Pomak.eu
Български => Политика => Topic started by: Rasate on December 08, 2010, 14:44
-
Геостратегия за Евразия от Збигнев Бжежински
(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.xnetbg.com%2Fnew%2Fimages%2Fstories%2FGeopolitics%2Fbjejinskicover.jpg&hash=5102df45ba345b22975acbde00d19121dc5a05f9)
Преди 75 години, когато излезе първият брой на Foreign Affairs, Щатите бяха една самоизолирала се в Западното полукълбо сила, спорадично въвлечена в заниманията на Европа и Азия. Втората световна война и произтичащата от нея Студена принудиха Щатите да развият продължителна отдаденост към Западна Европа и Далечният Изток. Появата на Америка като единствената глобална свръх-сила ни заставя да изградим една интегрирана и разбираема стратегия към Еврaзия.
Еврaзия, от политическа гледна точка, е източникът на едни от най-настоятелните и динамични държави в света. Всичките претенденти за световна власт произлизат от Еврaзия. Едни от най-мнoгoчислените претенденти за регионална хегемония- Китай и Индия, са в Еврaзия, както са и всички останали потенциални политически и икономически претенденти, които се стремят да поставят под въпрос Американското първенство. В Еврaзия е съсредоточено 75% от населението в света, 60% Брутния Световен Продукт, и 75% от световните енергийни запаси. Потенциалната сила на Еврaзия засенчва дори тази на Америка.
Еврaзия е световният осен суперконтинент. Сила, която доминира Еврaзия би упражнявала решаващо влияние над два от трите световни икономически най-продуктивни региона: Западна Европа и Азия. Бегъл поглед към картата би ни подсказал, че държава доминираща Еврaзия автоматично би упражнявала контрол над Близкия Изток и Африка. В контекста на Еврaзия, служеща като световна геополитическа шахматна дъска, воденето на несинхронизирана политика спрямо Азия и Европа става неуместно. Начинът на разпределението на властта върху Евразиатската повърхнина ще е от решително значение за Американското глобално първенство и историческо наследство.
Самоподдържаща се стратегия спрямо Еврaзия трябва да се отличава с краткосрочна визия- в близките 5 години, със средносрочна такава- до 20 години и дългосрочна, отвъд 20 години. В повече, тези фази трябва да бъдат съзрени не като херметически изолирани едни от други, а като слети, част от една продължителност. В краткосрочен план, САЩ трябва да консолидират и продължат действащият геополитически плурализъм в Еврaзия. Тази стратегия ще гравитира около маневрирането и дипломатическата манипулация, предваряваща появата на злонамерена коалиция, която би могла да изпита Американското първенство, без да споменаваме и далечната възможност за единична държава, опитваща се да стори същото. В средносрочен план, предваряването би трябвало да доведе до създаване на стратегически съвместими партньори, които посредством Американското лидерство, биха могли да оформят една по-сътрудничеща си транс-Еврaзиaтска система за сигурност. В дългосрочен план, предугаждането на този злощастен сценарий би могло да се превъплъти в сърцевината на една глобална и действително споделена политическа отговорност. В западната периферия на Еврaзия, ключовите играчи ще продължат да са Франция и Германия, а съществената Американска цел би трябвало да продължи да бъде разширяване влиянието на Укреплението на Демокрацията- Европа. В далечният изток, изглежда, че Китай ще бъде още по-съществен актьор, а Американските Щати не биха имали Евразиатска стратегия, докато Шино-Американско политическо съглашение не бъде подхранено. В Еврaзиaтския център, зоната между разширяващата се Европа и регионално възкачващият се Китай ще остане политическа черна дупка, докато Русия не се редефинира като следимперска държава. Междувременно, южно от Русия, Централна Азия проявява симптомите на предстоящи етнически конфликти и съревнования на ниво Велики Сили.
НЕЗАМЕНИМАТА СИЛА
Няма признаци американският статус на световна свръхсила да бъде оспорен от нито един претендент в близкото поколение. Нито една държава не би могла да се сравни с Американските четири измерения на властта: военно, икономическо, технологическо и културно, които са съществото на глобалната политическа власт. В случай на Американска абдикация, алтернативата би могла да е само международна анархия. Президентът Клинтън бе прав, когато каза, че Америка се е превърнала в световно-"незаменимата нация".
Американската глобална загриженост ще бъде тествана от напрежение, турбуленция и периодичен конфликт. В Европа вече има признаци, че инерцията от интеграцията и разширението спадат и че национализма може да се пробуди отново. Голяма е и безработицата дори и в едни от най-успешните европейски държави, пораждаща ксенофобични реакции, които биха предизвикали Френската или Германската политика да склонят към екстремизъм. Желанието на Европа за единение може да бъде осъществено само чрез окуражение от страна на САЩ.
Бъдещето на Русия е по-малко ясно и възможностите за нейната позитивна еволюция са по-трудно достижими. Ето защо, Америка трябва да оформи политически контекст, който е в съзвучие с асимилирането на Русия в по-мащабна рамка на Европейско сътрудничество, като в същото време оказва благоприятно влияние над независимостта на нейните новосуверенни съседи. Въпреки това, жизнеността на Украйна или Узбекистан остава под въпрос, особено ако Америка не успее да подкрепи техните усилия към национална консолидация.
Шансът за привличане на Китай може да бъде заплашен от криза относно Тайван, вътрешнокитайската политическа динамика или просто поради долностремителната спирала на влошаващи се Шино-Американски взаимоотношения. Тази враждебност може да окаже напрежение върху отношенията на САЩ с Япония, вероятно посредством оказвайки разновесие в самата Япония. Азиатската стабилност може да бъде подложена на риск, а тези събития дори биха могли да засегнат позицията и вътредържавното равновесие в Индия, която е от критична важност за стабилността в Южна Азия.
В непостонянната Еврaзия, задачата на първо време е да се подсигури това, че нито една или комбинация от държави би могла да може да изхвърли САЩ от суперконтинента или намалят американската сила. Освен това, промоцията на стабилен трансконтинентален баланс не би трябвало да бъде видян, сам за себе си, като крайна цел, а само като средство за оформяне на наистина стратегически партньорства в ключови региони в Еврaзия. Една добронамерена американска хегемония все още би трябвало да обезкуражи други държави да оспорват нейната сила, посредством не само правейки разходите по тази идея твърде високи, но и чрез уважаване на легимните интереси на Евразиатските регионални претенденти.
И накрая, средносрочният план изисква подхранване на истински пертньорства с по-единна и политически дефинирана Европа, регионално превъзхождащ Китай, постимерска и гравитираща към Европа Русия и по-демократична Индия.
ДЕМОКРАТИЧЕСКОТО УКРЕПЛЕНИЕ
За Америка, Европа е изключително важно геополитическо укрепление в Евразия. Залогът в демократична Европа е огромен. НАТО окопава Американското политическо влияние и военна сила на Евразиатската земя. Посредством колективната Европейска зависимост от американска защита, всяко разрастване на европейското влияние е автоматично разширене на Американското такова. С други думи, способността на Америка да прожектира влияние и власт върху Евразия зависи от тесните транслатлантически връзки.
По-широка Европа и разширено НАТО биха послужили в краткосрочен и дългосрочен план на интересите на Американската политика. По-голяма Европа ще разшири обсега на Американското влияние, но без да може да бъде дотолкова политически интегрирана, че да се противопостави на САЩ по въпроси от геополитическо значение, особено по отношение на Близкия Изток. Политически дефинирана Европа е също важна и за асимилацията на Русия в система на глобално сътрудничество.
Америка не може да създаде по-унифицирана Европа сама – това е задача на самите европейци, особено на немците и французите. Обаче, Америка може да възпрепятства изплуването на по-вединена Европа, което може да се окаже гибелно за Евразиатската стабилност и Американските интереси. Докато Европа не стане по-единна, тя може да се разедини отново. Вашингтон трябва да работи заедно с Германия и Франция за да създаде Европа, която е политически жизнена, остава свързана със Щатите и разширява обсега на демократичната интернационална система. Въпросът не се състои в избора между Франция или Германия. Без тези две нации не би имало Европа, а без Европа, никога не би имало сътрудничество в транс-Евразиатската система.
На практика, всичко това би изискало накрая Америка да спомогне за споделено лидерство в НАТО, по-широка приемственост на френската загриженост относно ролята на Европа в Африка и Близкия Изток и продължителна подкрепа на източното разширение на ЕС, дoри aкo ЕС придoбиe по-силна политическа и икономическа настоятелност. Трансатлантическо споразумение за свободна търговия, както вече се предлага от някои Западни лидери, би могло да намали риска от растящото икономическо съперничество между ЕС и САЩ. Европейският успех в потулването на вековни вражди ще доведе до намаляването на важността на Америка като арбитър в Европа. Разширение на НАТО и ЕС бихa придaли жизненост на Европейското чувство за целенасоченост, като доведат до консолидиране на демократическите устои, извоювани с победата в Студената Война. Залогът в това усилие е нищо по-малко от Американската дългосрочна взаимовръзка с Европа. Новата Европа все още се дооформя и ако тази Европа ще да остане като част от "Евро-Атлантическото" пространство, експанзията на НАТО е задължителна.
В тази връзка, разширението на НАТО и ЕС би трябвало да напредват посредством поетапно дискутиране. Ако предположим че има взаимно поддържана Американска и Западноевропейска отдаденост, бихме могли да предположим един реалистичен времеви план за тези етапи: до 1999 първите 2 Централноевропейски членове ще трябва да бъдат приети в НАТО, въпреки че тяхното приемане в ЕС нямa да стане по-рано от 2002 или 2003; до 2003, много е вероятно ЕС да e започнал преговори за приемането на всичките три балтийски републики, а НАТО своенвременно ще е започнал същото спрямо Румъния и България с тяхното присъединяване преди 2005; между 2005 и 2010, само ако е направила съществени вътрешнодържавни рефорими и бъде идентифицирана като Централноевропейска държава, Украйна би трябвало да се подготви за преговори с ЕС и NATO.
Неуспешно разширение на НАТО, след като има отдадени усилия в тази посока, би унищожило идеята за разширяваща се Европа и ще деморализира централноевропейците. Дори и по-лошо, това би могло да превъзпламени латентната руска амбиция към Централна Европа. В повече, ясно е, че руският политически елит не споделя Европейското желание за силно Американско политическо и военно присъствие в Европа. В тази връзка, докато създаването на връзка с Русия за взаимно сътрудничество е желателна, за Америка е много важно ясно да изкаже своите глобални приоритети. Ако избор трябва да бъде направен, Евро-Атлантическата система трябва да стои по-високо от по-добрата взаимовръзка с Русия. РУСКАТА ИСТОРИЧЕСКА ЗАДАЧА
Новите руски връзки с НАТО и ЕС, формализирани посредством Съвместният НАТО-Руски Съвет, биха могли да окуражат Русия да направи своето постимперско и дълго отлагано решение в подкрепа на Европа. Официално членство в Групата на Седемте и подобрение на машината на вземане на политически решения в Организацията за Сигурност и Сътрудничество в Европа (ОССЕ/OSCE), в която специален комитет по сигурността, включващ Америка, Русия, и някоко ключови европейски държави, би окуражил кoнструктивнoто Руско въвличане в Европейското политическо и военно сътрудничество. Ведно с това, продължителното Западно финансиране и инвестиране в инфраструктурата, особено в комуникационните мрежи, биха довели Русия по-близо до Европа.
Въпреки това, в дългосрочен план, руската роля в Евразия ще зависи от нейното самодефиниране. Въпреки че Европа и Китай имат усилено регионално влияние, Русия все още остава най-големият световен притежалтел на недвижима собственост (земя), простираща се на десет времеви зони. Затова, проблемът на Русия не е в територията, а в това че тя трябва да застане лице в лице с факта, че Европа и Китай отдавна са икономически по-силни и че тя е по-назад от Китай в сферата на социалната модернизация.
В този контекст, първата цел на Русия по-скоро би трябвало да е собствената модернизация, отколкото да се впуска в безсмислени опити да си възвръща статута на глобална сила. Вземайки предвид размерът и разнообразието в нея, една децентрализирана политичекса система и икономика на свободния пазар биха отприщили креативният потенциал в руснаците и руските природни ресурси. Конфедеративна Русия – съставена от Европейска Русия, Сибирска Република и Далекоизточна Република – би могла по-лесно да култивира по-тесни икономически връзки със своите съседи. Всяка от конфедеративните единици би могла да впрегне своя местен креативен потенциал, който бива векове наред задушаван от тежката бюрократична ръка на Москва. Впоследствие, една децентрализирана Русия, по-трудно би могла да се поддаде на имперска мобилизация.
Много вероятно е Русия да скъса със своето имперско минало ако новонезависимите следсъветски държави са жизнени и стабилни. Тяхната жизненост ще секва винаги, когато Русия се отдава на имперксата съблазън. Затова, политическа и икономическа подкрепа трябва да бъде централна част от по-широка стратегия на интегрирането на Русия в една по-сътрудничеща трансконтинентална система. Суверенна Украйна е критически важен компонент на такава политика, както са и Азербайджан и Узбекистан.
Широкомащабно интернационално инвестиране в една по-достъпна Централна Азия би могло не само да консолидира независимостта на новите държави, но и да се окаже благотворно за следимперска и демократична Русия. Източването на ресурсите в региона би могло да увеличи просперитета и да изостри чувството за стабилност, като с това предотврати конфликтите от Балкански тип. Регионалното развитие също би трябвало да достигне и до прилежащите Руски провинции, които са икономически неразвити. Новите регионални лидери биха започнали да не се страхуват от политическите последици от по-тесните икономически отношения с Русия. Тогава, една неимперска Русия би могла да бъде възприета като главният регионален икономически партньор, ако и да не е вече имперски владетел.
ЕВРАЗИАТСКИЯТ НЕПОСТОЯНЕН ЮГ
С цел да осигури стабилност в Кавказкият и Централноазиатският регион като търси начини да подобри отношението си с Иран, Америка трябва да е много внимателна да не отблъсне Турция. Ако Турция се чувства като отхвърлена от Европа тя ще стане по-ислямизирана и без голямо желание да сътрудничи със Запада в опита му да приобщи Централна Азия към световното общество. Америка трябва да употреби своето влияние в Европа да окуражи евентуалното турско членство в ЕС и пресътворението й в европейска държава, само ако вътрешнотурската политика не се ислямизира. Редовни консултации с Анкара относно бъдещето на Каспийския басейн и Централна Азия биха подхранили у Турция чувство за стратегическо партньорство със САЩ. Също така, Америка трябва да подкрепи турското желание за основаването на тръбопровод от Баку (Азербайджан), до Джейхан.
В допълнение, не е в интерес на Америка влошаването на отношението й с Иран. Всички евентуални спогодби трябва да бъдат базирани на взаимното признаване на Американските и Иранските стратегически интереси в нестабилният околоирански регион. Силен, дори религиозно мотивиран – но не и финансово анти-Западнонастроен – Иран е също в интерес на САЩ. Американските дългосрочни интереси в Евръзия биха се подобрили ако Турция и Иран си сътрудничат, особено в сферата на построяването на нови тръбопроводи от Азарбайджан и Туркменистан. Всъщност, Американското финансово участие в тези проекти би могло да е само в плюс на Америка.
Въпреки че досега е била пасивен играч, Индия има важна роля на Евразиатската сцена. Без политическата подкрепа на Съветският Съюз, Индия щеше да е задушена геополитически от сътрудничеството между Китай и Пакистан. Оцеляването на Индийската демокрация е важно, понеже отхвърля твърдението, че демокрацията и човешките права са изцяло западни понятия. Индия доказва, че така наречените "Азиатски ценности" не са Азиатски, а просто антидемократични. При неуспех на Индия да запази своята демокрация това би довело до унищожаване на идеята за потенциално демократизиране в Азия и ще спре да оказва балансираща сила в региона, особено имайки предвид въздигащият се Китай. Индия би трябвало да бъде ангажирана с дискусии относно регионалната стабилност, без да забравяме промоциирането на повече двулатерални връзки с американските общности за сигурност. Никакво равновесие в Еврaзия не би било достигнато, без задълбочаването на стратегическото разбирателство между Америка и Китай и по-ясното дефиниране на японската роля. Това създава две трудни задачи за Америка: оценка на обсега на Китайското влияние в региона и контролиране на неспокойството на Япония относно нейният де-факто статут на Американски протекторат. Отхвърлянето на преувеличените страхове от въздигаща се Китайска сила и реалното японското икономическо възкачване би трябвало да инжектират реализъм в политика, която трябва да бъде базирана на внимателни стратегически изчисления. Целите на тази политика трябва да са да отклонят китайската власт в конструктивни регионални инициативи и да канализират японската енергия в по-широки международни сътрудничества.
Ангажирайки Пекин в сериозен стратегически диалог е първата крачка към стимулиране на неговия интерес към взаиморазбирателството с Америка, което рефлектира споделените от двете страни интереси относно североизточна и централна Азия. В същото време би било добре ако Вашингтон елиминира всякаква неяснота относно подкрепата си за "Един Китай", за да не може темата за Тайван да се влоши. По същия начин, в инетерес на Китай е да демонстрира, че може да подсигури мнoгoобразие в неговите вътрешни политически уредби.
В името на прогреса, стратегическият диалог между Китай и САЩ трябва да бъде продължителен и сериозен. Посредством такъв начин на комуникация дори и спорни теми като Тайван и човешките права биха били адресирани настоятетлно. На китайците трябва да им бъде казано, че тяхната вътрешнодържавна либерализация не е само тяхно занимание, понеже само демократизиран и проспериращ Китай има шанса да приобщи Тайван по мирен път. Всеки опит за насилствено вединение ще рискува стабилността на Шино-Американските отношения и ще възспре Китайската способност да привлича чуждестранни инвестиции. Тогава, китайската амбиция за регионално величие и глобален статус ще се снижат.
Въпреки, че Китай се въздига като регионално доминираща сила, далеч не е сигурно, че той ще стане глобална такава. Общите приказки, че Китай ще бъде следващата глобална сила пораждат параноя извън Китай и подхранват мегаломания вътре в него. Далеч от сигурно е, че експлозивните нива на растеж ще се задържат на това ниво в близките 20 години. Всъщност, продължителният дългосрочен растеж на тези нива ще изиска изключително добре съставна смес от: национално лидерство, политическа стабилност, социална дисциплина, високи спестявания, масивни вливания на чуждестранни инвестиции и регионална стабилност. Продължителната комбинация от тези фактори е много малко вероятна.
Дори ако Китай избегне сериозни политически сътресения и продължи своят икономически възход за четвърт столетие, той въпреки това би останал относително бедна държава. Утрояване на БВП ще остави Китай зад повечето нации по доход на глава на населението и съществена част от народа ще останат бедни. Неговият напредък по осигуряване на достъп до телефон, коли, компютри, камо ли консуматорски продукти, ще остане скромен. В близките двадесет години, може да се очаква Китай да достигне нивото на една глобална военна Сила, тъй като икономиката му ще даде шанс на неговите лидери да пренасочат значителна част от БВП на страната към военното дело и по този начин модернизират войската и ядрения арсенал. В същото време, ако усилията в тази насока са твърде големи, то по този начин може да се достигне същият негативен ефект в дългосрочен план върху икономиката, както бе и със Съветският Съюз. Натрупване на оръжия от страна на Китай би довело до съответен отговор и на Япония. Както и да е, настрана от неговите ядрени сили, Китай няма да може да прожектира своята военна сила отвъд своя регион в близкото бъдеще.
Велик Китай, превръщащ се в регионално доминантна сила е друг въпрос. Де факто, сфера на китайско регионално влияние е много вероятно да е част от бъдещето на Евразия. Такава сфера на влияние не би трябвало да бъде възприемана като зона на изключителна политическа доминация, както Съветският Съюз имаше в Източна Европа. Тази зона на китайско влияние по-скоро би била такава, в която по-слабите отделят специално внимание към интересите, гледните точки и очакваните реакции от регионалнодоминантната сила. Накратко, китайската сила на влияние може да бъде дефинирана като една, в която първият въпрос, който си задават в различните столици е: "Какво мисли Пекин по този въпрос?".
Също така, много е вероятно един Велик Китай да бъде политически подкрепен от неговата заможна диаспора в Сингапур, Бангкок, Куала Лумпур, Манила и Джакарта, без да споменаваме Тайван и Хонг-Конг. Според Яджоу Жоукан (Яжоу Жоукан, Asiaweek), крупните авоари на водещите 500 китайскопритежавани предприятия в югоизточна азия са равни на около $540 милиарда. Югоизточноазиатските държави отдавна вече подхождат с боязън и загриженост към икономическите и политическите интереси на Пекин. Китай, освен чрез спонсорирането на корейското съединение, може да стане една истинска политическа и икономическа сила, която би могла да прожектира явно влияние върху руският Далечен изток.
Геополитическото влияние на един Велик Китай не е непременно несъвместимо със стратегическите Американски интереси, които се състоят в поддържането на една плуралистична Евразия. Например, растящият китайски интерес в централна Aзия възспира руските опити на Москва да пресъздаде бившата политическа интеграция, от времето на СССР. В тази връзка и спрямо Персийският Залив, това че Китай има растящи енергийни нужди би означавало, че той има общ интерес с Америка в поддържането на свободен достъп до, и политическа стабилност в, нефтодобивните региони. По същия начин, Китайската подкрепа на Пакистан възспира индийските амбиции да подчинят тази държава, като в същото време компенсира за руско-индийското сътрудничество в Афганистан и Централна Азия. Съвместното японско и китайско сътрудничество в Източен Сибир също би спомогнало за подобрение на регионалната стабилност. В края на краищата, Америка и Китай се нуждаят един от друг в Евразия. Велик Китай би трябвало да счита Америка за естествен съюзник поради исторически и политически причини. Съединените Щати никога не са имали специални териториални кроежи за Китай, така както са имали за Русия или Япония. За Америка, китайската регионална сила, която е част от по-широка рамкова структура на международно сътрудничество може да се превърне във важен стратегически авоар – равен на Европа и по тежък от Япония – в контекста на подсигуряването на стабилността в Евразия. Затова, Китай трябва да бъде поканен на годишното събиране на Г7, особено след като и Русия е вече поканена.
ПРЕОСМИСЛЯНЕ НА РОЛЯТА НА ЯПОНИЯ
След като демократично укрепление в източна Евразия не ще да се появи скоро, то от още по-съществено значение е Американските усилия към по-добри отношения с Китай да са на базата на потвърждението, че демократически и икономически просперираща Япония е американсият глобален партньор, но не и съюзник срещу него. Само на тази основа би могло да се състави тристранно сътрудничество, което би включвало американската глобална мощ, китайското превъзходство и японското международно лидерство. Този сценарий би могъл да бъде застрашен, ако военните отношения между Япония и Америка се разрастнат в голям мащаб. Япония не би трябвало да е американският непотопим съд в Далечният Изток, нито да бъде и основният азиатски партньор на САЩ в Азия. Опитите да се предлагат тези роли за Япония биха отрязали Aмерика от азиатския континет, биха опорочили възможностите за достигане на стратегически консенсус с Китай и омаломощят американската способност да консолидират стабилността в Евразия.
Япония няма главна политическа роля да играе в Азия, вземайки предвид регионалната неохота, която тя предизвиква поради начинът на участието й в, преди и след Втората Световна Война. Япония не е потърсила досега нито един начин да се сдобри с Китай и Корея, както направи Германия с Франция и Полша. Също както островна Великобритания спрямо Европа, така и Япония е извън политическият контекст в Азия. Въпреки това, Токио може да издълбае глобална и влиятелна роля за себе си посредством тясно сътрудничество със САЩ по новият глобален дневен ред, включващ глобално развитие и опазване на мира, без да се въвлича в зловъзвратни опити да се превръща в азиатска регионална сила. Американското държавничество трябва да насочи Япония в правилната посока.
В същото време, едно истинско Японско-Корейско сдобрение би допринесло в голяма степен за една стабилна плоскост върху която ще се състои корейското съединение, смекчаващи международните негитвни последици от края на разединението на Корея. Щатите трябва да спомогнат за сътрудничество в тази посока. Много конкретни мерки могат да се вземат; например съвместни университетски програми или комбинирани военни формации, също както и при Френско-Германските и Полско-Германските сътрудничества. Едно всеобхватно и регионално стабилизарщо партньорство между Япония и Коря трябва да бъде създадено, което впоследствие би спомогнало за продължителното американско присъствие в Далечният Изток, след корейското съединение.
Няма нужда да се споменава, че тясно политически сътрудничество с Япония е в глобален интерес на Америка. Но дали Япония трябва да е американски васал, съперник или партньор зависи от способността на американците и японците да дефинират своите съвместни международни цели и да разграничат американската стратегическа мисия в Далечният Изток от японските амбиции за глобална роля. За Япония, въпреки вътрешнодържавните дебати за външната политика, връзката й с Америка си остава единственият пътеводител, понеже тази връзка й дава усет за смислено и насочено движение. Дезориентирана Япония, без значение дали клоняща към превъоръжаване или отделно сътрудничество с Китай, би обозначило края на американската роля в Азиатско-Тихоокенаският регион, предугаждаща в зародиш потенциалното създаване на стабилно тристранно споразумение между Америка, Япония и Китай.
Дезориентирана Япония би била като кит върху плажа: тръскащ се безпомощно, но и също толкова опасен. Ако тя би обърнала своето лице към света отвъд Азия, то на Япония трябва да й бъде дадена смислена подбуда и специален статус, така че нейните национални интереси да са защитени. Обратно на Китай, който търси глобална власт като първо стане регионална сила, Япония може да се снабди с глобално влияние само ако тя първо отхвърли амбициите за регионално такова.
Това би накарало Япония да се почувства специален партньор в едно международно призвание, което e не само политически задоволително, но и икономически изгодно. В устрема към тази цел, Щатите трябва да обмислят прилагането на Американско-Японско съглашение за свободна търгoвия и създаването на съвместно икономическо пространство. Такaва стъпка би обслужила американските интереси за продължително влияние в Далечнят Изток и кoнструктивнoто глобално японско участие.
ТРАНСКОНТИНЕНТАЛНА СИГУРНОСТ
В дългосрочен план, стабилността в Евраазия ще бъде подсилена от появата, може би рано в следващото (сега--RG) столетие, на една Трансевразияатска система за сигурност. Такова трансконтинентално съглашение за сигурност може да включва разширеното НАТО, свързано с Русия, Япония и Китай посредством спогодби за сътрудничество и сигурност с тях. Но докато се стигне до там, американците и японците трябва първо да вкарат в движение триъгълният диалог по общата политика и сигурността, който трябва да включва и Китай. Такива тристранни Американски-Японски-Китайски разговори по сигурността трябва евентуално да включат повече азиатски участници, а по-късно и да доведе до диалог с Организацията за Сътрудничество и Сигурност в Европа (ОСCЕ/OSCE). Впоследствие, това би довело до серии от конференции от европейски и азиатски държави по теми за сигурността. Така, една трансконтинентална система за сигурност ще започне да се оформя.
Така, тази система за сигурност може да се превърне в основната архитектурна инициатива в следващият (сега -- RG) век. Сърцевината на тази нова трансконтинентална рамка може да бъде във формата на един комитет, съставен от основните Евразиатски сили, освен Америка: Европа, Китай, Индия, Япония и конфедеративна Русия. Появата на такава трансконтинентална система постепенно ще освободи Америка от някои от нейните задължения, която досега в продължение на повече от едно поколение е играла решителната роля на Евразиатски арбитър. Геостратегически успех в това начинание може да бъде наследството на Американската роля на първата и единствената глобална свръхсила.
www.comw.org/pda/fulltext/9709brzezinski.html#src (http://www.comw.org/pda/fulltext/9709brzezinski.html#src) www.cfr.org/publication/6917/hbo_history_makers_series.html (http://www.cfr.org/publication/6917/hbo_history_makers_series.html)
=====================================================================
Още по темата: http://www.expert-bdd.com/index.php?option=com_frontpage&Itemid=1 (http://www.expert-bdd.com/index.php?option=com_frontpage&Itemid=1)
-
Попадна ми едно документално Руско филмче разказващо сегашната геополитическа игра.А тя спрямо САЩ и ЦРУ е задължителен разпад на Русия на три части.И по този начин по лесното заграбване на огромните и ресурси.
Визията за Русия на Збигнев Бжежински:
"Конфедеративна Русия – съставена от Европейска Русия, Сибирска Република и Далекоизточна Република – би могла по-лесно да култивира по-тесни икономически връзки със своите съседи. Всяка от конфедеративните единици би могла да впрегне своя местен креативен потенциал, който бива векове наред задушаван от тежката бюрократична ръка на Москва. Впоследствие, една децентрализирана Русия, по-трудно би могла да се поддаде на имперска мобилизация."
Играта на съвременна Турция и въздигащият се в нея неоосманизъм е под американският диктат.Една силна икономически,военно и демографски Турция е полезна на САЩ поради възпиращият потенциал на икономически въздигаща се Европа и подривната дейност спрямо Руската федерация.
Филмчето:
http://vkontakte.ru/video_ext.php?oid=-17781368&id=158782694&hash=a197302bd52424e4 (http://vkontakte.ru/video_ext.php?oid=-17781368&id=158782694&hash=a197302bd52424e4)
"Для одних Турция – дешевые курорты и поездки за тюками дешевого ширпотреба. А для других, чья работа – обеспечение государственной безопасности, – это страна, спецслужбы которой активно действуют на территории бывших республик СССР, поддерживая исламистские группы и работая на перспективу создания Великого Турана. В данном фильме рассказывается о методиках вербовки агентуры турецкими спецслужбами, их работе на Северном Кавказе и в Крыму."
-
Псуват България, искат я в Турция
(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fi.frognews.bg%2Fimages%2Ffacebook_bg.jpg&hash=9aa2d64f399a7dfb14e40f139390a75379d1e743)
В социалната мрежа Фейсбук се появи анти-българска група със заглавието Fuck Bulgaria. Тя цели да се популяризира идеята България да бъде включена в границите на Турция, както е било по време на Османската империя, съобщава Агенция БЛИЦ.
„Не знаем дали това не е някаква провокация, дали на някой идиот не му е хрумнала тази идея. Все още не e ясно кой точно стои зад тази организация. Когато хората от тази антибългарска група, целяща да включи България в границите на Турция от времето на Османската империя излезнат публично и станат видими, със сигурност ще има реакция от моя страна. Едва когато направят открита пресконфренция , ще коментирам тази идея”, заяви Божидар Димитров за frognews.bg
В новооткритата група всички нейни почитатели могат да публикуват своето мнение по въпроса и да изказват недоволството си от факта, че повече от 131 години България вече не е включена в границите на Турция.
Именно това е страната, която наследява огромната Османска империя, която поробила не само българските земи, но и целия Балкански п-ов, земите на Близкия Изток и северните части на континента Африка.
“Това е Турция, а ние жалеем за Турция!
Това е нашата страна
Родени сме в тази земя и сме израснали тук,
Това е нашата земя.
Това е част от едно от няколкото поместени стихотворения в блога, насочени срещу родината ни България, която явно според тези хора никога не е съществувала на картата на света. Омразата им към България е толкова голяма, че те биха направили всичко по силите си да заличат името на страната ни от политическата карта на света.
Не става ясно обаче кои са създателите на групата в социалната мрежа. В страницата няма поместени имена и контакти. Ако обаче направим малко по-задълбочен анализ на гореизложения стих, няма начин да не си помисли човек, че най-вероятно става въпрос за български турци.
Ето какво се казва още в стихотворението:
“О, моят народ е моята звезда и тя ще изгрее;
Аз съм героят на моята раса! Този народ е мой.
Живели сме от незапомнени времена в свободна и независима земя,
О, ти си син на мъченик, боли те, срам те е,
Вземете тази земя рай.”
Коментарът за отношението на тези помаци към територията, на която живеят и изкарват прехраната си, просто е излишен. Очевадно е, че те правят всичко възможно, за да подготвят почвата за бъдещи конфликти между турци и българи.
Frognews.bg попита градския прокурор Николай Кокинов дали е възможно прокуратурата да се самосезира след публикациите в медиите, на което той отвърна, че все още не е прочел материала, затова не може да заеме становище по случая.
http://frognews.bg/news_18147/Pomatsi_psuvat_Balgariia_iskat_ia_v_Turtsiia/ (http://frognews.bg/news_18147/Pomatsi_psuvat_Balgariia_iskat_ia_v_Turtsiia/)
-
Като се започне от заглавието та чак до коментарите,не можах да разбера как са разбрали че са помаци,сигурно авторите на тази помия следят внимателно анкетата тук в сайта.Страхът от признаването на помашки етнос кара някои хора сериозно да раздвижат химическите съставки в мозъка си но без видим резултат.Отново се потвърждава тезата че омразата надделява над разума,а именно,докато се говори с омраза към помаците и ни казват какви трябва и не трябва да бъдем,как и по какъв начин да мислим,къде и в какво да вярваме никога няма да се говори с респект към България и всички живеещи извън страната,когато ги попитат от къде са те ще казват чe са от Македония,Гърция,Турция и т.н.
Расате ти защо си сменил заглавието,страх ли те от нещо,дали не мислиш че в сайта има цензура или ей така...
-
Като се започне от заглавието та чак до коментарите,не можах да разбера как са разбрали че са помаци,сигурно авторите на тази помия следят внимателно анкетата тук в сайта.Страхът от признаването на помашки етнос кара някои хора сериозно да раздвижат химическите съставки в мозъка си но без видим резултат.Отново се потвърждава тезата че омразата надделява над разума,а именно,докато се говори с омраза към помаците и ни казват какви трябва и не трябва да бъдем,как и по какъв начин да мислим,къде и в какво да вярваме никога няма да се говори с респект към България и всички живеещи извън страната,когато ги попитат от къде са те ще казват чe са от Македония,Гърция,Турция и т.н.
Расате ти защо си сменил заглавието,страх ли те от нещо,дали не мислиш че в сайта има цензура или ей така...
И аз се съмнявам,че са помаци затова го пропуснах в заглавието-но факт е ,че има подобни групи.
http://www.facebook.com/group.php?gid=458784955062 (http://www.facebook.com/group.php?gid=458784955062)
http://www.facebook.com/pages/S-lubov-km-grupa-FUCK-BULGARIA-THE-circumcised-little-HEAD/207404511595 (http://www.facebook.com/pages/S-lubov-km-grupa-FUCK-BULGARIA-THE-circumcised-little-HEAD/207404511595)
http://www.facebook.com/pages/Fuck-Bulgaria/122546121103117 (http://www.facebook.com/pages/Fuck-Bulgaria/122546121103117)
-
Война за надмощие и световно лидерство-Китай срещу САЩ
(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fi2.dir-i.net%2FCMS%2F2009%2F11%2F17%2F28_14337a.jpg&hash=dc73ef75bbfff0a18eaa609f6a864986bf15733b)
Китайците бавно и славно работят за достигането на световното лидерство измествайки САЩ във всяко отношение.
Икономиката на САЩ е високо надценена-те са най големият длъжник в Света,като държавният дълг е около 14 трилиона долара.Докато Китай се явява на големият кредитор на американското правителство с 900,2 млрд. долара.
Ще припомним, че през последните няколко години световният брутен национален продукт не нараства и единственият източник на богатство стана печатането на долари от Федералната резервна система на САЩ, същата, заради която е и огромната инфлация и обезценяването на долара. Голяма част от емисията на Федералния резерв отива за поддържане на вътрешното потребление в САЩ, т.е. за спасяване на американската социално-политическа система. В тази ситуация във всички участници се появява желанието да лишат Федералния резерв от монопола на емисионния доход, заради това се ускорява и създаването на регионални независими емисионни центрове. Този процес вече започна и не може да бъде спрян в Европа, Близкия Изток, Югоизточна Азия, Русия. Ако сценарият с инфлацията на долара продължава, това само ще ускори формирането на регионалните центрове. Срещу печатницата на Федералния резерв ще застанат печатници в други части на света. А ако се появят няколко печатници, това е смъртта за американската печатница.
Трябва да се отчете величината преди всичко на Китай с неговата растяща суперикономика и колосална емкост на вътрешния пазар, който реално се равнява на 10 американски пазари. Заради това КНР може да осигури изгодно вложение на половината глобален финансов пазар, включително и неговите деривати. Той ще даде на инвеститорите в тези ценни книжа доходност от 10 на сто за две петилетки напред. При това само за сметка на ревалвирането на юана само от курсовата разлика. Благодарение на това Пекин ще може да пуска ценни книги например за 100 юана, а след пет години да ги изкупи за същите 100 юана, на вече много по-тежки. И целият свят с радост ще се съгласи с това. Заради простата причина - всеки доларов актив носи само загуби заради инфлацията, а всеки юанов актив носи гарантирана печалба само за сметка на ревалвацията, която ще покрие всяка инфлация.
След като завладее половината финансови пазари на света Китай ще може да въведе своя емисионен център. И той ще бъде много по-мощен от Уол стрийт. Това ще е пълна катастрофа за САЩ.
Но се появява въпросът, откъде светът ще вземе юани, за да купува китайски ценни книжа. Китайците ще предложат сделка - продавайки ни за юани своите реални активи, акциите на банките, предприятия и електрически компании, залежи от нефт и пристанища. И по никакъв начин няма да се съгласят да продават своите ценни книжа за девалвиращи се долари.
Това означава, че светът е на прага на финансова война с възможна смяна на хегемона. САЩ, както се казва, се доиграха.
Ако това стане, юанът ще бъде световна валута вместо долара. Ще припомня, че китайската диаспора контролира практически цялата икономика на Югоизточна Азия.
