Pomak.eu

Български => Политика => Topic started by: nezir_9 on October 11, 2009, 23:31

Title: Re: 22 години след 10.11.1989г.
Post by: nezir_9 on October 11, 2009, 23:31

ДВЕ БЪЛГАРИИ, ДВА ГРАДА


Крайно време е да признаем, че има две Българии.
Някои умни хора още преди 20 години прогнозираха, че след разпада на т.н.социалистическа система обществата в тези страни ще тръгнат по два противоположни пътя – по единия ще тръгнат тези, които искат да живеят свободно под знамето на общите европейски ценности, а по другия ще се насочат тези, които ще се заровят в корените на националната идентичност и ще издигат байряците на национализма.
Историята потвърди тази визия за бъдещето – макар в началото да не й обръщаше внимание никой.
Няма вече леви и десни, бедни и богати.
Всъщност корените на разделението са много по-стари от 20 години.
Твърденията, че ако не е била съветската система и нейното отроче БКП е нямало да има Народен съд, концлагери, цензура, социалистически реализъм, политически процеси, инвазия в Чехословакия, възродителен процес и въобще тоталитарна държава, са чиста илюзия.
Всички „мероприятия на народната властта” са продукт или поне бяха подкрепяни от една огромна част от българското общество. Наричаха ги „здравите сили”.
Срещал съм не един и двама представители на тогавашната система, които не криеха, че са готови да изправят до стената и да разстрелят всички „гнили интелектуалци”.
След известен флирт с европейските ценности, който изтърпяхме насила – само и само да ни включат в Европа, за да я окрадем, нещата започнаха да си идват на мястото.
Политиците започнаха да се съобразяват все повече с „другата България”.
След дълго търсене на печеливша роля в политиката Волен Сидеров заложи на национализма и спечели.
Всъщност българският национализъм се изгражда основно върху ценностната система на същите хора, които подкрепяха „мероприятията на народната власт”.
Някои смятат, че „Атака” обединявала хората „ощетени от Прехода”.
Глупости. Ако ще да бяхме преживели най-охолния преход, пак щеше да има хора, готови да излязат на улицата, за да викат „вън” и „долу”.
През последните години се разделихме с много от илюзиите, че скоро ще живеем в едно по-цивилизовано общество, но до скоро не можехме и да предположим, че и хората на науката и изкуството отново ще бъдат подложени на репресии.
Доживяхме.
И то в Пловдив. Градът на художниците. Наречен така, след дълги битки между тези пловдивски творци, които искаха да работят свободно, и градските комунистически гаулайтери. Последните все пак разбраха, че е по-добре да се флиртува с творците, отколкото да им се забраняват изложбите. По свой път стигнаха до прозрението на Оскар Уайлд, че изкуството е напълно безполезно.
Какво прекрасно време беше! Партийни секретари откриваха изложби с неразбираеми за тях картини, но в чест на кръгли исторически годишнини същите тези модернисти рисуваха реалистично и патриотично, а Партията за награда им откупуваше творбите.
Някои от станалите твърде приближени на властта стигнаха до там, че злепоставяха по-младите си колеги и репресивната машина отново заработваше.
Днес във вестник „24 часа” Анастас Константинов си спомня разгрома на една своя изложба в края на 80-те години. Доколкото си спомням, пред една от картините художникът беше сложил запалена свещ. Като в църква.
За онова време това кощунство бе от ранга на скандала с турската тоалетна.
Тогава работих в пловдивския Радио –телевизионния център – веднага получихме нареждане да се  разгроми художника.
Някои хора го направиха с удоволствие.
Та сега нещата се повтарят.
Не знам какво е положението в България, но градът ни очевидно е разделен в отношението си към действията на кмета.
За добро или за лошо в медиите в България все още работят хора, които усещат и с кожата си какво е свобода на словото. И знаят, че ако днес подкрепят една репресия срещу Черни, следващата ще е срещу тях. Някои започнаха да иронизират пловдивския кмет, други направо се погавриха с него.
Не знам какво спечели Славчо, на очевидно градът само загуби.
Но това не е толкова важно – в крайна сметка резултатът на следващите избори няма да зависи от гнилите интелектуалци, а от здравите сили.

P.S. Автора е един много уважаван от мен интелектуалец - затова си позволявам да публикувам тук негова статия.


http://evgenitodorov.blog.bg/politika/2009/10/10/dve-bylgarii-dva-grada.413475 (http://evgenitodorov.blog.bg/politika/2009/10/10/dve-bylgarii-dva-grada.413475)
 

Title: Re: 20 години след 10.11.1989г.
Post by: nezir_9 on October 12, 2009, 11:56

Peter, моля малко уважение към автора.
С едно възклицание вадиш нещата от контекста.

Title: Re: 20 години след 10.11.1989г.
Post by: rcn on October 12, 2009, 12:11

Толкоз го плюха тоя чех, че си рекох да не сложат бойкот на чешката бира, книгите на Иречек и картините на Мърквичка в знак на протест.

Title: Re: 20 години след 10.11.1989г.
Post by: nezir_9 on October 12, 2009, 12:27

Знае ли човек...
За простотията прегради няма!

Title: Re: 20 години след 10.11.1989г.
Post by: PETER on October 12, 2009, 12:30

Quote from: nezir_9 on October 12, 2009, 11:56

Peter, моля малко уважение към автора.
С едно възклицание вадиш нещата от контекста.

Що?

Тезата ми беше за мерака заради който се правят глупости.
За един конгрес в събота и мерака да се оглави една партия...
Щото аз знам какво спечели Славчо. ;)

Ти за какво си помисли?  ;D

Title: Re: 20 години след 10.11.1989г.
Post by: nezir_9 on October 12, 2009, 12:44

 :)

Title: Re: 20 години след 10.11.1989г.
Post by: clearly on October 13, 2009, 12:41

,,Великата свободия" е нагледен пример как комунистите правят "демокрация"вече 20 години.Никакъв комунизъм не е паднал, само му се смени името, само дето можеш да псуваш политиците без на другия ден да се озовеш в Белене. Иначе все същите червени боклуци, а сега вече и техните деца и внуци. Тъй като скоро ще се навършат 20 години от  падането на комунизма и реших да покажа накратко със снимки  какво е състоянието на страната ни към този момент.Малко сравнения.
Това е Япония в 1945 година

(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fimg13.nnm.ru%2Fimagez%2Fgallery%2F8%2Fa%2Fe%2F5%2F3%2F8ae53209c1218045d5cedaec734c1219.jpg&hash=4fe429667799ea5de5d2c42a3c51cf923b7cf74a)

http://diegobarnes.files.wordpress.com/200..._tokio_1945.jpg (http://"http://diegobarnes.files.wordpress.com/2009/05/1217847911_tokio_1945.jpg")

Пак Япония 20 години по-късно в 1965 година

(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Favengerland.theavengers.tv%2Fworld%2FKoroshi00_8251.jpg&hash=6d4066726d95c31bdbbdf28ff9cfd965fb87276d)

(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fkenanoff.smugmug.com%2Fphotos%2F184524542-O.jpg&hash=f75ac70a2b60da4187582666848e888ae6170707)

(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fimg43.imageshack.us%2Fimg43%2F6799%2Fjapan1483.jpg&hash=ec0b0ed2d47fa7b613e60e6e4b404211544abdf1)

Германия в 1945 година
(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fupload.wikimedia.org%2Fwikipedia%2Fcommons%2F7%2F79%2FFotothek_df_pk_0000180_004.jpg&hash=ae890f59d0ecf02af6809745c06ab9145efa2178)
(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fcz.altermedia.info%2Fimages%2Fberlin1945-274x300.jpg&hash=7e916d3e451892753ff9bbdef929f36670e35c7e)

(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.bulkes.de%2FBerlin1945.jpg&hash=d61548b392c4334092b45b83be41011382ba2caa)

Германия 20 години по-късно в 1965

(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.berlin.de%2Forte%2Fmuseum%2Fkaiser-wilhelm-gedaechtnis-kirche%2Fgedaechtniskirche_360_270.jpg&hash=3287f5f291cb25adc0331fdd430a36dbb1b7f791)

(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fporschegarage.files.wordpress.com%2F2008%2F01%2Fporsche-912.jpg&hash=1f4cecbc8a271e0843ce3603a6d0aa2aa9adbc7e)

България 20 години по-късно, в 2008 и 2009 година:

(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.medicalbg.com%2Fi%2F2009%2F2%2Fmedic_40_w-fire-aus-cp-584-6213265.jpg&hash=252ace2fcfeda9e3a0e892a5166610d55dc9adcd)

(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Ffrognews.bg%2FFrog%2Fimages%2Fstories%2Fdogan3.jpg&hash=3d51709ca20786eb3b5ffa7c8ebafdd3cfeab7d8)

(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fabsurdi.com%2Ffiles%2Fbig_1205930033_301.jpg&hash=0ee237d077d3e410e4a654748355f73c07bb588e)

(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.bgben.co.uk%2Fdata%2Fimages%2Fdupka.jpg&hash=7215086a9843e135e84efd4040b51e6901d91596)

(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fcontent.marica.bg%3A81%2Fnews%2F2009%2F02%2F0000000063_w480.jpg&hash=987ff37597d5478aee7b0739a3b38c9985624c3c)
http://www.marica.bg/show.php?id=98 (http://"http://www.marica.bg/show.php?id=98")
завод "Балканско ехо" (б.а.: това е добре познатият от миналото Завод за асинхронни електродвигатели

(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fivanbedrov.com%2Fwp-content%2Fuploads%2Fdsc05897.jpg&hash=4c74bdb21c61c89bbfde3385d9f133687e6515a6)

(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.medicalbg.com%2Fi%2F2009%2F2%2Fmedic_45_%D1%86%D0%B8%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B8.jpg&hash=8fc1da0ecd8e7b771ec639acfafc6ad54cf52362)

София

После нека някой ми каже, че добър Бг политик не е само умрелия!
Търпението май след някой друг месец ще ни се изчерпи .Ще трябва да предприемем нещо за да се отървем от  тези гадове до крак, с цялата им рода, домочадие и обкръжение, тъй като след още 20 години няма да има въобще България!
Ето ги някои хубавци!!! Само плюскат и пият !
(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fi.frognews.bg%2Fimages%2Fstories%2Fnovini%2Fdeputat_yade.jpg&hash=ac96de1711ee60f7da6136d536023f994c763f94)
(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fskandalno.net%2Fwp-content%2Fuploads%2F2009%2F08%2Fdogan-1.jpg&hash=219970243318082ee93c06c9445b9a109e87a8e0)
(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.dnevnik.bg%2Fshimg%2Fzx450gy250_749588.jpg&hash=a4ab9c41d99bee8b95af25d7a966259d66db0ebe)
(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.dnevnik.bg%2Fshimg%2Fzx450gy250_748481.jpg&hash=cb159f2f9d04094db7aedc2c1c4ac2dd0b465fd9)
(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.dnevnik.bg%2Fshimg%2Fzx450gy250_748532.jpg&hash=c59988c0a8b1f1da1ce2debec673dab1e27ae982)
Колко бързо минаха 20 години!!!Може би си спомнян някои  от тука пищещите за  едно време като разправяха, че ще се оправиме най-рано след 20-30 години и ми се струваше ужасно много време, аз вярвах, че ще стане доста по-бързо !Как мислите оправихме ли се вече, какви са чувствата ви ?

Title: Re: 20 години след 10.11.1989г.
Post by: osoitza on October 14, 2009, 23:06

Славчо Атанасов се стяга за вътрешно партийни избори... и понеже напипва какво се нрави на неговите съпартийци във ВМРО всички виждаме резултата....

Що се отнася до "оправянето" .Това оправяне първо трябва да стане в нашите глави. След това всичко останало. Аз съм на мнение  че докато не умре и последния роден в комунизъм(вкл и аз самия) тази държава няма да тръгне на горе.... така че поне още 50г ни чакат лашкане. Да, пътя е този накойто сме, но е много по дълаг от колкото ни се иска и това е път, а не стапало което  можем  да прекрачим.

Title: Re: 20 години след 10.11.1989г.
Post by: nezir_9 on October 25, 2009, 12:56

Преди 20 години - падна Ерих Хонекер, след него и Стената

20 Октомври 2009

Преди двайсет години, през октомври 1989 г., Ерих Хонекер се оттегли от лидерския пост в Германската единна социалистическа партия (ГЕСП), а покрай това и от всички държавни постове в ГДР. Оставката на 77-годишния комунист впрочем не бе кой знае каква изненада. През последните месеци, преди да се оттегли, той явно бе започнал да губи обичайната си решимост и ловкост.

Десетки хиляди източногерманци избягаха през Унгария и Австрия във ФРГ. През септември в ГДР бе създадена опозиционната организация “Нов форум”, която бързо се разрасна до 10 хил. членове. Изглеждаше, че в страната започва перестройка по модел на тази в Съветския съюз - с “народни фронтове”, вдъхновяващи речи и бавен спад в икономиката. Съветската перестройка обаче се проточи почти седем години, а източногерманската не изтрая и седем седмици - “берлинската стена” рухна още на 9 ноември.

Падането на ГДР крие много исторически поуки, останали обаче и до днес неусвоени от някои лидери в Източна Европа. Ето една от най-важните: личното общуване със западни лидери и дори устните обещания, получени от тях, не дават гаранции за лична неприкосновеност в бъдеще. Не беше минало много време от посещението на Хонекер в Западна Германия през септември 1987 г. Федералният канцлер Хелмут Кол го бе посрещнал с цялото дължимо уважение, а жителите на родното му градче Нойнкирхен в западната провинция Саар бяха окачили в чест на госта плакат с думите “Добре дошъл, Ерих!”.

Само след няколко години обаче обединена Германия упорито настояваше Москва да екстрадира и да й предаде Хонекер, откаран в Русия през 1991 г. - в последния момент, за да бъде спасен от “съда на победителите”. Не му помогнаха нито напредналата възраст, нито медицинските удостоверения, че страда от неизлечима болест, нито поканите от роднини, живеещи в Чили. Това би трябвало да послужи за поука на Слободан Милошевич и на Радован Караджич, позовавали се по-късно на някакви “гаранции за сигурност”, получени от западни лидери през 1995 г.

“Горко на победените” - този древноримски принцип, както се оказа, е в сила и през 20-и, и през 21-и век. Ръководителите на ГДР и съветското Политбюро се показаха лоши марксисти - забравиха, че в днешния свят икономиката решава всичко. Осланяха се твърде много на дипломатически договори, приятелски уверения и друга “надстройка” от този род. През управлението на Хонекер, застанал на държавното кормило на Източна Германия през 1971 г. след сталиниста Валтер Улбрихт, ГДР постигна безспорни дипломатически успехи. Страната получи дипломатическо признание от почти всички свои приятели и врагове, включително от ФРГ, сдоби се с място в ООН, разполагаше с най-доброто от двата свята - суровини и горива от Съветския съюз и твърда валута от ФРГ.

В хода на процеса, започнал със свикването на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа в Хелзинки през 1975 г., в Европа бяха утвърдени и признати границите, формирани след края на войната през 1945 г., следователно и границите на следвоенните ГДР, Полша и Чехословакия. На пръв поглед, Брежнев и Хонекер можеха да тържествуват - следвоенният ред, който им даваше пълната власт на изток от Елба, бе затвърден за вечни времена. В света на пазарната икономика обаче (или, казано по марксистки, в света на безсърдечните пари в брой) договорите не струват и колкото хартията с подписите под тях, ако не са подкрепени с икономическа мощ и модерни оръжия.

ГДР не притежаваше нито едното, нито другото. Не можеше да разчита и на съветския военен мускул: още през 1985 г., на погребението на своя предшественик Черненко, Горбачов отправи към лидерите на “братските компартии” сигнал, че безплатни банички вече няма да има. Оставаха й наистина идеологията и тренираният апарат на тайните служби (Щази), далеч по-добър от този на западногерманския. Щази подслушваше разговорите на западногермански политици и вербуваше агенти сред най-близкото обкръжение на федералните канцлери, но и те не можеха да намалят външния дълг на ГДР, достигнал през 1989 г. 20 млрд. долара. Тъй че гробокопачът на ГДР не бе Горбачов, а прословутата командно-административна система, в която упорито се бе вкопчил Хонекер и която просто не бе в състояние да произвежда конкурентоспособни стоки.

Срещу стоките за широко потребление, изнасяни за Съветския съюз, ГДР получаваше т. нар. клирингови рубли, с които наистина можеше да купи още петрол от Русия или още някой чифт джапанки от Виетнам, но гражданите й копнееха за американски джинси, западногермански мотоциклети и други неща, които трябваше да бъдат плащани с долари и марки. В крайна сметка ГДР фалира икономически още преди своя политически банкрут. Историята наистина е поучителна: заради икономическата криза дори визитата на Горбачов седмици преди избухването й, замислена като “пиар” за Хонекер, всъщност стана за него “антипиар” - в Лайпциг бе организирана стохилядна демонстрация под лозунга “Ние сме един народ!”.

След няколко месеца граждани, недоволни от капиталистическата експлоатация, провеждаха пак там демонстрации под лозунга “Не сме никакъв народ!” (в немския език за тази промяна е достатъчно към неопределителния член ein да се добави само буквата k). Днес 15 на сто от населението на Германия отново искат разделение между Изтока и Запада. Но това е вече друга история - пък и кой ли сега би им дал тая стена? А колкото до онази история, тя завърши относително добре. Хонекер почина в Чили, при своите роднини, през 1994 г.

По БТА

Title: Re: 20 години след 10.11.1989г.
Post by: nezir_9 on October 25, 2009, 14:01

Тук:

http://www.dw-world.de/popups/popup_single_mediaplayer/0,,4749507_type_video_struct_11824_contentId_4749599,00.html (http://www.dw-world.de/popups/popup_single_mediaplayer/0,,4749507_type_video_struct_11824_contentId_4749599,00.html)

не само по - младите има какво да видят и да знаят как са ни "пазили" от "лошите" капиталисти!!!

Title: Re: 20 години след 10.11.1989г.
Post by: osoitza on October 25, 2009, 20:18

благодаря ти, че го пусна , горещо го препоръчвам на всеки!

Quote from: nezir_9 on October 25, 2009, 14:01

Тук:

http://www.dw-world.de/popups/popup_single_mediaplayer/0,,4749507_type_video_struct_11824_contentId_4749599,00.html (http://www.dw-world.de/popups/popup_single_mediaplayer/0,,4749507_type_video_struct_11824_contentId_4749599,00.html)

не само по - младите има какво да видят и да знаят как са ни "пазили" от "лошите" капиталисти!!!

Title: Re: 20 години след 10.11.1989г.
Post by: Hat on October 27, 2009, 10:03

20 години по кьсно - 2009год. повече мизерия,повече глад,повече страдание всичко това в резултат на калпаво управление и липса на дьржавническо мислене и човешко самосьзнание.Запазихме обаче Свободата  на избора, на действието,на мисленето.Живи сме но сьществуваме крайно време еда започнем да живеем.

Title: Re: 20 години след 10.11.1989г.
Post by: десс on October 27, 2009, 10:59

Quote from: clearly on October 13, 2009, 12:41

,,Великата свободия" е нагледен пример как комунистите правят "демокрация"вече 20 години.Никакъв комунизъм не е паднал, само му се смени името, само дето можеш да псуваш политиците без на другия ден да се озовеш в Белене. Иначе все същите червени боклуци, а сега вече и техните деца и внуци. Тъй като скоро ще се навършат 20 години от  падането на комунизма и реших да покажа накратко със снимки  какво е състоянието на страната ни към този момент.Малко сравнения.
Това е Япония в 1945 година

(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fimg13.nnm.ru%2Fimagez%2Fgallery%2F8%2Fa%2Fe%2F5%2F3%2F8ae53209c1218045d5cedaec734c1219.jpg&hash=4fe429667799ea5de5d2c42a3c51cf923b7cf74a)

http://diegobarnes.files.wordpress.com/200..._tokio_1945.jpg (http://"http://diegobarnes.files.wordpress.com/2009/05/1217847911_tokio_1945.jpg")

Пак Япония 20 години по-късно в 1965 година

(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Favengerland.theavengers.tv%2Fworld%2FKoroshi00_8251.jpg&hash=6d4066726d95c31bdbbdf28ff9cfd965fb87276d)

(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fkenanoff.smugmug.com%2Fphotos%2F184524542-O.jpg&hash=f75ac70a2b60da4187582666848e888ae6170707)

(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fimg43.imageshack.us%2Fimg43%2F6799%2Fjapan1483.jpg&hash=ec0b0ed2d47fa7b613e60e6e4b404211544abdf1)

Германия в 1945 година
(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fupload.wikimedia.org%2Fwikipedia%2Fcommons%2F7%2F79%2FFotothek_df_pk_0000180_004.jpg&hash=ae890f59d0ecf02af6809745c06ab9145efa2178)
(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fcz.altermedia.info%2Fimages%2Fberlin1945-274x300.jpg&hash=7e916d3e451892753ff9bbdef929f36670e35c7e)

(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.bulkes.de%2FBerlin1945.jpg&hash=d61548b392c4334092b45b83be41011382ba2caa)

Германия 20 години по-късно в 1965

(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.berlin.de%2Forte%2Fmuseum%2Fkaiser-wilhelm-gedaechtnis-kirche%2Fgedaechtniskirche_360_270.jpg&hash=3287f5f291cb25adc0331fdd430a36dbb1b7f791)

(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fporschegarage.files.wordpress.com%2F2008%2F01%2Fporsche-912.jpg&hash=1f4cecbc8a271e0843ce3603a6d0aa2aa9adbc7e)

България 20 години по-късно, в 2008 и 2009 година:

(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.medicalbg.com%2Fi%2F2009%2F2%2Fmedic_40_w-fire-aus-cp-584-6213265.jpg&hash=252ace2fcfeda9e3a0e892a5166610d55dc9adcd)

(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Ffrognews.bg%2FFrog%2Fimages%2Fstories%2Fdogan3.jpg&hash=3d51709ca20786eb3b5ffa7c8ebafdd3cfeab7d8)

(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fabsurdi.com%2Ffiles%2Fbig_1205930033_301.jpg&hash=0ee237d077d3e410e4a654748355f73c07bb588e)

(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.bgben.co.uk%2Fdata%2Fimages%2Fdupka.jpg&hash=7215086a9843e135e84efd4040b51e6901d91596)

(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fcontent.marica.bg%3A81%2Fnews%2F2009%2F02%2F0000000063_w480.jpg&hash=987ff37597d5478aee7b0739a3b38c9985624c3c)
http://www.marica.bg/show.php?id=98 (http://"http://www.marica.bg/show.php?id=98")
завод "Балканско ехо" (б.а.: това е добре познатият от миналото Завод за асинхронни електродвигатели

(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fivanbedrov.com%2Fwp-content%2Fuploads%2Fdsc05897.jpg&hash=4c74bdb21c61c89bbfde3385d9f133687e6515a6)

(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.medicalbg.com%2Fi%2F2009%2F2%2Fmedic_45_%26%231094%3B%26%231080%3B%26%231075%3B%26%231072%3B%26%231085%3B%26%231080%3B.jpg&hash=e38a2621ffa1e601ea09243a79963c3c737aa50c)

София

После нека някой ми каже, че добър Бг политик не е само умрелия!
Търпението май след някой друг месец ще ни се изчерпи .Ще трябва да предприемем нещо за да се отървем от  тези гадове до крак, с цялата им рода, домочадие и обкръжение, тъй като след още 20 години няма да има въобще България!
Ето ги някои хубавци!!! Само плюскат и пият !
(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fi.frognews.bg%2Fimages%2Fstories%2Fnovini%2Fdeputat_yade.jpg&hash=ac96de1711ee60f7da6136d536023f994c763f94)
(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fskandalno.net%2Fwp-content%2Fuploads%2F2009%2F08%2Fdogan-1.jpg&hash=219970243318082ee93c06c9445b9a109e87a8e0)
(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.dnevnik.bg%2Fshimg%2Fzx450gy250_749588.jpg&hash=a4ab9c41d99bee8b95af25d7a966259d66db0ebe)
(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.dnevnik.bg%2Fshimg%2Fzx450gy250_748481.jpg&hash=cb159f2f9d04094db7aedc2c1c4ac2dd0b465fd9)
(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.dnevnik.bg%2Fshimg%2Fzx450gy250_748532.jpg&hash=c59988c0a8b1f1da1ce2debec673dab1e27ae982)
Колко бързо минаха 20 години!!!Може би си спомнян някои  от тука пищещите за  едно време като разправяха, че ще се оправиме най-рано след 20-30 години и ми се струваше ужасно много време, аз вярвах, че ще стане доста по-бързо !Как мислите оправихме ли се вече, какви са чувствата ви ?

Не опетнявай думата свобода-"свободия"-в българския има една диалектна форма-слободия,която охарактеризира нашия преход по пълно-щот свобода и слобода са две различни неща-едното е с установен ред и правила,и със спазване на личностните права и прострнаство,а другото е чиста анархия,безотговорност и пълно незачитане на твоите лични  права както от държавата(власт имащите) така и от околните-България бе употребена в услуга на някой елементи нямащи никакви патриотични или някакви ценостни чувства,изнасилвана многократно от същите крадци и мошеници,които с безочливата си наглост от 1947 година викат дръжте крадеца.

И така великата слободия е вече двайсет години,защото по време на анархия мръсните неща остават незабелязани и хората без морал и ценностна система просперират.

Title: Re: 20 години след 10.11.1989г.
Post by: abc on October 27, 2009, 11:03

десс, струва ми се, че всички сме в кюпа. А благодарение на държанието ни като наблюдаващи сме тук.

Title: Re: 20 години след 10.11.1989г.
Post by: Hat on October 27, 2009, 11:35

десс ни  най малко опетнявам думата Свобода дори не бих си позволил това самоволие, просто ти си по краен по отношение на това сьстояние в което сме всички ние.За сьжаление няма добри изгледи за излизане от него и смятам,че това е благодарение на дьржанието на народа,като стадо с висок праг на дразнене.И всички сме в кюпа както казва авс

Title: Re: 20 години след 10.11.1989г.
Post by: nezir_9 on November 03, 2009, 09:14

20 години от демонстрацията в градинката пред "Кристал"

София

Отбелязват се 20 години от демонстрацията на независимото сдружение "Екогласност" в градинката пред "Кристал" в София /1989/. На 26 октомври 1989 г. активисти на движението се събират в градинката пред "Кристал", за да събират подписка на гражданите до Народното събрание за спирането на строителството на хидропроектите "Рила" и "Места". 22-ма души насила са качени от милицията в автобуси и закарани в Южния парк, мястото за което Столичният народен съвет (СНС) е дал разрешение. По това време в София паралелно се провежда Европейската среща по опазване на околната среда на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа (СССЕ).

На 3 ноември 1989 г. е организирано шествие на "Екогласност", в което се включват около 4000 души (това е първата демонстрация против властта на Тодор Живков) за връчване на петицията в Народното събрание, подкрепена от подписите на 12 000 души.

Title: Re: 20 години след 10.11.1989г.
Post by: десс on November 03, 2009, 13:49

Quote from: nezir_9 on November 03, 2009, 09:14

20 години от демонстрацията в градинката пред "Кристал"

София

Отбелязват се 20 години от демонстрацията на независимото сдружение "Екогласност" в градинката пред "Кристал" в София /1989/. На 26 октомври 1989 г. активисти на движението се събират в градинката пред "Кристал", за да събират подписка на гражданите до Народното събрание за спирането на строителството на хидропроектите "Рила" и "Места". 22-ма души насила са качени от милицията в автобуси и закарани в Южния парк, мястото за което Столичният народен съвет (СНС) е дал разрешение. По това време в София паралелно се провежда Европейската среща по опазване на околната среда на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа (СССЕ).

На 3 ноември 1989 г. е организирано шествие на "Екогласност", в което се включват около 4000 души (това е първата демонстрация против властта на Тодор Живков) за връчване на петицията в Народното събрание, подкрепена от подписите на 12 000 души.

Лека и памет и на Г. Парцалев,който го претрепаха там и си умря човека в последствие.

Title: Re: 20 години след 10.11.1989г.
Post by: isa71 on November 03, 2009, 20:20

Какво се случи на 10-ти ноември 1989
Започна контрареволюцията
Красимир Иванджийски (Krassimir Ivandjiiski)

Преди 20 години, на 10 ноември 1989 г., в София станаха събития, които промениха хода на нашата история. Свалянето на Тодор Живков беше само пролог към последвалите процеси. То сложи край на един етап и започна друг, който изживяваме с цялата му сложност и трагичност.

Как и защо Тодор Живков подаде оставка? Имаше ли държавен преврат, организиран от Горбачов? Какво щеше да стане, ако Живков беше отказал.

Появата на сцената на "перестройчиците" от групата на Луканов и Младенов беше последвана от присъстващите и до днес на нея игноранти, опортюнисти, шарлатани и откровени бандити, които доведоха България до безпрецедентна катастрофа на социалната и политическа тъкан.

Истина е, че през втората половина на 80-те години позицията на Живков ставаше неудържима. Беше останал сам. Имиджът му падаше - вицове, страх. Той разбираше, че Горбачов му беше подписал присъдата, както на Хонекер, Кадар, Хусак, Чаушеску чрез държавни преврати, организирани от КГБ, ГРУ и Министерството на външните работи на СССР. В София задачата се изпълняваше от тогавашния посланик Шарапов и от голяма част от нашата партийна, правителствена и държавна върхушка.

Живков беше на върха не само от лична амбиция. С дългогодишния си политически нюх към "ветровете" и към политическото оцеляване разбираше, че този път идващото откъм Москва ще бъде непоправимо. Опитваше да се противопостави. Говореше за снижаване. Но "присъдата" беше подписана в Москва.

Кулминацията беше в периода 4-10 ноември 1989 г. Най-напред на тържественото събрание по случай годишнината на Октомврийската революция в зала "Георги Кирков" в Партийния дом, в своя доклад посланик Шарапов за първи път не спомена главата на държавата, в която беше акредитиран. Това беше безпрецедентен случай. Всички присъстващи (и неприсъстващи) разбраха, че присъдата е приведена в изпълнение.

Крайно време е да се внесат окончателни уточнения какво всъщност стана на 10 ноември и в дните преди него.

Така наречените "чавдарци" бяха движещата сила на процеса. В групата бяха Добри Джуров, Йордан Йотов и Димитър Станишев. Инициативата за формирането й беше на Джуров. Осъществяването й стана на 5 ноември 1989 г., във вилата му. (виж интервюто с Йордан Йотов)

Заседанието на Политбюро започна на 9 ноември в 17.00 часа.

Тодор Живков веднага започна: "Другари, утре е пленумът на Централния комитет. Искам да поставя един въпрос, с който съм запознал някои другари. Знаете, че преди известно време направих писмено предложение да бъда освободен като генерален секретар на партията. Сега отново го поставям и смятам, че на утрешното заседание на ЦК трябва да се разгледа моята молба за освобождаването ми от поста генерален секретар.

Причините са: първо, в това, че аз стоя вече 30 и няколко години начело на партията и държавата; второ - наближавам 80 години. Очевидно годините са си години, а постът генерален секретар изисква голямо напрежение. Независимо какви преустройства ще правим, как ще се движим напред, генералният секретар на партията ще бъде винаги претоварен.

Кой да бъде избран за генерален секретар - това е работа на Политбюро. Преди няколко месеца, когато разговаряхме по този въпрос, се имаше предвид да бъде издигнат по-млад другар. Аз мога да кажа сега, че становището, което беше формирано тогава, беше за Георги Атанасов. С изключение на един другар, който се колебаеше, всички останали другари застанаха зад тази кандидатура. Разбира се, оттогава мина време, правилно е всеки член на Политбюро сега да се спре на кандидатура. Може да бъде от състава на политбюро, от състава на ЦК, а може да се кооптира някои извън състава на ЦК. Така че, моля Политбюро да се занимае сега и утре на пленума да се предложи моето освобождаване като генерален секретар на ЦК на партията. Но категорично поставям въпроса да бъда освободен."

Милко Балев: "Отчитате ли временната сложна обстановка у нас?"

Тодор Живков: "Обстановката сега навсякъде е сложна, не бягам от трудности, но нямам сили да работя в такава обстановка поради възрастта си."

