Pomak.eu
Български => Помаци => Topic started by: Metka on September 28, 2009, 11:19
-
В следващият пост съм искам да ви представя научната разработка на Шабан Даракчи от село Брезница.За него бих казал че го познавам още от дете -израсна пред очите ми.
Той е бил винаги безкрайно любознателен и прям.
Има уникално чуство за хумор. След като с титанични усилия се преборихме с местната администрация и политически контрол, за да регистрираме гимназия в Брезница , Шабан
бе един от първите ученици след 8 клас заедно с нашата съфорумка @ile, които се записаха в брезнишката гимназия .
Завършиха успешно и сега са отлични студенти.
Шабан , очевидно е че има талант като бъдеща попфолк звезда без да се изненадвам много открих че като завършил студент има и научни разработки.
Преди малко в разговор с него той даде съгласие да публикувам неговият интелектуален продукт.
Разбира се той не претендира да е постигнал научният връх в областа си и очаква нашите критики към трудът му посветен на нашата общност.
Приятно четене и не жалете критиките си,
Шабан ми обеща да одговори на тях.
Но ето и това за което иде реч:
-
РЕЛИГИЯ, ЕТНОС И СОЦИАЛИЗАЦИЯ – НАБЛЮДЕНИЯ ВЪРХУ РЕЛИГИОЗНОСТТА НА ПОМАЦИТЕ В ПИРИНСКО
ШАБАН ДАРАКЧИ
Уважаеми читателю,
Настоящата разработка ще се опита да те въведе в един свят колкото непознат, толкова и близък. Казано с други думи, твоето внимание ще бъде ангажирано с темата за българомохамеданите и тяхната религиозност.
Методът, които е използван, е наблюдение с участие. В самото начало искам да уточня, че групата, която е обект на моето наблюдение, се намира в южната част на Пирин на 17 км от гр. Гоце Делчев. Самият аз съм роден и израснал там. В продължение на 20 години съм участвал в повечето от дейностите на тези хора. Професионални наблюдения съм правил почти 2 години след участието ми по проект на фондация МИЧП (Междуетническа инициатива за човешки права).
След професионална подготовка и обучение за модератор научих неща, с които много лесно си обяснявах поведението на хората, сред които съм роден и израснал. Четири години по-късно, въоръжен със социологически инструментaриyм и обективност, реших да анализирам битието на тези хора. Две са основните причини за това:
Първо, това е начинът, според мен, чрез които човек може да провери умението си да бъде обективен, да се научи да стои над нещата, което е изключителен професионален плюс. Ако се постигне тази обективност би било възможно да се разберат мотивите, защото самият изследовател е част от изследваната група в този случай.
Втората, но не и по важност причина е дискусията, която се води в научните среди и медийното пространство относно идентичността, религията и начина на живот на помаците.
Още тук искам да вметна, че ще използвам помаци, а не българомохамедани, а по-късно ще се аргументирам за тази дефиниция, когато изясняваме етническата принадлежност на тези хора.
Освен наблюдение с участие, другият изключително полезен метод за това изследване е дълбочинното интервю. Разговорите с хората, които изследвах, бяха изключително полезни за анализите и заключенията изложени по-нататък в текста. Чисто методологически, фактът, че съм част от тази група, беше от голямо значение, аз не бях чужд за тях те не се усъмниха и за миг в това, което правя. Дори по-възрастните с охота разказваха за всичко преживяно, даваха съвети и критикуваха. Правя това сравнение на база наблюдения на работа на социолозите изследователи, които идват обикновено от София или чужбина, и реакцията на местното население.
Социализация и религия.
Тук няма да разглеждаме сложни теоретични конструкции и взаимовръзки между социализация и религия. Ще се опитам по-скоро да проследя начина, по които се усвоява религиозното в процеса на социализация. Не случайно този процес има особено важно значение за това изследване и точно за тази група, но това ще стане ясно по-нататък в текста; нека сега видим самия процес. По отношение на социализацията Сава Джонев казва: “Тя представлява отношение, процес, при който личността овладява определен социален опит и формира социално значими черти под влияние на активното въздействие, което и оказва социалното обкръжение”.
В този случай за изключително важно е начинът на усвояване на езика. В процеса на социализация езикът е изпълнен с религиозни думи. От многобройни наблюдения успях да отсея следните няколко думи и словосъчетания, които присъстват в разговорите между родители и деца. Това са: Аллах, грях, сиваб (което на арабски е противоположно на грях); Аллах да пази; “Аллах беклесън”. Първоначалната словесна мисловна конструкция е изпълнена с религиозно съдържание. Според Дж. Х. Мийд думата е символ, които е еднакъв за двете страни и по този начин се осъществява успешна комуникация, бих казал свързваща, консолидираща комуникация. Всичко това е валидно в рамките на първичните социализация, на малката група, каквато е семейството.
Жан Пиаже предлага 6 основни периода, през които протича социализацията. За нас в това изследване от особено значение са 2-ят и 3-ят период, които той нарича:
1. “поява на езика и формиране на допонятийно мислене” от 2 – 4 год.
2. Интуитивно нагледно мислене – 4 – 7 год.
Защо точно тези два периоди са интересни и полезни тук?
Първият е важен не само с усвояване на езика, но и възприемането на социално-исторически и културни отношения, класификации и система от понятия. Основна класификация, която усвоява детето в семейството (периодът до 4 г.) е определението или разграничението между “наш” и “друг”. Децата не разбират кой са точно тези други, като тук възрастните визират хората, които са немюсюлмани. Те разбират, че има други, които не са “наши”, те са “чужди”.
