Pomak.eu
Български => Помаци => Topic started by: fotakiev on July 01, 2009, 21:21
-
"Той не само е мюсюлманин!Той е Главен духовник на Родопската област Той е обучавал мюсюлманите в Корана и е много високопоставен в йерархията.Осман Нури Ахмед ,известен като Осман ефенди ,след Освобождението е обявен за народен герой и получава пенсия ,като български герой и борец.Делата му започват с това,че неведнъж спира башибозуците да разграбват и да убиват мирното население,спира мюсюлманите ,които след Априлското въстание искат да избиват ,като сам застава пред една орда на башибозуците с думите,че трябва да минат през трупа му.
Като главен мюфтия Осман никога не е забравял празника на спасеното от него население на Пещера (6 януари). Винаги пристигал официално облечен, декориран с ордените си. Присъствал на водосвета и на военния парад при Кавака, където поднасял поздравленията си на видните граждани.В историята остава с прозвището -Спасителят на Пещера
Независимо от съществуването на някои опити за периодизация на т. нар. Възродителен процес в нашата страна, може да се каже, че все още не е уточнено неговото начало. Ако за дефиниция на Възродителния процес се приеме определението: принудително възвръщане на мюсюлманина (помак, потурнак, български турчин) към българщината, то съвсем определено в началото на този процес може да се постави Осман Ефенди. Още повече и поради това, че никой не може да удостовери и противното, а именно: напускал ли е някога той своето българско съзнание! Безспорно е едно: Осман Ефенди беше първият мюсюлманин, който застана на страната на новата българска държава.
Ако Осман Нури Eфенди стои в началото на възродителното движение на мюсюлманите българи, то споровете около неговия произход и народностна същност поставят началото на този процес в родопското градче Пещера.
Споровете са започнали непосредствено след извършването на невижданата и нечувана за османските условия постъпка на Осман Ефенди, именно спасяването през 1876 г. на пещерската рая от гнева на правоверните в поверената му епархия. Едни го смятали за "турчин", други за "български помак". Спорът се пренесъл и в неговото семейство: образованите потомци разкрили българския му произход, други, верни на мюсюлманството, започнали да съчиняват небивалици за изконната му "турска" същност.
В същото време реалният възродителен процес бил въведен конкретно в семейството от самия Осман Ефенди: дъщерите на "най-най-учения турчин" от Пещерско до Неврокоп се омъжват за... помаци, т.е. за българи; внукът Хасан Дулски става офицер от българската войска. Като строител на съвременна България сам Осман Ефенди реализира себе си в този процес, където се изгражда като най-големия помак на българите от цялата българска езикова и етническа територия
Родно място
Спорът за родното място на най-видния за времето пещерец Осман Ефенди начева след смъртта му. Пренася се в бръснарницата на неговия внук Фейми Мюфтиев. Спорът се води от три партии. Християните Петър Учкунов, Христо Цикалов, капитан Георги Атанасов, Толю Петков, Ангел Дашинов и др. са негови съвременници. Те обаче не съобщават на историка Иван Попов нищо определено по въпроса. Димитър Гривев и Юсеин Кърджалиев твърдят пред Димитър Калинов, че Осман Ефенди бил от Пазарджик. Внукът му, бръснарят Фейми Мюфтиев, пуска в ход версията за пловдивския произход на дядо си. Другият внук – Хасан Бистрия Дулски – обаче съобщава, че дядо му е "помак" или "българин мохамеданин от Михалково". Тази версия е повторена и от Петър Велков.
Версията за пазарджишкия произход е повлияна от обстоятелството, че Осман Ефенди притежава дом и чифлик в Пазарджик. Пазарджишката част от историята обаче следва хронологически пещерската и се датира в следосвобожденския период . Пловдивската версия за произхода на Осман Ефенди беше повторена от Фейми Мюфтиев и пред мен след 50 години. Версията е съчинена от самия Фейми, за да заличи напълно българските следи на дядо си в духа на новите антибългарски тенденции в онези години, подклаждани от терористичните действия на пещерските кемалисти, за които се споменава в едно писмо до областния полицейски управител през 1937 г. Това е годината на прелома, когато в мохамеданската част на Пещера започва да се заличава всичко българско. Това е времето обаче, когато другият внук на Осман Ефенди – Хасан Бистрия Дулски – е тръгнал да извърви.
И така, пред мене като изследвач се постави въпросът за истината около родното място на пещерския герой. Внукът Хасан Бистрия и първият историк по въпроса Иван Попов твърдят, че той е родом михалковец. Опонентът Фейми Мюфтиев твърди, че това е невъзможно, защото в Михалково живеят само българи християни. Наистина, такава е днешната демографска картина на Михалково. Изследвачът обаче търси демографския облик на село Михалково по времето на Осман Ефенди, именно през целия ХIХ в. Ето и конкретните факти:
"Село Михалково – пише родоповедът Ан. Примовски – до 1912 г. беше чисто българско мохамеданско... След тази война (Балканската – бел. авт.) се изселили доста българи мохамедани и на тяхно място са дошли българи християни. Съобщението за староселците михалковци в навечерието на Балканската война се повтаря и от Петър Петров . Вижда се, че българското мохамеданско минало на Михалково поставя тезите на Хасан Бистрия и Иван Попов за родното място на Осман Ефенди в правилна посока.
Село Михалково (616 жители през 1981 г.) е разположено на двата бряга на река Въча. Заобиколено е от български мохамедански села: Осиково, Селча, Лясково, Забърдо и Стоманово (жителите на последното се турчеят). Център е на селищна система, включваща селищата Михалково, Лясково, Осиково, Петвар, Селча, Стоманово, Чуруково. През 1963 г. е обявено за балнолечебен курорт.
Село Михалково е последвало съдбата на повечето български села в областта Рупчос. Окончателно е било помохамеданчено по време на т. нар. "Второ масово помохамеданчване", което се извършва по времето на султан Мехмед IV Ловец през XVII век (според П. Петров през 1666 г.), когато са били помохамеданчени и околните селиша до Тъмръш – тридесет селиша с около 27 000 жители в бившите Дьовленска и Рупчоска нахия, именно: Тъмраш, Черешово, Осиково, Петвар, Чуреково, Чиликли (днес Стоманово), Селча, Лясково, Брезен, Беден, Дьовлен (днес Девин), Аланджиево (днес Змеица), Касък, Доспат, Гюмюш дере, Барутин, Чавдар, Каинчал (днес в Гърция), Кара дере, Дерилери, Найпли, Дюшюк дере, Кестенджик, Айгър дере, Триград, Балабан, Настан, Мугла, Катран чукур.
