Pomak.eu
Български => Помаци => Topic started by: eron on June 18, 2009, 22:34
-
Изтрито от модератор
-
Eron smaiva6t vapros zadava6 kak li sa isdarjali na bolkata na koiato sa se podlagali no iskam da vnese6 malko pove4e iasnota po vaprosa ti koi po to4no i kakvi sa bili xorata koito sa isvar6vali tova deisvie ,,jegostvaneto'' te lisa jelali tova ne6to ili s nasila sago isvar6vali tolko lisa bili ednakvi tezi xora ta danemogat da se raspoznavat po na6iiat krai za takiva ispitania ne sam 4yval :o
-
eron, аз не съм чувал за подобни белези на защита в моя край. Изглежда обаче, че възродителите добре са били предвидили и тази вероятност, затова поставяха нови имена в съзвучие със старите (мюсюлманските). Например Мехмед масово ставаше Младен, Фатме - Фидана, Асан - Асен, Мустафа - Митко, Ибраим - Иван, Ава - Ана и пр.
При това положение и този белег се обезсмисля...
-
Беше предвидено" Възродителите главно местни комунисти" да се погрижат за това. Кемал= Камен,както и други имена подигравка с личноста-имаше например Роза,Калинка,Малина,Камен,Явор,Теменужка,Фиданка,...и тем подобни гадости подигравка...
-
Аз никаде досега не сам чувал за подобно нещо - жигосване на помаци от някой си.
Жигосването на хора обаче в древноста е било нормална практика.Например робите в древния Рим.
Жигосвани са били и елитните части на имперските армий по света.
А сега по света може би някаде има такава практика.Но тя обслужва интерсите на садомазохизма и сатанизма.
Успешна алтернатива в момента на жигосването например е татуировката.
Тя е масово разпространена и се е превърнала одавна в кич.
Другото което е се счита за нормално например е дупченето на ушите за слагане на обици и украшения.
Но не само това , хората срщу определено заплащане си дупчат телата навсакаде където им хрумне и се накичват със някакви странни метални дранкулки
от нераждаеми метали.
и да допалня - на специални места в паспортите ни преди 1989 година , имаше специални знаци, с които тогавашната репресивна власт знаеше кои са помаци и кои не.
-
Вие ся искарахте баба и дядо садомазовци или някви дяволи... Кво да направя че държавата ни е била "хубава" по онова време и помаците е трябвало да преживяват такива работи. На тах никак не им е било кеф да ги горят!
Ероне , не изричай клеветата , на която не съм автор!
-
Беше предвидено" Възродителите главно местни комунисти" да се погрижат за това. Кемал= Камен,както и други имена подигравка с личноста-имаше например Роза,Калинка,Малина,Камен,Явор,Теменужка,Фиданка,...и тем подобни гадости подигравка...
Много разпространено беше по онова време името Малин. Както и Албен. А имах един съученик, който носеше странното име Веладин.
-
...а тя ми отговори, че на времето помаците са ги жигосвали, за да бъдат различавани от християните.
Ако това е вярно спокойно можете да наемете някой адвокат от правозащитна организация и да осъдите държавата.
Лично аз се съмнявам че е вярно.
Колкото до старите паспорти - чувал съм че е имало точка на една от страниците за небългари с български имена (ромите), но не съм виждал.
Любопитно ще е и това да се докаже.
-
Съвсем близо до Рибново е село Ковачевица. То е християнско и съм виждал, че там татуират кръст на челото на жените, явно за да покажат, че са християни но не съм сигурен. Това го има само при стари жени.
-
Ковачевица е едно от най-красивите места, които съм виждал досега. Уникално място. Но за татуирания кръст - за пръв път чувам.
-
Справка
Ковачевица е едно от най-красивите места, които съм виждал досега. Уникално място. Но за татуирания кръст - за пръв път чувам.
Справка филма "Писмо до Америка", аз и на други места съм виждал, но филма е най популярното.
-
Важно е да се уточни дали жигосването, татуирането и т.н. е доброволно или насила.