Във втория етап (трети в системата на Пиаже), които се характеризира с неразграничаване от страна на децата между “Его-то” и “Другите” и с безкритичност към околния свят, те интернализират и персонализират тези чужди, за които са чували по-рано.
Те завинаги се утвърждават в психиката като “други”. Те са тези, които имат различни имена, различно облекло, различен език (обикновено в този случай другите говорят на официален, а “нашите на диалект”. Те са тези от телевизията, от вестника, тези, които отпращат молби към бог, а не към Аллах.
Едно е факт – те са приети безрезервно, и то завинаги, като чужди. Друго съществено, важно за този първоначален период или наречен още първична социализация при децата, е усвояването на знания за религията, които, забележете, никога не я назовават като ислям или каквато си поискате негова разновидност. Знанията за религията са изградени около името на Аллах. То присъства във всички разговори, независимо от текста. Знанията на религията не се изграждат чрез религиозни факти. Те съдържат знания основно за това кое е разрешено и кое не е. Много просто и лесно разбираемо.
Цялото това знание основано на двете крайности “добро – зло” е описвано в мистично звучащо за детската психика “Аллах”. Мистично, защото основният език все пак е българският. Ако трябва да се схематизира начина по които се представя и въплътява у индивида религиозното, то схемата би изглеждала така:
- мисловно интерпретативен модел на околния свят.
Винаги, когато се разглежда тази общност, трябва да се прави това разграничение. Религията не се обяснява с факти, имена и пр. Тя служи само за окачествяване на дадено социално действие, независимо дали е член от групата или е външно.
На 7-годишна възраст децата отиват на училище. Някой би ме упрекнал, че училищният процес започва по рано, но трябва да имаме предвид, че детската градина не функционираше до преди 3 години, резултат от промените от 1989 година и реформите в сферата на образованието. Следващите етапи на социализация, за които говори Пиаже, са свързани с периода над 7 годишна възраст. С какво е интересен училищният период? Тук забелязваме, че изграденото възприятие за “чуждо” работи в смисъла на отхвърляне.
Какво се има предвид? Всяка информация за процеси, явления и други факти, както научни, така и морални, естетически, всеки опит за представяне на средни точки различни от религиозните се посреща от страна на децата с неодобрение и недоверие. Учителите разясняват на децата за природни феномени и явления от научна гледна точка. Интересно е да се наблюдава как те реагират и коментират тези процеси. Те говорят с насмешка, че вече категоризират с понятието чужд, най-напред учителя, а после и информацията, която им е поднесена. Тази информация се приема за невярна. Затова вторият и трети период от социализацията на Пиаже са толкова важни – защото се оказват решаващи точно в този случай, при които имаше общност, характеризираща се с различна религиозна и етническа принадлежност. Общности, в които се формира знанието от най-ранна детска възраст за “чуждия друг”, а както виждаме по късно, и “лошия” друг. Използвам “лошият” друг, защото винаги, когато съм разговарял с децата, не си обяснявам защо този друг, освен че е “чужд”, за тях той е “лош”. Няма признаци това да е внушавано от по-възрастните. Те правят разграничение за този “чужд друг”, но без окачествяване като лош или добър. Защо се формира това отношение като към лош е тема на друго изследване.
За да не избягаме съвсем от темата за религията и социализацията, нека направим извод: В процеса на социализация в тази общност се изгражда стабилен критерий за “друг”, “чужд” и “наш”, който се оказва решаващ в целия живот на хората – това е разграничителната линия, по която се градят социалните контакти и взаимоотношения.
В процеса на социализация знанието за религия е оскъдно откъм религиозни факти, но за сметка на това изгражда своеобразна преграда, която не позволява на индивида да възприема гледни точки, различни от тези на религията, които са изградени отново на принципа “наши и чужди”.
Познават ли помаците религията си?
В описанието, което прави Ибрахим Карахасан на помаците в България, не се разграничават достатъчно различните географски райони и специфичното откъм познанията им за исляма. А може би това не е и целта на автора.
Тук трябва да уточним, че този анализ обхваща и се отнася за помаците в Гоцеделчевско и по-специално за село Брезница.
Имам достатъчно основания да твърдя, че в този регион имаше специфични различия при помаците от другите помаци в други географски райони. В Гоцеделчевско помаците смятат себе си за изповядващи ислям. На последното преброяване, когато в анкетната карта на НСИ трябваше да се самоопределят за шиити или сунити, бях свидетел на липса на каквато и да е информация по въпроса. Подобно на всички въпроси, свързани с идентичността на тази общност, и това се коментираше навсякъде на улицата, пред джамията, чакайки за молитва, в магазините и изобщо на всички възможни места, където се събираха хора и обменяха информация. Основните фигури, до които се допитваха хората, бяха ходжите.
Пресилено ще бъде веднага да ги заклеймим като непознаващи религията си. Нека продължи в този ред на мисли и проследим ритуалите, обредите и празниците им.
В селото се празнуват основно два големи религиозни празника – Рамазан Байрам и Курбан Байрам. Без да изпадаме в теологична прецизност, за целта на този анализ трябва да споменем основните ритуали свързани с тях, които, забележете, винаги се извършват по един и същи начин и до днес със строго съблюдаване на традицията. Ролята на отговорен за ритуалите имат обикновено по-възрастните. Те връщат понякога децата да изпълняват два и дори няколко пъти определено действие. Основни ритуали са:
1.Рамазан Байрам
- целуване на ръка, рано сутринта на първия ден с думите “Барям, бузум барела”.
