Pomak.eu
Български => Помаци => Topic started by: eron on June 26, 2009, 00:04
-
Днес е много модерно да се говори за толерантност или за това да си толерантен и мнозина обичат да прибавят към името си този епитет. Жалко е обаче, че голяма част от нашите съвременници не разбират смисъла на това понятие. Но изглежда най-криворазбрана е религиозната толерантност. Мнозина считат съществуването й за невъзможно, тъй като според тях религията върви ръка за ръка с фанатизма.
Допускащите пък нейното съществуване под религиозна толерантност в повечето случаи разбират пълна безкритичност към всички религиозни учения. За тях религиозно толерантните хора, въпреки различията им в догматическо и нравствено отношение, са длъжни да се молят заедно, да участват в общи богослужения, да не оспорват нищо от религиозното учение на другия, защото важно било човек да е религиозен, а нямало никакво значение към коя религия принадлежи. Те всички учели на добро. Подобно поведение в никакъв случай не е проява на религиозна толерантност, а е компромис на вярващия човек със собствената му съвест и религиозни убеждения. Толерантността между представителите на две религиозни общности се състои именно във взаимното зачитане на всички човешки и граждански права. Включително и правото на свободен избор на вероизповедание. Много добър и нагледен пример, за това що е религиозна толерантност, ни е дал нашият Спасител Иисус Христос в притчата Си за добрия самарянин (Лука 10:30-37).
В потвърждение ще приведа исторически примери за проявата на такава в продължение на повече от 300 години, и то не другаде, а в нашата страна между мюсюлмани и християни в Средните Родопи.
По време на втората масова ислямизация (1669-1750 г.) османската власт вложила всички усилия напълно да асимилира насилствено приелите исляма среднородопски българи, живеещи на територията на някогашните нахии Ахъчелеби и Рупчос или сегашната Смолянска област. Голяма част от тях не загубили съзнанието си за родово единство със своите сродници християни, макар и отдалечени често пъти на големи разстояния в различни селища. Не забравили и не се отчуждили от своите братя мюсюлмани и българите, които си останали християни. Онези, които се настанили в нови селища, след като отминала опасността от ислямизиране, се интересували за своите близки, останали в родното им село. “становявали връзка с тях и поддържали роднинските си отношения, като завещавали и на наследниците си да правят същото. Още повече пазели роднинството си тези, които успявали да се укрият в околните гори и се заселвали наблизо, както и българите мюсюлмани, които продължавали да живеят сред своите сродници християни. В такива случаи нерядко братя християни и мюсюлмани, владеели и общи имоти. Дори някои мюсюлмански родове дълго време продължавали да тачат и помнят кумовската си роднина, която в Среднородопската област е на особена почит.
Свещеник Ной Ангелов (1854-1942 г.) от рупчоското село Орехово, описвайки положението на християните под османска власт, пише следното: “Положението на християните било тежко, но не и непоносимо, защото помохамеданчените не са разкъсали роднинските си връзки с християните. Поддържали си традициите по рожденки, сватби и др., като си носели разни ястия, баници, понуди и др. Тези взаимоотношения траяли до края на робството не само в Орехово, но и в цялата планина...” Самият той разказвал, че майка му и Махмуд Сарачов се смятали за роднини и се тачели като братовчеди.
Религиозната толерантност съпътствала не само мирното ежедневие на среднородопските мюсюлмани и християни, но и времето на военни и други конфликти между представители на двете общности като: Априлското въстание (1876 г.), Руско-турската война (1877-1878 г.), Балканската война (1912 г.), съвременните войни в Босна и Косово, и др.
По време на Априлското въстание като цяло отношенията между мюсюлмани и християни в Средните Родопи не се променили. Напротив, може да се каже, че християнското население успяло да оцелее благодарение на добрите си отношения със своите братя по кръв мюсюлмани, които го спасили от унищожение. Така например християните в град Чепеларе били спасени от клането на башибозуците благодарение на хаджи Идриз. Като не успял да ги убеди с добро, той се развълнувал и с остри думи започнал да се разправя и ругае въоръжената сган. Башибозуците се изплашили и до вечерта напуснали. През цялото време на Априлското въстание и след него хаджи Идриз защитавал християнското население в Чепеларе искрено, смело, енергично и напълно безкористно. Той бил най-влиятелният мюсюлманин не само в града, но и в целия Рупчос. През най-страшните за християните дни хаджи Идриз ходел от къща на къща, от махала в махала, успокоявал християнското население и се застъпвал за него. Подобно било отношението между православни християни и мюсюлмани и в останалите места на Среднородопската област. Християнските къщи и имоти били спасени от унищожение в село Гела, Широколъшко, от жените мюсюлманки, които след напускането на селото от християните, събрали всички фереджета и ги проснали по християнските дворове и къщи. Влезлият в селото башибозук сметнал цялото село за мюсюлманско и не го подпалили. Мнозина мюсюлмани направо отивали и довеждали в къщите си своите роднини и приятели християни, за да са сигурни, че няма да им се случи нищо лошо. Така Машкалевци-мюсюлмани приютили християнските си роднини Черневци и Бакларци от село Момчиловци, а Коста Кереметчията от същото село бил прибран със семейството си в дома на Осман Узунски в село Виево. Много интересен е разказът, описан от бившия смолянски районен мюфтия Чавдар Илиев, за случилото се в родното му село Забърдо. Когато избухнало Априлското въстание, агите и хаджиите, имамите и ходжите събрали цялото население в джамията и му съобщили, че в Перущица, Брестовица и Батак българите са вдигнали въстание и Ахмед ага Тъмрашки е заповядал да се изпратят хора да му помогнат за потушаването на въстанието. Всички навели глави, докато най-сетне излязъл Ахмед Сюлюманов и рекъл: “Като е заръчал за помощ от нашето село, вървете вие агите и хаджиите, пък нас фукарите не закачайте, ние нямаме никакъв зор, никой не ни закача и никъде няма да вървим. Не стига, че турците са клали деди и прадеди като са ги турчили, ами сега ще ни карат и ние да колим като тях. Тази работа няма да стане.” Останалите също се възпротивили и всички се разотишли.
През Руско-турската война християни и мюсюлмани в Средните Родопи взаимно се защитавали. Пловдивският мютесариф (управител), както съобщава Стою Шишков, изпреварил отстъпващата турска армия и дошъл в Смолян, където наредил да се събере Околийският съвет, състоящ се от първенците християни и мюсюлмани. Пред него той изложил своя план за организиране отбраната на връх Рожен срещу настъпващите руски войски. Архиерейският наместник Васил Аврамов се изказал против предложението му, но всички били изненадани, когато мнението на отец Васил било подкрепено от ардинския мюфтия хаджи Абдурахман с думите: “Падишаха с толкова хиляди войници не можа да спре москофа... та ние ли ще го спрем? Да си седим мирно, то се е видяло нашето царство...”, а накрая се обърнал към християнските съветници: “Ние ще се мъчим да ви пазим от нашите негодници, които бягат през нашите села, та после, ако дойде лошо до главите вие да ни пазите.” Мюфтията удържал на думата си и още същия ден изпратил въоръжени мюсюлмани да пазят Устово. С. Родопски пише, че християните, жители на селищата, разположени по пътя на отстъпващата турска армия от Пловдив към Беломорието, се разбягали из близките мюсюлмански села и махали, където ги посрещнали гостоприемно техните еднокръвни ислямизирани братя и ги пазили чак до идването на русите.
