Pomak.eu
Български => Помаци => Topic started by: Metka on August 18, 2009, 17:10
-
ИМЕТО.
Есе от Блага Димитрова
(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fbqlaslatina.files.wordpress.com%2F2008%2F07%2Fblaga-dimitrova.jpg&hash=e3d080dccd3bda3b4b278d893e77a4b55e5961ef)
Име собствено, бащино, фамилно.
Тези три имена си длъжен да впишеш във всеки документ за самоличност.
Без тях ти си никой.
Собственото име не ти си избираш, но сам си го създаваш през целия живот – от първите съзнателни стъпки до последните.
Градиш го ден по ден, усилие по усилие. Готов си на лишения и страдания, за да го опазиш чисто. Дори по неведоми вътрешни закони неволно заприличваш на името си. Сраснал си се с него, както с кожата си – още от майчиното люлеене в скута, от родителското повикване на прага, от призивите на връстниците под прозореца, от всички люби-ми или враждебни гласове.
По име се обръщат към тебе твоите лични отговорности, а също и гражданският и общочовешкият ти дълг. И ти не можеш да не се откликнеш, ако държиш на името си.
При големи изпитания се боиш за името си повече, отколкото за живота си.
Склонен си дори на смър-тен риск само и само да не опозориш честното си име.
То е твоето лице пред света, твоето достойнство, твоята неповторима личност. То ще остане за близките ти, а може и за твоя народ след смъртта ти.
Така ти ще живееш чрез името си.Когато подло направиш компромис, ти лепваш петно върху името си завинаги.
Нито времето, нито бягството в пространството, нито забравата – нищо не е в състояние да изтрие това срамно петно, то ще изплува тъкмо в най-уязвимия за тебе момент.
Едно-единствено може да го измие: кръвта ти, пролята в защита на някаква нравствена идея или поне жертвоготовност и покаяние не с думи, а с дела.
Бащиното име ти е дадено от родителя, който го е изградил и опазил за тебе през всички коварни клопки на битието. По това име първо те приемат в обществото – дете на еди-кого си.
После ти прибавяш към него отпечатъка на собствения си характер, като се стремиш да не го окаляш и принизиш, а с всички сили да го извисиш. С напредване на възрастта все повече оценяваш бащиното си име, то ти става все по-скъпо, все по-твое, разбираш какво му дължиш, гордееш се с него, откривайки в самата му скромност и неизвестност истинските му човешки достойнства, и все повече се чувстваш обвързан със завета му.
Фамилното име те включва в родословната верига, която поради балканската ни историческа съдба най-често е разкъсана, разпиляна през веявиците на вековете и невъзстановима.
Но все пак онова, което се предава от дядо ти или от прадядо ти, е достатъчно, за да имаш самочувствие не на безродник, а на потомък на род, устоял срещу превратностите на времето и смогнал да ти дари в наследство едно име, а то никак не е малко.
То е всичко.
В него е вложена трайността на краткото твое съществуване. Чрез него ти ставаш жива брънка от миналото към бъдещето.Посегне ли някой на фамилното ти име, ли се превръщаш в изгнанник във времето, дърво без корен. И тъкмо така в тебе се събужда родовото съзнание на принадлежност към една кръвна общност. Колкото и да вярваш, че ти си надживял тези старомодни привързаности, опомнянето иде от острата болка по загубата.Отнемат ли ти бащиното име, в тебе се надига неподозирано чувство на обида и мъст, онова атавистично право на кръвно отмъщение – вендета, съсипало цели семейства в миналото.А изтръгнат ли силом собственото ти име и го подменят с друго, това е непоносимо покушение върху личността ти.
Все едно, че плисват в лицето ти сярна киселина, за да заличат и обезобразят индивидуалните ти черти.
При такъв терористичен замах достойн-ството ти на човек е накърнено в самия му извор – в себесъзнанието. Ти биваш лишен от биография. Справедливото ти възмущение и гняв могат да избият в непредвидими посоки за самозащита на гордостта ти, на завоюваното ти място сред малката или по-широка обществена група, на делото и постиженията през целия ти живот.
За какво друго освен за едно име са всички човешки усилия...Такова грубо похищение извърши българската администрация по отношение на нашите съграждани с турско самосъзнание или с мюсюлманско вероизповедание, независимо от потеклото им, което е толкова трудно установимо, колкото и българското – на този кръс-топът на народите през столетията, Балканския полуостров. Бръкнато е в святото ждрело на приемственост между поколенията, което ги споява със самочувствие на идентичност в общността.
Узнах следната драма в едно родопско помашко село:Децата получават в училище новите си имена, избрани от младата учителка – Елица, Борко, Сърница, Еленко и прочие. Щом се приберат у дома, настъпва странно прекръщаване. По древен обичай внукът носи името на дядото, за да продължи родовата верижност.
Сега на старците бива отнета последната утеха, че внуците им ще ги обезсмъртят чрез името. И сами се назовават с новите имена на внуците, казвайки, че светът за тях се е обърнал наопаки. Ще умрат като баба Елица и дядо Борко, каквито никой не помни, и все едно, че никога не са живели, не са се трудили на тази земя.
Тук няма кръво-пролитие, но има нещо не по-малко трагично: изтриване на следите на личността.Още по-нагло е прекръщаването със съвсем различни имена на родители и деца, братя и сестри, при което се пресича родовата пъпна връв и се унищожава наследствената поточност.
