Pomak.eu

Ð��ŠÐ»Ð³Ð°�€�ÐºÐ¸ => И��‚о�€Ð¸� => Topic started by: pomak BG on July 17, 2009, 18:36

Title: Записки на Ибо Глогов
Post by: pomak BG on July 17, 2009, 18:36

В момента преписвам записките и ги вкарвам за това моля за търпение. Записките ще бъдат публикувани в бъдещата ми книга.

Записки от Ибо Ас. Глогов


За историческото минало на село Градежница, община Гложенска, околия Тетевенска, област Плевенска.

От началото на 1935 година

С данни за минало време и сегашно време от …
Набрани сведения с разговори между стари хора и други данни за миналите исторически … и живота
За ……… краища за све…

Забележка

Моля пази книжката чиста и здрава
Внимателно разгръщай и отивай на местата
От това се определя културата на човека




















Записки
Кратки исторически записки на
Ибо Асанов Глогов за живота и историческото
Минало на село Градежница, община Гложенска, околия Тетевенска, област Плевенска.

   ÐžÑ‚ начало на записката е 1935 год.
По данни, сведения и забележителности набрани
От писателя по време на беседи и разговори със стари хора въ селотос имена.
Ибо манчевъ, Алико Мортазаковъ, Еминъ Усовъ Еминовъ, Ибо Дженинъ, Алю Асковъ, рамо Авинъ поч. на 110 год. 1938 год Ибо Альовъ на 100 год. Силцо Авинъ поч на 101 год. Алийката Бекировъ, Асанъ Силков 110 г.Акманъ Дуревъ, Усинъ М. Чернинъ Усинъ Фатевъ, Усин Хъдовъ, Усинъ Алиевъ ходжата, Асан Гавазя, Асан Юруков, Усин Силев Котовъ, Рашид Асановъ Муневъ, Сала Омерова Качамачкова, Сайдола Екневъ, Силцо Асковъ, Асанъ Глоговъ, Усинъ Муневъ Унчара, Силю Унковъ и други. Сведения за историческото минало на село Градежница и части от сегашно време за сведение от следващите поколения.

Забележка
    Молим всички разглеждащи лица записката, пазете книжката чиста и здрава без някакви поправки и драскания по книгата въпреки нейната непълнота нека се има въ предвидъ, че наейниятъ писател е със трето отделение, образование на който му са простени известни грешки, пропуски и други непълноти. Стига, че запазва некой спомени от живота на хората в миналото време. Ибо Глогов.     









Забележка
   Ð—а извинение от всички зрители на моята кратка с непълнота записка от пропуски на букви и не добра подредба на изрази и краснопис и други поради завършеното от мен 3-то отделение от началното училище 1928 год. Ð’ махла Глогово на камената табла със камен калем от  класен учител и директор Ганчо Илиев Рогелов с. Турски извор, Тетевенска околия.
Аз искам да кажа на следващото поколение какво сам преживял, видял и научил през моя живот във историческото минало на хората, живота, традициите и обичаите през нашия живот тук в минало време.
Според образованието, силите и възможността макар и с непълнота, аз искам да запозная следващото поколение със моето историческо минало и нямам такова сведение от моят баща, дядо и прадядо за сведение поради липсата на българска писменост неграмотност.

   Ð’нимателно разгледай написаното от мен
В записката макар и с пропуски и непълнота отразено по нататък ще имате представа отчасти на живота от минало време на хората в това селища и пази записката чиста и здрава за прочит и сведение от редица поколения след мен.

   Ð—аписката е написана саморъчно от мен от видимост, преживялост, предание и разкази от стари хора лично мен като положителна … и за вярност се подписвам Ибо Глогов

Материалите са отпочнали тяхното набиране от 1935 година от писателя   









Съдържание на страниците на Записката.
7. Пояснение смисъла на записката
8. територия и нейните забележителности от началото..
9. откога започва живота тук и от каква нация.
10. Кратки пояснения произхода на тогавашния човек
11. 12.13. Придошли фамилии тук и тяхното наименование.
14.
15.
16.
17. Разпределяне селото на махали и тяхното наименование.
18. Махли и тяхното наименование….
19. местности и тяхното наименование…
20. Първоначален битов живот и препитание на хората.
21. Снабдяване хората съсъ стоки от първа необходимост.
22. Права на човека за времето…
23. Задължения на човека
24. Оформяне на обичаите и тяхната рухване.
25. Отново завръщане на хората в селото и възстановяването им.
26. Обичай и традиции при ражданията на детето.
27-31. Обичай и традиции при женидбата..
32-33. Обичай и традиции при умирания..
34. Език, говор поздравления и учение на хората.
35. До кога набожието е било властно и в сила.
36. Произходъ, вероизповедания и определение нациите.
37.
38.Равноправие на хората с ралични нации и религии.
39. Реформи в населени места и нови имена…
40. села с нови имена
41. културни придобивки и благоустройства в селото
42. Видове жилищни строежи и тяхната стойност.
43. Исторически забележителности на живота в селото.
44. форма на живот в селото…
45. Медицинско лечение и бобуване новороденото дете.
46.
47. Първите основатели на селото придошли от вън
48.
49-56. Автобиография на писателя. 

 57.
58.
59-64. Комитите Омер и Яко в миналото и др.
63-69. Кратка автобиография за партизанина Ариф Дженин
70. Природни явления и бедствени стихии и др. земетръсове.
71. Политически реформи и промени на България.
72. продължение на страница 71-ва.
73.
74.Човешка изненада в живота.
75 продължение стр. 75
76.
77
78. Заразяване, отравяне на атмосферата и околната среда.   
79. Времето
80.
81.
82. Национализация на частните гори, изграждането на ТКЗС, смяна на турските имена.
83.
84.
85. Кратка автобиография на с. Глогово и с. Градежница.
86.
87.
88. Открити търговски и промишлени мероприятия в с. Глогово.
89.
90. Преустройство на социалистическия лагер в Източна Европа.
91.
92.
93. . Преустройство на България и цяла Източна Европа.
94.
95.
96.
97.
98.
99.
100.
101.
102.                                                                                                                           

Title: Re: Записки на Ибо Глогов
Post by: pomak BG on July 17, 2009, 20:41

Територия
   Ð Ð°Ð¹Ð¾Ð½Ð° на село Градежница по данни и сведение не бил населен до идването на Турското владение тук бил е празен район почти без население и живот тук. От данни и сведения е имало живот тук  преди 1500 г. на византийско време ни казват стените на калетата в нашият район и разкопките в Селимова махла.
   ÐŸÑ€Ð¸ разкопки и обработване на земята нема никакви данни и признаци на живот от хора нито пък на гробници и кости.
   Ð Ð°Ð¹Ð¾Ð½Ð° е бил полупланински горист и скалист с едри мешани гори тук там поляни.
   Ð’ района на селото има неколко калета, които каменни сгради ни показват, че тук е имало живот от първобитен етап на човешки живот кито не имало индустрия за производство на оръжия а се избират височини и правят каменни пояси за отбрана и хвърляне от височината с камъни или стрелци към противника.
   ÐšÐ°Ð¼ÐµÐ½Ð½Ð¸Ñ‚е сгради говорят, че те не са направени за обикновен човешки живот а за тогавашните военни цели и отбрана и такива пояси каменни се градят от много хора за общи цели ни показва нашето кале в селото то е изградено от камък и жива вар на три пояса по време на римляните или траките по нагледност.
   ÐœÐ¾Ð¶Ðµ да се даде по положителна представа ако калето беше запазено от разрушаване на миналото поколение за наука на сегашното поколение с грешка голяма на разрушителите и старите управници.

Наименование

   Ð˜Ð¼ÐµÑ‚о на село Градежница идва от намиращите се градежи стени на калетата и тези градежи дават името Градежница на селото сега в долината където имало останки на градежи и по късно се нарича тази местност Градежите (Градежница) такива са обясненията на старите пред писателя от Усин Котов, Силю Авин, Асан Галатски и др. които са били кметове.




   Ð—аписки от Ибо Ас. Глогов


За историческото минало на село Градежница, община Гложенска, околия Тетевенска, област Плевенска.

   Ð—а историческото минало и забележителностите на село Градежница махала Глогова както следва.

   ÐŸÐ¾ лични инициатива на писателя и според силите ми и възможностите ми. Аз искам да се знае макар и с известни пропуски от следващото поколение историческото минало и неговите забележителности, каквито минават до сега.

   Ð¡ мойта записка искам да запозная отчасти следващото поколение с миналото, живота и традициите на селото за сведение.

   Ð—аписката съм написал от данни при разпити и разговори със стари хора от мен и некой други данни през моя живот с начало от 1935 гд. Реших да отпочна и отпочнах набирането на материалите и записването им в книгата. Материали от идването на Турското владение тук 1400 г. от това време е станало заселването на тоз район по сведение и данни от:
   Ð£ÑÐ¸Ð½ Алиев Хаджийски от с. Бежаново дошъл за ходжа в с. Градежница 1900 г. разговора между писателя и Усин ходжа 1935 г. разказва говора и документите на неговия дедо жаджийски, какво е предал на Усин ходжа.
   ÐÑÐ°Ð½ Силюманов бекиров, рамо Авин, Махмуд Чауш, Дедо Менчи, Алийко Мортазаков, Муслю Тусун, Алито Алиджиков.
   ÐœÐ°Ð½Ð°Ð¸Ð» майстор е живял в Джамийска махала и е притежавал известни книги истори и библи които ни чел и разказвал казано на писателя от Акман Дурев и Усин Чернин.





Заселване на село Градежница

   ÐŸÐ¾ сведение и днни с. градежница са придошли хора да живеят тук 1400 г. или след завладяването на Турция тук. Тези райони на с. Градежница е бил подходящ за развъждане и отглеждане на домашни животни, говеда, овце, кози и др., като отдалечен и неползвана местност от съседните селища тетевен, Гложене, Бресница, Торос, Турски извор, Галата и Помашка лешница и други населени места.
   ÐŸÑ€Ð¸ наличието на ….. колибарски живот прикрити от минаващи войски да не ги заграбват и …. условия за домашни животни паша, вода и дърва насочва хората от различни селища на живот в този район.
   ÐšÐ°ÐºÑŠÐ² е бил произхода на заселващите се в селото или тоз район в началото на турското владение в българия са идвали от различни краища на страната от  помашки и турски произход по време на Турското владение.
   ÐžÑ‚говора е ясен, … че не може и невъзможно е било живот на единици или колибарски живот в балкана освен на хора от турски произход по времена турското владение. Други показател е че придошлите тук хора да живеят идват от селищата с население с почти от турски (мюсюлмански) произход примерно Галата (Пещера), Турски извор, Торос, Беленци, Помашка Лешница, Бежаново, Добревци, Борима и др.
По сведението ми не говори идването тук на хора от селищата с население по това време от български произход, като например от село желязна, Бресница, Гложене, Тетевен, Троян, Ябланица и др.. които селища са населени от български произход.
   ÐžÑ‚ сведенията и наличните данни за вярвания традиции и обичаи на миналите хора тук са били мюсюлмански, което се потвърждава с джамия без църква в селото имало е говор и писмо на турски и обичаи от мюсюлмански произход и въпреки слухът от некой граждани, че ние носим името помаци защото сме били потурчени от турците насила или (задраскано) 




на мъки та сме били наричани помаци или помъчени от българи направени на турци за, което няма налице убедителни данни за твърденията за помаците, че са българи вероятността е, че теса помаци с арабски имена и говор и писмеността е арабкска писменост.
   Ð˜ÑÑ‚ината на произхода ни е верното, че старите документи по времето на освобождението на България от турците не поставен никакъв въпрос за подобно насилие от турците за потурчват българи насила и искат и искане на тяхното възстановяване тогава на старите български имена от новите ръководители при свободна вече България.
    Налице говорят за произхода на тоз народ тогава от писмената документация: раждания, умирания, женитби и друга писменост на турски за сведение.
Печата на вероизповедната община на Джамията в селото, говори и традиционните обичаи на тоз народ са турски и признати от българския закон да се говори, пише, чете  и вероизповедание свободно до 1920 г. нема никакъв белег за потурчване на сила и прочие в тогавашно време.
   ÐÐ° лице са нашите факти  от тогавашния човек за неговата народност и вяра по това време и по късно са свидетелите на селата Галата, Помашка Лешница и село Градежница в, които селища има изградени само джамии без църква или там където са били само турци има само джамия където са смесени турци и българи има джамия и църква, където нема джамия в селото значи там живеят българи. Като например Турски извор, Торос и др. е ясно на всеки какъв народ живее там при наличието на църква и джамия там народа е мешен от българи и турци. Истината се доказва от наличните дела и документи от минало време каквито има за сведение на лице днес, как е говорено, как е писано, какви са били традициите, обичаите, вярванията и други и от тях ще се определи помашката националност.






Придошлите фамилии тук от други селища.
Гаджалови
Юрукови от Пазаржик е Асан Юруков дошъл. Предошли от Турция наречени юруци
Михтарови от Плевен поколение на (мюфтия)
Саидови от Садовец е дошъл първия човек
Котови от с. Добревци придошъл …………………..
Чемерикови от Турция придошли
Гавазови от Истанбул е дошъл бащата на …..
Усинчовци са от село Галата придошли казва Сил. Усинчев
Алиджикови са от село галата придошли … казва  …..
Ункови са от с. Хъсен дошли …. …….
Зладалиеви дошли …. От с. бежаново, които ………..
Али Рудяков е от с. Добревци, с. Галата, които са се занимавали с търсене на руди.
Аски Рубин е от с. Галата …………………..
Чаушеви е служел в турската армия поофицер чауш.
Онбашиеви е служел в турската армия като ефрейтор например (онбашия)
Бекирови идват от село Беленци тук ………………..
Менчеви тук е живял известния дядо Менчи от Добревци.
Морадови от с. Галата са придошли тук
Асови са от с. Хъсен стара фамилия Хасеви.
Тосунови са от помашка Лешница дошли
Рамчеви са от Галата дошли тук
Мотишеви са от с. Помашка лешница дошли тук
Кулини са придошли от Кула семейството … Мехмед Кулин
Дженини са от с. галата без баща, майка Джениша
Анкини са от с,. Галата от майка Ана ………
Глогови са нарече на човека който е лекувал с трън глогов
Галатски са дошли от с. галата наречени фамилия Галатска
Авини са наречени на майка Авиша (Авини) самотна.

Title: Re: Записки на Ибо Глогов
Post by: pomak BG on July 17, 2009, 23:37

Снабдяване със стока през това време

По начало снабдяването е ставало от Тетевен, като голямо селище и по просветни хора снабдяват всички селища около него. В останалите околни села не имат такъв за снабдяване, като магазин и др. поради и др. поради липсата за тогава превоз за принасяне и удобни пътища както за волска кола, каруци и самар на кон. Но за сведение тогавашното време не имало търговия всеки ден или всяка седмица а …. един път месечно е ходил в магазина за покупки, като главните покупки за това време са били сол и газ ……………………………………………………………….По това време женитбите и празниците са прекарвани с …… кожени цървули и …. вълнени дрехи. Около 1930 г. излизат гумени цървули и щавени цървули ….Американ и др. басми за гащи (шалвари) на жените, преди са носели вълнени тъкани и жените.

Инвентар и инструменти за работа
Дървено рало за обработка на земята
Брадва, по късно излязла тесли, трион, свредел и др. инструменти, които за колибари такива не са били нужни много а за селото. Приборите за готвене за готвене на храна са били от кал (глина) гърнета, паници ….., делви за вода и др. хляба е бил печен в печката заровен е в пепел. След 1920 г. излизат инструменти и прибори, като ралото убръщач и плуга, котли , казани, фенери и лампи …. за хляб, трион, бичкия, тесла, свредел и други домакински потреби.

Пренасянето на стоки и други материали
Ставало изключително на гръб от човека и животните на всички видове материали от първа необходимост като сол, газ за осветление, захар и др. домашни потреби. Гърнета, паници от кал, лъжици са дървени, фенери, казани ….. и др.
Тогавашната ….. от първа необходимост са ………………………..
Главно газ, сол и някое гърне или паница като от магазина или царевица за храна, като слабо производители на зърно.   

Title: Re: Записки на Ибо Глогов
Post by: pomak BG on July 18, 2009, 11:35

Дошлите фамилии на живот тук са

1.   ÐÐ»Ð¸ ходжиски от с. бежаново дошъл за ходжа тук 1820 г. между разговора с неговия внук последния ходжа на с. Градежница Усин Хаджийски с писателя.
2.   ÐÑÐ°Ð½ Ðœ. Юруков идва от Пазарджик по време на освобождението 1878 по показания на самия  Асан Ðœ. Юруков през 1935 г. на писателя.
3.   Ð£Ð½ÐºÐ¾Ð²Ð¸ идват от Беленци по сведение от разговора между мен Уна Хъдов и Хъдо Силев Унков.
4.   ÐÐ»Ð¸Ð´Ð¶Ð¸ÐºÐ¾Ð²ÑÐºÐ¸Ñ произход идва от Галата от сведение на усин Махмуд чернин и Али Мехмед Аиджиков по разговор на писателя с лицата.
5.   Ð¤Ð°Ð¼Ð¸Ð»Ð¸ÑÑ‚а Руснакови идва, че Асан Асанов Руснаков, който при освобождението НА България от турско владичество 1878 г. и при минаването тук на руската войска един офицер руски среща на път Асан Алиманов Руснаков оставен от неговите родители през време на войната и офицери оспява да проагитира 10 годишния Асан Руснаков да отиде в Русия и ще го гледа като негов син там, като същият е бил бездетен. Отивайки Асан Руснаков с офицера в Русия и живееки там 6 години когато излиза некакъв закон за задържани чужди граждани, като пленници чрез присъда и други начини да бъдат освободени и изпратени в родината си от където е дошъл.
Въпреки свикването на офицера и неговата съпруга с Асан Руснака и въпреки тяхното нежелание да се разделят с него законът наложил неговото връщане обратно в България, като е изпратен от офицера на бащински начела за България. Той е запомнил от части селото и в документите е писано от кои край на България е той и тука Асан Руснака се връща в България.






и отивайки в селото си хората не познават и неговите близки сам той обяснява помнейки примери каде са живели преди как са е казвали неговите родители и близки тогава се уверяват, че това е Асан и от тогава носи фамилията Руснака от неговите обяснения с мен при личен разговор с него.
Той е казвал че на него му е правен сюннет след като е дошъл от Русия на 18 години 1828 събрани данни от самия Асан Асанов Руснаков.
6.   Ð¡Ð°Ð¸Ð´Ð¾Ð²Ð¸ придошли от Садовец е дошъл Саид Али
7.    Михтарови идват от Плевен Михтар значи кмет е бил дедо му а баща му мюфтия и от там носят фамилията михтарски каза Асан Михтарски или Михтар значи кмет са наречени михтари.
8.   Ð“ергевата градина и воденица там е живял Георги Македноски придошъл от Македония както всички други хора придошли тук така и Георги дошъл 1889 г. и понеже единственият човек от друга нация нему е било много приятно и удобно да продължава повече време тук щом не имало християни на вяра и традиции като всички други хора се прекрепват към езика и вярата на човека. Въпреки благоприятните му условия за живот в това село семейство от 5 деца, три момичета и две момчета Петър и Савата. Две воденици, една дъскорезница и други имоти той чустваше известни неодобства от хора по род и вяра по междуси с еднакви обичаи и традиции. Георги придошъл тук 1889 година и след смърта на втората му жена 1925 година той реши да напусне Глогова махала и отиде да живее своя живод при хора с еднакви традиции и обичаи в Попово Шуменско където е имал синове от първата жена 1926 година Георги напуснал село градежница казани от Ибрим Ибов Анков и Асан Силков на Ибо Котов.
Друг род наци в селото са придошли цигани около 1890 г. са се настанили в Селимовата махала а именно Будисо, Рука, Гелю Усо и др. като Будисо се сам обесва на дърво от незгоди и останалите заминават на живот в селища кадето има от рода на цигани за да се разбират казано от Асо Селимов Мехмедов.


