Pomak.eu
Български => Култура и изкуство => Традиции => Topic started by: Nedim Mehmedoski on May 15, 2009, 01:56
-
Отишол Насрадин Оџа со син му во некој град,а сосебе го повел и магарето.Го качел син му на магаре, а Насрадин одел пеш.Оделе така се додека не наишле на некои луѓе кои ги виделе и почнале да коментираат:
“Види го бе тоа здраво машко дете!Ете тоа ти е денешната младина.Татко му се мачи пеш а тој качен на магаре ко некој Бег“.
Кога го слушнал ова синот на Насрадина,се усрамил и слегол и му рекол на татко му да се качи сега тој на магаре.Се качел Насрадин Оџа и оделе понатаму се додека не наишле на други луѓе кои исто почнале да коментираат:“Види го бе она слабо детенце како се мачи пеш,а татко му без чувство си се вози на магаре„
Го чул ова Насрадин се засрамил и слегол од магаре и овојпат се качеле двајцата на магаре и оделе се додека не наишле на други луѓе кои рекле“Види го бе она кутро магаре!Му се качеле двајцата,а тоа кутро на оваа горештина ќе пукне“.Слушнале и ова и овојпат решил Насрадин да слезат двајцата и да одат пеш.И така оделе се додека не ги сретнале други луѓе кои почнале да мрморат:“Види ги бе оние двајца идиоти!Имајќи магаре тие пешки одат по оваа горештина“.Кога го чул ова Насрадин му дошло до нос,и му рекол на син му“Фаќај го магарето и ќе го носеме нарамо!Само така ќе спречеме луѓето да не зборуваат ништо. :)
-
Еден топол летен ден,легнал Насрадин Xoџа да се одмори под оревот. Секаде наоколу биле израснати крупни лубеници.Оџата зел една да се заслади па почнал да мудрува: - Драги Аллах, зошто не даде лубеници да растат на дрвјата? Их,тогаш колку би ги имало.
Во тој момент еден зрел орев се откинал и паднал право на Насрадиновата глава.
- Ух,Аллах џ.ш. најдобро знае - рекол оџата триејќи ја главата - ако растеа лубеници на дрвјата, што ќе беше сега со мојата глава?
-
Насрaдин и песот
Еднаш Насpaдин шетал по селото, па на него налетал песот на соседот. Оџата, за да се одбрани, ја потегнал секирата, го удрил песот по главa, а песот го отегнал опашот (умрел).
Соседот отишол кај кадијата, па му се пожалил.
Веднаш го донеле Насрадина, па кадијата му рекол:
-Зошто не го удри песот со дршката туку со оштрицата?
На тоа Насрадин му рекол:
-Да сакаше песот мене со опашката да ме касне, е тогаш јас ќе го удрев со дршката! :)
-
Хехе, много яко. Браво брат!
-
Кога Насрадин Хоџа бил момче , во неговото село имало многу арамии.
Еден ден неговата мајка му рекла:
" Сине мој, еве јас мора да појдам до соседното село а ти припази на нашава куќа, немој никако да се одвојуваш од вратата за да не ни влезат во куќата арамиите! "
Откако мајка му заминала, на почетокот младиот Насрадин седел испред вратата , арно ама, тоа му досадило оти сакал малку да си поигра со другарите. Но, што да прави кога мајка му јасно му рекла да не се одвојува од вратата?!
Се думал , се думал и на крајот ја извадил вратата , ја заврзал на својот грб и тркнал до ливадата каде што неговите другари си играле фудбал.
Се вратил дома околу Акшам и ја затекнал мајка му како седи во авлијата и плаче. Кога го видела му рекла :
" Ах бре Насрадине , арамиите ни ја оплачкаа куќата ! Зарем не ти реков да не се одвојуваш од вратата ?"
Насрадин и одговорил :
" Но, мајко моја,па јас цело време не се одделив од вратата!" :)
-
Torbesh, много приятно съм изненадан от тези забавни разказчета за Настрадин Ходжа.
Според мнозина Настрадин Ходжа и митовете за него имат мистичен суфиски произход.