Елитът на САЩ е разделен и е в смъртна схватка. Същото се отнася и за Русия. Но елитът на Китай е монолитен и може да изработи общо решение, което ще реализира в живота. Китай вече купи от ЮАР технологията за производство на течно гориво от въглища. Ако САЩ се опитат да задушат Китай с нефтена примка, той ще премине към производството на синтетично гориво. Китайците купиха технологията от ЮАР, които по време на ембарго при апартейда преработваха своите въглища на бензин. За това Китай се нуждае от електроенергия и построи гигантския енергиен комплекс "Трите ждрела".
Освен това, през пролетта на 2006 г. китайската компартия извади най-силния си коз - обяви курс към ускорено развитие на вътрешния пазар. Същият сценарий приложи Сталин през 1928 г. Китай започва индустриален преход на своята провинция. Тъй като при тях населението е поне 6 пъти повече, отколкото в сталинисткия СССР, те даже нямат нужда да излизат на съветското равнище на потребление от 50-те години, за да станат най-емкият пазар на Земята. За Китай износът на САЩ ще престане да бъде жизнено важен. Укрепването и развитието на вътрешния пазар ще позволи на Пекин да издържи даже без ревалвиране на юана.
Какво в тази ситуация ще правят американците? Сега, за разлика от 1979-1982 г., те могат да поддържат равнището на своето потребление само за сметка на евтината китайска работна сила и евтините китайски стоки. САЩ ги очаква тотална катастрофа, ако КНР спре износа си за тях. САЩ станаха жертва на своето глобализиране, наложено от долара. В хода на глобализирането САЩ загубиха цели отрасли. САЩ бяха деиндустриализирани. Възстановяването на загубеното е изключително сложно. Ще са необходими не само гигантски инвестиции, но и работна сила, която в САЩ е скъпа. Реиндустриализирането на САЩ ще заеме поне 20 години. Това време те го нямат. А програмите на Microsoft не можеш да облечеш вместо ризите и гащите от Китай. На САЩ са необходими десетилетия. Това е нереално.
Ето защо инфлационният сценарий за САЩ не е реален. Това означава най-великото самоубийство в историята на човечеството. Много по-голямо от самоубийството на СССР.
Това накланя везните към дефлационния сценарий, който в крайна сметка ще укрепи долара, доколкото това е възможно, и ще подготви базата за преговори с Китай, Русия и Индия. Инфлационният сценарий от 1979-1982 г. е невъзможен заради чисто структурни икономически причини. Днес Америка произвежда твърде малко реални стоки и твърде много всякакви "постиндустриални боклуци", без които хората могат да минат - всякакви мултимедийни, софтуерни програми, компютърни игри, филми и т.н. Това е като в късния СССР, който произвеждаше твърде много оръжие за сметка на потребителския сектор. Същото сега искат от американците. Само да поддържат своята постиндустриалщина. САЩ се нуждаят поне от 200 милиарда долара годишно за компенсиране на структурните извращения. Това става чрез емисията на долари. Трагедията е пълна. 80 на сто от американския брутен национален продукт се състои от услуги. От реалното производство останаха отломки.
Това е същността. През 1979-1982 г. американците произвеждаха много сами. Тяхната икономика тогава беше небалансирана по финансите, но уравновесена в отраслевия баланс. Сега е унищожена от глобализирането. Ако Федералният резерв в рамките на инфлационен сценарий започне да лъже собствениците на долари по целия свят, те окончателно ще престанат да купуват техните ценни книжа. Тогава няма да е инфлация, а хиперинфлация и нова Ваймарска република от началото на 20-те години, когато парче хляб струваше 1 милиард марки.
Всъщност реалните заплати на американците падат вече четвърто десетилетие. Максимумът им беше през 1968 г.
Днес всеки американец дължи най-малко 130 000 долара, а всеки работещ 350 000. Това е американската мечта - голям балон. Ако се пусне инфлационният сценарий, жизненото равнище в САЩ ще тръгне стремително надолу. Американците ще се откажат от хай-тека, МР3-плейърите, програмите на Microsoft и ще купуват вносни жизнено необходими стоки.
Историята с краха на СССР ще се повтори.
Но в САЩ нещата ще бъдат по-лоши. През 1929 г., когато избухна Великата депресия, на външната търговия се падаха само 4 на сто от брутния национален продукт на САЩ, а днес - над 25 на сто. Това означава, че през 1929 г. САЩ бяха в много по-добра позиция, тъй като се осигуряваха самостоятелно, но даже и това не ги спаси от кризата.
Доларовата зона покри почти целия свят. И другите страни се съгласиха да снабдяват САЩ със стоки при условие, че доларът няма да се обезценява твърде бързо. Но ако инфлацията в САЩ тръгне неудържимо тях ги очаква катастрофа на потребителския пазар. Заплатите няма да растат, тъй като това окончателно ще убие конкурентноспособността на американската икономика. Американците станаха заложници на съвършено идиотското устройство на световната търговия, изградено от тях самите. До 70-те години на XX век търговията ставаше със стоки. Днес търгуват с търговски марки. Стоката е произведена в Китай, Тайланд, Малайзия, Турция. Американско е само названието й. Печалбата идва от марката. Nike получава печалба от целия свят, въпреки че шортите им ги шият в Тайланд за стотинки, а Nike след това ги продава с пъти по-скъпо. Такава система работи само при стабилен долар. И щом започне инфлация на долара цялата маркова система се разпада. За САЩ това означава разрушение на основния механизъм за получаване на печалба от техните корпорации.
Детето изяде родителите си. Глобализирането и ултралиберализмът изиграха на американците кошмарна шега. Те вече нямат реална икономика. Тя "избяга" в Китай и Мексико. Китай вече може да диктува условията на играта на САЩ.
Имат ли САЩ изход? Имат, но той не е войната. Това само ще ускори крахът на тази държава. Изходът е отново да индустриализират своята страна. Да започнат да строят липсващите фабрики, да модернизират инфраструктурата, да се върнат към космическата програма и нови трансамерикански проекти. Радикално може да реши проблемите новото производство на нанотехнологиите. Но този момент ще настъпи след 30 години. Дотогава САЩ са в капан, който сами си поставиха.
Днес пред финансовия елит на САЩ стои неприятният избор - спасение на доларовата система или стабилизиране на социалнополитическата ситуация. Едното и другото едновременно не може да стане. Или-или, но не и едновременно. Инфлация или дефлация.
Инфлацията е тотална катастрофа. Дефлационният сценарий е за САЩ единственият изход от положението. Но преди всичко трябва да бъде национализирана частната Федерална резервна система.
От всички възможни сценарии най-изпълним е радикалният - оздравяване на икономиката на САЩ чрез възстановяване на унищожения междуотраслеви баланс. За това най-подходящ е дефлационният шок със съкращаване на прекаленото вътрешно потребление на американците поне два пъти. Това все още е изпълнимо.
При дефлационния сценарии американците ще се избавят от дълговете. Ще бъдат отписани и кредитите за домакинствата. Американците ще изяждат по-малко, ще възстановят процеса на спестяванията, ще легализират милионите нелегални чуждестранни работници, които ще работят във възстановяващата се промишленост. С това САЩ не би трябвало да имат особени проблеми. Все още имат необходимите технологии и все още са живи инженерните кадри. Но след 10 години ще бъде късно. А войната срещу Иран ще им отнеме най-малко 10 години. След изборите през ноември привлекателността на дефлацията ще нараства.
Падането на долара с 50 на сто в началото ще предизвика инфлационна вълна, но ако демократите овладеят властта и финансовите лостове, ще настъпи дефлационен шок. Кризата ще бъде "две в едно". Най-напред е инфлацията. Определени кръгове в тези условия акумулират обезценяващите се долари. След овладяването на управлението тези долари се превръщат в инструмент на международните разчети.
Така или иначе, криза ще има. По-нататък какво ще става никой не знае. Кризата е предизвикана от структурни и финансови причини. Но преди всичко тя е системна. Това е криза на американския и на целия западен проект. Кризата ще започне като финансова и структурна и ще завърши като системна, т.е. със създаването на напълно нова система, на напълно нов свят. И ще спечели онзи, който ще предложи нов модел за развитието на човечеството. Това е същността. Старата система, свързана с долара, завърши с крах.
Идва времето на великите визионери и на новите революции. Очаква ни нестабилност минимум за едно поколение. И жестока борба за лидерство в бъдещия нов свят.
Засега не може да се каже по кой сценарий - инфлационният или дефлационният, ще тръгне доларовата криза. Прогнозните капацитети на всички центрове достигнаха своите предели (б. а. - в това число и на "Строго секретно").
Но светът вече няма да търпи повече машинациите на честните собственици на процеса на глобализирането. Неизбежно ще започне формирането на алтернативни на долара регионални валути.
Човечеството е над гроба на предишния миропорядък. Настъпва нова ера. Очертанията й са смътни. Но ясно е, че идва ерата на водородната енергетика, слънчевите батерии, генното инженерство, автоматичното нанопроизводство, комбинираните транспортни системи, изкуствения интелект.
Пред нас е нов свят на огромни възможности и перспективи. Но и на невиждани конфликти.
Източници:
http://www.strogosekretno.com/index.php?p=issue&id=137&aid=2 (http://www.strogosekretno.com/index.php?p=issue&id=137&aid=2)
http://www.investor.bg/news/article/107690/91.html (http://www.investor.bg/news/article/107690/91.html)
http://nationalistbg.com/readarticle.php?id=2841 (http://nationalistbg.com/readarticle.php?id=2841)
-
Американската върхушка обявява финансова война на целия свят
(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.strogosekretno.com%2Fimg%2F187%2F20-1.jpg&hash=f674640641c9f7edfe178cb8e1e17425d132f005)
Какво ни готви бъдещето? Отговорът е "нищо добро". Нещата ще стават все по-лоши. В обозримо бъдеще американската икономика ще регистрира нов продължителен спад, който неизбежно ще премине в крах на US-финансовата система, която е гръбнакът на съвременния капитализъм.
САЩ от няколко десетилетия живеят на кредит благодарение на измисления от тях потребителски, т.е. кредитен капитализъм.
Неведнъж сме се спирали на този макропоказател, който обяснява всичко. САЩ произвеждат по-малко от 20 процента от световния брутен продукт, но потребяват 40 на сто от него. Заради това общият дълг на САЩ е между 60 и 200 трилиона долара (никой не знае колко са и по каква методология ги изчисляват.
Но даже в минималния вариант дългът надминава годишния световен брутен продукт 5 пъти. Това означава, че парите за икономическия ръст на целия свят, поне за 5 години напред са изядени и няма откъде да се вземат. Така САЩ въвличат в пропастта и другите страни.
Финансовата криза и намаляването на възможностите за кредитиране на американския пазар водят към спад на световното потребление и съкращаване на потреблението в САЩ, което е основният двигател на американската икономика. Всичко това пък предизвиква съкращаване на производството и намаляване на световното енергопотребление, в това число на нефта. Това води до срив на световните цени на нефт и газ, ако, разбира се, страните-износители не се обединят и не започнат рязко намаляване на търговията с нефт, за да удържат неговите цени на приемливо за тях равнище. Но при сегашната структура на производство, добив и потребление на нефт, това едва ли ще се служи.
От друга страна, цената на златото ще расте все по-бързо, тъй като само златото ще остане мярка за стойността на всички останали стоки и единственият еквивалент, който може да осигури съхранението на капиталите в период на кризи и банкрути.
Падането на потреблението в САЩ в резултат на финансовата криза неизбежно води към съществено намаляване на производството в Европа, Китай, Япония, Индия и другите азиатски страни, които през последните три десетилетия се превърнаха в световна фабрика за производство на потребителски стоки и IT-технологии. Това води към рязко съкращаване на световния пазар, ръст на протекционизма и засилване на търговските противоречия между САЩ, ЕС, Китай, Япония, Индия, Русия, ислямските страни, Латинска Америка и вероятно ще доведе до разпадане на Световната търговска организация.
Кризата, разразила се в САЩ и обхванала целия свят, се нуждае от адекватни глобални мерки. Но преди това тя се нуждае от разбиране - какви са истинските причини и колко ще продължава. Именно това не са в състояние да направят върхушките на западните страни, въпреки че още преди 80 години на така наречените либерални проекти бяха противопоставени вълните на Кондратиев. Развитието на събитията през последните три години потвърждава в голяма степен теорията на руския икономист Николай Кондратиев. Ще посочим отново някои нейни основни черти.
Кондратиев преди повече от 80 години предложи идеята за съществуването на големи икономически цикли с продължителност 48-55 години, през които става смяна на "запаса от основни материални блага". В резултат световните производителни сили преминават на ново по-високо равнище на своето развитие. По-късно това качване нагоре беше наречено "смяна на технологичните системи". Бяха очертани пет такива системи, през които световната икономика е преминала през последните 200 години.
Описаният от Кондратиев механизъм за функционирането на тези цикли, получили в икономическата наука названието "цикли на Кондратиев-к-цикли", включва две вълни - към ръст и към спад. В основата на циклите лежи механизмът на акумулиране, натрупване, концентриране, разпръскване и обезценяване на капитала, като ключов фактор на развитието на капиталистическата икономика. Това пък не се харесваше на либералните икономисти по света, тъй като според тях световната икономика не се развива циклично, а линейно.
Теорията на Кондратиев не се харесваше и в СССР. Със своя доклад той излезе през 1926 г. в началото на спадащата вълна. През 1930 г. икономистът беше затворен за антисъветска дейност и през 1938 г. разстрелян. Правоверните марксисти, предричащи неизбежния крах на капитализма, също не възприемаха теорията за неговото циклично развитие. Тогава в голяма степен бяха прави, тъй като през 20-те и 30-те години СССР със своята централизирана икономика по време на третия к-цикъл успя максимално да се възползва от Великата Депресия и да осъществи пълно модернизиране и индустриализиране на своята икономика, което му позволи да победи във Втората световна война. Но днес Русия е капиталистическа държава и циклите на Кондратиев се отнасят не само за САЩ, но и за нея.
Как да се отнесе теорията на Кондратиев към сегашната криза. Изводът не е сложен - световната икономика трябва да измине процес на "претоварване" и да се избави от натрупания капитал по пътя на неговото масово обезценяване в неизбежна, дълга и дълбока депресия. Обезценяването на паричния капитал ще стане с краховете на финансовите пазари и на третия фалит на долара, както стана през 30-те и 70-те години.
Това означава, че световната икономика я очаква поредица от тежки и дълги кризи, които едва ли ще завършат по-рано от 2020 г. Сегашната световна финансова криза е само първият звънец, съобщаващ ни, че главното действие предстои - то ще започне през 2012-2015 г., когато световната икономика ще стигне най-ниската точка на спадащата вълна на петия к-цикъл.
Ще припомним, че след втория фалит на долара през 1971 г. и нефтената криза през 1973-1975 г., когато световната икономика влезе в дълбока депресия, получила названието стагфлация - от стагнация плюс инфлация, фалираха хиляди предприятия, растеше безработицата, разоряваха се десетки хиляди дребни и средни предприемачи, постоянно растяха бюджетните дефицити на развитите страни, растяха и цените на нефта, златото, земята и храните. Но същевременно тази депресия изигра ролята на спусък за формирането на огнищата на нови базисни иновации - микроелектрониката, компютърната техника, Интернет и мобилните връзки.
Процесът на обезценяването на капитала на спадащата вълна на четвъртия цикъл доведе до акумулация на капитала в ръцете на сформираните по това време транснационални корпорации, които започнаха да търсят възможност за преодоляване на кризисните явления с изнасяне на производствените мощности в развиващите се страни и в инвестирането в нови базисни технологии. На корпорациите станаха тесни границите на националните икономики. Господстващата идеология стана неолибералната доктрина на пълно невмешателство на държавата в бизнеса. Именно тези сили доведоха на рубежа на 80-те години на власт в САЩ и Англия Рейгън и Тачър, които започнаха политика на кредитния потребителски капитализъм, т.е. навиване на конюнктурата чрез кредитна експанзия на потреблението в национален и глобален мащаб.
И така, около 20 години транснационалните корпорации под знамето на неолиберализма и глобализирането водеха световната икономика към издигащата се вълна на 5-ия цикъл. Разбира се, това се дължеше и на разгрома на СССР и Източна Европа и тяхното безогледно ограбване от западния капитал.
Подемът продължи до началото на XXI век, когато потенциалът на 5-ия цикъл се изчерпа. Либералната приказка свърши. Първият сигнал беше автопровокацията, която върхушката на САЩ си съчини на 11 септември 2001 г. с взривяването на кулите в Ню Йорк. Трябваше да печелят време, за да избегнат краха и да се опитат чрез износ на война да навиват икономиката си. Но това не помогна. Изгърмя пазарът на недвижимостите, цените започнаха да падат. Лошите кредити не се обслужваха. Това доведе до ипотечна криза и след това до световна финансова криза. Фалираха най-крупните в САЩ ипотечни агенции Фани Мей и Фреди Мак. Последваха три от най-крупните банки на Уол стрийт, европейски и азиатски банки. Лавината от финансовите проблеми и фалити продължава да се търкаля.
И така, какво ни очаква?
Очаква ни преди всичко трети фалит на американския долар, който ще постави точка на почти 70-годишното му доминиране като единствена световна резервна валута. Третият фалит на долара ще разруши действащата сега световна финансова система, базираща върху надуването на финансови балони. Световната икономика повече не може да търпи такова положение. Кредиторите на САЩ, Китай, Япония и Русия неизбежно ще трябва да се заемат със санацията на американската икономика, след като доларът и техните валути ще се обезценят няколко пъти.
Новият лидер на световната икономика - най-вероятно Китай и страните от БРИК, ще трябва да изработват нови правила на световен икономически ред, нямащ нищо общо със сегашния, и да създадат нови глобални финансови институти.
Спадащата вълна на 5-ия цикъл неизбежно ще доведе до формирането след 2015 г. на крупни регионални икономически групировки. Тук предимствата на колосалния вътрешен пазар на Китай и въобще на Азия ще имат решаващо значение. Към 2020 г. регионалното интегриране ще се осъществява повсеместно като защита от краха на американската финансова система. И всяка регионална групировка ще има своя регионална резервна валута. Вероятно ще се стигне до връщане към златния стандарт. В политически план тази реорганизация ще създаде базата на многополюсно организиране на световната общност, чиято устойчивост ще бъде по-висока от сегашната на еднополюсния свят от началото на XXI век. Онези страни, които продължат да вървят в течението на американската финансова политика, ще имат печална участ. Това се отнася и за Русия. Тяхната финансова система ще бъде погребана напълно под руините на американската.
Планът на Полсън и другите опити да се спасят американските финанси в сегашния им вид и ролята на долара могат само да отложат за известно време неизбежното, но с цената на висока инфлация или хиперинфлация. И колкото повече САЩ и другите западни страни наливат долари, евро и ликвидност, толкова по-дълбоко и продължително ще бъде тяхното падане след това.
Китай, Русия, Европа, Япония, Индия, Бразилия, Южна Корея сега би трябвало да прехванат цивилизационната инициатива и да заемат ролята на архитекти на света "след долара".
Повечето икономисти разбират, че ако през 2012-2015 г. американската икономика рухне, руският пазар може да стане най-привлекателно място за инвестиции по време на стремителното обезценяване на капитала от целия свят и използването на най-новите технологии.
Но ако Русия, същото се отнася за Китай, Индия и Бразилия, не успеят да се възползват от сегашната кризисна ситуация на спадащата вълна на петия кондратиев цикъл и продължат да поддържат или да финансират американската финансова система със своите валутни и златни резерви и енергиен износ, тогава тяхната участ ще е печална.
(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.strogosekretno.com%2Fimg%2F188%2F1-1.jpg&hash=7aaab9f66d754d22ce63e2560d61cda42ac60a54)
И така малко хора разбраха какво се случи на 22 ноември 2010 г. В този ден финансовата пирамида, наречена САЩ, фалира. От този момент официалната сума на държавните облигации, собственост на частната Федерална резервна система (ФРС), надмина 900 милиарда, което е повече от втория най-голям държател на американския дълг - Китай, който има 884 милиарда, Япония - 864 милиарда, и т.н.
Федералният резерв купува облигации със скорост 30 милиарда седмично.
Но Китай заяви, че повече няма намерение да прави това.
Реално може да се каже, че на 22 ноември 2010 г. САЩ като държава обявиха банкрут спрямо една частна финансова структура, собственост на американската суперолигархия.С две думи най богатите в САЩ вече си купиха държавата.Идва ред на останалите.
-
Китайско-американският геополитически сблъсък в Африка
(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fi.actualno.com%2Fclub.bg%2Ffiles%2F2010%2F04%2F13%2Fcc2e0c69f7.jpg&hash=f74d04e10484406f0bc3b17b44a74c6b1dec058b)
Перефразирайки известната саркастична фраза, прозвучала по време на президентските дебати в САЩ през 1992, когато никому неизвестният тогава Уйлям Джеферсън Клинтън хвърли в лицето на все още действащия президент Буш-старши думите: „всичко опира до икономиката, глупчо”, можем да кажем, че загрижеността, демонстрирана от сегашната администрация във Вашингтон за случващото се в южносуданската провинция Дарфур, съвсем не е свързана с геноцида на племената в тази най-бедна част на забравения от всички регион на Африка. Тук, „всичко опира до петрола, глупчо”.
В конкретния случай се лансира версия, очевидно изгодна за администрацията във Вашингтон, която обаче игнорира съвсем реалния геноцид в Ирак, след като вече контролира неговите огромни петролни запаси. Какво е поставено на карта в Дарфур? Контролът върху петролните залежи, разбира се, които при това са наистина значителни.
Случващото се в Дарфур, това неприветливо парче земя в Южен Судан, илюстрира новата студена война за петрол, която Америка и Китай вече водят на Черния континент. Рязкото нарастване на китайските потребности от петрол, свързани с бурния икономически ръст на страната, обяснява провежданата днес от Пекин изключително активна геополитика в Африка. Континентът е в центъра на вниманието на китайските стратези, като неговият централен район, между Судан и Чад, представлява определен приоритет за тях. Именно това определя и основния фронт, където от нахлуването на САЩ в Ирак през 2003 насам се разгръща новата студена война между Вашингтон и Пекин за контрол върху ключовите находища на петрол. Като засега Китай съумява да разиграе картите си малко по-добре от своя съперник. Дарфур е основното бойно поле в тази игра, чиито залози стават все по-високи.
Африканската геополитика на Пекин
Китайците са убедени, че бъдещето на азиатските инвестиции е на Черния континент. През май 2007, в Шанхай, се проведе годишното заседание на Съвета на директорите на Африканската банка за развитие.За първи път в цялата история на тази организация подобна среща се провежда извън Африка, като заслугата за появата на всички африкански финансови министри и председателите на централните банки на 53 страни от континента, принадлежи изцяло на китайското правителство. Докато останалите водещи световни държави предпочитат повече да разсъждават за необходимостта да се установят активни икономически и делови връзки с Африка, Китай отдавна и упорито действа в тази посока. И, ако съдим по хъса с който Пекин се готви не само да „изтиска” природните ресурси на Африка, а и да превърне континента в основния потребител на азиатските стоки и услуги, можем със сигурност да твърдим, че „африканският вектор” на китайската геополитика се смята от елита на страната за един от приоритетните.
По данни на китайската Централна банка, в края на 2006, преките инвестиции на Китай в африканските държави са достигнали 11,7 млрд. долара, а само през 2007 те ще нарастнат с още два милиарда. Според президента на Африканската банка за развитие Доналд Каберуки, по отношение на преките инвестиции, Пекин вече изпреварва всички бивши колониални държави, взети заедно, като китайските инвестиции са предимно държавни, за разлика от френските или британските например, които са най-вече частни. Китай предпочита да инвестира в селскостопанския сектор, хранително-вкусовата промишленост и развитието на пазара на телекомуникациите. Спорез зам. министъра на търговията Вей Джънгоу, Африка и Китай са „братя и верни приятели, които трябва винаги да си сътрудничат за да си гарантират съвместен просперитет”.
Само през 2007 Пекин ще помогне за играждането на 30 болници и 100 училища в различни селски райони на Африка, плюс 10 центрове за борба с маларията и 18 селскостопански центрове за обучение. Освен това Пекин възнамерява да продължи да провежда политика на опрощаване дълговете на африканските държави, както и да улесни достъпа им до китайските пазари.
Тази китайска помощ за Африка контрастира с начина, по който обикновено действат на континента другите големи световни сили. Както е известно, страните-членки на Г-8, които силно се нуждаят от африканските ресурси (и, особено, от петрола и природния газ), нерядко лансират различни инициативи в подкрепа на страните от Черния континент, като също обещават да редуцират или дори опростят дълговете им, както и да им предоставят милиони долари за реализацията на различни програми и проекти, съдействащи за „изграждането на демокрация от западен тип в Африка”, „борба с корупцията” и „радикални икономически реформи”. Въпреки това обаче, африканските държави продължават да заемат челните места в списъците на най-бедните страни в света, природните им ресурси се продават на безценица, а средната продължителност на живота в тях неизменно спада и вече е под 40 години. Така, смятаните за „демократични” африкански лидери редовно присъстват на различни международни срещи на високо равнище и често получават многомилионни помощи за икономическото и социално развитие на своите страни, които обаче, в повечето случаи, вместо в държавния бюджет отиват в личните им сметки в различни американски или швейцарски банки.
Китайците предпочитат да действат по друг начин. Наскоро например, те инициираха създаването на Китайско-африкански фонд за развитие, с начален капитал от един милиард долара, който през следващите три години ще нарастне петкратно.
Според анализи на китайското Министерство на икономиката, в близко бъдеще годишният икономически ръст на Африка ще достигне 5,9%, като Китай и днес контролира 20% от целия обем на търговския оборот на континента. През 2006 търговският обмен между Китай и африканските държави достигна 55,5 млрд. долара, а Пекин вече е третия по значение търговски партньор на Черния континент, отстъпвайки само на САЩ и Франция.
Особености на китайското икономическо проникване в Африка
Следва да се подчертае, че в отношенията си с африканските държави, Пекин старателно избягва да поучава техните лидери, какво следва да правят, не се опитва да им налага собствения си икономически (да не говорим за политическия) модел, нито пък обвързва икономическата си подкрепа с някакви идеологически постулати. В същото времи тази помощ, по правило, се оказва и ефективна и навременна.
През миналата 2006, на Икономическата среща „Китай-Африка” в Пекин присъстваха 40 държавни и правителствени ръководители (от общо 53-те африкански държави), плюс ощем 8 втори лица в съответните държави. Сред тях бяха както традиционни китайски съюзници, така и представители на страни, поддържащи дипломатически отношения с Тайван. Всички те бяха приети на най-високо равнище от китайското ръководство, което за пореден път илюстрира значението, което официален Пекин придава на развитието на връзките с Африка.
Продължение - http://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika/668-kitaysko-amerikanskiyat-geopoliticheski-sblasak-v-afrika-?start=1 (http://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika/668-kitaysko-amerikanskiyat-geopoliticheski-sblasak-v-afrika-?start=1)
-
И аз се съмнявам,че са помаци затова го пропуснах в заглавието-но факт е ,че има подобни групи.
http://www.facebook.com/group.php?gid=458784955062 (http://www.facebook.com/group.php?gid=458784955062)
http://www.facebook.com/pages/S-lubov-km-grupa-FUCK-BULGARIA-THE-circumcised-little-HEAD/207404511595 (http://www.facebook.com/pages/S-lubov-km-grupa-FUCK-BULGARIA-THE-circumcised-little-HEAD/207404511595)
http://www.facebook.com/pages/Fuck-Bulgaria/122546121103117 (http://www.facebook.com/pages/Fuck-Bulgaria/122546121103117)
Аз доколкото видях и македонците не са малко в тези групи...
-
Това е остаряло вече "събитие" - случайно бях попаднала на него през 2009 г. Всякакви хора, но мисля, че и журналистите са виновни - готови са всичко да публикуват, за да имат читатели, доста често дори не проверяват подадената информация.
-
А аз мислех ,че ще си водя монолог :D :D :D :D :D :D :D :D
В този форум май никой не го интересува световната политическа сцена и какво ни готви бъдещето-всеки се е съсредоточил в собственото си оцеляване и не вдига глава за да се огледа на около. :-\
-
Как светът финансира Америка
Майкъл ХЪДСЪН
(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fdnesplus.bg%2FPhotos%2F20101109110901-%D0%B4%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D1%80%D0%B8.jpg&hash=8e5cb186387638889b54e32f065423e92efcd98b)
През пролетта на 2009 посетих няколко европейски страни за да обсъдя развитието на глобалната финансова криза с високопоставени правителствени чиновници, политици и синдикални лидери. Останах смаян от това, колко различно възприемат в Европа финансовите проблеми. Сякаш бях попаднал в друга икономическа вселена, а не просто на друг континент.
За съжаление, американската преса мълчи по най-важната тема, която дискутират висшите европейски политици (а, както подозирам, и колегите им в Азия): как да опазят страните си от негативното въздействие на три взаимносвързани проблема:
- излишъкът на долари, наводняващи пазарите на останалия свят и използвани за нови финансови спекулации и корпоративни поглъщания;
- фактът, че централните банки са принудени да пускат тези долари в оборот, с цел да купуват дългови книжа на американската хазна за покриване бюджетния дефицит на САЩ;
- накрая, най-важният (и най-слабо осветен от медиите в САЩ) проблем за „военния характер” на платежния дефицит и дефицита на американския държавен бюджет.
Излишъкът на долари
Колкото и да е странно (и дори ирационално, ако това се случваше в доста по-логичната система на световната дипломация), но именно „излишъкът на долари” позволява на Америка да финансира глобалното нарастване на военната си мощ. Този излишък кара чуждестранните централни банки да поемат бремето на разходите по поддръжката на разширяващата се американска военна империя – своеобразно „данъчно облагане без представителство” в действие. Съхраняването на международните резерви в долари означава, че влизащите в една страна долари отново биват пускани в оборот за закупуване на американски дългови книжа, които, както е известно, се емитират най-вече за финансиране въоръжените сили на САЩ.
Досега останалите държави не можеха да избегнат това принудително финансиране на военните разходи на Съединените щати, той като то се бе превърнало в елемент на глобалната финансова система. Неолибералните икономисти, кой знае защо, определяха тази ситуация като „балансирана”, сякаш става дума за икономика и „свободен пазар”, а не за дипломация, при това налагана с нарастваща агресивност от американските чиновници. В същия дух бяха и коментарите в повечето американски медии, опитващи се да ни внушат, че другите държави вкарват в оборот излишните си долари, финансирайки отбранителните разходи на САЩ, защото „вярват в икономическата мощ на Америка” и не се боят да „инвестират в нея”. Сякаш в случая може да се говори за някакъв истински избор, а не за финансова и дипломатическа принуда, даваща възможност да се избира само между вариантите, дали да кажеш „да” (Китай, без особено желание), „да, моля” (Япония и ЕС) и „да, благодаря” (Великобритания, Грузия или Австралия). Тоест, не „вярата на чужденците в икономиката на САЩ” ги кара да „влагат тук парите си”. Това е глупаво обяснение на една доста зловеща тенденция. Защото въпросните „чужденци” не са потребители, купуващи американски стоки, нито пък са частни „инвеститори”, купуващи американски ценни книжа и задължения. Най-големите и влиятелни чуждестранни организации, които „влагат тук парите си”, са централните банки, да не говорим и, че въпросните пари въобще не са „техни”. Те влагат в Америка онези долари, които техните чуждестранни износители и другите получатели на долари, обменят в централните банки срещу съответната национална валута.
Когато, заради платежния си дефицит, САЩ „помпат” с долари чуждестранните икономики, националните банки почти нямат друг избор освен да купуват полици и облигации на американската хазна, която използва средствата от това за финансиране на огромните въоръжени сили. Последните пък са потенциална заплаха за основните реекспортьори на долари – Китай и Япония, както и за петролните производители от ОПЕК, и на практика са предназначени за стратегическото им обкръжаване. Въпреки това обаче, съответните правителства са принудени да пускат в оборот постъпващите в хазната им долари и то именно по начин, водещ до финансиране на военната политика на САЩ, върху която тези правителства нямат никаква възможност да влияят и която, на всичкото отгоре, представлява все по-сериозна заплаха за тях. Именно поради това, преди няколко години Китай и Русия обединиха усилията си, формирайки т.нар. Шанхайска организация за сътрудничество (ШОС).
В Европа са наясно, че платежният дефицит на САЩ е нещо много по-сериозно от обикновен търговски дефицит. Достатъчно е само да погледнем таблиците, съдържащи се в отчета за американския платежен баланс, представен от Бюрото за икономически анализи (ВЕА) и публикуван в месечния бюлетин „Survey of Current
Business” на Департамента по търговията, за да се убедим, че дефицитът се формира не просто защото на потребителския пазар вносът на стоки все повече преобладава над износа (поради осъществяваната от финансовия сектор политика на деиндустриализация на американската икономика). Още повече, че днес вносът в САЩ стремително пада, тъй като икономиката се свива, а потребителите са принудени да изплащат взетите от тях кредити.
Конгресът ясно заяви на чуждестранните инвеститори от най-големия притежател на долари – Китай, че не могат да купуват в Америка нищо, освен, може би, мрежите за продажба на стари автомобили или пък ипотеките и активите на „Фани Мей”. Тоест, ситуацията много напомня онази, когато японските инвеститори бяха подтиквани да изразходват милиарди долари за Центъра Рокфелер – сделка, донесла им 100%-ова загуба, както и ситуацията с инвестициите на саудитските безнесмени в „Ситигруп”. Изглежда именно този модел на „международен баланс” се одобрява от американските чиновници. Лозунгът “CHOOK върви си в къщи!” (1) се очертава като универсален за всички случаи, когато става дума за сериозни опити на чуждестранните правителства и техните суверенни фондове (т.е. отделите на централните им банки, опитващи се да решат, какво да правят с излишните си долари) да инвестират директно в американската индустрия.
Военният характер на американския платежен дефицит
(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.snews.bg%2Fi%2F88651.jpg&hash=b7742abeb36007e917e9e1b006d0dec580d585f1)
Сега нека видим, до каква степен платежният дефицит на САЩ е обусловен от разходите за въоръжените сили на страната. Проблемът не опира само до войната в Ирак, която сега се прехвърли в Афганистан и Пакистан. Той е в скъпоструващото нарастване на броя на американските военни бази в азиатските, европейските и постсъветските държави, както и в тези от Третия свят. Администрацията на Обама обеща да направи информацията за истинските размери на тези разходи по-прозрачна. Което вероятно означава, че ще бъде публикувана и по-точна статистика за платежния баланс и разходите във федералния бюджет.
Всъщност, допълнителните военни разходи доста приличат на дълговите разходи – и едните, и другите черпят средства от икономиката. В случая – за да се плаща на военно-индустриалния комплекс, а не само на банките от Уолстрийт или на другите финансови организации. Дефицитът на американския държавен бюджет се формира не само заради гигантските суми, „изпомпани” от новата финансова олигархия. Той притежава и огромен и бързо нарастващ военен компонент.
И така, европейците и азиатците виждат, как американските компании наливат все повече долари в техните икономики. И то не само за да купуват техните експортни стоки, в обмен на собствените си стоки и услуги. Не само и за да придобиват техни компании или пък да се сдобиват с ключови позиции в приватизираните държавни предприятия, лишавайки ги, в същото време, от реципрочното право да купуват ключови американски компании (да си припомним, че опитите на Китай да влезе в американския бизнес, свързан с петролните продажби, срещнаха резкия отказ на САЩ). Не само и за да купуват чуждестранни активи, задължения и недвижими имоти. Американските медии избягват да коментират, как американското правителство изразходва в чужбина стотици милиарди долари – не само за активни военни действия в Близкия изток, а и за изграждането на гигантски военни бази, контролиращи целия останал свят, за инсталирането на радарни системи, системи за ракетно управление и други форми на военен натиск, да не говорим за осъществяването на т.нар. „цветни революции”, които се финансираха (и продължават да се финансират) от Вашингтон из цялото постсъветско пространство.
Купчините опаковани стодоларови банкноти постепенно се превърнаха в обичайния „видеофон” на някои американски телевизионни канали, но кой знае защо не ги свързват с разходите на правителството на САЩ за армията и дипломацията, или с доларовите капитали на чуждестранните централни банки, за които продължава да се твърди, че са доказателство за „огромното доверие в икономическото възраждане на САЩ”, а защо не и за възможностите в сферата на „паричните магии” на такива представители на Уолстрийт, като Тим Гейтнър – в хазната и „Бен Хеликоптера Бернанке” (2) – във Федералния резерв.
Разбира се, възникват и проблеми. Така, наскоро компанията „Кока Кола” се опита да купи най-големия китайски производител и разпространител на плодови сокове. Както е известно, Китай вече притежава американски ценни книжа на стойност около два трилиона долара, т.е. много повече от това, което му е необходимо или което би могъл реално да използва, имайки предвид, че правителството на САЩ не разрешава купуването на сериозни американски компании. Така че, ако въпросната сделка се бе осъществила, Пекин щеше да бъде изправен пред следната дилема:
Едната възможност беше продажбата да се разреши и плащането стане в долари, които след това да бъдат реинвестирани (както го налагат САЩ) – в облигации на американската хазна, носещи само 1% годишна лихва. В резултат от подобна сделка, Пекин би рискувал да загуби при евентуално повишаване на лихвения процент в САЩ или пък ако курсът на долара спадне, тъй като Съединените щати (и само те) продължават да следват експанзионистична кейнсианска политика за да осигурят на икономиката си възможност да се справи с бремето на своите дългови задължения.