……………………………………………………………………..Фамилия Американци са придошли от Голяма Бресница, Вутю Давидов, Марин Давидов, които преди идването тук са били на работа в Америка и са с фамилията Американци.
Фамилията Резакови идва Нейко Вутев Резаков с. Гложене семейно се заселва в Градежница да живее
Идването тук на Нейко Резаков и братята му и Марин Давидов става по време на масовото изселване за Турция хора от Градежница през 1928 г. резакови със Американците закупуват имоти на изселващите се за Турция хора и си построиха къщи всички отвориха магазини на промишлини стоки и продължиха своя живот и работа семейства със синове и дъщери, внуци и правнуци за около 30 години тукашния живот с подобна материална база и по работливи и тродолюбиви от заварените местно население.
След смърта на старите родители …. Се получил обрат от техните синове дъщери и внуци напуснали Градежница и се настаниха на постоянен живот в съседните селища на Градежница.



















Със еднаква традиция, обичаи, вярвания в живота им и за отбелязване, че в селото не са пожелали погребения на починали придошли тук българи със изключение на жената на Георги Македонски е погребана в Герговото до Кадрийова махала, това са заключителни изводи на за нацията.

Трудно е откриването произхода на помашкия произход тъй като нашата територия е завладявана от неколко нации, като византийци, гърци, турци и др. и требва проучване много на техният произход но накрая ще остане на тяхното лично определение в бъдещият живот на човека.

По сведения на Българската история като са придошли тук първите българи от р. Волга и се заселили покрай река Дунав тук заварили много помаци с имена и писменост арабска.

От всички разкази в района от градежница и Глогово са остановити гробища от мюсюлмански произход, като гробищата на училишния двор в Глогово и съществуващите още сведение гробища в местността Кръстова поляна, които са погребвани с главата към пладне и от там може да се определи нацията произход на тогавашното човек тук от какъв е произход самият човек погребан в този гроб за сведение и знание на учените.
До 1975 г. в селата Градежница, Галата, глогово, Бабинци и др. свинята и свинското месо бяха чужди на това население и не се гледаха свине като домашни животни, нито се ядеше свинско месо в тези селища.   





   




Исторически перспективи в човешкия живот

Ще дойде време роднинството да изчезне ня човека между брат и сестра ще има брачен живот.

Ще дойде време без уважение и признаване майката, бащата, брата и сестрата за роднини а като обикновен човек ще го има на това ще бъде пред прага на ерата.

Title: Re: Записки на Ибо Глогов
Post by: fotakiev on July 18, 2009, 12:47

You are not allowed to view links. Register or Login

Ще дойде време роднинството да изчезне ня човека между брат и сестра ще има брачен живот.

Ще дойде време без уважение и признаване майката, бащата, брата и сестрата за роднини а като обикновен човек ще го има на това ще бъде пред прага на ерата.

Ето тези думи са най-верни!

Title: Re: Записки на Ибо Глогов
Post by: pomak BG on July 18, 2009, 14:28

Разпределяне селото на махали

При заселването тук по избор към където му харесва там остава да живее прави веднага колиба от папрат и обор за животните си на подходящо място за това ……… да има наблизо вода, дърва паша за дом. животни и така нататък.
Село Градежница е имало по начало три разпределения долният, горният край и средата на селото каде при тогавашния етап на човешкия живот е било силна властта на Алаха и Господа. Вярванията в набожността е било на власт и за това време е било такава практиката, че села без управление може да има, но без джамия и църква не може да има. Тогавашните хора, които живеят тук имали правилна преценка в общи ползвания от човека и направили джамията в средата на селото за изповядване от двете краища на селото, като се нарича Джамийска махала.
По късно селото се разширява и наименува на повече махали, като тези махали се именуват на фамилията, която е по-голяма или първа там заселена например.
Селото е разпределено между градежите на калетата и сформирало своето име Градежница Градежа и така на татък.
Махала габъра е имало гора габрова там където са се настанили хора да живеят и носи името на гората габара.
Махала Танчиловци носи името на придошлите хора в тази махала са дошли от Галатската махала Траницата и от траничене на танчилеска махала по късно се разшири махала Селимовата махала край нея че там се разпространила фамилията Селимови от сведение с разговорите между Усин ….. и Усин Саидов. Това сведение дадено от Усин …. Уно Хъдов. Осман Хурев, Усин М. Чернин на дописалия 1935 г.
Махала Джамийска е заселена още в началото на селото понеже там е най-подходящото място за живот от наличието на вода от езерото и затова първите хора са живели близо до езерото и след направата на джамията тогава те доживяват около построената джамия и се наименува Джамийска махала.




Махала глогова ме била широки трап кадето е живял Глога дедето на на Сюлейманчето Глогов, който е убит от Яко и Омер в махалата Бабинци от хайдутите след освобождението на България от групата на Яко Тодоров и Омер Качамачков.
Махала Граматника местност от много грамади камъни и се казвал грамадека по-късно носи името махала граматника.     
Трите могили носят името на височините на местността три могили, които съществуват и сега.
Къдря носи името на махала Къдря на името на Къдри Ибримов Анкин или на сегашните Анкини прадядото.
Махала Менчеви идва от името от фамилията Менчеви ……. дедо Менчи.
Местноста Конарево е имало хора с коне живеели там и наречена махала Конарево
Махала Кадриева идва от фамилията на Кадри Кадафаков и живял там.






















Наименование на местности в района на селото.

Корията това е било горска плош наречена по това време корията тази местност
Местността водна е имало много источници на вода и е наречена водна.






Друрин трап имот на дядо Дурю
Корина формата на корито затова носи това име
Мутов дол било някога на някой си Муто
Калето там имало някога кале.
Дурин трап било някога на Дурю имот
Водна защото имало много вода там
Бабинци тази местност била бабина през 300 год.
Близнака там имало две могили близнаци
Алилов трап е било на някой си Алил.






   










Тогавашните хора са живели в сламени колиби без повече от едно помещение за живот и са се отоплявали с дърва на открит огън в колибата без много завивки постилки папрат или слама лега и ако има завивка покрива се.
Обичаите по това време да спят всички заедно под една завивка и се хранят в една паница всички и са носели от вълна  ………а на малките са правели дрехи от износените дрехите на по-големите, прекрояват на малките деца а обувки пресни цървули от говеда, коне и други без употребата на свинска кожа и ненейното отглеждане казал Уна Хъдов и Рамо Авин.

Главно препитание на хората

Отглеждане на домашни животни говеда, овце, кози, коне и магарета
Занимавали са се и с дребно земеделие отглеждане на царевица и картофи и други фуражи за домашните животни като сена и ….. фураж.

…………………………………………………………………………

Главна храна на тогавашния човек
Царевичен хляб наречен просеник и качамак. Месо от домашни животни, мляко, картофи и боб. Заха и захарни издели и белия хляб са били недостежими за тях и тяхното консумиране отначалото в по-големи размери след 1920 г. ………………………










Снабдяване със стока през това време

По начало снабдяването е ставало от Тетевен, като голямо селище и по просветни хора снабдяват всички селища около него. В останалите околни села не имат такъв за снабдяване, като магазин и др. поради и др. поради липсата за тогава превоз за принасяне и удобни пътища както за волска кола, каруци и самар на кон. Но за сведение тогавашното време не имало търговия всеки ден или всяка седмица а …. един път месечно е ходил в магазина за покупки, като главните покупки за това време са били сол и газ ……………………………………………………………….По това време женитбите и празниците са прекарвани с …… кожени цървули и …. вълнени дрехи. Около 1930 г. излизат гумени цървули и щавени цървули ….Американ и др. басми за гащи (шалвари) на жените, преди са носели вълнени тъкани и жените.

Инвентар и инструменти за работа
Дървено рало за обработка на земята
Брадва, по късно излязла тесли, трион, свредел и др. инструменти, които за колибари такива не са били нужни много а за селото. Приборите за готвене за готвене на храна са били от кал (глина) гърнета, паници ….., делви за вода и др. хляба е бил печен в печката заровен е в пепел. След 1920 г. излизат инструменти и прибори, като ралото убръщач и плуга, котли , казани, фенери и лампи …. за хляб, трион, бичкия, тесла, свредел и други домакински потреби.

Пренасянето на стоки и други материали
Ставало изключително на гръб от човека и животните на всички видове материали от първа необходимост като сол, газ за осветление, захар и др. домашни потреби. Гърнета, паници от кал, лъжици са дървени, фенери, казани ….. и др.
Тогавашната ….. от първа необходимост са ………………………..
Главно газ, сол и някое гърне или паница като от магазина или царевица за храна, като слабо производители на зърно. 
Права на тогавашния човек


Да отбива военният си дълг при повикване и брани обществените и лични интереси на отечеството
Да обработва и отглежда в неограничени размер земя и домашни животни за лично задоволяване да гласува в изборите и да бъде избиран.
Да се заселва и изселва където пожелае в държавата и извън нея свободно през всяко време.
Право на семейството само по реда на закона и оформено семейство и отглежда деца.
Да се учи пише и говори свободно на своя матерен език.
………………………………………………………………
Да бъде честен и предан човек към всички хора и вярващ в набожието и моли на Алаха
Да сочи неправедните работи от ръководителите и хората в живота и дава личен пример на подрастващото поколение само хубави работи и вярвания с жената си.
Да пази като личните така и обществените интереси от вредителите и рушителите им

Title: Re: Записки на Ибо Глогов
Post by: pomak BG on July 18, 2009, 22:00

Задължения на човека по това време.

Да брани своето отечество и личност от посегателство на врага.
Да верва в религията и защитава нейният авторитет да не жали живота си за религията и отечеството си.
Да изпълнява стриктно разпоредбите на властта когато бъде потърсен и верен на Аллаха.
Да се грижи за издръжка на семейството си в режима на законните възможности
Да обича всички хора им помага в живота.
Да пази общественото и частното имущество като негово.
Да бъде честен и предан сред хората и се …………..
…………………………………………………………..
Да обича и уважава човека, който го мрази в момента за показ на интернационализма и уважение към човека.
Да не лъже, краде, убива, руши и вреди другиму или на общественото.
Да се знае от всеки човек, че кои каквото прави лошо и добро го прави за него си казва старата поговорка 10 минути помисли и тогава работа свърши.






   










Обичаи на човека в село Градежница


Хората които живели тук били верващи в Алаха и направили Джамия за изпълнение на религиозните си обреди, като за построяването на джамията е правилно избрано средоточието на селото за нейното построяване да се ползва от всички краища на селото.
Тя построена 1450 г. видно от нашият камък с арабски надпис в зида на южната страна на джамията, който надпис е унищожен и изхвърлен от хора на Малка желязна по време на освобождението на България от Турско владичество. Тези железняните дошли в селото и прибрали останалия добитък говеда и овце от избягалите от селото хора, че идват русите и под заплахата ще ги пленят, като турци. Оставят всичко и бягат да се крият кой каде намери. Някой за Турция, но при идването на руснака, който са минали през селото и са разбрали положението какво е, като са казали, да не бегат от тях ние търсим онези турци от Турция вие не бягайте стойте си тук вас никой няма да ва търси за нищо и по това време запалили джамията и много от колибите в селото и откаран добитъка от жилезняните за М. Железна. От сведение казано от Асан Силков и Усин Мехмедов (Шмекера)…..
разговарях ………………и др. през 1936 г.
По време на освобождението 1877 г. на България от Турско владение в с. Градежница не имало нито един човек останал тук от тези които тогава са живели тук всичко е избягало за Турция. Като тук е останала пусто без хора оставени са колибите с инвентар багаж заключени и част от домашните животни. Кучетата са виели дълго време по колибите, като колибите са обрани и останалите животни откарани и запалили колибите с джамията, от железнени след завръщането на избегалите от тук хора пролетта на 1878 г. селото е било пусто и отново е започнал строежа на колибите





При завръщането от “беглото” местни хора в селото и отивайки по колибите си те били изгорени и те се събрат няколко фамилии на Аски Рубин, Силката Бекиров и др. отишли да спят до доварите на запалената джамия и по това време дошли гложенци с познатата личност Йото от Гложене живеещ живеещ в нягилова вода били 4 човека с пушки и казали всички легнали доло, като ги разделили мъжете …… накарали да легнат по учи на земята. Като по това време направили щателен обиск на жените и колкото пари намерени в тях били взети и след това си заминали гложенци от разговора с Асан Силков и Алю Асков казали какви трудности са срещнали при освобождението на България от Турско владение по време на разговора 1923 г. с Акман Дурев, Ибо Алюв, Алийката Бекиров и др. хора с писателя.
По време на 1880 г. джамията била възстановена отново от селяните и продължели своите религиозни изповедания от ново от разговор с Акман Дурев и Ибо Глогов и отново селяните почнали да ходят на джамия, като по това време джамията е била малка да събира кланящите се.
Обичаите на хората по това време са били …………………………
  На лягане и на ставане ……………………, каквато и да била работата, като по това време хората са имали набожието силно от законната власт и на властта е можело да се измени но на Аллаха в никой случай човешката съвест не допускала изменение понеже всеки измяна или лъжа е грях пред Аллаха и той по природен път ще получи личното си наказание за лъжата или измяната пред съвестта набожна.     

Title: Re: Записки на Ибо Глогов
Post by: pomak BG on July 19, 2009, 14:31

Обичаи при новородено дете тук спазвано

Да не се излиза нощно време или влиза в стаята където е новороденото, или ако се наложи излизане влизане се оставя някакъв белег от косите влиза или излиза.
На майката не разрешено в срок от 40 дни да се събира с мъжът си и да се вижда със друга родилка докато не изкарала 40 дни от денят на раждането, така среща с друга родилка може да си говорят след като си направили размяна на вещи или други предмети в противен случай е било грешно.
При раждането на детето веднага се меси пита и свикват комшиите да ядът наречено повойник или за здраве на детето …...
При определяне име на новороденото първо се чете името от ходжата или му слага име и тогава се записва в съвета. За времето тогава може да му се слага име от ходжата без да се записва в съвета, но не можело да се записва в съвета без да се чел името ходжата и не може да се погребва със ходжа щом не му е чел името ходжата, когато умре дадено лице.
При раждане дете от мъжки пол при средната възраст на новороденото момче около 5 години възраст му се прави тържествено сюннет с музика дарявания подаръци за новороденото момче. Целта на сюннета от всички като определено хигиеничния произход а на несюннетисван младеж или мъж е мразен и неуважаван, като не може и да се оженинеискат го момите. Имало е случай сюннети да се правят на 20 годишна възраст примера е с Асан Руснаков, който е сюнетисван на 18 год. След завръщането му от Русия 1888 г. лични негови показания с писателя през 1936 год.










Обичаи при женитба от селяните тук.

Може да вземе жена без да я познава или виждал младежа майката или момата младежа по избор на майката става женитбата.
Държание на честността от мъжът към жената имало случай когато не била честна момата при сбиране с момчето на сутринта е водена момата при родителите си и понякога било ставало връщането на нечестната мома на магаре възседнала го през седлото.
Збирането на младоженците ставал след, като играят 2-3вечери и обезателно да бъде венчана от ходжата и определена цена за неустойка на мъжът ако рече да откаже от жената да заплати …… определена в изиннамето при венчавката.
Пред 2 свидетели определя момата колко даи заплати момчето и това е бил закон парите се давали като съдебното днешно решение.
Венчавката на младоженците се прави в домът от ходжата и 4-5 други лица от мъжки и женски пол. Като се отрязват предните плетушки . 2 за пашкули и се боядисва косата на булката с черна боя през време когато чете ходжата венчавката едно момиче държи запалени свещи на булката на краката и плетушките. Един от свидетелите става и пита до три пъти момата и до три пъти ергенина “на турски език” Ти “Хасан” за законен мъж кабул чиниш ли? Отговора е чина (да) или йок (не).  Към момичето: Ти Фатме за законна жена чиниш ли? Отговора е същия: чина (да) или йок (не).
След това ходжата написва изиннамето в два екземпляра с попълнените в него данни и посочване двата свидетеля. Дава едното на жената а другото изпраща на районния мюфтия за сведение.
Може да се прави венчавка и пред мюфтията на младоженците или по други препятствия така също и разводите стават от мюфтията, но се спазва предвидената мена за жената при венчавката от 1000 лв. (например) да се изплати от мъжа ако развода става по вина на мъжът, ако е по вина на жената не се плаща мената от мъжа.   

По начало женитбите са правени сватбите не официални музики и големи дарове домове и прочие. Махаленска или колибарска сватба е правена с игри на чукане на тепсия, бакърена тава или …. Тенеки собата играят само жените, пък на ходжака играят само мажете.
Правени са и по големи и тържествени свадби в зависимо от много работи, но пак са играели отделно жените от мъжете сватбите са правени без употребата на алкохол пиянство и буйства а с баници и други храни и в по-малък брой хора.
След освобождението на България от Турското владение свадбите се правели с известна промяна почнали да пишат булката свадбите са били големи от една седмица време от петък до петък и малките по 3 дена четвъртък, петък и събота според възможностите на младите … с борби на свободен стил на борещите се давали награди а баша взима овен за победата на всички.
При голема сватба музиката калесва сватбарите, като ходи от къща на къща да свири и отговорника кани да дойдат на сватбата не по малко от два дена третият ден се прави сватбата при момичето сватбарите се хранят и даряват и даряват четвъртия ден ще се прави сватбата при момчето. Хранене даряване по същия начин петия ден се провежда борбата на борците, които на баша е определено теле или овен на останалите борци по дребни подаръци.
Борбата става на поляната. Свободна без категории мъже и сняг да е борят се голи с кожени каспети намазани с олирия борците и музиката свири на борба.
Шестия ден музиката сватовете от мъжка страна при сватовете на момичето с белега. Ризата на момичето от свекървата









за показ на майката, че тя е иска и тогава ще пийнат по една чаша червена ракия грейна и седмия ден правят повратки при родителите на момичето ядат и пият цял ден.
Домът на момичето поначало е носен от близките на ръце, като обичаят дабъде домът в ………….домашен шарен цедилник подредено в него всички премени а и други дреболии а завивките и постелките носени от хората на рамо. По-късно почна и с превози разни и други според местото и условията за пътуване коне, магарета волска кола и др.
Малката сватба се прави три дена. Първия ден калесване на сватбарите с музиката, на втория ден посрещане сватбарите и даряване с ядене и пиене и третия ден борби ако има след обет ще стане до обет грейна ракия и повратки при родителите на момичето, като правили по това време хора до 1930 г. при женитба да се събират младите заедно на третата вечер на сватбата без музика, а с музика когато се заведе булката с музиката от родителите или е обикновено на втората вечер от сватбата се събират младите.
В нашето село е имало право по закона на турците в България да водят повече от една жена или е стигало до три жени е имало мъж от селото и въпреки, че сме под общ закон с българите но до 1944 г. турците с мюсюлмански произход имаха отделен закон и се изпълняваше от помаците и Главния мюфтия в България след 1944 г. тоз закон се отмени и остана един закон за всички малцинства и българи един закон за всички равен.
Последната сватба от една седмица голяма сватба от петък до петък беше 1934 г. на Муслю на Аската доведен син от втората жена и Селка на Уската на Анинка, като по късно брака на тези младоженци беше разтрогнат и се ожениха и двамата за други лица.







