Pomak.eu
Български => Дискусии => Topic started by: akif aliev on April 12, 2010, 21:35
-
Понеже с името на темата за застъпени само помаците от Велинградско(по-голямата част от които са бабечани) а,се пренебрегват още толкова които спадат към общините Якоруда и Белица няма ли да е по-справедливо вместо ''Помаци от Велинградско''-името и да бъде например ''Бабечани" или фолклорно''Бабечене''.Така и ние които не живеем в Родопите но произлизаме от там ще сме си ''у дома''
-
Балканджия-както Hat каза,това е най-колоритната група помаци.Селата започват веднага след Велинград по пътя за Банско и са пръснати чак до Белица,като това което се вижда от магистралата е една много малка част от Бабек.Разположени са в две области -Благоевград и Пазарджик(като тяхната граница до 1912г. е била и границата между Османската империя и Царство България.Името Бабечани идва от това,че всички села са заселени от хора от село Бабек които са излизали през летните месеци с добитъка и са се отсядали на различни места за сезона,като постепенно са се установявали там за постоянно.Поради тази причина голяма част от района е заселен с махали които обикновенно са създавани от един човек,синовете му,внуците му и т.н.От там е и еднаквия и уникален диалект на говора който е по-скоро македонски отколкото български.Впрочем,има сведения,че село Бабек е заселено с бежанци от Македония които са избягали оттам при чумна епидемия през 16-17 век.
За съжаление поминъка е твърде оскъден за осигури населението(а и държавата нарочно нищо не прави)за да задържи хората което доведе до масови изселвания най-вече към Северна България-основно в областите Търговище,Разград и Шумен.Разбира се бабечани има на и много други места,но смея да тврдя,че колкото Бабечани има в Родопите толкова има и на вън.Ти не си много далеч от Попово ако,имаш път мини през селата Зараево,Дриново,Козица и мн.други.Казваме,че са най колоритни-това е защото тук носията при жените е масова.Разбира се тя се е променяла във времето,но най характерното е,че е могоцветна,пищна и разбира се мюсюлманска.Впрочем религиозността е фрапираща и съм убеден,че няма по-религиозни мюсюлмани в България от бабечаните. Тук понятия като кражба и измама поне до скоро бяха непознати.Те са отзивчиви и състрадателни,честни и трудолюбиви и ако някой иска да види ''чисти''помаци-това са хората.Жалкото е,че понякога стват жертва с тяхната наивност непознавайки користта у другите.
-
Благодаря много на всички!
-
author=akif aliev link=topic=3400.msg57519#msg57519 date=1271097304]
Понеже с името на темата за застъпени само помаците от Велинградско(по-голямата част от които са бабечани) а,се пренебрегват още толкова които спадат към общините Якоруда и Белица няма ли да е по-справедливо вместо ''Помаци от Велинградско''-името и да бъде например ''Бабечани" или фолклорно''Бабечене''.Така и ние които не живеем в Родопите но произлизаме от там ще сме си ''у дома''
По молба на нашия уважаван съфорумник Акиф Алиев отворих тема и за помаците от района на Якоруда,Белица,Бабяк,Разложко..
Темата за помаци от Велинградсто си остава актуална,тази само е в допълнение полза.
Сигурен съм има какво да се каже.На мен например постинга по горе на Акиф Отговор1-за хората от този район ми е интересно много.
Имаше нужда наистина да разберем и за тези наши хора от този район.
Нека споделим за живота им,проблеми,развитие в тези общини!
П.С:- Искрено се надявам,тук в тази тема и да се включи Фолклора и традиции на Бабечани местни и изселени по Северна България и другаде.
-
http://gallery.guide-bulgaria.com/SC/Plovdiv/Brezovo/Babek/Gallery.aspx?7603=Photo_Village_of_Babek (http://gallery.guide-bulgaria.com/SC/Plovdiv/Brezovo/Babek/Gallery.aspx?7603=Photo_Village_of_Babek)
-
Чувал съм, че бабечаните навремето са оставяли кичур коса на главата на малките момчета, а останалото са бръснели. Това е обичай характерен за източните славяни. Верно ли е че е съществувал и при бабечаните?
-
Ti si mnogo nahalen.
-
Ti si mnogo nahalen.
Моля? Какво пък ти стана на тебе?
-
виждал сьм на стари снимки деца сьс голями бритони а отстрани кьсо постригани
-
виждал сьм на стари снимки деца сьс голями бритони а отстрани кьсо постригани
Точно за това питах Селиме. Ако можеш да постнеш такава снимка тук ще се радвам. Ако разгледаш украински ръкописи от средновековието ще видиш как те и особено князете им имат същата прическа. Този тип прическа се е срещал и на места из Стара Планина където хората са подражавали на болярите, носещи същата прическа. Не се знае дали я е имало преди Иван Асен ІІ, който довежда в България голям брой украинци. Но е възможно и да е съществувала, защото една част от славяните поселили се тук са били от източната група.
-
Имам някьде снимка на едно помаче сьс овчарско куче на софан дере но е избледняла и размазана
-
Нищо, побликувай я.
-
с.Бабек е разположено в Югозападна Бьлгария област Благоевград община Белица.В момента населението му варира около 400-500 човека.Около него са разположени доста големи чисто помашки села,като Краище 3000- 5000 човека,Дагоново -1000-1500Юруково - 500-1000 и доста по малки като Орцево,Кузьово и др.Всички те водят началото си от Бабек.
-
Ето едно горанче-помаче
http://media.snimka.bg/5984/018223473-big.jpg (http://media.snimka.bg/5984/018223473-big.jpg)
(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fimg16.imageshack.us%2Fimg16%2F1251%2F018223473big.jpg&hash=7385a93f27dc7eae240fc6ad48600488d67ae9ca)
-
с.Бабек е разположено в Югозападна Бьлгария област Благоевград община Белица.В момента населението му варира около 400-500 човека.Около него са разположени доста големи чисто помашки села,като Краище 3000- 5000 човека,Дагоново -1000-1500Юруково - 500-1000 и доста по малки като Орцево,Кузьово и др.Всички те водят началото си от Бабек.
Благодаря за полезното инфо,Hat.
-
Демографски показатели :
Община Белица.
По данни от ЕСГРАОН населението на общината по постоянен адрес към 01.08.2003год. наброява 10315 души, а по настоящ адрес е 9796, разпределено по населени места,както следва:
- гр.Белица – 3412;
с.Бабяк – 814;
- с.Златарица – 160;
с.Гълъбово – 123;
- с.Дагоново – 713;
с.Краище – 2195;
- с.Кузъово – 301;
с.Палатик – 241;
- с.Лютово – 237;
с.Орцево-228;
- с.Горно Краище – 1094;
- с.Черешово – 278 души;
С демографски загуби е както градското,така и селското население /като съотношението на градско към селско население е 18.7% : 81.3%/. Възрастовата структура на населението е близка до средната за област Благоевград. Делът на контингентите в под трудоспособна възраст е с 1,9 пункта по-висок от делът на възрастните хора.Съотношението между основните възрастови групи е както следва:
Справка Община Белица http://www.obshtinabelitsa.hit.bg/population_bg.htm (http://www.obshtinabelitsa.hit.bg/population_bg.htm)
-
Да така е- демографските загуби са свързани неизбежно с
препитанието на населението и са факт.
Освен изброените по горе села, Бабечанско включва и голям брой махали, без който термина "Бабечанско" няма да е никак пълен, тъй като в махалите има не малко население и там традициите са най запазени -такива каквито са били столетия назад.
Ако има съфорумници от там ще бъде интересно да се опише част от този свят - автентичен и сякаш излязал от миналото-свят в който освен трудностите свързани с борбата за насъщния има и много романтика и елементи който са само мечта за съвременния урбанизиран и откъснат от корените си човек.
-
bez da se obijdate vie ste si babechani s vashite obi4ai nosii pesni i taka natatak daje i dialekt
-
bez da se obijdate vie ste si babechani s vashite obi4ai nosii pesni i taka natatak daje i dialekt
mehmed,molq te mnogo kogato pishesh neshto,neka to da e smisleno,a ne neobmisleni izrecheniq,nadqvam se i ti da ne se obidish..
-
--------------------------------------------------------------------------------
Бабяк
Селото е разположено в западната част на Родопите, на 17 км. източно от Белица и на 30 километра в същата посока от Банско.
Името на селото произлиза от думата „бабуни“ или „бабун“. Това е било едно от наименованията на богомилите, които обитавали тези места и впоследствие приели исляма.
До 1954 година към Бабяк се броят населени местности, които влизат в състава на днешните села Бел камен, Бунцево, Дагоново, Конарско, Смолево, Юруково; до 1955 — населени местности в състава на селата Аврамово, Бойка (Горно Крайще), Върхари (закрито), Гълъбово, Орцево, Палатик, Черешово. Близки населени местности са Узуново и Чирек.
В землището на Бабяк, на Бабяшка чука (кулата), е открито тракийско светилище, в което са намерени оброчни плочи на Бендида, Зевс и Хера; култовата дейност продължава до V век. Останки от антично светилище и надгробна могила от късния период на желязната епоха има в местността Митеш (на 4 км. северозападно от Бабяк); в местността Пшениценината са открити следи от древно антично селище.
Населението се е занимавало с рудодобив, за което свидетелстват останки от минни галерии; добивани са злато (по река Златарица), смола и катран. В местността Гогово (източно от Бабяк) са открити средновековен некропол и плочи. Открити са над 1000 медни и сребърни византийски монети и много единични средновековни монети.
На Бабяшка чука са запазени останки от манастира „Света Екатерина“. Бабяк се споменава за първи път в османските регистри още през 1490–1491, 1576, 1643–1644 и 1650. От първия документ се предполага, че през 14 век населението е християнско. Селото се споменава в османски списък на хората, натоварени да събират овце за султанския двор от 1576 година. Посочени са жителите Вели, син на Дамад Пазарлъ; Сюлейман, син на Абдуллах; Хасан, син на Караджа; Алагьоз Абдуллах; Ине Бали Хамза, Хадър, син на Насух и Ахмед, син на Насух, натоварени да събират общо 235 овце. 19 век Бабяк е чисто мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Бабяк (Babiak) е посочено като село с 892 домакинства и 2100 жители помаци. Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Бабяк (Бабекъ) е българо-мохамеданско селище. В него живеят 3600 българи-мохамедани.
След Руско-турската война и Съединението на България населението на бабешките колиби намалява. През 1887 година Христо Попконстантинов обнародва статистика за броя на домакинствата в бабешките колиби, в която Бабяк е посочено като селище с 200 помашки семейства. През 19 век населението се препитава с овцевъдство, лов и катранджийство. В края на 19 век Васил Кънчов споменава Бабек като пръснато колибарско селище с 3600 жители. Непосредствено преди Балканската война, Бабяшките колиби са били над 2000 на брой, но след войната в следствие на многото жертви и емиграцията, броят им намалява наполовина.