Ислямизацията на михалковци била извършена с насилствени мерки, в резултат на което българските мюсюлмани станали известни в турския език с термина калъчкачкън – 'избягал, избегнал сабята' и турци балтаиленъ - буквално: 'станали турци с помощта на брадвата'. Част от спасилите се михалковци, по думите на Ив. Попов, се заселили в Перушица, Устина и в Кричим. Следите от християнското минало на михалковци и днес личат в местната топонимия.
Старата селска черква била разрушена и на мястото й въздигнали джамия, просъществувала до Балканската война. Следи от кавурски, християнски гробе и от други църкви с име Демир клисе ('желязна църква') са описани от Павел Делирадев. Аз записах през 1988 г. местното име Кръст, вероятно от старото оброчище. Изобщо, следите от християнското минало са запазени и във всички околни селища, срв. напр. в Лясково: Каурски гроб, Света Марина, Черкввата, Света клисе, Света църква, в с. Селча: Чорква или Черковната махала, Марина (вер. по старо *Св. Марина , Николов гроб, Добрино, Давидово и др. По някои от местните мохамедански имена могат да се направят съществени изводи и за българската история на това селище. особено важна е информацията в местното име Берковица, записано от П. Делирадев. Името е образувано с основа Берко, която възстановява лично име Берко - Беро – Беровой от михалковския християнски именник до времето на помохамеданчването. Наставката -ица свидетелствува за старинна субстантивация (превръщане на прилагателно или словосъчетание на съществително с прилагателно в съществително) на по-старо име като "Беркова нива, ливада, гора и под. в Берковица (какъвто е случаят и с аналогичното име на гр. Берковица). В науката е прието, че засилената субстантивация с топонимната наставка -ица в езика ни намалява продуктивността си докъм ХV – XVI в. Това означава, че българската история на село Михалково със сигурност може да се отнесе към времето на Втората българска държава.
От изнесената фактология се вижда, че родното село на Осман Ефенди е чисто българско средище в рупчоския помаклък със старинна селищна история, записана по специфичен начин в местната топонимия. Следователно, естествен е изводът за българското християнско минало и на михалковци – Османефендиевите предци.
Съселяните на Осман Ефенди
Важно сведение за съселяните на Осман Ефенди от времето около неговата рождена дата е това на френския изследовател Ами Буе за годините 1837 – 1839. Той описва Михалково, в оригинала Михалкова, като колибарско селище, при което се отделя лъч от пътя Драма – Пловдив през Батак за Неврокоп. По тази реплика на Буе може да се направи изводът за пръснатия тип на тогавашното село Михалково, за неговите жители колибари. Колибарството на михалковци е било предопределено от техния исторически поминък на скотовъдци овчари, чиито продукти са се преработвали в известната на времето михалковска манифактура (ръчно изработени платове). За занятието на михалковци има немалко документи от интересуващия ни период. В едно нареждане до войводата на Пазарджик от 14.VIII.1827 г. се изисква "да се набавят от селата Ракитово и Михалково аби за ямурлуци на войската" , в други се заповядва "да се закупят от Ракитово и Михаиково аби за клашници на новите победоносни войски" . Михалковци развивали тогава ръчното производство на платове, щото ангажирали в работата си и жителите на съседните села, на които раздавали вълна за производството на известната синя аба, необходима за облеклото на османската армия. На зависимите от михалковци съседи се плащало "на стан". Готовото платно се връщало в Михалково, където се обработвало а множество тепавици по двете селски реки.
Интересно е, че михалковското производство било "мараша" – специално тъкана аба, която се употребявала за корабни платна почти до Балканската война. С износа на тези михалковски платна се занимавали конкретно Османефендиевите родители. Търговията продължават потомците на неговия брат от известния после Хаджиасанов род. Основно място, където михалковци, и най-вече османовите сродници, продавали произведенията на "михалковската манифактура", бил панаирът "Мараша" в Пазарджик, който според Константин Фотинов ставал през юли, а според Ст. Захариев - от 15 август до 1 септември .
През 1883 г., когато Осман Ефенди е вече забележителен гражданин на Пазарджик, в тесен контакт с неговите съселяни от Михалково влиза чешкият професор Вацлав Добруски. Той установява техния чист български език, както и тяхната непомътена памет за християнското им минало. "Показаха ми помаците – пише той – "кавурско гробище" и мястото, където се намирала някога черква; по гробищата видях изпочупени кръстове, но напразно търсих кръст с надпис да узная до кога там са погребвали българи християни".
Повлияни от силnата антибългарска, а после и антируска политика, михалковци вземат участие в потушаването на Априлското въстание в района, участват в башибозушката опозиция срещу руските войски из долината на р. Въча, подкрепят отрядите на Сенклер, участват в известната Тъмръшка република, за да напуснат уплашени от някакво бъдещо "отмъщение" родната си планина по време на Балканската война.
При Ан. Примовски има една интересна бележка за съдбата на михалковци след тази дата: "Няколко семейства – пише той – се изселили в с. Паспалево, Малкотърновско, но след двегодишен престой отново се върнали в Михалково." Примоаски е използвал безкритично едно съобщение на В. Маринов, в резултат на което е създал невярна представа както за броя на мигриралите михалковци, така и за тяхната по-нататъшна съдба. По описаиието му се разбира, че те до днес живеят в Михалково. Това объркване ме принуди да извърша подробно проучване на "паспалевската" история от живота на михалковци. Впрочем, ето и резултатите:
Подведени от антибългарската пропаганда на Османската държава, михалковци почти повсеместно напускат родното си село в Родопите през 1913 г. Остават само няколко семейства, именно: Онбашиеви се заселват във Фотиново, а друг род с неизвестно засега име (Мерджанови!?) в Мадан и в Рудозем. Емигрантският път на михалковци ги отвежда в с. Паспалево, Малкотърновско, което е било напълно обезлюдено по време на Преображенското въстание в Странджа. Неговите жители преминават тогавашната граница и се разпръскват из България. След установяване на сегашната граница с Турция Паспалево остава на турска територия.
