Pomak.eu
Български => Дискусии => Topic started by: 5Я on March 22, 2011, 12:42
-
Виновниците за "Възродителния процес" на съд,това поискаха от село Барутин.
Да има присъди за извършителите на възродителния процес настояха в доспатското село Барутин. На възпоменателния митинг за възродителния процес беше приета протестна декларация до министър-председателят Бойко Борисов, председателят на парламента Цецка Цачева, вицепремиерът Цветан Цветанов, министърът на правосъдието и Главният прокурор. С нея се настоява извършителите на възродителния процес да бъдат съдени.
„Категорично се обявяваме против мълчанието на институциите за извършителите и съучастниците в този процес. Апелираме за обявяване на „Възродителния процес” за престъпен, а за такова престъпление не може да има давност“, се казва в протестната декларация.
В прочетената от трибуната декларацията се казва, че престъпленията срещу мирното население се помнят и остават в съзнанието на потърпевшите. Затова и виновниците за кървавите събития трябва да бъдат разобличени и наказани.
„Законът за обявяване на комунистическия режим на България за престъпен, приет от Народното събрание през 2000 г., вменява отговорност на конкретните ръководни дейци, но престъпления по религиозен и етнически признак от онова време все още не са разкрити и разобличени. Разкриването на архивите на МВР, в това число и Информация от 18 март 1972 г. на Министъра на вътрешните работи до Тодор Живков, разсекретена на 22 юни 2010 г., дава възможност да се установи кои са длъжностните лица от държавната, местната, съдебната и партийната власт, които пряко са участвали в провеждането на събитията от 16 март 1972 г., довели в село Барутин до смъртта на невинни български граждани.Това са документи, които за първи път показват кой е участвал, посочи депутатът Ариф Агуш, коментирайки декларацията.
http://smolyanpress.net/?p=8015#comment-1273 (http://smolyanpress.net/?p=8015#comment-1273)
-
Макар, че мястото на тази статия е за друга тема, но нещо не могат да се отварят другите теми, та затуй и тука май може, при все така свързано с интересни разсъждения на новинарите! 8) :) ;)
Любимите митове на българите
14:47 16-03-2011 Максим Мартинов 2848 | 4 | 132 Коментирай .
Една от най-големите ни заблуди е, че сме освободени от Русия
Дебелакът, който го мързи да спортува и обича да си похапва, убеждава околните, че е наследствено обременен. Той е безволев, но вярва, че тлъстините са му някак натрапени: „Другите ядат, пък са слаби, а на мен всичко ми се лепи!” Митовете в историята на един народ вършат същата работа. Те позволяват на хората да запазят самоуважението си, както и да живеят. Ето някои от любимите заблуди на нашенеца:
1. ОСМАНСКАТА ВЛАСТ Е БИЛА “ТУРСКО РОБСТВО”. Не е нито турско, нито робство. Първо, българите не са били и един ден под турска власт, защото турската държава е основана чак през 20 век. Дотогава съществува не Турска, а Османска империя, което не е същото понеже в последната управляващи са не само турци, но араби, албанци, черкези и други мюсюлмански народи. Впрочем и представители на християнски народи, които са приели исляма. Държавната идеология на империята е религиозна, а не народностна. На заинтересуваните препоръчвам книгата „Омер паша Латас” на Иво Андрич. Колкото до робството, българският селянин притежава собственост, тоест той е субект на правото. Освен това, стопански той е използван не само с извънстопански средства, а това не се връзва с думата “робство”. Разпространените представи за това що е робство са почерпени от игралните филми. Дрипави хора във вериги, които извършват непосилен труд с напукани от жажда устни под удара на камшика. Всъщност робството представлява стопанско използване на един човек с извънстопански средства. Отнет му е изборът дали да работи или не защото той е принуден не с изгода, а със заплаха, насилие или пропаганда. Дали работата е на полето, в завод, публичен дом или канцелария, няма значение. Що се отнася до ангариите и другите извънстопански средства за стопанско използване, такива е имало и преди идването на османците на Балканите. Обаче никой не говори за „българско робство”!
2. В ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ НЕ Е ИМАЛО НОВИНИ НА БЪЛГАРСКИ. Всъщност не само са се издавали вестници на български език, но някои от тях са били подпомагани парично от османската власт.
3. ПРИ ПОТУШАВАНЕТО НА АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ ОСМАНСКАТА ВЛАСТ ПРОЯВЯВА НЕЧУВАНА ЖЕСТОКОСТ. Жестокост е проявена, но не от властта, а от башибозука. При това повечето башибозуци не са били турци, а помаци, тоест помюсюлманчени българи. (Имало е цигани, черкези и други.) В местата, където въстанието е потушено от войската, са обесени само организаторите, а изстъпления не са вършени. В това отношение османската власт не се е различавала съществено от която и да е друга власт. Днешната българска държава в наказателния си кодекс предвижда наказване на въстанически действия. Извършеното от османската войска, ако се съди по броя на жертвите, не е било по-жестоко от това, което извършват английските колониални части в Африка, а по това време Англия е една от най-цивилизованите страни в света. Броят на убитите е около 30 хиляди, което не надхвърля броя на убитите от комунистите в България след 9 септември. Все пак и за извършеното от башибозука е отговорна османската власт защото тя е допуснала неговата намеса.
4. БЪЛГАРИЯ Е ОСВОБОДЕНА ОТ РУСИЯ ПРЕЗ РУСКО-ТУРСКАТА ОСВОБОДИТЕЛНА ВОЙНА. Войната нито е била освободителна, нито пък е била руско-турска. Това е поредната война между две империи за територии. След нея земите, на която живеят българите, излизат от състава на едната империя и влиза в състава на другата. Англичаните и другите велики сили обаче объркват руските планове. Разбира се, последните не са се вълнували от българската независимост повече, отколкото руснаците. Просто са се стремели да препречат домогванията на Руската мечка към Проливите. И го правят с Берлинския договор. Именно с него, а не със Санстефанския бива създадена българската държава. Русия е принудена да отстъпи с надеждата, че макар на книга България да е отделна държава, на дело ще се запази руската власт. По сходен начин след 9-и СССР прие България да се води независима, макар на дело да бе съветска република. Така се оказа, че два пъти руснаците завладяват тази територия и я губят по сходен начин. След 1878 година това става заради Стамболов и хората около него, които използват противоречията между Русия и другите велики сили, за да изтръгнат страната от властта на последната. Колкото до това, че войната била руско-турска, по това време Турция все още не съществува. Тя е създадена от Ататюрк четири десетилетия по-късно.
5. ПОНЯТИЕТО “КРЕДИТЕН МИЛИОНЕР” ВОДЕЛО НАЧАЛОТО СИ ОТ РАЗГРАБВАНЕТО НА БАНКИТЕ СЛЕД 10 НОЕМВРИ. Всъщност то се появява в българската преса в началото на 20-и век по повод тогавашното разграбване на банките. Случилото се по същество е същото. Частни банки вземат заеми от държавата, които раздават на свои хора с идеята да се разорят и така да не върнат парите, а държавният бюджет (съответно инфлацията) да покрие загубите. Обикновеният човек плаща сметката било като данъкоплатец, било с обезценените си спестявания. Жалко, че не много хора са чели „Капитализмът в България” на Стоян Бочев. Иначе щяха да знаят, че неразборията у нас не е отскоро.
6. БЪЛГАРИТЕ НИКОГА НЕ БИЛИ ГУБИЛИ СРАЖЕНИЕ. А загубата на македонския фронт през Първата световна? Разбягването на нашите войски там става причина България да излезе от войната първа от всички съюзници на Германия. За централните сили това е началото на края.
http://www.novinar.net/news/liubimite-mitove-na-balgarite_MzUyOTszNA==.html (http://www.novinar.net/news/liubimite-mitove-na-balgarite_MzUyOTszNA==.html)
-
Здравейте на всички които намират време за този саит искам предварително да се извиня на убидените. Но има неща за които немога да мълча. Първо да се разберем за думата ВЪЗРОДИТЕЛЕН процес възраждане кои се е възродил кои тапанар измисли тази дума и ние я повтаряме като папагали.Второ кои е виновен когато питам българите те казват комунистите са виновни все едно комунистите не са българи.Трето да се съдят кои кого ще съди -съди този които има власт съвест доблест одговорност и наи вече държавност казвам държавност защото това е институцията която преобщава която наказва която дерижира парада но тук обсилютно всичко ЛИПСВА.Съжелявам но това е голата истина които го отнесе го е отнесел може да пийне една студена вода и да си траика защото......Донякаде ние сме виновни не се организираме винаги чакаме някои друк да ни оправя нещата. Но в едно съм сигорен че и сега има много мераклий да ВЪЗРАЖДАТ.Връхната точка е когато в народното събрание се предлага да се гласува геноцита извършен в Турция върху ермените егати и политиката да им се чуди човек на акъла.
-
Роден съм на 05.09.1938 година в село Корница, обл. Благоевград (Горна Джумая). Израснал съм в бедно селско семейство . Завърших основното си образование в с. Корница. Още от малък ме зачукаха камъните. бях_ на 6-7 години и баща ми го мобилизираха запас като окопационен корпус в Гърция и Югославия. От тогава като овчарче се събирах със стари хора, които ми разправяха за трагедиите причинени от БКП и ВМРО : по време но покръстването през 1912 година. За клането на всички Турци мохамедани в бившите Петрички околия. Как са се гаврели с хората при смяната на имената и колко джамии са били изгорени. Бях малък когато слушах тези разкази. Имената на разказвачите и техните несгоди са: Уруч Уручев, Бекир Уручев, Мустафа Гетов и много други.
.Години след това идват и моите тежки и жестоки преживявания. През 1949 година образуваната нелегална група за сваляне на варварския комунистически режим от Спас Белухов. Тогава започна тежкия живот в Корница. Докараха най - големия разбойник от град Банско Милуш Тренчев. който почна побоища до смърт в селото. Беше невъзможно да се занесе хляб на овчарите, нито пък на орачите. Независимо къде отиваш те срещат агенти на Държавна Сигурност, милицията претърсваше торбите и намерят ли хляб те бият, докато не си признаеш на кого го носиш, и кой те праща. По този начин бе пребит до смърт Ибраим Амидеин. Али Османов Бузев, Алиш Кадриев. Също така на местноста Брачетале бяха пребити двама овчари. Юсеин Зърбашев от село Лъжница и Ахмед Ахмед Молалив бяха обвинени че окривали бандити. Пускат един агент на Държавна Сигурност да мине покрай тях, преструвайки се че е бандит и търси хляб от овчарите, Малко след това минава милицията и ги пита дали са видял един "бандит" да минава оттам? Те отричат, след това същият агент уж вече хванат го закарват при овчарите. От страх овчарите отричат отново и тогава биват пребити.
След убийството на организатора за сваляне на порочната комунистическа напаст от власт Спас Белухов, започнаха нови размирици. Той бе убит в землището на с. Брезница, местността Чала. След това е разкрита и организацията и започват репресиите в с. Корница. Вкарват в затвора членовете на групата. Някои от тях минават границата и бягат в чужбина, другите биват осъдени на различни присъди. Осъждат следните борци против режима иа БКП :
Георги Бояджиев на доживотен затвор; Крум А. Кондев на 15 години затвор; Асен К. Кондев на 12 години затвор; Мохарем Имамов на 4 години затвор.
Много други напуснаха родината и заминаха на Запад за си спасят "кожите" от тези варвари. Георги Белухов, П. Белухов, Никола П. Белухов, Диньо Панцалов. Велю Ейков. хора които познавах лично. Интернирани бяхя много семейства по северна България. Белуховото семейство цялото, Сюлейман Маджирски с цялото му семейство, Юсуф Велишавов и Мустафа Агулев със семействата си и много други.
През 1957 година, Септември месец започна насилственото налагане на ТКЗС- то. Почна друго насилие, за въвеждане на кооперативни стопанства. Тогава аз бях пълнолетен на 19 години и бях свидетел на това, кака хората бяха карани насила да влизат в ТКЗС. Отново започнаха репресии, побоища, осъдени хора. Спомням си кака хората бягаха до балкана, хора беззащитни, който бъдеше хванат бой, докато подпише декларацията за влизане в ТКЗС. После по радиоуредбата му пускат една песен, че доброволно е подписал за ТКЗС-то, а семейството на човека го лекува завит с кожи, за да оцелее след побоя. Малко след това затвори изселвания и репресии.
През 1957г. 29.10 започна военната ми служба в град София. За да бъда войник трябваше паспорт, който нямах и трябваше да си извадя такъв. В казармата в София ме питаха за името и аз им казвам Байрям Ибрахим Гетов и те ми казаха че съм мохамеданин. Издадоха ми военна книжка и на нея пишеше народност Мохамеданин. След като приключих казармата отидох във Военно окръжие Благоевград. На военната ми книжка пишат Македонец, пълна пародия. Когато отидох да си търся паспорта в Гоце Делчев ми отговориха че трябва да си извадя нов паспорт. Така и направих и на него за мое изумление пишеше Българомохамеданин, да се чуди човек на тази идиотски постъпки.
В София служих на четвърти километър поделение 40120 В. Артилерийски полк. От 300 човека само четирима бяхме мюсюлмани. Изкарахме казармата като братя и така и се разделихме. От Гоцеделчевския край имаше от с. Ляски, с. Тешово, Хаджидимово, Сандански. Петричките села, имаше съшо така и доста хора от Ботевградско. При разговори с другарите от Сандански за имената и защо в Петричките околия няма Турци, а в Гоце Делчев има, ставаше доста интересно. На един мой приятел казах, че са изклани турците в техния кай и той разказа, че майка му е разказвала как се е спасила. Била малко момиче и едно християнско семейство, което си нямало деца я спасили от касапина дядо Кольо "леко коле". На моста на река Струма реже на някой главата и го хвърля в реката. Тя си спомня името Фатме. През 1968г. тръгнахме на екскурзия за Македония, аз, Ш. Кацаджиев, М. Бекиров, М. Джинджиев. Седнахме в Благоевград в една сладкарница и обядваме, а на другата маса седеше един стар човек на около 85 г. който никога няма да забравя. Ние младежи майтапи си правим и той ни попита от къде сме, и ние му отговаряме от Гоце Делчев. Той се обръща към нас и казва "момчета и аз като бях буен на вашите години, да знаете само колко Турци сам изклал по поречеито на Струма". Ние си замълчахме и не му казахме че сме Турци, но бяхме потресени от това което чухме.
Казармата свърши но Възродителния въпрос започна в края на 1959г. Бях на работа в Балкана, като се върнах вечерта гледам площада пълен с хора, милиция, тайни агенти. Питам майка ми какво става, а тя ми каза да не отивам н площада. Да съм бил купил ново облекло(униформа) и да си махне фереджето и шалварите Ако не изпълним тези нареждания ще ни пребият. Аз бях млад, скоро дошъл от казармата, не ме беше страх и реших да отида на площада. Гледката там беше ужасна. Стари жени на възраст 50-60-70 години ги карат да купуват стари балтони.шлифери, поли и да сменят облеклото. Който не се подчини бе глобяван и така хората започнаха протестите си. Всички излязоха на протести срещу варварската политика на БКП. Така и започнаха побоищата за хората, които се противопоставиха - новата униформа, бой, интерниране, затвор.
