Pomak.eu
Български => Религия и мистика => Topic started by: Abdula on June 02, 2009, 18:10
-
Веднъж при халифа Умар дойде приятелът му Абдурахман в момента, когато халифът се занимавал със държавни работи. Като видял приятеля си, халиф загаси едната свещ и запалил другата.
Постъпката на халифа доста учуди приятела му и той се провикна: о първият на мюсюлманите, защо ли си загасил едната свещ и запали другата?
Защо е направил това нещо?
-
Постъпката на този честен човек се дължи на това, че той не е допуснал да разхищава свещта , закупена с държавни средства, докато не се занимава с държавни дела.
-
Да, точно така, Аллах да е доволен от вас двамата, че ни напомнихте за справедливостта в Исляма.
-
Браво Амина! :)
-
Постъпката на този честен човек се дължи на това, че той не е допуснал да разхищава свещта , закупена с държавни средства, докато не се занимава с държавни дела.
Ако и управниците на България бяха такива, колко по добре щяхме да живеем. Евала на великия халиф Умар.
-
Наистина много поучителна случка, няма ли някой да разкаже друга подобна.
-
Ето една интересна история:
През 643 год. кан Бат-Боян (род. 617 год., 653 – 683 год.), старши син, съвладетел и наследник на кан Кубрат, приема исляма и по време на хаджилъка си в светите места, при две срещи с всемогъщия халиф Омар, договаря споразумение предотвратяващо нахлуването на арабите отвъд Кавказ. В знак на добра воля халифът изпраща като дар на стария кан Кубрат коран, книги и зелено знаме. За този грандиозен политически успех Бат-Боян, разбира се, е удостоен с прозвището Бат-Умар по името на халиф Омар.
-
Ето една интересна история:
През 643 год. кан Бат-Боян (род. 617 год., 653 – 683 год.), старши син, съвладетел и наследник на кан Кубрат, приема исляма и по време на хаджилъка си в светите места, при две срещи с всемогъщия халиф Омар, договаря споразумение предотвратяващо нахлуването на арабите отвъд Кавказ. В знак на добра воля халифът изпраща като дар на стария кан Кубрат коран, книги и зелено знаме. За този грандиозен политически успех Бат-Боян, разбира се, е удостоен с прозвището Бат-Умар по името на халиф Омар.
Машаллах, Аллах да е доволен от теб брат. Продължавай в същия дух. Аллах да те дари с Дженнетул Фирдеус. Селям.
-
Ассалям Алейкум уа РахматулЛах уа Баракатух, братя и сестри!
Когато Умар издавал някакъв закон, той без да се бави, събирал целият си род, и се обръщал към тях: аз издадох закона, да знаете, че хората ви гледат, като лешоядци на плячката. Ако ли не спазвате моите закони, то те също ще ги нарушават, ако ли ги почитавате, то също ще ги почитават. Заклевам се в името на Аллах, само да ми доведът някого от вас, престъпил онова, което аз забранявам на другите хора, и наказанието му ще бъде двойно, защото ми е роднина. А сега - който иска нека го върши, който иска да се въздържи.
-
Ето една интересна история:
През 643 год. кан Бат-Боян (род. 617 год., 653 – 683 год.), старши син, съвладетел и наследник на кан Кубрат, приема исляма и по време на хаджилъка си в светите места, при две срещи с всемогъщия халиф Омар, договаря споразумение предотвратяващо нахлуването на арабите отвъд Кавказ. В знак на добра воля халифът изпраща като дар на стария кан Кубрат коран, книги и зелено знаме. За този грандиозен политически успех Бат-Боян, разбира се, е удостоен с прозвището Бат-Умар по името на халиф Омар.
Bat Boyan e starşi sin na Han Kurt batkoto na Han Asparuh. Znaçi i toy kakto i sina na İvan Şişman priel islama. Mir na duha im.
-
(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.kosnos.com%2Fissue08%2Fsheinovo_small.jpg&hash=12aaa36e1b5647f42cd12ca9ed005c69eff347a9)
Знаете ли защо под кръста на руските църкви има полумесец?
-
Müslüman Samsun'u ikinci kez alan Yıldırım Beyazıt, Bulgar Kralı Mihail Yiyman'ın Müslümanlığı kabul eden oğlu Aleksandır'ı (İskender Paşa) buranın valiliğine getirir (1398).
Nazna4en za upravitel na grad Samsun sega v severnata 4ast na Turcia.
-
Za6toto tova e taka nare4enata 4erna Djamia.
Sled tova prevarnata v Carkva ot runacişte.
-
Predpolagam razbirase ne sam siguren kakvo e tvoeto talkuvane.
-
Не Петер, наистина е любопитно.То и кръста май е по различен.
Абе хубава темичка се е заформила, втези историйки, като че ли всичко е истина, подканвам да продължим в същия дух, нещо по различно и забавно е дори.И май като на шега от някоя от тях ще изкочи истината, защо помаците са мюсюлмани напук на всичките дискусий които се водеха.
-
Символ е на победата на християнството над исляма.
Не съм сигурен, но предполагам че е по повод завладяването на Волжка България от Русия.
В старите Киевски църкви го няма.
-
Символ е на победата на християнството над исляма.
Не съм сигурен, но предполагам че е по повод завладяването на Волжка България от Русия.
В старите Киевски църкви го няма.
А, това етнически конфликт ли е било и коя година.
-
Ей, сигя, почвам да ми са обарковат историчките пузнания! ??? Далей, "проболгарете" ут Волжската равнишка и от Кавказките баирене, ни са трогнали кату муслимане и да са дошле при тракете в Новата Болгаря оттам Дунаве, кату такиве и по-нататъка след некве године, ей оня кнеза Бореса, да ги е покрастювал, клал и вазраждал да стануват преведне ристиене! :o Ша требува, да фарля адно оку, връз ей ние старине фермане, да видем дале нема нещу такова да писува по тама! :D ;)
-
Ето една интересна история:
През 643 год. кан Бат-Боян (род. 617 год., 653 – 683 год.), старши син, съвладетел и наследник на кан Кубрат, приема исляма и по време на хаджилъка си в светите места, при две срещи с всемогъщия халиф Омар, договаря споразумение предотвратяващо нахлуването на арабите отвъд Кавказ. В знак на добра воля халифът изпраща като дар на стария кан Кубрат коран, книги и зелено знаме. За този грандиозен политически успех Бат-Боян, разбира се, е удостоен с прозвището Бат-Умар по името на халиф Омар.
Ей, сигя, почвам да ми са обарковат историчките пузнания! Ъ? Далей, "проболгарете" ут Волжската равнишка и от Кавказките баирене, ни са трогнали кату муслимане и да са дошле при тракете в Новата Болгаря оттам Дунаве, кату такиве и по-нататъка след некве године, ей оня кнеза Бореса, да ги е покрастювал, клал и вазраждал да стануват преведне ристиене! Шокиран Ша требува, да фарля адно оку, връз ей ние старине фермане, да видем дале нема нещу такова да писува по тама! Смотан Намигване
Има логика, а и хронологически се вписва идеално.
-
Война. През 16 в.
-
Символ е на победата на християнството над исляма.
Не съм сигурен, но предполагам че е по повод завладяването на Волжка България от Русия.
В старите Киевски църкви го няма.
Zavisi otkıde i kak gledaş na neştata. Az go vijdam kato simvol na genocida nad kazanskite bulgari, tvoite bratya Petre. İvan grozni gi iskla site i malo i golemo. Sram i pozor çe ste go zabravili ili prosto se pravite na zabravili. A i sega tam na tyah im e zabraneno da se zovat bulgari.
-
Прошката
Опрощението е присъщо на Всевишния, но понякога и рабите му прибягват към това възвишено качество и прощават. Дори, ако не простиш на търсещия прошка, не гледат на теб с добро око. Стига разкаялият се да е искрен и да е осъзнал грешката си.
Един ден сподвижниците забелязали, че Пратеникът на Аллах се усмихнал и го попитали:
- Каква е причината за усмивката ти, о, Пратенико на Аллах?
Тогава Пратеникът разказал това, което вижда от Отвъдното:
"-Видях двама души на колене пред Всевишния. Единият казал:
-Мой Създателю, вземи от този човек онова, което ми дължи.
Другият човек склонил глава и казал:
-Създателю мой, не ми останаха благодеяния, с какво да му се отплатя?
Другият си търсил правото и предложил:
-След като не са му останали благодеяния, нека вземе моите грехове.Да разбере какво означава да си задължен на някого.
Докато разказвал това. очите на Пратеника се просълзили:
-Този ден е толкова страшен, че хората ще търсят правата си и ако длъжниците нямат благодеяния, ще им бъдат натоварени и греховете на ищците. Така правдата ще възтържествува.
Пратеникът продължил:
-Тогава Всевишният се обърна към търсещия правото си:
-Раб мой, вдигни глава и погледни!
Божият раб вдигнал глава и видял неописуеми поля и дворци, гори и реки. "За кого е всичко това?" - попитал човекът. Всевишният повелил:
-Всичко това е за онзи, който прости на своя длъжник,
-Ако и аз му простя, ще получа ли прелестните неща, които виждам?
-Разбира се.
-Тогава му прощавам всичко.
И тръгнал към необятните красоти в Рая. Тогава Всевишният му повелил:
-О, пътнико към Рая, защо отиваш сам? Ела, хвани ръката на този, на когото прости, и заедно идете в Рая.
Така заедно и щастливи отидоха в Рая. Затова се зарадвах и се усмихнах."
Да, само великите личности прощават. Печели и опрощаващият, и опростеният. Ако не му бъде простено, ще му бъде много трудно. Защото правата на човека (кул хаккъ) Всевишният не опрощава дори и на мъчениците. Докато страните не се разберат и опростят задълженията си.
Затова всеки от нас трябва да се замисли и да търси опрощение от всеки още докато е жив. Да се страхува да не накърни някого и ако е съгрешил с някого, обидил го е или го е злепоставил, нека го намери и да му поиска прошка.