На практика Настрадин ходжа е общобалкански, той е пример за толерантност и всички балкански народи го обичат. Аз никога няма да забрава старите разказвачи от едно време , още като дете които сум слушал със затаен дъх хитрините на Настрадин Ходжа.
Този факт е част от от устната традиция на всички нашенци.
-
;D :D ;D :D супер!
-
Еден ден додека врнело силен дожд Насрадин седејќи здогледал како еден човек бега од дождот па му рекол: "Пријателе не бегај од рахметот од Аллах." Па, човекот засрамено останал на дождот. По неколку дена истото му се случило на Насрадин, човекот го забележал и му вратил со истите зборови "Не бегај ефендија од рахметот од Аллах.", a Насрадин му одгороврил:"Јас не бегам, туку не сакам да го газам рахметов од Аллах." :)
-
Го викнале еднаш едни луѓе на Насрадин Оџа да им држи Хутва за време џума.И се качил Насрадин на Минбер и им рекол:Џемаат дали знаете што сакам да кажам?Овие одговореле:Нормално не!
Тогаш Насрадин им рекол:Искрено да ви кажа,немам желба да кажувам нешто на луѓе кои дури незнаат што сакам да кажам“,и слегол од Минбер и си заминал.
Наредна џумаа луѓето пак го викнале и овојпат ги прашал исто:“Дали знаете што сакам да кажам?“и овие рекле“Да“.
Насрадин тогаш им рекол:“Епа штом сте знаеле нема потреба да губам време да ви кажувам“, и си заминал пак.
Овојпат луѓето многу се налутеле и го викнале пак следната џума и кога ги прашал:“Дали знате што сакам да кажам?“ пола од нив му одговориле “Да“ а другата половина “Не“.Па рекол Насрадин:“Тие што знаат нека им кажаат на тие што незнаат“ и пак слегол од минбер и си заминал. :) :D :D
-
Ги собрал Насрадин Оџа своите џемаатлии,па почнал да им се фали:
-Џемати муслимин! - Дали знаете дека јас како што гледам дење исто така гледам и ноќе?
А џемаатот му рекол:
- Па зошто тогаш Оџа ефенди,кога ќе падне мрак носиш фенер со себе?
На тоа Насрадин Оџа им рекол:
- Ама, тоа го правам поради вас, за некој од вас да не удри во мене! :D
-
...Кога го чул ова Насрадин му дошло до нос,и му рекол на син му“Фаќај го магарето и ќе го носеме нарамо!Само така ќе спречеме луѓето да не зборуваат ништо. :)
:) Трудно е да угодиш на хората! ;D
-
Torbesh superrrrrr :D :D ;D
-
Насрадин оџа имал крава која за ништо не бидувала.Еден ден женаму му рекла да ја одведе кравата на пазар и да ја продаде.Кога оџата ја однесол на пазар почнал да вика колку што може:
-Оваа крава за ништо не ја бидува,несака на време да се тели,а кога ќе се отели не може ниедно теле да го нахрани.Млеко дава сосема малку.
Насредин оџа така ја грдел својата крава колку што можел,само вистината ја кажувал,знаел дека лагата е харам.Кога луѓето слушнале што кажува, никој не ја погледнувал кравата.Тогаш дошол еден негов комшија и на уво му шепнал:
-Зошто така зборуваш за кравaта,да се помрдна од умот,немој да ја грдиш кравата така никој нема да ја купи,него дај ми ја ти мене кравата да видиш како се продава,а ти сокрисе и не излегувај,за да не ја препознаат дека е твоја.Неговиот комшија почнал да вика:
-Еве една добра крава,се тели кога млекото е најскапо и дава многу млеко.
Тој многу ја фалел кравата,а околу неа почнале да се собираат многу луѓе.Тогаш излегол Насрадин оџа и извикал:
-Па ако кравата е толку добра,нема да ја продадам!
Ја зеде кравата од комшијата и ја однесе дома. :D :D
-
Насрадин – оџа и жените
Насрадин оџа се плашел од своите жени, а тој страв и не го криел толку од светот, но сепак сакал да знае дали и другите како него се плашат од своите жени.
