Pomak.eu
Български => Дискусии => Topic started by: Turas on February 18, 2012, 22:18
-
"Братя, българи!" - зове Уляновският Мюфтия към българския народ!
Драги братя и сестри от България!
В течение на няколко поколения народът на Волга официално наричан „татари” , беше лишен от своята истинска история.
В училище, при изучаването на История на Русия, когато се разглеждаха теми за татаро-монголското иго всички погледи се обръщаха към тези ученици, които се наричаха татари. По този начин, за деянията на татаро-монголите по отношение на руснаците тези ученици изпитваха психологическо натоварване и стрес, след което неволно си задаваха въпроса: „Ако ние сме потомци , защо антропологически не приличаме на тях? Защо нашият език, обичаи, традиции, религия, така много се отличават от тяхните?”. А да прочетем за произхода на нашия народ нямаше откъде. Даже до преди 20-25 години книгата на известния руски историк, нашия земляк Н.М. Карамзин «История на Руската държава» беше заключена зад седем печата, да не говорим за някаква държава Волжска България и българи.
Благодарение на ветровете на демократически промени, в средата на 80-те години на миналото столетие, стана възможно да се запознаем със старинните исторически документи и видим истинската наша история, до този момент скрита зад завеса от лъжи и заблуди. Вероятно, това е правено с умисъл на някои политически сили, така им е било изгодно.
Един от първите учени, повдигнал въпроса за несъответствието на етнонима «татари» с нашето историческо име, беше академик Абрар Каримулин от Република Татарстан, който написа книгата «Татари: етнос и етноним». Властите 14 години не разрешаваха нейното публикуване, но през 1987г. тя все пак видя бял свят. Отпечатването и в един голям тираж имаше ефекта на взривена бомба. Народът, като пътник в пустиня страдащ от жажда, откри истината за своята история. Така се отвори темата за произхода на нашия народ и някои учени успяха за малък промеждутък от време да издадат своите трудове. Известният археолог Алфред Халиков издаде книгите «500 руски фамилии от българско-татарски произход» и «Кои сме ние Българи или Татари?». В Оренбург започна да излиза вестник «Болгар иле». Той публикуваше мнения на много читатели по въпроса за връщането на нашето истинско име «БУЛГАРИ».
Върховният муфтия на Русия шейх Тагат Таджутдин ежегодно провежда мероприятие (в г. Болгар), свързани с годишнината от приемането на исляма от нашите български предци. В средата на юни на това мероприятие от всички региони на Русия се стичат огромно количество народ. Ние сме му благодарни , че по този начин той показва на хиляди хора нашата побеляла от годините история. Но да обърнем поглед към нашата история. Ибн-Фадлан, пристигайки от Багдат във Волжска България, по време на цялото си пътуване е водил записки. В тези свои ръкописи той отбелязва, че е срещнал башкирски племена, а пристигайки в земята на българите, открива наличието на джамии и медресета и че в джамиите вече се извършват проповеди.
Други арабски учени и мисионери също така пишат, че българите имат свои учени, поети, писатели, астрономи, свещенослужители със свои съчинения. Възниква въпрос, защо башкирите до сега са си остали башкири, а българите - при наличие на учени и литературни произведения, познати на целия мусулмански Изток, имащи свой речен флот на Волга и Кама, устояващи своята религия, имащи висока градска и селска култура и построили над 200 града на територията на Поволжието, за неголям период от време - са се превърнали в татари?! В средата на 2006г. по инциатива на Уляновската просветителска организация «Българско възраждане» се създаде група, в която влязоха известни личности от нашата област и Русия, която се обърна към губернатора на областта и кмета на Уляновск с молба да се разреши поставянето на паметник на известния български поет и хуманист Кулгали (1183 – 1236г.). До 16 години той се е учил в местното медресе, а след това дълги години странства по културните страни на мусулманския Изток. Посетил Хорезм, Герат, Сирия, Иерусалим, Мекка и много други центрове на културата. Срещал се с поети и учени, слушал лекциите на мъдри шейхове – суфисти.
След завръщането си във Волжска България, Кулгали се занимава с преподавателска дейност. Първата редакция на неговата поема «Кысса-и Йусуф» (Предание за праведния Йосиф) излиза през 1212г. Кулгали загива през 1236г. когато Българската държава пада под ударите на монголо – татарските воиски. Кулгали, като автор на споменатата поема се явява класик на българската писменна литература. Тази книга е безценна перла в световната литература и е голям литературен паметник. Като лирико – епическа поема тя показва всички проблеми, вълнуващи българската общественост. В поемата остро и релефно е представена борбата между доброто и справедливостта със злото, стремежа на хората към духовно съвършенство, щастие и нравственна чистота. Вече осем столетия «Кысса-и Йусуф» продължава активно да живее в писменно-литературното и фолклорно наследство на народа. До революцията през 1918г. книгата на Кулгали се ползва с неизменната народна любов и популярност, широко е разпространена сред мусулманското население на Поволжието. Преиздавана е 80 пъти, а ръкописните и варианти се съхраняват в различни библиотеки и музеи по света. Действително личността на поета и неговото произведение са достойни за увековечаване.
В поемата си, авторът използва сюжет от свещения Коран сура «Юсуф». Този сюжет съществува и в библията, нашите православни братя и сестри знаят това ("Ветхий Завет"- Бытие- Глава 37). Пророк Йосиф е общ за нас мусулманите и за християните. Въобще в нашите конфесии има много общо: това е признаването на единния Творец, създал тази земя и нас; свещените книги изпратени от НЕГО; нашите прародители Адам и Ева; общите пророци Ной (Нух), Мойсей (Муса), Авраам (Ибрагим), Давид (Дауд), Исус (Гайса), Илия (Ильяс). Между впрочем, в свещсния Коран името на Исус се споменава 25 пъти. За Мария (Мариам), майката на Иисус в свещения Коран е заделена цяла сура «Мариам». Имаме общи понятия за Рая и Ада, а с цел за нравственното възпитание са използувани едни и същи заповеди: не убивай, не кради, не лъжесвидетелствувай, не прелюбодействай и т.н. Даже думата «Амин» се произнася еднакво. Кулгали, като създател на бесценото произведение «Кысса-и Йусуф» в началото на повествованието прославя Всевишния, след това Пророка, неговите сподвижници, а след това светите представители на всички религии. През вековете много поколения на народа на Волжска България са възпитавани в дух на уважение към другите религии, а въпросите за веротърпимостта са актуални винаги, особенно сега. Съвременици на поета-хуманист са Шота Руставели, Низами, авторът на «Слова о полку Игореве». Трябва да се признае, че личността на Кулгали и неговото произведение няма национални граници, неговото творчество трябва да знае цялата многонационална Русия. Запознати ли са нашите български приятели с неговото произведение? Ако не са, би било знаменателно да се преведе и издаде на български за 830 -годишнина на поета.*
За съжаление, през последните години средствата за масова информация преднамерено превръщат Исляма в религия на терористи и екстремисти. Преследвайки определени цели, някои политически сили желаят да провокират противопоставяне и стълкновения между двете световни конфесии – християнството и мусулманството. Тъй като мусулманите са значителна част от земното кълбо, ежедневно ние слушаме и четем за мусулманите: споменават ни както с положителен, така и с отрицателен оттенък Но, независимо от това внимание от страна на масмедиите, информацията за мусулманите често е предубедена и необективна, което, разбира се, способства за формирането в обществото на лъжливи митове и стереотипи за Исляма и неговите последователи. Традицията съзнателно или неволно да се представят мусулманите в негативна светлина има многовековна история. В трудовете на европейските автори изопачено се представя не само света и моралния облик на мусулманите, но и самата дума «мусулмани». Тях ги наричаха магометани, мохамедани, сарацини, агаряни, басурмани, което само по себе си е оскърбително за мусулманите. Даже сега общоприетото название «мусулмани» е неточно. «Мусулманин» - това е неточен изказ на думата «муслим» (сравнете английското “Muslim”). В тази връзка е интиресно да си припомним, че в 1964г. II Ватикански събор на Римо - Католическата Църква в своята Декларация – Обръщение към мусулманите, демонстрира своето уважение към тях и промени традиционното латинско написване „musulmanus” на “muslimus”.