Нека Всевишният опрости грешките ни!
/в-к "Заман"/
-
Аллах да е доволен от теб аго Мустафа.
-
Ето още интресни истории на вниманието на всички.Приятно четене.
Дълбока пропаст разделяща през 21 век славянския православен свят от развитите европейски общества доказва, че просветителското дело на солунските братя Константин и Методий от 9 век не постига крайната си цел да превърне славянските православни народи от вечно зависими слуги на богатите империи в напълно равноправни, равнопоставени и благоденстващи народи. Появила се призрачно от дълбините на времето, всебългарската историческа летопис “Джагфар Тарихи” /История на Джагфар/, написана във Волжка България от Бахши Иман през 1680 год., разкри неизвестни сведения за двамата братя християнски светци и като че ли мистиката обгръщаща досега техния подвиг започна да се разсейва. В “Джагфар Тарихи” се твърди, че Константин - Баксан и Методий - Банджа са правнуци на българския кан Сабин (764 - 765 год.), който от своя страна произхожда от знатния средноазиатски род Кюнграт на Орган Телес /известния в историята регент Органа/- вуйчо на кан Кубрат (593 - 653 год.). Билиг, синът на Органа, загива героично, спасявайки живота на самия Кубрат, който в знак на признателност осиновява синовете му Кубер и Лачин /Алцек/, на които по-късно кан Аспарух (634 - 602 год.) поверява западните земи на Дунавска България, включващи част от Македония с център гр. Охрид. В летописа са посочени и Баксан/Константин/ прабългарските имена на двамата братя Банджа /Методий/ (815 - 885 г и Баксан/Константин/ (826 - 869 год Но при Константин се случва още едно кръщение датирано в житията в самия край на живота му, /50 дни преди смъртта/, когато получил “откровение” и с разрешение на върховния първосвещеник /папата/ приел монашеското име Кирил /Сирил/. од.) и Баксан/Константин/ (826 - 869 год.)
“Джагфар Тарихи” разкрива неизвестни страни от прословутата хазарската мисия (858 - 859 год.) на братята. В Скития по онова време все още значима държавна сила представлява остатъчна Велика България в лицето на нейния единствен териториално съхранен първи царски регион - Черна България с култовата тангристка столица Батавил. След смъртта на владетеля и племенник на кан Крум (803 - 814 год.) /по майчина линия/, мюсулманина кан Айдар ( - 855 год.) от рода Дуло, в предкнижовна Черна България се разиграва грандиозна битка между синовете на кана, която прераства в мащабен геополитически религиозен сблъсък с намесата на Византия и на Хазария. Правата върху скитския престол на законния наследник и ревностен мюсулманин Габдулла Джилки (865 - 882 год.) са оспорени със сила от неговия брат езичника Лачин (855 - 882 год.) /счита се , именно той е Рюрик, основател на Киевска Русия/ подкрепян активно от Византия и Хазария. Започналото голямо разделение на българския скитски народ по религиозен признак, а оттам и по книжовно езиков признак, навлиза в решителна фаза. Само след няколко години ще се оформят двете нови религиозно книжовни държавни образувания - мюсулманска Волжка България със столица гр. Болгар на изток и Киевски Регион /Киевска Русия, Украйна/ със столица Киев на запад. А между тях, езическа Черна /Царска/ България с тангристката култова столица Батавил ще изчезне завинаги от политическата сцена
-
За полумесеца не се знае точно, има няколко версии на това.
Ако разбирате руски език, можете да видите руската версия за полумесеца под кръстта.
http://www.pravmir.ru/article_1321.html (http://www.pravmir.ru/article_1321.html)
http://www.ec-dejavu.net/c-2/Cross-2.html (http://www.ec-dejavu.net/c-2/Cross-2.html)
(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fimg8.imageshack.us%2Fimg8%2F4460%2Fcross22.jpg&hash=a38c72af8f6b5a06f13e2992790b98b821f327c8) (http://img8.imageshack.us/my.php?image=cross22.jpg)
-
Абдула, Алах да е доволен от теб за линковете.
Абе казвам ви аз, в нет пространството има толкова информация, че не се знае от кой трън ще изкочи заек.
На по скоро ми допада тази версия: Но как же трактовать эту композицию? Крест имеет для нас прежде всего христианские ассоциации; между тем полумесяц, очевидно, изображает луну, т. е. представляет собой символ несомненно языческого происхождения. Достаточно напомнить хотя бы о лунницах, т. е. подвесках в форме полумесяца, которые носили славяне-язычники; то, что на них изображена именно луна, хорошо осознавалось, как это видно из поучений против язычества. Как же в таком случае объяснить это сочетание христианской и языческой символики? Говорит ли оно о двоеверии, т. е. о функциональном объединении христианского и языческого начала? Но почему же тогда это сочетание узаконено в храмовом декоре? Почему оно настолько распространено?
Защо ли пък точно на славяно езични племена ще е символ полумесеца, и то много преди османците да се появят.
-
Ето още една случка от живота на халифа Умар /Юмер/ :
ЖАЛБАТА НА ЕДИН МЕДЖУСИ
По времето на халифатството на Хазрети Юмер /радиаллаху анх/, командващият на източният фронт Са’д бин Еби Ваккас пожела да строи един дворец в град Куфе. Къщата на един меджуси /който се моли на огъня/ беше присъединена към парцела. Наложи се да купи това място. Меджусията не искаше да продава. Отиде да се посъветва със съпругата си. И тя каза: „Те имат в Медина халиф. Отиди и се оплачи на него.” Пристигна в Медина и потърси двореца на халифа. Казаха му:
- Той няма нито сарай, нито дворец.
- Добре тогава, къде се намира сега?
- Извън града е.
Тръгна да го търси. Не видя нито войници, нито охранители. Само видя един човек да спи на земята и го попита:
- Да си видял халифа Юмер?
А всъщност този беше халифа Юмер.
- Защо го търсиш?
- Неговият командир иска насила да купи моята къща. Дойдох да се оплаквам от него на халифа.
Хазрети Юмер /радиаллаху анх/ , заедно с меджусията се върна в къщи. Поиска един лист. Не се намери хартия в къщата. Видя един кокал от плешка. Върху този кокал след като каза Бесмелето написа: „ Ей Са’д, Недей да огорчаваш сърцето на бедния меджуси! В противен случай, ела веднага при мен!” Меджусито взе кокала и се върна в къщи и каза на жена си: „Напразно се уморих. Ако дам това парче кокал на командира, ще се ядоса повече, помисляйки, че се подигравам с него.” Но поради настояване на жена си отиде при Са’д хазретлери.
Са’д седнал между войниците си, говореше с радост. По това време погледът му падна върху написаното на лопатката в ръката на далечно стоящия меджуси. Позна почерка на халифа Юмер и внезапно се промени цвета на кожата му. Всички се учудиха на тази внезапна промяна. Са’д , идвайки при меджусито каза:
- Готов съм на всичко. Но не ме изказвай пред Юмер. Защото нямам сили да понасям неговото наказание.
Меджусито като видя това състояние на командващия, прие исляма и стана мюсюлманин. Даваше следния отговор на тези, които питаха: „Защо веднага стана мюсюлманин?”:
- Видях им халифа. Спеше върху земята, покрил се със закърпена горна дреха. Също така видях да треперят от него велики командири. Разбрах, че тяхната религия е хак дин. Да се отнася справедливо към един като мен, който се кланя на огъня. Такава справедливост и такова отношение, единствено може да има у хора, които са представители на истинската вяра.
-
И въпреки, че историите в тази тема станаха доста разнородни, ще си позволя да разкажа още една. Надявам се, да ви е интересна :)
ОВЧАРЯ И ДЪРВОТО
Възрастният овчар, когато излизаше да пасе със стадото на лятното пасбище в балкана, почиваше под едно ябълково дърво, близо до върха и ако сезона е за плод, казваше му: „Хайде сине, сега е време да дадеш ябълката на този старец.” И падаше една ябълка от най-хубавите и най-зрелите. Възрастният човек нарязваше ябълката на резени и с една купичка кисело мляко, изяждаше правейки катък с хляб и след което започваше да чете Куран-и Керим, останал от баща му.
Овчаря, когато засади дървото преди 20 години, много често го поливаше и затова използваше водата, останала от абдеста. Ябълковото дърво за много късо време порасна и започна да дава плод. По онова време беше млад и когато протегнеше ръцете, лесно откъсваше. Но с годините се беше прегърбил, а пък дървото пораснало и станало още по-високо.
Един ден, възрастният човек когато изпълни намаза, седна под дървото, за да се нахрани. Пак поиска ябълка. Но за съжаление нищо не падна. Няколко пъти продължи да иска. Сълзите му намокриха бялата му брада и си тръгна след стадото. Детето за първи път му отказа. Вече и слабите крака на овчаря не носеха тялото му. След като събра тихомълком стадото си и се отправи към селото, за разлика от друг път, изведнъж изтръпна от гласа на езана, идващ от сиятелните минарета на Джамията. Това му припомни нещо. Радвайки се като малко дете, се върна при дървото, прегръщайки го състрадателно заплака и каза:
- Мой миличък. Защо не припомни на този старец забраванко, че днес е първият ден на месец Рамазан.
-
Прекрасна история, Амина! Благодаря, че я сподели ;) :-*
-
:)
Моля!
-
Колко жалко, че такива хора, на такива постове, вече няма нито сред мюсюлманите нито сред християните. Управниците и на едните и на другите се стремят само да се облагодетелстват за сметка на народа. Нямат нито страх, нито любов към Бога. Милиони християни по света гладуват а християнските големци пътуват със самолети до съседния град и преяждат с черен хайвер. Милиони мюсюлмани по света гладуват, а мюсюлманските управници строят мегаломански комплекси в светия град Мекка, там където е мястото за поклонение на всеки мюсюлманин. Да саудитския крал бе погребан в незнаен гроб, но живя толкова разточително и охолно, колкото и персийски цар не е. Надявам се да се появят управници като старите велики халифи, защото иначе не виждам да ни очаква нищо добро...............
