Pomak.eu

Български => Хоби и Развлечения => Topic started by: Rahmie on December 12, 2009, 17:27

Title: Притчи и житейски мъдрости!
Post by: Rahmie on December 12, 2009, 17:27
Всяка сутрин, когато антилопата се събужда,
тя знае, че трябва да надбяга най-бързия лъв,
защото в противен случай ще умре.
Всяка сутрин лъва се събужда с мисълта,
че трябва да надбяга най-бавната антилопа,
защото в противен случай ще умре от глад.
Затова всяка сутрин, без значение дали си лъв или антилопа, когато слънцето изгрее, най-добре е вече да тичаш!

Стара африканска мъдрост
Title: Re: Притчи и житейски мъдрости!
Post by: Rahmie on December 12, 2009, 17:27
Двата вълка в нас
Притча на индианците чероки

Стар чероки разказвал на своя внук за борбата, която се води във всеки един от нас. И рекъл на момчето, че в душите ни се борят два вълка. Единият е зъл, той е гневът, завистта, недоволството, отрицанието, алчността, надменността, самосъжалението, чувството за малоценност или пък за превъзходство, лъжата, фалшивата гордост и егоцентризмът. Другият е добър – той е радостта, мирът, любовта, надеждата, спокойствието, скромността, добротата, благосклонността, взаимността, щедростта, искреността, състраданието и вярата.

Внукът се замислил за момент и след това попитал дядо си:
- И кой вълк побеждава?
- Този, когото нахраниш. – отговорил старият чероки.
Title: Re: Притчи и житейски мъдрости!
Post by: Rahmie on December 12, 2009, 17:29
СТЪПКИ ПО БРЕГА...

Една
нощ един човек сънувал сън. Сънувал, че върви по морския бряг заедно с
Господ. По небето се разигравали сцени от живота му. За всяка сцена
върху пясъка по брега се виждали по две редици следи от стъпки – едната
негова, другата на Господ. Когато последната сцена проблеснала на
небето, той погледнал пак към пясъка и забелязал, че на много места се
вижда само една следа. Забелязал също така, че това били най –
отчаяните и тъжни мигове в живота му. Това го разтревожило и той
попитал Господ:

- Господи, ти ме рече, че щом съм решил да те следвам, ти
винаги ще вървиш с мен, но забелязах, че в най трудните за мен моменти
в живота ми следата беше само една. Не разбирам защо си ме изоставил,
точно когато съм имал най – голяма нужда от теб?

Господ отвърнал:

- Безценно чадо мое, аз те обичам и никога няма да те изоставя.
Там, където виждаш само една следа по време на изпитанията и
страданията ти, това са моментите, когато съм те носил на ръце.
 
 
 
Title: Re: Притчи и житейски мъдрости!
Post by: Rahmie on December 12, 2009, 17:33
Хорското мнение

Баща и син се сдобили с един кон. На следващия ден тръгнали за някъде си през селото. Бащата казал:
- Сине, качи се ти на коня, а аз ще походя.
Като ги видели, селяните рекли:
- Ей, глей къв син - баща му ходи пеша, а той язди!
На другия ден бащата се качил на коня, а сина ходел. Селяните рекли:
- Бе къв баща бе, детето му ходи пеша, пък той язди!
На третия ден се качили и двамата на коня. Селяните:
- Нямат милост тия, ще уморят добичето!
На четвъртия ден и двамата тръгнали пеша, водейки коня. А селяните:
- Хахаха, глей кви глупаци! Кон имат, пеша ходят!
На следващия ден, от притеснение какво ще направят, конят умрял.
И бащата рекъл на сина:
- Виждаш ли сине, ако слушаш кво говорят хората, ще свършиш като коня.
Title: Re:Притчи и житейски мъдрости!
Post by: yusu on December 12, 2009, 17:42
Браво Рахмие, много поучителни мъдрости , сигурно има и още.
Title: Re: Притчи и житейски мъдрости!
Post by: Hat on December 12, 2009, 21:47
Супер са.Давай напред
Title: Re:Притчи и житейски мъдрости!
Post by: Ayshe Shukri on December 13, 2009, 01:28
Веднъж Ученикът и Учителят вървели по междуселски път. Гледат, насреща им върви човек, целият се тресе от нерви, почти плаче.
-Какво се е случило, приятелю?-попитал Учителят.
-Току що един човек ме обиди, ... с такива тежки и грозни думи, ... не заслужавах това.
-Той не може да те обиди-коментирал Учителят.
-Как да не може, като ме обиди!-удивил се пътникът.-Та ти даже не знаеш кой е той. Мен също виждаш за пръв път. Как можеш да твърдиш подобно нещо?
Учителят отстъпил няколко крачки встрани, търсейки нещо по земята. Накрая видял това, което търсел. Взел го и го подал на пътника, стискайки го в юмрук.
-Вземи, това непременно ще ти помогне.
Човекът машинално взел каквото му подават, но виждайки, че това е бръмбър, се стреснал и го хвърлил на земята.
-Какво значи това?-възмутил се той.
-Извинявай, приятелю, не исках да те изплаша. Но моят Ученик наистина има това, което ти е нужно.
И обръщайки се към Ученика, му казал:
-Дай на този достоен човек това, което намерихме, докато почивахме в градината.
-Какво е то?-настръхнал пътникът.-Да не е още някоя гадост, няма да я взема!
Ученикът развързал торбата, която носел. Бръкнал вътре и му подал ябълка. Мъжът озадачено погледнал красивия и сочен плод. След като се уверил, че няма уловка, благодарил, но не взел плода.
-Защо не взимаш?-поинтересувал се Учителят.-А бръмбъра взе.
-Бръмбърът ... ами взех го, защото не знаех какво ми даваш. А ябълка просто не ми е нужна.
-Така е и в живота: често взимаме, това, което не ни е нужно, без да се замислим. Дават ни-взимаме. Но между това "да ти дават" и "да ти дадат" има съществена разлика. Аз може да ти давам нещо, но докато ти не го вземеш, моето действие остава незавършено: аз ти давам-ти не взимаш. Но ако аз ти давам и ти вземеш, моето действие става завършено:аз съм дал-ти си взел. Аз не мога да ти "дам" нещо, докато ти не го приемеш. Аз мога да давам, но "да дам" -това е действие, зависещо от двама ни в еднаква степен. Ако някой те обижда, ти имаш избор-да приемеш оскърблението (най-често правим това, без да се замислим) и да се обидиш или просто да не го приемеш, осъзнавайки, че това не ти е нужно. Ето защо казах, че човекът не може да те обиди, той те е обиждал, но ти си му помогнал в това, да бъдеш оскърбен, приемайки обидата.



http://prit4ite.blogspot.com/2009/11/blog-post_09.html (http://prit4ite.blogspot.com/2009/11/blog-post_09.html)
Title: Re: Притчи и житейски мъдрости!
Post by: Rahmie on December 13, 2009, 11:34
Ще търсим, чичко "Гоугъл" е най-добрият помощник за това. Много ми хареса Хорското мнение   :D
Title: Re: Притчи и житейски мъдрости!
Post by: Rahmie on December 13, 2009, 11:39
Защо плачат жените?  


Малко момче попитало майка си, „Защо плачеш?"

„Защото съм жена?", отговорила му тя

„Не разбирам", казал той. Неговата майка само го прегърнала и казала „ И никога няма да разбереш"

По-късно малкото момче попитало баща си, „ Защо мама сякаш плаче без причина?"

„Всички жени плачат без причина", само това могъл да каже баща му.

Малкото момче пораснало и станало мъж, но все още се чудел защо плачат жените.

Най-накрая попитал Господ: „Господи, защо жените плачат толкова лесно?

Господ отговорил: „Когато създавах жената, тя трябваше да е специална. Направих раменете й достатъчно силни да поемат тежестта на целия свят, и въпреки това достатъчно нежни, за да даряват удобство. Дадох й вътрешна сила да издържи раждането на дете и отхвърлянето, което много пъти идва от децата й. Дадох й твърдост, която й позволява да продължава напред, когато другите се отказват и да се грижи за семейството си дори при болест и изтощение без да се оплаква. Дадох й чувствителност да обича децата си въпреки каквото и да се случи и въпреки всички обстоятелства, дори когато детето й я е наранило много.

Дадох й сила да помогне на мъжа си да преодолее грешките си и я създадох от неговото ребро, за да защити сърцето му.

Дадох й мъдрост, за да знае, че добрият съпруг никога не би наранил жена си, но понякога изпитва нейната сила и нейното решение да бъде непоколебимо до него.  И накрая, дадох й сълза, под която да се приюти. Това е нейно уникално право, за да го използва, когато има нужда.

„Виждаш ли, сине", казал Господ, „красотата на жената не е в дрехите, които носи, фигурата, която има или в начина, по който си сресва косата.

Красотата на жената трябва да бъде в нейните очи, защото това е пътят към сърцето й - мястото, където любовта обитава."
 
Title: Re: Притчи и житейски мъдрости!
Post by: Rahmie on December 13, 2009, 11:43
Усмивката

Какво означава тя?

Усмивката не ни струва нищо, но тя ни дава много....

Тя обогатява този, който я получава, без да прави по-беден този, който я дарява.

Тя трае само миг, но споменът за нея остава завинаги.

Усмивката създава щастие в семейството, подкрепя доброжелателността в бизнеса и е парола за приятелство.

Тя ободрява изморения, окуражава обезкуражения и е светъл лъч за тъжния.

Усмивката е най-добрата противоотрова за тъгата и тревогата.

Тя не може да бъде купена, измолена, взета назаем или открадната, защото тя е нещо, което няма стойност, ако не е дарена от сърце.

Някои хора са твърде изморени, за да ви дарят с усмивка. Дарете ги вие с вашата, защото най-много се нуждае от нея този, който я няма!

(неизвестен английски автор)



Title: Re:Притчи и житейски мъдрости!
Post by: rhodop_girl on December 13, 2009, 12:00
Един човек разговарял с Господ за Ада и Рая. Господ му рекъл:
- Ела да ти покажа Ада.
Влезли двамата в едно помещение, където група хора седели на маса около огромна паница с гозба. Всички до един били изпосталели и измъчени от глад. Всеки държал в ръката си лъжица, с която стигал до казана, но всяка лъжица имала дръжка по-дълга от ръката, така че не можели с нея да стигнат до собствената си уста. Страданията им били ужасни.
- Ела сега да ти покажа Pая - pекъл след избестно време Господ.
Влезли в друга стая, която била същата като първата - паницата с гозбата, групата хора, същите лъжици с дълги дръжки. Но тук всички били сити и щастливи.
- Нищо не разбирам - рекъл човекът. - Защо тук всички са щастливи, а в другата стая нещастни, нали иначе всичко беше еднакво?
Господ се засмял.
- Много просто - рекъл. - Тук са се научили да се хранят един друг.
Title: Re:Притчи и житейски мъдрости!
Post by: Avinka on December 13, 2009, 15:03
НАЙ-ХУБАВИЯТ ДЕН
Най-хубавият ден? - Днешният.
Най-голямата спънка? - Страхът.
Най-лесното нещо? - Да се заблудиш.
Най-голямата грешка? - Да паднеш духом.
Коренът на всички злини? - Егоизмът.
Най-хубавото развлечение? - Работата.
Най-лошото поражение? - Отчаянието.
Най-добрите учители? - Децата.
Най-първа необходимост? - Общуването.
Най-голямото щастие? - Да си полезен на другите.
Най-голямата тайна? - Смъртта.
Най-неприятният недостатък? - Лошото настроение.
Най-опасният човек? - Лъжецът.
Най-коварното чувство? - Ненавистта.
Най-красивият подарък? - Прошката.
Най-необходимото? - Домашното огнище.
Най-краткият път? - Правилният.
Най-приятното усещане? - Вътрешният мир.
Най-добрата защита? - Усмивката.
Най-голямото удовлетворение? - Изпълненият дълг.
Най-мощната сила? - Вярата.
Най-стимулиращият дар? - Надеждата.
Единствената реалност? - Любовта.


Title: Re:Притчи и житейски мъдрости!
Post by: Ayshe Shukri on December 13, 2009, 16:24
Бог, създавайки жената, вече шести ден работел извънредно. Един ангел го попитал: "Защо толкова дълго се трудиш над нея?"

В отговор Бог го попитал: "А ти видя ли инструкцията? Тя не трябва да се бои от влага, но не бива и да е пластмасова; трябва да се състои от 200 движещи се части ; да може да преживява с кафе и остатъци от храна; коленете и трябва да са такива, че да издържат две деца едновременно, а в същото време,когато се изправи, да изглеждат грациозни; и целувката и трябва да лекува всичко-от най-малкото до разбито сърце; трябва и да има шест чифта ръце. "

Ангелът бил много изненадан от толкова високи изисквания: "Шест чифта ръце! Толкова много?! "
Бог отговорил: "О, да, и не там е бедата. А в трите чифта очи, нужни на всяка майка."

"И всичко това в типичен модел?" - учудил се отново Ангелът.
Бог кимнал: "Да, един чифт очи трябва на майката,за да вижда през затворените врати, когато пита децата си с какво се занимават, въпреки че вече знае. Вторият чифт очи е за да вижда това, което трябва да разбере, без другите да се досетят. Третата двойка е за да може да каже на развълнуваното дете без думи,че го обича и го разбира."

Ангелът се опитал да спре Бог:"Но това е толкова много работа, можеш да я довършиш и утре."
"Не, не мога!" - отвърнал Бог - "Пред завършването съм на този шедьовър, който е толкова близо до сърцето ми."
Ангелът докоснал жената: "Господи, защо е толкова нежна?"
"Да, нежна е, но аз я направих и силна. Не си и представяш колко може да изтърпи."
"А може ли да мисли?" - попитал Ангелът. Бог го уверил: "Не само, че може да мисли, а умее да се аргументира и доказва."

Тогава ангелът протегнал ръка и докоснал бузата на жената:"О, струва ми се, че този модел пропуска вода. Казах ти, че се опитваш да вложиш в него прекалено много неща."" Не пропуска вода " - засмял се Господ.- "Това е сълза!" "Но защо сълзи?" - изненадал се Ангелът.Господ обяснил: "Чрез сълзи тя може да покаже радост, страдание, болка, разочарование, самота и гордост."

Ангелът бил впечатлен: "Господи, ти си гениален! Всичко ли си обмислил, защото жената е просто необикновена? "

Жените изненадват мъжете със силата си.
Те отглеждат децата си, преминават всички трудности, теглят тежък хомот, но в същото време светят от щастие, любов и радост.
Те се усмихват, когато искат да крещят. Те пеят, когато искат да плачат.
Те плачат, когато са щастливи и се смеят над преживяванията си.
Те се борят за нещата, в които вярват. Смело се противопоставят на несправедливостите.
Те не приемат отговор "не", когато вярват, че имат по-доброто решение.
Те се отказват от нови обувки, но купуват на децата си.
Те съпровождат изплашеният приятел при лекаря.
Те обичат безусловно.
Те плачат от щастие, когато провърви на децата им и се радват, когато приятелите им получават награди.
Сърцата им са разбити, когато загубят приятел.
Те знаят, че докосването и целувката могат да излекуват едно разбито сърце.
Жените могат да бъдат различни размери, цветове и форми.
Те ще тръгнат на път,летят, тичат или изпратят имейл, за да покажат, че те обичат.

Женското сърце е това, което кара света да се върти!