Ами чудните родопски песни Фейминко ле, моме, Рафинка, Сайфина болна лежи, пети на чист български език векове наред, и тях ли ще прекръстят със заповед от нечий бюрократски кабинет, подкрепена от танкова обсада? Ние знаем от драматичната ни история, че с ятаган са били наложени тези имена, но изпод ятагана са се промъкнали славянските окончания -ина, -инка, и те достатъчно ясно разкриват родословието.
Днес на прага на XXI век, нима е допустимо да се повтаря средновековната жестокост? (Изпратиха ми от Смолян в-к Родопски устрем, в който е публикувана преименувана народна песен от Рафинка на Росинка!).
Такова вандалско посегателство не е ограничено само върху мюсюлманското население у нас. То е съставка от общото нарушение на правата на човека. Нима и моето българско име не ми е отнето по подобен брутален начин, като ми е лепнато позорното прозвище родоотстъпник, предател, демагог, подстрекател и какво ли не още. (Лит-фронт от 9. 11. 89 и на закрити партийни събрания). Не питат дали това отговаря на истинския ми образ, не ми обясняват кога, как, с какво съм заслужила тази драстична смяна на граж-данското име, не ми се разрешава да се защитя срещу клеветата.
Не-що повече, зачерква се всичко, сторено досега през целия ми живот.А известно е, че несправедливостта спрямо един е заплаха за всички.Колко още имена са оплюти, колко имена на творци са погребани в мълчание и непризнание, колко имена на млади дарования са погубени още в самия им зародиш. Колко пъти се сменяха имената на улиците, по които минавам всеки ден.
Къде живея аз?
Мой ли е градът, или животът ми е подменен? И кой си е присвоил моя живот? Нима името нищо не означава в моята страна? Нима то е на сляпо подчинение и на своеволно разпореждане на властта?Насилствената смяна на името отменя миналото, заличава опита, погазва историята.
Дори медицинските документации за боледу-ванията на хората с мюсюлмански имена са унищожени. Разровени с булдозери са гробища и са изхвърлени надгробни камъни с полу-месец. Няма страхопочит даже към паметта на мъртвите. Унищожени са множество съдопроизводствени дела, юридически архиви, граждански регистри в общините, дори училищни дневници и свиде-телства с турски имена.
А всичко това е социално престъпление с огромни усложнения за в бъдеще.Името изведнъж се обзценява и губи обществените си функции. То е на пълно разположение на анонимната администрация. А щом е позволено да отнемеш неприкосновеното име на човека, тогава няма чест, тогава всичко е позволено.
Дори имена на загинали герои са сменени без боязън от такова кощунство (например посмъртното прекръщаване на Йорданка Николова – в Чанкова, а после обратно – в Николова, според смяната по върховете). Затрити са от народната памет имена на учени, общественици, културни дейци. Колко слава и гордост на родината е ограбена!
А в същото време колко недостойни имена се развяват като знамена на националния дух.Над 200 членове на Клуба за подкрепа на гласността и преустрой-ството у нас бяха публично заклеймени на масови, организирани от Отечествения фронт митинги и демонстрации на 31 май, 1 и 2 юни 1989 година в столицата и провинцията, докато защищавахме в Париж на конференция честта на родината.
А знаете ли, млади викачи, вдигащи инструктирани лозунги: Съд на предателите!, Няма място за родоотстъпници в страната!, че някои от тези побелели хора, обявени за изменници, са основали същия този Отечествен фронт с риск на живота си? Защо бе наречен именно Отечествен в своето чисто начало (далече още от последвалия главоломен спад)? За да обедини всички граждани на Отечеството, независимо от религиозна, народностна, езикова и обичайна принад-лежност, стига да не са фашисти, расисти и мракобеси.През военната 1942-43 година и аз бях една от включените в първите нелегални групи на студенти отечественофронтовци.
Ние не крещяхме тогава срещу интелигенцията, тихо правехме каквото бе по силите ни, за да изтръгнем родината от фашизма. Страшното е, че сега сме безсилни да сторим каквото и да било.
Страшно и срамно!
Да стане от пресния си гроб Яни Стоевски, който създаде нашата младежка група от слависти, и да види днешните официозни мани-фестации на Отечествения фронт, оглавявани от Лазар Стамболиев, напомнящи за съвсем неприсъщи, противни на някогашната му програма шовинистични изстъпления.Ако имах възможност при обявената гласност да се обърна към тези мои съотечественици, които са викали по улиците на София и под моите прозорци:
- Съд за предателите,
- Смърт на родоотстъпниците!, бих им напомнила завета на Васил Левски, че в свободна България всички народности трябва да бъдем равноправни, заедно да живеем, заедно да градим чиста и свята Република, независимо от произход и етническа идентичност, независимо от обичаи и вероиз-поведание, независимо от звученето на името – стига това име да бъде честно.Нашите предци след освобождението от османско иго надмог-наха тежките спомени, още пресните кървящи рани, и заживяха в мир и сговор с турското етническо малцинство в една задружна общност, която издържа повече от век...
Ако не бе това безразсъдно сменяне на имената на нашите съграждани мюсюлмани, ако не бе им забранено да говорят на своя майчин език и да изпълняват своите верски обичаи, убедена съм. че каквито и провокации да нахлуваха отвън или отвътре, никога нямаше да се нанижат тези безкрайни върволици от бежанци, изоставили домове, свидни гробове на близки, цветущи градини, грижовно отгледан добитък, родна земя в покруса и поели към неизвестността с единственото упование – да си възвърнат погазеното човешко достойнство.
Тези обезлюдени, посърнали тютюневи полета, тези опразнени цехове на заводи, тези пустеещи погледи на хората в очакване да потеглят отвъд границата към несигурност и големи изпитания за семействата им – всичко това е отговор на грозното насилие, извър-шено върху тях преди пет години.