В семейният брак е разрешено граждански брак на лица непълнолетни по желание и съгласие на родителите от двете страни но само от районния мюфтия може да венчае такива младоженци, но не и обикновения ходжа от селото.
Разводи на семейства, които не желаят да живеят повече семеен живот по предложение от някой от страна или по съгласие на двамата се развенчават от Районния мюфтия и след получаване документа за развода имат право да се женят. До 1944 г. 
 ÐŸÑ€Ð°Ð²Ð¾Ñ‚о на повече от една жена да има мъжът е ставало от богатият мъж по съгласие на първата или втората жена да се ожени мъжът за още жени, която от жените не съгласна той предложи развод и тя ако не приеме развода заради богатството или други положения дава право или съгласие да се жени за втора или трета жена и узаконява притежаваните жени съгласно закона и може да взима все моми ако има желаещи вдовици и др. Щом е красив и богат има и желаещи жени, които да водят няколко един мъж и живеят по отделно не в едно жилище. Мъжът ходи при всичките спи и се храни на вечер а най-вече на седмица или месец равни права и грижи за всички жени и деца от съпругът между всички.
При женитбата на всички от турски произход е ставало до 1944 г. чрез купуване на жената с пари на стойността зависимо от периода на живота и цените на жената при годежа щом са съгласни да стават сватове родителите на момчето питат колко бабахак ще искате и отговора е 500, 1000 и повече колкото каже бащата на момичето може и да намали или пазар става за жената при женитбата.











Ако се отведе насила момичето по някой начин  може тогава бащата на момичето да иска и повече бабахак за дъщеря си понеже не саги питали и са отвели момичето и щеш не щеш ще даваш, че няма да бъдат венчани щом не са се спогодили сватовете но се разрешава венчавка на младите и при това положение докато не са се спогодили направена венчавка може да мине време седмица и повече. Младоженците не се събират да спят заедно, че може да не се стигне до спогодба и момата трябва да се отиде при родителите, като мома в противен случай има съд и затвор за насилие.
             

   ÐžÐ±Ð¸Ñ‡Ð°Ð¹ на старите хора да играят.

Двойка жени или две по две с кърпи в ръцете тупане на тенеке по късно на барабани и кавал на закрито да не се гледат от много и непознати мъже. Когато играят на открито вънка откъм улицата правят завеса с …. черги увисени на върлини да не се гледат от минаващите непознати, чужди или българи и др. хора играещите жени.
Ако някой непознат и българин се отправи да отиде към събраното хоро да играят макар и по ………… отива непознатия човек бива спрян …. за да не ги вижда той …………..играещите жени спират играта и се скриват веднага въпреки, че играят по отделно жените …………………………………………………….
……………………………………………………………………….
Отнасяло се за времето преди 1930 г. казано от рамо Авин, починал на 110 г. 1938 г. и Али Ас. Бекиров и др.     

Title: Re: Записки на Ибо Глогов
Post by: Сидхарта on July 19, 2009, 18:47

---По сведения на Българската история като са придошли тук първите българи от Ñ€. Волга и се заселили покрай река Дунав тук заварили много помаци с имена и писменост арабска---Ако може само да вметна ,първите българи не са дошли от Волга и това че са заварили помаци с арабски имена и писменност-моля Г-н Мехмед дайте да видим тази история защото това ще е историческа сензация коята би променила много историята на  Ð±Ð°Ð»ÐºÐ°Ð½Ð¸Ñ‚е, направо май ще се наложи пренаписване на балканската история.

Title: Re: Записки на Ибо Глогов
Post by: pomak BG on July 19, 2009, 19:24

Това не е история, а е един ръчно написан труд от един бивш жител на с. Глогово, обл. Ловеч. Като свърша с записките ще напиша свой коментар.

Title: Re: Записки на Ибо Глогов
Post by: Сидхарта on July 19, 2009, 19:37

Приемам отговора- ще ми бъде интересен коментара.СМ

Title: Re: Записки на Ибо Глогов
Post by: Metka on July 19, 2009, 19:52

You are not allowed to view links. Register or Login

Приемам отговора- ще ми бъде интересен коментара.СМ

Ves.K, във всяка литература, историорафия и устна традиция има митове.
Ти според мене не спиш вечерно  Ð²Ñ€ÐµÐ¼Ðµ заради това че помаците тука в този сайт имаме нахалството да си помислим че и ние имаме право на митове.

От една страна твоето участие в този сайт е именно да контролираш и разконспирираш всякакъв вид "измишльотини".
От друга страна инплантираш други твой си митове които нямат нищо общо с помаците.
Да ти се чуди човек  Ð·Ð° какво си губиш времето.
Ние поне имаме нужда от преразказване и написване на помашката история и митология .
И за щастие не сме като коне с капаци, защото помаци има
във всяка балканска държава.
Вие националистите допускате груба грешка за пореден път.Толко сте настръхнали че дори не позволявате на един човек като Хусейн , дори да качи тука Записките на Ибо Глогов, без да го наругаете и без да го обвините в сепаратизъм.
Това е нагллост ves.k, наглосто която ми е позната много добре.
Особено когато се общува с нас не чрез съпричастност , а чрез смешни опити за осъществяване на контрол.
Тоест  Ð´Ð° ни контролирате историята, митологията, устната традиция.
В това разконспириране на "тъпите помаци", сигурно се наливат много пари.
Защото отвсякъде е поръчково, това се вижда от самолет.

Title: Re: Записки на Ибо Глогов
Post by: pomak BG on July 19, 2009, 21:07

Метка не предизвиквай излишни коментари докато не свърша със записките. Моляте! Виж Веско се съгла си с мен и се спря.

Title: Re: Записки на Ибо Глогов
Post by: pomak BG on July 19, 2009, 23:17

Погребения в миналото.

Погребенията се извършват на обичаи традиции предвидени в Корана на мюсюлманите.

Правила за болния и умрелия човек.
При заболяване на човек ………….. са правят писане на амалии от ходжата или гледане на елдъзнаме от ходжата. Амалията е написана на триъгълниче и се носи от ….. преди да умре заболелия му се чете Коран от ходжата и при случай на умиране на човек без Коран трябва да му се чете …………………………...
При умиране на мъжа чете му се Коран от ходжата поставя се първо на легло с главата на пладне. На умрелият се къпе от ходжата. Прави му се абдес на умрелия като се къпе със сапун увит с памук или вълна ………………………………………………
Готовото дженазе се кланя ходжата и желаещите други хора да са предварително изкъпани и с абдест могат да се включат при кланянето на починалия след това са отнася в гробищата . Гробът се насочва с главата към пладне за мъжът той трябва да бъде дълбок 1 метър а за жените 1.20, поставя се слама и се нареждат дъбови дъски наклонени на умрялото лице.
След заравянето на пръста …………………………………………...
За умрелия човек се подаряват свещ или кибрит и бонбони и след това ходжата прави молитва на умрелото лице, като го извиква на майчиното име умрелият да го пренесът в рая……………………………………………………………………...












Това важи за мъжът и жената при умиране и погребване. След седем дни се правят седмини. Чете ходжата молитвата за суфрата хората и на 52 дена му се прави мевлид. Като се чете от група ходжи и се прави шербет за пиене от присъстващите на мевлида, които са средно около 30-40 човека казано от Усин ходжа на писателя 1938 год и Асан Гаваза.
Правило при смърт. Да се ходи на погребение ……изкъпан и …………с чисти дрехи изпрани. Грешно е според Корана да си нечист и без абдест при кланяне на умрелия.
Неможе да се нарушава абдеза докато мине кланянето да не ходиш по малка и голяма нужда и да не изтърваш газове, също така е добре и да не псуваш и говориш глупости. Ако извършиш тези работи е редно да си вземеш нов абдест, като се подготвяш за нов абдес го изпълнявай точно и вярно както е казано в Корана на Аллах и ако има нарушение и лъжа в абдеза ………………………
Извършваш грях нарушение пред Аллах и човешката съвест.

……………………………………………………………….

………………………………………………………………..
На 7 ден ……………………………………………………………
Сутринта или преди залязването на слънцето преливане на гроба с вода от момиче за покойника и момче за покойник от рода със съд за вода покрит с кърпа, започва преливането от главата първо до краката, като там се изсипва всичката вода и съдът заедно с кърпата остава за преливача. На педесет и два дни се прави мевлид чете се от ходжата. Прави се шербет и др, ястия и се дават да мине пред умрелия………………………………………………..










Матерен език говор и учеие
По начало миналите хора са говорили и писали на турски по между си имало е и училище на турски език запомнено от много днешни свидетели че старите говориха на турски и се поздравляваха при срещи Колай олсун отговора беше Алах разъ олсун, сутрин Сабах хаир олсун отговора Алах разъ олсун, по време на работа Иш колагере отговора Алах разъ олсун.
При поздравление е мерхаба а отговора е същия вместо българското (здравей)
Селям алейким отговора е алейким селям или на български добър ден с отговор добърден или дал бог добро.
Ошгелдин отговора е ошбулдук или добре дошъл добре заварил
В минало време било срамно на човек от градежница да се поздрави с човек от Галата не на турски и друг език това за тогавашните хора е било стамно казал бащата на писателя
Последното училище на турски език 2 села Гогово беше през 1925 г. от преподавател Асан гаваза от с. градежница и Мехмед Ибов Алюв от село Глогово към 1027-1928 г. преподавал турски учител Шукри от гр. Троян.
   ÐŸÐ¾ традиция учащите младежи преди обет всеки петък  Ð°Ð¼Ð¸Ð½ три пъти обърнати с лице към пладне.
При завършвано училище за ходжа се води атим. Това значи даване изпит пред комимисия за ходжа щом бъде воден атим е дипломиран и може да бъде ходжа. Щом не е водим атим не може да бъде ходжа това лице. Ходжата се назначава от Мюфтията с заповед и ходи в селото със специална бяла кърпа обвита на феса различна от другите мъже фаса и вика изан в джамията и всеки петък се кланят в джамията когато няма други хора ходжата и сам се кланя ………………………………………………………………..









Религия традиция и обичаи до 1940 г.

Изпълнявана е мюсюлманска религия верват в Алаха и му се молят при отпочване при каквато и да било работа без Бисмиллях не започва никаква работа.
Вярват в Корана и го изпълняват при изпълнението говеене на Рамазан байрам тридесет дена се хранят сутрин между 4-5 часа има хора които през това време будят желаещите да говеят чрез тъпани и вечер за отговяване чрез гръм това са сигналите сутрин за храна и пиене на вода вечер след гръм може да се яде и пие цяла нощ а презденя не е разрешено когато слънцето грее нема ядене нито пиене въобще на нищо за срок от 30 дена.
На тридесетия ден се пекът краваи и разнесат на комшиите вечер и сутрин срещу байрам към 4 часа трябва да са в джамията с ходжата и кланят байрама всички говеещи се окъпват взимат си абдест и взимат постилка нова или чиста за кланяне в джамията след свършване кланянето в джамията гръмват няколко гръма знак излизат от джамията байрама е настъпил вече и навън се поздравява байрам мубарек олсун отговора е Аллах разъ олсун отпочват яденето и пиене, гостуване, целувка на ръката на родителите си и по старите хора игри увеселение три дена празват байрама и след 70 дена идва Курбан байрам той се празва четири дена само че не се говее за него и се коли корбан овен за байрама.
Няма по-големи празници на мюсюлманите от рамазана, корбана, сюннета на момчетата и петъка в Корана е казано тоз който наруши вероизповеданието и не ги изпълнява е грешен пред Алаха и не е мюсюлманин, мразен от обществото, като безверник.
Презнати грехове в Корана са, който не верва в Алаха и Корана, лъже, посега на чуждо имане, обича домуза (свинското) и виното значи това е изменник и не чист мюсюлманин според Корана и чужд човек на Мухаммеда.  






Национален произход

Произхода и кръвта определя човешкия произход по народност ако виждаме в хората безверник, изменик не вярващ в правдата и други възможни явления в човека без макар и дребна показност към неговия произход има за сведение признаци ако дълбоко погледнем.
Доказани са подобни явления между хората, като се обяснява от науката и Корана, че оня човек, който не вярва изменя вярване в набожната сила и честа на човешкия живот са приема така, че тоз който не вярва в набожието и човешката правда тоз човек е чужд за дадената народност идващо  Ð¾Ñ‚ различни възможности в човешко съзнание в кръстосано отношение и родения човек при кръстоска той става безверник понеже неговата кръв не чиста на даден произход и се изродява и трудно се определя неговия произход.
Такъв човек може да бъде различен от другите и бърже изменя вярата обичта и честността в човешкия живот (безверник)
Истинския произход на човека е от чистата национална кръв, която правилно показва определението на даден произход от човека и животинския ред.
Така също и семената от растенията се бърже определят ако те са от чисто семена …. растение за което ние вече очевидци на …… че кръстоските са възможни на цвят между царевицата засадени наблизо но все пак царевицата не може да стане на жито тя си е царевица и самия цвят и вид определя самата националност щом добре се разглежда и проследи неговия живот всеки може да сподели и неговия национален произход тогава. Ако внимателно наблюдаваш и стигнеш говора, традицията и обичта на вяра, религия изпълнения и вкусове ще разбереш неговият произход.  

Title: Re: Записки на Ибо Глогов
Post by: Сидхарта on July 20, 2009, 10:00

Да си замълча означава че съм съгласен с твойте невярни меко казано умозаключения Метка- но иначе предлагам и аз да оставим г-н Мехмед да качва материала спокойно пък после да се коментира той.

Title: Re: Записки на Ибо Глогов
Post by: pomak BG on July 20, 2009, 14:48

Равноправие на българския човек

Малцинствата в България до 1944 г. са се ползвали със свой отделни права на неговият произход и народност в България и признати за изпълнение от българските закони да се прилагат и малцинствените закони в България.
1.   Ð¢ÑƒÑ€ÑÐºÐ¸ закон за турския народ в България отделни съдилища имаше за правосъдието.
2.   ÐžÑ‚делни училища за турците учащи.
3.   ÐžÑ‚делна кухня в казармата за турците служещи в редовете на войската.
4.   ÐžÑ‚делно се полагаше клетва в казармата на турците от българските военнослужещи с ходжи без да целуват кръста само знамето.
5.   Ð¡Ð²Ð¾Ð±Ð¾Ð´Ð½Ð¾ се изпълняваше вероизповеданията и техните празници при време на военен дълг се освобождавани за байрама и др. военнослужещите.
6.   Ð“арантирани турски права от българската власт за приложение по всички показатели на човешкия живот.
7.   Ð’идно е от създадените у нас конституции Търновската конституция 1879 г. Димитровска конституция 1944 г. Конституцията на НРБ 1971 г. нямат различие и в трите конституции на човешките права и задължение и расово деление на нации и народности с права на самоуважение.
При Конституцията НРБ чл. 35 говори за равноправие на всички граждани пред законите у нас членовете 50 и 53 от конституцията гарантират право на защита и съвестта в семейство, религия, традиции и обичаи в живота и др.





   


Промени и реформи в населените места и др.

Село градежница поначало едно село Галата от 1650 г. казал Мехмедали Врачкин 1930 г. че преди 160 години от неговото показание Галата се казвала Пещера по време на 1770 г. придошли от турция 3 семейства от кв. Галата и се настаняват да живеят в Пещера горната част на селото и в късо време те са …. И понеже са от кв. Галата наричали ги галатени по късно селото се нарекло галата това село е по старо от Градежница и Помашка Лешница.
1930 г. реформи с. Галата се обединява с. Турски извор а Градежница със село Гложене.
1946 г. Галата и Градежница стават самостоятелна община до 1959 г. Става реформа обединява Галата, с. Български извор, Градежница се разделя на две със село Глогово, като село Градежница се обединява със с. Гложене, а Глогово с гр. Тетевен.

Известни промени с наименованията на населените места София е била Сердика по време на Турското владение, Русе се казвал Урусчук до 1934 г. Ботевград до 1934 г. Орхание, а при Турското владение е носел името …. Сомонджиево. Пловдив е бил Филипово. Толбухин е бил Добрич до 1950 г. 1935 г. Бъгарски извор носи новото си име преди се е казвало Турски извор, Торос се преименува Лазар Станево, с. Кирчево е наречено, Помашка Лешница.   













След 10 ноември 1989 г. се разпадна Социалистическия Комунистически лагер начело с СССР и неговия Варшавски договор 1990 г. падна Комунизма от власт в централния социалистически лагер с мирни революции се взе властта от съюза на демократичните сили с изключение на Румъния нейния комунистически главнокомандващ Чаушеско и съпругата му бяха убити и пак властта беше взета от демократичните сили.
Свалени бяха и подменени всички паметници, бюстове на Ленин, Георги Димитров и други подобни от комунистически произход и върнати старите имена на градовете, селата, улиците, обекти, учебни заведения и предприятия, като например г. Толбухин гр. Добрич, село Лазар Станево на старото име се върна с. Торос и много други.

























Вид на жилищното строителство.

Жилището на човека за живот тук до 1900 г. е било ниско едностайно изградено от дървен материал залепено с кал и покрито с папрат, слама и др подобни при средна пазарна цена 500 лева.
След 1900 до 1930 г. се видоизменя жилището за живот паянтов дървен стуеж с 2-3 стаи и няколко …. Залепено с кал с малки стъклени прозорци покрити с плочи и дъски на стойност 1000 лева за това време.
След 1930 г. до 1960 г. продължава видоизмяната на жилищното строителство или по право паянтовото в полумасивно строителство от дървена конструкция зидана от тухли лепено с кал или вар едно до двуетажни с 4-5 стаи покрити с цигли с подобрени врати и прозорци на стойност от 1000 до 4000 лева за това време.
От 1960 г. строителството става на полумасивно и масивно от цимент, пясък, камък бетонно желязо, тухлено зидария от варов разтвор, циментови плочи и ….. варова мазилка мозайка, двойни стандартни прозорци и врати, баня, кухня и тоалетна покрита с цигли и други на средна стойност от 2000 до 15 000 лева за това време.   






   









Културна придобивка и благоустройство тук

Градежница има училище от 1922 г. в стар акъща ново 1954 г. отпочва строежа на ново училище в градежница
Глогова махала има училище от 1924 г. в стара къща ново 1939 построено ново училища.

Телефон градежница 1940 г., поща 1950, рейс 1965 и ток
Телефон глогово 1956 г, поща 1960, рейс 1965 г. ток 1950 г.