Сега повече от 1 милиард човека на Земята смятат основополагаща програма на своя живот Свещеният Коран – изпратеното от Твореца на всичко съществуващо Свещенно Писание, неподправено от човешки измислици и фантазии. Иска ми се да се обърна към нашите православни братя и сестри от България и ги призова да не се поддават на тези провокационни измислици. Още от древноста в самата Волжска България наред с мусулманското население мирно са съществували и христиани и езичници, независимо, че държавата се е считала мусулманска. Понеже Свещеният Коран предписва, че приемането на вярата принудително не се позволява, никой в периода на могъщество на държавата не е принуждавал със сила приемането на Ислямското вероучение на народите от Поволжието – мордва, марийци, чуваши, удмурди - които много години са оставали езичници. В столицата на държавата функционирали православни храмове.
Самите българи без насилие и по собственно желание са приели мусулманството, понеже Тангрианството е послужило като основа за разбирането на новата религия. В нашия народ и досега е запазен израза «Тэнгри ярлыкалсын» ( Нека Тангра да е доволен). Самата дума «мусулманин» означава човек вярващ в единния Творец, които живее по законите предписани от Създателя – това е определен начин на живот и своя философия, която не противоречи на написания от Него свещен Коран. Тази книга, като инструкция, предписва на човека кое може и кое не може да върши. Това е както при всеки човек-творец независимо дали е скулптур, художник или конструктор. За да живее неговото творение -дълго и щастливо, с голяма полза за човешкото общество - той пише инструкция за ползването му. Накратко Исламът това е здрав образ на живот, тъй като Господ не желае Неговото творение със своите действия да нанася вреда на своето здраве. Защо се опитвам да обясня на нашите български приятели какво е това Ислам? За да не си мислят, че последователите на тази религия са някакви варвари, екстремисти и терористи. В продължение на много векове на територията на Поволжието историците не са отбелязали каквито и да е стълкновения на религиозна или етническа основа. Манталитетът на нашия народ е сформиран в дух на уважение към другите конфесии и вярвания. За това имат заслуга и произведенията на изключителният български поет - хуманист Кулгали.
За това, че ние в историческото минало сме били един народ, говорят следните факти: нас ни свързва Тангрианството- религия, която са изповядвали нашите предци още преди приемането на Християнството и Ислама, религия която признава единния бог - Тангра, общ за нас и за почитания от всички български народи баща на нацията хан Кубрат, неговите синове хан Аспарух, хан Котраг, хан Бат Боян. Съхранили са се някои сходства в езика и националните носии и т.н. И което е особенно интересно и ние и вие произнасяме по един и същи начин думата «БЪЛГАР» обединяваща двата братски народа.
Ние искренно сме благодарни на нашите български приятели, членовете на МАБИК Ангел Христов и Дочо Шипковенски, които посетиха нашия град през октомври миналата година. Те баха и в нашето медресе «Биляр», носещо името на древния град и първа столица на държавата Волжска България. Аз си спомням, че когато ги посрещнах и прегърнах по братски представителите на България, им казах «ВИЕ СТЕ НАШИ БРАТЯ» в очите им се появиха сълзи.
По примера на угро-финските народи, нашите съседи – марийци, мордва, удмурди, създали връзки с европейските страни (Унгария, Финландия, Естония) отнасящи себе си към фино-угорската езикова група и ние се надяваме с течение на времето да създадем връзки с братския български народ. Също така се надяваме да сътрудничим с всички български религиозни организации. По този начин на равнището на религиозни организации и народната дипломация ние можем да продължим да създаваме и укрепваме връзките межу нашите две братски общности.
От името на регионалнотодуховно управление на мусулманите в Уляновска област на Русия** искренно желая на целия братски български народ благополучие и процъфтяване!
Муфтия на Уляновското Регионално Отделение на Централното Духовно Управление на Мусулманите в Русия
Сявбян хазрат Сулейманов
Очень большая просьба! Кто не равнодушен к истории волжских болгар и к нашим общим корням, распечатайте это Обращение на листах, размножьте и распространяйте среди болгар-мусульман, распечатайте и отнесите это письмо во все мечети Болгарии, особенно молодежи! Распечатайте на листах, и раздавайте на улицах! Люди должны знать правду!
-
Это Главный Муфтий Талгат Таджуддин и все Муфтии Поволжья и Урала на встрече с Президентом Дмитрием Медведевым
-
Председатель общественной организации "Болгарское Возрождение" Шаукат Богданов на встрече с Главным Мюфтием России Талгатом Таджуддином....
-
газета ""Маглюмат аль-Булгар" ("Болгарский Вестник"), которая издается Талгатом Таджуддином в Уфе.
-
Ето тук би трябвало да наричате волжските българи "булгари".
-
Защо няма никъкъв отзвук.
-
Дядо Калиник удари репортер, изнервен от въпрос за досиетата
http://news.ibox.bg/news/id_1138862511 (http://news.ibox.bg/news/id_1138862511)
-
Булгарите Тюрки от Татаристан
Tatar (Volga-Bulgar) faces (http://www.youtube.com/watch?v=CoXa_gywhh0#)
-
http://portal-bg1.ning.com/profile/MihailYUhmapisatelCHuvashiya (http://portal-bg1.ning.com/profile/MihailYUhmapisatelCHuvashiya)
Акад. ...Юхма е роден на 10 април 1936 г. Той е председател на Конгреса на българите в Чувашката автономна република. Написал е над сто книги, преведени на 144 езика. Неговите митове и легенди се учат в Сорбоната, а през 1996 г. получава висока международна награда - златен медал на ООН. Дълго, още от детството, си задава въпроса що за народ са чувашите, откъде са дошли. Но за това в годините на съветската власт не се говорело. Сега, след като много е чел и писал, след като е обиколил половината свят, има отговор. В историята и във фолклора на чуваши и българи има много общи неща, защото са общи техните корени. Аз съм българин, в мен тече гореща българска кръв, казва Михаил Юхма.
- Г-н Юхма, оставяте в България много скъп сувенир - бродирана кърпа, за която твърдите, че е 400-годишна. Не Ви ли е трудно да се разделите с тази семейна реликва?
- За първи път идвам в страната, за която съм мечтал от детството си и знам колко са скъпи на нас, чувашите, българите, живеещи на Дунава, на Балканите. Не можех да не донеса този подарък. Бях длъжен да го донеса и да подаря този велик талисман от нашия род на скъпите ми приятели Галя и Христо Маджарови, които направиха много, за да съм тук. Подарявам го със спокойна душа и сърце и вярвам, че талисманът ще помага на българите, независимо дали живеят на Волга или на Дунав. За да си станем по-близки, повече да се разбираме и когато е нужно, да си помагаме.
- Какво знаете за този талисман?
- Той се предава в моя род от поколение на поколение. Шевицата, която е типично българска, е на повече от 400 години. Но нито цветовете й са избледнели, нито молците са я повредили. Там е избродиран знакът на Тангра и може да се гадае за сътворението на света. Нашият народ - българо-чувашите - сме се родили около Вечното дърво и сме живели в Страната на трите слънца. Това е било страна, където сме били щастливи заедно. И до днес това е вековната мечта на нашите народи - да научат повече за другите български племена и да се обединят с тях.