Втората възможност пък беше плащането да не стане в долари, само че това би довело до ръст в курса на юана, спрямо долара, т.е. би ерозирало основното конкурентно предимство на китайски износ на световния пазар. Затова Пекин избра трети път, което обаче породи сериозните възражения на САЩ. Той отказа да продава своята, съвсем реална компания, за „американските хартийки”, защото беше наясно, че това би означавало, на практика, да продължи да финансира опитите на Вашингтон да обкръжи ШОС с мрежа от свои военни бази. Единствените, които, както изглежда, не успяха да схванат тази проста връзка, се оказаха представителите на американските медии и, съответно, американската нация.
Базирайки се на личния си опит, мога да заявя, че, за разлика от тях, в Европа разбраха за какво точно става дума (между другото, тук е мястото да предложа на читателя една любопитна тема за размисъл: коя европейска държава, освен Русия, първа ще декларира желание да се присъедини към ШОС?).
В академичните учебници не се казва нищо за това че „равновесието” (т.е. балансът) в движението на чуждестранните капитали – както спекулативните, така и тези, предназначени за директни инвестиции – се оказва безкрайно, ако става дума за икономиката на САЩ. Днес, когато доларите вече не се конвертират в злато (или поне в закупуването на американски компании), икономиката на САЩ може свободно да печата долари, защото Америка се оказва най-защитената икономика в света. Само тя има правото да защитава селското си стопанство чрез въвеждането на импортни квоти (още повече, че самите САЩ записаха това си право, още преди петдесет години, когато, в качеството на „бащи-основатели”, формулираха принципите на световната търговия). Конгресът отказва на „суверенните” фондове правото да инвестират във важни сектори от американската икономика. Тоест, хазната на САЩ предпочита чуждестранните централни банки да продължат да финансират американския бюджетен дефицит, т.е. да плащат цената на американската война в Близкия изток и обкръжаването на другите държави с мрежа от военни бази. Колкото по-голямо „изтичане на капитали” предизвикват американските инвеститори, купувайки чуждестранните икономики (т.е. най-доходните им сектори, гарантиращи на новите си американски собственици максимални монополни приходи), толкова повече средства се оказват, в крайна сметка, в трезорите на чуждестранните централни банки за да поддържат с тях глобалния ръст на военната мощ на Америка. В нито един учебник по теория на политиката или по международни отношения не се разглежда въпросът, как е възможно държавитеда действат до такава степен в разрез със собствените си политически, военни и икономически интереси. А именно това се случва през живота на последното поколение жители на планетата.
Възможната реакция
(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fi.actualno.com%2Fclub.bg%2Ffiles%2F2007%2F10%2F08%2F%2F798c5f75ee.jpg&hash=9da6e89fb21c18bde1a15f242853a72f1f781047)
Така, в основен се превръща въпросът, какво могат да направят другите страни за да се противопоставят на тази финансова атака. При посещението ми в Испания, лидерите на един от синдикатите в Страната на баските ме попитаха, дали контролът върху движението на спекулативния капитал може да гарантира, че финансовата система ще действа в интерес на нацията. Или пък, дали е необходима национализация за по-доброто развитие на реалния сектор?
Всъщност, проблемът не е в „регулирането” или „контрола върху движението на спекулативния капитал”. Въпросът, е как държавите могат да действат като истински държави, т.е. в защита на собствените си интереси, а не като марионетки, принудени да се съобразяват със стратегията на американското правителство, т.е. с американските интереси.
Всяка страна, която се опитва да прави това, което САЩ правеха през последните 150 години, кой знае защо бива обвинявана в „социализъм”. Подобна реторика, на практика, не оставя кой знае какви алтернативи, освен незабавната национализация на кредитите. В американския случай обаче, „национализацията” се превърна в синоним на финансова подкрепа, оказана на най-големите и най-безразсъдно действащи през последните години банки, с цел компенсиране на неизплатените им кредити, както и подпомагането на хеджовите фондове и небанковите играчи за компенсиране на загубите им от игрите с деривативите, които AIG и другите застрахователи, или играчите от загубилата страна, не са в състояние да платят. Финансовата помощ, оказвана под такава форма, не представлява национализация, в класическия смисъл, при която отпускането на кредити и основните финансови функции отново се превръщат в обществена собственост. Тя е нещо съвсем противоположно – става дума за печатане на нови правителствени облигации, които се предават (заедно с възможността за саморегулиране) на финансовия сектор, без да се позволява на гражданите да си върнат въпросните функции.
Ако пък разглеждаме проблема като избор между демокрацията и олигархията, възниква друг въпрос: кой ще контролира правителството, занимаващо се регулация и „национализация”? Ако с това ще се занимава правителството, чиято централна банка, както и основните комисии към Конгреса, се контролират от Уолстрийт, тогава кредитите пак няма да се отпускат за производствения сектор, а просто ще продължи ерата на Грийнспън, Поулсен и Гейтнър, с характерните за нея „безплатни обеди” за собствената финансова клиентела.
Идеята на финансовата олигархия за „регулирането” се заключава в това да се гарантира, че дерегулаторите са назначени на съответните ключови постове и разполагат само с минимален щат и незначително финансиране. Въпреки признанията на Алън Грийнспън, че вече е прозрял и осъзнал, че саморегулацията не работи, хазната на САЩ продължава да се управлява от представител на Уолстрийт, а Федералният резерв – от негов лобист. Но, както е добре известно, лобистите не се интересуват от идеология, а само от собствените си интереси, които пък са неразривно свързани с интересите на техните клиенти. В тази връзка, те се нуждаят от благонамерени наивници, особено ако въпросните анализатори са и уважавани членове на американската научна общност. Последните обаче са само подставени лица, начело на които в момента са последователите на Милтън Фридмън от Чикагския университет. Те редовно получават трибуна във водещите академични издания, с единствената цел да не допуснат разпространението на идеи, които биха могли да навредят на финансовите лобисти.
Като предлог да не се допусне правителството да предприеме едно наистина разумно регулиране, се използва твърдението, че финансовата сфера е толкова сложна, че може да бъде регулирана единствено от експерти от финансовата „индустрия”. Към това се добавя и необоснованата теза, че сред белезите на демокрацията е и независимостта на централната банка от правителството. Макар че на практика, подобна ситуация няма нищо общо с демокрацията. Финансите са същността на икономическата система. И, ако те не са подложени на демократична регулация, в интерес на нацията, се оказват „свободни” да попаднат в ръцете на сили, със собствени специфични интереси, разминаващи се с националните. Тоест, това е своеобразна олигархична дефиниция на „свободния пазар”.
Опасността е в това, че правителствата позволяват на финансовия сектор сам да определя, кой ще осъществява регулацията му, както и как ще се осъществява самата „регулация”. Кръговете, със собствени специфични интереси, за които споменах по-горе, търсят начини за извличане на повече пари от икономиката, а финансовият сектор им дава възможност да го направят посредством изземането на част от средствата, предназначени за развитието на реалния сектор. В това се състои неговият пазарен план. Днес финансите работят така, че деиндустриализират икономиките, а не помагат за развитието им. Тоест, въпросният „план” предполага налагането на суров аскетизъм в трудовата сфера, в индустрията и във всички нефинансови сектори. Точно това се предлага в програмите на МВФ, натрапени на нещастните страни-длъжници от Третия свят. Опитът на Исландия, Латвия и другите „финансови” икономики следва да се анализира, като класически пример, най-малкото защото те бяха поставени почти на върха в съставения от Световната банка (СБ) списък на „най-благоприятните за бизнес” държави на планетата.
Всъщност, единственото осмислено регулиране може да се реализира само извън финансовия сектор. В противен случай може да се случи това, което японците наричат „да слезеш от небето на земята”: регулаторите се подбират от средите на банкерите и техните „полезни идиоти”. След като напуснат правителството, те се връщат във финансовия сектор, където отново заемат ключови длъжности. И тъй като са наясно с това, те „регулират” в интерес именно на финансовата система, а не на обществото, като цяло.
Проблемът за контрола върху движението на спекулативните капитали излиза извън рамките на създаването на набор от специфични правила. Той засяга границите на сферите на влияние на националните правителства. Както е известно, уставът на МВФ не позволява на държавите да се върнат към системата на „двойните обменни курсове”, която съществуваше в много страни чак до 50-те и дори до 60-те години на миналия век. Това бе широко разпространена практика, позволяваща съществуването на един обменен курс за стоките и услугите (понякога дори на различни обменни курсове за различните категории на вноса и износа) и друг – за „прехвърлянето на капитали”. Под натиска на САЩ, МВФ наложи фалшивата теза т.нар. „равновесен” курс, който е един и същ както за стоките и услугите, така и за движението на капитала. Правителствата, които отказаха да я приемат, бяха изключени от МВФ и СБ, или просто бяха свалени.
Проблемът днес е, че единственият начин, по който една страна може да предотврати движението на капитала, е да прекъсне членството си в МВФ, СБ и Световната търговска организация (СТО). За първи път от 50-те години на миналия век насам подобна възможност изглежда реална, заради осъзнаването (в глобален мащаб) на това, как икономиката на САЩ наводнява световната икономика с излишни „хартиени” долари, както и, че Вашингтон не възнамерява да допусне този процес да бъде прекратен. Защото, от американска гледна точка, това би означавало драстично съкращаване на военните разходи на САЩ, т.е. би поставило под въпрос тяхната сигурност.
Бележки:
1. CNOOK е голяма китайска петролна компания.
2. Бен Бернанке, който в момента е президент на Федералния резерв на САЩ, се сдоби с прякора „Бен Хеликоптера” след речта си, през ноември 2002, посветена на методите за борба с дефлацията, в която заяви, че дори ако Федералния резерв свали лихвения процент до нулата, ще продължи да разполага с достатъчно методи за борба с дефлацията, включително и „като хвърля пари на тълпите от хеликоптери”.
* Авторът е професор по икономика в Университета на Мисури в Канзас сити и презизент на Института за изследване на дългосрочните икономически тенденции (ISLET)
-
Нейдье низ интернатската махальа ! ::) ;D ;)
Едва ли има на света друг народ, който така слабо да по-знава своята история.
Ние имаме големи учени историци, издадени са мону-ментални исторически трудове, но академичният им научен език е недостъпен за простосмъртните,
а учебниците по история са написани толкова скучно, сякаш авторите им са имали едничката цел: да накарат българ-четата, още едва проходили, да намразят историята на своя народ - и за съжаление, тази цел е вече почти постигната;
от друга страна това незнание се дължи и на многократното пренаписване на историята, нагаждайки я всеки път към интересите на властващата политическа сила, та човек не само ще се обърка, но може и да се побърка;
а може би причината е по-отчайваща: старата наша история надвишава сегашното ни жалко самочувствие като народ, сравнението с миналото ни потиска и ние не искаме да си го спомняме...
Тъй или иначе, България е най-старата европейска държава, която не е сменила името си през вековете.
Испания е Испания от 1479, Швейцария е Швейцария от 1291 година, Швеция е Швеция от началото на XI век, Полша е Полша от края на Х век, Франция е Франция от 843 година, Англия е Англия от 827,
а България е България от 681 година.
Така пише в учебниците по история. Така знаех и аз.
Но преди осем години пристигна у нас един унгарски професор да търси надгробната плоча на не знам кой си техен крал, умрял някога в България; плочата я намерихме зазидана в стената на една селска черква и нямаше как да му я дадем,
но за утеха го заведохме в кръчмата и там унгарският професор, може би от яд, че не му дадохме тази ценна реликва, или за да изтъкне своя патриотизъм, още преди да пийне от първата ракия, се провикна:
- Как е възможно да броите началото на своята държава от 681 година след Христа, когато още през 2137 година преди Христа сте имали българско царство на север от Китай
и по време на слънчевото затъмнение на 22 октомври същата 2137 година преди Христа сте победили китайците, както пишат тъжно техните летописци в хрониките си;
победили сте ги, защото китайците били прост народ и се уплашили от затъмнението, а прабългарите знаели предварително за него и нарочно нападнали същия ден;
аз, вика унгарецът като отпи от ракията, това го знам, защото покрай тази ваша държава е поминувало и нашето маджарско племе, ние, вика, с вас сме от едно коляно и от една кръв;
не по друга причина, а за да спасят империята си от неудържимите набези на българите, предвождани от своя хан Тимоти от рода Дуло (от същия род са, както знаете, и Кубрат, и Аспарух, и Крум, и прочие), китайците започнали да строят Великата китайска стена,
но не успели още да я довършат и ето ги - българите се задали пак откъм север, тогава китайците качили върху стената китайки-циркаджийки
и онези сурови българи, като видели китайките да мятат голи кълки, се прехласнали и докато се прехласвали, китайският мравуняк продължавал да гради нататък стената;
като разбрали измамата, прабългарите напопържали китайците, пришпорили конете си и препуснали на запад подир слънцето да търсят края на стената;
те препускат, китайците градят, те препускат, китайците градят - така българите стигнали до пустинята Такламахан, напоили конете си в реката Тарим и се разделили на две: едните тръгнали на север, другите - на юг. Ха наздраве!
Тези, дето тръгнали на север, прехвърлили планината Тяншан и нарекли най-високия връх на името на своя бог Тангра - така се казва върхът и досега - Хан Тенгри, а хребета, по който препускали, нарекли на себе си - Болгар;
продължили нататък, прекосили планините Памир и Хиндукуш и тук, където сега е северен Афганистан, основали втора държава, наречена също България,
но понеже другите народи не можели да произнесат ъ-то във вашия език, наричали държавата ви Балхара (Балх), Болгар или Булгхар, а гърците я наричали Бактра или Бактрия
(то аслъ кой може да произнесе правилно името ви: руснаците ви викат балгàри, англичаните - балгèйриън, французите - бюльгàр, немците - булгàрен, арабите - бурджан, ний, унгарците, сега ви викаме булгар, а преди сме ви викали полгар, булгар ви наричат и арменците, чехите ви наричат булхар, украинците - балхар, индийците - балгхар, персийците - болгар...).
Другите българи, дето тръгнали на юг, прекосили Тибет, и забележете - вика унгарецът, допивайки първата ракия, - живели известно време край планината Мадара, после прехвърлили Хималаите, минавайки през прохода Шипка, и слезли в Индия, опъвайки юртите си край река Тунджа;
после тези българи отишли към Ефрат, в Месопотамия, и там основали третата българска държава; наричали народа балхарис, сиреч българи, царицата им носела същото име - Балкис,
това е Савската царица, описана в Библията, дето ходела да задава гатанки на Соломон през 1001 година преди Христа.
По-късно тези българи тръгнали на запад, заселили се в Египет, в областта Сакар, после поемат на север и стигат до Балканския полуостров, планината, където спират, наричат Сакар планина, реката край нея кръщават Тунджа, прохода, през който прехвърлят Балкана на север, наричат Шипка, а свещената си планина - Мадара;
те носели със себе си тези стари и далечни имена, както европейците са занесли в Америка имената на своите стари градове - Лондон, Париж, Москва, Берлин, Ню Орлеанс, Ню Берн и т.н... Ха наздраве!
Но да оставим Савската царица да задава гатанки на цар Соломон, а ние да видим какво правят ония българи на север, дето основаха държавата си Балхара под планината Памир.
Девизът на тези прабългари някога бил: „Не замръквай, където си осъмнал!", после станал: „Не умирай, където си роден!",
но тук, под сянката на Памир, им харесало и започнали да градят градове, да сеят жито и да развъждат добитък, да добиват желязо и мед, да украсяват жените си със сребро и злато;
древногръцкият историк Страбон нарича Балх, столица-та на Балхара, „перлата на Азия”,
тук през VI век преди новата ера пророкът Заратустра е написал свещената си „Зенд-Авеста”.
Кога е било основано това прочуто царство, не се знае, това се губи из мъглата на вековете, вика унгарецът, като отпива от втората ракия,
но известно е, че египетският фараон Рамзес ІІ, съблазнен от богатствата на Балхара, се опитал да я завладее през 1275 година преди раждането на Христос
и докато българите разгромявали войската му в подножието на Памир, Мойсей решил да избяга от Египет и повел поробените евреи през пустинята към обетованата земя Ханаан,
така че вашата история е по-стара от Библията, вика унгарецът, и вий, българите, сте спасили бедните евреи не само през Втората световна война, но и 33 века по-рано.
През 329 година преди Христа и Александър Македонски нахлул в Балхара, но до бой не се стигнало - вместо войска, насреща му излязла принцесата Роксана и го попитала: „Какво търсиш тук, Александре?";
пленен от красотата й, той отвърнал: „Намерих повече от това, което търсех”, паднал на колене пред нея и я помолил да му стане жена и царица на света (това била първата - и единствената - жена на Александър, и тя била българка!);
на другия ден се качили двамата навръх планината Хиндукуш - Аристотел му бил казал, че там е краят на света и отвъд тази планина се плискал безкрайният световен океан,
но като погледнал от върха на изток, Александър видял, докъдето стигало човешкото око, безкрайни поля и планини - и заплакал, защото разбрал, че няма да може да завладее целия свят, поболял се и скоро след това умрял.
Просъществувала тази велика ваша държава до 230 година след Христа, когато я покорява персийският цар Арташир I.
Далече преди това обаче, неизвестно защо, старият цар Кардама оставил престола на сина си Ила, прехвърлил се на юг през Памир и основал в Северна Индия четвъртата българска държава.
Наричала се тя също Балхара и просъществувала едновременно със старата Балхара много векове.
Споменът за нея е запазен в индийските веди - в „Адхарва-веда", написана на санскрит през Х век преди Христа.
Нещо повече - индийски царе до Х век след Христа продължавали да се наричат Кардамити, както династията на Бурбоните във Франция или на Романовите в Русия, а пред името си слагали титлата балхара - името на древната държава се превърнало в титла, както името на Цезар.
Оттогава са и общите ви думи в двата езика: уча, чета, будя, баща, татко, лик, хубав, китна, шал, сандал, тава, халка, чорба, компот, соя и много други.
Бежанци от покорената памирска Балхара тръгват на север и край днешния град Самарканд основават петата българска държава, а голямото езеро, до което стигала границата им на изток, нарекли на себе си - Балхаш; просъществувала тази държава до VII век след Христа;
други от победените българи тръгват на запад, прекосяват пустинята Каракум и основават на изток от Каспийско море шестата българска държава, кръщават морето Болгар дингезе (Българско море), така се наричало то до Късното средновековие, а планината, в подножието на която спират, наричат Балхани - както и вие наричате най-голямата си планина в днешна България;
трети от българите отиват отвъд Каспийско море и там основават седмата българска държавица, наречена Балкария (така се нарича и до днес тази автономна републичка в Руската федерация), а градовете си нарекли пак със старите български имена Балхар и Булкар-Балх;
четвърти от българите, водени от вожда си Вунд, през 127 година преди Христа прехвърлят планината Кавказ и се заселват в земите на днешна Армения, там основават осмата българска държава, нарекли местността Булхар, главния си град - Балк, тези имена те носели до IX век след Христа, а една от реките там и сега се нарича Балгаручай.
Където и да идат българите, все носят името си и, макар изкривено от произношението на съседните народи, го оставят след себе си като светли стъпки по картата на тъмния азиатски континент.
Прекрачвайки от старата в новата ера, българите прекрачват от Азия в Европа - стигат до Азовско и Черно море
и там митичният цар Авитохол, както свидетелства „Именникът на българските ханове”, основава през 165 година след Христа деветата българска държава,
призната - нещо нечувано - дори от гърците и наречена от самия византийски патриарх Никифор : ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ!
Вий, вика унгарецът като допи втората ракия, и тази България не броите, защото била на друга територия.
Кое, обаче, е по-важно: земята, където се намира държавата - или народът, който е основал всичките тези български държави?
Прочула се тази Стара Велика България най-много при хан Кубрат. Този хан Кубрат (който си е жив потомък на Атила, „бичът Божий", но тури му пепел!) незнайно защо расъл в Константинопол, изучил се там, образовал се и приел християнството през 619 година -
през същата година, когато Мохамед започнал да проповядва в Мека исляма, а застанал начело на Велика България през 632 година, когато умира Мохамед.
Това за образованието не го казвам случайно, вика унгарецът, защото вий, българите, след този Кубрат имате само един учен цар - Симеон Велики, който също живял в Константинопол и учил там в най-стария европейски университет - Магнаурската академия, а всичките ви по-сетнешни царе, до последния, са прости и необразовани.
Тъй че напразно вий се отричате от прабългарите, вика все по-ядосано унгарецът и си поръча третата ракия, ако има нещо свястно във вас, наследили сте го от тях,
защото те не са били монголци, както ви разправят, нито пък хуни или тюрки, а индоевропейци със загадъчни космически познания.
За разлика от безпросветните италианци, които в 1600 години след Христа изгарят на кладата Джордано Бруно, понеже твърдял, че Земята се върти около Слънцето,
прабългарите не само знаели това - издълбаното върху надгробните им камъни Слънце с кръжащите около него 6 планети е било нещо като техен държавен герб (по-късно, след насилственото покръстване, богомилите го превърнали в свой сакрален знак),
та още през 4768 година преди Христа тези умни прабългари изчислили, че Земята се завърта около Слънцето за 365 дни и една четвърт от деня без малко
и пресметнали това „без малко" с невероятна точност: съпоставяйки движението на Земята с движението на Юпитер, те уточнили, че Земята обикаля около Слънцето за 365 денонощия и 2422 хилядни от денонощието,
което е с половин секунда по-малко от абсолютно точното астрономическо време, измерено днес.
Основавайки се на тези свои астрономически знания, прабългарите създали най-съвършения календар, известен досега: годината започвала в деня на зимното слънцестоене, на 22 декември; този ден, понеже слънцето стои, бил обявен за нулев, останалите 364 дни били разпределени в четири сезона, по 91 дни; всеки сезон бил разделен на три месеца, първият месец от сезона имал 31 дни, останалите два - по 30; по този начин първият ден на първия месец от зимния сезон съвпадал със зимното слънцестоене, първият ден на първия месец от пролетния сезон - с пролетното равноденствие, първият ден на първия месец от летния сезон - с лятното слънцестоене, първият ден на първия месец от есенния сезон - с есенното равноденствие. На всеки четири години високосният ден се прибавял преди първия ден на седмия месец - в деня на лятното слънцестоене, също бил нулев ден, прабългарите го наричали ени, днес го наричаме Еньовден.
Унгарецът надигна третата ракия, отпи една бавна глътка и продължи:
- Ученият хан Кубрат обичал да наблюдава нощното небе и да чете по звездите съдбата на хората и на народите.
В една такава нощ, като се взирал в залязващите Плеяди, той видял, че неговата звезда угасва, спомнил си за брата си Самбат Кий, който основал града Киев и го кръстил на свое име,
после заминал на запад подир залязващото слънце, основал там грамадна държава, дето са сега Чехия, Словакия, Унгария, Прусия и Полша, но не я нарекъл България (така че няма да я броим), нарекъл я в чест на дедите си Дулоба - „Страната на Дуло”, другите народи пък я наричали на неговото име: от Самбат - Само, но като умрял Самбат Кий и държавата му загинала;
та Кубрат си помислил: „И моята държава ли ще умре след смъртта ми?”, повикал петимата си синове - Баян, Котраг, Аспарух, Кубер и Алцек - и им рекъл:
- Синове мои, свършват земните ми дни.
- Олеле, тате, недей! - проплакал най-малкият, Алцек. - Какво ще правим без тебе?
- Сега ще ви кажа - рекъл Кубрат. - Баяне, я вземи оня наръч пръчки. - Баян отишъл и взел наръча пръчки, който ле-жал до огнището, където мъждукал свещеният неугасващ огън.
- Ха сега се опитай да ги счупиш всичките наведнъж - казал му Кубрат.
Баян бил най-възрастният, най-силният от синовете на Кубрат, затова му викали Батбаян. Ударил той снопа пръчки о коляното си - не се чупят. Ударил втори път - пак не се чупят. Трети път ударил с все сила - същото.
- Не мога - рекъл, - тате.
- Нека опитат и другите - казал Кубрат.
Опитали един по един и другите четирима синове на Кубрат, но никой не могъл да счупи наръча пръчки.
- Дайте ги сега на мен - рекъл Кубрат.
Подали му наръча, той взел да измъква от него пръчките една по една и с лекота ги чупел - една по една.
- Еее, така и баба знае! - извикали в един глас синовете му. - Една по една всеки може.
- Точно така - казал Кубрат. - И вас, ако се разделите след моята смърт, един по един всеки ще ви пречупи. Ако сте заедно като този наръч пръчки, никой няма да може да ви победи. Разбрахте ли?
- Тъй верно, разбрахме! — отвърнали в един глас петимата му синове.
- Какво разбрахте?
- Съединението прави силата.
Като чул тези хубави думи, великият хан Кубрат се усмихнал щастливо и издъхнал.
Тези хубави думи „Съединението прави силата" вий сте ги изписали и върху герба си, вика унгарецът, като отпи втора глътка от третата ракия, но тежко ви и горко, ако спазвате този завет като Кубратовите синове.
Защото още не бил изстинал трупът на стария хан - и синовете му се скарали кой да седне на бащиния трон.
- По старшинство на мен се пада - казал Батбаян.
- Тая няма да я бъде, ти да ни командваш - рекли четиримата му горди братя.
На другия ден погребали баща си по християнски, както им бил заръчал, погребали го заедно със скиптъра и меча му, защото не могли да поделят и тях.
Народа на Велика България обаче поделили на пет равни части и всеки застанал начело на ордата си.
- Аз оставам тук, на бащината си земя - казал Батбаян.
- Аз поемам на север - казал Котраг.
- Аз на юг - казал Аспарух.
- Тогава аз тръгвам на запад - казал Кубер.
- Аз идвам с тебе, бате - казал Алцек.
И поели в четирите посоки на света.
Хазарите това и чакали. Щом ордите на четиримата братя залезли зад хоризонта, нападнали Батбаяна и след две-три години от Старата Велика България останал само споменът.
Котраг повел ордата си на север - все по Волга, все по Волга, препускали, препускали...
и като стигнали там, където река Кама се влива във великата река, Котраг спрял и се огледал - на изток се синеел облакът на планината Урал, на север и на запад зеленеели безкрайни гори и поля.
Било лятото на 665 година. Хан Котраг слязъл от черния си кон и забил меча си в рохкавата земя:
- Ето тук ще съградим град и ще го наречем Болгар, тук ще бъде моята България!
Това била десетата България. Наричат я Волжка България, а заради богатството й в ония времена я наричали Сребърна България.
През Х век сребърните българи приели от арабите исляма, имали те велики царе и още по-велики поети; дала е тази ваша България велики поети и други велики люде и на Русия,
защото, както е известно, вика унгарецът, като отпи пак от ракията, великата руска поетеса Анна Ахматова се отказала от бащиното си име Горенко и се нарекла на българския си прапрадядо хан Ахмат; корените на другата велика поетеса Марина Цветаева също са оттам,
и Гогол е оттам, оттам е и великият бас Шаляпин, руският цар Борис Годунов е българин, и Суворов, и Кутузов, дето победи Наполеон, и Ермак, дето завладя Сибир и го хариза на руснаците...
Тази славна и богата държава просъществувала до 1278 година, когато след половинвековни отчаяни битки била завладяна от татарите на Чингиз хан,
но българите съхранили своята свяст и, мине - не мине век, вдигали бунтове - и срещу татарите, и срещу руснаците, затова през 1937 година Сталин ги разпилял из лагерите в Сибир,
но и днес, както е известно, те отново надигат глава и искат държавата им да се казва България.
Тук унгарският професор млъкна и се замисли. Ще използвам мълчанието му да добавя още няколко думи за тази България.
За разлика от нашата България, която няма запазени стари летописи (за което ще стане дума по-нататък), през 1680 година летописецът от Волжка България Бахши Иман събира в сборника си „Джагфар Тарихъ " („Историята на Джагфар") древни български хроники, написани през предишните 4-5 века; от тях става ясно, че върху територията на Волжка България много векове преди това е имало друга прабългарска държава, наречена Идел; в една от хрониките - „Хон китабъ " („Книга за хуните") на Кул Гали, се твърди, че историята на българите започва 33 000 години преди Христа и че българската цивилизация е съществувала паралелно или по-рано от цивилизацията на Шумер, с която сме имали един и същ корен, че Троя е бил български град и етруските са прабългари, избягали от този град, че египетските фараони също са били прабългари, а ацтеките, инките и маите са потомци на прабългарите, преплавали океана или преминали по ледовете от Камчатка в Аляска; с турците пък, които ще ни поробят след 7 века, сме били родни братя и сме имали общ праезик (затова много от думите, които смятахме за турски, се оказаха прабългарски)... Моят кураж ми стигна да се върна до 2137 година преди Христа, когато за пръв път българите се споменават в китайските хроники; да се върне по-назад в мрака на вековете оставям на някой свой колега с по-храбро въображение.
Унгарецът отпи бавно от чашата си и продължи:
- Кубер поел на запад, след него препускал Алцек, прехвърлили Карпатите и се спуснали в Панония, в равнината край реките Тиса, Дунав и Сава, където е днешна Унгария;
понечили да основат държава и там (просъществувала тя само година-две, така че няма да я броим), аварите обаче посрещнали на нож българите, след няколко сражения Кубер бил победен и побягнал с дружината си на юг
и като стигнал, където е днес Македония, основал там край Битоля и Прилеп единадесетата българска държава;
именно срещу тази България, която напирала да превзе-ме Солун, се отправил на поход през 688 година византийският император Юстиниан II Носоотрязания
и едва не бил пленен и побягнал позорно, както пише във византийските хроники, а войниците му били избити от прабългарите на Кубер.
По-късно, след век и половина, тази Куберова България се съединила с Аспаруховата България - вероятно това е бил тайният замисъл на двамата братя...
Алцек продължил на запад, стигнал до страната на франките, крал Дагоберт го приел с радост, но през нощта заповядал всичките българи да бъдат изклани;
Алцек се събудил от виковете на умиращите и с останалите живи мъже и жени побягнал на юг през Алпите. Било зима, как са оцелели, не е известно,
но през пролетта се появили в горната част на Италийския ботуш и продължили да слизат надолу, през Ломбардия, Тоскана и Умбрия, стигнали до Рим и Неапол, оставяйки след себе си вечното свое българско име: Булгаро (край Бергамо), Булгаро грасо (край Комо), Тера Булгарорум (край Римини), Моите Булгаро...
Не успял Алцек да основе дванадесетата българска държа-ва, но неговите българи оставили из Апенините не само името си, но и кръвта си:
Данте, вика унгарецът, е от българския род Алдьгьори, и Борджиите са българи, и Верди е българин, а Паганини направо си е потомък на българския хан Паган...
Между нас да си остане, сниши гласа си унгарецът, един потомък на вашия Кубрат, наречен Арпад, дошъл по нашите земи и през 889 година (да не ме чуй някой унгарец!) основал Унгария...
А кой основа вашата - дванадесетата българска държава през 681 година? - провикна се унгарецът, като гаврътна ракията си. - България, дето стана най-голямата държава в Европа, от Киев до Атина и от Черно море до Адриатика, че и Пеща, днешната унгарска столица, влизаше в пределите й!
Що не я основаха славяните, дето от два века се мотали из Балканския полуостров, що не я основаха траките, дето са там от 1500 години?
Ами защото прости хора държави не могат да правят. От славяните вий наследихте загадъчния мързел и бленуването, а от траките - анархизма и забравата, затова не помните и собствената си история.
Тука унгарският професор стана, качи се на автомобила си и си замина.
Сигурно прекаляваше той в приказките си, но някакъв прапраспомен заброди из тъмните пещери на кръвта ми и ме будеше нощем, зарових се в разните стари и нови истории и се оказа, че такива Българии наистина е имало, един автор разказва за една, друг - за друга, трети яростно ги отрича, а ние всички нехаем...
И тъй ден след ден, век след век - „Било ли е, не е ли било?” - и всичко потъва в мъглата на вековете и, уви - в мъглата на нашата памет.
Другите народи провъзгласяват за истина и най-малката вероятност, а ние погребваме и най-големите истини под кръста на съмнението.
Кое е по-добро?
-
Балканите - географско понятие или диагноза?
(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fimages.ibox.bg%2F2008%2F03%2F21%2F44585%2F256x211.jpg&hash=55770ce0d391b31945559767070f33ecf0b99077)
Европа все още не намира верния тон в отношението си към балканските държави, отдавайки предпочитания на едни пред други. Но ако Старият континент не се сбогува с клиентелизма, напредък в региона няма да има, коментира "Дойче веле".
Според наблюдателя на австрийския всекидневник "Ди Пресе" Ханс Винклер Европа все още робува на стари клишета и модели, вместо да заложи на равнопоставеност и на перспективата за присъединяване към ЕС като дисциплиниращ инструмент. За историческата съдба на Балканския регион и имиджа му пред европейците Винклер цитира няколко поучителни истории:
"Австрия е немскоезична балканска република, корупцията й произтича от народа", се изрази саркастично един политик от консервативната Австрийска народна партия през 60-те години, пародирайки първото изречение от австрийската конституция.
На Бисмарк пък принадлежи репликата, че "Балканите не струват костите дори и само на един померански гренадир", а Уинстън Чърчил нарича Балканите "слабините на Европа". Следователно има изобилие на негативни конотации за наименованието, което всъщност би трябвало да представлява само географско понятие.
"Балкан" турците наричат планината, която разделя България на Северна и Южна, а оттук и целият полуостров между Адриатическо и Черно море се сдобива с името си. Кои страни се числят към Балканите е оспорвано, дори само причисляването на дадена страна към региона означава политическа опция. Че Сърбия, Черна гора, Косово, Босна-Херцеговина, България и Румъния, Албания, Македония, Гърция и европейската част на Турция са част от Балканите е неоспоримо. Дали обаче част от тях са също така Хърватия и Словения?
Изглежда, че само българите имат несмущавано позитивно отношение към своята идентичност като балканска страна. В туризма и производството на България думата "Балкан" се използва като запазена марка за качество.
За повечето останали страни "балканското" е нещо негативно. Те са поели тази оценка от чужбина, която вижда Балканите като вечен театър на бойни действия, етнически конфликти, братоубийствени граждански войни, религиозно оцветен национализъм, дребнофеодална държавна разпокъсаност, зависимост от външни сили и всеобща изостаналост.
Изхождайки от политическия вакуум във властта след края на Османската империя, понятието "балканизация" се превръща в символ за разпадането на крупни държавни формации. Един мениджър от Google неотдавна заговори дори за "балканизация на интернет". Като политически коректно понятие все повече гражданственост придобива "Югоизточна Европа", вместо "Балканите".
Ако с това понятие се обхваща пространството между Словенските Алпи и Егейско море, то Словения и Хърватия също са част от Балканите, както и Гърция. И трите страни не искат и да чуят за това. Балканите - това са винаги другите, с които те /вече/ нямали нищо общо.
Словения и Хърватия се смятат за централно-европейски страни, при което Хърватия има и подчертан средиземноморски оттенък. В официално писмо от Далмация до хърватските братя в Славония от 19-ти век подателите се извиняват, че не говорят общия език, а за съжаление само италиански.
Що се отнася до западната дипломация на Балканите след края на войните, свързани с разпадането на Югославия, впечатление прави скандалната асиметричност, с която са третирани трите най-важни съставни републики на югославската федерация - Словения, Хърватия и Сърбия.
Словения тутакси беше обявена за "прозападна" и "европейска", макар в никоя друга държава-приемничка на бивша Югославия старите комунистически структури на властта в икономиката, медиите и политиката да не са така добре съхранени до ден днешен. Приемът в ЕС в рамките на десятката от 2004 г., а преди две години и в евро-зоната, беше следствие от тези положителни оценки.
За останалите държави от бивша Югославия бе създадено понятието "Западни Балкани", което Паул Лендвай окачестви като "фантомно понятие в политическия жаргон на безмислието". Една наистина централно-европейска държава като Хърватия, която от 20 години насам е и независима, по този начин се причислява към Балканите. Целта е очевидна: Хърватия да бъде поставена в една категория със Сърбия и почти приравнена с нея по вина за югославските войни.
Друга асиметричност е третираното на държавите-приемнички на бивша Югославия като цяло в сравнение с Румъния и България. Ако двете последно споменати бяха проверявани преди присъединяването им към Евросъюза така строго както Хърватия, и до днес те нямаше да са приети. А за Сърбия, независимо от арестуването на Ратко Младич, е възможно условията да са още по-тежки.
Фаталното на евросъюзната политика в Югоизточна Европа е, че все още прозират старите образци, съгласно които балканските държави се разглеждат като клиентела на някогашните европейски велики сили. Румъния например, заради романския си език и заради франкофилията, може да бъде сигурна в подкрепата на Франция. А Хърватия от време на време усеща, че някога е била съюзничка на оста.
Този вид клиентелистка политика, разбира се, все повече отслабва. Ако ЕС иска да използва европейската перспектива като дисциплиниращ инструмент за Югоизточна Европа, той трябва да третира всички равнопоставено. Изгледите за присъединяване към Евросъюза предизвикаха и нов подход на държавите една спрямо друга. Сърбия се раздели мирно с Черна гора, а Хърватия и Сърбия нормализираха отношенията си. В центъра на Балканите обаче, в Косово и Босна-Херцеговина, все още тлее опасна жар.
-
Русия = бесилки, Сибир, Сахалин, III отделение, тюрми, нагайки, камбани, шпиони и прочие
29.07.2011 / 12:30 от: Захари Стоянов
Тъжни времена прекарва днес нашето Отечество България. Като оставим настрана сестра Сърбия, священний троен съюз, в който участвуват тримата императори и който има за цел да варди да не се пролива капка човешка кръв – всеки честен човек, който може да мисли и да разсъждава що-годе, ще се съгласи с нас, че най-големий ни неприятел днес е официалната Русия.