Магазин за домашни покупки на стоки

Градежница откриват братя Вуто и Марин Давидови след 1930 г.
братя Вуто и Марин Давидови откриват смесен магазин в селото Абду Ибов Дженин, Асан Гаваза , ……. Бозаджията продават боза, халви и шекер 1946 г. под инициативата на Цветан Ралчев М. Желязна се открива кооперация в селото с магазинер Ибо Саидолов Окнев.

Глогово след 1950 г. за сол, газ и шекер от рамо Авин, Ибрим Усинов Рамчев след 1930 г. Асан Чернин, Мустафа Муслев .. и др.
1935 г. магазин смесен от братя Христо и Давид Вутеви (Американците) 1946 г. откриване по инициативата на Цветан Ив. Ралчев М. желязна кооперация с магазин Ибо Глогов.

Title: Re: Записки на Ибо Глогов
Post by: pomak BG on July 20, 2009, 21:16

Разни истории забележителности в миналото.

От кога датира живота тук? След завоеванието на България от Турско владичество 1400 г.
Кои фамали са дошли първи тук? …….Чемирикови, Ункови, Саидови, Мемишови, Михтарови, Муртазакови, Чаушеви, Бекирови, Рубинови, Алиджикови, Анкини, Кулинови, Юрукови и др. казано от Али ….. ходжа, Асах Бекиров, А. Муртезаков.
Защо са дошли да живеят тук хората? Понеже е било свободно и подходящо за отглеждане на домашни животни от безимотни хора и бедни и други обичаи на тогавашния човек в живота.
Произход и нация на първодошлите тук хора. Мюсюлмани от мюсюлманските вярвания говорят техните обичаи и традиции, които се виждат от техният живот в говор и писменост на минало време и други.
Първа необходимост на човека по това време е да има жилище за живеене условия за препитание дом за вероизповедание на религията, която е на власт връзка на близки населени места за снабдяване и други цели.
Първобитното жилище на човека е било от дърво и папрат отопление на огън без печка за градени стени с пръти и залепени от кал врата също от пръти прозорци без рамки и стъкла. Отоплявали се на огън на средата на къщата.
Главно препитание на хората отглеждане на животни и дребно земеделие от царевица, картофи и други фуражи.
Главна храна на човека в минало време е била посеник от царевица, животински произведения, боб, картофи и др.
Домашни прибори за човека в миналото калените съдове от малки, средни и големи гърнета, делви и паници, дървени лъжици, копаня и др. подобни съдове.

Облеклото и завивките на човека са били само горни женски дрехи от ръчна и домашна изработка без долно бельо пресни цървули, пояс вълнен червен за мъжете, шапка вълнена навуща вълнени, жените в шалвари вълнени домашно тъкани памучни носели за пояс от кафява чалма шапка вълнена забрадка вълнена, черно фередже майката завивка домашна тъкана от вълна и козина дебели естествени шарове на боите по всички тъкани и тогавашния сандък или гардероб е бил голям чувал наречен скрилник за багаж с който се жени момата и си носи багажа.
Обичаят е да спят всички деца под една завивка постелели папрат или слама по него черга лягат децата в средата и в краищата майката и бащата за постилка и дрехи са използвани кожи от животинските за по здраво и топло.
Как са се настанявали хората в миналото на живот на рядко или на гъсто? Предпочитали са да са по близо колкото е възможно или да са гледат колибите и да си ходят и помагат при нужда.
Отношение между хората в минало време е имало добро уважение, обич, помощи без лъжи, кражби, завист и омраза голяма. Това показва колибарския живот без заключена колиба в гората без кмет и полицай. Живот от хора свободен макар и в балкана.
Пътуване и снабдяване от първа необходимост с
продукти и др.

Пътували са хората пеша по черни пътеки са носели на гръб от едно населено до друго населено място Тетевен, Плевен , София и др. населени места и пеша или кон, магаре.
Снабдяването е било 1-2 месечно а може и 5-6 пъти годишно като са е купувало главно сол, газ и рядко захар и цървули.
Записвано, отписано и др. в минало време на хората имало е записване на рождения, отписване на умиращия и др. Но не на време и с точност можело да стане това и след седмица, месец и година за малките села и колибарите. 

Title: Re: Записки на Ибо Глогов
Post by: Rahmie on July 21, 2009, 11:51

Huseyine blagodarya ti. Nay posle uspyah da procheta tozi interesen material i reshih da go postavya tseliyat kato otgovor za po lesno chetene...?

Mnogo e interesen...

В момента преписвам записките и ги вкарвам за това моля за търпение. Записките ще бъдат публикувани в бъдещата ми книга.

Записки от Ибо Ас. Глогов

За историческото минало на село Градежница, община Гложенска, околия Тетевенска, област Плевенска.

От началото на 1935 година

С данни за минало време и сегашно време от …
Набрани сведения с разговори между стари хора и други данни за миналите исторически … и живота
За ……… краища за све…

Забележка

Моля пази книжката чиста и здрава
Внимателно разгръщай и отивай на местата
От това се определя културата на човека

Записки

Кратки исторически записки на
Ибо Асанов Глогов за живота и историческото
Минало на село Градежница, община Гложенска, околия Тетевенска, област Плевенска.

От начало на записката е 1935 год.
По данни, сведения и забележителности набрани
От писателя по време на беседи и разговори със стари хора въ селотос имена.
Ибо манчевъ, Алико Мортазаковъ, Еминъ Усовъ Еминовъ, Ибо Дженинъ, Алю Асковъ, рамо Авинъ поч. на 110 год. 1938 год Ибо Альовъ на 100 год. Силцо Авинъ поч на 101 год. Алийката Бекировъ, Асанъ Силков 110 г.Акманъ Дуревъ, Усинъ М. Чернинъ Усинъ Фатевъ, Усин Хъдовъ, Усинъ Алиевъ ходжата, Асан Гавазя, Асан Юруков, Усин Силев Котовъ, Рашид Асановъ Муневъ, Сала Омерова Качамачкова, Сайдола Екневъ, Силцо Асковъ, Асанъ Глоговъ, Усинъ Муневъ Унчара, Силю Унковъ и други. Сведения за историческото минало на село Градежница и части от сегашно време за сведение от следващите поколения.

Забележка

Молим всички разглеждащи лица записката, пазете книжката чиста и здрава без някакви поправки и драскания по книгата въпреки нейната непълнота нека се има въ предвидъ, че наейниятъ писател е със трето отделение, образование на който му са простени известни грешки, пропуски и други непълноти. Стига, че запазва некой спомени от живота на хората в миналото време. Ибо Глогов.    
Забележка

За извинение от всички зрители на моята кратка с непълнота записка от пропуски на букви и не добра подредба на изрази и краснопис и други поради завършеното от мен 3-то отделение от началното училище 1928 год. Ð’ махла Глогово на камената табла със камен калем от  ÐºÐ»Ð°ÑÐµÐ½ учител и директор Ганчо Илиев Рогелов с. Турски извор, Тетевенска околия.

Аз искам да кажа на следващото поколение какво сам преживял, видял и научил през моя живот във историческото минало на хората, живота, традициите и обичаите през нашия живот тук в минало време.
Според образованието, силите и възможността макар и с непълнота, аз искам да запозная следващото поколение със моето историческо минало и нямам такова сведение от моят баща, дядо и прадядо за сведение поради липсата на българска писменост неграмотност.

Внимателно разгледай написаното от мен
В записката макар и с пропуски и непълнота отразено по нататък ще имате представа отчасти на живота от минало време на хората в това селища и пази записката чиста и здрава за прочит и сведение от редица поколения след мен.

Записката е написана саморъчно от мен от видимост, преживялост, предание и разкази от стари хора лично мен като положителна … и за вярност се подписвам Ибо Глогов

Материалите са отпочнали тяхното набиране от 1935 година от писателя  

Съдържание на страниците на Записката.

7. Пояснение смисъла на записката
8. територия и нейните забележителности от началото..
9. откога започва живота тук и от каква нация.
10. Кратки пояснения произхода на тогавашния човек
11. 12.13. Придошли фамилии тук и тяхното наименование.
14.
15.
16.
17. Разпределяне селото на махали и тяхното наименование.
18. Махли и тяхното наименование….
19. местности и тяхното наименование…
20. Първоначален битов живот и препитание на хората.
21. Снабдяване хората съсъ стоки от първа необходимост.
22. Права на човека за времето…
23. Задължения на човека
24. Оформяне на обичаите и тяхната рухване.
25. Отново завръщане на хората в селото и възстановяването им.
26. Обичай и традиции при ражданията на детето.
27-31. Обичай и традиции при женидбата..
32-33. Обичай и традиции при умирания..
34. Език, говор поздравления и учение на хората.
35. До кога набожието е било властно и в сила.
36. Произходъ, вероизповедания и определение нациите.
37.
38.Равноправие на хората с ралични нации и религии.
39. Реформи в населени места и нови имена…
40. села с нови имена
41. културни придобивки и благоустройства в селото
42. Видове жилищни строежи и тяхната стойност.
43. Исторически забележителности на живота в селото.
44. форма на живот в селото…
45. Медицинско лечение и бобуване новороденото дете.
46.
47. Първите основатели на селото придошли от вън
48.
49-56. Автобиография на писателя.  

 57.
58.
59-64. Комитите Омер и Яко в миналото и др.
63-69. Кратка автобиография за партизанина Ариф Дженин
70. Природни явления и бедствени стихии и др. земетръсове.
71. Политически реформи и промени на България.
72. продължение на страница 71-ва.
73.
74.Човешка изненада в живота.
75 продължение стр. 75
76.
77
78. Заразяване, отравяне на атмосферата и околната среда.  
79. Времето
80.
81.
82. Национализация на частните гори, изграждането на ТКЗС, смяна на турските имена.
83.
84.
85. Кратка автобиография на с. Глогово и с. Градежница.
86.
87.
88. Открити търговски и промишлени мероприятия в с. Глогово.
89.
90. Преустройство на социалистическия лагер в Източна Европа.
91.
92.
93. . Преустройство на България и цяла Източна Европа.
94.
95.
96.
97.
98.
99.
100.
101.
102.  
                                                                                                                         
Равноправие на българския човек

Малцинствата в България до 1944 г. са се ползвали със свой отделни права на неговият произход и народност в България и признати за изпълнение от българските закони да се прилагат и малцинствените закони в България.

1.   Турски закон за турския народ в България отделни съдилища имаше за правосъдието.

2.   Отделни училища за турците учащи.

3.   Отделна кухня в казармата за турците служещи в редовете на войската.

4.   Отделно се полагаше клетва в казармата на турците от българските
военнослужещи с ходжи без да целуват кръста само знамето.

5.   Свободно се изпълняваше вероизповеданията и техните празници при време на военен дълг се освобождавани за байрама и др. военнослужещите.

6.   Гарантирани турски права от българската власт за приложение по всички показатели на човешкия живот.

7.   Видно е от създадените у нас конституции Търновската конституция 1879 г.

Димитровска конституция 1944 г. Конституцията на НРБ 1971 г. нямат различие и в трите конституции на човешките права и задължение и расово деление на нации и народности с права на самоуважение.

При Конституцията НРБ чл. 35 говори за равноправие на всички граждани пред законите у нас членовете 50 и 53 от конституцията гарантират право на защита и съвестта в семейство, религия, традиции и обичаи в живота и др.

Промени и реформи в населените места и др.

Село градежница поначало едно село Галата от 1650 г. казал Мехмедали Врачкин 1930 г. че преди 160 години от неговото показание Галата се казвала Пещера по време на 1770 г. придошли от турция 3 семейства от кв. Галата и се настаняват да живеят в Пещера горната част на селото и в късо време те са …. И понеже са от кв. Галата наричали ги галатени по късно селото се нарекло галата това село е по старо от Градежница и Помашка Лешница.

1930 г. реформи с. Галата се обединява с. Турски извор а Градежница със село Гложене.
1946 г. Галата и Градежница стават самостоятелна община до 1959 г. Става реформа обединява Галата, с. Български извор, Градежница се разделя на две със село Глогово, като село Градежница се обединява със с. Гложене, а Глогово с гр. Тетевен.

Известни промени с наименованията на населените места София е била Сердика по време на Турското владение, Русе се казвал Урусчук до 1934 г. Ботевград до 1934 г. Орхание, а при Турското владение е носел името …. Сомонджиево. Пловдив е бил Филипово. Толбухин е бил Добрич до 1950 г. 1935 г. Бъгарски извор носи новото си име преди се е казвало Турски извор, Торос се преименува Лазар Станево, с. Кирчево е наречено, Помашка Лешница.  

След 10 ноември 1989 г. се разпадна Социалистическия Комунистически лагер начело с СССР и неговия Варшавски договор 1990 г. падна Комунизма от власт в централния социалистически лагер с мирни революции се взе властта от съюза на демократичните сили с изключение на Румъния нейния комунистически главнокомандващ Чаушеско и съпругата му бяха убити и пак властта беше взета от демократичните сили.
Свалени бяха и подменени всички паметници, бюстове на Ленин, Георги Димитров и други подобни от комунистически произход и върнати старите имена на градовете, селата, улиците, обекти, учебни заведения и предприятия, като например г. Толбухин гр. Добрич, село Лазар Станево на старото име се върна с. Торос и много други.

Вид на жилищното строителство.

Жилището на човека за живот тук до 1900 г. е било ниско едностайно изградено от дървен материал залепено с кал и покрито с папрат, слама и др подобни при средна пазарна цена 500 лева.

След 1900 до 1930 г. се видоизменя жилището за живот паянтов дървен стуеж с 2-3 стаи и няколко …. Залепено с кал с малки стъклени прозорци покрити с плочи и дъски на стойност 1000 лева за това време.

След 1930 г. до 1960 г. продължава видоизмяната на жилищното строителство или по право паянтовото в полумасивно строителство от дървена конструкция зидана от тухли лепено с кал или вар едно до двуетажни с 4-5 стаи покрити с цигли с подобрени врати и прозорци на стойност от 1000 до 4000 лева за това време.

От 1960 г. строителството става на полумасивно и масивно от цимент, пясък, камък бетонно желязо, тухлено зидария от варов разтвор, циментови плочи и варова мазилка мозайка, двойни стандартни прозорци и врати, баня, кухня и тоалетна покрита с цигли и други на средна стойност от 2000 до 15 000 лева за това време.
    
Културна придобивка и благоустройство тук

Градежница има училище от 1922 г. в стар акъща ново 1954 г. отпочва строежа на ново училище в градежница
Глогова махала има училище от 1924 г. в стара къща ново 1939 построено ново училища.

Телефон градежница 1940 г., поща 1950, рейс 1965 и ток
Телефон глогово 1956 г, поща 1960, рейс 1965 г. ток 1950 г.

Магазин за домашни покупки на стокиГрадежница откриват братя Вуто и Марин Давидови след 1930 г.
братя Вуто и Марин Давидови откриват смесен магазин в селото Абду Ибов Дженин, Асан Гаваза , ……. Бозаджията продават боза, халви и шекер 1946 г. под инициативата на Цветан Ралчев М. Желязна се открива кооперация в селото с магазинер Ибо Саидолов Окнев.

Глогово след 1950 г. за сол, газ и шекер от рамо Авин, Ибрим Усинов Рамчев след 1930 г. Асан Чернин, Мустафа Муслев .. и др.
1935 г. магазин смесен от братя Христо и Давид Вутеви (Американците) 1946 г. откриване по инициативата на Цветан Ив. Ралчев М. желязна кооперация с магазин Ибо Глогов.

Разни истории забележителности в миналото.

От кога датира живота тук? След завоеванието на България от Турско владичество 1400 г.
Кои фамали са дошли първи тук? …….Чемирикови, Ункови, Саидови, Мемишови, Михтарови, Муртазакови, Чаушеви, Бекирови, Рубинови, Алиджикови, Анкини, Кулинови, Юрукови и др. казано от Али ….. ходжа, Асах Бекиров, А. Муртезаков.

Защо са дошли да живеят тук хората? Понеже е било свободно и подходящо за отглеждане на домашни животни от безимотни хора и бедни и други обичаи на тогавашния човек в живота.

Произход и нация на първодошлите тук хора. Мюсюлмани от мюсюлманските вярвания говорят техните обичаи и традиции, които се виждат от техният живот в говор и писменост на минало време и други.

Първа необходимост на човека по това време е да има жилище за живеене условия за препитание дом за вероизповедание на религията, която е на власт връзка на близки населени места за снабдяване и други цели.

Първобитното жилище на човека е било от дърво и папрат отопление на огън без печка за градени стени с пръти и залепени от кал врата също от пръти прозорци без рамки и стъкла. Отоплявали се на огън на средата на къщата.

Главно препитание на хората отглеждане на животни и дребно земеделие от царевица, картофи и други фуражи.

Главна храна на човека в минало време е била посеник от царевица, животински произведения, боб, картофи и др.

Домашни прибори за човека в миналото калените съдове от малки, средни и големи гърнета, делви и паници, дървени лъжици, копаня и др. подобни съдове.

Облеклото и завивките на човека са били само горни женски дрехи от ръчна и домашна изработка без долно бельо пресни цървули, пояс вълнен червен за мъжете, шапка вълнена навуща вълнени, жените в шалвари вълнени домашно тъкани памучни носели за пояс от кафява чалма шапка вълнена забрадка вълнена, черно фередже майката завивка домашна тъкана от вълна и козина дебели естествени шарове на боите по всички тъкани и тогавашния сандък или гардероб е бил голям чувал наречен скрилник за багаж с който се жени момата и си носи багажа.
 
Обичаят е да спят всички деца под една завивка постелели папрат или слама по него черга лягат децата в средата и в краищата майката и бащата за постилка и дрехи са използвани кожи от животинските за по здраво и топло.
Как са се настанявали хората в миналото на живот на рядко или на гъсто? Предпочитали са да са по близо колкото е възможно или да са гледат колибите и да си ходят и помагат при нужда.

Отношение между хората в минало време е имало добро уважение, обич, помощи без лъжи, кражби, завист и омраза голяма. Това показва колибарския живот без заключена колиба в гората без кмет и полицай. Живот от хора свободен макар и в балкана.

Пътуване и снабдяване от първа необходимост с
продукти и др.

Пътували са хората пеша по черни пътеки са носели на гръб от едно населено до друго населено място Тетевен, Плевен , София и др. населени места и пеша или кон, магаре.

Снабдяването е било 1-2 месечно а може и 5-6 пъти годишно като са е купувало главно сол, газ и рядко захар и цървули.
Записвано, отписано и др. в минало време на хората имало е записване на рождения, отписване на умиращия и др. Но не на време и с точност можело да стане това и след седмица, месец и година за малките села и колибарите.