Жените не само раждат. Те носят радост и надежда. Те разбират и съпреживяват. Жените имат какво да кажат и какво да дадат.

http://prit4ite.blogspot.com/2009/11/blog-post_09.html (http://prit4ite.blogspot.com/2009/11/blog-post_09.html)
Title: Re:Притчи и житейски мъдрости!
Post by: @xmet on December 13, 2009, 17:45
Да сте ни живи и здрави, че закъдели сме без вас! ??? :)
Title: Re: Притчи и житейски мъдрости!
Post by: Беглик on December 16, 2009, 09:39
Да така е, след като има интерес ще я преведа.
Title: Re: Притчи и житейски мъдрости!
Post by: Беглик on December 16, 2009, 12:05
В един сънен пролетен следобед, влакът потракваше през предградията на Токио. Вагонът ни бе сравнително празен — няколко домакини с децата си, няколко възрастни хора, тръгнали на пазар. Гледах разсеяно еднообразните къщи и напрашените огради от жив плет.
На една от гарите вратите се отвориха и внезапно следобедната тишина бе нарушена от мъж, който яростно закрещя неразбираеми ругатни. С олюляваща се походка, мъжът влезе в нашия вагон. Носеше работни дрехи и беше едър, пиян и мръсен. Като крещеше, той замахна към жена с бебе на ръце. От удара тя се завъртя и полетя право в ръцете на възрастна двойка. Истинско чудо беше, че бебето остана невредимо.
Ужасена, двойката скочи и се сви в другия край на вагона. Работникът вдигна крак, за да ритне отзад старицата, но преди да успее, тя избяга на безопасно място. Това така разяри пияния, че той сграбчи металния стълб в центъра на вагона и се опита да го изтръгне от скобата. Една от ръцете му беше срязана и кървеше. Влакът рязко намали и пътниците замръзнаха от уплаха. Аз станах.
Тогава, преди около двадесет години, бях млад и физически доста здрав. През изминалите три години, бях тренирал айкидо по осем часа почти всеки ден. Мислех, че съм много силен. Бедата беше, че бойните ми умения не бяха изпитани в действителни схватки. Като изучаващи айкидо ни беше забранено да се бием.
— Айкидо— повтаряше постоянно учителят ми, — е изкуството на помирението. Онзи, който има нагласата да се бие, е скъсал връзката си с вселената. Ако се опитате да доминирате над хората, вие вече сте победени. Учим се да решаваме конфликти, а не да ги предизвикваме.
Вслушвах се в думите му и истински се опитвах да ги следвам. Стигах до там дори, че пресичах улицата, за да избягна невръстните безделници, които се мотаеха около спирките на влаковете. Моето въздържание ме издигаше в собствените ми очи. Чувствах се едновременно силен и благочестив. В сърцето си, обаче, копнеех да ми се удаде възможност да спася невинни, като накажа виновните.
„Ето това е моят шанс!, — казах си аз и се изправих на крака. — Хората са в опасност. Ако не се намеся бързо, вероятно някой ще пострада."
Като ме видя да ставам, пияният съзря в това възможност да излее яростта си.
— Аха! — изръмжа той. — Чужденец! Имаш нужда от урок по японско възпитание!
Хванах се леко за дръжката над главата ми и едва го погледнах, изразявайки отвращение и пренебрежение. Имах намерение да разкъсам този глупак, но той трябваше да направи първото движение. Исках да полудее, затова свих устни и му изпратих нагла целувка.
— Е, добре! — изкрещя той. — Сега ще получиш нагледен урок! — и се приведе, готов да се втурне към мен.
Част от секундата, преди той да тръгне, някой извика:
— Ей!
Викът беше пронизителен. Спомням си странната радост, ликуващите нотки, които звучаха в него — сякаш с някой приятел старателно сте търсили нещо, и той внезапно се е спънал в него.
— Ей!
Обърнах се наляво. Пияният се завъртя надясно. Двамата се втренчихме в един дребен възрастен японец. Трябва да беше доста над седемдесет, но изглеждаше безупречно в своето кимоно. Той изобщо не ми обърна внимание, но затова пък се усмихна приятелски на работника, сякаш искаше да сподели с него някаква важна и приятна новина.
— Ела тук — каза старецът на местното наречие, кимвайки към пияния. — Ела тук да ми разкажеш. — Той леко помаха с ръка.
Едрият мъж тръгна натам, сякаш теглен от невидимо въже. Застана войнствено настроен пред стария господин и заръмжа, като надвикваше потракването на колелата.
— Защо, по дяволите, трябва да говоря с теб?
Сега пияният беше с гръб към мен. Ако лакътят му помръднеше и с милиметър, щях да го просна на земята.
Старецът продължи да се усмихва на работника.
— Какво си си пийнал? — попита той, а очите му проблясваха закачливо.
— Пих саке — измуча работникът, — но това не е твоя работа! — И към стареца захвърчаха слюнки.
— Ами, много хубаво — каза старецът, — направо чудесно! Да ти кажа право, и аз обичам саке. Всяка вечер ние с жена ми, тя е на 76 години, стопляме бутилчица саке и сядаме на старата дървена пейка в градината. Гледаме как слънцето залязва и как се развива нашата слива. Прадядо ми е посадил това дърво и ние се притесняваме дали то ще се оправи след мразовитите бури през зимата. Дървото се възстанови по-бързо, отколкото очаквах, въпреки че почвата никак не е добра. Доставя ни удоволствие да изнесем сакето навън и да се порадваме на вечерта. Дори когато вали дъжд! — Той вдигна поглед към работника, а очите му блестяха.
Докато пияният се опитваше да вникне в думите на стареца, чертите на лицето му започнаха да омекват. Юмруците му бавно се отпуснаха.
— Ех! — каза той. — Аз също обичам сливите —и гласът му заглъхна.
-— Да — каза старецът с усмивка, — сигурен съм, че имаш чудесна съпруга.
— Не — отвърна работникът. — Тя умря. — И съвсем тихо, като се поклащаше от движението на влака, едрият мъж започна да хълца. — Нямам жена, нямам дом, нямам работа. Така се срамувам от самия себе си. — Сълзите се стичаха по бузите му, тялото му се затресе в пристъп на отчаяние.
Стоях там, готов „да се бия за справедливостта", опиянен от младежката си невинност, но внезапно се почувствах по-мръсен и от работника.
Влакът пристигна на моята спирка. Когато вратата се отвори, чух старецът да цъка с език съчувствено.
— Ей-й-й — каза той, — положението наистина е много лошо. Седни и ми разкажи всичко.
За последен път хвърлих поглед натам. Работникът се бе проснал на седалката, положил глава в скута на стареца, който нежно галеше мръсната, сплъстена коса.
Когато влакът потегли, седнах на една пейка на гарата. Онова, което исках да постигна със сила, беше направено с топли думи. Току-що бях видял айкидо в действие, а неговата същност беше любовта. Трябваше да се упражнявам в това изкуство с напълно различна нагласа на духа. Щеше да мине дълго време, преди да бъда в състояние да говоря по въпроса как трябва да се решават конфликтите.

Тери Добсън
Title: Re: Притчи и житейски мъдрости!
Post by: Hat on December 16, 2009, 20:35
Благодаря ти от сьрце.
Title: Re: Притчи и житейски мъдрости!
Post by: Беглик on December 17, 2009, 10:56
Радвам се, че ти хареса.
Title: Re:Притчи и житейски мъдрости!
Post by: Avinka on December 17, 2009, 16:36
                                                БОЛЕСТИТЕ НА ДУШАТА

    Учителка в детска градина решила да покаже една игра на класа си. Тя казала на всяко от децата да донесе найлоново пликче, в което да сложи няколко картофа.  Всеки картоф щял да носи името на човек, който детето мразело, затова броят на картофите, което детето ще сложи в неговото/нейното пликче, зависел от броя на хората, които той/тя  мразели. И така на следващия ден, всяко дете донесло по няколко картофа с имената на хората, които той/тя мразели. Някои имали 2 картофа; други носели 3; а имало и такива, които донесли 5 картофа.


       Госпожата казала на децата да носят със себе си  картофите в пликчето, където и да ходят (дори и в тоалетната) в продължение на 1 седмица. Дните минавали и децата започнали да се оплакват от неприятната миризма, която идвала от развалящите се картофи. Освен това, онези, които имали 5 картофа трябвало да носят по-тежки пликчета. След 1 седмица, децата изпитали облекчение, защото играта свършила. Учителката ги попитала: ”Как се чувствахте докато носехте картофите с вас за седмица?”
       Децата изразили недоволството си и започнали да се оплакват от трудността, която са имали да ходят навсякъде с тежащите и вмирисани картофи. Тогава госпожата им разкрила скрития замисъл на играта. Тя казала: ”Точно такова е положението, когато вътре в сърцето си носите омраза към някого. Отвратителната миризма на омразата ще зарази сърцето ви и ще я  носите с вас, където и да отидете. Ако не можете да траете миризмата на  развалените картофи само за 1 седмица, можете ли да си представите какво е да имате отровата на омразата в сърцето си през целия ви живот.”
 
       ПОУКА: Изхвърли омразата от сърцето си и така ти не ще носиш грехове докато си жив. Да прощаваш на другите е най-доброто поведение. ”Научи се да прощаваш и да забравяш.” Знаете ли на какво ни учи Аллах (в сура Араф: 199-200):
       „Придържай се към снизхождението и повелявай приличието, и страни от невежите! А ако те изкуси от сатаната изкушение, потърси  убежище при Аллах! Той е Всечуващ, Всезнаещ.”
Title: Re: Притчи и житейски мъдрости!
Post by: Беглик on December 18, 2009, 10:23
Авинка, много хубава история, благодаря. В България ли е станало това? Тази история ми напомни за една станала в Китай.

Двама монаси се връщали в манастира. Пътят минавал през река, която била придошла. На брега стояла една жена, която се страхувала да премине. Единият от монасите предложил да я вземе на гръб и да я пренесе. Тя се съгласила и така преминали реката. После всеки продължил по пътя си. След като доста повървели в мълчание, единият от монасите сърдито попитал: "Как не те беше срам да нарушиш нашия обет никога да не докосваме жена? Не знаеш ли, че това е голям грях?" Другият монах му отвърнал: "Ами аз само пренесох жената и я оставих при реката, а ти явно още я носиш със себе си."
Title: Re:Притчи и житейски мъдрости!
Post by: Gelina on December 18, 2009, 11:40
Притча за чувствата, които играели на криеница

Разказват, че веднъж в едно ъгълче на земята се събрали заедно всички човешки чувства и качества. Когато СКУКАТА се прозяла за трети път, ЛУДОСТТА предложила:
— Хайде да играем на криеница, а!?

ИНТРИГАТА повдигнала вежди:
— Криеница? Що за игра е това?

Тогава ЛУДОСТТА обяснила, че един от тях, например тя, започва - затваря си очите и брои до милион, а в същото време всички останали се крият. Последният, когото открият, започва да брои следващата игра и така нататък.

ЕНТУСИАЗМЪТ затанцувал с ЕУФОРИЯТА, РАДОСТТА заподскачала така, че успяла да убеди СЪМНЕНИЕТО, само АПАТИЯТА, която никога от нищо не се интересувала, отказала да участва в играта. ИСТИНАТА предпочела да не се крие, защото в края на краищата, винаги я откриват, ГОРДОСТТА казала, че това е абсолютно глупава игра (нищо друго не я вълнувало освен нея самата), СТРАХЛИВОСТТА не искала да рискува много-много.

— Едно, две, три, ... - започнала да брои ЛУДОСТТА.

Пръв се скрил МЪРЗЕЛЪТ. Скрил се той зад най-близкия камък край пътя, ВЯРАТА се издигнала в небесата, а ЗАВИСТТА се скрила в сянката на ТРИУМФА, който със собствени сили се изхитрил да се изкатери до върха на най-високото дърво. БЛАГОРОДСТВОТО много дълго не можело да се скрие, тъй като всяко място, което то си намирало, се оказвало идеално за неговите приятели: Кристално чистото езеро - за КРАСОТАТА. Хралупата в едно дърво - ами че това е за СТРАХА. Крилото на пеперудата - за СЛАДОСТРАСТИЕТО. Полъхът на вятъра - той е за СВОБОДАТА! И така, то се замаскирало в слънчевия лъч. ЕГОИЗМЪТ, напротив, намерил си едно топло и уютно местенце само за себе си. ЛЪЖАТА се скрила дълбоко в океана (а в действителност тя се скрила в дъгата), а СТРАСТТА и ЖЕЛАНИЕТО се спотаили в гърлото на вулкана. ЗАБРАВАТА, дори не помня къде се скрила, но това не е важно.

Когато ЛУДОСТТА преброила до 999999, ЛЮБОВТА все още търсела къде да се скрие, но вече всичко било заето. И изведнъж тя видяла прекрасен розов храст и решила да се скрие между цветовете му.

— Един милион, - изброила ЛУДОСТТА и се заела с търсенето.

Разбира се, най-напред намерила МЪРЗЕЛА. После чула как ВЯРАТА спори с Бога, а за СТРАСТТА и ЖЕЛАНИЕТО се сетила по това как трепери вулканът, след това ЛУДОСТТА видяла ЗАВИСТТА и се досетила къде се крие ТРИУМФЪТ. Нямало нужда да търси ЕГОИЗМА, защото мястото, където той се бил скрил, се оказал пчелен кошер, а пчелите решили да изгонят неканения гост. Търсейки, ЛУДОСТТА се приближила до ручея и видяла КРАСОТАТА. СЪМНЕНИЕТО седяло до оградата, чудейки се от коя страна да се скрие.

И ето че всички били намерени: ТАЛАНТА - в дъхавата и сочна трева, ТЪГАТА - в тъмната пещера, ЛЪЖАТА - в дъгата (за да сме честни, тя се криела на дъното на океана).

Не могли да намерят само ЛЮБОВТА.

ЛУДОСТТА поглеждала зад всяко дърво, във всяко поточе, на върха на всяка планина и най-накрая, тя решила да погледне в розовите храсти, започнала да разтваря клоните и чула вик. Острите шипове на розата наранили очите на ЛЮБОВТА. ЛУДОСТТА не знаела какво да прави, започнала да се извинява, плакала, молила за прошка и за да изкупи вината си, обещала на ЛЮБОВТА да стане неин водач.

И ето, от онова време, когато за първи път на земята играли на криеница, ЛЮБОВТА е сляпа и ЛУДОСТТА я води за ръка...

Тагове: жени любов мъже чувства


Title: Re: Притчи и житейски мъдрости!
Post by: Беглик on December 18, 2009, 12:08
Гелина, краят на притчата ми напомни, че наближава сезонът на сватбите. Кога започват?
Притчата отговаря и на въпроса "не ти ли омръзна". Лудостта брои и търси, защото за нея умора няма.
Title: Re:Притчи и житейски мъдрости!
Post by: Gelina on December 18, 2009, 13:19
Вече започнаха!  :)
Title: Re: Притчи и житейски мъдрости!
Post by: Беглик on December 18, 2009, 13:43
Благодаря
Title: Re:Притчи и житейски мъдрости!
Post by: Ayshe Shukri on December 18, 2009, 16:24
ДА ТЪРСИШ И ДА НЕ НАМИРАШ

Някога, много отдавна, изгоряла огромна библиотека. Оцелял само един ръкопис. В течение на много години той престоял на един прашен рафт в книжарница и никой не му обръщал внимание. Един ден се сменил собственикът на книжарницата. Новият стопанин прегледал свитъците, книгите и ръкописите и се избавил от ненужното.
По този начин ръкописът попаднал в ръцете на случаен минувач-просяк. Преди да разпали огъня си с него, просякът решил да прегледа съдържанието... А там пишело, че този, който намери на брега на морето горещ камък, ще получи от живота всичко, за което мечтае.
Просякът решил, че няма какво да загуби и тръгнал към морето. Вдигал от брега камък след камък. Всички те били студени и той ги хвърлял един след друг в морето. Така минали дни, седмици, месеци, години ..., докато един ден треперещата му ръка не се докоснала до горещ камък... Той го вдигнал ... и по навик го хвърлил в морето ...
Животът ни е като морския бряг и ние ден след ден търсим съдбата си. И е много жалко, ако намирайки това, което сме търсили, минем покрай него, подобно на просяка, защото сме свикнали да търсим и да не намираме.

http://prit4ite.blogspot.com/2010/01/blog-post.html (http://prit4ite.blogspot.com/2010/01/blog-post.html)
Title: Ynt: Притчи и житейски мъдрости!
Post by: Avinka on December 19, 2009, 20:26
"ПРИЯТЕЛИ"
       Двама проповедници отишли в едно село, за да изнасят проповеди. Те отседнали при един селянин, който бил много мъдър човек.
      Единият от духовниците, когато излезнал на вън, домакинът  запитал останалия с него:
      - Господине, доволен ли сте от своя спътник, знаещ ли е и има ли добър нрав?
      - Кой, той ли? Той е само едно магаре и невежа! – отговорил той.
      Но в същия момент другият влезнал и колегата му веднага замълчал. Но след малко и този излезнал. Тогава мъдрецът задал същия въпрос и на другия:
      - Господине, доволен ли сте от вашия приятел, знаещ ли е и има ли добър нрав?
      - Остави го този! Та той е вол, невежа, кавгаджия и голям инат, от какво да съм му доволен? Но някак си попаднах заедно с него и му станах приятел! – казал той.
     
      Всъщност, те ако са били хора са щели да се разбират добре, но за жалост след като единият бил магаре, а другият вол, не си допаднали!...
 