-
За полумесеца не се знае точно, има няколко версии на това.
Ако разбирате руски език, можете да видите руската версия за полумесеца под кръстта.
http://www.pravmir.ru/article_1321.html (http://www.pravmir.ru/article_1321.html)
http://www.ec-dejavu.net/c-2/Cross-2.html (http://www.ec-dejavu.net/c-2/Cross-2.html)
Благодаря Абдула. Интересни линкове. Но дори и там срещаме:
Обычно считают, что такого рода кресты появляются после освобождения от татаро-монгольского владычества в ознаменование победы православия над мусульманством
Все пак символите и смисъла който се влага в тях си имат свой живот. Преди едно, сега друго - животът си върви.
Примерно свастиката. В началото се е разбирала като носеща щастие или предвещаваща добро, а днес като символ на нациска Германия.
-
Браво! Великолепни истории! :)
-
Eто една малка история за големия слон на Руми:
Далеч в океана на остров Мадагаскар живее едно малко птиче, колибри. Колибрито е мъничко, но то се смята за много голямо, като всяко дребно нещо на света. Мадагаскарчето си беше свило гнезденце някъде в шумата на едно тънко дърво край пътеката, която води към гората на слоновете. Гнездото беше голямо колкото напръстник, а яйцата, които птичето снесе, приличаха на ябълкови семки. Легна отгоре им колибрито и си измъти три птичета. Те бяха толкова мънички, че когато майка, им хванеше някоя мушичка, едвам я поглъщаха.
Веднъж старата птичка се дигна рано и каза на дечицата си:
— Деца, стойте мирно в гнездото и не шавайте. Аз ще се върна подир час.
— Къде отиваш? — попитаха пиленцата.
— Отивам в село Чики-Тава. Там има бананови градини. Ще ви донеса на обед бананова кашица. Бъдете ми само послушни, сгушете се и поспете малко, докато се върна.
Щом майката замина, пиленцата си завряха главичките в топлия мъх на гнездото и задрямаха. Тъкмо в туй време от гората излезе един слон. Той пристъпваше бавно, махаше хобота си и цялата земя трепереше под краката му. Отиваше надоле към реката. Когато стигна до дръвчето на колибритата, той се спря и почна да си чеше хобота. Дръвчето се залюля и една росна капка капна в гняздото. Колибритата трепнаха и се събудиха.
— Наводнение! — нададоха писък намокрените душички.
Подадоха главичките си навън и изтръпнаха от страх, като видяха слона. А слонът си чешеше дългия хобот и силно огъваше надолу дръвчето.
— Стой, дядо! Какво правиш! Ще ни изтърсиш от гнездото! — писнаха в хор трите пиленца.
— Кой бръмчи там горе? — попита слонът и дигна хобот към гнездото.
Като видя малките намокрени птиченца, той се засмя и пръхна. От силното духане едното колибри изхвърча навън, тупна на земята и рече:
— Хопла!
Слонът отмина. Подир малко се върна старата птичка. Тя грабна рожбата ей от земята, дигна я в гнездото и попита:
— Какво се е случило?
— Ах, майчице, ти не знаеш какво страшно нещо мина оттук! — забръмчаха пиленцата.
— Голямо ли беше?
— Много голямо, с две опашки: една отпред и една отзад.
— Колко беше голямо, като мене ли?
— Много по-голямо!
Тогава птичката се накокошини и почна да се надува:
— Кажете, деца, толкова ли беше?
— Още по-голямо!
— Какво, още по-голямо ли? Ох, смешни, глупави пиленца! — Тогава трябва да е било ей такова! — И тя се наду още повече.
— Не, майко, още, още по-голямо!
— Ох, деца, вие ще ме накарате да се пукна от смях. Има ли нещо по-голямо от мене? Гледайте сега, като разперя криле, цялото гнездо покривам. Когато мине втори път, искам да ми го покажете.
— Защо, майко?
— Ще го клъвна!
Птиченцата започнаха да се смеят, но за да не оскърбят майка си, закриха човки с крилцата си.
-
Колко жалко, че такива хора, на такива постове, вече няма нито сред мюсюлманите нито сред християните. Управниците и на едните и на другите се стремят само да се облагодетелстват за сметка на народа. Нямат нито страх, нито любов към Бога. Милиони християни по света гладуват а християнските големци пътуват със самолети до съседния град и преяждат с черен хайвер. Милиони мюсюлмани по света гладуват, а мюсюлманските управници строят мегаломански комплекси в светия град Мекка, там където е мястото за поклонение на всеки мюсюлманин. Да саудитския крал бе погребан в незнаен гроб, но живя толкова разточително и охолно, колкото и персийски цар не е. Надявам се да се появят управници като старите велики халифи, защото иначе не виждам да ни очаква нищо добро...............
Да строят огромни хотели,но тези хотели изцяло са за нуждите на поклонниците по време на поклонението Хадж, през останалото време са празни и пусти.И с тези хотели се изхранва населението на Мекка.Както се казва в една поговорка "ден година храни".За останалите неща относно управниците съм абсолютно съгласен.
-
Да, за полумесеците под кръстта мога да кажа следвъщо.- За съжаление иторията, като и средствата за масова информация, си остават мощни оръжия, в ръце на нашите политици, глобалната политика и т.н., които често не са честни хора. Това е една от причините че едва ли ще можем да намерим истина там, където са я скрили или имаме една единствена гледна точка, - няма да е обективна оценката. За това не бих говорил много за това, което не може със сигорност да бъде истина.
-
Двама души вървели през пустинята. В момент на изтощение от горещината те забелязали едно самотно дърво. Скрили се от безпощадните слънчеви лъчи под неговата сянка. След като починали единият казал :
- Виж, какво безполезно дърво. Не ражда никакви плодове, дори дървесината му не става за нищо...
- Не бъдете неблагодарни! - отговорило дървото - Аз ви спасих от жегата, а вие твърдите че съм безполезно.
-
Двама души вървели през пустинята. В момент на изтощение от горещината те забелязали едно самотно дърво. Скрили се от безпощадните слънчеви лъчи под неговата сянка. След като починали единият казал :
- Виж, какво безполезно дърво. Не ражда никакви плодове, дори дървесината му не става за нищо...
- Не бъдете неблагодарни! - отговорило дървото - Аз ви спасих от жегата, а вие твърдите че съм безполезно.
Неблагодарността е едно от широкоразпространените и лоши качества на човека. Колко огорчение и болка е донесла на света, само межа да гадаем. Трябва да сме благодарни и за дребните неща.
-
Преди време имало едно голямо ябълково дърво. Едно малко момченце всеки ден си играло с това дърво като се качвало по клоните му, яло от неговите ябълки, заравяло се в шумата му. Това дете обичало дървото и дървото също го обичало много.
Минало време и детето пораснало. То престанало да идва при дървото. Един ден все пак дошло. Тогава дървото го попитало :
-Защо не идваш да си играеш повече с мен?
-Защото вече съм голям и не ми е интересно да си играя с теб. Аз искам играчки, с които да си играя.
-Добре - казало дървото - вземи моите плодове и ги продай на пазара, а с парите си купи играчки.
Момчето много се зарадвало, взело плодовете и повече не се върнало. Дървото отново останало самотно. След няколко години това момче се върнало вече като възрастен човек.
-Защо не си поиграеш с мен - попитало пак дървото.
-Защото вече имам семейство и трябва да построя дом за него.
-Няма проблеми, отрежи моите клони и построй с тях дома си - предложило дървото. Мъжът се зарадвал, отрязал клоните и си построил къща. Дървото било щастливо, че е помогнало. Но мъжът не се върнал и дървото останало пак само.
След много години човекът пак дошъл. Дървото много се зарадвало и го помолило пак да се играят.
-Не мога да играя повече - казал човека - вече съм в напреднала възраст, искам да си построя яхта, с която да обиколя света.
-Не се отчайвай - отговорило дървото - вземи моя дънер и се направи лодка с него! Човекът веднага отрязал дънера и не се върнал повече. Дървото пак останало самотно.
След няколко години човекът се върнал отново - вече много стар и безпомощен.
-Вече не мога да ти дам нищо - казало дървото- нямам плодове, нито дървесина.
-Не ми трябват плодовете- казал човекът - вече нямам зъби да ги ям. Не ми трябва и дървесината ти, повече не ми е нужен дом, не искам и да пътувам - уморих се, искам да си отпочина.
-Легни в моите корени - предложило дървото. Старецът легнал удобно и заспал в прегръдката на дървото...
Това е история за всички нас. Ние сме момчето, а дървото - нашите родители. Когато сме малки ние си играем с тях, когато пораснем ги изоставяме и се връщаме само, когато ни потрябва тяхната помощ. Независимо какво им искаме, те винаги ни помагат.
Поведението на момчето може да ни изглежда като престъпление, но тава е самата действителност - точно така постъпваме и ние спрямо родителите си. Винаги сме неблагодарни, въпреки нестихващата помощ и подкрепа, която непрекъснато получаваме от тях. Накрая разбираме това, но вече е много късно. Моля се на Аллах да прости нашите прегрешения спрямо родителите ни и никога да не ни изоставя от правия път!
-
Преди време имало едно голямо ябълково дърво. Едно малко момченце всеки ден си играло с това дърво като се качвало по клоните му, яло от неговите ябълки, заравяло се в шумата му. Това дете обичало дървото и дървото също го обичало много.
Минало време и детето пораснало. То престанало да идва при дървото. Един ден все пак дошло. Тогава дървото го попитало :
-Защо не идваш да си играеш повече с мен?
-Защото вече съм голям и не ми е интересно да си играя с теб. Аз искам играчки, с които да си играя.
-Добре - казало дървото - вземи моите плодове и ги продай на пазара, а с парите си купи играчки.
Момчето много се зарадвало, взело плодовете и повече не се върнало. Дървото отново останало самотно. След няколко години това момче се върнало вече като възрастен човек.