Георги Атанасов: "Аз лично, приемам предложението на др. Живков като политически целесъобразно, обективно назряло, като предложение, което ако бъде прието, може да създаде допълнителни условия за по-нататъшното разгръщане на процеса на преустройството в страната. Ние трябва да кажем, че извървяхме един голям път след Априлския пленум. Това е един достоен път с едно достойно ръководство на страната, на партията начело с др. Живков. И съображението, което др. Живков изложи тук, е човешко съображение и същевременно, доколкото става дума за политически деец, то е и политическо съображение. Утрешният пленум, на който ще се обяви свикването на конгреса, в политически план е най-подходящият момент да се извърши тази назряла промяна. Смятам, че тези съображения налагат да се отнесем с разбиране и да подкрепим предложението на др. Живков, да приемем неговата оставка от поста генерален секретар. Моля моята кандидатура за генерален секретар да не се обсъжда. Основният ми аргумент е, че този пост освен всичко друго, изисква и някои други качества. Предлагам за генерален секретар на партията Петър Младенов."

Тодор Живков предложи да се даде почивка, за да могат да помислят.

Милко Балев: "Ние вече сме изразявали становища."

Добри Джуров: "Не е необходима почивка."

Димитър Стоянов: "Аз сега научавам за това предложение и съм не само притеснен, но и много изненадан, в такъв смисъл, че сега сме в етап, когато искаме да разгърнем преустройството, когато ни остава една година до конгреса, когато се налага по-голяма стабилност от всеки друг път, тъй като виждаме какво става в другите социалистически страни. На този етап опитът, авторитетът на др. Живков ни е необходим. И не виждам защо една година преди конгреса трябва да се прави тази генерална промяна. Аз смятам, че сега ние не сме подготвени да извършим една такава радикална промяна в нашето ръководство.

Стоян Овчаров: "Аз мисля, че предложението, което направи др. Живков, е правилно, необходимо, то отговаря на интересите на партията, на интересите на народа, на необходимостта да поддържаме стратегическото сътрудничество със Съветския съюз. Мисля че това решение е мъдро и ние трябва да го уважим."

Андрей Луканов: "Категорично подкрепям предложението на Тодор Живков за оставка. Другари, в живота на всеки обществен организъм има дни и решения, от които за дълго време зависи неговата съдба и неговото бъдеще. Днес и утре за нас са такива дни и всеки е изправен пред една изключителна отговорност. Ние нямаме право да сгрешим, защото за такива грешки се плаща скъпо. Аз категорично и безусловно подкрепям изказаното мнение тук в подкрепа на предложението на др. Живков. Мисля, че това предложение му прави чест. Именно сега, на този пленум, без половинчатост и без двумислие този въпрос трябва да намери решение. Това е назрял за нашето общество, за нашата партия въпрос. Мисля, че и партията, и народът очакват такова решение. Всяко друго решение, всяка непоследователност може само да усложни обстановката и да обремени политическата атмосфера, да засили негативните настроения. Ако ние твърдим, както току-що направи др. Стоянов, че у нас всичко е наред, че ние се развиваме безкризисно, ще направим фатална грешка."

Пенчо Кубадински: "Другарят Живков 30 и толкова години води партията и страната по много пътища на възход и ние трябва да му благодарим. Мен напоследък ме тревожат някои неща, които стават в България. В много категории, сред наши партийни членове се създава едно негодувание, едно настроение. Смятам, че една такава нормална промяна ще послужи като отдушник в нашата партия. Иначе може да стигнем до положението, до което искат да ни докарат неформалните групи, които изкараха вече хиляди хора на площада. Трябва да се намерят пътища, докато не сме се разделили от нашия народ, по-млади другари да поемат щафетата и да се умиротвори страната. Защото аз не смятам, че тези неща, които стават, са край. Те са начало. Затова трябва да бъдем достатъчно предвидливи и мъдри и да преценяваме обстановката. Колкото да ми е тежко, тъй като ние с др. Живков работим толкова години, убеден съм, че трябва да стане промяна.

Начо Папазов: "Тодор Живков, когото ние дълбоко уважаваме като държавник, стоял начело на цяла епоха в развитието на България, постъпва мъдро и правилно. Обстановката у нас не е никак добра и се налагат промени."

Добри Джуров: "Обстановката в страната - и в партията, и в икономиката, и в духовната сфера - е изключително сложна, с определени кризисни явления. Международната обстановка също е сложна. Предложението на др. Живков в контекста на тази сложност му прави чест. Това е едно мъдро предложение. Има две алтернативи за излизане от положението. Едната алтернатива е със старото ръководство начело с др. Живков да се опитаме да излезем от това тежко кризисно положение в нашата страна. Втората алтернатива е с ново ръководство. Аз съм дълбоко убеден, че старото ръководство няма да може да излезе от тази обстановка, защото старото ръководство е загубило доверието и в партията, и в народа. Във връзка с това ми се чини, че не бива да има абсолютно никакво колебание в приемането на оставката на др. Живков като генерален секретар и председател на Държавния съвет. Разбира се, трябва по човешки да се отнесем към неговото дело."

Георги Йорданов: "Аз мисля, че страната и партията се намират наистина в много сложен етап и от политическата мъдрост на решенията, които ще се вземат от Централния комитет по инициатива на Политбюро, много ще зависи бъдещото развитие на страната. България има име на страна, която се е развивала стабилно. И ако сега намерим такава мъдрост, ние много ще улесним процеса на преустройството, който е един от най-трудните в историческото ни развитие през последните десетилетия. Аз съм дълбоко убеден, че др. Живков е обмислил предложението, което прави, поради което виждам в него мъдрост и политическа целесъобразност. На свой ред смятам, че ние трябва да го приемем. Приемането на това решение трябва да бъде единодушно и цивилизовано. Когато у нас се сменя човек от висок политически или държавен пост, това се превръща в драма и за самия него, и за семейството му, става повод да бъде обсипван с хули и кал."

Тодор Живков: "Предлагам да се обединим около становището за приемането на оставката ми и да се прекратят разискванията."

Милко Балев: "Може да има възражения против оставката."

Димитър Станишев: "Това заседание има изключително принципно значение за по-нататъшната работа на нашата партия, Искам да се присъединя към думите на др. Живков за причините за даване на оставка от поста генерален секретар. Това е постъпка на политически деец, който правилно оценява времето, когато трябва да напусне."

Емил Христов: "Одобрявам предложението за оставка на Живков."

Йордан Йотов: "Приемам всички изказани съображения. Една такава промяна ще съдейства за извършването на преустройството. Това е обаче едната страна. Трябва да си дадем сметка и за другата страна, а именно, че тази промяна е свързана и с редица трудности в осъществяването на този процес."

Милко Балев: "Аз неслучайно зададох въпроса: "Вие преценили ли сте обстановката, в която подновявате това ваше предложение?"

Тодор Живков: "Очевидно съм мислил."

Милко Балев: "Ние не сме разговаряли предварително по този въпрос. Преди месеци обсъдихме ваше писмено предложение, по-рано устно в Политбюро, и тогава пак единодушно се обединихме около становището, че не бива да се приема оставката ви или оттеглянето ви, по редица международни и вътрешни съображения. Обстановката сега е сложна. Проблемът е сериозен. И ако се отиде с такова предложение, трябва да се помисли как пленумът на ЦК ще приеме някои от тези предложения.

Тодор Живков: "Другари, вие чувствате спокойствието, с което аз се отнасям към този въпрос. Значи съм го мислил. В това трябва да бъдете убедени."

Милко Балев: "Очевидно трябва да се обединим около предложението, което се прави."

Петър Младенов взе думата последен. "Тодор Живков - това е олицетворение на партията, на всичко, което е направено сега и което сигурно ще се прави дълго време. Аз мисля, че който и да бъде след него, ще му бъде ужасно трудно. Нашата партия ще даде вярна оценка за делото на др. Тодор Живков. Неговият живот е посветен на революционното дело, на работническата класа, на комунистическата партия, изцяло, от началото на съзнателната му дейност и досега."

Петър Младенов благодари, че са го предложили за генерален секретар. И пое инициативата и ръководството по организирането на пленума на 10 ноември.

Тодор Живков: "Ти поемай ръководството сега, но не те е избрал Централният комитет. Ще извиняваш тогава."

Младенов предложи пленумът да се занимае само с този въпрос, за да не мине освобождаването на Тодор Живков незабелязано, между другото, а точката, свързана с конгреса, да се отложи за един следващ пленум.

Тодор Живков и останалите присъстващи не се съгласиха. Петър Младенов предложи да останат сами (без Живков), за да решат въпросите около пленума. Живков се съгласи като наблегна на това, че Политбюро трябва да излезе на пленума с документ. Джуров уточни какъв да бъде документът: първата част да е свързана с Тодор Живков, а втората - с Петър Младенов. Тодор Живков се съгласи и напусна заседателната зала на Политбюро.

След неговото излизане членовете и кандидат-членовете на Политбюро се договориха кой ще ръководи пленума, кой ще докладва за оставката на Тодор Живков, кой ще предложи новия генерален секретар и какво съдържание да има документът, който да се предложи на Политбюро, а също преди пленума да се извикат първите секретари на областните комитети на партията и да се информират за оставката на Живков.

Веднага след заседанието "реформаторите" се събраха в кабинета на Продан Стоянов, завеждащ "Деловодство" на ЦК и там добавиха неистината, че Живков е подал оставка не само като генерален секретар, но и като председател на държавния съвет на НРБ. Решиха това да бъде обявено не от него самия, а докладвано от Политбюро.

Така протече заседанието на Политбюро на 9 ноември 1989 г.

Личеше договорка Георги Атанасов да бъде избран вместо Тодор Живков. Атанасов си направи отвод и предложи Петър Младенов.

Открито противопоставяне на оставката на Живков имаше от страна на Милко Балев и Димитър Стоянов.

Ясно личеше противопоставянето на Живков на Младенов и Луканов. Той оценяваше, че им липсват държавнически качества.

Може да се каже, че в този момент започна следдесетоноемврийския преврат. Процесът на промяната след 10-и ноември беше оглавен от хора, които нямаха никакво влияние в партията.

Това се изрази още на пленума на 10 ноември, на който Живков направи силен доклад. След това бе пристъпено към организационните въпроси и бе съобщено, че той иска да се оттегли. Някои членове на Политбюро се опитаха да отложат пленума. Настана объркване. Последва бърза почивка и кулоарни комбинации. След почивката беше направено предложение изказванията да бъдат прекратени.

Гласуваха "за".

Живков искаше да му дадат думата. Георги Атанасов отговори: "Нали гласувахме за прекратяване на изказванията."

Всичко беше решено.

Именно от този момент е и прословутата снимка на Живков, гледащ объркан и неразбиращ присъстващите.

Живков изведнъж разбра, че е изигран.

Трагичното е, че исторически много бързо основната цел на промяната стана безпредметна. Всичко тръгна в друга посока. Намеренията си останаха намерения. Реалностите се оказаха коренно различни и брутални. Промяната беше използвана от хора, които извършиха социална контрареволюция. Реалните лостове на властта минаха в други ръце и бяха криминализирани. Както и илюзиите, че след 10 ноември ще стане нещо по-добро.

Не стана.

Title: Re: 20 години след 10.11.1989г.
Post by: nezir_9 on November 04, 2009, 05:40

Съжалявам,че не имигрирах през 1990

Съжалявам,че не имигрирах през 1990!На Запад естествено!Българският ни Преход катастрофира,а с това катастрофираха и хиляди човешки съдби.Моята лична история няма как да не е свързана с всичко случващо се!Успях да замина едва през 1998!Достатъчно късно за да мога да преживея ,,Виденовата зима,, и следващата я хипер-инфлация.Винаги съм си мислил,че щеше да е далеч по-добре,това да не ми се беше случвало!Върнах се,за да мога да преживея и Крадлив дедо и Тройната разбойническа команда,а сега по всичко изглежда и бодигардът на Живков!За Живота по принцип-това е нищо!Но в личен план-не е!При това никога няма Ако!Българите сме изключително слаби във вземането на колективни решения!Такива колективни решения са Изборите!Абсурдно е до лудост,една партия да те докара до катастрофа и хипер-инфлация и само след четири години масовото съзнание да я припознае,като готова да управлява!При това със същите хора!То други и няма!Спомням си,може да е било през 1993 г.един графити надпис някъде в София ,,Българи напуснете страната си,за да останат простаците,които я управляват,,.Безименният автор беше схванал две неща много добре.Едното е,че не е добре да оставаме тук!И второто е,че ни управляват простаци!Тъпо е да страдаш без да знаеш в името на какво!Нима си мислите,че ,,Ако,, имате много пари ,,тук и сега,, ще сте щастливи?С минаващи край Вас напълно застреляни хора,за които цените по Витошка са фантастични!Или за онези селяни по селата ни,които не могат да изпълзят от родните си места с години!Не ми се ръзсъждава в плоскостта,,спасяване поединично,,...Не,че не е така.Но пък тогава къде е солидарността?
Съжалявам,че не заминах тогава завинаги!България не е страната на моите мечти!И няма да бъде...Другата,Нашата България е възможна но при други обстоятелства и с други хора!

http://haralanov.blog.bg/politika/2009/11/03/syjaliavam-che-ne-imigrirah-prez-1990.428335 (http://haralanov.blog.bg/politika/2009/11/03/syjaliavam-che-ne-imigrirah-prez-1990.428335)

Title: Re: 20 години след 10.11.1989г.
Post by: shaban on November 04, 2009, 20:04

Quote from: десс on November 03, 2009, 13:49

Лека и памет и на Г. Парцалев,който го претрепаха там и си умря човека в последствие.

Ако не се лъжа , Г.Парцалев е единствената жертва която падна в борбата за сваляне на комунизма в онзи период около 10,11,1989.Лека му пръст на бедния човек и голям артист и може би единствен антикомунист в България.

Title: Re: 20 години след 10.11.1989г.
Post by: nezir_9 on November 08, 2009, 00:16

07.ноември.2009 / 20:17

"Вятър на промяната" – символът на падането на Берлинската стена

"Вятър на промяната" за мнозина е баладата, която се превърна в символ на падането на Берлинската стена през ноември 1989 година. 20 години по-късно германската група "Скорпиънс" си спомня как е създадена песента. Идеята за текста се ражда след концерт на бандата в Москва през август 89-та. Парчето, което за миг се превръща в хит и оглавява музикалните класации, е написано въз основа на впечатленията на "Скорпиънс", получени по време на Московския музикален фестивал за мир в столицата на Съветския съюз.


"Излязохме на сцената с усещането, че светът се променя буквално пред очите ни. Виждахме го в очите на публиката, от която струеше желание за промяна. Върнахме се в Германия изпълнени с дълбоки емоции, които претворихме в музика" - сподели Клаус Майне, фронтмен на "Скорпиънс".

Членовете на "Скорпиънс" споделят, че дори не са си и мечтали, че само броени месеци след написването на парчето Берлинската стена ще падне и ще бъде сложен край на Студената война. В този период популярността на "Вятър на промяната" все повече и повече набира сила. Песента застава под номер едно в класациите на 78 държави и продава над 14 милиона копия от сингъла в световен мащаб.

Scorpions - Wind Of Change (http://www.youtube.com/watch?v=rMUX_4B-Hr4&feature=fvst#normal)

Scorpions - Wind Of Change: PCM Version (http://www.youtube.com/watch?v=R2Eyao-2KWo#noexternalembed-normal)

Title: Re: 20 години след 10.11.1989г.
Post by: nezir_9 on November 08, 2009, 01:14

Цената на обединението: В бившата ГДР са налети 1.3 трилиона евро

Непубликувано проучване на базираният в Хале институт IWH показва, че за почти 20 години след падането на Стената близо 1.3 трилиона евро са били прехвърлени от властите в Германия от запад на изток за възстановяването на бившата ГДР.

Документът, цитиран от в."Велт ам Зонтаг", показва, че е прехвърлян нетният еквивалент на над 50% от германския БВП за 2008г. През последните десет години сумата се е увеличила значително, твърдят авторите.

Докладът на IWH е бил поръчан от правителството през 2006г., но след това финансовото министерство изтеглило името си от проекта, заради спорове как са билипресметнати данните, посочва "Велт ам Зонтаг".

Агенция Ройтерс посочва, че Източна Германия се е разделила с много от руините на комунизма, но безработицата остава висока – близо два пъти повече германци тук са без работа, а икономисти смятат, че тази част от страната има да догонва още години наред по-богатата Западна Германия.

Кьолнският институт IW съобщи тази седмица, че в бившата ГДР през 1991г. БВП на глава от населението е бил 33% от този в западната германска република. В момента той е около 70%, а в следващото десетилетие ще достигне 80% от БВП на западногерманците.

Title: Re: 20 години след 10.11.1989г.
Post by: nezir_9 on November 09, 2009, 13:14

"Неносталгично"

The Bulgarian Socialism - Българския социализъм (http://www.youtube.com/watch?v=gSCUuHxHXxQ&feature=related#normal)

Title: Re: 20 години след 10.11.1989г.
Post by: nezir_9 on November 09, 2009, 14:23

"45 години стигат"*

Русенски комитет, раждането на опозицията, Голямата екскурзия, свалянето на Живков

От Ива Рудникова



Човек стъпи на Луната." С какво се изчерпва знанието ви за това историческо събитие? С един кадър и една прочута фраза.
Ако заговорим за падането на комунизма обаче, нещо ви трепва. Най-малкото защото на кадрите сте самите вие.
Когато преди 10 месеца попитахме разни интересни личности как си представят, че трябва да бъде отбелязан рожденият ден на демокрацията, най-много от тях отговориха: "Никак."

Това са хората от поколението, което добре познава изтощението, но и възбудата да живееш едновременно в два свята, да превключваш между два различни социални опита. Същите хора от площадите и барикадите, които вярваха, че "времето е наше" и че с комунизма си отиват още лошотията, ниските стандарти и моралното безразличие. Не стана така.

Днес "Капитал" започва поредица, посветена на 20-годишнината от началото на промените в България.
Доброволно признаваме субективния характер на подбора на събития и лица, за които да разкажем. Съвсем естествено акцентът пада върху първите няколко години от прехода, защото това е коренът на нещата, защото там са заложени, компромисите, които дават дефекти до ден днешен. Като правописен речник с печатни грешки.

Въпреки че най-новата история на България е белязана от страх и непочтени схеми, стига да искате, ще намерите достатъчно основателни причини да се почувствате добре. Достатъчно е да се придържате към спомена за себе си, каквито бяхте в началото.

Русенски комитет, раждането на опозицията, Голямата екскурзия, свалянето на Живков

По време на комунизма. Върви си един обикновен човек, оглежда магазините и си мърмори:
- Сирене няма… яйца няма… месо няма… мляко няма…
Идва до него милиционер и му казва:
- Ако не млъкнеш веднага, ще те ударя с пистолета по главата!
- Стига бе, и патрони ли вече няма?

Ако не броим вицовете, първите истински симптоми на обществено недоволство в България датират от 1988 г. Две години преди това е аварията в чернобилската атомна електроцентрала (взрив в ядрения реактор), причинила ужасно радиационно замърсяване. За да не признае уязвимостта на съветската техника, българското правителство премълчава мащабите на бедствието и оставя хората в неведение, без да ги предупреди за опасността, проникнала във въздуха и храната им.
Криминална безотговорност българските управляващи демонстрират и в случая с екологичните проблеми на Русе. В продължение на години румънският химически комбинат в Гюргево бълва отровни газови облаци, които преминават река Дунав и обвиват Русе в мъгла от хлор. През 1987 г. група художници правят изложба, посветена на драмата на 200 000 русенци. В началото на 1988 г. майки с детски колички излизат на протест, а изпратените да ги разпъдят милиционери се присъединяват към тях.

Вечерта на 8 март 1988 г. в Дома на киното в София, след нелегална прожекция на документалния филм "Дишай" (реж. Юрий Жиров), 400 души учредяват Обществения комитет за екологична защита на град Русе - първата сериозна неформална организация, протестирала срещу комунистическия режим в България.
"Това е изява на личности, преодолели страха, макар и само за няколко часа, обхванати от предчувствието за края на системата", пише председателят на комитета Георги Мишев десет години след събитията.

1988 е рождена за още няколко дисидентски организации - Независимото дружество за защита правата на човека на Илия Минев, Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България по идея на Желю Желев, Комитет за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности на йеромонах Христофор Събев, "Гражданска инициатива", създадена от Любомир Собаджиев.

Следващата година пробуждането продължава със... закуска. По време на посещението на френския президент Франсоа Митеран в България той призовава за спазване на човешките права. На 19 януари 1989 г. Митеран се среща на историческа закуска с 12 български дисидентстващи интелектуалци във френското посолство в София.

На 6 февруари в дома на актьора Петър Слабаков е проведена първата сбирка на движение "Екогласност". Почти по същото време в Пловдив е учредена и "Подкрепа".

През април излизат първите самиздатски списания - "Мост" на Едвин Сугарев и "Глас" на Владимир Левчев в тираж 60 (шейсет) броя.
И все пак пролетта и лятото на 1989 са белязани от Голямата екскурзия - "доброволното" изселване на повече от 300 000 български граждани в Република Турция.
На 29 май Живков призовава Турция да приеме българските мюсюлмани, които искат да отидат там.

Предисторията на проблема е още в 1984 г., когато комунистическото управление започва процес на насилствено преименуване на мюсюлманите, поетично наречено възродителен процес.

През април 1989 г. западните радиостанции за пръв път съобщават за гладните стачки на преименувани турци - те искат обратно рождените си имена и настояват да бъде прекратена политиката на етническа асимилация.

На 7 юни Турция отваря границите си. В периода май - август десетки хиляди етнически турци разпродават имуществото си на безценица и потеглят за Турция. Процесът не е доброволен, а съпроводен с насилие и се нарича депортиране.

Около 300 000 успяват да пресекат границата, преди да бъде затворена от турската страна на 21 август. Международните хуманитарни организации оценяват това като най-голямото преселение на групи хора след Втората световна война.

Как се държи българската общественост? Мълчи. Отделни "неформали" солидарно гладуват, правят подписки и пишат декларации в подкрепа на исканията на мюсюлманите.

Заради тези събития България изпада в международна изолация. Впоследствие комунистите "реформатори" Петър Младенов и Андрей Луканов наследяват този проблем и правят невъзможни комбинации, за да излязат от положението. Докато СДС са по площадите, БКП решава ключовия въпрос как да си възстановят правото на външни заеми, което им е отнето покрай депортирането на турците, така:  връщат се имената и се допуска създаването на "турска" партия (в случая Движение за права и свободи - ДПС).

През есента на 1989 г. в София се провежда международният екофорум. България за пореден път е критикувана за нарушаването на международните споразумения за човешките права и специално за репресиите върху турското малцинство и за преследването на независимите правозащитни и екологични организации.
На 26 октомври службите за сигурност бият активисти на "Екогласност" в градинката пред "Кристал", започнали подписка срещу проекта "Рила - Места".
На 9 ноември 1989 пада Берлинската стена. Същия ден на заседание на висшия орган на комунистическата партия (политбюро) Тодор Живков е принуден да подаде оставка. Това е организирано от члена на политбюро Петър Младенов и кандидат-члена Андрей Луканов.

На 10 ноември 1989 г. пленум на ЦК на БКП гласува оставката на Тодор Живков като генерален секретар. На негово място е избран Петър Младенов.

*"45 години стигат/времето е наше" е официалната песен на демокрацията в България. Тя звучи на всеки митинг, редом с "Последен валс", "Развод", "Утре започва от днес", "Вдигни очи"...

http://www.capital.bg/show.php?storyid=797398 (http://www.capital.bg/show.php?storyid=797398)

Title: Re: 20 години след 10.11.1989г.
Post by: musov on November 09, 2009, 18:12

Да живее демокрацията!!!

Title: Re: 20 години след 10.11.1989г.
Post by: nezir_9 on November 09, 2009, 18:52

А сякаш беше вчера.....

Това е моето верую:

Shturcite Az sam prosto chovek (I am just a human) (http://www.youtube.com/watch?v=USZSiFZb2Ys&feature=player_embedded#normal)


Аз не съм комунист и никога няма да бъда.
Аз не съм нихилист и никога няма да бъда.
Аз не съм антихрист и никога няма да бъда.
Аз съм просто човек.
Аз съм просто човек!

Аз не съм екстремист и никога няма да бъда.
Аз не съм шовинист и никога няма да бъда.
Аз не съм терорист и никога няма да бъда.
Аз съм просто човек.
Аз съм просто човек!

Рефрен:
Обичам синьото небе, обичам земята.
Обичам твоето лице, обичам светлината.
Обичам вашите ръце-зовящи свободата!
И мразя всеки, който ми пречи да бъда Човек!

Аз не съм бюрократ и никога няма да бъда.
Аз не съм технократ и никога няма да бъда.
Аз не съм тарикат и никога няма да бъда.
Аз съм просто човек.
Аз съм просто човек!

Рефрен:
Обичам синьото небе, обичам земята.
Обичам твоето лице, обичам светлината.
Обичам вашите ръце-зовящи свободата!
И мразя всеки, който ми пречи да бъда Човек!

Аз не съм комунист, аз не съм нихилис,
аз не съм шовинист, аз не съм терорист,
аз не съм антихрист, аз не съм екстремист.
Аз съм просто човек!

Аз не съм бюрократ, аз не съм технократ,
аз не съм тарикат, аз не съм плутократ,
аз не съм психопат, аз не съм общопризнат.
Аз съм просто човек!

Аз не съм милитарист, аз не съм маоист,
аз не съм ционист, аз не съм каратист,
аз не съм ленинист, аз не съм утопист.
Аз съм просто човек!

Аз не съм сталинист, аэ не съм рецидивист,
аз не съм националист, аз не съм колективист,
аз не съм товаист, аз не съм оноваист.
Аз съм просто човек!

Title: Re: 20 години след 10.11.1989г.
Post by: musov on November 09, 2009, 19:00

Какво толкова не харесвате на Комунизма. Човек, който не иска да е равен с останалите, първо, не е вярващ и второ, е алчен или за пари или за валст, демек, да влстатва над други хора.

Title: Re: 20 години след 10.11.1989г.
Post by: Shumarov on November 09, 2009, 20:52

Quote from: musov on November 09, 2009, 19:00

Какво толкова не харесвате на Комунизма. Човек, който не иска да е равен с останалите, първо, не е вярващ и второ, е алчен или за пари или за валст, демек, да влстатва над други хора.

musov, ако на тебе ти харесва комунизма, мога да ти препоръчам да емигрираш в Китай, или в Куба, или във Венецуела!За Куба побързай, защото скъца ли киндапа Кастро, и ще я оплескат! И там виж какво равенство има! Равенството е в мизерията, в опашките, в страха от физическо унищожаване за един виц....абе много равенствени неща. ;D

Title: Re: 20 години след 10.11.1989г.
Post by: musov on November 09, 2009, 21:15

Quote from: Shumarov on November 09, 2009, 20:52

musov, ако на тебе ти харесва комунизма, мога да ти препоръчам да емигрираш в Китай, или в Куба, или във Венецуела!За Куба побързай, защото скъца ли киндапа Кастро, и ще я оплескат! И там виж какво равенство има! Равенството е в мизерията, в опашките, в страха от физическо унищожаване за един виц....абе много равенствени неща. ;D

Айде да бъдем обективни. Говорим за комунизъм като идеал, като този на Маркс, а не това, което е имало оли има или пък ще има. Препоръчвам ти да прочетеш книгата Капиталът, тогава идвай да спориш. :)

Title: Re: 20 години след 10.11.1989г.
Post by: Shumarov on November 09, 2009, 21:32

Quote from: musov on November 09, 2009, 21:15

Айде да бъдем обективни. Говорим за комунизъм като идеал, като този на Маркс, а не това, което е имало оли има или пък ще има. Препоръчвам ти да прочетеш книгата Капиталът, тогава идвай да спориш. :)

Аз ти препоръчвам да започнеш да правиш разлика между утопия и реална приложимост на тази утопия, каквато е идеалът за комунизъм! Не може да има всекиму според потребностите, щом разпределението се прави от човешки същества-винаги ще има изкушени да преценят, че техните потребности са по-големи от останалите!Ако измислят машина за такова разпределение....пак се съмнявам, че ще има равенство!
Ако пък все пак продължаваш да се съмняваш в думите ми-то погледни в близките години-утре се чества 20 годишнина от падането на комунизма в България! Ако беше възможен и готин щеше ли да падне и не само в България, защото там падна, но комунистите си останаха! С изключение на Китай, Кореа и Куба....май не се сещам за други!Но и там няма да го бъде дълго-докато се скрият диктаторите ав чьорнана земя!

Title: Re: 20 години след 10.11.1989г.
Post by: musov on November 09, 2009, 21:39

Благодаря за съветите, но аз съм наясно с нещата. Знам какво е било и знам какво означава Комунизъм. Ясни са ми разликите между идеала и утопията, която ти назоваваш. Когато  казвам комунизъм, все едно казвам дефиницията за него, а не някаква интерпретация или нещо друго, което се опитава да  назове неговото име. А ти задължително прочети книгата Капиталът. Според исляма хората равни ли са или не!? От сега нататък ще говорим от теоретичната гледна точка на нещата, тъй като действителността съвсем не е такава каквато изглежда -  все едно да кажеш, че в България има демокрация :)

Title: Re: 20 години след 10.11.1989г.
Post by: Shumarov on November 09, 2009, 21:50

Надявам се моите думи да не са ти прозвучали обидно, Мусов!Аз просто съм от друга една генерация на заблуените от детска възраст и разочарованите в по-зряла възраст!Ти, предполагам си младо момче и е нормално да бъдеш с леви политически убеждения!
Има една поговорка тука в Испания-ще си позволя да ти я цитирам:
Ако един човек през  младостта си(от 16 до 25 години) не е бил комунист-той няма сърце,
Ако и на 35 години продължава да бъде комунист-той няма мозък!  ;D

Title: Re: 20 години след 10.11.1989г.
Post by: musov on November 09, 2009, 22:21

Quote from: Shumarov on November 09, 2009, 21:50

Надявам се моите думи да не са ти прозвучали обидно, Мусов!Аз просто съм от друга една генерация на заблуените от детска възраст и разочарованите в по-зряла възраст!Ти, предполагам си младо момче и е нормално да бъдеш с леви политически убеждения!
Има една поговорка тука в Испания-ще си позволя да ти я цитирам:
Ако един човек през  младостта си(от 16 до 25 години) не е бил комунист-той няма сърце,
Ако и на 35 години продължава да бъде комунист-той няма мозък!  ;D

Останал си с грешни впечатления за мен. Засега нямам никакви убеждения. Просто обичам да говоря обектично към нещата и преди всичко от теоретична гледна точка.

Title: Re: 20 години след 10.11.1989г.
Post by: Nazmi on November 10, 2009, 03:45

Мнения:     Петко Бочаров, журналист: 20 ГОДИНИ БУКСУВАМЕ, ГЕРБ ИМА ВОЛЯ ЗА ПРОМЯНА.
   Външнотърговските дружества взеха червените куфарчета!  

- Г-н Бочаров, къде ви завари 10 ноември 1989 г. и как разбрахте за решенията на пленума на ЦК на БКП?

     - На 9 ноември бях поканен да изнеса лекция за международното положение пред работниците в мините "Бобов дол". Докато чаках колата, в БТА беше гръмнала новината за падането на Берлинската стена. Знаех, че на следващия ден има пленум на БКП, и предполагах, че на него ще се случат сериозни промени. През годината се бяха събрали достатъчно индикации, че Горбачов вече губи търпение и иска свалянето на Тодор Живков. Преди да започна да говоря пред работниците, си казах: край на автоцензурата и за пръв път ще говоря без задръжки. И си излях всичко, което знам за стратегическото равновесие, за Студената война. И накрая им казах, че утре може да се случи нещо, което може да остави трайни последици върху живота ни. И така стана.

- Какво според вас обаче се случи в България на 10 ноември?

- Аз поддържам тезата, че трябва да се откажем да отбелязваме датата 10 ноември 1989 г. като някакво положително събитие в нашата посткомунистическа история. Това се оказа най-измамната дата, защото всички, които мечтаехме за свобода на инициативата, на словото, на движението, просто бяхме изпързаляни от една клика партийни функционери, които се бяха подготвили за тази дата. 10 ноември в никакъв случай не е дело на БКП, не е дело на някаква политическа сила, която иска да промени статуквото. Това беше дело на една клика партийни функционери, които виждаха интересите си застрашени от това статукво и искаха да се харесат на новия си господар в Кремъл. Не бива младите хора да се заблуждават, че БКП е намерила сили в себе си да се реформира.

- Т.е. нашата стена в България не падна на 10 ноември 1989 г.?

- Абсолютно не. Тя падна в някои отношения, защото член 1от конституцията падна, рубинената червена звезда от Партийния дом я свали хеликоптер, отвориха се границите, плурализмът се утвърди в медиите. Под цялата тази покривка се развиваха едни отвратителни процеси, които никой досега не можа да спре. Развитието на страната беше отклонено по пътя на незаконните структури, на контрабандата, наследена от комунистическо време. Развитието на България се опорочи трайно. Ако можем да разчитаме на някакъв поврат от цялото това 20-годишно безвремие и отвратително буксуване на държавата, можем да очакваме нещо да стане едва след 5 юли тази година, когато ГЕРБ дойде на власт и Бойко Борисов показа воля за промяна.  