Дали е правено от държавни органи или от семейството или местната общност.
Примерно по Нешнъл Джеографик даваха една поредица "Табу".
Там си удължаваха врата, разтягаха си долната усна, рязаха се , татуираха се, сплескваха гърди и т.н.
Т.е. в единия случай имаме насилие, а в другия имаме традиция.
-
Важно е да се уточни дали жигосването, татуирането и т.н. е доброволно или насила.
Дали е правено от държавни органи или от семейството или местната общност.
Примерно по Нешнъл Джеографик даваха една поредица "Табу".
Там си удължаваха врата, разтягаха си долната усна, рязаха се , татуираха се, сплескваха гърди и т.н.
Т.е. в единия случай имаме насилие, а в другия имаме традиция.
До колкото знам в Ковачевица е старинна традиция.
-
Бил съм в Ковачевица, но за първи път чувам подобно нещо, както и за жигосванията, описани от автора на темата. Дайте повече конкретни факти.
-
Днес се разрових из интернет за да намеря нещо по темата, която ме заинтригува а именно тауирането от древни времена. Ето какво открих в един форум.
КРАТКА ИСТОРИЯ НА ТАТУИРАНЕТО
За съжаление не знаем нито къде, нито кога е възникнало татуирането, защото археологическите и историческите сведения за повечето форми на рисуване върху тялото са непълни. Въпреки че скелетите могат да се превърнта във вкаменелости и да се запазят в продължение на десетки и хиляди години, човешката кожа се съхранява само ако умишлено или случайно е била мумифицирана. Като имаме предвид простата техника и широко разпространените доказателства по всички краища на света, вероятно тази ритуална практика се е развивала независимо, и то по различно време на различните места. Знаем също така, че в някои части на света, тя се е разпространявала сред народи, живеещи в съседство.
Най-ранните сведения за татуирането са и най-неясни. По време на археологически разкопки в Европа са открити артефакти, датиращи от късния палеолит (38 000 - 10 000 пр. н . е.), които приличат на дупчещи инструменти и лули с пигмент. Острите игли от кост, които вероятно са служели за дупчене на кожата, може да са се използвали и като шило. До костените сечива са открити глинени и каменни фигури с издълбани по тях рисунки, които най-вероятно представляват татуировки. Не е изключено сечивата да са били използвани и за направата на самите фигури. Но като се вземе предвид художествения стил и достиженията, характерни за палеолита (например прочутите скални рисунки в пещерата Ласко), и древните корени на татуирането в различни краища на света, има всички основания да се предположи, че хората през епохата на палеолита са се татуирали. Татуираните мумии предоставят най-ранните конкретни доказателства за наличието на татуировки. Те са открити в различни части на света - от Нубия до Перу. Най-забележителните татуирани мумии са добили известност не само заради татуировките си, но и заради необичайните обстоятелства, при които са били открити. Може би най-прочута е мумията на бронзовия човек, известен повече като Оци - кръстен на ледника в Алпите, където бил открит.По време на 21 -та династия (2160 -1994 пр. н. е) в Египет живяла жена на име Амонет, жрица на богинята Хатор в Тива, която била татуирана с точки, подредени в успоредни линии. Някои от тези татуировки са по горната част на ръцете, но повечето са направени по корема, в извити и елипсовидни линии под пъпа - рисунък, смятан за проява на чувственост.
