Pomak.eu
Български => Религия и мистика => Topic started by: Rahmie on August 22, 2009, 08:12
-
Ислямският календар и свещените месеци,дни и нощи
Mюсюлманската ера започва с едно велико събитие Хиджра-преселването на Пророка Мохамед и неговите сподвижници от Мека и Медина.Този исторически момент се смята за начало на ислямското летоброене ( 622 г.),което се приема официално при управлението на втория халиф Омар Ибн ал-Хаттаб.
Ислямският календар е лунарен и неговите месеци се определят в зависимост от различните положения на Луната.Годината съдържа общоприетите дванадесет месеца,като всеки месец включва 30 или 29 дена според положението на Луната.Тези 12 месеца са следните:Мухаррам,Саффар,Рабиу-л-ауал,Рабиу-с-сани,Джумадал-уля,Джумада-с-сания,
Раджаб,Шаабан,Рамадан,Шауал,Зу-л-кида и Зул-л-хиджа.
Месеците Раджаб,Шаабан и Рамадан се знаят от мюсюлманите като "Трите месеца" и на тях се обръща специално внимание.През тези свещени месеци Великият Аллах дарява своите раби с повече обич и увеличава благосклонността и опрощението си.В хадисите се разказва,че именно тогава Пророк Мохамед е правил повече ибадети и е давал значителна милостиня на безимотните.През тези месеци се правят и много молитви за опрощение на греховете,кланят се намази,пости се и се прочита многократно Свещеният Коран.
Месец Раджаб е свещен поради факта,че в него се намират особено важните за всеки мюсюлманин нощи "Рагаиб" и "Мирадж"."Рагаиб" е първата петъчна нощ на месец "Раджаб",през която Пророкът е удостоен от Аллах с много високи почести,а "Мирадж" е Възнесението на Мохамед с помощта на малък Джибрил в небесните висоти.
Следващият месец Шаабан е важен с това,че през него се празнуват свещената нощ "Берат" (нощта на опрощението).Берат е 15-то число на Шаабан и дълбокият му символ означава пречистването на греховете.През тази нощ мюсюлманите искат прошка от Всевишния Аллах и дават обещания за праведен живот.
Месеците Раджаб и Шаабан са предвестници за идването на месец Рамадан (Рамазан).През месец Рамадан е низпослан Свещеният Коран и постенето става фард (фарз) за мюсюлманите.Божествената книга е дарена през благодатната нощ "Кадр".
Mесеците Зул-л-хиджа и Мухаррам са също месеци с много стойности.През Зу-л-хиджа се отива на поклонение хадж и се празнува Удхия (Курбан байрам).Мухаррам е първият в календара на мюсюлманите,начало на новата година по Хиджра.Десетият ден на този месец е свързан с някои важни събития,едно от които е свещения обичай "Ашура".
Благословени дни в ислямската традиция са:Маулид и Рагаиб кандил.
Маулид кандил е рождена дата на Пророка Мохамед (20.04.),а годината му 570 г. е приета като Годината на Слона.Според календара този априлски ден е дванадесетата нощ на месец Рабиу-л-ауал (вторият понеделник).Факт е,че Мохамед е роден в Мека и произхожда от рода Бану Хашим,принадлежащ към племето Курайш.Бащата на Пророка се казва Абд Аллах (Божи служител),а майка му Амина (вярна).
Легендата разказва,че малкият Мохамед се ражда със суннет и отрязан пъп.На гърба между двете лопатки бебето е белязано с пророчески знак (мухир нубуат).Къщата,където Расулуллах вижда бял свят,е известна като "Дар табаба".Мохамед е познат и с накои други имена:Ахмад,Махмуд,Мустафа,Сахаб'ул Беян,Сахаб'ул Хатем,Сахаб'ул Харауа,Набиу Рахма,Сахаб'ул Макам Махмуд.
В историята на исляма рожденият ден (маулид) на Пророка се чества за пръв път тържествено по времето на Фатимидите в Египет.Оттогава тази нощ се празнува в свещените градове Мека,Медина,както и по всички краища на мюсюлманския свят.
През същата нощ се случват и други събития:след силен земен трус се счупват идолите в "Кааба".срутват се колоните на императорския палат,изгасва Маджуси-хилядолетният факел на огнепоклонниците,изсъхва езерото Сава,местността Савая от своя страна се превръща в езеро.
Рагаиб кандил е първата петъчна нощ на месец Раджаб.Смисълът на тази дума означава благоволение и изобилни дарения.В тази нощ милостта,благоволението,щедростта и даренията на Всевишния Аллах са безкрайни.В същата петъчна нощ Мохамед е удостоен с пророческа мисия.
Други знаменателни нощи,които присъстват в ислямския календар,са "Исра и Мирадж","Берат" и "Кадр".
Двадесет и седмата нощ от месец Раджаб е "Исра и Мирадж".Чудото "Исра и Мирадж" е събитие,което е по волята на Великия Аллах и се случва година и половина преди преселението в Медина."Исра" е ози момент,когато Мохамед е оведен от Масджид-и Харам (Мека) в Масджид-и Акса (Иерусалим)."Мирадж" е Възнесението (издигането) в небесата на любимия на мюсюлманите Пророк,където му се разкриват божествени откровения.По този повод в Хадис-и Шариф се разказва следното:"В един момент,когато пророкът стоял до мястото,наречено хатим в харем-и Шариф,при него се явява ангел Джибрил.Той разкъсва гръдта на Мохамед,взима сърцето му и го измива с вода от кладенеца Замзам,вдъхва му вяра и мъдрост и отново го поставя на мястото му."
След тази случка Мохамед възсяда коня,наречен Бурак,който го отвежда от Мека в Медина.Мохамед преминава заедно с Джибрил през седем стълба на небесата>На седмото небе според мюсюлманската традиция се намира дървото Сидра(Лотос),където двамата срещат много от пророците и си разменят поздрави и благопожелания с тях.Джибрил се установява в мястото,наречено Сидрат-ул Мунтаха,а Пророкът продължава с друг кон на име Рафраф и се явява пред Трона на Всемогъщия Аллах.По времето на това чудо Аллах удостоява вярващите с три важни неща:петократния намаз (фард),последните аяти на сура "Бакара".части от сура "Ал-Исра",и опрощаването на греховете.
Издигането на стълбата (мирадж) е описано в първия аят на сура "Ал-Исра" (Нощното пътешествие) така:"Пречист е Онзи,Който пренесе Своя раб нощем от Свещената джамия до Най-далечната джамия,околностите на която Ние благословихме,за да му покажем от нашите знамения.Той е Всечуващия,Всезрящия."
Нощта "Берат" е петнадесетият ден на месец Шаабан.Името на нощта означава пречистване и опрощаване на греховете.През тази нощ мюсюлманите дават отчет за деянията си,искат прошка от Всевишния Аллах и поменуват починалите близки.Значението и достойнствата на нощта "Берат" са обобщени от ислямските улеми в пет точки:
1.В Корана нощта "Берат"е определена като свещена.
2.През тази нощ Аллах дарява вярващите с опрощение и благодат.
3.Ибадетите през тази нощ са с много голяма стойност.
4.Берат е нощ за проверка на душевния мир и отчет на деянията.
5.През същата свещена нощ Мохаммед е дарен с правото шафаат-"Шафаат-и Узма" (Голямото застъпничество) или "Макам-и Махмуд" (Славният пост).В Махшар (мястото на Съдния ден) на Пророка е отсъдено правото да се застъпва за всички хора,с изключение на неверниците и двуличниците.
Свещената нощ "Кадр ("Лайлату-л кадр) е безспорно най-святата нощ на двадесет и седмия ден на рамадан (може да се празнува още и в навечерието на 23-ия или 25-ия ден).През "Кадр"е низпослан Свещеният Коран.Това е нощта.в която много ангели.на1ело с Джибрил,слизат за благодеяние на земята.за тази могъща нощ се разказва и в специална сура:"Ние го низпослахме в Нощта на могъществото.Но откъде да знаеш ти какво е Нощта на могъществото?Нощта ана могъществото е по-добра от хиляда месеца.Слизат ангелите и Духът (Джибрил) през нея-с позволението на техния Господ-За всяка повеля" (Сура Ал-Кадр/Могъществото;аяти 1-4).
Светата книга е низпослана изцяло чрез тайнството на Запазения скрижал(Ал-лаух ал-махфуз) на земното небе.Освен "Нощ на могъществото" и "Нощ на предопределението","Лайла-ту-л-кадр означава и "Нощ на почитта",защото тя е израз на почит,която Всевишния оказва на отдалите живота си за Него.
Мюсюлманите чествата през годината два големи празника:
Рамадан (Рамазан) и Удхия (Курбан байрам).Рамазан,месецът на говеенето,е тържество на поста над човешките страсти ижелания.Приема се,че по време на постите се води борба между доброро и злото.През този месец малките искат прошка от по-възрастните.Това става през последните три дена (т.н. Шекер байрам),когато младите обикалят къщите на своите близки.Така те заздравяват роднинските връзки и засвидетелстват приятелското си отношение и доверие.Аиду-л-фитр-празненството по повод завършването на говеенето,е през първия ден на месец Шауал.Рамазан е море на истината,в което се пречистват душите на хората.Това е най-големият подарък за мюсюлманите.
Курбан байрам е най-великият празник на мюсюлмюните.Той съответства на християнския Великден и еврейската Пасха.Навечерието на байрама се нарича Арифа (Арефе) и е посветен на мъртвите.Тогава се приготвят лакомства и се къносва жертвеното животно-обикновено агне.Клането се извършва от човек,който прочита преди това специална молитва (такбил) и който предната вечер е осветил ножа в джамията.Главата на агнето се обръща към Кибла (посоката на Мека и Медина).
През Курбан байрам миряните изпълват джамиите и принасят в жертва животни за благоволението на Създателя.Аиду-л-адха-празненството на жертвоприношението,е през десетия ден на месец Зу-л-хиджа.В този празник вярващите се обединяват под знамето,издигнато от исляма,за да възтържествува единството и братството на мюсюлманите.
Всяка сeдмица има един празничен ден-петък-и неговата важност произтича от груповата обедна молитва,задължителна за спазване от всеки мюсюлманин.Петъчният ден и нощ са извънредно ценни и направените ибадети през това денонощие имат много висока стойност.В този ден вярващитесе събирати се превръщат в едно цяло,като по този начин печелят благодатта на Аллаху Те'аля.В Хадис-и Шариф Пророкът Мохамед повелява следното:"От слънчевите дни най-благословен е петъчният ден."През този ден е сътворен първият човек и пророк Адем (Адам);през същия ден той влиза в Рая и пак през този ден той е изваден от там.Според традицията в петъчния ден ще настъпи Къамат (Къямет).
"Ашура" е също свещен ден (10-то число)-в края на първата декада на месец Мухаррам.В същия ден се случват доста важни събития:Аллаху Те'аля приема молитвата на Адем,корабът на Нух (Ной) засяда на връх Джуди,Юнус (Йона) излиза от корема на рибата,в същия ден се срещат след дълга разлъка Якуб (Яков) и Юсуф (Йосиф).Това е и денят,в който е създаден Раят (Джанна) и са сътворени по-главните ангели.
През "Ашура" е прието да се подпомагат бедните хора,да се сдобрят скараните и обидените и да се посещават болните.Правенето на чорба Ашура през този ден е традиция,която обаче не е задължителна.Според преданието,когато корабът на пророка Нух засяда на връх Джуди,вярващите вадят от торбата си наличната храна:пшеница,фасул,нахут и други и сготвят обща чорба.Това става именно през деня Ашура,откъдето идва и този обичай.
Хъдърлез е друга традиция,която отговаря на християнския Гергьовден(м.май) и се приема за начало на лятото.Празникът е посветен на мюсюлманските светци-Хъдър и Иляз,покровители на хората,животните и плодородието.Невруз (от персийското "нооруз"-нов ден) е друг почитан празник,който бележи настъпването на пролетта.За него са характерни ярките цветове и облекла.Невруз се приема за начало на новата календарна година при шиитите.
Религиозните обреди,в т.ч. и свещените месеци,дни и нощи,са неотменима част от делника и живота на мюсюлманският човек,в който той се включва по най-подходящия начин.Единственият път за спасение и щастие за вярващия е да върви по посоката,начертана от Славния Пророк,и да възхвалява името на Аллах.
Ид ал-адха
Празник на жертвоприношението.Познат също като Курбан байрям или Коч байрям.Отбелязва се в края на ежегодното поклонение в Мека на 10-ия ден от зу-л-хиджа,месеца на поклонението.Обредът по жертвопринасянето на чисти животни е свързан с онзи момент от живота на Ибрахим (Авраам),когато,за да изпита неговата вяра,Бог му повелява да принесе в жертва сина си Исмаил (Измаил);Авраам не се възпротивява и Бог заменя сина с овен.Само една част,обикновено една трета,от месото на животното се изяжда от семейството,извършило обреда.Останалото следва да се раздаде на бедните.За онези,които не са на поклонение,празникът предвижда посещения на джамии и гробовете на роднини.Продължава три дни и включва раздаване на подаръци и сладки,а също приемане на роднини и гостуване при тях.
http://islambgr.googlepages.com
-
Публикуваното е написано кратко,точно и ясно. Полезна, но също така и важна информация събрана в кратък текст!
