Pomak.eu

Български => Дискусии => Topic started by: YUZEIROV on June 29, 2009, 17:22

Title: Memoreal na neznainia turski voin
Post by: YUZEIROV on June 29, 2009, 17:22
s goliama radost iskam da vi uvedomia  che sled dalga podgotovka zapochna izgrajdaneto  na memorealat na zaginalite turski voini.

280 tonia monument shte bade izdignat v s Slavianovo v pamet na desetkite hiliadi geroi zaginali zashtitavaiki svoiata strana,narod,viara
semeistvo,chest i dostoinstvo

RUHLARINA EL FATIHA (MIR I POKOI NA DUSHITEIM)

http://img265.imageshack.us/gal.php?g=afb064.jpg (http://img265.imageshack.us/gal.php?g=afb064.jpg)

tova sa parvata kopka,parviat kamak,rabotnoto skele i chast ot stroitelnia material
Title: Re: Memoreal na neznainia turski voin
Post by: Българин on June 29, 2009, 17:23
Супер! Да благодарим за това добро дело!
Title: Re: Memoreal na neznainia turski voin
Post by: Isyankar on June 29, 2009, 17:38
Похвално, но

Не трябва ли да е "Паметник на незнайния османски войн" ?

Войски на Република Турция не са загивали в България май ... ?

Малко съм зле с историята, може и да греша.
Title: Re: Memoreal na neznainia turski voin
Post by: fotakiev on June 29, 2009, 17:38
Малеее да се смея ли , да плача ли...
Title: Re: Memoreal na neznainia turski voin
Post by: Metka on June 29, 2009, 17:46
Малеее да се смея ли , да плача ли...
Estestveno 4e tova rano ili kasno trabva da se slu4i!
Tova e znak 4e Bylgaria se civilizova naistina.
Ina4e general Vazov nqmashe da bade pokanen na parada na geroite  vav Velikobritaniq sled Parvata Svetovna Voina.
Mestata kadeto sa se sastoqli istori4eski sabitiq moje da se prevarnat v turisti4eska atrakciq, no parvo trqbva da za4eteme podobavashto i "vragovete ni" , koito sa dali jertvi vav kravoprolitnite voini.
Nima samo shte uvajavme pobeditelite?
Title: Re: Memoreal na neznainia turski voin
Post by: Българин on June 29, 2009, 17:49
Приятелю Юзеиров, земляко, край Славяново имало ли е голяма битка? Може би по-подходящо място е село Светлен?
Title: Re: Memoreal na neznainia turski voin
Post by: Isyankar on June 29, 2009, 17:55
Estestveno 4e tova rano ili kasno trabva da se slu4i!
Tova e znak 4e Bylgaria se civilizova naistina.
Ina4e general Vazov nqmashe da bade pokanen na parada na geroite  vav Velikobritaniq sled Parvata Svetovna Voina.
Mestata kadeto sa se sastoqli istori4eski sabitiq moje da se prevarnat v turisti4eska atrakciq, no parvo trqbva da za4eteme podobavashto i "vragovete ni" , koito sa dali jertvi vav kravoprolitnite voini.
Nima samo shte uvajavme pobeditelite?


ТУРСКАТА ВОЙСКА НИКОГА НЕ Е ВРАГ НА БЪЛГАРИЯ.

Някой май бърка османските и турските войски....
Title: Re: Memoreal na neznainia turski voin
Post by: sofyasesi on June 29, 2009, 18:00
Машаллах!
Обществото трябва да се подготви предварително, чрез медиите, па тогава да строят ако щат и Космическа база.
Но според мен това ще се превърне в място на ежегодна политическа пропаганда, както от етнически партии, така и от националистически.
Title: Re: Memoreal na neznainia turski voin
Post by: Българин on June 29, 2009, 18:05
Може ли аз първи да съобщя новината? Веднъж и аз да съм като Бареков...
Title: Re: Memoreal na neznainia turski voin
Post by: Isyankar on June 29, 2009, 18:08
На кого ще я съобщаваш, Българин ?
Title: Re: Memoreal na neznainia turski voin
Post by: Българин on June 29, 2009, 18:14
Ами, на целокупното гражданство. Нали това ми е работата. Да знае българският народ какъв хубав паметник ще може да гледа, пътувайки с влака София-Варна, в самото начало на Делиормана. От Славяново на север и на изток почва родното Лудогорие. Всички много ще се гордеем с това място.

Земляк, прати някаква нормална, но качествена снимка (около 1000 - 1300 Kb) от първата копка, щото тая не мога да я отворя. Прати и малко повече информация за проекта - параметри, пари, кой ще го финансира, защо Славяново, как местните хора гледат на това и т.н. Ако имаш снимка или илюстрация на самия проект, също прати. Един от мейлите ми е в профила.
Title: Re: Memoreal na neznainia turski voin
Post by: Isyankar on June 29, 2009, 18:15
Не знаех, че такава ти е работата....В медия ли работиш ... ? :)
Title: Re: Memoreal na neznainia turski voin
Post by: Българин on June 29, 2009, 18:19
Да, в една незначителна медийка... ;) ;) ;)
Title: Re: Memoreal na neznainia turski voin
Post by: Isyankar on June 29, 2009, 18:20
Ми давай, произвеждай новини от Помак.еу...:) Нали уж сайта ще се представя пред медиите - изпревари всички и го представи първо при теб :))
Title: Re: Memoreal na neznainia turski voin
Post by: sofyasesi on June 29, 2009, 18:24
Похвално Юзеиров.Заличиха ли ви регистрацията на фантома "Български червен полумесец"?
Title: Re: Memoreal na neznainia turski voin
Post by: Българин on June 29, 2009, 18:24
Досега не съм си позволявал такова нещо, Исянкар. Но заради това богоугодно дело с паметника - защо не. Земляците ми много ще се зарадват... ;D ;D ;D
Title: Re: Memoreal na neznainia turski voin
Post by: Българин on June 29, 2009, 18:27
Видях снимките, много малка ми се вижда основата на паметника. Трябва да е нещо по-внушително, защото няма да се забелязва.
Title: Re: Memoreal na neznainia turski voin
Post by: sofyasesi on June 29, 2009, 18:37
И друго. Реципрочност имаме ли?
В Музея на Балканската война в Одрин, историческтите факти са напоени с антибългаризъм.С очите си го видях.
Title: Re: Memoreal na neznainia turski voin
Post by: Българин on June 29, 2009, 18:38
Да, трябва да има някакъв мемориал край Одрин или край Чаталджа
Title: Re: Memoreal na neznainia turski voin
Post by: sofyasesi on June 29, 2009, 18:39
В Одрин не видях. Има си само Музей на Балканската война..
Title: Re: Memoreal na neznainia turski voin
Post by: Isyankar on June 29, 2009, 18:40
Досега не съм си позволявал такова нещо, Исянкар. Но заради това богоугодно дело с паметника - защо не. Земляците ми много ще се зарадват... ;D ;D ;D

То си е за радост...ТУРСКИ ВОЙНИК НЕ Е СТЪПВАЛ НИКОГА В ДЕЛИОРМАНА, а те паметник на незнайния войн вдигат ???

Бъркате, господа, турските и османските войници. Турция е равно на Османската империя точно толкова, колкото и България, Гърция, Сърбия и т.н.
Title: Re: Memoreal na neznainia turski voin
Post by: sofyasesi on June 29, 2009, 18:46
Не е равно, но все пак Турция е приемник на Османската империя.До колкото съм запознат в периода на преход от Осм.империя до Турска република двете знамена са се веели паралелно.И турското и османското.Може и да греша.
Title: Re: Memoreal na neznainia turski voin
Post by: Isyankar on June 29, 2009, 18:48
А защо България не е приемник, а Турция ? Или "който свари - той превари" ? Аз също се считам за наследник на Османската империя...
Title: Re: Memoreal na neznainia turski voin
Post by: Българин on June 29, 2009, 18:48
Да, трябва да има някакъв мемориал край Одрин или край Чаталджа

Имах предвид, че трябва да се изгради такъв и там... Как ще ни се зарадват турците само, мани-мани...
Title: Re: Memoreal na neznainia turski voin
Post by: sofyasesi on June 29, 2009, 18:51
Не съм историк. Казвам само, че двете знамена са се веели паралелно в официалните учреждения. В България друго знаме освен бяло-зелено-червено не се е веело по това време (20-30те) на 20 век
Title: Re: Memoreal na neznainia turski voin
Post by: Subeyi Kurt on June 29, 2009, 21:14
ТУРСКАТА ВОЙСКА НИКОГА НЕ Е ВРАГ НА БЪЛГАРИЯ.

Някой май бърка османските и турските войски....
V Osmanskata armiya e imalo dosta mnogo generali(paşi) i ot hristiyanite predimno armenci. Uçastieto na bılgarite v Osmanskata armiya
e bilo ograniçeno samo s instituciyata ''Voynuk'' koyato imala za zadaça da sıbira deca/yunuşi za Eniçerskiya korpus i da gi predstavi v İstanbul ili Bursa.
Title: Re: Memoreal na neznainia turski voin
Post by: abc on June 29, 2009, 21:15
Браво!

Минава един юнак (http://www.pomak.eu/board/index.php/topic,1554.msg17251.html#msg17251), който има проблем (http://www.dnes.bg/obshtestvo/2009/06/09/bchk-anuliraite-registraciiata-na-bylgarski-cherven-polumesec.72302) освен с българските и с международните порядки, изплющява нещо и гледа сейр.

Остава да каже с кой номер бюлетина да гласуваме.
Венсеремос хиляди младежи. Да живее световното положение и човешката глупост!
Title: Re: Memoreal na neznainia turski voin
Post by: Gelina on June 29, 2009, 21:17
ABC ,ако не знаеш с кой номер, ще ти кажа в събота! :D
Title: Re: Memoreal na neznainia turski voin
Post by: abc on June 29, 2009, 21:23
Uçastieto na bılgarite v Osmanskata armiya
e bilo ograniçeno samo s instituciyata ''Voynuk'' koyato imala za zadaça da sıbira deca/yunuşi za Eniçerskiya korpus i da gi predstavi v İstanbul ili Bursa.

