договор с българското царство, но Момчил явно бил непоправим... Доколкото можем приблизително да възстановим ситуацията, нещата стигнали дотам, че в България на Момчил била наложена най-тежка присъда (?), а византийските власти поели задължението да го заловят. И сега авантюристът намерил решение, отивайки в Сърбия. Крал Стефан Душан, независимо от приятелските си отношения с цар Иван Александър, приел беглеца на служба при себе си. Кога обаче е станало това, колко време е прекарал при сърбите и с какво точно се е занимавал Момчил, остава неизвестно.

Византийската гражданска война (1341-1347) заварила Момчил в Сърбия. След сериозните си неуспехи в началото на войната самообявилият се за император Йоан Кантакузин през 1342 г. бил принуден да отиде при Душан, търсейки помощ. След трудни преговори и неискрени споразумения Кантакузин и Душан сключили съюз. Заслугата за него в голяма степен принадлежала на енергичната Душанова съпруга, кралица Елена, сестра на Иван Александър. Няма данни обаче Момчил и знатният ромей да са се срещали в сръбския двор, макар подобно допускане да е много уместно. Във всеки случай бившият разбойник с гигантски ръст ("...приличаше на минаре!" - възкликва турският поет Енвери), завиден военен опит и необуздана смелост не бил някакъв "средностатистически" наемник. Той не само бил прочут "в сръбската страна" (пак по думите на Енвери), но и водел със себе си значително число "хора на меча". Момчил обаче явно не бил доволен от сръбския крал, пък и, както изглежда, предпочитал да се закрепи в родната земя пред перспективата да служи вечно на чужди господари.

Момчил преминал на страната на Кантакузин през 1343 г. Той бил назначен за управител на областта Меропа по течението на р. Арда докъм Чепеларската река, където били крепостите Света Ирина и Подвис (при едноименното село, недалече от Смолян). Скоро след това дръзкият българин превзел Ксанти, превърнат от него в своеобразна "столица". Територията му достигнала беломорския бряг, включвайки града Перитеорион, укрепен допълнително от Андроник III, т.е. само десетина години преди това.
Момчил разполагал със сериозни за времето си въоръжени сили. Отначало се споменават 300 конници и 5 хиляди пехотинци, набирани, както изглежда, само от Меропа.
През 1345 г. той имал четирихилядна конница и поне още пет хиляди души пехота! С тези значителни за времето си военни сили Момчил участвал в походите на Кантакузин и турския му съюзник Умур паша, при които често страдала и българската държавна територия.

През май 1344 г. великият дукс Алексий Апокавк изпратил посланици при Момчил, предлагайки му съюз от името на императрицата Анна Савойска, както и най-високата дворцова титла - "деспот". Научавайки това, Кантакузин на свой ред удостоил някогашния български разбойник с титлата "севастократор". Така двете "партии" на византийската гражданска война достигнали до безпринципно наддаване, само и само да спечелят един силен съюзник, нарушавайки вековните правила на имперския дворцов ред... Момчил приел предложенията на цариградското правителство, отхвърляйки онези на Кантакузин. Причина за това съдбоносно решение надали бил само фактът, че Кантакузин бил свързан с турците. Вероятно Момчил вече бил във враждебни отношения с Йоан Асен, шурей на Йоан Кантакузин (Ирина, съпругата на Кантакузин, принадлежала към византийския клон на Асеневци), управител на Мора от 1343 г. Нещо повече, в Родопите се подвизавал и Матей Кантакузин, син и наследник на узурпатора. Именно Матей страдал най-много от Момчиловите нападения, както пише в своята "История" неговият баща. В крайна сметка, както следвало да се очаква, Момчил създал своя "държава". Той станал практически независим и от властите в Цариград, и от Кантакузин, лавирайки между тях. Същевременно обаче завладявал градове и земи, придлежащи и на двата лагера във византийската гражданска война. Най-голямото му постижение било превръщането на Ксанти в истинска собствена столица, където бил Момчиловият "дом" (т.е. дворец). Ориентацията на Момчил съвпадала и с онази на цар Иван Александър, който приблизително по същото време станал съюзник на цариградското правителство. Както ще се опитаме да покажем по-нататък, има все пак някакви основания да се предполага, че това съвпадение не е само една проста случайност.