Еднаш, во џамијата додека одржувал ваиз, ги запраша присутните дали се плашат од своите жени.
-Кој се плаши, нека стане на нозе! – им повика Оџата.
Сите станаа, освен еден.
На оџата му олесни на срце, кога виде дека не е сам, но кога го виде еден дека седи, му падна мило, берем има некој кој не се плаши од жените.
-Еве луѓе, погледнете го јунакот! Еве човек кој не се плаши од своите жени !
-Ма Јок, ефендија! Штом ја спомна жената, мене двете нозе ми се посекоа, па немам сила да застанам на нив – го пречека тој.. :D :D
-
Torbesh, благодаря ти за историите на Настрадин ходжа - тях ги има във всички страни, където се изповядва ислям. В България, където има и християнство и ислям, има и цикъл "Хитър Петър и Настрадин ходжа"
А в нашия край старите хора казват "Настранил оджа" ;D
-
Која жена би ја спасил, оџа?
Некое време Насрадин имал две жени. Еден ден дојдоа тие заедно пред него, па го запрашаа:
-Која од нас двете, повеќе ја сакаш?
-Двете – рече оџата и сакаше да замати работа, но тие не сакаа да попуштат.
Помладата му рече:
-Замисли дека двете сме во чамец на езеро, па чамецот се преврти, а ти само едната можеш да ја спасиш. Која од нас двете би ја спасил?
Оџата се сврти кон постарата жена и рече:
-Жено, ти мислам малку знаеше да пливаш, нели?
-
Рабин и поп доживуваат сообраќајна несреќа и нивните коли се тотално
уништени но за чудо ни едниот ни другиот не се ич повредени.Така
излегувајќи двајцата од колите и тргнувајќи еден кон друг,рабинот го
забележал крстот кај попот и му рекол:Хеј ти си поп,а јас сум рабин.
Нашите коли се уништени тотално а ние сме нечепнати двајцата.Ова
сигурно е некаков знак од Бога!
На ова попот одговорил:Потполно се сложувам,ова мора да е божји знак!
Потоа рабинот продолжува:Хеј види ова е чудо!Мојата кола е уништена
а ова шише со вино е недопрено.Сигурно Бог сакал да се најдеме и да
бидеме големи пријатели,и да се напиеме вино заедно за добра среќа,
и му го дава шишето на Попот кој го зема шишето,го дига и се напива
неколку голтки а потоа му го враќа назад шишето на рабинот.
Рабинот го зема шишето и одма му ја става затката а Попот зачудено
прашува:Што е работава,зарем нема да се напиеш?
Рабинот одговора:Не,мислам дека ќе чекам полиција! :D :D ;D ;D
-
Ај малку да се насмееме! Но умерено!
Кралицата Елизабета, Џорџ Буш и Бранко Црвенковски заедно отишле директно во пеколот.
По некое време, Кралицата рекла:
- Ми недостасува Англија. Сакам да се јавам и да видам што прават сите луѓе таму.
Завртила, разговарала 5 минути и го прашала Ѓаволот колку должи.
- Пет милиони фунти, рекол тој, Елизабета напишала чек и му го дала.
По некое време, Буш станал љубоморен и почнал да вреска:
- Сега јас сум на ред! Да завртам во Америка и да ги прашам сите како живеат без мене!
Завртил, муабетел 2 минути, прашал колку потрошил, Ѓаволот му рекол 10 милиони долари, овој напишал чек и се смирил.
Бранко станал уште пољубоморен и државнички извикал:
- И јас сакам! Сакам да видам што прават луѓето во Македонија! Сакам да разговарам со сите! Со мојот кабинет, со Шема, со Медо, со Коста, ма со сите!
Завртил во Македонија, зборел, зборел, зборел... го фатило 2 саата муабет. Конечно спуштил и прашал:
- Колку дужам?
- Десет денари, рекол Ѓаволот.
- Како тоа 10 денари? Ови разговараа само неколку минути па платија еден тон пари а јас за два саата само 10 денари?
