Pomak.eu

Български => Дискусии => Topic started by: Тоска on March 05, 2009, 01:19

Title: Възродителният процес - Горчиви Спомени !
Post by: Тоска on March 05, 2009, 01:19
И преди знаех че Комунистическата пропаганда си вършеше отлично работата и хвирлияше  прах в очите на хората за да не видят самата реалност и истина. Като прочетох вашите постинги,стигнах до извода че много хора не знаят истината и много за този така наречен "Визродителен Процес".
Ще се опитам да ви опиша как стояха нещата в моето село.
Няма да ви описвам самия процес на насилствено сменяне на имената,защото това е почти не възможно да се опише и няма да можете да ме разберете и влезете в положение.Само тези които са били преименувани насилствено знаят колко боли и как тежко го изживяхме и още носим раните.

И така след насилственото преименуване на имената нашето село състоящо се само. от Турци (с изключение на Милиционерите, Учителите,Фелшере и Агентите от Държавна сигурност които бяха Българи)всички питища за селата и населени с Турци месата бяха затворени с барикади и Милиционерски бараки като на границите, както  Немците са го правели вив Втората световна война .
Тежко вьорижените Милиционери и понякога специални войски  можеха и правеха каквото си искат.
За да ви по ясно ще ви дам и примери.Понякога чисто пияни стреляха само така за удоволствие по варели и бутилки и само за да всеят страх у хората
Те бяха като Бог те колеха те бесеха.
Като се стимни не можехме да минем границата и се приберем в селото,защото движението като се стимни беше забранено-имаше вечерен час.
Като минавахме през тези граници Милиционер ми поиска 5 лева просто така (тогавашна цяла надница)
Като попитах "защо,какво сим направил" отговора беше "Дай 10 лева и ако попиташ пак ще платиш 15 или 20,30 лева.Платих 10 лева и Милиционера ме пусна да мина.
Друг път са ме спирали и искат дай 20 лева защото говореше на Турски(тогава 20 лева бяха големи пари)ако се противопоставиш сумата се вдигаше или те пребиваха от бой.
В края на 1984 беше към края на месеца Декември.Седях в кричмата самичик на маса.От вртата влезе един Милиционер всички хора в Кръчмата млъкнаха никoй не можеше дума да продума.Да се говори на Турски беше забранено а на Български никoй не му стискаше.
Този Милиционер не беше злобен  като много други Милиционери.Поздрави всички и се насочи към моята маса.Попита ме дали може да седне на моята маса и седна.Видях злобата у очите на доста съселяни които не ме познаваха добре.Гледаха ме сис злоба.После разбрах че са  помислили че аз с Милиционере се познаваме и че аз сим един от мнoгoто Турци Доносчици и агенти.
Милиционера си порича бира и искаше да подхване разговор, а аз гледах какъв повод да намеря и да стана от масата?
Нямам цел да оскверня, агитирам или да лъжа някого казвам точно както си беше
Милиционера ми каза че е от Враца или Видинския край но за съжаление не помня точно
Ето буквално какво още ми каза той
"От управлението ни казаха че положението в Южна България е много критично.Има война. Турците искат да направят Турска държава .Има доста убити Милиционери и войници.Ще стреляте без предупреждение.
Аз като ги гледам тези наплашени хора ми става жално и не мога да разбера къде се води война и кой се бият.Няма такова нещо.
И аз искам съм при семейството и внуците си и да не съм тук и да всявам страх между вас добрите хорица,но където ме пратят там отивам.никога не съм виждал лошо от вашите Турци."Виждам че ти е нудобно да си на една маса с мен. Хаде аз да си вървя каза  милиционера и си тригна

източник : link (http://www.kircaalihaber.com/forum/index.php?topic=1063.0)
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Gelina on March 05, 2009, 13:35
"Какво ма правиха,що ма правиха припаднал сум...и от там направо в моргата."

Мехмед Али Маджар
роден на 01.03.1924г. в с.Вълкосел,
общ.Сатовча,обл.Благоевград


Тука бяха разпространили някаква брошура и заради нея искаха да ма обвинят.Изкараха,че аз сум я разпространил и ми дойде призовка да отида в милицията.В брошурата е песало "Дръжте се мюсюлмани ние имаме голяма забран и ще ви помагаме".Имаше я,не че я нямаше,но те казаха,че аз съм я донесъл. И те ма затвориха там по някое време,ей сака им беше работата подпиши,подпиши-аз не подписвам и те искаха да ма излъжат.Там имаше един протокол в него сложили молбата-на нея пише"Моля да ми бъде сменено името" и пак не сум сагласен.След това останах една неделя  в килията,сетне ма изведоха долу в една стая,почнаха пак същото да ми викат,да си сменя името или няма да ме пуснат, но аз пак не сум съгласен.И те, какво ма правиха,що ма правиха,че сум припаднал и оттам ма дигат без да сум в съзнание,на ток ма бяха сложили,оттам ма дигат в болницата направо в моргата.Там един рекъл"Абе,не я умрял тоя.Виж,че си има червени линии по образа".тогава ма взимат пак отгоре и ми преливат кръв,но аз никога не помня да сум подписал.после дойдоха тука,карат ги в съвета и не ги питат слагат им имената и това е.А пък синът ми го обвиниха,че те са слагали бариера накрай селото да не влизат и ги осъдиха на 6 месеца затвор в Дулово.След това ме оставиха и излязна,че аз не сум разпространявал листовките и ма оставиха.А името ми го сложиха от Мехмед на Манол.

/из книгата "Горчиви разкази"/
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: PETER on March 05, 2009, 18:16
http://www.mediapool.bg/show/?storyid=149583&srcpos=4 (http://www.mediapool.bg/show/?storyid=149583&srcpos=4)

http://www.spomeniteni.org/ (http://www.spomeniteni.org/)
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: kasmet70 on March 05, 2009, 19:20
Гелина,кораво племе сме щом издържаме на този проце 131 г.
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Isyankar on March 06, 2009, 23:28
You are not allowed to view links. Register or Login
Гелина,кораво племе сме щом издържаме на този проце 131 г.

Здравей. Би ли пояснил през последните 20 години на какво толкова издържат повече от останалата част от българската нация, помаците ? Мисля, че еднакво тежко за всички...

А по отношение на комунизма - вярно е, че в молитвените домове ни биеха, че сме вътре - и християни и мюсюлмани, но пък вярно е, че със вторите нещата стигнаха доста по-далеч отколкото с първите...

Но типичната българска черта (радвам се, че помаците я притежават, защото тя в крайна сметка е част от националната ни култура - на всички етноси и всички анкети на ООН го показват) за самосъжаление и оплакване е налице...

Та, чакам отговор на първия въпрос...
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: kasmet70 on March 07, 2009, 08:25
С риск да се повтарям:
   1.Постоянно насаждане от някои политици с комлекси , медии и лъжепатриоти мнението ,че видители те са мюсулмани=на терористи и врагове на държавата.Ако за някой не е обида ,за мен е.
   http://www.pomak.eu/board/index.php/topic,971.msg5497.html#msg5497 (http://www.pomak.eu/board/index.php/topic,971.msg5497.html#msg5497)
Другото го прочети на този линк.
http://www.btv.bg/news/news_comments.pcgi?cont_id=127232 (http://www.btv.bg/news/news_comments.pcgi?cont_id=127232)
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: kasmet70 on March 07, 2009, 08:35
За съжаление възродителния процес продължава  мутирал под формата на социален и икономически натиск. Оставете ни на мира най-после,ние сме мирни и трудолюбиви хора. :'(
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: mirvam on March 07, 2009, 09:51
You are not allowed to view links. Register or Login
За съжаление възродителния процес продължава  мутирал под формата на социален и икономически натиск. Оставете ни на мира най-после,ние сме мирни и трудолюбиви хора. :'(
Да, така е. Как да ни оставят? Та ние сме по-кадърни и се страхуват да не загубят облагите. Но всяко нещо е до време
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Isyankar on March 07, 2009, 13:48
Не разбирам как точно продължава Възродителния процес срещу помаците ? Мисля, че някой се заиграва със сериозни неща.....

Какъв точно е икономическия и социалния натиск срещу помаците ??? Баба ми е със 130 лв пенсия с 40 год стаж - този натиска над нея да умре от глад или без лекарства мога ли да го нарека Възродителен процес ?
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: kasmet70 on March 07, 2009, 15:14
1Най неската пенсия е165лв
2.нямам намерение да обяснявам български думи и тяхното значение,за това има тълковни речници-не са скъпи. ::)
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Subeyi Kurt on March 07, 2009, 15:22
You are not allowed to view links. Register or Login
Не разбирам как точно продължава Възродителния процес срещу помаците ? Мисля, че някой се заиграва със сериозни неща.....

Какъв точно е икономическия и социалния натиск срещу помаците ??? Баба ми е със 130 лв пенсия с 40 год стаж - този натиска над нея да умре от глад или без лекарства мога ли да го нарека Възродителен процес ?
İsyankar, za da go razberete kak prodıljava vızrajdaneto pırvo tryabva da ste pomak. Glasıt na tıpana otdalech e priyaten za uhoto
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: abc on March 07, 2009, 15:25
You are not allowed to view links. Register or Login
За съжаление възродителния процес продължава  мутирал под формата на социален и икономически натиск. Оставете ни на мира най-после,ние сме мирни и трудолюбиви хора. :'(

Да оставят и нас на мира! На майка ми и баща им половината пенсия отива за лекарства, а цял живот са работили тежък труд. Когато оберат или пребият някой човек, ако е през нощта няма кой да му помогне, защото най-близкия полицейски пункт е на 30 км., а на другия ден ще хванат някой за опашката. Не могат да си позволят за отизат някъде просто ей така защото вземат смешни заплати. Улиците са като бомбандирани, а уличното осветление не работи. Лятото имат режим на водата и мъкнат с кофите и тубите...
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: shaban on March 07, 2009, 15:43
You are not allowed to view links. Register or Login
Да оставят и нас на мира! На майка ми и баща им половината пенсия отива за лекарства, а цял живот са работили тежък труд. Когато оберат или пребият някой човек, ако е през нощта няма кой да му помогне, защото най-близкия полицейски пункт е на 30 км., а на другия ден ще хванат някой за опашката. Не могат да си позволят за отизат някъде просто ей така защото вземат смешни заплати. Улиците са като бомбандирани, а уличното осветление не работи. Лятото имат режим на водата и мъкнат с кофите и тубите...
Висока пенсия,безплатно образование и лекарства, труд,хляб, асфалт и грозданка - това са материални блага и придобивки ,  докато Възродителния процес е нещо съвсем друго и вие няма как да го разберете /както каза Субиги Курт/ ,освен ако не го преминете.
 
Моля ви да не пишете по тази тема след като няма какво да кажете по нея.
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Isyankar on March 07, 2009, 16:00
Чакай малко сега...ти хвърляш обвинения срещу държавата ми във Възродителен процес срещу определени хора ? Как очакваш да стоя така все едно се говори за Австралия ?

В момента Възродителен процес и етнически натиск има точно както каза abc, в циганските райони, където циганите тероризират бялото население ! Това е истински Възродителен процес. Не, това е нещо много по-лошо. Крадат, бият, изнасилват, убиват !

Слушам твоите примери за съвременния Възродителен процес за помаците в Гърмен да речем?
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: shaban on March 07, 2009, 16:04
Оправи си словореда ,че нещо не вдявам.
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Isyankar on March 07, 2009, 16:10
Съжалявам за което. Доста категорично и ясно съм се изразил. Само, че ти бягаш и не можеш да ми обясниш къде е този Възродителен процес сега ... Или е удобно и лесно и да си подтиснат ? Не - просто това е една чудесна българска черта....В тази страна всички са подтиснати и нещастни ... и статистиките на ООН го показват....но става тревожно, когато някой си измисля цели Възродителни процеси за тази цел (говоря за сега, а не за преди 1989та година) ...

Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: kasmet70 on March 07, 2009, 16:50
 ??? ::) ;D
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Isyankar on March 07, 2009, 16:59
 ;D ;D >:(
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: abc on March 07, 2009, 17:27
Добре де, нямаме ли право и ние да се оплачем?

shaban кое прави желанието на човек да доказва непрекъснато, че е жертва?
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Isyankar on March 07, 2009, 17:30
Още една българска поговорка: "Чуждото лошо - винаги е по-малко лошо"; "На другия винаги му е по-лесно" ... Типична българска черта е човек да обвинява другите за несгодите си ... За добро или зло или заради друго - явно помаците я притежават.

Не може така да се заиграва с понятия като Възродителен процес.
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: shaban on March 07, 2009, 17:52
You are not allowed to view links. Register or Login
Добре де, нямаме ли право и ние да се оплачем?

shaban кое прави желанието на човек да доказва непрекъснато, че е жертва?
Имаш право да се оплачеш ,само,че не тук ,има си специализирани и оторизирани ведомства.
За синдрома на жертвата,ще ти кажа ,че това не е мой проблем , но ако имаш желание можеш да споделиш личните си впечатления,разбира се ,може и да ти олекне.Не е лошо с Исиянчо да се поразходите на въздух ,иде празник ,вие сте демографи ,отидете да се поразгледате и начертаете некакъв план за промяна на демографска обстановка.
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: kasmet70 on March 07, 2009, 17:54
http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2584&sectionid=2&id=0000501
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Isyankar on March 07, 2009, 18:04
Ако забраната на забрадки в СОУ е Възродителен процес, то в Турция явно от 80 години има Възродителен процес...

Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: abc on March 07, 2009, 18:23
shaban нека не си мерим ирониите. Просто казвам, че много хора живеят в момента трудно. Не е необходимо да се притурва допълнителност от типа на етноси и религия към това.

Нямам и никога не съм изявявал желание да разбирам или променям демографията.

PEACE и ракия със салата (https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fs16.rimg.info%2F7b67b078775cd99afd03a906abd6af19.gif&hash=a25b2e124d9730630c83a6bcbc4d8368)

Айде, че след рекламата ще е за Рибново.
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: mustafa_b on March 07, 2009, 18:23
You are not allowed to view links. Register or Login
Ако забраната на забрадки в СОУ е Възродителен процес, то в Турция явно от 80 години има Възродителен процес...

Добра аналогия. Само, че в Турция забрадките са забранени с цел да не се дискриминират тези момичета, които желаят да не носят забрадки /които са малцинство, тъй като населението е мюсюлманско /. Докато подобна забрана в една светска държава би дискриминирала момичетата от малцинствата, които носят забрадки.
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Isyankar on March 07, 2009, 18:25
Ами все същото...и тук има райони в които незабрадените са малцинство ...
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: mustafa_b on March 07, 2009, 18:27
Съмнявам се. Дори в "резервата" Рибново, няма такова нещо. Хайде, че в момента говорят за него.
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Isyankar on March 07, 2009, 18:33
И аз гледам...:) Дано дадат думата на хората, а не тъпите политици, които ги разделят :(
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: mustafa_b on March 07, 2009, 18:40
Винаги съм го казвал - подобни теми само радикализират населението. Трябва медийна цензура и никаква политика на религиозен и етнически принцип.

А и тоя Янев, толкова ли няма с какво да се занимава, та се е захванал с Рибново.
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Isyankar on March 07, 2009, 18:48
Всичко обърнаха на пари и политика.
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: abc on March 07, 2009, 18:55
Само без цензура.
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: kasmet70 on March 07, 2009, 20:16
http://www.btv.bg/videos/broadcast_video.pcgi?section_id=230&video_id=12143
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: dim56 on March 08, 2009, 01:21
Много спамите  >:(
Както гледам, само първа страница отговаря на отворената тема! Абе... каквато и тема да се отвори, скоро пак започва да се дъвчи едно и също
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: pesho on March 10, 2009, 15:32
Е  тожа е Възраждане :
http://en.wikipedia.org/wiki/Cornwall (http://en.wikipedia.org/wiki/Cornwall)
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: kasmet70 on March 10, 2009, 15:56
Който не е го изпитъл на собствен гръб възраждане и ВП е едно и също.Ти май почна да се подиграваш?
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Isyankar on March 14, 2009, 22:49
И нито дума за помаците :(

Двадесет години от майските протести на българските турци

Съпротивата на турците бе катализатор и за нашите меки интелигентски акции
Казва историкът Антонина Желязкова в интервю на Даниела Горчева
4 Март 2009

 
Каква историческа оценка бихте дали на протестите на българските турци през 1989 г.?

За мен майските събития бяха най-вълнуващата гражданска акция, на която съм била свидетел през моя живот. Това беше истинска мощна съпротива срещу режима на насилие и по онова време беше въпрос на голяма храброст. Ние в София се вълнувахме, следяхме всички съобщения по западните радиостанции, получавахме телефонна или лична информация от представителите на турците в Клуба за гласност и преустройство, а също и от Независимото дружество за правата на човека.

Самите ние създавахме декларации и индивидуални текстове, които излъчвахме в тяхна подкрепа също по радиостанциите.

Когато започна голямото прогонване на турците от България, драматизмът се засили до крайност и трябваха още по-демонстративни актове на подкрепа и на съпротива и от наша страна. Докато “Клубът” подготвяше остра декларация в защита на нашите съотечественици, някои от нас преминаха и към индивидуални актове. На 22 юни аз прочетох в Института по балканистика “Отворено писмо до моя приятел Салих Бакладжиев”, в което поисках извинение от турците в България за униженията и раните, които им нанася един авантюристичен и садистичен режим.

Почти по същото време Блага Димитрова прочете по радиостанциите своето есе “Името”, внесохме в Народното събрание и общата декларация.

Сега има доста спорове по въпроса, но истината е, че съпротивата на турците, техните злощастия бяха катализатор и за нашите иначе доста меки интелигентски акции.

В България и до ден днешен се твърди, включително в учебниците, по които учат децата, че е имало масово насилствено "потурчване”, а учи ли се в училище за масовото насилствено "побългаряване”?

Учебниците по история, както и преосмислянето на историята от самата историография е много дълга тема. Бих казала само, че има някакъв напредък през последните 10 години в няколко направления.

Още в навечерието на т.нар. ”възродителен процес” през 1982 г., а и в неговия ход през 1984-1989 г. моите научни занимания като историк османист бяха изцяло съсредоточени върху документалното разбулване на историческите мистификации за насилственото налагане на исляма на Балканите и в България в частност. Детайлно изследвах и хода на османската колонизация на балканските провинции, което категорично отхвърляше пропагандната теза, че няма турци, а само ислямизирани българи. Първата ми книга “Разпространение на исляма в западнобалканските земи под османска власт ХV-ХVIII в.” беше свалена през 1986 г. на шпалти от печатницата на издателството на БАН и конфискувана от тогавашния Комитет по цензурата. Излезе от печат едва през 1990 г.

Независимо от това още тогава си пробиваше път един нов поглед и различен прочит за османския период, който вече е доста навлязъл в новите учебници по история.

Колегите правят опит в най-новия, мисля че е девети том от многотомната "История на България" да отразят реалното участие на турците, ромите, арменците, евреите в българската история. Напоследък има немалко специализирана литература, която представя обективно историческите събития.

С това искам да кажа, че написването на една история, която е изчистена от романтично-сантиментални тези, наследени още от Възраждането, и която е обективна и безпристрастна, е продължителен процес. Рано или късно вярвам, че учебниците по история ще съдържат точна информация и за събитията около насилията над турците и мюсюлманите в България.

Въпреки, че “възродителният процес" не се приемаше от голяма част от българското общество, вие бяхте един от малкото гласове, които се надигнаха на протест. Защо през 1943 г. българските граждани, държавници и духовници успяха да спасят българските евреи, а през 1984 г. мълчаха?

Би било глупаво да се представям за по-храбра от другите. Най-напред бих посочила, че в моето семейство толерантността е издигната в култ – най-първа сред човешките ценности. Освен това имах шанса да съм специалист по османска история, по етническите и религиозните общности в България и на Балканите. Още като студентка, а и като млад учен съм работила на терен, живяла съм сред турци и помаци и ги познавах много добре.

С една дума, аз бях освободена от каквито и да било негативни стереотипи – познавах реалната история на България като една от Румелийските провинции на империята, както и много добре историята, традициите и културата на самите малцинства.

За разлика от мен преобладаващата част от хората носят в себе си негативни нагласи, цяла серия от тежки предразсъдъци към турците и мюсюлманите, култивирани у тях още от детството, от литературата и учебниците по история. Не е лесно да се изправиш в защита на хора, за които ти е внушено, че са “пета колона”, сепаратисти, че са потомци или на поробители, които са ни клали, или са предатели, обърнали гръб на християнството и приели чуждата религия и т.н.

Мога да изброявам много дълго пропагандните клишета, с които в продължение на десетилетия е обработвано съзнанието на българите. Българската нация е възпитана да се възприема като единна етнонация, а не като съставна гражданска нация и се отнася към представителите на малцинствата като към “второ качество“ хора. Това много трудно се преодолява. Към това ще добавя, че в хода на “възродителния процес” и особено през месеците на прогонването, пропагандната машина работеше на пълни обороти и допълнително противопостави българите срещу турците.

Що се отнася до спасяването на българските евреи, нека не забравяме, че в същата тази 1943 г. българските военни в новоприсъединените територии са натоварили на ешелоните на смъртта 11 343 евреи и от тях са оцелели само няколко души.

Ние можем да се гордеем с акциите в подкрепа на евреите в България, но би било отново изкривяване на историческата истина, ако не си зададем въпроса защо постъпихме така ужасно с евреите от Македония и Тракия? Това е много важен за морала на българската нация въпрос. Защото ние не сме толерантни така, както обичаме да се самоласкаем. Нашата толерантност е на битово ниво – “моят съсед от другият етнос или религия” е добър, но те като общност са лоши и ме застрашават. Нашата толерантност не е изведена до високите нива на национална философия и култура. Българите никога не са се чувствали застрашени от евреите в България, имали са ги за социално и културно близки, към това ще добавя, че може би единствените безпроблемни смесени бракове в нашата страна са между българи и евреи. Затова сме ги и спасили, защото са били като нас, не ярко различни, както са мюсюлманите или ромите.

Как навремето огласихте своя протест?

Огласих своя протест най-напред през 1985 г., почти веднага след като имах подробности за злодействата, които се вършат в регионите с турско население. Като пълен наивник отидох в Държавния съвет и поисках среща с Шукри Тахиров, заместник на Георги Джагаров. Малко се знае за това, но един от авторите и главните морални подбудители, а след това активен участник в изпълнението на опитите за асимилация на турците беше именно Георги Джагаров. Неговият заместник Шукри Тахиров вече се беше прекръстил на Орлин Загоров и половин час спорихме как да го наричам – отказах да го назовавам с новото име. Изнесох си словото пред него, че това е авантюра, насилие, че ще попаднем в изолация от външния свят и т.н. Когато ме отпращаше, от кабинета си излезе Джагаров, който вече знаеше какво сме говорили, като че ли беше слушал и ми каза: ”Значи вече имаме опозиция, а? Много шум вдигаш, но няма да има репресии за теб и приятелите ти – няма да правим герои от вас …”

Така безславно приключи моят опит за директно атакуване на тогавашните институции. След това вече ви е известно, че потърсих да се включа в организирана съпротива с надеждата да е по-ефикасна, а след това и писането на декларации, моето отворено писмо и т.н.

Като специалист по темата участвах в изготвянето на повечето текстове на неформалите, които касаеха правата на човека и правата на малцинствата.

Впрочем в един момент тогавашният министър на МВР Димитър Стоянов беше поискал от председателя на БАН да бъда уволнена от Института по балканистика, “защото вашата учена дамичка руши пропагандата, която ние с труд градим…”

Истината е, че моето научно ръководство и колегите ме подкрепиха и защитиха. А и академията тогава като цяло беше зона на свободен обмен на мисли. Именно през 80-те години бяха създадени летните школи за млади учени, които де факто се превърнаха в школи по волнодумие и разкрепостени разговори между две поколения учени. Там нямаше забранени теми и доста млади учени именно там се настроиха да мислят свободно, критично и по-късно се включиха в гражданските организации.

Страхувахте ли се? По това време сте майка на две малки деца, едното е едва на 3 месеца.

Да, много се страхувах. Не за себе си, а за децата и старите си родители. В продължение на близо година семейството ми беше подложено на телефонен терор, заплахи, смъртни присъди и т.н. Баща ми и майка ми бяха ужасени. От началото на 1989 г. ДС беше взела решение да ни следят, подслушват и да ходят по петите ни съвсем открито и демонстративно, за да ни уплашат.

След разпространението на моето открито писмо по радио "Свободна Европа", ВВС и "Дойче Веле" един преди обяд с Евгения Иванова, нейната малка дъщеричка Яна, аз с малкия Любчо и с Ради в количка бяхме приклещени от всички посоки с коли и цивилни ченгета в градинката на баня Мадара в столицата. Много се уплашихме, защото не си представяхме какво ще стане с трите деца, ако ни натикат по колите и изчезнем. Бях се подготвила психологически и практически - отбих Ради и го захраних изкуствено, събрах си чанта с тоалетни принадлежности и чаках.

Когато тръгнаха митингите в София, които скандираха за такива като нас: “Смърт за националните предатели!”, шествията минаваха покрай нашия дом и баща ми каза: “Това ми е познато до болка. Не мога да те защитя. Явно ще продължиш затворническата традиция в семейството”.

Това не се случи, до този момент не съм била репресирана, живея и работя свободно, без цензура и това ми вдъхва надежда, че България се променя, че демокрацията укрепва, макар бавно и мъчително.


http://www.mediapool.bg/show/?storyid=149634&srcpos=1&p=1#msgs (http://www.mediapool.bg/show/?storyid=149634&srcpos=1&p=1#msgs)

Благодаря на Сербест за хубавото интервю.
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: kasmet70 on March 15, 2009, 14:45
Isyankar ,то и сега да отвориш учебник се насажда само християнството ,без да се съобразява с др. религи.Що се отнася до нас помаците се споменаваме само в баташките сабития.Другаде не сме участвали.Дошли сме от космоса.Опитват се да въведат вероучение-можеш ли да познаеш какво ще се изучава?Победитела получава близалка. ;)
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Isyankar on March 15, 2009, 20:58
kasmet70,

за вероучението има съществен отпор от властите, въпреки големите настоявания на религиозните власти.

Впрочем да ти кажа как стоят нещата:

Мюсюлманските и християнските религиозни лидери настояват да се изучава "ислям" и "православие" в училище.

Светските власти (считай правителство) считат, че, ако се изучава религия - трябва да бъде като предмет РЕЛИГИИ, а не конкретна религия.

Аз лично съм съгласен със тях, но според мен религиите имат място само като ЗИП и само като общ предмет.

Не виждам за нормално, деца от 1ви клас да бъдат разделяни в училище и да влизат в различни часове на базата на религиозен принцип. Т.е. още от малки да им внушаваме колко са различни едни от други ...
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: kasmet70 on March 15, 2009, 21:04
Не виждам за нормално, деца от 1ви клас да бъдат разделяни в училище и да влизат в различни часове на базата на религиозен принцип. Т.е. още от малки да им внушаваме колко са различни едни от други ...  Тук вече съм съгласен-децата не трябва се чувстват различни още от малки.Всеки трабва да е озрял ,за да осмисли религията.Но това вече е др.тема.
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Isyankar on March 15, 2009, 21:08
kasmet70, точно това имам предвид ! На базата на това е твърдата позиция на поне сегашното министерство на образованието, че подобен тип изучаване на религии могло да бъда вредно. Да не говорим, че ще има немалка група деца, чийто родители са атеисти и не желаят децата им да учат религия...Те свободен час ли ще карат ? И всъщност от къде на къде родителя ще решава детето му в кой час по религия да влиза ? На православни родители - детето им може повече да му допада часа по ислям да речем, нали така ?

Т.е. ако се изучават религии, трябва да е като общ предмет, за да могат децата да опознаят всички религии и да не смятат религията за вражеска, а ако преценят като станат възрастни, ако искат да не бъдат религиозни. Това е свещенно човешко право в крайна сметка.
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Rahmie on March 15, 2009, 21:10
You are not allowed to view links. Register or Login
И нито дума за помаците :(



E ne ni e za sefte, sviknali sme da sme nevidimi... :)
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: kasmet70 on March 15, 2009, 21:13
Но все пак има учебници в ,които се натрапва християнството ,като основна религия.Тук не мога да се съглася.Детския мозък по-лесно се маниполира,и може да му се втълпи кое е "правилно".Предлагам да спрем,че бъркаме темите.
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Isyankar on March 15, 2009, 21:17
kasmet70, аз говоря конкретно за предмета религии.

За другите предмети по друг начин стоят нещата. Аз самият съм преподавател география една година в гимназия, тъй като имам и педагогическо образование. Бих казал, че исляма има подобаващо място в учебниците по география на България. Да, християнството е основна религия в тези учебници с над 80% - нима е лъжа ? Но това не значи, че е игнориран исляма, напротив - учениците в гимназия по-лесно ми отговарят къде е разпространен исляма в България, отколкото християнството, тъй като само за първата религия се изучава с доста точности в кои райони е разпространена. Познавам се на практика със всички екипи, които пишат учебници по география - не мисля, че има някакви недостатъци по отношение на религиите там. За историческите - не съм толкова дълбоко запознат.
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: bnv on April 03, 2009, 22:26
Слава на Възродителния процес, едно от малкото добри неща сторени от комунистите :)
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Nazmi on April 03, 2009, 22:34
You are not allowed to view links. Register or Login
Слава на Възродителния процес, едно от малкото добри неща сторени от комунистите :)
  Слава ли,провокатор такъв,играеш си със съдбата на стотици загинали  и избити помаци и турци през комунизма,не ви е срам провокатор такъв,след малко ще ви пусна ваканция завинаги тук да не влизате в помак.еu,нека просто Форумистите тук да ви разобличат!!!
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Nazmi on April 03, 2009, 22:39
 bnv ot Ataka ima ban zavinagi da ne vliza tuk!!!
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: PETER on April 03, 2009, 22:46
You are not allowed to view links. Register or Login
Слава на Възродителния процес, едно от малкото добри неща сторени от комунистите :)

Нещо сторено насила и със сила не може да е добро. Никога, никъде и по никаква причина.
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: havallar on April 06, 2009, 12:49
http://www.btv.bg/news/news_details.pcgi?cont_id=120658 (http://www.btv.bg/news/news_details.pcgi?cont_id=120658)
http://vbox7.com/play:cc95a228 (http://vbox7.com/play:cc95a228)
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Kumuk on April 06, 2009, 13:04
You are not allowed to view links. Register or Login
http://www.btv.bg/news/news_details.pcgi?cont_id=120658 (http://www.btv.bg/news/news_details.pcgi?cont_id=120658)
http://vbox7.com/play:cc95a228 (http://vbox7.com/play:cc95a228)

600 души загинали когато възраждали Турците през 1985 година а колко ли са когато са ни възраждали нас. И защо все за възродителния процес срещу Турците се говори а за нашите страдания от време на време. Това което разправяше дядо ми само легенди i митове ли са били?
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: havallar on April 06, 2009, 13:09
You are not allowed to view links. Register or Login
600 души загинали когато възраждали Турците през 1985 година а колко ли са когато са ни възраждали нас. И защо все за възродителния процес срещу Турците се говори а за нашите страдания от време на време. Това което разправяше дядо ми само легенди i митове ли са били?
Защото трагедията е продукт на човешка глупост .Защото не бива да се повтаря.Затова трябва да се напомня.Не са изключение и помаците.
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: mustafa_b on April 06, 2009, 13:09
Сигурно, защото помаците са чисти българи. При "българо-мохамеданите" нямаме възродителен процес, а "справедливи действия " за отстраняване на една историческа несправедливост /"насилственото им ислямизиране"/.

За тези, които обичат да ме цитират, отбелязвам, че мнението ми е иронично!
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Kumuk on April 06, 2009, 13:14
You are not allowed to view links. Register or Login
Сигурно, защото помаците са чисти българи. При "българо-мохамеданите" нямаме възродителен процес, а "справедливи действия " за отстраняване на една историческа несправедливост /"насилственото им ислямизиране"/.

Хаиде стига Мустафа. Mного те уважавам, надаявам се да си написал горното с ирония.
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Kumuk on April 06, 2009, 13:15
Е ти си го поправил преди мене :) Аз излязох маи наи големия шаран на форума
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: havallar on April 06, 2009, 13:32
You are not allowed to view links. Register or Login
Сигурно, защото помаците са чисти българи. При "българо-мохамеданите" нямаме възродителен процес, а "справедливи действия " за отстраняване на една историческа несправедливост /"насилственото им ислямизиране"/.

За тези, които обичат да ме цитират, отбелязвам, че мнението ми е иронично!
Трагедията и с нас помаците няма място за ирония.За мен тази тема е сериозна и няма място за хумор.
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: mustafa_b on April 06, 2009, 15:06
И за мен е сериозна! Но за голяма част от населението ни /и от участниците тук/ - не е.
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: abc on April 06, 2009, 16:10
Не си прав. Аз поне не съм прочел ред в подкрепа на възродителния процес. Само, че не прави свещенни крави и не го вменявай като вина. Всички си носим кръста.
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Gelina on April 07, 2009, 14:21
"Седем години се скитах по България-без сън,без покой,под вънкашност чужда и под име ново.със сърце безстрашно и на всичко готово"
Джемал мустафов Гурдалов
роден на 08.08.1921г. в село Рибново,
общ.Гърмен,обл.Благоевград


/Човекът,чийто разказ ви предстои да прочетете,ме впечатли изключително много с начина и благостта,с която разказва за най-тъжните и трудни дни в живота си.От висотата на мъдростта и годините,той е успял да прости и да превъзмогне всичко,сторено му с името и в името на Бога/Аллах/.Заплени ме вида на този белобрад,стар духовник и бистротата на синия му поглед.Слушах замаян,пред себе си виждах мъдрец,в чийто глас нямаше ни най-малка нотка на съжаление за преживяното и за погубената младост.Почерпал смелост от самия Левски/

Мюсюлманин означава чистота,да няма в тебе лоши думи,лъжа,грях.Лудостта на времето,в което живях ми донесе купища неприятности.Заради вярата,защото съм мюсюлманин.така през 1964г. заградиха джамията,сутринта докато се молехме и като започнахме да излизаме те почнаха да стрелят по нас с хаустни патрони.Ние ги отблъснахме,после ни обещаха,че нищо няма да имо повече,но един ден като си стоях в къщи,все още не си бях сменил името,дойдоха при мен вързаха ме и ме закараха през ноща,с белезници на ръцете,в съседното село Скребатно.Някакъв от държавна сигурност Юсев,и един прокурор ми казаха:"Сине майнин,тук ще ти е паметника,кажи последните си думи"."Левски" казвам аз и почвам да рецитирам едноименното Вазово стихотворение-по памет,цялото,го рецитирам там пред лицето на смъртта.Политиката им беше тогава такава,ако хванем ходжата и го принудим да си смени името и да не ходи на джамията то и останалите ще го последват,но не познаха.
Тогава искаха да затворят джамията и ми казват,че ще затворят джамията:
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Gelina on April 07, 2009, 14:41
    - Много лесно-аз казвам-като махнете ходжата,тогава няма кой да ги клане и няма да ходи никой,няма кой да ги събира.
И от там ме интелират мене и още няколко по вярващи от селото и аз седем години се скитах по българия "без сън,без покой,под вънкашност чужда и под име ново.със сърце безстрашно на всичко готово.за да съм полезен давам си живота".
закараха ни в Карлово.Пристигнахме там,аз казвам на другарите да застилат-началника на общежитието е полковник метна ни едни сламеници да спим на тях и аз им викам на приятелите да застилат,а аз ще отида да търся по града джамия.Някой от приятелите казаха,че заради тази джамия сме тука,а аз пак джамия търся.Аз им казвам ако искат,аз отивам.И както си вървя и срещам един ром /циганин/ с колело и го питам за джамия и той казва,че държи ключа за джамията,името му беше Салих и така аз ходех там на джамия,когато бях свободен.Аз не исках нищо друго.Там в общежитието ни заключваха иззвънка,а ние се заключвахме из вътре голям контрол имаше там.Една вечер като ни изкараха в коридора и ни викат,каква е тази култура защо обувките са ни в коридора и ние казваме,че ходим с тях на тоалетна и за това не са вътре,тогава шамари мъмрене и вътре.после ни извикаха и ни казват да подпишеме тук,че няма да ходиме на джамия.Ако подпишем ще ни пуснат.Само трима не се подписахме.Другите ги пуснаха,а ние останахме и карахме с още по големи мизерии от преди.
След това ме съдиха и ме осъдиха на 5 години затвор,лежах ги в Софийския затвор. Жената беше хванала адвокати нещо и те идват при мен и ми казват,че не може да ми помогнат,ще ме осъдят за назидание,да плашат мюсюлманите.И вместо лек режим ми сложиха тежък режим.
Но най-трудно беше следствието в Гоце Делчев при "бесните кучета"там,така им викам на тези полицаи. Те гледаха там как да ни унищожат нас,и вярата ни.Там ни казваха така:"мамка ви,вие искате да гледате нашите жени,а ние да не гледаме вашите" И ме осъдиха и за това,че кланех веднаж в петък - джумая и те идват и ми казват:
"Кой ти каза да кланеш"? аз казвам,че районният ходжа ми е казал.Тогава те отиват и го питат,а той казва,че това не е вярно.За това ми дадоха две години,и три за името.
И хайде в затвора и заради това,и за друго и така.после като излезнах ме откараха в село балдево,в мината да работя за наказание. там получавах писма от брат ми от Турция и идва началника и ми казва,че получавам писма и пиша писма,ако не престана ще ме пратят в Кипър. А жената я бяха вързали и нея с белезници и така я бяха откарали да се подпише за името. нищо не им правех,но гледаха да ме няма.моят живот и всичките ми години бяха посветени на исляма и затова аз страдах и бях мъчен цял живот,а сега живеем с жената с 80 лева - тя взима 60 лева пенсия, а аз вземам 20 лева по старост.

"Горчиви разкази"
Благоевград 2003г.
Издава: фонация за регионално развитие "Родопи-ХХІвек"
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Kumuk on April 07, 2009, 14:50
Благодаря Гелина. Успя да ме разплачеш. От къде мога да купя тази книга ''Горчиви Разкази''.
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: mirvam on April 07, 2009, 15:13
You are not allowed to view links. Register or Login
Благодаря Гелина. Успя да ме разплачеш. От къде мога да купя тази книга ''Горчиви Разкази''.
Да, и аз искам да я купя. Ако има и други книги на същата фондация бих желал да узная за тях а и също ако може повече инфо за фондацията.
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: mustafa_b on April 08, 2009, 09:06
Книгата е по разкази на очевидци на събитията, събрани от студенти в ЮЗУ Благоевград. Издадена е през 2003 год. Доколкото си спомням, ръководителя на екипа се казва Али и от Рибново.

Представянето /премиерата/ на книгата "Горчиви разкази" се състоя в Корница на 28.03.2003 г. по повод 30-годишнината от събитията. Раздаваше се безплатно :

(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fkornitsa.hit.bg%2Fkniga.jpg&hash=d6e598bee1812e8a828f85d20cc709d3)
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Gelina on April 08, 2009, 11:00
"А преди това аз бях на фронта - да се бия за България и да я пазя"

Хасан Ахмед Бадел
роден на 22.08.1922г. в с.Долно Дряново,
общ.Гърмен,обл.Благоевград


   Ами 1973г. по време на тези събития ни закараха от тук надолу в Дъбница.Арестуваха ни посред нощ,дадоха ма на пъдаря да ме кара посред нощ в Дъбница.Там ме питаха,какво правим там,за какво идваме.Така и така идваме сменят ни униформата,и аз като си получавах брашно хванаха ме докараха тука и ма питат,да ма свалят ли удало в избата да ма надерат едно хубаво,защото не съм съгласен.Аз викам:
-Свали ме,но не се знае кой ще падне по напред.
И така оттам сабаале ни върнаха,определиха ни формата какво да кажем.Дойде главния кмет сабале и ме пита какво правя тука,а аз му казвам,че искат да ми сменят името и аз казах,че съм вземал на жената една рокля едно манто и казаха,че тва е малка работа и съм свободен.Върнах се и казах на жената даноси тези новите дрехи,че....А по време на смяната на имената тука дойдоха много полиция и хората като видяха и като се откачиха - кой наторе,кой надолу - да бягат,кой как може да се спаси и отидохме по баирите.Аз се върнах да взема малко продукти от магазина и те сам на съдисаха и ни хванаха.И зорле ми смениха името,така на сички със зор ни смениха имената.А преди това аз бях на фронта да се бия за България и да я пазя,а след това тази България идва тук и почва да ни наказва и сменя имената.За какво сме се били тогава ние за нея.Това тяхното беше грозна картина,което го правеха с нас.
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: mustafa_b on April 08, 2009, 11:20
Гелина, цялата книга ли я имаш дигитализирана? Можеш ли да качиш разказа на Ибрахим Бялк от Корница?
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Gelina on April 08, 2009, 12:03
Мустафа,след обяд ще го кача,защото ги преписвам в момента .Нямам възможност да ги сканирам!
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: abc on April 08, 2009, 13:09
Фотоапарат нямаш ли?
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Gelina on April 08, 2009, 13:36
„Тия мръсници щеше да ме очистят,това е било планирано в полицията"
Ибрахим Бекир Бялк
роден на 06.03.1948г. в село Корница,
общ.Гоце Делчев,обл.Благоевград

Аз бях в болницата,но още тук в читалището ,като ни вкараха и най-напред там истилираха камерите /за снимки/ и почнаха да ни удрят,мене ма удрят тук в лявото рамо,един мръсник с дърво ма удряше,а аз бях ранен в лявата ръка.той удря и вика:
-Дигай ръце!-аз не мога да дигна ранената,той налага,удря жестоко и аз не мога,майка ми до мене,никой не може да ми помогне,той удря ама така мераклийски удря,че да ти падне шапката и аз няма начин с тази ръка фатих другата,мъча да я дигам,но ноя удря и като свърши с удрянето,даде заповед да изкарват по-високите,по-едрите мъже,аз не виждам къде ги карат.По едно време ма посочват,дръпна ма и мене вънка,извън читалището,пред мене имам брат -Саид се казваше-той е пред мен,през един,двама и претрасиват го там,снимат го с камерата,аз сам зад него,ама гледам и как си го снима и го вързаха,сложиха му белезниците и с едно дърво в главата,удрят го тука в главата и си гледам как кървето му текат от главата.Вкара го в колата,по него имаше един друг и той така.Тоя Трендафилов-началника на милицията,където беше като го чу там,че са изкарали една отверка от него пита:
-за какво ти е тва бе?
-Ами да се отбранявам - и оня като му цапардоса два шамара на него ,върза го и в колата.И дойде и моя ред и мене върза там,ранен съм,вързали са ни с една белезница двама души и аз сам на последната пейка на колата,из тази страна един милиционер и из другата страна,не ги познавам,беше тъмно - март месец ,беше 5.00 часа,всичко тъмно.Като вървяхме надолу към Гоце Делчев-тука от селото надолу до Баничан всичко беше войници,коли и танкове,като че ли тука беше незнам,нямам думи за обясняване.
  Закараха на в града,старата милиция,където беше,разтовариха ни там.А този,където почина Сали Амидейн - сега аз,като сам на последната  пейка/в колата/ в краката ми той,на Баничан-той там почина,до там той пашкаше аааа и там спря и почина.Там тоя аго Ибраим Бошнаковия каза на оня полицая:
-Вижте бе,тоя човек умира бе-кой ще ти обърне внимание и когато слезнахме в града,в милицията,той беше умрял човека.
Ние го предскачаме и слезнахме долу,вкараха на вътре.Имаше много ранени-аз бях ранен в ръката,брат ми беше в рамото ранен,имаше много ранени в краката.Тези ранените ни отделиха и ни откараха в болницата,моя брат варви по стълбите пред мен аз върве,пък брата го караха двама.Имаше тук един доктор и казва:
-Пуснете го бе,да еба неговата мамица-пуснаха го и той на ръце и крака излезна нагоре по стълбите,до коридора.Другите не ги сам гледал,но мен,когато ме сложиха на масата да ми вадят куршума от ръката,той си ми беше в ръката,сега още си е тук,доктор терзиев и доктор канелов,оная година искаа да го сложат кмет,той тогава ми режеше ръката да ми вади куршума.Кой ще ти слага упойка,без упойка - той боли,аз сам целия вир вода от пожарната,когато пръскаха по нас,ние бяхме там с моя брат най-наутпред.
Когато дойде тоя, както казва аго Юсеин,когато са дошли аз си бях у нас, да има ние знаем тука преди бяха дошли някакви все едно от Сърбия журналисти да снимат случеят тук,а те са били някакъв началник,някаква милиция и подсказаха,аз слушах тук полицая,който беше Шимото,как извика тоя Владо Касов да му каже,че началника на милицията казал на Владо утре с оборудването да е в града-той го извика,аз бях след него и чух това,а той му казва,че колата утре в 5 часа трябва да е в града.тогава се подсказа,че нали няма да се стреля на месо.ние тука спяхме на огъните,късно отидох си у нас малко и когато запукаха и аз излизам от нас и тука тичам надолу,ама тичам дето се казва като на месо,и тука на местността "Барчината"конната полиция с кучета,набутах се в тях и те взе да викат:
-Удряйте,да еба неговата майка!-и кучето на гърба ми е и избягах нагоре до Форажелиевата махала,а там са се спрели наште.Аз отидох при тях и казваме да вървим на площата-и оттам заобиколихме и дойдохме тука.Тогава почнаха,ние вървяхме тука в читалището,там бяха задържани хората и ние искахме да ги пуснат.
С нашия брат най-напред вървим,аз съм първият и съм нарамил и аз една тояга,ще ги отрепя и аз с тояга,и пожарната като запръска в очите ми,аз не мога да си взема въздух.добре ма,брата зад мене вижда пожарната кола как ме пръска и с един камък удря пожарникаря и от там аламинут го раняват.така с пожарната успяха да ни върнат назад и тогава издадоха червена ракета във въздуха,за да стрелят на месо,и почнаха да стрелят,там в тази пратка,където бях и аз,имаше много ранени.там убиха аго Муарем – утрепаха го с приклад-почнаха да раняват,почнаха да пищят хората,едни почнаха да си бягат и аз сас стигноването – при паскови,при чешмата дуам.
-Къде ще бягате?-те казват,
-Не назад се не връщаме-и аз пак се ворнах назад и между тях кой ма види”Ей,я го мамка му! И се измъкнах.
С тази пратка,където ни раниха,бяха ни закарали вече и аз най-наудзад.По едно време така ма цапардосаха в главата,че не можах да се овладям и аз като удавник за сламка се хванах за един от нашите и той ме отмъкна вътре в читалището,иначе ако бях паднал умирачката щеше да ми е сигурна сто процента.
Оттам вече ни закараха в болницата.там при канелов,разсече ми тука ръката и аз почнах да треперя,а той казва:
-Гледай,да еба неговата мама,какво хубаво играе!-и казва – какво бе,студено ли ти е,боли ли а,от кои си бе?
-Аз съм от белковите – отговарям му
-Аз мамицата ви,вие сте инициаторите,ако бях дошъл във вашето село,най-малко десет щеше да убия.
Това доктора го казва на мен,това не мога да го отхвърля от съзнанието си,и постиска ръката малко,постиска я-куршума не можа да го изкара и казва:
-Зашивайте го,ебете му путката майчина! Ей така,като животно,нямайте никаква милост,все едно е война.
Вкараха ни там в стаите,където ни сложиха всичките джамове ги заковаха.На вратата имаше два полицая,чуваха ни през цялото денонощие.Ние не можехме да ходим,те ни пазят-там имаше със счупени крака,имаше най различни,простреляни през белия дроб. И тия полицаи,където ни пазеха,имаше някои ударени с тояги,като дойдоха те в нашата стая,ти лежиш на леглото,той те дига и те удря и рита,какво можеш да направиш-полицая донего той е дошъл и те удря,ти си траеш като животно.
Почнаха вече да ни водят следствие и 18 дена след като ни пуснаха от там закараха ни в милицията,държаха ме там до вечерта,стъвни се и излездна началника и казва:
-ти какво чакаш бе?
-Ами наредиха ми да чакам-аз не мога да ходя,аз съм пребит чак се влача и му казвам,че неща да си ида,искам да остана там в килиите.той се върна вътре,мота се,кой знае какви уговорки правиха вътре,излезе и казва,че се е обадил на автогарата и рейса чака специално тебе.Абе какъв рейс, то е тъмно,то е късно аз не ща да си вървя.А той повтаря,че рейса чака,да вървя да не го изпусна.Аз отидох на автогарата,всичко тъмно.Имаше между града и Баничан късен рейс към 8.30 часа с него се придвижих до баничан и слизам там,то няма никой,къде да ида,дрехите ми са целите мокри и мухлясали от влагата.Фанелата беше бяла и беше цяла в кръв и съм тръгнал нагоре ще вървя,какво ще стане ,това е. така към селото нагоре вървя и слушам зад мене се мърмори,обаче аз мисля,че е някой от нашите села и си казвам,аз съм контузен,те ще ме стигнат нагоре.как си се движа нагоре към онзи завой,където са скалите,те наближават нагоре.Изобщо не ми е минало през акъла на тази тема, едно свиване на завоя,като че ли Аллах докара тази кола.Аз дигам ръката и той спира да се кача,казва няма място,как няма място като горе е празно,е ами ако искам отгоре да се кача и аз лека-полека се качих горе. С едно качване отгоре и онези стигнаха на колата отзад.когато тръгна си казвам „Брех,мамка му,тия мръсници щеше да ме очистят,това е било планирано в полицията”. Той /шофьора/ щеше да върви за Брезница,аз му казвам да кара нагоре,по нагоре на моста слизам и такива работи и тогава отървах трепането,след това ме изселиха във видинско,село Тошевци.


"Горчиви разкази"
Благоевград 2003г.
Издава: фонация за регионално развитие "Родопи-ХХІвек"



Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: mustafa_b on April 08, 2009, 14:19
Благодаря, Гелина! Аго Ибрахим е един от най-пострадалите хора по време на събитията. Лежал е заедно с моя баща в болницата в Гоце Делчев. Баща ми е бил ранен на две места - в крака /куршума преминава през бедрото му, но не засяга костта/ и в ръката. Изгубил е много кръв, тъй като от страх да не го довършат са го скрили роднини. По-късно се е предал и го закарали в болницата в гр.Гоце Делчев при другите ранени. През нощта на 28 март с няколко камиона обикаляли по селото и товарили хора за изселване. На майка ми й дали един час да събере каквото може, след това я натоварили на камиона с 3-годишната ми сестра и ги закарали в Плевенско. Нито баща ми знаел къде са съпругата и детето му, нито пък обратното! 

От съображения за сигурност моя баща отказа да бъде интервюиран за книгата. Аз имах въпросната книга, но я дадох на близки и сега не знам къде е. Ако все пак я намеря ще я сканирам и ще я кача цялата. Ето тук  (http://kornitsa.hit.bg/kniga1.jpg)позирам с нея.
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Сидхарта on April 08, 2009, 14:31
Гелина информацията е ценна благодаря.
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Rahmie on April 08, 2009, 15:31
You are not allowed to view links. Register or Login
Благодаря, Гелина! Аго Ибрахим е един от най-пострадалите хора по време на събитията. Лежал е заедно с моя баща в болницата в Гоце Делчев. Баща ми е бил ранен на две места - в крака /куршума преминава през бедрото му, но не засяга костта/ и в ръката. Изгубил е много кръв, тъй като от страх да не го довършат са го скрили роднини. По-късно се е предал и го закарали в болницата в гр.Гоце Делчев при другите ранени. През нощта на 28 март с няколко камиона обикаляли по селото и товарили хора за изселване. На майка ми й дали един час да събере каквото може, след това я натоварили на камиона с 3-годишната ми сестра и ги закарали в Плевенско. Нито баща ми знаел къде са съпругата и детето му, нито пък обратното! 

От съображения за сигурност моя баща отказа да бъде интервюиран за книгата. Аз имах въпросната книга, но я дадох на близки и сега не знам къде е. Ако все пак я намеря ще я сканирам и ще я кача цялата. Ето тук  (http://kornitsa.hit.bg/kniga1.jpg)позирам с нея.

Naistina trogatelni sluchai. Mustafa vyarvam, che mnogo hora tuka shte sa vi blagodarni ako sas Gelina svarshite tova dobro delo i kachite knigata tuk, otkadeto mojem da si ya svalim i prochetem...

Blagodarya vi mnogo...
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: dim56 on April 09, 2009, 01:17
Ето че в тази тема се появиха още материали, които точно отговарят на заглавието. Много благодаря на Гелина за положения труд и на Мустафа за разясненията. Наистина ще е чудесно да видим цялата книга тук, защото се вижда, че много от нашите сънародници - християни изобщо не са чували за тези събития. Моля също, ако има свидетелства и за предишните възродителни процеси, да се публикуват тук, защото в българската история след Освобождението има големи бели петна по тази тема.

П.П. Абе само на мене ли ми се изяждат букви като пиша тук, някой има ли подобен проблем?
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: mustafa_b on April 10, 2009, 12:48
Намерих книгата и я сканирах. Постарал съм се да извадя максимално качество на текстта и изображенията в минимален размер на файловете. Оттук може да се свали и разпечата от всеки, който желае :

http://www.4shared.com/file/97737750/345837c1/razkazi.html (http://www.4shared.com/file/97737750/345837c1/razkazi.html)

След малко ще пусна предговора към "Горчиви разкази".

Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Gelina on April 10, 2009, 12:58
Браво ,Мустафа!
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: dim56 on April 10, 2009, 13:44
Мустафа, благодаря за труда, но ако имаш време, прегледай изображенията и сканирай отново някои от тях, защото се губят последни редове - напр. № 5, 17, 19, 30, 61. № 17 и 18 се повтарят - не знам там дали има пропусната страница.
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Dobrev on April 10, 2009, 14:30
Mustafa_b,

И аз ти благодаря за книгата!
Дано никога не се повтарят ужасите, които тези хора са преживели!
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: havallar on April 10, 2009, 15:03
Ще чакам да се редактира.Мустафа благодаря за труда.
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Nazmi on April 10, 2009, 15:15
  И от мен благодаря за труда ви,па макар и спомените по горе да ми пропомнят тъжни и горчиви спомени,бях дете и свидетел...
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: havallar on April 10, 2009, 15:21
You are not allowed to view links. Register or Login
И от мен благодаря за труда ви,па макар и спомените по горе да ми пропомнят тъжни и горчиви спомени,бях дете и свидетел...
Нашите плащаха ергенски данък дакато не ми сложиха християнско име.И аз го помня.........
 По законите тогава не съществувах в никакви документи.
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Сидхарта on April 10, 2009, 15:33
Мустафа и аз ти благодаря.
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: mustafa_b on April 10, 2009, 18:05
You are not allowed to view links. Register or Login
Мустафа, благодаря за труда, но ако имаш време, прегледай изображенията и сканирай отново някои от тях, защото се губят последни редове - напр. № 5, 17, 19, 30, 61. № 17 и 18 се повтарят - не знам там дали има пропусната страница.

Да, забелязах. Последните редове на няколко страници се губят. 17-та се повтаря, но няма пропуснати страници. Иншааллах /живот и здраве/ в понеделник ще се опитам да оправя тези пропуски, понеже всичко ми остана на компютъра на работата.

Мисля да пипна и резолюцията - 1024/768 ми се струва твърде ниска за разпечатване на хартиен носител /А4/.

Благодаря на всички за интереса!
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Chechliya on April 10, 2009, 20:15
Един въпрос - в книгата има ли номерация на страниците? Би било полезно, ако има, иначе как ще се посочва като източник?
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: dim56 on April 10, 2009, 22:34
Има, виж накрая съдържанието на последните две снимки и ще се ориентираш
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: mustafa_b on April 10, 2009, 22:43
Снимал съм по две страници наведнъж /разгърната книга/. Понеже идва малко повече от формат А4, номерацията на страниците не се забелязва, дори на няколко места е изяден и последния ред. Но файловете съм ги номерирал последователно. 64 jpeg файла по 2 страници - 128 стр. е цялата книга. Когато се налага да се цитира, може да се използва съдържанието.

dim56, какво ще кажеш за речника накрая?
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: dim56 on April 10, 2009, 23:04
Само бегло прегледах книгата, за да видя дали е добре сканирана. Иначе още нищо не съм чел, а на речника ще обърна специално внимание  ;)
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Chechliya on April 10, 2009, 23:46
В "Чечкият говор" на Сребранов също има речник - 19 страници :)
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: dim56 on April 11, 2009, 00:52
You are not allowed to view links. Register or Login
В "Чечкият говор" на Сребранов също има речник - 19 страници :)

Не съм я виждал - ще ми е интересно...
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: mustafa_b on April 15, 2009, 14:23
You are not allowed to view links. Register or Login
Мустафа, благодаря за труда, но ако имаш време, прегледай изображенията и сканирай отново някои от тях, защото се губят последни редове - напр. № 5, 17, 19, 30, 61. № 17 и 18 се повтарят - не знам там дали има пропусната страница.

Въпросните страници са пресканирани наново, 18 стр. се дублира със 17 и е остранена. Увеличил съм резолюцията, в резултат архивът вече е двойно по-голям. За разпечатване изберете ориентация на страницата "Landscape" в настройките на принтера.

Линк за сваляне : http://www.4shared.com/file/98660305/566f8b52/razkazi2.html (http://www.4shared.com/file/98660305/566f8b52/razkazi2.html)

Quote
ПРЕДГОВОР

Тази книга сьдържа разкази на пострадали от "възродителния процес". Свидетелските показания на жертвите са предадени дословно - без художествена обработка и коментари. Това е тяхната истина за позорните събития, които се случиха през 60-те и 70-те години на двадесети век в долината на река Места. Истината на унижените! Истината на битите! Истината на интернираните в различни краища на България! Истината на вкараните в затвора след набързо скалъпените съдебни процеси! Истината - такава, каквато тези хора са я чули, видяли и преживяли! Тази истина горчи! Тя повдига тежки въпроси с трудни отговори. В тази истина няма омраза, има болка. Болка от унижението. Болка от несправедливостта. Това ни задължава да помним всички и всияко.

Изказваме най-искрени благодарности на хората, осмелили се да се върнат към тези трудни, за тях и техните семейства, дни и да направят обществено достояние болката, скътана дълбоко в душите им.

Благодарим им за искрените думи и за силата им да простят.