Не минаха много години, беше 1964г. края на месец Март, когато взеха около 30 човека за запас в Гоце Делчевския полк. Водихме занятия в Родопите, землищата на Вищсрица. Рибново и Осиково. Това трая около 10 дни. Прибрахме се в казармата, и с влизане в помещението ни заповядаха да сдаваме оръжието. Аз казах на началник щаба че оръжията трябва да се почистят, имат ръжда, а той ми отговори че това е заповедта. Попитах го защото това ми беше четвъртия запас и знаех, че при издаване на оръжието винаги трябва да бъде почистено. Цялата история не ми харесваше, имаше нешто гнило в тази заповед.
След по малко от два часа две роти без мюсюлмани в тях бяха строени на плаца, пълна бойна готовност. Аз питам занятието свърши, къде ще ходят, а един старшина приятел ми отговаря "лошо ви очаква, едната рота заминава за с. Рибново , а другата за с. Корница".
На другият ден започна смяната на имената на редовните войници. Те не искаха, почнаха да ги бият. В дивизона имаше двама редовни войници от село Корница Байрям Уручев и Ибраим Ис. Бялков. Техният ротен командир капитан Станимиров ги налагаше с калашника по всяка част на тялото. На другият ден почнаха с нас запасняците. активисти носеха декларации за смяна на имената. Тогава при мене дойде началника на строй групата Гоце Делчев, който беще от с. Господинци. Той беше запаснятс заедно е нас. като го видях скочих, щеше да му строша муфата но колегите ме спряха. Веднага след това той отиде при специална служба, за да се оплаче от мене. След един час дойде спеца на полка с още други двама. Той като ме видя, спря се и каза "ти ли бе Байряме, ако беше друг досега да сме го пребили". Отървах кожата, защото преди запаса му бях нарязал един камион дърва и ме познаваше. Вечерта запасняците ни освободиха. Прибирам се в Корница откъм края на селото и ме срещнаха Фатме Вражелиева и комшиите ми и ми казаха да бягам, че милицията ме чака пред къщата ми. Аз вместо да отида в къщи да видя семейството-си, което не бях виждал вече 15 дни тръгнах в по балкана. Там намерих група Корничани с които стояхме 3-4 дни на студено и влажно време. В същото време в селото и Родопите акцията и побоищата за смяна на имената продължаваха. Аз ги помолих да се приберем в селото, и им казах че с криене нищо не се постига. Така и направихме, тръгнахме към селото. Малко след като влезнах в къщи пристигна и комисията за смяна на имената. Жена ми отиде да види кой тропа на вратата и те я питат къде съм аз. Тя им казва, че съм запас, но този мръсник Геров (военно отчетно бюро гр. Гоце Делчев) казва че сме били освободени от запас преди четири дни. Жена ми му казва, че аз не съм се прибирал, а аз слушам отвътре цялата история и стискам зъби. Тогава Борис Бойчев, който си е от Корница, казва на тези гадове, че жена ми не лъже и те си тръгнаха. Аз си отдъхнах за малко. След около два часа идва Исмаил Гета и ми казва, че това насилие по смяната на имената е отменено. Аз излязох на площада и там беше пълно с хора. Казах им да отидем при кмета, да вземем декларациите, които насилствено бяхя подписали и да ги изгорим. Така и направихме. Не мина и седмица и ето я и Държавна Сигурност. Започнаха да разпитват кмета , кой е скъсал декларациите и кои са главните инициатори. Кмета им казва имената на Дрилевите братя, Бялковите братя и моя милост. На другия ден започна изселването. Първата група бяха братя Дрилеви, братя Бялкови втората. Аз и И. Пашов, Ахмет Лапандов бяхме групата за следващия ден. За наш късмет дойде заповед, че изселването е отменено.
Така приключи трагедията през 1964 година. Някои бяха бити други изселени по Ловешкия и Етрополския балкан. Така премина тази гнусна диктаторска история, която бе продиктувана от политбюра на ЦК на БКП и от господата: Тодор Живков. Милко Балев, Пенчо Кубадински. Станко Тододров. С заповед до всички места - окръзи населението помаци мюсюлмани да им се сменят имената, не бе успешно, тъй като в много от районите хората се съпротивляваха. Основният "герой" за ръководенето на геноцида в Благоевградска област беше първия секретар на Благоевградски окръг Кръстю Тричков. Въпреки всички убийства, побоища, изселвания и затвори не успяха да сломят това население, и да го откажат от неговата мюсюлманска религия и майчино име.
Трагедията не спира дотук. Минаха 5-6 години и акцията почна отново. Тайно решение на ЦК на БКП 20.06.1970 г. отново за смяна на имената, но не като през 1964г. спонтанно по целите Родопи, а по райони. Най напред със служителите по места, по села. Първите насилия започнаха в Барутин през 1972г. първите бити и убити бяха там.
В края на 1972г. тази мръсна политика дойде и при нас. Имаше една група секачи в местността Предел (Разложко землище). Една вечер ченгетата на Държавна Сигурност (Д.С.) и органи от Д.С. Георги Стойчев и н-к Трендафилов от Гоце Делчев отиват и ги пребиват,принуждавайки ги да си сменят имената. Това бяха Ибраим Ибр. Бялков, Байрям Бялков, Ахмет Вражели, Бекир Садулев и други. Почнаха след това със служителите да викат в Гоце Делчев да принуждават насила да си сменят имената. В тези групи бях и аз. Групата, която решихме да организираме нощно дежурство, за да не допуснем отвличане на хора един по-един. Доброволно образувахме група от около 40 човека и си разпределихме смени за нощно дежурство.
Един ден пристигна кв. отговорника от Д.С. Гоце Делчев, за да подготвя почвата за асимилацията. Ужким ходи в дома на Риза Бекиров за да му намери работа, а през това време организира неговото отвличане. Благодарение на жените от махалата този мръсник Г. Тойчев е изгонен.
През това време в селото пристигат граничари с кучета. Това изплаши хората и всички се събраха на площада заедно да се защитят. Беше доста студено, някъде към 20 Януари. Хората си напалиха огньове, за да се топлят. Така започна нашият мирен протест срещу нечовешкия начин на третиране на хората и насилствената смяна на мюсюлманските имена. Нещо което може да бъде направено единствено от майка ми и баща им!
Така изкарахме до 28 Март, навън на студа. Наложи се да спрем работа, да спрем децата от училище. Моите 3 деца ми разправяха как в училище им обясняватч.че не са турци, а че са Българи(християни). Това ме принуди лично да отида при директора Димитров и му казах, че ако продължават така да НЕ учат децата по програмата ще ги спрем от училище. Той ми отговори че така му е наредено, и че спирането на децата от училище си е наша работа. И така и прекратиха училище. Тогава започнаха да глобяват за непосещение на училище. Аз получих шест наказателни постановления. Пратих ги в Министерството на просветата с жалба за неспазване на учебната програма. Но това беше глас в пустия и се наложи да се платя глобите. През Февруари в Корница пристигат от Благоевград, първият секретар на БКП Петър Дюлгеров и Владимир Садев. председател на Окръжен Съвет Благоевград, за да се срещнат със селяните от Корница. С тях бяха и доста служители на на Д.С. Гоце Делчев и Благоевград. Той искаше да проведе митинга в салона на читалището, но ние отказахме. И така започна диктаторска лъжлива реч на селския площад. Започна да говори лъжи, как ние организаторите на протеста сме подтиквали хората и че сме го правили под влиянието на Турския шовинизъм, че сме Българи, а не Турци. Също така заяви че БКП няма да позволи на такива вражески групи да манипулират хората и да ги карат да мислят че са турци, а не Българи. Почна и яростно да заявява, че кръв ще се лее, но имената ще бъдат сменени. Това бяха думите на диктатора от БКП Петър Дюлгеров. Продължи да ни обвинява в това как войник от съседното село Лъжница бил дошъл да си види изгората, а ние сме го пребили. Абсолютна лъжа. това беше една ергенска свада, за която много хора не знаехе.
Аз му поставих вапроса: Щом като е като такъв защитник и хуманист, да ми каже кой преби в местността Предела пашите съселяни работници и сега доктора (Стойнов) да ходи да ги лекува по домовете им. Той отрече това да е вярно. Свидетели и също бити заявиха това пред него. Дори казаха имена на хора от М.В.Р. Гоце Делчев, имена на биячи. и той пак отрече. Казах на един съселянин да докарат брат му Ибраим Ибр. Бялков. който беше пребит на Предела. По късно началника на М.В.Р. Гоце Делчев Трендафилов забеляза че носят Бялков (битият) и веднага каза на Дюлгеров да напусне трибуната, набързо се качиха на джипката и отпратиха за Гоце Делчев. После казаха че сме искали да го вземем за заложник, което е абсолютната лъжа. За нас това са нечовешки действия. Лъжеше този диктатор този разбойник, за да се оправдае защото трябваше да отговори за битите на Предела. Всички знаехме че неговите послушни подчинени бяха биячите. Така митинга свърши, но ние си продължихме мирния протест. Писахме жалби до ЦК на БКП, Министерски съвет, Просветата, както е една молба до народния ни представител Крум Радонов. Искахме да дойде в селото е да разясни случая с битите работници в местноста Предела, и за спирането на децата от училище да му обясним причините. Той като наш избранник някъде на 20-22 Март дойде в Корница. Чухме абсолютно същите приказки и овъртания и от него. Каза че понеже бил в София и не знае за тези неща и като се върне в София ще докара юридическа комисия, за до разследват случая. И така той благополучно си замина.
Действително изпълни обещанието си на 28.03.1973г. в четири часа сутринта пристигна „юридическата комисия от София, въоражена до зъби. Начело бе Министъра на Вътрешните Работи. Ангел Цанев. Той започна боя срещу безащитните мирни селяни. С конния ескадрон от София, които коне преспаха в джамията както и полиция от Благоевград, Петрич, Разлог, Банско, Гоце Делчев и доброволни отряди от тези райони. Най напред на площада пристигна пожарната кола заредена с гореща вода и почнаха да пръскат по хората. Други групи милиционери с автомати стреляха и убиваха невинни хора.
Имаше много лъжливи клевети, че сме завладяли кметството и сме сложили Турското знаме. Също че сме карали учителите да учат децата на Турски език, нешто абсурдно, защото нито учениците, нито учителите знаят Турски език. Че сме искали да вземем за заложник народния представител Радонов, че сме посягали и сме са гаврили с християните и тихните жени, че сме правили саботажи и палежи. Не отричам, че запалиха две плевни на двама комунисти, както и се опитаха да запалят и фурната но не успяха. Тогава аз отидох в кметството и му казах на кмета, че те много добре знаят за тези палежи и че това е дейност на хора на властта. Казах му обаче, че ще сложим охрана и ако го хванем този който изпълнява тези поръчки жив в огъня ще го хвърлим, защото знаехме че е човек на БКП. След това предупреждение палежите спряха. Всичко това се правеше, за да ни обвинят, за да изпълнят целите си с изселването и затворите.
Над 100 ранени, 4 убити на място, стотици бити, 10 души затвориха, 30 семейства интернираха по различни краища на северна България.
След всички тези зверства на 29-31 Март цялото село изплашени до смърт отиват доброволно да си сменят имената. Срам и позор за органите на реда да съобщят, че е станало по желание. Не можем да говорим за желание когато дулото на автомата е наблизо и полицейските палки са в акция ако откажеш. Който не иска също така бива пратен на 'екскурзия" в Северна България.
Сега да ви разкажа за моите лични премеждия. Бях в долната част на площада и чух нешто да бумти, когато погледнах какво да видя, улицата задръстена от колона коли. Аз скочих и казах на останалите да стават бързо, че милицията идва и тръгнах към клуба до читалището да съобщя на другите които спяха. Оттам, отидох към моята махала да съобщя на хората там, както и в бялковата махала. Когато се върнах при кондевата чешма гледам площада вече блокиран от милицията. Стреляха по хората, ранените Вайда Барганова и Филдис Гъцев пишяха. Нямах друг избор освен да се прибера при семейството си и да ги успокоявам, и в същото време да очаквам арестуването ми. След около час милицията (около 10 човека) пристигнаха в къщи. Трима офицери влезнаха в къщата с автоматите си срещу мен и съпругата ми. Нахвълиха се върху мен, закопчаха ме с белезници и почнаха да ме бият както и да бият жена ми. След това продължиха с обиск на къщата, какво мога да имам аз? Влезнаха в кухнята и взеха кухненския нож, с който по техните думи съм щял да ги убия. Взеха също и двете брадви от цепилника за дърва. Изкараха ме на двора и пак бой! След това ми сложиха полу шубата (връхна дреха) на гърба, червен фес на главата, и чифт ботуши на раменете. С ножа. с двете брадви с това е бил въоражен генерала, сиреч Аз, който ще свали народната власт и който щял да воюва с многобройната милиция и войска. С ритници, като животни ни повлякоха към площада на селото(мен и съпругата ми). Ръководителят (Никола Юсев) на групата, която ме арестува с гордост даде рапорт на генерала че ме е хванал въпреки моите съпротивления. "Хванах лидера на бунта без жертви". Гледката на площада ме стъписа още повече, нямаше нито един мой съселянин. Всички бяха натиканя в читалището. Не искам и да си представям как го бяха направили!
На площада бяха натрупани ножове, брадви, колове, синджири и още какво ли не. Имаше и видео камера, която засне гаврата с мен и жена ми. В същото време срещу мен тръгна един цивилен агент със счупена карабина без приклад, счупена защото пребил сумати народ с нея. Засили се срещу мене и са опита да ме удари в слабините, аз се предпазих, но той със същата тази карабина ме удари по главата. Оттам ме водят към клуба до читалището като камерата продължава да снима. Вътре генерал Ангел Цанев ме удари 4-5 палки по главата крещейки "казвай къде е щаба твойта майка помашка". Той спря да ме бие, но след него други мераклии ме погнаха. Дойде Димитър Шопов от МВР Гоце Делчев, който лично преби жена ми вън на площада и разскъса дрехите й, остави я полугола и започна да бие мен. Аз вързан, с белезници, не си спомнях вече колко бой отнесох. Дойде генерал Арабаджиев от МВР Благоевград и ми каза"'хайде бе Гетов нали щеше да се бием". Аз му отгтоворих че няма срам да говори така, дошъл с 1000 души въоръжени да бият и убиват безащитни селяни - жени, деца и старци. Той веднага разпореди да ме закарат в Благоевград, за да бъда осъден. Изкараха ме от читалището и хората ряха вън, за да видят как ме вкарват в катафалката с вързани очи. крака, и закопчан с белезници. Двама милиционери с автомати ме вкараха в катафалката за Благоевград.
Мене вкараха в затвора, а съпругата ми с децата интернираха с четири невръстни деца в село Рабиша, Видинско, за неопределен срок по чл. 14 от закона на МВР. Това всичко без съд и присъда. Мен обвиниха, че съм бил организатор и ръководител на Контра —революционна организация за сваляне на така наречената народна власт. Осъдиха ми по член 109. чл. 108, за клевета на властта. По член 96 за насилствено взимане на властта. По чл.95 за въоръжено въстание и убийства на ръководни лица, което просто не съм си го помислял дори. Аз дори не знаех какво е конспирация. Така скалъпиха обвиненията, за да ме осъдят. Присъдата беше следната: по чл. 109-12 години затвор; по чл. 108-5 години затвор. Що се отнася до чл. 95 или 96 - 20 години затвор или смърт.