Михалковци се настаняват в празните къщи на паспалевци, даже някои от тях вземат родовите имена на предшествениците си: така михалковец, настанил се в къщата на известния преображенец Иван Тамахкяров , започва да се нарича Тамахкера.
Кмет на михалковци в Паспалево става Ахмед Русев. Всички паспалевски михалковци, несвикнали с ниската Странджа, заболяват от носталгия. Влизат във връзка с български граничен офицер, който урежда с българското правителство тяхната реемиграция. Една нощ паспалевските михалковци вседомовно, с животни и покъщнина, преминават границата под охраната на български граничен отряд. Правителството им оказва съдействие чрез специално указан пастирски път (коюн йоглу – път на пасящите овце), по който през Бургас се завръщат в Михалково (по разказ на Сюлейман Даутов, приятел на бащата на Петър Драганов, мой информатор). Тук обаче ги очаква сериозно разочарование. Техните сродници, напуснали Михалково , са се завърнали и заели опразнените им домове. Правителството се опитва да урегулира отношенията между историческите роднини, като християиите са задължени да приемат в къщите си мюсюлмани. Друга част от староседелците се установяват в къшлите около селото.
Запомнилите ги днешни михалковци разказват само добри спомени за паспалевци. Недостойни внушения обаче настройвали пришълците християни срещу староседелците. Наклеветили полуграмотния мюсюлмански духовник, че организира уплашените помаци срещу християните. Ходжата забягнал от селото и се заскитал по кошарите в м. Кръства. Започнали да закачат момите и кадъните, да бият беззащитните. Ето какво ми разказа 86-годишният бивш кмет на с. Михалково Никола Драганов. "Беше 1918 г. По едно време казаха, че ще дойдат михалковските турци (разбирай помаци – бел. Т.Б.). Имаше нареждаие от правителството да ги приемем. Едни дойдоха от оряховския път и всеки си отиде по къщата. Ние ги биехме. Те пък бяха с кураж, защото имаха народен предста~ител от Настан. Началник на Девинска околия беше Георги Шонков от Чокманово. Нареди да се погодим. Принудиха ни да приемем помаците и се смесихме. Живяхме заедно три години. Бяха много добри хора. Ние ги мразим, а те нас беки ни обичаха. Вземахме после пак да се гоним. Абдула Аджиев беше истински човек, мохамеданин. Дойде от Турция. Къщата му беше на местото на днешните Бояджиеви. Абдула имаше дъщеря вдовица. Тук пък имаше един Дели Иван, който искаше да тормози помаците, за да се махнат. Отиде този Иван при Абдулата – кротък, интелигентен човек: "Дошъл съм – рече – да искам твоето момиче за невеста, кума..." Тоя човек се уплаши и отиде в Турция."
Такава невероятна била нашата "българска" политика в онези години спрямо собствения ни народ! По този повод известният родоповед Стою Н. Шишков пише. "Изселването на българомохамеданите у нас се търпи и дори косвено се подпомага и от нашето в случая късогледство, безразличие, невежество и др. недъзи, които достигат до престъпност спрямо култура, държавни интереси и против народностен обществен дълг и достойнство" .
През 30-те години староселците михалковци окончателно напускат родното си място и се връщат отново в Паспалево (1928 г.), където и днес говорят своя "помашки" език и стоят незабелязани от българската лингвистична география . Такава нерадостна е съдбата на Османовите съселяни!
За тях успях да събера още няколко важни сведения. В Паспалево се завръща част от от потомството на паспалевския кмет Ахмед Русев – именно семействата на синовете му Адем Русев и Юсуф Юркин, друга част се установява в съседното Лясково. Техни потомци са днешните лясковски Русеви. Емигрантския път поема и една от най-важните за михалковската история помашки фамилии – Башеви, живели съвместно с християните Куманови. Интересна е съдбата на братята Асан, Ахмед и Муте Башеви. Асан се връща в България с прозвището Странджата. Муте Башев е един от първите мюсюлмани българи, които изоставят чуждите си мюсюлмански имена. Оженва се за перущинчанка и сменя името си на Димитър Башев. Братята му се завръщат в Паспалево, а неговият път на муртада, непроучен досега, навярно завършва в Перущица (!?) .
Днешните Балабанови са се настанили в къщата на Караминкови. Този голям помашки род е предал и името си на квартала, известен до днес като Караминковата махала. Караминкови се изселват в Тополово, Асеновградско. Гугльови днес живеят в имотите на Осман кехая, който се завръща в Паспалево. Повечето от помаците на Караминковата махала, като Рамадан Бобкашнок, Зюмбилеви, Тюхлиеви, Мютевелиеви, Даутеви, също се завръщат в Паспалево .
От съвместния живот със староселците са запомнени техните празници, запазили езическата ритуалност, красивите им родопски песни, великолепните им кавалджийски мелодии. "Зюмбюлеви – разказа ми Христо Ст. Балабанов – имаха една дъщеря Атидже. Много добра беше. Слагаше ме на врата си, тичаше с мен, радваше ми се и ми пееше".
Когато окончателно се разпръсква населението на неговото родно място, Осман Ефенди е вече от 18 години покойник. "
из Родопчанинът
-
Muhale köy vinagi e bilo turslko selo do 1912 godına. Mnogo ot izselilite se ot tam sa moi rodnini i sega jiveat v Turcia. s. Stomanovo sasto e tursko selo. Osman Efendi e bratovched na moite sasedi po baştina linia i e koreniak ot Muhale köy dn. Mihakovo, kadeto sled 1912 godina v praznoto selo se nastaniavat ot Shiroka laka, Varbovo i dr. sela. dvama bratia ot Muhale köy /sega tehni deca /jiveat v s. Stomanovo - razbira se turci. Moiat diado e pribral prez 1912 godina ot Muhale köy dve deca siraci i s teh e begal do Kavala i obratno. Tehnite vnuci sa jivi.
-
Muhale köy vinagi e bilo turslko selo do 1912 godına. Mnogo ot izselilite se ot tam sa moi rodnini i sega jiveat v Turcia. s. Stomanovo sasto e tursko selo. Osman Efendi e bratovched na moite sasedi po baştina linia i e koreniak ot Muhale köy dn. Mihakovo, kadeto sled 1912 godina v praznoto selo se nastaniavat ot Shiroka laka, Varbovo i dr. sela. dvama bratia ot Muhale köy /sega tehni deca /jiveat v s. Stomanovo - razbira se turci. Moiat diado e pribral prez 1912 godina ot Muhale köy dve deca siraci i s teh e begal do Kavala i obratno. Tehnite vnuci sa jivi.