-Защо не си поиграеш с мен - попитало пак дървото.
-Защото вече имам семейство и трябва да построя дом за него.
-Няма проблеми, отрежи моите клони и построй с тях дома си - предложило дървото. Мъжът се зарадвал, отрязал клоните и си построил къща. Дървото било щастливо, че е помогнало. Но мъжът не се върнал и дървото останало пак само.
След много години човекът пак дошъл. Дървото много се зарадвало и го помолило пак да се играят.
-Не мога да играя повече - казал човека - вече съм в напреднала възраст, искам да си построя яхта, с която да обиколя света.
-Не се отчайвай - отговорило дървото - вземи моя дънер и се направи лодка с него! Човекът веднага отрязал дънера и не се върнал повече. Дървото пак останало самотно.
След няколко години човекът се върнал отново - вече много стар и безпомощен.
-Вече не мога да ти дам нищо - казало дървото- нямам плодове, нито дървесина.
-Не ми трябват плодовете- казал човекът - вече нямам зъби да ги ям. Не ми трябва и дървесината ти, повече не ми е нужен дом, не искам и да пътувам - уморих се, искам да си отпочина.
-Легни в моите корени - предложило дървото. Старецът легнал удобно и заспал в прегръдката на дървото...
Това е история за всички нас. Ние сме момчето, а дървото - нашите родители. Когато сме малки ние си играем с тях, когато пораснем ги изоставяме и се връщаме само, когато ни потрябва тяхната помощ. Независимо какво им искаме, те винаги ни помагат.
Поведението на момчето може да ни изглежда като престъпление, но тава е самата действителност - точно така постъпваме и ние спрямо родителите си. Винаги сме неблагодарни, въпреки нестихващата помощ и подкрепа, която непрекъснато получаваме от тях. Накрая разбираме това, но вече е много късно. Моля се на Аллах да прости нашите прегрешения спрямо родителите ни и никога да не ни изоставя от правия път!
Много хубава и поучителна история. За съжаление май повечето от нас така се отнасят към родителите си. Мислим си, че те цял живот са длъжни да се грижат за нас, да ни помагат. Когато дойде време децата да помагат на родителите си, повечето си мислят за остарелите си вече родители като за бреме - много, много жалко, но е така.
Дано такива истории като тази ни помогнат да преосмислим поведението си!
-
Че сме неблагодарни към родителите си е истина. Но голямата истина е, че ако родителите ни не са доволни от нас, миризмата на Дженнета няма да я усетим, камо ли да влезнем там. Така че, съветвам първо себе си, после всички вас да си направим една равносметка за отношенията ни към родителите ни. Защото когато стане късно и да искаме, втори шанс няма. С Аллах е успеха.
-
Благодаря mustafa_b за хубавата история. Точна така е, не винаги се отнасяме към родителите си, така както подобава, но го разбираме, или едва когато самите ние сме в ролята на дървото, или когато вече е късно да им се извиним и да им кажем колко ги обичаме. Уважавайте родителите си! Те го заслужават!
-
;)
-
Edin vapros !
Пророка Мохамед (сас) pita svoite pomo6tnici
Sega ste tuk pri men ako imahte tozi 6ans da pojelaete ne6to
edinstvenno ne6to ot ALLAH kakvo bihte pojelai i da znaete 4e va6eto jelanie 6te se sbadne ?
As nqma dasi kazvam mnenieto za6toto znam otgovora
A vie kakvo bihte pojelali v jivota?
-
Салейка,
харесвам този въпрос, благодаря за неговото поставяне.В неговия отговор могат да се съдържат много неща, като това дали да пожелаем земното или отвъдното.Не може ли и от двете по малко например.Трябва ли страха от едното да води до лишение от другото.Много от сахабетата/сподвижниците/на расулюллах с.а.с.пък са се извисили до такава степен, че са и скали да раздадат почти всичко, ако не са били възпирани от Мухаммед с.а.с.Навярно има хадис в които се нормират тези желания, но в момента лично аз не мога да се сетя, поне за сега.Надявам се и други запознати с исляма да вземат отношение по въпроса.Би могло да се получи добра дискусия.
-
Надявам се и други запознати с исляма да вземат отношение по въпроса.Би могло да се получи добра дискусия.
İ as taka mislq oruch no vijdam 4e vseki si ima vsi4ko niqmat nikakvo jelanie
Tova me radva no vse pak bih iskala vseki da spodeli svoite mneniq
-
"Земния живот прилича на вода,която сме излели от небето и снея по земята изникват растенията за препитание на хората и добитъка.Когато земята получи своят окраса и се окичи, и обитателите и помислят, че имат власт над нея, идва и нашата повеля нощем или денем и я опустошаваме, сякаш до вчра не е била цветуща.Така разясняваме знаменията на хора мислещи./10:24/
"Разкрасена е за хората любовта към страстите-към жените и децата, и струпаните купища от злато и сребро, и към отбраните коне, ии добитъка и посевите.Това е насладата на земния живот, но най прекрасния пристан е заврщането при Аллах"/3:14/
-
Пратеника с.а.с. изпрати Абу Убайда,Аллах да е доволен от него, в Бахрейн, за да събере поземления данък.Той донесе парите от Бахрейн.Мединските сподвижници, ансарите, когато чуха за това, надойдоха за сутрешната молитва с Пратеника с.а.с. Когато я отслужи, той си тръгна, но сподвижниците го посрещнах.Пратеника с.а.с. се усмихна като ги видя.После каза:"Май сте чули , че Абу Убайда е донесъл нещо от Бахрейн".Отговориха:"Да!"Каза:"Чакайте благовестие и се надявайте нещо да ви зарадва!Ала кълна се в Аллах, не се боя, че ще обеднеете, а по скоро се боя земния живот да не излее над вас обилие, както се случи с предшествениците ви, и да не се надпреварвате за него, както се надпреварваха, и да не ви погуби, както тях погуби."/всепризнат хадис/.
Умереността в ислямя следва навсякъде.Много е важна тя в земните богатства, които придобивайки ги много лесно могат да станат причина за самозабравяне.Всички ние трябва да бъдем много щедри, за да се предпазим от това.
Иншаллах, желанието ми е, Той Всевишния, да ни събере всички заедно в дженнета.
-
Живял някога един крал, който управлявал богато кралство. Веднъж кралят заминал на обиколка из страната си. Когато се върнал в двореца краката му били наранени от неравностите и камъните по пътя. Кралят събрал придворните и им наредил да застелят всички пътища с животинска кожа. Тогава се обадил един от придворните:
-"Ваше величество, защо трябва да избиваме хиляди животни и да похарчим толкова много пари от хазната за да застелим пътищата? Вместо това ще ви изработим обувки от една единствена кожа и така краката ви ще бъдат винаги защитени!".
Кралят се зарадвал много на това мъдро предложение и възнаградил богато придворния.
Ако искаме да се чувстваме по-добре наоколо не е необходимо да променяме целия свят, а единствено нагласата в сърцата си.
-
Хубав въпрос, Салейка!
Какво бихме си пожелали?
Наскоро гледах един филм, в който един баща, за да докаже колко е преходен живота, на предсмъртното си легло пожела едно единствено нещо от сина си - да го погребе с чорапи. Както разбирате това се оказа абсолютно невъзможо и синът беше много нещастен , че не е могъл да изпълни това на пръв поглед елементарно желание.
Нищо от материално придобитото ние няма да можем да отнесем с нас в този момент. С нас ще дойдат единствено делата ни.
Аз бих си пожелала както за мен, така и за моите близки, животът ми и делата ми да бъдат достойни за една мюсюлманка, дела, които ще помогнат на съдния ден везните да натежат и да ни спасят от джехеннема! Аллах да даде да сме от напътените и да си отидем от този свят като такива!
И както е казал oruch "Иншаллах,Всевишния, да ни събере всички заедно в дженнета"
-
Da Amina hubav vapros
Mersi za otgovora
Tozi vapros e ot edno malko razkaz4e
Da po4akame da vidim na o6te nqkolko na6i 4lenove tehite mneniq
İ 6te razkaja tova raskaz4e koeto mnogo mi haresa
Vqrvai 4e i as mnogo se pitah kakvo bih si pojelala
-
moje bi 1\3 ot jivota na 4oveka my minava v me4ti, obiknovenno vseki me4tae za tova koeto my lipsva radva me fakta 4e pove4e t mneniata sa svarzani s me4ti za rabota i spe4elvane zadovolstvoto na allax i in6anlax vsi4ki da badem nagradeni djinnet v otvadnoto zdrave 6tastie dalgoletie za da imame pove4e vreme za pe4elene na sivap
-
hubav vapros saleika ami az bih si pojelal ALLAH dani dari vsi4kini s Djenet inshalah
-
İNŞALLAH HALİKAN ;)
-
6 жълтици
Един човек стоял пред къщи, когато минал пътник и му поискал една жълтица, за да си купи хляб.Той извикал детето си и го изпратил да вземе една жълтица от майка си.След малко то се върнало и отговорило, че не може защото имат само 6 жълтици и те са заделени за хляб.
-Та нали и пътника за хляб ги търси.
Ядосал се той,отишъл и взел шестте жълтици и му ги дал.След малко минал втори пътник, който карал със себе си камила, която предложил да продаде.
-Нямам пари да я купя, а и няма с какво да я храня, отговорил човекът.
-Вземи я, ще ми плащаш по малко, когато имаш възможност.
След малко минал трети пътник, харесал камилата и поискал да я купи.
-Не мога да я продам,не е моя.Този който я остави, поиска за нея 140 жълтици, а аз не знам как ще ги събера.
-Аз ще ти дам 200, казал пътника и така взел камилата.
-
Hubavo razkaz4e oruch dasi zdrav i jiv
Z na4i toq 4ovek dal ot sarce 6 jaltica
A posle 10 kata pove4e vzel,60 jaltici
-
В един град двама човека излизали на чаршията. И двамата били млекопроизводители и продавали мляко от животните си. Единият човек успявал да продаде млякото още на момента, докато другият чакал по цял ден и никой не му купувал продукцията. Това продължавало седмици наред.