-
Rahmie sestro .. blagodaria na tebe za tazi tema sveshtenite mesetsi, dni i noshti.
Allah da e dovolen ot teb.
-
ALLAH dae dovolen ot teb Rahmie,mnogo hubava tema,jiva i drava dasi naistina mnogo polezno 4etivo
-
Taka sishto nashiyat uvajavan i redovi chlen Huseyin Mehmed predloji, kato ideya sega prez Ramazan mesetsa ako moje na glavnata stranitsa da sa izpisani chasovete za sufer i za aksama v po glavni darjavi i gradove naselyavano ot pomacite...
Mislya che shte e mnogo dobre da se napravi tova. Dano uspeyem da go vkluchim v glavnoto menu po nyakakv nachin... Az se porovih iz neta i otkrih pone tazi stranitsa, kadeto jelaeshtite mogat da si izberta darjavata i grada sled koeto se izchislyava i ti dava chasovete za tseliyat mesets Ramazan za dadenoto myasto...
http://www.diyanet.gov.tr/turkish/namazvakti/vakithes_imsakiye.asp (http://www.diyanet.gov.tr/turkish/namazvakti/vakithes_imsakiye.asp)
Ülkeler =Strani
Şehirler =Gradove
Hesapla =Izcisli
-
Taka sishto nashiyat uvajavan i redovi chlen Huseyin Mehmed predloji, kato ideya sega prez Ramazan mesetsa ako moje na glavnata stranitsa da sa izpisani chasovete za sufer i za aksama v po glavni darjavi i gradove naselyavano ot pomacite...
Mislya che shte e mnogo dobre da se napravi tova. Dano uspeyem da go vkluchim v glavnoto menu po nyakakv nachin... Az se porovih iz neta i otkrih pone tazi stranitsa, kadeto jelaeshtite mogat da si izberta darjavata i grada sled koeto se izchislyava i ti dava chasovete za tseliyat mesets Ramazan za dadenoto myasto...
http://www.diyanet.gov.tr/turkish/namazvakti/vakithes_imsakiye.asp (http://www.diyanet.gov.tr/turkish/namazvakti/vakithes_imsakiye.asp)
Ülkeler =Strani
Şehirler =Gradove
Hesapla =Izcisli
Hubava ideyq
Allaha hepinizden razı olsun
-
Съвсем наскоро наближава нашия свещен празник- Байрама този месец.Нека заедно споделим,разкажем за него.Има много нови членове на сайта за които ще бъде интересно нашите уважавани членове да споделят тук на зададени въпроси! Първият е от мен-1. Откъде идва разлика в празнуването освен часовата разлика по арабския и турски календар?.2. Има ли разлика за Байрама в празнуването между шиити и сунити-две разновидности на исляма.Благодаря предварително.islam bulgaria bulgaristan ислям мюсюлмани българия (http://www.youtube.com/watch?v=smIB9uIwjoA&feature=related#normal)
-
КУРБАНЪТ – ИБАДЕТ И ПРАЗНИК
(06.12.2008)
Когато ритуалът по избиране на най-доброто животно за курбан е само в името на Аллах и е от сърце, той ще бъде приет. Но ако намерението на този, който ще принесе курбана е само, за да яде месо, то неговият курбан е недействителен. Великият Аллах казва в Свещения Куран:
“Не тяхното месо, не тяхната кръв ще стигне до Аллах, а вашата набожност ще стигне до Него...” (ел-Хадж, 22:37)
Курбан Байрам не е празник на месото, той не е пиршество с ядене на месо. Курбан е синоним на всички останали ибадети. Намазът е един курбан, оручът е курбан, зикирът е курбан, хаджът е курбан... Целта на Курбана е да споделим това животно, което е дар за нас с бедните и нуждаещите се.
Курбан Байрам идва при нас, за да ни подкани да се пречистим, за да ни накара да се опомним, за да ни накара да се обединим... Байрамът идва при нас, за да ни припомни за близостта на раба към Аллах, която близост ние много често забравяме. За да ни припомни отново и отново за любовта, която всеки мюсюлманин трябва да изпитва към Аллах повече, отколкото към всеки другиго. За да ни припомни онази безкрайна обич, отдаденост, богобоязливост, жертвоготовност, непоколебимост, извиращи от дълбините на сърцето и душата на един от най-великите Пратеници на Аллах Ибрахим (а.с.) – Приятелят на Аллах. Той казал:
“О, синко мой, сънувах, че трябва да те заколя. Какво щв кажеш?” Рече (Исмаил): “О, татко мой, прави, каквото ти е повелено! Ще откриеш, ако Аллах е пожелал, че съм от търпеливите.” (ес-Саффат, 37:102)
Набожността се крие в сърцето. Но едно празно сърце, което живее далеч от Аллах и Неговия Пратеник не може да бъде натоварено с определена длъжност, нито с богатство, нито с нищо.
Сега на нас ни е предоставена възможност да отдадем своята благодарност към Великия Аллах. Нека се възползваме от тази възможност, защото може да е последна. Нека заживеем по братски, скараните да се сдобрят. Нека съблюдаваме справедливостта по между си, към семействата си, към подчинените си, и към всички останали. Да отдадем правото на всеки, който има право. Ако не направим това и хиляди Байрами да празнуваме, хиляди курбани да заколим, резултатът ще бъде нула.
Али Хасан
Източник: Списание "СЕЛЯМ"
-
Деветият ден от тази десетдневка е денят Арафе. В него хаджиите се намират на местността Арафат. Пейгамберинът (с.а.с.) казва:
“Най-превъзходният ден, е денят Арафе.”/Ибну Хиббан/
Говеенето в този ден е причина за опрощаване на малките грехове от изминалата и настоящата година. Ебу Катаде (р.а.) разказва, че Пейгамберинът (с.а.с.) бил попитан за говеенето в деня Арафе, а той отговорил:
“Опрощават се греховете за изминалата и настоящата година.”/Муслим/
Поради това, за предпочитане е мюсюлманите, които не са на хаджилък, да говеят. А що се отнася до хаджиите, за тях е по-превъзходно да не говеят, за да имат повече сили по време на хаджилъка, за да правят зикр, дуа и истигфар.
Това е ден за опрощение на греховете и спасение от Огъня.
Пейгамберинът (с.а.с.) казва:
“Няма по-превъзходен ден при Аллах от деня Арафе. Аллах слиза на земното небе и хвали жителите на земята пред обитателите на небесата (меляикетата), като казва:”Погледнете към моите раби, разрошени, прашни, нуждаещи се, дошли от различни краища на света. Те се надяват на Моята милост, още невидели Моето наказание, и не е видяно толкоз много освобождаване от Огъня, както е в деня Арафе.”/Ибну Хиббан/
“Най-превъзходната дуа е дуата в деня Арафе, а най-превъзходното, което аз и Пейгамберите преди мен сме казали, е: “Ля иляхе иллеллах вахдеху ля шерике лех”-“Няма друго истинско божество освен Аллах, Той е един-единствен и няма съдружник.”/Имам Малик/
Молим Аллах Аззе ве Джелле да ни опрости всички грехове и ни предпази от прегрешения! Да приеме нашите добри дела и да ни помилва в Съдния ден! Амин!
-
Мирадж! (http://www.youtube.com/watch?v=JBm6MaBGwfY#normal)
-
КУРБАН БАЙРАМ
Всеки народ има празници. Мюсюлманите също имат своите празници. Разликата между празниците в Исляма и другите празници се състои в това, че при немюсюлманите празникът е повод за веселие и почивка, докато при мюсюлманите освен почивка и веселие, празникът е причина за общение със Създателя и време за равносметка на живота и поведението.
Курбан байрам е именно такъв празник. Празник, в който се извършва поклонението хадж – световния мюсюлмански конгрес в Мекка. Той на практика е израз на равенството между мюсюлманите, там се срещат и се запознават мюсюлмани от целия свят, разбират се по между си без да знаят общ език, там говорят чувствата... Този всеобщ ибадет няма равен на себе си, защото напомня за деня, в който всички хора, независимо от националност, език и цвят на кожата, ще застанат пред Всевишния Аллах, за да получат справедлива присъда за делата си.
Поклонението хадж е ибадет, който спомага мюсюлманите да заздравят вярата си, да се сдобият с по-голямо самочувствие и да станат по-издръжливи на изпитания. От друга страна посещението на светите места спомага за разбиране историята на Исляма,и вярата в съществуването и единството на Всевишния се задълбочава в сърцата им.
Този празник не се празнува само в Мекка, тъй като практически е невъзможно всички мюсюлмани да отидат там. Ако една малка част от мюсюлманите имат възможност да посетят светите места и да извършат поклонение, то останалите празнуват по родните си места.
Курбан байрам е характерен с курбаните, които се принасят в жертва в името на Аллах. Смисълът на курбана не се състои в коленето на животното, нито в неговата кръв, нито пък в месото му. Целта на курбана се изразява в боязъна пред Аллах и подчинението на Неговата повеля. В тази връзка в Свещения Коран е казано:
"Не тяхното месо, не тяхната кръв ще стигне до Аллах, а вашата набожност ще стигне до Него. Така Той ви ги е подчинил, за да въвеличавате Аллах, че ви е напътил. И възрадвай благодетелните!" (Хадж, 22: 37)
Целта на религията, целта на живота, целта на съществуването е боязънта пред Аллах. Човек се ражда, живее и умира. Ако всичко в живота му е съобразено с повелите на Аллах, то той има смисъл. Всъщност появата и смъртта на човек са единствено по волята на Аллах. Но, животът също трябва бъде съобразен с това, което Той одобрява. Само тогава в него ще има смисъл, ще е полезен и само тогава човек ще е щастлив...
Всевишният Аллах повелява:
"Кажи: “Моята молитва и моето служене, и моят живот, и моята смърт са за Аллах, Господа на световете.”" (Енам, 6: 162)
Курбанът е жертвоприношение единствено заради Аллах, за да заявим предаността си към Него. Изразяването на тази преданост не пречи мюсюлманинът да се възползва от месото на жертваното животно, не пречи и да бъдат нахранени близките и бедните от това месо. Основната цел обаче от курбана не е ритуалът, не е символиката, нито материалната полза. Основната цел е боязънта пред Аллах и чувството за преданост пред Него. Мухаммед саллеллаху алейхи ве селлем казва в хадис:
“О, хора! Пренесете животно в жертва, като се надявате на награда от Аллах за това извършено от вас дело.” (ет-Тергиб вет-Терхиб)
“Който принесе в жертва животно с искреност за Аллах и с надежда от Аллах за награда за това дело, това животно ще бъде за него преграда пред огъня на Ада.” (ет-Тергиб вет-Терхиб)
Следователно, жертвоприношението в Исляма е израз на съчетаването на духовното и материалното, което е залегнало в основата на ислямската религия.
Жертвоприношението е сунната на Ибрахим (алейхисселям), получил като изпитание заповед от Аллах да принесе в жертва сина си. Ибрахим показал готовност да изпълни тази повеля и даже е пристъпил към нейното изпълнение. В този момент обаче идва милост от Аллах, Който изпраща на Ибрахим коч, който да принесе в жертва вместо сина си. Това още веднъж показва, че целта от курбана е да се заяви предаността, искреността и себеотрицанието като се колят в името Му курбани.
Погледнато от друг ъгъл, това показва, че ислямската религия отдава особено значение на човека като поставя всичко в негово подчинение:
"И подчини Той за вас нощта и деня, и слънцето, и луната, и звездите са подчинени на Неговата повеля. В това има знамения за хора проумяващи." (Нахл, 16:13)
Всичко е в подчинение на човека в това число и животните, които се принасят в жертва...
Истинският притежател обаче е Аллах Всевишния, поради което животните се колят в Негово име.
Така през дните на Курбан байрам изпъква важността на човека във вселената, на яве излиза неговото господство на земята. В същото време се разбира и истината, че въпреки достойното място на човека във вселената, той не е абсолютен господар. И хората имат Господар, Който е господарят на всичко. Той е, Който заслужава преклонение и в Негово име се вършат всички добри дела. Той е абсолютният Владетел, Който се разпорежда според волята Си.
През тези дни на преден план излиза и взаимната помощ между мюсюлманите, богатите са задължени да колят курбан и така подпомагат бедните. Това също е в името на Всевишния, което показва, че те прилагат Неговата заповед във всеки аспект на техния живот.
Накратко казано, мюсюлманският празник Байрам е повод за преклонение пред Аллах, радост и подобряване на взаимоотношенията между хората. Ние всички се възползваме рационално от тази възможност да празнуваме като истински мюсюлмани.