По време на Балканската война среднородопските мюсюлмани и християни отново си оказали подкрепа едни на други при противоречивия развой на военните действия. Още преди избухването на войната, в село Арда пристигнал капитан-лейтенант Ангел Димитров, уж в отпуск да види болната си майка, а всъщност бил изпратен да събере сведения за турската отбрана в пограничния район. Като офицер той бил посетен за “добре дошъл” от роднини, приятели, съседи, а също така от първенците мюсюлмани и християни. Разговорите се въртели около обтегнатите отношения между България и Турция. Всеки път Ангел Димитров подчертавал: “Каквото и да се случи, дръжте се едни други, християни и мюсюлмани, тогава няма защо да се боите.” На тези му думи Афуз Ариф от село Могилица отвърнал: “Право казваш, приятелю, да се пазим взаимно, както е било и досега!” Още след първите няколко дни на започналата Балканска война в Арда пристигнали пратеници на братя Агушеви с молба към ардинските християни да ги защитят при евентуални нежелани действия на българската войска. На молбата им се отзовал кметът Никола Василев и още няколко души, които успели да успокоят населението на село Могилица. В същото време Явер паша предприел контранастъпление в посока Ксанти, Рудозем, Смолян. След три дни село Арда е обградено и обстрелвано от фанатизирани башибозуци. Ардинските християни побягват към Могилица, където са посрещнати по братски. Агушевци, Юсенходжови, Инджови, Абдулахови, Имамови и др. ги поканили да останат при тях, докато бурята отмине. След победата на връх Средногорци една рота е изпратена да прочисти горното течение на река Арда. Когато пристигнала в Могилица, част от избягалите ардинци били още там. Командирът на ротата заповядал да се запалят няколко къщи в Могилица, като се започне с Агушевите конаци. Но когато офицерите се отправили към конаците, пред тях излезли намерилите закрила при Агушеви ардински християни. Никола Ангелов заявил: “При тези хора ние намерихме спасение от турците. Тук ни приеха и храниха. Нищо лошо не са направили за България. Ние гарантираме за тяхната почтеност и за добронамереността на цялото село. Не посягайте на тези хора и на къщите им. Опомнете се, бъдете благоразумни!” Офицерите се разколебали, после отстъпили, а заповедта била отменена. Могилица била спасена заедно с конаците.
Християнското население на село Момчиловци пък спасило от студ и гладна смърт жителите на изгорените мюсюлмански села Виево и Кутела по време на Балканската война. Предвождани от хаджи Неделчо Канев, момчиловци цяла седмица събирали и довеждали в селото си болните и премръзнали жени и деца, като ги настанили по къщите и в училището, където ги хранили и обличали цели два месеца.
За щастие в последното десетилетие мюсюлманите в Средните Родопи не се поддадоха на ислямската пропаганда на някои мюсюлмански емисари, призоваващи ги на джихат срещу християните неверници, избиващи техните братя по вяра в Босна и Косово. Напротив, мюсюлманското духовенство, начело със смолянския областен мюфтия хаджи Ариф Караибрахимов, подчертавайки българската народност на мюсюлманите в областта, ясно и твърдо заяви, че сренородопските българи мюсюлмани и християни са живели над 300 години в мир и любов. Така те ще живеят и занапред.
В заключение може да се каже, че съвместното съжителство на ислямската и християнската общност в Средните Родопи може да бъде посочено като идеален пример за проява на религиозна толерантност, така рядко срещана не само на Балканите, но и в световен мащаб. Благодарение на това толерантно съжителство, в основата на което стои взаимното зачитане, уважение и защита, става факт не само мирното съжителство на двете общности, но и физическото им оцеляване. И дай Боже, и занапред да продължи развитието на междурелигиозните отношения в Смолянска област в този дух. И дано най-после Българската православна църква използва напълно потенциала, разкриван от това толерантно съжителство, който за съжаление слабо или никак не е използван досега.
-
Mожеш ли да пишеш за толерантността след 1912-год. май тая толерантност спира след това или на мен така ми се струва. ???.На тия толерантности сме се наслушали и нагледали .От тая толерантност сигорно има толкова помаци в Турция,А можеш ли да кажеш от помашката толерантност колко има избягали.Или най -добре опиши как ни толерираха по време на Възродителните процеси-1912- 1984,за да е пълна толерантността.Пиши ,дали ще има репарации за "толерираните "в Турция и какъв ще е размера.
-
По време на втората масова ислямизация (1669-1750 г.) османската власт вложила всички усилия напълно да асимилира насилствено приелите исляма среднородопски българи, живеещи на територията на някогашните нахии Ахъчелеби и Рупчос или сегашната Смолянска област. Голяма част от тях не загубили съзнанието си за родово единство със своите сродници християни, макар и отдалечени често пъти на големи разстояния в различни селища. Не забравили и не се отчуждили от своите братя мюсюлмани и българите, които си останали християни. Онези, които се настанили в нови селища, след като отминала опасността от ислямизиране, се интересували за своите близки, останали в родното им село. “становявали връзка с тях и поддържали роднинските си отношения, като завещавали и на наследниците си да правят същото. Още повече пазели роднинството си тези, които успявали да се укрият в околните гори и се заселвали наблизо, както и българите мюсюлмани, които продължавали да живеят сред своите сродници християни. В такива случаи нерядко братя християни и мюсюлмани, владеели и общи имоти. Дори някои мюсюлмански родове дълго време продължавали да тачат и помнят кумовската си роднина, която в Среднородопската област е на особена почит.
eron, от къде ги измъкваш тези бисери, бе човек? Това е типична възрожденска пропаганда. Каква е тази политика за насилствена ислямизация и за заличаване на родовия корен?! Мислиш ли че ако османлиите са искали е нямало да ни асимилират езиково? Очевидно е обаче, че това не е съвпадало с политиката на империята. Не разбрахте ли вече, че "родовият корен" е най-мощният инструмент за асимилиране на помашкото население в политиката за обезличаване на неговата културна и религиозна идентичност?
-
За щастие в последното десетилетие мюсюлманите в Средните Родопи не се поддадоха на ислямската пропаганда на някои мюсюлмански емисари, призоваващи ги на джихат срещу християните неверници, избиващи техните братя по вяра в Босна и Косово. Напротив, мюсюлманското духовенство, начело със смолянския областен мюфтия хаджи Ариф Караибрахимов, подчертавайки българската народност на мюсюлманите в областта, ясно и твърдо заяви, че сренородопските българи мюсюлмани и християни са живели над 300 години в мир и любов. Така те ще живеят и занапред.
Този проповедник Стефан П. ИЛЧЕВСКИ (http://synpress-classic.dveri.bg/23-xxxx/tolerantnost-ilchewski.htm) в доста лицемерен стил се опитва да асоциира ислямската религия с насилието, внушавайки ни, че единствената причина за опазване на религиозния мир в Родопите е общия родови корен на мюсюлмани и християни в тази област.
-
За събитията от онова време има написана книга от аго Салих Бозов от с. Чепинци. В нея са описани събитията, но в доста по различна светлина.Книгата се казва "В името на името" -"ВИНИ".
За мен е чест ,че имам тази книга с автограф ,лично от него.
http://turkkulturevi.net/?pid=3,101&id_news=31 (http://turkkulturevi.net/?pid=3,101&id_news=31)
**** ВМЕСТО ПРЕДГОВОР****
Сигурно само лирична натура и човек на чувствата би посветил в мирно време свой многогодишен труд на проблема НЕПИСАНА досега в автентичен вид история за физическия и духовен геноцид над мюсюлманската общност в България след размирните 1877 – 1878 г. до наши дни. Подвластни на това време са периодите 1912 – 1944 г., 1945 – 1989 г., и от 1990 – до наши дни. Основният поход – интервюта – очерци с живи свидетели и потърпевши – предполага изказ на истината и само на истината. Придружен е с видяно и от фотоокото и видеокамерата. Обект на внимание са старици и старци на дълъг, над 80 – 90 – 100 – 110 – 120 г. живот. Сбръчканите лица, треперещите от вълнение устни, пълните със сълзи хлътнали очи нека събудят у Вас, читатели, състрадание, доверие и синовна почит. Разказаното е своебразна смелост и осъзната отговорност пред идните поколения.