Нищо работа subigi kurt. Дет се вика щом народа го иска (https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fforum.bg-mamma.com%2FSmileys%2Fdefault%2F2thumbsup.gif&hash=7b842e7e5edde4ab1308afba5f37b9be356d315c) Ти деца имаш ли? Надали би мечтал съдбата на еничарите да ги сполети...

http://www.youtube.com/watch?v=_qWNisU7UlQ#lq-hq (http://www.youtube.com/watch?v=_qWNisU7UlQ#lq-hq)

Title: Re: Memoreal na neznainia turski voin
Post by: Subeyi Kurt on June 29, 2009, 21:26
И друго. Реципрочност имаме ли?
В Музея на Балканската война в Одрин, историческтите факти са напоени с антибългаризъм.С очите си го видях.
May çe si zabravil çe Odrin e bil napadnat dokato Osmanskata Armiya voyuvala s italiancite. Ta posle bombardirovki sıs samolet, izbivane, plyaçkosvane i tem podobni spomeni. Sigurno ne si oçakval zurni i tıpani v tozi muzey.
Title: Re: Memoreal na neznainia turski voin
Post by: Subeyi Kurt on June 29, 2009, 21:33
Нищо работа subigi kurt. Дет се вика щом народа го иска (https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fforum.bg-mamma.com%2FSmileys%2Fdefault%2F2thumbsup.gif&hash=7b842e7e5edde4ab1308afba5f37b9be356d315c) Ти деца имаш ли? Надали би мечтал съдбата на еничарите да ги сполети...

Tuk pık istoricite pişat drugo, çe e imalo dori hora koito sa davali ruşvet za da im vzemat deteto v tozi voenen institut, zaştoto togava da si eniçar oznaçava vlast i sıstoyanie. Na tova mnenie sa i mnogo svetovnoizvestni specialisti po Osmanskata istoria.
Title: Re: Memoreal na neznainia turski voin
Post by: abc on June 29, 2009, 21:42
Кои?
Title: Re: Memoreal na neznainia turski voin
Post by: sofyasesi on June 29, 2009, 21:45
Епизод 2: 2012 г.
........Следват на незнахния сръбски, на незнайния гръцки..и т.н и т.н, а нашите в македония ще плевясват от бурени..
Title: Re: Memoreal na neznainia turski voin
Post by: Amet_Voevoda on June 29, 2009, 22:58
s goliama radost iskam da vi uvedomia  che sled dalga podgotovka zapochna izgrajdaneto  na memorealat na zaginalite turski voini.

280 tonia monument shte bade izdignat v s Slavianovo v pamet na desetkite hiliadi geroi zaginali zashtitavaiki svoiata strana,narod,viara
semeistvo,chest i dostoinstvo

RUHLARINA EL FATIHA (MIR I POKOI NA DUSHITEIM)

http://img265.imageshack.us/gal.php?g=afb064.jpg (http://img265.imageshack.us/gal.php?g=afb064.jpg)

tova sa parvata kopka,parviat kamak,rabotnoto skele i chast ot stroitelnia material

Хората са казали - По хубаво късно отколкото никога.
Господин Юзеиров, поздравявам ви за тази идея.
България трябва да покаже че наистина е европейска държава.Би трябвало даже и да насърчава подобни идей.
Title: Re: Memoreal na neznainia turski voin
Post by: Subeyi Kurt on June 29, 2009, 23:22
Кои?
Vsiçkite koito izsledvat nauçno istoriata i sa bezpristrastni. Naskoro sluşah edin profesor koyto kaza çe pri prevzemaneto na İstanbul hristiyanite ( sırbi,makedonci,rumınci, çernogorci ta daje i italianci)sa bili poveçe ot musulmanite poradi obektivnata priçina çe sled padaneto te şte pridobiyat pravoto na 3 dena grabej. Te ( başibozucite)sa bili v çeloviya front s cel da otslabyat sıprotivata a zad tyah sa bili eniçarite za da gi pazyat da ne izbyagat pri zor.Az se uçudih no kato si pomisliş malko i razbiraş çe e logiçno. A sega i ti pomisli malko. Ne zabravyay çe eniçarite sa voynicite na sultana/imperiata.
Title: Re: Memoreal na neznainia turski voin
Post by: abc on June 29, 2009, 23:23
Европейските държави се характеризират с уважение към закона. Юзеиров не е характерен с това. Всяка негова крачка е гаф. Казвам гаф, защото другото е глупост. Незнанието не е оправдание и регистрирането на някакъв хилав имиджов предизборен Червен полумесец стрелба в тъмното.В този ред той не показва, че отношението му е европейско. Какво е? Може би партиино.

В двора си Юзеир може да сади орехи. За Червения полумесец. Може и ложе да си засади. Ще продава вино и ракия в полза на Червения полумесец. Би могъл да гледа и крави. Овце също. За Червения полумесец. Ако буря залее смесения магазин и местната кръчма може и да ги спаси. Какво повече може? Бюлетина номер едикойси.

От собствената си камбанария всеки мери със собствен аршин. Интересно ми е паметника на Мехмедчик дали е по проект или си го копа у двора. Щото като гледам не ми прилича на обществен паметник, а на дворен ентусиазъм. Което не е по-различно от това, да се изкопае геран, да се вдигне стопанска сграда или да се направи лятна баня.

Човекът написал dnes moia narod e napadnat ot mnogobroen i mnogo opasen vrag koito ot godini iska nasheto unishtojenie. vsiaka pomosht v zashtita na narodami e dobre doshla dori dasa kradtsi,svodnitsi ili dilari.
triabva s obshti usilia da pobedim a sled tova shte vidim alah e velik
, както ot nevernika priatel i ot prase postelia ne stava, както много други не е носител на Европа. Не е...

А следващото може би, но по натам защото вече се е цанил, ще е може би BALGARSKA MUSULMANDEMOKRATICHNA PARTIA B.M.D s predsedatel i vishi savetnitsi jiviali nai malko 5 godini izvan balgaria

Юзеир е трагикомична фигура. И подобни...

Много внимание му обърнах. Не заслужава.
Title: ...
Post by: abc on June 29, 2009, 23:26
subigi kurt допускам, че "безпристрастни" са всички отсъдили в полза на Османската империя. Понеже Метка пусна една интересна тема за исляма в Европа ще ти кажа нещо. Исляма на арабите в Испания и исляма на Османската империя са съпоставими с европейска към китайска стока. Османската империя не е оставила културно наследство. Защото го няма. В Испания до ден днешен се отнасят с уважение. Защото арабите са донесли цивилизация. Срещу доброто никой не рита...
Title: Re: Memoreal na neznainia turski voin
Post by: Българин on June 29, 2009, 23:28
Землякът Юзеиров наистина заслужава поздравления. Как никой не се е сетил по-рано от него за такъв паметник... Ех, ако можеше и гърците да си имат един Юзеиров на остров Крит, няма само да четат историческите фъшкии на Казандзакис я. Един голям паметник на незнайния турски войн трябва да има и на Крит... Ама няма, и едва ли някога ще има.
Title: Re: Memoreal na neznainia turski voin
Post by: Amet_Voevoda on June 29, 2009, 23:40
subigi kurt допускам, че "безпристрастни" са всички отсъдили в полза на Османската империя. Понеже Метка пусна една интересна тема за исляма в Европа ще ти кажа нещо. Исляма на арабите в Испания и исляма на Османската империя са съпоставими с европейска към китайска стока. Османската империя не е оставила културно наследство. Защото го няма. В Испания до ден днешен се отнасят с уважение. Защото арабите са донесли цивилизация. Срещу доброто никой не рита...

Vij oshte edin pat tozi material za koito govorish - http://www.pomak.eu/board/index.php/topic,2167.0.html (http://www.pomak.eu/board/index.php/topic,2167.0.html)

Imenno v nego ima za kulturata i naukata v Osmanskata imperia.Pogledni go oshte edin pat predi da pravish zakliu4eniq.Vij snimkite na Osmanskite u`eni hirurzi i geografi.Dokato horata na balkanite sa hodili vav ovchi koji,
osmanliite sa znaeli 4e zemqta e kalbo.
No po princip ti e prosteno shtoto si zubril samo balgarskata istoria.
Ako ti se zablujdavash, pone ne ni podvejdai.
Title: Re: Memoreal na neznainia turski voin
Post by: abc on June 30, 2009, 00:22
Ахмеде, нали не очакваш от втория ти пост да почна да си моря очите с твоята шльокавица, та чак и в съветите ти да се вслушвам. Източници му е майката. Ти адвокат на ОИ и си? За мен тя е една назадничава, недонесла нищо добро и не оставила по подобие на Римската, Византииската и други постройки, школи, архитектура, изкуство...

Дали са знаели, че е кълбо или не са знаели аз незнам. А и като гледам в постовете ти освен плява няма друго.

Българин малко си бивал май по такива форуми. Идеята не е нова, но за разлика от майстора на кръжочната дейност други хора за да им е по-сладко уважението на паметта на воините им търсят легалния държавен път за паметник. Поразходи се във форумите на абв, на алл, на кърджалихабер, на ардино, на сербест и ще разбереш, че целите са различни. Да си изкопаеш и вдигнеш паметник в двора и да имаш за цел духът на воините паднали за империята да бъде успокоен поне с паметна плоча в подножието на Шипка са много различни неща.

Утре на две ракии мога да си регистрирам Българско Подразделение на НАСА, но това не ме приближава и на йота нито до НАСА нито до руската космонавтика.
Title: Re: Memoreal na neznainia turski voin
Post by: Dobrev on June 30, 2009, 01:04
Прототип на паметника:

Меча ще свети в тъмното, щото няма улично осветление, та да не се препъват кравите като се връщат от паша.
Title: Re: Memoreal na neznainia turski voin
Post by: Isyankar on June 30, 2009, 03:05
May çe si zabravil çe Odrin e bil napadnat dokato Osmanskata Armiya voyuvala s italiancite.