 
Издава
 © Фондация за регионално развитие "Родопи - XXI век", Благоевград, 2003 г.
Редактор: Сенем Конедарева
Разказите записа: Али Авдиков


Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: havallar on April 19, 2009, 10:07
http://www.youtube.com/watch?v=o8OLg62M5oQ (http://www.youtube.com/watch?v=o8OLg62M5oQ)
http://www.youtube.com/watch?v=0a6nnx3-xp8&feature=related (http://www.youtube.com/watch?v=0a6nnx3-xp8&feature=related)
http://www.youtube.com/watch?v=jcY88xo5lwg&feature=related#lq-lq2-hq (http://www.youtube.com/watch?v=jcY88xo5lwg&feature=related#lq-lq2-hq)
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: havallar on April 23, 2009, 09:17
Фашизми/комунизми
"БЪЛГАРИ'72"
Евгения Иванова
________________________________________
Един от най-срамните факти в българската най-нова история - процесът, наречен "възродителен" - доскоро се премълчаваше както от медиите и учените, така и от юристите. Не бих се наела да твърдя, че това е така - защото и медиите, и учените, и юристите (доколкото не осъдиха никого по този процес) се чувстват виновни за неговото провеждане, обосноваване или разгласяване. Текстът, който предлагам на вниманието ви, не е обвинение, нито разследване. Той е опит да се погледнат събитията от две различни гледни точки - на "палачите" и на "жертвите" - и някъде между тях да се потърси истината.
След 1990 година за "възродителния" процес се заговори. Публикуваха се изследвания - наши и чужди, опити за анализи, спомени. Повечето от тях обаче засягаха преименуването на турците през 1984-1985, а - доколкото се споменаваха преименуванията на българите мюсюлмани, извършвани периодически - се визираше преди всичко Благоевградски окръг. Най-компактната маса от това население, живееща в тогавашния Смолянски окръг, остана извън вниманието на изследователи, анализатори и мемоаристи. Може би защото тезата за тяхното "доброволно преименуване" все още е актуална. Именно на тези хора, наричани от своите съграждани, съседи и дори приятели християни "Българи'72", съм посветила книгата си със същото заглавие, част от която е този текст.
Мисля, че те го заслужават. Мисля също, че - ако се пренебрегне "Смолянският челен опит" във "възродителния" процес, станал първообраз на по-сетнешното преименуване на всички мюсюлмани в България - няма да бъдат разбрани механизмите на това явление - именно като процес.
"Историческото решение"
На 17 юли 1970 ЦК на БКП взема своето "Историческо решение" за "класово-партийното, патриотичното и интернационалното възпитание на българите с мохамеданска вяра". Решението е взето по лична инициатива и с личното участие на Т. Живков1.
Смолянските партийни ръководители откликват само след две седмици - на 3 август. Пленумът на ОК на БКП привежда "Историческото решение" в действие.
Като причини за Решението са изтъкнати "сложната международна обстановка, идеологическата диверсия на империализма, отговорните задачи на социалистическото строителство и специфичните проблеми на Смолянски окръг, произтичащи от дълбоките рани, нанесени върху националното съзнание на част от българското население от асимилаторската политика на османските поробители по време на петвековното робство..." 2
Следват пленуми на общинските партийни ръководства, където Решението е сведено до знание на партийния актив и мигновено приведено в действие. Действието е в унисон с партийната политика на "ненасилие", на "доброволно" "възстановяване на историческата истина". Тя се "възстановява" на събор-ритуали, започващи с художествена програма и речи (партийни ръководители, осъзнати комсомолци, доскоро заблудени пенсионери) и завършващи със смяна на имената на компактни групи хора (документите са приготвени предварително). Първият събор е проведен в с. Изгрев, община Неделино. Довеждат военна музика от Смолян и хвърлят фереджетата на жените. След този "изгрев" мероприятието се разпространява с шеметна скорост из целия окръг.
Един от събор-ритуалите (а те си приличат почти изцяло) е проведен в местността Турчин дере (Лъкинско) под наслов "Гордост е за мене българин да се наричам" и изглежда така: по дърветата са окачени плакати, изобразяващи Райна Княгиня, Посрещането на руснаците, Балканджи Йово, Родопчанка на строително скеле, които - според дописника на "Родопски устрем" - "говорят сами".
Съвсем наблизо, в село Мостово (Асеновградско) "бе възпроизведено опожаряването на селото, отвличане на робини и прочие".
"Имената са приети с такава радост, че сега в Мостово съвсем непринудено се празнуват имените дни... Преди шест години, когато Илия Сандански пръв в селото отгледа прасе, това беше нещо като сензация... но сега населението масово яде свинско месо." 3
1994, същото село, М. С.: "Откак ни смениха имената, вече нямаме курви." 4
Вестник "Родопски устрем", чиито тогавашни дописници все още си спомнят с умиление за събор-ритуалите5, открива специални рубрики за "преброяване" на новопреименуваните. Във всеки брой се съобщава за трогателни тържества, завършили с 5, 10, 67, 115, 264, 300 сменени имена. Ако се съди по публикациите в този вестник, смолянският "възродителен" процес напомня безкрайна феерия от радост и щастие. Щастливи са "възродителите", щастливи са "възродените" и окръжната атмосфера прелива от възторг.
Има обаче и други гледни точки, които внасят дисонанс във възторжената атмосфера:
С. Д., Горна Арда:
"Дори не съм чувала за събор-ритуали. Бях на 15 години. Процедираха така: пращат писмо от съвета до главата на семейството. Баща ми се скри - да не получи писмото. После пращат ново писмо - направо с нови имена, които те са ти определили. Ако не си смениш името, те пребиват."
Х. Ф., Мадан:
"Идват една вечер вкъщи - баща ми беше в болнични. Шефът му дори ме взе в скута си. Баща ми помоли да не говорим на тази тема. Майка ми попита: "А бащините ни имена ще сменяте ли?" - баща й беше починал преди няколко дни. Показаха ни, че могат да приложат и сила. Тогава ударих единия, защото майка ми плачеше.
Друга вечер, след известно време, дойдоха, ритнаха вратата и влязоха - баща ми беше нощна смяна. Ние с майка ми тръгнахме да бягаме, но те ни препречиха пътя. Майка ми казва: "Няма да си сменя името!" - "Ще го смениш!" Хвана я за гушата и й изви ръката. Намазаха й палеца с мастило - а тя е грамотна жена! Ритах и хапех, а те ме изнесоха в кьошето. Чак се задушавах от натискането.
Повечето от тези хора ни бяха комшии. Живеехме заедно."
Полковник Георгиев, офицер от МВР - Мадан, е на друго мнение, макар и той да не споменава за събор-ритуалите:
"Имам заслуга в Мадан да не се случи като в Бял извор и Корница - събирах информация и извършвах профилактика. Викам човека и - с най-демократичните средства: "Ти смяташ това и това да правиш. Виж сега - срещу власт се не върви, къде си тръгнал сам? Нито си ти първият, нито си ти последният" - в такава насока вървеше разговорът. И затова тук човек репресиран заради имената няма."
И отново - Мадан - Л. М:
"Една вечер Кольо Кузманов (от Гражданската отбрана) сам си отключва вратата на къщата ни - имаха всякакви шперцове. Ние с брат ми плачем и той ни преби."
С., Барутин:
"Казаха ни, че мъжете са блокирани в рудника. Причаквали ги в банята и там ги биели, ако не си сменят имената. Ние отидохме да ги търсим - да им кажем да не ходят в банята, кални да си дойдат. Почнаха да стрелят. Уж една жена ударила някого.
Огнянов (тогавашен кмет) и Митко Касапов (от МВР-Девин) ми фърлиха детето - на 9 месеца. Кучето ме раздра. Отведоха ме в Смолян - цялата махала беше там: мъже, жени... В милицията ни гледаха през шпионки. Зорле те карат да ядеш с дървена лъжица и една кофа - да сереш и да пикаеш. То нищо като не си ял...
В Смолян ме въртяха като манекенка за очна ставка, но човекът казал "Не е тя", иначе можеха още там да ме убият."
За блокадата в Барутин ще стане дума и по-нататък. Тук ще цитирам един разговор пред джамията, проведен след петъчен намаз. Единственото име, което успях да запиша, е на К. К, бивш партиен член. Останалите отказаха да ги съобщят. Не мисля, че са ме излъгали. "Иди в петък на джамията - каза ми преди това човек от селото. - В петък няма да излъжат..."
- Още от 1970 започнаха агитацията: "Вие сте българи, не сте никакви мюсюлмани..."
На 15 януари 1972 ни съкратиха от рудника - 5 души, партийни членове - защото не си сменихме имената.
Блокадата беше на 15, 16 и 17 март - с танкове и пожарна с гореща вода. Нашите хора, въоръжени само с камъни, пробиха пожарната. Издъхна им пожарната.
- Когото хванат - дробене, чукане...
- Огнянов вървеше с два пистолета. Първия изстрел го даде Зафиров (също от МВР - Девин). Цяла война...
- Моята майка с кучета я давиха...
- Шибнаха ми патрона в белия дроб...
- Като ме караха, викаха: "Да го хвърлим в дерето! Да доведем батачани да ги изтрепят!"
- Не можехме да си найдем децата - 3- годишни деца хванали баира...
- Не даваха да излизаме. Стрелят на месо. Пуснахме жените напред, като мислехме, че няма да посегнат...
- Една жена умря от инфаркт.
- Някои си смениха имената преди 1972, но криеха.
Интервюирах и Делчо Огнянов, тогавашния кмет на Барутин. За него ще стане дума по-късно. Кметувал е до 1980. "Не са се опитвали да ми отмъщават" - каза.
Другите двама активни участници - офицерите от МВР-Девин Касапов и Зафиров - са покойници. Касапов се самоуби в Девин малко преди да го интервюирам. За тях С. от Барутин казва:
"Преди Касапов да се самоубие, един негов приятел му казал:
- Ти колко злини направи на Барутин, колко сираци остави...
Веднага влязъл в банята и се застрелял.
Зафиров и той умря. Бог ги наказа. Жена му почина от рак - хубава жена. Казвала му: "Недей!" И хвана рак от съвест. Като почина, поиска да я забулят като нас."
Мнението на Х. Д., бивш оперативен работник от Борино, за смъртта на Касапов се различава от нейното:
"Самоуби се, защото вземал заеми и не връщал. От съвест? Чак толкова късно да му дойде тая съвест..."
Тези събития (дори само част от тях да са истина, е достатъчно), разбира се, не са описани нито в "Родопски устрем", нито в партийните документи. "Родопски устрем" отразява възторга и плачещите от умиление хора с "възстановени имена"...
Централната преса обаче мълчи. Или публикува достатъчно неясни съобщения за някакви хора, събрани някъде, по някакъв повод да празнуват нещо. В централната преса се публикуват кръстословици с въпрос "българомохамеданин?", чийто отговор е "помак", а статиите на смолянските ръководители се спират - дори в "Партиен живот"6.
В същото време "мерки на централно ниво" продължават да се вземат - вече не от партията, а от държавата - колкото и двете понятия да не се разграничават през този период.
През ноември 1970 г. в "Мероприятия на Министерството на народната просвета" се говори за 170 000 "население, свързано насилствено в миналото с ислямската религия". Предлагат се следните мероприятия:
1. При подбора на студентите за педагогически кадри да се даде предимство на младежите с изявено съзнание за българска принадлежност.
2. Да се ускори изграждането на интернати в Смолянски, Пазарджишки, Кърджалийски, Благоевградски и Ловешки окръзи и до 1975 в тях да бъдат обхванати всички ученици от българомохамедански произход. Целта е да се отделят от семействата си7.
На 4 май 1971 г. Комитетът за стопанска координация към МС гласува Решение № 116 за освобождаване от такса на лицата, които заменят турско-арабските и други имена с български8.
Официално обаче за тези "мерки" се мълчи, което създава у хората впечатлението, че акциите се извършват само в Смолянски окръг и не са вдъхновени "отгоре", ами са инициатива на местната власт. И хората започват да бягат.
По този повод ОК на БКП - Смолян докладва на Венелин Коцев в ЦК и за някои трудности:
"Жителите на окръга се заселват в селища с турско население и се пишат турци; носят се слухове, че всичко това е само в Смолянски окръг и бягат във вътрешността на страната; някои студенти също говорят в този дух..."
Следват списъци на хората, които са се изселили, включително - на бременните жени, родили в други населени места и записали децата си турци9.
Още по-масово е бягането в горите. Случвало се цели села да се преселят в гората, а в къщите да останат само децата. Живеели така със седмици. Един човек от Букова поляна се крил четири години10. Никой не го издал. Роднините и съселяните му носели храна.
"Почти всички се криеха по гората - казва М. Ф. от Доспат. - Ти видяла ли си мъж да надене фередже и да фане гората? Почнаха да съобщават, че еди кой си сменил името, а той - по Балкана... Хващаха децата да подписват и броеха цялото семейство със сменени имена... На 1000 души един да си е сменил доброволно името."
Папките с преписки, съдържащи издирването на изселниците, са огромно количество. Някои са въдворени на старите си местожителства и прекръстени, други успяват да останат в новите си домове (в турски селища, в други окръзи) и да дочакат 1982, 1984-а... И до ден-днешен в много турски селища живеят българи мюсюлмани от Смолянско, успели да се укрият през 70-те години, чиито деца и внуци вече се считат за турци... Някои от тях живеят и в Турция.
А в Смолянски окръг, където все още живеят повече от половината "желаещи да възстановят историческата истина", кипи трескава дейност.
На 3 и 4 ноември 1970 г. се провежда съвместно заседание на сесията на ОНС и пленума на ОК на БКП, където са изброени "нарушенията на социалистическата законност от страна на свещенослужители и ръководства на верски общини, от страна на вярващи:
- незаконните съжителства;
- обрязването на децата;
- честването на религиозните празници байрам, коледа, великден..." 11
Споменаването на Коледа и Великден заедно с Байрям не е куртоазен жест или камуфлаж. Именно в описа (№ 38), посветен специално на "възродителния" процес, в партийния архив на Смолян съм срещала множество донесения за хората, присъствали на Великденската литургия, както и доноси за конкретни свещеници. Разликата се състои в това, че имената на християните богомолци отсъстват, докато мюсюлманите са упоменати прецизно. Никъде не видях документ, свидетелстващ за изрично нареждане в този дух. Очевидно информаторите (всичките - християни, макар деклариращи се като атеисти) са допускали известни отклонения в донасянето за своята група.
Към чуждата обаче се отнасят като към "присадени българи".
В началото на 1971 Ф. К. от Златоград казва:
"В нашия дом вече не съществуват рамазан, байрам, мевлюд и други, нито пък коледа, великден и пр. (празниците са изписани с малки букви в оригинала). Честваме си рождените дни и всички национални празници. Смятам обаче за крайно неправилна постъпката на някои българи с християнска религия, които ни наричат "бояджии", "обезценени", или "присадени българи"... 12
В Смолянско наричат българите мюсюлмани "Б-72" - "Българи от 1972". Това, че голяма част от тях (преди 1989 - всички) са с български имена, не помага на интеграцията им. Напротив - дори доброволното изтъкване като българин предизвиква в най-добрия случай усмивки - "Знаем те кой си и откъде си." Правило е онези християни, които най-много проповядват "единния български корен" и най-много преследват всичко, свързано с думата "етнос" - включително етнолозите, най-често да говорят за българите мюсюлмани като за "мръсни ахряни". По същия начин се отнасят и към компактните маси, покръстени от иначе "светеца" Боян Саръев.
"Ти българин ли си?"
В края на първата година след Решението от 17 юли (1970) се отчитат и първите успехи, особено в училищата:
Училището - първенец е в Забърдо (общ. Чепеларе) - 100% учители, ученици и помощен персонал си "възстановили българските имена". Предавали ги дори по телевизията. "А на други места деликатничат..."
В училищата е проведена анкета със следните въпроси:
"Ти българин ли си?
Ако има война, на чия страна ще се биеш?"
Проведен е и конкурс за най-хубава рисунка на тема: "Да бъде смърт, проклети насилнико!"
В Борино (населено предимно с турци, все още незасегнати от "възродителния" процес), например, на въпроса "Коя е моята родина?" - "само две от децата са отговорили неверно. Останалите подчертават НРБ.". А на въпроса "Къде децата живеят най-добре?" - "всички подчертават НРБ и СССР, само едно е написало ГФР и едно - Турция."
В Богутево (общ. Чепеларе, българи мюсюлмани) обаче голяма част се писали турци, българомохамедани, пионери, но не и българи...
На родителската среща, свикана по този повод, един баща казал: "Комунистите унищожиха козите и сега ще унищожат българомохамеданите." 13
Към 31.12.1969 г. в целия окръг има 9326 души със сменени имена. В края на 1970 те са вече 24 562. В Доклада на Отечествения фронт от 02.03.1971 г. се признава, че "най-трудно е в Доспат, Мадан, Върбина, Давидково"...
През 1971 г. се приема новата конституция на НРБ, която провъзгласява "идейно-политическо и морално единство на всички трудещи се в НР България". Не се допускат "никакви привилегии или ограничения, основани на народност, произход, религия, пол, раса". В този член (35, ал. 2) - съзнателно или не - е изпуснат езикът14.
Към 15.08.1972 г. 57,1% от българите мюсюлмани в окръга са вече снабде ни с нови паспорти. Най-зле е работата в Средец (27,5%), Върбина (34,9%), Доспат (35,9%) и Загражден (40,1%)15.
Дори в селищата, където работата върви добре, се случват неприятности:
"Някои хора не си знаят новите имена."
"Не искат да се погребват с граждански ритуал. Слагат в гробищата и полумесеци заедно с петолъчките."
"Още носят шалвари."
"Невежество! Въобще не са излизали от село и дори не вярват, че има хора в космоса!" 16
Дали "невежеството" може да се осмисли като
Съпротива?
Съпротива в смисъла и в размерите на онази в Гоцеделчевско и Велинградско, в Смолянско наистина липсва. Това дава основание на изводите с по-късна дата, че тук всичко е минало леко, едва ли не приятно и изключително доброволно. Дава основание на днешните поборници за "народностни чувства" да твърдят, че "смолянските българомохамедани" изцяло прегърнали идеята за "възродителния" процес, защото по принцип се чувствали "по-българи" от останалите. Дава основание, също така, на проислямски групировки - по света и у нас - да окачествяват "смолянските помаци" като предатели на род и вяра.
Сведения за съпротива в дописките, разбира се, няма. Твърде оскъдни са те и в архивните документи: няколко уволнени кметове, една осъдена на 14 месеца затвор общинска съветничка17. От документите дори не става ясно за какво точно е осъдена. "Обратните" твърдения, предимно в турски издания, за - например - "най-малко 1850 трупа в язовир Доспат" 18 не биха могли да се приемат сериозно. Остават теренните материали.
А. К., Мадан:
Някъде през 1973 или 1974 на Шефкет Л. му се роди момиче и го записаха с ново име. Отказа се от него и го прати в Широка лъка. Тогава избухнаха женските протести. Една жена я пратиха в затвора. А сина на Шефкет Халилов го пребиха до полудяване. Хвърлиха го пред вратата.
Имаше едно убито момче. Беше залято с коняк, а не пиеше. Никой не направи следствие.
Полк. Георгиев, Мадан:
През 1972 започна съпротивата. Две новородени деца с български имена бяха оставени върху бюрото на секретаря на ОбК на БКП. После ги изпратиха в Широка лъка. Така започнаха женските бунтове. Обади се Пеко Таков - тогава зам. председател на Държавния съвет - че 12 бременни жени се оплакват в София - не щели да раждат в Мадан. В Мадан жените на улицата всеки ден се увеличаваха, достигнаха до 100 и блокираха Общинския съвет. Горе не се даваше никаква информация. Всичко се решаваше на място.
Тръгнаха групи по рудниците - да убеждават, но имаше и екстремисти и се стигна до насилия и извращения. В МВР (тогава началник беше полк. Йордан Цанев от Русе) насилие не сме упражнявали. Налагаха се административни наказания - изпращане в Белене.
Най-голяма съпротива оказа мах. Върба, защото през 1912 са претърпели много. Тогава наредили големи казани с вода да ги кръщават, а те се укрили в Кечи кая (пещера над Рудозем). През 1972 постъпиха по същия начин.
Всичко се командваше от Първия секретар на ОК на БКП (Д. Димитров).
Най-голяма съпротива оказват в Доспатско, най-вече в Барутин. На въпроса защо "офанзивата" в Доспатско започва именно от Барутин, а не - например - от Доспат, който е общински център, получих множество отговори:
1. Доспатчани били по-големи фанатици, смятало се, че в Барутин ще мине по-лесно. Ако приемем, че за 1972 това твърдение е било вярно, то сегашното превръщане на Барутин в "крепост на исляма" не само в Доспатско, а може би - наред с Мадан - и в цяло Смолянско, вероятно ще се окаже следствие именно на "възродителния" процес.
2. Справят се най-напред с Барутин, за да пресекат пътищата за бягство в Гърция. Барутин наистина е на юг от Доспат, но още по на юг са Бръщен и Црънча. "Остави Бръщен и Црънча - каза М. П. - там са верни кучета..."
3. В Барутин имало местни ръководители, които се натягали на окръжната власт. Ръководители натегачи е имало навсякъде.
И така нататък. Около тези, общо взето, не много убедителни обяснения витаеше неизреченото или полуизречено подозрение, че са бастисали най-напред Барутин заради спомена за Ахмед ага Барутанлията, бастисал през 1876-а Батак. "Да доведем батачани да ги изтрепят!" - казали на един от джамийските старци, когато го карали с пробит бял дроб към Смолян. Иначе повечето информатори нямаха лични оплаквания от батачани, заемащи по това време отговорни постове - като бивши партизани и активни борци. Но непременно държаха да изтъкнат, че изпекли на шиш пратениците на Ахмед ага...
Склонна съм да мисля, че това, последното - на пръв поглед ирационално обяснение - може би ще се окаже вярно в най-голяма степен. Защото опозицията Батак/Барутин съществува и до ден-днешен.
Блокадата на Барутин започва на 15 март и трае до 17-и. Двете махали (иначе банално наречени Горна и Долна, но с прякори "Западен Берлин" и "Източен Берлин", т. е. "лошия" и "добрия" Берлин) са откъснати една от друга. Горната ("Западен Берлин") е заградена с танкове. Пожарната бълва вряла вода. А смяната в урановия рудник е завардена в банята. Н. Ч. успял да избяга. Заловили го и след два месеца го осъдили на 12 години, че уж ударил шофьора на някакъв шеф... Първоначално искали смъртна присъда.
Влизали от къща на къща и биели.
Д. К., син на убитата Н. К.:
"Разбиха вратата и я убиха вкъщи, с рана в главата. После издадоха смъртен акт, че починала от дезинтерия. Брат ми, жена му - всички бяха ранени. Беше просто война. От Горната махала бяхме по-изолирани, затова пострадахме повече.
Беше ранена и Е. И.
Ранените ги караха в болницата. Жената на брат ми не се обади, че е ранена и след 2 г. почина.
Половината село беше по МВР-та - в Девин, в Смолян..."
А кметът Огнянов каза: "Не е редно много - с насилие..." И продължи:
"Проведох много събрания, идваха инструктори, а хората: "Не щем!" Караджов беше лично като председател на ОНС по време на блокадата. А тя се ко мандваше от Никола Лалчев - окръжен началник на МВР.
От горната махала спряха да ходят на работа в рудника. Димитър Димитров нареди блокадата - да се разгони митинга. И аз бях там, с джиповете. Нареждането беше да се приказва с хората, а те хвърляха камъни, колове... Раниха един майор Атанасов. В ръцете нямаха оръжие, но отнякъде излезе изстрел и тогава почнаха да стрелят и нашите."
Д. К.:
"Каква съпротива - просто се събираме и стоим на улицата... На третия ден ни обградиха и - огън! "Стреляй на месо!" - викаше Касапов. Добре че не се съединихме двете махали, щеше да има повече убити. Когато дойдоха пожарните, ние почнахме с камъни..."
Това, което се е случило в Барутин, не беше трудно за възстановяване. Противоречия имаше само в някои детайли. Дори кметът Огнянов не отрече да е имало блокада, да се е стреляло, да е имало убити. Не отрече и личното си участие - с някакъв трудно разбираем обективизъм, който - ако беше от страната на жертвите - бих нарекла фатализъм. И с едва измъкнатата фраза "Не беше много редно..."
За Барутин нещата бяха ясни.
Не бих могла да кажа същото за Доспат.
Пристъпих към интервютата, след като се запознах с цитираното вече съчинение на Хюсеин Мемишоглу, в което той посочва фантастични цифри на убитите в Доспат през 1972 г. Числата са: 278 души за Доспат, 315 за Барутин, а общо трупове в язовир Доспат - 1850. Авторът цитира турски източници, до които нямах достъп19. Не бих могла да коментирам нито достоверността на източниците, нито добросъвестността на самия Мемишоглу, който и на други места в книгата привежда подобни бомбастични "факти", за някои от които е категорично доказано, че са неверни. Няма да коментирам и цифрите. В съчинението обаче се споменават няколко конкретни имена на убити хора (част от тях - деца) и двама "ръководители на Държавна сигурност в Доспат". Публикувана е и твърде неясна снимка на труповете, взета от Националната библиотека в Анкара20.
Реших да проверя поне имената.
Двамата "ръководители на Държавна сигурност" излязоха веднага, с маловажната разлика, че не са били ръководители, а редови офицери, не са били от Държавна сигурност, а от МВР, не са били от Доспат (там не е имало поделение на МВР), а от Девин. Така или иначе, офицери от МВР с имена Зафиров и Касапов (при Мемишоглу - Касабов) са съществували и са взели участие в блокадата на Барутин. Проблемът беше с имената на убитите.
Първоначалната официална информация (получена от кмета на Доспат) беше, че в Доспат убити няма и хора с такива имена не са съществували. "Идете в Барутин - каза кметът от СДС Славейко Сельошев и добави - Какво толкова - възродителен процес - сменили две кърпи и два шалвара!" Следващото ниво на информация беше: всички, цитирани от Мемишоглу фамилии, са доспатски, но хората не са нито убити, нито дори бити. И последното ниво, до което се добрах: братът на единия от споменатите хора (Ф. А.) бил изселен, а друг един (А. Х.) бил пребит, но починал чак през 1988. Срещнах се със сина му Л. Х.:
"Почнаха да привикват по-грамотните хора. Баща ми беше готвач в РПК. Влезли при него към 22 ч. Р. К. (тогавашен председател на РПК) и А. Д. (тогава - секретар на общината) и почнали побой. Имало лекар, който казал: "Направили сте лоша работа, този човек трябва да се лекува." Хвърлили го в джипката с главата напред, счупили му носа. Една седмица го държали в милицията. Един катаджия от Девин го видял, взел мерки и го закарали в болницата.
След като го пуснаха, баща ми го уволниха, понеже не се явявал на работа повече от 7 дни. Живя още 16 години, но - пет дена здрав, останалото в болница... Почина при Чирков - не можеше да издържи дори предварителните изследвания.
Баща ми казваше: Аз знаех, че този процес върви, 90% вече са си сменили имената. Ако ми бяха казали, че това е държавна политика, че е негласно споразумение между Т. Живков и Демирел... "
Срещнах се и с А. Д. - бияча секретар, който сега държи барче и се оплаква, че не му дават работа:
"Никого не съм бил. Всичко това е измислица на Л. Х. И на дядо му (тъста му) Н. М., който беше председател на Клуба по атеизъм и му викаха "Шестака". Той изселваше хората. А сега те най-много ровят по този въпрос, но ще си изкарат белята. Може да се стигне до стрелби. Иде ми да хвана Л. - един камък на шията - и в язовира...
Аз бях само изпълнител. Нещата са политически - ОК взема решението и ни го свежда. Спречквания е имало, но насилия не е имало. Имаше ежемесечни планове - как да се работи по семейства и къщи. Няма служител, който да е бил на държавната трапеза и да не е участвал.
Смених си името през 1971, преди Решението (мисли, че Решението е от 1972). До 1990 бях ръководител на Обредния дом. Исках да се обновят гробищата. Катафалка бяхме купили...
Този въпрос ("възродителния") не трябваше да се изоставя. Това вреди на нацията... Тъкмо бяхме малко преобърнали съзнанието - защо да има различия? Вие - така, пък ние - инак..."
Р. К. (съвпадение на инициали с "бияча" Р. К.) ме догони по улицата на излизане от разговора с Л. Х.:
"Тука нямаше бити хора, всичко е измислица на Л. Х. (който го уволнил от работа, за да назначи шурея си). Баща му работеше с мене - ядеше и пиеше, жив и здрав... Всичко беше доброволно. На баща ми само му сложили пармака на листа.
Името какво... Човек трябва да бъде човек. Никой не знае какви сме - помаци, италианци, гърци..."
А старците пред джамията (К. Ф. и други) ми казаха, че А. Х. наистина е пребит, че братът на другия бияч Р. К. - Сали - също е пребит и след няколко месеца починал от раните си, че има и други хора: Абдула Бабчев, Фатме Мустафова - пребити и починали след една-две години... Казаха ми също, че Б. Ч., свалял тогава кърпи и шалвари, сега е председател на джамийското настоятелство... Б. Ч. не поиска да разговаряме.
В регистрите по гражданското състояние (за годините 1972, 1973, 1974 и 1975) прочетох смъртните актове на Антим Бабчев (поч. през 1973) и Фатме Мустафова (поч. през 1974). Сали го нямаше. Но имаше няколко съвсем млади мом чета от Любча и от Касъка, починали през 1972 г. Смъртният акт на едното от тях, починало от инфаркт, е издаден от клиника по нервни болести...
Не се наемам да преценя къде е истината. Кой лъже - Л. Х., А. Д. или джамийските старци? Вярно, не беше петък. Пък и реших, че не е чак толкова важно да броя убитите. Много по-важна (или - по-страшна?) ми се стори незаличената омраза, отровила - след почти три десетилетия - и следващите поколения... Онази, същата омраза, за която съм чела, която съм гледала да се развихря по други краища на Балканите, но никога (за двайсетгодишни изследвания) не съм срещала в България...21
И още нещо: Омразата, която познаваме от други краища на Балканите, е омраза между различни етнически или религиозни групи. Хората в Доспат са от една и съща етническа или религиозна група. Омразата им не е мотивирана от този принцип. Не е мотивирана и от принципа комунисти/антикомунисти или палачи/жертви. Р. К. (и много други като него - те са преобладаващото мнозинство) не е нито комунист, нито антикомунист, нито палач, нито жертва. Не е нито християнин, нито мюсюлманин. Р. К. е просто един уволнен човек, за да бъде назначен нечий шурей...
Съпротивата и репресиите в Доспатско (особено в Барутин) не са типични за целия Смолянски регион. В това отношение (и по много други признаци) Доспатско стои по-близо до Западните Родопи - Велинградско и Гоцеделчевско, отколкото до Смолянско.
Не съм склонна обаче да се съглася и с твърденията за "доброволното възстановяване на имената" в останалите райони на Смолянско. Липсата на активни съпротивителни действия не означава липса на съпротива изобщо. Съпротивата в Смолянско е пасивна съпротива.
Масова пасивна съпротива е продължаващото обрязване на момчетата, носенето на шалвари, шарени дифтинени рокли и особено шамии и такета. Регистрите по гражданското състояние отбелязват големи постижения при ражданията и женитбите, извършени със социалистически ритуал, но при погребенията провалът на социалистическия ритуал е почти пълен. Всъщност именно при погребенията избухват най-големите конфликти, регистрирани в Смолянски окръг.
М. П., отговорник по ритуалите, Мадан:
"И сега хората с умиление ми показват снимки от гражданските ритуали. Тогава изобщо нямаше юридически бракове. Провеждахме разяснителна работа. И вдигаха огромни сватби! Хората плачеха от радост."
Л. М., Мадан:
"Най-страшно беше при погребенията. Опитвахме се да махнем поне капака на ковчега. Заблуждавахме пратениците на съвета (М. П.) - някой ги заговаря и в това време махат капака."
Л. Х., Доспат:
"Когато погребваха баща ми, А. Д. се надвеси над гроба да види дали го погребваме по мюсюлмански. Стисках в ръцете си пръст, за да не го вкарам и него в гроба."
В Смолянско (без Доспатско) няма чак толкова много убити и ранени, както в Западните Родопи. "Ние сме по-кротки хора" - казва Л. М. от Мадан. Но има масови уволнения, мнозина лежат в затвора за извършване на сюнет. Стотици са изселени. Изселвали са преди всичко учените (хафузите), влиятелните личности. Но и всички останали, които са оказали или са били заподозрени, че ще окажат и най-малка съпротива.
Х. Ф., Мадан:
"Имаше един много авторитетен човек в Шаренка - завършил Нюваба в Шумен. Набедиха го, че ще слага отрова във водоема и го пратиха в Белене. Беше ходжа.
Хазаите на интернираните (например, в Габровско) бяха инструктирани, че при тях ще дойдат престъпници."
М. П., Доспат:
"Дойде комисия, черпихме ги ракия, мастика... После дойде джипът с 12 души, сложиха на баща ми белезници. Шофьорът от девинската полиция ми заби пистолет в гърдите: "Какво се бъркаш? Баща ти ще го изселим." - "Защо?" - "Не давам обяснения. Няма заповед..." - "Ние не сме оказвали съпротива. Дори черпихме комисията..." После разбрах, че го изселиха, защото бил влиятелна личност. Три месеца живя в един обор в Огоста. Случи се около 20 март."
За да не бъда обвинена, че цитирам примери само от "бунтовните" Доспат и Мадан, ще приведа разказа на А. А. от "кроткото" Неделино. Подобни разкази чух навсякъде:
"Започнаха в Изгрев. Дойде военна музика от Смолян и фърлиха фереджетата. Правеха го за пари.
В Неделино имаше насилие. Всички, които бяха на щат, ги принудиха. Почна от 1970 - бавно, бавно, уж на някого му хрумнало. Имаше един Дамянов - зам. партиен секретар - той водеше всичко, фърляше, биеше... През 1989 избяга. През 1939 един хафузин така продаде Неделино - беше от "Родина". И той избяга. Страх ги е, щяха да ги пребият...
Не ни даваха хляб, ако сме с турско име.
Не ми тежи името, тежи ми гаврата. Водиха ни в МВР - Златоград. Росен Стоянов, партийният секретар, само за една дума - че съм казал "Асан" - ме преби от бой... Баща ми се запъна, Георгиев (тогавашният кмет) го удря и го събаря, с краката ходи по него. Заместничката на Георгиев сега е в социални грижи - да раздава на хората, но те пак няма да повярват...
Те караха курсове как да лъжат - баща ми уж бил припаднал..."
"Съпротивата беше най-голяма в началния период - се казва в отчетния доклад на ОК на БКП за 1973 г. - и най-вече в общините, където специфичният народностно-религиозен комплекс има дълбоки корени. В последствие нашата активна политическа и идеологическа работа задушаваше и задушава още в зародиш всякакви реакционни слухове и действия. Сега обстановката в окръга е спокойна. Практически процесът е към своя край." 22
Всъщност процесът продължава като
"Преобразяване"
1974. "Мероприятия на отдел "Пропаганда и агитация" към ОК на БКП за практическата работа по изпълнение на Решението от 17 юли:
- Да се проведе докрай подменянето на всички документи, свързани с турско-арабските имена. Срок 30 юли.
- Да се продължи работата за възстановяване на българските имена на съпрузите и децата от смесените бракове, които имат български произход.
- Да се подменят паметните плочи на антифашистите с новите им имена." 23
Отново започва изграждането на трибуни и окачането на лозунги. Този път агитационната украса изобразява млада жена анфас, с класически черти, която с две ръце сваля забрадката си. Новите събори се провеждат по стария сценарий: доклад на високопоставен окръжен партиен другар, изказване на местния секретар на ПО и най-малко на три жени: заслужила работничка - майка на три или повече деца, изучена комсомолка и целеустремено пионерче. В този "дълбок възродителен процес" - според Андрей Любомиров, активист в отдел "Пропаганда и агитация" - "най-силно впечатление прави обичта и привързаността на цялото население към БКП..." 24
Новото сега е, че - покрай събор-ритуалите и обичта към БКП - тук-там се откриват водопровод, текстилно предприятие, училище, читалище или фурна. Но главното е травестията...
Съборите за "отхвърляне завинаги от жените на фереджето и яшмака" продължават през цялата 1975, през 1976. "В очите грее светлина, в сърцата - благодарност..." - пише дописникът на "Родопски устрем". 25
"Вестник "Родопски устрем" публикуваше непрекъснато фотографии на жени, захвърлили яшмаците и фереджетата, облечени в "граждански" дрехи - казва Валя Балканска. - Гледахме ги и се удивлявахме от тяхната красота, от изящните им снаги на кошути, от блестящите им като слънце коси... Виждаше се как израства нашето самочувствие, как се превръщахме в личности, как се сливахме с ентусиазма на времето си." 26
Вероятно немалка част от жените са били наистина благодарни и ентусиазирани. Вероятно немалка част (особено по-младите и по-интелигентните) са искали да се обличат модерно, а не са смеели. Макар че в повечето случаи младите и интелигентните сами са започнали да се обличат модерно. Не са имали нужда да ги "преобразяват отгоре". Самата Валя Б
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: mustafa_b on April 23, 2009, 09:42
havallar, можеш ли да дадеш линка с пълния текст. Интересува ме библиографията, в частност "историческото решение" за "класово-партийното, патриотичното и интернационалното възпитание на българите с мохамеданска вяра" от 17 юли 1970 на ЦК на БКП.
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: havallar on April 23, 2009, 09:46
You are not allowed to view links. Register or Login
havallar, можеш ли да дадеш линка с пълния текст. Интересува ме библиографията, в частност "историческото решение" за "класово-партийното, патриотичното и интернационалното възпитание на българите с мохамеданска вяра" от 17 юли 1970 на ЦК на БКП.
  Стига да го намеря,че имам страшно много материали и още ги претърсвам.Обикновенно моите материали са в часност само за смолянско.
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: mustafa_b on April 23, 2009, 10:22
ТРИДЕСЕТ И ШЕСТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЕТО ЗАСЕДАНИЕ

----------------------------------------------------------------

София, петък, 21 февруари 1992 г.

(Открито в 9 ч. и 25 м.)

Председателствували: заместник-председателят Снежана Ботушарова и заместник-председателят Кадир Кадир

Секретари: Христо Атанасов и Илхан Мустафа

……………………………………………………………

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: ………………………………….

Заповядайте, господин Сугарев!

ЕДВИН СУГАРЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Моето питане е към министър Димитър Луджев.

Уважаеми господин министър, съдържат ли се в архивите на повереното ви министерство данни за това колко и какви части на Българската армия са взели участие в репресивните мерки срещу български граждани с мохамеданско вероизповедание през периода 1971-1972, 1984-1985 и през 1989 г.

Кой и с каква заповед е разпоредил да бъдат взети споменатите мерки?

Известни ли са ви случаи на неподчинение от страна на български военнослужещи, както и какви дисциплинарни и съдебни мерки са предприети срещу тях.

Известни ли са ви случаи на самоубийства сред воините на Българската народна армия, предизвикани от морален потрес от естеството на заповяданите действия?

Известни ли са ви въоръжени сблъсъци между войскови поделения и местното мохамеданско население или негови партизански формирования?

В каква степен на съгласуваност са действували при тези репресии частите на Българската народна армия, с партийните органи на БКП и органите на МВР?

Какви мерки са били предприемани спрямо срочнослужещите, изповядващи мохамеданско вероизповедание в Българската народна армия и в Строителни войски, за да бъдат принудени да сменят своите имена и да се откажат от своите обичаи и религиозни убеждения?

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви, господин Сугарев.

Господин министърът на отбраната има думата. Господин Луджев, тук наистина има разлика между двата въпроса. Касае се за мохамеданите. циганите също са мохамедани - голяма част от тях или обхваща периода 1962 година. Той е историк, моля ви се.

ЯНАКИ СТОИЛОВ (от място): Част от циганите са християни.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Една част, казвам. Или обхваща периода и след 1962 г.

Имате думата, господин Луджев!

МИНИСТЪР ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ: Господин председателствуващ, господа народни представители, уважаеми господин Сугарев! Относно вашето питане за участие на Българската армия в репресии срещу български граждани с мохамеданско вероизповедание, ви съобщавам следното.

От изключителна важност за изясняване ролята и действията на Българската армия като цяло е т.нар. "възродителни" мероприятия през периода 1971-19172, 1984-1985 и 1989 г. е точното определение на понятието репресивни мерки срещу български граждани с мохамеданско вероизповедание. На това понятие, свързано с конкретно поведение на Българската армия, би могло да се погледне в два аспекта.

Първо, участие на войскови поделения като организационни формирования, притежаващи определен силов потенциал, за пряко въздействие върху цивилното население, подложено на т.нар."възродителни" мероприятия.

Второ,участие на командири, политоргани, партийни, комсомолски организации в процеса на смяната на имената на военнослужещи с мохамеданско вероизповедание вътре в Българската армия.

На въпроса кой и с каква заповед е разпоредил да бъдат взети споменатите мерки, може да бъде отговорено, че от наличните сведения, с които разполага Министерство на отбраната, става ясно, че през периода 1971-1972 г. мероприятията по подмяна на имената на част от българската нация започват съгласно Решение № 1361 от 17 юли 1970 г. на Секретариата на ЦК на БКП по националното осъзнаване и патриотичното възпитаване на българите с мохамеданска вяра.

В изпълнение на посоченото решение министърът на отбраната армейския генерал Добри Джуров издава писмо № 1159 от 21 септември 1970 г., с което се дават указания за осъществяване решението на Секретариата на ЦК на БКП в условията на Българската народна армия. Доклад на началника на Главното политическо управление на Българската народна армия генерал-полковник Кирил Косев от 4 март 1972 г. до министъра на отбраната се прави отчет на извършената дейност и се дават допълнително указания за по-нататъшното изпълнение на решенията на Секретариата на ЦК на БКП. В доклада като цел на дейността на Българската армия е посочено, че трябва - цитирам "да се вземат необходимите мерки в непродължителен период от време всички офицери, сержанти, волнонаемни служители, работници, които произхождат от семейства на българи с мохамеданска вяра, да приемат българските имена. При уволнението си всеки войник трябва да напусне казармата с българско име".

В докладна записка до министъра на отбраната от началника на Главното политическо управление на Българската народна армия от 20 май 1972 г. се посочва, че на 16 май 1972 г. в ЦК на БКП е било проведено съвещание под ръководството на Венелин Коцев относно работата по изпълнение решението на Секретариата на ЦК на БКП. В същата докладна записка генерал-полковник Кирил Косев акцентира на необходимостта "офицерите, сержантите и волнонаемните служители, българи с мохамеданска вяра, които след проведената с тях възпитателна работа отказват да приемат български имена и не дават данни за националното осъзнаване, по съответен ред да се освобождават от армията".

В информация от 1972 г. на началника на Главно политическо управление на ЦК на БКП относно изпълнението решението на Секретариата се казват много неща, аз ще цитирам само някои от тях, тук, в доклада, ги има по-подробно. Посочва се необходимостта за по-пълно изясняване пред командирите и политработниците от всички степени значимостта на проблема за националното осъзнаване и патриотичното възпитание на българите с мохамеданска вяра като важна партийна задача;

- за по-нататъшно издирване и наблюдение на военнослужещи, волнонаемни строители и работници българи с мохамеданска вяра във всички поделения, обекти, военни заводи и други;

- че работата по подмяната на имената да се води с разчет на войниците, които сега са в поделенията, и да приемат български имена до края на службата си, а тези, които тепърва ще постъпват, до завършването на първата година от службата.

Говори се за по-широко разгръщане на атеистичната пропаганда, за освобождаването им от верски предразсъдъци, разобличаване на турската националистическа пропаганда, верския фанатизъм и идеологическата диверсия на империализма и така нататък.

Няма документ от този период (1971 - 1972 г.), който да разпорежда участие на армията в репресивни мерки срещу цивилно население с мохамеданско вероизповедание, нито има сведения за подобни действия на войскови формирования от Българската армия.

От наличните в Министерството на отбраната документи става ясно, че реализирането на решението на Секретариата на ЦК на БКП е било дело на политорганите, като цялата дейност на армията е била организирана от Главното политическо управление и съответните политотдели във видовете въоръжени сили и обединения. Строевите командири от всички степени са били второстепенни фигури както по организацията, така и по реалното провеждане на тези мероприятия.

За периода 1984 - 1985 г. и 1989 г. Министерството на отбраната не разполага с данни за заповед или друг документ, който да регламентира провеждането на мероприятия по така наречения "възродителен процес". Цялата дейност в това отношение се ръководи пряко от изградената към Политбюро на ЦК на БКП група по така наречения "възродителен процес" под кодовото наименование група "А", ръководена от Милко Балев, към която са и тези щабове към окръжните комитети на партията. (Смях в залата.)

За периода 1984 - 1985 г. е известно, че в някои поделения на Българската армия имаше мобилизирани български граждани от турски етнически произход и с мохамеданско вероизповедание, на които в едно със срочнослужещите от този етнически произход имената са били сменени във войсковите условия, вътре във войските.

В архива на Министерството на отбраната няма конкретни данни за броя и номерацията на поделенията, в които са извършени действията по смяната на имената. По искане на ръководството на Министерството на вътрешните работи е предадено устно от Генералния щаб в рамките на утвърдения през м. октомври 1988 година план за лимита за мероприятията за мобилизационна подготовка в хода на учебната година. Част от формированията на Министерството на отбраната са предадени на Министерството на вътрешните работи, като е била препланирана тяхната дейност в шест милиционерски батальона, шест подразделения в състава на милиционерските бригади Пловдив - София - Плевен, три в охранителни бригади и т.н. Така че всъщност по този начин са били прехвърлени части, мобилизирани запасни части към органите на Министерството на вътрешните работи.

На въпроса за известни случаи на неподчинение от страна на български военнослужещи, както и какви дисциплинарни и съдебни мерки са предприети спрямо тях, според наличните данни мога да посоча, че в периода 1970 - 1971 г. в отделни поделения на Българската армия е имало несъгласие и съпротива срещу смяната на имената от военнослужещи с мохамеданско вероизповедание, като до 1972 г. в армията са отказали да сменят имената си 228 души. Има конкретни данни за войници, които са отказали да сменят имената си, не искам да ги чета тук по ред и номера на поделенията.

В доклада на началника на Главно политическо управление до министъра на отбраната от 1982 г. се подчертава "за несъгласие с провежданата в армията дейност по преименуването през периода 1971 - 1972 г. не само от редовия състав, а и от някои командири и политработници (цитират се номера на поделенията), които проявяват въздържаност и считат, че проблемът трябва да се решава извън казармата, а в армията трябва да се провежда само разяснителна работа." Няма данни за съдебни и дисциплинарни мерки, предприети спрямо военнослужещи.

През 1984 - 1985 г. имаме осъдени двама войника: редник Румен Ангелов Маринов, който не е бил съгласен с действията на кмета и водената от него политика по "възродителния процес" и във връзка с възстановяването на имената, поради което е събрал взривни боеприпаси с намерение да го убие чрез взривяване на къщата му, и редник Величко Славчев Терзийски (това са твърдения на ВКР), който е подкрепял извършваните в страната терористични действия, свързани с "възродителния процес". Това са осъдените.

На въпроса известни ли са ни случаи на самоубийства сред воините на Българската армия, предизвикани от морален потрес от заповедните действия, мога да отговоря, че в Министерството на отбраната не са ни известни данни за самоубийства на военнослужещи, несъгласни с така наречения "възродителен процес". Известно е, че през етапа 1971 - 1974 г. е причинена смъртта на 11 лица - българомохамедани. От Държавна сигурност е било разпоредено на Военната прокуратура да не води разследване през този период. Всички материали, включително от актовете за аутопсия 1149.3 и бележките на съдебните лекари, са били иззети от специална група от Държавна сигурност - София, и унищожени.

Възстановяването на тези случаи, което понастоящем се прави от военните следователи и прокурори, е крайно трудно. Тези следствия са срещу служители на Държавна сигурност.

Понастоящем се води следствие по случая "Корница" от 1974 г. по убийството на четирима българомохамедани от части и подразделения на Държавна сигурност, водени от началника на Четвърто главно управление на Държавна сигурност по това време генерал Петко Стоянов.

През периода 1984 - 1985 г. по наши данни са убити седем лица от турски етнически произход. (Аз ще ги коригирам сега с други данни и във връзка с това, което каза министърът на вътрешните работи.) Смъртта им е причинена от служители на МВР и военнослужещи от Вътрешни войски. За тези случаи се води следствие.

Искам да кажа по този повод, че по данни от доклада за разследване на Държавна сигурност, който така и не видя бял свят, но се надявам, че в скоро време ще бъде публикуван във вече обработения му вид, всъщност през 1984 - 1985 г. са починали тежко ранени десет човека. 1989 г. - също десет човека. Или общо двадесет. Същевременно от органите на Държавна сигурност са били водени следствия под различни членове от Наказателния кодекс на 797 човека. При приключването на следствените дела 515 души са били предадени на съд, а на 201 български турци делата са били прекратени. 1149.4 В местата за лишаване от свобода през периода на така наречения "възродителен процес" са изтърпявали наказание 145 души, осъдени по глава първа на Наказателния кодекс.

На въпроса в каква степен на съгласуваност са действували при тези репресии части на Българската армия с партийните органи на БКП и органите на МВР, според наличните сведения и досега изложеното става ясно, че те са синхронизирани и в двата периода от ЦК на БКП и Главно политическо управление на Българската армия, окръжните комитети на БКП и политотделите на обединенията и съединенията, между районните комитети на БКП и политорганите на частите. Тук има много конкретни данни, които сега просто не бих искал да чета.

За степента на съгласуваност между Българската армия и органите на БКП в мероприятията от така наречения "възродителен процес" в периода 1984 - 1985 г. и за главните организатори и изпълнители на тези мероприятия в условията на Българската армия може да се съди и от наличните в архива на Министерство на отбраната информации и отчети на политорганите за партийнополитическата дейност и политпросветното състояние на военнослужещите в поделенията. Ще цитирам само един такъв документ в случая - за мероприятията в поделение 34200 - Шумен от 1985 г.:

"Мероприятията по възстановяване на българските имена в съединението преминаха при много добра организация и за кратък срок, без да се допускат нарушения, нездрави мисли и изказвания, с изключение на редник Румен Исаев Смилов от поделение 34200, който заяви, че ако нещо се случи с неговата жена и родителите му, ще взриви погребите. Взеха се своевременни мерки както и от политотдела, ЗКПЧ и комсомолската организация, така и от ВКР. Същият е откомандирован от поделението в Строителни войски."

Тук има много други цитати. В Трета армия например "има подобрение в работата на първичните партийни организации по класово-партийното и интернационалното възпитание на военнослужещите, особено след възстановяването на българските имена на потурчените българи" и т.н.

ПЕТЪР МАРКОВ (от място): Железни хора са.

МИНИСТЪР ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ: От наличните материали става ясно, че главните организатори и изпълнители на мероприятията по така наречения "възродителен процес" са политорганите, ЗКПЧ, съвместно с партийните и комсомолските организации, а също ВКР.

На въпроса какви мерки са били предприемани спрямо срочнослужещите в Българската армия, изповядващи мохамеданска вяра, за да бъдат принудени да сменят своите имена и да се откажат от своите обичаи и религиозни убеждения - аз говорих по този въпрос.

Накрая бих искал да подчертая, че няма данни в министерството Българската армия да е участвувала в репресивни мерки срещу цивилното население пряко за смяна на имената и в двата периода.

Участие на Българската армия в мероприятията на ЦК на БКП по смяната на имената се е изразявало в дейност вътре в армията, за което стана дума, и е било организирано главно от политорганите на Главно политическо управление, като за всичко е бил в течение, бил е известен и ръководството се е осъществявало пряко от министъра на отбраната Добри Джуров.

Искам да отбележа, че кампанията за смяната на имената в Българската армия през посочените периоди е била пряко ръководена и от ЦК на БКП и Държавна сигурност, поради което участие в тези мероприятия вероятно са взели органите на бившето управление ВКР, но тъй като до 31 декември 1989 г. това управление беше в системата на МВР, то се е ръководило от заповедите на МВР, там е и архивът. Целият архивен фонд на ВКР остана в МВР за този период. Ние сега го инвентаризираме.

Накрая искам да отбележа, че от посочените случаи на репресивни действия и мерки от всякакъв тип по време на така наречения "възродителен процес" трябва да се обърне внимание и на онези достойни офицери, които са изявили известно несъгласие с действията на комунистическата партия, и да отбележа, че специално огромното мнозинство от строевите офицери не са участвували активно в тази кампания.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодарим на вас и на тези офицери, господин Луджев.

Господин Едвин Сугарев има думата за два уточняващи въпроса.

ЕДВИН СУГАРЕВ (СДС): Уточняващи въпроси, господин министър.

Първият ми въпрос е следният: имате ли данни, че офицери от Българската армия са получили награди във връзка с участието им във "възродителния процес" и ако имате данни - колко такива офицери и с какви чинове?

АНГЕЛ ДИМОВ (от място): И той каза, че не са участвували.

ЕДВИН СУГАРЕВ: Искам да отговоря на случайно подхвърлената реплика: "Каза, че не са участвували..."

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Ще отговаря само господин Луджев, господин Сугарев.

ЕДВИН СУГАРЕВ: Имайте предвид, че данните, с които боравят нашите министри, са крайно ограничени, защото през периода от началото на 90-та година има една гигантска акция за изземване на документацията, свързана с "възродителния процес". И това не касае само армията и милицията, а примерно такова уж невинно учреждение като Българската академия на науките, където е имало национален координационен съвет по "възродителния процес" и в който е участвувал и бившият председател на Великото Народно събрание, ако не ви е известно това.

ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Той от коя партия беше?

ЕДВИН СУГАРЕВ: И вторият ми въпрос е: какви учения поточно е провеждала армията по време на този "възродителен процес"? Примерно имало ли е случаи, когато е обкръжавала села, в които са се извършвали преименувания? Участвувала ли е военната техника на армията в действия, които биха могли да всеят страх, и по този начин да спомогнат за сменянето на имената?

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин министър Луджев, заповядайте!

МИНИСТЪР ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ: Действително и в двата случая сме затруднени поради - прав е господин Сугарев - изземването на голямо количество документи и вероятното им унищожаване. Засега нямаме указ или заповед, от които да се види, че са награждавани офицери. Те са главно политработници от Българската армия. Награждавани за действията си в тази посока.

Просто това, което мога да ви кажа, е, че при устна информация от командния състав сега, че действително такива награди е имало. Но заповед и указ няма.

РЕПЛИКИ ОТ СДС: Имало е, но не може да се намерят.

МИНИСТЪР ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ: Може и да не мога да го намеря. Това е друг въпрос.

За мобилизацията. Аз казах първо за прехвърлянето на части, мобилизирани части на армията към милицията. Тези части са участвували в обкръжаването на селища. Всъщност те не са извършвали активните действия. Общо взето, преименуването е ставало така: части - военни или мобилизационни - са обкръжавали дадено селище, а вече органите - специалните органи и специалните служби са влизали вътре в селото и от къща на къща са провеждали съответната акция за подбиране на населението към кметството, където те трябва да се разпишат под новите си имена.

ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): А танковете минавали ли са по главната улица?

МИНИСТЪР ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ: Същевременно в този период има налични данни и в министерството, като се отбелязва кога и къде, за учебно-мобилизационни сборове. Твърде интензивно са провеждани учебно-мобилизационни сборове на част от поделенията от 19-и мотострелкови полк, 28-ми, 101-ви, 33-ти, 96-и, 14-и, 16-и и т.н. Също подразделения и от другите въоръжени сили. Така че явно съвпадението на тази мобилизационна активност и прехвърлянето на мобилизационни части не е случайно. Данните показват, че те са използувани в този случай.

За танкове - за което пита господин Димитров. Аз данни - писмени и документални нямам. Но миналата година, по време на кампанията, бях в едно село в Котленския балкан. На една поляна имаше митинг и там населението просто разказваше как по време на протестен митинг, организиран от местното население (не мога да се сетя името на селото, което е над Ичера нагоре), действително са дошли танкове, които са разгонили протестната демонстрация.

Но трябва да ви кажа, че танкове имаше и към специалните части на специално подчинение към Министерство на вътрешните работи и към Държавна сигурност. Така че предполагам, че това са били съединения от този тип, които са били използувани. И накрая искам да кажа, че цялата тази преписка е дадена и е работена във Военна прокуратура в продължение на една година. Прокуратурата си завърши работата още през лятото на миналата година, но до този момент делото не може да започне поради обективни причини. Призовавам министъра на правосъдието да се обърне към своите колеги с искане от страна на изпълнителната власт все пак ние да видим в края на краищата кога тези хора, чиито имена се чуха днес в тази зала, ще си получат заслуженото. (Бурни ръкопляскания в СДС.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има думата господин Сугарев да каже дали е доволен от отговора.

ЕДВИН СУГАРЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители!

Аз съм доволен от отговора и на министър Луджев, макар че и в двата случая, и в двата отговора на министрите съзнавам ясно колко трудности са срещнали при издирването на някакви обективни данни. Ясно е, че огромната част от документацията по този случай е иззета. Намира се и във Военна прокуратура, и не знам къде си, но не е сигурно дали някога ще я видим така, както е в прокуратурата.

Трябва да ви кажа, че има драстични случаи, които не са отразени в докладите на двамата министри. Примерно ставаше дума за самоубийствата. Аз лично знам един случай в с. Мугла през 1971 г., когато срочнослужещ от Гранични войски е направил опит да се самоубие в центъра на селото и след това е бил доубит брутално от органи на Държавна сигурност.

РЕПЛИКИ ОТ БСП: Не се спазва правилникът!

ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Какво пискате, бе! Кажете на тоя глупак да си трае!

АЛЕКСАНДЪР СТАЛИЙСКИ (от място): Типове мръсни!

ЕДВИН СУГАРЕВ: Аз просто се учудвам как може лявата страна на залата в този момент да се опитва да протестира. Това е позор! (Шум в залата.)

Във връзка с това, уважаеми господин председател, внасям предложение за разискване по докладите на тримата министри става дума за господин Соколов, господин Луджев и господин Лучников във връзка с "възродителния процес".

Предложението е подписано от 40 народни представители.

Правя процедурното предложение и настоявам решението за разискване да се гласува. (Ръкопляскане в СДС.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви, господин Сугарев. Постъпило е процедурно предложение. (Обръща се към Нора Ананиева, която иска думата.) По него не може да се каже нищо сега. Имаме правила за гласуване, приети от Народното събрание. След приключване на отговора на запитването може да се направи процедурно предложение. То може да бъде направено най-малко от 1/5 от народните представители. 1/5 са налице. Разискванията се насрочват с решение на Народното събрание.

Моля, гласувайте за предложението за насрочване на разискването за следващия петък. Народните представители имат възможност до 3 минути да упражнят правото си на глас.

РЕПЛИКА ОТ БСП: 40 души не са 1/5.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: 50 са, господине.

РЕПЛИКА ОТ БСП: Той каза 40.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Не е математик. (Шум в залата.)

Гласуваме предложението разискванията да бъдат на следващото заседание за парламентарен контрол.

Така сме вписали в правилата, чл. 82.

Предложено е и решение съгласно правилника. И това е спазено.

РЕПЛИКА ОТ БСП: Да го гласуваме и него.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Не можем да го гласуваме, трябва да станат разисквания. Ще изслушаме и лявата страна на залата следващия път. (Шум в залата.)

Аз не мога да разбера, досега всички министри говориха против комунистическата партия, а част от депутатите в залата не гласуват. Доколкото знам, комунисти в залата няма. (Шум и викове в залата.) Ще преминем към ръчно гласуване, даже и срещу подпис. (Шум в залата.) Моля квесторите да затворят вратите и да преброят колко депутати има в залата, за да проверим дали има кворум или не. Седнете си по местата!

НОРА АНАНИЕВА (от място): Имам процедурно предложение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Сега гласуваме. (Шум и реплики в БСП: 3 минути минаха.)

Моля, квесторите да дойдат при мен. Парламентарните секретари също. (Обръща се към Нора Ананиева.) В процес на гласуване сме, не мога да дам думата за процедурно предложение, много ви моля!

Затворете вратите!

В момента в залата има кворум съгласно присъствуващите, но отказват да гласуват с картите си. Моля ви се, четете последната точка от правилника. Ще проверим колко народни представители има в залата, дали са половината от всички народни представители и от тях колко гласуват. И тогава ще се приеме предложението.

Моля ви, застанете на вратите. Парламентарните секретари да броят.

Моля ви се, понеже съм засегнат лично, съжалявам, че на мен се падна честта да водя това заседание, но аз съм убеден, че в залата има само социалисти, няма комунисти. Госпожице Дърева, много ви моля, седнете, не се дръжте така.

ВЕЛИСЛАВА ДЪРЕВА (от място): Аз нищо не правя.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, парламентарните секретари, които са в залата, да преброят присъствуващите депутати в залата.

ЕМИЛИЯ ТОМОВА (от място): Не се прави така. Казва се "режим на регистрация".

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Като седнете тук, ще правите иначе.

ЕМИЛИЯ ТОМОВА (от място): Доще време! А колко време ще гласуваме сега?

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Госпожо Ананиева, ще ви дам думата. Даже и да не искате, пак ще ви дам думата. (Шум в залата.)

Искам да установя броя на присъствуващите в залата. (Шум и викове в залата.) Нека да видим колко са гласувалите. Това има значение за мен. Щом присъствуващите са повече, ще приемем колко са гласували. Моля ви се! (Обръща се към Соня Младенова.) Госпожа Младенова, трябва да установим присъствуващите колко са в залата. Моля ви се! Присъствуващите в залата и то не с компютъра.

ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ (от място): Кадир, трябва първо да приключим гласуването и тогава да правим регистрация. След това ще прегласуваме, след регистрацията.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Едновременно ще го направим. Едновременно, за да спестим парламентарно време.

ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ (от място): Не може да вървят две процедури едновременно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Прекратете режима на гласуване.

В залата присъствуват 125 депутати. (Бурни аплодисменти в СДС.) За предложението гласуват 73. Предложението се приема. Следващият парламентарен ден... касае се за процедурно предложение, няма обяснение на вот! (Обръща се към госпожа Ананиева, която идва на трибуната.) Не съм ви дал думата, госпожа Ананиева, моля ви се!

НОРА АНАНИЕВА (ПСБСП): Нали ми казахте, че ще ми дадете думата.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: За какво ще бъде думата, искам да знам. Времето изтече. Сряда, 15 часа. (Звъни.)

НОРА АНАНИЕВА: Дами и господа, искам да ви пожелая приятна събота и неделя и да ви кажа, че миналата година парламентарната група на Движението за права и свободи заедно с парламентарната група на Българската социалистическа партия написа официално искане до Главна прокуратура да започне следствие по "възродителния процес".

В момента е в ход разследване, което прави несъстоятелни подобни предложения и това именно мотивира нашата позиция.

Второ, би следвало сериозно да поговорим по това, какво означава актуален въпрос, и когато се поставят въпроси, когато има информация или някой има или няма информация - господин Соколов не потвърди такава информация, както и господин Желев вчера в срещата с нас, че има терористични организации в България и има заговор за държавен преврат, ние приемаме мълчанието като отрицателно обстоятелство във връзка с обвиненията, отправени към лявата страна на залата. Оттук ние ще обосновем своето искане до съда за нанесена клевета. Благодаря ви.

http://www1.parliament.bg/kns/Pkontrol/36-DL-p/DL-p46.htm (http://www1.parliament.bg/kns/Pkontrol/36-DL-p/DL-p46.htm)

Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: havallar on April 23, 2009, 10:39
Съдбата на турското малцинство в България











Вече 120 години мюсюлмани се изселват от България в Турция. След поредната миграция към нашата съседка, независимо дали през началото на века, през 50-те години или пък през 90-те, българската държава и обществото са склонни напълно да забравят своите сънародници все едно, че никога не ги е имало, че не са делили добро и зло в общо отечество.

- Между 1878 и 1912 г. от България са се изселили около 350 хил. мюсюлмани (турци, помаци, черкези, татари);
- между 1913 и 1934 г. от България според регламентирана от международното право договореност, годишно се изселват 10-12 хил. души;
- в периода на войната 1940-1944 г. се изселват около 15 хил. души;
- насилственото коопериране на земята е сигнал за масово напускане на България и през 1950-1951 г. около 155 хил. турци емигрират в Турция;
- след подписването на българо-турската спогодба за събиране на разделените семейства през 1968 г. над 70 хил. души заминават за Турция;
- най-масовата след Освобождението миграция е от 1989 г., когато около 360 хил. души се преселват в Турция, подгонени от т.нар. възродителен процес. От тях една част се връщат в България след падането на режима на Живков, но близо 240 хил. остават на постоянно местожителство в Турция;
- в периода 1990-1997 г. поради тежката икономическа депресия в България годишно страната напускат с временни или туристически визи между 30 - 60 хил. души, които търсят препитание в Турция.

Според експертни оценки само за периода 1989 - 1997 г. новите заселници от България наброяват около 400 хил. души.
Трябва да се знае, че с известни изключения изселническите вълни са резултат от предизвикана или насилствена миграция. Според международноправните стандарти мигриращите групи турци почти винаги са попадали в графата бежанци (т.е. преследвани по една или друга причина, или принудени да напуснат родните си места).

След Освобождението от османска власт на България, по силата на Берлинския договор, е отредена окастрена територия, върху която живеят не само българи, но по-големи или по-малки по численост етнически и религиозни малцинства.

В първата българска Конституция (в сила от 1879 г. до 1947 г.) православието се детерминира като "господстваща вяра", но на "друговерците" се гарантира свобода на вероизповеданието. Малцинствените етнически и религиозни групи са признати за равноправни поданици и се ползват с всички права, които се предоставят на българските граждани.

Голяма част от турците се изселват в османските вилаети по време на Руско-турската война и непосредствено след освобождението на България (1877 - 1878 г.). По-късно този процес продължава през периода на новата и най-новата история на България. През 1887 г. турците са близо 20% от населението на България, през първата четвърт на века са около 12%, към 40-те години - под 10%, а през 50-те - 8,6%. Турците, които остават в родните си места, демонстрират нееднократно своята лоялност към държавата, включително и чрез участие в българската армия и във войните, в които България е въвлечена. Добре функционира през вековете системата на мирно съжителство между християни и мюсюлмани, турци и българи, изградена върху взаимното уважение на традициите, битовите специфики и "комшулука". В морален и психологически план обаче тези отношения от Възраждането до днес винаги са носили бремето на недоверието, предразсъдъка и на някакъв културен и социален реваншизъм, стигащ понякога до национално високомерие. Повече от столетие е в действие тежък национален комплекс, който най-синтезирано и достъпно може да се разчете в добилото гражданственост клише "пет века мракобесно турско робство".

След Освобождението положението на турците и на цялата мюсюлманска общност е уредено чрез мирните договори, по които България е страна. По силата на някои от тези договори (Берлински - 1878 г., Цариградски - 1909 г., Мирните договори от 1913 и 1919 г., Анкарския - 1925 г.) мюсюлманската общност в България получава значителна автономия. В духовно, административно и съдебно отношение мюсюлманите в България се управляват от Главно мюфтийство, мюфтийски наместничества и духовни съдилища. Държавата заделя средства от бюджета си, за да поддържа джамиите и заплатите на мюсюлманските духовници. Училищата са частни - към джамиите, но държавата се ангажира със задължително финансиране. Функционирането на етно- и културноцентристка образователна система пречи на приобщаването на турците към националния живот. Огромната част от тях не знаят български език, поради което трудно се състезават на пазара на труда, маргинализирани са от интензивните културни процеси в страната и не са в състояние да се интегрират нормално в обществото.

През 30-те години сред турските интелектуалци започва движение за създаване на модерни светски турски училища. Разбира се, под влияние на реформите в Турция и на обаянието на техния лидер Мустафа Кемал Ататюрк. В новите училища са поканени български учители, които да преподават български език, география, история - предмети дотогава неизучавани от турските деца. През 1944 г. на територията на страната има около 740 турски училища, а в началото на 50-те години те са над 1100. Открити са и турски гимназии.
От освобождението на България до 1944 г. представителите на турската етническа общност се ползват свободно от правото си да разпространяват информация на своя език. На турски език се издават няколко десетки вестника. Много политически партии издават свои вестници на турски език. Достъпни са ежедневници и литература, издавани в Турция.
Турците имат няколко културно-просветни и спортни дружества: Туран, Алтън орду, Алпарслан и други, които приключват дейността си през 1934 г., когато са забранени всички партии и сдружения и ограничени всички демократични свободи. Правени са опити за създаване на етнически партии, но те търпят неуспех. Въпреки това в българския парламент винаги е имало депутати-турци и мюсюлмани, които са избирани с листите на общонационалните партии.