Някои от най-интересните татуирани мумии датират от желязната ера в Сибир и са част от културата на Пазириките - номадско племе от конници, ловци и воини, което живеело в степните райони през VI-II век пр. н. е. Открит е мъж, най-вероятно вожд, придружен от пищни погребални дарове. Той е богато и изкусно татуиран с фигури на различни фантастични и реални животни като овни, сърни и риби. Някои кръгови татуировки по гръбнака странно напомнят на тези на Оци и не е изключено да имат терапевтичен характер. Подобно погребение на млада жена от същото племе е открито на Сибирското плато. Тя също е придружена от изкусно измайсторени богати дарове, като ръцете й са татуирани с подобни фигури. Разнообразните фигури в тези няколко ранни примера само намекват за огромния брой татуировки, които се срещат днес. Предназначението на татуировките, макар и неизвестно, вероятно е било различно. Но поне в някои от тях е скрита дълбока символика. Най-ранните татуировки, запазени върху човешка кожа, представляват абстрактни фигури, съставени от точки и чертички, като първите реалистични изображения са на животни. Вероятно не е съвпадение, че татуировките с образ на животни и до днес са най-популярни. В по-ново време можем да проследим развитието на татуирането в почти всички краища на света. Една от най-ранните срещи на Западната култура с татуировките се състои в Полинезия.
Според речника на Мериам-Уебстър думата татуировка - със значение на цветно изображение върху кожата, навлиза в английския език през 1777 година. Въпреки че произходът й остава неясен, бихме могли да проследим вероятния източник. От записките на капитан Джеймс Кук, останали от експедицията му до южните части на Тихия океан, знаем, че е имало таитянска дума "татау", която означавала "бележа". Думата "татуировка" обаче е съществувала 150 години преди Кук и неговото пътешествие. Интересното е, че първоначално тя е означавала бързо ритмично потропване и терминът се е използвал от военните, а също и от Кук и неговия екипаж в смисъл на сигнал за обяд. Съвпадението е породено от факта, че при правенето на татуировки се чувало бързо почукване, тъй като островитяните удряли иглите с пръчка, за да вкарат мастилото под кожата. Въпреки че таитяните го наричали "татау" и Кук го изписал по същия начин, вероятно по-късно той и хората му заместили термина със сходна по звучене дума от собственото им ежедневие. От времето на ранните морски пътешествия до ден-днешен обичайната практика на татуиране в Полинезия впечатлява западните хора, и то съвсем основателно. Татуировки се правят на повечето от островните групи в южната част на Тихия океан. На Хаваите, Маркизките острови, Самоа, Борнео, Нова Зеландия, Маршалските острови, Хаити, Меланезия, Микронезия, Великденските острови, Фиджи, Тонга и къде ли още не, татуирането е достигнало изключителни висоти, като чрез него се разпространяват много общи черти между различните култури.
В някои части на света все още се правят традиционни татуировки. Непал, Северна Африка, Индия и Йерусалим са местата, в които са открити и съхранени подобни образци. В Непал хиндуистките божества са неизменна тема заедно с птиците и цветята. В района на Гуджарат, Северозападна Индия, татуировките представляват типични комбинации от точки и символи, оформящи изображения, които имат за цел да осигурят плодовитост, да пазят от лоши очи и да защитават от всякакви злини. Въпреки че коптите са съсредоточени в една предимно мюсюлманска държава, каквато е Египет, коптска общност има и в Йерусалим, където се пази и една стара традиция - поклонниците, дошли в Свещения град, да се татуират.
СИМВОЛИКА
Символите са трудно за разбиране изразно средство, особено когато са поставени завинаги върху човешката кожа. Макар понякога да изглеждат като таен и неразгадаем език, символите, използвани като татуировки, могат да бъдат разглеждани и тълкувани на много различни нива. Някои от тях съществуват от векове, други от холядолетия, а трети са възникнали току-що. Някои ще си останат напълно неразгадаеми за нас, докато други ще ни изглеждат повече като знаци и символи.Днес символите и мотивите от отминали културни периоди са се смесили и свързали по много нови начини. И тъй като светът ни става все по-здраво свързан и културните различия все по-разбираеми, символистичните и художествените елементи до голяма степен се припокриват. Някои от символите, които виждаме, особено тези, които непрекъснато ни се набивта на очи, с течение на времето са изгубили значението си.Предишните цивилизации използвали силата на символите предимно в изкуството си, което било неразделно свързано с техните вярвания за такива важни неща като раждането, живота и смъртта. Те използвали конкретни преживявания, за да създадат символи с огромно значение, някои от които са достигнали и до нас.