Няма пакост, няма мерзост, даже и подлост, които да не е пуснала в ход т а я държава начело с нейний Гирс (Николай фон Гирс, 1820–1895 руски дипломат, министър на външните работи на Русия по това време – бел. ред.) и Катков (Михаил Катков, 1820–1887 г., известен руски панславист – бел. ред.) от 6-ий септемврий насам, т.е. от т о я знаменит ден, когато ние почнахме своето истинско политическо и самостоятелно съществуване. В Цариград ли, в Пирот ли, в Букурещ ли се засмее и българский Бог, руското правителство тича да свари да разваля и да пакостничи. Ако то днес иска, щото Румелия да си остане пак пашовска страна, а байонетите на българските синове в един прекрасен ден бутват дипломатическата мастилница на Гирса и му изкривяват ченето, то това същото правителство забравя своите първи думи и предлага вече Санстефанска България. А защо я то предлага? Защо такава глупа непоследователност?
„Желае ни доброто, не ни е забравила", отговарят кокошите умове, в това число и ония наши изменници братя, които си продават съвестта за монетата чистаго серебра в руското консулато. – „Вие сте идиоти", казваме ние. Руското правителство желае две неща. Първо, да протака работ а т а , да ни държи във военно положение, което е убийство за България, та дано в тия усилни времена се появи някое негодувание помежду ни, и то, руското правителство, като всяко покровителско, да каже: „Ето, че без мене не могат българите; дайте ми воля да отида с моите камбани, камшици и бесилки да наредя работите". Второ, че като стане съединението, както и да е, извършено само от българи, то руский пловдивский консул ще може да интригува само между калугерите на Шипченский манастир, няма той да управлява вече Румелия, не ще има възможност да сее разврат и да проповядва шпионско-полицейските начала на страшното III-то отделение (императорска тайна полиция, нещо като предшественик на КГБ – бел.ред.).
Лъжат се ония, които мислят, че руските дипломати са поначало против съединението. Те са готови днес да направят това съединение, но забележете, те да го направят сами, а не българите. Те желаят, щото това съединение да го донесе някой беломустакат генерал, с покрити гърди от ордени, някой Обручев (Николай Обручев, 1830–1904 г., военен и държавен деятел – бел. ред.) или Сомов, когото да срещат по всички градове гологлави с хляб и сол, с камбани и молебен, а той да се надува, се да излизат само из устата му думите „так приказано", „не разсуждать", „не бунтовать", „Воля Его Императорского величества такая", „Вш народ неопитньш", „Вие трябва да слушате и се покорявате", „има за вас кой да се грижи" и пр., и пр. А руский консул върви подире му и му шепне на ухото: „Прибавете още на тия братушки, че аз като минувам из пазара, трябва да ми стават на крака, думата ми да не правят на две, името ми да бъде свято във вестниците им, да се пише с големи букви". По-нататък следват руските инструктори-офицери, облечени парадно, по-главните от тях шепнат на генерала да доведе до сведение на непокорните братушки, да не търсят от тях оправдателни документи, а по-долните чинове се зъбят на големите братушки и казват: „Познахте ли сега какво значи Русия? Един път проливахме кръв, сега пък ви носим наготово съединението, а вие, пършивци, само печелите парички и викате „ура". А братушките цъфнали и не завързали. С турена на гърдите ръка, с тяло, прегънато като въпросителна, хилят се като заклани и казват: „Благодарим на ваше високоблагородие, ние сме ваши деца, Русия ни е майка. Колкото ваше високоблагородие сте повече в България, толкова по-много се обажда и наший алъш-вериш". „Так, так", отговаря високото благородие и издрънчава от удоволствие своята обкована със сибирско сребро сабля. А камбаните гърмят ли гърмят!
О, пусто да остане подобно съединение! Ние го не желаеме и на най-върлите си душмани. Джанъм, ние искаме да имаме история, минало, свои герои, наше „ура". Как не могат да разберат това московските славянофили?
Ревне ни се, ей така, щото между безбройните чужди паметници по всичките краища на Отечеството ни да има запазено и едно кьошенце наше, българско. Искаме да видим ние, че между различните площади и улици на градовете, украсени с имена: „Московска", „Александровска", „Аксаковска", „Паренсова", „Гуркова", „Славянска", „Николаевская", „Невская" и пр. да блещука и нещо като „6-ий септемврий", „Сливница", „Драгоман", „Батенберг" и т.н. Лошо ли искаме? Лошо-добро, искаме си го у нас, дома, на бащиното си свято огнище. Чуждото ние не щеме; но желали бихме, щото и чуждите да си подръпват покровителската ръчица от нашето, защото тя може и да бъде опарена, не основана на много закони, а в такъв случай, християнската любов почва да капризничи...
Но хората, които са унищожили Полша, Малорусия (В царска Русия така наричали днешна Украйна - бел. ред.) и Бесарабия, не искат да слушат. Турили един път те намерение да правят от България Задунайска губерния, нищо свято не ги спира. „Всяко тържество на България е смърт за Русия", пишеше в един брой на „Русь" покойний екзалтиран славянофил Аксаков, за когото се проляха толкова сълзи в Софийското книжевно дружество. „Какви са тия Крумовци, Симеоновци и Борисовци? Разве не можеше и без тях?" – пишеше същий тоя Аксаков на княжеската прокламация към българските солдати, в която се казваше: „Вие, синове и потомци на рума и пр." Виждате доколко е жесток бил горещий славянофил. Негова милост желаял, щото ние да се не обръщаме към нашето минало, да заместиме името на Крума и Симеона с Иван Грозний и с Екатерина Вторая.
Но ще да кажат мнозина: „Русия беше, която ни освободи". Да, това е вярно, това е велико събитие, ние сме благодарни на покойний Александра II, името му ще бъде у нас священно до века, благодарни и признателни сме на целий руский народ. Но трябва ли да бъдем благодарни и за това, че Русия ни освободи, за да ни зароби отново – нещо, което тя доказа вече от 6-ий септемврий насам? Ние сме благодарни на руский народ, който никога не ни желае злото, защото е удушен повече от нас, както бяхме в турско време, благодарни сме и на покойний император, но не и на днешното руско правителство, състоящо се от 5–6 души узурпатори. Това правителство иска да ни глътне. Не го искаме, защото то има: бесилки, Сибир, Сахалин, III отделение, тюрми, нагайки, камбани, шпиони и прочие. Ако то иска да има с нас братски и человечески съюз - добре дошло. Но то иска дружбата на вълка с агнето!...
В днешно време, когато това правителство, състоящо се от Гирса, Толстой, Победоносцев (Константин Победоносцев, 1827–1907 г. – руски държавник, прокурор при Светия синод при царуването на Александър III и Николай II. – бел. ред.), Катков и пр., е подигнало върху ни чисти и нечисти средства, когато то иска да ни задуши с една лъжица вода, гдето се е казало, когато неговите безконтролни рубли се пръскат безбожно из България за цели беззнакови и погански – ние намислихме да обадим на читателите си мнението на Г.С.Раковски, както той е гледал на официална Русия и на нейната външна политика. А кой е Раковски – срам ще бъде за всеки българин, ако не отговори, че той е българско светило, че той се е мъчил и трудил за България цели 25 години, че той е вече умрял (за да не кажат Цанков, и Икономов, че е бил радикал и анархист), че миналата година му се донесоха костите в София, на които се поклони целият български народ. Тоя Раковски е написал брошурата под заглавие: „Преселение в Русия, или руската убийствена политика за българите", която брошура днес предлагаме на читателите. Тая брошура е написана в 1859 г., когато е почнало преселението на видинските българи, печатана е за първи път в „Дунавски лебед" като подлистник. Тя е писана в такива времена тъжни и усилни, когато България е била неизвестна, когато сме нямали княжество, войска, Сливница, Пирот, когато само той, един Раковски, е бил защитник на България. В такива тежки времена той пак не е казвал: „Не му е времето, трябва да се помълчи, да не закачаме Русия", както днес обичат да философстват нашите дипломати.
Поклон върху праха на великий български мъченик, че в днешните времена можем да си послужим с неговото име. Като народ ние можем да се гордеем, че всичките ни народни деятели и патриоти: Г. Раковски, Л. Каравелов, В. Левски, Хр. Ботйов, А. Кънчев, П. Волов, Г. Бенковски и пр., са били против официална Русия. Никога те не са апелирали към нея, защото са знаели, че нейний камшик повече боли от турския...
Русчук, 1-й март 1886 г.
Предговор на Захари Стоянов към книгата на Георги Сава Раковски „Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите" (Първо издание – Букурещ, 1861 г.; Второ издание – Русчук, 1886 г.; Фототипно издание София, 1998 г.). Заглавието е на редакцията, но е цитат от текста на самия Захари Стоянов.
http://www.glasove.com/rusiya--besilki-sibir-sahalin-iii-otdelenie-tyurmi-nagayki-kambani-shpioni-i-prochie-15298 (http://www.glasove.com/rusiya--besilki-sibir-sahalin-iii-otdelenie-tyurmi-nagayki-kambani-shpioni-i-prochie-15298)
-
Филм на RTL разказва убийство на германци край Бръщен
7 август, 2011
Тази вечер, на 07.08. 2011 г. от 23.10 ч. централноевропейско време /00.10 ч – българско/ телевизия RTL ще излъчи документалния филм „Забравените. Смърт там, където други отиват в отпуска” на режисьорите Фрая Клир и Андреас Куно Рихтер.Филмът е посветен на 50-тата годишнина от издигането на Берлинската стена и е финансиран от Федералната фондация за осмисляне на комунистическата диктатура, както и от католическата църква.
Героите на филма са младежи от ГДР, които през 70-те и 80-те години се опитват да избягат в Западна Германия през границите на България. Изследването на архивите на ЩАЗИ в Берлин и на Държавна сигурност в София все още не е завършило, но досега са установени за периода 1961
-1989 г. опита за бягство на над 3000 младежи от ГДР, опитали се през Странджа, Родопите и западната ни граница да напуснат големия затвор на социализма. Повечето от тях не познават действието на стената от бодлива тел, простряла се на стотици километри по българските граници,
нито са били наясно с агентурната мрежа в граничната зона и със заповедите, получавани от граничарите. Само много малка част от тях успяват, повечето са задържани от агентите на ДС от селата край границата, разпитвани са в Главно следствено управление, престояват няколко седмици в Софийския централен затвор и след това са изпращани в ГДР, където получават присъди от година и половина до две години затвор. За заловен нарушител доносниците от граничната зона получават награди от 20-30 лв. 19 младежи от ГДР са убити на границата / като продължава изследването на още няколко вероятни случая с неустановена самоличност на жертвите /, други са ранени и осакатени. Верните на Политбюро генерали и полковници от Гранични войски и командирите на застави старателно поддържат сред редовите граничари атмосфера на омраза към
„измениците на родината” и заповядват на 18-20 годишни български младежи да стрелят срещу свои връстници, чието единствено нарушение е,
че искат да бъдат свободни. Допускането на „безнаказано нарушение” на границата е тежко провинение, а „ликвидирането” на бегълците с
автоматни откоси се награждава с 10-15 дни отпуск.
Филмът разказва за едно успешно бягство през КПП „Капитан Андреево”през 1974 г. когато берлинчаните Михаел Шулц и съпругата му влизат в КПП-то заедно с вълната турски гастарбайтери с поставена фалшива табелка за западногерманска регистрация на колата им, след което я изоставят и успяват да се промъкнат зад бариерата.
Доротея и Михаел Прокш, брат и сестра от Дрезден, нямат този късмет. През 1983 г. те преодоляват телената ограда край връх Ком на път за Югославия, но не подозирайки, че тя сигнализира в заставата, скоро са заловени и прекарват по година и половина в затвор в ГДР.
Томас Мюлер, 21-годишен младеж от Лайпциг достига незабелязан през септември 1981 г. телената стена край Резово, но скоро е заловен от граничари, след като офицерът го е накарал да вдигне ръцете си, един от войниците прерязва краката му с автоматен откос. Единият крак на
Томас е ампутиран в болницата в Бургас… През април т.г. той пристига отново в Бургас, за да се срещне с лекарите и сестрата, които са
спасили живота му…
През март 1980 г. Андреас Щютцер и Детлеф Хайнер от Лайпциг, деветнадесетгодишни, достигат телената ограда при село Бръщен, община
Сатовча. Заловени са и са вдигнали ръцете си, когато командирът на заставата ги разстрелва. Селото вижда как телата им са довлечени с мулета.
Споменът за този случай и за жестокото, ненаказано и до ден днешен убийство на Андреас и Детлеф е жив в паметта на местните хора от
Бръщен, Ваклиново и Сатовча. Всички знаят кой е убиецът. Българското министерство на вътрешните работи и днес предпочита да поддържа комунистичската лъжа, че бегълците през границите по време на тоталитарния режим са били „бандити”. То не е оказало каквото и да е съдействие на екипа на телевизия RTL при снимането на филма. Но местните хора от Бръщен, помнейки ужасната смърт на невинните младежи, са подпомогнали работата на немския филмов екип и са организирали възпоменание край долината на река Доспат.
В филма участват и ученици от Националната гимназия за сценични и екранни изкуства в Пловдив, за които снимачният ден се оказа и един от
онези уроци по история, каквито министерството на просветата не допуска в българските училища. Може би защото тези, които издаваха заповедите за убийствата по границите на комунизма, все още са влиятелни във властта.
Немските режисьори – документалисти считат, че осмислянето на тоталитарния режим в България изобщо не е започнало. Само съвестта на
хората от Бръщен и искреността на учениците от Пловдив ги окуражават, че и у нас паметта ще надделее.
Филмът бе представен на 28.07. в Берлин във Фондация „Бертелсман” на „Унтер ден Линден”. Предстои разпространението му в училищата на Германия в помощ на преподавателите по история.
Васил Къдринов, Център Хана Аренд – София
-
АХМЕТ ИМАМ: ЗАГУБИХМЕ СИ ПЕСНИТЕ ::)
09 август 2011, вторник
АКО БЪЛГАРИЯ НИ ДРАГОВА, ДА НИ ПОМОГНЕ
“Гърците за 50 години ни направиха турци, а турците за шест века не успяха. В Атина като разберат, че съм Ахмет, ме питат: “Турчин ли си?” Казвам им: “Не съм турчин, помак съм”, обяснява моят гид Ахмет Имам (55-годишен), лидер на Пангръцкия помашки съюз и главен редактор на в. "Загалиса". Роден е в село Термес (Лъджата), Ксантийско, на няколко километра от границата с България. Ахмет има братовчеди в Мадан и Смилян, баща му е роден в Чепинци, бил е имам, преселва се в Лъджата от Рудозем.
Пътувайки от Ксанти към българската граница, Ахмет Имам сочи старите табели край пътя, на които пише, че е забранено да се снима и че зоната е контролирана. Има и бункери. По време на “студената война” достъпът до помашките села край Скеча е ограничен. “Отвориха пътя на границата с България, но табелите, че този район е контролирана зона и че снимането е забранено, още стоят. Да ги питаме: “За кана го имате? (“кана”, какво, бел. авт.). Днес България е в Европейския съюз, оти не го махнете?” Край Глафки има зона на военните, караулка. Оти не я махнат?”, пита той. Ахмет Имам преподавал турски език в помашките села в Ксантийско. През 1990 г. го глобили и след обвинение, че е шпионин, го уволнили. Той смята, че помаците в Гърция вече са забравили своя автентичен фолклор и са подложени на турцизация. Драмата му е и лична, защото преди 25 години забранил на децата си да говорят своя майчин език и с тях сега говори на турски език.
Разговаряме в таверната „Агнандема”, която се намира на пътя Ксанти-Златоград, до с. Алма (Егнила). По някое време идва Хасан, помак, който свири на саз и ни пее на турски. „Една песен не знае на помашки. Няма как да намериш певец, който да ти изпее помашки песни. Повечето певци, които знаеха, умряха”, обяснява Ахмет Имам. По време на пътуванията ми из Южните Родопи в Гърция търся помаци, които да пеят на своя майчин диалект, но навсякъде ми казват, че старите песни са забравени и сега помаците пеят само на турски. Певецът Хасан също е забравил своя говор и пее само на турски. Родопските песни на майчиния език на помаците са запазени благодарение на интернет, където ентусиасти качват издадените музикални дискове с фолклор и видео-клипове. В гръцките Родопи много трудно е да се намерят певци на автентичен фолклор, които да пеят на живо.
Пътувайки през района на Ксанти, Комотини и Еврос, разговарях на български език с гръцките помаци. Те наричат своя майчин език „помацки”. Забелязах, че говорът на помаците е най-добре запазен в Скеча. Дори в Еврос помаците общуват на майчиния си език, но все пак колкото по на изток се отива, общуването става на турски. Какво е вашето обяснение?
Когато през 1975 г. станах учител в с. Термес (Лъджата, Ксантийско), хората там не говореха нито една турска „речка”. Когато завършихме Педагогическия институт в Солун, започнахме да преподаваме на турски по нашите села. Тази програма започна от 70-те години, по време на военната хунта (1967–1974). По селата не се хващаше нито гръцка, нито турска телевизия, всичко зависеше от нас, учителите. Аз завърших трети пореден випуск в института. Когато отидохме в нашите села, ние ги научихме да говорят на турски език. Сега помаците ми викат: “Ти ни научи на турски.” Моето село е Термес, първата махала. Във втората махала нямаше учител на турски и затова хората там говорят само „помацки”, не знаят турски. От 1975 г. насетне, на втората година, когато станах учител в Лъджата, проводих 22 деца от нашето село да „пеят” (учат, бел. авт.) в Турция. Оттук-насетне „врит” почнаха да ходят да учат в Турция. Така всички адвокати, доктори, изобщо цялата интелигенция, завърши в Турция.
Когато Гърция видя, че губи помаците, въведе квота от 0, 5 % за образование на помаци и турци. По-късно в гръцките университети също се дипломираха доктори и адвокати. Засега турската страна е взела превес сред помаците. Турците направиха курсове за изучаване на Корана във всички села. Така по селата започнаха да говорят турски и забравиха помашкия.
Конкурират ли се турци и помаци за работни места, има ли смесени бракове?
Преди 25 години турците и помаците не се тачеха, не рачеха да се женят помежду си. След войната в Кипър близо 30 хил. турци заминаха за Турция, взеха турски паспорти и вече 40 години не могат да се върнат в Гърция. В селата останаха малко турци. Гръцката държава започна да провежда специална политика, предоставяйки преференциални кредити на гърци да изкупуват имоти, къщи, магазини на турците. Това беше прекратено през 1981 г., когато Гърция влезе в Европейската общност. Тогава гърците започнаха да разпродават имотите, които бяха купили от турците, а помаците ги изкупиха. Така във всяко турско село се заселиха помаци. Понеже и турците, и помаците са мюсюлмани, започнаха да се женят помежду си. От помашките села имахме износ на невести за Турция. Моя сестра се ожени в Турция и остана там, защото тук гърците гонеха и турци, и помаци. Тогава станаха много сватби между турци и помаци. По данни на мюфтийството в Ксанти през онези години има 1500 турско-помашки фамилии. Тогава нашите села се опразниха, защото нямаше работа нито за турци, нито за помаци. Гърците получаваха финансиране по програми, но за да отговарят на критериите, трябваше да живеят постоянно 25 години в района на Ксанти и на Родопи.
Помаците нямат смесени бракове с гърците, ненавиждат се. Макар че съм завършил университет в Гърция и Турция и бях учител, когато отидох войник, не ми даваха да държа тюфек (пушка) в ръка, а трябваше да чистя.
Моят брат е женен за гъркиня, но това е изключение, едно на хиляда. Гърците имат стара болест, женят се само помежду си. Един грък не рачи каракачанка, едва сега почнаха да се женят с власи. Гъркиня, като се ожени за каракачанин или влах, е смятана за по-долна категория, щом не е нашла мъж от своите. При нас се раждат повече момичета. Наш мъж може да напусне Лъджата и да найде жена туркиня, арабка в Атина например. Но едно момиче от Лъджата не може да напусне селото и да си найде мъж на друго място. В Кентаврос (Кетенлик) има повече от 100 стари моми, които няма къде да се оженят. Мъжките слизат в Ксанти и найдат.
При помаците няма съжителство без брак. Ние, помаците, имаме друга култура, която няма нищо общо с гръцката и турската. В моето село няма нито едно разведено семейство – обичат са, драговат са, може да не се погаждат, но няма развод. При помаците има нулева престъпност, няма наркотици, жените ни са почтени. Туркините и гъркините са друго нещо.
Как са интегрирани помаците в гръцката държава?
Помак може да стане каквото си иска в Гърция, но не полицай, военен, няма наети в администрацията, в кметствата. Драговат на, ама.... Нашите помаци викат: “Зетя прегледан, или с чолка да се покриваш”, сиреч гърците не ни гледат. Гърците не виждат онзи, който не е християнин, православен. Ние сме мюсюлмани. От нас християни не стават. В Гърция няма помаци, които си сменят религията.
Гръцката държава не помага финансово на нашата организация. Досега само бизнесменът Продромос Емфиеджоглу спонсорира нашия съюз. Той е грък, в неговата фирма, която се занимава със строителство на инфраструктурни обекти, работят помаци и той е харесал трудолюбието на нашите хора.
Обикаляйки Западна Тракия, бях впечатлена, че помаците развиват цели отрасли от селското стопанство на Гърция, произвеждат мляко, сирене, месо, гледат тютюн. Какво работят помаците, какви са техните ценности?
Нашите работят много. Мъжът търчи да работи, после да бере тютюн на нивата с цялата фамилия. Сега помаците не отглеждат толкова тютюн, защото намалиха субсидиите. Мъжете се препитават като гурбетчии строители в големите градове на Гърция и Западна Европа. В Лъджата има 150 души, които работят в строителството по Атина и Германия. Помаците имат имидж на добри строители, те са трудолюбиви и дисциплинирани работници. Когато Атина бе на косъм да изпусне сроковете за построяване на олимпийския град, тогавашният гръцки министър на строителните работи призова: “Да дойдат помаците!” и всичко беше завършено в срок.
Всеки помак има къща в Турция, в селото си, както и в град Ксанти. Помаците не пият вино, рядко намираш някой да пие. Вярващи са. Рамазана “врит” в селата държат, в „казбата” (града, бел. авт.) има много, които не постят през Рамазана. Във “врит” села има много хаджии. В Термес (Лъджата) рядко има някой да не е ходил на хаджилък.
Ние разговаряме в помашката таверна “Агнандема” край Ксанти. Прави ми впечатление, че в заведението се говори на турски език, а музикантът Хасан, който свири на саз, пее на турски, макар че е помак. Навред, където обиколих помашките села, не намерих човек, който да знае цяла песен на майчиния език. Кога и как помаците забравиха своите песни?
Да, този певец Хасан не знае нито една песен на помашки. Песента, която пее, е на турски, и разказва за контрабанда на тютюн, купен от евреи в Драма. За да не се плати данък за 1500 оки тютюн, го прекарали контрабандно през реката. Хасан имал овце и вързал по две оки тютюн на всяко животно, но го хванали, осъдили го и го вкарали в затвора.
Загубихме нашите песни. Само самоукият певец Али Ронго знае песни на помашки. Майка ми също знае песни, едно време момите са пеели, това вече е забравено. Нямаме наш човек, който да запише нотите и текстовете на нашите песни. Няма как да найдеш да ти пеят помашки песни. Дето имаше, умряха.
Допреди 25 години в нашите села се пееха песните при раждане, при сенокос, жените пееха на сватби, момите пееха на Байрам. Имаше и много български песни: “Йорданка се люляла, коса се е ветрела”, “Вчера съм минал, мале, през долно село Райково”, “Майка е дъщеря накарала, оти е седяла на малкоречански юнаци на скутване”. Моята майка ги знае „врит”... Всичко това умря. Трябва ни наш човек, който да запише нашите песни...Сторих група, за два дена се разпадна, турците подкупиха музикантите.
В България помаците пазят песните си, има певци, ние нямаме нито един музикант. Каква култура имаме, щом нямаме една фолклорна група...
Как става турцизацията на помаците?
Комшията и мюфтията, имамът плашат: “Ако не си турчин, няма да те погреба утре, като умреш”. Плашат, че няма да те пуснат в джамията, га викаш, че си помак. Допреди 25 години турците не ни рачеха, викаха за помаците: “От мисирено брашно лукма не стамна и от помаците – бей”.
Помаците никога не сме били бейове и аги. Ще разкажа една помашка приказка: Господ, га на небето е свършил, га е поминал през Балканасъ, збрали турци, гърци и българи. Най-напреш турчинът викал: „Господ, агалъка ша дадеш мене.” Господ му дал. Кам са не свършили, доада един грък с мустаки. Господ дал хитростта на гръка. След него дохода евреинът. Господ му дал парите. Българинът заспал, га са сабудил, Господ му дал: “Вър да работиш”. Господ забравил помаците. “Този какъв е?”, попитал. „Остави го, той няма ни език, нито да писмо, те ще ни гледат.”
Турската страна иска да навлезе ислямската култура, да ни стори като тях. Гърците мислят след 50 години да ни направят християни православни...
Гръцкият премиер Папандреу и турският премиер Ердоган подписват споразумения само за турците, а не за помаците. Един-двама помаци влязоха в парламента, един турчин влезе с гласовете на помаците. Защо турци, а не помаци? Хората казват: “Ако станем помаци, пак ще ядеме сопата. Га викаме, че сме турци, рачат не рачат, турците ще ни бранят. “
Има и нещо друго. България трябва да се извини за това, което са направили българите през 1940. Когато България дойде тук през 1940 г., в “новите земи”, помаците сториха българи, джамиите обърнаха на черкви. Имало много зулуми, покръствали, в Лъджата и Шахин всички насила са покръстени. Питам се тогава турците къде са били, щом мислят, че ние сме турци? Защо турците са оставили българите да покръстват помаците? Гърците също не са ни защитили (историкът Стоян Райчевски коментира, че много помаци от Западна Тракия бъркат два различни периода в историята. През 1912-1913 г. има покръствания, когато е имало случаи на насилствена смяна на религията. При администрирането на Беломорието от България в периода 1941–1944 не са регистрирани случаи на подобни насилия. Всъщност през Втората световна война България осъществява много стопански и културни проекти в тази част на Гърция, наричана “Беломорска България”, бел. авт.).
Договорите между Гърция и Турция са все за турците, за нашите помаци няма нито една “речка”. Едно наше дете не може да учи майчиния си език, за какви човешки права става дума? В Гърция турците са построили общо 3771 джамии, калета, керван сарай, кюприя, хамами... При помаците няма нищо построено. Турците никога не са се интересували от помаците. Никога са нас не драговали турците.
Какво очаквате от България?
Ние искаме да браним нашия език, религия и култура. Искаме да намерим партньори сред помаците в България. Ние сме един народ. Помаците по турско време са ходили и дохождали в България, женили са се. От Златоград, Ерма река има женени при нас.
Ние не сме нито гърци, нито турци, не сме много и българи, но сме от един род, “акраба” (роднини). Ако България ни драгова, да ни помогне да изучим 10 деца от помаците, а също и наши учители да учат български език в България. За 2–3 месеца можем да се научим да четем на български, граматиката знаем, това ни е майчин език.
Нямаме нищо общо с турския език, но ще ни го направят майчин. България може да ни помогне.
Къде мигрират помаците и пазят ли своя майчин език?
Помаци от Гърция има в Турция – Бурса, Истанбул и Измит. В Лъджата през 1960 г. от 72 фамилии останаха само 30, останалите мигрираха в Измит. Знаят “врит” помашки в Турция.
Имам роднина в Южна Африка, братовчед – в Лондон, в Турция около 50 наши фамилии, в Атина – около 10 фамилии, в Германия, Саудитска Арабия... Събрахме се и аз попитах: “На котро език ще лафим?”. От Атина, дето дойдоха, не знаят турски, от Турция, дето дойдоха, не знаят гръцки, тези от Южна Африка знаят английски, от Англия едни знаят турски, други- „помацки”. “Врит” братовчедите можеха да се разберат помежду си само на английски. Какви помаци са, като трябва да се разберат на английски? Казах им да седнат да научат помашки. Ще дойде време “внучену с бабанъ да не може да се разбира”.
За кого гласуват помаците в Гърция, имат ли свои депутати в парламента?
При избори политиците търсят гласа на мюсюлманите, обещават какво ли не, а след изборите всичко свършва и забравят. Помаците гласуват предимно за ПАСОК, не рачат десните нито комунистите. От България и шумкарите помаците са страдали много.
Моят дядо имал хайвани, жито и ми разказа, че през войната станало следното. В Алмалъ (с. Меливия)...адин ден дойдат царистите да видят дали е комунист и казали: “Да живее Сталин!”. Дядо не знае ни Сталин, ни Хитлер и повторил фразата и го набили, сметнали го за комунист. После дошли партизаните. “Да живее цар Павлос!”, казали те и той го повторил. “Значи си за царя?!”, ядосали се комунистите и го утрепали от бой. То да не знаеш с кого да си, един ден комунистите влизат, на другия - царистите.
Какво е мнението ви за помашкия речник?
Той не е съставен от екип филолози, учители, експерти. В него няма много оригинални помашки думи, много думи в него са взети от гръцкия и турския език.
http://balkanguru.blogspot.com/2011/08/blog-post_09.html?spref=fb (http://balkanguru.blogspot.com/2011/08/blog-post_09.html?spref=fb)
-
АХМЕТ ИМАМ: ЗАГУБИХМЕ СИ ПЕСНИТЕ ::)
Ние не сме нито гърци, нито турци, не сме много и българи, но сме от един род, “акраба” (роднини)
http://balkanguru.blogspot.com/2011/08/blog-post_09.html?spref=fb (http://balkanguru.blogspot.com/2011/08/blog-post_09.html?spref=fb)
Прав е човека-само религията разделя българите-християнина от мюсюлманина-но сме един род
п-с.
Названието българин като задължителен християнин е предразсъдък останал още от турско.Щом приемеш исляма значи се потурчваш-всичко това не е правилно.
В случая лошото е ,че това разбиране още е широко и е най силно сред неуките маси.Иди им обясни,че религията няма нищо общо с народността.
-
Мюсюлманите няма да се махнат
И ислямът е част от Германия
И ислямът е част от Германия
В Германия хората са свободни да казват каквото пожелаят, независимо дали то се харесва на другите или не. Така че нека не се обиждат толкова лесно! Мюсюлманите могат да бъдат критикувани, но критиците на исляма също.
Коментар на Йозлем Топчу в седмичника "Ди Цайт":
В Германия се живее много добре. Не бива да спираме да си го повтаряме. Хората са благонамерени, икономиката е сравнително стабилна, обществото е свободно. Свободни сме да правим или казваме каквото пожелаем - независимо дали това се харесва на другите или не.
Този принцип работи доста добре. Повечето от нас държат нещата да останат така, дори след масовото убийство в Норвегия. Насред траура за жертвите се намериха хора, които да зададат въпроса от кого е черпил вдъхновение убиецът, дали и в Германия има такива, които да смятат същото за политиците, за многокултурното общество или пък за "пълзящата ислямизация" на Европа?
За индивидуалните грешки не е виновно обществото?
В опит да си отговорят мнозина бързо стигнаха до т. нар. критици на исляма. Та нали именно те не спираха да проповядват, че мултикултурното общество на свободата е романтичен мит, че интеграцията на мюсюлманите в западното общество се е провалила и не само това, но окупирането на Виена от мюсюлманските орди тепърва предстои и т.н. Не бяха ли те тези, които призоваваха Европа да се събуди, за да види, че след години не-мюсюлманите ще бъдат малцинство на територията на континента?
В Германия живеят над 4 милиона мюсюлманиВ Германия живеят над 4 милиона мюсюлмани
Да, хора с подобно мнение има. И въпреки това може да съществува само един отговор: между дела и думи има все още огромна разлика. Не е допустимо делата на един човек да бъдат използвани като аргумент в дебата за интеграцията или за исляма в Европа. Нека подчертаем: всеки има правото да говори против критиците на исляма, както и против мюсюлманите.
Може и да боли, когато го казваме, но е вярно, че все още броят на турските младежи с диплома от гимназия е далеч по-малък от този на германските. И да, криминално проявените турски младежи са далеч повече от германските. Домашното насилие е разпространено много повече в турски, отколкото в германски семейства. Турците са по-често безработни и се издържат от помощи.
Това са факти, не мнения. Могат да бъдат проверени!
Легитимно мнение обаче е това, че при имигрантите, изповядващи исляма, една част от проблемите най-вероятно идват от манталитета им, от липсата на образование, от патриархата в семейството и пр. Трябва да добавим и друго: социални и икономически са причините, поради които издигането в обществото на потомството на турските гастарбайтери, дошли преди десетилетия в Германия, трае по-дълго, отколкото на други имигранти, чиито предци са дошли не като селскостопански работници, а като лекари или инженери. Интеграцията им върви по-бавно, но все пак върви. И положението се подобрява.
Време е да осъзнаем, че проблемите може и да си отидат, не обаче и хората. Те остават. Мюсюлманите няма да изчезнат от Европа. От 2002 година повече турци се връщат в Турция, отколкото да имигрират в Германия. И въпреки това мюсюлманите няма да изчезнат. Защото повечето от тези, които са тук, ще си останат тук. Потомците им вероятно също. Техните проблеми са и наши проблеми, германски проблеми. Техният успех е и наш успех. Живеем заедно в това общество. Така ще бъде и занапред.
АГ/ДЦ/Й. Топчу, Е. А. Видински, М. Илчева
-
Защо германци стават мюсюлмани?
Пленителната сила на исляма
Пленителната сила на исляма
От 1980 г. насам около 25 000 германци са приели исляма. Каква е мотивацията им за смяна на вярата и как реагира обкръжението им? Две германки, конвертирали към исляма, разказват какво ги е накарало да станат мюсюлманки:
На 25 години Никол решава да приеме ислямската вяра. Дразнело я това, че на редица важни за нея въпроси християнството не дава отговор или изисква нещо да се приема като даденост. Ислямската религия, според нея, дава обяснение за всичко, както и правила, които подсказват как е правилно да се постъпи.
35-годишната Тулия също приема исляма, но като следствие от няколкогодишния си брак с мюсюлманин от Сирия. Тя твърди, че много от ислямската религия й напомня за принципите, с които била отгледана от родителите си вкъщи: да е честна, да дели с другите, да не върши непочтени неща, да се стреми да вижда предимно доброто у човека.
Ислямът толерира мюсюлманин да се ожени за не-мюсюлманкаИслямът толерира мюсюлманин да се ожени за не-мюсюлманка
"Научните чудеса" на исляма
Въпреки това дълго време Тулия изпитвала трудност да се идентифицира с религията на мъжа си и да я разбере, докато не чула за т. нар. "научни чудеса" в исляма. Тя била впечатлена от това колко точно Коранът описва развитието на човешкия ембрион и то преди 1400 години, когато изцяло отсъстват днешните медицински уреди и достижения. Подобни неща я убедили в истинността на учението и я направили вярваща мюсюлманка.
Колко точно хора приемат ислямската религия в Германия, не е съвсем уточнено, защото няма задължителна регистрация по този показател. Освен това ислямът няма строги организационни структури, от които да се почерпят подобни данни. Според предположенията на Салим Абдула от Ислямския архив в град Зост, броят на конвертиралите към исляма възлиза на около 25 000.
Експертът по ислямска религия смята, че не става дума предимно за жени, които се женят за мюсюлмани и променят религията си под влиянието на този факт. "Ислямът разрешава мюсюлманин да се ожени за не-мюсюлманка", обяснява той.
Мюсюлмани по убеждение
Според Мунир Азауи, мюсюлмански активист от град Аахен, приемащите исляма се решават на тази стъпка по вътрешно убеждение, а не по принуда. Той твърди, че повечето го правят в резултат на лични контакти с мюсюлмани - в училище, на работното място или в приятелския кръг. Това им давало възможност да се запознаят с исляма като религия и да го приемат. "Конвертитите могат да играят важна функция на посредници между мюсюлманската общност и останалата част от обществото, защото те говорят добре немски и познават германската култура", казва още Азауи.
Автор: Х. Омар, Б. Узунова
Редактор: Д. Попова-Витцел
-
Що е то християнски фундаментализъм?
В името на
В името на "правата вяра"?
Какво означава понятието "християнски фундаментализъм"? Какви форми и проявления има това течение в християнството? Покрай ужасяващото кръвопролитие в Норвегия то изведнъж се оказа във фокуса на обществения интерес.
Християнски фундаменталистки движения има в целия свят - навсякъде, където има католицизъм, протестантство и православие. През последните десетилетия консервативни групи, като например Движението на петдесетниците, придобиха значителна популярност. Генерално подозрение срещу тези групи обаче би било неуместно, казва теологът Райнхард Хемпелман.
Тълкуват Библията буквалноТълкуват Библията буквално
А какъв е Брайвик?
Въпреки че норвежкият атентатор Андерш Брайвик сам се окачествява като християнин и властите поне първоначално го класифицираха като християнски фундаменталист, германските теолози са на друго мнение. Според Хемпелман, който се е запознал подробно с така наречения "манифест" на Брайвик, в този текст не се предлага никакъв религиозен идеал. "Освен това липсва експлицитно позоваване на Библията, каквото е характерно за фундаменталистите."
Фундаменталистите тълкуват Библията буквално. Вярата им върви ръка за ръка с нетърпимост към други обществени групи и религии, и преди всичко към хомосексуалните и мюсюлманите. Те възприемат съвременното плуралистично общество като заплаха и се изживяват като истинските вярващи, един вид елит.
Проблематичните виждания на християнските фундаменталисти не бива да се бъркат обаче с консервативното християнство. Освен това, напомня Райнхард Хемпелман, е необходимо да се прави разграничение между християнския фундаментализъм и фанатизма. В историята на християнството винаги е имало и продължава да има фанатични течения, но те са абсолютно периферно явление. Преди време Тери Джоунс, един евангелистки проповедник от Флорида, предизвика шумен скандал с публичното изгаряне на Корана.