- даване на зетят “милостиня”;
2.Курбан Байрам
- целуване на ръка – това винаги и на двата празника е ритуал, който се извършва от страна на всеки млад към всеки по-възрастен от него;
- даване на милостиня;
- специално обредно клане на животно;
Хората ми споделиха, че не знаят какъв е смисълът на всички обреди. Техният мотив за изпълнението им е породен от традицията, от необходимостта. Тук ще цитирам една жена: Фатме на 36 години “Така трябва, така си е правилно така си е открай време”.
Друг показател за това, че липсва информация за същността на исляма, е практиката да се ходи на врачки и баячки. Ислямът категорично отхвърля магиите, предсказанията и всеки опит да бъде променена съдбата на човек, така както е решил Бог. Най-разпространените практики са чупене на яйце, престояло една вечер под възглавницата на човека, на когото ще се предсказва, обикновено когато боледува; леенето на куршум; предсказване чрез хляб, завързан на конец; носене на т.нар. “амаля” – писания от Корана, обвити и пришити в плат, закачващи се на врата. Друга практика, която е много интересна е т.нар. “колаче”. То представлява тесто във формата на геврече опечено на слънце. За него ми разказваха, че се омесва само от кърмата на майка и дъщеря родили по едно и също време. Те са убедени в магическото му свойство да сближава. Вярва се, че ако погледнеш някого, той се влюбва завинаги в теб и оставаш с него цял живот. Гасенето на въглени е друга широко разпространена практика.
За да не се отнесем съвсем нека да формулираме тези данни така. Религиозното и магическите практики съжителстват в бита и съзнанието на тези хора и до ден днешен без да си противоречат, без да се взаимоизключват или пораждат недоверие едно към друго. Това идва да потвърди още веднъж хипотезата, която преследвам още от началото на този текст. Религията не се познава откъм съдържание. Нека разгледаме религиозните практики, произтичащи от необходимостта за потвърждаване на религиозна принадлежност. На първо място, това е задължителният петкратен немез (молитва). За мъжете е препоръчително той да се извършва в джамията, за жените може и вкъщи.
Мнението на хората е, че молитвата е хубаво нещо, но те нямат време за такива неща и по-скоро се наблюдава тенденция молитвите да се посещават от предимно – възрастни хора. Начинът, по които се говори за молитвата ни подсказва, че те не знаят за задължителния й характер.
Милостинята, която се дава на двата големи празника също не се раздава по утвърдените правила на исляма. Хората сами решават колко и на кого. Естествено и тук по тази тема, те също нямат предварителната информация какъв е смисълът и колко и на кого се раздава “зекята”.
Бракосъчетанието е следващият важен пункт в системата на религиозни ритуали, показващи степента на познание на религията.
Ислямът забранява полово сношение преди религиозен брак. Религиозният брак при помаците си извършва в къщата на младоженеца, но забележете, няколко (от 1 – до 3) дни след самия брак, влагайки тук смисъла на брак, породен от сексуална практика. Ходжата извършва тази процедура срещу заплащане, което не определя той, а т.нар. Джамийско настоятелство – управителен орган на религиозната институция там. Тук възниква въпросът – защо ходжите, след като знаят за тази забрана от исляма, продължават да сгодяват младоженците?
Следващият важен момент са ритуалите при смърт.
До 52 дни след като е починал човек, всяка вечер по улиците около къщата, в която е живял, се раздават на минувачите дребни сладки. Мотивът, който споделят хората, е свързан с вярването, че това, което се раздава на другите, “всъщност отива при починалия на другия свят”. На 52-я ден се прави специална вечеря, на която се извършва молитва от ходжи (“повече от един”) отново срещу заплащане.
Не е нужно да сме специалисти по теология, за да знаем, че и това не се толерира по-никакъв начин от исляма. Напротив дори отново се нарушават някои от основните му принципи. Най-важният от тях е схващането, че нищо не помага на починалия в отвъдното – там той може да разчита само и единствено на земните си благородни постъпки.
Ако направим сравнителен анализ между начина, по който се изговарят специфичните молитви за исляма на арабски език от местното население и начина, по който би трябвало да се изговарят, веднага става ясно, че съществува коренна разлика.
Какъв извод може да се направи от тези, а и други случай от моето наблюдение. Голяма част от религиозните практики се извършват без да се знае за смисъла и значението, с което те са ангажирани.
Каква функция изпълнява религията?
Съществуват 2 класически подхода в изучаването на религията в социологията.
Първият анализира религията откъм експлицитната (явната) и функция. Ролята на религията според М. Вебер и теологъ П. Тилих е да решава човешките дилеми като смърт, болест, раждане и др.
Вторият подход се свързва с името на Емил Дюркем, които твърди, че на функцията на религията се състои главно в това да организира и сплотява човешките групи.
Ако вземем независимо кой и да е от двата метода, попадаме в клопката на рамката. Анализът ни тогава ще трябва да се движи в тази плоскост. Той ще бъде ограничен, не само защото трябва да противопоставяме един друг двата подхода, но и по простата причина, че може да ни ограничи в светогледа, в гледната ни точка и оттам да пропуснем факти, които не се съотнасят нито към един от горепредставените ни подходи. Всичко това е с едно главно съображение, което по скоро е причина, а това е фактът, че работим с малка група и именно по тази причина няма нужда да налагаме теоретично конструирани мисловни шаблони, които са едно макросоциологическо обяснение на реалността, а вместо това тук имаме възможност да питаме хората защо вярват и в какво вярват. Казано с две думи, в моето наблюдение водещо беше да търся мотивите, а не функцията.