Защо високопоставени нашенци, които минават за примерни патриоти, не смениха своите турски фамилни имена: Джагаров, Караславов, Абаджиев и пр.? И защо извършваме спрямо другите онова, което не бихме понесли да бъде извършено спрямо самите нас?Съзаклятниците-организатори на цинично наречения възродите-лен процес не са се допитали до никого: нито до специалистите, историци и социолози, познавачи на душевността на онези, срещу които е насочена насилническата кампания с преименуването, нито до самите тях – хилядите наши съграждани мюсюлмани, подложени на нравствен тормоз и репресии.
Бюрократите не знаят, че според вярванията на мохамеданина, лицето на човека не изразява същност-та му, то се мени с възрастта. Затова в джамиите няма изображения. Най-трайното въплъщение на личността е името. С него мюсюлма-нинът се явява пред хората и пред своя бог. Лишиш ли го от рожде-ното му име, ти му ограбваш съкровеното единение с бога и с хората. А не се ли отнася това за всеки човек, който уважава себе си?Няма анонимна вина. Трябва да се разкрият и порицаят пред целия народ виновниците, шепа безотговорни функционери. Но бюрократичната машина не би задействала с такава сляпа брутал-ност, ако всички ние не бяхме мълчали. Имаше отделни смели протести – на Искра Панова, Груди Атанасов и други, но те бяха гласове в пустиня. Върху името на всеки от нас пада лична отговорност за съдбата на нашите онеправдани събратя. Виновни сме, поименно сме виновни!
И сега сме наказани.
Нарушен е ритъмът на трудовата ни страна: пенсионери работят до изнемога по заводи; учители, ученици и студенти непосилно събират плодородието на полето; чиновници се учат да доят в кравефермите и да косят по ливадите. А годината е небивало богата на родитба. Това е само началото. Децата ни утре скъпо и прескъпо ще се разплащат за нашата тежка вина. И може да ни проклинат. Човек се изтръгва из корена си не заради илюзорно богатство, не за екскурзия от туристи-ческо любопитство и авантюризъм, не заради по-голяма печалба, и то под въпрос, не по диктат от чужда агентура от далече или вследствие на заплахи отблизо, а за да защити своето поругано право на майчин език, на вяра, на обичаи и главно на име.Името чрез внушение и самовнушение формира характера и поведението на човека. Неслучайно потомци на възрожденци и загинали борци за свобода носят съдбовното предопределение от името си (Раковски, Каравелови, Петкови и много други). Примерът на предците дава резонансен отпечатък чрез името върху образа на индивида.
Наглото отнемане и заменяне на името е предизвика-телство срещу човешкия характер. Може да се очаква екстремен рефлекс за самодоказване. Който извършва такова покушение, не познава природата на човека, и в крайна сметка не е осъзнал собствения си характер или просто е лишен от такъв. Безличие, безхарактерност, безименност – това са опорите на деспотизма. Един бюрократ заяви на пресконференция по телевизията пред цял народ: Какво значение има някакво си име?Ако за вас важи номенклатурното звание, то за достойния човек името е от първостепенно значение. А едно име се гради трудно, дълго, саможертвено.
И никой няма право да го отнема, да го подменя или очерня. Последиците са непредвидими и могат да бъдат ката-строфални за името България. (По едно време в нечие помътено съзнание на комунист-интернационалист се бил зародил налудничав замисъл да се смени името на родината!) Това име ние сме длъжни да пазим над всичко, да го издигаме все по-високо пред света и пред самите себе си, защото погубим ли го с недостойни дела, с него ще изчезнат завинаги и нашите имена, и имената на предците и потомците ни.
Блага Димитрова
4 юли 1989, София
-
KİŞİNİN ADI
*
(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fbqlaslatina.files.wordpress.com%2F2008%2F07%2Fblaga-dimitrova.jpg&hash=e3d080dccd3bda3b4b278d893e77a4b55e5961ef)
Blaga Dimitrova
Adı,Baba Adı,Soyadı.
Tüm kimlik belgelerine bunları yazmalısın.
Bunlar olmadan sen “hiçbir kimse”sin.
Adını sen seçmiyorsun ,ama hayatının ilk bilinçli adımlarından son adımlarına kadar Adını sen yaratıyorsun.Onu gün be gün,çabalayarak yaratıyorsun.Adını temiz korumak için sefalete,çileye katlanıyorsun.Hatta bir takım bilinmeyen iç yasalara göre ,
istemeden Adına benzemeye başlıyorsun.O sana anne kucağındaki “neni”den, büyüklerinin seni eşikten çağırmalarından,pencere altında akranlarının haykırışlarından beri,bütün sevdiğin ve düşman bildiğin seslerle ,kendi cildin gibi sana yapışmıştır.Senin özel yükümlülüklerin ,vatandaşlık ve insanlık borcun sana Adınla hitap eder. Ve sen Adına önem ,değer veriyorsan sessiz kalamazsın.Büyük felaketlerde, senin için Adın, hayatından da önemlidir.Yalnız ve yalnız temiz Adını kirlememek için ölüm tehlikesini göze alabilirsin.O,dünya önünde senin Yüzündür,senin Onurundur,senin emsalsiz Kişiliğindir.
Senin ölümünden sonra Adın yakınlarına ,belki de Halkına kalacaktır.
Böylece ,sen Adınla yaşamakta kalacaksın.