По време на Възродителния процес през 1972 година бабечани научават за насилствената смяна на имената в Родопите и изработват план за противодействие. От бабешките колиби се събират около 400 мъже, чиято цел е да прекосят Рила по билото и през Самоков да достигнат до София, където да протестират пред американското и турското посолство. ДС разбира за операцията едва след като групата е тръгнала и незабавно стартира спешна високопланинска операция за неутрализиране на бунтовниците. Повечето бабечани от групата са заловени, пребити или интернирани, а един възрастен човек умира и е свален на ръце до град Белово. Населението на Бабяк е изцяло мюсюлманско от помаци. Джамията в Бабяк се смята за архитектурен паметник; досега не е регистрирано кога точно е строена, но се предполага, че е било между 17 и 18 век. те колиби се събират около 400 мъже, чиято цел е да прекосят Рила по билото и през Самоков да достигнат до София, където да протестират пред американското и турското посолство. ДС разбира за операцията едва след като групата е тръгнала и незабавно стартира спешна високопланинска операция за неутрализиране на бунтовниците. Повечето бабечани от групата са заловени, пребити или интернирани, а един възрастен човек умира и е свален на ръце до град Белово. Населението на Бабяк е изцяло мюсюлманско от помаци. Джамията в Бабяк се смята за архитектурен паметник; досега не е регистрирано кога точно е строена, но се предполага, че е било между 17 и 18 век.
Жители - 802 души. Обособено е производството на картофи, тютюн както и животновъдството.
В землището на с. Бабяк е открито светилище на Бендида – един от най-значимите тракийски култови обекти в България. Разположено е на висок триделен връх с надморска височина 1 500 м и видимост към Разложката котловина, Пирин и Рила. Светилището е посещавано повече от 14 века (през цялото първо
хилядолетие пр.н.е. до V век) и останките от ритуалните действия са образували културни напластявания с дебелина, достигаща на места до 3 м.
В последните години се наблюдава масово изсичане на гористите местности.
http://selo.bg/village_details/bg/3/babiak.html (http://selo.bg/village_details/bg/3/babiak.html)
-
Adrenalin Verno izkazvaneto mi e mnogo na nisko nivo No vish sq az sam ot sarnica na blizo mi e pobit kamak i medeni polqni s cqloto mi ovajenie kam vas no nashite kulturi i obichai sa savsem razlichni i po proishod korenite dosta ni se razlichavat.Tova ne si go izmislqm ot mene a sam go obsyjdal s edin mnogo na4eten star 4ovek ot Avramovo (Ago Ibrahim)
-
Adrenalin Verno izkazvaneto mi e mnogo na nisko nivo No vish sq az sam ot sarnica na blizo mi e pobit kamak i medeni polqni s cqloto mi ovajenie kam vas no nashite kulturi i obichai sa savsem razlichni i po proishod korenite dosta ni se razlichavat.Tova ne si go izmislqm ot mene a sam go obsyjdal s edin mnogo na4eten star 4ovek ot Avramovo (Ago Ibrahim)
Браво на тебе бе.Кажи сега за произхода културата и обичаите,които те отличават.
-
Adrenalin Verno izkazvaneto mi e mnogo na nisko nivo No vish sq az sam ot sarnica na blizo mi e pobit kamak i medeni polqni s cqloto mi ovajenie kam vas no nashite kulturi i obichai sa savsem razlichni i po proishod korenite dosta ni se razlichavat.Tova ne si go izmislqm ot mene a sam go obsyjdal s edin mnogo na4eten star 4ovek ot Avramovo (Ago Ibrahim)
Има много истина в думите ти - това което прави впечатление на първо място е езика - диалектите са много различни-бабечанският диалект -макар че има отделна тема според мен е македонски диалект на българският език с привнесени родопски думи и изрази.
Съответно и произхода е различен -това което знам от минали срещи със стари хора е много избледнял спомен за преселване от македонско в посока бабечанските села.
Неправилно схващане е според мен че многоброините бабечански махали са заселени от хора само от Бабяк.
Отличителна черта на хората от там-бабечани -поне тези които познавам-е честноста и благородството им -все неща които са станали вече дефицитни в днешно време.
-
ves.K Nai-nakraq da me podkrepi nqkoi che dosta posporihme s olditoriqtaot tozi region za da kazvat starite hora che tqh sa gi preselili ot Makedoniq ili nz tochno ot kade po kysno na4i ima ne6to vqrno.A 6tqh da zabravq ucha v blagoevgrad i mogam da vi kajam che tyka masovo se govori na sy6tiq dialekt
-
A 6tqh da zabravq ucha v blagoevgrad i mogam da vi kajam che tyka masovo se govori na sy6tiq dialekt
Абе знам, че "правопис" е мръсна дума за много хора в този сайт, ама и за студентите ли ??? ;D
-
dim56 Нещто искаш да ми кажеш ли ? Да не би ти да си по грамотен от мен ?
-
Браво, най после се установи от къде се пръкна Бабечанския народ. :)
-
Интересно е това което пише известният Васил Кънчов за Бабечаните
''Бабек е едно помашко заселище, разпръснато на голямо пространство земя по северните ребра на Родопите. [1] Казват, че има повече от 10 часа разстояние от единия до другия му край и около 3—4 часа държи нашир от билото на Родопите до по-
1. Данните на автора не се съгласяват напълно с данните на Хр. Константинов, който описва това краище в Сб НУ, кн. IX, стр. 716—731. — Ред.
308
лите на планината. На това пространство са пръснати около 1200 колиби на купчинки, на купчинки. Те се делят на 32 части, които носят разни имена; напр. Аврамови колиби, Попови колиби, Юнузови и пр. Всяка част си има коджабашин. Всичките са добре въоръжени. Занимават се главно със скотовъдство и лов, а правят и катран. До скоро време Бабек се управлявал от фамилията на Яшар ефенди, но преди 10 години е умрял Яшар, а синовете му не са в състояние да си удържат влиянието в населението.
Бабечани доскоро нито данък плащали, нито войници давали. Едвам преди 25 години турското правителство е успяло да наложи на целия Бабек един малък данък и със сила е принудило населението да дава войници.
Околното население брои бабечани за глупави и ги взимат всякога на смях, когато дохождат по Разлог да търсят храна. Те не са толкова глупави, колкото прости. Рядко слизат от своите планини и когато дойдат в Банско да купуват храна, чудят се на всичко, що е ново за тях.
Отдавна бабечани са известни на околното население като крадци. Щом им падне сгоден случай, крадат коне и кози. Подир войната някои почнаха да пресрещат и пътници. От 2—3 години насам обирите по главния път, що води за България, ставаха по-често. Но откак българското правителство ги сплаши през тази година, обирите са по-редки. Една част от Бабек заминува билото на Родопите и се спуща в България. Тук ставаха обикновено грабежите. Българското правителство се опита по мирен начин да въдвори властта си в това място, но помаците посрещнаха българските стражари с пушки в ръце. Една рота войници обаче накара метежниците да се пръснат по планината наоколо.
Аз имах случай да поговоря в Банско с някои бабечани. Едни казваха, че «българинът» иска да вземе целия Бабек и ако техните не престанат да крадат, той ще направи това нещо. Други мислят, че царят дал Бабек на българина, защото бабечани не искали да му дават данък. Повечето са на първото мнение и по-благоразумните силно настояват да се премахне грабежът, за да не попадне целият Бабек в ръцете на българина.
309
Това мнение се подкрепя и от християните, особено от ония, които се връщат от България.
Бабечани запазили всичките старобългарски обичаи. Не работят на много празнични дни, играят хоро, правят си сватбите по старому. Само имената са изменени и църквите разрушени. В най-ново време отиват ходжи през рамазана да им проповядват. С твърде малко изключение те нямат никакво определено понятие за мохамеданската вяра. Знаят само, че не са каури, а са по-горни от тях, и това им е достатъчно. Знаят също, че са били християни. Имената на родовете са повечето български, запазени от християнско време.
-
Иван Вазов споменава бабечани в пътеписа си ''В недрата на Родопите''.
''Ако се взреш хубаво, ще видиш други по-малки разсипани неправилно и на разни разстояния петна там: то са част от колибите на Бабек, или: "Колибакът", както се наричат с общо име. Само на една точка те са се събрали повечко и наумяват село... То е Флорово, столицата сега на Бабешкия колибак. Зад него, на една могилка, се белее стражарницата на един наш пограничен пост. Далеко в хоризонта картината се завенчава от синкавия и страшно набразден силует на Пирин.
Бабек има своята история. Собствено, Бабек, е дивата планинска покрайнина, която захваща билото и на двата склона на Доспат, между Чепинската област и Разложко.
Тая помашка покрайна, която едва би се заобиколила на 35 часа ход, има до нейде съдбата на много средноафрикански местности, които нямат нито ясни граници, нито определен господар, и се ползуват с една двумислена, но пълна независимост. По постановлението на Берлинския трактат, Бабек биде разделен на две части; главното му село, което също носи названието Бабек, и колибаците отвъд водораздела на Марица и Места, бидоха оставени на Турция; а колибаците отсам тоя вододел бидоха дадени на бившата Източна Румелия. Но дори до 1887 год. тия две части на Бабек, разделени на картата от берлинските дипломати, в същност си останаха неразделни и непринадлежащи никому: Турция бавеше да стъпи във владение на дела си. Източна Румелия не смееше да вземе своя, защото, за да го вземе, трябваше да го превземе, а тя със своята слаба жандармерия нито мислеше да прави такъв рискован опит в дълбочините на Родопите, когато по-насам, под носа на столицата й, Тъмръшлият Ахмедага управляваше независимо своята республика, без да обръща внимание на безбройните покани и безсилни внушения на Румелийското правителство. На предложението му да се предадат, Ахмедага отговаряше като Темистокл на персийския цар: – "Заповядай при нас!" На тая слабост на Румелийското правителство се дължи главно изгубването на нашата държавна средуелка на Родопите, великолепното корито на река Въча. Когато избухна 6-и септември, тая местност се намери в турски ръце. В последвалия в Цариград турско-български договор нашата дипломация не можеше да не уважи принципа на "fait accompli", на който тя облягаше притезанията си по съединението на Румелия с България, и биде принудена да узакони онова, което вече съществуваше.