-
Muhale köy vinagi e bilo turslko selo do 1912 godına.
(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fimg576.imageshack.us%2Fimg576%2F6897%2Fimage001a.png&hash=ffc8a8c4585d3a85254c6d48638159bb1f85d759)
-
Осман Нури Ефенди - Големият помак на "българите" :o ???
Ономастична просопография 8)
http://www.promacedonia.org/tb/index.html (http://www.promacedonia.org/tb/index.html)
-
Muhale köy vinagi e bilo turslko selo do 1912 godına. Mnogo ot izselilite se ot tam sa moi rodnini i sega jiveat v Turcia. s. Stomanovo sasto e tursko selo. Osman Efendi e bratovched na moite sasedi po baştina linia i e koreniak ot Muhale köy dn. Mihakovo, kadeto sled 1912 godina v praznoto selo se nastaniavat ot Shiroka laka, Varbovo i dr. sela. dvama bratia ot Muhale köy /sega tehni deca /jiveat v s. Stomanovo - razbira se turci. Moiat diado e pribral prez 1912 godina ot Muhale köy dve deca siraci i s teh e begal do Kavala i obratno. Tehnite vnuci sa jivi.
И аз познавам изселник от Михалково в Турция и повярвай ми въобще не е никакъв турчин, а си е помак а ти отново си измисляш.
-
(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fimg576.imageshack.us%2Fimg576%2F6897%2Fimage001a.png&hash=ffc8a8c4585d3a85254c6d48638159bb1f85d759)
Гьоврен и Грохотно са си турски села от край време. Тази информация не е съвсем вярна.
-
Осман Нури ефенди е помак.
Тава е личност достойна за преклонение,един истински родопчанин.
-
Осман Нури ефенди е помак.
Тава е личност достойна за преклонение,един истински родопчанин.
Нима живеещите в Родопине турци/ и други/ да са марсинаци?
-
Обърни се към астрономи и уфолози-а иначе Осман Нури е помак не друг.
Знаеш какво имах предвид-коренното родопско население са българите мохамедани-помаци и българите християни а иначе и другите националности живеещи там са родопчани разбира се -но знаеш като се каже родопчанин какво се разбира под термина.
-
8 sela bylgari
29 pomaci
7 smeseni
Tova oznachava che dori pri tezi danni bylgarite sa edva 21 %, drugite 79% !!!!!!!!!!!
Ako go presmetnim po jiteli viqrvam che dosta shte namalee.
-
Обърни се към астрономи и уфолози-а иначе Осман Нури е помак не друг.
Знаеш какво имах предвид-коренното родопско население са българите мохамедани-помаци и българите християни а иначе и другите националности живеещи там са родопчани разбира се -но знаеш като се каже родопчанин какво се разбира под термина.
Нямам намерение да се обръщам към никакви астрономи.И не мога да зная какво си мислиш ти,за мен родопчанин е определение по географски признак,друг е праблема че някой хора всичко от тази планина обсебват всякаш им е бащиния.,Хорицата от Источните Родопи са не по-малко родопчани от останалите живеещи на тази планина.И ако обичаш не ме наричай "българо мохамеданин" това е все едно да кажеш "дървено желязо"
-
8 sela bylgari
29 pomaci
7 smeseni
Tova oznachava che dori pri tezi danni bylgarite sa edva 21 %, drugite 79% !!!!!!!!!!!
Ako go presmetnim po jiteli viqrvam che dosta shte namalee.
"Другите" също сме българи ;D
Християните българе се наричат рупци, мохамеданите българе се наричат помаци.
-
"Другите" също сме българи ;D
Християните българе се наричат рупци, мохамеданите българе се наричат помаци.
Ново 25.Рупчос е историко-геогравско понятие по време на Османската империя.Центъра на Рупчоска нахия било с. Тъмраш,така че и тъмрашлии си били баш рупци.Даже помаците около Смолян на всички помаци зад Рожен и зад Ешек кулак казват "рупци" в. ч. и на помаците от Девинско.
-
"Другите" също сме българи ;D
Християните българе се наричат рупци, мохамеданите българе се наричат помаци.
Това ли е новия ник на Добрев???
-
Това ли е новия ник на Добрев???
Да, викам да ви последвам примера - всички имате по 50 регистрации.
Иначе аз съм си със същата регистрация вече 3-4 год, но чак сега открих че може да си сменяш как другите те виждат. Така че дребнавите ти заяждания си ги спести, придържай се към темата и не коментирай скромната ми личност ;)
-
Да, викам да ви последвам примера - всички имате по 50 регистрации.
Виж кфо ,,СКРОМНА ЛИЧНОСТ,,- аз имам една единствена регистрация,и един ник.
И още нещо - не се заявам,но ако реша да го направя ще го разбереш.
-
Виж кфо ,,СКРОМНА ЛИЧНОСТ,,- аз имам една единствена регистрация,и един ник.
И още нещо - не се заявам,но ако реша да го направя ще го разбереш.
Моля нека не влагаме негативни емоции и в тази тема, тук става въпрос за една достойна личност ,която заслужава много повече внимание и почит ,отколкото е до сега.
Редица личности, като Осман Нури и като едни достойни братя помаци ,загинали заради убежденията си и др. чакат да заемат своето достойно място в историята.
Учебниците по история са непълни без тях и споменаването на тяхното дело.
-
Има дълго да си чакат нашите герои достойно място сред българската история. Докато я има тази омраза насочена срещу мюслюманина като човек, или етнос - не бих се надявал на някакво признание. Бях вметнал въпроса за известните личности, но това не им се понрави на великите българи. Те не приемат герои, писатели, поети, творци от мюслюманите, освен ако не са служители на партията и непременно да поддържат тезата, че са българи-християни, потурчени през Османския период. Аз споделих за нашите поети, писатели, художници в една друга тема. - Кога ще ги видим по читанките и учебниците на децата? Кога ще видим майори, генерали, полковници мюсюлмани? Кога БАН ще позволи на нашите хора да станат академици? И още колко "кога"? Щом има нужда от метачи, строители на пътища, тютюнаджии, картофо-производители и пр.- дайте мюслюманите - те за друго не стават. Така , че и този форум само е едно малко местенце за споделяне, което веднага се апострофира то великите бъггари. Е приятели, аз отдавна не мечтая за нещо, защото възрастта не ми го позволява, но ми се искаше да видя някаква промяна сред мисленето на младите. Ето че и те следват ограничеността на своите деди:"Ние - Великите" и те - простите и ограничените, недостойните. Кога майките ни ще започнат да раждат"достойни" деца???????????????