Kahpelik ederek vicdanını satarsan,sen Adına ebediyen leke sürmüş olursun.Ne Zaman,ne Fezaya kaçış,ne de unutkanlık-bunların hiç biri bunu silemeyecektir,bu leke senin en gafil zamanında karşına çıkacaktır.Bu lekeyi sözle silemezsin,bu lekeyi sırf bir ülkü için feda ettiğin ,kendi kanın ,fedakarlık ile yaptıkların, temizleyebilir.
Baba Adını sana veren büyüğün ,onu hayatı boyunca ,senin için bu Adı,yaşamın sinsi kapanlarından korumuştur.
Toplum seni ilk defa bu Adınla kabul etmektedir- sen Belli Bir Kişinin çocuğusun.
Bundan sonra sen ,onu çamurlamamaya ve aşağılamamaya özen göstererek ve daha da yüceltmeye çalışarak , buna kendi karakter özelliklerini katarsın.
Yaşların ilerlemesi ile Baba Adının değeri senin için git gide artar,o daha fazla “senin” olur,ona ne kadar da çok borçlu olduğunu anlarsın,onunla iftihar edersin,onun alçakgönüllülüğünde ve bilinmezliğinde, gizli olan gerçek erdemleri keşfederek onun vasiyetine daha da bağlanırsın.
Soyadın seni soy zincirine bağlar.Soy zincirimiz, tarihi Balkanlı kaderimiz nedeniyle, birçok kez kopuktur,yüzyılların fırtınasında yeniden kurulamaz şekilde, dağılmıştır .Fakat dedenden veya büyük atandan sana aktarılandan ,soysuz olmadığını,zamanın alaboralarına dayanmış bir soya ait olduğunu ,sana miras olarak bir Soyadı temin edebilmiş sülaleye mensup olduğunu iletmektedir.
Bu hiç de az değildir.
Bu her şeydir.
Bu kısacık var olmanın Kalıcılığıdır.
Onun vasıtası ile sen Geçmişin ve Geleceğin arasında canlı bir zincir halkasına
dönüşmektesin.
Soyadına el uzatan, seni Zaman dışı eder,seni kökensiz ağaca dönüştürür.
Ve ,işte böyle sende, kan bağlı olduğun Soy bilinci uyanır.Bunların zamanı geçtiği inançlar diye düşünsen bile, kaybetmenin verdiği o dayanılmaz acı seni kendine getirir.
Baba Adınız sizden alındığında içinizde ummadığınız aşağılanma ve intikam hissi uyanır.O derinliklerimizden kalkıp gelen,geçmişte aileler yok eden , “kan davası” hakkımız –bizi Öç alma hakkımız,”vendetta”,dalgası alır.
Zorla kendi Adınızı koparıp başka Adla değiştirilmesi kişiliğinize dayanılmaz bir tecavüzdür!Seni “sen olarak” yok etmek,yüz hatlarını silmek üzere çehrene kükürt asidi atmışlar gibi olursun.
Böyle bir terör eylemi insan onurunun özüne- “kişinin kendiliğinin bilinci”ne dokunur.Seni özgeçmişinden yoksun bırakırlar.Haklı infialiniz ve hiddetiniz, onurunuzu savunmak ,toplumda yerini korumak,hayattaki edinimlerinizi savunmak üzere bilinmeyen şekiller alıp,bilinmez yollara koyulabilir.İnsanın gayesi bir Addan başka nedir ki?...
Bulgar idaresi ,soylarına bakmaksızın, kendini Türk veya Müslüman bilen vatandaşlarımızın Adlarını işte böyle,zorla aldı.Bu yüzyıllarca halkların kavşağı olan Balkan yarımadasında ,milletlerin soylarını tespit etmek,Bulgarların da soylarını tespit etmek kadar zordur.Nesillerin, toplum içinde beraberliğini teyit eden kutsal devamlılığına , kirli eller sokulmuştur. Bir Rodop Pomak köyünde şunu duydum:
Çocuklar,genç bayan öğretmenin onlara seçtiği :Elitsa,Borko,Sırnitsa,Elenko ve diğer yeni isimler almıştır.Eve gelince acayip bir değişim gözlenmektedir.Eski adete göre, soyun zincirini devam ettirmek üzere,torun dedesinin Adını taşımaktadır.Şimdi, Adlarını alıp, korunup, onların Adları ile ölümsüzleşeceği tesellisi yaşlılardan alınmıştır.Ve torunların aldığı yeni Adları kendilerine takmaktadır.Dünya onlar için tersine dönmüştür.Bunlar,sanki yaşamamış, sanki bu dünyada emek vermemiş gibi, kimsenin bilip hatırlamadığı, Elitsa nine,Borko dede olarak ölecektir.
Burada kan dökülmemektedir.Trajedi başka yerdedir:kişinin izleri silinmektedir.
Soydan gelen göbek bağının,soy zincirinin koparılması,çocuk ve ebeveynlere,kardeşlere ve kızkardeşlere, farklı Adlar konulması daha da küstahça,dehşet vericidir.
Tank muhasarası ile desteklenen bürokrasi emirleriyle, yüz yıllarca temiz Bulgar dilinde söylenen fevkalade güzel ”Feyminko le mome”,”Rafinka”,”Seyfinka bolna leji” Rodop şarkılarının Adlarını da mı değiştirecekler?Biz dramatik tarihimizden
bu Adların yatağanla konulduğunu bilmekteyiz,ama yatağan altından bize kadar ıslav “-ina”,“-inka” takılarının geldiğini ve bunların soy ağacı hakkında yeterince bilgi ver-diği aşikardır.Bugün,21 y.y eşiğinde,ortaçağ vahşetlerini tekrar etmek mümkün mü ?