- Сега е моментът в нашия разговор да ви попитам за червените куфарчета?

- Още преди 1988 г. Андрей Луканов беше министър на външноикономическите връзки. Аз знам, че тогава той създаде в чужбина на петте континента по света т.нар. смесени предприятия, които да печелят валута за България. Всички тези предприятия се оглавиха, разбира се, от партийни функционери. Тъй като работех в БТА и имах информация, знам, че към 1986 г. външният дълг на България беше около 4 милиарда долара. А през 1989 г. външният дълг на България стана 12 милиарда долара. Увеличението дойде, защото тези външнотърговски дружества започнаха като луди да вземат кредити, и то от търговски банки. Банките даваха кредити с готовност,защото знаеха, че няма как да не им се върне дългът, и то гарантирано, от държавата България. Една държава, която е взела заеми и откаже да ги връща, става абсолютен аутсайдер и изпада в пълна изолация. Търговските банки знаеха, че ще си получават лихвите. 12 милиарда долара дългът стана само до няколко години. Тези външнотърговски предприятия бяха основата на икономическия преврат на 10 ноември. После те приватизираха своите предприятия, някои от тях успяха и завъртяха парите, други предизвикаха фалити и се обогатиха. Това е истината и тази истина досега виси в публичното пространство. Давността тече.

- Указ 56 беше също в тази посока, нали?

- Разбира се, това бяха премислени действия.

- Това ли е обяснението защо у нас не станаха промените, както в другите страни от бившия социалистически лагер?

- Българска работническа партия- комунисти, после БКП, после БСП. Това е едно и също нещо през годините. Такова явление няма в никоя друга държава. Българските комунисти не можеха да се сравняват  с комунистите нито в Унгария, нито в Полша, нито в Чехия. В Унгария например пазарна икономика имаше още през 1964 г. и по онова време информациите по ТАСС от Москва пишеха за ревизионистите в Будапеща. Ами Чехия с "Пражката пролет"? А да не говорим за движението в Полша към 1980 г. България беше и все още сме специална работа. Какво значи това - 20 години от една такава промяна -   ние сме без реформите, които трябваше да се извършат още преди две десетилетия. Това значи, че вътре има непреодолими пречки, непреодолима съпротива на тези реформи, които биха направили страната ни една действаща демокрация. Това значи "пета колона". Като дървояд, прояждащ сърцевината.

- Сега членството ни в ЕС и НАТО по някакъв начин гарантира ли необратимостта на промените?

- Няма гаранция. Това зависи от нас. Зависи до каква степен сме готови да членуваме в едно такова семейство. У нас има една много просветена прослойка интелектуалци, но низините на тази пирамида са отчайващо неинформирани, необразовани и закостенели.

- Сега се говори и за едно ново разделение между богатите и бедните народи?

- Такива неща и в миналото винаги е имало. Не трябва да се забравя, че капитализмът си е извлякъл поуки от досегашното си съществуване. Той е система, която бързо се приспособява, реформира се. Огромната депресия от 30-те години трая 4-5 години. От тогава до 2007 г. капитализмът вървеше в цветущо, възходящо развитие. Сега тази криза ще бъде преодоляна за много по-кратко време.

- Искате да кажете, че за нас, българите, 10 ноември не е забележителна дата?

- Аз предлагам да забравим 10.11.1989 г., като мечтаната начална дата на европейското ни битие. Изманипулираха ни промяната под носа, бяха се своевременно подготвили. Вярно, че ни трябваха цели 20 години, за да ни кипне истински млякото, но след 5 юли 2009 червено-синята мъгла (да цитирам Жорж) вече достатъчно е изтъняла и реалните очертания на нещата се виждат. Вече няма две мнения: изманипулираната промяна направи комунистическите функционери богати, но осъди БСП. Там май още не осъзнават какво всъщност им се е случило. Защото провалът им на 5 юли не е нито като падането на Луканов, нито като провала на Виденов или Беров. Провалът на Станишев и тройната коалиция е нещо много по-лошо от недоверие в БСП. Той е доказателство, че общественото мнение заличава БСП. Каквато тя е. БРП(К), БКП, БСП - и трите са минало. Нишата е отворена за ново раждане. Но раждане, не друго - този път само преименуването няма да помогне.

А щом 5 юли 2009-а ознаменува тържеството на една новородена партия, какво да й пожелая? Да върне България там, откъдето пред 20 години я отклониха. Ако през този си мандат покаже, че го прави, най-малкото е, че и следващият й е вързан в кърпа.

Визитка
Роден е през 1919 година в София

Завършва Американския колеж, а след това право в Софийския университет

От 1952 до 1983 година работи в Българската телеграфна агенция, като достига до длъжността заместник главен редактор

В различни периоди сътрудничи и на Българската телевизия, като в началото на 90-те години води популярна политическа коментарна рубрика, както и предаването "Всяка неделя"   Източник- http://www.monitor.bg/article?id=220955 (http://www.monitor.bg/article?id=220955)

Title: Re: 20 години след 10.11.1989г.
Post by: rcn on November 10, 2009, 12:38

1989 – другите дати
От Георги Господинов*
Последна промяна в 12:00 на 10 ное 2009, 3014 прочитания, 70 коментара

Илюстрация: Иван Кутузов

Дневник
Нека го кажа още в началото – съмнявам се, че 10 ноември е датата за празнуване. Чакай малко, чувам вече глас, все ще се намери някой да развали празника на хората. Всичко е нагласено, тържествата текат, вдигат се и падат стени от стиропор...

Добре, но какво всъщност празнуваме на 10 ноември? Ако някой сега тръгне да събира лични истории с един-единствен въпрос "Къде бяхте по време на историческия 10 ноември", отговорите ще се въртят около това: "Напих се с едни приятели веднага като разбрах" или "Тъкмо се прибирам в къщи, пускам телевизора и..." и т.н. Впрочем някои медии вече зададоха подобен въпрос и отговорите бяха все в този всекидневно-битов ключ. Един бил на карате, една от НДСВ от се готвела за комсомолско събрание, трети (от левицата) учел виетнамски в Московския университет за международни отношения.

Всуе, както се оказало. Не случайно младежът с каратето, който не си губел времето с комсомола и виетнамския, стигнал най-далеч.

С други думи, на 10 ноември

на нас ни съобщиха по телевизията, че сме свободни

Пасивният залог в изречението е важен. Съобщиха ни. По същия начин, по който "пускаха" портокали, червен пипер и дамски превръзки. Чакаш, чакаш и един ден някой ти съобщава "пуснали са". 10 ноември се оказа нещо подобно на това да ти излезе номерът за автомобил или да ти дойде реда за апартамент след дълго чакане. Награда за изключителното търпение. Спомнете си, след съобщаването на новината в онзи късен ноемврийски следобед никой не излезе на улицата да се израдва.

Предния ден в Берлин пред Бранденбургската врата гъмжи от тела. Но тези тела са репетирали цяла година всеки понеделник пред църквата "Св. Николай" в Лайпциг. Въпреки служителите на реда. Българското тяло е малко по-бавно и предпазливо. Да, системата навсякъде се разпада, да, Живков е свален, но... Откъде да знаеш дали не е капан. Или грешка, която ще бъде поправена на следващия ден.

Не обвинявам никого, да не би аз да съм празнувал на площада, но все пак ми е странно сега и го изговарям.

Но, слава Богу, това не е цялата картина. Все пак имаше и други, по-смислени дати все през тази 1989 г. За тях ми се говори заради лекото им загърбване.

Преди няколко месеца един приятел ми даде неколкоминутен видеозапис на шествието от 3 ноември 1989. Записът е излъчeн по телевизията някъде около 1991-1992 в "Панорама" с Бойко Станкушев. Със сигурност не е правен от камерите на БНТ. Тогава, спомням си ясно, нямаше кадри по вечерните новини, само едно много късо съобщение от рода на "група граждани, които връчили петиция по хидротехническите проекти с разрешението на столичния народен съвет". Удивителен език, как сме могли да го забравим. Всичко може да бъде обезопасено с няколко кухи думи.

Няма как да се открие записът от 3 ноември, няма го засега в мрежата. Впрочем забележително е отсъствието на видеоматериал от 1989 г. Къде са репортажите от "Голямата екскурзия" - онези тъжни колони от хора с москвичите и каруците? Странно е, че никой не пита за тях, притеснително е това отсъствие. Да не би да има

прочистване на архивите в телевизията от онези години?

Имаме ли архив оттогава или някой бързо е изтривал и записвал отгоре други безобидни неща?

Гледах кой знае как оцелелия запис от шествието на 3 ноември и си припомних ясно кордона от хора с камери и фотоапарати, които стояха отстрани и спокойно, да не кажа цинично, документираха всяко лице. Този видеозапис вероятно е правен от точно такъв "оператор". Камерата просто запечатва лица отблизо, за да се разпознаят по-лесно после където трябва. И тогава се видях. За цели 4 секунди бях в окото на камерата, 20 години по-млад. За четири секунди на 21. И си припомних ясно цялата радост, уплах и неловкост на тялото, движещо се сред други тела – също неловки, радостни и поуплашени. Оглеждам се, въртя глава, виждам, че и другите го правят.

Сякаш всеки има нужда да види, че останалите са още там. Залагането на тялото като твое единствено притежание, излизането на улицата е нещо, на което тепърва щяхме да се учим. Сега си давам сметка, тогава едва ли, че тялото има памет и че на нашите тела им е липсвала памет за съпротива.

И така, на 3 ноември 1989, макар и плахо, под алибито на екологията, все пак се случи това, което липсваше през онази важна верига от години 1956-1968-1980. (Българският протест уникално тръгна тъкмо от екокаузите, кой да предположи, че днес те ще бъдат отново толкова важни.) Дали беше невинно и безопасно или не, тогава това не можеше да се знае. Както пише Тимъти Гартън Аш, да не забравяме, че това беше и годината на "Тянанмън", трябва да си даваме сметка и за неслучилите се, но възможни усложнения през 1989.

Ако трябва да избирам между 3 и 10 ноември, аз лично бих избрал първата дата. Защото

на 3 ноември поне имаше осмеляване

Нищожно, гледано от днешна дата, но пропукващо собствените ни сковани от несвобода тела. Тези колко там метри от градинката зад ЦДНА до Народното събрание трябваше да бъдат извървени. Странна е забравата на тази дата за сметка на други.

Както е странно забравянето на онзи Димитровден, 26 октомври същата година, с подписката и побоя над събралите се тогава в градинката пред "Кристал". Някой разказваше как Слабаков викал от камионетката: "Това не е филм, наистина бият."

Да върнем още малко лентата до събитията от пролетта на същата тази 1989 с гладните стачки и протестите на българските турци срещу "възродителния процес". Май първите открити митинги, първото открито изправяне на едни човешки тела срещу системата. Да, има известно неудобство, че това са български турци, мюсюлмани и че от другата страна на този конфликт, т.е. откъм страната на системата, сме били ние, повечето от нас. Но нека огласим това неудобство, нека говорим за него. Става дума за същата 1989, която празнуваме.

А ако излезем замалко от тази хипнотична година? Да припомним и протеста в Русе в началото на 1988, воден от майките с детски колички, и всички акции оттогава макар и не директно срещу системата. Онези малки зони на несигурност и осмеляване на крехкото гражданско тяло да се заяви, да излезе на улицата.

В този смисъл малките стъпки на 3 ноември, 26 октомври, Майските събития, Русенските протести са ми по-скъпи от така празнично изговорения 10 ноември. Липсват ми лицата на хората по улиците и площадите отпреди и след тази дата. Онези лица и онези, другите дати ме карат да не се срамувам чак толкова, че така внезапно и лесно сме научили за края на един режим.

* Георги Господинов е автор на стихосбирките "Лапидариум", "Черешата на един народ", "Писма до Гаустин" и антологичната "Балади и разпади" (2007). Неговият "Естествен роман" има шест издания у нас и е публикуван на десет езика, между които английски, немски, френски, италиански, датски, чешки и др.  Автор е на книгата с разкази "И други истории", преведена на няколко езика. Редактор на сборника "Аз живях социализма. 171 лични истории" и съавтор на "Инвентарна книга на социализма".

http://dnevnik.bg/analizi/2009/11/09/812726_1989_drugite_dati/ (http://dnevnik.bg/analizi/2009/11/09/812726_1989_drugite_dati/)

Title: Re: 20 години след 10.11.1989г.
Post by: Shumarov on November 10, 2009, 12:44

Колкото и да омаловажава събитията от този паметен ден Петко Бочаров, истината е, че падна режима.Българското общество започна да се радва на свободи, които преди не можеше и да мечтае.Да си припомним как чакахме да си купим една жалка Лада по 15 години със вноска в ДСК!Как я купуваш и от излизането от сервиза започваше ходене по мъките, защото дефектираха често, а резервни части нямаше! Как не можеше да се пътува по гранични зони, без открит лист, за който трябваше да се чака седмици!Как не можеше да се живее в друго населено място, без да си "жител" на това населено място!Беше кошмарно време-дано никога да не се повтори!

ЧЕСТИТО НА ВСИЧКИ БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ!

   Комунизмът си отива (http://www.youtube.com/watch?v=ZKoDInNHYK4#normal)

Title: Re: 20 години след 10.11.1989г.
Post by: nezir_9 on November 10, 2009, 14:45

Фотогалерия: Празненствата в Берлин

http://www.dnevnik.bg/photos/2009/11/10/813257_fotogaleriia_praznenstvata_v_berlin/?ref=rss (http://www.dnevnik.bg/photos/2009/11/10/813257_fotogaleriia_praznenstvata_v_berlin/?ref=rss)

Title: Re: 20 години след 10.11.1989г.
Post by: nezir_9 on November 10, 2009, 15:02

Публикувам автентичен Афиш от онези славни дни:


                                                                 ПРИЗИВ[1]
   
      Граждани,

Проведеният на 10.XI.1989 г. пленум на ЦК на БКП дава шанс за начало на реални промени в страната. Дали това ще стане, зависи не само от комунистическата партия, а и от позицията на обществените сили и народа. Съдбата на родината е и наша съдба. Всички ние трябва да бъдем чути!

Още не знаем цялата истина за реалното положение на страната. След десетилетия мълчание искаме пълна ГЛАСНОСТ за действителното състояние на обществото. Всички чувстваме затягането на една икономическа, политическа и нравствена криза. Магазините се изпразват, а хората – обезверяват. Прибавиха се и етнически напрежения, разделящи и смразяващи част от населението. Няма ли виновни за това?

Нека се определи конкретната ОТГОВОРНОСТ за продължителния застой и криза в страната и се извършат необходимите КАДРОВИ ПРОМЕНИ. Новото време иска нови хора! Но преди всичко, участието на всеки.

За да има истинско народовластие, трябва първо да се осигурят ГРАЖДАНСКИТЕ СВОБОДИ – на словото, печата, събиранията и сдруженията. Те са основата на плурализма в гражданското общество. Нека законът, а не произволът на властниците определи кое е забранено. Нека средствата за информация са достъпни за всяко мнение! Нека единомишлениците се обединяват да търсят и казват това, което мислят. Нека има равноправен ДИАЛОГ между гражданите и държавата по всички въпроси!

Считайки решението за освобождаването на Т. Живков за значима стъпка към промяна, ние, представители на българската общественост и независимите сдружения се ОБРЪЩАМЕ КЪМ ВАС.

На 18 ноември 1989 г. от 11 ч. на пл. “Александър Невски”

свикваме

МИТИНГ

на гражданите.

                                                                                Нашият призив е:

1. Подкрепяме решението на пленума като първа стъпка към обнова.

2. Да изразим нашите искания за радикална демократична промяна – ГЛАСНОСТ, СВОБОДИ, ОТГОВОРНОСТ за кризата.

Промяна сега!

                                         Демокрация днес!

Гласност веднага!

3. Да проявим високо Гражданско съзнание, да не допуснем нарушаване на обществения ред.

 

Инициативен комитет за провеждане на митинга

Анжел Вагенщайн, Марко Ганчев, Кирил Василев, Петър Берон, Румен Воденичаров, Вероника Николова, Георги Мишев, Иван Джаджев, Константин Тренчев, Петър Слабаков, Бойко Пройчев, Чавдар Кюранов, Стефан Гайтанджиев, Христо Ганев, Любомир Собаджиев, Алексей Шелудко, Александър Миланов, Иван Николов, Христофор Събев, Вяра Николова, Стефан Продев
 

 

[1] Призивът е обсъждан и одобрен от Управителния съвет на Клуба, но неговото авторство е на инициативния комитет. Бяха отпечатани афиши с този текст.

Title: Re: 20 години след 10.11.1989г.
Post by: isa71 on November 10, 2009, 20:09

20 год.след 10.11.89г.търся и все не мога да намеря бонбони-,,карамел му,,дъвки идеал,алтай,маратонки ,,ромика,,и дънки ,,панака,, ако някъде ги има обадете се..... ;D

Title: Re: 20 години след 10.11.1989г.
Post by: Shumarov on November 10, 2009, 20:22

Quote from: isa71 on November 10, 2009, 20:09

20 год.след 10.11.89г.търся и все не мога да намеря бонбони-,,карамел му,,дъвки идеал,алтай,маратонки ,,ромика,,и дънки ,,панака,, ако някъде ги има обадете се..... ;D

Ами според един постинг на десс, през 1985г. Европейския пазар е бил наводнен с български стоки.Аз съм тука от 11 годии, но никъде не съм срещал българска стока от издирваните от тебе, isa71.Или ги продават "под щанда", или трябва да потърся връзки за да намеря.Щото алтая специално ми харесваше!  ;D

Title: Re: 20 години след 10.11.1989г.
Post by: Hat on November 10, 2009, 20:57

moje samo da si me4taete

Title: Re: 20 години след 10.11.1989г.
Post by: isa71 on November 10, 2009, 21:04

пак е нещо :D ;D

Title: Re: 20 години след 10.11.1989г.
Post by: rcn on November 10, 2009, 21:18

Дъвки Идеал дават в някои стоматологични клиники за тестване на новосложените пломби.

Title: Re: 20 години след 10.11.1989г.
Post by: Shumarov on November 10, 2009, 21:24

бяха по-подходящи, като залепващ материал за протези и мостове ;D

Title: Re: 20 години след 10.11.1989г.
Post by: shaban on November 10, 2009, 21:51

Дъвките "Идеал"  и кока-кола "Алтай" се ползваха като противозачатъчно средство през комунизма.

Title: Re: 20 години след 10.11.1989г.
Post by: rcn on November 10, 2009, 21:56

Quote from: shaban on November 10, 2009, 21:51

Дъвките "Идеал"  и кока-кола "Алтай" се ползваха като противозачатъчно средство през комунизма.

 ;D ;D ;D

Title: Re: 20 години след 10.11.1989г.
Post by: rcn on November 10, 2009, 21:58

Гледам Васко Кръпката по Сакат тиви си има предаване. Според вас това значи ли, че комунизма си е отишъл наистина?

Title: Re: 20 години след 10.11.1989г.
Post by: shaban on November 10, 2009, 22:09

Рсн ,единственото предаване по Скат в което няма политика е предаването на Кръпката , и то наистина е като кръпка. Чудя се ,що не вкарат националистически елементи и в блуса, та да стане ново стил ,нещо като нациблус.

Title: Re: 20 години след 10.11.1989г.
Post by: isa71 on November 10, 2009, 22:13

тръпка си беше радио,,доиче веле,, ,,,свободна европа,,и гласът на америка. ;)

Title: 20 години след 10.11.1989г.
Post by: abc on November 10, 2009, 22:48

(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fdetstvoto.com%2Fuploads%2Fposts%2F2008-06%2Fthumbs%2F1214502013_ideal.jpg&hash=1aa099dab4a436ed6041e5686552ca12d8a93573)

Title: Re: 20 години след 10.11.1989г.
Post by: musov on November 11, 2009, 12:17

Quote from: abc on November 10, 2009, 22:48

(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fdetstvoto.com%2Fuploads%2Fposts%2F2008-06%2Fthumbs%2F1214502013_ideal.jpg&hash=1aa099dab4a436ed6041e5686552ca12d8a93573)

тая дъвка беше много гадна

Title: Re: 20 години след 10.11.1989г.
Post by: nezir_9 on November 11, 2009, 22:58

Quote from: musov on November 09, 2009, 21:39

А ти задължително прочети книгата Капиталът.

Рядко вземам отношение, когато спорят двама - но, този път не издържам и се намесвам...

За "книгата" "Капиталът", която споменавате...

Вероятно имате предвид многотомния труд на Маркс, завършен в известна степен от Енгелс...

Ако въобще сте я чели, защото държането в ръце на такава "тухла" не означава четене, Ви хвърлям ръкавица и Ви предлагам да отворите отделна тема и да се дискутира само по този "труд"...

А през това време прочетете това:

Джон Кейнс е роден през 1883 година в Кеймбридж, Англия. Той е един от най-известните икономисти на 20-ти век. Кейнс е основоположник на кейнсианската икономическа школа. Проповядва за намеса на държавата в икономиката, вследствие на невъзможността някои негативни явления да се отстранят само чрез силите на търсенето и предлагането.

Държавната икономическа политика посредством паричната и фискалната политика, може и трябва да премахне отрицателните пазарни ефекти, които пазарните сили не могат да премахнат сами. Провеждането на парична и фискална политика има за цел да смекчи инфлационния и дефлационния натиск, както и колебанията в производството през различните периоди на икономическия цикъл.
Модерните смесени икономики (икономиките на развитите страни) възприемат много от принципите на кейнсианското учение.

Джон Майнърд Кейнс натрупва значително богатство, вследствие на търгoвията с акции. По време на Голямата депресия през 20-те и 30-те години на 20-и век, той губи част от богатството си, но след това бързо го възвръща. Средната му годишна доходност за периода на инвестиране (1927-1945) е в рамките на 13.2%, при положение че за английския фондов пазар тя е в рамките на 0.5% на годишна база. Избира да инвестира в компании с потенциал. Не обича да държи дялове в много и различни компании без да ги познава, само за да диверсифицира индивидуалния риск на портфейла си.
риск на портфейла си.

Title: Re: 20 години след 10.11.1989г.
Post by: nezir_9 on November 12, 2009, 01:36

10-ти ноевмври, днес

Едва ли е голяма новина да съобщя, че 90 % от хората, които поздравих днес с празника, ме попитаха "Какъв празник е днес?!"

Нямам друго резюме на въпроса дали преходът е започнал или свършил и какво нещо е това "преход"?

За мен "преходът" започна от раждането ми, поради различни лични обстоятелства. Но той е толкова политически, колкото и правен, морален и манталитетен. И ако не съм се занимавала много-много с политика (защото не обичам празното дърдорене и празните обещания), то малко или повече съм се занимавала с последните 3. С тях възнамерявам да се занимавам и занапред. Не толкова като "публични" сказки, а като конкретни действия.

За мен 10-ти ноември завърши днес със "семестриално" завършване на (поредната) магистратура, с формулиране на магистърска теза и с концептуализиране на поредната учебна година, в която аз трябва да обучавам други (и от което винаги умирам от страх, без майтап:) Всичко друго ми се вижда non-manageable or unmanageable, както и общия ни преход.

Лично мен в момента не ме занимава как ще се "сговори" политическата класа или бизнес класата. Не принадлежа към никоя от тях. Защото там няма "сблъсък", няма политическо говорене, няма борба (освен елеминиране на по-слабия от по-силния). А когато това го няма - принципния сблъсък, борбата на идеите и "умирането" за идеите (ни), [но в тяхното реално практикуване:)], то няма и развитие... където се оказваме и до ден днешен. Така че, хайде да стоим по всекидневните си окопи на идеологическо разграничение и всеки ден да се оттласкваме от себе си (статуквото) като водим битките и престрелките, изоставяйки по нещо старо и придобивайки по нещо ново. Ама не като Варлаама и Копринарката (щото си ги гледаме 130 годин веч :) Може би днес някои ще се събудим, други ще си припомним какво сме били, но сме отстъпили от себе си (принципите си), за третите - ще замълчим. Но така или иначе за първите два социални типажа ще е важно да се самоогледаме (като Илия) и да разберем, че основният ни проблем е духовната леност и физическият мързел, липсата на разбиране за същността на свободата и солидарността. Липсата на достойнство като инидивдууми и социални същества( в общество).   

Друго нямам какво да кажа.

http://svoboda64.blog.bg/lichni-dnevnici/2009/11/10/10-ti-noevmvri-dnes.433538 (http://svoboda64.blog.bg/lichni-dnevnici/2009/11/10/10-ti-noevmvri-dnes.433538)

Title: Re: 20 години след 10.11.1989г.
Post by: Kaplan on November 12, 2009, 15:15

Не съм виждал тази дъвка, но се пръснах от смях с този надпис -  :D :D:дъвка за балончета: :D :D :D

Title: Re: 20 години след 10.11.1989г.
Post by: abc on November 12, 2009, 15:59

Quote from: suleiman94 on November 12, 2009, 15:15

Не съм виждал тази дъвка, но се пръснах от смях с този надпис -  :D :D:дъвка за балончета: :D :D :D

Надали ще ти говори нещо, но за по големите ще е интересно - http://detstvoto.com/ (http://detstvoto.com/)

Title: Re: 20 години след 10.11.1989г.
Post by: isa71 on November 12, 2009, 17:07

абц,откъде изкара капитан врунгел  :D беше много яко,а помниш ли ,,ум белия делфин 8)

Title: Re: 20 години след 10.11.1989г.
Post by: musov on November 12, 2009, 20:53

Quote from: nezir_9 on November 11, 2009, 22:58

Рядко вземам отношение, когато спорят двама - но, този път не издържам и се намесвам...

За "книгата" "Капиталът", която споменавате...

Вероятно имате предвид многотомния труд на Маркс, завършен в известна степен от Енгелс...

Ако въобще сте я чели, защото държането в ръце на такава "тухла" не означава четене, Ви хвърлям ръкавица и Ви предлагам да отворите отделна тема и да се дискутира само по този "труд"...

А през това време прочетете това:

Джон Кейнс е роден през 1883 година в Кеймбридж, Англия. Той е един от най-известните икономисти на 20-ти век. Кейнс е основоположник на кейнсианската икономическа школа. Проповядва за намеса на държавата в икономиката, вследствие на невъзможността някои негативни явления да се отстранят само чрез силите на търсенето и предлагането.

Държавната икономическа политика посредством паричната и фискалната политика, може и трябва да премахне отрицателните пазарни ефекти, които пазарните сили не могат да премахнат сами. Провеждането на парична и фискална политика има за цел да смекчи инфлационния и дефлационния натиск, както и колебанията в производството през различните периоди на икономическия цикъл.
Модерните смесени икономики (икономиките на развитите страни) възприемат много от принципите на кейнсианското учение.

Джон Майнърд Кейнс натрупва значително богатство, вследствие на търгoвията с акции. По време на Голямата депресия през 20-те и 30-те години на 20-и век, той губи част от богатството си, но след това бързо го възвръща. Средната му годишна доходност за периода на инвестиране (1927-1945) е в рамките на 13.2%, при положение че за английския фондов пазар тя е в рамките на 0.5% на годишна база. Избира да инвестира в компании с потенциал. Не обича да държи дялове в много и различни компании без да ги познава, само за да диверсифицира индивидуалния риск на портфейла си.
риск на портфейла си.

Както кажеш ти, така ще бъде. Нещо друго да заповядаш, шефе? Ше пишем квото си искаме. Ясно!?

Title: Re: 20 години след 10.11.1989г.
Post by: musov on November 12, 2009, 20:56

Quote from: nezir_9 on November 12, 2009, 01:36

10-ти ноевмври, днес

Едва ли е голяма новина да съобщя, че 90 % от хората, които поздравих днес с празника, ме попитаха "Какъв празник е днес?!"

Нямам друго резюме на въпроса дали преходът е започнал или свършил и какво нещо е това "преход"?

За мен "преходът" започна от раждането ми, поради различни лични обстоятелства. Но той е толкова политически, колкото и правен, морален и манталитетен. И ако не съм се занимавала много-много с политика (защото не обичам празното дърдорене и празните обещания), то малко или повече съм се занимавала с последните 3. С тях възнамерявам да се занимавам и занапред. Не толкова като "публични" сказки, а като конкретни действия.

За мен 10-ти ноември завърши днес със "семестриално" завършване на (поредната) магистратура, с формулиране на магистърска теза и с концептуализиране на поредната учебна година, в която аз трябва да обучавам други (и от което винаги умирам от страх, без майтап:) Всичко друго ми се вижда non-manageable or unmanageable, както и общия ни преход.

Лично мен в момента не ме занимава как ще се "сговори" политическата класа или бизнес класата. Не принадлежа към никоя от тях. Защото там няма "сблъсък", няма политическо говорене, няма борба (освен елеминиране на по-слабия от по-силния). А когато това го няма - принципния сблъсък, борбата на идеите и "умирането" за идеите (ни), [но в тяхното реално практикуване:)], то няма и развитие... където се оказваме и до ден днешен. Така че, хайде да стоим по всекидневните си окопи на идеологическо разграничение и всеки ден да се оттласкваме от себе си (статуквото) като водим битките и престрелките, изоставяйки по нещо старо и придобивайки по нещо ново. Ама не като Варлаама и Копринарката (щото си ги гледаме 130 годин веч :) Може би днес някои ще се събудим, други ще си припомним какво сме били, но сме отстъпили от себе си (принципите си), за третите - ще замълчим. Но така или иначе за първите два социални типажа ще е важно да се самоогледаме (като Илия) и да разберем, че основният ни проблем е духовната леност и физическият мързел, липсата на разбиране за същността на свободата и солидарността. Липсата на достойнство като инидивдууми и социални същества( в общество).   

Друго нямам какво да кажа.

http://svoboda64.blog.bg/lichni-dnevnici/2009/11/10/10-ti-noevmvri-dnes.433538 (http://svoboda64.blog.bg/lichni-dnevnici/2009/11/10/10-ti-noevmvri-dnes.433538)

Празник на началото на края.

Title: Re: 20 години след 10.11.1989г.
Post by: nezir_9 on November 13, 2009, 02:44

БНТ си застана зад новините на турски

http://www.dnes.bg/obshtestvo/2009/11/12/i-bnt-se-dopitva-do-naroda-iskat-li-novini-na-turski.80623 (http://www.dnes.bg/obshtestvo/2009/11/12/i-bnt-se-dopitva-do-naroda-iskat-li-novini-na-turski.80623)

Title: Re: 20 години след 10.11.1989г.
Post by: nezir_9 on November 13, 2009, 03:01

12.11 16:42

Кой разправя, че едно време не можело да се пътува свободно на Запад?

Глупости.
Достатъчно беше да отскочи човек да близкия Кореком и да се почувства, че е в чужбина. Ако го влече, разбира се.
Аз посещавах от време на време т.н. Цигански Кореком в Пловдив – наричахме го така, защото беше на една ръка разстояние от гетото.
Миризмата в Корекомите беше особена – сладникава, миришеше на нещо, което се разлага. Разлагаше се капиталистическата система, разбира се, която произвеждаше разни шарени стоки, предназначени да задоволят хората с еснафска нагласа. Вещоманите, чуждопоклонниците и т.н.
Миналата седмица един читател ми изпрати подарък стар корекомски виц.
Двама си говорят пред един Кореком:
-         - Глей ги западняците - още не са ни превзели, а вече си строят магазините...
Веднага се сетих за още три вица:
1.Българин се връща от Щатите, питат го как е там, а той казва:;
-         Същото като у нас – с долари можеш да си купиш всичко, с левове – нищо.

   2. Втори вариант на същата ситуация. Отново въпросът е как е там хавата, а отговорът:

-         Ами Кореком до Кореком.

   3. И любимият ми виц на тази тема.