      Вечерта масата била сложена, на нея имало три блюда с похлупаци. Господа духовниците заели своите места на масата и щом махнали похлупаците от блюдата... какво да видят!!! Пред единия в блюдото имало ечемик, а пред другия слама. А пред мъдрецът имало блюдо с пържени яйца в масло.
      Мъдрецът селянин им казал:
      - Заповядайте, яжте, яжте не се притеснявайте!...
      Господата се спогледали учудено.
      - Аз мисля, че не съм объркал нещо, нали? – казал мъдрецът на единия от господата и продължил – когато попитах твоя спътник за теб, той каза, че си магаре. Затова пред теб съм сложил ечемик!
      После се обърнал към другия и казал:
      - Когато попитах твоя приятел за теб, той ми каза, че ти си вол. Затова пред теб съм сложил слама!
      Така от вас самите научих за самоличността ви. На вас съм ви сложил ечемик и слама, защото това е храната за животните, а на мен опържих яйца, защото съм човек!...
Ако ви ритне магаре,  нима и вие ще го ритнете?! То тогава няма да има разлика между вас и магарето, защото то ви е ритнало поради това, че е магаре, а след като и вие го ритнете изпадате на едно и също ниво. Ако ви ухапе куче, нима и вие ще го ухапете?! Е, тогава няма да има разлика между вас и кучето!
Title: Ynt: Притчи и житейски мъдрости!
Post by: @xmet on December 20, 2009, 12:19
Притча на индианците чероки
Двата вълка в нас

Стар чероки разказвал на своя внук за борбата, която се води във всеки един от нас. И рекъл на момчето, че в душите ни се борят два вълка. Единият е зъл, той е гневът, завистта, недоволството, отрицанието, алчността, надменността, самосъжалението, чувството за малоценност или пък за превъзходство, лъжата, фалшивата гордост и егоцентризмът. Другият е добър – той е радостта, мирът, любовта, надеждата, спокойствието, скромността, добротата, благосклонността, взаимността, щедростта, искреността, състраданието и вярата.

Внукът се замислил за момент и след това попитал дядо си:
- И кой вълк побеждава?
- Този, когото нахраниш. – отговорил старият чероки.
 
 
 
 
Title: Ynt: Притчи и житейски мъдрости!
Post by: @xmet on December 20, 2009, 12:26
Вратата на щтастието

Когато вратата на щастието се затвори се отваря друга врата, но често гледаме много дълго
 към затворената врата и не виждаме другата, отворената за нас. Истината е, че незнаем какво искаме, докато не го изгубим, но е истина и, че незнаем както можем да имаме, докато не го получим. Дарявайки някого с цялата си любов не можем да бъдем сигурни, че тя е споделена. Не очаквайте и вие да получите любов в замяна.
Чакайте докато тя се засили в сърцето на другия, ако това не стане бъдете доволни, задоволени, нека нищо друго не ви трябва, защото все пак любовта е израснала във вашето сърце. Отнема само минута да попаднеш на някого, един час да харесаш някого, един ден, за да обикнеш някого, но е нужен цял един живот, за да забравиш някого. Как можеш да забравиш този, когото обичаш? Никога!
Този когото обичаш остава с теб в сърцето ти завинаги. Носиш го дълбоко в душата си. Не се стремете към красота, тя може да ви измами, не се стремете към богатство. Стремете се към някой, които ви кара да се усмихнете, защото е нужна само една усмивка, за да се превърне мрачната нощ в светъл ден. Намерете този който кара сърцето ви да се усмихне. Мечтайте за това, за което искате да мечтаете; идете там, където искате да идете; бъдете този, който искате да бъдете; защото ние хората имаме само един шанс и един живот, за да направим нещата, които искаме да направим.
Можете да имате достатъчно щастие, което да ви кара да се чувствате добре, достатъчно опит, за да сте силни, достатъчно мъка, която да ви носи всичко човешко, достатъчно надежда, за да сте щастливи. Поставяйте се винаги на мястото на другите. Това, което ви наранява, вероятно наранява и другите.
Не е нужно да имаш най - доброто от всичко, за да си щастлив, просто направи колкото можеш добро, докато вървиш по своя път. Любовта започва с усмивка, израства с целувка и умира със сълза. Светлото бъдеще винаги лежи върху забравено минало. Когато се родим ние плачем, а всички около нас се смеят. Живейте така, както когато ще умирате. Вие сте единствения, който се смее, а всички около вас плачат.
Ако се боиш от щастие, щастие няма да видиш. В нещастие не падай духом, в щастието не се възгордявай. Важно е не само какво говори човек, но и какво чувства и защо го чувства. От всекиго, комуто е дадено много, много ще се иска. Което бързо се прави, бързо загива. Злото, което ни е известно е по - добро от неизвестното. С всеки може да се случи това, което може да се случи с някого. Върховете се постигат постепенно.
Гневът е страх. Всеки разгневен човек е уплашен, той се страхува от някаква загуба. Радвай се на всеки миг, за да не се разкайваш после и да не изпитваш усещането, че си пропилял младостта си. За всяка възраст в живота Господ е отредил някакво безпокойство. Страхът се простира дотам, откъдето започва неизбежното.
 
   
 
Title: Ynt: Притчи и житейски мъдрости!
Post by: @xmet on December 21, 2009, 07:51
Всяка сутрин,когато антилопата се събужда,
тя знае, че трябва да надбяга най-бързия лъв,
защото в противен случай ще умре.
Всяка сутрин лъва се събужда с мисълта,
че трябва да надбяга най-бавната антилопа,
защото в противен случай ще умре от глад.
Затова всяка сутрин, без значение дали си лъв или антилопа, когато слънцето изгрее, най-добре е вече да тичаш!  ;) ;) :D

Title: Ynt: Притчи и житейски мъдрости!
Post by: Gelina on December 21, 2009, 08:25
Нали това правим, тичаме към компютъра! :D
Title: Ynt: Притчи и житейски мъдрости!
Post by: Rahmie on December 21, 2009, 09:16
Такъв брат

Един мой приятел на име Пол получил автомобил, като коледен подарък от брат си. На Бъдни вечер, когато Пол излязъл от офиса, заварил някакъв хлапак да се навърта около блестящата нова кола и да й се възхищава.
- Ваша ли е тази кола господине ? – попитал той .
Пол кимнал.
- Брат ми я подари за Коледа.
Момчето било поразено.
- Искате да кажете, че сте я получили от брат си, без да платите нито цент ? О, Боже, бих искал... – и той се поколебал.
Пол, разбира се, знаел какво желае момчето – да има такъв брат. Но онова, което младежът казал, разтърсило Пол до дън душа.
- Бих искал – продължило момчето, - да мога да бъда такъв брат.
Пол го погледнал изумен, след това импулсивно добавил :
- Искаш ли да те повозя в колата си ?
- Да, разбира се .
След като се повозили малко, момчето се обърнало и с пламнал поглед казало :
- Господине имате ли нещо против да ме закарате до вкъщи ?
Пол леко се усмихнал. Помислил си, че знае какво всъщност иска младежът – да покаже на съседите си, че се прибира в къщи с голям автомобил. Но и този път моят приятел бил на погрешен път.
- Бихте ли спрели пред онези две стъкла? – запитало момчето.
Изтичало по стълбите и скоро след това Пол го чул да идва, но този път без да бърза. Носело на ръце недъгавото си братче. Оставило го на долното стъпало, след това го притиснал силно до гърдите си и посочил към колата.
- Ето я, Бъди, точно както ти казах горе. Виж, той не е похарчил нито цент за нея, защото това е подаръкът за Коледа от брат му. Някой ден и аз ще ти подаря една кола, същата като тази...Тогава сам ще видиш през прозорците всички Коледни чудеса, за които се опитвам да ти разкажа.
Пол излязъл и пренесъл болното дете на предната седалка. По-големият му брат с блеснали очи се настанил до него и тримата се понесли в незабравимо празнично пътуване.

Тази година на Бъдни вечер Пол проумял какво е искал да каже Исус с думите си :
„ По- благословен е онзи, който дава ... „
Title: Ynt: Притчи и житейски мъдрости!
Post by: Gelina on December 21, 2009, 11:20
Веднъж ученик отишъл при учителя си и започнал да се оплаква от живота си. Учителят го изслушал и не казвайки нищо, му подал свитък... Свитък от Древната Книга на Знанието, който достигна до нас. Ето го:

 

Илюзията на превъзходството

Ще видите Илюзията като илюзия. Разберете най-после, че ние всички сме Едно. Човечеството и целия живот са единно поле. За това не съществува нищо, което може да бъде по-висше от нещо друго.

Това е най-важната истина, на която ни учи Животът. Нима лалето е по-висше от розата? Нима планините са по-красиви от морето?

Коя от снежинките е най-прекрасната? Възможно ли е всички те да са прекрасни и празнувайки това да сътворяват спиращи дъха ни пейзажи? След това те се топят, сливат се една с друга и образуват единство. Не те не изчезват. Те никога не престават да бъдат. Просто променят формата си. И не един път, а много пъти: преминават от твърдо състояние в течно, от течно в пара, от видимо в невидимо, за да се издигнат и отново да се върнат като снежинки с изумителна красота.

Това е и Животът. Истинският Живот. Това сте и Вие.

Това ще стане реалност във вашия опит, когато просто решите, че е истина и започнете да постъпвате по подобаващия начин. Ще видите удивителната красота на всички тези животи, до които се докосвате. Защото всеки от Вас е наистина прекрасен и при това не по-прекрасен от другите. И в един прекрасен ден Вие ще се слеете с Единството и тогава ще разберете, че всички Ние образуваме единен поток!

Помнете – ние всички сме едно Цяло!

Title: Ynt: Притчи и житейски мъдрости!
Post by: Rahmie on December 22, 2009, 11:51
Всеки ден е изключителен

Най-добрият ми приятел отвори чекмеджето на скрина на съпругата си и извади опаковано в копринена хартия пакетче. Това не беше обикновено пакетче – в него имаше луксозно дамско бельо. Той разкъса хартията, хвърли я и се загледа с тъга в коприната и дантелите. "Купих й го, когато бяхме за първи път в Ню Йорк. Преди осем или девет години. Тя никога не го облече. Пазеше го за някакъв специален случай. Мисля, че днес е този случай." Той се приближи към леглото и постави бельото до другите неща, приготвени за погребалната агенция. Съпругата му беше починала.
Той се обърна към мен и ми каза:
"Никога нищо не прибирай за някакъв специален случай. Всеки ден от живота ти е специален."
Няма да забравя тези думи.
Те промениха живота ми.
Днес чета повече от преди и чистя по-малко.
Сядам на терасата и се наслаждавам на природата без да обръщам внимание на треволяците в градината.
Прекарвам повече време със семейството си и с приятелите си и работя по-малко .
Разбрах, че животът е натрупване на опит, който трябва високо да се цени.
Вече нищо не пазя за специални случаи. Използвам всеки ден кристални те си чаши.
Обличам новото си яке, когато отивам до супермаркета.. Използвам любимите си парфюми, когато ми е приятно.
Фрази, като "Един ден...." или " Някой ден...." вече не съществуват за мен, изхвърлил съм ги от речника си.
Искам да видя нещата тук и сега, да ги чуя, да ги направя.
Не съм съвсем сигурен какво би направила жената на моя приятел, ако знаеше, че утре няма да я има - едно утре, което ние всички доста лекомислено очакваме.
Мисля, че тя би звъннала по телефона на семейството си и на близките си приятели.
Може би аз също бих се обадил на стари приятели, за да се сдобря с тях и да се извиня за стари пререкания.
Може би тя би поискала да отиде още веднъж в китайски ресторант /нейната любима кухня/. Колко е хубаво.
Ето някои от онези малки неизвършени неща, които много биха ме ядосали, ако осъзнаех, че дните ми са преброени.
Бих се ядосал, че не съм се срещнал с приятелите, на които щях да се обадя "тия дни".
Бих се ядосал, че не съм написал писмата, които щях да напиша "тия дни ".
Бих се ядосал, че не съм казвал по-често на най-близките си колко много ги обичам.
От сега нататък нищо няма да пропусна! Няма да отлагам нещата, които ми носят радост и които ме разсмиват.
Повтарям си, че всеки ден е изключителен. Всеки ден, всеки час, всяка минута са изключителни.
Title: Ynt: Притчи и житейски мъдрости!
Post by: Шали on December 22, 2009, 12:07
You are not allowed to view links. Register or Login
Всеки ден е изключителен
...

Mисля, че всеки познава себе си в тази мъдрост. Тъжно, но винаги, когато загубим близки хора преоткриваме на ново тази простичка истина.
Благодаря на всички, които публикуват красивите притчи и житейски истини - нека ни бъдат пътеводна светлени в миговете на лутане и объркване :-*
Title: Ynt: Притчи и житейски мъдрости!
Post by: @xmet on December 22, 2009, 14:34
- Какво се казва на някого, когото обичаш?
- Еми...обичам те - каза той.
- Ами ако се уплаши?
- Тогава значи не е готов да го обичаш - каза той.
- И какво се прави тогава?
- Изчакваш го - каза той.
- Как така?
- Изчакваш го да стане готов- каза той.
- Ами ако не стане?
- "Ако" са три буквички, които поставени пред едно изречение променят всичко - каза той.
- А какво му казваш тогава? Лъжеш ли го?
- Не, продължаваш да го обичаш - каза той.
- А какво се прави когато обичаш някого? Жените ли се?
- Не - каза той.
- А защо всички се женят?
- Защото не знаят какво е да обичаш - каза той.
- Кой знае?
- Ти знаеш - каза той.
- Защо?
- Защото обичаш някого - каза той.
- Защо така мислиш?
- Иначе нямаше да ме питаш - каза той.
- А какво правиш когато някой ти каже "обичам те"?
- Вярваш му - каза той.
- Защо?
- Ще разбереш когато някой ти каже "обичам те" - каза той.
- Защо мислиш, че не са ми казвали?
- Той не ти го е казвал - каза той.
- Аз кога съм го срещнала?
- Когато залеза и изгрева се сляха в едно - каза той.
- Как така?
- Ще разбереш когато някой ти каже "обичам те" - каза той.
- А какво правиш когато някой те попита "обичаш ли ме"?
- Нищо - каза той.
- Защо?
- Защото ако го обичаш той ще знае...и няма да има нужда да те пита - каза той.
- А защо всички все повтарят на другия "обичам те"?
- Защото не са сигурни - каза той.
- В какво?
- В любовта си - каза той.
- А какво става когато любовта свърши?
- Нищо - каза той.
- Защо?
- Защото тя не свършва - каза той.
- А защо всички се развеждат?
- Любовта и бракът нямат нищо общо - каза той.
- Ти всички отговори ли знаеш?
- Не - каза той.
- А как ми отговаряш?
- С голямото си желание - каза той.
- Знаеш ли какво?
- Да - каза той.
- Обичам те.
- Знам - свърши той.