Bu barbarlık sırf Müslüman ahalisi ile kısıtlı değildir.Bu İnsan haklarının genel ihlalinin bir parçasıdır.Benim has Bulgar adım de alınarak bana “soyunu satan”, ”hain”,”demagog” ,”kışkırtıcı” gibi aşağılayan yaftalar yapıştırılmadı mı ?/”Lit. Front” gazetesi-9.11.89 ve kapalı parti toplantıları/.Bunların benim şahsıma uygun olup olmadığı sorgulanmamaktadır.Kimse bana bu Adımın değiştirilmesine nedenin ne olduğunu açıklamıyor, bunlara ne hakla layık olduğumu anlatmıyor.İftiralardan kendimi savunmama fırsat vermiyor.Hatta tersine. Şimdiye kadar hayatımda yaptığım
her şeyin üzerine çizgi çiziliyor.
Bir kişiye yapılan tehdit,herkese yapılan tehdit olduğu bilinir.
Daha kaç kişiye tükürüldü,iftira atıldı? Daha kaç sanatçının isimleri inkara ve sessizliğe gömüldü , bu ülkede kaç genç yaratıcı daha filizlenmeden yok edildi ?
Her gün geçtiğimiz sokakların isimleri kaç kere değişti ? Ben nerede yaşıyorum ?Bu şehir benim şehrim mi,yoksa hayatımı alıp değiştirdiler mi ?Benim hayatımı kim sahipleniyor ?Benim ülkemde hiç mi “Ad”ın değeri yok?Yoksa o ,körü körüne , idarede bulunanların keyfiyetinde ,emrinde mi?
Zorla Ad değiştirmek Geçmişi iptal etmektedir,tecrübeyi silmektedir,tarihi ezip geçmektedir.
Müslüman isimli insanların Tıbbi belgeleri bile yok edilmiştir !
Dozerlerle mezarlar karıştırılmış,üzerinde hilal olan mezar taşları yok edilmiştir!
Ölülerin hatırasına korku ve saygı yok!
Sayısız mahkeme belgesi,adliye arşivleri,belediyelerde medeni kayıtlar,okullarda okul defterleri ve Türk ismi taşıyan şahadetnameleri yok edilmiştir!
Bu sonuçları şu an görünmeyen ve bilinmeyen ,geleceği ağırlaşacak BİR TOPLUMSAL SUÇTUR!
Ad bir anda değer kaybetmekte ve toplumsal fonksiyonlarını kaybetmektedir. O,tamamen silik ,anonim bir bürokrasinin elindedir.Dokunulmaz olması gereken Adı almaya hakkın varsa,o zaman Onur yok olmuştur, o zaman sana her şey müsaade edilmiştir.Hatta hayatını kaybetmiş kahramanların bile Adları hunharca,küstahça değiştirilmiştir(örneğin ölümünden sonra Yordanka Nikolova ilkönce Çankova olmuş,sonra ise ,idare tepelerinde rotasyona göre,yeniden Nikolova olmuştur)Halkın hafızasından bilim adamlarının,toplum bilimcilerinin,kültür faaliyetçilerin isimleri silinmiştir.Vatanımızın ne kadar şanı şerefi çalınmıştır!Aynı zamanda milli ruhumuzun ifadesi olarak şerefsizlerin isimleri dalgalanmaktadır.
Biz Paris Konferansında Vatanın Onurunu koruma çabasında iken Vatan Cephesinin 31 mayıs,1 ve 2 Haziranda başkentte ve taşrada,düzenlediği büyük gösterilerde Yeniden Yapılanma ve Açıklık Kulübünün 200-den fazla üyesi yuhalanmıştı.
Siz,ezberlediğiniz “Hainlere ölüm!”,”Ülkemizde Vatan hainlerine yer yoktur!” sloganlarını bağırıyorken,siz genç slogancılar,”hain” ilan ettiğiniz bu adamlar arasında
bahsi geçen Vatan Cephesini,ölüm tehlikesi altında ,kuranlar var olduğunu biliyor musunuz?Ve kendi temiz ilkeli doğuşunda , (daha uçuruma yuvarlanmamıştı) neden “Vatan Cephesi” adını aldığını biliyor musunuz ?Bu, Vatanımızın insanlarının din,etnik,dil,adet ve örf farklarını gözetmeksizin bir çatı altında toplamak ,faşist ,ırkçı ve irtica taraftarı olmamaları için yapılmıştı.
Savaş ,1942-43 yıllarında ,Vatan cephesi taraftarları olan ilk illegal olan öğrenci grubundaydım.Biz o zaman aydınlara karşı sloganlar kaldırmıyor,yurdumuzu faşizmden kurtarmak için elimizden geleni yapıyorduk.
Korkunç olan şimdiki güçsüzlüğümüzdür.
Korkunç ve ayıp!
Bizim gençlik grubumuzu kuran Yani Stoevski bir mezarından kalksa da, bu günkü resmi,idarenin malı olan Vatan Cephesinin düzenlediği , başında Lazar Stamboliev olan,kendi programına ters düşen, şoven şiarları kaldırılan şimdiki gösterileri bir görse…
Sofya sokaklarında,pencerelerimin altında “Hainler mahkemeye!”,”Soyunu satanlara ölüm!” sloganlarını kaldıranlara şu “açıklık” döneminde hitap edebilseydim,onlara ilkönce Vasil Levski’nin ,özgür Bulgaristan’da beraber yaşayabilmesi ,beraber temiz ve kutsal Cumhuriyet kurabilmeleri için, tüm milletlerin,menşei ve etnik tanımı ,örf adet ve din ,isim farklarına bakmaksızın,(yeter ki bu isim temiz olsun), serbest olması gerektiğini vasiyetini hatırlatırdım.