През цялата византийска гражданска война правителството на Иван Александър следяло внимателно обстановката, опитвайки се да разшири българската територия на юг. Още през 1341 и 1342 г. българският цар се опитал да извлече максимални изгоди от междуособицата, опитвайки се изненадващо да превземе Одрин, а по-късно и Кантакузиновата "опорна база" Димотика. Иван Александър "експериментирал" и с една сложна сделка със сръбския крал Стефан Душан, когото бил убедил в това да му предаде Кантакузин! Душан изразил съгласие да изпълни искането на своя шурей, но тогава именно Елена, Иван-Александрова сестра и сръбска кралица, осуетила хитрия замисъл на своя брат... Така благодарение на Елена Сърбия запазила Кантакузин като свой "коз" в отношенията си с Византия.
През юни 1344 г. Иван Александър все така изненадващо проникнал на юг и навлязъл в източнородопския район Мора (по р. Арда, част от днешната Кърджалийска област), завладявайки крепостта Иперперакион (дн. Перперек, Кърджалийско). Фактически България станала непосредствен съсед на Момчиловата държавица!
Кантакузин, придружаван от турските орди на Умур, веднага настъпил към Мора и си върнал крепостта. Назначеният от Иван Александър управител избягал. Наистина, Иван Александър не могъл за запази Перперек, но, така или иначе, в негови ръце бил Пловдив с околните крепости. С други думи, между земите на Момчил и територията на царството имало достатъчно солидна обща граница.

Тук няма да преразказвам "историята" на Момчил, доколкото тя е добре известна. И все пак, нека обърнем внимание на стратегията, доколкото има такава в политиката на Момчил. Надали бившият разбойник е действал само "ден за ден", още повече, че си е имал работа с опитни и обиграни противници. Действията на Момчил срещу турци и ромеи по принцип се отдават на решимостта му да защитава своите земи и живеещото в тях българско население. Знаем обаче, че тази идеализирана представа е вярна само отчасти, тъй като месеци преди пролетта на 1345 г. дръзкият българин не се свенял да си сътрудничи с ромеи и турци, да напада с тях околните земи, та дори и българската държавна територия. Промяната в политическото поведение на Момчил според мен не може да няма поне известна връзка с политиката на цар Иван Александър. В този смисъл Момчиловите военни инициативи може би са част от някаква по-широка като замисъл българска стратегия за защита от презморските "варвари", изградена в Търново или като конкретна договореност между властите в Търново и Ксанти. Макар да няма данни Иван Александър да е изпращал подкрепления на Момчил, такава възможност (поне като перспектива) по принцип не може да бъде изключена. Споменаването на смъртта на Момчил във влахо-молдовските хроники, градени често на базата на недостигнали до нас български паметници, също загатва за някакъв "официализиран" български елемент в действията на Момчил през 1345 г.
"Непобедимият и изкусен във войната" Момчил, човекът, "...когото храбростта не напускала никога", както е известно, загинал на 7 юли 1345 г. в бой с турците на Умур и ромеите на Кантакузин. Надмощието на враговете и измяната на ромейските жители на Перитеорион обрекли на гибел смелия българин и неговата вярна войска.

И така, може ли да има някаква връзка между действията на търновския цар и родопския господар?
Макар преки данни да отсъстват, то според мен такава връзка е не само вероятна и логична, но и почти сигурна. С късна дата, т.е. в разказа за гибелта на Момчил през лятото на следващата 1345 г., Кантакузин съобщава, че на съпругата на Момчил било позволено да се завърне "...в Мизия", т.е. в България! Самата тя (за съжаление не знаем нито името й, нито нещо по-конкретно за нея...) била от България, имала "своите богатства" (зестра?) и т.н., към нея императорът проявил едно все пак "по-специално" внимание като към чужда високопоставена поданица.