Един ден, човекът, чийто мляко оставало непродадено, попитал другия, който продавал веднага млякото.
-Извинявай, колега, но аз съм тук от толкова време и още не съм продал и грам мляко, докато ти веднага продаваш своето. Кажи ми, къде е проблема? Къде сгреших, та никой не ми купува млякото?
-Хм - казал другия - ти поставяш ли вода в млякото?
-Не - отговорил човекът.
-А изпражнения от животните слагаш ли?
-Опазил ме Аллах, как ще слагам такива неща!? Моето мляко е съвсем чисто.
-Ето затова не можеш да продадеш нищо. Приятелю, в този град всеки се занимава с харам (забранен) бизнес - кражби, проституция, алкохол и комар. Всичките им средства са харам. А харам пари се харчат само за харам стока. Поради тази причина, ти няма как да продадеш тук продукция, която е халал...
-
Мустафа, пак ни радваш с тези прекрасни истории, в които има много, много истина и мъдрост. Благодаря ти!
-
Веднъж при Пророка дошъл един човек и го попитал:
- О Пратенико на Аллах, мога ли да целувам жена си по време на пости (през м. Рамазан)?
- Може - отговорил Пратеника.
След малко дошъл друг човек, който пак задал същия въпрос. Този път Пратеника на Аллах отговорил:
- Не може!
Как мислите, защо Протеника (САС) е дал два различни отговора по един и същ казус в рамките на един ден?
-
Веднъж при Пророка дошъл един човек и го попитал:
- О Пратенико на Аллах, мога ли да целувам жена си по време на пости (през м. Рамазан)?
- Може - отговорил Пратеника.
След малко дошъл друг човек, който пак задал същия въпрос. Този път Пратеника на Аллах отговорил:
- Не може!
Как мислите, защо Протеника (САС) е дал два различни отговора по един и същ казус в рамките на един ден?
Отговорът би трябвало да бъде според човека..
-
Ми на единия нефса трябва да е бил по слаб,може да разговее. ;)
-
Hubavo razkaz4e oruch dasi zdrav i jiv
Z na4i toq 4ovek dal ot sarce 6 jaltica
A posle 10 kata pove4e vzel,60 jaltici
Да Салейка, когато даваме Аллах ни връща десеторно, но ние не го разбираме,може би от прекалена "жажда".
-
Ми на единия нефса трябва да е бил по слаб,може да разговее. ;)
Топло...
Да Салейка, когато даваме Аллах ни връща десеторно, но ние не го разбираме,може би от прекалена "жажда".
Един приятел обича да казва - "това, което раздавам, то остава за мен. Спестеното не е мое".
Милостинята е като излишните дървесина и листна маса по лозата и овошките. Ако не режеш, няма и да береш като хората.
-
Точно така е Мустафа, но какво да правим, така Аллах ни изпитва,дава ни , за да види дали и ние ще сме щедри.Кръговрат какво да се прави.
-
Мустафа, загрях като "Албански реотан", както има лаф по нашите места.Дали е това, че става въпрос за един и същи ден, съответно единия човек отишъл да пита след като вече е разговял. ;D
-
oruch, saleika, adi_bg и 1 Гост преглежда(т) тази тема
Ади,чакаме и от теб някоя историйка.
-
;)
-
Пророка (сас) е бил много деликатен , може би е дал 2 различни отговора за да провокира сподвижниците да отправят въпрос към него отново и той да даде пояснението ,че въздържанието е по-добро , но и целувка по бузката няма да развали говеенето ;)
чакам отговора на Мустафа с нетърпение....
Който изгуби ще черпи.
-
Който изгуби ще черпи.
;D ok!
-
Celuvka sıs plıtska strast razvalya goveeneto, taka çe zavisi koy s kakva cel i kakvo celuva ;)
-
И докато размишляваме над историите на Салейка и Мустафа, ето още нещо:
Смисълът на живота
http://vbox7.com/play:d694f877 (http://vbox7.com/play:d694f877)
-
Celuvka sıs plıtska strast razvalya goveeneto, taka çe zavisi koy s kakva cel i kakvo celuva ;)
Много горещо...
Ето и отговорът (контекста):
Първият човек е бил възрастен, а вторият - току-що оженил се младеж...
-
Sega ve4e i as da otgovorq na moqt vapros
Vsi4ki pomo6tnici poiskali zdrave djennet i t/n
Samo ediniqt ot tqh poiskal mnogo pari
-Za6to pari popita
-Ako imam as 6te imat vsi4ki pokrai men
-Kak vsi4kite pari li 6te dade6
-Da
İ negovoto jelanie bilo sbadnato
polu4il mnogo pari kakto pojelal
no dokato si oti6al do ka6ti ne ostavil nito 1 ot tiq pari vsi4ko bil dal na horata
kakto izlezal bez pari taka i se vra6ta v ka6ti
-
İ eto pak vapros
Kolko bihte dali vie
Ako ima6 10 leva 6te dade6 ot sarce
Ako sa 100 leva pak 6te dade6
Ako sa 1000 leva 6te pomisli6 i pak 6te dade6
Ako sa 100000000 kak se dadat tolko mnogo pari
Kolkoto se ovili4ava sunmata tolko se zatrudva 4ovek
Li4no as mnogo misleh po toq vapros
No nqmam otgovor kolko bih dala as ot tiq bezbroini pari
-
İ eto pak vapros
Kolko bihte dali vie
Мислеме, че колкуту повече имане има адин чилек, душата му требува да ище, да дава повече на бедните и болнави ора!?! 8) ???
-
İ eto pak vapros
Kolko bihte dali vie
Ako ima6 10 leva 6te dade6 ot sarce
Ako sa 100 leva pak 6te dade6
Ako sa 1000 leva 6te pomisli6 i pak 6te dade6
Ako sa 100000000 kak se dadat tolko mnogo pari
Kolkoto se ovili4ava sunmata tolko se zatrudva 4ovek
Li4no as mnogo misleh po toq vapros
No nqmam otgovor kolko bih dala as ot tiq bezbroini pari
Салейка, мисля, че колкото е по-силен имана на човек, толкова и сумата ще бъде по голяма.Не знам, защото нямям сто милиона, но една трета от тях е позволено да се раздаде, разбира се който ги има може и повече :)
-
İ eto pak vapros
Kolko bihte dali vie
Ako ima6 10 leva 6te dade6 ot sarce
Ako sa 100 leva pak 6te dade6
Ako sa 1000 leva 6te pomisli6 i pak 6te dade6
Ako sa 100000000 kak se dadat tolko mnogo pari
Kolkoto se ovili4ava sunmata tolko se zatrudva 4ovek
Li4no as mnogo misleh po toq vapros
No nqmam otgovor kolko bih dala as ot tiq bezbroini pari
Чакай малко Салейка, малко ме омота с този въпрос ;)
Според мен колкото повече имаме, толкова по-малко даваме.
А ако някой е изключение, то се дължи на силния му иман и отдалечеността му от мимолетните наслади.
Все пак Аллах знае най-добре.
-
Мисля, че Салейка говори за Зекята. А той е фиксиран процент подобно на плоския данък - 2,5%. На хиляда лева лесно се дават 25, но на един милион - 25 000 изглеждат много пари.
Иначе за милостинята Садака няма регламентирана сума. Можеш да дадеш колкото ти падне от сърце. Но както каза Оруч - не повече от 1/3. Двете трети запазваш за семейството си.
-
Чакай малко Салейка, малко ме омота с този въпрос ;)
Според мен колкото повече имаме, толкова по-малко даваме.
Da mirvam iskam da kaje 4e kolkot pove4e sa bogati horata tolko po malko davat
-
Da mirvam iskam da kaje 4e kolkot pove4e sa bogati horata tolko po malko davat
Като процент или като чиста сума?
-
Като процент или като чиста сума?
Не става дума за зекята, а за садаката. То за зекята е регламентирано и там няма какво да се добави или премахне.
Става дума за даването от сърце, та мисълта ми беше, че човек като има повече се самозабравя и не милее за нуждаещите.
-
Искам да попитам следното-ако един човек е на бизнес и бизнеса му храни семейството и децата по ред причини не може да говее или кара Рамазана.или има в менюто свинска храна дето пипа в работата как да се предпази от гюнах,и колко трябва да даде зекят или фитра за да му се признае Рамазана,има ли строго фиксирано за такива случай.Благодаря предварително!
-
Като процент или като чиста сума?
Kato procenti sme dlajni da davame Mustafa
İmam predvit za 4istata suma
-
Искам да попитам следното-ако един човек е на бизнес и бизнеса му храни семейството и децата по ред причини не може да говее или кара Рамазана.или има в менюто свинска храна дето пипа в работата как да се предпази от гюнах,и колко трябва да даде зекят или фитра за да му се признае Рамазана,има ли строго фиксирано за такива случай.Благодаря предварително!
Поради какви причини не може да говее? Посочи поне една причина да видим дали е оправдана от Исляма. А за свинското в менюто, просто го премахваш от менюто и проблемът е решен. Зекят се дава защото е една от стълбите на Исляма, а не да му се призне Рамазана. Иначе фитрата последно беше 3 лева.
-
Искам да попитам следното-ако един човек е на бизнес и бизнеса му храни семейството и децата по ред причини не може да говее или кара Рамазана.или има в менюто свинска храна дето пипа в работата как да се предпази от гюнах,и колко трябва да даде зекят или фитра за да му се признае Рамазана,има ли строго фиксирано за такива случай.Благодаря предварително!
Ия, сам малко по-новобранец в тази тематика, но май,че изобщо не можеш да правиш пазарлъци с тези неща, да си откупуваш греха или нещо подобно! ??? 8)
Или го имаш, имаш и натрупваш, или има някаква възможност да ти се опрощава от много добра постъпка, но не можеш да го откупуваш с пари! :o ???
