Pomak.eu
Български => Религия и мистика => Topic started by: PETER on March 23, 2009, 19:24
-
1. Под игото Иван Вазов
2. Време разделно Антон Дончев
3. Тютюн Димитър Димов
4. Железният светилник Димитър Талев
5. Малкият принц Антоан дьо Сент-Екзюпери
6. Майстора и Маргарита Михаил Булгаков
7. Властелинът на пръстените Дж. Р. Р. Толкин
8. Осъдени души Димитър Димов
9. На изток от Рая Джон Стайнбек
10. Граф Монте Кристо Александър Дюма
11. Пътеводител на галактическия стопаджия Дъглас Адамс
12. Сто години самота Габриел Гарсия Маркес
http://4etene.bnt.bg/bg/ (http://4etene.bnt.bg/bg/)
Колко тъжно! В 21-ви век любимата книга на българите е за 19-ти век. :(
-
А може би хората и живота тогава са бил по-истински и хората оценяват това по този начин...
-
Моят фаворит беше (и е) "Осъдени души" на Димитър Димов.
Велик и страшен български роман. Радостно е, че все пак влезе в десетката.
Вярвам, че всяка една от книгите тук има своите качества. Без "Време разделно", но това за мен е по други причини.
-
2. Време разделно Антон Дончев
Tazi kniga trqbva da bade zabranena.kakto napraviha v USA, amerikancite tam v mnogo shtati zabraniha pisatelqt Mark Tven, zashtoto v knigite mu sashtestvuva dumi4kata - ¨negar¨.
A vii kakvo sha kajite po vaprosa?
-
4e sveta e otka4il...
-
Pyrvo tova pokazva kolko e "domokrati4na" naistina Ameriva i vtoro 4e poneje e komunisti4eska kniga , za da ia zabraniat sa se hvanali za dumi4ka.A ia kaji spored teb zashto triabva da ia zabraniat Vreme razdelno?
-
и аз бих попитал същото съвсем друга е идеята на този роман
-
С риск някой да ми се разсърди, единственият български автор, който заслужава някакво по-осбено внимание, е Алеко Константинов. Другите като ги четеш, заспиваш от скука пък и са все някакви сиви и монотонни истории. Алеко е наистина оригинален, ама са го убили, щото е писал истини, които не са се харесвали на властта.
-
Няма да ти се разсърдим, но с интерес съм чел Ангел Каралийчев, Николай Хайтов, Димитър Талев, Антон Дончев, Йордан Радичков...
-
Славата на Сали Яшар, прочутия майстор на каруци от Али Анифе, стигаше вече твърде далеч. Такъв майстор като него никога по-рано не беше имало в Али Анифе, кой знае дали щеше да има и отпосле. За околните села и дума не можеше да става, там такъв майстор нямаше, но нямаше дори и в града, и то тъкмо в тоя град, който беше в средата на безкрайна равнина, от който излизаха пътища по всички посоки, като лучите на звезда, и където, открай време още, най-първите майстори са били майсторите на каруци. Но това понякога се случва. Сали Яшар беше се издигнал над всички по божа дарба, появил се беше случайно, както случайно се появяват по селата ония прочути знахари, които лекуват най-тежки болести и често пъти с някоя билка, с върха на нагорещено желязо или само с няколко думи връщат живота на много умиращи.
Сали Яшар наистина имаше нещо, което го оприличаваше на тия хора. Като всеки ковач, той беше здрав и силен човек, но инак беше благ, тих, вдълбочен в себе си. Той приказваше малко, но и малкото, което кажеше, беше ясно, умно, отмерено, а на ония, които го слушаха, винаги се струваше, че в очите на Сали Яшар остава още много нещо недоречено, премълчано и скрито. Като че вътре в душата на Сали Яшар имаше и друг ковач, който също работеше, също ковеше, а не се виждаше, и само искрите и отблясъците от това вътрешно огнище грееха в замислените очи на Сали Яшар. Така Сали Яшар беше прост човек, с изцапани ръце, ковеше желязото и правеше каруци, но имаше вид на мъдрец и неволно вдъхваше уважение дори и на ония, които не го познаваха и нищо не знаеха за изкуството на ръката му.
Той имаше и друг един навик, който също тъй беше добре познат на хората от неговото село: всяка вечер, малко преди да залезе слънце, в един час, който за всички други би бил твърде ранен, Сали Яшар прекратяваше отведнъж всяка работа и затваряше работилницата си. Чираци и калфи набързо измиваха изцапаните си от кюмюра лица и се разотиваха. Никакви увещания, никакви молби не можеха да накарат Сали Яшар да остане до по-късно и да довърши някоя работа, колкото и бърза да беше тя. "Ще я направим - говореше той, - и утре има време, и утре е божи ден." И той казваше това кротко, но твърдо - и сякаш беше вече далеч някъде, откъснат от всичко, забравил за всичко, потънал в тая странна замисленост, която пълнеше очите му, скрити под гъстите му вежди. И наметнал някоя дреха на изпотените си плещи, той тръгваше за дома си, прегърбен малко, спокоен и загледан в земята, а хората, които го срещаха, след като почтително го поздравяваха, гледаха го учудено и си мислеха, че някаква болка трябва да гложди сърцето на Сали Яшар и че ако той бърза да си отиде, не е, за да си почине, а за да остане сам със себе си и с мислите си.
А всъщност никой не усещаше сладостта на почивката тъй, както Сали Яшар. Като си отидеше вкъщи, той сядаше отвън на пейката, седеше си сам и гледаше към полето. Донасяха му кафе, пушеше цигара подир цигара, почиваше си. Умората на приятни тръпки се свличаше от снагата му и без да мисли за каквото и да е, Сали Яшар се радваше само на това, което виждаха очите му. По зелените поляни, наполовина в сянка, наполовина залени със слънце, пасяха овце, бели върволици от гъски идеха към село, между едно стадо коне и друго млади жребци се отделяха, препускаха с развени гриви един срещу друг и цвилеха. И светлините, които залезът хвърляше в небето, опияняваха сякаш ластовичките и докато хвърчаха ниско до земята, те изведнъж като стрели се въземаха нагоре. Спокойни и важни, щъркелите се прибираха по салплъците, Сали Яшар ги гледаше как нахранваха малките си, след туй се оттегляха настрана, продумваха си сякаш нещо и, като отхвърляха главите си назад, като че за да погледнат към небето и към бога, гръмко и тържествено започваха да тракат с дългите си клюнове. В същия миг, отвъд потъмнелите овошки, над които се чупеха лучите на вечерницата, проечаваше викът на ходжата и Сали Яшар ставаше да направи и той молитвата си.
-
Да ,и аз съм съгласен със теб Беглик.Жалко е ,че Йовков отсъства и вместо него в класацията са влезнали казионни писатели като И.В. и А. Д. и на всичко отгоре ,на първо и на второ място.За мене това е срамно,защото народа народа пак гласува ,без да може да даде оценка на стойностите.
-
Първите четири говорят за състоянието на обществото ни, което изглежда все още не се е събудило от 500-годишния сън. Класацията не бива да ни учудва. Така се получава, когато подобни произведения се изучават безкритично в училище. Липсват литературни критици от рода на Мари Врина-Николов (http://liternet.bg/publish1/mvrinat/index.html), които да ни "отворят очите" и оттърсят от закостенялото възрожденско мислене.
-
Мари Врина-Николов (http://liternet.bg/publish1/mvrinat/index.html), които да ни "отворят очите"
Мустафа,благодаря ти за добрата находка. Доста е ценна.