За вас нападнат - за нас освободен ...

Нали Кърджали било окупирано за вас ... За нас пък Одрин е окупиран ...

Крайно време е да се оттърсим от конскапаците-тското плоско балканско мислене, че моята истина е най-истина.

Крайния резултат е, че Тракийските българи от Одрин днес живеят в Кърджалийско, а някои етнически турци от Кърджалийско в Одринско. Голяма работа стана - разменихме хората, за да са щастливи политиците...Но Одрин и Кърджали винаги са били на тракийското население по тези земи и още 100 пъти да им разменяме населението и да се караме окупация или освобождение е това - все тая ....


Впрочем ето какво се е случило днес на 30 Юни....Сега го видях във Фокуса и го копвам (няма общо с последното ми мнение), ама темата за паметниците е историческа до известна степен. Интересно е какво пише днес в турската преса....Може би турската войска настъпва да освободи Източна Тракия от лошите окупатори ?



30 юни 1913 г. – турска армия настъпва в Източна Тракия по време на Втората балканска война

30 юни 2009 | 03:05 | Агенция "Фокус"

На 30 юни 1913 г. турската армия настъпва в Източна Тракия, без да срещне сериозна съпротива от намиращите се там малочислени български гарнизони. Местното българско население е подложено на жестоко клане и грабежи. Портата окупира Одрин (10 юли) и достига старата граница. Прогонени са около 100 000 българи. Междусъюзническата война (Втора балканска война – 1913 г.) е война между България и бившите й съюзници от Балканския съюз 1912-1913 г. - Сърбия, Гърция и Черна гора, и присъединилата се към тях Румъния. Още преди 16 юни 1913 г. сръбският крал подписва манифест за обявяване на война на България с непопълнена дата. Цар Фердинанд I се оказва по-невъздържан и на 16 юни чрез своя помощник-главнокомандващ ген. Михаил Савов дава заповед за действия на българската армия срещу армиите на Сърбия и Гърция, които от своя страна предприемат офанзива против България. Веднага на тяхна страна се присъединява и Черна гора. На 27 юни в конфликта се включва и Румъния, а 3 дни по-късно - и Турция. Изправена сама срещу всички свои съседи, въпреки някои успехи срещу сръбската и гръцката армия България е принудена да капитулира. Особено са облекчени в своите действия против нея Румъния и Турция. Без да срещнат каквато и да било съпротива, румънските войски прекосяват за няколко дни Северна България и се озовават до София. Турската армия успява, също без никакво противодействие от българска страна, да заграби Източна Тракия. Австро-Унгария и Германия, които най-много насърчават цар Фердинанд I за войната, след нейното избухване не предприемат никакви стъпки за възпиране действията на останалите балкански държави против България. Тяхното желание е колкото се може повече да задълбочат противоречията на Балканите и да ликвидират Балканския съюз. На 28 юли 1913 г. е подписан Букурещкият мирен договор, според който България не само е лишена в значителна степен от освободените от нея по време на Балканската война 1912 г.-1913 г. земи, но понася и тежки финансови и други загуби. Поражението на България в Междусъюзническата война сериозно разклаща положението на монархическия институт, но при все това цар Фердинанд I успява да се задържи на престола.

© 2009 Всички права запазени. Позоваването на Информационна агенция "Фокус" е задължително!

http://www.focus-news.net/?id=n1212649 (http://www.focus-news.net/?id=n1212649)

Title: Re: Memoreal na neznainia turski voin
Post by: shaban on June 30, 2009, 09:16
Толкова много глупости не бях чел досега,та даже и карикатури.Разберете че ,мъртвите и незнайните воини нямат националност. И ,че ако им се дадеше отново възможност да възкръснат биха си хвърлили пушките и биха напуснали полето на битката която не е тяхна.На мен лично ми писна и от  български и от турски войни,ще взема да открия акция за набиране на средства за незнайния помашки воин.
Интересно ми е също това ,че никой от нас не може да се самоидентифицира като тъмен  националистически балкански субект и да си го признае ,и с това ще постели пътя за разбирането ,че светът е единствено поле за мирно и културно съревнование между народите. Колко е хубаво наистина ,че вместо нас отдавна мислят други.
Title: Re: Memoreal na neznainia turski voin
Post by: EVROPOMAK on June 30, 2009, 09:58
....... ,ще взема да открия акция за набиране на средства за незнайния помашки воин....
"Шабан", може да се каже, че няма нищо нередно в това предложение, за Помаците загинали в различните войни, било за Българските национални интереси или за Османските (Турските) национални интереси!  ???  8)  ;)
Title: Re: Memoreal na neznainia turski voin
Post by: shaban on June 30, 2009, 10:47
"Шабан", може да се каже, че няма нищо нередно в това предложение, за Помаците загинали в различните войни, било за Българските национални интереси или за Османските (Турските) национални интереси!  ???  8)  ;)
Европомак, ти наистина си заслужаваш префикса ЕВРО и си прав ,че наистина няма нищо нередно да се построи паметник на помаците загинали в безмислени войни.
Ама,пак за да има мир  ,ще е най добре ,струва ми се ,ще е най вярно,да се построи мемориал на незнайните загинали в безмислени войни.Така е някак си по неопределено и неангажиращо,демек по човешки и по европейски,по мюсюлмански и по християнски.
Title: Re: Memoreal na neznainia turski voin
Post by: abc on June 30, 2009, 10:49
Европомак, ти наистина си заслужаваш префикса ЕВРО и си прав ,че наистина няма нищо нередно да се построи паметник на помаците загинали в безмислени войни.
Ама,пак за да има мир  ,ще е най добре ,струва ми се ,ще е най вярно,да се построи мемориал на незнайните загинали в безмислени войни.Така е някак си по неопределено и неангажиращо,демек по човешки и по европейски,по мюсюлмански и по християнски.

Подкрепям!
Title: Re: Memoreal na neznainia turski voin
Post by: Adem1 on June 30, 2009, 13:31
s goliama radost iskam da vi uvedomia  che sled dalga podgotovka zapochna izgrajdaneto  na memorealat na zaginalite turski voini.

280 tonia monument shte bade izdignat v s Slavianovo v pamet na desetkite hiliadi geroi zaginali zashtitavaiki svoiata strana,narod,viara
semeistvo,chest i dostoinstvo

RUHLARINA EL FATIHA (MIR I POKOI NA DUSHITEIM)

http://img265.imageshack.us/gal.php?g=afb064.jpg (http://img265.imageshack.us/gal.php?g=afb064.jpg)

tova sa parvata kopka,parviat kamak,rabotnoto skele i chast ot stroitelnia material

     Moite pozdravlenia Yuzeyırov ı uspeh brat4e,tova koeto DPS (Turskata Komunıstı4eska Partia v Bılgatria)za seli 20 godını ne uspıa tı se seti,re6i i po4na......
     Sigurno 6te ıma ı neodobriava6ti.Nedeı ım obrı6tai vnımanıe.

     GORE GLAVATA I NAPRED!!!!
Title: Re: Memoreal na neznainia turski voin
Post by: mustafa_b on June 30, 2009, 16:06
Адем, толкова месеци те чакахме, а ти се включваш пак с политическа пропаганда ???
Title: Re: Memoreal na neznainia turski voin
Post by: Metka on June 30, 2009, 16:25
Явно и той е фаворит на модераторите, с големи заслуги към сайта..За това неговото мнение ще стои!

Лъжеш се приятелю.Ти хем си нов, хем и се опитваш да правиш заключения.
Ако толко си загрижен за нас - има опция в дясно спeциално да сигнализираш на модераторите.


- Адем добре дошъл отново след толко голямо отсъствие.Аз също споделям мнението че в
исказването ти има политическа пропаганда и съм съгласен с Мустафа.
Ние сме взели решение да няма политика тука до изборите.След това незнам.
Оказа се че политиката в този сайт е нещо което ни разделя.За жалост все още нямаме
добър екип от лидери , с които да се противопоставиме на провокацийте и предизвикателствата  пред нас.
Бих се радвал ако ме разбираш какво искам да ти кажа. Все още считам че сме уязвими
и продължаваме да бъдем подлагани на шовинистически атаки под една или друга форма.Но както казва народа - "Съдбата на давещият се е в ръцете на самият давещ се"


Относно паметника за които се говори в тази тема, аз си оставам с непроменено мнение.
Пaметник трябва да има.
Само че той трябва да е паметник на незнайният османски войн.
На много помаци тука прадедите им са били участници в битките и на Шипка и на Плевен.
Моят прадядо е бил участник в османският аскер при битката в Плевен.


- Шабан и Европомак, това което предлагате за паметник на помашкият войн според мене е несериозно.
Вие просто си го казвате това като пожелание, без нещо съществено.
После трябва да се сърдиме пак на турците.
А ние сме братя по съдба с тях.
Освен това циганите също са имали участници в тези войни.не бива да забравяме и тях.

За да не бъдат пренебрегнати и българите бих казал че считам за братя по съдба онези от тях , които са били жертви на комунизма .
Title: ...
Post by: abc on June 30, 2009, 16:33
Adem1 гаратнирам, че е добронамерен.