Подир Съединеното положението на нашите колибаци не се измени: в турско-българската спогодба нищо не беше споменато за тях. Когато една година след това, турското правителство въведе свое управление в колибаците, които спадаха в границата му, нашите колибаци съвсем се еманципираха от властта на главатаря си в селото Бабек, и се превърнаха на независима държавица в западните Родопи. Те станаха сборно място, безбедно пристанище на разбойниците и на дезертьорите и контрабандистите на барут и тютюн, както и за укривателите на овце през преброяването на беглика. Като се видяха в пълна сигурност и безнаказаност, колибарите захванаха да върлуват по един обезпокоителен начин. Двама чепински дезертьори организуваха една разбойническа шайка и чрез обири и убийства разпространиха ужаса далеко от пределите на хайдушкото си гняздо. Същевременно те тласкаха гранаците му насам, в ущърб на чепинските села Баня и Лъджане, и разширяваха независимия пояс земя, над който се прогласиха властители. Те още разрушиха една погранична колиба и пропъдиха няколко митнически стражари от постовете им на Юндол, гдето беше тогава нашата принудителна граница. Пътуването на Арапчал и по тия заглъхнали места беше станало невъзможно и главният друм, що води от Чепинско за Македония – замрежен с опасности.
Трябваше да се тури край на това буйствуване. Лани тракийският полк ненадейно нападна на непокорните колибаци и ги завзе без да срещне почти съпротивление. Главатарите на разбойническата шайка, братя Руневи, избягаха в Турция, а главния подбудител, Туберюолу, биде утрепан в минутата, когато командуваше на помаците да пушкат срещу войската. При помазването въоръженото съпротивление на три колибака, един от тях стана жертва на пламъците... Подир това, тридесет и четири колибака бидоха фактически присъединени на България, на която територията се уголеми с едно пространство от няколко десетки квадратни километра. Тая решителна военна операция привлече вниманието на Портата. Последваха преговори между нас и нея и една турско-българска военна комисия на самото място установи, че българите са действували в своите законни граници. В сила на дадената амнистия, повечето избягали колибари се завърнаха в родните си места и уж минават сега за мирни хорица. За жалост, през краткая период на своето независимо и безконтролно съществувание, тая покрайна успя да добие много скръбна физиономия: хубавите й лесове се опустошиха и тя сега представлява една безутешна голота и сиромашия. Покоряването й, макар и късно, ще запази остарелите редки лесове от варварския топор на доспатските катранджии.
Но с това южната ни граница там още не е оправена, именно къде Фотен. Турско-българската демаркационна комисия, която я определяше по-лани, биде безцеремонно прогонена от тамошните помаци, които оспорват българското землище, като очакват, види се, да им се прати и там един полк гости, за да ги накара да се вразумят, като братята им бабечани.
--------------------------------------------------------------------------------
17 Надолу.
--------------------------------------------------------------------------------
Обратно към: [В недрата на Родопите][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2010, Словото
WEB програмиране - Пламен Барух''
-
Заслужава отбелязване един интересен факт ,бабечани живеят столетия в османската империя фактически независими, не плащат данъци ,нямат отношение към някаква военна повинност и пр.
Това е характерен феномен за високопланинските райони ,пр. Черна гора където османската власт практически е фиктивна.
-
С.Краище община Белица!
Mori momichence -s.Kraishte.avi (http://www.youtube.com/watch?v=cJ95LXT5AVE&feature=related#)
-
Помаците в България си имат свои местни наименувания,които произлизат предимно от регионите които те обитават: такива са ахряните(ахрене),гаджелите(гаджеле) или чечлий,бабечаните(бабечeне),рупчоски помаци,ловчалийски,чепински и пр.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Ето как Васил Кънчов описва бабечанските помаци при пътуването си по долината на река Места към 1900 година:
"Бабек е едно помашко заселище, разпръснато на голямо пространство земя по северните ребра на Родопите.Казват, че има повече от 10 часа разстояние от единия до други я му край и около 3—4 часа държи нашир от билото на Родопите до полите на планината. На това пространство са пръснати около 1200 колиби на купчинки, на купчинки. Те се делят на 32 части, които носят разни имена; напр. Аврамови колиби, Кехайови колиби,Юнузови и пр. Всяка част си има коджабашин. Всичките са добре въоръжени. Занимават се главно със скотовъдство и лов, а правят и катран. До скоро време Бабек се управлявал от фамилията на Яшар ефенди, но преди 10 години е умрял Яшар, а синовете му не са в състояние да си удържат влиянието в населението.
Бабечани доскоро нито данък плащали, нито войници давали. Едвам преди 25 години турското правителство е успяло да наложи на целия Бабек един малък данък и със сила е принудило населението да дава войници.
Отдавна бабечани са известни на околното население като крадци. Щом им падне сгоден случай, крадат коне и кози. Подир войната някои почнаха да пресрещат и пътници. От 2—3 години насам обирите по главния път, що води за България, ставаха по-често. Но откак българското правителство ги сплаши през тази година, обирите са по-редки. Една част от Бабек заминува билото на Родопите и се спуща в България. Тук ставаха обикновено грабежите. Българското правителство се опита по мирен начин да въдвори властта си в това място, но помаците посрещнаха българските стражари с пушки в ръце. Една рота войници обаче накара метежниците да се пръснат по планината наоколо.
Аз имах случай да поговоря в Банско с някои бабечани. Едни казваха, че «българинът» иска да вземе целия Бабек и ако техните не престанат да крадат, той ще направи това нещо. Други мислят, че царят дал Бабек на българина, защото бабечани не искали да му дават данък. Повечето са на първото мнение и по-благоразумните силно настояват да се премахне грабежът, за да не попадне целият Бабек в ръцете на българина.
Това мнение се подкрепя и от християните, особено от ония, които се връщат от България.
Бабечани запазили всичките старобългарски обичаи. Не работят на много празнични дни, играят хоро, правят си сватбите по старому. В най-ново време отиват ходжи през рамазана да им проповядват. С твърде малко изключение те нямат никакво определено понятие за мохамеданската вяра. Знаят само, че не са каури, а са по-горни от тях, и това им е достатъчно."
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Бабяк(Бабек) се споменава за първи път в османските регистри още през 1490–1491, 1576, 1643–1644 и 1650. От първия документ личи, че през 15 век населението е християнско и/или богомилско.
Селото се споменава в османски списък на хората, натоварени да събират овце за султанския двор от 1576 година. Посочени са жителите Вели, син на Дамад Пазарлъ; Сюлейман,син на Абдуллах; Хасан, син на Караджа; Алагьоз Абдуллах; Ине Бали Хамза, Хадър, син на Насух и Ахмед, син на Насух, натоварени да събират общо 235 овце.[2] Фактът че доста души носят името „Абдуллах“, говори че най-вероятно са били, преди това, немюсюлмани или поне бащите им са били такива. Османците са давали бащиното/фамилното име „Абдуллах“ на новоприелите исляма, чиито бащи или вече били мъртви, или не са били приели исляма заедно със синовете си. Това име е от арабски произход и значи „Божи раб“.
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Иначе днес картината изглежда по следният начин:
Бабечанските помаци населяват три съседни общини от две области,а това са именно общините Белица,Якоруда и Велинград,съответно в областите Благоевград и Пазарджик.
В общините Белица и Якоруда всичките 18 села (11 в Беличенско и 7 в Якорудско) са заселени изцяло с бабечански помаци,исключение правят двата общински центъра Якоруда и Белица където наред с местните помаци вече живеят и много заселили се от селата бабечански помаци,а също така има и българи християни и една много малка част цигани.Във Велинградско бабечанските села са 22,но в тази община вече има и помашки села които не спадът към бабечанските,такива например са Драгиново и два от кварталите на Велинград(Чепино и Лъджене),където живеят чепински помаци,и Сърница за която се смята че там помаците са преселници от Доспатският край,а в самият общински център Велинград както следва и да бъде живеят и от трите разновидности помаци,като най-мнoгoбръни са чепинските.
Така изцяло населени с бабечански помаци са 40 села разпръснати в три общини или в цифри те наброяват над 25 000 (в това число не влизат помаците от якоруда,белица и велинград) и около 15 000 бабечански помаци преселени в Североизточна България,също голяма група бабечански помаци са се преселили в град Кричим през последните деситилетия,дори там се е преселило цяло едно село от Велинградско,преди то е съществувало с името си Еландере,но днес в него не живее нито един човек,по този начин броят на тези помаци достига 40 000 в цялата страна.Във Североизточна България бабечани са се заселили в Шуменско,Търговишко и Разградско.Като населени места в които живее компактно население от бабечански
помаци са:
Област Шумен - 9
Област Търговище - 19
Област Разград - 11
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Както вече някой по-горе беше споменал това е най-колоритната група помаци,езика е повече македонски от колкото български,но същевременно присъства и едно доста голямо съдържание на родопски говор.
Поради категоричното самоотлъчване на бабечанските помаци като цяло от българското население,по време на Османската власт,а и след това,бабечаните са си патили доста.Така например до 1912 година бабечанските колиби с център село Бабек(сега Бабяк) са били разделени на две части,едната в Османската империя,а другата част в Княжество България,като границата е била точно между селата Пашово и Аврамово,които ги разделя разстояние от около километър.След като цялата част на бабечките колиби попада в границите на Княжество България християните тръгват да си отмъщават на помаците,до като и властта не слага ръка върху ситуацията... През 1912 година е събрано абсолютно цялото бабечанско население и под контрола на армията е подкарано в неизвестна посока,стигат до град Кричим,където ги затварят във стари османски военни поделения дни на ред.Според разкази на възрастни хора по това време вилнеела някаква епидемия,придружена от мизерията и глада на хората,доста от тях се разболяли,други починали,някои от тях били настанени в къщите на местни мюсюлмани в Кричим,които се грижели за болните и им давали вода и топла храна.Също така според разкази на вързрастните хора,никoй не знаел на къде всъщност са ги водели,единственото което се помни е,че по пътя до Кричим на моменти се чували изтрели последвани от женски писъци и плач.
Възрастна жена от моето село преразказва разказаното от нейната баба,така:
"Вървели са на групи заобиколeни от войници,по някога се чувало изстрел последван от писъци и гласът на някоя плачеща жена оплакваща мъжа си.
Билиса ги затворили в Кричим,мъже и жени отделно,на моменти идвали някои от войниците набелязвали си си някоя жена грабвали я и си правели с нея каквото поискат."
разказала Е.В.
"Никoй не знаел за какво са ги карали до там,едни казвали че искат да ги убият,други че искали да ги изведат в Турция.
Помаците от Якоруда през това време правели всичко възможно за да върнат нашите помаци невредими.
Тогавашният кмет на Якоруда Алиш ага,е казал следното.Ако смятате да убиете този народ губите много,вие рискувате да загубите еднмо много трудолюбиво население.''
разказал Р.Д.