Първото, на което се натъкваме, когато директно или не започнем да питаме
в какво вярват хората, е “Аллах”.
Както споменах още в началото, тази дума назоваваща бога на арабски, присъства в разговорите на всички нива. Тук вече се убеждаваме, че тя се намира не само в речниковия състав и всекидневната реч, нещо повече – тя е израз и обобщение на свръхестественото.
В самото начало видяхме, че се създава още от най-ранна детска възраст мисловен светоглед, който обяснява всички или почти всички житейски събития като смърт, раждане, болести, късмет и др. чрез волята на Бога, чрез свръхестественото. Това, което не се вижда: Освен чието житейски събития, чрез религиозното се обясняват и всички природни феномени и катаклизми. Неведнъж съм присъствал на разговори, в които се коментира градушка, засушаване и др. като израз на Божията воля, дори като желание да накаже “земните, защото са грешни”.
Човекът няма силата и волята, както и отговорността за повече от постъпките и нещата, които се случват в живота му според възгледите на българомохамеданите. Дори повечето девиантни прояви се характеризират и обясняват като намеса и воля на “Аллах”.
Тяхната вяра се основава предимно в Аллах и свръхестественото. Това е единствената гледна точка към заобикалящия ги свят и личният им живот.
Каква е необходимостта, какъв е мотивът да вярват в Аллах?
Не беше лесно да дефинирам мотивите за вярата на моята изследвана общност, но за сметка на това беше лесно да ги разбера.
На първо място традицията оказва огромно значение в религиозните им вярвания и практики. Там се вярва, “защото трябва”. Много често чувах отговора, когато задавах въпрос “Защо вярваш” или косвено се опитвах да добера до тази информация “Как бари”!
Тук трябва да уточня, че “бари” се използва тогава, когато не е възможно друго решение, няма друга алтернатива по въпроса, независимо от характера на проблема. Виждаме дори как и чрез самия език е формулирано и изградено това устойчиво и обусловено от традицията схващане. “Не можеш да не си вярващ, ти в такъв случай не си част от нас, ти си чужд” – така може да се обобщят възгледите и една част от мотивите на хората да вярват.
Не можем да подминем факта, че голяма част от хората в интервютата (разговорите) с мен споделяха за нуждата някои да ги следи, да съблюдава добрите и лошите дела да наказва, “както на земята, така и в другия свят”. Тази роля според тях се използва от Аллах. Тук цитирам “Той следи и си записва всичко. На Съдния ден всеки ще получи заслуженото”.
Ако трябва да се обърнем към двата подхода, които споменахме по-горе, става ясно, че религията изпълнява и двете функции – както нуждата от обяснение на света и спасението, така и свойството да заздравява и спречва обществото. Но чак сега можем да говорим за функция, след като сме достигнали до нея, извличайки съдържателната информация за мотивите, а не по обратния път.
Виждаме обаче, че има и друг момент, които можехме да прегледаме, и това е обусловеността на вярването от традицията. В тази връзка М. Серафимова пише: “В света на традицията религията е “смислов код”, който изразява социална приемственост...”
По късно, когато разгледаме историческата съдба и репресиите, ще видим защо вярата е толкова традиционно обусловена.
Религия и сексуалност
Нека сега проследим как религията влиза и определя междуполовите взаимоотношения и сексуалността.
Ислямът признава превъзходството на мъжа пред жената. В исляма са разпределени кардинално социалните роли, които трябва да изпълняват мъжете и жените. Жените в тази общност признават превъзходството на мъжа. Мотивите, с които се аргументират на въпроса “Защо”, бяха неясни и необосноваващи самото твърдение. Отново стигаме до извода, че жените се “прекланят” пред мъжа, защото “така трябва”.
Тук отново виждаме традицията. Без да пресилваме нещата, трябва да признаем, че патриархатът определя полово-ролевите отношения, а не само ислямската концепция за пола. Относно сексуалността, още от малки момчетата се провокират от по-възрастните мъже и непрекъснато се насърчават да правят секс, да мислят и търсят секс. Това може да се обясни както с концепцията за “разрушителната” сила на потиснатата сексуална енергия, проповядвана в исляма, така и със схващането за секса като потвърждаващ мъжката идентичност – (Бадентер. Е).
Мароканската социоложка Ф. Мерниси твърди, че в ислямските общества жените не могат да интернализират забраните и затова се обличат по този начин. Това се явява като изкуствена преграда, идваща да защити жената срещу желанието на мъжа за секс. При помаците на момичетата от малки се внушава, че сексът им е забранен, те трябва да бъдат девствени за съпруга си, както видяхме, при мъжа е точно обратното, той се стимулира да бъде сексуално активен. С тази фактология може да се обяснят странни или различни сексуални практики, съществуващи там, но това е тема на друго изследване.
Религия, етнос, политика
Съществуват исторически данни за 2 вълни от репресии, насочени към смяна на имената. Първата вълна се датира около 1912 – 1913 г. Тя е свързана с смяна не само на имената, но и на религиозната принадлежност. Отменят се службите в джамиите на арабски, сменя се облеклото – всичко с цел да се доближат максимално и да се слеят с останалата част от населението.
Втората вълна е в периода 1971 – 1974 г. тогава се сменят имената на 220 хиляди помаци.
Когато с моите респонденти сме се връщали назад в миналото, всички, независимо от възрастта, говорят с тревога, с обида. Повечето от тях все още раздават правосъди, казано метафорично, чрез Бога. Те проклинат, доста често отправят молби към “Аллах” да накаже виновните за това.