Метка, накратко. Има ред за предложение за построяване на паментици. Събираш съмишленици, пишете обосновано предложение без излишни емоции, внасяш го в съответната община и чакаш в регламентирания срок. 1 месец. Те трябва да ти дадат одобрение или обоснован отказ. За да не бъде осквернен паметника или плочата ще трябва и малко PR защото каква е ползата от това, ако на 3 я ден всичко е изпотрошено. Не, че не може да се случи, но с рогата напред нищо не става или ако стане, то е нетрайно.
Title: Re: Memoreal na neznainia turski voin
Post by: EVROPOMAK on June 30, 2009, 17:18
Метка, колкото и да е несериозно, виж тук некви Помаци са започнали да събират сведенията за:
"Помаците загинали и участвували във войните на България" !  :o  ;)

Област Община Населено място Роден Име презиме фамилия год.ражд год.поч. Местоположение на загиналите Военна част
1.Благоевград   Банско   Банско            
2.            Добринище            
3.            Филипово            
4.            Гостун            
5.            Кремен            
6.            Места            
7.            Обидим            
8.            Осеново            
9.         Белица   Белица            
10.            Бабяк            
11.            Горно Краище            
12.            Гълъбово            
13.            Дагоново            
14.            Златарица            
15.            Кузьово            
16.            Краище            
17.            Лютово            
18.            Орцево            
19.            Палатик            
20.            Черешово            
21.         Гоце Делчев   Гоце Делчев            
22.            Баничан            
23.            Борово            
24.            Брезница            
25.            Буково            
26.            Делчево            
27.            Доротино            
28.            Драгостин            
29.            Господинци            
30.            Корница            
31.            Лъжница            
32.            Мусомище            
33.            Средна            
....................  ;)
Title: Re: Memoreal na neznainia turski voin
Post by: YUZEIROV on July 01, 2009, 12:18
BU TOPRAKLAR ICIN CANLARINI KANLARINI FEDA EDEN TUM SEHITLERIMIZE

tozi tekst shte bade izpisan nai otgore

dumata turski moje da otpadni



http://img198.imageshack.us/img198/4628/img009t.jpg (http://img198.imageshack.us/img198/4628/img009t.jpg)
Title: Re: Memoreal na neznainia turski voin
Post by: Metka on July 01, 2009, 12:53
BU TOPRAKLAR ICIN CANLARINI KANLARINI FEDA EDEN TUM SEHITLERIMIZE

tozi tekst shte bade izpisan nai otgore

dumata turski moje da otpadni



http://img198.imageshack.us/img198/4628/img009t.jpg (http://img198.imageshack.us/img198/4628/img009t.jpg)


Благодаря за разбирането, все пак да не забравяме  че в Османската армия тогава е имало и християни, еврей..
Със сигурност е имало и българи разбира се..
Title: Re: Memoreal na neznainia turski voin
Post by: Isyankar on July 01, 2009, 13:03
И какъв е превода на този текст: BU TOPRAKLAR ICIN CANLARINI KANLARINI FEDA EDEN TUM SEHITLERIMIZE

В България паметниците не трябва ли поне един превод да имат на български език ?
Title: Re: Memoreal na neznainia turski voin
Post by: daczo on July 02, 2009, 05:16
Tova e istinski pametnik. Zahari Stoianov       На вас говоря, по-скоро предавайте всичкото оръжие — изревал лукавият Ахмед аа и скръцнал със зъби като тигър. — Още смеете и да се оправдавате!...

Всеки от българите се усетил вече какво следствие ще да излезе от тяхната постъпка — да си предадат оръжието; те познали, че смъртта ги чака вече, но било късно, Барутанлията се обърнал към своите башибозуци и дал заповед да се отделят 20—30 души и да отидат в селото да претърсят добре за още оръжие. Тия тръгнали безбоязнено към селото, защото нямало вече от какво да се боят, а искали само да се уверят наздраво да не би българите да готвят някоя измама, като са предали само старите си пушки. Заедно с башибозуците бил изпратен само А. Кавлакът, а останалите пратеници били задържани от Барутанлията като залог, докато се върнат от село живо и здраво неговите 20—30 души башибозуци. Тия последните влезли преспокойно в селото; но като не били още уверени в съвършеното предаванне на българите, държали се твърде прилично. Известили само на населението, че който има скрито оръжие, трябва да го предаде, докато е рано, и дали заповед да се изгаси опустошителният огън. Да, тия дали заповед, защото гледали, че напреди им няма вече въстаници с шишинета, но покорни раи, със сгьрнати ръце, от лицето на които можало да се познае, че тия са вече обезкуражени и убити. И действително, бедното население, след като си предало оръжието, изгубило и ума, и дума. То не смеело да се обади нищо, приемало всяко предложение мълчаливо, каело се за своята постъпка, предчувствувало нещо страшно и ужасно, но казах: било вече късно... Някои от по-лековерните отишли да гасят огъня из селото, повечето жени; а по-чувствителните и разбраните се въртели на едно място като омаени и зашеметени, с пъхнати в джебовете си ръце. Никакво оръжие не можали да намерят башибозуците, защото, ако и да имало някои тук-там, тия били закопани в земята.

Между това Ангел Кавлакът заедно с двайсетте души башибозуци възпнали по баира към лагера на Барутанлията. Той уверил тоя последния втори път, че оръжието е само онова, което донесли най-напред, и че ни един пищов не можло да се намери от последното им претърсвание. Навярно Ангел Кавлакът, който е един от главните виновници на предаванието, може да се с готвел вече да чуе от устата на Барутанлията едно „аферим“ или „машалла“, но не мислел така звярът...

Като се уверил вече наздраво, че батачени са в негови ръце, той (Ахмед аа) скочил на крака, погледнал към своите кръвници, изревал колкото му е силата: „Марш! Де гюреим сизи!“, като посочил с пръст и на така изпоплашените и полумъртви наши пратеници, които били заградени като приготвени за клане овци. На гласа на Барутанлията башибозуците наскочили кой с изтеглен нож, кой със запрегната пушка, наобиколили жертвите и скърцали насреща им със зъби — живи искали да ги разкъсат; надпреварили се един през други, като вълци, кой по-напред да си накървави зъба. Петър Трендафилов, Вранко Димитров и Петър Каваджиев били предадени на няколко души кеседжии, които там, малко настрана, ги насекли на дребни парченца. Ангел Кавлакът, тоя турски интригантин, който е играел лукава рол във време на въстанието, който е тичал от позиция на позиция да убеждава и обезкуражава, най-после, който е бил като агентин на Барутанлията и е станал причина да погинат много храбри батачени като кокошки, намести награда за делото си — повалил се на земята, съшибан от десетина куршуми, отделно от онова място, гдето си сложили костите истинските мъченици. Въобще турците през 1876 г. така са постъпили с предателите и с ония покорни глави, които са отивали да им цалуват краката и да се предават. Това същото ние виждаме да става в Перущица, в Коприщица, в Дряновския манастир и пр.

Най-мъченически е загинал от горните петима души Трендафил Тошев. Него положили, като Васил Петлешкова в Брацигово, между два запалени от слама огньове, гдето българският мъченик издъхнал, опечен като скумрия. Неговият отчаян писък не бил в състояние да покърти ни едно мусулманско сърце...

Жалостното известие за зверското затривание на баташките пратеници скоро достигнало в селото и с най-малките подробности на ужасната картина. То поразило и мало и голямо, старо и младо; поразило ги то затова, защото било като предисловие на последующите действия на Барутанлията. Стреснатото и беззащитно население оставило и гасението на пожара, който не било възможно да се спре, и всичко друго. Като стадо овце то се затекло да се затвори в черковата и училището и там чакало своята начертана вече участ. Жените и по-недъгавите мъже проклинали причинителите на въстанието, а младите и решителните изливали своя яд на ония, които станали причина да си предаде населението оръжието. И на едните, и на другите страшно било положението между черковните и училищни стени: плач и ридание, вопли и охкания едвам се разпознават между трещенето на огъня и кучешките виения.

В башибозушкия лагер след безчеловечното закалвание на петимата пратеници и след измамата с оръжието се съживил и куражът, и ревността за плячка и грабителство. Всичките главорези били на крак; движели се радостно и след няколкоминутно помайване, в разстояние на което може да са се давали кеседжийски заповеди по кой начин да стават кланията, цялото пълчище заедно със своите байряци и началници отправило се безбоязнено, като че отивало на сватба, към запаленото село, жителите на което в същото това време се натискали един въз други зад черковната и училищна врата, лишени от всякакъв вид оръжие.

Около хиляда души от тия кръвници застанали край селото в цеп, за да убиват всяка жертва, която би се опитала да се спаси от кланието чрез бягание, а всички други нахлули в селото като бясна глутница. Било вече тъмна вечер, по небето тук-там блещукали звездици, когато башибозуците турили крак в селото. Техните мрачни физиономии се осветлявали от запалените на долния край къщи; изменението на кучешкия лай и бяганието им въз една страна било знак за приближаванието им.


V

В пътя си из селото кръвожадните плячкаджии, след като побутнали тук-там из празните къщи едно за плячка, друго да убиват, трето да безчестят, отгдето успели набързо да задигнат кой черга, кой дреха, кой котел и пр., спрели се около черковните стени и училището. Знаели тия отдавна, че стените на тия богоугодни заведения крият беззащитните жертви. Опитали се веднъж, опитали се два пъти да строшат черковните врата или да прескочат стените, но ни едното, ни другото било осъществимо така лесно. Викове „саран“, „басън“, „урун“ от страна на нападающите заглушавали въздуха и пораждали ужас и трепет в сърцата на заключените батачени.

Колкото за училището, находяще се близо до черковата, неговата съдба била решена твърде наскоро. Башибозуците влезли вътре без никакво препятствие и кланието се захванало още от вратата. Мнозина имало скрити вътре в долапите, които така също били измушени и накастрени; в числото на тия последните били свещеник Нейчо Паунов и учителят Тонджоров, родом из Самоков. На първия от тях кръвопийците извадили най-напред очите, дупчили го като решето по цялото тяло, докато издъхне този християнски мъченик в ръцете им. Близо до него предал душа и учителят Тонджоров, който така също бил насечен по всичкото тяло. Бедният мъченик на просвещението! Той загинал в същото онова здание, гдето преди няколко деня проповядвал от скромния учителски стол словото на светлината. В долния кат на училището имало до двеста души скрити мъже, жени и деца, които кръвниците от много бързина, се вижда работата, не можли да намерят. Но да не помислите, че простият случай ги е запазил от смъртта? Не, читателю! Тия се отървали от ятагана, били лишени от лекото действие на куршума, но изгорели живи, като червей в гнило дърво, в долния кат на училището, защото башибозуците на тръгвание запалили от четирите страни това здание! Техните писъци и вопли от ужасна мъка били чути след малко от зверовете, които разбрали, че направили една грешка по невнимание, не в отношение към участта на двестете жертви; но че не можли да ги оберат от по-напред, което обстоятелство съставлявало истинската загуба на тия Биконсфилдови братя.