Влиза един българин в Кореком, прескача тезгяха, измества учудените продавачи, обляга се на рафта с лъскави стоки, разперва ръце и се провиква:
-         Искам политическо убежище!
За информация на по-младите. През 60-те години известно количество българи получиха възможност да работят в чужбина. Основно в Африка.
След като посъберяха известно количество долари, те се чудеха как да ги изхарчат – главно за покъщнина. Тъй като не можеха да внесат толкова покъщнина през границата, вероятно са харчели част от скъпоценната валута извън границите на България – за глупости. А може би и по курви.
Та държавата се сети и откри т.н.Корекоми – магазини, където се пазаруваше със западна валута.
Впрочем изобретението на е българско – имаше ги във всички тогавашни социалистически страни. Помня, че в Съветския съюз се наричаха „Берьозка”.
В Корекомите /чак сега се хванах, че ги пиша с главна буква, от неволно преклонение вероятно/ имаше вносни цигари, шоколадови яйце, тоблерони, няколко вида уиски и френски коняци, дънки, френски парфюми, магнети, телевизори, авточасти и още много неща, които не можеха да се намерят в обикновените магазини.
Цените ги смятахме по „трънския курс” – според курса на долара на черно. Цигарите бяха под 10 долара стека, а дънките – под 20 долара.
Пазаруването не беше безопасно – продавачите всеки момент можеха да те попитат откъде имаш валутата и да извикат милиция да те арестува. А повечето пазаруващи не бяха правоимащи – бяха си купили доларите и марките от чуждестранни студенти или от жълти или мургави чейнчаджии.
Разправяха как в един магазин влязла милиция, затворила вратите и започнала проверка за произхода на валутата. След малко подът позеленял от хвърлени долари и всички в хор твърдели, че влезли само да погледат.
За да се спре спекулата с валута, по едно време можеше да се пазарува само с поименни бонове – в банката срещу законно притежаваните долари и марки ти издаваха някакви книжки, но скоро май се върне старото положение на нещата.
Властта скърцаше със зъби, като виждаше увлечението на българите по западния начин на живот, но се налагаше да си мълчи – хазната имаше вопиюща нужда от валута.
Особено оживени ставаха Корекомите преди 8-и март и преди Нова година. Какво по-хубаво от корекомски подарък?
Една година отнякъде ни попаднаха малко марки, тръгнахме да ги харчим, но се оказа, че Корекомите са фрашкани с хора и не можехме да се доберем до касите. Да се чуди човек откъде хората бяха намерили толкова валута.
Една от продавачките ни беше позната, дойде и ни каза на ухо да дойдем на следващия ден привечер и да почукаме три пъти на задната врата.
Следващият ден беше събота и всички магазини почиваха, Корекомът също – личеше отдалече.
Все пак отидохме на задната врата и почукахме.
И стана чудо – вратата се отвори и се оказа, че магазинът е пълен с клиенти. Той работеше тайно само за свои хора.
Ех, че беше хубаво! Свободно си купихме от всичко – и шоколадови яйца, и шоколадови календари, и цигари, а рестото ни го върнаха в чудно хубави дъвки.
Жестът, който правеха продавачките, не оставаше невъзнаграден. Рано или късно услугата се връщаше.
Една позната продавачка беше уволнена по някаква причина. Всички, които бяха ползвали услугите й, си хвърлиха да й търсят работа. Предлагаха й какво ли не. Тя обаче не искаше нищо друго освен да се върне в системата на валутната търговия. Нищо друго не я интересуваше.
Дали някой си е правил сметка колко герои на Прехода са излезли точно от тази система? Явно тя им беше осигурила връзки, а може би и някои други неща.
По едно време се заговори за „руски корекоми” – в които може да се пазарува с рубли. Всички знаехме, че с рубли човек може да си купи лека кола без ред, но какви други стоки бяха достъпни със социалистическа валута – не си спомням.
Пък и „руски кореком” звучеше като дървено желязо.
Корекомите не бяха просто магазини. Те бяха нещо като храмове, в които се покланяхме на Запада.
На връщане от София с кола задължително спирахме на Мотела до Ихтиман, купувахме си кафе и задължително влизахме в Корекома – да поогледаме, да подушим вносния въздух /миришеше главно на автомобилни гуми, гуми, ама вносни/ и мислено удряхме по един кръст – като в църква, молейки се някой ден тези неща да можем да си ги купим с нашата си валута.
Рейгън нарече нашата система „империя на злото”. А всъщност корекомите бяха храмове на сатаната.
Те направо развращаваха българите. Забравяхме, че там, откъдето идваха дънките и парфюмите, живеят хора, които са експлоатирани и нещастни.
Освен това завиждахме на тези, които пазаруват с валута, и това създаваше някаква класова омраза.
Може би Тодор Живков загуби властта, защото допусна съществуването на корекоми.
Ако беше по-умен, можеше и да оцелее.
Просто трябваше да направи едно малко нещо.
Трябваше два часа преди фаталния пленум да обяви отварянето на …
Не отварянето на границата, както направиха в ГДР.
Трябваше да се отварят Корекомите за покупки с български пари.
Тогава народът щеше да изрита заговорниците и да обяви другаря Живков за пожизнен държавен глава, а развитият социализъм – за вечен обществен строй.
Може немците, унгарците, чехите и поляците да са се борили за свободен живот, ние се борехме за свободно пазаруване в Корекомите.
Постигнахме го.
Хак да ни е!

http://zaprehoda.blog.bg/biznes/2009/11/12/hramovete-na-satanata.434760 (http://zaprehoda.blog.bg/biznes/2009/11/12/hramovete-na-satanata.434760)

Title: Re: 20 години след 10.11.1989г.
Post by: Gelina on November 16, 2009, 15:15

22 септември 2009, вторник
България 20 години след изселването на българските турци !

http://thebigexcursion.blogspot.com/ (http://thebigexcursion.blogspot.com/)

Title: Re: 20 години след 10.11.1989г.
Post by: isa71 on November 17, 2009, 09:39

 Българската 1989-а: Царят на помаците

16.11.2009, 17:34
Петър Добрев



20 години след края на комунистическия режим, България няма много желание да празнува.
Повечето хора са се обединили около мнението, че „всичко е било сценарий" и единствено „комунистите са заменили политическата власт с икономическа".
Като всяка конспиративна теория, това е само в отделни елементи истина.
За да покаже, че „сценарият" се е писал често и от обикновените хора, „News.bg" публикува поредица от разкази за българската 1989 г.

Ако някой би могъл да се върне във времето до април 1989 г. и да се разходи по малките часове в Католическата махала в Пловдив, то би забелязал много странна гледка. В тъмнината под един от блоковете, тъкмо между магазина за карантия и колониалния магазин, стоят Ваньо Пицарията и отец Димитър Амбарев и ровичкат в някакви кабели.
Всъщност са отворили телефонната кутия на щаба на комунистическите доброволни отряди в квартала и тъкмо от тях крадат връзка, за да се обадят с подвижна слушалка до радио „Свободна Европа".
Тази линия никой не би тръгнал да подслушва. Никой не може да разбере и как така в края на месеца най-верните комунисти трябва да плащат огромна сметка за разговори с вражеския запад.

Димитър Амбарев обаче много добре знае защо е направил поредната си стъпка срещу „народната" власт. Докато е втори клас ученик в пловдивското училище „Никола Вапцаров", баща му и вуйчо му са в концентрационни лагери. Една сутрин изкарват малкия Димитър пред цялото училище и му казват да се откаже от баща си, за да стане пионерче. Стотици деца срещу него започват да крещят: „Ууу, баща му е фашист! Фашист!, Долууу!"

Митко поглежда директорката Ангелова, напсува я на майка и бяга от училището, за да не се върне никога повече. Така и не става пионерче. В неговия живот е започнала дългата серия от „асоциални прояви", както ги наричат комунистите, която ще продължи до самото падане на режима.

Избавление
В комунистическа България Амбарев има много поводи да се чувства като пленник. Той е с репресирано семейство, с постоянни проблеми в работата, а най-накрая и с монтиран процес, заради който лежи четири години в затвора,. В края на 80-те той просто няма какво повече да губи. Когато чува, че в Септември Илия Минев е основал Независимото дружество за защита правата на човека, пътят на отец Амбарев става пределно ясен.

„Това беше смисълът и съдържанието на целия живот на моя баща, на репресираното семейство на майка ми, на вуйчо ми, мъките, през които съм минал, униженията, които съм претърпял," казва Амбарев. „Ако се беше случило най-лошото, за мен щеше да е едно избавление."

Съзнателно или не, комунистическата система си е създала непоправим враг. Препоръчан от пловдивския поет Петър Манолов, Амбарев се среща с Илия Минев и е обявен за говорител на дружеството. Гласът му става популярен по „Свободна Европа", Би Би Си, „Дойче Веле" и Радио „Анкара".

Професията на Димитър Амбарев е да говори. Речта му е емоционална, богата и много цветиста. Отецът е един от тези, които постоянно защитават правата не само на българите, но и на мюсюлманите в България. Помаците и турците внимателно слушат всичко това. Един ден в дома на Амбарев идва цяла делегация от село Корница. Оттам насетне спиране няма.

„Ние си направихме сметката, че борбата на мюсюлманите без нас и нашата без тях, ще бъде борба наполовина, че няма да има онази целокупност. Едно е властта да се справи с пет или десет човека, а друго - с хиляди," казва Амбарев.

През 89-а българските турци са много скоро пострадали от „възродителния процес" и най-обединени срещу режима. Изявленията на хора като отец Амбарев и Петър Манолов ги карат постепенно да започнат да се свързват с Независимото дружество.

„Беше много важно за нас, че човек като Амбарев ни подкрепя. За нашите хора беше голямо успокоение, че един поп, представител на интелигенцията, е на наша страна. Това ги караше да стават членове на дружеството", казва турчинът Емин Хамди, също политически затворник и впоследствие член на НДЗПЧ.

Отец Амбарев също започва да обикаля смесените райони, най-често с помака Хасан Бялков, също член на Независимото дружество. Двамата ходят във велинградско, шуменско, разградско, варненско, в селата край Гоце Делчев, край Пловдив и Асеновград.
Бялков почти не се връща при бременната си жена. Навсякъде се намират доверени хора и се основават клетки на НДЗПЧ, които оттам нататък започват да се организират сами.

 

Голямата гоненица
В обиколките на Амбарев няма възрожденски героизъм. Условията са такива, че той обикновено е в багажника на някоя  кола, свит на две. Срещите са по тъмно, възможно най-тайно и с малко хора. Веднъж, след като не е спал две нощи, отецът даже заспива по време на събрание в разградско. Създал клетка, Амбарев рядко има възможност да организира дейността й. Единствената възможност за координация на новите членове на дружеството остава политическият емигрант Петър Бояджиев в Марсилия.

Въпреки това дейността на отец Амбарев ужасява Държавна сигурност. Според проф. Ивайло Знеполски „възродителен процес" е тъкмо авантюра, която цели да доведе до патриотичен подем и да се превърне в нов източник на легитимиране на властта.
Тактиката е „разделяй и владей", настройване на българи срещу турци и оттам глътка въздух за умиращата партия.

Амбарев и Независимото дружество обаче провалят този план. Като крило на НДЗПЧ се основава Мюсюлманският стачен комитет, където се записват хиляди мюсюлмани. Българи и турци не само не се противопоставят, а се обединяват срещу властта.

Стига се до големите майски демонтрации на турците в България, които властта разбива със сила. Отец Амбарев излиза със специална декларация по западните радиостанции в защита на турците, където добавя и малката критика, че на територията на България трябва да се вее само българското знаме. С това изречние свещеникът обаче визира много повече не турското, а едно друго червено знаме.

„След майските събития от ДС направо изгаснаха, полудяха," казва Амбарев. „Започна голямата гоненица".

В общата част на мазетата в блока си, отецът пробива дупки към другите входове, за да може да излиза от различни места и да бяга на ДС. Същото прави и на таваните. Веднъж, докато е във Варна, скача от втория етаж, за да не го хванат с важни документи.

Една вечер обаче Държавна сигурност нахлува в дома му в Пловдив и мърдане няма. Закарват Амбарев в един хотелски апартамент, където началникът на ДС започва да го убеждава: „И ние работим за демокрацията, заедно ще я създадем с такива като тебе. Ти ще станеш много богат човек. Само спри да работиш с турците и помаците." Кара го да подпише декларация, че вече няма да говори с мюсюлмани.

    * - „Знаем се бе, бачо", прави му се на приятел отеца. „Ще хванете двама лъжесвидетели, иди да доказваш после кое е истината. Ще изкарате нещо и ще отида да копая царевицата с големия сап в Добруджа".
    * - „Добре - на твоята мъжка дума".
    * - „На моята мъжка дума".

Амбарев излиза и на следващия ден продължава да ходи при мюсюлманите. Веднъж, в един от смесените райони, българи и помаци карат отеца да им направи официална клетва на единството преди да влязат в дружеството. Всички са облечени като ботеви четници, носят знамена.

Малко след това, през август, много от помаците в  Поповско започват гладна стачка. Половин час четат списъка с гладуващите на Румяна Узунова. Тя обаче не го пуска в ефир, защото не знае там да има хора на дружеството и се притеснява всичко да не е измама. Петър Манолов отричаше да познава членове оттам, Бояджиев също не знае нищо. За това се обажда на Амбарев и го кара да признае всичко, без да знае за обещанието му пред ДС.

Разконспириран, отецът се чуди къде да се скрие от службите. Пет минути след този разговор обаче вече иска да благодари на Петър Бояджиев. „Те ми монтираха процес, те ми взеха здравето, те ме обезличиха, тогава аз им го върнах," казва Амбарев. „Спомних си думите на княз Волконски, когато го водят при Николай Втори: Ваши са крепостите и крепостните в крепостите, и топовете, и войниците са ваши. Какво ми коства обаче, ваше императорско величество, да ви кажа, че сте лайно."

Няколко дни по-късно, точно на именния си ден, отец Амбарев е прибран от Държавна сигурност. В участъка не му удрят и един шамар, но когато го пускат, точно в градинката пред блока, до магазина за карантия и колониалния магазин, няколко души го събарят и го пребиват от бой. Но вече е късно.

След 20 дни лежане отчето отново тръгва по селата. Дори пестеливият на похвали Илия Минев после ще каже, че отец Амбарев е работоспособен за извършване на много ценни дела. „Няма съмнение, че той е човек на делото. В ония мрачни живковистки времена възглаганите му от мен задачи изпълняваше с най-големи подробности, от което НДЗПЧ извличаше голяма полза," пише Минев във вестника си „Свободно слово".

 

Кое било страшничко
И след 10-и ноември Амбарев не забравя работата с турци и помаци. Заедно с Хасан Бялков правят огромни митинги в Мадан, Рудозем, Якоруда, където хората вече свободно искат да им се върнат имената. Амбарев е страшно популярен, някои от помаците го наричат свой „цар".

Амбарев участва и на големите митинги в столицата, но там главната роля е за представителите на Клуба за гласност и преустройство, които са по-популярни в София. Там е силен и Румен Воденичаров, който вече е успял да узурпира председателството на дружеството от Илия Минев и да се сближи с Желю Желев и новите силни на деня. В работата си Воденичаров не иска да има общо с някогашните затворници. През 90-а година от страниците на „Работническо дело" той обвинява Амбарев и Илия Минев в „нечисти амбиции за власт". По-късно се включва и вестник „Демокрация".

Изолиран от обществото през комунимзма, след 10-т Амбарев отново остава извън политиката. Така и не влиза в СДС, а интригите в НДЗПЧ го карат да се оттегли и оттам. За кратко пробва да работи с партията Либерален конгрес, основана от политическия затворник Янко Янков, но бързо се отказва.

Днес отец Амбарев казва, че има слонска кожа, но се вълнува много, когато стане дума за събитията от 89-а и сегашното омаловажаване на дейността на НДЗПЧ.

„В тази борба ние имахме хъс срещу комунизма. В тази борба ние не бяхме перестройчици, ние бяхме явни антикомунисти. Ние бяхме явни демократи, а не ставахме тепърва демократи. Ние знаехме какво е демокрация," казва Амбарев.

„Чета сега разни спомени - колко било страшно през 90-а година. Айде де. Ние три години борба сме водили, минали сме през затворите, яли сме даяка, продължаваме да го ядем, за нас не беше ли страшно? А страшно е за тях, излезлите от комсомолските редици и влезлите след дъжд качулка в някакъв политически процес, който се извършва в страната. Кое било страшничко, хляба на високо ли щяха да го вдигнат?"

Точно 20 години след 1989-а година, някогашният цар, всеки ден отива с градския транспорт до „Света Петка" в София, където чете молитви и от време на време се среща с някой от старите си приятели. Прегръщат се, казват си „хош гелдин" и влизат в църквата. Повечето посетители дори и не знаят за миналото на своя отец. Затворите, побоите, големите демонстрации и рискове не са били достатъчни поне за една минута телевизионно време на 10-и ноември.
http://news.ibox.bg/comment/id_443178577 (http://news.ibox.bg/comment/id_443178577)

Title: Re: 20 години след 10.11.1989г.
Post by: PETER on November 17, 2009, 10:09

(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fimages.ibox.bg%2F2009%2F11%2F16%2Fambarevvvvvv%2F430x277.jpg&hash=f262a4dbb306e4fdf485e3c43c1cdcd2bc2422a8)

Що пък "Царят на помаците"?
Човекът нали уж поп, пък нали уж е и българин?
Съвсем се обърках. ;D

Title: Re: 20 години след 10.11.1989г.
Post by: Gelina on November 17, 2009, 10:12

Няма защо да се бъркаш! Просто човека не е като теб! ;)

Title: Re: 20 години след 10.11.1989г.
Post by: PETER on November 17, 2009, 10:16

Бе то ясно че не е като мен, ама въпросът за "царя" си седи и не мърда. ;)

Title: Re: 20 години след 10.11.1989г.
Post by: Gelina on November 17, 2009, 10:58

Доц. Иво Христов: 20 години след падането на комунизма България е държава от Третия свят и деградира

Из интервю на Мария Дерменджиева с доц. д-р Иво Христов, преподавател по социология и ръководител на катедра в Пловдивския университет “Паисий Хилендарски.

Какво се случва с България и българите 20 години след падането на Желязната завеса?

- Най-втръсналото клише е, че историята се повтаря, а тя всъщност никога не се повтаря. В случая мисля, че имаме не повторение, а фарс. На двайсетата година от така набедената за сакрална дата 10 ноември 1989 г. може би си идваме на думата най-сетне. Със сериозно закъснение, разбира се. Явно сме от категорията бавноразвиващи се общества във всяко едно отношение. Оказа се, че голяма част от нашите базови проблеми не се коренят в комунизма, социализма, в тежкото минало и в неясното бъдеще.

- Изправени сме пред много нелицеприятни проблеми, първо – що за народ сме, второ – що за общество имаме, и трето – а сега накъде?

- Защото и в други общества имаше комунизъм, имаше диктатура, и те бяха зад Желязната завеса, но такъв срив, какъвто има в България във всички сфери, няма никъде другаде с изключение на бившия Съветски съюз. Налице е плашещо съвпадение на процесите, които текат тук, и ситуацията там. Което потвърждава второто клише, че България действително беше най-верният сателит на Съветския съюз, защото ни идва отвътре. Като социолог не обичам статистиката, защото социологията не е статистика, както мнозина си мислят. Но неотдавна ми попаднаха едни статистически данни, които сверих с други статистически данни и картинката, която се очерта, е повече от тревожна. Например по данни на Световния икономически форум и на други организации по развитие на инфраструктури в широк смисъл – комуникации, пътища, съобщения и т.н., България е някъде на 120–125 място от общо 135–136 държави в света. Според друго изследване по качество на инфраструктурата е на 140 място, по инвестиции в наука – на 90 място.

- За тази година ли са данните?

- Да. По свобода на медиите, при всички условности на индексите, вече стана известно, че сме на 68-о място от 175 държави, по индекс на корупция сме на последно място в ЕС и след 70-о място в световната класация.

- Даваме ли си сметка за последствията от това, което казвате?

- Именно тях искам да очертая. В структурата на българската икономика в края на 2009 г. преобладават сектори като шивашка и текстилна промишленост, дървопреработка, дървообработване, мебелна промишленост, строителство, услуги. Това означава, че делът на машиностроенето, металообработка, информационни и други технологии е под 15–20 %. Делът на селското стопанство се е увеличил, но това селско стопанство е с тренд към примитивизация в най-лошия смисъл на думата. Тази структура на българската икономика показва, че имаме икономика с ниска принадена стойност, висока норма на ръчен труд, ниска стойност и изисквания за квалифициран труд, или казано простичко, това е структура на икономика на страна от развиващия се свят. С демографската структура ситуацията е подобна. За 20 години, без да сме водили война, населението е намаляло с 2 милиона, 1 милион е напуснал страната, имаме отрицателен демографски прираст, и то за сметка на държавотворния народ, имаме депопулация на огромна част от територията ни, имаме типичен пример на тенденция, характерна за страни от Третия свят – свръхурбанизация на един-два центъра, в случая София и два града на морето. Всичко това какво идва да покаже? Имаме социална, икономическа, демографска структура на държава от третия свят 20 години след падането на Желязната завеса. С други думи, България с бързи стъпки се е запътила по пътя на деградацията във всяко отношение.

И това не може да бъде заличено с приказки или декларации, че видите ли, ние сме страна, членка на ЕС. И което е още по-страшно, аз не виждам тенденция да се правят опити да бъде спряна тази деградация. Това са мощни инерционни процеси, които дори и с наличието на воля, каквато изобщо няма според мен, трудно биха били овладяни. Първо, трябва да сме наясно с мащаба на проблемите. А според огромната част от населението в България проблеми няма.

- Достатъчен ни е сериалът „Перла”…

- Живеем в една грамадна „Перла”, в балкански мащаб, и няма какво да се учудваме, че тази социална, демографска и икономическа структура ражда съответната политическа култура и практики. България на 20-ата година от прехода уж към демокрация, пазарно стопанство и пр. се срива и няма да се посвеня да кажа, че върви към авторитарни практики в политически план.

- В разговора ни преди изборите вие определихте политическия ни живот като съчетание от развит феодолизъм, разпаднал се посткомунизъм и някакви наченки на олигархичен капитализъм, сега добавяте още един -изъм. Възможно ли е наистина да стигнем до авторитарно управление?

- Тези неща са описани по книгите. Не трябва да се изживяваме като някакъв много уникален случай. Доста примери мога да изброя за държави с прилично икономическо, социално и културно развитие като Аржентина, Чили преди Пиночет, Уругвай, даже и Парагвай в известен смисъл, т.е. страни със сходни на българските параметри са се сривали и са изпадали в класацията на най-долнопробните, най-мракобеснически авторитарни диктатури в света. Не виждам защо си мислим, че обстоятелството, че сме в Европа, може да ни спаси от този вариант. Напълно възможно е да стигнем дотам, защото имаме монокултурна икономика, демографски срив и най-лошото – ерозиране на човешкия капитал и деинтелектуализиране на нацията. Разбира се, с някои изключения, но като цяло това е тренд. За първи път имаме устойчива тенденция за увеличаване на неграмотните хора в България и ако доскоро това бяха основно цигани и роми, сега нараства „българският” дял. Това, което се случва в България, е много опасно. По времето на комунизма през 50-те и 60-те години – ще използвам любима метафора – беше прекършен гръбнакът на българското общество. В резултат се получи атомизация на довчерашните селяни и тяхното обгрижване и вкарване в квази индустриални практики, т.е. напълването на панелните спални в големите градове с тях, за да обслужват измислената едра социалистическа индустрия. Всичко това доведе до появата на една лумпенизирана обществена маса, която вече не е нито селска или патриархална, нито модерна в смисъла, познат ни от модерния свят. С други думи, имаме прекрасните изходни условия за създаването на всякакъв вариант на авторитарен режим. Точно тази маса крепи такъв тип политически практики.

- Нямате ли усещането, че емоционалната неинтелигентност на хората всъщност ги кара самите те да искат авторитарно управление?

- Нямам усещането, имам убеждението, че това е така. Знаем, че български избори не се печелят „за”, а „против” и големият вот, който беше даден на последните избори, беше мотивиран всъщност от две много мощни политически мантри. Едната е антиелитарна, което е точно обговарянето на всички тези дълбинни настроения, докарали апропо през 1917 г. болшевиките на власт в Русия, и втората е антитурската, която също работи безотказно. Хората, които изработиха и индуцираха този тип настроения, знаеха чудесно, че резултатът ще бъде потресаващ. И той е налице.

- Ето го моста към втората тема, по която искам да поговорим – 100-те дни на правителството на Бойко Борисов в 20-те години преход.

- Тези сто дни нищо не показват. Това е поредната безсмислица, защото едва ли един проект може да бъде разбран за сто дни. Понякога са нужни само сто минути, понякога и сто години са недостатъчни. Знам, че това е клише, и в този смисъл сме длъжни да отделим внимание на темата. Но всъщност това е и удобен повод за правенето на някои анализи и изводи. На този етап виждам няколко важни неща. Първо, ще го кажа директно – виждам липса на обща управленска визия.

Второ, виждам няколко добри попадения сред министрите, дано те не ме опровергаят, но като цяло в управлението на очи се набива една сива посредственост. Трето, виждам масово неработещи механизми на управление на страната – и на микро- и на макроравнище. Четвърто, не виждам никакво разбиране на кризата и визия за излизане от нея, налице са само хаотични опити за адаптация, т.е. имаме опортюнистично нагласяне към едни или други ситуации. Пето, няма елементарна яснота за връзките между изпълнителна, законодателна и съдебна власт. Шесто, слаба и некомпетентна законодателна дейност – в царството на цецките и фидоските (по думите на Татяна Дончева) компетентен човек не може да вирее.

За ГЕРБ и в частност за Борисов парламентът не е нищо повече от една безгласна институция, която трябва да парафира предварително взетите решения. И дори няма опит това да се прикрива. Всъщност обаче подобно отношение имахме и при управлението на тройната коалиция, също и при Костов. И като казах преди малко некомпетентност – тя не е случайна. Беше изтеглена поука от опита на НДСВ, че компетентните хора с времето се еманципират и за да се избегне този риск, подборът на хората в парламента е целенасочено направен. Ако първите години на прехода бяха пяната на прехода, това сега е тинята на прехода – това е най-народното управление, колкото и да звучи странно. Историята не се повтаря, но може да се направи аналогия с времето на Александър Стамболийски и това, което се случва сега. Седмо, очевидно се разчита само и единствено на закърпване на дупките в бюджета, т. е. няма активна бюджетна и финансова политика, чрез която държавата да се опита да излезе от кризата. Действа се чисто по патриархалния почин: „Дайте да затегнем коланите, да закърпим дупките, да си приберем вересиите и да се хванем за зеленото напролет”. Цялата патриархалност в нейните най-лоши постмодерни измерения се разкрива пред нашите очи. Нещо повече, сивата посредственост триумфира на много нива.
А най-притеснителното е, че това е много устойчиво във времето.

http://e-vestnik.bg/7559/ivo-hristov-sled-pyanata-na-prehoda-izpluva-tinyata-na-prehoda/ (http://e-vestnik.bg/7559/ivo-hristov-sled-pyanata-na-prehoda-izpluva-tinyata-na-prehoda/)

Title: Re: 20 години след 10.11.1989г.
Post by: muti6 on November 18, 2009, 12:42

Ot silnia ni stremej ,da se samonadskochim,skoro v Balgaria niama da moje da se jivee.Prichinite sa tvarde mnogo i vsichki si gi znaem.Ostava ni, da jiveem s nostalgiata za izminalite hubavi dni.

Title: Re: 20 години след 10.11.1989г.
Post by: Hat on November 18, 2009, 15:58

Дано да не се окажеш прав,че скоро в Бьлгария няма да може да се живее нормално и силно се надявам това да не стане така.Всички желаят точно обратното да имат по спокоен живот  те и техните деца.Всеки знае,че причините са много но не всеки знае,кои са причините и още по зле имам чуството,че някои хора имат пьлна амнезия.Днес като никога се нуждаем от хора,които на висок глас да посочват причините и да не ги е страх от това.Ако живеем само с носталгията по миналите дни без да вьзлагаме големите си надежди на бьдещето то ние сме загубени.

Title: Re: 20 години след 10.11.1989г.
Post by: nezir_9 on November 18, 2009, 20:01

           
                   18 ноември 1989 г. - Какво стана на първия демократичен митинг и след това

         Преди 20 години на този ден беше организиран първият митинг на зараждащата се опозиция.
Някои западни издания язвително отбелязаха, че на опозицията в България й е трябвало цяла седмица след падането на Живков, за да го огранизира.
На площада пред храма “Св. Александър Невски” се събраха над 150 000 души – най-многобройният митинг в историята на българската демокрация, като се изключи митингът на СДС на “Орлов мост” през 1991 г.
          Днес някои изказвания на митинга изглеждат смешни и наивни, но тогава възторгът беше голям.
Митингът гласува например вот на доверие на Петър Младенов – новият генерален секретар на БСП – за срок от една година. Единственият оратор, който се изказа, че дава ограничен вот на доверие на Петър Младенов, беше Румен Воденичаров, тогава председател на Независимото дружество за правата на човека, известен по-късно като националист и застанал против СДС. Когато Воденичаров нарече Петър Младенов с обръщението “господин”, тълпата се развълнува, започнаха откъслечни подсвирквания и възгласи на недоволство. Всички говореха на “другарю”.
          Подобни вълнения от трибуната предизвика и Петър Гогов, прекарал дълго време в затвора като политически. Той спомена нещо за комунистите и “кожите по стените”, с което предизвика възгласи на недоволство в тълпата и подканяне от страна на организаторите да свършва по-бързо.
    Първият митинг на зараждащата се опозиция на 18 ноември 1989 г. беше украсен с плакати против Живков.
    Блага Димитрова каза от трибуната, че Тодор Живков е превърнал България “от страна на розите в страна на склерозите” и спечели възторжени овации.
Хората се радваха, че свален един омразен диктатор като Живков, но още не се обявяваха против новата политика на БКП. На митинга обаче се чуха възгласи за нови избори “веднага” и един от ораторите – Александър Каракачанов основателно отговори, че трябва организация и време за това.
Само месец по-късно хората, които говориха на митинга, ще започнат да се делят. Дотогава обединени срещу режима, те застават в различни партии и движения. Това е първият шок от демократичните промени. По-малко от месец след първия митинг има втори, на който се издигат лозунги “БКП в Сибир”, хора късат партийните си книжки и оратори призовават за съд.
          Към момента на първия митинг, ЦК на БКП веднага възстановява в партията изключените Георги Мишев, Блага Димитрова, Марко Ганчев и др. Отначало те приемат “помилването”, но по-късно напускат партията.
Нагласите у хората след падането на Живков са консервативни и те не приемат по-агресивните искания и обръщения от опозицията. Така се роди острото противопоставяне между сини и червени.
Един от най- добрите оратори на СДС по това време беше Петър Берон. Изказванията му по БНР предизвикваха бурни реакции. След едно негово изявление се обади недоволен слушател с репликата: “Защо пускате такива, дето са против?!”.
      Подобни нагласи преобладават и до днес у голяма част у българите, нещо обичайно за страни с дългогодишен едноличен режим.
      На 14 декември 1989 г. поради недомислие и мудност БКП предизвиква бурно недоволство, след като на заседание на Народното събрание не отмени чл. 1 от конституцията – за ръководната роля на БКП. Тази стъпка е продиктувана от процедурни причини – предложение за промяна на конституцията трябва да се внесе месец преди заседанието, а не е имало време това да бъде направено. Юристи твърдят, че е било възможно Петър Младенов, който на 17 декември е избран от парламента за председател на Държавния съвет (държавен глава), да суспендира този член от конституцията. Но, така или иначе, членът беше отменен по-късно по законовата процедура. Лидерите на опозицията бяха подчертали значението на този чл. 1 и пред парламента чакаше огромна тълпа, която се разгневи, че членът не е отменен. Тогава Петър Младенов излезе да говори пред тях, но от викове почти никой не го чу. След речта си, на влизане обратно в парламента, той е записан от камерата на Евгени Михайлов да казва “По-добре танковете да дойдат”. Записът излиза наяве чак пролетта на следващата година и предизвиква нови вълнения, палатков лагер пред президентството и накрая (през юли) оставка на Петър Младенов като държавен глава. През август 1990 г. новоизбраният парламент избира Желю Желев за президент.
         През януари ще започнат заседанията на Кръглата маса, по подобие на преговорите в Полша. Опозицията застава от едната страна, БСП и представители на организации, които я подкрепят, и нейни бъдещи коалиционни партньори – от другата. Целта е още преди изборите работещият парламент да промени конституцията и партийната система. Една от най-големите разправии на Кръглата маса е как да се нарича президентът. Опозицията настоява той да се нарича “председател на Републиката”, за да омаловажи значението на Петър Младенов, който малко след това през април е избран за държавен глава от парламента. Така се ражда формулировката “председател (президент)”. Демонтажът на еднопартийната система започва и завършва успешно. Но поради агресивност и неопитност опозицията губи първите свободни избори през юни 1990 г.
       Острото противопоставянето на сини и червени и създалият се двупартиен модел правят прехода към демокрация тежък и бавен, с много недомислия, във време, когато обременената икономика на социализма фалира и страната губи пазарите за неконкурентните си стоки и производства в страните от СИВ.
       Следват няколко провала на сини и червени правителства. Двупартийният модел е разбит през 2001 г. с появяването на Симеон и неговата партия НДСВ, която печели с мнозинство изборите, но прави кабинет в коалиция с ДПС.
       До момента нито едно правителство не е получило одобрението на преобладаващата част от българите, което им създава славата на един от най-недоволните и неспособни на разбирателство и прагматизъм народи.