-
Има дълго да си чакат нашите герои достойно място сред българската история. Докато я има тази омраза насочена срещу мюслюманина като човек, или етнос - не бих се надявал на някакво признание. Бях вметнал въпроса за известните личности, но това не им се понрави на великите българи. Те не приемат герои, писатели, поети, творци от мюслюманите, освен ако не са служители на партията и непременно да поддържат тезата, че са българи-християни, потурчени през Османския период. Аз споделих за нашите поети, писатели, художници в една друга тема. - Кога ще ги видим по читанките и учебниците на децата? Кога ще видим майори, генерали, полковници мюсюлмани? Кога БАН ще позволи на нашите хора да станат академици? И още колко "кога"? Щом има нужда от метачи, строители на пътища, тютюнаджии, картофо-производители и пр.- дайте мюслюманите - те за друго не стават. Така , че и този форум само е едно малко местенце за споделяне, което веднага се апострофира то великите бъггари. Е приятели, аз отдавна не мечтая за нещо, защото възрастта не ми го позволява, но ми се искаше да видя някаква промяна сред мисленето на младите. Ето че и те следват ограничеността на своите деди:"Ние - Великите" и те - простите и ограничените, недостойните. Кога майките ни ще започнат да раждат"достойни" деца???????????????
Не разбирам кой са твоите герои ,които ти наричаш ''нашите'' ,след като се определи като непомак-а тук обобщаваш като говорител на общност но която си чужд по кръв и дух.Доста добре смесваш понятия свързани с етнос и религия.
Да, в тоталитарният период не се споменаваше за родолюбивите организации на българите - мюсюлмани и както ти е добре известно дейци на дружба ''Родина'', бяха репресирани и изпратени по концлагерите.
Не се споменаваше в учебниците по история ,стремежа на част от тези хора да се приобщят към нацията с която са кръвно свързани.
Не се споменаваше подвига на пр. братята Хакьови, подвиг сравним със всички върхове в историята ни - но такава е конюктурата ,която изискваше ликвидиране на националното за сметка на интернационалното което впрочем при съседите ни от лагера а и другите не бе приоритет и не бе направена тази грешка .
Казвам грешка ,защото след падането на тоталитарният режим пак се връщаме в изходна позиция но с доста голям пасив спрямо другите.
Тоест ако обобщим, негативи са понесли всички дори тези с диаметрално противоположни позиции.
Сега обаче не виждам омразата за която пишеш.
В БАН и преди е имало учени мюсюлмани и ги има и в държавната администрация и в парламента и така и трябва разбира се -аз твърдо стоя на позицията ,че мерило за човека трябва да бъдат неговите възможности и добродетели -не произхода му.
Разбирателство и взаимно умажение между мюсюлмани и християни по нашите земи винаги е имало от срещата на двете религии ,до днес.
Омраза на битово ниво няма ,сигурен съм ,тя съществува само в нечие мислене евентуално незапознато с историята и със съвременните тенденции.
-
Омраза на битово ниво няма ,сигурен съм ,тя съществува само в нечие мислене евентуално незапознато с историята и със съвременните тенденции.
Ти каде живееш приятелю,че не я виждаш тази омраза.Сигурен сьм в обратното има я омразата сега е дори по остра но леко прикрита.
-
Потвърждавам думите на Сивин. На битово ниво междуетническата омраза е изключение и принципно както от христяините така и от мюсюлманите е насочена срещу циганите.
-
Ти каде живееш приятелю,че не я виждаш тази омраза.Сигурен сьм в обратното има я омразата сега е дори по остра но леко прикрита.
Неприятни неща виждаш.
Но щом виждаш такива неща то дай примери сигурно не пишеш наизуст.
И нали знаеш приказката за вълка и кошарата-нека не провокираме съдбата.
Страната ни остана остров сред бошуващи страсти пр.на запад от нас и не бива да подминаваме факта.
Толерантност, търпение и взаимно разбиране и зачитане, са задължителните условия за съвместно съществуване.
И един важен момент според мен-акцентиране на това което ни сближава [което е неизмеримо повече ]от това което ни разделя[по принцип това важи за всички етнически и религиозни групи-но за българите мюсюлмани-помаци е в абсолютен размер, предвид тъждествеността с останалите българи.]
-
Имам чувството,че си активен деятел на ДПС но като цяло сьм абсолютно сьгласен с това,че трябва да се акцентира особенно много вьрху нещата,които ни сближават а не обратното.Това е трьнлив пьт за много хора,който трябва да изварвим за да променим преди всичко начина си на мислене и чак след това да започнем да проглеждаме и дяламе но вече не толкова дьлбоко за да не ни боли.
-
Имам чувството,че си активен деятел на ДПС но като цяло сьм абсолютно сьгласен с това,че трябва да се акцентира особенно много вьрху нещата,които ни сближават а не обратното.Това е трьнлив пьт за много хора,който трябва да изварвим за да променим преди всичко начина си на мислене и чак след това да започнем да проглеждаме и дяламе но вече не толкова дьлбоко за да не ни боли.
Определено имаш чувство за хумор ;D ;D ;D ;D ;D ;D ;D
Ашколсун ;D ;D ;D ;D
-
Потвърждавам думите на Сивин. На битово ниво междуетническата омраза е изключение и принципно както от христяините така и от мюсюлманите е насочена срещу циганите.
Няма що,това е толерантност,уж е исключена междуетническа омраза а някой мрази значителна част от българското общество. Или циганите са неудушевен предмат?
-
Hadj оти се засягаш? Странно ми е малко. Да не би по вашия край много да обичат агуптите? Именно това е изключението Хадж. Никой не обича циганите. Другите етноси немат проблем по между си.
-
Hadj оти се засягаш? Странно ми е малко. Да не би по вашия край много да обичат агуптите? Именно това е изключението Хадж. Никой не обича циганите. Другите етноси немат проблем по между си.