Title: Re: Записки на Ибо Глогов
Post by: pomak BG on July 21, 2009, 13:47

Медицинска помощ в миналото време на хората

При заболявания от корем, човек го търкат по корема за вода, завиват му пъпа да не са е развил. Забоболки …… със сол гори го с тел болния зъб. Главоболие връзва главата с мокър парцал претегнат яко и маже слепите очи лук бял простуди правят разтривки и напаряне с горещ просеник по гърба и други врачове, писане на амалии от ходжи и леене на куршум баене с метла от баби и др. подобни.
Бабуване на новородените деца в миналото е ставало от запознати баби свекърва, майка и близки на родилката в домът е ставало раждането по някога и на работата, по пътя или нивата. Имало е случаи и самата родилка да си реже и връзва пъпа на детето при усамотяване на отделна колиба, като пъпът на детето се реже с обикновена ножица, с която стрижат о овцете или ножче с което режат лук и други.
Пелини за обвивка на малкото дете след, като го окъпят се обвива с пелени от стари шалвари на майката и парчета от вълнен стар пояс на бащата се слага на детето по между краката за подсушаване при нужда малка и голяма при раждане на дете се меси пита и се канят хора от една софра на ядене така наречения повойник.   
При традицията майката родилка по съвпадение е с друга родилка в махалата трябва да си разменят предмети, като пръстени, гердани, и др. За здравето на децата им или пазят от изтравци, като оставят край детето маши, метла ….. или предмет от външен човек, когато дойде при детето.
Обичаи на родилката да се пази 40 дни от тежка работа, движение, нощно време по каквито и да било тържества и увеселения, без да има сношение от здравословна гледна точка за това време. 







Първите фамилии заселени тук. Основатели на село Градежница и махала Глогово по предание от фамилиите на техните поколения посочени по долу на писателя Глогов е станало след 1400 г. по време на османската владение а имена.     

1.   ÐÐ»Ð¸ ходжиски дядото на Усин ходжа идва от с. Бежаново.
2.   ÐœÐ¾Ñ€Ñ‚азака на Гълъбите прадядо им идва от с. Добревци
3.   Ð“алатски на галатските прадядо им идва от Галата,Турция
4.   Ð“лога прадядото на Силюманчето Глогов е ликувал с глог.
5.   Ð§Ð°ÑƒÑˆÐµÐ²Ð¸ и Онбашиеви са братя от туско название чауш –старшина, онбашия ефрейтор, техния прадядо идва.
6.   Ð£Ð½ÐºÐ¾Ð²Ð¸ прадядото на Ункови в габара идва от с. Беленци
7.   Ð ÑƒÐ±Ð¸Ð½ на Алю Асков прадядото идва от Добревци.
8.   Ð‘екир прадядото на Силкото, Усето, Ибрим Бекиров от с. Беленци.
9.   Ð Ð¾Ð´ÑÐºÐ° прадядото на Ибо Алюв идва от Турски извор.
10.   ÐšÑƒÐ»Ð¸Ð½ прадядото на Кулинци в Трите могили идва от с. Кула.
11.   Ð“аваза прадядото на Асан Гаваза идва от с. Бласничево.
12.   Ð®Ñ€ÑƒÐºÐ° на Ðœ. Ас. Юруков прадядото идва от с. Пещера.
13.   ÐÐ½ÐºÐ¸Ð½ от Къдря прадядото на Ана …..идва от с. Галата.
14.   ÐÐ»Ð¸Ð´Ð¶Ð¸ÐºÐ° прадядото на Алиджикови идва от с. Галата.
15.   Ð‘уджо циганина на Усо и Голю прадядо им от с. Беленци.
По късно 1912 г. идва тук Георги Македонски от Македония във Водно до Къдрева махала ……
Американците Вутю и Марин Давидови идват от село Голяма Бресница 1928 г.

Title: Re: Записки на Ибо Глогов
Post by: pomak BG on July 21, 2009, 13:49

Рахме има още около 40 страници от него. Ще го завърша с автобиографията на автора му.

Title: Re: Записки на Ибо Глогов
Post by: pomak BG on July 21, 2009, 22:56

Комити и тяхната цел.

От 1890 г. под ръководството на Яко Тодоров от село Брезово Тетевенска околия организирал от селата Добревци, Беленци, Галата, Градежница и др. села чета с единствена цел и задача комитски живот. Да събират от хора по насилствен начин пари, убиват за отмъщение на лица и прочие, като през лятото варлурат в България, а зимно време прекарват в Турция живота си откъдето са по късно заловени главатарите и присъдени на смърт от българския закон и съдилище.

Участници в комитската организация.

1.   Ð¯ÐºÐ¾ Тодоров от с. Брезово, Тетевенска околия.
2.   Ð£Ð½Ð° Мъсърлийски от с. Галата, Тетевенска околия.
3.   ÐÑÐ°Ð½ на Мехмедо от с. Градежница, Тетевенска околия.
4.   ÐžÐ¼ÐµÑ€ Качемачков от с. Галата, Тетевенска околия.



Причини за действието на комитите.

През 1890 г. Яко Тодоров от с. Брезово околия Тетевен област Плевенска се откупува да не служи войник, като дава 50 броя златни напольона (жълтици) на кмета от град Тетевен и през 1891 г. Яко Тодоров бива отново потърсен за войник от новия кмет на Тетевен, като Яко Тодоров не е снабден от първия кмет с документ за откупа му да не служи войник и новия кмет аз са се откупил, като съм дал 50 броя жълтици на кмета преди една година време и други жълтици нямам да дам нито пък желая да служа войник след като сам се откупил. Кмета му казва документа представете черно на бяло за да ви освободим. Тогава Яко казва да потърся тогава в къщи си документа за управлението и заминава за домът си и казва на своята стопанка жена. Мене ме търсят за войник да служа пък аз поради година време се откупих със 50 броя жълтици на стария кмет, но неми е дал тапия, като ме излъгал ими е изял парите, но аз други пари нямам да дам и войник няма да ида но борча ще потърся борчлия да не оставам никому.
Яко взима пушката и патроните и казва на своята жена: Аз отивам и може да се не върна ти добре ще гледаш децата до като пораснат аз първо ще потърся стария кмет на Тетевен за жълтиците, като взе от мен да ме ….. сега да ставам комита.     
































Комитата Уна Мъсърлийски

От село Галата, околия Тетевен става комита заради жена си, че него обича за мъж. Той приема комитския живот и отива в гората и когато той се доближил до домът на жена си в с. Галата по това време минава Алю Манов от същото село и почуква по задника жената на Уна Мъсърлиев, който е наблюдавал от близо и след два дена Алю Манов е отведен от Яко Тодоров към местността Сив кладенец да му каже каде е оставил пари и ако се не върне да си вземе Алю Манов от там с щели да го отведат от селото и когато се показал Уна Мъсърлийски и казал на Алю Манов корави ли бяха гъзарете на моята жена, когато я чукна завчера в двора кажи сега на мене отплата към теб.
Тогава Уна Мъсърлийски отпочва най-жестоко мъчение към Алю Манов и безобразие, като най-после го убиват за отмъщение на това време.
По време на засада за обир на една къща в с. Добревци от всички комити на Яко и Омер ….. раняват Уна Мъсърлийски и той разбрал, че те ще го убият за дето не хванат жив да ги изкаже той успява да се скрие и се явява при една стара жена, която го прала и забелязана от комшиите, че пере кървави дрехи и когато дошла полицията на проверка и те намерили Уна Мъсърлийски там ранен. Полицията го отвела в Тетевен и след оздравяването му обещали че ще го пуснат но да каже кои са хранили комитите по селата и след като изказал всички, който са хранили комитите и са заловени и осъдени някой на смърт, като Рабиша кадъна и др. са обесени в Тетевен, където се намира сега Дапа.
Там е обесен Уна Мъсърлийски, Рабиша кадъна и др. по време на обесването на Рабиша кадъна Яко и Омер са били в Равни камък и Яко е казал на Омер дай ми твоята пушка да ударя прокурора в челото по между веждите и да спасим нашата хранителка Рабиша кадъна. Тогава е отговорил Омер недей да гърмиш, че плевенската потеря е тук и ще ни хванат нека я бесят Рабиша кадъна, аз и давах пари да отиде в Турция да живее тя не иска за пусто Бабинци, сините сливи и студената вода. 



Комитата Омер Качамачков


От село галата околия Тетевенска поради не изплащане военния данък към държавата Омер отказва изплащането и става комита 1892 г., като за тогавашното време е било по изгодно такива разбирания, са имали хората предпочитат комитски живот за обири и отмъщения с някой личности и в продължение на две години комитски живот. Власт отпочнала задържане на близките на Омер и неговото сестри и жена да кажат идват ли комитите при тях и дават ли им хляб.
1893 г. през лятото когато Омер и негови другари са били край селото в махала Глогова Рамо Авин казал на Силюманчето Глогов съветник на селото какво става със сестрата и жената на Омер Качамачков в Тетевен иди ги пуснете да не гладуват жените там а съветника Силюманчето Глогов отвърнал нека ги по маскарят джандарете още па ще ги пуснат в момента Омер бил в ….. край селото и чул разговора на рамо Авин и  Силюманчето Глогов.
След три дена Омер Качамачков и неговите другари решават да хванат Силюманчето Глогов и си отмащават цестоко към него и при завръщането си с косата на рамо косил по Градежница негова ливада в Джамийска махала го спира Делийката да и направи снопето и той направил снопето ….. и тръгнал за махала Глогово и над езерото под поляната Омер направил засада до един голям бук карай пътя идвайки на Силюманчето Глогов по пътя Омер излиза и застава Силюманчето Глогов да хвърли косата и той я хвърлил тогава Омер го подкарал по дерето на Мунюв вол, където се събрали с останалите другари и заедно подкарали Силюманчето по пътя …….. Бабинци, където са го измъчвали край могилата на пътеката за Тетевен и най после разстреляли там за отмащение на Омер Качамачков и др.
Даните са събрани от 115 годишния Асан Силков и 92 годишния Рушид Ас. Мунев.




Асан на Мехмеда от с. Градежница околия  Тетевен.

Става комита при напускане на казармата и се присъединява с групата на Яко и Омер 1892 г. и по негово време като комита с другарите комити правят обир на хора и оставят пари по гората и в неговата сестра (баба Муслювица)Авиша 1894 г. идвайки от Турция с другарите си с цел да приберат и останалите преди …. пари (жълтици) по гората и в сестра си Авиша да си ги вземат и занесат в Турция и последно се обажда Асан на сестра си Авиша, че той е дошъл да си прибере където е оставил злато и казал на сестра си това което съм оставил при теб щеми донесеш половината отнего заедно с три пити хляб в местноста Елов дол и ще ги окачиш в бука до кладенеца утре ние вечерта ще минем там и ще вземем каквото си донесла там.
Авиша хванала милост за оставеното при нея злато от нейния брат Асан на Мехмеда и решава да издаде брат си на полицията да го убият но да остане златото за нея и каза тя на Асан Ибрахимов главния съветник, че комитите са дошли от Турция и утре вечер ще бъдат в Елов дол при кладенеца кажете на полицията да ги хванат там ще минат комитите
Веднага след донасянето на полицията идват 5 души полицаи и …….. направили засада на кладенеца и вечерта към шест часа идва Асан на Мехмеда да си вземе донесеното от сестра си за което първият ден са се разбрали да му занесе там и преди да отпочне търсенето на багажа си а неговите другари са го чакали по нагоре в Ръбевата чука на път  през усоето за Турция и в момента  когато Асан се наведе и пие вода полицията открива огън на него но не са го убили първия път той се вдига от водата и гръмва на един полицай и го ранява в коляното дясно и за втори изстрел неможел да направи поради скъсване на патрона в пушката и Асан отпочнал ……….. да изпъди скъсаната гилза и по това време Асан бива убит от полицията и погребан там на близо до дерето и остава златото по мило от брата.   





Края на комитския живот.


   ÐŸÐ¾ време на 1894 г. през зимата в едно кафене в турция бива забелязан от българи Яко и Омер и по късно заловени от турската власт , като Яко е докаран в София и там е обесен.

По време на 1925-1927 г.
Върлуваха Дочо Узунов и Томанченов и други с обирджийски цели убиване на лица по отмъщение.

Title: Re: Записки на Ибо Глогов
Post by: pomak BG on July 22, 2009, 12:17

Кратка автобиография на Ариф Ибов Дженин убит като партизанин 1944 г.


   ÐÑ€Ð¸Ñ„ е роден в бедно селско семейство от махала Трите могили на с. Градежница, като след смъртта на баща си, майката на Ариф , Салка се прибира в махала Граматника на бащинията си по близо до сестрите си Ава и Айша за оказване на помощи поддръжка като саката.

Родители на Ариф.

Бащата Ибрахим Юсеинов Гегов (Дженин) роден 1861 починал 1930 г. на Трите могили. Ибо Джевнин се жени три пъти през живота си.
Първата му жена Рабиша от село Помашка Лешница и от нея той имал четири деца а именно Усин (Белката), Авиза починала млада, Османки и Рахма женена за Мехмед ходжа, след това починала.
Втората му жена на Ибо Дженин е била така наречената Алиджаковичка от с. Помашка Лешница, която починала без да са имали от нея деца.
Третата жена на Ибо Дженин става Салия Тосунова Алиева (Салка). Нейната майка рахма Глогова от село Помашка Лешница и баща и Тосун Алиев, който е имал две жени от първата жена е Муслю Тусунов баща на Тсуня а от втората жена са Салка, Ава Дурковица и Айша женена за Асан Еминов.
От третата жена на Ибо Дженин (Салка) родена през 1891 г. се ражда Ариф Дженин и Мустафа две деца имат от този брак.
Родителите на Арф са се занимавали в живота си Ибо Дженин е бил общ работник, овчар и др. горска работа. Салка починала през 1955 г. неработоспособна, като саката с краката и ръцете.
Ариф Ибов Дженин е роден на 7 април 1936 г. справка билет за раждане .. 36 с. Градежница.
Мустафа Ибов Дженин е роден на 1 юни 1925 г. справка билет за раждане 47 от 4 юни 1925 г. Починал 1928 г. Справка билет за погребение №27 от 11 август 1927 г. на с. Градежница.
Ариф остава полусирак на девет години след като починал баща му, на ръцете на болната неработоспособна майка и голямата бедна мизерия принуди Ариф да стане ратай на чуждите хора без образование за да изкарва прехраната си, като за себе си така и за своята майка болна, като пастирче в селата Помашка Лешница, Бресница, Тетевен и др. село по което време сред децата не неговите чорбаджии Ариф научава по малко да чете и пише докато порасна и през 1942 г. Ариф влиза в казармата на І пехотен полк София, където продължи и там без родителска издръжка и помощ. Ариф кара трета година казармен живот.
По време на запаса месец април 1944 г. Ариф беше идвал в отпуск от Беломорието да се види със своята стара и болна майка и при завръщането му в казармата по съвпадение от селото тръгват до София Ариф Ибов Дженин и Ибо Асанов Глогов, които заминават за Македония, втория връщайки се от домашен отпуск като полицай и по това време на патуване и разговорите си по между си до София аз Ибо Глогов разбрах мъката на Ариф, че му тежи нещо на сърцето в живота и с огрижено лице по разговора личи недоволство в нещо и аз го попитах:
-   ÐÑ€Ð¸Ñ„е имаш ли другари от село при теб? Как е храната, добре ли е там?
Ариф отговори с мъка на сърцето и издишка:
-   ÐÐ³Ð¾ Ибо, всичко е хубаво когато имаш хора, както в село, така и в казармата. От село имам другари но са по-добре, че си имат родители и близки, които щете развеселят пък аз си ходих на село имам болна майка и друго нищо живот тежък и нямаш ли близки няма и добър живот, като мен човек.
От всичко се подразбра, че трудността идва от липсата на издръжка в казармата по време на Втората световна война и при слизането на ж.п. гара София аз подадох 50 лв. монета на Ариф и му казах:
-   Ð’земи тези пари.
Той ми отказа, като каза, че не може да ми ги върне. Аз го помолих.
- Вземи ги, не искам да ми ги връщаш. Аз съм на заплата.
И той тогава ги взе и пак ми каза:
- Ще ти ги върна, когато се уволним.
Ракосахме се с него за последен път с него.   
След прекратяване на войната 1944 г. и подписването мира в берлин 1945 г. се завърнали всички войници по домовете си без Ариф Дженин и общото мнение на хората, че може да е обит на фронта и не известен на майка му и …… майката Салка плаче, че няма Ариф но нема кой да и помогне и …. Ариф.

През есента на 1945 г. по професионален навик на търговия на дървени материали и дърва в полските села на Усин Мехмедов Бонжев, Усин Рушидов Мунев, Усин Омеров Кадифаков и др. попадайки случайно в Торос при един обущар, които след като разбрал, че тези хора са от Градежница запитал ги:
- Познавате ли Ариф Ибов Дженин?
И .. имали баща и майка близки. Те му отговорили:
- Познаваме го. Майка има баща няма и него го няма сигурно е убит на фронта.
Тогава обущаря обеснява случая за Ариф, който избягва пролетта на 1944 г. с. Поличарес в Гърцияутишъл … с манерки и на водата намира ятак на партизаните гръцки …… казал му, че иска да нападне казармата, че ще бъде даден под съд за някакво нарушение и той го взима и предава на партизаните по-късно Ариф бива предаден на Български партизански отрят и прехвърлен към София в стара планина и при едно сражение на полицията в балкана на с. Батолия той бива убит полицията и погребан в с. Литаково, Ботевградско в общо гробище показан на Ибо Глогов 1952 г.
Аз Ибо Глогов след като разбрах случая на Ариф, като секретар на РМС с. Глогово предложих на Марин Лаков при ОК на БКП и на Васил Генов началник на МВР Тетевен за подробно разкриване убийството на Ариф и отпускане пенсия на майката на Ариф, Салка Ибова Дженина.
Внесеното предложение от секретаря на РМС Глогово Махмуд беше изпълнено от окл. Комитет на БКП за пълното откриване убийството на партизанина Ариф Ибов Дженин и пенсиониране неговата майка през 1946 г., която починала 1956 г.




Направата на паметна плоча на партизанина Ариф Ибов Дженин поставена на сградата на площада. Не добре поставена нагледно.
   ÐÐ°Ð¿Ñ€Ð°Ð²ÐµÐ½Ð¸Ñ бюст паметник в двора на училището неправилно според  мен оформянето на партизанина Ариф или според мен е допуснато оформяне паметник с чужд бюст на бюста на Ариф и при това положение не може се обясни причината защо не направен бюста за паметника от снимката на Ариф и неговият лик, поставен неизвестен лик вина затова е на местните ръководители, които променят този бюст неотговарящ на физиономията на Ариф а оформят с чужд а физиономия.
   ÐÐµ знам защо не се преименува някой уграждение, предприятие, организация и др. на името на партизанина Ариф и размножаване на неговия портрет по всички заведения предприятия, учреждения, училища и др. в голям размер на селото?
Почина Усин Ибов Дженин на 75 годишна възраст брат на Ариф без да бъде пенсиониран липса на данни за роднинството му и няма кой да му намери каде и кога е роден той.
   Ð¡Ð¿Ð¾Ñ€ÐµÐ´ общи наблюдения в селото се подценява от актива в селото към близките на Ариф Ибов Дженин имам в предвид неговият брат най-стария Усин човек стар, неграмотен ….. почина на 70 години без да бъде пенсиониран по възраст дори се получи да не се погребе навреме, че го няма по книгите на съвета.
   ÐÐµ се издигнаха негови близки на работа и в управите на селото на питам: Кой го върши това в селото, и трябва ли уважение, към Ариф и неговите близки, след дадения живот за народната свобода? Така бърже неговата борба се забрави а да се издигаме за негова сметка, сами ние се гордеем.     
        