Относно етническата принадлежност не би било правилно да се наричат и класифицират като етнос. Защо?
Ако българомохамеданите са етнос, то етнос са всички българи, които говорят български език, но имат вероизповедание, различно от православното християнство. Помаците говорят български език, думите на турски, които използват, не са повече от тези използвани и от българите християни. Те нямат морфологични или физиологични разлики от християните, подобно на ромите. Историческата им съдба и репресиите срещу тях дават основание да се твърди, че ако трябва да ги разграничаваме, независимо от целта, дали е чисто познавателни или не, те би трябвало да се наричат помаци, което идва от помъчен.
Как са свързани религия и етнос?
Магдалена Елчинова говори за конструиране на идентичност при българските турци чрез религията, и то чрез исляма. Те според нея не признават помаците за нито толкова религиозни, колкото са те, нито толкова запознати с религията. С две думи турците твърдят, че помаците са по-малко религиозни и от тях. Помаците обаче се припознават с турците. Дори бих казал че за хората от Брезница не е ясно дали смятат, че са турци защото са мюсюлмани или се смятат за мюсюлмани защото изхождат от схващането, че са турци. Хората не са длъжни да познават етническата и изобщо научната теория. Те се смятат за турци, защото изхождат от една много проста следствена връзка: Както турците, така и те имат общи историческа съдба и репресиите са насочени към всички. Нормално е те да се идентифицират и причисляват към турците. Както изясних в началото на този текст, българите християни за тях са “чужди”, те се разпознават чрез имената и религията, а в случая с турците имат сходни имена и еднаква религия и затова е нормално те да се самоопределят като турци, но реално те не са нито турци, нито етнос, а малцинствена група – за комуто как е удобно помаци или българомохамедани.
Заключение
Религията при помаците от Пиринският регион се предава и формира в процеса на социализация. Още от най-ранна детска възраст в детското съзнание се изгражда знанието за “чужд” и “друг” основано на критерии “религиозни” различия. Освен самото разграничение се създава мисловно-интерпретативна схема, чрез която хората през целия си живот си обясняват предимно чрез религиозното и свръхестественото заобикалящият ги свят и личната им съдба.
Основна причина за този процес е затваряне на общността, породено от политическите ходове срещу тях.
Наблюдаваме един уникален механизъм, изграден от общността. Чрез символиката на религията и свръхестественото тя е намерила начин да запази същността и характера във времето.
Друго, което прави силно впечатление е фактът, че религията не се критикува или разглежда. Такъв случай няма. Самият факт, че можем да кажем една лоша дума срещу религиозното и Аллах е “голям грях”. Това е една от основните причини хората и до днес там да са силно религиозни и да не напускат общността си. Още от малки в тях е заложен механизъм които не позволява “критика на начина на живот и религиозните светогледи”. Това се допълва и от факта, че религията не се познава добре, а всички знаем, че не се критикува тогава, когато нещо не се познава.
Без да звучи пресилено, религията като част от културата и традицията е съхранила спецификата на българомохамеданите и до днес, което от своя страна е едно от богатствата на България откъм културно разнообразие и плурализъм.
Използвана литература:
1.Бадентер, Е. ХУ на мъжката идентичност. ИК Колибри. С., 2002г.
2.Вебер, М. Смисъл и ценност. Критика и хуманизъм. С., 1998г.
3.Джонев, С. Социална психология – том 2 и 3. София – Р. С., 1996г.
4.Карахасан, И. Етническите малцинства в България. Лик. С., 2005г.
5.Мийд, Д.Х. Разум, аз и общество. ЕА. С., 1997г.
6.Серафимова, М. Религия и култура. бр. 2. С., 1999г.
7.Уилсън, Б. Религията в социологическа перспектива. Праксис. В. Търново
8.Фотев, Г. Другият етнос. НИ “Марин Дринов” С., 1994г.
9.Фотев, Г. Диалогична социология. ИК “Изток – Запад”. С., 2004г.
10.Световен речник по социология. Бургас, 1993г. – Делфин Прес.
11.Религия и политика – сборник. Б-д., 2005г.
12.Mernisi, F. Indiana university press., 1987г.
Публикувано от Green Chameleon в 4:05 PM
-
Всичко е толква до болка познато... Благодаря Метка, а така също и Шабан Даркчи...
-
Прочетох статията с интерес, и ми хареса обективният поглед на автора на изследването! Без да имам лични заслуги за интелектуалните му висоти, се гордея, че идват млади поколения, които могат да живеят в мир със различието на хората.Поколения, които стоят над пристрастия, и предразсъдъци. Да са живи, и здрави!
-
Здравейте и от мен!!!!
Благодаря на моя съсед за рекламата, която ми направи!!!
В интерес на истината никога не съм имал досатъчно мотивация а и време да вляза в този тематичен и добре организиран сайт!!
Благодаря на тези , които им харесва това което пиша. Този текст е втората ми научна разработка, с която участвах в университетски конкурс за малди учени и....взех, че спечелих първо място. Спомням си, че на награждаването присъстваше един от ходжите на Брезница и ме поздрави ( той учеше в магистърската програма на нашата катедра). Тази статия ми е много специална и много ме радва.
За добро или зло тя беше написана по времето когато се интересувах от етнически и религиозни проблеми, а куде един учен може да направи едно добро изследване посветено на тази тематика освен в родната Брезница. Статията получи добри отзиви и беше публикувана в книгата на Мария Серафимова( ръководител катедра Социология).