След края на Втората световна война в България се върви бързо към тоталитарно управление и рязко ограничаване на демократичните свободи. Политическите, икономическите и социалните модели се прехвърлят от Съветския съюз и съвършено механично се налагат у нас, без никакво съобразяване с народопсихологията, с историческите, културните и географските специфики. Новата геополитика е тясно обвързана със СССР.
Тази нова политика на комунистическото управление естествено обхваща малцинствата и междуетническите отношения в България. В продължение на десетилетия за конфесионалитет и за религиозни общности въобще не може да се говори. Религията е повсеместно забранена. Води се постоянна атеистична пропаганда както сред българите християни - православни, католици, протестанти, така и сред мюсюлманите, юдеите, армено-грегорианците. Като известна компенсация за унищожаването на религиите и свързаните с тях битово-ритуални традиции правителството, следвайки идеологическите клишета за "интернационализъм", предоставя по-големи свободи за изява на различните етноси и тяхната етническа култура. Тези изненадващи за комунистическата догматика актове на толерантност, специално към турците и тяхната етническа идентичност, са свързани с абсурдната идея за "износ на революция" в световен мащаб. Под натиска на съветските тайни служби българските управляващи се заемат със задачата да спечелят доверието на турското население и да подготвят подходящи кадри за износ на комунистическа идеология в Турция. Самата технология на прехвърляне на съответните революционни носители на територията на Турция се смята за извънредно проста - чрез периодичните изселнически кампании сред българските турци.

Една от първите стъпки, предприети в това отношение, са измененията в Закона за народното просвещение, по силата на които се създават държавни училища за малцинствата на турците, евреите и арменците. Обучението на българските турци в частни училища се прекратява и преминава под управлението на Министерството на народното просвещение. В създадените държавни училища се запазва изучаването на част от предметите на турски език, но се въвеждат и предмети, които подпомагат приобщаването на турците към преобладаващата част от нацията. В областта на културата се стимулират прояви, които целят съхраняване на традиционното. На практика на турците се предоставя някакво подобие на културна автономия: освен стотиците основни училища, в страната действа девическа гимназия и още няколко редовни турски гимназии. Три института подготвят учители за турските училища. На турски език излизат три вестника и едно списания, местните вестници излизат с притурки на турски език. В градовете работят държавни театри, които поставят пиеси на турски език, в националния радиоефир текат редовни програми на турски език.
На пръв поглед оценката може да бъде еднозначна - в края на 40-те и началото на 50-те години с помощта на командните методи, характерни за комунистическото управление, се осигурява изява за етническото самосъзнание на българските турци. Целта, която преследва държавната машина, обаче е друга - чрез образованието и културата да се работи за превъзпитанието в партиен дух на турското малцинство. В училищата това не е трудно. Турските деца наред с помашките, българските, арменските и всички останали, получават атеистично образование, което е дълбоко идеологизирано и води до пълна морална и културна унификация на децата. Изградена изцяло чрез клишета и идеологизирана е и турската преса, която препечатва или следва духа на официозните печатни органи. Създава се партийна номенклатура от средите на турското малцинство и сред помаците, които срещу добри привилегии и възможности за кариера изпълняват политиката на БКП, насочена към техните сънародници - добра или лоша, репресивна или полурепресивна. През 50-те години вече хиляди турци членуват в БКП и ОФ, а десетки хиляди заемат държавни и ръководни стопански длъжности.

В началото на 50-те години се чувства засилена нагласа за изселване сред българските турци. Тя се дължи главно на шока от решението да бъдат кооперирани земите им, от забраната да се чете Свещения Коран, от активната партийна агитация за равноправие сред жените. БКП обявява борба срещу "проявите на национализъм и религиозен фанатизъм сред местните турци". Настъплението е повсеместно, защото трябва да бъде изпълнена в определените срокове насилствената колективизация на селскостопанските земи в цялата страна, а тя вече е достигнала до планинските и полупланинските райони, населени с мюсюлмани. Отнемането на земята хвърля в паника турците и помаците, които в преобладаващото си мнозинство са селски работници и фермери. Това отприщва една от най-масовите изселнически кампании на българските турци към Република Турция - близо 155 хил. души през 1950/1951 г.
През 1958 г. след специален пленум на Политбюро политиката на комунистическата власт по отношение на турците започва да се променя към ограничаване на правата, към налагане на нова концепция за етническата и националната структура и междуетническите отношения в България. Първите "пробни" асимилационни актове се извършват по отношение на циганите. Вестниците им (до този момент билингвални) започват да излизат само на български език, театърът им е закрит, следват масови акции за смяна на имената на циганите мюсюлмани. През 1958 г. малкото цигани чергари, които живеят в България (20-30 хиляди), със специално постановление на Министерския съвет са принудени да отседнат там, където ги заварва разпореждането. Конете и каруците са конфискувани от държавата.
В началото на 60-те години започва идеологическата подготовка за рязка промяна на политиката към турците и българите мюсюлмани с цел пълната им асимилация. БКП взема решения за репресивна и насилствена интеграция на мюсюлманите - турци и помаци - в българското общество. Далечната стратегическа цел е, от една страна, пълната унификация на всички социалистически граждани, а от друга - обявяването на България за еднонационална държава, а нацията за хомогенна - в идеологически и етнически смисъл.

Постепенно се закриват средните училища, следва закриване или промяна в програмите на държавните турски начални училища, броят на вестниците намалява, започват да излизат на български език, закриват се театрите и т.н. По същото време (1964 г.) е направен неуспешен опит за смяна на имената на българите мюсюлмани от Западните Родопи. Съпротивата на населението е силна и ЦК на БКП прекратява опита за асимилация.
В отделите на ЦК за пропаганда и агитация, както и в съответните, занимаващи се с малцинствата, и с помощта на тайните служби се изгражда и утвърждава параноичната концепция за турците като чужд елемент и "пета колона" на Турция на територията на България. Досущ като в роман на Оруел един сложен и безмилостен държавен механизъм - низовите партийни организации, окръжните политотдели, отделите на ДС, съответните наблюдаващи в ЦК и Политбюро - разпростира мрежата си, за да обхване, наблюдава и контролира представителите на турското малцинство. Това се отнася особено за онези, които се отличават с по-изявен характер, с амбиции, интелект, таланти и стремеж към образование по-високо от средното.

Кулминация на насилствената политика за асимилация на мюсюлманските малцинства е промяната на имената на помаците (през 1972/1974 г.) и особено на българските турци през зимата на 1984/1985 г. с единствена цел да бъде заличена културно-религиозната специфика на българите мюсюлмани, както и верската и етническата самоличност на най-голямата по численост малцинствена етническа общност в България - турската. Всъщност за учените днес е трудно да твърдят дали това е била целта на комунистическия държавен апарат и идеологическите вождове и дали тази цел е била единствената. Причината е, че в България в периода на еднолично и тоталитарно управление решенията се взимат тайно, зад високите зидове на партийните резиденции, много често без протоколи и писмени свидетелства. От друга страна, посредственото културно и образователно ниво на партийните ръководители, или пък ограниченията на идеологизираните управленски клишета често правят актовете на управляващите невъзможни за разгадаване и анализ, защото са изградени извън всякаква историческа, правна или хуманна логика и норма.

Държавата използва различни форми на принуда - сплашване от административните местни власти, икономически шантаж и открито насилие. Рутинната процедура при попълването на декларации за смяна на имената обикновено е придружена с побой, дори над жени и деца. При няколко от случаите на организирана съпротива по селата или малките провинциални градове властта употребява огнестрелно оръжие и се стига до човешки жертви. Често планинските села осъмват блокирани от армия и полиция и блокадата продължава, докато и последният жител на селото не приеме ново българско име. Хиляди хора от турската общност са задържани и често без съд или след бърза процедура при закрити врати, изпращани в затвори и лагери. Всичко това се извършва при максимална секретност и пълно информационно затъмнение.

След няколко месеца кампанията по преименуването завършва и започват широки мерки за затвърждаване на асимилацията и убеждаване на широката общественост и света в правилността и смисъла на извършената авантюра. Забранено е да се говори на турски език на публични места и в междуличностните отношения, забранено е традиционното мюсюлманско облекло, празничните ритуали, забранена е турската музика. Започва спешна подмяна на традиционни топоними, дори в белетристични творби. Парадоксално е закрита цяла университетска специалност - турска филология. Разрушават се мюсюлманските гробища, в общинските съвети се променят имената на починалите родители и деди. Всички остатъци от религиозни символи са подложени на унищожение, а чрез принуда се натрапват нови изкуствено създадени ритуали. Един от вандалските актове на властта за заличаване на следите от турска идентичност е унищожаването на здравните картони и архивите на болниците и клиниките за хронично болни, с което отхвърлят медицинските изследвания на наследствените и хроничните заболявания с десетилетия назад.
Властта извършва един коварен, поради своето дългосрочно въздействие, ход - включва българите от районите със смесено население да патрулират, да следят и да налагат глоби за употреба на турски език или за носене на ритуални шапки. Десетилетни добросъседски и приятелски връзки са опорочени и разкъсани. Паралелно с това е мобилизирана цялата пропагандна машина на държавата, за да разпространява клевети срещу турците ("пета колона на вражеска държава", "терористи", "сепаратисти") и да всява недоверие и страх от съседна Турция и "нейните агресивни планове". Облъчването на общественото съзнание е мощно и деформиращо.

Посегателството върху имената на мюсюлманите съдържа драматичен елемент на нахлуване в най-интимния свят на личността (особено за по-възрастните и вярващите). Според нормите на ислямската религия името има особена роля в техния живот и мировъзрение. Без собственото си име мюсюлманинът не може да се представи след смъртта си пред Аллах, който привиква хората с имената им, за да отсъди добре или зле са живели и съответно, за да ги отведе в рая, ако са били праведни. С една дума, турците и помаците считат себе си за обречени на вечни мъки - приживе и след смъртта си. Всичко това води до самозатваряне на турското малцинство от страх, дълбока обида и в името на съхранението на собствената идентичност. Едновременно с това се стига до рязко влошаване, почти до прекъсване на отношенията между две етнически и религиозни общности - българи и турци, християни и мюсюлмани, които векове са съжителствали заедно в българските земи. Пропагандната машина е внушила парализиращ страх от репресии за недоволство и съмнение в извършеното срещу турците насилие. Българското общество потъва в позорно мълчание до 1988 г.

През пролетта и лятото на 1989 г. българските турци предприемат масови протестни акции в Североизточна и в Южна България с искане да им бъдат върнати имената. Това довежда до сблъсъци с армията и милицията, в резултат на което има убити и ранени. Протестите на турците през пролетта на 1989 г. срещат моралната подкрепа на отделни интелектуалци и на неформалните дисидентски групи в София, които правят плахи опити да саботират действията на управляващите и да дискредитират тоталитарния режим пред света.

Решението на комунистическата партия за излизане от тази тежка криза е да се отворят границите с Република Турция. Веднага след това, за да се създаде паника, насилствено са депортирани няколко хиляди души от активистите на протестите. Това повлича огромен поток от хора към съседна Турция. От юни до август, когато границата е затворена по настояване на турското правителство, което не успява да поеме масата от бежанци, около 350 000 български граждани - етнически турци, напускат родните си места, изоставяйки домове и покъщнина, а много често стари родители и деца. Международните хуманитарни организации оценяват това като най-голямото преселение на групи хора след Втората световна война. Около 120 000 души от бежанците се завръщат през есента и особено след падането на режима на Живков през ноември 1989 г., но преобладаващата част от хората намират нов дом в Република Турция.

Съвременното състояние на отношенията между различните етнически и културно религиозни общности в България претърпява промени, свързани с превратностите на историята и политиката. Насилията срещу мюсюлманите (помаци и турци) през 70-те и 80-те години подлагат на изпитание традиционния модел на толерантно съжителство. За щастие този модел на съвместимост, особено в контактните райони (където живее смесено етнически и религиозно население), се оказва устойчив и онези връзки между българи и турци, които са изтънели или прокъсани поради авантюризма на политиците, след 1990 г. интензивно се възстановяват. Разумността на хората от контактните райони, както и опората в традиционните ценности на българското общество като цяло спомагат за това в тежък за България период на преход, на дълбока икономическа и социална депресия, междуетническите отношения да се запазят в добро равновесно състояние.

Особено значение има общата политическа и психологическа атмосфера, при която започват демократичните промени в България. Преди всичко мотивът за защита правата на малцинствата се възприема като основен диференциращ признак, когато българското общество се идентифицира и разделя двуполюсно - демократи и комунисти (социалисти). Първите актове на демократизъм в България след падането на тоталитарния режим са насочени към възстановяване на потъпканите права на турците и помаците. Заедно със създаването на Съюза на демократичните сили се създава и обявява своя програма за толерантност и помирение в междуетническите отношения Комитет за национално помирение (създаден през 1989 г. и саморазпуснал се през 1991 г.), който обединява главно интелектуалци от столицата и провинциалните градове, представители на всички етнически и религиозни групи в страната. Комитетът активно съдейства за възстановяване правата на мюсюлманите в България и действа превантивно при сигнали за възникнало напрежение в районите със смесено население.

В края на 1989 и началото на 1990 г. българските турци и помаците организират серия от публични акции в столицата и провинцията с искане за връщане на имената, за освобождаване на осъдените за съпротива на т. нар. възродителен процес, за възстановяване на религиозните, културните и социалните права. Комитетът за национално помирение огласява пред международните организации и европейските медии тези първи стъпки към защита правата на малцинствата, а едновременно оглавява и съучаства в митингите и протестите на мюсюлманите.
Като особеност на българския преход без съмнение може да се изтъкне отсъствието на краен национализъм. Възникналите през 1990 и 1991 г. малки партии с националистически, расистки и антималцинствени платформи нямат успех сред обществеността. Някои от тях, макар и създадени в регионите със смесено население по директива на комунистическата партия или нейните тайни служби, за да инспирират напрежение между българи и турци, за да поддържат постоянен страх и подозрителност към мюсюлманите, не срещат подкрепа сред местното население. Те доста скоро са маргинализирани и нямат тежест в политическия живот в настоящия момент.
Страните в Централна Европа извършват първите стъпки в демократизацията и реформирането на политическия и стопанския живот, като използват за мобилизация на гражданското общество - антисъветизма, националната гордост, антикомунизма, желанието за скъсване с Източния блок и за незабавно освобождаване от съветските войски.
В България мобилизацията на гражданското общество за началото на прехода, преди да бъде осъзната и вкарана в употреба мотивацията на антикомунизма, протича под лозунгите "демокрация", "човешки права", "равнопоставеност за малцинствата". В началото на прехода в България е съвършено видим опитът да се хуманизира обществената система, имат тежест преди всичко моралните ценности на демокрацията. Съществува масово подкрепен стремеж да се заличат незабавно последствията от насилията над сънародниците мюсюлмани. Част от българското общество е обединено от чувството на колективен срам, че не е направен опит да бъдат защитени от издевателства помаците и турците, както навремето - евреите. Съществува чувство на страх, че може би е загубен един огромен капитал, натрупан от предците ни чрез спасяването на евреите и гостоприемния прием на оцелелите от геноцида арменци.
В по-общ план, чрез демонстративни актове на солидарност с малцинствата и борба за техните права, се търси компенсация за несъпротивата на комунистическия режим през изминалите 45 години (за разлика от другите страни от бившия социалистически лагер - Полша, Унгария, Чехия и т.н.). И не на последно място, солидарността с турците и активната гражданска позиция са налице, поради неблагоприятния отзвук в Европа и света и дълбоката международна изолация, в която е изпаднала България именно следствие насилията на режима спрямо турците.

Решението за възстановяване имената на българските мюсюлмани, пострадали в кампаниите по преименувания в миналото, е взето от Държавния съвет на 29.ХII.1989 г. под натиска на току-що разкрепостеното гражданско общество. Възстановяването на имената започва с приемането на два закона - от март 1990 г. и с поправките към него от ноември същата година. До пролетта на 1991 г. са удовлетворени молбите за възстановяване на имената на около 600 000 мюсюлмани. Това става трудно и след преодоляването на мощна националистическа кампания, организирана от структурите на комунистическата партия в районите със смесено население и в столицата.
Със закон за амнистията от декември 1989 г. са освободени от затвора част от българските турци, осъдени за съпротива срещу насилствената смяна на имената. С президентски укази са помилвани през 1990 г. онези, които продължават да излежават подобни присъди. Закон от юни 1991 г. обявява политическа и гражданска реабилитация на всички репресирани във връзка с насилствената асимилация. Наследниците на осъдените на смърт, чиито присъди са изпълнени, на загиналите при стълкновенията, на самоубилите се и безследно изчезналите, са обезщетени и получават наследствени пенсии. Онова, което не е сторено и до днес, е разкриването на архивите, свързани с т.нар. възродителен процес и справедлив процес срещу виновниците. Отсъства политическа воля това да бъде сторено, дори от страна на демократичните сили и други по-малки либерални формации. Ето защо на България предстои да понесе срама на един колективен процес срещу държавата, който ще се проведе в Европейския съд в Страсбург.
Един безспорно позитивен факт за демократичните процеси в България е учредяването (през 1990 г.) и укрепването на Движението за права и свободи. Неговото съществуване е оспорвано от различни слоеве на българското общество със съвършено различни мотиви. Дори да се приеме тезата, че ДПС е замислено от тайните централи на комунистическата партия, то неговото развитие през изминалите години и реалният му принос за толерантността и демокрацията в България несъмнено свидетелстват, че Движението се освобождава още с първите си стъпки от контрола на своите създатели. Същото може да се каже и за неговия лидер. Посредственият политически "елит" в България непрекъснато се опитва да хвърли Доган на разтерзанието на медиите и обществото, представен в черно-бели краски, без да се съобразява, че той вече е вписан в страниците на съвременната ни история, въпреки или заедно с криволиците и драматизма на сложната си личност.
През периода 1990-1996 г. социалистите и подкрепящите ги националистически организации три пъти се обръщат към Конституционния съд с въпроси за легитимността на ДПС. Разбира се, всеки път техните питания са свързани не с конкретни противоконституционни актове на Движението, а с факта, че това е организация на турците и мюсюлманите в страната. Най-често атаките срещу ДПС са конюнктурни, свързани със сложни икономически и политически ситуации, когато управляващите губят обществен престиж и трябва да отклонят общественото внимание в друга посока.

Създаването на собствена партия на турците и мюсюлманите в страната, която привлича и значителни маси от циганите, е реална необходимост и в сложните преходни години вдъхва спокойствие и увереност на малцинствата, че в обстановка на резки промени и несигурност във всички сфери на живота, могат да защитават своите права, както и да участват пълноценно в политическия и икономическия живот на България. Социологическите проучвания от 1992 г. до днес показват ясна и силна тенденция към намаляване на негативните стереотипи спрямо турците. Съществуването им в публичното пространство чрез самостоятелна политическа организация ги легитимира окончателно пред българското общество. Турците вече са възприемани като съставна част от българската нация и пълноправен субект на политическия живот. Нещо, което не се случва през изминалите 120 години и свидетелства за несъмнената модернизация на обществото и на България като цяло.

Изминалите осем години очертават ясна характеристика, че прякото влияние на крайния национализъм в българския политически живот е слабо. Откровено националистическите партии и организации не завладяват съществено политическо пространство и не срещат широка подкрепа. Изключение е ВМРО, която успява да се домогне до управляващи властови и икономически позиции, има значително влияние сред младите поколения и широка мрежа от организации в страната. Съществуват латентни възможности и опасности за популистки игри с националистическите, особено с антитурските и антиислямските настроения. Опасността става особено голяма, когато управляващата в момента сила в страната, разполагайки с всички механизми на властта, се увлече прекалено силно в националистически спекулации. Това е в състояние да наруши доброто и стабилното междуетническо равновесие в България.
Примери за това са напреженията в Кърджали, провокирани през 1995 и 1996 г. от управляващата тогава БСП. Сега отново се наблюдава една недобре обмислена политическа тенденция за дискредитиране на централните и местните ръководства на ДПС с всякакви средства и изместването им от властови и икономически позиции. Както винаги досега, силовите опити в това отношение водят до затваряне и втвърдяване на турците и техните лидери и до мобилизацията им за реванш. Това създава напрежение, отклонява управляващите и обществената енергия в едно безсмислено и напразно усилие и обикновено вреди на международната репутация на България.

Десетилетен исторически опит на Балканите и особено този през последните години съвършено ясно очерта за специалистите факта, че в България и в другите балкански страни съществуват тежки икономически, властови и политически противоречия и интереси. За съжаление те обикновено биват облечени във формата на иредентистки, междуетнически или религиозни (цивилизационни) конфликти. Може би именно поради тази специфика големият геополитик З. Бжежински назовава друг един, изпълнен със сложни етнически напрежения, регион "Евразийските Балкани". Отново Балканите са термин, изпълнен с размирно и разрушително съдържание, а ние сме част от тези Балкани.

Поради това е единствено в нашите ръце да поддържаме мира, междуетническата толерантност и политическата стабилност в България. Движението за права и свободи извървя своя път на развитие с падове и възходи от 1990 до 1997 г., както всички други значителни общонационални партии и организации. Турците в България са лоялни граждани, а Движението никога не стори нещо в ущърб на националните интереси. За сметка на това турците и българите мюсюлмани, Движението за права и свободи допринесоха за успешното развитие на демократичните процеси в България и за интеграцията на малцинствата по начин и в степен, които е трудно да бъдат оценени по достойнство днес. Биха били авантюристични опитите за силова и непочтена маргинализация от политическия живот на привържениците на ДПС, защото все още липсват обективни условия и готовност в общонационалните партии да разрешават искрено, пълноценно и равнопоставено проблемите на малцинствата в България.

източник: Антонина Желязкова, вестник "Култура"
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: mustafa_b on May 08, 2009, 11:56
"ПОХОД КЪМ СМЪРТТА"
Сабри Мехмед Бунцев
Роден на 26.06.1937г.с Бунцево. общ. Якоруда.
обл. Благоевград.


По време на възродителния процес, почнаха постепенно да хващат тук там хора. Бият и му хващат ръката да подписва декларацията.
След това ние се събрахме много народ от Елагоевградски и Пазарджишки окръг. Тръгнахме за София да се оплакваме да намерят по-добър начин. След това ни пресрещнаха в Самоков, с една кола там и двама изскочиха, един оттук - един оттук и ни спряха. Ние пробихме пътя и стигнахме вече в Самоков, в една голяма зала ни натикаха всички. Горе-долу над 800 човека.
Тръгнахме пеша през планината за София. Обаче не искаха да ни пуснат да идем до София. Оттам ни откараха в една голяма зала - нещо като склад, имаше цимент, гледам желязо. Които избягаха, избягаха и се хвърлиха в реката. Беше пролетта - реката голяма - щеше да се издавят там, други пък през планината. След три дена се върнаха в Бунцево. а нас, които ни хванаха там, ни качиха в 5 рейса и отгам в Белово, обръща се един старшина, там в Белово, в читалището и ни разделиха на окръзи. Пазарджишки отделно. Благоевградски отделно. И почнаха един по един, изкараха едно момче - а да се върне момчето, а да се върне, не се връща. Втори изкарват мене и там вече викали от Якоруда - г-н Роснев. Имаше и старшини, и други хора. Вкараха ме в една малка стаичка, как да ти кажа, все едно като амам*. На една масичка вътре, той седнал (г-н Роснев) и наготвил декларации, всичко е събрано. И аз викам, че не мога да подпиша, ние си имаме съвет и двама човека от двете ми страни, ама яки мъжаги, възбрали си ръкавите и почнаха един оттука, един оттука да удрят. Роснев вика подписвай, няма да подпиша. Викам им аз, че не мога да подпиша, почнаха бой. бой и се принудих и подписах. След това едни момчета си останаха там. не искаха да се подпишат. Оттам ни пуснаха с рейсове, кой как намери да се прибира и се прибрахме.
След 5 дена идва от Якоруда управата, пак Роснев и Зайков с едно шофьорчс и един възрастен човек - бай Георги Цинцев. Идват тука да гледат, как да заградят Буицево. Ние в момента бяхме на работа, да накопаваме за залесяване и оттам слушаме, че в селото става страшилище. Когато си идвахме от работа, те вечеса заминали към Талевата къща натам. Отидохме и ние. Роснев почна нещо там да казва, а народа го заградиха и стана един бой. Те започнаха да стрелят вече и един от тях, бай Георги Цинцев, падна и почина той след 5 дни в болницата в Разлог.
Започнаха да ни задържат нас. Най-напред задържаха Реджеп Чолаков. След него мене. след мен вече, кои бяха не мога да кажа. Оттам ни откараха в Благоевград, в милицията, в държавна сигурност - бойове, мене ме биха много, пък за другите хора не мога да кажа, защото на всеки си водеха поотделно следствие.
-   Казвай, ти защо си носил брадва? - а пък ние бяхме на работа с мотики за подготовка, за залесяване, аз им викам, че не съм носил брадва
-   Има доказателство, че си носил брадва и си ударил Роснев.
-   Няма - викам - такова нещо.
Дойде Роснев, докараха го. Гледам сложили ги всички следователи, аз ги познавам всички. Сложили ги все едно са от Бунцево, тия хора и викат на Роснев:
-   Другарю, познай тия хора! - той гледа и вика - Сабрията го познавам, аз го преименувах в Белово - и казват на другите "Излезнете си, свободни сте! " - и Роснев си излезна. А на мене викат, защо сам ударил Роснев. "Абе не съм го ударил, бе човек", и ми казват, че тия хора са от нашия край. Аз им казвам, че не са от нашия край, това са изследователи и ги познавам. Ти откъде знаеш, че как да не знам. ние се срещнахме в коридора и това прекрати с бойове.
Един път приготвили, пак така всичко и викат да подпиша. аз им казвам няма да подпиша, все едно да си подпиша смъртната присъда. Щом нямам адвокат, аз няма да подпиша. Ти може да си написал други някакви работи и край. Подпиши. И както си вървеше, така по стаята, се изви и ме удари по врата, като с нож. но с ръката и аз като топка на земята и колко време съм лежал минута ли, две ли, десет ли не мога да кажа. Като се събудих, гледам кръв. Той извика един старшина, казваше се Златко, беше много добър старшина. Той ме откара да се измия и вика, това:
- Сипане, ще те пребие. Той - вика - е най-опасният следовател. Той - вика - ше те смели, ще те пребие, защото има доказателство, че си го ударил с брадва. Караха, що караха и оттам вече приключиха, аз не подписах нищо.
От яд, от мъка, трима ги пратиха в Пазарджик на дело. Едни момчета ги изпратиха в София, а мене от мъка, от яд ме изпратиха във Врачанския затвор, там чаках 30 дена за дело. Оттам пак в Благоевград, хванахме адвокати и почна делото, да питат нас как е станало. Започнаха. "Защо сте убили човека" това-онова. Ние не сме го убили, а ни водеха против властта, сваляне на властта, че сме искали преврат по чл.96, а делото ни беше № 250. Четири депа се гледа това дело. никой не пускаха вътре, при закрити врати. Хванахме вече адвокати от София и като беше при мене моя адвокат и ми вика, че за всички е лошо. но в София ще оправи нещата. Аз му викам:
- Нищо няма да оправите, тука каквото кажат, това е.
Трепеха ни и нн осъдиха - Адем Чолаков и мен на смърт, други на 15 г. Едно момче го осъдиха на 8 г., но той почина, а един друг на 1 г. и той след това почина. Сега в момента от всички осъдеш I само аз и Джамал Сирачки. който беше осъден на 15г., все още сме живи. Оттам седяхме, колкото седяхме в Стара Загора, там ни пратиха.
Осъдиха ни на смърт. В по една килийка седяхме отделно с Адем Чолаков. 13 месеца там седяхме, беше точно 3-ти септември 1973г., беше някъде към 12.00 по обед. Почнаха да ни изкарват и да ни трепят. Там бяхме общо пет човека, осъдени на смърт, в различни килии. Изкараха пръв Адем Чолаков, ама аз не знам какво става, тон беше по - натам в друга килия, останалите затворници почнаха да викат "Убийци, убийци". Оттам Адем го хванаха и го вързаха и
аз викам, той отиде, мойе* на свиждане да има, през деня направо си те трепят. Не знам колко седяха, около един час се забавиха, вече чакам и си викам: "Ако нещо стане ще чакам да видя". Аз се показвам малко на килията и до мене в другата килия имаше едно момчеТошката и аз му викам да каже какво става, той ми вика, че ги трепет. Аз бях в 17-та килия, той беше в18-та килия. По едно време изкараха Тошката и той някак, като му вързваха ръцете, като се изви и удари единият старшина и те викат:
- Брех, мамината му опитва се и да удря! - и като го вкараха пак в килията го трепаха яко, след това го изкараха и не го видях повече. След това идва моят ред и аз от този край в килията, в онзи направо целият сам във вода. Яд ме беше. че ще си вървя без вина. За мене не ме е толкова, ами децата ще ми останат сираци. Премина известно време и ето пак идват, аз вече изтръпнах целият, минаха обаче моята килия и в 16-та имаше един бай Тошо, изкараха него и аз се оспокоих* малко и си викам има нещо. за да ме подминат или ще е тапарва* и караха, караха та седем човека очистиха. След това казаха, че са открили кой е убил този в нашето село.
Аз седях 13 месеца и ми отмениха смъртната присъда. Аз там бях 13 месеца на каре, тъмно почти и на едно място без разходка.
Като ме изкараха навън и аз като топка падам, оттам ме закараха старшините и ме изкарват, и ме карат при доктора, а твй вика:
-    Нищо му няма Той се е схванал и светлината го удари в очите и за това пада. Ще се оправи - вика - ще го пускате по 5 минути да се разкарва и ще се оправи.
Седях два дена още и на третият ден ме вдигнаха за Стара Загора. Вързаха ми ръцете назад, вече ме заболяха ръцете в рамената, защото ме връзваха само отзад и аз викам:
-Старши, вържи ми ръцете отпред - той ми казва - Не мога, това е заповед.
Преспахме в Пловдив, оттам в Стара Загора, там отидохме в затвора. Приеха ни хората и там зорове*
големи. Нещо малко да се проявиш и айде в карцера, нещо да продумаш айде в карцера. Идваше там в затвора един лектор и всеки задаваше въпроси, кой за каквото си го боли. Разказваше за турците, за Турция, за изселване, кой за каквото иска си говори и пита лектора. Аз вдигнах ръката и викам и аз да кажа нешо. викам:
- Другарю лектор, имате ли закон в тази страна, който да преименува хората и да ги вкарвате за това в затвора? - ние там по тази причина бяхме 70 човека. Той вика:
-   Нямаме - и той нещо продума на началника, там нещо не знам какво, и вика:
-   Стани и пак повтори въпроса. - и аз същото пак го
повтарям и той пак вика:
-   Аз такова нещо не знам и не знам да има хора за това в затвора, няма - вика - такова нещо няма. - тогава другите се развикаха и свърши това. И вечерта мене ме хващат и 12 дена в карцера. И ми казват, там кой ми е казал това да го казвам, а аз му викам, че ще казвам истината, че ни вкараха по членове, по които въобще не е така - и те ме натепаха и ме вкараха вътре. После се мина известно време и ни дойдоха там на свиждане, те ме викат на новите имена, но аз не се обаждам. Идва началника и казва, защо не се обаждам. Как ще се обаждам, та ние сме за тия имена там и ще им одисваме*, не сме нито обийци, нито изнасилвани, нито нишо.
Аз отивам на свиждане, бяха дошли майка ми и баща ми и тъкмо сядам и майка ми вика:
Сине, нещо не си в настроение, защо така? - и аз викам, че ни викат на нови имена и сме се карали с началника заради името и майка ми вика:
-   Ами това е от Аллах.
-   Не това не е от Аллах, това е от партията - и викам, и там до мене е началника и като чу вика, че ми прекратява свиждането - и веднага ме хващат. Нямаше и 5 минути свиждане и ме хващат и направо в карцера 7 дена и ми вика началника:
-   Кой ти разреши на тебе ти да говориш против партията, кой -вика - ръководи днеска партията? - и аз на инат викам, че не е вярно и пак бой и пак в карцера.
Вечерта пак ме изкарват и ми казват дали се признавам за виновен, аз викам.че няма за какво и той вика. че ми дава още три дена върху тези седем. Както и да е мина се това.
След това на едни момчета им дойдоха на свиждане и им докараха вишни, доста на няколко момчета. Ние вземаме и правим вино около две туби. добре ама имаше някаква проверка и хващат виното вътре. Идваме си ние вечерта от работа, килията обърната е краката нагоре и ние си викаме ами сега. А ние вече бяхме най -старите, всички си тръгнаха, ние няколко човека там, от Бунцево и други някой, бяхме най - старите. И аз викам на другите, да се не признават за виновни. И така стана, викат най - напред мен:
-   Кажи, кой направи виното? - аз викам:
-   Такова нещо нема, аз сега това го чувам от вас, вие сте го сложили в нашите стаи, за да се заявате* с нас. и той ми вика:
-   Ти с тази твърда глава! -
-   Ами такава е още не е оздряла* - и пак бой и в карцера всички седем дена. И така чисто лежахме, страдахме имам 11 години и 44 дена лежано. Тормози, наказване, бой - всичко за какво, защото се казвам Сабри, а не Сабин.

/От книгата "Горчиви разкази"/
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: PETER on May 08, 2009, 18:27
(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fvazrajdane.ucoz.ru%2F_ph%2F12%2F2%2F988514873.jpg&hash=ecc258dd2b0b94f399274c0a3df8b5f0)

http://vazrajdane.ucoz.ru/photo/12 (http://vazrajdane.ucoz.ru/photo/12)

 ;)
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Nazmi on May 08, 2009, 20:26
Мустафа е прав,всички постинги НЕ по темата са изчистени
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Nazmi on May 08, 2009, 20:46
  Posting na Metka   Mustafa _b, blagodarya za publikaciyata. Znaeh za sluçaya no da çeta direktno dumite i mislite na edin istinski Pomak za men be dosta trogatelno. Preklanyam se pred smelostta na tozi geroy. Ako nyakoy znae neşto za nego kıde e  i kak e sega i ni izvesti şte mu bıda mnogo blagodaren. SABRİ MEHMET BUNCEV, ako ste jiv ( İNŞALLAH) , Allah da vi dade oşte dılgı godini da jiveete v ştastie i mir, ako ste se pominali Allah rahmet da vi dava. Za men dumata Pomak oznaçava SABRİ MEHMET BUNCEV i mnogo drugi kato nego koito pokazaha kak tryabva da se zaştitavat idei, çest i vyara. Po tozi povod iskam da predupredya vsiçki neo vızroditeli koito po razliçen naçin se starayat da se gavryat kakto s nas taka i s naşeto slavno minalo. İskam da uvedomya imenno tezi hora çe tozi razkaz e naşeto evangelie i e simvul na nepreklanyaştata se pred uzurpatori tvırda Pomaşka volya. Lesno e da si Pomak na horoto, neka vsiçki se pouçim ot tozi geroy i da prerazkazvame trudnite dni prez koito Pomakıt vinagi e uspyaval da mine blagodarenie na tvırdata si Balkanska volya i dılbokata mu vyara v boga ( Allah dj.dj.)
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Nazmi on May 08, 2009, 20:57
Моля,за извинение,разделих темите и изчистих онези дето не са по Темата.Мустафа,Метка- ако е станало разминаване моля публикувайте постингите тук отново.Благодаря за което!
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: kavala_123 on May 08, 2009, 21:09
Az pomak Greece..Site is very good!Seliam
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Metka on May 08, 2009, 22:25
You are not allowed to view links. Register or Login
Моля,за извинение,разделих темите и изчистих онези дето не са по Темата.Мустафа,Метка- ако е станало разминаване моля публикувайте постингите тук отново.Благодаря за което!

За жалост моя материал, които беше послание към Мустафа, изчезна яко дим.
Знам че не е нарочно Назми не се сърдя.
Но нека това да ние за урок.Иначе аз пак по памет ше драсна няколко реда по късно.
Гадното е друго.
Има организирана атака варху нас затова че пишем за вазродителния процес, това което нашите майки и бащи са изтрадали и е нямало на кои да се поплачат. Те несазнателно са проектирали страховете си върху нас.
Което означава автоматически че носим в себе си травма.
Аз виждам позитивен смисъл  да разказваме тези историй и е радвашо че те се насарчават от управата на сайта.
Но не е радващо друго - вместо съпричастност ние получаваме  "неразбиране" и проектиране варху нас на Стокхолмския синдром именно от онези , които са съпричастни към репресийите срещу нас и родителите ни.
Да разказваш тези истории според тях е откровен Антибалгаризам.
Това не е така поради факта че именно българи са авторите на огромен брой статии посветени на рецидивите от репресиите от ВП.
Тука има хора които ужким  са "наши" братя ама се даржат като онаа мечка която е направила мечешка услуга на приятеля си.
Нека да обмислят за сетен пат изборът си, дали да се даржат разрушително или градивно.
А ти не се церемони изобщо.

Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: husein on May 08, 2009, 22:41
 Метка,Сабри Бунцев е жив и здрав,преди седмица го видях,показаха ми го!а и тази вечер питах за него.живее си в неговото село,а синът му живее в белица!доколко знам е учител!
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: PETER on May 08, 2009, 22:49
Метка, ще ти кажа за една случка с бившия министър-председател на Княжество България - Петко Каравелов.  По време на русофилските бунтове той е арестуван и хвърлен в печално известния затвор "Черната джамия" и е държан там 40 дни, като почти всеки ден е бит. След освобождаването му при него идват чуждестранни журналисти и го питат - Г-н Каравелов, Вас биха ли Ви? - Каравелов отговаря с следните думи "Господа, в България не бият".

Та странното при Вас е че хем се оплаквате че сте бити, хем гласувате за биячите си.
Е те това не мога да го разбера. ???
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: mustafa_b on May 08, 2009, 22:52
husein, този постинг е на sibligi kurt, а не на Метка:

Quote
Mustafa _b, blagodarya za publikaciyata. Znaeh za sluçaya no da çeta direktno dumite i mislite na edin istinski Pomak za men be dosta trogatelno. Preklanyam se pred smelostta na tozi geroy. Ako nyakoy znae neşto za nego kıde e  i kak e sega i ni izvesti şte mu bıda mnogo blagodaren. SABRİ MEHMET BUNCEV, ako ste jiv ( İNŞALLAH) , Allah da vi dade oşte dılgı godini da jiveete v ştastie i mir, ako ste se pominali Allah rahmet da vi dava. Za men dumata Pomak oznaçava SABRİ MEHMET BUNCEV i mnogo drugi kato nego koito pokazaha kak tryabva da se zaştitavat idei, çest i vyara. Po tozi povod iskam da predupredya vsiçki neo vızroditeli koito po razliçen naçin se starayat da se gavryat kakto s nas taka i s naşeto slavno minalo. İskam da uvedomya imenno tezi hora çe tozi razkaz e naşeto evangelie i e simvul na nepreklanyaştata se pred uzurpatori tvırda Pomaşka volya. Lesno e da si Pomak na horoto, neka vsiçki se pouçim ot tozi geroy i da prerazkazvame trudnite dni prez koito Pomakıt vinagi e uspyaval da mine blagodarenie na tvırdata si Balkanska volya i dılbokata mu vyara v boga ( Allah dj.dj.)
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: husein on May 08, 2009, 22:55
ок!заблудил съм се защото пишеше неговото име на постинга,извинявам се!
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: mustafa_b on May 08, 2009, 22:56
You are not allowed to view links. Register or Login
Та странното при Вас е че хем се оплаквате че сте бити, хем гласувате за биячите си.
Е те това не мога да го разбера. ???

Няма и да го разбереш. "На чужд гръб и сто тояги са малко" са казали хората. Народът е наплашен от Ат.ка, страхуват се, че ако не гласуват, Лудия ще ги покръсти отново. Бойко също им се заканва.

Но това е друга тема. Не знам защо намесваш политиката тук. Или може би - знам.
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: abc on May 08, 2009, 23:06
Има безспорно парадокси. Някакъв тип Стокхолмски синдром може би. Не мога да разбера защо изобщо някой гласува за БСП. Защо толкова години ДПС е в задруга с тях, а дума не обелва за разбутване на този възродителен процес! И защо пострадалите гласуват за тези две партии? Атака е необходима на ДПС, като и обратното.

Аз също мисля, че е добре да обсъждаме и политика, но предполагам къде ще зациклим...
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: mustafa_b on May 08, 2009, 23:09
Тук не става дума за обикновен бой. Говорим за тормоз, изнудване с цел отказване от най-святото - религията. Но това едва ли е разбираемо за един атеист.

Преди време ми разказаха следната случка. Когато интернирали хората през март 1973 год., един човек е бил убиван сто пъти. - Това не е възможно - отговорих им аз - човек умира само веднъж.

-Грешиш -ми каза човека. Като го натоварили на камиона след десет минути спрели, изкарали този човек навън, извадили пистолет и го насочили към него. - "Тук ще те разтреляме!" След което прибрали пистолета и казали, че мястото не е подходящо и разстрела се отлага. Продължили и след 5 минути спрели отново. Изкарали човека и пак насочили пистолета. - "Тук вече ще умреш!"... Но пак се отказали. И така се подигравали с горкия човек - 100 пъти докато пристигнат някъде в Северна България!

Сто пъти умиране!!!
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: abc on May 08, 2009, 23:17
Мустафа, атеистите не са киборги или роботи. Пък и не прочетох нечии пост в подкрепа на тези събития, даже от атеистите или "битовите" вярващи.

ДПС е турска партия с претенция за монопол над мюсюлманите. Кажи ми, според теб защо за тях тези събития са табу или най-малкото неинтересни? И защо въпреки това, въпреки, че шантажира хората си, те пак гласуват за тях.
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Metka on May 08, 2009, 23:35
You are not allowed to view links. Register or Login
Метка, ще ти кажа за една случка с бившия министър-председател на Княжество България - Петко Каравелов.  По време на русофилските бунтове той е арестуван и хвърлен в печално известния затвор "Черната джамия" и е държан там 40 дни, като почти всеки ден е бит. След освобождаването му при него идват чуждестранни журналисти и го питат - Г-н Каравелов, Вас биха ли Ви? - Каравелов отговаря с следните думи "Господа, в България не бият".

Та странното при Вас е че хем се оплаквате че сте бити, хем гласувате за биячите си.
Е те това не мога да го разбера. ???
PETER, nasilie i jertvi ima navsqkade.
Tova e sveta na nasilnicite i tehnite jertvi>
Az otvorih predi to4no tema s takova zaglavie, no za jalost tam sashto mi se nahvarliha ime atakuvaha razni banalno izvestni osobi koito s razni literaturni paskvili mi zamarsiha temata.
Temata sega e zakliu4ena i rezulatat e qsen -
1 : 0, za nasilnicite.
Sega predi 4as otnovo imame rezultat i cifrata se promeni i stana 2 : 0
Dokoga PETER?
Dokoga shte tarpime nqkoi da ni kontrolira strahovete si?
Dokoga shte nosim travmata v sebe si?
Nima tuka nqmame mqsto i svobodata da pishem?

Shto se otnasq za Petko Karavelov, slu4kata e istinksa moje bi.
Varvam ti , no ne e li vidimo `e i v dneshnoto balgarskoobshtestvo e generirano ogromno nasilie?
I za tova  pak trqbva drugi da sa vinovni - cigani, turci, pomaci taka li?
Bili sme iskali da razrushime balgarskata darjavnost, separatizam i taka natatak!
Kak moje takiva gluposti?
Nie tarsime patia kam sebe si i vie pobesnqvate 4e sme otrodnici, radikalisti...
Tova li e nasar4avane na integraciata ni?
Ne namirate li za neumestna naludni4avata ideq 4e jertvata bi se identificirala s nasilnika si?Ta sega da ne e mra4noto srednovekovie?
Pomisli varhu poslednote izre4enia...
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: PETER on May 09, 2009, 00:24
Метка,
То Стокхолмския синдром си е научен факт.
Не ми приказвай врели-некипели ами чети това.

ДЕКЛАРАЦИЯ
на българските мюфтии
до Българската телеграфна агенция
http://www.promacedonia.org/hh_gja/hh_gja_pril_3.html (http://www.promacedonia.org/hh_gja/hh_gja_pril_3.html)

Ако се поровиш в публикацията ще откриеш още доста любопитни имена.

Та, колкото имам нещо общо със заключените ти теми, толкова имам нещо общо и с травмите ти.
Обаче се някой трябва да ти е виновен.
А като търсиш пътя към себе си, то си го прави, никой не ти пречи, ама не гази България и не си измисляй фантазии.
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Metka on May 09, 2009, 00:32
PETER ti ili se pravish na balam ili nie sme balami.

Tova koeto sam napravil za Bulgaria ti cial jivot ne mojesh da go napravish.
A pak za zaslugite mi ne o4akvam ot tebe medal za patriotizam .
Po skori ti bi me pratil v sibir.
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: abc on May 09, 2009, 01:30
You are not allowed to view links. Register or Login
PETER ti ili se pravish na balam ili nie sme balami.

Така зададен въпроса може да доведе до неприятен отговор.

Интересно какво толкова си направил за България?
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: mustafa_b on May 09, 2009, 06:27
You are not allowed to view links. Register or Login
Метка,
То Стокхолмския синдром си е научен факт.
Не ми приказвай врели-некипели ами чети това.

ДЕКЛАРАЦИЯ
на българските мюфтии
до Българската телеграфна агенция
http://www.promacedonia.org/hh_gja/hh_gja_pril_3.html (http://www.promacedonia.org/hh_gja/hh_gja_pril_3.html)

Ако се поровиш в публикацията ще откриеш още доста любопитни имена.

Та, колкото имам нещо общо със заключените ти теми, толкова имам нещо общо и с травмите ти.
Обаче се някой трябва да ти е виновен.
А като търсиш пътя към себе си, то си го прави, никой не ти пречи, ама не гази България и не си измисляй фантазии.


Странно защо ли личните имена на тези "мюфтии" са с по една буква ??? А фамилиите Георгиев и Илиев са "типични" за мюсюлмански религиозни водачи.

Quote
Главен мюфтия: М. ТОПЧИЕВ
Районен мюфтия в Пловдив и временно управляващ мюфтийството в Кърджали: К. КУРДОВ
Районен мюфтия в Шумен: Е. ДЕМИРОВ
Районен мюфтия в Толбухин: X. ХУБЕНОВ
Районен мюфтия в Разград: И. ГЕОРГИЕВ
Районен мюфтия в Айтос: С. ХАДЖИЕВ
Районен мюфтия в Смолян: Ч. ИЛИЕВ

Тази декларация е като гласуването за БКП - 99,99% от избирателите подкрепяха партията на изборите. Пропаганден фалшификат.
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: mustafa_b on May 09, 2009, 06:34

[/quote]

След като за комунистите-атеисти най-святото е животът защо е трябвало да го отнемат 100 пъти от един човек? Кой изрод би могъл да оправдае подобно извращение?! Значи когато човек защитава родината си става дума за патриотизъм, а когато пази вярата си говорим за тероризъм. Що за стандарт е това?!

Това мнение бе твърде грубо за тази тема! Човек може да пази святото си и без да посяга на чуждото. Колани, девици, пътуване за рая - медийни клишета на неподходящото място.

Започвам да се запитвам защо модераторите се правят, че не забелязват подобни постинги?! 
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Nazmi on May 09, 2009, 10:59
Мустафа,постинга на ПЕТЕР е изстрит,и една молба-Не може ние Модераторите да реагираме на секундата на хиляди тук веднага,ПЕТЕР е предупреден за постингите си!
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Metka on May 09, 2009, 11:06
Mустафа ПЕТЕР  ми е ясен.
Един войнстващ атеист , да не мислиш че му пука за "някакъв си", които 100 пъти е заплашван че ще бъде убит.
Нищо че този клет човечец може да се окаже твоят баща.
Ама иначе той завалията признава че има научен факт който се нарича Стокхолмсkи синдром.
Но в признанието му задължително не влага и капка вина за неговото участие по форумите ни, проектирайки този синдром върху нас.
Имаи напредвид че това е  четвъртия форум кадето ПЕТЕР заедно с групата си се държи по този начин.
И разбира се виновни са пак - циганите, турците,помаците,еврейте, османлиите, осмманоидите и така нататак.
Атеизъм плюс шовинизъм , прибави и ловенето на "радикалисти ", това са се неща които им идат отрака. Разбира се това са приоми с които се цели да се осъществява някакъв идиотски контрол върху нас.
Целта е ясна - щом говориме и разобличаваме възродителите е ясно че "правиме конспирация".
Този психологически натиск върху форуми засягаши малцинствени проблеми е далгосрочна разрушителна стратегия върху нас с цел да не се чустваме свободни както тях.
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: abc on May 09, 2009, 11:45
Метка, започваш да звучиш като Сербест  :)
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Metka on May 09, 2009, 11:50
You are not allowed to view links. Register or Login
Метка, започваш да звучиш като Сербест  :)

 - Не като Гьобелс! ;D ;D
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: shaban on May 09, 2009, 18:56
You are not allowed to view links. Register or Login
- Не като Гьобелс! ;D ;D
На мен Петер ми прозвуча като Гьобелс след горния пост и линк към сайтове известни със идеологията си.
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: dim56 on May 10, 2009, 13:27
Здравейте всички,
Благодарение на Мустафа, който предостави сканирана книгата "Горчиви спомени", аз я подготвих в .pdf формат и по този начин ще може да се чете по-лесно. С удоволствие ви я предлагам за сваляне оттук:
http://dox.bg/files/dw?a=c8b65ed549 (http://dox.bg/files/dw?a=c8b65ed549)
Книгата е много поучителна за всички, особено за по-младите и тези, които въпреки и съвременници, са били встрани от описаните събития.
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Rahmie on May 10, 2009, 13:36
You are not allowed to view links. Register or Login
Здравейте всички,
Благодарение на Мустафа, който предостави сканирана книгата "Горчиви спомени", аз я подготвих в .pdf формат и по този начин ще може да се чете по-лесно. С удоволствие ви я предлагам за сваляне оттук:
http://dox.bg/files/dw?a=c8b65ed549 (http://dox.bg/files/dw?a=c8b65ed549)
Книгата е много поучителна за всички, особено за по-младите и тези, които въпреки и съвременници, са били встрани от описаните събития.

Blagodary i na tebe Dimi, vednaga si ya svalih...
Jiv i zdrav...
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Nazmi on May 10, 2009, 13:37
Преди близо  20 години помаците с дни мръзнеха заради имената си! Прекланям се пред тези дето забравиха всичко и се дигнаха да си  върнем имената.Нямам думи.Поклон и уважение!http://www.youtube.com/watch?v=YTxN5S9Msnk#ws-lq-lq2-hq-vhq-hd (http://www.youtube.com/watch?v=YTxN5S9Msnk#ws-lq-lq2-hq-vhq-hd)
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Nazmi on May 10, 2009, 14:34
Погледнете измъчените лица на помаците в декемврийския студ и вярата в очите за насилствената смяна на имената!!!Преди близо  20 години помаците с дни мръзнеха заради имената си! Прекланям се пред тези дето забравиха всичко и се дигнаха да си  върнем имената.Нямам думи.Поклон и уважение!http://www.youtube.com/watch?v=YTxN5S9Msnk#ws-lq-lq2-hq-vhq-hd (http://www.youtube.com/watch?v=YTxN5S9Msnk#ws-lq-lq2-hq-vhq-hd)
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Nedim Mehmedoski on May 10, 2009, 15:02
Jas se poklonuvam pred sive ovie bracha i sestri pomaci-muslimani i go molam Allah dz.sh. da gi nagradi i na dunjaluk i na ahiret.
Isto taka bi predlozhil da sekoja godina na 28/29 dekemvri prigodno da se sechavame na ovie nashi heroi!
Inaku jas si go chuvam celoto video vo mojata kolekcija i chesto go gledam.
Selam do site,a posebno dokolku tuka na forumot ima nekoj od uchesnicite na protestite!.
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Metka on May 10, 2009, 15:15
You are not allowed to view links. Register or Login
Jas se poklonuvam pred sive ovie bracha i sestri pomaci-muslimani i go molam Allah dz.sh. da gi nagradi i na dunjaluk i na ahiret.
Isto taka bi predlozhil da sekoja godina na 28/29 dekemvri prigodno da se sechavame na ovie nashi heroi!
Inaku jas si go chuvam celoto video vo mojata kolekcija i chesto go gledam.
Selam do site,a posebno dokolku tuka na forumot ima nekoj od uchesnicite na protestite!.

Torbesh, v Breznitsa vsqka godina ima sabor , praznik koito e posveten na vryshtaneto na imenata prez 1989g
Vsqka godina na tazi data - 29 XII idvat folklorni grupi v selo Breznitsa i nashencite kazvame na toa den - Kortulush Bayram.
Mnogo shte se radvame ako vie nashencite ot Makedonia , Albania,Kosovo doidete na tozi sabor.Ot tozi sabor ima tuka v saita sliki i video...
Eto edno video ot tozi sabor v Breznitsa:

http://www.youtube.com/watch?v=V5s6QDaJORQ (http://www.youtube.com/watch?v=V5s6QDaJORQ)

Az syshto sam bil v Sofia prez 1989 godina pred parlamenta .
Tezi hora koito gi gledash na videoto sa od nashenskite sela ot Nevrokopskia, Yakorudskia i Velingradskia region.
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: PETER on May 11, 2009, 12:23
You are not allowed to view links. Register or Login

Странно защо ли личните имена на тези "мюфтии" са с по една буква ??? А фамилиите Георгиев и Илиев са "типични" за мюсюлмански религиозни водачи.

Тази декларация е като гласуването за БКП - 99,99% от избирателите подкрепяха партията на изборите. Пропаганден фалшификат.

От къде да знам защо са с по една буква.
А ако счетеш че това е  фалшификат отиваш в градската библиотека където се пазят старите вестници и проверяваш.
Отдолу на "фалшификатът"  са упоменати вестник,година и брой и дата.

Най-святото е животът.
Не ми пробутвай атеизма като комунизъм или шовинизъм. За мен комунизма е догма.Религия.
Също като исляма, християнството и прочие религии. Шовинизмът е болест.
Хората не са свободни ако са равни и ако са равни не са свободни!
Няма лошо човек да си пази вярата, но не на всяка цена.
Цената която не бива да се допуска е отнемането на чужд живот.
Затова най-важното трябва да е животът и хуманизмът, а не вярата.

Metka,
и ти си ми ясен. Искаш помашка нация.Ами добре? Прави си я. Но все пак стъпвай на фактити а не на измислиците.
 Аз пък искам вече да няма нации.

Imagine there's no countries
It isn't hard to do
Nothing to kill or die for
And no religion too
Imagine all the people living life in peace


Аз приемам това хората да имат болка от преживяното, да имат мечти и стремежи,  но не приемам и не съжелявам някой който хем търси съчувствие и разбиране, хем подкрепя насилниците си.
Къде са осъдените от Вас възродители за възродителния процес? Нали са Ви били?
Значи можете да заведете съответните съдебни дела и да получите удовлетворение.
Не знам за нито едно дело.

Не съм сменял ничии имена и не съм гонил никого, затова не позволявам де ме замесвате, както и да замесвате невинните хора.
Вината винаги е индивидуална и всеки каквото е правил да си плаща.
Само че вместо да накарате комунистите да си плащат ги избирате.

Моят атеизъм не е войнстващ а просветен. Не го налагам, а го споделям.
Не плаша никого с модераторите, а се опитвам да разговарям културно. Толкова ли е трудно?
Освен това нямам група и не членувам в никаква група.
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: mustafa_b on May 11, 2009, 12:38
You are not allowed to view links. Register or Login
От къде да знам защо са с по една буква.
А ако счетеш че това е  фалшификат отиваш в градската библиотека където се пазят старите вестници и проверяваш.
Отдолу на "фалшификатът"  са упоменати вестник,година и брой и дата.

Най-святото е животът.
Не ми пробутвай атеизма като комунизъм или шовинизъм. За мен комунизма е догма.Религия.
Също като исляма, християнството и прочие религии. Шовинизмът е болест.
Хората не са свободни ако са равни и не са равни ако са свободни!
Няма лошо човек да си пази вярата, но не на всяка цена.
Цената която не бива да се допуска е отнемането на чужд живот.
Затова най-важното трябва да е животът и хуманизмът, а не вярата.


Пак се правиш на неразбрал. Не казвам, че документът го няма. Напротив, има го и датата си му е точна. Въпросът е при какви обстоятелства и с каква цел е изфабрикуван. Много ясно - "Партията", срещу която постоянно роптаеш, е "събрала" " мюфтиите" и ги е изнудила да подпишат пропагандния документ. А може и изобщо да не ги е свиквала.

Ако "животът е най-ценния" защо тогава възвеличаваме борците за свобода- Левски, Ботев и Раковски? Защото те, ПЕТЕР, са дали живота си в името на нещо много по-ценно - Свободата на родината! Но изглежда за теб тяхната саможертва е също вид "безсмислена догма" или "болест".
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: PETER on May 11, 2009, 12:56
Кой се прави не е ясно.

Правиш ли разлика "да си дадеш живота" и да "отнемеш живот"?
Между най-ценното за за отделен човек и най-ценното по принцип?
Свободата безспорно е ценност, както и вярата, но не може да съществува свобода ако свободния не е жив.
Най-ценното по принцип е животът. Свобода без живот няма, докато живот без свобода има!

Човек може да вярва, да се саможертва за идеите си, но не и да кара другите да вярват или да ги жертва заради своята вяра и идеи.


Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Metka on May 11, 2009, 13:09
"Metka,
и ти си ми ясен. Искаш помашка нация.Ами добре? Прави си я. Но все пак стъпвай на фактити а не на измислиците.
 Аз пък искам вече да няма нации."


PETER, има една дума че човек се учи докато е жив.
Ще се радвам ако видя в тебе симптом че това е така.
След наколко години номадстване по форумите е редно да видя в тебе някаква промяна.
Но като че ли не си мръднал и милиметър.
Не ми се сърди за това , ама си е така.
Като на мой сънародник ти казвам че има още много неща да научиш за нашата култура.

Грешиш и за друго - аз  мога да ти докажа че не си прав относно клеветата ти кам мене за нацийте.

Аз мразя идеята за наций стократно повече от тебе.
И въпреки това по пилатски и йезуитски ме клеветиш и сатанизираш.
Още един пат като на приятел ти препоръчвам да прочетеш книгата на Бенедикт Андерсен - "Въобразените Общности"
Има я и на български език.
Споделям идеята че нацийте са докарали насилие и  десетки милиони жертви по света.
Моята мечта е да живея в истински мултикултурна страна.
За сега по добра идея от Европейският съюз не виждам.
Или ти имаш по добра идея а?



Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: mustafa_b on May 11, 2009, 13:13
ПЕТЕР, защо никога не говориш в контекст?! Нали темата е за това - саможертвата в името на вярата /името/. Ти обаче контрира тази саможертва с абсурдната аналогия на медийните клишета за камикадзетата, рая и девиците. Това твое мнение по-късно бе модерирано с основание.

Не разбирам защо винаги, във всяка една тема, отвличаш вниманието ни към тероризма и връзката му с религията.
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Tralala on May 11, 2009, 13:31
Кои бяха главните участници в този процес в селата населени с "помаци"? Всички знаем отговора, но вие го подтискате в услужливото си съзнание. Виждате и помните само това, което ви се иска. А относно предпоставките за решението на БКП за ВП има хубаво филмче на СКАТ, но те са анатемосани от вас по презумпция. Разбира се, целта не оправдава средствата, но и всяко следствие си има причина!
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: mustafa_b on May 11, 2009, 13:36
Tralala, към мен ли се обръщаш?! Въобще прочете ли тази тема, както и многото други с материали за ВП?

И ти ли накланяш везните към тероризма - атентата на гара Буново е предпоставка за началото на ВП? Що за ирония е това?!
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Subeyi Kurt on May 11, 2009, 13:47
şte e po-logiçno da govorim za segaşnite neo-vızroditeli koito oşte nosyat v glavite si lumpeski idei beter predişnite. Mnogo dobre gi vijdame po razni temi, a te gorkite si pıhat glavite v pyasaka i si mislyat çe ne se zabelyazvat ; :DD
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: PETER on May 11, 2009, 14:04
Мустафа, на крива ракета контекста бил виновен. ;)

Едно е да се саможертваш САМ в името на вярата (името),или каквото си искаш, друго е да караш свои близки да се жертват, при положение че не желаят това, а коренно различно е да жертваш невинни хора в името на някаква своята вяра.
Толкова ли е трудно да се схване?

Бях малък през последната смяна на имената, но си спомням много добре за съседа ни (Селим) как приказваше за някакви негови роднини дето го карали и заплашвали за да се изсели.
Единия му син замина, той и другият с много зор останаха.

А атакувам религиите ,ДОКТРИНИТЕ С ПРЕТЕНЦИЯ ЗА НЕПОГРЕШИМОСТ, защото считам че те са в основата не толкова на саможертвата, колкото на жертва на невинни хора.

Метка,
Прочети си по-предния си отговор към мен и виж кой кого "сатанизира".
Изкара ме шовенист, комунист и т.н. само защото ти казвам да стъпваш върху реални историческите фактите а не върху собствени измислици. Изкарваш помаците автохонно население, като забравяш удобно че онова население изобщо си е нямало представа че са помаци, при положение че самата дума помаци я е нямало и е сравнително нова.
Също като античките македонци, дето се водят преки потомци на Александър.
Друго в теб не ми пречи.
Чувствай се и се определяй както искаш, но го прави честно.
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: abc on May 11, 2009, 14:06
subigi kurt със всичко казано от теб съм 100% съгласен

You are not allowed to view links. Register or Login
şte e po-logiçno da govorim za segaşnite neo-vızroditeli koito oşte nosyat v glavite si lumpeski idei beter predişnite. Mnogo dobre gi vijdame po razni temi, a te gorkite si pıhat glavite v pyasaka i si mislyat çe ne se zabelyazvat ; :DD
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: mustafa_b on May 11, 2009, 14:09
You are not allowed to view links. Register or Login
Мустафа, на крива ракета контекста бил виновен. ;)

Едно е да се саможертваш САМ в името на вярата (името),или каквото си искаш, друго е да караш свои близки да се жертват, при положение че не желаят това, а коренно различно е да жертваш невинни хора в името на някаква своята вяра.
Толкова ли е трудно да се схване?


Ясно! Значи държавата няма право да изисква наборна военна служба, защото това е против волята на много новобранци. Нямат право и да ме мобилизират при военно положение.

Ех, ПЕТЕР, де да бяха толкова елементарни общочовешките ценности!
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Subeyi Kurt on May 11, 2009, 14:57
You are not allowed to view links. Register or Login
subigi kurt със всичко казано от теб съм 100% съгласен

abc, preproçetoh gorenapisanoto ti i oşte ne moga da povyarvam. abc sıglase s men, ta tova si e revolyuciya, de dano ne e sluçayna. Pozdravi ot Anadola!!!
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Metka on May 12, 2009, 20:32
You are not allowed to view links. Register or Login
Jas se poklonuvam pred sive ovie bracha i sestri pomaci-muslimani i go molam Allah dz.sh. da gi nagradi i na dunjaluk i na ahiret.
Isto taka bi predlozhil da sekoja godina na 28/29 dekemvri prigodno da se sechavame na ovie nashi heroi!
Inaku jas si go chuvam celoto video vo mojata kolekcija i chesto go gledam.
Selam do site,a posebno dokolku tuka na forumot ima nekoj od uchesnicite na protestite!.


Torbesh eto specialno za tebe staiq ot salih za izgradenata tradiciq po slu4ai ova praznik:




                                КОРТУЛУШ БАЙРЯМ

                                                   29 декември 1989 г.