- Знаеш, кога вртиш од еден пекол во друг, тоа ти е локален повик. :D :D
-
Еднаш го слушнав ова, не се сеќавам баш 100% како беше, накратко ќе резимирам.
Си бил еден човек, муслиман, човек кој секојдневно бил досадуван од проповедите на еден христијански мисионер. Мисионерот сакал да му ја украде душата . . со ефтини приказни за тоа како Бог умрел за нашите гревови . . . и како треба ние да веруваме во тоа.
Така, ден, два, три . . . муслиманот го слушал само тоа: "Бог умре за нашите гревови, Бог умре, Бог умре, Бог умре . . . "
Муслиманот го повикал на еден свој пријател и му рекол: "Утре пак ќе дојде христијанинот, јас ќе бидам во мојата соба, а ти почекај го надвор. Кога ќе дојде, пред да влезе, кажи ми дека е дојден, да знам."
Утредента доаѓа христијанинот, и како што биле договорени, муслиманот го пречекува надвор, му кажува на својот пријател муслиман дека е дојден христијанинот, и го внесува внатре.
Влегува христијанинот внатре, го гледа муслиманот плаче ли плаче! Што ти е, го прашува? Зошто плачеш?
Муслиманот му одговара: "умре анѓелот Божји, умре Габриел (Џебраил)!"
Христијанинот вчудоневиден од одговорот вели:
"Абре ти будало една, што зборуваш?! Како е можно анѓел да умре?!"
На ова, муслиманот одговара:
"Па ти до вчера ми викаше, ме убедуваше, ми проповедаше дека БОГ УМРЕЛ!!!!!!" ;) :D
-
пекол = ?
-
пекол = ?
Dzhehennem (jennem)! ??? :)
-
Демек "пъкъл" /Ад/. Сега вече схванах ;D ;D ;D
-
NASRETTİN HOCA na 801 godina
izvestniqt turski filosof i sociolog e roden 1208 godina v selo Hortu ( dnes nosi negovoto ime) v ob6tina Sivrihisar
na okrag Eski6ehir.
pove4e za nego na turski
http://www.hocanasreddin.net/hayati1.asp (http://www.hocanasreddin.net/hayati1.asp)
-
В някои случаи при спор или за шега на някого се поставя неизпълнима задача, но спасението е в това, че и правилността на отговора не може да се докаже. Така на въпроса колко са звездите на небето, Насредин Ходжа отговорил: колкото са космите на магарето ми; а на въпроса къде е центърът на земята, отговорът му бил: точно ето там, където е забит колът на магарето!
-
Живял е в град, наречен сега Акшехир и името му е било Nasuriddin Hаce, но се занимавал с история на исляма, бил е учител, и затова са го преименували на Несреттин ходжа/ходжа означава учител/
Родом от Хорту кьой/село/, баща - Абдуллах ефенди, майка - Съдъка хатун - хатун означава уважавана съпруга, бил е за кратко имам в местната джамия, след което през 1237 започнал да посещава уроците на Хаджи Ибрахим/запознатите с османската история разпознават имената/, изоставил имамството и станал уважаван учител. Думите му достигали лесно до хората заради шеговития тарз./
-
РАЗПОЗНАВАНЕТО
(притча за Насредин)
- Мола, мола, бързо тръгвай с мен, - съседът на Насредин извън себе си от възторг хванал ръката му и го измъкнал от къщи. – Пристигна един такъв, разбираш ли, казват, че той е най-мъдрият и най-прославеният, и…
- Добре, да вървим да погледаме най-мъдрия, - съгласил се Молла.
Отишли те в чайната, мъдрецът важно седял на почетно място и слушал хвалебствията на насъбралите се около него, дори не обърнал внимание на влезлите.
- Ето го, Молла, виждаш ли го! – зашехнал съседът. – Такъв важен, даже не ни забеляза! Никога ли по-рано не си го срещал?
- Много пъти, - казал Насредин, - тъй като той е глупак. А глупаци съм виждал в живота си много.
- Не може да бъде! Най-мъдрият – и изведнъж глупак! Откъде знаеш?