Написах за добро или зло, защото то 2 години вече професионално се интересувам от проблеми посветени на отношенията между мъжете и жените и сексуалността като социален феномен. Запалих се от една специализация в Испания. В началото на тази година имах възможност да замина по програма на Европейския Съюз в в Швеция и там обогатих знанията си по тази проблематика. Сега работя по нов проект, посветен отново на така наречената джендър проблематика и се надявам след известно време и още няколко специализации в чужбина да защитя докторската си теза.
Текстът поместен тук е доста провокативен, да не кажа скандален за някои.....ще се радвам да дискутирам всяко мнение или идея предложено от вас. Благодаря на Shumarov, който каза, че текста е обективен. Това е голямо признание, защото ние социолозите се учим доста време да бъдем обективни и да не робуваме на собствените си предразсъдъци, което ви уверявам е адски трудно, но не и невъзможно!!!
Колкото до конкурса за поп-фолк звезди мога да кажа, че това беше един бас с мои колеги дали ще ме изберат или не, ако си подам документи:)
Очаквам да ми пишете за коментари или препоръки. Аз пък от своя страна ще създам една нова тема за един конкурс за ученици с добри стипендии. Разчитам на всички вас да го популяризирате и някои от Брезница да спечели , защото знам, че има много талантливи и умни деца.
Успех на всички пожелавам, много амбиция и разбира се много труд за постигане на целите, които сте си поставили!!
С уважение: Шабан
-
Eeeeeeeee, Шабане, Шабане...
Най напред добре дошъл !
Веднага ще те срежа да си сложиш аватар, снимка в профила си.
Тука в този специфичен сайт това му е лошото че покажеш ли си рогцата тука излизане нема. ;D ;D ;D
Имаш добри идей и се гордея с това.
Но за трудът ти специално аз ще ти направя опустушителна критика каквото си я търсиш обещавам ти го....
Новото в Брезница е че онази учителка по английски Вера, дето ви караше на кафе секи час
се омъжи , някъде в Раковски и сега я нема в Гимазията.
Видях я за последно преди 15 септември , дошла беше да си подаде оставката, беше с тъмни очила и се беше облякла с некви ексцентрични ориенталски шалвари с дънков плат за да дразни "любимият ти бивш директор"и сухарите учители от гоцето.. хаха
А я кажи дали помниш как се мъчихме да ви направим журналисти с Адилея в ателието на Джунин, когато зимахте "интервю" със Старият Ибрахим?
Хаха..... ;D :D
-
Здравей, shabby!
Добре дошъл във сайта! Наистина е чест за нас, помаците да се радваме на присъствието на ерудити, като тебе! Пожелавам ти хубави моменти в сайта!
-
Какато и обещах това е линк към саит за стипендии предназначени за ученици......
http://1000stipendii.org/?p=2&m=2 (http://1000stipendii.org/?p=2&m=2)
Отпуската се 1000 стипендии с една доста добра сума....Успех пожелавам и се надявам модератора и г-н Боюкли да я направят популярна. Нашите деца имат нужда от самочувствие, а това е един добър старт.
На всички пък, които са завършили висшето си образование препоръчвам да погледнат стажовете в институциите на Европейския Съюз, които дават прекрасна подготовка и доста добро заплащане. Аз кандидатствам сега за стаж в Комитета на регионите (тяло на ЕС, което следи дали политиката на съюза достига до местните и регионални институции и обикновените граждани) и не е много трудно, само добър английски и шансът е голям......
Шабан
-
Shabane, mnogo si gotin! Pozdravlenia! Feti
-
анализа е хубав, вероятно и верен, но за мен не е изненада.
Нещата са доста сходни при така наречените "българи християни"/мисля че те много отдавна са само атеисти../, с изключение на историческия път на общностите... Разбира се във ремето е малко отместено..
интересно ми е ако някой "друг", "чужд"/лош!/, приемрно аз бях изложил тази статия какви щяха да са отзивите.
От една страна Шабан ви нарича българи мохамедани
Четох, че се мръщите на "мохамедани" название и далеч предпочитате - мюсюмани, а част от вас и дума не искат да се обели че са българи...
От друга страна ви казва, че не познавате религията си?
Да, обаче шабан е "наше момче" и не му се сърдите макр и метка да не споделя вижданията.
не , не се опитвам да повдигам кавги или нещо подобно, опитвам се да ви провокирам. Опитайте се за един ден да живеете мисълта че сте от тия чуждите, че сте обикновен българин от големото село/София/ и се опитайте да погледнте през неговия мироглед.
Знам че това умствено упражнение не е за всеки, но ми се струва някои от вас имат умствения багаж да го направят.
На мен поне подобно упражнение ми даде много
успех и на вас
-
Добре дошъл на новия съфорумец shabby ;D
Надявам се да не запомним неговото участие тук свързано само с бомбастичното заглаие на темата ;)
Все пак, благодаря на Metka, че постна научната статия на Шабан, около която явно ще се върти дискусията в тази тема. Прочетох я много внимателно и ми направи изключително впечатление.
Поздравления, Шабан!
Няма да правя обстоен анализ на статията. Само ще кажа, че с инструментариума на науката "Социология" авторът показва много истини за нас, които бяха и ще бъдат яростно отричани и оплювани от доста активисти тук. Те са поднесени съвсем обективно и безпристрастно, което е голям плюс за един представител от същата общност. Пожелавам му да достигне високи върхове в попрището, което си е избрал.
-
Обещах да отговарям на постовете и смятам да си спазя обещанието!!!
ДИМ56- Блгодаря ти за похвалите, радвам се, че ти харесва!