-
Моят фаворит е Железният светилник- цялата поредица на Талев за мен е много завладяваща потапя в една атмосвера пресъздадена по невероятен начин.
-
Моите предпочитания бяха за Железния светилник, Майсторът и Маргарита и Тютюн.
Но не сте прави за Време разделно. Вие смесвате веднъж филма с романа, а втори път романа с някакво историческо съчинение. Прочетете книгата, особено края. Това не е историческо съчинение а РОМАН, като идеята е, как историческите превратности могат да изправят пред разделяне брат с брата. И как нищо не трябва да се прави с насилие. За да има равновесие, трябва един друг Антон Дончев да напише роман за същите места и хора през 20 век. Но поуката винаги ще е същата.
Между другото и Железния светилник е много поучителна книга. Написана от един български емигрант от Македония в най-мрачните години - 1942-1950 г. И там има много исторически превратности. Но поуката е същата. Добротата винаги трябва да е над всичко.
-
Шабане, Йовков е бил аут от класацията още приживе и е живял в големи лишения. Той е бил оценен от народа чак на неговото погребение. Дядо ми отвори очите пък за това:
Ти знаеш ли малката бяла къщурка на речния бряг? Тя е положена на четири големи камъка. Има само едно прозорче и то гледа към равната шир на тихата река. Като запалена лула дими високият комин на къщичката. Една снежнобяла завеска потуля светлата къщна стаичка. Когато прозорчето е отворено и вятърът играе със завеската, параходите бягат надоле и пътниците думат:
— Бялата къщурка ни маха със своята кърпичка. Сбогом!
В къщичката има само една стая. В стаята — една маса и два стола. До прозореца е креватчето на Ането, а до камината — големият дървен креват на дяда Ивана. Цялата стая свети от чистота. Ако някой купувач мине и се провикне: „Смет купувам!“ — горкото Ане няма да получи нито една паричка. Ането е послушно момиче. То шъта: мете къщата и малкото дворче, мие паниците, подклажда огъня и шие копчета на дядовото Иваново палто. А когато през пролетта му закърпи самия лакът, дядо Иван каза:
— Чедо, ти кърпиш чудесно. Като беше ново палтото ми, изглеждаше по-грозно.
Горкият дядо Иван! Той се труди в градината. Цял ден копае, присажда и полива краставиците, чушките и зелките. Ходи със запретнати крачоли. Гази студената вода в лехите. Затуй вечерно време си грее краката на огъня, кашля тежко и пие горещ липов чай. Ането вари най-сладкия чай на земята.
-
Йовков и Алеко ги няма, защото класацията е за романи, а не за разкази. За това го няма и Радичков.
-
Йовков и Алеко ги няма, защото класацията е за романи, а не за разкази. За това го няма и Радичков.
А така значи ,Йовков нямал романи ,значи.Или пък ,ние четем онова само което е по учебната програма и само за него гласуваме.
-
Поправка за Йовков :) Все па силата му и славата му е в разказите.
-
Моите предпочитания бяха за Железния светилник, Майсторът и Маргарита и Тютюн.
Но не сте прави за Време разделно. Вие смесвате веднъж филма с романа, а втори път романа с някакво историческо съчинение. Прочетете книгата, особено края. Това не е историческо съчинение а РОМАН, като идеята е, как историческите превратности могат да изправят пред разделяне брат с брата. И как нищо не трябва да се прави с насилие. За да има равновесие, трябва един друг Антон Дончев да напише роман за същите места и хора през 20 век. Но поуката винаги ще е същата.
Нищо не смесваме. Смесицата я направиха тези, които поръчаха романа. А идеята бе как на база "историческа истина" да сближим брат с брата с насилие. Оттам и новите исторически превратности - стартът на "Възродителния процес".
Романът носи силно послание на нетърпимост и показва как един мит, толкова пресилен, че се превръща в мистификация, накрая губи илюстративната и символната си стойност, поради силната деформация и дори карикатурност, постигнати чрез техниките на подвеждане и преувеличение.
Подвеждането на читателя идва първо от замъгляването на използваните източници: за да се опре на по-достоверно историческо алиби, авторът уточнява във въведението, че романът ползва хрониката на един монах, наречен "поп Алигорко", както и записките на френски благородник, пленен в Кандия и приел исляма, по прякор Венецианеца. В една статия, посветена на този роман, Бернар Лори доказва, че хрониката на поп Алигорко е фалшификат. За да изглеждат нещата още по-достоверни и "фолклорни", всеки разказ от тази т.н. "хроника" започва с народна песен, разказваща за бедите на българите по време на османското владичество.
Не по-малко объркващо е смесването на гледните точки, водещо до пълна дезинформация. Както казахме, разказът се води от двама повествователи (сравнително новаторска техника в българския исторически роман, развита в истински полифоничните романи на една Вера Мутафчиева): от една страна попът, който представя събитията от гледна точка на българите и който накрая, подобно на много свои сънародници, въпреки съпротивата си, приема исляма; от друга страна, Венецианеца, избягалият от Кандия френски благородник, приел напълно доброволно мюсюлманската религия. Неговата задача е да представи османската гледна точка, но много скоро, отвратен от жестокостите, на които е свидетел (и в които трябва да участва), той преминава на страната на българите и се връща към християнската вяра. Всъщност, обективността и безпристрастието, които могат да се очакват от двойното осветляване на проблема са чиста фикция.
Това, което прави по-силно впечатление, обаче, са преувеличението и стереотипите, които изобилстват в романа. Под стереотипи разбирам манихейството, едностранчивото представяне на българите и турците, олицетворени от двете главни действащи лица, противопоставени едно на друго още при първата им среща: овчарят Манол и еничарът Караибрахим. Тази среща, разказана първо от Венецианеца, после от поп Алигорко, е показателна за едностранчивия подход: през погледа на Венецианеца, Манол е твърд и безстрашен герой, който пред нищо не се огъва и неизменно отстоява своето достойнство, въпреки бедността си, дори и в смъртта:
"Стъпиха ли на пътя, чернобрадият нахлупи калпака си и тръгна към нас. Той беше с цървули, а попът вървеше бос.
Те спряха пред конете.
Караибрахим и Манол се загледаха един в друг. Сега Караибрахим гледаше отгоре, а Манол отдолу. Знаех, че Караибрахим е ядосан, макар нищо да не личеше по лицето му. Овчарят не биваше да налага калпака си пред турския ага, защото шапката е знак на свобода и достойнство, а на раята приляга да стои покорно, с непокрита глава."
Това утвърждение на достойнството на българите - християни, на героичната им съпротива, водеща ги към трагичната им съдба, е резюмирано в заглавието на една от главите на романа: "Глава си давам, вяра не давам"...
http://liternet.bg/publish1/mvrinat/krizi.htm (http://liternet.bg/publish1/mvrinat/krizi.htm)
Не ми се иска да коментирам отново “Време разделно”, просто ще повторя, че това е поръчкова книга (не казвам “творба“), което само по себе си обяснява всичко, освен това на автора му (не казвам “писател“) му е липсвало най-елементарно чувство за мяра. Целта е била идеологическа, а не литературна, още по-малко естетическа. Трябвало е да се подготвят хората за първите явления на това, което двадесет години по-късно носи името “възродителен процес“.
Една скоба – бях дълбоко възмутена от изявлението, направено през октомври от Бойко Борисов, че “не целите, а методите на възродителния процес са порочни“. Човек не може да си помисли сериозно, че турците ще се чувстват повече българи, защото носят фамилия, завършваща на “ов“. Но най-възмутително е популистки опростеното заключение: “Кой се чувства турчин - да си ходи в Турция“.