- Мъдрият винаги разпознава глупака, тъй като и той сам някога е бил глупак, - отвърнал Насредин. – Но глупакът никога не разпознава мъдреца, тъй като сам никога не е бил мъдър.
-
УРОКЪТ НА НАСТРАДИН ХОДЖА
Комшията на Настрадин Ходжа отишъл да иска пари назаем. Ходжата му отговорил:
- Парите са под възглавницата, вземи си колкото трябва.
Комшията си взел пет гроша и си тръгнал. Така два-три пъти вземал пари и все не ги връщал. Последния път излъгал Ходжата, че му оставил парите под възглавницата. Ходжата се направил, че не разбрал. След известно време същият човек пак отишъл при Ходжата и му казал:
- Ходжа, дай ми пет гроша назаем.
- Парите са под възглавницата - отвърнал Настрадин Ходжа.
Вдигнал възглавницата комшията, но не можал да види никакви пари и казал:
- Ходжа, тук няма никакви пари!
- Няма, защото не си ги върнал — отговорил Настрадин Ходжа.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Един ден Настрадин Ходжа се разхождал из града, без пет пари в джоба си. Той обиколил пазара, но нищо не могъл да си купи. Недоволен от положението си, той гласно извикал: Ако сега намеря 99 жълтици на земята, щом не са сто, не ги взимам. Един търговец чул заканата на Настрадин Ходжа и решил да изпита неговата упоритост. Той турил 99 жълтици на пътя, отдето Настрадин Ходжа щял да мине, и се скрил, да види как ще постъпи. Като стигнал до мястото, дето били парите, Настрадин Ходжа се навел, взел жълтиците в ръка, преброил ги, турил ги в джоба си и казал: „Който е дал 99 жълтици, той ще даде още една.”
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Настрадин Ходжа и Интернет
Веднъж съселяните казали на Настрадин Ходжа, че жена му много често
виси в Интернет.
"Това е нагла лъжа! - гордо отговорил Ходжата. - Ако много хойкаше по
чужди страници, то поне веднъж щеше да посети и моята..."
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Той се занимавал само с врачуване. Един ден жена му казала: „Докога ще се занимаваш с врачуване? Я иди на гората да донесеш малко дърва, да сварим боба.“ Той взел триона, качил се на едно дърво и започнал да търка. Търкал дървото и си казвал: „Това значи да имаш жена.“ По едно време минал един човек и му казал: „Настрадин Ходжа, какво правиш горе на дървото? Знаеш ли, че ще паднеш?“ – „Това и аз зная.“ Настрадин Ходжа си мислил, че той му казал някаква притча. Като отрязал клона, той паднал от дървото. Като се намерил на земята заедно с клона, той си казал: „Чудно нещо, отде знае този човек, че и аз, и клонът заедно ще паднем?“ След това той настигнал човека, който му предсказал, че ще падне, и му казал: „Слушай, в твоето лице видях човек, който може да предскаже, че ще падна от дървото. Като знаеш толкова, ти ще знаеш и кога ще умра. Я ми кажи кога ще умра?“ – „След 3 деня.“
Като се върнал дома си, Настрадин Ходжа казал на жена си: „Така е то, като ме пращаш за дърва. Качих се на едно дърво да режа, но като отрязах клона, паднах заедно с него на земята. Срещнах един човек, който ми предсказа, че ще падна. Тогава го запитах кога ще умра и той ми каза, че ще умра след 3 деня.“ Той се разплакал и жена му поплакала. Той ѝ казал: „Няма какво, жена, ще се мре, но досега цял живот се занимавах с врачуване, не съм помислил за Господа. Как ще се явя при Него така неподготвен? Сега ще трябва да отида някъде да прекарам в уединение тези 3 деня, да размишлявам за Господа.“
Простил се с жена си и излязъл от своя дом. Отишъл накрая на селото и легнал под една круша. Започнал да размишлява за онзи свят, за Господа, но в това време една узряла круша паднала от дървото. Той взел крушата, изял я и пак легнал на гърба си и продължил да размишлява за онзи свят. След малко пак паднала една круша. Той взел и нея, изял я и продължавал размишленията си. Мислил за Господа, за всичко онова, което е създал.