-
RIBNOVO,Isa 71,благодарим за написаното.В полза за нас е,понеже имаме много нови членове на сайта мюсюлмани за който е полезно това.Разбира се както писах по долу има различие и спорове много,особено с арабските понятия за тълкуване на Корана като например при тях е разрешено да се женят близки роднини,братови деца..нещо което противоречи на писаното в Корана!
-
RIBNOVO,Isa 71,благодарим за написаното.В полза за нас е,понеже имаме много нови членове на сайта мюсюлмани за който е полезно това.Разбира се както писах по долу има различие и спорове много,особено с арабските понятия за тълкуване на Корана като например при тях е разрешено да се женят близки роднини,братови деца..нещо което противоречи на писаното в Корана!
сура Жените ает23-,,
Под възбрана са за вас майките ви, дъщерите ви, сестрите ви, лелите ви, вуйните ви, дъщерите на брата и дъщерите на сестрата, и жените, които са ви кърмили, и сестрите ви по кърмене, и майките на жените ви, и заварените под ваша опека дъщери на жените ви, при които сте влезли [в съпружество], а ако не сте влезли -; не е прегрешение за вас; и съпругите на синовете ви, които са ваша плът; и да съберете две сестри, освен което е било. Аллах е опрощаващ, милосърден.,,
Според мен както го има по много места, с цел да се запази имането и парите ,родителите женят близки роднини.А в аета се казва че са под възбрана.Аллах знае най добре.
-
Денят на рождението на Пророка Мухаммед (с.а.с) или така наречания (Мевлид) се отбелязва в 12-тия ден на месец Рабиул Еввел по лунния календар. Тази година мевлид ще бъде на 25 февруари.
Мухаммад е роден през месец Мухаррам(април) 570 г. в Мека.Той произлиза от хашимитския род на племето Курайш,което управлява Мека-търговско и духовно средище на областта Хеджаз.Баща на Мохамед е Абд'аллах Ибн Абд'ал Мутталиб,а неговата майка се казва Амина Уахаб.(Името на бащата Абд'аллах означава Божи служител,а на майката Амина-вярна).Бащата умира малко преди раждането на Мохамед,а не след дълго умира и майката Амина.След смъртта на родителите с отглеждането на малкия Мохамед се заема дядото Абд'ал Мутталиб,който пък умира,когато Мохамед е едва на шест години.Впоследствие възпитанието на момчето е поето от чичото Абу Талиб.Голяма роля за ранното възпитание на бъдещия Пророк има неговата млечна дойка Халима.
Големи и необикновени събития са се случили преди раждането на Пророка Мохамед (Бог да го благослови и с мир да го дари). В нощта на неговото раждане изгряла нова звезда; 14-те кули на двореца на иранските императори, прекланящи се на огъня, се срутили; огънят на Маздеяните (прекланящите се на огъня), който в продължение на 1000 години горял в Иран, угаснал; долината Семави била наводнена; езерото Саве пресъхнало и др.
В юношеските си години Мохамед изкарва залъка си като пастир и керванджия.Понякога чичото Абу Талиб го взима със себе си като придружител в търговските си начинания до Сирия.Племенникът му се ползва с неговото пълно доврие,неслучайно той му поверява воденето на сметките.Успоредно с търговията Мохамед има възможност да опознае "Кааба",където вижда тълпите от хора,които се кланят на местните идоли.Тогава вече е времето,когато сред арабите започва да прониква разбирането за съществуването на един върховен бог.Но те не знаят кой е той и какъв е смисълът и значението на вярата в него.
На двадесет и пет години Мохамед започва работа при знатната вдовица Хадиджа Ибни Хауайлид,а по-късно той става неин управител и започва да движи търговските дела.С поведението си Мохамед спечелва напълно доверието на по-възрастната от него жена,а към 595 г се жени за нея
Бракът с вдовица Хадиджа донася благополучие на Мохамед.В Корана сам Аллах напомня за това:"Не те ли намери Той сирак и не те ли приюти?И те намери заблуден,и те напъти.И те намери беден,и те замогна."(Сура Ад-Духа/Утрото;аяти 6-8).Мохамед усвоява бързо изкуството на търговията и печели както състояние,така и авторитет сред съгражданите си.Но спокойният и охолен живот не му е присърце.Загиващата родова солидарност,задълбочаващото се материално неравенство между хората и потискането на слабите са стойностите,които дълбоко го вълнуват.За да намери отговор на тези и други размишления,Мохамед често се усамотява и дава простор на своите мисли.
Едно от любимите места на Мохамед е малката пещера Нур в планината Хира,която се намира извън Мека.Пещерата Нур е мястото,където навършилият 40 години Мохамед чува за пръв път странен глас.След няколко дни същият глас е придружен с видение,обгърнато в ореол от светлина.Видението докосва арабския син като лек вятър чрез малак Джибрил,вестителя на Аллах.Това е мигът,в който фактически Мохамед е избран за Пророк на Аллах.
В съчинението "Житието на Пророка Мохамед" Ибн Хишам (X в.) описва събитието така:"Ангелът Джибрил слезе от небето и намери Мохамед на планината Хира.Той се появи пред него и каза:"Привет на теб,о,Мохамед,пророк на Бога!"Мохамед беше ужасен.Той се надигна,мислейки,че полудява..Но Джибрил го взе между крилете си и му каза:"Мохамед,ти си пророк на Бога,а аз съм Джибрил,ангел на Бога,който ти носи неговото послание,за да го прочетеш."Мохамед му отвърна:"Как ще го прочета аз,който не зная да чета!"Ангелът му рече:"Чети в името на твоя Бог,който създаде всичко!"Така през 609 г. Мохамед получава божественото "Откровение" (разкриване).
-
Bugün Mevlid Kandili.. (http://www.milliyet.com.tr/Milliyet.aspx?aType=SonDakika&ArticleID=1203762)
Bugün Peygamber Efendimiz Hz. Muhammed'in doğumunun idrak edileceği mevlid kandili. TRT kandilde dünyanın değişik bölgelerinden canlı mevlid yayını yapacak. Mevlit yayınlarından biri de Mescid-i Nebevi'den...
Diyanet İşleri Başkanı Ali Bardakoğlu, 'Dünyanın sanal ve geçici meşgalelerinin ve sonu gelmez heveslerinin bütün hayatımızı ve geleceğimizi ipotek altına aldığı modern dönemde, Kur'an-ı Kerim'i ve Peygamberimiz'in Sünnetini daha iyi anlamaya, bunun için de gönlümüzü Kur'an'a açmaya ve Sevgili Peygamberimiz'in örnek hayatını ve ahlakını rehber edinmeye ne kadar çok ihtiyacımız var' dedi.
Bardakoğlu, Mevlid Kandili nedeniyle yayımladığı mesajında, 25 Şubat Perşembe gününü Cuma'ya bağlayan gece, tüm insanlara rahmet elçisi olarak gönderilen, peygamberlik zincirinin son halkası olan Hz. Muhammed'in Hicri Takvime göre doğumunun idrak edileceğini belirtti.
Hz. Muhammed'i örnek almanın, ancak O'nun insanlığın huzur ve mutluluğu için yaptığı daveti hayatımıza yansıtmakla ve güzel ahlakını bir bilinç ve hayat tarzı olarak davranışlarımıza mihver yapmakla mümkün olduğuna işaret eden Bardakoğlu, 'Nitekim kendi aranızdan, size ayetlerimizi okuyan, sizi her türlü kötülükten arındıran, size Kitabı ve hikmeti öğreten, ayrıca bilmediklerinizi de öğreten bir peygamber gönderdik' ayet-i kerimesinin dile getirdiği gibi, ilahi hitabı buluşturan Rahmet Elçisi'nin, aynı zamanda o kelamı açıkladığını ve onun hayat veren mesajını bizzat yaşayarak aktardığını kaydetti.
(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fimg90.imageshack.us%2Fimg90%2F2565%2Fkand.png&hash=363e4a579d13540ad13a8ea1e2dc57d766e70308)
-
300 милиона ТВ-зрители ще могат да гледат честването на мевлида от гр. Казан
На 25 февруари телевизионен канал „ТНВ” ще излъчи пряко празничната вечер посветена на деня на рождението на пророка Мухаммед (с.а.с.). Телевизионното предаване ще бъде също така излъчено и по турския тв-канал „ТРТ”, чийто сигнал се хваща от много страни.
Турският канал „ТРТ” е запланувал да извърши преки включвания от честването на празника „Мевлид” в редица страни като – Турция, Египет, Ирак, Македония и др. От Казанската джамия са предвидени да бъдат извършени няколко 10-минутни включвания.
Покритието на канала „ТРТ” обхваща 300 милиона телезрители, които ще могат да гледат честването на нощта Мевлид от Казан.
Благодарение на сигнала на „ТРТ” зрителите на канала „ТНВ” ще могат да видят как протичат тържествата посветени на рождението на пророка Мухаммед (с.а.с.) в различните страни.
Нека да напомним, че на 25 февруари в джамията Кул-Шериф ще се проведе празнична вечер посветена на рождението на Хазрети Мухаммед, като тържествена проповед ще изнесе имамът на джамията и ще бъдат четени айети от Корана и изпълнени религиозни песни посветени на Исляма.
http://www.genmufti.net/bg/news-worldwide/723-300-------------.html (http://www.genmufti.net/bg/news-worldwide/723-300-------------.html)
-
„Пречист е Онзи, Който пренесе Своя раб нощем от Свещената джамия до Най-далечната джамия, околностите на която Ние благословихме, за да му покажем от Нашите знамения. Той е Всечуващият, Всезрящият.” (Сура Исра, 1)
Мирадж! (http://www.youtube.com/watch?v=JBm6MaBGwfY#)
-
Да си припомнонм важните неща със наближаването на Рамазана...
-
Да се замислим в месец Рамазан
Бих желал да ви представя няколко събития, които ще ви накарат да се усмихнете. Ще се убедите, че тези случки са толкова поучителни, че може да се напишат книги за това.
Ето няколко от тях:
Един човек проповядвал единствено и само за щедростта, но никога не давал дори и един грош. Този човек помолил един ден известния учен Ибрахим Едхем:
n Ти поучаваш всекиго, поучи и мен с няколко думи.
n Ще изпълняваш ли това, което ти препоръчам?
n Разбира се, колко му е да изпълниш няколко препоръки. Ибрахим Едхем бил съвсем кратък:
n За теб е важно да затваряш отвореното и да отваряш затвореното. Човекът не разбрал нищо от тази препоръка и попитал:
n Какво е това нещо, което трябва да затварям или да отварям?
n Това, което е отворено, е устата ти, която говори само за щедрост. Нея трябва да затвориш. А затвореното нещо е кесията ти. Нея я отвори! Човекът се замислил и казал, усмихвайки се:
n Наистина колко кратка поука, но напълно уместна!
Да, понякога добро качество като щедростта го изразяваме само на думи, а не даваме личен пример. Но нали по-важното е личният пример, а не думите? Какво бихте казали, струва си да се замислим, нали? Един ден казали на Ибрахим Едхем, че всичко отново е поскъпнало, а той им отговорил, че отново той е спечелил. Когато го попитали как е възможно това, той им казал:
n Стоката, която е поскъпнала, не я купувам известно време. По този начин спестявам и печеля. Ибрахим Едхем е живял много скромно. Това не го притеснявало. Напротив, бил щастлив от този факт, като казвал, че такъв бил животът и на Пратениците, и на праведните хора. Един ден го попитали:
n Как търпиш да живееш толкова оскъдно?
Той им отговорил:
n Всичко започва от малкото, а с времето се увеличава. Но трудностите в началото са големи, но впоследствие намаляват. Затова в началото виждах, че трудностите са големи, но с времето осъзнах, че те намаляват и затова съм винаги щастлив от скромния ми живот. Ибрахим бил и много милосърден и търпелив. Но един друг учен - Шакики Белхи, въпреки че бил праведен човек, понякога избухвал. Така един ден видял едни хора, които не ходели на молитва, а по цял ден били в механата и одумвали хората. Шакики им казал:
n Ако сте деца, отивайте на училище, ако сте луди, вървете в лудницата, ако сте мъртъвци - в гроба, а ако сте вярващи - идете в джамията! Или ми кажете какви сте и кого представлявате вие с това одумванe?
-
Тази вечер е "Нощта Берат"
Нощта на Опрощението - "Нощта Берат" е пряко свързана с нравственото възпитание на децата. Отбелязва се в месец шабан. "Берат" - означава опрощение. В тази нощ, според Корана се предопределя съдбата на вярващия.
Опрощаването е духовно пречистване и подготовка за дългия пост.
Значението и достойнствата на нощта "Берат" са обобщени от ислямските учени в пет точки:
1.В Корана нощта "Берат"е определена като свещена.
2.През тази нощ Аллах дарява вярващите с опрощение и благодат.
3.Ибадетите през тази нощ са с много голяма стойност.