Нужни са десетки години демокрация, за да се разбият клишетата и митовете (http://lex.bg/bulletin/?isu=296&tp=i&id=156)
-
За мен сред избраните няма добра книга.
Добрите книги трябва да кара хората да мечтаят, да се обединяват, да гледат напред, да си развиват въображението, а не да гледат назад към миналото, което ги разединява, или да съжаляват и да въздишат по велики "империи" и властолюбиви тирани.
Такива книги имат автори като Клифърд Саймък , Ред Бредбъри, Станислав Лем, Братя Стругатски, Теодор Стържън, Айзък Азимов , Стивън Кинг, Артър Кларк и т.н.
http://www.sfbg.us/index.html (http://www.sfbg.us/index.html)
-
Може би щеше да е по-добре тази класация да се направи в два отделни раздела - за български и чужди автори. За мен "Железният светилник" е една превъзходна книга.
-
Nyakoga ottdavana vav minaloto... :)
Pomnya kogato prochetoh "Jelezniyat svetilnik". Savsem obektivno, chetoh sas takova valnenie, zabraviyah vsichko naokolo, beshe me plenila...
Naistina mnogo dobra kniga!
-
"Железният светилник" ми бе награда за отличен успех в 6-ти клас. Спомням си как майка ми и сестра ми работеха на нивата, докато аз четях книгата на сянка. Дори чичо ми се шегуваше, че леската, под която лежах, четейки книгата, после е изсъхнала :D
-
"Железният светилник" ми бе награда за отличен успех в 6-ти клас. Спомням си как майка ми и сестра ми работеха на нивата, докато аз четях книгата на сянка. Дори чичо ми се шегуваше, че леската, под която лежах, четейки книгата, после е изсъхнала :D
Ами,представляваш ли си Мустафа,ако ти бяха подарили "Време разделно". Сигурно ,щеше да изсъхне цялата гора.
-
;D ;D ;D
Не съм бил дорасъл за "Време разделно". Тя си е малко "садо-мазо" ;)
-
Снощи ,във вестника прочетох ,че за голямото четене са гласували някъде около 21 000 души, от тях около 70 % с висше образование,около 25 % със средно и около 5 % със основно.От тия 21 000 ,пък 70 % са софиянци. Съдейки според подредбата в класацията ,съотношението според образованието ,би трябвало да е 70 % с основно образование,25 % със средно и 5 % със висше.Жалко и за столичани.
Но може би пък и преброителите да не са сбъркали ,ако е така най вероятно висшистите да са просто номинални такива, а това вече е тревожно .
Явно се налага,да се проведе наново голямото четене, но този път под мотото "Голямото препрочитане".
-
Za men "Pod igoto" ne zasluzava 1 miasto. Dimitar Talev e mnogo po-dobar avtor. No vseki si ima lichen vkus i predpochitania ;)
-
Снощи ,във вестника прочетох ,че за голямото четене са гласували някъде около 21 000 души,...От тия 21 000 ,пък 70 % са софиянци.
Жалко, ако е било така. Но тази игра продължи 6 месеца и гласуването бе доброволно и безплатно. Който е искал, да е гласувал.
-
Топ 5 на англичаните
1. „Властелинът на пръстените, Джон Р. Толкин
2. „Гордост и предразсъдъци”, Джейн Остин
3. „Тъмните му материи”, Филип Пулман
4. „Пътеводител на галактическия стопаджия”, Дъглас Адамс
5. „Хари Потър и Огненият бокал”, Джоан Роулинг
Топ 5 на австралийците
1. „Властелинът на пръстените", Джон Р. Толкин
2. „Гордост и предразсъдъци”, Джейн Остин
3. Библията
4. „Да убиеш присмехулник”, Харпър Лий
5. „Клаудстрийт”, Тим Уинтън
Топ 5 на германците
1. „Властелинът на пръстените, Джон Р. Толкин
2. Библията
3. „Устоите на земята”, Кен Фолет
4. „Парфюмът”, Патрик Зюскинд
5. „Малкият принц”, Антоан дьо Сент Екзюпери
Топ 5 на унгарците
1. „Звездите на Егер”, Геза Гардони
2. „Момчетата от улица Пал”, Ференц Молнар
3. „Властелинът на пръстените", Джон Р. Толкин
4. „Мечо Пух”, А. Милн
5. „Малкият принц”, Антоан дьо Сент Екзюпери
Унгарците са патриоти като нас. Германците и австралийците са относително религиозни. "Властелинът на пръстените" е абсолютен фаворит в света.
http://www.big.bg/modules/news02/article.php?storyid=28772 (http://www.big.bg/modules/news02/article.php?storyid=28772)
-
Да видим и останалите извън челната класация.Убеден съм ,че едни от любимите книги на всеки от нас са именно там.
Какво ще кажете да разиграем наново томболата тук ,като всеки от нас посочва своите фаворити и да речем към опр. дата ударим калема за тотал.
Моите 10 фаворити са със № 19,24,26,31,35,45,49,57,66,82.
Останалите книги в стотицата
13 Гордост и предразсъдъци, Джейн Остин, 14 Отнесени от вихъра Маргарет Мичъл 15 Пипи Дългото чорапче, Астрид Линдгрен, 16 Алхимикът Паулу Коелю, 17 Престъпление и наказание Фьодор Достоевски, 18 Параграф 22 Джоузеф Хелър, 19 Бай Ганьо Алеко Константинов, 20 Записки по българските въстания Захарий Стоянов, 21 Тримата мускетариАлександър Дюма, 22 1984 Джордж Оруел, 23 Ана Каренина Лев Толстой, 24 Приключенията на храбрия войник Швейк Ярослав Хашек, 25 Мечо Пух Алън Милн, 26 Цар плъх Джеймс Клавел, 27 Птиците умират сами Колийн Маккълоу, 28 Хари Потър и философският камък Дж. К. Роулинг, 29 Името на розата Умберто Еко, 30 Братя Карамазови
Фьодор Достоевски, 31 Портретът на Дориан Грей Оскар Уайлд, 32 Дванайсетте стола Иля Илф и Евгений Петров, 33 Война и мир Лев Толстой, 34 Полет над кукувиче гнездо
Кен Киси, 35 Спасителят в ръжта, Джеръм Селинджър 36 Преспанските камбани Димитър Талев, 37 Естествен роман Георги Господинов, 38 Хайка за вълци Ивайло Петров, 39 Кръстникът Марио Пузо, 40 Любов по време на холера Габриел Гарсия Маркес, 41 КВО ВАДИС Хенрик Сенкевич, 42 Клетниците Виктор Юго, 43 Алексис Зорбас Никос Казандзакис, 44 Винету Карл Май, 45 Триумфалната арка Ерих Мария Ремарк, 46 Шогун Джеймс Клавел, 47 Дон Кихот Мигел де Сервантес, 48 Хари Потър и даровете на смъртта
Дж. К. Роулинг, 49 Шифърът на Леонардо Дан Браун, 50 Брулени хълмове Емили Бронте, 51 Махалото на Фуко Умберто Еко, 52 Без дом Хектор Мало, 53 Джейн Еър Шарлот Бронте, 54 Златният телец Иля Илф и Евгений Петров, 55 Къщата на духовете Исабел Алиенде, 56 Парфюмът Патрик Зюскинд, 57 Великият Гетсби Ф. Скот Фицджералд 58 Идиот Фьодор Достоевски, 59 Улица Консервна Джон Стайнбек, 60 Трима души в една лодка Джеръм К. Джеръм, 61 Антихрист Емилиян Станев, 62 Нежна е нощта Ф. Скот Фицджералд, 63 Дъщерята на Калояна Фани Попова-Мутафова, 64 Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет Робърт М. Пърсиг, 65 Нощем с белите коне Павел Вежинов, 66 Богат, беден