След известно време той чул някакъв голям шум, чул, че нещо се приближава към него. Врявата се увеличавала. Той си помислил, че от онзи свят идат вече да го вземат и решил да се подигне да види какво става около него, коя е причината за този шум. Като [се] надигнал да види какво става, видял, че камили пристигат. Те били натоварени с празни стомни и празни грънци, които камиларят карал за продан. Като видели главата на Настрадин Ходжа, камилите се уплашили и хукнали да бягат. В бързината си те изпотрошили стомните и грънците. Тогава камиларят дошъл при Настрадин Ходжа, набил го добре и продължил пътя си.
Настрадин Ходжа станал, изправил се и си казал: „Както се вижда, аз още не съм готов за онзи свят. Не ме искат там. Трябва да се върна дома си.“ Но понеже се срамувал, не знаел какво да каже на жена си, намислил да ѝ каже, че се върнал от онзи свят, понеже не го искали още. Като го видяла, жена му го запитала: „Какво има на онзи свят?“ – „Там има много хубави круши, но ако посмееш да уплашиш камилите, голям бой ще падне.“
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
НАЛИ СЕ ПРЕНЕСОХМЕ У ВАС
В къщата на Настрадин Ходжа влязъл крадец, прибрал много ценни вещи и си отишъл. Настрадин Ходжа нарамил останалите вещи и тръгнал след него. Когато крадецът се прибрал у дома си, Настрадин Ходжа почукал на вратата му. Крадецът излязъл и попитал:
- Какво искаш, човече?
- А бре, байно, ние нали се пренесохме у вас? Ето, нося и останалите неща - отвърнал Ходжата.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Веднъж при Настрадин Ходжа дошъл негов съсед и го помолил да му даде магарето си.
- Не мога. Брат ми отиде с него в града - отговорил Настрадин Ходжа.
В това време обаче от обора се чул магарешки рев.
- Е Ходжа, ти май послъга. Нали чувам че магарето реве в обора! - с укор рекъл съседът.
Но Настрадин Ходжа поклатил глава и му рекъл:
- Значи на магарето вярваш, а на мен - почтения и уважаван човек - не вярваш!
----------------------------------------------------------------------------------------
Тюрбанът на Настрадин
Настрадин се появил в двора на султана с великолепен тюрбан на главата, просейки милостиня за бедните.
- Идваш тук да просиш, а носиш толкова скъпо украшение на главата си. Колко пари си дал за този изключителен аксесоар? – попитал владетелят.
- Петстотин жълтици – отговорил мъдрият суфи.
Великият везир прошепнал на господаря си: “Лъже. Няма чалма, която да струва толкова много.”
Настрадин продължил:
- Аз не съм дошъл тук само да ви моля за пари. Дошъл съм да ти предложа сделка. Платих толкова много пари за този тюрбан, защото знаех, че в целия свят има само един владетел, който може да го купи за шестстотин жълтици, които да раздам на бедните.
Султанът бил поласкан и платил на Настрадин исканата сума. Излизайки, мъдрият старец казал на министъра:
- Ти може да знаеш всичко за цените на чалмите, но аз знам докъде води суетата.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
"Преди поредната задължителна проповед Настрадин Ходжа го домързяло и се чудел как да не се налага да държи скучни речи пред правоверните. Поради това, когато се събрали те в джамията в трепетно очакване какво ще им рече ходжата, той тържествено им рекъл: "Правоверни, знаете ли какво имам да ви казвам днес?" Правоверните рекли: "Не знаем , ходжа, не знаем!" Настрадин Ходжа им отвърнал: "Щом като не знаете за какво ще ви говоря, значи не сте подготвени за днес. Отивайте си!" На другия ден ходжата пак излязъл със същия въпрос към правоверните. Те този път му отвърнали "Знаем, ходжа, разбира се, че знаем." А Настрадин Ходжа това си и чакал: "Щом знаете, значи няма какво да се повтарям днес. Отивайте си." На третия ден правоверните рекли да изненадат ходжата с по-творчески подход и на известния му въпрос половината викали: "Знаем, ходжа", а другата половина викали "Не знаем, ходжа" с нагласата, че този път са го сгащили и няма къде да им мърда. Но Настрадин още по-спокойно им отвърнал: "Ха, тогава тези, които знаят, да разкажат на онези, които не знаят. Отивайте си"
----------------------------------------------------------------------------------------
Настрадин Ходжа имал обичай да подрямва следобед. Един летен ден той лежал на сянка под една слива. При него дошъл Хитър Петър.