Наш дълг пък е да не бъдем равнодушни при толкова много пролята невинна кръв и потъпкан с мръсни ботуши верски дух. Гаврата с паметта на живи и мъртви е обличана в красиви думи като “ възродителен процес “, водещ до израждане, срам и позор за изродилци , наричани възрожденци от най – новото ни време. Дали те носят чисти и неопетнени имена, когато са работили с “ чиста “ съвест за отнемане на онова свято нещо, наречено майчиното име!? Та нали всеки върви по земния си път с едното име. А и историята е казвала – в името на НВ Царя и Отечеството, в името на Негово Величество – НАРОДА – са издавани присъди, падали са и падат глави. Не е ли Името човешката същност на всеки? Затуй и в неговото име нека изкажем заслужена благодарност на разказалите спомени – една незатворена страница за покушение над личността човешка, защото раната зараства, но белегът остава. В името на човешката памет и на написаното да не се таи мисъл за сплашване, че потомците на разказали за геноцида трябва да си търсят нова родина. Да, ама Земята е една и всеки освен на своята родина е гражданин и на света. И то пак в ИМЕТО НА ИМЕТО.
САЛИХ БОЗОВ
-
Хм, интересна статия. Ерон, макар че знам твърде малко за това, чувал съм за мюсюлмани и християни в Родопите от един род, които не са загубили родовите си връзки и поддържат близки отношения. Преди години четох някаква малка книжчица от местен етнограф за селата Манастир (община Лъки) и Давидково (община Баните). Историята на двете села е много интересна.
-
Ерон ,интересна статия, благодаря ,колкото и да се квалифицира като възрожденска ,според мен, въздържайки се от коментар за това, има доста сведения в исторически план ,който разкриват родството между християни и мюсюлмани-помаци в родопа планина- та на места някой носят все още еднакви фамилни имена и спомена за далечно родство-на това трябва да се акцентира според мен, хората да си помагат взаимно ,,да се тачат и уважават, защото корена им е един, вярно много простотии са правени по отношение преминалото към исляма население , да се надяваме че повече няма да се правят и да гледаме напред с оптимизъм.
-
Не бива да се забравя, че някой помаци със риск за живота си са бранели своите събратя християни, не е само Осман Нури ефенди и Муков-Чепенели това трябва да се знае и помни от поколенията.
-
Не бива да се забравя, че някой помаци със риск за живота си са бранели своите събратя християни, не е само Осман Нури ефенди и Муков-Чепенели това трябва да се знае и помни от поколенията.
Razbira se ves.K, tezi neshta ne biva da se zabravqt nikoga.te sa primer za tolerantnost i vsashtnost te sa onezi zdravi nishki koito davat oblik na tradicioniqt etni4eski model v Bg.
istoriq kakvo da se pravi..
Spomnqme si kasapnicata na zapad ot nas kogato se razpadashe Ygoslaviq.
Etni4eski 4istki koito ujasiha civilizovaniq svqt i to v kraq na dvaisti vek.
Slu4aino popadnah na podobna informaciq za srbi koito sa pomagali na bosnenskite mislumani po vreme na voinata tam.I to imenno sreshtu srbskata armiq.
Daje se iznenadah i ot fakta 4e v svormiranata togava bosnenska armia e imalo i pravoslavni sarbi.Dokolkoto sam zapoznat edin ot zamestnik glavnokomandvashtiqt na armiata BiH e bil sbin.
Eto tuka ima podobna iformaciq za tozi unukalen fenomen:
http://www.aimpress.ch/dyn/pubs/archive/data/199407/40727-009-pubs-sar.htm (http://www.aimpress.ch/dyn/pubs/archive/data/199407/40727-009-pubs-sar.htm)
-
Може ли някой да даде инфо, откъде мога да купя книгата "В името на името"?
Благодаря предварително.
-
http://www.kaminata.net/viewtopic.php?f=133&t=20976 (http://www.kaminata.net/viewtopic.php?f=133&t=20976)
Исторически поглед към Родопите
/експозе/
За участие в симпозиум – Измир 4 – 7 ХІІ 2007година.
„Родопа горделива- грамада вековечна
от върхове гранитни верига безконечна
Родопа планина
Могъща, приказно красива, необхватна, величествена, с върхове, устремени към ясносиньо небе извисява своята горда гранитна снага. Вековете отминават, хилядолетията са нанизали своята огърлица без да докоснат нейната дивна, величествена младост на девойка с исполинско телосложение, което омайва с пленителна сила и обаятелен дъх на родопски здравец и силивряка – орфеевото цвете. Лазурна светлина милва млечносините теменужени върхове, падини, чукари, хълмове, речни долини, които нежно се потапят в безкрайната шир.
Докъдето погледът ти стига виждаш настръхнали чуки, заоблени канари, назъбени планински вериги. Всичко в моминската гръд на Родопа е сила, ритъм, великолепие и пулсира жажда за полет към висините. Тук камъкът, дървото, тревичката, птичката, човекът гледат на горе, където земята се слива с небето. Родопа е и гальовна майка, чиято гръд е пълна с тайнствени трепети и любовен шепот, който при нужда прераства в страховита буря. В такива мигове майка Родопа от огнената си гръд бълва сила, която раздира небето, събаря канари, свлича дървета, а тънтежа на ехото разказва за вековни страдания, за ужаси, за легендарно минало. Когато всичко стихне някъде издън душата ще литне в простора и онази, изпята на иден дъх
„Бела съм, бела юначе,
цела съм света йогрела,
един бе Карлък останал …”
Родопа планина
Планина на кръстопът, на пътесбор между плодородни поля, между мъглив север и топъл юг. Тук е съчетано всичко от висините на Рила, топлината на Егея и прохладата на Хемус. Легендата е донесла, че планински масив Рила, Родопа, Пирин, Хемус / Стара планина/ бил една планина, дала името на Балканския полуостров. Били някога те мъж и жена – цар и царица на Тракия. Всемогъщите Зевс и Хера им завидили и ги разделят. Преди раздялата родили те речния бог Хебрус – днешна р. Марица и Нест – р. Места, чиито милват от изток и запад склоновете на Родопа планина. Според Херодот Стробон и Елиан греблив орел грабнал един от сандалите на Родопа и го пуснал в скутите на египетския цар, когато в Менфис раздавал правосъдие. Той наредил да му доведат собственицата на другия сандал, оженил се за чаровната Родопа, която и станала царица на Египет. Тук тя приела образ на мома – богиня, държаща в ръката си три цветчета от здравец.
Вероятно затуй Родопа е била, е и ще бъде източник на вдъхновения за художници, композитори, поети, писатели, историци. Тя и сега е едно заключено съкровище пред хората на науката, изкуството, литературата. Тук едно малко прозорче открехва своя чуден свят за етнографи, археолози, за златотърсачи в науката, изкуствоведи, музиканти, които се вдъхновяват от легендарното и приказно царство. Нейните най – стари обитатели из билата, планините, тучните послани с дъхав килим поляни, каменистите ридове на Рожен, Караманджа, Каракулас, Кайнадина, Кечи кая, Перперикон, Карлък са
най - прастарите преселници, заселени в планината. Техните дири по калдаръмите, крепостите, светилищата, римските мостове са наслоявали присъствие 8 хилядолетия преди новото летоброене. Доказателствата са много. Древния скален град Перперикон в землището между Кърджали и Момчилград, крепостите Устра, Козник, Аетос, Подвис, Каракулас, Имарет, Енихан баба кале. Не са малко и оставените писмени сведения за Родопа планина от Херодот, Омир, Тукидид, Стабон, Елиан, Филострат, Марцелин, Пердризе, Макробий. Голяма е и броеницата от по – млади изследователи и пътешественици, описали в свои съчинения пътувания из Родопите. През второто хилядолетие на новото летоброене като Иречек, Ами Буйе,. Ценни са сведенията за най – старите обитатели на Родопа планина. Те са оставили следи от живота си по върхове, урви, падини, речни долини, поселения.