- В годините на тоталитаризма е било трудно да търсите и изучавате истинските си корени. Какъв е сега интересът към миналото на Чувашия?
- Сега интересът на хората е огромен и ние работим много активно, за да се разбере истината. Но трудността е друга - финансова. Ние не сме независима държава, въпреки че се смятаме за суверенна република. Живеем в Русия и е много трудно да намираме пари за обществена или научна дейност.
- Но Вие самият сте активно пишещ човек. Вярно ли е, че сте написал 90 книги?
- Написал съм повече от 100 книги, които са преведени на 144 езика. Когато през 1996 година ми връчваха международната награда - златен медал на ООН, представителят на организацията поправи водещия. Защото той ме представяше като писател, чиито произведения са преведени на 100 езика. А книгите ми били преведени точно на 144 езика. Сам аз се изненадах от тази новина. Нали знаете, че всяка книга живее свой собствен живот. Тя е като дете, което расте, отива си от родителите и заживява отделно. До 1996 г. Русия не беше подписала конвенцията за авторско право и ние не знаехме къде ни превеждат. Съвсем случайно и доста късно разбрах, че мои книги са излезли в Китай и в Япония.
- А на български език какво е преведено?
- За съжаление, нито една моя книга. Превеждани са само отделни произведения. Аз, разбира се, много бих искал и много се надявам, че скоро ще ме издадат и в България.
- Историк ли сте?
- Написал съм много исторически романи и повести. Но в последните години, когато оглавих националното движение, напълно се насочих към науката - изследвам древността и средновековието на своя народ. Защото знам, че народ без история е народ без корени. За да се съхраним като народ, трябва да знаем много добре своята история и да се гордеем със своите герои. Бих искал до всеки чуваш да достигне историята на нашите царе, пълководци, на всички, които са се борили за съхранението ни.
- Как изглежда Чувашия? Какви хора са чувашите?
- Чувашия е прекрасна страна, а хората са добри и много приличат на българите, които живеят на Дунава. Ако дойдете в Чувашия, никой няма да ви каже, че сте чужденка.
- Вие пък казвате, че сте българин?
- Така е. Това, което казвам за чувашите, се отнася и за българите. Ние трябва да вникнем в съчетанието българо-чуваши. Когато казваме чуваши, то е все едно, че казваме българи.
- Хареса ли Ви България?
- България е красива страна. Аз летях през Москва. Когато тръгвах, в Чувашия грееше слънце. В Москва времето стана студено, мъгливо. Пристигнах в България и отново ме посрещна слънце. И във Волжка България, и в Дунавска България е слънчево. Това не е случайно. Великият Тангра знае, че в такъв ден трябва да грее слънце - и в онази, и в тази България.
ДОНКА ХРИСТОВА
21.10.2011
-
Булгарите Тюрки от Татаристан
Tatar (Volga-Bulgar) faces (http://www.youtube.com/watch?v=CoXa_gywhh0#)
[/quote
Булгари, а не тюрки, нито татари. Волжски българи - това названието им на български език. А на руски е "булгари".
-
Булгарите Тюрки от Татаристан
Булгари, а не тюрки, нито татари. Волжски българи - това названието им на български език. А на руски е "булгари".
Navsyakade e Bulgari a Bulgarite si znayat che sa Tyurki.
http://www.balkanlar.net/forum/index.php?topic=6997.0;wap2 (http://www.balkanlar.net/forum/index.php?topic=6997.0;wap2)
Булгарите се обръщат към Турция и Турския народ за солидарност и подкрепа.
Kazan Bulgar Topluluğunun Türkiye Cumhuriyeti Hükümeti ile Türk Vatandaşlarına Hitabesi:
Türkiye Cumhuriyeti’nin özgür insanları!
Sizlere Kuzey Oğuzların torunları olan Volga-Ural Bulgar kardeşleriniz seslenmektedir.
Bulgar halkının son derece vahim durumu, 2 Ağustos 1992 tarihinde gerçekleşen Kazan Bulgar Topluluğu (KBT)nun olağanüstü cieninde (kongre), topluluğunun yönetim organı olup Bulgar millî menfaatlerini korumak ve ifade etmek ile görevlendirilen Kazan Bulgar Millet Meclisi seçimini gerektirdi.
VII. yüzyılda kendi “Bulgar (Bulgarya)” adlı devletlerini kurup 737-922 yılları arasında İslam dinini kabul eden Bulgarlardan, ilk kez M.Ö. II. yüzyıl tarih vakayinamelerinde söz edilir.
Eskiden bu yana, Bulgar ulusunun edebi dili, Oğuz dillerinden olup, Oğuz Türk dilinin kardeş dili olan Bulgar Türkisi (Bulgar Türkçesi)dir. Bulgarlar kendi Oğuz ana dillerinde IX. yüzyıldan 1920’li yıllara dek yazdılar.
-
"Братя, българи!" - зове Уляновският Мюфтия към българския народ!
Драги братя и сестри от България!
В течение на няколко поколения народът на Волга официално наричан „татари” , беше лишен от своята истинска история.
В училище, при изучаването на История на Русия, когато се разглеждаха теми за татаро-монголското иго всички погледи се обръщаха към тези ученици, които се наричаха татари. По този начин, за деянията на татаро-монголите по отношение на руснаците тези ученици изпитваха психологическо натоварване и стрес, след което неволно си задаваха въпроса: „Ако ние сме потомци , защо антропологически не приличаме на тях? Защо нашият език, обичаи, традиции, религия, така много се отличават от тяхните?”. А да прочетем за произхода на нашия народ нямаше откъде. Даже до преди 20-25 години книгата на известния руски историк, нашия земляк Н.М. Карамзин «История на Руската държава» беше заключена зад седем печата, да не говорим за някаква държава Волжска България и българи.
Благодарение на ветровете на демократически промени, в средата на 80-те години на миналото столетие, стана възможно да се запознаем със старинните исторически документи и видим истинската наша история, до този момент скрита зад завеса от лъжи и заблуди. Вероятно, това е правено с умисъл на някои политически сили, така им е било изгодно.
Един от първите учени, повдигнал въпроса за несъответствието на етнонима «татари» с нашето историческо име, беше академик Абрар Каримулин от Република Татарстан, който написа книгата «Татари: етнос и етноним». Властите 14 години не разрешаваха нейното публикуване, но през 1987г. тя все пак видя бял свят. Отпечатването и в един голям тираж имаше ефекта на взривена бомба. Народът, като пътник в пустиня страдащ от жажда, откри истината за своята история. Така се отвори темата за произхода на нашия народ и някои учени успяха за малък промеждутък от време да издадат своите трудове. Известният археолог Алфред Халиков издаде книгите «500 руски фамилии от българско-татарски произход» и «Кои сме ние Българи или Татари?». В Оренбург започна да излиза вестник «Болгар иле». Той публикуваше мнения на много читатели по въпроса за връщането на нашето истинско име «БУЛГАРИ».
Върховният муфтия на Русия шейх Тагат Таджутдин ежегодно провежда мероприятие (в г. Болгар), свързани с годишнината от приемането на исляма от нашите български предци. В средата на юни на това мероприятие от всички региони на Русия се стичат огромно количество народ. Ние сме му благодарни , че по този начин той показва на хиляди хора нашата побеляла от годините история. Но да обърнем поглед към нашата история. Ибн-Фадлан, пристигайки от Багдат във Волжска България, по време на цялото си пътуване е водил записки. В тези свои ръкописи той отбелязва, че е срещнал башкирски племена, а пристигайки в земята на българите, открива наличието на джамии и медресета и че в джамиите вече се извършват проповеди.