4.Берат е нощ за проверка на душевния мир и отчет на деянията.
5.През същата свещена нощ Мухаммед с.а.с. е дарен с правото шафаат-"Шафаат-и Узма" (Голямото застъпничество) или "Макам-и Махмуд" (Славният пост).В Махшар (мястото на Съдния ден) на Пророка е отсъдено правото да се застъпва за всички хора,с изключение на неверниците и двуличниците.
-
(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fimg15.imageshack.us%2Fimg15%2F7563%2F38672147099421972564100.jpg&hash=222756d509dff0ff6825665aaa0fa05a51594267)
-
Hor "Rejjan" - Ramazanska vecer (http://www.youtube.com/watch?v=UsO9b4WaJ_4&feature=related#)
-
(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fimg1.loadtr.com%2Fb-303755-ho%C5%9F_geldin_ya_%C5%9Fehri_Ramazan.jpg&hash=b28ccc10a6f81b81df574c61d122a57eb6b5a8f7)
-
Лек и спасителен пост на всички и Аллах да приеме молитвите ви!
(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fkak-da.bg%2Fka4enipics%2F1014Ramazan.jpg&hash=93711a66d855f8f4b221243b764542a3e1c5e441)
Преди всичко примири се с врага си, като му простиш от сърце;
като видиш беден не се отвръщай от него, но му помогни с каквото можеш;
не завиждай никому;
не осъждай никого;
не поглеждай с пожелание;
не протягай ръце към онова, което не ти принадлежи;
не подавай ухо на клевети и лъжливи сведения за ближния си;
нека устата ти да са затворени за всичко лошо за твоя ближен;
пости с очи и уши, с ръце и нозе, с ум и сърце!
Бъди благоговеен във всичко, – бъди всякога смирен и кротък.
Защото каква полза, ако измъчваш тялото си с неядене,
а душата ти се надува от гордост?
Каква полза имаме от това да бледнеем от пост, когато побледняваме от завист?
Що за добродетел е да не пием вино, а да се опиваме от омраза?
Или да не ядем риба и месо, а да изяждаме братята си с клевети?
И така, като постим телесно, нека постим и духовно;
като очистваме тялото с въздържание от храна и питие,
нека очистваме душите си от суетни и нечисти мисли;
нека се украсяваме с милосърдие, кротост, смирение, примиряване с враговете,
с милост към всички наши ближни.
Това е пост, приятен на Бога и спасителен за нас.
Постихме с пост благоприятен, благоугоден на Господа.
Пост на отричане от злото, въздържане на езика, въздържание от гняв, отлъчване от похотите, злословието, лъжите и клетвите.
Постът, през който липсват тези прегрешения, е истински и благоприятен.
Текста взех оттук http://aivanova.blogspot.com/2010/08/blog-post.html (http://aivanova.blogspot.com/2010/08/blog-post.html)
-
Рамадан (http://www.youtube.com/watch?v=WOi-5mIpRpA#)
-
Grup Nasihat - Ramazan //www.nasihat.be// (http://www.dailymotion.com/video/xbck33)
-
RaMaZaN (http://www.dailymotion.com/video/xa8epe)
-
11 Ayın Sultanı Ramazan (http://www.dailymotion.com/video/xah0p1)
-
Днес започва Свещеният за мюсюлманите по света- месец Рамазан. През този месец изповядващи Исляма държат пост" Оруч"- Говеене. Всяка вечер след постите мюсюлманите дават" Ифтар" садъка за по бедните.
Правят го от сърце и душа.
Има хора,които НЕ могат да изпълняват на 100 % този месец- говоря за болни които вземат лекарства за живота,за по богати които са на работа и живота им е свързан с храни или дейности различни от Исляма,те дават садъка от душата си.
Лично познавам тук турци,араби,помаци,индийци,..какви ли не които в този месец са свързани с бизнеса и избягват всеки допир със свинско,даряват ХАЛАЛ от душата си.
Наистина Исляма е конгломерат по света.
Месец Рамадан –свещеният месец за мюсюлманите; месецът, от който започва ислямското летоброене и история; месецът, през който е низпослан Свещения Коран; месецът, който се явява опорна точка за един от стълбовете на Исляма – говеенето.
“Рамадан е месецът, през който беше низпослан Коранът за напътствие на хората и с ясни знаци от напътствието и разграничението. Който от вас се окаже в този месец, да говее през него, а който е болен или на път – да се издължи в други дни. Аллах иска да ви улесни и не иска да ви затрудни, а да завършите докрай определените дни, да възвеличите Аллах за онова, с което ви е напътил и да сте признателни.” /2:185/
Говеенето е довод за вярата на рабите във Всевишния Аллах. Говеенето е служене на Всевишния. То е израз на дълбоката и искрена любов на мюсюлманина към Неговия Създател. Говеенето изпълва човека с надежда да спечели благоволението на Аллах. Наградата за говеенето е велика, защото Всевишният го е отредил за Себе Си.
Пророкът /Аллах да го благослови и с мир да го дари/ е казал: "Аллах каза: Всяко дело на синовете на Адам е за тях самите, освен говеенето. То е за Mен и наградата за него Аз я давам." /Бухари/
Говеенето не е просто един от обредите в Исляма. То е мерило за искреността - тaйнство между Аллах и Неговия раб. Няма друга система или религия, която дава на човека такъв метод за духовно извисяване и стремеж към Него – Единствения. Пратеникът на Аллах /с.а.с./ е казал :
“Говеенето е предпазване от Огъня.”
И още : “Който говее през месец Рамадан с вяра и очакване на награда от Аллах, на него се опрощават предходните грехове.” /Муслим и Бухари/
И е казал : “От Рaмадан до Рамадан се опрощава онова, което е във времетраенето между тях, ако не са извършени големи грехове” /Муслим/
И още: “В Рая има врата “Ар-Раййан”, през нея в Съдния Ден ще влязат само говеещите. Никой друг, освен тях не ще влезе от там…” / Бухари /
Кой би допуснал да пропилее всичко това? Кой не би искал да даде всичко от себе си, за да спечели тази благодат?
Всеки би положил максимални усилия, би се отрекъл от всичко, което ще му попречи, за да получи Неговата благодат. А това, което се иска от нас е толкова малко, в сравнение с онова, което ни предлага Аллах Всевишния! От нас се иска само да се откажем от няколко незначителни земни блага и то не напълно. Говеещият трябва да изостави това, което Аллах е забранил.
Пратеникът /с.а.с./ е казал: ”Когато някой от вас говее, да не изрича непристойност и да не проявява безразсъдство.” /Муслим/
Говеенето е божествено предписание за самоуспокоение и самоконтрол, за поддържане на човешкото достойнство и свобода. Тези резултати винаги се проявяват, ако човек правдиво говее.
Пророкът /с.а.с./ е казал: “Колко говеещи има, които не притежават нищо от говеенето, освен гладуването. И колко отслужващи нощната молитва има, които не притежават нищо от нея, освен бдението нощем.”
Месец Рамадан е велик месец. През него е низпослан Коранът - за напътствие на хората с ясни знаци от напътствието и разграничението и като изцеление за вярващите.
Пророкът /с.а.с./ е казал: “При вас дойде Рамадан, благословен месец. Аллах, Всемогъщ е Той и Превелик, предписа за вас като задължение говеенето през този месец. Разтварят се тогава дверите на небето и се затварят дверите на Ада, и се слагат окови на сатаните – непокорници. На Аллах тогава принадлежи нощ (нощта Кадр) , по-добра от хиляда месеца. Онзи, който не се възползва от нейното благо, той се е лишил.”/ Нисаи /
Нека се възползваме от този месец - благодат от Всевишния Аллах. Да отворим душите и сърцата си за Него - Той иска толкова малко от нас: "Човек изоставя страстите си и храната заради Мен." / Муслим /
Говеенето е едно от проявленията на единство на ислямската общност. То е символ на нейната солидарност и взаимопомощ – заговяване в едно и също време, разговяване в едно и също време, няма разлика между богат и беден, водач и воден. Единствените критерии са богобоязливостта и отдадеността на Всевешния Аллах.
-
.Науката е напреднала много. Тя е дала възможност на човека да узнае фантастичната бързина, с която се движат небесните тела и материята, от която те са съставени. Науката е дала понятие на човека за необятността на безвъздушното пространство и за микроскопичността на атома. Всяка нова стъпка на науката ни донася нови и нови изненади и постижения. Въпреки всичко това науката представлява слаба светлина на фенер, мъждукаща сред огромна, черна и гъста гора, през която човечеството с мъка си пробива път към Бога. Само вярата може да го изведе на светлина и да послужи като мост между човека и безкрайното. Гулиелмо Маркони
Origin of Life 1. Life Came From Other Planets. Myth of the Organic Soup & Abiogenesis (http://www.youtube.com/watch?v=ByUod2VmBQY&feature=channel#)
.Науката, като ни научава да познаваме нещата на природата, е длъжна да ни направлява към размисъл за Този, Чието творение са тези неща.
Майкъл фарадей
-
http://www.dailymotion.com/video/xerod9_yyyyy-yyyy-y-yyyyyy-4-yyyy_shortfilms?start=54#from=embed (http://www.dailymotion.com/video/xerod9_yyyyy-yyyy-y-yyyyyy-4-yyyy_shortfilms?start=54#from=embed)
-
ЧЕСТИТА НОВА 1432 ГОДИНА НА
ВСИЧКИ МЮСЮЛМАНИ.
Хиджра (от арабски هِجْرَة, оттегляне) се нарича напускането на град Мека и преместването в Ясриб (Медина ал наби) на Мохамед и неговите последователи през 622 г.
-
На десетиея ден от месец Мухаррем по хиджра / утре 16 Декември/ е Ашуре.На този ден са станали много важни събития едно от които е спасяването на Нух а. с. /Ной/ от потопа.За благодарност за даденото ни плодородие от Аллах дж.дж. се вари и разнася ястие наречено ашуре.Слагат се неща от варивата които сме произвели за прехрана.Някой казват че кагато Нух е стъпил на суша той е сготвил от всичко от което е било останоло по малко.затоваи сега в ашурето се слагат различни неща.
Добре е на този ден да се държи уруч/да се говее/ и да се прави допълнителен намаз.На този ден трябва да зарадвеме децата с подаръци.
-
Тази нощ е нощта Регаиб- от утре започват трите свещени месеца в исляма като третия е Рамазан-и-Шериф.Мюсюлманите по света се поздравяват както при започването им,така и при настъпването на някоя от четирите свещени нощи.Нека ви е честита нощта Регаиб и следващите я три месеца.
-
Нощта Регаиб-свещенна,ибадет или нововъведение.
Няма доказателство в Коран и Керим,нито в сунна или хадис за тази вечер.Има хадис които казва ,че всяко нещо което не е от исляма и е измислено от хората(нововъведение),мястото му е в огъня.
http://islambulgaria.blogspot.com/2011/06/blog-post.html (http://islambulgaria.blogspot.com/2011/06/blog-post.html)
Aл-Фатауа aл-Хикхийа aл-Kубрa, 1/216
Шейх ал-Ислам Ибн Таиймийа, Аллах да го помилва, е казал:
Що се отнася до новите молитви, които се правят в определено време, с определен брой рака’ат, с определени рецитирания, както молитвата салат ал- рага’иб в първия петък на месец Раджаб, в средата на месец Шаабан, нощта на 27 Раджаб, това са нововъведения, не са предписани от исляма, не са утвърдени от четиримата имаами или от надеждни учени...Неща като тези отварят вратите за промени в законите и ритуалите в исляма и въвеждат това, което Аллах не е отредил.
-
Mюсюлмански празници през 2012 г.
-Нощта Мевлид на 3 февруари (1 ден).
-Рамазан байрам на 20 и 21 август (2 дена).
-Денят Арефе на 24 октомври и Курбан байрам на 25 и 26 октомври )3 дни).
-
Здравейте току що научавам от Рахмие че в Турция Рамазан байрам се празнува с един ден по-рано или на
- 19 и 20 август.
Моля ако има грешки в горепосочените дати ,запознатите добре с мюсюлманските празници да ме поправят.
http://www.kurandan.com/db/2012dinigunler.htm (http://www.kurandan.com/db/2012dinigunler.htm)
-
В очакване на месец Рамадан... (http://islqmrudozem.ovo.bg/news/v_ochakvane_na_mesec_ramadan/2012-06-12-116)
12 Юни 2012
(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fupl0ad.org%2Fimages%2F4883718h.jpg&hash=2b5b218da0e7421443988cf26520be0efbccf882)
Аллах (с.т) в Свещения Коран заповядва: „О, вярващи, предписано ви е говеенето, както бе предписано и за онези преди вас, за да се побоите в определени дни….” (Коран – 2/183-184)
С позволението на Аллах (с.т) още веднъж се готвим да посрещнем свещения месец Рамадан.
Месецът в който Аллах (с.т) низпосла Корана, за да изведе човечеството от тъмнината на невежеството, към светлината на науката и вярата.