В крайна сметка след няколко дневен престой в Кричим,бабечанските помаци са пуснати да се приберат обратно по домовете си.
Непосредствено преди Балканската война, Бабeшките колиби са били над 2000 на брой, но след войната в следствие на многото жертви и емиграцията, броят им намалява наполовина.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
По време на Възродителния процес през 1972 година бабечани научават за насилствената смяна на имената в Родопите и изработват план за противодействие. От бабешките колиби се събират около 400 мъже, чиято цел е да прекосят Рила по билото и през Самоков да достигнат до София, където да протестират пред американското и турското посолство. ДС разбира за операцията едва след като групата е тръгнала и незабавно стартира спешна високопланинска операция за неутрализиране на бунтовниците. Повечето бабечани от групата са заловени, пребити или интернирани, а един възрастен човек умира и е свален на ръце до град Белово.
''Събрахме се на Юндола и потеглихме към Бел Мекен,където се присъединихме към друга група помаци и се запътихме към Самоков за да идем в София.Искахме да протестираме и да говорим за това с Тодор Живков,че ни сменят на сила имената.Стигнахме малко над Самоков,по-от горе така над градчето,там го викат Боровец.Изведнъж ни заобиколиха,бяха с военни униформи въоръжени,водеха и кучета с тях,които по късно пуснаха да ни гонят,стреляха срещу нас искаха да ни заобиколят от всякъде и да ни притиснат,хората се изпоплашиха много от тях наскачаха в реката на близо за да се спасяват,по-късно разбрахме че един човек се е удавил,беше страшна гледка...''
Разказ на М.Б. родом от Якорудско.
По време на смяната на имената през 1972 година,жителите на тогавашната Бунцева махала на село Конарско(oт септември 1974 година Бунцево е признато за самостоятелно селище.[2]) се вдигат на протест срещу „възродителите“, в следствие на което става сбиване, при което един от ръководителите на операцията е убит. Акцията е временно прекратена, докато пристигнат подкрепления, но в същото време от целия край се събират помаци. Кулминацията е край училището, където със стрелба „възродителите“ овладяват положението. След това за убийство са осъдени седем човека от селото, единият от които е екзекутиран. По този повод България получава протестни ноти от Турция и от новия тогава лидер на Либия - Муамар Кадафи.[1]
Източници:
Уикипедния-села Бабяк,село Бунцево
Васил Кънчов-Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница
Разкази на възрастни хора сред бабечанските помаци
-
''През 1912 година е събрано абсолютно цялото бабечанско население и под контрола на армията е подкарано в неизвестна посока,стигат до град Кричим,където ги затварят във стари османски военни поделения дни на ред.''
Не става въпрос за цялото бабечанско население със сигурност.
Редица селца и махали не преживяват това и естествено нямат спомен за подобно нещо ,ето защо невярно е това обобщаване за всички бабечани.
-
''Поради категоричното самоотлъчване на бабечанските помаци като цяло от българското население,по време на Османската власт,а и след това''
С извинение но това си е свободно съчинение -[самоотлъчване ???].
Бабечани живеят доста изолирано от всички етнически и религиозни групи и дори османската власт е липсвала в периода на османското владичество -това е факт.
-
Интересен елемент от традиционната култура на бабечани, това са хората който играят както и типичното според мен пиринско звучене на техните песни.
Наред с тамбурата ,която е много популярен техен инструмент, съм виждал един интересен музикален инструмент характерен за района в миналото -тн. ''двоянка''http://worldmusic.hit.bg/dvoianka.htm (http://worldmusic.hit.bg/dvoianka.htm)http://www.google.bg/images?hl=bg&q=%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D1%8F%D0%BD%D0%BA%D0%B0&um=1&ie=UTF-8&source=univ&ei=x3EoTO7kKt2WOP-iiMUC&sa=X&oi=image_result_group&ct=title&resnum=1&ved=0CCUQsAQwAA (http://www.google.bg/images?hl=bg&q=%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D1%8F%D0%BD%D0%BA%D0%B0&um=1&ie=UTF-8&source=univ&ei=x3EoTO7kKt2WOP-iiMUC&sa=X&oi=image_result_group&ct=title&resnum=1&ved=0CCUQsAQwAA)
-
Чувал съм, че бабечаните навремето са оставяли кичур коса на главата на малките момчета, а останалото са бръснели. Това е обичай характерен за източните славяни. Верно ли е че е съществувал и при бабечаните?
Незнам али е същаствувало при славяните, но при помаците го има.Бръсне се главата НУЛА номер и се остава един кичур отзад...Но така е ходил и пророка Мохамед, а и прабългарите
-
Незнам али е същаствувало при славяните, но при помаците го има.Бръсне се главата НУЛА номер и се остава един кичур отзад...Но така е ходил и пророка Мохамед, а и прабългарите
Този обичай е характерен и за западната част на община Елена и за Трявна, което също навява много мисли....
-
Този обичай е характерен и за западната част на община Елена и за Трявна, което също навява много мисли....
Много интересно ми е точно,какви мисли ти навява.......
-
Много интересно ми е точно,какви мисли ти навява.......
Ами ето сега ще ти кажа какви мисли ми навява. Този прическа е била характерна за скитите от където преминава при славяните Анти. Сред тюрките е непозната. Очевадно между населението, което има такава прическа съществува някаква връзка, също така е очавадно че в България това население е славянско. Между другото гореспоменатите региони са единствените в България заедно със Ихтиманско където се е практикувал този обичай. Значи да систематизираме- района на Елена, Трявна, Бабек, Ихтиман и както скоро научих и Девин на момчетата са оставя един кичур коса а иначе главата се бръсне. Трябва да бъде направено проучване, защото този обичай е бил изключително силно разпространен в Украина където са славяни Анти. А за силата му в България говори намример големия зор с който е бил изкоренен от Елена след 1878.
-
Салихе не допускаш ли поне мьничко,че този обичай при помаците няма нищо общо с обичаите при славяните а се дьлжи най вече на силната им религиозност и привьрзаност кьм исляма.Може би много по лесно е да се приеме,че сме славяни и да сложим край на много спорове,които сме водили тук вьв сайта.Сигурен сьм това ще се хареса на много хора и най вече на голяма част от заблудените помаци от смолянско,които все тьрсят нещо я славянско,я прабьлгарско и какво ли още в произхода си само и само не това,което всьщност е истината.Тя им пари.Никак им не угодна.
-
Какво общо има чомабаса (тоя кичур) с исляма ??? Да не смяташ, че киевския княз Светослав, описан с такъв кичур, е мюсюлманин. или пък жителите на Еленско, Тревненско и Ихтиманско ???
-
...Но така е ходил и пророка Мохамед,
Това е общото между кичура коса при малките деца и исляма.Какво общо има чомабаса (тоя кичур) с исляма ??? Да не смяташ, че киевския княз Светослав, описан с такъв кичур, е мюсюлманин. или пък жителите на Еленско, Тревненско и Ихтиманско ???
-
Слушай Хат, за религиозността на бабечани съм наясно повече от теб, но ако позволиш един въпрос , все пак се имаш за светило по темата-
какви са по произход бабечани? -интересно ми е да ти чуя мнението в прав текст
А иначе не съм и чул дори бабечани да имат такива прически.
-
Слушай Хат, за религиозността на бабечани съм наясно повече от теб, но ако позволиш един въпрос , все пак се имаш за светило по темата-
какви са по произход бабечани? -интересно ми е да ти чуя мнението в прав текст
А иначе не съм и чул дори бабечани да имат такива прически.
Нещо ме бьркаш с някого.Аз самият сьм бабеченин и не претендирам да сьм някакво светило по каквото и да е.Мнението ми за произхода на помаците бабечени сьм излагал много пьти в сайта сега нямам намерение да повтарям всичко от начоло.Ако истински се интересуваш от това в сайта ни има предостатьчно материали пьрво ги прочети след това мисля, че няма да имаш нужда от каквито и да е вьпнроси кьм мен.Искам да ти кажа,че наистина при нас е имало такива прически и ако не си чувал това си твой личен проблем.Аз ще те помоля пьк да споделиш за религиозността на помаците щом като си наясно много повече от мен.
-
Врит сме арапе! :P
-
http://www.struma.com/publikacii/yavor-chitakov-ot-s-babyak-i-na-bulgaromohamedanite-rodina-e_9208/ (http://www.struma.com/publikacii/yavor-chitakov-ot-s-babyak-i-na-bulgaromohamedanite-rodina-e_9208/) Явор Читаков от с. Бабяк: И на българомохамеданите родина е България
21 юни 2010 Явор Читаков 56 коментара 1846 прочита
Явор Читаков
Християни и мюсюлмани да живеят заедно е съдба, а не хрумване на политик, от столетия едни синори делят нивите им, споделят празници, ученически години, войниклък
Българомохамеданите /помаците/ през последните няколко години са обект на засилено “внимание” от страна на определени кръгове в нашата страна, които често пренебрегват добрия тон.
Отдавна се каня да взема отношение, но се колебаех, защото, за да доказваш истината и да опонираш на хора, силни на деня, се иска кураж, и то голям. Аз не търся конфликти с никого, защото не съм конфликтна личност. Но когато става реч за истина и справедливост, съм готов да споделя мнението си, макар че в днешно време това може да се окаже опасно.
След прословутия призив преди няколко години на един мастит политик: “Турците в Турция, циганите на сапун”, макар и по-късно във времето, в общественото пространство се подхвърли и друг политически бисер: “Родопите си отиват от България”!. Доколкото си спомням, тази зловеща мисъл за пръв път бе изказана от лидера на партия “Атака” на област Шумен г-н Румен Русев. По един или друг повод по телевизията и в някои печатни издания не пропуснаха да го подкрепят и други суперпатриоти. В едно от предаванията на “Паралакс” по телевизия “Скат” от април 2008 г. гост беше г-н Живко Сахатчиев от Якоруда, който наговори такива неща, че направо се изплаших. Че помаците се турчеели, че слагали на децата турски имена. И тук г-н Сахатчиев не пропуска да отбележи, че Родопите си отиват от България, че ни чака косовски вариант и пр., и пр.
Та нима младите християнски семейства не слагат на новородените си деца италиански, френски, английски и какви ли не още модни имена? Просто модно увлечение. Е, вярно, срещат се някои нехарактерни досега имена, като Амина, Ясмин, Енис и др., но преобладават характерните за нашето население арабски имена, които се предават от поколение на поколение. И нещо повече, болшинството от родопчани върнаха наставките “ов” и “ев” на фамилните си имена. Според мен тяхното премахване преди години беше увлечение и груба грешка, защото по този начин след едно-две поколения безвъзвратно ще се изгуби родовата памет на цели фамилии /родове/. И тук е мястото да попитам кои са тези като господин Румен Русев, Живко Сахатчиев и сие систематично да правят внушения, че Родопите си отиват от България?!