Фандаменталистки движения има и в православиетоФандаменталистки движения има и в православието
Опасност от подражание
Призиви за насилие срещу хора обаче не са известни в рамките на християнския фундаментализъм. Дори религиозният фанатизъм не може да бъде равнопоставен с конкретното прибягване до насилие. Ала мисловният път от фанатизма до готовността за тероризъм не е много дълъг.
Теологът Хелмут Льор се опасява, че писания от сорта на "манифеста" на Брайвик, пропит от омраза срещу мюсюлманите, би могъл да се превърне в опасен стимул и за други: "Смятам, че подражателският импулс и опасността от понижаване на прага на сдържаност са много големи. Защото има немалко хора, които търсят и четат подобни текстове."
Автор: У. Хумел, С. Гяуров, Редактор: Б. Рачева
-
http://youtu.be/4CQ7W1t7-P0 (http://youtu.be/4CQ7W1t7-P0)
-
Обикновено границата между Средновековието и Новото време се поставя в 1453 г., със завладяването на Константинопол от турците. Със формалният край на вече отдавна мъртвата Източна Римска империя, /б.пр. а и на нашия Балкански свят/, постепенно Западна Европа тръгва по пътя на световното лидерство. Началото полагат италианците. Интелектуалният прорив на Ренесанса и Реформацията изменят лицето на Европа. Стремежът към знания става определящ и в това се изявява основното приемушество на Запада, в бъдещото устройство на света. /б.пр. на Запад става и друго важно явление, най-после там човечеството отхвърля сковаващата и заробваща религиозна догматика на християнската църква. Религиозните догми и заблуди престават да влияят върху живота и дейността на човека, което освобождава човешкия ум, отприщва научното познание и неговото практическо приложение, наричано научно-техническа революция. Нещо, което не може да стане в Средна Азия, където Ислямът е безалтернативен и безпощаден към различномислещите и прогресивните умове и до ден днешен./
Изтокът - православен, мюсюлмански, индуски и будийски, започва да възприема в различна степен и по различен начин достиженията на Запада. И ако Ислямският свят е почти непробиваем за западните достижения, то Япония, а после и Китай, черпят от него в пълни шепи, пречупвайки го обаче през собствените си специфични култури. В резултат на това в Далечния Изток през ХХ в. възниква мощен център на индустриализация, превърнал Япония сред една от най-богатите и най-развитите страни на съвр.свят. Днес по същия път вървят Южна Корея, Китай, Виетнам, Малайзия и др. немюсюлмански азиатски държави.
http://www.protobulgarians.com/Kniga%20na%20Aleksandaar%20Bayar/BAJAR-KNIGA-CHAST-1.htm (http://www.protobulgarians.com/Kniga%20na%20Aleksandaar%20Bayar/BAJAR-KNIGA-CHAST-1.htm)
-
Сбогом на американския долар
Източник: http://mixednews.ru/archives/17701 (http://mixednews.ru/archives/17701)
(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2F359fun.com%2Fuploads%2Fposts%2F2011-02%2F1297592050_dollar002.jpg&hash=224d44d135f2cb2669692eb6f03e37904903cea0)
Занапред ни очакват големи промени, които американските мейнстрийм медии масово избягват да засягат, въпреки че той ще изпрати САЩ в икономически водовъртеж и изключително ще намали значението на страната за останалата част от света.
В продължение на десетилетия, доларът на САЩ напълно доминираше в международната търговия, особено на петролните пазари. Тази роля доведе до огромно търсене на долари, както и на търсенето на глобалните пазари е огромна част от цялостната оценка на долара. Не само, че статута на резервна валута на добавената стойност от него, тази ситуация също доведе до почти безкрайно търсене на дълговите облигации на САЩ, когато страните по света слагаха, като запас, техните петродолари. Наличието на такива заеми, деноминирани в долари и за осигуряване на цялата световна търговия позволиха на правителството на САЩ да заемат и да харчат, безгранично, без да поглеждат назад.
Господството на американския долар даде на САЩ невероятна мощ и влияние по целия свят ... Но времената се променят. Тъй като нововъзникващите икономики започнаха да растат и да придобиват все по-голямо значение, САЩ загуби своята позиция на суперсила. Много от дългия списък на страни, които не харесват Америка, разсъждават върху начините как да се намали въздействието му върху техния бизнес. Отвързването от долара би било едно добро начало за това.
Всъщност, това не са просто разсъждения. През последните години, Китай и други ново възникващи сили като Русия, тайно подписаха споразумения, с цел избягване на долара в международната търговия. Няколко големи страни производителки на петрол, започнаха да продават петрол в други валути от долара, и както ООН, така и МВФ публикуваха доклад, с аргументи в полза на необходимостта за нова глобална резервна валута, която да е независима от долара.
Господството на долара не е толкова силно, както вярват мнозина. Освен това, Съединените щати, които вече не са суперсилата, която някога е била. Тези тенденции, както беше демонстрирано от реакциите в света за санкциите на САЩ срещу Иран, са силно взаимосвързани.
Американските съюзници, включително по-голямата част от Европа, се съгласиха и намалиха вноса на ирански петрол. Въпреки това голям брой ирански потребители не чувстват необходимостта да се придържат към тази линия, тъй като Иран не смята за необходимо да се подчинява на заповедите на САЩ. Някои страни, които се противопоставиха на санкциите на САЩ срещу Иран, категорично отказаха да им се подчиняват. Други са по-предпазливи, предпочитайки вместо това просто да продължат да търгуват с Иран чрез заобикаляне на санкциите.
По ирония на съдбата, САЩ съставиха своите санкции, изхождайки от това, че петролната търговия е в американски долари. Това предположение, е една ехо на една по-обща вяра, че доларът ще продължи да доминира на международната търговия, създаде неприятелски настроения срещу САЩ. Страните намериха причина да продължат своя ход далеч от долара. Ако те не търгуват в долари, американската политика изградена върху долара, престава да има тежест. Това е един класически пример за обратната страна: санкциите, по-специално, предназначени да демонстрират продължаващото господство на САЩ, още повече убедиха страните да продължат тяхното оттегляне от долара - една бавна, но стабилна тенденция, която ще откъсва парче по парче от икономическата власт, докато от нея не остане нищо.
Нека да се потопим по-подробно в двете ситуации: смъртта на господството на долара, както и индикатора за иранските санкции:
Най-големите партньори в търговията с петрол в света са Китай и Саудитска Арабия, които все още използват долара. Колко време ще е продължи е много важен въпрос. Китай през февруари, внасяше от Саудитска Арабия 1.4 млн. барела петрол на ден, което е 39% увеличение спрямо година по-рано, а сега двете страни се договориха да построят огромна рафинерия в Саудитска Арабия. Тъй като двете страни продължават да полагат усилия за увеличаване на двустранната търговия, в един момент, те ще дойдат до решението, за това, че участието на американския долар във всяка транзакция не е задължително, а губеща, и тогава ще се откажат от долара.
Когато това се случи, ситуацията ще се обърне срещу долара, с точност до обратното възпроизвеждане на момента през 1973 г., когато президентът Никсън и крал Фейсал основаха петродоларовата система. Никсън помолил Фейсал да приема само долари за разплащане на петрола, както и всички печалби и излишъци да се инвестират в американски дългови облигации. В замяна, Никсън обещал да защитава петролните полета на Саудитска Арабия от Съветския съюз и други потенциални агресори като Иран и Ирак.
Това споразумение е основата за един невероятно силен долар на САЩ. Всички пари от петрола в света започнали да пристигат чрез Федералния резерв в САЩ, което създало все по-нарастващото търсене, както на американския долар, така и на американския дълг. Всяка вносителка на петрол страна, започва да обменя излишните си спестявания в долари, за да може да купува петрол. Експортиращите петрол държави започнали да харчат спечелените долара за съкровищни ценни книжа. И бавно, но сигурно петродоларовата система се разпространила не само в нефта, а обхванала почти всички области на световната търговия.
Цената на американския долар, се основавала на неговата роля в световната търговия. Ако тази роля изчезне, голяма част от стойността на долара ще се изпари. Голямата инфлация, високите лихви и значителното увеличение на разходите за храна, облекло и бензин ще направят спада през 2008 г., да изглежда като досадна неравност по пътя. Правителството вече не може да обслужва дълга си. Картонената къща, построена на предположението, че светът винаги ще разчита на долара, е в руини.
Русия и Китай, оглавиха тези промени. Преди повече от година двете страни се споразумяха да се оттеглят от долара и да използват рублата и юана, за да търгуват помежду си. Преди няколко месеца, втората по големина икономика в света - Китай и третата икономики в света - Япония, последваха този пример и си стиснаха ръцете по отношение на използването на взаимната търговия на валутите си. Това споразумение ще позволи на компаниите да конвертират китайските и японските валути, пряко една към друга, вместо използването на долара като посредник, както това е трябвало да се прави в продължение на години. Тези въпроси, сега Китай обсъжда с Южна Корея.
В допълнение, новото споразумение между страните от BRICS (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка) насърчават използването на търговията между техните национални валути. Китай също така насърчава преговорите с Малайзия в областта на търговията помежду си в юани и рингити. Русия и Иран се споразумяха да използват рублата при сделките помежду си.
И после следва целия африкански континент. През 2009 г. Китай се превърна в най-големият търговски партньор на Африка, засенчвайки САЩ, и в момента работи за разширяване на употребата на китайската валута, вместо щатския долар. Най-голямата финансова институция в Африка - Standard Bank, прогнозира, че 100 милиардната годишна търговия между Китай и Африка през 2015 г. ще бъде в юани.
Идеята за напускане на долара се поддържа от много големи международни агенции. На конференцията на Обединените нации за търговия и развитие, в посланието си казва, че "на сегашната валутна система и правилата на капитала, свързващи световната икономика не работят както трябва, и до голяма степен е отговорна за финансовите и икономически кризи." В декларацията се казва, че "доларът трябва да бъде заменен от глобална валута". Международният валутен фонд се съгласява, заявявайки, че скоро доларът трябва да отстъпи ролята си на световна резервна валута, на глобалната резервна валута, която по същество е кошница от национални валути.
Има също така, ред страни, които са започнали да използват собствените си валути в петролната търговия, което удря доминацията на американския долар в сърцето. Китай и ОАЕ се споразумяха да се оттеглят от долара и да използват в транзакциите собствените си валути, за петрола. Националната банка на Китай заяви, че споразумението ще струва около $ 5,5 млрд. годишно. Индия купува петрол от Иран срещу злато и рупии. Китай и Иран работят по бартерна система, обмен на ирански петрол за китайския внос.
Говорейки за бартер на петрол ... какво да кажем за иранските санкции?
Съединените щати и Европейския съюз основаха свойте санкции срещу Иран във финансовата система, която стои зад търговията с ирански петрол. Страната използва за петролната търговия централната банка, която оперира чрез белгийската компания, СУИФТ (SWIFT, това е по-скоро общество, което работи като дестинация на банковата мрежа) и търговията винаги е в американски долари. Когато санкциите влязат в сила, през юли, транзакциите с иранската централна банка ще станат незаконни. Въпреки това, Иран сам преди няколко седмици, затвори търговията чрез SWIFT, така, че каналът е вече заключен.
Но високомерието от санкциите е предпоставка, за това, че Иран може да използва само този, деноминиран в долари път. В действителност Иран е много по-гъвкав, като ги лишава от възможности за сделки с официално приетата ключова валута, само за да ги накара да търсят нови начини да продават своя петрол.
Откакто, санкциите бяха обявени официално, продажбите на петрол от Техеран се съкратиха. В действителност, Иран превантивно преустанови износа на петрол в Германия, Испания, Гърция, Великобритания и Франция, които заедно купуваха 18 процента от иранския петрол. Въпреки това, скритите продажби облекчиха или дори намалиха до нула, спадът на официалните санкции. Не могат да се разберат подробности, защото купувачите и продавачите не са конфигурирани публично, но търговията, несъмнено има място.
Както бе споменато по-горе, Иран продава нефт в Индия срещу злато и рупии. Китай и Иран работят по бартерна система за обмен на петролни продукти. Китай и Южна Корея също без много публичност, купуват петрол от Иран срещу собствена валута.
Доказателства? Милиони барели ирански петрол, които бяха депозирани в ирански танкери, сега изглежда, са изчезнали. Официално никой не знае къде са отишли.
Петролът може да замени петрола. Веднага след като напуска страната, където той е добит, след това става почти невъзможно да се проследи произхода му. И не е лесно да следите, не само някакви барела там, но и товарните кораби, които са толкова огромни, че ги наричат "супертанкерите," които, както се оказва, също са изненадващо трудни за проследяване, защото е твърде сложно, да се следят всички плавателни съдове, пълни с ирански петрол.
И самите иранци използват пълния набор от трикове, така че техния петрол да минава незабелязано. Миналата седмица стана известно, че Техеран е наредил на капитаните на петролните танкери, да изключат черните си кутии-предаватели, използвани в корабната индустрия, за да се наблюдава движението на корабите и петролните сделки. Според Ройтерс, само седем от 39 ирански петролни танкери продължават да поддържа своите предаватели включени и само два от девет по-малки танкери на други страни, могат да бъдат проследени.
В съответствие с междунар си устройства за сателитно проследяване, но собственикът има свободата да преценява, дали да изключи устройството от съображения за безопасност, ако има разрешение от правителството, което е собственик на кораба. Някои от танкерите, през последната година са отрязали проследяващите устройства, така че, по време на гражданската война в Либия, да продължават да търгуват с правителството на Кадафи.
И сега Иран е готов да постигне още по-голяма гъвкавост в прикриване на мястото на превоза на петрол, както е готов да получи първите 12 супертанкери, поръчани на Китай. Новите танкери ще добавят така необходимия капацитет на флота от танкери в момент, когато редица офшорни компании, които са готови да превозват ирански петрол, са с оредели танкери, принуждавайки останалите иранските купувачи да разчитат на тези танкери.
Санкции на санкциите. Иран продължава да превозва петрол. Въпреки това, всички тези тайни операции са скъпи. Около 10% от всеки петролен танкер, отива за транспортни разходи, застраховки и преференциални кредитни условия, които се изискват от клиентите. В допълнение, клиентите често искат по-добри цени. Например, потокът на иранския петрол в Китай през първото тримесечие се забави, но не защото Китай спазва санкциите. Вместо това, китайският гигант Sinopec спря доставките след споразумение с Националната иранска петролна компания за по-благоприятни цени.
Тази търговия, заедно с недоларовите сделки с Индия, Турция, Сирия, и дълъг списък от други приятелски страни, ще подкрепят финансовото състояние на Иран като платежоспособност за дълго време. Санкциите може да са повлияли на размера на паричния поток в Иран, но страната продължава да получава достатъчно средства от търговията с петрол.
Мейнстрим СМИ избягват всякакво обсъждане за смъртта на американския долар като резервна валута в световен мащаб. Още по-малко се говори за това как санкциите, се основават на предполагаемата неспособност на Иран да търгува петрола в нещо, различно от долара, оставяйки следи, достатъчно широки, за да може, чрез тях гладко да се хлъзгат огромните супертанкери.
Без признаване за слона в стъклаския магазин, статиите за иранските танкери, с изключени черни предавателни кутии, или Индия, която използва злато, за да купува ирански петрол, звучат като история от шпионски трилър. Далеч по-добре ще бъде да се предаде посланието: Светът не може повече да се върти около американския долар, а по-дългосрочно САЩ ще се преструва, че доларът е и ще остане доминираща валута, още повече, че международната общност ще излезе от американска страна.
Иран започна да приема от Китай юани за доставките на нефт
Иран начал принимать от Китая юани за поставленную нефть
ЛОНДОН, 8 май. Иран започна да приема китайски юани, като разплащателно средсво за петрола доставян в КНР. Това съобщи днес вестник "Лондон" Файненшъл таймс ".
"Преминаването към юана е в резултат на санкциите на САЩ".
През последните години Китай ежегодно е закупувал петрол от Иран за 30 милиарда долара. Част от плащането, според изданието, е провеждано на бартерна основа. И сега Иран е започнал да приема от китайските компании юани за доставения петрол.
"Техеран използва Юана, който все още не е свободно конвертиран, за да плаща за вноса на китайски стоки и услуги" - пише вестникът.
По-рано, Индия, започна да плаща за вноса на ирански петрол в национална валута - рупията.
Поздрави
-
В предаването на БНТ “Вяра и общество” от 12 май т.г. се разисква, по повод разпространението в джамиите в България на религиозен календар, пропагандиращ завоеванията на Османската империя, и аспекти на днешната турска политика по отношение на мюсюлманите извън страната, на Балканите и в Европа. (Освен часовете за ежедневни молитви и събития от историята на исляма, в споменатия календар, изготвен от турската Дирекция по вероизповеданията за мюсюлманите в чужбина, изобилстват дати от османската и новата турска история.)
http://www.eurochicago.com/2012/06/za-neosmanizma-vstrategitcheskata-dalbotchinav-na-davitoglu-i-turskata-direktsiya-po-veroizpovedaniyata/ (http://www.eurochicago.com/2012/06/za-neosmanizma-vstrategitcheskata-dalbotchinav-na-davitoglu-i-turskata-direktsiya-po-veroizpovedaniyata/)
-
Марияна получих отговор от турското министерсвото на външните работи и министерството на вероисповеданието за
раставрирането на джамията Караджа паша, в Гоце делчев.
http://www.gotsedelchev.bg/photo.php?fid=82&lang=bul&addLang (http://www.gotsedelchev.bg/photo.php?fid=82&lang=bul&addLang)
Ve cevap olarak Başbakanlık’tan ilişik mesaj geldi :
Sayın Başvuru Sahibi,
Başvurunuz bugünkü tarih (29.03.2012) ve 166398 Sevk :Sayısı ile BİMER sistemi üzerinden 3071 Sayılı Dilekçe Hakkının Uygulanmasına Dair Kanun çerçevesinde DIŞİŞLERİ BAKANLIĞI’NA VE KÜLTÜR VE TURİZM BAKANLIĞI’NA yönlendirilmiştir.
BAŞVURU TAKİP YOLU: Başbakanlığın (basbakanlik.gov.tr) web sayfasında sol alt köşede yer alan “Başbakanlığa istek ve şikâyetlerinizi bildirin” başlığını tıklayınız. Karşınıza gelen BİMER sayfasının üstünde menü yer alıyor. Başvurunuzla ilgili gelişmeleri menüdeki “Başvuru Sorgula” başlığını tıkladıktan sonra size verilen sayıyı yazarak T.C kimlik numarası ile takip edebilirsiniz.
Başbakanlık Merkez Bina Bakanlıklar 06573 ANKARA
Telefon: 0 312 422 26 45 Faks: 0 312 422 26 67
E-posta: bimer1@basbakanlik.gov.tr Elektronik ağ:www.basbakanlik.gov.tr
BİMER 29.03.2012 DIŞİŞLERİ BAKANLIĞI,
BİMER 29.03.2012 KÜLTÜR VE TURİZM BAKANLIĞI,
DIŞİŞLERİ BAKANLIĞI 29.03.2012 KÜLTÜR İŞLERİ GENEL MÜDÜR YARDIMCILIĞI(KİGY)
From: sofyamusavirlik@diyanet.gov.tr
To: kemalgursoy@windowslive.com
CC: khkilic@gmail.com
Subject: Cami Feryat Ediyor, Yardım İstiyor.
Date: Wed, 4 Apr 2012 07:57:54 +0000
Sayın ........Ибрахим65
E-mailinizde dile getirdiğiniz Gotse Delçev İlçesi, Karacapaşa Camii hakkında Bulgaristan Müslümanları Başmüftülüğü ve Blagoevgrad Bölge Müftülüğü tarafından gerekli çalışmalar yapılmaktadır. Cami ile ilgili ruhsat alınması işi konusu takip edilmekte olup, ruhsat alındıktan sonra onarıma başlanacaktır. Onarım etabında Türkiye'deki tüm Müslümanların yardımları beklenecektir.
Bilgilerini rica eder, çalışmalarınızda başarılar dilerim.
Doç. Dr. Fikret KARAMAN
Din Hizmetleri Müşaviri
-
Не, че разбирам какво си цитирал, защото не знам турски, но иначе това, че са били дадени пари за реставриране на джамия, е хубаво разбира се.
-
Onarım etabında Türkiye'deki tüm Müslümanların yardımları beklenecektir.
V perioda na restavraciqta o4akvame poma6ta na musulmanite ot cqla Turciq.
Ot teksta se razbira 4e parite ne sa dadeni e se 4aka pari4na pomo6t ot podanicite na cqla Turciq.
-
Сирия заложник на съвременната геополитическа игра на САЩ
В момента се води огромна медийна пропаганда анти Башар Асад и Сирия от страна на САЩ и послушна Европа,като нещата за конфликтът са изцяло компрометирани от страна на Западните медии ,а истината за кланетата изопачена.
В момента се води война между правителствените сили на Башар Асад подкрепяни от християнското население,алевитите,шиитите и по голяма част от сунитите и външни наемници плюс част от ислямиските кръгове(клетки на ЦРУ) вътре в Сирия.
За да разберем този конфликт трябва не само да разгледаме войната в Либия,арабската пролет,но и предишните сблъсъци в Сирия по времето на Асад баща-конфликт с косвено участие на СССР и САЩ,спечелен от СССР подкрепящи Асад.
Района на конфликтът е същият като в миналото,но медийната пропагандата е малко по различна,а и участието на външни сили в момента са повече-платени наемници проявили се в Босна,Афганистан( при установяване режима на талибаните в едно с пакистанската армия), Либия и пр.
Цивилното население е заложник между враждуващите страни,като милостта от страна на наемниците е в пъти по малка отколкото от страна на правителствените сили.Извършени са много кланета на алевити и проправителствени сунистки фамилии,за което в последствие е обвинена сирийската власт.
За не познаващият обстановката външен наблюдател бомбандиран от постоянната пропагандна медийна машина лесно може да бъде манипулиран и да повярва на налаганата версия от страна на САЩ и съюзниците и ,но при по детайлно разглеждане на ситуацията и жертвите се разбира,че Западните медии открито лъжат- да вземем клането в ХУЛА-избити са само алевити(от които е и Асад) и проправителствени сунити- всичките поддръжници на Асад.Само този бегъл поглед ни насочва кои са извършителите на клането.
Жестокостите в Хула от страна на наемниците на "Опозицията"
Терористите извършват геноцид върху деца в гр Хомс (http://www.youtube.com/watch?v=tSyCHQM4VhU#)
При по подробно разследване на място-цивилните жители оцелели от клането казват много ясно кои са извършителите-а именно "борците за демокрация" сирийската свободна армия на опозицията.
Дори все още някой останали "свободни" журналисти като Райнер Херман-кореспондентът на влиятелния Франкфуртер Алгемайне Цайтунг казват истината: http://valentinfortunov.com/wordpress/?p=1896 (http://valentinfortunov.com/wordpress/?p=1896)
Репортаж в тв 7-единствените изпратили екип в Сирия:
http://tv7.bg/news/9343292.html (http://tv7.bg/news/9343292.html)
Обществото не е запознато,но САЩ и Великобритания през миналият век създадоха тайни терористични армии-гледайте поредицата в Ю-туб- Давам само първа част:
НАТО И НЕЙНИТЕ СЕКРЕТНИ АРМИИ (http://www.youtube.com/watch?v=YKJoJ0LDIto#ws)
Войната в Либия,Сирия и Иран е план на САЩ от преди 10 години:
Война в Иран, Сирия, Либия - план от преди 10 години. (http://www.youtube.com/watch?v=kJmf7k9Yj-0#)
И средството на САЩ в региона -наемническите армии на USA и UK .
Истината на Сирийската " революция ".avi (http://www.youtube.com/watch?v=sL1cHDB4A0s#)
Промиването на мозъците на световната общественост от страна на Ционисткият връх на САЩ посредством медиите тече в пълна сила.
Надявам се да сте прогледнали!!!
Поздрави
-
Расате, от една страна си подчертал много верни неща но въпреки че тази истина се знае не може да се направи нищо против. Доколкото си спомням и вие по едно време се натискахте за повече американски или натовски бази.
Даже след голямото земетресение в ТР масово се говореше и то с голяма радост че някои морски бази щели да се прехвърлят в територията на БГ, което пък от своя страна щяло да повиши както популяритета така и просперитета на Балканска БГ.
За голяма жалост ножа и хляба са в ръцете на ционистите и го раздават на всеки според '' заслуженото''
Въпреки всичко това нищо не е в състояние да оправдае кликата на Есед, който стреля по своя народ с оръжие за масово унищожение. Мина му времето на монархичните диктатори които предават властта си само на своите наследници. По времето на бруталното възраждане в БГ Живковата клика се възползва от Сирийските си сътруженници за да пропагандират в Исламския свят че нямало насилственна асимилация. Това са изкуственно създадени държави и когато му дойде времето управниците се сменят по нареждане на великите сили. А ахмаците като Есед си мислят че може да се върви срещу вятара.
-
Някога и за Саддам се говореше,че е използвал оръжие за масово унищожение.Впоследствие всичко се оказа един огромен кьорфишек.
Задавате ли си въпроса защо нито една медия не е отразила позицията на официалната власт на Сирия?В момента пак тече една страшна манипулация на общественото мнение,че,видите ли,ние трябва да отстраним поредния злодей.Много малоумен трябва да е човек,за да повярва на тези глупости.
Разберете:което и да е правителство ще реагира по същия начин,по който реагира правителството на Сирия.Не е редно едни добре въоръжени и платени отвън бунтовници да правят опити за преврат срещу законно избрано управление.
А за избитите нощем невинни деца не коментирам изобщо.Похватите на онези,които изнасят революция или демокрация са известни на всички.Думата е "терор".
-
Някога и за Саддам се говореше,че е използвал оръжие за масово унищожение.Впоследствие всичко се оказа един огромен кьорфишек.
Задавате ли си въпроса защо нито една медия не е отразила позицията на официалната власт на Сирия?В момента пак тече една страшна манипулация на общественото мнение,че,видите ли,ние трябва да отстраним поредния злодей.Много малоумен трябва да е човек,за да повярва на тези глупости.
Разберете:което и да е правителство ще реагира по същия начин,по който реагира правителството на Сирия.Не е редно едни добре въоръжени и платени отвън бунтовници да правят опити за преврат срещу законно избрано управление.
А за избитите нощем невинни деца не коментирам изобщо.Похватите на онези,които изнасят революция или демокрация са известни на всички.Думата е "терор".
Здравей Ибрахим,
Саддам наистина употреби химическо оръжие срещу кюрдите в Халепче/ Северен Ирак.
Десетки хиляди бежанци се струпаха на Турската граница и турския аскер им помогна да оцелеят.
http://www.ensonhaber.com/galeri/yasam/5471/halepce-katliami-fotograflari.html/11 (http://www.ensonhaber.com/galeri/yasam/5471/halepce-katliami-fotograflari.html/11)
Това може би се използва от Америка че ужким Саддам произвежда ракети с химически глави, което се оказа кёрфишек.
Всички ние малко или много се поддаваме на манипулаците на медиите. БГ имаше добри отношения със Сирия и не и е от полза да се промени статуквото.
Турция и Сирия бяха навлезли в много добри отношения и вдигнаха визите. Какво се промени?
Може би великите сили влязоха в действие за да сменят режима. Знае се че в Сирия управляват Шиитите а мнозинството са Суннити. Знае се че режима на социалистическата партия БААС е тоталитарен и който си вдигне пръста му режат ръката. Управлението на държавите е легално когато управляващите са избрани при свободни демократически избори, т.е. управляващите да са улицетворение на народната воля. И в БГ се правеха избори но резултатът се знаеше от преди изборите. Сирийската конституция не позволяваше да се избере президент под определена възраст, но се промени със цел да бъде избран синът на починалия диктаор Хафъз Есед. Представете си че Людмила Живкова беше унаследила баща си по предложение и решение на президиума. Щеше да се гласува 100 на 100%.
В Сирия всеки ден особенно в петъчни масово се стреля по протестиращи цивилни хора. Арабският суннитски свят е потресен от тази политика на Есед. Турция е активна в раёна и се съобразява както с арабския свят така и с Европа и Америка които не искат Сирия да е плацдарм на Русия и Иран. Иран подкрепя своите братя по секта. Русия и Китай не позволяват да се вземе решение в Комитета за сигурност, а Есед разчита именно на тях. Ситуацията доста е объркана, но едно е истина че се прави борба за влияние в региона, т.е. интереса клати феса. Тук в ТР всеки знае че тези големите бабаити искат да вкарат ТР в тази мръсна борба. ТР от самото начало не иска военна намеса в региона, но е за смяната на тоталитарния режим на Есед, което може би е паралелно с исканията на богатите арабски суннитски страни, които са пионки в ръцете на ционистична Америка. Поздрави!
-
А доказано ли е,че правителствени войски стрелят по цивилните хора?
Не знам за другите,но аз доста съм наясно с методите на мръсната война.Същата схема (на провокации) достатъчно н а брой пъти е прилагана в различни части на света.Вследствие на това падат законно избрани правителства и на мястото на реда (какъвто и да е бил той) идва хаоса.Мътилката.
А риба най-добре се лови в мътна вода.
-
Расате, от една страна си подчертал много верни неща но въпреки че тази истина се знае не може да се направи нищо против. Доколкото си спомням и вие по едно време се натискахте за повече американски или натовски бази.
Даже след голямото земетресение в ТР масово се говореше и то с голяма радост че някои морски бази щели да се прехвърлят в територията на БГ, което пък от своя страна щяло да повиши както популяритета така и просперитета на Балканска БГ.
За голяма жалост ножа и хляба са в ръцете на ционистите и го раздават на всеки според '' заслуженото''
Въпреки всичко това нищо не е в състояние да оправдае кликата на Есед, който стреля по своя народ с оръжие за масово унищожение. Мина му времето на монархичните диктатори които предават властта си само на своите наследници. По времето на бруталното възраждане в БГ Живковата клика се възползва от Сирийските си сътруженници за да пропагандират в Исламския свят че нямало насилственна асимилация. Това са изкуственно създадени държави и когато му дойде времето управниците се сменят по нареждане на великите сили. А ахмаците като Есед си мислят че може да се върви срещу вятара.
Прав си ,но както казва швейцарският професор-американците въобще не си държат на думата.При обединението на Германия,за да може да се случи този акт САЩ обещаха на СССР и Горбачов,че НАТО няма да се разширява и няма да навлиза в сферата на влияние на Русия определена в Ялта.Както виждаме САЩ не си държат на думата и все повече окупират и се разпореждат в тази зона.
Според договореностите Сирия и Иран са в руската зона на влияние.
От друга страна армията на Асад е от сунити-и никой от тях не си позволява да стреля срещу цивилно население.Ако не знаеш в Сирия имаше избори ,на които избори БААС спечели 75% от народният глас.
25% бе за Опозиционните партии,които лгласове бяха основно от Хомс,малко от Дамаск и пр.Не знам ,но ако посетиш Сирия ще видиш ,че по голямата част от населението е за Асад-като по добрия вариант.
Сирийската свободна армия е съставена от наемници-так.наречени тайни арабско-израелски армии ,които са инструмент за възбуждане или подтискане на конфликти.
Тази армия бе използвана в Египет за премахването на проруско настроеният Хосни Мубарак.Тази година САЩ премахнаха независимостта на Египет постигната при Гамал Насър и отбиването на британската инвазия в Суетите през 1954 г.
По същият начин се премахна опонента на западното влияние в Северна Африка Муамар Кадафи,който също бе про-руско настроен.
Т.е. САЩ са задействали план не за ограничаване,а за премахване на руското влияние в Близкият изток,като за Либия използваха европейците-Франция и Италия,а за Сирия се опитват да използват Турция.
Всички тези действия са прикрити от много силна лъжовна медийна пропаганда за да могат да оправдаят агресивната си експанзивна политика..
За да се убедиш в думите ми иди до бежанският лагер в Турция и ако говориш арабски поговори с хората-но не като турчин ,а като техен,тъй като страхът е голям и могат да не ти кажат истината.А истината е,че в Сирия е дислокирана една от тайните армии на ЦРУ съставена от наемници-араби и която армия избива цивилно население-деца и жени и го приписва на армията на Асад,като клането в Хула.
Ще ме запиташ защо Асад,който разполага с тежка техника не се е разправил с леко въоръжените наемници-има една причина-Свободната армия на Сирия използва като щит цивилно население,което е от същата сунитска общност като армията на Асад.
Поздрави
-
Здравей Ибрахим,
Саддам наистина употреби химическо оръжие срещу кюрдите в Халепче/ Северен Ирак.
Десетки хиляди бежанци се струпаха на Турската граница и турския аскер им помогна да оцелеят.
http://www.ensonhaber.com/galeri/yasam/5471/halepce-katliami-fotograflari.html/11 (http://www.ensonhaber.com/galeri/yasam/5471/halepce-katliami-fotograflari.html/11)
Това може би се използва от Америка че ужким Саддам произвежда ракети с химически глави, което се оказа кёрфишек.
Всички ние малко или много се поддаваме на манипулаците на медиите. БГ имаше добри отношения със Сирия и не и е от полза да се промени статуквото.
Турция и Сирия бяха навлезли в много добри отношения и вдигнаха визите. Какво се промени?
Може би великите сили влязоха в действие за да сменят режима. Знае се че в Сирия управляват Шиитите а мнозинството са Суннити. Знае се че режима на социалистическата партия БААС е тоталитарен и който си вдигне пръста му режат ръката. Управлението на държавите е легално когато управляващите са избрани при свободни демократически избори, т.е. управляващите да са улицетворение на народната воля. И в БГ се правеха избори но резултатът се знаеше от преди изборите. Сирийската конституция не позволяваше да се избере президент под определена възраст, но се промени със цел да бъде избран синът на починалия диктаор Хафъз Есед. Представете си че Людмила Живкова беше унаследила баща си по предложение и решение на президиума. Щеше да се гласува 100 на 100%.
В Сирия всеки ден особенно в петъчни масово се стреля по протестиращи цивилни хора. Арабският суннитски свят е потресен от тази политика на Есед. Турция е активна в раёна и се съобразява както с арабския свят така и с Европа и Америка които не искат Сирия да е плацдарм на Русия и Иран. Иран подкрепя своите братя по секта. Русия и Китай не позволяват да се вземе решение в Комитета за сигурност, а Есед разчита именно на тях. Ситуацията доста е объркана, но едно е истина че се прави борба за влияние в региона, т.е. интереса клати феса. Тук в ТР всеки знае че тези големите бабаити искат да вкарат ТР в тази мръсна борба. ТР от самото начало не иска военна намеса в региона, но е за смяната на тоталитарния режим на Есед, което може би е паралелно с исканията на богатите арабски суннитски страни, които са пионки в ръцете на ционистична Америка. Поздрави!
Ха това го знаем,ама задавал ли си си въпроса,кои поставиха Садам на власт,кои обучаваха армията му,кои му дадоха химичното оръжие и го накараха да го използва срещу кюрдите,кои го накараха да воюва срещу Иран,след революцията на Аятолаха,подкрепена от СССР.
Отговорът е много прост Садам Хюсеин бе американско протеже вербувано от ЦРУ при следването му в Египет и поставено на власт като президент на Египет през 1979 г.
Пътят му минава с помощта на ЦРУ чрез постепенно засилване на позицията в партията БААС,създаване на тайна полиция и тайна армия на партията(приом използван от Хитлер), атентатът срещу Ареф(съветското протеже) -загинал в съмнителна катастрофа на неговият хеликоптер в пустинята и накрая с изместване на ал-Бакър от ръководната роля.
Действията на Садам компрометират ценностите на партията БААС(единство) ,които тя изповядва-единство,равенство,просперитет,заменяйки ги с пълен терор на съпартийци и обикновени граждани не съгласни с неговата политика.
Т.е. те си го качиха на власт през 1979 и те си го свалиха подобно на Талибаните Афганистан.
От друга страна като говориш за терор и режими -погледни Саудитска Арабия- това е форма на управление от времето на Луи 14-пълна и неоспорима абсолютна власт на Краля.
Поздрави.
-
Не знам за другите,но аз доста съм наясно с методите на мръсната война.
:DСега ми се изясниха нещата! ;) 8)
-
От друга страна като говориш за терор и режими -погледни Саудитска Арабия- това е форма на управление от времето на Луи 14-пълна и неоспорима абсолютна власт на Краля.
Поздрави.
Монархията и държавният терор в С. Арабия не оправдава терора в други държави. Всичките са от един дол дренки и са за бесилото, но малко е трудно защото ще трябва да ги вземат от ръцете на покровителя им Америака.
Накраце, никой от нас не иска да има диктатори, но сме безсилни срещу ционистическа Америка, която действа по принципа ''всичко е за нас''. Именно тези кръвопийци в момента най-много страдат от преяждане, господ така е отредил ( бетер да станат / Амин)
-
България заложник на световната геополитическа игра
(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fimg.youtube.com%2Fvi%2FjkkrlsJAJTg%2F0.jpg&hash=b185f176a052ab86b6a40f6f0e9bd88c5d691165)
Днес сме свидетели на още една бръмка на израело-американската манипулативна игра взела живота на невинен наш съгражданин-лека му пръст.
Още в първите часове на атентата ,без никаква предпазливост се видя неговата истинска цел с подготвените обвинения на Израел отправени към Иран и Хизбула ,както и заканата за военен удар.
Сигурно ще се запитате -Защо именно България и защо именно Израелски граждани.
Първо защото България има огромно мюсюлманско малцинство,което може лесно да се обвини в създаването на мрежа на Ал-кайда,Хизбула и пр. ислямски групи.