И така два месеца разпити, тормоз, стрес. Така скалъпиха обвинението с лъжи и заплахи, а на покорните свидетели казваха "не се плашете той жив няма да остане". Същото нещо бяха казали и на съпругата ми, не искам и да си представям как го е приела.
Така ме осъдиха на 12 години лишаване от свобода и 1500 лева глоба. От тези 12 години излежах 8 години и 3 месеца. В Централния Софийски Затвор. Двадесет и седем месеца бях в наказателното отделение без никакво излизане. Спиш на бетонния под, една кофа за тоалетна. Незнам как издържах на напрежението, и на този психически и физически тормоз през тези 27 месеца. Двадесет и пет месеца в наказателното 7-мо отделение началник на отряда беше обущар, нищо човешко в него, пълен загубеняк. Всеки ден заключваха отвън и бой бой, а ти седиш и чакаш своя ред. Едната страна на коридора бяха подсъдими, а другата осъдени на смърт и следствени. Така минаха два месеца в седма килия като следствен. На четири единични дюшека спяхме 11 човека, вътре кофа за тоалетна. Храната ни я даваха като на кучета.
Пристигнаха ни обвинителните актове а като ги прочетох разбрах на какви лъжи е способен човек. След това ни откараха на дело в Благоевград, на съд. Натоварваха ни като картофи и ни разтоварваха не пред съда, а извън града в един склад. Започна формално делото и защитата ушким ни защитава. Съдията Ангел Русев каза "говорете, говорете, ние с Крум Малешевски имаме време да ви слушаме". Имайки предвид, че каквото и да се каже присъдите бяха определени от БКП и МВР, това беше пълна загуба на време. Завърши наказателното дело от общ характер № 194 от 1973г„ Благоевград. Осъдиха ни по членовете на наказателния кодекс: чл. 109,108,95,96. Осъдените бяхме следните:
Байрям И. Гетов - 12год. затвор; Алил А. Бялков - 12год. затвор; Ибраим И. Кисьов -10год. затвор; Юсеин И. Сърмалиев - 8год. ; Айруш И. Хаджи - 8год. ; Исмаил Б. Бялков -8 год. затвор; Байрям Б. Дзулев - 6 год. ; Исмаил- Ал. Бузев -.6 год. затвор; Юсуф И. Сърмали - 5 год. ; Мустафа Ф. Бялков -3 год. затвор.
И така започнаха тежките години в затвора.
Две години в 7 наказателно отделение посрещах какви ли не престъпници, както и невинни хора като нас. В затвора бяхме 1300 човека, 80 процента цигани за убийства, кражби, изнасилвания, 15 процента за присвояване и грабежи от държавата, и 5 процента политически затворници. Нашият процес свърши и докараха други такива обвиняеми от Петрич, обвинени по същите членове. Македонци за образуване на единна македонска държава и те бяха 10 човека. Те бяха с действена организация и печатница в Скопие, но нали са християни при тях най тежкото обвинение беше 5 годишна присъда. Сократ Маргилов - 5 год, , Иван Тимчев - 4 год. , Георги Цикандела, Илия и други.
Ако трябва до говоря за държавните кражби ще ми е нужно много време. Лальо Кючуков и още девет човека, и как цялата авиация Балкан в Близкия изток е работила за тях. Милиони левове откраднати. Интересното е че тях ги осъдиха на смешни присъди.
Генералния Директор на 10од. затвор и 2000 лева глоба, на по 1-3 години присъди въпреки че бяха завлякли сума пари.Моите колеги от процеса ги откараха в затвора в Стара Загора, мен оставиха в Софийския Затвор при крадците, убийците, изнасилваните, шпионите и какви ли още не. Съвестните и добрите хора от администрацията бяха малкото които се държаха човешки. Аз оцелях в затвора благодарение на заместник началника на затвора полковник Димитър Ботев, който не разрешаваше да се гаврят с мене. Преди него беше една пияница, разбойник, пол. Кънев и при негово присаетвие в затвора беше ад.
Не мина една година и започна тормоза по смяната на името ми. Администрацията не се намесваше. Идваше един агент от ДС полковник Чернев с който имах разправи около 3-4 години. Много ме тормозеше. Опитваше с какви ли не лъжи да ме изнуди да си сменя името. Видя че по този начин няма да успее. Писаха ми бъргарско име без мое разрешение и знание и ме водеха записан на българско име в затвора. Аз веднага почнах протести, жалби до всички висши инстанциив България, както и до Организацията за правата на човека. Жалвах се и до Хелзинки. В едно от писмата ме питаха, защо не съм отговорил на на тяхното писмо. Тогава разбрах че просто не съм получавал всички писма. Тогава те пращат едно до мен и едно до Тодор Живков, чак тогава получих писмото им. ДС. откачиха, как съм бил успял да стигна до Хелзинки с кого и как съм изнесал тези жалби. Аз им отговорих че това е тяхна работа, защото аз пращах тези жалби до Държавния Съвет и Министерството на Правосъдието. Някой от там ги е пратил до Хелзинки. Затова им казах че някой от техните служители ги е пращал. Бях много упорит и тази моя упоритост и желание да докажа че сме невинни и несправедливо осъдени все пак даде малък резултат. Благодарен съм на тези честни хора, които бяха осъдени нечестно като мен. Благодарен съм им, защото много ми помагаха да се защитавам и да пиша въпросните жалби ло различните инстанции. В 7 отделение бяха много такива, Мехмед Фуат Юмеров беше един от тях. Той беше от Шумен излежал една присъда в Старозагорскят Затвор и преместен в Софийския, от 1951 до 1964 год. След прословутата амнистия го пускат и след няколко години през 1970 пак го осъждат на доживотна. Благодарение на него събрах доста кураж и смелост. През 1974 год. го размениха за Български шпионин в Турция и той замина за Турция. Имаше и много други осъдени по възродителния процес. Аз бях на 12 год. затвор, Ибрахим Ходжов на 4 год. , Хасан Ходжов на 2 год. Имаше също от Аврамови колиби, Якоруда, Сали Моласалив. на другите не им помня имената. Николай Галов от Перник 18 годишен за атентат срешу Тодор Живков. Киро Палавеев преподавател Марксизъм и Ленинизъм, осъден на 1 год. затвор. Аз му разправях за нашите страдания и за какво сме осъдени и той едва повярва, че чак доттам се е стигнало. После отиде на дело в Шумен в етапното се събрал с някакви християнчета от Гоце Делчев това което му разказали го знаел вече. Той разказваше и плачеше. Полковник Биков, Цоньо Цонев, Атанас Цонев бяха хората, които много ми помагаха с литература за четене. Бай Атанас ми донесе книгата Оптимическа История на България на Иван Хаджийски том 1-ви. Книгата беше 800 страници за времето през Турското Робство.
Д.С. докараха емигранта Борис Арсов от Списание Левски в Италия. Осъдиха го на 15 години затвор и го преместиха в Пазарджишкия затвор, здрав и читав. След няколко месеца казаха че е починал "нанка". Един евреин имаше Мишел се казваше, работихме заедно в шести отдел дърводелната. Той ми докара една книга за обесването на Васил Левски. В нея пишеше как поп Крастъо го е предал и как 15 дни Левски висял на въжето, българите минавали и го плюели, но никой не го свалил от въжето. Накрая Турските власти го свалили и го погребали. Затова не се знае къде е гроба на Васил Левски. По време на моята присъда 3 човека се обесиха, един се хвърли в казана за готвене, един пък в пещта в Кремиковци. Това бяха големи трагедии.
В книгата Оптимистическа теория на Българския народ пишеше, че през времето на Турското робство в България в района на Котел била най - голямо влиянието на Турците, но те държали Българите настрана от тях. През времето на Робството не е имало хареми. не е имало потурчване и никакво насилие. Големите золуми и убийства които ставали ги правили Българските чорбаджии и така наречените , войводи . комити.
И така тормоза за името продължи 5-6 месеца. Аз продължавах протестите до всички инстанции за моето несъгласие да ми сменят името. Почнах да получавам писма от много мои приятели от Европа. Писаха ми Германци, Французи, Турци . Италианци, Гърци и други. Всеки месец получавах по 10-20 картички и началниците на затвора се видяха в чудо за подкрепата която получавах от чужбина. Един ден дойде началника на затвора и ми каза да го последвам, на мене ми се изправи косача от страх, помислих си край това беше с мене. Отидохме в администрацията и той им каза да ме заведат в архива с турското ми име. Това си ти каза ми той" по - голям инат от дървен шоп. Аз му отговорих, че от шопите всичо става и овчар и министър, само пожарникар не става, защото главите им са дървени и ще изгорят. Аз не съм дървен шоп му казах, а съм човек със съвест и достойнство, не мошенник и шпионин. И така тежки и онизителни 8 год. и 3 месена изкарах в Софийския Затвор.
Но тормоза от Д.С.продължи и след това. седмица след прибирането ми в къщи дойде кварталния от Д.С. Гоце Делчев, Георги Стойчев. Пак започна за смяна имената, аз пак отказах. Мина се месец, сменят ми името служебно без мое знание и съгласие. Накараха ме да си извадя паспорт, че иначе няма да съм легитимиран. Извикаха ме в МВР Гоце Делчев при кварталния Тойчев и заместник началника на МВР Димитър Шопов. Казаха ми "Гетов излежаването на присъдата не значи, че си свободен". Оттук нататък си под наш контрол, и без наше разрешение не можеш да напускаш района на Гоце Делчев. В противен случай съм щял да нося наказателна отговорност. Аз не се подчиних на тези разпореждания, но те пуснаха агенти доносници да ме следят и подслушват. Това не ме притесняваше защото винаги усещах кой е агент. Не се страхувах, защото от затвора излезнах почти адвокат, знаех повечето закони и правата произтичащи от тях. Винаги когато имаше спорове, не можеха да ме оборят и затова прибягваха до ругатни, заплахи. С достойнство и без страх защитих моята кауза за запазване на името, в името на човешкия живот. Така продължи моят живот със спорове и разправии за произхода ни. През 1986 год. беше лятото ми дойде призовка да явя в МВР Гоце Делчев. Отидох , вкараха ме в стаята на началника, четирима бяха вътре, двама от които познавах. Единият заместник началника на МВР Кацаров, а другият следовател от Благоевград Биков, както и Тойчев и Шопов. И пак се почна спора с тях, спорихме около четири часа, за действията им, за репресиите на мюсюлманите, за смяната на имената, за присъдите, за убитите и за всички останали гаври. И пак се почна с заплахите, че с моето държание и действие, преди съм имал късмет, но сега ще ме очистят и няма да ми се размине. Казаха нашите ръце са по силни от твоите, ще ги отрежем твоите ако трябва, но историята няма да се променя. Аз им отговорих, че не се и съмнявам че са способни на това, като знаех какво сториха преди, в миналите години. Казах им обаче, че не ръцете, главата да ми отрежат историята е решила много спорни и сложни проблеми и този също ще бъде решен. Казах им господа вие твърдите, че няма връщане назад, да няма , но вие ще продължите напред и ще паднете в голямата пропаст и никога няма да излезете оттам. Да знаете от мен, аз съм прост човек вие сте шовинисти, но ви остава малко. Аз ве давам най - много 2-3 години и край с вашата "Слава". След тези думи Шопов скочи и изкрещя да напусна и ми каза. че ще ме намерят някъде мъртъв. Така приключи този диспут един срещу четирима.
(Материалите подготви - Мустафа Бялк)
-
По време на Пражката пролет през 1968 г. Свилен Капсъзов предупреждаваше онези, които тръгнаха да я премазват с веригите на танковете си:
Не правете роби
своите подобия.
Всичко е превратно
и се помни всичко!
Зарад злобата ви сляпа
и тиранството ви глухо
роби ще са утре
вашите потомци.
(„Заветът на Есхил”)
Поетът не чакаше 10 ноември 1989-а, за да заговори за уродствата на тоталитаризмите, за срамния «възродителен процес» срещу помаците не само в Родопите, а и в Пирин, и в Северна България – (Ловешко, Плевенско) през 1970-1974 г. – генерална репетиция за другия «възродителен процес» срещу турците в България през 1984-1985 г. По повод на предложената през 1978 г. в Издателство «Български писател», и в сп. «Родопи» Свиленова «Приказна поема» - реплика на Константинос Кавафис («В очакване на варварите») и стихотворението «Експериментални кучета» възродителят-енциклопедист Николай Хайтов (уж някогашен „застъпник” на Свилен!) съчинява и изпраща до съответните служби в Държавна сигурност следния пространен литературен донос:
-
Още през 1978 г. с написването и предлагането за печат в Издателство «Български писател», а след това и в сп. «Родопи» стихотворения като «Приказна поема» и «Експериментални кучета» и други, в които той изрази своите най-съкровени настроения, убеждения и чувства и не само към провежданите по това време 1976-1979 г. възродителни процеси и към ангажиралите се към това дело държавни и местни дейци, но изобщо към нашата съвременна действителност.
Който би искал да узнае какви точно са били тези убеждения, настроения и чувства на Капсъзов, достатъчно е само да причете неговата «ПРИКАЗНА ПОЕМА». Въпросната творба се намира в папка II, приложение № 35. Нещата са в нея са назовани твърде ясно, за да има нужда от обяснение кои са тези ВАРВАРИ РЪЖДИВИ... Не е мъчно да се разбере кой е и ЦАРЯТ на най-славната, най-културната и от всички «най...най... страна», който решава ДО КОСЪМ ДА ПРИЛИЧАТ ТЕ НА НАС ,т.е. останалите българи. Проследете как са описани «царедворците» - като МЕЧКИ и ХИЕНИ В КЛЕТКИ със ЗАСТОЯЛА КРЪВ В ОЧИТЕ ИМ, които се запътват към МАСИВА ЗЛОЧЕСТ, за да оставят БЕЗ КОСТИ неговите обитатели. (Подчертаванията са на Хайтов).
«Приказна поема» на Свилен Капсъзов естествено е останала непечатана в 1978 г., а и по-късно авторът й я смята за непретенциозна, макар че идеята му е да открои «многоликата диващина в цивилизацията и непритворната цивилизованост в «диващината». Доносителските прочити на Николай Хайтов и Величко Караджов (тогава първи секретар на ОК на БКП в Смолян) откриват обаче неочаквана многопластовост, многозначност; спокойно може да се каже, че те са принос в литературознанието, принос в историята на онази антитоталитарна българска литература, която – поради своята изначална неприспособимост към канона на соцреализма - съзнателно и волево се отграничаваше от «литературата на НРБ». Тук няма как да не си спомня една от темелните епиграми на Радой Ралин: «О, доносничество, ти велико средство,/ що запазваш сатиричното наследство».