Почти липсват обаче сведения за преселници в Родопите преди заселването на планината от траките. Първи сведения за тях дава гръцкия историк Херодот. Те населили целия Балкански полуостров 2000 – 3000 години преди новата ера. Племето беси се заселило по течението на р. Въча, сатрите, в Доспатския край, сапеите по течението на р. Въбица, дросийците - по р. Чая. Гръцкия писател Колумила нарича бесите млекопийци и коняри. Филострат пък описва родопския бес Рес, участвал в битката за Троя. Слепият поет Омир, чрез устата на Долон казва за Рес: „Аз видях неговите коне – най – хубави и най – едри, по – бели от сняг, бързобеги като вихър”. Гръцки източници пък сочат, че бесите били добри рудари и изкусни майстори при обработка на метали, както и като смели мечоносци. Наричали ги дии. Одринския цар Ситалк ги използвал във войската си. Дори Филип Македонски не успял да ги покори. Това се удало на Александър Македонски чак през 3 век преди новата ера. Точно бесите били и най – добрите гладиатори на Рим, между които бил и Спартак.
Родопите, Римската и Византийската империи.
Първите сблъсъци между бесите и Римската империя датират към 13 – 15 година на новото летоброене. Бесът – военоначалник Вологес организирал силен отпор срещу одрисите на римлянина Реметалк, когото разбили. Новият пълководец Пизан с голяма армия покорил бесите. Роби и робини от Родопа и Тракия били откарани в Рим, между които бил и Спартак – организаторът на първото в света въстание срещу робията. Оценката за него е „велик генерал с благороден характер и исполинска сила”. Под влияние на римската култура бесите издигат в началото на новата ера светилища и храмове. Тогава се ражда и култът към бога на младостта, растителната сила и виното – Дионисий. Съвременните историци сочат много родопски върхове за негово светилище – връх Гьозтепе, Чилтепе, Енихантепе, Чингинехисар, връх Ком, Перперикон. Друга знаменитос на родопските беси е чародеец Орфей, под звуците на чиято лира „блестят от тревите сълзи”. След разпадането на Римската империя на източна и западна в края на 3 век от новото летоброене бесите попадат под влияние на източната Римска империя с името Византия и седалище Цариград, която налагала нов духовен гнет над бесите – християнството.
Родопите и заселването на славяните
Нашествието на славяните на Балканския полуостров е предприето в началото на 6 век от новото летоброене. Те преминали река Дунав и нападали богатата Византийска империя. Това станало по времето на император Юстиниан І /427 – 565г./. овладели полуострова чак до Солун и Елада. Тези сведения са от историка Ефески. Друг историк Прокопи Кесарийски в съчинението „Готска война” казва за славяните, че са руси, живеят на големи племена и са с хунски нрави. В Родопите през 7 век било заселено племето „Смоляне” по реките Арда и Места. По течението на Въча и Чая се настанило племето”Рупци”. Някои съвременни историци смятат, че в централните Родопи не е имало славяни. Историците Никита Акоминат и Константин Иречек в център на смоляните било голямото село Смилен /Исмилан – турско название/ в горното течение на река Арда. При формиране на българската държава/681г./ Родопите не влизат в границите й. при управлението на Хан Крум /803 – 814/ границата минава по нейните северни склонове Костенец – Кричим – Хасково. При Хан Пресиян границата била линията Каракулас – Карлък – Кекезтепе – Кушлар – река Места. Чак при царуването на Симеон /893 – 927г./ за малко Родопа била в състава на българската държава, чиято граница минава по линията Елидже – Ченгене Хисар – Боздаг – река Места. По сведения на византийския летописец Георги Акрополит Родопа била под византийско владичество, когато управляващия я Деспот Слав се обявил за васал като взел дъщерята на Хенрих. Чак до 15 век Родопа се наричала и Славееви гори. И като владение на Момчил юнак, който загинал през 1345г. след чиято смърт Родопа планина преминала под властта на Кантакузий.
Родопа планина и Османската империя
Първите заселници на Балканския полуостров от т.н. „тюркменска група” народи са родственици на народите от алтайски произход – хуни, мадари, монголци. В българската история е известен турския пълководец Селджук /11в./, който предвожда свойте селджукски турци. Популярен е и владетелят с произход от Коня Сюлейман, чиято държава се нарича Рум. При сюлеймановия наследник Алаедин ІІІ държавата е в упадък. Тогава вождът на едно емирство Осман /1299 – 1326г./ укрепва държавата, разширява я полага основите на добилата нова мощ Османска империя. При султан Орхан /1326 – 1362г./ столицата е Бурса. По време на неговото управление силната конна спахийска войска е тази, която първа настъпва към Балканския полуостров. Тогава спахийската конница и неговата еничарска пехота. Преминавайки през Дарданелите по точно селджутските турци стъпват на балканския полуостров през 1352г. Държавата се разширява до Галиполи. Синът на султан Орхан – Сюлейман като предводител на войските завзема земите между планините Родопа – Сакар – Странджа, след което и столицата от Бурса при султан Мурат І /1362 – 1389/ е преместена в Едирне. Далеч преди 1396г. , когато пада цяла България под Османско владичество в Родопа планина е регистрирано присъствие на Османската империя. Това е станало в годините 1370 - 1373. Главните настъпления към сърцето на Родопа планина са по река Чая - с предводител Дородит Али Паша и по река Арда – с предводител Енихан баба и Саръ баба. Тези настъпления били реализирани в годините 1370 – 1373г., като легендата звучи сражението при местността Шарампол под днешното село Гьоврен, където загинал годеникът на Айше Султанше – дъщеря на султан Мурат І – Ибрахим паша. Жестоки са и сраженията и при подстъпите към Рила планина при крепостта Цепина – не без основание настъпленията към Родопа планина са насочени още в първите години на навлизане към балканския полуостров поради факта, че тук бил разпространен исляма и турските предводители очаквали подпомагане от своите братя по вяра. Доказателство за това са наличните още тогава ислямски гробове, които в годините на тоталитарна България бяха безцеремонно осквернени и поругани.
Родопа и родопската помашка общност
Позволете да започна с извадка на статия във френско списание през 1878г. на валията на Дунавския вилает известния Мидхат паша:
„По българските земи има повече от един милион мюсюлмани. Те не са дошли от Азия. Това са потомци от преобърнали се в исляма. Една част от тях говорят само български език. Това са родопските помаци.”
Според Ами Буйс френски пътешественик техния брой е над 250 000. само във вилает Едирне около 1911г. броят им е 130 000. те са живели в 207 села. Според историка Стойо Шишков броят им е 398 503, които са живели в 533 села. Голяма част от тях след Балканската война /1912г./ се преселват в Турция /Бабаески, Узукюпрю, Курудаг/. Живеещите на територията на България след Балканските войни били наричани помаци, помагачи, войнугани, даже и като потомци на поляци. Квалификациите че думата „помак” се е родила като наименование от помагач, помъчен, пометнал се. И сега в Родопа планина успоредно с думата помаци се опотребява и думата ахрене, която също се обяснява, че е произлязла от името на Ахрида, Ахридос, агарянин, агриянин. Най – приемливо е произходът на думата да е свързан с арабската дума ахара – ян (последен приел исляма).
Не се отхвърля и връзката с думата ахр, ахирет, ахр заман – вярване в съдния ден. Постоянно на тази общност се е внушавало и прозвището българо – мохамеданин като предпоставка да се приобщава към българската нация. Истината обаче е една. И до сега не е написана цялостната история за произхода на помаците. Заслужават в тази посока адмирации трудовете на професор Хюсеин Мемишоглу (Република Турция), Мехмед Дорсунски – помак от Мадан (Република България) и Петър Япов – македонец. Каквито и да са квалификациите за родопските помаци, те не са нито „ахмаци”, нито недодялани, нито нечистоплътници, а са чеда на голяма група хора, които живеят в планината, за които поетът е казал:
„Гордей се Родопа, и вдигай чела
над стръмни гранитни скали,
размахвай широко крила,
достигай самите орли!”