Други арабски учени и мисионери също така пишат, че българите имат свои учени, поети, писатели, астрономи, свещенослужители със свои съчинения. Възниква въпрос, защо башкирите до сега са си остали башкири, а българите - при наличие на учени и литературни произведения, познати на целия мусулмански Изток, имащи свой речен флот на Волга и Кама, устояващи своята религия, имащи висока градска и селска култура и построили над 200 града на територията на Поволжието, за неголям период от време - са се превърнали в татари?! В средата на 2006г. по инциатива на Уляновската просветителска организация «Българско възраждане» се създаде група, в която влязоха известни личности от нашата област и Русия, която се обърна към губернатора на областта и кмета на Уляновск с молба да се разреши поставянето на паметник на известния български поет и хуманист Кулгали (1183 – 1236г.). До 16 години той се е учил в местното медресе, а след това дълги години странства по културните страни на мусулманския Изток. Посетил Хорезм, Герат, Сирия, Иерусалим, Мекка и много други центрове на културата. Срещал се с поети и учени, слушал лекциите на мъдри шейхове – суфисти.
След завръщането си във Волжска България, Кулгали се занимава с преподавателска дейност. Първата редакция на неговата поема «Кысса-и Йусуф» (Предание за праведния Йосиф) излиза през 1212г. Кулгали загива през 1236г. когато Българската държава пада под ударите на монголо – татарските воиски. Кулгали, като автор на споменатата поема се явява класик на българската писменна литература. Тази книга е безценна перла в световната литература и е голям литературен паметник. Като лирико – епическа поема тя показва всички проблеми, вълнуващи българската общественост. В поемата остро и релефно е представена борбата между доброто и справедливостта със злото, стремежа на хората към духовно съвършенство, щастие и нравственна чистота. Вече осем столетия «Кысса-и Йусуф» продължава активно да живее в писменно-литературното и фолклорно наследство на народа. До революцията през 1918г. книгата на Кулгали се ползва с неизменната народна любов и популярност, широко е разпространена сред мусулманското население на Поволжието. Преиздавана е 80 пъти, а ръкописните и варианти се съхраняват в различни библиотеки и музеи по света. Действително личността на поета и неговото произведение са достойни за увековечаване.
В поемата си, авторът използва сюжет от свещения Коран сура «Юсуф». Този сюжет съществува и в библията, нашите православни братя и сестри знаят това ("Ветхий Завет"- Бытие- Глава 37). Пророк Йосиф е общ за нас мусулманите и за християните. Въобще в нашите конфесии има много общо: това е признаването на единния Творец, създал тази земя и нас; свещените книги изпратени от НЕГО; нашите прародители Адам и Ева; общите пророци Ной (Нух), Мойсей (Муса), Авраам (Ибрагим), Давид (Дауд), Исус (Гайса), Илия (Ильяс). Между впрочем, в свещсния Коран името на Исус се споменава 25 пъти. За Мария (Мариам), майката на Иисус в свещения Коран е заделена цяла сура «Мариам». Имаме общи понятия за Рая и Ада, а с цел за нравственното възпитание са използувани едни и същи заповеди: не убивай, не кради, не лъжесвидетелствувай, не прелюбодействай и т.н. Даже думата «Амин» се произнася еднакво. Кулгали, като създател на бесценото произведение «Кысса-и Йусуф» в началото на повествованието прославя Всевишния, след това Пророка, неговите сподвижници, а след това светите представители на всички религии. През вековете много поколения на народа на Волжска България са възпитавани в дух на уважение към другите религии, а въпросите за веротърпимостта са актуални винаги, особенно сега. Съвременици на поета-хуманист са Шота Руставели, Низами, авторът на «Слова о полку Игореве». Трябва да се признае, че личността на Кулгали и неговото произведение няма национални граници, неговото творчество трябва да знае цялата многонационална Русия. Запознати ли са нашите български приятели с неговото произведение? Ако не са, би било знаменателно да се преведе и издаде на български за 830 -годишнина на поета.*
За съжаление, през последните години средствата за масова информация преднамерено превръщат Исляма в религия на терористи и екстремисти. Преследвайки определени цели, някои политически сили желаят да провокират противопоставяне и стълкновения между двете световни конфесии – християнството и мусулманството. Тъй като мусулманите са значителна част от земното кълбо, ежедневно ние слушаме и четем за мусулманите: споменават ни както с положителен, така и с отрицателен оттенък Но, независимо от това внимание от страна на масмедиите, информацията за мусулманите често е предубедена и необективна, което, разбира се, способства за формирането в обществото на лъжливи митове и стереотипи за Исляма и неговите последователи. Традицията съзнателно или неволно да се представят мусулманите в негативна светлина има многовековна история. В трудовете на европейските автори изопачено се представя не само света и моралния облик на мусулманите, но и самата дума «мусулмани». Тях ги наричаха магометани, мохамедани, сарацини, агаряни, басурмани, което само по себе си е оскърбително за мусулманите. Даже сега общоприетото название «мусулмани» е неточно. «Мусулманин» - това е неточен изказ на думата «муслим» (сравнете английското “Muslim”). В тази връзка е интиресно да си припомним, че в 1964г. II Ватикански събор на Римо - Католическата Църква в своята Декларация – Обръщение към мусулманите, демонстрира своето уважение към тях и промени традиционното латинско написване „musulmanus” на “muslimus”.
Сега повече от 1 милиард човека на Земята смятат основополагаща програма на своя живот Свещеният Коран – изпратеното от Твореца на всичко съществуващо Свещенно Писание, неподправено от човешки измислици и фантазии. Иска ми се да се обърна към нашите православни братя и сестри от България и ги призова да не се поддават на тези провокационни измислици. Още от древноста в самата Волжска България наред с мусулманското население мирно са съществували и христиани и езичници, независимо, че държавата се е считала мусулманска. Понеже Свещеният Коран предписва, че приемането на вярата принудително не се позволява, никой в периода на могъщество на държавата не е принуждавал със сила приемането на Ислямското вероучение на народите от Поволжието – мордва, марийци, чуваши, удмурди - които много години са оставали езичници. В столицата на държавата функционирали православни храмове.
Самите българи без насилие и по собственно желание са приели мусулманството, понеже Тангрианството е послужило като основа за разбирането на новата религия. В нашия народ и досега е запазен израза «Тэнгри ярлыкалсын» ( Нека Тангра да е доволен). Самата дума «мусулманин» означава човек вярващ в единния Творец, които живее по законите предписани от Създателя – това е определен начин на живот и своя философия, която не противоречи на написания от Него свещен Коран. Тази книга, като инструкция, предписва на човека кое може и кое не може да върши. Това е както при всеки човек-творец независимо дали е скулптур, художник или конструктор. За да живее неговото творение -дълго и щастливо, с голяма полза за човешкото общество - той пише инструкция за ползването му. Накратко Исламът това е здрав образ на живот, тъй като Господ не желае Неговото творение със своите действия да нанася вреда на своето здраве. Защо се опитвам да обясня на нашите български приятели какво е това Ислам? За да не си мислят, че последователите на тази религия са някакви варвари, екстремисти и терористи. В продължение на много векове на територията на Поволжието историците не са отбелязали каквито и да е стълкновения на религиозна или етническа основа. Манталитетът на нашия народ е сформиран в дух на уважение към другите конфесии и вярвания. За това имат заслуга и произведенията на изключителният български поет - хуманист Кулгали.
За това, че ние в историческото минало сме били един народ, говорят следните факти: нас ни свързва Тангрианството- религия, която са изповядвали нашите предци още преди приемането на Християнството и Ислама, религия която признава единния бог - Тангра, общ за нас и за почитания от всички български народи баща на нацията хан Кубрат, неговите синове хан Аспарух, хан Котраг, хан Бат Боян. Съхранили са се някои сходства в езика и националните носии и т.н. И което е особенно интересно и ние и вие произнасяме по един и същи начин думата «БЪЛГАР» обединяваща двата братски народа.