Читателю, имай търпение за още десетина реда от доносническото съчинение на Николай Хайтов, защото те – макар и опосредствено - са документално свидетелство за една особено актуална, но потулвана, заобикаляна не само днес тема: идентичност и асимилация. «Възродителният процес» не според доц. Искра Баева и проф. Орлин Загоров, а във все още непознатата непроучена, неиздавана у нас изгнаническа литература на мюсюлманските общности. В Института за литература към Българската академия на науките започнахме съвместно с проф. д-р Зейнеп Зафер от Факултета по хуманитарни науки в Анкарския университет и Даниела Горчева – журналист, главен редактор на сп. «Диалог» (Холандия) работата по научен проект «Идентичност и асимилация. «Възродителният процес» през 70-те – 80-те години ва ХХ век в литературата на мюсюлманските общности». Целта на проекта е да въведе в научно обръщение тази непозната, ничия, в повечето случаи емигрантска литература, мислина и писана у нас и в Турция от насилствено изселените наши сънародници. Това е документална, мемоарна, художествена литература, не просто алтернативна на соцреализма, а литература на травматичния опит, литература на съпротивата срещу подмяната, срещу кражбата на самоличности. Проучването на самосъзнанието, самоличността на тази литература на травматичния опит далеч не е само литературноисторически, но и съществен за България, за Балканите психологически, социометричен, етнопсихологически, социално-психологически проблем. Тя съществено ще допълни представата за „другия” на Балканите.
Срещу кражбата на самоличности.
Браво оригинално силно казано възхищавам се
очаквам с нетърпение.
-
Malko e izvır6ila BKP za6toto sega glasuva6e za neq pod stroi .
-
Най-голямата заблуда в момента е тая-виновниците за възродителния процес на съд.Агентите на ДС на съд.Не съм нито единия,нито другия.Голяма тъпотия.Това е насочване на общественото мнение в друга отдалечена посока.Кой цели това?Това не е актуално.Кой ще отиде на съд?.Кой е виновника?Въпреки,че аз,лично аз Хасан Исмаил,може би един от най-потърпевшите от т.н.Възродителен процес от 1912 до 1971 ,съм склонен да простя на всички/но не и на майор Кръстев/.Всичко е минало,което не трябва да се забравя.Анализирайки миналото не трябва да се допускат нови грешки.Да не отваряме стари рани.И да ги осъдят какаво нас ни грее-ще се почувствуваме удовлетворени?Глупости.Ще се почувстваме още по-виновни.Какво се получава-Ще вадим зъб на беззъбия. 90% от Виновниците вече не са живи.Хора опомнете се.
-
Възродените - 20 години по-късно 1 част (http://www.youtube.com/watch?v=ET-e8lcDEBw#)
-
Възродените - 20 години по-късно 2 част (http://www.youtube.com/watch?v=XJmYuSAt_Wk#)
-
Възродените - 20 години по-късно 3 част (http://www.youtube.com/watch?v=DGkENmG_9KM#)
-
ЗДР приятели мисля че всички сте добре което желая на всички от все сърце.
Аз тук с голямо закаснение и съжеление но по добре късно отколкото никога
искам да се ИЗВИНЯ на един доста достоен човек без да го познавам се нахвърлих с простащината си и.......
Госпожа Dilmana искам прошка дано не е станало късно за това.........
Поразрових се малко и видях че е трябвало да се гордея с ВАС.
Още един път се ИЗВИНЯВАМ.
-
Драги Ибрахим,
няма нужда да ми се извинявате, стават тези неща. Разбирам болката ви, разочарованието и оттам - мнителността към българските журналисти.
Съжалявам, че едва сега виждам постинга ви, пътувах тези дни и не съм преглеждала пощата си, където получавам известия за нови реплики във форума на Помак.
Поздрави на всички, Даниела Горчева
-
Най-голямата заблуда в момента е тая-виновниците за възродителния процес на съд.Агентите на ДС на съд.Не съм нито единия,нито другия.Голяма тъпотия.Това е насочване на общественото мнение в друга отдалечена посока.Кой цели това?Това не е актуално.Кой ще отиде на съд?.Кой е виновника?Въпреки,че аз,лично аз Хасан Исмаил,може би един от най-потърпевшите от т.н.Възродителен процес от 1912 до 1971 ,съм склонен да простя на всички/но не и на майор Кръстев/.Всичко е минало,което не трябва да се забравя.Анализирайки миналото не трябва да се допускат нови грешки.Да не отваряме стари рани.И да ги осъдят какаво нас ни грее-ще се почувствуваме удовлетворени?Глупости.Ще се почувстваме още по-виновни.Какво се получава-Ще вадим зъб на беззъбия. 90% от Виновниците вече не са живи.Хора опомнете се.
Hasan ismail kardeş, всеки си има своя ''майор Кръстев'' на когото не иска да му прости. Тук не е важна самата присъда, по-важното е отношението на сегашното правителство къп този въпрос.
Ако се усъдят няколко десетки червенофашистки възродители това ще покаже че в скоро време вече няма да има подобни възрождения и извращения. Но ты като досега нищо не се е направило по този въпрос това идва да рече '' като му дойде времето, дупе да ви е яко''. Важното е дали пак ще има ''кръстилка'', лобут, гаври като зорлем домус и сланина по устата. Надявам се да бъда разбран правилно. Селам Алейкум!!!
-
Приятели,този,който прощава - той е по-силният.Може би верният път е този-да простим и да гледаме напред.Но да не забравяме и да не допускаме да се повтори...
-
Шалът на Сайде я изключи от училище ???
Юлиана Методиева, 27 Октомври 2011
В 7.45 ч. на 17 октомври в с. Горно Краище, община Белица, се случва следното. Ахмед Дунгьов, директор на ОУ „П. К. Яворов”, повиква в директорската стая осмокласничката Сайде Мехмед Мехмед. Пред класната на момичето Дунгьов съобщава, че я отстранява от учебни занятия. На родителите й бива връчено уведомление. С облеклото си Сайде Мехмед „изразява етническа, верска или религиозна принадлежност. Посещава училище във вид противоречащ на чл. 135, ал. 1, т. 3 от ППЗНП”.
Това е единственото основно училище в селото. Най-близкото учебно заведение е в Якоруда, на десетина километра. Това означава, че Сайде трябва да пътува, за да довърши основното си образование. Правото й на образование е разписано в българската конституция.
В цялата община живеят предимно мюсюлмани. Педагозите от ОУ „П. К. Яворов” са българи и помаци. В края на миналата учебна година между някои учители и майката Хатидже Мехмед неколкократно са възниквали разпри за начина на обличане на момичето. Хатидже цитира дори думите на една от педагозите: „Детето няма право да идва така облечено. Това е моето училище, това е работното ми място!” Наричат семейство Мехмед дори „психари”. През лятото атмосферата около шала на Сайде, завършила с отличен учебната 2010-та година, се влошава с всеки изминал ден. Логично следва и решението на педагогическия съвет да приеме специален текст в правилника. Той на пръв поглед звучи съгласуван с Правилника за приложение на Закона за народната просвета. Според него учениците трябва да носят облекло, което да им позволява да участват равностойно в образователния процес. Религиозният атрибут се подразбира като забранен. Изразът „училището е светска институция” дава привидно силен аргумент за изключването на осмокласничката.
В ОУ „П. К. Яворов” не е приета униформа. Сайде определено има модерен външен вид. Обута е като връстничките си с дънки, носи цветен пуловер. На 15 септември влиза в училище, без да е променила решението си да ходи с шал. За нея той е неразделен знак за принадлежност към вярата й. Упоритостта й разгневява 13 члена на педагогическия съвет. В писмо до РИО – МОНМ те искат своевременно становище.
Разправиите в с. Горно Краище и забрадената Сайде стигат и до в. „Струма”. По адрес на момичето започват да се пишат злостни думи, анонимни националисти подхвърлят накърняващи честта й квалификации.
Семейство Мехмед са притеснителни хора. Те не допускат, че решението на дъщеря им от лятото на 2011 г. да носи навсякъде забрадка ще взриви така част от обществото в Горно Краище. Още повече, че нейните съученици приемат това за напълно нормално, което личи от подписката им в нейна защита след изключването й. Мехмед и Хатидже Мехмед започват да търсят различни институции. Отиват в Агенцията за закрила на детето, питат „На кого пречи детето ни?”. От агенцията предпазливо обещават да излязат със становище. Бавят се. Родителите на Сайде настойчиво търсят реакцията на образователните инспектори към Министерството на образованието. Началникът на РИО Ивайло Златанов изпраща докладна до директора Ахмед Дунгьов. В докладната има такъв текст: „...Сайде Мехмед прави опит да наложи в едно светско училище морал, който не се възприема от другите... Допускането на Сайде в този вид я поставя в привилегировано отношение. Тя не осъзнава, че със своето поведение учениците от училището са поставени в неравностойно положение.”
„Какво ще стане с училището, ако всички момичета тръгнат като Сайде”, каза пред „Обектив” директорът на основното училище Ахмед Дунгьов.
„Това е заплаха от ислямизъм, не можем да позволим носенето на забрадка, заяви пред „Обектив” Любка Станева от РИО – Благоевград. - Сайде ще има последователи, ако не реагираме.”
Казусът Сайде Мехмед е на бюрото на министъра на образованието Сергей Игнатов. Как той ще прецени шанса за конституционното й право на образование, все още не е известно.
Заведена е и жалба в Комисията за защита от дискриминация.
В подкрепа на жалбата на Мехмед Мехмед, бащата на Сайде, на 21 октомври Българският хелзинкски комитет излезе с официално становище пред РИО – МОНМ. В него правозащитниците заявяват: „Ограничаването на правото на вярващите ученици да се придържат към каноните на своята религия не е продиктувано от належаща обществена необходимост и в този смисъл не е съответно на стандартите на едно демократично общество, което уважава правата на човека. Тези опити също така са неосъществими, тъй като цялата организация на обществения и културен живот в съвременните общества е свързан с религиозна символика. В системата на българското образование православните религиозни празници се съчетават с ученическите ваканции.”
В с. Горно Краище жителите са разбунени. Районът е деликатен, нужно е адекватно поведение и управленска далновидност. Неизбежно ГЕРБ и ДПС се опитват да извлекат партийна печалба от случая с осмокласничката Сайде Мехмед. Дали ще се върне тя на училище е в ръцете на ръководителите на образованието, както и на националните органи за защита на правата на човека. Дано случаят със Сайде да не отвори отново път за Страсбург!
23 октомври 2011 г.
Послепис: Благодарение на застъпничеството на БХК на 25 октомври Сайде Мехмед се върна в училище „П. К. Яворов”. С кратко писмо до директора Ахмед Дунгьов РИО - МОНМ възстановява правото на образование на осмокласничката. За правото да носи шал, докато завърши основното училище, ще има решение на Комисията за защита от дискриминация. Дотогава навярно ще се произнесе и министърът на образованието. Неговата позиция ще отекне силно за мюсюлманското малцинство в Горно Краище, Якоруда, Белица.
http://www.bghelsinki.org/bg/publikacii/obektiv/iuliana-metodieva/2011-10/shalt-na-sajde-ya-izklyuchi-ot-uchilishe/ (http://www.bghelsinki.org/bg/publikacii/obektiv/iuliana-metodieva/2011-10/shalt-na-sajde-ya-izklyuchi-ot-uchilishe/)
-
Талейран беше казал на Наполеон по повод убийството на Ангулемския
херцог, един от противниците на императора: "Ваше величество, това не
е престъпление, това е нещо по-лошо -- това е грешка!"
Така нареченият "възродителен процес" е престъпление дори по действащия
по онова време Наказателен кодекс, който инкриминира дискриминацията,
принудата и посегателството срещу личността. Насилственото сменяне на
собствените имена не се основава на закон, а е извършено по "указание",
т.е. то е противозаконно.
То противоречи и на Всемирната декларация за правата на човека на ООН.
България по това време е член на ООН и поне формално признава
фундаменталните документи на тази организация.
С "възродителния процес" тоталитарният режим си направи "рана на здраво
място" -- последното нещо, което му трябваше: наред с продължаващото сред
населението социално и политическо недоволство, властта излишно настрои
срещу себе си няколкостотин хиляди български турци, които дотогава бяха
аполитичнил Изселванията и "екскурзията" доведоха до загуба на работна
ръка в земеделието, тютюнопроизвоството и промишлеността и нанесоха
вреди на и без товма хилавата икономика на страната.
Принудителното преименуване и изселване събуди крайни националистически
чувства сред доста по-примитивни българи и предизвика закономерно сред
много български турци антибългарски настроения.
Заличаването на турски имена от гробовете и архивите, както и псевдонаучните
изследвания на конюнктурни личности, които чрез антропологически измервания
"доказваха" българския произход на турското малцинство са сравними с
расистките също така псевдонаучни изследвания в хитлеристка Германия.
Режимът разчиташе, че след като десетилетия наред издаваше вестници на
турски език и създаваше някакво подобие на "българотурска" партийна
"интелигенция", тези кадри ще стоят винаги зад правителството. Повечето от
тях обаче се оказаха най-напред турци, а после (ако изобщо) партийци.
За да е по-голяма кашата, повечето от днешните лидери на ДПС начело с Доган
се оказаха и агенти на Държавна сигурност -- но това вече е друга тема.
"Възродителният" процес определено не е "зле проведена национална доктрина".
Той създаде условията днес да има конфликтни прояви на национална почва,
каквито не е имало в българската история след 1878 г.
Той е престъпление, откъдето и да го погледнеш. Без него днес Ахмед Демир
Доган щеше да продава пиперки и домати на някой анадолски пазар вместо
да играе в политкиката "езичето на кантара", а името Волен Сидеров щеше
да е непознато на повечето хора. Българите в районите със смесено население
нямаше да бъдат наричани "гяури" от самозабравили се догановски управници,
а щяха да са в съседски отношения с комшиите си турци и да се поздравяват
и черпят взаимно и за Великден, и за Байрям. Това го има все още, но толкова
рядко, че се споменава във вестниците като събитие от рода на "катаджия
отказал рушвет".
-
Ней гиди време хей какви герои сме били
НАЦИОНАЛНИЯ ВЪПРОС
1. Върнете на нашите турци имената
2. Свободно пътуване по света и за помаците.
3. Възстановете отнетите ни за трети път мюсюлмански имена
3. Тодор Живков - посланник в Турция
4. Малцинственият проблем индикатор на реформите
5. Хасан - Асен 1985, Хасан -1989
6. Прекратете възродителният процес в с.Рибнево
7. За помаците - свобода на обрязването и пълнота на религиозните обреди
8. Не превръщайте проблема на малцинствата в социален взрив. Имайте търпимост, бъдете хора. Бог създаде човека, не нацията
9. Личното име - неотменима част от човешката личност
10. Не на родния национал-социализъм
11. С.Рибнево, ние сме мюсюлмани, искаме си мюсюлманските имена и всичките си права
12. Спрете репресиите, побоищата и изселванията на помаците
13. Свобода за турците
14. Свобода на обрязаните
15. Чиста нация правеше Хитлер. Резултатът - 6 млн. унищожени евреи
16. Право на име
17. Свобода на обредите и обрязването
18. Искат лоялност чрез жестоки репресии
19. Равни права на българското и турското население в България!