             Преди 19 години ……….
  бях малко момче, но добре си спомням как в късният следобед от всички страни се стичаха хора към центъра на селото – мъже,жени, стари и млади – бонлук.
Жените пременени с подобни на онези дрехи, които майка ми криеше в гардероба, но никога не обличаше.
   Промушвах се незабелязано в тълпата и от всякаде чувах само едно : “Връщат ни имената ! Връщат ни имената !” – радваха се всички, радвах се и аз, въпреки, че не разбирах какво точно се случва, но се радвах и си мислех; “А-ха, значи са ни ги откраднали и сега си ни ги връщат”
   Не бях виждал толкова много хора събрани на едно място, не бях виждал толкова много щастливи лица.
   Някъде наблизо лумна тъпан, писна зурна, хората се заоглеждаха един друг, лицата им се вкамениха за миг. Една жена извади от пищималя кърпа, развя я и          заигра – сама, само след няколко стъпки за нея се хвана друга, трета, четвърта …….,
изви се хоро, ама хоро да видите от няколко ката. Около мене проблясаха копринените шалвари, а черните кадифени фереджета някак особено се сливаха с нощта, над тях белите везани ашмаци грееха обсипани с безброй пайети  ……    и как им прилягаше само.
   Тази вечер за първи път чух ходжата да пее от минарето и докато той пееше ехото му отвръщаше: “ Аллах о’Акбар, Аллах о’Акбар !”
                                           
                                                                * * *
   На 29 декември 1989 г. под настиска на  Международната общественост, в резултат на вътршно-политическа криза и след едномесечни протести на мюсюлманите в България на извънреден пленум на БКП по предложение на Александър Лилов се взема решение за връщане на религиозните и всякакъв друг вид свободи на българските граждани.

   Всяка година на тази дата в Брезница е празник, сполучливо наречен Кортулуш байрям.

Част от програмата на празника

за всички съпричастни към проблемите на помаците, и за тези които не можаха да присъстват

(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fimg56.imageshack.us%2Fimg56%2F733%2Fttt1ok8.jpg&hash=bdd4461a8759e490276fe81bc6bf84c7) (http://imageshack.us)  (https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fimg220.imageshack.us%2Fimg220%2F9894%2Ftttt2az1.jpg&hash=1b541265945cd3672e2929b2264e78ae) (http://imageshack.us)
(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fimg56.imageshack.us%2Fimg56%2F3254%2Fpicgaitan0080fq4.jpg&hash=ef5bebfe8d357d5d6dfefedfde89a229) (http://imageshack.us)

.....и расте ново поколение
най-малките участници в програмата

(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fimg220.imageshack.us%2Fimg220%2F8190%2Fmalkiteoi9.jpg&hash=7c0d5600947dbc4e1ccc79ed3af12cd8) (http://imageshack.us)


(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fimg220.imageshack.us%2Fimg220%2F8360%2Fdddmh8.jpg&hash=54e2123ed02844c346871188a02781e3) (http://imageshack.us)  (https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fimg246.imageshack.us%2Fimg246%2F691%2Fffffqa2.jpg&hash=f59e95bcb97228d35e6307d5e0404ee3) (http://imageshack.us)  (https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fimg178.imageshack.us%2Fimg178%2F2368%2Fvvviz7.jpg&hash=7c2d4e30d54b61a9f952ffd8932931be) (http://imageshack.us)


Поднасяне на цветя на паметника на жертвите на Възродителния процес

http://www.dailymotion.com/video/x7vhf8_oficialna_people (http://www.dailymotion.com/video/x7vhf8_oficialna_people)

ФГ ' ГАЙТАНИ' БРЕЗНИЦА

http://www.dailymotion.com/video/x7vi4j_momko_people (http://www.dailymotion.com/video/x7vi4j_momko_people)

http://www.dailymotion.com/video/x7viea_klip2kb_people (http://www.dailymotion.com/video/x7viea_klip2kb_people)

http://www.dailymotion.com/video/x7vglv_klip-1-kb_people (http://www.dailymotion.com/video/x7vglv_klip-1-kb_people)

http://www.dailymotion.com/video/x7vhlc_cam-pendjori_people (http://www.dailymotion.com/video/x7vhlc_cam-pendjori_people)




http://www.pomak.eu/board/index.php/topic,1193.msg7948.html#msg7948 (http://www.pomak.eu/board/index.php/topic,1193.msg7948.html#msg7948)
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Nedim Mehmedoski on May 12, 2009, 21:24
Mnogu ti blagodaram Metka! :)
Ne mozhev da gi otvoram prvata i tretata snimka,a pesnata "ubava Fatminka"  mi q ispolna dushata!
Prekrasen tekst i odlichna izvedba!.
Se nadevam deka sledniot 29-ti dekemvri ke bidam vo mozhnost da bidam i q vo Breznitza!.
Selam!
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Metka on May 12, 2009, 21:27
You are not allowed to view links. Register or Login
Mnogu ti blagodaram Metka! :)
Ne mozhev da gi otvoram prvata i tretata snimka,a pesnata "ubava Fatminka"  mi q ispolna dushata!
Prekrasen tekst i odlichna izvedba!.
Se nadevam deka sledniot 29-ti dekemvri ke bidam vo mozhnost da bidam i q vo Breznitza!.
Selam!

Nqma problemi Torbesh , s golqmo jelanie moga da ti iskaram viza.
Neka da sme jivi i zdravi.
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Nedim Mehmedoski on May 12, 2009, 21:37
You are not allowed to view links. Register or Login
Nqma problemi Torbesh , s golqmo jelanie moga da ti iskaram viza.
Neka da sme jivi i zdravi.
:) :)Ne mi tryaba viza,az imam Passaporto Italiano!!! ;)
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: река_Въча on May 18, 2009, 22:37
Значи говориме си по форумите тук кое как е било по онова време..Мене ме интересува как наричащите себе си българи (сатава въпрос за християните) не проявиха надрелигиозна, човешка позиция и не ни защитиха тогава? Най-много боли от мълчанието. От това,че вие бяхте нями свидетели на погромите които изтърпя мюсюлманското население на България.
Не трябва само сухо да се изпозлавт думите  - толерантност, свобода,равенство, братство - трябва да се бори човек за това...
Нека Възродителният процес да бъде последната срамна страница във великата история на България!
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: geraka on May 18, 2009, 22:42
You are not allowed to view links. Register or Login
Значи говориме си по форумите тук кое как е било по онова време..Мене ме интересува как наричащите себе си българи (сатава въпрос за християните) не проявиха надрелигиозна, човешка позиция и не ни защитиха тогава? Най-много боли от мълчанието. От това,че вие бяхте нями свидетели на погромите които изтърпя мюсюлманското население на България.
Не трябва само сухо да се изпозлавт думите  - толерантност, свобода,равенство, братство - трябва да се бори човек за това...
Нека Възродителният процес да бъде последната срамна страница във великата история на България!

    За всички ни ще е най-добре ако мислим за бъдещето...
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: река_Въча on May 18, 2009, 22:55
Искам да се знае,че обикновения т.н. българин не беше пряк виновник за случилото се, ние знаем това - виновните са ясни - безродниците комунисто-бошлевики..Ние само косвено ви 'обвиняваме' за смущаващото мълчание по онова време...
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: daczo on May 19, 2009, 01:50
Dobre az sym po star i pomnia propagandata.Kumunistite praveha sybrania.Turcia i pomacite posiagat na nashata rodina.Iskat autonomia,gotviat se na vojna.Praviat atentati.Syveckia syuz e s nas.Bylgarite poviarvaha.Sega viżdame neshtata inache.Vseki patriot shte zashtetava svoiata rodina.Ako ne e bilo taka ,kakto govoriha,az ne biah v Bylgaria prez tova vreme,no se izviniavam zashtoto poviarvah.
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Nazmi on May 22, 2009, 13:35
 Постинга е на Snake  -Ти незнеш ли ,че за Възродителните процеси бяха вкл. всички културни деици .Какви ли несе ивървиха да ни напомнят след като насила ни наложиха имената какви сме .А вижте сама с очите си тук,същото продължава.Но този път имат вече и много "палета" от нашите.Така им викаме ние на село на онези ,които са с властимащите-"палета".И как не каза един българските интелектуалци хубава дума за нас.Може и теб да те боли много за арменците ,защото си от арменски происход.Но сега си имате държава /маѝка/ нали.А ние помаците сме пак сираци и всеки ни ползва когато и както пожелае.Тя нашата" маѝка "иска от нас за да ни признае за собствени деца да ни смени имената,вярата и тогава ще сме истински неѝни.Иначе ще уважава само Асан и Осман когато  копа на полето а  Иван И Драган да стои на стола и да диктува как да се копа и кога.
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Nazmi on May 22, 2009, 13:40
  Posting na Snake-Благодаря ти много.Това много ме трогна:"Върнах си бащиното име ,но от къде да съм сигурен че пак няма да го вземат".
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Nazmi on May 22, 2009, 13:43
 Преместено от друга Тема,постинга е на muti6   Жанина Драгостинова

В петъка, когато в полите на Витоша ударил зловещият гръм (б. р. – самоубийството на Ахмед Емин), тъкмо се бях върнала от Измир и се канех да пиша репортаж за българските турци, изселили се там. Ехото от гърма заглъхваше бавно и мъчително и промени намеренията ми. Казах си, че едва ли репортажът ще прозвучи актуално точно в „тази ситуация”, че трябва да изчакам, за да видя какво ще се случи. Случващото се и ситуацията обаче сочеха точно към противоположното – за българските турци и изобщо за българските мюсюлмани трябва да се разказва.

Разказът, слушането са път към познанието. Само когато знаем повече един за друг, ще открием, че нещата, които ни свързват, са много повече от тези, които ни разделят. И тогава няма да делим християнска от мюсюлманска България и някак много по-лесно ще ни е да приемем, че право на живот в тази страна имат и българи, и турци, и помаци. Земята и небето са еднакви към всички. Друг е въпросът с държавата.
От Освобождението до наши дни българската държава никога не е знаела, и явно все още не знае, как да се отнася към мюсюлманите си. Те са доведените деца на християнската майка, нелюбими, натрапени някак, нежелани, но от кумова срама не иде директно да се отърве от тях. Затова държавата ту е подавала храна на мюсюлманите, ту е взимала пръчката и ги е била през ръцете, оправдавайки се, че така ги възпитава в добро поведение. Плодовете от това шизофренично държане берем днес.

Не познавам хората от централата на ДПС. Дори никога не съм ги виждала на живо. Но вече смея да твърдя, че добре познавам т.нар. „обикновени” български турци и помаци. Повече от година обикалям из районите с турско и помашко население, бях сред изселниците в Бурса, Истанбул и Измир, разговарях с български турци и помаци, които са отишли да търсят препитанието си на Запад, в случая – Виена. Храних се на трапезите им, спах в къщите им. Разбира се, всяко правило има своето изключение, но няма да звучи преувеличено, ако кажа, че това са кротки, гостоприемни и трудолюбиви хора. И много наплашени. И от българи, и от свои. Признавам, не е лесно да ги разприказваш. Посрещат ме любезно, но винаги „с едно наум”. Някак не могат веднага да приемат, че искам да чуя историите им от чисто журналистически интерес. Че не съм агент на ДС, на „Атака”, в краен случай на Доган. Нужно им е време да ме опознаят и чак тогава да ми се доверят. Част от разказите им могат да се прочетат и в архива на e-vestnik (виж линковете по-долу). Не мога да ги виня за страха им. Той е насаждан от десетилетия от българската държава, която всеки път е правила така, че турците и помаците в България да се чувстват втора категория хора.

Сред помаците има възрастни хора, на които 3 пъти са им сменяни имената. Затова не се учудих, когато един дядо край село Припек ми каза, че няма име. Баща му го кръстил Селим, държавата – Стоян. „Върнах си бащиното име, но откъде да съм сигурен, че пак няма да ми го вземат?”, попита човекът. Опитах се да го успокоя, че днес това е невъзможно. Не ми повярва.

„По царско, разказваше един друг възрастен човек от Златоград, на помаците не ни даваха никаква държавна служба. Дори пъдари не ни правеха. Комунистите излязоха хитри, дадоха ни държавни постове и всичките помаци отидоха на работа в МВР-то.”
Да, дойде ред на това малко изключение – държавата се е отнесла равнопоставено към християни и мюсюлмани, когато е трябвало да ги вербува за агенти на ДС. Само за няколко сребърника и едните, и другите са били готови да предават роднини и приятели, обвивайки страха, сребролюбието, чревоугодничеството или кариеризма си във високопарни фрази като „служба в името на родината”. Нали ви казах – повече си приличаме, отколкото се различаваме.
http://e-vestnik.bg/4925 (http://e-vestnik.bg/4925)

Title: Re:Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: PETER on May 23, 2009, 08:38
"Смисленият разговор за т.нар. възродителен процес включва основно два въпроса - може ли това да бъде повторено и понесена ли беше отговорност. Отговорът и на двата въпроса е не. България е член на Европейския съюз и има конституция и институции, които в общи линии гарантират спазването на основните права. Повторение на т.нар. възродителен процес при тези условия е невъзможно. И това е добрата новина. Лошата новина е, че никой не понесе отговорност за това емблематично престъпление. Това са важните въпроси по темата."
http://www.dnevnik.bg/izbori2009/komentari_i_analizi/2009/05/20/722461_taka_im_e_izgodno/ (http://www.dnevnik.bg/izbori2009/komentari_i_analizi/2009/05/20/722461_taka_im_e_izgodno/)
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: YusnI on May 24, 2009, 18:55
Eto edno int video, koeto smqtam 4e mqstoto mu e tuka. Tva mai e bilo sled kato ni sa varnali imenata.

 http://www.youtube.com/watch?v=YTxN5S9Msnk (http://www.youtube.com/watch?v=YTxN5S9Msnk)
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: yusu on May 25, 2009, 14:03
Разказ на Един Брезничанин 
 Информационна Агенция Фокус
Исмаил Гюзун е на 74 години. Роден в гоцеделчевското село Брезница, където живее и сега. През 1973 г. става пряк участник в насилствената промяна на имената на мюсюлманите в България. Събитието остава завинаги в историята с трагичните случаи в селата Корница и Брезница, които дават и жертви по време на тези събития. Трима са убитите в Корница, а двама в Брезница. Днес се навършват 35 години от така наречените Корнишки събития. Пред радио “Фокус” – Пирин Исмаил Гюзун разказва за събитията“Фокус”: Предстои една тъжна годишнина за вашето село Брезница и за съседното Корница. Преди 35 години смениха имената ви. Разкажете как стана това?Исмаил Гюзун: Стана с бой – изтрепаха ни. Ей тук на главата, виждате ли го – то се забелязва. Има белег. Хванаха пушката изкъм цевта и с приклада ми отпраха главата. Тогава ми строшиха и крака и вече не мога да ходя добре с него. Двамина човека от село убиха, а другите сме пребити от бой. “Фокус”: Как се казваха убитите, помните ли имената?Исмаил Гюзун: Тефик Хаджи и Исмаил Кальор са двамата. Убиха ги, за да може да се уплашим и да се съгласим да ни сложат християнски имена. Кой може да се съгласи да си даде вярата? Това е все едно да се откажеш от вярата и да вземеш друга вяра. И така ... изтрепаха ни. “Фокус”: Какво точно се случи тогава. В домовете ви ли дойдоха или ви извикаха някъде?Исмаил Гюзун: Дойде човек от Корница, който ни каза, че там ще има събрание. И ни каза да идем там, да се разберем и да чуем какво важно нещо ще ни кажат. А той всъщност ни е подмамил нарочно да идем там и да ни хванат.“Фокус”: Значи той е бил предател?Исмаил Гюзун: Да, предател.“Фокус”: А той от вашите хора ли беше или християнин?Исмаил Гюзун: От нашите беше. Дойде тука. То вече е било вързано селото Корница – пълно с милиция, но те са го пуснали нарочно да дойде тука и да ни закара и нас там. Да ни подмами. И ние отидохме да чуем какво ще кажат. Не знаехме дали е за хубаво или за лошо, ама тръгнахме. И ни пресрещнаха. Имаше един младеж, който беше тръгнал от Лъжница да си закара булка Тефик Хаджи се казваше. Любили са се с някаква мома от Лъжница и са се били разбрали да иде да си я закара от там за булка. И те, като ни пресрещат не знаят, че там върви и го убиват на пътя, пред нас. От куршума кръвта така започна да шурти, чак пяна излизаше. Майка му падна върху него. А те дойдоха и й казват на нея: “Ти майка ли му си?”, а тя казва “Майка съм му”. А те: “Каква си красавица. Айде да те закараме ей там в дерето.” Приказваха ги такива на майка му, дето си мъкнеше косата от мъка, че са го убили. И така .. биха ни колкото си искаха и после си дойдохме. “Фокус”: А вие само мъже ли бяхте тръгнали от селото?Исмаил Гюзун: Ние бяхме много – почти цялото село. И мъже и жени. Прекарваха ни през един язовир – той е между Корница и нашето село Брезница. “Фокус”: Защо ви накараха да минете оттам?Исмаил Гюзун: Да ни изтезават. Пресрещнаха ни да не минаваме по пътя, дето си ходим, а да влезем във водата – да ни хванат по-лесно. На една жена, тя ми е комшийка, във водата й паднаха шалварите. Нали знаете, че нашите жени ходят така – с шалвари. Като излезе от водата беше без шалвари. Една друга се случи че имаше 2 чифта у нея, та й даде. След това си дойдохме от там. Тук имаше един старец – Исмаил Кальор се казваше. Той си се греел на огъня, на оджак, на старата къща. Греел си се и те дойдоха тука с пистолетите, отвориха вратата и в главата го гръмнаха и го убиха на място, пред нас. Убиха го, да ни изплашат и да ходим да си сменяме имената, да си дадеме вярата. Започнаха да ходят по селото, закарваха ни в читалището, караха ни да се подпишем, че си сменяме името. Няма да ни питат ти какво избираш, а слагат това дето на тях им е удобно. На мен по прякор ми казват Млякото. И аз затова исках да ми сложат това име, ама не се съгласиха. “Фокус”: А какво име ви дадоха?Исмаил Гюзун: Да го кажа ли? Не знам, много ми е грозно това име. Самуил. “Фокус”: И как ви стана цялото име, след като го промениха?Исмаил Гюзун: Самуил Юлианов Гюзелев. И още по-голяма срамота. Баща ми беше починал и неговото име смениха. И на починалите хора ги смениха – на всичките. И така ми казаха, че ще се казвам вече. Не Исмаил Гюзун, а Самуил Гюзелев. Добре, че дойде това време и пак се оправиха нещата. Сега вече сме весели и сме добре и доволни. “Фокус”: Спомняте ли си често за тези случаи и разказвате ли на младите какво е било тогава?Исмаил Гюзун: Ооо, разказваме им. Това може ли да се забрави. Даже на 29 – ти декември, като ни върнаха имената, всяка година тогава тука има концерти, веселби, празненства – всяка година. Казваме го Куртулуш Байрям – че сме се куртулисали от тая мъка. “Фокус”: А тази годишнина от събитията на 28 март отбелязвате ли я?Исмаил Гюзун: Това е тъжна дата. Не я тачим толкова. Тука имаме паметник в село на двамата дето ги убиха. Има и в съседното село Корница паметник – там трима убиха. Иначе ние си празнуваме на 29-ти декември, когато сме се отървали от това. “Фокус”: Освен убитите знам, че е имало много хора дето са лежали по затворите или пък са ги изселили. Така ли е?Исмаил Гюзун: Имаше, да. И аз бях репресиран през 89-та година. Откараха ме в Ботевград.“Фокус”: Там са ви изселили?Исмаил Гюзун: Репресираха ме. Изпратиха ме там да живея.“Фокус”: Кога беше това?Исмаил Гюзун: През 89-та година. Бяхме много мъже от тука. Там седях 4 дни и после ме пратиха в Сливница“Фокус”: Цялото семейство ли ви изпратиха там?Исмаил Гюзун: Не, само аз. Самичък бях“Фокус”: И защо е станало това?Исмаил Гюзун: Никой не ти обяснява защо. Дойдоха у нас, взеха ме и ме закараха там. Заведоха ни на полигона в Сливница. Имаше един майор Тимев. Дано Господ да го поживи – да е здрав и жив. А ние го казваме – Аллах да го закриля. Той ме забеляза, че не мога добре да ходя с крака и вървим така заедно и аз разказвам всичко ей това, дето и на теб сега го разказвам – какво сме преживяли. А той ми казва: “Ти знаеш ли какво досие има за теб от вашето село?” А аз го питам “Какво досие? Дали отидох на някой да откърша от царевицата да дам на децата или взех от чуждото сено да нахраня коня. Дали съм набрал чужд боб? Какво съм направил, та тук сакат човек ме карате да марширувам?”. Аз бях във военни дрехи. Тогава бях на 69 години, а те ме облякоха като военен. И той тогава ми каза, че в мойто досие са се подписали партийния секретар на селото и кмета, че съм убил двама българи на площада, когато са ни сменяли имената. Аз се засмях и му казах: “Ако някога се случи да дойдеш в нашето село ще те откарам на българското гробище, защото имаме ние и българи в селото. Там ще видиш: колкото хора са легнали и колкото паметника са изправени – всичките от мене са налягали в земята. Аз съм такъв лош човек.” Така беше. Аз му казах тогава, че ние дето сме там викнати на Сливница, никой от нас няма кабаат. Това си е наша дума – че не е виновен човек. Ама щом тогава власта беше решила, че сме виновни, ние какво да направим. “Фокус”: А каква е истината? Имаше ли убити християни тогава при тия събития?Исмаил Гюзун: Нямаше никой. Нито сме ги били ние. Те бяха въоръжени, а ние си бяхме ей така – с двете голи ръце. Какво може да направим. Накараха ни да си вдигнем ръцете до главата и да си сложим лактите до нея – като кон както застава. Да не можем да гледаме кой точно ни бие. Берекят, че дойде това време. Сега сме спокойни. Празнуваме си и Байрями и всички празници. Никой не ни притеснява. Голяма мъка е да ти вземат вярата. Трудно се живее така. Сега е друго. Дано никой да не го изживява това. Даниела КРАНТЕВА

 
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Snake on May 29, 2009, 04:39
http://frognews.bg/news_12406/%D0%96%D0%B8%D0%B2%D0%BA%D0%BE%D0%B2_%D0%93%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%BC_300_000_%D1%82%D1%83%D1%80%D1%86%D0%B8_%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%BA_%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BC%D0%B5_%D0%9A%D0%B8%D0%BF%D1%8A%D1%80/ (http://frognews.bg/news_12406/%D0%96%D0%B8%D0%B2%D0%BA%D0%BE%D0%B2_%D0%93%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%BC_300_000_%D1%82%D1%83%D1%80%D1%86%D0%B8_%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%BA_%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BC%D0%B5_%D0%9A%D0%B8%D0%BF%D1%8A%D1%80/)
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: mustafa_b on May 29, 2009, 15:56
(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fimg241.imageshack.us%2Fimg241%2F9342%2F87370677.th.jpg&hash=1816cf6877121c94fdbfd9330cb455f6) (http://img241.imageshack.us/my.php?image=87370677.jpg)
http://img241.imageshack.us/img241/9342/87370677.jpg (http://img241.imageshack.us/img241/9342/87370677.jpg)

(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fimg241.imageshack.us%2Fimg241%2F3685%2F69947813.th.jpg&hash=0211760944244d01c4e7d905889ed704) (http://img241.imageshack.us/my.php?image=69947813.jpg)
http://img241.imageshack.us/img241/3685/69947813.jpg (http://img241.imageshack.us/img241/3685/69947813.jpg)

(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fimg241.imageshack.us%2Fimg241%2F9555%2F89723803.th.jpg&hash=b6dbf8709199d2567c8d7cd1e1f1bad8) (http://img241.imageshack.us/my.php?image=89723803.jpg)
http://img241.imageshack.us/img241/9555/89723803.jpg (http://img241.imageshack.us/img241/9555/89723803.jpg)

(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fimg241.imageshack.us%2Fimg241%2F6779%2F39510223.th.jpg&hash=314a4e4843db81ca1362f2bcc7512822) (http://img241.imageshack.us/my.php?image=39510223.jpg)
http://img241.imageshack.us/img241/6779/39510223.jpg (http://img241.imageshack.us/img241/6779/39510223.jpg)
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: ismetaga on May 29, 2009, 21:03
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=134995 (http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=134995)
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Isyankar on June 01, 2009, 11:39
Не знам дали това е най-подходящото място, но не искам да отварям нова тема, затова ето нещо интересно от Ройтерс.

Ройтерс: Пукнатини в българския етнически модел

01 юни 2009 | 08:32 | Агенция "Фокус"

Крумовград. Над двадесет години след предприетата в България кампания, от тогавашния комунистически режим, за преследване на мюсюлманското малцинство, представителите му се страхуват че нарастващата ксенофобия може да върне този кошмар. Според тях растящата антимюсюлманска реторика подстрекава към етническа омраза и отваря стари рани, съобщава Ройтерс.
„Ние всички сме много притеснени. Хората са уплашени от крайнодесните партии, които проповядват и искат да видят България като държава от една нация”, казва 56-годишният философ и бивш учител Мустафа Юмер.
Мюсюлманите са около 12% от 7.6-милионното население на балканската държава, като по-голямата част от останалото население принадлежи към Българската православна църква. Страната си спечели похвали за избягването на етнически сблъсъци след края на Студената война, за разлика от бивша Югославия с която граничи на запад.
България е единствената страна в ЕС където мюсюлманите не са имигранти. Повечето са потомци на етнически турци, заселили се по време на управлението на Османската империя. Те живеят заедно с християни в култура известна като „комшулук”.
Но растящата популярност на крайнодясната партия Атака и формирането на по-крайно отношение на други десни политици спрямо мюсюлманите преди парламентарните избори през юли, разкрива „пукнатини” в българския модел.
Атака е малко вероятно да бъде част от следващото правителство, но помогна за установяването на тона в предизборната кампания.
Някои мюсюлмани се опасяват да не изгубят гражданските си права, получени през последните две десетилетия, и да не се повторят репресиите от 80-те години, ако националисти се присъединят към едно коалиционно правителство след изборите на 5 юли.
Според анализатори, старите традиции на хубаво добросъседство и предходните 45 г. на официален комунистически атеизъм за момента правят трудно навлизането на радикалния ислям в България.

© 2009 Всички права запазени. Позоваването на Информационна агенция "Фокус" е задължително!

http://www.focus-news.net/?id=n1194533 (http://www.focus-news.net/?id=n1194533)
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Isyankar on June 01, 2009, 14:54
Продължение (жалко, че не мога да си редактирам мнение от преди малко над час и се налага 2 поста да пускам):

“Ако продължим да бездействаме и не започнем работа като български патриоти, един ден те ще ни завладеят. Ще анексират цели региони от страната”, призоваваше лидерът на “Атака” Волен Сидеров на предизборен митинг през май.
През последните 2-3 години бяха регистрирани над 100 случая на вандалски прояви срещу мюсюлмански джамии и други религиозни сгради.
От друга страна, на мюсюлманките в някои български училища бе забранено носенето на традиционния хиджаб - було, което скрива косите и шията на момичето. Това изглежда като първия тревожен сигнал за появата на същите проблеми с мюсюлманите, които белязаха през последните години редица държави в Западна Европа.

Радикализация?

Някои мюсюлмани се опасяват да не изгубят гражданските си права, получени през последните две десетилетия, и да не се повторят репресиите от 80-те години, ако националисти се присъединят към едно коалиционно правителство след изборите на 5 юли.
Според анализатори, старите традиции на добросъседство и предходните 45 г. на официален комунистически атеизъм за момента правят трудно навлизането на радикалния ислям в България.
“Възродителният процес”, проведен по време на управлението на последния комунистически лидер в страната, Тодор Живков, за насилствена асимилация на мюсюлманите, се състоеше в това те да приемат насила прекръстването си с български имена, доведе до масово изселване на близо 300,000 етнически турци в съседна Турция през 1989 г. Според различни данни, между 500 и 1500 души са загинали по време на възродителния процес, в периода от 1984 - 1989 г., а хиляди други са били заточени в трудови лагери. В отговор на тази репресия, турски терористи организираха бомбено нападение в страната, при което загинаха десетки цивилни.
“Раните щяха да заздравеят, ако някои хора не ги отварят отново”, казва 49-годишният зъболекар Фикри Гулистан от Момчилград, където турският език се употребява в ежедневието на всички жители.
Някои религиозни лидери предупреждават, че малцинствени групи мюсюлмани действително могат да попаднат под влиянието на радикални духовници, идващи отвън. “Правим всичко възможно да пресечем всеки подобен процес”, заяви Хюсеин Хафазов, помощник на главния мюфтия Мустафа Алиш Хаджи, “Опитваме се да имаме контрол над всяка джамия и всеки ритуал. Досега сме имали успех”, допълва той. Ако към мюсюлманите продължават да бъдат отправяни подобни обвинения, че са терористи и опасни за сигурността на страната, не се знае кога те наистина ще започнат да се чувстват така.
От своя страна, главният мюфтия заяви, че през последните 19 години в страната са построени общо 323 джамии, главно благодарение на лични дарения на по-заможни мюсюлмани или от страна на ислямски организации в чужбина, включително и Турция.
Българската полиция проведе няколко разследвания около съмнения за ислямистки звена в страната, дори извърши няколко ареста, но тези обвинения не бяха потвърдени и съответно не бяха повдигнати обвинения. През март, силите за сигурност започнаха разследване около кмет на населеното предимно с мюсюлмани село Рибново, към когото бяха отправени обвинения в съдействие със саудитска групировка, за разпространение на радикален ислям в региона на Родопите. И тук нямаше официално повдигнати обвинения, но случаят бе широко коментиран от медиите и предизвика редица антимюсюлмански лозунги като “България за българите”. Религиозните лидери отричат съществуването на радикален ислям и случаят с Рибново само увеличава тревогите на местните хора, че политиците заплашват толерантността в смесените общества.

Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: EVROPOMAK on June 01, 2009, 15:07
Сега малко по-сериозно! Незнам, но все съм се чудел защо в масовите медии и чужди коментари все се споменава, че едва ли не "възродителниат процес" е започнал през 1985г. и се е проявил и възобновил през 1989г.?  8)
Нещо, все убягва от на част от журналистите онези различните "ВП"-та , през 1912г. , различните проявления след това и засилено възобновяване през 1972г. Дали затова, че през тези години бяха насочени основно към Помашкия етнос, поради непознаване на тази тема от една част от журналистите, или поради други причини не се посочват тези години!  ???
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Българин on June 01, 2009, 15:19
Появата на "Атака" и засилването на влиянието й през последните години е съвсем нормална реакция и трябва да го разберете. Според мен тази тенденция ще достигне своя връх през следващите 4 години и ще започне полека-лека да се свива. Тази тенденция е в резултат на несъразмерното присъствие на ДПС във властта през последните 2 мандата и на отношението към българите християни в смесените райони от страна на администрацията на ДПС. В моя роден град Лозница, Разградско, е почти невъзможно християнин да започне да развива някакъв сериозен бизнес или пък да направи значима инвестиция, без благословията на ДПС. Да не говорим за това да си намери работа в администрацията - общинска или държавна, ако не е член или привърженик на ДПС. Затова и тези райони са изостанали, в тях почти няма никакви инвестиции, освен турски, а хората умишлено са държани в бедност и страх, за да бъдат контролирани от Ахмед Доган.

Докато не се разчупи тази отровна прегръдка, такова ще е положението, за съжаление.
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: PNK2003 on June 01, 2009, 16:25
You are not allowed to view links. Register or Login
Появата на "Атака" и засилването на влиянието й през последните 8 години е съвсем нормална реакция и трябва да го разберете. Според мен тази тенденция ще достигне своя връх през следващите 4 години и ще започне полека-лека да се свива. Тази тенденция е в резултат на несъразмерното присъствие на ДПС във властта през последните 2 мандата и на отношението към българите християни в смесените райони от страна на администрацията на ДПС. В моя роден град Лозница, Разградско, е почти невъзможно християнин да започне да развива някакъв сериозен бизнес или пък да направи значима инвестиция, без благословията на ДПС. Да не говорим за това да си намери работа в администрацията - общинска или държавна, ако не е член или привърженик на ДПС. Затова и тези райони са изостанали, в тях почти няма никакви инвестиции, освен турски, а хората умишлено са държани в бедност и страх, за да бъдат контролирани от Ахмед Доган.

Докато не се разчупи тази отровна прегръдка, такова ще е положението, за съжаление.

Ако това не ставаше с благословията на ДПС, то със сигурност щеше да е необходима нечия друга благословия...

Проблемът с ДПС е, че умишлено държат в бедност и страх собствените си гласоподаватели, както сам твърдите.  Гладният човек винаги е по-лесен за манипулация.

Що се касае до Атака...  Може би от ДПС са най-добре запознати.
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Българин on June 01, 2009, 16:33
You are not allowed to view links. Register or Login
Ако това не ставаше с благословията на ДПС, то със сигурност щеше да е необходима нечия друга благословия...

Проблемът с ДПС е, че умишлено държат в бедност и страх собствените си гласоподаватели, както сам твърдите.  Гладният човек винаги е по-лесен за манипулация.

Що се касае до Атака...  Може би от ДПС са най-добре запознати.

Според мен "Атака" не е рожба на ДПС, макар че на Доган му идват дюшеш действията и изявленията на Волен. Тъй като преди да почна работа в "ТЕМА" бях близо 4 години във в. "Земя", издаван от бившия шеф на Шесто на ДС Димитър Иванов, поназнайвам някои неща за "Атака".

Що се отнася до "благословиите" - в общините, ръководени от други партии, не се създават толкова много пречки по всевъзможни начини на потенциалните инвеститори, както в районите, управлявани от ДПС. Не знам на какво се дължи това, всеки може сам да си отговори на този въпрос.
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Nazmi on June 01, 2009, 23:42
You are not allowed to view links. Register or Login
Драги мои съфорумци,
Днес точно няколко дни пред изборите...реших да ви публикувам една тема от един вестник.Бившите садисти и възродители от десетките геноциди и възродителни процеси все още са на власт.Те продължават пировата си игра.Вие сами ги знаете кои са...за това няма да споменавам имена.Но знам че след 3-4 дена много хора ще гласуват на тези лъжци които все още са на власт.Вече 20 години нашите надежди за една реална демокрация са излъгани и продължават да бъдат излъгани.Бивши възродители все още са на власт.На власт са и техните лакеи,агенти,доносници...и садисти.Дори има едни които са в листата на Евро Депутатите.Прочетет това:

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=134995 (http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=134995)
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Nazmi on June 01, 2009, 23:50
Постинга на Тео е преместен тук понеже има създаден линк от ismetaga ,иначе си пишете,ето и замисъла на ТЕО което може и тук да се пише.Цитат на Тео"- Окей можеш да истриеш темата.Но там не се вижда и исках да съсредоточа вниманието на особено важната тема за стерилизацията на жените ни- край на цитата" . Съгласен съм Тео  за  важния  проблем,дето е искал да се обърне внимание,така че пишете!
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: teo on June 02, 2009, 00:05
Исках тази тема да бъде една отделна тема защото даването на един линк и отминаването без някакъв коментар е сериозен пропуск.Днес ни управляват потомствени агенти на които вие след 3-4 дена ще си дадете гласа и доверието си на тях.Един от потомствените агенти и доносници на малцинствата и традициите на малцинствата  е Юнал Лютфю от "любимата ни партия"- ДПС.За мен един потомствен "чантаджия"  като Юнал Лютфу,отдавна далеч от проблемите ни ...продължителят на възродителните процеси над народите ни.Всеки е свободен да избира своя депутат,на никого не налагам своето мнение.

Тази тема е толкова важна че, стерилизацията е един от методите на Възродителите.Ако не вземем мерки и не говорим това може да продължи.

Искам да ви напомням как със години продължи унишожаването на един от местните народи на "плуващата във Демократични вълни Норвегия....ТАТЕРИТЕ.Те са дошли в Норвегия преди 4000 г.До 1978 стерилизацията на жените им продължи докато напълно унищожиха този народ.Днес във Норвегия няма Татери,но в центъра на Осло има огромни двуметрови паметници на жени със разтворени ръце....към небитието.Да днес норвежците признават този геноцит но,......вече народът на Татерите е унищожен.
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Българин on June 02, 2009, 00:12
You are not allowed to view links. Register or Login
Исках тази тема да бъде една отделна тема защото даването на един линк и отминаването без някакъв коментар е сериозен пропуск.Днес ни управляват потомствени агенти на които вие след 3-4 дена ще си дадете гласа и доверието си на тях.Един от потомствените агенти и доносници на малцинствата и традициите на малцинствата  е Юнал Лютфю.За мен един потомствен "чантаджия"  като Юнал Лютфу,отдавна далеч от проблемите ни ...продължителят на възродителните процеси над народите ни.Всеки е свободен да избира своя депутат,на никого не налагам своето мнение.

Тази тема е толкова важна че, стерилизацията е един от методите на Възродителите.Ако не вземем мерки и не говорим това може да продължи.

Искам да ви напомням как със години продължи унишожаването на един от местните народи на "плуващата във Демократични вълни Норвегия....ТАТЕРИТЕ.Те са дошли в Норвегия преди 4000 г.До 1978 стерилизацията на жените им продължи докато напълно унищожиха този народ.Днес във Норвегия няма Татери,но в центъра на Осло има огромни двуметрови паметници на жени със разтворени ръце....към небитието.Да днес норвежците признават този геноцит но,......вече народът на Татерите е унищожен.

Тео, ето, че ти сам започваш да сипваш в копанята на хора като "Лютфю", които гледат да се задържат на власт, насаждайки страх у мюсюлманите. Това ли ти е целта? За каква стерилизация на жените ви говориш в 21 век, бе пич? Кой ще ви "стерилизира"? Освен това комунистите може да са били големи изроди, но чак стерилизация... твърде съмнителна е тази работа, да не кажа - предизборна.

Правете деца и ги отглеждайте като достойни граждани на България!
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: dim56 on June 02, 2009, 00:23
Смятам, че от няколко дни насам в този сайт вече стартира прдизборната кампания.
Ако модераторите не вземат навреме мерки съгласно правилата, не ми се мисли на какво ще заприлича сайта, докато минат тези пусти избори  >:(
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Българин on June 02, 2009, 00:26
Дим56, хубаво е да има сблъсък на мненията. Политиката е важна част от обществения живот. Важно е и да се гласува масово - особено в България!

Но ей такива евтини подавания няколко дни преди изборите...
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Nazmi on June 02, 2009, 00:29
dim56,  Къде видя политика,ако може да ми посочиш! Иначе това дето е пуснал Тео е само статия от 24 часа писана от журналист! А за повдигнатия проблем по горе наистина знам,че е имало такива случаи в болниците при израждане на бебета от друга националност по време на" екскурзията " през 1989 година!
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Българин on June 02, 2009, 00:32
Статията не е писана от журналист, а от един объркан от скандали в личния си живот политик и бивш лекар, Назми. И целта е да привлича внимание към себе си, както го прави Янето.

Дайте едно сериозно доказателство, че са "стерилизирани" жени в Разград, или пък където и да е.
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: dim56 on June 02, 2009, 00:34
На вниманието на Назми:

You are not allowed to view links. Register or Login
...Днес ни управляват потомствени агенти на които вие след 3-4 дена ще си дадете гласа и доверието си на тях.Един от потомствените агенти и доносници на малцинствата и традициите на малцинствата  е Юнал Лютфю от "любимата ни партия"- ДПС.За мен един потомствен "чантаджия"  като Юнал Лютфу,отдавна далеч от проблемите ни ...

NO COMMENT
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Nazmi on June 02, 2009, 00:41
dim 56,разбирам те! Питам обаче къде е агитацията за определен политик,Тео в постинга си е посочил как да се предпазим от такива доносници като посочения,и има основание.Едно е да се споменава политик или партия и друго е да се призовава да се гласува за определена личност.Когато се посочват грешките на дадена личност НЕ е политика,погледни над Тео постингите на Българин и ПНК2003,просто не смятам че има политика,иначе веднага слагам изстривалката и гумата! ;)
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: dim56 on June 02, 2009, 00:46
Спирам, проблема не е мой. Можеш да изтриеш настоящия ми пост, защото е спам  ;)
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: mustafa_b on June 10, 2009, 12:43
"ДЕТСКИ СПОМЕНИ"
Садък Мехмед Хаджи
Роден на 05.03.1960 г. в село Лъжница, общ.Гоце Делчев, обл. Благоевград


От Лъжница съм, имах неприятния късмет да живея с този стрес по смяната на имената и до сега си го изживявам този стрес и ще кажа защо.
Аз бях от 6 за 7 клас и по един много детски начин се включих в тези събития. Лично си спомням човека, който махаше знамето, тука на местността "Голака". Ние научихме, че Корница са блокирали пътя долу на разклона и не пускат учителите повече да учат децата. И се случи така. че съшия ден, доколкото си спомням беше понеделник, учителите не дойдоха на училище. И споменатия ден, доколкото си спомням, 27 март спомням си го добре, че беше понеделник, защото бях добре облечен. Майка ми ме беше облякла добре, доста чисто, така си го спомням и ние децата се юрнахме по бащите. Тъй като цяло село беше се събрало, маса народ, и ние въодушевени от всичко това. като си мислехме, че играем някаква детска игра, всички деца се набутахме с тях и тичаме нагоре. Спомням си много добре, че родителите усетиха, че работата е дебела и почнаха да ни гонят да не вървим с тях и по едно време се разделиха на две. Едни искаха да вървим с тях, а други искаха да ни върнат. В крайна сметка те ни спират, а ние оттук, оттам се юрнахме заедно с тях. Имаше наклон, по някаква случайност аз бях единственото дете, което слезе, мина реката и се оказах на нивите. При озъртането аз видях 5-6 човека до мен от възрастните и аз бях единственото дете. До мен се случи един човек - Ибрахим Куртов. Първите хора, които бяха с автомати с прикладите просто бяха готови да удрят. И същият този Ибрахим като го грабна единият, който вървеше срещу него с автомат, като го удари в земята и автомага му хвръкна пред мен. Аз го взимам и да го дам на Ибрахим. обаче на 3 метра срещу мен един конник с грамаден кон, насочил пистолета и досега си го спомням ей така, срещу мен е пистолет. Дали защото бях дете, та не ме застреля, дали коня изпревари и коня ме претъркаля* и автомата ми хвръкна. Подмина ме коня. завъртя се след малко и пак срещу мен, но аз го извъртях. Хвърлих се в реката и почнах да бягам, но имаше един плет. Там до плета гледам една жена, един я хванал, ама я налага много яко. Тя се опитваше да прехвърли плета, да се защити, обаче той я връща. Като беше я хванал за косата, ей така и като я извъртя ми се видя, че е на горския сега майка му. Аз я гледам тази жена. ама оня я налага яко. Опитах се аз през плета, не става и отдясно извъртях и избягах.
Но не ви казах, този Ибрахим Куртов като го хвана тоя и го удари, като му хвръкна автомата, следващия гледам така го удари, че този човек направо се зарова* в земята. Това го видях, уплаших се лошо и забягах. Горе на чукарката* се успокоявам малко, вече сам на 200-300 м. над "бойното поле", ако може така да се каже и сам се отпуснал, гледам какво става долу. В същия момент, ама вече истински патрони в краката ми. Пръста повдигатей така. И Исмаил Рахмов, който почина след това, удари ме по главата и казва:
- Лягай бе, копеле, ще те утрепят - и ме придърпа така зад метлите.
Постояхме малко там и хората, вече ония долу, които слезнаха, си изпатиха доста. Хората взеха да бягат, да бягат- да се връщат, изплашиха се доста, защото взеха да стрелят с истински куршуми. Отначалото като тичахме надолу стреляха ама нямаше нищо, обаче при връщането започнаха с истински куршуми да стрелят. Връщам се тук и майка ми като ме видя живата вода, се развика:
- Ах мръсник, ти къде си бил, ти ли ще оправиш света - и ма кашляла едно хубаво - баща ти отиде с овцете, но не си е взел ядене. Да отидеш оттук надолу към местността "Варвара" да му занесеш! -вика.
А тази местност е точно на лице с Корница и оттатък Брезнишкото землище. Занесох му яденето на баща ми, а той е наблюдавал, това течение на коли към Корница, точно когато пристигнах при него. от Брезшща се зададе страшно много народ, почерня всичко, ние гледаме, направена една верига от стражарите (полицията) и правят едно разтягане, ние всичко гледаме това ни е по права линия на около 2 км. и наблюдаваме как през цялото това време ги заграждат. Заградиха ги и ги тикат в язовира. И бащата посочва, там като жена прилича една, където командва парада. Направи ни впечатление, че тя беше като с червено манто, нещо махаше и ревеше там. Заградиха хората и ги натикаха в язовира. Просто всички как идват в язовира. След това се прибрах.
Но след 20 години аз основах ДПС в Лъжница. И за толкова години след това ние не събрахме тия хора, да им благодарим, че са събрали кураж да влезнат в този конфликт, тия хора, които слезнаха долу чак до нивата. След 20 години, ние се загоорихме* със съпруга на тази жена, дето беше на плета и аз му казвам:
-   Абе, аго Саид, твоята жена беше ли там на нивите? - и му разказах как съм я видял, а той заплака и казва:
-   Да моята жена беше, толкова години една благодарност не й са казали.
След това се хващам на работа в Гоце Делчев, какво нещо е детският стрес, хващам се на работа в 1-во основно училище и като отивам на работа един човек от пожарната като минавам на работа. като го видя, ми се обръща сърцето, някакъв страх. И ми прави впечатление, така в продължение на доста време, когато го видя. Близо една година изкарах там и се сетих, че този човек ми е познат от Корнишките събития, обаче не съм сигурен. По едно време и той взе да ме гледа странно и имаше един домакин там Спас се ка таше. Аз му разказвам всичко за Корница, какво съм преживял. И му казвам, че един човек тук винаги ме притеснява като идвам на работа. И той вика, че ще го пита. Пред полицията имаше една лавка, те ходиха там на закуска.
-   Аз ще намеря начин да го питам, - ми казва Спас.
Минаха около десетина дена и той ми казва, че този човек е участвал в Корница, а аз си мисля "Какво нещо е, толкова години да минат и да помня тази физиономия". Аз като дете, каквото съм преживял, ето и до ден - днешен, Аллах ми е свидетел, като се сетя за това нещо, така съм стресиран от тия събития, че не знам...
Първия учебен ден след събитията, първата работа на директора Гилемеров бе да ме извика в дирекцията и ми казва:
-   Ти бе мръсник, ти ли бе с автомат, за къде си тръгнал с този автомат - като ме удари и аз на земята изпадам в шок, добре че имаше един учител Стоилов, който ме учеше до 4-ти клас и много
ме уважаваше като ученик, влезна в дирекцията и като видя каза на директора:
- Мръсник долен, как не те е срам, дете да го удряш така - ако не беше дошъл другаря Стоилов, този въпросния "другар" Гелемеров щеше да ме смаже в дирекцията от бой.
А днес участници във възродителния процес са кметове, това е лъжедемокрация. След 1990 година учех в Египет и след като се завърнах получавах едни заплашителни писма. Писмата бяха написани на пощенски бланки. "Марш оттука бе, египетска маймуно, ще ти запалим къщата, ще ти унищожим семейството". Аз нямах намерение втора година да ходя в Египет, но по тия причини, пак отидох, въпреки че условията бяха тежки. След като се завърнах от Египет, пак продължиха писмата. Те бяха на пощенски бланки, изпращането им беше от Гоце Делчев. Въпреки тези заплахи, по мой адрес и по адрес на семейството ми, аз останах. Минаха 1-2 години. Имах нещо инцидентсместния полицай, по едно време той ме извика в кметството и пред очите на 5-6 свидетеля: кмета, секретаря, данъчната служителка и други ме смаза от бой, направо не можех да гледам. Едвам се измъкнах от съвета. Отидох в Гоце Делчев да изкарам медицинско, целия в кръв, едното ми око беше направо затворено и доктора ме пита, да не съм бил в Босна. Започна да ми записва данните, да ме преглежда и по едно време телефона иззвъня. Нещо се заговори там и доктора ми казва:
-   Слушай момче, по-добре се прибери у вас. Това ще ти мине не се занимавай - и не иска да ми изкара медицинско свидетелство.Просто бях учуден. И оттам отивам при прокурора, там имаше една
жена и като ме видя се уплаши:
-   Какво става, къде така са те подредили - вика
Имах проблем с един полицай - казвам
Можеш ли да пишеш - ме пита прокурора
Гледай в какво състояние съм не мога да пиша - аз му казвам, тогава извика една жена и каза аз да говоря, а тя ще пише. Тъкмо почнахме, по едно време му зазвъня телефона и прокурорът ми казва:
-   Момче, ако искаш ла си жив и здрав прибери си се. Това ще ти размине, положението ти е терсене - така ми казва прокурора, представяш ли си.
Когато влизах при прокурора, на улицата нямаше никаква полицейска кола, на излизане имаше няколко. Дали просто това всичко е от време на Корнишките събития съм бил набелязан или нещо друго, но и до ден - днешен не знам, какво става и защо така стана.

(от книгата "Горчиви разкази")


Title: Re: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Coban on August 02, 2009, 17:00
 Разказ за смяната на имената на българите-мюсюлмани (Ибриям Рунтов, член на Мюсюлманския стачен комитет за самозащита)

Р. Узунова: Ето, включих.

Ибриям Рунтов: На 14и май 1972 г. в с. Барутин, окръг Благоевградски, рано сутринта цялото село е блокирано от войска и милиция. Целта на това нахлуване в района е да „покръстят” местното население. Селяните правят отчаяна съпротива срещу добре въоръжената армия, която по численост наброява над 5000 души. За сведение: имало и 3 танка и много добре обучени кучета. В това стълкновение намират смъртта си 11 човека. Ето имената им: Неджибе Келхасанова, Емине Ибрахимова, Джамал Ибрахимов, Фатма Кехайова. На другия ден, на 15 март същата година, да, `72а, били убити Кемал Куртов, Ибрахим Калфаджиев, Джамиле Османова, Халил Рахатов, Сервет Печенегова, Салих Калфаджиев, Чесик Келхасанов. По същото време град Доспат също бил обкръжен от войска и милиция. Също са били убити 10 човека: Незаметин Хасъзов, Реджеп Тахиров, Абдула Хаджиев, Мехмед Моллаалиев, Шукри Ибрахимов, Халил Черкезов, Реджеп Карталов, Халиф Ибрахимов, Хасан Дервишев, Халиф Джаферов. Убити имало от с. Любча, Благоевградско, четири човека: Байрям Селимов, Джамал Пашалиев, Савзи (?) Салиев, Джамал Чолаков. От село Драгиново, Пазарджишко, е убит Мухарем Мустафов. От град Велинград - Мустафа Ахмедов. Други 200 човека били ранени. Много семейства са принудително интернирани по различни краища на България. Трети по затворите. Всичко това е станало само за това, че хората отказали да си сменят имената. На 28 март 1973 година същата съдба сполетява и селата: Корница, Брезница, Лъжница и други.

Р. Узунова: От кой окръг?

И. Рунтов: Всички от Благоевградски окръг. Тук искам да припомня, че жителите на с. Корница цели три месеца, в най-големия студ - млади и стари, майки с кърмачета, по цели дни и нощи са събрани на едно място, в центъра на селото, в очакване на нещо добро. По този начин изразявали своето несъгласие срещу диктаторския режим в България, който си поставя за цел да им отнеме насила най-ценното у човека - вярата, името, самочувствието. Конна армия, придружена от много войска разбиват обръча и нахлуват в селото. Започват нечовешките издевателства над мирното и трудолюбиво мюсюлманско население. Там намират смъртта си 4 човека: Хюсеин Караалиев, Мухарем Барганов, Халиф Мустафов-Амидеин (трите имена му казвам - тъй му е прякора, Амидеин) и Мухарем Хаджибекиров, а други десет човека са натикани по затворите. Ето имената им: Халил Бялков - осъден на 12 години затвор, Айруш Хаджиев - 8 години, Хюсеин Сърмалиев - 8 години, Юсуф Сърмалиев - 6 години, Осман Бузев - 5 години, Мустафа Бялков - 3 години, Исмаил Бялков - 8 години и Ибрахим Кесьов - 10 години, от село Лъжница, пак Благоевградско. Всички те излежаха присъдите си в Старозагорския затвор; Байрям Гетов - 12 години и Байрям Дзулев - 6 години, изтърпяват наказанието си в Софийския затвор; а Мухарем Хаджибекиров намира смъртта си в Старозагорския затвор. Над 90 човека са ранени. 60 семейства са интернирани, главно в Северна България. Същата съдба сполетява и с. Долно Изворово, окръг Старозагорски и околните села около Казанлък. В затвора са натикани много хора. Ето някои от тях: Рамадан Ахмедов Рунтов - 6 години, Хюсеин Айрулов - 5 години, Джамал Джамбазов - 4 години, Ибрахим Аленгаров - 3 години - всички от село Долно Изворово, окръг Старозагорски; Кязим Чаушев - 7 години, от г. Казанлък; Кадри Спасиев - от с. Крън, Старозагорско – 3.5 години; Селим Мустафов от Казанлък – 2.5 години; Касим Шукриев – 2.5 години, от гр. Казанлък. Интернирани: Ибрахим Касаджиев, Мухарем Имамов от с. Долно Изворово, Махмуд Махмудов от Казанлък,  д-р Шейзатин Махмудов от Казанлък. По-късно д-р Махмудов е осъден на година и половина и изпратен в Белене. След като излежава присъдата си, отново е осъден на 3 години и е изпратен в Старозагорския затвор. Ето някои военни подразделения, които са взели активно участие в този кръстоносен поход на режима: 13 пехотен полк от Кюстендил, военно подразделение от „Червените барети” от Кюстендил, 21 полк от Смолян, 14 пехотен полк от Благоевград, 39 пехотен полк от гр. Гоце Делчев, военни подразделения от Радомир, Разлог и Доспат и около 3000 милиционери, и стотици добре обучени за целта кучета. И всичко това става в Народна Република България само за това, че хората не желаят да се „покръстят”, а уж всичко това било доброволно.

Р. Узунова: А, това, `72а година - тогава „Червени барети” имаше ли?

И. Рунтов: Как няма? „Червени барети” съществуват още откакто идват комунистите.

Р. Узунова: Аха, не знаех…

(…)

И. Рунтов: Ами ето, това е главното, което … По `70а година, дето взимат решения,… през 1970а година... имам сведения - под № 509 примерно, нямам го тука при мен; как…, кои хора взимат участия, министърът на вътрешните работи - Цанев ли, как беше там…, този - Гриша Филипов, нали е бил тогава представител в Смолянски окръг…

Р. Узунова: Ами това е много интересно!

И. Рунтов: Кметове, държавни…, на всичките имената ги имам. Началник ДС Смолян, началник ДС еди къде си, кметът на еди кое си - под номер еди какъв си… започва сменянето на имената…, цялото ръководство се води…, така цялата кампания до края на `85а година..

Р. Узунова: Ама това е много интересно...

И. Рунтов: Ами де да знаех. За другия път! За другия път… Имам го, всичкото го имам преписано, при мене го имам, само че не го нося със себе си. А сега, само за момент, да видя…

(11.07.1989 г., ролка № 383)
Title: Re: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Coban on August 25, 2009, 21:50


Памет/ българските турци (http://www.youtube.com/watch?v=51vzy7zrjJI&feature=related#normal)

calıntı gözler (bulgar zulmü)4 (http://www.youtube.com/watch?v=MWul-vGSDlw&feature=related#normal)
Title: Re: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: sultan selim on August 28, 2009, 16:49
В 19 век Бабяк е чисто мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Бабяк (Babiak) е посочено като село с 892 домакинства и 2100 жители помаци.[3] Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Бабяк (Бабекъ) е българо-мохамеданско селище. В него живеят 3600 българи-мохамедани[4].



По време на Възродителния процес през 1972 година бабечани научават за насилствената смяна на имената в Родопите и изработват план за противодействие. От бабешките колиби се събират около 400 мъже, чиято цел е да прекосят Рила по билото ѝ и през Самоков да достигнат до София, където да протестират пред американското и турското посолство. ДС разбира за операцията едва след като групата е тръгнала и незабавно стартира спешна високопланинска операция за неутрализиране на бунтовниците. Повечето бабечани от групата са заловени, пребити или интернирани, а един възрастен човек умира и е свален на ръце до град Белово.[7]

Title: Re: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: sultan selim on August 28, 2009, 17:05
възродителен Процес (http://vbox7.com/play:cc95a228)
Title: Re: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: sultan selim on August 28, 2009, 17:23
http://www.lubamanolova.info/jestoki_igri4.html (http://www.lubamanolova.info/jestoki_igri4.html)
Title: Re: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Coban on August 30, 2009, 16:55
  Кръвта от 1984 г. или защо в Момчилград има шведски граждани

Преди двайсетина дни Мехмедали Иляз от село Груево до Момчилград получава писмо от Военната прокуратура в Кърджали, с което му съобщават, че делото срещу евентуалния убиец на баща му е прекратено. Поради липса на доказателства. Изгорял архивът на пожарната, се казвало в писмото. Мехмедали не помни кога е заведено делото. Преди много години, казва той. По едно време уж се знаело кой е убиецът, после всичко отново се затрило. Едва ли някога нещо щяло се разбере.

Бащата, Мустафа Иляз Али, умира на 26 декември 1984 г. Прострелян. По това време вече е поставено началото на т.нар. “възродителен процес”. Из селата в околността обикалят милиционери и местни деятели на БКП и сменят имената на българските турци. Но не масово, както ще направят месеци по-късно, а първо при смесените бракове. Или на друг принцип: в едното село сменят имената на две семейства, в съседното – на още две. Официалната версия обаче е, че турците не са заплашени и че на подмяна подлежат само имената на помаците. Въпреки тези приказки хората започват да се чувстват застрашени. Още повече, че военното присъствие по пътищата се увеличава. В някои от селата си изработват тактика за защита – няколко мъже застават на пътя в началото на селото и гледат дали ще се зададат военните коли. Забележат ли ги, уведомяват останалите и те се изнасят към гората. Веднъж тъй, втори път тъй, на третия военните преграждат селото и хората се оказват в капан. Години по-късно разбират, че ги хващат, не защото военните били хитри, а защото сред самите български турци имало предатели. Но в началото никой не е вярвал в съществуването на мюсюлмански поп Кръстю.
Мехмедали. Снимки: авторката

На 26 декември селяните от Груево виждат наближаващите военни коли. За да се защитят, нареждат на пътя гуми от камиони и ги запалват. Това става към шест следобед. Джипките се връщат, но към десет вечерта идват отново с подкрепление – автобус с барети и пожарна кола. Малко преди това токът в Груево спира.
В това време хората се организират и излизат пред селото. Най-отпред са жените. От пожарната кола пускат към живата верига вода, в която има пясък. Баретите стрелят – кой във въздуха, кой на месо. Трима от селяните се търкулват ранени в канавката. Военните викат линейка и ги прибират. Мустафа Иляз е един от тях. Предполага се, че починал още в линейката. Военният лекар, който го преглежда, казва, че е прострелян. Селският фелдшер разглежда трупа по-късно и също твърди, че Мустафа е убит от куршум. Съседите, които мият тялото и го подготвят за погребението, потвърждават. Семейството получава дрехите – риза и елече, прогизнали от кръв и с дупки от куршуми. В смъртния акт обаче е отбелязано, че причина за смъртта е кръвоизлив в корема. Толкоз. Свидетелските показания на лекаря и съседите не се приемат. И до днес това положение не е променено. Убиецът най-вероятно е пенсионер от пожарната, на който така и никога никой няма да потърси сметка, смята синът. След 1990 г. семейството получава еднократно обезщетение от 600 лева. Там, където е станала престрелката, в началото на селото, е поставена паметна плоча с името на Мустафа Иляз и другите двама загинали. Ако не е бил убит, тогава защо е това? – пита днес синът му – Все едно, нещата така ще си останат, неясни.

На същия 26-и декември най-отпред в редицата е и тогава 26-годишната Хюсние Реджеп Исмаил. Ранена е в лявата ръка до лакътя. Припада. Съседи я отнасят в близката сушилня за тютюн и я скриват. Фелдшерът я превързва и вижда, че куршумът е излязъл, но смята, че все пак трябва да иде на другия ден в Момчилград на преглед. Хюсние тръгва. Никой шофьор на автобус обаче не иска да я качи. Шофьорите са местни български турци, но страхът вече е плъзнал из областта. “Ти си от Груево – казват й. – Ще ни донесеш нова беля.” В болницата докторът не отказва да я прегледа, но пуска райбера.

Четири години Хюсние не може да движи пръстите на ръката си. Изпитва силни болки. Решава да отиде на преглед в София. Местният лекар я предупреждава, че няма да я приемат. Хюсние е намислила хитрост, че ще ги излъже, като каже, че се е набучила на арматурно желязо. Когато в клиниката в Горна баня обаче правят снимката, лекарят разбира, че травмата е от куршум и отказва да я лекува. Да се заеме с ръката й се съгласява доктор от Варна, но чак през 1990 г.

Днес Хюсние работи във фабрика “Перлит”. Годините от 84-а до 90-а определя като “време на страх и гавра”. Дали често се връща в мислите си към тях? “Такова нещо не се забравя. И да искам, не мога”, казва тя. След онази нощ на сблъсъка години наред всеки ден трябва да ходи в кметството и да се подписва, че е в селото. Но най-много боли от това, че техни хора, български турци от Груево, изведнъж доброволно се отказали от имената си, заиграли хоро на мегдана и гордо декламирали как най-после са намерили българския си корен. “Но всяко стадо си има мърша – заключава Хюсние. – За мен тия хора просто не съществуват.” Дали трябва да се знаят кои са? “Ние си ги знаем, ние всичко знаем. А другите май никога няма да ги научат. Тогава властта знаеше, че няма на кого да се оплачем и правеше с нас каквото си поиска. А сега и да се оплачем – пак нищо”, казва тя.
После разказва, че докато била в болницата на 27 декември, Хюсние видяла да внасят на носилка Мюмюн. Заобиколен от милиционери. Струйка кръв излизала в ъгълчето на устата му. Отишло си било момчето.

Мюмюн Мустафа Ахад е ученик от село Равен. Приятелите му тръгват към демонстрацията в Момчилград, и той с тях. “Не знаех, че е там. Но цял ден ми беше напрегнато – разказва днес баща му Мустафа Ахад. – Бях на кошарите при овцете. Като не се прибра, тръгнах да го търся по роднините по другите села. Накрая отидох в болницата в Момчилград.” Цял ден крият какво се е случило с Мюмюн. Накрая хората му казват, че е застрелян в градската градина през деня. Ден преди да навърши 16 години. На втория ден от болницата дават на родителите смъртен акт, в който пише, че Мюмюн е починал от сърдечен удар. Всички са видели убиеца – военен старшина. Мустафа Ахад иска да го съди, но заплашват свидетелите и те се отказват да свидетелстват. Погребението става набързо, малко хора идват, сплашени са. След 90-а депутати от района обещават да му помогнат да се започне дело, нищо не се случва. Междувременно убиецът, вече пенсионер, търси бащата. Дори сам поставя камък на гроба на Мюмюн. Бащата обаче начуква камъка на парчета и ги хвърля. Поставя свои. “Отначало исках мъст, после всичко оставих ей така – казва Мустафа. – И да отмъстя, Мюмюн няма да се върне.”

Кметството почита Мюмюн, като изгражда чешма с паметна плоча. “Защо ми е тази чешма? Всеки път като мина край нея, плача”, казва майката Хатидже. След смъртта на сина си тя се разболява. Днес пенсията й от 105 лева не стига за всичките лекарства, които са й предписали. Мъртвите са зачетени с плоча, но за живите няма кой да се грижи. Днешната голяма болка на Хатидже е 22-годишната й дъщеря. Била шивачка в Момчилград. Затворили фабриката, за последната година работа дори не й платили. Оттогава 4 години е безработна. Помолили шофьора на автобуса, който събира работниците от селата, да я превозва до града безплатно, докато си намери нова работа. Шефът на автобусната фирма обещал да не й взима пари за билет, но само с обещанието си останал.
Хатидже, майката на Мюмюн. Снимки: авторката

Януари тази година момичето се омъжило без сватба, тъй като родителите не могли да спестят пари за тържество. Мустафа и Хатидже се чувстват виновни пред дъщерята, дерт им, че не вдигнали сватба, но какво да направят.