Второ защото американците губят вече общественият интерес в световен мащаб към случващото се в Сирия и това намалява шансовете им за военна експанзия.
Трето нужен им е повод за оправдана военна намеса срещу "терористичният" Иран поддържащ Хизбула,макар и Хизбула и Иран да отрекоха каквато и да е връзка с този атентат.
Но самият терористичен акт не получи този медиен ефект,който очакваха американците и това ще доведе до нещо по страшно.
Очаквайте нов терористичен акт с по големи размери насочен или срещу турски граждани,който да ангажира Турция в бъдещ конфликт или срещу някоя друга европейска страна скептично настроена.
Очакват ни интересни дни- бог да помага на България и българите.
-
България заложник на световната геополитическа игра
Очакват ни интересни дни- бог да помага на България и българите.
Няма да се учудя ако един ден в България вкарат в действие сценария ''Сирия'' или ''Косово'', защото и ножа и хляба са в техни ръце. Спомнете си само как со кроце гласувахте за суверенитета на Косово и я откъснахте от Сърбия. Така пак со кроце и без бой ще гласувате и за други неща, които няма да се харесат или на вас или на внуците ви.
-
Няма да се учудя ако един ден в България вкарат в действие сценария ''Сирия'' или ''Косово'', защото и ножа и хляба са в техни ръце. Спомнете си само как со кроце гласувахте за суверенитета на Косово и я откъснахте от Сърбия. Така пак со кроце и без бой ще гласувате и за други неща, които няма да се харесат или на вас или на внуците ви.
Сюбиги- огледай се в двора на Турция-България е малка страна и политиката на САЩ не зависи от нея-но виж Турция-след време може на САЩ да не им трябва съюзник в нейно лице и това неминуемо ще доведе до нейното раздробяване на няколко парчета.
САЩ не се нуждаят от силни държави-а от послушни и слаби държави.
Поздрави
-
В атентата се видя американска връзка-ЦРУ пак в действие-трябва им повод да нахлуят в Сирия и оттам в Иран.
Поздрави
-
България заложник на световната геополитическа игра
(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fimg.youtube.com%2Fvi%2FjkkrlsJAJTg%2F0.jpg&hash=b185f176a052ab86b6a40f6f0e9bd88c5d691165)
Днес сме свидетели на още една бръмка на израело-американската манипулативна игра взела живота на невинен наш съгражданин-лека му пръст.
Още в първите часове на атентата ,без никаква предпазливост се видя неговата истинска цел с подготвените обвинения на Израел отправени към Иран и Хизбула ,както и заканата за военен удар.
Сигурно ще се запитате -Защо именно България и защо именно Израелски граждани.
Първо защото България има огромно мюсюлманско малцинство,което може лесно да се обвини в създаването на мрежа на Ал-кайда,Хизбула и пр. ислямски групи.
Второ защото американците губят вече общественият интерес в световен мащаб към случващото се в Сирия и това намалява шансовете им за военна експанзия.
Трето нужен им е повод за оправдана военна намеса срещу "терористичният" Иран поддържащ Хизбула,макар и Хизбула и Иран да отрекоха каквато и да е връзка с този атентат.
Но самият терористичен акт не получи този медиен ефект,който очакваха американците и това ще доведе до нещо по страшно.
Очаквайте нов терористичен акт с по големи размери насочен или срещу турски граждани,който да ангажира Турция в бъдещ конфликт или срещу някоя друга европейска страна скептично настроена.
Очакват ни интересни дни- бог да помага на България и българите.
Арабин със светли очи(http://www.bnews.bg/article-55115 (http://www.bnews.bg/article-55115)) и фанатично вярващ ислямист се явява пред Аллах по боксерки преди смърта си ??? ??? ::) ;D ;D
-
Сюбиги- огледай се в двора на Турция-България е малка страна и политиката на САЩ не зависи от нея-но виж Турция-след време може на САЩ да не им трябва съюзник в нейно лице и това неминуемо ще доведе до нейното раздробяване на няколко парчета.
САЩ не се нуждаят от силни държави-а от послушни и слаби държави.
Поздрави
Не се притеснявай Rasate, има и за тях има и за нас. Не мисля че Америка ще вземе срещу себе си 150 000 000 Тюркски свят.Май ни бъркаш с арабите ;)
-
Не мисля че Америка ще вземе срещу себе си 150 000 000 Тюркски свят.
:o :D :D :D :D Нас броиш ли? :D :D :D
-
Риад, Доха и мечтата за глобалния халифат
(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fruslantrad.com%2Fwp-content%2Fuploads%2F2011%2F06%2FMiddle-East-in-1914.jpg&hash=c40b2fbcec274fdc743a77639d71096f489c5e0d)
Както показва историческият опит от последните десетилетия, привързаността на арабските монархии към фундаменталните ислямски ценности не пречи на техните елити тясно да си сътрудничат с водещите западни държави за съвместното решаване на съществуващите геополитически проблеми. Характерен пример за това е Саудитска Арабия, пазителката на мюсюлманските светини, която от самото си създаване стриктно следва руслото на западната (американско-британската) политика в Близкия Изток. Така, през 80-те години, Саудитите, съвместно със САЩ, оказаха решаваща подкрепа на «моджехидините» в Афганистан в битката им със съветските окупационни части, под лозунга за «борба с комунизма».
В момента, в условията на инспирираните от Запада «арабски революции», целящи свалянето на оказалите се вече неудобни републикански режими, Саудитска Арабия, с подкрепата на Катар, се е превърнала в своеобразен «таран» в ръцете на САЩ и съюзниците им, в осъществяваната от тях политика на «управлявания хаос» в региона. Пример за това бе помощта за въоръжената опозиция в Либия и Сирия, включително под формата на пряко участие на специални части от ОАЕ и Катар.
Риад като вдъхновител на «арабската пролет» и основен съюзник на Вашингтон в усилията му за политическа трансформация на региона
В хода на арабските револйции през 2011, Вашингтон, с подкрепата на арабските монархии, последователно отстрани от регионалната политическа сцена светските (според близкоизночните реалности) и сравнително предсказуеми режими на Бен Али в Тунис, Хосни Мубарак, в Египет, и Муамар Кадафи, в Либия. Сега на ред е Сирия, а вероятно и Иран.
Използвайки познатата стратегия «разделяй и владей», САЩ и съюзниците им (включително арабските монархии) създават в държавите, които, според тях, подлежат на политическа трансформация, две основни линии на противопоставяне: вътрешна (чрез поощряването на различните опозиционни сили) и външна (провокирайки конфликтни ситуации със съседните държави, принадлежащи, между другото, към същата религиозна общност, и споделящи същата култура, мироглед и хилядолетни традиции). В случая е налице съвпадане на геополитическите интереси на САЩ (и Запада, като цяло) и на проамериканските монархически режими за установяване на хегемония в Близкия Изток и Северна Африка. Единственото, което въпросните монархически елити все още не са в състояние да постигнат, е изтласкването на Турция и Иран от кръга на водещите регионални държави, притежаващи значителна военна и икономическа мощ, да не говорим, че Турция е и член на НАТО, и стратегически съюзник на САЩ в региона.
Чисто хипотетично, ако Иран действително се сдобие със собствено ядрено оръжие, изглежда възможно американците да позволят и на Риад да се превърне в ядрена държава, около която да се формира мощен блок от държавите-членки на ССАДПЗ (Съюза за сътрудничество на арабските държави от Персийския залив), в който да бъдат включени и някои други страни от Близкия Изток и Северна Африка. За наличието на подобна възможност свидетелства изявлението на саудитския крал Абдула на конференцията на ССАДПЗ в Доха, през декември 2011, в която той призова страните от Залива да се «обединят за да станат по-силни» (1). Потвърждава я и информацията за евентуалното приемане в ССАДПЗ на Египет, Йордания и Мароко. В арабските медии се твърди, че след идването на подкрепяните от Риад сунити на власт в Сирия и Ливан, тези две страни също могат да станат част от възраждащият се «Халифат».
Следва да отбележим, че призивът на саудитския монарх отразява настроенията в света на сунитския ислям. Свидетелство за това е изявлението на говоритела на сирийския филиал на «Мюсюлманските братя» Зухаир Салим, от декември 2011, в което той очерта позицията на организацията си (12). В интервю за изданието на иракските кюрди Kurdwatch, Салим потвърди, че „братята” са заинтересовани от създаването на обща държава на всички мюсюлмани в Близкия Изток. „Да върви по дяволите Сирия и сирийската националност! Как беше създадена Сирия? В резултат от договора Сайкс-Пико от 1916, който ние не признаваме. Целта ни е изграждането на обща държава за цялата мюсюлманска умма” – емоционално декларира Салим.
„Мюсюлманските братя” неслучайно припомнят споразумението Сайкс-Пико, с което се разграничават чуждите сфери на влияние на територията на разпадащата се Османска империя. Ако анализираме съдържанието му, виждаме, че сферите на влияние на европейските държави се разпределят по следния начин: френската „синя зона” включва Киликия, Ливан, сирийското крайбрежие и част от Галилея; в британската „червена зона” пък влиза Месопотамия и районът на Ака-Хайфа; зоните А и В включват територии на изток от река Йордан; в Негев и Синай се предвижда създаването на нова арабска държава; под международен контрол пък следва да се намира т.нар. кафява зона, включваща районите на Газа и Йерусалим (виж картата). При това Сайкс смята, че арабите следва да се обединят в конфедерация на арабоезичните държави, което е възприето и „Мюсюлманските братя” и елитите на арабските монархии почти сто години по-късно, след събитията от „арабската пролет” през 2011. Саудитска Арабия пое водещата роля в политическата трансформация на Близкия Изток с цел възраждането на Новия Халифат, т.е. прокарването на собствените си геополитически интереси, използвайки движенията на радикалния политически ислям. С падането на режима на Мубарак, саудитците придобиха силно влияние върху „Мюсюлманските братя” и особено върху радикалното им крило – т.нар. „Съюз на салафитите” (Ан-Нур).
В момента, условният възел на противоречия се е формирал около Сирия.Съвършено очевидно е, че целейки се в Башар Асад, Риад и съюзниците му се стремят да ограничат влиянието на Иран, лишавайки го от единствения му регионален съюзник, като наложат в Дамаск сунитски антиирански режим. И тук на „Мюсюлманските братя” се отрежда главната роля, тъй като мнозинството сирийци изповядват сунитската версия на исляма.
В същото време следва да отбележим, че на фона на сближаването между саудитците и „Мюсюлманските братя”, в качеството им на „локомотив” за прокарване геополитическите интереси на Риад в Близкия Изток, саудитският режим влиза в остра конфронтация с джихадисткото движение „Ал Кайда на Арабския полуостров”. Повод за това е присъствието на американските войски и техните съюзници на територията на Саудитското кралство, още от времето, когато се подготвяше Първата война в Залива, през 1991.
Оттогава насам, ислямските радикали лансират тезата за „предателството” на саудитския режим, която за първи път беше озвучена от йорданския теолог Абу Мохамед ал-Макдиси, а пък Осама бин Ладен я реализира на практика. След това, на територията на Кралството започнаха да се осъществяват терористични нападения, прераснали в истинска терористична война, която продължи до 2007. В крайна сметка, саудитските власти успяха да ликвидират организационната структура на местните радикали и да ги изтласкат в Йемен (6), чиято територия се превърна в база за по-нататъшните терористични действия срещу Саудитска Арабия.
Според един от идеолозите на джихада Хамза ал-Басаам, сред причината за успеха на Риад в борбата с вътрешната опозиция е, че, на първо място, мощният апарат на специалните служби за сигурност жестоко смазва всяко опозиционно движение, а на второ – налице е ефективен контрол върху информационното пространство от страна на властите, които имат тотален монопол в тази сфера.
Що се отнася до темата за сътрудничеството между арабските монархии и западните държави при свалянето на управляващите републикански режими в Северна Африка и Близкия Изток, ислямските радикали се обединяват около тезата, че светските управници в мюсюлманските държави представляват по-голямо зло, отколкото чуждестранните войски на територията на арабските страни. Тоест, очевидно е, че тактическите съображения преобладават над идеологическите и стратегическите в съвместната борба с „вероотстъпниците”, в хода на която не само се решават задачи, свързани с отстраняването на „нелегитимните” режими, но и се попълват арсеналите и се осъществява подготовката на бойците от бунтовническите армии.
Информационно-мрежовите и политически технологии за ерозия на авторитарните светски режими в Близкия Изток и дестабилизацията на Северен Кавказ
Революционното цунами в Близкия Изток, провокирано от информационните атаки от социалните мрежи към арабските общества, нагледно демонстрира, как умелото съчетание на информационни и политически технологии се превърна в своеобразна «искра», взривила социалната атмосфера на арабския свят. Практически във всички държави, въвлечени в кръговрата на събитията в арабския Изток, «революционната» мобилизация на тълпите беше осъществена с помощта на съобщения за насрочени митинги и протестни акции, осъществени чрез социалните мрежи, електронната поща и мобилните телефони. При това, ако си припомним, че командните сървъри на електронните мрежи Facebook, Twitter, Hotmail, Yahoo и Gmail се намират в САЩ и се контролират от американските специални служби, лесно можем да предположим, кой точно е истинският организатор на въпросните «революционни действия».
Всичко казано по-горе с пълна сила се отнася и за регионите на Северен Кавказ и Поволжието, на чиято територия, в течение на вече над двайсет години, Саудитска Арабия се опитва да разпространява собствената си държавна идеология – уахабизма. Според повечето руски анализатори, Риад е изразходвал за пропагандата на уахабитските идеи по света повече средства, отколкото навремето СССР в подкрепа на «международното комунистическо движение» (10). След краха на съветската империя, арабските фундаменталисти започнаха да финансират лагери за религиозно обучение на територията на Татарстан и да разпространяват уахабитска литература сред местните мюсюлмани.
Истината е, че днес в Русия съществува мощно саудитска лоби, стремящо се да наложи в съзнанието на руските граждани-мюсюлмани ценностите на радикалния ислям и формиращи сред тях антируски настроения. Посредством многобройните салафитски ресурси в Интернет, на руските мюсюлмани се внушават устойчиви уахабитски идеологеми от типа на «Русия е гяурска държава», «Петролът е дар от Аллах и трябва са принадлежи само на мюсюлманите», «Руснаците са окупатори» или «Традиционният ислям е езичество» (10).
Още по-сложна ситуация се очертава в Северен Кавказ. В момента, този регион е основния център на радикализма и сепаратизма в Руската Федерация. Това се обяснява с ключовото геополитическо положение на Северен Кавказ, където се срещат няколко големи геополитически «плочи»: руската, тюркската, арабската и иранската. Ако държавите от Южен Кавказ, като цяло, вече са наясно с политическата си ориентация, след получаването на независимостта си, Северен Кавказ се превърна в бойно поле на уахабитската нелегална опозиция, стремяща се да откъсне региона от Русия и да създаде там радикално-ислямистка държава.
За постигането на тази цел се използват различни екстремистки групировки, възникнали и укрепнали благодарение подкрепата на чужди държави и техните специални служби, заинтересовани от отслабването и дезинтеграцията на Русия. Така, декларирайки подкрепата си за спазването на човешките права в Чечения, редица западни държави на практика подкрепят сепаратистите от Северен Кавказ, съдействайки по този начин за разпространението на екстремизма и тероризма (3, 4). Навремето, разпадането на Съветския съюз беше възприето от арабските монархии като исторически шанс за разпространяване на влиянието им в региона и, следователно, за изтласкването на Русия от него. За постигането на тази цел беше избран най-простият и достъпен начин – дестабилизацията на ситуацията в Чечения и Дагестан и по-нататъшното и разпространяване върху целия Северен Кавказ, оказвайки мащабна идеологическа и финансова помощ за структурите, прокарващи идеите на уахабизма в средите на руските мюсюлмани (13).
С помощта на чуждестранни емисари в региона се разпространяваше радикална ислямска литература, бяха създадени и множество мюсюлмански училища. При това ислямските проповедници си поставят като дългосрочна цел разпространението на идеите на сепаратизма и религиозния екстремизъм във всички мюсюлмански региони на Русия.
След 2000-та характерна особеност на ислямисткото движение в Северен Кавказ стана присъединяването към нелегалните местни въоръжени формирования на хора от съседни региони, както и на чужденци (7).
Всичко това означава, че на съвременния етап структурата на радикалния ислямизъм придобива чертите на транснационално джихадистко движение и представлява преходна форма от йерархична военизирана структура към прикрита, децентрализирана, разгърната мрежа, отделните клетки на която изповядват една и съща екстремистка идеология, но поддържат твърде хлабави връзки помежду си и се ползват с голяма самостоятелност. Все още обаче, повечето нелегални структури имат смесен характер, т.е. представляват своеобразни «хибриди», притежаващи както «мрежови», така и «йерархични» елементи. Характерно е, че взаимната еволюция на тези структури се осъществява не толкова в резултат на съзнателна организационна политика, колкото в хода на естественото приспособяване към конкретните условия за действие. Но, за разлика от някои съвременни обезличени функционално-идеологически мрежи (например тези на антиглобалистите или «зелените») при джихадистките движения само идеологическите постановки не са достатъчни за да гарантират ефективната дейност на отделните им клетки по места «в една и съща посока».
В условията на неформални, латентни връзки, подобна стратегическа координация с помощта на личните и опосредствани (чрез Интернет, социалните мрежи и т.н.) контакти и общи директиви се оказва ефективна в онези случаи, когато самата идеология на движението включва в себе си достатъчно ясни указания за извършването на определени действия, или пък позволява стратегическите цели да се формулират така, че да могат да бъдат постигнати по различни начини, в зависимост от конкретната ситуация, но все едно ще представляват действия в една и съща посока (9).
Освен общата идеология, за ефективното координиране на действията на отделните клетки на подобна мрежова структура, е необходимо наличието на достатъчно високо ниво на взаимно доверие и взаимни социални задължения, каквито една йерархична структура не може да гарантира. Това, което обединява ислямските радикали, не е само идеологическата им близост, а и усещането за принадлежността им към една и съща мрежа, в качеството на нейни автономни клетки. По правило, членовете на най-нисшите структури са свързани помежду си с тесни лични отношения, формирали се още преди присъединяването им към джихадистката организация. Приоритетни в случая са кланово-роднинските отношения, общите корени, съвместният опит, придобит в училище, на работа или в различните видове социална активност. Тоест, става сума за групи близки приятели, или за асоциации на съмишленици.
Всичко това означава, че основният стратегически ресурс за участниците в радикалните мрежови нелегални формации не е използваното от тях оръжие, което става все по-достъпно и евтино, нито дори финансовата подкрепа, защото дори големите терористични акции не изискват кой знае какви средства, а идеологията, съчетана с гъвкава организационна структура. Подобна организация позволява координацията на действията и да не се осъществява от един единствен център, а чрез поставянето на общи стратегически цели, осигуряване на сурова дисциплина и вътрешна интеграция в социалните структури на обществото.
Перспективи за развитие на геополитическата ситуация в Близкия Изток и Северен Кавказ
Що се отнася до перспективите за развитие на геополитическата ситуация в Близкия Изток, наред със заплахата за осъществяване на военна операция срещу Иран от страна на САЩ и Израел, очертава се още едно огнище на конфронтация – възможността за въоръжен конфликт между шиити и сунити, който пък може да се окаже кулминационната точка в прцеса на политическо преформатиране на ислямския свят, стартирало с «революционните» преврати в хода на т.нар. «арабска пролет», през 2011. След огласените във Вашингтон твърдения, за участието на иранските специални служби в подготвяното покушение срещу саудитския посланик в САЩ Абдел ал-Джубейр, перспективата за война между Иран и Саудитска Арабия придоби доста по-реални очертания.
Истината обаче е, че това бе просто поредния инцидент, случващ се на повърхността на международните отношения. А в основата на това, което става в момента, е фактът, че революционните сътресения, започнали през 2011, поставиха в регионалния дневен ред въпроса за необходимостта от нова подялба на сферите на влияние в Северна Африка и Близкия Изток. Към края на 2011 стана съвършено очевидно съперничеството между Турция, Иран и Саудитска Арабия (в тандем с Катар) за налагане на влиянието им в политическото, икономическо и конфесионално пространство на региона. Така борбата между противостоящите си страни постепенно влезе в руслото на историческото противопоставяне в ислямския свят – конфронтацията между шиити и сунити. При това, историческият момент беше избран от Запада като най-подходящия за оптимално използване на революционната енергия на разбунтувалите се маси в хода на събитията от „арабската пролет”.
Тази конфронтация дава на големите западни държави благоприятна възможност да сблъскат двете основни течения на исляма. Действайки зад кулисите на регионалната политика, Западът ще направи всичко възможно за изострянето първо на иранско-саудитското политическо противопоставяне и трансформацията му във военно, което ще бъде логично продължение на реализацията на технологията на „управлявания хаос”, започнала в хода на „арабската пролет” през 2011. Това позволява да прогнозираме, че „арабската пролет” ще бъде заменена от „иранско-саудитска есен” (5). При това, като най-вероятния плацдарм, от който може да стартира сблъсъкът между аятоласите и Саудитите, се очертава територията на Йемен, където вече съществува ясна линия на противопоставяне между Техеран и Риад.
В случай, че този сценарий дествително се реализира, Вашингтон ще се опита да поеме ролята на основен арбитър и «опeратор” на конфликта. От гледна точка на САЩ една вътрешноислямска война между сунити и шиити е най-добрият вариант за пресичане амбициите на Техеран за регионално лидерство, както и на намерението му успешно да приключи ядрената си програма.
В рамките на този замисъл, посредством управляваното от Запада иранско-саудитско противоборство, ще се създаде възможност революционната стихия на „арабската пролет” да се трансформира в обикновена регионална война, което пък ще позволи да се неутрализира радикализма и на двамата участници в нея. Така във Вашингтон ще могат да реализират своята програма-максимум – т.е. да осъществят дългоочакваната „утилизация” на Движението Талибан – един дългогодишен проблем за САЩ, без чието решаване те няма да могат да съхранят Средния Изток и Централна Азия в своята сфера на влияние.
В момента, в рамките на сунитския ислям, действат четири мощни сили: политически, представени от движението „Мюсюлмански братя” и „Съюза на салафитите”, и въоръжени, в лицето на Ал Кайда и Движението Талибан. Неслучайно в иранската доктрина за национална сигурност въпросните организации фигурират като „най-големите врагове”. След американската военна интервенция в Афганистан, талибаните се оказаха „затворени” на територията на тази страна и на Пакистан. Така, колкото и парадоксално да звучи, с действията си в Ирак и Афганистан, американците, на практика, гарантираха на Иран защитата и прокарването на собствените му интереси в региона (16). На Вашингтон му бяха необходими цели десет години за да осъзнае стратегическата си грешка и да се опита да я поправи. Сега можем да очакваме, че след изтеглянето на американците от Афганистан, талибаните отново ще бъдат с развързани ръце и ще насочат вниманието си към Иран и Централна Азия. При това, следва да имаме предвид, че Риад традиционно разполага със силно влияние върху Движението Талибан, оказвайки му значителна финансова подкрепа. Саудитският канал за финансиране на афганистанските и пакистански талибани е от огромно значение за оказването на политическо влияние върху тях.
Силовият сценарий за развитие на иранско-саудитското противопоставяне ще даде на Вашингтон уникалната възможност да използва мощта на един от враговете си – талибаните, срещу друг – иранския режим, без да се намесва пряко във войната. В американската експертна общност предполагат, че след приключването на иранско-саудитската война, Движението Талибан отново може да се превърне в гръбнак на политическата система на Афганистан, като тази реинтеграция на талибаните във властта няма да застрашава интересите на Запада, тъй като повечето от най-радикалните елементи в движението вероятно ще загинат в сблъсъка с иранците (9).
Друга последица от иранско-саудитската война, в случай че в нея победи Саудитска Арабия, може да стане превръщането на ССАДПЗ в мощна регионална структура, която, по своето политическо влияние, може да засенчи Лигата на арабските държави (14).
Някои изводи
Политическите трансформации в Близкия и Средния Изток са от голямо значение и за националната сигурност на Русия. Събитията от „арабската пролет” и формиралите се огнища на напрежение и линии на противопоставяне засега заобикалят Русия, но, при определено развитие, могат директно да застрашат националната и сигурност.
Проблемът е, че Саудитска Арабия и Катар, които в момента доминират в арабския свят, използват революционния порив на мюсюлманската умма за разширяване на влиянието си в Централна Азия, Северен Кавказ, Северен Урал, Поволжието и Западен Сибир.
В стратегическото си противопоставяне с Иран, Западът подкрепя арабските монархии, използвайки ги като своеобразен „таран” за прокарване на интересите си (15). При това, Русия, Китай и редица водещи държави от Азия, Африка и Латинска Америка, засега запазват неутралитет. Следва обаче да напомним, че неутралитетът има смисъл само, когато събитията не засягат пряко интересите и сигурността на провеждащата го страна и нейните съюзници. А укрепването на сунитския блок в арабския свят, който е съюзник на Запада в противопоставянето му на Иран, води до проникването на радикалния уахабитски ислям в Централна Азия и Русия.
Литература:
1. Възраждането на Арабския халифат. ИА REGNUM, 21.12.2011
2. Бредли Дж. Невидимата ръка на Саудитска Арабия в «арабската пролет». http://www.foreignaffairs.com/articles/136473/john-r-bradley/saudi-arabies-invisible-hand-in-the-arab-spring (http://www.foreignaffairs.com/articles/136473/john-r-bradley/saudi-arabies-invisible-hand-in-the-arab-spring)
3. Куликов А., Куликова А. Экспорт исламской революции // Воздушно-Космическая оборона, № 2 (51), 2010.
4. Кухар И. Европа и терроризм. — URL: http://www.voanews.com/ruian%20/ (http://www.voanews.com/ruian%20/) search.cfm, 12.09.2005.
5. Лукьянов Ф. Осень арабской весны. Монархии Персидского залива отделались лёгким испугом // Огонёк, № 43 (5220), 31.10.2011.
6. Нечитайло Д. «Аль-Каида» в Саудовской Аравии. Можно ли Саудовским принцам спать спокойно? // Институт Ближнего Востока. 7.01.2012.
7. Нечитайло Д. // Европа — колыбель и экспортёр терроризма // Институт Ближнего Востока, 29.01.2010.
8. Сатановский Е. Плюс-минус Асад // Институт Ближнего Востока. 13.02.2012. http://www.km.ru (http://www.km.ru)
9. Степанова Е. Исламский терроризм сегодняшнего дня: глобальный и локально-региональный уровни // Индекс Безопасности, № 1 (81). Т. 13.
10. Сулейманов Р. Влияние Саудовской Аравии на мусульманскую умму Татарстана. 21.12.2011. http://www.apn.ru/publications/print25625.htm (http://www.apn.ru/publications/print25625.htm)
11. Табаринов-Романов С. Россию хотят лишить права вето в Совбезе ООН. 15.02.2012. Интервю на Аждар Куртов за портала www.km.ru (http://www.km.ru), <http://www.km.ru>
12. Тарасов С. У США есть «План Б» для Афганистана, Ирака и Турции. 19.12.2011. ИА REGNUM, http://www.centrasia.runewsA.pnp? (http://www.centrasia.runewsA.pnp?)st=1324272420
13. Шмулевич А. Кавказ: линии трансформации и линии разлома // Агентство Политических Новостей, 5.08.2009. http://www.apn.ru (http://www.apn.ru)
14. Helfont S., Helfont T. Jordan: Between the Arab Spring and the Gulf Cooperation Council. — Orbis, Winter, 2012.
15. Kamrava M. The Arab Spring and the Saudi-Led Counterrevolution. — Orbis, Winter, 2012.
16. Miller P. D. Finish the Job. How the War in Afghanistan Can Be Won. ForeignAffairs.Vol. 90, No 1, January/February, 2011.
* Авторът е водещ научен сътрудник в Руския институт за стратегически изследвания в Москва
-
Тази статия Расате, е в унисон с Руско-Путинската империалистическа политика. Нима Татаро-Булгарите в Татаристан и другите народи в Кафказ нямат право на собственна държава.
Докога тези народи ще са под Руския ярем. Путин се опасява само за собственните си империалистически интереси и нищо друго. Подкрепя малцинственното диктаторско управление на Есед и така стана причина за избиването на 70.000 Сирийски граждани, които искат да имат глас в управлението а са и болшинството в Сирия.
Расате не ни пробутвай тук Руска пропаганда, защото Русия ни е много добре известна. Погрижи се малко и за народите които искат свобода и независимост. Аман от русофилски пропагандатори!!!
-
Публикуваните в този раздел статии са с различен произход-има американски,френски,германски и руски и разглеждат различни аспекти от съвременният геополитически живот!!![/color]
Публикуваната статия разглежда съвременна проблематика като налаганият от парите на саудитите Уахабизъм, както и двойният стандарт на западните "демокрации" ,където един режим като на Асад се демонизира,а този в Катар -не.
Мога с ръка на сърцето да кажа,че режимът в Катар е в по голяма степен антихуманен и диктаторски.
От друга страна сирийската "свободна" армия нанася по големи щети и издевателства повече над цивилното население отколкото силите на Асад- колко алуити и християни са избити,но тези действия не се показват на запад или се приписват на режима на Асад- пример клането в Хула,взривената бомба на бензиностанция бе приписана на авиационна бомбардировка на ВВС на Сирия и пр.
Поздрави
-
Париж не трябва да се връща към колониалните практики
Отворено писмо до президента Франсоа Оланд написано от Андре ШАМИ*
* Авторът е известен френски социолог и адвокат
(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fi.frognews.bg%2Fimages%2Fminalo%2Fvoenachalnici.jpg&hash=0b830e647064ccaaee07cffd3df1282a86f1d35f)
На 10 декември 2012 на Европейския съюз беше присъдена Нобеловата награда за мир. Не можем да не се учудваме на подобно решение, при положение, че за по-малко от година редица европейски държави-членки на ЕС участваха активно в (поне) две войни. Първата беше войната в Либия, последиците от която вече са ясни на целия свят - хаос, окупиране на градовете от неконтролируеми от властите въоръжени банди, рекет, несигурност за утрешния ден и непрекъснати опити за провъзгласяването на шариата за основа на местната правна система.
Предлогът, използван за тази война, бе защитата на гражданското население от безчинствата на диктатора и съзнателно изкривената информация за ситуацията в страната. Само че операцията, чиято цел беше да се защити гражданското население, се превърна, в резултат от тази заблуда на световното обществено мнение, в завоевателна война, завършила с убийството на Кадафи и замяната на съществуващата власт (колкото и несъвършена да беше тя) с хаос и безвластие. Без да има ясен мандат за осъществяването и, тази военна операция се оказа истинско бедствие за Либия, тъй като доведо да разрушаването на цялата и инфраструктура и смъртта на около 120 хиляди души, включително заради бомбардировките "на сляпо", извършени от военновъзушните сили на Франция и Великобритания.
Същите тези държави, смятани за "стълбове" на организацията, на която бе присъдена миналогодишната Нобелова награда за мир, днес участват и във войната срещу Сирия. Единствената разлика е, че този път те воюват там с помощта на въоръжени банди, обучени от френски и британски офицери, или от такива от съседните на Сирия държави. Въпросните групировки проникват в страната от територията на Турция и Ливан.
Първоначално отново се говореше само за защита на гражданското население, но след това се появиха все по-настойчиви искания за оттегляне на действащата власт, а за законен представител на страната бе обявен неизбраният от никого и непредставляващ никого т.нар. "Преходен национален съвет". Особено циничен в случая е фактът, че въпросният преходен съвет беше веднага признат от държава като Катар - абсолютна монархия, нямаща нищо общо с демокрацията.
Струва си да се запитаме, кой е дал право на страната ни (тъй като именно Франция първа призна Преходния национален съвет като законен представител на Сирия) да действа от името на сирийския народ?
В същото време, ние на практика помагаме за разрушаването на тази страна, финансирайки и въоръжавайки салафитските бойци на такива групировки, като Джабхат ал Носра например, която се смята от САЩ за терористична организация, докато в същото време се сражаваме в Африка със същата и други подобни формирования (събитията в Мали го потвърждават).
Пак със същата цел влизаме в съюз с такива държави като Катар и Саудитска Арабия, които са всичко друго, но не и демокрации и които финансират всички тези терористични организации, включително в Африка.
Същите тези държави изпращат в Сирия джихадистките групи, които убиват мирни жители и взривяват домовете им, сеейки страх и ужас в градовете и селата, през които минават. Тези групировки са отговорни за убийството на френския журналист Жил Жакие, за кланетата, които се опитват да припишат на правителствените части (като в Хула например), както и за масовите гробове, които с всеки изминал ден стават все повече. Това обаче не им стига и те вече са стигнали дотам да въоръжават деца, принуждавайки ги да участват в масовите кланета, и опитват да налагат законите на шариата на контролираните от тях територии.
Вече се говори за почти 70 000 убити. Колко от тези хора пряко или косвено тежат на съвестта на Франция?
Специално внимание следва да обърнем на християните, които живеят в Сирия. Насилията на ислямистите, които смятат християните за особено привлекателна мишена, принудиха стотици хиляди от тях да напуснат родните си места.
Унищожаването на тази страна се осъществява с помощта на едно зло, наречено "Приятели на Сирия". Всъщност, нито Франция, нито Великобритания някога са били приятели на Сирия или приятели на сирийския народ. Някой може ли да каже, откога точно датира това "приятелство". За Катар и Саудитска Арабия пък просто няма какво да говорим.
Възможно ли е, дори за момент, да си представим, че същите тези държави могат да вземат решения вместо сирийския народ? Кой ни е дал правото да осъществяваме тази интервенция, вместо да използваме влиянието си за да стимулираме диалога между противопоставящите се страни в конфликта?
След като в Женева дадоха съгласието са политическото урегулиране на сирийската криза, западните държави се отказаха от думите си и продължават доставките за въоръжените ислямисти под предлог, че подпомагат сирийската опозиция, макар че последната не подкрепя войната и иска политическо разрешаване на кризата.
Господин Президент, колко още убити трябва да тегнат на съвестта ни за да сложим най-сетне край на тези ужаси и на лъжите, които развързват ръцете на терористите, и защо толкова упорито отказвате да сътрудничите с Русия за постигането на политическо решение, чиито основни рамки бяха очертани преди няколко месеца в Женева?
Нима катастрофата в Либия не е достатъчна? Нима трябва да чакаме, когато и в Сирия броят на убитите достигне 120 хиляди, колкото загинаха в Либия?
Господин Президент, Франция е светска държава, което означава, че трябва да подкрепя светските режими. Франция съзнателно сложи кръст на своята колониална история и би трябвало да съдейства за самоопределението на народите по света. Франция е мирна страна и следва да си сътрудничи с миролюбивите сили за постигането на политическо разрешаване на сирийската криза.
Налице е императивна необходимост да промените политиката ни по отношение на Сирия. Продължавайки тази необявена неоколониална война, Вие вредите на имиджа и репутацията на Франция и, на практика, съдействате за продължаването на масовото изтребление на сирийския народ, за което рано или късно ще Ви се наложи да отговаряте, както впрочем и Вашият предшественик, който ще трябва да поеме отговорността за разрушаването на Либия и смъртта на 120 хиляди либийци (без да броим другите му грехове).
Затова проявете мъжество и променете сегашния си курс, докато целият регион все още не е обхванат от пламъците на мащабен и кървав въоръжен конфликт.
-
Днес съществуват седем сакрални концепции за глобално влияние, върху които можем да направим по-обстоен геополитически анализ: американска, европейска (германо-френска), руска, турска, китайска, британска (въпреки европейската) и японска. Извън китайската, японската и турската, останалите концепции са взаимосвързани на древно сакрално ниво. Китайската, японската и турската представляват самобитни културно-исторически вектори.
http://stdinkov.blogspot.com/p/blog-page_4390.html
-
В очакване на третата световна : Иран, Русия и Китай срещу САЩ
(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Ft0.gstatic.com%2Fimages%3Fq%3Dtbn%3AANd9GcQ-QCtsoAHZPL6sPvvjcYbQLzKl8QCv-lzykZGpSyXq0fyqSFuh&hash=8a779e5b7b6bde117517441237718b786aa3d480)
Ноември 20, 2012
Вашингтон, окръг Колумбия – Сега, когато ние си избрахме главнокомандващ за предстоящата война, нека погледнем как стигнахме до това. Както винаги, за да разберем бъдещето, трябва да погледнем в миналото.
Бретън Уудс, Ню Хемпшир, 22 юли 1944 г. – 730 делегати от 44 страни- съюзнички във Втората световна война подписват споразумението от Бретън Уудс, а също така създават Международния валутен фонд и установяват щатския долар като световна резервна валута.
В основата на тази система е разбирането, че една тройунция злато ще струва 35 щатски долара, както и че САЩ ще обменят по този курс банкноти на Федералния резерв в други страни, въпреки че по това време страната e изоставила златния стандарт в продължение на почти 12 години. Други страни привързват валутите си към долара, като по този начин фиксират обменният курс на държавите-членки.
Федералният резерв бързо натрупва огромни запаси от идващо от цял свят злато в замяна на хартиените пари, които други страни държат в резерв за използване в международните търговски сделки, и които, за разлика от златото, заработват на американските финансови пазари проценти.
Вашингтон, 15 август, 1971 – Във връзка с военните разходи по време на Виетнамската война (надхвърлящи $ 500 милиарда), много страни осъзнават, че Федералният резерв печата пари в повече от сумата, която САЩ може да купи в замяна за това, че в негово владение е физическо злато, което е само $ 30 милиарда. Президентът Джонсън започва програмите си “Великото общество”, обявявайки война на бедността и добавяйки към бенефициентите още 4 милиона души, като в същото време отказва да вдигне данъците.