Къде отиват, бе, господа, в кой край на планетата Земя или на коя друга планета?! И защо това неразбиране и недоброжелателност към помаците? Не разбирате ли, господа, че с тези внушения вие нанасяте голяма вреда, че тези внушения са деструктивни и много опасни. И вместо да изпишете вежди, ще извадите очи.
А това, че се построиха много джамии в годините на демокрацията, е факт, и то неоспорим. Но този факт не трябва да дава повод на някои политици и кръгове да изпадат в истерия. За тяхно сведение, джамиите не се пълнят и наполовина в повечето села, където има такива. В гр. Белица например джамията се посещава в петък от 10-15 вярващи. А в моето родно село само петима правят редовен намаз. Доскоро ходжата на селото Усаин Читаков сам-самичък посещаваше джамията за намаз и много хора са го виждали да плаче от мъка, че млади и стари пълнят кафенетата и кръчмите, а в джамията никой не влиза. Той чистосърдечно признава, че при комунизма много хора са извършвали намаза, а на Байрамите тогава джамията едва е побирала желаещите. Може да прозвучи невероятно за някого, но това факт.
И още нещо - рядко има селища, където младежкото присъствие в джамиите да е осезателно. Защото младите хора предпочитат по-свободния живот пред ограниченията, които биха били принудени да правят при едно по-сериозно навлизане в лоното на исляма.
Впрочем аз съм мюсюлманин, но не посещавам джамия и не извършвам задължителните 5 намаза /ежедневни/. Но чета Корана и се удивлявам на всичко, написано в него. И не вярвам да е плод на религиозната и политическата приницателност на пророка Мохамед, защото исторически достоверно е, че той е бил слабограмотен човек. Явно в създаването на Корана има Божия намеса, каквата има при създаването на Тората и Библията. Знам, че тя има Стар и Нов завет, за 40-годишното пътуване на евреите от Египет до Ханаан - Обетованата земя, за скрижалите /десетте Божи заповеди/, които водачът им Моисей получава от Бога на планината Синай. Знам много неща за юдеизма. Мога още да говоря за Библията, но смятам, че засега това не е необходимо. Само ще споделя, че се отнасям с почит и уважение към религиозните чувства и вярвания на християните и тяхната свещена книга - Библията. Свещените книги, независимо фундамент на коя религия са, никой не трябва да ги хули и отрича, защото ще изпадне в заблуда и в дълбок грях. В дълбок грях изпадат и онези, които обругават и оскверяват гробове, църкви и джамии.
Аз не отричам, че има помаци, дори групи от тях, които имат крайни схващания, но те са малцинство. И не е ли по-добре да оценяваме хората не по техния верски и етнически признак, а по техните човешки достойнства и добродетели.
А що се отнася до патриотизма, аз бих казал, че помаците най-малко трябва да се обвиняват в липса на такъв, защото от есента на 1989 г. насам те не тръгнаха вкупом и презглава да се изселват в други, чужди държави, а останаха по селата и махалите на Родопа планина, а и в другите райони на страната, и усетиха с цялата им тежест несгодите и лишенията, които им стовари кризата на така наречения преход. Или казано по-точно и ясно - те не обърнаха гръб на родината си в името на по-сугурен, по-спокоен и лек живот! И не мога да си обясня защо с такова настървение и враждебност са изпълнени словесните атаки срещу помаците, защо така много на някои им се иска в Родопите непременно да има радикален ислям, защо тръбят наляво и надясно, че Родопите, респективно помаците, си отиват не знам къде, и пр., и пр.
Имам усещането, че както е тръгнало, с тези манипулации и внушения ще се направят по-големи поразии, отколкото с възродителния процес.
Говори се, че имамите се занимават с политика и използват религията за политически цели. Възможно е да има такива. И ако наистина има, то час по-скоро трябва да се откажат от това вредно увлечение, защото когато се объркат политиката и религията, се получава особена взривоопасна смес, на която й е необходима една по-голяма искра, за да се получи страшен взрив, след който ще има много кървави сълзи и хиляди изпепелини човешки съдби и мечти. И да не забравят, че България е светска държава.
Имам усещането, че е в ход тенденция към етническо и религиозно противопоставяне. И до голяма степен това се използва като политическо оръжие. Нека политическите и духовните водачи в нашата страна знаят, че когато тези процеси завладеят умовете и сърцата на децата и младежите, тогава те лесно могат да излязат от контрол. Затова имами, свещеници, учители, родители, политици и държавници, всички поотделно трябва да осъзнаят своята отговорност за запазването на религиозния и етнически мир в нашата страна.
За нас, помаците, традиционният ислям е в основата на религиозните вярвания и ценности, и през вековете той не е водил до остри конфликти с християнската религия и другите вероизповедания. Затова трябва да се придържаме към него. И още нещо. Християните в България са толерантни и дружелюбно настроени към мюсюлманите /помаците/. И това не е от днес и вчера, това е от векове. И нека не се хващаме за минусите, а за положителните неща, които са много, много повече. И защо някакви предразсъдъци и тенденциозни внушения трябва да ни попречат ние да се отнасяме по същия начин към тях?! И това не трябва да го правим по задължение и по внушения, а то просто трябва да бъде неразделна част от нашия живот.
Преди години, когато във Велинград имаше около 200 босненски мюсюлмани, една жена от тях беше дошла в с. Бабяк. Попитах я какви са впечатленията й от българските христиани. Приятно бях изненадан от отговора, че те са далеч по-добри от сърбите, че ние трябва да ги уважаваме много заради човечността им. Още помня думите й: “Турция не ни прие, върна ни от границата, но България ни прие!”.
В потвърждение на уважението и толерантността на българите към помаците е и това, че именно те им подадоха ръка и ги измъкнаха от безпросветността и невежеството. Още на следващата година, 1913 г., след освобождаването на Родопите от турско владичество през 1912 г., в моето родно село Бабяк Димитър Бръдешков от Якоруда слага началото на светското образование в тази част на Родопа планина. Така е и в десетки други села от Югозападните до Източните Родопи. Заобиколени често от недоброжелателност и подозрителност, с цената на много лишения такива човеколюбци като Димитър Бръдешков отстоявали своята кауза - да запалят светлината на знанието и културата в душите на тези изстрадали и неграмотни хора. Е, как тогава, какво на този свят може да ни накара да забравим, да заличим от миналото спомените си, саможертвата на тези будители-човеколюбци?! Нищо! Защото в противен случай ще бъдем слепци с очи!
Тук може би е мястото да отбележа, че през последните години политиците, съзнателно или не, до голяма степен игнорират помаците /българомохамеданите/. Това е крайно погрешен подход. Да сте прочели или чули по медиите мюсюлманин /помак/ да е изнасилил жена, да е ограбил или убил човек за пари?! Със зъби и нокти те са се борили за своето оцеляване. В първите години на прехода тежката криза се стовари най-силно върху тях. Но те не се отчаяха и предадоха. Отглеждаха животни - овце, говеда и коне, въпреки че търговците ги изкупуваха на символични цени. Отглеждаха тютюн и картофи, но им ги изкупуваха на половин цена. В онова време
/трудно/ спасението дойде от диворастящите плодове. Сякаш Бог се смили над тези отчаяни и трудени хора и напълни горите и поляните с билки, гъби, ягоди и боровинки. Беряха ги и ги продаваха, и така осигуряваха своя поминък...
Някъде преди около 10-ина години, когато пак безпаричието мъчеше хората, сякаш манна небесна падна над Разложката котловина. Към Банско и Разлог започнаха да текат като планински потоци пари, пари, много пари - левове, евро и долари. Започна се огромно строителство - хотели, ваканционни селища, голф игрища... а за това трябваха работници. А в селата на Родопите ги имаше в изобилие. Там армията на безработните беше най-голяма. И стотици, дори хиляди тръгнаха по строителните обекти. И ето в един момент усетиха, че нещата са се променили към по-добро. Много от тях си купиха западни автомобили, подредиха си домовете и в душите им стана по-ведро и леко.
Но за съжаленаие хубавият сън свърши. Той бе прекъснат от световната финансово-икономическа криза! И то откъде дойде това чудовище? От най-мощната държава в света - Америка. Америка кихна, а светът се разболя от грип... А Родопите от пневмония. Изведнъж родопчани останаха отново без работа и пак са в безизходица. И то голяма. Като никога досега. И идва тежкият и болезнен въпрос - ами сега накъде? Явно трябва да се борят с бедната песъклива земя и да разчитат отново на билки и доворастящи плодове. Тов е спасението. Друга алтернатива няма.
А това, че християни и мюсюлмани в България могат и трябва да живеят заедно, е съдба, а не хрумване на един или друг полтик. Съдбата, а не историята е предопределила да живеем заедно, за да си помагаме, да споделяме празниците си, мъката и радостите си, както е било десетилетия, дори столетия наред, та нали едни и същи синори делят нивите на много християни и мюсюлмани, учили сме в едни и същи училища, споделяли сме заедно трудностите на войнишкия живот.
С уважение: ЯВОР ЧИТАКОВ
-
Характерно за бабечанско е наличието на множество махалички ,имената на някои от тях е възможно и да не съм чувал - считам че ще представлява интерес ,някой съфорумник да ни информира по подробно за имената и местоположението им.
-
Може ли някой от раьона на Якоруда или Велинград да каже със сигорност кога ще е събора на Юндола?
-
Na 8mi
-
Здравейте.Аз съм бабеченин,в тази тема прочетох толкова много неща,които не знаех.Благодаря Ви много.За имена на махали или села мога да Ви дам няколко-Черешово,Кузьово,Палатик,Гарван,Златарица,Орцево.
А относно традициите ето и едно клип
svatba krai6te - - (http://vbox7.com/play:80b910db)
-
Bravo RedJI86,seloto vie super i mnogo yaki madami imate.Kazvat i v religiozno otno6enie ste dobri myusyulmani.A eto v klipa nikyaha pi6e i fenomena na seloto midje Ismail,4rez koyto vsevi6nia e pomognal na mnogo hora jivi i zdravi badete
-
"Много Ви моля, търся координатите на Мехмед Шибльов от с Якоруда, математик , завършил Пловдивски университет 1974 г."
Ще съм благодарна, ако някои знaе нещо...
-
Пример за толерантност! 34 годишната Лиляна Ангелова от Варна дарява бъбрека си за 23 годишният Исмаил от село Краище община Белица!