Тази серия от лозунги оставям без коментар. Те се издигаха от присъстващи на митинга български мюсюлмани само да вметна само ПОМАЦИ. Виждате ги на снимката. Призовавам лозунгите да бъдат прочетени много внимателно. Бих искал възрастният читател да си припомни, а по-младите да усетят социално-политическия контекст, в който започнаха промените в България и защо беше важно да зовем за "мирен преход" и понякога ние - водачите на СДС да се стремим да укротяваме топката. (Говоря за моите разбирания! Не обвързвам с тях другите. Имаше и други причини, също важни.) Не трябваше с действия да преминаваме невидимата граница, зад която се отприщваха разрушителните сили на етно-религиозното противопоставяне. Въглените бяха живи. Имаше достатъчно горивен материал. Беше достатъчно в така наричаните "смесени райони" да се разчуе, че държавата е слаба и не се знае дали в София има централна власт. С Възродителния процес и последвалата Голяма екскурзия държавата се беше насадила върху буре с барут.
-
Кръглата маса
- При демографските прогнози за развитие на етническите българи, прогнози, които се правят през последните десетилетия, Голямата екскурзия създаде трайна нагласа за изселване на етническите турци, чийто естествен прираст създаваше дисбаланс на населението в редица смесени региони.
- Грубото потъпкване на правата на човека предизвика най-будната част от българската интелигенция. Наред с екологията, другият център, обединяващ неформалите, бяха правата на турците. Така зараждащата се българска опозиция отрече в началото си примитивния национализъм и направи възможно избягването на босненския вариант.
- След 10 ноември обществото започна своето разслоение на политически противопоставящи се групи. С “възродителния процес” Живков беше създал в смесените райони враг на българското население на етническа основа, което отклоняваше вниманието му от комунистическата партия. А това по естествен начин създаде условията за възникването на турската партия – ДПС. Една от причините СДС да загуби изборите на 10 юни 1990 година бяха ниските изборни резултати от тези региони.
- Беше дадена възможност на БКП след свалянето на Живков да отрече неговата политика по отношение на българските турци и по този начин да сложи положителен щрих към портрета си пред международната общественост.
- След „възродителния процес“, предизвикал остра реакция по света, всяка турска организация беше по принцип лишена от възможността да води екстремистка националистическа политика. Всяка проява на турски екстремизъм би оправдала „възродителния процес“ и би дала международно основание за прилагането на нови форми на държавен тероризъм към това население.
Казвам, че това са обективни резултати от „възродителния процес“, а не цели, преследвани и съзнателно постигнати от Живков. Многозначително е обаче, че Тодор Живков като подсъдим прие само една вина – за възродителния процес“. Той и само той носел отговорност. Историята щяла да се произнесе. Отказа да даде каквито и да са обяснения.
-
Хей гиди време хей какви герои сме били
НАЦИОНАЛНИЯ ВЪПРОС
1. Върнете на нашите турци имената
2. Свободно пътуване по света и за помаците.
3. Възстановете отнетите ни за трети път мюсюлмански имена
3. Тодор Живков - посланник в Турция
4. Малцинственият проблем индикатор на реформите
5. Хасан - Асен 1985, Хасан -1989
6. Прекратете възродителният процес в с.Рибнево
7. За помаците - свобода на обрязването и пълнота на религиозните обреди
8. Не превръщайте проблема на малцинствата в социален взрив. Имайте търпимост, бъдете хора. Бог създаде човека, не нацията
9. Личното име - неотменима част от човешката личност
10. Не на родния национал-социализъм
11. С.Рибнево, ние сме мюсюлмани, искаме си мюсюлманските имена и всичките си права
12. Спрете репресиите, побоищата и изселванията на помаците
13. Свобода за турците
14. Свобода на обрязаните
15. Чиста нация правеше Хитлер. Резултатът - 6 млн. унищожени евреи
16. Право на име
17. Свобода на обредите и обрязването
18. Искат лоялност чрез жестоки репресии
19. Равни права на българското и турското население в България!
Тази серия от лозунги оставям без коментар. Те се издигаха от присъстващи на митинга български мюсюлмани само да вметна само ПОМАЦИ. Виждате ги на снимката. Призовавам лозунгите да бъдат прочетени много внимателно. Бих искал възрастният читател да си припомни, а по-младите да усетят социално-политическия контекст, в който започнаха промените в България и защо беше важно да зовем за "мирен преход" и понякога ние - водачите на СДС да се стремим да укротяваме топката. (Говоря за моите разбирания! Не обвързвам с тях другите. Имаше и други причини, също важни.) Не трябваше с действия да преминаваме невидимата граница, зад която се отприщваха разрушителните сили на етно-религиозното противопоставяне. Въглените бяха живи. Имаше достатъчно горивен материал. Беше достатъчно в така наричаните "смесени райони" да се разчуе, че държавата е слаба и не се знае дали в София има централна власт. С Възродителния процес и последвалата Голяма екскурзия държавата се беше насадила върху буре с барут.
-
Като изтече кръвта, тогава се губи името – историята на Рамадан Рунтов
Автор: Таня Мангалакова, „Осерваторио суи Балкани“
Рамадан Рунтов
През месец май 1989 започват щафетни гладни стачки на турците и помаците в България срещу смяната на имената. Всеки ден български мюсюлмани дават интервюта за западните радиостанции „Би Би Си“, „Дойче веле“, „Свободна Европа“, „Гласът на Америка“. Към съпротивата на българските мюсюлмани срещу режима на Тодор Живков се присъединяват и интелектуалци и дисиденти. На 11 май 1989 е създаден Мюсюлманският стачен комитет в къщата на семейство Рунтови в село Долно Изворово, Казанлъшко. „Осерваторио суи Балкани“ представя живота на политическия затворник Рамадан Рунтов, един от лидерите на съпротивата на мюсюлманите, влязъл в затвора още при първата вълна на преименуване през 1973 г. Бай Рамадан не се съгласява да сменят името му на Радан. Днес той е на 80 години, живее в Истанбул, казва се Рамазан Коруджу. Мъжете от семейство Рунтови участват в съпротивата още от 60-те години, когато започва „културната революция“ на премахване на фереджетата от облеклото на мюсюлманските жени в България. Рамадан Рунтов трябвало да напусне родното си планинско село Корница (в подножието на Пирин), за да не го интернират. Заселва се в село Долно Изворово, край град Казанлък, където научава турски от местните турци. Работи като строител в местното ТКЗС. Всички семейства от селото решават да не си сменят имената, но идват милиционери, военни, танкове. Рамадан е от най-непокорните. Арестуван е от Държавна сигурност.
Когато привършва следствието, моите съселяни в Корница се събрали и разбунтували. Протестът бил потушен, но са убити 4 души, 50–60 са ранени. Започнаха да ме притискат за Корница, търсеха оправдание за това насилие. Преместиха ме в следствието на ул. „Развигор“ в София и няколко пъти през нощта ме изкарваха в някакви тунели, където ме държаха по 2 часа. Връзваха ми ръцете отзад, мислех, ще ме карат на разстрел в тунелите. Казваха ми да не се обръщам назад, и така ме държаха няколко часа. После дойде някой и каже, че тази вечер ми се е разминало, друга вечер ще е. Така ме плашеха.
Преместиха ме в Благоевград като прокурорски свидетел. Още като влязох, съдията каза „Ти ли подпали нашия окръг?“. Попита дали познавам 10 момчета на подсъдимата скамейка. „Да, това са мои селски“. После попита: „Ти какъв си?“, „Турчин съм“, отвърнах.
Осъдиха ме на 6 години за противодържавна дейност, че сме искали да избиваме държавни мъже, да правим република. Лежах в затвора в Стара Загора, не ме изкарваха на работа, за да ме направят „техен човек“, да подпиша протокол да помагам, за да не лежа в затвора, демек да стана доносник. Аз отказах.
След една година, на 25 септември 1974 г. ме пратиха „в разряда“, където стояха затворниците, спрени от работа. Чудех се какво става, а то било подготовка за смяна на имената. По-опасните бяхме „в разряда“. Балабанов от Държавна сигурност ми каза: „Бай Рамадане, викаме те, защото и жена ти, и децата ти си смениха имената. Сега ти си избери едно име, подпиши тук, да оформим документите.“ Попитах го: „Кой смени имената на децата?“. А той: „Аз ги смених“. „Хубаво, ще ти дойдем на гости някога, ако съм жив и здрав, нали си кръстник на децата“. Отказах да подпиша „Сбъркали сте човека, няма да подпиша. Нашите имена не се слагат така, те са в Корана опяти и с кръвта слети. Когато изтече кръвта, тогава се губи и името.“ Изкараха ме с юмруци и ритници. Балабанов каза, че ми пишат името Радан …
Всеки ден от септември идваха в килията да ни четат тия нови имена, но ние не се обаждаме. През декември последва карцер – метър на два килия, заледено. Изкарах там 2 месеца и 8 дни само с по един комат хляб на ден. Имаше момчета, които заспиваха вечер и на сутринта ги извличаха заледени. Аз вечер не спях, по цяла нощ тъпчех на едно място. По едно време понеча да се унеса и усещам, че замръзвам. Почвам пак да тъпча. Взех найлон, с който увивах краката си, преди да обуя гумените галоши. Така се спасих.
Като ме изкараха от карцера, разбрах, че в съседната килия е Хасан Сапунджи от Якоруда и че в моя край много говорят за мен.
Така карах година и осем месеца. Накрая, като видяха, че понасям всичко това, ми казаха да напиша молба да ме изкарат на работа. Но пък в молбата трябваше да пиша новото име и аз не пожелах. Бях станал кожа и кости, краката ми бяха като отсечени, нищо не усещах, нямах сили. Излязох от затвора 1977 година, след 4 години и 9 месеца.
Големият ми син Рамадан беше избягал в Турция, като го изключили от техникума. Другите ми двама сина тръгнали с едно момче от Перник да бягат през Сърбия (става дума за Ибрахим и Ферхат Рунтови). Хванали ги, задържаха ме и мен. Синът ми получи година и осем месеца, на другите – година и половина, а на мен – три години затвор. Изкарах още три години в Централния софийски затвор за бягство зад границата.
Излязох от затвора през 1982. Една вечер по телефона се обади Петър Бояжиев (политически затворник във Франция, сътрудник на радио „Свободна Европа“ – бел. авт.) и ме пита как съм. „Без документи съм и нямам работа. Реших да не се унижавам, станах говедар, за да си изкарвам прехраната. Ходя и по строежи да изкарам някой лев.“ През 1984–1985 започнаха да сменят имената на мюсюлманите и Бояджиев поиска всяка вечер след полунощ да предавам какво става. Имаше сателитни телефони за връзка със „Свободна Европа“. От нашите села имаше 17 души осъдени за обрязване на деца, ние дадохме имената и ги излъчиха по радио „Дойче веле“, „Свободна Европа“. И така всяка вечер предаваме информация.
Така карахме до 18–19 март 1989. Един ден на обекта, на който работех, дойдоха милиционери и ме заведоха в Държавна сигурност, заканваха ми се, но не смееха да ме бият. Държаха ме до към 20:30 часа. Казаха ни, че утре пак ще ме приберат. Аз говорих с Петър Бояджиев, разказах му, а той ми даде голям кураж: „Бай Рамадане, те си отиват вече“. Каза ми, че нямат право да ме задържат, защото съм в списък на дисидентите.
Петър Бояджиев каза да организираме групи от мюсюлмани, които да правят гладни стачки всеки ден от 20 май до края на месеца, за да се чуе по света, че протестираме срещу смяната на имената. Започнахме гладни стачки в цялата страна – Джебел, Кърджалийско, Делиормана. Това беше Мюсюлманският стачен комитет. Моите синове, заедно с д-р Константин Тренчев (дисидент антикомунист – бел. авт.), Илия Минев (антикомунист, дисидент, лежал 33 години в затвори и концлагери, през 1988 основал Независимо дружество за правата на човека – бел. авт.) организираха сбирка в Хасково, но тя се провали и решили да се съберем вкъщи в Долно Изворово. Беше времето на Байряма. На 11 срещу 12 май в полунощ се събрахме и основахме Мюсюлманския стачен комитет. На сутринта дойде милицията и взе да разпитва. Казах, че сме имали гости за празника.
На 17–18 май подготвихме отворени писма до прокуратурата, областната прокуратура, против смяната на имената. На 18 май дойдоха милиционери, казаха ми да взема 80 лева и ме закараха в една банка в Стара Загора, където обмених 50 долара. Разбрах, че ще ни гонят от България. Казаха ми да си събера 30 кг багаж и че ще ме вземат в полунощ. Дадоха ни паспортите, отидохме у дома, а там идват хора от Мюсюлманския стачен комитет от цяла България. Качиха ни на влака от Пловдив за Германия. Като спряха влака, Ибряма даде телефон, на който да се обадят на Петър Бояджиев. В Белград ни посрещнаха хора от турското посолство. За 8 дни се събраха към 170 души. Лично Тургут Йозал прати самолета си и ни закараха в Истанбул. Там ме посрещна синът ми Рамадан, той вече беше избягал в Турция, там беше завършил право – хем работил, хем учил.
От моето село към 1150 души живеят в Турция, 120 семейства са в Истанбул. Всички са добре, построиха си къщи на 2–3 ката, няма човек с по-малко от 20.000 в банката… На старини сега се радвам на хубав живот.
-
Маниакалната параноя на "шестаците"
Те са се интересували от всичко, което мислят и говорят "гадовете" в Народна Република България. И са действали по най-жесток начин - по нареждане на "най-отвратителното" управление в структурата на Държавна сигурност.
Йога, дискотеки, църкви, некролози. Ще се запитате: какво може да обединява тези несъвместими неща? Отговорът на Комисията по досиетата е еднозначен: Шесто управление на българската Държавна сигурност! Потресаващ е всеобхватният интерес на комунистическите „ченгета на мисълта” към всичко, което мислят и говорят „тружениците” и „гадовете” в Народната република. Той лъха от всяка страница на публикувания съвсем наскоро пети поред документален сборник на Комисията, посветен на дейността на „най-отвратителното” управление в структурата на Държавна сигурност - по думите на бившия министър на вътрешните работи Йордан Соколов.
Българските "ченгета на мисълта"
Българската политическа милиция, създадена през 1965 г. по образеца на Пети отдел на КГБ, има една основна цел: да донася на ЦК на БКП и на подчинения й апарат за физическа и съдебна репресия за огромните „контингенти” от опасни за народната власт обществени прослойки. На първо място са старите „врагове на народа” - излезли от лагерите буржоазно-фашистки елементи и контрареволюционери. Следват ги интелигенцията, духовенството, младежта, невъзвращенците и враговете с партиен билет. Под око са също българите, работещи за радиостанциите Свободна Европа, Гласът на Америка, БиБиСи и Дойче Веле.
(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.dw-world.de%2Fimage%2F0%2C%2C1099355_1%2C00.jpg&hash=580f6d76498c5ae08171b5cb67437b5e25e0d5b3)
Чекисти в действие
60-те документа в новопубликувания сборник карат читателя да усети най-вече едно: маниакалната параноя, за чието щедро финансиране началниците на управлението воюват до самия му край. Всеки опит за инакомислие извън кухите догми на реалния социализъм е бил следен, смазван или „профилактиран” /т.е. прегрешилият бива предупреден какво ще му се случи, ако продължава в същия дух/.