Ние искренно сме благодарни на нашите български приятели, членовете на МАБИК Ангел Христов и Дочо Шипковенски, които посетиха нашия град през октомври миналата година. Те баха и в нашето медресе «Биляр», носещо името на древния град и първа столица на държавата Волжска България. Аз си спомням, че когато ги посрещнах и прегърнах по братски представителите на България, им казах «ВИЕ СТЕ НАШИ БРАТЯ» в очите им се появиха сълзи.
По примера на угро-финските народи, нашите съседи – марийци, мордва, удмурди, създали връзки с европейските страни (Унгария, Финландия, Естония) отнасящи себе си към фино-угорската езикова група и ние се надяваме с течение на времето да създадем връзки с братския български народ. Също така се надяваме да сътрудничим с всички български религиозни организации. По този начин на равнището на религиозни организации и народната дипломация ние можем да продължим да създаваме и укрепваме връзките межу нашите две братски общности.
От името на регионалнотодуховно управление на мусулманите в Уляновска област на Русия** искренно желая на целия братски български народ благополучие и процъфтяване!
Муфтия на Уляновското Регионално Отделение на Централното Духовно Управление на Мусулманите в Русия
Сявбян хазрат Сулейманов
Очень большая просьба! Кто не равнодушен к истории волжских болгар и к нашим общим корням, распечатайте это Обращение на листах, размножьте и распространяйте среди болгар-мусульман, распечатайте и отнесите это письмо во все мечети Болгарии, особенно молодежи! Распечатайте на листах, и раздавайте на улицах! Люди должны знать правду!
Дали някой може да посочи източника, оргиналният източник на превода на това обръщение?
-
Погледни в цитирания вестник, Марианче, а може и в сайта ввв.булгар.ру. Според мене на руски трябва да излезе веднага.
-
Обращение к Президенту Татарстана о возвращении исторического самоназвания
КАЗАНЬ-КРЕМЛЬ
ПРЕЗИДЕНТУ РЕСПУБЛИКИ ТАТАРСТАН
МИННИХАНОВУ Р.Н.
Копия: ПРЕДСЕДАТЕЛЮ ГОССОВЕТА РТ
МУХАМЕТШИНУ Ф.Х.
Уважаемый Рустам Нургалеевич!
Делегаты 18 – конференции Ульяновского областного татаро-башкирского общественного движения «Туган тел» поздравляют Вас с вступлением в должность Президента республики Татарстан и желают Вам крепкого здоровья, неутомимой энергии во благо и процветание народов республики и наших соотечественников, живущих за ее пределами.
Позвольте также выразить Вам искреннюю благодарность за большой вклад в сооружении памятника выдающемуся булгарскому поэту-гуманисту Кул Гали в Ульяновске в 2008г в честь его 825 летия .
Обращаемся к Вам также по проблеме волнующий нас не один год. Нам всем известно, что территория современной республики Татарстан входила в состав средневекового государства наших предков Волжскую Булгарию.
В книге «Археологические памятники Волжско-Камской Булгарии и ее территория» изданной Академией Наук СССР – Казанский филиал, Институтом языка, литературы и истории им, Г.Ибрагимова под редакцией Р.Г. Фахрутдинова Казань 1975 год показано, что вся территория республики Татарстан действительно входила в состав Волжской Булгарии. Столицы Биляр и Булгар, Казань и Елабуга отметившие недавно свое тысячелетие со дня основания и другие города были заложены нашими предками булгарами. В Елабуге 2007 году был установлен Памятник основателю города булгарскому хану Ибрагим-беку. Тысячи археологических памятников булгарского периода (городища, селища, грунтовые могильники, кладбища с надгробиями, клады вещей и монет и т.д.) Все это отражено в «Карте археологических памятников Волжско-Камской Булгарии ( X- первая половина XV в.в).
На основании вышесказанного и на примере республик входящих в состав Российской Федерации Якутия-Саха, Северная Осетия-Алания, Ханты-Мансийский национальный округ –Югория, чтобы показать историческую преемственность, просим Вас рассмотреть наше предложение о внесении дополнения в написании рядом с названием республики Татарстан название средневекового государства Булгар Иле или Булгария, т.е. Татарстан-Булгар Иле (Булгария).
Отрицание этого исторического факта приводит к фальсификации нашей истории, к забвению булгарского наследия наших предков.
Об этом и был разговор на прошедшей Общероссийской научно-практической конференции 13-февраля 2010 года в Ульяновске посвященный, истории Волжской Булгарии в котором участвовали ученые, духовные лидеры многих регионов России и городов Казани, Ульяновска Москвы, Самары, Уфы, С-Петербурга, Нальчика и республики Болгария.
Всякие попытки чиновников от науки отрицать этот факт приводят только к отчуждению нашего народа от духовного наследия наших предков, а в результате некоторые деятели Института Истории РТ доходят до сумасбродства – предлагают татарам вернутся на историческую родину в Монголию
Будущие поколения не простят нам такое равнодушное отношение к своему прошлому.
Сопредседатели конференции
__________________ А.И. Ибрагимов
___________________ Ш.М. Богданов
Секретарь: _________________ Р. Д. Девятаев
Приложение: Карта археологических памятников Волжко-Камской Булгарии (Х-ХV вв) -1л
http://bulgar-ul.livejournal.com/1309.html (http://bulgar-ul.livejournal.com/1309.html)
-
Да здраствует Булгару-Турецкое сотрудничествo. Мы братушки!!! ;)
-
Всички хора, незасимо какви са по етнос или вяра, могат да се сприятелят, да се сближават, стига да са готови за това.
Що се отнася до "българо-турските братушки", трябва да се прави разлика все пак между понятията "тюрки" и "турци". Турците са само една част от определяните като тюркски народи, които не са малко.
Из Уикипедия:
"Тюркските народи са северно- и централноевразийски народи, които говорят езици, принадлежащи към тюркското езиково семейство, и които имат (в различни степени) определени общи културни и исторически черти. За терминът „тюркски“ се смята, че представя широко езиково охарактеризиране, а не задължително етническо такова. Тюркските езици са подразделение на алтайското езиково семейство и са едни от географски най-широко разпространените в света, като се говорят в обширен регион, простиращ се от Европа до Сибир.
[...]
Наименованието „тюрк“ и използвано за първи път официално като политическо име през VІ век. Тюркски историци твърдят, че експанзията на пратюркските народи през Евразия е включвала скити (ишкуз), хунну, хуни, сармати, хазари, печенеги, алани, кимери, масагети и други степни народи. При все, че някои от тези народи биха могли да представляват в някаква степен пратюркски или тюркски племена или племенни съюзи, повечето от тях се смятат широко за нетюркски. Определено в по-късни времена хазарите и печенегите са били тюрки, но за кимерите, аланите, масагетите, сарматите и скитите се смята, че са ранни индоевропейци."
Потомците на волжските българи се обръщат, както се вижда, в наше време, към потомците на дунавските. В етногенезата на едните и другите сигурно има различия, защото Дунавска и Волжска България се оснават на различни територии с различно заварено или придошло население в тях. Но те, и едните - волжските, и другите - дунавските, имат общи предци. От които идва етнонимът булгари/българи. От т.нар. по-късно прабългари, които са създали и двете държави (и не само тях). Които са имали достатъчно култура и знания, и достатъчно аристократични родове. Култура, която е била способна да създава големи, добре уредени градове, и да кове конски сбруи, може най-добрите за онова време. Древните българи са били способни не само да изминават на гърбовете на конете стотици, дори хиляди километри, не само да воюват за нови земи или територии, но и да приобщават хора от други етнически групи в своите държави, да ги създават, казано в някакъв смисъл, заедно с тях.