3 г. след трансплантация на бъбрек 23-г. Исмаил стана баща на момиченце
11 декември 2010 11 коментара 2026 прочита
Жителят на с. Краище вече е друг човек, 100-те процента неработоспособност и хемодиализата са в миналото, сега със съпругата си Сабие се радват на дъщеричката Джемиле
23-годишният Исмаил Бимбаш от село Краище, община Белица, стана баща на момиченце 3 години след успешна трансплантация на бъбрек, извършена в Правителствена болница “Лозенец”.
С прекрасна дъщеричка Джемиле го дари съпругата му Сабие. Бебенцето е 3.4 кг и изплакало преди дни в родилно отделение на болницата в Разлог в ръцете на д-р Радка Божикова и акушерката Хава.
Таткото Исмаил, както “Струма” писа, бе с бъбречно заболяване, освидетелстван със 100% неработоспособност и от 17-годишна възраст 3 пъти в седмицата по 4 часа бе на хемодиализа в благоевградската болница. За лечението си тогава Исмаил пътуваше от село Краище до Благоевград с автобус три пъти седмично.
Ето какво сподели по телефона развълнуваният баща:
Чувствам се много щастлив, благодарение на съвременните възможности на медицината оздравях и вече имам свое семейство и дъщеричка. Благодарение на дарения бъбрек от 34-годишната Лиляна Ангелова от Варна, която бе в мозъчна смърт, съм друг човек и продължавам живота си като пълноценен човек. През май 2007 г. медици от Александровска болница ми съобщиха, че е открит донор с над 50% съвместимост. Трансплатацията на бъбрека ми бе извършена на 7 май преди 3,5 години успешно в Правителствена болница “Лозенец” от лекарския екип проф. д-р Панчев, доц. д-р Симеонов, д-р Спасов, д-р Пъшев и други специалисти. Изписаха ме след един месец и оттогава нямам оплаквания. Чувствам се добре, благодаря на всички, които ми помогнаха, сега мога да работя и да се грижа за моето семейство.
В центъра по хемодиализа в Благоевград, където се извършва и подготовка на пациенти за бъбречна трансплантация, началникът на хемодиалида д-р Таня Янева съобщи, че 3 успешни трансплантации на бъбреци са извършени от началото на годината на пациенти от Благоевград, още 15 са чакащи.
Медицинската статистика сочи, че всеки 4-ти българин има проблеми с бъбреците, само 12% се лекуват своевременно. Бъбречните заболявания се развиват бавно, 1/4 от пациентите носят това заболяване 10-15 години, без да знаят. При първи симптоми на често нощно уриниране, отпадналост, гадене и безапетитие се консултирайте със специалист, съветват лекарите. 11 коментара..
Ето и коментара на дъщеричката на дарилата бъбрека си Лиляна... дъщерята Тони! ....12 декември 2010 @ 12:42 | Тони
Аз съм дъщеря на Лиляна. Гордея се с моята майка. Пожелавам много дълъг и щастлив живот на Исмаил и неговото семейство.
На Коледа си спомнете за нашето семейство . Много щастие за напред.
Източник" Струма"- http://www.struma.com/obshtestvo/3-g-sled-transplantaciya-na-bubrek-23-g-ismail-stana-bashta_14031/ (http://www.struma.com/obshtestvo/3-g-sled-transplantaciya-na-bubrek-23-g-ismail-stana-bashta_14031/)
-
Наистина прекрасен пример за разбирателство,толерантности уважение.Както се казваше в една песен "дано до всяко добро сьщество застане поне още едно" бих се радвал да прочета за още такива случаи,които завьршват с щастлив край.Те обаче засега са толкова малко,че имам чувството четейки този пост,че това е някаква хубава приказка.Дано все повече такива добри дела.
-
ЗА БЕЛИЦА Град Белица отстои на 178 км от град София и на 76 км от град Благоевград. Мекият средиземноморски климат определя града като лечебен за хората с белодробни заболявания.Общината е една от малките общини в Югозападна България, с площ от 382 кв.км. и с 11 400 жители. Белица е главен административен център на общината с 3980 жители, разположен в южните склонове на Рила планина. Богатата история и етнография на края се съхраняват в историческият музей. В града и общината има условия за развитието на туризма във всичките му измерения – традиционен, еко селски и др. Близостта на курорта “Семково”, само 17 км. от града го прави подходящ и за зимен туризъм.
-
местноста Равен
-
Какъв е този паметник, Лейля?
-
На 5 км северно от град Белица се намира историческата местност Равен, където са останките от селище от новокаменната и каменно-медната епоха, античен некропол и паметникът на загинали антифашисти.
-
Светилището на Бендида
Село Бабяк е разположено в западната част на Родопите, на 17 км източно от Белица. В землището му е открито светилище на Бендида - един от най-значимите тракийски култови обекти в България. Разположено е на висок триделен връх с надморска височина 1500 м и видимост към Разложката котловина, Пирин и Рила. Светилището е посещавано повече от 14 века (през цялото първо хилядолетие пр.н.е. до V век) и останките от ритуалните действия са образували културни напластявания с дебелина, достигаща на места до 3 м. Останки от антично селище и надгробна могила от късния период на желязната епоха има в местността Митеш, в местността Пшениценината са открити следи от древно антично селище. В местността Гогово има проучен средновековен некропол и плочи. Там са открити над 1000 медни и сребърни византийски монети. На Бабяшка чука са запазени останки от манастира "Света Екатерина".
-
Завладяваща е легендата, поясняваща етимологията на името на гр. Белица. Едно време Ица, най-хубавата девойка на селото, поради което всички я наричали Бела Ица, била подгонена от турски аскер. Тя предпочела смъртта и се хвърлила от стръмните канари в придошлите води на реката. Оттогава селото, славейки героизма на красавицата, се нарича Белица.
Територията на общината е богата на паметници на древни култури и цивилизации. Най-ранните следи от живот са открити в местността Равен, където е установено раннонеолитно селище. От времето на траките са известни високопланинските светилища в м. Бабячка чука при с. Бабяк и в м. Тевницко, северно от гр. Белица. В м. Беличка чука е изследвана тракийска надгробна могила. В нея е намерен запазен до наши дни дървен саркофаг. Саркофагът, покрит със слой от глинеста почва и камъни, се е съхранил над 2 500 години.
Бурна и изпълнена с превратности е историята на гр. Белица. Името Беличе се споменава за първи път през 1576 г в турски данъчни документи. През 17 век две съседни села, Беличе и Баля, се обединяват и образуват едно селище, днешния град Белица. През 1666 г. селото е опожарено до основи от турски аскер. Част от населението е принудено да приеме исляма, а друга част се спасява, скривайки се в планината. Беличани били будни и ученолюбиви хора, за което свидетелства съществуващото още в началото на 18 век килийно училище. Белица се включва в освободителните борби на българското население срещу турското господство. Създадена е революционна организация. Опълченци от селото участват в руско-турската война през 1877/78 г, но дългоочакваната свобода за Белица така и не настъпва. Беличани не са сломени и продължават борбата. Те активно се включват в Креснеско-Разложкото въстание. Голяма част от въстаниците са или затворени, или принудени да напуснат селото, но отново жителите на Белица се сражават в Илинденско-Преображенското въстание. За назидание Белица е опожарена до основи. В пламъците на пожара изгарят над 475 души и са убити повече от 120 мъже, жени и деца. Едва през 1912 г, в резултат на Балканската война, Белица получава свободата си.
Но без съмнение, една от най-важните институции в живота на гражданите на Белица е читалището. То е основано през 1885 г. от опълченци, завърнали се от освободителната за България руско-турска война. Те донесли със себе си от свободна България и от Русия книги. Читалищните дейци просвещавали беличани, пробуждали родолюбието им, подтиквали ги към освободителна борба. Турските власти затворили читалището, но хората съхранили негово богатство – книгите. През 1908 г. дейността на читалището е възстановена. Оттогава и до днес мисията му е да документира местните традиции, да възпроизвежда беличкия фолклор. Библиотеките му са хранилища на знание, което всеки жител и посетител на града може да ползва. Към читалището функционира Исторически музей, в който са експонирани намерените на територията на региона ценни находки, свидетелстващи за отминали епохи и култури. Богата етнографска колекция осветлява характерната за края традиционна култура. Постоянно действа изложба-базар с изделия, дело на местните занаятчии. Читалището е средището на културния живот на града, под неговия покрив се раждат новите идеи, оттук започват гражданските инициативи на жителите на Белица.
-
В читалището имаше една кака Мая работи ли още там
-
джунджура от белица
Кандидати за слава финал 27.06 - Човека с монетите и сезала - Георги Джунджуров (http://vbox7.com/play:87b98a3f)
-
В читалището имаше една кака Мая работи ли още там
незнам за кой говориш
-
якоруда
-
една от мечките,която живее в парка за реадаптация на танцуващи мечки и голяма атракция за туристите посещаващи парка
-
Белица - една от 22-те отлични Европейски туристически дестинации
-
Видеоклипове от обявяването и награждаването на Белица като победител в конкурса за Отлична туристическа дестинация под надслов "952 Природата ви приветства"
-
Отлична туристическа дестинация (http://vbox7.com/play:f6524e1e)
за тази ли кака Мая ставаше въпрос sultan selim
-
ЗА БЕЛИЦА Община Белица е разположена живописно в северо-източната част на Разложката котловина и Благоевградския район, по долината на р.Места, между южните склонове на източна Рила и северните склонове на Велийшко-Виденишкия дял на западните Родопи. Граничи с Якорудска, Банска, Разложка, Рилска Самоковска и Велинградска община.
Обхваща 12 населени места, като 8 от тях са разпръснати във високопланинската част на Родопите. Общинският център гр. Белица се намира в южната част на Рила и е свързан с отклонение от 4 км (от главен път Разлог – Велинград) с международните пътища Е-79 и Е-80, което осигурява добра транспортна достъпност до София (172км) и Благоевград (72км).
Общата площ на общината е 293 536 дка, от които 221 862 дка са горски територии и 63 205 дка – земеделски земи. Релефът е преобладаващо планински и полупланински. Средният наклон на терена е 9,1%. Територията обхваща части от Рила, Родопите и долината на р. Места. Източно от долината на река Беличка се простират части от Източния /Мусаленския/ дял на Рила планина.
Широките поляни на Семково /около 1600 м.н.в./ по южния склон на Рила разнообразяват релефа на стръмно спускащите се към Разложката котловина планински склонове. Източно от Пирин планина се простират котловините и праговете по течението на р. Места. На изток Разложката котловина се загражда от рида Дъбраш /ср. надм. в. 1600 м/, който принадлежи на Западните Родопи.
Климатът е преходно континентален със средиземноморско влияние, а в по-високите части на планините – планински. Мекият средиземноморски въздух, проникващ по течението на р. Места, определя климата в град Белица като лечебен за хората с белодробни заболявания. На тази основа функционира и средно оздравително училище за деца с такива проблеми.