— Язък! Отидоха напусто толкова дрехи, а може би и пари — казали тия с турско хладнокръвие и тръгнали към вратата на черковата, без да удостоят даже с присъствието си жертвеника на двестете мъченици.

Ако в училището числото на жертвите е излязло до 200—250 души, то в черковата е било десетина пъти по­вече. Като място по-укрепено, от една страна, а, от друга, като храм божи, в който според народното предание на всяко място и във всяко тежко време угнетените са намирали спасение, запазени от невидима ръка, баташкото население прибягнало най-много в черковата. Освен вътрешността на храма и дворът още бил изпълнен с народ. Башибозуците, като не можли да строшат пътната врата, заобиколили наоколо черковния зид и по-смелитс от тях не закъснели да се подадат отгоре на зида, отгдето се готвили един по един да започнат вече да прескачат вътре в двора. Отчаеното население, макар и без оръжие, не навело от един път врат пред ятагана. Множество мъже и жени със стиснати в ръцете си камъци и дървета се наредили около дувара, за да се защищават от хищните нападатели. Тия последните надничали като бухали през зида и като знаели, че имат работа с обезоръжени мъже и жени, никак се не предвардяли. По тая причина на мнозина главите били смазвани с камъци и дървета и лешовете им се търкулвали в черковния двор, а голият ятаган и запрегнатата пушка отхвърквали настрана, които населението грабвало, за да ги употреби на своя защита; то добивало притежателя им, убивало и други негови събратя и така зидът опустял за няколко минути. Мръсни псувни и скърцания със зъби се слушали навън от человекообразните зверове.

Но и тая слаба защита не се продължила за дълго време; тя само отсрочила за няколко часа или по-добре за няколко минути ужасната катастрофа, страшното клане. Та може ли и другояче да бъде? Мислимо ли е да се противостои с камъци и дървета против султанските челичени байонети, против куршумите на шаспото и против видинските ятагани? Могат ли слаби, изпоплашени жени и обезкуражени мъже с голи ръце да върнат една тълпа от няколко хиляди души? Никога. Скоро неприятелите пробили малки дупки околовръст на черковния зид, в които си увирали пушките, и убивали населението из двора. Докато дупките били още малко, няколко решителни жени се впущали, хващали с ръце масура на пушката, която много пъти изгърмявала в ръцете им и катурвала по няколко отведнъж, но останалите държели, дордето я изтеглят! Когато дупките станали на крачка, разбира се, че подобно действие от страна на храбрите батаченки си нямало вече мястото. Едни лягали покрай зидовете за сепер, други се тъпкали в черковата, която била битком набита с хора, трети лягали, където завърнат, четвърти се щурали тук-там като зашеметени, а огънят на неприятелските пушки се увеличавал из дупките на зидовете и убитите, повечето жени и дребни дечица, падали на земята по десетина отведнъж, като клас на нива.

Плачове, молби до бога и на турски, и на български язик, призовавание на Христоса и Мохамеда, охкание от страна на умирающите, грозно хъркание, болезнени стенания, молби за капка водица — да се разхладят изгорели уста и попукани устни; други молби със слаб глас — „Няма ли някой да ме добие за хаир?“ и пр. и пр. — се слушали по всичкия черковен двор. Нямало нито Христос, нито Мохамед да се обади, да дойдат на помощ, първият да защити своите последователи, на които главната вина е била неговият кръст, а вторият да вразуми верните си поклонници, да им предскаже, ако е бил пророк, а не авантюрист, че те ще батардисат Батак, но и Батак ще удари крак на ятаганската държава! Нямало ги! А глупото человечество се борило за могъществото на някакъв си кръст и за победата на зеления ибрик... Ех, верице, верице! Казвам, че ти си направила големи добрини, но никой няма да откаже, че основите ти плуват като кораб над кърваво море.

Наместо пратеници от страна на провидението, наместо ангелски гласове, както това се е случило с дяда Авраам, когато щял да коли сина си — зад черковния зид се слушало: „урун“, „тутун“, „сарън“! Няколко жени, които имали злочестината да мислят, че и чалмата има сърце, отворили вратата и извикали колкото им сила стига: „Милост! Милост!“ На минутата още башибозуците се показали в черковния двор с голи ятагани в ръка и — о, боже! — сега се захваща вече оная сърцераздирателна, оная кървава сцена, която помрачава ума, която замразява кръвта и от която човек изгубва за минута и безпристрастие, и хладнокръвие; неволно се поколебават понятията му за человеческото превъзходство над безсловесните зверове, захваща той да се съмнява: има ли нещо разлика между тигъра и турчина? И заиграли ножовете. Въртели се тия и направо, и наляво, и нагоре, и надолу, както прилягвало на костеливата кръвнишка ръка. Звънтели тия, когато се случвало да се посрещнат два на едно място, на въздуха, във време на замахванието, и топлата кръв, която течала по острилата им като по улей, сипела се над главите на жертвите като дребна роса... Три разнообразни звукове определяли хода на клането. Първият от тях бил „Олеле, майчице!“, „Где остана, мило рожбо!“ „Смили се, пресветая Богородице!“ и пр. Вторият бил: „Удряйте, чоджуклар!“, „Не правете разлика между стари и млади — всичките са неверни кучета!“ А третият, третият бил грозният трясък, чупението и трошението на костите и черепите, произвеждан от ятаганите. Според разказванието на очевидци можало да се определи приблизително кога ножът удрял на заякнал и стар кокал, кога на крехка детинска кост. В първия случай трясъкът бил ясен и твърд, като кога се разсича говеждо месо, ударът се съпровождал с хвърчението на искри, произвеждани от посрещанието стоманата с костта; а във втория случай се чувало само леко и глухо трещение, като че се чупели тънки и сухи пръчки.

Клането се е продължавало почти цялата нощ. Ако кръвниците са се уморявали да махат, на тяхно място са дохождали нови и пресни сили, които, като виждали, че техните предшественици сполучили вече да напостелят на земята безбройно число жертви, мъчели се да не останат по-долу от тях. Понеже населението тичало към черковните врата за спасение, то и кръвниците, като жетвари, вървели по направление от външните на зида врата към черковните, а подире им, както класовете на нивата, се виждали натрупани грамади убити и полуубити тела.

На разсъмване, когато се е пукала зората ли е било, или по-рано, по петли, по-буйните и жадни за кръв башибозуци достигнали вече черковната врата, на която имало затъпкани много деца, па даже и възрастни жени. Натискали се подгонените от двора да влязат вътре, но това било решително невъзможно, защото вратата била отдавна вече задръстена. Народът бил вътре притиснат, като на скенджа; множество деца и недъгави умрели от задушавание, успели да влязат само ония, които можали да се хвърлят по главите на хората. Така или инак, но жертвите се трупали на вратата, затова башибозуците тук имали най-много работа. По-практичните от тях, т. е. по-старичките, които имали и къща, и деца и на които грижливите стопанки вероятно са поръчали на тръгвание да не се връщат с празни и голи ръце от гяурското село, отдавна били останали вече на заден план, отдавна се навеждали да вършат нещо измежду издъхналите и издъхващи трупове. А що именно са вършили тия, ще да попитат някои измежду читателите? Медицинска помощ са оказвали на страдающите, ще да ни отговорят турските филантропи по него време заедно с Едип ефенди. Плячка и грабителство, обир на мъртвите тела и на изкланите от едни и същи ръце жертви, отговаряме ние. Дивият грабител шетал измежду мъртвите трупове; на едни от тях събличал дрехите внимателно, които са били по-добри, разбира се; други ги разпарял с ножа си и ги претарашувал, без да му пречи ни най-малко, че жертвата брала душа, че дрехите били окървавени.


VI

Съмнало по едно време, захванал се достопамятният за батачени ден — 3 май; слънцето огряло по обикновено и осветило с първите си лучи ужасната картина, която то не видяло вечерта, когато се закривало зад високите доспатски върхове. Тая ужасна картина произвела двояко впечатление на едни и същи зрители, на едни и същи хора, с еднакви образи и чувства. На останалите живи батачени тя замразила кръвта в жилите, когато тия съгледали от черковата натъркаляните по двора свои съселяни, които спали преспокойно, които не мислили вече за нищо. Тия потреперали втори път, въобразили си, че същата участ ще да постигне и тях, и много пресипнали гласове изпомежду им изревали отчаяно, когато познали кой своята рожба, кой жена си и майка си, коя мъжа си и своя стар баща. Малко по-надалеч стоели наредени чалмоносните зверове, подпрени на пушките си. Тия се любували на картината, кикотили се безобразно, подигравали се с положението на издъхналите вече трупове.

— Машалла бе, Хасан Пехливан! Аз не мислех, че сте знаели да жънете дотолкова бързо гяурски глави — кривял си устата един одрипан читак, голите плещи на когото се покривали вече от една българска аба.

Той бил на стража през нощта и като съмнало, дошел да се поомаже с нещо от плячка.

— Дясната ми ръка има да ме боли цяла неделя — говорело друго едно белобрадо почти страшилище, едното око на когото приличало на мастилница, защото го нямало на своето място.

— Виждате ли там оня стар пергишин, с отсеченото рамо, който е паднал по коленете си — говорела друга една краста с маймунска физиономия, като сочела на един убит старец, паднал до стената. — Докато му отрежа врата, ножът ми заприлича на сърп — прибавил той.

— Свински врат — потвърдили няколко гласа.