/Неизвестен автор/  ;)
 
 
 
Title: Ynt: Притчи и житейски мъдрости!
Post by: Avinka on December 22, 2009, 17:21
Много яко!!! :)
Title: Ynt: Притчи и житейски мъдрости!
Post by: Amina on December 22, 2009, 21:56
Не знаем цялата история

Преди много, много време в едно индианско селище живеел старец, който имал чудно красив кон. Нямало човек наоколо, който да не бил чувал за това великолепно животно. Той имал дълги, прекрасни крака и когато препускал буйно, мускулите му играели с копринен блясък.
Чул Великият Вожд за коня и изпратил пратеник да пита стареца дали не може да ги купи. Препуснал воинът до типито на стареца и скочил от коня си. Когато мокасините му докоснали земята, се вдигнал прах във всички посоки. „Старче, изпраща ме Великият вожд. Той те поздравява и пита може ли да купи коня ти?”
Старецът имал величествена осанка и благородни маниери. Помислил, помислил и казал: „Поздрави от мен Великия Вожд и му благодари за любезното предложение да купи коня ми. Този кон е мой приятел. Ние с него сме спътници. Не мога да продам своя приятел.”
И пратеникът си тръгнал.
След две седмици конят изчезнал.
Когато обитателите на селището чули, че конят го няма, всички се струпали около стареца и завикали: „О, стари човече, какво нещастие! Можеше да продадеш коня си на Великия Вожд. Сега нямаш нито кон, нито платата за него. Каква зла съдба!”
Старият човек погледнал всички с мек, благ поглед и казал: „Това не е нито зла, нито добра съдба. Не знаем цялата история. Нека просто да кажем, че конят е избягал.” Хората си тръгнали, клатейки глави. За тях това било нещастие.
Месец по-късно конят на стария човек се върнал, следван от двадесет великолепни коня. Буйни и прекрасни били те и от ноздрите им излизали пламъци. Хората от селището изтичали при стареца: „О, старче, ти беше прав. Не беше зла съдба бягството на коня ти. На добро беше. Сега не само конят ти се върна, но имаш още двадесет прекрасни коня. Това е добра съдба!”
Старият човек поклатил бавно глава и с върховно проникновение казал: „Това не е нито добре, нито зле. Не знаем цялата история. Нека само да кажем, че конят се върна.” Хората си тръгнали, клатейки глави. За тях да имаш двадесет прекрасни коне било голямо щастие.
Старецът имал син, който започнал да обяздва конете. Всеки ден той ставал рано, за да си върши работата. Една сутрин старецът отишъл да погледа работата му. Младият мъж се носел в грациозен тръст върху голия гръб на необязден петнист кон. Внезапно конят се хвърлил наляво, после се извъртял надясно и с яростен скок на задните си крака хвърлил младежа високо във въздуха. Момчето паднало и ме мръднало. Двата му крака били счупени.
Всички обитатели на селището се събрали и започнали да се вайкат и оплакват: „О, не! О, не! Старче, ти беше прав. Връщането на твоя кон ти донесе нещастие. Сега твоят единствен син е осакатен, със счупени крака. Кой ще се грижи за теб в твоята старост? Това е голямо нещастие.”
Старият човек се изправил и казал спокойно: „ Това не е нито нещастие, нито щастие. Нека просто да кажем, че синът ми си е счупил краката. Ние не знаем цялата история.” Хората от селището се разотишли, клатейки глави. За тях падането на момчето било голямо нещастие.
Скоро по тези земи пламнал голяма война и Великият Вожд призовал всички млади мъже в селището да се бият. Войната била дълга и изтощителна и хората знаели, че повече няма да видят децата си. И те пак се събрали около стария човек: „Старче, ти беше прав. Не е нещастие, че синът ти си счупи краката. Макар и сакат, той е с теб. Ние никога повече няма да видим синовете си. Това беше щастие за теб.” И още веднъж старият човек им казал: „Това не е щастие, нито нещастие. Ние не знаем цялата история.”

Какво можем да разберем от тази поучителна история? Има моменти, когато се чувствате като жертва и други, когато ролите са сменени. Не трябва да съдите с мерките на доброто и злото. Това, което сте преживели, не е нито хубаво, нито лошо. Просто не знаете цялата история.
Всяко преживяване, всичко, което са ви причинили или вие сте причинили на другите, е страшно важно за развитието ви. Дори лъжите ви, жестокостта и несправедливостта към другите, дори и те са много важни. И това, което криете със срам в душата си, също е много важно, защото ви е помогнало да станете това, което сте. Всичко преживяно ви помага да станете милосърдни, цялостни и изпълнени с любов. Ако успеете да си простите и да се приемете такива, каквито сте, ще излекувате себе си, а заедно със себе си и планетата. Помнете: Нищо не е нито хубаво, нито лошо. Ние не знаем цялата история.


Дениз Лин, откъс от книгата „Минали животи, настоящи сънища”
http://www.spiralata.net/kratko/articles.php?lng=bg&pg=366 (http://www.spiralata.net/kratko/articles.php?lng=bg&pg=366)
Title: Ynt: Притчи и житейски мъдрости!
Post by: Hadj on December 23, 2009, 13:07
   Група учени отишли при Бог и му казали,че вече са толкова напреднали в разбиранията си за живота и материята,че те също  могат да създадат човек от пръст.
   Бог пожелал да види демонстрацията им и след като един от учените се навел, за да си вземе пръст от земята,Бог  му отговорил "А не така .Първо си направете пръст и от нея човек"
Title: Ynt: Притчи и житейски мъдрости!
Post by: Rahmie on December 25, 2009, 22:29
Оптимизъм

Ела Уилър Уилкокс

Говори за щастие. Светът е достатъчно тъжен и без твоите неволи.
Пътищата не са само неравни и стръмни. Вгледай се и виж къде твоят път е бил чист и гладък и говори за това! Дай отмора на изтерзания слух на Земята, наранен от човешката скръб, недоволство и болка.
Говори за вяра. На света му е къде по-леко без твоето изречено невежество и съмнение.
Ако вярваш в Бога, или в човека, или в себе си, кажи го. Ако не вярваш, скрий в мълчание своите мисли, докато дойде вярата.
Говори за здраве. Непрекъснатото приказване за неизлечими болести е ненужно. Не можеш да зарадваш никого, когато му говориш за болката.
Кажи, че си добре и че всичко ти е наред. Бог ще чуе твоите думи и ще ги превърне в истина.
Title: Ynt: Притчи и житейски мъдрости!
Post by: Amina on December 26, 2009, 19:08
ЛЕЩАТА


   Един ден Диоген ядял леща, седнал пред някаква къща.
   В цяла Атина нямало по-евтино ядене от тази манджа. С други думи, щом ядеш леща, значи съвсем си закъсал.
   Минал един от министрите на императора и му рекъл:
   - А, Диоген! Ако се беше научил да си по-покорен и да ласкаеш малко повече императора, нямаше да ядеш толкова леща.
   Диоген спрял да яде, вдигнал поглед, взрял се в богаташа и му отвърнал:
   -  Бедни ми братко, ако се беше научил да ядеш малко леща, нямаше да има нужда да си покорен и да ласкаеш императора.

   Всички имаме нужда от одобрението на другите. Но ако цената за това е да престанем да бъдем себе си, тя не само е твърде висока, но се превръща и в някакво нелепо лутане: заприличваме на онзи мъж, дето си търсел мулето из цялото село, яхнал…самото муле.

                                                       
Хорхе Букай, „Нека ти разкажа”
Title: Ynt: Притчи и житейски мъдрости!
Post by: Gelina on December 26, 2009, 19:51
ПРИКАЗКА ЗА СТЪЛБАТА
 
 
 
 
Посветено на всички, които ще кажат:


"Това не се отнася до мене!"

- Кой си ти? - попита го Дяволът...

- Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци са мои братя. О, колко е грозна земята и колко са нещастни хората!

Това говореше млад момък, с изправено чело и стиснати юмруци. Той стоеше пред стълбата - висока стълба от бял мрамор с розови жилки. Погледът му бе стрелнат в далечината, дето като мътни вълни на придошла река шумяха сивите тълпи на мизерията. Те се вълнуваха, кипваха мигом, вдигаха гора от сухи черни ръце, гръм от негодувание и яростни викове разлюляваха въздуха и ехото замираше бавно, тържествено като далечни топовни гърмежи. Тълпите растяха, идеха в облаци жълт прах, отделни силуети все по-ясно и по-ясно се изрязваха на общия сив фон. Идеше някакъв старец, приведен ниско доземи, сякаш търсеше изгубената си младост. За дрипавата му дреха се държеше босоного момиченце, и гледаше високата стълба с кротки, сини като метличина очи. Гледаше и се усмихваше. А след тях идеха все одрипели, сиви, сухи фигури и в хор пееха протегната, погребална песен. Някой остро свиреше с уста, друг, пъхнал ръце в джобовете, се смееше високо, дрезгаво, а в очите му гореше безумие.

- Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци ми са братя. О, колко грозна е земята и колко са нещастни хората! О, вие там горе, вие...

Това говореше млад момък, с изправено чело и стиснати в закана юмруци.

- Вие мразите ония горе? - попита дяволът и лукаво се приведе към момъка.

- О, аз ще отмъстя на тия принцове и князе. Жестоко ще им отмъстя зарад братята ми, зарад моите братя, които имат лица, жълти като пясък, които стенат по-зловещо от декемврийските виелици! Виж голите им кървави меса, чуй стоновете им! Аз ще отмъстя за тях! Пусни ме!

Дяволът се усмихна:

- Аз съм страж на ония горе и без подкуп няма да ги предам.

- Аз нямам злато, аз нямам нищо с което да те подкупя... Аз съм беден, дрипав юноша... Но аз съм готов да сложа главата си.

Дяволът пак се усмихна:

- О, не, аз не искам толкоз много! Дай ми ти само слуха си!

- Слуха си? С удоволствие... Нека никога нищо не чуя, нека...

- Ти пак ще чуваш! - успокои го Дяволът и му стори път. - Мини!

Момъкът се затече, наведнъж прекрачи три стъпала, но косматата ръка на Дявола го дръпна:

- Стига! Спри да чуеш как стенат там доле твоите братя!

Момъкът спря и се вслуша:

- Странно, защо те започнаха изведнъж да пеят весело и тъй безгрижно да се смеят?... - И той пак се затече.

Дяволът пак го спря:

- За да минеш още три стъпала, аз искам очите ти!

Момъкът отчаяно махна ръка.

- Но тогава аз няма да мога да виждам нито своите братя, нито тия, на които отивам да отмъстя!

Дяволът:

- Ти пак ще виждаш... Аз ще ти дам други, много по-хубави очи!

Момъкът мина още три стъпала и се вгледа надоле. Дяволът му напомни:

- Виж голите им кървави меса.

- Боже мой! Та това е тъй странно; кога успяха да се облекат толкоз хубаво! А вместо кървави рани те са обкичени с чудно алени рози!

През всеки три стъпала Дяволът взимаше своя малък откуп. Но момъкът вървеше, той даваше с готовност всичко, стига да стигне там и да отмъсти на тия тлъсти князе и принцове! Ето едно стъпало, само още едно стъпало, и той ще бъде горе! Той ще отмъсти зарад братята си!

- Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци...

- Млади момко, едно стъпало още! Само още едно стъпало, и ти ще отмъстиш. Но аз винаги за това стъпало вземам двоен откуп: дай ми сърцето и паметта си.

Момъкът махна ръка:

- Сърцето ли? Не! Това е много жестоко!

Дяволът се засмя гърлесто, авторитетно:

- Аз не съм толкова жесток. Аз ще ти дам в замяна златно сърце и нова памет! Ако не приемеш, ти никога няма да минеш туй стъпало, никога няма да отмъстиш за братята си - тия, които имат лица като пясък и стенат по-зловещо от декемврийските виелици.

Юношата погледна зелените иронични очи на Дявола:

- Но аз ще бъда най-нещастният. Ти ми взимаш всичко човешко.
    - Напротив - най-щастливият!... Но? Съгласен ли си: само сърцето и паметта си.

Момъкът се замисли, черна сянка легна на лицето му, по сбръчканото чело се отрониха мътни капки пот, той гневно сви юмруци и процеди през зъби:

- Да бъде! Вземи ги!

...И като лятна буря, гневен и сърдит, разветрил черни коси, той мина последното стъпало. Той беше вече най-горе. И изведнъж в лицето му грейна усмивка, очите му заблестяха с тиха радост и юмруците му се отпуснаха. Той погледна пируващите князе, погледна доле, дето ревеше и проклинаше сивата дрипава тълпа. Погледна, но нито един мускул не трепна по лицето му: то бе светло, весело, доволно. Той виждаше доле празнично облечени тълпи, стоновете бяха вече химни.

- Кой си ти? - дрезгаво и лукаво го попита Дяволът.

- Аз съм принц по рождение и боговете ми са братя! О, колко красива е земята и колко са щастливи хората!


Христо Смирненски
Title: Ynt: Притчи и житейски мъдрости!
Post by: muti6 on December 27, 2009, 15:23
Поуката

 Живял някога юноша с лош характер.

Баща му веднъж му дал едно пълно с
пирони чувалче и казал да забива по един пирон във вратата на двора всеки
път, когато изгуби търпение или се скара с някого.

Първия ден той забил 37 пирона във вратата.
През следващите седмици се научил да контролира количеството забити пирони,
намалявайки го до един на ден:
Разбрал, че е по-лесно да контролира себе си, отколкото да забива пирони.
Накрая, дошъл денят, в който юношата не забил нито един пирон в дворната врата.
Тогава той отишъл при баща си и му казал новината.
Тогава бащата му казал, да изважда по един пирон от вратата всеки път когато не
загуби търпение.
Накрая настъпил и денят, когато юношата могъл да каже на баща си, че извадил
всички пирони.

Бащата го завел при вратата:
-"Сине, ти се държа прекрасно, но погледни, колко дупки останаха на вратата!"
Тя никога няма да бъде същата както преди.
Когато се скараш с някого и му кажеш неприятни неща,
оставяш му рани като тези на вратата.
Можеш да намушкаш човек с нож и после да го извадиш,
но раната остава завинаги.
И няма да е от значение колко пъти ще молиш за прошка. Раната си остава.
Раната, направена от думи, причинява такава болка, както и физическата.
Приятелите – това е най-рядко срещаното богатство! Те те карат да се усмихнеш и те
ободряват.


Те са готови винаги да те изслушат ,
Те те подкрепят и ти откриват сърцето си.
Title: Ynt: Притчи и житейски мъдрости!
Post by: Avinka on December 27, 2009, 16:29
МАЙОНЕЗА И КАФЕ
      Когато в твоя живот се натрупат твърде много задължения, когато 24 часа в денонощието не стигат, спомни си за буркана от майонеза и кафето...

      Един професор застанал пред класа си по философия, а пред себе си имал наредени няколко предмета. Когато часът започнал, той безмълвно взел много широк и празен буркан от майонеза и започнал да го пълни с топчета за голф. След това попитал студентите дали бурканът е пълен. Те се съгласили, че е.

     Тогава преподавателят взел кутия, пълна с дребни камъчета и ги изсипал в буркана и леко го разклатил. Камъчетата се търкулнали в празните места между топките за голф. След което отново попитал студентите дали бурканът е пълен. Те потвърдили, че е пълен.

     После професорът се присегнал към кутия с пясък и също я добавил в буркана. Разбира се пясъкът запълнил всичко останало.

     Още веднъж той попитал дали бурканът е пълен. Аудиторията отвърнала с единодушно „да!”.

     След което професорът извадил две чаши кафе изпод масата и изсипал цялото им съдържание в буркана, като запълнил изцяло празното пространство между песъчинките. Студентите се засмели.

      Сега, казал преподавателят, когато смехът утихнал, искам да приемете, че този буркан представлява вашия живот. Топките за голф са важните неща: вашият Създател, семейството, децата ви, здравето ви, приятелите ви и вашите най-любими занимания, които, ако всичко друго изчезне и останат само те, вашият живот ще бъде все така пълноценен.

      Малките камъчета са други неща, които също имат значение, като работата ви, къщата ви, колата ви.

      Пясъкът представлява всички останали дребни нещица.

      Ако сложите първо пясъка в буркана, продължил той, няма да остане място за камъчетата или за топчетата за голф. Същото се случва и в живота. Ако изразходвате цялото си време и енергия за несъществени неща, вие никога няма да имате напредък във важните такива. Обърнете внимание на нещата, които определят щастието ви. Играйте с децата си. Първо се погрижете за топките за голф, за нещата, които наистина си струват. Определете първостепенните си цели. Всичко останало е пясък!

      Един от студентите вдигнал ръка и попитал какво представлява кафето.
Професорът се усмихнал. Радвам се, че попитахте. Кафето служи, за да ви покаже, че без значение колко претрупан може да изглежда живота ви, винаги има място за чаша кафе с приятел!

      Споделете това, с някого, когото обичате!


Title: Ynt: Притчи и житейски мъдрости!
Post by: @xmet on December 27, 2009, 18:11
За здравата и пукнатата делви
Една възрастна жена имала две големи делви, които носела на кобилица на врата си. Едната делва имала пукнатина, а другата била идеална и винаги доставяла цялото количество вода. В края на дългия път от извора до къщата, спуканата делва пристигала наполовина пълна.
Цели две години жената така доставяла вода до вкъщи – по една делва и половина.
Разбира се, здравата делва била горда със своята цялост. Бедната спукана делва била засрамена от своята непълноценност и се чувствала отчаяна, че правела само наполовина от това, което се очаквало от нея.
След тези две години на служба, спуканата делва казала на жената:
- Срамувам се от себе си, защото през пукнатината ми изтича вода по целия път обратно до твоя дом.
Възрастната жена се усмихнала:
- Забелязала ли си, че има цветя от твоята страна на пътеката, но не и от другата страна на кобилицата, където е другата делва? Това е защото, знаейки за тази пукнатина, аз засадих цветни семена от твоята страна на пътеката и всеки ден, когато се връщаме от извора – ти ги поливаш. За тези две години аз берях тези красиви цветя и украсявах масата вкъщи. Без да си това, което си, до сега нямаше да имам тази украса вкъщи.
Всеки от нас си има своята уникална пукнатина …
Но именно недостатъците и пукнатините, които имаме правят живота ни заедно така интересен и възнаграден.
Просто трябва да възприемеш всеки човек такъв какъвто е и да търсиш доброто в него.

