Pomak.eu

Български => Дискусии => Topic started by: Nazmi on July 03, 2009, 02:30

Title: От блога на Дилмана!
Post by: Nazmi on July 03, 2009, 02:30
Имах възможноста през последните 2-3 дни да изчета доста публикации от нея,както и обективноста на отразяване на събитията! Тук сред нас е с ник Дилмана.. И нека да си признаем да се научим да разбираме журналистите-тези "еднодневки" =дето търсят само дадено събитие за да станат известни,и другите дето са последователни и сред  народа и отразяват безпристрастно дадено събитие.Даниела е от този тип,четох и как е отразила правдиво събитията в Корница,Брезница,Лъжница по време на насилсвено смяна на имената ни.В този аспект всеки който има материал или спомени,публикации на Дилмана,моля тук да се отразят.Радвам се,че е наш достоен член в сайта ни и Форума!  Макар и малко със закъснение,считам Дилмана за богатство тук сред нас съфорумници !
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Nazmi on July 03, 2009, 02:40
"ИДЕАЛИСТИТЕ СА НАЙ-ГОЛЕМИТЕ ПРАКТИЦИ"
Интервю с Даниела Горчева

- Вече пет години издаваш и редактираш списание “Диалог”, което излиза на български и чийто юбилеен 50-ти брой готвиш в момента. Издаваш по десет книжки на година и списанието има ярка антикомунистическа позиция.

- Вече има и антинационалистическа насоченост (смее се), понеже популистите сега навлякоха одеждите на национализма. Но когато започнах да издавам „Диалог” през 2003-2004 тъкмо се беше появила една носталгия по комунизма, умело поръсена с криворазбрана толерантност, а всъщност точно отказ от толерантност: „дайте да не ровим в миналото, каквото било - било”.
И тогава никак не беше популярно да декларираш, че си антикомунист. Но за да няма после настъпени по червения мазол, аз заявих предварително, че изданието ще е антикомунистическо и който иска да чете и получава такова списание, може да се абонира. Абонаментът е 3 евро на месец, тоест струва, колкото да изпиеш едно кафе в заведение. Идеята ми беше, че ако българите в Холандия искат да имат списание на български, могат да заделят една дребна сума на месец, а ако не искат - значи няма нужда от такова (некомерсиално) издание и проблемът е решен. Моята задача беше списанието да е прилично, да е интересно, без да е евтино-сензационно, да бъде писано на разбираем език, но не улично-просташки, и в същото време езикът да е жив, а не административно-скован или надменно-елитарен - защото никой не е длъжен да владее професионалния жаргон на икономисти, филолози, историци и пр.

- Езикът е едно от най-големите достойнства на списанието ти, доставя истинска наслада - много богат български език.

- Благодаря. Веднъж една моя читателка, преподавател в Университета в Чикаго каза, че „българският на „холандския” Диалог е по-добър от българския на повечето български вестници” и ми стана драго, признавам си. Но винаги има още какво да се желае.
- Как се реши на тази стъпка, защо се захвана с толкова трудно дело, как се издържа списанието, изобщо как се издава подобно списание от Холандия?

- О, аз ако знаех с каква работа се захващам, доста щях да се замисля, но сега като съм се хванала на хорото, няма накъде (смее се)... Истината е, че такова списание се издава само с много мерак и с известна доза здрав инат. Инатът е нужен, защото не е лесно - нито финансово, нито психологически. Издържа се от абонамент и реклама - „Диалог” излиза вече 5 години без една стотинка субсидия, ако изключим едни 500 евро през 2005 година - награда от холандското посолство в България за списанието като мост между две култури. Много се гордея с това - и с наградата, и най-вече с това, че списанието излиза без субсидии. Никога не съм искала субсидии - от ЕС, защото не ми се занимава с дълги бюрократични процедури, а от България не искам, защото държа изданието да е независимо и защото смятам за неморално в тази ситуация да виснеш на врата на българските данъкоплатци. През 2003 казах това на една българка в Холандия, която ме съветваше да искам пари от България и тя ме изгледа с неподправено презрение: „Ти да не си нек’ва идеалистка!” Ама го каза с тон все едно „жаба да бях видяла, нямаше да ме е толкова гад”. (смее се)  Аз обаче смятам, че „идеалистите” са най-големите практици, понеже те променят света. Който знае историята на създаването на Червения кръст например, знае какво имам предвид. Интересното е, че в Холандия липсва това цинично или мнително отношение към хората, които се борят за някаква кауза, което съществува у нас. Ние все подозираме някакви скрити интереси. Пък и, за съжаление, много често се оказва, че с право подозираме зад фасадата от красиви думи недотам красиви намерения.  Но мен не ме интересува нашенската мнителност и кой какво казва или си мисли. Критики и смислени съвети приемам винаги, разбира се, а за останалото се водя от максимата, изказана в „Тартюф” на Молиер: „В ковчег се затвори - за клюки си открит. Презрение - това е най -добрият щит!”

 - Разкажи по-подробно за насоките на списанието, за целите, които си поставяш с него?  - Списанието е обърнато към широка публика - четат го млади и стари, българи в чужбина и българи в България, хора с най-различни професии и образование. Най-големият комплимент и това ме прави истински щастлива е, че читателите ми споделят, че го четат от кора до кора и си пазят броевете. По-голяма награда няма. Списанието има различни рубрики и теми. Има политика - коментари и анализи, има детски странички, дискусии и статии за българския като втори роден език, рубрики за българите в чужбина и за младите българи по света, страници за малко известни личности и събития от близкото и далечното минало, има интервюта (много се гордея с интервютата с френския философ Андре Глюксман, с Владимир Буковски, с Фриц Болкестейн и други, както и с всички разговори с интересни българи - много са, затова няма да ги споменавам поотделно). Във всеки брой на „Диалог” има пътеписи - в началото рубриките бяха „На разходка в България” и „На разходка в Холандия” и пътеписите имаха за цел да запознават холандците с интересни и красиви места в България, и същевременно да запознават българите с различни холандски градове, тяхната история, култура, забележителности. Сега „Диалог” вече има абонати в цял свят и пътеписите също се разпростряха из цял свят - в момента публикувам пътната хроника на Едвин Сугарев за Аляска, а в един от следващите броеве ще има много интересен разказ за остров Мавриций.
- Ти си истински боец, статиите ти, посветени на проблемите на корупцията, на властта на ДС и силовите структури, са написани с остър и жив език, формулировките ти са изключително точни и аргументирани. Не се ли страхуваш, че ще си навлечеш врагове?  - Не, не се страхувам, защото не съм единствената, която пише и говори на тези теми. Има много колеги, които рискуват повече, защото са в България. Особено рискуват тези, които правят разследвания - журналистическите разследвания у нас наистина са рисковани. Затова съм писала и говорила и в холандски медии, давала съм и конкретни примери: Едвин Сугарев за акцията му срещу Филчев, Венелина Попова за разследването й за дървената мафия, Христо Христов с неговите документални разследвания, с които доказа, че ДС е убиец на Георги Марков и с които разби митовете за икономическото безгрижие по времето на комунизма. А Едвин Сугарев наистина си беше сложил главата в торбата, помня, че тогава нито една партия, вкл. СДС (което още не бе разцепено на СДС и ДСБ), не го подкрепи. И затова предложих на съфорумците от известния тогава форум на "Медиапул" да организираме гражданска акция в негова подкрепа. И хората, макар че ги беше страх (аз съм в Холандия, но повечето бяха в България), не само се подписаха с имената си, но и отидоха с личните си карти в прокуратурата. Тогава разбрах, че не всички медии в България са купени или са червени, защото акцията ни беше отразена в много предавания - в "Медиапул", в радио "Свободна Европа", Дарик радио, предаването "Сеизмограф" на Светла Петрова, в почти всички вестници. И всички предавания бяха много силни, с изключение на това на Мартин Карбовски. Нямам нищо против провокативната журналистика, стига да не е повърхностна.

- Ти участваш в организирането на различни акции в защита на правата на български граждани, нарушени от управляващите у нас, реагираш живо на това, което се случва в България, но следиш и случващото се в Европа и Америка. Откъде извира тази енергия у теб - поразява ритъмът на живот, който водиш, - пътуваш непрекъснато, срещаш се с холандски депутати, министри, представители на ЕС и Европарламента, правозащитници, дисиденти, организираш акции, презентации, лекции, гостувания. По-лесно ли ти е да вършиш това от Холандия? - Е, не, не - чак толкова не (смее се). Организирала съм някои неща, включително два концерта по случай Баба Марта, участвала съм в няколко дискусии за присъединяването на България в ЕС, но нищо кой знае какво. Инициирах (само инициирах, защото основната тежест на организацията се падна на Български хелзинкски комитет) една-единствена много важна визита - тази на Владимир Буковски в България. Той трябваше да дойде по покана на БХК и на Филип Димитров в т.нар. „Година на Русия в България”, но като представител на Другата Русия, не тази на кагебиста Путин. Всичко вървеше по мед и масло и въпреки малкото време, което имахме, благодарение на професионализма на хората от БХК, успяхме да изградим перфектна организация, само едно не предвидихме - мъглите на българското летище. Буковски стигна до Франкфурт, "България еър" отмени полета си, той прекара една безсънна нощ на летището във Франкфурт и се наложи да се върне в Лондон. Много тежко го преживях това „удавяне на края на Дунава”. Но пък ми остана сътрудничеството с БХК - много свестни хора са. Направо съм възхитена от начина, по който си гледат работата.Иначе чак такава дейност не развивам. Аз съм човек, който с огромно удоволствие тича по изложби, театри и кина, на концерти и купони, но не и на срещи с политици и депутати (освен в случаите, когато са съмишленици и сме станали близки приятели, но това е друго, там приятелството и общите идеи, а не политическите постове, които винаги са временни, са от значение). Срещала съм се с някои известни холандски политици, предимно за разговори и интервюта, а холандски евродепутати са идвали у дома, но по принцип не развивам някаква особено активна дейност в тази посока. Повече ме интересува правозащитното движение, отколкото политиката - макар че без политика нищо не става. Колкото и да не се интересуваш от политиката, всичко е въпрос на политика.


- Най-пресният пример беше акцията, която ти организира сред холандските карикатуристи в защита на пребития с чукове журналист Огнян Стефанов.  - А, имам си вече цял куп приятели карикатуристи и много се гордея с това (смее се). Всъщност двама от тях познавах, понеже и преди си бяхме кореспондирали. Но изобщо не е трудно да организираш такава акция, поне не и в Холандия. Отношенията тук са открити, написваш едно писмо, казваш за какво иде реч и питаш дали искат да подкрепят такава и такава акция, която е доброволна - тоест времето и трудът не се заплащат. Но хората тук, дори много известни творци, каквито са тези карикатуристи, изобщо не са надменни, нито пък меркантилни и освен това са много по-ангажирани от нас, въпреки че не политиканстват. Така че от 8 писма, които изпратих, откликнаха 7 карикатуристи - много бързо и много сърдечно. Даже Трик е публикувал карикатурата в новата си книга, която излезе през декември 2008 и там е дадено описанието: „Критичен журналист е пребит с чукове в България, карикатурата е за списание "Диалог”. Тоест, влязохме и в историята на холандската карикатура. Наскоро един от тези карикатуристи ми писа, че отказал да изографиса реакцията на българските власти по случая Ентропа - да не би да се засегна. Казах му че хич даже нямаше да се засегна, засегната съм единствено от идиотската реакция на българските власти - да ни правят за резил пред цяла Европа.


- Какво мислиш за свободата на словото у нас? - Има я, слава богу, но има и страх, и автоцензура, а властимащи или различни лобистки кръгове си позволяват да оказват натиск. Аз бих посъветвала шефовете на отделните медии, както и колегите, като им оказват натиск и им звънят - нека да го оповестяват публично. Да видим ще смеят ли друг път да вдигат телефона и да нареждат кой, какво и как да пише. Медиите са страшна сила, но в България липсва солидарност и затова се оставят да ги мачкат. Но има време - ще се научим. Ако не поумнеем, ще се затрием и ще е жалко, но справедливо.             Следва...




















Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Българин on July 03, 2009, 02:48
Идеята е чудесна, Назми. Поздравления! А може ли да се пускат и отзиви за нейната дейност? ::) ::) ::)
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Nazmi on July 03, 2009, 02:53
 Продължение...- Разкажи ми за себе си, за детството си, къде и какво си учила?

- Нищо особено няма за разказване, общо взето - късметлия човек. Вярно, може би не е кой знае какъв късмет да се родиш и чак до 26-годишна възраст да живееш в комунистическа страна с минирани граници, но от друга страна, можеше да се родя и на по-лошо място - например в Китай или в СССР. Можеше да не дочакам падането на комунизма или това да се случи, когато вече съм стара и болна. Най-хубавото е, че най-невероятните ми мечти се сбъднаха. Като 4-5-годишно дете не знам как, защото никой не е говорил с мен или пред мен такива неща, но знаех, че от България не може да се излиза, че живеем в затвор. Сигурно защото живеехме в Рудозем, тоест в гранична зона. И всяка вечер се приспивах с една и съща мечта - да пътувам из Европа. Натоварвах всичките си кукли и мечета на една от онези детски колички с педали и тръгвах на пътешествие (през 1968 имаше една такава количка на витрината на местния "Детмаг" и струваше космическата за тогава сума от 20 лева; майка ми тъкмо се беше навила да ми я купят за рождения ден и като видя цената, отсече: „20 лева, дума да не става!” По онова време месечните заплати трябва да са били между 60 и 120 лева). Но като я нямаш, кой ти пречи да си представяш, че я имаш? И аз всяка нощ мислено въртях педалите на моята светлозелена количка и обикалях цяла Европа, а отзад грижливо завити с одеялце пътуваха двете ми кукли и мечокът. Спирах пред разни хотели, слизах важно, пиколото ми отваряше вратата, а носачите разтоварваха куфарите ми. Кой знае откъде съм видяла тези сцени, защото по онова време и телевизията беше рядкост, хората си ходеха на гости да гледат телевизия.
Обаче ето че тази невероятна мечта се сбъдна. Сега пътуването ни из Европа не е събитие, а ежедневие. Това е едно от нещата, които винаги ме въодушевяват и които нямаше да ценя, ако се бях родила в свободна страна. Затова човек трябва да е благодарен и на злите орисници - всяко зло за добро. Как ще разбереш какво щастие е свободата, ако не знаеш каква мъка е да я няма.

- Какво е да си българин в чужбина?- Подозирам, че е по-лесно, отколкото да си чужденец в България, но зависи, разбира се, коя „чужбина” и що за българин. Ако във въпроса се съдържа подтекст дали към българите няма натрупани предразсъдъци - не, няма. Макар че ние правим, каквото можем по въпроса. Но засега на Запад са доброжелателно настроени.

- Чувстваш ли се емигрант? Какво е да си емигрант?

- Не знам какво значи точно да се чувстваш емигрант. Ако е чувство, че си извън общността, че не те приемат или те смятат за втора ръка човек - не, не се чувствам емигрант. Може би, защото така се случи (пак всяко зло за добро), че до 8. клас бях сменила 7 училища. Във всяко ново училище (с изключение на последното - 18-та гимназия, където всички бяхме нови, защото бяхме приети във въпросната френска паралелка след изпити в седми клас), та във всяко ново училище ме чакаха изпитания - като нова ученичка. Постепенно натрупах опит и на 12-13 години вече се справях доста успешно. От немай-къде се отърсих от стеснителността си, а и бързо завързвах приятелства. Нападките и обидите на дежурните заядливци също се оказаха полезна школа. Тогава открих силата на хумора. Пък и точно заядливците се оказаха най-обидчиви и уязвими, ако им отговориш с оръжието на иронията. Всъщност, като изключим това, че - особено през първите 5 години, в Холандия ме душеше носталгията, че ми липсваше ужасно българският език - да именно езикът, общуването на български (още нямаше интернет, а писмата пътуваха по една седмица), та като изключим моята тъга по приятелите в България, в Холандия бях посрещната далеч по-радушно и повече като „своя”, отколкото в трети клас в едно училище в Елин Пелин, където живяхме една година.Там, на 9-годишна възраст за първи път се сблъсках с прословутата българска толерантност в кавички. Но всичко завърши с хепи енд, иначе можеше да се превърне в травма.

- Какво се случи?
-  Аз и брат ми сме родени в Родопите, в Рудозем. Дълги години, чак до гимназията твърдях гордо, че съм родопчанка и понеже всички прихваха да се смеят: ”Как така си родопчанка, ние нямаме корени оттам”, много се ядосвах и категорично отказвах да приема теорията за „корените” от Северна България, Одринска Тракия и не знам си къде още. Упорствах, че съм родопчанка и толкова. В Университета веднага се сприятелих с Елена Каневска от Смолян и до ден-днешен сме най-близки приятелки, да не говорим, че при родителите й и сестра й в Момчиловци се чувствам като у дома си - и така и ме посрещат.Имах чудно детство в Родопите - колко софийски деца могат да се похвалят с моите детски приключения - гората започваше буквално след кооперацията, в която живеехме, миришеше на бор и смола, привечер седяхме в клоните на един огромен дъб и си разказвахме страшни истории, къпехме се в реката, подскачахме по въжените мостове (страшно и хубаво!), скиторехме из „Салажа”... свобода и приключения! Е, затворът България се усещаше - като деца ни пълнеха главите с глупости за диверсанти (в които ние вярвахме, естествено) и дори ни заведоха на границата да ни покажат как смелите батковци граничари ни пазят. Още сънувам кошмари от това комунистическо мероприятие с граничарски кучета, с разиграна пред очите ни сцена с мним диверсант, помня автоматите, разораната гранична бразда и т.н., но за това друг път. В крайна сметка, майка ми - жена умна и предвидлива, заяви, че е крайно време „да се приберем в София”, „децата растат, образованието е важно” и ей такива ми ти. Много яростно се съпротивлявах на това решение, но слава Богу, никой не ме послуша. Пратиха ме при дядо ми на село в Северна България (близо до Лом) за лятната ваканция и като ме взеха - вече се бяхме преместили. Оказа се, че заради работата на баща ми трябва да живеем една година в Елин Пелин. И ето ме - нова ученичка в трети клас в царството на шоплука. Първият и вторият ден минаха нормално и на третия се случи това, което никога не забравих. Явявам се сутринта в училище, отварям вратата на класната стая и изведнъж всички деца започват да крещят в един глас: ”По-ма-ки-ня, по-ма-ки-ня!”

Това е през 1973. Аз се втрещих, стоя на вратата и не знам какво да направя. Не съм помакиня, но в Родопите имах приятели помачета и турчета - много добри, кротки деца, родителите им и те - мили, благи хора. Запомнила съм тази благост, защото моята майка беше учителка по математика, безкомпромисно пишеше двойки и понякога виждах родителите на нейни ученици. Как съм знаела, че са помаци ли? Ами това се коментираше от възрастните, което е доказателство, че май никога не сме били толкова толерантни, колкото все се препоръчваме. Не знам някой да е коментирал тук, в Холандия, моя син, че е българин с тази нотка на многозначителност, която тогава усещах, когато в Родопите казваха: помак. Това не значеше, че хората не другаруваха помежду си, дори години по-късно разбрах, че едни от най-близките приятели на родителите ми, с които непрекъснато си ходехме на гости, са били всъщност помаци. Но когато при майка ми идваха родители на нейни ученици от селата край Рудозем, виждах огромна разлика между тях и другите родители - това бяха тъжни хора, излъчваха доброта и тъга. И ми ставаше страшно жал, чудех се защо тези хора винаги гледат тъжно, примирено, някак уплашено. Тогава не знаех, че тъкмо е минала вълната на насилственото преименуване, но детската ми душичка очевидно е усещала нещо нередно и когато си играех с тези деца, инстинктивно се мъчех да омекотя тази мъка. А те изобщо не бяха агресивни деца - напротив, много кротки деца бяха.


И ето ме, деветгодишна в Елин Пелин, стоя на вратата на класната стая, гледам разкривените лица на новите ми съученици, които крещят зло: „помакиня”, сълзите ми текат и не знам какво да направя. Ако кажа ”не съм помакиня” излиза, че смятам това за нещо обидно, а някак си не можех да извърша такова предателство към моите детски приятелчета от Родопите. Да мълча, също не вървеше, истерията ставаше все по-голяма, сърцето ми тупаше бързо, бях страшно уплашена. И нали съм родена с късмет, спасението дойде от най-неочаквана посока. Точно в тоя момент на вратата на класната стая се появи Павката Граматиков - синът на учителя по физическо. За секунди разбра какво става, хвърли си чантата на земята, покатери се много решително на един чин и извика с неочаквана ярост: „Млъкнете, бе! Тя ако е помакиня, вие сте шопи, бе! Дървени шопи!!!”
Не знам как и откъде на това деветгодишно момче му дойде наум да атакува собствената им идентичност и откъде толкова кураж да се изправи срещу групата, но ефектът беше поразителен. Всички мирясаха моментално, млъкнаха и гузно си седнаха по чиновете. После даже бях много популярна в това училище, защото спечелих една викторина и бих дори осмокласниците. Така че - хепи енд. Но запомних тази случка и винаги след това съм се водила от простичкия принцип - не прави на другите това, което не искаш някой да направи на теб.

- Ти си омъжена за холандец, живееш вече 16-17 години в Холандия...- Станаха дори 18. Всяка година в деня на сватбата ни, моят мъж пее онази песен „45 години стигат, времето е наше”, но вместо 45 слага съответната годишнина от сватбата ни - 15, 16... или съответно: „18 години стигат, времето е мое!”, но и той като българският народ си остава само с песента и не предприема нищо по-натам, за да стане времето „негово”. Иначе за 18 години брак не само че говори добре български, ами и става все по-българин, а аз - все по-холандка (смее се). Неотдавна заявих, че не искам повече да ходя на българското Черноморие, писна ми от мръсни и пренаселени плажове, бетонни строежи, калпаво обслужване и липса на хигиена в ресторантите, а той ми вика: „Ти ходи, където искаш, аз си отивам в Поморие. Аз съм българче!” Ей такива ми ти смешки.

   - Как живеят българите в Холандия, има ли някакво специално отношение към тях, а така също и към чужденците от страна на холандците?  - Няма никакво специално отношение към българите в Холандия. Тук човек изобщо не се чувства чужденец, защото има много чужденци и с това всички са свикнали - и холандците, и самите чужденци. Проблеми има там, където чужденците поради мнителност, недостатъчна образованост и поради това, че са живели в съвсем различна култура, се затварят в свои собствени доброволни гета, текат някакви непрекъснати недоразумения - и от двете страни, разбира се, и се наслагват. Но това е тема за отделен разговор, не може да се разкаже с две думи за всички сложни процеси.

- Последната ти статия за поръчковия роман на А. Дончев “Време разделно” разбуни духовете у нас. Това бе повод и да споделиш мнението си за кампанията “Голямото четене”. Какво мислиш за нея и дали тя ще увеличи четенето в България?  - „Голямото четене” (The Big Read) е обърнато не към четящия, а към малко четящия човек. И в това няма нищо лошо, напротив. Всяка провокация, която буди интерес към книгите, е добра. Проблемът започва, когато започнат спекулациите. Предварително известно е какви книги ще спечелят подобна класация, определяна от масовия читател - тоест от слабо четящия човек.

 Антон Дончев си призна в разговор с мен, че романът е политическа поръчка, даже се оплака, че малко му били платили - само 75 лева за 15 дни командировъчни в Родопите, на Стефан Дичев били предложили повече, но той отказал да пише подобна книга. По-горе бях споменала, че през 1968 година сумата от 20 лева е изглеждала фантастично голяма на моите родители - и двамата работеха и са получавали сигурно сравнително прилични заплати. Така че се съмнявам, че 75 лева командировъчни през 1963 година са били малка сума. Да не говорим, че въпросният писател осребрява тази поръчка вече 45 години. Романът „Време разделно” е написан с определена цел и използван години наред с тази цел - да се оправдае асимилаторската политика на българските власти и понеже е образно и сръчно написан (въпреки че далеч не е шедьовър), успява да посее отровата в душите на много хора. Колко сериозни и аргументирани исторически изследвания излязоха от 1990 насам - за това, че няма доказателства за масова насилствена ислямизация, а същевременно има за насилията, но не при "потурчването”, а при „побългаряването” на турци, татари, помаци и т.н. от 1912 насам, обаче обществото ни още си живее с идеята, че само ние, българите, сме жертви. Че и се обиждат, като им противостоиш по форуми и форумчета, че и те заплашват чак. Но ледът се движи дори в България и лека-полека ще започнем да мислим с главите си, а не с циментираните в тях клишета.

- Как ни възприемат холандците и защо непрестанно търсим образа си навън, а не вътре в страната ни, в самите нас? Избиваме комплекси ли, или?...

- Много се тревожим кой как ни възприема, сякаш светът си няма друга работа освен за българите да мисли и да си ги представя или като красиви моми, берящи гюл в Розовата долина, или като наперени юнаци и оттам страхът ни, че току-виж в тази грижливо пропагандирана балкантуристка представа се е промъкнал образ негативен. Ама кой ще се занимава с теб, само за теб да мисли какъв си и що си. Защо не се запитаме ние по колко часа в денонощието мислим какви са афганистанците, холандците, албанците, поляците. Естествено, че този страх е страхът на този, който много иска да го харесат, но си знае, че не е много за харесване и като няма с какво лично той да се похвали - хайде, започват локуми за славното минало и големите юнаци в родата. А всеки има славни страници в историята си и герои в родата си, въпросът е ти какво имаш да кажеш.

- В списанието ти редовни сътрудници са творци като Едвин Сугарев, Мая Дългъчева, Юлка, Иван Ганчев - ти упорито издирваш български творци и в Холандия, и в други страни, даваш трибуна на публицисти, политически наблюдатели, живеещи в Европа и Америка, рекламираш проявите на концертиращи артисти и художници? Как успяваш?- Много, много си обичам авторите и тяхното участие в „Диалог” е чест за мен. Тук принципът е „малко, но от класа” - това са все хора умни и талантливи. Нямам възможност да изплащам хонорари, което е жалко, защото всеки труд заслужава да бъде заплатен, но това е положението засега. От друга страна, досега никой не ми е отказал да ми изпрати текст, снимка или илюстрация - нито българин, нито холандец, нито чужденец (ха, ето че холандците не ги броя за чужденци), защото не изплащам хонорари. Много, много хора ми помагат, иначе как? Всъщност, „Диалог” се прави от двама души - моят колега, който прави предпечата и който страшно си разбира от работата, същевременно ми е и финален редактор, а и много често най-смислените интервюта в „Диалог” са по негова идея. Да не говорим, че много ми помага с фактологията, защото е доста по-прецизен от мен. Обичам си много и читателите, защото благодарение на тях „Диалог” излиза вече пета година, а и с мнозина имам обратна връзка, получавам отзиви и това е много важно. Изобщо трудно е, но работата ми доставя удоволствие и засега виждам смисъл в нея.

- Освен политическия, ти следиш и културния живот у нас. В този смисъл списанието ти е “посланик на българската култура” в Холандия и Европа, а така също и на холандската култура у нас. Какво е важното за теб в този диалог между културите ни?

- Радостта от общуването, от възможността да пътуваш свободно в духовното пространство - ами това е толкова прекрасно. Абсолютен привърженик съм на глобализацията, на свободното преминаване през границите - и на времето, и на пространството. Да слушам аз една стара гурбетчийска българска песен в новия остъклен музикален театър в Амстердам и същевременно зад гърба на певицата да виждам светлините на града, плуващите кораби, колите по магистралите и в този момент да премине влакът за Париж... ами това е неописуемо изживяване. Само като се сетя за злощастното сиво комунистическо временце с червените лозунги и простонародния правешки хумор... бррр... не искам никога да се връщам там. Макар че Първанов, Румен Петков и Станишев правят, каквото могат да ни напомнят за онова славно време - хем и на правешки хумор ги избива.

- Не си ли остава човек вечен чужденец?

- Може би, но обикновено е чужденец по-често в Родината си. Обаче по тази тема може да говорим до безкрайност.

 Източник- © Емил Басат
=============================
© Електронно списание LiterNet, 28.03.2009, № 3 (112)
























Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Nazmi on July 03, 2009, 02:58
  Българин,разбира се,че може иначе нямаше да отворя темата. Мойте уважения към журналистическата гилдия тук във Форума!  Следейки обаче постингите ти отговор на Дилмана се опасявам да я представиш в негативна светлина,поне досега това си показал,давай на ход си..!!! :)
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Българин on July 03, 2009, 03:14
Добре, като за начало ще пусна един коментар във в. "Дума" от 04.02.2009 г. на една от живите легенди в българската журналистика Тодор Коруев. Изключително достоен човек и голям патриот. Човек, от когото съм се учил на занаята. Сигурно малцина от вас знаят, че той е родопчанин. Роден е в село Чокманово, Смолянско.

Учудвам се, Назми, че досега никой не го е поканил в този сайт, а той може да разкаже страшно много истории за помаците в Смолянско и в Кърджалийско. Отдавам този пропуск по-скоро на незнание, а не на нещо друго. Учудвам се и на факта, че досега не е бил даден на съд за клевета от госпожа Горчева... Извинявайте, забравих - "Дилмана". ;D ;D ;D

Ето какво пише в редовната си колонка в "Дума" учителят Коруев:


Гласувайте за българското!

Тодор Коруев

Народът няма грешка: "Време разделно" на Антон Дончев влезе в дванайсетте на "Голямото четене". Въпреки подозрително укоримия начин на гласуване в тая закупена отвън игра. Величав епос на духа, "Време разделно" стана най-известният български роман в световната литература. Преведен е на 33 езика, а критиците сравняват Антон Дончев с Иво Андрич, Исмаил Кадаре, Никос Казандзакис и Джеймс Джойс.
Правя евалла на Любен Дилов-син, който написа в "Новинар": "Радвам се на избора на "Време разделно", защото Антон Дончев е сред нас и е чудесно да си дадем сметка, че живеем в едно и също време с истински гений... Радвам се и защото изборът на българите по категоричен начин ще запуши устата на всички идиоти, които продължават да се упражняват върху пропагандната или политическата стойност на "Време разделно".
Така е. Хорът на хлевоустите не подмина и романа за злочестата съдба на Кръстогорието. "Външни" и "вътрешни" учени, скрепени в съюз (това налага организация, а и пари), се нахвърлиха като зли псета върху "Време разделно". И, драги ми Любо, ще продължат да го ръфат. Даниела Горчева ни натяква от Холандия, че Антон Дончев ни пробутвал митове и литературни мистификации. Нямало никаква насилствена асимилация, защото християните плащали по-високи данъци от мюсюлманите и доброволно приемали исляма по икономически причини. Високата порта била против помохамеданчването, защото обърквало данъчната й политика. Мари Врина-Николов пък е излюпила следния бисер: "Насилственото обръщане в мохамеданската вяра и етническата асимилация са приели в националната митология гигантски размери." Разбирай: българската митология. От Франция тази литературстваща дама ни заглавиква с твърдението, че в историографията е призната относителната религиозна търпимост на Османската империя. Какви ти еничари, какви ти синджири роби, какви ти глави на дръвника? Пет века блажена Аркадия под благодетелната сянка на падишаха.
Сега, когато се върти броячът на "Голямото четене", Мари Врина-Николов се изповядва пред холандската си дружка Даниела Горчева: "Време разделно" е поръчкова книга (не казвам "творба"), което само по себе си обяснява всичко, освен това на автора му (не казвам "писател") му е липсвало най-елементарно чувство за мяра. Целта е идеологическа, а не литературна, още по-малко естетическа. Трябвало е да се подготвят хората за първите явления на това, което двадесет години по-късно носи името "Възродителен процес".
Абе, ние да не сме абдали. Знаем къде ви сърби! Да не би "Време разделно" да вземе да спечели "четенето". Какъв ужас! Ще има поплак и ридание сред либералните литератори.
Главният удар на "вътрешните учени" в битката с омразното "Време разделно" е студията на доц. Албена Хранова "Родно, дясно и ляво: Антон Дончев" в "Литературен вестник", в която авторката е събрала от девет дерета вода, за да отвори заслепените ни очи: "Време разделно" е глас на държавната кампания за преименуването на българите мюсюлмани". И още: славата на книгата "се дължи на лесното маскиране и мимикриране на актуално-политическото в универсално, автентично и "изконно" (фолклорно, легендарно, митологично, приказно и пр.), както и на конюнктурното в трайно "българско"... и т.н. все изцепки в стила на "вселенската философия" на либералнокритическия наблюдател. Но по-добре прочетете книгата на проф. Чавдар Добрев, той отговори достойно на адептката на "Отворено общество" в книгата си "Време разделно" - българската голгота".
На така наречените дискусии в Червената къща - бункера на българофобите, най-напред бе наруган Иван Вазов за "Под игото", а след това оплют лично от доцентката Албена Антон Дончев за "Време разделно". Лудите и купените умора нямат. Голямото четене се превръща в голямо плюене. Със специалното участие на Българската национална телевизия. Питам се защо вдигнахме такава олелия за оня чех безумец, дето ни избъзика с инсталацията с турското клекало, а потискаме гнева си срещу платените безродници.
Гласувайте за българското!
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Nazmi on July 03, 2009, 03:46
  Българин,мойте уважения имаш! Преди седмици пак ти искаше да поканим тук един поп да ни разкаже.Прецених чисто човешки сега преди избори да не нажежаваме обстановката,моля за разбиране! Колкото до въпросния Тодор Коруев - журналист от Родопите няма нищо лошо да пише в сайта ни,и нека разбере че помаците сме толерантни! Ние не  сме диваци,а отворени към света! В тази насока един друг различен по стил и начин на мислене е Добре Дошъл тук в сайта ни,стига да е толерантен към помаците и Правилата на Форума! .Надявам се да представи нови факти за помаците в Родопите.П.С:.- За какво дело за клевета от Дилмана спомена заведено от  Тодор Коруев,цитирай факти и източник!
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Българин on July 03, 2009, 03:50
Не си ме разбрал. Пошегувах се, че съм учуден как досега "Дилмана" не е завела дело за клевета срещу Тодор Коруев. ;D ;D ;D
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Nazmi on July 03, 2009, 03:54
Ок,нека има повечко журналя във Форума ни,а от теб очаквам да разкажеш повече за Дилмана!?
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Nazmi on July 03, 2009, 03:57
  Доколкото ми е известно и знам,че mustafa_b i Metka знаят доста и имат какво да кажат по Темата!
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Българин on July 03, 2009, 04:19
You are not allowed to view links. Register or Login
Ок,нека има повечко журналя във Форума ни,а от теб очаквам да разкажеш повече за Дилмана!?

За "Дилмана" нямам кой знае какво за разказване. Не съм си поставил за цел да ровя около нея. Безспорно е умна жена, но е заслепена от някаква дива омраза към "българското" и твърде крайна в почти всичките си статии по темата за малцинствата. Тя е от хората, които не спират да чоплят все още незарасналата рана от "Възродителния процес". Прави го с такова настървение, че всеки страничен наблюдател ще остане с впечатлението, че или нещо не е е наред с нея, или че някой й плаща твърде добре за това. "Дилмана" обаче не е единствената, като нея има още доста хора от т.нар. кръг "Червената къща", разбирай "Отворено общество".
Честно казано, не разбирам защо я смятате за обективна, след като във всичките й статии по темата за малцинствата в България тя защитава само една-единствена теза - колко дискриминирани и мачкани са те от мнозинството, и по никакъв начин не дава гласност на други мнения. Това не е обективна журналистика. Дори и да си пристрастен, трябва да направиш всичко възможно да представиш и другата теза. Това понякога го прави дори и телевизия СКАТ, но не и Горчева. Ако не го правиш, от 100 километра ще ти личи, че си поръчков журналист или изследовател. Дали на някоя немско-турска фондация, дали на американска - няма значение. Това мога да кажа за Даниела Горчева, пардон - "Дилмана". ;D ;D ;D
Иначе в интернет могат да се намерят доста отрицателни мнения за нея, но голямата част от тях са твърде крайни и не бих искал да замърсявам форума с нецензурни думи.

П.П. - Познавам още една жива легенда в българската журналистика от Родопите. Казва се Петър Бочуков, родом е от Широка лъка. Обиколил е целия свят като кореспондент на БТА. И той като Коруев е пенсионер и повечето време прекарва в родното си село, но още продължава да публикува международни анализи в пресата. След изборите ще кажа и на двамата за сайта и ако пожелаят - няма проблем да пишат разни истории за Родопите и за родопчани. Със сигурност имат много за разказване, а и вече са на възраст - трябва да си оставят спомените някъде.
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Nazmi on July 03, 2009, 04:37
Съгласен,винаги е в полза да се научи нещо от по възрастни хора,в това отношение сайта ни се е доказал като безпристрастен.Една покана на човек тук означава полза от споделени знания.Както сме канили наши уважавани и хора от народа на помаците защо да не чуем и друго мнение различно от нашето,далеч съм от мисълта да се допусне някаква пропаганда ,или политика,нека си пише човека!
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Nazmi on July 03, 2009, 06:21
Едно само искам да се знае Българин,! Горчева НЕ  е поръчков журналист! Всеки живеел на Запад знае това.В това отношение е глупаво,да се твърди за разни Фондации ,спонсорства, и прочие...Нека бъдем искрени в това отношение,има публикации,има и Форуми за дискусии. Мнението е лично,и не ангажирам никого!
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: mustafa_b on July 03, 2009, 08:30
You are not allowed to view links. Register or Login
Даниела Горчева ни натяква от Холандия, че Антон Дончев ни пробутвал митове и литературни мистификации. Нямало никаква насилствена асимилация, защото християните плащали по-високи данъци от мюсюлманите и доброволно приемали исляма по икономически причини. Високата порта била против помохамеданчването, защото обърквало данъчната й политика.

Евалла Даниела! Ето за това казвам, че Дилмана трябва да е почетен гост в www.pomak.eu (http://www.pomak.eu). Крайно време е някои хора тук да разберат, че сайтът си има политика, част от която е разбулването на мистификациите и митовете на "псевдо родолюбците" относно формирането на помашката идентичност.

Quote
Гласувайте за българското!

Благодаря, но нямаме нужда от такова "българско".
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: mustafa_b on July 03, 2009, 08:33
You are not allowed to view links. Register or Login
Едно само искам да се знае Българин,! Горчева НЕ  е поръчков журналист! Всеки живеел на Запад знае това.В това отношение е глупаво,да се твърди за разни Фондации ,спонсорства, и прочие...Нека бъдем искрени в това отношение,има публикации,има и Форуми за дискусии. Мнението е лично,и не ангажирам никого!

Назми, мнението ти в случая не може да бъде само лично. Личните мнения си ги пази за други теми. Тук трябва да защитиш позицията си като Администратор на сайта.
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: EVROPOMAK on July 03, 2009, 10:02
Ей, добре, че пуснахте тази информация за "Дилмана", та малко се поизясниха некои неща в спора с наш "Българинчо"!  :o
Иначе, в техния спор, бех тръгнал да сбирам парички да му платя съдебното дело, за което ставаше въпрос!  ;D
Ама, сигя, след тази раздумка , сас събраните от мен "грошчета" за адвоката по делото на "Българина", без да ми се сърди, като наш чувякь, шъ си купя некво от нейното списание на "Дилмана", оти ми аресаха нейните статии!  8)   ::)
То, невгашь и наш "Българинчо", можье да се реши да писува по-неква убава дума за Помаклъка, но за тува, требва да поживее чувекьа измежду Помаците, за да почне да ги разбира по-отблизко, а не да слуша само клюкьите за Помаците, от мегданья!  ;D
То, светь с чужди очьи, ньи са вижда, имаше неква подобно скорословица!  8)  ;)
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: abc on July 03, 2009, 10:20
You are not allowed to view links. Register or Login
Крайно време е някои хора тук да разберат, че сайтът си има политика, част от която е разбулването на мистификациите и митовете на "псевдо родолюбците" относно формирането на помашката идентичност.

Всъщност за това иде реч - за формиране на помашка идентичност. Нахално е да бъде иронизиран като псевдородолюбец всеки несъгласен с произхода и история създаваща се на база стари митове и легенди. Историята си е история. Другото са импровизации на които за жалост се връзват. Не знам в Корана няма ли накакво наказание за лъжата. Не може да няма...

А за Дилмана... Има истини, но има и преиграване. Държи се като жена с гадже мюсюлманин. Което разбира се не е лошо, но я прави субективна на моменти. Което пък любовта оправдава ;)
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Nazmi on July 03, 2009, 11:39
абс,в интерес на истината,ми посочи един друг такъв журналист,дето да е отразил доста неща около помаците,освен Дилмана!
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: mustafa_b on July 03, 2009, 11:54
You are not allowed to view links. Register or Login
А за Дилмана... Има истини, но има и преиграване. Държи се като жена с гадже мюсюлманин. Което разбира се не е лошо, но я прави субективна на моменти. Което пък любовта оправдава ;)

abc, време е да се пробудиш! Това не ти е чат секция. Мнението ти е регистрирано. Отново сипеш клевети по адрес на Дилмана, а после ще кажеш, че не си спомняш.

Помашката идентичност не се сформира сега, тя отдавна е формирана. Само дето някои "родолюбчета" се опитват да я разформират. И точно тези не би трябвало да се толерират тук.
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: shaban on July 03, 2009, 12:30
You are not allowed to view links. Register or Login
Добре, като за начало ще пусна един коментар във в. "Дума" от 04.02.2009 г. на една от живите легенди в българската журналистика Тодор Коруев. Изключително достоен човек и голям патриот. Човек, от когото съм се учил на занаята. Сигурно малцина от вас знаят, че той е родопчанин. Роден е в село Чокманово, Смолянско.

Учудвам се, Назми, че досега никой не го е поканил в този сайт, а той може да разкаже страшно много истории за помаците в Смолянско и в Кърджалийско. Отдавам този пропуск по-скоро на незнание, а не на нещо друго. Учудвам се и на факта, че досега не е бил даден на съд за клевета от госпожа Горчева... Извинявайте, забравих - "Дилмана". ;D ;D ;D

Ето какво пише в редовната си колонка в "Дума" учителят Коруев:


Гласувайте за българското!

Тодор Коруев

Народът няма грешка: "Време разделно" на Антон Дончев влезе в дванайсетте на "Голямото четене". Гласувайте за българското!
Тодор Коруев - в."Дума"- "Антон Дончев"- "Време разделно"-"челната десеторка" -"Гласувайте за българското, дори и да е менте,щото няма да сме патриоти"- чиста проба шовинизизъм.
You are not allowed to view links. Register or Login

П.П. - Познавам още една жива легенда в българската журналистика от Родопите. Казва се Петър Бочуков, родом е от Широка лъка. Обиколил е целия свят като кореспондент на БТА. И той като Коруев е пенсионер и повечето време прекарва в родното си село, но още продължава да публикува международни анализи в пресата. След изборите ще кажа и на двамата за сайта и ако пожелаят - няма проблем да пишат разни истории за Родопите и за родопчани. Със сигурност имат много за разказване, а и вече са на възраст - трябва да си оставят спомените някъде.
Тодор Коруев от Чокманово - село известно с бандата на катила, разбойник ,комитата Лакудата ,които  в периода 1912 г.избиват цяло едно мирно село и подпалват къщите.Избиват част от хората и помашката махала на П. Серафимово ,а останалите прогонват .Същият ,Лакудата ,за заслуги е е назначен на висок полицейски ранг, ас лед като положението се нормализира е съден по "Закона за разбойничеството" като му отнемат заграбените имоти от едни почти безпомощни хора.
Тодор Коруев-кореспондент на "Работническо дело"в Москва и Прага и бивш зам. глав. редактор на в."Дума" ,автор на сборника с интервюта на изтъкнати български писатели "Горещи думи" и книгата "Тодор Генов. Литературна анкета", в която са включени разговорите между Тодор Коруев и издателят и редакторът на вестник "Вик" Тодор Генов, който поема публичната защита на Георги Димитров по време на Лайпцигския процес.  
Един от стоте български интелектуалци които са против признаването на Косово.

Петър Бочуков, родом е от Широка лъка, кореспондент на "Работническо дело"също журналист на компартийна ясла.

Ето го шаблона "Родно място -Реваншисти- Комунисти -Журналисти - Работническо дело - Шовинисти"

Тук шовинисти не са желани,Българино.
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: abc on July 03, 2009, 13:21
You are not allowed to view links. Register or Login
абс,в интерес на истината,ми посочи един друг такъв журналист,дето да е отразил доста неща около помаците,освен Дилмана!

Не се сещам Назми. Животът на помаците според мен не е коренно различен от живота на останалите, но е непознат в детайлите си за голямата част от хората. В детайлите е съвършенството. Няма какво да те лъжа, че има особено онтошение, но смятам, че то е заради непознаватето ни. Ние не знаем за ежедневието ви и затова имаше случая Рибново, вие също не ни знаете толкова колкото си мислите и затова във форума помаците май по са податливи на расизъм. Както и да е. Сега ще потърся един пост...
 
Намерих го. Постът според мен е от ония, които са от категорията "в десятката"

You are not allowed to view links. Register or Login
Ето защо:

Просто ми е неудобно публично да си призная че съчувствам на хората,
който демонстративно отричат греховете на своята част от човечеството,
и същевременно искат чуждото съчувствие за своите нещастия.

Примерно ти отричаш Баташкото клане по принцип. Затова, колкото и да искам,
ми е неудобно да изразя открито съчувствието си към твоите проблеми.
С това си поведение, пораждаш у мен съмнения дали реално заслужаваш
открито да изразя демонстративно каквото и да е съчувствие, за нещата, за които искаш.
Тези неща трябва да бъдат двустранни или многостранни, когато е необходимо.


Всички глупости между хората биха се изчистили по-лесно,
ако те станат по-склонни взаимно да си признават греховете.
Качественото признание винаги е двустранно. Винаги.
Въпросът е дали помак.еу е място, където това може да се случи.



За Дилмана - чел съм отдавна блога и. Добавил съм я в предпочитани, значи съм я харесал. Като пишещ човек. Когато обаче човек излезе от средата представите и спомените му се променят. Обичайно към идеализиране.

You are not allowed to view links. Register or Login
abc, време е да се пробудиш! Това не ти е чат секция. Мнението ти е регистрирано. Отново сипеш клевети по адрес на Дилмана, а после ще кажеш, че не си спомняш.

Помашката идентичност не се сформира сега, тя отдавна е формирана. Само дето някои "родолюбчета" се опитват да я разформират. И точно тези не би трябвало да се толерират тук.

Мустафа пробуден съм, даже толкова работа ми се стовари от сутринта, та нито съм закусвал, нито кафе пил, нито пък почивал. Не знаех, че това не е чат секция и ти благодаря за напомнянето че следиш изкъсо правилата. Това да се пошегувам, повтарям - пошегувам не е ръсене на клевети по нечии адрес. Това да предположа, че гаджето на Дилмана е мюсюлманин не е обида нито клевета, а шега. Може и да не е. Може би си има съпруг - атеист. Незнам. Хипотетично обаче връзката между мюсюлманин и християнка или обратното не знаех, че е клевета и обида. На теб обаче шегите може би не ти се отдават. Здраве да е.

Помашката идентичност може би е формирана отдавна и така е нормално да бъде. Тук борбата обаче е за друго. Затваряне в помашката идентичност и ескалиране до помашки народ, заобиколил няколко етапа на развитие и вкопчил корени директно в траките.

Непрекъснато натрапваш толериране, адмириране, забрана, ограничения... Готов си за комсомолски секретар.
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: mustafa_b on July 03, 2009, 14:55
You are not allowed to view links. Register or Login
Непрекъснато натрапваш толериране, адмириране, забрана, ограничения...

www.pomak.eu (http://www.pomak.eu)
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Българин on July 03, 2009, 15:28
abc, не си прав - Мустафа се изживява не като комсомолски секретар, а като секретар на pomak.eu. Има много голяма разлика. Въпреки настървението му към инакомислещите в сайта, все пак ми е симпатичен, защото е доста интелигентен и грамотен човек. Вероятно особеностите в характера са в резултат от политическите травми в детството му. Затова му влизам в положението.
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: PETER on July 03, 2009, 17:05
...

Колкото до нежеланите "шовинисти" - то и талибаните и сепаратистите.....











Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Metka on July 03, 2009, 17:44
Българино, вземи си смени аватара.
Това не е сайт за ексибиционисти нито за  "духовни нудисти".Дразнещ е..
Ако искаш да бъдеш забелязан като човек с "най красивото ,най мъжественото и най хармонично тяло" има други способи за това.Понякога переодично някои устройват специални конкурси и паради за това.
Или пък си отвори специална тема в която си направи собствена фотосесия за тялото ти.


 ПЕТЕР , тука няма нито "талибани", нито "сепаратисти", но има шовинисти които на практика ни помагате с провокацийте си и ефекта е здравословен и консолидиращ за нас.
Тоест ефекта от клеченето ви тука  е обратен.
И това кое се чете най много и кое не,  решаваме ние, не ти.Това че модераторите преди проявиха великодушие към тебе, не означава че  трябва да ни лазиш по главите отново.

 

Мустафа има лидерски качества  и това е факт.
Мотаенето около него на мухи без глави който си мислят че плетът мрежи, не е добра идея за тях.


Дилмана е достйна българка  за която всяка помашка къща е с отворени врати за нея и
нейните приятели.Гордея се че в България има хора като нея.


Останалото е празно лаене срещу луната.

Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: mustafa_b on July 03, 2009, 17:45
www.pomak.eu (http://www.pomak.eu) има претенциите да бъде виртуален дом на помаците, а не разграден двор и свърталище на ислямофоби и шовинисти.

Ако те интересува нещо от културата и религията на помаците, питай! Ако се вживяваш в ролята на "облагородител" и си тук да ни натрапваш възгледите си - определено си объркал сайта. Въпрос на време е докога ще те търпим тук.
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Metka on July 03, 2009, 17:51
You are not allowed to view links. Register or Login
Тодор Коруев - в."Дума"- "Антон Дончев"- "Време разделно"-"челната десеторка" -"Гласувайте за българското, дори и да е менте,щото няма да сме патриоти"- чиста проба шовинизизъм.Тодор Коруев от Чокманово - село известно с бандата на катила, разбойник ,комитата Лакудата ,които  в периода 1912 г.избиват цяло едно мирно село и подпалват къщите.Избиват част от хората и помашката махала на П. Серафимово ,а останалите прогонват .Същият ,Лакудата ,за заслуги е е назначен на висок полицейски ранг, ас лед като положението се нормализира е съден по "Закона за разбойничеството" като му отнемат заграбените имоти от едни почти безпомощни хора.
Тодор Коруев-кореспондент на "Работническо дело"в Москва и Прага и бивш зам. глав. редактор на в."Дума" ,автор на сборника с интервюта на изтъкнати български писатели "Горещи думи" и книгата "Тодор Генов. Литературна анкета", в която са включени разговорите между Тодор Коруев и издателят и редакторът на вестник "Вик" Тодор Генов, който поема публичната защита на Георги Димитров по време на Лайпцигския процес.  
Един от стоте български интелектуалци които са против признаването на Косово.

Петър Бочуков, родом е от Широка лъка, кореспондент на "Работническо дело"също журналист на компартийна ясла.

Ето го шаблона "Родно място -Реваншисти- Комунисти -Журналисти - Работническо дело - Шовинисти"

Тук шовинисти не са желани,Българино.


Шабан - велик си!

Незнам от къде го намери това , ама е удар в десетката както казва абеце!
Материалът ти показва класически пример за различните трансформаций на българският социалнационализъм.
Слава богу че в България не стана война както в бивша Югославия,Армения,Чечения..

Именно тези войни са пример за рецидив осъществен от социалнационализма, като ерозивна форма на   социализма и комунизма.



Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: PETER on July 03, 2009, 18:16
You are not allowed to view links. Register or Login
Въпрос на време е докога ще те търпим тук.
Колко си далеч от толерантноста на Западната цивилизация. Твоето мяза на "Няма човек - няма проблем".
И то само защото имаме някакъв спор за религията ти. Спор Мустафа, не война. :)
Отново повтарям че два монолога не значат диалог.

Метка, какво има тук решава всеки сам за себе си. Аз показах какво има според мен.
Нито те карам да ме четеш, нито да ми пишеш.
Ако не ти харесвам може да се върнеш при Сербест. :)
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Metka on July 03, 2009, 18:24
You are not allowed to view links. Register or Login
Колко си далеч от толерантноста на Западната цивилизация. Твоето мяза на "Няма човек - няма проблем".
И то само защото имаме някакъв спор за религията ти. Спор Мустафа, не война. :)

Метка, какво има тук решава всеки сам за себе си. Аз показах какво има според мен.
Нито те карам да ме четеш, нито да ми пишеш.
Ако не ти харесвам може да се върнеш при Сербест. :)

Ти не предлагаш никакъв проект на помаците.
Изглежда че ти доставя удоволствие да дразниш модераторите.

Аз мога да ида където си искам и когато си поискам.
Но когато аз искам , а не ти.
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: PETER on July 03, 2009, 18:28
Проекта е общ, не само за помаците, а за всички нас - светска Европа, единна и многообразна.
На този проект религията заради безкомпромисноста си само пречи.

Изразът "докога ще те търпим тук" e показателен. :)
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Metka on July 03, 2009, 18:33
You are not allowed to view links. Register or Login
Проекта е общ, не само за помаците, а за всички нас - светска Европа, единна и многообразна.
На този проект религията заради безкомпромисноста си само пречи.

Благодаря ти Петер, ама лицемерието ти ми идва в повече.
Аз съм убеден в бъдеща и истинска мултикултурна България и Европа.
Но ти не си убеден в това.
По скоро се криеш зад тази идея.
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: mustafa_b on July 03, 2009, 18:37
Quote
Нашият уеб сайт pomak.eu, е платформа създадена със цел да запази помашката култура , а така също да насърчава комуникацията между помаците, които живеят в различни страни по света. Вече в течение на една година от създаването на нашият сайт и благодарение на активното участие на нaшите членове тук, сме успели да покажем пред света, че сме единственият сериозен източник за всякакв вид информация относно помаците

Не знам какви проекти го гонят ПЕТЕР, но сайтът си има цели, а с арогантното си поведение този участник с нищо не спомага за осъществяването им. Предлагам модераторите да преосмислят великодушието си, изразяващо се във "връщането" на ПЕТЕР във форума.

Quote
Отново повтарям че два монолога не значат диалог.

А с това си изказване ПЕТЕР директно се противопоставя на втората цел на форума - цинично обезсърчава диалогът между помаците, наричайки го "два монолога".
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: abc on July 03, 2009, 18:53
mustafa_b не спря да казва, че мрази расистите и негрите.

Темата не беше ли за друго?
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: PETER on July 03, 2009, 18:53
Метка, защо лицемерие? :)
През цялото си присъствие тук съм защитавал тезата на Сам Харис че религиите трябва да отмрат.
http://e-vestnik.bg/3796 (http://e-vestnik.bg/3796)
Причините са ясно изразени в статията.
Без отказ от религия не може да има съгласие и компромис между хората.

Колкото до мултикултурна България и Европа не съм изказал нито едно мнение против.
Напротив, считам че всеки има право да е такъв какъвто иска да е.
Вие се наричате помаци - OK помаци сте. Други македонци - няма проблем. Трети марсиянци - не ми пука.
Нали законите ни и начина ни на живот ще се определят от самите нас чрез гласуване, а не от някакъв текст писан някога от някого.

А за двата монолога визирам монолозите между нас Мустафа, не между други членове на сайта. :)
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: mustafa_b on July 03, 2009, 19:17
You are not allowed to view links. Register or Login
mustafa_b не спря да казва, че мрази расистите и негрите.

Темата не беше ли за друго?

Да, темата е за Даниела Горчева - една истинска българка. Но също така и за отношението на някои хора към сайта, поради което поне по един път на ден се налага да напомням, че се нарича www.pomak.eu (http://www.pomak.eu). А не атеист.ком, лаф-моабет.нет или разградендвор.орг. 
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: abc on July 03, 2009, 19:52
И? Какво предлагаш? Да изгоним християните?

Истинските българи са ли тези българи единствено които са със позиция като твоята? Другите българи несподелящи твоите позиции какви българи са? Ако ти беше християнин дали щеше да членуваш в Атака? Дали пък не си доста, а не малко краен?

С твоите страхове, дяволи и амбиции отказвам да се разбирам. Кое прави един българин истински и кое не не ми е ясно. Светогледа на mustafa_b и светогледа на света явно са в антагонизъм. Назад към корените и черупките. Да си стоим затворени в себе си, но да не говорим с гнусните българи ;) Мразим раситите и негрите. Може би и българите...

Аферим. Натовари и крехките плащи на една дама с твоите си работи...
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: abc on July 03, 2009, 19:53
..
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: mustafa_b on July 03, 2009, 22:54
You are not allowed to view links. Register or Login
И? Какво предлагаш? Да изгоним християните?

Истинските българи са ли тези българи единствено които са със позиция като твоята? Другите българи несподелящи твоите позиции какви българи са? Ако ти беше християнин дали щеше да членуваш в Атака? Дали пък не си доста, а не малко краен?

С твоите страхове, дяволи и амбиции отказвам да се разбирам. Кое прави един българин истински и кое не не ми е ясно. Светогледа на mustafa_b и светогледа на света явно са в антагонизъм. Назад към корените и черупките. Да си стоим затворени в себе си, но да не говорим с гнусните българи ;) Мразим раситите и негрите. Може би и българите...

Аферим. Натовари и крехките плащи на една дама с твоите си работи...

Дълго време очаквах да чуя всичко това. А уж държеше да не напускам форума. Пак казвам - престоя тук изглежда не ти се отразява здравословно. Лошото е, че в последно време взе да посягаш и на здравето на други.

Този форум не е единствения, който посещавам. Но е специфичен и аз се опитвам да играя по правилата му. На друго място в мрежата съм друг. Твоят престой тук обаче е с постоянните си лирически отклонения да рушиш правилата (замисъла на сайта).

ПС - Дилмана е истинска българка, поради факта, че приема всички български граждани за равнопоставени българи, без да се съобразява с разните кореноподобни дарвинизми на "родолюбците". Това го е доказвала многократно, както в статиите си, така и в споровете във форумите с шовинистите.
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: abc on July 03, 2009, 23:28
Надали. Пиша това, което мисля. Не си позволявам на никого да кажа дали му е тук или там мястото. Не съм мнителен и не търся под всеки вол теле. Но не съм адвокат на другите и когато някой е написал нещо нека застане зад думите си, а не като един преден президент да каже нещо, а после да обяснява, че е искал да каже друго. Жалко е mustafa_b че репресивната държава ти е причинила страдания. Но аз нямам вина за това. Колкото и да казваш, че не е така твоите непрестанни нападки, упреци и поставяне този на това, а онзи на друго място стават досадни. Досадно е и когато казваш неща които вероятно не споделяш.

Хареса ми днес и едно изречение от един пост, но няма да го търся. Нямаме какво да делим, а ако сме заедно ще сме по-силни. Но първом трябва да направим крачки едни към други. И да не говорим неистини. И да не преценяваме хората първом според религията им.

Не искам никой да напуска. Всеки човек е ценен и може да обогати другите с нещо. Даже и ти (https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fforum.bg-mamma.com%2FSmileys%2Fdefault%2F2thumbsup.gif&hash=6c2f65ac19ffa10e3042314b84a46ab7)
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Nazmi on July 03, 2009, 23:30
You are not allowed to view links. Register or Login
www.pomak.eu (http://www.pomak.eu) има претенциите да бъде виртуален дом на помаците, а не разграден двор и свърталище на ислямофоби и шовинисти.

Ако те интересува нещо от културата и религията на помаците, питай! Ако се вживяваш в ролята на "облагородител" и си тук да ни натрапваш възгледите си - определено си объркал сайта. Въпрос на време е докога ще те търпим тук.
 ДА ,сайта е виртуален дом на помаците по света.Така поне Ръководството се стреми,което не значи ,че не трябва да има другомислещи но границата на толерантност и уважение към съдбата на помаците и да свикнат с нас! Мустафа_b, Шабан, Metka......вижда се браните истински сайта ни,както и много други наши членове и гости! При условие,че и в правилата на сайта е залегнало правилото да е" виртуален дом на помаците"- нека бъдем искрени,един дом е Дом когато в него влизат хора гостени добронамерено настроени,не може човек дошъл в къщата ни www.pomak.eu (http://www.pomak.eu) без да го чуем за какво е дошъл да го изгоним,само и само че се е представил с друго име на входа на дома.Религията ни много точно описва това.Тука границата е много тънка!Свидетел и участник съм като човек преживял на живо" Възродителния процес,и после като войници по Жепето все помаци и цигани,като студент в Пловдив -всички изроди  по време на комунизма съм ги изживял,не се правя на жертва такава беше системата за всички,но не мога да подмина фактите колко много е изстрадал помашкия народ- все преименуван 6 пъти и трън,а си го има !!!!! Отклоних се от Темата за което моля за разбиране.Конкретно за Дилмана отворих темата от сърцето ми.Много отдавна се канех да я отворя,бих казал само-една истинска българка съпричастна с реалния живот на помаците с миналото и настояще!   П.С:- PETER имаше провокативни постинги по горе дето съм изстрил,моля всички форумници за толерантност и уважение!
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Българин on July 04, 2009, 00:30
Леле, каква дискусия се е заформила тук докато се наслаждавах на концерта на Любэ. Аватара ми ли ви дразни, бил ексхибиционистки, бил нещо не наред... Дотам ли стигнахме? Ще си го сменя ако толкова не ви харесва, няма страшно. Тодор Коруев и Петър Бочуков пък ги изкарахте най-големите главорези в журналистическото братство. Хора, опомнете се, къде живеете?

И в крайна сметка за какво е този сайт, ако в него двама души се правят на политкомисари, които раздават присъди наляво и надясно. Нещо май сте се объркали. Няма проблем, четете си "Дилмана" и се чувствайте щастливи и доволни от себе си. Бъдете живи и здрави, аз бях дотук.
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Nazmi on July 04, 2009, 01:03
Българин,много бързо се отказа от Дискусията! Не виждам причина и се учудвам на постинга ти по горе? Нали вчера като открих Темата изрази голямо желание да пишеш за Дилмана ? Изглежда не си много сигурен! Твой проблем си е,аз следя за правилата и не виждам лошо в това ,че някой си те е помолил да си смениш профила ти,за мен аватара ти НЕ е провокативен,така че съм  учуден от решението ти да НЕ пишеш за Дилмана- Даниела Горчева!   Никой не раздава присъди в сайта и НЕ е толериран,има отговорни Модератори И Админи  тук дето ги има във всеки един сайт по света!
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Nazmi on July 04, 2009, 01:32
   ЗАБРАВЕНАТА СЪПРОТИВА !                                                                 
Даниела Горчева.  
“Напротив, днешната наша свобода има безбройно число мъченици... ...но на малцина са тия известни, на малко от тях се знае где почива свещеният прах, нищо не е направено, за да се увековечи тяхната памет, когато отечеството им, за което са станали жертва, свободно е днес.Захарий Стоянов, “Записки по българските въстания”

.........
   "Горяните"-

Горянското движение възниква като спонтанна съпротива срещу съветизацията на България и срещу съпровождащия я комунистически терор и започва още през есента на 1944 година, когато Червената армия нахлува в нашата Родина.

В първите месеци след 9 септември са избити или "безследно изчезнали" близо 30 хиляди души и в отговор на заливащите страната репресии в Балкана излизат стотици хора - понякога цели семейства. Общо горяните и техните помагачи са около 10 000 души. Самите горяни са около 2 000, а разкритите нелегални организации - над 600. В движението се включват най-различни прослойки на българското общество. Според един доклад на Държавна сигурност от 1951 г. сред въстаниците имало стотици земеделци, националисти, бивши комунисти, бивши полицаи, троцкисти и анархисти, бивши офицери, членове на ВМРО...

Горяните се сражават с комунистическата власт от 1944 до 1956 година. Горянски чети действат из цялата страна - 28 по-големи чети, множество по-малки и дори 160 горяни, които се сражават поединично. Други 52 чети влизат от чужбина - наричани от социалистическата пропаганда диверсанти, а всъщност български емигранти, които се връщат в България да се сражават срещу комунистическата власт с надеждата, че това ще подтикне Запада към война за освобождението на Източна Европа.

А до потушаването на Унгарското национално въстание от съветските танкове и пасивността на Запада хората от страните в Източна Европа живеят с надеждата, че това освобождение е много близко. През 1950 г. СССР и САЩ се сблъскват индиректно в Корейската война. Съединените щати заемат все по-рязка позиция спрямо нарушаването на човешките права зад Желязната завеса и през 1950 скъсват дипломатическите си отношения с България. В началото на 1951 г. Труман заявява, че Съединените щати са готови да воюват в защита на Европа, а Конгресът одобрява изпращането на американски войски в Европа.

В същото време в България е в ход отнемането на земята, а съпротивата е повсеместна: селяните бягат в гората при идването на комунистическите агитатори за ТКЗС, стотици са бегълците през границата. В много села хората масово напускат ТКЗС и се опитват да си върнат инвентара и добитъка. Тези опити преминават в селски бунтове и сблъсъци с милицията. Стълкновения има и при издължаването на държавните доставки. Непосилните задължения в селскостопанска продукция, която частните стопани трябва да предадат на държавата, предизвикват многобройни женски бунтове. “Защо ни отнемате хляба и го давате на руснаците”, питат насъбралите се стотици жени. “Долу ТКЗС”, “Долу комунистите”, са виковете на женските протести, докладвани на компартията.