—Я погледнете, аркадашлар, каква хубава черноока гяурка сме направили зян тая нощ по невнимание! — говорел друг един башибозук, като подигал с края на пушката си полите на една седемнайсетгодишна мома, на която хубавата главица била разсечена на две половини и изтеклият мозък из черепа се виждал размесен с дългите й коси.

— Язък — избърборили няколко чалми, като че разговорът ставал не за заклана мома, а за стъпкванието или изпасванието на един карък чесън от добитъка.

Така хладнокръвно, така спокойно се разговаряли шеговито героите на Барутанлията, пред очите на които лежали избити стотини жертви! Имало мнозина измежду тия последните още живи, но смъртоносно ранени, които се молели умилително главорезите да ги добият, за да не се мъчат, но тия последните ги оставили нарочно да се мъчат.

Не останали за дълго време башибозуците така хладнокръвно, така бездеятелно. Тия знаели, че имат още много работа — черковата стояла непокътната; но поспрели се малко, кажи го, за почивка от нощните действия, кажи го, да се порадват на делата си при огряванието на слънцето, па добър е аллахът, милостив е падишахът, техен е денят, жертвата ги чака в клетката, птица да бъде — не ще може да избегне.

Неприятелите от най-напред се струпали около черковната врата, която била затворена вече. Тия насилили да я отворят или строшат, но било невъзможно. Било невъзможно само това, но за башибозуците, които имали напредя си само една черковица, имало други стотини възможности. Тия се покатерили по зидовете на храма и над главите на запрените жертви не закъсняло да се покажат масурите на няколко пушки, пъхнати през прозорците. Огънят пламнал, куршумите запищели, като изнизвали по пет души от един път, и жертвите клюмнали глави на гърдите си, но дълго време стоели на крака, като статуи, защото притиснатото множество ги поддържало помежду си, да не паднат на земята. Задушената атмосфера в тясната черковииа станала още по-нетърпима от изверженията на пушките. Молбите за пощада цепили въздуха отчаяно.

— Предайте се, ще останете живи — отговорили няколко гласа от душманите.

Падналият в морето се хваща и за змията, говори нашата пословица. Полуубитото население не че повярвало в неприятелските обещания, които опитало вече няколко пъти, но като нямало, друго спасение, като виждало, че и в черковата ще да бъде избито, отворило вратата. Втори път то имало злочестината да си въобрази, че и чалмата има човеческо сърце, че и хищният башибозук може да състрадава, да се умилостява, като види с очите си положението на затворените, удушените и отъпкани пред вратата дечица, другите изпоплашени, които заедно с нещастните си майки и сестри плачели и късали сърцата на присъствующите. Картина, както виждате, една от най-ужасните и сърцераздирателните, но картина, повтаряме ние, за човек с душа и сърце, а не за башибозук.

Щом се подали тия последните на вратата с голи ятагани в ръцете, всичките затворени паднали на молба, жените показвали децата си и за да умилостивят някак кръвниците, искали да им целуват дръжките на окървавените ятагани, наричали ги синове, братя и бащи. Всичко напусто! Башибозуците погледнали хладнокръвно на всичко това; тия прекрачили налягалите при вратата трупове като дърва и отново започнали да въртят ятаганите. И така в черковната ограда кланието се е продължавало няколко часа. От най-напред жертвите са били обирани и измъчвани да изкажат своето богатство, а после са бивали закалвани, т. е. техният живот бил пощаден за няколко минути, докато удовлетворят грабителската жажда на плячкаджиите. Мнозина мъже спасили своя живот, като легнали между изкланите и се престорили на умрели.

На 4 май Батак бил посетен от нови гости. Тия гости били хищните белоглави орли, които не закъснели да се подадат като кораби иззад доспатските върхове. Свивали те криле, подигали гордо глави, вземали погрешно друго направление, но след малко пак се връщали, надничали отвисоко над бившия Батак, кацали някои от тях по отдалечените върхове, чакали да извършат своето, щом настане благоприятен за това случай. Тоя същия ден Барутанлията издал заповед да се спре кланието привременно —или за почивка на героите си, или за собствени свои удоволствия, да помъчи нравствено останалите живи жертви, или пък е поискал да знае мнението на татарпазарджишките бейове, защото подир малко той изпратил арнаутина Селима с писмо до Али бея в Т. Пазарджик, в което му явявал вкратце разпорежданията си в Батак за запазване на тишината. В това свое писмо той питал бея как трябва да постъпи с останалите живи батачени.

В тая официална почивка или амнистия деятелните башибозуци пак си намерили работа. Тия изкарали от черковата останалите живи жени и моми, които повели из селото и с всевъзможни мъки принуждавали ги да им изказват своите скрити покъщнини и други вещи като пари, нанизи, бакър, дрехи и пр. Въобще тоя ден чалмалиите били по-милозливи, защото кланието било заместено с обезчестявание и грабителство.

Преминал се така и тоя ден. Рано сутринта на 5 май пратеникът на Барутанлията в Т. Пазарджик се завърнал. Пред кого той се е явил в последния тоя град и какъв отговор е донесъл на Барутанлията, ние не знаем нищо положително, па нямаме и нужда да правим предположения и виводи, да нагатваме съдържанието на тоя отговор, защото предшествующите и последующите събития са сами по себе си факти и следствия, и причини. Щом пристигнал реченият своего рода пратеник, Барутанлията издава втора заповед да излязат всички живи батачени навън пред черковата, мъже и жени, че щяло да се състави уж списък на избитите, на мъжете и на останалите вдовици. Жените били отделени настрана, за да не препятствуват на правилното проверявание. Пред вид на тая мярка всеки от батачени бил уверен вече наздраво, че е избягнал смъртта, всеки от тия злощастници припкал с наведена глава и бързал да се намери на означеното място, за да му се запише името, защото, който не се съобразял с тая заповед, щял да отговаря с главата си. В късо време пред черковата стояло мало и голямо, никой не смеел да си подигне главата и погледне в лицето тиранина от страх да не би да се раззвери пак неговата дива натура, да не би да лъсне пак неизтритият още ятаган от алената кръв.

В това време кръвопиецът Барутанлия се явил тържествено на мястото, гдето били събрани нещастниците, възседнал на кон и заобиколен от по-главните главорези. Погледнал той кръвнишки към беззащитните, разиграл напредя им своя ат, за да покаже на полуубитите своето могъщество, махнал с ръка да отстъпят жените още по-надалеч от мъжете, които възлизали на брой около триста души (мъжете), и издал трета заповед: „Теглете ятаганите!“...

Около хиляда ножа, издръпнати от своите капии, произвели грозен шум, лъснали тия във въздуха, нарочно намазани с масло, като ледена гора, и били пуснати в ход. Главорезите заобиколили от всяка страна тристата мъченици и налетели отгоре им като същински зверове. Тия, мъчениците, като познали вече своята горчива участ, поприбрали се безсъзнателно един до други; свили се тия накуп, като стадо пред силната вихрушка, изпищели болезнено, чули се няколко гласове изпомежду им, които приличали на молба, понавели си главите надолу, за да не гледат с очите си онова, що става зад гърба им, затреперали им коленете, прекръстили се няколко от тях, които помнели още себе си, и преклонили глава тихо и спокойно пред смъртта. Тоя ден кланието вървяло много по-правилно и определено, първо, защото се вършело деня, под открито небе, без никакви съпротивления от страна на жертвите, както ставало в черковата; и, второ, че то ставало под личното наблюдение на Барутанлияга, под негова непосредствена команда. Трясъкът на костите и звънтението на ятаганите се чували няколко крачки надалеч.

Когато нещастните жени, които стоели малко по-настрана, видели ужасната участ на своите съселяни, мъже, братя и бащи, на минутата още примрели на своето място. Тия изпищели от своя страна колкото им глас достига, обърнали се сгърбом и закрили си очите с ръце, да не гледат кръвопролитието, да не бъдат очевидци на сърцераздирателните мъки и охкания. Вероятно тия са се готвили вече да припаднат на колене пред кръвопиеца Барутанлия, за да измолят тристате души мъченици, но дивата тълпа не пощадила и тяхната женска неприкосновеност. И те били нападнати от башибозуците, както и мъжете, които почнали своята варварщина от най-напред с обезчестявание на моми и жени, по начин твърде възмутителен,.. Посред пладне, всред бял ден, белобрадат някой отвратителен кръвник стискал в окървавените си костеливи ръце дванадесетгодишно дете, което се хвърляло и пищяло като мряна риба; а сладострастната свиня го утешавала и смесвала своите лиги с бистрите сълзи на невинната душа... Утешавал го той дотогава, докато му трябвало, а после забивал ножа си или изпразвал кобура си в осквернените гърдички, от които бликвала алена кръв! По-нататък друг, по-милостив башибозук придумвал с гол ятаган в ръката млада мома да стане назлъм ханъма, която, като не склонявала, падала на земята разсечена на две половини. На друго място няколко души се карали живо около заробената девойка, която проливала сълзи в това време — кой да я вземе по-напред за удовлетворение на скотските си страсти — и като не можели да дойдат до никакво споразумение, работата се свършила с разиграванието на ятаганите, които разсичали невинната пленница! Въобще башибозуците са убивали всичките момичета и жени след обезчестяванието. Убивали са те така също и ония, които са водили из селото да им показват заровените си богатства. Най-хубавите момичета са били отведени от башибозуците по селата.

Тристата мъченици били довършени тоя ден до крак на дървения мост пред училището по начин твърде варварски, като последньо отмъщение. Най-напред им се отрязвали ръцете, ушите, носовете, раменете, а после са ги добивали.


VII

После няколко деня Батак представлявал ужасна картина. Нямало вече там ни Барутанлията, ни неговите свирепи башибозуци. След като тия последните претарашували и плячкосали где щото намерят, завърнали се и своите села.

Подир тях Батак се посетил от по-недъгавите и отсъствуюши в кланието турци, които ограбили втори и трети път умирисаните и изсъхнали вече трупове; тия пренесли от Батак в селата си и най-непотребни вещи и покъщнина, колкото можали да останат от пожара, като кола, бъчви, каци, дъски и пр.