Ъруин Шоу, 67 Ян Бибиян Елин Пелин, 68 Емил от Льонеберя Астрид Линдгрен, 69 Алиса в Страната на чудесата Луис Карол, 70 Приказка без край Михаел Енде, 71 Белият зъб Джек Лондон, 72 Земя за прицел Свобода Бъчварова, 73 Приключенията на Том Сойер Марк Твен, 74 Сътворението Гор Видал, 75 Шестото клеймо Дан Браун, 76 Илинден Димитър Талев, 77 451 по Фаренхайт Рей Бредбъри, 78 18% сиво Захари Карабашлиев, 79 Карлсон, който живее на покрива Астрид Линдгрен, 80 Стършел Етел Войнич, 81 Гласовете ви чувам Димитър Талев, 82 Черният обелиск Ерих Мария Ремарк, 83 Аз, Клавдий Робърт Грейвс, 84 На западния фронт нищо ново Ерих Мария Ремарк, 85 Вино от глухарчета Рей Бредбъри, 86 Да убиеш присмехулник Харпър Лий, 87 Самуил Димитър Талев, 88 Синовете на Великата мечка Лизелоте Велскопф-Хенрик, 89 Солунският чудотворец Фани Попова-Мутафова, 90 Трима другари Ерих Мария Ремарк, 91 Патиланско царство Ран Босилек, 92 Хари Потър и Нечистокръвния принц Дж. К. Роулинг, 93 По пътя Джак Керуак, 94 Парижката Света Богородица Виктор Юго, 95 Непосилната лекота на битието Милан Кундера, 96 Сидхарта Херман Хесе, 97 Лавина Блага Димитрова, 98 Преди да се родя и след смъртта ми Ивайло Петров, 99 Балада за Георг Хених Виктор Пасков, 100 Лолита Владимир Набоков
-
Нелоша идея, но щеше да е по-добре това гласуване да беше тук в същото време, когато е било и "голямото четене" (ако не е имало някакви правни ограничения). Освен това, там всеки български гражданин в продължение на 6 месеца е имал възможност да даде предпоитанията си - а повечето участници тук сме такива, нали?
-
Нелоша идея, но щеше да е по-добре това гласуване да беше тук в същото време, когато е било и "голямото четене" (ако не е имало някакви правни ограничения). Освен това, там всеки български гражданин в продължение на 6 месеца е имал възможност да даде предпоитанията си - а повечето участници тук сме такива, нали?
Да ,но темата е отворена след това.Да ,но и да е била отворена паралелно ,как го виждаш тоя вот и тук и там.Да, български граждани сме ,като повечето участници тук ,но предполагам,че всички сме с по различно мнение за великолепната"десеторка",нали.
Въпроса е ,да си дадеш мнението дали да се разиграе томболата или не, нали.
-
Пропусна да ме пунтираш с "нали" и в първото си изречение. Както и да е, аз вече съм си дал веднъж мнението...
-
Мустафа, благодарение на теб научих автора на книгата No. 1 в унгарската класация. Когато я взех от библиотеката, корицата на книгата липсваше, а някой на ръка бе написал: "Звездите на Егер". Навремето, колкото по опърпана бе една книга, толкова по-интересна беше.
Шабане, скоро научих, че авторът на книгата No. 2 в твоята класация, която е много смешна, е починал от депресия.
-
Шабане, скоро научих, че авторът на книгата No. 2 в твоята класация, която е много смешна, е починал от депресия.
Аз пък от тебе научих ,че от депресия се умирало. Дано да не е така ,щото според мен депресията се е превърнала в епидемия.
-
Шабане, директната причина била алкохолизъм, но с алкохола той си "лекувал" депресията.
-
Моите 10 фаворити са със № 19,24,26,31,35,45,49,57,66,82.
Останалите книги в стотицата
Да намирате някой ислямски автор? Май няма.
Да не би защото на исляма след Корана други книги не му трябват. ;)
-
Да намирате някой ислямски автор? Май няма.
Да не би защото на исляма след Корана други книги не му трябват. ;)
Глупости! Не бързай да хвърляш вината върху Исляма! Да си чувал случайно за Домът на Мъдростта /Бейт-ал-хикма (http://en.wikipedia.org/wiki/House_of_Wisdom)/ в Багдад през 9-13 век? Известно ли ти е, че там в един момент е имало толкова литература, колкото е нямало в целия друг свят през Средновековието? Трябва да си благодарен на монголците, които са унищожили почти всичко, иначе днес Западът щеше да диша в гърба на Исляма по отношение на науката:
Along with all other libraries in Baghdad, the House of Wisdom was destroyed during the Mongol invasion of Baghdad in 1258. It was said that the waters of the Tigris ran black for six months with ink from the enormous quantities of books flung into the river.
Наред с другите библиотеки в Багдад, Домът на Мъдростта е резрушен по време на Монголската инвазия в Багдад през 1258 г. Предава се, че водите на река Тигър били черни в продължение на 6 месеца от мастилото на огромното количество книги, изхвърлени в реката.
Що се отнася за настоящия момент можеш да си направиш справка кой е носителя на Нобеловата награда за литература за 2006 г.
-
... в Багдад през 9-13 век?
Е да де ама сега сме 21 век, а Орхан Памук не е сред първите 100 любими автори в нито една държава.
Май даже и в Турция не е. :)
-
Е да де ама сега сме 21 век, а Орхан Памук не е сред първите 100 любими автори в нито една държава.
Май даже и в Турция не е. :)
PETER , ti kato po4itatel na knigite ot soc-rubrikata ¨Biblioteka Prikliu4enia i Nau4na Fantastika¨,bi trqbvalo da si vzemesh primer ot glavnia geroi na knigata ¨Gradat i zvezdite¨ ot Artar Klark.
Glavnia geroi tam jivee vav ideialen luksozen, svrahtehnologi4en milionen grad, izoliran ot ostanaliqt svqt , kato grajdanite vatre ujkim jiveqt svrahidealizirano i udobno.
No vse pak glavnia geroi se preborva sas vsi4ki zashtitni saorajenia i uspqva da izleze izvan grada na svoboda.
Napravil go e prosto zaradi useshtaneto mu 4e tozi zatvoren luksozen grad vsashtnost e zatvor.
Ta saveta mi e opitai se i ti da izlezesh ot tazi matrica -zatvor v koiqto ni nabivaha v kratunite 4e v isliamskiat svqt i kultura nqma ili pak e namalo hora koito sa pisali knigi.
Istina e razbira se 4e v isliamskia svqt nai 4etenite knigi sa Koranat i ¨Mai Kampf¨ na Adolsf Hitler osobeno sred palestincite.
No Mustafa e prav za unishtojenite knigi ot mongolcite.Ima oba4e i drugi knigi koito sa plq4kosani
ot Svetata Inkvizicia v ispania predi 500 godini.
Poineteresuvai se kakva e sadbata na tezi knigi i s kakvo te sa doprinesli na razvitieto na zapadnata civilizacia.