Този месец е значително важен за всички мюсюлманини.
Защото специално в този месец ние се чувстваме по-близо до Аллах и обръщаме повече внимание на своята религия.
Рано сутринта ставаме – ядем, пием и правим сахур.
През деня държим оруч, четем Коран и кланяме намазът си на време, а вечерта събирайки се с джемаата в джамията кланяме заедно намазът терауих.
Разбира се, за извършването на всички тези дела в месец Рамадан ние получаваме повече награда от всякога и за това трябва да се стараем да извършваме колкото се може повече ибадет, но никога не трябва да забравяме, че Аллах (с.т) не иска от нас да бъдем мюсюлмани само през този свещен месец, а иска да бъдем истински мюсюлмани и през останалите месеци на годинага.
Очаквайки този свещен месец ние още веднъж трябва да помислим, истински мюсюлмани ли сме, заслужаваме ли помощта на Аллах и колко сме близо до нрава на Пратеника (с.а.с) и неговите сподвижници?
Един от мюсюлманските учени казва: „Когато наближи месец Рамадан ние трябва да се подготвим за неговото посрещане с три неща: Тевбе-и истигфар, Нийет и Ихляс.”
Преди да навлезе месец Рамадан ние трябва да се подготвим за неговото посрещане с тевбе-и истигфар, което ще рече, да се подготвим и почистим духовно, искайки искренно прошка от Всевишния Аллах (с.т) за сторените от нас грехове. Заедно с това, ако сме наранили или сме сгрешили спрямо някои от нашите близки, роднини и приятели, да искаме прошка и от тях.
Аллах (с.т) в Свещения Коран казва: „О, вие, които вярвате, покайте се пред Аллах с искрено покаяние” (Коран – 66/8).
А Пратеника на Аллах (с.а.с) е казал: „О, Хора, покойте се пред Аллах и Го молете за прошка. Айстина аз се покайвам пред Аллах по сто пъти на ден.” (Хадис предаден от Муслим).
Очаквайки месец Рамадан ние трябва да подновим и нашето намерение (нийет), да обещаем пред Аллах (с.т), че само на Него ще служим и само за Него ще вършим нашите дела. Защото няма полза от дела, които са направени за друг, освен Аллах.
Пророкът (с.а.с) казва: "Когато наближи деня на киямета, моята общност ще се раздели на три групи. Една група искрено ще прави ибадет на Аллах, друга група ще прави ибадет, за да ги видят хората около тях, а третата ще прави ибадет, за да се представят пред хората като религиозни и да се възползват материално. В деня на киямета, когато Аллах Теаля събере хората, ще каже на онези, които са правели ибадет, за да се възползват материално:
- В името на Моята слава, кажете какво целяхте с ибадета, който изпълнявахте?
- В името на Твоята слава признавам, че изпълнявах ибадета, за да се възползвам материално, като се представях пред хората като силно религиозен.
- Това няма да ти бъде от полза – казва Аллах Теаля и повелява на меляикетата да го хвърлят в огъня. След това казва на онези, които са правели ибадет, за да бъдат забелязани от хората около тях.
- В името на Моята слава, кажи какво целеше с ибадета, който изпълняваше?
- В името на Твоята слава признавам, че целта от ибадета, който вършех бе да бъда забелязан от хората около мен.
- Нищо от твоя ибадет не стигна до Мен – ще бъде отговорът на Аллах и ще заповяда на меляикетата да го хвърлят в огъня.
След това казва на онези, които са правели ибадет искрен:
- В името на Моята слава, кажи с каква цел правеше ибадет?
- В името на Твоята слава казвам, че целта от моя ибадет бе Твоето благоволение и твоето одобрение. Ти знаеш това най-добре.
Този казва истината – казва Аллах Теаля, след което заповядва на меляикетата да го отведат в дженнета.” (Предаден от Таберани и Бейхаки).
А един от учените е казал: „Братя мой! Знайте, че намерението спрямо ибадетите е като главата на тялото! Смятате ли, че тялото може да живее без глава!?”
Искренността е от основите на ибадета. Малко ибадет направен с искренно сърце е по полезен за вярващия мюсюлманин от многото ибадет направен нехайно.
Служейки на Аллах ние трябва да бъдем искренни в това служене, за да получим неговата милост, както на този свят така и в отвъдния. Аллах няма нужда от нашето служене, а именно ние се нуждаем от неговата милост и помощ, ето за това, трябва да му служим искренно…
Той (с.т) казва: „И бе им повелено да се прекланят единствено пред Аллах, предани Нему в религията, правоверни, и да отслужват молитвата, и да дават милостинята закат. Това е правдивата религия.” (Коран- 98/5)
Всички ние рано или късно ще умрем, и в Деня когато се срещнем с нашият Господар няма да ни помогне нашето богатсво, слава, достойнство и чин…
Той (с.т) учейки ни как да му се молим, ни дава пример с пророка Ибрахим (а.с), който казал: „ Господи, дари ми мъдрост и ме приобщи към праведните! И стори достойно споменаването ми пред идните [поколения], и ме стори да бъда от наследниците на блажения Рай! И опрости баща ми! Той наистина е от заблудените. И не ме опозорявай в Деня, когато [тварите] ще бъдат възкресени, в Деня, когато нито богатство, нито синове ще помогнат, освен който дойде при Аллах с чисто сърце.” (Коран – 26/83-89)
Ето за това нека се подготвим за месец Рамазан, – който може би ще бъде последен за много от нас - с Тевбе-и истигфар, Нийет и Ихляс, и се помолим на Аллах (с.т.) да приеме нашите ибадети…
Амин…
-
(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fupl0ad.org%2Fimages%2F8064454410.jpg&hash=0212830d96ab3c4d500e3033432a3e6e50dcd46c)
-
Кой трябва да пости?
Постенето през месец Рамадан е задължително за всеки мюсюлманин, мъж или жена, които са:
1) психически и физически здрави;
2) пълнолетни - зрелостта обикновено идва около четиринадесетгодишна възраст. Деца под тази граница трябва да бъдат поощрявани към започване на добрата практика да говеят от по-ранна възраст, така че като достигнат пубертета, да бъдат психически и физически подготвени за това да постят;
3) да го извършват на постоянното си местожителство: в родния град, ферма, работни помещения и т.н. Това означава да не се намират на пътешествие от около деветдесет километра и повече;
4) напълно да са сигурни, че постенето не би причинило вреда, психическа или физическа, освен нормалните реакции при глад, жажда и т.н.
http://www.islamforbulgaria.com/islam/ibadat/koi_trqbva_da_posti.html (http://www.islamforbulgaria.com/islam/ibadat/koi_trqbva_da_posti.html)
-
„Месец Рамазан – едно ново начало”
http://islqmrudozem.ovo.bg/news/mesec_ramazan_edno_novo_nachalo/2012-07-12-135 (http://islqmrudozem.ovo.bg/news/mesec_ramazan_edno_novo_nachalo/2012-07-12-135)
Трите свещени месеца - Мустафа Хаджи (http://www.youtube.com/watch?v=wCWtIAz6qg0#)
http://islamchepintsi.blogspot.com/2012/07/blog-post_18.html (http://islamchepintsi.blogspot.com/2012/07/blog-post_18.html)
http://www.rodopismolian.blogspot.com/2012/07/blog-post_3159.html (http://www.rodopismolian.blogspot.com/2012/07/blog-post_3159.html)
В Рудозем учат на ислям жени от цялата страна
19 юли 2012, четвъртък
Над 45 жени от цяла България се събраха в Рудозем на едноседмичен семинар за основни познания за ислямската религия в навечерието на свещения месец Рамазан.
Наред с всекидневните уроци в различните ислямски дисциплини – акида, фикх, хадис, сира, Коран и допълнителни лекции на различни теми, мюсюлманките обогатиха ежедневието си, като посетиха и някои културни и природни забележителности в района. Семинарът бе организиран от Районното мюфтийство в Смолян.
-
Изявление на Главния мюфтия по случай настъпването на свещения месец Рамазан (http://genmuftibg.net/bg/news-from-bulgaria/2592-2012-07-19-14-41-58.html)
Четвъртък, 19 Юли 2012г
(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fupl0ad.org%2Fimages%2Fmustafa20h.jpg&hash=4e51710229a29f955f3ef183506dbd5f18c9e6cf)
Скъпи братя и сестри мюсюлмани, уважаеми сънародници!
Да благодарим на Аллах Теаля, че ни даде възможност отново да се срещнем със свещения месец Рамазан- месеца на берекета и благодатта. Срещата с този месец е радост за мюсюлманите, тъй като добрините направени в него имат по-висока стойност при Аллах. Никак не са малко хадисите, от които научаваме за предимството на Рамазан пред останалите месеци, но достатъчно е да споменем само един хадис, в който Мухаммед (а.с.) казва: Ако хората знаеха какъв берекет има в Рамазан, биха пожелали цялата година да бъде Рамазан.
Говеенето е характерен ибадет за Рамазан и мюсюлманите го спазват, като се надяват по този начин да се пречистят и да се извисят духовно. Ето защо въпреки дългите летни дни и трудно поносимите горещини, вярата прави мюсюлманите силни и способни да противопоставят на плътските изкушения и да се лишат от светските наслади. Наградата за това не закъснява. При залез слънце, когато е позволено вярващите да се хранят, те вкусват сладостта не само на храната и напитките, но и сладостта на благодатта на Аллах. Тогава отправената молитва към Всевишният се приема, което е достатъчен мотив за мюсюлманите да говеят в Рамазан. Това е чувство, което не може да бъде описано с думи, но се разбира само от онези, които говеят в рамазан.
Молитвите и четенето на Корана през нощите на Рамазан са важни компоненти от всекидневието на мюсюлманите в Рамазан, но няма как да подминем социалното измерение на този месец, в който взаимопомощта между мюсюлманите стават по-добри с всеки изминал ден. Това е времето, когато хората сядат на една трапеза, независимо от различията в социалното им положение, нито пък от различията в етническите и религиозни различия. Материалната помощ за социално слабите е характерна за целия месец, но тя се изразява най-вече в даването на зекята, който е една от основите на Исляма.
Нека да посрещнем рамазан достойно, да бъдем по-щедри, независимо от икономическата криза,която изживява почти целия свят и да подпомогнем кампанията за ислямското образование.
Аллах да ни напъти, да приеме ибадета ни, да пази целия български народ и да ни закриля. Да ви е честит месец Рамазан. Cenabı Allah ibadetlerimizi kabul etsin. весселяму алейкум.
-
Да е Честит Свещенния месец РАМАЗАН на всички Мюсюлмани по света,както и тук в сайта ни.
Вяра в меляйкетата (ангелите) (http://www.youtube.com/watch?v=koeVBnydjcI#)
-
Браќа и сестри! За сите нас нека овој месец биде месец на позитивни промени во сите сфери на животот. Нека ни биде среќен благословениот месец Рамазан.
Hor "Rejjan" - Ramazanska vecer (http://www.youtube.com/watch?v=UsO9b4WaJ_4#)
-
Месец Рамазан и говеене (http://islqmrudozem.ovo.bg/news/mesec_ramazan_i_goveene/2012-07-21-143)
21.Юли 2012
Уважаеми братя и сестри мюсюлмани!
Месец Рамазан е месецът на оруча (говеенето) и на наградата, в който тече щастлив и прекрасен живот. Този месец напомня за дадените ни безбройни блага. В този месец, отказвайки се от временните наслади, ние стигаме до тайната на вечните наслади, като спазваме оруч, по заповед на Аллах Теаля.
Оручът представлява борба със страстите (нефс), които пречат на човек да почувства истинската и крайна цел на ибадета и свежда до минимум въздействието на плътските желания.
Оручът извисява до съвършенство нашата нравственост чрез търпение, воля и неподдаване на плътските съблазни. Също така оручът е един щит, който предпазва човешкото достойнство и чест от прекаляване с желанията на плътта като ядене,пиене и полова възбуда.
Оручът освен, че способства за възпитание на добродетели като твърдост, благородство, търпение, решителност и др., чрез гладуване и лишаване от плътски наслади, напомня за стойността на благата. Така имаме възможност да влезем в положението на бедните и нуждаещите се, което ни прави по-милосърдни и по-сърдечни. Така се засилва чувството ни на благодарност. Оручът е заповед на Аллах Теаля, която по най-добър начин спомага за премахването на някои негативни явления в обществото като завист, подлост, омраза. Ето защо оручът е задължение не само на съвременната общност, но и на хората живели преди това. Аллах Теаля повелява:
"О, вярващи, предписано ви е говеенето, както бе предписано на онези преди вас, за да се побоите." (2: 183-184)
Ибадетите, които са задължителни според Исляма, служат за лек на различни пороци.
Наистина оручът представлява лек срещу много душевни и физически заболявания. Ето защо той се извършва в определени дни. Защото, както човешкият организъм свиква с употребата на определени лекарства и след известно време те не му действат, така духовното и физическо въздействие и на оруча се побира в определени рамки. Ако се премине границата на нормалното, този ибадет няма да донесе очакваната материална и морална полза.