Когато Батак си догорял спокойно, защото нямало кой да препятствува на пожара, когато върху изсъхналите скелети не останало вече ни един дрипел, когато убийствената миризма, произведена от гниението на хиляди трупове в лятната жега, отравяла въздуха, Батак станал прибежище на бесните кучета и грабливите птици.
Title: Re: Memoreal na neznainia turski voin
Post by: daczo on July 02, 2009, 05:23
Prez 1878 g. pri otstypvane na Rusnacite grad Loveć e izgoren ot bashibyzuk.Hiliadi izbiti mirni hora po vreme na osvobozhdenieto , ot tezi dostojni vojnici.Dylgo v Bulgaria beshe mirno.Tuka kadeto żiveia kazvat ,,podaj palec shte ti otkysnat rykyta,,Turciia da postroi v Diarbekir pametnik na izbitite kurdi.
Title: Re: Memoreal na neznainia turski voin
Post by: mustafa_b on July 02, 2009, 08:44
През І-та Световна война в битката при Чанаккале жертвите са общо около 500 хил. - 250 хил.турски и 250 хил.английски, френски и австралийски войници. Вижте каква паметна плоча е написал Ататюрк и то забележете- в далечната 1934 год.!

(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fimg191.imageshack.us%2Fimg191%2F8940%2Fkale.jpg&hash=4db4fe127c035213584ecae858ec94044b829c6c)

Превод :

На тези герои които проляха кръвта си и загубиха своя живот.
Вие лежите сага в земята на една приятелска страна по тази причина мир на праха ви.
Тук за нас няма разлика между хората и турските войници защото те лежат рамо до рамо в нашата страна.
Вие майки, които изпратихте своите синове от далечни страни изтрийте сълзите си
Вашите синове сега лежат в нашата прегръдка и почиват в мир.
След като загубиха живота си в тази страна те също станаха наши синове.

1934 год.
К.Ататюрк
Title: Re: Memoreal na neznainia turski voin
Post by: YUZEIROV on July 02, 2009, 09:12
NA VSICHKI GEROI POJERTVALI JIVOTA SI ZA TEZI ZEMI

ne garantiram tochen prevor , no kato tsialo oznachava tova dumata sehit oznachava zaginali v imeto na ALAH no sam go napisal geroi zashtoto neznam prevora na balgarski
shte se radvam ako niakoi go prevede po tochno

no teksta shte bade izpisan samo na turski prevoda e samo za informatsia na forumistite
Title: Re: Memoreal na neznainia turski voin
Post by: Subeyi Kurt on July 02, 2009, 09:51
През І-та Световна война в битката при Чанаккале жертвите са общо около 500 хил. - 250 хил.турски и 250 хил.английски, френски и австралийски войници. Вижте каква паметна плоча е написал Ататюрк и то забележете- в далечната 1934 год.!

(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fimg191.imageshack.us%2Fimg191%2F8940%2Fkale.jpg&hash=4db4fe127c035213584ecae858ec94044b829c6c)

Превод :

На тези герои които проляха кръвта си и загубиха своя живот.
Вие лежите сага в земята на една приятелска страна по тази причина мир на праха ви.
Тук за нас няма разлика между хората и турските войници защото те лежат рамо до рамо в нашата страна.
Вие майки, които изпратихте своите синове от далечни страни изтрийте сълзите си
Вашите синове сега лежат в нашата прегръдка и почиват в мир.
След като загубиха живота си в тази страна те също станаха наши синове.

1934 год.
К.Ататюрк

Tova e nadpis za voynicite koito byaha doşli da likvidirat Osmanskata İmperia. Tozi nadpis ni pokazva oşte kolko mnogo pıt tryabva da izvırvi lumpeniziraniya s godini nared bılgarski grajdanin.
Title: Re: Memoreal na neznainia turski voin
Post by: Subeyi Kurt on July 02, 2009, 09:59
Prez 1878 g. pri otstypvane na Rusnacite grad Loveć e izgoren ot bashibyzuk.Hiliadi izbiti mirni hora po vreme na osvobozhdenieto , ot tezi dostojni vojnici.Dylgo v Bulgaria beshe mirno.Tuka kadeto żiveia kazvat ,,podaj palec shte ti otkysnat rykyta,,Turciia da postroi v Diarbekir pametnik na izbitite kurdi.
Vıpreki slabata faşistka opoziciya vyarvam çe edin den şte se postroi memorial v Pleven i Şipka. Amin. 
Title: ...
Post by: abc on July 02, 2009, 10:34
Tova e nadpis za voynicite koito byaha doşli da likvidirat Osmanskata İmperia. Tozi nadpis ni pokazva oşte kolko mnogo pıt tryabva da izvırvi lumpeniziraniya s godini nared bılgarski grajdanin.

Не това е водещото при Чанаккале. Там е имало героизъм и колкото и парадоксално за война да е - човещина! Който иска може да намери. Човещината е възпята в разкази и този паметник

(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fimg291.imageshack.us%2Fimg291%2F194%2F33466879qo5.jpg&hash=7079dc021d9511cc1a27480873e852ea4a68c73b)


А ОИ така или иначе е рухнала. Със или без героизма на Мехмедчик.

Да направиш паметник на който да се поднасят цветя от разни хора със съзнанието, че човешкия живот е най-ценното не е като да си изкопаш геран или построиш предизборно паметник в двора между орехите и кокошките.
Title: Re: Memoreal na neznainia turski voin
Post by: ЖАРКО ЖЕГЛЕВ on July 02, 2009, 10:41
В самото заглавие има грешка защото ако войника бе само един той щеше да се знае.
Тъй като загиналите турски войници са многао, по точно техния брой е незнаен то и този паметник се прави в чест на загиналите незнайни турски войници.

С уважение към тяхната памет.
Title: Re: Memoreal na neznainia turski voin
Post by: abc on July 02, 2009, 10:46
Литературните похвати не са ти силната страна ;)
Title: Re: Memoreal na neznainia turski voin
Post by: Subeyi Kurt on July 02, 2009, 11:28
Точно така е.

И аз смятам, че един ден, въпреки слабата шовинистична опозиция в България, там ще се построят паметници за загиналите войници от османските армии по време на войните, които са ставали на българска земя.

И смятам също, че въпреки силната шовинистична опозиция в Турция, един ден
там ще бъдат построени паметници, отбелязващи трагедията на арменския народ при
Арменските геноциди, извършени от младотурците.

Voynite ne sa se vodeli na bılgarska zemya a na Osmanska. Tezi zemi pırvo byaha Vizantiyski. Osmanliite zaştitavaha svoyata si rodina. Genocida be zapoçnat ot armencite vırhu kyurdite i posle may stanalo obratnoto. Kogato kyurdite si obrazuvat dırjava tam ( mazallah) sigurno şte izdignat jelaniya vi pametnik
Title: Re: Memoreal na neznainia turski voin
Post by: ЖАРКО ЖЕГЛЕВ on July 02, 2009, 11:37
Но смисъла си го разбрал.
Title: Re: Memoreal na neznainia turski voin
Post by: Subeyi Kurt on July 02, 2009, 11:39
Не това е водещото при Чанаккале. Там е имало героизъм и колкото и парадоксално за война да е - човещина! Който иска може да намери. Човещината е възпята в разкази и този паметник

(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fimg291.imageshack.us%2Fimg291%2F194%2F33466879qo5.jpg&hash=7079dc021d9511cc1a27480873e852ea4a68c73b)


А ОИ така или иначе е рухнала. Със или без героизма на Мехмедчик.

Да направиш паметник на който да се поднасят цветя от разни хора със съзнанието, че човешкия живот е най-ценното не е като да си изкопаш геран или построиш предизборно паметник в двора между орехите и кокошките.
Çanakkale e myastoto kıdeto se dava primer na izraza''Zarodinu''. Nay mogıştite sili v sveta doşli s nay-modernite si voenni korabi ot Anglia, Francia, Avstralia, Nova Zelandia İndia i dr. tırpyat strahotni porajeniya okolo 10 meseçnite opiti da preminat prohoda prez more ili suşa  i se otteglyat. Zatova taka ili inaçe tya ne beşe ruhnala no ne beşe v sıstoyanie da otgovori na posledniya krıstonosen pohod.
Title: Re: Memoreal na neznainia turski voin
Post by: abc on July 02, 2009, 11:53
За всеобщо удоволствие ;)
Title: Re: Memoreal na neznainia turski voin
Post by: Беглик on July 02, 2009, 12:27
Този паметник ще е поредната гавра с българския народ и неговите страдания по време на турското робство. Жалко.
Title: Re: Memoreal na neznainia turski voin
Post by: Subeyi Kurt on July 02, 2009, 13:12
Значи по тази логика паметници на османските войници при Шипка и Плевен,
би било правилно да се построят когато турците си образуват лично своя държава там.

Не прецаквай така работата.

Şte se precakvaş dokato govoriş za nedokazan genocid. Voynicite v Pleven i Şipka otbranyavaha rodinata si sreştu ruskiya okupator koyto Rakovski gi nariçaşe çe sa po-straşni i zli ot Osmanliite. Vsiçki bılgari i hristiyani sa poluçavali ednakva dajba hlyab i voda s musulmanite po vreme na obsadata na Pleven saştoto sa bili podannici na edna i sışta dırjava ili oşte si vyarvate çe rusiya doşla uş da vi spasi. V Osmanskata armiya togava imaşe i dosta bılgari,armenci, gırci, evrei i pr. Spomni si filma ''Pıtyat kım Sofia'' za bılgarskiya lekar-oficer.
Title: Re: Memoreal na neznainia turski voin
Post by: Subeyi Kurt on July 02, 2009, 13:16
Този паметник ще е поредната гавра с българския народ и неговите страдания по време на турското робство. Жалко.
Gavra ne gavra şte se stroi, ştom kato çast ot naroda-danakoplatec go iska. Tova e demokraciyata koyato dava prava i na malcinstvata. May çe oşte ne si osıznal politikata i zakonite na ES.
Title: Re: Memoreal na neznainia turski voin
Post by: Metka on July 02, 2009, 14:20
Този паметник ще е поредната гавра с българския народ и неговите страдания по време на турското робство. Жалко.