Врагове на комунизма са буквално всички, които на всеослушание или под сурдинка споделят дори зачатъчно недоволство от което и да е ръководство в Народната република или в братските страни. Ето само един пример: за периода 1979-1981 г. между 5100 и 5400 „обекти”, т.е. критикари, са били засечени и поставени под наблюдение заради критика по адрес на съветските лидери и техните дела.
Документалният свят на Шесто управление на ДС е населен с „Вампири”, ”Скитници”, „Предатели”, „Свраки”, „Гадини” - названията на част от оперативните дела. Срещат се и наименования като „Нахалните”, „Катилите”, „Гамените” или „Гларусите”, които пък удивително приличат на имената на шумните и модни сега спец-операции...
По следите на "контингент интелигенция"
Документите на Шесто управление на ДС, освен обобщенията на доносите и месечните отчети за разкрити „конспирации”, за „вражески” кръгове и за изказани еретични мисли и „буржоазни” влияния сред писатели, журналисти, лекари, артисти, художници, духовници и учени, съдържат още нещо наистина забележително: списъците с имена и прегрешения на „обектите” от „контингент интелигенция” безпогрешно определят кръга на най-талантливите български творци през втората половина на миналия век.
На фона на смехотворните изводи на „каскетите” относно вредите от разпространението на йога или от ходенето на дискотека и църква, случаят с „профилактирането” на Радой Ралин е направо шокиращ. Той е автор на „тайни” и „незаконни” некролози, написани през 1983 г. по повод годишнината от смъртта на поетите Атанас Далчев и Никола Фурнаджиев. В епитафиите проницателните шпиони доловили мириса на политическо разложение и вражески внушения. И цял отдел тръгва да дири тайнствения им автор...
(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.dw-world.de%2Fimage%2F0%2C%2C6591106_1%2C00.jpg&hash=25bc0916743be8c715418729d79415e7a363ba0f)
Съдбата на инакомислещите
Разбира се, политическата милиция прилага и съвсем сериозна репресия. В отчет за успехите на Шесто управление, изготвен през 1984 г., се съобщава например за ефективната присъда от 4 години затвор за „предателя” Петър Гогов, който работил във филмовото студио „Бояна” и се опитал да изпрати на Запад „клеветнически” материали за живота в НРБ.
Българските чекисти имат и други поводи за „гордост”: например защото са осуетили издаването на „упадъчни” автори или са забранили разпространението на 30 „опасни” книги. Пак през „Оруеловата” 1984 година в списъците на Шесто управление попадат не само творбите на западногерманските писатели Волф Шнуре и Гюнтер Грас, но и на автори от ГДР, Румъния и други „братски” страни.
Екстазът на "каскетите"
Шесто управление на ДС решава съдбините на хиляди българи. С репликата „Май че имаме нещо за този” службата зачерква професионалното и личностно развитие на всеки „обект”, заподозрян в мисловно предателство спрямо режима. А в един отчет за провалите на службата намираме следните думи по адрес на некадърните чекисти: „Все още в Държавна сигурност има оперативни работници, които не са усетили вкуса от удоволствието да обезвредят врага.”
Автор: Николай Цеков, Редактор: Д. Попова-Витцел
-
Секретното дело за лагерите - 1 част (http://www.youtube.com/watch?v=1ZnV7VxICYo#)
-
The Summer of 89 - Лятото на 89 (http://www.youtube.com/watch?v=a1R6_4U3ykI#noexternalembed-ws)
-
ZORUNLU GÖÇ DİZİ OLUYOR ile AnadoluAjansi
Türk yönetmen ve yapımcı Osman Sınav, Bulgar yazar Lüdmila Filipova'nın Türkçeye
''Aramızdaki Duvar'' olarak çevrilen romanını televizyon dizisi haline getireceklerini söyledi.
ZORUNLU GÖÇ DİZİ OLUYOR (http://www.dailymotion.com/video/xhkqnh)
-
Pomacite ne znaqt turski ezik.Prevoda ne e spolu4liv.
-
Сега в момента в Турция ще започнат да снимат сериял за принодителното изселване на ПОМАЦИ и турци.
Този сериял ще се снима от Осман Синан това е един от най-популярните режисйори в Турция.
Сценарият е написан от госпожа Филипова ще се нарича, Анатомия на илюзията,
От тях 13 серии ще се снимат в България от романът на госпожа Любмила Филипова Дуварът между нас.
-
http://www.haskovo.net/news/93130/BAHAD_%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8_%D0%94%D0%9F%D0%A1__%D1%87%D0%B5_%D1%81%D0%B8_%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%B5_%D0%B7%D0%B0_%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%B7%D0%B0_%D0%92%D1%8A%D0%B7%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D1%8F_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%86%D0%B5%D1%81 (http://www.haskovo.net/news/93130/BAHAD_%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8_%D0%94%D0%9F%D0%A1__%D1%87%D0%B5_%D1%81%D0%B8_%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%B5_%D0%B7%D0%B0_%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%B7%D0%B0_%D0%92%D1%8A%D0%B7%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D1%8F_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%86%D0%B5%D1%81)
-
Престъпленията на Възродителния процес отидоха в коша на прокуратурата
http://frognews.bg/news_41505/Prestapleniiata_na_Vazroditelniia_protses_otidoha_v_kosha_na/ (http://frognews.bg/news_41505/Prestapleniiata_na_Vazroditelniia_protses_otidoha_v_kosha_na/)
-
Русокосата внучка на соцвеличието Гриша Филипов се е събрала със съпруга си – милионера Божидар Колев, след едногодишна раздяла. Двамата дори смятали да закрепят отношенията си с екзотично пътуване това лято.
Публична тайна бе, че през последните месеци Людмила и благоверният й никак не се разбираха. Двамата живееха разделени. Тогава писателката се увлече по свой турски колега, с когото изживя страстен роман. Накрая обаче Людмила и съпругът й решили да дадат втори шанс на брака си и се събрали под един покрив. В началото започнали отново да се вихрят старите скандали, но след сериозен и зрял разговор най-накрая успели да намерят баланс в отношенията си.
Само да добавя, че Гриша Филипов беше министър-председател на НР България през 1985г сещате какво се случи тогава. Много интересна метаморфоза на внучката.
-
Темата на Нова - майските събития. Част 1 (http://www.youtube.com/watch?v=GzGvf4Isb9k#)
Темата на Нова - майските събития. Част 2 (http://www.youtube.com/watch?v=j6WxiRm1cAM#)
Престъпленията на другарите / The crimes of the comrades (http://www.youtube.com/watch?v=owxD8tPe-4Y#)
Изстраданата европейска мечта на България 1944-1989 (http://www.youtube.com/watch?v=kMbaVyWdeWs#)
http://bulgaria1989.wordpress.com/ (http://bulgaria1989.wordpress.com/)
-
Престъпленията на Възродителния процес отидоха в коша на прокуратурата!
Съдебната система бойкотира 20 години жертвите да получат справедливост
20-годишният давностен срок на мегаделото за възродителния процес най-вероятно е изтекъл тихомълком още преди 11 месеца, без да бъде поискано официално удължаването му. Скандалната новина съобщиха за „Торнадо” източници от съдебната система и от обкръжението на лидера на ДПС Ахмед Доган, където по този казус вече се говори само под сурдинка.
http://frognews.bg/news_41505/Prestapleniiata_na_Vazroditelniia_protses_otidoha_v_kosha_na_prokuraturata/ (http://frognews.bg/news_41505/Prestapleniiata_na_Vazroditelniia_protses_otidoha_v_kosha_na_prokuraturata/)
-
Помашки изповеди
Наскоро на книжния пазар в България се появи обемисто, луксозно издание, озаглавено „Насилие, политика и памет. Комунистическият режим в Пиринска Македония – рефлексии на съвременника и изследователя.” За разлика от много други щедро финансирани лъскави корици, зад които прозира пълната безпомощност на академичната историография, в този случай инвестицията е напълно оправдана. Доста се изписа напоследък за възродителните процеси при помаците. Публикуваха се много факти, оценки и анализи. Липсваше обаче най-важната гледна точка, тази на жертвите на асимилаторската политика, на обикновените, неволни участници в събитията, чийто малък свят е преобърнат с главата надолу от бруталната агресия на тоталитарната машина. В тази книга са събрани изповеди на потърпевши от най-жестоките репресии на комунистическия режим срещу помаците, а именно събитията в Рибново през 1964 и кървавата касапница в Корница на 28 март 1973 г. Освен на трагедията на помаците книгата отделя място и на други социални катаклизми в Пиринския край като произволите на ВМРО, горянското движение, македонизацията, колективизацията и т.н. Множеството лични трагедии, всяка от които е достатъчно разтърсваща, неизбежно пораждат отвръщение към проявите на етническа и религиозна дискриминация. Същевременно упоритата съпротива на помаците срещу посегателствата върху тяхната идентичност буди симпатии и възхищение. Разказите са записани от екип от студенти от специалност етнология и от преподаватели в Софийския университет „Свети Климент Охридски” под ръководството на доцент Михаил Груев. Изследването е проведено в селата Дамяница, Рибново, Брезница и Корница и в градовете Сандански, Петрич и Гоце Делчев.
-
Те отново управляват
Първият и най-известен е Георги Димитров. Когато Съветската армия окупира България през 1944 г. той праща от Москва паролата "Авгиевите обори да се изметат с желязна метла". Комунистите избиват за три месеца 30 000 българи без съд и присъда. Това са кметове, свещенници, учители, низши полицаи и военни. Практически е избит целият елит в малките градчета и села. След това скалъпват противонародния съд с който вече "официално" избиват още 2793 души - регенти, министри, депутати, висши военни и полицаи, индустриалци, банкери, търговци, писатели, художници и артисти - това е целият национален елит. След това други 100 000 души са вкарани в 12-те затвора и 56-те концлагера, а доста повече са изселени в провинцията. Лично на другаря Димитров е и едно чудовищно изобретение - вкарването на синовете на противниците на комунистическия режим в казармата да отбиват военната си служба в Трудови войски като миньори в урановите рудници. Службата там е 4 години, войниците копаят урановата руда без всякакви предпазни средства и всъщност не знаят какво работят. През 1990 г. служилите в тези поделения през четиридесетте и началото на петдесетте години са преброени. От 55 000 души - "ОТБИВАЛИ ВОЕННАТА СИ СЛУЖБА" В РУДНИЦИТЕ СА ЖИВИ ЕДВА 3000, ВСИЧКИ ОТ ТЯХ БОЛНИ ОТ РАК ИЛИ ЛЪЧЕВА БОЛЕСТ". Това е първият политически геноцид в България. До момента няма наказани, дори темата е табу. С изкопаната от тях руда е направена първата съветска атомна бомба. Единствената публикация по темата е "Реквием за Венци" в сп. "Отечество" от началото на 1990 г.
http://forum.abv.bg/lofiversion/index.php/t6893-50.html (http://forum.abv.bg/lofiversion/index.php/t6893-50.html)
А кой бяха в урановите мини и трудови войски? Не бяха ли малцинствата?
-
Историци искат дълбинен анализ на т.нар. Възродителен процес
Да бъде направен задълбочен и всестранен анализ на причините, довели до т.нар. Възродителен процес, за да се открои ролята както на България, така и на Турция за тези “драматични събития”.
За това се призовава в открито писмо, представено днес на пресконференция в БТА, в която участваха историкът акад. Георги Марков, Костадин Костадинов, зам.-председател на ВМРО, и Петко Колев – председател на Общобългарска фондация “ТАНГРА ТанНакРа”.
Колев обясни, че писмото е по повод приетата на 11 януари от българския парламент декларация, осъждаща опита за насилствена асимилация на българските мюсюлмани по време на комунизма, както и
преди предстояща среща на премиера Борисов и турския премиер Ердоган.
В откритото писмо се иска диалог на най-високо равнище и с международно участие, “за да се предотврати бъдещо нарушаване на добросъседските отношения между България и Турция”.
Категорично се осъждат силовите действия на тоталитарния режим спрямо българските турци, включително т.нар. Възродителен процес и се изказва съпричастност към страданията на всички български граждани през този период. В него се настоява “да не се допуска политически партии, ислямистки емисари и специални служби, изселнически организации, както и отделни кръгове в България и Турция да насаждат омраза,
да спекулират с историята и с паметта на жертвите,
с етническия произход, с религиозните чувства и с политическите убеждения на нашите сънародници с турско самосъзнание и мюсюлманско вероизповедание”.
Акад. Георги Марков призова политиците да престанат да спекулират с историята и да не употребяват термини като “етническо прочистване” – термин от кървавото разпадане на Югославия през 90-те години, който те пренасят през 80-те.
Костадин Костадинов от ВМРО определи приемането на декларацията от парламента като “огромно самоунижение”.
Задаваме два въпроса: какво става с правата на българското малцинство в Турция и кога ние ще получим каквото и да е извинение от Турция – за каквото и да било, каза Костадинов.
-
Престъпленията на Възродителния процес отидоха в коша на прокуратурата!
Съдебната система бойкотира 20 години жертвите да получат справедливост
20-годишният давностен срок на мегаделото за възродителния процес най-вероятно е изтекъл тихомълком още преди 11 месеца, без да бъде поискано официално удължаването му. Скандалната новина съобщиха за „Торнадо” източници от съдебната система и от обкръжението на лидера на ДПС Ахмед Доган, където по този казус вече се говори само под сурдинка.
http://frognews.bg/news_41505/Prestapleniiata_na_Vazroditelniia_protses_otidoha_v_kosha_na_prokuraturata/ (http://frognews.bg/news_41505/Prestapleniiata_na_Vazroditelniia_protses_otidoha_v_kosha_na_prokuraturata/)
Престъпления против човечеството нямат давност. Необходимо е воля на управляващите но те се услушват защото и от тях има хора които ще загазят. Братя, бдете и помнете за да няма повече кръстилки и извръщения с мюсулманите в Бг.
-
Престъпления против човечеството нямат давност. Необходимо е воля на управляващите но те се услушват защото и от тях има хора които ще загазят. Братя, бдете и помнете за да няма повече кръстилки и извръщения с мюсулманите в Бг.
Кръстилки може да няма, ама преименуване защо да няма - я виж колко българи-мохамедани/мюсюлмани носят български (и не само) имена. Ти ли ги решаваш тия работи? Даже съдът отхвърля молби за преименуване с български имена, подадени от мюсюлмани, ама ти не можеш да загрееш "че Човекът прави името", а не обратно, както са те възпитали по еничарски.
И с колкото и дебели букви да пишеш извращенията ги допускат точно такива като тебе - безродници, за които и ти си гласувал.
-
Престъпления против човечеството нямат давност.........
А стотиците хиляди християнски деца откъснати от род и народ, с които Турция още се хвали, а? Това не е ли престъпление против човечеството? А християните, отвличани като роби, продавани най-официално в Цариград и Алжир?!
Ах, да, щях да забравя, те не са били хора, а "кауре", тъй че не влизат в сметката за престъпленията срещу човечеството. Затова в Истанбул я има 1000 християни, я няма, а в Тракия - да не говорим. Отдавна са избити, помюсюлманчени, за да оцелеят.