Всичко това заплашва да девалвира валутата. През 1970 г. златното покритие на долара от страна на правителството на САЩ пада от 55 на 22%. Обемът на парите в САЩ през 1971 г. нараства с 10 процента, което кара Германия и Швейцария да се измъкнат от Споразумението от Бретън Уудс, а не да девалвират валутите си, за да подкрепят долара.
Други държави започват да връщат в хазната нейните банкноти, искайки в замяна да получат злато. След като Франция иска и получава злато за повече от $ 190 млн. и още $ 50 млн. взима Швейцария, президентът Никсън поднася “Шокът на Никсън”, като едностранно нарушава споразумението от Бретън Уудс. А за това, което се случва, не е предупреден даже Държавния департамент. Доларът се превръща в плаваща валута и стойността на тази валута спрямо други валути започва да стремително да намалява.
Вашингтон, 1973 г. – обещавайки военна защита на петролните полета в замяна на сътрудничество, президентът Никсън успява да убеди Саудитска Арабия да продава петрол в чужди страни само за щатски долари. Това води до скок в търсенето на долара. Други страни сега нямат друг избор, освен да изнасят необходимите стоки и услуги за САЩ, които за тях плащат с напечатани от нищото пари. Така валутата събира всички богати на петрол страни в ОПЕК, и става известна като петродолар.
Това е най-голямата афера в историята. Трябваше само да разбуним пресата, и да получаваме всички желани стоки и услуги, защото клиентите нямат избор, ако искат да продължат да купуват петрол. САЩ е най-богатата страна в света в продължение на почти сто години, и най-мощната и най-влиятелната в продължение на 30 години и тази ситуация сякаш бетонирадолара в центъра на международните финанси, докато цената му се понижава бързо по отношение на основните европейски валути.
Стандартът на живот за тези, които получават от това положение непосредствени ползи рязко се издига, и те бързо натрупват големи богатства. Те се издигат все по-високо, както в политически смисъл, така и в смисъл на финансова мощ .
Ирак, 1991 г. – в усилията си да защитят Кувейт от агресия, САЩ нахлуват в Ирак. Войната завършва сто часа след първия изстрел, и иракската армия е унищожена. Унищожени са болници в Ирак, пречиствателни станции, мостове и други инфраструктурни обекти, необходими за нормален живот.
През цялото това време докато е на власт администрацията на Клинтън, парализиращите санкции за Ирак са десетилетие на смъртта. Един милион цивилни са загинали от глад, болести и липса на здравни грижи. Петстотин хиляди деца са загинали по това време, за което държавният секретар Мадлин Олбрайт по-късно казва, че “си струва”. Струва какво?
Ирак, ноември 2000 г. – След десетилетие на смърт, Ирак обявява, че повече няма да продава петрола си за щатски долари, а само за евро. Това нападение срещу долара не бе изтърпяно, защото щеше да доведе до спад в печалбите, получавани от САЩ като посредник.
Използвайки силата на медиите, правителството на САЩ лесно убеди американския народ, че Ирак има оръжия за масово унищожение, и че той дава подслон на “Ал Кайда”.
Ирак, 20 март 2003 г. – САЩ нахлуват в Ирак. В резултат пет хиляди американски войници са убити, 37 000 са загиналите иракски военни (още няколко хиляди са загиналите от цивилното население), никакви оръжия за масово унищожение и никаква Ал Кайда. След постигане на контрол, търговията с петрола веднага превключва обратно в долари . Окупацията на Ирак продължава почти девет години.
Вашингтон, 2 март 2007 г. – Бившият върховен главнокомандващ генерал Уесли Кларк, в телевизионно интервю, повтаряйки проведения на 20 септември 2001 г. с другите генерали разговор казва:
“Току-що получих бележка днес от офиса на Секретариата на Министерството на отбраната. В документа е изложено това как за пет години ще имаме седем страни. ” “Започваме с Ирак, Сирия и Ливан. След това Либия, Сомалия и Судан. С Иран ще звършим. “
Либия, февруари 2011 г. – Муамар Кадафи организира група страни от Северна Африка, за да създаде обезпечена със злато валута, наречена динар. Предназначението на тази валута? Да се отърве от зависимостта от долара и еврото, за да ползват участващите в този план страни в замяна за своите стоки и ресурси само златни динари.
Силите на САЩ и НАТО насочиха над Либия въздушни удари, което позволи бруталното убийство на Кадафи, и веднага създадоха централна банка, която, разбира се, трябва да се занимава само с долари.
Иран, февруари 2012 г. – управителят на Централната банка на Иран Махмуд Бахами обяви, че за плащането на петрол ще започне да приема злато. За известно време Иран активно се опитва да се измъкне от долара, което доведе до десет години “малки” санкции. Това изявление бе предшествано от незабавно и мощно осветление на ядрената заплаха от Иран в медиите. Следват разорителни санкции, които имат ясната цел да смажат икономиката на Иран.
Според Мит Ромни в дебатите за външната политика в президентската кампания, не нападалата никого от 1798 г. насам страна, внезапно се превърна в най-голямата заплаха за националната сигурност на Съединените щати.
Считам, че президентът Обама е вярвал във всяка своя дума по време на президентската кампания през 2008 г. Той говори за надежда и промяна, за прозрачност в управлението, намаляване на дълга, а може би, всяка негова дума е искрена. Той беше млад сенатор- идеалист с много малко опит “извън класната стая.”
Мисля, че той разбра кой всъщност е главен, когато седна в креслото си.
И тези, които казват на нашия президент, какво и как да направи, няма да позволят да падне долара. Дори ако само на една страна бъде позволено да спре да приема за нефт само долари, той вече ще престане да е резервна валута в света и ще се превърне в прах. Колко живота струва такава цена? Китай, Русия и Сирия са верни съюзници на Иран, и няма да стоят безучастни, когато изчезва техният главен източник на петрол.
Трябва да приемем лекарството за десетилетия излишества, които бяха дадени на свръхбогатите. Те, разбира се, ще се оправят, но вие и аз … Ние ще трябва да се разплащаме с всичко, което имаме, включително с много от нашите животи.
Превод от: Looking forward to WW3: Iran, Russia and China vs. the USA | Washington Times Communities
-
Преди да реагирате остро-това е интервю с Валентин Вацев в телевизия Алфа,в което се казват доста истини:
Запознах се с тяй от публикацията на един съфорумник в друг сайт:
"Представям две интервюта с Валентин Вацев в предаването Втори план. В първото той говори повече за България и нейната съдба, а във второто повече за геополитика. Това което ме привлече в неговите интервюта е факта, че този човек знае много и отблизо е виждал политиката, а и сега отблизо я следи. Поради тази причина неговото мнение тежи повече. На всички е ясно, че Вацев е комунист (той и не го крие), та все пак едно наум."
http://www.ataka.tv/...12Рі-c1503.html
http://www.ataka.tv/...12Рі-c1707.html
http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=14909
-
http://www.youtube.com/watch?v=usLmAp97Qwc
-
http://www.youtube.com/watch?v=9qS_CTIecRw
-
"Кой кой е" в голямата война
Красимир Иванджийски (Krassimir Ivandjiiski)
08.2013
(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.vernissage-bg.com%2Fwp-content%2Fuploads%2F2012%2F08%2FPA72.jpg&hash=61d28a17194df03b6623d01c3b69c83f8172dd9b)
Едновременно вървят няколко много важни процеса, свързани с икономиката, геополитиката, войните и т.н. Такава е логиката на ставащото в света от няколко години. Аналитичната разработка на тези процеси е сложна, тъй като трябва да се свържат хиляди несвързани факти, за да създадат някаква единна картина, и то с доста условности. Един от тях е избухналият скандал със секретната програма PRISM, в чиито рамки американската NSA събира колосална информация по целия свят.
Без да влизам в детайлите само ще отбележа, че много отдавна, даже и най-неграмотните в това отношение хора, знаят за тоталното следене и слушане. Това не е никаква новина. И само наивните граждани на САЩ, повярвали в някаква американска мечта, могат да си мислят, че имат шансове на личен живот.
Заради това по-интересно е защо този скандал се разгоря именно сега и именно в САЩ.
Да се върнем към лятото на 2011 г., когато в Ню Йорк беше арестуван тогавашният шеф на Международния валутен фонд - французинът Доминик Строс-Кан. В началото свързаха неговия арест с намеса на американците в предстоящите президентски избори във Франция и с услуга на американското ционистко лоби за тяхната марионетка Никола Саркози. В това може би имаше някаква истина, но тя не беше цялата. Арестът на Строс-Кан по-скоро стана заради желанието на световния финансов елит да повтори в световен мащаб онова, което направи в началото на XX век в САЩ, а именно да създаде контролиран от него финансов център, подчинил цялата финансова система. Тогава успяха, в резултат на което финансовата система в условията на кризата през 30-те години подчини по-голямата част от световната икономика.
Днес обаче те не успяват. Вероятно бюрокрацията на САЩ около Обама нанесе точен удар по плановете на световния финансов елит да създаде "централна банка на централните банки". Буквално ден след ареста на Строс-Кан от всички документи на Г-8 и на Г-20 изчезнаха даже намеците за "централна банка на всички централни банки". Световният финансов ционистки елит се оказа в сложно положение. След делото срещу Строс-Кан всички чиновници на Федералния резерв на САЩ разбраха и "легнаха" под Белия дом. Изпод краката на елита беше избит крайъгълният камък. И стана ясно, че като единно цяло този елит повече не може да съществува. Започна разпадането му на няколко групи.
Днес ситуацията е аналогична, както в началото на XX век. Финансовата система повече няма ресурси да стимулира икономическото развитие, лихвите са близки до нулата. А това означава, че и ресурсите за съхранението на системата са недостатъчни.
А това пък означава, че отделните части на световния елит ще водят смъртна битка за останалите ресурси.
Според някои експерти групите са три. Според мен те недооценяват някои важни промени и групите са най-малко пет.
Първата са останките от основната капиталова група на "лихварите" и "златарите", тоест кланът Ротшилд, който днес стои зад идеята да повторят фокуса от началото на XX век и на базата на контролираният от тях Финансова резервна система на САЩ да създадат "централна банка на всички централни банки", използвайки за това и Международния валутен фонд (а вероятно и Китай). Идеята не беше глупава, но елиминирането на Строс Кан я провали, защото като съставна част тя предвиждаше забрана за всички централни банки, в това число и на Федералната резервна система, на самостоятелна емисия. Групата на Ротшилд беше и основният създател на лихвения и неолиберален капитализъм, наричан още "финансов интернационал".
Втората група са така наречените "промишленици" на Рокфелер, които от десетилетия търсят успех и се налагат на международните пазари, преди всичко енергийните, а не на вътрешните американски, зависими от емисията на долара.
Третата група са "новите капитали" на страните от БРИКС, преди всичко от Китай, Русия, Бразилия, Иран, Венецуела и ЮАР, които се ориентират към създаване, или по-точно, към връщане към няколко алтернативни валутни зони на силни валути, независими от долара.
Четвъртата група, която се очертава през последните няколко години е на "вътрешна групировка в САЩ", която, заедно с администрацията на Белия дом, иска да възстанови икономиката на тази страна като си върне ресурса на Федералния резерв, контролиран досега от Ротшилд, и да го използва за развитието на американската икономика и американски национални институти. Предполагам, че зад тази група застават и някои силови централи, начело с Пентагона и ЦРУ.
Петата група, която също играе важна роля, е "Ватикана и неговите пари".
В момента, доколкото следя световния икономически и финансов анализ, само аз правя това групово разделени и предполагам, че ще успея да го обоснова.
Но тъй като динамиката е огромна и действат много неизвестни, в него могат да постъпят нови доуточнявания.
Но именно това разделение дава в голяма степен обяснение на "неочакваното" съюзяване на групите на Ротшилд и Рокфелер срещу новите капитали на Русия и Китай и срещу "вътрешната групировка" в САЩ.
Така или иначе, първата група на "лихварите" понесе сериозен удар. От нея отнеха контрола над Федералния резерв, тоест емисионния глобален център, нанесоха удари по офшорите и имат намерение да въведат данъка на Тобин, тоест оборотният данък върху финансовите спекулации. Но не трябва да се счита, че тази група е елиминирана. Тя продължава да контролира Федералния резерв, Световната банка, национални банки и други международни финансови организации. Съдейки по всичко, тя се опитва да вземе реванш срещу Обама, и да го елиминира, даже с повторение на съдбата на Джон Кенеди. "Лихварите" нямат време и трябва да бързат, още повече че пренесоха своята база от Лондон в Пекин и Хонконг. Ако не успеят, ще продължават да затъват, като вече са им отнети и повечето основни ресурси.
През последните години кланът Ротшилд започва да се пребазира от Лондон в Хонгконг и Китай, като главният инструмент стана Хонгконгско-шанхайската банка, известна като HSBC. В САЩ започна атака срещу HSBC. Тя се изрази в съобщението, че липсата на контрол над бизнеса на HSBC в САЩ доведе до това, че през банката в течение на много години ставаха операции за изпиране на пари на мексиканските наркокартели, както и на съмнителни клиенти от Близкия Изток.
Мексиканските клиенти са само претекст. Ясно е, че HSBC в САЩ ще бъде елиминирана според всички правила на играта. Това е война. Поводите ще бъдат много, защото HSBC беше създадена по времето на опиумните войни в Китай и парите от наркотрафика винаги заемаха в нейния оборот сериозно място. Ясно е, че американската Федерална резервна система ще натиска другите банки, за да ги принуди да заемат съответното място в рамките на глобалното противостоене.
Но важното събитие беше съюзяването на глобалната клептокрация Ротшилд и Рокфелер.
На 30 май 2012 г. се появи информация за споразумението, според което компанията RIT Capital Partners, принадлежаща на клана Ротшилд, закупи 37 процента от акциите на компанията Rockefeller Financial Services, управляваща семейния бизнес на клана Рокфелер и на някои други най-богати семейства на САЩ.
Разпространената от всички така наречени "световни медии" информация се съпровождаше от коментари, чиято същност се свеждаше до констатациите, че двата крупни клана на глобалните олигарси след десетилетия "война" сключват стратегически съюз, или обратното - че двата клана се съюзяват заради кризата и техните съвпадащи интереси са застрашени до такава степен, че трябва да обединяват своите сили и ресурси.
В началото ще припомним, че създадената от Джон Рокфелер-старши през 1870 г. компания Standard Oil в края на XIX век монополизира добива, преработката и продажбата на нефта и нефтопродуктите в САЩ.
От друга страна, Rockefeller Financial Services беше формирана през 1882 г., когато Джон Рокфелер основа една от първите компании в света за управление на частния капитал.
Ротшилд, европейската еврейска династия на банкерите, беше основана през ХVIII век и през XIX век имаше най-голямото богатство в съвременната световна история. Кланът Ротшилд финансираше много крупни събития, предимно войни. Така например след края на Нюрнбергския трибунал Сталин заяви, че истинските организатори на войната, финансирали идването на Хитлер на власт - "Ротшилд и Ко", избягаха от отговорност.
Любопитно е, че още през 2005 г. инвестиционната банка на групата на Ротшилд Goldman Sachs предвиди икономическия ръст на Китай от 10 на сто годишно и започна да пренася своята база към Китай и Хонг Конг.
От друга страна, главната инвестиционна банка на Рокфелер Merill Linch не се насочи към Китай. Базата й остана в САЩ и в началото на кризата стигна до фалит.
Какво принуди двата най-крупни клана на глобалната управляваща плутокрация да се обединят? Дали това се диктува от безизходността на кризата е трудно да се каже. Но все пък обединяването е индикатор за дълбочината на общите проблеми, които досега бяха покривани с пълна тишина. И именно тя падна на 30 май 2012 г.
Преди да се спрем на анализа на днешния ден на двата клана и какво означаваше техният съюз, ще започнем с кратък исторически екскурс.
Истинският възел на противоречията между двата глобални клана бяха двете световни войни през XX век, които и в двата случая бяха разпалени от Рокфелер и именно те жънеха плодовете на войните.
Като условие за влизането на САЩ в Първата световна война, когато стана ясно, че Франция, Британия и Германия не се справят с Русия, Рокфелер постави ултиматум за допускането на своята нефтена империя Standard Oil до разработката на принадлежащото на Ротшилд нефтено богатство в Близкия Изток.
От 1927 г. Standard Oil притежаваше 25 процента от акциите на IPC - иракската нефтена компания, създадена още през 1912 г. под названието ТРС - Турска нефтена компания. 50 процента от акциите тогава останаха собственост на правителството на Османската империя, по 25 процента получиха Shell на Ротшилд и Deutsche Bank, попаднала в техните обятия малко по-късно.
Влизането на САЩ във войната беше наложено на американското правителство с най-различни начини. Освен това и немците бяха зависими от Рокфелер. През 1914-1916 г. те отпуснаха крупни кредити не само на кайзера, но и на неговите османски съюзници.
Решаващият повод за излизането на САЩ от неутралитета и влизането във войната беше потопяването от немска подводница на "пътническия кораб Луизитания", чиято постановка напомняше японската атака през декември 1941 г. срещу военноморската база на САЩ в Пърл Харбър. Не е тайна, че и двете събития имаха един и същи корен.
През Втората световна война икономиката попадна в още по-голяма зависимост от политиката. Когато през май 1940 г. немците атакуваха Франция, френско-британската групировка беше бързо разгромена и французите подписаха примирие, сдавайки Париж, а англичаните се оказаха притиснати към Ламанша в района на белгийския Дюнкерк.
Заедно със "странната война" през есента и зимата на 1939-1940 г., една от главните тайни на Втората световна война беше въпросът защо немците, вместо да доубият противника и веднага да прекосят Ламанша спряха и не направиха крачка напред, докато англичаните не си върнаха личния състав обратно на острова.
А тайната беше много проста. Тя се състоеше във факта, че и Хитлер почти изцяло зависеше от Рокфелер във военната част на икономиката преди всичко при нефта, нефтопродуктите, бензина. Така например през цялата война до Хамбург работеше нефтопреработващият комбинат на Standard Oil.
А и хората, които докараха Хитлер на власт, се намираха в САЩ, същите Алън и Джон Фостър Дълес (братовчеди на Рокфелер). И всичките се ръководеха от триглавото американо-британско-немско чудовище, банката на Шрьодер. И даже Рузвелт, докаран на власт от Ротшилд, реално беше креатура на Рокфелер.
Хитлер точно изпълняваше инструкции на Рокфелер:
да не пипа англичаните в Дюнкерк
да не пресича Ламанша и въобще да остави Британия на спокойствие, като спре подготовката на операцията Морски лъв (нахлуване на британските острови) и да насочи подготовката към Плана Барбароса, тоест нападението на СССР.
Хитлер изпълняваше тези инструкции много точно. Но защо ги получаваше. Защото Чърчил, оказал се в Дюнкерк на ръба на разгрома, се съгласи да изпълни всички условия, които му бяха поставени от Рузвелт в обмен на военна помощ, а именно:
да предаде на американците нефтената перла на Великобритания Саудитска Арабия
да изведе всички британски капитали от САЩ
след войната да разпусне Британската империя и да даде независимост на колониите, започвайки от Индия през 1947 г., след което се разпаднаха и другите империи на Ротшилд - френската, холандската, белгийската, южноафриканската.
До този извод стигат все повече политици и историци. Главната причина за двете световни войни беше изземването от Ротшилд и консолидирането на евразиатските нефтени активи на Рокфелер.
Хитлер, както и Кайзерът, беше финансиран от Рокфелер. Рузвелт лично диктуваше на посланика на Британия в САЩ лорд Халифакс: "Саудитска Арабия - на САЩ, Иран - на Британия, Ирак и Кувейт - ще доим заедно."
Но Ротшилд не забрави обидата. Ако Рокфелер са преди всичко нефтена династия, за Ротшилд главното са банките, златото и другите ценни метали. Това са техните главни сфери на влияние и контрол.
Заради това Ротшилд започнаха да подкопават долара, за да го заменят със златото. Главното средство беше цената на златото. От средата на 40-те години всеки ден без прекъсване, два пъти дневно, на лондонската борса за ценни метали са така наречените фиксинги, в които участват пет банки: главната банка на Ротшилд NM Rothschild & Sons, френският клон Societe Generale, Deutsche Bank, китайският филиал на Ротшилд, глобалната банка HSBC, израсла от XIX век с търговията на наркотици, и световният лидер в сферата на оборота със злато и ценни метали Scotia Moccatta подразделение на Scotia bank Global Banking.
Това се правеше на площадката на NM Rothschild, която от 2004 г. фарисейски се оттегли "на сянка".
Само ще припомним, че през последното десетилетие златото поскъпна над 10 пъти, а доларът отслабна заради колосалния дълг на САЩ, в чиято основа отново бяха Ротшилд, чрез знаменитата "рейгъномика", тоест надуването на финансови балони.
И какво можеше да направи третостепенният холивудски актьор Роналд Рейгьн, когато шефът на Федералния резерв Пол Уолкър, представител на Ротшилд му съобщи, че във Форт Нокс няма нито един грам американско държавно злато, има само частно и чуждестранно. Нали трябваше по някакъв начин да се финансира Студената война срещу СССР. И Рейгьн започна да надува "балони". Именно оттогава се появи и огромният дълг на САЩ.
САЩ щяха да фалират много по-бързо, ако нямаха огромен късмет с появата на Горбачов и разпадането на СССР, което беше цел именно на Ротшилд.
Парадоксално, но Рокфелер нямаха интерес в разпадането на СССР. Нещо повече. Докато СССР беше противовес на Ротшилд, Рокфелер еднакво подкрепяше както нацистите, така и съветското индустриализиране.
След като победи своите "исторически спътници" Йосиф Сталин от 1945 г. стана най-голямата самостоятелна фигура в глобален мащаб. Ситуацията обаче радикално се промени след неговата смърт. Достигналият до властта в резултат на "дворцови преврати" Хрушчов (1953-1958 г.) се присъедини към Ротшилд. При Брежнев силна позиция получи Андропов, който въпреки че не успя да реализира разрушителния ротшилдов проект "роди" Горбачов, който пусна този проект в действие.
Всъщност именно тогава, а не сега, се роди новият съюз между Ротшилд и Рокфелер. Заедно те се включиха в разгрома на СССР, като консенсусът по този въпрос беше постигнат през лятото и есента на 1989 г.
Обединяването на двата клана на 30 май 2012 г. вероятно е свързано с убеждението, че заради атаката на новите глобални капитали, съдбата им е решена или най-малкото ще загубят досегашното си влияние в света.
Световната клептокрация е готова да отиде до край, иначе ще загуби всичко.
Разбира се, едва ли някой е в състояние да влезе в кулисите на този нов стратегически съюз или в главите на великите кукловоди и да разбере какви цели преследват.
Въпреки това може да се направи опит за анализ на ставащото и предстоящото на основата на историческите данни, текущата световна ситуация, войната между клановете на Ротшилд и Рокфелер и така нататък. Много от тезите се основават на предположения, но след време вероятно ще се окаже, че са били близки до истината.
И така, до 1972 г. отношенията между двата клана, въпреки че бяха конкурентни, оставаха партньорски в стратегически смисъл. Ротшилд контролираха Федералната резервна система на САЩ. На Рокфелер принадлежеше голяма част от реалния сектор на икономиката на САЩ.
След излизането на САЩ от златния стандарт, или по-точно от златното покритие на долара, през последвалите първи десет години преимуществото премина на страната на Рокфелер. Това се подпомагаше от двете последователни нефтени кризи през 1973 г. и през 80-те години, които бяха според сценариите на Рокфелер. В резултат цените на нефта подскочиха няколко пъти, което осигури колосални печалби на "Стандард ойл" на Рокфелер.
По същото време финансите на Ротшилд бяха в подчинено положение. Системата на безинфлационната парична маса през тези години тепърва се отработваше и използваше.
Но след това Ротшилд решиха да вземат реванш. Финансовата система на САЩ, подкопана не по-малко от съветската, от безкрайната надпревара във въоръжаването и особено от програмата Звездни войни на Рейгьн, се нуждаеше от нови подходи при финансирането на нарастващите дефицити. И Ротшилд успяха да решат този проблем. През 90-те години банковата сфера започна да излиза на преден план и финансовите услуги, които все пак не бяха производителни, заемаха все по-голям дял в брутния продукт на САЩ. Колосалният балон с дълговете и дефицитите, беше пуснат. Започна ерата на глобалната икономика, в която на страната на Ротшилд се оказа колосално преимущество във вида на контролираната по целия свят огромна банкова мрежа. Плаващите валутни курсове, възможностите за неограничени спекулации с финансовите инструменти, пускането на многобройните програми за банковите деривати, всичко това доведе до гигантски възможности за ръст на печалбите на империята на Ротшилд и постепенно изместване на баланса на силите в тяхна посока.
Налаганата от тях виртуална икономика само за няколко години показа, че за разлика от реалния бизнес, в който нормата на рентабилността е ограничена от конкуренцията, от една страна, и от потенциала на населението - от друга, във финансовата сфера е ограничена само от възможностите на спекулации и манипулиране на реалните активи.
В резултат на рязкото изостряне на конкуренцията между двата глобални клана Рокфелер фактически загубиха част от банковия бизнес в полза на Ротшилд и заедно с това на контрол над ставащото.
Контролен изстрел, според Ротшилд, трябваше да стане гигантската афера с подмяната на реалното злато във Форт Нокс с фалшивите кюлчета, пълни с волфрам, осъществена по времето на Буш-старши и Бил Клинтън в Арканзас. Именно по това време английската банка на Ротшилд, която не едно столетие беше лидер в търговията със злато в Лондон, неочаквано излезе от бизнеса, за да не бъде .свързана с откриването на колосалната волфрамова измама, която вече циркулираше в световния златен пазар.
Според последни оценки 80 процента от златото, което притежава светът не съществува. Голяма част от него е фалшиво, друга част е така нареченото (книжно злато), тоест манипулации на централните банки на златния пазар, заинтересовани от поддържането на държавните облигации, на долара и запазването на лихвите на актуалните почти нулеви равнища.
След това настъпи организираният от същите сили в САЩ 11 септември 2001 г. В резултат на колосално жертвоприношение и още по-голям риск, Рокфелер успя да получи няколко години отсрочка. Именно през този период започна изтеглянето на капиталите на Ротшилд от САЩ. Те, както и преди, контролираха големите банки, но реалните активи в тези банки започнаха да бъдат замествани от фиктивните кредити на Федералния резерв на САЩ, което, при пълния контрол на Ротшилд над него, не беше толкова сложно.
Към 2008 г. фактически вече всичко беше подготвено за фалита на долара и на САЩ. Но агонията беше удължена. Това позволи на Рокфелер да започне контраатака и да накара Ротшилд да се замисли доколко му е гарантирана победата.
Много вероятно е, че от средата на XX век Ротшилд се считаха сигурни победители в надпреварата за световното господство. Това се засили и след унищожението на СССР, в което те взимаха активно участие заедно с върхушката от Лондон и Тел Авив. Тяхната главна банка "Голдман Сакс" надуваше един балон след друг. Ротшилд контролира и по-голямата част от руския бюджет, да не споменаваме за частните капитали на различните руски олигарси, присъединили се набързо към Ротшилд.
Но изведнъж нещата се промениха.
В основата най-вероятно е все по-самостоятелната геополитическа игра на Китай с подкрепата на Русия и другите страни от БРИКС. За какво става дума. Китай заяви, че е готов за незабавна емисия на конвертируем юан във всякакви необходими мащаби. Това означава, че именно Китай, а не Ротшилд, е готов във всеки един момент да организира банкрут на САЩ и долара. Едновременно, поне засега, Китай прави всичко възможно да не допусне разпадане на еврозоната, което пък е цел на Ротшилд.
В отговор Ротшилд направиха отчаян опит за организиране победата на своите хора в Пекин. Но този път загубиха окончателно. И сега собствените капитали на Ротшилд в Китай се оказаха под заплаха.
И Ротшилд беше принуден да възприеме отново САЩ като единствена възможна база, гарантираща запазването на позициите им в глобалната игра.
Казаното дотук беше мотивацията на Ротшилд за съюзяването с Рокфелер. А каква беше мотивацията на Рокфелер?
Тук нещата са по-прости. На клана Рокфелер САЩ са абсолютно нужни, тъй като извън САЩ те са извън играта. Не е ясно и дали ще успеят да доведат своята игра за ликвидиране на монархиите в Персийския залив до искания от тях финал. Но за това им е нужно съюзяване поне временно с Ротшилд. В тази игра Израел става ненужен, което носи опасност въобще за неговото съществуване. Това обяснява и стремежът на Тел Авив на всяка цена да въвлече САЩ в нова голяма война, този път срещу Иран.
Така или иначе, налице са нови важни елементи на така наречената голяма шахматна дъска. Безусловно обединяването на Ротшилд и Рокфелер е признак за техния страх, че и двата клана губят своето влияние върху световната геополитика, икономика и финанси. В момента изясняват реалните параметри на своите възможности. Такива съюзи се правят само когато става дума въобще за място под слънцето и за съюз срещу общия за системата враг. В момента основният враг за тях е Китай, след това Иран, и след това Русия.
Досега в историята тези две сили никога доброволно не са излизали иззад кулисите, без да имат крайна нужда. Преди 10 години хората по света въобще не бяха чували за Ротшилд или Рокфелер, да не говорим за дълбоко укритите структури, контролирани и направлявани от тях.
А сега вече никой не смее да ги отрича.
Според някои експерти общото богатство на клана Ротшилд надминава 3,2 трилиона долара, според други - 100 трилиона долара. Никой не знае. Всъщност не заради това са трупали и крали столетия, за да го съобщават публично.
Кланът Рокфелер май има 1 трилион по-малко, тоест от 2 до 99! Отново никой не знае. Реалната власт е тайната власт.
Най-важен сега обаче е Китай. Както писахме, там Ротшилд елиминираха човека, от когото явно се страхуваха. Това беше популярният политик и член на Политбюро Бо Силай.
След като отстраниха Бо Силай, кланът Ротшилд вероятно реши, че новият генерален секретар на ЦК на КПК Си Цзинпин ще играе тяхната игра. Но сгрешиха. Си заяви, че ако се държи като Горбачов, ще завърши и като Горбачов.
В началото споменах и за капиталовата група на Ватикана. Преди една година, точно в навечерието на обявеното примирие между Ротшилд и Рокфелер се появи и компроматът срещу Бенедикт XVI, който беше принуден да подаде … оставка, нещо което във Ватикана не се беше случвало от векове. Кланът Рокфелер е тясно свързан с Ватикана. Отстраняването на Бенедикт XVI на пръв поглед беше още един показател за отслабване на неговите позиции. Една от линиите на борбата за папското място е контрола над банката на Ватикана IOR. Нейните активи, според някои оценки, са над 2 трилиона долара. Според други - много повече. Това е сериозен принос в битката за финансовото бъдеще на света. Любопитно е, че сега банката се ръководи от представител на Малтийския орден. Малтийците заемат особено място в структурата на световните ордени. Тази структура осъществява връзката между Ватикана и западните спецслужби MI-6, ЦРУ, а напоследък и Моссад. Не забравяйте, че новият папа Франциск е и йезуит. Това е още една интрига в битката за Ватикана.
Що се отнася до групата на младите капитали от БРИКС - Русия, Бразилия, Индия, Китай, ЮАР, те са трън в очите на собствениците на "старите пари", създавани в течение на поколения. Според различни оценки "новите пари" са от 20 до 34 трилиона долара. За "старите" те са с "нелегален произход". Тяхната конфискация, която започна със събитията около банките в Кипър и се пренесе в атаката срещу офшорите, ще забави краха на глобалния финансов елит с 15-10 години. Заради това Ротшилд и Рокфелер се обединиха, за да елиминират новия млад и силен съперник, който, за разлика от тях, е с напълно легални и реални капитали.
Всичко това обяснява загадъчното на пръв поглед съюзяване на Ротшилд и Рокфелер. Техният тръст е символична акция за спасяването на хипербуржоазната аристократична върхушка на света. Ако потрябва, старите вълци ще разкъсат младите, които още не са разбрали в каква игра са въвлечени. Става дума за сблъсък на непреодолими противоречия, които могат да бъдат решени само по пътя на война. На Трета световна война.
-
Сценарий за Третата световна война
(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.chudesa.net%2Fwp-content%2Fuploads%2F2012%2F08%2F%D0%92%D0%9E%D0%99%D0%9D%D0%901.jpg&hash=c9e71f50f2986c9874efcb107219c6a92ec891ee)
За впечатлителните хора, следващата серия от мои статии е противопоказна. Ако искате да продължите да си заравяте главите в пясъка, гледайте Драфт НФЛ (ежегодно събитие, по време на което участниците в Националната футболна лига набират нови играчи сред студентите- бел. прев.). Никакви дози когнитивен дисонанс, вярата в нормалността на това, което се случва и широката апатия не може да защитят дори и най-неинформираните американците от това, което ги очаква в близко бъдеще.
Платежоспособността на Фед е в опасност и за да се разберат корените на предстоящата световна война и въвеждането на тиранично военно положение, ще направя кратък преглед на историческото развитие на въпроса.
Раждането на петродоларите
През 1944 г. е създадена невиждана преди система на валутните и обменни курсове. На валутната конференция на ООН, която се провежда от 1 до 22 юли 1944 г. в Бретън Уудс, Ню Хемпшир, се подписва Бретън -Уудското споразумение.
Банкстерите (като Рокфелер) се зарадваха на късмета си. Една от последиците от Бретън- Уудската конференция е фактът, че страните, които желаят да закупят от Близкия изток петрол, са били принудени да купуват първо долари и единствено с тях да купуват после петрол.
Вътре в страната ни от тази система печелят почти всеки. Като цяло, американците се радват на ползите от стабилна валута с годишен процент на инфлация от около 5 на сто, която играе ролята на неписан данък, който отива в джобовете на банкстерите от Фед. Така се раждат петродоларите. Ако тяхното върховенство някога бъде успешно подкопано, нашата валута ще потъне по-бързо от подводница, с люкове, затворени с мрежа против комари.
От 1910 до 1971 г. старата гвардия на Фед работи по освобождаването на икономиката от златния стандарт, за да продължи необузданата оргия на разходите, съпровождано от възлагане без конкурс на изгодни договори на корпорациите на елита, за наложи дългово робство на американския народ и правителството. Всичко това довде до рязко покачване на дефицита [бюджета] и до напълване на джобовете на собствениците на Федералния резерв.
Задаващата се война със Сирия е само въвеждащ елемент. Основният акт, след завладяването на Сирия, ще включва нападение на САЩ и Израел, а вероятно и Англия, върху Иран. Иран – този трофей, е нужен на старата гвардия на Фед за да запази мъртвата си хватка върху световната икономика. На пръв поглед, нападението срещу Иран изглежда добра идея, ако това ще спаси икономиката ни. Въпреки това, рисковете, свързани с избора на този начин на действие – са астрономически.
На прага на Третата световна война
Сирия е първата плочка от доминото в предстоящия конфликт, който заплашва живота на тази планета. Демонтажът на Египет и Либия бе само прелюдия. Реалните действия ще започнат няколко месеца след нахлуването в Сирия под претекст за спасяването на човечеството от сирийски оръжия за масово поразяване, а именно - химически оръжия.
Бъдете уверени, Америка я водят към война със Сирия, а дори и за секунда не допускайте факта, че тази война ще напомня поне малко войната в Ирак и Афганистан. В сравнение със Сирия и след това Иран, предишните войни ще са като детска игра в сравнение с всичко, което ни се е случвало в историята на тази страна. Стратегията на “спасяването на петродоларите”, следвана от страна на Федералния резерв – е казино с високи залози, където обезпечението сте вие, вашите деца и бъдещето на човечеството.
Това, че предстоящата война е неизбежна, получи потвърждение от обвиненията, които се правят от правителството на САЩ, че Сирия използва химически оръжия срещу бунтовниците. Защо?
Защото всички пътища към Иран минават през Дамаск. Иран е истинска военна мишена на военните цели на Фед, защото той прави немислимото, когато води война срещу старата гвардия на Новия Световен Ред чрез продажба на петрола си на Русия, Китай и Индия за злато, а за платежоспособността на долара това е ужасна заплаха.
Първо Сирия, след това Иран
Преди да нахлуе в Иран и да се сблъска с призрака на руската намеса, първата стъпка е да се окупира и насити с военни сили на САЩ (НАТО) Сирия. Заемането на Сирия позволява на Америка и нейните съюзници да нападнат Иран от различни посоки. Благодарение на Сирия, ние ще видим авиоудари, безпроблемно прилагани чрез Северен Ирак.
Освен това, и което е най-важното, окупацията на Сирия ще бъде заплаха за мобилизиране на силите вътре в Русия, която в този случай ще попадне под въздействието на установените в Сирия американски ракетни батареи с далечен обсег и тези за близко разстояние. Тези ракети могат да имат тактически ядрени бойни глави. Това средство за заплаха би могло да даде на американците достатъчно време за да завземат по-голямата част от Иран преди Русия и Китай да бъдат в състояние да задействат своите обикновени сили.
Въпреки това, тази стратегия игнорира опасността, че в този най-голяма игра “най-слабото” звено от всички е това, че разигравайки се на тази планета, китайците и руснаците може да прибегнат до пълномащабно използване на ядрени оръжия.
Неочаквани обрати в предстоящата световна война
Не мисля, че Китай ще нападне Съединените щати в Близкия изток, поне няма да е първи. Аз очаквам, че китайците ще отидат в Тайван и ще позволят на Северна Корея да пусне своите ядрени ракети срещу Япония. Има възможност Русия след това да нахлуе в САЩ през Аляска.