Докато разказва, Хатидже оставя сълзите й кротко да се стичат по бузите, после ги забърсва, влиза в къщата и се връща с неразпечатана кутия шоколадови бонбони. В този дом рядко идват гости, но пристигне ли някой, домакинята трябва да го почерпи. Въпреки бедността и нищетата. Питам я дали някой от селото отваря дума за сина й? Помнят ли го хората? Знаят ли как е загинал2 „Едва ли – въздъхва Хатидже. – Миналото пречи на живите.”
„Само аз го сънувам всяка вечер – казва бащата. – Върви към мен през нивата и вика: „Татко, не съм умрял, жив съм, татко…”
Сбогувам се с родителите на разстреляното момче. Трудно ми е да намеря думи за утеха. Хатидже явно разбира затруднението ми и ме прегръща, сякаш тя мен утешава, задето ми се е наложило да се срещна с мъката им. Двамата са оставени сами в страданието, никой не ги търси, никой не се сеща, че имат нужда от помощ. Не е време за спомени, дошло е време да се правят пари, а това че Мустафа и Хатидже са изпаднали от задъхания ход на събитията, си остава техен проблем.

В самота преживял последните си дни и Нури Адалъ. Дисидентът прекарал общо към 23 години по затвори и в Белене, днес няма възпоменателен митинг, на който да не се споменава името му и да не се развява знамето на героичната му биография. Но преди пет години, тогава над 80-годишният Адалъ, бил оставен съвсем сам. Не е известно как е починал. Съседи открили вече разлагащия се труп в апартамента му в Момчилград четири дена след настъпването на смъртта. Миризмата била много силна, затова разбили вратата. Явно приживе нямало кой да се погрижи за страдалеца. Погребан е край село Островец. Четирите гроба – неговия, на майка му и на двете му жени – са потънали във висока трева.
В село Горно Дюлево пък е паметната плоча на Мустафа Юмер. Казват, че се самоубил в следствието, където е бил като обвиняем като организатор на бунтове. Политическите затворници обаче не вярват на такава версия. В затвора не можеш да се самоубиеш, казват те. И да си блъскаш главата в стената, пак няма да умреш. Някой трябва да ти помогне. Кой ли е помогнал на Юмер да умре, не се знае и никога няма да се разбере. Зад плочата е празната му къща. Семейството се е изнесло в Турция. Понякога идвал синът, но и той не знаел какво да прави с имота.


Срещу заключената къща на Мустафа е празното училище на селото. То обаче вече не е изоставено. Купили го англичани. В момента го ремонтират. Това е второ село в района, в което ми показват училище, купено от англичани. Тук изразът „къщи, големи като селски прогимназии” скоро ще придобие веществения си вид. Темата за прииждащите англичани измества тази за смяната на имената, разстрелите, изселването. Все пак трябва да се гледа напред, а повечето хора тук гледат на англичаните, кой знае защо, като на приносители на материални блага. Нали от Запада идват.
Може би защото повечето от младите мъже от този край са разбрали, че със садене на тютюн семейство не се гледа и са заминали на Запад. От години основният поминък в района е гурбетчийството.

В село Бенковски е построена поредната чешма, поставени са големи паметни плочи. И тук през декември 1984 г. е имало кървави сблъсъци. В тях загива малката Тюркан, момиченце на година и половина. Заварвам покрай паметника млада жена да разхожда току-що проходилото си дете. Питам я какво знае за тия събития. Била от съседно село, отвръща жената. Чувала нещо, но подробности не знаела. Свекърът й със сигурност бил преживял всичко и би могъл да разкаже, но той починал. Жената повече прекарвала в съседното село при майка си, където била начална учителка. Тук идвала само когато мъжът й се връщал от гурбет. Бил строителен работник в Германия. И в Белгия бил, и в Холандия… Двамата с мъжа й много искали да се съберат, той да не се щура по света, но като нямало работа…


Жената не се интересува кой, защо и за какво е загивал. Единственото, което иска, е работа и добро заплащане. Много простичко желание – да живее добре. А, да, като пътувал, мъжът й използвал личната карта с българско име. Така имал по-малко проблеми по границите. На фона на тази тъжна изповед чешмата, издигната в чест на застреляното момиченце Тюркан, стои като един помпозен и безсмислен камък.

И едно врабче да пие вода от твоята чешма, пак хаир си направил, казват мюсюлманите. Право казват. Само че някак подхвърлено, изречено полу на глас и с леко страхлив тон чувах и такива изречения – многото чешми тук са построени за утеха на новите бизнесмени с трохите от различни проекти. Хубаво, направиха паметни плочи, но и работа да бяха създали на хората, че този гурбет пари носи, но семейства разделя.


И Момчилград дава своите жертви през същия този декември. Организаторите на протестната демонстрация бързо са арестувани. Тогава се е смятало, че ги разкриват благодарение на снимките, които се правят от военните коли. По-късно политическите затворници узнават същата горчива истина – сред тях е имало агенти. В затвора един от разпитващите казал на И.Х.:”Знаем, че агентите са долни типове, знаем, че утре и нас ще предадат, но какво да правим, такава е играта, сега са ни нужни и ги използваме.” След разстрелите и арестите преименуването става изключително лесно. Момчилград се превръща в Мартиновград – толкова много мартиновци се появили.

През 89-а започва изселването на “мартиновците”. Първите насила. Получават задграничен паспорт и билет за влак до Швеция. Да се махат, е заръката. При голямата екскурзия някои доброволно тръгват към Турция, други пак към Швеция. Затова в града днес има много шведски граждани.
Е, на някои не им провървяло с политическата биография. Например интервюто за даване на политическо убежище при Б.М., който се сетил да замине по-късно, протекло така: Защо искаш да останеш в Швеция? В България ме бият, отговорил той. Защо? Е, мен лично – не, но други са били. България вече е демократична страна, казали шведите. Можеш да се връщаш. Върнал се Б.М. Днес внася от Турция преоценени дрехи с дефекти и ги продава в магазинче, наречено “Бутик”.

Ф.В. пък заминал за Австрия, лагера Трайскирхен. През март 1990 се обадил по телефона на вуйчо си, когото неотдавна били пуснали от затвора и рекъл: “Вуйчо, прати ми нотариално заверен документ, че си бил в затвора, че да ме пратят в Америка!” Що да стори вуйчото – пратил.
С течение на времето отиването до Швеция се усложнявало все повече. Демокрацията си има някои недостатъци: няма как да се пишеш репресиран политически. Нужни са други хитрости. Например като тази – братът на Р.Д. вече бил успял да вземе шведско гражданство като политически преследван, защото бил от първите. За да измъкне в чужбина и Р.Д., той фиктивно се развежда с жена си там. И фиктивно се жени за жената на Р.Д, т.е.булката се жени за девера си. Сега и двете семейства са се сдобили с шведско поданство. “Вече отникъде не могат да ме изгонят – казва Р.Д. – имам къща в България, имам къща в Турция, имам къща в Швеция!” Прав е човекът, не могат! А и не бива!


Някои пак я умеят играта, знаят как да използват мекото и на социализма, и на капитализма. Но повечето от тия, които бяха прецакани през 84-а политически, в новото време ги прецакват икономически. Но това е част от голямата политическа игра, в която за героите строят чешми, за да могат на тях ченгетата да си измият ръцете.
Няколко пъти повторих изречението – днес не е време за история, днес е време да се правят пари. Чувах го от различни хора, докато обикалях из Момчилградско. Тук смятат, че миналото пречи на икономическия просперитет. А пък той е много по-нужен, отколкото някакви си спомени. Обяснението е съвсем просто – политическите началници са се трансформирали в икономически. Хората са пострадали веднъж и са се научили, че с мълчание повече се постига. Това е поуката от историята. Протестиращите ги разстрелват.
Основно забавление на мъжете в Момчилград е играта на бридж. В Хасково още не бяха чували за бриджа, когато ние правехме турнири, казват гордо те. Това е игра, при която трябва голяма съобразителност, обясняват ми. Седят по кафенетата и пляскат картите. Голямо надцакване пада. Понякога се карат. На висок глас. Разделят се сърдити. На другия пак сядат и почват отначало. Около една маса се събират бивши жертви и бивши палачи. Ние него си го знаем, казват жертвите за евентуалното ченге, но слаби му били ангелите, поддал се. Искам да ми посочат някой, за когото са абсолютни сигурни, че е от доносниците, за да говоря и с него. Имената на тези хора се оказват държавна тайна в Момчилград. Абе имаше един, пенсионер е сега, тук някъде живееше, ама как ли се казваше… Това е най-честият отговор, който чувам. Пък и какво ли ще ти каже? Че е защитавал България, това ще рече. Те друго не знаят да говорят.

Разбирам ги, срамът, че са предадени от свои, все още не е надживян. Страхът, че същите пак дърпат конците, продължава да държи за гушите. Но трябва ли забравим историята, преди още да сме я научили? Питам мъжете защо в ГДР има обществена чувствителност към онова време на вербуване на слабите, на предателства на най-близките, а у нас – не. Защото – гласи отговорът – при немците всеки плаща това, което е изпил. А при нас не се знае кой какво слага на трапезата. Заедно ядем и пием, докато заедно паднем под масата. Мъдро!

В компютърния клуб в центъра на града две 14-годишни момчета играят в мрежа Counter Strike. Интересувам се дали у дома са им разказали нещо за смяната на имената, за демонстрациите, за жертвите. “Кои имена? – учудва се едното момче. – О, да, баба нещо ми разказа, но аз не слушах много внимателно. Падам си повече по математиката. Понякога с татко гледам канала History, там Хитлер, Сталин… такива разни.”
Излизам навън и поемам дълбоко от планинския въздух. Източните Родопи край Момчилград са божествено красиви. Земя, при чието създаване сякаш християнският и мюсюлманският бог са си стиснали ръцете. Дано след като преди време я напоиха с кръв, сега да не я зазидат в бетон, каквито изглежда са туристическите мераци. Нали било време за правене на пари…

http://e-vestnik.bg/3848 (http://e-vestnik.bg/3848)
Title: Re: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Azi-2000. on August 31, 2009, 05:37
Bratko Coban, tova koeto si publikuval istoricheski e neshto bezcenno,i dava svetlina na mnogo fakti na stradaniqta na Pomashkiq narod.Osobeno me razvylnuva posting 171 intervu na Ibrqm Runtov pred Rumqna Uzunova  za jertvite po Kornica,Breznica,Kazanlyshko...,kakto i posledniq ti posting.Neka istoricheski se vidi kakvo e izjivql pomaka prez vekovete.Zatova saita e bezcenen.
Title: Re: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Shumarov on August 31, 2009, 15:02
Pozdravleniq za postinga ti, Coban!Az bqh uchenik v Momchilgrad, kogato stanaha opisanite sybitiq.Kato se razchu za demonstraciqta na ploshtada-vsichki uchenici huknaha natam.Direktoryt na uchilishteto beshe zastanal na vhoda, i pazeshe da ne se izliza, no uchilishteto opustq za minuti.Na ploshtada beshe pylno sys hora-prostestirashti.Imashe edna voenna mashina BTR do sgradata na bankata, i na kupolata na BTR beshe se iztiposal edin oficer ot pod.36050 sys granatomet v ryka.Voiskata ot podelenieto ne izpolzva oryjie s/u demonstrantite, no pristignalite po-kysno bareti, koito bqha civilno oblecheni razprysnaha demonstraciqta sys strelba.Ognestrelno oryjie izpolzva i voiskata ot granichniq otrqd, koito beshe v Momchilgrad.Tozi razkaz zvuchi tyjno, kato blues.20 godini po-kysno nqma vinovni za tezi zverstva.Nikoi ne poe otgovornost za tezi divashki sybitiq.
Title: Re: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Coban on September 07, 2009, 21:59
Azi-2000,

Znaete li kolko hora iskat da zabravim prichinenite ni miki i stradania,i kakvo sme teglili i teglim maltsinstvata v Bulgaria s godini?Iskat da si zabravim vyarata, religiata,obichaite,minaloto,pradedite,istoriata,traditsiite,ezik i kultura i vsichko drugo kato etnosti? 
Molbata mi kim thay e-Ostavete horata na mira


You are not allowed to view links. Register or Login
Bratko Coban, tova koeto si publikuval istoricheski e neshto bezcenno,i dava svetlina na mnogo fakti na stradaniqta na Pomashkiq narod.Osobeno me razvylnuva posting 171 intervu na Ibrqm Runtov pred Rumqna Uzunova  za jertvite po Kornica,Breznica,Kazanlyshko...,kakto i posledniq ti posting.Neka istoricheski se vidi kakvo e izjivql pomaka prez vekovete.Zatova saita e bezcenen.
Title: Re: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Coban on October 22, 2009, 15:35
СТРОГО СЕКРЕТНИТЕ АРХИВИ

"Възродителния процес" Комунистически терор


4 януари 1948
Пленум на ЦК на БРП(к). Взето е решение за изселване на "небългарско" (турско и помашко) население от южната граница на страната.

1 август 1949
Нови ноти на САЩ и Великобритания за нарушаване от българското правителство на чл. 2 от мирния договор за гарантиране на гражданските права и свободи.

3 август 1950
Политбюро на ЦК на БКП решава административните власти да поощряват с всички средства изселването на етническите турци в Турция, преди всичко от родопските гранични райони, а оставащите в страната да бъдат изселени в Северна България.

10 август 1950
Нота до турското правителство, с която се иска Турция да приеме 250 000 български турци, пожелали да се изселят, в срок от 3 месеца. Турция протестира, че Конвенцията за установяване от 1925 не предвижда масови изселвания и срокове. Икономиката й не може да поеме такава изселническа вълна.

22 септември 1950
Втора нота до турското правителство с настояване изселващите се български турци да получат турски визи, защото са продали имотите си и са в трудно положение пред настъпващата зима.

7 октомври 1950
Турция затваря границата си за изселниците, защото цигански семейства без турски визи и без право на изселване са влезли в страната.

2 декември 1950
След като България приема циганските семейства да бъдат върнати обратно и поема задължение да не допуска изселването на лица без турски визи, границата е отворена отново.

26 април 1951
Решение на Политбюро на ЦК на БКП за подобряване работата сред турското население отбелязва завой в политиката към малцинствата по съветския модел на многонационална държава. Стимулира се културното и стопанско развитие на турското население с цел "откъсването му от исляма и приобщаване към социалистическото строителство".

19 октомври 1951
Решение на Политбюро дава свобода на етнокултурното обособяване на турското население. Открива се специалност "Турска филология" в Софийския университет, създават се три полувисши института за подготовка на начални учители - в Кърджали, Шумен и Благоевград; откриват се основни училища със задължително преподаване на турски език до четвърти клас; създават се известни предимства за постъпване в средните и висшите училища.

7 ноември 1951
Турция затваря границата си, защото българските власти отново допускат изселването на цигански семейства, които нямат това право и турски визи. От началото на изселническата кампания през 1949 са се изселили около 156 000 етнически турци. На 30 ноември България обявява, че прекратява изселванията на български турци.



21 юни 1958
Нов завой в политиката спрямо малцинствата. Политбюро решава да бъдат слети турските и българските училища, задължително обучение на български в началните и прогимназиалните степени, майчиният език се изучава като отделна дисциплина.

2-4 октомври 1958
Пленум на ЦК на БКП утвърждава "Тезиси за работата на партията сред турското население", според които ходжите и религията са използвани за политически цели, за да бъде отделено турското население от българското.

5 април 1962
Политбюро на ЦК на БКП утвърждава "мероприятия против турчеенето на цигани, татари и българи с мохамеданско изповедание". Започва насилственото им преименуване, което до събитията през 1964 в Гоцеделчевско протича без особен шум.
На същото заседание е обсъдена проверката на лагера в Ловеч, извършена през март от партийна комисия начело с Борис Велчев. ТВО край Ловеч е създаден веднага след закриването на останалите лагери през 1959 с въдворяването на 170 души от лагера в Белене. Инициативата за "лагер за хулигани" е на Тодор Живков след зачестили случаи на хулиганство през 1957. От 10 август 1961 лагерът не е ТВО, а "трудова група". Дотогава въдворяването е ставало с подпис на окръжния прокурор, първия секретар на окръжния комитет и началника на МВР, след това без подпис на прокурор. През лагера са преминали над 1200 души, 150 са загинали от тежкия режим или са били убити (най-много убийства са извършени от август до ноември 1961, когато насилието е прехвърлено от милиционерите на звеневите и бригадните), 810 души са пуснати на свобода като неправилно задържани (300 души през септември 1961, 462 души в началото на февруари 1962), по време на проверката в Ловеч са 223 мъже, в Скравена - 31 жени. Комисията описва непоносимите условия на живот и труд и физическото насилие. Решено е лагера да бъде закрит, основната отговорност е възложена на Мирчо Спасов, който отговаря пряко за лагерите, но не става и дума за наказателна отговорност, а за партийно наказание и преместване на друга, по-висока в йерархията работа. На 23 април са освободени всички 30 жени от лагера в с. Скравена, а до края на месеца са освободени 209 лагерници от Ловеч, 5 са предадени на съд. "Трудовата група" край Ловеч е закрита на 8 май със заповед на министъра на вътрешните работи Дико Диков.

22 март 1964
На съвещание на градския комитет на БКП в Гоце Делчев представителите на ОК на БКП в Благоевград дават за пример извършеното преименуване в Якоруда и Белица. Градският комитет начело със Съботин Генов, Петър Дюлгеров и К. Малинов предприема мерки за смяната на имената. Първоначално се оказва натиск върху българите мюсюлмани, които са партийни членове, да си сменят имената, за да служат за пример на останалите. След като съпротивата им е пречупена, те сменят имената си, но го запазват в тайна. Градският комитет в Гоце Делчев решава да бъдат създадени специални комисии по преименуването във всяка община, в които да има представители на милицията. Под предлог за учения армията също трябва да бъде на разположение за блокиране на селата. Предвижда се преименуването да бъде извършено с натиск, но без прилагане на сила.
края на март 1964
Насилственото преименуване на българите мюсюлмани предизвиква вълнения, особено силни в Рибново, Корница и Брезница. В Рибново комисията по преименуването е набита, а придружаващите я войници и милиционери стрелят във въздуха. След като силите се изтеглят от селото, хората организират денонощно дежурство и опожаряват единствения мост, за да спрат достъпа до селото. Армията и милицията блокират селото, спряно е водоснабдяването и доставката на храни. 200 души от Корница, Брезница, Лъжница и Буково са спрени в Рила, преди да стигнат пеша до София, за да протестират срещу смяната на имената. Една част от населението търси спасение в гората. Опитът за покръстване трае седмица. Местните функционери като Кръстю Тричков са за насилствено преименуване, но Тодор Живков решава на преименуваните да бъдат върнати старите паспорти. ЦК изпраща комисия, която спира преименуването и хвърля вината за насилията върху местното партийно ръководство. Редът е възстановен през април. На 12 май 1964 Политбюро осъжда местните функционери, които са изпълнили погрешно решението от началото на март.

15-17 март 1972
Милиция и армейски подразделения с танкове правят блокада на село Барутин, Смолянско. Миньорите от урановия рудник са бити, за да сменят имената си. След тридневна обсада армията и милицията навлизат в селото със стрелба. Милиционери и войници нахлуват от къща на къща, има много пребити. Убити са Неджибе Келосманова и Емине Ибрахимова, шестима са ранени, шестима са осъдени на затвор.

май 1972
Смяна на имената на българите мюсюлмани в Якоруда и Бунцево. При опит на група хора да отидат на протест в София е убит един човек от групата; по-късно в Бунцево е убит от протестиращи секретарят на градския комитет на ОФ в Якоруда, агитиращ за смяната на имената.

декември 1972
Мюсюлмани от с. Корница са привиквани в милицията в Гоце Делчев и са принуждавани да подпишат декларации за смяна на имената. Началникът на VI отдел на Държавна сигурност в Гоце Делчев прави опит да арестува полевъдния бригадир, но жените от селото не му позволяват. В отговор е изпратена група милиционери с кучета, което предизвиква излизането на хората на площада. Те остават там в продължение на три месеца, като настояват да бъдат признати официално за турци, децата им да се обучават на турски език и да не се посяга на имената им. По време на денонощния им протест в селото идват първият секретар на ОК на БКП в Благоевград Петър Дюлгеров, военни начело с командващия Първа българска армия ген. Борис Карамфилов, местният партизански командир ген. Крум Радонов.
28 март 1973
Призори между 500 и 2000 милиционери и войници обграждат село Корница, Гоцеделчевско. Изходите на селото са блокирани от картечари. Хората се събират на площада и се отбраняват с камъни и колове. Милицията и армията откриват автоматична стрелба. Убити са петима души от селото, а десетки са ранени и пребити. Ранени са и няколко милиционери. Много от ранените се страхуват да отидат в болницата и остават по домовете си. 10 души от протестиращите са осъдени общо на 78 години затвор, някои от протестиращите са изселени. След като протестите са смазани, смяната на имената е извършена под ръководството на секретаря на ГК на БКП в Гоце Делчев Борис Аврамов.

25 април 1973
В 5.00 сутринта в Девин въоръжени с автомати милиционери нахлуват в къщите на три семейства, които единствени в града запазват имената си. Според началника на местната милиция тези хора са "реакционни и консервативни елементи - религиозни фанатици, туркофили, представители на старото поколение в родовете", накарали отделни родове в Девин да не сменят турско-арабските си имена с български, подготвяли "клеветнически материали, предназначени за ООН" и искали политическо убежище в Турция. С прокуророрско нареждане членовете на семействата са принудително заселени за 5 години в различни села в Михайловградско и Видинско. През януари 1974 девинските комунисти отчитат успешното приключване на кампанията по смяната на имената в Беден, Брезе, Настан, Селча, Стоманово, Грохотно и Девин, извършена от 350 активисти.

22 февруари 1982
Политбюро на ЦК на БКП прави първата стъпка към "възродителния процес" като приема тежка ограничителна мярка спрямо етническите турци. Забранено им е да се заселват в някои селища на Бургаски, Ямболски, Хасковски и Кърджалийски окръг и дори да бъдат приемани там на временна работа. От ръководствата на тези окръзи се изисква "да проведат необходимите мероприятия за постепенно разселване във вътрешността на страната на българските турци, които сега живеят в указаните селища".
Title: Re: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: ЖАРКО ЖЕГЛЕВ on November 22, 2009, 16:28
Малцинствената политика в България. Политиката на
БКП към евреи, роми, помаци и турци (1944-1989).
Автор Улрих Бюксеншютц
IMIR, 2000.
Съдържание
1 Въведение
2 Политиката спрямо евреите, ромите, помаците и турците
2.1 Кратката история на евреите в Народна Република България
2.1.1 Българските евреи и “окончателното решение”
2.1.2 Следвоенният период 1944-1952 г.
2.1.2.1 Политическите течения сред еврейското население
2.1.2.2 Социални и икономически проблеми на еврейското население
2.1.2.3 Училища и религиозна организация
2.1.3 Exodus (Изселване)book213.htm
2.2 Екскурс: БКП и мюсюлманската верска общност в България
2.3 Ромите
2.3.1 Политическо развитие преди 1944
2.3.2 Общо развитие на политиката на БКП спрямо ромите
2.3.2.1 Организации и културни институции на ромите
2.3.2.2 Образователни институции за ромите
2.3.2.3 Основни училища (ОУ)
2.3.2.4 Основни училища със засилено трудово обучение - ОУЗТО
2.3.2.5 Интернати
2.3.2.6 Специалните ромски училища - един успех?
2.3.3 Мерки по заселване
2.3.4 Смени на имената при ромите
2.4 Помаците
2.4.1 Демографска и социална структура на помашкото население
2.4.2 Политическо развитие преди 1944 г.
2.4.3 Политиката на БКП спрямо помаците след 1944 г.
2
2.4.4 Образование за помаците
2.4.5 Мерки по националната сигурност
2.4.6 Смени на имената при помаците
2.4.6.1 Първи опит: Анархия.
2.4.6.2 Втората кампания за смяна на имената сред помаците
.
.
.
.

http://www.imir-bg.org/imir/books/malcinstvena%20politika.pdf (http://www.imir-bg.org/imir/books/malcinstvena%20politika.pdf)
Title: Re:Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Шали on December 06, 2009, 15:05
Публикувам препратка към блога на Веселин Ангелов, в който той представя разсекретени документи на МВР и извадки от стенографски запис на заседание на Политбюро на ЦК на БКП за "протестните акции на турците януари-май 1989г." и "Асимилаторската кампания срещу турското национално малцинство в България (1984-1989)".
Материалите са много обширни и подробни, който има интерес може да се запознае с текстовете от следващия линк и свързаните предишни статии в блога:

http://angelovveselin.blogspot.com/2009/06/1989_14.html (http://angelovveselin.blogspot.com/2009/06/1989_14.html)


Много тъжно, че е истина и е част от историята ни.
Title: Re: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: daczo on December 13, 2009, 13:59
Kopiia na otvorino pismo.                                    Отворено писмо до г-ца Татяна Ваксберг

Г-це Ваксберг,
Гледах по телевизията Вашия документален филм “Технология на злото”. Слушах Ви внимателно в рубриката “Гласове”. Доколкото можах, следях и отзивите. Гледах за втори път филма по канал "България" на 26.01.2001 г.
Позволявам си да взема отношение и аз, защото живея в един от тези т.нар. смесени райони и съм съвременник и очевидец на възродителния процес. Истината за този процес, цялата истина, съвсем не е такава, каквато Вие я представяте.
Възродителният процес бе провокиран от турските тайни и явни служби, и ако България има някаква вина, то много по-голяма е вината на Турция, която използва турците и българите мохамедани като “пета колона” за провеждане на своята пантюркистка политика.
Възродителният процес е една ответна реакция, предизвикана от засилената терористична дейност на живеещите в България турци, след идването на генерал Еврен на власт в Турция. Във Вашия филм Вие представяте турците само като кротки безобидни хора, които са репресирани без повод, просто ей така. А кой тогава взриви чакалнята на Пловдивската гара (загива една жена и 41 души са ранени), кой взриви паркинга на аерогара Варна, кой се опита да предизвика влакова катастрофа при Айтос, пожара на яз.”Камчия”, кой взриви православната църква в Бенковски? Тези атентати са извършени, преди да е започнал възродителният процес и съвсем не са контрареакция, предизвикана от него, както непрекъснато се втълпява. Ами взривът в хотел “Сливен”, ами поставянето на отрова и стъклена вата в питейната вода в с.Лиляково, ами взривяването на купето за майки и деца на бързия влак Бургас-София при гара Буново в 21,31 ч на 9 март 1985 г., при което загиват 7 души, от тях 2 деца? След взрива останали само части от скелета на вагона и разкъсани човешки тела. Тримата извършители на терористичния акт са разкрити и осъдени на смърт. След 1989 г. Ахмед Доган им направи паметник - чешма, в с.Трънак, Руенска община, и всяка година там организира провокационно поклонение.

Има нещо зловещо в безадресния тероризъм - да отстояваш някакви права чрез убийството на невинни хора. Същността на извършеното щеше най-добре да се разбере, ако паметникът представлява не чешма, а част от перон на жп гара и един бетонен стълб с размазан на него детски мозък. Такава е била истинската картина на гара Буново след атентата. И за да бъде картината съвсем автентична, паметникът трябва да бъде озвучен с писъци на ужасени майки, които търсят в развалините на вагона окървавените си деца.

Г-це Ваксберг, защо във Вашия филм не включихте и интервюта с някои оцелели от тези турски атентати - мнозина от тях са сакати, други са оглушели и ослепели, а трети психически увредени?
От 1983 г. до 1989 г. в България са извършени 617 турски терористични акта, при които са убити 72 души, ранени са повече от 100 души и са нанесени щети за стотици милиони лева. За същото време, по проучвания на вече покойния проф.Стайко Трифонов от СУ “Климент Охридски”, са убити седем турски терористи (плюс двама спорни). Българският президент и министър-председател се извиниха за това, но турският президент и министър-председател не пожелаха да се извинят за 72-мата убити невинни българи.
Досега никой турски държавник не се е извинил и за петстотингодишното робство, за безбройните кланета и кръвния данък, за разрушените църкви и манастири, за масовите помохамеданчвания, оставили незаличими последици и до днес.
Тези седем убити турски терористи, Вие, г-це Ваксберг, представяте като геноцид, извършен от българската държава. И ето, изселниците в Истанбул са завели дело в Страсбуг за възродителния процес, но не срещу БКП или ДС, а срещу България. Това ли Ви беше целта, като ровите с пръст в раната, да окаляте България, непрекъснато да се вменява чувство за колективна вина на българския народ?!?
От 1986 г. до септември 1989 г. (по данни от музея на МВР) в районите с български турци от органите на МВР са иззети или доброволно предадени 14 687 единици оръжия, 165 900 единици боеприпаси, 9 008 кг капсул- и електродетонатори. Този арсенал не говори за мирни и невинни намерения, нали? Г-це Ваксберг, ще Ви разкажа един действителен случай, по който бихте могли да направите прекрасен документален филм.
На 22 април 1972 г. в с.Сърница, Велинградска община, е убит 25-годишният българин-мохамеданин Сергей Ив.Куртов, женен, с две деца, едното на една, а другото на три години. От малък останал сирак и се прехранвал със събиране на смола. Три месеца, преди да бъде убит, станал милиционер. Убили го фанатици туркомани, защото пръв в селото и по собствено желание си сменил турското име с българско. Удрят го в гръб, вземат му служебния пистолет, намушкват го с нож и накрая му смачкват главата с камъни. Тримата убийци са заловени и осъдени на различни срокове затвор. След 10.XI.1989 г. те са освободени от затвора и като “репресирани по възродителния процес” на тях - като обезщетение - са изплатени десетки хиляди лева. Нямам думи...
Толкова години са минали и още не мога да го приема - да бъдеш убит, защото се чувстваш българин и искаш да носиш българско име, а България да плаща хиляди левове на твоите убийци!
Г-це Ваксберг, защо във Вашия филм премълчахте истината за събитията в с.Корница, Гоцеделчевско? Не споменахте нито дума за това, че през октомври 1972 г. там е създадена нелегална организация от представител на турските тайни служби. На 14 декември 1973 г. тази организация завзема властта и обявява Корница за турска територия. Започва открит жесток терор и заплахи срещу всички, изразили несъгласие с поведението и действията на метежниците.
В продължение на два и половина месеца турското знаме се вее над Корница. Неколкократните опити за мирно прекратяване на метежа са безуспешни.
В коя нормална държава може да се толерира подобен акт?
На 28 март 1973 г. милиция и група на разложкия доброволен отряд влизат в селото, за да възстановят българския суверенитет над територията на селището. Метежниците се нахвърлят яростно върху тях с ножове и брадви. Първа жертва е ст.лейтенант Благой Зайков - намушкан на 7 места с нож. В ръцете си е имал “Калашников”, но не го е използвал, защото предварително е дадена заповед да не се стреля по хората. Главата на майор Рашков е разбита с камъни. Един пожарникар е намушкан с нож близо до сърцето. При тези събития в Корница загиват трима българи мохамедани - двама са убити от удар с дърво по главата от метежниците, единият, защото отказал да вземе участие в съпротивата и продължил да си сади тютюн, а другият, защото бил набеден, че е симпатизант на властта. Третият - ранен в крака, от фанатизъм не позволил да го превържат и умрял от изтичане на кръвта, докато го закарат до болницата в Гоце Делчев. Във Вашия филм Вие засегнахте по много непочтен начин трагедията с 18-месечната Тюркян Юсеинова. Според очевидци тя не е убита от българските милиционери и войници с куршум в главата, както Вие твърдите, а е стъпкана от тези, които са тръгнали с нея да правят стълкновение със силите на реда.
Само мерзавци могат да се крият зад бебета и невръстни деца и да ги използват като жив щит, когато тръгват на сблъсък с държавна власт.
Г-це Ваксберг, възродителният процес не е само смяна на турско-арабските имена с български такива. Това е само едната страна. (В САЩ малките имена на всички граждани са задължително от англо-саксонската именна система.)
Другата страна, която Вие въобще не показвате във Вашия филм “Технология на злото”, това са изключителните грижи, които българското държавно ръководство положи за повишаване материалното благосъстояние на турците и българите мохамедани и преодоляване на голямата им изостаналост.
В т.нар. смесени райони се построиха приоритетно много промишлени предприятия и цехове, здравни пунктове, родилни домове, болници, училища и читалища. Създадени бяха работни места на всички. Техните деца бяха приемани с предимство в средните и висшите учебни заведения. Получиха безплатно образование и станаха учители, лекари, инженери, икономисти, научни работници. Те се ползваха с предимство и при настаняване на работа и при назначаване на ръководни длъжности.
Тази технология на доброто обикновените хора не са забравили.
Когато Тодор Живков гостува на 17.VIII.1997 г. на събора в село Юндола, Велинградска община, по покана на кмета, българите мохамедани му устроиха смайващо посрещане - с хляб и сол, с баници, целуваха му ръката, аплодираха го толкова сърдечно и възторжено, че беше невероятно. А той вече не беше държавен глава, а само един обикновен гражданин. Според Вашия филм, като главен виновник за възродителния процес би трябвало да бъде освиркан, оплюван, хулен. Да, ама не!
Г-це Ваксберг, по време на възродителния процес аз видях в Якоруда много българи мохамедани, които отиваха с радост и китка здравец да си сменят турско-арабското име с българско такова, т.е. да се завърнат при родовия си корен, но след 10 ноември 1989 г., изоставени от българската държавна власт, бяха подложени на такъв натиск, какъвто не Ви пожелавам.
Започна се второ потурчване на Якоруда. Когато 30 българи мохамедани отиват при председателя на ОбНС да търсят от него закрила, защото искат да си останат с българските имена, той им отговаря, че не може да им даде такава.
На 10.Х.1992 година от всичко 1721 ученици в община Якоруда 1174 ученици с български родов корен и с майчин български език бяха записани като турци, т.е. 1174 стопроцентови българчета станаха турчета!
До тази дата в Якоруда никога не са живели турци, а само българи: християни и мохамедани.
Учениците, които бяха донесли в училището декларации от своите родители, че са българи, на следващия ден донесоха други декларации, пак подписани от същите родители, но този път, че са турци. За една нощ те бяха сменили своята етническа принадлежност! По най-категоричен начин ДПС ги бе заставило да направят това. Два месеца по-късно, при официалното преброяване на населението и техните родители бяха писани турци!
Това, което турските поробители не бяха успели да постигнат за повече от 500 години, сега в свободна и независима България бе постигнато само за две години.
Пред очите ни се откъсват живи части от майка България, но Вас не Ви боли, може би защото от чужбина Ви плащат, за да защитавате чужди интереси.
Спонсор на филма Ви е най-големият финансов мошеник в света - унгарския евреин и американски гражданин Джордж Сорос, когото Великобритания сега съди за 2,5 милиарда долара.
Знае се, че “който плаща, той поръчва музиката”.
Целта на Вашия филм е повече от ясна - насаждане на омраза и противопоставяне между българи и турци, между българи християни и българи мохамедани, като част от подготовката на второ Косово на Балканите.
По друг начин не можем да си го обясним.
Живко САХАТЧИЕВ,
учител,
гр. Якоруда


QUOTE
Живко Сахатчиев е роден в Якоруда през 1934 г. Предците му са взели дейно участие в национално-освободителните борби. Завършил е география в СУ и е учител в родния си край. Създател на музей и на фондация "Св. Георги Победоносец", която пък построява черквата в Якоруда. Автор на многобройни статии и студии, както и на книгата "Второто потурчване на Якоруда 1990-1995 година". Носител е на орден "Кирил и Методий" - I степен и на медал "Алеко Константинов". За отстояване на българщината в Родопите през 1994 г. е награден със званието и статуетката "Балкански Йово".
Сега е председател на ОбК "В. Левски" в Якоруда. Изградил е барелеф на Апостола и паметни плочи на якорудчаните, загинали в национално-освободителните борби и войните.
Title: Re: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Shumarov on December 13, 2009, 14:50
Много трогателно писмо!
Направо ми текнаха сълзи от жал!
Автора на тази миерда ни внушава, че България е била застрашена едва ли не от ново турско робство! Помаците сме били атентатори, турците са били атентатори и това е наложило жестокостите, които ни сполетяха!
Егати психара!
Title: Re:Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: mustafa_b on December 13, 2009, 16:36
О, боже! Пак ли Сахатчиев? Защо мърсите толкова важна тема с този негодник?!

http://www.pomak.eu/board/index.php/topic,1614.msg15823.html#msg15823 (http://www.pomak.eu/board/index.php/topic,1614.msg15823.html#msg15823)
Title: Re: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: abc on December 13, 2009, 17:07
А къде е истината? Турция си има мястото в събитията от 80-те, но рядко и се отдава заслуженото. Въпреки това къде е истината... Ние знаем отрязъци от събитията, но интерпретирани от едната или друга страна. Този Сахатчиев звучи логично. Но може и да не е прав. Но може и да е.
Title: Re: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: teo on December 13, 2009, 18:50
цитат
На 10.Х.1992 година от всичко 1721 ученици в община Якоруда 1174 ученици с български родов корен и с майчин български език бяха записани като турци, т.е. 1174 стопроцентови българчета станаха турчета!
До тази дата в Якоруда никога не са живели турци, а само българи: християни и мохамедани.
Учениците, които бяха донесли в училището декларации от своите родители, че са българи, на следващия ден донесоха други декларации, пак подписани от същите родители, но този път, че са турци. За една нощ те бяха сменили своята етническа принадлежност! По най-категоричен начин ДПС ги бе заставило да направят това. Два месеца по-късно, при официалното преброяване на населението и техните родители бяха писани турци!
Това, което турските поробители не бяха успели да постигнат за повече от 500 години, сега в свободна и независима България бе постигнато само за две години.


За всичките злини в България са виновни ...някой от малцинствата или ДПС.Излиза че този многознайко предрича един народ като Помашкия че,си няма акъл и рассъдък и някой каквото му каже това прави без да мисли.За съжаление,в България такива случаи не са единични а са милиони.България никой не иска да произнесе истинската истина на нещата......защото за тях ако е от малцинството    ...те или са били терористи или ще бъдат и ще разделят Родината им!Питам този човек,щом Родопите не са били български до 1913 година ....как така на мястото ма насилствено изгонените повече от  милион турци и помаци сега живеят българи?От къде му е Рода и как така сега се чувства да каже че, Родопите са му Родина....... а иначе ние сме прости!!!Той може да изгражда десетки и стотици паметници на "родолюбиви" убийци на мирно помашко и турско население......а за хилядите загинали и изклани помаци и турци няма и един достоен паметник  изклани от ръцете на тия бандити-хайдуци.....сега  на които са кръстени много улици и монументи.За това че, някой се обявил за турчин показва  мъдроста на Помака.Той иска да каже именно това ако не ме признаваш като Помак....тогава ще ти стане още по "зле" ако се запиша за турчин.Вместо да защити тази тема .....и на помаците да  се даде заслужилото си....именно да се чувстват това което са били.....такива аланколовци все се мъчат да ги направят на българи.
Title: Re:Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: EVROPOMAK on December 13, 2009, 20:17
Ееее, добре, де, и да има нещо пресильно, верно иль неверно в "сладко-горчивите" спомени за ВП-то, кво от твьа, Помака пак си е зле и сьи става, все по-зле и терсьене!  :o
То, кать погльоднешь и скитасашь, нейде и за некой, май слади, за друг пьа, май горчи!  :D  :(  ???
На, баш Помака - бай Живко Сахатчията, за тея писания, заслугите към "Нашта Республика" и най-вече, че от чист "ЕтноПомак" е станал чист "ЕтноБолгарин", са му дали ордена на "Кирила и Методия"! Бравос и Ашколсун!  ;D  ::)
На, баш Помака - аго Мустафа Кемал - Ататюрка, за державническите му умения и заслугата, че е направил модерна Турската Республика, и най-вече, че от чист "ЕтноПомак" е станал чист "ЕтноТурчин", са му направили много паметници по Туркията! Бравос и Ашколсун!   :) ::)
Само, на бай-аго "Ахмако-Помако", детьо не си е написал свойта стьория и се немьа, ни "КирилиМетодия", ни "Удобно-Угодно Негова Модерна Республика", никой ни са сещьа да му даде неква наградка, камо ли паметник да му въздигат, златна значка, добра похвала иль роднинска утехьа, а отгоре на твьа и го мочать само с титьюневи ниви, руднични шахти и нить адньа убава дума за аго Помако?  ;D  :o  ;)
Title: Re: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Shumarov on December 14, 2009, 15:08
You are not allowed to view links. Register or Login
А къде е истината? Турция си има мястото в събитията от 80-те, но рядко и се отдава заслуженото. Въпреки това къде е истината... Ние знаем отрязъци от събитията, но интерпретирани от едната или друга страна. Този Сахатчиев звучи логично. Но може и да не е прав. Но може и да е.

Истината е в скръбта на потърпевшите от тези варварски събития,abc!
Мястото на Турция, както и на осаналия цивилизован свят е на стената на позора!
Всички подло и коварно си мълчаха и не протестираха срещу разбеснелия се български башибозук!
Това мълчание е не по-малко позорно от сегашното мълчание за провежданите войни в Азия!
Да търсите подстрекателство от Турция е много непочтено спрямо жертвите!
Дори и да е имало подстрекатели или терористични организации-оправдава ли това стореното от властите през 70-те и 80те години на миналия век?
Title: Re: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: abc on December 14, 2009, 16:47
Не.
Title: Re:Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Hadj on December 14, 2009, 17:34
    За  възродителните мероприятия 1972-73 г. като че ли по-малко се споменава.Не съм чувал за турска следа  за организиране на съпротива.По онова време даже се говореше че президента на Турция-Демирел
е обещал на Т. Живков че няма да се бъркат в работите на  БКП така че могат  да си правят коквото искат с помаците.Дали наистена е вярно това?
Title: Re: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: daczo on December 14, 2009, 21:52
Shumarov,pyrvo vojnici koito izpylniavat svoite zadylzheniia,bez pravoto da streliat ne sa bashibuzuci.Ne opravdavam obshta otgovornost,koiato priema Zhivkov.Ne e syprutiva kogato s bombi se ubivat zheni i deca.Kogato na Zlatnite piasyci se hvyrliat bombi.Smyrta na bylgari hristiiane za niakoj e bez znachenie.Bylgarite prez tova vreme ne znaeha tochno kakvo se vyrshi.Syshto taka ne e istina che zapad si mylchal.Az mislia che Bylgaria ne bi napravila tazi iskurziia bez znanieto na Syvetskiia syuz.Nikoj sigurno ne iskal 3 Svetovna vojna.Malkite niamat pravoto.Te sa pionki v svetovnata politika.Amerika niamashe da se byrka na Balkanite.ako ne vizhdashe dobro strategichno miasto za svoi bazi.Chudia se che napadate tozi uchitel,bez da kazhete,lyzhi li, ili ne.
Title: Re: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Coban on December 15, 2009, 00:46
ЗЕЙНЕП ИБРАХИМОВА: "ПОМНЯ СТУДА И СТРАХА, КОИТО БЯХА СКОВАЛИ ВСИЧКО - И ПЪТИЩАТА, И ДУШИТЕ НИ" I


Даниела Горчева

    Зейнеп Ибрахимова е родена през 1958 година в с. Корница, Гоцеделчевско, известно със съпротивата си срещу насилственото преименуване на помаците през 1964 и 19731. След бруталното смазване на съпротивата през март 1973 семейството на Зейнеп Ибрахимова е принудително заселено в с. Славовица, Плевенско, а след изтичането на 5-годишния срок на изселване - в с. Фелдфебел Дянково, Толбухинско. През 1980 Зейнеп Ибрахимова постъпва във Висшия педагогически институт в Шумен, но заради отказа да си смени името, е принудена да прекъсне през 1982. След едногодишно прекъсване отново продължава следването си. По време на насилственото преименуване на мюсюлманите през 1984-1985 Зейнеп Ибрахимова и още трима нейни близки са осъдени на затвор. След като излиза от Сливенския затвор в края на декември 1986, принудително е заселена в с. Ботево, Михайловградско.

    През 1988 Зейнеп Ибрахимова става член на "Независимото дружество за защита на правата на човека" (с председател Илия Минев) и е избрана за негов представител за Варненска област. В това си качество тя трябва да се срещне с френския президент Франсоа Митеран при неговото посещение през януари 1989, но е арестувана от Държавна сигурност, а на 3 февруари 1989 е експулсирана от България. От 1989 живее в Анкара. Доцент, д-р на филологическите науки. Работи в Анкарския университет и университета "Гази" в Анкара. Автор е на десетки изследвания, статии и преводи, има издадена книга и участва като съавтор в различни сборници. Литературните й изследвания са свързани предимно с творчеството на Антон Чехов и на Йордан Йовков.

 

- Името Зейнеп звучи много красиво, какво означава?

- "Зейнеп" е име от арабски произход и означава "скъпоценен камък". А като словосъчетание (изафет) "зейн-у еб" означава "украшението на баща си". Така са се казвали една от съпругите на Мохамед и една от неговите дъщери. Всъщност аз нося името на две мои лели - по майчина и по бащина линия.

- Разкажете за детските си години, за родителите си? Като дете в България чувствахте ли различно отношение, затова че сте мюсюлманка и сте част от едно малцинство?

- Моето детство беше много трудно, дори трагично. Не само защото от малка трябваше да работя непосилна за годините ми работа (без да се занимаваш с тютюн беше невъзможно да оцелееш) и никога не можех да си доспивам, но и затова, че още на 6 години се сблъсках с първото насилствено побългаряване, а на 15 години (заедно с майка ми и по-малкия ми брат) бях натоварена през нощта на камион и изгонена завинаги от родния ми край.

Още като съвсем малко дете слушах разкази за асимилаторската политика по време на Балканската война, за този страшен период от живота на двете ми баби, станали свидетелки на насилие и убийства. Защото и двете ми баби заедно със семействата си са преживели покръстването в нашия район. След края на Междусъюзническата война дядо ми по бащина линия отишъл да засее земите си през лятото в своето родно село (в Бабечкия район) и есента при прибирането на реколтата е бил убит пред очите на леля ми от българи, дошли да вземат житото.

- Кога беше първият опит за насилствена смяна на имената, който вие лично помните?

- През 1964 година, едва 6-годишна, преживях това, което някога слушах като страшни приказки. Беше много студена зима и всички мъже избягаха в гората. В селото останаха само жените, старците и децата. Помня, че ходех самичка у баба ми по майчина линия и се връщах обратно, за да осъществявам връзката между двете семейства. Често виждах групи от непознати хора, които влизаха по къщите, по всяка вероятност, да търсят мъжете. Понякога в тези групи от непознати виждах да вървят към съвета и познати ми лица. Помня студа и страха, които бяха сковали всичко наоколо - и пътищата, и душите ни.

След това изведнъж всичко като че ли се стопли, празнично облечени жени и момичета нещо празнуваха, вървяха по улиците с тепсии и на нас, децата, ни раздаваха бонбони и други лакомства. Страхът беше изчезнал и студът не изглеждаше вече толкова страшен. И най-важното: баща ми, дядо ми и чичо ми (живеехме в една къща) вече си бяха у дома, у баба ходехме заедно с майка ми, а по пътя срещах само познати и спокойни хора.

- Това, което ми разказвате е в годината, в която излиза написания по поръчка роман на Антон Дончев "Време разделно". Става дума за един от първите опити за насилствена смяна на имената на помаците (решението е взето през 1958, първите опити са от 1962-1964 година). По това време преименуванията на някои места са прекратени заради бунтовете.

- Като филолог и като потърпевша не мога да не изразя мнението си за този крайно шовинистичен и без особена художествена стойност роман. Единственото "достойнство" на книгата е подклаждане на шовинизма у българите, така необходим на правителството за прокарване на асимилаторската му политика. През 80-години този "исторически" роман още веднъж бе използван със същата цел след заснемане на филма, на който задължително се водеха всички ученици от смесените райони, за да се ненавиждат след това помежду си.

Ако бях на мястото на г-н Антон Дончев, щях да се срамувам от написаното. Или ако продължава да твърди, че си е послужил добре с "историческите" източници, нека сега да има достойнството да напише исторически роман за нечовешкото асимилиране в страната, на което лично стана свидетел.

- Академик Дончев няма угризения, зададох му този въпрос в Хага на поредното представяне на "историческия" му роман. Не одобрявал насилията, но очевидно се радва на добър сън. Къде беше вашето село, в кой район?

- Моето родно село Корница се намира близо до Гоце Делчев, между селата Брезница и Лъжница.

- Какво се случи после?

- Не бяха минали и десет години, когато всичко отново се повтори, но вече много по-добре организирано и планирано. Подготовката започна още през 1971/1972 година, в училищата учителите бяха настроени срещу нас. Помня, че по история ми написаха направо двойка за втория срок само затова, че не знаех някаква дата, а за първия срок имах отличен (6). Освен това класният ми ръководител (К. Янев) ме би много жестоко, защото не исках да се запиша в хора на училището.

За събитията в с. Корница се е писало много. Аз ще кажа само това, че когато през студената нощ на 28 срещу 29 март 1973 в село влязоха военни и милиция, аз бях на 15 години и моят вуйчо Хюсеин Карахалилов (45-годишен, с 6 малолетни деца) беше убит пред очите ми на 50 метра от нашата къща (за съжаление, той не беше единственият). Същата нощ майка ми, аз и брат ми (по-малък с две години) заедно с много други семейства (почти всички жени и деца) бяхме насила изведени от къщи и изселени. По време на пътуването ни към най-близката гара на района си мислех, че ни водят на разстрел.

Не знаехме дали баща ни е жив. Той дойде при нас в село Славовица, Плевенско, където бяхме изселени, чак след 10 мъчителни дни на тревога за неговата съдба. Семейството на чичо ми също беше изселено, но на друго място. Мисля, че тази нощ изселиха около 35 семейства от Корница, а след това и други. Вкъщи беше оставена само баба ми по бащина линия, тогава вече вдовица.

- Смениха ли ви имената?

- Нашите имена не бяха сменени, дори и след близо петгодишно изселване. Но това не е последното ми сблъскване с асимилаторската политика. Ние живеехме вече в Североизточна България. През 1982 година имах проблеми с милицията в Шумен, където бях студентка във ВПИ, защото отново поискаха от мен да си сменя името. Баща ми също беше викан в МВР - Толбухин. Понеже отказах, бях принудена да прекъсна следването си, това стана през юли 1982, а същия месец на баща ми организираха трудова злополука, при която той загина.

- Успяха ли да ви пречупят?

- Не. Пак не си сменихме имената. Но настъпи страшната зима на 1984/1985 г. Отново се започна, този път станахме свидетели на най-мащабната насилствена кампания за асимилиране на всички турци, помаци и роми, изповядващи мюсюлманска религия. Отново не искахме да си сменим имената. Затова служителите на Държавна сигурност задържаха бащата на братовчедите ми Юсуф и Вахиде Бабечки - Хюсеин Бабечки, и го изпратиха в лагера в Белене, а двете семейства ни изгониха от село Фелдфебел Дянково, Толбухинско, поради което се установихме в с. Климент, Шуменско.

Скоро след това аз, брат ми и братовчедите ми и още двама души от Толбухин бяхме осъдени на затвор, изселване и парична глоба. От двете ни семейства, общо 8 души, ненаказани останаха само майка ми, майката на братовчедите ми и техният брат, Кемал, който беше 15-годишен.

- Какви присъди ви дадоха и колко време бяхте в затвора?

- Аз и братовчедка ми получихме по 2 години затвор и по 2 изселване, а брат ми и братовчед ми по 2 години и 4 месеца затвор и по 2 изселване.

- Разкажете за вашето участие в Независимото дружество за защита на правата на човека.

- След излежаване на присъдите (най-напред аз, а след това брат ми), заминахме за определеното ни от съда място на изселване - с. Ботево, Михайловградско, а братовчедите ни в с. Черни връх, Михайловградско. Тук непременно трябва да подчертая, че тогава в този район във всяко село или община имаше най-малко по един изселник-турчин (или семейство). Представяте ли си какви са били мащабите на разправата с обявилите се открито против насилственото асимилиране?

Някъде през първата половина на 1988 чухме по радио "Свободна Европа" за дейността на НДЗПЧ. Братът на Юсуф и Вахиде - Кемал (понеже ние нямахме право да напускаме селата), осъществи връзка с Димитър Томов и Цеко Цеков в Михайловград и поиска те да се заемат със защитата на нашите права, потъпквани години наред.

Димитър Томов и Цеко Цеков обещаха да се заемат с нашия случай и ние изпратихме по Кемал данни за миналото си. Те ни обясниха, че в момента най-неотложна нужда от защита имат турците в България, че търсят контакти с това население, но срещат трудности и се сблъскват с недоверие и страх. Ето защо според Цеко Цеков и Димитър Томов ние сме хората, които биха могли да играят ролята на мост за достигане до тази част на населението, която спешно се нуждае от защита. Така ние станахме членове на НДЗПЧ и започнахме да работим за защита правата на турското, помашкото и ромското население.

Помня, че някакъв чужд журналист трябваше да ни посети, за да вземе интервю от нас за живота ни, но Държавна сигурност предотврати тази среща, връщайки ни насила в с. Климент, Шуменско. Целта беше да не се допусне срещата, а освен това да се отдалечим от михайловградските ни приятели, които имат изключително голяма роля за създаването и дейността на НДЗПЧ. Обаче с това свое решение представителите на ДС много сгрешиха. Тук ние продължихме дейността си в НДЗПЧ и заради това на няколко пъти бяхме задържани от органите на МВР.

Аз бях избрана за представител на дружеството от Варненска област и в това си качество трябваше да се срещна с френския президент Франсоа Митеран като представител на насилствено асимилираното население в България. Някои членове на НДЗПЧ трябваше да се срещнем в Пловдив и оттам да заминем заедно за София. Но още преди да влезем в Пловдив, бяхме арестувани и задържани, точно тогава бе извършен и обискът в дома на Петър Манолов. Затова ние не можахме да се срещнем с Франсоа Митеран, а по телевизията за първи път беше предадено съобщение за задържани, които са бивши затворници, осъдени за престъпни деяния.

След обиска на дома му и изземане на личния му архив Петър Манолов обяви гладна стачка, която аз и братовчедите ми подкрепихме.

- Как нарастваха членовете на НДЗПЧ и каква дейност имаше дружеството?

- Докато всичко това ставаше, някои турци от съседни и далечни населени места, които благодарение на предаванията по радио "Свободна Европа" бяха чули за нас и научили от радиото адреса ни, започнаха да ни посещават и да изявяват желание да станат членове на дружеството. Разбира се, това не беше масово, а единични случаи. Населението на самото село Климент, което беше може би най-голямото село с турско население в Шуменско, в началото само наблюдаваше събитията и нашата съдба след такава открита дейност. Само наши роднини и изселници от Гоцеделчевския край и района Бабек поддържаха по-тесни връзки с нас. Но с течение на времето и местни жители изявиха желание да членуват в дружеството, което беше от голямо значение за нас. Понеже активистите от НДЗПЧ непрекъснато се експулсираха от страната, това можеше да се случи и с нас. Затова решихме да изберем резервно ръководство на Дружеството от Варненска област, което да ни замести в случай на изгонване. Постепенно хората се увериха в безпомощността на ДС и желанието за членство непрекъснато нарастваше. Представители на ДС няколко пъти идваха в Климент и се опитваха да ни убедят да не дразним хората, които вече били свикнали с положението си на ...побългарени.

- Вие сте от първите експулсирани правозащитници от НДЗПЧ. Няколко месеца по-късно, през май 1989, ДС вече масово експулсира лидери на етническите турци - около 5000 души. Според вас това реакция на застрашения режим ли е, или е било част от дългосрочен план, свързан с бъдещите политически промени - т.е. "разчистване на терена" от евентуални политически противници и активни хора, вече придобили известен политически опит?

- Аз мисля, че нашето експулсиране беше свързано с намерението да ни отделят от района, който вече доста се беше наелектризирал. Ние работехме заедно и със семействата от Пристое, осъдени по едно и също време с нас и изселени в същия район. С тях се бяхме свързали още по време на изселването. Представителите на ДС вече много добре осъзнаха, че са ни върнали сред хората, които бяха толкова напрегнати, че при появата на необходимата искра там можеше да избухне протест.

- Как стана вашето експулсиране?

- Както вече казах, ние бяхме задържани при опита си да се съберем в Пловдив, но след като ни освободиха, отново се събрахме и дадохме интервю за Френската телевизия, където с братовчед ми Юсуф за кой ли пореден път разказахме за начина на асимилиране, за дадените жертви, за нашия живот, минал 7 години в изселване и две години в затвора. Всичко това беше излъчено по Френската телевизия, западноевропейските радиостанции също гърмяха по този въпрос. Мисля, че от ДС са помислили, че ако ни експулсират, ще могат да се справят с най-активната част на турското население в започналата вече политическа борба, а именно местата, където ние развивахме дейността.

Бях отишла в Пловдив за среща с Петър Манолов, оттам минах през София, за да се срещна по негово поръчение с Блага Димитрова. Беше 1 февруари 1989 г. и в дома на известната писателка се запознах със съпруга й Йордан Василев, с Жельо Желев и с Деян Кюранов, всички те членове на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството. Това беше една изключително плодотворна среща за мен. Вечерта си тръгнах с влака и на сутринта бях в Климент. Нашите две семейства вече бяха уведомени, че паспортите са готови и че трябва да напуснем незабавно България. След час-два служители на ДС щяха да пристигнат с коли, за да ни закарат до Русе за експулсиране.

Когато се качвахме на минибуса, по прозорците на съседските къщи беше пълно с хора, които искаха да ни видят за последен път. Вкъщи през нощта мнозина идвали да се сбогуват, някои и сега "случайно" минаваха, но най-много бяха децата, изпратени от родителите си. В Русе проверката продължи 8 часа, през нощта ни настаниха в хотел, заключиха ни отвън и чак на другия ден ни качиха на влака за Букурещ, изчаквайки неговото потегляне.

Не искахме да заминаваме, обаче бяхме спокойни за едно: оставили бяхме смели и всеотдайни заместници, които заедно с останалите членове на НДЗПЧ непременно щяха да продължат борбата за извоюване на правата си, да работят за заклеймяване асимилаторската политика на българското правителство и неговите помощници и да си възвърнат не само имената, но и достойнството, което така варварски им беше потъпкано.

- Вие сте вече извън България, когато се случват големите протести на етническите турци през май 1989, които разклатиха комунистическия режим. Но сигурно можете да кажете как се стигна до тях, бяха ли организирани или бяха спонтанни?

- Да, по време на майските събития ние бяхме в Турция, но непрекъснато слушахме западноевропейските предавания на български, от тях следяхме развитието на събитията и понякога успявахме да се свържем по телефона с кореспондентите им.

Първите бунтове избухват именно в селата на община Каолиново, като насъбралите се тръгват от Пристое (вече споменах за членовете на НДЗПЧ оттам, които бяха изгонени няколко седмици след нас и през Будапеща и Виена пристигнаха в Турция), минават през село Климент и умножавайки се по пътя с непрекъснато стичащи се от околностите хора, стигат до община Каолиново, където предявяват исканията си да им бъдат върнати имената. Вместо това обаче срещу тях се стреля и са дадени човешки жертви.

Тези бунтове са вдъхновени от хората, които продължиха създадената от нас в рамките на НДЗПЧ организирана протестна група, която осъществява по-късно тесни контакти с Демократичната лига на Сабри Искендер, Али Орманлъ и Мустафа Юмер, подкрепяща ги по въпроса за предприемане на открити протести срещу потъпканите права на турците в България. Разбира се, тези първи протести са разгласени по всички западни радиостанции (не трябва да се забравя никога огромната роля на работещите в тези предавания журналисти, особено на Румяна Узунова) и продължени след това по много други места в Североизточната, а после и в Югоизточната част на страната. Но именно този район запалва първата искра на откритите бунтове. Надявам се, че имената на тези хора ще станат известни и някога те ще заемат полагащото им се място в историята2.

- Как преценявате политическото и общественото развитие на България след 1989?

- След 1989 година много неща се промениха, но някои - не. Системата на управление е многопартийна, има свобода на словото, хората могат да пътуват навсякъде, стига да имат средства. Влизането на АТАКА в парламента, възможността тя да издава вестници и да излъчва предавания с такова шовинистично и расистко съдържание, плаши представителите на малцинствата. Дори ние, извън България, често си говорим помежду си: асимилаторската политика може да се повтори, нужният за нея потенциал в страната е налице. Само трябва да се създадат подходящи условия...

- Разкажете за Вашата научна работа, за изследванията и проучванията в България и след това - в Турция.

- Аз не съм правила научни изследвания в България, там никога не съм и мечтала дори, че ще работя в университет. Тогава заемащите що-годе някаква хубава длъжност представители на малцинствата трябваше да са доверени хора, или казано с други думи - да плащат за положението си. Завърших в Шумен (след две принудителни прекъсвания) българска филология с втора специалност руски език. В Турция най-напред започнах работа в Катедра български език и литература в Анкарския университет и писах дисертациите си върху българската литература. След това бях поканена от университет "Гази" (също в Анкара) да организирам основаването на руска филология. От 1999 г. работя в тази катедра и се занимавам с руска литература и история, теория и практика на превода (от руски и български на турски). Разбира се, продължавам да пиша и върху теми, свързани с българската литература.

- Направи ми впечатление, че имате много текстове, посветени на Йордан Йовков? Разкажете за това.

- Съдбата ми е някак си свързана с този изключителен писател-хуманист. Много обичах произведенията му и през 1980 г., когато кандидатствах, темата на изпита беше за неговото творчество (може би по повод 100-годишнината от рождението му). Магистърската ми работа беше на тема "Турците в творчеството на Й. Йовков". Това е единственият писател на Балканите, който няма никакви предразсъдъци към малцинствата като цяло и в частност към турците. Няма друг творец от този регион, който така добре да ги познава. (Запозната съм добре с творчеството на Иво Андрич, за когото не мога да твърдя същото.) Няма по-вълнуващо заклеймяване на принудителното изселване на турците от неговия разказ "Сенебирските братя".

- Минаха 20 години от 1989. Как преценявате положението с човешките права в света, в Турция, в България? Дали след два тоталитарни режима през 20. век днес е нараснало съзнанието за тяхната ценност?

- Няма страна, където да не съществува проблема с човешките права в по-малка или в по-голяма степен. Страшно става тогава, когато властващите съзнателно манипулират въпроса за човешките права в съответствие с политическите си цели.

Иска ми се да вярвам, че най-напред политиците, а после всеки човек трябва да си е взел поука от историята. Но всичко, което стана за тези 20 години на Балканите, расизмът и фашизмът, възраждащи се през последните години в Европа, това, което става сега в света, не ми дава основание да бъда оптимистка. Иначе как да си обясним последните войни, водещи се пред очите ни и непредизвикващи нужната реакция на световната общественост?

- Как се чувствате в Турция, имате ли усещането, че на вас гледат като на чужд човек, защото сте родена в България?

- Мога определено да кажа, че се чувствам добре. Живея вече почти 20 години в Анкара, в България никога не съм живяла толкова продължително на едно и също място. Където и да съм, нещо ме тегли обратно към този град.

Не мога да говоря от името на всички. Аз толкова бях свикнала да сменям местожителства и отново да изграждам някакъв образ за себе си, да се доказвам като човек, че тук не се затрудних много. Още повече че в началото ни беше оказана голяма помощ и от държавата, и от самите хора.

Това, че сме родени в България, си има своите плюсове и минуси. Отношението към нас е благосклонно и доброжелателно като цяло, много хора подхождат при взаимоотношенията си с нас с любопитство и желание за помощ. Защото повечето семейства непременно имат някаква връзка с изселник - било то от Балканите или Кавказ. Дори грешките ни се прощават повече, отколкото заслужаваме. Но не може да се каже, че са изключени случаите, когато се проявява хладно и високомерно отношение.

- Идвате ли си в България и с какви чувства се връщате у нас?

Често ходя в България, преди всичко за участия в различни научни конференции. Имам там близки роднини и много приятели. Приятно ми е да бъда сред тях, бих желала при възможност да посетя и селата, в които бях изселена и където срещнах прекрасни хора.