-
село Бабяк
-
Много ми харесва орцево
-
Много ми харесва орцево
ходил ли си там
-
Имам приятели там ;)
-
В село Бабяк е имало и втора джамия,която е съборена през 80-те години от бабечките комунисти,имам някакви смътни спомени от минара и,около нея е имало и гробове с плочи които са унищожени,след това беше направена фурна в нея!Другата джамия е в окаяно състояние,направен е някакъв външен ремонт,но вътре не е пипнато нищо,а и покрива и тече!Поговорих си с имама и ми разказа за надгробните плочи,2 са вътре в джамията,други той ги е спасил от унищожение,след като е помолил багериста да изкопае яма и там да заровят плочите вместо да ги унищожат както е направено с другите плочи от другата джамия и плочите на Гогово!Разказа ми ,че е идвал Татарлъ и казал ,че плочата на която пише 1315(има плочи и с по стари дати,на които липсва арабската буква х) е 100 годишна,а бащата на имама,който също е бил имам(както и предците им) му отвърнал:То ако тази плоча е 100 годишна,аз щеше да познавам този човек! А относно писаното от летописците,мога да кажа ,че е имало много начетени и образовани хора,хафъзи,тези камъни и джамии не са правени от невежи!
-
Mehmed Terzi Ilahi (http://www.youtube.com/watch?v=9UKwZMNttzo#)
-
Много ми харесва орцево
Имах съученици от Орцево и Бунцево
-
Mehmed Terzi Sveta Petka (http://www.youtube.com/watch?v=d1fjNoX6tuw#)
-
Искам да споделя с Вас оригиналния текст на песента която изпълнява Н.Славеев.Тази песен е от Белица- по повод на истински случай,станал в местноста Трестеник,там са организирани 3 посии от комити,които пресрещат и пребиват Джемал Кенански ,това става на свечеряване след като тръгва от Белица за Разлог–той е бил Разложанин много начетен и смел, уважаван от Помаците човек,в Белица е бил на мюсюлманска сбирка!От раните умира!След което е погребан,близките му заминават за Турция,а после брат му според думите на хората се връща разкопава гроба и занася костите му в Турция! Лично съм говорил когато бях дете с човек ,който е бил очевидец на случката, бил е овчарче и вижда цялата драма!
Какво е чудо станало между Белица и Баня!
В тоя долен “Трестеник“.
Джемал Кенански убиен.
Джемаловите две сестри жално си милно плачеха.
Дълги си коси щавеха и си Джемал питаха.
Джемале,брате Джемале!Кой ми те брате утрепа,утрепа брате погуби?
Сестро ле, сестро Атидже!Мен ме сестро убиха-беличките комити и баненския кмет-помощник!
Те ме сестро убиха,убиха и погубиха!
НИКОЛАЙ СЛАВЕЕВ -- МЕЖДУ БАНЯ И БЕЛИЦА (http://www.youtube.com/watch?v=_LW_kcq1P4c#)
-
Кога се е случило това
-
Ами незнам точно,човека с който говорих Аллах рахметейлесин,беше роден 1909,значи някъде между 1920 и 1930 година!По мое предположение!
-
Що, ми се струва, че за тая тъжна случка, мелодията на песента требва да иье звучала по по-инакъв начин, а не толкоз весело, игриво и напевно, сигурно автентичната мелодия е била по драматична!?! ::)
Явно, агата Николайчо, нещо е смесил напевите от некоя друга песновка с този другият текст, та затуй, май требва некой по стар чилякь от Белишко да му иье изпее отново и да си я пооправи за да си зазвучи постарому и по-истинско! 8) ??? ::)
-
Това е една от малкото чисто помашки песни на които "Агата Николайчо" не е посегнал нито от кьм текст нито от кьм музика.Изпратихме няколко протестни писма против тази идиотщина ама кой да те чуе.Едни от най хубавите и мелодични помашки песни са станали "типично" бьлгарски благодарение именно на него.
-
..... чисто помашки песни ........ от най хубавите и мелодични помашки песни са станали ......
Може и да не е тъй, но като най-хубави, мелодични и описателни Помашки песни от този край май, че ще си останат като водещи, онези изпети песни от местният якорудски певец "Мехмед" и неговите якорудски извори издадени в един или два албума. ::)
Доколкото е знайно , той има събрани още около 70 - 80 стари автентични помашки песни, но за жалост нема некой местен, кой да го подкрепи да ги изпее и ги издаде, та затуй други неместни певци отвреме-навреме му ги изпяват, възродяват и преобразяват, даже чат-пат и ги пооткрадват и излизат на мегданя с нови текстове и с ново звучене, ама, как и да е, то Помаците като имат, имат, значи покрай тех имат и всички около тех! 8)
Та, "Николайчо" си е Никито, ама "Мехмеда" си е Мехмеда ! ;) :) ;)
-
Искам да споделя с Вас оригиналния текст на песента която изпълнява Н.Славеев.Тази песен е от Белица- по повод на истински случай,станал в местноста Трестеник,там са организирани 3 посии от комити,които пресрещат и пребиват Джемал Кенански ,това става на свечеряване след като тръгва от Белица за Разлог–той е бил Разложанин много начетен и смел, уважаван от Помаците човек,в Белица е бил на мюсюлманска сбирка!От раните умира!След което е погребан,близките му заминават за Турция,а после брат му според думите на хората се връща разкопава гроба и занася костите му в Турция! Лично съм говорил когато бях дете с човек ,който е бил очевидец на случката, бил е овчарче и вижда цялата драма!
Какво е чудо станало между Белица и Баня!
В тоя долен “Трестеник“.
Джемал Кенански убиен.
Джемаловите две сестри жално си милно плачеха.
Дълги си коси щавеха и си Джемал питаха.
Джемале,брате Джемале!Кой ми те брате утрепа,утрепа брате погуби?
Сестро ле, сестро Атидже!Мен ме сестро убиха-беличките комити и баненския кмет-помощник!
Те ме сестро убиха,убиха и погубиха!
НИКОЛАЙ СЛАВЕЕВ -- МЕЖДУ БАНЯ И БЕЛИЦА (http://www.youtube.com/watch?v=_LW_kcq1P4c#)
da tova naistina e taka
-
Бележит Родопски учен Мехмедали ефенди!
Западните Родопи,които обхващат едни от най-прекрасните земи на България,от векове са обитавани от многобройно мюсюлманско население и са били сред центровете на мюсюлманската общност и култура.Втози край са израснали редица учени,които са допринесли за запазването и развитието на ислямската идентичност и култура в този район.Днес това се потвърждава от броя на мюсюлманите и боя на мюсюлманските храмове в региона.
Един от учените,спомогнали за съхранението на ислямската култура тук ,е Мехмедали ефенди-беличкия ефенди.
Мехмедали Абдиев Спахийски е роден през 1885г. от баща Абди Мустафов и майка Зелихе в село Белица(дн.град Белица).Израства в бедно селско семейство.Първоначално учи в родното си село до 7-ми клас,след което продължава образованието си в медресето в с.Якоруда.Воден от желанието да придобие повече знания,по-късно той заминава за гр. Кавала,където в продължение на 15 г.учи в тамошното медресе „Кавалалъ Мехмед Али Паша“ и обогатява знанията си в областта на исляма.
След завършване на образованието си ,се връща в родния край и работи като имам и учител,а по късно и като районен мюфтия.Независимо от трудностите и тежките условия ,той спомага за запазване на исляма в средния дял на Западните Родопи.И въпреки ,че през 1927г. майка му,баща му и всичките му роднини се преселват в Република Турция,той отказва да замине и остава да ограмотява хората в региона.През 1946 г.написва книгата „Кензул-ирфан фи илмиш-шериатил-ислямияти уе бадил фунун“(„Съкровището на знанието в ислямското право и някои други точни науки“).През 1948-1950г. пише книгата „Муршидул-муминин“(„Наставник на вярващите“),която може да се приеме за наръчник на мюсюлманите по онова време.В този голям труд от 802 страници,написан на перфектен османотурски език,Мехмедали ефенди дава цялостно тълкувание на ислямската религия,като обръща особено внимание на проблемите,засягящи човека в земния и отвъдния му живот.Той отделя над 200 страници на акаида и ибадетите в исляма.Разглежда също и основни въпроси на ислямското право като брак,развод и наследстено право.
Беличкият ефенди прави тълкувание(тефсир) на около тридесет айета и четиридесет хадиса,придържайки се към традицията за събиране и обяснение на четиридесет хадиса.Той обстойно разглежда и морално-етичните норми и ценности,присъщи на истинския мюсюлманин,както и правилното хранене и здравословния начин на живот.
Книгата е довършена на 23 ден на 1354г. по хиджра.
Мехмедали ефенди, превежда множество книги от арабски на турски език,което се вижда от запазените преводи.Наред с това се нагърбва и с трудоемката задача да препише редица класически религиозни съчинения на османотурски език,които са използвани от тогавашните религиозни водачи.Такива са:„Зубдетул ваизин“;„Шерхи Биргиви“;„Тефсири Ханефи“;„Тефсири Мевакиб“;„Тефсири Тибиян“;„Ибн Абидин“„Шерх Шериатул Ислям“;„Тефсири Кебир“;Бехчетул Енвар“;„Иказ-ул муслимин“и др.
Придържайки се към Корана,Сюннета и в частност към хадиса:„Полезен е този,който опознае Свещенния Коран и научи другите на него“,той продължава своята дейност като учител,като обучава много ученици,които съхраняват и развиват исляма в този регион.
Сред подготвените от него ученици може да споменем имената на небезизвестните Ибрахим Матан,Мустафа Хасан Илански,Мехмет Муса Калъч,Хасан Юсуф Илански,Реджеп Дзангов,Мехмедали Табаков и др.
Повечето от учениците му работят като имами в района.Примерно Мустафа Илански е работил като имам в Белица,а М.Табаков в с. Долно Бирково.
Благодарение на неговия труд и организаторска дейност в този район, Мехмедали ефенди печели уважението и признателността на хората.Той посещавал ежегодно Якоруда и Бабяк,които обхващат територията от Генерал Ковачев до Велинград(Света Петка,Крайще,Даганово,Аврамово,Бабяк,Мече корито,Медени поляни,Кръстава,Грашево,Цветино,Чолакова,Хасанова махала и др.),където правел вааз и насихат,разговарял с хората за техните проблеми,з,а обучението и възпитанието на децата им.Неговият ученик Мехмед Муса Калъч,споделя следното:„Като цяло животът му бе посветен на Исляма и въпреки възрастта си ,той продължаваше да мисли и да работи за исляма“
Мехмедали ефенди е бил личност с големи познания и висока религиозна култура.Затова всички,които са имали срещи и контакти с него ,до края на живота си , си спомнят с добро за него.Един човек от Белица,изказвайки своето уважение към него заяви следното:„За нас той беше като безкрайна светлина,озаряваща пътя ни“.