Има по-добри специалисти в тези области! 8)
Знам , чи не сме безгрешки, но сме почти истински, малко като Помаците! ::) ;D ;)
-
mirvam,ми да речем човека е диабетик,който е принуден всеки ден да си вкарва инсулин или пък пие хапчета,или пък да речем след като цял ден работи с храна и се налага да тества дадено ястие преди да го поднесе на клиентите,и така нарушава говеенето! Пак питам как може да му се признае това ,и дали е извинен!!!
-
Или го имаш, имаш и натрупваш, или има някаква възможност да ти се опрощава от много добра постъпка, но не можеш да го откупуваш с пари! :o ???
При болестно състояние, което би довело до влошаване на здравето, тогава може да не се говее, а ако човека има финансово възможност, тогава може да храни други в определен ред и период.
-
Kato procenti sme dlajni da davame Mustafa
İmam predvit za 4istata suma
Салейка за Садаката няма фиксиран процент. Затова те попитах какво имаш предвид като казваш, че богатите дават по-малко. Като чиста сума естествено, че богатите ще дават повече, защото като процент тази сума е нищожна за техните сметки.
Пример:
Аз имам 100 лева налични. Давам 10 за садака.
Ти имаш 10 000 лева. Даваш 20 лева садака.
Като процент аз съм дал много повече от теб, но не и като чиста сума...
-
İmam ne predvid dadenata suma ot sarce
Da ne barkame sadakata i zekqtq
Tam e opisan 4oveka koito sutrinta izliza ot ka6ti bez 1 stotinka
pojelava mnogo pari i gi polu4va no pri vrı6tane kam ka6ti pak ostava
bez 1 stotinka
Koi bogata6 sega 6tesi dade vsi4kata pe4elba
-
İmam ne predvid dadenata suma ot sarce
Da ne barkame sadakata i zekqtq
Tam e opisan 4oveka koito sutrinta izliza ot ka6ti bez 1 stotinka
pojelava mnogo pari i gi polu4va no pri vrı6tane kam ka6ti pak ostava
bez 1 stotinka
Koi bogata6 sega 6tesi dade vsi4kata pe4elba
Да Салейка, бедния дава от сърцето си,богатия от парите си.
-
mirvam,ми да речем човека е диабетик,който е принуден всеки ден да си вкарва инсулин или пък пие хапчета,или пък да речем след като цял ден работи с храна и се налага да тества дадено ястие преди да го поднесе на клиентите,и така нарушава говеенето! Пак питам как може да му се признае това ,и дали е извинен!!!
При това положоние, човек е извинен (щом хапчетата са животоспасяващи и не може без тях). И вместо да говее, всеки ден храни беден човек сутрин и вечер (или това се равнява на една фитра). И по този начин изплаща за деня.
А за пробването на храната е позволено (според някои е мекрух (нежелателно)), но без да се поглъща. Иначе е длъжен да говее.
-
Bih iskal davi popitam a s iskata kak stoyat pri vas ne6tatata i kak se opredelya i na koi se dava a v Turcia kak e?i otnosno mevlyudite?Ako iska nyakoi molya dami otgovori
-
Bih iskal davi popitam a s iskata kak stoyat pri vas ne6tatata i kak se opredelya i na koi se dava a v Turcia kak e?i otnosno mevlyudite?Ako iska nyakoi molya dami otgovori
Как така при нас? Навсякъде Исляма е едно. За кое да даваш искат? А за мевлюдите - всеки ще има това, за което е възнамерявал.
-
Как така при нас? Навсякъде Исляма е едно. За кое да даваш искат? А за мевлюдите - всеки ще има това, за което е възнамерявал.
Kakво означава ''искат' ::) ::)
-
Може би - желаят ;) ... или бъркам ударението :o
-
Kakво означава ''искат' ::) ::)
"Искат" според тези, които го извършват, означава да изплатиш намаза, който си пропуснал. Но да отбележа такова чудо в Исляма нема.
-
Da v bg na mnogo mesta vse o6te sa6testvuva 'iskat' neznam no ako nese laja razmerat mue okolo 500 liri,interesuvame v Turcia imaligo,a za mevlyudite kak e v tr 'iskat'- da izplati6 propusnati namazi poradi bolest i drugi sastoyaniya
-
Da v bg na mnogo mesta vse o6te sa6testvuva 'iskat' neznam no ako nese laja razmerat mue okolo 500 liri,interesuvame v Turcia imaligo,a za mevlyudite kak e v tr 'iskat'- da izplati6 propusnati namazi poradi bolest i drugi sastoyaniya
Халикан, не разбра ли, че такова чудо като "искат" няма. Все едно къде се прави, било в Турция, било в Африка. За намаза няма как да изплатиш, няма такава вратичка. Ако си болен, ако трябва легнал да се кланяш, ама трябва да се кланяш. Няма плащане. Нима Аллах има нужда от нашите богатства, след като Той ни ги дава?
-
Da v bg na mnogo mesta vse o6te sa6testvuva 'iskat' neznam no ako nese laja razmerat mue okolo 500 liri,interesuvame v Turcia imaligo,a za mevlyudite kak e v tr 'iskat'- da izplati6 propusnati namazi poradi bolest i drugi sastoyaniya
И как така в Бг пък размерът му е в лири? Изглежда разполагаш с много стара информация.
"Иската" е опит да се заобиколят разпоредбите на Аллах по отношение религиозните ни задължения. Това е "бидат", въведен от някого си някога, опит за заблуда и измама в сферата на богослужението.
-
ДЪЛГА ГАТАНКА
Тя е двигател в живота ти.
Тя е барометър за волята ти
Тя е твоя динамичен стереотип.
Тя те калява, защото изисква от теб, дори когато ти не искаш.
Тя прочита мислите ти.
Тя ти напомня всеки ден колко си слаб.
Тя те учи, да познаваш силните.
Тя те кара да бъдеш от даващите.
Тя ти показва колко лесно може да забравиш.
Тя ти показва, колко лесно може да се угнетиш.
Тя те учи, колко лесно може да простиш.
Тя те убеждава, че е единствения начин за релаксация.
Тя ти доказва, че е профилактика за здравето ти.
Тя те учи, че риск, това значи доверие в Бог.
Тя е дърво, което ако не разклатиш, няма да ти пусне плод.
Тя е пътепоказател, ако не го прочетеш, бъркаш пътя.
Те те кара да разбереш, че за да те научи, трябва да и се довериш.
Всеки път когато я докоснеш, тя показва с какво те дарява.
Кое друго може да ти даде всичко това, ако не.........................?
-
Който пръв отговори на ей сая моя "питанка", ша има почерпка, ма само за верен отговор ей ;) първия верен отговор.
-
naukata podkrepena s vqra.
-
Любовта.
-
Mnogo se radvam ako 4uq mnenieto na muti6 i mirvam kakvo mislat za otgovora na gatangata
-
ДЪЛГА ГАТАНКА
Тя е двигател в живота ти.
Тя е барометър за волята ти
Тя е твоя динамичен стереотип.
Тя те калява, защото изисква от теб, дори когато ти не искаш.
Тя прочита мислите ти.
Тя ти напомня всеки ден колко си слаб.
Тя те учи, да познаваш силните.
Тя те кара да бъдеш от даващите.
Тя ти показва колко лесно може да забравиш.
Тя ти показва, колко лесно може да се угнетиш.
Тя те учи, колко лесно може да простиш.
Тя те убеждава, че е единствения начин за релаксация.
Тя ти доказва, че е профилактика за здравето ти.
Тя те учи, че риск, това значи доверие в Бог.
Тя е дърво, което ако не разклатиш, няма да ти пусне плод.
Тя е пътепоказател, ако не го прочетеш, бъркаш пътя.
Те те кара да разбереш, че за да те научи, трябва да и се довериш.
Всеки път когато я докоснеш, тя показва с какво те дарява.
Кое друго може да ти даде всичко това, ако не.........................?
Исляма или вярата в Аллах.
-
religiya
-
Oruch kraino vreme e ve4e da dade6 pravelniq otgovor ;)
-
Вярата
-
Oruch kraino vreme e ve4e da dade6 pravelniq otgovor ;)
Салейка, има познал, стана в чата, чакам да напише отговора, който е замислен към гатанката.
-
Аз мисля, че е душата.
-
Няма как да е душата, заради това:
Тя те убеждава, че е единствения начин за релаксация.
Тя ти доказва, че е профилактика за здравето ти.
И аз мисля, че е вярата.
-
Няма как да е душата, заради това:
И аз мисля, че е вярата.
Хм, да. Мустафа имаш право. Но вярата е много лесен отговор. И аз първо за нея се сетих. Мисля, че е нещо по трудно.
-
Не, досега никой не е одговорил правилно.
Оруч се изпусна и ми каза одговора, ама се уговорихме да не казвам.
И аз нямаше да се сетя, защото по принцип
доста често си блъскаме умовете в сложни неща, вместо да поставим акцент върху това че понякога нещата са по прости.
-
Аз се сетих :) Отговорът е жената!!!
-
Напрегнах малко сивото вещество - Равносметката!
Тя е двигател в живота ти.
Тя е барометър за волята ти
Тя е твоя динамичен стереотип.
Тя те калява, защото изисква от теб, дори когато ти не искаш.
Тя прочита мислите ти.
Тя ти напомня всеки ден колко си слаб.
Тя те учи, да познаваш силните.
Тя те кара да бъдеш от даващите.
Тя ти показва колко лесно може да забравиш.
Тя ти показва, колко лесно може да се угнетиш.
Тя те учи, колко лесно може да простиш.
Тя те убеждава, че е единствения начин за релаксация.
Тя ти доказва, че е профилактика за здравето ти.
Тя те учи, че риск, това значи доверие в Бог.
Тя е дърво, което ако не разклатиш, няма да ти пусне плод.
Тя е пътепоказател, ако не го прочетеш, бъркаш пътя.
Те те кара да разбереш, че за да те научи, трябва да и се довериш.
Всеки път когато я докоснеш, тя показва с какво те дарява.