Лектор:
Салих Бозов
-
Истината обаче е една. И до сега не е написана цялостната история за произхода на помаците. Заслужават в тази посока адмирации трудовете на професор Хюсеин Мемишоглу (Република Турция), Мехмед Дорсунски – помак от Мадан (Република България) и Петър Япов – македонец...
Без коментар...
-
Петър Япов ..... история....реалност..... без коментар.
-
Mожеш ли да пишеш за толерантността след 1912-год. май тая толерантност спира след това или на мен така ми се струва. ???.
Ето за "толерантността" след Освобождението. - http://www.pomak.eu/board/index.php/topic,1659.msg16799.html#msg16799 (http://www.pomak.eu/board/index.php/topic,1659.msg16799.html#msg16799)
"Брат брата не храни, а тежко му, който го има".
-
"Брат брата не храни, а тежко му, който го има".
[/quote]По някога и така става -но важното е оттук нататък ,от днес нататък да се обърнат хората към това което е общото помежду им ,не да се слагат бариери и граници с години и събития ,защото вече не живеем в 19 и началото на 20 век, а примери за отношения в негативен аспект има много и от двете страни ,в историята но има и такива положителни естествени взаимоотношения, нормални като за близки, върху които трябва да се акцентира ,това е върху което трябва да се опира човека на 21в. още повече близките общности-не на омразата и разделението трябва да се гради защото градежа нищо хубаво няма да донесе.
-
Çesto sım çuval kak s Banya bilo upojareno a musulmanskoto naselenie izbito. Razkazvaha mi za çovek koyto ocelyal mejdu trupovete i posle izbyagal prez gırciya za TR.
Ot linka koyto si dal se razbira çe vıstannicite kato videli zora se izselili no Osmanskoto upravlenie ki prizovalo da se vırnat ta daje i danık nyamalo da im vzemat. Vse edno Kırdjaliite da vızstanat, kato vidyat zor da izbyagat v TR, a posle bulgarskoto upravlenie da si gi pokani kato v znak na dobronamerenie da ne im vzema danıci. Da se çudiş i da se maeş, kakvo ''robstvo'' e bilo ???
-
"Брат брата не храни, а тежко му, който го има".
По някога и така става -но важното е оттук нататък ,от днес нататък да се обърнат хората към това което е общото помежду им ,не да се слагат бариери и граници с години и събития ,защото вече не живеем в 19 и началото на 20 век, а примери за отношения в негативен аспект има много и от двете страни ,в историята но има и такива положителни естествени взаимоотношения, нормални като за близки, върху които трябва да се акцентира ,това е върху което трябва да се опира човека на 21в. още повече близките общности-не на омразата и разделението трябва да се гради защото градежа нищо хубаво няма да донесе.
Кой ти говори за омраза?! Тук става дума за запазване идентичността (оцеляването) на една общност. Да, верно е, че не сме в началото на 20в., но същите родолюбски идиотщини продължават и днес върху това население. След като толкова много уважават братята помаци-мюсюлмани, защо организаторите не се сетиха да повикат ходжа да партнира на попа по време на Трансграничния събор в Златоград? Аз разбирам братски чувства, ама когато са двупосочни. Иначе на хорото е лесно. В нашия край има поговорка "ихо, ихо...ама после тихо."
-
Кой ти говори за омраза?! Тук става дума за запазване идентичността (оцеляването) на една общност. Да, верно е, че не сме в началото на 20в., но същите родолюбски идиотщини продължават и днес върху това население. След като толкова много уважават братята помаци-мюсюлмани, защо организаторите не се сетиха да повикат ходжа да партнира на попа по време на Трансграничния събор в Златоград? Аз разбирам братски чувства, ама когато са двупосочни. Иначе на хорото е лесно. В нашия край има поговорка "ихо, ихо...ама после тихо."
А задавал ли си си въпроса дали самите хора в Златоград, които са били на събора, са искали ходжа... Много е лесно по интернет да предполагаме за едно или друго нещо, но реалността може да се окаже съвсем различна.
-
Зададох си въпроса, че и на много атеисти не им е бил нужен попа, ама го бяха поканили...
-
А задавал ли си си въпроса дали самите хора в Златоград, които са били на събора, са искали ходжа... Много е лесно по интернет да предполагаме за едно или друго нещо, но реалността може да се окаже съвсем различна.
А ти задавал ли си въпроса ,дали са искали поп.Много е лесно по интернет да си задаваш въпроси ,а на място нещата да са по други.Между другото поповете са били там от стратегически съображения ,предвид небезизвестната преубеденост на други едни иностранни стратегически партньори. Прах в очите ,а не буря в чаша вода и както казваше един испански мъдрец"Когато му дойде времето ,всичко ще има" или "Целта оправдава средствата"
-
А ти задавал ли си въпроса ,дали са искали поп.Много е лесно по интернет да си задаваш въпроси ,а на място нещата да са по други.Между другото поповете са били там от стратегически съображения ,предвид небезизвестната преубеденост на други едни иностранни стратегически партньори. Прах в очите ,а не буря в чаша вода и както казваше един испански мъдрец"Когато му дойде времето ,всичко ще има" или "Целта оправдава средствата"
Това имах предвид и аз. Без да знаем каква е реалността е много лесно да пускаме в интернет всякакви интерпретации по една тема. Както и постоянно да заемаме удобната поза на жертви...
-
Ако несме жертви ,то тогава какви сме.Покажи ми в световната история някъде да пише за смяна на имената даже и на мъртвите .Искам да направя аналогия с Изродителите процеси.
-
Когато избухнало Априлското въстание, агите и хаджиите, имамите и ходжите събрали цялото население в джамията и му съобщили, че в Перущица, Брестовица и Батак българите са вдигнали въстание и Ахмед ага Тъмрашки е заповядал да се изпратят хора да му помогнат за потушаването на въстанието.
Предлагам следния материал, който представя едно различно схващане от пропагандираното, за ролята на Ахмед Ага Тъмрашлията в отношенията между помаците и християните.
ЕДНА ЗАГАДКА ОКОЛО АХМЕД АГА
През 1878 г., когато настъпили руските войски, Ахмед ага заедно с другите тъмръшене избягал в Беломорието. Там престояли през зимата, а напролет се върнали отново. Взел участие в подкладения от Сенклер бунт на българите мохамедани, а след потушаването му помогнал за отцепването на 17 села от Въченското корито в самостоятелна Помашка република, която просъществувала до смъртта на Ахмед ага — 1896 г.
Докато имало Помашка република, тъмръшени нанасяли и пакости на съседните християнски села — Лилково, Ситово и други. Някои от тях минавали границата и правели обири на добитък. В такива случаи и ограбените селяни минавали „границата” и отивали в конака на Ахмед ага, комуто се оплаквали. Той винаги се разпореждал за връщане на ограбеното, т. е. постъпвал както и преди. Явровци не преставали да поддържат връзки с тъмръшкия председател вече по навик и традиция и когато някому ставало тясно при развихрените партизански борби, намирал убежище в Тъмръш. Нещо повече, Ахмед ага продължил да идва в Яврово, само че не с предупреждение както преди, а тайно. Тези гостувания били известни на пловдивското жандармерийско управление и Чардафон идвал често в Яврово да устройва засади на агата, за да го хване, но бившият деребей винаги успявал да се измъкне от засадата.