Никога не съм мислил, че елементите на сценария “Red Dawn” някога ще се материализират в реалността, но дали не сме виждали как медиите ни разказват за това , какво ще се случи, преди началото на събитието?
И ако ние говорим за това, бих се осмелил да прогнозирам, че Китай ще се прокрадва към югозапада на САЩ през Централна Америка, като се вземе предвид китайския контрол над Панамския канал и, както се говори, за китайските войски в Централна Америка, включително и в Мексико.
И ако започне истинска бъркотия, всички страни могат да пуснат един срещу друг междуконтинентални балистични ракети и ядрени ракети от своите подводници, като след това всичко ще се занули. Предполагам, че сега разбирате защо постоянно споменавам тези психопати – банкстерите, които са превзели нашето правителство.
Иран – обществен враг номер едно . С оглед на иранска заплаха за петродоларите, Иран е в подобно, но много по-опасно положение от Ирак през 2001 година. Както всички вече знаем, събитията от 11 септември 2001 дадоха извинение да бъде нападнат Ирак. Не, Ирак не е отговорен за атаките от 11/9, което бе признато от президента Буш.
Но това не попречи на Буш да обърне в своя полза емоциите за 9/11 така, че Америка да смеси концепциите и мълчаливо да се съгласи с нахлуването в Ирак.
В този контекст, защо е било необходимо да се завладява Ирак? Отговорът е прост, Саддам Хюсеин се опитваше да продава петрола си за твърда валута, различна от доларите (т.е. и за евро).
Той създаваше заплаха за Федералния резерв и в същото време представляваше заплаха дори и за централните банкери в седалището им, иначе известно като Банката за международни разплащания, която контролира всички централни банки.
По това време тези банкери бяха готови на всичко, за да премахнат заплахата за контролираната от тях резервна валута в света, а именно - щатския долар.
След приключване на втората война в Ирак Exxon и BP контролираха 80 процента от иракските петролни полета, и никой не продава иракски петрол за евро или злато. Въпреки това, играта се разви по друг начин – Иран замени Ирак като основна заплаха за стабилността на банкнотите на федералния резерв.
Иран икономически разрушава Съединените щати. За съжаление, за всеки мъж, жена и дете в Америка, този ден на икономическа разплата стремително наближава.
Китай започнаха да купуват ирански петрол за злато. Неговият пример бе последван от Индия, както и от руснаците. Дните на петродоларите са преброени, и, следователно, дните са преброени и на единственият източник на подкрепа за долара.
Русия и Китай предупредиха американците
Да се създаде претекст за започване на война, а след това успешно да се захрани американската общественост с идеята, че трябва да се воюва – е едно. Но да се спечели войната – е съвсем друго. Колко сериозни са китайците и руснаците в решимостта си да се противопоставят на САЩ?
Предвид факта, че китайският президент Ху, и генерал-майор Чжан Чжаочжун заплашиха САЩ с ядрена война ако нападне Иран, предпазливостта диктува, че новото издание на “оста на злото” ясно обозначи границите на допустимото.
И още за американската империя
Америка е изправена пред много трудна дилема. Ако ние сме принудени да се съгласим с руската и китайската заплаха от война за нахлуване в Иран, нашият долар ще се срине. Ако след превземането на Сирия ние атакуваме Иран, ядрените сили с грозните си армии обещават да отговорят. Америка може да преживе първото нахлуване на нейна територия след войната от 1812 година.
Възможно е в играта с балансиране на границата на войната с руснаците и китайците, американците да се ограничат само до завладяването на Сирия, за да проверят решимостта на последните. Въпреки това аз не мисля, че вероятността за това е висока. Федералният резерв няма да се откаже от думата си.
Те вече елиминираха Кадафи и Хюсеин в името на петродоларите. Те няма да отстъпят на иранците, китайците и руснаците, защото ще воюват и умират не техните деца, а нашите. Така че има ли смисъл в това, че елитите свалят надолу цената на златото, така че да може да си купят толкова, колкото си искат на най-ниска цена?
Те възнамеряват да бъдат единствените оцелели в края на следващата голяма война, която ще сложи край на всички войни.
А какво ще каже елитът за да тръгнем на война? Можете да бъдете сигурни, че ще има повече акции под чужд флаг, една от друга по-ужасни. И на кой, мислите, ще прехвърлят вината? Не е нужно да си гений, за да предположиш, че последният случай под фалшив флаг ще бъде ядрен, след което вратите на ада ще се отворят.
Заключение
Ясно е – долу ръцете от Иран или ще получим Трета световна война. Но дали някой наистина вярва, че Федералният резерв ще изтрие това? Може ли курсът към трета светова война да бъде причината, поради която САЩ са напуснати от толкова много банкери, защото те знаят какво ще се случи?
Какво отношение към това имат акциите под чуждо знаме? Предлагам подсказка – веднага след като започнете да разбирате целите на глобалистите, експлозиите на Бостънския маратон и последствията от въвеждането на военно положение биха обяснили много.
На последния въпрос е най-лесно да се отговори, защото правителството е оставило следи от документи, които описват извънредното положение, и това описание е страшно. В следващите няколко епизоди от тази серия, ще отговоря на всички тези въпроси, а може би дори не само за тях.
http://www.thecommonsenseshow.com/2013/04/28/the-blueprint-for-wwiii/
-
http://youtu.be/p0wCv3wD4vs
-
2030: Многополюсното бъдеще на света
(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fmixednews.ru%2Fwp-content%2Fuploads%2F2013%2F07%2Fworld_globe_sl.jpg&hash=cf2f01c45ec5e614b409f24f44772022dc5bc66e)
През декември 2012 Съветът за национално разузнаване (NIC) на САЩ публикува доклада си "Глобални тенденции - 2030: алтернативните светове" (Global Trends-2030: Alternative Worlds, http://www.dni.gov/files/documents/GlobalTrends_2030.pdf). За първи път от доста време насам, експерти от толкова влиятелен аналитичен център на разузнавателната общност се опитват, макар и плахо, да излязат извън рамките на традиционния американоцентризъм и амбициите на единствената в света свръхдържава, в които всичко се върти около националните интереси на САЩ, а останалата част на планетата се приема за "периферия". В случая нещата стоят по-различно, доказателство за което е честото споменава на термина "многополюсен свят" в доклада на NIC.
Както е известно, Съветът за национално разузнаване беше създаден от президента Джими Картър през 1979, т.е. в периода на изостряне на студената война между САЩ и Съветския съюз, провокирано от военната намеса на Москва в Афганистан. Днес това е център за изготвяне на дългосрочни стратегически анализи и експертни оценки, координиращ дейността на 15-те разузнавателни ведомства към различни министерства и структури в страната. На всеки четири години NIC представя на бъдещия американски президент (в периода между изборите и поемането на властта) доклад за глобалните тенденции в света, в който се анализират основните геополитически фактори и тенденции, с прогнозен период от 15 години.
Последният доклад на NIC
Докладът „Глобални тенденции 2030: алтернативните светове” е петия пореден, създаден от стратезите в NIC. Авторите на проекта посочват, че днес цялата световна политическа система преминава през критичен етап, който може да доведе до различни сценарии. Така, според председателя на NIC Кристофър Коуджъм, „бъдещето не е изсечено веднъж завинаги върху камък, а постоянно се формира в резултат от взаимодействието между мегатенденциите, критическите предизвикателства и, най-вече, човешкия фактор”.
Усилията на организаторите на проекта, целят да бъдат подпомогнати хората, вземащи важните решения както в Държавния департамент на САЩ, така и извън него, с цел планиране на действията му в дългосрочна перспектива, както и за да не се допусне да се реализират онези сценарии за бъдещето, които според NIC са негативни за Америка. Затова, опирайки се на досегашния си опит, анализаторите от NIC са потърсили помощ от редица експерти, извън официалните среди във Вашингтон – от университетите в Индиана, Тексас, Калифорния, Ню Мексико, Пенсилвания, Масачузетс, Колорадо, Тенеси, Ню Йорк и Ню Джърси. Освен това беше стартиран специален блог на проекта, посетен от хиляди хора от 167 държави по света, чиито коментари и бележки, също са били взети предвид при изготвянето на доклада. Конференции по темата на доклада бяха проведени в двайсет държави. В неокончателната (текуща) версия на „Глобалните тенденции” съществено e разширен обхватът на анализираните в доклада челни технологии, като се отчита влиянието им върху световната икономика и геополитика. Използвани са резултати от различни изследвания на учени, работещи в лабораториите на Департамента по енергетиката („Оук Ридж”) и НАСА и са осъществени десетки консултации с предприемачи и експерти от Силициевата долина и клъстера Санта Фе.
Специфични особености на доклада
Вследствие на разширяване списъка на участниците в проекта са уточнени както методологията на реализацията му, така и общата му идеологическа насоченост. В окончателния текст на доклада могат да се очертаят няколко основни тези.
На първо място сред тях е акцентът върху статута на САЩ в международната система. Предишните доклади прогнозираха, че те ще съхранят централната си роля в света, приемайки я за константна. В новия доклад обаче се поставят въпроси, относно възможността да станем свидетели на „критична динамика” на американските позиции. Един от тях е, как другите държави ще реагират на понижаването или, напротив, на евентуалния ръст на влиянието на САЩ?
На второ място, следва да посочим ясната визия за новите основни елементи на системата на международните отношения. Така, докато предишните доклади подробно анализираха нарастващото влияние на недържавните субекти, без обаче да уточняват ролята на държавата по отношение на тях, в последния се акцентира върху динамиката на политическото управление и анализа на взаимоотношенията между различните структури на политическите играчи.
На трето място, възприет е качествено различен подход към времето и скоростта на промените в света. Според експертите, предишните доклади достатъчно вярно са очертали общия геополитически вектор: ръстът на китайското влияние и продължаващото отслабване на Русия. Проблемът е, че мощта на Китай нараства по-бързо от очакванията. Ревизията на предишните варианти свидетелства, че американските анализатори доскоро са били склонни да прогнозират по-ниски темпове на глобалното развитие.
На четвърто място, в сравнение с доклада "Глобални тенденции 2025", където се акцентира върху вероятността от значителни политически и икономически сътресения в света, сега вниманието се насочва към изясняване основите на взаимодействието между глобалните тенденции и провокиращите кризите явления, т.е. като цяло подходът може да се определи като по-оптимистичен.
На пето място, по-голямо внимание се обръща на идеологическия аспект. Авторите на последния доклад откровено признават, че идеологията се оказва прекалено "неясна величина", която трудно може да се дефинира и "измери". Доминира тезата, че такива радикални "-изми", като фашизма и комунизма едва ли могат да възкръснат, но по-малко мащабните политико-психологически промени, които често се извършват под егидата на идеологията, определяща поведението на хората, остават в центъра на внимание на експертите на NIC.
За да се разберат по-добре последиците от глобалните тенденции от втори и трети порядък и да се дефинират очертаващите се кризисни ситуации, авторите на доклада използват различни подходи, включително т.нар. "военни игри", и имитационното моделиране. Това им позволява да си изяснят възможната динамика и посоката на развитие на ситуацията в преломните моменти (точките на бифуркация).
Мегатенденциите на бъдещето
Според експертите на NIC, ключови мегатенденции, определящи облика на света на бъдещето, са: развитието на човешката личност, дифузията на мощта, демографските промени и недостигът на храна, вода и енергия. Развитието на човешката личност ще се ускори вследствие намаляването на бедността, нарастването на глобалната средна класа, по-голямата образованост, мащабното използване на новите комуникационни и производствени технологии, както и на постиженията в медицината.
В бъдеще не бива да очакваме съществуването на държави-хегемони. Властта постепенно ще преминава към мрежите и коалициите в многополюсния свят. Демографската дъга на нестабилност ще се стеснява, но и икономическият растеж ще отслабне заради остаряването на населението в повечето държави. 60% от жителите на планетата ще обитават урбанизираните територии, миграцията също ще нарасне. Недостигът на храна, вода и енергия ще доведе до съществено увеличаване на нуждата от тези ресурси заради нарасналото население на планетата.
Тектоничните промени
Само по себе си, въздействието на мегатенденциите ще доведе до фундаментални тектонични промени в периода до 2030. Това е свързано на първо място с нарастването на глобалната средна класа, за сметка на населението в развищите се държави (както в абсолютни, така и в относителни цифри).
На второ място, създават се условия за свободен достъп до челни смъртоносни технологии, включително свръхточни оръжия и средства за осъществяване на кибератаки и биотероризъм. Отделни индивиди и общности ще могат да осъществяват масово насилие и да причиняват сериозни разрушения с помощта на сили и средства, които доскоро се смятаха за монопол единствено на държавите.
На трето място, икономическият център на света окончателно ще се измести на Изток и Юг. До 2030, съвкупният глобален приход на САЩ, Европа и Япония, ще падне от днешните 56% почти наполовина. Размерът на финансовите активи на развиващите се пазари пък ще нарасне два пъти още до 2020.
На четвърто място, безпрецедентното остаряване на населението на планета ще стане очевидно. През 2012 средната възраст на жителите на Япония и Германия достигна 45 години. До 2030 Тайван, Южна Корея и повечето европейски държави ще имат същите показатели. В резултат от това миграцията ще придобие глобални размери, тъй като необходимост от работна ръка ще изпитват както развитите, така и развиващите се държави.
На пето място, до 2030 глобалното ниво на урбанизация ще нарасне от днешните 50% до 60%, което означава 4,9 млрд. души. Градовете и градските агломерации ще генерират 80% от икономическия растеж. При това силно развитие ще получат новите инфраструктурни технологии, ориентирани към използването на ограничено количество ресурси. До 2030 търсенето на хранителни продукти ще нарасне с 35%, а на вода - с 40%. Почти половината население на света ще живее в райони с недостиг на питейна вода, като най-уязвими в това отношение са държавите от Африка и Близкия Изток, както и Индия и Китай.
Относно решаването на проблемите с дефицита на ресурси в самите САЩ, анализаторите от NIC смятат, че запасите от шистов газ са достатъчни за покриване на вътрешното потребление, като има и възможност за износ. Увеличаването на добивите на петрол от труднодостъпни находища обаче, ще доведе до съкращаване на търговския баланс и намаляване на икономическия растеж. Глобалните свободни мощности за добив на "черно злато" ще надхвърлят нивото от 8 млн. барела и в определен момент ОПЕК може да изгуби контрола върху цените на суровия петрол, което ще окаже сериозно негативно въздействие на световните пазари и ще доведе до спад на приходите на основните петролни държави.
Освен посочените от експертите основни тенденции и преките последици от тях, човечеството ще се сблъска със следните глобални предизвикателства: страдаща от все по-чести и продължителни кризи световна икономика, задълбочаващ се разрив между държавите, запазващ се потенциал за увеличаване на конфликтите, задълбочаване на регионалната нестабилност, многопосочно (включително негативно) въздействие на новите технологии и промяна на глобалната роля на САЩ.
Перманентната икономическа криза
Страдащата от непрекъснати кризи глобална икономика, сама по себе си, ще представлява много сериозно предизвикателство. Основните въпроси, чиито отговори се опитват да намерят авторите на доклада, са: дали глобалната нестабилност и диспропорциите между играчите, имащи различни икономически интереси, ще доведат до крах на световната система или обратното - мултиполярността ще гарантира известна устойчивост на глобалния икономически ред?
Международната икономика ще продължи да се характеризира с наличието на разнообразни регионални и национални модели, развиващи се с различни скорости и в различни посоки. Някои експерти сравняват съвременната ситуация с тази в края на ХІХ век, когато на фона на упадъка на световния хегемон - Великобритания, наличието на няколко други икономически центъра придава по-голяма стабилност на глобалната система.
Завръщането към темповете на икономически растеж, характерни за периода до 2008 и предишния модел на бърза глобализация изглежда малко вероятно, поне през следващото десетилетие. От 1980 насам, общият дълг на държавите от Г-7 е нараснал до 300% от БВП- Историческите изследвания показват, че спадовете, свързани с финансовите кризи, по правило се оказват много по-сериозни и изискват продължително възстановяване.
Спецификата на предишните икономически кризи, като Голямата депресия от 30-те години например, е свързана и с възрастовата структура на населението на западните държави, като този демографски бонус бива конвертиран в следвоенния икономически бум. Днес обаче ситуацията е съвършено различна - за да се компенсира спада в числеността на работната ръка е необходим ръст на производителността на труда. Засега САЩ, които продължават да привличат мигранти, са в по-изгодно положение, но рано или късно ще им се наложи да повишат производителността на труда, ограничавайки още повече производствените разходи.
Както вече посочих по-горе, икономическите перспективи пред света все повече ще зависят от ситуацията на Изток и Юг. Още днес, развиващите се държави осигуряват над 50% от ръста на световната икономика и 40% от инвестициите в света.Очаква се делът им в глобалния ръст на инвестициите да нарасне с повече от 70%. В това отношение приносът на Китай още днес е 1,5 пъти по-голям от този на САЩ. В базовия модел на Световната банка, отчитащ многополюсния модел на света, през 2025 Китай (въпреки вероятното забавяне на икономическият му растеж) ще осигурява около 2/3 от растежа на световната икономика, което е много повече, отколкото която и да било друга държава. Страните с формиращ се пазар ще генерират търсене на инфраструктура, жилища, потребителски стоки, нови заводи и оборудване, което ще повиши глобалните инвестиции до ниво, непознато през последните четири десетилетия.
Проблемите на управлението
Т.нар. „управленски разрив” (Governmental Gap) е свързан с нарастването на броя на процесите, които съвременната държава е принудена да контролира, при положение, че операционните и бюрократични възможности са ограничени. Ключовата неопределеност тук е свързана с въпроса, дали правителствата на държавите и държавните институции ще се адаптират достатъчно бързо за да използват извършващите се промени,или те ще се превърнат в бреме за тях? Нарастващият брой на играчите, необходими за решаването на основните транснационални проблеми, и техните противоречащи си ценности усложняват процеса на вземане на решения. Липсата на консенсус между съществуващите и новите силови фактори предполага, че до 2030 многостранното управление ще бъде (в най-добрия случай) доста ограничено. В момента около 50 държави осъществяват преход между авторитаризма и демокрацията. Социалната наука и най-новата история потвърждават, че феномените от типа на т.нар. „цветни революции” и „арабската пролет” ще продължат да се развиват, тъй като са обусловени от съзряването на обществените структури, нарастването на доходите на гражданите, политическата либерализация и демократизацията. За много държави обаче, пътят към демокрацията ще се окаже прекалено дълъг и криволичещ, т.е.и през следващите 15-20 години те ще продължат да дестабилизират глобалната политика.
Повсеместното използване на новите комуникационни технологии ще се превърне в меч с две остриета при решаването на проблемите на държавното управление. От една страна, социалните мрежи ще позволят на гражданите да се обединят и да отправят предизвикателство към властта, както става в Близкия Изток. От друга обаче, тези технологии ще дадат на правителствата – както авторитарните, така и демократичните – безпрецедентна възможност да контролират действията на собствените си граждани.
В момента, в такива глобални структури, като Съвета за сигурност на ООН, Световната банка и МВФ, доминират западните държави, но до 2030 те ще се трансформират в съответствие с промените в глобалната йерархия и появата на нови играчи.
Вероятността от конфликт
Запазващият се потенциал за нарастване на конфликтите, обуславя въпроса, дали бързите промени в баланса между световните сили ще провокират ръст на вътрешните и междудържавните конфликти?
Историческите тенденции през последните двайсетина години са към намаляване броя на мащабните въоръжени конфликти, жертвите сред цивилното население и военните загуби. Смята се, че съществуват очевидни сдържащи прегради пред евентуалните конфликти между големите държави, тъй като твърде много неща биха били поставени на карта. Три различни групи фактори обаче, могат да повишат възможността за избухването на подобни конфликти: промяната в силовия баланс между основните геополитически играчи и най-вече Китай, Индия и Русия, сблъсъците за ресурси, разширяване спектъра на военния инструментариум и все по-лесния достъп на недържавните играчи до него.
Регионалната нестабилност
В тази връзка, основният въпрос, който поставят експертите от NIC е, дали регионалната нестабилност, особено в Близкия Изток и Южна Азия, може да разшири ареала си, поставяйки под въпрос глобалната сигурност? Траекторията на развитие на ситуацията в Близкия Изток ще зависи от политическия пейзаж. От една страна, ако Иран укрепи влиянието си и успее да създаде собствено ядрено оръжие, регионът е обречен на изключително нестабилно бъдеще. От друга страна, появата в него на умеренодемократични режими или осъществяването на пробив в разрешаването на израелско-палестинския конфликт биха имали позитивни последици.
Опасенията във връзка с нарастващото влиняние на Китай и възможната националистическа политика на ръководството му, съществуващи сред регионалните играчи, имат своите основания. Локалните военни кризи в южноазиатския регион могат да доведат до мащабни негативни последици за глобалната икономика.
Европа е в състояние да помогне за интеграцията в световната система на своите, бързоразвиващи се съседи от Близкия Изток, Африка и Централна Азия. Една модернизирана Русия пък може да се интегрира по-цялостно в международната общност. Но, ако Москва не съумее да създаде по-диверсифицирана икономика и по-либерален вътрешен ред, тя ще продължи да генерира регионални и глобални заплахи за сигурността.
Новите технологии
В доклада, оценката за развитието на новите технологии се свежда до въпроса, дали в краткосрочна перспектива ще бъдат осъществени технологични пробиви, които съществено да повишат икономическата ефективност и да решат проблемите, породени от нарастващото население на планетата, бързата урбанизация и климатичните промени?
Информационните технологии навлизат в нова епоха: скоростните канали стават все по-достъпни, електронните мрежи и т.нар. облачни технологии гарантират глобалния достъп и широкото разпространение на информационните услуги, както и развитието на социалните медии. Всичко това ще изисква създаването на нови продукти и приложения в сферата на киберсигурността. Тази ситуация ще породи значителни затруднения за правителствата и традиционните общества. Страхът от ръста на контрола от страна на държавата, т.е. на "Големия брат", а ла Оруел, може да накара гражданите, особено в развитите страни, да започнат да оказват натиск върху своите правителства с цел ограничаването или дори унищожаването на част от тези информационни системи.
Новите технологии в производството и автоматизацията, като 3D-печатът и роботехниката, ще създадат потенциал за промяна на структурата на заетостта в развиващите се и развитите държави. В последните, тези технологии ще ограничат нуждата от аутсорсинг (включително и външен) и ще скъсят значително веригите на доставчиците.
Вероятно, ключовите технологии в света ще бъдат свързани с необходимостта да бъдат съхранени наличните природни ресурси през следващите 15-20 години, включително с такива направления като производството на генетично модифицирани селскостопански продукти, рационално земеделие и напояване, слънчева енергетика, използване на биогорива, повишаване ефективността на петролните и газови находища.
На свой ред, новите технологии в здравеопазването ще увеличат продължителността на живота и средната възраст на населението в света. Най-големите (относителни) успехи в тази сфера ще бъдат постигнати от държавите с развиваща се икономика.
Ролята на САЩ в света
Според доклада на NIC, основното предизвикателство пред САЩ е, дали ще са в състояние да работят съвместно с нови партньори в управлението на международната система? До 2030 САЩ, най-вероятно, ще си останат "първи между равни" заради превъзходството си в редица сектори и своето имперско наследство. В случая, за доминиращата роля на САЩ в международните отношения по-важна ще се окаже не икономическата им мощ, а тяхната способност да проектират своята "твърда" и "мека" сила. Въпреки това, с бързото нарастване на влиянието на другите държави, "еднополюсният период" вече приключва, също както и епохата на "Pax Americana" - т.е. на американското господство в международната политика. В повечето случаи влиянието на САЩ може да бъде усилено чрез формирането на съответните "външни мрежи на доверие" от съюзници и партньори, способни да се обединяват за разрешаването на конкретни проблеми. Замяната на САЩ с друга световна сила и формирането на нов световен ред изглежда най-малко вероятния изход през този период. В същото време, следва да се посочат редица потенциална заплахи за глобалната стабилност.
Потенциалните бъдещи заплахи
Според анализаторите на NIC съществуват осем основни потенциални заплахи (в доклада те са обозначени като black swans, т.е. "черните лебеди"), които могат да окажат най-силно дестабилизиращо влияние върху ситуацията в света.
Мащабните пандемии. Появата на нови, лесно предаващи се причинители на заболявания на дихателните пътища, убиващи или задълго изваждащи от строя над 1% от жертвите си, може да се превърне в истинска катастрофа и само за половин година да доведе до смъртта на милиони хора в целия свят.
Бързите климатични промени. Повечето учени, поне досега, не са в състояние да ги прогнозират. Промените в количеството на валежите, посоката и силата на мусоните, ще застрашат продоволствената сигурност на Индия и цяла Югоизточна Азия.
Колапсът на еврото и на ЕС. Според експерти от института McKinsey Global, само излизането на страна като Гърция от еврозоната може да нанесе осемкратно по-големи странични вреди, отколкото фалита на Lehman Brothers например.
Демократизиран или изпаднал в колапс Китай. Тази страна планира през следващите пет години нейният БВП на глава от населението да достигне праговата стойност от 15 хиляди долара. Това може да се окаже тласък към по-нататъшната демократизация на страната. Мнозина експерти обаче смятат, че един по-демократичен Китай би бил и по-националистически и агресивен. От друга страна, икономическият крах на страната може да провокира политически вълнения в региона и да доведе световната икономика до шоково състояние.
Реформираният Иран. Режимът в тази държава би могъл да стане по-либерален заради нарастващия вътрешен обществен натиск, международните санкции и преговорите за излизане от сегашната политическа изолация. Отказвайки се от ядрените амбиции и концентрирайки усилията си върху модернизацията на икономиката, Иран ще съдейства за укрепване на стабилността в Близкия Изток.
Ядрената война, използването на оръжия за масово унищожаване и масовите кибератаки. Ядрените държави, както и потенциалните претенденти за такъв статут, могат възприемат стратегия на използване на ядреното оръжие за да компенсират слабите страни на своята политика. Нараства вероятността от използване на оръжия за масово унищожение и осъществяване на кибератаки от недържавни политически играчи.
Природните бедствия. Слънчевите геомагнитни бури могат да изведат от строя спътниците, електрическите мрежи и много чувствителни електронни устройства. Циклично повтарящите се в последно време съкрушителни тайфуни представляват много сериозна заплаха заради зависимостта на света от електрическата енергия.
Отслабването на САЩ. Колапсът или внезапното отслабване на американското влияние вероятно ще доведе до продължителен период на глобален хаос. Нито една водеща световна държава не изглежда способна да замени САЩ като гарант на международния ред.
Заключение
Въпреки че в сравнение с предишните доклади на NIC, в последния се ревизират редица утвърдени постановки, като се забелязва и стремеж към по-голяма обективност, в него се запазват и немалко подходи и стереотипи от времето на студената война. Съществено е разширен спектърът на разглежданите теми, привлечени са и по-голям брой експерти. Освен това дискусията по проблемите вече се води публично, но най-знаково е признанието за многополюсния характер на бъдещия свят.
В същото време самата способност на една отделна държава да създава (и налага) определени сценарии за бъдещето, предполага увереност в непоколебимостта на позициите на доминирания от САЩ световен ред. Това отчасти се обуславя от липсата на сериозна конкуренция при формиране образа на бъдещето от страна на другите големи държави, като Китай, Индия или Русия например.
* Българско геополитическо дружество
-
Човекът обвинил правителсвтото на САЩ,че стои зад атентата на 11 септември е намерен убит заедно с децата си
(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fsvetovnizagadki.com%2Fwp-content%2Fuploads%2F2013%2F09%2F%25D1%2584.jpg&hash=42e93fca87eb49fa10b3992cf723be44a4b0eba4)
Неговият колега, журналиста Уейн Мендсън споделя: Има доказателства, че Филип е убит от ЦРУ.
Филип Маршал, бивш капитан от въздушните сили на САЩ (пилот на вертолет) е бил намерен убит, заедно със 14 годишната си дъщеря Мелиса и 17 годишният си син Алекс. Жива е останала само съпругата му, която по това време е била извън страната.
Ветеран от войната, капитан от авиацията, бивш пилот на правителственият хеликоптер, е събирал доказателства за заговор относно атентатите от 11 септемри 2001г. на високопоставени чиновници от правителството на САЩ и е имал намерение да ги опише в поредната си книга, пише сайта http://www.silnabulgaria.com
Дошлата на местопрестъплението полиция е заварила децата на Маршал, на 17 и 14 години, кучето му и самият Филип застреляни в главата с един и същи пистолет.
Без никакви мотиви полицията набързо излезе с версията си за тази трагедия – а именно, че Маршал е убил децата си и след това се е застрелял.
Междувременно близки на убития споделят, че той се е боял за живота си заради така наречените “конспиративни” публикации за атентатите срещу Световният търговски център и Пентагона от 11 септември 2001г.
Смятат, че Маршал се е канил да публикува сензационни факти в четвъртата си поред книга на тази тема и може би затова са му запушили набързо устата.
В книгата си Маршъл подозира администрацията на Буш в задкулисна комбина със саудитската разузнавателна общност.
Помислете за това казва Маршал миналата година в писмено изявление: “Официалната версия за някакъв призрак (Осама бин Ладен) в някаква пещера от другата страна на света, побеждава цялата ни военна база на американска земя, това е абсолютно нелепо.”
Приятелите на Маршъл подозират участието на американските или израелски спецслужби в това кърваво убийство.
Ако правителството на САЩ може да убие 3000 невинни хора на 11/9, то те не биха имали никакъв проблем да унищожат едно семейство.
Книгите на Филип Маршал:
The Big Bamboozle: 9/11 and the War on Terror
False Flag 911: How Bush, Cheney and the Saudis Created the Post-911 World
инфо: http://www.silnabulgaria.com
-
технология на доминацията
(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.saprotiva.org%2Fwp-content%2Fuploads%2F2014%2F05%2Finterventions-cia-us-military.jpg&hash=ea88ec671da4c78f7456896c7c1f00c50602cb29)
Много се изписа и се коментира в последно време за завръщащия се фашизъм в Европа. Независимо дали приемате тази теза или не, има някои странни парадокси, които не могат да бъдат отречени – като например откритата и не чак толкова открита подкрепа на западни политици и медии за движения като „Десен сектор“, които на момента биха били забранени във всяка западна страна. Странното е, че дори хора от еврейски произход, които уж би трябвало да надават вой до небесата против всяка такава проява, сега странно мълчат и гледат на другата страна.
Защо се получава така и какво всъщност става?
Всеизвестни са повече от добрите отношения между Израел и САЩ. В този смисъл това, което е добро за САЩ, е добро и за Израел. Същото важи и за ЕС, поне към настоящия момент. САЩ е флагманът на световната олигархия. И ЕС, и Израел са в пряка зависимост от мощта на САЩ. Затова и наблюдаваме какви ли не пируети, само и само да се запази господстващото положение на САЩ. Това е едно съвсем правдоподобно обяснение за политическата шизофрения, която наблюдаваме в последните месеци. Както знаем, в геополитиката целта оправдава средствата , а интересите побеждават всеки друг аргумент. Така че едва ли е изненадващо, че докато официално на публиката се представят евроатлантическите ценности на демокрация, толерантност и т.н., на практика в реалния живот нещата изглеждат по съвсем друг начин. Случаят с Украйна далеч не е изолиран случай. Нито пък е първият случай на американска подкрепа за фашистката идеология. На Хитлер в началото се е гледало доста благосклонно отвъд Океана, особено от страна на индустриалците – хора, които днес наричаме „олигарси“.
Всъщност всички тези действия, макар и парадоксални на пръв поглед, следват една стара тактика – на вечния враг. Тя е описана още от Оруел в книгата му „1984“, където Евразия играе ролята на Торбалан в държавната пропаганда. Както се оказа и с разкритията за НСА на Едуард Сноудън, на г-н Оруел обаче му е бедна фантазията да предвиди нещата така, както те се случват в реалността години по-късно. Та, всяка власт, особено така войнолюбива като американския естаблишмент (тук спокойно можем да добавим и западноевропейския, който обаче се явява функция на задокеанския, така, както СССР диктуваше поведението на българските партийци преди 1989 г.), има нужда от постоянен враг, срещу който да насъсква и сплотява редиците. Защото иначе просто губи голяма част от своята власт, легитимация и въобще основание. Особено силно тази нужда стана след падането на комунистическите режими в Източна Европа в началото на 90-те. Само година-две по-късно Садам Хюсеин от пръв приятел през 80-те, когато трябваше да воюва срещу Иран, беше трансформиран набързо в звяр, който изхвърля невинни кувейтски бебета от инкубатори и ги оставя да умрат. В последствие това се оказа абсолютна лъжа и измама, но това са подробности. Друг такъв пример е т.нар. Ал Кайда – мистериозна организация, толкова могъща, че 19 човека с ножчета за рязане на хартия и незначителен брой часове обучение като пилоти на селскостопански самолети успяват са отвлекат 4 огромни самолета, да дефилират из въздушното пространство на САЩ часове наред, да уцелят от първия път по перфектен начин двете кули в Ню Йорк и да разбият третия самолет необезпокоявано в най-охраняваната сграда на света – Пентагона. Оттам нататък историята е печално известна… Същата Ал Кайда обаче преди това е щедро подкрепяна от американците, когато трябва да се бори срещу руснаците в Афганистан. След това изведнъж се превръща в ужасен враг. Ами Кадафи? Между приятелските, усмихнати снимки с Обама, Саркози, Берлускони, Блеър и операцията на НАТО в Либия има едва няколко години. Забелязвате ли вече тенденция? Още примери могат да се дадат, но целта на тази статия е по-скоро да опише механизмите, примерите сами ще откриете.
Да се върнем на схемата. Това е разновидност на старата римска тактика „разделяй и владей“ – един доста осъвременен неин вариант, в днешно време съчетан с бизнес тактиката „създай проблем – предложи решение – спечели“. Там, където има „неудобни“ правителства или каквато и да е политическа или икономическа дейност, която не ни е изгодна, създаваме съпротива. Класическа причина за това са „нарушени човешки права“, тъй като това е доста обтекаемо понятие и тъй като няма начин в 100% от времето 100% от хората да са доволни, поводите могат да бъдат безкрайно количество. Разбира се, има и други поводи, в зависимост от ситуацията. Всичко, което ви трябва, са сравнително легитимен повод и няколко „лидери на мнение“ (opinion leaders – обикновено „граждански“ активисти, щедро подплатени с грантове за „развитие на гражданското общество“), които да надигнат вой в социалните мрежи. По този начин беше реализирана арабската пролет, по този начин тръгна дори ДАНСwithme. Винаги обаче наред с хората, които са излезли и искрено се борят за собственото си по-добро съществуване, има и радикални групировки. В Египет например „Мюсюлмански братя“ (по принцип забранена организация в почти целия арабски свят) вършеха доста подобни неща на тези, които сега вършат „Десен сектор“ в Украйна, отново без да им се обърне особено внимание от страна на „демократичния“ западен свят. В крайна сметка свалянето на кръвожадния Мубарак (на когото между другото САЩ ежегодно са предоставяли военни помощи в размер на милиарди долари, докато и той не става неудобен) беше по-важно от някакви си там джихадисти. Бърз поглед към историята показва, че при всяка революция на върха изплува именно тази утайка. И това всъщност е чудесно за дърпащият конците. Защото дава повод за плясване с ръце и лицемерни възклицания от сорта на „ние каква я мислехме, тя каква стана“. Защото ще минат няколко години, ще се окаже, че една ненавистна диктатура е заместена от друга, не по-различна, и това отново ще даде основание за намеса. И така се получава едно перпетуум мобиле, което се върти непрекъснато от Втората световна война насам.
Qui bono? Кой печели?
Със сигурност не обикновените хора – нито в Америка и ЕС, нито в целевите територии на конфликта. На първо място печели военно-промишленият комплекс, който е една от най-мощните индустрии в САЩ. Той печели първо, когато се въоръжава опозицията (Либия, Сирия и т.н.), защото все пак някой е платил за тези оръжия – в случая американския данъкоплатец. И той печели още веднъж – когато се оказва, че новите са същите като старите и трябва да се праща армията. Всеки изстрелян куршум, всяка хвърлена бомба означава още долари по сметката на ВПК. На второ място, печалбата е геополитическа – въпросната страна или регион е в постоянен хаос, а в мътна вода най-добре плуват големите риби. Така никоя страна няма шанс да укрепне до степен да води независима политика или пък да формира регионални съюзи със съседите си. Тя е в постоянна зависимост от НАТО/САЩ/ЕС/МВФ и всички други инструменти за подчинение. Използвайки тази схема, САЩ, като „биячът“ на световната олигархия, гарантирано няма противник, който да му се опълчи и това позволява безкрайна доминация – понастоящем САЩ имат над 700 бази из целия свят в почти 100 страни. И на трето място, печеливши от целия процес са американските компании, защото военните действия по дефиниция водят до разруха и разпад. Тук на сцената излиза бизнесът, който с готовност предлага услугите си – „възстановяване“ срещу „скромно“ заплащане. И тъй като една държава, току-що преживяла гражданска или междудържавна война, не е в състояние сама да се справи, тя няма избор.
Статията е за САЩ, но може да се отнася и до всяка следваща супер сила – Русия, Китай, Индия или някоя друга. Технологията е една и съща в основата си, още от римско време насам. По този начин, с тази простичка схема, се постигат две основни цели на всяка империя – политическо господство и непрестанен приток на пари и ресурси. Така че не се учудвайте следващия път, когато нещата се обърнат на 180 градуса, защото така е по-удобно към момента. Или пък ако НАТО се окаже рамо до рамо с украински фашисти или арабски джихадисти. Просто бизнес – където милиони човешки животи се превръщат в трилиони долари в счетоводните книги и безгранична власт.
Автор: Георги Христов