Osmanlı esaretinden kurtulduktan sonra bizim ecdatlarımız halen kanayan yaraları,acı hatıraları aştılar ve Türk azınlığı ile barış ,anlaşma içinde, birliktelikte yaşamaya başladılar.Bu birliktelik yüzyıldan fazla sürdü.Bu Müslüman vatandaşlarımızın çılgınca Ad değiştirilmesi olmasaydı,onların ana dilleri ,adet ve örfleri yasaklan-masaydı,içerden ve dışarıdan nasıl provokasyonlar olursa olsun,buna inanıyorum,
bu ,evlerini ,en yakınlarının mezarlarını ,yarattıkları çiçek bahçelerini ,yetiştirdikleri hayvanları ,hüzün bürünmüş ana toprağını bırakan sonsuz mülteci kervanları art arda dizilmeyecekti,bu insanlar tek, bir ezilmiş İnsanlık onurlarını iade etme umuduyla , meçhule adım atmayacaktı.
Bu insansız kalmış,benizleri sararmış tütün tarlaları,bu boşalmış fabrika mekanları,bu ailelerini sınır ötesinde büyük serencamlara atılacağı beklentisi içinde olan insanların boş bakan bakışları- tüm bunlar beş yıl önce üzerlerine yapılan çirkin şiddetin eseridir.
Neden bizim üst seviyeliler , Cagarov,Karaslavov,Abaciev , örnek vatanseverlik toslayanlar gibileri ,kendi ,menşei Türkçeden gelen ,soyadlarını değiştirmediler?Bize yapılmasını istemediğimizi neden diğerlerine yaptık ?
“Yeniden doğuş” prosesini organize eden komplocular kimseye,ne uzmanlara,ne bu Ad değiştirme şiddetine maruz kalacak insanların gerçek ruhunu tanıyan tarihçilere ve sosyologlara,ne de bu cefayı,baskıyı uygulayacakları binlerce Müslüman vatandaşımıza ,kimseye bir şey sormadılar.
Bürokratlar,Müslümanlara göre insanın çehresi bir şey ifade etmediğini bilmezler,insan çehresi yaşlandıkça değişir.Bundan da camilerde insan çehreleri yoktur.
Kişinin en kalıcı ifadesi ADI’dır.
Onunla Müslüman insanların önüne ,Allahın huzuruna çıkmaktadır.
Onun doğuştan Adını alırsan,onu Allah, insanlarla birlikteliğinden koparırsın.
Bu kendisine saygısı olan her kişiye geçerli değil midir?
*
Anonim suç yoktur.
Bir avuç sorumsuz idareciler,suçlular bütün halkın önünde açıklanmalıdır.Ama biz susmasaydık,bürokratik makine böyle katı katına kör şiddetle çalışmazdı.İskra Panova(1),Grudi Atanasov (2)gibi ayrı protesto edenler vardı.Ama onların sesleri “çölde ses”ti.Bizim haksızlığa uğrayan kardeşlerimize uygulananın suçun sorumluluğu bizim hepimizin adına düşmektedir.
Suçluyuz,evet teker teker hepimiz suçluyuz.
Ve şimdi cezalıyız. Çalışan ülkemizin dengesi bozulmuştur:fabrikalarda emekliler
son kudretine kadar çalışmaktadır,öğretmen,öğrenci ve üniversiteliler tarlalarda kan ter içinde mahsul toplamaktadır,memurlar inek fermalarında sağmayı çayırlarda ot biçmeyi öğrenmektedirler.Yıl ise bellemedioimiz derecede mahsuldardır.
Bu yalnız başlangıçtır.
Suçumuzu bizim çocuklarımız çok ağır bir şekilde ödeyecektir.
Belki bize beddua edeceklerdir.
İnsan kökünden hayali zenginlikler ,şüpheli büyük kazançlar için ,maceraperestlikle ve turistik merakla seyahat etmek için kopmaz.Yabancı ajanların uzaktan diktası ile ,yakından gelen tehdit korkusundan İnsan kökünden kopmaz.
O bunu ezilen ana dili hakkını,dini inancı ,örf ve adet için ve başlıca Adını korumak için yapar.
Kişinin Adı telkinle ve kendi kendine telkinle insanın karakterini ve davranışlarını belirler.Milli kahramanlarımızın ,Özgürlük savaşlarında düşenlerin (Rakovski, Karavelov’lar,Petkov’lar)nesilleri Soyadlarından sanki kader tayini almıştır.
Ecdatların örneği , Adları ile, kişi üzerine sanki rezonans etkisi yapmakta,”mühür” vurmaktadır.
Küstahça Adın alınması , insan karakterine bir tahriktir.
Gerçek kişiliğini göstermek ihtiyacı ekstrem tepkilere yol açabilir.Böyle bir tecavüzü uygulayan, insanın karakterini tanımamakta,kendi karakterini tanımamış veya kendisi karakter sahibi değildir.
Despotizm kendi temellerini kişisizliğin,silikliğin,karaktersizliğin, Adsızlığın üzerine kurar…Televizyonda gösterilen bir basın oturumunda,bürokratın biri bütün halkın önünde :”Her hangi bir Adın ne önemi var ki?” demişti…
Size, alınan mevkiinin unvanı önemli ise ,onurlu insan için Adı birinci derece önemlidir.
Bir Adın inşası uzun,zor ve fedakarlıkla yapılan bir iştir.
Ve kimse onu sizden alamaz,onu değiştiremez,onu karalayamaz.