Пожелавам на всички мои чудати приятели да помиришат цветятаот
тяхната страна на пътеката. ;) ;) ;)
Title: Ynt: Притчи и житейски мъдрости!
Post by: Gelina on December 28, 2009, 12:04
          Кой каквото прави
         Беинса Дуно

Един син, от българските села, бил принуден да се грижи за своя 90 - годишен баща. Той се отегчил толкова много от него, че решил да го изнесе на края на селото и там да го остави, дано по-скоро умре. Сложил го на гърба си, а в едната ръка носел един голям кош, където щял да сложи баща си. Детето му тръгнало с него, да придружи дядо си до края на селото. Като настанил дядото, детето казало на баща си:

- Татко, не оставяй коша тук, вземи го със себе си.

- Защо?

- И на мене ще ми потрябва някога, да те занеса с коша на края на селото.

Бащата се замислил върху думите на детето си и решил да върне дядото обратно вкъщи, да продължи грижите си за него. Той разбрал, че каквото прави на другите, ще се върне и към него.
http://www.beinsadouno.com/articles.php?&type=2&page=2 (http://www.beinsadouno.com/articles.php?&type=2&page=2)
Title: Ynt: Притчи и житейски мъдрости!
Post by: Rahmie on January 05, 2010, 14:07
Пътят
Джошу се обърнал към учителя Нансен:

- Кой е верният Път?

Нансен отговорил:

- Всекидневният път е верният Път.

Джошу запитал:

- Мога ли да го науча?

Нансен отвърнал:

- Колкото повече учиш, толкова по-далеч си от Пътя.

Джошу полюбопитствал:

- Но ако не го изучавам как ще го узная?

Отговорът на Нансен бил:

- Пътят не е сред видимите неща, нито сред невидимите. Той не спада към познатите неща, нито към непознатите. Не го търси, не го изучавай, не го назовавай. За да се озовеш на него, разтвори себе си широко като небето.
Title: Ynt: Притчи и житейски мъдрости!
Post by: Gelina on January 05, 2010, 19:46
Стъклото – Еврейска Притча


-Ребе, не разбирам, отиваш при бедняка и той е приветлив и ти помага, с каквото може. Отиваш при богатия и той никого не вижда. Нима всичко е заради парите?


-Погледни през прозореца, какво виждаш?

-Жена с дете в количка, отиваща на пазар….

-Добре. А сега погледни в огледалото, какво виждаш там?

-Че какво мога да видя там, само себе си.

-Точно така: прозорецът е от стъкло и огледалото е от стъкло. Трябва само да добавиш малко сребро и вече виждаш само себе си.
Title: Ynt: Притчи и житейски мъдрости!
Post by: @xmet on January 11, 2010, 18:58


Известен лектор започнал семинара си с с 200 човека и 100 доларова банкнота в ръка.
- Кой иска тази банкнота?
Всички вдигнали ръце.
- Ще я дам на един от вас тази вечер, но преди това … Скъсал банкнотата на няколко парчета.
- Кой я иска сега?
Пак всички ръце се вдигнали.
- А ако направя така…
Той я пуснал на земята и започнал да я тъпче и размазва. Тя вече на нищо не приличала. Вдигнал я. Мръсна, изпокъсана.
- А сега? Кой я иска?
Отново всички. Тогава той започнал:

- Няма значение какво ще направя с банкнотата, вие винаги ще я искате, защото не губи стойността си. Така е и с хората. Много пъти сме смазвани, ритани и не се чувстваме важни. Но без значение какво ни се случва, ние не губим стойността си. Мръсни или чисти, смачкани или цели, дебели или слаби, високи или ниски, нищо няма значение. Нищо от това не променя нашата значимост. Цената на живота ни не е в това как изглеждаме пред другите, а в това какво правим и какво знаем.




Title: Ynt: Притчи и житейски мъдрости!
Post by: Rahmie on January 22, 2010, 10:11
Desiderata (Желания)

Мини спокойно през шума и забързаните тълпи и си спомни какъв покой носи тишината.

Поддържай добри отношения с хората, но без да прекланяш глава. Изказвай мнението си тихо и ясно; и слушай другите, дори глупавите и невежите – те също имат какво да кажат.

Избягвай шумните и груби хора – те са досада за духа. Ако се сравняваш с другите, може да станеш суетен или безмилостен; защото винаги ще има по-големи и по-малки личности от теб. Радвай се на постиженията и на плановете си.

Интересувай се от занятието си, колкото и скромно да е – това е едно истинско богатство, като се имат предвид превратностите на съдбата. Бъди предпазлив в работата си, защото светът е пълен с измамници. Но нека това не затваря очите ти за добродетелта, много са хората, които се борят в името на по-висши идеали и затова в живота си непрекъснато срещаме герои.

Бъди себе си и преди всичко не се преструвай, че обичаш някого. Не бъди циничен спрямо любовта, защото при всичката скука и разочарования тя е вечна като тревата.

Приемай с благодарност мъдростта на годините, изящно изоставяйки нещата на младостта. Подхранвай силата на духа си, за да те пази при нещастие. Но не унивай от въображаеми трудности. Много от страховете ни се раждат от умора и самота. Спазвай благоразумна дисциплина и бъди снизходителен към себе си.

Ти си дете на Вселената, както дърветата и звездите и имаш право да бъдеш тук. И независимо дали го разбираш, знай, че Вселената следва своя правилен път.

Ето защо бъди в хармония с Аллах (http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BB%D0%BB%D0%B0%D1%85)/Бог, независимо как изглежда той в представите ти.

Въпреки всички усилия и стремежи, родени в шумния водовъртеж на живота, бъди в мир с душата си.

С цялата си суета, с всичките си трудности и разбити мечти, светът е все пак чудесен.

Бъди радостен.

Опитай се да бъдеш щастлив.

 
Макс Ерман (Max Ehrmann)
Title: Ynt: Притчи и житейски мъдрости!
Post by: Gelina on January 22, 2010, 11:16
Веднъж магарето на един селянин паднало в кладенеца. Докато стопанинът му мислел как да постъпи, животното часове наред издавало жалостиви звуци. Най-накрая селянинът взел решение. Помислил си, че магарето е вече много старо, а кладенецът все едно трябвало да бъде затрупан. Просто не си струвало да се хвърлят усилия, за да измъкне старото магаре. Той извикал съседите си да му помогнат да затрупа кладенеца. Всички дружно грабнали лопати и се заели да хвърлят пръст в кладенеца.

Магарето веднага разбрало накъде вървят нещата и започнало да реве оглушително. После за всеобщо учудване притихнало. След като хвърлили няколко лопати пръст, селянинът решил да погледне и да провери какво е положението там, вътре. Бил изумен от това, което видял. С всяка лопата пръст, падаща върху гърба му, магаренцето правело нещо невероятно. То изтръсквало пръстта от гърба си и стъпвало върху хвърлената пръст.

Докато съседите на селянина продължавали да хвърлят земя в кладенеца, всеки път животното се отърсвало и стъпвало върху насипаната пръст. Много скоро всички се изненадали, защото видели как магаренцето се показало над кладенеца, прескочило горния му край и с всички сили се понесло напред!
Title: Ynt: Притчи и житейски мъдрости!
Post by: Avinka on January 22, 2010, 16:41
Полунощ е, часът е някъде към два-три.
Наоколо е пусто, тихо, всичко живо спи.
Както винаги само в кръчмата се вдига врява.
Кръчмарят гони редовния клиент и го предупреждава:
“Сметката ти се напълни, няма вече вересия.
Ако продължаваш тъй, тежка ще е твоята орисия!
От месец за всяка бутилка, която си изпил
И лев не си дал, нищичко не си платил!
Разкарай се веднага, махай се, пиян боклук.
Повече без пари, да не съм те мярнал тук!”
Човекът тръгна , люлеейки се ту на ляво, ту на дясно.
Сам самичък бе на пътя, но му беше тясно.
И въпреки, че виждаше двойно, и му светеше луната,
Преплете си краката и се просна на земята.
Паднал там в мрака, лежеше мъртво пиян.
Дрехите му мръсни, в кърви целият бе облян.
Въобще не беше ясно дали е мъртъв или жив.
Но след време се събуди от езана красноречив.
Изправяйки се в калта намери листче,
На което бе написано следното стихче:
“О братко, поне за малко се поспри.
За живота след смъртта помисли!
Опомни се и сатаната остави.
На Всевишния се покори и правдив бъди!
Защото света е в последния си период.
Скоро ще се свърши краткия живот!
И ще кажеш: “Ах! Защо ли бях деспот,
Защо избрах шейтана пред Великия Господ?!”
Затова преди да стане прекалено късно, 
Бързай да поправиш всяко дело мръсно!’’
Прочитайки това - изтрезня и като че ли не бе пиян.
Замисли се защо в дома му никой не е засмян!!!
После си спомни как на излизане бе пребил жената,
В ушите му кънтеше все още плачът на децата.
Колко пъти бе разплаквал невинните им бляскави очи.
Колко мъка, колко болка и непресъхващи сълзи!...
Като ужилен скочи, на краката се изправи
И със бързи крачки към дома си се отправи.
Стигайки пред прага първо почука на вратата.
Жена му едва го позна, защото обикновено той не влизаше така.
Още повече се учуди, когато към нея се приближи,
На колене падна и промълви: “О, скъпа, прости!’’
Жената от радост грейна и на ум си каза:
“О, Всевишни! Благодаря, че чу моята молба!’’
Колко хубаво нали, няма плач, няма вик!
Прекрасно е когато опомни се един алкохолик!

Title: Ynt: Притчи и житейски мъдрости!
Post by: Gelina on January 22, 2010, 18:52
Авинка,тоя ще да е бил голямо пиянде! :D Сега малко по сериозно ! :) Доста поучително е за днешната младеж!
Title: Ynt: Притчи и житейски мъдрости!
Post by: Rahmie on February 12, 2010, 11:15
Притча за човека с велико сърце

Веднъж, преди време, един Учител говорил пред събралото се множество от хора, а посланието му било толкова забележително, че всички се почувствали докоснати от думите му, изпълнени с любов. В тълпата имало един човек, който попил всяка дума от казаното от Учителя. Този човек бил много скромен и имал велико сърце. Думите на Учителя го докоснали до такава степен, че той поискал да го покани у дома си. Когато Учителят спрял да говори, мъжът си проправил път в тълпата, погледнал го в очите и му казал: “Зная, че сте зает и че всеки се нуждае от Вашето внимание. Зная, че разполагате със съвсем оскъдно време дори да ме изслушате, но сърцето ми е толкова отворено и така преизпълнено с любов, че ми се иска да Ви поканя у дома. Искам да приготвя най-доброто ядене за Вас. Не очаквам да приемете, но просто исках да знаете.”

Учителят погледнал в очите на мъжа и с най-прекрасната усмивка казал: “Приготви всичко. Ще дойда”, след което си отишъл.

При тези думи сърцето на мъжа се изпълнило със сила. Той очаквал с нетърпение да посрещне Учителя и да изрази своята любов към него. Това щяло да бъде най-важният ден в неговия живот – Учителят щял да бъде с него. Купил от най-добрата храна и най-доброто вино и намерил най-красивите дрехи, които да предложи на Учителя като подарък. Отишъл си вкъщи да приготви всичко за Учителя. Почистил цялата къща, приготвил прекрасни ястия и наредил изящно масата. Сърцето му сияело от радост, защото Учителят скоро щял да дойде.
Човекът чакал неспокойно, когато някой почукал на вратата. Той отворил нетърпеливо, но вместо Учителя, видял една възрастна жена, която го погледнала в очите и казала: “Ужасно съм гладна. Можеш ли да ми дадеш парче хляб?”

Човекът малко се разочаровал, защото това не бил Учителят. Погледнал жената и казал: “Заповядай у дома.” Сложил я да седне на мястото, което бил определил за Учителя и й дал от храната, която бил приготвил за него. Човекът обаче бил неспокоен и едва чакал старата жена да приключи и да си тръгне. Жената, трогната от щедростта на човека, му благодарила и си тръгнала.

Мъжът отново подредил масата за Учителя и едва приключил, на вратата отново се почукало. Този път бил друг странник, който пътувал през пустинята. Той го погледнал в лицето и казал: “Жаден съм. Ще ми дадеш ли нещо да пийна?” Мъжът отново бил малко разочарован, тъй като отново не бил Учителят. Поканил странника у дома си и го сложил да седне на мястото, приготвено за Учителя. Дал му да пие от виното, предназначено за него. Когато непознатият си тръгнал, човекът отново приготвил всичко за Учителя.

Някой отново почукал. Когато мъжът отворил вратата, там стояло малко момче. То го погледнало и казало: “Замръзвам. Можеш ли да ми дадеш одеало да завия тялото си?”

Мъжът отново се разочаровал леко, но погледнал в очите на детето и усетил любовта в сърцето си. Бързо събрал дрехите, които възнамерявал да даде на Учителя и покрил детето с тях. То му благодарило и си тръгнало.

Мъжът отново приготвил всичко за Учителя и зачакал, докато не станало късно. Когато разбрал, че той няма да дойде, се разочаровал, но веднага му простил. Казал си: “Аз си знаех, че не мога да очаквам Учителя да дойде в този скромен дом. Въпреки, че обеща да дойде, може би нещо много по-важно го е завело някъде другаде. Учителят не дойде, но поне ми каза, че ще дойде и това е достатъчно за моето сърце, за да бъде то щастливо.”

Бавно прибрал храната и виното и си легнал. През нощта сънувал, че Учителят е дошъл в неговия дом. Мъжът се зарадвал, че го вижда, но не знаел, че сънува. “Учителю, ти дойде. Ти удържа на думата си!”

Учителят отговорил: “Да, аз съм тук, но бях тук и преди това. Бях гладен и ти ме нахрани, бях жаден и ти ми даде да пия вино, беше ми студено и ти ме облече. Каквото правиш за другите, ти го правиш за мен.”

Когато се събудил, сърцето му било изпълнено с щастие, защото той разбрал урока на Учителя. Той толкова много го обичал, че му изпратил трима души, за да му даде най-великия урок: Учителят живее във всеки. Когато даваш храна на някой, който е гладен; когато даваш вода на някой, който е жаден; когато обличаш някой, на който му е студено - ти даваш своята любов на Учителя.
Title: Ynt: Притчи и житейски мъдрости!
Post by: Rahmie on February 13, 2010, 21:01
Помислете за момент. Вие в кой списък сте?

Известен лектор започнал семинара си в зала с 200 човека и 100-доларова банкнота в ръка.

- Кой иска тази банкнота?

Всички вдигнали ръце.

- Ще я дам на един от вас тази вечер, но преди това … Скъсал банкнотата на няколко парчета.

- Кой я иска сега?

Пак всички ръце се вдигнали.

- А ако направя така…

Той я пуснал на земята и започнал да я тъпче и размазва. Тя вече на нищо не приличала. Вдигнал я. Мръсна, изпокъсана.

- А сега? Кой я иска?

Отново всички. Тогава той започнал:

- Няма значение какво ще направя с банкнотата, вие винаги ще я искате, защото не губи стойността си. Така е и с хората. Много пъти сме смазвани, ритани и не се чувстваме важни. Но без значение какво ни се случва, ние не губим стойността си. Мръсни или чисти, смачкани или цели, дебели или слаби, високи или ниски, нищо няма значение. Нищо от това не променя нашата значимост. Цената на живота ни не е в това как изглеждаме пред другите, а в това какво правим и какво знаем.

Сега помислете добре и потърсете в паметта си:

- 5-те най-богати човека в света

- 5-те последни Мис Свят

- 10 лауреата на Нобелова награда

- 5-те последни носители на Оскар.

Как върви? Трудно, нали? Не се притеснявайте. Никой от нас не си спомня вчерашните най-добри. Аплаузите отлитат, трофеите потъват в прах, победителите се забравят!
Сега си спомнете:

- трима учители, помогнали ви във вашето истинско израстване

- трима приятели, помогнали ви в труден момент

- някой, накарал ви да се чувствате специален

- 5 човека, съпътствали ви през живота

Как върви? Много по-добре, нали?


Хората, които оставят следа в живота ни, не са най-известните, нито най-богатите, нито най-надарените. Те са онези, които се тревожат за нас, грижат се за нас, които са с нас винаги.

Помислете за момент. Вие в кой списък сте?
 