Naprotiv , gavrata e 4e dosega e nqmalo takav pametnik.
Gavrata e 4e pred bylgarskiqt parlament ima ogromen pametnik na  armiq koqto e kolonizirala Bylgariq.
Gavrata e 4e istori4eskite pametnici v Bylgariq sa samo na komiti,razboinici,rusnaci, bolsheviki, komunisti, partizani qtaci...
Gavrata e 4e ne se dopuskat predstaviteli na malcinstva kato - turci, cigani da prisastvat i da polagat venci na pametnici svarzani s istoriqta ni.
Zashtoto tezi pametnici sa "privatizirani" ot shovinisti4ni partii po vreme na praznici..
Gavra e 4e tezi pametnici se prevrashtat v placdarm na ksenpfobski zaplahi sreshtu malcinstvata.
Gavra e 4e do skoro naprimer shovinistite dopuskaha samo kiurdi komunisti i arabi pred pametnika na Vasil Levski.
Title: Re: Memoreal na neznainia turski voin
Post by: Metka on July 02, 2009, 14:28
Не се безпокой. Разумът ще победи и паметници ще се построят.

Като говорим за недоказани неща,
то и възродителните процеси са недоказани
също толкова, колкото и Арменските геноциди.
Това са
лъжи лъжи лъжи
и ги разправят
лъжци лъжци лъжци.
Само настройват хората отрицателно.
Било трябвало да се учим от миналото... Bullshit
:-*
---------------------------------------------
Всички, които нарочно отричат Арменските геноциди,
сами принуждават останалите да не съчувстват на техните собствени нещастия.
И дотогава, докато те изискват чуждото признание, без да извършват своето,
времето и усилията, което отдават за медийна пропаганда ще бъдат напразни.


Ne tebe pak koi ti kaza 4e nie tuka trqbva da obsajdame imenno problemite mejdu Armenia i Turcia?
Ti kato pro4ete publikaciata mi za genocida v Bosna ot Albena Shkodrova, zashto ne promalvi i dumi4ka?
A znam sas sigurnost 4e go pro4ete , no zamal4a yezuitski..
Tam za mosta na reka Drina?
Zashto?
Ta Armeniq ne nie sysed dori kato Bosna.
Koe e po vajno za nas, nali si tuka i si sapri4astna kam istoriqta ni?
I ne si misli 4e ne sme sapri4astni kam tragediata na koito i da e bilo..
Hem e neumestno hem e glupavo.
Title: Re: Memoreal na neznainia turski voin
Post by: Metka on July 02, 2009, 14:57
Ето защо:

Просто ми е неудобно публично да си призная че съчувствам на хората,
който демонстративно отричат греховете на своята част от човечеството,
и същевременно искат чуждото съчувствие за своите нещастия.

Примерно ти отричаш Баташкото клане по принцип. Затова, колкото и да искам,
ми е неудобно да изразя открито съчувствието си към твоите проблеми.
С това си поведение, пораждаш у мен съмнения дали реално заслужаваш
открито да изразя демонстративно каквото и да е съчувствие, за нещата, за които искаш.
Тези неща трябва да бъдат двустранни или многостранни, когато е необходимо.


Всички глупости между хората биха се изчистили по-лесно,
ако те станат по-склонни взаимно да си признават греховете.
Качественото признание винаги е двустранно. Винаги.
Въпросът е дали помак.еу е място, където това може да се случи.


Kazvash go kato golo pojelanie.
Ok.
No nima tova moje da se slu4i realno tuka sled kato sme v primkata na velikobalgarskiqt shovinizam?
I to tuka?
Ti naistina li mislish 4e tova moje da se slu4i pri tazi situaciq?
Naistina li mislish 4e shte badem dostat4no svobodni nie pomacite tuka da go napravim tova sled kato se zadaushavame v "bratskata pregradka" na velikobalgarskiq shovinizam?
I to daje naposledak v naj urodlivata mu eksibicionistka forma?

Vsashtnost kato te 4eta ispadam v groteska - dali da pla4a ili da se smeq.

Title: Re: Memoreal na neznainia turski voin
Post by: abc on July 02, 2009, 15:02

Vsashtnost kato te 4eta ispadam v groteska - dali da pla4a ili da se smeq.


Просто се замисли!
Title: Re: Memoreal na neznainia turski voin
Post by: Metka on July 02, 2009, 15:03
Просто се замисли!
Aku bari ;D ;)
Title: Re: Memoreal na neznainia turski voin
Post by: abc on July 02, 2009, 15:05
Стига му на YUZEIROV толкова дълга тема.
Title: Re: Memoreal na neznainia turski voin
Post by: EVROPOMAK on July 02, 2009, 15:06
... примерно ти отричаш Баташкото клане по принцип. Затова, колкото и да искам,
ми е неудобно да изразя съчувствието си към твоите проблеми. Въпросът е дали помак.еу е място, където това може да се случи.
Абе, ора, нико не е казал, че се отрича "Баташкото", нито го приравнява като неква "селска свада" за мери и пасища и други подобни!  :o
Все едно, е да се каже, че трябва да се отрича "Помашко клане" и да се приравнява като неква "селска кавга", при положение, че е било 10-кратно на "Баташкото", ама смее ли некой да признае официално!  :o
А, заговорил за тази тема, а веднага "Бош" фондация, станала!  :o
А, кво лошо има да се знаят тези неща, не само "... бледна, гнездо на герои...."!  8)  ???
Title: Re: Memoreal na neznainia turski voin
Post by: Subeyi Kurt on July 02, 2009, 15:13
А...  :o
Къде е този паметник на османската армия,
че нещо някакси не мога да го забележа?!

Освен това, не смятам, че той е гавра.
Историята си е история, кво пък толкоз?!
  ???
Normalno e da gi brıkaş gospodarite oti ne sa malko. Ne moje ednite pametnici na ednite gospodari da sa gavra a na drugite ne. Otırvete se veçe ot dvoynite standarti çe ne vi priliça kato evropeyci ili prosto oşte ne vi se vyarva.
Title: Re: Memoreal na neznainia turski voin
Post by: Subeyi Kurt on July 02, 2009, 15:22
Не се безпокой. Разумът ще победи и паметници ще се построят.

Като говорим за недоказани неща,
то и възродителните процеси са недоказани
също толкова, колкото и Арменските геноциди.
Това са
лъжи лъжи лъжи
и ги разправят
лъжци лъжци лъжци.
Само настройват хората отрицателно.
Било трябвало да се учим от миналото... Bullshit
:-*
---------------------------------------------
Всички, които нарочно отричат Арменските геноциди,
сами принуждават останалите да не съчувстват на техните собствени нещастия.
И дотогава, докато те изискват чуждото признание, без да извършват своето,
времето и усилията, което отдават за медийна пропаганда ще бъдат напразни.

Kato si mnogo merakliyka po genocidi i genocidçeta zaşto ne spomenavaş i ssrıbskiya nad bosnenci, ili pık za armenskiya nad azerite v N.Karabah kıdeto krıvta oşte ne e izsıhnala i 1.500.000 bejanci oşte si jiveyat po çadıri,palatki, vagoni i furgoni. Ami izbitite kyurdi ot armencite ne sa li hora, tova ne e li genocid ili spored vas tova e malko genocidçe.Aman ot dvoyni standarti i antitursko nastroenie.
Title: Re: Memoreal na neznainia turski voin
Post by: Subeyi Kurt on July 02, 2009, 15:52
Vıprosa e pod diskusiya i se obsıjda ot otvetnite dırjavi. Ne e neobhodimo treti lica da se mesyat i da uslojnyavat neştata. TR otvori arhivite si i çaka armencite da napravyat sıştoto za da moje istoricite da izsledvat obektivno tragediyata koyato neminuemo se e sluçila. Ne zabravyayte çe armencite imaha statut na nay-verni podanici na İmperiata i uçastvaha v upravlenieto s nad 10 ministara, generali i poslannici i ne moje ey taka da se izbiva mirno naselenie. Obştuval sım s armenci v BG i znam çe imat topli çuvstva kım TR. Tezi çuvstva sa vposledsvie na vekovni bratski vrızki. Ne se motayte mejdu krakata ni kogato nie pregovaryame s tyah za tezi sıbitia.
Title: Re: Memoreal na neznainia turski voin
Post by: Тоска on July 02, 2009, 16:15
Темата не е свързан с арменските събития и не трябва да ни интересува! моля да си пише по темата!
Title: Re: Memoreal na neznainia turski voin
Post by: r_valentina2000 on July 02, 2009, 16:38
Значи викаш оправия няма да има докато не се реши
проблемът с великобългарския шовинизъм.
А кога и как ще се реши този проблем, знаеш ли?
Всъщност остави не ме интересува. Не ми пука за тези глупости въобще.
Няма и да ми запука. Това започва даже да ми харесва,
защото ако ми пукаше нямаше да мога да кажа, че:

Като те чета не ми идва да се смея или да рева,
но усещам какви ... (да кажем "твари") растат по Балканите
вследствие на историята им през последните векове.

Пожелавам ти (стига да го желаеш истински)
един ден американците да спасят
помакистанците от булгаристанците.
Или пък великите милички тюрки да ги спасят
и да асимилират всичките глупаци подред.

Бори се смело Метка. Сега му е времето и тук му е мястото
да смачкаш шибания великобългарски шовинизъм
и да освободиш заробения помашки кумански народ
(един от най-великите тюркски народи, ако не знаеш).
И хич да не ти пука!

Добра поезия,много добра-що не се кръстиш Вазова и не напишеш опълченците на шипка2 ;D