— Какво има? — попитал го ходжата, без да се помръдне.
— Преди малко — започнал да разказва разтревожено Петър — в ливадите една крава изтърбуши с рогата си друга крава. Изтърбушената крава умря.
— Успокой се — вдигнал ръка Настрадин, — чакай да разбера. Казваш, в ливадите една крава изтърбушила с рогата си друга крава…
— И изтърбушената крава умря, ходжа. Сега какво ще стане? — запитал Петър.
— От изтърбушената крава ще стане хубаво ядене. А другото добиче няма вина! — отговорил спокойно ходжата.
— Тогава аз напразно съм се страхувал! — въздъхнал Петър.
— Защо?
— Защото моята крава изтърбуши твоята.
— А-а-а, чакай тогава, работата е съвсем друга! — скочил като опарен Настрадин.
-
iSKAM OSHTE EDiN SLON
Kogato Timur navliazal v Anadola minal i prez Akhisar. Zaedno s nego dokaral i slona si. Svobodno razpusnatia slon smazal gradini i ovoshkite.
Sysedite se sybrali:
- Hodja ela sys nas da ni vodish da se oplachem ot slona. Sasipan ni ovoshkite i gradinite. Kazali te.
Hodjata trygnal pred nasybralata se tylpa, stignal do vratata kadeto se bil nastanil Timur.
Kogato stignali do konaka horata ot strah edin po edin se skrili i izbyagali. Taka Hodjata ostava sam samichyk pred Timur.
Timur popital hodjata kakvo jelae.
Hodjata kazal:
-Sultane moi vashia slon kato cheli se pritisniava sam, zatova molia da pusnete oshte edin.
-
НАЛИ СЕ ПРЕНЕСОХМЕ У ВАС
В къщата на Настрадин Ходжа влязъл крадец,прибрал много ценни вещи и си отишъл.
Настрадин Ходжа нарамил и останалите вещи и тръгнал след нег.Когато крадецът се прибрал у дома си,Настрадин Ходжа почукал на вратата му.
Крадецът излязъл и попитал:
- Какво искаш, човече?
- а бре аркадаш ,ние нали се пренесохме у вас? Ето , нося и останалите неща.-
отвърнал ходжата.
-
NASREDDIN HOCA ALISVERISTE FIKRASI
Nasreddin Hoca bir gün çanta almak için pazara gider. Güzel bir çanta görüp pazarcı ile pazarlık yapar ve 1 liraya anlaşırlar. Tam oradan ayrılacaktır ki daha güzel bir çanta dikkatini çeker:
- Kaç lira şu çanta muhterem?
- 2 lira hocam.
- Aldım gitti, diyen hoca elindekini bırakır ve onu alıp tam gidecekken pazarcı seslenir:
- Hocam. Bu çanta 2 lira. Sen 1 lira verdin.
Hoca sinirlenir:
- Bre cahil adam! Sana önce 1 lira verdim. Sonra da 1 liralık çanta bıraktım! İkisi eder 2 lira. Daha benden neyin parasını istersin!
-
ЗА НАСТРАДИН ХОДЖА
Настрадин Ходжа е любим герой, олицетворяващ жизнеността и мъдростта на турския
народ. Той е изключително популярен в родината си и сред балканските народи и дори има поверие, че ако един ден не се спомене нещо за него, Ходжата ще възкръсне и ще тръгне с любимото си магаре по широкия свят.
Настрадин Ходжа е историческа личност. Той е роден през 1208 г. в село Хорто, по-късно се преселва в град Акшехир -затова повечето от приключенията му са свързани с този град.