Естествено, възниква възражението - защо Кантакузин не съобщава директно за съюз между Иван Александър и Момчил? Как е възможно най-прекият извор за събитията да премълчава нещо толкова важно? Моите предположения навярно ще събудят недоверие у някои специалисти, но по принцип това е напълно възможно! Макар че Йоан Кантакузин е извънредно точен и обстоятелствен автор, демонстриращ отлична памет, познаване на недостигнали до нас документи и т.н., в неговата "История" има и немалко пропуски. Така е и в други първокласни произведения на византийската историография. Достатъчно е да хвърлим поглед върху пропуските или неточностите именно във връзка с важни събития в историко-мемоарните трудове на Лъв Дякон, Михаил Псел, Никита Хониат, Георги Пахимер, Никифор Григора... При безспорно високите качества на византийската историография авторите по правило пишат десетилетия след събитията, и то обикновено в не особено спокойна и творческа среда... Така в общи линии стоят нещата и при Кантакузин или монаха Йоасаф, както се е казвал той след абдикацията си през 1354 г.

"Мизия" у Кантакузин, както стана дума, съответства на държавата България със столица Търново, а не просто на българските земи в етнически план. Макар Родопите по собственото му признание да са населени с българи, то те за него не са "Мизия", а неразделна част от Византия. С други думи, съпругата на Момчил била не просто българка (от Родопите, Беломорска Тракия, Македония и т.н.), а най-вероятно от българската столица Търново.
Явно в някакъв момент, който няма как да е бил преди 1344 г., родопският господар се е оженил за една българска "знатна дама"! Самият факт, че няма данни Момчил да е имал деца, показва, че между брака и смъртта му (юли 1345 г.) са изтекли броени месеци - т.е. въпросната женитба е била през самата 1345 г. Както стана дума, Кантакузин великодушно разрешил на Момчиловата съпруга да се завърне в България с всичките си богатства, което косвено загатва, че става въпрос за форма на династичен брак. Вероятно Момчиловата съпруга била "мома" от някоя знатна търновска болярска фамилия, както обикновено в сходни случаи, царска родственица.

Важен ли е повдигнатият тук въпрос?
Безспорно - да, и то не само в конкретните му политически и междуличностни измерения. Привличайки Момчил на своя страна, Иван Александър отново, макар и в по-особена форма, разпрострял българските предели до... Бялото море! С други думи, наистина мимолетно, но през пролетта-лятото на 1345 г. българското царство се простирало "...от море до море...", както било в отдавна отминалата епоха на великия Иван Асен II.
Този акт е особено интересен, тъй като партньор на българския цар сега ставал един бивш български "разбойник", с произнесена няколко години по-рано присъда от същия този цар Иван Александър! Очевидно и двамата български владетели, този на официалната и все пак голяма държава, и онзи, на малката, "местната България" в Родопите и Беломорието, проявили зрелост, държавническа отговорност и взаимна толерантност. За съжаление, на това интересно българско обединение (или поне опит за съединяване на силите) не му било съдено да просъществува в размирните условия на балканския XIV в.

Пламен Пасков

  • Guest
Ynt: В Родопите масово се сменят имена
« Reply #25 on: February 03, 2009, 20:02 »
И малко по-кратко, но по същността си: същото:

--------
You are not allowed to view links. Register or Login

Междувременно обособеният като самостоятелен владетел в Родопите – Момчил, предлага своя отряд от четири хиляди души българи от района на Родопите на Кантакузин срещу част плячката в хода на гражданската война. [You are not allowed to view links. Register or Login] Йоан Кантакузин, който остро се нуждае от войници, приема наемниците и назначава Момчил за управител на Меропа (Западните и Средните Родопи).
Самочувствието на Момчил нараства. Той се ориентира към регентството във византийската столица и нанася поражение на турците в пристанището Абдера на беломорски бряг. [You are not allowed to view links. Register or Login] След това разбива войската на Йоан Кантакузин и превзема Ксанти. [You are not allowed to view links. Register or Login] За да го привлече на своя страна, Ана Савойска му дава титлата деспот. На свой ред претендентът за престола в Константинопол Кантакузин му предлага титлата севастократор, но Момчил остава верен на императрицата. [You are not allowed to view links. Register or Login]
През пролетта на следната 1345 г. Умур и Кантакузин грижливо се подготвят за война срещу непокорния българин. На 7 юли 1345 г. отрядът на Момчил е притиснат между градските стени на Перитерион и многократно превишаващите по брой дружини на Йоан Кантакузин и Умур бег. Жителите на града гледат от крепостните стени кървавото зрелище. Момчил слиза от коня и се бие наравно със своите хора. Но храбростта му не е достатъчна. [You are not allowed to view links. Register or Login] Той загива с меч в ръка заедно с хилядите свои войници. Оцеляват около петдесетина души, които начело с братовчед му Райко се укриват в града. В българската столица Търново остават напълно безучастни.
А в народната памет остава преданието за юначния Момчил, който храбро защитавал Родопите от турците.
------------
Тео, дадох два източника.
Към тях са дадени, както виждаш, много от данните на самите първоизточници: съвременници на епохата, а не от XVI-XVII-XVII-XIX или XX век.
Мога да дам още много.
Напомням: тогава е нямало комунисти.
И великобългарска пропаганда е нямало.
И български "шовинисти" е нямало.
И Волен Сидеров е нямало.
И Божидар Димитров е нямало.
Не са били даже още в блясъка на очите на прадедите си.
Тогава?

Айде, дай твоите данни и източници за "Мимет войвода", ама и те да са от XIV век.

Offline Dobrev

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 500
  • Gender: Male
Ynt: В Родопите масово се сменят имена
« Reply #26 on: February 03, 2009, 20:49 »
You are not allowed to view links. Register or Login
Вие по добре питайте местното население...и тогава да говорим.Неда Словена  искарва всички помашки песни и фолклор за Български или сръбски.Там във тия места не са живели сърби....та те да кажат че тези песни са СРЪБСКИ.Когато говориш за 1345г спомни си дали тогава във тези земи са живели хора със българско сАмосъзнание че Мимет войвода да се казва Мочил.А и земите тогава са византийскиВъпросната година 1345 и със Умур бей бъркаш защото,тази година е свързана със изпращането на  60 000 юрюшки тюрки във днескашните Родопи.Изпратени са от Византия....а ти казваш ч те са се били срещу турците.Такова понятие във тогавашно време нямало...и новите тюркси държавици са били на смъртна схватка със Византия.За да се спаси от някои племена Византия ги изпраща по надалече от бойните действие под предтекст за отпор на славяните.Тук тези хора срещат отдавна станалите мюслюмани...помаците.Тоест тогава този народ не се казвал Помаци.Неда Словена е поръчка на Панславизма и то още от средата на 19 век.Защото отдавна Русия търсела пътища да завземе тези земи.И един отпътищата е унищожавайки и асимилирайки помаците да им присвоят и героите и културата и фолклора.А знае се че,така наречената дата за покръстване 965г не първата дата за покръстването на населението на тогавашна България и наоколо България.Според най новите версии се говори че имало няколко покръствания....именно Мимет войвода е  герой от тези събития.Помашки герой!!!Поклон пред паметта му!!!


Първо, такова животно като Неда Словена няма. Има Веда Словена.
You are not allowed to view links. Register or Login

Второ - относно "смъртните схватки на тюркските държавици с Византия" вземи прочети биографията на Йоан Кантакузин и неговия "скъп приятел" Умур бег.
Доналд Никол "Непокорният император - биография на Йоан Кантакузин".