Title: Re: 20 години след 10.11.1989г.
Post by: rcn on November 19, 2009, 06:19

(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fsites.google.com%2Fsite%2Fportalturkey%2F_%2Frsrc%2F1225718258319%2Ftechnologyoftheevil%2Fzx350_300531.jpg&hash=53149b3e06ba2513ea8c12fc8f1cbcc1d812f5ec)

Тази жена винаги е била пример за това как трябва да се отнася човек към различните. Ето думите на нейна позната, които са първият и детски спомен за "възродителния процес"

"Ти знаеш ли какво е да пътуваш по магистралата, пред теб и зад теб да се движат танкове. Окръгът е блокиран. Не пускат никого."

Title: Re: 20 години след 10.11.1989г.
Post by: muti6 on November 19, 2009, 19:42

Quote from: hat on November 18, 2009, 15:58

Дано да не се окажеш прав,че скоро в Бьлгария няма да може да се живее нормално и силно се надявам това да не стане така.Всички желаят точно обратното да имат по спокоен живот  те и техните деца.Всеки знае,че причините са много но не всеки знае,кои са причините и още по зле имам чуството,че някои хора имат пьлна амнезия.Днес като никога се нуждаем от хора,които на висок глас да посочват причините и да не ги е страх от това.Ако живеем само с носталгията по миналите дни без да вьзлагаме големите си надежди на бьдещето то ние сме загубени.

На всеки е ясно, че щом парите в бюджета са източени и то с натрупания резерв от милиарди лв. през последните години - хляб и работа за обикновения българин няма да има..............ТОВА Е БЪЛГАРИЯ ДНЕС. ТАКАВА БЕШЕ ВЧЕРА, И ПО-ПРЕДИ, А ТАКАВА ЩЕ Е И ЗА В БЪДЕЩЕ. Това е разграден двор ,в който всеки си прави това ,което си поиска !!! Иначе казано приказки "бол" , ама "файда йок"!!!
Не може да се очаква от хора, които се интересуват от собствените си интереси и за целта участват в мрежа, състояща се от държавни институции, политически организации и организирана престъпност да служат на държавността и на обществото! Нужно е гражданско общество, което да е в състояние да контролира процесите в държавата и има начин това да се постигне на практика!

Title: Re: 20 години след 10.11.1989г.
Post by: nezir_9 on November 19, 2009, 19:53

Quote from: muti6 on November 19, 2009, 19:42

На всеки е ясно, че щом парите в бюджета са източени и то с натрупания резерв от милиарди лв. през последните години - хляб и работа за обикновения българин няма да има..............ТОВА Е БЪЛГАРИЯ ДНЕС. ТАКАВА БЕШЕ ВЧЕРА, И ПО-ПРЕДИ, А ТАКАВА ЩЕ Е И ЗА В БЪДЕЩЕ. Това е разграден двор ,в който всеки си прави това ,което си поиска !!! Иначе казано приказки "бол" , ама "файда йок"!!!
Не може да се очаква от хора, които се интересуват от собствените си интереси и за целта участват в мрежа, състояща се от държавни институции, политически организации и организирана престъпност да служат на държавността и на обществото! Нужно е гражданско общество, което да е в състояние да контролира процесите в държавата и има начин това да се постигне на практика!

Гражданско общество се прави от свободни хора...

Когато човек се трепе от сутрин до вечер за насъщния си, той няма време да мисли за друго...

И му остава само надеждата - за такива като мен това продължава вече повече от 20 г....

Title: Re: 20 години след 10.11.1989г.
Post by: nezir_9 on November 20, 2009, 04:20

                            УБИЙТЕ ДЕЦАТА НА ПРЕХОДА!

Вече се раждат децата на децата на Прехода.
Онова първо поколение мутри, наркомани и наркопласьори, проститутки, по-дребни и по-едри далавердажии навлезе в репродуктивна възраст.
Те вече възпитават своите деца – едно ново поколение, която съвсем скоро ще заяви за себе си.
И ако не сме доволни от него, ще започнем да обясняваме – както сме правили от време оно, че „за възпитанието на младите е много важна семейната среда”.
Защо забравяме, че днешните семейства не са задължително студенти по филология от студентските общежития, които пишат стихове и се държат за ръцете.
Да се огледаме около себе си и днес.
Какво виждаме – бандити, чието нагло присъствие по улици и заведения, впечатлява всеки по-окат чужденец, но не и нас. Футболни фенове с лица на олигофрени. Бръснати глави, готови да бият всеки, който не иска да се закълне, че България е само за българите.
Бандитите ще възпитат малки бандитчета, расистите – малки расистчета.
Всички те, ако още нямат, то скоро ще имат деца. И интересно как ще ги възпитават.
Но да излезем над нивото на улицата.
Как ли възпитават децата си тези, които в офиси и кабинети градят неуморно образа на най-корумпираната страна в Европа?
Дали не расте едно ненужно поколение?
И в цялата тази смрад едно момиче и едно момче, решиха да въстанат срещу здравата родителска десница и се хвърлиха край влака край Брусарци.
А точно те най-много заслужаваха да живеят.
Дали не трябваше в тяхна памет да бъде обявен национален траур, а не в памет на бабите, които се удавиха в Охридското езеро, здраво стискайки чантите с покупките?

 19.11 17:29
 http://evgenitodorov.blog.bg/politika/2009/11/19/ubiite-decata-na-prehoda.439312 (http://evgenitodorov.blog.bg/politika/2009/11/19/ubiite-decata-na-prehoda.439312)

Title: Re: 20 години след 10.11.1989г.
Post by: Hat on November 20, 2009, 09:07

Quote from: nezir_9 on November 19, 2009, 19:53

Гражданско общество се прави от свободни хора...

Когато човек се трепе от сутрин до вечер за насъщния си, той няма време да мисли за друго...

И му остава само надеждата - за такива като мен това продължава вече повече от 20 г....

Напьлно подкрепям това мнение и считам,че разковничето за излизането на страната ни от мизерното положение в което се намираме сега е именно това Гражданско общество.Имам чуството,че срещу формирането на такова общество от свободни и независими хора се работи много активно.На много управляващи е угодно това статукво да се запази,колкото се можи по дьлго и те вечно да са до кацата с меда.

Title: Re: 20 години след 10.11.1989г.
Post by: Hat on November 20, 2009, 09:11

Quote from: muti6 on November 19, 2009, 19:42

Нужно е гражданско общество, което да е в състояние да контролира процесите в държавата и има начин това да се постигне на практика!

Дай  един начин как това може да се постигне на практика.

Title: Re: 20 години след 10.11.1989г.
Post by: abc on November 20, 2009, 10:45

Хат, гражданското общество ме дразни. Защото то е вечер обикновено между 19 и 22.30, т.е. по времето на новините, ракията и поредицата денсинг едикакво си. На другия ден домашните лъвове и лъвици стават ведомствени мишки. Когато някой подкара системата, полицията, лекарите, общинските служители на мама, винаги го пинам какво е направил по въпроса. Обикновено винаги отговора е "Кво да направа?" Жалба, среща с началника или началника на началника например. Да, казва човека, бе! Кво ще провемена? Няма смисъл.

Аз мисля, че това поведение е признак на собствената неувереност, защото майките на кофти служителите трябва да са най.отзад. След срещата със шефовете им, след подадената жалба или пък сигнал до някоя медия. Медиите им дай новини. За да си запълнят ефира ще избълват какви ли не глупости, но в този случай ще са полезни. Щото този, дето са го дали по телевизора като кофти служител е вероятно да го види шефа му. А последния най-малкото от страх за мястото си и от неговия шеф ще направи нещо. Е, поне предполагам. Даже и нищо да не стане, чак тогава могат да бъдат намесени мамите.

Няма един начин. Просто хората трябва да си повярват, че и те са фактор, който влияе на голямата скапана машина.

Title: Re: 20 години след 10.11.1989г.
Post by: Nazmi on November 20, 2009, 10:59

Абс недей забравяй ,че има будители с гражданско съзнание,демек хора които искат истината да се знае.Визирам Даниела Горчева.  20 години след прехода на 10 ноември има какво да ни каже нашата уважавана журналистка от списание" Диалог"- Даниела Горчева/ Дилмана/.

Title: Re: 20 години след 10.11.1989г.
Post by: Hat on November 20, 2009, 14:41

Quote from: abc on November 20, 2009, 10:45

Няма един начин. Просто хората трябва да си повярват, че и те са фактор, който влияе на голямата скапана машина.

Точно,когато хората си повярват,че са фактор и могат да повлияват нещата се ражда гражданското общество осьзнато и ориентирано,тьрсейки най достойния начин за своето сьществуване и приемливо изпьлнено с надежди бьдеще за децата си.

Title: Re: 20 години след 10.11.1989г.
Post by: nezir_9 on November 20, 2009, 20:12

                          Значи, искате да живеете при социализма?

Петък, Ноември 13, 2009

Ние започнахме с ликвидацията. Ние разбихме нашето селско стопанство на толкова хиляди, милиони парчета, че сега няма сила, която да ги събере, да ги консолидира. И сега се чудим защо нашето земеделие е неефективно. Ние започнахме противно на науката и практиката с реституцията. Създадохме една рентиерска класа.
...
И тя (приватизацията) беше направена по един порочен начин. Събраха се ресурсите в определен кръг – десет, двайсет или колкото са – фондове. Идеята за масова приватизация, приватизация, при която хората, създателите на благата, казано банално, в десетилетията преди това да получат реално частица от създаденото от тях – тази идея не се състоя.
...
Има много позитивни изводи, които трябва да направим. Но при всичките тези политически, дипломатически и други позитивни изводи трябва да признаем, че хората в огромната си част 80-90 процента, виждам, че при младите е по-малък процентът, имат усещането за несправедлив социален характер на прехода. (агент Гоце за прехода, под прикритие като български президент)


Един материал за "старите, но златни" години на социализма. Цените вече почти съм ги забравил, така че ако помогнете с уточняването им, ще съм ви благодарен.



Писна ми от мрънкачи, включително нелепият Гоце, които ми обясняват колко хубаво се живеело при социализма, как хубаво се пълнел корема и колко евтино било по морето. То това не е съвсем лъжа, само че в съвсем друг смисъл — когато човек е млад/малък, може да се чувства щастлив дори когато гони биволите по баирите около родното си село.

Съвсем друго е, ако по времето на социализма се опиташ да бъдеш самостоятелна личност, да живееш прилично, да изкарваш пари и да се чувстваш полезен на обществото.

Първо, да уточним — по онова време имаше социализъм и социализъм. Аз съм роден през 1969-та, и мога да разделя усещанията си от социализма на две части - до 1981-ва (1.0) и след това. Тъй като мина много време, хората основно си спомнят социализма след 81-ва (2.0), а той тогава вече имаше и някои човешки черти — беше достатъчно прогнил, доста по-либерален, с наченки на пазарни отношения и по-шарен от класическата си версия.

Класическият социализъм, без никакви "извращения" и кръпки, беше горд със себе си и  беше по времето на Леонид Брежнев — тогава режимът не се чувстваше задължен да търси подкрепа в хората, да си играе на развенчаване на митове, нито пък да се опитва чрез хитроумни схеми - "стопанска сметка", кооперации, работа "на акорд", разрешителни за занаятчии и т.н., да подобрява икономическото си състояние чрез експлоатация на предприемчивостта на гражданина. НЕСВЪРЗАНОСТТА на доходите с приноса на индивида беше основен икономически принцип, който всячески се подчертаваше.

Та значи, по времето на Брежнев нямаше никакви законни (дори хипотетично) начини да се изкарват повече пари от порцийката, отсипана ти от държавата. Всички бизнес схеми (например публична продажба на домашно произведени дантели или буркани със сладко) минаваха за "нетрудови доходи" , "спекула", "незаконна търговия" и можеха да бъдат конфискувани от народната милиция, а съответният "несъзнателен елемент" (човешко същество, което не разсъждава по единствено верните партийни критерии, не се задоволява с отсипаното в паничката и се опитва да припечели нещо допълнително) санкциониран и дори вкаран в затвора, ако е по-амбициозен. Частното предприемачество просто беше напълно забранено. Затова и на кражбите не се гледаше с лошо око, ако се краде от частни лица (виж "Опасен чар") — щом имаш какво да ти откраднат у дома, значи не ти е чиста работата, нали така. Социалистическата собственост беше най-висшата форма на собственост, а да гепиш от държавата се смяташе за най-тежко престъпление и през 60-те години са го наказвали с най-жестоки присъди.

Да започнем симулацията. Ето, вие сте 24-26 годишен студент, който не е родом от София и ви предстои дипломиране. Какво ви очаква от тук нататък.

С голяма вероятност ще можете да си намерите работа "по специалността" — все някой от мастодонтите на социалистическата икономика ще ви вземе на работа. Започвате със 120 лева (бюджетът за инженери е константа, а инженери — много) - заплата на току-що завършил висшист, т.нар. "млад специалист". Заплатата расте със стажа, т.е. на около 5 години ви я вдигат с около 10-15%. Ако имате много късмет и слушкате, се дореждате до т.нар. "премиални", които се дават на отлични служители, с формално изпълнен или преизпълнен план (имитация на отчетност за имитация на работа), с безупречна репутация в очите на Партията, и без отсъствия от заниманията по политпросвета и от "доброволните" бригади и манифестации. Но като млад специалист, това е малко невероятно да ви се случи, трябва все пак да станете поне малко по-старо куче, за да ви досипват кокалчета.

Разбира се, такива са условията, ако човек иска да живее като (гнил) технически интелигент, да живее уседнало и да се занимава с умствен труд. Иначе за повече пари можеше да се стане заварчик, тролейджия, автомонтьор, строител на национален обект, да се да замине като дървосекач в Коми или бачкатор по арабските и африканските страни. Медиците в Либия са точно от тоя контингент, който от хубавия социализъм избяга в пустинята да изкара по някой потен долар, и да поживее с екстрите на социалистическия арабски режим, включително и с правосъдието му.

Нарочно не споменавам хуманитарните специалности — това бяха много желани специалности, запазени за определени категории млади хора, които започваха професионалния си живот с компромис и цял живот се учеха да правят компромиси със съвестта и с таланта си. Както сега се вижда от докладите на комисията по досиетата — голяма част от тях са взели и решението да сложат пагони и да разменят приятелствата си срещу пари и кариера.  Веднъж поддали, българските писатели, журналистите  в централни медии, скулпторите и "ангажираните" певци си живееха живота по вили, почивни станции, командировки, творчески домове и на срещи с почитатели.

Хлябът наистина е по 26 и 34 стотинки защото е субсидиран от държавата (и затова хората си хранят прасетата и кокошките с него), прясното мляко е 23 стотинки, киселото — 16. Боза половин литър е 12 стотинки. В магазина има два вида салам, луканката няма какво да я гледате (12 лв килото), един вид кисело мляко, един вид прясно мляко, 1 вид захар,  1 вид халва, 1 вид локум, 1 вид бира, 1 вид лимонада (или оранжада), 1 вид полусухо вино, 2 вида кашкавал, 1 вид нетраен колбас (Камчия или хамбургски), 1 вид кремвирши, обикновени бисквити, детски закуски, ориз, хляб, произведен в последните 3 дни (може и днес да е произведен, но е голяма рядкост, хлябът (заводски) обикновено е нормално твърд, т.е. може да се реже на филийки 1см, доста рядко е мек и топъл) два вида български шоколад, два вида български шоколадови бонбони (черноморец и фини млечни), два вида вафли (обикновени и боровец). Разбира се, в случая става дума за доста добре зареден супермаркет в София. Не навсякъде има супермаркети и такова разнообразие. Обикновено хлябът се купува от магазин за хляб, месото от магазин за месо, млякото — от магазин за мляко. В провинцията положението е доста по-зле. Хората идват с влака да си пазаруват от София. Като излязат дините на пазара, с дневната си надница може да си купите 1 по-голяма диня. Ако правиш ученически/студентски рожден ден у дома - не ти мърдат 2-3 дена обиколки по магазините (майонеза, салам, франзели, безалкохолно, торта и т.н. - никога не се продават на едно място, камо ли в квартала, отделно грах, краставички, кремвирши и картофи за руската салата).

В плодзеленчуците през зимата се продават туршия и зеленчукови консерви, пресни зеленчуци през зимата въобще няма. Първите пресни салати излизат през март и то чак през 80-те, когато се появиха повечко парници. Луксозни (трудно откриваеми, но все пак достъпни с левове) стоки са — кока колата (1 лв за литър), пепси колата, руската водка, коняк "Плиска", лещата, фасулът, маслините, изварата, пресният хляб, ръженият хляб, хайвер, подправките, маргаринът, кафето на зърна, франзелите, агнешкото, телешкото, пъстървата, шуменското, сухото вино, шипков мармалад, вафли морени, орехи, пъстърма и всякакви филета, шунки и сухи колбаси, цветно зеле, сирене дунавия, албански портокалов сироп, дамски превръзки, безалкохолни напитки, кожени обувки, кожени дрехи, бяла халва, бутилирана минерална вода. Често липсващи са (изискват презапасяване) - олио, швепс, фотографски филми, сухи супи и бульони, салфетки, тоалетна хартия, опаковъчна хартия, крема сирене, сиропи. Имаше магазинчета, където например само мелеха кафе. Мляно май не се предлагаше. Във всички тези категории обикновено имаше само по един продукт.

Нали си носите торбичка? Защото ако не си носите, трябва да оставите всичко обратно на щанда. Никъде не предлагат никакъв амбалаж, освен традиционната кафява амбалажна хартия с която се завива всичко - от салама и рибата до бельото, тетрадките и колетите.

Има и една категория продукти, които въобще (или почти) не се продават по магазините, а циркулират само по пазарите и по домашните схеми на бурканената икономика - от селото към града - люти чушки, някои видове туршии, сушени чушки, компоти, сладка, домашна лютеница (да не се бърка с продукта, който се появяваше по магазините), консервирани пилета, консервирано месо, консервирани печени чушки, лозови листа, доматено пюре, грозде, круши, дюли, смокини, вино, ракия и т.н., а от града към селото пътуват - месо, лекарства, безалкохолни, всякакви домашни потреби и уреди,  дрехи, електроника и др. (Луканката е вид валута - спомнете си "Оркестър без име")

Живеещите в София са привилигеровани, защото има магазини, където съответната стока се продава почти целогодишно (е, тя се появява инцидентно и на други места, но не може да се прогнозира кога и къде). Например фотографски филми ORWO можеш да си купиш почти винаги от щанда в ЦУМ или от магазинчето до Американското посолство (сега център "Сервантес"). Консерви с пушена скумрия имаше в един рибен магазин на ул "Витошка", минерална вода "Горна баня" в пластмасови бутилки — в Халите, франзели — в хлебарницата на "Графа", фъстъци - на "Графа", по-близо до канала. Ако ти се яде пица - отиваш срещу ВИТИЗ (НАТФИЗ) и на още 2-3 места, ако ти се пие натурален сок — в една сладкарница до "Дондуков" само на една спирка от нашето училище. Ако си любител на техниката — "Млад техник" на бул. "Георги Димитров" ("Мария Луиза") те очаква. Пуканки винаги има на "Орлов мост".  Разтворимо какао на пакетчета продаваха в магазинчето на хотел "Хемус". София, ей, столица — колко много неща има там!

Книжният пазар беше много лесен за следене, защото в месеца излизаше максимум по една книга, която си заслужаваше. Аз с моите ученически бюджети можех да си я позволя. Разбира се, това не гарантираше, че ще я имам - трябва да попадна на точната книжарница в точния момент. До ден днешен си спомням как уцелих в книжарницата на паметника "Левски" два тома на Карл Май. Само след 20 минути на опашката бяха мои!

Съвсем нормално е, за да откриете всички търсени стоки (от гореизброените), да се наложи да обиколите всички магазини в квартала, защото ту има нещо, ту изчезва. Магазините работят до 7 вечерта и в събота до обяд.

Свръхлуксозни стоки (само на черния пазар, в Кореком и безбожно скъпи) бяха следните — чуждите марки уиски и всякакъв чужд алкохол и чужда бира, чужди цигари, чипс (българският не ставаше за ядене, капеше олио от него), нескафе, аерошоколад, ядки, портокалов сок, сухо мляко, какао и въобще всякакви натурални сокове, ароматизирани сапуни, шоколадови яйца, тоблерони, чужда козметика (унгарска или полска например!), пресните плодове и зеленчуци извън сезона, банани, портокали, мандарини (продават се само седмица-две около Нова Година, само до 2кг на човек на опашката), шарени дрехи, дънки и джинси, хубави обувки, дамски чорапогащи, маратонки, бански костюми и специализирани спортни стоки, всякаква портативна електроника, книги на чужди езици. Разбира се, всякакви диетични и здравословни храни попадат също тук. Недай си боже да страдаш от някоя болест, изискваща по-специална диета - хепатит или диабет, например.

Много от мечтаните стоки се продават само в "Кореком " - магазини, където може да се пазарува с чужда валута. В социализъм 1.0 дори нямаш право дори да видиш валутата в ръката си. Работил си в чужбина, превеждат ти парите по сметка в България (няма не искам), част от тях ти ги прехвърлят по официалния курс в лева (няма не искам), а част ти остават в долари. Като решиш да изтеглиш пари, получаваш хартийки, които се казват "бонове" и с тях можеш да пазаруваш шоколадови яйца, дънки и уиски от "Кореком". Няма да ти върнат ресто, но може да ти дадат дъвки или бонбонки тик-так до кръглата сума. Ако си с връзки и докажеш, че ще пътуваш "на запад", например в Турция, ще ти дадат да си изтеглиш част от валутатат в долари, разбира се в зависимост от държавата и предполагаемия срок на престоя ти там.  В социализъм 2.0 вече всеки можеше да пазарува от "Кореком" с долари, за които дори не се искаше документ за произход.

Огледайте гардероба си. Социалистическата текстилна индустрия произвежда само дрехи в черно, тъмносиньо, кафяво, бозаво, бяло и сиво. Далеч не във всички комбинации (например продават само един цвят пуловери или панталони), затова някои като Радан си варят дрехите, за да им придадат цвят, непроизвеждан в България, а някои като сестра ми ги топят в белина, за да избелеят. Аз имах едни бели ризи в гимназията, които се боядисаха в нежен гълъбовосин цвят при едно пране и след това бях изключително горд и вървежен. Продават се български дънки "Панака" и "Рила", произведени с възможно най-евтините дънкови платове. Искаш да изглеждаш елегантно — докопай някоя дрешка за износ, или се моли баба ти да има вкус и да плете хубави и модерни пуловери и ръкавици.

Слуша ли ви се музика? Купете си радио "ВЕФ" за  20-тина лева, ако имате късмет, ще чувате по 5-10 западни песни седмично на него. През останалото време - българска и съветска естрада, народна музика, партийна публицистика, нивото на река Дунав в сантиметри. Ама къде е западната музика? Първо, на западната музика не се гледа с добро око, затова в най-добрите случаи (в радиото и в телевизията и в дискотеките) тя се дозира внимателно (например на около 10% от общия обем), в специални предавания късно вечер, второ — в България такава музика може да се намира само "с връзки", или на черния пазар. Един стар албум на Iron Maiden на грамофонна плоча може да се закупи за 15 лева. Познавам човека. Ако щеш. Тук работи първообразът на социалната мрежа — ако познаваш правилните хора и имаш какво да предложиш насреща, можеш само за година-две с упорит труд да се снабдиш с внушителна фонотека със цели 100-тина албума на твои касети, които собственоръчно си презаписал.

На пазара могат да се купят сравтително евтино (30-40 лева) грамофони "Респром" (български) и, полски касетофони Unitra (макар че те май бяха дефицитни). Поправка: Благодаря на Ангел Грънчаров и на Димитър от коментарите, които ми припомнят, че всъщност цените на електрониката бяха около 10 пъти по-големи. По времето на социализъм 2.0 в магазина режимът се е либерализирал дотолкова, че легално се продава двукасетъчен касетофон Sharp за 1500 лева, както и празни касетки.

Гледа ти се телевизия. Имаш избор между Първа програма (от 10 до 12 и от 17 до 24 часа) и Втора програма (от 19 до 23 часа). Телевизонната продукция е твърде скъпа, затова телевизията излъчва тестов сигнал, когато няма програма. В петък вечер - руски филм и новини на руски. Обикновено върви соц сериал или тъп филм ("Филмът хубав ли е или съветски?"). Западните филми се неутрализират със съветски такива - да речем, ако има братя Маркс по втора, по първа ще дават някоя от любимите съветски комедии. Или пък ще ги пуснат навръх Великден, за да не бяга младежта по църквите. Иначе със седмици може да няма нищо свястно за гледане. Новините се състоят от преизпълнен план, строителство на заводи, прибиране на реколтата, борбата за мир и поплъзновенията на американския империализъм. И разбира се, около програмата на първия държавен и партиен ръководител.

Цветната телевизия е лукс, чак до 1989г (помня как сержантите и офицерите в Нова Загора се редяха по цяла нощ за телевизори "Велико Търново", а в София опашките бяха за "София 81", клонинг на Филипс), а старичък Sharp или NEC си беше направо изискан лукс.

Пушач ли си? Имаш избор между "БТ", "Стюардеса", "Слънце", "Родопи", "Арда". Някои от тях дори в кутия. БТ-кутия струва около 50 стотинки. На черния пазар може да се намери Marlboro, Kent и Rothmans по около 3 лева кутията.

Ходи ти се на море? Имаш три избора - къмпинг ( около 4,10лв на вечер за двама с палатка и кола в претъпкани къмпинги, повечето без топла вода, безкрайни опашки по магазините или скъпи кебапчета в бира-скарата. Гледай да си набавиш отнякъде къмпинг оборудване от Чехия и ГДР, в България съвременно такова не се продава), почивна станция (около 30-40 лева на седмица, строго разписание на времето - закуска рано сутрин, обяд по точно определено време и вечеря сравнително рано, има предвидени и "културномасови мероприятия". Има топла вода. Вратата се заключва след 12 часа) и на квартира (наемаш стая и от там нататък се грижиш сам за себе си, топлата вода не е гарантирана). Планираш почивката си поне няколко месеца преди това — отпуските на съпрузите трябва да съвпаднат (не е задължително обаче, зависи от работодателя).

Ако си студент или ученик, не ти мърда лятната и есенната "доброволни" бригада. Отделяш по месец от времето си, за да събираш реколтата, защото в опустелите села няма достатъчно работна ръка. И така, всяка година до дипломирането.

Сметка в ресторант през 80-те години за 1 човек се движи между 5-10 лева. По ресторантите има следното меню:

"Кюфтетакебапчетакърначетапържоламешанаскарасалатадоматикраставицимешанашопскапържени картофи", което ще ви изрецитира сервитьорът с бяла риза и мазен панталон, като разбира се, някои неща може да са свършили. Шкембето (извън изчезващите шкембеджийници), дробчетата, наденичките, гювечетата, рибата и постните манджи са лукс, който ще се появи масово чак след 90-та година. През 70-те години в Златни пясъци, три коли компания изядохме всички порции от всичко, което беше останало в ресторант "Емона" в ранния следобед. Останахме леко гладни (щом и аз на много невръстна възраст го усетих), но пак си беше късмет - можеше да не е останало нищо.

Обаче май започнах не откъдето трябва — ако си студент от провинцията, без дебели връзки, забрави да останеш в София. Първо, софийското жителство е ценна привилегия, която се взима както в момента се взима американско гражданство - или с брак (какво морално време беше!), или с упражняване на дефицитна професия (тролейбусен шофьор или металург в Кремиковци например) или ако те искат в някоя национална институция или учебно заведение (т.е. трябват способности и яки връзки, като първото не е предимство и не е задължително).

Ако си женен и жена ти също е от провинцията и нямате връзки — е, не мога да ви мисля. Защото щом сте получили прекрасното и безплатно социалистическо образование, значи сте се съгласили да заминете "по разпределение" — там, където анонимни чиновници ще решат, че родината има нужда от вас — ако сте учител, може да ви пратят в някое родопско село, ако сте инженер, чакат ви великите строежи на социализма (в Радомир, Девня или Ботевград например), ако сте завършили английска филология - в малките български градчета имат нужда от учители по английски език, а и другарите със сивите костюми ви водят на отчет. Избор нямате — това е лотария, в която някои участват с предварително печеливши билетчета, а вие — както дойде. Известен проблем се получава, защото жена ви също я разпределят според нуждите на индустрията и обществото, а не според вашите семейни нужди. Дори да имате пари, невъзможно е един от двамата да не работи, ако няма сериозна здравословна причина за това. При социализма всички имат правото И ЗАДЪЛЖЕНИЕТО да работят. Милицията (т.е. полицията) обикаляше по заведенията през деня и проверяваше кой къде работи. Ако те гепят, че не си на работа, или пък нямаш работа, лошо ти се пише. Мой роднина работеше като "отговорник по комунистическото възпитание" в Университета, и се хвалеше с оправдателен документ, с който милицията не го закачаше по кафенетата.

Ето, аз се отплеснах, умилен от времето, когато всеки имаше работа — независимо каква. Ако и двамата работите в София - но единият на гара "Искър" а другият — в "Надежда", може да се смятате за големи късметлии. Моите родители работеха на смени и далеч от дома почти през цялото ми детство, така че първите 5 години от живота си съм прекарал при баба на село.

Извън София любимата професия може да се упражнява обикновено само в едно предприятие, където трябва да се излежи съответния "стаж", така че евентуален скандал с работодателя може да доведе до промяна на цялата ви съдба. Колко свободно, сигурно и весело се живееше тогава, нали? Спречкване с партийния ръководител може да компрометира цялата ви кариера, независимо къде в България (партийното досие ви следва по петите на всяко работно място).

Къде да се живее? Не гледайте на панелките с презрение. Огромен късмет е да се доредите до панелка по времето на социализъма. За жилище се чакаше "ред" и обикновено жилището се получаваше "по ведомствена линия". Къде, кога и с какъв размер жилище ще получиш, решава твоят началник на работното място. Получаваш ключовете и стискаш палци да не е нещо отчайващо. Семейството на моя позната получи жилище по реда си, в "Овча Купел" 2, чак след 90-та година, дотогава четиричленното им семейство (баща ѝ беше висш служител на БНБ) обитаваше 2-стайна панелка в "Красна поляна". Общо им се събираше около 20 години чакане. Други познати получиха апартамент в "Младост 4". Блокът беше забучен насред голото поле, а наоколо имаше непроходима кал, която дълго чистих от обувките си щом се добрах след гостито на спирката на автобуса.

Не се мусете на димящия и трещящ градски и междуградски транспорт. Не губете съзнание от жегата и миризмата на дизел в чавдарките. Това ще ви е основния превоз през следващите 5-10 години. Личната кола по времето на социализма е лукс, за който трябва също да се чака (10 години за "Лада", например). Ладата струваше към 5-6000 (или май 8 000?) лева в класическия социализъм. Колите на старо са по-скъпи от новите, досещате се защо.

Ще хващаш такси, защото вали ужасен дъжд, късно е, а рейсът никакъв го няма? На улицата е мисия невъзможна - но все пак гледай внимателно такситата - ако свети една червена лампичка, а не две, значи в таксито има място за още пътници и може да те хвърли до "Младост", ама преди това трябва да остави човека в "Хаджи Димитър". Ако видиш зелена лампичка и таксито ти спре - считай, че си спечелил от лотарията, макар че технически това е една лотария в която късмет е да си платиш — доста скъпичко при това, а не да ти платят. Фирмата е само една (тел. 142) и такситата са около 20 пъти по-малко от сега. Затова пък улиците са сигурни. С тая крачка максимум за 2 часа си у дома.

Почти не използвах морални и нравствени аргументи в полза на позицията си, но нали и на опонентите аргументите са свързани главно с пълненето на корема, сигурността, морето и гордостта с предприятията и текезесетата. А можеше например да спомена, че социалистическото понятие за празник беше да строят целия екип на  предприятието/учебното заведение на "доброволна" манифестация и всички заедно да маршируват и да викат "Слава на БКП, слава, слава, слава" "БКП, КПСС, вечна дружба" и прочее лозунги, които превръщат човека в маймуна и да разнасят огромни и тежки портрети на основателите на марксизма-ленинизма и техните ученици в България. По-лесно беше да се избяга от работа и от училище, отколкото от манифестация.