В тази обстановка се подготвя всенародно въстание срещу комунистическия режим. Разпокъсаната съпротива на горянските чети започва да се координира от радио "Горянин". В края на май 1951 то съобщава, че в сливенския Балкан се сформира въстаническа армия и хора от цялата страна тръгват натам. Комунистическата власт е уплашена не на шега. 13-хилядна армия от милиционери и войници обгражда Сливенския Балкан, за да попречи на въстаниците да се присъединят към четата на Георги Търпанов2. Стотици са арестувани, а някои са разстреляни на място без съд и присъда.
На първи и втори юни 1951 година 106 горяни от четата на Георги Търпанов водят сражение срещу 6-хилядна армия от милиционери и войници в Сливенския Балкан. След 48-часова престрелка четниците разкъсват блокадата и се изтеглят. Командирът им получава 12 огнестрелни рани, но въпреки това успява да изведе хората си на безопасно място. Загинали са 40 горяни, но въстаниците успяват да изнесат всички свои ранени. Няколко седмици по-късно четата на Търпанов е преустроена и готова да се впусне в нова битка.

Паметникът на Съветската армия в София е издигнат като предупреждение и заплаха

Операцията срещу горяните се води лично от Вълко Червенков и Георги Цанков, министър на вътрешните работи, които пристигат в Сливен и стават свидетели на най-позорната загуба на милиционерската държава. Битката със сливенските горяни дава на българските комунисти да разберат, че въпреки жестоките репресии и масовите убийства без съветската армия те няма да удържат властта. Това не е учудващо - комунистите нямат обществена подкрепа. На 9 септември 1944 година те са едва 25 хиляди (след 9 септември набъбват до 250 хиляди), а земеделците са 750 хиляди, които, дори след забраната на партията, екзекуцията на лидера им Никола Петков и концлагерите за членовете на партията, продължават да са сериозна политическа опасност за комунистическия режим. Уплашен от съпротивата срещу компартията, Вълко Червенков отправя недвусмислено послание - издига в центъра на София заплашително огромен, зловещ паметник на Червената армия. Първоначално паметникът е бил замислен като малък монумент на загиналите във Втората световна война, но вместо първоначалния проект е издигнато днешното чудовищно съоръжение като комунистическа заплаха и предупреждение към българите, че битката им е безсмислена, защото БКП винаги може да повика на помощ Червената армия.

И днес този паметник все още заплашително размахва шпагин в центъра на София, за да могат днешните комунисти да има къде да изразяват своята благодарност към армията-окупаторка, с чиято решаваща помощ получиха властта през 1944 и я задържаха половин век.

В началото на 50-те ръководството на компартията създава специален отдел ХII към Държавна сигурност за борба и ликвидиране на горянското движение с поделения към окръжните управления на МВР като залага на създаването на агентурна мрежа. Голяма част от горяните са заловени и избити без съд и присъда, благодарение на агенти на ДС. Предателите и доносниците се оказват изключително важни за "народната" власт в борбата й срещу народа на България.

Светът научи за въстанието в Източна Германия през юни 1953, за Унгарската революция през 1956, за Пражката пролет през 1968, но кажи-речи никой не е чувал за съпротивата на българските горяни.

Защо тази продължителна съпротива остава неизвестна?

Причината е проста и грозна. Докато в Унгария, Чехия и Полша комунистите подкрепиха националното недоволство и то се превърна в мащабна революция срещу съветския режим, то българските комунистически властници за разлика от немските, унгарските, чешките и полските не подкрепиха борбата на своя народ, а застанаха на страната на чуждия агресор. След което се постараха да направят всичко възможно и споменът за съпротивата на горяните да изчезне, а дезинформацията е специалитет на комунистическата Държавна сигурност. Постараха се да внушат, че българите не са се съпротивлявали. Защото иначе трябваше да признаят, че са сломили съпротивата на българския народ като верни оръдия на Съветския съюз.

И именно на престъпната ДС, оказа се, е служил и днешният български президент Първанов с агентурен псевдоним Гоце, който не само не потъна в земята от срам, а нагло се кандидатира за втори мандат.

Българските комунисти бяха не само национални предатели и позорни слуги на Москва, но не се свеняха да потърсят "братската" помощ на окупаторите, за да смажат собствения си народ, в името на когото уж управляваха.

Не случайно и днес българските комунисти, запазили своите политически и икономически позиции, се боят като дявол от тамян от разкриването на архивите и пищят до небето, че това щяло да навреди на националните интереси.

Разкриването на архивите обаче ще извади на бял свят истината за националните предателства на комунистическата номенклатура, за чудовищните престъпления на комунистическата Държавна сигурност и на членовете на Политбюро срещу собствения им народ. Не националните интереси, а гузното комунистическо минало е заплашено от разкриването на истината.

 

Малцина от горяните оцеляват, повечето загиват в битките или заловени, са осъждани на смърт или убивани без присъда. Семействата им с десетилетия са преследвани и потискани.

БЕЛЕЖКИ  2. Георги Маринов Стоянов - Търпана е роден на 6 май 1915 в с. Желю войвода, живял в с. Тополчане. Командир на четата в Сливенския балкан, още приживе наричан от хората Бенковски. В края на май 1951 г. радио Горянин съобщава, че в Сливенския балкан се сформира въстаническа армия и от цялата страна натам тръгват хора, готови да се сражават срещу комунистическата власт. 13-хилядна армия е концентрирана в сливенския гарнизон, 6 хиляди войници обкръжават четата, която въпреки това успява да пробие блокадата и Търпанов, с 12 огнестрелни рани, я извежда към безопасни места. В края на 1951 г. Георги Търпанов е заловен, осъден на смърт и екзекутиран на 2 декември 1951. [обратно]

© Даниела Горчева
=============================
© Електронно списание LiterNet,


Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Nazmi on July 05, 2009, 06:41
  Имам подкрепата и уважение на съфорумници тука,моля всеки който иска да представи материали за дейноста на журналистката Даниела Горчева- Дилмана да ги публикува тук!
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Dilmana on July 05, 2009, 10:49
Здравейте, много благодаря за тази чест,която ми оказвате. Трогната съм и се чувствам малко неловко. Свикнала съм повече да ме ругаят,отколкото да ме хвалят. :)

Поздрави на всички и се надявам днес да гласувате за някоя смислена партия(не че има голям избор,но все пак, човек поне може да избере по-малкото зло).
Не бих искала България да продължава да бъде управлявана от самозабравили се непочтени политици, от олигархията, от сраснали се с властта мафиоти. Моля ви гласувайте по съвест.
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Snake on July 05, 2009, 10:53
Ako  повечето българи мислеха като Дилмана -сигорно БГ,щеше да е Швейцария на Балканите.Но за жалост ,голяма част не мислят така и виждаме в какво състояние е станата ни.Повечето мислят по този начин http://e-vestnik.bg/6541#write-comment (http://e-vestnik.bg/6541#write-comment)
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Dilmana on July 05, 2009, 11:02
You are not allowed to view links. Register or Login
Всъщност за това иде реч - за формиране на помашка идентичност. Нахално е да бъде иронизиран като псевдородолюбец всеки несъгласен с произхода и история създаваща се на база стари митове и легенди. Историята си е история. Другото са импровизации на които за жалост се връзват. Не знам в Корана няма ли накакво наказание за лъжата. Не може да няма...

А за Дилмана... Има истини, но има и преиграване. Държи се като жена с гадже мюсюлманин. Което разбира се не е лошо, но я прави субективна на моменти. Което пък любовта оправдава ;)

Здравей, abc ,
 Нямам гадже мюсюлманин, просто така се е случило, не че бих имала нещо против.
Съпругът ми е холандец, от вярващо католическо семейство от Мастрихт. За зло или за добро  и трите деца в това семейство (той, сестра му и брат му) са агностици и дори атеисти. Аз не съм вярваща, но не съм и атеист. Иначе съм кръстена по православната традиция.
Не защитавам единствено и специално българските турци, помаците или мюсюлманите. С моите статии съм на страната на всички с потъпкани права - от децата в Могилино и "домовете" у нас (имам цяла серия статия на тази тема, може да я намериш в Медиапул) до чеченците в Русия. 
Ако ме попиташ защо, ще ти отговоря с две думи: защото си представям какво е да си на мястото на някой, който е мачкан.
Поздрави и хубав ден
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Dilmana on July 05, 2009, 11:12
You are not allowed to view links. Register or Login
За "Дилмана" нямам кой знае какво за разказване. Не съм си поставил за цел да ровя около нея. Безспорно е умна жена, но е заслепена от някаква дива омраза към "българското" и твърде крайна в почти всичките си статии по темата за малцинствата. Тя е от хората, които не спират да чоплят все още незарасналата рана от "Възродителния процес". Прави го с такова настървение, че всеки страничен наблюдател ще остане с впечатлението, че или нещо не е е наред с нея, или че някой й плаща твърде добре за това. "Дилмана" обаче не е единствената, като нея има още доста хора от т.нар. кръг "Червената къща", разбирай "Отворено общество".
Честно казано, не разбирам защо я смятате за обективна, след като във всичките й статии по темата за малцинствата в България тя защитава само една-единствена теза - колко дискриминирани и мачкани са те от мнозинството, и по никакъв начин не дава гласност на други мнения. Това не е обективна журналистика. Дори и да си пристрастен, трябва да направиш всичко възможно да представиш и другата теза. Това понякога го прави дори и телевизия СКАТ, но не и Горчева. Ако не го правиш, от 100 километра ще ти личи, че си поръчков журналист или изследовател. Дали на някоя немско-турска фондация, дали на американска - няма значение. Това мога да кажа за Даниела Горчева, пардон - "Дилмана". ;D ;D ;D
Иначе в интернет могат да се намерят доста отрицателни мнения за нея, но голямата част от тях са твърде крайни и не бих искал да замърсявам форума с нецензурни думи.

П.П. - Познавам още една жива легенда в българската журналистика от Родопите. Казва се Петър Бочуков, родом е от Широка лъка. Обиколил е целия свят като кореспондент на БТА. И той като Коруев е пенсионер и повечето време прекарва в родното си село, но още продължава да публикува международни анализи в пресата. След изборите ще кажа и на двамата за сайта и ако пожелаят - няма проблем да пишат разни истории за Родопите и за родопчани. Със сигурност имат много за разказване, а и вече са на възраст - трябва да си оставят спомените някъде.

Българин, интересно откъде извади заключението, че съм "заслепена от някаква дива омраза към "българското"?:)
Може би от това, че от 2003 издавам списание на български език за българите в Холандия и в чужбина и то на собствени разноски, без да крънкам пари от българската държава?
Или от факта, че синът ми, който е роден в Холандия говори чудесен български и се казва Тервел?
Или може би от онова мое писмо до холандските власти, когато протестирах срещу ненужното преекспониране на проблема с нелегалните български емигранти, които бяха показвани по телевизията кажи -речи всяка вечер? Тогава ми отговориха всички - от премиера на Холандия до председателите на парламентарните групи на всички политически сили в Холандия и практиката бе прекратена. Мога да ти го пусна тук, имам го преведено и на български език?:)
Или може би от тази моя статия тук:


http://www.mediapool.bg/show/?storyid=130478 (http://www.mediapool.bg/show/?storyid=130478)
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Dilmana on July 05, 2009, 11:29
Ето го онова писмо, писано е през 2002 година.


До : Председателят на Долната камара на Нидерландския  Парламент

Копие:
До Председателите на Парламентарните групи
До Министър- Председателят на Нидерландия
До редакциите на NRC Handelsblad, Volkskrant, Trouw, Telegraaf, Algemeen Dagblad, Het Parool


Уважаеми дами  и господа,
 
Казвам се Даниела Горчева и съм гражданин на Нидерландия, но съм и гражданин на България, моята родина.
Омъжена съм за  холандец.  Имам син на 5 годинки, който е роден в Холандия.

Като човек, дълбоко свързан с България, но и като гражданин на Нидерландия, бях потресена от преекспонирането на проблема с нелегално пребиващи български граждани в Холандия и некоректното му представяне пред холандската общественост.
В общественото съзнание се наслагва една изключително негативна и невярна картина за България и Румъния.
Известно е, че когато има много и разнообразна информация за дадена страна като Франция, например, на никого няма да му направи впечатление, че са заловили френски престъпник някъде.
Когато, обаче за една страна, за която и без това информацията е оскъдна, се говори дни наред  само като за страна, от която идват престъпници, картината се променя.
Престъпността няма националност, уважаеми дами и господа!
Има престъпници, които са граждани на България, има престъпници, които са граждани на Нидерландия.
Но ако медиите преекспонират думата българи, свързвайки я единствено с няколко десетки нелегални и (или) престъпни елемента, утре няма да се изненадам, ако в училището на моето дете, когато разказва за България- страната, в която живеят баба му и дядо му, негов съученик му подхвърли, че българите са онези престъпници, които ги показват вечер по новините.
Членуването предполага обобщение за всички българи, а това е вид дискриминация.
Няма народ от престъпници. Има проблемни хора и групи от хора. По една или друга причина.
Известно е, че  95% от екстрадираните нелегално пребиваващи тук български граждани не са извършили престъпления като кражби, измами, злоупотреби.
Те са били наети от незаконни, намиращи се на холандска територия бюра за работна ръка и безогледно експлоатирани.
Всеизвестен факт, че от години холандските фермери са принудени да наемат работна ръка на черно, защото не могат да склонят холандски граждани да я вършат.
Проблемът трябва да се реши с подходящ закон - временно разрешение за сезонна работа при  строги условия, изключващи злоупотреби и от двете страни.
 
Аз няма да ви разказвам за България  и за нейните достойнства.
Г-н Залм (известен холандски политик – б.м.) като носител на орден Стара планина- Първа степен, даден за неговия принос в двустранните отношения, сигурно познава и другият образ на България, който няма нищо общо с напоследък втълпявания на обществото.

Ето защо с голямо недоумение прочетох в NRC следното предложение:..
“Амстердамската полиция арестува няколко десетки души от България и Румъния, които сега могат да идват у нас без виза. Отменянето на визовия режим беше прибързано. Желателно е той да бъде възстановен за този “сорт” страни.”

 Трябва първо да кажа, че на последните парламентарни избори гласувах за VVD, защото винаги съм се възхищавала на умението на VVD да гледа проблемите смело и да търси неконвенционални решения, дори когато обществото, поради своята консервативност,  все още не е напълно подготвено за тях.
Пример – законът за евтаназията, за абортите и за проституцията.
Като гражданин на Холандия съм се гордяла с коректността и толерантността, с която тази страна е известна в Европа и в света.
Гордея се и с либералната политика на Нидерландия, защото винаги съм смятала, че забраната не решава проблема, а само го натиква в някое кьоше.
 Може ли човек да забрани на водата да проникне през залостената врата?
 Не. Какво е решението- водата да се оттича регулярно, за да не се допуска критично покачване, в което и дигите, а не залостената врата няма да помогнат.
 С вашето предложение за възстановяване  на визовия режим за България и Румъния  вие искате да залостите вратата пред идващото наводнение и да успокоите избирателите си, че краката им даже няма да се намокрят.
 За какво става дума?
 Според Централното статистическо бюро, в Холандия има от 90 хиляди до 150 хиляди нелегални.
 Вие говорите за няколко десетки нелегални граждани на България и призовавате  да се възстанови визовия режим.
Да кажем, че тези няколко десетки граждани вече няма да безпокоят нидерландската общественост, макар че практиката досега недвусмислено показва, че един такъв режим е преграда най-вече за честните хора, които никога не си позволяват да нарушават законите и усложнява единствено техните лични и делови контакти с останалата част от света, но не са пречка за криминалните елементи, за които да се сдобият с виза не представлява особен проблем.

Ако възстановите визите, вие ще принудите стотици възрастни хора да чакат денонощно за визи пред посолството на Нидерландия, изложени на дъжда, студа, горещините и другите капризи на времето само , за да могат да дойдат на гости на децата си - почтени граждани на Нидерландия, които  живеят и работят в тази страна.

Ако възстановите визите, вие ще поставите огромни пречки пред развитието и възстановяването на българската икономика, защото не само туроператорите, които предлагат екскурзии до страната на лалетата ще бъдат засегнати, но и бизнесмените, които поддържат контакти със своите партньори в Холандия.
 
Ако възстановите визите, вие ще попречите на учените да посещават конференции, защото практиката показва, че не един и два пъти визата е пристигала след дълго и унизително чакане, когато конференцията вече  е приключила.
 
Ако възстановите визите, вие ще попречите на стотици българи да посетят вашата страна като честни и почтени туристи.
 
За да спрете няколко десетки криминални  елемента? А дали визовият режим ще ги спре?
Съмнявам се.
 Поредицата от скандали, свързани с корумпирани чиновници в чуждите посолства в България, ясно показва, че визовите режими често провокират още едно престъпление - корупцията.
Аз питам – когато имаше визов режим имаше ли криминални елементи, които пребиваваха нелегално в Нидерландия?
 Отговорът е да, имаше.
 Може би са били с няколко десетки по-малко?
 Не съм сигурна, но да предположим, че това е така.
 Да предположим, че тези няколко десетки нелегално пребиваващи няма да притесняват повече  обществеността в Нидерландия.
 Решен ли е обаче проблемът?
Няколко десетки по-малко на фона на 150 хиляди?
 Това  е като да изхвърляте с канче водата от вашето корабче и да не виждате идващата водна маса, която ще го преобърне рано или късно.
Според статистиката половината от тези 150 хиляди нелегални  са от Турция и Мароко, а една четвърт до една трета са от Афганистан, Иран, Ирак, Сомалия и бивша Югославия.
Попречи ли визовият режим на големия процент нелегални именно  от страни като посочените по-горе, спря ли потока от  нелегално пребиващи от тези страни?
 Не, не го спря.
Защо никога не чуваме за екстрадирани цели групи, нелегално пребиващи граждани на Турция, Мароко, Ирак , Иран  или дори за нелегалните от бивша Югославия?
Отговорът е в отказа за сътрудничество на съответните власти от съответните страни.
 За сметка на това българските власти сътрудничат на холандските за установяване на самоличността на нелегално пребиващите и  спазват сключените с Нидерландия споразумения.
Да накажем тези, които спазват споразуменията, вместо тези, които отказват д аги спазват? Защо? Не е ли това израз на  политическо безсилие?
 Г-н Залм, аз разбирам че един политик понякога трябва да прави  компромиси с рационализма, за да успокои обществеността.
 Но популизмът никога не е предлагал решения, а само неефективни или неосъществими обещания. 
Да накажете тези, които спазват споразуменията, защото не можете или не искате да накажете тези, които отказват сътрудничество с вашата страна.
Аз се надявам, че вашата партия ще има сили да погледне проблема право в очите. Проблемът не са дори нелегалните.
Проблемът се крие в правителствата на страните, които нарушават правата на човека и които отказват да сключат или да спазват  международни споразумения.
Вие като политици сте принудени да прецените кое е по-голямото зло- едни привидно добри двустранни отношения с правителства, които отказват сътрудничество или натиск, вкл. икономически и политически , за да бъдат спазвани правата на хората навсякъде по света.
Ако от 16 хиляди посетили Нидерландия граждани на България, има една групичка от няколко десетки граждани, които са нарушили в по-голяма или в по-малка степен  законите на страната, трябва ли от това да страдат всичките останали честни и почтени граждани на България?
 Един път като се петни името българи по недопустим и бих казала дискриминационен начин  и втори път като подложите честните и лоялни граждани отново на унижението, наречено визов режим?
 Аз протестирам срещу такъв подход и моля за по-малко емоции и повече рационалност, когато се провежда определена политика.
 
.
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Dilmana on July 05, 2009, 11:37
Разбира се, сега писмото ми се вижда малко твърде емоционално.:)))
Хубав ден на всички!
Snake, мисленето ни или ще се промени към по-добро, или ще се самозатрием, което ще е жалко, но... справедливо. :) Но аз съм отпимист и съм сигурна, че ще поумнеем.:) 
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: chech224 on July 05, 2009, 13:18
You are not allowed to view links. Register or Login
мисленето ни или ще се промени към по-добро, или ще се самозатрием, което ще е жалко, но... справедливо. :) Но аз съм отпимист и съм сигурна, че ще поумнеем.:) 

Промяната на мисленето на хората към по-добро
е в ръцете на АКТИВНОСТТА на хора като вас.
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Dobrev on July 05, 2009, 16:36
You are not allowed to view links. Register or Login
Разбира се, сега писмото ми се вижда малко твърде емоционално.:)))
Хубав ден на всички!

Здрасти, Даниела!
Искам да ти благодаря страшно много за горното писмо. Не бях попадал на него и на проблема, който засяга. Искам да те поздравя за изказаната позиция.
А относно емоционалният тон на писмото - това съвсем не е недостатък. Напротив - когато емоцията е искрена, това придава достоверност и показва човешката страна на проблемите. Поздрави от другия край на света!


Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: muti6 on July 05, 2009, 19:45
You are not allowed to view links. Register or Login
Българин, интересно откъде извади заключението, че съм "заслепена от някаква дива омраза към "българското"?:)
Може би от това, че от 2003 издавам списание на български език за българите в Холандия и в чужбина и то на собствени разноски, без да крънкам пари от българската държава?
Или от факта, че синът ми, който е роден в Холандия говори чудесен български и се казва Тервел?
Или може би от онова мое писмо до холандските власти, когато протестирах срещу ненужното преекспониране на проблема с нелегалните български емигранти, които бяха показвани по телевизията кажи -речи всяка вечер? Тогава ми отговориха всички - от премиера на Холандия до председателите на парламентарните групи на всички политически сили в Холандия и практиката бе прекратена. Мога да ти го пусна тук, имам го преведено и на български език?:)
Или може би от тази моя статия тук:


http://www.mediapool.bg/show/?storyid=130478 (http://www.mediapool.bg/show/?storyid=130478)


Моите поздравления Дилмана!Бъди жива и здрава!!!
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Serif mkd on July 06, 2009, 00:38
       Pozdrav za Dilmana -Daniela !!
  Bezrezervna podkrepa ! Koga bi imalo povece zurnalisti kako Vas na Balkanot bi bilo poinaku ...Nasiot Balkan bi bil pomalku valkan!!!
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Nazmi on July 06, 2009, 05:29
 Искам да Благодаря на Дилмана за хубавите думи,и че откликна на Темата която отворих.С това сайта ни наистина ще е в полза!
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: PETER on July 06, 2009, 22:29
ДПС обра гласовете на нашите в Холандия. Благодарение на "Атака"
Даниела Горчева, списание "Диалог"
6 Юли 2009

3 юли

Мои приятели, симпатизанти на "Синята коалиция”, които са се включили на доброволни начала в инициативата "Гласуване без граници”, ме питат не искам ли да стана застъпник на "Синята коалиция” в Холандия. За съжаление съм заета, готвя поредния брой на "Диалог”. Но се обаждам на свои читатели. В крайна сметка "Синята коалиция” ще има застъпници в Ротердам, в Амстердам и в Хага. Участието е доброволно, няма дори покритие на пътните разходи.

4 юли

Вечерта ми се обаждат приятели българи, които живеят в Холандия. Питат ме в колко часа ще е отворена изборната секция в Хага, защото ще пътуват с кола за България и искат да тръгнат рано. Успокоявам ги, че в 6 ч сутринта вече ще могат да гласуват.

Няколко дни преди това съм разпратила на всички в моя майлинг лист адресите на секциите в Холандия и в Белгия. В Холандия са открити секции в Амстердам, Ротердам, Розендал и разбира се, в посолството в Хага.

Обаждат ми се и други читатели на „Диалог”. Те пък на 5 юли сутринта ще летят за България, самолетът е рано, интересуват се ще могат ли да гласуват след като кацнат в София.

Мисля си за това, че не беше никак случайно, че изборите бяха насрочени посред летните отпуски.

5 юли

Работя по поредния брой на "Диалог" и съм планирала следобед да отида до Хага, за да гласувам. Телефонът звъни от сутринта. Мнозина ме питат къде ще гласувам и съответно дали не искам да се видим, ако случайно вече съм в Хага или в Амстердам. Повечето ми се обаждат, докато чакат пред изборните секции. Така, без да съм си поставяла това като задача, непрекъснато получавам информация за протичането на изборите в Холандия. Навсякъде има опашки. За да гласуваш в посолството в Хага, в определени моменти от деня се чака час, дори два.

***

Към 16 часа опашката в Хага е внушителна, хората чакат покрай оградата извън територията на посолството. Току-що гласували българи се спират при мен и ми обясняват, че това не е нищо. Те чакали много повече, опашката стигала ей дотам.

Чува се българска и турска реч.

В Хага има много български турци, които работят тук. Не се виждат никакви автобуси, хората са дошли с колите си, някои направо след работа, както после разбирам. Някои са със семействата си, виждам и жени на опашката, но на по–голямата част от гурбетчиите семействата им са в България.

Повечето чакат мълчаливо, но има един жизнерадостен шегобиец със синя риза, държи се предизвикателно и шумно, макар и не агресивно. По-късно ще науча и причината за това сравнително предизвикателно поведение.

Мисля си, докато наблюдавам картинката, че обикновено сдържаните нашенски турци взеха да се държат шумно като българи, а българите - сдържано като холандци.

Турчинът със синята риза говори на висок глас, ръкомаха и иронично възкликва така, че да го чуят всички, очевидно имитирайки какво евентуално си мислят българите на опашката: "Ей ама тия турци, ей!”

Един българин от чакащите се обръща, усмихва се и пита: "Турци или български граждани”?

Не разбирам защо поставя "или", сякаш не е възможно да си турчин "и" български гражданин, както ние сме българи "и" холандски граждани. Но поне няма агресия във въпроса.

- Турци, български граждани – подчертава турчинът и пита все така предизвикателно, но добродушно: "Що? Не може ли да сме турци?”

Българинът пак се усмихва:

- Не, бе, питам дали сте с турски или с български паспорти?

- С български червен паспорт и с турски син паспорт. – отговаря турчинът и допълва: - И с холандско удостоверение за временно пребиваване.

Опашката се смее.

- Е, ние сме само с по два паспорта – казва българинът, който също се смее. Атмосферата остава дружелюбна, макар че витае известно напрежение.

***

Турчинът, по-късно се запознаваме и разбирам, че се казва Исмаил, се обръща към своята компания и казва нарочно високо:

- ДПС може да вкара и 50 депутатa този път.

Тук вече се намесвам и аз, при това доста троснато:

- Не разбирам защо продължавате да гласувате за ДПС! След като нищо, ама нищичко не направиха за вас! Не само че не направиха нищо, за да бъдат осъдени виновниците за "Възродителния процес", ами са ортаци с тези, които провеждаха тази престъпна политика!

Един от мълчаливите турци на опашката се обръща към мен, поглежда ме внимателно и казва бавно:

- Това е вярно. Нищо не направиха.

Исмаил ми връща топката, все така засмяно и на висок глас:

- А за кого да гласуваме? Коя партия направи нещо за това?

- Съгласна съм - казвам аз с яд в гласа: - Нито една партия нищо не направи! Но на ДПС това им беше обещанието, нали? А и това им е задължение след като претендират, че са движение за права и свободи! И че уж защитават вашите интереси.

- Ами не направиха нищо, защото българският парламент не иска! – не се предава Исмаил, но усещам известно колебание в гласа му: – Българският парламент не дава, затова сега трябва да вкараме повече депутати, за да може да прокарат закона.

- Не ми ги разправяй ти тия на мен! – ядосвам се аз вече не на шега.- Ако ДПС искаше да бъдат осъдени виновниците за "Възродителния процес”, можеше и още може да заведе дело навсякъде в Европа, дори не е нужно това да бъде в България. Става дума за престъпление срещу човечеството. Но ДПС не иска, ръководството на ДПС пет пари не дава за това. Доган се грижи само за себе си, за палатите си и за обръчите си от български фирми!

- Ами за кого да гласуваме? – сопва ми се Исмаил, но няма злоба в гласа му. И подигравателно ме пита: – За Болен Лидеров ли? Или за Бойко Боклуков, който каза, че "Възродителният процес” бил правилен, само методите му били грешни?

- Не съм казала да гласувате за тях. Но може да гласувате за по-малкото зло!

Има и други партии.

- Е кое е по-малкото зло? – пита ме Исмаил присмехулно.

Не мога, разбира се, да им кажа: "Гласувайте за Синята коалиция”. Едно е да се джанкаме на опашката за тоя и оня, друго е да правя директна агитация баш в деня на изборите. После, истината е, че ме е яд и на „нашите”.

- Все има по-малко зло - отговарям му. – Вярно е, че нито една партия в България не направи нищо, за да бъдат осъдени виновниците за „Възродителния процес. Съгласна съм и смятам това за позор за българските политици. Обаче то за кое голямо престъпление осъдиха някого у нас? И делото за лагерите го затвориха. Но как може вие пък да гласувате за ДПС, след като са част от олигархията в България!

- А какво да направим, когато виж какъв национализъм се надига в България, виж ги тия от "Атака"! Защо са се нахъскали така срещу турците в България, обясни ми? Какво сме им направили? Национализмът е опасно нещо, не една черга е подпалил. – казва Исмаил и добавя:- И ние обичаме България, не само вие. Тя е и наша родина, не е само ваша!

Така е, знам това. Общо взето препираме се, но не се караме.

Още един-двама турци се обаждат, че е така, както казвам - ДПС действително играе с комунистите и наистина са част от олигархията.

- Ами вие си гласувате за вашите боклуци, а ние за нашия боклук. Това е положението – заключва Исмаил и опашката се смее.

На мен не ми е до смях.

- Тук в Хага ли работите и живеете?- питам аз.

Турците кимат - да, да тук.

- В строителството ли работите? – питам пак. - Има ли работа?

В строителството работели и имало работа, но по-малко. Трудно е.

- Колко наши, български турци има в Хага, знаете ли? – питам пак.

- Към 5 хиляди - казва ми Исмаил. – Повечето сме от Кърджали, но има и от Шумен, Разград и т.н.

-Кой ги е броил, че са 5 хиляди? - питам с недоверие. – Това българска статистика ли е?

- Не, не – холандска. - уверява ме Исмаил. – По удостоверенията, които са издадени за временно пребиваване.

- Значи 5 хиляди са легално тук? - питам аз.

- Там някъде - казва ми Исмаил и ми предлага да мина първа, защото тъкмо е дошъл нашият ред да влезем в посолството, за да гласуваме.

- Влизай, влизай - казвам аз. – То се е видяло.

***

Оказва се, че трябва да се върна до вкъщи. Забравила съм си българския паспорт, а с холандския не мога да гласувам, естествено.

Пред посолството виждам Исмаил, братовчед му и жените им да се качват в колата.

- Към гарата ли сте? – питам. В този момент виждам, че в колата им няма място. Жените на задната седалка обаче ми правят място и Исмаил предлага да ме закарат.

Колата потегля, питам ги дали не им е оказван натиск, за да гласуват за ДПС.

- Натискът може да е директен или индиректен - казва ми Исмаил. – Аз бях решил изобщо да не гласувам. Обаче пускам телевизора и ги гледам ония от "Атака" завардили границата, за да не пускат турци в България. Така ли, викам, чакайте тогава, щом много знаете! И звъннах на братовчед ми и дойдохме. И да знаеш, че 70% от турците в Хага, които са гласували, ей заради това са дошли да гласуват.

Жените до мен кимат в знак на съгласие и казват, че това наистина е възмутило много хора.

- Ами ДПС да изпрати благодарствено писмо на "Атака" - казвам аз.

***

То е ясно е, че ако се засили българският национализъм, ще се засили и турският.

- А ти чу ли последните изказвания на Доган? – питам аз Исмаил.

- Не съм – казва той и признава: - Абе, аз Доган изобщо не го слушам какво говори. А и нямам време да следя всичко, по цял ден бачкаме.

***

Замислям се, че очевидно турците чуват само това, което ги засяга. Ние пък чуваме само това, което нас ни засяга. И никой не се замисля какво чува другият, какво е да си на отсрещната страна.

- А има ли иначе натиск от страна на ДПС, за да се гласува за тях? – питам аз пак.

- Може и да има - казва Исмаил. – но на нас не ни е оказван. Пак ти казвам, натискът може да е директен или индиректен. ДПС може само да каже: "Виждате ли ги тия от "Атака" какво правят и какво ще стане, ако не гласувате за нас.” И това е достатъчно.

- Ами той Доган неслучайно ги дразни и ги предизвиква – забелязвам аз. – А ония само това и чакат.

- Да, сигурно - съгласява се Исмаил. После ме поглежда и казва: Знаеш ли кога ще се оправи България? Когато българите изберат за кмет турчин, защото е честен и кадърен, а турците в Джебел, например, гласуват за кмет българин. Ей тогава ще се оправи.

***

В Амстердам изборната секция се намира в офиса на бай Стефан, който има фирма тук и който, изглежда, е функционер на ДПС.

Във всеки случай, вотът е нагласен, защото отвън трима души, към които турците се обръщали с "кмете”, са отмятали кой е гласувал и кой не.

Божидар ми казва, че негов добър познат, турчин, му е превел, че се е коментирало, че вечерта всички са поканени на банкет. Освен това изглежда е трябвало да гласуват, ако искат да си получат заплатите. Казали им: заплатите след изборите.

- Но, - добавя Божидар - и страхът от "Атака" го има. Даже чакащите да гласуват турци си подхвърляли една "шега” на турски: "Атака" няма да ни правят на сапун, а на шампоан”.

Резултатите в Амстердам са от общо 606 гласували, 266 за ДПС, 174 за ГЕРБ и 93 за "Синята коалиция". 10 души са гласували за "Зелените”.

В Ротердам също са гласували предимно работещи за турски фирми български турци. От общо 379 валидни бюлетини, 238 са за ДПС., 63 за ГЕРБ и 27 за "Синята коалиция”.

В Хага от общо 1207 гласували 605 – за ДПС, 344 за ГЕРБ и 88 за "Синята коалиция”.

Общо за Холандия, от 4-те секции: ДПС – 1396 гласа; ГЕРБ – 613 гласа; "Синята коалиция” – 209 гласа; "Атака" – 88 гласа; Коалиция за България – 77 гласа; "Лидер” – 48 гласа; НДСВ – 42, "Зелените" – 28, РЗС – 21 гласа.

http://www.mediapool.bg/show/?storyid=154152&srcpos=11 (http://www.mediapool.bg/show/?storyid=154152&srcpos=11)

Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Nazmi on July 07, 2009, 04:44
Малко инфо за списание " Диалог "-издание на Даниела Горчева/ Дилмана/  от 2003 година!             Списание Диалог, Холандия
                                                                                                                                                         Списание Диалог е културно - информационно списание, което излиза от декември 2003 г. Ориентирано е предимно към българите, които живеят в Холандия и Белгия, но вече има абонати от всички европейски страни, Канада и САЩ.
Излиза на български език всеки месец (без август и януари) или общо 10 броя годишно. Издава се от Даниела Горчева и ЕФ «Dilmana», регистрирана в Холандия. Издържа се от абонамент, реклами и дарения.
Списанието е ориентирано е предимно към българите, които живеят в Холандия и Белгия, но вече има абонати от всички европейски страни, Канада и САЩ.

На страниците на Диалог може да прочетете
◊ интересни пътеписи за България, Холандия, Белгия, Франция и други страни,
◊ статии и дискусии на тема «Българският като втори роден език» и за обучението на децата на два и повече езика,
◊ рецензии за изложби, театрални представления и концерти, нови книги и филми.
В рубриката «Българи по света и у нас» списанието ви запознава с интересни българи у нас и по света.
Интервютата на Даниела Горчева с холандския политик и държавник Фриц Болкестейн, с Владимир Буковски, с френския философ Андре Глюксман, с живеещата в Холандия режисьорка Маша Новикова, с холандския посланик в България, с българския посланик в Холандия и във Ватикана и други са препечатани в много български издания – като в. Дневник, Медиапул, Още. инфо.
Интервюта с издателя на списанието Даниела Горчева може да намерите на страниците на в. Култура или на сайта на радио България.
Списанието коментира проблемът със здравните осигуровки на българи, живеещи в чужбина, както и правото на глас на живеещите в чужбина българи.
Статиите на Д. Горчева по този проблем могат да се намерят в интернет на много издания на българи в чужбина: www.podpiski.org/?petitions:votingrightsialog (http://www.podpiski.org/?petitions:votingrightsialog) /; http://www.bgvelikden.org/modules.ph...icle&sid=413/; (http://www.bgvelikden.org/modules.ph...icle&sid=413/;) http://www.forumbulgare.ca/pages/april2006/news01.shtml (http://www.forumbulgare.ca/pages/april2006/news01.shtml) ; http://www.point-of-view.org/cat5.php?id=8 (http://www.point-of-view.org/cat5.php?id=8) и др.
Публикувана е с известни съкращения и във в. Сега.
◊ Диалогподдържа следните рубрики: Новини от и за България; Коментар; България – ЕС; Общество; Дискусионен клуб; Интервю; Общество; Култура; Изкуство; На разходка – България; На разходка – Холандия, Белгия и други страни; Патиланчовци/Смехурко; Младите българи за своите връстници в България и по света; Българи по света и у нас; Празничен календар; Афиш.
◊За повече информация и абонамент може да се обърнете към издателя и редактора на списание Диалог: dilmana_dialog@yahoo.com

Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Dilmana on July 07, 2009, 23:34
You are not allowed to view links. Register or Login
Здрасти, Даниела!
Искам да ти благодаря страшно много за горното писмо. Не бях попадал на него и на проблема, който засяга. Искам да те поздравя за изказаната позиция.
А относно емоционалният тон на писмото - това съвсем не е недостатък. Напротив - когато емоцията е искрена, това придава достоверност и показва човешката страна на проблемите. Поздрави от другия край на света!




Здравей, Бояне, благодаря за добрите думи.:)
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Dilmana on July 07, 2009, 23:37
You are not allowed to view links. Register or Login
       Pozdrav za Dilmana -Daniela !!
  Bezrezervna podkrepa ! Koga bi imalo povece zurnalisti kako Vas na Balkanot bi bilo poinaku ...Nasiot Balkan bi bil pomalku valkan!!!

Важно е да си учим децата от малки, както тук в Холандия ги възпитават в училище, че различните от нас хора, не са ни врагове, а са също толкова хора ,колкото сме и ние.:)
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Dilmana on July 07, 2009, 23:47
You are not allowed to view links. Register or Login
Промяната на мисленето на хората към по-добро
е в ръцете на АКТИВНОСТТА на хора като вас.
На всички ни chech224,:) в ръцете на всички нас.
 Поздрави на теб и на Snake!
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Nazmi on July 08, 2009, 04:38
 Писах го и в друга тема,Дилмана изрази желание и готовност  с познанствата си на ред колегии журналисти от БГ-ТВ,Радио  да помогне доброволно на сайта www.pomak.eu (http://www.pomak.eu)  за обективно отразяване на нас и реалната истина за живота на помаците,а не само да ни имат като аборигени или други. Сайта ни е Лидер на помаците по света,искрено вярвам . Благодаря Дилмана,на ход сме....
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Беглик on July 08, 2009, 10:00
Дилмана, понеже даваш за пример Холандия, не беше ли тя една от малкото страни в Европа прочула се с убийство/а на религиозна основа напоследък? Също, мисля че беше в Холандия случая, където милостиви хорица така бяха подгонили една жена, че тя трябваше да мине в пълна секретност?
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Dilmana on July 10, 2009, 01:46
You are not allowed to view links. Register or Login
Дилмана, понеже даваш за пример Холандия, не беше ли тя една от малкото страни в Европа прочула се с убийство/а на религиозна основа напоследък? Също, мисля че беше в Холандия случая, където милостиви хорица така бяха подгонили една жена, че тя трябваше да мине в пълна секретност?

Беглик,
Холандия е действително страна, която има защо да бъде давана за пример. И едно от нещата, които са за пример е образованието тук.
Честна дума, трудно ще намериш 12 -годишно дете, току-що завършило основно холандско училище, да зададе подобен въпрос като този, който ти ми задаваш. Защото в твоя въпрос прозира едно друго мислене, от което мен тръпки ме побиват -  това че може да има колективна отговорност. Да обвиняваш цяла една страна и всички нейни граждани заради престъплението на един конкретен човек ... между другото, осъден и излежаващ присъдата си в затвора.
Хайде сега аз да те попитам нещо. Според теб България ли е за пример? Колко убийства се извършват годишно у нас, включително показни, посред бял ден? И колко са осъдените и излежаващи присъди убийци?
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Nazmi on July 10, 2009, 07:18
Дилмана,напълно съм съгласен с теб.Считам,че колективна вина НЕ може да има.Такива случай дето Беглик е описал има всеки ден по света,конкретно за помаците в БГ ако тръгнем да виним наред няма да е реално.Да,има виновни продукт на системата,но си има и сред нашите помаци на село,дето за една кора хляб и службица продадоха nарода си.Сега пак са сред нас. Случая,дето визира Беглик мога да го опомена като част по света.И тук в Америка има такива и то всеки ден.Вина има,и е персонална от извършителя,а не да се приеме обобщаващо,това не е реално...!
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: mustafa_b on July 10, 2009, 09:15
Quote
Опа­се­ни­я, ро­де­ни от по­ли­ти­чес­ка­та ко­рек­тност 

Юл­иа­на МЕ­ТО­ДИЕ­ВА

Вла­ди­мир Бу­ков­ски, то­зи гра­ма­ден ди­си­дент, каз­ва пред “Обек­тив” (вж.ин­тер­вю­то с не­го, осъ­щес­тве­но от хо­ланд­ска­та ни ко­ле­га Да­ние­ла Гор­че­ва): “най-гол­яма­та опа­снос­т за кон­цеп­ция­та на пра­ва­та на чо­ве­ка пред­ставл­ява ид­ео­ло­гия­та на т.нар. ”по­ли­ти­чес­ка ко­рек­тност”. При­вид­но тя за­щи­та­ва чо­веш­ки­те пра­ва, но всъщ­ност из­цяло ги под­меня”. Уви, зад ду­ми­те му стои опи­тъ­т на Ев­ро­пей­ския съюз, в чие­то сър­це се на­ми­ра Хо­лан­дия - стра­на с 16 ми­лион­но на­се­ле­ние и 1 ми­лион мю­сюл­ма­ни.

В края на 2007-ма ед­но со­цио­ло­ги­чес­ко проуч­ва­не, про­ве­де­но от хо­ланд­ска­та дър­жав­на те­ле­ви­зия NOS, оп­ре­де­ли ли­де­ра на Пар­тия­та за сво­бо­да и де­пу­тат Геерт Вил­дерс ка­то по­ли­тик но­мер ед­но! В мо­мен­та про­чу­тият ан­тиисл­ямист при­вър­шва фил­ма си за Ко­ра­на , с кой­то ис­кал да от­пра­ви при­зив за заб­ра­на­та на све­ще­на­та кни­га на мю­сюл­ма­ни­те. Ми­нис­три от хо­ланд­ско­то пра­ви­телс­тво из­ра­зи­ха заг­ри­же­ност от пред­по­ла­гае­ми­те реак­ции на бъ­де­щия филм от стра­на на ис­лямско­то об­щес­тве­но мне­ние. При­пом­не­ни бяха убий­ства­та на ре­жи­сьо­ра Тео Ван Гог (уж от ис­лямски фун­да­мен­та­лис­ти) за­ра­ди фил­ма му “По­корс­тво”, как­то и на пио­не­ра на ан­тии­миг­ра­цион­на­та и ан­тиисл­ямска по­ли­ти­ка в Хо­лан­дия Пим Фор­таун (уби­т, впро­чем, от свои!). По­ве­че от заг­ри­же­ност оба­че ми­нис­три­те не мо­же­ха да нап­равят дру­го. За­ра­ди по­ли­ти­чес­ка­та ко­рек­тност и сво­бо­да­та на из­раз­ява­не - све­ще­ни­те кра­ви на ев­ро­пей­ска­та де­мок­ра­ция. Геерт Вил­дерс се въз­пол­зва тък­мо от та­зи све­ще­ност. Той при­зо­ва през в. “Де Фолк­скрант” - “да се за­щи­ти пра­во­то на оби­да, ка­то част от сво­бо­да­та на из­раз­ява­не”!...

Не­съм­не­но, не­що се случ­ва в ЕС, а Хо­лан­дия е са­мо кап­ка от на­рас­тва­що­то ан­ти­де­мок­ра­тич­но цу­на­ми след 11 сеп­тем­ври 2001 г. Пос­лед­ва­ли­те за­ко­но­да­тел­ни ре­ше­ния за за­щи­та от те­ро­риз­ма влязо­ха в от­кро­ве­но на­ру­ше­ние на лич­ния жи­вот на чо­ве­ка не са­мо в Гер­ма­ния и Хо­лан­дия, но и в обе­ди­не­но­то кралс­тво (Бъл­га­рия съ­що из­вър­ши/из­вър­шва необ­хо­ди­мо­то!). За мю­сюл­ман­ски­те жи­те­ли на Ев­ро­па за­щи­та­та от те­ро­ри­зъм се пре­вър­на в ядрен но­си­тел на от­вра­ти­тел­ни фо­бии сре­щу тях. Да би­ха го­во­ри­ли от­кри­то за ом­ра­зи­те си към джа­мии­те и Ко­ра­на по-ра­но, ти­по­ве ка­то Пим Фор­таун и “холандският Во­лен Си­де­ров” - Геерт Вил­дерс, щяха да бъ­дат нав­ре­ме раз­поз­на­ти, а об­щес­тве­но­то мне­ние - ин­фор­ми­ра­но да пос­ре­ща и се справя с ра­сис­тки­те им иг­ри за по­ли­ти­чес­ка ка­рие­ра. Зак­рил­яни оба­че от пра­во­то на сво­бо­да на мне­ния, те поис­ка­ха Хо­лан­дия за хо­лан­дци­те и на­ре­ко­ха Ко­ра­на “Моя­та бор­ба”. Гав­ра­та им с ис­ляма е неу­дър­жи­ма. Те­хен под­дръж­ник е Аян Хир­си Али, ти­пич­на ли­бе­рал­на фун­да­мен­та­лис­тка. Тя бе кон­сул­тант на фил­ма “По­корс­тво”, сре­щу нея се во­ди де­ло­то за­ра­ди на­нас­яне на теж­ки оби­ди на про­ро­ка Мо­ха­мед. Вър­ху окъ­рва­ве­ни­я труп на Тео Ван Гог бе пос­та­ве­на бе­леж­ка, ад­ре­си­ра­на “пре­дай­те на Ая­н” и све­тът пот­ре­сен ци­ти­ра­ше то­ва. Сп. “Тайм” през 2005-та го­ди­на я на­ре­ди сред 100-те най-влия­тел­ни лич­нос­ти, с кое­то де­мок­ра­тич­но­то дву­ли­чие лъс­на док­рай.

Тру­фи­ла­та на по­ли­ти­чес­ка­та ко­рек­тност, сво­бо­да­та на мне­ния труд­но мо­же да скрият ис­ти­на­та, че в тяхно име се из­ричат дол­ни лъ­жи и се раз­пал­ват мра­ко­бес­ни об­щес­тве­ни наг­ла­си.

http://www.bghelsinki.org/index.php?module=pages&lg=bg&page=obektiv15101 (http://www.bghelsinki.org/index.php?module=pages&lg=bg&page=obektiv15101)
 


И тук във форума се подвизава един "Вилдерс", който постоянно злоупотребява със свободата на словото и се опитва да вменява колективна вина на мюсюлманите.
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: abc on July 10, 2009, 09:28
Ще го обесим!
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: mustafa_b on July 10, 2009, 09:56
Мразя расизма и негрите  ;D
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Gelina on July 10, 2009, 09:57
You are not allowed to view links. Register or Login
Писах го и в друга тема,Дилмана изрази желание и готовност  с познанствата си на ред колегии журналисти от БГ-ТВ,Радио  да помогне доброволно на сайта www.pomak.eu (http://www.pomak.eu)  за обективно отразяване на нас и реалната истина за живота на помаците,а не само да ни имат като аборигени или други. Сайта ни е Лидер на помаците по света,искрено вярвам . Благодаря Дилмана,на ход сме....
За какво са ти медии? Видяхме що за истини отразяват! Не се надявай,че нещо се е променило! Още от самото начало тази идея не ми харесва! Незнам какво толкова си се вкопчил в медиите! Би ли обяснил каква е целта?
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Nazmi on July 10, 2009, 10:05
You are not allowed to view links. Register or Login
За какво са ти медии? Видяхме що за истини отразяват! Не се надявай,че нещо се е променило! Още от самото начало тази идея не ми харесва! Незнам какво толкова си се вкопчил в медиите! Би ли обяснил каква е целта?
Не съм се вкопчил аз Гелина,за кой ли път да обяснявам това! На мен ми не требва поредното главоболие,в случая след изборите става въпрос да се отрази реално сайта помак.еu в Медийното пространство,да се покаже облика на помаците,а не това,че помаците са врагове на България! Ето Днес как ни отразяват   http://www.vestnikataka.com/forum/index.php/topic,7246.0.html (http://www.vestnikataka.com/forum/index.php/topic,7246.0.html)
  ,или пак да си траем пред света,не забравяй сайта се чете по света ,и на мен ми е обидно това,това е моето послание да можем по някакъв начин да се защитим,в тази насока наистина Дилмана може да помогне много.
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: abc on July 10, 2009, 10:08
You are not allowed to view links. Register or Login
Мразя расизма и негрите  ;D


Ако това се отнася и към негърките не те разбирам

(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.blackwomenshealth.org%2Fatf%2Fcf%2F%7B0476F7B2-7EA9-4F30-8C97-DFF275C0CE5B%7D%2FBless%2520your%2520Heart.jpg&hash=3852f930fc7de973f6029ec225ec17fb)

Gelina идеята сама по себе си не е лоша, но идва НО-то. Незнам дали сме наясно, че това е редно да е процес, а не спорадично показване по телевизора. Защото когато си между Мон Дьо и Гала някак си нещата се размиват. Права си, че медиите като цяло са списвани от разни въртиопашки и пуяци, но има и сериозни такива.

Медиите трябва да са средство, а не самоцел.

Назми вестника и форума на Атака могат да бъдат критерии как НЕ трябва да правим. Те са пример за нищо.
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Nazmi on July 10, 2009, 10:21
Гелина,погледни предния постинг на mustafa_b  http://www.bghelsinki.org/index.php?module=pages&lg=bg&page=obektiv15101 (http://www.bghelsinki.org/index.php?module=pages&lg=bg&page=obektiv15101)  I az se bqh zapalil po Nova TV ama sam sreshtu tqh samo shteshe da se izlojim.Na tozi etap shte iziskame predvaritelno zadadeni vyprosi,Metka izrazi jelanie syshto da pomogne.
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Gelina on July 10, 2009, 10:24
Всички са една марка! :)
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Nazmi on July 10, 2009, 10:32
You are not allowed to view links. Register or Login
Всички са една марка! :)
 Ами тогава Гелина да се затворим тук в сайта и да сложим надпис."Строго забранено за християни,журналисти,медии,ТВ.." ???
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Беглик on July 10, 2009, 10:40
Дилмана, благодаря за отговора. Силно съм изненадам какво си прозряла в моите 2 прости въпроса. Досега нямах самочувсвието, че мога да вкарам толкова голямо съдържание в толкова малко думи, от което една българка тръпки да я побият.

Ако си направиш малкия труд (отнема 25 секунди) да ми прочетеш въпросите пак, може би ще видиш, че не говоря общо, а по конкретен повод, това че даваш за пример страна където има такива престъпления на религиозна основа. България, може да бъде всякаква, особено в очите на собствените си граждани, аз може да съм по-бавно развиваш се от 12 годишно холандче, но все пак съм забелязал един малък детайл, че поне в последните 10 години няма такива престъпления у нас, така че не ми прозвуча нормално страна с такива прояви да бъде давана за пример на страна без.

Държа да забележиш, че не обвинявам никого, но ти спокойно го правиш спрямо мен. На базата на какво? На базата на твоите прозрения. Забележи, че никъде не говоря за колективна отговорност, никъде не обвинявам страната, още по-малко всички нейни граждани само казвам, че тя не може да бъде за пример. Скоро Англия обяви за персона нон грата друг холандец и то пак поради религиозна нетърпимост. Не е ли малко множко всичко това да го имаме за пример? На кой българин му е отказана английска виза по тази причина?

По отношение на твоите въпроси ще ти потвърдя, че в България стават страшно много убийства, по сред бял и чер ден, включително показни. Хората по улиците се движат на прибежки и залягат при първия подозрителен шум. Колко са осъдените и излежаващите нямам представа, но точно поради това не давам България за пример на никого, особено пък на Холандия, където дори 12 -годишните деца са на много по-високо ниво от нас. Така че и тук, прозренията ти са неточни, тъй като според мен България не е за пример. Моето мнение е че за да бъде давано нещо за пример, то трябва да е безупречно в това отношение.

Надявам се да съм разсеял страховете ти, че обвинявам цялата една страна и всички нейни граждани и дано тръпките да спрат да те побиват. Благодаря, че ми отговори какво е станало с убиеца, но не ми отговори какво е станало с бившата сомалийка, сега холандка. Още ли продължава да се крие, емигрира ли или се успокоиха нещата?

Сега се сетих, че за съжаление вече сме взели Холандия за пример. Гледай филма "Кукла на верига", който е сниман в Амстердам и от него ще ти стане ясно, че челният холандски опит от 70-те години, сега се прилага у нас. Това е още една причина да съм алергичен към холандския пример.
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Nazmi on July 10, 2009, 10:57
You are not allowed to view links. Register or Login
Дилмана, понеже даваш за пример Холандия, не беше ли тя една от малкото страни в Европа прочула се с убийство/а на религиозна основа напоследък? Също, мисля че беше в Холандия случая, където милостиви хорица така бяха подгонили една жена, че тя трябваше да мине в пълна секретност?
  Беглик,хубаво си дал два примера нагледни по света,но сам не се усещаш виж по горе"  ...Холандия се е прочула с убийство на религиозна основа"  ? Това е всекидневно по света говоря за всички религии или разновидности на религии- убийства между шиити и сунити от една религия,дето всекидневно заливат света! Кой уби Саддам Хюсеин-сунит,убиха го мюсюлмани от другото течение-шиити, какво си се вкопчил в Холандия,ами погледни Франция и речта на президента им за мюсюлманите и да не се носят забрадки на обществени места.Хубаво е да се защитиш,но чети преди да пишеш! В конкретния случай е смешно ти да обвиняваш една държава като Холандия,погледни какво става във Европа и по света!
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Gelina on July 10, 2009, 11:29
Длъжна ли съм да ти отговарям?Защо трябва да пиша за Иран,Ирак,Афганистан,като навсякъде бъка от информация? Ако искаш можеш да засегнеш и темата за Китай,в момента е актуална! ;)
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Nazmi on July 10, 2009, 11:32
Пиши по Темата за Дилмана и постинга на Беглик за двата случая.. :)
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: mustafa_b on July 10, 2009, 11:34
You are not allowed to view links. Register or Login

Ако това се отнася и към негърките не те разбирам


Не правя разлика между негрите.
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: mustafa_b on July 10, 2009, 11:37
Беглик, струва ми се, че отдаваш прекалено значение на едно убийство, само защото е извършено на (уж) "религиозна основа". Както и на (уж) преследваната "кукла на конци" - либералната фундаменталистка Аян Хирси Али.
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Nazmi on July 10, 2009, 11:47
Ами аз освен да извадя от записите как напушени ученици влизат в училища и стрелят наред.Как да си го обясним.В случая Мустафа си го каза в прав текст,дай да виним всички за такива случаи,Дилмана съвсем точно и кратко е отговорила на постинга. Повече какво да го коментирам! Ако е така да вземем всеки ден в Израел или Ирак,Афганистан да се коментира кой какъв е убил!!! Моля.съсредочете вниманието върху заглавието на темата,за Даниела/Дилмана/ която е обикаляла калните пътища по Родопите/ Корница,Брезница,Лъжница.../ и що годе има представа от живота на помаклъка,в случая не виждам пристратност,а нужда от един такъв човек като Дилмана тук в помашкия ни Форум,така мисля...
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Nazmi on July 10, 2009, 12:19
You are not allowed to view links. Register or Login
Беглик, струва ми се, че отдаваш прекалено значение на едно убийство, само защото е извършено на (уж) "религиозна основа". Както и на (уж) преследваната "кукла на конци" - либералната фундаменталистка Аян Хирси Али.
   В случая отговарям на Беглик! Когато един човек изрази интерпретация на лично мнение е едно,приема се като тълкуване и мислене! В случая от Беглик за посочени два случая и отдаване на толкова важност е редно да се посочи източник и факти от Беглик! Дори и да има такива случай,което е всекидневно по света не бива да се интерпретира и слага всичко под един кантар.Аз участвам и в много други сайтове,и съм се научил да правя разлика между лично мнение и дадено събитие случило се. Винаги когато цитирам посочвам източник на copy and paste,..когато е мое мнение аз казвам мое,нееангажиращо.Все гледам като Модератор и част от Екипа да съм разбран,не винаги обаче съм разбран.
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Беглик on July 10, 2009, 12:31
Мустафа,
никакво значение не му отдавах на това убийство, защото Холандия малко ме вълнува, до момента, в който тя бе дадена за хубав пример. Не знам защо казваш на уж религиозна основа, след като убиецът е написал "мъченическо писмо", в което това го е посочил изрично, както и че Аян ще бъде следващата. Всичко това беше толкова на (уж), че даже падна и правителството им. Може пък и аз да не ги разбирам тия работи, но засега съм сигурен, че в този светъл холандски пример нещо куца. Цялата тази история на времето ме заинтересува не заради Холандия, а заради един български Аян, на който съм фен от 1978г. Той е жив и здрав и може да служи за пример във футболно отношение.

Назми,
двата случая не съм ги дал по света, а за Холандия, защото тя ни  бе дадена за пример от Дилмана. Тя не спомена нищо за Ирак, Афганистан и Садам Хюсеин, не ги е давала за пример и затова не съм взел отношение по тях. Не съм обвинявал и няма да обвинявам никого, защото това означава аз самия да съм идеален, а не съм. Казах, че Холандия се е прочула, защото съм го чул. Ако не бях го чул, нямаше да се е прочула. Тези два случая, считам, че я правят неудачен пример, но ако ти считаш, че е удачен, ще уважа мнението ти.
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Nazmi on July 10, 2009, 12:35
Въпроса ти е към Дилмана и Мустафа_b ,не към мен!
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: mustafa_b on July 10, 2009, 12:44
Виж, Беглик, отново допускаш същата грешка. Едно писмо не трябва да се използва за вменяване на колективна вина (на религиозна основа). Това се опитва да ти отговори и Дилмана. Убиецът си е получил присъда, която излежава. Не виждам нищо добро за обществото в медиите да се дискутират "мотивите" на убиеца - това е работа на съдебните органи, не на нас.

Казваш, че е паднало правителство. А пропускаш факта, че "холандския Волен Сидеров" - Вилдерс стана политик №1 именно поради заиграването с "посланието" на това убийство.

Уточнението "уж" за убийството на Тео Ван Гог се използва и от Юлияна Методиева - http://www.bghelsinki.org/index.php?module=pages&lg=bg&page=obektiv15101 (http://www.bghelsinki.org/index.php?module=pages&lg=bg&page=obektiv15101)
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: muti6 on July 10, 2009, 13:31
You are not allowed to view links. Register or Login
 Ами тогава Гелина да се затворим тук в сайта и да сложим надпис."Строго забранено за християни,журналисти,медии,ТВ.." ???
Може да се напише,но с едно уточнение:
Които не са толерантни и не уважават помашкиат етнос и вяра на хората от сайта!!!

Защто Назми,поради едничката причина, да има хора и от други религии, се навъдиха разни елементи(които си позволяват да обиждат уважавани членове)и Вие, Модераторите
носите основната вина за това отношение към нас.
Мисля ,че е време вече да започнете ,да  изпълнявате задължениятя си както трябва.
Сайта е (уж)Помашки.
Абсолютно не сам съгласен всеки ден да се пишат обиди по отношение най- вече за "Исляма",а ние да се правим че не виждаме.
Моите уважения но.........

Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Беглик on July 10, 2009, 13:46
Мустафа,
не само едно писмо, нищо не трябва да се използва за вменяване на колективна вина, независимо на каква да е основа, тъй като тя е несправедлива.
Ти считаш, че използвам писмото за вменяване на колективна вина (на религиозна основа). Но писмото го споменах, само защото ти изрази съмнение, че е на религиозна основа. Преди теб обаче Дилмана зорко видя или по-скоро прозря, че вменявам колективна вина и на цяла една страна и всички нейни граждани. Явно не мога да се изразя точно, но ще направя последен опит и ще кажа, че смисълът на примерите ми бе не да обвинявам някой (на религиозна, национална или гражданска основа), а да покажа, че страна, в която стават тия работи не може да служи за пример на страна, в която не стават, поне засега. В други отношения - да, като правенето на качествени диги, но не и в това.

Ако и сега не е ясен смисълът на изказването ми, явно толкова мога и ще спра опитите, защото вмених достатъчно колективни вини за един ден. Още повече, че се намесиха Иран, Ирак, Афганистан, Садам Хюсеин и Волен Сидеров, които не са много приятна компания.
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Nazmi on July 10, 2009, 13:51
You are not allowed to view links. Register or Login
Може да се напише,но с едно уточнение:
Които не са толерантни и не уважават помашкиат етнос и вяра на хората от сайта!!!

Защто Назми,поради едничката причина, да има хора и от други религии, се навъдиха разни елементи(които си позволяват да обиждат уважавани членове)и Вие, Модераторите
носите основната вина за това отношение към нас.
Мисля ,че е време вече да започнете ,да  изпълнявате задължениятя си както трябва.
Сайта е (уж)Помашки.
Абсолютно не сам съгласен всеки ден да се пишат обиди по отношение най- вече за "Исляма",а ние да се правим че не виждаме.
Моите уважения но.........


Здрасти Мутиш,напротив Модераторите се стремим да защитим да запазим сайта,особено главата с тема" Религия" винаги нашите уважавани Модератори Салейка и Ади на момента ни пишат,за което Благодаря на Салейка и Ади.Друг е въпроса,че всеки от нас е на работа и се изисква време да реагираме.НЕ виждам причина тук в сайта нашите съфорумници дълбоко  религиозни ние Модератори да сме дали право да са обиждани,посочете ми поне един пример..,стремим се,борим се,все пак това е Помашки сайт!
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: EVROPOMAK on July 10, 2009, 13:55
You are not allowed to view links. Register or Login
Абсолютно не сам съгласен всеки ден да се пишат обиди по отношение най- вече за "Исляма",а ние да се правим че не виждаме.

Вижь, чье сьа сетихь нещьу с теья обидьи!  ???
Тьо, можье дьа сьа пробвьа, дьа сьа отворьи отдельна тема за обиди, псувньи, злоба и т.н. към Помаците и Исляма!  :o
Такь, поне шьа сьа изчистять другите темьи, и боклукьа ша влазья само в един кошь!  :D
Но, не е много правилно да се гонять от тук, дори и най-големите "душмани" и "неверници", интересно е да се чуе и техното мнение, кво да се прави, такъв е народа!  :(
Иначе, за сега, изглежда, че този Помашки сайят е доста бедничък и не може изведнъж, за разни глупости които се ръсят, да се въведе, отделно "сметосъбиране", един кош за убавитье ора, друг за боклуците!  >:(  :D
Шье, требувать, бая млогьу жольтьи жалтицьи, ама Помаклъка гьи  нема, отьи има само златньи душицьи!  ;D  ;)
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Nazmi on July 10, 2009, 14:30
  На този етап  сме на мнение с Дилмана най добре за сайта ще е октомври,тогава всеки ще се е върнал от работа,ще има Правителство,и така мисля да не бързаме да слагаме каруцата пред коня,поне така се разбрахме с Дилмана..!Поздрави.
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Dilmana on July 10, 2009, 14:46
You are not allowed to view links. Register or Login
Дилмана, благодаря за отговора. Силно съм изненадам какво си прозряла в моите 2 прости въпроса. Досега нямах самочувсвието, че мога да вкарам толкова голямо съдържание в толкова малко думи, от което една българка тръпки да я побият.

Ако си направиш малкия труд (отнема 25 секунди) да ми прочетеш въпросите пак, може би ще видиш, че не говоря общо, а по конкретен повод, това че даваш за пример страна където има такива престъпления на религиозна основа. България, може да бъде всякаква, особено в очите на собствените си граждани, аз може да съм по-бавно развиваш се от 12 годишно холандче, но все пак съм забелязал един малък детайл, че поне в последните 10 години няма такива престъпления у нас, така че не ми прозвуча нормално страна с такива прояви да бъде давана за пример на страна без.