Слушай какво всезнайко/много ми приличаш на един друг ог еленско/ там кадето аз живея агупти няма.Няма нищо странно.Аз произхождан от знатен помашки род предците ми са чели и писали поколения назад и не сме чакали "народната мласт" и " Родина" да ни ограмотят.Аз съм възпитаван повече да обичам и да мразя колкото се може по-малко.За стотен път казвам че аз не мразя хората че са от друга религия или от друг етнос.Казваш ,че никой не обичал циганите то и Хитлер е учил никой да не обича евреите!
-
Хадж, знаеш ли има истина в думите ти за това че омраза няма в Рупчос и Ахъчелеби. Колкото и да се напъвам дори не мога да се сетя за дума за ''мразя'' в местния диалект. Единствено има ''не галем'', което ще рече не обичам, но мразя няма. Но и циганите си имат вина за негатовните чуства на другите етноси към тях. Макар, че и сегрегацията спомага за тяхното държание. Абе въобще си е един омагьосан кръг...
-
"Той не само е мюсюлманин!Той е Главен духовник на Родопската област Той е обучавал мюсюлманите в Корана и е много високопоставен в йерархията.Осман Нури Ахмед ,известен като Осман ефенди ,след Освобождението е обявен за народен герой и получава пенсия ,като български герой и борец.Делата му започват с това,че неведнъж спира башибозуците да разграбват и да убиват мирното население,спира мюсюлманите ,които след Априлското въстание искат да избиват ,като сам застава пред една орда на башибозуците с думите,че трябва да минат през трупа му.
Като главен мюфтия Осман никога не е забравял празника на спасеното от него население на Пещера (6 януари). Винаги пристигал официално облечен, декориран с ордените си. Присъствал на водосвета и на военния парад при Кавака, където поднасял поздравленията си на видните граждани.В историята остава с прозвището -Спасителят на Пещера
Независимо от съществуването на някои опити за периодизация на т. нар. Възродителен процес в нашата страна, може да се каже, че все още не е уточнено неговото начало. Ако за дефиниция на Възродителния процес се приеме определението: принудително възвръщане на мюсюлманина (помак, потурнак, български турчин) към българщината, то съвсем определено в началото на този процес може да се постави Осман Ефенди. Още повече и поради това, че никой не може да удостовери и противното, а именно: напускал ли е някога той своето българско съзнание! Безспорно е едно: Осман Ефенди беше първият мюсюлманин, който застана на страната на новата българска държава.
Ако Осман Нури Eфенди стои в началото на възродителното движение на мюсюлманите българи, то споровете около неговия произход и народностна същност поставят началото на този процес в родопското градче Пещера.
Споровете са започнали непосредствено след извършването на невижданата и нечувана за османските условия постъпка на Осман Ефенди, именно спасяването през 1876 г. на пещерската рая от гнева на правоверните в поверената му епархия. Едни го смятали за "турчин", други за "български помак". Спорът се пренесъл и в неговото семейство: образованите потомци разкрили българския му произход, други, верни на мюсюлманството, започнали да съчиняват небивалици за изконната му "турска" същност.
В същото време реалният възродителен процес бил въведен конкретно в семейството от самия Осман Ефенди: дъщерите на "най-най-учения турчин" от Пещерско до Неврокоп се омъжват за... помаци, т.е. за българи; внукът Хасан Дулски става офицер от българската войска. Като строител на съвременна България сам Осман Ефенди реализира себе си в този процес, където се изгражда като най-големия помак на българите от цялата българска езикова и етническа територия
Родно място
Спорът за родното място на най-видния за времето пещерец Осман Ефенди начева след смъртта му. Пренася се в бръснарницата на неговия внук Фейми Мюфтиев. Спорът се води от три партии. Християните Петър Учкунов, Христо Цикалов, капитан Георги Атанасов, Толю Петков, Ангел Дашинов и др. са негови съвременници. Те обаче не съобщават на историка Иван Попов нищо определено по въпроса. Димитър Гривев и Юсеин Кърджалиев твърдят пред Димитър Калинов, че Осман Ефенди бил от Пазарджик. Внукът му, бръснарят Фейми Мюфтиев, пуска в ход версията за пловдивския произход на дядо си. Другият внук – Хасан Бистрия Дулски – обаче съобщава, че дядо му е "помак" или "българин мохамеданин от Михалково". Тази версия е повторена и от Петър Велков.
Версията за пазарджишкия произход е повлияна от обстоятелството, че Осман Ефенди притежава дом и чифлик в Пазарджик. Пазарджишката част от историята обаче следва хронологически пещерската и се датира в следосвобожденския период . Пловдивската версия за произхода на Осман Ефенди беше повторена от Фейми Мюфтиев и пред мен след 50 години. Версията е съчинена от самия Фейми, за да заличи напълно българските следи на дядо си в духа на новите антибългарски тенденции в онези години, подклаждани от терористичните действия на пещерските кемалисти, за които се споменава в едно писмо до областния полицейски управител през 1937 г. Това е годината на прелома, когато в мохамеданската част на Пещера започва да се заличава всичко българско. Това е времето обаче, когато другият внук на Осман Ефенди – Хасан Бистрия Дулски – е тръгнал да извърви.
И така, пред мене като изследвач се постави въпросът за истината около родното място на пещерския герой. Внукът Хасан Бистрия и първият историк по въпроса Иван Попов твърдят, че той е родом михалковец. Опонентът Фейми Мюфтиев твърди, че това е невъзможно, защото в Михалково живеят само българи християни. Наистина, такава е днешната демографска картина на Михалково. Изследвачът обаче търси демографския облик на село Михалково по времето на Осман Ефенди, именно през целия ХIХ в. Ето и конкретните факти:
"Село Михалково – пише родоповедът Ан. Примовски – до 1912 г. беше чисто българско мохамеданско... След тази война (Балканската – бел. авт.) се изселили доста българи мохамедани и на тяхно място са дошли българи християни. Съобщението за староселците михалковци в навечерието на Балканската война се повтаря и от Петър Петров . Вижда се, че българското мохамеданско минало на Михалково поставя тезите на Хасан Бистрия и Иван Попов за родното място на Осман Ефенди в правилна посока.