-
Svetlina на тебе ясно ли ти е сега в момента колко чистокръвни българи живеят и работят в Турция.
Само в Анталия има стотици а не само там,и една голяма част от тях са станали вече турски граждани.
Сигорен съм че ако те четът ще ти се смеят ти просто си останала в османско и ти се въртят в гравата
някакви роби, еничари, извращения дри и аз ти се чудя на акъла абе и преди и сега хората си живеят.
-
А стотиците хиляди християнски деца откъснати от род и народ, с които Турция още се хвали, а?
Тези деца са били събирани за Еничерския Корпус от българите / Войнугари. Еничерите са били елита на Империята пряко свързани и обвързани само на султана. От тях са ставали висши бюрократи, генерали, везири и пр. Получавали са и пенсии. т.е. да си еничер е било привилегия докато кръстилките са етнически геноцид.
-
ibrahim65
Forum fan
Join Date: Eyl 2008
İleti: 1117
Cinsiyet:
Re: Виновниците за "Възродителния процес" на съд!
« Yanıtla #38 : Dün, 22:47 »
Svetlina на тебе ясно ли ти е сега в момента колко чистокръвни българи живеят и работят в Турция.
Само в Анталия има стотици а не само там,и една голяма част от тях са станали вече турски граждани.
Сигорен съм че ако те четът ще ти се смеят ти просто си останала в османско и ти се въртят в гравата
някакви роби, еничари, извращения дри и аз ти се чудя на акъла абе и преди и сега хората си живеят.
Четейки забелешките които отправя Ибрахим към Светлина ме навя една случка която преживях и искам да я сподела със суфорумците.
Скоро имах възможноста да говоря с еди въздрастен турски бизнесмен, човекът бе вече на доста напреднала възраст някъде към 85 годишен.Този човек все още живее с мисълта за големи капиталовложения и работ. След като привърши със своите обяснение аз леко се усмихнах зачудено за неговите странни цели.
Сега искам да споделя това което каза възрастния турчин след като забеляза моето учудване.
Неговите заключения за живота изглеждат така: Акое един човек колкото и възрастен да е живее със някакви цели той все още не е остарял но започне ли да живее със своите спомени то знай че този човек може да го смяташ за мъртъв.
За жалост много български младежи или каквито ида е като Светлана живвят не със свои спомени а със спомените на баби и дядовци за османско време просто ми е чудно как може да бъде определено тяхното състоияние.
-
http://www.rodopismolian.blogspot.com/2012/03/blog-post_2548.html (http://www.rodopismolian.blogspot.com/2012/03/blog-post_2548.html)
Мелемов: Конкурсът за шеф на Планетариума бе честен и прозрачен - четете долу
21 март 2012, сряда
Гробища превърнати в пасища и складове
Духовните водачи на мюсюлманите в Смолянско трябва да се заемат с решаването на проблема със старите мюсюлмански гробища в населените места, заяви пред „Родопи Смолян" зам.-председателят на ДПС Алиосман Имамов. По думите му много от мюсюлманските гробища по време на възродителния процес са били поругани в опит да се заличат. Премахнати са надгробни камъни, надписи и прочие.
В момента заради липсата на всякаква информация някои от мюсюлманските гробища са превърнати в пасища, други в открити складове.
„Политиците не могат да решат този проблем, затова духовниците и мюсюлманските настоятелства трябва да се задействат и да опишат местата, за да се търси решение. Съвсем нормално е да се възстановят тези гробища, заедно с всички мюсюлмански знаци, които в Родопите варварски бяха унищожени", заяви Имамов. Той обеща проверка за това дали се вземат мерки по този проблем в Смолянско и ако не да се потърси отговорност.
Родопи Смолян - ЕХО ОТ ИСТИНИ! Сподели чрез:
Помня ,като дете минаваха милиционерите с чукове и не оставиха мюсюлмански гроб без да го осквернят.Би било редно същите тези да им се отдържа от пенсията за възстановаване на паметните плочи. Част от нашите покойници лежат в основите на църквата Висарион смолянски( но има и добра страна,след векове ще ги имат за мощи и ще им правят мивлит,други дирекно с багера на сметището.
-
На дали има на друго място по света подобно варварство. Безумие, омраза, диващина, ксенофобия, престъпление срещу човечеството. Срам и позор за цяла една нация]
-
Турско робство не е имало?
http://www.dw.de/dw/article/0,,14886755,00.html (http://www.dw.de/dw/article/0,,14886755,00.html)
-
Как българските историци направиха и Салих Ага ,че е от български произход
http://www.rodopskistarini.com/2012/03/1798-1838.html (http://www.rodopskistarini.com/2012/03/1798-1838.html)
;D ;D
-
Турско робство не е имало?
http://www.dw.de/dw/article/0,,14886755,00.html (http://www.dw.de/dw/article/0,,14886755,00.html)
Реотана на някои ще им загрee ама ще е късно ;D
-
И на тях не им е лесно, представи си да си на тяхно място. :-X
-
Знаеме , че не е имало робовладелски строй , като икономическа система, обаче роби е имало.
Турският историк, Х. Иналджък дългогодишен преподавател в САЩ, пише по повод превземането на Константинопол: „…съгласно законите на шериата движимото имущество било законна плячка на войниците и населението можело да бъде законно заробено”[15]. Според Х. Иналджък, класическата турска държава между 1300-1600 г. се основава на две фундаментални институции: „робската и системата тимар”
Осман бей пише в „В Турция европейците са доволни от факта, че е забранена публичната продажба на роби и по принцип не допускат прояви на робството, но на практика гледат през пръсти на него и мюсюлманите са извънредно доволни, че гяурите (европейските съюзници на Турция – б.м. Н. Н.) не им пречат да уреждат игрите с робите и робините”
В резултат от развитието на стоково-паричните отношения се създават предпоставки за дългово робство. Според сведение на П. Джоржевич за лихварството упражнявано от спахиите и еничарите над българското население: „всички са погребани без надежда да могат да се освободят от него даже и ако продадат всичкото си имане заедно с децата си”[24]. Има и сведения за цигани, неплатили данъците си и поради това поробени
например в „История на Черно море”, преведена и на български език, Ч. Кинг посочва, че Турция е най-големия пазар за бели роби в света през средновековието[25]. Естествено и обществено-политическата организация на миниатюрното спрямо огромната турска империя Кримското татарско ханство е робовладелска
Въстаналият поданик за турците и башибозуците – включително и черкези и българо-езични помаци – по силата на шериата в турския му вариант е престъпник, роб, или труп. Също и онзи, който се отрече от исляма след като го е приел. След забраната за търговия през 1864 г. с черкезските аграрни роби в Турция[30], тези 150-200 000 роби се оказали потенциални поробители на българско и на турско население. Забранена е търговията с тях, не състоянието им на роби! Турция знаела кои изисквания на съюзниците си от Великобритания и Франция да приема!
-
Въстаналият поданик за турците и башибозуците – включително и черкези и българо-езични помаци – по силата на шериата в турския му вариант е престъпник, роб, или труп.
Значи Помаците са били първокласни поданници на империята. ;)
-
Тези деца са били събирани за Еничерския Корпус от българите / Войнугари. Еничерите са били елита на Империята.................... докато кръстилките са етнически геноцид.
Хайде стига си изопачавал миналото! Най-хубавите и здрави момчета са били събирани насила и знаем какво са ги правили, за да станат еничари. Стига си говорил глупости...
Даже бедни исманци са търгували с децата и са ги препродавали на богаташите-търговци пак османлии.
Защо плачеш тогава за възродителния процес, а?! | Я виж ти - едното етнически геноцид, а другото - понеже обслужва исляма - не е.
Защо се възмущаваш след като трябва да си благодарен, че са те пуснали в любимата ти Османия, след като нас не ни пускаха никъде в чужбина?!
Та дори и гласувате точно за ДПС - защото си ги припознавате като "османлии", т.е. ваши.
Я си представи да те отнемат от майка, род, родина. Ти за едно име тука опищя сайта, пък да те отнемат, сменят името, обрежат без да разбираш какво става, продадат, пласират, за да слугуваш/обслужваш/умираш... няма значение.
Това знаеш ли как се нарича - търговия/отвличане по-скоро на хора в услуга на ислямската империя/религия.
И тебе предците ти са продали по същия начин.
Затова нямаш любов към нищо, а само гордост и ислямо-нео-османска опаковка - подражаваш на тия дето са ти подхвърлили трохите, това те прави щастлив.
-
Роби на султана това са били.Без право на собственност изключени от стопанския и социалния живот.Без право да се женят не притежават нищо живеят цял живот в казармите .Имат право да само да умрат в битка. Искаш ли да получиш такава привилегия? Или това не се смята за робство?Османската империя е първата социалистическа държава в света .В нея всечки са били равни без разлика на вероизповедание,народност и пол. Бедни и експлоатирани е нямало за убийства и дума да не става.Мед и масло е текло от чешмите.Мръсните руснаци са виновни , че са ни освободили сега да тънем в мизерия вместо да благоденстваме под дебелата сянка на падишаха.
-
Реотана на някои ще им загрee ама ще е късно ;D
А, пак за себе си говориш... Разбираемо е - мислиш се за център на ...сайта.
-
Predi 18 vek nqma narod kato bAlgari. Ot 7 do 10 vek bulgar-turki sa osnovatelite na Tuna Bylgar ot 12 do 14 vek sa kumani-turki .Ot 14 do 18 vek v Osmanskata imperiq vse oshte nqma formirana bAlgarska naciq . bAlgarskata naciq se oformq sled 18 vek s ybejdeniqta i ykorite na Paisii Hilendarski s "Istoriq SlavqnobAlgarska" kakto slavqni ne e imalo do 12 vek.
Akindjiite/spahite i enicherite, koito sa ot razlicni etnosi sa sazdadeni i nabirani po predlojenie na Кьосе Михал Бей, kato sa nabirani ( a ne sa otnemani kakto pishat shovinisti) ot mnogo detni semeistva po edno momche ot 15 do 20 godishni ( a ne bebeta kakto pishat shovinisti) Tezi koito sa imali mnogo momicheta i edno momche ne sa priemani.
-
Интересна терминология набират те за роб :D :D. Да живееш доживотно в казарма без да можеш да създадеш семейство и да умреш за султана срещу една пница пилаф.Страхотна переспектива за млад човек.
Знаете ли в коя европейска държава е отменено робството най- късно и през кой век?
-
onegavon на това което пишиш вярваш ли си тук за това робство се изписа толкова че чети бе човек чети.
-
Интересна терминология набират те за роб :D :D. Да живееш доживотно в казарма без да можеш да създадеш семейство и да умреш за султана срещу една пница пилаф.Страхотна переспектива за млад човек.
Знаете ли в коя европейска държава е отменено робството най- късно и през кой век?
През периода 1830-1840 г. с разширяване на господството на Франция в Алжир френската империя намира в лицето на Алексис дьо Токвил един от най-влиятелните си политически поддръжници. Малко преди да започне да пише за Алжир през 1837 г., Токвил става прочут с публикуването на труда De la démocratie en Amérique (За демокрацията в Америка). В периода 1839-1851 г., през който е почетен член на Камарата на депутатите, той посвещава голяма част от времето си да следи отблизо завладяването на Алжир и начина, по който се консолидира властта на Франция над тази страна, налагайки се като един от най-добрите експерти в Камарата по въпроса.
Позицията на Токвил в полза на завладяването и насилствената колонизация на Алжир трябва да се анализира в светлината на убежденията му по въпроса на равенството между хората, както и на факта, че той се смята за хуманист и защитник на принципите на 1789 г., и накрая, имайки предвид ангажираността му в полза на балансирана и почтена международна политика. Случаят на Токвил, мислител, смятан основателно за защитник на местната автономия и на известна форма на плурализъм, е особено интересен като база за размисъл за причините, обясняващи защо либерализмът толкова се забави да включи в защитата си на плурализма по принцип и действителното зачитане на културния плурализъм. (...)
Трудовете на Токвил за френската колониална експанзия през 1830-1840 г. и активното му участие в нея са значими сами по себе си и показателни за една фрапантна еволюция на либерализма по онова време. Политическата му кариера като защитник на завладяването на Алжир и на колониалното господство на Франция, макар то да е трябвало да мине през много насилие по отношение на местните жители, позволява да се разбере защо недоверието по отношение на империята, изразено например от Дидро и Констан, се изпарява по време на вълната на имперската експанзия през ХІХ век.”
http://bg.mondediplo.com/article251.html (http://bg.mondediplo.com/article251.html)
-
Интересна терминология набират те за роб :D :D. Да живееш доживотно в казарма без да можеш да създадеш семейство и да умреш за султана срещу една пница пилаф.Страхотна переспектива за млад човек.
Знаете ли в коя европейска държава е отменено робството най- късно и през кой век?
http://www.novatv.bg/news/view/2012/03/24/28400/%D0%97%D0%B0%D0%BF%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B0-%D0%B8%D0%B7%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D1%89%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%B7%D0%B0%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B8-%D0%B2-%D0%93%D0%9E%D0%A0%D0%A3%D0%91%D0%A1%D0%9E/ (http://www.novatv.bg/news/view/2012/03/24/28400/%D0%97%D0%B0%D0%BF%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B0-%D0%B8%D0%B7%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D1%89%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%B7%D0%B0%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B8-%D0%B2-%D0%93%D0%9E%D0%A0%D0%A3%D0%91%D0%A1%D0%9E/)
Това не е ли робство да си миньор за 100$ на месец.Да се храниш колкото да имаш сили да копаш.Робство до живот.От 55 000 в урановите мини оцелели 3000 миньори с диагноза рак.
-
Това не е ли робство да си миньор за 100$ на месец.Да се храниш колкото да имаш сили да копаш.Робство до живот.От 55 000 в урановите мини оцелели 3000 миньори с диагноза рак.
Такава е и съдбата на още много български граждани! Само, че държавата за българите християни 5 пари не дава - това е истинския геноцид! Тук веднага им изплатиха заплатите, а другаде било частна работа!!! Ти като си толкова напред направи си фирма и им плащай ку щеш 100 000 лева заплата! ;D ;D ;D
-
Ама ти не знаеш ли,че в тези мини работят и християни?Как така реши,че плащането на избачкани пари е геноцид?Странна ти е логиката...
-
Това не е ли робство да си миньор за 100$ на месец.Да се храниш колкото да имаш сили да копаш.Робство до живот.От 55 000 в урановите мини оцелели 3000 миньори с диагноза рак.
И сигурно за това сме виновни аз, сестра ми, баба ми, дори и моето куче. Иначе, че не е нормално това, не е. Също така и християни работят не леки работи за малко пари. Та в тези неща няма нищо религиозно, съдбата на християните не е по различна. И все пак тука се намеси и тази лоша и оплювана държава.
-
Predi 18 vek nqma narod kato bAlgari. Ot 7 do 10 vek bulgar-turki sa osnovatelite na Tuna Bylgar ot 12 do 14 vek sa kumani-turki .Ot 14 do 18 vek v Osmanskata imperiq vse oshte nqma formirana bAlgarska naciq . bAlgarskata naciq se oformq sled 18 vek s ybejdeniqta i ykorite na Paisii Hilendarski s "Istoriq SlavqnobAlgarska" kakto slavqni ne e imalo do 12 vek.