Ахмед ага идвал не само в Яврово; той отишъл да присъствува на откриването и освещаването на белочерковския манастир „Св. Павел” през 1883 г. На това сборище на многоброен народ от всички села на Рупчоса, на което присъствували и големци от Пловдив, като руския консул Сорокин, офицери
53
от жандармерията, Захари Стоянов и други, Ахмед ага се явил в униформа на юзбашия и взел участие в празненството, необезпокояван от никого.
Любопитно е да чуем какво казва Захари Стоянов за посрещането на Ахмед ага през 1883 г. Той очаквал, види се, да стрелят върху агата, но се случило тъкмо обратното: „О, чудо! — възклицава Захари Стоянов. — Вместо оскърбление и нападение българите селяни, мъже и жени, посрещнаха агата, като че той да бе там господар. Като че не бе бунтовник, а пак техен кърсердарин. Додето си подаваше едната ръка да му я цалуват старци и баби, той бе принуден да подлага и другата. „Добре дошел, Ахмед ага”, „Хошгелдин ага”, „Хелбетя се накани да ни подойдеш” — здравóвали го възрадваните рупци.” [1]
Тази популярност на Ахмед ага, която и Захари Стоянов нарича „чудо”, и сега е налице между родопското население. Тя е в противоречие с „палаческата” уж роля на Тъмръшлията при потушаване въстанието в Перущица и затова ще се спрем накратко на този въпрос. Каква е всъщност истината по участието на Ахмед ага в перущенските събития?
Авторът на тритомната „История на Априлското въстание”, когото никой не би могъл да обвини в симпатии към Тъмръшлията, пише: „Тъмръшлията станал предводител на своите българи мохамедани при нападението върху Перущица и взел участие при опожаряването и ограбването на същото село. За избиването на перущенското население обаче имат вина не неговите башибозуци, а турците от село Устина.” [2]
Ясно и кратко: за избиването на перущенци вина имат не башибозуците на Тъмръшлията, а устинските турци, а и „Тъмръшлията”, ще добавим ние, не е Ахмед ага, а брат му — Адил ага. Това доказва един от най-автентичните автори — очевидецът Георги Натев от Перущица, в своята книга „Защитата на Перущица...” [3]. „Справедливостта го изисква да се каже — пише Натев, — Рашид паша със своята редовна войска превзе Перущица, но я превзе педя по педя, стъпка по стъпка. Тук през тези две нощи (б. м., след предаването) никакви претърсвания и изнасилвания от страна на войската не станаха.
1. З. Стоянов, Неиздадени произведения, 1943, стр. 54.
2. Д. Страшимиров, История на Априлското въстание, т. III.
3. Г. Натев, Защитата на Перущица през 1876 г., стр. 71.
54
Вижда се, че Рашид паша много се придържаше ó военната дисциплина и не позволи да се извършат никакви насилия върху беззащитните жени.” Георги Натев изрично споменава в текста, че тъмръшкият башибозук бил през цялото време на обсадата предводителствуван от Адил ага. По същия въпрос ето какво пише един от най-добрите познавачи на среднородопското минало, автор на двутомната книга „Миналото на Чепеларе”:
„Ние твърдим — казва Дечов — и можем да докажем, че Ахмед ага лично не е участвувал в потушаването на перущенското въстание и никакви преки и косвени заповеди не е давал да се колят бунтовниците или техните жени и деца. Нещо повече, има доказателства, че Ахмед ага тайно съчувствувал на бунтовниците, и то по много свои лични съображения, а главно за това, че не се спогаждал с пловдивските бейове и управници, особено по войводските си работи. Факт е, че през време на обсадата, боевете и окончателното сломяване на перущенските борци той почивал или вършел друга някаква второ- или третостепенна забитска работа в българския манастир „Св. Петка Мулдавска”, югоизточно от Станимака и далеч от Перущица и Тъмръш. При обсадата и защитата на Перущица — продължава В. Дечов — взел участие по заповед на турската военна власт малоброен помашки отряд под командата на Адил ага, но този отряд не е клал деца, а се бил с бунтовниците по заповед и под главната команда на турския военен паша.
Не отричаме истината — завършва В. Дечов, — че мнозина от отряда на Адил ага след потушаването на бунта се впуснали в грабеж на добитък, покъщнини и други вещи, но този порок — плячкаджийството — не е присъщ само на родопските помаци. Всички победители, големи и малки, стават плячкаджии след победата.” [1]
Що се отнася до обирите, друг очевидец на въстанието — Спас Гълъбов, отбелязва за устинските българи:
„Тези българи бяха толкова съобщени с читаците, щото им помагаха през всичкото време на въстанието. Те им носеха вода на Вълковище, а някои от тях се награбиха с плячка от Перущица.” [2]
Къде наистина е бил Ахмед ага по време на битката и какво е вършил той? На този въпрос отговаря в списание „Родопски напредък” Н. Неделев [3]:
1. В. Д. Смолянски, Родопски писма, стр. 15.
2. К. Гълъбов, Въстанието на героична Перущица, 1956, стр. 269.
3. Н. Неделев, сп. „Родопски напредък”, кн. 5 от 1907 г.
55
„По времето, когато родопските помаци през въстанието се въоръжили в манастира „Св. Петка” да го ограбят, монасите извикали от едно станимашко село, където пребивавал, тъмръшкия Ахмед ага, който бил кърсердарин, и той пратил да кажат на башибозуците да си отидат. Същите помаци се отправили за Бачково, което силно пострадало. След това тръгнали за Станимака, но тамошните хора събрали много пари, дали ги на предводителите и градът бил спасен.”
Присъствието на Ахмед ага в околностите на Станимака се установява и от събитията в Яврово, за които по-нататък ще стане дума. Засега ще кажем само, че благодарение на неговия пратеник Кечели Осман башибозукът бил разгонен в най-критическата минута, когато били вече приготвени дръвниците в метоха.
По заповед на Ахмед ага били предотвратени изстъпленията в Широка лъка на някои башибозушки главатари, като Керим паша и Хасан ага Смаиловски. Те тъкмо се готвели да посекат поп Никола Узунски и дошли сувариите на Тъмръшлията, които им казали, че с главите си ще отговарят, ако направят някакво зло на широколъчени. [1]
И на последно място за изясняването на въпроса ще цитираме доклада на Йожен Скайлер. [2]
„Башибозуците, които се явили пред Перущица, се бяха опитали да влязат в гръцкото село Станимака (1500 гръцки, 300 български и 80 турски къщи). След неуспеха им да влязат в Станимака тези башибозуци отишли в българското село Лясково, което напълно оплячкосали, като убили един човек. При пристигането им в Перущица към тях се присъединили жителите на с. Устина, Тъмръш и други мюсюлмански села.”
От този достоверен документ се вижда, че първа пристигнала около Перущица башибозушката дружина, която се опитала да влезе в Станимака, опропастила Лясково и — ще добавим ние — съседното му Яврово. Тая е същата орда на Дели Ахмед Лъкавски, която Ахмед ага прогонил от „Света Петка” и Яврово. Този факт доказва, че при мобилизацията и съсредоточаването на башибозука Ахмед ага не бил в Тъмръш, а в околностите на Станимака.
Знаменателно е, че в продължение на 10 деня, от 25 април,
1. Г. Узунски, сборник „Широка лъка”, стр. 56.
2. К. Гълъбов, Въстанието на героична Перущица, стр. 263.
56
когато пристигнал на Вълковище тъмръшкият башибозук, до 4 май, когато съпротивата била сломена, Ахмед ага никакъв не се мярнал около полесражението. Най-елементарната логика ще ни убеди, че ако той беше наистина такъв кръвник, какъвто го наричат, и лаком за плячка и военна слава, нямаше да пропусне добрата сгода да застане начело на тъмръшени, нито да спасява с нарочни свои пратеници християнските села в Рупчоса... от башибозука.