Ариф е убит в полите на Стара планина над с. Батолия Софийско, откражен от полицията и там той заедно с неговите другари става жертва за народната свобода и погребан в с. Литаково в обща гробница. Като неизвестни лица и по късно се разкрива случая с убийството и погребението от останалите негови другари по донесение за написаното до тук от мен писателя. Може би да съм допуснал преувеличаване или пропуски в ……. по горе от мен. Може би е ….. как да се пише от друг по това време, като се има в предвид неговото образование и възпитание, неговият неизвестен гроб, поставеният паметник в двора на училище Хр. Ботев от чужд бюст, ще го разбере и види самата истина от човека.
   Ð¡Ð»ÐµÐ´ падането на комунизма от власт на 10 ноември 1989 г. партизанската история на Ариф Ибов Дженин стана безинтересна и без гласна, макар че загина незнайно къде и защо.     

Title: Re: Записки на Ибо Глогов
Post by: pomak BG on July 23, 2009, 21:06

Времето

1952 г. при нормална зима от снеговалежи наваля сняг на 12 май, който повреди пролетните посеви в полубалканската низина 20 сантима дебел сняг нанесе повреди на овошките, дърветата и горите чрез …………. За срок от три дена и после времето се нормализира.

1968 г. зимата при нормално време първия снеговалеж падна на 1 януари с нормални температури продължи зимата.

1980 г. зимния снеговалеж падна на 8-ми ноември на Димитров ден и продължи нормална зима до месец април с нормални зимни температури.

1987 г. зимата с ниски температури до 40 градуса под нулата с наднормени снегове у нас.

1987 г. наваля първия снеговалеж до 10 сантиметра дебел сняг в полупланинските низини на 1-ви октомври 1987 г. завари неприбрана реколтата царевицата, картофите, гроздобера, доматите, пипера и др., като нанесе известни повреди трая5 дни и снеса се стопи даде се възможност след това времето се нормализира и се прибра реколтата на пълно и продължи топло време с температури до 25 градуса над нулата, като продължи без валежи на сняг на 7 януари 1988 г. беше 19 градуса първия сняг наваля на 1-6 февруари 15 сантима дебела покривка в нашия район след 7 дни беше … без сняг на 2 март падна втория сняг 26 сантиметра в нашето село.

 






   
Времето и природните явления 1998 г.

За Тетевенската селищна система включително и с. Галогово, пролетта беше топла цъфнаха през месец март цъфнаха овошките дръвчетата след това наваля сняг измрази овощните дървета през годината нямаше сини сливи, джанки, ябълки, круши, дренки, домати, боб и царевица. Плодородие имаше само на лук и среден добив на картофи.
Времето беше рязко променливо температурите от 15 юни наваля пороен дъжд особено в Рибарица, Стара планина че река Бели и Черни вид беше препълнила коритото на реката такова валене от дъжд е имало преди 100 години по сведение от стари хора. Сушата продължава и септември за отбелязване с. Глогово нямаше криза за вода….   
























Човешката изненада в живота.


1981 г. двамата сапрузи Али Асанов Рамчев и Рахма Алиева Асанова от с. Глогово окр. Ловешака първият на 84 години и втората на 82 години след обиколката на своите синове и дъщери в Конски дол Тетевенски район и пренощувайки в своята колиба …. На 5 май 1981 г. рано сутрината без да се обадят никому от близките и познатите хора тръгват за село Глогово през местността Кукуруз минават в 13 часа на обет забелязани от Рамиза Абдурахманова, като навлизат в гората на Тъмното усое с висок говор по между си двамата дядо Али казал на баба Рахма върви, върви по-бързо, че ще замръкнем в усоето и се движили в посока по пътя за Ръбя където живеят двамата старци и по средата на пътя в гората времето бърже се променя. Настъпила тъмнина, мъгла и силна буря с валежи от сняг непрекъснато от две денонощия продължили силните валежи и буря, които объркаха и простудиха през нощта в гората двамата стари хора с повредени болни очи загубиха пътя и посоката на движение, разбрали своята грешка но вече късно не може са очаква никаква помощ освен смъртта. И двамата решават за белег да си оставят прави тоягите на едно борче и цървулите за да се видят от далече и на 15 метра разстояние баба Рахма почива а дядо Али на 35 метра от баба Рахма прави сам опит за спасяване, като употребява аспирин за спасение изважда го от своето портмоне и така остава портмонето отворено и аспирина в ръката и така умира. Дядо Али по късно след баба Рахме от природна изненада за човека.
На 9 май отпочва търсенето на дядо Али и баба Рахме по разговори на овчари, че са ги видели на Кокурус че са идвали 









………………………..и под инициативата на Ибо Глогов брат на баба Рахма синът Усин и снахата Рабиша на дедо Али и баба Рахма продължи търсенето всеки ден …..и МВР гр. Тетевен.
На 14 най 1981 г. при по голям брой хора и от МВР продължи диренето на двамата старци и накрая, когато вече се изтеглят хората от гората в усоето са забелязват двете тояги възправени на едно малко борче, че са белеят забелязани от Рабина Ибова Глогово и дъщерята на дядо Али и баба Рахма Рабина Усинова Мунева, отивайки до криваците двете жени познават тоягите на двамата старци от тяхната дъщеря Рабина намират и цървулите им до тоягите и съобщават на останалите търсачи за случая.
Когато се връщат всички търсачи местото при тоягите не далеч откриват телата на умрелите двама старци от бялата смърт при объркване от силна буря и валежи в продължение на две денонощия непрекъснато от сняг и дъжд. И така преключи непредвидената изненада от дядо Али и баба Рахма в Балкана. Стара поговорка казва: “Кой каквото прави, за него си го прави”
от Ибо Глогов.         



   















Периодически и природни забележителности и политически реформи на живота в България
   

1396 г. България е завладяна от Турската империя за време от 480 години.

1877 г. България се освобождава от турското владеене с помощта на Русия.


1941 г. България става велика България под командването на Германия с Адол Хитлер, който предаде на България известни територии Добруджа от Румъния, от Сърбия се предаде гр. Пирот, Враня, Куманово, Скопие, Прилеп, Битоля до гр. Охрид и др.
От Гърция Беломорието и почти цяла Македония.

1943 г. българския цар Борис ІІІ –ти умира, като остава за негов престолонаследник неговия син Симеон роден 1936 г.

1944 г. в България стана смяна на властта от царска България стана Народна република от ІІ-та световна война на Хитлерова Германия със Съветския съюз, Америка, Англия и Францияи тогава отпада велика България с освободените земи на Сърбия и Гърция, като оставаме старите граници без промяна с Румъния и Добруджа.

1947 г. в България се национализират горите, банките, фабриките и пр. стават от частна собственост на държавна собственост. 




   




1949 г. почина Георги Димитров заслужил герой на работническата класа в България и министър председател на НРБ заменен от Васил Коларов, като в късо време починал и В. Коларов 1950 г., неговото място беше издигнат Вълко Червенков.

1950 г. в България в полските райони се отпочна коопериране на земята и 1969 г. приключи пълното коопериране на земята у нас. 

1962 г. беше изстрелян първия космонавт в космоса Юри Гагарин и благополучно се приземи.

1980 г. беше изстрелян първия български космонавт Георги Иванов от гр. Ловеч с успешно приземяване.

1960 г. министър председателя на НРБ Вълко Червенков бива заменен с Антон Югов поради допуснати слабости в работата си на Червенков и в срок от около 2 години поне справяне с работата си Антон Югов е подменен от поста министър председател с Тодор Живков за министър председател и секретар на ЦК на БКП.

На 10 ноември 1989 г. в България, а и в цялата социалистически лагер начело на със Съветския съюз паднаха от власт комунизма с мирна революция с изключение на Румъния беше убит нейния глава …. Чаушеско и неговата съпруга вземане на властта.














Природни явления бедствия и др.

1976 г. продължителни валежи дъжд май, юни, юли, август и септември. Затъмнение на слънцето 19.. г. продължи две минути такова се очаква.

1966 г. 80%  на Скопие от земетръс над …. жертви и др. незапомнени в Европа за сега.

1977 г. месец февруари беше така топло без валежи на сняг при 24 градуса температура началото на месец март трънкосливките бяха цъфнали работеше се по риза без дреха.
 
1977 г. земетресение на 4 март от 9 часа вечерта 1 минута Свищов, Русе, Силистра, Дунав и др. … 40-50 жертви и 200 ранени много разрушения сгради а в Румъния над 200 жертви над 200 броя ранени в ………..

1981 г. зимата отпочна на 8 XI със 80 сантиметра сняг без прекъсване на ….. време от човек днес.

1985 г. на 14 януари температурите бяха 29 градуса по нулата. На 16 януари 1985 г. в гр. Видин температурите 35 градуса под нулата.   














1986 г. избухна електроцентралата в Чернобил в СССР НРБ (зачеркнато) и електроцентралата в Козлодуй в НРБ. Които изхвърлиха огромни количества заразителни и отровиха ….., което даде отражение масова смъртност на старите хора и малките деца, бяха заразени всички растения и животни, които отпочна тяхното загиване още в началото на избухването на електроцентралите. Начин за отстраняване на заразата не се намира още.

1996 г. един американски учен каза, че радиацията ще продължи своите отражения в Съветския съюз и България 200 години оттогава избухване до сега без да се повтаря. 
Ако не се прекрати нови избухвания на електроцентрали и намери отстраняването от заразената атмосфера и околна среда в Съветския съюз и България здрав народ и дълъг живот няма да съществува както в минало време. Ибо Глогов.   





   
















Преустройство на Източна Европа

1989 г. става историческа година в събитията …  на комунистическия лагер начело със СССР.

От 1945 г. се образува комунистическия социалистически лагер на Източна Европа  от Съветска Русия, Китай, Полша. Източна Демократична германия, Унгария, Румъния, България, Югославия, Чехословакия и Албания през командването на Съветска Русия  от И. Б. Сталин. Веднага след образуването на тази власт Източна Европа ………………
След смърта на Сталин се пллучи недоразумение между Съветския съюз  … и Китай …..
1956 Унгария направи опита за отделяне ………….
През 1969 г. Чехословамия направи отказ да бъде член на социалистическия лагер …………..
 â€¦â€¦â€¦â€¦â€¦â€¦â€¦â€¦â€¦â€¦â€¦â€¦â€¦â€¦â€¦â€¦â€¦â€¦â€¦â€¦â€¦â€¦â€¦â€¦â€¦â€¦â€¦â€¦   

Title: Re: Записки на Ибо Глогов
Post by: ficinka on July 28, 2009, 22:27

[22:23:30] husein mehmed: Политическо разпределение на източна Европа.

След прекратяване на Втората световна война между Хитлерова Германия от една страна и от друга Америка, Англия, Франция и СССР 1944-1945 г, примирието се подписа в Берлин и самата германия беше разделена на четири равни … за победилите …. Държави и самата столица беше разделена на четири главни части (Берлин) 35 …. Остана в Източната част на Германия под руско командване от около 25 хиляди …………беше изградена циментова стена между ………… разделяне по улиците през града
………………………… на социалистическия лагер. Начело със …….Съветски съюз с генералния секретар и пълководец маршал Сталин. Варшавския договор беше изграден и подписан в Полша …, който лагер принадлежи  Китай, Югославия, Албания, България, Румъния, Унгария, Чехословакия, Източна Германия …
………………………………………………………………………….





















Снабдяване, търговия и промишленост.

Село Градежница с махала Глогово и Бабинципоначало неса имали магазини за търговия, фабрики, работилници за промишлени стоки и други със нужни стоки за семейството са снабдявали от съседното селище гр. Тетевен, село Гложене, гр. Ловеч, гр. Плевен и други.
След първата световна война 1917 г. около 1920 отпочва търговия на дребно тук от Асан Гаваза….
От Рамо Авин, Ибрахим Рамчев с продажба на газ, сол, шекер пресни цървули.
По това време се появява в Джамийска махала майстор чукач на битови услуги да клепи …. Търнокоп, мотика, да направи …. маши, да точи направените инстроменти на точило на име Манаил майстора.
Към 1930 г. американите Вутю и Марин Давидови от Голяма Бресница откриват търговия от повече видове стоки бичкия на вода за бичене дъски и летви.
Уна Хъдов откри чукачница ….. железария за услуги на населението.
След 1935 г. се откриха махала Глогово кафене от Асан Чернин, боза от Абдю Дженин … желизарска работилница от Усин Чаушев, магазин смесен от Христо Вутев …..
Силю Асков (Авджиолу) правеше барут от …… сабирано от пещерите и снабдяваше ловджиите с барут от 1920 до 1930 г. ……
Усин Асанов Чернин до 1928 г. беше ….. правеше врати и прозорци.
След 1930 г. отпочна изваряването на ракия от Силюман Рамов, който отпочна изкупуването на сливи, джанки и отпочна отглеждането на овошки в селото.








От 1940 г. Ибката Менчов откри смесен магазин за снабдяване населението със стоки
Мустафа Муслев откри кръчма в махал Глогово
Ибо Глогов държа кафенето на Асан Чернин под наем 1942 г. и 1945 г.

Лазар Кънчев от с. Малка Бресница направи … в махала Глогово 1938 г.     






























Кратка автобиография на село Градежница с махала Глогово в административно управление от кметове и заместник кметове от 1920 г. написано от Ибо Глогов за сведение от подрастващото поколение.

Село Градежница от създаването си като село е била една община с Галата с център на управление е Галата с независимо от кое село е кмета в село Градежница е имало съветници избрани и от тях по добрия съветник е помощник кмет без канцелария, като отговарял за дребните случаи в селото Градежница по наредба на кмета от с. Галата да изпълнява.
Галата е била под околийско управление гр. Тетевен. Само времено става околия с. Ябланица 1923 г. и после преминава пак под гр. Тетевен с област Плевенска със върховна садебна истанция на върховния съд във (Урусчук) Русе от където се приключваха съдебните дирения на Северна България.
Кметове и заместник кметове в Градежница и махала Глогово са избирани следните лица.
1.Усин Котов кмет и заместник кмет
2.Усин Фа…. Зам кмет
3.Силюман Главината кмет в Галата и зам. кмет на махала Глогова
4.Силчо Авин зам. кмет
5.Мехмед Чаушев зам. кмет
6.Альо Асков зам. кмет
7.Асан М. Менчев зам. кмет
8.Усин М. Тусунов …. зам. кмет
9.Мехмедали Ас. Османов зам. кмет.
От 1934 г. с. Градежница преминава към село Гложене, но наложилото се военно управление военните взеха властта и Градежница стана пълномощничество на с. Гложене с назначаеми кметове с канцелария, с право на прислужник (агент) и двама полски със седалище в махала Глогово бяха.
1.Петър Иликов зам. кмет прави рибарник в езерото.
2.Тодор Цинцаря зам. кмет направи газов фенер на улицата пред канцеларията и кабинета. Пари за газ от хората, които правят нарушения на реда и дисциплината.       
През 1938 г. канцеларията на зам. Кметството беше в с. Градежница със заместник кметове.
3. Нейко Рогняков зам кмет
4. Тинко Гергинов
5. Силю Котов    1944 г.
6. Димитър Пенев 1947 г.
7. Мустафа Муслев 1948 г.
8. Райко Гезнов 1949 г.

От 1949 г. село Градежница става самостоятелно село отделно от с. Гложене и става централна община от първите избори за народен съвет в НРБ. На депутатите на трудещите се  Градежница с махалите Глогово и Бабинци преустановяване централната община със селище Градежница. Персонал: кмет, секретар, бирник, завеждащ военно отчетно бюро, завеждащ гражданско състояние, агент, … гледач и двама полски пазачи или общ персонал  9 броя с председател на Народния съвет Ибо Глогов. Първия кмет избран от изборите след 1944 г. Кметове са:

1.Ибо Глогов централен кмет на Градежница, махала Глогово и махала Бабинци от 1949 до края на 1952 г.
2.Али Чаушев.
3.Али Еминов - от 1959 г. махала Глогово става отделно село.
4.Али Гаджалов
5.Хъдо Пироня
6.Шериф даскала
7.Али ……
8.Асан Усинов Ходжов
9.Асан Алиджиков до 1988 г.
Глогова махала става село от началото на 1959 г. отделя се от с. градежница и се обединява с гр. Тетевен със седалище Глогово ….. Кънчев кмет …………… а пълномощник кмет Али Чауш с деловотство от Ибо Глогов.   





…. Национализация на частните гори, банки, фабрики и др имоти за държавна собственост.

1959 г. се изгради по насилствен начин ТКЗС в село Глогово обединение с ТКЗС гр. Тетевен. В срок от 60 дни стана това.

1991 г. се разгради ТКЗС в с. Глогово със решение на ВНС на РБ гласува закон връщане земята на бившите собственици.

1975 г. покръстиха помаците по насилствен начин с нови български имена по времето на Тодор Живковия комунистически режим в НРБ.

1985 г. се покръстиха по принудителен начин турското население с нови български имена и промяна на формата шалвари и фес. Забрани се говор и писменост на турски език.

1990 г. се възтановиха отнетите насила имена, форма, говор и писменост на всички турци и помаци в РБ със решение на ВНС на РБ и виновните лица за насилието бяха дадени под съд.

…………………………………………………………………………

Title: Re: Записки на Ибо Глогов
Post by: ficinka on July 28, 2009, 22:28

Този постинг е от името на pomag bg ,има проблеми с нета .

Title: Re: Записки на Ибо Глогов
Post by: pomak BG on July 28, 2009, 22:32

Благодаря ти Фици за помоща. 

Title: Re: Записки на Ибо Глогов
Post by: ficinka on July 28, 2009, 22:38

Нали затова сме тук ,да си помагаме и подкрепяме.Моля няма нужда да ми благодариш.