Кое друго може да ти даде всичко това, ако не.........................?
-
Любовта.
Не е ли това отговора? :)
-
Щом го е казал Петер - не е.
-
Съвестта... прошката.
-
банка ДСК?
-
Тцц....
-
Щом го е казал Петер - не е.
:D
-
здравеитеее
.отговорат е ДУАТА
в на4алото си помислих,4е става вапрос за вярата и намаза,но в краина сметка знаем,4е в края на всеки ибадет или деиствие като цяло стои дуата.
-
:D
;D
Дуа значи молитва.
Ако човек не е вярващ и не се моли, значи ли че всичко това изброеното не важи за него?
Любовта си е - пасва идеално и за всички.
Не всеки човек се моли, но всеки човек изпитва любов.
Чакам черпене. ;)
-
Ще черпят RIBNOVO. Язък, тамън помислих,че си прав,а то какво се оказа?! :)
-
Da v bg na mnogo mesta vse o6te sa6testvuva 'iskat' neznam no ako nese laja razmerat mue okolo 500 liri,interesuvame v Turcia imaligo,a za mevlyudite kak e v tr 'iskat'- da izplati6 propusnati namazi poradi bolest i drugi sastoyaniya
Halikan,
Po tvoiata logika,vsichki bogatashi musulmani sa v djenneta!!!
A bednite, kade shte sa togava?
-
Ще черпят RIBNOVO. Язък, тамън помислих,че си прав,а то какво се оказа?! :)
Етническа и религиозна дискриминация. :(;D
Черпенето трябва да е на квотен принцип... ;)
-
Според мен и вярата пасва идеално на всички изброени точки.
-
Здравейте всички!
Трогнат съм от активното ви участие, благодаря ви много!
Разнообразни отговори, и във всеки един от тях има истина, и всеки един от тях , пасва малко или много на гатанката.
Замисълът ми беше друг, малко по обединяващ, всички тези качества.
Отговора е молитвата.
Да тя калява вярата,възпитава на любов, изправиш ли се пред нея, е час за равносметка.
В нейното почасово изпълнение е закодирана голяма мъдрост, подтикваща към научни изследвания.
Тя е лек за душата, даже е път към жената.
Тя събужда съвеста за прошка и любов!
Тя даже стимулира, и финансовото положение.
Това бяха част от отговорите ви.
Почерпката е за RIBNOVO, като пръв отговорил правилно, но естествено и за всички вас, защото и вашите отговори са част от всичко това и пасват идеално!
Дано някой ден да се съберем всички, за да мога да ви почерпя!
-
Внимание купено с пари!
Един баща редовно се прибирал късно и изморен от работа. Когато една вечер се прибрал вкъщи, заварил петгодишния си син, който го чакал пред вратата. Бащата влезнал, а момчето го попитало:
- Тате! За един час работно време колко ти плащат?
Чул странния въпрос, бащата блъснал сина си и казал:
- Това не е нещо, което трябва да знаеш!
Въпреки това детето настояло:
- Моля те, татко, наистина съм любопитен!
Бащата не можал да устои пред настоятелността на сина си и
-За един работен час получавам приблизително четири лева.
- Добре татко, тогава би ли ми дал един лев на заем!
Бащата се ядосал и повишавайки тон, казал:
- Нямам пари за твоите глупави играчки.
Момчето се обидило от думите на баща си и с наведена глава се прибрало в стаята си. А бащата промърморил:
- Това дете тези дни стана много загадъчно.
След малко бащата се успокоил и се досетил, че дори не попитал сина си защо му трябват парите. Мислел си: "Може би наистина му трябват пари." Станал, отишъл до стаята на сина си, отворил вратата и влязъл:
- Спиш ли?
- Не.
- Ето вземи тези пари, съжалявам, че преди малко се държах грубо с теб. Но след този дълъг и изморителен ден съм малко напрегнат.
Детето се зарадвало и се провикнало:
- Благодаря ти, тате!
След това бръкнало под възглавницата си и от там извадило
дребни смачкани пари. Парите, които баща му му дал, ги прибавило към останалите и започнало да ги брои.
Бащата видял това и отново се ядосал:
- След като имаш пари, защо искаш още от мен? Не е ли невъзпитано!
След като навело глава, детето отговорило:
- Да, но те бяха недостатъчни! - и протягайки ръка, поднесло парите на баща си, казвайки:
- Тате, тук има точно четири лева, сега би ли ми отделил един час от свободното си време?
източник: www.islamofbulgaria.net (http://www.islamofbulgaria.net)
-
Много силно и истинско! Благодаря :))
-
Наистина много трогателна и поучителна история!
Благодаря ile!
-
GÜNLERDEN BİRGÜN HZ.MUHAMMET S.A.V İN KIZI HZ FATMA BABASINA SORAR BABA DÜNYADA İLK ÖNCE CENNETE GİRECEK İNSAN KİMDİR.HZ MUHAMET S.A.V ŞÖYLE BUYURUR BİZİM AŞAĞIDAKİ MAHALEDE FALAN SOKAKTA BİRİ OTURUYOR İŞTE İLK CENNETE GİRECEK İNSAN O DUR DİYOR. HZ FATMA MERAK EDER BABASININ TARİF ETİĞİ YERE GİDER VE KAPIYI ÇALAR KAPININ ARKASINDA ÇOK YAŞLI BİR BAYAN SESİYLE KİM O DER HZ FATMA DA BEN FATMAYIM HZ MUHAMMDİN KIZI FATMA YAŞLI KADIN ÜZÜLEREK ŞÖYLE BUYURUR EY FATMA SENDEN BEN AFETMENİ DİLİYECEM AMA EŞİMİN HABERİ OLMADAN SENİ İÇERİ ALAMIYACAM BEN BUGÜN ONDAN İZİN ALAYIM YARIN GELİRİSİNİZ HZ FATMA GERİ GİDER VE ÇOK ŞAŞIRIR ÖTEKİ GÜN BİRDA GİDER BUSEFER YANINDA ÇOCUKLARI HZ HASAN İLE HZ HÜSEİNİDE GÜTÜRÜR.VE YİNE KAPIYI ÇALAR GENE AYNI BAYAN KİM O DİYE SORAR VE KAPIYI AÇMAZ HZ FATMA BENİM DER YAŞLI BAYAN SORAR YANINDAKİLER KİM HZ FATMA ÇOCUKLARIMDER YAŞLI BAYANDA KUSURUMA BAKMA EY FATMA BEN EŞİME SADECE SENİN İÇİN İZİN ALMIŞTIM ÇOCUKLARINDAN HABERİM YOKTU SENDAHA SONRA YİNE GEL BEN BUSEFER ÇOCUKLARIN İÇİNDE İZİN ALIRIM YAŞLI BAYAN KAPIYI GENE AÇMAZ.ÖTEKİ GÜN HZ FATMA GENE O KAPIYI ÇALAR YAŞLI BAYAN KAPIDA YİNE SORAR KİM O DİYE HZ FATMA BENİMDER VE KAPI AÇILIR SONUNDA.HZ FATMA ÇOK ŞAŞIRMIŞ ÇÜNKÜ YAŞLI DİYE DÜŞÜNDÜĞÜ BAYAN MEĞERSE ÇOK GENÇ VE GÜZEL BİR BAYNMIŞ HZ FATMA SORAR PEKİ O YAŞLI KADIN NERDE DİYE GENÇ BAYAN AĞZINDAN BİR TAŞ ÇIKARTARAK O YAŞLI BAYAN BENİM PEKİ NEDEN O TAŞIN AĞZINDA OLDUĞUNU SORAR GEN BAYAN YOLDAN GEÇENLER SESİMİ DUYUP GÜNAHA GİRMESİNLER DİYE İŞTE BU BAYAN CENNETE İLK GİRECEK İNSANDIR.ÇÜNKÜ KOCASINA SADIK VE DİNDAR BİR EV HANIMIDIR
-
Наистина история която те кара да се замислиш.
-
Mnogo istina ima v tova razkas4e, istina koiato se nabliudava v na6i dni , no jalkotoe 4e nie roditelite ni6to ne ne pravim po tozi vapros i mnogo riadko niakoi sigo priznava allax dani napatstva :-[
-
Istorıqrta e hubava za prıspıvane na detsata do 4 gd. vızrast
-
Прав си. Историята е хубава за преспиване на деца, но поуката от нея е за родителите.
-
Istorıqrta e hubava za prıspıvane na detsata do 4 gd. vızrast
Ako prispiva6 decata ti s takiva istorii moje dase gordee6 samo s decatati
-
belana güvercina kak umme da forka beyaz güvercin ne güzel ucuyor
af nibone visoko pod oblakine forka yukarida göklerde bulutlarin altinda
i ye yo videh i ye iskah da forkam ben gördüm onu bende ucmak istedim
am ye nemom krila kak da forkam benim kanatlarim yok nasil ucayim
-
А може ли и на български? :)
-
Превод на Български;
Белия гълъб как хубаво лети
Под облаците високо в небесата
Виждайки го поисках да полетя
Но нямам крила как да летя
-
;)
-
:)
-
Strahotno e 4e razkazvate takiva istorii, neznam no az mnogo gi obi4am interesni sa i ima tolkova madrost v tqh.Vinagi moje6 da izvle4e6 nqkakva polza v nqkakva sityaciq kato si spomni6 za nqkoq takava istoriika, nadqvam se da razkazvate o6te za hora kato men, koito gi haresvat :)Blagodarq vi!
-
Притча за пеперудата
--------------------------------------------------------------------------------
Веднъж в един пашкул се появила малка пукнатина и случайно минаващ човек стоял часове и наблюдавал как през тази малка цепнатина се опитвала да излезе пеперуда. Минало доста време, но пеперудата сякаш изоставила своите усилия, а цепнатината оставала все така малка. На човека му се сторило, че пеперудата е направила всичко възможно и че у нея не са останали никакви сили за каквото и да било повече. Тогава човекът решил да помогне на пеперудата: взел малко ножче и разрязал пашкула. Пеперуда излязла веднага. Но нейното телце било слабо и немощно, крилата й били недоразвити и едва се движели. Човекът продължил да наблюдава, мислейки че крилата на пеперудата ще се оправят, ще укрепнат и тя ще може да лети. Но нищо подобно не се случило.