-
Според отчети на Програмата на ООН за развитие на арабските страни по-малко от 2% от арабите имат достъп до Интернет. Арабите представляват 5% от населението на земята, но произвеждат по-малко от 1% от световните книги, повечето от които религиозни. В интерес на истината, Испания превежда повече книги на испански всяка година отколкото целия арабски свят е превел на арабски от 19 век насам.
http://nmrp.log.bg/article.php?article_id=9364 (http://nmrp.log.bg/article.php?article_id=9364)
Ако можете, опровергайте тези днешни цифри ...
Т.е. не говорим за миналото а за днес.
-
Peter,zashto ne se napregnesh malko v drugata posoka?Da opoznaesh tazi religia "Isliam".Zashto ne potarsish prichinite za deistviata na vsichki tezi arabi.Togava sam shte si otgovorish na provokativnite ti vaprosi i shte stignesh do istini ,koito moje bi ne si mislil che sashtestvuvat.
-
Peter,zashto ne se napregnesh malko v drugata posoka?Da opoznaesh tazi religia "Isliam".Zashto ne potarsish prichinite za deistviata na vsichki tezi arabi.Togava sam shte si otgovorish na provokativnite ti vaprosi i shte stignesh do istini ,koito moje bi ne si mislil che sashtestvuvat.
Не може! Той си знае едно - всички религии са виновни за неначетеността, но най-много Исляма. Даже се запитвам да не би самият Сам Харис да пише тук с ник PETER?
Не можем да говорим за настоящето, като че ли миналото не е съществувало. Това води до много грешни изводи, които ни демонстрира участника ПЕТЕР. Ако Исляма наистина е пречка на науката, как така именно тази религия е позволила разцвета на Абасидите в Багдад и Маврите в Испания?!
---
ИСЛЯМЪТ - КАКВО СЕ СЛУЧИ?
Някои твърдят, че напрежението между Изтока и Запада не се дължи на залеза на Изтока, а на прогреса на Запада – откриването на Новия свят, възхода на науката, техническата революция, все феномени, довели до дълбоки трансформации, донесли огромни богатства и породили небивало могъщество. Но тези разсъждения само изместват въпроса: защо мореплавателите, открили Америка, са тръгнали от Испания, а не от някое мюсюлманско пристанище на Атлантическия океан, след като народите по крайбрежието са плавали в тази посока много по-рано? Защо големите научни открития са станали в Европа, а не в ислямските страни - тогава по-богати, по-развити и по-просветени?
(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2F%5Burl%3Dhttp%3A%2F%2Fwww.bta.bg%2Fsite%2Fparallels%2F2003%2F35%2Finissue%2F20-3.jpg%5Dhttp%3A%2F%2Fwww.bta.bg%2Fsite%2Fparallels%2F2003%2F35%2Finissue%2F20-3.jpg%5B%2Furl%5D&hash=2e13222c82ae988c9c331683957402d7b6548c2f)
Дворецът "Алхамбра" в Гранада - илюстрация на изтънчеността на ислямския свят (http://www.bta.bg/site/parallels/2003/35/inissue/20-3.jpg)
Почти през цялото Средновековие големите центрове на цивилизацията и прогреса са били не в прекалено остарелите култури на Далечния изток, нито в по-младите на Запада, а по средата – в света на исляма. Там се развиват науките на древността и се раждат нови, там се създават индустрии, процъфтяват манифактурата и търговията. Там свободата на мисълта привлича преследваните евреи и християните дисиденти...
Пита се: ако ислямът е пречка за свободата, за науката, за икономическото развитие, как някога мюсюлманският свят е бил пионер в тези три сфери, и то когато мюсюлманите са били по-близко във времето до извора на вярата си? Други задават въпроса иначе: не “Какво направи ислямът с мюсюлманите?”, а “Какво направиха мюсюлманите с исляма?”, и прехвърлят вината върху теоретиците.
За т. нар. ислямисти или интегристи, които зоват за връщане към автентичния ислям, мюсюлманските страни дължат проблемите си на факта, че са възприели чужди концепции, отклонявайки се от “правата вяра”. Те изтъкват като причина за всички злини изоставянето на традиционните ценности и по примера на иранската революция настояват за връщане към митичното минало. Привържениците на реформи пък обвиняват вкопчването в старите ценности, зоват към установяване на светска демокрация по примера на Турската република, основана от Ататюрк, твърдят, че религиозният фанатизъм е причина за дегенерирането на ислямската наука и за ограничаването на свободата на словото.
Междувременно се търсят виновни – турците, монголите, империалистите, евреите, американците. Въпросът “Кой ни докара дотук?” роди само теории на конспирацията, а въпросът “Къде сбъркахме?”, естествено, постави трети: “Как да поправим станалото?” И в отговора на този въпрос е надеждата за бъдещето.
http://www.bta.bg/site/parallels/2003/35/theme.htm (http://www.bta.bg/site/parallels/2003/35/theme.htm)
-
Даже се запитвам да не би самият Сам Харис да пише тук с ник PETER?
Благодаря. Това за мен е комплимент. :)
Едно разпространение на грамотноста по света, което също дава теза защо сред първите 100 автора няма ислямски автор.
http://commons.wikimedia.org/wiki/File:Literacy_rate_world.svg (http://commons.wikimedia.org/wiki/File:Literacy_rate_world.svg)
-
в-к"Капитал" 28.март.!- Малкият ефект от "Голямото четене"
Кампанията не се отрази особено на продажбите на книги, но издателствата отчетоха добра година.Когато през 2003 г. англичаните избират "Властелинът на пръстените" на Дж. Р. Р. Толкин за свой любим роман в кампанията "Голямото четене" на обществената телевизия BBC, продажбите на книги във Великобритания нарастват в пъти. Когато обаче българите избират "Под игото" на Иван Вазов в същата кампания на държавната БНТ, такъв бизнес ефект върху пазара почти няма.
Разбира се, сега икономическата обстановка е съвсем различна, но според самите книгоиздатели сравнението и по принцип е излишно. Най-малкото "Под игото" така или иначе присъства в почти всеки български дом, а част от финалистите от българската кампания са книги, които отдавна не са отпечатвани в нови тиражи по една или друга причина. Хората от книгоиздателския сектор в България обаче са единодушни, че в дългосрочен план популяризирането на четенето ще изиграе своята роля. Имат и разумен аргумент да вярват в това - миналата година се оказва една от най-успешните за книжния пазар в страната: издателства и разпространители отчитат стабилен ръст на приходите между 10 и 30%.
Големите надежди
за читателски бум бяха попарени от не съвсем професионално проведена кампания и добре познати (вече четени) книги финалисти. Но това са само част от факторите, поради които издатели и разпространители не отчитат особено търсене на заглавията от "Голямото четене". Двете най-големи вериги книжарници в страната - "Хеликон" и "Пингвините", наблюдават съвсем леко увеличен интерес основно към чуждите романи, включени в класацията. Сред по-търсените заглавия са били "Майстора и Маргарита", "Малкият принц", "Властелинът на пръстените", "Пътеводител на галактическия стопаджия", "Граф Монте Кристо". От "Хеликон" допълват, че от българските книги най-купувана е била "Железният светилник".
Светлозар Желев, директор "Книгоиздаване" в издателство "Сиела", е скептичен, че дори "Под игото" ще се продава като топъл хляб след приключването на класацията. "Сиела" преиздава две от книгите, които намериха своето място в топ 12 - "Тютюн" и "Осъдени души" на Димитър Димов. Тяхната инициатива е по повод 100-годишнината от рождението на автора и въпреки че съвпада с периода, в който тече кампанията по БНТ1, Желев не отчита увеличение на продажбите на двете заглавия. Подобни са наблюденията и на повечето издатели, чиито книги са попаднали сред финалистите в инициативата.