По някаква ирония на съдбата наследниците на волжските българи са наречени по-късно с името на онези, които няколко века преди това са разбили тяхната държава. И колкото и време да е минало, и колкото и репресии да е имало над тях, и колкото и отдавна да е престанала да съществувала добре развитата, богата и уредена Волжска България - да възстановят името на предците си, за всички онези наследници, които въпреки всичко помнят и познават миналото, би било тържество на истината, връщане на някаква историческа справедливост.
-
Да здраствует Булгару-Турецкое сотрудничествo. Мы братушки!!! ;)
И по прото-българска/от тях са тюрките/ и по тракийска/от тях са мизийците/! Така, че да със съвременните турци сме най-близки роднини! Ако не бяха англичаните сега в Константинопол щеше да се говори трако-български! Ако е рекъл господ пак ще стане! ;) Зависи от Иран! :D
БЯЛО, ЗЕЛЕНО И ЧЕРВЕНО от Иван Танев Иванов и проф.П.Добрев…..
http://prosvetise.com/?p=8184 (http://prosvetise.com/?p=8184)
-
Babek kalesi Güney Azerbaycan (iran) 35000 000 Türkün bayrağı dalgalandı (http://www.youtube.com/watch?v=kI7xSdu3wtQ#)
Крепоста Бабек в южен Иран.
http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D0%BA (http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D0%BA)
Бабек (перс. بابک خرمدین, (Бабак Хоррамдин, Папак[1]) около 789—800[1], Балалабад[1], Иранский Азербайджан — январь 838, Самарра [1], Ирак) — руководитель иранского[2][3][4][5] национального восстания против Арабского халифата с центром в Северо-Западном Иране[6], в провинции Азербайджан (ныне Иранский Азербайджан) [7][8][9][10][11] , охватившего Азербайджан[12] и другие области Ирана и Закавказья[11][13] (около 816 — 837). Восстание проходило под лозунгами восстановления древних верований (зороастризма) и освобождения от господства Халифата. Лидер движения хуррамитов. В Азербайджане Бабек считается национальным героем. По утверждению иранского историка С.Нафиси, почитается иранцами как борец за свободу Ирана[14]
http://wiki.turan.info/index.php/%D0%91%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D0%BA (http://wiki.turan.info/index.php/%D0%91%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D0%BA)
В Азербайджане Бабек считается национальным героем — борцом за национальную свободу азербайджанцев.
В Азербайджане Бабек не просто национальный герой, но и важное национальное достояние, такое же, как земля и недра. Бабеку установлены памятники во многих населенных пунктах, в его честь назван райцентр в Нахичеванской АР, его имя носит один из центральный проспектов Баку, его именем называют детей, его историю рассказывают как пример для подражания. Бабеку посвящен художественный фильм «Бабек», балет композитора Акшина Ализаде, а также два романа и три трагедии.
В Иране, начиная с 1999 года, по инициативе известного иранского историка Мухаммеда Тахи Зехтаби азербайджанцы ежегодно 30 июня отмечают годовщину падения крепости Базз масштабными походами к ней, несмотря на противодействие официальных властей.
В Иране в последнее время предприняты попытки преподнесения Бабека как национального героя иранского народа. Так иранский историк С.Нафиси называет Бабека «одним из великих людей иранской земли», «одним из национальных героев Ирана, обеспечивших его бессмертие»<ref>(цит. по:Сергей Румянцев, Ильгам Аббасов. С кого начинается Родина? Парадоксы формирования национальной идентичности путем аппроприации «экстерриториального» национального героя.
-
Наследниците на Волжска България гледат към нас
ОБРЪЩЕНИЕ
Уляновския мюфтия в Руската федерация
Сявбян Хазрат Сулейманов
Мюфтията на Уляновската област на Руската федерация Сявбян Хазрат Сулейманов се обърна към българския народ изразявайки открито етническата принадлежност на татарите към волжко-камския клон на българската народност.
По-долу предаваме обръщението му без съкращения така както то е препубликувано в портала на Асоциацията на българите по света.
Това е първото открито изявление на ислямски духовник в Русия засягащо българския произход на татарите.
Драги братя и сестри от България!
http://eltimir.ucoz.ru/news/naslednicite_na_volzhska_blgarija_gledat_km_nas/2012-04-30-2904 (http://eltimir.ucoz.ru/news/naslednicite_na_volzhska_blgarija_gledat_km_nas/2012-04-30-2904)
-
БЪЛГАРИ от Волжка България!
Много известни руснаци имат български корени от Волжка България! Има и много българи от татарстан, които вобще не приличат на татари-монголоиди! Който знае за такива може да постави тук по някоя тяхна снимка и нещо за тях!
http://www.forum.bg-nacionalisti.org/index.php?PHPSESSID=3e1d6194ea02b5d97106d574b96e67a3&topic=5494.0 (http://www.forum.bg-nacionalisti.org/index.php?PHPSESSID=3e1d6194ea02b5d97106d574b96e67a3&topic=5494.0)
-
http://prosvetise.com/?p=7848 (http://prosvetise.com/?p=7848)
http://www.hralupa.com/index.php?act=viewProd&productId=3883 (http://www.hralupa.com/index.php?act=viewProd&productId=3883)
-
"Братя, българи!" - зове Уляновският Мюфтия към българския народ!
Драги братя и сестри от България!
--- Не си спомням да имам братя и сестри от Уляновск.:) Но знам ли къде е шетал баща ми на младини .
В течение на няколко поколения народът на Волга официално наричан „татари” , беше лишен от своята истинска история.
В училище, при изучаването на История на Русия, когато се разглеждаха теми за татаро-монголското иго всички погледи се обръщаха към тези ученици, които се наричаха татари. По този начин, за деянията на татаро-монголите по отношение на руснаците тези ученици изпитваха психологическо натоварване и стрес, след което неволно си задаваха въпроса: „Ако ние сме потомци , защо антропологически не приличаме на тях? Защо нашият език, обичаи, традиции, религия, така много се отличават от тяхните?”. А да прочетем за произхода на нашия народ нямаше откъде. Даже до преди 20-25 години книгата на известния руски историк, нашия земляк Н.М. Карамзин «История на Руската държава» беше заключена зад седем печата, да не говорим за някаква държава Волжска България и българи. Благодарение на ветровете на демократически промени, в средата на 80-те години на миналото столетие, стана възможно да се запознаем със старинните исторически документи и видим истинската наша история, до този момент скрита зад завеса от лъжи и заблуди. Вероятно, това е правено с умисъл на някои политически сили, така им е било изгодно.
Един от първите учени, повдигнал въпроса за несъответствието на етнонима «татари» с нашето историческо име, беше академик Абрар Каримулин от Република Татарстан, който написа книгата «Татари: етнос и етноним». Властите 14 години не разрешаваха нейното публикуване, но през 1987г. тя все пак видя бял свят. Отпечатването и в един голям тираж имаше ефекта на взривена бомба. Народът, като пътник в пустиня страдащ от жажда, откри истината за своята история.
--- Та по какво „народа” разбра, че това е „неговата” история, като друга история няма за сравнение. Много наивно като начало.
Така се отвори темата за произхода на нашия народ и някои учени успяха за малък промеждутък от време да издадат своите трудове. Известният археолог Алфред Халиков издаде книгите «500 руски фамилии от българско-татарски произход» и «Кои сме ние Българи или Татари?». В Оренбург започна да излиза вестник «Болгар иле». Той публикуваше мнения на много читатели по въпроса за връщането на нашето истинско име «БУЛГАРИ».
--- Това е името на „българите” според латинската реч - bulgari. По какво мюфтията позна, че това е „истинското име”, не става ясно.