Анекдотите за него, устни по произход, са били записани от безименни събирачи на народни приказки. Настрадин Ходжа е много известен персонаж и в България. Стотици години хората са се вдъхновявали и развеселявали с историите му. А честите му срещи с Хитър Петър са допринасяли за взаимното опознаване на българи и турци.
Когато се говори за Настрадин Ходжа, хората се смеят и сърцата им се изпълват с радост. Според поверието трябва да се разкажат седем анекдота, всички се засмиват и възкликват: "Ах, колко е хубав животът!"
Всеки анекдот за Настрадин Ходжа е една сладка дума, една сладка приказка...
Али Исхан Иззет
-
Peştemal
Timur ile Hoca bir gün hamama giderler. Hoşbeş ederken Timur, Hoca'ya sorar:
- "Hoca, ben köle olsam bana kaç para değer biçerdin?"
Hoca:
- "Ben bu işin tellalı değilim ama bir 15 akçe ederdin!"
Bu laf üstüne Timur çok sinirlerinir:
- "Hoca" der "Senin dediğini kulağın duyuyor mu? Sadece bu peştemal 15 akçe eder be!"
Hoca hiç istifini bozmadan:
- "Ben zaten peştemale biçtim bu fiyatı!" der...
PESHTEMAL
Edin den Timur otiva na hamam s Hodjata. Hei tai govoreiki Timur popital Hodjata:
- Ako az biah rob za men kolko pari bi dal?
Hodjata:
- Az nesym specialist po tova no 15 akche bih dal.
Na tozi otgovor Timur mnogo se iadosal:
- Hodja ushite chuvat li tova koeto kazvash, samo peshtemala mi struva 15 akche be.
Hodjata bez da se plashi :
- Az i bez tova dadah tazi cena za peshtemala ti.
-
Ами ако, не дай боже, в тази риза бях аз? /Анекдот 124/
Вятърът съборил на земята ризата на Настрадин, която била закачена на едно дърво. Настрадин казал: трябва да направим благодарствен курбан. Жена му го попитала за причината и Настрадин обяснил: “Ами ако, не дай боже, в тая риза бях аз?”
-
Веднъж Настрадин казал: “Мислех да ям сняг, но и на мен самия не ми харесва”
-
ennok dene nasreddin hoca zagubil si magareno
i otishol da go iste i vikal allaha sükür to go videl edin
chülek go popital kna stanava eytay hoca itoy vika zagubilsi
mogareno i ishtego .chülek go pak popitava hoca oti vikash
allaha sükür .i nasradim mu mu dava cevapa
i am ye ko besho ot gore na mogareno i ya te so zagubo sas to nanno
odto vikom allaha shukür bare ye nesom zagubil
bir gun nasredin hoca esgini kaybetmis
ve esgini ararken allaha sukrediyormus
adamin biri onu görunce sormus hoca
ne yapiyorsun öyle hocam da
esgimi kaybetim demis .adam yine sorar
peki niye sukrediyorsun
nasreddin hoca der ya bende esegin
üstünde olsaydim bende kaybolurdum
ben kaybolmadigim icin sukrediyorum
demis
mia imera o nasredin hotza ehase to gaiduri tu
ke psahnontas to gaiduri elege doksa si o theos
to vlepi enas perastikos ke ton rotai ti kanis
o hotzas apantai ehasa to gaiduri mou
ke o perastikos tu lei giati doksazis ton theo
doksazo ton theo dioti ego den ime pano sto
gaiduri ke den hathika ego apantai o nasredin hotza
-
Насладете се на този кратък, но изключително смешен филм с познати ни герои , Хитър Петър и Настрадин Ходжа ...
Български Филми - Хитър Петър ( част 8 ) (http://www.youtube.com/watch?v=Fcw1Ypdtbog&feature=player_embedded#)
-
Един арабин среща Настрадин Ходжа в пустинята и го пита:
- Защо жените ти вървят на три метра пред тебе бе? Нали в корана пише, че мъжът трябва да е отпред?
- Защото, когато са писали корана не е имало противопехотни мини!