Но, за съжаление, има и неща, които настойчиво ме връщат към тъжни за мен спомени. През май миналата година след 17 години отново посетих гроба на баща ми в с. Фелдфебел Дянково, Толбухинско. Отново ме потресе почти избледнелия вече спомен от гледката на разораните с булдозери след 1985 година гробища, струпаните или разхвърлени по полето надгробни камъни, където паметната плоча на баща ми по чудо е оцеляла.

Надгробни камъни от турско гробище в с. Фелдфебел Дянково- Но защо са разсипали гробищата, мъртвите и те ли са ни врагове?

- Ами нали трябваше да заличат, че някога в България са живели турци и мюсюлмани. Ето няколко снимки. На тази се вижда една от по-новите надгробни плочи, която е оцеляла, намерена и изправена между другите стари надгробни камъни, защото е невъзможно да се открият гробовете. Старите турски гробища обикновено са дялани камъни, завършващи отгоре с чалми. Тези камъни са много стари и по някои от тях имаше османски надписи. Искаха да оставят селата без гробища, т.е. без история.

- Но защо и старите гробища?

- Защото твърдяха, че турците са потурчени българи и трябваше да бъдат унищожени най-старите следи. Затова изтриха и старите надписи по чешмите, където имаше дати и имена на дарителите. Трябвало е да бъдат унищожени всички по-стари надгробни камъни с турски надписи от периода, за който твърдяха, че е било извършено насилственото потурчване, включително и от джамиите, където обикновено са погребвани висши духовници. Техните надгробни камъни са били художествено обработени и с ценни от историческа гледна точка надписи. Но заедно със старото гробище, за да не се виждат турските имена, са унищожили и новото. Там, където са останали имена по плочите и камъните, на населението е наредено да ги замаже с блажна боя.

- Нери Терзиева ми разказваше, че са унищожавали дори тетрадките и свидетелствата на децата от училище, всички документи и снимки със стари имена.

- Има още толкова неща, които изобщо не се знаят, просто трябва да се работи, за да се съхранят за историята и за да знаят хората и бъдещите поколения.

- Благодаря ви за това интервю, краят с варварски разсипаните гробища стана малко тъжен и ще ми позволите да завърша с откъс от "Сенебирските братя" на Йовков, който е и мой любим автор.

"Там, дето тия две дървета, като два зелени стълпа, се изправяха нагоре към небето, отвъд чертата на хоризонта беше селото Сенебир и в него живееха двамата сенебирски братя Петър и Павли.

Не бяха двама братя - мислеше си дядо Щерю, - като два работни вола, кротки, добри, да живеят, да се поминават с чест, да имат страх от бога и милост към хората. Бяха като два вълка, свирепи, хищни и зли, също като ония бели балтенски вълци, които зимно време минават по замръзналия Дунав и скитат из равнините на Добруджа. Тъй се появиха и те. Дойдоха един ден в Сенебир - в руското мурабе беше, - докараха стада като облаци - и овце, и хергели, и сюреци говеда, - но всичката тая стока не беше тяхна мъка, а яма, награбена в това смутно време. Забиха се в Сенебир, както кърлежът се забива в живо месо. Който беше слаб, падна и коленичи пред тях, който беше по-силен, биваше мушкан и премазван като с рогата на бик. И за по-малко от двайсет години двамата братя станаха стопани на цялото село.

Един по-имотен човек само беше останал в Сенебир - Халил ходжа. Когато и неговата къща - пространен бял конак с чардак и с два големи бряста отпред, същите тия две далечни дървета, които гледаше сега дядо Щерю, - когато и тоя имот мина в ръцете на сенебирските братя, тогава шепата турци, които още се крепяха в Сенебир, се откъртиха и потеглиха за Анадола.

Родени бяха в тая земя и мъчно им беше да се разделят с нея. Напиха се, макар че никога през живота си не бяха пили вино, играха хоро, пяха, плакаха, прегръщаха и приятели, и довчерашни врагове. Най-после тръгнаха и почти всички селяни, между тях и дядо Щерю, излязоха да ги изпратят до къра. Канили се бяха да тръгнат в зори, а ето грееше вече месечина. Чисто беше небето, равнината се разстилаше нашироко, загърната с бяла мъгла, и там, дето беше селото, между белите стени на къщите с черни, угаснали прозорци, издигаха се двата тъмни бряста, сякаш две души, два призрака от миналото, които стояха един до друг и гледаха след ония, които си отиваха.

Тия две дървета погледна Халил ходжа, погледна своята къща зад тях и когато вече се прощаваха, когато мъжете пееха най-лудо, а жените плачеха, той каза на дяда Щеря:

- Прощавай, Щерю чорбаджи. Отиваме си. Ще ида далеч, чак до морето. Ако и там срещна зло, както тука, ще ида още по-нататък, ще ида отвъд морето. Моя имот го взеха двамата братя. Нека. Не ще кажа да не им е халал. Но слушай какво ще ти река: виждаш ли двата бряста, двете дървета? Тях баща ми ги е садил с ръката си, когато аз и моят брат сме се родили. Те са наречени на нас, наш късмет са - знаеш ги, нали, зелени, весели са, няма суха клечка между листата им. А занапред? - Не знам. Не вярвам туй, което бог е дал на едного, да го вземе назад и да го даде другиму. Не вярвам, помни ми думите, Щерю чорбаджи..."
Title: Re: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Coban on December 15, 2009, 00:51
САБРИ ИСКЕНДЕР: "КОМУНИСТИЧЕСКИТЕ ПРАВИТЕЛСТВА ИЗМИСЛЯХА ВРАГОВЕ, ЗА ДА РАЗДЕЛЯТ ХОРАТА" I

    Сабри Искендер е секретар на „Демократичната лига за защита правата на човека в България”, легална правозащитна организация, създадена в комунистическа България през ноември 1988. Роден е на 08 септември 1947 в село Жълти бряг, Сливенско. Сабри е на две години и половина, когато баща му загива при трудова злополука. Детството му не е безгрижно. Завършва основно образование в съседното село Бяла паланка, до което ходи всеки ден пеша - и зиме, и лете. През зимата заедно с негов съученик прокопават тунели в еднометровите преспи, за да стигнат до училище. Учителят води съучениците им да видят тунелите, прокопани с ръце в снега от две деца, които не са се отказали да отидат на училище, въпреки студа и затрупаните от сняг пътища. След като завършва СПТУ по дърводелство, а по-късно и строителен техникум, Сабри Искендер работи в СОАТ, Варна и в „Пътни строежи”.

    На 17 януари 1985 (един ден преди да започне насилственото преименуване на турците в неговия край) е задържан без обвинение и близо 4 месеца е незаконно държан в следствения арест в Сливен, където е жестоко малтретиран. В ареста остава до 8 май 1985, а след това (без съд и присъда) е изпратен в концлагера на о-в Белене, където остава до 6 май 1986. Следва принудително изселване в село Камено поле, Врачанско. На 30 октомври 1986 е отново в ареста (този път на ул. „Развигор”, София) заради опит за бягство зад граница. Осъден е на две години, които излежава в Старозагорския затвор. След като излиза от затвора е отново принудително изселен в село Камено поле, където остава до насилственото му изгонване от родината му България в Република Турция, извършено на 16 май 1989 година от органите за сигурност на комунистическа България. В момента живее в Анкара и работи в Агенцията за младежта и спорта.

 

- Разкажи за Демократичната лига, кой даде идеята и кога я създадохте?

- През 1988 година, на 13 ноември. Идеята дойде от мен. Но хората ги беше страх, трудно се намираха куражлии, рискът беше голям. Съмишленици имаше, но всеки се страхуваше и вика: „Ами то хубаво, ами ако узнаят?” Казвам им: „Те ще узнаят, няма как да не узнаят, защото ние ще се борим открито. Ние няма да се крием, ние искаме легална организация.” Борци за човешки права не може да са нелегални. Ако си нелегален, значи криеш нещо. За човешки права се бориш, защитаваш си правата, които ги има в Конституцията. Член 52, алинея първа... какво гласи? Това, това и това гласи. Когато ме разпитваха в ДС, аз им казвам: вие първо трябва да научите Конституцията на България. Ние действаме според законите и със законни средства. И им цитирам Конституцията, че гражданите на Народна република България могат да създадат неполитически организации. Нашата организация е неполитическа. Те - млади момчета, ей така ме гледат. Казвам им даже Живков по кой член може да бъде осъден. Те така ме гледат и викат: „Как може да говориш така?” А аз им казвам: „Истината говоря. Ето законът какво казва.” „Да оставим сега закона - казват ми. - Партията друго казва.”

- Как реагираха хората на вашата битка с режима?

- Подкрепяха ни. Ние не се борехме само за правата на турското малцинство, аз съм писал в протестно писмо до Тодор Живков, че цялото българско население тегли цели 35-40 години от тяхната диктатура. Това писмо го бях изпратил на Тодор Живков, едно копие бях дал на в. „Труд” и друго копие до радио "Свободна Европа", за да се разпространи. Ние с моите съмишленици тогава доказахме, че срещу „живия вълк” може да се бориш. И да се бориш със законни средства, както сме писали в програмата на Демократичната лига. И в програмата личи, че ние не сме против българския народ, ние сме срещу тероризма и срещу държавния терор. Хората слушаха радио "Свободна Европа" и това им даваше кураж. Идва един човек и ми казва: „От Червен бряг имаш много поздрави! От един непознат - по радиото те слушал, че се бориш срещу Тодор Живков.”

- Кога те задържаха за първи път?

Първо ме задържаха в Сливен на 17 януари 1985, превантивно - един ден преди да започнат насилственото преименуване в моя край. 111 дена бях задържан в МВР-Сливен при най-тежки условия там... следствие, бой, следствие, бой. Много ни биха - с маркучи, с живачна палка... Даже хвърляха табуретки срещу мен. Два пъти правиха на ужким да ме бесят, да ме плашат. С маркуч за врата ме бесиха. Нечовешко беше. Много ни биха там, много. Аз и преди това съм лежал в затвора, 27-годишен бях, наклеветиха ме. Един старши от МВР-то ме наклевети, уж че съм бил казал нещо против властта и дори против българите. Няма такова нещо - аз само му се опънах за някаква несправедливост. Една прокурорка имаше в районна прокуратура, унгарка, омъжена за българин - Илонка Дамянова. Тя разбра, че са ме наклеветили и ми даде 6 месеца условна присъда, но милицията протестира и ме пратиха да ги излежа. А аз дотогава с политика не се бях занимавал, но като те вкарат в затвора несправедливо и по политически причини, политизирват те. Комунистите така правеха - вкарват в затвора за нищо и после ей така политизирват хората. Сами те принуждават. Всичко е от несправедливост. Вижте историята. Тиранията до падение води. Като има тирания, има борци за свобода. Историята създава хората.

- Така е.

- И през 1985 ме вкараха пак в затвора и там вече се държаха като фашисти и садисти. 38-годишен бях тогава. Големи изтезания. След това, след 111 дена, ни пратиха на остров Белене, това беше през пролетта на 1985. Там беше малко по-друго от килиите в Сливен - там вече направихме стачки, от София дойдоха да ни убеждават да спрем. Големи стачки правихме там. Гладни стачки.

- Колко души бяхте в концлагера Белене?

- 514 човека ли бяхме, 517 ли - нещо такова. Над 500. И българи имаше също. Аз бях от Сливен, но имаше хора от цяла България - най-много от Кърджалийско имаше, после от Сливенско... От Ябланово - това голямо село, имаше много. Оттам само имаше около 48 човека. В Белене останах една година, накараха ни да работим по обектите, грубо пак се държаха с нас. Без присъди бяхме, не ти обясняват нищо, защо, за какво си там. И като направихме гладните стачки, започнаха да ни пускат, но ни изселиха. Пръснаха ни по селата из Врачански окръг. Мен ме изселиха през януари 1986 в село Камено поле, Врачанско. Предадоха ме в кметството и казват: „Този така и така го караме, една тетрадка ще му направите всеки ден да идва да се разписва - и сутрин, и вечер да се разписва, че е тук, че не отсъства.”

- А къде беше настанен в това село?

В една квартира, намериха ми те една квартира.

- Ти ли трябваше да я плащаш?

Аз трябваше да я плащам. 15 лева беше наемът. Обаче аз после смених две квартири. Последната квартира, дето бях, те хората не ми взеха пари за квартира.

- Българи ли бяха?

- Да, да българи. И много човечни бяха. То и самото село... хората бяха идеални там, няма какво да се говори. Хората бяха добри. От началото ме гледаха криво, мислят, че съм престъпник. А и пропагандата им говори - те турците преврат ще направят, република ще направят, глупости разни. Пък ние не сме имали никога такова намерение. Само сме работили цял живот, само сме работили, нищо друго. И в началото гледаха ме накриво в селото, но сетне като се заприказвахме - а-а, малко по-друго стана. Сетне, като те разберат вече нацяло, стават открити и много добри. А аз никога в живота си задни мисли не съм имал. Така съм учен - ако имаш нещо да казваш, кажи го, но зад гърба на човека не трябва да се говори. По нашата вяра е грехота да си кривиш душата и да лъжеш. Не може да си бил у тия хора, да си пил у тях кафе или чай, те да са те посрещнали човешки, а ти да си кривиш душата и да кажеш: те българите са такива, онакива. Затова турците не казват, че българите са криви, а властта. Българите са хора като нас - всякакви хора има, има и добри, има и лоши. Тия хора там, в Камено поле, бяха добри хора, много добри. За два-три месеца ме опознаха и станахме приятели.

- А защо си направил опит да преминеш границата през есента на 1986?

През октомври 1986 взехме решение с моя син да преминем българо-сръбската граница. На 4 ноември Конференцията за човешките права започваше - във Виена, в Австрия. Там искахме да отидем и да разкажем истината за положението на турското население в комунистическа България. В живота си тогава най-големия риск съм направил, най-големия. Такъв риск... аз преминах тогава постовете с моя син, 16-годишен беше. Прескочихме ниското електронно съоръжение (аз съм бил в редовните и знам как става). Прескочихме ниското съоръжение под носа на трима войници и едно куче. Кучето как не ни усети! Имаше една рекичка. Рекичката е тук, а кучето с войника е тук. И тук е сечището. И ако сме на него място по течението на реката, кучето ще ни усети, но ние сме тук, а то е обратно на течението. А ако ни бяха усетили, после ми разказват, че първо стреляли, а след това викали „Стой!”. Щото ги е страх и момчетата. Първо стрелят, убиват и след това викат „Стой”. През нощта е това, може и ние да сме въоръжени и ги е страх момчетата. Както и да е, преминахме постовете, но моят син падна, удари се, ръката си удари. Като падна и изврещя, сякаш сърна изврещя. И аз се уплаших тогава. А отпред има още доста път. И като излизаме вече от гората, насреща ми се привижда войник с плащ, с наметало. Студена вечер, краят на октомври е, а Ком е на 2016 метра височина. Високо е там, връх Ком. Започнаха да ни замръзват краката. Отпаднахме, втора нощ не сме спали, а панталоните ни замръзнаха като кюнци. Нещо чувам като че ли някой върви и не знам дали не си внушавам от умора. Както и да е, запалихме един огън в гората, изсушихме се. Войници ни видели тогава, но ни взели за овчари. Хапнахме малко, имахме ядене, носехме си. И на другата сутрин се върнахме и се предадохме, не можехме да вървим повече. Но цяла нощ слушахме сръбска музика, сватба ли имаше, какво имаше там, отсреща в Сърбия. Чува се. Реката шумоли и насреща е Сърбия, но не можахме да преминем браздата, далече е, уморени сме, измръзнали. И синът вика: „Дай да се предадем”. Хайде, викам, добре. Върнахме се, стигнахме един каруцарски път. Насреща ни върви един човек: „Какви сте, откъде сте?”. „Ами сбъркали сме пътя”, му викам. „Ами тук е застава” , казва. Ще отидете ей там до телената мрежа и ще натиснете един бутон, ще дойдат да ви приберат. Така и направихме. Има там един бутон, натиснах го, дойде един войник, обади се на капитана. Дойде и джипката с капитана.

- А разбраха ли, че сте искали да избягате?

Ние казахме, че сме искали да отидем до село Бързия, Врачанско и сме се заблудили по пътя. Моят хазяин беше от Камено поле, а жена му - от Бързия. И там, викам, отиваме - на гости. И капитанът се обади по телефона в селото: „Има ли такъв човек?” Има, казват му. И тогава малко поомекна. Понеже на границата много биели, страшна работа било - чупели зъби, чупели кости. И това поне спасихме. Върза ни там ръцете. „Вие сте за мен нарушители”, казва. Но ни нахраниха, каквото даваха там за войниците, дадоха и на нас. Задържа ни и се обади в Драгоман да ни вземат. Застава „Победител”, още го помня името. Оттам ни закараха в Драгоман, после на „Развигор”. След три дена освободили моя син, отишло си момчето, той е непълнолетен. А следователят (младо момче, учтиво се държеше с мен) ми показва един турски вестник (тогава Наим Сюлейманов беше избягал) и ме пита: „Искаш ли да ти го дам, да го прочетеш в килията?” „Няма да направиш лошо”, казвам му. Не ми го даде, но така разбрах, че Сюлейманов е отишъл от Австралия в Турция. И сетне ме пратиха в затвора. Осъдиха ме на две години.

- В кой затвор?

След следствието първо бях в Централния затвор в София, от януари до август 1987. През август ме преместиха в Старозагорския затвор. С Ахмед Доган там се срещнахме - в Старозагорския.

- Колко време изкара в старозагорския затвор?

До 30 април 1988. Присъдата беше две години, но като работиш в затвора два дни се броят за три излежани и присъда от 2 години, горе-долу за година и половина изкарваш я.

- Доган как се държеше в затвора?

Доган как се държеше... В една гладна стачка участваше, направихме там една гладна стачка. Обаче при него дойде един от старшините и му казва на Доган: „Абе ти що им уйдисваш на тия, ти си учен човек.” И той се отказа.

- Отказа се от гладната стачка?

Отказа се от гладната стачка. Ахмед Доган... де да знам, ама отпреди, както разправят, бил на ДС човек. Така казват, аз не съм видял документите.

- Това вече официално е обявено и се знае, доказано е. Но тогава в затвора също се е говорило, че е човек на ДС, така ли?

Да, говореше се. Доган е от хората, които търсят на хляба мекото и на работата лекото. За него още в затвора се говореше, че е с комунистите. А както се знае сега, още първото комунистическо правителство на България са ученици на Москва, даже слуги да се каже е по-добре. Уж се борят против империализма. Ами Съветският съюз и той е империя. И Русия сега пак е империя. Те и досега не са се променили много. И сега в България още няма такъв манталитет - що е демокрация, що е самостоятелност. А това е важно, когато трябва да решиш съдбата на своята страна, а не да се водиш по ума на Москва. Когато ти обичаш своята страна, трябва да мислиш как хората, които живеят в тази страна да са щастливи. България може да стане Швейцария на Балканите. Хората са работливи, каквото сееш - никне, гладен никой няма да остане. Хората са работливи.

- Какво стана после?

- Като излязох от затвора, 39 дена бях вкъщи, в Сливенско, в моето село. Но имах присъда за още две години изселване. Първия път ме закараха без никакъв багаж, бях и без кола, тъй като МВР-то ме закара с тяхна кола. Сега отидох с моята кола, натоварих си неща от първа необходимост, дрехи, завивки. Първия път нямах чаршафи, одеяло, нищо. От ДЗС-то ми дадоха, от техния склад. Дадоха ми хората дюшек, чаршафи. Сетне наши хора ми донесоха дрехи. Второто изселване вече с колата заминах, по-друго беше.

- А къде беше второто изселване?

- Пак същото село. То това беше хубаво, че ме знаеха хората, познаваха ме. И те бяха добри хора, антикомунисти - не бяха с властта. И комунисти имаше, но Врачански окръг е борчески край, бунтовни хора са, Горуня е оттам. Хората са будни там. Стари баби, 75-годишни, ама по транзистора радио "Свободна Европа" слушат, Би Би Си слушат. Всичко знаят, много отворени бяха. Носеха ми яйца - ей викат, благодарение на теб, пак за нашето село казаха по радиото. Като отидох за второто заточение, хората там ме помолиха, понеже нямаше кой да кара комбайна, а аз имам шофьорска книжка, и два сезона направих като комбайнер. Не съм бил комбайнер, но се научих. Ами те стари хора там, старци са, няма кой да кара комбайна.

- А имаше ли кой да те обучи, как се научи да караш комбайна?

- Няма кой, няма кой да те научи. Сам. По неволя (смее се). То не е сложно, основното е да имаш шофьорска книжка, а на комбайна като му разбереш лостовете - това е за надолу, това е за пускане, за няма и един час можеш да се научиш да караш комбайн.

- И разкажи сега за Демократичната лига?

Тази работа я замислих още като бях задържан на „Развигор”. Седя и мисля - как да се намери изход. Викам си, то само с бягствата зад граница няма да стане. И реших, че трябва да има легална борба. Но в затвора не можеш да се довериш на никого. Само на един съм казал, защото отвънка само него го познавах - Мустафа Мутлъ. И той тогава ми каза: „Ние се изморихме много. След като излезем от затвора, една-две години трябва да чакаме, да се възстановим.” Викам му: „Мустафа, време за възстановяване няма. Ние като излезем, веднага трябва да започнем легална борба.” И като излязохме, той изселване нямаше, защото не беше в Белене и си отиде в своя край и чул за създаването на Демократичната лига по радиото, по Свободна Европа. По радиото като чул и идва при мен в Камено поле и ме прегръща и вика: „Ти в затвора каза и го направи”. Казвам: „то приказки много, дела трябва да има”. Сетне Мустафа Мутлъ много помагаше на Демократичната лига. И брат му Насъф Мутлъ помагаше.

- А като отиде в Камено поле, там с кого обсъди идеята за Демократичната лига?

На второто изселване тази идея не ми даваше мира вече и казах на Али Орманлъ - той беше изселен в съседното село. Али Орманлъ веднага се съгласи: „Аз съм готов”, каза. Сетне говорих с Мустафа Юмер, той е философ, завършил е Софийският университет. Той беше тогава изселен в Кунино, а по-сетне го преместиха в с. Комарево - да бъдем далеч, далеч да сме един от други. Той предупреди, че е опасно. „Те - вика - може да ни убият, в затвора да ни тикнат, опасно е”. А и тогава от ДС бяха създали един „Комитет по правата на човека” начело с един Константин Теллалов - за парлама само. То само името на този Комитет като му погледнеш: Комитет по правата на човека, даже няма думата „защита” в името му. Само за парлама създаден от Тодор Живков и ДС. Каква работа ще имаме ние там? Мустафа казва: „Ние като влезем в него и отвътре ще го променим”. Това, казвам му, е дълга и широка и няма да успеем. Аз предлагам най-краткия път. И му викам: „Мустафа, ние трябва да създадем една истинска организация за човешките права, това е най-краткият път”. Той ми казва: ”Ще видим, трябва да се помисли.” И най-после един ден, в неделя мисля, 13 ноември беше, фатално число (смее се)... от Мездра отидох да си взема акумулатора на колата и на връщане гледам по шосето върви един човек, аз го подминах и видях, че е Мустафа. Спрях, върнах малко назад и го питам: „Откъде идваш?” Той се качи в колата и казва: „От отпуска идвам. Бях малко в отпуска.” „Сега - питам го - съгласен ли си?” „Сега съм съгласен” - казва. 13 ноември беше, 1988 година. И като се съгласи и той, двамата веднага отидохме в село Драшан при Али Орманлъ, забрахме и него и тогава вече взехме решение да създадем една организация и да се казва Демократична лига за защита правата на човека в България. И така я създадохме - Мустафа Юмер, Али Орманлъ и аз на 13 ноември. Имаше и още един - четвърти човек от Силистра - Хайретин Алиев (сега се казва Йостюрк). Но той каза: аз ще работя с вас, но не ми пишете името. Каквото трябва ще правя, но не ми пишете името. Слабичък беше, много пушеше. Страх го беше човекът, но много помагаше. А и то си беше страшно. Ние като се подписахме, в кръг се подписахме - за да не разберат кой е пръв, кой е втори, кой е трети.

- И тогава ли избрахте Мустафа Юмер за председател?

Малко по-късно, първо бяхме „триумвират” (смее се). После избрахме Мустафа Юмер за председател. Хайретин първо предложи мен, защото съм бил в Белене и защото идеята е моя. Но аз казах: „Мустафа е философ, той е по-подходящ за председател.” Не е важно аз да съм председател, важно е световната общественост да разбере, че ние се борим. Направихме и програмата. За програмата най-голям дял има Мустафа Юмер - той е философ, учен човек, умен човек и написа много хубава програма. Аз сам никога няма да мога да направя една такава програма идеална. Е, по неволя, мога да направя, неволята учи човека, но няма да е така добре. Но целта е да се види, че ние си искаме правата, това е. Първо се разбрахме всеки да напише нещо и сетне общо да се съберем и да решим. Обаче ние не сме свободни хора, за да се събираме всеки ден, рисковано е. Тогава Мустафа Юмер написа програмата, написа и обръщение. Първата програма, която направихме, беше 23 точки. Но аз казах да изтрием последната точка, защото е опасно за организацията.

- Каква беше последната точка?

Последната точка беше, че от виновниците за „възродителния процес” ще се търси най-строга отговорност. Аз викам какво ще кажат: гледайте ги, още нищо не са направили, пък вече ще ни търсят сметка. И го махнахме, останахме с 22 точки. Но това беше програма-проект... Сетне дадохме тази програма на Назъм Башаран от Силистра - той е правист. Той също беше изселен - в Роман. Дадохме му я и той я ошлайфа и я направи 25 точки. И там беше залегнало: трябва да се премахне дискриминацията между хората, да няма дискриминация - едните са българи, а другите са турци, цигани, все едно втора категория.. Да се даде право на хората да си пишат с хора от други страни, право на кореспонденция и т.н., а не да ти отварят писмата и да те преследват и да те питат защо си пишеш с други хора. Даже внасянето на списания и вестници беше идеологическа диверсия. А то няма нищо опасно в тази работа, но комунистите се плашеха и от сянката си. И затова създадоха и много доносници. Гледах сетне документални филми за Втората световна война и виждам, че нашият режим в България е бил като този на Хитлер. А нали все ни съдеха за разгласяване на държавна тайна, написахме, че държавна тайна може да има, но трябва да се каже за народа кое е държавна тайна и кое - не.

- Да, разумно. После какво стана?

После, аз нали съм лежал в затвора и знам - никога не трябва да се допуска грешка, когато страната не е демократична. Щом страната не е демократична, грешки не трябва да се допускат. Затова, каквато и организация да направиш - дори най-мирна, първо се съобщава на външния свят, да имаш гаранция, и след това се съобщава на властта. Ако направиш обратното, какво ще направят? Ще те вкарат в затвора, ще фалшифицират програмата ти и после ще думкат в пресата: разкрихме терористи, разкрихме терористична организация, вижте ги турците какво правят. Ще лъжат хората, за да ги настройват срещу нас. Затова програмата я написахме и на турски, и на български език. В турското посолство не може да се влезе. Пуснахме я в английското посолство, но не в посолството, а там, където живеят - в резиденцията. Отиде моят син и един негов приятел и я пуснаха през нощта. Пуснахме там програмата да се знае, че няма нищо терористическо, а само си искаме правата по законен път. И след това се разбрахме и направихме копия от програмата. Аз изпратих копия от нея лично на Тодор Живков и на в. „Отечествен фронт”; Мустафа Юмер - на председателя на Народното събрание и на „Работническо дело”, а Али Орманлъ - на главния прокурор и на в. „Земеделско знаме”. Значи на 6 места сме я изпратили.

- Някой публикува ли я?

Че кой ще я публикува? Тия неща публикуват ли се в една недемократична държава? Никога не се публикуват. Но когато ще предадем на радио "Свободна Европа", на Би Би Си и на Дойче веле, ние казваме, че еди-къде си сме я пратили. Иначе е въздух, другата страна ще каже - на нас нищо не е пратено, тия си измислят. А после пратихме и протестно писмо до Георги Атанасов, министър-председател тогава - в подкрепа на Илия Минев, да удовлетворят исканията му, защото са справедливи. Копие от него пратихме и на Илия Минев, председател на Независимото дружество, и на Петър Манолов, секретар на Независимото дружество. Те тогава бяха обявили гладна стачка и ние ги подкрепяхме. НДЗПЧ имаше говорител - един художник, Димитър Томов, от Михайловград и аз ходих веднъж там да се срещна с него, но не можахме да се видим с него и говорих с леля му. Те искаха да се обединим, но аз им казах - по-добре да сме повече, ние подкрепяме тях, те подкрепят нас, а двата пътя ще водят до една цел - демократизацията на България. Илия Минев не съм го виждал отблизо, но Петър Манолов го видях в Париж, там се запознахме. След като ни изгониха от България.

- А как осъществявахте връзката с радио "Свободна Европа", не ви ли следяха?

Следяха ни, но не ме е било страх, само внимавах. Аз правех съобщенията по Свободна Европа по обед, когато всички спят. Помня наизуст телефоните. Качвам се на колата и отивам в друг град или село, след това влизам в пощата, обаждам се. Тогава нямаше улични автомати за чужбина. Само в пощата. Написахме и едно писмо в защита на Вацлав Хавел, исках да го пратя телеграфически от пощата в Камено поле до чешкото правителство. Но телефонистката се уплаши и пита началника си в Мездра, а той само като чу: „протестно писмо” и вика: „не може, дума да не става”. А, не може - казвам, - ама ако е поздравителна телеграма до Тодор Живков, ще я пуснеш, нали? Съжалявам, Сабри, казва ми тя, не може. И го прочетохме по радиото.

- Кога беше това?

На 9 или 10 март мисля. На 9 март 1989.

- А в пощата как се обаждаше до радио "Свободна Европа"? С покана за разговор ли?

- Не, не с покани - автоматично. Вече имаше и автоматично избиране. Влизам в кабинката, говоря по телефона, казвам бързо, каквото има да кажа, плащам, колкото струва, и излизам. Понякога телефонистките ни издаваха, те ни чуваха какво говорим. Но така предавахме по Свободна Европа - членове колко станахме, за гладните стачки обявявахме. Духът на народа трябва да се поддържа. От ДС почнаха да ни викат, първо в кметството ни извикаха. Като чуят, че сме говорили по радиото, на другия ден идват и започват да ни разпитват. Бяха двама, единият не си казва името и аз му казвам: добре, щом не си казваш името, ще кажа по радиото, че единият от вас не си даде името.

(вж. тук изказването на Сабри Искендер по радио Свободна Европа: http://www.omda.bg/arhiv/rumyana_uzunova/rumyana_S_iskenderov.html (http://www.omda.bg/arhiv/rumyana_uzunova/rumyana_S_iskenderov.html))

И им казвам: никой не може да ни спре, ние ще продължим до връщането на правата ни. А хората като слушат по радиото и като разбират къде сме, и почнаха да идват да се записват за членове на Демократичната лига. По едно време Държавна сигурност се усети и взе да варди край Камено поле и да ги връщат от края на селото, да не влизат в селото. И аз след това казах по радиото: молбите да не ги носят в Камено поле, а в окръзите, има си отговарящи за окръзите. Доста се бяхме организирали вече. И казваме на хората: само с легални средства, защото ние се борим против тероризма, а не може да си терорист и да се бориш с тероризъм. Терористи никой не защитава и това е много правилно.

- Как се развиха събитията после?

На 8 или 9 май от ДС забрали Мустафа Юмер и Али Орманлъ, закарали ги на влака и ги депортирали в Турция. А сетне от ДС вероятно дебнат да видят дали предаванията по Свободна Европа ще продължат. И взеха мен повече да ме следят, не мога да се изскубна. Но аз предавах текстовете на сина на Али Орманлъ и то момчето ги предава. Значи по радио "Свободна Европа" връзката не е прекъсната. Продължава.

- И двамата едновременно ли ги екстрадираха?

- В един ден, но в различни коли. Изгонили ги от България, без да кажат на близките им, без багаж, без пари. И идват близките им при мен и питат къде са. Тревожат се, защото Мустафа и Али изчезнали от домовете им, няма ги. И аз писател не съм бил, журналист не съм бил и по неволя... написах протестно писмо. Два пъти го късах, на третия път горе-долу стана. Още го помня:

„Гражданино Живков,

крайно време е да се откажете от асимилаторската си политика спрямо турското малцинство в България. Единственото решение на турския въпрос в България е да седнете около Кръглата маса с ръководителите на Демократичната лига за защита правата на човека в България”.

И сетне пиша, че искам да знам къде са Мустафа Юмер и Али Орманлъ и пиша, че той лично носи отговорност за живота и здравето им. Искам от вас отговор, пиша му. Питам го да каже къде са, защото техни близки идват, питат къде са и се тревожат. Така започва и след това пиша, че на еди-коя си дата започва щафетна гладна стачка, изреждам имената на тия хора от Дулово и обявявам, че се присъединявам към тях. На 12 май започнах гладна стачка. И накрая му пиша: вие освен че отнехте всички права на турското малцинство в България, но и основното, българското население тегли вече 35-40 години от вашата диктатура. Направо му пиша, че е диктатура, не със заобикалки. Аз съм сложил главата тогава в торбата, ще кажа, как няма да кажа. И му пиша, че ние ще се борим докрай за възвръщането на нашите права. Защото какво е човекът без свобода, без име, без достойнство? Нищо не е. И пращам писмото до Тодор Живков и копие до вестник „Труд”. И два дни след това дойдоха и ме взеха и мен и ме изселиха от България.

- Кога те експулсираха?

На 16 май вечерта дойдоха в Камено поле с две коли. По пътя те ядат, аз не ям, аз съм в гладна стачка тогава. Спряхме в един ресторант „Гергана”, оттатък Хасково. Ядоха, пиха, аз викам - аз няма да ям, няма да пия, аз съм в гладна стачка. С колата ме закараха до Капитан Андреево и цяла нощ чакаме влака.

- Грубо ли се държаха?

- Не, не. Не бяха груби. До сутринта седяхме да чакаме влака. И разговаряхме там.

“Ти - питат ме - сега като отидеш в Турция, какво ще разправяш там?” “Истината ще кажа - отговарям им. - Аз не съм научен да лъжа. Но то и това, което сте направили и него не мога да обясня на хората защо го направихте?” А на 17 май бях вече в Турция и по радио Свободна Европа четат моето писмо и после ми разказва мой приятел, че негов комшия, българин казал: „Ей, от турците ни отърваха руснаците, а сега от руснаците ще ни отърват турците!”

- Поддържаш ли връзка сега с Мустафа Юмер и с Али Орманлъ?

Мустафа се върна в България. Али Орманлъ се пенсионира, от време на време се чуваме. И с Мустафа се чуваме понякога по телефона, той е в България. Преди години беше даже председател на Общинския съвет в Крумовград.

- От ДПС ли?

- Май че от ДПС, но те с Ахмед Доган не се обичат. Доган лъже и отрича, че е имало Демократична лига, че е имало такава организация в България. Как може ти да отричаш нещо, което цял свят знае? Или да си приписваш заслуги на други хора? Човекът е роден един път, трябва достойно да живее. Щом работи, ще си изкара прехраната. Аз не се състезавам с никой. Не ми трябва да имам вили и мерцедеси, не ми трябва да ходя по хотели и не ме интересува другите какво имат. Алчността погубва човека. Но това, което друг човек е направил, ти не може да си присвояваш и не може да отричаш това, което е направено. Това е мошеничество, голямо мошеничество.

В разговора внезапно се намесва нашият домакин Шабан, който до този момент е слушал мълчаливо:

- Доган, като е бил в затвора, е карал съзатворниците си да носят табелки с новите им, „българските”, имена, оказвал им е натиск. Това е правил Доган, за тези си геройства да разкаже, а не да си присвоява заслуги, каквито няма.

Сабри кимва и продължава:

Ние не сме правили „Демократичната лига” за слава. Ние, каквото сме направили, от човещина сме направили. Заслуги не искаме, но никой няма право да отрича Демократичната лига.

- Още повече че сега всеки може да се бие в гърдите, но тогава куражлиите не са били много.

- Да, не бяха много отначало. Те после хората се окуражаваха като слушат по радиото. И не само турците - и българите кураж вземат. Овчари са ми разказвали, че ходят с овцете и слушат транзистора. Като слушат по радиото, и хората кураж получават. Виж какво нещо са медиите и духът - голяма сила!

- А как разбираха хората по места кои са отговорниците?

- Пак по радиото. По радиото съобщават: еди-къде си, еди-кой си е отговорник, и хората при него си носят молбите. Обявявахме стачки, протести. Всеки е свободен да обяви гладна стачка, но когато я обяви, трябва да съобщи на властта, на някоя инстанция и за да има гласност, трябва да съобщи на света и да се обади по телефона или на радио "Свободна Европа", или на Дойче веле, или на Би Би Си. Трябва да знаят хората, че протестираш. Иначе сам вкъщи да се заключиш и без да кажеш на никого, да направиш гладна стачка, никой няма да знае, и да умреш, никой няма да знае защо. И инструктирахме хората на протести да са мирни. Анархия не трябва да има. Даже и да трябва да си вържеш обувките, пак може да е опасно, защото може да помислят, че се навеждаш да вземеш камък и да хвърляш по милицията. Порядъчно трябва да бъде всичко. И в програмата е залегнало.

- Колко членове имахте?

Само при мен аз бях регистрирал 474. Архивата аз държах в Камено поле. Обаче в окръзите, когато обявихме там да подават молбите, тогава станаха хиляди.

- А как осъществявахте координацията вътре в самата организация?

Ами те идваха. Така ставаше връзката. Идваха нощем - който успее, успее, който го върнат, върнат. Така беше. Хората, особено отначало, ги беше страх. Много ги беше страх. Имаше един случай в началото. Дойдоха едни хора, слушали по радиото, подадоха молба за членство. Сетне, като се върнали по родните места, и се уплашили. И идват пак след няколко дена да си вземат обратно молбите. Страх ги е хората. И аз им казвам: ако се увеличим, няма страшно, събирайте молби, да станем повече хора. Една вечер в 10 часа, чука се по прозореца. Гледам: те са, клюмнали са. „Слушай, Сабри, ние дойдохме обратно да вземем молбите.”

Ей, направо ми се обърна сърцето, лошо ми стана. „Защо, питам ги, защо тъй?” И те ми казват, че ги е страх от Държавна сигурност. Аз им казвам: „Вижте, най-големият риск ние носим. Вие може да кажете: ние се излъгахме, хвърлете всичката вина на нас, ние сме съгласни. Но не се отказвайте, ще видите, ние сме решили да се борим за нашите права. Не се отказвайте. Който е решителен, той ще победи.”

Както и да е, кафе им направих, извадих молбите, печката гореше. Питам ги: „Вие ли ще си вземете молбите или направо в печката да ги хвърлям?” „А, хвърли ги в печката - викат, - по-добре е...” И аз ги хвърлих в печката. След месец-два идват едни младежи, вечерта пак, и пак така чукат. Гледам, не ги познавам - 17-18-годишни момчета. Ние сме, казват, от Кърджалийско. Аз съм син на еди-кой си, той е син на еди-кой си. Заповядайте, казвам. Ние, вика, дойдохме обратно да дадем пак молбите и носим и други молби, на други хора. Тъй и тъй, викат, нашите бащи ти се извиняват, че тогава са се уплашили, поздрави ти пращат.

- Хубаво е това, хубава история.

- Да, окуражили се пак. Човек идва, молба дава, после може да се откаже, това си е негово право. Но 474 се окуражиха и това е само при нас. После в окръзите - станаха хиляди. За събитията хората следяха радио "Свободна Европа", Би Би Си, Дойче веле.

- Вие сътрудничихте ли си с НДЗПЧ и с „Дружеството за подкрепа на Виена'89”?

Да, да. Ние ги подкрепяхме тях и те нас. С Авни Велиев от „Виена ‘89” си сътрудничехме и с Независимото дружество на Илия Минев също. Обаче, когато турците отиват в НДЗПЧ да се запишат, там не ги приемат с турски имена, насочват ги към нас, към Демократичната лига. После аз попитах секретаря на НДЗПЧ - Петър Манолов, когато бяхме в края на май в Париж за Съвещанието за човешките права. Питах го защо не са записвали турците с турски имена. И той ми казва, че така са ги посъветвали в София, че ако ги записват с турските имена, властите ще оспорват самоличността на членовете им и няма да им регистрират организацията. Юридически ход, значи. Но пък какъв е смисълът тогава? Човекът отива да си търси правата, протестира, че му сменят името, как да си търси правата с име, което му е насила сложено? Така е, вика, но така ни казаха.

- Като ви екстрадираха от България, какво стана?

Продължихме. Замести ни Хюсеин Нух от Ябланово.

- Ти се познаваше с него от затвора, така ли?

Title: Re: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Coban on December 15, 2009, 00:55
САБРИ ИСКЕНДЕР: "КОМУНИСТИЧЕСКИТЕ ПРАВИТЕЛСТВА ИЗМИСЛЯХА ВРАГОВЕ, ЗА ДА РАЗДЕЛЯТ ХОРАТА"  II


Хюсеин Нух аз го познавам отпреди събитията още. Той е инженер, беше кмет на село Ябланово. Когато мен ме затвориха в следственото в Сливен, лежа аз в килията, по едно време докараха Хюсеин Нух. А то тъмно, само една малка лампичка свети. Аз бях сам в килията. Влиза така, брадясал - бил е задържан от няколко дни, но е бил по други килии. Погледнах го и викам: „Хюсеин Нух, ти ли си?” “Аз съм - казва, - а ти кой си? Понеже тъмно и не вижда. Казах му кой съм, той се зарадва, имал скрити една-две цигари (цигарите бяха забранени), та запалихме и изпушихме по една цигара. И може би три дена бяхме в тази килия. После ни преместиха и аз се разболях - голям студ беше. Втресе ме, беше страшно. И Хюсеин Нух направо може да се каже, че ми спаси живота. Цяла нощ ме е разтривал. Страшно беше, голяма треска. Изпотих се целият. И сутринта вместо да ме закарат в болницата на доктор, отведоха ни с Хюсеин в кучкарника, така му викаха. Февруари месец беше, голям студ и ние вечерта - там. Студено, кучешки студ. Добре, че имаше един старшина, добър човек се оказа, видя на какъв хал сме и ни даде аналгин-хинин. „На никой няма да казвате”, вика. Виж какво нещо е добрият човек. Хюсеин даже каза: „Като изляза оттук, на тоя старшина една дамаджана с ракия ще му донеса.” Вее отдолу под вратата, ние нямаме нищо, само едно износено, протрито одеяло, с дупки. Изправихме дюшека, той мушамен беше, и седнахме на земята гръб с гръб да се затоплим. Оттам ме туриха в една единична килия. После мен ме закараха в Белене. Него го закараха в затвора - заради съпротивата в Ябланово. После, когато излезе от затвора и като направихме ние Демократичната лига, аз му казах: ако нас ни убият, арестуват или изгонят от България, ти си председателят на Демократичната лига.

- Имахте ръководство в сянка?

Да, дублирахме всичко, за да може, ако ни затворят или изгонят, друг да продължи след нас. И аз даже архивата на Демократичната лига успях през нощта, преди да ме депортират, да я предам на едни хора и те му я занесоха. И борбата продължи. Насилието поражда съпротива. Големи престъпления извърши тази комунистическа власт в България, големи. Аз бях 10-11 годишен, когато насилваха хората за ТКЗС-то. Но тогава насилваха всички - и българи, и турци. Взеха на хората воловете и нивите, и на българи, и на турци. И тогава хората се разбунтуваха - защото им посягаш на имота, на труда, на достойнството. Затова и ние после се бунтувахме - защото ни посегнаха на имената, на достойнството. И всеки започна да търси по някакъв начин да протестира. Че ние, турците в България, какво сме направили - само сме работили цял живот. Най-тежката работа сме работили и никога не сме се оплаквали. Но ти да искаш нацяло да изтриеш едно малцинство от историята, това какво е?

- Престъпление срещу човечеството, какво друго.

Да, голямо престъпление. Но съчувствието на народа, на хората, това е много важно. Много важно. Имаше един генерал Ганев, началник на милицията в Сливен, и нарежда на един майор да е ръководител на групата, която ще идва да преименува хората в Новачево, Сливенско и други села. А майорът му казва: „Аз не мога да извърша такова нещо, аз тия хора ги познавам, с тях съм ял и пил, аз такова нещо не мога да им направя”. „Тогава - креснал му генералът - ще си дадеш оставката!” И той си дал оставката веднага. И други българи има такива и това е хубаво нещо. Не му знам името на този майор, а трябва да се научи, защото е достоен човек и е герой. За съжаление, много хора не знаят истината. А не знаят, защото в България още от наше време се учеше много изопачена история. Историята е изопачена до неузнаваемост. Комунистическите правителства измисляха врагове, за да разделят хората - ей това направиха. Самите правителства това гледаха - хората да се мразят. Но къде националистите са направили нещо добро за страната си? Ами никъде. Вижте войните, вижте Хитлер, вижте Милошевич - ликвидираха страните си, колко хора загинаха. Национализмът на никого полза не носи, само мъка. Национализмът, това е много опасно нещо.

 
Title: Re:Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: isa71 on December 15, 2009, 09:37
 author=daczo link=topic=1448.msg45500#msg45500 date=1260705591]
                                  Отворено писмо до г-ца Татяна Ваксберг

Г-це Ваксберг,
Гледах по телевизията Вашия документален филм “Технология на злото”. Слушах Ви внимателно в рубриката “Гласове”. Доколкото можах, следях и отзивите. Гледах за втори път филма по канал "България" на 26.01.2001 г.


daczo,хубаво прочети какво е публикувал coban,и стига вече с тия комунистически измислици.
виждам че много им се вързваш,ама комунизма си отиде
Title: Re: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Shumarov on December 15, 2009, 19:50
You are not allowed to view links. Register or Login
Shumarov,pyrvo vojnici koito izpylniavat svoite zadylzheniia,bez pravoto da streliat ne sa bashibuzuci.Ne opravdavam obshta otgovornost,koiato priema Zhivkov.Ne e syprutiva kogato s bombi se ubivat zheni i deca.Kogato na Zlatnite piasyci se hvyrliat bombi.Smyrta na bylgari hristiiane za niakoj e bez znachenie.Bylgarite prez tova vreme ne znaeha tochno kakvo se vyrshi.Syshto taka ne e istina che zapad si mylchal.Az mislia che Bylgaria ne bi napravila tazi iskurziia bez znanieto na Syvetskiia syuz.Nikoj sigurno ne iskal 3 Svetovna vojna.Malkite niamat pravoto.Te sa pionki v svetovnata politika.Amerika niamashe da se byrka na Balkanite.ako ne vizhdashe dobro strategichno miasto za svoi bazi.Chudia se che napadate tozi uchitel,bez da kazhete,lyzhi li, ili ne.

Уважаеми daczo!
Използвах думата "башибозук", като метафора, а не точно адресирана за българската войска! Мисълта ми беше, че действията на властите бяха башибозушки при репресиите над малцинствата! Не знам кои мои думи са те навели на мисълта, че оправдавам терористичните актове, но ти го пиша тука-аз ги осъждам!Нещото, което ме възмущава от повърнята на този даскал е, че се опитва да ни внуши, че едва ли не България през годините на смяна на имена е била едва ли не поле на огромни поредици от атентати, както през последните години е в Ирак, Пакистан, Афганистан! И едва ли не горките башибозуци са нямали друг избор, освен да ни сменят имената!Тази мисъл на този психясал отпадък ме дразни-намирам я обидна за интелекта на хората! Ти си свободен да му се възхищаваш колкото си искаш!Не мисля обаче, че тука е мястото да го правиш!
Що се отнася до екскурзията, то това беше панически взето решение! И не вярвам братския ви СССР да е повлиял за вземането на това решение!Покойния Тато беше в немилост пред Горбачов през тези години на битието си и импровизираше по правешки-пък каквото стане!Не зная дали си съвременник на тези събития, но ми се струва, че не си наясно с близката история!Ако източника на информацияа ти е автора на мозъчната мастурбация, която си публикувал, то си позволявам да се съмнявам в познанията ти по темата! Ако пък си наясно и въпреки това прдължаваш да вярваш, че помаците и турците са терористи и затова в законна самоотбрана властите се опитаха да ни асимилират, аз се съмнявам в почтеността ти!
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Subeyi Kurt on December 16, 2009, 14:37
Фердие: Казах, че съдията спи и ми дадоха 2 г. затворI

Жанина Драгостинова

(izvadki ot reportaja)

-От позивите ни разбраха. Как стана, не знам. Имаше едно момиче от Люляково. Тя ги оставила на някаква другарска вечер. Хванали я и изглежда, че тя ни е издала. После всичките ни изловиха

-Когато дойдоха да ме арестуват, бях се прибрала при родителите ми в село Житница. Чакахме гости. На майка една братовчедка щеше да дойде. Ууу, то изведнъж стана страшна работа! Даже много-много не искам да си спомням този момент. Готвех и внезапно 4 – 5 души влязоха вкъщи, един цивилен, другите с униформи. Татко, като ги видя, припадна. А аз веднага разбрах, че за мене идват. Майка и татко вече бяха със сменени имена, само аз оставах.
-Сама бях в килията. На пода лежах, само едно одеяло имах. После разбрах, че другите килии имало легло, аз нямах. Там ми смениха името. Cледователят ми каза, че оттук нататък ще се казвам Елеонора. -За първи път чувах това име, странно ми се видя, даже много не го разбрах как се произнася. Малко по-късно отивам на разпит с един прокурор. Той ме пита как се казвам. Не помня, викам, преди половин час ми казаха името, забравих го. Наистина не си спомнях. Прокурорът се ядоса, обаче аз какво да правя… не го помнех.
После ми дадоха готов паспорт със смененото име.
-Вечер, като сядали да вечерят, татко викал на майка: “Защо ядеш? Как ти минава през гърлото, като не знаеш къде е детето?!” Даже психически се разболял човекът. Взел едно въже и с него се разхождал
-Адвокатът казваше, че 4 ще ми дадат, после на второто дело ще станат 2 години и накрая ще ме осъдят условно. Обаче не стана.Дадоха ми 2 години. И то – защо? Най-накрая ме попитаха имам ли нещо да кажа. И аз станах и викам: “Съдбата ми е във ваши ръце, животът ми се решава, а съдията спи!” Спеше човекът, наистина. Е, това не са ми простили и са ми дали двете годинки.
-А кварталният, турчин от Черноочене, ме вика: “Ти си много куражлия! Защо не плачеш?” Не плачех. И в затвора не съм ревала. Ако съм плакала, все под одеялото е било, никой да не види.
-Същия ден тръгнахме от Кърджали с автобус до Димитровград. Там ме държаха три дена в ареста. И през трите дена нищо не ми дадоха да ям. То трябвало аз да си нося, но като не знаех… И вече никой не ме попита.Почнах да се моля, че давам 50 лева, само една баничка да ми купят. Не ми вземаха. На следващия ден, като ни отвеждаха, си казах – мен ме водят в затвора, няма какво повече да губя, ще им кажа всичко, дето ми се е насъбрало. Водят ме под конвой и аз почвам да крещя на милиционера: “Ти деца нямаш ли? Откъде знаеш, че някой ден и те няма да са в моето положение? Една баничка да не ми купите?” А той: “Не бях на смяна, мълчи, бе, момиче, не съм виновен.” А аз крещя, не спирам! Без глас останах. Бях строг режим, на 6 месеца веднъж ми даваха свиждане. Идва майка ми на първото свиждане, 6 месеца не ме е виждала и не може думичка да ми каже. Тя не говореше български, а пък беше забранено да се говори на турски. 45 минути стояхме и се гледахме! Мълчим и се гледаме! Тя не можа да ме попита как съм и аз не можах да я питам как е.
4 души стоим. Затворничка, милиционер, затворничка, милиционер. Оттатък през стъклото – мама. Не искам майка да ме види да плача. Но свършва свиждането, тя се извръща, и аз вече не мога да сдържам, ще избухна, обаче гълтам навътре сълзите. После се връщам в килията и не съм на себе си. 6 месеца не съм виждала майка си и нищичко да не си продумаме! Тая жена, убийцата, изглежда ме е видяла, че съм зле, дойде и ме прегърна.
-Три дена не ядох. Подполковничката ме разбрала и ме вика по радиоточката: “Елеонора Стефанова Славова до вратата!” Казвам си, леле, какво пак съм направила? А тя: “От три дена те наблюдавам. Защо не ядеш? Какво ти тежи?” Казах й, че с майка думичка не си казахме. И тя ми казва, другия път като имам свиждане, да й се обадя. Ама къде да я намеря, като имах свиждане? На второто свиждане майка вече дойде с брат ми и той й превежда.
-На седмицата поне веднъж сънувам затвора.
-Най-ужасното сега е, че днес в това село, където живея, малко нещо да се обадя и хората казват: “Ти недей много да знаеш, нали си била в затвора!” Уж знаят, че за нищо съм била, обаче с времето забравят.    Остава само това, че съм била в затвора. Като петно ми стои. Затворничката. Това много ми тежи. Турци хем са.
-Всички турци, които преди 89-а бяха с комунистите, сега са се замогнали. Кмет на село Черноочене е един, който, когато сменяха имената, ходеше с червена лента и глобяваше хората, ако говорят на турски. Какъвто преди, такъв и сега. Никакъв свян.
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Coban on January 08, 2010, 15:44
В края на април 1989 г. в центъра на Велико Търново на кафе стоят отец Христофор Събев и Ибрахим Рунтов. И двамата вече са известни имена от интервютата си с Румяна Узунова по радио “Свободна Европа“. Хората идват и ги поздравяват, казват им, че са с тях. От Държавна сигурност за момента само гледат отдалеч. Идва Великден и Събев иска да направи голямо шествие с икони в града.

- “Ама ще излязат ли достатъчно хора, да не стане излагация?,“ пита отчето.
-“Ако трябва ще вземем хиляда от нашите помаци, ще им дадем по една икона и ще тръгнем,“ казва Ибрахим.

Христофор Събев само го прегръща и се разплаква.

По-късно ДС ще попречи на организацията на шествието. Няма как обаче да спре протеста на мюсюлманите в България, които след “възродителния процес“ нямат нищо за губене.
Работата на хора като Ибрахим Рунтов ще изведе няколко седмици по-късно по улиците хиляди турци и помаци, които ще направят първите големи протести в България след 1944 г. След тях ще падне и комунистическият режим.

Човекът с 32 имена

В стремежа си за “единна социалистическа нация“, българските комунисти още от 70-те започват т. нар. “възродителен процес“, при който насилствено сменят имената на мюсюлманите в България и им забравяват да говорят на други езици освен български и да спазват обичаите си. Това ще е последното голямо престъпление на властта – след чистките, концентрационните лагери и огромните икономически кражби преди това.
Ибрахим Рунтов е един от хилядите потърпевши. През 73-та в неговото родно село Корница има петима убити, след като властите атакуват обикновените хора с конна полиция и кучета. Тогава в затвора влиза бащата на Ибрахим – Рамадан Рунтов, който със съпротивата си се е превърнал в герой за всички в района.

През 1979 г. при него в затвора ще влезе и Ибрахим, вече под името Иван. Осъден е на три години заради опит за бягство през границата. В затвора не позволяват на баща и син да се видят – с едно изключение. Един ден водят Ибрахим пред килията на баща му и няколко надзиратели го пребиват от бой. Рамадан само слуша как синът му вика от болка и не може да направи нищо.

Когато Ибрахим излиза от затвора, го вкарват в казармата, този път под името Бисер. От военното контраразузнаване го викат, за да го питат колко имена има всъщност. “Колкото ми сложите. Аз съм човекът с 32 имена, като във френския филм“ отговаря Ибрахим.

Бисер обаче не е последното превъплъщение на Рунтов. През 1989 г. той ще смени още веднъж името си, но вече доброволно. Представяйки се като Иван от Сливен, той започва да обикаля България и да записва турци и помаци за членове на Независимото дружество за защита правата на човека, основано година преди това от Илия Минев.

Минев се познава още от затвора с бащата на Ибрахим. Там Рамадан Рунтов става близък и с отец Благой Топузлиев и Петър Бояджиев, с когото са в една килия.

През 1988 г. Рунтови канят Минев на Рамазан байрам в Долно Изворово, където живеят. Цялото село се събира да слуша легендарния затворник. Минев им говори, че няма от какво да се страхуват, че нищо не разделя християни и мюсюлмани, а борбата е една. Врагът също е един – комунизмът.

Така с времето турците и помаците ще станат огромно мнозинство в дружеството. “То беше първото неофициално сдружение, което практически показа на опозиционно и критично настроените към властта и системата в страната турци и мюсюлмани пътя за открита борба, вдъхна им смелост и вяра в безсилието на ДС да се справи с едно масово протестно движение,“ казва Зейнеп Ибрахимова, представител на НДЗПЧ в Шуменско и Варненско.

През април 1989 г. Рунтови, заедно с Петър Бояджиев и Константин Тренчев, решават да основат и Мюсюлмански стачен комитет, който става крило на НДЗПЧ.
“Когато приемахме членове, те изрично се записваха и в двете организация – Мюсюлмански стачен комитет и НДЗПЧ,“ казва Ибрахим. “Това вдигна много хора. Членовете станаха хиляди.“ Българи, турци и помаци са се обединили както никога досега.

За да привлича хората в дружеството, Рунтов им казва, че е българинът Иван от Сливен. Кара им се, че ето, българите искат да им помогнат за имената, а тях ги е страх да станат и да се защитят.

Манипулацията дава резултат. Само най-доверените хора знаят кой всъщност е този “българин от Сливен“, а ДС постоянно му губи следите. Така Рунтов обикаля Казанлъшко, Старозагорско, Пловдивско, Пиринска Македония и Хасковско, където прави клонове на НДЗПЧ.
С баща си успява да стигне дори до Джебел, където властта е завардила всичко с бронетранспортьори и танкове. Скрити между купища дини в камиона на свой братовчед, Рунтови успяват да се срещнат с Авни Велиев и други бивши политически затворници и да им оставят телефоните на Петър Бояджиев в Марсилия.
При блокадите на ДС това е единственият начин за координация между членовете на дружеството. Така през май тъкмо от Джебел ще тръгнат най-големите протести в историята на комунистическа България.

Майските събития

Те са предшествани от серия гладни стачки, които тръгват из цялата страна. Всичко започва като защита на поета Николай Колев – Босия, член на дружеството, който обявява гладна стачка след интернирането си в Бобовдол. От Ибрахим Рунтов излиза идеята, че за да продължи всичко по-дълго и да е по-ефективно, стачките трябва да са щафетни.

“Седем човека след седем човека – за шест месеца напред обявих по “Свободна Европа“ имената на наши хора, които ще гладуват,“ казва Рунтов. “Тогава комунистите се уплашиха и след една седмица пуснаха Босия. Иначе сигурно щяха да го оставят не да умре, ама да откачи.“

Стачките обаче продължават. Западните радия постоянно обявяват нови селища, които са се включили. От шести май започват да гладуват и стотици мюсюлмани в шуменско. В района има клонове на Независимото дружество почти от неговото създаване заради дейността на изселените там Зейнеп Ибрахимова и Юсуф Бабечки.

“Хората трябваше да преодолеят страха от държавния авторитет, наложен след 45 години държавна диктатура. С гладните стачки ние го изхвърлихме от себе си,“ спомня си Аляйдин Мехмет, който наследява Зейнеп Ибрахимова като представител на НДЗПЧ след нейното екстрадиране през февруари 89-та.

Започва да гладува цялата област, а членовете на дружеството едва контролират списъците за пред “Свободна Европа“. Напрежението е огромно, още повече, че наближава Парижката конференция за човешките права, която дава голям шанс на опозиционерите да изобличат престъпленията на комунистическата власт. Така се стига до идеята от стачки да се мине към открити демонстрации.

Първата е на 19 май в Джебел, където се издигат лозунги в защита на “перестройката“, както и за връщане на имената и езика. Всичко минава без сблъсъци с властта, никой не обявява случилото се по западните радиостанции и протестът остава изолиран.

Не така се случва в Шуменско. На 20 май хората сами започват да се събират в центъра на село Пристое. От Държавна сигурност знаят кои са членове на дружество в селото и също чакат в центъра, за да ги изпозатворят и така да прекъснат всякакви демонстрации. Тактиката на всемогъщите служби не успява.

“За да не се провали шествието, ние не отидохме в центъра на Пристое,“ разказва Аляйдин Мехмет. “Казахме на нашите хора да тръгне демонтрацията, да не ни чакат нас. Така ние вкарахме ДС в клопката, не те нас.“

Ибрахим Рунтов също е там и гледа отстрани как множеството тръгва към съседните села Климент и Каолиново с лозунги “Искаме си имената“ и “Права за целия български народ“. В началото и края на шествието стои по един член на НДЗПЧ с българско знаме. Когато вижда, че всичко е наред, Рунтов тръгва обратно към своето село, откъдето да може да държи връзка с Петър Бояджиев.

Вече в Климент се събират над 3000 човека. Бояджиев вече е направил връзката и за шестието е обявено от “Дойче Веле“ и агенция АФП. Спонтанно започват да идват хора от цялата страна. После митингът продължава към Каолиново, като водачите също се избират на място от хората. Еднин от тях е Гюлтен Османова, която после ще стане известна с интервютата си по “Свободна Европа“. Аляйдин Мехмет остава в Климент и успява само да им даде малка бележка с искания, които протестиращите да не забравят да споменат.

В Каолиново обаче чакат вътрешни войски, армията, милицията и пожарната. По спешност пристигат и “червени барети“. Казано им е, че турците са се вдигнали на “въстание“ и искат “автономия“ и република като кипърската. Никой не обръща внимание на българските знамена и мирните лозунги. Хората са разпръснати, мнозина са пребити, а Неджиб Осман от село Кус е убит.

Властта е още по-брутална на следващия 21 май, когато в Тодор Икономово също се стига до сблъсък с обикновените хора. Има хаотична стрелба, умират трима турци, а десетки са осакатени от куршумите.

На 21 май милицията идва и в Долно Изворово, за да хване Ибрахим и Рамадан Рунтови. Дават на 8-членното семейство паспорти и общо 50 долара и ги изпращат с влака за Виена.
Същия ден за там е пратен и Аляйдин Мехмет. Екстрадирането на организаторите е масово. Започва дългата серия от прогонвания, която ще завърши с печалната “голяма екскурзия“.

Преди падането

Преди това обаче протестите на българските мюсюлмани ще обхванат още много места в страната, въпреки насилията на комунистическата власт. Започват мирни демонстрации в кърджалийско, разградско, добричко и варненско, в Шумен, Търговище и Омуртаг.
Организатори отново са главно хора на дружеството, както и представители на основаната в края на 1988 г. Демократична лига за защита правата на човека в България.

По данни на историка Алексей Кальонски от Софийски университет, властта отговаря със сълзотворен газ, огнестрелни оръжия, бронирани машини, милиционерски палки и бойните умения на барети и каратисти.
Броят на загиналите е между 7 и 10 души, стотици са ранени, малтретирани или пребити. Западът научава всичко това и то точно преди конференцията за човешките права в Париж.

“Определено мога да твърдя, че майските събития и последвалата след тях “голяма екскурзия“ предопредилиха падането на тоталитарния режим в България,“ казва Зейнеп Ибрахимова. Наистина, с насилията срещу мюсюлманите режимът остава напълно изолиран, дори от съюзниците си от източния блок. Хората в самата БКП разбират, че е дошло време за промяна.

Когато тя се случва на 10 ноември, Ибрахим Рунтов вече е стигнал със семейството си в Турция, където преди години е успял да избяга един от братята му. Там Ибрахим участва в създаването на Независим емигрантски комитет за защита правата на етническите турци и помаци в НРБ, който веднага след падането на Живков започва да се бори за освобождаването на стотиците политически затворници в България.