Село Михалково (616 жители през 1981 г.) е разположено на двата бряга на река Въча. Заобиколено е от български мохамедански села: Осиково, Селча, Лясково, Забърдо и Стоманово (жителите на последното се турчеят). Център е на селищна система, включваща селищата Михалково, Лясково, Осиково, Петвар, Селча, Стоманово, Чуруково. През 1963 г. е обявено за балнолечебен курорт.
Село Михалково е последвало съдбата на повечето български села в областта Рупчос. Окончателно е било помохамеданчено по време на т. нар. "Второ масово помохамеданчване", което се извършва по времето на султан Мехмед IV Ловец през XVII век (според П. Петров през 1666 г.), когато са били помохамеданчени и околните селиша до Тъмръш – тридесет селиша с около 27 000 жители в бившите Дьовленска и Рупчоска нахия, именно: Тъмраш, Черешово, Осиково, Петвар, Чуреково, Чиликли (днес Стоманово), Селча, Лясково, Брезен, Беден, Дьовлен (днес Девин), Аланджиево (днес Змеица), Касък, Доспат, Гюмюш дере, Барутин, Чавдар, Каинчал (днес в Гърция), Кара дере, Дерилери, Найпли, Дюшюк дере, Кестенджик, Айгър дере, Триград, Балабан, Настан, Мугла, Катран чукур.
Ислямизацията на михалковци била извършена с насилствени мерки, в резултат на което българските мюсюлмани станали известни в турския език с термина калъчкачкън – 'избягал, избегнал сабята' и турци балтаиленъ - буквално: 'станали турци с помощта на брадвата'. Част от спасилите се михалковци, по думите на Ив. Попов, се заселили в Перушица, Устина и в Кричим. Следите от християнското минало на михалковци и днес личат в местната топонимия.
Старата селска черква била разрушена и на мястото й въздигнали джамия, просъществувала до Балканската война. Следи от кавурски, християнски гробе и от други църкви с име Демир клисе ('желязна църква') са описани от Павел Делирадев. Аз записах през 1988 г. местното име Кръст, вероятно от старото оброчище. Изобщо, следите от християнското минало са запазени и във всички околни селища, срв. напр. в Лясково: Каурски гроб, Света Марина, Черкввата, Света клисе, Света църква, в с. Селча: Чорква или Черковната махала, Марина (вер. по старо *Св. Марина , Николов гроб, Добрино, Давидово и др. По някои от местните мохамедански имена могат да се направят съществени изводи и за българската история на това селище. особено важна е информацията в местното име Берковица, записано от П. Делирадев. Името е образувано с основа Берко, която възстановява лично име Берко - Беро – Беровой от михалковския християнски именник до времето на помохамеданчването. Наставката -ица свидетелствува за старинна субстантивация (превръщане на прилагателно или словосъчетание на съществително с прилагателно в съществително) на по-старо име като "Беркова нива, ливада, гора и под. в Берковица (какъвто е случаят и с аналогичното име на гр. Берковица). В науката е прието, че засилената субстантивация с топонимната наставка -ица в езика ни намалява продуктивността си докъм ХV – XVI в. Това означава, че българската история на село Михалково със сигурност може да се отнесе към времето на Втората българска държава.
От изнесената фактология се вижда, че родното село на Осман Ефенди е чисто българско средище в рупчоския помаклък със старинна селищна история, записана по специфичен начин в местната топонимия. Следователно, естествен е изводът за българското християнско минало и на михалковци – Османефендиевите предци.
Съселяните на Осман Ефенди
Важно сведение за съселяните на Осман Ефенди от времето около неговата рождена дата е това на френския изследовател Ами Буе за годините 1837 – 1839. Той описва Михалково, в оригинала Михалкова, като колибарско селище, при което се отделя лъч от пътя Драма – Пловдив през Батак за Неврокоп. По тази реплика на Буе може да се направи изводът за пръснатия тип на тогавашното село Михалково, за неговите жители колибари. Колибарството на михалковци е било предопределено от техния исторически поминък на скотовъдци овчари, чиито продукти са се преработвали в известната на времето михалковска манифактура (ръчно изработени платове). За занятието на михалковци има немалко документи от интересуващия ни период. В едно нареждане до войводата на Пазарджик от 14.VIII.1827 г. се изисква "да се набавят от селата Ракитово и Михалково аби за ямурлуци на войската" , в други се заповядва "да се закупят от Ракитово и Михаиково аби за клашници на новите победоносни войски" . Михалковци развивали тогава ръчното производство на платове, щото ангажирали в работата си и жителите на съседните села, на които раздавали вълна за производството на известната синя аба, необходима за облеклото на османската армия. На зависимите от михалковци съседи се плащало "на стан". Готовото платно се връщало в Михалково, където се обработвало а множество тепавици по двете селски реки.
Интересно е, че михалковското производство било "мараша" – специално тъкана аба, която се употребявала за корабни платна почти до Балканската война. С износа на тези михалковски платна се занимавали конкретно Османефендиевите родители. Търговията продължават потомците на неговия брат от известния после Хаджиасанов род. Основно място, където михалковци, и най-вече османовите сродници, продавали произведенията на "михалковската манифактура", бил панаирът "Мараша" в Пазарджик, който според Константин Фотинов ставал през юли, а според Ст. Захариев - от 15 август до 1 септември .
През 1883 г., когато Осман Ефенди е вече забележителен гражданин на Пазарджик, в тесен контакт с неговите съселяни от Михалково влиза чешкият професор Вацлав Добруски. Той установява техния чист български език, както и тяхната непомътена памет за християнското им минало. "Показаха ми помаците – пише той – "кавурско гробище" и мястото, където се намирала някога черква; по гробищата видях изпочупени кръстове, но напразно търсих кръст с надпис да узная до кога там са погребвали българи християни".
Повлияни от силnата антибългарска, а после и антируска политика, михалковци вземат участие в потушаването на Априлското въстание в района, участват в башибозушката опозиция срещу руските войски из долината на р. Въча, подкрепят отрядите на Сенклер, участват в известната Тъмръшка република, за да напуснат уплашени от някакво бъдещо "отмъщение" родната си планина по време на Балканската война.