От друга страна той се изпълнява в определен месец от всички мюсюлмани едновременно и така се осъществява единството на исляма. Така оручът се изпълнява в определени дни и възпитава хората на добродетели като чувствителност, задълбоченост и честност, необходими в живота.
Преминаването на месец Рамазан през различни годишни времена съдържа голяма мъдрост. Понякога този месец се пада в горещи, а понякога в студени дни. Един път дните са по-къси, а друг път по-дълги, или със средна продължителност. Така Рамазанът озарява със своята благодат всички годишни времена и всички дни. При това, когато мюсюлманите изпълняват оруча през различните годишни времена, те срещат различни трудности и улеснения, което спомага да изживеят разнообразни радости. В крайна сметка този ибадет, който по начало е труден, се изпълнява с необикновено желание и лекота.
Употребата на малко количество храна, особено по време на оруча, дава десет предимства:
1. Гладът пречиства сърцето и засилва паметта. Преяждането води до забравяне и оглупяване.
2. Гладът изостря стремежите на сърцето, както и въздействието на ибадета, а от ситостта сърцето загрубява и не чувства вкуса на ибадета.
3. Чрез глада човек става мекосърдечен, добродушен и скромен, а ситостта го прави горделив, надменен и себелюбив.
4. Гладът води до състрадание към гладните и бедните, а ситостта води до забравянето за тях.
5. Гладът потиска плътските желания и страсти, а ситостта ги разпалва.
6. Гладът поддържа човек бодър и активен. Ситостта го прави ленив и пасивен.
7. Гладът допринася за постоянството в ибадета. Ситостта води до разпуснатост и мързел.
8. Гладът е полезен за тялото. Чрез него се лекуват различни болести. Ситостта изхабява и разболява тялото.
9. Гладът прави тялото леко и подвижно. Ситостта го прави тлъсто и тромаво.
10. Гладът подтиква към раздаване на садака, себеотрицание и щедрост. Това е причината човек да бъде подслонен под сянка в деня на Къямета. Ситостта води до скъперничество или разточителство, които унищожават човека.
Молим Аллах Теаля да ни улесни говеенето, да ни го приеме, да се смили над нас и нашите семейства, да ни опрости всичките грехове и да ни предпази от мъчението на Джехеннема. Амин!
Алие Кехая
-
http://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=TW0Bcy05ovE# (http://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=TW0Bcy05ovE#)!
-
Силата на садаката. (http://genmuftibg.net/bg/library/2070-2012-02-14-08-05-04.html)
В Корани Керим Аллах повелява: "О, вярващи, раздавайте от онова, което сме ви дали за препитание, преди да дойде Денят, в който не ще има нито откуп, нито приятелство, нито застъпничество! Неверниците са угнетителите". ( Бакара, 254 )
Садаката кара човек да се чувства добре и тя е един от начините човек да се излекува от " скъперничеството"
. Един човек разказва как садаката е излекувала не само скъперничеството, но и сърцето му:
- Бях болен от сърце и лекарите в Лондон ми казаха, че трябва да се оперирам. Аз ги помолих да ми позволят да отида до Египет, да съобщя на близките ми за операцията и да оправя някои неща, а след това да се върна. Така и направих, отидох в Египет. Близките ми ме молеха да се върна в Лондон да ме оперират по-скоро. Няколко дни преди заминаването ми за Лондон, стоях в кабинета си и говорех с един мой приятел. Както си говорех една възрастна жена отсреща ми привлече вниманието. Тя беше седнала до месаря и държеше една чанта, събираше отпадъците, които месарят изхвърляше. Отидох при нея и я попитах:
- Какво правиш, защо събираш отпадъците? Тя отговори :
- Синко, имам 6 момичета, от няколко месеца не са вкусвали месо, аз гледам да намеря каквото и парченце да е и да им го занеса.
Когато чух това се вкамених, та ние всеки ден изхвърляме месо. Казах на месаря да й даде 2 килограма месо, после сякаш нещо в мен се разчувства и предплатих на месаря за 1 година напред да й дава месо. Тогава жената седна на колене, вдигна главата и ръцете си нагоре и направи такава дуа за мен, че не можах да въздържа сълзите си. Отидох си у дома, беше ми много леко и бях много щастлив. Когато дъщеря ми ме видя токова весел, ме попита какво е станало. Аз й казах за жената. Когато чу това, дъщеря ми каза :
- Я РАББИ, зарадвай ни с оздравяването на баща ни, както той е зарадвал жената и момичетата й.
След няколко дни заминах за Лондон да ме оперират. Когато ме прегледаха, лекарите не можеха да повярват на очите си и ме попитаха : какво си направил, запушения канал на сърцето се е отпушил, вече няма нужда от операция!
Аз се разплаках и казах :
- Направих търговия с Аллах.
Както се казва в айета :
- На онзи, който заема хубав заем на Аллах, Той многократно ще му го умножи. ( Бакара, 245 ) Когато един човек е искрен в намеренията и делата си, Аллах му дава отплатата.
-
Как говеят мюсюлманите по света. (http://genmuftibg.net/bg/curiosity/2609-2012-07-25-07-28-18.html)
25 Юли 2012г
Свещеният месец Рамазан предполага понасянето на много трудности, които се проявяват в жажда, глад и обща физическа отпадналост. Но как се отразява това на мюсюлманите в различните точки на земното кълбо? Например в Аржентина тази година поста ще премине по-леко отколкото в Дания, защото аржентинците ще спазват пост само 9,5 часа на ден, тъй като Аржентина е в южното полукълбо и там по това време е зима.
За сметка на това пък мюсюлманите в Дания поста ще продължава по 21 часа на ден – това ще е най-дългия пост в света за тази година.
В същото време по време на полярната нощ мюсюлманите в Мурманск ще постят само по два часа на ден. За Мурманск, който се намира на Северния полярен кръг, тази година месец Рамазан съвпада с белите нощи, когато деня продължава по 24 часа и нощ не настъпва дори и за минута. Слънцето не залязва в продължение на 62 дни от 22 май до 22 юли, затова говеещите са принудени да закусват по светло и по същия начин и да разговяват.
Мюсюлманско изповедание – Главно мюфтийство
-
Нощта Кадир
Нощта Кадир (http://www.youtube.com/watch?v=915g1vmidLw#)
-
КАКВО БИХМЕ МОГЛИ ДА НАПРАВИМ ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ 10 ДНИ
Последните 10 дни на Рамадан имат особено важна роля в живота на всеки
мюсюлманин. Фактически всеки ден е важен за мюсюлманина, тъй като той никога не забравя за
Аллах, а се стреми да се усъвършенства и да се доближи до Него. Особеното на последните 10
дни е в това, че те са едни от най-благословените в годината. Дано Аллах ни помогне да се
доближим повече до Него и да ни подкрепи да укрепим вярата си дотолкова, че Шейтана да не ни
отклонява от пътя Му.
Нощта на Могъществото, както е казано в Корана е „по-добра от хиляди
месеци”. Всяко действие, извършено през тази нощ – четене на Коран, споменаване на
Аллах, правене на ду’а е по-добро от всичко, извършено от нас през останалото време на
годината.
Пратеникът на Аллах,саллеллаху алейхи уе саллем, е отделял в
последните дни на Рамадан повече време за преклонение пред Аллах, отколкото обичайно. Той е
казал:„На този, който се моли в нощта на Могъществото с вяра и надежда за награда, ще се
опростят всички предишни грехове”/Бухари, Муслим/
Ето няколко препоръки, относно последните дни на Рамадан:
1.Вземете си отпуск за преклонение пред Аллах
Взимаме си отпуск по какви ли не незначителни поводи. Защо този път не се
съсредоточим върху това, да поднесем своята благодарност пред Създателя? Ако не е възможно
да вземем пълноценен отпуск, то намерете поне няколко дни. Благодарение на това, ще можете
да извършвате спокойно молитвите си нощем и няма да се тревожите, че не си доспивате и
отивате на работа уморени. Това ще облекчи и итикаф.
2.Итикаф
Обикновено Пророка, саллеллаху алейхи уе саллем, прекарвал
последните дни и нощи на Рамадан в джамията /итикаф/. Ако човек реши да осъществи итикаф,
той може да прави зикр /споменаване на Аллах/, да извършва допълнителни молитви, да чете и
изучава Коран и пр. Той дори не излиза от джамията, освен по необходимост. Поощрява се
итикаф дори само за една нощ, един ден или два дни.
Айша, Аллах да е доволен от нея, казала: „Попитах Пратеника:„Ако
знаех коя е нощта на Могъществото и какво трябва да правя през нея?!” А той ми
отговори:”Кажи: „О, Аллах, Ти си Прощаващия, Ти обичаш да прощаваш, моля те прости
ми!”/предаден от Ахмед, Ибн Маджа и Термизи/
4.Рецитирайте сури от Свещения Коран
За целта изберете тези сури и айяти, които сте слушали по време на тарауих. Ако вие
посещавате курсове по четене на Коран – сега е времето да приложите теорията на практика!
5. Старайте се да вършите дела, които да компенсират вашите предишни
грехове
Абу Хурейра предава думите на Пратеника,саллеллаху алейхи уе саллем: „На
този, който се моли в нощта на Могъществото с вяра и надежда за награда, ще се опростят
всички предишни грехове”/Бухари, Муслим/
6.Направете си самооценка
Задайте си въпросите, които трябва. Оценете изминалата година – какво сте
направили и към какво се стремите? Дано подобна оценка ви накара да изпитате удовлетворение
от извършените добри дела и разкаяние за онова, което не е било добро. След всичко това, ще
ви бъде по-леко да молите прошка от Аллах, да го молите за подкрепа и помощ.
7.Обръщайте се към Всевишния с искрени и дълги молитви, идващи от
дълбините на душата ви
Едно от най-подходящите времена за такава ду’а е последната част на нощта.
Абу Хурейра предава следните думи на Пророка,саллеллаху алейхи уе саллем: „Когато настъпи
третата, последна част на нощта, Аллах спуска Своята милост на най-ниското небе и приканва:
„Има ли някой, който Ме зове да чуя молитвите му? Има ли някой, който Ме моли за нещо, за да
му го дам? Има ли някой, който моли за опрощението Ми, за да го опростя?”/Бухари и
Муслим/
Ето защо е препоръчително да се събудим един час преди сухур /закуска преди
изгрев слънце/, за да се обърнем към Аллах за помощ. Можете да използвате ду’и, които са
предадени от Сунната, но може да използвате и такива със собствени думи – искрени и убедени.
8.Организирайте ифтар за семейството
Ако през работните дни сте организирали ифтар за колегите си, то през
последните няколко дни на Рамадан е необходимо да направите ифтар за семейството си.
9.Вземете семейството си на тарауих
Не пропуснаха ли децата и съпругата ви молитвите тарауих поради факта, че
бяхте твърде заети, за да им отделите време? Ако е така – направете добро за цялото ви
семейство като ги заведете поне в тези последни дни на Рамадан, когато благодатта за
семейството ще е още по-голяма.
10.Прочетете книга за житието на Пророка, саллеллаху алейхи уе
саллем
Четейки за неговия живот, той може да ви послужи за стимул и да се
вдъхновите от факта, че целият му живот е борба по пътя на Аллах.
И не забравяйте – мюсюлманското общество не може да съществува без
саможертви.
Всичко, което бе казано до тук са просто малки съвети, относно последните
дни на Рамадан. Старайте се по пътя на Аллах, наистина нито едно добро дело няма да остане
без награда. Дано Аллах приеме нашите молитви. Амин
Абдул Малик Муджахид
http://www.islambg.com/%D0%9C%D0%B5%D1%81%D0%B5%D1%86-%D0%A0%D0%B0%D0%BC%D0%B0%D0%B4%D0%B0%D0%BD/%D0%9A%D0%90%D0%9A%D0%92%D0%9E-%D0%91%D0%98%D0%A5%D0%9C%D0%95-%D0%9C%D0%9E%D0%93%D0%9B%D0%98-%D0%94%D0%90-%D0%9D%D0%90%D0%9F%D0%A0%D0%90%D0%92%D0%98%D0%9C-%D0%9F%D0%A0%D0%95%D0%97-%D0%9F%D0%9E%D0%A1.html (http://www.islambg.com/%D0%9C%D0%B5%D1%81%D0%B5%D1%86-%D0%A0%D0%B0%D0%BC%D0%B0%D0%B4%D0%B0%D0%BD/%D0%9A%D0%90%D0%9A%D0%92%D0%9E-%D0%91%D0%98%D0%A5%D0%9C%D0%95-%D0%9C%D0%9E%D0%93%D0%9B%D0%98-%D0%94%D0%90-%D0%9D%D0%90%D0%9F%D0%A0%D0%90%D0%92%D0%98%D0%9C-%D0%9F%D0%A0%D0%95%D0%97-%D0%9F%D0%9E%D0%A1.html)
-
Снощи от посолството домакинствахме даването на ифтар в Доспат, където се срещнах с много хора от местната мюсюлманска общност. Това беше чудесна възможност да обсъдим някои от техните проблеми и да сравним исляма в България с този в Америка. След края на вечерята бяхме заведени на обиколка на очарователната джамия в Доспат, от която на мен ми харесаха особено плочките на михраба. Както можете да видите от снимката, имах нужда от помощ при поставянето на забрадката, но една от местните жени ми помогна с радост!” – Ребека Дънам, политически съветник
(https://fbcdn-sphotos-h-a.akamaihd.net/hphotos-ak-snc7/599827_395448303844019_259113461_n.jpg)
https://www.facebook.com/pages/US-Embassy-Sofia/108194222569430 (https://www.facebook.com/pages/US-Embassy-Sofia/108194222569430)
-
Мюсюлманското вероизповедание ще отбележи Курбан байрам на 23, 24 и 25 септември.-2015г !