 
 
Title: Ynt: Притчи и житейски мъдрости!
Post by: PETER on February 13, 2010, 21:52
Аз съм от оня списъка дето ВИНАГИ ПРОВЕРЯВА дали повредената банкнота има някаква стойност.
Винаги проверява, защото се СЪМНЯВА. :)

Quote
Всички банки ще приемат и сменят надраскани, скъсани или захабени български банкноти и монети от днес. Това предвижда Наредба 18 за контрол върху качеството на банкнотите и монетите в наличнопаричното обращение.
...
 Банките ще изплащат пълната номинална стойност само на банкнота, от която е запазена най-малко три четвърти (75%) от площта или сглобените части възстановяват такава част от нея. Ако е повредена до 50% от площта, банкнотата ще се заменя по половината от номиналната й стойност.
http://www.novinar.net/news/ot-dnes-bankite-zameniat-povredeni-banknoti_MTg4MTs4.html (http://www.novinar.net/news/ot-dnes-bankite-zameniat-povredeni-banknoti_MTg4MTs4.html)

Така че, както се вижда, ИМА ЗНАЧЕНИЕ какво се прави, защото има случаи в които стойност се губи.
Та така и при хората.
:)
Title: Ynt: Притчи и житейски мъдрости!
Post by: Rahmie on February 18, 2010, 13:22
Придържай се към  (http://misli.hit.bg/holdon.html)


Придържай се към ...

Придържай се към важните неща в живота си.

Придържай се към Вярата - само тя ни позволява да вярваме, че няма невъзможни неща. Само тя дава сила на душата.

Придържай се към Надеждата. Тя прогонва съмненията и ни позволява да бъдем позитивни и жизнерадостни.

Придържай се към Доверието – то е в основата на всички взаимоотношения, които са ценни и съдържателни.

Придържай се към Любовта – тя е най-прекрасният подарък.... придава смисъл на живота.

Придържай се към Семейството – то е твоят корен и началото, откъдето си израснала, то е лозата, която е израснала с времето, за да те храни, да те подкрепя по пътя ти и винаги да остане с теб.

Придържай се към Приятелите – те са най-важните хора в живота ти и те правят света по-добро място.

Към Себе си...

Придържай се към това, което си и към всичко, което си научила, защото това са нещата, които те правят уникална. Не забравяй, че това което чувстваш и това, в което вярваш е правилно и важно.

Сърцето ти може да говори много по-силно, отколкото разума ти.... слушай го.

Придържай се към Мечтите си – бори се за тях усърдно и честно. Никога не поемай лесния път и не се поддавай на лъжата.

Другите

По пътя си не забравяй за другите и намери време за техните нужди.

Наслаждавай се на красотата около теб.

И намери куража да погледнеш нещата по по-различен начин.

Прави света си по-добър всеки ден!

И не изпускай важните за теб неща, защото те придават смисъл на живота ти!

Придържай се към тези неща!


Мартин Стоянов

Title: Ynt: Притчи и житейски мъдрости!
Post by: PETER on February 19, 2010, 07:35
Придържай се към съмнението - само то ни позволява да различаваме истината от лъжата.

Надеждата не прогонва съмнението а се поражда от него. Защото надеждата е в усъмнената истина.

Доверявай се, но проверявай. Не бъди доверчив глупак.

Не слушай сърцето си - то жадува за кръвта ти. :) Слушай разума си.

Няма нищо лошо в лесния път - не не необходимо всичко да става със зор.

Не се води по лъжливи думи написани на фона на красиви картинки и успокояваща музика ... :)


(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Favangardisco.files.wordpress.com%2F2008%2F03%2Fzeitgeistedvd1.jpg&hash=cbc07202138bebc7c9afaaed397a88a9)






Title: Ynt: Притчи и житейски мъдрости!
Post by: Rahmie on February 22, 2010, 21:52
И все пак, животът е прекрасен...  (http://bg.netlog.com/iriblagoeva/blog/blogid=28058)

Човешкия живот е един миг от вечността изпълнен с премеждия и очакване на доброто. Животът ни подлага на какви ли не изпитания, поднася ни изненади, когато най-малко ги очакваме, за да изпита силата и вярата ни в него, а и нали болката и страданието ни правят по-силни и ни карат да се борим с всички сили, за да успеем, защото въпреки всичко живота продължава.

Много хора смятат, че са родени само, за да страдат, но забравят, че в живота има много неща, които могат да ти доставят радост, не само парите и колите могат да те направят щастлив-не всичко в живота е пари има много по-ценни неща. Понякога духовното е много по значимо от материалното. Да не забравяме, че след всяко зло идва нещо добро, което ни стимулира и ни връща вярата в доброто. Животът ни предизвиква на двубой и най-голямата грешка, която можем да извършим е да се откажем без дори да сме опитали да се сражаваме срещу трудностите.

След всяко зло идва нещо добро - трябва да живеем за това добро и в най-тежките моменти да си повтаряме "и се пак, живота е прекрасен" и да не забравяме, че щастието е в малките неща. Не се изисква да имаш много за да бъдеш щастлив, напротив трябва ти съвсем малко стига само да успееш да го оцениш.
 
Title: Ynt: Притчи и житейски мъдрости!
Post by: EvroPOMAK on February 25, 2010, 09:56
КЪДЕ СЕ КРИЕ ДУШАТА ?!?
Душата в действителност е доста малка. Примерно с размера на пета. Особено ако се свие на кълбенце и се направи, че я няма там. А се крие в петата, защото петата е кост. Какво може да се случи с такава здрава и твърда кост? Та душата се крие там, като в окоп. През останалото време броди из организма и се занимава с какво ли не. Обикновено се изкачва на самия връх, в главата. Седи там и гледа през прозорчето. Именно затова казват, че очите са огледало на душата. Като лъжат, разбира се. Какво огледало, като са прозорец? И в него свети душата. Малка, усмихната и доволна. Е, не винаги е такава. Понякога и дотежава, застава в средата на организма, възвишено-трагична такава, и плете стихове. Добри или лоши - вече на кой както му провърви. Случва се отвътре да има хлад и едно такова странно чувство. Глупавите хора мислят, че това е глад и се нахвърлят да ядат. Всичко пада на главата на възвишената душа и тя, засипана със сдъвкани макарони и залята с изпит чай, много се обижда. Но по-често душата има добро настроение. Ако на нея и е добре, ако се е нагледала през прозореца и е доволна от себе си и от живота, застава точно посредата и започва да пее Песен.
Спрете за секунда и се вслушайте! Чувате ли тънко, радостно гласче? Това е тя!

(От Притчите)  ;)
Title: Ynt: Притчи и житейски мъдрости!
Post by: Avinka on March 06, 2010, 14:59
По време на всеизвестния голям пожар в Юскюдар – Турция, дъщерята на един Паша, уплашена и разтревожена от нощния пожар се отдалечила от своя дом. Той бил обхванал цялото село и много къщи изгаряли и се превръщали в пепел.

Изплашеното момиче се изгубило и започнало да се чуди  какво ли ще прави само в тази тъмнина! А тогава все още нямало електричество както сега и навсякъде царял мрак. Изведнъж момичето видяло светлина от свещ в едно от училищата до Джамията, то погледнало през прозореца и видяло един ученик да чете книга. Момичето нямало другаде къде да отиде и почукало на вратата. Ученикът отворил вратата и попитал:

- Какво се е случило! Какво желаеш?

- Изплаших се от пожара и се изгубих! Цялото ни село изгоря, а сега е тъмно и не мога да намеря своята къща. Ако ми позволиш ще остана тук до сутринта, докато съмне! – казало момичето.

- Естествено, че ще ти позволя! Заповядай, там има легло, на което можеш да си отпочинеш и да се наспиш. Виждам, че си доста изплашена!...

Момичето се излегнало и веднага заспало. Ученикът пък продължил да работи върху своите уроци…

По едно време прокълнатият Сатана започнал да досажда на ученика:

- Хайде, какво чакаш?! От двадесет години за първи път имаш такава възможност. Виж колко е красиво това момиче!... – нашепвал му той.

Ученикът малко се замислил, после сложил пръст върху пламъка от свещ и пръста му изгорял. Тогава ученикът рекъл:

- О, моя душа! Ти не можеш да издържиш дори на пламъка от тази малка свещ, а утре как ще издържиш когато бъдеш изложен на огъня на Ада?

Това продължило чак до сутринта. Цяла вечер той се борил със своята душа и нашепванията на Сатаната.

На сутринта момичето се събудило и след като благодарило за гостоприемството, се прибрало в къщи. Разтревожените родители със сълзи на очи запитали:

- Как си мила?  Къде  беше до сега! Да  не ти се е случило нещо?

- Нищо ми няма, добре съм! – рекла тя и разказала за случилото се.

Бащата на момичето, който както вече споменахме бил Паша, отишъл при ученика, за да му благодари и да му даде малко пари. Но ученикът не приел парите с думите:

- Господине, аз не съм извършил нищо голямо. Всъщност, леглото ми беше свободно, защото аз си учех уроците и ги научих, а вашата дъщеря само пренощува тук!...

Но Пашата не искал да остави без отплата това добро дело и запитал:

- О, ученико! Кажи ми, защо са увити всичките ти пръсти на ръцете? Защо и как си бил подложен на тази болка!

Ученикът рекъл:

- Господине, аз не съм направил нищо за вас, всичко което съм направил е било за мен! Преди 20 години, аз дойдох тук от моето село с цел да изучавам Ислямската религия. Толкова години аз съм далеч от своите родители и вече изгарям от желание да ги видя. Тази година ще се дипломирам и ще се завърна при своите родители. 20 години се възпитавам своята душа и смятах, че вече съм успял, но днес разбрах, че все още не съм. Затова я подложих на пламък от свещ, за да види дали ще може да издържи на огъня… Превръзките по ръцете ми са от това!

Пашата целунал ръцете на ученика и казал:

- Синко! Ако ми позволиш, искам да извърша малка добрина към теб. Ела да живееш в моя дворец, ако желаеш бъди мой син или пък приеми за съпруга моята дъщеря!...



Title: Ynt: Притчи и житейски мъдрости!
Post by: Rahmie on March 07, 2010, 15:09
Обикновен път

Хората са упорити, алогични и егоцентрични.
Обичай ги ВЪПРЕКИ ТОВА!
Правиш ли добро, ще те обвинят в егоизъм и задни мисли.
Прави добро ВЪПРЕКИ ТОВА!
Успееш ли да се сдобиеш с фалшиви приятели и истински врагове.
Стреми се към успеха ВЪПРЕКИ ТОВА!
Доброто, което правиш, ще бъде забравено утре.
Прави добро ВЪПРЕКИ ТОВА!
Най – големите хора с най – велики идеи могат да бъдат убити от най – дребните хора с най – дребните съзнания.
Не ограничавайте мислите си ВЪПРЕКИ ТОВА!
Хората са благосклонни към губещите, но следват само победителите.
Борете се за победените ВЪПРЕКИ ТОВА!
Каквото си градил с години, може да се срине за една нощ.
Не спирай да градиш ВЪПРЕКИ ТОВА!
Дай на света най – доброто от себе си и той ще те отритне.
Дай му го ВЪПРЕКИ ТОВА!
Title: Re: Притчи и житейски мъдрости!
Post by: Gelina on April 22, 2010, 15:59
КОСТЕНУРКА И СКОРПИОН

Веднъж костенурката отстъпила на молбите на скорпиона да го качи на гърба си и го пренесе до другия бряг на реката. Скорпионът седял мирно през повечето път, но току пред другия бряг не се удържал и ужилил костенурката. Костенурката се възмутила:
-Моята природа е такава, че аз се стремя да помогна на всеки. Затова помогнах и на теб. Как можа да ме ужилиш?!?
-Приятелко-отвърнал скорпионът-твоята природа е да помагаш, а моята-да жиля. И сега какво, ти се опитваш да превърнеш твоята природа в добродетел, а моята наричаш подлост?
 
*******************************************************************
НЯМА БОГ

"Вървял Учителят на Бялата ложа със своите ученици. По пътя срещнал Учителя на Черното братство с неговите ученици! Учителят на Черната ложа поздравил:

- Няма Бог!

Учителят на Бялата ложа отговорил:

- Няма Бог! - и след това всеки продължил по пътя си.

Учудени учениците на Бялата ложа попитали Учителя си защо така е отговорил, това противоречало на тяхната вяра. А той им отговорил:

- Бог е в хармонията! В споровете и караниците Любовта я няма."
***************************************************************
ПОВЯРВАЙ

Веднъж Един атеист се разхождал около пропаст, подхлъзнал се и полетял надолу. Падайки му се удало да се хване за малко клонче. Висейки на него, полюшвайки се на хладния вятър той осъзнал цялата безизходност на положението си.
“Е, - помислил си той, - единствено бог може да ме спаси сега. Аз никога не съм вярвал в него, но може би съм бъркал. Какво има да губя?” Затова той извикал:
-Боже! Ако съществуваш, спаси ме и аз ще повярвам в теб!
Отговор не дошъл и той извикал отново:
- Моля те, боже! Аз никога не съм вярвал в теб, но ако ти ме спасиш, отсега нататък ще вярвам в теб.
- Изведнъж от небесата се разнесъл гръмовен глас:
- -О не, няма. Аз познавам такива като теб!
- Човекът толкова се удивил, че едва не изпуснал клона.
- -Моля те, боже! Ти грешиш! Аз наистина мисля така! Ще повярвам!
-О не, нама! Вие винаги така говорите.
Човекът умолявал и убеждавал бог и накрая той му казал:
-Е добре. Ще те спася. Пусни клона.
-Да пусна клона?! –възкликнал човекът. – Ти да не ме мислиш за луд?
 :)
 



 
Title: Re: Притчи и житейски мъдрости!
Post by: Rahmie on May 02, 2010, 10:33
ВРЕМЕ - Изтича песента като вода! ...
 
ВРЕМЕ - Изтича песента като вода! ... (http://www.youtube.com/watch?v=DNI6e-BYsZA&feature=related#)
Title: Re: Притчи и житейски мъдрости!
Post by: EvroPOMAK on May 13, 2010, 21:26
От Притчите:
 
Веднъж упрекнали Платон за това, че е беден. Той отговорил:
-Нужно ли е да се стремя да придобия това, което алчността и скъперничеството щателно охраняват, а щедростта и разточителството в края на краищата унищожават?
   ;)
Title: Re: Притчи и житейски мъдрости!
Post by: Rahmie on July 11, 2010, 16:02
Няколко мъдрости

"Да си приятел, не означава да познаваш някого,а да си част от него."

"Не очаквай от другите повече, от колкото сам даваш."

"Има моменти,когато вярваш,че всичко е свършило.Но точно тогава започва началото."

"Живее се,когато има защо,когато има за какво и когато има за кого."

"Щастието е направено,за да бъде споделено."

"Истинската стойност на един човек не се измерва в това, какво прави за себе си,а какво прави за някой друг."
 