Спомням си как в 7-ми клас изкарах цял ден на улицата с едно тънко якенце на 24 май, под унищожителен дъжд и в убийствен студ с цялото училище и никой не посмя дори да си помисли да си тръгне. Като мокри кокошки изчакахме реда си пред трибуната, изревахме пред старците каквото ни беше наредено и буквално се разбягахме след това. Под дъжда и в студа имаше и съвсем малки деца - в 1-ви и във втори клас. (по снимките ще ги познаете по сините връзки). Хуманен строй, който се грижеше за децата и родители, които мечтаят същата грижа да се върне.

И още, и още, и още.... Още ли ви се живее при социализма?

PS. Два допълнителни ценни източника за живота по време на комунизма — "Задочните репортажи" на Георги Марков и  блогът "За прехода" на пловдивчанина Евгени Тодоров.

Публикувано от Комитата в 12:10 AM

Етикети: България, икономика, история, комунизъм, политика, социализъм, спомени

89 коментара:

Emil A. Georgiev каза...

    Коце, поздрав за добрия текст! Макар и лично да си спомням само социализъм 2.0, четейки за версията му 1.0 в текста ти, се сещах за всичко онова, което съм чувал и от други, но поединично.
    Сложих материала ти във Facebook, за да могат повечето ми приятели родени след 1980-а да се пообразоват.
    3:14 AM
RoujkaBG каза...

    Струва ми се, че хората не жалят за социализма, а по-скоро жалба по младост...Дано не греша :)
    5:34 AM
ГошУ каза...

    Комита, не е само Гоце с такива приказки. Давам ти пример:

    Аз много се дразня,като ми кажат:"Как може зимата да ядеш сладолед!"
    Абе шунди смотани, как "Как?", като преди '89 съм чакал Май месец, за да може баща ми с връзки да вземе от захарния...

    Докато не измрем всички, родени до 89г. все ще има рамантици на тема "По Бай Тошово Време...!"
    5:44 AM
Ангел Грънчаров каза...

    Поздравления за обстоятелствения, прецизен и точен анализ! Забелязах само една фактическа неточност: транзистор ВЕФ не струваше 20 лева, а поне, доколкото си спомням, 120, сигурно си изпуснал единицата.

    Да вметна и това: източник за оня период е и моята книга СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (Кратка психологическа история на съвременна България), която не знам защо си пропуснал; мисля ти я подарих; а може би точно затова си я изпуснал, знам ли?! Българи сме все пак :-)
    6:53 AM
Стойчо каза...

    Софийско жителство се даваше и след 10 години работа в Софсторй (10г важеше и за металурзите в Кремиковци тролейбусните шофьори, за да вземат жителство). Имах някакъв досег с хора и то трите бранша и едва ли някой от читателите си представя какво изискват тези професии от упражняващите ги.

    Даже и да си софиянец, за да те разпределят в София също беше обект на връзки – баща ми след дипломиране е изкарал 12 (дванайсет години) по рудниците по разпределение преди да се върне в София. Но пък млад, енергичен, работи му се – пък и се запознава с майка ми междувременно :-)
    7:40 AM
Стойчо каза...

    Израза „дадоха ми апартамент“ помните ли? „Пуснаха олио“?

    Хахаха, а когато „пускаха тоалетна хартия“ на Граф Игнатиев?

    И още една добавка, а може и да е наблюдение: Социализъм 2.0 беше една идея по-„рехав“ (имаше цветно детско списание Дъга с 12 бр./годишно :-)), но тогава (след 1981г, а след 1984г -съвсем осезаеамо) започна и сериозния дефицит на стоки, купувани с левове

    Поздравявам те, че не казваш нищо за свободата на словото – наистина тези, които носталгират по бай Тошо и соц-а едва ли ще разберат доводи с абстрактни за тях понятия

    Спомням си, че винаги съм се чувствал горд в редките случаи, когато от гости при баба ми се прибирахме с такси (в двата противоположни края на София живеехме). Иначе - с трамвайчето, после пеша през центъра и после пак с рейсчето.

    На тия дето тосталгират за тогава предлагам да им се „пуска тоалетна хартия“ веднъж месечно (все пак трябва да сме хуманни, нали, че може и веднъж на тримесечия (ако са си изпълнили плана ;-)
    7:54 AM
Ангел Грънчаров каза...

    Стойчо, моля те, за какво "пускане на тоалетна хартия", човече, говориш?! Моля ти се много, в София може и да сте виждали тоалетна хартия, но в останалата част на България такова чудо изобщо нямаше! И повечето от хората даже и не бяха виждали таолетна хартия и си бършеха задните части след визита у нужниците с вестници, с листа на тикви и на други по-широколистни растения, с каквото друго намерят, тъй беше...

    Аз затуй предлагам тия, дето обичат твърде много социализъма, да си обършат веднъж задника с листи на тиква или с листа на коприва (щото и листата на тиквата парят почти като тия на копривата!) за да видят какво е, и после да говорят колко хубаво се било живеело при социализма...
    8:35 AM
Димитър каза...

    ВЕФ-овете бяха 96лв., не 20. Стереокасетофон Хитачи беше 300 долара в Кореком.
    8:55 AM
Хесапов каза...

    Светлото пиво беше 18 стотинки, но беше само то и не ставаше за пиене. Магнетофон ухер - 400лв...
    Ако се напъна още ще се сетя за разни народни цени и заплати, но има ли смисъл?
    Единственото хубаво на "социълизъмъ" беше, че тогава бях млад с всичките екстри на възрастта. Тук ще подкрепя РужкаБГ, наистина повечето от тези, които се сополивят за миналото жалят за отишлата си младост, а с нея и възможностите на младите години...
    Иначе Комита, текстът ти е хубав и емоционален, за което те поздравявам...
    Аз лично не бих искал да се връща онази простотия в която живяхме, въпреки, хубавите неща, които си създавахме, благодарение на това, че растяхме безотговорни, повърхностни, изолирани и нищо не знаещи за големия свят...
    ...имаше един виц за абсурда, в който някой си прескочил тезгяха на кореком и поискал политическо убежище...
    ...Трудно ми е да обясня на дъщеря си разните глупости, които бяха около нас и с които бяхме свикнали...
    ...Ще призная, че се сещам и за хубави неща на онова време, но бяха малко...
    Поздрави!
    9:19 AM
gezatop каза...

    За цигарите в края на 80-те: Арда беше 0.60лв, изпуснал си Феникс и Фемина/в последните години/ - съответно 0.90лв и 0.95лв, БТ беше 1.05лв или 1.1лв лева за варианта кутия.
    9:27 AM
Марин каза...

    Тоалетна хартия в по-големи количества се продаваше по време на социализъм 2.0 на 1 (едно) място в София - в представителен магазин на единствения български производител Белово. Хората от провинцията се редяха на опашки с часове.
    За качеството на тоалетната хартия имаше един прекрасен виц:
    Американските самолети много често им се прекършват крилата, Пентагонът обявява награда за техническо решение на проблема. Инж. Ганев се явява и предлага авангардно решение - в критичните места да се продупчат крилата. Решението работи, американците са потресени и питат инж. Ганев как е достигнал до това решение. Ганев отговаря - Ами тоалетната хартия никога не се къса там където е перфорирана.
    9:29 AM
Стойчо каза...

    Жигулата ни е струвала малко над 6000 лв, когато са я купили. По това време баща ми е взимал малко към 150 лв заплата. Все едно днес да взимаш 1500лв и да си купиш Лада за 60 хиляди. И това – след чакане няколко години. Социализъм 1.0

    Когато дълги години след това баща ми я продаде - пак я продаде за 6000 лв – май 12 години по-късно, когато беше Социализъм 2.0, но много преди 1989г

    После разбрах, че са я откраднали тази кола и към 1989г вече нямаше следи от нея.

    А като говориш за сигурност – баба ми я обираха веднъж на две години - буркани, черги, крушки, нафта
    10:05 AM
Павел Борисов Николов каза...

    Като плаче Гоцето за селското стопанство, ще го водя на моето село. Там земите ги взеха две частни компании, незасято местенце няма, а тази година добивът им от пшеница беше толкова, колкото някогашното мърляво социалистическо ТКЗС не можеше да изкара за три години, взети заедно.
    Иначе, поздрав за материала.
    10:27 AM
стефан каза...

    поздравления!!! Този текст ТРЯБВА да бъде включен като урок в учебниците по история на сегашните и бъдещите ученици!!!
    10:30 AM
Търновец каза...

    Аз си спомням, че бирата се проверяваше с надигане и обръщане на дъното. Обикновено тогава се вдигаха едни парцали и размътваха (уж) кехлибарената течност...

    Пропуснал си голямото крадене и лъжене. На всички нива. "Да обичаш на инат" също е задължителен за гледане филм...

    Баща ми така напусна рано-рано великата ни Хай-тек промишленост. Като млад инженер с диплома от чужбина и поназнайващ езици го бяха турнали началник отдел "Пласмент"... После ми е разкавал, че преди да напусне по собствено желание(някъде 1985) не е можел да спи нощем. Пращане на фалшиви документи за износ до Русия и теглене на пари въз основа на тях от Външно-търговска банка за заплатите на предприятието. Лъжене на руснаците, че композициите с техниката ги нямало, защото вероятно са се загубили нейде из тайгата, а те дефакто изобщо не са минавали Дунав мост... и какви ли не други шмекерии и простотии, които са го карали да прави свише са му дошли прекалено много явно.
    10:51 AM
Стойчо каза...

    Като заговорихме zа филми: даже такъв невинен детски филм като „Войната на таралежите“ го показва: дънките, дъвките, стъклото на ФОРДА!!!, гаража с връзки (нямало било корупция). И това е при условие, че режисьорката на филма в никой случай не може да бъде обвинена с отрицателно отношение към социализма (все пак се казва Гръбчева, нали)

    Сега ще дойдат и ще ми начукат канчето, че не разбирам от изкуство ;-)
    11:16 AM
Анонимен каза...

    Когато четях статията, не предполагах, че толкова много години са минали, Комита... Много добре си анализирал "светлото общество". Специално аз съм израстнала в курортно селище, майка ми работеше в търговията, та съм доста разглезена, откъм мечтаните дрехи и лакомства. Спомням си когато дойдеха полските "панета", с какво настървение ги преследваха за крем "Нивея" и парфюма "Бич може", а за сапуните "Рексона" да не говоря... Моята комшиика работеше като камериерка, та и подарили едни пластмасови сандали - лилави. Бяха и малки и аз намазах, даде ги на мен... Как се гордеех с това, а колко ми завиждаха, да не казвам. Ами за найлоновите чорапи? Тях до виц ги бяха докарали...;) Та и оттогава остана една приказка: "Албена, Албена, оголи задника на дервена!" Даваха се много неща... за една "западна" дранкулка...;-)
    Albena
    11:49 AM
Спас Колев каза...

    Някъде в тая книжка се цитира Тодор Живков, който пред някакъв пленум в началото на 80-те обяснява възмутено какви са текущите рушвети, за да те назначат на определени ключови длъжности.

    Тарифата за барман беше от най-високите, 5000 лева, ако помня добре.
    12:12 PM
Комитата каза...

    Изглежда наистина съм объркал цените на електрониката с един порядък. Сега ще ги поправя. Благодаря за добрите думи
    12:13 PM
Комитата каза...

    Стойчо, помня "Дъга". То си беше цяла революция!
    12:19 PM
САНДО каза...

    А заплатите какви бяха? Спомням си, че през 80-те един даскал започваше със заплата от 140 лева... Баща ми вземаше около 230 като журналист, а в мината един газомерач вземаше 400 лева. Копачите на забоя пък бяха същински Крезове със заплати от 700-1000 лева!
    12:28 PM
Анонимен каза...

    много хубава статия, може би само за торбичките съжалявам - би било хубаво и сега да не дават найлонови торбички, а всеки да си носи от вкъщи чанта за пазаруване
    12:41 PM
Анонимен каза...

    Тъпащина абсолютна
    то като чели назапад е имало бол
    глупости
    драскачи
    2:23 PM
Vlado каза...

    Статията е невероятна!!!
    Малко уточнение:
    ВЕФ-а струваше 80лв.
    Радио Селена

Title: Re: 20 години след 10.11.1989г.
Post by: Nazmi on November 21, 2009, 04:00

Nov 21, 2009  Турското - Берлинската стена в нашето съзнание?                                              Миналата седмица бе чествана 20-годишнината от падането на Берлинската стена. Но можем ли напълно да твърдим, че е паднала Берлинската стена в нашите съзнания!? "Берлинската стена" в България - "турското", продължава да ни разделя. Почти винаги се намира някой, който да ни напомня за тази наша Берлинска стена в съзнанието ни. Изведнъж някой се сеща за толкова много проблемната неколкоминутна новинарска емисия на турски език по БНТ. Напоследък се тръби за "турцизация" и на българските телевизии заради излъчваните турски сериали! Сякаш се намират такива, които да изградят турското като нова Берлинска стена през ХХI в. в България, която е част от Обединена Европа. Но за съжаление турското и Турция се явява и новата Берлинска стена за част от политиците в Обединена Европа. Разделителната черта по време на студената война бе Берлинската стена, а сега тази роля е присъдена на Турция и турското.
Антитурската риторика в политиката е модното говорене на прословутия преход в България. Желаещите да привлекат внимание от родните политици намират желана изява в медиите и обществото, като подхванат "турско" говорене. Това е достатъчно, за да са на показ за определено време, за да не бъдат забравени от своите избиратели. След това идва времето на дълбока забрава до следващото "турско" говорене. Всички си спомняме политическите лозунги и обещания преди изминалите това лято избори за евродепутати и народни представители. Както обикновено става преди избори, антитурската тема бе основна, водеща за определени политически субекти. Започнаха обещания за това какво няма да се направи на антитурска основа. Сред дефектите на прехода, посочени от президента Георги Първанов преди десетина дни, са търсенето на враг и постоянната конфронтация. Но въпреки всичко, по думите на президента, това беше един мирен преход и ние можем да се гордеем с това достижение, което е резултат от усилията на много различни по своя характер партии и лидери.
По темите етнос и религия човек винаги се отнася с особени чувства, затова те са най-често използвани с политически цели при прилагането на древната максима - разделяй и владей!!!                                                                                                                                     Сериалите: Турците са по-близки на българите от много други народи!                                 На другия край на гребена на вълната е безспорната изненада за всички - турските сериали. За разлика от говоренето на някои политици, тука "турското" е абсолютно превъплъщение на доброто, хубавото старо, към което се обръщаме с доза носталгия. Всичко започна като в приказка - с "1001 нощ" по Нова ТВ преди около една година. Чрез сериалите научихме, че една друга реалност се крие до нас, на югоизток от България. Въпреки че Турция от години е първа туристическа дестинация на обикновения българин, трябваше години да изминат, за да осъзнаем, че комшиите до нас са ни по-близки от много други народи. Пресъздаденият "турски свят от екрана се превръща в подобрена версия на българската реалност" и затова немалко зрители с учудване си задават въпроса наистина ли това са турците? "Колкото и на част от обществото да не им се иска да го признаят, турците са по-близки на българите, отколкото гърци, латиноамериканци, да не говорим за Европейския съюз", посочват експерти. За всичко това говори невижданият интерес към комшийските сериали. Перлата на зрителския интерес са именно турските сапунки, като те заемат първите места сред най-гледаните тв продукции.

Според психолози турските сериали за високоговорител на морала, като отдават почит на йерархията в семейството и внасят диалог в конфликта между поколенията. Другото обяснение за огромният им рейтинг е, че печелят българската телевизионна аудитория с усещането за семеен ред. Според експерти именно то избледня и се изгуби през годините на прехода, като родствените връзки се разхлабиха. "Зрителите са "спечелени" с топлите човешки отношения и уважението един към друг в сериалите, дори онези от тях, за които "турски" е било синоним на "антибългарски". Не е за пренебрегване и възпитанието на децата, което се постига с любов и почтително държание към по-възрастните, както и уважителното отношение на мъжете към жените.


Тепърва предстои етнокултурният ефект на сериалите да бъде изследван. Наслоените от години етнически стереотипи към турците и турското се променят у нас. Като според изследване на "Отворено общество" от тази година представите търпят устойчиво позитивно развитие и вероятно тази тенденция ще стане още по-интензивна. Но за това ще трябва да опознаем повече турците до нас чрез директни контакти.                                         Източник- в-к Zaman днес!

Title: Re: 20 години след 10.11.1989г.
Post by: Nazmi on November 21, 2009, 22:06

След малко по БТВ в 22.30 ще дават много интересен филм" Възродените" с автор Мариана Цекова. Гледах репортажи от него за мъките и унижения на турци и помаци в периода май 85- 89 година-за 20 години по късно.Ако някой го запише и пусне тук мисля много наши съфорумници ще си припомнят страданията които са изживели,както  е и поука за следващото поколение!

Title: Re: 20 години след 10.11.1989г.
Post by: Nazmi on November 22, 2009, 02:26

В общи линии да споделя за филма" Възродените" излъчен тази вечер по БТВ с автор Мариана Цекова.Като цяло не беше обърнато никакво внимание за ролята и участието на помаците в тези събития.Нека не се забравя,че в основата и началото именно хора като Зейнеп Ибрахимова,Хасан Бялков,Ибрям Рунтов... са в основата за създаваане" Независимото дружество за защита правата на човека" по късно бе в основата на партията на Доган .Във филма основно бе изтъкнато ролята на отделни лица които все пак бяха част от това- Исмет Паниша   тогава действаше от Виена, Зефер Ермюрк.Началото за тези събития бе поставено много по рано още в зародиш от Корнишко-Брезнишките събития.Това което се случи бе само една част от борбата за връщане на имената,от жертвите дадени.Беше ни представен във филма Доган като участник във събитията,а се знае много добре,че всичко бе режисирано от кръга на комунистите и Андрей Луканов,който знаеше какво предстои и изкара човека Доган в точното време и момент. Не само помаците а и турците са излъгани,върхушката вече 20 години се е самозабравила и е далеч от житейските проблеми на помаци и турци.Сещат се само покрай избори и електората от страх да не е някой Сидеров или Атакист гласува под строй!

Title: Re: 20 години след 10.11.1989г.
Post by: Hat on November 22, 2009, 09:35

Очаквах филма с голям интерес и го изгледах внимателно.Пьрвото нещо,което ми направи много неприятно впечатление беше,че помаците бяха споменати смислено само един пьт.По никакьв начин не беше казано,че активните хора по митингите за врьщането на имената бяха в по голямата част помаци,а това се виждаше ясно от екрана.Смятам,че и до сега грабнакат на ДПС е от помаци а несменяемата вихрушка от 20 години е само от приближени агенти,които умело по мафиотски принцип манипулират хоратата.Касим Дал непрекьснато повтаряше,колко голям феномен е ДПС и че след всяко калпаво управление то излиза по силно и с повече избиратели,а забрави да каже,че това става от страх да не бьдеш изолиран,от страх да не загубиш работата си,от страх да покажеш,че мислиш различно.Всеки инакво мислещ се отстранява и наказва показно.Бившият кмет на Джебел казва "изльгахме хората срамувам се че участвувах в сьздаването на една мафиотска структура",Антонина Желязкова не еднократно спомена,че вихрушката е в силна капсулация и е далеч от проблемите на своите редови избиратели,които тьнат в мизерия и бедност в резултат на крадливото управление именно на тази вихрушка.Ако това продьлжава така то това би било началото на края на сьществуването на тази мафиот структура.

Title: Re: 20 години след 10.11.1989г.
Post by: Nazmi on November 22, 2009, 09:59

Quote from: hat on November 22, 2009, 09:35

Очаквах филма с голям интерес и го изгледах внимателно.Пьрвото нещо,което ми направи много неприятно впечатление беше,че помаците бяха споменати смислено само един пьт.По никакьв начин не беше казано,че активните хора по митингите за врьщането на имената бяха в по голямата част помаци,а това се виждаше ясно от екрана.Смятам,че и до сега грабнакат на ДПС е от помаци а несменяемата вихрушка от 20 години е само от приближени агенти,които умело по мафиотски принцип манипулират хоратата.Касим Дал непрекьснато повтаряше,колко голям феномен е ДПС и че след всяко калпаво управление то излиза по силно и с повече избиратели,а забрави да каже,че това става от страх да не бьдеш изолиран,от страх да не загубиш работата си,от страх да покажеш,че мислиш различно.Всеки инакво мислещ се отстранява и наказва показно.Бившият кмет на Джебел казва "изльгахме хората срамувам се че участвувах в сьздаването на една мафиотска структура",Антонина Желязкова не еднократно спомена,че вихрушката е в силна капсулация и е далеч от проблемите на своите редови избиратели,които тьнат в мизерия и бедност в резултат на крадливото управление именно на тази вихрушка.Ако това продьлжава така то това би било началото на края на сьществуването на тази мафиот структура.

Абсолютно точно мнение hat. В интерес на истината бях помолил тук наши съфорумници за този филм да се запише.Оказа се една не пълна представа за събитията които се случваха и ние по старите помним и знаем пак казвам и твърдя ролята на помаците не само в БГ а и по света не бе представена.Мога да спомена помаци емигранти които от Америка протестираха пред българското посолство във Вашингтон и New York през 1989 година които не са отразени никъде,както и други.Явно кръга около Доган ще си остане мистерия,а за обикновените хора да бачкат тютюна и мизерствуват чакайки подаяние или пари разпрелени чрез фонд" Земеделие" за мишките приближени до Доган и палатите му! Винаги съм искал местни помаци уважавани да избира народа ни,на този етап 20 години след това нашия народ  все още страхувайки се няма алтернатива !

Title: Re: 20 години след 10.11.1989г.
Post by: muti6 on November 22, 2009, 12:50

Quote from: nezir_9 on November 19, 2009, 19:53

Гражданско общество се прави от свободни хора...

Когато човек се трепе от сутрин до вечер за насъщния си, той няма време да мисли за друго...

И му остава само надеждата - за такива като мен това продължава вече повече от 20 г....

Taka e Nezir,saglasen sam s teb.Tova e dalgogodishnata  rabota na komunistite-ateisti, a sega berem plodovete im.Ne sme dorasli za grajdansko obshtestvo.Mnogo godini se nasajdashe bezverie,koeto mai e ubilo moralnite ustoi na naroda ni.Ot tuk triabva da se zapochne.

Quote from: hat on November 20, 2009, 09:11

Дай  един начин как това може да се постигне на практика.

Na Balgaria i triabvat dostoini i chestni hora,koito misliat za naroda si.
Grajdanskoto obshtestvo e pole na chastni i lichni otnoshenia.To triabva da e nezavisimo ot opekata na darjavata.Izvodat e ,che grajdansko obshtestvo v Balgaria(kato  korektiv na politicheskata vlast) ne sashtestvuva.

Title: Re: 20 години след 10.11.1989г.
Post by: Hat on November 22, 2009, 12:53

Аз смятам,че този филм ще постави началото на поредица от филми и предавания,които ще имат за цел да разясняват порочните практики на управляващите до сега.Не мога да разбера какво не ни стига на нас помаците за да застанем обединени зад една кауза,като че ли по места има много местни помаци,които са сьпричастни с болките на хората и които можеха да помогнат по някакьв начин но на такива хора не се дава вьзможност.Власта сьздаде местни феодали алчни и безскруполни,които диктуват на кого какво и кога,втьлпява се на хората силната зависимост от ДПС и за сьжаление това продьлжава дьлго.Народа е все още в летаргичен сьн,надявам се скоро да започне да се пробужда.

Title: Re:20 години след 10.11.1989г.
Post by: isa71 on November 28, 2009, 11:18

Статията е МНОГО ИНТЕРЕСНА за това как някои се възползваха от труда на ИСТИНСКИТЕ ХОРА.
                        

             Българската 1989-а: Иван от Сливен и големият протест срещу комунизма
      

    


  




20 години след края на комунистическия режим, България няма много желание да празнува.
Повечето хора са се обединили около мнението, че „всичко е било сценарий" и единствено „комунистите са заменили политическата власт с икономическа".
Като всяка конспиративна теория, това е само в отделни елементи истина.
За да покаже, че „сценарият" се е писал често и от обикновените хора, „News.bg" публикува поредица от разкази за българската 1989 г.

В края на април 1989 г. в центъра на Велико Търново на кафе стоят отец Христофор Събев и Ибрахим Рунтов. И двамата вече са известни имена от интервютата си с Румяна Узунова по радио ''Свободна Европа''. Хората идват и ги поздравяват, казват им, че са с тях. От Държавна сигурност за момента само гледат отдалеч. Идва Великден и Събев иска да направи голямо шествие с икони в града.

    * - ''Ама ще излязат ли достатъчно хора, да не стане излагация?,'' пита отчето.
      ''Ако трябва ще вземем хиляда от нашите помаци, ще им дадем по една икона и ще тръгнем,'' казва Ибрахим.

Христофор Събев само го прегръща и се разплаква.

По-късно ДС ще попречи на организацията на шествието. Няма как обаче да спре протеста на мюсюлманите в България, които след ''възродителния процес'' нямат нищо за губене.
Работата на хора като Ибрахим Рунтов ще изведе няколко седмици по-късно по улиците хиляди турци и помаци, които ще направят първите големи протести в България след 1944 г. След тях ще падне и комунистическият режим.

Човекът с 32 имена
В стремежа си за ''единна социалистическа нация'', българските комунисти още от 70-те започват т. нар. ''възродителен процес'', при който насилствено сменят имената на мюсюлманите в България и им забравяват да говорят на други езици освен български и да спазват обичаите си. Това ще е последното голямо престъпление на властта - след чистките, концентрационните лагери и огромните икономически кражби преди това.
Ибрахим Рунтов е един от хилядите потърпевши. През 73-та в неговото родно село Корница има петима убити, след като властите атакуват обикновените хора с конна полиция и кучета. Тогава в затвора влиза бащата на Ибрахим - Рамадан Рунтов, който със съпротивата си се е превърнал в герой за всички в района.

През 1979 г. при него в затвора ще влезе и Ибрахим, вече под името Иван. Осъден е на три години заради опит за бягство през границата. В затвора не позволяват на баща и син да се видят - с едно изключение. Един ден водят Ибрахим пред килията на баща му и няколко надзиратели го пребиват от бой. Рамадан само слуша как синът му вика от болка и не може да направи нищо.

Когато Ибрахим излиза от затвора, го вкарват в казармата, този път под името Бисер. От военното контраразузнаване го викат, за да го питат колко имена има всъщност. ''Колкото ми сложите. Аз съм човекът с 32 имена, като във френския филм'' отговаря Ибрахим.

Бисер обаче не е последното превъплъщение на Рунтов. През 1989 г. той ще смени още веднъж името си, но вече доброволно. Представяйки се като Иван от Сливен, той започва да обикаля България и да записва турци и помаци за членове на Независимото дружество за защита правата на човека, основано година преди това от Илия Минев.

Минев се познава още от затвора с бащата на Ибрахим. Там Рамадан Рунтов става близък и с отец Благой Топузлиев и Петър Бояджиев, с когото са в една килия.

През 1988 г. Рунтови канят Минев на Рамазан байрам в Долно Изворово, където живеят. Цялото село се събира да слуша легендарния затворник. Минев им говори, че няма от какво да се страхуват, че нищо не разделя християни и мюсюлмани, а борбата е една. Врагът също е един - комунизмът.

Така с времето турците и помаците ще станат огромно мнозинство в дружеството. ''То беше първото неофициално сдружение, което практически показа на опозиционно и критично настроените към властта и системата в страната турци и мюсюлмани пътя за открита борба, вдъхна им смелост и вяра в безсилието на ДС да се справи с едно масово протестно движение,'' казва Зейнеп Ибрахимова, представител на НДЗПЧ в Шуменско и Варненско.

През април 1989 г. Рунтови, заедно с Петър Бояджиев и Константин Тренчев, решават да основат и Мюсюлмански стачен комитет, който става крило на НДЗПЧ.
''Когато приемахме членове, те изрично се записваха и в двете организация - Мюсюлмански стачен комитет и НДЗПЧ,'' казва Ибрахим. ''Това вдигна много хора. Членовете станаха хиляди.'' Българи, турци и помаци са се обединили както никога досега.

За да привлича хората в дружеството, Рунтов им казва, че е българинът Иван от Сливен. Кара им се, че ето, българите искат да им помогнат за имената, а тях ги е страх да станат и да се защитят.

Манипулацията дава резултат. Само най-доверените хора знаят кой всъщност е този ''българин от Сливен'', а ДС постоянно му губи следите. Така Рунтов обикаля Казанлъшко, Старозагорско, Пловдивско, Пиринска Македония и Хасковско, където прави клонове на НДЗПЧ.
С баща си успява да стигне дори до Джебел, където властта е завардила всичко с бронетранспортьори и танкове. Скрити между купища дини в камиона на свой братовчед, Рунтови успяват да се срещнат с Авни Велиев и други бивши политически затворници и да им оставят телефоните на Петър Бояджиев в Марсилия.
При блокадите на ДС това е единственият начин за координация между членовете на дружеството. Така през май тъкмо от Джебел ще тръгнат най-големите протести в историята на комунистическа България.

Майските събития
Те са предшествани от серия гладни стачки, които тръгват из цялата страна. Всичко започва като защита на поета Николай Колев - Босия, член на дружеството, който обявява гладна стачка след интернирането си в Бобовдол. От Ибрахим Рунтов излиза идеята, че за да продължи всичко по-дълго и да е по-ефективно, стачките трябва да са щафетни.

''Седем човека след седем човека - за шест месеца напред обявих по ''Свободна Европа'' имената на наши хора, които ще гладуват,'' казва Рунтов. ''Тогава комунистите се уплашиха и след една седмица пуснаха Босия. Иначе сигурно щяха да го оставят не да умре, ама да откачи.''

Стачките обаче продължават. Западните радия постоянно обявяват нови селища, които са се включили. От шести май започват да гладуват и стотици мюсюлмани в шуменско. В района има клонове на Независимото дружество почти от неговото създаване заради дейността на изселените там Зейнеп Ибрахимова и Юсуф Бабечки.

''Хората трябваше да преодолеят страха от държавния авторитет, наложен след 45 години държавна диктатура. С гладните стачки ние го изхвърлихме от себе си,'' спомня си Аляйдин Мехмет, който наследява Зейнеп Ибрахимова като представител на НДЗПЧ след нейното екстрадиране през февруари 89-та.

Започва да гладува цялата област, а членовете на дружеството едва контролират списъците за пред ''Свободна Европа''. Напрежението е огромно, още повече, че наближава Парижката конференция за човешките права, която дава голям шанс на опозиционерите да изобличат престъпленията на комунистическата власт. Така се стига до идеята от стачки да се мине към открити демонстрации.

Първата е на 19 май в Джебел, където се издигат лозунги в защита на ''перестройката'', както и за връщане на имената и езика. Всичко минава без сблъсъци с властта, никой не обявява случилото се по западните радиостанции и протестът остава изолиран.

Не така се случва в Шуменско. На 20 май хората сами започват да се събират в центъра на село Пристое. От Държавна сигурност знаят кои са членове на дружество в селото и също чакат в центъра, за да ги изпозатворят и така да прекъснат всякакви демонстрации. Тактиката на всемогъщите служби не успява.

''За да не се провали шествието, ние не отидохме в центъра на Пристое,'' разказва Аляйдин Мехмет. ''Казахме на нашите хора да тръгне демонтрацията, да не ни чакат нас. Така ние вкарахме ДС в клопката, не те нас.''

Ибрахим Рунтов също е там и гледа отстрани как множеството тръгва към съседните села Климент и Каолиново с лозунги ''Искаме си имената'' и ''Права за целия български народ''. В началото и края на шествието стои по един член на НДЗПЧ с българско знаме. Когато вижда, че всичко е наред, Рунтов тръгва обратно към своето село, откъдето да може да държи връзка с Петър Бояджиев.

Вече в  Климент се събират над 3000 човека. Бояджиев вече е направил връзката и за шестието е обявено от ''Дойче Веле'' и агенция АФП. Спонтанно започват да идват хора от цялата страна. После митингът продължава към Каолиново, като водачите също се избират на място от хората. Еднин от тях е Гюлтен Османова, която после ще стане известна с интервютата си по ''Свободна Европа''. Аляйдин Мехмет остава в Климент и успява само да им даде малка бележка с искания, които протестиращите да не забравят да споменат.

В Каолиново обаче чакат вътрешни войски, армията, милицията и пожарната. По спешност пристигат и ''червени барети''. Казано им е, че турците са се вдигнали на ''въстание'' и искат ''автономия'' и република като кипърската. Никой не обръща внимание на българските знамена и мирните лозунги. Хората са разпръснати, мнозина са пребити, а Неджиб Осман от село Кус е убит.