Осоица- Съгласн съм, че голяма част от българите християни не познават религията си, но разликата в случая се корени във факта, че помаците "искат" да се идентифицират с религията си, макар и да не я познават, което е обяснимо защото исторически погледнато те са се идентифицирали с нея и дори я използват за защита.
Второ, наричам ги българомохамедани или помаци( за мен помаци е по приемливо), защото в контекста на дискусията и дори научната прецизност ние наоваваме определена група съпоставяйки я спрямо основната част от населението на дадена страна и регион.... ако спазваме твоята логика би трябвало да наричаме протестантите в България..ПРОТЕСТАНТИ, обособявайки ги като отделна група...но не ги наричаме по този начин.
Както за този пост, така и за тмата за етноса на помаците е изключително важно да правим разлика между религиозна и етническа идентичност.....
-
Браво Шабане!
Похвално е, че човек от "нашите" се идентефицира като такъв и прави опити да работи по проблеми за които до сега само са ни казвали без да ни питат.
Но това, че си от " нашите" изобще няма да спести критиките към теб. ;)
Давай напред и нека критиките и препядствията пред теб да са храна за твоя хъс за развитие. Желая ти успех.
-
shabbi parvo dobre do6al,bravo na Metkata dobre te predstavi na golyamata scena,no tuk tryabva da znae6 4e i dosta sme 4uvstvitelni i se kritikuvame,kritikuvame dori i priyateliteni kogato nesa pravi kogata na6ata gledna to4ka za istina se razli4ava ot tyahnata.Pro4etoh statiyatati s interes imame dopirni to4ki samo v edno 4e pove4eto ot musulmanite nesi poznavat religiyata,a se strahuvat daya opoznayat za6toto posle tryabva i da izpalnyavat,ili vsi4ko otlagat za kogato ostareyat ,da i tazi jenica pravilno tie otgovorila ami 6tom neznae ai neiska da nau4i mojebi po rednoe da popita i gleda vazrastnite,6tom misli 4e nee dostata4no akanliya sama dago razbere,6tom taka ie po lesno.Statiyati pla4e za kritiki,no sega 6te po4nem s malko.A za pevec dobre sise orientiral za tam kritika yok,jiv i zdrav da stane6 golyama folk zvezda
-
Здрасти,
много ми е трудно така, защото не знам с кого кореспондирам!
Колкото за критиките, аз ги очаквам с нетърпение стига да са основателни и безпристрастни......което е целта на жсяка независима научна разработка. Аз се отказах от етническата проблематика отдавна, защото бях планирал да си напиша дисертацията за Брезница.....после ми дойде ума и зарязах всичко, зашото ако бях предал всичко което знам, щеше да ме линчувате на площада....това е гоемият проблем при науката и идентичностаа..още големия Макс Вебер го е казал....а аз с него не искам да споря....накои неща е по добре да си останат така....както са....
Шаби
-
Чеки, чеки Шаби.. ;D
Това за тебе е печеливша стратегия че си се отказал да се занимаваш с етническа проблематика.И аз да бях на твое място така щях да направя.
За критиките към научната ти разработка аз съм ти го обещал.
Повярвай ми ще бъда абсолютно безпристрастен и "лют като парява пиперка" ;D
Надявам се да тие от полза.
Имай напредвид че за тебе също е много важно самата общност от която произлизаш да те оцени достойно.
Това е много важно и за мене защото те познавам като съсед.
Но за да ти дам собствената ми оценка и критика е нужно да прочета няколко пъти това което си написал.
Не искам да избързвам като пръле пред майка му..
Защото не искам да греша.
Още повече че науката е нещо което се развива непрекъснато.
Искам обаче да те питам за ходжата които е от Брезница и сте завършили заедно с него ,
- Шабане можеш ли да го помолиш и той като е завършил социален работник да метнем и неговата разработка тука за да я видим ..
Това би бил уникален екперимент за вас двамата поради това че ще имате уникалната възмижност да чюете критиката и коментарите на вашите близки - приятели роднини, селски..
Имай напредвид че тука има и друго хора от Брезница които те познават и живеят в Турция.
Рахмие например е брезничанка но живее във Финландия.
Помисли за идеята.
А за линчуването :D ;), няма да ти се размине лесно аз знам кво е това.
Но нали сме поели съдбата си в собствените си ръце и търсиме пътя към себе си..
Ще сменя заглавието но се чюдя какво да е новото.
А клипа е добър, макар малък.
Ние ти се радваме.
Снощи у нас бяха твойте малки племеници с майката и те лично те поздравяват за дързоста ти и смелоста да покажеш таланта си.
-
Сега предполагам знаеш, че аз не се прибирам изобщо в Брезница, липса на време и т.н.
Ако трябва да съм честен не се вълнувам изобщо кой какво ще казва там.
Колкото до ходжата, не мога да искам негова разработка, защото той не е социолог а теолог, няма да използваме един инструментариум и съответно анализа ще бъде коренно различен. Той беше в катедрата замо за 3 семестъра, и не мога да искам каквото и да е от негова страна, защото ако заговорим за религия той ще бъде специалист, а не аз!
Знаеш, че не обичам да влизам в илишни полемики, още повече когато нам смисъл и когато има толкова по градивни неща за реализиране.
Важното е, както казах и преди, да не се вглеждаме много в действията на другите , а да работим МНОГО И МНОГО, защото докато следим какво направил X или Y....току виж сме пропуснали много неща....това е моя принцип и не съжалявам.
Шаби
-
Само напред Шабане и успех в твоите начинания...