Title: Re: Записки на Ибо Глогов
Post by: pomak BG on July 30, 2009, 19:40

Автобиография на писателя Ибо Асанов Глогов

Произхожда от бедно селско семейство. Баща Асан роден на …… в махала Габара с. Градежница. Майка Хавиша родена на ……. в местността Водна на ратлака. Занимаваща се с земеделие и животновъдство живели в колиба в махалата до Широки трап и са рпдили и отгледали девет живи деца, а именно: Зейна, Емина, Рахма, Усин, Салиха, Али, Силюман, Джениша, и Ибрахим. Общо 9 броя живи, до навършване последния брат най-малкия 60 годишна възраст, всички са живи братя и сестри.
Ибрахим (Ибо) е роден на 6 април 1918 г. в махалата Глоговци, с. Градежница, околия Тетевенска, обл. Плевенска. Завършил начално образование 3-то отделение в махала Глогово 1926-1928 г., след което продължава да пасе овцете на родителите си до 1932 г1933 г. той става чирак главен овчар на …… при баба Вайковица през зимата на 1933-1934 г. продължава пастирлъка при Дядо Динко на… Гложене през зимата на 1934-1935 г. става овчар на биволи при Димитър Гаваза.
През лятото по Петров ден 1935 г. той се оженва и става семеен и есента се отделя на самостоятелно отделно домакинство в къща изградена до покрив без да е лепена и слагана дървения,врата и др. Ибо запретва ръкави и отпочва строенето на къщата според силата и възможностите си. Закърпва положението и поставя креват от дървета и папрат, като си направил печка от кал и въпреки редица недостатъци от пари, храна, домакински потреби от първа необходимост при голяма и тежка мизерия на живот семейния живот продължава и на 6 май 1936 г. получили и първата радост роди им се мъжко дете Мехмедали. Което наложи да се отпочне същата година строенето на собствен дом и се отпочна строенето и направата до есента 1936 г. жилище с покрив.
През зимата 1936-1937 г. Ибо става …………. Да кара волове с кола гр. Тетевен при Васил Маринов и през лятото ……….. за живеене и се настани в своето жилище благодарение на личния труд и упорития труд…………..
На 10 октомври 1938 г. Ибо има второ дете момиче Ата през зимата на 1938-1939 г. Ибо се главява овчар в …………. Тетевен при Васил Негойков, откадето на 15 март 1939 г. получава повиквателна и заминава за гр. Брезник в Първо конно артилерийско отделение, като ездач на ………
През есента на 1939 г. Ибо е пратен в школата за кандидат подофицери и оръдеен командир и след 6 месеца той успешно завършва школата и от пролетта на 1949 г. той е отдельонен и оръдеен командир с звание кандидат под офицер до 20 декември 1940 г., след това той е уволнен от казармата.
На 10 април 1941 г. Ибо заминава запас за окопитване на новоосвободените земи от германците от Сърбия (Македония) …… в продължение от три месеца той беше уволнен от запаса.
В началото на есента 1941 г. с получените пари от запаса и взети пари още на заем от Асан Ходжов, Ибо става търговец (кафеджия) в кафенето на Асан Ас. Чернин в продължение на около една година и половина време е кафеджия, но поради военното положение на Хитлер на Втората световна война се наложи купонна система и липсата на захарни изделия, хранителни и др. стоки на пазара и търговията с кафе постепенно спря … поради липса на стоки.
През месец юли 1942 г. почива майката на Ибо от боледуване на дългогодишен ………
През месец декември 1942 г. влизат в кафенето непознати хора в полицейска форма. Началник и още двама други с него изкат да закупят гора (греди) за строене и кой има да им продаде и помежду разговора в кафенето началника се обърна към Ибо и му казва;
-   Ð¢Ð¸ тук си губиш времето, без пари, няма стока за работа и ти ще гладуваш. Ориентирай се на друга работа и напусни кафенето. Ако няма каде да отидеш на работа опитай да те приемат за полицай в Държавната полиция.
Ибо отговаря, че няма да бъде приет там, че няма трети клас образование. Началника го запитва да ли е служил войник и какъв. Ибо отговаря:
-   Ð”а артилерист длъжност кандидат подофицер.училище приема и облича приетите кандидати за курса.
-   Ð˜Ð¼Ð°Ñˆ ли документи от школата, че си я завършил за кандидат подофицер.
-   Ð”а.
-   Ð¡ него ще представиш. Там се признава за трети клас.
И му обяснява какви документи да набави и престави в Държавното полицейско училище София.
Виждайки Ибо трудности без стока да може да продължи работата в кафенето и издържа семейството си дори има опасност да загуби и взетия заем пари и да не може да ги върне.
Приема да кандидатства за полицай понеже няма друга подходяща за него в момента работа и то при военно положение …. опасността гладна и гола за това време мизерия здраво протяга бедняка и не му оставя на спокойствие за миг.
Отивайки Ибо пеша до окръжния съд в гр. Ловеч и взима удостоверение за съдимост и други връщайки се пеша на другия ден в къщи и пренощувайки и на другия ден рано сутринта става към 3 часа и заминава през Бабинци за Тетевен пеша от където ще замине с рейс за София да представи документите за приемането му полицай, той сварва рейса за София сутринта и заминава.
Пристига в София представя документите си в Държавното полицейско училище и в момента … представените документи и молбата от Ибо бяха разгледани от комисията и приет за курсант на полицейското училище и в същия ден беше му предложено да отиде в склада и получи дрехи за обличане и да замине в гр. Пирдоп да кара курса.
Ибо приема дрехите облича се, пренощува там през нощта на другия ден заминават всички нови курсанти с влака за гр. Пирдоп, където завършиха тримесечен курс на държавното полицейско училище София и разпределени курсантите на работа по окръзи и връчена заповедта за назначението да заминат след тридневен домашен отпуск по местата си.
На 10 март 1943 г. Ибо отпътува за местоназначението си Македония за град Ресен Битолска област, където Ибо прекарва една годишна служба и от месец май 1944 година Ибо бива командирован за Радомир и Трън временно, където той беше до 9-ти септември 1944 г. и на 10 септември в района на казармата гр. Брезник беше издадено на партизаните всякакво оръжие от войската и полицията. Задържани бяха провинилите се в акциите по преследването на партизанското движение. Дадена храна на всички войници и полицаи и освободени да отидат по домовете си.
На 12 септември 1944 г. пристига Ибо в с. Градежница, махала Глогова, където прекарва 45 дневна почивка в семейството си. През месец октомври Ибо получава повиквателна заповед дасе яви на 16 октомври 1944 г. запас в 11-то Конно артилерийско отделение.  При 4-ти Артилерийски полк София, където беше зачислен, облечен и преназначен за действаш като орадеен командир на ІІ оръдие.
На 20 октомври 1944 г. отделението, сформирано, попълнено в пълна бойна готовност получи заповед да замине на фронта на Страцин в боя срещу немските окупатори.
Потегли 11 конно артилерийско отделение …. Полски и гаубични оръдия в посока Кюстендил, Гюшево, Страцин, река Пчиня, Куманово, гр. Прешово, гр. Враня до гр. Лясковец.
На 28 октомври 1944 г. влиза в боя на фронта 11-то артилерийско отделение сутринта по време на закуската бяхме нападнати от три самолета с български знаци трикольор където убиха много коне, разрушиха и повредиха кухнята и хвърлиха бомби върху лазарета (болницата).
На 6-ти ноември 1944 г. сутринта към 9 часа се издаде грешна заповед да излезе на позиция да излезе Втора батарея на височината пред Куманово преди да са минали миночистачите и пехотните войски напред. Или направи се размяна пехотата остана отзад, артилерията отива напред.
При преминаване височината, но немците забелязаха нашето преминаване и отпочнаха оръдейно обстрелване и І-во оръдие успя и премина височината успешно. Аз със ІІ-ро оръдие настъпих на височината земна мина в лявата страна на пътя закопана и минавайки предното колело от запрошката през него мината вдигна предника заедно с мерача Кирил Стефанов от София във въздуха. Убива мерача ……. и не можахме да преминем височината, а се върнахме с останалите войници и коне назад на закрито в падината и целият ден продължиха немците да обстрелват височината с артилерията до вечерта и вечерта към 9 часа …. Височината от пехотата се принудиха да отстъпят назад и немците и немците настъпиха благодарение на продължителния артилерийски огън принуди немците да отстъпят и от там преследвахме подир тях Куманово, Прешово, Гораня до Лесковец, където стояхме около 20 дни и се върнахме за София от където бяхме уволнени на 30 декември 1944 г.
Началото на 1945 г. Ибо отпочна строенето на къща с тухли в селото и сам направи 15 000 тухли на ръка работи кафеджийство. Отпочна строежа на къщата и есента я покри едноетажна къща с три стаи, в която се настанява да живее в нея, като напуска широкия трап и слиза в селото.
В началото на 1946 г Ибо бива назначен за новооткритата кооперация в селото, като подходящ за целта и той поема магазина и въпреки лошата обстановка и условия за работа по това време той укрепи магазина и продължи работата упорито и за показ устояваше на ….. в отчетност, листата на мерки и теглилки, осветление, условия за работа в помещението, липса на превоз за доставка на стока и др.
През 1946 г. при изграждане на младежката организация РМС Ибо е предложен и избран за секретар на РМС като най-подходящ от другите младежи и организира 72 младежи за членове на РМС и работи упорито сред младежите …..
През есента на 1946 г. почива бащата на Ибо остава кръгъл сирак в живота си.
През 1947 г. под инициативата на Ибо се сформира и учредява партийната организация от 9 члена на която Ибо е избран за партиен секретар, като добър организатор в селото.
И през 1947 г. на Ибо се ражда трета дъщеря Джениша за щастие в семейството му.   Ð’ селото действията на Ибо продължават понеже всички хора за организиране и масовизация на всички масови и политически организации в селото и организира и сформира и ОФ, като организация самостоятелна от с. Градежница, на която той става председател до 1965 г.
Обществеността и политическата дейност в личния, обществения и организаторския живот в селото наложи Ибо да бъде избран в първите избори за народни съвети на депутатите на трудещите се  за председател на МНС с. Градежница и Глогово в най-тежките времена на неукрепналата власт, купонна система на снабдяване облагане и събиране от населението със всички видове доставки и строителство на стопански начала и при строежа на фурната в Глогово отклони вниманието си към набавянето на материали и работещи за фурната без да очаква злобната изненада за загубване на синът си, който беше в болницата в момента и оспокояван от лекаря д-Ñ€ Вушев, че няма страшно момчето е при нас и само след 9 дни на 8 декември 1952 г. почина Мехмедали на Ибо скъпо се заплати, много скъпо в живота на Ибо Глогов.
През 1953 г. Ибо става председател на Селкоопа в с. Градежница и Глогово.     
През 1958г. ибо взима дете на 25 дена без майка от починалата Емина Османова балдъза на Ибо и отглежда детето жената на Ибо …. и въпреки наличието на две живи дъщери на Ибо, той осиновява отгледаното дете и го признава за свое.
1959 г. Ибо става деловодител на съвета с. Глогов, което се отделя от село Градежница до края на 1962 г. Началото на 1963 г. Ибо става домакин на училище Глогово, по което време става и любител шофьор с книжка за право на лек автомобил.
През 1967 г. Ибо постъпва на работа в мината Бобов дол, където не му се харесва и не продължава работа там повече от един месец.
1967 г. при заминаване на екскурзия в Югославия катастрофира Ибо с мотор на Витиня и бива откаран на лечение в Пирогов …, където беше 30 дни на лечение и по-късно пенсиониран по болест …
1970 г. Ибо решава да отпочне строежа на  нова къща за трети път в живота си поради настъпила обществена промяна в селото по строителство и 1971 г. беше покрита новата къща и отпочнато стягане на къщата, по което време търсене и снабдяване на известни материали по селата и градовете Ибо катастрофира с пикап между Гложене и Полатен отивайки за Тетевен на 10 декември 1971 г. при хлъзгав път и изпреварване на друга кола се хвърля пикапа във Вита, където шофьора Цаньо Бреснишки се удави…
През 1979 г. по време на сечене шума в ТКЗС гр. Ябланица на 15 октомври Ибо при сеченето на една пръчка го удря по лявото око и го поврежда  въпреки престоя в очното отделение Ловеч четири месеца лечение окото остана повредено за винаги без да вижда с него, така Глогов от злополуки, старост и участник във Втората световна война 1944-1945 г. става пенсионер с месечна пенсия от 150 лева, като продължава работа в селското стопанство, добър секач на листников фураж, … и строител през 1987 г. на 76 годишна възраст участва в направата …. на хижа Момина поляна на туристическо дружество Вежен гр. Тетевен. Тогава беше награден от ръководството на дружеството с медал.
1991 г. в село Глогово беше изградено демократичната организация наречена ДПС с ръководство Ибо Глогов, председател, Ибрахим Чаушев зам. председател, Хасан Мехмед Чауш секретар-касиер, Джена Глогова член и Махмуд Мехмедов Атин член. Глогов е любител на туризма и екскурзиите у нас и в чужбина, като е обиколил родината си и я познава изцяло с малки изключения. Изпитал всички видове транспорт у нас и чужбина велосипед, мотоциклет, лек автомобил, рейс, влак, самолет, кораб, метро, трамвай и др. 24 посещения има на Пловдивския местен панаир.
Посетил е и познава част от СССР от две посещения Москва, Коми, Благоево, Сивсикар …., Киев и др. Две посещения в Румъния Букурещ, Синая ….. и др. Чехословакия две посещения Братислава ………и др. Будапеща в Унгария, Югославия познава Пирот, Ниш, Белград, Лясковец ….. Враня, Прешово, Куманово, Скопие …… Велес, Битоля ….. Ресен, Охрид …… и др.
Глогов обича честния труд, уважава и помага на човека . Не обича лъжата, кражбата, завистта и алчността в живота си обича да разговаря и споделя със стари хора, болни, чужди, богати и бедни хора да посреща и изпраща гости, да се учи от тях само на хубавото от техния живот. Обича да участва в изпращането на починалите хора без разлика на близки, далечни и националности. С примерен показ на младото поколение към доброто в живота.
По време на възстановяване на собствеността на земеделските земи след 1990 г. Ибо Глогов преживява труден непреживян до момента такъв тежък и смразен живот в селото с готовност да го убият неговите братови, сестрини синове и внуци така и от близки и познати в селото заради земята която Глогов е купил от техните родители преди 30 год. Бил принуден потърси правото си  по съдебен ред за да се не стига до жертви и образувах в срок на 1 година 13 дела пред районния съд за правото си и да бъдем всички в къщи при семейството си живи и здрави. Това е моя избор на разбиране.

Историята не помни чудото на 20 век.
Историята не помни от създаването на човешки живот до края на 20 век да е образувал и движел толкова различни видове съдебни дела за възстановяване правото на собственост на земеделски земи в реални граници какъвто е примера с писателя Ибо Глогов, който от 1992 г. движи образуване от него и срещу него повече от 25 броя различни по характер ела средно годишно се явява на дела 75 дни, а за месец септември 1997 г. София едно, Ловеч три и Тетевен четири дела или общо осем дела за месеца това говори че подобен случай не имало и няма да има  подобен случай по-късно. Отговор на въпроса идва това положение от ниската просвета на страната по делата и преходния период на без законност и безвластие в съдебната власт и корупцията, която е на власт в тоз период.
Ибо Глогов починал някъде през 2000 година, на преклонна възраст.   

Title: Re: Записки на Ибо Глогов
Post by: Сидхарта on July 30, 2009, 20:13

Интересна личност, признавам не бях чувал за него.

Title: Re: Записки на Ибо Глогов
Post by: pomak BG on July 31, 2009, 13:16

Чрез публикуваните вече записките Ибрахим Глогов се нареждат редом до помашките писатели Мехмед Дурсунски, Салих Бозов, които пишат предимно за ахряните т.е. помаците от Девинско, Смолянско, и Източните Родопи, до Ибрахим Имам и Сенем Кондева които пишат за помаците от Неврокопско и по специално за с. Абланица и на края до моя милост, на който книгата е свързана със сите нашенци от Балканите.
Както стана ясно записките на Ибрахим Глогов също са регионални. Свързани са с помаците от Тетевенския край и по специално с помаците от селата Градежница, Глогово и отчасти със с. Бабинци. Ð’ сведенията му за произхода на населението Ибрахим Глогов разделя мюсюлманското население от немюсюлманското. За него мюсюлманското население е турско, каквото е мнението и на много други живеещи и през нашите дни. За наименованието на селото Градежница Ибрахим Глогов дава кулите - градежите, който били седем на брой от които днес стърчът само три. Следователно кулите са от по-старо време и са свързани с траки и римляни за които говори и автора. За преселване на днескашното население в трите села автора посочва 1400 г. Ако направим справка с османските архиви публикувани от Кемал Гьозлер и някой други автори ще установим известно сходство, тъй като автора пъвоначално посочва споменатата година и после говори за преселване на прадядовците на поколението живяло през годините 1935-45, които ще са не по-късно от Ð¥VIII в. Според побликуваните архиви от 1483 г. става ясно, че между с. Дерманче, тази част от Градежниче спадаща към землището на днешното село Глогово и Бобовян (дн. Бабинци), земите били празни и запустели. Раята били пръснати, като в трите села били записани 31 домакинства, 5 неженени и 3 вдовици от които 14 домакинства живеели в Дерманче, а през 1479 г. според К. Гьозлер в Градешниче живеели 11 немюсюлмански  Ð´Ð¾Ð¼Ð°ÐºÐ¸Ð½ÑÑ‚ва. Селата Драгулин дол, Пещерна и Торос намиращи се между Дерманче и Градешниче по това време или не съществували или в тях домакинствата били отделни единици. На село Градежниче и Бобовян землищата били необработваеми, а жилищата били пръснати по близките хълмове което е сериозна предпоставка за съществуването на богомилска община. През 1516 г. в Градешниче били регистрирани 6 немюсюлмански домакинства и 8 неженени. През следващите години в Градежниче и Бабинци няма регистрирани местни жители. Предполага се че жителите на селата се преселили в селата Галата и Помашка Лешница (Кирчево), тъй като в данните на османските архиви от 1579 г. за Галата са споменати 6 мюсюлмански семейства и 5 неженени и 10 немюсюлмански (павликянски) семейства и 5 неженени. Немюсюлманите в описа предимно се водели като пришълци. За съжаление аз не разполагам с материали от годините 1600 - 1700, но за 1873 г. в Градежниче вече намало регистрирани немюсюлмани и в селото са живеели 75 мюсюлмански домакинства, като общият им брой бил 419 души. Днес селата Градежница, Глогово и Бабинци са също чисто помашки и населението е приблизително около 5000 души.
Сведениоята които ни дава Ибрахим Глогов за неползването на свинско от населението до 1975 г. се потвърждават и от османския опис “Салнаме-и Вилает-и Туна” от 1873 г., и в описаните села наличието на прасета било 0.
По това време и религията била на почит, както става ясно от записките ходжите в трите села били на почит и те били ползвани от населението не само за погребения, но и за много други дейности, за каквото се ползват и в другите мюсюлмански райони. Споменава се че някакъв майтор Гаврил дошъл в селото като железар през 30-те години на ХХ в. бил първия който говорил на хората там за Библия и други български книги. До тогава местното население не е ползвало тази писменост. Голяма част от тях били неграмотни, а тези които били знаели да пишат и четат на османски и арабски. Споменава се за училища от 20-те години на ХХ в. в които се учело Коран и Вероучение. Записките ни дават и други сведения като например кога е изградена джамията в селото. Смята се че дълго време мюсюлманите са ползвали частни жилища за джамия, докато населението не се разрасноло до толкова, че да се образуват три махали - Глоговска, Джамийска и Селимовска, сред които джамийската махала се оказала в средата и там била построена джамията. Следователно това ще да е не по-рано от ХVIII в.
Освен тези сведения автора не се възползвал от намиращите се по негово време жители, които са живяли през Османската власт за да вземи от тях по-ясни сведения свързани с отношенията на помашкото и българското население, конфликтите на местните помаци със хайдуците, четниците минали през техните земи и пр. Също така тук можеше да се дадът имената на градежчаните, глогарите и бабенчарите които участвали в Руско-османската война. Ние знаем, че решаващата битка между помаците и руско-българските войски се състояла в местност между Тетевен и Бабинци, кадето днес има и паметник. Също така се знае че от района са пратени два табора в поткрепа на войските на Осман паша в Плевен. Имена то там също не се споменават. Не са дадени имена на загинали местни жители от тази война и от Междусъюзническата, Първата и Втората световна войни.
От автора става ясно, че той от всеки един исторически период е взел по нещо. През периода на фашизма автора е бил полицай и гонел партизаните, през комунизма той става кмет, партиен секкретар и член на РМС и ОФ, след падането на комунизма той става председател на ДПС в с. Глогово.  
Според наториалния акт на джамията на Галата който е от 1940 г. става ясно, че председателя на джамийското настоятелство е със сменено име. Ибрахим Глогов не дава сведение за това. Автора споменава единствено за насилственото отнемане на земите за съставянето на ТКЗС-тата, за преименуването и насилственото премахване на традиционното облеклото но недава подробни сведения за тези събития.
Като цяло автора записал сведения за помаците в района, които ще ни са отполза в бъдищите ни иследвания. Нека Аллах да прости греховете на Ибрахим Асанов Глогов и да го дари с дженнет. Амин

Title: Re: Записки на Ибо Глогов
Post by: pomak BG on September 29, 2009, 21:03

Един друг помашки интелектуалец Салих Бозов, който написа книгата "В името на името" отнасяща се за насилсвеното покръстване на помаците в Родопите през 1912-1913 г. прочита следната лекция:

Исторически поглед към Родопите
от Mozo на Нед Юли 06, 2008 18:25

Исторически поглед към Родопите
/експозе/

За участие в симпозиум – Измир 4 – 7 ХІІ 2007година.