Sonuçlar beklenmedik,Bulgaristan’ın Adı için felaket olabilir. ( Bir ara şuuru kapanmış bir komünist –enternasyonalist kafasında, Vatanımızın Adı değiştirilmesi fikri doğmuştu.)
Bu Adı biz her şeyden üstün tutmalıyız,onu sürekli Dünya ve kendi önümüzde yüceltmeliyiz,çünkü onu yakışıksız işlerle yok edersek ,bu yok oluşta, bizim de ,ecdatlarımızın da ,nesillerimizin de Adları yok olacaktır.
***
4 Temmuz 1989,Sofya
BLAGA DİMİTROVA
(Блага Димитрова, -«ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА –Политически Етюди»
София,1991)
*
Bulgarcadan Türkçe’ye çevirisi: Zakir Uzay
14 Temmuz 1989,Razgrat--22 Nisan 2009,İstanbul
**
Dip not:
1.İşbu eseri, Razgrat “Prof.Boyan Penev” kütüphanesinde Lisanslı Uzman Kütüphaneci,5.-11.sınıfları talebe arkadaşım,baba dostumuz Nedyalka Tsoneva(Çobanova) temin etmiştir.Halkının,ailesinin layık kızına,en zor yıllarımızda İnsanlık örnekleri gösteren , vefadar aile dostumuza teşekkür eder , saygılarımızı sunarım.
2.Bu yazı ,Bulgaristan Türklerinin 89 Mayıs Direnişlerinin 20.yıldönümü nedeni ile basılmıştır.
Bilgim dahilinde bu eserin,Bulgarca’dan Türkçe’ye ilk çevirisidir.
-
Pozdravlenieq za tazi statiq, Metka! Vyzhishtavam se na jelanieto ti da namirash, i chetesh informaciq ot dalechnoto, i ne tolkova dalechno minalo!
Vyzhishtavam se syshto i na grajdanskata poziciq na Blaga Dimitrova!Prochetoh sys nastryhnali kosi tova, i se poklanqm pred choveshkoto i otnoshenie kym pozornite sybitiq!
-
Благодаря ти Шумаров.
Това есе сам го слушал през 1989 година по чуждите радиостaнций със затаен дъх.
След 1989 година до ден днешен аз издирвах самото есе в писмен вид.Никъде го няма в интернет.
За щастие днес тази моя мечта ми се осъществи и наша сайт е първия може би в които се публикува това култово есе.
Искам специално да благодаря на Йордан Василев,един от създателите на СДС и бивш народен представител.
Той днес по моя молба, ми предостави този ценен материал.
-
Bravo Metka, Güzel yazı.
-
Bravo Metka, Güzel yazı.
Slm @bello,
Bu ese 1989 yılında yabancı radiyolarda dinlemiştim.
1989 dan beri bugüne kadar onu yazili olarak arıyordum ,fakat bir türlü onu internette bulamadım . Kysmetimde onu bulmak varmış ve hayalim gerçek oldu. Belki ilk defa bu ese bizim sitemizde yayınlamaktadir.Bugün benim istegim uzere , bana bu degerli ese verdigi icin SDS partinin kurucularindan biri ve daha sonra milletvekili olan Iordan Vasilev'e tesekkür etmek istiyorum!
-
Благодаря за чудесния материал, Метка! Форумът ни има крещяща нужда от подобни статии. В последно време се превърнахме в обект на неовъзродителска пропаганда и лекарски кабинет за поставяне на психични диагнози.
-
Од мене само адмирации Мехмед.Оти това вейке е достойна тема,а не алабализми .
-
Метка, поздравления за публикуването на есето на Блага Димитрова от 1989 година, написано само няколко месеца преди началото на промените в България. Каква сила и смелост е имала тази велика личност на България да хвърли обвинението в лицето на умиращия комунистически звяр, когато цяла една нация мълчеше и не и пукаше за това което става в собствената ни родина. Предлагам още едно произведение на Блага Димитрова по долу.
БЪЛГАРИЯ
Магистрала и по нея скрибуца магаре с каруца,
Златна есен ръси пендари и на припека просяк.
Църковен олтар и ничком крадци на икони.
Дете и падналото му зъбче цигара.
Веранда към необята - цяла в решетки.
Куче и старец рошльовци ровят кофи за смет.
Житница на Балканите и безхлебие.
Втори по интелект в света и безумие.
Отворени очи за наука и затворени училища.
Родопска песен в космоса и плач в Родопа.
Пътища-кръстопътища и ограбени пътни знаци.
Двама братя 13 века се карат до кръв
кой да води бащина си дружина.
И двата синода ги благославят: - Мир вам!
Майка вика през океана - Сине, не се завръщай!
България - щедра страноприемница за чужденци,
за своите чужда-чужбина. Моя странна страна
на всевъзможни невъзможности.
Каква молитва да промълвя за тебе?
Господи, спаси ни от нас самите!
28.02.1997
-
Двама братя 13 века се карат до кръв
кой да води бащина си дружина.
jemal, имаш ли идея кои са тези двама братя?
-
Günah çıkarmak yada tövbe etmek yaşananlar için ne kadar işe yarar bilmem ama tamirat için belki bir yol açar. Harika yada mükemmel demek isterdim ama sanırım bu kelimelerden daha fazlası gerek insanoğluna...
teşekkürler Metka.
-
Günah çıkarmak yada tövbe etmek yaşananlar için ne kadar işe yarar bilmem ama tamirat için belki bir yol açar. Harika yada mükemmel demek isterdim ama sanırım bu kelimelerden daha fazlası gerek insanoğluna...
teşekkürler Metka.