Стойо Вартоломеев, управител на издателска къща "Хермес", е един от малцината, които засичат пряк положителен ефект за бизнеса си - увеличаване на продажбите не по-малко от 10-15% по времето, когато започна кампанията (в края на 2008 г.). От 12-те финалисти "Хермес" издават "Под игото" и "Граф Монте Кристо" (част от заглавията се печатат от по повече от едно издателство). Силният край на годината за издателството обаче не е просто
Коледна приказка
и данните го потвърждават. Извън "Голямото четене" хората от бранша отчитат добра 2008 г. за пазара на книги: ръст на продажбите с до 30%, много нови заглавия и една идея по-високи тиражи. По предварителни данни на Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" излезлите от печат нови художествени произведения през миналата година са малко над две хиляди, което е увеличение от приблизително 15% спрямо предходната година. Книгоиздателите обясняват, че един добър тираж в България е около 2 хил. копия (при 1500 преди няколко години). Бестселърите излизат между 3 и 5 хил. (с няколко изключения), а един български автор обичайно се издава в 1000 копия. Отличниците в масовия жанр като Паулу Коелю и Джон Гришам стоят зад успеха на издателство "Обсидиан", като романът "Брида" на първия автор достига тираж от 25 хил. бройки. Друг безспорен хит е Стефани Майер, чиито тийнейджърски романи "Здрач" и "Новолуние" ще носят добри продажби на издателство "Егмонд", според представители на сектора. Те сравняват успеха на поредицата с този на "Хари Потър" (също от каталога на "Егмонд").
"Броят книги, които се продават, расте всяка година с 5-7%, а хората, които ги четат, вероятно се увеличават с 10-14%, тъй като всяка закупена книга на практика се чете от поне двама души", твърди д-р Йордан Антов, един от собствениците на издателство "Бард". Средната цена на един роман също нараства плавно и е около 10-12 лв. за издание с меки корици (при 7 до 10 лв. преди няколко години) и около 18-20 лв. с твърди. Информация за обема на пазара на художествена литература няма, но според представителите на сектора през последните 2-3 години се наблюдава една положителна тенденция към вдигане на рейтинга на книгата като ценност. "По мои наблюдения все по-често се търси белетристика - добре разказани истории. Дошло е времето на стойностната литература, а любовните романи и екшъните остават в миналото", казва Димитър Атанасов, търговски директор на книжарници "Пингвините".
Трудни времена
Според част от играчите на пазара на книги първите симптоми на кризата вече се усещат и от този сектор. "Отчитаме спад на продажбите през първите три месеца на тази година спрямо предходната. Според нас 2009 г. ще е по-трудна за бранша", казва Стоил Панайотов, съуправител на книжарници "Хеликон". Наблюденията на Стойо Вартоломеев от "Хермес" са, че издателите леко разреждат програмата и намаляват броя на новите книги, които издават. "В моменти на криза много важно е името на издателя. Едно младо издателство ще пострада повече, защото няма утвърдена публика", твърди Йордан Антов от "Бард".
Друга част от книгоиздателите са по-скоро спокойни и са уверени, че техният бранш няма да бъде от тежко засегнатите. Тъкмо обратното - може да е от печелившите. "Хората със сигурност ще намалят разходите си за нови автомобили или уреди за дома, но те винаги ще имат нужда от храна и забавления. А най-евтините и достъпни забавления в момента са гледането на телевизия и четенето на книги", усмихва се Светлозар Желев от "Сиела".
В книготърговията има два пика - единият е свързан с началото на лятото, когато хората се подготвят за почивките си, а другият е в края на есента преди коледните празници. Собственикът на издателство "Обсидиан" Кристин Василева счита, че най-убедителният показател доколко сериозно ще се отразят финансовите проблеми на хората на пазара на книги лично за тях ще е представянето на най-новата книга на най-успешния им автор Паулу Коелю, което предстои в края на май. "Ако и там се наблюдава спад, значи може би ще ни очаква труден период", казва тя и обяснява, че все пак на издателствата ще им се наложи да съкратят някои разходи. Така например ще си спестят ходенето по семинари и изложения и организирането на скъпи премиери, а и трудно можем да очакваме през тази година да се канят популярни световни автори в България.
Добри новини книгоиздателите очакват от интернет книжарниците и обектите им в търговските центрове тип мол и големите вериги хипермаркети. Онлайн продажбите растат и почти всички издателства ги предлагат, но в сравнение с общия обем все още са много малка част от оборота (грубо около 5%). За сметка на това книжарниците в моловете процъфтяват и се очертават като един от основните двигатели на бизнеса през годината. "В обекта ни в Mall of Sofia има опашки за книги, явление, което почти не сме виждали в България", завършва с усмивка Светлозар Желев от "Сиела".
-
Лошо е когато някой се изказва неподготвен. Днес малко се чете, а в това гласуване масата е заложила на празните приказки, познатата материя и папагализма. Всеки е чувал за Под игото, учил е части от него в училище... Как да има ръст на продажби, когато всяка къща го има от училищно време като книга, която се изучава?
-
Blagodaria, ti Mustafa za hubavite primeri i izcherpatelni otgovori. Ne mislia ,che shte zadovolish ustrema na nashia Peter.Interesnoto pri nego e ,che toi naistina e nacheten, obrazovan i si misli ,che e vseznaesht, i vsemojesht,no opredeleno greshi.Znanieto Peter e mnogo obshirno poniatie:)Choveshkite vazmojnosti sa ogranicheni.Jalko za teb Petre,ako prodaljavash da probutvash nedvusmislenite si razsajdenia s tankata nishka ,che vsichki tuk sa polugramotni.Ako iskash naistina da obshtuvash s horata v saita, pokaji uvajenie.
-
Mustafa, ne mislia ,che tova e Sam Haris:)Po veroiatno da e Hitar Petar:))))))))))
-
Мутиш,
грамотен не значи свободен а уважение не значи съгласие.
А колкото до начетеноста - предпочитам да се придържам към мисълта на Сократ - "Аз знам че нищо незнам"
-
Svobodata Peter, za da bade istinska i deistvashta,ima nujda ot obshtenie.Po tozi nachin se sazdava obshtnostta,koiato dariava radost i svoboda.Korenite na istinskata i prodaljitelnata svoboda se namira v ("Bog,Allah").Tia ne se vliae ot vanshni faktori, a e dalboko vkorenena v choveka. V choveshkata intimnost svobodata namira silite ,koito da ia podarjat,i po tochno vav vsekidnevnata(5kratna)molitva.Koito uvajava sebe si, ima uvajenie i na okolnite i interpretira negovite vazgledi po nachin,koito ne obijda oponenta si.
-
Мутиш,
бих ти отговорил, ама на темата няма предупреждене да не се чете от религиозно обиждащи се. ;)
Бъди жив и здрав.
-
Iavno si vsel chovek Peter.Vij, niamam nishto protiv teb.Prosto badi malko po toleranten v iskazvaniata si kam drugite i mahni tozi sarkazam.Niakoi den shte se ubedish v obratnoto na tova, koeto pishesh.Pojelavam ti go ot sarce!!!