Държа да забележиш, че не обвинявам никого, но ти спокойно го правиш спрямо мен. На базата на какво? На базата на твоите прозрения. Забележи, че никъде не говоря за колективна отговорност, никъде не обвинявам страната, още по-малко всички нейни граждани само казвам, че тя не може да бъде за пример. Скоро Англия обяви за персона нон грата друг холандец и то пак поради религиозна нетърпимост. Не е ли малко множко всичко това да го имаме за пример? На кой българин му е отказана английска виза по тази причина?

По отношение на твоите въпроси ще ти потвърдя, че в България стават страшно много убийства, по сред бял и чер ден, включително показни. Хората по улиците се движат на прибежки и залягат при първия подозрителен шум. Колко са осъдените и излежаващите нямам представа, но точно поради това не давам България за пример на никого, особено пък на Холандия, където дори 12 -годишните деца са на много по-високо ниво от нас. Така че и тук, прозренията ти са неточни, тъй като според мен България не е за пример. Моето мнение е че за да бъде давано нещо за пример, то трябва да е безупречно в това отношение.

Надявам се да съм разсеял страховете ти, че обвинявам цялата една страна и всички нейни граждани и дано тръпките да спрат да те побиват. Благодаря, че ми отговори какво е станало с убиеца, но не ми отговори какво е станало с бившата сомалийка, сега холандка. Още ли продължава да се крие, емигрира ли или се успокоиха нещата?

Сега се сетих, че за съжаление вече сме взели Холандия за пример. Гледай филма "Кукла на верига", който е сниман в Амстердам и от него ще ти стане ясно, че челният холандски опит от 70-те години, сега се прилага у нас. Това е още една причина да съм алергичен към холандския пример.

Беглик,
 Наистина не разбирам как може да смесваш в една обща чорба всичко:
изкуство (като един игрален филм) и действителност;
 конкретни престъпни действия и цели процеси и явления.
Има разлика.
Убийства и побоища, предизвикани от нетърпимост в България има много. Това че ти не си чувал, не значи, че ги няма.
Прочети статията на Емил Коен за жестоко пребития възрастен човек, който отивал на джамия. Има я на сайта на БХК.
Прочети за наръганото с ножове нигерийско момче от наши момчета, българчета (мразели чернокожите, мюсюлманите, ромите и т.н.). Затова тръгнали да го убиват(поради своите убеждения, забележи!). По една случайност, животът на момчето бе спасен. Късмет, че  е било младо и силно. Не се знае дали няма да остане инвалид обаче.
А за убития Аспарух, още дете, което бе убито в центъра на Самоков също ли не си чувал? Убили го, както си ял сладоледа. Защото бил „мръсен циганин”.
 По-лошото е, че за разлика от Холандия у нас е огромно изключение някой да бъде осъден за такива действия. Ей тия убийците на нигерийското момче бяха осъдени на по 5 години, ако не ме лъже паметта. За опит за убийство по особено жесток начин.
Питай помаците дали не е имало убийства и тормоз на религиозна основа. Попитай турците дали не е имало убийства и репресии на религиозна и етническа основа. Извършвани от българи, одобрявани от българи, дирижирани от българската държава! Хайде, да не си търсим извинения за всичко и все ние да сме целите в бяло.
Сега какво излезе според теб? Че днешните наши мафиоти, докато скучаели и чоплели семки, взели, та изнамерили един стар филм от 70-те години, изгледали го и взели пример от него:)) какво да правят. Не ми разказвай смешки, моля те.:).
Апропо, "Кукла на верига" не е холандски, а английски филм.

Що се отнася до човекът, който уби Тео ван Гог, той е мюсюлмански фанатик и терорист. По произход не е холандец, а мароканец. От което пак не трябва да се вадят генерални изводи. Луди хора има всякакви и навсякъде. Терористи и фанатици има всякакви и навсякъде. Има и фанатици - вегетарианци, които стават убийци. Преди Тео ван Гог, който бе убит от този мюсюлмански фанатик и терорист, имаше едно друго убийство - на Пим Фортайн. Той пък беше убит от холандски еко- фанатик - вегетарианец и левичар. Но да обобщаваш така на едро от 2 случая  за цяла една 16 -милионна страна, каквато е Холандия, е доста пресилено.
Поздрави!
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Dilmana on July 10, 2009, 15:00
You are not allowed to view links. Register or Login


И тук във форума се подвизава един "Вилдерс", който постоянно злоупотребява със свободата на словото и се опитва да вменява колективна вина на мюсюлманите.
Здравей, Мустафа,
 цитирал си Юлиана Методиева, която ми е много скъп приятел и много я обичам. Но в случая не съм съгласна с изводите, които прави и дори се опасявам,че не е разбрала добре думите на Буковски в моето интервю. Той имаше предвид нещо съвсем друго.
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Dilmana on July 10, 2009, 15:05
You are not allowed to view links. Register or Login
Всички са една марка! :)
е, не всички:)
Но наистина трябва да се внимава и аз предложих да се изчака с медиите до есента. Съгласна съм с това, което казва абс. Аз мисля, че ще е добре да се повдигне една диксусия в обществото, но предлагам да се изчака да мине лятото, защото сега никой няма да обърне внимание и някъде през есента да стартираме една поредица от автентични разкази за това какво са преживели помаците при насилствените преименувания. Българското общество не знае нищо или почти нищо за това. А трябва да се знае, за да разбере защо хората в тези райони са чувствителни към посегателствата с днешна дата срещу религията, традициите и т.н.  
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Dilmana on July 10, 2009, 15:15
You are not allowed to view links. Register or Login
Беглик, струва ми се, че отдаваш прекалено значение на едно убийство, само защото е извършено на (уж) "религиозна основа". Както и на (уж) преследваната "кукла на конци" - либералната фундаменталистка Аян Хирси Али.

Мустафа, не съм съгласна,че Аян Хирши Али е либерална фундаменталистка.:)
Според мен е една умна и смела жена, която има много качества. И е един от малкото западни политици, които не забравят да наредят престъпленията на комунизма до тези на нацизма.
Ще ти постна след малко една моя статия за нея, писала съм я преди 3 години.
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Dilmana on July 10, 2009, 15:18

Дебатът продължава


Даниела Горчева


   Аян Хирши Али беше избрана за Европеец на 2005 година от европейските редактори на „Reader’’s Digest”, а американският „TIME Magazine” я посочи сред 100 -те души на планетата, които оказват влияние върху развитието на света. Норвежкият парламентарист Christian Tybring-Gjedde предложи кандидатурата на Аян Хирши Али за Нобелова награда за мир през 2006.

Новият брой на холандското списание Контраст (Соntrast) от 13 юни 2006 е посветен на „тъгата по заминаващата Аян” и на надеждата, че дебатът за мултикултурното общество ще продължи, въпреки решението на Аян Хирши Али (Ayaan Hirsi Ali) да напусне холандския парламент и да замине за САЩ, където ще работи в неоконсервативния изследователски институт AEI (American Enterprise Institute for Public Policy Research). Освен редакционната статия на главния редактор на Контраст, коментар на събитията от миналия месец прави и Наджет Селим (Nahed Selim) - холандска писателка от египетски произход, автор на „Писма от Египет” и „Жените на пророка”. Наджет Селим е убедена, че с напускането на Аян Хирши Али холандската политика ще загуби много. Статията й съдържа интересни факти за семейното право, което в почти всички мюсюлмански страни (40 от общо 48) все още се решава според Шериата, както и кога, къде и какви реформи или опити за реформи са предприемани. По-натам Наджет Селим се спира на факта, че в Холандия поради правото на специално образование (член 23 от Конституцията) децата, които посещават мюсюлмански училища са възпитавани в духа на недопустими за западното общество традиции и „свещени” правила.

Също като Аян Хирши Али и Наджет Селим смята, че това е една от сериозните пречки пред интеграцията на живеещите на запад мюсюлмани и привежда множество факти. Тя напомня, че в Англия определени ислямски кръгове от години правят опити конфликтите в мюсюлманските семейства да бъдат разглеждани не според английските закони, а според Шериата и се опитаха да интегрират Шериата като паралелно работеща съдебна система. Селим дава пример и с провинция Онтарио в Канада, където тези опити временно успяха и конфликти в семейната среда можеха да бъдат решавани според Шериата. Слава Богу, след бурни протести вкл. на „Съвета на жените мюсюлманки в Канада” тази паралелна съдебна система беше отменена миналата есен. „Правото на мюсюлманките да избират между Шериата и канадските закони на практика не съществува - аргументира се тогава „Съветът на жените мюсюлманки в Канада” - тъй като общественият контрол в мюсюлманските среди е изключително силен и жените са принудени да покажат, че са добри мюсюлманки”.

Повечето от западните политици - твърди Наджет Селим - просто нямат идея за какво става дума и подценяват опасността. Аян Хирши Али заговори открито за много от тези проблеми, които бяха табу и освети много тъмни кътчета от живота на мюсюлманските общности в Холандия. Ето защо днес много хора страдат, че тя напуска холандската политика, а други пък, напротив, са изключително доволни. Добре е да се знае кой е щастлив от заминаването на Аян - завършва Наджет Селим и напомня, че особено доволни са членовете на т.нар. Hofstadtgroep, които поднесоха цветя и марокански сладкиши на холандската телевизионна програма VARA, предизвикала скандала с филма „Святата Аян”. „Hofstadtgroep” са арестувани по обвинение в тероризъм и съучастничество с Мохамед Б., обвинен в убийството на режисьора Тео ван Гог. По-късно двама от общо осемте арестувани бяха освободени поради липса на преки доказателства.

***

„Правилата са правила” - упорито повтаряше министърът на интеграцията Рита Вердонк, когато парламент, журналисти и общественици с право я атакуваха заради поредния й гаф, който скандализира Холандия, когато обяви, че Аян Хирши Али всъщност няма холандско гражданство.

След изявлението на Рита Вердонк, Аян Хирши Али светкавично подаде оставка като член на парламента. Логично и достойно - щом няма холандско гражданство, значи не може да бъде и депутат.

„Правилата са направени за хората, а не хората - за правилата” напомниха на госпожа Вердонк дори дискутиращите по интернет форумите холандци, известни поначало със своя респект към законите и правилата. „Срам за Холандия” - коментираха мнозина, уязвени, че светът постави под съмнение качеството, с което страната се гордее най-много - толерантността.

На 16 май т.г. министър Вердонк беше подложена на кръстосан огън в парламента, включително (и дори най-вече) от съпартийците си и цялата й „защита” се състоеше в това да повтаря, че „правилата са правила” и да твърди, че не е знаела истинското име на колежката си, независимо, че самата Аян Хирши Али многократно е разказвала историята около своето пристигане в Холандия и фактите могат да се прочетат не само в книгата й „Фабрика за синове”, но и в многобройни интервюта, а също и на интернет страницата й.

Коя е Аян Хирши Али?

36-годишната холандка от сомалийски произход Аян Хирши Али, депутат от VVD (най-голямата дяснолиберална холандска партия) от години предизвиква гнева на ислямистите и скандализира салон-социалистите с критиките си към догматичния ислям и особено с критиките си срещу ислямски разбирания, традиции и обичаи, които обричат жените в мюсюлманския свят на постоянен терор. Многократно заплашвана със смърт заради изказвания срещу догматичността на исляма, от 2003 година Аян Хирши Али се намира под охрана, а след варварското убийство на режисьора Тео ван Гог, с когото заедно направиха филма “Подчинение” (Submission), е принудена да живее при изключителни мерки за сигурност.

Аян е родена в Сомалия в мюсюлманско семейство и едва петгодишна е изпитала върху себе си варварската традиция, свързана с практиката в някои страни да се обрязват момичетата. Тя е на 6 години, когато, принудено от просъветския диктаторски режим в Сомалия, семейството й емигрира първоначално в Саудитска Арабия, а след една година - в Етиопия. Оттам, четири години по-късно, заминават за Кения, където се установяват и където Аян посещава мюсюлманско училище за момичета.

Принудена да сключи брак не по свой избор, през 1992 година Аян успява да избяга и пристига в Холандия. За да се укрие от семейството си, което я издирва, тя заменя фамилното име на баща си - Маган с фамилното име на майка си - Али и подменя годината си на раждане - 1969, прибавяйки си две години отгоре. Така, с подменено фамилно име и „по-възрастна”, през 1997 тя получава холандско гражданство. Всички тези факти бяха добре известни на широката общественост.

Защо обаче в Холандия се намериха журналисти, които по демагогски начин представиха отдавна известните на широката общественост факти и защо министър Рита Вердонк се хвана на тази евтина манипулация?

Всъщност какво, как и защо се случи?

За да се разбере историята по-добре, трябва да се върнем няколко години назад.
След пристигането си в Холандия през 1992 година, Аян живее в център за бежанци и започва да учи холандски език. Една година по-късно тя записва Висшето училище за обществени науки (Hogeschool de Horst), а след още една година започва да следва политология в Лайденския Университет. Междувременно работи като чистачка във фабрика за безалкохолни напитки, а по-късно - като преводач.

През 2000 година завършва политология в Лайденския Университет и от април 2001 до ноември 2002 работи във „Wiardi Beckman” - изследователската фондация на социалдемократическата Партия на труда (PvdA),където се занимава с проблемите на еманципацията и интеграцията на мюсюлманските жени в Холандия и практически именно тук започва политическата си кариера, влизайки в конфликт с ръководството на PvdA.

Важно е да се знае, че скандалът около холандското гражданство на Хирши Али започна с предаването Zembla на холандската телевизионна програма VARA,която все още се свързва с PvdA.

Конфликтът между Аян Хирши Али и PvdA започва през 2002 г.

Изстрадала на собствен гръб безправието на жените в догматичните и тоталитарни мюсюлмански страни, след като пристига в Холандия, Аян Хирши Али работи известно време доброволно и към един център за подпомагане на пострадали от домашното насилие жени и открива, че 80% са от тях са мюсюлманки. Тези жени, ако са имали късмет и кураж да избягат от всекидневните унижения и побоища у дома, са настанявани в специални центрове, в които отново трябва да живеят в постоянен страх, че роднините им ще ги открият. А открият ли ги, наказанието е жестоко и често завършва със смърт.

В същото време левичарската Партия на труда, която на думи е за еманципация на жените, флиртува с мюсюлманското малцинство в Холандия, защото разчита на гласовете на тези над един милион имигранти в Холандия и не желае да повдига открито щекотливи проблеми като този с еманципацията на жените мюсюлманки.

И така, докато работи във фондацията на PvdA, Аян Хирши Али успява да влезе в остър конфликт с ръководството на тази партия, критикувайки публично лицемерието й и е принудена да напусне Wiardi Beckman.

VVD, обаче кани Аян в своите редици и на парламентарните избори през януари 2003 година младата холандка от сомалийски произход получава огромна подкрепа от избирателите и става народен представител.(Поради смесената избирателна система в Холандия, която позволява да се гласува едновременно и за партия, и за личност, Аян получава лично 40 хиляди гласа и става депутат, въпреки че е на практически неизбираемо място в листата на VVD.)

Както вече стана ясно, скандалът започна с предаването Zembla на холандската телевизионна програма VARA, където беше излъчен манипулативният филм „Святата Аян” и то в момент,в който самата Аян беше в САЩ.

Във филма “добросъвестни” журналисти представят гледната точка на роднините на Аян. Роднините твърдят, че Аян никога не е била насилвана да се омъжи, изобщо за нищо не е била насилвана и всичките тези приказки за насилието над жените в мюсюлманския свят и за предварително уредените бракове са силно преувеличени слухове. Брат й така се увлича, че дори твърди, че Аян е била много весела на сватбата си, а чак после се сеща, че тя дори не е присъствала на режисираната в Кения сватба.

Интервюиран е дори и този неосъществен жених, сякаш това е най-обективният източник на информация за една жена от мюсюлманския свят, която се е спасила от брака си с него, бягайки в друга страна и укривайки самоличността си. „Стари новини, демагогски представени - възмути се преподавателят от Лайденския Университет Афшин Елиан (Afshin Ellian) - ирански интелектуалец, юрист, философ и поет. - И с тази музика! Сякаш беше разобличен най-големият лъжец на човечеството.” Паул Шефер (Paul Scheffer), публицист и университетски преподавател споделя: „Нищо ново не чух в предаването на Зембла, но като гледам Дайкстал (Hans Dijkstal) и като чета Клас де Врис (Klaas de Vries) си мисля, че за някои политици дойде време да си разчистят сметките с Аян. Непростимо е, че се опитват по този непочтен начин да й затворят устата.”

„Човек забелязва странни коалиции като тази между VARA и Хилбранд Навайн (Hilbrand Nawijn) - отбелязва и писателят Леон де Винтер (Leon de Winter) факта, че има политици, които в опортюнизма си са готови на всякакви комбинации. „Да се надяваме сега, че и тук ще стане мирно и тихо като във Франция”- с горчива ирония казва той. Де Винтер се възмущава на лицемерието на програмата VARA, която в своето предаване „26 000 лица” защитава имигранти, на които е отказано политическо убежище: „Лъжите на тези „26 000″ не бяха осъдителни за VARA,а сега изведнъж подмененото фамилно име на Аян Хирши Али стана проблем. Доста постно. Да, тя е излъгала. Но това го знаехме всички и отдавна. Нещо повече - на нейно място и аз бих излъгал.”

„Излиза, че Аян вече не може никъде да живее. - възмущава се Леон де Винтер.- Тази невероятна жена, която никога не се оплака, която от нищото само за няколко години стана един от най- авторитетните политици в света, тази прекрасна жена, която не се срамуваше да работи като чистачка и да мие тоалетни и която сама и с труд постигна всичко, би трябвало да бъде носена на ръце от VARA, но вместо това нашата „прогресивна” програма се опитва да я смачка.”

***

В онзи бурен вторник на 16 май обаче холандският парламент проведе извънредно 11-часов дебат, който приключи чак призори. Депутатите подложиха на жестока критика министър Вердонк и я задължиха до шест седмици да преразгледа внимателно и с помощта на юристи случая и ако се наложи да стартира незабавно процедура за ускорена натурализация на Аян Хирши Али. Заради гафа с Аян, министър Вердонк, бивш директор на затвор, известна още като „желязната Рита”, беше принудена да се прости с надеждите си да оглави VVD.

Що се отнася до Аян Хирши Али, тя заминава за САЩ и напуска страната, за която казваше, че е нейната истинска родина. Но очевидно дори в толерантна Холандия смелостта и откритостта на Аян се оказа неудобна за някои.

Бележки на автора:

Volkspartij voor Vrijheid en Democratie (VVD) - Народна партия за свобода и демокрация.

VARA започва излъчване през 1925 година като „Дружество на Работническото Радио на Аматьорите” (V.A.R.A. е съкращение на „Vereeniging van Arbeiders Radio Amateurs”),а през 1951 става радио- и телевизионна програма. От 1957 година програмата се нарича вече само VARA, но през годините връзката между VARA и Partij van de Arbeid остава демонстративна и известни партийни корифеи на PvdA често са председатели на VARA, а в политическото шоу- предаване „Червения Петел” открито са изразявани симпатиите към PvdA. Днес връзката между VARA и Партията на труда е значително по-малко демонстративна, но съществува.

На пръв поглед е странно, че PvdA, която на думи винаги е била за еманципацията на жените, би могла да се дразни от изявите на Аян Хирши Али. Но нещата си идват на място, когато човек си припомни, че през 70-те години същата тази партия, която сега защитава „ислямската култура”, затваряйки си очите пред насилието, на което са подложени отделните малцинства вътре в тази култура, защитава и комунистическите режими, а нейни ръководители другаруват и гостуват на комунистически диктатори като Чаушеску и Хонекер, откъдето се връщат пълни с ентусиазъм.

Анализът е публикуван за първи път в сп. Диалог, Холандия, 2006.
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Dilmana on July 10, 2009, 15:30
You are not allowed to view links. Register or Login
Такава каша ще забъркате в медиите, че пак помаците трябва да се крием в миша дупка.Виждам го отсега.После ще трябва да обясняваме на приятелите си, че част от нас никога не са има турски имена,че не сме толкова религиозни и т.н. и т.н., все въпроси, които доста от нас искат да си спестим. Но щом сте решили да ставате говорители на помаците, очаквайте и ответна реакция от нас "модерната" вълна. Успех!
Към мен ли е упрекът? Естествено, че много помаци не са религиозни и че мнозина нямат турски или арабски имена. Но не разбирам защо е странно или осъдително (че ще трябва чак да се криете в миша дупка) някой да има било турско, било арабско, руско, българско и каквото щете име. И името, и принадлежността към която и да е религия или съответно отказът от религия са право на личен избор. И никой не трябва да бъде тормозен за това, вкл, с гледане накриво.:).
И както съм против да бъде натяквано на някой, че се казва Мустафа,така съм против да бъде натяквано защо се казва Боян. Против съм да бъде гледан някой накриво,че не е мюсюлманин или обратно - че е мюсюлманин. Всеки има право на своя избор.
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Metka on July 10, 2009, 15:36
You are not allowed to view links. Register or Login
Към мен ли е упрекът? Естествено, че много помаци не са религиозни и че мнозина нямат турски или арабски имена. Но не разбирам защо е странно или осъдително (че ще трябва чак да се криете в миша дупка) някой да има било турско, било арабско, руско, българско и каквото щете име. И името, и принадлежността към която и да е религия или съответно отказът от религия са право на личен избор. И никой не трябва да бъде тормозен за това, вкл, с гледане накриво.:).


Дилмана,
Надявам се заедно да бъдем готови да отвърнем на предизвикателствата своевременно.
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: PETER on July 10, 2009, 16:35
You are not allowed to view links. Register or Login

 Аян Хирши Али

 ;D
Сега ако напишеш нещо и за "куклите на конци" и "либерални фундаменталистки" Вафа Султан или за Иршад Манджи, и тебе ще те обяват за Вилдерс(ка).
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: mustafa_b on July 10, 2009, 16:46
You are not allowed to view links. Register or Login
Мустафа, не съм съгласна,че Аян Хирши Али е либерална фундаменталистка.:)

Ако трябва да бъда по-точен - "либерална радикалистка". Дилмана, не е това начина да се промени положението на жените в Ислямския свят. Аян Хирси Али използва плюенето срещу религията (провокиращо съответните заплахи) за собственото си "израсване" в политическата йерархия в Холандия. А като прибавим и нейното съавторство в онзи гнусен филм ...

Quote
36-годишната холандка от сомалийски произход Аян Хирши Али, депутат от VVD (най-голямата дяснолиберална холандска партия) от години предизвиква гнева на ислямистите и скандализира салон-социалистите с критиките си към догматичния ислям и особено с критиките си срещу ислямски разбирания, традиции и обичаи, които обричат жените в мюсюлманския свят на постоянен терор. Многократно заплашвана със смърт заради изказвания срещу догматичността на исляма, от 2003 година Аян Хирши Али се намира под охрана, а след варварското убийство на режисьора Тео ван Гог, с когото заедно направиха филма “Подчинение” (Submission), е принудена да живее при изключителни мерки за сигурност


Ляво-либералният интелектуалец Дик Пелс описва Хирси Али като представител на либералния фундаментализъм:

„ Тази идеология е подобна на ортодоксалния ислям в смисъл, че мисли, че нейната перспектива е превъзхождаща, и всички хора трябва да се накарат да я имат. Начинът, по който тези либерални фундаменталисти се опитват да дебатират за исляма чрез обвинения и обиди, не е конструктивен. Те само влошават отношенията между имигрантите и коренните холандци."
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Беглик on July 10, 2009, 16:58
Дилмана,

благодаря за отговора и съветите ти. Сега виждам, че преди това си отговорила и на въпроса ми за Аян, за което също благодаря, защото не знаех дали е все още  в Холандия или имигрирала. Хубавото е, че за нея най-страшното свърши, а предполагам, че и твоите тръпки скоро ще престанат да те побиват. Искам да ти се извиня за чорбата, бялото, семките, чопленето, смешките. Това повече няма да се повтори.  Трудно ще ми е да достигна пак такова високо ниво.  Приемам и да не търся извинения, макар че не виждам къде по-рано съм го правил.
Интересно разказваш за нашите мафиоти. Между другото, първият голям наш наркомафиот Пантев бе убит на холандска територия, но може би ти да си права и той да не е гледал филма. Дано. Видях твърдението ти, че съм обявил филма за холандски, но пък как ли съм го направил, защото не само филмът, но и романът са английски.

В заключение искам да ти пожелая много здраве.
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Nazmi on July 11, 2009, 13:55
Дилмана,благодаря за постинга ти по горе" Дебата продължава"- за Аян Хирси Али ! Знаех много малко.Бъди жива и здрава и продължавай с интерестните ти публикации тук във Сайта ни! Надявам се скоро да публикуваш истини-разкази за хората с потъпкани права,без разлика на националност,произход или Религия!
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Nazmi on July 12, 2009, 11:50
 Сабри Искендер: Комунистическите правителства измисляха врагове, за да разделят хората.
                         Сабри Искендер в интервю на Даниела Горчева!                                                                                                                                         Сабри Искендер е секретар на „Демократичната лига за защита правата на човека в България”, легална правозащитна организация, създадена в комунистическа България през ноември 1988. Роден е на 08 септември 1947 в село Жълти бряг, Сливенско. Сабри е на две години и половина, когато баща му загива при трудова злополука. Детството му не е безгрижно. Завършва основно образование в съседното село Бяла паланка, до което ходи всеки ден пеша – и зиме, и лете. През зимата заедно с негов съученик прокопават тунели в еднометровите преспи, за да стигнат до училище. Учителят води съучениците им да видят тунелите, прокопани с ръце в снега от две деца, които не са се отказали да отидат на училище, въпреки студа и затрупаните от сняг пътища. След като завършва СПТУ по дърводелство, а по-късно и строителен техникум, Сабри Искендер работи в СОАТ, Варна и в „Пътни строежи”.

На 17 януари 1985 (един ден преди да започне насилственото преименуване на турците в неговия край) е задържан без обвинение и близо 4 месеца е незаконно държан в следствения арест в Сливен, където е жестоко малтретиран. В ареста остава до 8 май 1985, а след това (без съд и присъда) е изпратен в концлагера на о-в Белене, където остава до 6 май 1986. Следва принудително изселване в село Камено поле, Врачанско. На 30 октомври 1986 е отново в ареста (този път на ул. „Развигор”, София) заради опит за бягство зад граница. Осъден е на две години, които излежава в Старозагорския затвор. След като излиза от затвора е отново принудително изселен в село Камено поле, където остава до насилственото му изгонване от родината му България в Република Турция, извършено на 16 май 1989 година от органите за сигурност на комунистическа България. В момента живее в Анкара и работи в Агенцията за младежта и спорта.

- Разкажи за Демократичната лига, кой даде идеята и кога я създадохте ?

           - През 1988 година, на 13 ноември. Идеята дойде от мен. Но хората ги беше страх, трудно се намираха куражлии, рискът беше голям. Съмишленици имаше, но всеки се страхуваше и вика: „Ами то хубаво, ами ако узнаят?” Казвам им: „Те ще узнаят, няма как да не узнаят, защото ние ще се борим открито. Ние няма да се крием, ние искаме легална организация.” Борци за човешки права не може да са нелегални. Ако си нелегален, значи криеш нещо. За човешки права се бориш, защитаваш си правата, които ги има в Конституцията. Член 52, алинея първа... какво гласи? Това, това и това гласи. Когато ме разпитваха в ДС, аз им казвам: вие първо трябва да научите Конституцията на България. Ние действаме според законите и със законни средства. И им цитирам Конституцията, че гражданите на Народна република България могат да създадат неполитически организации. Нашата организация е неполитическа. Те - млади момчета, ей така ме гледат. Казвам им даже Живков по кой член може да бъде осъден. Те така ме гледат и викат: „Как може да говориш така?” А аз им казвам: „Истината говоря. Ето законът какво казва.” „Да оставим сега закона - казват ми. - Партията друго казва.”

-  Как реагираха хората на вашата битка с режима?                             - Подкрепяха ни. Ние не се борехме само за правата на турското малцинство, аз съм писал в протестно писмо до Тодор Живков, че цялото българско население тегли цели 35-40 години от тяхната диктатура. Това писмо го бях изпратил на Тодор Живков, едно копие бях дал на в. „Труд” и друго копие до радио Свободна Европа, за да се разпространи. Ние с моите съмишленици тогава доказахме, че срещу „живия вълк” може да се бориш. И да се бориш със законни средства, както сме писали в програмата на Демократичната лига. И в програмата личи, че ние не сме против българския народ, ние сме срещу тероризма и срещу държавния терор. Хората слушаха радио Свободна Европа и това им даваше кураж. Идва един човек и ми казва: „От Червен бряг имаш много поздрави! От един непознат - по радиото те слушал, че се бориш срещу Тодор Живков.”

             -  Кога те задържаха за първи път?                
-         Първо ме задържаха в Сливен на 17 януари 1985, превантивно - един ден преди да започнат насилственото преименуване в моя край. 111 дена бях задържан в МВР-Сливен при най-тежки условия там... следствие, бой, следствие, бой. Много ни биха - с маркучи, с живачна палка... Даже хвърляха табуретки срещу мен. Два пъти правиха на ужким да ме бесят, да ме плашат. С маркуч за врата ме бесиха. Нечовешко беше. Много ни биха там, много. Аз и преди това съм лежал в затвора, 27–годишен бях, наклеветиха ме. Един старши от МВР–то ме наклевети, уж че съм бил казал нещо против властта и дори против българите. Няма такова нещо - аз само му се опънах за някаква несправедливост. Една прокурорка имаше в районна прокуратура, унгарка, омъжена за българин - Илонка Дамянова. Тя разбра, че са ме наклеветили и ми даде 6 месеца условна присъда, но милицията протестира и ме пратиха да ги излежа. А аз дотогава с политика не се бях занимавал, но като те вкарат затвора несправедливо и по политически причини, политизирват те. Комунистите така правеха - вкарват в затвора за нищо и после ей така политизирват хората. Сами те принуждават. Всичко е от несправедливост. Вижте историята. Тиранията до падение води. Като има тирания, има борци за свобода. Историята създава хората. 

-         Така е.

 - И през 1985 ме вкараха пак в затвора и там вече се държаха като фашисти и садисти. 38 годишен бях тогава. Големи изтезания. След това, след 111 дена, ни пратиха на остров Белене, това беше през пролетта на 1985. Там беше малко по-друго от килиите в Сливен – там вече направихме стачки, от София дойдоха да ни убеждават да спрем. Големи стачки правихме там. Гладни стачки.

-  Колко души бяхте в концлагера Белене?                  


-  514 човека ли бяхме, 517 ли - нещо такова. Над 500. И българи имаше също. Аз бях от Сливен, но имаше хора от цяла България – най-много от Кърджалийско имаше, после от Сливенско... От Ябланово - това голямо село, имаше много. Оттам само имаше около 48 човека. В Белене останах една година, накараха ни да работим по обектите, грубо пак се държаха с нас. Без присъди бяхме, не ти обясняват нищо, защо, за какво си там. И като направихме гладните стачки, започнаха да ни пускат, но ни изселиха. Пръснаха ни по селата из Врачански окръг. Мен ме изселиха през януари 1986 в село Камено поле, Врачанско. Предадоха ме в кметството и казват: „Този така и така го караме, една тетрадка ще му направите всеки ден да идва да се разписва – и сутрин, и вечер да се разписва, че е тук, че не отсъства.”

- А къде беше настанен в това село?

-         В една квартира, намериха ми те една квартира.

-  Българи ли бяха?
                   
- Да, да българи. И много човечни бяха. То и самото село...  хората бяха идеални там, няма какво да се говори. Хората бяха добри. От началото ме гледаха криво, мислят, че съм престъпник. А и пропагандата им говори - те турците преврат ще направят, република ще направят, глупости разни. Пък ние не сме имали никога такова намерение. Само сме работили цял живот, само сме работили, нищо друго. И в началото гледаха ме накриво в селото, но сетне като се заприказвахме – а-а, малко по-друго стана. Сетне като те разберат вече нацяло, стават открити и много добри. А аз никога в живота си задни мисли не съм имал. Така съм учен - ако имаш нещо да казваш, кажи го, но зад гърба на човека не трябва да се говори. По нашата вяра е грехота да си кривиш душата и да лъжеш. Не може да си бил у тия хора, да си пил у тях кафе или чай, те да са те посрещнали човешки, а ти да си кривиш душата и да кажеш: те българите са такива, онакива. Затова турците не казват, че българите са криви, а властта. Българите са хора като нас - всякакви хора има, има и добри, има и лоши. Тия хора там, в Камено поле, бяха добри хора, много добри. За два-три месеца ме опознаха и станахме приятели.

-          А защо си направил опит да преминеш границата през есента на 1986?
                       -         През октомври 1986 взехме решение с моя син да преминем българо-сръбската граница. На 4 ноември Конференцията за човешките права започваше - във Виена, в Австрия. Там искахме да отидем и да разкажем истината за положението на турското население в комунистическа България. В живота си тогава най-големия риск съм направил, най-големия. Такъв риск... аз преминах тогава постовете с моя син, 16 годишен беше. Прескочихме ниското електронно съоръжение (аз съм бил в редовните и знам как става). Прескочихме ниското съоръжение под носа на трима войници и едно куче. Кучето как не ни усети! Имаше една рекичка. Рекичката е тук, а кучето с  войника е тук. И тук е сечището. И ако сме на него място по течението на реката, кучето ще ни усети, но ние сме тук, а то е обратно на течението. А ако ни бяха усетили, после ми разказват, че първо стреляли, а след това викали „Стой!”. Щото ги е страх и момчетата. Първо стрелят, убиват и след това викат „Стой”. През нощта е това, може и ние да сме въоръжени и ги е страх момчетата. Както и да е, преминахме постовете, но моят син падна, удари се, ръката си удари. Като падна и изврещя, сякаш сърна изврещя. И аз се уплаших тогава. А отпред има още доста път. И като излизаме вече от гората, насреща ми се привижда войник с плащ, с наметало. Студена вечер, краят на октомври е, а Ком е на 2016 метра височина. Високо е там, връх Ком. Започнаха да ни замръзват краката. Отпаднахме, втора нощ не сме спали, а панталоните ни замръзнаха като кюнци. Нещо чувам като че ли някой върви и не знам дали не си внушавам от умора. Както и да е, запалихме един огън в гората, изсушихме се. Войници ни видели тогава, но ни взели за овчари. Хапнахме малко, имахме ядене, носехме си. И на другата сутрин се върнахме и се предадохме, не можехме да вървим повече. Но цяла нощ слушахме сръбска музика, сватба ли имаше, какво имаше там, отсреща в Сърбия. Чува се. Реката шумоли и насреща е Сърбия, но не можахме да преминем браздата, далече е, уморени сме, измръзнали. И синът вика: „Дай да се предадем”. Хайде, викам, добре. Върнахме се, стигнахме един каруцарски път. Насреща ни върви един човек: „Какви сте, откъде сте?”. „Ами сбъркали сме пътя”, му викам. „Ами тук е застава” , казва. Ще отидете ей там до телената мрежа и ще натиснете един бутон, ще дойдат да ви приберат. Така и направихме. Има там един бутон, натиснах го, дойде един войник, обади се на капитана. Дойде и джипката с капитана.

 -         А разбраха ли, че сте искали да избягате?

-         Ние казахме, че сме искали да отидем до село Бързия, Врачанско и сме се заблудили по пътя. Моят хазяин беше от Камено поле, а жена му - от Бързия. И там, викам, отиваме - на гости. И капитанът се обади по телефона в селото: „Има ли такъв човек?” Има, казват му. И тогава малко поомекна. Понеже на границата много биели, страшна работа било - чупели зъби, чупели кости. И това поне спасихме. Върза ни там ръцете. „Вие сте за мен нарушители”, казва. Но ни нахраниха, каквото даваха там за войниците, дадоха и на нас. Задържа ни и се обади в Драгоман да ни вземат. Застава „Победител”, още го помня името. Оттам ни закараха в Драгоман, после на „Развигор”. След три дена освободили моя син, отишло си момчето, той е непълнолетен. А следователят (младо момче, учтиво се държеше с мен) ми показва един турски вестник (тогава Наим Сюлейманов беше избягал) и ме пита: „Искаш ли да ти го дам, да го прочетеш в килията?” „Няма да направиш лошо”, казвам му. Не ми го даде, но така разбрах, че Сюлейманов е отишъл от Австралия в Турция. И сетне ме пратиха в затвора. Осъдиха ме на две години.

-         В кой затвор?

-         След следствието първо бях в Централния затвор в София, от януари до август 1987. През август ме преместиха в Старозагорския затвор. С Ахмед Доган там се срещнахме – в Старозагорския.

-         Колко време изкара в старозагорския затвор?

-         До 30 април 1988. Присъдата беше две години, но като работиш в затвора два дни се броят за три излежани и присъда от 2 години, горе-долу за година и половина изкарваш я.

-         Доган как се държеше в затвора?

-         Доган как се държеше... В една гладна стачка участваше, направихме там една гладна стачка. Обаче при него дойде един от старшините и му казва на Доган: „Абе ти що им уйдисваш на тия, ти си учен човек.” И той се отказа.

-         Отказа се от гладната стачка?

-         Отказа се от гладната стачка. Ахмед Доган... де да знам, ама отпреди, както разправят, бил на ДС човек. Така казват, аз не съм видял документите.

-         Това вече официално е обявено и се знае, доказано е. Но тогава в затвора също се е говорило, че е човек на ДС, така ли?

-         Да, говореше се. Доган е от хората, които търсят на хляба мекото и на работата лекото. За него още в затвора се говореше, че е с комунистите. А както се знае сега още първото комунистическо правителство на България са ученици на Москва, даже слуги да се каже е по-добре. Уж се борят против империализма. Ами Съветският съюз и той е империя. И Русия сега пак е империя. Те и досега не са се променили много. И сега в България още няма такъв манталитет – що е демокрация, що е самостоятелност. А това е важно, когато трябва да решиш съдбата на своята страна, а не да се водиш по ума на Москва. Когато ти обичаш своята страна, трябва да мислиш как хората, които живеят в тази страна да са щастливи. България може да стане Швейцария на Балканите. Хората са работливи, каквото сееш - никне, гладен никой няма да остане. Хората са работливи.

-         Какво стана после?

- Като излязох от затвора, 39 дена бях вкъщи, в Сливенско, в моето село. Но имах присъда за още две години изселване. Първия път ме закараха без никакъв багаж,   бях и без кола, тъй като МВР-то ме закара с тяхна кола. Сега отидох с моята кола, натоварих си неща от първа необходимост, дрехи, завивки. Първия път нямах чаршафи, одеяло, нищо. От ДЗС-то ми дадоха, от техния склад. Дадоха ми хората дюшек, чаршафи. Сетне наши хора ми донесоха дрехи. Второто изселване вече с колата заминах, по-друго беше.

- А къде беше второто изселване?
 - Пак същото село. То това беше хубаво, че ме знаеха хората, познаваха ме. И те бяха добри хора, антикомунисти - не бяха с властта. И комунисти имаше, но Врачански окръг е борчески край, бунтовни хора са, Горуня е оттам. Хората са будни там. Стари баби, 75-годишни, ама по транзистора радио Свободна Европа слушат, Би Би Си слушат. Всичко знаят, много отворени бяха. Носеха ми яйца - ей викат, благодарение на теб, пак за нашето село казаха по радиото. Като отидох за второто заточение, хората там ме помолиха, понеже нямаше кой да кара комбайна, а аз имам шофьорска книжка, и два сезона направих като комбайнер. Не съм бил комбайнер, но се научих. Ами те стари хора там, старци са, няма кой да кара комбайна.

-         И разкажи сега за Демократичната лига?

-         Тази работа я замислих още като бях задържан на „Развигор”. Седя и мисля - как да се намери изход. Викам си, то само с бягствата зад граница няма да стане. И реших, че трябва да има легална борба. Но в затвора не можеш да се довериш на никого. Само на един съм казал, защото отвънка само него го познавах – Мустафа Мутлъ. И той тогава ми каза: „Ние се изморихме много. След като излезем от затвора, една-две години трябва да чакаме, да се възстановим.” Викам му: „Мустафа, време за възстановяване няма. Ние като излезем, веднага трябва да започнем легална борба.” И като излязохме, той изселване нямаше, защото не беше в Белене и си отиде в своя край и чул за създаването на Демократичната лига по радиото, по Свободна Европа. По радиото като чул и идва при мен в Камено поле и ме прегръща и вика: „Ти в затвора каза и го направи”. Казвам: „то приказки много, дела трябва да има”.  Сетне Мустафа Мутлъ много помагаше на Демократичната лига. И брат му Насъф Мутлъ помагаше.

-         А като отиде в Камено поле, там с кого обсъди идеята за Демократичната лига?

-         На второто изселване тази идея не ми даваше мира вече и казах на Али Орманлъ - той беше изселен в съседното село. Али Орманлъ веднага се съгласи: „Аз съм готов”, каза. Сетне говорих с Мустафа Юмер, той е философ, завършил е Софийския университет. Той беше тогава изселен в Кунино, а по- сетне го преместиха в с. Комарево – да бъдем далеч, далеч да сме един от други. Той предупреди, че е опасно. „Те – вика - може да ни убият, в затвора да ни тикнат, опасно е”. А и тогава от ДС бяха създали един „Комитет по правата на човека” начело с един Константин Телалов - за парлама само. То само името на този Комитет като му погледнеш: Комитет по правата на човека, даже няма думата „защита” в името му. Само за парлама създаден от Тодор Живков и ДС. Каква работа ще имаме ние там? Мустафа казва: „Ние като влезем в него и отвътре ще го променим”. Това, казвам му, е дълга и широка и няма да успеем. Аз предлагам най-краткия път. И му викам: „Мустафа, ние трябва да създадем една истинска организация за човешките права, това е най-краткият път”. Той ми казва: ”Ще видим, трябва да се помисли.” И най-после един ден, в неделя мисля, 13 ноември беше, фатално число (смее се)... от Мездра отидох да си взема акумулатора на колата и на връщане гледам по шосето върви един човек, аз го подминах и видях, че е Мустафа. Спрях, върнах малко назад и го питам: „Откъде идваш?” Той се качи в колата и казва: „От отпуска идвам. Бях малко в отпуска.” „Сега – питам го - съгласен ли си?” „Сега съм съгласен” - казва. 13 ноември беше, 1988 година. И като се съгласи и той, двамата веднага отидохме в село Драшан при Али Орманлъ, забрахме и него и тогава вече взехме решение да създадем една организация и да се казва Демократична лига за защита правата на човека в България. И така я създадохме – Мустафа Юмер, Али Орманлъ и аз на 13 ноември. Имаше и още един - четвърти човек от Силистра - Хайретин Алиев (сега се казва Йостюрк). Но той каза: аз ще работя с вас, но не ми пишете името. Каквото трябва ще правя, но не ми пишете името. Слабичък беше, много пушеше. Страх го беше човекът, но много помагаше. А и то си беше страшно. Ние като се подписахме, в кръг се подписахме – за да не разберат кой е пръв, кой е втори, кой е трети.

....................................... http://www.svobodata.com/page.php?pid=380&rid=31&archive= (http://www.svobodata.com/page.php?pid=380&rid=31&archive=)





Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Nazmi on July 17, 2009, 01:18
  Дилмана НЕ е забравила сайта и Форума ни, лято е... :)
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Nazmi on July 17, 2009, 01:23
  Дилмана- За Родолюбието!          Що се отнася до родолюбието, моето мнение е, че патриот е този, който, независимо къде живее - в родината си или извън нея, работи за това страната му да стане прилична държава, където човешките и гражданските права се зачитат, където хората просперират, благодарение на труда си, интелекта си и уменията си, а не на връзките си с властта, криминалните практики и селски хитрости.

Хората, които се борят за това са родолюбци, а не морално нечистоплътни личности, приятели на президента - агент на престъпната ДС, който пък от своя страна е приятел на „бизнесмени”, отмъкнали милиони субсидии от ЕС и заради когото ЕС спря парите, подпомагащи България.

Така че за това става дума в моята статия - как отново личности като Антон Дончев, многократно употребени срещу гражданите на нашата страна (българи-мюсюлмани, български турци и т.н.). взеха да ни държат академични сказки, дори в чужбина  и естествено - пратени за държавна сметка (т.е. с парите на нашите родители и близки). А за разлика от фалшивите патриоти, истинският не дели гражданите на страната си по етническа и религиозна принадлежност, а ги дели единствено на почтени и непочтени хора.
В този смисъл, поведението на Доган е противно и е осъдително, не защото е турчин, а защото е непочтен. Но каква е разликата между турчина Доган и българина Румен Петков? Може би единствено в това, че последният стои по-високо в класацията по гьон-суратлък и от Доган.

Патриот ли е президентът с патриотическа реторика, заради когото днес ще страдат лишените от субсидии български данъкоплатци?
Патриот ли е Антон Дончев, предложил на същия този президент (броени дни преди да дойде в Холандия) да награди Тодор Батков с най-високото отличие  - орден ” Стара планина”?

Какви точно са заслугите на Тодор Батков към България - това, че е адвокат на Майкъл Чорни, това че е собственик на футболния клуб „Левски”? (Не че всеки, вкл. и Майкъл Чорни няма право на адвокат, но питам за заслугите на адвоката му към България?)

И след този акт на „патриотизъм” от страна на г-н Дончев и на режисьора на „Време разделно” – Людмил Стайков ( и той е, разбира се, в комитета, предложил Батков за орден), някой има ли още съмнения за това в какви игри участват тези „интелектуалци”?

И особено след собственото признание на академика Дончев за поръчката, доброволно изпълнена от него, макар и отправена към други?

Ще цитирам мнението на „Трак” от форума на „Медиапул”:

 Национализъм по правешки!
„Като всички загниващи комунистически режими и Тошовият се обърна към национализма. Началото е в първите години на 60-те и поръчката, изпълнена от Антон Дончев, е от първите лястовички. Да не забравяме, че през 1959 е първият фалит на българската държава, когато бай Тошо продава златния резерв на СССР. Решението за преименуването на помаците е от 1962, а Антон Дончев поема поръчката за патриотичния роман през 1963. Преименуването в Гоцеделчевския район е през 1964, когато излиза и романа. През 1967 бай Тошо пак се вълнува, че турците ставали много и има решения на Политбюро за тяхното приобщаване. През 1968 е подписана спогодба за изследване, по която до 1978 се изселват над 100 000 турци. През 1968 БКП разрешава да се разработват от историците патриотични теми по националния и македонския въпрос. През 1978 на бай Тошо му щуква християнските и мюсюлманските обреди да се заменят с традиционни и патриотични. Друг националист и приятел на Правешкия - Георги Джагаров, се заема с въодушевление. Следват патриотичните ексцесии на Людмила Живкова около 1300-годишнината на България и епичните бози на Людмил Стайков. Докато се дойде в 1982 до първите решения срещу турците и до възродителния процес през 1984. Така че режимът го беше ударил на национализъм от 1960 и това няма нищо общо със Съветския съюз, в който междувременно се смениха 4-5 генерални секретари, а с патриотизма на нашия правешки Милошевич и икономическата безизходица.”

И е срамно непочтените да представят България за сметка – и на парите, и на имиджа на почтените. И е грозно бай-ганьовци, окичени с академични титли заради услугите си към една тоталитарна власт да ни говорят що е свято и да представят България за сметка на истински достойните и културни българи.

Коментар:Geplaatst door: една българка .Споделям напълно мнението ти по въпроса. Проблемът на българския национализъм се състои в това, че е с неизживяно детство, защото страната ни (и Балканите като цяло) винаги изостава в историческо и социално отношение от Европа.
В последния си "велик" спор с български националисти установих, че хората не правят никаква разлика между патриотизъм и национализъм.

  Цитат автор Даниела Горчева- Дилмана " За Родолюбието" ! 





Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Shumarov on July 25, 2009, 22:56
Dilmana,prochetoh vnimatelno vsichki tvoi publikacii v tozi forum!Vpechatlen sym ot tolerantnostta, i elegantnostta, koqto strui ot dumite ti.Sys jalost si davam smetka, che vsichki tvoi kolegi ne mogat da bydat na tvoeto moralno, i profesionalno nivo.Smqtam, che e chest za www.pomak.eu (http://www.pomak.eu) da bydat publikuvani tvoi statii.Vyzhishtavam se na grajdanskata ti poziciq!Pojelavam ti mnogo zdrave, i tvorcheski uspehi!
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Nazmi on July 26, 2009, 05:23
  Да Shumarov,има много истина в това! Лично аз съм горд,че преди месеци поканих Дилмана тук във Форума ни.Чуваме се често по тел,сега е в БГ почивка,имаме уговорка като се прибере в Амстердам да продължим съвместно нещата.Даниела е една от малкото обективни журналисти която стои близо  до проблемите на малцинствата!
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Rahmie on July 26, 2009, 11:38
Nyama strashno Dilmana skoro shte se varne s novi intervuta...

Mnogo pozdravi ot neya za tezi, koito ya uvajavat tuka... :)
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Metka on July 27, 2009, 17:57

Приятели, искам да ви уведомя че утре от 8,30 до 9.00 по "Хоризонт" гост на сутрешното предаване ще бъде Даниела Горчева .
След визитата си в съседна Турция тя е дала специално интервю на българското национално радио.

Освен това тя преди малко, предаде поздрави на целя форум с пожелание за успех на всички!
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: abc on July 27, 2009, 18:05
Поздравяваме я и ние и ще я слушаме ;)
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Metka on July 28, 2009, 08:39
Радио "Хоризонт" онлайн:

http://online-radio.info/index.php?ch=radio&rid=21 (http://online-radio.info/index.php?ch=radio&rid=21)
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: abc on July 28, 2009, 09:09


(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fforum.bg-mamma.com%2FSmileys%2Fdefault%2Fnewsm12.gif&hash=74ee46530db95509e9b4762fc82d8da9)

Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Dilmana on July 28, 2009, 18:00
You are not allowed to view links. Register or Login
Приятели, искам да ви уведомя че утре от 8,30 до 9.00 по "Хоризонт" гост на сутрешното предаване ще бъде Даниела Горчева .
След визитата си в съседна Турция тя е дала специално интервю на българското национално радио.

Освен това тя преди малко, предаде поздрави на целя форум с пожелание за успех на всички!

Здравей, Metka!

Подрави на всички настина, особено на  Рахмие, на Назми и всички приятели.  Станало  е малко недоразумение. :). Вчера Метка ми писа  и аз му казах набързо, че съм пътувала цяа нощ и че ме чака още една нощ на път, бързах много и му споменах, че ще говоря сутринта по радио Хоризонт, но очевидно по моя вина, той погрешно е разбрал темата. Търсиха ме, за да  кажа какво мисля за назначението на Божидар Димитров  за министър на българите в чужбина. Аз,разбира се, съм против подобен пост и категорично против личности като агента на ДС и съучастник в престъплението по кражбата на ръкописа на История Славянобългарская от българския манастир в Света гора да участват в управлението на България.
 Поставих и други въпроси - на българите или на българските граждани и ако е само на българите, другите български граждани ще имат ли също министър.Ако е на българските граждани в чужбина, защо българските граждани в чужбина трябва да имат свой министър, защо се делят българските граждани по местожителство, след като всички са равни пред закона.
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Metka on July 28, 2009, 18:35
Привет Дилмана.
Искам да те поздравя със смелата ти гражданска позиция относно назначаването на историчаря Божидар Димитров на такъв измислен пост.
Аз слушах с интерес предаването в което участваше.
На практика аз чух в това предаване една смела българска жена която нарече горепосочения историчар в прав текст -
престъпник.
Напълно споделям твоята гражданска позиция и смея да допълня че този човек на практика ще отблъсне и отроди
доста български емигранти, независимо от техния пройзход  от техните корени в Родината ни.
В тоза число слагам десетки хиляди - българи, турци, помаци, цигани и други поданици на Република България които живеят в странство.
Споделям и това че с тази новосъздадена институция  ще се прахосват средства от джоба на българският данъкоплатец в полза на едни за сметка на други.
Фасулски логично е да допусне човек че агент "Тервел" ще обгрижва в странство онези комунистически олигарси които инвестираха на  запад и се заселиха там след 1989 г.
Разбира се останалите - българските дисиденти от преди 1989 г които са избягали от болшевишката сволач, плюс
икономическите и онеправдани емигранти след 1989 г които са на запад ще духаме супата.

Дилмана, сигурен съм че тази позиция и протест казана по начина които го направи ти, ще бъде подкрепена тука от всички съфорумци..
- Драги съфорумци предлагам ви тука да изразиме протеста си срещу това назначение.


Поздрави..... ;)
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Snake on July 28, 2009, 20:01
                                                        Привет Дилмана
         
      Благодаря ти за изразената  позиция относно  смешника -историк Божидар Димитров.Такива историци като него в БГ, с лопата да ги риннеш.Освен ,че  е  агент ,той е и крадец.Но най -лошото е че ще бъде назначен на такъв пост.Те агентите си се потдържат и няма така да се оставят.Такива плазмодий, които най-много ни насаждаха  руския комунизъм  пращаха децата си да учат в загниващия капитализъм.Много малко хора в Бг мислят рационално, и ти си една от малкото ,която истински те боли за проблемите на обществото.Другото е както казва новия премиер -Лош матриал.Как мислиш,дали вклучва в тоя лош матриал и Божидар Димитров  ?
                           Благодаря ти още веднъж за изказаната гражданска позиция.
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: abc on July 28, 2009, 20:49
Без да съм адвокат на Божидар Димитров ми се струва, че идеята е да се плюе без милост и цитиране на причини. С максимален брой епитети.

Бил е агент, няма спор. С какво се е занимавал? Защо? Вредно ли е било или не? Пострадали ли са невинни хора?

Другото са фрази за площад по време на избори.
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Shumarov on July 28, 2009, 21:29
abc, ne chuh interviuto na Dilmana, no ot malkoto neini pisaniq stignah do izvoda, che plueneto ne e neinq stil.Az imam izvestni umeniq v oblastta, no ne mislq, che tuka  e mqstoto da go demonstriram.A shto se otnasq do vyprosnata devqtka, pluvashta vyv sosa na sobstveniq si narcisizym....ami bratche to si e donosnik!Samata duma e dostatychna, za da mie qsen.Pravi mi vpechatlenie, che ste pisali za tazi devqtka, a nikoi ne izrazi udovletvorenie ot nemilostta v, koqto izpadna druga edna devqtka-agent Sava Doganov.A polezni agenti ima samo vyv filmite za James Bond, ABC-tova sa si prosto podleci, koito snasqt info sys misylta za lichni oblagi-nikakyv patriotizym ne moje da byde opravdanie za podlostta.
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Сидхарта on July 28, 2009, 21:34
Аз пък мисля че трябва да има такъв пост - министър ,който да се занимава с българите зад граница и че на този пост трябва да е родолюбец-мисля че Г-н Димитров е доказан родолюбец-на българите зад граница ,независимо от етническият им произход трябва да се обръща нужното внимание и да се помага когато е необходимо.
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Snake on July 28, 2009, 21:40
             Да прав си ves K, освен тоя  пост, министър на повънкашните  работи ,Бойко Борисов да му даде и министерството на гръмотевиците .  ;D ;D ;D
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: mustafa_b on July 28, 2009, 21:42
За съжаление и аз не можах да изслушам интервюто с Дилмана. Приветствам я с позицията й срещу назначаването на Божидар Димитров на този измислен пост. Значи в парламенарните комисии не може да има бивши агенти, а за "шеф" на българите в чужбина - няма проблеми.

Божидарчо е ясен. Достатъчно е да се хвърли един поглед върху биографията му и да се проследи как така от един шлосер става д-р на историческите науки.
 
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Сидхарта on July 28, 2009, 21:43
Може, що да не гръмотевиците са сериозно явление.
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: mustafa_b on July 28, 2009, 21:44
Въпросът е как?
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Nazmi on July 28, 2009, 21:51
You are not allowed to view links. Register or Login
Аз пък мисля че трябва да има такъв пост - министър ,който да се занимава с българите зад граница и че на този пост трябва да е родолюбец-мисля че Г-н Димитров е доказан родолюбец-на българите зад граница ,независимо от етническият им произход трябва да се обръща нужното внимание и да се помага когато е необходимо.
ves.K- Да съгласен съм да е Родолюбец,а не " Себелюбец",дето в инстинкта си за самодоказване е донасял и топял пред ДС другарчетата си,и то не от патриотизъм забележете.Не знам защо се изопачават нещата,един щатен сътрудник през целия си живот сега да се разтича по света за Емигрантите дето са далеко от Родина.Назначаването на ченгето Тервел/ Божидар Димитров/ЩЕ изиграе лоша шега на Бойко Борисов,помнете това.Започнаха се протестни писма от Франция,от Америка които са против това да е министър след като се знае миналото му.Може да е историк,но се знае какво пишеха историците през Живково време,и за кого.Пресен пример Николай Хайтов,сега на фронта е Божидар Димитров.Не го мисля да се изправи пред помаците преселници в Турция или емигрантите по света.... освен разбира се онези около него в съседните нам държави за да избие комплексите си.Даниела съвсем точно изрази гражданската си позиция като българка родолюбива отколкото пишман историка от Татово време доносник Тервел,сега министър!!! ???
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: abc on July 28, 2009, 21:58
Гръмотевиците бяха на Емел Етем. Тя даваше съвети при бури да не стоим навън ;)

Аз слушах интервюто. Допускам, че този пост е за българите в Молдова, Западните покрайнини, Македония и навсякъде, където хората се чустват такива. Има елемент на дискриминация в термините, но под този ъгъл могат да се изтълкуват и поредица от други дейности като дискриминационни.

Все пак конкретно с какво е виновен Божидар Димитров?
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: mustafa_b on July 28, 2009, 22:42
You are not allowed to view links. Register or Login
Все пак конкретно с какво е виновен Божидар Димитров?

Ми например с това, че напусна кораба веднага щом усети, че потъва.

Абе хубаво гласуваха в парламента депутатите да не могат да напускат парламентарните си груби и да сформират нови, ама защо не направят същото и с политическите партии? Щом се бил активист в една партия да нямаш право да я напускаш или ако я напуснеш да не влизаш в друга, а да бъдеш единствено независим кандитат. Тогава ще ги видим тези парашутисти с мото "ние сме с вас, които сте на власт".
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: abc on July 28, 2009, 22:58
Категорията "те вървят след победителите" ще я има винаги и я е имало. Тази му врътка от БСП към ГЕРБ не е много достойна, но Метка в една друга тема ми каза, че не трябва да съдим хората.

За друго какво толкова е миномен? Какво се знае за миналото му на агент? От агент до агент има лазлика.
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Nazmi on July 29, 2009, 03:34
You are not allowed to view links. Register or Login
Здравей, Metka!

 Подрави на всички настина, особено на  Рахмие, на Назми и всички приятели.  Станало  е малко недоразумение. :). Вчера Метка ми писа  и аз му казах набързо, че съм пътувала цяа нощ и че ме чака още една нощ на път, бързах много и му споменах, че ще говоря сутринта по радио Хоризонт, но очевидно по моя вина, той погрешно е разбрал темата. Търсиха ме, за да  кажа какво мисля за назначението на Божидар Димитров  за министър на българите в чужбина. Аз,разбира се, съм против подобен пост и категорично против личности като агента на ДС и съучастник в престъплението по кражбата на ръкописа на История Славянобългарская от българския манастир в Света гора да участват в управлението на България.
 Поставих и други въпроси - на българите или на българските граждани и ако е само на българите, другите български граждани ще имат ли също министър.Ако е на българските граждани в чужбина, защо българските граждани в чужбина трябва да имат свой министър, защо се делят българските граждани по местожителство, след като всички са равни пред закона.
Здрасти Дилмана.Не искам да те занимавам сега,но гледам и се радвам,че дори и в почивните дни не спираш да работиш.Благодаря за поздравите ,наистина в днешно време да се намери обективен журналист е рядкост за съжаление.Когато се случи нещо в Рибново оли околните села от помаклъка на секундата от БТВ,Нова ТВ са на мястото на събитието..То не е предизвикано от последователен интерес а за момента! Рядко съм срещал човек последователен в идеите си и труда като тебе.В това отношение нека всеки разбере,че защитата на всички е дело на нас самите.Аз имам респект и уважение от публикациите и обективно отразяване на нещата около нас от Даниела,за което искам да и благодаря най-човешки,както и да изразя подкрепата от името на Ръководството на www.pomak.eu (http://www.pomak.eu) за Даниела Горчева за труда и и обективноста по отношение на заемане гражданска позиция в името на правото. След като се върне на работа ще предложа Дилмана да стана почетен член на сайта ни завинаги.  От Ръководството на сайта pomak.eu
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Metka on July 29, 2009, 07:42
You are not allowed to view links. Register or Login
Бил е агент, няма спор. С какво се е занимавал? Защо? Вредно ли е било или не? Пострадали ли са невинни хора?

(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fdnevnik.bg%2Fshimg%2Fzx450y250_760398.jpg&hash=701be9341a59742b3932ab3efcc48332)

Той е Кардам, но също и Богдан. Зад двата агентурни псевдонима от бившата Държавна сигурност се крие дългогодишният директор на Националния исторически музей Божидар Димитров, заради когото Бойко Борисов откри странната длъжност "министър без портфейл, отговарящ за българите в чужбина и културно-историческото наследство".

"Не крия, че съм бил разузнавач, и се гордея с това" - казва неведнъж бъдещият министър, въпреки че в архивите на бившата ДС са запазени предимно "разузнавателни" сведения, писани за представители на българската интелигенция.

Божидар Димитров пробва на няколко пъти да влезе в политиката, използвайки за ракета-носител БСП. Първия си успех отбелязва по времето на Виденов, когато е назначен за директор на НИМ. С това броят на "случайно" откритите и предадени от "анонимен дарител" културно-исторически находки рязко нараства, а Димитров добива огромна медийна популярност като пазител на българщината. За образа му на патриот спомага и инициираната от него кампания (1997 г.) срещу връщането на черновата на "История славянобългарска" в Хилендарския манастир, откъдето е открадната от хора на ДС. Тогава той организира бдения и шествия срещу "посегателството" и влиза в остър конфликт с президента Петър Стоянов и министъра на културата Емма Москова. Поводът да бъде уволнен през лятото на 1998 г. обаче е друг - особено вулгарно сексинтервю, дадено за в. "Нощен труд" три години по-рано.


www.dnevnik.bg (http://www.dnevnik.bg)
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: abc on July 29, 2009, 08:33
Нищо конкретно Метка. За История славянобългарска е малко деликатна темата в смисъл, че в Лувъра ако сложим списък на изнесените незаконно, откраднати или "окървавени" експонати, ще направим още няколко страници постове. Едно престъпление не оправдава друго, но в историята се случва.

Въпросите продължават да стоят.
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: mustafa_b on July 29, 2009, 12:49
You are not allowed to view links. Register or Login
Здрасти Дилмана.Не искам да те занимавам сега,но гледам и се радвам,че дори и в почивните дни не спираш да работиш.Благодаря за поздравите ,наистина в днешно време да се намери обективен журналист е рядкост за съжаление.Когато се случи нещо в Рибново оли околните села от помаклъка на секундата от БТВ,Нова ТВ са на мястото на събитието..То не е предизвикано от последователен интерес а за момента! Рядко съм срещал човек последователен в идеите си и труда като тебе.В това отношение нека всеки разбере,че защитата на всички е дело на нас самите.Аз имам респект и уважение от публикациите и обективно отразяване на нещата около нас от Даниела,за което искам да и благодаря най-човешки,както и да изразя подкрепата от името на Ръководството на www.pomak.eu (http://www.pomak.eu) за Даниела Горчева за труда и и обективноста по отношение на заемане гражданска позиция в името на правото. След като се върне на работа ще предложа Дилмана да стана почетен член на сайта ни завинаги.  От Ръководството на сайта pomak.eu

Лека хронологична справка.

http://www.pomak.eu/board/index.php/topic,2187.msg29648.html#msg29648 (http://www.pomak.eu/board/index.php/topic,2187.msg29648.html#msg29648)
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Dilmana on July 30, 2009, 19:02
You are not allowed to view links. Register or Login
Нищо конкретно Метка. За История славянобългарска е малко деликатна темата в смисъл, че в Лувъра ако сложим списък на изнесените незаконно, откраднати или "окървавени" експонати, ще направим още няколко страници постове. Едно престъпление не оправдава друго, но в историята се случва.

Въпросите продължават да стоят.

Здравей, abc,

Божидар Димитров е бил  агент на доказано престъпна организация, която се занимаваше с кражби на технологии, на документи, дори с кражби на коли, практикуваше насилие и организираше и извършваше убийства, занимаваше се с трафик на хора и оръжие, с трафик на наркотици и т. н. Нищо патриотично никога не е имало в ДС-  Държавна сигурност служеше на интересите не на България, а на  Кремъл и беше пряко подчинена на КГБ.

Що се отнася до кражбата на ръкописа на Паисиевата история  от българския манастир - операция, извършена от направлявани от Бриго Аспарухов мутри, чийто мозък безсъмнено е бил Божидар Димитров, това е особено тежко престъпление. Освен това Божидар Димитров е всеизвестен манипулатор и лъжец.
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: abc on July 31, 2009, 12:12
Здравей Дилмана.