"Друг турски лидер, Умур Паша, който наследява баща си като Емир на Айдън
(Смирна) в 1334 става отдаден личен приятел на Йоан Кантакузин и остава такъв
до смъртта му в 1348 година. ...Най-неочакваното от приятелствата на
Кантакузин е това с тюркоманския емир на Айдън - Умур Бег. Бащата на Умур основава
едно от новите и разрастващи се турски емиратства на западния бряг на Мала Азия,
като завладява Смирна в 1329 г. Умур от Айдън бил доста повече от
обикновен войн. Той бил културен и интелигентен мъж. Отзовава се на призивите
за помощ от император Кантакузин при отвоюването на остров Лесбос от
Геновежките завоеватели, които го завземат в 1335 г. Той идва лично на помощ в лагера
на императора в Кара Бурун между Хиос и Смирна и именно там Кантакузин лично се
запознава с емира. Срещата между двамата е описана не само от Кантакузин в неговата
"История", но и от турския поет Енвери, който композира героическа епопея за Умур
Паша. Умур уважава дадената на Кантакузин дума и му помага в няколко случая. Дори
прозаичният Грегорас възхвалява човечният характер на Умур, отбелязвайки, че той е
човек достоен за названието "културен елин" и сравнява приятелството на двамата с това на Контакузин с Орестес и Пиладес. Енвери разказва очарователната история как Кантакузин предлага една от трите си дъщери за съпруга на Умур."

Трето - обединените войски на Кантакузин и Умур отблъскват обсадата на българите над гр. Дидимотикон на р.Марица, водени от Йоан Срацимир в 1342 година.

"Умур бил наскърбен да чуе за отчаяната борба на своя "брат" Кантакузин срещу българите и бърза за се притече на помощ като се отправя с 380 кораба с 29 000 войска от Мала Азия. Той стоварва армията си на устието на р. Марица и се отправят пеша към Дидимотикон."

Четвърто - "Кантакузин, заедно с помощта на Умур разгромяват Момчил войвода в 1354 година край Перитеореон, след като жителите на града отказват да пуснат Момчил и братовчед му Райко и събраната от тях 5 000 войска."

Източник: "Непокорният император - биография на Йоан VI Кантакузин", Доналд Никол.

Offline al-fatiha

  • Senior member
  • ****
  • Posts: 174
  • Gender: Male
Ynt: В Родопите масово се сменят имена
« Reply #27 on: February 03, 2009, 21:00 »
Боян Добрев, да сте чувал за латинския израз ''Lapsus linguae, lapsus calami?"

Не се хващайте толкова здраво за една грешка.

Някой от вас чувал ли за Иван Гологанов?!

Та този човек, родом от Родопите, имал за задачата на събере песни от Родопите и да ги предаде на Стефан Веркович. По-късно обаче се оказва, че всички песни (или поне 95% от тях) са измислени от самия Иван Гологанов!!! Така че, недейте да считате това за достоверен източник!

Offline Dobrev

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 500
  • Gender: Male
Ynt: В Родопите масово се сменят имена
« Reply #28 on: February 03, 2009, 21:05 »
You are not allowed to view links. Register or Login
Боян Добрев, да сте чувал за латинския израз ''Lapsus linguae, lapsus calami?"

Не се хващайте толкова здраво за една грешка.

Някой от вас чувал ли за Иван Гологанов?!

Та този човек, родом от Родопите, имал за задачата на събере песни от Родопите и да ги предаде на Стефан Веркович. По-късно обаче се оказва, че всички песни (или поне 95% от тях) са измислени от самия Иван Гологанов!!! Така че, недейте да считате това за достоверен източник!

Както виждаш, аз не цитирам Веда Словена и не твърдя, че е достоверна!!!
Има по-добри места за изучаване на историята от писанията на Гологанов.
Цитирам научни трудове на историци, изадени от Кеймбридж Юнивърсити Прес.
"The Reluctant Emperor: A Biography of John Cantacuzene, Byzantine Emperor and Monk, c. 1295-1383"


Offline al-fatiha

  • Senior member
  • ****
  • Posts: 174
  • Gender: Male
Ynt: В Родопите масово се сменят имена
« Reply #29 on: February 03, 2009, 21:13 »
Първата част на написаното от мен беше адресирано към Боян Добрев, втората част - към Тео.

Нещо специално за теб, Бояне.

Защо не вземеш да цитираш например нидерландеца Махиел Кил? Същият доказа, че историята за поп Драганов са неверен и измислен факт. Този историк казва разни работи, но ти действаш по синдрома "Пламен Пасков" и цитираш само това, което ти изнася!


 

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42