Властта е още по-брутална на следващия 21 май, когато в Тодор Икономово също се стига до сблъсък с обикновените хора. Има хаотична стрелба, умират трима турци, а десетки са осакатени от куршумите.

На 21 май милицията идва и в Долно Изворово, за да хване Ибрахим и Рамадан Рунтови. Дават на 8-членното семейство паспорти и общо 50 долара и ги изпращат с влака за Виена.
Същия ден за там е пратен и Аляйдин Мехмет. Екстрадирането на организаторите е масово. Започва дългата серия от прогонвания, която ще завърши с печалната ''голяма екскурзия''.

Преди падането
Преди това обаче протестите на българските мюсюлмани ще обхванат още много места в страната, въпреки насилията на комунистическата власт. Започват мирни демонстрации в кърджалийско, разградско, добричко и варненско, в Шумен, Търговище и Омуртаг.
Организатори отново са главно хора на дружеството, както и представители на основаната в края на 1988 г. Демократична лига за защита правата на човека в България.

По данни на историка Алексей Кальонски от Софийски университет, властта отговаря със сълзотворен газ, огнестрелни оръжия, бронирани машини, милиционерски палки и бойните умения на барети и каратисти.
Броят на загиналите е между 7 и 10 души, стотици са ранени, малтретирани или пребити. Западът научава всичко това и то точно преди конференцията за човешките права в Париж.

''Определено мога да твърдя, че майските събития и последвалата след тях ''голяма екскурзия'' предопредилиха падането на тоталитарния режим в България,'' казва Зейнеп Ибрахимова. Наистина, с насилията срещу мюсюлманите режимът остава напълно изолиран, дори от съюзниците си от източния блок. Хората в самата БКП разбират, че е дошло време за промяна.

Когато тя се случва на 10 ноември, Ибрахим Рунтов вече е стигнал със семейството си в Турция, където преди години е успял да избяга един от братята му. Там Ибрахим участва в създаването на Независим емигрантски комитет за защита правата на етническите турци и помаци в НРБ, който веднага след падането на Живков започва да се бори за освобождаването на стотиците политически затворници в България.

Един от тези затворници е Ахмед Доган, който ще успее да се издигне до лидер на новата партия ДПС. В началото Рунтов се надява, че този човек поне ще иска да си върне на БКП, задето са го вкарали в затвора през 1986 г. Когато се връща в България през 90-та, Ибрахим вижда, че положението е друго. ''Не ми харесаха нещата нито в СДС, нито в ДПС. Искаха да управляват заедно с комунистите, явно защото повечето от тях бяха бивши комунисти,'' казва той.

Затова Рунтов така и не се включва активно в политиката, а от 95 г. заживява предимно в Турция. Днес е известен повече като Ибрахим Куруджу, футболният мениджър правещ трансфери между България и Турция.

''С футбол е много по-приятно да се занимава човек,'' казва Ибрахим. ''Мирише на нещо хубаво, хората се радват, има резултати. Защо ми е да влизам в политиката, аз си имам пари. Ама ме боли. И аз имам семейство. Искам моите деца, а и всички да знаят истината за тези исторически събития, за собствената си държава. Искам тези подлеци и лъжци да не манипулират повече хората.''

Въпреки това, днес официалната версия е, че ''майските събития'' са били организирани от затвора от Ахмед Доган. За Независимото дружество за защита правата на човека и за хора като Ибрахим, Зейнеп и Аляйдин никой и не споменава.


Петър Добрев



http://news.ibox.bg/comment/id_1398694204 (http://news.ibox.bg/comment/id_1398694204)

Title: Re: 20 години след 10.11.1989г.
Post by: Gelina on November 28, 2009, 19:03

ГОЛЯМАТА ЕКСКУРЗИЯ

 

Репортажи от двете страни на българо-турската граница (Димитър Инкьов)

Димитър Инкьов: Намираме се на граничния пункт /.../ от турска страна и от българска страна Малко Търново. Директорът на митницата ни каза, че през м. април и през м. май, както и в месеците преди това от България за Турция не са минавали никакви туристи. От м. юни дневно идват около 1500 души, но това явно не са никакви туристи. Това са хора, както те разказват самите, изгонени от България. Това са хора, на които е дадено по някой път 6 часа, за да напуснат страната; на други са дадени 24 часа да напуснат страната. От 3 юни започва голямото гонене на турците от България. До днес са влезнали около 7000 души от пункт Малко Търново за Турция и потокът на тия хора продължава. Както разказват някои от бежанците, на българската страна имало опашка от 40 км – леки коли, хора, които чакат да влязат в Турция. Изглежда, турското население вече не е готово да понася тормоза, на който го подлага режимът на Тодор Живков. Основното, което разбрах, е недоволството от промяната на имената, и след това бруталното потискане на манифестациите, които турците се опитали да направят и са направили на 26и и 30и май тази година. Изглежда, режимът е бил шокиран от тия манифестации и затова е поискал бързо да се отърве от тия хора. Човек може да си зададе въпроса: от какво толкова са се страхували? Нищо страшно турците не са направили, за да бъдат потискани по такъв начин – да се пуснат срещу тях танкове, да има убити, да има ранени и след това хората масово да бъдат гонени от България. Това, което гледаме сега тука, е наистина една човешка трагедия; една човешка трагедия, която става в Европа, която не става някъде в Азия, и която става сега, в момента, когато има „размразяване”, когато има подобряване на международното положение. Българският режим прави една голяма грешка, която ще му нанесе щети и ще нанесе щети на страната пред очите на целия свят.

(скоро след 3.06.1989 г., ролка № 242)



Димитър Инкьов: Как пристигнахте така изведнъж? Тодор Живков говори, че българи от турски произход искали да пътуват туристически за Турция и затова, понеже било всичко свободно и ви дали паспорти, и вие сте решили "Айде да идем да погледнем малко Турция." Така ли е това?

Іви мъжки глас: Туй не е вярно. Те издават паспорта за 24 часа и веднага дават рейс. Особено когато много издадени паспорти, хората тръгват сутринта. Рейсът им осигуряват те, и товарна кола им осигуряват те. И тръгваме. Пет дена съм бил на път. Днеска пристигам.

Д. Инкьов: Вие откъде идвате?

Мъжки глас: От Каспичан, от Каспичан идвам. Там живеех, там работих. От там. Петия ден съм тука.

Д. Инкьов: Добре, вие оставихте в България всичко, което сте имали до сега. Можахте ли да вземете нещо?

Мъжки глас: Каквото съм имал в къщи, туй можах да вземам. Парите останаха в банката. Каквито имах в къщи пари, с тях съм тръгнал. Мебелите, казаха - не даваме, аз ги продадох на половин цена,… което можах; което не можах, подарих го на хората, на комшиите...

Д. Инкьов: А каква професия имате?

Мъжки глас: Общ работник съм.

Д. Инкьов: Общ работник. И тука сте с жена си, с детето, с цялото семейство?

Мъжки глас: С цялото семейство съм. Днеска пристигнах - в десет и половина.

Д. Инкьов: Имаше ли демонстрации на турците в България в края на миналия месец? Кога?

Мъжки глас: Имаше. На 24и беше отцепено. В община... Оттам бяхме ние,… но накрая пристигаме. В събота, 27и, беше митинга в Шумен. Навсякъде блокираха - и черните пътища ги прекъснаха, по 50, по 60 войници, въоръжени, от МВРто…, старшини, навсякъде блокирано.

ІІ-ри мъжки глас: Аз пристигнах с влака. В седем часа тръгва влака от Каспичан за Шумен. Влаковете не можаха да спрат. Пристигнахме в осем без петнадесет май, долу-горе. Бях на пазарно място. Почнаха хората, все едно че … уж пазаруват на пазара, натрупаха се ... Ръководител, той даже един път се изказа – Зия Шабанов - за човешките права член, той беше ръководител на пазарното място, а Айше от Капитан Петко - тя беше ръководителка на центъра. Две групи, уж щяхме да се съберем на едно място. Военните, милиционерите… разпръснаха ни и почнахме побоища там, и те почнаха да стрелят по хората.

Д. Инкьов: Имаше ли убити и ранени?

Мъжки глас: Много, много убити и много ранени. 20 убити. Със сигурност са 20… убити има!

Д. Инкьов: Вие видяхте ли някои от тия хора?

Мъжки глас: Лично пред мене и пред него убиха, и в канала - в мръсната канавка в Шумен го хвърлиха момчето…, беше 20 – 23 годишен.

Д. Инкьов: Знаете ли как се казва това момче?

Мъжки глас: Така и не съм му научил името .... защото веднага ги дигнаха във Военна болница. Никой не може да ги...

Д. Инкьов: Вие също бяхте свидетел, казвате, на тоя случай?

ІІІ-ти мъжки глас: Да, аз също бях там, в Шумен, на митинга. Видях ги - на пет метра. Нямаше и пет метра, когато стреляха срещу нас. Ние нямахме с какво да се отбраняваме. Освен, оставаше с камъни или с нещо друго, нали...

Д. Инкьов: Проблемът е защо стреляха? Какво от това, че там има една мирна демонстрация?

Мъжки глас: Ние искахме мирна демонстрация. За да правиме ..., да защитаваме на човека правата, но не ни позволяваха. За да се разпръснем, биеха ни с палки, идваха там, много кално(?) беше...

Д. Инкьов: Какви бяха тия войници? Бяха редовна войска или бяха тия, т. нар. "биячи", „Червените барети”?

Мъжки глас: „Червените барети”. Имаше и специално подготвена такава група, пусната сред нас. Специална група каратисти, момчета, ученици. Бяха над 70. Те биеха с палки. И войниците - както се изказаха големите хора, дето имаха връзки - 9000 са. Още... девет хиляди се дигнаха там, покрай Шумен.

Д. Инкьов: Кога стана това точно?

Мъжки глас: 27и, събота, 27и май,...тръгна митинга на пазарното място.

Д. Инкьов: Добре, благодаря ви. Както чухте, драги слушатели, режимът както изглежда, е бил много уплашен от тия демонстрации и вероятно страхувайки се, че и българи могат да започнат да протестират за човешки права, българи могат също да започнат да протестират срещу нередностите на режима, са започнали масово принудително изселване на турското население. Това, разбира се, създава сериозни проблеми на Турция. Това създава сериозни проблеми за добрите отношения между България и Турция, защото вие може да си представите какво означава това: един поток от коли, един поток от автобуси, няколко автобуса видях със собствените си очи, които пристигнаха един след друг. В автобус за 40 души натъпкани 60 души. След автобуса върви един, или два, или три камиона, в които са натоварени багажите на тия хора. Всичко това се изтърсва на турска територия и им се казва: махайте се! Това ли са туристите, за които Тодор Живков говори, (че) отиват да посетят Турция. Дали им били паспорти, да видели и ако искат, да се върнат. Това са хора, някои от които са пребити от милиционерите, някои от които трябваше тука да влязат веднага в болница. Както разбирам, много активисти от турското движение в България са били задържани, но за това ще говоря следващия път. Не може така да се пращат по няколко хиляди души дневно, да се изтърсват от другата страна на една граница и да се оставят на произвола на съдбата! Турското правителство не ги оставя на произвола на съдбата. Турското правителство се мъчи бързо да вземе мерки, да организира настаняването им в палатки, но, както разбрах от Валията - това е губернатора на граничната област около Одрин - той ми каза така: "Ние си нямахме понятие, ние не бяхме подготвени, че българите ще започнат такова масово депортиране на нашите сънародници". Той каза: как би реагирала България, ако от другаде започнат да гонят българи? Ние имаме 100 000 души българи, които живеят в Турция, но те са наши граждани, те си говорят езика и никой не мисли да ги гони от Турция. Драги слушатели, тук е радио "Свободна Европа", на телефона беше Димитър Инкъов. Извинявайте, ако в телефонната връзка имаше някакви смущения, телефонната връзка за емисия от границата не е много добра. Дочуване.

(Ролка № 85)



 

Димитър Инкьов: Драги слушатели, на телефона е Димитър Инкьов. Намирам се на турско-българската граница от турска страна и наблюдавам потока от бежанци, който идва от България. Картината е наистина неописуема. Стотици, много стотици леки коли, камиони, багаж, разхвърлян на всички страни. Нека да поговоря с някой от тези хора. Ето пред мене е един.

Д. Инкьов: Извинете, вие как се казвате:

Мустафа Халим: Мустафа Халим, Толбухински окръг. Работихме четирдесет години… в продължение. Издигнахме я таз България, три тухли ако имаше, двете бяха от нас, обаче Тодор Живков така се отнася с нас .. сякаш сме толкова лоши хора в тази държава. Издигнахме ги и той ни ритна, с крак ни ритна. Само 24 часа ми дадоха да излизам от границата. Така си оставих всичко, което имах. Имущество свое, личното си имущество така, над 30000 лева. Движим, недвижим имот, така си остана. Извикаха ме и казаха: за 24 часа да излизам от границата, от селото и от границата да излизам…

Д. Инкьов: Какво работихте вие напоследък в България?

Мустафа Халим: Напоследак работих в Завгарант - Завод за филтри.

Димитър Инкьов: А как се казвате вие?

Силвана Ислова: Силвана Тулолова Ислова. Бият ни, изхвърлят ни. С палки бият, от работа изпъждат, хляб не ни дават да ядем, не ни дават. Вие сте, казват, турци. Много ни бият тез българи, направо много.

Д. Инкьов: Добре: защо, защо? От къде го измислиха това нещо? Защо го правят?

С. Ислова: Не знам и аз, и ние не можем да кажем нищо. Те такива сме… и хляб не ни дават. Изведнъж, нали и имената ни смениха, и почнаха да тормозят всичко…

Д. Инкьов: Всичко започна с промяната на имената?...

Мъжки гласове: Не дават да приказваме по турски. В къщи влизат ... всеки по отделно си говори - по 20 лева! "Говорят на чужд, неразбираем език!" Значи, за тях турският е чужд език, неразбираем. Това ни е на нас родният, майчин език.

Д. Инкьов: Колко е голяма опашката към българската граница? Вие сега ли идвате от България?

Мъжки глас: Преди един час влязохме.

Д. Инкьов: И колко е голяма опашката?

Мъжки глас: Към 20 километра е.

Д. Инкьов: Към 20 км.? Откъде идват всички тези хора?

Друг мъжки глас: От Бургаски окръг, от Разградски, Силистренски окръг, Толбухински.

Д. Инкьов: Тази опашка е опашка от леки коли, товарни коли, от автобуси?

Мъжки глас: Да. От товарни коли, от леки коли…

Д. Инкьов: И вие пристигнахте, значи, преди един час?

Мъжки глас: Да, преди един час пристигнахме. Има хора, са тръгнали преди 4 дена и не могат да пристигнат.

Д. Инкьов: От понеделник сутринта сте тръгнали? И защо до сега не сте успяли… от понеделник сутринта?

Мъжки глас: От понеделник сутринта сме спрели в лагери в България и пренощувахме в колите - по 20 (души) ... 20 на едно място, 20 в друг лагер и  ... 4 вечери сме пренощували в колите.

Д. Инкьов: Драги слушатели, нека да ви информираме за съдбата на няколко борци за човешки права в България. Няколко борци за човешки права от турското малцинство. Какво е станало напоследък с тях ?

Мъжки глас: Напоследък с тях станаха доста инциденти. Задържаха ги. Гюлтен Османова в момента е на съдебната зала. Задържана, домашен арест под охрана.

Д. Инкьов: Гюлтен Османова от Нови Пазар. Другите кои са?

Мъжки глас: Зия Ахмедов Шабанов от Сливен, и той също задържан, дето ръководи митингите в Шумен. Айше, дето ръководи митингите в Шумен също, и тя е задържана. Те са на съдебни скамейки. Трябва да се помогне на тия хора. За туй сме се мъчили ние.

Д. Инкьов: Драги слушатели, намирам се между турци, дошли от България в един от лагерите, който е до Люле бургас и пред мене е?

Демир Терзи: Демир Терзи от Бургаски медни мини, Росен, Бургаско област. Ние, преди да се променят имената, с българите живеехме почти като братя. Аз съм работил само между българи и така добре съм се разбирал,… обаче, откакто смениха имената, се изостриха до невъзможна степен отношенията между българи и турци. И питам един мой приятел: Защо по такъв жесток начин, като бесни кучета се хвърля милицията, българската, по турското население? И този приятел ми каза: "Ти знаеш ли, че наистина сте за трепане!" „Защо?” „Защото, да знаеш какви бюлетини са чели в милицията...”, на негов брат…

Д. Инкьов: Извинявай, значи твоят приятел има брат, който работи в милицията. И е информиран от брат си?

Демир Терзи: Информиран от брат си. И той ми каза, че са им чели бюлетини. „Какви бюлетини?” „Ами на, имало е турци, които са намушкали с вили двама, трима милиционери, задигнати детски градини и са държани като заложници. Гаврили са се със студенти, с ученици се гаврели...” и по този начин се насъсква милицията срещу нас. Ние се чудихме защо е тъй вулгарна с турското население милицията. Тяхната цел е по този начин да насъскат и турското население към българското, и българското към турското, за да се принуди това, турското население, само да изяви желание да се махне, да се изсели от България.

Д. Инкьов: Вие къде работихте в България?

Демир Терзи: Работих 8 години под земята. Последните години като шофьор. Обаче държавата, преди да се интернирам в Турция, ме накара да се издължа до стотинка. А пък аз имам толкова години подземен стаж. .. толкова години съм работил, какво съм работил! Би трябвало и държавата да се издължи, както ние се издължихме до стотинка.

Д. Инкьов: Оставихте ли имущество в България?

Демир Терзи: Нямахме дом, обаче си пръснахме имуществото на ляво на дясно без пари.

Д. Инкьов: Съгласни ли сте с това, което той каза?

Мъжки глас: Съгласни сме, да. Чували сме го и сме го видяли даже...

Друг мъжки глас: Имат подлостта да ни питат: "Защо вие така, като мътна вода, всички тръгнахте към Турция?" Викам: „Мътната вода зависи от вас. Ако спре дъждът, водата ще се избистри. Щом продължава тоя натиск, тоя тормоз над турското население, тая вода ще става още по-мътна и по-буйна, разбираш ли?!” Те казват: „Да имате да взимате, имена няма да ви върнем!”.

Д. Инкьов: Значи основният проблем беше вземането на имената на хората и отказът  хората да се чувстват като мюсюлмани… Аз чух, че цели гробища са били унищожавани?

Мустафа Мехмедов: От с. Камен съм. Мустафа Мехмедов се казвам. Нашите гробища ги събориха до камък. И ги вкараха в трошачките. Трошачките в Кара пелит - да го трушат и да го слагат на шосето ... Годините не си знаеше гробището, не си знаеха годините. Аз това мога да кажа… истината.

Д. Инкьов: Драги слушатели, това бяха някои интервюта, които аз взех от турски бежанци от България, пристигнали в Турция. Тук е Димитър Инкьов, радио" Свободна Европа", на турско-българската граница.

(20.06.1989 г., ролка № 66


ГОЛЯМАТА ЕКСКУРЗИЯ

 

 

Дим. Инкьов: Има ли някой друг, който иска да каже нещо? Драги слушатели,… А, ето една жена. Кажете! Как се казвате?

Ф. Мехмедова: Фатме Мемедова

Д. Инкьов: Откъде сте, г-жа Мехмедова?

Ф. Мехмедова: Шуменско.

Д. Инкьов: Какво искате да ни кажете?

Ф. Мехмедова: (говори на турски)

Д. Инкьов: На български не можете да говорите? Не?! Не можете. Кой може да превежда? Кой ще превежда? Идвай, идвай да превеждаш!

Преводач: Фатме Мехмедова казва, че мъжът й е от година и половина в затвора.

Д. Инкьов: Как се казва той?

Ф. Мехмедова: Осман Османов Халилов

Д. Инкьов: Къде се намира в затвора?

Ф. Мехмедова: Стара Загора.

Д. Инкьов: И той още ли е в затвора? Значи мъжът ви е в затвора в Стара Загора? И вие сама дойдохте тук?

Ф. Мехмедова: Комшия дойде тука. Сама. Другите, нашто момиче пак ..., Пловдив, на Манолов, там...

Д. Инкьов: Петър Манолов......

Ф. Мехмедова: (говори на турски)

Д. Инкьов: Добре, как стана цялата история? Как дойдохте? Как решихте да дойдете изведнъж? Как стана?

Преводач: Дадоха ми 24 часа на разположение да напусна пределите на България.

Д. Инкьов: Драги слушатели, аз се нуждая от преводач, защото жената, която има български паспорт, която има и българско име, не знае въобще да говори български. Това е една туркиня, на която са й сменили, направо насила, името. По такъв начин става ли се българин?

Ф. Мехмедова: Мойто момиче, Гюлтен Османова, всички знаят… Европа, член…!

Преводач: Това е майката на Гюлтен Османова, която организира демонстрациите, гладните стачки и другите мероприятия в Новопазарския край. (Ф. Мехмедова – на турски): След масовите демонстрации и гладни стачки в Лудогорието тя беше задържана и в момента не се зная къде се намира. (Ф. Мехмедова продължава на турски, но превод няма.)

Д. Инкьов: Вижте сега, в българската преса и българското радио твърдят пред целия свят, че недоволството на турското население в България било организирано от Запада, то било организирано от Радио “Свободна Европа”?

Ф. Мехмедова: (говори на турски)

Други хора: Не, не! (...)

Д. Инкьов: Значи, недоволството фактически, съществува преди Конференцията в Париж.

Друг мъж: (върху фон от женска турска реч) От 5 години, откакто ни смениха имената, кат ни сложиха българските... Ми не можеш да се движеш, нямаш нищо, не ти дават право да се изкажеш, нищо. Постоянно ти си под натиск. С голи ръце к`во можеш да направиш? К`во можеш да направиш?

Д. Инкьов: Вие може ли първо да кажете на нашите слушатели как се казвате, откъде идвате?

Трети мъж: За наше щастие, болшинството от българското население, което години наред фактически....

(Чува се мъжки глас, говорещ на турски)

Д. Инкьов: Драги слушатели, слушате гласа на Министъра на вътрешните работи на Турция, който говори пред турците, дошли от България.

Министърът на вътрешните работи на Република Турция: (говори на митинг в Одрин): Уведомиха ме за всичко, което е направено за Вас. Останах много доволен. Ако имате още за доразрешаване някои дребни неща, също ще ги доуредим. След мен министърът на здравеопазването ще се погрижи за вас. Утре ще дойдем отново пак при вас с нашия многоуважаван министър-председател. За всичко, което има нужда да се направи, уведомяваме Анкара и ще бъде направено.

Д. Инкьов: Добър ден, ние сме от Радио “Свободна Европа”. Драги слушатели, нека да ви представиме министъра на вътрешните работи на Турция, който ще каже няколко думи за нашите слушатели. Вие ще ни превеждате. Значи, кажете му: Как турското правителство посреща идващите от България граждани от турски произход? Той знаеше ли предварително тая акция?

Министърът: (отговаря на турски)

Преводач: Не, турското правителство не беше предварително уведомено. Ние бяхме изненадани. Ние направихме всичко, което беше по нашите сили да ги посрещнем и да ги настаниме във временните лагери за временно пребиваване. Искаме да им предоставим всички възможности за един нормален живот.

Д. Инкьов: Какво той би искал от Европа? Какво той би искал да каже на европейската общественост?

Министърът: (отговаря на турски)

Преводач: Пожелавам на цялата европейска общественост, на цялата световна общественост да се заинтересува от въпроса и да ни съдейства за решаването на проблема с турското население от България.

Д. Инкьов: Радиото е начин на пряка връзка между, понякога и между правителствата. Би ли искал той да каже нещо, което ние по радиото ще предадеме и ще кажем на българското правителство?

Министърът: (отговаря на турски)

Преводач: Ние, може би, да кажем на българското правителство да седнем на маса за преговори, за да разрешим този трагичен проблем, като един…, проблемът за изселването.

Д. Инкьов: Да, благодаря ви.

(Ролка 245)

http://www.omda.bg/arhiv/rumyana_uzunova/rumyana_golyamata_ekskurzia.html (http://www.omda.bg/arhiv/rumyana_uzunova/rumyana_golyamata_ekskurzia.html)

Title: Re:20 години след 10.11.1989г.
Post by: isa71 on December 02, 2009, 08:51

      Носталгия по соца и колбаси в сегашно историческо време

2 Декември 2009

Матей Стоянов 
“Ооооо, Пепи” - известната реклама на кренвирши използва времето на соца, уж тогава имало хубави кренвирши. А тогава се коментираше, че в тях слагат тоалетна хартия.

Рекламата си има самостоятелен живот. Пуснеш ли я веднаж, раздвижи ли общественото съзнание, ходи я озаптявай. Сега, независимо от коледните пости, тя ни примамва с колбаси, но в това няма нищо лошо. Защо не видим трапезата в перспектива? След Коледа.

Напоследък, обаче, някои реклами навяват носталгия по живковата епоха. Гледам на телевизионния екран дете, което се радва на ретрокренвирш  и си мисля: “Не ни стигат мърморещите баби, а сега опитват да включат и подрастващите в тази умилителна разходка назад”.

Детето обаче не познава озъбеното лица на дефицита от онова време. Обикновеният човек тогава трябваше да бъде пазарен рейнджър. Да се ориентира в прелитането на рядка стока към далечен магазин, да избере перспективната опашка, да познава характера на продавача, да предвижда приливите и отливите в снабдяването. Това беше общата картина на социалистическата търговия. Ако някой тръгне да ви разубеждава, да ви припомня идилични сценки от миналото, или е лежал под чепа на височайше ведомство, или е бил ловък тарикат, каквито има по всяко време и навсякъде. Но са малцинство, естествено.

Известната реклама на кренвирши - “Ооооо, Пепи”

Това беше свързано с безкраен флирт. Обект на обожане бяха месар, бакалин, сервитьор, фризьорка, шофьор… Въпрос на подход при малкото тарикати. И на унижение за армията огрухани купувачи. Но и в двата случая трябваше да търпиш капризите на горепосочените, махмурлука им, месечният им цикъл. Някои от тях бяха нормални. И те обаче, от позицията на тезгяха, постепенно се променяха. Започваха да виждат клиентите си като хора от нисша категория и вечни техни длъжници.Това беше благодатната почва, върху която избуяха корупцията и бандитизмът. Неща, за които някои днес се чудят откъде се взеха. Е, не бяха с такива мащаби като сегашните, защото смъртните наказания за злоупотреби от Червенково време дълго държаха влага за измамниците. Но нагласата я имаше. Доказва го още тогавашното развитие на явлението. Корупцията се развихри  в снабдяването, премина към обслужването, докато не се настани трайно върху чиновническото бюро. Всяка бюрократична система поражда обтекаемо движение срещу себе си. С магията на рушвета.
http://e-vestnik.bg/7772/kolbasi-v-segashno-istorichesko-vreme/ (http://e-vestnik.bg/7772/kolbasi-v-segashno-istorichesko-vreme/)

Title: Re:20 години след 10.11.1989г.
Post by: isa71 on December 04, 2009, 08:45

Върнете ми България, искам си и живота
  
  Господа управляващи,

Върнете ми България и живота, който аз в някаква степен съм посветил на Нея.
Не съм работил, за да бъда унижаван и малтретиран - защото вие* точно така се отнасяте към най-онеправданите: децата, пенсионерите и инвалидите.

Да, чувствам се безкрайно унизен, че за да си обогати curriculum vitae, едно измислено министърче бърка в джоба ми за последното петаче, на мен – пенсионера и инвалида.
И е вид малтретиране да оставиш на доизживяване, без каквито и да било грижи и помощ най-безпомощните слоеве от обществото, което засипахте с Воскресни обещания.

А някои го определят дори като геноцид (да отсъдят мъдреците, на които тоги им купуваме).

Не сме ние, от които би следвало да пълните хазната.

Имам питания като гражданин и съвестен данъкоплатец:

1. Ако хазната е толкова окрадена от предишното правителство (защото това ви е оправданието за смачкването на и без това смачкания отруден, но неоценен „феодален” българин), защо няма никой осъден?

2. Защо не съкратите стафа на министерствата и все още съществуващите агенции, които щяхте да закривате, както и техните възнаграждения?

3. Защо като имате и перфектни партньори, вярно – не ги наричате и не са коалиционни, но те имат експерти, защо се опитвате да надскочите сянката си, а не се консултирате с тях?

4. Защо си мислите, че България ви е бащиния?
Не, не е! И няма дълго да ви търпим – от медийни шоута ни е писнало, от обещания – също!

Моля, спасявайте пожара (сред вас няма ли поне един пожарникар?), ако можете, в противен случай ние сме на ход – пенсионерите, инвалидите – няма какво да губим, всичко ни взехте. Остана ни единствено достойнството, което трябва да защитим и да предадем на децата си!
А за това вие избор не ни дадохте... и очаквайте неочакваното...

P.S.: А колкото до живота ми, бих ви го дарил, ако сами не бяхте го взели.

* нямам усещането, че обръщайки се към вас, трябва да употребя главно „В” и това едва ли за някого ще остан


   http://news.ibox.bg/opinion/id_477916548 (http://news.ibox.bg/opinion/id_477916548)

Title: Re:20 години след 10.11.1989г.
Post by: Nazmi on December 04, 2009, 10:25

isa 71,отговарям ти за постинг 86 за статията.Да интересна е но никъде не се споменава ролята на Хасан Бялков родом от Корница .

Title: Re: 20 години след 10.11.1989г.
Post by: Hat on December 04, 2009, 15:12

Четох вьпросната статия и честно да си кажа не можах да стигна до заключение,което да ме удоволетвори за да напиша някакьв коментар по нея.Сега след прочетеното по горе и от всичко прочетено в сайта без другите случили се неща в реалният живот стигам до генералният извод за себе си.Ние помаците сме използвани безскруполно по много непочтен начин.На наш грьб на гьрба на нашите бащи и деди паразитира една група агенти от двайсетина години все несменяеми.Най накрая беше заявено,че всичко зависи от един човек от лидера с натрупаните милиони та дори и разпределението на европейските фондове.Народа тьне в сьщата мизерия без на някой да му пука за това.Правя едно предложение кьм всички сьфорумници което да обсьдим. Нека разпечатаме Приказката за стьлбата  на Христо Смирненски и я поднесем на народните представители от всички помашки региони.

Title: Re:20 години след 10.11.1989г.
Post by: isa71 on December 04, 2009, 16:36

Quote from: hat on December 04, 2009, 15:12

Четох вьпросната статия и честно да си кажа не можах да стигна до заключение,което да ме удоволетвори за да напиша някакьв коментар по нея.Сега след прочетеното по горе и от всичко прочетено в сайта без другите случили се неща в реалният живот стигам до генералният извод за себе си.Ние помаците сме използвани безскруполно по много непочтен начин.На наш грьб на гьрба на нашите бащи и деди паразитира една група агенти от двайсетина години все несменяеми.Най накрая беше заявено,че всичко зависи от един човек от лидера с натрупаните милиони та дори и разпределението на европейските фондове.Народа тьне в сьщата мизерия без на някой да му пука за това.Правя едно предложение кьм всички сьфорумници което да обсьдим. Нека разпечатаме Приказката за стьлбата  на Христо Смирненски и я поднесем на народните представители от всички помашки региони.
[/color]

  Хат,аз също като прочетох статията от вестника много се изненадах.Едни хора са се впрягали,а други обраха успеха.
Затова реших да кача статията.дано видят и другите за какво става въпрос.Как винаги някои ни прецаква.

Title: Re:20 години след 10.11.1989г.
Post by: clearly on December 05, 2009, 19:19

Защо България е най-бедната страна в Европа?
цитирам;,,ЗАЩОТО В БЪЛГАРИЯ ИМАШЕ 45 + 20 години комунистическо управление, което систематично ограбваше народа в полза на една малка клика от партийни династии и чуждите им господари.

Започна се със “строителството на социализма” през 60-те години след като първо бе унищожено най-ценното в българската икономика-селското стопанство и частната инициатива през 50-те години с национализацията и колективизацията приложени с насилие и терор.

Строителството на социализма се изразяваше в строителство на големи, енергоемки, трудоемки,но остарели мастодонти без никаква икономическа полза като МК“Кремиковци”, ВМЗ, Балканкар, КТМ Радомир, КТМ Русе, “Плама”-Плевен, и много др.заводи, оборудвани със стари съветски машини и построени с единствената цел да обслужват интересите на СССР и т.н.социалистическо разделение на труда в СИВ – напр. прословутите български електрокари-абсолютно непродаваеми и безполезни, консервни фабрики и тютюневи комбинати годни да хранят единствено гладния и пиян руски мужик и т.н.