Аз без да съм фанатичен почитател на Божидар Димитров мисля, че е прекалено сатанизиран. Кой който е бил в активна възраст до 1989 година не е работил по някакъв начин за държавата, подвластна на безспорно престъпна партия? Коя държава не развива промишлен шпионаж което включва кражба на идеи и документи? Коя държава не се старае да продаде оръжията си изгодно? Струва ми се крайно и общо обвинението за мракобесие на този човек. Конкретно какво е направил? Някакво копие на донос? Дописка?

Звучи ми като "Да подкрепим народа на Судан!" без да знаем какво му е и точно как.
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: shaban on July 31, 2009, 16:42
АБС,от такива ченгета като Божият дар,държавата ни е на това дередже ,защото в България се позволи на Агентурният и Кадровиятсъстав на ДС да превземе политическите  и икономическите лостове в държавата и да заметат следите си със избирателно унищожаване на досиета  .А този агентурен и и Кадрови състав на ДС беше се сраснал с БКП и след 1989 год. им се позволи да налапат народната собственост, която сега не могат да я управляват ,защото разбойниците могат само да крадат ,не да пазят.ДС и БКП беше едно и също ,АБС ,те не бяха различни неща.
А,кражбата на Паисиевата история не е кражба на идея,знания,документи, тя е кражба на културно исторически паметник,който се пази в чужда страна. Това е престъпление против България и против човечеството , и тоя овчеглавец вместо да го съдят за уронване престижа на България ,  му дават мек диван .
Конкретно ,какво е направил ли.А ,конкретно какво е направил за да стане политическа фигура човекът ,който  прави скандала ,след скандал със съседни нам суверенни страни.
Абс ,досието на Божият дар е заметено, не ще можеш да видиш доносите му и клеветите му срещу инакомислещите и противниците на комунизъма.Знаеш ли защо е станал този човек доносник. Не знаеш . Станал е агент не от любов към България или комунизъма ,а от болестна мания за кариера и издигане ,дори и със цената на погазване на нечие човешко достойнство или живот.
Според ,теб какво би станало с България ,ако се беше извършила декомунизацията  и съответно лустрацията ,когато трябваше?
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: abc on July 31, 2009, 17:15
Много въпроси на които нямам отговор. Но ми се ще преди "Разпни го" да зная нещо по-конкретно. Защото дотук нищо такова.

Кражбата на Паисиевата история си е кражба. Не нея визирам, а промишления шпионаж.
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: shaban on July 31, 2009, 17:28
Сега се сетих за едни модерни афоризми:"Заради Държавна сигурност ,в Държавата ни няма сигурност" или по друг начин "Заради Държавна Сигурност, няма Държава".
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: PETER on August 01, 2009, 11:22
"Добре – обявихме агентите на ДС. Това е чудесно. Макар и болезнено закъсняло, това мероприятие изигра някаква роля в катарзиса на обществото ни. Освен, разбира се, за гьонсурати като Доган, досието на когото четем на страниците на вестника.
Остава открит обаче въпросът защо не обявим лицата, за които е имало разработки, като агенти на чужди разузнавания.
Да видим кои са били лицата, за които е имало разработки от контраразузнаването по подозрение, че са агенти на други служби. Да проследим какво е било развитието на тези хора и не са ли достигнали те върхове в кариерата си именно защото са били толерирани от ЦРУ или КГБ, или турското разузнаване – МИТ, или френското Рансенман Женерал. Все си мисля, че за англичаните сме били твърде елементарни за да представляваме интерес, а германците сигурно имат шпиони у нас трето поколение. "

Аз, агентът
http://www.glasove.com/article-2276.php (http://www.glasove.com/article-2276.php)
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Nazmi on August 01, 2009, 14:38
26 Юли 2009
 ТЪРСЕНЕ    
 
  
  
      

Михаил Иванов в интервю с Даниела Горчева


Михаил И. Иванов е роден през 1943 г. в София. От 1969 г. работи в Института за ядрена изследвания и ядрена енергетика към БАН. Защитил е докторска дисертация, ст.н.с. ІІ степен по теоретична и математическа физика. Научните му трудове са в областта на нелинейните явления и на приложението на теорията на симетриите за класификация на елементарните частици и атомните ядра.

През пролетта на 1968 г. Михаил Иванов организира дискусионен клуб във Физическия факултет на Софийския университет, който е разтурен от управляващите, като “трибуна за клевети и хули срещу политическата линия на Комунистическата партия”.

От 1973 до март 1990 г. е член на БКП. През 1973-1975 г. е секретар на комсомолския комитет при БАН.

През пролетта на 1985 г. и лятото на 1989 г. той се обявява против асимилаторската политика на Комунистическата партия по отношение на турците в България. По негова инициатива на 7 декември 1989 г. се учредява “Комитет за национално помирение”, на който той става секретар и един от тримата говорители. В Комитета се включват много представители на интелигенцията с различна етническа и религиозна принадлежност – българи, турци, роми, евреи, а също така – мюсюлмани и християни. До 1991 г. тази неправителствена организация играе активна роля за възстановяването на етническите права, спадането на етническото напрежение и утвърждаваното на толерантни етнически отношения в страната.

През целия мандат на президента Желю Желев (1990 – 1997) Михаил Иванов е негов съветник по етническите въпроси, а от 1992 г. - и по вероизповеданията. От октомври 2001 г. до юни 2005 г. е секретар на Националния съвет по етническите и демографските въпроси към Министерския съвет. Член е на управителния съвет на Фондация “Д-р Желю Желев” от нейното основаване през 1997 година.

От 1998 г. той чете лекции по права на човека, етническа политика и защита на малцинствата в Новия български университет и Русенския университет “Ангел Кънчев”. Има многобройни публикации, посветени на етническите отношения, защитата на малцинствата и демографското развитие.

През 2002 г. излиза негова стихосбирка „Заради малката сребърна камбанка”.

Вие изследвате документи, свързани с т.нар. „Възродителен процес”. Навършват се 20 години от майските протести на българските турци срещу насилственото им “побългаряване”, за които много малко се знае. Какви са техните мащаби, къде са най-големите демонстрации?

Трудно е да се възстанови точния брой на участвалите в майските демонстрации. Аз се опитах да съпоставя данните от две справки на Шесто управление на Държавна сигурност и това, което цитира в своята книга “Заплахата остава” Веселин Божков – началник на Турския отдел на Шесто управление през този период, със свидетелствата на участници в демонстрациите пред Радио “Свободна Европа”, публикувани в “Някога, в 89-а” (интервютата на Румяна Узунова).

Според мен вероятният брой е към 30 хил. души и във всички случаи – над 25 хил. Протестите обхващат десетки селища. Започват на 19 май в Джебел, където според Веселин Божков в митинг на площада участват 3 хил. демонстранти. В следващите дни – между 20 и 27 май, протестите заливат цяла Североизточна България. Най-масови те са в Каолиново, където участват 5-6 хиляди, в Тодор Икономово, където протестиращите са около 3 хиляди, във Върбица – 2000- 2500, в Шумен – 2 хиляди, в Дулово – 1500–2000 (според интернет-страницата „Декомунизация”, която е ползвала архива на радио “Свободна Европа – 3000) , в Добрич (тогава Толбухин) – 1000 (според интернет-страницата “Декомунизация” – 4000-5000) и т. н.

 

 
 

 
 
 
 
 
 
 
 
Само в Кърджалийския край ли е имало такава ожесточена съпротива срещу преименуването?

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
   Статията е много дълга,публикувам само част от нея,другото може да се прочете от блога на Дилмана!
..........................  На този фон не може да не се открои възникването и развитието през 1988 г. и 1989 г.

Съпротивата на българските турци допринесе ли за съзряването на правозащитното движение у нас? През какви етапи минава съпротивата на турците в България?

Така стигаме до въпроса за връзката между борбата на турците и помаците в България в защита на своята идентичност и протичащите през 80-те години процеси, довели до падането на комунистическия режим у нас.

Съпротивителното движение на турците и помаците в България срещу асимилационната политика на режима преминава през различни форми на проява и през различни етапи. В началото (първата половина на 70-те години при помаците и средата на 80-те години при турците) съпротивата има предимно стихиен характер – като спонтанна реакция срещу упражненото насилие. Тогава то приема и крайни, включително и насилствени форми. Известни са прояви на тероризъм, някои от които – довели до невинни жертви, и на протурски национализъм. Протурският национализъм по това време е съвсем закономерна реакция и не трябва да учудва никого – изпадналите в беда турци в България търсят в Турция и в международната общност закрила срещу насилниците. Правят се и някои опити за организирана съпротива, които властите смазват в зародиш – Ленинската комунистическа партия на турците в България с ръководител Авни Велиев (ликвидирана през септември 1984 г.), организацията в Момчилград с ръководител Осман Салифоглу, която ръководи масовата съпротива в града на 26 и 27 декември 1984 г., “Дългата зима” с ръководител Мохамед Юсеинов Юсуфов-Узункъш (създадена през януари 1985 г., ликвидирана в началото на 1986 г.), организацията на журналиста Халим Пасач (създадена през юни 1985 г.), Турското национално освободително движение в България с ръководител Неджметин Хак, към което е привлечен и бъдещият ръководител на Движението за права и свободи Ахмед Доган (създадено през юли 1985 г., ликвидирано през юни 1986 г.) и други. Всички тези организации съществуват за малко време без да могат да разгърнат дейността си (относително по-разгърната е само дейността на “Турското национално освободително движение”). Участниците са арестувани, много от тях са подложени на жестоки мъчения и след съдебни процеси – хвърлени в затвора.

През 1988 г. съпротивата на турците и помаците навлиза в нов етап. Тогава те свързват своята борба с борбата на неформалните сдружения, ставайки част от общото движение против тоталитарния режим. През втората половина на 1988 г. започва навлизане на борещи се срещу „Възродителния процес” турци и помаци в Независимото дружества за защита на правата на човека (първи са семейство Бабечки и Зейнеп Ибрахимова, която става координатор на дружеството за тогавашната Варненска област). По същото време - на 13 ноември 1988 г. във Врачанско се учредява Демократичната лига за защита на правата на човека в България с председател Мустафа Юмер и секретари Сабри Искендер и Али Орманлъ. През април 1989 г. в Джебел излезлият от затвора Авни Велиев основава “Дружество за подкрепа – Виена 89”. Почти по същото време в Казанлъшко се основава Мюсюлмански стачен комитет, с ръководители братята Ибрям и Ферхат (?) Рунтови (Ибрям Рунтов става говорител), който комитет е пряко свързан с Независимото дружество.

Отхвърляйки нелегалните форми на борба, ръководителите на Лигата разпращат нейната програма до средствата за масова информация и искат регистрация на организацията. Лигата, Независимото дружество, „Виена 89” се стремят към максимална гласност на своите цели и дейност, което те постигат въпреки пречките на властите, като се свързват и предават информация по радио Свободна Европа, както и по Дойче веле и ББС. Тези неформални сдружения ясно декларират, че тяхната борба е част от борбата за демократизация на обществото като цяло. Те пряко свързват исканията си за гарантиране на малцинствените права в България с изпълнението на договореностите, приети на завършилата в рамките на Хелзинкския процес на 15 януари 1989 г. във Виена Среща за сигурност и сътрудничество в Европа и с насрочената от 30 май до 23 юни в Париж в рамките на същия процес Конференция по човешкото измерение.

Многобройни са примерите, които показват че борещите се за своето право на идентичност турци и помаци сливат своята борба с борбата на зараждащата се демократична опозиция, превръщайки се в неразделна част от нея: На 16 януари започва гладна стачка на шестима дейци на Независимото дружество в подкрепа на гладната стачка на Петър и Вера Манолови, между които са Зейнеп Ибрахимова и семейството на Юсуф и Зайде Бабечки. Впоследствие към гладната стачка се присъединяват още 19 мюсюлмани. В отговор режимът експулсира Зейнеп Ибрахимова и семейство Бабечки. Впоследствие мюсюлмани от Търговище декларират по радио “Свободна Европа” своята подкрепа на ръководителя на Независимото дружество Илия Минев. През април 1989 г. шестима мюсюлмани от село Долно Изворово, Казанлъшко, между които Рамадан Рунтов и неговите двама сина, обявяват гладна стачка в подкрепа на гладната стачка на Николай Колев Босия.

Това, което ми направи впечатление, е взаимната подкрепа, която си оказват турци и българи и особено силно ме впечатли , че тогавашните акции на българските турци изненадват със своята зрялост и демократичност...

Трябва да се прочетат програмата на Лигата и декларациите на нейните ръководители и активисти, за да се разбере дълбоко демократичния характер на тази организация. Те са за добри отношения между българи и турци, за гарантиране на човешките права в България за всички и в този контекст - за гарантиране на малцинствените права, за преход към демократично управление на страната. За да илюстрирам демократичните позиции на турските неформални организации от 1989 г., ще приведа извадки от Обръщението към българския народ, прочетено на 4 юни 1989 г. по радио „Свободна Европа” от председателя на Демократичната лига за защита на правата на човека в България Мустафа Юмер:

“Драги съотечественици, сънародници и борци за демокрация и коренно обновление на българското общество,…. недалновидната и насилническа асимилаторска политика на режима създаде в България крайно опасна и тежка обстановка. При тази ситуация трябва да се сплотят всички демократи в редиците на създадените неформални организации, които, координирайки своята дейност, да засилят борбата против античовешката политика на властта. Времето сега изисква борбата за демократизация да се слее с борбата за запазването и съживяването на малцинствата в страната. Формите на борбата трябва да бъдат само законни и мирни. Никакъв терор, никакво насилие, никакъв саботаж. Съществуващата Конституция в България и различните международни документи дават достатъчни права за защита на личността и общностите от хора с различни мирни средства…. Моментът е много благоприятен за преминаване към масово гражданско неподчинение и безсрочни протестни стачки. Терористичният режим в България веднъж за винаги трябва да разбере, че времето не работи за тях. Варварските и средновековни методи ще дадат само обратен резултат. Единствен спасителен път за тях е да седнат на Кръглата маса за преговори с представителите на неформалните организации за извеждане на страната от дълбоката социалнополитическа, икономическа и духовна криза.”

По този начин демократичната съпротива на турците и помаците в България се утвърди през 1989 г. като много важна част на демократичната алтернатива на тоталитарния комунистически режим. Същевременно трябва да се каже, че и от своя страна неформалните сдружения се включиха в подкрепа на тяхната борба:

Ключова е ролята, която играе “Независимото дружество за защита на правата на човека”. До началото на януари 1989 г., когато Лигата успява да разгърне своята дейност, именно в рамките на Дружеството се изграждат първите организирани групи на демократична съпротива на турците и помаците в България. С тези групи активно взаимодейства до неговото експулсиране от страната секретаря на Дружеството Петър Манолов. През май и юни 1989 г. са арестувани и държани до 4 септември в ареста активистите на Дружеството Константин Тренчев (ръководител на “Подкрепа”), Христофор Събев (ръководител на Комитета за религиозни права), Хасан Бялков (ръководител по това време на Мюсюлманския стачен комитет), Николай Колев Босия, Антон Запрянов и Тодор Гагалов (заместник председател на “Подкрепа”). Срещу тях е образувано следствено дело с обвинение, че са подстрекавали и подкрепяли борбата на мюсюлманите в България. На 18 август 1989 г. във Варна е произнесена присъда срещу членовете на Дружеството Шукри Шерифов и Али Топалов, които заедно с Марлене Ливиу (българка с румънски произход), разгласяват през месец май по “Свободна Европа”, ББС и Дойче веле написано от тях “Обръщение към българския народ” против асимилационната политика на режима.

Борбата на турците намира подкрепа и в Клуба за подкрепа на гласността и преустройството. Членове на Клуба инициират Обръщение, подписано от 120 интелектуалци, връчено на 18 юли в Народното събрание и прочетено по радио “Свободна Европа”, в което настояват за слагане на край на асимилационната политика на управляващите към турското малцинство. По “Свободна Европа”, Дойче веле и ББС се четат текстове от името на неформалните сдружения или отделни техни членове в защита на турското малцинство.

Но днес имената на хората, които организираха майските протести са неизвестни или тънат в незаслужена забрава...

За съжаление това е така. Истината трябва да бъде възстановена и направена известна на нашето общество. Майските протести през 1989 г. (щафетни гладни стачки, походи, демонстрации, митинги), които са връх в борбата на турското население в България за демокрация и човешки права, са организирани от Демократичната лига, Независимото дружество, Дружеството „Виена 89” и Мюсюлманския стачен комитет. Те действат в тясно сътрудничество помежду си, а на много места – съвместно. За няколко месеца Демократичната лига изгражда мощна организация. През пролетта на 1989 г. активистите на Независимото дружество се включват координирано и като активисти на Лигата. В Кърджалийско дейците на Дружеството действат съвместно и на практика се вливат във “Виена 89”. Между Мустафа Юмер и Авни Велиев съществува координация (те взаимно си обменят програмите). Ръководителите на Лигата привличат като съветник по правните въпроси Назъм Салиев (сега Назъм Башаран). Към него се присъединява и юристът Исмаил Исмаил. Изграждат се филиали на Лигата по области и общини.

При изграждането на организацията в навечерието на майските протести и при организирането и провеждането на започналите на 6 май щафетни гладни стачки, а след това - на походите и демонстрациите (от 19 до 27 май) се изявяват Али Мустафов Хюсеинов, Наим Наимов, Ахмед Османов, Сафет Хасимова Пашова, Грънча Алиева Орманлиева, Закри Фикриев Хасанов, Адем Шакиров, Гюлтен Османова, Исмет Исмаилов Еминов, Хайредин Алиев, Фейзула Якуб Фейзула, Фейзи Реджеб, Осман Османов, Сабахат Наимова и много други (тук грешките на този етап са неизбежни - предстои още много работа, за да се уточнят без да бъде изпуснат някого или да бъде преувеличено участието на друг имената на активистите на майските протести, както и ролята на всеки един то тях).

Давайки си сметка за опасността да бъде лишен от властите от възможността да изпълнява функциите си на председател на Лигата, Мустафа Юмер определя като свой приемник - като “председател в сянка” - Хюсеин Нух от Ябланово, като му възлага да изгради съответна ръководна тройка. Тази схема на приемственост влиза в действие след 9 май 1989 г., когато Мустафа Юмер и Али Орманлъ са експулсирани, а няколко дни по-късно – на 16 май – и Сабри Искендер. През втората половина на май Хюсеин Нух поема щафетата и дава сигнал за започване на походи и демонстрации срещу политиката на режима. След експулсирането по същото време на братя Рунтови ръководството на Мюсюлманския стачен комитет се поема от Хасан Бялков.

На нашата широка общественост не е известна (или е малко известна) ролята на неформалните турски сдружения през 1988 г. и 1989 г. като активни участници във формиращата се демократична опозиция, както и техният решаващ принос за организиране на майските протести. Имената на дейците на тези сдружения останаха в сянка. В същото време беше разпространена версията, че майските събития са дело на Ахмед Доган, който ги е ръководил от затвора. За популяризирането й допринесе преди всичко самият Доган, който няколкократно прави изявления в този дух. Така например в излязлото през 1992 г. като отделна брошура обширно интервю с него на Илиана Беновска той твърди следното:

“Сега много хора си присвояват актива, голямата заслуга за организиране на майските събития през 1989 г….Искам да осветя това. В Пазарджик бяхме десетина души, осъдени по гл. І, във връзка с възродителния процес. Цялата работа тръгна от Пазарджик като идея. Мисля, че беше някъде към 19-20 януари 1989 г., след като прочетох текста на Виенския документ за правата на човека, може би след седмица, най-много, започнахме конкретна организационна работа и то във връзка с 30.V. – Първата конференция по човешките измерения в Париж, във връзка с Хелзинкския процес.”

По-нататък в интервюто лидерът на Движението за права и свободи високомерно се разграничава от неформалните сдружения:

“Тук-там се пише за разни дисидентски истории и много хора подчертават какво били направили – извинявайте, ние, ако говорим за дисидентство, целият етнос беше дисидентски. Да правиш митинги е едно, а да правиш митинги под дулата на автоматите е съвсем друго…..Аз не подценявам другите дисидентски истории. Те си имат своето място, но тук беше игра “ва банк”. Играта беше на живот и смърт. И не беше от 5-6 души. Когато масата е готова – всеки може да я оглави. Въпросът е да организираш едно движение, да го насочиш. така че, когато говорят кой какво е направил, аз обикновено мълча. Мълча и ми е неудобно да заема позиция…. Такъв удар по тоталитарната система не е имало. Изведнъж после се оказа, че са съществували над 50 “нелегални” партии.”

Последователен пропагандатор на ръководната роля на Ахмед Доган в майските събития е проф. Ибрахим Татарлъ. В своята книга “Движението за права и свободи – фактор за демокрация, разбирателство и сигурност в страната и на Балканите” (издадена през 2003 г.) той пише: “Въпреки тежките условия, Ахмед Доган и неговите съратници превръщат затворите в щабове на борбата срещу тоталитарната власт. От там е ръководена съпротивата срещу управлението на БКП. В резултат на тази организирана, системна ръководна работа се стига до повсеместни акции срещу тоталитарното управление на Тодор Живков, което намира най-широк израз в майските събития през 1989 г.”

Твърденията за водещото участие на Ахмед Доган в организирането и провеждането на протестите на турското население през май 1989 г. досега не са подкрепени с нито един установен конкретен факт, с нито едно свидетелство на самите участници в тези събития. Поне на мене такива не са ми известни.

Какво казват документите на Държавна сигурност по този въпрос? Кои според тях са организаторите на майските събития?

Твърденията на Доган не се подкрепят и от известните документи на Държавна сигурност. В тях еднозначно се сочат като организатори Демократичната лига, Независимото дружество, „Виена ‘89” и Мюсюлманския стачен комитет. Ето някои извадки:

В Информация от началника на Шесто управление на Държавна сигурност (тогава това е генерал Антон Мусаков) от юли 1989 г. относно: Масови демонстративни прояви и безредици, извършени в някои райони на Варненска, Разградска и Хасковска област за периода 20-27 май 1989 г. се констатира:
“Под прякото въздействие на възникналите през последните години неформални структури, влиянието на западната пропаганда и провежданата от Турция антибългарска кампания, отделни лица с възстановени имена преминаха от нелегални към открити форми на противопоставяне – създаване на дружества, лиги и др., като предприеха действия за тяхното официално признаване.
При тази обстановка, към т. нар. “Независимо дружество” възникна “турско крило”, утвърди се и разви широкомащабна дейност т. нар. „Демократична лига за правата на човека”, а по-късно се сформира и т. нар. “Дружество за подкрепа – Виена 89” и “Мюсюлмански стачен комитет”. В основата на тяхната тактика залегна идеята за провеждане на конкретни мероприятия във връзка с насрочената в края на м. май 1989 г. в Париж конференция за човешките измерения. Активна подкрепа за тяхното създаване и формулиране на програмите им оказаха съществуващите до момента неформал...
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Metka on August 02, 2009, 09:36
Todor Zhivkov (http://www.youtube.com/watch?v=hj2yt3rpL3w&feature=related#lq-lq2-hq)


Разказ за смяната на имената на българите-мюсюлмани (Ибриям Рунтов, член на Мюсюлманския стачен комитет за самозащита)

Р. Узунова: Ето, включих.

Ибриям Рунтов: На 14и май 1972 г. в с. Барутин, окръг Благоевградски, рано сутринта цялото село е блокирано от войска и милиция. Целта на това нахлуване в района е да „покръстят” местното население. Селяните правят отчаяна съпротива срещу добре въоръжената армия, която по численост наброява над 5000 души. За сведение: имало и 3 танка и много добре обучени кучета. В това стълкновение намират смъртта си 11 човека. Ето имената им: Неджибе Келхасанова, Емине Ибрахимова, Джамал Ибрахимов, Фатма Кехайова. На другия ден, на 15 март същата година, да, `72а, били убити Кемал Куртов, Ибрахим Калфаджиев, Джамиле Османова, Халил Рахатов, Сервет Печенегова, Салих Калфаджиев, Чесик Келхасанов. По същото време град Доспат също бил обкръжен от войска и милиция. Също са били убити 10 човека: Незаметин Хасъзов, Реджеп Тахиров, Абдула Хаджиев, Мехмед Моллаалиев, Шукри Ибрахимов, Халил Черкезов, Реджеп Карталов, Халиф Ибрахимов, Хасан Дервишев, Халиф Джаферов. Убити имало от с. Любча, Благоевградско, четири човека: Байрям Селимов, Джамал Пашалиев, Савзи (?) Салиев, Джамал Чолаков. От село Драгиново, Пазарджишко, е убит Мухарем Мустафов. От град Велинград - Мустафа Ахмедов. Други 200 човека били ранени. Много семейства са принудително интернирани по различни краища на България. Трети по затворите. Всичко това е станало само за това, че хората отказали да си сменят имената. На 28 март 1973 година същата съдба сполетява и селата: Корница, Брезница, Лъжница и други.

Р. Узунова: От кой окръг?

И. Рунтов: Всички от Благоевградски окръг. Тук искам да припомня, че жителите на с. Корница цели три месеца, в най-големия студ - млади и стари, майки с кърмачета, по цели дни и нощи са събрани на едно място, в центъра на селото, в очакване на нещо добро. По този начин изразявали своето несъгласие срещу диктаторския режим в България, който си поставя за цел да им отнеме насила най-ценното у човека - вярата, името, самочувствието. Конна армия, придружена от много войска разбиват обръча и нахлуват в селото. Започват нечовешките издевателства над мирното и трудолюбиво мюсюлманско население. Там намират смъртта си 4 човека: Хюсеин Караалиев, Мухарем Барганов, Халиф Мустафов-Амидеин (трите имена му казвам - тъй му е прякора, Амидеин) и Мухарем Хаджибекиров, а други десет човека са натикани по затворите. Ето имената им: Халил Бялков - осъден на 12 години затвор, Айруш Хаджиев - 8 години, Хюсеин Сърмалиев - 8 години, Юсуф Сърмалиев - 6 години, Осман Бузев - 5 години, Мустафа Бялков - 3 години, Исмаил Бялков - 8 години и Ибрахим Кесьов - 10 години, от село Лъжница, пак Благоевградско. Всички те излежаха присъдите си в Старозагорския затвор; Байрям Гетов - 12 години и Байрям Дзулев - 6 години, изтърпяват наказанието си в Софийския затвор; а Мухарем Хаджибекиров намира смъртта си в Старозагорския затвор. Над 90 човека са ранени. 60 семейства са интернирани, главно в Северна България. Същата съдба сполетява и с. Долно Изворово, окръг Старозагорски и околните села около Казанлък. В затвора са натикани много хора. Ето някои от тях: Рамадан Ахмедов Рунтов - 6 години, Хюсеин Айрулов - 5 години, Джамал Джамбазов - 4 години, Ибрахим Аленгаров - 3 години - всички от село Долно Изворово, окръг Старозагорски; Кязим Чаушев - 7 години, от г. Казанлък; Кадри Спасиев - от с. Крън, Старозагорско – 3.5 години; Селим Мустафов от Казанлък – 2.5 години; Касим Шукриев – 2.5 години, от гр. Казанлък. Интернирани: Ибрахим Касаджиев, Мухарем Имамов от с. Долно Изворово, Махмуд Махмудов от Казанлък,  д-р Шейзатин Махмудов от Казанлък. По-късно д-р Махмудов е осъден на година и половина и изпратен в Белене. След като излежава присъдата си, отново е осъден на 3 години и е изпратен в Старозагорския затвор. Ето някои военни подразделения, които са взели активно участие в този кръстоносен поход на режима: 13 пехотен полк от Кюстендил, военно подразделение от „Червените барети” от Кюстендил, 21 полк от Смолян, 14 пехотен полк от Благоевград, 39 пехотен полк от гр. Гоце Делчев, военни подразделения от Радомир, Разлог и Доспат и около 3000 милиционери, и стотици добре обучени за целта кучета. И всичко това става в Народна Република България само за това, че хората не желаят да се „покръстят”, а уж всичко това било доброволно.

Р. Узунова: А, това, `72а година - тогава „Червени барети” имаше ли?

И. Рунтов: Как няма? „Червени барети” съществуват още откакто идват комунистите.

Р. Узунова: Аха, не знаех…

(…)
И. Рунтов: Ами ето, това е главното, което … По `70а година, дето взимат решения,… през 1970а година... имам сведения - под № 509 примерно, нямам го тука при мен; как…, кои хора взимат участия, министърът на вътрешните работи - Цанев ли, как беше там…, този - Гриша Филипов, нали е бил тогава представител в Смолянски окръг…

Р. Узунова: Ами това е много интересно!

И. Рунтов: Кметове, държавни…, на всичките имената ги имам. Началник ДС Смолян, началник ДС еди къде си, кметът на еди кое си - под номер еди какъв си… започва сменянето на имената…, цялото ръководство се води…, така цялата кампания до края на `85а година..

Р. Узунова: Ама това е много интересно...

И. Рунтов: Ами де да знаех. За другия път! За другия път… Имам го, всичкото го имам преписано, при мене го имам, само че не го нося със себе си. А сега, само за момент, да видя…

(11.07.1989 г., ролка № 383)
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Dilmana on August 02, 2009, 18:28
You are not allowed to view links. Register or Login
Много въпроси на които нямам отговор. Но ми се ще преди "Разпни го" да зная нещо по-конкретно. Защото дотук нищо такова.

Кражбата на Паисиевата история си е кражба. Не нея визирам, а промишления шпионаж.
abc,

във всяка демократична държава службите за сигурност работят при точно определени правила и са под строг контрол. Има съвсем точно установени правила, например, при какви условия  и в какви случаи може да бъде следен и подслушван някой. В тоталитарните държави, каквото беше България по време на съветската окупация, Държавна сигурност (самата тя изцяло подчинена на на КГБ- тоест на службите на една чужда държава) ПРЕСТЪПНО и НЕЗАКОННО контролираше гражданите, следеше ги, подслушваше ги,тероризираше ги и ги заплашваше. Отделно  извършваше безброй особено тежки престъпления  - като отвличания и убийства. Именно ДС, на която Божидар Димитров е служил и е доносничел самоотвержено, уби Георги Марков и отвлече от Дания Борис Арсов,за да го убие в България.
Недопустимо  е някой,който предано е служил на престъпна организация от рода на ГЕСТАПО,каквито са КГБ и ДС, да бъде министър в една демократична страна. В Русия кагебист стана президент, но не кагебистка Русия трябва да ни бъде пример. Ако защитаваш престъпленията на ДС, значи казваш: готов съм утре на мен и на семейството ми да се случи това, което се случваше на жертвите на престъпната ДС.  Но не вярвам да искаш това.
Останалото е липса на чувствителност към страданията на жертвите на една престъпна организация и ... цинизъм. Такъв циник и съучастник в  престъпления (каквото е сътрудничеството на престъпната ДС и кражбата на Паисиевата истиория),  е Божидар Димитров. Надявам се, че най - после ще разбереш защо е недопустимо такъв човек да заема министерски пост.
Шабан също ти е обяснил за какво става дума. Ако още не си наясно с какво са се заниммавали хубАвците от ДС, тогава  прочети - вече  излязоха достатъчно книги по темата. Например, книгите на Христо Христов, един достоен български журналист, работещ във в. Дневник.
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Dilmana on August 02, 2009, 18:33
You are not allowed to view links. Register or Login
Сега се сетих за едни модерни афоризми:"Заради Държавна сигурност ,в Държавата ни няма сигурност" или по друг начин "Заради Държавна Сигурност, няма Държава".
и още един: "Много полиция - малко справедливост."
 Поздрави!
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Dilmana on August 02, 2009, 18:51
You are not allowed to view links. Register or Login
аго Шабан прав си,след като Даниела публикува тук много неща свързани с истиноста на нещата много хора ще се почувствуват различно осмисляйки  истинноста на реалния факт.Дилмана не защитава само помаците,влезте в блока и и нека всеки разбере,че имаме един събеседник-журналист близък до нас! http://search.gbg.bg/?q=%D0%94%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D0%BB%D0%B0+%D0%93%D0%BE%D1%80%D1%87%D0%B5%D0%B2%D0%B0&c=google&s=3&lr= (http://search.gbg.bg/?q=%D0%94%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D0%BB%D0%B0+%D0%93%D0%BE%D1%80%D1%87%D0%B5%D0%B2%D0%B0&c=google&s=3&lr=) В началото на септември ще възкръснат много истини и болка на душата след направените записи на помаци в Турция направени от Дилмана!

Назми,здравей!  Благодаря за добрите думи, дано съм ги заслужила.Иначе тази тема е безкрайна и аз имам много работа по тези записи,не знам дали в началото на есента ще успея,това са десетки часове записи. Освен това, записите на страданията на помаците са правени не в Турция, а в България - в Корница, Брезница и Лъжница. В Турция записвахме предимно турци - все наши изселници от България. Много добри хора и най-важното- много достойни. Разбира се, срещнахме се и с някои наши помаци в Турция. За моя огромна радост, видяхме се със Зейнеп-прекрасен човек. Изпитвам искрено възхищение пред нея.
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: abc on August 02, 2009, 18:53
Дилмана,

всички малко или много сме служили на онази държава, но това не ме кара да се чуствам престъпник, нито тебе. Силни думи употребяваш. Окупация, ГЕСТАПО и от поредицата. Спорни са много от изреченията, но пак ще кажа, за да кажем за накого "Разпни го!" трябва да знаем факти, а не фрази.

Спорно е и действието на разузнавателните служби в някои сочени за пример държави. Разузнаването на САЩ манипулира данни за да предизвика войната в Ирак.

С няколко думи дай факти за зловредността на Божидар Димитров. Не твърдя, че е виновен или невинен, но това е лов на вещици.
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Dilmana on August 03, 2009, 10:54
Назми, сега виждам, че в по-горния ми постинг съм изпуснала едно "с" в думата достойни (в израза "най-важното - много достойни"), но вече не мога да нанеса поправки.
Ти може ли да оправиш думата, защото ме дразни тази печатна грешка:)?
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Dilmana on August 03, 2009, 11:10
You are not allowed to view links. Register or Login
Дилмана,

всички малко или много сме служили на онази държава, но това не ме кара да се чуствам престъпник, нито тебе. Силни думи употребяваш. Окупация, ГЕСТАПО и от поредицата. Спорни са много от изреченията, но пак ще кажа, за да кажем за накого "Разпни го!" трябва да знаем факти, а не фрази.

Спорно е и действието на разузнавателните служби в някои сочени за пример държави. Разузнаването на САЩ манипулира данни за да предизвика войната в Ирак.

С няколко думи дай факти за зловредността на Божидар Димитров. Не твърдя, че е виновен или невинен, но това е лов на вещици.

abc,

Употребявам точните думи и съвсем на място. ДС е точно толкова престъпна, колкото и Гестапо. През септември 1944 година Червената армия нахлу в България и страната ни бе окупирана и близо половин век бе управлявана от марионетки на Москва и под диктата на Кремъл.
Дали на теб това ти е известно или не, това не променя фактите за окупацията на България и за доказано престъпната дейност на ДС, действала под ръководството на КГБ.
Ако в ЦРУ или други служби са извършвали престъпни деяния  и са нарушавали законите и международните конвенции за това си носят те отговорността и евентуални техни престъпни деяния не могат  да извинят престъпленията на ДС. Но да се сравняват службите в една демократична страна с тези в една тоталитарна показва или невежество или е опит за манипулация.
Това, първо.
Второ, не сме служили всички на ДС. Що се отнася "до онази държава" - да, ние живеехме в нея, но това не ни прави автоматично престъпници, защото лично аз не съм служила нито с думи, нито с дела на престъпната ДС или на БКП.
За теб не знам - всеки отгооваря САМ за себе си. Колективна отговорност и вина-няма. Божидар Димитров е съучастник в сериозни престъплеия и по всяка вероятност е извършвал и други престъпни деяния като агент на една престъпна организация като ДС.
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: PETER on August 03, 2009, 11:14
Дилмана,
навремето Петко Каравелов е казал "В Черната джамия не бият" ...

Дай поне 100 дена на новото правителство.
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Dilmana on August 03, 2009, 11:23
Дадам
You are not allowed to view links. Register or Login
Дилмана,
навремето Петко Каравелов е казал "В Черната джамия не бият" ...

Дай поне 100 дена на новото правителство.
Да дам 100 дни на личности като Божидар Димитров, които години наред лъжат и манипулират най-безсрамно,че белким за 100 дни вземат да станат почтени хора.:)
Петър,ти това вярваш ли го?
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Dilmana on August 03, 2009, 11:27
За днес времето ми за форума свърши. Приятен ден на всички и до следващия път.
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: abc on August 03, 2009, 11:29
От ДС до ГЕСТАПО разликата е балкан. Разбира се не съм адвокат на ДС, но справка лесно може да се извади от нета.

Службата на една демократична държава сътворила гаф и война не е по-малко престъпна от службата на друга - сътворила същото. Престъплението не става бо бяло само заради това, че са го извършили демократи. Умрелите са си умрели и на близките им е все тая дали са ги убили усмихнати американци или намусени руснаци. Аршина трябва да е прав. Евала иначе.

Червената армия подкрепи режим и го държа на власт. Окупирана беше обаче ГДР. Истината е в детайлите, а емоцията преци на обективността.

А е въпрос на тълкуване да се изкара всеки, работил по времето на соца като елемент поддържал го.

Малко ми заприлича на ония лозунги - Съветския болен е най-здравия болен, Всяка баничка - удар по икономиката на капитализма!

Дилмана имаш ли конкретен отговор на въпроса с какво Божидар Димитров е виновен, но като документи и конкретности. Защото другото са общи приказки и пропаганда.
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: PETER on August 03, 2009, 12:01
You are not allowed to view links. Register or Login
ДадамДа дам 100 дни на личности като Божидар Димитров, които години наред лъжат и манипулират най-безсрамно,че белким за 100 дни вземат да станат почтени хора.:)
Петър,ти това вярваш ли го?

Не съм вярващ, само гледам да спазвам правилата и процедурите.
Нали демокрацията е в правилата, процедурите и тяхното спазванe. ;)
100 дена е правило. Ако ти не даваш и на теб няма да ти дават.
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Сидхарта on August 03, 2009, 14:26
You are not allowed to view links. Register or Login
и още един: "Много полиция - малко справедливост."
 Поздрави!
-Е с този направо ме смая и ми се ''издигна'' в очите.
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: shaban on August 03, 2009, 19:00
You are not allowed to view links. Register or Login
-Е с този направо ме смая и ми се ''издигна'' в очите.
Смайването е първосигнална реакция на определен индивид който няма обяснение на  действителноста и затова действа първосигнално.И според това дали първите сигнали са му приятни или неприятни получава приятни и ли неприятни нелогични емоции и  и изразява нелогично отношение,с по прости думи.
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: shaban on August 03, 2009, 21:28
Не намесвай останалите. Ставаше въпрос само за тебе. И е желателно да се обръщаш  почтително към мен  ,поне с аго Шабан,щото са много факторите. :D
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: PETER on September 10, 2009, 23:00
You are not allowed to view links. Register or Login
Евалла Даниела! Ето за това казвам, че Дилмана трябва да е почетен гост в www.pomak.eu (http://www.pomak.eu).

Quote
Холандия настръхна срещу арест на карикатурист

Какво стои зад закон за почтителност към религията? Даниела Горчева, сп. "Диалог"
26 Май 2008
 
Вече две седмици арестът на Грегориус Нексхот е гореща тема във всички холандски медии и поднови обществения и политически дебат за свободата на мнението. Нексхот бе арестуван у дома си на 13 май сутринта, домът му бе обискиран, а компютърът и личната му документация – иззети за нуждите на следствието. "Опасният" престъпник, за чийто арест бяха необходими около десетина полицейски служители се оказа един ... карикатурист, обвинен по сигнал от 2005 г. в дискриминация и сеене на омраза. Оплакването е подадено от имам Абдул Жабар - същият, който публично кълнеше Херт Вилдерс да се разболее от рак.

Грегориус Нексхот е псевдоним. Карикатуристът, чийто скандални карикатури осмиват фанатизма, религията и особено исляма, но не жалят и християнството, нито пък политиката на кабинета Балкененде и на управляващата християндемократическа партия, е анонимен за широката публика.

Псевдонимът му не е случайно избран. Грегориус е името на папата, въвел инквизицията, а Нексхот на холандски означава "разстрел в тила” – асоциация с разстрелваните от фашистите и комунистите инакомислещи.

Председателят на холандското сдружение на карикатуристите De Tulp Жан Хаудерс реагира остро срещу мотива за ареста, че карикатурите на Нексхот сеели омраза: "Провокираща сатира? Да, абсолютно! Безвкусна? Възможно е. Дразнеща? Разбира се. Но сееща омраза?!? ”

"Арестът на Нексхот – грешен политически сигнал” – предупреждава в. "Телеграф" на 19 май.

В статията се съобщава, че фондация "Преса и печат” (Pers en Prent ) нарича ареста срамна акция, зад която прозират политически мотиви.

Тонът на всички публикации в пресата е остро критичен, задава се и въпросът за сигурността на анонимния карикатурист, тъй като при един процес неговото име би станало известно и на радикални ислямисти, а това би представлявало заплаха за живота му.

Във връзка със задържането на Нексхот, парламентът извика министъра на правосъдието Хирш Балин, задължи го да проведе разговори с прокуратурата и до няколко дни да даде обяснение как се е стигнало до този скандален прецедент. Обвиненията бяха изключително остри и не само от страна на опозицията.

Холандското общество бе шокирано, че отново беше направен опит да се ограничи свободата на мнението (и то малко след като медиите и гражданите защитиха правото на Херт Вилдерс да покаже своя филм, независимо, че според повечето холандци филмът не струваше по една или друга причина).

Всъщност и в този случай, атаката срещу Нексхот е може би добре премерена, тъй като не става дума нито за популярен и обичан, нито за особено талантлив и остроумен карикатурист. Някои от карикатурите на Нексхот действително са далеч от добрия вкус.

Холандското общество обаче не се хлъзна по плоскостта заслужава ли си защитата творчеството на Нексхот, защото гражданите на известната още от 17 век с либерализма си страна, защитават не изкуството на този или онзи (за това думата има публиката), а принципа на свободата – да можеш винаги и без страх да казваш мнението си, независимо дали е умно или глупаво, независимо дали ще го направиш талантливо или бездарно.

Изключително остра бе реакцията и във връзка с това, че спрямо Нексхот бяха предприети извънредни, неоправдани с нищо мерки - големият брой служители, присъствали на ареста, както и задържането за необичайно дълъг срок – цели 30 часа. Коментаторите напомнят, че такива мерки се предприемат само срещу опасни и въоръжени лица или срещу такива, които има опасност да се укрият. Обяснения за това бяха поискани от прокурора, разпоредил ареста и от министъра на правосъдието.

Медиите питат: за това ли се харчат парите на данъкоплатците?

Карикатуристите издокараха министъра на правосъдието Хирш Балин в нацистка униформа и карикатурите им бяха безпощадни. Колумнисти, журналисти, водещи на шоу програми не пожалиха и управляващата Християндемократическа партия (CDA) и най-вече министъра на правосъдието, също неин член.

"Изпратете този министър у дома!” – категорични са мнозина, сред които и известният коментатор на сп. "Елсевир" Сип Виня.

Конфликтът между свободолюбивото холандско общество, отказващо всякакви компромиси със свободата на мнението, и Християндемократическата партия не е от вчера. След убийството на Тео ван Гог, Донер, предишният министър на правосъдието (от същата партия) опита да прокара закон, според който хората, които се отнасят непочтително към религията и вярващите, могат да бъдат съдени за това. Обществената реакция беше изключително остра, а министърът се сдоби с подигравателното прозвище Домер (по-глупав). Този опит още тогава предизвика разгорещена дискусия, че компромиси със свободата и с правото на мнение няма да бъдат правени.

Предложението бе отхвърлено с мнозинство от тогавашния парламент, а само няколко гласа не стигнаха, за да отхвърли още тогава и един закон от 30-те години, автор на който по ирония на съдбата се оказа дядото на същия Донер и според който подигравките с религията са подсъдни. Любопитно е, че този закон също е създаден като отговор на известна ситуация - подигравките с християнството на тогавашните комунисти (все още атеисти, за разлика от днешните набожни лицемери). Този закон не е бил прилаган никога от 1968 г. насам – след процеса срещу известния холандски писател Херард Реве, който в своите книги беше описал Господ като магаре, с когото искал да прави секс.

След блестящата защита в съда на самия Херард Реве, който се отказва от услугите на адвокат, този закон никога повече не е прилаган и парламентът се готви да го отмени. През 60-те и 70-те години вярващите католици и протестанти пък са принудени да свикнат с мисълта, че свободата на религията предполага също и свободата тя да бъде критикувана и дори осмивана, както това правеха в своите блестящи филми Монти Пайтън.

След т.нар. карикатурна война, обаче, дискусията дали границите на свободата не трябва да опират в бреговете на религията избухна с пълна сила. Управляващите християндемократи опитаха да наложат ограничения, но срещнаха твърдия отпор на обществото, което отказа да има привилегировани групи.

Откъде-накъде - попитаха правозащитници, журналисти и граждани, вярващите ще имат специални протекции в сравнение с другите? В отговор министър Хирш Балин заяви, че тогава законът би трябвало да се разшири за всички идеологии. Това му намерение стана известно от публикувано в Интернет писмо, което министърът се канел да изпрати до парламента.

"Това е смехотворно" – апострофиран бе министър Хирш Балин от мнозина - значи от утре няма да имаме право да осмиваме нацистите, комунистите, екофашистите и пр. безумци и фанатици. Министърът се заоправдава, че писмото все още не било добре обмислено.

"Хирш Балин е предприел кръстоносен поход срещу свободата!” – коментира гневно Сип Виня.

Общественото мнение е категорично - законът, който забранява дискриминация и сеене на омраза е достатъчно ясен и конкретен и е предостатъчен. Няма нужда от допълнително разширяване. На въпрос какво разрешава законът, лидерът на либералната партия (VVD) заяви,че законът дава голяма свобода и че не може да съдиш някого за обида на цели групи. За подстрекаване към омраза на религиозна или етническа основа – да, но има огромна разлика между двете. Формулировката "обидно” е доста обтекаема, ако я приложиш към цели групи или пък към обекти (например: знамена, книги, сгради, паметници и прочее по-малко или повече сакрализирани символи, защото неодушевени предмети няма как да бъдат обидени). Обидена може да бъде само конкретна личност и тя има възможност да се защити в съда.

Поучителното за нас от скандала покрай ареста на Нексхот е, че дори в една зряла демокрация, каквато е демокрацията в Холандия, е възможно понякога някои политици да направят опит да посегнат на свободата, но ето как едно истинско и силно гражданско общество брани своите ценности и не допуска компромиси по такива важни въпроси като правото на мнение.


http://www.mediapool.bg/show/?storyid=139329&srcpos=5&p=6 (http://www.mediapool.bg/show/?storyid=139329&srcpos=5&p=6)

Хехе, Мустафа и аз казвам евала.  ;D
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: mustafa_b on September 10, 2009, 23:05
Няма лошо. Според контекста е права. Сега, надявам се, разбираш защо браня своите ценности в моя си сайт.
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: PETER on September 10, 2009, 23:26
Сайта не е твой а публичен. Общ. Проумей го.

Ако аз браня своите си ценности в моята си държава, то ти няма да можеш да браниш своите ценности , и обратно.
За да можеш ще трябва да разделим държавата.

Най голямата ценност е всеки да може да брани своята си ценност без да се делим.
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Nazmi on September 11, 2009, 08:22
Внимание! Темата е за Дилмана а не за лични спорове!
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: shaban on September 11, 2009, 09:45
You are not allowed to view links. Register or Login

Най голямата ценност е всеки да може да брани своята си ценност без да се делим.
Най голямата ценност е всеки да уважава и брани и чуждите ценности,тогава темата за разделението е лишена от съдържание.
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: PETER on September 11, 2009, 15:46
Ако всеки уважава и брани чуждото дали изобщо има нещо свое?
Примерно на мен ценносттите на людоедството са ми чужди.
Трябва ли по твоята логика да ги уважавам и браня?  :)

Назми,
това не са лични, а принципни спорове.
Две противоположни тези, в които и Дилмана, със своята цитирана от мен статия, е взела позиция и страна.


"Да не се допускат  компромиси по такива важни въпроси като правото на мнение"

считам че е подходящо в темата за Дилмана да се защитава позицията на Дилмана.

Все пак собственика на "Гласа на помаците" решава. ;)
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: mustafa_b on September 11, 2009, 18:01
You are not allowed to view links. Register or Login
Все пак собственика на "Гласа на помаците" решава. ;)

Той го е решил, разгледай правилата.

Иначе по темата, аз твърдя, че Дилмана е права според контекста в статията. Това не означава, че е абсолютно права по отношение свободата на словото. В нашия сайт относно твоите писания, съм сигурен, че тя би заела малко по-различна позиция.
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Nazmi on September 11, 2009, 18:48
PETER, спокойно, не съм адвокат на Дилмана но имам уверението и, че като намери време ще изложи принципната си позиция относно много неща,колкото и да  не ти се нравят!
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Guderian on September 11, 2009, 18:54
Много се проточи това представяне пред медиите, бе..Какво става? По-добра международна обстановка ли чакате? Айде, че ми се гледа сеир..
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Shumarov on September 12, 2009, 19:02
Namiram neshto obshto mejdu tozi karikaturist, i Azize ot BG show spektyr.Znachi po mnenie na razbirachi na chalgata, Azize pee mnogo hubavo, no se napravil na obraten za da privleche vnimanieto na publikata v/u sebe si.I tozi karikaturist sigurno e dobyr v profesiqta si, no si izbira neshto, koeto znae, che shte skandalizira.I taka se zapochva shuma.Kato pozaglyhne shuma-idva aresta, i pak e na 1-va stranica.Siguren sym, che ako musulmanite ne mu otdelqt tolkova golqmo vnimanie, prosto shte se zabravi, kato sezonen hit ot Planeta TV.
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: mustafa_b on September 12, 2009, 19:13
Shumarov, нямаш представа колко си прав. Същото се отнася и за неудачника Салман Рушди, който написа един безвкусен роман за да дразни мюсюлманите, никой не му обърна внимание, но глупавата фетва на Хомейни превърна Рушди едва ли не в мъченик за "свободата на словото".
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Shumarov on September 12, 2009, 19:25
Tova e prichinata da ne gledam TV, Mustafa.V nachaloto na prebivavaneto mi tuka gledah TV za da naucha ezika.No kogato go nauchih, i se usetih, che sym dopusnal da mi povliqe na mirogleda.Vsichki prisystvashti vyv foruma sme jertvi v nqkakva stepen na tazi mashina za promivane na mozyci-TV.Neshtata se podnasqt unilateralno, i tendenciozno.Sled atentatite v USA beshe neshto koshmarno da se gleda TV.Vsichki bylvaha pomiq po adres na musulmanite.Togava si nalojih zabrana, i sprqh da gledam TV.Ako neshto me interesuva-tyrsq info v neta.Razbira se infoto ne go cherpq ot iztochnici, kato PETER, i SELCHA. :) Po moralno -higienni syopbrajeniq :D
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: PETER on September 12, 2009, 19:29
Shumarov, ти от де си че е трябвало да "научиш езика"?
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Shumarov on September 12, 2009, 19:32
Iskash li da vlezem v website za zapoznanstva, PETER?I tam da se zapoznaem-tova e forum, i temata e za shumnite, i skandalni draskachi.Inache sym pomak ot Bg.
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: PETER on September 12, 2009, 20:08
Ясно. Може да изтриеш моя въпрос и твоя отговор, ако желаеш.
Останах с впечетление че си учил български по TV-то.

За запознанство прати координати на лично съобщение.
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Shumarov on September 12, 2009, 20:14
Nqma da triq nishto, PETER.Ima mnogo neshta v minaloto mi s, koito ne se gordeq, no ne gi triq, zashtoto sa chast ot mene.Az jiveq v mir sys dobrodetelite, i nedostatycite si.Kogato obache zasegna nqkogo, ili sgresha-podnasqm izvinenq.Kato Gentleman, ili kato visokoplaninski Gentleman s 5 bukvi :D A ezika za, koito pisah e Español, ili kakto tuka mu vikat Castellano.
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Shumarov on September 12, 2009, 21:45
You are not allowed to view links. Register or Login

За запознанство прати координати на лично съобщение.

Ne stradash ot izlishna skromnost, PETER! Kak ti hrumna, che moje da iskam da se zapoznaq s tebe?
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Shumarov on October 18, 2009, 21:19
Ето нещо, което ме впечатли от блога на Даниела Горчева! Намирам я за персона с изискан вкус и много добре стояща ценностна система! :)

http://dilmana.web-log.nl/ (http://dilmana.web-log.nl/)


Къде сте, господа патриоти?
Чета сутринта тази статия на Едвин Сугарев

http://www.svobodata.com/page.php?pid=1582&rid=29&archive= (http://www.svobodata.com/page.php?pid=1582&rid=29&archive=)


и си мисля, че цялата тази ченгесарийница е толкова възмутителна, че просто да онемее човек.

Но по-лошото е, че е онемяло цялото общество и се държи като в оня виц, в който лекарят объркал рецептата и вместо лекарство против разстройство предписал на пациента си таблетки за успокояване. И като му се обадил да се извини за сгрешената рецепта, пациентът отговорил: „А, нищо, докторе! Аз съм ОК! До ушите съм в л....а, но хич не ми пука!”

Ето така и българинът – патриот много се разстрои, че на някаква арт инсталация картата на „майка България” била изобразена под формата на клозет, но ХИЧ, ама хич не му пука, че сме накиснати до ушите във фекалните води на ДС.

Къде сте, господа патриоти? Хайде, вложете си енергията в нещо смислено. Извадете юнашките си словесни „сабли” срещу такива като Алексей Петров, срещу Румен Петков, срещу Гоце пък ги посечете с думи гневни. Направете стохиляден митинг: „Не щем престъпниците в парламента, в службите и в изпълнителната или съдебната власт на майка България.”

Хайде, пък там да ви видим колко сте юнаци и бабаити?

Ама де го Расате? Де ги тия всичките тия смели атакаджии, расатаджии и прочее патриотари и националисти?

А докато пишман – патриотите се зъбят на хората на изкуството, на научните работници или на тези с по-тъмен цвят на кожата (какви естети, мили Боже, какви юнаци, какви хубавци), в това време щатните сътрудници на доказано престъпната организация ДС вече 20 години по-късно продължават да бълват помията си върху цяла България и на всичко отгоре искат да им ръкопляскаме, когато техният Гоце им закача поредния орден „Стара планина”. Каква смрад!


За шофьора-мароканец, пловдивския кмет и провинциалността

Даниела Горчева

http://frognews.bg/news_15976/Za_shofjora-marokanets_plovdivskiia_kmet_i_provintsialnostta/ (http://frognews.bg/news_15976/Za_shofjora-marokanets_plovdivskiia_kmet_i_provintsialnostta/)



     Бъбрим с момичето на рецепцията, когато таксито пристига, качвам се и потегляме.

- На сауна ли си била ? - пита ме шофьорът.

Поглеждам с изненада към него, защото не е прието да се проявява любопитство от личен характер към клиент. Човекът зад волана обаче очевидно не е холандец и бърка кода на поведение, пренасяйки своята култура. Отговарям вежливо, но дистанцирано.

- Хе, хе - засмива се шофьорът, който явно не е разчел сигнала в интонацията ми и продължава да фамилиарничи: - те тук... жени, мъже всички заедно ходят на сауна.

- Така е. – потвърждавам. - Е, и?

Моята реакция малко го обърква и той изтриса:

- Абе то тия тука не са мъже!

Напушва ме смях и дяволът в мен се събужда.

- Така ли? - питам невинно. – Сигурно имате богат личен опит с тукашните мъже?

- Кой, аз ли?!? – шофьорът се облещва насреща ми и почти се задавя от възмущение.

- Или може би съпругата ви? -  продължавам аз да питам все така невинно.

Той за малко не изпуска волана от изненада, но още преди да е успял да каже нещо, аз продължавам:

- Е, добре, а откъде тогава сте толкова убеден, че „тукашните не са мъже”?

Моят спътник най-после загрява накъде бия и се разсмива – смутено, но и с облекчение. Засмивам се и аз.

- Откъде сте? – питам.

- От Мароко –  казва ми човекът. Говори добре холандски и споделя, че в Холандия печели добре, но не може да свикне с климата и с някои разлики в културата. Кимвам с разбиране.

- Аз съм от България – казвам му. – Знаете ли, тези приказки, че западняците не са мъже, а нашите са все големи бабаити и любовници ги слушам и у нас.

Мароканският ми спътник се усмихва широко.

- Според вас  - продължавам аз темата -  откъде всъщност идват всичките тия митове за голямата мъжественост на балканците и на арабите или съответно за най-красивите жени (разбира се, бързам да му обясня, че българките са най-красиви, да не започне да спори сега, че от мароканките по-хубави няма)?

- Откъде? – пита моят спътник заинтригувано.

- Според мен от комплексарщина и от простотия – отговарям откровено. – Като няма с какво лично да се похвали човек, остават му хвалбите за големите фалоси на мъжете от великото племе, от което и той произхожда, славното минало на дедите му, красивата местна природа и най-красивите (има си хас!) жени. Тия от другите племена не обитават красиви места, а жените им са грозни, естествено.   

Мароканецът ме слуша и се смее на глас. Накрая внезапно признава:

- Абе така е. Все гледаме с нещо да се изтъкнем и като няма с какво друго...  дай да се изкараме големи мъже.


  *

     Сетих се за тази весела случка като прочетох изказването на пловдивския кмет Атанасов: „Няма да посрещам Давид Черни с хляб и сол, но ще му зачисля екскурзовод, за да види със собствените си очи нашите старини, култура и традиции.”

    Ха, така мисля си, ашколсун! Задължително да му се „зачисли” (каква дума само!) един опитен екскурзовод на този Черни, който направо е причернял пред очите на нашенските патриоти! Защото ето какви бели стават като се шматкат чуждите туристи без балкантуристки надзор из китната ни Родина и вземат, та попаднат вместо на „старини, култура и традиции” на ...хм... не дотам старинни клозети- клекала. И ето от такова безнадзорно шляене навремето, когато Давид Черни още не е бил известен художник, а само един неориентиран младеж с раница на гърба, обикалящ соцлагера, вкл. и България с нейната ухайна Розова долина и впечатляващи обществени тоалетни, сега я докарахме до дипломатически скандал.

И да оставим дипломатическия скандал, ами на някои свръхчувствителни бранители на честта на „майка България”, току-виж вземе, та им пресипне гласа от кряскане. И после кой ще плаши гаргите на анти-българската пропаганда?


*

Ще рече някой: добре, де, но какво общо има между шофьора - мароканец в Холандия и пловдивския кмет Славчо Атанасов? Е, няма много общо освен в комичното предъвкване на глуповати клишета и парадирането с някакви съмнителни „национални” гордости. Но мароканецът поне имаше чувство за хумор и бе достатъчно интелигентен да прецени комизма на ситуацията, в която сам се постави. Пък и доблест да си го признае.


*

Между другото, в конкретния случай част от възмущението и патоса на родните патриоти е предизвикан от това, че явно не са внимавали много в часовете по български език и са пропуснали урока за относителните прилагателни. А те могат да означават не само принадлежност, но и произход на предмета. В случая „турска тоалетна” не означава принадлежаща на Турция тоалетна, а предмет (вид тоалетна), произхождащ от Турция. Всъщност, ако някой трябваше да се обижда, то това бяха комшиите. Обаче техните политици може да са всякакви, само не и толкова отчайващо провинциални като нашите. А и не им е изпила чавка акъла да стават за смях, размахвайки показалец на хората на изкуството.

  Така че не Давид Черни ни орезили, а нашенските пишман политици, които вдигнаха патардия и по стар тоталитарен навик взеха да учат творците кое е правилното изкуство. Именно тяхната реакция, а не творбата на Черни ни направи за смях. Коментарът в холандските вестници, например, беше че на българските политици взела да им излиза пара от ноздрите и ушите.

   Но ако нашите патриотчета са изтървали уроците по граматика, то видно е, че за сметка това всички клишета от скалъпените ни по съветски образец соц-учебници по история са им заседнали здраво в главите. Затова и сега, колчем чуят прилагателното „турски/турска/турско”, очите им се наливат с кръв и започват да махат въображаемите си боздугани, виждайки се като същи кралимарковци, които ще скъсат синджирите на поробената „майка България”. И няма кой да им каже на клетите, че „майка България” поне от 130 години не е част от „турската” империя, която дори не е турска, а Османска.

  Виж, синджирите на правешкия манталитет, завещан ни от еничарите на съветската империя, още дрънчат в изказвания като това на пловдивския кмет, който си позволява да говори от името на всички българи и по стар навик решил... да филтрира изкуството в общинските галерии.

   Но това го помним. Нали заради такива славчоатанасовци и поетът Коста Павлов бе натикан в „утробата на кита’ за няколко десетилетия, понеже бил „гърмяща змия” за родния соц-реализъм, докато антондончевци гордо вееха знамето на „българщината”.

      Затова нека да поздравим славчоатанасовците с откъс от стихотворението „Защо!” на Коста Павлов, което има следното посвещение: „На  всички, които  хиляди  пъти са  ме  разстрелвали с  полицейското : "ЗАЩО ?", посвещавам  тази  проста и ясна  историйка. С отвращение :  Авторът”


...

Питаме "защо" и "как така"!


Ще ви кажа:
ако някой я попита -
"Как така?",
рибата отвръща
все това:
"Искам
сламена шапка
с козирка!"



А трагикомичният хор на славчоатанасовците изпълнява следния рефрен в поемата:


Нищо не разбираме! Ни текста,
                                           ни подтекста...



Ясно е, че не разбирате ни текста, ни подтекста, но що ви трябваше с изкуство да се захващате. Всичкото Мара втасала...


Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Dilmana on October 25, 2009, 02:20
Здравейте,
отдавна не съм надничала тук, много работа ми се струпа и моля да ме извините, но по всяка вероятност така ще е до края на годината.  Благодаря за добрите думи, дано да съм ги заслужила. Чак ми става притеснено от толкова похвали, честно казано.
 Искам да публикувам две-три неща тази вечер.
Първото е едно писмо, което писах до Назми и което той предложи да публикувам на сайта.
Другото е по старата тема за нашия "приятел":) Божидар Димитров  - всъщност това е редакционната статия от септемврийския брой на Диалог, но я няма никъде в интернет, защото не съм я публикувала дори в моя блог (така че тук ще й е сефтето:)).
И третото е една покана до всички, които евентуално биха могли да дойдат на 10-ти ноември в Амстердам, защото организирам едно събитие по повод 20-годишнината от рухването на комунизма.
Поздрави на всички ви!
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Dilmana on October 25, 2009, 02:31
Здравей, Назми!
Не съм забравила, че обещах евентуално да говорим за представяне на сайтa пред някои медии. Мога да помогна за това, но сега си мисля, че това ще ви нанесе вреда, а не полза.
Първо, защото българското общество все още не е узряло за спокойна дискусия и за това има няколко причини:
-   голяма част от българските граждани (имам предвид всички, а не само етническите българи) продължават да живеят провинциално (тоест изолирано, без да се интересуват особено и без да знаят нищо за останалите райони, за хората, живеещи там; илюзия е, че сме много "отворени", в повечето случаи изобщо не се познаваме, не знаем нищо един за друг).
-   Като следствие от тази изолираност и незаинтересованост продължаваме да разсъждаваме провинциално, ограничено и да си служим с клишетата, циментирани в главите по време на половинвековния демагогски и насилнически комунистически режим.
Второ, за зло или за добро, но в момента активната част на българското общество са националистите, а  част от тях (не всички, разбира се!) поради невежество и разочарование са на път да се превърнат в неонацисти. И аз не съм сигурна, че имате полза тук да нахлуят пълчища агресивни, полуграмотни неонацистчета.
Трето, самите вие сте в процес на търсене на себе си, а и все още дискутирате по много теми, вкл. какво е допустимо и какво не за участниците във вашия форум.
Виждам, че самите вие не сте постигнали консенсус и е по-добре да си избистрите позицията преди в сайта да нахлуят много нови участници, защото тогава положението ще стане неудържимо.
Още повече, че колкото и доброжелателно да представят колегите вашия сайт, реакцията ще варира от незаинтересованост до агресивност поради това, че обществото у нас все още не е узряло за спокойна дискусия за произхода и идентичността на помаците, например.
Лично аз смятам, че преди да търсите популярност, трябва да си изясните няколко неща; например, каква е целта на този сайт?
Аз бих предложила няколко цели:
1. спокойна (трудно се постига при днешната незрялост на цялото ни общество) дискусия за произхода на помаците, отворена за най- различни мнения, но задължително със спокоен тон и без агресивни изказвания и нападки към участниците с различно мнение.
2. Събиране и публикуване на сайта на исторически свидетелства (разкази и спомени на очевидци, документи, снимки) за минали събития, особено за насилствените преименувания на помаците, забраните да се носят традиционни облекла и пр. елементи от асимилационната политика на държавата, провеждана през годините.
3. Събиране и публикуване на сайта на етнографски и езиковедски изследвания (диалектни особености, традиции, обичаи, празници, религия  и т.н.), спомени на старите хора за "едно време"

4. Известна политическа активност - например, реакция на участниците в сайта (или на част от тях), когато има изнесени в медиите неверни и клеветнически твърдения за някои общности, които вие познавате. Може да публикувате опровержение или допълнителна информация, която да хвърля светлина върху случая – тоест може да направите така, че в българските медии да се чуе и другата страна. Може да правите интервюта с хора от помашките райони. Също така може да каните политици на онлайн разговори, да  им задавате въпроси. Може да пишете и изпращате съвместни подписки, декларации и предложения. Разбира се, в началото ще е несръчно, но постепенно ще натрупате опит.
Аз мога да ви помагам със съвети, с редакция на ваши отворени писма или декларации и в контактите ви с българските медии.
Мисля че е по-добре вместо да ограничавате разговорите и споровете на политически теми ( всъщност всичко е политика и всичко е резултат от определена политика или липса на такава), да се възползвате от демокрацията и да участвате активно в нея, защитавайки своите интереси. Постепенно ще натрупате опит и най-важното: демократична култура.
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Dilmana on October 25, 2009, 02:40
Без портфейл, но с любов...