Върховният муфтия на Русия шейх Тагат Таджутдин ежегодно провежда мероприятие (в г. Болгар), свързани с годишнината от приемането на исляма от нашите български предци. В средата на юни на това мероприятие от всички региони на Русия се стичат огромно количество народ. Ние сме му благодарни , че по този начин той показва на хиляди хора нашата побеляла от годините история. Но да обърнем поглед към нашата история. Ибн-Фадлан, пристигайки от Багдат във Волжска България, по време на цялото си пътуване е водил записки. В тези свои ръкописи той отбелязва, че е срещнал башкирски племена, а пристигайки в земята на българите, открива наличието на джамии и медресета и че в джамиите вече се извършват проповеди.
--- Съчиненията на Ибн Фадлан при последните проучвания показват, че той никога не е ходил по тези места и е ползвал писмени източници за тези разкази, без да е сам свидетел. Това разбира се не означава, че сведенията са невярни, но пояснявам, че НЕ Е очевидец.
Други арабски учени и мисионери също така пишат, че българите имат свои учени, поети, писатели, астрономи, свещенослужители със свои съчинения.
--- Те никога не пишат за „българи”, а за „бурджани” или "сакалиби" :).
Възниква въпрос, защо башкирите до сега са си остали башкири, а българите - при наличие на учени и литературни произведения, познати на целия мусулмански Изток,
--- Кои са тези учени и литературни прозведения ?
имащи свой речен флот на Волга и Кама, устояващи своята религия, имащи висока градска и селска култура и построили над 200 града на територията на Поволжието, за неголям период от време - са се превърнали в татари?! В средата на 2006г. по инциатива на Уляновската просветителска организация «Българско възраждане» се създаде група, в която влязоха известни личности от нашата област и Русия, която се обърна към губернатора на областта и кмета на Уляновск с молба да се разреши поставянето на паметник на известния български поет и хуманист Кулгали (1183 – 1236г.). До 16 години той се е учил в местното медресе, а след това дълги години странства по културните страни на мусулманския Изток. Посетил Хорезм, Герат, Сирия, Иерусалим, Мекка и много други центрове на културата. Срещал се с поети и учени, слушал лекциите на мъдри шейхове – суфисти.
--- Това е 12 в. ! Българското име НЕ Е от 12 в., уважаеми мюфтия, а 800 г. от по-рано. АКО вие сте чули за „българи”, малко преди българската държава да бъде ликвидирана като пол. формация, ТО ТОВА е съвсем отделен въпрос и няма нищо общо между Кулгали и тази 800 г. българска история.
След завръщането си във Волжска България, Кулгали се занимава с преподавателска дейност.
--- Няма такава България – Волжска, от времето на Кулгали. Този термин е измислен от 500 г. по-късно.
Първата редакция на неговата поема «Кысса-и Йусуф» (Предание за праведния Йосиф) излиза през 1212г. Кулгали загива през 1236г. когато Българската държава пада под ударите на монголо – татарските воиски.
--- От тази „Българска държава” няма в наличност и копче. Всички дадености са след Златната Орда. АКО някой ми покаже ЕДИН- ЕДИНСТВЕН артефакт отпреди Златната орда, който да индикира „Българска държава”, то аз начаса ще приема друга религия – по избор на откривателя :).
Кулгали, като автор на споменатата поема се явява класик на българската писменна литература.
--- А, не на „българската писмена литература”, защото тази литература вече е заляла Европа и се нарича „старобългарска литература”. Нейните корени по никакъв начин не са в мюсулманската религия, нито в арабската писменост. Нейните корени СА в Европа и върху тази реч, която днес е формулирана като „славянска езикова група”.
Тази книга е безценна перла в световната литература и е голям литературен паметник. Като лирико – епическа поема тя показва всички проблеми, вълнуващи българската общественост. В поемата остро и релефно е представена борбата между доброто и справедливостта със злото, стремежа на хората към духовно съвършенство, щастие и нравственна чистота. Вече осем столетия «Кысса-и Йусуф» продължава активно да живее в писменно-литературното и фолклорно наследство на народа. До революцията през 1918г. книгата на Кулгали се ползва с неизменната народна любов и популярност, широко е разпространена сред мусулманското население на Поволжието. Преиздавана е 80 пъти, а ръкописните и варианти се съхраняват в различни библиотеки и музеи по света. Действително личността на поета и неговото произведение са достойни за увековечаване.
---Накратко казано – това е мюсулманска по своето съдържание и фабула творба. Каквито и ценности да носи сама по себе си, те по никакъв начин не са свързани с ценностите на старобългарските писмени паметници.
В поемата си, авторът използва сюжет от свещения Коран сура «Юсуф». Този сюжет съществува и в библията, нашите православни братя и сестри знаят това ("Ветхий Завет"- Бытие- Глава 37). Пророк Йосиф е общ за нас мусулманите и за християните. Въобще в нашите конфесии има много общо: това е признаването на единния Творец, създал тази земя и нас; свещените книги изпратени от НЕГО; нашите прародители Адам и Ева; общите пророци Ной (Нух), Мойсей (Муса), Авраам (Ибрагим), Давид (Дауд), Исус (Гайса), Илия (Ильяс). Между впрочем, в свещсния Коран името на Исус се споменава 25 пъти. За Мария (Мариам), майката на Иисус в свещения Коран е заделена цяла сура «Мариам». Имаме общи понятия за Рая и Ада, а с цел за нравственното възпитание са използувани едни и същи заповеди: не убивай, не кради, не лъжесвидетелствувай, не прелюбодействай и т.н. Даже думата «Амин» се произнася еднакво. Кулгали, като създател на бесценото произведение «Кысса-и Йусуф» в началото на повествованието прославя Всевишния, след това Пророка, неговите сподвижници, а след това светите представители на всички религии.
--- Накратко казано, това е заложено във всяка една религия, която предшества по-новата. В юдаизма са заложени вавилонските космогонични представи за света, в християнството – тези на юдаизма и като последен в списъка – мюсулманството акумулира всико това, като най-голям дял има естествено християнството, като най-близка по хронологично съществувание. В това няма нищо чудно, а виждам, че точно с този всеизвестен факт, за влиянието на култури и религии една на друга, мюфтията иска да препише някакви свещени и неповторими дадености на „Кысса-и Йусуф”.
През вековете много поколения на народа на Волжска България са възпитавани в дух на уважение към другите религии, а въпросите за веротърпимостта са актуални винаги, особенно сега. Съвременици на поета-хуманист са Шота Руставели, Низами, авторът на «Слова о полку Игореве». Трябва да се признае, че личността на Кулгали и неговото произведение няма национални граници, неговото творчество трябва да знае цялата многонационална Русия.
--- Това е мнението на мюфтията. И аз едно време си мислех, че от Майн Рид по голям писател няма, после признах Херман Хесе и Екзюпери и т.н. Всеки според културното си далекогледство. Да се предполага, че мюсулманско произведение, ще има някакъв отзвук в християнска Русия е все едно да се рекламира Blackbury на слепи и глухи. Нещо като българското на Вуте „От Искъро по-дълбоко нема” :).
Запознати ли са нашите български приятели с неговото произведение? Ако не са, би било знаменателно да се преведе и издаде на български за 830 -годишнина на поета.*
За съжаление, през последните години средствата за масова информация преднамерено превръщат Исляма в религия на терористи и екстремисти. Преследвайки определени цели, някои политически сили желаят да провокират противопоставяне и стълкновения между двете световни конфесии – християнството и мусулманството. Тъй като мусулманите са значителна част от земното кълбо, ежедневно ние слушаме и четем за мусулманите: споменават ни както с положителен, така и с отрицателен оттенък Но, независимо от това внимание от страна на масмедиите, информацията за мусулманите често е предубедена и необективна, което, разбира се, способства за формирането в обществото на лъжливи митове и стереотипи за Исляма и неговите последователи. Традицията съзнателно или неволно да се представят мусулманите в негативна светлина има многовековна история. В трудовете на европейските автори изопачено се представя не само света и моралния облик на мусулманите, но и самата дума «мусулмани». Тях ги наричаха магометани, мохамедани, сарацини, агаряни, басурмани, което само по себе си е оскърбително за мусулманите.
