Title: Re: 18 юли 1837
Post by: fotakiev on July 18, 2009, 01:45
Това е велик човек и светла дата!
Title: Re: 18 юли 1837
Post by: Nazmi on July 18, 2009, 03:04
В днешно време е трудно да се открие такъв един патриот който така силно и истински обича държавата си,и сам с цената на живота си до последно оттстоява това.Питам се- в днешно време колко и дали има останали като него,безспорно Васил Левски е един човек за цяла България.Малцина в днешно време се опитаха да преинечат думите му за собствени цели" За чиста и свята Република"- от Атака! Не означава само един народ,а народ който да обича Родината си. Апостола Левски е символ на обединение,а не разединение на една малка страна-България. Това са символи и пример за народа... Поклон за делото на Апостола на свободата !Slavka Kalcheva - Pesen za Apostola (http://www.youtube.com/watch?v=4DJC8L48e_o&feature=related#lq-hq)
Title: Re: 18 юли 1837
Post by: mustafa_b on July 18, 2009, 13:00
"Братство всекиго, без да гледаме на вяра и народност." — писмо на Васил Левски до Л. Каравелов, 25.VII.1872 г.
Title: Re: 18 юли 1837
Post by: shaban on July 18, 2009, 14:55
Мустафа , и аз ще цитирам едно писмо на Левски ,което потвърждава цитираното от теб и потвържадава това ,че Левски не е бил просто патриот и колко голяма е била вярата му в хуманизма и равенството между хора и народи.
" Сегашната деспотско-тиранска система да заменим с демократска република
П о д б у д а. Тиранството, безчовещината и самата държавна система на турското правителство на Балканския полуостров.
Ц е л. С една обща революция да се направи коренно преобразуване на сегашната държавна деспотско-тиранска система и да се замени с демократска република (народно управление). На същото това място, което нашите прадеди със силата на оръжието и със своята кръв [са] откупили, в което днес безчовечно беснеят турските кеседжии и еничери и в което владее правото на силата, да се издигне храм на истината и правата свобода. И турският чорбаджилък да даде място на съгласието, братството и съвършеното равенство между всички народности. Българи, турци, евреи и пр. ще бъдат равноправни във всяко отношение: било във вяра, било в народност, било в гражданско отношение, било в каквото и да е било. Всички ще спадат под един общ закон, който по вишегласие на всички народности ще се изработи."
Жалко е, че днес в България са малко хората като него и освен това всячески им се създават пречки.
Ето още едно писмо : " Ние гоним царя и неговите закони
В нашата България не ще бъде така, както е сега в Турско. В нея всички народи ще живеят под едни чисти и свети закони... и за турчина, и за евреина и пр., каквито и да са, за всички еднакво ще е... Така ще е в наша България. Ние не гоним турския народ, ни[то] вярата му, а - царя и неговите закони, с една дума, турското правителство, което варварски владее не само нас, но и сами[те] тур[ци].В Българско не ще има цар, а "народно управление" и "всекиму своето". Всеки ще си служи по вярата и законно ще се съди както българинът, така и турчинът. Свобода и чиста република." Левски до чорбаджията Ганчо Милев в Карлово, 10.05.1871 г."
Title: Re: 18 юли 1837
Post by: ЖАРКО ЖЕГЛЕВ on July 24, 2009, 14:04
“Като народ ние можем да се гордеем, че всичките ни народни деятели и патриоти: Г.Раковски, Л.Каравелов, В.Левски, Хр.Ботйов, А.Кънчев, П.Волов, Г.Бенковски и проч., са биле против официална Русия. Никога те не са апелирали към нея, защото са знаяли, че нейний камшик повече боли от турския….”
Русчук, 1-й Март 1886 г.
З.Стоянов
Title: Re: 18 юли 1837
Post by: user1 on July 24, 2009, 14:11
Така е. Само дядо Вазов обичаше Русията, ама на стари години му дойде акъла, та се отрече и той от нея...
Title: Re: 18 юли 1837
Post by: Сидхарта on July 24, 2009, 14:19
Велик българин и велик човек-паметта му ще е вечна ,един човек изпреварил времето си въпреки времето в което е живял, надскочил омраза и предрасъдаци, човек с когото може да се гордее не само България но и целия свят.
Title: Re: 18 юли 1837
Post by: ЖАРКО ЖЕГЛЕВ on July 24, 2009, 14:22
Стихотворението “Аз съм българче” е писано след 1913! Това е след депутацията на Вазов, заедно с митрополит Климент (а това е една също много трагична история за Българска православна църква) в Русия през 1895. Изглежда тогава Вазов “проглежда” за реалностите.