    България  е толкова демократична страна, че всеки може да стане депутат, министър, президент или министър – председател. Нищо не е изключено, дори няма да създадете прецедент. Може да станете депутат ако сте кръшна манекенка, голям цирков артист, прочут скулптор, който с един удар дооформя полицейски носове или поне ако речникът ви е изпъстрен със следната казармена терминология: „Ще има стани, легни!”.
  Особено големи шансове имате да станете министър на образованието, ако пишете с правописни грешки, а ако умеете четливо и красиво да изписвате „Збогом”, Министерството на културата не ви мърда. Може да станете и президент, ако сте подкрепяли престъпни режими и сте другарували с диктатори, а ако имате таен псевдоним (например „Гоце”), обичате да ходите на лов, да убивате защитени животни или да се разхождате има-няма защо с 50 души антураж до Латинска Америка, Азия и Африка (за предпочитане в страни, където никога не са чували що е демокрация) - е, тогава може да изкарате и два мандата.
   Може да сте начело на България независимо дали сте родом от село Правец и се родеете с Бай Ганьо или пък сте царски син и дори цар. Може да станете премиер даже ако сте телохранител на двамата и ако сте влезли в изпълнителната власт с изказването, че не си знаете броя на джиповете.
  Може да станете министър на вътрешните работи, ако така сте се вживели в преследването на организираната престъпност, че обядвате и вечеряте с „оперативно интересни лица” и развеселявате журналистите с блестящи духовитости от сорта на: ”Куйович, Муйович, Уйович и всеки, който завършва на тази сакрална сричка”.
   Най-после може да станете министър, ако сте работили под три псевдонима за престъпна организация, ако сте бил съучастник в особено тежки престъпления, каквото е кражбата на старинен ръкопис от манастир (за предпочитане ръкописът да е „История славянобългарская”, а манастирът да е български, но да се намира в Атон, за да може патриотично да твърдите, че сте го взели от „гърците”) и ако основното ви забавление е да предизвиквате скандали било като разказвате пред медиите какви са сексуалните ви подвизи и предпочитания, било като наричате съседна нам държава „сестричка”, която е пораснала и е станала „К”.
  Но най-хубавото на българската демокрация е, че ако сте българин, който не желае всички гореизброени да са му било народни представители, било министри, президенти и премиери и си вземете куфара и запрашите немил и недраг в пуста чужбина, то българската демокрация ще ви настигне, където и да сте.
Защото ако сте българин в чужбина, родната демокрация може да ви лиши от право на глас, но великодушно ще ви отпусне цял министър, па макар и без портфейл. Но успокойте се: без портфейл не значи, че министърът няма да получава заплата, за да бди над вас – българите в чужбина.
Е, засега без портфейл, ама знае ли човек, току-виж възродили и онази служба, на която въпросният министър е служил с цели три псевдонима. И тогава и портфейл ще има и то какъв! Щото все някой трябва да държи под око вражеската, пардон, българската емиграция и да я възпитава в патриотичен дух.
                                                                               Даниела Горчева, ©2009


Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Dilmana on October 25, 2009, 02:52
Скъпи приятели,

На 10 ноември 1989 – точно преди 20 години, един ден след рухването на Берлинската стена, започнаха демократичните промени и в България.
Може би започнаха малко с ляв крак, може би си мислим, че не се е променило кой знае какво, но не трябва да забравяме, че ако днес сме тук, в  Холандия, това е част от онова право на избор и от онази свобода, която близо 5 десетилетия бе отказвана на родителите ни и на техните родители...

Така че време  е за купон, но и за размисъл.
„Утре започва от днес” се казваше в една известна песен на „Диана експрес”...

Затова заповядайте на дискусия за европейското бъдеще на България с участието на големия холандски политик Фриц Болкестейн и на поета и публициста Едвин Сугарев (и двамата нямат нужда от представяне)  
и на купон с Васко Кръпката, който ще ни върне в атмосферата от началото на 90-те години с песните, които така ентусиазирано пеехме по митинги и площади.

Къде: В новия модерен театър на Амстердамската библиотека - Theater van ‘t Woord (на последния етаж на библиотеката).

Адрес: Openbare Bibliotheek Amsterdam
          Oosterdokskade  143
          1011 DL Amsterdam

 Кога: На 10 ноември (вторник) от 19 ч.


Вие и вашите близки и приятели сте добре дошли!


ВАЖНО:
Входът е свободен, но моля резервирайте на следния имейл, посочвайки с колко души ще дойдете: Europa@oba.nl


В програмата:
19.00 ч                 Откриване с концерт на Ани Аврамова, пиано
                                                             и Мичо Димитров, цигулка


19.30 ч                  Документален филм за България 1989-1990


20.00 ч                  Дискусия с участието на Фриц Болкестейн и Едвин Сугарев.
                                Превод: Дани Хелен. Модератор: Яша Ланге.

21.00 ч                   Концерт на Васко Кръпката (и коктейл)  
                                  
22.00 ч                    Закриване

Събитието е организирано от Централната библиотека в Амстердам, програма Europe Direct и списание „Диалог” и се осъществява с подкрепата на Българското посолство в Кралство Нидерландия.



Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Nazmi on October 25, 2009, 03:04
   Дилмана,искам най-сърдечно да ти благодаря, че със съветите ти искрено помагаш на сайта в частност на нашите съфорумници тук. Предложенията ти са основателни и верни относно представянето на сайта ни www.pomak.eu (http://www.pomak.eu) в медийното пространство! На този етап и аз считам ефекта  ще донесе повече негативизъм отколкото полза! Да,има една борба за изясняване позицията ни накъде вървим.Считам това за нормално,все пак сайта ни набира скорост и се очаква повече от нас,изискванията са по големи.В тази насока ще се определи и поведението ни в обществото.Изключително съм очарован от гражданската ти позиция на журналист.Самия факт,че организираш на 10 ноември в Амстердам 20 години от падането на комунизма говори много за доблестната ти позиция.Не сме забравили колко мъка и жертви,смяна на имената ни на помаци и турци,както и стотици хиляди невинни българи изгниха по затворите в Белене...! В днешно време обществото ни и най-вече тук в сайта ценим това,ценим хората като теб,отворени сме към света! П.С.:- И една молба Дилмана,поканила си известни личности в организираната среща в Холандия заедно с изданието от теб  "Диалог"  ,което се радва на хиляди по света.Молбата ми е ако няма наш представител на сайта то поне да се заснеме документирани факти от събитието и да бъде споделено тук,ще е в полза за сайта.Много от нашите членове на сайта или техните родители и близки имат какво да разкажат от пост- комунистическия период!
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Dilmana on October 25, 2009, 03:48
Здравей, Назми, надявам се да има и представители на сайта, за да разкажат своите впечатления от вечерта в Амстердам. Аз също ще напиша и ще публикувам и при вас, разбира се. И включително и снимки. Но понеже още на другия ден ще пътувам и ще съм цяла седмица на път, не мога да обещая,че ще стане преди края на ноември. Ще помоля за търпение.:)
Иначе ви препоръчвам да следите и сайта на Едвин Сугарев: Свободата
http://www.svobodata.com/ (http://www.svobodata.com/)
 Ето, например една негова статия  - "Някой си играе с огъня", в която разказва свои впечатления за насилието над помаците и протестира срещу поредните изстъпления срещу хората от Рибново:
http://www.svobodata.com/page.php?pid=369&rid= (http://www.svobodata.com/page.php?pid=369&rid=)
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Nazmi on October 25, 2009, 03:25
 
You are not allowed to view links. Register or Login
Здравей, Назми, надявам се да има и представители на сайта, за да разкажат своите впечатления от вечерта в Амстердам. Аз също ще напиша и ще публикувам и при вас, разбира се. И включително и снимки. Но понеже още на другия ден ще пътувам и ще съм цяла седмица на път, не мога да обещая,че ще стане преди края на ноември. Ще помоля за търпение.:)
Иначе ви препоръчвам да следите и сайта на Едвин Сугарев: Свободата
http://www.svobodata.com/ (http://www.svobodata.com/)
 Ето, например една негова статия  - "Някой си играе с огъня", в която разказва свои впечатления за насилието над помаците и протестира срещу поредните изстъпления срещу хората от Рибново:
http://www.svobodata.com/page.php?pid=369&rid= (http://www.svobodata.com/page.php?pid=369&rid=)[/color]
  Наистина си струва да се прочете по горе за статията и поредните изстъпления и гаври с хората от с.Рибново,нека да дадем гласност за това!!!
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Shumarov on October 25, 2009, 10:55
You are not allowed to view links. Register or Login
1. спокойна (трудно се постига при днешната незрялост на цялото ни общество) дискусия за произхода на помаците, отворена за най- различни мнения, но задължително със спокоен тон и без агресивни изказвания и нападки към участниците с различно мнение.
2. Събиране и публикуване на сайта на исторически свидетелства (разкази и спомени на очевидци, документи, снимки) за минали събития, особено за насилствените преименувания на помаците, забраните да се носят традиционни облекла и пр. елементи от асимилационната политика на държавата, провеждана през годините.
3. Събиране и публикуване на сайта на етнографски и езиковедски изследвания (диалектни особености, традиции, обичаи, празници, религия  и т.н.), спомени на старите хора за "едно време"

4. Известна политическа активност - например, реакция на участниците в сайта (или на част от тях), когато има изнесени в медиите неверни и клеветнически твърдения за някои общности, които вие познавате. Може да публикувате опровержение или допълнителна информация, която да хвърля светлина върху случая – тоест може да направите така, че в българските медии да се чуе и другата страна. Може да правите интервюта с хора от помашките райони. Също така може да каните политици на онлайн разговори, да  им задавате въпроси. Може да пишете и изпращате съвместни подписки, декларации и предложения. Разбира се, в началото ще е несръчно, но постепенно ще натрупате опит.
Аз мога да ви помагам със съвети, с редакция на ваши отворени писма или декларации и в контактите ви с българските медии.
Мисля че е по-добре вместо да ограничавате разговорите и споровете на политически теми ( всъщност всичко е политика и всичко е резултат от определена политика или липса на такава), да се възползвате от демокрацията и да участвате активно в нея, защитавайки своите интереси. Постепенно ще натрупате опит и най-важното: демократична култура.


Съгласен съм, че трудно се постига спокойна дискусия.В голяма част от нас помаците е жив спомена от кошмара на преименуванията.И когато някой инакомислещ се изтипоса с дълго, като чаршаф прекопирано "различно мнение" за нас помаците, обикновенно реакциите ни са бурни и неадекватни. :) Смятам, че ако ти Дилмана се ангажираш с модераторски функции в такива теми, може да се получи спокойна дискусия защото ми прави впечатление,че ти си  почтенна и безпристрастна личност.

Събиранията на свидетелски показания много често се приемат от някои посетители на форума, като неавтентични и лишени от историческа стойност.Оказва се, че това, което моите покойни баби и дядовци са ми разказвали за миналото не е вярно. :)

Идеята да се поканят политици за онлайн разговори е добра.Нека ръководството на сайта да предприеме действия за това! Аз лично ти благодаря за изразената готовност за помощ, Дилмана.Управлението на сайта трябва да си даде сметка, че твоята готовност за помощ е златен шанс за нас помаците да бъдем представени пред българските медии, а зщо не и пред чуждестранни!?
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Dilmana on October 25, 2009, 12:38
Драги Shumarov, така  е - знам,че много сте изстрадали и че кошмарът от насилията над вас е още жив. Но не забравяйте, че останалите не го знаят, оттам идва това напрежение, те отказват да повярват, защото това беше крито от обществото. Не се сърдете на тези, които не знаят и които се държат неадекватно, вкл. агресивно. Те самите се страхуват, тях ги плашат с вас, с исляма и с всякакви измислени чудовища от тъмната стая.
Запалете лампата, нека да ви опознаят и да разберат че това, което има значение не е етническата, религиозната или партийната принадлежност, а човещината и почтеността.
 Вие като препатили и изстрадали хора сте по-мъдри и вашата задача е не да воювате с агресивните и предубедените, а да разкажете човешката страна на нещата, за да успеят тези, които не знаят да почувстват вашата болка, да разберат защо и досега се страхувате колчем се изправи един такъв "юначага" като Яне Янев (спирам дотук, защото като спомена това именце и се изпълвам с омерзение). Ако презрението ми можеше да вкаменява - и този негодник, и онези качулати дансаджии начело с тогавашния си шеф Петко Сертов щяха да са бетонирани. :)
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Gelina on October 25, 2009, 12:41
Мдаааа, не споменавайте това име,че имам алергия! :D
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: dim56 on October 25, 2009, 12:59
Благодаря за участието на Даниела Горчева във нашия форум!
Прочетох и чета доста нейни материали както тук, така и във нейния блог. Не твърдя, че съм на 100% съгласен с нейните виждания по някои вътрешнополитически теми. Но уважавам нейната последователност и убеденост в отстояването на собствена позиция.
Поздравявам я за нейната непредубеденост към нас и желанието й да помага за развитието на сайта. Съгласен съм с нейните препоръки в писмото до Назми. Пък относно мястото на политиката в сайта, нека да реши ръководството. Аз нямам нищо против политическите дискусии, против съм откровената в стил "предизборна" политическа пропаганда тук. Но това си е мое мнение.
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Dilmana on October 25, 2009, 13:02
Здравейте, Gelina !
Следващия път, когато има атаки срещу хората от Рибново или от други места, може би ще е добре сайтът ви да излиза с една декларация: например, да опровергава клеветите и да разказва какви са фактите. Аз мога да ви помогна с оформянето и редакцията на текста. Но вие имате връзка с хората от тези места и може да разкажете каква е истината. Журналистите понякога се оставят да бъдат подведени, защото не винаги имат възможност, а и много не си дават труда да отидат на място и да проверят каква  е другата гледна точка, какви са фактите и само преповтарят лъжите на яне-яневци - които на всичкото отгоре са и полуграмотни.
И моля наистина събирайте разказите на вашите по-възрастни съселяни, хората не са вечни, отиват си, а с тях си отива и част от историята.
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Dilmana on October 25, 2009, 13:24
Здравейте, dim56 , благодаря за добрите думи. То не и е нужно да сме съгласни с всичко, иначе ще е скучно и няма да се развиваме. :)
За политиката сте прав, че често се превръща в политиканстване или партийна пропаганда, но то с всичко е така. Трудно е да се уцели мярката.:)
Хубав ден на всички и изчезвам,че ще закъснея с другите неща. Бъдете здрави!
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Nazmi on October 25, 2009, 13:28
 Даниела Горчева- е една от рядко срещаните журналисти обективни в днешно време. Дилмана досега се е доказала с безпристрастноста и обективност на инфо проверено,ето защо е тук сред нас.
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Shumarov on October 25, 2009, 14:09
You are not allowed to view links. Register or Login
Без портфейл, но с любов...

  
  Но най-хубавото на българската демокрация е, че ако сте българин, който не желае всички гореизброени да са му било народни представители, било министри, президенти и премиери и си вземете куфара и запрашите немил и недраг в пуста чужбина, то българската демокрация ще ви настигне, където и да сте.
Защото ако сте българин в чужбина, родната демокрация може да ви лиши от право на глас, но великодушно ще ви отпусне цял министър, па макар и без портфейл. Но успокойте се: без портфейл не значи, че министърът няма да получава заплата, за да бди над вас – българите в чужбина.
Е, засега без портфейл, ама знае ли човек, току-виж възродили и онази служба, на която въпросният министър е служил с цели три псевдонима. И тогава и портфейл ще има и то какъв! Щото все някой трябва да държи под око вражеската, пардон, българската емиграция и да я възпитава в патриотичен дух.
                                                                               Даниела Горчева, ©2009




Аз се възползвах само от свободата, която ни даде демокрацията да емигрираме по свободния свят.Бях немил, недраг в началото и с времето може да се каже, че се поустроих.През всичките тези години мои познати от тука и от България са ме съветвали да поискам тукашно гражданство.Бедата(или хубавото) е, че за тези години на пребиваване тука аз промених мирогледа си и намирам гражданството за глупава географска подробност.Тоест, ако стана испански гражданин аз няма да се променя-оставам си същия.И не намирам за необходимо да го правя.Тези назначения на доносници на доказано престъпната държавна сигурност обаче започват да ме тревожат.Не зная какви са мотивите на Юнак Бойко да го назначи, но си мяса на предишната грижа за вражеската емиграция.Не коментирам падението на бившия агент до нивото на обикновен крадец.Факта, че е бил избран от хората говори много лошо за умствения ни капацитет и за критериите ни за почтенност.Разбира се през 20-те години свобода, "освободените" медии даваха великодушен прием на хора, като агента с хански имена. И ги направиха герои за сметка на сериозни и почтени личности.Все още не съм усетил "грижата" на министерството, което отговаря за емигрантите, но ако го усетя,.....нищо чудно да стана помашки испанец, или испански помак :)
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Nazmi on October 31, 2009, 13:26
“Morgen begint vandaag” Bulgaarse avond met muziek, film en debat
Europe Direct Amsterdam - 30 oktober 2009  INGEZONDEN Op 10 november 1989, 20 jaar geleden, begon voor Bulgarije een nieuw tijdperk. Na de val van de Berlijnse muur werd al één dag later het ”IJzeren Gordijn” voor Bulgarije geopend. Het lied “Morgen begint vandaag” was toen overal op straat te horen. Deze gebeurtenissen zijn van groot belang geweest voor de ontwikkeling van Europa. Reden voor Europe Direct Amsterdam om samen met Dialoog; tijdschrift voor de Bulgaren in Nederland, en met steun van de Bulgaarse Ambassade, aandacht te besteden aan dit historisch moment.
De populaire Bulgaarse blues- en rockzanger Vasco Krapatka In het Theater van het Woord, de grote zaal van de Centrale Bibliotheek aan het ODE staat Bulgarije deze avond in het middelpunt.
Met muziek, een documentaire en debat wordt gevierd dat 20 jaar geleden het IJzeren gordijn is gevallen voor de Bulgaren.
Het programma begint met een klassiek concert door Ani Avramova op piano en Micho Dimitrov op viool, gevolgd door een documentaire over het Bulgarije van 1989.

Frits Bolkestein en Edvin Sugarev gaan in debat over het politieke verleden van Bulgarije
Frits Bolkestein is natuurlijk van grote betekenis voor de Nederlandse politiek geweest, was daarna Europees Commissaris en heeft o.a. het boek “Onverwerkt verleden” geschreven over het onverwerkte communistische verleden.
Edvin Sugarev is een Bulgaars poet en publicist. Hij was voormalige ambassadeur van Bulgarije in India en Mongolië. Ook was hij lid van het Bulgaarse Parlement en vicepresident van SDS (Unie van Democratische Krachten).

De populaire Bulgaarse blues- en rockzanger Vasko Krapkata zal de avond besluiten in het restaurant La Place met liederen uit de tijd van de "Blauwe" demonstatie in Sofia.
Vasil Georgiev, ook bekend als Vasko Krapkata, vormde met zijn "Poduene Blues Band" de eerste erkende bluesband van Bulgarije.
De toegang is gratis: reserveren via de website van de Openbare Bibliotheek Amsterdam http://www.oba.nl (http://www.oba.nl)
Uitgebreid programma met muziek, korte film en een discussie over de politieke ontwikkelingen.
Programma:
19.00 uur Opening
Klassiek concert Ani Avramova, piano en Micho Dimitrov, viool
19.30 uur Documentaire film Bulgarije: “Leto gospodne 1990” (Year 1990)
Regie: Iglika Triffonova
20.00 uur Discussie onder leiding van journalist Yasha Lange,
met als deelnemers o.a. Frits Bolkestein en Edvin Sugarev
21.00 uur Muziekuitvoering van Vasko Krapkata/Vasko the Patch in restaurant La Place.

Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Shumarov on October 31, 2009, 17:52
Не разбирам и дума от написаното на неразбираем за мене език, но предполагам, че се отнася до предстоящото празненство на 20-годишния юбилей от края на най-черната дикатура в България! Опитах се да си планирам нещата така, щото да мога да ида до Амстердам, но не успях!С голямо огорчение ще пропусна този юбилей!Ако някой от посетителите на сайта отиде-нека да направи снимки и да ги публикува.Или самата Даниела Горчева нека да ни зарадва с материал от събитието!
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Nazmi on October 31, 2009, 19:18
You are not allowed to view links. Register or Login
Не разбирам и дума от написаното на неразбираем за мене език, но предполагам, че се отнася до предстоящото празненство на 20-годишния юбилей от края на най-черната дикатура в България! Опитах се да си планирам нещата така, щото да мога да ида до Амстердам, но не успях!С голямо огорчение ще пропусна този юбилей!Ако някой от посетителите на сайта отиде-нека да направи снимки и да ги публикува.Или самата Даниела Горчева нека да ни зарадва с материал от събитието!
Шумаров прав си,да това е програмата,която Даниела Горчева публикува тук в итговор 171 по надолу.Сорри,това е публикация за даденото събитие отразено в холандски вестник.Дилмана покани сайта ни,ще е хубаво да има някой,иначе обеща снимки и подробен репортаж в края на ноември! Събитието е 10 ноември-вторник 19 часа.Амстердам
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Dilmana on November 04, 2009, 11:09
 Здравейте всички и нека денят ви да е хубав.
Влизам по молба на Назми и съвсем набързо, защото ме притиска времето.
 Ето отново информация за събитието в Амстердам, с някои допълнителни подробности. Филмът, който ще гледаме е на Иглика Трифонова и се казва "Лето господне 1990".
Иглика Трифонова е автор на много документални и на два игрални филма: "Писмо до Америка" и "Разследване". Тя е известно име в Холандия, филмите й тук бяха посрещнати с голям интерес и спечелиха награди. Интервюта с нея бяха публикувани в най-авторитетни издания.  В следващия постиинг ще публикувам цялата програма.
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Dilmana on November 04, 2009, 11:12
Скъпи приятели,

На 10 ноември 1989 – точно преди 20 години, един ден след рухването на Берлинската стена, започнаха демократичните промени и в България.
Може би започнаха малко с ляв крак, може би си мислим, че не се е променило кой знае какво, но не трябва да забравяме, че ако днес сме тук, в Холандия, това е част от онова право на избор и от онази свобода, която близо 5 десетилетия бе отказвана на родителите ни и на техните родители...

Така че време  е за купон, но и за размисъл.
„Утре започва от днес” се казваше в една известна песен на „Диана експрес”...

Затова заповядайте на дискусия за европейското бъдеще на България с участието на големия холандски политик Фриц Болкестейн и на поета и публициста Едвин Сугарев (и двамата нямат нужда от представяне) 
и на купон с Васко Кръпката, който ще ни върне в атмосферата от началото на 90-те години с песните, които така ентусиазирано пеехме по митинги и площади.

Къде: В новия модерен театър на Амстердамската библиотека - Theater van ‘t Woord (на последния етаж на библиотеката).

Адрес: Openbare Bibliotheek Amsterdam
          Oosterdokskade  143
          1011 DL Amsterdam

 Кога: На 10 ноември (вторник) от 19 ч.


Вие и вашите близки и приятели сте добре дошли!


ВАЖНО:
Входът е свободен, но моля резервирайте на следния имейл, посочвайки с колко души ще дойдете: Europa@oba.nl


В програмата:
19.00 ч                 Откриване с концерт на Ани Аврамова, пиано
                                                             и Мичо Димитров, цигулка


19.30 ч                  Документален филм „Лето господне 1990” на Иглика Трифонова


20.00 ч              Дискусия с участието на Фриц Болкестейн и Едвин Сугарев.
                                Превод: Дани Хелен. Модератор: Яша Ланге.

21.00 ч                   Концерт на Васко Кръпката (и коктейл) 
                                   
22.00 ч                    Закриване

Събитието е организирано от Централната библиотека в Амстердам, програма Europe Direct и списание „Диалог” и се осъществява с подкрепата на Българското посолство в Кралство Нидерландия.

Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Dilmana on November 04, 2009, 11:20
С Медиапул започнахме поредица от публикации, ще публикувам първата статия. Втората е изключително важна- това е един великолепен анализ на Болкестейн за безкритичното "критично" поколение на Запад, което оставаше глухо и сляпо за терора в комунистическите страни и за (без)отговорността на "прогресивно" мислещите западни левичари, които симпатизираха на режимите в Източна Европа.  Текстът е дълъг, но изключително интересен.
Трябва да се чете на спокойствие обаче и съсредоточено, не става с препускане по диагонал, както очевидно са го чели-недочели повечето от коментиралите във форума на Медиапул.:)
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Dilmana on November 04, 2009, 11:23

Оптимистично за 10 ноември
Даниела Горчева


http://www.mediapool.bg/show/?storyid=158097 (http://www.mediapool.bg/show/?storyid=158097)

   На 10 ноември 1989 – точно преди 20 години, един ден след рухването на Берлинската стена, започнаха демократичните промени и в България.

   Започнаха, разбира се, с левия крак напред. Започнаха от немай - къде, започнаха продиктувани от инстинкта за самосъхранение на комунистическата номенклатура. Започнаха при една обяснима след половинвековна диктатура липса на демократичен опит и култура в антикомунистическите среди. И затова - вече 20 години се мъчим като грешни дяволи с неуспешен преход към демократизация на обществото. За сметка на това пък доста успешно осъществихме пъкления замисъл на нашенската номенклатура – да трансформира политическата си власт в икономическа и обратно в политическа.

  Едно на нула за престъпната Държавна сигурност и шефовете й срещу народа на България.

И все пак?

Може би си мислим, че не се е променило кой знае какво и че дори е станало по-зле? Оставете таз песен приспивна!

Променило се е много и то на добро, въпреки скърцането на нечии зъби в челичени челюсти. Променило се и още как!

Най-малкото, защото днес сме свободни хора, а не закрепостени роби в един ограден с бодлива тел и минирани граници соцлагер.

Днес сме свободни хора, които имат право на избор, които могат да говорят и пишат свободно, които могат да пътуват свободно, които могат да изберат къде да живеят без да чакат нечие партийно благоволение било за “софийско жителство”, било за “паспорт” за чужбина. И ако днес милиони българи живеят, работят или учат по света, това е част от онова право на избор и от онази свобода, която близо пет десетилетия бе отказвана на родителите им и на техните родители...

Вече чувам песимистичните гласове, които ми възразяват, че това е изтичане на мозъци.

Не, това не е изтичане на мозъци, а практическа невъзможност за по-нататъшно промиване на мозъците.

Така че време е за купон, но и за размисъл.

“Утре започва от днес” се казваше в една известна песен на “Диана експрес”...

Така се казва и вечерта, посветена на България в новия модерен театър на Амстердамската библиотека Theater van t Woord (Театър на Словото), където на 10 ноември българи и холандци ще отпразнуват заедно 20-годишнината от самосрутването на един чудовищен режим, отнел живота на 112 милиона души в света и съсипал здравето и мечтите на други стотици милиони.

На 10 ноември вечерта в Амстердам Васко Кръпката ще ни върне в атмосферата от началото на 90-те години с песните, които така ентусиазирано пеехме по митинги и площади. Преди купона обаче е предвидено време за размисъл с документалния филм “Лето господне 1990” на известната и в Холандия българска режисьорка Иглика Трифонова и с последваща дискусия за европейското бъдеще на България. В нея ще участват големият холандски политик Фриц Болкестейн и българският поет и публицист Едвин Сугарев - два критични погледа от двете страни за “желязната завеса” на двама известни антикомунисти.

Събитието е организирано от Централната библиотека в Амстердам, програма Europe Direct и списание “Диалог, с подкрепата на българското посолство в Холандия.

http://www.oba.nl/?vid=9E7FB57A-C09F-296A-61624EAFFD8D52D2&atprgid=70560 (http://www.oba.nl/?vid=9E7FB57A-C09F-296A-61624EAFFD8D52D2&atprgid=70560)


Mediapool, съвместно със списание “Диалог”, ви предоставя възможността да го проследите с поредица от интервюта и статии. За начало предлагаме на читателите ни откъс от книгата на Фриц Болкестейн “Неразчистено минало” – един критичен поглед към опита на лидерите и членовете на западните комунистически партии, които подкрепяха и симпатизираха на комунистическите режими в Източна Европа да излязат ”сухи от водата”.

http://www.mediapool.bg/show/?storyid=158098&srcpos=8 (http://www.mediapool.bg/show/?storyid=158098&srcpos=8)


Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Dilmana on November 04, 2009, 11:29
Вчера бе публикувано и мое интервю с Васко Кръпката. Утре следва ...хайде да не издавам:) Може да следите поредицата в  Медиапул.
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Dilmana on November 04, 2009, 11:31
Карай да върви, това е блус
Даниела Горчева разговаря с Васко Кръпката за кръпките на комунизма и за музиката, която
 

Васко, много се радвам, че прие да дойдеш на десети ноември в Амстердам, за да отпразнуваме заедно 20-годишнината от рухването на комунистическия режим.

И аз се радвам на тази покана, защото тя ми връща спомена за онези години и поривa за свобода, който тогава уж много хора имаха, а сега, като се огледа човек, се чуди къде ли се е дянал...
Ти не идваш за първи път в Холандия. Как беше предишния път?

Ех, Холандия, ех, Амстердам... Преди дванадесетина години направихме незабравимо пътуване до Амстердам, свирихме насам-натам, но най-интересно стана в барчето на пивоварната Хайнекен, където бирата се лееше директно от завода по тръба, а ние им изпяхме “Няма бира” ...

Е, предполагам, че са проявили чувство за хумор и не са ви набили. Да се върнем малко преди 10 ноември 1989. Вярваше ли, че комунизмът скоро ще рухне?

О, по ония времена сигурно съм си мислел, че Съветският съюз е могъщ и "нерушим”, а Подуяне е центърът на вселената. Всъщност като дете, израсло в скромно железничарско семейство и по улиците на беден софийски квартал, не бях във възторг от соцреалността, за разлика от дечицата на номенклатурата. Пък и нещо не успяха да ме спечелят историите за Павлик Морозов, ама никак. И се бунтувахме, колкото можем, разбира се. Дори някак си се скатах и не влязох и в комсомола. И после, за да започна работа като автомонтьор в такситата, ми се наложи да си вадя фалшива комсомолска книжка.
Вече през осемдесетте, когато слушахме "Стената” на "Пинк Флойд", мечтите ни станаха по-смели, но, честно казано, не си представяхме рухването на системата...
Когато Стената падна, бях на върха на щастието. До ден днешен усещам оня сладък вкус на свободата, сякаш награда за лични усилия.
Как виждаше бъдещето си тогава? А сега, 20 години след падането на Стената?

Ами мен рокендролът ме беше грабнал още в ония години и виждах бъдещето си в музиката. И то се случи. Сега, когато наш’та татковина крета на края на Европа с кагебарска демокрация и бедният труженик се захвана да си харчи свободата като аванс пред заплата, намирам надежда в оня порив, който бая стресна злите сили тогава. Вярвам, че ония ведри лица, които излязоха на улицата и си взеха живота в ръцете, не са тези примирени хорица, които обитават родината в днешно време. Събуждането от края на осемдесетте ще ни държи топло и светло винаги. За сърцатите българи рухването на комунизма е глътката живителна свобода, която им даде сили да започнат едно пълно с приключения пътешествие. Самият аз не искам да съм страничен наблюдател, обичам да вря и да кипя в нещата... А "Лед Цепелин” са ме научили, че мисията е вечна.

Кога за първи път започна да свириш и на какво? На китара или на барабани?

Бях на 6 години, когато ми купиха китара. Да разкажа за първия ми китарен герой... Тогава вървеше соцсапунката "На всеки километър” и бате Серго (майор Деянов) на един кораб свиреше на китара и всички мацки бяха негови. После обаче дойде разочарованието, когато разбрах, че всъщност това не е китара, а радиостанция и той предава на руснаците... По-късно се запалих по барабаните и доста години си изкарвах хляба като барабанист. Но, мисля, съм най-добър на хармониката.
Как и колко се промени България след падането на комунистическия режим и променихме ли се ние, българите?

Е, промяната е толкова шеметна и огромна, че на мрънкачите за байтошовото безвремие, ако им върнат москвичите и опашките за хляб, ще ореват орталъка. Капитализъм да се осъществява от комунисти, си е промяна, откъдето и да го погледнеш.
Наистина се промени България, а и българите с нея. Сега мразим Америка, искаме да живеем като западняци, но все към Русия си ни влече. Помня, че по първите митинги си мечтаехме за простички неща - да имаме право на собствено мнение, свободен пазар, медии, опозиция на властта, да има банани по магазините и цветни снимки...
Междувременно вече имаме и мобилни телефони, интернет, членуваме в НАТО и ЕС и това е нормално. Някак си знаехме, че България е част от света и ако се отмести червеният московски ботуш, ще си дойдем на мястото. Но не си представяхме, че ще ни управляват и днес тодорживковите придворни и роднини, че ченгетата ще са навсякъде и че ще се кръстят в църквите.
Е, сега поне човек може да научи истината за комунизма и не може да каже "не знаех”. Постоянно излизат стойностни книги, има ги и който търси - намира. Нищо, че са натикани в края на сергията на новобългарската безпардонна капалъ чаршия, важното е, че ги има. А и наистина се осъществиха повечето неща, за които тогава мечтаехме и колкото и да се опъваме, ще вървим като света, ако ще и да сме на опашката му.
Комунизмът се самосрути, но ние очевидно още пъшкаме под развалините му. В "Какви времена" Георги Минчев с горчивина пееше :
Ех, момчета, момчета, щом бившите ченгета
в пазарна икономика си пробват късмета,
май ще се наложи, когато заповядват
да им пеем на ухо "Камъните падат".

Според теб, ще успеем ли някога да разчистим останките от миналото и да си вдигнем главите?


Пука ми, разбира се, но пък не си го слагам много на сърце, че мутри и кандидат-мутри си самоспонсорираха една посттекезесарска субкултура и тя стана институция, защото ония грейнали физиономии от промените ми държат топло и знам, че където и да са по света, все ще се намерим, било по интуиция, било по Интернет. Ние сме Другата България и сме си вечните емигранти, дори когато живеем на тези 111 хиляди квадратни километра, над които чалгата се лее.
Но пък песните на Гошо Минчев са от такава висока класа, че пред тях и някои класики от световния рок бледнеят. Така че няма да пъшкаме под развалините, а ще отместваме отломките и ще пишем яки парчета, защото песните остават. Истинските песни, разбира се. А и, Слава Богу, чрез музиката се обградих с хора, които на никого не са пели на ухо, колкото у нас да си падат камъните. Виж, “търкалящите се камъни” Ролинг Стоунс пак пълнят стадиони.
Вие бяхте приятели с Георги Минчев и след като той ни напусна, ти наследи китарата му. Свириш ли понякога с нея?

Китарата на бате Гошо ме избави от вредни мисли за реституция и приватизация, защото всъщност съм един щастлив наследник. Разходих я из България и Щатите. Снимах я в Ню Йорк на Бродуей, на Мисисипи, на гроба на Джими Хендрикс ..., все места, където Гошката не доживя да я заведе. Сега си стои в студиото ми и е съпричастна със създаването на всичките ни песни, откакто Георги отлетя. Обичам я и й говоря като на човек.
Ти си инициатор на ежегодния рокфестивал "Цвете за Гошо". Как мина фестивалът тази година?

Беше един от най-хубавите фестивали. Най-сетне го научиха и започнаха да се събират много хора и направо си се превърна в Софийския рокфестивал. Свириха петнадесетина млади и пет-шест утвърдени банди и си беше празник с много жица и бира.
Водиш свое телевизионно предаване, как се чувстваш като водещ? Кой е последният диск, който записа? Всъщност колко станаха общо?

Имам две-три уебстраници и там са показани 12-те ми албума и едно DVD, но понеже пазарът нехае за такава музика, те се намират само в меломанските магазини. Имам радио и тв предаване с името “Карай да върви, това е блус”. По радио StarFM всеки вторник вечер пускам блус от огромната ми колекция, а по СКАТ всяка сряда каня български рокбанди. Иска ми се да покажа българския рокендрол, защото той ври и кипи по клубове, гаражи и мазета, но на сцената на така наречения български шоубизнес няма място за него.
Разкажи за плановете си, за групата, с която свириш?
Преди година събрах стари бойни единици от съпротивата и сформирах "Кръпка блус бенд”. През май свирихме в Карлсруе, Германия и не само че никой не пострада от нашето свирене, ами ни поканиха да запишем албум на живо. Тъкмо се върнахме оттам, имахме няколко концерта, които бяха записани и ще бъдат издадени на CD и DVD. Има и много клипове в you tube от нашето свирене там. Сега работим по новия авторски албум "Автопортрет”, който ще излезе в края на годината и искам да направим концерт "20 години "Подуене блус бенд”.

Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Rahmie on November 04, 2009, 15:21
Благодаря ти Дилмана,

За това, че си тук сред нас, за това че обогатяваш сайта ни с присъствието си тук сред нас с твоите статий публикувани  в сайта ни и въобще за всичко... :)

Лек и спорен ден и на тебе...

Също така ви желая успех на 10.11.2009. Много бих искала ако имах възможност да можех да съм там!
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Shumarov on November 04, 2009, 21:04
Благодарим на Дилмана за поканата! Благодаря и на ръководството на сайта за контактите им с Дилмана!
Прочетох миналата седмица за предстоящето честване на 20 години от падането на диктатурата в България, и си правех "пъклени" планове да ида до там(даже поканих и жена ми :) ), но ми излезнаха служебни ангажименти и няма да мога да ида до там :( много бих се радвал, ако някой от присъствалите на купона успее да направи записи и ги публикува тука!
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Nazmi on November 05, 2009, 03:56
 Даниела Горчева ни  представя  Васко Кръпката" За кръпките на комунизма и музиката от днес!"-  ;)Злите сили  http://www.youtube.com/watch?v=1q0wnICxvjg&feature=player_embedded# (http://www.youtube.com/watch?v=1q0wnICxvjg&feature=player_embedded#)  
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Nazmi on November 05, 2009, 04:31
   Докумантален филм" Лето господное 1990" на Иглика Трифонова  в 19.30 часа представяне като част от програмата  в Амстердам !Същата  И.Трифонова е  и
РЕЖИСЬОРКА НА "ПИСМО ДО АМЕРИКА" ! “Писмо до Америка” бе удостоен със специалната награда на фестивала “Златната роза” , след като журито прецени, че не трябва да се присъжда голяма награда. Националната премиера на филма тепърва предстои, той ще бъде включен в тазгодишото издание на “Киномания”. Трите централни роли са поверени все на млади актьори - Филип Аврамов, Петър Антонов и Ана Пападополу. Музиката на филма е композирана специално от Милчо Левиев. Двамата главни герои, разделени от огромно разстояние, си общуват чрез видео касети - писма. Емигриралият в Америка надежден режисьор катастрофира и приятелят му в България отива в родното му село, за да намери песен, пята някога от баба му, която може да му спаси живота.

Досега сте работили само в областта на документалното кино. Как се осъществи преходът към игралното кино и как създадохте “Писмо до Америка”?   Писмо до Америка (http://www.youtube.com/watch?v=1ss2U979TQM&feature=PlayList&p=14897B209F2A93F8&index=12#normal)

Попаднах в село Пирин, където са направени по-голямата част от снимките. Влюбих се в него и реших, че в него се съдържа един много силен филм. Знаех, че това не може да бъде само документален, защото докуменалният филм има известни ограничения. Тоест, не можеш да накараш един човек да разкаже историята си, ако нещо му пречи и той не иска да го направи. Освен това документалният филм остава на ниво “частен случай”, докато игралният може да се изтегли на по-универсално ниво. Считам, че логично достигнах до игралното кино, това е моят личен извървян път. Вече бях направила доста документални филми, с които обиколих много престижни фестивали и получих награди и си знаех, че един ден ще опитам нещо по-сложно.

След първото ми посещение в селото продължих да ходя там, запознах се с хората, които станаха герои на филма и така постепенно се оформи тази част от сценария, която касае историите в селото. Всичко се навърза и след като се появи идеята за момчетата, които си разменят видеописма (главните герои, бел. на ред.). Така селото стана залог - писмо, което ще бъде изпратено вместо песента. Тогава още не знаех дали ще позволя на героя си да намери песента или не.

Откъде дойде темата за емиграцията? Днес тя е проблем на почти всяко българско семейство.

По някакъв начин емиграцията е тема и на други мои филми. Във “Възможни разстояния” двамата герои са туркиня и българин, разделени в периода на "възродителния" процес, но които продължават да се обичат. Разстоянията в пряк и преносен смисъл са свързани с личната ми съдба. Моят първи съпруг замина да живее в САЩ и ние се разделихме много млади. Това беше още преди 10 ноември и беше изключителен проблем. Тогава си мислех, че никога няма да видя Америка, защото заради това не ме пускаха да пътувам, макар че бях избрала да се върна и да живея в страната си.

В “Писмо до Америка” българският фолклор присъства не просто като мотив или декорация, а като философия за живота. Какво е отношението Ви към него?

Като всички българи и аз съм карашик! Във всички нас са омесени вярването и невярването, езическото. Но песента във филма и всичко, което е покрай нея, е нещо, което е дълбоко в мен. Баба ми беше самороден талант, пееше. Тя ме е отгледала. Песните са в кръвта ми и може би са преди интелекта, чувствам ги и вярвам в тяхното въздействие. Майка ми е професионална народна певица във “Филип Кутев”. През 1963 г. тя бе една от първите, които заминаха отвъд Океана и изнесоха това пеене, чрез което се е състояла първата среща на българския фолклор с джаз музиканти. Това е моя съдба. Не можех да не направя филма.

В село Пирин все още вярват в силата на ритуала, който се изпълнява във филма - посичането на смъртта. Те го изпълняват толкова простичко, че в един момент и ти започваш да вярваш. Още с първото си посещение в селото ме посрещна група, която оплакваше умрял. Този звук е нещо средно между пеене, виене и плач. Той е синтез на всичко онова, което е в душицата ни - ние сме между екстаза и отчаянието, между вярата и абсолютното безверие.

Изучавали ли сте задълбочено нашия фолклор?

Да, знам много неща. Преди това учих българска филология и ако не бях станала режисьор, щях да се занимавам определено с български фолклор. Знам много песни, на което Милчо Левиев много се учуди. Песента, включена във филма - “Пуста младост”, е една от любимите ми, баба ми я пееше. Като смисъл я намирам равностойна на хайку поезията, въпреки че тя е сложна песен. Изненадаха ме селяните, които пеят песен, която не бях чувала. Текстът е “Де се е чуло, видяло/ син баща вързан да кара/ да кара да го продава”. Вървяли, стигнали до “гора зелена” и бащата казал “Спри, сине, да пия, да се напия/ по-тежък, сине, да стана/ по-скъпо да ме продадеш”. Това отвежда към езическите времена. Тази песен стана любима и на Милчо Левиев.

В момента етно музиката е изключително популярна по света. По тази логика считате ли, че филми като Вашия, в които присъства фолклорът, биха издигнали киното ни в очите на чуждия зрител?
Ще видим как филмът ще бъде възприет в чужбина. Ние използвахме фолклора почтено, по вътрешни убеждения. Обнадеждаващо е, че филмът е откупен още предварително, което се случва много рядко за европейското кино, още повече за българското. Откупи го немският канал “Arte”, който покрива Франция и Германия.


Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Nazmi on November 05, 2009, 05:48
  В това забързано време е чест Дилмана,че намираш време  да споделиш тук! Това,което си публикувала е само  част от задачите ти свързани с предстоящото събитие  в Холандия./ Покрай 20 години падане комунизма,работата ти с  "Диалог" и "Медиапул."  В такъв един момент 20 години след падането на комунизма има адски много какво да се каже,особено в часта свързана с нашия помашки народ понеже сайта е дом на помаците по света! Би било добре Едвин Сугарев да си спомни за първите основатели,опити и жертви  на комунизма . В началото  "Независимото дружество за защита на  правата на човека",там бяха основателите Хасан Бялков от Корница,отец Амбарев,Николай Колев/ Босия/ проф.Ангелов,доктор Тренчев,Ибрям Рунтов,Зеинеп..........! Помня тези неща и освен празник събитие нека отдадем заслуженото.Както и ние от по старото поколение никога НЕ ще забравим песните на Васко Кръпката от митинговите площади,на Диана Експрес,Щурците.. В такъв един момент искам да изкажа благодарноста ти тук е в полза за членовет ни и сайта www.pomak.eu (http://www.pomak.eu)  Нека отминат напрегнатите дни,време е за оценка и размисъл! .
П.С.- Поканата  е от Ръководството на сайта  помак.еу и наши членове за уважението тук!
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Nazmi on November 05, 2009, 20:20
Моля за разяснение,Дилмана- нашата журналистка Даниела Горчева е запълнила графика и за месец ноември! Предстои много работа по " 20 години след падането на комунизма" организирано в Амстердам.Очакваме с интерес публикациите на Дилмана които несъмнено е в полза за нас! Поздрави.
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: nezir_9 on November 08, 2009, 02:26
Двадесет години след рухването на комунизма

Оптимистично за 10 ноември
Даниела Горчева
1 Ноември 2009

На 10 ноември 1989 – точно преди 20 години, един ден след рухването на Берлинската стена, започнаха демократичните промени и в България.

Започнаха, разбира се, с левия крак напред. Започнаха от немай - къде, започнаха продиктувани от инстинкта за самосъхранение на комунистическата номенклатура. Започнаха при една обяснима след половинвековна диктатура липса на демократичен опит и култура в антикомунистическите среди. И затова - вече 20 години се мъчим като грешни дяволи с неуспешен преход към демократизация на обществото. За сметка това пък доста успешно осъществихме пъкления замисъл на нашенската номенклатура – да трансформира политическата си власт в икономическа и обратно в политическа.

Едно на нула за престъпната Държавна сигурност и шефовете й срещу народа на България.

И все пак?

Може би си мислим, че не се е променило кой знае какво и че дори е станало по-зле? Оставете таз песен приспивна!

Променило се е много и то на добро, въпреки скърцането на нечии зъби в челичени челюсти. Променило се и още как!

Най-малкото, защото днес сме свободни хора, а не закрепостени роби в един ограден с бодлива тел и минирани граници соцлагер.

Днес сме свободни хора, които имат право на избор, които могат да говорят и пишат свободно, които могат да пътуват свободно, които могат да изберат къде да живеят без да чакат нечие партийно благоволение било за “софийско жителство”, било за “паспорт” за чужбина. И ако днес милиони българи живеят, работят или учат по света, това е част от онова право на избор и от онази свобода, която близо пет десетилетия бе отказвана на родителите им и на техните родители...

Вече чувам песимистичните гласове, които ми възразяват, че това е изтичане на мозъци.

Не, това не е изтичане на мозъци, а практическа невъзможност за по-нататъшно промиване на мозъците.

Така че време е за купон, но и за размисъл.

“Утре започва от днес” се казваше в една известна песен на “Диана експрес”...

Така се казва и вечерта, посветена на България в новия модерен театър на Амстердамската библиотека Theater van t Woord, където на 10 ноември българи и холандци ще отпразнуват заедно 20-годишнината от самосрутването на един чудовищен режим, отнел живота на 112 милиона души в света и съсипал здравето и мечтите на други стотици милиони.

На купона Васко Кръпката ще ни върне в атмосферата от началото на 90-те години с песните, които така ентусиазирано пеехме по митинги и площади. Преди купона обаче е предвидено време за размисъл с документалния филм “Лето господне 1990” на известната и в Холандия българска режисьорка Иглика Трифонова и с последваща дискусия за европейското бъдеще на България. В нея ще участват големият холандски политика Фриц Болкестейн и българският поет и публицист Едвин Сугарев - два критични погледа от двете страни за “желязната завеса” на двама известни антикомунисти.

Събитието е организирано от Централната библиотека в Амстердам, програма Europe Direct и списание “Диалог, с подкрепата на българското посолство в Холандия.

Mediapool, съвместно със списание “Диалог”, ви предоставя възможността да го проследите с поредица от интервюта и статии. За начало предлагаме на читателите ни откъс от книгата на Фриц Болкестейн “Неразчистено минало” – един критичен поглед към опита на лидерите и членовете на западните комунистически партии, които подкрепяха и симпатизираха на комунистическите режими в Източна Европа да излязат ”сухи от водата”.

http://www.mediapool.bg/show/?storyid=158097 (http://www.mediapool.bg/show/?storyid=158097)
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Nazmi on November 26, 2009, 10:08
 Даниела Горчева  е сред нас отново.Помолих я в името на сайта ни www.pomak.eu (http://www.pomak.eu)   да разкаже за последните неща около  света и нас,,както и за изданието- списание"  Диалог"  с много труд да ни радва по света днес!
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Dilmana on November 26, 2009, 10:45
Назми ме помоли да публикувам информация за списание  "Диалог" и за тези, които желаят да се абонират.
Списанието разглежда широк спектър от теми, далеч не само темите свързани с човешките права и с малцинствата у нас и е ориентирано предимно към българските граждани в чужбина. За България не вземам абонамент ( вкл. и поради  факта, че хората в България често получават значително по-ниски заплати). Затова тези, които живеят в България и искат да го получават, могат да заплатят единствено пощенските разходи, които са 10 лева годишно (предпочитам под формата на български пощенски марки) и след това могат да го получават на посочения от тях адрес в независимо кой български град или село. Сега ще публикувам по-подробна информация за живеещите извън България.
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Dilmana on November 26, 2009, 10:48
Списание „Диалог”

   Списание „Диалог” е културно - информационно списание, което излиза от декември 2003 г. Ориентирано е предимно към българите, които живеят в Холандия и Белгия, но вече има абонати от всички европейски страни, Канада и САЩ.
Излиза на български език всеки месец (без август и януари) или общо 10 броя годишно. Издава се от Даниела Горчева (издателство «Dilmana», регистрирано в Холандия). Издържа се от абонамент, реклами и дарения.

 На страниците на „Диалог” може да прочетете:

◊ политически коментари и анализи

◊ любопитни пътеписи за България, Холандия, Белгия и много други близки и далечни страни

◊ интервюта с интересни личности

◊ рецензии за изложби, театрални представления и концерти, нови книги и филми

◊ статии и дискусии на тема образование, както и за обучението на децата на два и повече езика, правото на глас на живеещите в чужбина българи и много други

◊ в „Диалог” може да прочетете още за известни по света български творци като Иван Ганчев, един от най-добрите илюстратори на детски книжки, издаван в няколко десетки страни, но никога в родината си, за български музиканти като Мариета Петкова, Татяна Колева, Мичо Димитров, Ани Аврамова, за български художници и фотографи и за много други.


Някои от интервютата на списание „Диалог” като това с френския философ Андре Глюксман, с холандския политик Фриц Болкестейн, с руския дисидент Владимир Буковски, с хърватската писателка Дубравка Угрешич, с Тенгиз Гудава, с проф. Никола Георгиев, с Антонина Желязкова, Михаил Иванов, Сабри Искендер, Зейнеп Ибрахимова, с Теодосий Спасов, Веско Ешкенази и много други може да намерите на интернет.


◊ За повече информация за списание „Диалог”, абонамент и реклама може да се обърнете към Даниела Горчева: dilmana_dialog◊yahoo.com

На мястото на ◊ сложете@

избягвам да публикувам едно към едно имейла си на интернет, защото после се копира автоматично и кутията ми се задръства със спам. Затова просто заместете ◊ с маймунската опашка.:)
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Dilmana on November 26, 2009, 10:53
Списание „Диалог”, (формат малко по-голям от А4, 16 страници, от които поне 8 страници цветни), излиза на български език в Холандия и се издържа от абонамент, дарения и от публикувана на страниците на списанието реклама и не получава (и никога не е получавало, нито търсило) субсидии било от България, било от ЕС.

Абонаментът за списание „Диалог” за 2010 (10 броя годишно) е 35 евро и включва пощенските разходи до всяка точка на света.

За старите абонати и за всички, които се абонират до 30 декември 2009 вкл., абонаментът за 2010 е 30 евро.

Всички нови абонати, които се абонират до 20 декември вкл., ще получат и последните 3 броя на „Диалог” за 2009 безплатно.

Всеки абонат на „Диалог” може да абонира неограничен брой свои близки в България срещу 5 евро на адрес.

Ако се чудите какъв нетривиален коледен подарък (или подарък за рожден ден) да направите на свои приятели и роднини, може би е добра идея да ги абонирате за списание „Диалог”? ;) :)

Абонаментът може да се преведе по банков път на сметката на регистрираното в Холандия издателство „Дилмана”.

Номерът на сметката е:
9685301
Тя е на името на:
 Dilmana, Alphen a/d Rijn

(в полето след сумата напишете „Abonnement Dialog 2010”)

За тези, които са извън Холандия, ето и банковите кодове:
IBAN: NL04INGB0009685301
BIC/SWIFT:  INGBNL2A


Моля новите абонати (както и тези, които абонират свои близки или абонатите, които сменят адреса си, независимо по кое време в годината) да не забравят
да изпратят адреса си по електронната поща
 на:
dilmana_dialog◊yahoo.com
 /на мястото на ◊ сложете@/

със subject „adres” или съответно „nov adres” .
 

 
Някои важни уточнения:
1. Моля обърнете внимание, че сметката не е на името на Даниела Горчева, а на името на издателство Dilmana.
Така и трябва да бъде отбелязано: на името на Dilmana, иначе компютърът на банката го отчита като грешка. :)

2. Ако използвате BIC код (в случая: INGBNL2A), тогава на съответното място добавяте САМО номера на сметката (в случая: 9685301).
 Или само BIC + номера на сметката, или само IBAN, но не и двете едновременно.

3. За страните от ЕС абонаментът (30 евро) е най-лесно да се направи с интернет банкиране, защото тогава няма никакви удръжки. За целта трябва да използвате опцията „плащане за чужбина” като предварително прочетете инструкциите, които се намират на онлайн страницата на вашата банкова сметка.

4. За живеещите извън Европа може би е най-удобно чрез Western Union, с електронна картичка на името на Daniela Gortcheva, град Alphen a/d Rijn, държава Nederland (правя уговорката, че Western Union рекламират при мен, но тъй като не ми се е налагало да изпращам пари чрез тях, не знам колко струва услугата).


Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Dilmana on November 26, 2009, 11:00
Заб. :
Последните 2 съобщения са стандартни, не са писани специално за вашия сайт и ги публикувам, защото Назми многократно ме помоли да дам повече информация за "Диалог" и евентуален абонамент. Много моля никой от вас не трябва да се чувства задължен по какъвто и да било начин. Обикновено практикувам следното нещо. Тези, които желаят да се абонират, получават (безплатно и без всякакъв анганжимент от тяхна страна) най-напред един плик с 4-5 списания . Ако темите и списанието им допаднат, тогава вече могат да се абонират. Абонаментът е за една година и тече от датата на абонирането. "Диалог" няма електронен вариант, а само печатен. На интернет са публикувани само отделни статии и интервюта.
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Nazmi on November 26, 2009, 11:27
 Цитат от Даниела Горчева . Здравейте всички,
Наистина искам да ви честитя идващия празник " Байрама- курбан , и може би е редно да го направя в друга тема, но тъй като сравнително рядко надничам тук, трудно се ориентирам в  различните теми. Бъдете здрави и мъдри, не се подавайте на провокациите, които агресивни и полуграмотни хора отправят към вас поради невежество и предубеждения. Мисля че смисленият отговор на тези провокации е да разкажете повече и за вашите празници и традиции, но също и за съвременния ви начин на живот, за проблемите, за болките и надеждите.
 Още веднъж и от сърце: честит празник, желая ви много радост и хубави мигове през идващите дни.  
Съжалявам, че не ми остава повече време, за да пиша по-често при вас, защото мернах че дискутирате интересни проблеми, но казах и на Назми: участието в една дискусия отнема много време, ако човек иска да дискутира задълбочено, а не просто да пише едно към гьотере. Затова не се намесвам в споровете, а не защото не ме вълнуват.
В скоро време ще публикувам някои статии, които може би ще са ви интересни, освен това ще ви разкажа и за документалния филм, който правихме с Ирина Недева, Андрей Гетов и оператора Любен Бързаков и в който Зейнеп Ибрахимова е една от ключовите фигури.
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Nazmi on December 05, 2009, 17:18
You are not allowed to view links. Register or Login
Без портфейл, но с любов...

    България  е толкова демократична страна, че всеки може да стане депутат, министър, президент или министър – председател. Нищо не е изключено, дори няма да създадете прецедент. Може да станете депутат ако сте кръшна манекенка, голям цирков артист, прочут скулптор, който с един удар дооформя полицейски носове или поне ако речникът ви е изпъстрен със следната казармена терминология: „Ще има стани, легни!”.
  Особено големи шансове имате да станете министър на образованието, ако пишете с правописни грешки, а ако умеете четливо и красиво да изписвате „Збогом”, Министерството на културата не ви мърда. Може да станете и президент, ако сте подкрепяли престъпни режими и сте другарували с диктатори, а ако имате таен псевдоним (например „Гоце”), обичате да ходите на лов, да убивате защитени животни или да се разхождате има-няма защо с 50 души антураж до Латинска Америка, Азия и Африка (за предпочитане в страни, където никога не са чували що е демокрация) - е, тогава може да изкарате и два мандата.
   Може да сте начело на България независимо дали сте родом от село Правец и се родеете с Бай Ганьо или пък сте царски син и дори цар. Може да станете премиер даже ако сте телохранител на двамата и ако сте влезли в изпълнителната власт с изказването, че не си знаете броя на джиповете.
  Може да станете министър на вътрешните работи, ако така сте се вживели в преследването на организираната престъпност, че обядвате и вечеряте с „оперативно интересни лица” и развеселявате журналистите с блестящи духовитости от сорта на: ”Куйович, Муйович, Уйович и всеки, който завършва на тази сакрална сричка”.
   Най-после може да станете министър, ако сте работили под три псевдонима за престъпна организация, ако сте бил съучастник в особено тежки престъпления, каквото е кражбата на старинен ръкопис от манастир (за предпочитане ръкописът да е „История славянобългарская”, а манастирът да е български, но да се намира в Атон, за да може патриотично да твърдите, че сте го взели от „гърците”) и ако основното ви забавление е да предизвиквате скандали било като разказвате пред медиите какви са сексуалните ви подвизи и предпочитания, било като наричате съседна нам държава „сестричка”, която е пораснала и е станала „К”.
  Но най-хубавото на българската демокрация е, че ако сте българин, който не желае всички гореизброени да са му било народни представители, било министри, президенти и премиери и си вземете куфара и запрашите немил и недраг в пуста чужбина, то българската демокрация ще ви настигне, където и да сте.
Защото ако сте българин в чужбина, родната демокрация може да ви лиши от право на глас, но великодушно ще ви отпусне цял министър, па макар и без портфейл. Но успокойте се: без портфейл не значи, че министърът няма да получава заплата, за да бди над вас – българите в чужбина.
Е, засега без портфейл, ама знае ли човек, току-виж възродили и онази служба, на която въпросният министър е служил с цели три псевдонима. И тогава и портфейл ще има и то какъв! Щото все някой трябва да държи под око вражеската, пардон, българската емиграция и да я възпитава в патриотичен дух.
                                                                               Даниела Горчева, ©2009



Промоция 3 в 1: Бивш доносник, бивш премиер, сегашен премиер- Божидар Димитров.следва...
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Nazmi on December 05, 2009, 17:21
Дата : 5 Декември 2009 г. 10:59 ч.

Промоция 3 в 1: Бивш доносник, бивш премиер, сегашен премиер.


А какво ще прави министърът без портфейл Божидар Димитров? Какви са неговите творчески планове?

А, той има големи планове... За Йордановден да бъде в Рим. Ще го придружава и митрополит Тихон, който ще хвърли кръста във водите на фонтана Ди Треви... Отсега Божидар Димитров преговаря с римската община да бъде разрешено на българи-доброволци да скочат във фонтана. Защото според италианците това си било хулиганство и се налагали глоби.

Министър Божидар Димитров е убеден, че ще измоли разрешение от римската управа.

Пък ако не се намерят доброволци, бил готов сам да скочи във водата... Дръж се, Ди Треви, министър те гази!... Дано само като гази, да не се тупа по косматите гърди с познатия възглас "Булгар!Булгар!"...

И още важни неща е планирал министърът на българите в чужбина. Щял да побратимява Бари и Бургас. Ще речете: нерде Ямбол, нерде Стамбул! Не е така...

Още преди години на бургаските плажове се роди поканата към туристите: "ЕвриБАРИ на магари!"... Изглежда оттам води и началото си братството с италианския град Бари.

А на 3 декември Божидар Димитров ще бъде не в Ямбол, а в Стамбул, за да получи частица от мощите на Свети Андрей, които да донесе тържествено в България.

Велико министерско дело, няма що!

Неотдавна един зам.-министър на външните работи, за който стана ясно, че е сътрудничил на ДС, подаде оставка.

 Доказаният доносник Божидар Димитров не само че не подава оставка, ами се занимава с мощи на светии и църковна утвар... Отврат!

ГРИША ТОЖЕ БОРИЛСЯ ЗА ДЕМОКРАТИЯ

Уф! Двайсет години по-късно къде са другите и къде сме ние?...

Синът на цекиста Димитър Станишев ни управляваше доскоро, внукът на политбюровеца Борис Велчев ни е главен прокурор, а Евгени Танчев, син на Петър Танчев, оглави Конституционния съд.

Предаването "Панорама" на БНТ пък извади отнякъде и сина на Гриша Филипов.

Лъчезар Филипов бил професор в някакъв институт за космически изследвания към БАН, но иначе се занимавал с извънземните и търсел доказателства, че не сме сами във Вселената.

С помощта на екстрасенси се опитвал да разгадае житните кръгове, които оставяли същества от други планети, за да търсят контакти с нас... Страхотна научна дейност, за която плаща българският данъкоплатец.

Покрай извънземните професор Филипов спомена и покойния си баща. Според сина Гриша Филипов се борел за "демократична република", а не за управление от "съветски тип".

Това каза професорът на една млада репортерка, а тя замига с клепки като спяща красавица. И прие казаното за чиста истина. Защото тия млади репортерки нямат спомени и в ушите им не звучи руският акцент на Гриша Филипов... Водещият Бойко Василев пък отмина казаното без коментар като истински спящ красавец.

А зрителят, който помни как говореше и как действаше съветският възпитаник Гриша Филипов, ще повярва повече в извънземните, отколкото в демократизма на бившия политбюровец.

Колкото и БНТ да го убеждава в обратното с реставрацията на образи от миналото.

КАКВО ИМАМЕ ПОД ПРЕДВИД?

Че политиците ни говорят на ужасен български език, това всеки го чува. Някак си свикнахме с "мекането" на Бойко Борисов - "ще направиМЕ, ще построиМЕ, ще отвориМЕ"... Какво да се прави, той е на власт и всеки ден ни говори от медиите. А щом неговият език не се оправя, то нашите уши загрубяват...

Но в предаването "Неделя 150" по програма "Хоризонт" министър-председателят ни роди нов езиков бисер... Той каза "имам ПОД ПРЕДВИД"...

Досега бяхме чували от устата на политици само следните варианти - "В ПРЕДВИД" , "НА ПРЕДВИД", а понякога и "ИЗ ПРЕДВИД"... "ПОД ПРЕДВИД" е нова форма и е действителна езикова заслуга на Бойко Борисов.

Може би езиковедите от БАН ще узаконят и такава езикова конструкция, за да са добре с властта... Защото властта определя бюджета на БАН.

Навремето езиковедите пишеха правилата според диалекта на Тодор Живков. Затова към края на "царуването" му бе узаконен правешкият изговор на "социализЪма", "комунизЪма" и т.н.

Нищо чудно утре да се окаже, че "имам ПОД ПРЕДВИД" е правилно и всеки, който мисли обратното, е враг на правителството.

Източник: http://politics.actualno.com/news_274257.html (http://politics.actualno.com/news_274257.html)
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Shumarov on December 05, 2009, 20:20
You are not allowed to view links. Register or Login


А на 3 декември Божидар Димитров ще бъде не в Ямбол, а в Стамбул, за да получи частица от мощите на Свети Андрей, които да донесе тържествено в България.