През остатъка от живота си пеперудата се влачила по земята. Тя така и не могла да литне.
И всичко само заради това, че човекът, желаейки да й помогне, не разбрал, че усилието за излизане от пашкула е необходимо на пеперудата, за да може течността от тялото й да премине в крилата, те да се разгърнат и така тя да може да лети.
Животът заставял пеперудата с труд да напусне тази обвивка, за да може да расте и да се развива.
Понякога именно усилието ни е необходимо в живота.
Ако ни беше позволено да живеем, без да срещаме трудности, то бихме били ощетени. Ние не бихме могли да станем толкова силни, колкото сме сега. Никога не бихме могли да полетим.
Аз молих за сила ..., а животът ми даде трудности, за да ме направи силен.
Аз молих за мъдрост..., а животът ми даде проблеми за разрешаване.
Аз молих за богатство..., а животът ми даде мозък и мускули, за да мога да работя.
Аз молих да мога да летя..., а животът ми даде препятствия, за да мога да ги преодолявам.
Аз молих за любов..., а животът ми даде хора, на които мога да помогна да разрешат проблемите си.
Аз молих за блага..., а животът ми даде възможности.
Не получих нищо от това, за което молих... Но получих всичко, което ми е нужно
-
Един цар имал две дъщери; голямата била много красива и стройна, но имала много лош език; малката била много добра по душа, но много грозна по лице. По причина на тия им външни и вътрешни недостатъци, никой от околните княжески синове не искал да им предложи ръка. Загрижен бащата за бъдещето на своите дъщери, понеже оставал без наследници, решил да свика съвет от най-мъдрите хора на своето царство, да му посочат път от това безизходно положение. Между многото добри съвети, които предлагали всички, най-старият измежду тях, и впрочем най-мъдрият, дал следния съвет: „Ти – казал той на царя – ще направиш една страноприемница в полза на всички и първите двама млади мъже, които дойдат в нея, те ще бъдат твоите двама зетьове, които съдбата ти отрежда“. Добрият баща помислил, че може би съдбата ще се усмихне на побелелите му коси и ще му изпрати знатни лица, от някои царски домове. Когато страноприемницата била свършена и отворена, първите посетители били, действително, двама млади момци. Обаче, за голямо учудване на бащата, единият от тях бил сляп, а другият – глух. Изненадан от това, царят извиква стария мъдрец и му казва: „Каква е тая работа – единият е сляп, а другият – глух? Как ще я редим – не виждам“. – „Ще Ви кажа – отговорил мъдрецът – глухия ще ожените за красивата си дъщеря, а слепия – за грозната“. Така сторил и царят. И наистина, двата брака излезли щастливи: дъщерите му добре прекарвали. По едно време зетьовете почнали да се стесняват вътрешно от своите недъзи. Тоя, който бил глух, когато неговата жена викала и сипела отгоре му всички проклятия, повдигал рамене и си думал: „Така е то, когато е лишен човек от едно чувство. Вярвам, тя говори божествени работи, но нали не мога да ги разбера, това е моето нещастие. Бих дал всичко в този свят, само да мога да чуя поне една от сладките и думици“. Слепият от своя страна, като слушал умния и сладък говор на своята жена, излиянието на нейната душа, думал си: „Колко прекрасно същество е тя! Колко хубава трябва да е! Но нали съм сляп – това е голямото мое нещастие в тоя живот. Бих дал всичко, да можех поне за един миг да видя външния образ на това божествено съкровище“. Достига това до ушите на царя и той повиква стария мъдрец и го помолва да му каже, не може ли някак да се измени съдбата на двамата му зетьове, да се избавят от своите недъзи. „Може – казал старецът – но ще се развали тяхното щастие и блаженство на земята“. Ако Бог те е свързал с красивата царска дъщеря и те е лишил от слух, да не ти е мъчно, че не чуваш гласа й. Наслаждавай се от вида ѝ и благодари. Не искай да чуваш думите й, да не би да се огорчиш и дойдеш в противоречие със себе си. Две добрини на земята не може да се съберат на едно място. Ако Господ те е свързал с грозната царска дъщеря и те е лишил от зрение, от временните илюзии на земния живот, пак благодари. Наслаждавай се на добрия й говор, на сладкия й език; не искай да видиш нейния външен вид и образ, защото ще изгубиш и това, което имаш. Доброто не всякога е облечено в царска мантия. Доброта и красота само на Небето живеят заедно. Тук, на тоя свят, тъй е – добро и зло се редуват в човешкия живот. Ако в един живот Бог те свързва със злото, благодари Му. Не се притеснявай. Не знаеш дълбоките причини защо това е сторено. Знай, че целта е за добро. След време ще разбереш великата любов на Небето. Ако в друг живот те свърже с доброто, благодари Му и не желай да облечеш царска мантия и да се любуваш на своя изглед. Не търси да примириш доброто и злото в себе си: то е невъзможно.
-
Умар (р.а.) го попитали, какво значи "таква". Той отговорил, че когато човек идва по пътя и от двете му страни са бодливи храсти, той много внимава за да не се цепнат тръните за облеклото му. Да се води животът по подобен начин означава "таква".
-
Един градинар се оплакал до Министерството на земеделието:
"Опитах всичко, което пише във вашите брошури и инструкции, за да се отърва от глухарчетата, но все още ги имам".
От министерството му отговорили:
"Господине, ако наистина сте опитали всичко, което сме препоръчали и все още имате глухарчета, има само още едно нещо, което може да направите - научете се да ги обичате".
-
Добро
Живял някога един африкански крал. Той имал много близък приятел, с когото били израснали заедно. Този приятел имал навика винаги, каквото и да се случи в неговия живот - добро или лошо, да казва: “Това е добре!”.
Един ден кралят отишъл на лов. Приятелят приготвил пушките, но изглежда объркал нещо с едната от тях. Когато кралят стрелял, пушката гръмнала настрани и отнесла палеца на дясната му ръка. Приятелят наблюдавал какво се е случило и верен на навика си, казал: “Това е добре!”. На което разгневеният крал отговорил: “Не! Това НЕ Е добре!”. И го изпратил в затвора. След около година, кралят отишъл на лов в една много опасна местност. Канибали го хванали, вързали и до вечерта го завлекли в своето селище. Събрали дърва, донесли дълъг кол и завързали краля за него. Когато го доближили до огъня, забелязали, че палецът му липсва. Понеже били много суеверни, те никога не ядяли човек, комуто нещо липсва. Затова отвързали краля и го пуснали да си върви.
Когато се прибрал, той се замислил дълбоко за случилото се и за приятеля си, който вече седял цяла година в затвора. Отишъл при него, освободил го и му казал: “Ти беше прав! Наистина беше добре, че палецът ми отлетя.”. И след като му разказал премеждието си, проплакал: “Чувствам се много виновен. Мисля, че това, което направих с теб, беше много лошо!”. “Не!” - отговорил приятелят - “Това беше добре!”.
“Кое беше добре? Че стоя една година в затвора?”
“Ако НЕ бях в затвора, щях да бъда с теб при канибалите!...” - бил отговорът.
-
В едно село живеел възрастен мъж. Той бил много беден, но дори кралят му завиждал, защото притежавал прекрасен бял кон. Кралят не веднъж му предлагал огромни суми за коня, но старецът всеки път отказвал да го продаде.
- Той за мен не е просто кон, а скъп приятел. Вие бихте ли се съгласили да продадете приятеля си на някого? - отвръщал всеки път мъжът.
Една сутрин, когато старецът отишъл в обора, с почуда установил, че конят го няма. Разбирайки това, всички жители на селото завикали в един глас:
- Ти си един нещастен глупак! Ако се беше съгласил да продадеш коня, щеше да притежаваш несметно богатство. А сега нямаш нито кон, нито пари... Какво нещастие!
- Рано е да се каже! - отговорил им старецът. -
Селяните се изсмяли на думите на стареца и ги отминали с пренебрежение. Но се минали 15 дни и се случило нещо, от което всички в селото онемели. Конят не само, че се върнал обратно, но и довел със себе си още дузина прекрасни диви коне.
- Бил си прав, старче. Прости ни! - започнали да се разкайват хората. - Случилото се не е било нещастие, а благословия...
- Рано е да се каже - поклатил глава старецът.
Този път, хората не коментирали на глас, но вътрешно не се съгласили с думите на стареца. Та нима 11 прекрасни коня не са истинска благодат?!
През следващата седмица синът на бедния старец се заел да опитомява новите коне. Но те били доста непокорни и докато той се опитвал да обязди един от тях, паднал и си счупил и двата крака. Тогава съселяните им отново започнали да коментират:
- Прав беше в думите си. Тези коне наистина се оказаха нещастие за вас, а не благословия. Синът ти беше твоята единствена подкрепа, а сега той не е в състояние да ти помага. Ти стана още по-беден от преди...
- Рано е да се каже - пак отговорил старецът
Няколко седмици по-късно се случило нещо съвсем неочаквано. В страната започнала война и всички млади мъже били мобилизирани във войската. Само синът на бедния старец си останал вкъщи, заради счупените си крака. Всички в селото плачели и се вайкали, защото знаели, че е възможно никога повече да не видят синовете и мъжете си. Тогава казали на стареца:
- Прав беше, старче. Ето, че случката със сина ти се оказа благословия. Нашите деца заминаха за фронта и не се знае дали ще се завърнат обратно, а твоето момче си е при теб...
-
Kucuk Ibo - Bilemezsin(бг Превод) (http://vbox7.com/play:1fbab7a0)
-
Едва ли би се предала по-затрогващо въздеъстващо мъката човешка с нещо дрего освен чрез гласа на това дете.
Селям Гелина