„Родопа горделива- грамада вековечна
от върхове гранитни верига безконечна


Родопа планина

Могъща, приказно красива, необхватна, величествена, с върхове, устремени към ясносиньо небе извисява своята горда гранитна снага. Вековете отминават, хилядолетията са нанизали своята огърлица без да докоснат нейната дивна, величествена младост на девойка с исполинско телосложение, което омайва с пленителна сила и обаятелен дъх на родопски здравец и силивряка – орфеевото цвете. Лазурна светлина милва млечносините теменужени върхове, падини, чукари, хълмове, речни долини, които нежно се потапят в безкрайната шир.
Докъдето погледът ти стига виждаш настръхнали чуки, заоблени канари, назъбени планински вериги. Всичко в моминската гръд на Родопа е сила, ритъм, великолепие и пулсира жажда за полет към висините. Тук камъкът, дървото, тревичката, птичката, човекът гледат на горе, където земята се слива с небето. Родопа е и гальовна майка, чиято гръд е пълна с тайнствени трепети и любовен шепот, който при нужда прераства в страховита буря. В такива мигове майка Родопа от огнената си гръд бълва сила, която раздира небето, събаря канари, свлича дървета, а тънтежа на ехото разказва за вековни страдания, за ужаси, за легендарно минало. Когато всичко стихне някъде издън душата ще литне в простора и онази, изпята на иден дъх



„Бела съм, бела юначе,
цела съм света йогрела,
един бе Карлък останал …”



Родопа планина

Планина на кръстопът, на пътесбор между плодородни поля, между мъглив север и топъл юг. Тук е съчетано всичко от висините на Рила, топлината на Егея и прохладата на Хемус. Легендата е донесла, че планински масив Рила, Родопа, Пирин, Хемус / Стара планина/ бил една планина, дала името на Балканския полуостров. Били някога те мъж и жена – цар и царица на Тракия. Всемогъщите Зевс и Хера им завидили и ги разделят. Преди раздялата родили те речния бог Хебрус – днешна р. Марица и Нест – р. Места, чиито милват от изток и запад склоновете на Родопа планина. Според Херодот Стробон и Елиан греблив орел грабнал един от сандалите на Родопа и го пуснал в скутите на египетския цар, когато в Менфис раздавал правосъдие. Той наредил да му доведат собственицата на другия сандал, оженил се за чаровната Родопа, която и станала царица на Египет. Тук тя приела образ на мома – богиня, държаща в ръката си три цветчета от здравец.
Вероятно затуй Родопа е била, е и ще бъде източник на вдъхновения за художници, композитори, поети, писатели, историци. Тя и сега е едно заключено съкровище пред хората на науката, изкуството, литературата. Тук едно малко прозорче открехва своя чуден свят за етнографи, археолози, за златотърсачи в науката, изкуствоведи, музиканти, които се вдъхновяват от легендарното и приказно царство. Нейните най – стари обитатели из билата, планините, тучните послани с дъхав килим поляни, каменистите ридове на Рожен, Караманджа, Каракулас, Кайнадина, Кечи кая, Перперикон, Карлък са
най - прастарите преселници, заселени в планината. Техните дири по калдаръмите, крепостите, светилищата, римските мостове са наслоявали присъствие 8 хилядолетия преди новото летоброене. Доказателствата са много. Древния скален град Перперикон в землището между Кърджали и Момчилград, крепостите Устра, Козник, Аетос, Подвис, Каракулас, Имарет, Енихан баба кале. Не са малко и оставените писмени сведения за Родопа планина от Херодот, Омир, Тукидид, Стабон, Елиан, Филострат, Марцелин, Пердризе, Макробий. Голяма е и броеницата от по – млади изследователи и пътешественици, описали в свои съчинения пътувания из Родопите. През второто хилядолетие на новото летоброене като Иречек, Ами Буйе,. Ценни са сведенията за най – старите обитатели на Родопа планина. Те са оставили следи от живота си по върхове, урви, падини, речни долини, поселения.
Почти липсват обаче сведения за преселници в Родопите преди заселването на планината от траките. Първи сведения за тях дава гръцкия историк Херодот. Те населили целия Балкански полуостров 2000 – 3000 години преди новата ера. Племето беси се заселило по течението на р. Въча, сатрите, в Доспатския край, сапеите по течението на р. Въбица, дросийците - по р. Чая. Гръцкия писател Колумила нарича бесите млекопийци и коняри. Филострат пък описва родопския бес Рес, участвал в битката за Троя. Слепият поет Омир, чрез устата на Долон казва за Рес: „Аз видях неговите коне – най – хубави и най – едри, по – бели от сняг, бързобеги като вихър”. Гръцки източници пък сочат, че бесите били добри рудари и изкусни майстори при обработка на метали, както и като смели мечоносци. Наричали ги дии. Одринския цар Ситалк ги използвал във войската си. Дори Филип Македонски не успял да ги покори. Това се удало на Александър Македонски чак през 3 век преди новата ера. Точно бесите били и най – добрите гладиатори на Рим, между които бил и Спартак.


Родопите, Римската и Византийската империи.

Първите сблъсъци между бесите и Римската империя датират към 13 – 15 година на новото летоброене. Бесът – военоначалник Вологес организирал силен отпор срещу одрисите на римлянина Реметалк, когото разбили. Новият пълководец Пизан с голяма армия покорил бесите. Роби и робини от Родопа и Тракия били откарани в Рим, между които бил и Спартак – организаторът на първото в света въстание срещу робията. Оценката за него е „велик генерал с благороден характер и исполинска сила”. Под влияние на римската култура бесите издигат в началото на новата ера светилища и храмове. Тогава се ражда и култът към бога на младостта, растителната сила и виното – Дионисий. Съвременните историци сочат много родопски върхове за негово светилище – връх Гьозтепе, Чилтепе, Енихантепе, Чингинехисар, връх Ком, Перперикон. Друга знаменитос на родопските беси е чародеец Орфей, под звуците на чиято лира „блестят от тревите сълзи”. След разпадането на Римската империя на източна и западна в края на 3 век от новото летоброене бесите попадат под влияние на източната Римска империя с името Византия и седалище Цариград, която налагала нов духовен гнет над бесите – християнството.

Родопите и заселването на славяните

Нашествието на славяните на Балканския полуостров е предприето в началото на 6 век от новото летоброене. Те преминали река Дунав и нападали богатата Византийска империя. Това станало по времето на император Юстиниан І /427 – 565г./. овладели полуострова чак до Солун и Елада. Тези сведения са от историка ????? Ефески. Друг историк Прокопи Кесарийски в съчинението „Готска война” казва за славяните, че са руси, живеят на големи племена и са с хунски нрави. В Родопите през 7 век било заселено племето „Смоляне” по реките Арда и Места. По течението на Въча и Чая се настанило племето”Рупци”. Някои съвременни историци смятат, че в централните Родопи не е имало славяни. Историците Никита Акоминат и Константин Иречек в център на смоляните било голямото село Смилен /Исмилан – турско название/ в горното течение на река Арда. При формиране на българската държава/681г./ Родопите не влизат в границите й. при управлението на Хан Крум /803 – 814/ границата минава по нейните северни склонове Костенец – Кричим – Хасково. При Хан Пресиян границата била линията Каракулас – Карлък – Кекезтепе – Кушлар – река Места. Чак при царуването на Симеон /893 – 927г./ за малко Родопа била в състава на българската държава, чиято граница минава по линията Елидже – Ченгене Хисар – Боздаг – река Места. По сведения на византийския летописец Георги Акрополит Родопа била под византийско владичество, когато управляващия я Деспот Слав се обявил за васал като взел дъщерята на Хенрих. Чак до 15 век Родопа се наричала и Славееви гори. И като владение на Момчил юнак, който загинал през 1345г. след чиято смърт Родопа планина преминала под властта на Кантакузий.

Родопа планина и Османската империя

Първите заселници на Балканския полуостров от т.н. „тюркменска група” народи са родственици на народите от алтайски произход – хуни, мадари, монголци. В българската история е известен турския пълководец Селджук /11в./, който предвожда свойте селджукски турци. Популярен е и владетелят с произход от Коня Сюлейман, чиято държава се нарича Рум. При сюлеймановия наследник Алаедин ІІІ държавата е в упадък. Тогава вождът на едно емирство Осман /1299 – 1326г./ укрепва държавата, разширява я полага основите на добилата нова мощ Османска империя. При султан Орхан /1326 – 1362г./ столицата е Бурса. По време на неговото управление силната конна спахийска войска е тази, която първа настъпва към Балканския полуостров. Тогава спахийската конница и неговата еничарска пехота. Преминавайки през Дарданелите по точно селджутските турци стъпват на балканския полуостров през 1352г. Държавата се разширява до Галиполи. Синът на султан Орхан – Сюлейман като предводител на войските завзема земите между планините Родопа – Сакар – Странджа, след което и столицата от Бурса при султан Мурат І /1362 – 1389/ е преместена в Едирне. Далеч преди 1396г. , когато пада цяла България под Османско владичество в Родопа планина е регистрирано присъствие на Османската империя. Това е станало в годините 1370 - 1373. Главните настъпления към сърцето на Родопа планина са по река Чая - с предводител Дородит Али Паша и по река Арда – с предводител Енихан баба и Саръ баба. Тези настъпления били реализирани в годините 1370 – 1373г., като легендата звучи сражението при местността Шарампол под днешното село Гьоврен, където загинал годеникът на Айше Султанше – дъщеря на султан Мурат І – Ибрахим паша. Жестоки са и сраженията и при подстъпите към Рила планина при крепостта Цепина – не без основание настъпленията към Родопа планина са насочени още в първите години на навлизане към балканския полуостров поради факта, че тук бил разпространен исляма и турските предводители очаквали подпомагане от своите братя по вяра. Доказателство за това са наличните още тогава ислямски гробове, които в годините на тоталитарна България бяха безцеремонно осквернени и поругани.

Родопа и родопската помашка общност

Позволете да започна с извадка на статия във френско списание през 1878г. на валията на Дунавския вилает известния Мидхат паша:
„По българските земи има повече от един милион мюсюлмани. Те не са дошли от Азия. Това са потомци от преобърнали се в исляма. Една част от тях говорят само български език. Това са родопските помаци.”
Според Ами Буйс френски пътешественик техния брой е над 250 000. само във вилает Едирне около 1911г. броят им е 130 000. те са живели в 207 села. Според историка Стойо Шишков броят им е 398 503, които са живели в 533 села. Голяма част от тях след Балканската война /1912г./ се преселват в Турция /Бабаески, Узукюпрю, Курудаг/. Живеещите на територията на България след Балканските войни били наричани помаци, помагачи, войнугани, даже и като потомци на поляци. Квалификациите че думата „помак” се е родила като наименование от помагач, помъчен, пометнал се. И сега в Родопа планина успоредно с думата помаци се опотребява и думата ахрене, която също се обяснява, че е произлязла от името на Ахрида, Ахридос, агарянин, агриянин. Най – приемливо е произходът на думата да е свързан с арабската дума ахара – ян (последен приел исляма).
Не се отхвърля и връзката с думата ахр, ахирет, ахр заман – вярване в съдния ден. Постоянно на тази общност се е внушавало и прозвището българо – мохамеданин като предпоставка да се приобщава към българската нация. Истината обаче е една. И до сега не е написана цялостната история за произхода на помаците. Заслужават в тази посока адмирации трудовете на професор Хюсеин Мемишоглу (Република Турция), Мехмед Дорсунски – помак от Мадан (Република България) и Петър Япов – македонец. Каквито и да са квалификациите за родопските помаци, те не са нито „ахмаци”, нито недодялани, нито нечистоплътници, а са чеда на голяма група хора, които живеят в планината, за които поетът е казал:

„Гордей се Родопа, и вдигай чела
над стръмни гранитни скали,
размахвай широко крила,
достигай самите орли!”

Лектор:
Салих Бозов

Title: Ynt: Записки на Ибо Глогов
Post by: pomak BG on December 21, 2009, 21:22

На 20.12.2009 г. се помина баба Рабина жена на Ибо Глогов. На нейното погребение установих и смъртната дата на Ибо Глогов, която била на 6.04.2001 г.

Освен този автор в района записки събирал и Али Силюманов Мароко, които били свързани най-вече с годините на смърта на жители от селата Глогово, Градежница, Галата, Кирчево, Гложене и пр. и мевлидите на някой от тях, годината в която е починал Ибо Глогов липсва. Причината на това е, че Али Силюманов Мароко започнал да води своите записки не по-рано от 30.12.1966 г. и ги прекратил непокъсно от 14.06.1998 г., която дата била в неделен ден. В записките на Али Силюманов Мароко се споменава за смъртнитта и на родителите му, като баща му починал на 19.04.1946 г. чрез самоубийство с пушка, а майка му починала на 21.01.1965. в болницата в гр. Тетевен, след кратко болидуване. Освен тези жители споменати са и смъртните дати на двама държавни ръководители: съветския министър председател Юрий Владимирович Андропов починал на 14.02.1984. г. и югославския Йосип Броз Тито починал на 04.05.1980 г. На някой от тези погребения освен причината на смъртта Али Силюманов Мароко, дава и някой по-подробни сведения, като това на брат си, който бил погребан с музика. Освен тези сведения в записките се говори и за някой свадбени тържества, пътуване до Димитров град, съдебни дела, покупко-продажби на руска кола, на селскостопанска продукция, на животни, някой сведения по време на смяната на именат и насилственото премахване на традиционните носии, някой климатични промени и пр.

Title: Re: Записки на Ибо Глогов
Post by: asakov on January 29, 2013, 11:51

You are not allowed to view links. Register or Login

Територия
   Ð Ð°Ð¹Ð¾Ð½Ð° на село Градежница по данни и сведение не бил населен до идването на Турското владение тук бил е празен район почти без население и живот тук. От данни и сведения е имало живот тук  преди 1500 г. на византийско време ни казват стените на калетата в нашият район и разкопките в Селимова махла.
   ÐŸÑ€Ð¸ разкопки и обработване на земята нема никакви данни и признаци на живот от хора нито пък на гробници и кости.
   Ð Ð°Ð¹Ð¾Ð½Ð° е бил полупланински горист и скалист с едри мешани гори тук там поляни.
   Ð’ района на селото има неколко калета, които каменни сгради ни показват, че тук е имало живот от първобитен етап на човешки живот кито не имало индустрия за производство на оръжия а се избират височини и правят каменни пояси за отбрана и хвърляне от височината с камъни или стрелци към противника.
   ÐšÐ°Ð¼ÐµÐ½Ð½Ð¸Ñ‚е сгради говорят, че те не са направени за обикновен човешки живот а за тогавашните военни цели и отбрана и такива пояси каменни се градят от много хора за общи цели ни показва нашето кале в селото то е изградено от камък и жива вар на три пояса по време на римляните или траките по нагледност.
   ÐœÐ¾Ð¶Ðµ да се даде по положителна представа ако калето беше запазено от разрушаване на миналото поколение за наука на сегашното поколение с грешка голяма на разрушителите и старите управници.


     Ð·Ð´Ñ€. ПОМАК БГ.  много от нещата които публикуваш тук са с невярно съдържание, и по този начин променяш историята на родното ми село!!!    и на целия регион!!!!  има много неща от които ХАЛ ХАБЕР си нямаш, пишеш за история която почива на легенди и устни предания!!!!!     Ð° не на ФАКТИ!!!!!    НЕ те знам кой си, нито от къде си! но съм сигурен че само в рамките на 10-20 минутен разговор с вас, ще ОБОРЯ всичко това което си написал тук!!!!!!!!    :)


 

Title: Re: Записки на Ибо Глогов
Post by: rusnakova92 on May 07, 2016, 10:39

Аз немога да разбера как пра пра пра пра дядо ми Руснак е намерен на 10 години от руски офицер живял там 6 години  и екстрадиран и при завръщането му на 18 (доста лична информация ) бил обрязан . Логично намерен на 10 години 6 в Русия стават 16 не 18
. фамилията се появява  след 1878 дообре  тои е бил на 10 а е обрязан на 18, 1828г , нещо годините се разминават не съвпадат  .. Че е отгледан от Руски офицер е вярно но моля те не ми пиши измишлйотини за ФАМИЛИЯТА ....

През римско време в района е имало църква, тъй като римляните и траките са били християни. Там от периода на траките и римляните са намерени от иманярите много артефакти, които свидетелствали за тях. Тези народи в един период от време се изселили от района.

Едва през ХІІ в. в селото се заселват богомилите, които придошло от Тракия начело с пълководеца им Травъл. За тях свидетелства кулише по билото на балкана, от които градежи идва и наименованието на селото. Тези кули били наблюдателни и сигнализационни и били построени още от римляните и траките. Те били използвани и от богомилите, тъй като чрез тях те се предпазвали от църковните събори, в които на заловените им било предлагано обредно осакатяване или изгаряне живи на кладата. Това била и причината поради която еретиците да живеят в трудно достъпни райони.

През 1479 г. т. е. в ранните години на османската власт, това село заедно с махала Бабовяне (с. Бабинци, така е известно в архивните документи) наброявало общо 11 немюсюлмански домакинства. През 1483 г., след като вече били отменени църковните събори, според османските архиви били регистрирали 3 домакниства и в полето на м. Асен и м. Драгулен дол. Като цяло в този период землището на село Градежниче било празно, а жилищата били пръснати по близките хълмове.

През 1516 г. в Градежниче били регистрирани 6 немюсюлмански домакинства и 8 неженени. Според К. Гьозлер в османските регистри от 1579 г. (BOA, TD718, s. 407) в Галата живеели 6 мюсюлмански семейства и 5 неженени и 10 немюсюлмански семейства и 5 неженени. Немюсюлманите в описа предимно се водели като пришълци (пришелец Петко, пришелец Манол и пр.). Пришълците са от Градежница, тъй като през годините 1545 и 1579 в селото, според К. Гьозлер, не са регистрирани местни жители.

През ХVII в. селото отново се заселва. Придошли заселници били от дн. махала Асен, Добревци, Кирчево, Беленци, Бежаново и пр., но най-вече придошлите са били от Галата, сред които били фамилиите: Усинчови, Алиджикови, Мурадови, Рамчеви, Дженини, Анкини и Галатски. След като се поразраснало селото в три махали, през 1750 г. била построена и джамията в средната махала, наречена Джамийска махала. През 1873 г. нямало регистрирани немюсюлмани в с. Градежница, където живеели 75 мюсюлмански домакинства, като общият им брой бил 419 души...