И най-после да хвърлим око и на въпроса за тъй наречените „непредадени села”, ония 17 родопски селища около Тъмръш — Осиково, Чурен, Петвар, Чуреково, Михалково, Беден, Брезе, Лясково, Мугла, Триград, Селча и други, които се отцепиха от Източна Румелия и образуваха самостоятелна Помашка република под началството на Ахмед ага.
Христо Попконстантинов [1], съвременник на събитията, определя като чисто икономически причините, които са от извънредна важност за населението на Девинската покрайнина: „Помаците скотовъдци виждаха — пише Попконстантинов, — че ще изгубят богатата зимна паша за овцете в „увóна” (Беломорието), че икономически ще пострадат.” Въпросът бил за онези 200 000 глави дребен добитък в Девинска околия, които трябвало да се изхранят зиме при податни възможности на местната фуражна база за не повече от 30 000 глави дребен добитък. [2]
Зимните беломорски пасища, които били икономическа основа на примитивното родопско овцевъдство, са и основа на помашкия сепаратизъм в много по-голяма степен, отколкото личното влияние и въжделенията на Ахмед ага Тъмръшки. При това румелийското правителство отхвърлило молбата на Ахмед ага да го назначи за рупчоски кантонен началник, в замяна на което той обещавал да присъедини към Румелия непредадените села, а вместо него назначило пловдивския ефенди Мехмед бей, когото българите мохамедани ненавиждали като „читак”.
Ето защо повече по вина на румелийските управници, отколкото по лична вина на Ахмед ага Помашката република станала факт и просъществувала чак до смъртта на Тъмръшлията (1896 г.).
1. Xр. Попконстантинов, Непокорните села, кн. II.
2. В. Дечов, Родопски писма, стр. 4.
57
От това се вижда, че мрачната легенда около Ахмедовото име е повече плод на недоглеждане. Фактът, че тоя българин мохамеданин, родопски управник десетилетия подред, се гледал под око и със султана, и с неговите пловдивски паши — Дели Исмет, Айредин и други, ясно говори, че въпросът заслужава специално изследване.
-
Много добре си направил Джамал, че си събрал извадки от тези събития, защото Ахмед ага Тъмрашлията, десетки години неправилно е обвиняван за извършени от него несъществуващи золумчи в тези райони! :o
Ненапразно през неговото управление в Помашката Република - Тъмръш, цялото население - българи, турци, помаци са живеели мирно и тихо без изобщо да имат някакви разправии, освен дребни младежки кавги и тук-таме кражби, които и сега ги има дори в по-големи мащаби! :o ;D
И добре, че част от тези неща са описани от истински християни Васил Дечев в "Миналото на Чепеларе" и от Ангел Вълчев в "Тъмръш", за което си струва човек да се преклони за положеният от тях труд, въпреки, че има и някъде и малко пристрастия като "иноверци", но този труд е сравнително реално описание на действителността да което, шапка им свалям на тези хора и на техните наследници! ::)
Иначе и за пословичната толерантност на това население от двете групи и за взаимоуважението между тях, че е била взаимна, да, докато от време навреме не са ставали и взаимните вражди и войни и от време наврме са са клали едни - други! :o ;D
Доста пресилено за насилственото "ислямизиране", както и за преобръщането от един етнос в друг - малко, много смешно изглежда, но хайде от нас да мине! ;D :D
Ако е имало смесени бракове, както ги има и сега, това не съвсем означава, че едните са насилвали другите да приемат отсрещната вяра! Онези големите историци, нека си пишат и си вярват в това! ???
Както и никой не ги кара да вярват, че Помаците от Родопите като местно население са най-преките наследници на Траките и не е нужно да се водят 1000-годишни спорове за това, кой и как изкривява историята! Важното е кой, какъв се чувства! :o ;D
И разните Възродителни процеси които са минали, къде по-явно, къде по-тайно е да добре да ги изживее и онзи, който не вярва в това! :D 8)
Примерно, ако се тръгне да се преименува "България" на "Булгаристан" или "Татарстан" - на никой няма да му е весело, както и пък изобщо няма да се развесели, ако "християнина" насила го превърнеш в "мюсюлманин" или обратното! :o
Трудно е, но може да се попита духа на Борис - Покръстителя, как го е направил това, но и едва ли е нужно! Сега има по-модерни начини и методи за това! :o ;D
Иначе всеки един новодошъл народ идва и тотално избива другият и го заличава от тези територии - както следва - Траки - Римляни - Византийци - Славяни - Прабългари - Османци - Русославяни - Помаки - сега е ред на Евронашествениците - след това идват Азиатите - и накрая Марсиянците! ;D :D
Ако, пък се тръгне да се проучва и Ахмед Ага Барутинлията, с неговото "неясно" минало, ще се получи някаква "Балевизиация" или "Бош-фондация" и не е нужно да си тровим нервите с тези неща, щото след това пък ще трябва да се променят и един куп писания, балади и стихотворения и става още по-сложно! ;D :D
Абе, общо взето сложни казуси - Пийте си спокойно питието и гласувайте, за който и да е! ;D :D ;)
-
А-а и друго забравихьме! :o
Дъ съ чуди човек, защо по Туркьеята от лето 1872 насамь, има над 5 милиона Помаци? :o ???
Дали от Болгарската или от Турецката толерантост или от Турецката или Болгарската асимилаторска политика спрямо Помаклъка? :o :D ;)
-
Селям Джамал,а имаш ли сведение какво е станало със също село [Тъмраш ] след 1912-год.Има ли хора да живеят там сега .
-
Здрасти Snake, въпроса ти е много добър и актуален, спомням си доста неща от разказите на стари хора от Девинското село Осиково по отношение на събитията разиграли се там след 1912 година. Осиково е само на около 5 километра от развалините на някогашната Помашка република Тъмраш. Но преди всичко искам да дам думата на съфорумците от Девинския край да ни осветлят по въпроса. През моите години прекарани в университетите в БГ разбрах, че българската академична общност не смее да проучва този въпрос, по разбираеми причини. Надявам се един ден истината да намери подобаващо място и в учебниците по история на България.
-
Moже тия от Девинско да ги е срам да кажат какво е станало със селото.Мисля.че е близо до Селча,родното село на Боян Добрев,той е добър познавач на помашката душа.Може би, той да има повече сведение какво е станало с въпросното село.Той открива много интересни неща за помаците даже и на англииски.Може в тия англииски хроники да са писали и за Тъмраш нещо.А и много интересно защо българската академична общност се страхува да проучва Тъмраш,да неби там да има извънземни и да се страхуват от контакт с тях.
-
Селям Джамал,а имаш ли сведение какво е станало със също село [Тъмраш ] след 1912-год.Има ли хора да живеят там сега .
За Тъмръш, отчасти мога да ти отговоря вместо Джамал! 8)
От там през 12-та година започва Балканската война и там е избита, изгорена и изпепелена прословутата "българска" толерантност! >:( :o
В момента там няма никакви хора, освен развалини и основите на опожареното градче, както и може да се срещнат иманяри които са разкопали гробищата и продзължават да ги разкопават и унищожават за да мародерстват мъртвите! >:( :o
Ако ми подскажеш, как се качват снимки, мога да ти изпратя няколко за достоверност! ???
-
Европомак,май имаше и тема как да качваме снимки,виж в дискусии.
-
Ако ми подскажеш, как се качват снимки, мога да ти изпратя няколко за достоверност! ???
http://www.pomak.eu/board/index.php/topic,1143.0.html (http://www.pomak.eu/board/index.php/topic,1143.0.html)
-
Mерси,братко Мустафа,за помоща.Нека нашия брат постави снимките да видим какво е останало от помашката толерантност на Тъмраш.
-
Без съмнение помаците от Тамръш са една кръв с тия от неврокопско..За това си и поеха съдбата
>:(
-
>:(
В********л = Възродител ? ;)
-
А аз гадая ли гадая...
-
http://www.bgphoto.net/Image.aspx?PhotoId=8046662 (http://www.bgphoto.net/Image.aspx?PhotoId=8046662)(http://)
Да видим, нещо дали излезна?