Превод:
Дa обвиняваш някого за преживяното в миналото или пък да искаш прошка
- незнам доколко това може да свърши работа, но поне може да бъде път към поправяне на стореното.
Исках просто да кажа че това е прекрасно или страхотно, но май и тези думи не са достатачни за човечността...
Благодаря ти Метка.
-
Метка,искам лично да те поздравя за това по горе.Специални благодарност за труда ти обективно да отразиш събитията и унижения които сме преживели ние помаците.Знам от тук от Америка от Хасан Бялков- за приноса ти.В скоро време очаквам Дилмана тук,има какво да каже много истини!
-
Метка,както винаги си точен като снайперист .Нека сега да видим какво ще отговорят нашите братя от Смолянско по тоя въпрос.
-
Ами ние от Смолянско ше кажем, че а сте ни пипнали българските имена, а сме ви е....и майката. Моята (на Selcha) позиция е такава..
-
Ами ние от Смолянско ше кажем, че а сте ни пипнали българските имена, а сме ви е....и майката. Моята (на Selcha) позиция е такава..
ти нели беше от плофдифско,бре .Абре кому трябова тфойто име бре .Па и да пцоваш са си научил,май имаш да вращаш,а.
-
Arrow, или Киро-Зарзавата дето те знаем,днес се рег и веднага почна да псуваш и обиждаш наред,тук да не ти е Аврамов дол,или си мислиш,че няма кой да следи и помаците сме балъци...!!! Хайде лек ти път по друми широки пътеки,сайта на Атака те чака с протегнати ръце,объркал си се...!!!
-
ти нели беше от плофдифско,бре .Абре кому трябова тфойто име бре .Па и да пцоваш са си научил,май имаш да вращаш,а.
Evalla Shaban aga za otgovora.
-
jemal, имаш ли идея кои са тези двама братя?
Mustafa интересен въпрос, стихотворението казва много истини , в конкретния случай мисля, че поетесата визира вечните антиподи като: доброто и злото, любовта и омразата, верността и предателството,филите и фобите, левски и цска,сините и червените,нашите и чуждите или както шопът бе казал: "Я не сакам на мене да ми е добре, а на Вуте да му е зле"
-
Къде са мненията на многуовазаваните суперактивни членове на форума, страхувате ли се да направите коментар на тези произведения написани от една велика българка с широка душа и голямо човешко сърце или целта ви е единствено да заливате форума с помия и лични вендети, покажете себеуважение.
-
Много хубаво есе, на една велика жена!Мерси Метка за това което правиш за нас!Нека всички помаци,които са се отрекли от бащините имена и корен, да прочетат хубаво това есе и да разберат какво е чест и достойнство!
-
Къде са мненията на многуовазаваните суперактивни членове на форума, страхувате ли се да направите коментар на тези произведения написани от една велика българка с широка душа и голямо човешко сърце или целта ви е единствено да заливате форума с помия и лични вендети, покажете себеуважение.
Naistina gi nqma tezi, koito pluqt Metka, i go obvinqvat v bylgarofobia!Struva mi se, che problqsva prichinata-tuka stava qsno, che Metka ne e takyv.Stava, kato vyv vica za plavata sestra, i neobhodimostta da se dokazva, che imash 5 bratq, i nqmash sestri.Vsyshtnost ne bih se uchudil, ako se iztiposa nqkoi patriot da ni dokazva ot koq fondaciq e poluchavala pari avtorkata, kakto beshe sys Dilmana. :)
-
Naistina gi nqma tezi, koito pluqt Metka, i go obvinqvat v bylgarofobia!Struva mi se, che problqsva prichinata-tuka stava qsno, che Metka ne e takyv.
Е, нека оставим поне една тема без заяждания, де! :)
Говорейки за името - при нас старите хора казват, че името не прави човека. Може би е заради многократното сменяне на имената, а може би е заради нещо друго...
Дори и да си роден Сакс-Кобур-Гота, Рокафелер или Романов - това няма гаранция, че делата и постъпките ти ще бъдат достойни за фамилията, в която си роден.
Мнозина тук ни съдите задето сме с български имена - НИЕ СМЕ РОДЕНИ с тези имена и с тях сме израстнали. Помаците родени в Турция носят турски имена, сигурен съм, че децата на помаците, родени в Америка, ще носят поамериканчени имена. Тях защо не съдите, а съдите само нас с българските имена?
Човек се съди по делата му - по това какво е направил с живота си и как ще го помнят хората около него. Останалото е демагогия.
-
Аз съм роден с българско име по документи, което не е избрано от моите родители,но баща ми е дал сегашното ми име,което е носил дядо ми по майчина линия.И с това име се гордея и то е от много голямо значение за мен и се стремя да го пазя чисто.Никой човек не може да съди друг човек,защото това е право само на Аллах.
-
Мнозина тук ни съдите задето сме с български имена - НИЕ СМЕ РОДЕНИ с тези имена и с тях сме израстнали. Помаците родени в Турция носят турски имена, сигурен съм, че децата на помаците, родени в Америка, ще носят поамериканчени имена. Тях защо не съдите, а съдите само нас с българските имена?
Nali tozi primer sys aristokrata-moshenik ne e opit za velikodushno oproshtavane na grehovete na vyzroditelite, boyandobrev!?Pozvoli mi da ne se syglasq sys tvyrdenieto ti, che pomacite v USA nosqt amerikanski imena.Ako e taka-to e po tqhno jelanie.Ne sa prinujdavani.Az lichno ne sydq nikoi za imeto mu-bylgarsko, ili arabsko! Vseki e svoboden da si izbira, i az uvajavam izbora.