Един от тези затворници е Ахмед Доган, който ще успее да се издигне до лидер на новата партия ДПС. В началото Рунтов се надява, че този човек поне ще иска да си върне на БКП, задето са го вкарали в затвора през 1986 г. Когато се връща в България през 90-та, Ибрахим вижда, че положението е друго. “Не ми харесаха нещата нито в СДС, нито в ДПС. Искаха да управляват заедно с комунистите, явно защото повечето от тях бяха бивши комунисти,“ казва той.

Затова Рунтов така и не се включва активно в политиката, а от 95 г. заживява предимно в Турция. Днес е известен повече като Ибрахим Куруджу, футболният мениджър правещ трансфери между България и Турция.

“С футбол е много по-приятно да се занимава човек,“ казва Ибрахим. “Мирише на нещо хубаво, хората се радват, има резултати. Защо ми е да влизам в политиката, аз си имам пари. Ама ме боли. И аз имам семейство. Искам моите деца, а и всички да знаят истината за тези исторически събития, за собствената си държава. Искам тези подлеци и лъжци да не манипулират повече хората.“

Въпреки това, днес официалната версия е, че “майските събития“ са били организирани от затвора от Ахмед Доган. За Независимото дружество за защита правата на човека и за хора като Ибрахим, Зейнеп и Аляйдин никой и не споменава.

Автор: Петър Добрев, източник: News.bg
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Ada_BG on January 12, 2010, 08:59
Дано никога пове4е не се повтори това,и турци и помаци еднакво страдахме от тия,,възродителни процеси,,.
За п0маците родителите ми помнят,майка когато ме е родила,разказва ми 4е булките (помакини)не са ги
изписвали от болницата(с месеци) ако не кръ6тават децата с български имена >:( А пове4ето не6та от клипа
ги видях и аз с детските си о4и,стига сме страдали,аз кавам 4е у4астта ни в България е била винаги една и съ6та >:(  
Винаги е имало геноцид над малцинствата......



The Story of the Turks in Bulgaria 1878 - 1989 (http://www.youtube.com/watch?v=dsyMai6GYy0&feature=player_embedded#)
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Metka on January 12, 2010, 10:35
You are not allowed to view links. Register or Login
Та най-активните участници от ВП са начело на ДПС!

@roikata1, препоръчвам ти да се придържаш към темата.
Извинявай но, само с едно изречение не можеш да убедиш аудиторията в това което би искал да ни кажеш.
Напиши примерно есе, вземи интервю от потърпевши , примерно от некав жител на Рибново.
А не да позволявате журналистът Карбовски да показва по националната телевизия  - окървавено булченско бельо от Рибново.
Тези работи не стават по този начин.Това си е чиста дискредитация.
И е хубаво да бъдеш обективен.Не само в ДПС има възродители.
Ти сигурен ли си че нямаш приятели от други партии които да не са възродители?
Защото всеки от нас усеща че се опитваш да ни пласираш много евтин популизъм.
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Nazmi on January 13, 2010, 03:11
Спамите Темата.... П.С- Ройката,във всяка една тема където се появиш вкарваш политиката,за теб е без значение заглавието на темата! Имай и малко уважение на хората преди теб тук!

                                                 От Администратор- Nazmi.
     
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: bricktop on January 28, 2010, 23:47
Здрасти на всички,

Нека и аз споделя моите спомени на очевидец и участник в так. нар. Възродителен процес.
От София съм. 1984та (не е George Orwell:) Влезнах в казармата, в поделението в гр. Сандаски. За Коледа заедно с още 8 момчета от поделението ни откомандироваха за Момчилград. Всички бяхме с "тъмно" минало:) Повечето имаха близки роднини, от така наричаните тогава, невъзвращенци. Моите грехове бяха дядо ми и чичо ми, вечна им памет. Дядо - бивш царски офицер. Чичо - или по точно годините от живота му които бе прекарал в Богданов Дол и факта, че нямаше граждански права до края на живота си - роб, крепостен в собствената си родина.

На 25/12/1984 през ноща пристигнахме в Момчилград. Причината за този "трансфер" бяха "неблагонадеждни" момчета мохамедани които са били откомандировани от поделението в града. Иронично нали - едни "неблагонадеждни" заместихме други такива:) До това време, в детските ми години, бях неведом за антагонизъм м/у етноси и религии в България. Дедите ми са бегълци от Вардарска Македония и Западните Покрайнини. Израстнах в една от еврейските вили под резиденцията. В махалата имаше всякакви комшии. Две семейства евреи, две от немско потекло, едно от гръцко, две арменци. Един от най-добрите ми приятели, тогава и сега, е турчин. За мен това бяха и са приятели, комшии, добри хора.

Пристигайки в поделението (36050) в Момчилград ни разпределиха съобразно ВОЗ и овакантените позиции. По това време размириците бяха започнали. На входа на поделението денонощно работеха по 3 БТР-а в пълна бойна готовност. Някой по нагоре по конеца бе споменал за офицер на купола на една от машините които са били в града. Това е бил майор Пингелов, заместник командир на полка, доста елементарен човек. Имаше слух, че от едната машина е стреляно на високо по някаква фасада на празна сграда. Било по негова команда. Това не мога да твърдя със сигурност, беше слух.

Ден – два след пристигането започна подбор на момчета от поделението за трансфериране в новообразуващите се Вътрешни Войски или 'сините шапки'. Избираха по физически данни. Аз също бях подбран. Викаха ни на разговори с ВКР-то и след това ни одобряваха. За ирония и аз бях одобрен въпреки политическата ми 'неблагонадеждност':) На пристигането в Момчилград бях разпределен в кадриран батальон. Слава Богу, началник щаба на батальона, своевремено, бе проучил досието ми и бе побързал да промени ВОЗ-а ми от артилерист на свързочник. Това ме е направило нетрансферируем:) Оказах се единственият свързочник в батальона, а евентуалната липса на такъв нарушавала бойната готовност на подразделението. Причината за този 'фокус' е била крайно тривиална: образованието ми предполагаше, че рисувам и пиша с технически шрифт добре:) т.е. Станах писар и рисувач на бойни топографски карти, пак доста иронично. Независимо от глупавият повод, с 'щабския', капитан Ангелов, си остнахме приятели завинаги и след години, когато той вече работеше в София, ми гостуваше редовно.

В самото начало на 1985та караулният наряд на поделението беше удвоен с так. нар. „обходни двойки“. Патраулирахме в града и околностите. Имаше поне 5-6 двойки от нашето поделение. Знам, че и граничарите от отряда, който май бе в Чорбаджийско,  даваха усилен наряд. Тъй като вече работех(пишех) в щаба и имах достъп до рапортите от всеки наряд, мога да гарантирам, че до пролетта на 1985-та нито един патрон не е изстрелян от поделение 36050. По това време, вече, много милиция беше командирована към Момчилград от вътрешността на страната. Малкият хотел в града беше зает само от милиция. До тогава вече и поделението на Вътрешни Войски в Джебел оперираше. Та на пролет военните „ни“ оставиха 'на мира'.

Така станах свидетел, и се таки, неволен участник във „Възродтилният Процес“. Записвах „правилните“ имена на колегите си в „тефтерите“ на БНА...:) Свидетел бях на драми и странни, иронични случки: Мерджан, момчето от съседното легло, стана Марин, а командирите му ст.лт. Мерджанов??? и майор Салабашев запазиха фамилните си имена. Приятелят ми Айхан Дервиш, също войник тогава, ми писа: „Копеле, от саа нататък в писмата си ме адресирай като Александър Дервишев...шо така е правилно...(ние си пишехме на шопски, да не го забраиме:)“.   Б** ти иронията...“така е правилно“... (кога дойде време кръстих първото си чедо Александър...). След година аз и Митко Помака(така му викахме), бяхме командировани за 3 седмици в щаба на 2-ра армия, в Пловдив, в отдела на генерал Трендафилов (Ген Трен), да подготвиме(изрисуваме/изпишеме) паната и плакатите за отчета на военно-учебната година ли му викаха? Пак ужасна ирония, нали? Мохамеданин и диверсант в „секретният“ щаб  на армията:) В интерес на истината, през службата ми в поделение 36050 винаги съм се обръщал към приятели и колеги с истинските им имена. Никога не съм/сме имали проблем с това. Визирам офицери и началници. Може би е било късмет, може би са били хората, не знам. Все пак е редно да спомена и командирът на поделението по това време: Майор Христов. Много читав човек, кой знае, заслугата може би е била негова?

Раиф(Митко), Мерджан(Марин), Осман(Огнян), Мурат(Златко), Асен Молата, Бозата, Мангаруди((ов), цигането Татов от Ракитово завинаги ще са в сърцето ми.  Както и всички момчета от Бенковски, Чорбаджийско, Чакаларово, Джебел, Асланкьой(Лъвово), Балабаново...та чак до Златоград. Стария кръчмар на Седларе и чудно хубавата Севгинар от Кърджали също.

Не давам оценки и не ангажирам никому, съдя за себе си по съвест и сърце. Политиките не ме изкушават интелектуално по простата причина, че да спориш политика с политик/ан е все едно да се бориш с прасе. Цял ставаш в кал, а на прасето му е хубаво защото това му е природата. Ама аз съм човек, не прасе. Или както на някой баба му беше казала: „Бре, тоя политик ли станал? Ми харно, като друго не е могъл“....

От много одавна живея много далеч. Моят стар приятел Айхан бей ми е комшия, Агоп джан също, а те ми викат Бай Едикойси. Нищо че сме в ранните си 40,  нищо че единия е лекар, другия счетоводител, а третия ненамсикъв. Така си викаме...като „едно време“, ама в сегашно време. И пак сме в еврейската махала.

Слава Богу!

Бъдете здрави и рахат.
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: roikata1 on January 29, 2010, 07:37
А защо ми изтрихте материала,господа властващи във форума? Материала ми беше точно по темата! А може би и някой от вас,Метка или Назми,сте били част от тези предатели и сега в лицето на нашите Рибновски герои виждате себе си!?! Защо въвеждате теми от които ви боли? Бъдете чисти и искрени,поне от мюсюлманска гледна точка! А какво показват по телевизията,засяга само живота в Рибново,така че не се срамувайте от себеподобните! Колко сте Велики само!
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Metka on January 29, 2010, 10:07
You are not allowed to view links. Register or Login
А може би и някой от вас,Метка или Назми,сте били част от тези предатели

 - Да предатели сме.
Но бих искал да дойдеш да ми го кажеш това на една ръка разтояние.

Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: roikata1 on January 29, 2010, 12:03
 Дааа,как боли истината,а! И каква е разликата дали си на ръка разстояние или на светлинни години-бъди мъж,където и да си, а не само да трупаш мускули! Защо, ще ме набиеш ли или какво! Или като можеш да триеш материалите ми в сайта и мислиш,че можеш и да се саморазправяш физически,а!Всъщност не се учудвам,спомням си как реагираха в Брезница април месец,а ти май беше от там! ЖАЛКО,мноооого жалко! Хората от ДС са действали по същия начин,още едно доказателство за миналото на някои бабаити!
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Nazmi on January 29, 2010, 12:40
You are not allowed to view links. Register or Login
А защо ми изтрихте материала,господа властващи във форума? Материала ми беше точно по темата! А може би и някой от вас,Метка или Назми,сте били част от тези предатели и сега в лицето на нашите Рибновски герои виждате себе си!?! Защо въвеждате теми от които ви боли? Бъдете чисти и искрени,поне от мюсюлманска гледна точка! А какво показват по телевизията,засяга само живота в Рибново,така че не се срамувайте от себеподобните! Колко сте Велики само!
 Ройката,не се прави на ербап,хора като Метката и Мустафа_b,аз,Рахмие,Ондер...от години по форумите и тук защитаваме каузата всекидневно.Ти цъфна тук в сайта след като рег.партийката си и нямаш грам уважение на предходните преди теб.В интерес на истината и по горе съм казал,че те толерираме и търпим тук.Замисли се с какво си допринесъл освен със заяжби на лична основа!!!
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Metka on January 29, 2010, 12:52
You are not allowed to view links. Register or Login
 Ройката,не се прави на ербап,хора като Метката и Мустафа_b,аз,Рахмие,Ондер...от години по форумите и тук защитаваме каузата всекидневно.Ти цъфна тук в сайта след като рег.партийката си и нямаш грам уважение на предходните преди теб.В интерес на истината и по горе съм казал,че те толерираме и търпим тук.Замисли се с какво си допринесъл освен със заяжби на лична основа!!!



Назми, абе той още от самото начало се нахвърля на Админите, се едно сме му изяли яденето.
Ние администратори ли сме или лукови глави.
Били сме предатели...
Той вместо да седне да напише нещо , есе,анализ или пък програма за развитие на общноста ни, тръгнал да се заяйда с нас без да сме му виновни.
Или пък да му текне да направи или предложи авторски проект за региона в които живее.
Изобщо не разбирам защо пише неща , който будят смях.
От уважение към Гелина, спирам да му одговарям. Тука в Брезница неговото име е известно одавна.
Обаче си запазвам правото, когато се срещна някой ден с него , да се опитаме да направим достоен диспуд.
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Rahmie on January 29, 2010, 13:51
Еи ора кво става тук, чак ша са набахтети... по спокоиничко де... :D
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: ЕvroPOMAK on January 29, 2010, 14:17
You are not allowed to view links. Register or Login
Дано никога пове4е не се повтори това,и турци и помаци еднакво страдахме от тия,,възродителни процеси,,.....Винаги е имало геноцид над малцинствата......

The Story of the Turks in Bulgaria 1878 - 1989

"АДА-БГ", много правилно отбелязваш, че от "Възродителния процес" са страдали и Помаците и Турците и всички други български мюсюлмани, но относно заглавието и някои текстове от филмчето има някои въпросителни .. ??? !!!
Не искам да посочвам както и да натрапвам, че Помаците най-много или не, или поне повече или не, от Турците, са засегнати и страдали от разните през годините множествени "Възродителни процеси"!
Тогава, защо в заглавието и в другите текстове от клипчето се споменава само за насилието над Турците, а за присъствието на Помаците почти го няма, освен на 1 - 2 места в текста ?!?
Това малко ми прилича на оная приказка по-време на първият сериозен възродителен процес срещу турците през 1985г. и вторият през 1989г., където Помаците са питали един Турчин и обратно!
"Абре, аркадаш Турчине, ти като мюсюлманин какво правеше когато нас Помаците по-напреде и по-назаде от през 1972г. , ни трепеха и ни сменяха имената и облеклото!"
"Ааааа, аркадаш Помаче, язе тогава си пиех кайвето, имах работа и си гледах гайлетьо!"
"Ами, аркадашье Турчине, пьа тогазе през 1985г., кога и Вас ви "възраждаха", и язье си пиех кайвето, имах млогу работа и също си гледах гайлетьо!"
Та, нека да не звучи и да не изглежда, че "ВП"-то е само патент и запазена марка само на "ДПС-то" и само на "Турците"!  ???
Затова, аркадашчье, виж там ако имаш възможност на режисьора на филмчето да си коригира правилно надписите и субтитрите, че може да го глобят за използване за чуждо име, на много близък чужд народ или на специална запазена марка "ВП" по "Закона за авторските права", и айде да бъдем малко реалисти, това да не става на гърба на многото пострадали и жертви!  :o
 :)
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Ada_BG on January 30, 2010, 08:55
Европомак,ами клипа си бе6е такъв,ни6то уми6лено няма,както отбелязах ,вси4ки сме страдали еднакво,а може би вие малко пове4е,или ние?Спорно е,а и няма смисъл.Но едно знам,за да се радва един мйуслйуманин за страданията на не само мйуслъуманин,а на един 4овек изоб6то,за мене не  е 4овекАко има6 някакви претенции,направи един хубав клип за помаците,които са страдали не по-малко от нас.Аз това намерих,и ми хареса.Не съм длъжна да  се съобразявам с никой,докато спазвам правилата на форума.ами аз мога да ти дам много примери,и то с доказателства,за хора които не само си пиеха кафето,докато ни сменяха имената(помаци,турци,и българи)..Спомените са о6те много пресни,и едва ли 6те се зали4ат от съзнанието ми(тогава детско)..
Така 4е хайде да не спорим,кой какво е правил и т.н.И това ДПС ..аман..сакън да не го намесвате...
Поста ти е пове4е провокация,отколкото не6то смислено,за какво само се е хванал...
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Hadj on January 30, 2010, 11:27
Едропомак.Не са ни виновни турците че  малко се говори за  насилието което е упражнявано върху нас.Не забравяй че ,за съжаление за много хора от нашия регион -възродителния процес са приятни спомени.Пък и ДПС не ни е виновно,нали уж избираме и помаци за депутати-да са казали нещо по този въпрос?Гласувах за един депутат който за два мандата  каза две думи,този мандат  с листата на ДПС има още един-ако го познаваш мислиш ли че той ще постави въпроса за "възродителния процес" при помаците?Еднакво сме страдали но турците са по-организирани.
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: kisala on January 30, 2010, 11:45
iaz imam spomeni ot tezi nepriatni vremena azsım oçevidec na sıbitiata na mestnosta sinişta tezi sıbitia sım gi opisaj vıv vestnik paragrav  13 ot mesec dekemvri 1990 godinakoito iska moje da go nameri i proçete taka çe koito govori za istoria i neinoto pisane mola da se zamisla pisaruşkite nariçani uçeni hora sıbirat materialite ot naroda i gi ukrasavat.po natak şte razgledame edna druga istoria koato nee zapisana vıv  debelite knigi zaradi tova çe stava vıpros zaizçistvane na müsülmani.iliza da bıda po-toçen otnasa se za petriçko-sandanskite sıbitia rıkovodeni ot komitata sandanski.mislaq çe şte bıde interesna zaştoto ima kakvo i otkıde da se proveri.
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: ЕvroPOMAK on January 30, 2010, 11:58
You are not allowed to view links. Register or Login
.............. 
Ама, ичь, никой никого не обвинява в такава голема изразителна степен! По-горе се иска малко повече безпристрастност и без излишни хвалби за това "кой ... по, по, най ......" , и то не за сметка на пострадали и жертвите, освен ако човек не познава много добре този процес, но такъв отличник едва ли има още, може да се появи в бъдеще!   ::)
Когато се представя нещо е хубаво да е по-реалистично, иначе излиза малко като онези "националистичните представячи", че помаците са "най-големите главорези" или че помаците са "най-най", това не би трябвало да важи нито за помаците, нито за турците, нито за българите, нито за другите най-велики народи!  :D
А, иначе, ако си го направил ти - похвала за труда ти, но другият път и на другият клип, е хубаво да не се клони само в една насока! Успех!  :)
You are not allowed to view links. Register or Login
Едропомак.Не са ни виновни турците че  малко се говори за  насилието което е упражнявано върху нас.Не забравяй че ,за съжаление за много хора от нашия регион -възродителния процес са приятни спомени.Пък и ДПС не ни е виновно,нали уж избираме и помаци за депутати-да са казали нещо по този въпрос?Гласувах за един депутат който за два мандата  каза две думи,този мандат  с листата на ДПС има още един-ако го познаваш мислиш ли че той ще постави въпроса за "възродителния процес" при помаците? Еднакво сме страдали но турците са по-организирани.
Доста си прав "Хаджи" и никой не обвинява българските турци за нищо! Ако има някакви упреци то е не само към етносни представители, а към всеки етнически елемент, който се опитва да представя "ВП"-то едностранно! Истина, че турците са по-организирани и обединени, но за сметка на това при нас помаците си имаме един еднозначен термин, който малко народи го имат с много значения - "помашка работа", който може да означава много неща, зависи от от кой баирь го гльодашь!  :o
А, и отделно от това, че както казваш, има един малък куп партийни "послушковци" на големите бабаити, е също много верно и модерно, но файдьа ичь никаква за масата сиромашийски Помаклък!  ;)
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: ЕvroPOMAK on January 30, 2010, 12:03
You are not allowed to view links. Register or Login
...... çe stava vıpros zaizçistvane na müsülmani.iliza da bıda po-toçen otnasa se za petriçko-sandanskite sıbitia rıkovodeni ot komitata sandanski.mislaq çe şte bıde interesna zaştoto ima kakvo i otkıde da se proveri.
Петричко-Санданския край и разните там действия преди години на "християнските башибозуци" е наистина много, много тъмен отрязък от българската история и е хубаво някой да я опише, също така най-вече безпристрастно!  ???
Все, ще бъде полза и най-вече урок и помен, за палачите и за жертвите!  :(
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Shumarov on January 30, 2010, 12:12
You are not allowed to view links. Register or Login
Едропомак.Не са ни виновни турците че  малко се говори за  насилието което е упражнявано върху нас.Не забравяй че ,за съжаление за много хора от нашия регион -възродителния процес са приятни спомени.Пък и ДПС не ни е виновно,нали уж избираме и помаци за депутати-да са казали нещо по този въпрос?Гласувах за един депутат който за два мандата  каза две думи,този мандат  с листата на ДПС има още един-ако го познаваш мислиш ли че той ще постави въпроса за "възродителния процес" при помаците?Еднакво сме страдали но турците са по-организирани.


Споделям това мнение! И българи, и турци, и помаци бяхме употребявани подло от комунистите!Бяха пращани турски активисти на БКП да ни сменят имената на нас, помаците за да ни озлобят срещу тях.После, когато сменяха имената на турците вече имаше помаци милиционери, които сменяха имената на турците и това озлобяваше турците срещу помаците.Не е етично да се сравняват трагедиите!
Горчивата истина е, че никой не потърси отговорност на никой за извършените злини! Лично аз намирам това за много обидно! И разбира се вина имаме ние, потърпевшите, защото се доверихме на същите онези активисти, които ни пращаха комунягите! Защото продължаваме да гласуваме за тях, да ги боготвориме, да ги носим на ръце, когато ни удостоят с присъствието си по барчинките преди избори!
Що се отнася до организираността на турците, която споменаваш, hadj-това е организирана групова заблуда по мое мнение! ДПС наистина не ни е виновно-то се държи, като егоцентрична блондинка с проблемите на малцинствата!За тях е важно да постигнат добри резултати на избори, за да могат да спъват развитието на страната за своя лична облага!Виновни сме си ние(избирателите-не лично аз), че им гласуваме.Виновни сме, че когато благоволят да дадат някоя троха за строеж на джамия, или църква, около главите им рисуваме ореоли на светци и ги имаме за много готини пичове, че са дали на едни по-малко от други!
Виновни сме, че 20 години след промените не сме осъзнали, че всичките тези неща се правят с цел да бъдем разделени на малки парчета, за да сме лесно манипулируеми!
Виновни сме!
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: mustafa_b on January 30, 2010, 12:22
"Да простим, но да не забравяма" - мисля, че това е най-правилното. И да попитам тези, които мислят, че сме виновни, задето не сме потърсили отговорност от виновните и се задоволяваме с "трохите" какво ще постигнем ако виновните отидат в затвора?! Нима ще премахнат двата белега от куршуми в тялото на баща ми?! Ще върнат ли мъртвите с незнайните гробове? Може ли малцинството в една държава да има претенции пред мнозинството?

Моят баща предпочита "трохите", отколкото да остане и без тях заради няколко фиктивно осъдени за ВП. За вас не знам.
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Shumarov on January 30, 2010, 13:13
Мисля, че не бях правилно разбран! Нищо няма да заличи раните в телата на жертвите! Нищо не може да заличи раните в душите на потърпевшите! Но не може да се оставят ненаказани престъпления-така е по цял свят! Що се отнася до трохите, които задоволяват скромните потребности на хората, съм съгласен да е доволен всеки, но не намирам за нормално те да бъдат за сметка на неосъждане на виновниците! Да смятам ли, че ако се потърси отговорност от виновните, то ще бъде за сметка трохите? Ако е така, то е много абсурдно!Оказва се, че Доган е бил извисен на политическия небосклон за сметка на мълчанието му!? Не знам дали си давате сметка колко пошло и отвратително е това!
Различаваме се по това, че аз не мога да се задоволя с трохи на такава цена! Не мога да се задоволя на никаква цена! Не бива и никой да се задоволява, защото е обиждащо достойнството на човешкото същество.
Що се отнася до отговорността, тя не е на мнозинството! Българите също са били жертва на комунистите по някякъв начин и в никакъв случай не мисля, че трябва да им бъде потърсена отговорност, защото няма нито колективна вина, нито колективна отговорност!
Отговорността е на малко хора и трябва да им бъде потърсена!
За прошката също не съм съгласен-прошките не са ли функция на Аллах-нека той да им прощава!Аз съм земен човек и не намирам за нормално да се забравят криминални деяния!
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: mustafa_b on January 30, 2010, 13:20
Тук е мястото да ви попитам какво мислите за филма на Нери Терзиева "Откраднати очи". Възможно ли е такава прошка - от убиец на детето й до съпруг в смесен брак? Дали пък Нери не е прекалила с метаморфозата? Въпросът е актуален и в темата за смесените бракове.
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Shumarov on January 30, 2010, 13:32
Разбира се, че е възможно! Нещо по-вече-то е благородно!
Нери Терзиева е много умело ни показва с героинята си, че ние(обикновенните хора) сме по-благородни от причинителите на зверствата!И разбира се, че любовта побеждава всичко! :)

Не зная дали съфорумниците не остават с впечатление, че съм кръвожаден и отмъстителен кучи син, като пиша за отговорност! ;D
Просто не намирам за нормален развоя на нещата! Не намирам за нормално да ме приема за приятел някой с условия! Приятелството е безусловно и ако има условия, то не е искрено! А приятелството сред обикновените хора си е съществувало и ще си съществува! "Достлука" на високите етажи е отвратителен и обиден за уважаващи себе си личности!
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: mustafa_b on January 30, 2010, 13:38
Shumarov, аз не мисля, че си "кръвожаден отмъстител". По-скоро съм склонен да мисля, че си имал вземане-даване с определени политици, и сега си го изкарваш на цяла една партия.

В моето село има няколко души (включително баща ми), лежали години наред в Белене и в други затвори, но подкрепящи безусловно ДПС. Не мисля, че е редно да ги определяме като "неуважаващи себе си личности".
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Shumarov on January 30, 2010, 14:01
You are not allowed to view links. Register or Login
Shumarov, аз не мисля, че си "кръвожаден отмъстител". По-скоро съм склонен да мисля, че си имал вземане-даване с определени политици, и сега си го изкарваш на цяла една партия.

В моето село има няколко души (включително баща ми), лежали години наред в Белене и в други затвори, но подкрепящи безусловно ДПС. Не мисля, че е редно да ги определяме като "неуважаващи себе си личности".

Грешиш, mustafa_b! Аз никога не съм се занимавал с политика-даже и от комсомола бивах изключван и включван заради проклетия ми характер!Не съм си имал вземане-даване с никакви политици! Отношението ми е плод на моя мироглед и не е причинено от лични взаимоотношения. А неуважаващи себе си личности нарекох хората на високите етажи, които правят тези договорки за трохите, на цената на непотърсена отговорност!Допускам, че твоят баща не би направил такива договорки!Никой уважаващ себе си човек не бива да ги прави! Що се отнася до симпатиите на хората към ДПС(и към всяка друга партия), те са хубави до момента, когато станат безусловни!И Сава Доганов знае, че има безусловни симпатии и затова се гаври с българската политика, като перверзен политически пезевенк!
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Metka on January 30, 2010, 15:20
"Да простим но да не забравяме".
Мустафа, имаше такава тема. На мене ми харесва това, но не като лозунг на откровени опортюнисти, които са се облагодетелствани от ВП и днес пак бъркат в кацата с мед.
Знаем всички че в България , с цел да не се дестабилизира обстановката, в публичното пространство и на практика бе предложен испанският модел за прошка.
Имаше се предвид Испания и нейното развитие след гражданската война и управлението на Генерал Франко.
Това ще прозвучи предполагам като анекдот на Шумаров.
Но това което се случи в България през последните 20 години и това което се е случило през онези 20 години в Испания след Гражданската война според мене има голяма разлика.
И именно тука Шумаров , като човек които познава испанската култура и българският модел на преход, може да направи автентично сравнение.
А пък Мустафа от друга гледна точка, като морален авторитет, по някакъв начин успява да
пречупи прошката, през добрите ни традиции като част от културата и аналогичните практики на мюсюлманските общества.
Бих посочил личния пример на Мустафа че той не се сърди повече от 3 дена.
Но Шумаров е прав за друго.
На практика в България , този модел на прошка, подобен на Испанския не е дал очакваният резултат.Виждаме как в България е задействан голям националистически потенциал, целящ да ни сатанизира.
На практика бе подменена не само публичноста, която трябваше да се задава от Гражданското общество, но стана и така че нашите автентични лидери като  Хасан Бялков,
Байрам Гетов,Рамадан Рунтов, и много други, просто са в нещо като изгнание. Далече от Родината си.
Те не участват в тези процеси.
Защо е така незная.Може само да се гадае.
Става така че за Възродителният процес пишат повече хора които не са засегнати от него и то от съпричастност.
Вместо примерно ние да сме авангарда на това.
Появиха се слухове за различни проекти   като  "Късата Памет" -   http://www.dnevnik.bg/analizi/2007/02/06/309706_kusata_pamet_za_tnar_vuzroditelen_proces/ (http://www.dnevnik.bg/analizi/2007/02/06/309706_kusata_pamet_za_tnar_vuzroditelen_proces/)

Та, аз също съм за прошка, но не по този начин.
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Hadj on January 30, 2010, 16:54
  Мустафа.Наистина трябва да се прощава но да не се забравя.Понякога обаче нямаш ли усещането че ние сме забравени като хора пострадали от "възродителния процес".В повечето случаи се започва от 1984 г. всякаш преди това е нямало такова отвратитилно събитие.Съзнателно или неволно големите заобикалят темата за "възродителния процес" при помаците.
   Аз се прекланям пред хора като бащати които са пострадали заради името и вярата си-Ишаллах Аллах да ги приеме като шеиди,но дали тези на които дава безусловно подкрепата си са седнали да мислят толкова за неговия хал?
   За филма "Откраднати очи".Първо наистина  е много силно въздийстващ и близко до реалното.Колкото за прошката мисля че едва ли би се случила в реалния живот.Нери малко е засилила метаморфозата но това не прави филма по -малко силен.
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Shumarov on January 30, 2010, 17:27
Метка, благодаря за разбирането! Копирането на испански модели в България е ясно, че не е добро начинание, поради разликата в културите, или по-точно поради умъртвяването на  религиозната култура в България в продължение на 45 години атеизъм.
Hadj,имам съученички от Джебел, които се омъжиха за войници от батальона на вътрешни войски в Джебел.Този батальон беше локализиран там точно за да осигури варварствата, които последваха в Джебел и из цяла България! Как са се чувствали сами си знаят, но е факт, че има такива бракове и не виждам нищо лошо в това. Обикновения войник не е там по собствено желание, а изпълнява заповед.
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Hadj on January 31, 2010, 11:57
  Шумаров.Едва ли родител  и то майка  може до там да прости на човек който е погубил детето му,няма значение как е станало.
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Shumarov on January 31, 2010, 13:04
Сигурно е трудно, Hadj!Да не дава господ на никой такива ситуаци!
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Dilmana on February 01, 2010, 10:58
Здравейте, всички. Искам да ви попитам дали имате снимки от площада на село Боголин, община Сатовча?
 Имало ли е там кафене на площада през 70-те години?
Друго: знаете ли за убити жени(момичета) по време на "покръстването" през 70-те години и в кое село са качвали голяма част мъжете на камиони и са ги извозвали от селото?
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Dilmana on February 01, 2010, 11:55
всъщност, оказа се, че ми трябва снимка от площада на Годешево
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Dilmana on February 01, 2010, 11:56
А има ли в Годешево убити по време на насилственото преименуване?
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Dilmana on February 01, 2010, 15:23
Привет отново. Искам да ви помоля да погледнете внимателно тази снимка и да ми кажете дали знаете къде, в кое село е правена?
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Dilmana on February 01, 2010, 15:28
тук може да я видите малко по-добре, защото сайтът на pomak. eu не позволява да я кача в по-висока резолюция:
http://bulgaria1989.wordpress.com/2009/11/26/runtov/ (http://bulgaria1989.wordpress.com/2009/11/26/runtov/)

Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Gelina on February 01, 2010, 15:39
(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fbulgaria1989.files.wordpress.com%2F2009%2F11%2F000003.jpg&hash=0f389232b967cb81b5f3d4a2da389b94)

Женската носия,която се вижда не е характерна за неврокопския край. А тези хора в далечината жени с бели забрадки ли са?
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: mustafa_b on February 01, 2010, 15:50
Има надпис на сградата вляво, мислех че е кметството с името на селото, но май е "Кафене".
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: tersid on February 01, 2010, 20:51
Селото е разположено на равно място и изглежда немалко ,покривите на къщите са двускатни ,което означава ,че селото е високопланинско и се намира във високите части на Родопите.Най вероятно е ,да е Сърница ,възможно е, да е ЯКоруда ,защото доколкото знам при тях правят повече двускатни покриви.Но във всеки случай извозването със камионите навремето са го правили по тъмно, а не по светло, и то във почти всички села. Голяма част от  преселниците  в Русенско ,Айтоско ,Казанлъшко,Еленско и т. н.  са извозени именно по този начин ,рано сутрин ,да не са се още събудили ,от там на молотовката и там на конския вагон и там по полските села за добро и за лошо.
А тази снимка най вероятно е свързана с някакъв празник, но това не я прави по малко ценна,само трябва да се разбере къде точно е  мястото и това ще повиши цената и.
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Rahmie on February 01, 2010, 21:21
You are not allowed to view links. Register or Login
Привет отново. Искам да ви помоля да погледнете внимателно тази снимка и да ми кажете дали знаете къде, в кое село е правена?

Kato gledam momicheto nay otdyasno s pola i dimiyi mi myaza da e babechansko selo, no koi znae...
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Metka on February 01, 2010, 21:42
Аз също мисля че може снимката да е направена в Якорудския край.
Обаче трябва да се има и напредвид фактът че в онези времена Възродителите посегнаха и на женските носий.
Ако снимката е правена в такова определено село където тези клети жени са преживели това,
то е много възможно тези носий да са "хибридни".
Тоест хем "възродителни, хем традиционни".
Тогава за да не ходят с поли, жените носеха едни дълги манти,и анцузи.
Разбира се това не беше по тяхно желание, но и не беше по желание на Възродителите.
Подобна е била и ситуацята през 1912 година, когато млади моми и млади жени, с цел да не бъдат изнасилени са ходели нарочно с парцаливи дрехи и са си мазали лицата със сажди от огнището за да изглеждат грозни.
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: roikata1 on February 01, 2010, 22:12
Да, снимката определено е на хора,от които не е зависело как трябва да се обличат! А преждеговорящият определено има опит в тази насока,така че може да му се вярва!?!Той казва,че това не е било по тяхно желание,а по чие,"Другарю партиен секретар?" Как ги правехте по-красиви, БЕЗСРАМНИЦИ!!!
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Dilmana on February 01, 2010, 23:51
Здравейте пак. Тази снимка  е първата от общо 3 снимки. Не са снимки от празник, а от момент, когато са събрали хората от цялото село да си сменят имената и паспортите. Надписът на сградата е "кафене'.
Затова ви питах дали не се сещате за някое село с подобен площад с кафене и до него магазин. Отсреща има път и може би река.
 По всяка вероятност снимката е правена от някой от длъжностните лица и по всяка вероятност е снимано от прозореца на сграда (възможно е да е от прозорец на общината).
На втората снимка, която имам са само жени. На третата изглежда ,че има убити.  Снимките са от около 1972-1973.
Съжалявам,че опциите на сайта не позволяват да се публикува снимката в по-висока резолюция.
Има ли някой от Вълкосел или Годешево?
Дали не можем да потърсим снимки от площадите на селата, които ви напомнят на тази снимка?
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Dilmana on February 01, 2010, 23:55
До Гелина
Да, жени в бели забрадки са. Но на втората снимка има не само жени с бели забрадки, има и жени с тъмни (черни) забрадки с бели кантове по краищата.
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Dilmana on February 01, 2010, 23:57
Метка, на снимките жените все още са с носии. Моля ви, разпитайте близки и познати кое може да е това село, нека разгледат площада.
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: dim56 on February 02, 2010, 00:07
Наистина доста е възможно населеното място да е Якоруда. Не съм разпитвал познати от Вълкосел или Годешево как е преминало преименуването там, но си спмням, че ексцеси имаше докато се сменяха имената; когато вече се правеха паспортите, не знам да е имало някакви вълнения.
Дано се включат  съфорумци от тези села и да помогнат за идентифицирането на селището.
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Dilmana on February 02, 2010, 00:11
Здравей,  dim56 ,а площадът на Якоруда не е ли по-голям? Прилича ли на този площад?
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Metka on February 02, 2010, 00:18
You are not allowed to view links. Register or Login
Да, снимката определено е на хора,от които не е зависело как трябва да се обличат! А преждеговорящият определено има опит в тази насока,така че може да му се вярва!?!Той казва,че това не е било по тяхно желание,а по чие,"Другарю партиен секретар?" Как ги правехте по-красиви, БЕЗСРАМНИЦИ!!!
Къдри Уланов, това че нарушаваш за пореден път правилата на форума е ясно.
Но не е ясно защо като лидер на нерегестрирана партия се опитваш да клеветиш - изобщо пък не ми е ясно защо го правиш.
Мога ли да те помоля да ми разясниш какво точно искаш да кажеш?
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Metka on February 02, 2010, 00:20
You are not allowed to view links. Register or Login
Здравей,  dim56 ,а площадът на Якоруда не е ли по-голям? Прилича ли на този площад?
По голям е.
Но около Якоруда има много села.Тука има хора от онзи регион които живеят там и те знаят най добре.
Дилмана, хубаво е да разкажеш предисторията на тази снимка.
Може от там да се хване някаква следа.
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Dilmana on February 02, 2010, 00:31
Метка, тези 3 снимки, за които разказах са изпратени някога до Фреди Фосколо и това е цялата предистория. Петър Бояджиев ги сканира неотдавна и сега ги имаме на дигитален носител.
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Metka on February 02, 2010, 00:46
You are not allowed to view links. Register or Login
Метка, тези 3 снимки, за които разказах са изпратени някога до Фреди Фосколо и това е цялата предистория. Петър Бояджиев ги сканира неотдавна и сега ги имаме на дигитален носител.

Благодаря ти.
Даниела, ще направим всичко възможно да разпознаем  от къде е тази снимка.
Имай напредвид че доста неща са се променили. Тука само около Гоце Делчев има над 60 села.
Доста от кметствата  не са във този вид , ако това е кметство пред което са се наредили хората.Искам да кажа че около селските площади днес има нови постройки.
И другото което го писах по горе е фактът че по време на Възродителния процес, за жените имаше някакви носии които не бяха нито "възродителни",нито традиционни.
На тази снимка има две неща които ми правят впечатление.

Едното е че май има някаква река отвъд тези хора , по средата на снимката.Вижда се ясно две подпорни стени, като предполагаемото корито на реката.

Другото е това че мъжете са поставили на главите си от онези специалните партиини каскети, с които е ходил Комунистическият вожд - Ленин, и в България тогава тези шапки бяха наложени по партиина линия.
По нашите три села - Брезница, Корница и Лъжница , тази партийна мода не бе разпространена.
Мъжете ходеха с едни кръгли шапки на които им казвахме - "Баретки".
 А тези каскети които ги има на самата снимка бяха много разпространени в селата - Дъбница,Хвостяне,Долно Дряново,Абланица, Сатовча и т.н.
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Dilmana on February 02, 2010, 00:58
Метка, в центъра на снимката с гръб към нас има двама милиционери. До камиона вдясно от момиченцето има групичка от трима души - двама са мъже и са с такета. Зад момиченцето има още един човек с таке. Тези с каскетите може и да са дошли в помощ на "другарите". Както и да е - ако се намери селото, хората ще разкажат какво виждаме на снимката и какво е това, което виждаме на другите 2 снимки.
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Dilmana on February 02, 2010, 00:59
всъщност униформените фигури в центъра може и да не са милиционери, а военни
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Metka on February 02, 2010, 01:04
Даниела, но къде са другите две снимки?
Не мога да ги открия..
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Dilmana on February 02, 2010, 01:12
не съм ги публикувала, защото няма много смисъл - сайтът изисква да се смалят много.
Пък и трябва да питам Петръ Бояджиев съгласен ли е да ги публикувам.
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Metka on February 02, 2010, 01:17
You are not allowed to view links. Register or Login
не съм ги публикувала, защото няма много смисъл - сайтът изисква да се смалят много.
Пък и трябва да питам Петръ Бояджиев съгласен ли е да ги публикувам.
ОК. Но бихме се радвали да ги видиме.Но Даниела, можеш и във фейсбука да ги публикуваш в профилът си. Там даже автоматично се смаляват.
Разбира се ти си знаеш най добре дали да ги публикуваш или не
. Но тази снимка е уникална, На нея наистина си личат милиционерите с шапките.
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Nazmi on February 02, 2010, 07:42
You are not allowed to view links. Register or Login
А има ли в Годешево убити по време на насилственото преименуване?
От с.Годешево няма Даниела! Това е последното село на България в посока Гърция, по поречието на река Места,на 3 км е от моето село Туховища.Имаме съфорумници от село Туховища, от съседното с.Слащен както и от.Вълкосел,Сатовча.За справка насилствената смяна на имената в село Туховища беше през лятото на 1972 година! Снимките е добре да се проверят преди да се пише друго.
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Hat on February 02, 2010, 10:04
Аз мисля,че тази снимка е от с.Цветино общ.Вилинград едно време то е било средищен центьр на всички околни махали.От него е трьгвало всичко свьрзано с вьзродителният процес.
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Shumarov on February 02, 2010, 10:43
Двамата униформени, които се виждат на снимката не са милиционери по мое мнение.През 70-те години милиционерите носеха бели колани.
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: ЕvroPOMAK on February 02, 2010, 10:45
Ако се приеме за ориентир, че това очертание зад хората е наистина река, то тя ще трябва да е доста голяма според очертанията на коритото, както и че населеното място е разположено в равнинен терен без видими в близост, наличие на високи или хълмисти терени!  ???
Такива помашки села с по-равнинен терен и с миниваща по-голяма река през селото не са много по ЧЕЧ-а! Примерно: Кочан, Сатовча, Абланица, минавайки насам към Смолянски окръг - Барутин, Змеица, Сърница, нататък към Маданско-Рудоземските села като село Чепинци, по Златоградска община село Старцево и т.н.!   ???
Може да се предположи и по регистрационният номер на автомобила, но пред него има един човек и не се вижда целият регистрационен номер! 8)
По-скоро може да се предположи, че е някое село от Смолянски окръг, тъй като и там бяха малко по-напред във  "Възродителните процеси", които бяха започнали доста години преди 1972г. още от времето на организацията "Културата", а нали и там беше "Хуманоидната лаборатория" за подобен вид изпитания, съдейки и от това, че показаното на снимката "възродено" облекло е доста "по-модернистично" от облеклото по ЧЕЧ-а и по Якорудските села през този период на промяна!  ???
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: PNK2003 on February 02, 2010, 11:16
You are not allowed to view links. Register or Login
Да, снимката определено е на хора,от които не е зависело как трябва да се обличат! А преждеговорящият определено има опит в тази насока,така че може да му се вярва!?!Той казва,че това не е било по тяхно желание,а по чие,"Другарю партиен секретар?" Как ги правехте по-красиви, БЕЗСРАМНИЦИ!!!

Интересно ми е кого точно визираш с "другарю партиен секретар" и "преждеговорящият".  Възможно ли е да се внесат малко повече яснота и факти в тази насока? 
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Dilmana on February 03, 2010, 13:58
You are not allowed to view links. Register or Login
Двамата униформени, които се виждат на снимката не са милиционери по мое мнение.През 70-те години милиционерите носеха бели колани.
Здравейте, г-н Шумаров,
Да, мисля че сте прав и сигурно не са милиционери, а военни.
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Dilmana on February 03, 2010, 14:02
You are not allowed to view links. Register or Login
От с.Годешево няма Даниела! Това е последното село на България в посока Гърция, по поречието на река Места,на 3 км е от моето село Туховища.Имаме съфорумници от село Туховища, от съседното с.Слащен както и от.Вълкосел,Сатовча.За справка насилствената смяна на имената в село Туховища беше през лятото на 1972 година! Снимките е добре да се проверят преди да се пише друго.
Здравей Назми,

Разбира се, че преди да се пише каквото и да е било ще се проверят внимателно фактите.
Тук изказваме само предположения и хипотези. Снимките очевидно са правени през зимата. Бялото, което се вижда в дъното покрай реката е сняг. Жалко че съфорумците от Вълкосел и Сатовча не са се включили.
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Dilmana on February 03, 2010, 14:07
You are not allowed to view links. Register or Login
Ако се приеме за ориентир, че това очертание зад хората е наистина река, то тя ще трябва да е доста голяма според очертанията на коритото, както и че населеното място е разположено в равнинен терен без видими в близост, наличие на високи или хълмисти терени!  ???
Такива помашки села с по-равнинен терен и с миниваща по-голяма река през селото не са много по ЧЕЧ-а! Примерно: Кочан, Сатовча, Абланица, минавайки насам към Смолянски окръг - Барутин, Змеица, Сърница, нататък към Маданско-Рудоземските села като село Чепинци, по Златоградска община село Старцево и т.н.!   ???
Може да се предположи и по регистрационният номер на автомобила, но пред него има един човек и не се вижда целият регистрационен номер! 8)
По-скоро може да се предположи, че е някое село от Смолянски окръг, тъй като и там бяха малко по-напред във  "Възродителните процеси", които бяха започнали доста години преди 1972г. още от времето на организацията "Културата", а нали и там беше "Хуманоидната лаборатория" за подобен вид изпитания, съдейки и от това, че показаното на снимката "възродено" облекло е доста "по-модернистично" от облеклото по ЧЕЧ-а и по Якорудските села през този период на промяна!  ???
Привет Европомак,
Може би си прав,макар че така задачата ни става още по-трудна.:) Но според Зейнеп носиите на жените (виждат се ясно на втората снимка) са типични за гоцеделчевския край, но не са от нейното село(Корница), нито от Брезница и Лъжница.
Загадката засега си остава загадка. Трябва първо да изнамерим кое село е това, после вече е по-лесно.
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Dilmana on February 03, 2010, 14:09
You are not allowed to view links. Register or Login
Аз мисля,че тази снимка е от с.Цветино общ.Вилинград едно време то е било средищен центьр на всички околни махали.От него е трьгвало всичко свьрзано с вьзродителният процес.
Здравейте, а дали имате снимки от площада на това село Цветино?
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Hat on February 03, 2010, 14:15
За сьжаление нямам такива снимки ще се опитам да потьрся или ще помоля да ми изпратят от там ако е вьзможно.
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Dilmana on February 03, 2010, 14:32
You are not allowed to view links. Register or Login
ОК. Но бихме се радвали да ги видиме.Но Даниела, можеш и във фейсбука да ги публикуваш в профилът си. Там даже автоматично се смаляват.
Разбира се ти си знаеш най добре дали да ги публикуваш или не
. Но тази снимка е уникална, На нея наистина си личат милиционерите с шапките.

Метка,  не ми се ще да ги публикувам във Фейсбука, а и както вече споменах първо трябва да питам Петър Бояджиев дали е съгласен. На другите две снимки не се вижда почти нищо от селото, което и да е то.
На втората снимка са заснети една върволица от двадесетина жени, които вървят покрай път, предвождани от двама-трима мъже. Единият не се вижда добре, но носи таке, а този на преден план е с каскет и с наметнато на плещите сако. Повечето от жените са с бели кърпи (някои са на шарени цветя), но има и 7-8 жени с тъмни кърпи (4-5 от тях са с бели краища).
Доколкото мога да видя (понеже всички жени са с дълги тъмни палта) мисля че са с носия под палтото, не изглежда да са панталони, понеже се подават шарени краища.
На снимката се вижда част от камион с покрита с брезент карусерия и две къщи с керемиди, има и скупчени мъже в горния край на снимката покрай пътя, по който се движат жените. Пътят е бял, по всяка вероятност има сняг, а клоните на дърветата са голи.
На преден план има две деца на около 12-13 години - момче и момиче. Момичето е с бяла кърпа на цветя, светла жилетка или пуловерче  и светли шалвари ( дрехите му са светли, почти бели), а момчето е с тъмен костюм (вероятно ученическа униформа) и с ученическа фуражка и май че е с гумени цървули.
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Dilmana on February 03, 2010, 14:35
много благодаря, hat!
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: mustafa_b on February 03, 2010, 14:41
Dilmana, не можеш ли да качиш въпросната снимка с по-голяма резолюция? Имам предвид да я качиш на някой сървър и да пуснеш линк към нея във форума. Категорично селото не е Корница, нито пък Лъжница и Брезница.
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Dilmana on February 03, 2010, 14:47
Здравей, Мустафа. Не, не е нито Корница, нито  Брезница, нито Лъжница.
Ще видя какво мога да направя, за да видите снимката по-добре.
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: ЕvroPOMAK on February 03, 2010, 17:49
You are not allowed to view links. Register or Login
Здравей, Мустафа. Не, не е нито Корница, нито  Брезница, нито Лъжница.
Ще видя какво мога да направя, за да видите снимката по-добре.
Едва ли може да се направи да се изглежда по добре от това, тъй като същата снимка чрез копиране и преформатиране с "Microsoft Office Picture Manager" може да се увеличи достатъчно и по-детайлно, но пак няма да е достатъчно ясен и чист образа, пък и "Помашкото ЦРУ" не сме си купили още по-модерни апарати за разчитане на подобни фотоси, че са ияцье скапьи!  8)  ;)
Освен да се покаже на повече хора от Помашките райони и някой случайно да се подсети и спомни за разположението на основните детайли от снимката през този период!  ???
Зад "Кафенето", другата дългата сграда с надпис е вероятно "Фурна", но пък не се вижда да има голям комин, или пък "Смесен магазин" и също не може да се разчете добре, но е от типа "ТКЗС-арски" постройки използвани по онова време за складове или магазини!  8)
Най-добре, ще е да я зърнат повече хора от Помаклъка и все някой ще познае селото, а и характерните за този район и неразпространени в други райони, двускатни покриви на къщите, които за тази година са доста обновени!  ::)
Нали през тези години както на всички людье, така и на Помаците, други строежи не се позволяваха да се правят, освен големи къщи, плевни и сушилни за тютюн, ама тук ни сушилни се виждат, нито парници за зеленчуци, та се иска май и повече очинкьи да погльоднать фотоснимката за да я разпознаят от кое средно големо село е!  ;)
 
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: mustafa_b on February 03, 2010, 19:32
http://bulgaria1989.files.wordpress.com/2009/11/000003.jpg (http://bulgaria1989.files.wordpress.com/2009/11/000003.jpg)

400х375 е крайно недостатъчен размер за детайлно преглеждане. Даниела обаче спомена, че разполага със сканирана оригинална снимка, което ще рече резолюция от порядъка 2000х3000 пиксела, постигната чрез интерполация. Ще изчакаме да я публикува в по-голям размер.
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Dilmana on February 04, 2010, 14:38
ЕvroPOMAK ,
 изключително наблюдателен си. Не бях обърнала внимание на двускатните покриви.

И аз мисля, че малката сграда е фурна или магазин, било смесен, било железария някоя или пункт за изкупуване на бутилки.:).
Надписът не може да се разчете като се увеличи, но е една дума и изглежда кратка за "магазин" или "хлебарница", по-скоро прилича на "фурна" (може само да са продавали хляба там; в дядовото ми село пишеше "фурна", но хлябът го караха от другаде).
Мустафа, оригиналната снимка, която имам е 820 х768 пиксела  и мисля че Европомак е прав, че няма да има кой знае каква разлика.
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Nazmi on February 04, 2010, 15:38
 Дилмана,все още търсим ,снимката говори много и малко.Налице са хора изселвани насила от комунистическия режим!  (https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fbulgaria1989.files.wordpress.com%2F2009%2F11%2F000003.jpg&hash=0f389232b967cb81b5f3d4a2da389b94)
  В момента проверявам,все ми се струва от Гоцеделчевско са хората.Казвам това обосновавайке са на спомените ми от разкази на баба ми ,когато нашите хора помаци са насилвано изселвани през периода след войната в годините 50- 70 по Северна България.Дядо ми Ибрахим Балков,бащата на жена ми Къдрие/ родом от с.Туховища,изселен насила/ ми е разказвал за с.Гигент Плевенско,и други наши помаци насила изселени по Северна България.!В Русенско също е имало десетки семейства изселени,познавам такива от с.Слащен,Кочан...
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: yusu on February 11, 2010, 16:42
     Искам да ви припомня едно предаване на БНТ канал1 от преди десетина години в което хората от Брезница си спомнят с горчивина за времето на визродителния процес, както и коментарите  на Харалан Александров,който в Брезница е наричан от хората просто Хари.
     Дано да имате търпение да го изгледате!

kanal1- chast1Try our new player (http://www.dailymotion.com/video/xc60gm)
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: yusu on February 11, 2010, 16:52
kanal1- chast2Try our new player (http://www.dailymotion.com/video/xc61i6)
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Nazmi on February 12, 2010, 16:43
   Парламентът осъжда възродителния процес.!
      
            12.02.2010
      
Проект за декларация, осъждаща насилствената асимилация на българските мюсюлмани, прие вчера парламентарната комисия по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите. Това съобщи пред „Монитор" нейният председател Йордан Бакалов. В документа, предложен от Синята коалиция, се обявява прогонването на 400 000 български граждани от турски произход през 1989 г. за форма на етническо прочистване, извършено от тоталитарния режим. Депутатите призовават българското правосъдие и главния прокурор да възобновят делото срещу виновниците за възродителния процес. Проектът бе приет с гласовете на ГЕРБ, Синята коалиция и ДПС. Представителите на „Атака" и РЗС отсъстваха, а от БСП се въздържаха. Очаква се до 10 дни решението да се гласува и в пленарната зала.

     Източник- http://www.monitor.bg/article?id=232369 (http://www.monitor.bg/article?id=232369)
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Seiko on February 15, 2010, 20:27
The Summer of 89 - Лятото на 89 (http://www.youtube.com/watch?v=a1R6_4U3ykI#noexternalembed-ws)
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Pomak-Spartak on February 15, 2010, 21:01
Като гледаме декларацията, то пак излиза, че май, че "възродителния процес" и онази единствената година е бил само и единствено срещи турците!   :o
"Те, горките Помаци, сами и доброволно са се "Възраждали"!  :D
Помаците, пак ги няма никъде, нито в годината на възраждане, щото Парламента ги приравнява и уеднаквява с Турците, че после се сърдят, че Помаците ги "турцизирали"!  :o
КОЙ ли, като гледаме и ДПС-то редом с тях и с пълен глас няколкото плашливи, мълчаливи и страхливи Помаци в него !?! ???  8)  ;D
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Kaplan on February 15, 2010, 22:26
You are not allowed to view links. Register or Login
Като гледаме декларацията, то пак излиза, че май, че "възродителния процес" и онази единствената година е бил само и единствено срещи турците!   :o
"Те, горките Помаци, сами и доброволно са се "Възраждали"!  :D
Помаците, пак ги няма никъде, нито в годината на възраждане, щото Парламента ги приравнява и уеднаквява с Турците, че после се сърдят, че Помаците ги "турцизирали"!  :o
КОЙ ли, като гледаме и ДПС-то редом с тях и с пълен глас няколкото плашливи, мълчаливи и страхливи Помаци в него !?! ???  8)  ;D

Лъжа ли е, че макар и да не признават българите винаги са считали и считат помаците и турците за един народ ? НЕ е лъжа ! Патилата и на помаците и на турците в България е една ! Аз мисля, че това трябва да ни сплотява, а не да ни разединява, оставете въпроса за турцизирането, за мен който смята че в България има някакво турцизиране, той или е фанатик или е зле с главата!  Все пак старите хора, независимо какви са все турци се броят, какво лошо има ? Въпрос на личен избор и предпочитание, а и двата народа братски си помагат през събитията от 1912-1913 г.  Някои искат постоянно да вкарат връжда между помаци и турци, за да изпълняват своите користни цели, аз обаче вярвам, че ние няма да са поддадем на тези провокации, за да не станем за смях пред всички, вярвайте и Вие!!! :)
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: roikata1 on February 16, 2010, 09:30
Въпросната декларация не касае само 84-89 година! Въпросната декларация бе приета на конференцията на Федерация "Справедливост-България",проведена в град Гоце Делчев и носеща заглавието-" ПОМАЦИТЕ И БЪЛГАРСКИЯТ ПРЕХОД". През месец април 2009 година ФСБ подписа споразумение със Синята коалиция за съвместно участие в изборите за Европарламент и Народно събрание! Синята коалиция прие като свой ангажимент вкарването в пленарна зала на гореупоменатата декларация! И ето че изпълни това свое задължение по споразумението и по всяка вероятност тя ще бъде приета! Успех! А по-надолу ще публикувам пълния текст на декларацията и споразумението,тъй като съм един от "Виновниците" за тези 2/два/ документа!
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: roikata1 on February 16, 2010, 09:49
              ФЕДЕРАЦИЯ " СПРАВЕДЛИВОСТ-БЪЛГАРИЯ "
   
                        Д Е К Л А Р А Ц И Я
  до НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Осъждаща насилствената асимилация на българските мюсюлмани

 Ръководството на Федерация "Справедливост-България" и нейните членове и симпатизанти,вземайки предвид липсата на давност по отношение на престъпления срещу човечеството, изпълнението на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства,развитието на отношенията на толерантност между етносите в Република България, и изчистването на името на страната ни пред европейската и световната общественост     З А Я В Я В А М Е :
 1. Осъждаме категорично асимилационната политика на тоталитарния режим спрямо мюсюлманското малцинство в Република България,включително и т. нар. Възродителен процес!
 2. Обявяваме прогонването на 400 000 български граждани от турски произход през 1989 г. за форма на етническо прочистване,извършено от Тоталитарния режим!
 3. Призоваваме българското правосъдие и главният прокурор на Република България да възобновят делото срещу виновниците за т. нар. Възродителен процес. Опитът да се покрие с давност, прехвърля вината от конкретните виновници върху целия български народ!
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: roikata1 on February 16, 2010, 10:16
                С  П  О  Р  А  З  У  М  Е  Н  И  Е
 
 НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ, ОБЕДИНЕНИ В " СИНЯТА КОАЛИЦИЯ " СДС,ДСБ И СДРУЖЕНИЕ ФЕДЕРАЦИЯ "СПРАВЕДЛИВОСТ-БЪЛГАРИЯ " ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО И ПОДКРЕПА НА ИЗБОРИ НА ЧЛЕНОВЕ НА ЕВРОПЕЙСКИ ПАРЛАМЕНТ И ЗА 41-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

 Днес,30 април 2009 г. Партиите и сдруженията,подписали настоящето споразумение взеха следното
                     Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е :

  За сътрудничество и подкрепа на общите кандидати на " Синята коалиция " на изборите за членове на Европейския парламент и 41-то НС на Република България

 ФЕДЕРАЦИЯ " СПРАВЕДЛИВОСТ-БЪЛГАРИЯ " ПРИЕМА ЦЕЛИТЕ,ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ЗАДАЧИ И КОАЛИЦИОННИТЕ ПРИНЦИПИ ЗАЛЕГНАЛИ В СПОРАЗУМЕНИЕТО НА СДС И ДСБ ЗА ОБЩО ЯВЯВАНЕ НА ИЗБОРИ ЗА ЕВРОПЕЙСКИ И БЪЛГАРСКИ ПАРЛАМЕНТ И ЕДИННА ПОЛИТИКА В 41-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ ОТ 28 ФЕВРУАРИ 2009 Г.

      "Синята коалиция " и Федерация " Справедливост-България " сключиха следното споразумение :
      "Синята коалиция " и Федерация " Справедливост-България " се споразумяват за сътрудничество и подкрепа на общите кандидати на " Синята коалиция " на изборите за членове на Европейски парламент и за изборите за 41-то Народно събрание на Република България.
      "Синята коалиция " се ангажира да предприеме,при участието си в изпълнителната и законодателната власт,следните политически действия:
 1. Създаване на анкетна комисия в 41 НС за парламентарно разследване на т.нар. "Възродителен процес " през периода на 60-те до края на 80-те години на 20-ти век.
 2.Прилагане на Рамковата конвенция за защита на малцинствата.
 3.Създаване на Държавна агенция за малцинствата.
 4. Създаване на Институт за национална памет в Република България.

 
  София 30 април 2009 г.

  Следват подписите:

 за СДС : Мартин Димитров
 за ДСБ : Иван Костов
 за  ОЗ :  Анастасия Мозер
 за ФСБ : Сезгин Мюмюн

       Въпросното споразумение бе сключено в сградата на Народното събрание,като от страна на Федерация "Справедливост-България" присъстваха още Ремзи Хамди,Ариф Алов,Атанас Кисьов и Къдри Уланов.
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Hashashin on February 16, 2010, 10:37
You are not allowed to view links. Register or Login
Лъжа ли е, че макар и да не признават българите винаги са считали и считат помаците и турците за един народ ? НЕ е лъжа ! Патилата и на помаците и на турците в България е една ! Аз мисля, че това трябва да ни сплотява, а не да ни разединява, оставете въпроса за турцизирането, за мен който смята че в България има някакво турцизиране, той или е фанатик или е зле с главата!  Все пак старите хора, независимо какви са все турци се броят, какво лошо има ? Въпрос на личен избор и предпочитание, а и двата народа братски си помагат през събитията от 1912-1913 г.  Някои искат постоянно да вкарат връжда между помаци и турци, за да изпълняват своите користни цели, аз обаче вярвам, че ние няма да са поддадем на тези провокации, за да не станем за смях пред всички, вярвайте и Вие!!! :)
Сюлеймане, личи си очвевадното ти непознаване на историята. Иди в източните и средни Родопи щом държиш на устната традиция и разпитай местните помаци в какво се е изразявала "братската" помощ от страна на турците. От едната страна ги е клала българска войска, като се оттегли ги е клала турската войска защото са се покръстили, макар и насилствено. Поне се подготви малко преди да даваш определения!
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Ghost on February 16, 2010, 10:54
Думата "помаци" в тази декларация никъде не я видях. Явно сте ни включили като български мюсюлмани, то повече и за турците говорите де..
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: roikata1 on February 16, 2010, 11:19
 Лошо,ако не се виждаш в хората,принуждавани "доброволно" да си променят имената в периода 60-90 г.,без значение кой как ги нарича-помаци,българомохамедани,български мюсюлмани и т.н. !
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Pomak-Spartak on February 16, 2010, 11:27
You are not allowed to view links. Register or Login
......... българите винаги са считали и считат помаците и турците за един народ ? НЕ е лъжа ! Патилата и на помаците и на турците в България е една ! ... да ни сплотява, а не да ни разединява, ...... старите хора, независимо какви са все турци се броят, какво лошо има ? ... двата народа братски си помагат през събитията от 1912-1913 г.  ..... да вкарат връжда между помаци и турци, ...... за да не станем за смях пред всички, .....
"Сюлемане", мислем, че точно за това става въпрос, но ...!  ???
Поради това, че горе се говори за два народа, никъде още по-нагоре не се вижда къде са упоменати тези Два народа, или една народност и един друг етнос, или още по-точно изречено - една народност и една друга общност, тази на Помаците, която я няма никъде, дори и като казват по новому "българи-мюсюлмани"!  8)
Затова казвам, че спрямо онзи неизвестният народ, етнос или общност наречена "Помаци", то интересите и на по-голяма част от братския "Български народ" и на братския "Турски народ" съвпадат, т.е. да ги няма изобщо ни в списъци, ни в декларации, та затова пък и не трябва да има сръдни между тези два братски народа "Българския" и "Турският", че се уеднаквяват "Помаците", като единствено идентичен на "Турският"!  8)
И затова, "Етно-българите" да не обвиняват никой, че някой иска да "турцизира" Помаците, като те самите го приемат за такъв! ;D
Вижте подробно текста на всички декларации и ще видите неизвестното "П", има ли го или го няма, или хайде за угода друга , неизвестното "Б-М" има ли го, или го няма, тъй че, хвала пак на "Турците"!  :o
Иначе, не знам отговора на "Сюлеманката" какъв ще е, примерно, ако аз се определя като единствен останал единичен екземпляр от народа на "Помаците" или от народа на "Марсиянците", дали няма да ме приравни или уеднакви пак с народа на "Турците" или с народа на "Българите", или пък с народа на онези "Невидимите-Известни"!  :(
Защото аз ще го приема за такъв, какъвто той си се счита, дори и за Турчин или за Българин, ако сам се определя за такъв, но ако аз искам и той да не ме изключва или да ме приема, за такъв какъвто аз си се считам, дори и от народа на онези "Изгубените-Невидими-Помаци", то следва ли да е сърдит толкоз много, ако не съм и толкоз ГМО-чист като представител на другите два най-Велики народа на света, този на Туркията и този на Болгарията!  :D  ;)
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Ghost on February 16, 2010, 11:33
Quote
Лошо,ако не се виждаш в хората,принуждавани "доброволно" да си променят имената в периода 60-90 г.,без значение кой как ги нарича-помаци,българомохамедани,български мюсюлмани и т.н. !