Title: Re: Притчи и житейски мъдрости!
Post by: Rahmie on July 11, 2010, 16:15
ПЕСЕН ЗА ДОБРОТО  

ПЕСЕН ЗА ДОБРОТО (http://www.youtube.com/watch?v=SmvdZ_TIBbY&feature=related#)
Title: Re: Притчи и житейски мъдрости!
Post by: Rahmie on August 05, 2010, 16:25
Рибата, която ми спаси живота
 
Настрадин Ходжа преминавал веднъж покрай една пещера, когато видял вътре един йога, изпаднал в дълбока медитация и го попитал какво търси в живота. Йогата отговорил:
- Изучавам животните и съм научил много уроци от тях, които могат да променят живота на човека.
- Веднъж една риба пък спаси моя живот – отговорил Настрадин. – Ако ме научиш на всичко, което знаеш, ще ти разкажа как се случи това.
Йогата бил поразен – само свят човек би могъл да бъде спасен от риба. И решил да научи Настрадин на всичко, което знаел.
Когато свършил, казал на Настрадин:
- Сега, след като те научих на всичко, за мене би било чест да науча как една риба ти е спасила живота.
- Много просто – отговорил Настрадин. – Умирах от глад, когато я хванах и благодарение на тази риба имах достатъчно храназа три дни.  :)
Title: Re: Притчи и житейски мъдрости!
Post by: Rahmie on August 05, 2010, 16:28
Легенда за приятелството

В една арабска легенда се разказва за двама приятели, които вървели през пустинята. По пътя избухнал спор и единия зашлевил шамар на другия. Пострадалият, без дума да обели, седнал и написал ма пясъка:
„Днес моят най-добър приятел ме удари!“


Продължили напред и стигнали до един оазис, където влезли да се изкъпят. Оскърбеният приятел внезапно започнал да се дави, но навреме бил спасен от другаря си. Когато се посъвзел, грабнал камата си и написал на един камък:
„Днес моят най-добър приятел ми спаси живота!“

Заинтригуван, приятелят му го попитал:
„Защо, след като те нагрубих, писа на пясъка, а сега пишеш върху камък?“

Засмян, другарят му отвърнал:
„Когато някой добър приятел ни засегне, трябва да напишем това на пясъка, където вятърът на забравата и прошката ще го заличат. Но от друга страна, когато ни се случи нещо голямо и прекрасно, трябва да го гравираме на камъка на СЪРЦЕТО, където никoй вятър не може да го заличи…“
Title: Re: Притчи и житейски мъдрости!
Post by: Rahmie on August 05, 2010, 16:38
Три неща обременяват душата ти: негативната нагласа, склонността да съдиш другите и дисхармонията.Уейн Дайър

Шестте грешки на човека:
1. Заблудата, че личният напредък се постига чрез потъпкване на другите.
2. Склонността да се тревожим за неща, които не могат да бъдат променени или поправени.
3. Твърдението, че нещо е невъзможно, защото ние не сме способни да го направим.
4. Отказът да оставим настрана дребнавите си предпочитания.
5. Пренебрежението към развитието и усъвършенстването на духа и липсата на навика да четем и да учим.
6. Опитите да натрапваме на другите своите убеждения и своя начин на живот.
Марк Тулий
 
Title: Re: Притчи и житейски мъдрости!
Post by: Rahmie on August 05, 2010, 16:49
Какво всъщност радва децата ни?
Съвременна притча


Един мъж се прибрал от работа, както винаги уморен и изнервен, и видял, че до вратата го чака петгодишният му син.
-Тате, може ли да те попитам нещо? – казало детето.
-Разбира се, какво се е случило?
-Тате, ти колко пари получаваш?
-Това не е твоя работа – възмутил се изтощеният баща, но все пак попитал: - Защо се интересуваш?
-Просто искам да знам. Моля те, кажи ми колко ти плащат за един час?
-Ами, около 500. Защо?
-Тате – синът изведнъж го погледнал с много сериозни очи, - ще ми дадеш ли назаем 300?
 -Питаш ме само защото искаш да ти дам пари за поредната глупава играчка? – викнал бащата. – Прибирай се в стаята си и лягай да спиш! Как може да мислиш само за себе си! Аз работя по цял ден, едва стоя на краката си от умора, а ти ме занимаваш с глупости!
Детето тихо се прибрало в стаята си и затворило вратата. Бащата продължавал да стои в коридора, все още ядосан от молбата му. ,,Как смее да ме пита за заплатата ми само за да иска пари!” След някое време мъжът се успокоил и започнал да разсъждава трезво: ,,Може би действително трябва да си купи нещо важно. Дявол да ме вземе, досега никога не ми е искал пари!”
Когато влязъл в детската стая, синът му вече бил в леглото.
-Спиш ли, сине?
-Не, татко. Просто лежа – отговорило момченцето.
-Извинявай, държах се много лошо! Имах тежък ден и затова избухнах. Прости ми, ето парите, които ми поиска.
Момченцето седнало в леглото и радостно възкликнало:
-О, благодаря ти, тате!
След това бръкнало под възглавницата си и извадило още няколко измачкани банкноти. Като видял това, бащата отново започнал да се ядосва. А детето събрало всичките си пари, внимателно ги преброило още веднъж и едва тогава погледнало към баща си.
-Защо ми искаше тези пари, след като имаш? – възнегодувал той.
-Защото не бяха достатъчно, но сега вече ще ми стигнат – отговорило детето. – Тате, тук са точно 500. Може ли да си купя един час от твоето време? Моля те, върни се утре по-рано, искам да бъдем заедно.
 
 
 
 
 
Title: Re: Притчи и житейски мъдрости!
Post by: Rahmie on August 16, 2010, 14:03
"Събрал Аллах всички хора и започнал да ги наказва за нарушение Законите на Вселената. Най-голямото наказание се паднало на лекаря. Той се възмутил:

- Защо? Аз съм лекар и цял живот съм се старал да избавя хората от техните страдания!

А Аллах му отговорил:

- Защото аз изпращам болестите на хората за техните прегрешения, за да ги поуча, а ти им пречиш да осъзнаят това."
Title: Re: Притчи и житейски мъдрости!
Post by: Rahmie on September 14, 2010, 16:04
Днес е прекрасен ден...

Едно сляпо момче седеше на стъпалата пред една сграда с шапка пред себе си. То държеше табела с надпис: “ Моля помогнете! Аз съм сляп.”
В шапката имаше само няколко монети.
По улицата вървеше един човек. Той извади няколко монети от джоба си и ги пусна в шапката. След това мъжът взе табелата, завъртя я и написа няколко думи и се отдалечи. Много скоро шапката започна да се пълни с монети. Повече хора започнаха да оставят пари на сляпото момче.
Същият следобед мъжът, който беше сменил табелата се върна, за да види как вървят нещата. Момчето го разпозна по стъпките и го попита:
-Нали вие сте човека, който тази сутрин смени моята табела? Какво написахте?
Мъжът отговорил:
-Аз просто написах истината. Написах това, което и ти беше написал, но по друг начин.
Това, което мъжът беше написал на табелата гласеше:
“ДНЕС Е ПРЕКРАСЕН ДЕН, НО АЗ НЕ МОГА ДА ГО ВИДЯ.”
Мислите ли, че първата и втората табела казват едно и също нещо? Естествено и двете табели казват на хората, че момчето е сляпо. Но първата просто те кара да помогнеш, като оставиш пари в шапката. А втората казва на хората, че те могат да се насладят на прекрасния ден, но момчето няма да може, защото е сляпо.
Понякога е нужно съвсем малко, за да се замислим и оценим даровете, които имаме, но които често приемаме за даденост. Научи се да благодариш за даровете в живота си! Спомняй си за тези, които имат по-малко и помагай с каквото можеш...
Title: Re: Притчи и житейски мъдрости!
Post by: Kaplan on September 14, 2010, 20:16
Много хубав разказ!!!  Благодаря Рахмие!
Нека го прочетат всички и да се замислят за себе си... За жалост в днешно време всеки човек може да се огледа в този разказ! Той е като, огледало на нас ''съвременниците''. Нека живеем и благодарим на нашият Създател за това което ни е дал, да му благоадрим, докато не е станало късно. Защото всички оценяваме нещо, когато го изгубим...
Title: Re: Притчи и житейски мъдрости!
Post by: ЖАРКО ЖЕГЛЕВ on September 15, 2010, 12:10
Не е лесно да бъдеш свещ..... За да светиш първо триябва да гориш. ( Мевляна)

Отдели време за приятелите си, в противен случай времето ще те отдели от приятялите.

Ако човек иска да знае кой е нека, нека огледа хората който обича!

Мъжът показва стойноста си с жената коиято избира.

Ако искаш ниякои да не те забрави, вземи от него заем....


В живота си вярвам на две неща:
Първо:  На това което виждам срещу огледалото си.
Другото:  На това което не виждам когато се обърна(моля)  нагоре(нa всевишния).

Хубав човек не е този който казва хубави слова, а този който казва това което прави или е способен да го направи.!
Title: Re: Притчи и житейски мъдрости!
Post by: Gelina on September 20, 2010, 10:18
Вървял човек и намерил щастие.
-Ти чие си? - попитал.
-Загубено съм - тъжно отвърнало щастието.
-Щом си загубено и не знаеш чие, бъди мое!
Казал и го направил. Метнал щастието на рамо и продължил нататък. Но не усетил никакво въодушевление, все едно щастие няма.
-Защо така? - попитал човекът щастието.
-Защото ако щастието на друг намалява, твоето не става повече.
Title: Re: Притчи и житейски мъдрости!
Post by: Rahmie on September 28, 2010, 22:21
Желание: "Животът не изисква от нас да сме най-добрите, а само да даваме най-доброто от себе си."
Хорас Джаксън Браун.

"Искам" е основа на избор, който води до действие. "Би трябвало" е основа за решение, което води до жертва.

Причинност: "На всяко действие съответства равно противодействие." Сър Исак Нютон;

Търпение: "Бъди търпелив. Когато времето дойде, ще знаеш, че трябва да се пробудиш и да поемеш напред."
Рам Дас.

Отстъпчивост: "Отстъпчивостта не отслабва силата, а я увеличава." Мариан Уилямсън.

Единственото, което трябва да направиш, е да отстъпиш пред реалната действителност, вместо да се напъваш да правиш това, което според някого "би трябвало да бъда".

Себеотдаване: "Най-голямата ни слабост е, че се предаваме. Най-сигурният начин да успеем е винаги да опитаме поне още веднъж." Томас Алва Едисон.

Скромност: "И когато изкачиш върха на планината, едва тогава започваш истински да се изкачваш."
Халил Джубран.

Вселената не толерира арогантността и прекалената самоувереност и лесно сваля прекалено раздутото Его обратно на земята. Целта й е не да те накаже, а да поддържа баланса в самия теб.

Гъвкавост: "Да се усъвършенстваш, означава да се променяш. Да си съвършен, значи да се променяш често." Уинстън Чърчил.

Title: Re: Притчи и житейски мъдрости!
Post by: Rahmie on October 02, 2010, 16:17
КИТАЙСКИ НАРОДНИ МЪДРОСТИ

1) Умният човек може смело да поправи своите грешки, глупавият не смее дори да признае своите недостатъци. Орелът може да кълве отровната змия, враната не смее дори да обиди змийчето.

2) Преди да се разсърдиш - преброй до сто, преди да удариш, преброй до хиляда.

3) Съди себе си така, както съдиш другите; прощавай на другите така, както прощаваш на себе си.

4) Преди да се надсмееш над другия, помисли за себе си.

5) Уважаваш ли другите, и теб ще те уважават, презираш ли ги - и тебе ще те презират.

6) Който не е преживял щастие и страдания, той не познава мъка и радост.

7) Голямата радост крие печал, в прекомерните желания се спотайват беди.

8 ) Честният човек, сблъсквайки се с трудностите, няма да жертва най-добрите черти на своя характер. Самородното злато, дори да го претопиш, не губи своя предишен цвят.

9) С малка брадва може да се повали голямо дърво.

10) По-добре да си жив бедняк, отколкото мъртъв император.

11) Не питай гостенина дали иска да му заколиш кокошка.

12) Дори императорът има бедни роднини.

13) Магарето се хвали, че баща му е конят.

14) Езикът на тълпата може да разклати и планината. Дружното ято врабци може да надмогне и елена.

15) Понякога и неизречената дума прилича на грохот от гръма.

16) Дългият език е стълба, по която нещастията влизат вкъщи.

17) Знаеш ли - говори, каквото знаеш; не знаеш ли - казвай, че не знаеш. В това се състои истинското знание.

18)От откраднат ориз вкусна храна няма да свариш.

Title: Re: Притчи и житейски мъдрости!
Post by: @xmet on October 02, 2010, 17:26
ИНДИАНСКИ МЪДРОСТИ
Добрият човек вижда добри знаци.
***
За да можеш да чуеш себе си, са нужни мълчаливи дни.
***
За да можеш да разбереш себе си, общувай с камъните в планината.
***
Ако забележиш, че яздиш умрял кон, слез!
***
Когато Великият Дух дава нов ден, той го праща на всички.
***
Животът e като светлина на светулка в нощта, дъх на бизон през зимата, сянка в тревата, топяща се на залез.
***
Има много начини да миришеш на скункс.
***
"Трябва" важи единствено за смъртта.
***
Родина е там, където ти е добре.
***
Първо погледни следите от своите мокасини, преди да съдиш недостатъците на другите.
***
Детето е гост в твоя дом - нахрани го, изучи го и го пусни.
***
В душата няма да има дъга, ако в очите не е имало сълзи.
***
Задай въпрос от сърце и ще чуеш отговор от сърце.
***
Човек трябва сам да направи стрелите си.
***
Белият човек има прекалено много началници.
***
Тия, които лягат с кучетата, стават с бълхи.
***
Преди да обичаш, научи се да ходиш по снега без да оставяш следи.
***
Ако говориш със совите и змиите, и те ще говорят с теб, и ще се познаете един - друг. Ако не говориш с тях, няма да ги познаеш, а от това, което не познаваш, ще се страхуваш. Човек разрушава онова, от което се бои.
***
Жабата не изпива блатото, в което живее.
***
Даже мълчанието ти може да бъде част от молитва.
***
Не можеш да разбудиш човек, който се преструва, че спи.
***
Знание е скрито в произволна вещ. Някога светът е бил библиотека.
***
Когато умира легенда или пропада мечта, в света не остава величие.
***
Едно "вземи" е по-добре от две "ще дам".
***
Когато си се родил, ти си плакал, а светът се е смял. Живей така, че когато умираш, ти да се смееш, а светът да плаче.
***
Няма нищо по-красноречиво от опашката на гърмяща змия.
Title: Re: Притчи и житейски мъдрости!
Post by: ficinka on October 16, 2010, 00:08
http://islambulgaria.blogspot.com/search/label/%D0%9B%D1%8E%D0%B1%D0%BE%D0%B2 (http://islambulgaria.blogspot.com/search/label/%D0%9B%D1%8E%D0%B1%D0%BE%D0%B2)  Полза или обич?
Материалните неща са за да се ползват.
Хората са, за да се обичат.

Докато един мъж полирал новата си кола, неговия 4 годишен син взел камък и надраскал няколко линии от едната страна на колата.

В гнева си, мъжът взел ръката на детето и я удрял толкова много пъти...даже не осъзнавал, че удря с гаечен ключ.

В болницата детето губи всичките си пръсти заради множеството фрактури.

Когато момченцето вижда баща си с изпълнени с болка очи го пита:
Татко,кога пръстчетата ми ще порастнат отново?'

Мъжът останал ужасно наранен и безмълвен, върнал се при колата си и я удрял много, много пъти.

Поразен от действията си...стоял пред колата и гледал драскотините;
детето било написало 'ТАТИ ОБИЧАМ ТЕ'.
На следващия ден бащата извършил самоубийство...

Яростта и любовта нямат граници,избери второто, за да имаш добър и красив живот и си спомняй това:

Материалните неща са, за да се използват а хората са, за да се обичат.

Поблема в днешния свят е,че хората са използвани, а материалните неща са обичани.

Нека опитаме винаги да си спомняме следното:

Материалните неща са за да се използват.
Хората са за да се обичат.

Внимавайте с мислите си; те стават думи.
Внимавайте с думите си; те стават действия.
Внимавайте с действията си; те стават навици.
Внимавайте с навиците си; те стават вашия характер;
Внимавайте с характера си; той става ваша съдба.
Title: Re: Притчи и житейски мъдрости!
Post by: Rahmie on December 02, 2010, 22:03
Шестте грешки на човека:
1. Заблудата, че личният напредък се постига чрез потъпкване на другите.
2. Склонността да се тревожим за неща, които не могат да бъдат променени или поправени.
3. Твърдението, че нещо е невъзможно, защото ние не сме способни да го направим.
4. Отказът да оставим настрана дребнавите си предпочитания.
5. Пренебрежението към развитието и усъвършенстването на духа и липсата на навика да четем и да учим.
6. Опитите да натрапваме на другите своите убеждения и своя начин на живот.

Марк Тулий
 
Title: Re: Притчи и житейски мъдрости!
Post by: Gelina on December 13, 2010, 16:49
Първото стъпало
(индийска притча)

Един човек отишъл при свещения Рамануджа и казал:
— Искам да намеря пътя към Бога. Помогни ми!
Рамануджа внимателно го погледнал и попитал:
— Кажи ми най-напред, ти обичал ли си някого?
Мъжът му отвърнал:
— Аз не се интересувам от светски работи, любов и прочие. Аз искам да стигна до Бога!
— Моля те, помисли още веднъж. В своя живот обичал ли си жена, дете или който и да е друг?
— Аз вече ти казах, че не съм обикновен мирянин. Аз съм човек, който иска да познае Бога. Всичко останало не ме интересува. Не съм обичал никого.
Очите на Рамануджа се изпълнили с дълбока тъга и той отговорил:
 — Тогава това е невъзможно. Отначало ти трябва да научиш какво е това да обичаш някого истински.Това ще бъде първото стъпало към Бога. Питаш ме за последното стъпало, а ти самият още не си стъпил на първото. Иди и обикни някого!
Title: Re: Притчи и житейски мъдрости!
Post by: Hat on December 14, 2010, 13:53
http://adyulgerov.blogspot.com/2010/12/blog-post_13.html (http://adyulgerov.blogspot.com/2010/12/blog-post_13.html)
Title: Re: Притчи и житейски мъдрости!
Post by: Rahmie on December 18, 2010, 21:17
ПРИТЧА ЗА АБСОЛЮТНО НЕЗАВИСИМАТА ЖЕНА

Живеела Абсолютно Независима Жена. Преди около година станала тя такава - абсолютно независима. С което ужасно се гордеела.