Mоже да споделяш всичко което те вълнува тука в сайта www.pomak.eu (http://www.pomak.eu)
Kakto и сам да отваряш нови теми, които смяташ че ще са от полза за помаците или изобщо... :)
Ние ще се радваме със тебе и за тебе...
-
Сега предполагам знаеш, че аз не се прибирам изобщо в Брезница, липса на време и т.н.
Ако трябва да съм честен не се вълнувам изобщо кой какво ще казва там.
Изборът ти да не се прибираш мие много добре познат, но и болезнен - оставяме майките си със пълни сълзи на очи... :'(
И да знаеш цялата махала те аплодираме и ще основен твой фен клуб.
Живота се променя и при нас макар че сме полузатворено общество.
Знаеш, че не обичам да влизам в илишни полемики, още повече когато нам смисъл и когато има толкова по градивни неща за реализиране.
Важното е, както казах и преди, да не се вглеждаме много в действията на другите , а да работим МНОГО И МНОГО, защото докато следим какво направил X или Y....току виж сме пропуснали много неща....това е моя принцип и не съжалявам.
Шаби
Аз съм последния човек които би позволил влизането в излишна полемика.
Тук в сайта има много полезна информация, надяваме да сме ти от полза. Кажи само какво търсиш, знаеме какво има и какво не.За сега сайта ни е номер едно относно малцинствени проблеми и култура.
За работата си прав.
Желанието ми е да преминем от режима на оцеляване в режим на развитие.
Ти си го постигнал индувидуално.
Като социален работник обаче си свързан не само органически с нас но и духовно.
Не казвам че си задължен на който и да е било, но споделянето и съпричастност от наша страна е налице.
Поздрави..
-
Аз не искам да ме разбираш погрешно, просто това ми е разбирането....да не се бъркам в чужди работи.....сега ме наведена мисълта, че преди години ме вербуваха за ДПС активист, но аз отказах.....какво се оказа......радвам се, че не съм си губил времето и благодарение на това съм си учил здраво...
Колкото до индивидуалната и колективна отговорност....... според мен живеем в свят където индивидулната отговорност е много важна, да не кажа най- важна...... тоест ако има постижения те са индивидуални, защото ако се осланяш на дадена група или общност прекалено много може да се увлечеш и да спреш развитието си, гонейки вятърни мелници...
Винаги съм се гордял от къде съм и кои са моите родители, но това няма нищо общо с мнението ми за обективни факти..
Между другото изместваме темата на дискусията!!!
-
Като социален работник обаче си свързан не само органически с нас но и духовно.
Metka, да изясним понятията.
Социалист, социален работник и социолог не са едно и също ;)
-
(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fphotos1.blogger.com%2Fblogger%2F6930%2F2205%2F400%2Fshaban_table.1.jpg&hash=0e84a3dc56247be7947f35d9cf869ecfd459bad3)
Една пропусната картинка от публикацията. ;)
Шабан Даракчи, моите поздравления.
СПАМ
Мисля че ни очакват интересни дни. :)
-
анализа е хубав, вероятно и верен, но за мен не е изненада.
Нещата са доста сходни при така наречените "българи християни"/мисля че те много отдавна са само атеисти../, с изключение на историческия път на общностите... Разбира се във ремето е малко отместено..
интересно ми е ако някой "друг", "чужд"/лош!/, приемрно аз бях изложил тази статия какви щяха да са отзивите.
От една страна Шабан ви нарича българи мохамедани
Четох, че се мръщите на "мохамедани" название и далеч предпочитате - мюсюмани, а част от вас и дума не искат да се обели че са българи...
От друга страна ви казва, че не познавате религията си?
Да, обаче шабан е "наше момче" и не му се сърдите макр и метка да не споделя вижданията.
не , не се опитвам да повдигам кавги или нещо подобно, опитвам се да ви провокирам. Опитайте се за един ден да живеете мисълта че сте от тия чуждите, че сте обикновен българин от големото село/София/ и се опитайте да погледнте през неговия мироглед.
Знам че това умствено упражнение не е за всеки, но ми се струва някои от вас имат умствения багаж да го направят.
На мен поне подобно упражнение ми даде много
успех и на вас
Радвам се, че не се оптваш да повдигаш кавги, osoitza! Изненадва ме скоростта с, която си се запознал със статуквото, и дразнителите във форума! Браво на такова скоростно четене, и разбиране! Разбира се причината би могла дабъде предишно дълготрайно твое присъствие със друг ник, но понеже вярваме в доброто начало-приемаме, че това ти е първи ник, и ти просто си интелигентна персона!
На интереса ти, каква би била реакцията на помаците, ако ти беше изложил такова мнение-ами стига да е поднесена със същата безпристрастност, както е поднесена от Шабан, аз бих я оценил по достойнство! Тънкия момент в този случай е автентичността на поднесения материал, и безпристрастността на автора.Той принадлежи на групата, която е обект на неговия научен интерес, и липсата на пристрастие е фактора, който мене лично ме кара да се възхищавам. Не забелязвам високомерно натякване на някоя версия, копирана от нета от съмнителни източници, както обикновенно го правят дразнителите. Лично аз не намирам нужда да се поставям намястото на "другите", защото съм живял, живея, и се надявам да продължа да живея сред "другите", и се чувствам прекрасно! Имам прекрасни приятели, прекрасни отношения. Тези "другите", обаче не намират за необходимо да ме убеждават в български, турски, или други вероятни мои корени. Те ме ценят заради самия мене-не заради етническата ми принадлежност. Да, Шабан е наше момче! Ти също си наше момче! Всеки добронамерен посетител е наше момче!
Или момиче :)