Големи учени като Али ефенди от Неврокоп,Саадетин ефенди,Сюлейман ефенди от Якоруда,Халим ефенди от Велинград,Салих ефенди от Сърница,Хафъз Мустафа Молаали от Бабяк говорят за него с уважение и почит,което свидетелсва за неговите способностти и знания.Всичко това показва ,че той наистина е оставил след себе си добри последователи,които поддържат искрицата на Исляма в тази част на Родопите.
Мехмедали ефенди напуска този тленен свят на 3 декември 1957г. като истински муджахит,останал до последният си дъх преданно отдаден на Аллах С.Т. Аллах рахмет ейлесин!
-
Ходжата на село Бирково - Мехмед Табаков (http://vbox7.com/play:a3736dee)
-
Бележит Родопски учен Мехмедали ефенди!
Западните Родопи,които обхващат едни от най-прекрасните земи на България,от векове са обитавани от многобройно мюсюлманско население и са били сред центровете на мюсюлманската общност и култура.Втози край са израснали редица учени,които са допринесли за запазването и развитието на ислямската идентичност и култура в този район.Днес това се потвърждава от броя на мюсюлманите и боя на мюсюлманските храмове в региона.
Един от учените,спомогнали за съхранението на ислямската култура тук ,е Мехмедали ефенди-беличкия ефенди.
Мехмедали Абдиев Спахийски е роден през 1885г. от баща Абди Мустафов и майка Зелихе в село Белица(дн.град Белица).Израства в бедно селско семейство.Първоначално учи в родното си село до 7-ми клас,след което продължава образованието си в медресето в с.Якоруда.Воден от желанието да придобие повече знания,по-късно той заминава за гр. Кавала,където в продължение на 15 г.учи в тамошното медресе „Кавалалъ Мехмед Али Паша“ и обогатява знанията си в областта на исляма.
След завършване на образованието си ,се връща в родния край и работи като имам и учител,а по късно и като районен мюфтия.Независимо от трудностите и тежките условия ,той спомага за запазване на исляма в средния дял на Западните Родопи.И въпреки ,че през 1927г. майка му,баща му и всичките му роднини се преселват в Република Турция,той отказва да замине и остава да ограмотява хората в региона.През 1946 г.написва книгата „Кензул-ирфан фи илмиш-шериатил-ислямияти уе бадил фунун“(„Съкровището на знанието в ислямското право и някои други точни науки“).През 1948-1950г. пише книгата „Муршидул-муминин“(„Наставник на вярващите“),която може да се приеме за наръчник на мюсюлманите по онова време.В този голям труд от 802 страници,написан на перфектен османотурски език,Мехмедали ефенди дава цялостно тълкувание на ислямската религия,като обръща особено внимание на проблемите,засягящи човека в земния и отвъдния му живот.Той отделя над 200 страници на акаида и ибадетите в исляма.Разглежда също и основни въпроси на ислямското право като брак,развод и наследстено право.
Беличкият ефенди прави тълкувание(тефсир) на около тридесет айета и четиридесет хадиса,придържайки се към традицията за събиране и обяснение на четиридесет хадиса.Той обстойно разглежда и морално-етичните норми и ценности,присъщи на истинския мюсюлманин,както и правилното хранене и здравословния начин на живот.
Книгата е довършена на 23 ден на 1354г. по хиджра.
Мехмедали ефенди, превежда множество книги от арабски на турски език,което се вижда от запазените преводи.Наред с това се нагърбва и с трудоемката задача да препише редица класически религиозни съчинения на османотурски език,които са използвани от тогавашните религиозни водачи.Такива са:„Зубдетул ваизин“;„Шерхи Биргиви“;„Тефсири Ханефи“;„Тефсири Мевакиб“;„Тефсири Тибиян“;„Ибн Абидин“„Шерх Шериатул Ислям“;„Тефсири Кебир“;Бехчетул Енвар“;„Иказ-ул муслимин“и др.
Придържайки се към Корана,Сюннета и в частност към хадиса:„Полезен е този,който опознае Свещенния Коран и научи другите на него“,той продължава своята дейност като учител,като обучава много ученици,които съхраняват и развиват исляма в този регион.
Сред подготвените от него ученици може да споменем имената на небезизвестните Ибрахим Матан,Мустафа Хасан Илански,Мехмет Муса Калъч,Хасан Юсуф Илански,Реджеп Дзангов,Мехмедали Табаков и др.
Повечето от учениците му работят като имами в района.Примерно Мустафа Илански е работил като имам в Белица,а М.Табаков в с. Долно Бирково.
Благодарение на неговия труд и организаторска дейност в този район, Мехмедали ефенди печели уважението и признателността на хората.Той посещавал ежегодно Якоруда и Бабяк,които обхващат територията от Генерал Ковачев до Велинград(Света Петка,Крайще,Даганово,Аврамово,Бабяк,Мече корито,Медени поляни,Кръстава,Грашево,Цветино,Чолакова,Хасанова махала и др.),където правел вааз и насихат,разговарял с хората за техните проблеми,з,а обучението и възпитанието на децата им.Неговият ученик Мехмед Муса Калъч,споделя следното:„Като цяло животът му бе посветен на Исляма и въпреки възрастта си ,той продължаваше да мисли и да работи за исляма“
Мехмедали ефенди е бил личност с големи познания и висока религиозна култура.Затова всички,които са имали срещи и контакти с него ,до края на живота си , си спомнят с добро за него.Един човек от Белица,изказвайки своето уважение към него заяви следното:„За нас той беше като безкрайна светлина,озаряваща пътя ни“.
Големи учени като Али ефенди от Неврокоп,Саадетин ефенди,Сюлейман ефенди от Якоруда,Халим ефенди от Велинград,Салих ефенди от Сърница,Хафъз Мустафа Молаали от Бабяк говорят за него с уважение и почит,което свидетелсва за неговите способностти и знания.Всичко това показва ,че той наистина е оставил след себе си добри последователи,които поддържат искрицата на Исляма в тази част на Родопите.
Мехмедали ефенди напуска този тленен свят на 3 декември 1957г. като истински муджахит,останал до последният си дъх преданно отдаден на Аллах С.Т. Аллах рахмет ейлесин!
Aferim kardesh mnogo hubav material ka4vash jiv i zdrav da si
-
Баща ми Юсуф Стивасарски също говореше с много голямо уважение за Мехмедали Спахийски, като го наричаше Беличкия ефендия.Hаистина за онова време той е бил не само един от най-образованите,но и от най-моралните хора,чиято диря още личи в този район.
-
Баща ми Юсуф Стивасарски също говореше с много голямо уважение за Мехмедали Спахийски, като го наричаше Беличкия ефендия.Hаистина за онова време той е бил не само един от най-образованите,но и от най-моралните хора,чиято диря още личи в този район.
Той и така е известен и назоваван в целият Велинградски район.Моят дядо е учил при него.
-
СЕЛО АВРАМОВО show0 (http://www.youtube.com/watch?v=wgrEQO0qNuw#ws)
Една разходка с теснолинейката до най-високата гара на Балканския полуостров-1267метра надморска височина
Gara Avramovo (http://www.youtube.com/watch?v=UqpHG9fu8v8#)
-
http://vbox7.com/play:718d8896 (http://vbox7.com/play:718d8896)
-
Лейля,а дали имаш повече инфо за мъжкия хор,изпълняващ "Мори,кукувичко"?
-
Лейля,а дали имаш повече инфо за мъжкия хор,изпълняващ "Мори,кукувичко"?
първо няма такъв хор,и второ ако чуя нещо за него ще ти разкажа
-
Лейля,а дали имаш повече инфо за мъжкия хор,изпълняващ "Мори,кукувичко"?
За това (http://kornitsa.com/forum/aeto-eo-koa/oko-eaama-mka/msg172/#msg172) ли става дума?
-
Не,Мустафа,този хор го знам :) Става дума за хора,озвучаващ клипа,качен по-горе. Текстът е почти същия,но звучи малко по-различно.
-
Karaibrahim hora koito izpalnqva e ot grad Belitsa! :) lesen otgovor!
-
http://vbox7.com/play:df5df1b3 (http://vbox7.com/play:df5df1b3)
Пътя не е направен все още,а и не вярвам скоро да стане!Така ,че Бриджит Бедро да си прибира мечките!Иначе клипа който е качен от Лейла е много хубаво направен ,но е далеч от истината!И турист дошъл веднъж в Белица не се връща!З съжаление общината е една от най-бедните и западнали общини!В настоящият момент процента на безработица в общината е изключително висок -75%. Работещите 25% са предимно в сферата на бюджетната дейност и в малките частни фирми, болшинството от които се занимават с дървопреработване. Хората се изхранват от преработката на малкото земеделски земи в региона и отглеждане на едър и дребен рогат добитък за собствени нужди.
http://www.belitsa.com/social.php (http://www.belitsa.com/social.php)
-
първо няма такъв хор,и второ ако чуя нещо за него ще ти разкажа
Трябва да има.Иначе песента от клипа нямаше да съществува в това си изпълнение.И май е този:
Белица (http://www.youtube.com/watch?v=CAaBezujXnc#)
С благодарности и поздрави към husein :)
-
http://vbox7.com/play:df5df1b3 (http://vbox7.com/play:df5df1b3)
Пътя не е направен все още,а и не вярвам скоро да стане!Така ,че Бриджит Бедро да си прибира мечките!Иначе клипа който е качен от Лейла е много хубаво направен ,но е далеч от истината!И турист дошъл веднъж в Белица не се връща!З съжаление общината е една от най-бедните и западнали общини!В настоящият момент процента на безработица в общината е изключително висок -75%. Работещите 25% са предимно в сферата на бюджетната дейност и в малките частни фирми, болшинството от които се занимават с дървопреработване. Хората се изхранват от преработката на малкото земеделски земи в региона и отглеждане на едър и дребен рогат добитък за собствени нужди.
http://www.belitsa.com/social.php (http://www.belitsa.com/social.php)
да ти кажа честно Бреджит Бардо нама такова намерение да си прибира меците, относно %-те безработица наистина и така заглямо съжаление.И друго тещо пътят скоро ще бъде асвалтиран,но дори и не асвалтиран туристо потокът годешно е доста голям,дори и даневи се вярва.
-
;)
-
"Up" на любимата тема :)
;)
-
http://kanal3.bg/?v=4153 (http://kanal3.bg/?v=4153)
-
:)