Нещо паранормално става, уважаеми съфорумници!
Агента с хански никове започва да изневерява на джебчийската си натура!
Вместо да организира кражба на мощите на Свети Андрей, както повелява ченгесарската традиция, той ще ходи официално в Турция!
Жалко за любителите на скандални случки из медиите!
Това планирано хвърляне и вадене на кръста от фонтани, което в нормални страни се смята за проява на хулиганство и е наказуемо, донякъде компенсира липсата на скандални прояви от агента с хански имена!
И дано наистина да не се затупа по гърдите и да завика "булгар", защото ми е жал за имиджа на България!
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Nazmi on December 05, 2009, 20:27
You are not allowed to view links. Register or Login
Нещо паранормално става, уважаеми съфорумници!
Агента с хански никове започва да изневерява на джебчийската си натура!
Вместо да организира кражба на мощите на Свети Андрей, както повелява ченгесарската традиция, той ще ходи официално в Турция!
Жалко за любителите на скандални случки из медиите!
Това планирано хвърляне и вадене на кръста от фонтани, което в нормални страни се смята за проява на хулиганство и е наказуемо, донякъде компенсира липсата на скандални прояви от агента с хански имена!
И дано наистина да не се затупа по гърдите и да завика "булгар", защото ми е жал за имиджа на България!
Шумаров,да така е! Да си чул случайно нашия министър Божидарчо Димитров грижещ се за нас българските граждани в чужбина!!!  Какво ли би станало ако аз,Шумаров,Снейка,Дилмана..все емигранти по света да чакаме министаро да се поинтересува за нас!!!???
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Nazmi on December 05, 2009, 20:36
Ще дам пример по късно как Америка по света прави за свойте граждани по света независимо в коя точка на света се намират. Не се сравняваме с Америка но в интерес на истината хората извън България са оставени на произвола на съдбата,говоря за стотици хиляди дето държавата не и дреме.А по света е обратно,.. Божидарчо,остави костите на светеца ами погледни в Българската колония в Чикаго и мис Мила Георгиева/ от посолството/ от порносайтовете /,какво са свършили и допринесли.Имаше навремето един министър от правителството на комунистите/ социалисти/ не си спомням името му казваше така.." Егати и държавата щом аз съм и министър".Без коментар!!!
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Shumarov on December 05, 2009, 20:37
Аллах корсун от техните грижи, Назми! Едно време се грижеха да не се свържем с роднините си зад граница и сега, когато ние, обгрижваните сме зад граница-пак ни изтипосаха доносник да ни води на отчет! Ако отчета придобие характер на "грижи"....трябва да си търся друга планета за да емигрирам!  ;D
Но не вярвам, властите на страните в които се намираме да оставят този отпадък да си развява байряка, както го прави в посткомунистическата ни родина! И слава на Аллаха, че не биха им позволили!Иначе те знаят много мурафети-то са чдъри, то са атентати, то са мутри, абе ......те са "На всеки километър"  ;D
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Nazmi on December 05, 2009, 22:14
You are not allowed to view links. Register or Login
Todor Zhivkov (http://www.youtube.com/watch?v=hj2yt3rpL3w&feature=related#lq-lq2-hq)


Разказ за смяната на имената на българите-мюсюлмани (Ибриям Рунтов, член на Мюсюлманския стачен комитет за самозащита)

Р. Узунова: Ето, включих.

Ибриям Рунтов: На 14и май 1972 г. в с. Барутин, окръг Благоевградски, рано сутринта цялото село е блокирано от войска и милиция. Целта на това нахлуване в района е да „покръстят” местното население. Селяните правят отчаяна съпротива срещу добре въоръжената армия, която по численост наброява над 5000 души. За сведение: имало и 3 танка и много добре обучени кучета. В това стълкновение намират смъртта си 11 човека. Ето имената им: Неджибе Келхасанова, Емине Ибрахимова, Джамал Ибрахимов, Фатма Кехайова. На другия ден, на 15 март същата година, да, `72а, били убити Кемал Куртов, Ибрахим Калфаджиев, Джамиле Османова, Халил Рахатов, Сервет Печенегова, Салих Калфаджиев, Чесик Келхасанов. По същото време град Доспат също бил обкръжен от войска и милиция. Също са били убити 10 човека: Незаметин Хасъзов, Реджеп Тахиров, Абдула Хаджиев, Мехмед Моллаалиев, Шукри Ибрахимов, Халил Черкезов, Реджеп Карталов, Халиф Ибрахимов, Хасан Дервишев, Халиф Джаферов. Убити имало от с. Любча, Благоевградско, четири човека: Байрям Селимов, Джамал Пашалиев, Савзи (?) Салиев, Джамал Чолаков. От село Драгиново, Пазарджишко, е убит Мухарем Мустафов. От град Велинград - Мустафа Ахмедов. Други 200 човека били ранени. Много семейства са принудително интернирани по различни краища на България. Трети по затворите. Всичко това е станало само за това, че хората отказали да си сменят имената. На 28 март 1973 година същата съдба сполетява и селата: Корница, Брезница, Лъжница и други.

Р. Узунова: От кой окръг?

И. Рунтов: Всички от Благоевградски окръг. Тук искам да припомня, че жителите на с. Корница цели три месеца, в най-големия студ - млади и стари, майки с кърмачета, по цели дни и нощи са събрани на едно място, в центъра на селото, в очакване на нещо добро. По този начин изразявали своето несъгласие срещу диктаторския режим в България, който си поставя за цел да им отнеме насила най-ценното у човека - вярата, името, самочувствието. Конна армия, придружена от много войска разбиват обръча и нахлуват в селото. Започват нечовешките издевателства над мирното и трудолюбиво мюсюлманско население. Там намират смъртта си 4 човека: Хюсеин Караалиев, Мухарем Барганов, Халиф Мустафов-Амидеин (трите имена му казвам - тъй му е прякора, Амидеин) и Мухарем Хаджибекиров, а други десет човека са натикани по затворите. Ето имената им: Халил Бялков - осъден на 12 години затвор, Айруш Хаджиев - 8 години, Хюсеин Сърмалиев - 8 години, Юсуф Сърмалиев - 6 години, Осман Бузев - 5 години, Мустафа Бялков - 3 години, Исмаил Бялков - 8 години и Ибрахим Кесьов - 10 години, от село Лъжница, пак Благоевградско. Всички те излежаха присъдите си в Старозагорския затвор; Байрям Гетов - 12 години и Байрям Дзулев - 6 години, изтърпяват наказанието си в Софийския затвор; а Мухарем Хаджибекиров намира смъртта си в Старозагорския затвор. Над 90 човека са ранени. 60 семейства са интернирани, главно в Северна България. Същата съдба сполетява и с. Долно Изворово, окръг Старозагорски и околните села около Казанлък. В затвора са натикани много хора. Ето някои от тях: Рамадан Ахмедов Рунтов - 6 години, Хюсеин Айрулов - 5 години, Джамал Джамбазов - 4 години, Ибрахим Аленгаров - 3 години - всички от село Долно Изворово, окръг Старозагорски; Кязим Чаушев - 7 години, от г. Казанлък; Кадри Спасиев - от с. Крън, Старозагорско – 3.5 години; Селим Мустафов от Казанлък – 2.5 години; Касим Шукриев – 2.5 години, от гр. Казанлък. Интернирани: Ибрахим Касаджиев, Мухарем Имамов от с. Долно Изворово, Махмуд Махмудов от Казанлък,  д-р Шейзатин Махмудов от Казанлък. По-късно д-р Махмудов е осъден на година и половина и изпратен в Белене. След като излежава присъдата си, отново е осъден на 3 години и е изпратен в Старозагорския затвор. Ето някои военни подразделения, които са взели активно участие в този кръстоносен поход на режима: 13 пехотен полк от Кюстендил, военно подразделение от „Червените барети” от Кюстендил, 21 полк от Смолян, 14 пехотен полк от Благоевград, 39 пехотен полк от гр. Гоце Делчев, военни подразделения от Радомир, Разлог и Доспат и около 3000 милиционери, и стотици добре обучени за целта кучета. И всичко това става в Народна Република България само за това, че хората не желаят да се „покръстят”, а уж всичко това било доброволно.

Р. Узунова: А, това, `72а година - тогава „Червени барети” имаше ли?

И. Рунтов: Как няма? „Червени барети” съществуват още откакто идват комунистите.

Р. Узунова: Аха, не знаех…

(…)
И. Рунтов: Ами ето, това е главното, което … По `70а година, дето взимат решения,… през 1970а година... имам сведения - под № 509 примерно, нямам го тука при мен; как…, кои хора взимат участия, министърът на вътрешните работи - Цанев ли, как беше там…, този - Гриша Филипов, нали е бил тогава представител в Смолянски окръг…

Р. Узунова: Ами това е много интересно!

И. Рунтов: Кметове, държавни…, на всичките имената ги имам. Началник ДС Смолян, началник ДС еди къде си, кметът на еди кое си - под номер еди какъв си… започва сменянето на имената…, цялото ръководство се води…, така цялата кампания до края на `85а година..

Р. Узунова: Ама това е много интересно...

И. Рунтов: Ами де да знаех. За другия път! За другия път… Имам го, всичкото го имам преписано, при мене го имам, само че не го нося със себе си. А сега, само за момент, да видя…

(11.07.1989 г., ролка № 383)

Връщам ви във темата за Дилмана с един пасаж от Метка. Дилмана/ Даниела Горчева е известен журналист, като журналист е обективна по отношение битието на помаци и турци.Имам честа да познавам повечето по горе хора от Казанлъшко !
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Nazmi on December 09, 2009, 23:23
  Вятърът на промените.
Даниела Горчева.

december 2009

http://dilmana.web-log.nl/.shared/image.html?/photos/uncategorized/2009/12/08/0_074bojidar_vasko.jpg (http://dilmana.web-log.nl/.shared/image.html?/photos/uncategorized/2009/12/08/0_074bojidar_vasko.jpg)      Точно 20 години след събарянето на Берлинската стена, на 9 ноември, под звуците на „Ден след ден” и „Комунизмът си отива” се носим по каналите на Амстердам с лодката на Божидар, а Васко Кръпката се е подал от прозорчето и вика: „Обичам те, Холандия! Хубава си!”. Едвин Сугарев се смее и насочва обектива на фотоапарата си към капитана на лодката и към Васко, който успешно се справя с ролята на боцман. В лодката сме четирима, ако не се брои „Кучето от крайния квартал” и цялата „Подуене блус бенд”, звучаща от диска, който Божидар току-що е получил с автограф. Говорим си за какво ли не, докато той ловко маневрира по оживените канали на Амстердам, но най-вече за времето, когато не смеехме даже да мечтаем да видим Париж или Амстердам. Божидар, който преди 20 години е бил още ученик, но вече и член на Независимото дружество на Илия Минев, предлага да минем покрай Oude kerk (Старата църква), където е открита изложба на фотографии от мрачните комунистически времена. И ето ти изненада – на афиша се мъдри ликът на „вожда и учителя на българския народ” Георги Димитров.  В църквата са подредени десетки снимки, някои убийствено иронични. Спирам пред една такава на известен полски фотограф: мъж чете вестник „Советская культура”... с противогаз (естествено).
     Изведнъж в главата ми нахлуват спомените от август 1989, когато вятърът на промените вече духаше и то здраво, макар че никой от нас не подозираше, че след няма и три месеца, Берлинската стена ще бъде съборена. През август 1989 след тримесечни мъки да „извадим” паспорти за ГДР и Чехословакия пътувахме от София към Прага с брат ми и с мои приятели - състуденти. Във влака се запознахме с поляци, говорихме за „Солидарност” и ги поздравихме за куража им, на който завиждахме. Един от тях ни увери, че скоро вятърът на промените ще задуха и в България. В България ли? Никога, клатехме ние отчаяно глави.

  В Прага ни чакаше Матиас Ланге, архитект от Дрезден, който въодушевено ни заразказва за дейността на организацията, в която членува и която прехвърляла източногерманци в Западна Германия. Слушах с възторг и не вярвах на ушите си – май всички бяха пощурели. В Прага вече беше започнала нежната революция, по Карлови мост момчета и момичета свиреха, пееха и танцуваха. С брат ми, виждайки мълчаливото шествие на чешките студенти, крачещи с ръце зад тила, моментално се присъединихме – и ние с ръце зад тила! Брат ми, грамаден като индиански вожд от гедерейски филм, с дълга коса (разбира се!) крачеше с огромните си крачища и през зъби ругаеше камерите на чешката милиция, които ни снимаха. На мен - морето ми до колене, обръщам се весело към Мариан, който олицетворяваше разумът в неразумната ни група:
- Марианчо, хайде и ти на революция!

Мариан, който освен със здрав разум, винаги се е отличавал и с чувство за хумор вървеше отстрани на шествието, мъкнейки чантата ми:

- Абе, Дани, нали поне един трябва да остане, за да разказва после.

Да, както се пее във великата песен на Скорпионс, Scorpions - Wind Of Change (Original Version) (http://www.youtube.com/watch?v=5KcRl1p2waM&feature=related#)   създадена няколко месеца по-късно: вятърът на промените вече духаше и будеше спомените за свобода.

И ето, невероятно, но факт: днес вече не сме зад бодливата тел и минираните граници на соцлагера.

 Днес сме свободни хора, които имат право на избор, които могат да пътуват свободно, които могат да изберат къде да живеят без да чакат нечие партийно благоволение било за “софийско жителство”, било за “паспорт” за чужбина. И ако днес милион или два българи живеят, работят или учат по света, това е част от онова право на избор и от онази свобода, която близо пет десетилетия бе отказвана на родителите ни и на техните родители...и без която нашите деца изобщо не си представят живота си. И слава Богу!  Мнозина ме помолиха да разкажа как е минало събитието на 10 ноември в Амстердам. Хубаво мина, само че не ни стигна времето да се развихрим. :) Най –много от всичко се радвах, когато видях, че залата на амстердамската библиотека бе пълна с млади хора, повечето студенти. В България непрекъснато чувам оплаквания, че младите хора не се интересували от комунистическото ни минало. Но дали е така? Нека да чуем какво мислят децата на демокрацията, тези които за техен късмет и за наша радост не преживяха прелестите на комунизма.

И понеже днес е 8 декември – честит празник на всички бивши и настоящи студенти!

         България още не се е отърсила от последствията на комунизма, надеждата е в нашето поколение

Даниела Иванова, 20-годишна, студентка в Хага.
На 10-ти ноември 2009 в Амстердам, на 2000 километра от България и 20 години след събитията, променили историята на страната ни, се състоя празнична вечер, посветена на европейското бъдеще на България под мотото ‘Утре започва от днес’. Събитието приветства привърженици на демократичните промени у нас – хора със самочувствието на граждани както на България, така и на Европа, но също и холандци, пожелали да научат повече за прогреса на държавата ни през изминалите 20 години.

Залата на прекрасния модерен театър (270 места) на Амстердамската библиотека бе пълна. Самата библиотека впечатлява с иновативна архитектура и интересна строителна концепция. Уют и топлота в комбинация с топ технологии грабват вниманието ни. Изкачвайки се бавно по ескалатора наблюдавахме арт подредбата в сградата; изложби на фотографии, картини и произведения на изкуството привличаха любопитните ни погледи. На последния етаж бе разположен ресторантът  – оживено място за отдих и разговори с приятели. Точно зад него се намираше “Театърът на словото”, който настани гости от цяла Холандия, както и от Белгия и Франция за прожекцията на документалния филм на Иглика Трифонова и последвалата дискусия.

 Организатори на хепънинга бяха Даниела Горчева, издател на списание „Диалог” за българите в Холандия и Централната амстердамска библиотека. Можеха да се видят лицата на големия холандски политик Фриц Болкестейн и на поета и публицист Едвин Сугарев.  Прекрасно начало на вечерта бе соловото изпълнение на Ани Аврамова. Под красивите и мелодични звуци на пианото, публиката имаше възможността да се настрои психически и емоционално за предстоящата прожекция и дискусия.

Най-важното, което събра толкова много българи тази нощ, се оказа възможността да се чуе истината за съдбата на България през комунистическия режим. Документалният филм на Иглика Трифонова за тъжната действителност в България преди 10 ноември 1989 трогна и развълнува публиката. За мен бе истинско преживяване. Не само успях да видя България такава, каквато никога не съм си я и представяла, но и се докоснах до един друг свят, на други поколения  българи, живели по коренно различен от мен начин.

Чувала съм различни гледни точки за комунистическа България и за живота по онова време. Тъй като съм дете на демокрацията (родена в края на 1989), учебниците по история бяха първоизточникът на информация за тези така далечни за мен времена. В атласа проследявахме границите на бившата СССР, а по литература четяхме Вапцаров и анализирахме утопичността на убежденията му. Но както в учебниците, така и в реалния живот всичко е субективно и е пречупено през нечия чужда призма. Аз търсех начин да изградя собствено мнение, разпитвайки учители и родители, приятели и познати.


Филмът още веднъж ме накара да се замисля за свободата. Прожекцията разкри фрапиращи истини за несправедливостите, на които са били подложени хората по време на комунизма. Изпитвах гняв, че българите са били лишавани от свобода и че естественото им развитие е било потискано. След това се замислих, че и днес, уж вече демократична България все още не се е отърсила от последствията на комунизма. Свободата на словото все още е потискана, много медии са зависими от неясни субекти, прозрачност в управлението на държавата липсва. Западноевропейците иронично наричат Бойко Борисов ‘българския супермен’, а държавата ни се слави с първо място по корупция в ЕС.

Такива размисли и чувства навя у мен документалният филм на Иглика Трифонова. Последвалата дискусия между Фриц Болкестейн и Едвин Сугарев продължи в тон с досегашните емоции. Изключително впечатление ми направи изказването на г-н Болкестейн, че България не е била готова за ЕС. За мен членството на България в ЕС бе Йовковата бяла лястовица, защото аз гледам на това членство като на изключителен шанс за професионално и лично развитие и като студентка в Холандия го оценявам безкрайно.
След края на дебата публиката имаше възможността да се наслади на рок-ен- рол песните на Васко Кръпката. Под ритмите на бунтарската му музика гостите обсъждаха изминалата вечер. Всички бяха в приповдигнато настроение, ентусиазирани от дискусията. Едни бяха развълнувани от разменените реплики, нетърпеливи да споделят собствено мнение, някои бяха разочаровани от директните думи на Фриц Болкестейн, трети намериха смисъл в казаното от Едвин Сугарев за пагубното въздействие на комунизма върху България, а други получиха вдъхновение за бъдещи размисли по темата. Повечето мнения гравитираха около идеята за обединение на хората, желаещи да се повдигне плаща на забравата.

В крайна сметка посланието към България от ЕС е прогрес и перспектива за младите хора. Това е шанс и за България – да й бъде подадена ръка по пътя на прогреса и по-доброто начало. Всички страни са имали своите мрачни епохи. Надеждата сега е в нашето поколение.

Атмосферата беше незабравима

Мартина Христова, Ротердам, 22 - годишна, студентка
На 10 ноември вечерта атмосферата в Амстердамската библиотека беше незабравима. Мисля, че това беше и заради умението на Даниела да събира хубавите хора заедно. Радвам се, че бях част от това настроение и че дори успях да помогна малко с организацията. Библиотеката е красива, функционална и е внушителна. Направена е така, че човек да отиде с удоволствие да чете и да се откъсне от всичко друго. Разполага и с два театъра, а също и с кафенета и ресторант, в които може да размениш мисли и идеи с приятели.

     Празничната вечер започна с изпълнение на пиано на Ани Аврамова, което беше приятно и вдъхновяващо. Филмът на Иглика Трифонова беше малко по-дълъг за времето, което беше отредено на цялата вечер. Кадрите от митингите винаги предизвикват странно чувство на еуфория у мен, а сигурно и у всеки, който е участвал или поне е слушал за тях от близките си. Филмът ми припомни историите, които са ми разказвали вкъщи за семейството ни по време на режима. Как са били изселвани след като комунистите заграбват имотите на дядо ми, когото пращат в концлагер след като са му отнели всичко, което е постигнал с много труд. Навяха ми се спомени и за несправедливостта не само към нашето семейство, но и за нещастията на други подобни семейства. Припомних си трагичната история на един джаз музикант, цигулар, известен като Сашо Сладура. Това, което научих за трагичния му край в концлагера в Ловеч е ужасяващо. Знаейки, че се изхранва с пръстите си, червените садисти ги чупели един по един. След няколко дни Сашо Сладура загива. За мен това е илюстрация на режима. Може би затова и очаквах нещо по-различно от филма. Единствено историята на мъжа, който оживява след гонитбата с хвърчащи около него куршуми се доближи до това да опише онова време на произвол и насилие. И сигурно затова от всички интервюирани във филма само той ми остана запечатан в спомените. Като цяло филмът беше потискащ, хората споделяха чувства на разочарование, които са разбираеми за времето, но според мен можеше да се акцентира и да се покажат много по- важни и разтърсващи моменти от онова време. Така чужденците, например, не можаха напълно да добият представа какво точно са изпитали българите през тези комунистически години.

   Много увлекателна беше дискусията между Едвин Сугарев и Фриц Болкестейн  и съжалявам, че не можеше да се отдели повече време за нея. Болкестейн и Сугарев са колоритни личности и мисля, че има какво да научим от тях. Такива дискусии са много полезни, тъй като предизвикват самите хора да се замислят и да изградят собствено мнение.
От думите на Болкестейн, че не сме били готови да влезем в ЕС, не се засегнах, дори до голяма степен подкрепям неговото мнение. А и изказването му не беше с цел да обиди България или българите. Но ми хареса и отговорът на Едвин: “А коя държава беше готова преди да бъде приета ?”

   Тъжно е, разбира се, че 20 години след падането на комунизма, България все още не може да се нарече демократична страна. Надявам, че един ден тя ще е такава наистина. Но както каза и Едвин Сугарев: „Стената е все още в нас”,  всичко зависи от нас, сега имаме свободата, но още не знаем какво да правим с нея.

    Много се радвах, че Даниела покани Васко Кръпката в Амстердам и беше прекрасно да сме с него на този ден. Песните  на Васко са олицетворение на порива ни към свобода. Знаех повечето от тях, бях ги слушала още като дете.  Била съм на 2 години, когато пада режимът, но помня, че дори като малко дете обожавах да слушам песните на Васко и си спомням, че молех майка ми да ми пуска сборна касетка с изпълнения на Васко Кръпката, Богдана Карадочева, Валди Тотев, Васил Найденов и дори, че бях нарисувала българското знаме и до него с грозноват детски почерк бях написала СДС.

                 Още по темата може да прочетете тук:

http://www.mediapool.bg/show/?storyid=159127&srcpos=7 (http://www.mediapool.bg/show/?storyid=159127&srcpos=7)

http://www.mediapool.bg/show/?storyid=159128&srcpos=8 (http://www.mediapool.bg/show/?storyid=159128&srcpos=8)

http://www.mediapool.bg/show/?storyid=158359 (http://www.mediapool.bg/show/?storyid=158359)

http://www.mediapool.bg/show/?storyid=158173 (http://www.mediapool.bg/show/?storyid=158173)

            http://www.mediapool.bg/show/?storyid=158098 (http://www.mediapool.bg/show/?storyid=158098)                                  

 8-12-09 om 20:22


http://dilmana.web-log.nl/mijn_weblog/2009/12/post.html (http://dilmana.web-log.nl/mijn_weblog/2009/12/post.html)








Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Nazmi on December 18, 2009, 01:59
Това което мога да кажа е,че Дилмана е адски заета за което ми писа.Сваля записи и интервюта-нека е изненада. Предполагам след Нова година тук всичко ще бъде описано! Аз държа и съм благодарен на човека и журналист Даниела Горчева за присъствието и в сайта ни.Знам,че има много да каже и обективната реалност за нас помаците! Весели празници.
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Nazmi on December 28, 2009, 08:33
ЗА "ВЪЗРОДИТЕЛНИЯ ПРОЦЕС" И СЪПРОТИВАТА СРЕЩУ НЕГО ТРЯБВА ДА ПИШЕ В УЧЕБНИЦИТЕ
                          
Даниела Горчева
                                                             http://liternet.bg/publish19/d_gorcheva/mihail-ivanov.htm (http://liternet.bg/publish19/d_gorcheva/mihail-ivanov.htm)
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Nazmi on December 30, 2009, 06:39
В памет на Едуард Генов .

 Даниела Горчева-Дилмана.
18 дек.2009г.Медиапул.
                                      "Вън войските на марионетката Живков от ЧССР!” Иска се немалка смелост, за да напишеш и да разпространяваш позиви с това съдържание през 1968 година, когато България оказва "братска помощ на чешкия народ”, изпращайки войски в непокорната Чехословакия.

Но благодарение именно на Едуард Генов, Александър Димитров и Валентин Радев, платили висока цена за куража си, днес имаме основанието да се гордеем, че и в България са се намерили хора с достойнство и с кураж да протестират срещу позорната акция.

През септември 1968 г., непосредствено след инвазията в Чехословакия, Едуард Генов, тогава студент по археология, започва заедно с колегите си Александър Димитров и Валентин Радев разяснителна кампания срещу съветската инвазия и до края на месеца тримата успяват да разпространят над 200 позиви със съдържанието "Вън войските на марионетката Живков от ЧССР!”

През октомври и тримата студенти са арестувани от ДС. По донос. През януари 1969 г. Едуард получава присъда като "инициатор и ръководител на нелегална контрареволюционна група”.

"Всенародна подкрепа ли?", ще каже години по-късно Александър Димитров, получавайки заедно с граждани от други страни от бившия съветски блок в Прага благодарност за доблестта си през 1968. "Нямаше такава, достатъчно бе и един човек да заяви своята позиция".

От тримата най-тежка присъда получава Едуард Генов. Причината, според Александър Димитров, е в това, че по време на процеса самият Димитров все пак се обявява за марксист.

"По онова време смятах, че най-добрият модел за България е югославският - гражданите свободно да пътуват на Запад, да работят там, където искат. Цитирах Дубчек", разказва Александър Димитров пред вестник "Дневник" в интервюто "Историкът, който участва в историята”.

Истината обаче е, че Едуард Генов поема отговорността за инициативата, а и властите отдавна му имат зъб. През 1964 година заедно с Божидар Стриков и Луиджи Росито Генов създава “Младежка организация за национална свобода”. Арестуват ги, но за техен късмет през 1964 г. има амнистия по случай 20- годишнината от Девети септември и така остават в затвора само месец.

"Едно от нещата, които са ме тласнали да протестирам, беше комунистическата демагогия. Например, митът, който се създаваше около името на Димитров. За мен той е предател, дупедавец и мръсник”, разказва по-късно Генов.

Интересен детайл е, че, според Александър Димитров, именно Божидар Стриков се оказва доносникът, който ги издава през 1968 г. на властта. Във всеки случай, благодарение на човек, който е докладвал не само най-подробно всичко, но си е позволил да украсява историята с клеветата, че студентите са се канели да взривяват влак, тримата се разминават на косъм със скалъпено обвинение за саботаж и тероризъм, за което в ония години човек може да получи и смъртна присъда. Спасила ги е, колкото и абсурдно да звучи, именно верноподаническата позиция към СССР на Тодор Живков, който искал да убеди братска Москва, че в България народът напълно подкрепя съветските другари и затова няма протести и протестиращи.

Старозагорският затвор, където Едуард Генов се запознава с хора като Илия Минев, Григор Симов, Фреди Фосколо, Петър Бояджиев, Димитър Томов, Благой Топузлиев и други дисиденти, се оказва школа, където непокорните младежи се учат да бъдат правозащитници. В затвора Едуард получава допълнителна вътрешна присъда за участие в затворническия бунт през есента на същата година, за което е осъден на още 8 години затвор. Освободен е през 1978 г.

През 1986 г. Едуард Генов се присъединява към писмото апел на Григор Симов, макар че си дава сметка, че този път може да им е за последно. "Не, този път ще победим”, убеден е Григор Симов.

"За мен е чест и щастие да познавам Григор Симов и да се наричам негов приятел. През 1986 г. Григор Симов и Илия Минев отправят декларация и апел до Виенската конференция за правата на човека - “Конференцията във Виена да не приключва своята работа, преди да бъдат осигурени най-елементарни човешки права за всички европейски народи.”  

"Една вечер Гришата дойде вкъщи и ми предложи да я подпиша. Каза: тоя път ще успеем”, разказва Едуард в интервю за списание "L'Europeo" от юни 2008 г.

Писмото е подписано от Григор Симов, Едуард Генов, Илия Минев, Димитър Томов и Цеко Цеков и изпратено до Виенската конференция на Общоевропейското съвещание за сигурност и сътрудничество Европа.

С тази декларация българските дисиденти се присъединяват към първия общ документ на дисидентите от Източна Германия, Унгария, Чехословакия, Полша и Румъния. В отговор властите ги арестуват отново.

"Арестуваха ни. Жена ми излизаше рано за работа, в 6 часа. Излиза и вижда една кола с петима вътре. Тя усеща нещо и се връща да ме предупреди, те обаче скачат, настигат я и я избутват, влизат в къщата заедно с нея. Прибраха ме. Обаче още първите два-три дни се оказа, че пипат с ръкавици и ходят на пръсти около нас, което ми показа, че нашата декларация е оповестена. Европа го знае.”

Въпреки арестите, на 11 януари 1988 г. в град Септември заедно с Илия Минев, Григор Симов, Димитър Томов, Благой Топузлиев и други основават "Независимото дружество за защита правата на човека”. Правозащитната им дейност предизвиква непрестанни репресии от комунистическите власти.

"Създадена е погрешна картина за България", твърди Едуард Генов. "Счита се, че България е тиха и кротка и че българите са приемали съветската власт с удоволствие. Това не е вярно, ние не отстъпваме на никого в това отношение.  Но във и от България нито влизаше, нито излизаше информация. Журналистът Георги Заркин го убиха в затвора. Някой да е чул за това? С тази декларация ние не сме първите. Има още няколко опита преди нас, но какво е станало с хората, само Държавна сигурност знае. Ние просто имахме късмет. От хората, които действаха в България срещу властта, се искаше по-голяма смелост. Защото бяхме сами, нямаше на кого да разчитаме”.

Първите български емигранти, които разбират, че трябва да дават гласност на ставащото в България, са "колегите” от Старозагорския затвор Петър Бояджиев и Фреди Фосколо. Петър Бояджиев, емигрирал с помощта на Фреди Фосколо с дръзко бягство от България във Франция, предоставя телефона си 24 часа на разположение на дисидентите, включително на българските турци, и така чрез него, чрез предаванията на Румяна Узунов по "Свободна Европа” и на френските журналисти, които Фреди Фосколо и Петър Бояджиев ангажират, светът разбира за протестните акции в България. А това със сигурност спасява животът на мнозина.

На 6 юни 1988 г. Едуард Генов отново е арестуван от Държавна сигурност и е принудително заселен за две години в с. Михалково, Девинско. В селото Едуард Генов работи в цех за производство на каменно брашно и успява да организира работниците за протест за по-добри условия на труд и да привлече някои от местните жители за членове на НДЗПЧ. Въпреки че Едуард Генов е под непрекъснатото наблюдение на ДС, членове на НДЗПЧ, в това число Илия Минев, неколкократно посещават селото и се опитват да направят събрания на дружеството, но са арестувани, малтретирани и връщани под конвой по местоживеене. ДС конфискува документите на дружеството, намерени в тях.

През октомври 1988 г. Едуард Генов получава 3-4 дни, за да напусне България със семейството си. Трогателна е раздялата, описана с приятели, въпреки забраната на Държавна сигурност. Едуард Генов е експулсиран в Австрия, където остава няколко дни, преди да замине за САЩ.

До смъртта си живее в Сан Франциско, като се занимава с обзавеждане на жилищни сгради. Съпругата му Сабина е инженер-геодезист. Имат двама сина.

Едуард Генов почина през нощта на 17 декември 2009 г. от инфаркт на 65 годишна възраст.

Поклон пред светлата му памет.

20.дек.2009 г.
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Nazmi on December 30, 2009, 07:03
 В утробата на кита!
Даниела Горчева, списание „Диалог”

По традиция в декемврийския брой на „Диалог” се мъдри моето „коледно” слово, с което благодаря на всички, които ми помагаха през годината. Добре, но от година на година списъкът става все по-дълъг и мястото взе да не стига, защото много хора помагат на „Диалог”.

Помагат му всички читатели, които го подкрепят с абонамента си и с читателските си отзиви.

Помагат му дарителите (никога не знам как да се отблагодаря на тези трогателни жестове на подкрепа, които понякога идват в най-трудния момент). Помагат му рекламодателите, защото без парите от рекламата, няма да мога да плащам на печатницата.

Помагат на „Диалог” прекрасните му автори, фотографи, художници, помагат колегите от медиите в България.

....   От Екипа на сайта www.pomak.eu
     Здрасти Дилмана! От името на Екипа и Ръководството на сайта помак.еu изказваме искрена благодарност за присъствието ви тук! Вашите обективни коментари като журналист са ценени тук.Нека през 2010 година бъдем отново заедно в сайта.От името на Екипа на сайта ви пожелаваме Весела и щастлива Нова година!
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Nazmi on January 01, 2010, 12:04
 От блока на Дилмана- Честита и щастлива Нова година
Скъпи приятели и читатели на моя блог,

От сърце ви желая една честита и щастлива Нова година, много радост, здраве, обич и късмет, много хубави преживявания и вълнуващи приключения, много успехи!

Наздраве!

Даниела.  31-12-09 om 10:00 | Permanente link

Честита Нова Година!

http://dilmana.web-log.nl/mijn_weblog/2009/12/post-3.html (http://dilmana.web-log.nl/mijn_weblog/2009/12/post-3.html)   ....    От Екипа на сайта www.pomak.eu
     Здрасти Дилмана! От името на Екипа и Ръководството на сайта помак.еu изказваме искрена благодарност за присъствието ви тук! Вашите обективни коментари като журналист са ценени тук.Нека през 2010 година бъдем отново заедно в сайта.От името на Екипа на сайта ви пожелаваме Весела и щастлива Нова година!
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Dilmana on January 09, 2010, 16:16
Скъпи приятели,
От все сърце ви честитя Новата 2010 година и ви желая на всички дълъг живот, отлично здраве, много радостни мигове, по-малко грижи, повечко късмет, много успехи и сбъднати добри мечти!
Понеже между вас има и хора от Корница, както и мнозина, които познават Зейнеп Ибрахимова, ще публикувам тук едно нейно писмо, което тя написа в памет на Едуард Генов. Виждам, че неуморният Назми вече е публикувал моята статия за Едуард Генов.
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Rahmie on January 09, 2010, 16:20
Благодаря Дилмана... :-*
Ще се радваме много за писмото. Дали неможем по някъкъв начин да привлечем Зейнеп аблата тука при нас...
Със твоя помощ разбира се...?


You are not allowed to view links. Register or Login
Скъпи приятели,
От все сърце ви честитя Новата 2010 година и ви желая на всички дълъг живот, отлично здраве, много радостни мигове, по-малко грижи, повечко късмет, много успехи и сбъднати добри мечти!
Понеже между вас има и хора от Корница, както и мнозина, които познават Зейнеп Ибрахимова, ще публикувам тук едно нейно писмо, което тя написа в памет на Едуард Генов. Виждам, че неуморният Назми вече е публикувал моята статия за Едуард Генов.
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Dilmana on January 09, 2010, 16:21
Писмо от група членове на НДЗПЧ, живеещи в Турция

В деня след публикацията на моята статия в Медиапул за Едуард Генов
 
http://www.mediapool.bg/show/?storyid=159980&srcpos=12 (http://www.mediapool.bg/show/?storyid=159980&srcpos=12)

/преди мен много хубава статия беше написал и Петър Добрев, публикувана в news.bg/
Зейнеп Ибрахимова ми изпрати това писмо, което Петър Добрев качи на своя блог, както и Петър Бояджиев.

Публикувам го и аз сега и се надявам най-после да ни дойде умът в главата и през Новата 2010 година да се делим не на българи и "други", а на почтени и непочтени хора. Защото  българските турци, например, които участваха в съпротивата срещу комунистическия режим са много по-ценни за България и много по-големи патриоти от етническите българи, служили на тази престъпна власт, чиито плодове берем и сега, и още кой знае колко години.



Един по един ни напускат нашите учители-дисиденти

 Замина си Илия Минев, след него Нури Тургут, а сега и Едуард Генов…
Вестта за ранната смърт на Едуард Генов още веднъж ни убеди колко успешна е била операцията на Държавна сигурност за експулсиране на най-изявените организатори и членове на «Независимото дружество за защита правата на човека», явяващо се първата легална правозащитна организация в България. Така смелите защитници на правата на гражданите, членове на от Дружеството, а по-късно и дейците от другите последвали го неформални сдружения бяха разпръснати по различни краища на света, за да не пречат на плановете за бъдещето на страната, които щяха да се реализират много скоро. А когато се решаваше съдбата на “нова“ България, дори малкото честни хора, успели да влязат в редиците на управляващите, не си спомниха за хора като Едуард Генов, проявили смелост да се обявят против инвазията в Чехословакия и допринесли най-много за падането на тоталитарния режим. Новите политически сили в Народното събрание си приеха специален закон, който не позволява на граждани на България, притежаващи и паспорт на друга държава, да участват в политическия живот на страната. Така всички мостове и пътища, водещи към родината, бяха прекъснати. В политическия живот не трябваше да участват хора като Едуард Генов, които категорично не биха седнали с дявола на масата за преговори. Не случайно Държавна сигурност се отърва от Едуард Генов още през ноември 1988 година!

Той си отиде с чиста съвест и честно – така, както беше живял цял живот. Смелостта, с която се обявявяше в защита на слабите и в подкрепа на дръзналите да се борят против комунистическата тоталитарна машина, вдъхна кураж на стотици негови последователи.

За първи път чухме неговото име по западноевропейски радиопредавания във връзка с “Апела на шестимата“, когато, след излежаване на присъдите ни в затвора, за втори път бяхме изселени в две села на бившия Михайловградски окръг. Заедно с другите автори на “Апела“ Едуард Генов за нас стана символ на свободата, към която родителите ни и ние се стремяхме непрекъснато, без да успеем да я постигнем. Едуард Генов беше лъч светлина в непрогледната ни нощ, защото той не делеше хората по народност и вероизповедание. За него имаше само подтиснати и подтисници, честни и подлеци…

След това, от началото на 1988 г., когато името му непрекъснато се споменаваше по емисиите на различни западни страни, той стана още по- близък и на двете ни семейства. Впечатляваха ни неговите неимоверни усилия за защита на всички човешки ценности, за събаряне на комунистическия режим в България, чиито жертви ние бяхме от 1973-та година. Искрено повярвахме в смелите дейци на НДЗПЧ, сред коите особено се открояваше и дисидентът Едуард Генов. Като изселени в Михайловградско, посредством Кемал Бабечки през лятото осъществихме връзка с Михайловградската група и по – специално с говорителя на НДЗПЧ Димитър Томов и станахме членове на Дружетсвото. Искахме да се научим от активистите им как да защитаваме собствените си права и правата на другите, особено на турците и мюсюлманите, на които тоталитарният режим беше отнел дори имената. Защото затворите бяха пълни с обявилите се против насилствената асимилация турци, около нас във всяко село на Михайловградски окръг живееше най-малко едно интернирано семейство или човек. Такова беше положението и в други райони на страната, където живееха предимно само етнически българи.

Нямахме право да пътуваме (освен Кемал Бабечки, който като малолетен през 1985 не беше осъден) и не можехме да осъществим пряка връзка с активистите на Дружеството. Когато през ноември ни върнаха в село Климент, Шуменско, където последно бяхме живели до осъждането (за да ни отдалечат от Михайловградските активисти на Дружеството и да предотвратят интервюто ни с холандски журналист), имахме възможността лично да се запознаем с почти всички негови основатели. Но понеже Едуард Генов междувременно беше експулсиран, никога не можахме да се видим. Отначало в България, а по-късно и от Турция следяхме за известно време неговата дейност в Америка. Той продължаваше да ни вълнува с изказванията си, с прекрасните си интерпретации на политическата обстановка в страната. Едуард Генов остана смел и честен човек, чието човеколюбие не се ограничаваше само с България, защото то не признаваше никакви граници.

А сега, когато го загубихме, без дори да успеем да си стиснем ръцете и да му кажем какво е бил той за нас, как е осмислял нашите дни по време на интернирането ни, си мислим, че на България й са нужни именно такива хора като Едуард Генов. Иска ни се да вярваме, че младото поколение ще съумее да възпита личности като него.

В лицето на Едуард Генов загубихме една изключителна личност, направила толкова много за освобождението на България от комунистическата тоталитарна машина.

Изразяваме най-искрените си съболезнования към близките на Едуард Генов. Изразяваме съболезнования и към българските граждани – бивши и настоящи.

Поклон пред светлата му памет!

От група членове на НДЗПЧ, живеещи в Турция:

Зейнеп Ибрахимова

Ибрахим Ибрахимов

Юсуф Бабечки

Вахиде Бабечка

Кемал Бабечки

http://bg.wordpress.com/tag/%d0%b0%d0%bf%d0%b5%d0%bb%d1%8a%d1%82-%d0%bd%d0%b0-%d1%88%d0%b5%d1%81%d1%82%d0%b8%d0%bc%d0%b0%d1%82%d0%b0/ (http://bg.wordpress.com/tag/%d0%b0%d0%bf%d0%b5%d0%bb%d1%8a%d1%82-%d0%bd%d0%b0-%d1%88%d0%b5%d1%81%d1%82%d0%b8%d0%bc%d0%b0%d1%82%d0%b0/)


Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Dilmana on January 09, 2010, 16:27
Здравей, Рахмие, аз показах на Зейнеп вашия сайт, но за съжаление и тя като мен е прекалено заета, за да има време да пише във форума. Има и един друг проблем, който отдавна исках да обсъдя с вас. Може би трябва да направите сайта така, че човек да може да го чете без ограничения, дори ако не се е регистрирал или логнал в него?
 Така повече хора ще могат да четат тези теми, които вие прецените, че е добре да бъдат достояние на обществото. Може да си оставите някои теми - като поздравленията за рождени дни, обсъждане на вътрешнофорумни проблеми и други да са достъпни само за членовете на сайта.
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Dilmana on January 09, 2010, 16:35
Понеже Рахмие ме попита с бележка дали съм още в България и как е времето, ще си позволя да отговоря в следващия постинг с един зимен музикален поздрав до всички. Надявам се да ви хареса.:) 
Що се отнася до въпроса на Рахмие - върнах се преди няколко дни от България,където беше необичайно топло (кацнах в София  2-3 дни преди Коледа и беше студено, имаше сняг и поледица,но после стана като пролет, да не кажа лято и посрещнах Нова година с лятна рокля с презрамки.:) Е, беше горещо и заради танците:), бяхме с приятели в един ресторант.
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Dilmana on January 09, 2010, 16:37

Tombe la neige!

  В България зарязахме шапките, шаловете и вълнените пуловери в Новогодишната нощ и извадихме ефирните рокли от гардеробите – беше над 17 градуса...

В Холандия обаче, баба Зима реши да опровергае приказките за глобалното затопляне и ни друсна едно глобално заледяване. Настана студ и мраз, наваля дебел сняг, каналите и езерата замръзнаха... Мало и голямо извади кънките от килера да се пързаля по заледените канали, по-големите деца играят хокей на лед по езерата. Лебедите, дивите патици и водните кокошки са се скупчили наедно и топлят самоотвержено малкото останали незамръзнали водни участъци. Вчера им носихме хляб, голямо оживление настана - наизлязоха от водата и се въртяха из краката ни. Чак перушините им трепереха от студ, горките птици.

Хагската община проплака, че й свършили запасите от сол и им останали едва два тона и нещо, кой ще ни размразява сетне пътищата, не знам. Ей сега е моментът България да продаде няколко тона сол и да излезем от икономическата кризаJ, а аз да поздравя приятелите си и читателите на блога си с Tombe la neige на Адамо:


Adamo Tombe la neige (Version originale) (http://www.youtube.com/watch?v=7A9xWYZD55U&feature=related#)



А ето и българският вариант в изпълнение на Стефан Воронов :


стефан воронов сняг бавно пада (http://www.youtube.com/watch?v=vzA_11qAbeM&feature=related#)


Вее вихърът студен...

Студ не студ, кой ти гледа, даже няма „дървена” ваканция за децата и те пердашат смело с велосипедите по заледените пътища, вятърът ги брули, снощи беше минус 14 градуса.

Но холандците, нали са си корави, клатят глави, че ей така се ставало силен и голям.


Това е то!


Tombe la neige!
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Nazmi on January 09, 2010, 16:43
You are not allowed to view links. Register or Login
Здравей, Рахмие, аз показах на Зейнеп вашия сайт, но за съжаление и тя като мен е прекалено заета, за да има време да пише във форума. Има и един друг проблем, който отдавна исках да обсъдя с вас. Може би трябва да направите сайта така, че човек да може да го чете без ограничения, дори ако не се е регистрирал или логнал в него?
 Така повече хора ще могат да четат тези теми, които вие прецените, че е добре да бъдат достояние на обществото. Може да си оставите някои теми - като поздравленията за рождени дни, обсъждане на вътрешнофорумни проблеми и други да са достъпни само за членовете на сайта.
Благодаря Дилмана за искрените пожелания,и писмото на Зейнеп Ибрахимова.Сайта може да се чете без да си  регистриран  на три езика тук-  български,турски и английски.Така ,че не е проблем това.В други форуми е задължително да се рег.За другите предложения ще имаме впредвит да се коригират в началната заглавна страница на сайта.Бъди жива и здрава и през 2010 заедно тук в помак.eu.
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Rahmie on January 09, 2010, 16:50
Великолепна песен...
Благодаря ти Даниела! Да си жива и здрава и все така сред нас...  :)
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Shumarov on January 10, 2010, 00:25
Благодаря на Даниела Горчева за поздравлението!
Уважаема Даниела,
Поздравявам те с Новата година! Бъди здрава и все така добра приятелка на нашия сайт!
Благодарим ти за публикуваното  писмо на Зейнеп Ибрахимова!
Пожелавам си за нашия сайт тази година да намираш по-вече свободно време за публикации във форума ни! Както е видно от постингите ни имаме още много неща да научиме и твоето присъствие би ни било много полезно.
Поздрави!
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Rahmie on January 14, 2010, 21:02
“Гьочмен”  (http://www.bghelsinki.org/index.php?module=pages&lg=bg&page=obektiv16915)

Филм по идея на Ирина Недева, сценарий Даниела Горчева, оператор Любен Бързаков
Жана Попова

Обръщаш една тенджера – там, до лехата в двора си, поставяш радиото върху нея и слушаш Румяна Узунова. Тази рецепта за вслушване в свободата научила хазяйката на Сабри Искендер, изселен в село Каменно поле през 80-те години. Екипът на документалния филм “Гьочмен” я изненадва в новото й жилище в Мездра. Звучи като виц, но докато Бисерка Илиева разказва за годините, през които е била хазяйка на прогонения от родното си място Сабри Искендер, възкликва: “Аз така разбрах, че има човешки права”. От една тенджера, ехтяща с гласа на “Свободна Европа” и един изселник. Всъщност годините, в които започва изпълнението на стратегията за асимилацията на турците у нас, осъществена от БКП, е важно точно това – никой не трябва да знае какво е да имаш човешки права.

“Гьочмен” е филм за няколко поколения невъзвращенци, които трудно забравят България, но помнят пътя на прокудата до Турция. Във филма има две сюжетни линии – едната е за вината и срама тогава – през 1989 г., когато единствената национална телевизия излъчва репортажи за “Голямата екскурзия”, а другата – за лидерите на протеста. За мълчаливата подмяна на факти и имена през последните 20 години. Филмът е като поредица от фрагменти от пъзел, който все още не можем да подредим. Ирина Недева, по чиято идея екипът от сценаристката Даниела Горчева и оператора Любен Бързаков се отправят към Турция, разказва, че всеки техен събеседник ги отвежда при друг и така из Истанбул, Бурса, Анкара разказът продължава. Част от тези герои нямат спомени. Били са деца, когато родителите им са принудени да напуснат домовете си. Родителите помнят страха и срама, който са преживели. Една от героините във филма – учителка по български език и по философия – си спомня глобата, която трябвало да плати, обвинена в това, че се смее на турски на българска гара. Част от изселените български турци имат по-зловещи спомени. Времето преди 1989 г. за Зейнеп Ибрахимова е затворено зад решетките на Сливенския затвор, както и зад прозорците на всяка следваща квартира. Семейството на Зейнеп Ибрахимова е принудително заселвано в различни села в Северна България, далеч от родния й край. През 1984-1985 г. тя отказва да смени името си. Този филм е история за имената. За името, което около 370 000 българи отказват да сменят и затова напускат родните си места. Но и за името на онези, които се опитват да защитят човешките си права – Зейнеп Ибрахимова, Сабри Искендер, Авни Велиев, Мустафа Юмер... Те са сред организаторите на протестни движения срещу политиката на асимилация по време на комунистическия режим. Но има още едно име, за което филмът разказва – името на Ахмед Доган. 20 години след демократичните промени у нас експулсираната от България Зейнеп Ибрахимова подлага на съмнение водещата роля на Ахмед Доган в организацията на протестните движения. 20 години по-късно пропагандните митове се създават по същия начин, както преди 1989 г. Истинските имена на преживелите “възродителния процес” остават непознати. Митове срещу страшната приказка на едно изселване. В един среднощен час екипът на филма “Гьочмен” успява да се срещне и с Авни Велиев, който през 1989 г. основава в Джебел “Дружество за подкрепа – Виена 89”. Срещата утре ще е невъзможна. Тогава операторът Любен Бързаков снима лицето на Авни Велиев без прожектори и пищно осветление, а над пламъка на свещ, която собственикът на ресторанта слага на масата. Спомените на Авни Велиев не могат да бъдат преразказани. В тях има болка и викове, които само лицето му може да изрази.

Героите във филма “Гьочмен” никога няма да се върнат. По-младите обясняват, че вече са се установили. Онези, които са били млади през 1989 г. си спомнят българските си приятели тогава. Спомнят си как никога не са изпитвали омразата им. И нещо още по-страшно – всеки ден се прибираш с едни и същи приятели от училище, само на 3 март всички започват да чувстват националното си чувство. Това разказва една от героините, която днес е медицинска сестра в Истанбул. Остава споменът й за един ден в годината, в който изразяваш любовта към родината си с омраза към близкия си приятел, защото иска да запази името си. Но филмът е за името на българите през годините на “възродителния процес”. За хазяйката, която помага на Сабри Искендер, макар че така и не разбират в селото “как се е озовал” там. За Митко – един приятел, който не намерил как да помогне на съученика си, когато потеглял на онази “Голямата екскурзия” и затова мушнал 300 лева в джоба му. За името на всички ни, които не питахме тогава и не питаме и днес какво са преживели хората, които “възродителният процес” прокуди – 370 000 души, които са принудени да напуснат домовете си. В образа на тази мила иначе хазяйка има нещо, което стряска. Нейната неосъзната доброта. Това, че ние все още продължаваме да се държим като хазяи на българските турци и помаци, останали да живеят и след “възродителния процес” тук, а не като съседи.

© Всички права запазени.
Дизайн и изработка от нодноЛ.
 
 
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Shumarov on January 14, 2010, 21:36
Натъжавам се от събитията, които са описани в този постинг! Спомням си,когато гледах ''Stolen Eyes'' се просълзих от сцената в която детенцето шепнейки попита кое негово име иска да знае главната героиня-държавното ли!? Допускам, че и този филм ще предизвика подобни емоции в мене.С интерес ще го изгледам.И разбира се, интереса ми е завишен, защото сценарият е на уважаваната Даниела Горчева!
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Subeyi Kurt on January 15, 2010, 22:38
Филмът “Гьоч” – или гледната точка на прокудените
Едвин Сугарев
“Гьоч – да прекрачиш границата” е особен, странен, запомнящ се филм. Неговите автори – Ирина Недева, Андрей Гетов и Даниела Горчева, са избрали един нестандартен подход – вместо да режисират и направляват, монтират и донагласяват своя материал, са оставили изповедите и емоциите на героите да определят нерва, сюжетните ходове и интонациите, като са ограничили своето присъствие само до визуални метафори и насочващи въпроси, провокиращи определени акценти – които често и дори не прозвучават в самия филм. Оставили са паметта да следва своето естествено русло – и пряко базисните закони на киноиндустрията, филмът не е изгубил, а е спечелил от това. Станал е автентичен, непосредствен и естествен; бих добавил и – много човешки.
Заглавието е обяснено още в първите кадри с Метин Сеит, шофиращ из Истанбул – гьочмените са изгнаниците, прокудените от родината им. “Гьоч” е самото прокуждане, процесът на неговото ставане. “Възродителният” процес – едно от най-тежките комунистически престъпления, вършени в България.
Не само по своите мащаби – с убитите, затваряните, насилваните, прогонените. Тежко и поради своя безмерен цинизъм, поради лицемерието, с което комунистическата партия оправдава потъпкването на човешкото достойнство, на най-основните човешки права.
Тежко поради лъжата, поради подмяната на българската история. Тежко за стотиците хиляди, които бяха прокудени и изгубиха родината си – но тежко и за милионите – за целия български народ, от чието име се вършеше това престъпление, за хората, които не смееха и не можеха, а може би и не поискаха да направят нищо, докато комунистическите копои се гавреха с честта и достойнството на техните сънародници. Едните изгубиха родината си. Другите понесоха и носят на гръб позора от варварство, което не са извършили, но пред което са останали само безмълвни свидетели.
За това престъпление нямаше наказание, нямаше и разкаяние. Когато след десети ноември българските турци дойдоха в столицата да си искат имената, по улиците се повлякоха и други шествия – тези на “героите” от самия възродителен процес.
Тези, които бяха обграждали села и бяха пребивали отказващите да си сменят името в провинциални МВР-та и кметски канцеларии.
Тези, които бяха изкупували на безценица земята и добитъка на заминаващите – и сега живееха в техните къщи, и копаеха техните ниви.
Тези, които искаха стотици и хиляди за един курс с камион до границата, за да могат бъдещите гьочмени да превозят челядта си и най-насъщната част от домакинството си до турската граница.
Тези, които не продаваха хляб на жени със забрадки и шалвари, не ги качваха в автобусите, не ги пускаха в болниците – дори когато идваха да раждат.
Тези, които прекръстваха живите и рушаха гробищата на мъртвите, заличаваха регистри, кръщелни актове и документи за собственост.
Тъй нареченият Обществен комитет за защита на националните интереси стана политически съюзник на провелата „възродителния” процес комунистическа партия; а в парламента и в политиката заедно с неговия лидер Минчо Минчев – бивш началник на ДС Кърджали, пряко отговорен за насилия и убийства, влезе и говорителят на ОКЗНИ – днешния президент Георги Първанов. А след време и Ахмед Доган: тъкмо човекът, който претендираше, че се е борил срещу „възродителния процес”, се оказа стратегически партньор на същата тази комунистическа партия. Партията, чийто лидер Тодор Живков в съвсем пряк текст беше заявил на 7 юни 1989 г. – в разгара на “голямата екскурзия”:  “Ако ние не изведем 200-300 хиляди души от това население, след 15 години България няма да я има. Тя ще бъде нещо като Кипър или нещо подобно(....) Крайно необходимо е за Народна република България да изселим 200 хиляди, а ако може и 300 хиляди души от това население.”
ДС и нейните знайни и незнайни помагачи изпълниха, дори и преизпълниха това партийно поръчение. Този “гьоч”, който организираха те, включваше убийства, побоища, интернирания; възстановяване дейността на концлагерите (в Белене например бяха затворени стотици турци, отказващи да си сменят имената); насилствени екстрадиции на най-непокорните и включилите се в легална организирана съпротива; обосноваване на историческата лъжа, че българските турци били всъщност помохамеданчени българи – за която лъжа работеха цели научни институти, правеха се филми, пишеха се книги (“Време разделно” на Антон Дончев, например, е точно такава поръчкова книга, написана, за да бъде морално оправдан “възродителния” процес, започнал през 60-те години със смяната  на имената на помаците); блокиране на цели области от България – включително с помощта на армията. Това е историческият контекст на тъй наречения “възродителен процес” – и този контекст е дълбоко трагичен.
Тази срамна страница от историята на България още не е прочетена. Нещо повече – опитите за прочит се сблъскваха с безогледна, но добре организирана съпротива – христоматиен е примерът с филма “Гори, гори огънче” на Малина Томова – срещу която – редом с публичното й охулване – бе направен дори опит за съдебна и дори физическа разправа. И до ден днешен истината за „възродителния процес” е нещо, което грижливо се заобикаля; освен когато се прави нещо по-лошо – когато се използва спекулативно с оглед определени политически интереси. Затова този период е рана в историческата плът на страната ни – рана, която и днес – двадесет години след тези събития, още не е зараснала.
“Гьоч – да прекрачиш границата” не се занимава пряко със събитията около „възродителния процес”, с тяхната фактология – за този филм е важна паметта за тях, важен е кодът, през който разчитаме тази памет. Той е прицелен в днешния ден – и към една друга гледна точка, различна от досегашните филми с подобна тематика. Опитва се да прочете събитията с днешна дата – но не през очите на българите и на България, а през очите на “гьочмените” – на жертвите на възродителния процес.
При това предполага двойна оптика – гледа събитията през очите на различните поколения: тези, които са преживяли събитията в зрялата си възраст – и съзнателно са се опълчили срещу насилието – и тези, които тогава са били деца – и на които им е било отнето името, а сетне и родината, без да могат да разберат смисъла на този варварски акт – и го оценяват именно днес, от гледна точка на своето емигрантско битие. От наслагването на тези две гледни точки – и от диалога между тях – се пораждат ефектите във филма.
Има много болка и горчивина в това, което споделят пред камерата героите в този филм. Например в думите на Кезим Тюрксьоз, когато споделя как се е чувствал при настояването да си смени името – в един миг, в който не знае къде е баща му – жив ли е или не е; не знае къде е майка му и дядо му. В думите на Авни Велиев, основал не друго, а Турска ленинска комунистическа партия (само че другарите решили, че това е опасно, защото искал плурализъм) – когато разказва как баща му бродел цял месец през зимата в планината, при сняг до кръста, което довело по-сетне и до смъртта му – само и само да не си смени името – или как хората на ДС нахлули при децата му, останали вече съвсем сами в опустошения от „възродителите” дом. В думите на Метин Сеит, когато споделя, че обича България толкова, че би си дал живота за нея – само че не са му позволили да я обича, забранили са му.
Тази болка е родена от понесените огорчения и унижения, от прекършените съдби. Същевременно и в думите, и в израженията на лицата, и в интонациите ние долавяме дълбоката човечност, с която всичко това е изстрадано и надживяно.
И може би усетът за тази дълбока човечност, нейното скрито, но пределно осезаемо присъствие е голямото достойнство на този филм. С всички тези хора е постъпено пределно несправедливо, постъпено е чудовищно и варварски – но от кадрите на филма не говори омразата. Понасяйки съдбата си, неговите герои са разбрали, че вина за техния труден жребий носи една престъпна власт – но не българите, не България.
Радостта, с която някогашните “ятачки” на Сабри Искандер го посрещат, тяхната гордост за това, че са приютили един толкова достоен човек при интернирането му от ДС, общият им разказ за тогавашните “конспирации” са може би най-убедителното свидетелство в това отношение. Въпреки всички усилия на тогавашните пропагандатори и днешните националисти тъкмо този човек, тогава секретар на Демократическата лига за защита на човешките права, е герой в техните очи – правото – и човешкото, и историческото, е на негова страна. При това забележете: става дума не за интелектуалци и дисиденти – а за две обикновени жени от село – и именно тяхната най-неподправена радост от срещата носи едно от посланията на филма: “възродителният” процес е провал. В политически, в морален и всякакъв друг смисъл.
Разбира се, има неща, които не могат да бъдат забравени. Няма как да се забрави примерно кутията бонбони, които насилниците носят със себе си, за да “почерпят” по случай смяната на името. Няма как например Сабри Искендер да забрави месеците в килията на сливенската ДС, изтезанията, при които тялото му от главата до петите било “като патладжан”. За него “това не са хора” – ала понесените страдания не се универсализират, не се прехвърлят върху съвестта на всички българи. Да, огорченията остават – но понесени с гордостта на човека, останал достоен за своя кръст – и надмогнал нанесените унижения.
Надмогнал, но не и забравил. Защото случилото се не може, а и не трябва да се забравя. И от жертвите на драматичния “Гьоч”, и от неговите неми свидетели – от нас, българите. Необходимостта да бъде запазена тази памет е другото същностно послание на този филм. И в него е едно от същностните му достойнства: той не заобикаля страшните истини, не се стреми да ги замаже с някакъв моралистичен хепиенд. Да – никой от свидетелите на този геноцид не таи ненавист към България. Тя е помнена и обичана – но е помнена също и болката от насилственото им отлъчване. Тук наистина няма как да бъдат заобиколени въпроси като: а другите, нашите съседи, българите – те тогава какво направиха за нас?
И не случайно Метин Сеит изпуска думите, че те, прогонените турци, не биха постъпили по този начин, ако бяха на тяхно място – и разказва за единствения жест на съпричастност: триста лева, пъхнати му в джоба от негов приятел, когато заминавал. Не случайно и Кезим Тюрксьоз подчертава, че има само турски паспорт – защото му се вижда неморално сега, когато България е член на ЕС, той да се възползва от това членство и възможностите, които двойното гражданство му осигурява – след всичко случило се това е недопустимо.
Тези, които са прогонени, няма да се върнат – казва този филм. Но те не са ни забравили, те не са забравили България – и ние също не трябва да ги забравяме. Трябва да положим усилия, за да стане диалогът между тях и нас възможен. Усилия, които предполагат и покаяние, и казване на неудобни истини, и разобличаване на удобни лъжи.
Филмът “Гьоч” прави тъкмо това – и го прави непосредствено и човешки. Сниман е за извънредно кратко време, буквално на прима виста, без отиграни положения и без добре режисирани емоции. Това впрочем се е превърнало в негов плюс – филмът е максимално естествен.  И е важен – защото показва нещата от другата гледна точка – през погледа на тези, които са били принудени да се лишат от родина, за да запазят вярата и достойнството си на свободни хора.
Има едно стихотворение, писано в затвора – което Ердинч, синът на бургаския поет Реджеп Кюпчу, чете по време на филма. В него се говори за черното, за вътрешният, духовният мрак, който се сгъстява – поради невъзможността да кажеш на черното черно. Филми като “Гьоч” са важни и насъщни – понеже разсейват този мрак.
http://www.svobodata.com/page.php?pid=1962&rid=61 (http://www.svobodata.com/page.php?pid=1962&rid=61)

Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Shumarov on January 15, 2010, 23:04
Силна статия на Едвин Сугарев!
Този цитат:

"Но те не са ни забравили, те не са забравили България – и ние също не трябва да ги забравяме. Трябва да положим усилия, за да стане диалогът между тях и нас възможен. Усилия, които предполагат и покаяние, и казване на неудобни истини, и разобличаване на удобни лъжи."

е наистина много силен! Никой не може да забрави Родината си!  И дано усилията за получаване на диалога не се полагат само и ексклузивно от ДС! ДС може да се извини чрез своя наместник сред мюсюлманите си-агент Сава Доганов! Сигурен съм, че ще му простят!
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Nazmi on February 04, 2010, 15:18
 .С Даниела Горчева-уважаван човек сред нас в сайта  преди минути говорихме много за нас,за сайта,за помаците по света,за униженията и репресии свързани с миналото на помаци,турци,цигани...! Естествено не бива да се забравя  нищо,както и надежди за истината! Това което мога да кажа е,че след като се Абонирах за списание" Диалог" с труда на Дилмана получих тук в САЩ всички списания за миналата 2009 година доброволно." Диалог" се чете по Света,както и последния брой получих. Това което ме помоли е да да задържим сайта на ниво в Интернет за истината.Благодарим ти за истината Дилмана,колко са днес  хора като тебе.
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Nazmi on February 14, 2010, 05:04
България имаше истинска опозиция на тоталитарния режим.

Непубликувано писмо на дисидента Стефан Вълков до Ахмед Доган.

  Малко преди тази Нова година получих две писма от Стефан Вълков, един от основателите на "Независимото дружество за защита правата на човека” (НДЗПЧ) и негов председател след смъртта на Илия Минев.

Стефан Вълков е дългогодишен политически затворник, участник в горянското движение и т. нар. "Асеновградска конспирация”. Той е от малцината, които с гордост могат да кажат: "Опазих името си чисто”, отказвайки многократно предлаганото "сътрудничество” на мъчителите си в комунистическия затвор. Отказ, заплатен включително с цената на пречупен гръбначен стълб.През 2004 г. г-н Вълков изпраща отворено писмо до лидера на ДПС Ахмед Доган по повод на негово интервю във вестник "Труд". Писмото не е публикувано. Г-н Вълков ми предложи да го публикувам и мисля, че сега - 25 години от драматичните събития, станали през зимата на 1984/85г., когато се извършва принудителната смяна на имената на 850 хиляди наши съотечественици, включително и на починали, то остава актуално, защото хвърля светлина върху важни за историята ни факти и събития.*

       Даниела Горчева, списание "Диалог”, Холандия  

       http://mediapool.bg/show/?storyid=161120 (http://mediapool.bg/show/?storyid=161120)





Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Nazmi on February 14, 2010, 13:28
Забравихме ги ....