При Ан. Примовски има една интересна бележка за съдбата на михалковци след тази дата: "Няколко семейства – пише той – се изселили в с. Паспалево, Малкотърновско, но след двегодишен престой отново се върнали в Михалково." Примоаски е използвал безкритично едно съобщение на В. Маринов, в резултат на което е създал невярна представа както за броя на мигриралите михалковци, така и за тяхната по-нататъшна съдба. По описаиието му се разбира, че те до днес живеят в Михалково. Това объркване ме принуди да извърша подробно проучване на "паспалевската" история от живота на михалковци. Впрочем, ето и резултатите:
Подведени от антибългарската пропаганда на Османската държава, михалковци почти повсеместно напускат родното си село в Родопите през 1913 г. Остават само няколко семейства, именно: Онбашиеви се заселват във Фотиново, а друг род с неизвестно засега име (Мерджанови!?) в Мадан и в Рудозем. Емигрантският път на михалковци ги отвежда в с. Паспалево, Малкотърновско, което е било напълно обезлюдено по време на Преображенското въстание в Странджа. Неговите жители преминават тогавашната граница и се разпръскват из България. След установяване на сегашната граница с Турция Паспалево остава на турска територия.
Михалковци се настаняват в празните къщи на паспалевци, даже някои от тях вземат родовите имена на предшествениците си: така михалковец, настанил се в къщата на известния преображенец Иван Тамахкяров , започва да се нарича Тамахкера.
Кмет на михалковци в Паспалево става Ахмед Русев. Всички паспалевски михалковци, несвикнали с ниската Странджа, заболяват от носталгия. Влизат във връзка с български граничен офицер, който урежда с българското правителство тяхната реемиграция. Една нощ паспалевските михалковци вседомовно, с животни и покъщнина, преминават границата под охраната на български граничен отряд. Правителството им оказва съдействие чрез специално указан пастирски път (коюн йоглу – път на пасящите овце), по който през Бургас се завръщат в Михалково (по разказ на Сюлейман Даутов, приятел на бащата на Петър Драганов, мой информатор). Тук обаче ги очаква сериозно разочарование. Техните сродници, напуснали Михалково , са се завърнали и заели опразнените им домове. Правителството се опитва да урегулира отношенията между историческите роднини, като християиите са задължени да приемат в къщите си мюсюлмани. Друга част от староседелците се установяват в къшлите около селото.
Запомнилите ги днешни михалковци разказват само добри спомени за паспалевци. Недостойни внушения обаче настройвали пришълците християни срещу староседелците. Наклеветили полуграмотния мюсюлмански духовник, че организира уплашените помаци срещу християните. Ходжата забягнал от селото и се заскитал по кошарите в м. Кръства. Започнали да закачат момите и кадъните, да бият беззащитните. Ето какво ми разказа 86-годишният бивш кмет на с. Михалково Никола Драганов. "Беше 1918 г. По едно време казаха, че ще дойдат михалковските турци (разбирай помаци – бел. Т.Б.). Имаше нареждаие от правителството да ги приемем. Едни дойдоха от оряховския път и всеки си отиде по къщата. Ние ги биехме. Те пък бяха с кураж, защото имаха народен предста~ител от Настан. Началник на Девинска околия беше Георги Шонков от Чокманово. Нареди да се погодим. Принудиха ни да приемем помаците и се смесихме. Живяхме заедно три години. Бяха много добри хора. Ние ги мразим, а те нас беки ни обичаха. Вземахме после пак да се гоним. Абдула Аджиев беше истински човек, мохамеданин. Дойде от Турция. Къщата му беше на местото на днешните Бояджиеви. Абдула имаше дъщеря вдовица. Тук пък имаше един Дели Иван, който искаше да тормози помаците, за да се махнат. Отиде този Иван при Абдулата – кротък, интелигентен човек: "Дошъл съм – рече – да искам твоето момиче за невеста, кума..." Тоя човек се уплаши и отиде в Турция."
Такава невероятна била нашата "българска" политика в онези години спрямо собствения ни народ! По този повод известният родоповед Стою Н. Шишков пише. "Изселването на българомохамеданите у нас се търпи и дори косвено се подпомага и от нашето в случая късогледство, безразличие, невежество и др. недъзи, които достигат до престъпност спрямо култура, държавни интереси и против народностен обществен дълг и достойнство" .
През 30-те години староселците михалковци окончателно напускат родното си място и се връщат отново в Паспалево (1928 г.), където и днес говорят своя "помашки" език и стоят незабелязани от българската лингвистична география . Такава нерадостна е съдбата на Османовите съселяни!
За тях успях да събера още няколко важни сведения. В Паспалево се завръща част от от потомството на паспалевския кмет Ахмед Русев – именно семействата на синовете му Адем Русев и Юсуф Юркин, друга част се установява в съседното Лясково. Техни потомци са днешните лясковски Русеви. Емигрантския път поема и една от най-важните за михалковската история помашки фамилии – Башеви, живели съвместно с християните Куманови. Интересна е съдбата на братята Асан, Ахмед и Муте Башеви. Асан се връща в България с прозвището Странджата. Муте Башев е един от първите мюсюлмани българи, които изоставят чуждите си мюсюлмански имена. Оженва се за перущинчанка и сменя името си на Димитър Башев. Братята му се завръщат в Паспалево, а неговият път на муртада, непроучен досега, навярно завършва в Перущица (!?) .
Днешните Балабанови са се настанили в къщата на Караминкови. Този голям помашки род е предал и името си на квартала, известен до днес като Караминковата махала. Караминкови се изселват в Тополово, Асеновградско. Гугльови днес живеят в имотите на Осман кехая, който се завръща в Паспалево. Повечето от помаците на Караминковата махала, като Рамадан Бобкашнок, Зюмбилеви, Тюхлиеви, Мютевелиеви, Даутеви, също се завръщат в Паспалево .
От съвместния живот със староселците са запомнени техните празници, запазили езическата ритуалност, красивите им родопски песни, великолепните им кавалджийски мелодии. "Зюмбюлеви – разказа ми Христо Ст. Балабанов – имаха една дъщеря Атидже. Много добра беше. Слагаше ме на врата си, тичаше с мен, радваше ми се и ми пееше".
Когато окончателно се разпръсква населението на неговото родно място, Осман Ефенди е вече от 18 години покойник. "
из Родопчанинът
ОСМАН НУРИ Ефенди- ПОМАКА СПАСИТЕЛ ОТ с.Михалково Девинско.
http://www.rodopskistarini.com/2012/01/1997.html (http://www.rodopskistarini.com/2012/01/1997.html)