Akindjiite/spahite i enicherite, koito sa ot razlicni etnosi sa sazdadeni i nabirani po predlojenie na Кьосе Михал Бей, kato sa nabirani ( a ne sa otnemani kakto pishat shovinisti) ot mnogo detni semeistva po edno momche ot 15 do 20 godishni ( a ne bebeta kakto pishat shovinisti) Tezi koito sa imali mnogo momicheta i edno momche ne sa priemani.
Марлборко, що не прочетеш някоя книга, докато пускаш тука да ти димят празните мисли?!? Много ти е замъглено съзнанието, даже започваш да си измисляш и да ни разказваш "мъдро" разни подробности, които само ти си ги знаеш уж. Преди да откриеш топлата вода ще трябва да се просветиш, а след това вероятно ще я откриеш.
-
Интересна терминология набират те за роб :D :D. Да живееш доживотно в казарма без да можеш да създадеш семейство и да умреш за султана срещу една пница пилаф.Страхотна переспектива за млад човек.
Знаете ли в коя европейска държава е отменено робството най- късно и през кой век?
Еничерите са били елита на империята. Вземали са 17-18 годишни младежи от многодетни семейства по едно. Получавали са добра заплата. От тях са избирали най-кадърните за да ги изучават в Ендеруна. На 40 г. се пенсионирали и са се женили, търгували и живуркали защото са имали голям авторитет и сила.
------------------------------------------------------------
Като военна каста, еничерите завладели държавните служби и постепенно се извратили от постоянни грабежи и натрупване на богатства. Допирайки се до богата Венеция, до силна Австрия и до други държави, еничерските полководци получавали големи „подаръци" и подкупи, за да пощадят заплашените държави и градове. С по лучените големи откупи (рушвети) пашите сетне взели да живеят разкошно и да строят великолепии дворци, хареми, гробници-джамии; да подържат многобройни коне, файтони и прислуга. По този начин от служба за исляма старите строги и неженени еничери се израждат в стопани и челядници, които желаят да живеят охолно и богато. В Цариград еничерските главатари толкова се усилили, че почнали да качват и свалят султаните и визирите по своя воля и за пари. Те правели това, що вършели някога римските преторианци, и никой не можел да ги обуздае, защото началникът им еничерагаса - бил всесилен, всички се боели от него. Развил се хатърът, лицеприятието. Из страната живеели много стари еничери, които се занимавали с прекупничество. Мнозина от тях никога не са били еничери под знаме. Те, обаче, успявали чрез покровители или чрез подкуп да добият от еничерските офицери лъжливи свиде-телства, че уж служили във войската, та бивали освобождавани като ветерани от всякакви данъци, та им се позволявала привилегирована търговия. Конната военна сила също се разложила от дългите непрекъснати войни. Спахиите от които се набирала конницата, почнали без султанско разрешение да подаряват и завещават даденото им владение; те го разделяли между децата си и забравяли своите задължения към войската. Конницата се разслабила, войниците бягали, заедно с еничерите се бунтували, та дезорганизирали цялата турска военна сила. Султанът бил принуден да търси наемна конна войска. Веднаж разслабена дисциплинарно, турската военна класа се преобърнала в недейни светски владелци, бейове с много жени и източен конфорт.
-
"Robite" ne sa nabirani te sa prodavani v imperiqta ot Avropali kolonizatori/robovladelci i pirati. Edin ot nai-izvestnite "robi",koito e dokaran ot pirati v Osmanskata imperiq e graka ot Parga-Pirus Ibrahim pasha, kojto dostiga do zvaniq kato Velik vezir ,Sekasker -ministar na otbranata .Izigrava sus sadbata si sled kato si slaga nadstavka sled zvanieto si kato Sekasker- "Sultan" pri vojnata s Perso-Safavidskata voina. Taj kato Syltan Sylejman pri ypavlenieto si se zaklel da ne vzeme jivota na svoq priqtel Ibrahim pasha,izdava fetva-zapoved edna sedmica predi ekzekyciqta i vecherqt 7 pati zaedno dokato go yveri da si tragne y doma si .Po kasno e otkrit v pismoto na Ibrahim pasha,che toj e napalno naqsno sus sityaciqta no vse pak reshava da ostane veren na Syltana. Sylejman po-kasno mnogo sajelqva za izpalnenieto na ekzekyciqta i haraktera my se promenq dramatichno,kato stava napalno izoliran ot ejednavnata my rabotata na ypravlenie . Negovite sajeleniq sa otrazeni v stihovete my dori sled 20 godini, kogato podchertava za razbiratelstvoto i doverie mejdy priqteli,a chesto i cherti ot haraktera na Ibrahim-pasha.
Drug izvesten "rob" e "robinqta" Roksalana-Hurrem prodadena ot Ryskata v Osmanskata imperiq. Tezi "robi" ediniq ministar na otbranata drugata jena na Sultana imat naj-vischite privilegii v harema i stavat jertva edin na dryg s intrigi i nravstva koi da stane Sultan.Ibrahim podkrepq princ- Şehzade Mustafa sin na Mahidevran,Roksalana iska edin ot neinite 3-ri sina.
Sledvashtiq izvesten "rob" e Sokollu Mehmed Pasha,koito e izbran kato enicher kato stava vish admiral na flota,gubernator na Rumeliq, 3-ti ,2-ri i Vish vezir. Negoviqt chicho e monah v manastira Mileševa,koito priema islqma.Sokollu Mehmed Pasha ychastva kato voinik-enicher pri bitkata v Mohach i v parvata obsada na Viena. Prez 1541 stava imperski predstavitel sled smarta na Kapudan Pasha Hayreddin Barbarossa e postaven kato vish admiral na flota.
Robstvoto e ot preistorichesko vreme,obache razsveta na robstvoto e ot drevna Garciq i Rimskata imperiq v srednite vekove e sprqna za nqkolko veka dokato si ischeshat zadnicite si. Shtoto cqla Avrupa e bila v opastnost da izmre ot mrasotiq-koqto avropeici q narichat CHYMA-Plegue
Sled tova v nachaloto na 15 vek koloniziraneto na Noviq cvqt (koito sa po stari ot "starite" avrupeici , kato homosapien e otkrit predi 7 miliona godini v Etiopiq) zapochvat ekspanziq na robstvoto.
Nachaloto na robstvoto moje bi e opredeleno pri nachaloto na zemedelieto predi 10 000 godini estestvenno ima i razlichni formi na robstvo v drevno - dneshno vreme osven zemedelie,sex-robi=za nqkoi razvlechenie za drygi robstvo,psiho-robi,prestupnici-robi,robi-koito ne mogat da si platqt smetki i t.n.
1727 Rysiq premahva robstvoto no zapazva kreposnichestvoto,kato e premahnato "oficialno" sled 1861 i praktikyvano robstvo nelegalno ot Stalin prez 20 vek v Sibir/ GULAG
Imperiq
1847 Osmanskata imperiq premahva targoviqta s robi ot Afrika
1865 Amerika oficialno premahva robstvoto , vse oshte priema ikonomicheski imigranti.
1882 Osmanski ferman-zapoved premahva vsichki formi na robstvo s beli i cherni
1935 Robovladelski evropeiski kolonizatori kato Italiq i Angliq premahvat robstvoto ot Etiopiq i Nigeriq
2012 vse oshte nezakonno navsqkade,robstvo ili praktiki,shodni s nego prodaljavat i dnes v mnogo strani po celiq svqt.
-
Марлборко, що не прочетеш някоя книга, докато пускаш тука да ти димят празните мисли?!? Много ти е замъглено съзнанието, даже започваш да си измисляш и да ни разказваш "мъдро" разни подробности, които само ти си ги знаеш уж. Преди да откриеш топлата вода ще трябва да се просветиш, а след това вероятно ще я откриеш.
[/quote]
Svetlina,az ne cheta knigi,Allah se navejda i mi shepti na yhoto ;D
-
Kakto kazah bAlgarskata naciq se oformq prez 18 vek s tolerantnostta na Osmanskata Imperiq, no v dneshno vreme ima izkluchitelno mnogo promeni s vremeto po koito e lugal i ybejdaval s ykori Paisii Hilendarski ,kato populqrniq citat:
" O, nerazymni urode! Zashto se sramish da se narechesh bAlgarin..." tozi citat te nastoqva da se narechesh bAlgarin
Absolutno protivopolojna s citata na legendarniq Ataturk: "Ne mytly turkim diene" Ataturk te vdahnovqva kolko si shtastliv da se narichash tyrchin.
Fakt e ,che mnogo grajdani na BAlgariq se sramyvat ot nacionalnosta si,shtoto sa omesheni s razlichni etnosi. Vsushtnost golqma chast ot grajdanite osuznaha etnicheskata si prinadlejnost i pobegnaha po chyjbina,prichinite za tova sa ikonomicheski-robovladelski malki strani v Avropeiskiq sauz.
Vsqka naciq ima predimstva i nedostatuci,za da se gordeesh i prinadlejish kam edna naciq ,trqbva dobre da znaesh istoriqta i tradiciite i . Samite hristiqni-vizantiici predi Bori-s i sled nego koito sa priemat hristiqnstvoto ne sa "bAlgari" i ne sa ot edin etnost , izmisleni s termina ot osnovatelite na Tyna-Bylgar ot bulgar -turkite.
-
Всеки гледа да бяга по Европа защото не го интересува бъдещето на БГ. какво самочувствие може да има човек на който постоянно му се натрапва че е внук на роби, че дедите му от сутрин до вечер са яли само бой и ... Какво самочувствие могат да имат младежите в една страна в която ксенофобията е станала политика на властвуваща партия. Бог с тояга не бие, но май че като българска нация си я заслужаваме мизерията. ( по документи т.е. юридически аз съм част от тази нация въпреки че съм прокуден по татово време)
-
onegavon на това което пишиш вярваш ли си тук за това робство се изписа толкова че чети бе човек чети.
Jf'
Точно защото съм чел съм го и написал.Еничарите са собственост на султана.Кое не ти е ясно?Ти като си толкова начетен знаеш ли кога е отменено робството в България и кога в Турция?
-
Jf'
Точно защото съм чел съм го и написал.Еничарите са собственост на султана.Кое не ти е ясно?Ти като си толкова начетен знаеш ли кога е отменено робството в България и кога в Турция?
Не задавай въпроси,чийто отговор не знаеш ;)
-
Jf'
Точно защото съм чел съм го и написал.Еничарите са собственост на султана.Кое не ти е ясно?Ти като си толкова начетен знаеш ли кога е отменено робството в България и кога в Турция?
И ние бяхме собственност на държавата по татово време и ни избиваха без съд и присъда. При диктаторските / тоталитарните режими е било същото. Въпрос на гледна точка.
-
Марлборко, що не прочетеш някоя книга, докато пускаш тука да ти димят празните мисли?!? Много ти е замъглено съзнанието, даже започваш да си измисляш и да ни разказваш "мъдро" разни подробности, които само ти си ги знаеш уж. Преди да откриеш топлата вода ще трябва да се просветиш, а след това вероятно ще я откриеш.
Svetlina,az ne cheta knigi,Allah se navejda i mi shepti na yhoto ;D
Точно това ми направи впе(чатление - много си близо до неосезаемото, та затова мисля, че трябва да слезеш малко на земята. ;D
-
От Барутин обажалват отказа от разследване на кървавите събития в селото
„Има извършени престъпления в Барутин, а отказът на Окръжнапрокуратура за образуване на досъдебно производство е незаконосъобразен и необоснован“. Това заявяват жители на Барутин в жалба до Апелативна прокуратура – Пловдив съобщи депутатът Ариф Агуш. Хората отказват да приемат отказа на прокуратурата да образува досъдебно производство, защото смятат, че има доказателства за незаконна употреба на сила и огнестрелно оръжие срещу мирно население по време на митинг срещу насилствената смяна на имената в селото им през 1972 година....
http://smolyanpress.net/?p=22192 (http://smolyanpress.net/?p=22192)
-
....... съобщи депутатът Ариф Агуш.
Абре, сос сожаление да се изрече, как тъй тоз нашиет красавец Агуша, мине не мине време от 4 години и таман се зададат парламентарни избори, па вземе кать спасител та прочете неква нарочна декларация на "Барутинскиет помень" за жертвите на "ВП" и па след това отново млъква популистично за следващите 4 години и през целото време мълчи кать безполезна риба по парламента, а и поради тва, че е Русенски възпитаник, за чий кеф зорлемь се прави, че опитва да представлева Смоленските помаци и ахмаци, а и ужким да прави нещо или да помага на помака, аман от таквизье скромнье товарищьи и лицемерство, дето ги е страх или срам да изрекат един път думата Помак! ::) ??? 8) :)
-
Съгласна съм с теб Евро,такива като него "помагат" най-много покрай избори и след това нищо......Но все пак дано барутинци получат някакво правосъдие този път.
-
Не знам защо дали е шестица от ТОТО 2 или е алахова работа ,ама всички "талантливи" българи във всички свери са свързани с ДС(КГБ)? И те са най облагодетелствени от Демокрацията-Луканов им раздаде парите от фондовете.И в ДПС защо има толкова много сътрудници на ДС?Според мен ДПС е създадена от ДС да укроти на подтиснатите мюсюлмани в България. И ще се позова на цитат Атака = ДПС.Ако някой мисли друго да ме опревергае.Готова съм да споря с факти. ;)
-
Според мен ДПС е създадена от ДС да укроти на подтиснатите мюсюлмани в България. И ще се позова на цитат Атака = ДПС.Ако някой мисли друго да ме опревергае.Готова съм да споря с факти. ;)
Браво, откри Америка. Между другото съм слушал, че Атака е получава пари от ДПС, за да плюе по Исляма, мюсюлманите, турците и следователно те да гласуват за ДПС, т.е. да ДПС да извлече максимума.
-
Браво, откри Америка. Между другото съм слушал, че Атака е получава пари от ДПС, за да плюе по Исляма, мюсюлманите, турците и следователно те да гласуват за ДПС, т.е. да ДПС да извлече максимума.
Тука е нашта пресечна точка ;)
Демокрацията е извоюваха мюсюлманите(майските събития) но се нагнездиха Догановци за водачи. И си задавам въпроса: Как един затворник(строг тъмничен)-сътрудник на ДС е възможно да създаде такава масова организация та да катурне диктатурно правителство.Има и друго: Познавам хора от върхушката на ДПС да са главни пощальони на секретна документация на военните поделения.И се питам" Как българската държава е поверила секретна информация за отбрана на турци???" Извод: Свързани със службите да предадът своя народ.Досиетата са открити и е ясно,че 50% от ДПС са сътрудници.И идва въпроса за режисираната "Демокрация" за която ни настройват едни с/у други на основа вероизповедание.За умните -ще разберът. ;)
-
Демокрацията е извоюваха мюсюлманите(майските събития) но се нагнездиха Догановци за водачи.
Демокрацията дойде, защото станаха процеси в световен мащаб, които най-малко зависят от хората.