Преди 65 години, в следобедните часове на 1 февруари 1945 г., са произнесени присъдите на първи и втори състав на т.нар. "Народен съд". Цяла България стои вцепенена пред радиоапаратите и слуша монотонния глас, който чете имената и присъдите: смърт, смърт, смърт... и така 140 пъти. Мнозина припадат. Никога вече няма да видят синовете, съпрузите, бащите, братята си.

Още същата нощ край бомбена яма в Централните софийски гробища са разстреляни народните представители, министрите, регентите и царските съветници...
Докато Нюрнбергският трибунал осъжда на смърт 14 висши нацистки функционери, противоконституционният български Народен съд дава смъртна присъда на общо 2 730 българи – присъдите са изпълнени. За разлика от Нюрнбергския съд, неговата задача не е да накаже виновниците за фашисткия режим, какъвто в България никога не е установяван, а да унищожи политическия, икономическия и културен елит на страната, за да разчисти пътя за съветизирането й.

От Москва националният предател Георги Димитров нарежда: "Оправдать никого не следует".

Помислих, че вият вълци и се ужасих .
           В книгата на Емил Басат "Преводът - лица и маски", в която авторът е публикувал интервюта с двадесетина от най-добрите български преводачи, може да прочетем изповедта на Лилия Сталева, превела на български "По следите на изгубеното време” на Марсел Пруст:

"Непосредствено след 9 септември 1944 г. имаше неща, които наистина бяха срамни за хората. Толкова се бяха наплашили, защото в началото ... толкова свят бе арестуван, толкова бяха избитите, интернираните, осъдените.

Когато се върнах в София, мои познати, близки, които мъжът ми бе канил вкъщи, които са били на масата ни, започнаха да ме избягват. Мъжът ми много обичаше гости и винаги в понеделник канеше приятели. Можете да си представите колко хора са се извървяли у нас през тези понеделници. Та си спомням, че срещам един негов приятел, който бе неизменен наш гост и много го обичахме. Той си вдигна погледа, за да не ме поздрави на улицата, докато ме отмина. Други хлътваха в първия вход или двор, трети преминаваха на отсрещния тротоар или обръщаха главата настрани. Беше голям страх. Докато селяните в селото, в което бях интернирана, не бяха такива. А ако знаете какви бяха турците в онова добруджанско село! Кротки, мили, добродушни хора, невежи, почти неграмотни, но услужливи, човечни........ следва

 
http://dilmana.web-log.nl/mijn_weblog/2010/week6/index.html (http://dilmana.web-log.nl/mijn_weblog/2010/week6/index.html)





Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: rcn on February 14, 2010, 16:38
Ще си позволя да цитирам Дилмана, която в един от коментарите по повод статията си казва:

Това, от което се страхуват е осветяването на злодействата им. Защото са наясно, че расте ново поколение - то не знае за престъпленията им, но ще научи. А това поколение вече не е расло в страх като предишните. Днешните млади българи не са смазани и пречупени като родителите си. Те учат и работят на Запад, виждат как функционират приличните държави и разбират пряката връзка между морал и просперитет, разбират значението на паметта за оцеляването и добруването на обществото, имат ясни ценности.
От това се страхуват комунягите - че идва краят на лъжите им, на манипулациите им, а оттам и на властта им и на бруталното крадене, свързано с нея, идва край и на безнаказаността им. Това което заслужават е справедлив съд, не клетви за децата им, не насилие! Трябва да бъдат осъдени за тяхно и за наше добро.

България винаги ще е в периферията на света ако не се осветли тъмното й 45 годишно минало от 45та до 89та. Опитите за духовно заличаване на помаците и турците бледнее пред зверствата на които са били подложени хиляди етнически българи след девети. Терорът е бил толкова силен, че дори и днес хора като Дилмана, открито обсъждащи тази тема, са единици. Тази неохота, дори сред помнещите тези събития хора, да се дискутират тези позорни страници от българската история доведе до неориентираноста в съзнанието на младите българи, на базата на която избуяват крайният национализъм, ксенофобия и ислямофобия сред обществото. Жалко е, че и в този сайт, създателите на който помнят много добре униженията на които са били подложени те и техните родители, се дава гласност на ксенофоби и расисти.
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Сидхарта on February 15, 2010, 01:03
Нека е ясно, комунистическият режим нанася сериозна вреда ,меко казано на всички етноси -и най вече на българският-няма да напомням че най много жертви дава българският етнос в България, това е обяснимо поради превеса му,  но тук се сещам че се създава един нов етнос за сметка на българския -репресиите срещу българи в СССР по времено на Джугашвили пък са друг епизод от отношенията на българският етнос и комунизма .
Без да се прави подробен обзор кой етнос е по засегнат, безспорен е факта че всички етноси в тоталитарните държави ,търпят широк спектър негативи и то от всякакво естество-та въпроса кой е по засегнат е спорени дори излишен.
По отношение на обвиненията към сайта -считам че са неоснователни-това си е мое мнение естествено-считам че когато се обвинява е нужно да има добра аргументация която за съжаление не виждам.
Пък дали България е в периферията ,не знам ,но е в ЕС.
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: rcn on February 15, 2010, 05:24
По горе в темата е поместено писмо на един истински български патриот и там ясно се вижда, че репресиите срещу народа са били и след времето на Сталин. Тази теза с Джугашвили е един от многото стереотипи за посипване на този позор с плесента на историческата забрава. Друг разпространен такъв е (по примера на премиера Борисов) "мой близък роднина е бил убит от комунистите ама да гледаме напред". Гледането напред включва членуване в БКП, учене в милиционерска школа и т.н. но това са малки подробности. Този подход "удари му печата и давай нататък" доведе до това, на което сме свидетели 20 години.
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Сидхарта on February 15, 2010, 16:40
Разбира се че репресиите не се ограничават само със времето на Сталин, пиша само че те са един ярък период.
Примера със Йосиф Джугашвили, не е посипване със каквото и да било-той така се е погрижил, че историята не е възможно никога да го забрави-без да се прави подробен анализ на неговото управление ,защото ще се окаже много обемисто начинание, ще попитам дали кавказките народности някога ще забравят стореното от него?-мисля никога-както и другите националности подложени на репресии между ,които и десетки хиляди кримски българи ,татари ,гърци  и пр.
За да върви човешкото общество напред- и за да гледа напред ,то трябва да се поучи от грешките си в миналото  -които често са заплащани скъпо -и колкото по добре познава историята си, толкова по малък е шанса да повтори тези грешки.
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Nazmi on February 17, 2010, 06:54
Едвин Сугарев: Песимист съм по отношение на волята на главния прокурор да се бори с организираната престъпност.
    
      Даниела Горчева.

  Човекът, който пръв открито и смело повдигна въпроса за тесните връзки между бившия главен прокурор Никола Филчев и Алексей Петров и за опасната симбиоза между тях, бе Едвин Сугарев.


На 5 ноември 2002 Едвин Сугарев свика пресконференция, на която огласи отворено писмо до министъра на правосъдието Антон Станков, в което съобщи данните от извършена своя анкета за състоянието на прокуратурата.

В  това писмо Сугарев назова причините прокуратурата да се превърне в структура, блокираща правораздаването и обслужваща частните интереси на главния прокурор. Възползвайки се от правото си на гражданин Едвин Сугарев изиска от Висшия съдебен съвет (ВСС) публично да разреши проблемите и да отстрани главния прокурор Никола Филчев и предаде на министъра на правосъдието 105 документа по данните в писмото.
Въпреки спешно образуваното от прокуратурата наказателно производство срещу Едвин Сугарев за „набеждаване”, ВСС изслуша седем от единадесетте свидетели, посочени в отвореното писмо. На 18 декември 2002 ВСС взе решение, с което поиска оставката на главния прокурор, като констатира, че той е извършил сериозни нарушения и е създал атмосфера на страх в прокуратурата, която парализира нейната работа. За първи път в новата ни история граждански акт доведе до установяването на нарушения на висш ръководител на основна за правовата държава институция и до искане за оставката му.

Смелата гражданска акция на Едвин Сугарев постигна много, защото наруши общественото табу върху темата за главния прокурор, разруши страха от неограничената му власт и спести на много невинни граждани прокурорски произвол с непрекъснати привиквания и задържания, със скалъпени гротескни следствия и обвинения. С  акцията си Едвин Сугарев повдигна и въпроса за фаталните слабости на българската законоопазваща власт – недосегаемостта на главния прокурор и централизираната йерархия на прокуратурата. Писмото и предизвиканите от него публични обсъждания поставиха началото на обществената дискусия за съдебната система, която тече и до днес.

След ареста на Алексей Петров въпросът, който би трябвало да интересува всички ни е: има ли воля днешната прокуратура начело с главен прокурор Борис Велчев (комуто един противоконституционен „Закон за съдебната власт” продължава да дава неограничена власт) да се бори с организираната престъпност и какво й пречи да го прави.

С този и други въпроси се обърнах и към Едвин Сугарев.

Какво да очакваме от ареста на Алексей Петров? Ще бъде ли това началото на битката с родната мафия и корупцията, която наистина е прояла цялата ни държава, или ще е поредното: „ние ги хващаме, те ги пускат”?

Не съм голям фен на това правителство и вътрешния му министър – но този път ми се струва, че тази акция е далеч по-сериозна от поредното разиграване на играта “ние ги хващаме – те ги пускат”. Нещо повече – според мен е първата по рода си в годините на прехода – защото за пръв път някой се осмелява да посегне на фигура, която изпълнява мисията на свързващото звено между мафията и властта на най-високото възможно равнище.Фактът, че това изобщо е възможно, има знаков характер и силно озаптяващо въздействие – както за организираната престъпност, на която показва, че и най-високите протекции все някога се изхабяват, така и за самите политици – за които е знак, че симбиозата между власт и престъпност може да се окаже уязвима, и че примерно трансмисиите между контрабандните канали и техните партийни и лични каси могат да откажат да работят. В същото време се надявам, че този път МВР и прокуратурата са си свършили добре работата – защото ако не са, и ако казусът с Алексей Петров се спихне така, както някога се спихна делото за прословутата “фабрика за убийства”¹ (баретите на „бай Добри”, набедени за извършения срещу Алексей Петров атентат), то ответният удар ще бъде от такъв порядък, че не е много ясно дали самото правителство ще издържи. Проблемът в случая е, че просто няма кой да поеме политическата щафета – никой не е готов за властта, а такава ситуация най-често води до политически хаос с всички последствия.

След твоето открито писмо до министър Станков и особено след убийството на прокурора Николай Колев² през декември 2002, ти бе обект на атака от страна на Алексей Петров.

Алексей Петров беше завел три дела за клевета срещу мен, с много големи искове, като целта беше да ме съсипят финансово, а и да демонстрират, че на моите думи не може да се вярва.Алексей Петров бе наел четирима елитни адвокати – включително бившия главен прокурор Иван Татарчев, но това не му помогна много – изгуби и трите дела, като накрая бе осъден да плати съдебните разноски в размер на няколко хиляди лева. Трябва да допълня, че мой адвокат бе г-жа Доковска, която се справи наистина перфектно – и че съдиите по различните инстанции се случиха честни и храбри хора, които удържаха на натиска от страна на Филчев – знам, че този натиск е бил повече от сериозен.

С какви обвинения по -точно бяха трите дела за клевета?

Първото от тях беше за публично изразените подозрения, че Алексей Петров е съпричастен към убийството на прокурора Николай Колев. В тази съпричастност съм убеден и до днес – тъй като самият Колев сподели пред мен само няколко дни преди да бъде убит: “Очаквам Алексей Петров да ми скочи”.
Второто бе свързано с причината за тези опасения – Колев упорито разследваше един много заплетен казус, свързан със Сретен Йосич³, който по искане на Интерпол бе задържан в България в средата на юни 2002 година и два месеца по-късно бе предаден на холандските власти.Според Николай Колев, докато Йосич е бил в Централния софийски затвор в очакване да бъде екстрадиран, е бил планиран опит да бъде освободен с участието на баретите на Филко Славов. Под предлог, че уж се подготвя бягството на Сретен Йосич, баретите показват заповед, подписана от Филчев, че се налага Йосич да бъде преместен от Софийския централен затвор в следствения арест на Транспортна полиция. По-късно от един разговор с министър Станков разбрах, че такова преместване наистина е било осъществено – като баретите дошли след 17.00, в което време според вътрешния правилник нито един затворник не може да бъде извеждан. Паникьосаният дежурен се обадил на шефа си, той пък на министър Станков, който разпоредил от Сретен Йосич да бъдат снети пръстови отпечатъци и дори ДНК-проба, а преместването да се осъществи с камионетка на затвора, като баретите бъдат пуснати само да ескортират. Това било сторено – и според някои сведения по този начин била осуетена възможността да бъде освободен Сретен Йосич, тъй като планът бил той да бъде подменен с друг човек в хода на самото преместване, а след това баретите да си измият ръцете с твърдението: този човек ни дадоха от затвора, този и доведохме в транспортния арест. Според Николай Колев начело на тази несполучила операция за освобождаване на Сретен Йосич е стоял Алексей Петров, комуто било платено от сръбската мафия.

Третият казус бе свързан с една конкретна рекетьорска акция на Алексей Петров, при която е било упражнено физическо насилие лично от него – и практически цялото имущество на рекетирания и малтретиран бизнесмен е било прехвърлено на името на Петров – предполагам, че точно този случай се съдържа в прикритата от военна прокуратура разработка “Бизнесмени”, за която спомена министър  Цветанов.

           Потърсиха ли те от днешната прокуратура, оглавявана от главния прокурор Борис Велчев след многократното публично оповестяване на тези факти и особено сега - след ареста на Алексей Петров?

Не. Потърсиха ме единствено следователите, водещи делото за убийството на Николай Колев, но това беше отдавна - след изтичането на мандата на Филчев във връзка с възобновеното тогава дело.

Според теб има ли воля българска прокуратура начело с главен прокурор Борис Велчев да се изправи срещу организираната престъпност в България и да започне най-после да си върши работата?

За съжаление съм по-скоро песимист в това отношение. Когато започна мандата на Борис Велчев, всички – включително и върховните магистрати в страната, имаха големи очаквания, които не се оправдаха.

След като си отиде правителството на тройната коалиция, Велчев обяви, че следващите шест месеца са решаващи за прокуратурата – един срок, свързан с шестте месеца на доверие, дадени му от Бойко Борисов. Тези шест месеца изтекоха – отново без особен резултат – сега се говори за нов срок – вече от една година, който бил нужен на прокуратурата, за да се справи с организираната престъпност. Няма отговор на въпроса какво е правила досега – и какво й е пречила да го постигне. За сметка на това в същия този период бяха постигнати обратните резултати – чрез казуса с “черничкия Красьо с ланците” съдебната власт се дискредитира окончателно – и липсата на правосъдие днес се усеща от всички. Безпокоя се, че в крайна сметка ще се окаже, че г-н Велчев има само две предимства пред Никола Филчев: че не е луд и че знае добре английски.

¹ Става дума за делото, повдигнато срещу Николай Добрев, известен като „бай Добри” и група бивши „барети”, охраняващи (според изявление на тогавашния главен секретар на МВР Бойко Борисов) „Нове холдинг” на Васил Божков - Черепа и обявени от прокуратурата по времето на Филчев за „фабрика за убийства”, тъй като са подозирани в участие на атентата срещу Алексей Петров, извършен на 15 август 2002. Впоследствие тази версия не бе доказана. По-късно стана ясно, че по това време (август 2002) Алексей Петров е бил лансиран (с протекциите на самия главен прокурор Никола Филчев) за шеф на НСБОП и бе изказана хипотезата, че атентатът срещу него  е бил с цел това да бъде осуетено.

            ² Николай Колев – бивш военен прокурор, отправил публично обвинения срещу главния прокурор Никола Филчев през 2001 и застрелян пред дома си на 28 декември 2002 година.

                ³ Сретен Йоцич (известен още като Йотка Йоцич и други; на сръбски: Сретен Јоцић, с прякор Йоца Амстердам) е сръбски престъпник, който през 1993 година е осъден в Холандия за стрелба срещу холандски полицай при акция за задържането му. Успява да избяга от затвора, поради което е обявен за издирване от Интерпол. Арестуван в България (по това време главен секретар на МВР е Бойко Борисов) и предаден на холандските власти. След като доизлежава присъдата си в Холандия е предаден на сръбските власти, които го издирват по обвинения, свързани с поредица убийства и атентати на територията на Сърбия.

           полковник Филко Славов – командир на т. нар. „барети”, тоест Специализирания отряд за борба с тероризма (СОБТ) на МВР, освободен от длъжност на 4 януари 2003 по искане на 54 души от отряда, които през ноември 2002 г. искат неговата оставка с писмо до министъра на МВР - Петканов. В публикация на в. „Сега” под заглавие „Уволниха шефа на баретите” се твърди, че баретите занесли писмото си най-напред на главния секретар на МВР Бойко Борисов, а не на министър Петканов.

Министър Петканов все още не е понесъл отговорност за нарушаването на Закона за използване на специални разузнавателни средства (СРС) във връзка с подслушване на политици и журналисти, вкл. на министър Антон Станков. Разпечатки от това подслушване бяха публикувани във в. „Труд” (с главен редактор Тошо Тошев) в момента, в който министър Станков внесе във ВСС писмото на Сугарев за разглеждане.

След освобождаването си от длъжност Филко Славов бива преназначен на резервен щат.

                     http://dilmana.web-log.nl/mijn_weblog/2010/02/post-2.html (http://dilmana.web-log.nl/mijn_weblog/2010/02/post-2.html)

                             Даниела Горчева. 16.2.2010г





















Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Dilmana on February 18, 2010, 23:57
Мила Рахмие, на патерица, но от все сърце- честит рожден ден, да си жива и здрава и все така чаровна!
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Nazmi on February 19, 2010, 00:29
 Ще припомня това което сподели с нас и апелирам към всички участници във Форума и гости по света в сайта ни да се придържат и уважават себе си и другите.Ето съвета на нашата уважавана тук журналистка Даниела Горчева,цитирам..

    
Здравейте  приятели, преди да пожелая от цялото си сърце успех на Назми, искам да ви напомня, че един форум, който ври и кипи, е тежка, да не кажа непосилна задача за сам човек. Най-малкото този човек си има и други задължения извън сайта и ако става дума  само да намалите активността си - ОК, но е редно да има поне 2-3 администратори, когато става дума за проследяване на това дали не се нарушават правилата на форума.

   Благодаря Дилмана.Ще припомня това което сподели с нас и апелирам към всички участници във Форума и гости по света в сайта ни да се придържат и уважават себе си и човека решил да сподели тук.Ето съвета на нашата уважавана тук журналистка Даниела Горчева,цитирам..
 
*  Освен това правилата трябва да са ясни:
* Свобода на словото - безспорно
* различни мнения - да,
* ирония и сарказъм - разбира се
* но не и цинични или вулгарни думи,
* не  и персонални обиди и клевети
 към друг участник във форума
 *Не обиди на расова, етническа и религиозна основа.

Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Nazmi on February 19, 2010, 08:37
You are not allowed to view links. Register or Login
“Гьочмен”  (http://www.bghelsinki.org/index.php?module=pages&lg=bg&page=obektiv16915)

Филм по идея на Ирина Недева, сценарий Даниела Горчева, оператор Любен Бързаков
Жана Попова

Обръщаш една тенджера – там, до лехата в двора си, поставяш радиото върху нея и слушаш Румяна Узунова. Тази рецепта за вслушване в свободата научила хазяйката на Сабри Искендер, изселен в село Каменно поле през 80-те години. Екипът на документалния филм “Гьочмен” я изненадва в новото й жилище в Мездра. Звучи като виц, но докато Бисерка Илиева разказва за годините, през които е била хазяйка на прогонения от родното си място Сабри Искендер, възкликва: “Аз така разбрах, че има човешки права”. От една тенджера, ехтяща с гласа на “Свободна Европа” и един изселник. Всъщност годините, в които започва изпълнението на стратегията за асимилацията на турците у нас, осъществена от БКП, е важно точно това – никой не трябва да знае какво е да имаш човешки права.

Гьочмен” е филм за няколко поколения невъзвращенци, които трудно забравят България, но помнят пътя на прокудата до Турция. Във филма има две сюжетни линии – едната е за вината и срама тогава – през 1989 г., когато единствената национална телевизия излъчва репортажи за “Голямата екскурзия”, а другата – за лидерите на протеста. За мълчаливата подмяна на факти и имена през последните 20 години. Филмът е като поредица от фрагменти от пъзел, който все още не можем да подредим. Ирина Недева, по чиято идея екипът от сценаристката Даниела Горчева и оператора Любен Бързаков се отправят към Турция, разказва, че всеки техен събеседник ги отвежда при друг и така из Истанбул, Бурса, Анкара разказът продължава. Част от тези герои нямат спомени. Били са деца, когато родителите им са принудени да напуснат домовете си. Родителите помнят страха и срама, който са преживели. Една от героините във филма – учителка по български език и по философия – си спомня глобата, която трябвало да плати, обвинена в това, че се смее на турски на българска гара. Част от изселените български турци имат по-зловещи спомени. Времето преди 1989 г. за Зейнеп Ибрахимова е затворено зад решетките на Сливенския затвор, както и зад прозорците на всяка следваща квартира. Семейството на Зейнеп Ибрахимова е принудително заселвано в различни села в Северна България, далеч от родния й край. През 1984-1985 г. тя отказва да смени името си. Този филм е история за имената. За името, което около 370 000 българи отказват да сменят и затова напускат родните си места. Но и за името на онези, които се опитват да защитят човешките си права – Зейнеп Ибрахимова, Сабри Искендер, Авни Велиев, Мустафа Юмер... Те са сред организаторите на протестни движения срещу политиката на асимилация по време на комунистическия режим. Но има още едно име, за което филмът разказва – името на Ахмед Доган. 20 години след демократичните промени у нас експулсираната от България Зейнеп Ибрахимова подлага на съмнение водещата роля на Ахмед Доган в организацията на протестните движения. 20 години по-късно пропагандните митове се създават по същия начин, както преди 1989 г. Истинските имена на преживелите “възродителния процес” остават непознати. Митове срещу страшната приказка на едно изселване. В един среднощен час екипът на филма “Гьочмен” успява да се срещне и с Авни Велиев, който през 1989 г. основава в Джебел “Дружество за подкрепа – Виена 89”. Срещата утре ще е невъзможна. Тогава операторът Любен Бързаков снима лицето на Авни Велиев без прожектори и пищно осветление, а над пламъка на свещ, която собственикът на ресторанта слага на масата. Спомените на Авни Велиев не могат да бъдат преразказани. В тях има болка и викове, които само лицето му може да изрази.

Героите във филма “Гьочмен” никога няма да се върнат. По-младите обясняват, че вече са се установили. Онези, които са били млади през 1989 г. си спомнят българските си приятели тогава. Спомнят си как никога не са изпитвали омразата им. И нещо още по-страшно – всеки ден се прибираш с едни и същи приятели от училище, само на 3 март всички започват да чувстват националното си чувство. Това разказва една от героините, която днес е медицинска сестра в Истанбул. Остава споменът й за един ден в годината, в който изразяваш любовта към родината си с омраза към близкия си приятел, защото иска да запази името си. Но филмът е за името на българите през годините на “възродителния процес”. За хазяйката, която помага на Сабри Искендер, макар че така и не разбират в селото “как се е озовал” там. За Митко – един приятел, който не намерил как да помогне на съученика си, когато потеглял на онази “Голямата екскурзия” и затова мушнал 300 лева в джоба му. За името на всички ни, които не питахме тогава и не питаме и днес какво са преживели хората, които “възродителният процес” прокуди – 370 000 души, които са принудени да напуснат домовете си. В образа на тази мила иначе хазяйка има нещо, което стряска. Нейната неосъзната доброта. Това, че ние все още продължаваме да се държим като хазяи на българските турци и помаци, останали да живеят и след “възродителния процес” тук, а не като съседи.

© Всички права запазени.
Дизайн и изработка от нодноЛ.
 
 

Дано скоро имаме възможност да качим филма тук!
Заслужава си!
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Dilmana on February 19, 2010, 11:12
Здравей, Назми,
Имаме уверения от Българска национална телевизия  да излъчат филма в близките седмици, сега преговаряме кога точно.
По всяка вероятност по-натам ще го качим и на интернет, но сега няма как, трябва първо да се излъчи по телевизиите. Това е важно, за да го видят повече хора. А ако го качим на интернет, после телевизиите няма да искат да го пуснат, затова ще изчакаме.
Мога да публикувам тук някои то рецензиите за филма. Това е филм за майските протести на през 1989 , за отвратителното престъпление, кощунствено наречено "възродителен процес", за позора, наречен "голямата екскурзия".
 Макар че един от главните герои във филма е Зейнеп Ибрахимова от Корница, това не е филм за насилствената асимилация на помаците (което само по себе си е огромна тема),а фокусът е насочен повече към турците от България, които бяха принудени да се изселят през лятото на 1989 в Турция.  
 Все още голяма част от българското общество не знае истината за тези сравнително скоро станали събития. От друга страна, повечето българи никога не са и чували даже за насилията в продължение на десетилетия над помаците. Но на всичко ще му дойде времето, едно по едно.
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Nazmi on February 20, 2010, 03:23
Благодаря,Дилмана.
Много хора в сайта ме попитаха за филма,затова споделих искрено.
Труда ти е безценен Даниела.
 В днешно време колко са хората като теб.Знам за пътуванията ти до Турция,знам за посещението ти в Корница,за Зайнеп ,за Едвин Сугарев,за Илия Минев,за Хасан Бялков,за всичко...
Нека наистина да ценим хора като теб за истината такава каквато е...!
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Dilmana on February 20, 2010, 09:52
Назми, здравей!
Както обещах, ще публикувам някои от рецензиите за филма "Гьоч- да прекрачиш границата", но преди това искам да се извиня, че в темата за промените в екипа се увлякох в дискусия и предизвиках и други хора.
Ясно е, че в раздел "обяви" не е място за дискусия и понеже виждам че си махнал някои от репликите до мен, искам да те помоля, ако си ги запазил, да ги публикуваш в друга тема, защото вината за отплесването в други, странични спорове е предимно моя. Иначе изглежда че аз съм привилегирована, а това не е редно.
Поздрави на всички от сърце!
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Dilmana on February 20, 2010, 09:54
                          Нека чуем тези гласове поне сега
         прокудените от комунизма български турци двадесет години по-късно
                                       Евелина Келбечева



Гьоч – да прекрачиш границата
Документален филм на Ирина Недева и Андрей Гетов
Сценарий Даниела Горчева
Оператор Любен Бързаков
Продуцент Червената къща за култура и дебат, София

През зимата на 1984-1985 година бяхме в родопското село Чокманово, когато чухме новината за „доброволното” преименуване на турците в България. С приятелката ми Евгения Иванова, истински познавач на малцинствените проблеми, не можехме да повярваме на ушите си. В първия момент дори помислихме съобщението за отвратителна, нелепа и безвкусна шега, макар и да знаехме чудесно, че хуморът на умореното общество не можеше да бъде толкова морбиден.

Не един честен човек по това време виждаше в преименуването на турците най-шизофреничния акт на комунистическия режим. Но малцина разбираха тази шизофрения като поредния, заключителен етап в процеса на асимилиране – всъщност на унищожаване на идентичността на мюсюлманските малцинства в България. Това беше дълъг, и макар и зигзагообразен, беше пределно последователен процес. Той не спираше пред нищо – психологическо и физическо насилие над стари и млади, побоища, затвор, принудително изселване. Но на пръсти се преброиха хората, които дръзнаха да кажат високо своето НЕ на поредното потъпкване на може би най-естественото от всички човешки права – правото на име и на майчин език. Защото друго беше вече българското общество – не това, което застана срещу депортирането на българските евреи през 1942-1943...Четирите десетилетия комунизъм бяха заличили темелните представи за достойнство и доблест на българина, за което прекрасен лакмус е поведението към по-слабия, по-онеправдания, към преследвания и измъчвания твой съсед. Гласът, който се чуваше тогава в България, естествено, беше само гласът на лъжата – на плитката пропаганда и на наглото фалшифициране на историята. Турците – и жертви, и бунтари – бяха невидими и безгласни.

Създателите на документалния филм „Гьоч – да прекрачиш границата” връщат тези гласове. Двадесет години след като България се разделя с 370 000 от своите съграждани турци, имаме  един емоционален, човешки, но и дълбоко аналитичен разказ за „възродителния процес” и за съдбите на няколко български турци преселници в  Истанбул, Анкара, Бурса. Всички са високо образовани и успешно реализирани хора – между тях има университетски преподавател, архитект, инженер,  учител и компютърен специалист, поет и бизнесмен: Зейнеп Ибрахимова, Сабри Искендер, Авни Велиев, Сюлейман Тюрксьоз, Кезим Тюрксьоз, Метин Сеит, Ердинч Кюпчу. Нека чуем тези гласове поне сега.

Филмът е дълбоко познавателен. Колко българи днес знаят за измъчванията в мазетата на народната милиция, за бягствата в гората на подплашените хора сред студ и сняг, за „въдворяванията” на местожителство в противоположния край на страната, за отварянето наново на злокобното Белене, този път само за турци, за изнудването и заплашванията, противопоставящи съпруги на затворените им мъже?

Масовата публика днес отново преповтаря мантрата за турците-терористи, но не се пита не само защо, но и кой и кога. Знаем, че Ахмед Доган от агент на Държавна сигурност, след затварянето му в Пазарджишкия затвор уж става човекът, ръководил от затвора майските протести на българските турци  и създател на „най- ефективната националистическата турска организация като реакция на „възродителния процес” по неговите собствени думи. Зейнеп Зaфер – Ибрахимова опровергава тази лъжа, аргументирайки се включително и със своя собствен затворнически опит.

Едно от най-важните познавателни достойнства на филма са разказите за – отново широко неизвестни – опити на българските турци да се противопоставят на „преименуването” и да потърсят международна подкрепа за човешките си права. И те са не един и два. Авни Алиев създава партия под нарочно абсурдното име „Турска Ленинска Комунистическа Партия” още през 1980 г., за което е „награден” със седем годишна присъда,  а през 1989 г. и организацията „Дружество за подкрепа на Виена 1989”. Сабри Искендер е един от създателите на „Демократичната лига на турците в България”, след като през януари 1985 година, ден преди началото на акцията на „възродителите” в неговия район е арестуван и заплаща отказа да смени името си със 111 дни побоища в сливенската милиция и двукратно изселване. След двете години в затвора и многократни принудителни изселвания заедно с брат си и братовчедите си Зейнеп Зaфер участва в оглавяваното от Илия Минев „Независимото дружество за защита правата на човека” и е назначена за негов координатор в цялата Варненска област, където изгражда местните структури, за което тя и семейството й са от първите екстрадирани.

Филмът има един чудесен емоционален център - посещението на Сабри Искендер в село Камено поле, където е бил изселен. След повече от 25 години той звъни на вратата на Бисерка Илиева, неговата хазяйка, която никога не му е взела и стотинка за наем.  Срещата им е мъничък триумф на човещината и сърдечността. Бисерка е опазила през обиските дори оригиналните документи на „Демократичната лига на турците в България”. Тя разказва как Сабри ги е просвещавал политически – поставял ВЕФ-а върху една тенджера в задния двор, той научава всички да слушат редовно радио „Свободна Европа”.

Процесът, наречен едновременно нелепо и цинично „Възродителен” продължава да бъде срамно непознат. Широката българска публика днес все още е убедена, че турците като пета колона на Турция в България са се стремели да откъснат цяла Източна България – официалното „оправдание” на службите за насилствената асимилация.  И днес се повтаря омагьосаният кръг на омразата и на лъжата, употребявана от опортюнистите „патриоти”. Българската публика, подготвена добре „исторически” от „Време разделно”, намразва турците като най-чуждия сред всички други малцинства. За жалост новите високо професионални исторически  изследвания на тези процеси остават изолирани в академичната общност. Знанието на българина за целия период на комунизма не се формира от високата наука. „Ако си турчин – това значи да си варварин – ето какво идва от киното, училището и учебниците в България” казва архитект Кезим Тюрксьоз, който е бил едва десетгодишен, когато учителите му настоявали да си смени името с българско.


Българските турци дадоха достоен пример за отхвърляне и непримиримост към безумната политика на БКП, която накрая ги прогони от България.  Но колко българи виждат като „свои” опитите на турците да се опълчат на комунистическия режим и да създадат организации за опазване на човешкото си достойнство? Колко от нас биха били готови тогава да направят същото, заплащайки за това със собствената си свобода и със сигурността на семействата си?

Гьочмен е човек, който е насила изгонен. България изгуби стотици хиляди трудолюбиви и лоялни свои граждани. С мълчаливото съгласие на останалите.

Затова разказът за прокудените български турци и техният спомен 20 години след „събитията” е и размисъл за ценностите и самопознанието на цялото българско общество. Няма гняв и омраза у прогонените турци --  има болка и зрелост на оценката. А при нас покълват отново задушаващите плевели на ненавистта към турците – това събирателно, което не прави разлика между тези, които се разбунтуваха, и тези, които бяха верни помагачи на режима.

Филмът е великолепно замислен, построен и монтиран. Историческите препратки, данни и хронология са на вярното място, което прави филма лесен за възприемане дори от абсолютно незнаещия проблематиката.

Пожелавам му „добър път” от все сърце - защото съм уверена, че ще стигне до сърцата  и умовете на всички честни и мислещи хора в България.

Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Dilmana on February 20, 2010, 09:56
                          ПЕЧАЛНИТЕ ПОДВИЗИ НА "ЧОВЕЦИТЕ ОТ НАРОДА"
                                 Георги МИЧЕВ, доктор по философия


   Да си наумиш да смениш със сопа в ръка в края на ХХ столетие имената на стотици хиляди хора (в т.ч. и на техните покойници!), бидейки уверен, че по такъв начин етнически ги приобщаваш веднъж и завинаги – за това наистина се изискват не само конски дози плиткоумие, но и тотална партийно-нравствена деформираност, на каквато се радваха само неголям кръг апаратчици.
   Близко до ума е: в репресивната държава всичко е отбелязано с кошмарния печат на репресията. Дори онова, което се прави "в името и за благото на народа". Акт на възмутителен, безсрамен, брутален държавен тероризъм бе т.нар. "възродителен процес", теоретически обоснован от нашенски високотитулувани псевдоучени в областта на социалното знание. Достойният българин нямаше (а и сега няма!) как да не се усеща не само конфузно, но и завинаги орезилено при мисълта за всичко онова, което се случи тогава.
   Споменът за потоците наши съграждани с мюсюлмански имена, които потекоха през южната ни граница, заставени да напуснат родните си домове, и досега пари паметта ни. Срамна и недостойна вакханалия.
   Човек чувства  л и ч н а  вина за всичко станало, но тогава бе немислимо да се противостои – в онези "славни" времена на неудържимо движение "от връх към връх, от победа към победа", когато вече бяхме успели да построим две Българии и се готвехме да наливаме темелите на третата, с което окончателно да се наредим на опашката на жизнения стандарт в Европа – всички, без изключение, бяхме под желязната пета на червения тоталитаризъм. Имахме право само да наблюдаваме върха на айсберга и да мълчим. Дори тогава, когато в индустриални мащаби се пречупваха хиляди и хиляди човешки съдби! Да скършиш човешка съдба, използвайки ресурса на държавата и своя неприкосновен властнически произвол, е  а р х и п о д л о. Все едно доколко възвишени са подбудите за това: идеи, цели, идеали, близки шансове, далечни перспективи, благи намерения и пр.
   Повече от куриозно е, че онези представители на мюсюлманския етнос, на които днес, въпреки своите скромни възможности, са накичени обилно с титли, звания, степени, постове, от две десетилетия имат резервирани места в праламента и пр., бяха на страната на "възродителите". Дори само заради това, защото значителна част от тях се изявяваха особено убедително и повече от талантливо тъкмо като добре платени доносници на "службите". Истински честните, почтени представители на малцинството бяха попиляни като пилци – преследвани, затваряни, изгонвани. Днес тях ги няма сред висшия партиен елит. А и не само там! И явно, завинаги ще бъдат низвергнати.
   За всичко това повествува филмът "Гьоч – да прекрачиш границата" на Даниела Горчева, Ирина Недева и Андрей Гетов; оператор: Л. Бързаков. Филмът бе показан (при изключително висок интерес) на 11 ноември 2009 в "Червената къща".
    Направен е простичко, добронамерено, коректно, ще рече -  с и л н о. Прогонените наши сънародници, живеещи днес в Турция, споделят в мъчително откровение, но беззлобно, с вече позатихнала болка, ала незаглъхващо огорчение за своите безкрайни митарства, додето стъпят най-сетне на краката си в чуждата страна и намерят ново,  с в о е  място под небето, след като са били изтръгнати из корен от родната почва. Тъжно и срамно!
   Всеки българин би следвало да види този едночасов документален филм. От него ще научи много. Не толкоз като чиста информация, колкото синтез на идващи директно от душата емоции и ненатрапливи послания към нашата мисловност и към нашия морал.
   Няколко години след т.нар. "възродителен процес"  с моята съпруга бяхме на екскурзия до Истанбул. На връщане в Одрин, където автобусът спря да зареди, при нас дойде възрастен, плах, простичко облечен човечец, досущ с вида на моите съселяни, типични малки хорица, и с най-искрените сълзи, които съм виждал през живота си, ни заразказва, че не искали да отиват далеч от България, та затова спрели в този град, близко до границата. Всички се уредили криво-ляво (той самият работи като общ работник в ей онзи склад) : близките, децата му, роднините. Печелят добре и живеят нелошо. Но мъката по родното селце (някъде из Ловешкия край) няма никога да секне. Винаги ще го боли и всякога ще сънува онова, от което насилствено е бил откъснат.
   Слушахме го с болка в сърцето! И с някакво непреодолимо чувство за лична вина. Какво можехме да му кажем за утешение? Н и щ о!
   Бывали хуже времена,
   Но не было подлей...
   Така писа някога Н. А. Некрасов.
   Ужасният вкус на тази подлост едва ли ще се заличи някога в душите на почтения българин. Независимо от неговия етнос. Уви, това не ще се случи никога!
   Идеолозите и апологетите на тази (и колко още) подлости не само към един етнос и не единствено с "възродителни" проекти обаче са по местата си. Топлите, всепосочно защитени, престижни някога места, отредени само за "наши другари"! Техните деца и внуци тръгват устремно към висините на кариерата от досущ същия "патриотичен" фундамент и с досущ същите "народнически" (чети: фарисейски) постулати.
   Можете да бъдете абсолютно сигурни, че тази гледка ще трови живота ни не за ден или два, за десетилетие, две, три.
   Безотрадна национална участ...


Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Dilmana on February 20, 2010, 10:01
        Филмът “Гьоч” – или гледната точка на прокудените                                       Едвин Сугарев

“Гьоч – да прекрачиш границата” е особен, странен, запомнящ се филм. Неговите автори – Ирина Недева, Андрей Гетов и Даниела Горчева, са избрали един нестандартен подход – вместо да режисират и направляват, монтират и донагласяват своя материал, са оставили изповедите и емоциите на героите да определят нерва, сюжетните ходове и интонациите, като са ограничили своето присъствие само до визуални метафори и насочващи въпроси, провокиращи определени акценти – които често и дори не прозвучават в самия филм. Оставили са паметта да следва своето естествено русло – и пряко базисните закони на киноиндустрията, филмът не е изгубил, а е спечелил от това. Станал е автентичен, непосредствен и естествен; бих добавил и – много човешки.
Заглавието е обяснено още в първите кадри с Метин Сеит, шофиращ из Истанбул – гьочмените са изгнаниците, прокудените от родината им. “Гьоч” е самото прокуждане, процесът на неговото ставане. “Възродителният” процес – едно от най-тежките комунистически престъпления, вършени в България.
Не само по своите мащаби – с убитите, затваряните, насилваните, прогонените. Тежко и поради своя безмерен цинизъм, поради лицемерието, с което комунистическата партия оправдава потъпкването на човешкото достойнство, на най-основните човешки права.
Тежко поради лъжата, поради подмяната на българската история. Тежко за стотиците хиляди, които бяха прокудени и изгубиха родината си – но тежко и за милионите – за целия български народ, от чието име се вършеше това престъпление, за хората, които не смееха и не можеха, а може би и не поискаха да направят нищо, докато комунистическите копои се гавреха с честта и достойнството на техните сънародници. Едните изгубиха родината си. Другите понесоха и носят на гръб позора от варварство, което не са извършили, но пред което са останали само безмълвни свидетели.
За това престъпление нямаше наказание, нямаше и разкаяние. Когато след десети ноември българските турци дойдоха в столицата да си искат имената, по улиците се повлякоха и други шествия – тези на “героите” от самия възродителен процес.
Тези, които бяха обграждали села и бяха пребивали отказващите да си сменят името в провинциални МВР-та и кметски канцеларии.
Тези, които бяха изкупували на безценица земята и добитъка на заминаващите – и сега живееха в техните къщи, и копаеха техните ниви.
Тези, които искаха стотици и хиляди за един курс с камион до границата, за да могат бъдещите гьочмени да превозят челядта си и най-насъщната част от домакинството си до турската граница.
Тези, които не продаваха хляб на жени със забрадки и шалвари, не ги качваха в автобусите, не ги пускаха в болниците – дори когато идваха да раждат.
Тези, които прекръстваха живите и рушаха гробищата на мъртвите, заличаваха регистри, кръщелни актове и документи за собственост.
Тъй нареченият Обществен комитет за защита на националните интереси стана политически съюзник на провелата „възродителния” процес комунистическа партия; а в парламента и в политиката заедно с неговия лидер Минчо Минчев – бивш началник на ДС Кърджали, пряко отговорен за насилия и убийства, влезе и говорителят на ОКЗНИ – днешния президент Георги Първанов. А след време и Ахмед Доган: тъкмо човекът, който претендираше, че се е борил срещу „възродителния процес”, се оказа стратегически партньор на същата тази комунистическа партия. Партията, чийто лидер Тодор Живков в съвсем пряк текст беше заявил на 7 юни 1989 г. – в разгара на “голямата екскурзия”:  “ Крайно необходимо е за Народна република България да изселим 200 хиляди, а ако може и 300 хиляди души от това население.”
ДС и нейните знайни и незнайни помагачи изпълниха, дори и преизпълниха това партийно поръчение. Този “гьоч”, който организираха те, включваше убийства, побоища, интернирания; възстановяване дейността на концлагерите (в Белене например бяха затворени стотици турци, отказващи да си сменят имената); насилствени екстрадиции на най-непокорните и включилите се в легална организирана съпротива; обосноваване на историческата лъжа, че българските турци били всъщност помохамеданчени българи – за която лъжа работеха цели научни институти, правеха се филми, пишеха се книги (“Време разделно” на Антон Дончев, например, е точно такава поръчкова книга, написана, за да бъде морално оправдан “възродителния” процес, започнал през 60-те години със смяната  на имената на помаците); блокиране на цели области от България – включително с помощта на армията. Това е историческият контекст на тъй наречения “възродителен процес” – и този контекст е дълбоко трагичен.
Тази срамна страница от историята на България още не е прочетена. Нещо повече – опитите за прочит се сблъскваха с безогледна, но добре организирана съпротива – христоматиен е примерът с филма “Гори, гори огънче” на Малина Томова – срещу която – редом с публичното й охулване – бе направен опит за съдебна и дори физическа разправа! И до ден днешен истината за „възродителния процес” е нещо, което грижливо се заобикаля; освен когато се прави нещо по-лошо – когато се използва спекулативно с оглед определени политически интереси. Затова този период е рана в историческата плът на страната ни – рана, която и днес – двадесет години след тези събития, още не е зараснала.
“Гьоч – да прекрачиш границата” не се занимава пряко със събитията около „възродителния процес”, с тяхната фактология – за този филм е важна паметта за тях, важен е кодът, през който разчитаме тази памет. Той е прицелен в днешния ден – и към една друга гледна точка, различна от досегашните филми с подобна тематика. Опитва се да прочете събитията с днешна дата – но не през очите на българите и на България, а през очите на “гьочмените” – на жертвите на възродителния процес.
При това предполага двойна оптика – гледа събитията през очите на различните поколения: тези, които са преживяли събитията в зрялата си възраст – и съзнателно са се опълчили срещу насилието – и тези, които тогава са били деца – и на които им е било отнето името, а сетне и родината, без да могат да разберат смисъла на този варварски акт – и го оценяват именно днес, от гледна точка на своето емигрантско битие. От наслагването на тези две гледни точки – и от диалога между тях – се пораждат ефектите във филма.
Има много болка и горчивина в това, което споделят пред камерата героите в този филм. Например в думите на 11-годишния тогава Кезим Тюрксьоз, когато споделя как се е чувствал при настояването да си смени името – в един миг, в който не знае къде е баща му – жив ли е или не е; не знае къде е майка му: „Един ден дойде... аз останах без майка, без баща, ...без име...”. В думите на Авни Велиев, основал не друго, а Турска ленинска комунистическа партия (само че другарите решили, че това е опасно, защото искал плурализъм) – когато разказва как баща му бродел цял месец през зимата в планината, при сняг до кръста, което довело по-сетне и до смъртта му – само и само да не си смени името – или как хората на ДС нахлули при децата му, останали вече съвсем сами в опустошения от „възродителите” дом. В думите на Метин Сеит, когато споделя, че обича България толкова, че би си дал живота за нея – само че не са му позволили да я обича, забранили са му.
Тази болка е родена от понесените огорчения и унижения, от прекършените съдби. Същевременно и в думите, и в израженията на лицата, и в интонациите ние долавяме дълбоката човечност, с която всичко това е изстрадано и надживяно.
И може би усетът за тази дълбока човечност, нейното скрито, но пределно осезаемо присъствие е голямото достойнство на този филм. С всички тези хора е постъпено пределно несправедливо, постъпено е чудовищно и варварски – но от кадрите на филма не говори омразата. Понасяйки съдбата си, неговите герои са разбрали, че вина за техния труден жребий носи една престъпна власт – но не българите, не България.
Радостта, с която някогашните “ятачки” на Сабри Искандер го посрещат, тяхната гордост за това, че са приютили един толкова достоен човек при интернирането му от ДС, общият им разказ за тогавашните “конспирации” са може би най-убедителното свидетелство в това отношение. Въпреки всички усилия на тогавашните пропагандатори и днешните националисти тъкмо този човек, тогава секретар на Демократическата лига за защита на човешките права, е герой в техните очи – правото – и човешкото, и историческото, е на негова страна. При това забележете: става дума не за интелектуалци и дисиденти – а за две обикновени жени от село – и именно тяхната най-неподправена радост от срещата носи едно от посланията на филма: “възродителният” процес е провал. В политически, в морален и всякакъв друг смисъл.
Разбира се, има неща, които не могат да бъдат забравени. Няма как да се забрави примерно кутията бонбони, които насилниците носят със себе си, за да “почерпят” по случай смяната на името. Няма как например Сабри Искендер да забрави месеците в килията на сливенската ДС, изтезанията, при които тялото му от главата до петите било “като патладжан”. За него “това не са хора” – ала понесените страдания не се универсализират, не се прехвърлят върху съвестта на всички българи. Да, огорченията остават – но понесени с гордостта на човека, останал достоен за своя кръст – и надмогнал нанесените унижения.
Надмогнал, но не и забравил. Защото случилото се не може, а и не трябва да се забравя. И от жертвите на драматичния “Гьоч”, и от неговите неми свидетели – от нас, българите. Необходимостта да бъде запазена тази памет е другото същностно послание на този филм. И в него е едно от същностните му достойнства: той не заобикаля страшните истини, не се стреми да ги замаже с някакъв моралистичен хепиенд. Да – никой от свидетелите на този геноцид не таи ненавист към България. Тя е помнена и обичана – но е помнена също и болката от насилственото им отлъчване. Тук наистина няма как да бъдат заобиколени въпроси като: а другите, нашите съседи, българите – те тогава какво направиха за нас?
И не случайно Метин Сеит изпуска думите, че те, прогонените турци, не биха постъпили по този начин, ако бяха на тяхно място (и все пак не пропуска да спомене с благодарност, макар и единствения жест на съпричастност: парите, пъхнати му в джоба от негов приятел -българин, когато заминавал). Не случайно и Кезим Тюрксьоз подчертава, че има само турски паспорт – защото му се вижда неморално сега, когато България е член на ЕС, той да се възползва от това членство и възможностите, които двойното гражданство му осигурява – след всичко случило се това е недопустимо.
Тези, които са прогонени, няма да се върнат – казва този филм. Но те не са ни забравили, те не са забравили България – и ние също не трябва да ги забравяме. Трябва да положим усилия, за да стане диалогът между тях и нас възможен. Усилия, които предполагат и покаяние, и казване на неудобни истини, и разобличаване на удобни лъжи.
Филмът “Гьоч” прави тъкмо това – и го прави непосредствено и човешки. Сниман е за извънредно кратко време, буквално на прима виста, без отиграни положения и без добре режисирани емоции. Това впрочем се е превърнало в негов плюс – филмът е максимално естествен.  И е важен – защото показва нещата от другата гледна точка – през погледа на тези, които са били принудени да се лишат от родина, за да запазят вярата и достойнството си на свободни хора.
Има едно стихотворение, писано в затвора – което Ердинч, синът на бургаския поет Реджеп Кюпчу, чете по време на филма. В него се говори за черното, за вътрешния, духовния мрак, който се сгъстява – поради невъзможността да кажеш на черното черно. Филми като “Гьоч” са важни и насъщни – понеже разсейват този мрак.

Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: pomakos_ a on February 21, 2010, 00:41
Чудесен замисъл за филма" Гьочмен".Поздравление на авторите Даниела Горчева и Ирина Недева.
Считам,че ще е много познавателен за турци,помаци,и всички.. за събитията по онова време.Филма запълва една празнина и дава допълнителна светлина,като чета инфото по горе от Д.Горчева.
Ще чакаме с нетърпение да се излъчи скоро по БНТ!
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Nazmi on February 21, 2010, 01:36
Рецензията и погледа върху замисъла на филма която ни дава Даниела Горчева по горе ни кара да се замислим!

...
Заглавието е обяснено още в първите кадри с Метин Сеит, шофиращ из Истанбул – гьочмените са изгнаниците, прокудените от родината им. “Гьоч” е самото прокуждане, процесът на неговото ставане. “Възродителният” процес – едно от най-тежките комунистически престъпления, вършени в България.

Тази срамна страница от историята на България още не е прочетена. Нещо повече – опитите за прочит се сблъскваха с безогледна, но добре организирана съпротива – христоматиен е примерът с филма “Гори, гори огънче” на Малина Томова – срещу която – редом с публичното й охулване – бе направен опит за съдебна и дори физическа разправа! И до ден днешен истината за „възродителния процес” е нещо, което грижливо се заобикаля; освен когато се прави нещо по-лошо – когато се използва спекулативно с оглед определени политически интереси. Затова този период е рана в историческата плът на страната ни – рана, която и днес – двадесет години след тези събития, още не е зараснала.


“Гьоч – да прекрачиш границата” не се занимава пряко със събитията около „възродителния процес”, с тяхната фактология – за този филм е важна паметта за тях, важен е кодът, през който разчитаме тази памет. Той е прицелен в днешния ден – и към една друга гледна точка, различна от досегашните филми с подобна тематика. Опитва се да прочете събитията с днешна дата – но не през очите на българите и на България, а през очите на “гьочмените” – на жертвите на възродителния процес.
             .....
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Rahmie on February 23, 2010, 11:31
Д. Горчева: 1/2 век живяхме зад минирани граници и с минирано от клишета съзнание (http://frognews.bg/news_11250/D_Gorcheva_1/2_vek_jiviahme_zad_minirani_granitsi_i_s_minirano_ot_klisheta_saznanie/)

Понеделник, 6 Април 2009

На страха очите са големи, но всъщност страховете ни често са плод на фантазия и незнание. Хайде да светнем лампата и да видим има ли чудовища в стаята, казва в специално интервю за Frognews.bg българската журналистка, която от години живее в Холандия.

разговор на Ана Кочева

- Твоето есе „Размисли около българските дни в Холандия”,което публикувахме във Фрогнюз, разбуни духовете...

- Текстът беше писан за „Фрогнюз”, но беше препечатан на повече от 20 места в Мрежата, което означава, че колегите от различни издания са преценили темата като важна. Честно казано, този път бях изненадана от свръхактивността във форума (смее се). Взрив от реакции на „възмутени читатели” под едно есе с ясно послание: „Не се отнасяй с другите така, както не би искал някой да се отнася с теб.” Едва ли човек със здрав разум би оспорил подобно послание.

- Защо според теб у нас не се разбира, че човек може да има две идентичности, които не влизат в противоречие една с друга – тоест „да си цял турчин и цял българин”?

- Според мен причината е, че половин век живяхме оградени с минирани граници и с минирано от клишета съзнание. Границите се отвориха, но манталитетът се променя бавно.
Турците в България са наши съотечественици, а не наши врагове. И те, и ние имаме една и съща Родина, едно и също Отечество и обичаме България еднакво силно. В Бурса нашите преселници, изгонени от комунистическия режим, говорят с невероятна топлота и обич за България, за българските си съседи и приятели, за учителите си, за лекарите. Никога не съм чула българин да говори така за България, както тези хора. Ние не познаваме поезията на живеещите в България турци, например, а е крайно време да я прочетем - по-изстрадани стихове за България не съм чела. Такива има само в емигрантската литература. (Нека не забравяме, че и Ботев е написал най-покъртителните си стихове за България като емигрант.)
Ето, например, стихотворението „България” на убития от Държавна сигурност бургаски поет Реджеп Кюпчу:
Аз не съм чужденец,
аз съм твой син.
Твоето слънце,
твоето гергефено нощно небе
ме познават.
Познават ме твоите пътища,
по които вървях и вървя.
Като дете, когато прохождах,
паднах
и целунах земята ти
и след тази целувка
направих
своята първа крачка –
следата ми от този миг
е тук
на твоята земя.
Тъй като първата любов
и тази моя първа крачка
не се забравят,
не се забравя никога.
Аз не съм чужденец
аз съм твой син.
И сълзите ми са твои –
от радост или от мъка.
Моята майка,
моят баща,
които с ръцете си
съм спуснал в гроба,
лежат в земята ти,
Българийо.
Аз съм твой син и мои са твоите пътища.

- Човек изтръпва като чуе този изстрадан зов.

- Да, защото си дава сметка какво има зад него. И не бива да забравяме, че десетина години след като са писани тези стихове, през 1985, багери и трактори разораха гробищата на нашите съотечественици. Това е страшно светотатство.
Оня ден се замислих и над думата „турчея”. У нас тази дума звучи силно негативно – все едно някой извършва нещо срамно, едва ли не престъпно. Как да я преведеш на холандски, например? Трябва да кажеш: „става все по-турчин” или „прави се на турчин”. Е как така един турчин „ще става все по-турчин” или „ще се прави на турчин”? Има ли логика в това? Той е турчин и следователно не може да се турчее. Очевидно обаче иска да запази идентичността си, тоест да не се „българее”, да не се прави на българин и на нас това ни се струва осъдително. Значи ако българин се гърчее е лошо („О, неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език?” – провиква се възмутено и с право един просветен ум като Паисий Хилендарски), а турчинът трябва да се българее? Ами нали и техният Паисий с право би се провикнал: „О, неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш турчин и не четеш, и не говориш на своя език?”
Не може да се мери с два аршина.

- Да, но би трябвало да се знае официалния език на страната, в която живееш.

- Естествено, че трябва. Но знаенето на майчиния език не пречи на усвояването на официалния език, напротив. Децата – билингвисти се развиват по-добре, това е доказано. И знаеш ли какво забелязах? Погледни форумите и прочети постингите на най-агресивните български „родолюбци”. Ами те пишат с безобразни правописни грешки, бъркат елементарни неща. Да не говорим за грешната употреба на пълен и кратък член. Що за родолюбци са след като не знаят родния си език? От друга страна, след моята поредица в „Медиапул” за антикомунистическите протести на българските турци през 1989, получих много писма от наши съотечественици - турци. Някои живеят в Турция, други в Западна Европа, но това са турци, които 20 години вече живеят извън България и не само, че не са забравили български, но за моя огромна изненада пишат на чудесен български и без никакви грешки за разлика от родните пишман родолюбци. Никакъв патриот не е този, който крещи по площадите, а не си знае родния език. Така че и това е мит, че турците у нас не знаели български. А ние знаем ли го?

- Но има възрастни турци, които не знаят български.

- Има, разбира се, защото има хора, които не са ходили на училище. Да не забравяме, че има и българи, които живеят в чужбина и не знаят езика на страната, в която живеят. Тук проблемът е в две посоки. Първото поколение емигранти – ясно, не всеки има капацитет да научи чуждия език и то да го научи добре. Но второто поколение – тоест роденото в страната поколение, нали тръгва на училище? Задължителното образование е право на всяко дете и задължение на обществото да му го осигури и то не как да е. Това е в интерес и на детето, и на обществото. Защото ако останеш необразован, утре ще си безработен и ще виснеш като воденичен камък на врата на обществото. И за теб лошо, и за обществото лошо. В Холандия бюджетът за образованието е на първо място и е 5-6 пъти по-голям от този за полицията, а у нас е обратното. Значи, у нас приоритетът не е бъдещето на страната - тоест нейните днешни деца и утрешни български граждани да са образовани, възпитани и културни, а ... полицейщината. Защото за сигурност и дума не може да става. През 2008 у нас, при 7 милиона население са извършени повече убийства, отколкото в 16 милионна Холандия. Да не започвам темата за разкриването на престъпленията – в Холандия при два пъти повече население работят 750 прокурора, а у нас са 1600. И тези 750 прокурора приключват 8 пъти повече дела, отколкото 1600 –те прокурора в България. Да отговори Борис Велчев защо е така. Да не говорим за манталитета на мнозина от днешните полицаи, които се държат като мутри, а не като пазители на реда и законността. Гледах с възмущение заснетите кадри от демонстрациите пред парламента и видях как български полицаи се заканват, псуват и бият с мутренска жестокост български граждани. Някой от тези полицаи – бандити да е наказан или поне уволнен? Да не говорим за бившия министър на вътрешните работи, който обядваше и вечеряше с „оперативно интересни лица”.
Българските граждани не се делят на българи, турци, роми и помаци, на евреи, руснаци и арменци, а на почтени и на непочтени хора. Има почтени българи и турци, има и непочтени българи и турци. А от престъпността и корупцията у нас патят всички български граждани - без оглед на вяра и народност.

- Българските полицаи обаче настояват за по-добро заплащане.

- И с право настояват, защото работата им е отговорна и рискована. Но първо да поискат бандитите измежду тях, корумпираните измежду тях да бъдат незабавно уволнени и да им бъде потърсена отговорност за извършени престъпни действия и бездействия. Не може пазителите на реда и сигурността да се държат като престъпници.

- Каква е причината според теб за надигащата се у нас ксенофобия?

- Съвсем същата като причината за надигналата се ксенофобия в една съседна на нас държава, която престана да съществува на картата - безсрамни политически спекулации. Една престъпна власт винаги търси как да насочи общественото недоволство от собственото си управление в друга посока. И когато разумните хора в страната (не псевдоинтелектуалците, които се кипрят на софрите на властимащите, а действителният интелектуален елит) не успеят да се противопоставят овреме на тези нечистоплътни политически манипулации, става това, което стана в бивша вече Югославия. А Милошевич дори не беше националист, той просто използваше националистите за своите цели. Но като тръгне лавината, става страшно. Югославия се разпадна и това е най-малката беля. То е нищо пред това, че поне три поколения ще носят травмите на една жестока гражданска война. А раните ще зарастват трудно и станалото вече никога няма да може да се поправи.

‒ Международният съд по делото за Косово съвсем скоро се произнесе.

‒ Да, преди две седмици бях в сградата на Трибунала в Хага, за да чуя решенията на Международния съд по делото за Косово. Гледах после в залата жените на осъдените, които плачеха, че мъжете им отиват за 15-20 години в затвора и се питах дали са плакали и за жертвите им, които и след 20 години няма да се върнат. За десетките хиляди убити, за стотиците хиляди депортирани, осакатени, изнасилени, изтезавани... Между другото, направих си труда да изчета сръбските форуми след произнесеното от Трибунала решение и бях удивена: 75% от коментарите във форумите бяха на сърби, които бяха разгневени, че според тях Трибуналът в Хага е произнесъл твърде меки присъди. Защото злото, което са причинили засяга не само косоварите, но и сърбите.
Така че докъде безсрамни политически манипулатори могат да доведат страната си е добре известно и няма нужда да обръщаме поглед надалеч и назад в историята. И не е зле българското общество да напомни на самозабравили се политически авантюристи като Яне Янев, че вратите на Трибунала в Хага не са затворени за бъдещи подпалвачи на етнически конфликти и за техните престъпни съучастници.

- Имаш предвид скандалния случай в Рибново?

- Да, но не само. Случаят в Рибново е поредната престъпна злоупотреба с власт – в случая от страна на ДАНС. Закачулени и въоръжени до зъби дансаджии нахлуват призори в домовете на двама български граждани да търсят престъпници ... без да има извършено престъпление! За да има престъпници, първо трябва да е установено наличие на престъпление. Ако на дансаджиите им стане навик да ходят с качулки призори по хорските къщи да търсят престъпници без да има наличие на престъпление, то тогава следващият потърпевш може да се окаже и някой етнически българин, пък не дай си боже и някой баш „патриот”, който сега се дере по форумите срещу турци, роми и помаци. А правата на другите са гаранция и за нашите собствени права. Това не бива никога да се забравя. Постъпват ли така със съседа ти, утре ще постъпят по същия начин с теб и ако ти днес не защитиш своя съсед, утре теб няма да има кой да те защити...

- После казаха, че не били арестувани...

- О, да, после се оказва, че закачулените и въоръжени дансаджии не са нахлули призори в домовете на двама български граждани, за да арестуват опасни престъпници, а да ги „поканят” (както са си по пижами) да дадат сведения по някакъв донос, който ги обвинява в нещо, което никой не знае какво е точно. Да видим дали борисвелчевци и петкосертовци могат да кажат що е то „радикален ислямизъм”, има ли то почва у нас и престъпление ли е. Петко Сертов е длъжен да докладва кой е наредил тази противозаконна акция и наказани ли са служителите на ДАНС, които са я осъществили. А ако лично той е изпълнявал политическа поръчка и е наредил въпросната позорна акция, да бъде така добър незабавно да си подаде оставката. Главният прокурор също трябва да бъде питан как работят подчинените му в прокуратурата, защото е извършена показна политическа акция с предизборна цел. И за съжаление целта е постигната и с позорното съучастие на български медии, които за резил разпространиха дезинформацията на янеяневци и на ДАНС. Като резултат хората в тези села отново са уплашени, а кандидат - нацисти се дерат по форумите...

- Мнозина казват, че в смесените райони българите са потърпевши.

‒ Именно казват - това да. Но досега не съм попаднала на нито един факт, който да потвърждава тези казваници. Ако има дискриминация на българи в някои райони, аз лично съм готова да се ангажирам със случая. Но досега никой от оплакващите се не успя да ми посочи поне един-единствен конкретен случай, да ми посочи факти - имена, дати. „Ела да живееш тук и ще видиш”, казват ми. „А защо да идвам да живея там? Вие нали живеете там и твърдите, че с българите се отнасят зле. Кой, как, кога, къде? Дайте факти.” Тишина. Все приказки от сорта ”ама една жена на опашката ми каза”...Питала съм и в Български хелзинкски комитет. От БХК също са заявили и то нееднократно, че са готови да се ангажират, ако има случаи на дискриминация на българи. Обаче засега просто няма потвърждение на тези приказки на едро, тиражирани от недобросъвестни или папагалстващи журналисти, най-вече от телевизия СКАТ, но не само. Дори Светла Петрова от БТВ за мое огромно разочарование си позволи да наруши Етичния кодекс на българските медии. Прочете едно зрителско писмо по телевизията, без да се потруди да направи проверка за какво точно става дума и има ли действително престъпване на закона. И ето така тръгва лавина от слухове и приказки, които подпалват огъня на етническото напрежение. Ще го кажа в прав текст: това е не само безотговорно, но и опасно поведение. Нека колегите да погледнат децата си в очите и да се запитат: искат ли утре техните деца да страдат така, както хората в бивша вече Югославия? Едва ли! Ами защо тогава хвърлят съчки в този опасен огън? Ама някой си у нас се дразнел, че на пазара хората си говорели на майчиния език. Ами да си запуши ушите като се дразни.

- Ти с твоя син в Холандия на български ли говориш?

- Аз също си говоря с моето дете на български в Холандия и никой не се е осмелил да ме гледа накриво за това. Напротив, докато беше малък моят син, чуеха ли ни, че си говорим на български, било в магазина, банката или аптеката, било в спортната зала, холандците го насърчаваха: браво, какъв хубав език и колко хубаво било, че говорел повече от един език. В училище имаха една инициатива всяко дете от класа става „дете на седмицата” и останалите трябваше да кажат какво харесват в него. Едно от харесваните от съучениците на Тервел качества беше: „Той говори български. Това е Cool!”
Когато бившата министърка на имиграцията и интеграцията Рита Вердонк изтресе, че на хората в Холандия не им било приятно да слушат чужди езици по улиците, холандските медии я направиха за смях, та се наложи да се обяснява като ученичка, че друго била искала да каже, но се объркала. Подиграха я и то безмилостно, именно холандските журналисти и холандските карикатуристи. Защото приличните хора отлично разбират, че не може да си затваряш очите, когато се посяга на свободата и на правата на другите, понеже техните права са гаранция и за твоите права. И отвреме-навреме това трябва да се напомня на самозабравили се политици.