Лошо е като направиш една декларация да говориш с половин уста, а да не казваш нещата с истинските им думи. Много лошо
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Pomak-Spartak on February 16, 2010, 11:55
You are not allowed to view links. Register or Login
Помак-Спартак под колко ника смяташ да пишеш ................
Ето поредният "Балканджийски" наместник на "Петричката Врачка - Баба Ванга"!  :o
Къде си видял и разбрал, кой кой е, и с колко имена е, и е писал, като на монитора виждаш един ник!  >:(
Да не си недовиждащ, че този ник ти се привижда в многообразие или си секретен агент на всеобхватната и поредна маникалност, свързана с  Помака - Алексей Петров!  :o
От поредните Балкански простотии, смятам да си взема дълготрайна отпуска от навъдилите се провокатори в т.нар. сайт на ПОМАЦИТЕ!  >:(
Какво дириш тука, толкоз смешен човек като ТЕБ, какво се занимаваш безпричинно с другите и кой ти пречи да се подвизаваш и да не хванеш Балкана хили някъде на по-тъмно!  :o  ???
Хайде, глей си прозренията!  :D
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Hashashin on February 16, 2010, 12:02
Това че не си достоен да носиш името на великия Спартак едно на ръка. Е това че нарушаваш постоянно правилата на форума е друго. И с вързани очи всеки що годе нормален човек ще разбере че тези три ника са на едно и също лице. По всичко е ОЧЕВАДНО! Ако обичаш недей квалифицира кой прост и кой не и недей праща хората на разни места. Такива като тебе пращаха навремето помаците в нашия Балкан, аман от възродители!!! До колкото знам персоналните нападки също са забранени в този форум а аз тук вече получих няколко обиди- цитирам "балкански простотии, провокатор, смешен човек" Балкана може да го хванеш ти сега като си в дълга отпуска белким ти се проясни съзнанието Спартак ли си, Помак ли си или си Драмски! Успех! ;)
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Hadj on February 16, 2010, 12:11
  Съмнявах се че балканджията говори  измишльотини ,ама кото прочетох  какво е написал за 1912-13  г.-как турците са клали помаци се убедих че човека си говори пълни глупости.Гчедам и невярвам да очите си.Този човек ще започне да ни внушава да се съмнямаме в спомените които са ни оставили нашите деди.Дали пък аз не съм сънувал че съм от Срадните Родопи  и   това което съм зъписал от чичето на баща ми /свидетел на събитията/ не е истина?Дали не е вярно че по-голяма част от помаците са приютени в Турция за да се спасят от издевателства и покръствания?Явно е вдъхновен от онези които винаги са говорили вместо нас.
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Пламен Пасков on February 16, 2010, 12:23
You are not allowed to view links. Register or Login
             ФЕДЕРАЦИЯ " СПРАВЕДЛИВОСТ-БЪЛГАРИЯ "
  
                        Д Е К Л А Р А Ц И Я
  до НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Осъждаща насилствената асимилация на българските мюсюлмани

 Ръководството на Федерация "Справедливост-България" и нейните членове и симпатизанти,вземайки предвид липсата на давност по отношение на престъпления срещу човечеството, изпълнението на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства,развитието на отношенията на толерантност между етносите в Република България, и изчистването на името на страната ни пред европейската и световната общественост     З А Я В Я В А М Е :
1. Осъждаме категорично асимилационната политика на тоталитарния режим спрямо мюсюлманското малцинство в Република България,включително и т. нар. Възродителен процес!
Къдри, проблемът ви е, че го няма субекта на осъждането: вече 20 години и кусур такъв политически субект като тоталитарен режим няма!
Има БКП, дето стана на БСП (ей на - легнаха и заспаха комунисти една нощ, а на другата сутрин се събудиха социалисти, ако си спомняте), и комунистическото им отродие: ДПС. И за двете организации мюсюлманите гласуват анблок вече 20 и кусур години. Въпреки, че именно те бяха стратезите, ръководителите и изпълнителите на възраждането.
Тогава?
Какво излиза?
Quote
2. Обявяваме прогонването на 400 000 български граждани от турски произход през 1989 г. за форма на етническо прочистване,извършено от Тоталитарния режим!
Къдри, малка корекция: около 320,000, от които в близките 1-3 месеца се върнаха обратно повече от половината.
И България всъщност не ги е гонила. Най-малкото, защото нямаше сметка от това.
Гонеха ги емисарите (чуждите, ако не знаете), спекулирайки с политическата обида от преди 5 години.
България само отвори границите.

Quote
3. Призоваваме българското правосъдие и главният прокурор на Република България да възобновят делото срещу виновниците за т. нар. Възродителен процес. Опитът да се покрие с давност, прехвърля вината от конкретните виновници върху целия български народ!
Тука не си прав.
Не може, защото главния прокурор се прави на сътрудник на ДПС, БСП и олигархия, да ви е виновен целокупния български народ.
Иначе аз само бих се равдал, ако такъв процес има и политическите наследници на виновниците си понесат вината.
Това само ще очисти политически небосклон на България от хидрата БКП-БСП-ДПС и отродия.
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Pomak-Spartak on February 16, 2010, 12:28
За големо успокоение на "Балканските Нео-Възродители" , като големи познавачи на Помаците и Възродителния процес, както и процесите след него, от туй насетне взимам да се определям за ТУРЧИН и отивам на дълга разходка по Турските Националистически Форумни Балкани, да развеваме новото знаме на Балканския шовинизъм!   :D  8)
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Hat on February 16, 2010, 12:52
You are not allowed to view links. Register or Login
  Съмнявах се че балканджията говори  измишльотини ,ама кото прочетох  какво е написал за 1912-13  г.-как турците са клали помаци се убедих че човека си говори пълни глупости.Гчедам и невярвам да очите си.Този човек ще започне да ни внушава да се съмнямаме в спомените които са ни оставили нашите деди.Дали пък аз не съм сънувал че съм от Срадните Родопи  и   това което съм зъписал от чичето на баща ми /свидетел на събитията/ не е истина?Дали не е вярно че по-голяма част от помаците са приютени в Турция за да се спасят от издевателства и покръствания?Явно е вдъхновен от онези които винаги са говорили вместо нас.
Ако беше само той с мед да го намажеш.Колко са много тези,които говорят вместо нас дори и тук в сайта не искам и да мисля,става ми мьчно от факта,че това са добре обучени хора и много от четящите,като гости сайта помаци ще си правят погрешни изводи относно  произхода,житието и битието на помаците.Има много хора сега проглеждащи на които не им трябва много,за да преминат на отсрещният бряг.
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: isa71 on February 16, 2010, 13:13
You are not allowed to view links. Register or Login

И България всъщност не ги е гонила. Най-малкото, защото нямаше сметка от това.
Гонеха ги емисарите (чуждите, ако не знаете), спекулирайки с политическата обида от преди 5 години.
България само отвори границите.
Тука не си прав.[/color]
тука абсолютно бъркаш,идваха милиционерите даваха червените паспорти и казваха-за 2часа да се напусне страната.аз съм свидетел на това


Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Пламен Пасков on February 16, 2010, 13:19
You are not allowed to view links. Register or Login
тука абсолютно бъркаш.89 год. месец-май ,идваха милиционерите по къщите ,даваха червените паспорти и казваха-за ,,2 часа да си напуснал страната,,
аз лично съм свидетел на това.
Това къде точно се е случвало?
Явно нещата са ставали по различен сценарий в различните краища на страната. Особенно, ако е имало някакви местни политически натегачи, които са се правили на много активни и верни на БКП.
На мен са ми разказвали за Средните Южни Родопи, че хората не са искали, но са ги заплашвали да си тръгват, и са търсили помощта на граничари и други военни. Знам, че звучи невероятно, но лично аз на този конкретен човек му вярвам.
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: isa71 on February 16, 2010, 13:23
у нас пасков ,в хасково ,със един мои приятел,и със дядо ми
и със много комшии и приятели
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Ghost on February 16, 2010, 13:24
Quote
Колко са много тези,които говорят вместо нас дори и тук в сайта не искам и да мисля,става ми мьчно от факта,че това са добре обучени хора и много от четящите,като гости сайта помаци ще си правят погрешни изводи относно  произхода,житието и битието на помаците.Има много хора сега проглеждащи на които не им трябва много,за да преминат на отсрещният бряг

Много точна диагноза. И това са най-често агенти, които са внедрени тук за да сплашват помаците относно техния произход и минало. Това са същите онзи възродители, те ни вадят арабски произход, кръвно сближаване с турците, ненавист към България и това само да се внушава на младите помаци, че те не са българи и че нямат право да имат претенции към държавата България. Всичко това се прави с цел помаците пак да сме под натиск и да не можем да си покажем носовете в обществото. Този сайт е прекрасно потвърждение.
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Пламен Пасков on February 16, 2010, 13:31
You are not allowed to view links. Register or Login
у нас пасков ,в хасково ,със един мои приятел,и със дядо ми
и със много комшии и приятели
На вас ви вярвам...
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Hashashin on February 16, 2010, 14:12
You are not allowed to view links. Register or Login
Ако беше само той с мед да го намажеш.Колко са много тези,които говорят вместо нас дори и тук в сайта не искам и да мисля,става ми мьчно от факта,че това са добре обучени хора и много от четящите,като гости сайта помаци ще си правят погрешни изводи относно  произхода,житието и битието на помаците.Има много хора сега проглеждащи на които не им трябва много,за да преминат на отсрещният бряг.
До Хадж и Хат. Драги мои съфорумници, може би вие ще отречете че редовната османска войска е подложила на кърваво наказание някой от покръстените села, поради това че са се отметнали от исляма, а в Шариата за отмятане на исляма се дава смъртно наказание. Можете ли да отречете това? Да много народ е бягал в Турция, подплашени от издевателствата на ВМРО, части на българската редовна армия и Българската православна църква. Когато бурята е отминала голяма част от тях са се върнали. Проворете лично, ако искате на терен каква е била съдбата на доста помашки села чийто жители са били покръстени насила и са останали по родните си места, идете и питайте какво са им сторили османските войници, наказвали са ги като отметници от исляма. Грозно и грешно е да се отрича истината и да се заменя с лъжи. Защо мислите, че и до ден днешен повечто помаци в източните и средни Родопи не обичат турците? Или ще кажете, че има голяма обич и любов между тях? Казвам повечето а не всичките, защото винаги има изключения. Показателно е село Богутево, от където е рода на нашия уважаван член Иса. Цялото село бяга в Турция, а по-късно почти всички се завръщат нелегално през границата в България. Така, че Хадж и Хат не говорете врели некипели моля ви!
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Hashashin on February 16, 2010, 14:21
You are not allowed to view links. Register or Login
Къдри, проблемът ви е, че го няма субекта на осъждането: вече 20 години и кусур такъв политически субект като тоталитарен режим няма!
Има БКП, дето стана на БСП (ей на - легнаха и заспаха комунисти една нощ, а на другата сутрин се събудиха социалисти, ако си спомняте), и комунистическото им отродие: ДПС. И за двете организации мюсюлманите гласуват анблок вече 20 и кусур години. Въпреки, че именно те бяха стратезите, ръководителите и изпълнителите на възраждането.
Тогава?
Какво излиза?Къдри, малка корекция: около 320,000, от които в близките 1-3 месеца се върнаха обратно повече от половината.
И България всъщност не ги е гонила. Най-малкото, защото нямаше сметка от това.
Гонеха ги емисарите (чуждите, ако не знаете), спекулирайки с политическата обида от преди 5 години.
България само отвори границите.
Тука не си прав.
Не може, защото главния прокурор се прави на сътрудник на ДПС, БСП и олигархия, да ви е виновен целокупния български народ.
Иначе аз само бих се равдал, ако такъв процес има и политическите наследници на виновниците си понесат вината.
Това само ще очисти политически небосклон на България от хидрата БКП-БСП-ДПС и отродия.
Пламене айде недей и ти да говориш глупости. Помня много ясно, че турците ги гонеше именно България. Хората със сълзи на очи се разделяха с близките си и с родните си места. Помня че им даваха минимален срок да се изнесат, беше ужас и плач. Помнякак изгониха комшиите ни- турци, така че недей да вменяваш, че аджеба друг бил гонил турците. Това е една от големите грешки в историята и едно своего рода етническо прочистване, няма какво да се лъжем. Хората се страхуваха, правеха съпоставки с депортирането на евреите. Беше нещо УЖАСНО!
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Hat on February 16, 2010, 14:58
You are not allowed to view links. Register or Login
Къдри, проблемът ви е, че го няма субекта на осъждането: вече 20 години и кусур такъв политически субект като тоталитарен режим няма!
Има БКП, дето стана на БСП (ей на - легнаха и заспаха комунисти една нощ, а на другата сутрин се събудиха социалисти, ако си спомняте), и комунистическото им отродие: ДПС. И за двете организации мюсюлманите гласуват анблок вече 20 и кусур години. Въпреки, че именно те бяха стратезите, ръководителите и изпълнителите на възраждането.
Тогава?
Какво излиза?Къдри, малка корекция: около 320,000, от които в близките 1-3 месеца се върнаха обратно повече от половината.
И България всъщност не ги е гонила. Най-малкото, защото нямаше сметка от това.
Гонеха ги емисарите (чуждите, ако не знаете), спекулирайки с политическата обида от преди 5 години.
България само отвори границите.
Тука не си прав.
Не може, защото главния прокурор се прави на сътрудник на ДПС, БСП и олигархия, да ви е виновен целокупния български народ.
Иначе аз само бих се равдал, ако такъв процес има и политическите наследници на виновниците си понесат вината.
Това само ще очисти политически небосклон на България от хидрата БКП-БСП-ДПС и отродия.
Моите уважения Докторе от това,което си написал проличава едностранчивото ти обучение.Не е кьсно да наваксаш сайта не е чудесен извор от който да пиеш вода на воля.Но колкото и вода да изпиеш сьмнявам се да коригираш разбиранията си относно помаците.Очите и ушите ти са изгубили част от истинското си предназначение т.е.мозакьт ти е промит до болка и ще е твьрде кьсно.Може би сгреших, хората казват по добре кьсно отколкото никога.Аз обаче не вярвам.
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Пламен Пасков on February 16, 2010, 16:20
You are not allowed to view links. Register or Login
Пламене айде недей и ти да говориш глупости. Помня много ясно, че турците ги гонеше именно България. Хората със сълзи на очи се разделяха с близките си и с родните си места. Помня че им даваха минимален срок да се изнесат, беше ужас и плач. Помнякак изгониха комшиите ни- турци, така че недей да вменяваш, че аджеба друг бил гонил турците. Това е една от големите грешки в историята и едно своего рода етническо прочистване, няма какво да се лъжем. Хората се страхуваха, правеха съпоставки с депортирането на евреите. Беше нещо УЖАСНО!
Петре, когато вървеше този процес, аз бях на 24 години, ти си бил 3-4, най-много 5.
Искаш да ми кажеш, че по-добре си видял и разбрал това, което ставаше, във всичките му детайли, в такава крехка възраст ли?
Тогава протичаха страшно много процеси, като "Екскурзията" беше само предпоследният акорд. Защото последният беше след това завръщането на повече от половината, разочаровани от очакванията си в Турция.
Процесите бяха на саботажи, на палене на ниви, на унищожаване на народно имущество, на саботиране на ходенето на работа, на закани, на етническо напрежение, на създаване, активация и пропаганда от страна на ТНОДБ, на огромни опашки за получаване на международни паспорти с мотива "на екскурзия в ТУРЦИЯ".
Аз нямах международен паспорт тогава.
Нямаха и 95-98% от останалите българи.
Турците обаче искаха, получиха и ги използваха.

Ако паспортните служби или други представители на милицията тогава са им ги давали с думите: " и да 2 часа, или 2 дена да си се изнесъл от България", то това си е било лично тяхното мнение.
Емоционално локално отношение, а не политиката на държавата.
Защото аз много добре знам и помня, че наличието на международен паспорт даже и тогава изобщо не задължаваше притежателя му да напусне страната в какъвто и да е срок.
Имаше ограничения за действието и влизането в сила на визата.
А визите издаваше не България, а Турция.

Всичко, което казваш за големия емоционален градус тогава е многократно и напоително разказвано, показвано и освещаване.
Вярно е, не го отричам. Аз съм бил свидетел на всичко това и бях в съзнателна 24 годишна възраст, а не дете.
Но не е вярно, че България като държава и като държавна политика ги е изгонвала.
Пак повтарям - не защото комунягите нещо се бяха загрижили за човека като такъв или им се е събудил морала, а просто защото нямаха сметка от това.
Народната (тогава) икономика понесе колосални загуби във връзка с тази "екскурзия".
Сред тези райони обаче шетаха едни други емисари. Които даже слагаха отметки на вратите на тези къщи и семейства, които трябваше да се изнесат.
И с тях не се спореше.
А българската държава и нейните органи тогава не направиха нищо, за да защити хората или да даде някакви по-човешки релси на емигрантите.
Напомням нещо много важно: Екскурзията беше не 5 дни, не 5 седмици, даже не и 5 месеца след Възродителния...
Екскурзията беше 5 години след това!
Замисли се над това!
Време, което предполага много повече подготовка, отколкото емоции!
Подготовка не от България, казах вече защо.
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: tersid on February 16, 2010, 16:25
You are not allowed to view links. Register or Login

Но не е вярно, че България като държава и като държавна политика ги е изгонвала.

Истината  му е по мила. Дей гиди ей.
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Hashashin on February 16, 2010, 16:37
Пламене 89 година бях на 8 години и много ясно си спомням какво се случваше. Държавата караше собствените си граждани турци да я напускат. Делиорманските турци, които са особено силно привързани към родните си места преживяха огромна драма, помня много добре. Недей да говориш на аба. Ако много искаха да напускат нямаше да има тези жалостни сцени, тези сълзи и тази болка.А болката им бе голяма!
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Hadj on February 16, 2010, 16:52
  Покръстването на помаците започва точно когато на тореторията на нашите села няма нито един турски аскер защото вемче сме "освжбодени".На път сме балканджи от еленско да измисли нова история.
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: dim56 on February 16, 2010, 17:24
You are not allowed to view links. Register or Login
Петре, когато вървеше този процес, аз бях на 24 години, ти си бил 3-4, най-много 5.
....

Пасков, нямам желание и търпение като тебе да правя килими, цитирайки те. В един предишен мой пост (който изчезна поради някакви проблеми в сайта) ти казах, че доста се вживяваш в неприсъща за тебе област, но ти го прие като лично отношение.
НАПОМНЯМ: Темата се казва "Възродителния процес - Горчиви спомени!
Какви свои горчиви спомени имаш да споделиш ти тук  ??? Името ли ти сменяха, или те интернираха, или те изгониха от работа, или...?!
И недей да се подиграваш с мъката и страданията на хората, преживели това, да отричаш или премълчаваш деянията на държавата България.
Вместо да развиваш конспиративни теории, отговори си сам на тези въпроси:
- Кой сменяше насилствено имената на турците, а преди това неколкократно нашите имена?
- Защо ни сменяха имената?
- Защо се сменяха имената дори и на починалите и се унищожаваха гробища?
- Когато са сменяни имената на хората, те имали ли са международни паспорти, т.е. право на избор?
...и още куп други въпроси.
Може да си голям всезнайко, но моля те, не бъркай с мръсни ръце в раните - може само да ги подлютиш...
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Kaplan on February 16, 2010, 18:04
You are not allowed to view links. Register or Login
Сюлеймане, личи си очвевадното ти непознаване на историята. Иди в източните и средни Родопи щом държиш на устната традиция и разпитай местните помаци в какво се е изразявала "братската" помощ от страна на турците. От едната страна ги е клала българска войска, като се оттегли ги е клала турската войска защото са се покръстили, макар и насилствено. Поне се подготви малко преди да даваш определения!

Балканджия, каква турска война ти е в главата през 1912-1913 г. ? Точно през края на балканската и началото на междосъюзническата война? Нима мислиш, че поповете са тръгнали докато селата НИ са били пълни със АСКЕР???  Докато бащите ни са били в армията поповете с една купчина главорези са търчили от село на село!! Помисли над думите си и тогав разправяй кой да се подготвя преди да пише и на кой не му е позната историята, тези събития не са толкова одавна, и те уверявам, че съм срещал СЪВРЕМЕНИК на събитията !!!
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Turkoaz on February 16, 2010, 18:45
You are not allowed to view links. Register or Login
Аз нямах международен паспорт тогава.
Нямаха и 95-98% от останалите българи.
Турците обаче искаха, получиха и ги използваха.

Ако паспортните служби или други представители на милицията тогава са им ги давали с думите: " и да 2 часа, или 2 дена да си се изнесъл от България", то това си е било лично тяхното мнение.
Емоционално локално отношение, а не политиката на държавата.
Защото аз много добре знам и помня, че наличието на международен паспорт даже и тогава изобщо не задължаваше притежателя му да напусне страната в какъвто и да е срок.
Имаше ограничения за действието и влизането в сила на визата.
А визите издаваше не България, а Турция.

Всичко, което казваш за големия емоционален градус тогава е многократно и напоително разказвано, показвано и освещаване.
Вярно е, не го отричам. Аз съм бил свидетел на всичко това и бях в съзнателна 24 годишна възраст, а не дете.
Но не е вярно, че България като държава и като държавна политика ги е изгонвала.

№ 131. Извадка от стенографски запис на заседание на Политбюро на ЦК на БКП, на което се разисква възникналата в страната ситуация след изявлението на Тодор Живков от 29.V.1989 г., София, 6.VІ.1989 г.

[Предава се със значителни съкрашения. Без изменение се предава участието на Тодор Живков в разискванията - встъпителното му слово и честите реплики, с които прекъсва изказващите се. От Живковите намеси в разисква­нето е ясн за каква “дискусия” става въпрос и защо той често ги прекъсва. Пълният текст на стенограмата е оповестен в: Истината за “възродителния процес”. Документи от архива на Политбюро на ЦК на БКП, съставител Самуел Леви, С., 2003, с.59-78 - б. съст.].

Строго поверително! Стенографски запис

Заседание на Политбюро на Централния комитет на Българската комунистическа партия, 6 юни 1989 година

Тодор Живков: Другари,
Аз помолих да се срещнем, за да си изясним някои въпроси във връзка със ситуацията в страната. Нямам предвид да правим равносметка, тъй като не сме готови за това. Ще се върнем отново към възродителния процес, ще направим равносметка, за да видим какво трябва да правим и т. н.
Кое е главното? Главното е, че правилно излязохме с това изложение пред Българската телевизия и радио. То създаде общо в страната един патриотичен, български, национален подем, какъвто десетилетия не сме имали. Това е единият успех.
Второ, ние прекратихме бунтовете сред това население. Там вече бунтове няма. Това, че те купуват едно или друго, че се снабдяват с молби не бива да се драматизира. Трябва да видим как да го използваме, за да можем максимално хора да изселим. Ние не го оповестяваме и не бива да го оповестяваме, но трябва не по-малко от 200 хиляди души да изселим.
Какво показват данните? Данните показват, че ако не направим това за няколко години, България рано или късно ще се превърне в един Кипър.

Така че в целия наш замисъл този въпрос стоеше, въпреки че не го дешифрирахме и избягвахме да говорим широко по него. И сега не бива да говорим.
Може да се каже, че обстановката в страната е успокоена, в този смисъл, че няма бунтове, освен някои закани. Но реали­зирани закани няма, с изключение в Шуменско.
Има масово снабдяване с молби, но за съжаление реализа­цията на тези молби не е много голяма. Както съобщи др. Танев - около 12 000. Турците са отворили границата от демагогски съображения. С оглед на големия ефект, който предизвика изложението в Париж и в света, те са принудени да направят това, но те ще затворят границата.
Сега вместо да се вайкаме и да драматизираме ситуацията, трябва да създадем един нормален ход. Който желае да бъде снабден с паспорт - да бъде снабден и да заминава. Ние трябва да отидем насреща и да провеждаме тази наша линия, която изявихме в изложението, че желаем Турция да отвори границата за всички българи мюсюлмани, които желаят да отидат на посещение там временно или за постоянно. Не изселване. Не трябва да употребяваме думата изселване. Трябва да кажем, че тези, които се изселват сега чрез някои западни страни, са екстремистки елементи. Но щом те са отворили границата и не препятствуват, ние трябва да се възползваме масово да отиват. И вече да не оценяваме този процес като враждебен, а като нормален. Да не се създават трудности, защото сега нашите партийни комитети по места създават трудности. На органите на МВР са дадени указания и те трудности не създават, обаче партийните комитети създават турдности.
От какво изхождат другарите? Те изхождат от това, че се губи работна ръка, което е вярно. И тук ние трябва да мобилизираме нашите сили. Както говорихме вече, трябва да използваме този патриотичен подем и да го насочим сега към преустройството и преди всичко към икономиката, и не само към икономиката, но и в културната сфера, в училищата. Трябва да използваме това в научните институти, бързо да се създават научни продукти, да се внедряват, да го използваме против бюрократизма, против всичко, което задържа нашето развитие напред.
И преди всичко за изпълнение на задачите в областта на икономиката. Даже да се отиде към допълнителни смени, да се работи допълнително в събота и неделя и т. н. Трябва да създадем огромен трудов подем в цялата страна, във всички сфери на общественото развитие - промишлеността, селското стопанство, услугите, науката, културата. Във всички звена да се получи един могъщ всенароден подем.
Що се касае до това население, ние трябва спокойно да му разясним, че не може да се нарушават законите в страната и евентуално да предупредим, че всички, които нарушават законите в страната и не се явяват на работа, няма да получат никакви паспорти. Те трябва да работят така, както работят всички. В тази страна има закони и докато те са в Народна република България, трябва да спазват тези закони. Който нарушава законите, трябва да отговаря. Твърдо, много твърдо трябва да разговаряме.
[/size]


целият текст:   http://angelovveselin.blogspot.com/2009/04/1984-1989_22.html (http://angelovveselin.blogspot.com/2009/04/1984-1989_22.html)
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Turkoaz on February 16, 2010, 18:50
За тези събития трябва да пише в учебниците

казва Михаил Иванов в интервю на Даниела Горчева
22 Март 2009

Михаил И. Иванов е роден през 1943 г. в София. От 1969 г. работи в Института за ядрена изследвания и ядрена енергетика към БАН. Защитил е докторска дисертация, ст.н.с. ІІ степен по теоретична и математическа физика. Научните му трудове са в областта на нелинейните явления и на приложението на теорията на симетриите за класификация на елементарните частици и атомните ядра.

През пролетта на 1968 г. Михаил Иванов организира дискусионен клуб във Физическия факултет на Софийския университет, който е разтурен от управляващите, като “трибуна за клевети и хули срещу политическата линия на Комунистическата партия”.

От 1973 до март 1990 г. е член на БКП. През 1973-1975 г. е секретар на комсомолския комитет при БАН.

През пролетта на 1985 г. и лятото на 1989 г. той се обявява против асимилационната политика на Комунистическата партия по отношение на турците в България. По негова инициатива на 7 декември 1989 г. се учредява “Комитет за национално помирение”, на който той става секретар и един от тримата говорители. В Комитета се включват много представители на интелигенцията с различна етническа и религиозна принадлежност – българи, турци, роми, евреи, а също така – мюсюлмани и християни. До 1991 г. тази неправителствена организация играе активна роля за възстановяването на етническите права, спадането на етническото напрежение и утвърждаваното на толерантни етнически отношения в страната.

През целия мандат на президента Желю Желев (1990 – 1997) Михаил Иванов е негов съветник по етническите въпроси, а от 1992 г. - и по вероизповеданията. От октомври 2001 г. до юни 2005 г. е секретар на Националния съвет по етническите и демографските въпроси към Министерския съвет. Член е на управителния съвет на Фондация “Д-р Желю Желев” от нейното основаване през 1997 година.

От 1998 г. той чете лекции по права на човека, етническа политика и защита на малцинствата в Новия български университет и Русенския университет “Ангел Кънчев”. Има многобройни публикации, посветени на етническите отношения, защитата на малцинствата и демографското развитие. През 2002 г. излиза негова стихосбирка „Заради малката сребърна камбанка”.


целият текст:   http://www.mediapool.bg/show/?storyid=150414 (http://www.mediapool.bg/show/?storyid=150414)
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Turkoaz on February 16, 2010, 19:35
Истината за “ВЪЗРОДИТЕЛНИЯ ПРОЦЕС" - документи от архива на Политбюро и ЦК на БКП (книга - pdf) 2.4 MB

изтегли: (https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.kibris1974.com%2Fimages%2Ficons%2Ficon2.gif&hash=060a6721a9704bb50bbf983e17c2fa98)   (https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.kibris1974.com%2Fikon%2Fsozluk.png&hash=bbc970c16056ef43d6d5400e758906d7) (http://hermesbg.org/images/stories/idania_files/vazrodproces.pdf)
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: isa71 on February 16, 2010, 19:39
балканджия ,богутевци бягат в турция за да се спасят от отмъщение.
,,Едно от най-старите селища в община Чепеларе. Към средата на 1878 година се включва в помашкото въстание срещу българите и руските войски.[3]
От 1879 до 1 януари 1895 година от Богутево са изселени 30 семейства със 150 жители помаци в Мала Азия.[1]  През 1913 и 1914 г. две трети от населението на селото отново се изселва в Турция. Но след няколко години по тяхна инициатива и след акция, организирана от останалите в България богутевци, (които организират "чета", която минава границата и организира безпрепятственото им завръщане), 32 семейства се връщат в селото (22 март 1921 г). До 1923 г. по различни пътища се прибират и останалите.[2]

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%BE%D0%B3%D1%83%D1%82%D0%B5%D0%B2%D0%BE (http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%BE%D0%B3%D1%83%D1%82%D0%B5%D0%B2%D0%BE)
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: rcn on February 16, 2010, 20:29
Как се дава заден ход в България:

ТОДОР ЖИВКОВ (1989 юни месец):
Най-важното е да ги накараме да се върнат да работят. Ако не се
върнат да работят, трябва да се вземат мерки. Ще му се каже, че ще
отиде да живее в друг район, а в неговата къща ще се настани друг, за
да работи.
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Пламен Пасков on February 16, 2010, 21:24
You are not allowed to view links. Register or Login
Вместо да развиваш конспиративни теории, отговори си сам на тези въпроси:
- Кой сменяше насилствено имената на турците, а преди това неколкократно нашите имена?
- Защо ни сменяха имената?
- Защо се сменяха имената дори и на починалите и се унищожаваха гробища?
- Когато са сменяни имената на хората, те имали ли са международни паспорти, т.е. право на избор?
...и още куп други въпроси.
Може да си голям всезнайко, но моля те, не бъркай с мръсни ръце в раните - може само да ги подлютиш...
Старая се.
Но истината е като статуя: от различните страни под различни ракурси и с различно осветление изглежда различно. Аз говоря от моя ракурс, вие говорите от вашия.
Тези въпроси са задавани многократно и пак многократно им е отговаряно: фрагментарно или по-пълно.
Ето последния отговор: http://www.pomak.eu/board/index.php/topic,2715.msg51687.html#msg51687 (http://www.pomak.eu/board/index.php/topic,2715.msg51687.html#msg51687)
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: dim56 on February 16, 2010, 23:17
You are not allowed to view links. Register or Login
Истината за “ВЪЗРОДИТЕЛНИЯ ПРОЦЕС" - документи от архива на Политбюро и ЦК на БКП (книга - pdf) 2.4 MB


Не знам за кой пореден път се дава линк към тази книга. В нея може да е ЧАСТ от истината за възродителния процес над турците в България.
В нея няма нито дума за възродителните процеси над помаците!
Изглежда понятието възродителен процес неволно или най-често нарочно се свързва само и единствено с турското население. Все едно с помаците нищо не се е случвало...
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: ЖАРКО ЖЕГЛЕВ on February 16, 2010, 23:44
“ВЪЗРОДИТЕЛНИЯ ПРОЦЕС"

Nqma kakvo da se chudish tozi proces e edin i sasht kakto za turchina taka i za pomaka dori i za ciganite i drugi takiva. Vsichki sme  go e prejivqli  po edin i sahst nachin samo che v razlichni momenti, po reda koito e bil opredelen da ne kazvam ot kogo. Nadqvam se che tolkova znaesh.
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: dim56 on February 17, 2010, 02:25
You are not allowed to view links. Register or Login

 Vsichki sme  go e prejivqli  po edin i sahst nachin samo che v razlichni momenti, po reda koito e bil opredelen da ne kazvam ot kogo.

Съгласен съм, но все пак сайтът се казва pomak.eu (http://pomak.eu), нали?
И мисля, че темата основно е за спомените от "възродителните процеси" над помаците.
Затова и доста напред в тази тема призовах участниците да дават материали по тази тема. Защото и без това в публичното пространство по този въпрос се изнасят много малко истини и повече измислици.
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Turkoaz on February 17, 2010, 07:35
You are not allowed to view links. Register or Login
Не знам за кой пореден път се дава линк към тази книга. В нея може да е ЧАСТ от истината за възродителния процес над турците в България.
В нея няма нито дума за възродителните процеси над помаците!
Изглежда понятието възродителен процес неволно или най-често нарочно се свързва само и единствено с турското население. Все едно с помаците нищо не се е случвало...

Книгата съдържа документи от архива на Политбюро и ЦК на БКП.
Дава се линк за пореден път защото съм провокиран от хора тук които откровено разспространяват неистини по отношение на страданията на много хора през 1989 година.
You are not allowed to view links. Register or Login
Но не е вярно, че България като държава и като държавна политика ги е изгонвала.
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Hashashin on February 17, 2010, 08:31
You are not allowed to view links. Register or Login
Балканджия, каква турска война ти е в главата през 1912-1913 г. ? Точно през края на балканската и началото на междосъюзническата война? Нима мислиш, че поповете са тръгнали докато селата НИ са били пълни със АСКЕР???  Докато бащите ни са били в армията поповете с една купчина главорези са търчили от село на село!! Помисли над думите си и тогав разправяй кой да се подготвя преди да пише и на кой не му е позната историята, тези събития не са толкова одавна, и те уверявам, че съм срещал СЪВРЕМЕНИК на събитията !!!
Поповете са били в селата ви, когато българската войска е била там, след като тя се оттегля се връща османския аскер. Аз пък съм срещал син на човек от така наречения помашки полк в турската войска, който ми е разправял как целия помашки полк дезертирал и минал на страната на България. После през 1913 година 10-ти Родопски полк на Българската армия съставен на 90% от смолянски помаци безстрашно настъпва към Одрин и го превзема. Да именно помаци са превзели, "непревзимаемия Одрин". Най-ценни сведения дава един помак, внедрен там от българското разузнаване като бозаджия на турската войска. Денем продавал боза а вечер чертаел карти на Одринските укрепления. Така, че монетата има две страни Сюлейман. Но най-тъжното че докато момчетата и мъжете са се биели за България и са превземали Одрин, други части на нашата армия са клали и тормозили близките им в родните им села. Това е нещо от което мен лично ме е срам като българин.
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Hadj on February 17, 2010, 10:26
  Балканджията явно има пророческа дарба защото отгатва на много хора самоличността .За мен например "позна" че съм ходжа затова в знак на благодарност ще му напиша едан муска да я сложи под възглавницата за да продължи да сънува "истини" за нас помаците.Този човиек освен че е слушал много легенди успял да се срещне със сумати помаци които му разказват "истини" /интирисно  ние къде сме отраснали/.
   И с риск да се повторя ще побликувам част от книгата  издадена по записките на Димитър Каров -православен християнин от неговото село е патриарх Стефан,интересно той като съвременик как не е видял пресъствието на турска армия в нашите сева през 1913 г.:
   "Войната се свърши,настъпи 1913 година,разпуснаха всички заложници,почнаха да се освобождават и пленниците.Хрумнува тогава на управниците,заедно с духовната власт,всички българомохамедани да покръстят. Възложиха на военните и поповете да извършат насила  тая "треба",покръстването.Дойдоха и в Чукуркьой,щом се предложи това,всички мъже избягаха по колибите.Останаха само жени и деца и ние по общината.Започнаха кого как видят по улиците да го бият войниците и да го карат за кръщане".

  п.с.Та ето  и данни от кога е започнал "възродителния" процес при помаците.
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Hashashin on February 17, 2010, 10:37
Hadj ходжа или не пак си во грешка брат. Патриарх Стефан никога не имало. Имало е екзарх Стефан от Широка Лъка. А турска армия е имало в източно родопските села и в част от смоленските, разрови се малко и ще видиш. Тебе не те знам от кое село си но е твърде възможно от там българската армия да не се е изтегляла поради това че е по- навътре в региона.
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: ЖАРКО ЖЕГЛЕВ on February 17, 2010, 10:45
Da Hadji imenno za tova kazvam
 ''po reda koito e bil opredelen da ne kazvam ot kogo''.
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Hadj on February 17, 2010, 10:53
  Моята родова пемет е  мюсюлманска и миже да греша сановете  при християните,надявам се екзарх Стефан да ми прости от отвъдното!
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Hashashin on February 17, 2010, 11:01
Моята е езическа ама тва няма никакво значение в случая.
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Hadj on February 17, 2010, 17:18
  Видно е и ръзсъжденията са ти езически
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Kaplan on February 17, 2010, 18:10
You are not allowed to view links. Register or Login
Поповете са били в селата ви, когато българската войска е била там, след като тя се оттегля се връща османския аскер. Аз пък съм срещал син на човек от така наречения помашки полк в турската войска, който ми е разправял как целия помашки полк дезертирал и минал на страната на България. После през 1913 година 10-ти Родопски полк на Българската армия съставен на 90% от смолянски помаци безстрашно настъпва към Одрин и го превзема. Да именно помаци са превзели, "непревзимаемия Одрин".

Тц тц тц...

 Балканджия пак нещо си в грешка, с една дума ти казваш, че помаците и българите са живеели мирно и щастливо :D. Т'ва за помаците и българската армия на 1000000 % не е истина, сори брат, ама грешна информация са ти дали... Бил съм в смолянско, знам че помаците не са както в Чеча и неврокопско, ама ти ги изкара...най-големите националисти.  Абе човек, как си представяш ти помаците клани до преди дни от българите, и после заедно със тях срещо турците.... От моя род, също е имало войници в турският аскер и знаеш ли какво се случва с тях след 1913 г. ? След войната те остават 8 години в пределите  на Турската империя. Не смеят да се върнат... Хубаво си помисли защо?
 
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Hashashin on February 17, 2010, 23:20
You are not allowed to view links. Register or Login
 Видно е и ръзсъжденията са ти езически
Какво ще рече езически разсъждения, оти не знам какво прави едно разсъждение езическо, християнско или мюсюлманско?
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Hashashin on February 17, 2010, 23:25
You are not allowed to view links. Register or Login
Тц тц тц...

 Балканджия пак нещо си в грешка, с една дума ти казваш, че помаците и българите са живеели мирно и щастливо :D. Т'ва за помаците и българската армия на 1000000 % не е истина, сори брат, ама грешна информация са ти дали... Бил съм в смолянско, знам че помаците не са както в Чеча и неврокопско, ама ти ги изкара...най-големите националисти.  Абе човек, как си представяш ти помаците клани до преди дни от българите, и после заедно със тях срещо турците.... От моя род, също е имало войници в турският аскер и знаеш ли какво се случва с тях след 1913 г. ? След войната те остават 8 години в пределите  на Турската империя. Не смеят да се върнат... Хубаво си помисли защо?
 
Сюлеймане за твоите деди не знам, а честно казано слабо ме интересува. Аз знам моите деди и прадеди за кого са се били, с кого са се били и как са се били. Вместо да висиш по форумите вземи и прочети малко за 10-ти родопски полк, за това какви са били войниците в него и за това как е участвал в превземането на Одрин. След това ако не верваш иди по смоленските села и разпитай местните хора и мюсюлмани пък и християни как дядовците и бащите им се се били за България и те с радост и гордост ще ти разкажат. Когато направиш това ела пак и вече подготвено ми отговори. До тогава думите ти ще са като бръмчене на мухи в ушите ми!
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Hat on February 18, 2010, 12:27
You are not allowed to view links. Register or Login
Сюлеймане за твоите деди не знам, а честно казано слабо ме интересува. Аз знам моите деди и прадеди за кого са се били, с кого са се били и как са се били. Вместо да висиш по форумите вземи и прочети малко за 10-ти родопски полк, за това какви са били войниците в него и за това как е участвал в превземането на Одрин. След това ако не верваш иди по смоленските села и разпитай местните хора и мюсюлмани пък и християни как дядовците и бащите им се се били за България и те с радост и гордост ще ти разкажат. Когато направиш това ела пак и вече подготвено ми отговори. До тогава думите ти ще са като бръмчене на мухи в ушите ми!
АЗ незнам дали Сюлейман виси по форумите но като гледам теб няма кой да те бие.
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Hashashin on February 18, 2010, 12:41
You are not allowed to view links. Register or Login
АЗ незнам дали Сюлейман виси по форумите но като гледам теб няма кой да те бие.
Хат аз когато е трябвало съм залягал над книгите и съм разговарял с хората, че когато говоря да не се излагам. Сега мога и 24 часа да седя на форума ама нито една глупост няма да изтърся за разлика от някои други.
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: tersid on February 18, 2010, 14:21
You are not allowed to view links. Register or Login
После през 1913 година 10-ти Родопски полк на Българската армия съставен на 90% от смолянски помаци безстрашно настъпва към Одрин и го превзема. Да именно помаци са превзели, "непревзимаемия Одрин". Най-ценни сведения дава един помак, внедрен там от българското разузнаване като бозаджия на турската войска. Денем продавал боза а вечер чертаел карти на Одринските укрепления.   Това е нещо от което мен лично ме е срам като българин.
Бълканжи ,10 родопски полк е бил съставен само от българи от Хасковска околия които пирфектно са знаели турски език.Така че ,молъ тъ недей продава боза и черта карти и ти като оня помак топограф, че и мен ме хваща срам.
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Hashashin on February 18, 2010, 14:36
Терсиде  бъркаш се доста, сьодни чим прочети кина пише за десетиен полк, дали са били христиени там или помаци, прочети кой си хвърля шинелите върху бодливата тел за да преминат другите войници, кой се откроява с най голямо геройство. Няма от какво да те е срам- и помака чертаещ карти и тези в състава на десети Родопски полк са се били за родината си и са я защитавали. В това няма нищо срамно, дори на против. Турския аскер също се бил за родината си и я е защитавал. Били са се като тигри, но тогава късмета е бил на страната на България. Всички паднали за родината си войници са достойни за уважение и почит! Поклон пред светлата памет на загиналите и от двете страни и никога тези събития да не се повтарят! Ататюрк завеща България и Турция да са приятели и аз се надявам, че нашето и тяхното правителство ще спазят този му завет!
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: tersid on February 18, 2010, 14:49
Балканджи определено  те бива да си измисляш . И за втори трети път те хващам да правиш свободни и безразборни съчинения.
Помаците по онова време са служили в турската армия,  а ония които са били в пределите на България въобще не са служили в редовната армия ,поне до втората световна ,защото са били "неблагонадеждни ". Помаците почват да служат в редовната българска армия и са били мобилизирани само във Ардински и Неврокопски полк на първа българска армия и то след 1941 г.
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Hashashin on February 18, 2010, 14:54
Терсиде глупости говориш ти ама както и да е. Прадядо ми се е бил във всички войни от 1912 до 1918 година и на фронта на страната на България са се били и помаци и турци и то не по зле от християните. Свободните съчинения ги правиш ти, а не аз. В турската армия са служили помаците в пределите на Турция а тези от България в българската. Недей развива неверни теории, щото е смешно. Погледни на паметниците колко мюсюлмански имена има и тогава говори врели некипели. То бива бива измислици и фантасмагории ама тоите немат край!
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: tersid on February 18, 2010, 15:06
You are not allowed to view links. Register or Login
Погледни на паметниците колко мюсюлмански имена има и тогава говори врели некипели. То бива бива измислици и фантасмагории ама тоите немат край!
Не виждам паметници Балканджи.Къде са.Дай да ги видя  , а коя година е отбелязано на тях.Дай някъв линк ,снимка нещо имаш ли .
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Hashashin on February 18, 2010, 15:09
Седейки у вас трудно ще видиш. Разходи се по целокупната родина и можеш и да забележиш, особено ако си свалиш капаците!
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Hashashin on February 18, 2010, 15:14
Тука ти давам малък пример с Приморския полк от Варна- само на една част от стената можеш да прочетеш доста имена на турци от Варненско загинали за България през войните 1912-1918, на другите части има още много!!!

http://www.narodnodelo.bg/news.php?news=32259 (http://www.narodnodelo.bg/news.php?news=32259)


(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.narodnodelo.bg%2Fthumbnails%2F2e615376deb2b27d9fa2a3c4d877bb0c.png&hash=d0c442e4c98867b86ea9d9f32c2855d5)
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Пламен Пасков on February 18, 2010, 15:17
You are not allowed to view links. Register or Login
Балканджи определено  те бива да си измисляш . И за втори трети път те хващам да правиш свободни и безразборни съчинения.
Помаците по онова време са служили в турската армия,  а ония които са били в пределите на България въобще не са служили в редовната армия ,поне до втората световна ,защото са били "неблагонадеждни ". Помаците почват да служат в редовната българска армия и са били мобилизирани само във Ардински и Неврокопски полк на първа българска армия и то след 1941 г.

You are not allowed to view links. Register or Login
Не виждам паметници Балканджи.Къде са.Дай да ги видя  , а коя година е отбеязано на тях.
tersid, гледайте внимателно.
Провоцирате ме на повторения, но надявам се, че ще приемете моят отговор на вашия въпрос като задоволителен:

Напомням:
=====
На няколко пъти в помак.еу в качеството на "доказателство" за различността на помаците от останалите българи се сочеше, че щом те са се сражавали в османската и впоследствие в турската армия против България, значи, това бил критерия и маркера: кому са били лоялни и като какви са се самоопределяли.

Освен това се сочеше, че помаци в българската армия не са служили, ако били, то било в строителни войски, изобщо, дискриминирали ги били в отношението на властта към тях.

И накрая - на много места като доказателственна част за тези обвинения се сочи допълнително обвинение, че били изпочупени и унищожени паметни плочи с турско-арабски имена, за да бъде подпомогната, видите ли, насилственната българизация и асимилация на помаците.
Един вид, България на загинал помак паметна плоча и надпис не е правила и не е давала да се направи.

Да видим: дали това е така.
Не казвам нищо, само показвам:

Източник: Asker, от друг форум: (http://smart.freesmfhosting.com/index.php/topic,625.msg12493.html#msg12493)
(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fimg87.imageshack.us%2Fimg87%2F7324%2Fpicture1442.jpg&hash=45ab7abfca47d8c08b870bdf3582a64d)

(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fimg87.imageshack.us%2Fimg87%2F320%2Fpicture1443.jpg&hash=4ab6919a15c568e9ec45724ee5228cbd)

(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fimg197.imageshack.us%2Fimg197%2F1552%2Fpicture1444t.jpg&hash=15ef9f3ee97153ccd999a16550c44a5e)

(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fimg87.imageshack.us%2Fimg87%2F8283%2Fpicture1445w.jpg&hash=08711e64cc08b88bc956d6dcd5799177)

(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fimg245.imageshack.us%2Fimg245%2F7381%2Fpicture1448.jpg&hash=9c0f4a1e52a3618bfd2db03d03a61d09)

(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fimg11.imageshack.us%2Fimg11%2F3828%2Fpicture1449.jpg&hash=72462f7117a9e5e257355e6c903f3557)

(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fimg142.imageshack.us%2Fimg142%2F8097%2Fpicture1450.jpg&hash=1eea6dcff517ec5c82b720eebd37f704)

(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fimg245.imageshack.us%2Fimg245%2F6875%2Fpicture1451.jpg&hash=99e174d3f45285f470ef6fa41c88e0a0)

(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fimg11.imageshack.us%2Fimg11%2F3374%2Fpicture1452.jpg&hash=fe86c1b863ec9cedb32017508a525914)

Поклон пред паметта на падналите за България!
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: tersid on February 18, 2010, 15:23
Гледам ,ама като че ли не видях помак и турчин загинал през 1912 и 1913 година. Виж ,сега първата световна война е нещо друго,тогава наистина е имало мобилизация и на мюсюлмани ,предвид на това ,че Турция и България са били съюзници ,а и българскта армия е била доста оредяла в резултата на сляпата политика.
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Пламен Пасков on February 18, 2010, 15:26
You are not allowed to view links. Register or Login
Гледам ,ама като че ли не видях помак и турчин загинал през 1912 и 1913 година. Виж ,сега първата световна война е нещо друго,тогава наистина е имало мобилизация и на мюсюлмани ,предвид на това ,че Турция и България са били съюзници ,а и българскта армия е била доста оредяла в резултата на сляпата политика.
tersid, много ви моля, вгледайте се малко по-внимателно поне тук:

(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fimg197.imageshack.us%2Fimg197%2F1552%2Fpicture1444t.jpg&hash=15ef9f3ee97153ccd999a16550c44a5e)

Ако пак не видите мюсюлмански имена с 1912 година срещу тях, ще ви ги уголемя специално и ще ви ги подчертая в червено.
Такива има почти на всяка от приведените фотографии.
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: tersid on February 18, 2010, 15:30
Още одеве ги видях ,само две три имена. Но все пак кажи къде се намира тази паметна плоча,защото по нашия край такива не съм срещал,освен това помаците нямаме претенции само ние да сме мюсюлмани.Дай подробности ,ако можеш.
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Hashashin on February 18, 2010, 15:35
You are not allowed to view links. Register or Login
Гледам ,ама като че ли не видях помак и турчин загинал през 1912 и 1913 година. Виж ,сега първата световна война е нещо друго,тогава наистина е имало мобилизация и на мюсюлмани ,предвид на това ,че Турция и България са били съюзници ,а и българскта армия е била доста оредяла в резултата на сляпата политика.
Защо ли пък аз видях няколко- 3-та снимка от горе на долу
Ахмед Дервишов- 1912
Ахмед Халилаков-1912

6-та снимка отгоре надолу
Исмаил Мюмюнов-1913

7-ма снимка от горе на долу:
Мустафа Салиев-1913

8-ма снимка от горе на долу
Сали Хюсеинов- 1912
Салим Хасанов- 1913

9-та снимка от горе надолу
Хасан Юзеров- 1912

Всички тези достойни хора са загинали за България в Балканската война. Аллах Рахмет Елейсин

До тук с приказките и измилиците, че турци и помаци на са участвали на странаа на България по време на Балканската война!
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: tersid on February 18, 2010, 15:46
You are not allowed to view links. Register or Login

До тук с приказките и измилиците, че турци и помаци на са участвали на странаа на България по време на Балканската война!
Разбира се ,че не са. През Първата световна са участвали ,но в Балканската ,не са.Значи ние ще участваме във българската армия ,пък вие ще ни кръстите семействата през това време.Смехурковци.Благодаря за вниманието все пак,но не го заслужавам.Освен товааз съм пацифист и не обичам смъртта в името на Родина .
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Пламен Пасков on February 18, 2010, 15:49
You are not allowed to view links. Register or Login
Разбира се ,че не са. През Първата световна са участвали ,но в Балканската ,не са.Значи ние ще участваме във българската армия ,пък вие ще ни кръстите семействата през това време.Смехурковци.Благодаря за вниманието все пак,но не го заслужавам.Освен товааз съм пацифист и не обичам смъртта в името на Родина .
-----
Балканската война, наричана още Първата балканска война, е военен конфликт между Османската империя, от една страна, и съюзените България, Сърбия, Гърция и Черна гора, от друга, продължил от 26 септември (9 октомври по нов стил) 1912 до 17 (30) май 1913 г.
-----
Остава България да е направила паметници само на загиналите турци, воювали на страната на България против османската империя, през Балканската война, и да е "игнорирала" помаците, които си останали мирно по селата със семействата си, защото били обидени от прекръстванията си и се инатели на рекрутите.
Или, да са загинали и турци, и помаци, но България в тези паметни плочи да е издълбала имената само на турците. Естественно,с  цел да обиди още повече помаците, загинали във войната.

tersid, правилно ли улових идеята ти, или нещо сбърках?
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Hashashin on February 18, 2010, 15:52
You are not allowed to view links. Register or Login
Разбира се ,че не са. През Първата световна са участвали ,но в Балканската ,не са.Значи ние ще участваме във българската армия ,пък вие ще ни кръстите семействата през това време.Смехурковци.Благодаря за вниманието все пак,но не го заслужавам.Освен товааз съм пацифист и не обичам смъртта в името на Родина .
Терсиде представих ти имена на загинали от периода 1912-1913 година. Тогава е Балканската война, а не първата световна. Ти ако не знаеш това говори лошо само и единствено за тебе. Не си съчинявай и не се гаври с паметта на хилядите помаци и турци дали живота си за майка България. Аллах рахмет елейсен. Почивайте в мир, верни синове на България!!!!
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: tersid on February 18, 2010, 15:53

Пасков ,докато нашите хора са били мобилизирани в имперските редици ,българската войска е кръстила по селата. А след като е свършила балканската война всеки който се е бил прибрал , е бил задържан и обезоръжаван. Така че не е логично някой да ми кръсти семейството пък аз да умирам за Родината му.
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Пламен Пасков on February 18, 2010, 15:59
You are not allowed to view links. Register or Login
Пасков ,докато нашите хора са били мобилизирани в имперските редици ,българската войска е кръстила по селата. А след като е свършила балканската война всеки който се е бил прибрал , е бил задържан и обезоръжаван. Така че не е логично някой да ми кръсти семейството пък аз да умирам за Родината му.
Още по-нелогично е да се отрича очевадната, задокументирана не само на хартия, но и на камък историческа истина.
Такова отрицание си е гавра и с мъртвите, загинали твои единоверци.
Но това са си ваши работи...
Господ всичко вижда и всекиму въздава според заслугите...
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Hashashin on February 18, 2010, 16:04
You are not allowed to view links. Register or Login
Пасков ,докато нашите хора са били мобилизирани в имперските редици ,българската войска е кръстила по селата. А след като е свършила балканската война всеки който се е бил прибрал , е бил задържан и обезоръжаван. Така че не е логично някой да ми кръсти семейството пък аз да умирам за Родината му.
Когато фактите и камъка говорят дори Терсид трябва да замълчи и да почете паметта на загиналите!
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: tersid on February 18, 2010, 16:04
Хаха ,той и твоят приятел Николай Овчаров беше намерил една варовикова плоча на която едно турче си беше написало името с латински букви, и той я обяви за тракийска плоча с тракийска писменост.

Балканджи казах ,че съм пацифист и не одобрявам неестествената смърт.
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Hadj on February 18, 2010, 16:10
  Годините които са изписани дали не са годините в които са загинали войниците,едва ли това са годините на войните? А това че по време на първата световна война е ичмало мобилизирани помаци в българската армия е вярно,нали затова забегналите в  Беломорска Тракия , България ги връща обратно  и годните да носят оръжие били мобилизирани.Дядо Осман ми е разказвал как бил пленен и като пленник какви мъки са изтърпели в Сърбия а след това като ги изпращат във Франция макар и пленник говореше хубави неща за французите.
     Но някой дето знаят много легенди да не бъркат симита с белия хляб!
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Hashashin on February 18, 2010, 16:13
Ми точно де- в тези години са загинали войниците, тогава е била Балканската война, значи са загинали в нея. Просто и ясно е!
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Hadj on February 18, 2010, 16:23
 Просто  но за теб неясно-това за  годините  на раждане.Пък  никой не отрича че помаци са проливали кръвта си за България,даже се гордеем с това.
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Hashashin on February 18, 2010, 16:27
Години на раждане друг път, на тия дето пише 1944 и те ли са години на раждане Хадж? В коя война са загинали тия родни през 1944? Бре, брей. Помисли малко!
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Kaplan on February 18, 2010, 16:28
You are not allowed to view links. Register or Login
...Сюлеймане за твоите деди не знам, а честно казано слабо ме интересува.

 Та ето тук ти е грешката балканджи, че не се интересуваш, А АЗ се интересувам ! Истината е че ти си дочул нещо и наляво и надясно разправяш едно и също.


Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: dim56 on February 18, 2010, 17:45
Пасков и Балканджи, Терсид ви насочва правилно донякъде. Но на вас не ви се иска да помислите върху това.
Точно помашките райони преди започването на Балканската война все още са в пределите на Османската империя(с изключение на помаците от Ловешко).
Според вас кой има властта при започването на тази война да провежда мобилизация там - Османската империя или Царство България?
Така че намалете малко патоса...
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Hadj on February 18, 2010, 18:40
 В пределите на  Източан румелия  след 1878 г.остават и  помашките села на север от Рожен,възможно е да имало мобилизирани помаци в българската армия.
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Сидхарта on February 18, 2010, 19:41
You are not allowed to view links. Register or Login
Пасков и Балканджи, Терсид ви насочва правилно донякъде. Но на вас не ви се иска да помислите върху това.
Точно помашките райони преди започването на Балканската война все още са в пределите на Османската империя(с изключение на помаците от Ловешко).
Според вас кой има властта при започването на тази война да провежда мобилизация там - Османската империя или Царство България?
Така че намалете малко патоса...
Част само от районите ако позволиш dim 56,по скоро са поделени тези райони е с превес като територия за османската империя.
Не е само ловешко.
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: tersid on February 18, 2010, 19:45
Ясно ,а бе да не се окаже че Тъмръшлията е участвал в превземането на Одрин с ероплан. ??? :D :D
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: EvroPOMAK on February 18, 2010, 20:04
You are not allowed to view links. Register or Login
Ясно ,а бе да не се окаже че Тъмръшлията е участвал в превземането на Одрин с ероплан. ??? :D :D
Ахмед Агата Тъмрашлията през туй време си е бранил Помашката Република от айдуците и грабителите от Пловдиското поле, които освен всичкото имане са му зели и газта за айроплана, инакь щеше още да си развева байрякьа по тея баирье и да царува мир и благоденствие за всички Помаци и НеПомаци, както е било адньо времье!  ;)
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: dim56 on February 18, 2010, 20:55
You are not allowed to view links. Register or Login
Част само от районите ако позволиш dim 56,по скоро са поделени тези райони е с превес като територия за османската империя.
Не е само ловешко.

Съгласен, но не и по начина, по който ми го казваш - не "само част от районите", а огромната част от тези райони! Исторически извори поне за този период има доста.
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Hadj on February 19, 2010, 11:28
  Моят дядо бо бащина линия  е защитавал "Тъмрашката република",даже е бил от последните които са напуснали позициите  при с.Тъмраш заедно с бягащото население.Затова поне за нашия  край няма нужда някой да ми обеснява историята и кой с кого се е бил и кой кого е клал.Важното е като  хора на ново време да не  се насажда омраза и да не допускаме  да става онова което е било.
   Имам една молба към поместилия паметните плочи ,да се даде и надписа на самия паметник.На мен ще е интересно да узная за участието на помаци  във войната срещу Турция.Пък възможно е и да е имало ,нали знаем военните закони-като те мобилизират ще се биеш няма накъде,инече изхода е да се дезертира,но пък нали семейството  на такъв човек после ще си изпати!
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: EvroPOMAK on February 19, 2010, 19:24
You are not allowed to view links. Register or Login
 Моят дядо бо бащина линия  е защитавал "Тъмрашката република",даже е бил от последните които са напуснали позициите  при с.Тъмраш заедно с бягащото население.Затова поне за нашия  край няма нужда някой да ми обеснява историята и кой с кого се е бил и кой кого е клал.Важното е като  хора на ново време да не  се насажда омраза и да не допускаме  да става онова което е било.  
"Хадж", значи да очекваме след определено време да събереш спомените и сведенията за героите от защита на Тъмръш, щото те са много ценни сведения за този период и требва да се запишат, каквито и да са, с много или с малко кланета, тъй като не требва да се бега от истинската история!  8)
Истината, не би требвало да създава омраза!  ::)
В "Баташкото клане" са участвали дори и Помаци, а в "Помашките кланета" в Тъмръш и навсекъде по селата в Родопите са участвали Българи, като хора с тогавашното му значение!  :(
Истината съществува, дори и понякога разногледа, но съществува такава, каквато е била и требва да се знае, като такава!  ???
Айдье, от утре, започвай да записвашь, чьи да ньи станье, яцье гечь!  ;)
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: Kaplan on February 20, 2010, 18:17
You are not allowed to view links. Register or Login
Ясно ,а бе да не се окаже че Тъмръшлията е участвал в превземането на Одрин с ероплан. ??? :D :D

Бел'ь мислиш ич'ь. Ми  и той я ищяль да зьоме Истамбул'а за нас да йьо . да йьо гульяма републикота на босфорьа дайьо синурьо на ''тамраш'ьа :D :D ;) :)
Title: Ynt: Възродителния процес-Горчиви Спомени
Post by: isa71 on February 22, 2010, 15:42
След сигнал на Frog News парламентът осъди Възродителния процес
Петък, 19 Февруари 2010

Проект на декларация, осъждаща опита за насилствена асимилация на българските мюсюлмани, одобри комисията по правата на човека и вероизповеданията.

До приемането на документа се стигна след като Frognews.bg алармира през средата на януари, че делото вероятно вече е прекратено по давност, а от Военна прокуратура не желаят да дадат конкретни отговори на поставените от нас въпроси. Тогава съобщихме и за декларацията, изготвена и подписана от сини депутати, която отлежава в парламента. С документа се предлага на парламента да заяви, че категорично осъжда асимилационната политика на тоталитарния комунистически режим спрямо мюсюлманското малцинство, включително и т.нар. Възродителен процес.

Документът се състои от три точки:

   1. Осъждаме категорично асимилационната политика на тоталитарния комунистически режим спрямо мюсюлманското малцинство в Република България, включително и т.нар. Възродителен процес.
   2. Обявяваме прогонването над 360 000 български граждани от турски произход през 1989 година за форма на етническо прочистване, извършено от тоталитарния режим",
   3. Призовава българското правосъдие и главния прокурор да възобновят делото срещу виновниците за т.нар. Възродителен процес и се заявява, че опитът той да се покрие с давност прехвърля вината от конкретните виновници към целия български народ.

Декларацията беше подписана от 10 депутати от Синята коалиция на 27.10.2009-та година. Вчера в парламентарната комисия за правата на човека са направени две поправки, преди да бъде внесена за гласуване в парламента. По настояване на Юнал Лютви е добавена думата „опит” в „Декларация, осъждаща опита за насилствена асимилация на българските мюсюлмани”. А във втората точка вместо 400 000 български граждани, по препоръка на изследователи на Възродителния процес числото е поправено на „над 360 000”.

Председателят на комисията Йордан Бакалов поясни, че подобен документ, заклеймяващ Възродителния процес, досега не е бил приеман в парламента през 20-те години на Прехода. „Иван Ко