-
Благодаря. Това за мен е комплимент. :)
Едно разпространение на грамотноста по света, което също дава теза защо сред първите 100 автора няма ислямски автор.
http://commons.wikimedia.org/wiki/File:Literacy_rate_world.svg (http://commons.wikimedia.org/wiki/File:Literacy_rate_world.svg)
В класацията за най-влиятелните интелектуалци в света на американското списание Foreign Policy в топ 10 са само мюсюлмани. Много странно - такива неграмотни хора, а оглавяват тази престижна класация?!
http://www.foreignpolicy.bg/show.php?storyid=552772 (http://www.foreignpolicy.bg/show.php?storyid=552772)
-
Много любопитна класация
И барабар Петко с мъжете - политологът Иван Кръстев като представител на България. ;)
Няма ги Галилей,Юго,Нютон, Паскал, Нитше, Сервантес, Юго, Достоевски, Лайбниц, Кант, Витгенщаин,Толстой,Шекспир,Монтескьо,Ломоносов,Дарвин, и т.н. и т.н.
Явно избора на 100-те и избиването на комплекси е предопределил резултата. :)
-
PETER, ти поинтересува ли се първо по какви критерии е излъчена стотицата? Доколкото разбирам, това са съвременни интелектуалци. И аз виждам, че ги няма Аристотел, Платон, Сократ и т.н. ;)
-
Очевидно класацията е за съвременни интелектуалци. Петер, къде е твоя човек Сам Харис, че нещо не го забелязвам? Спокойно, атеизмът все още не е "отмрял" - Ричард Доукинс е на 19-то място.
http://www.foreignpolicy.com/story/cms.php?story_id=4379 (http://www.foreignpolicy.com/story/cms.php?story_id=4379)
За най-влиятелните личности в историята на човечеството тук (http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=81&st=100&start=100). Но ПЕТЕР отново го очаква лоша новина.
-
Досетих се че са съвременни, макар че Мустафа е написал "най-влиятелните интелектуалци в света". ;)
Само че в този списък става въпрос за текущо обществено влияние, а не просто за интелектуални постижения
http://www.foreignpolicy.com/story/cms.php?story_id=4379 (http://www.foreignpolicy.com/story/cms.php?story_id=4379)
Т.е. да споменавам ли че засега не съм чел нищо съществено от изброените имена,
или че всичките интелектуалци-мюсюлмани май са интелектуалци само в областа на исляма,
или какъв интелектуалец може да е някакъв шоумен, политик или папа?
Друго любопитно е че няма нито един руснак или китаец (изключвам Гари Каспаров) и има прекалено много хамериканци.
И последна забележка - в областа на идеите класация от съвременници е некоректна.
Винаги е необходима дистанция на времето за да се отсее модното от вечното.
-
За най-влиятелните личности в историята на човечеството тук (http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=81&st=100&start=100). Но ПЕТЕР отново го очаква лоша новина.
Напротив, новината май е лоша за теб. ;)
Освен Мохамед друг мюсюлманин в 100-тицата май няма.
Пък и много религия в челото. Чак накъртва. ;)
А след религиите идва ред на масовато просвещение - изобретателите на хартията и печатането.
1. Мухаммед
2. Айзък Нютън
3. Исус Христос
4. Буда
5. Конфуции
6. Свети Павел
7. Цай Лун
8. Йохан Гутенберг
9. Хростофор Колумб
10. Алберт Айнщайн
11. Луи Пастьор
12. Галилео Галилей
13. Аристотел
14. Евклид
15. Мойсей
16. Чарлз Дарвин
17. Ши Хуанг Ти
18. Октавиан Август
19. Николай Коперник
20. Антоан-Лоран Лавоазие
21. Константин Велики
22. Джеймс Уат
23. Майкъл Фарадей
24. Джеймс Кларк Максуел
25. Мартин Лутер
26. Джордж Вашингтон
27. Карл Маркс
28. Орвил и Уилбър Райт
29. Чингис Хан
30. Адам Смит
31. Едуарт де Вер(известен повече като Уилям Шекспир)
32. Джон Далтон
33. Александър Велики
34. Наполеон Бонапард
35. Томас Едисон
36. Антонии ван Левенхук
37. Уилям Т. Дж. Мортън
38. Гулиелмо Маркони
39. Адолф Хитлер
40. Платон
41. Оливър Кромуел
42. Аликзандър Грейъм Бел
43. Аликзандър Флеминг
44. Джон Лок
45. Лудвиг ван Бетховен
46. Вернер Хайзенбер
47. Луи Дагер
48. Симон Боливар
49. Рене Декарт
50. Микеланджело
51. Папа Урбан II
52. Омар ибн Ал-Хаттаб
53. Ашока
54. Свети Августин
55. Уилям Харви
56. Ърнест Ръдърфорд
57. Жан Калвин
58. Грегор Мендел
59. Макс Планк
60. Джоузеф Листър
61. Николаус Август Ото
62. Франсиско Писаро
63. Ернандо Кортес
64. Томас Джеферсън
65. Кралица Изабела I
66. Йосиф Сталин
67. Юлий Цезар
68. Уилям Завоевателя
69. Зигмунд Фройд
70. Едуард Дженър
71. Вилхелм Конрад Рьонтген
72. Йохан Себастиан Бах
73. Лау Цзъ
74. Волтер
75. Йохан Кеплер
76. Енрико Ферми
77. Леонард Ойлер
78. Жан-Жак Русо
79. Николо Макиавели
80. Томас Малтус
81. Джон Ф. Кенеди
82. Грегори Пинкъс
83. Манихей
84. Ленин
85. Суй Уен Ти
86. Васко да Гама
87. Кир Велики
88. Петър Велики
89. Мао Цзедун
90. Франсиз Бейкън
91. Хенри Форд
92. Мен Цзи
93. Заратустра
94. Кралица Елизабет I
95. Михаил Горбачов
96. Менес
97. Карл Велики
98. Омир
99. Юстиниан
100. Махавира
-
А, тия с № 39 който вчера имаше рожден ден,№ 84 дето по мумицирания му сурать още има сифилистични пъпки,с № 66 за когото всички плакахте когато умря и благодарение на когото навремето на всички варненци ви казваха "Сталинисти" ,Петре какви са .
-
http://www.dnevnik.bg/sviat/2008/06/23/517498_isliamski_teolog_beshe_provuzglasen_za_nai-vidniia/ (http://www.dnevnik.bg/sviat/2008/06/23/517498_isliamski_teolog_beshe_provuzglasen_za_nai-vidniia/)
Ислямски теолог беше провъзгласен за най-видния мислител на съвремието
Фетула Гюлен
Външните министри на Г-8 призоваха Иран да започне да сътрудничи
Проучване на британското списание "Проспект" и на американското издание "Форин полиси" изненадващо провъзгласи за най-влиятелен съвременен мислител турския ислямски теолог Фетула Гюлен. В допитването са били подадени около 500 000 гласа, посочва в. "Гардиън". Успехът на Гюлен вероятно се дължи на активността на неговите последователи, след като най-многотиражният вестник в Турция - "Заман", агитира за проучването, коментира изданието. Първите 10 в класацията са мюсюлмани, като сред тях личат имената на нобелистите Орхан Памук и Ширин Ебади, а след тях са останали имена като Умберто Еко, Ал Гор, Ноам Чомски.
Резултатите изненадаха организаторите на анкетата, като редактор в "Проспект" призна, че не е чувал името на Гюлен и вероятно неговите последователи просто "са се подиграли" с анкетата. Той допълни, че все пак класацията показва някои важни политически тенденции в Турция. Главният редактор на "Заман", който сам е привърженик на Гюлен, отрича, че анкетата е опорочена. Според него много хора следват идеите на теолога, който "работи за световния мир със средствата на международния диалог и толерантност".