Курбан Байрам – празникът на жертвоприношението (http://www.librev.com/index.php/discussion-culture-publisher/2519-2014-09-30-12-26-09)!
Автор(и):Ибрахим Карахасан-Чънар
Големият празник на жертвата (Курбан байрам) заема централно място в класическата мюсюлманска жертвена традиция.
Митичното му начало се свързва с едно от основополагащите събития в свещената ислямска история. Това е преданието за пророка Ибрахим, от когото Аллах поискал да принесе в жертва своя единствен син Исмаил. Та
След Мохамед Ибрахим е един от най-почитаните пророци (пейгамбери), за когото най-често се говори в Корана. От друга страна Ибрахим е единственият пророк, отличен в свещеното повествование като „халил“ – „приятелят на Бога“.
Курбан байрам започва на десетия ден от последния месец на мюсюлманския лунен календар – Зу-л-хиджа, т.е. точно 70 дена след Рамазан байрам. Началото му съвпада с третия ден от ежегодното мюсюлманско поклонничество – т.нар. Хадж в Мека. На този ден и през следващите три дни всички поклонници изпълняват един от важните ритуали в хаджа – жертвоприношенията в долината Мина, като спомен от Ибрахимовия курбан. По същото време в целия мюсюлмански свят вярващите също принасят своите курбани. В този смисъл жертването на животно се разглежда като благороден мотив, който достига до Аллах – всяка година мюсюлманинът изразява своята готовност да даде живота си за Бога чрез животното, което принася вместо себе си. Точното изпълнение на жертвения акт е своеобразна индулгенция в представите на редовия мюсюлманин. Казано иначе, достатъчно е човек да пролее курбанска кръв, за да се опростят прегрешенията му. Според класическото ислямско богословие Аллах дава награда на оня свят на онези, които спазват повелята му да колят курбан и водят праведен живот на земята.
[color=rgb(25, 7, 16) !important]Ислямът е единствената монотеистична религия, която запазва в догматиката си кръвното жертвоприношение и то е регламентирано в канона. Кръвното жертвоприношение е крайъгълен камък на ислямския ибадет – поклонението пред Аллаху Теаля. То е един от основните обреди на Хадж (поклонничеството), което е последният от „петте стълба на вярата“ в исляма. В своята същност хаджът отбелязва три ключови събития в класическия ислям: опрощаването и събирането на Адем и Хава; жертвоготовността на Ибрахим и сина му Исмаил; покорството на пророка Мохамед.[/color][/font]
[color=rgb(25, 7, 16) !important]Легендарната сюжетна линия за Ибрахим и неговият син Исмаил се възприема в народната култура на мюсюлманската общност в България, но тя има своите различни вариации, които отразяват интересното взаимодействие и сливане на местните фолклорни традиции с каноничните текстове. Най-често срещаното народно схващане е, че Божият пратеник (Ибрахим, Ибрам) има върховна роля да ръководи света според правилата на проповядваната от него вяра. В повечето варианти се посочва само името на Ибрахим, докато дарената му от Аллах рожба (Исмаил) се обоначава анонимно като „синът“, „детето“, „момчето“. Няма съмнение, че под влиянието на класическата ислямска литература Исмаил попада в устната балканска традиция като легендарен персонаж с утвърдено име. В наративна среда обаче той най-често е анонимен. Оттук следва, че за повечето традиционни версии по-важно значение има образът на бащата, готов да жертва своя син.[/color][/font]
[color=rgb(25, 7, 16) !important]Фолклорното предание за Ибрахимовото жертвоприношение обикновено започва с мотива за бащата, който няма деца и отправя молитва към Аллах да го дари с рожба. Отправянето на молбата за мъжка рожба и даването на обещание да бъде принесена в замяна благодарствена жертва на Аллах се превръщат в завръзка на фолклорния разказ. Сред българите мюсюлмани най-разпространена е версията, в която Ибрахим обещава на Аллах да принесе в жертва самото дете, което той ще му даде:[/color][/font]
[color=rgb(25, 7, 16) !important]„Да ми даде Господ едно дете – ще го заколя за курбан!’[/color][/font]
[color=rgb(25, 7, 16) !important]или[/color][/font]
[color=rgb(25, 7, 16) !important]„Курбан ще заколя първото, само и само да ми се роди дете“[/color][/font]
[color=rgb(25, 7, 16) !important]В повечето от тези варианти мотивацията за обета на Ибрахим е свързана с Големия жертвен празник – синът е жертвата, принасяна в този ден в чест на Аллах. По тази причина в традицията на мюсюлманите в България най-често битуват версиите с обричането на Исмаил като байрамска жертва (по-специално в Западните Родопи и Централен Предбалкан). Във всички варианти народното предание намира повод, който да осмисли и свърже описаните сюжети досега – независимо дали детето е обречено на курбан предварително, или трябва да се жертва по силата на религиозни обстоятелства.[/color][/font]
[color=rgb(25, 7, 16) !important]Мотивите с обричането в жерва на неродения Исмаил или със задължителното принасяне като курбан на „най-любимия син“ може да се тълкува не само в старозаветния сюжет. В историята на балканските народи обричането на първородната рожба прониква във фолклорните варианти на легендата и под влияние на един собствено ислямски сюжет. Фолклорното повествование нерядко разглежда чудото, което се случва в бездетното семейство – Аллах чува молитвите на Ибрахим и го дарява със син. След физическото раждане на детето, сюжетът се пренася в преданието и на бащата се явява сън, който му напомня, че трябва да принесе в жертва рожбата си. В много редки случаи вместо чудотворния сън Ибрахим чува небесен глас, възвестяващ му какво се иска от него или пък Аллах изпраща мелек (ангел), който да подсети бащата, че трябва да изпълни обещаното. Явяването на съня е изключително устойчив мотив във фолклорното повествование и е пряко отражение на кораничния текст:[/color][/font]
[color=rgb(25, 7, 16) !important]„И когато стигна до години да може да ходи заедно с баща си, рече му:
„Сине мой, сънувах че трябва курбан да те заколя…“ (Сура 37, ает 102).[/color][/font]
[size=78%]Трябва да се посочи, че в легендите на мюсюлманите у нас се забелязва и едно по-различно интерпретиране на този мотив в сравнение с Корана. В традиционните предания сънят-провидение се явява не веднъж, а няколко нощи последователно – обикновено три. В отделни фолклорни варианти сънят се свързва с точно определено време – първото му явяване става в нощта срещу петък, който е свещен ден на мюсюлманите (Лудогорието – с. Сейдол (Разградско) и гр. Лозница, кв. „Ловско“). Явяването на чудотворния сън в нечетен брой последователни нощи го превръща в сакрален знак, показващ на Ибрахим наложената му от небето божествена воля. Неслучайно броят на нощите е свързан с универсалното свещено число три, което трайно присъства във фолклорните писания.[/size][/color][color=rgb(25, 7, 16) !important]В някои варианти на легендата Ибрахим сам разкрива пред сина си, че трябва да бъде принесен от него в жертва, както е в класическия мотив:[/color][color=rgb(25, 7, 16) !important]„О, синко мой, сънувах, че трябва да те заколя. Какво ще кажеш?“(Сура 37, ает 102).[/color][color=rgb(25, 7, 16) !important]Пророкът трябва да докаже своята вярност към Аллах по най-потресващия начин убивайки най-обичното си същество, което до този момент е осмисляло живота му и е олицетворение на бъдещето му. Мъката на бащата от тази раздяла се превръща на практика в негово самоубийство – със собствените си ръце той трябва да сложи край на продължението на рода си. Това е най-драматичният момент в живота на бащата и това му душевно състояние присъства особено емоционално в народното мислене:[/color][color=rgb(25, 7, 16) !important]„Него го боли за детето, много го боли, но той трябва да го заколи за Дженабъ Аллах“;[/color][color=rgb(25, 7, 16) !important]„Мъка му е било, как да не му е било мъка – няма от детето по-мило“[/color][color=rgb(25, 7, 16) !important]Във фолклора драмата на сина е не по-малко важна от тази на бащата. Желанието на Исмаил да бъде вързан в момента на жертвоприношението изразява пълното му смирение и искрено отдаване пред божествената воля. В някои случаи детето дори се опитва да оневини баща си, който ще му отнеме живота. Чрез тези мотиви легендарният сюжет разкрива как жертвоготовността на бащата се превръща в жертвототовност и за неговия син. Двамата трябва да докажат пълното си покорство пред Бога по най-абсурдния начин: чрез прекъсване на най-здравата връзка – кръвната връзка между родители и рожба.[/color][color=rgb(25, 7, 16) !important]Народното повествование достига все пак до своята развръзка: обетът на Ибрахим да принесе в жертва сина си Исмаил завършва не с кървавия акт, а с награда за изтърпяното нечовешко изпитание и отнемането на човешки живот е заменено с пренасянето на един овен. Но божествотото изпитание е свързано със също такова необикновено възнаграждение – Аллах изисква живот, но и подарява живот. Чрез изискването да се пожертва „най-милото на сърцето“ Аллах подлага на върховна проверка пълната богоотдаденост на Ибрахим. Замяната на Исмаил с жертвено животно е послание на Бога към бащата, който доказва вярата си. Чрез чудото на замяната Бог дава още едно откровение за своята същност на Създател.[/color][color=rgb(25, 7, 16) !important]Принасянето на жертвения овен от Ибрахим е осмислено във фолклорния сюжет като първообраз на класическия мюсюлмански жертвен ритуал на Курбан байрам. Кръвното жертвоприношение на този празник се превръща в сакрално повторение на жертвения акт, извършен от Ибрахим. Същевременно разглежданите народни предания служат за митологична основа не само на байрамските, но и на всички видове кръвни жертви, принасяни от мюсюлманската общност в България. В този смисъл всеки вярващ, който принася жертва в името на Аллах, наподобява жертвоготовния пророк и се дава неговия пример във вярата – актът на Ибрахим се превръща в универсален модел за подражание на всички мюсюлмани.[/color][color=rgb(25, 7, 16) !important]Начинът, чрез който се явява жертвеното животно, потвърждава за пореден път идеята за божествения произход на кръвната жертва. В повечето фолклорни варианти то е спуснато от небето. Основен пресонаж при това чудодейно слизане е меляике Джебраил (архангел Гавраил) – в някои от версиите именно той взима жертвата от Дженнета (рая) и я занася на Ибрахим. В традиционните мюсюлмански представи Джебраил е ангелът, който предава волята на Аллах на хората и свещените книги на пророците. В друга версия в ролята на небесен пратеник се явява голяма птица (Предбалкана – Ловешко). В по-рядко срещани версии на легендата курбанът излиза от камъка, който Ибрахим разцепва с ножа (Юндола – Велинградско, гр. Якоруда).[/color][color=rgb(25, 7, 16) !important]Според народните представи това е най-големият байрам през годината. Вярва се, че душата на починалия ще бъде пренесена в рая (Дженнета) от животното, което той е принесъл за себе си приживе на Курбан байрам. Начинът, по който става пренасянето, е обект на различни интерпретации, но всички те са подчинени на общата идея, че ако покойникът е безгрешен, курбанът преминява безпрепятствено с душата си по моста Сърат – т. е. мостът на истината и отива в рая. В някои варианти закланите като курбан овни и овце се превръщат в меляикета, които летят с душата на човека по моста, помагайки и да стигне до рая.[/color][color=rgb(25, 7, 16) !important]Подготовката за същинския празник започва десет дни преди настъпването на Курбан байрам – това всъщност са първите 10 дни от месеца Зу-л-хиджа по мюсюлманския календар. През разглеждания десетдневен период преди празника е установен и оруч (пост), който според представите на мюсюлманите у нас има незадължителен – т.е. доброволен характер. Ако се спазва дословно предписанието, се изчислява, че един ден се зачита от Аллах за една година и мюсюлманинът „ще получи награда на оня свят“. Според народните представи особено силен е последния ден от поста, затова оручът в този ден е препоръчителен и се спазва най-масово. Оручът на практика действа пречистващо и възпрепятсва основните блаженства в човешкия живот – ядене, пиене, пушене и секс. В някои региони, и особено в родопските селища, този обичай е известен още като говеене.[/color][color=rgb(25, 7, 16) !important]Набавянето на жертвено животно е много важен елемент от подготовката на празника. Масова е практиката то да бъде определяно или купено предварително – периодът, в който се извършва това, обикновено варира от един месец до три дни преди празника. В Лудогорието (Делиормана) стандартния период е една седмица преди това. Семействата, които нямат тдобитък вкъщи, купуват животното от специални тържища наричани Коч пазар, които в Предбалкана и Родопите се устройват преди Курбан байрам. На тези пазари по правило се предлагат качествени животни и се избягва обичайния пазарлък. Смята се, че който продава стоката си по нормални цени, помага на хората да изпълняват религиозните си задължения.