- Не споделяш ли страха, че ислямът е заплаха за всички нас?

- А защо да е заплаха ислямът? Ужасно вредно е да се оставяш на клишетата да обхващат ума ти като паяжина. Тогава е лесно да те манипулират. Човек трябва да тренира ума си, така както и тялото, за да го поддържа в добра форма. Трябва да се мисли, да се задават критични въпроси, да се поставяш на мястото на другия. Трябва да се чете и да се трупат познания. На страхът очите са големи, но страховете ни често са плод на фантазия и незнание.
Имам един ярък детски спомен, трябва да съм била съм около 4-5 годишна. Бяхме на гости у леля ми и вечерта ме сложиха да спя в една стая. Майка ми ми пожела лека нощ, загаси лампата и отиде в хола, където възрастните продължиха да си говорят. Къщата беше стара и пълна със странни звуци – нещо скърцаше, шептеше, шумолеше. Обзе ме паническият детски страх от чудовища. Взирах се в тъмното с разтуптяно сърце, по едно време очите ми започнаха да различават контурите на мебелите в стаята и изведнъж: о, ужас: до вратата стои някакъв човек с палто и шапка и ме гледа. Сърцето ми ще изхвръкне от страх, от ужас онемях, не мога звук да издам, камо ли да извикам. Седя и гледам страшния човек, той стои насреща ми и също ме гледа. Аз не мърдам и той не мърда. Не знам колко време продължи, но в момент на отчаяна смелост скочих от леглото и запалих лампата. И какво да видя - до вратата имаше закачалка (от ония дървените на един крак), а на нея бяха окачени бомбето на вуйчо ми и балтона му. Та затова: хайде да светнем лампата и да видим има ли чудовища в стаята.
Какво е ислямът? Ислямът е една от световните религии, съществуваща от векове. Как една религия може да убива и да унищожава? Ръце ли има, за да убива, оръжия ли употребява? Ако някой извършва престъпление или насилие, то той е конкретен човек, или това са конкретни хора. Нито една религия, нито една идеология (дори най-мрачната и налудничавата) не може да убива, когото и да било. Вярващите хора не извършват убийства. Убийства извършват фанатиците и престъпниците. Насърчават ги жадни за власт манипулатори. Иначе в името и на най - мирната кауза (даже вегетарианската) са извършвани престъпления, насилия и убийства. В Холандия Пим Фортайн бе убит от фанатичен вегетарианец. Християни терористи, наспорил Бог. ИРА да не беше ислямска организация случайно? Тероризъм има откак свят светува, но опасността не се крие в дадена теория, колкото и шантава да е, а във фанатиците, които са решили с цената на всичко да налагат своите убеждения, били те религиозни или екологични. Приказките за абстрактни заплахи и отъждествяване на цели групи хора с престъпници (като например приказките на Кремъл, че чеченците са терористи или приказките на българската ДС, че турците са терористи или на турски среди, че кюрдите са терористи) са приказки на престъпни манипулатори. И немислещи със собствената си глава хора ги повтарят като папагали. Няма народи – терористи. Терористите са винаги конкретни хора и не етническата и религиозната им принадлежност ги прави терористи, а липсата на здрави морални устои.

- Накрая да не забравя ‒ ти току –що се върна от Токио. Какво те впечатли най-много там?

- Умението на хората там да мислят първо за другите, а после за себе си. Знаеш ли защо японците понякога носят стерилни маски през носа и устата? Аз мислех, че това са някакви маниаци, които се страхуват от мръсния въздух. Оказа се, че всъщност това са хора, които са настинали или са болни и си слагат маска на лицето, за да не заразяват околните. Впечатли ме добронамереността на японците, спокойствието им, учтивостта им и гостоприемството им, умението им да се радват на малките неща в живота. Беше прекрасно да види човек как седят под цъфналите вишни с чаша чай или саке в ръка и кротко чакат да се отрони някое цветче. Гледах с широко отворени очи оня различен свят. И като казах различен – защо всъщност се страхуваме от различните от нас? Нали това му е хубавото на тоя свят - че е шарен и богат.

© 2010 FROG NEWS. Всички права запазени
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: dim56 on February 23, 2010, 13:50
Благодаря, Рахмие, за постването на това интервю!
Благодаря на Даниела Горчева за нейната ясна позиция!
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Hat on February 23, 2010, 13:57
Впечатляващо интервю.Всичко е много точно и ясно казано.Стихотворението на Реджеп Кюпчу е покьртително.Наистина крайно време е да "светнем лампата".Дано повече хора прочетат и осмислят казаното от Даниела.
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Шали on February 23, 2010, 14:14
Quote
- Мнозина казват, че в смесените райони българите са потърпевши.

‒ Именно казват - това да. Но досега не съм попаднала на нито един факт, който да потвърждава тези казваници.
Тук прихнах от смях. Молим... :o

А Рибново вече май не върви за пример, защото какво излиза към днешна дата? Яне провокатор - Алексей над него - Алексей помак и то много почитан и уважаван в родния си край (https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fforum.bg-mamma.com%2FSmileys%2Fdefault%2Fsmile3521.gif&hash=2d9a95737f00ae49287204404a04666d), значи помакът поръчал да унижат помаците и да провокират обществено недоволство срещу им. Стига вече дееее!

Литературното творение на Реджеп Кюпчу е наистина чудесно. Бургаски поет казвате....?

Quote
Дори Светла Петрова от БТВ за мое огромно разочарование си позволи да наруши Етичния кодекс на българските медии.

Toва е неточно! Но дискусиите във форума са с друга тематичност и няма да Ви оборвам. Предаването е публицистично. С термините сте запозната предполагам. А и един Кодекс има пожелателен характер и е част от саморегулацията на медиите и т.н. и т.н.
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Dilmana on February 23, 2010, 20:24
Благодаря на Рахмие за поместването на това интервю (бях го позабравила:)) , благодаря и за добрите думи на hat и dim56, дано да съм ги заслужила. Между другото, има много български журналисти, които пишат / и то много хубаво!/ на тези теми, например, Жанина Драгостинова, която ви препоръчвам горещо.
 
Здравейте Pepito,
Напротив, настоявам да ме оборите, както казвате. За целта ще се възползвам от любезността на домакините на този сайт, които са посветили тази тема на мен /въпреки че не съм заслужила особено тази чест/ и ще помоля да дискутираме тези въпроси именно тук, в „моята” тема. Ще чакам конкретни факти, а не нищо незначещи приказки като: "Тук прихнах от смях. Молим..":)
Бъдете така добра да ми посочите конкретни факти, които доказват, че българите са  дискриминирани в някои райони в България, защото са... българи (възможно е да има такива случаи, не ги изключвам, но досега не съм попаднала на нищо конкретно).
И забележете, питам не за битови скандали, а за целенасочено провеждана дискриминация от български граждани, които не са етнически българи към български граждани, които са етнически българи.
Конкретни примери с проверими факти, имена и дати, а не приказки от рода на: "каза ми жената на свако ми, че на нея й казали на опашката за хляб".
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Nazmi on March 03, 2010, 13:47

Моля,да напомня само по молба на Даниела Горчева темите разделих на две!

В темата за Дилмана остават и са запазени всички постинги и публикации.
Тук наскоро и очаквам кадри от филма "Гьочмен"  с автор Даниела Горчева и Ирина Недева.
Моля,дискутирайте свободно!
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Nazmi on March 04, 2010, 12:54
   Ще дишаме ли?

   Даниела Горчева.

Приключих поредния брой на "Диалог" и се зачетох в списание "Обектив" на БХК.

http://www.bghelsinki.org/index.php?module=resources&lg=bg&cat_id=1 (http://www.bghelsinki.org/index.php?module=resources&lg=bg&cat_id=1)

Препоръчвам ви да следите това списание, има над какво да се замисли човек. Позволявам си да публикувам тук последния текст на Татяна Ваксберг, която има своя колонка в "Обектив" с надеждата, че ще се стреснем и ще изберем да дишаме.

           Масова русификация .

   Татяна Ваксберг  http://www.bghelsinki.org/index.php?module=pages&lg=bg&page=obektiv17313 (http://www.bghelsinki.org/index.php?module=pages&lg=bg&page=obektiv17313)

Руският политически опит все повече улеснява анализаторите в София. Благодарение на това, което руските власти извършват години наред с правата на гражданите си, вече е много по-лесно да се прогнозира как ще свърши същият експеримент, предприеман със закъснение от десетина години на българска територия.

Най-близкият пример е (частичната?) забрана на митингите. Руският опит в тази забрана вече е толкова напреднал, че местните правозащитници са спрели да протестират по политически начин и са преминали към артистични прояви. Това означава, че ако случайно успеят да се съберат някъде цели пет минути преди да ги нападне милицията, те не скандират онова, което биха искали да скандират, а разиграват сценични етюди. Преди две години например, когато пак им забраниха да се съберат на някакво място (то не беше тротоар около парламента), те измислиха следното: да отидат в определен час на един булевард (много далече от парламента) и да се разходят без да говорят, без да носят плакати и дори значки. Явиха се между десет и петнайсет човека, разхождаха се бавно по двойки на по сто метра дистанция, а половината бяха излезли с домашните си кучета като образцови домошари в пет следобед в неделя. Арестуваха ги като по филмите – с влачене за косите или краката до някое от двайсетте МПС-та с буркани, мигом долетели в чест на незаконните минувачи.

Другият забележителен пример за това докъде могат да стигнат забраните за протестиране е свързан с току-що отминалата Нова година. Пак беше пет следобед, само че на 31 декември 2009 г. и не беше маргинален булевард, а централен площад (но не до парламента). Там се яви 82-годишната доайенка на руската правозащитна дейност Людмила Алексеева, облечена в костюм на Снегурочка (Снежанка). До нея имаше двама младежи, облечени като Дядо Мраз (там няма Дядо Коледа). Освен тях бяха дошли още около 50 човека. Всички приключиха с акт от милицията, която ги арестува. Най-впечатляващата снимка представляваше двама здравеняци от специалните части, които са вдигнали на пет сантиметра от земята 82-годишната жена преди да я метнат в микробуса за арестанти.

Случаите са съвсем истински и няма да е особено далновидно да се твърди, че футуристичната им аналогия с България е хипербола. В миналото бихме сметнали за хипербола дори далеч по-скромно ограничаване на права, което днес е вече факт. През 1990 г. частичната забрана на митингите би изглеждала като обречен на неуспех комунистически номер. През 1997 г. тя би била сметната за неумел виц. Сега е 2010 г., забраната да се протестира пред парламента и правителството е факт, а най-опасното на тази нова забрана дори не е в това, че я има, колкото в това, че тя изобщо не се оказа комунистически номер. Да забраниш волеизявлението на хората се оказа привлекателна мярка за всички, които взимат решенията в забранения за протестиране парламент.
Впрочем, Русия далеч не е случаен пример, пък и самият пример не се свежда до това, че властите забраняват нещо забранено за забраняване. В Китай, например, също няма свобода на митингите, но аналогиите с тази страна са невъзможни, доколкото тя никога не е познавала точно този аспект на свободата. А Русия, през 90-те, беше поела една голяма глътка въздух, преди да прецени, че няма нужда от дишане. Площадите се раздираха от хора, а думата „свобода“ не звучеше наивно. Сломи ги бедността или олигархията – зависи от гледната точка. Сломи ги това, че доверието в демокрацията се оказа без традиции, но пък с много алтернативи. Колкото повече оредяваха площадите, толкова повече рестриктивни мерки въвеждаха властите. И така до Снегурочка, арестувана на Нова година за присъствие на централен площад, на който не e казала и една дума. Бях на този площад минути преди ареста. Видях няколко групички от по трима-четирима души, които се смееха – дали на костюмите, дали на гирляндите по бронзовата пелерина на Пушкин. Тогава за първи път успях да видя професията на политическия полицай като нещо доходоносно – парите са сигурни, а усилията минимални, след като „врагът“ е все по-възрастен, обнадеждаващо малоброен и безобидно артистичен.

България е на години разстояние от тази картина, но първите крачки са вече направени. Никой политик не би помислил да ограничава местата за провеждане на митинги, ако предполага, че ще срещне ефикасна съпротива. Не е вярно, че българските власти инициират забраната, „защото ги е страх от хората“. Напротив, вече не ги е страх, затова и предприемат тази стъпка. Много добре си спомнят, че най-съществената гражданска съпротива за цяла тройна коалиция време беше сведена до три дни протести на шепа младежи с разнородни искания, но с единно недоверие към политическото. Безсмисленият, с нищо непредизвикан бой, който им нанесоха, беше първата стъпка от познатата серия. Сега са предприели втора. Третата е абсолютно сигурна, ако обществото не избере наново да диша.

http://dilmana.web-log.nl/mijn_weblog/2010/02/post-3.html (http://dilmana.web-log.nl/mijn_weblog/2010/02/post-3.html)
                               





Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Nazmi on March 04, 2010, 13:18
Ето накратко за главните герои във филма" Гьочмен",които предстои да се излъчи наскоро по БНТ.
 Материалите са от блога на Даниела Горчева- журналист.

нов документален филм, посветен на престъплението, наречено „възродителен процес“.

Филмът се казва „Гьочмен - Да прекрачиш границата“. Дълъг е 51 минути и е създаден от екип в състав: Ирина Недева и Андрей Гетов – автори, Даниела Горчева – сценарист, оператор – Любен Бързаков. Продуцент: фондация „Гъливер клиринг хауз” (c/o Център за култура и дебат „Червената къща”, 2009 г.)


Според авторите това е филм не само за това, което е „отвъд границата“ и не само между територии, пространства и държави, но и отвъд границата на поносимото.



Ето още допълнителна информация за този документален филм, основан на интервюта с български турци, изгонени от страната ни заради съпротива срещу насилственото преименуване на турците по време на т.н. „възродителен процес“.

  Зейнеп Ибрахимова Зафер (Zeynep Zafer) e окончателно изгонена през февруари 1989г, след като цялото й семейство е изселено от с.Корница в Североизточна България още след драматичното преименуване в Родопите през 1972г. Намираме я за кратко в Истанбул, на път от Анкара където е доцент по българска и руска литература в университета.

Сабри Искендер (Sabri Iskender) е изхвърлен от НРБ няколко месеца преди т.нар. „голяма екскурзия”, въпреки че отказва да вземе паспорта, издаден от комунистическите власти, защото, според Сабри това е паспорт - фалшив, с чуждо, не неговото име. Зад гърба му вече има следствени арести в Сливен, разпити на Развигор, лагер в Белене, два пъти изселване в с.Камено поле, опит за бягство през сръбската граница и …килия в Старозагорския затвор. Намираме го на път към миналото и към един заровен скришен документ на Демократическата лига за правата на човека.

Авни Велиев ( Avni Veli) живее в Истанбул и … все още в страшните си спомени от затвора. На въпрос: дали се е подигравал с режима когато създава Турската маркистко-ленинска партия по времето на късния социализъм, отговаря с дълъг….смях.

Ердинч Кюпчу (Erdinc Kupcu) е син на големия бургаски поет Реджеп Кюпчу. Баща му загива при странни обстоятелства, след като отказва да добави „ов” към фамилията си. В Истанбул чуваме как Ердинч произнася своето стихотворение „Черно” писано някога в български затвор, където и Ердинч излежава присъда по скалъпен процес …

Метин Сейт (Metin Seyit) не успява да вземе последната си година в гимназията в Силистра когато семейството му е принудено да напусне НРБ. Той е нашият водач в приключението да откриваме значението зад думите. Като думата „гьочмен” (gocmen)…

Севнур Озтюрк (Sevnur Ozturk)… е жена, която не се страхува да прави бизнес в свят на мъже, а на стената в ресторанта й „Лебед” в Истанбул до десетолевката с лика на Георги Димитров грее лика на Ататюрк.

Севги Нар (Sevgi Nar)е била съвсем малка. Ученичка. Още си спомня как се е почувствала на един особен „Трети март”…

Сюлейман Тюрксюз (Suleyman Turksoz) в Бурса не се страхува, че внуците му си играят с дървена табакера, направена от затворници. С кибритени клечки върху нея е написана датата на неговото влизане….в Белене:29 декември 1984г.

Това са само част от героите на този странен пъзел, 20 години по-късно.

Източник: Блога на Даниела Горчева!
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: sirrio on March 09, 2010, 13:42
Преди няколко дни бях помолил Даниела Горчева да изкаже своето мнение за начинанията на братя Юзеирови и сагата около тях. Може би не е видяла поста ми. Ще помоля отново, ако може да чуем нейното мнение по този въпрос.
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Dilmana on March 10, 2010, 12:26
You are not allowed to view links. Register or Login
Преди няколко дни бях помолил Даниела Горчева да изкаже своето мнение за начинанията на братя Юзеирови и сагата около тях. Може би не е видяла поста ми. Ще помоля отново, ако може да чуем нейното мнение по този въпрос.

Кои "начинания" и каква "сага"?
Ако имате предвид желанието им да създат партия, това си е тяхно основно гражданско право. Принципно, всеки има право да създава партия, така че в това няма нищо лошо. Изискването да не се създават партии на етническа или религиозна основа противоречи на Конвенцията за защита правата на човека, чл. 9, 10 и най-вече на чл. 11 - свобода на събранията и сдружаването.
Забранена е дискриминацията - тоест не може някой под предлог, че създава партия за защита правата на турците или помаците в България да заяви, че в тази партия не могат да членуват българи или роми, да кажем.
В Холандия също има политически партии на етническа и/или религиозна основа. Например, има партия на фризите - това е един народ, който винаги е  бил в пределите на Нидерландия. Има и партия на мюсюлманите, в нея членуват предимно мароканци. Всъщност, християн-демократическите партии също са партии на религиозна основа. Но когато в една страна няма дискриминация, подобни партии почти никога не успяват да прескочат бариерата за парламентарно представителство, защото  хората гласуват според политическите си убеждения, а не според етническата си принадлежност. Така например, фризката партия има само местно представителство, защото на парламентарни избори фризите гласуват за големите партии - било либерални, християндемократически или социалдемократически. Във Фрисландия табелките на улиците  са изписани на двата езика и двата езика са официални за този район.
Що се отнася до личността на самите братя Юзеирови не ги познавам и не мога да имам мнение за това що за хора са, имат ли необходимата политическа и демократична култура или са просто хора, жадни за внимание и на които "морето им е до колене'. В такъв случай, вместо да изпишат вежди, могат да извадят очи, както се казва.
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Dilmana on March 10, 2010, 12:28
Назми, здравей! Не разбирам защо вече няма опция за редактиране, но това е досадно, защото човек пише бързо, допуска неволни грешки и след това няма как да ги поправи.
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Dilmana on March 10, 2010, 12:37
А ако пък ме питате за мнението ми относно историята с паметника, тук властите, които си позволиха с булдозери да рушат построен в частен имот малък паметник, извършиха престъпно действие.
Защото според „Закона за устройство на териториите” , чл. 151: „Не се изисква разрешение за строеж за: ..
7. паметници, надгробни плочи и кръстове с височина до 3 метра”
и следователно няма как изрично разрешено от закон в пределите на собствен частен имот да е "едро хулиганство" !

 Поне се разбра, че май наистина сме една кръв с македонците, а властите ни (македонските и българските) - все един дол дренки (ония пък бутнаха български паметник в двора на някакъв, който не щял да се пише македонец, а упорствал, че е българин). И май го позатвориха даже.
 Бди милиционерщината - и у нас, и в съседна Македония. Кръвта вода не става, нито пък милиционерски навици се забравят лесно.
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: EvroPOMAK on March 10, 2010, 12:52
Viva, Jiveti i Jivela - Bugarska i Makedonska Narodna (Liьudi) Milicija, staratelьi na zakonodavstvoto!  ;D  ;)
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: sirrio on March 10, 2010, 12:59
Явно трябва да бъда по-конкретен, защото отговорът, който давате е уклончив. Според Вас не е ли провокация в България да се издигат паметници на турския войн, или открито да се заявява, че български селища, училища и улици трабвало да носят турски имена?! И още по-лошото - да се проповядва сепаратизъм - за РАЗВОД (разбирай отделяне) между мюсюлманите в БГ и Българската държава. По тези въпроси какво бихте казала?

You are not allowed to view links. Register or Login
А ако пък ме питате за мнението ми относно историята с паметника, тук властите, които си позволиха с булдозери да рушат построен в частен имот малък паметник, извършиха престъпно действие.
Защото според „Закона за устройство на териториите” , чл. 151: „Не се изисква разрешение за строеж за: ..
7. паметници, надгробни плочи и кръстове с височина до 3 метра”
и следователно няма как изрично разрешено от закон в пределите на собствен частен имот да е "едро хулиганство" !

 Поне се разбра, че май наистина сме една кръв с македонците, а властите ни (македонските и българските) - все един дол дренки (ония пък бутнаха български паметник в двора на някакъв, който не щял да се пише македонец, а упорствал, че е българин). И май го позатвориха даже.
 Бди милиционерщината - и у нас, и в съседна Македония. Кръвта вода не става, нито пък милиционерски навици се забравят лесно.
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: gece yolcusu on March 10, 2010, 13:48
You are not allowed to view links. Register or Login
Явно трябва да бъда по-конкретен, защото отговорът, който давате е уклончив. Според Вас не е ли провокация в България да се издигат паметници на турския войн, или открито да се заявява, че български селища, училища и улици трабвало да носят турски имена?! И още по-лошото - да се проповядва сепаратизъм - за РАЗВОД (разбирай отделяне) между мюсюлманите в БГ и Българската държава. По тези въпроси какво бихте казала?


Отговора е много ясен и точен - "свали си очилата"!
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Dilmana on March 10, 2010, 14:40
You are not allowed to view links. Register or Login
Явно трябва да бъда по-конкретен, защото отговорът, който давате е уклончив. Според Вас не е ли провокация в България да се издигат паметници на турския войн, или открито да се заявява, че български селища, училища и улици трабвало да носят турски имена?! И още по-лошото - да се проповядва сепаратизъм - за РАЗВОД (разбирай отделяне) между мюсюлманите в БГ и Българската държава. По тези въпроси какво бихте казала?

Вижте, отговорът ми съвсем не е уклончив, а е съвсем ясен и недвусмислен. Това, първо.
Второ, вие изобщо не сте конкретен.
И трето, в момента ми задавате съвсем други въпроси.

На всичкото отгоре ми преразказвате някакви неща за някакъв си "развод"(?!?), без да посочвате източници и от това, което ми преразказвате, не е много ясно нито кой, нито кога, нито къде, нито какво точно е казал.
После, не разбирам, защо се хващате на спекулациите в медиите. Ако някой луд ви каже, че луната утре ще се разбие в земята и това ли ще трябва да коментирам(e)?

Що се отнася до паметника - че бил на турския воин - е и?
 Какво толкова страшно има в това? Няма ли в България стотици паметници на ... руския воин?
Насред центъра на София срещу университета се мъдри паметникът на Червената армия - армията, окупирала България. На всичкото отгоре оттам ми размахват съветски шпагин, а нашенски вицепрезиденти като ген. Марин припкат да поднасят цветя в подножието на този действително унизителен за националното ни достойнство паметник, за да декларират предаността си и биографичната си близост с окупаторите на България. И това кой знае защо никак не притеснява пишман патриотите ни.
 Срещу Народното събрание пък се мъдри паметник на руски цар, в Пловдив на тепето се извисява грамаданско паметничище на Альоша. Това защо не ви тревожи?
И какво толкова ви притеснява, че може да има турски имена в имената на улиците, ако са на заслужили личности? Защо не ви притеснява фактът, че на граф Игнатиев, например, сме кръстили централна улица в София?
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: isa71 on March 10, 2010, 15:00
помните ли момента от ,,капитан петко войвода,, когато правителството му отказа пенсия-,,нямал заслуги,,.и точно тогава турчина му предложи да стане кмет или нещо подобно.
между другото гледах по дискавъри за паметник на загинали англичани,австралиици и др. загинали при дарданелите.паметника е в турция.ходеха им внуците ,носеха венци,цветя и разговаряха с местните за боините деиствия-откъде дошли едните,другите каде били.нямаше никаква омраза.миналото си беше останало в миналото.
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: sirrio on March 10, 2010, 15:17
You are not allowed to view links. Register or Login
Вижте, отговорът ми съвсем не е уклончив, а е съвсем ясен и недвусмислен. Това, първо.
Второ, вие изобщо не сте конкретен.
И трето, в момента ми задавате съвсем други въпроси.

На всичкото отгоре ми преразказвате някакви неща за някакъв си "развод"(?!?), без да посочвате източници и от това, което ми преразказвате, не е много ясно нито кой, нито кога, нито къде, нито какво точно е казал.
После, не разбирам, защо се хващате на спекулациите в медиите. Ако някой луд ви каже, че луната утре ще се разбие в земята и това ли ще трябва да коментирам(e)?

Що се отнася до паметника - че бил на турския воин - е и?
 Какво толкова страшно има в това? Няма ли в България стотици паметници на ... руския воин?
Насред центъра на София срещу университета се мъдри паметникът на Червената армия - армията, окупирала България. На всичкото отгоре оттам ми размахват съветски шпагин, а нашенски вицепрезиденти като ген. Марин припкат да поднасят цветя в подножието на този действително унизителен за националното ни достойнство паметник, за да декларират предаността си и биографичната си близост с окупаторите на България. И това кой знае защо никак не притеснява пишман патриотите ни.
 Срещу Народното събрание пък се мъдри паметник на руски цар, в Пловдив на тепето се извисява грамаданско паметничище на Альоша. Това защо не ви тревожи?
И какво толкова ви притеснява, чеможе д аима турски имена в имената на улиците, ако са на заслужили личности? Защо не ви притеснява фактът, че на граф Игнатиев, например, сме кръстили централна улица в София?

Ако ще си говорим така - добре. Първо, очевидно е, че въпросите ми будят раздразнение у вас, което мога да си обясня само по един начин - и вие като някои други не търпите никаква критика към нищо турско. Второ, като журналист не ви прави чест да увъртате нещата, но както всички знаем - има журналисти и журналисти. Аз ви зададох съвсем конкретни въпроси, а вие ме обвинявате, че изобщо не съм конкретен! Затова си позволявам да подложа на съмнение вашата обективност. Трето, информацията, която ви цитирам, не е спекулация от медиите, а е публикувана ЛИЧНО от Юзеир Юзеиров във Сербест форум и аз персонално съм я чел - говоря за сепаратистките му изказвания и други подобни глупости. За съжаление не мога да представя линкове в момента към тези изказвания на Юзеиров, защото имам бан в този форум и дори не мога да го чета - тъй като си позволявам да се съмнявам в някои исторически моменти от далечното и по-близко минало на чистата и свята република Турция. За мен онзи форум е гнездо на оси, откъдето струи омраза към всичко българско, но ако вие го посетите може и да ви хареса. А относно издигането на паметник на турския войн, това в България просто никога няма да се случи, поради простата причина, че сме много обременени исторически и със същия този войн доста сме воювали, но не рамо да рамо, ако разбирате какво имам предвид. И последно, за да не ме обвините в принадлежност към някоя националистическа партия, ще ви кажа, че не съм симпатизант на никоя партия.

P.S.   Този път не държа на отговор.
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: gece yolcusu on March 10, 2010, 16:08
You are not allowed to view links. Register or Login
А относно издигането на паметник на турския войн, това в България просто никога няма да се случи, поради простата причина, че сме много обременени исторически и със същия този войн доста сме воювали, но не рамо да рамо, ако разбирате какво имам предвид.

Това мнение може да е основа за насаждане на международна омраза!
Замисляш ли се въобще какви ги дрънкаш и в кой век сме.
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Dilmana on March 10, 2010, 16:09
You are not allowed to view links. Register or Login
Първо, очевидно е, че въпросите ми будят раздразнение у вас, което мога да си обясня само по един начин - и вие като някои други не търпите никаква критика към нищо турско.
 
има доста по-просто обяснение за раздразнението ми - и то е, че задавате глупави въпроси, на които всеки средно интелигентен човек може да си отговори сам.
 След като ви бе отговорено по ясен и недвусмислен начин, започвате да мънкате: ама аз всъщност друго исках да попитам. И ми задавате нови 3 въпроса - за улици, за разводи, за тюрлюгювечи.
Отговорено ви бе и на тях, оказа се, че вече не желаете отговори.
Защо ли? Ами защото точната и ясна логика не ви изнася.
 
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: isa71 on March 10, 2010, 16:20
    ,,В центъра на София стърчи Паметникът на съветската армия. За България тя не е освободител - единствено и само агресор е. През септември 1944 г. тя обявява война на законно дошлото на власт правителство на Константин Муравиев, което по това време не просто не е съюзник на фашистка Германия, но от два дни вече й е обявило война, и български части се придвижат към немските фронтове, за да започнат бойни действия! (Това е единственият известен ми случай по време на Втората световна война, когато една страна, намираща се в състояние на война с Тройния пакт, обявява война на друга такава и я напада.) Тя поставя чрез сила на власт марионетно управление, което в продължение на 46 години превръща България в колония на СССР, и на два пъти се опитва да я присъедини към СССР, лишавайки я и от официален суверенитет.

Харесва ни или не, това е истината за съветската армия. На тази армия ние сме издигнали и пазим като очите си паметник в центъра на София, по-голям от паметника на който и да било български владетел или революционер. Ашколсун на нас.

За други паметници бих написал друго - например за Цар Освободител. Това е паметник на руския цар и армията му, защото освобождават България от османско робство. Вярно е, правят го с единственото намерение да ни присъединят като губерния. Вярно е и че на Берлинския конгрес, когато разбират, че номерът няма да мине, предават интересите ни, и в наша защита се изказва единствено Бисмарк - на него, а не на Русия дължим, че България не е безусловно върната на Османската империя… Но все пак Русия има своя принос за освобождаването на България. Без да броим хилядите руски войници, загинали искрено и жертвоготовно, за да спасяват братята си, без политически сметки и териториални лакомии. Този паметник е заслужен. Още по-заслужен пък е Докторският паметник - на руските медици, загинали в същата война.

В София има улици “Макгахан”, “Лавеле”, “Дондуков”, “Леге”, “Гурко”… Те са наречени на хора, помогнали на България. Има и улици “Пушкин”, “Николай Коперник”, “Алфред Нобел”, “Галилео Галилей”… Те пък са наречени на хора, които не са и чували за България, но имат принос към световното наследство. И в двата случая с пълно основание, според мен. Някой да има нещо против?

Значи на такива хора може да кръщаваме улици. И на такива армии може да вдигаме паметници. (Този на Съветската армия бих го махнал, ако ще Русия да се съдере да се тръшка, но Цар Освободител и Докторския бих ги пазил, дори ако всички други искат да ги махнат.) Който не отдава заслужено признание, руши своя авторитет, а не този на заслужилия признанието.

Какво да правим тогава с Шериф ага? Ако сте забравили - това е чаушът на Сопот през 1860-1878, описан от Иван Вазов в разказа “Поборник”. Чист турчин, нещо повече - полицейски пристав, служител на османската власт. След Априлското въстание той спасява сопотлии от Тосун бей, като се заклева пред него в децата си, че бунтовници в града няма (а е имало десетки, и той ги е знаел лично). А по време на Руско-турската война, когато неуспелите да избягат сопотлии са се събрали в къщата на поп Еньо и башибозукът се готви да я атакува и да ги изколи, заповядва на подчинените си да пазят къщата денонощно със заредени пушки и да стрелят по който башибозук се опита да влезе, и сам я пази отпред, дори след като башибозуците почват да стрелят по него… След Освобождението правителството на Източна Румелия единодушно решава да му отпусне пожизнена пенсия. Като на поборник.

Ето този турчин дали не заслужава да има в чисто българския град Сопот, примерно, улица на негово име? Дето на два пъти жив българин е нямало да остане в града, ако не е бил Шериф ага? Като сложа ръка на сърце, мисля, че го заслужава.

. Левски се е борел срещу Османската империя, и е искал държава, в която българи и турци да са равни - тоест, по понятията на съвременните турци той е почти съратник на Ататюрк… А Баязид пък е наполовина българин. Син е на принцеса Мара, и внук на цар Иван Александър. Просто за сведение - не че това ще ме умилостиви към негов паметник. Вътре в мен денят на чак тази търпимост още не е дошъл. Но може би му е време да дойде.

Човек трябва да знае и цени рода и езика си, но не бива да ги превръща в кръвожадни идоли. Трябва да помни и да се гордее с миналото си, но не бива да живее в него.

Чувал съм от познати турци, че България и българите се ползват с далеч по-добро име в Турция, отколкото кои да са други съседни народ и държава. Време е да го оправдаем. И не само заради Турция, а най-първо заради себе си. Време е да се научим да отдаваме заслуженото добро всекиму.

http://www.gatchev.info/blog/?p=864 (http://www.gatchev.info/blog/?p=864)
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Dilmana on March 10, 2010, 16:21
 Вместо да спорите по същество, започвате с куп празни приказки:
"
You are not allowed to view links. Register or Login
Второ, като журналист не ви прави чест да увъртате нещата, но както всички знаем - има журналисти и журналисти. Аз ви зададох съвсем конкретни въпроси, а вие ме обвинявате, че изобщо не съм конкретен! Затова си позволявам да подложа на съмнение вашата обективност.

А каква конкретика има в приказки за форуми, за разводи и за това какво бил казал сульо и пульо?

Имало било някакви форуми, в които нещичко сте бил чел, но какво и вие не знаете, понеже вече не можело да четете там. Ами разходете се малко из българските форуми да видите в тях пък какви дивотии и глупости пишат, да не говорим, че бъка от расистки и ксенофобски изказвания, вулгарни и цинични нападки и пр.
По вашата логика това че някой си в някакъв си форум е изтресъл глупост, това вече говори за ... какво всъщност говори?
Я да чуем за какво говори според вас това, че някой си написал нещо си в даден форум?
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: tersid on March 10, 2010, 16:21
You are not allowed to view links. Register or Login

Защо ли? Ами защото точната и ясна логика не ви изнася.
 
Според мен не е само заради това. Другата причина е ,че някои хора смятат ,че в България да си българин е придобивка ,която ти дава конституционно превъзходство над другите и право да тълкуваш закона в своя полза ,особено във случаи ,които са показателни за нарушение на  гарантираното равенство на всички граждани.
Юзеиров ,ако е нарушил законите ще си понесе наказанието, но ако държавата сама не спазва законите си и ако позволява саморазправа на други граждани с Юзеиров. Тогава какво правим - втора серия на "Лари Флинт".
Според мен  всички трябва да се възприемаме само като български граждани, подчинени на българския закон ,добър или лош ,но задължително еднакъв за всички и ако закона не забранява нещо си ,на някой си , то никой да няма право да самоуправства с чуждото право което не е ограничено.
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Dilmana on March 10, 2010, 16:34
Защитата на правата на другите е гаранция за собствените ни права.
 Това такива като Сирио, които мерят с двоен аршин, хубаво трябва да го запомнят. Защото ако днес турчин, ром или помак е жертва на полицейски или прокурорски произвол, утре сам Сирио ще бъде жертва на такъв произвол и няма да има кой да го защити, ако той преди това не е защитил съотечествениците си.
А ако става дума за историческо обременяване, най-много злини са ни донесли "братята" руси заради агресивната си и безогледна имперска политика. 
Пет века България е била част от Османската империя и повечето българи и до ден днешен знаят обидно малко за този период, тоест не познават собствената си история и не са чели ни Левски, ни Захари Стоянов, ни Раковски. Което си е чист резил.
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Dilmana on March 10, 2010, 16:39
като сме започнали да се ограмотяваме, хайде да попитам Сирио колко пъти след Освобождението турски офицери правят антибългарски заговори и колко пъти правят такива заговори руски офицери и техни протежета в България?
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: sirrio on March 10, 2010, 16:41
You are not allowed to view links. Register or Login
Вместо да спорите по същество, започвате с куп празни приказки:
"
А каква конкретика има в приказки за форуми, за разводи и за това какво бил казал сульо и пульо?

Имало било някакви форуми, в които нещичко сте бил чел, но какво и вие не знаете, понеже вече не можело да четете там. Ами разходете се малко из българските форуми да видите в тях пък какви дивотии и глупости пишат, да не говорим, че бъка от расистки и ксенофобски изказвания, вулгарни и цинични нападки и пр.
По вашата логика това че някой си в някакъв си форум е изтресъл глупост, това вече говори за ... какво всъщност говори?
Я да чуем за какво говори според вас това, че някой си написал нещо си в даден форум?

Съгласен съм за писаниците по форумите, но тук има една огромна разлика - същият този сульо или пульо, както се изразявате, който изразява тези свои идеи по форумите, сега се пъне на всяка цена да създаде партия, посредством която легитимно вече да разпространява тези си идеи в обществото. И затова вече му бяха отказани две регистрации на партията.
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Dilmana on March 10, 2010, 16:43
Само фактите, без коментар:

На 6 септември 1885 година е извършено Съединението на Княжество България  с Източна Румелия. На 8 септември княз Александър I Батенберг подкрепя Съединението с Княжески Манифест.
Русия обявява недоволството си и изтегля своите офицери.

На 2 ноември, подкрепяна от Австро-Унгария, Сърбия ( а не Турция!) напада България. На 5-7 ноември се водят тежки боеве край Сливница, завършили с българска победа, но на 9 ноември сръбската армия обкръжава Видин. На 10 ноември българската армия разбива сръбската при Драгоман, а на 14ти - при Пирот. На 16 ноември Русия, Австро-Унгария и Германия отправят ултиматум към България за спиране на войната.
 
На 24 март 1886, на рождения ден на княз Александър I, Съединението е признато от Великите сили и от Портата с т.нар. Топханенски акт.
България и Османската империя постигат споразумение, според което Княжество България и Източна Румелия имат общо правителство, парламент, администрация, армия. Единственото разграничение между двете части на страната, запазено до Обявяването на Независимостта през 1908, е че българският княз е формално назначаван от султана за генерал- губернатор на Източна Румелия.
На 7 май, няма и два месеца след международното признание на Съединението, е осуетен заговор на руския капитан Набоков за отвличане на княз Батенберг и предаването му на руснаците.
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Dilmana on March 10, 2010, 16:45
На 9 август   в 2 часа сутринта офицери-русофили с подкрепата на руската дипломация извършват преврат и принуждават княз Александър I да абдикира.

На 10 август Стефан Стамболов и подполк. Сава Муткуров оглавяват контрапреврата и на 16 август пловдивските войски влизат в София. Княз Александър I се връща в страната на 17 август, но няколко дни по-късно абдикира окончателно под натиска на Русия и назначава регентство в състав: Петко Каравелов, Стефан Стамболов и подполк. Сава Муткуров.

На 19 октомври е отклонена кандидатурата за българския престол на княз Мингрели, кандидатура неофициално подкрепяна от Русия.

На 22 октомври руският капитан Набоков организира въоръжен бунт в Бургас, потушен от армията. Във Варна пристигат два руски военни кораба. Регентите декларират, че армията ще окаже съпротива. Австро-Унгария и Великобритания подкрепят България.
На 6 ноември ген. Каулбарс скъсва дипломатическите отношения между България и Русия.
На 4 декември 37 водачи на русофилите отправят прошение до великия везир Кямил паша с искане Портата да окупира Княжеството.

На 16 и 19 февруари избухват бунтове на офицери русофили в Русе и Силистра. Метежниците са екзекутирани.
На 26 февруари русофилът Драган Цанков отправя прошение до великия везир Портата да окупира Княжеството.

 През март Великобритания, Австро-Унгария и Италия образуват Средиземноморско съглашение, с което подкрепят регентството.  На 25 юни 1887 Великото Народно събрание избира за княз принц Фердинанд I Сакскобургготски.
На 30 август е вдигнато военното положение, обявено след преврата на 9 август 1886.
На 23 декември чета на капитаните Набоков и Боянов, подготвена с руски средства от русофилската емиграция в Цариград навлиза в България. Разгромена е на 24 декември от българската армия.
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Dilmana on March 10, 2010, 16:46
„От започването на българската криза той (Гирс - б.ред.) виждаше с мъка, но и в безсилие, как престижът на Русия се излагаше от безразсъдните начинания, в които бе замесено нейното име. Задигането на Батенберга от хора, които  минаваха за нейни наемници, и изпращането му от тях под конвой в Рени, вече бяха дали на Русия пред очите на славянския свят образа на пиратска държава. Метежите в Силистра и Русе... показваха още веднъж Русия като огнище на заговори, посегателка на реда в чуждите държави, сеячка на анархия...”
                       Симеон Радев, „Строителите на съвременна България”, том 3, изд. СУ „Кл. Охридски”, 2009

Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Dilmana on March 10, 2010, 16:48
Та така, драги ми Сирио, човек трябва да си знае историята, а не да се изоставя да го манипулират с писанията в комунистическите читанки.
Хубав ден!
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: isa71 on March 10, 2010, 16:50
You are not allowed to view links. Register or Login
Ако ще си говорим така - добре. Първо, очевидно е, че въпросите ми будят раздразнение у вас, което мога да си обясня само по един начин - и вие като някои други не търпите никаква критика към нищо турско. Второ, като журналист не ви прави чест да увъртате нещата, но както всички знаем - има журналисти и журналисти. Аз ви зададох съвсем конкретни въпроси, а вие ме обвинявате, че изобщо не съм конкретен! Затова си позволявам да подложа на съмнение вашата обективност. Трето, информацията, която ви цитирам, не е спекулация от медиите, а е публикувана ЛИЧНО от Юзеир Юзеиров във Сербест форум и аз персонално съм я чел - говоря за сепаратистките му изказвания и други подобни глупости. За съжаление не мога да представя линкове в момента към тези изказвания на Юзеиров, защото имам бан в този форум и дори не мога да го чета - тъй като си позволявам да се съмнявам в някои исторически моменти от далечното и по-близко минало на чистата и свята република Турция. За мен онзи форум е гнездо на оси, откъдето струи омраза към всичко българско, но ако вие го посетите може и да ви хареса. А относно издигането на паметник на турския войн, това в България просто никога няма да се случи, поради простата причина, че сме много обременени исторически и със същия този войн доста сме воювали, но не рамо да рамо, ако разбирате какво имам предвид. И последно, за да не ме обвините в принадлежност към някоя националистическа партия, ще ви кажа, че не съм симпатизант на никоя партия.

P.S.   Този път не държа на отговор.

напротив сирио български и турски воиници заедно се са били срещу руснаци и румънци,виж-
"Операция слава" с Росен Петров, част 9 (1/5) (http://www.youtube.com/watch?v=yGPj3lUZDNo&feature=related#)
в тутракан има паметник -
"Операция слава" с Росен Петров, част 9 (3/5) (http://www.youtube.com/watch?v=djCAxNdjpOY&feature=related#)

Българо-турската конвенция или Софийската конвенция е договор, подписан на 24 август / 6 септември 1915 година в София между България и Османската империя, който урежда териториалните въпроси между двете страни. Българо-турските преговори се провеждат под контрола на Германия и конвенцията е подписана в същия ден, в който са подписани и Българо-германският договор, Тайната българо-германска спогодба и Военната конвенция - документите, които оформят влизането на България на страната на Централните сили в Първата световна война.
Клаузи [редактиране]

Според Софийската конвенция България получава територия от 2 588 квадратни километра по десния бряг на река Марица, включително гарата на Одрин Караагач и град Димотика (днес Дидимотихо, Гърция), както и една ивица по левия бряг на реката в дълбочина от 2 километра. Така страната получава пълен контрол върху линията Свиленград - Дедеагач, част от която дотогава минава през османска територия, а Марица се превръща в изцяло българска река. Турция получава правото 5 години безплатно да осъществява по линията всичките си необходими превози, а също така и еднакви права с България по отношение на корабоплаването по река Марица.

След подписването на конвенцията България постига най-голямото си териториално разширение в новата си история - 114 425 квадратни километра.
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%BE-%D1%82%D1%83%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%8F_%281915%29 (http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%BE-%D1%82%D1%83%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%8F_%281915%29)


На 5 и 6 септември 1916 година, считана за непревземаема, крепостта е овладяна само за 33 часа, след мощна артилерийска подготовка и още по-мощна стремителна атака на Преславския, Варненския, Първи и Шести пехотни Софийски и Търновски полкове. В сраженията и във водите на Дунава загиват близо 8 хиляди души – румънци, българи, немци и турци. Непосредствено след битката е изграден Мемориален комплекс “Военна гробница – 1916 г.”, костница на близо 8 хиляди воини от различни националности, а през 1922 година се изгражда паметник – обелиск, запазен и до днес, на който на български, румънски, немски и турски език са изписани думите “Чест и слава на тия, които са знаили да мрат геройски за тяхното отечество.”
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Dilmana on March 10, 2010, 17:01
също и на 3 март , Иса:)
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Dilmana on March 10, 2010, 17:07
Да пожелаеш свобода на своя враг
О, колко ви, братя, жалея! – обръща се „русофилът” Вазов към руските войници през 1916 година и възкликва: 

О, как би желал, братя клети,
свобода и вам и за нея
кат нас да живейте и мрете!

Това стихотворение на Иван Вазов не се изучаваше в комунистическите читанки, нещо повече - в продължение на половин век в часовете по история не се споменаваше нищо за вероломното нападение на Русия над България през 1915.

 
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Беглик on March 10, 2010, 17:09
"Само фактите, без коментар:

На 6 септември 1885 година е извършено Съединението на Княжество България  с Източна Румелия. На 8 септември княз Александър I Батенберг подкрепя Съединението с Княжески Манифест.
Русия обявява недоволството си и изтегля своите офицери.

На 2 ноември, подкрепяна от Австро-Унгария, Сърбия ( а не Турция!) напада България."

Дилмана, откога стана факт, че Турция съществува 1885 год?
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Dilmana on March 10, 2010, 17:17
3 март 1918 - Денят на победата на България над Съветска Русия
Лъчезар Тошев

Незаслужено е забравена една бележита дата от българската история - сключването на Брест-Литовския мирен договор.
В учебниците по история по време на комунистическия режим беше отразявана съветската гледна точка - тази на победените, за които договорът бележи поражението им в Първата световна война.
България обаче е сред победителите на Съветска Русия - един факт, който трябва да има своето достойно място в българската история.
И този факт се дължи на победите на Българската армия в Добруджа и Румъния. На всяка тържествена заря отбелязваме имената на ген. Стефан Тошев - командир на Трета армия, и на ген. Иван Колев - командир на славната българска конница,
спечелили невъзможни победи и покрили се със слава в битки, които ще се изучават в световната военна история.
 Но винаги пропускаме да споменем над кого са тези славни победи.
Кой е нападнал България, защитена блестящо от българските
воини, благодарение на които България подписва като победител
Брест-Литовския мирен договор?

Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Dilmana on March 10, 2010, 17:20
Русия влиза във войната на 1 август 1914 г., България - на 5 октомври 1915 г., а на 27 август 1916 г. - Румъния.
Военните действия между България и Русия започват още с обстрелването на българския бряг в района на Варна от руската флота през 1915 г.
 След това Русия изпраща военни части в Добруджа - 61 пд, 115 пд, кавалерийска част (т.нар. черни казаци - непобедими дотогава), 47 ак и др.
По-късно 4-та и 6-а армия застават срещу българите.
Руска морска ескадра начело с монитора "Память Меркурия" обстрелва Балчик.
Батареята на капитан Георги Радков успешно отблъсква противника.
В Добруджа румънците струпват големи сили и имат числено превъзходство.
 Ген. Стефан Тошев, начело на Трета армия, разполага 1 пд, 4 пд, 6 пд Дунавския отряд, Варненския отряд, Шуменския артилерийски полк, 1 пд, 12 пд, турския 6-и корпус от 1 турска армия и германски отряд от германската Дунавска армия.
На 6 септември 1916 г. е превзет Тутракан, на 11 септември -
Силистра, на 6 декември 1916 г. българските и германските войски влизат в Букурещ. Първа дивизия и 12 пд достигат до река Прут.
В тези битки победите на българската конница вдъхновяват Вазов да напише стихотворението, посветено на ген. Колев.
Благодарение на тези победи на 3 март 1918 г. България
подписва като победителка Брест-Литовския мирен договор
с победената Русия.
Преговорите започват още в края на 1917 г., като български представител на конференцията по примирието е полк. П. Ганчев.
То се подписва на 15 декември и се пристъпва към преговорите по мирния договор.
Победителите са Германия, Австро-Унгария, България и Турция.
 В преговорите от България участва министър Христо Попов
подпомаган от Андрей Тошев.
Този договор е тежък за Русия, която губи 1 милион кв. кмтеритория и 60 милиона население, задължава се да изплати 6 млн. марки и контрибуции в натура,
част от които получава и България.
Благодарение на това развитие Полша, Литва, Латвия, Естония, Украйна, Финландия излизат от Руската империя и възстановяват своята държавност.
Турция получава територии в района на Батуми и Източен Анадол.
 
Русия води преговорите в Брест-Литовск едностранно, без съгласието на своите съюзници от Съглашението. На 7 март 1918 г. се подписва и едностранен договор с Румъния, която излиза от войната, връщайки отнети територии на България през Междусъюзническата война.
Северна Добруджа остава кондоминиум на Централните сили, които на 25 септември 1918 г. предават почти цяла Северна Добруджа на България.
 Този договор не е ратифициран от румънския парламент.
На 29 септември 1918 г. в Солун България сключва примирие с Антантата и излиза от войната. Постигнатите договорености са отменени.
Брест-Литовският мирен договор остава в сила само няколко месеца - до 13 ноември 1918 г. Победена от силите на Съглашението, България е принудена
да подпише Нойския договор,наречен от Христо Силянов - Ньойската неправда.
Но датата 3 март 1918 г. трябва да остане сред звездните мигове  в българската история, с които се гордеем.
Брест-Литовският мирен договор стана възможен благодарение
на блестящите победи на Българската армия и нейните талантливи командири над руските и румънски войски.


Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Dilmana on March 10, 2010, 17:24
You are not allowed to view links. Register or Login
"Само фактите, без коментар:

На 6 септември 1885 година е извършено Съединението на Княжество България  с Източна Румелия. На 8 септември княз Александър I Батенберг подкрепя Съединението с Княжески Манифест.
Русия обявява недоволството си и изтегля своите офицери.

На 2 ноември, подкрепяна от Австро-Унгария, Сърбия ( а не Турция!) напада България."

Дилмана, откога стана факт, че Турция съществува 1885 год?

Беглик, това е дребнаво и простете- глупаво заяждане. Всеки разбира какво имам предвид. Да, формално Турция съществува от 1924 година, но отлично знаете какво имам предвид, когато напомням че атаката идва не от Турция, или ако предпочитате от Османската империя, а от страна на братята сърби - славяни, православни християни и пр.
Съединението засяга турските интереси, а българите получават нож в гърба откъм Сърбия.
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Беглик on March 10, 2010, 17:45
Дилмана, мисля че е нормално, когато обещавате факти, да очаквам факти, но вашата забележка ми напомни колко съм заядлив и глупав да очаквам това.
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Dilmana on March 10, 2010, 18:31
You are not allowed to view links. Register or Login
Дилмана, мисля че е нормално, когато обещавате факти, да очаквам факти, но вашата забележка ми напомни колко съм заядлив и глупав да очаквам това.
Именно, това са фактите. Това в скобите не е факт, а моя иронично вметната бележка, ако правите разлика

На 2 ноември, подкрепяна от Австро-Унгария, Сърбия ( а не Турция!) напада България."
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: EvroPOMAK on March 10, 2010, 20:47
Наистина тези посочените по-горни събития, бяха неизвестната и невписаната част години наред в Българската история, поне за онези от нас които учехме тази история по време на "Комунизама" и "Социализама"!  :o
Военните позиции след сраженията на убити румънски войници, край Тутракан - 1916г.!
(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.bgphoto.net%2Frequest%2Fphoto%2F36390%2F135543%2F8331759%2F.jpg&hash=23bb68aa603f1e4c24c1cd58ea248859) (http://www.bgphoto.net/Photos.aspx?UserId=36390&AlbumId=135543&PhotoId=8331759)

Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: sirrio on March 11, 2010, 08:29
Относно това кой е навредил повече на българския народ - турците (Османската империя) или руснаците - мисля, че е излишно да спорим. А и едва ли някога ще стигнем до консенсус. Относно паметниците, мнението ми е че има неписани правила и морални граници, които не трябва да се прекрачват. Това, че буквата на закона ти позволява да направиш нещо, не значи че то е правилно и от морална гледна точка - законите за съжаление не са съвършени. Освен това, щом по-голяма част от българските граждани са против такива паметници, значи те няма да бъдат издигани - нали уж живеем в демократично общество. В Русия да сте чували да има паметник на германския войн или обратното - в Германия на руския войн? А в Турция има ли издигнат паметник на руския войн? Аз поне не съм чувал за такива. Така че, нека се уважаваме взаимно, всеки да си гледа не само правата, а и задълженията като граждани на тази държава, и да не се провокираме и конфронтираме.
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: isa71 on March 11, 2010, 08:40
Преговори за Брест-Литовския мир: 1.Граф Отокар Чернин, 2.Рихард фон Кюлман, 3.Христо Попов, 4.Фелдмаршал фон Цицерикс
(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fimg26.imageshack.us%2Fimg26%2F5425%2F925h.jpg&hash=031e41b01d37d0bc3512b228df1c59ad)


Подписване на Брест-Литовския мирен договор: 1.Граф Отокар Чернин, 2.Рихард фон Кюлман и 3.Васил Радославов
Брест-Литовск, 3 март 1918г.
(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fimg218.imageshack.us%2Fimg218%2F2381%2F924t.jpg&hash=aaa5d3342db59e1516befa4648107afe)
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: EvroPOMAK on March 11, 2010, 11:20

Здравей, здравей,  ::)
Тези снимки са общодостъпни в интернет намиращи се и на други сайтове, които имат за цел да покажат събитията от различните войни и военни събития на България.  :o
Действително едната от тях е доста сряскаща, но все пак това е самата действителност от войните и подобни събития, които са се случвали, случват се сега някъде по света или предстоят да се случват по различни краища на света и за в бъдеще!  8)
Ако, се прецени, че не трябва да е тука, наистина ще трябва да я премахнем!  ???
Но, моето мнение е, че ужасите на войните трябва да се показват в цялата им светлина, колкото и ужасяваща е да е самата действителност, като за нагледен урок на всички!  ::)
Поне от тези изгледи, можем малко да се надямаме и да очакваме, че войнолюбците, главорезите и привържениците на подобни конфликти, може да се вразумяват постоянно от такива подобни кадри, и преди да размахат сабите и пушкалата, поне ще се замислят, че не само враговете им, а и те самите или техните близки, деца или внуци могат да бъдат на това същото положение, защото при война оръжието винаги има две посоки!  :(
Същото така, пък и на фона на различните фотографии, паметници, поменници и други показни възстановки на подобни събития като умишлено излагане на купища от кости и черепи, тази снимка тука е почти направена в доста "по-мек" и "по-приемлив" вариант, ако изобщо убийствата и зверствата може да се нарекат така!  :o
За пример може да посочим такива възстановки - например от България за "Баташкото клане", "Клането в Сребреница" в бивша Югославия , както и по света за "Кланетата в Кампучия (Камбоджа)" на червените кхмери", и десетки други места!  8)
За сега, май няма такава показна възстановка само за онези "Помашките кланета" в България извършени от българо-християнските башибозуци през 1912г. - 1913г., но като се има предвид мирният и скромен характер на Помаците, те едва ли претендират да се мерят с историята на другите велики и показни народи и нации!  8)
Но, знае ли се, нашите военни историци, някога може и да изложат на показ и тези снимки и част от тези срамни архиви и стари документи за този период от общата ни Балкански история, където живеят най-великите нации от Междугалактическото пространство!  ;)
Иначе, третата снимка винаги може да бъде премахната!  :)
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Dilmana on March 11, 2010, 11:54
You are not allowed to view links. Register or Login
Здравей, здравей,  ::)
Тези снимки са общодостъпни в интернет намиращи се и на други сайтове, които имат за цел да покажат събитията от различните войни и военни събития на България.  :o
Действително едната от тях е доста стряскаща, но все пак това е самата действителност от войните и подобни събития, които са се случвали, случват се сега някъде по света или предстоят да се случват по различни краища на света и за в бъдеще! 
Да, така е, Европомак, но винаги е задължително да се предупреждава публиката, че може да види шокиращи образи, кадри или снимки, които не се препоръчват за деца под 16 години. А понеже в един такъв форум няма такава опция и не е възможно човек да бъде предварително предупреден, по-добре е да не се показват директно. Може да бъде даден линк към сайта, където са публикувани снимките като читателите бъдат предупредени, че снимките  може да бъдат шокиращи.. 
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Dilmana on March 11, 2010, 12:07
You are not allowed to view links. Register or Login
За сега, май няма такава показна възстановка само за онези "Помашките кланета" в България извършени от българо-християнските башибозуци през 1912г. - 1913г., но като се има предвид мирният и скромен характер на Помаците, те едва ли претендират да се мерят с историята на другите велики и показни народи и нации!  

Скъпи Европомак, не се заблуждавай, че има мирни и  съответно кръвожадни народи или етнически групи. При дадени обстоятелства и най-мирните могат да станат кръвожадни. Нека никой не се заблуждава, че има умни и глупави общества или варварски и културни народи. Примери за изпаднали в умопомрачение цели общества – колкото щеш. Всичко зависи от интелектуалния елит (да не се бърка с пишман интелигенция, отглеждана от властите) на едно общество в даден исторически момент - ще успее ли този интелектуален елит в конкретния исторически момент да издигне ясно разумен глас или последният ще потъне в крясъците на пишман патриоти и политици демагози.
Така че общества, които в даден момент са постъпвали мъдро, смело и демократично, в друг момент постъпват дискриминационно.
Но и вината, както и заслугите, винаги са лични,а не колективни. Така че не може да се каже българите са такива, турците - онакива и пр. Може да се говори за зачестили лоши практики, за силни дискриминационни нагласи в дадено общество в даден момент под влияние на конкретни фактори: манипулация на общественото мнение, политически спекулации и популизъм и т.н.
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: abc on March 11, 2010, 12:19
Аз мисля, че практиката да се показват "чисти" снимки за войните е неправилна. Едно момче, което си мечтае да отиде войник и да трепе врага със сигурност би се замислило, ако види снимки на разкъсани деца, мъже с разтекъл се мозък и пръснати части от тела. Може би бих сложил снимките под формата "цъкни тук", но войната би трябвало да се вижда в уродливия се вид, а не пременени американски войници, скипрени фанатици гордо и страшно гледащи в бъдещето. Кадрите на Ал Джазира и Ал Арабия са много по-впечатляващи и разтърсващи от прастмасовите репортажи на СНН
Title: Ynt: Даниела Горчева- " Dilmana"!
Post by: Nazmi on March 11, 2010, 12:37

           СИГУРНОСТТА НА ЗАПАДНИТЕ ДЪРЖАВИ ЗАВИСИ ОТ ОТСЪСТВИЕТО НА ДЕСПОТИЗЪМ В ОСТАНАЛИЯ СВЯТ
Интервю с Андре Глюксман

                                    Даниела Горчева, Марина Иванова.


Андре Глюксман е един от най-известните съвременни философи, един от френските "Нови философи", които извършиха фундаментален анализ на тоталитаризма. Книгите и публицистичните му статии имат сериозно влияние в европейския интелектуален живот. Роден е през 1937 г. в Булон в семейството на евреи, емигранти от нацистка Германия. Един от лидерите на студентските вълнения в Париж през 1968, Андре Глюксман подкрепя съветските дисиденти по време на комунизма, участва в Прага в събранията на "Харта 77". През 1979 събира Реймон Арон и Жан-Пол Сартр въпреки идеологическите им различия, за да пледират в Елисейския дворец за каузата на boat people (политическите бежанци от Виетнам, Камбоджа и Лаос). През последното десетилетие неговият глас непрестанно напомня на света за сръбските зверства в Босна и Косово и с особена сила за руския геноцид срещу народа на Чечения. Андре Глюксман подкрепи свалянето на режима на Саддам Хюсеин.

През 2000 година Андре Глюксман влезе нелегално в Чечения, тъй като руското посолство му отказа виза, и прекара там 5 седмици, срещайки се с мирни чеченски граждани, с участници в чеченската съпротива и с руски военни. Публикува впечатленията си от Чечения в цикъл статии в "Le Monde".

В две свои статии - едната преди убийството на Аслан Масхадов, другата след и по повод убийството на чеченския президент - френският философ Андре Глюксман сравни съдбата на президента на Чеченска република Ичкерия Аслан Масхадов със съдбата на командира Ахмад Шах Масуд в Афганистан - и двамата добри стратези, победили съветската/руската армия, и двамата - направили компромиси с екстремистите заради обединението на съпротивата срещу външния агресор, и двамата - герои на своите народи, и двамата - естествените партньори на Запада, за да бъдат предпазени Афганистан и Чечения от хаоса, и двамата, изоставени от Запада. В споменатите статии Андре Глюксман прави и това сравнение между Чечения и Афганистан: терорът на съветската армия в Афганистан и на руската в Чечения създава в отговор тероризъм.

- Бихте ли направили кратък портрет на тези забележителни личности - командира Масуд и президента Масхадов?

- Бях поразен от съвпаденията в техните съдби. И двамата са борци за независимост. Командирът Масуд се бореше цели десет години срещу съветското нашествие в Афганистан, а след това и срещу талибаните, и срещу различните екстремистки и интегристки тенденции в антисъветския лагер. Положението на Масхадов е идентично: той беше началник на Генералния щаб по времето на първата война, когато Елцин навлезе в Чечения. Благодарение на него руската армия понесе огромни загуби, защото този малък народ от няма и един милион жители застави армията на Русия да се оттегли от столицата Грозни (400 000 жители) и да подпише мирно споразумение. Можем да направим такова сравнение, защото след това Масхадов също се противопоставя на ислямистите. Той беше избран за президент на републиката с 63% от гласовете, на избори, контролирани и наблюдавани от OCСE, тоест от западните държави, и на тези избори той спечели срещу Басаев, който по-късно стана екстремистки лидер с ислямистки уклон и който тогава беше събрал едва 20-22%. Тази борба на два фронта, срещу руския окупатор и срещу мюсюлманските интегристи, е сходна, но това, което за съжаление също е съпоставимо, са изоставянето и липсата на помощ и реакция от страна на Запада. Когато Масуд дойде в Париж, четири месеца преди да бъде убит, тоест четири месеца преди атентатите в Ню Йорк, посрещнахме го само шепа интелектуалци - между другото, и леви, и десни, - но той не беше приет нито от президента Ширак, нито от социалиста премиер Жоспен, нито дори от министъра на външните работи и това изоставяне, за съжаление, позволи убиването и на двамата - на командира Масуд и на Масхадов.
-
Западът се намеси срещу режимите на талибаните в Афганистан след 11 септември и срещу режима на Саддам в Ирак, намеси се срещу етническите чистки на Милошевич в Косово, но Тибет, Чечения са изоставени. Как да си обясним този двоен стандарт, нерешителността да бъде подкрепен Масуд срещу талибаните, отказът да бъде наричан Масхадов президент, борец за свободата на своя народ?

- Аз съм чувствителен спрямо нещо много типично във всички случаи, които ми цитирате, защото вие казвате, че Западът се е намесил в Сърбия. Да, наистина, но чак след десет години и след като 200 000 бяха убити, а повече от един милион изгонени от домовете си и превърнати в бежанци извън границите на страната - имам предвид косоварите. Трябваше да чакаме акцията срещу Милошевич десет години. Това, което имам предвид, не е точно времетраенето, а е по-скоро отказът на Запада да се намеси, отказ, който е общ и който е първата реакция на западните държави. Това се отнася, разбира се, и до Афганистан, защото талибаните бяха оставени да вземат властта, да мъчат и унижават жените, да унищожават произведения на изкуството и т.н. Трябваше да се случат атентатите в Манхатън, за да има намеса в края на краищата. По същия начин със Саддам Хюсеин, изтекоха повече от десет години от първата война в Кувейт през 1991 и намесата през 2003 г. Във всички тези и други случаи Западът не искаше да се намесва не само защото всяка намеса е рискована и струва жертви, но и защото Западът не беше загрижен, защото имаше тенденция да се мисли, че западните държави живеят в сигурност и че това, което става в Афганистан или в Чечения, са атавистични борби.
Вие знаете какво казваше социалистът Митеран, когато беше президент на Франция. Той казваше: "В края на краищата балканските народи обичат смъртта." Та не трябва да се учудваме. И когато стана геноцидът в Руанда, където Франция за съжаление изигра роля на съучастник на извършващите геноцида хуту, същият този Митеран каза: "Това са нормални неща. Геноцидите са нещо обичайно в Африка."

Това, което е общо, е тоталният отказ от намеса и дори отказ от мисълта за намеса и това е голямата опасност, която грози проспериращ