С разпадането на соц.лагер и СИВ свърши и “братската дружба” със СССР и всичко стана с пари.Новите съветски и в последствие руски управници много бързо се перестроиха на пазарна вълна и престанаха да ни подаряват евтини съветски суровини и да купуват нашите боклуци, напротив въведоха високи вносни мита за българските стоки, а напълниха новите си лъскави супермаркети с вносна стока от Запад.
У нас се смени частично системата – от “развит социализъм” се наложи да се връщаме към строителството на капитализъм през 90-те год. на 20 век.Проблемът на този преход, който продължава вече 20 години е,че се извършва от същите строители на социализма-бившите комунисти и партийни ченгета,в които останаха финансовите и информационни средства.

Голяма част от финансовите средства на НРБ бяха изнесени в чужди банки напр.Нордбанк,ЕБВР още през 80-те год.чрез т.нар.външно-търговски фирми. По неофициални данни това са няколко милиарда лева,които се управляваха от доверени партийни функционери като Огнян Дойнов, А.Луканов,Ст.Марков, Г.Найденов и др.С тези средства през 90-те год.се създадоха новите”капиталисти” и техните фирми,банки,имоти, а по-късно се осъществи големият строителен бум от 2004-2008 год.ЗА СЪЖАЛЕНИЕ ИКОНОМИКАТА НА БЪЛГАРИЯ СЕ ЗАПЪТИ КЪМ КАПИТАЛИЗМА ПО ПОСТ-СЪВЕТСКИ МОДЕЛ:

Сценарият беше създаден и спуснат от КГБ още при краха на СССР и перестройката на Горбачов и целта беше всички средства на бившите соц.държави / вкл.финансови, технологични, информационни /да се съхранят, завземат и преразпределят от старата партийна номенклатура.Не случайно в новосъздадените / с парите от големите соц.стопански организации / у нас банки всички директори станаха бивши ченгета от Школата на МВР в Симеоново, борци и др.спортисти станаха “добре облечени бизнесмени”, изведнъж се пръкнаха големите олигарси собственици на набързо приватизирани примамливи фабрики и цели отрасли – напр.в хранително – вкусовата промишленост-месокомбинати, мандри,винзаводи, хлебозаводи, захарни заводи; голяма част от мините и обогатителните фабрики,земеделски земи и стопанства, мелници, силози, транспортни средства и дори цели параходства.Между впрочем, явно при това преразпределение борбата е била безмилостно жестока, защото неколцина от тези “милионери на заплата” загинаха зрелищно или се споминаха скоропостижно – всички ги знаем и помним...
Засега ще се ограничим с историята тъй като тя е известна и хората с не много къса памет я знаят добре.
И така според нас основните причини за бедността на българина са:

1.Ограбването на народа в продължение на много години от една престъпна партийна клика и нейните креатури в по-ново време.Ограбените от народа и преразпределени средства са в размер на много милиарди лева.Ограбването стана и става по различни начини – спомнете си финансовите и стокови пирамиди от 90-те, хазарта, чрез цените на тока, парното, водата, телефонните услуги вкл.мобилни, банковите лихви и такси, увеличените данъци,такси,глоби, а в последните 4-5 години и чрез строително-имотната пирамида.

2.Оставането в ръцете на партийната номенклатура и новите креатури на всички средства за производство - икономика, финанси,информация,технологии и тяхното преразпределение в интерес на малка група избрани партийни олигарси-бизнесмени.За съжаление у нас няма класа на капиталисти-собственици с опит в различните стопански дейности, с финансови средства, ноу-хау, материална база, технологии.

3.Остарялият социалистически манталитет на гражданите? Това е най-големият проблем на поколения българи, които социализма научи на мързел и живуркане.Работлив бил българинът – може и да е бил ама преди 9.9.44 г., а не сега, 60 години по-късно.В резултат на социализма се затри българското село и селско стопанство, а в градовете не останаха соц.предприятия в които дошлите селянчета се учеха набързо в ПУЦ-а да станат стругари, монтьори, шивачки, тъкачки и т.н.Няма го прословутия български хъс и предприемчивост. В последните 10-ина години новите”капиталисти” се опитват да налагат западна организация на труда.На мода са професии като охранител, оператор в кол център / телефонист /,продавачка, сервитьорка, танцьорка на пилон, а едни от най-желаните професии от децата са чалга певица или бодигард. Медиите упорито насаждаха и насаждат мнението,че приватизацията е мръсна работа,че частен бизнес значи престъпен, че фирмаджия е равно на мошеник и прочие.Създаде се дори едно неписано разделение между частници и държавни чиновници – идете напр. в което и да е държавно учреждение и помолете за справка или документ – ако не ви върнат минимум 3 пъти, значи имате голям късмет...Чиновника гледа на гражданине-клиент като на престъпник или досадник, дошъл да му губи времето. Болшинството от хората чакат нещо наготово, някой друг да решава вместо тях и да ги оправи. Тези настроения се насаждат постоянно и от манипулирани и некомпетентни журналисти, за които държавата е майка-хранилница.
В резултат на хаотичното преразпределение и дивашкият капитализъм / с цел първоначално натрупване на капитал /в страната се оформиха няколко икономически и демографски центъра – София,Варна,Бургас,Ст.Загора, в същото време селата и малките общини са обезлюдени и със застаряващо население и с така нар.”затихващи функции”.Младите хора търсят работа и бърза реализация,нямат търпение да чакат като родителите си с години за жилище, кола, телевизор и др.благинки.Когато не намерят добре платена работа у нас мнозина заминаха в чужбина – над 1 млн.млади и по-стари българи се трудят сега в цяла Европа- Испания, Германия, Гърция, Турция, Кипър, Италия и др.
Те наливат в страната под формата на финансови помощи,които изпращат на своите близки над 1 милиард годишно.Тези,които останаха тук са принудени да търсят каква да е наемна работа.Мнозина се съгласяват да работят на минимална заплата,без осигуровки, само за да оцеляват. Значи проблемът на хората е не в държавата, в управляващите или други странични фактори, а в собственото им МИСЛЕНЕ.Над 90% от хората по света приемат заобикалящата ги действителност като даденост, стремят се предимно към потребление – храна, секс, удоволствия, забавления, а работата възприемат като нещо задължително необходимо за да живеем, но тягостно и неприятно. От друга страна по силата на навика и установения си мироглед на тогованци, пак над 90% след като останат без работа, пак отиват да търсят наемен труд,но се страхуват за започнат собствен бизнес. Малцина са тези, които намират удовлетворение в работата си, и това са предимно самозаети, хора със свободни професии, хора в голяма степен постигнали по-висок социален статус и в определена степен финансово задоволени и независими.Ето, това трябва да се прави – да се стимулират онез 10-15% находчиви, да се стимулира предприемчивостта, желанието за работа, търсещите хора с нови идеи.Няма страшно,че ще се случат грешки и ще се наложи да се сменят по няколко пъти различни бизнеси, това не пречи,напротив натрупва се опит и увереност с всеки следващ успех.В Европа средната възраст на фирмите е 3 години, след това фалират.Предприемчивите и находчивите не се отказват да започват и не започват да се отказват.

4.Най-голямата беда у нас е,че с разпадането на соц.система и прехода към новата-стара система на капитализъм икономиката остана полу-социалистическа. Уж се създадоха частни фирми, уж имаше приватизация, уж дойдоха чужди частни “стратегически инвеститори”, но на практика, начина на работа и мислене е по старому.Голямото пост-социалистическо, разграбващо преразпределение на икономиката не доведе до нищо ново и позитивно.
-У нас не се извърши докрай приватизация и демонополизация – и сега големите мастодонти НЕК, БТК, ВиК и др. си определят цени както си искат и крадат народа, в същото време въртят милиарди и разпределят милиони в бонуси, луксозни коли и офиси за мениджърите си.
- У нас не се създаде класа на истински богатите хора, а само на изкуствено забогатели, но зависими т.нар.”милионери на заплата”.
Само богатите хора са двигател на прогреса и просперитета, защото те наистина създават средства за производство и възможности за работа на много други хора-наемните работници. Но богати хора,които сами са постигнали богатството си с труд и предприемчивост, или са го наследили от предците си, а не такива получили всичко наготово откраднато.
Богатите създават нови производства, предприятия, услуги, работни места защото влагат нови идеи, финанси, много труд и иновативна енергия, докато наемния работник се интересува само от свършването на определената му работа / много често некачествено / и от получаването на заплащане за това.Пример за приноса на богатите е Великобритания-най-старата капиталистическа страна.Там лордовете и богатите предприемчиви индустриалци още през Викторианската епоха са създали най-модерните фабрики, най-красивите замъци и сгради, мостове,пътища,паркове, инфраструктура.Кралицата им предоставя земята за ползване за срок до 99 години под наем и това важи и до сега, но при застрояването се спазват определени изисквания и всичко остава за поколения напред. За съжаление с честен труд богат се става бавно и трудно, най-често с труда на няколко поколения.
-У нас не се създаде т.нар.”средна класа” от хора,които до голяма степен да са финансово обезпечени и задоволени – тази средна класа в САЩ и стара Европа създава най-големия дял от нац.доход и е най-големия данъкоплатец.
Освен възможности за създаване на класа на богатите,която се създава с поколения труд, държавата следва да дава възможност на хората,които имат идеи,желание и предприемчивост да започват и развиват собствен бизнес.Възможности се създават чрез стимулиращи мерки /особено в криза /, а не чрез рестрикции както е сега – такси, регулации,лицензи, глоби, купища ненужни документи и разрешителни.За да се открие 1 магазин дори в собствен гараж се изискват няколко десетки документа от различни инстанции. Малцината, опитали се в началото на прехода да започнат честен частен бизнес се отказаха или бяха принудени да се откажат заради множеството изисквания,такси, данъци, глоби, увеличени наеми и прочие.В допълнение мнозина бяха рекетирани от създадените борчески рекетьорски бригади, охранителни фирми,”застрахователи” и др. мутри. Все пак се оформи една “дребно-буржоазна” на соц.език прослойка от занаятчии и дребни бизнесмени – собственици на минимаркети и кафенета, на малки ресторантчета тип барака, фризьори,бръснари,тенекеджии,мо�
�тьори, нотариуси, стоматолози, агенции за услуги и др.Такива хора оцеляват сами и не са се напечелили, но поне работят с желание и с убеждението, че сами са си господари.”Средна класа” означава прослойка от хора, които са финасово задоволени и дори финансово независими, а има ли такива у нас и колцина са те?
- Сега ни убеждават,че България ще настигне европейските държави по доходи след 45 години – т.е.”трай коньо за зелена трева”-това е поредната заблуда за народа, наред със заблудата на пенсионерите,че им вдигат пенсийките. В много от бившите соц. и нови европейски държави като Словения,Естония, Латвия,Чехия, Унгария и дори Румъния заплатите почти достигнаха най-ниските нива в Европа като тези в Португалия,Гърция.
Това е така,защото там се създадоха възможности за хората да работят, извърши се доста по-прозрачно приватизация, вкараха се чужди инвеститори и пари, докато тук се крадеше от всички, на всякакви нива. България се оказа за някои най-богатата страна-“манна небесна”.У нас сега могат да се видят повече луксозни имоти и коли отколкото и в най-богатите държави.

И така РЕШЕНИЕТО НА ПРОБЛЕМИТЕ НА БЪЛГАРИНА Е: СВОБОДА В ИКОНОМИКАТА, ДИСЦИПЛИНА В СПАЗВАНЕТО НА ЗАКОНИТЕ:

1. Облекчаване до минимум на изискванията, документите, регулациите при стартиране на нов бизнес, облекчено ползване на кредити, гратисни режими на връщане и т.н.Реално общините могат да планират и регулират бизнеса в своите райони като определят напр.необходимите търговски обекти за всеки град или село според брой жители.

2.Облекчаване на нормативните актове, процедурите и изискванията при стартиране на нов бизнес-закони,наредби, общински наредби,правилници и др. Защо да не се промени напр.Търговският закон и се предвиди създаването на т.нар. “1 евро ООД” както е в Германия.

3.Облекчаване на трудовото, данъчното и осигурителното законодателство по отношение изисквания за трудови договори, регистрацията и отчитането им и др.В Германия и др.европейски страни напр. всеки може да отиде и да работи без договор за по няколко часа дневно,но на края са длъжни да му платят надника.
4.Намаляване до минимум на чиновниците и др.платени държавни службици, които реално не само не помагат, а напротив пречат на хората, при това получават огромни заплати,премии,бонуси, коли и др. облаги.
5.Много важно е да се ограничат до минимум всякакъв вид облаги и привилегии за всички – като се започне от министрите и политиците и се стигне до последните т.нар.”социално слаби” цигани,получаващи помощи пак от нашите вноски.
МНОГО ПО-МАЛКО СРЕДСТВА ДА СЕ ПРЕРАЗПРЕДЕЛЯТ от държавата под формата на помощи, социални плащания, а чрез даване на възможности, но и търсене на отговорности.Сега напр.социалният министър инж.Тотьо иска да разпределя 1 милиард за това? Добре, нека се похарчат милиард за преквалификация, но да се видят реалните последици от това – колко хора са си намерили нова работа след това, а не парите пак да отидат на вятъра или на море. Преди Масларова похарчи милиони за курорти на пенсионери и др.глупости.Нека да се намерят и други възможности, сигурно има и умни хора по министерствата, ако няма, да намерят.
6.Да се намери начин за осигуряване на заетост на неграмотните и неимотни хора по селата – предимно от малцинствата.Защо да не се трудят в определени селскостопански кооперативи от типа на КЗС? Така ще имат храна и подслон и ще се прекратят кражбите и грабежите по селата.Или говорим за циганите само преди избори и след поредния грабеж и селски протест.
7.Законите да бъдат направени в услуга на хората, а не на чиновниците и корумпираните управници.Когато са разумни, разбираеми и изпълними, всеки ще предпочете да си плаща, вместо да лъже и крие доходи и данъци.
Дайте на хората възможности и свобода да работят и ще има за всички.За да можеш да взимаш, трябва първо да даваш.
Някога Людмила Живкова казваше, че ще сме стигнали комунизма когато всички хора заживеят “по законите на красотата, а не по законите на необходимостта.” Писателят Николай Хайтов пък заяви , че за него комунизъм ще настъпи тогава, когато хората ще могат да се занимават с това, което ги прави щастливи. С една дума – всеки да може да работи това за което е най-подходящ и можещ и това да му носи удовлетворение без да се налага да се труди за да оцелява както го правим сега.Е, 45 години оцелявахме и бяхме еднакво бедни, после още 20 години се преустройваме и пак оцеляваме в различни кризи, ДОКОГА! Животът на 1-2 живи поколения мина, а засегна и този на следващите. Всяко ново поколение е принудено да започва от началото – родителите ни оставиха имотите на село и дойдоха в панелните градски гета, след това нас ни изритаха в по-новите панелки в крайните квартали, а децата ни избягаха по чужбините и започват от начало да градят семейство, дом, имот. В Западна Европа имотите са даденост за мнозина и въобще не ги притеснява какво ще работят, защото знаят,че ще наследят магазина или фабриката или бизнеса на родителите и дедите си отпреди 100-200 години.Ще можем ли да повторим “повелята” на Г.Димитров и за 10-15 години да постигнем онова, което други народи са направили за векове.Нима не е възможно, ами то всичко е измислено и проиграно.Само да има кой да ни води по тъзи утъпкан път и ще станем наистина европейци.Дай Бог!!!
http://news.ibox.bg/opinion/id_2062471496 (http://news.ibox.bg/opinion/id_2062471496)

Title: Re: 20 години след 10.11.1989г.
Post by: Hat on December 05, 2009, 19:59

Бьлгария е най бедната дьржава в Европа отдавна всеизвестна истина и за жалост така ще бьде за дьлго,защото тук винаги чакаме някой да ни спасява или да ни води.В  тази статия има чудесни и известни вече и на децата констатации,но последното изречение,като че ли обесмисля всичко.За да променим дьржавата най напред трябва да променим самите себе си а това много често е непосилна задача за мнозина от нас.Не трябва да чакаме някой да ни води а сами да започнем да  драпаме сьс зьби и нокти за да устроим живота си по подобаващ начин и чак тогава може би ще станем Достойни европейци.Дай Бог!!!

Title: Re:20 години след 10.11.1989г.
Post by: Nazmi on December 05, 2009, 20:16

Quote from: hat on December 05, 2009, 19:59

Бьлгария е най бедната дьржава в Европа отдавна всеизвестна истина и за жалост така ще бьде за дьлго,защото тук винаги чакаме някой да ни спасява или да ни води.В  тази статия има чудесни и известни вече и на децата констатации,но последното изречение,като че ли обесмисля всичко.За да променим дьржавата най напред трябва да променим самите себе си а това много често е непосилна задача за мнозина от нас.Не трябва да чакаме някой да ни води а сами да започнем да  драпаме сьс зьби и нокти за да устроим живота си по подобаващ начин и чак тогава може би ще станем Достойни европейци.Дай Бог!!!

Много точно мнение! За съжаление,чакахме царя с Юпитата от Лондон и Америка,сега неистово чакат бат Бойко да оправи държавата.Защо не се разбере едно- промяната идва от нас самите,отдолу на масите какво гласуваме,кого избираме.!!! За съжаление и самия избирателен закон е направен така да обслужва онези които са яхнали коня.За кого да гласува помака в Родопите,след като се знае Доган дърпа конците в сянка.Какво може да промени един честно избран депутат от народа респективно от помаците утре след като не изпълни обещанията ,и какво пак старата песен отново- това е реалноста за съжаление....!

Title: Re: 20 години след 10.11.1989г.
Post by: Hat on December 05, 2009, 21:21

Прост народ слаба дьржава казват шегобийците.Прекалено много са хората в парламента и като брой на глава от населението  а и тизи  с професия народен представител.За всички тях запазването на статуквото е жизнено необходимо то е тяхна самоцел.С намаляването броя на депутатите и завишаване на интелектуалният им потенциал ще започне оправянето на скапаната ни дьржава.Само тогава един честно избран депутат може да помисли и за избирателите си.

Title: Re: 20 години след 10.11.1989г.
Post by: nezir_9 on December 09, 2009, 03:50

Students Demand Freedom, 14 December 1989 (http://www.youtube.com/watch?v=san7AmSBWLo&feature=player_embedded#noexternalembed)

Title: Re: 20 години след 10.11.1989г.
Post by: vladoatan on December 13, 2009, 19:31

                               Жива верига около Народното събрание

На 14 декември 1989 година, жива верига около Народното събрание иска да се отмени член 1 от Конституцията на България.

Според този член на Конституцията от 1971 г.:
(1) Народна република България e социалистическа държава на трудещите се от града и селото, начело с Работническата класа.
(2) Ръководната сила в обществото и държавата е Българската комунистическа партия.
(3) Българската комунистическа партия ръководи изграждането на развито социалистическо общество в НРБ, в тясно сътрудничество с БЗНС.

Петър Младенов се опитва да успокои протестиращите, но без успех. В този момент, според заснети кадри от оператора и привърженик на СДС Евгений Михайлов, Младенов произнася фразата: "По-добре е танковете да дойдат!".

Title: Re: 20 години след 10.11.1989г.
Post by: Kaplan on December 15, 2009, 20:40

The Story of the Turks in Bulgaria 1878 - 1989 (http://www.youtube.com/watch?v=dsyMai6GYy0#)

Title: Ynt: 20 години след 10.11.1989г.
Post by: dunyata on December 31, 2009, 18:28

Поради недоглеждане публикувах този пост в друга тема.
Поправям грешката си и го пускам тук.

Като става дума за 10 ноември, вярвам, че има много неразкритит за широката публика свидетелства. Затова искам да ви представя най-добрият български сайт за 2009г.: Българската 1989-та (http://bulgaria1989.wordpress.com/).

Като казвам "най-добрият", това е личната ми оценка. Сайтът е независим журналистически проект, който представя гледна точна за края на комунизма, различна от разпространяваната в масовите медии. Появи се символично на 10 ноември 2009г. и продължава да се обновява с нови материали.

Авторите се стремят да бъдат максимално безпристрастни при представянето на събитията. Затова се опират преимуществено на лични свидетелства от участниците в събитията. Основната им теза е, че 10 ноември не е само "дворцов преврат", контролиран от ДС сценарий или заговор в комунистическата върхушка. Според тях 10 ноември 1989г. е следствие на много по-сложен процес. Един от факторите в този процес - широко пренебрегван днес в българската медийна среда - е появата на Независимото дружество за защита правата на човека. Дори да е имало сценарий за "перестрийка", хора като Илия Минев, Едуард Генов и Зайнеп Ибрахимова успяха да го променят.

Това е автентична журналистика, в най-добрия й вид!

Title: Ynt: 20 години след 10.11.1989г.
Post by: Nazmi on December 31, 2009, 19:44

ЗА "ВЪЗРОДИТЕЛНИЯ ПРОЦЕС" И СЪПРОТИВАТА СРЕЩУ НЕГО ТРЯБВА ДА ПИШЕ В УЧЕБНИЦИТЕ
                           
Даниела Горчева
                                                             http://liternet.bg/publish19/d_gorcheva/mihail-ivanov.htm (http://liternet.bg/publish19/d_gorcheva/mihail-ivanov.htm)

Title: Re: 20 години след 10.11.1989г.
Post by: Mikonos on March 07, 2011, 02:16

 V dneshno vreme malko sa istinskite hora kato syvetnika na eks prezidenta d-r Jeliu Jelev Mihail Ivanov da sa obektivni pred sveta! Poklon i uvajenie.

Ot Daniela Gorcheva    Ot Daniela Gorcheva

http://liternet.bg/publish19/d_gorcheva/mihail-ivanov.htm (http://liternet.bg/publish19/d_gorcheva/mihail-ivanov.htm)

България: следите на терора Възродителният процес Част 2 (http://www.youtube.com/watch?v=v1ZLTzY3bxE#)

Title: Re: 22 години след 10.11.1989г.
Post by: Nazmi on November 10, 2011, 10:07

Днес 11 ноември 2011 г. се навършват 22 години от началото на контрареволюцията в България, започнала с 10-ноемврийския преврат и "узаконена" от така наречената "кръгла маса".

Тази маса докара на политическата сцена странни личности, които се разделиха на "ляво" и "дясно", създадоха утопията на някакъв плурализъм, унищожиха естествената политическа еволюция и се превърнаха в огромен политически тумор.

Това беше нулевата политическа класа на България. Повечето от тях бяха марионетки на "кръстниците", които ги избираха според мизерния им личен интелект. След 1990 г. тези маргинали се превърнаха в псевдоелит. Имаха потенциал само за едно нещо - за тотален разгром на България, хвърлил я в пропастта на нищетата, разрухата, разграбването, престъпността.

Постижението им е невероятно - да ликвидираш държава, да разграбиш всичко, да унищожиш земеделието, да докараш народа до най-ниската демография в цялата му история, да създадеш банки-бандити, които след това да ликвидираш без да има виновен, да унищожиш огромна външна търговия, да приватизираш за стотинки основни фондове за милиарди долари, да навиеш инфлация, измерваща се с хиляди пъти, да докараш милиони човешки същества до ръба на пропастта, да ликвидираш всички социални постижения, да издигнеш престъпността до равнището на американските телевизионни трилъри, да изкараш наркотрафика на улиците, да унищожиш образованието, да редуцираш човешкия живот до битка за оцеляване...

Резултатите са налице - 97 на сто от богатството на мнозинството отиде в ръцете на 3-процентно малцинство. Този модел може да избухне всеки момент. За да се спаси, малцинството продава България на световните финансови институции и помага в колонизирането й, превръщайки се в класическа колониална администрация.

Но днес, а вероятно и в бъдеще, мислещите хора ще бъдат измъчвани от въпроса, какво се случи, какви бяха причините, накъде вървим, какво от миналото можем да вземем с нас и какво да изоставим. Отговорът на тези въпроси не е лесен. Но вече е ясно, че в България след 1990 г. се появи капитализъм, който беше наречен бандитски, разбойнически, грабителски, хищнически, криминален, олигархичен. Регресът ни върна не към капитализма, а към феодализма. През 1989 г. беше извършен икономически и социален контрареволюционен преврат - политически, икономически и социален.

В резултат на извършения през 1990 г. либерално-реформисткия преврат, в България настъпи грандиозен грабеж. Според изчисления на нашия икономически екип, българите бяха ограбени с около 100 милиарда долара.

Всяко общество има свой предел на търпението. При различните нации то е на различно равнище, което се дължи на историческото "колективно самосъзнание" на народа и неговия инстинкт за самосъхранение. При българите прагът на търпението след 1990 г. се оказа много висок не само заради историческите особености и липса на "колективно самосъзнание", но защото у нас започна демонтаж на социализма и на народа.

Това е налаганият от Запада сценарий на разпадане на глобалната система на относително малки и различно устроени политикоикономически единици и превръщането на голяма част от света в неоварварска зона, която трябва да бъде колонизирана или поробена. Това е новият глобален фашизъм, наричан вече глобофашизъм.

Появи се общество урод, в което 99 на сто са роби и 1 на сто господари, разпореждащи се с властта и закона. Но въпреки това изпитват животински страх от възмездието.

                 През последните 22 години само губим.

България е на най-неподходящото място, в най-неподходящото време, с най-неподходящите хора. Тя беше ограбена, разорена, унищожена. Такива загуби не е имало в нито една война в миналото.

10 ноември-1989-oт тогава до днес,България е ограбена и унищожена

              Източник:- Форум Гонг!

               Преди 22години и днес!

Преди и след 1989 година (http://www.youtube.com/watch?v=Y0e0zRfat60#)

Title: Re: 22 години след 10.11.1989г.
Post by: Rahmie on November 11, 2011, 12:56

(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fupl0ad.org%2Fimages%2Fdwlogovyv.gif&hash=fdd8559dd907b3502d6eec22a6d2aea6eff4a0a1)

Спомени от българското някога   (http://www.dw-world.de/dw/article/0,,15525320,00.html)
11.11.2011

Преди 22 г., след онзи 10 ноември, се събудихме главозамаяни от чувството за свобода. Но свободата е като хляба - всеки ден се изпича и всеки ден се изяжда. А ние нито умеем да печем, нито да консумираме тази свобода.

(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fupl0ad.org%2Fimages%2Funtitle.&hash=a9329fcb84b84c723219c2871e65ea76652d1506)
Българската 1989

Споровете за значението, смисъла, последствията и прочее събития, които през последните две десетилетия свързваме с 10 ноември, всяка година се подновяват около тази дата. Всяка година обаче разискванията по темата звучат все по-тихо; разсъжденията на участници и очевидци - все по-банално, дебатите - все по-далеч от общественото внимание: по време на някоя и друга конференция, в която участват обичайните заподозрени; в някое и друго интервю или с д-р Желев, или с Петко Симеонов; през някой и друг документален репортаж от площадите, озвучени от ритмичното “Кой не скача е червен”.

Най-големият български дефицит

Тиражните медии не обръщат внимание нито на деня, нито на неговата символика. За онези, които диктуват т. нар. “дневен ред на обществото”, сантименталните анализи на най-близкото минало са загубено време и тъй като не могат да капитализират някогашната енергия и площадния възторг, те просто пренебрегват тази дата, както и формалния повод да се напомня за Началото.

За него все пак напомнят тук и там уморените строители на днешна България: те правят смазващи паралели между брутния вътрешен продукт през 2011-а с онзи през 89-а, между покупателната способност тогава и сега; сравняват дължината на магистралите, построени през последните 20 години преди Десети с двайсетте години след Десети; съпоставят данните от преброяването на населението, отчитат, че делът на възрастните се е увеличил, увеличил се е и процентът на незнаещите да четат сред младите. Подпрян с цифри, изводът е нерадостен. И добавя допълнителни аргументи към тезата на носталгиците.

Онова, което няма цифров измерител и което - поради тази причина остава извън подобни паралели, е промяната в духа на времето (тогава и сега) и в чувството за перспектива (тогава и сега). Тогава наивно и възторжено съществувахме в кипежа на един клокочещ оптимизъм. Събудихме се главозамаяни от чувството за свобода. Но “свободата е като хляба - всеки ден се изпича и всеки ден се изяжда”, беше написал Радой Ралин. (Напомни ни го преди няколко дни журналистът Иван Бакалов, който представи в “Яйцето” на Софийския университет новата си книга “В сянката на Бойко Борисов”.) А ние нито се научихме да печем, нито да консумираме тази свобода.

Това трябваше да бъда задачата на будителите, на журналистите, на интелигенцията. На всички онези, които можеха и трябваше да застанат на пътя на “най-автентичния български елит на прехода - криминалния”. Не го направихме. Не го направиха. Но не защото липсваше аналитичен капацитет.

11 ноември - ден като всички останали

Най-големият дефицит в България се оказа липсата на характери. Някои се продадоха, защото бяха гладни, други - защото бяха пресметливи, трети - защото бяха страхливи. Единични изключения имаше, има и винаги ще има - понякога си мисля, че те съществуват, само за да легитимират уравнението на властта, в чиято манджа трябва да има и щипка сол.

“Щипка сол” или политически коректен заместител на “солта” има впрочем във всеки брой на тиражните медии. На вчерашния 10 ноември следобед например орда журналисти се бяха втурнали към спорния музей на тоталитаризма, осенени от оригиналната идея, че датата може да се отбележи със снимка или едноминутен репортаж от двора, в който са подредени някои монументални скулптури на фигури от нашето някога.

Какво по-лесно от това: щрак и готово! Така изпълняваме три в едно - отбелязваме датата, поставяме многозначителен кадър на първа страница и затваряме миналото в едноизмерната плоскост на удобните клишета. 10 ноември мина. 11 ноември е ден като всички останали.

Автор: Еми Барух, Редактор: Александър Андрее/DW

Title: Re: 22 години след 10.11.1989г.
Post by: havaika on November 13, 2011, 15:11

Макар Мюсюлманите в България да бяха  фитила на народното недоволство от крадливите комунисти.заговора на Гурбачов с  наушким преврад в комунистическа България затвори очите на много потърпевши.Ами от кумонист-възродител (ВЪЛК) овчица нема да стане!Трябваше Калашников да се е запознал с бившити -настоящи пребоядисани комунисти ,които разграбиха не само мюсюлманите и всички дето градиха държавата България >:(Докараха държавата до просешка тояга >:(И сега същите възродители се опитват да внушат на работливите българи(християни и мюсюлмани)че видете ли помаци и турци са виновни за криминалното разграбване на активите на България.
  "Не на Турция в ЕС"-ама за какво и е на Турция да плаща кражбите на Гръцка, Италианска,и др мафии крадели от общите пари на ЕС.Май ЕС ще се моли на велика Турция да влезне в ЕС със своите икономически постижения  ;D
Ама велика Турция беше унижавана от християнския клуб-ЕС ,и е редно да им обърне гръб в батака в който са се забъркали ;)

Title: Re: 22 години след 10.11.1989г.
Post by: Seiko on November 18, 2011, 15:44

Престъпленията на другарите / The crimes of the comrades ...
Колко наивен е бил българският народ, от днешна гледна точка чак досаден!

Престъпленията на другарите / The crimes of the comrades (http://www.youtube.com/watch?v=owxD8tPe-4Y#)

Title: Re: 22 години след 10.11.1989г.
Post by: Subeyi Kurt on November 18, 2011, 18:43

Кръвопийците червени фашисти още са си на свобода и си живуркат. >:(  Срам и позор за всички български граждани и за демократична България. Що за държава е това. За 100 години правителствата на българската държава избиха повече от 100 000 собствени ''деца'' от народа. Сега правя сравнение с Османската Империя и Българската държава като цяло но няма да се впускам в подробности защото някои като ''светулки'' пак ще започнат да затъмняват тукашното пространство. Иде ми да река ''какъвто народа такава му и държавата '' ама нейсе ;D

Title: Re: 22 години след 10.11.1989г.
Post by: Hasan Ismail on November 19, 2011, 21:52

    Престъпленията на другарите продължават и в днешно време в името на другаря Бойко Борисов.

Title: Re: 22 години след 10.11.1989г.
Post by: Svetlina on November 25, 2011, 15:57

Quote from: havaika on November 13, 2011, 15:11

Ама велика Турция беше унижавана от християнския клуб-ЕС ,и е редно да им обърне гръб в батака в който са се забъркали ;)

Как беше "унижавана" точно "велика Турция", според тебе, след като има поне 2 млн турци в Германия само и всяка година - в продължение на 20 години е получавала предпресъединителни фондове за членство в ЕС, да не говорим, че Франция и Германия си изнесоха там производства на автомобили? (това са факти, за които се сещам в момента).

Освен това забравяш, че 5 % от територията на Турция географски е разположена в Европа.