[/color][color=rgb(25, 7, 16) !important]Във времето преди празника жертвеното животно се храни с най-добрата храна и се обгрижва много внимателно. Преди заколването му, жертвеното животно е обект на нежност и съпричастност. В много селища жените и децата от семейството целуват курбана по очите и ушите, сякаш се прощават с него; захранват го с трева, слама, хляб, зърно или мекица, със сол (дават му „последния залък“) и задължително го запойват с вода. Даването на храна в последния час е форма на договор между човека и животното, наподобяваща отношенията между Бога и хората.[/color][color=rgb(25, 7, 16) !important]По въпроса за цвета на жертвеното животно – в канона няма единно мнение. В едни хадиси се споменава, че Мохамед заклал два бели коча с черно около очите, в други – бял и черен овен, в трети – само черно животно. В българската фолклорна традиция се говори за бял овен (овца) с черно петно около очите – т.нар. „вакло животно“. Прави впечатление, че във фолклорните версии за Ибрахимовото жертвоприношение сред нашите мюсюлмани много рядко се говори за животно, което съчетава в себе си и двата цвята. Но при наличие на черно-белия модел, това може да се тълкува като местна интерпретация, чрез които героят осъщестява връзка между различните светове: чрез белия – с горния (земния), а чрез черния – с долния (подземния) свят. В ислямската свещена история се разказва, че Мохамед за пръв път през 624 г. заклал в Медина два овена пред своята общност. Жертвените животни били положени на земята и обърнати с главите по посока на Мека.[/color][color=rgb(25, 7, 16) !important]Курбан байрам започва рано сутринта с голяма празнична молитва – байрамски намаз, на който се събират всички мъже мюсюлмани. Тя се предшества от обичайната сутрешна молитва (Сабах намаз), а времето между двете се запълва с четене на избрани сури от Корана и произнасяне на хутбе (проповед), което извършва имамът или вещ в ислямското вероучение мюсюлманин. Задължително условие е жертвоприношението да се извърши след края на байрамския намаз – смята се, че ако курбанът се направи преди празничната молитва, той няма да бъде приет от Аллах. Жертвеният акт трябва да стане през деня докато е светло. Съществува поверие, че ако денят на жертвата е петък, трябва да се принесат два курбана. За да се избегне това разхищение се прилага изключение и заколването се отлага на втория следващ ден. При нашите мюсюлмани битува мнението, че не е известно в кой ден Аллах е пратил курбана.[/color][color=rgb(25, 7, 16) !important]Докато мъжете са в джамията, жените къносват животното определено за жертвения акт. Къната е багрилно вещество с нюанси от жълто до червено, което се извлича от благоуханното растение Нinna (араб.), култивирано в градините на Близкия изток. В представите на мюсюлманската общност къната се отъжествява с кръвта. Къната е семантично подобие на кръвта – символ на живота; поставянето и върху тялото на курбана придава нова, мистична жизненост на животното, чиито истински живот се отнема.При курбана се вярва, че къната трябва да се сложи върху козината на животното преди изгрев слънце и в повечето случаи украсяването става още предишната вечер. Обичайно го къносва най-възрастната жена в семейството или стопанката – много рядко това се прави от мъже.[/color][color=rgb(25, 7, 16) !important]Броят на къносаните места по тялото на животното винаги трябва да е нечетен – три, пет или седем. Маркират се различни части на тялото, но задължително главата, гръбнакът и опашната част. Акцентът на украсата се поставя на главата – освен на челото, се рисуват два кръга около очите, а ако е животното е рогато, костните израстъци се боядисват в червено. Смята се, че къната е украшението на курбана, така както и невестата се гизди с къна преди сватбата. Обредното украсяване на жертвеното животно се възприема като сакрално повторение на Ибрахимовото жертвоприношение – в свещената легенда майката Хаджер къносва Исмаил, преди да бъде отведен на заколение. Тълкуванията у нас в това отношение следват канона – белязват го, че е предназначено за жертва, но има и други вариации: примерно, за да може да се познаят със стопанина си на оня свят.[/color][color=rgb(25, 7, 16) !important]Разпределянето на курбанското месо следва предписанието на класическия ислям: жертвоприносителят има право да запази курбана за себе си или да го раздаде. Смята се, че е най-добре една трета от месото да се запази за лична консумация, една трета да се даде на роднини и приятели, а последната трета да се раздаде на бедните. Обикновено цялата дясна половина и една втора от лявата са предназначени за раздаване, което прави две трети от тялото на животното. Има и практики при които тялото се разделя на две половини – лявата остава вкъщи, а дясната се раздава. Трупът на животното се насича на парчета (пай, жобе, дялче) и техният брой задължително трябва да е нечетно число (тек) – най-масова е практиката да са седем парчета и да се раздадат на седем къщи. Раздаването на месото става същия ден най-късно до пладне – парчетата се разнасят в различни съдове от жените или децата.[/color][color=rgb(25, 7, 16) !important]В много селища вече съществува традиция за общ курбан и обща трапеза – най-често край джамията. Тази практика в последно време е особено типична за Родопите и българомохамеданите в Предбалкана (Тетевенско).[/color][color=rgb(25, 7, 16) !important]Смята се, че месото, предназначено за бедните, е своеобразна помощ за тях. Много често отношението на даващите към тази социална категория е като към равни. При разпределянето на жертвеното месо акцентът се поставя върху нуждите на нямащите. Въпреки, че по канон за бедните е регламентирана една трета, това не се прилага буквално: желателно е на социално слабите семейства да се даде повече, отколкото на останалите. Народната традиция ясно дефинира частта, която е предназначена за бедните – в много селища тя е обозначена като „пай за сираците“. Сред просветените мюсюлмани е известно преданието, че когато колел животно, Мохамед носел пай най-напред на своя съсед евреин.Това раздаване се осмисля като проява на благотворителност и включва жертвоприношението в развитата от исляма система на добротворство:[/color][color=rgb(25, 7, 16) !important]„Курбанът ще стане превозно средство за оня, който е могъл да коли,
а за тоя дето не е имал възможност да коли или да иде на хаджилък,
самия му ибадет ще го пренесе на оня свят в рая“ (Рибново, Гоце Делчевско);[/color][color=rgb(25, 7, 16) !important]„Който има възможност, от курбана си седем мръвки ще отреже ище ги даде на седем къщи да си ги опекат на тия, дето нямат“(Галата, Тетевенско)[/color][color=rgb(25, 7, 16) !important]Месото, предназначено за роднини и приятели, се възприема като подарък за тях. Често в тази група се включват и съседите, които на много места попадат в роднинско-приятелския кръг. В някои райони освен на познати раздават месо и на случайни хора, които преминават край къщата. При раздаването хората не трябва да се избират, а да се дава наред. Чрез третината, предназначена за роднини и приятели, мюсюлманите в едно селище се превръщат в общност от равни, каквато всъщност е идеята за Джемаата (т. е. ислямската общност за вярващи).[/color][color=rgb(25, 7, 16) !important]С третата част от курбанското месо домакина приготвя трапеза за своето семейство и за близки роднини. Много често те запазват за себе си и частта, предназначена за роднини и приятели, ако в дните на байрама им предстои да посрещнат много гости. В този случай раздаването на въпросната третина също се спазва, но под формата на приготвена храна за празничната трапеза, която според неписаните правила на общността е проява на по-голямо уважение, отколкото подаряването на парче сурово месо. Роднинските посещения, придружени с общо хранене (както е и на Рамазан байрам), са израз на взаимното уважение между членовете на рода и на почитта към старите. Чрез тях по неформален, но ясно регламентиран начин се поддържат и заздравяват семейните и роднинските връзки.[/color][color=rgb(25, 7, 16) !important]Като цяло се смята, че е най-добре месото да се изяде през трите дни на празника, но се допуска то да стане и до една седмица. Свеждането на консумацията до трите дни на Курбан байрам може да се свърже с хаджийската обредност на т.нар. ташрик. В ритуала на ислямското поклоничество с това название се обозначават 11-ия, 12-ия и 13-ия ден от месец Зу-л-хиджа –трите дни след началото на жертвения празник, когато хаджиите в Мека могат да продължат да колят курбан, особено ако не са сторили това първия ден – на 10-ти Зу-л-хиджа.[/color][color=rgb(25, 7, 16) !important]Ислямската традиция следва класическия възглед, че курбанът трябва да бъде от чифтокопитно домашно преживно животно –овца, крава, коза, камила. Те спадат към групата на разрешените за курбан животни. Кравата, както и камилата, са сред животните, които се равняват на 7 курбана. Особеният статус на коча и камилата като жертвени (и съответно сакрални) животни, оформя народното вярване за тях като символи на връзката между хората и Аллах. В мюсюлманската култура кочът и камилата (която е изключение за нашите ширини), са най-често срещаната двойка животни, намиращи се в свещено съотношение помежду си. Изчезването на двата животински вида от земята е един от белезите за наближаващия край на света – липсата им означава деструкция на установения порядък от Бог.[/color][color=rgb(25, 7, 16) !important]Според мюсюлманите в България за курбан е необходимо „кротко“ животно. Особено предпочитана у нас е жертвата на овен или агне, по-рядко овца. Свързването на овена или овцата с най-предпочитаните за курбан животни в народния ислям е естествено, като се има предвид широкото им използване като жертви в много култури от древността до наши дни. Народните представи придават на овена изключителни свръхестествени качества, превръщайки го в митичен родоначалник на всички животни на земята – фауната в света е произлязла от първия изпратен курбан. Що се отнася до козата, у нас тя остава извън кръга на приетите за курбан жертви, смята се че тя е „дива“.[/color][color=rgb(25, 7, 16) !important]Принасянето на курбана сред мюсюлманите в България се осмисля като акт на човешкото покорство – един вид изпълняване на божията воля. Подобно традиционно вярване представя жертвоприношението като част от целия ибадет на мюсюлманина. Колейки животното, той прилага косвено един от двата принципа: „Давам ти, за да ми дадеш!“ или „Давам ти, защото си ми дал!“ Чрез пожертването на животно мюсюлманинът очаква да бъде овъзмезден със здраве за себе си и своето семейство, изкупление на греховете и блажен живот в отвъдното, сигурност за дома си, избавление от беди и злополуки.[/color][color=rgb(25, 7, 16) !important]Широката приложимост на курбана подсказва жизнеността на практикуването му в наши дни. Той е универсално средство, чрез което човек може да обезпечи живота си и в този, и в онзи свят. Заколвайки животното, той сякаш заставя своя Бог да удовлетвори молбата му, защото жертвата му има твърде висока цена – живота на едно същество. Човекът като по-нисше същество се стреми да се отблагодари и предразположи към бъдеща щедрост върховния повелител на благата – Аллах.
КАРАХАСАН-ЧЪНАР, И.: Етническите малцинства в България. История, култура, религия, обреден календар. Изд. ЛИК, С.,2005.[/color][color=rgb(25, 7, 16) !important]КАРАХАСАН-ЧЪНАР, И.: Светът на исляма. Пълна хроника на мюсюлманската цивилизация. Том I. Изд. ЛИК, С., 2006.[/color][color=rgb(25, 7, 16) !important]МИЗОВ, Н.: Ислямът в България. С., 1965.[/color][color=rgb(25, 7, 16) !important]РАЙЧЕВСКИ,[/color][color=rgb(25, 7, 16) !important]СЪБОТИНОВА, Д.: Семейник или колелото на живота. Обичаи и обреди на българи, турци ицигани/рома. Силистра, 2002.[/color][color=rgb(25, 7, 16) !important]ТЕОФАНОВ, ЦВ.: Свещен Коран. Превод от араб. Фондация „Тайба“, С., 1999.[/color][color=rgb(25, 7, 16) !important]ЮЗТОП, Ю.: Основата на вярата и ибадета в исляма (Намаз ходжасъ).[/color]
-
Трите свещени месеца:Възможност за духовно пречистване и израстване
https://www.youtube.com/watch?v=4kUtwB5nv6g (https://www.youtube.com/watch?v=4kUtwB5nv6g)