--- За днешните християни българи, говорещи български език също е оскърбително да бъдат наричани „булгари” и да им се вменява тюркска реч. Въпрос на пропаганда г-н Мюфтия.
Даже сега общоприетото название «мусулмани» е неточно. «Мусулманин» - това е неточен изказ на думата «муслим» (сравнете английското “Muslim”). В тази връзка е интиресно да си припомним, че в 1964г. II Ватикански събор на Римо - Католическата Църква в своята Декларация – Обръщение към мусулманите, демонстрира своето уважение към тях и промени традиционното латинско написване „musulmanus” на “muslimus”. Сега повече от 1 милиард човека на Земята смятат основополагаща програма на своя живот Свещеният Коран – изпратеното от Твореца на всичко съществуващо Свещенно Писание, неподправено от човешки измислици и фантазии.
--- Че Корана, не е ли писан от хора, също както Библията, Талмуда, Махабхарата, Панчатантра и др. Свещени книги ? Или Твореца ГО изписа Корана на Небето и вие го преписахте оттам или по предания от преди 300 г. се намери писмовник, който обедини всички предания !? Очевидно е второто, след като това е обяснено ДОРИ в самият Коран. Корана и Библията са ЧОВЕШКИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ г-н Мюфтия, но тези заблуждаващи приказки мюсулманството е копирало точно от несвестността на попските християнски доктрини - Бог е написал Библията. :)
Иска ми се да се обърна към нашите православни братя и сестри от България и ги призова да не се поддават на тези провокационни измислици. Още от древноста в самата Волжска България наред с мусулманското население мирно са съществували и христиани и езичници, независимо, че държавата се е считала мусулманска.
--- Няма такива данни за „древността”. Има такива за „съвременността”, т.е. СЛЕД 12 в..
Понеже Свещеният Коран предписва, че приемането на вярата принудително не се позволява, никой в периода на могъщество на държавата не е принуждавал със сила приемането на Ислямското вероучение на народите от Поволжието – мордва, марийци, чуваши, удмурди - които много години са оставали езичници. В столицата на държавата функционирали православни храмове. Самите българи без насилие и по собственно желание са приели мусулманството, понеже Тангрианството е послужило като основа за разбирането на новата религия. В нашия народ и досега е запазен израза «Тэнгри ярлыкалсын» ( Нека Тангра да е доволен). Самата дума «мусулманин» означава човек вярващ в единния Творец, които живее по законите предписани от Създателя – това е определен начин на живот и своя философия, която не противоречи на написания от Него свещен Коран.
--- Твореца не е писал Коран г-н мюфтия, писали са го хора, това го казах вече.
Тази книга, като инструкция, предписва на човека кое може и кое не може да върши. Това е както при всеки човек-творец независимо дали е скулптур, художник или конструктор. За да живее неговото творение -дълго и щастливо, с голяма полза за човешкото общество - той пише инструкция за ползването му. Накратко Исламът това е здрав образ на живот, тъй като Господ не желае Неговото творение със своите действия да нанася вреда на своето здраве. Защо се опитвам да обясня на нашите български приятели какво е това Ислам?
--- Не е нужно да описвате на българите какво е „ислям” г-н мюфтия. Ние българите имаме много ясна представа за неговите проявления, както в миналото така и сега.
За да не си мислят, че последователите на тази религия са някакви варвари, екстремисти и терористи.
--- Но че, екстремистите и терористите са ПРЕДИМНО от тази религия го знае всяко дете. По какъв начин религията е оформила тези екстремисти и терористи се надявам вие да изясните . . . Пък за компенсация ще ви изясня християнските варварщини от средните векове ако не сте запознат. :)
В продължение на много векове на територията на Поволжието историците не са отбелязали каквито и да е стълкновения на религиозна или етническа основа. Манталитетът на нашия народ е сформиран в дух на уважение към другите конфесии и вярвания. За това имат заслуга и произведенията на изключителният български поет - хуманист Кулгали.
За това, че ние в историческото минало сме били един народ, говорят следните факти:
--- Много любопитно.
нас ни свързва Тангрианството- религия, която са изповядвали нашите предци още преди приемането на Християнството и Ислама,
--- Вашите предци, може да са изповядвали Тангрианство, но НАШИТЕ предци нямат представа за такива чудесии. Дори име на Бог Тангра няма в паметниците – в НИТО ЕДИН паметник. Това е шокиращо за вас, нали г-н мюфтия ?
религия която признава единния бог - Тангра, общ за нас и за почитания от всички български народи баща на нацията хан Кубрат, неговите синове хан Аспарух, хан Котраг, хан Бат Боян.
--- Това са измислици. Нито един от споменатите юнаци, не е свързан пряко или косвено с името Тангра. Такъв източник все още не е открит – може би вие го имате !? Да не говорим, че и "ханството" им е съвременна измислица и то очевидно просташка, след като и Кубрат и Аспарухи Баян са изписани "кънязъ", но няма кой да чете източниците на тези сведения. Разчита се на казаното от съседната маса на кафенето . . .
Съхранили са се някои сходства в езика и националните носии и т.н.
--- Сходства в езика има само при таджиките, НО няма как и да няма, след като в продължение на 150 г. Имперска Русия заселва по тези места предимно българи от Балканите. То други европеиди и няма в околността на 2000 км. освен тях. Много ясно откъде са им корените - те са преселнически, като такива изселвания съществуват чак до Сталин.
И което е особенно интересно и ние и вие произнасяме по един и същи начин думата «БЪЛГАР» обединяваща двата братски народа.
--- „Братски народи” е твърде неприлична дума за българина или българската след 60 години комунистическо варварство. Май няма друг специален и конкретен термин, който да потвърди братското ?
Ние искренно сме благодарни на нашите български приятели, членовете на МАБИК Ангел Христов и Дочо Шипковенски, които посетиха нашия град през октомври миналата година. Те баха и в нашето медресе «Биляр», носещо името на древния град и първа столица на държавата Волжска България. Аз си спомням, че когато ги посрещнах и прегърнах по братски представителите на България, им казах «ВИЕ СТЕ НАШИ БРАТЯ» в очите им се появиха сълзи.
По примера на угро-финските народи, нашите съседи – марийци, мордва, удмурди, създали връзки с европейските страни (Унгария, Финландия, Естония) отнасящи себе си към фино-угорската езикова група и ние се надяваме с течение на времето да създадем връзки с братския български народ.
--- На основата на коя група, на тюркската ли ? Очевидно е, че ще може да направите такива връзки, но те ще бъдат само с турците и потурнаците живеещи в България. Иначе всякакъв вид други посещения се наричат на съвременен език – туризъм.
Също така се надяваме да сътрудничим с всички български религиозни организации. По този начин на равнището на религиозни организации и народната дипломация ние можем да продължим да създаваме и укрепваме връзките межу нашите две братски общности.
--- Както казах, „братското” е само името. Друго братско няма, като разбира се всякакъв вид контакти между вяскакви хора в днешният свят не са забранени и се поощряват.
От името на регионалнотодуховно управление на мусулманите в Уляновска област на Русия** искренно желая на целия братски български народ благополучие и процъфтяване! Муфтия на Уляновското Регионално Отделение на Централното Духовно Управление на Мусулманите в Русия Сявбян хазрат Сулейманов
--- Да си жив и здрав и ти!