-
Снимки от Помашката република и столицата Тъмръш!
http://www.bgphoto.net/Image.aspx?PhotoId=8046670 (http://www.bgphoto.net/Image.aspx?PhotoId=8046670)
http://www.bgphoto.net/Image.aspx?PhotoId=8046668 (http://www.bgphoto.net/Image.aspx?PhotoId=8046668)
http://www.bgphoto.net/Image.aspx?PhotoId=8046677 (http://www.bgphoto.net/Image.aspx?PhotoId=8046677)
http://www.bgphoto.net/Image.aspx?PhotoId=8046720 (http://www.bgphoto.net/Image.aspx?PhotoId=8046720)
http://www.bgphoto.net/Image.aspx?PhotoId=8046751 (http://www.bgphoto.net/Image.aspx?PhotoId=8046751)
http://www.bgphoto.net/Image.aspx?PhotoId=8046779 (http://www.bgphoto.net/Image.aspx?PhotoId=8046779)
http://www.bgphoto.net/Image.aspx?PhotoId=8046783 (http://www.bgphoto.net/Image.aspx?PhotoId=8046783)
http://www.bgphoto.net/Image.aspx?PhotoId=8046788 (http://www.bgphoto.net/Image.aspx?PhotoId=8046788)
http://www.bgphoto.net/Image.aspx?PhotoId=8046655 (http://www.bgphoto.net/Image.aspx?PhotoId=8046655)
http://www.bgphoto.net/Image.aspx?PhotoId=8046653 (http://www.bgphoto.net/Image.aspx?PhotoId=8046653)
-
Прословутата Българска Толеранстност в Тъмръш! >:(
http://www.bgphoto.net/Image.aspx?PhotoId=8046658 (http://www.bgphoto.net/Image.aspx?PhotoId=8046658)
http://www.bgphoto.net/Image.aspx?PhotoId=8046659 (http://www.bgphoto.net/Image.aspx?PhotoId=8046659)
http://www.bgphoto.net/Image.aspx?PhotoId=8046660 (http://www.bgphoto.net/Image.aspx?PhotoId=8046660)
http://www.bgphoto.net/Image.aspx?PhotoId=8046661 (http://www.bgphoto.net/Image.aspx?PhotoId=8046661)
http://www.bgphoto.net/Image.aspx?PhotoId=8046663 (http://www.bgphoto.net/Image.aspx?PhotoId=8046663)
http://www.bgphoto.net/Image.aspx?PhotoId=8046664 (http://www.bgphoto.net/Image.aspx?PhotoId=8046664)
http://www.bgphoto.net/Image.aspx?PhotoId=8046665 (http://www.bgphoto.net/Image.aspx?PhotoId=8046665)
http://www.bgphoto.net/Image.aspx?PhotoId=8046667 (http://www.bgphoto.net/Image.aspx?PhotoId=8046667)
http://www.bgphoto.net/Image.aspx?PhotoId=8046669 (http://www.bgphoto.net/Image.aspx?PhotoId=8046669)
http://www.bgphoto.net/Image.aspx?PhotoId=8046671 (http://www.bgphoto.net/Image.aspx?PhotoId=8046671)
http://www.bgphoto.net/Image.aspx?PhotoId=8046673 (http://www.bgphoto.net/Image.aspx?PhotoId=8046673)
http://www.bgphoto.net/Image.aspx?PhotoId=8046674 (http://www.bgphoto.net/Image.aspx?PhotoId=8046674)
http://www.bgphoto.net/Image.aspx?PhotoId=8046675 (http://www.bgphoto.net/Image.aspx?PhotoId=8046675)
http://www.bgphoto.net/Image.aspx?PhotoId=8046677 (http://www.bgphoto.net/Image.aspx?PhotoId=8046677)
http://www.bgphoto.net/Image.aspx?PhotoId=8046686 (http://www.bgphoto.net/Image.aspx?PhotoId=8046686)
http://www.bgphoto.net/Image.aspx?PhotoId=8046768 (http://www.bgphoto.net/Image.aspx?PhotoId=8046768)
http://www.bgphoto.net/Image.aspx?PhotoId=8046780 (http://www.bgphoto.net/Image.aspx?PhotoId=8046780)
http://www.bgphoto.net/Image.aspx?PhotoId=8046785 (http://www.bgphoto.net/Image.aspx?PhotoId=8046785)
http://www.bgphoto.net/Image.aspx?PhotoId=8046788 (http://www.bgphoto.net/Image.aspx?PhotoId=8046788)
:( >:( :'( ???
-
Без съмнение помаците от Тамръш са една кръв с тия от неврокопско..За това си и поеха съдбата
Абе, ти са оглеждай, теб да не те сполети нещо твърдо от космоса по кратуната! :o :D
-
Прословутата Българска Толеранстност в Тъмръш! >:(
И що реши че е българска?
На мен ми мяза на иманярска история.
-
И що реши че е българска?
На мен ми мяза на иманярска история.
Можеш да прочетеш силно цензурираната книга "Тъмръш" с едно случайно убийство, макар, че е с 1/100 - на част, описание на събитията, които са били един много голям БАТАК, и ще разбереш не за "Българската" - грешка, защото в България има много други етноси които би трябвало да са също Българи, по-точно за "Българо-християнската толерантност"! :o
-
Е, ти пък може да прочетеш примерно Под игото.
Не разбрах защо свъзваш изкопаните гробове с точно българи.
Може да са турци, цигани и т.н.
-
Bravo EVROPOMAK!
Snimkite se mnogu vredni i pouchni,i bi sakal eden den da go posetam toa slavno istorisko mesto. :o :( >:(
Koga che dobiqm nekolku slobodni denovi letovo che gi posetam i Rodopite i Nevrokopsko!
Selam!!!
-
Като гледам заглавието на темата, си мисля,
че в нея би трябвало да се описват
примери за толерантност, а не за обратното.
]
Защото стремежът да се търсят единствено лошите примери
е сам по себе си нов лош пример.
Затова, би било хубаво да има и тема за положителните неща,
па макар и една.
Да,добрият пример или практика ,трябва да се търсят. Опитът и/или повторението затвърждават знанието.Всеки познава и добри и лоши примери и практики.Нека тук да се разказват добрите примери ,има място и за лошите ,ако не е отделено ,ще се отдели.
-
Е, ти пък може да прочетеш примерно Под игото.
........
Петре, "Под индигото", мога да ти го разжа наизуст, но на теб ти трябва още доста да четеш за Помаците и особено да чуеш онези събития, които не са записани в БГ-история! ??? :o 8)
-
В********л = Възродител ? ;)
Може да е "възпитател" ! :D Всеки луд има номер, ама тоя има цяло представление! ;D
Относно толерантността, в нашия край я има и винаги ще я има! Живеем заедно всички - роми,християни,турци,помаци! Не се делим, въпреки че някои се опитаха да всеят смут! Хората не са слепи,те виждат кой и с каква цел се опитва да пропагандира разделението между хората! :)
-
........... Хората не са слепи,те виждат кой и с каква цел се опитва да пропагандира разделението между хората! :)
Дай го, дай те го, тоя РАЗЕДЕНИТЕЛ на ората, предлагам да му ударим 1000-вазтьегарки на голо, на Помашкия мегдань! :o ;D :D
-
В********л и pomachec
банна заради нарушение на правилата на форума :
11. Ще се изтриват всички коментари (постове) на такива участници във форума, които нарочно използват повече от едно потребителско име, за да създадат погрешното впечатление у останалите, че уж и други потребители са изразили мнение в тяхна подкрепа по някоя тема. Ако някой член на форума се регистрира са повече от един e-mail адрес и нарочно пише под различни имена, участието му тук ще бъде прекратено, а всички негови коментари (постове) ще бъдат изтрити.