Гюлен живее в САЩ от 1998 г., автор е на 60 книги и е създател на световна мрежа за проповядване на исляма в духа на търпимостта. Анализатори го свързват с управляващата в Турция Партия на справедливостта и развитието и го сочат като неофициален неин идеолог, представящ се за модерното лице на исляма.
Първите 10
Фетула Гюлен, Турция
Мухамад Юнус, Бангладеш
Юсуф ал Карадауи, Египет
Орхан Памук, Турция
Айтзаз Ахсан, Пакистан
Амр Халед, Египет
Абдулкарим Соруш, Иран
Тарик Рамадан, Швейцария
Махмуд Мамдани, Уганда
Ширин Ебади, Иран
Етикети Турция ислям вероизповедание писател Търсене
-
ВТОРАТА СТОТИЦА
Авраам
Езоп
Хауард Ейкън
Сузан Б. Антъни
Свети Тома Аквински
Архимед
Аристарх Самоски
Ричард Аркрайт
Нийл Армстронг
Чарлз Бабидж
Антоан-Анри Бекерел
Джереми Бентам
Ото фон Бисмарк
Нилс Бор
Бенджамин Франклин
Фридрих Велики
Бети Фридан
Гален
Махатма Ганди
Карл Фридрих Гаус
Хамурапи
Хегел
Хенри VIII
Хенри Мореплавателя
Теодор Херцел
Хипократ
Томас Хобз
Луи дьо Брой
Николас Сади Карно
Хеопс (Хуфу)
Уинстън Чърчил
Карл фон Клаузевиц
Рудолф Клаузиус
Мария Кюри
Готлиб Даймлер
Данте Алигиери
Цар Давид
Демокрит
Мери Бейкър Еди
Робърт Етингър
Джордж Фокс
Дмитрий Менделеев
Монтескьо
Мария Монтесори
Самюъл Морз
Волфганг Амадеус Моцарт
Моавия I
Блез Паскал
Иван Павлов
Пабло Пикасо
Марко Поло
Птолемей (Клавдий)
Питагор
Роналд Рейгън
Джеймс Хътън
Аменемхат IV
Исай
Жана д’Арк
Имануел Кант
Кемал Ататюрк
Джон Мейнард Кейнс
Хар Гобинд Корана
Мартин Лутър Кинг (син)
Алфрид Ч. Кинзи
Густав Роберт Киршхоф
Кублай Хан
Готфрид Вилхелм фон Лайбниц
Етиен Леноар
Леонардо да Винчи
Ейбрахам Линкълн
Лю Пан (Хан Каоцзъ)
Луи XIV
Джеймс Мадисън
Фернандо Магелан
Дева Мария
Мейджи Тено (император Муцушито)
Рембранд
Франклин Делано Рузвелт
Санкара
Ервин Шрьодингер
Уилям Б. Шокли
Джоузеф Смит
Сократ
Софокъл
Сун Ятсен
Уилям Хенри Фокс Талбът
Тамерлан
Удуард Телър
Хенри Дейвид Торо
Чарлз X. Таунс
Хари Труман
Алесандро Волта
Селман Уаксман
Джеймс Уотсън и Франсиз Крик
Робърт Уотсън-Уот
Мери Уолстънкрафт
Франк Лойд Райт
Борис Елцин
Владимир Зворикин
http://www.chitanka.info/lib/text/3058/0 (http://www.chitanka.info/lib/text/3058/0)
И тук не виждам мюсюлманин. ;)
-
А Кемал Ататюрк за какъв го смяташ? И между другото, Петре, ти като върл атеист явно избирателно се целиш срещу религията - в случая исляма ??? Или и при вас има секти ;)
-
http://www.dnevnik.bg/razvlechenie/2009/01/17/616314_haled_hoseini_e_nai-cheteniiat_avtor_za_2008_godina/ (http://www.dnevnik.bg/razvlechenie/2009/01/17/616314_haled_hoseini_e_nai-cheteniiat_avtor_za_2008_godina/)
http://www.bgbook.dir.bg/book.php?ID=18854 (http://www.bgbook.dir.bg/book.php?ID=18854)
http://www.book.store.bg/c/p-p/m-425/id-21268/hiliada-siajni-slynca-haled-hosejni.html (http://www.book.store.bg/c/p-p/m-425/id-21268/hiliada-siajni-slynca-haled-hosejni.html)
Афганистанският писател Халед Хосейни, автор на романите "Хиляда сияйни слънца" и "Ловецът на хвърчила", оглави класацията на най-популярните писатели в света през 2008 г., съобщи "Гардиън".
Произведенията на Халед Хосейни, които се предлагат в книжарниците в САЩ, Франция, Германия, Китай и други страни по света, са най-търсени от читателите.
На второ място в класацията е покойният шведски драматург, поет, прозаик и кинорежисьор Стиг Ларсон, чиято трилогия "Милениум" е бестселър.
На трето място сред най-популярните писатели за 2008 г. се нарежда английският Кен Фолет, прочул се с трилъра "Окото на иглата", за който получава наградата "Едгар".
Следват популярната сред младежите американска авторка на книги за вампири Стефани Майер ("Здрач", "Новолуние" и др.). Само в САЩ са продадени над 8 милиона екземпляра от книгите на Майер.
В челната петица е намерила място и младата френска писателка Мюриел Барбери, автор на "Елегантността на таралежите", "Лакомство" и др.
Сред най-продаваните автори на съвременни романи в света са още Джон Гришам, Джоан Роулинг, Карлос Руис Сафон, Анна Гавалда, Хенинг Манкел, Алън Бенет и др.
На 20-о място е поставен Паулу Коелю.
-
Паулу Коелю го четат манекенки, блондинки и мутреси ;)
примерно :)
-
А Кемал Ататюрк за какъв го смяташ? И между другото, Петре, ти като върл атеист явно избирателно се целиш срещу религията - в случая исляма ??? Или и при вас има секти ;)
Кемал Ататюрк е светски човек и създател на турската нация. Едва ли е бил религиозен, но приемам забележката.
Освен това в първия списък открих още един - Омар ибн Ал-Хаттаб.
Велик човек и завоевател на който според мен арабите и исляма дължат повече от постигнатто.
За секти при атеизма не може да се говори защото няма и няма как да има организирани структури по аналогия с религиите. Няма храмове, териториални образования, свещенници и прочие.
По-скоро всеки отделен атеист си е отделна секта. ;)
И какво лошо виждаш в религиозно-нерелигиозните спорове?
Шабан,
Халед Хосейни мюсюлманин ли е?
Не съм чел нищо от него, но съм впечетлен от рецензиите и мненията по форумите.
Благодаря за инфото.
-
Шабан,
Халед Хосейни мюсюлманин ли е?
Не съм чел нищо от него, но съм впечетлен от рецензиите и мненията по форумите.
Благодаря за инфото.
Нека всеки ,когато има свободно време да прочете безплатно "Хиляди сияйни слънца" на Халед Хосейни.
http://bg3.chitanka.info/mylib/index.php?action=text&textId=12508 (http://bg3.chitanka.info/mylib/index.php?action=text&textId=12508)
Както и другата книга на писателя - "Ловецът на хвърчила"
http://bg3.chitanka.info/mylib/index.php?action=author&q=%D0%A5%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%B4+%D0%A5%D0%BE%D1%81%D0%B5%D0%B9%D0%BD%D0%B8 (http://bg3.chitanka.info/mylib/index.php?action=author&q=%D0%A5%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%B4+%D0%A5%D0%BE%D1%81%D0%B5%D0%B9%D0%BD%D0%B8)