Тя ставала веднага щом звъннел будилника и никога не се излежавала в леглото. Не пиела кафе или чай: тя дълго преодолявала зависимостта си от кофеина. И успяла, като заедно с това изключила от менюто си и всичко сладко, калорично и безполезно. Затова тя сутрин пиела вода и ядяла неподсладена и безсолна овесена каша. Тя се разделила и с приятелките си, защото не искала да бъде зависима от тях. Отнасяла се абсолютно равнодушно към шопинга и никой не можел да я обвини в това, че е способна да загуби ума си заради някакъв лъскав парцал. Да, какъв ти шопинг! Тя и по мъжете не си губела ума. От както прогонила любимия си (за малко да изпадне в зависимост от него) минали много месеци. Казано на кратко, Абсолютно Независимата Жена чувствала, че още съвсем малко и... скоро ще дтане Идеалната Жена.

В събота сутринта от към вратата се чул шум. Отворила. Зашеметена от умора, на прага стояла Котка. Жената ахнала, като я видяла:
- Ти?! Но... Как така? Триста и четиридесет километра?!
- Вървях в продължение на година – Котката влязла вкъщи и уморено се облегнала до крака на стола.
- Защо?
- Липсваше ми! – вдигнала очи Котката. – Не мога да живея нито без теб, нито без нашия дом, нито без нашия мъж. Между другото, къде е той?
- Но нали те изоставих при леля на село... Ти не се ли обиди?
- В началото да, - въздъхнала котката. – Но после ти простих. Разбирам те: ти толкова искаше да станеш независима...

- И станах! – гласът на Жената предателски потрепнал.
- Е, поздравления, - прошепнала Котката. – Какво да се прави. Ще си почина ден-два и ще си тръгна обратно.
През нощта Жената изплашено отворила очи – тя винаги се събуждала от някакво непонятно чувство за мъчителна и тъжна празнота в гърдите. Около сързето й било хладно – сякаш някой бил включил вентилатор вътре в нея. По навик тя протегнала ръка за успокоение – и се натъкнала на топла козинка. Котката леко се размърдала под одеалото, наместила се под ръката и замъркала. Скоро хладният вентилатор в гърдите й изчезнал.

...Минали три дни. Жената се събудила и половин час се излежавала в леглото, след което се запътила към кухнята, предвкусвайки силното кафе с тъмен шоколад. После протегнала ръка към мобилния и задала на своя любим мъж най-важния въпрос: “Къде си?” – и това било поне за стотен път от вчера насам. След това си уговорила среща на кафе с приятелка. И изведнъж видяла Котката, седяща до вратата.
- Пусни ме, моля! – рекла тя.
- Отиваш ли си? – в очите на Жената заблестели сълзи. – Но сега аз не мога без теб!
- Успокой се, - рекла Котката. – Аз просто излизам да се поразходя, скоро ще се върна. Не затваряй вратата, моля те. Независимостта не е отсъствие на зависимост, както ти си мислеше. Това е да знаеш, че вратата е отворена. А също независимостта – това е щастие. От това, че си имаш някой, заради когото си готов да изминеш 347 километра пеша.
И Котката прекрачила прага, ободрително усмихвайки се на Абсолютно Нормалната Жена...
 
Title: Re: Притчи и житейски мъдрости!
Post by: Gelina on January 13, 2011, 09:32
Проверка с трите сита
Сократ бил един от най-големите мъдреци на Древна Гърция. Веднъж един човек отишъл при великия философ и му казал:
- Знаеш ли какво научих току-що за един твой приятел!
- Чакай малко- спрял го Сократ- Преди да ми го разкажеш, иска ми се да направя проверката с трите сита.
- Ами да- казал Сократ- Преди да ми разказваш разни неща зад гърба на другите, хубаво е да отделиш малко време, за да помислиш какво точно се готвиш да кажеш. Това наричам „проверка с трите сита. Първото сито на Истината. Проверил ли си дали това, което искаш д ами кажеш, е вярно?
- Не, просто чух другите да говорят...
- Добре. Значи не знаеш дали е вярно. Дай сега да пробваме с второто сито, то е сито на Добротата. Това, което ще ми кажеш за приятеля ми, нещо хубаво ли е?
- Ами, не! Напротив!
- Значи- продължи Сократ-искаш да ми разказваш лоши неща за мой приятел, без дори да знаеш дали са верни. Но може би все пак ще успееш да минеш успешно проверката, защото остава последното сито – на Ползата. Ще ми бъде ли от полза да ми разкажеш това, което си научил за приятеля ми?
- Хм...всъщност- не особено
- Тогава- заключил Сократ- ако това, което имаш да ми казваш не е нито вярно, нито хубаво, нито полезно, защо въобще ще ми го разказваш?


Title: Re: Притчи и житейски мъдрости!
Post by: Seiko on January 13, 2011, 10:41
Ne sporia s teb praznodumeco, vladeesh recta vijda se .No misalta ti e primaglena ot manipolaciata na nacionalistite .

                                                                                                                                                                  Sevkrat   :) ;)
Title: Re: Притчи и житейски мъдрости!
Post by: Azim on January 18, 2011, 20:36
Аз не ви заповядвам да се сражавате, аз ви заповядвам да умрете.

Мустафа Кемал Ататюрк
(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fupload.wikimedia.org%2Fwikipedia%2Fcommons%2Fthumb%2Fa%2Fa1%2FAtat%25C3%25BCrk.jpg%2F180px-Atat%25C3%25BCrk.jpg&hash=3993cff82e234b778c8a14bb6ca2d7c6)
Title: Re: Притчи и житейски мъдрости!
Post by: Seiko on January 27, 2011, 08:23
Някога, много, много отдавна, Бог сътворил Човека и му казал:
"Имаш тяло, за да чувстваш;
сърце, за да обичаш;
разум, за да знаеш;
душа, за да вярваш;
ръце, за да работиш;
крака, за да ходиш;
очи, за да виждаш;
уши, за да слушаш;
нос, за да дишаш;
устни, за да целуваш;
език, за да говориш.
Ти си абсолютното съвършенство!
И имаш стопроцентовата възможност да бъдеш Творец на своя живот! Всичко е в твоите
ръце! Живей и бъди щастлив! И не забравяй, ти си Творец!"
Title: Re: Притчи и житейски мъдрости!
Post by: Rahmie on January 28, 2011, 10:00
Децата научават онова, което са изпитали

Ако децата получават несправедливи упреци,
те се научават да презират.
Ако децата са заобиколени с враждебност,
те се научават да се бият.
Ако децата растат в страх,
те се научават да се тревожат.
Ако изпитвате към децата съжаление,
те се научават да се самосъжаляват.
Ако към децата се отнасяте с присмех,
те се научават да се срамуват.
Ако децата се измъчват от ревност,
те научават какво е завист.
Ако децата живеят с чувство за срам,
те се научават да се чувстват виновни.
Ако проявявате към децата толерантност,
те се научават да бъдат търпеливи.
Ако вдъхвате на децата кураж,
те се научават да бъдат уверени.
Ако децата получават похвала,
те научават какво е благодарност.
Ако децата срещат одобрение,
те се научават да харесват себе си.
Ако се отнасяте към децата с благосклонност,
те се научават да търсят любовта в света.
Ако децата получават признание,
те се научават да следват целта си.
Ако обграждате децата с разбиране,
те се научават да бъдат щедри.
Ако децата живеят сред честност и почтеност,
те научават какво е истина и справедливост.
Ако децата живеят в сигурност,
те се научават да вярват в себе си и в хората.
Ако децата опознаят приятелството,
те научават, че светът е хубаво място за живеене.
Ако децата живеят в спокойствие,
те постигат хармония на духа.

Дороти А. Нолт
Title: Re: Притчи и житейски мъдрости!
Post by: Rahmie on February 12, 2011, 12:35
"Никога не спирай да вярваш, никога не се отказвай!

Никога не се опитвай да разбереш всичко - някой неща не са от значение...

Никога не прикривай чувствата си: когато си щастлив - отдай им се, когато не си - преживей ги!

Никога не се страхувай да опиташ да направиш нещата по добри - ще се изненадаш от резултатите...

Никога не се страхувай от бъдещето - живей за деня!

Никога не се чувствай виновен за миналото - каквото и да е станало - е станало...

Учи се от всички грешки, които си направил!

Никога не се чувствай сам - винаги има някой, който ще ти подаде ръка!

Никога не забравяй, че можеш да постигнеш много от нещата, за които си мечтал...

Никога не спирай да мечтаеш - нищо не е толкова трудно, колкото изглежда!

Никога не спирай да обичаш!
Никога не спирай да вярваш!
Никога не спирай да следваш мечтите си!
...и никога не се отказвай! "
Title: Ynt: Притчи и житейски мъдрости!
Post by: Gelina on March 25, 2011, 14:17
ПРИЛЕПИ И ДЕПУТАТИ

Някога птиците били във война с мишките.Веднъж побеждавали те, а друг път побеждавали мишките.

Един хитър прилеп следял отдалеко войната и когато побеждавали птиците той отивал при тях и викал:

–Ура-а-а! Победихме мишките.

А когато побеждавали мишките – се присъединявал към тях и неистово крещял:

– Ура-а-а! Победихме птиците, здравата им го върнахме.

Когато обаче войната завършила и противниците сключили мир, те открили лицемерието на прилепа, изправили го пред съда, осъдили го и го изгонили от гората.

От този ден насетне прилепът живее сам, изоставен от всички, и излиза само нощно време, за да не го вижда никой.

Дали тази притча не подхожда за някои български депутати с хамелеонски навици, защото все пак ще дойде Прилеповден, сиреч Видовден. Известно е как те гласове събират, а после в Парламента тихичко се прегрупират и прилепа успешно имитират…

http://www.sobstvenik.com/2010/10/31/%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%82%D1%87%D0%B8/ (http://www.sobstvenik.com/2010/10/31/%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%82%D1%87%D0%B8/)
Title: Re: Притчи и житейски мъдрости!
Post by: on April 08, 2011, 14:56
Няколко родопски мъдрости и поуки :)

На празна плевне-покрив не трьебе.
("утешителни" думи за плешиви людкове ;) )

И каменесе чует и видет!

Кроп акъл-дльоги ноги.

На убава мома млого гиздило не трябва.

Очи гльодайте,сетне да не плачите!

На момини дворе и магарета ревот.

С думи отбавено са с роки не направе!

С очи и уши зимай,в сорце и душа сбирай!





Title: Re: Притчи и житейски мъдрости!
Post by: EvroPOMAK on May 04, 2011, 16:58
Гледай на себе си като на мъртъв     ::)  ;) :)

23.04.2011 г. 09:33 ч.

Гледай на себе си като на мъртъв – казвам си –
и няма да усетиш идването на смъртта.
Затъпи бодила на смъртта о живота и щом дойде, няма да има с какво да те убоде.

Гледай на себе си всяка сутрин като на новородено чудо и няма да усетиш старост.

Не изчаквай идването на смъртта. Виж, смъртта вече е дошла и не излиза от теб.
Ноктите й са забити в месото ти. А това, което е живяло преди раждането ти и ще надживее
смъртта ти, то и сега е живо у теб.

Една нощ ангел разви малко от връвта на времето,
чийто край не можеше да се види, и ми показа
на нея две точки една до друга.
"Разстоянието – рече – между тия две точки,
това е то траенето на твоя век".

– Моят век значи вече е минал – извиках, – и
трябва да се готвя за път! Трябва да прекарам
днешния ден като добра домакиня, чистейки
дома и готвейки дарове за утрешния празник.

Истина, днешният ден на човешките синове
е изпълнен главно с грижа за утрешния.
Но малцина са тези, които вярват в Твоето обещание
и грижа на другия ден след смъртта.
Нека смъртта ми, Господи, бъде последна въздишка не за тоя свят,
но за блаженото и вечно Утре.

Между изгасналите свещи на моите приятели
догаря и моята свещ. Не ставай луд,
карам се сам на себе си, и не жали, че свещта догаря.
Толкова ли малко обичаш приятелите си,
че се боиш да вървиш след тях? Не се мъчи
от това, че свещта догаря, а че ще остави
неясна и димна светлина след себе си.

Душата ми е свикнала да излиза от тялото всеки
ден и всяка нощ и да се простира до границите на
вселената. Тъй порасла, тя усеща как слънца и
луни плават по нея като лебеди по езеро. Тя свети
през слънца и храни живота на планетите. Тя
крепи планини и морета; тя нарежда на бурите и
ветровете. Тя изпълва всяко Вчера, Днес и Утре.
И след всичко това тя се връща в своето тяло и
тленно обиталище на една от планетите.
Връща се в тяло, което още минута-две
ще нарича свое, и което се люлее като сянка
между гробните кръстове, между зверските леговища,
между воплите на измамените надежди.

Не ми е мъчно за смъртта ми, Живи Боже,
тя не ме мъчи с нищо. Тя е плашило, което
човек сам си е направил. По-силно от всичко
на света смъртта ме гони да вървя към Теб.

Един орех имах пред къщата и смъртта ми го взе.
Беше ме яд на смъртта и я клех, говорейки: защо
не взе мен, ненаситна твар, но него, безгрешния?

Но сега и себе си смятам за умрял заедно с моя орех.

Безсмъртни Боже мой, погедни милостиво на една
догаряща свещ. И очисти нейния пламък. Защото
само чист пламък се издига към Твоето лице и
влиза в окото Ти, с което гледаш целия свят.

Охридското езеро
1921-1922г.

"Езерни молитви", Превод Андрей Романов, издателство ОМОФОР, 2003 г.
Title: Re: Притчи и житейски мъдрости!
Post by: Gelina on May 07, 2011, 18:26
ЗА РАЗСЪЖДЕНИЯТА

В едно село живеел много беден старец, но даже кралете му завиждали, защото имал прекрасен бял кон. Кралете му предлагали невиждани суми за коня, но старецът винаги казвал, че конят за него не е кон, а личност и не може да го продаде....Веднъж старецът видял, че конят го няма и всички жители на селото му казали:
-Ти си един нещастен стар глупак, ние винаги сме знаели, че конят ще избяга в един момент. Да беше го продал и сега щеше да имаш купища пари.
-Не отивайте толкова далеч-отговорил старецът-просто кажете, че конят го няма на мястото му. Това е фактът. Дали това е нещастие или благословия, кой знае, това вече е разсъждение. А кой знае какво ще последва.
Хората се смеели на стареца, те знаели, че той не е съвсем в ума си.
Но след 15 дена конят се върнал и довел със себе си още 10 също толкова красиви коня.
-Старецът беше прав-започнали да говорят хората, това наистина не е било нещастие, а благословия.
-Не отивайте толкова далеч-пак отговорил старецът-фактът е, че конят се върна и доведе още 10 коня със себе си. Кой знае дали това е благословия или нещастие. Това е просто фрагмент. Вие прочетохте само една дума в изречението, как може по нея да съдите за цялата книга.
Този път хората не обсъждали, но в себе си решили, че старецът не е прав-11 прекрасни коня, нима това не е благодат.
След една седмица синът на стареца, който започнал да обяздва конете, паднал и си счупил и двата крака.
Хората отново започнали да говорят:
-Прав беше старецът. Това не беше благословия, а нещастие.
-Вие сте пълни с разсъждения. От къде знаете това благословия ли е или нещастие. Кажете просто, че синът ми си счупи краката. Това са фактите. Кой знае дали това е благословия или нещастие. Животът ни се дава на парченца, повече не ни е дадено да знаем.
След няколко седмици страната започнала война и всички момчета от селото били взети войници. Цялото село плачело, защото знаело, че повечето от тях няма да се върнат. Синът обаче останал при баща си, защото бил инвалид. Хората отново отишли при бащата и казали:
-Ти пак беше прав, старче. Твоят син със сигурност ще остане жив, а за нашите не знаем. Твоето беше благословия.
Старецът отвърнал:
-Вие продължавате да съдите. Факт е само, че моят син е останал в къщи. Само абсолютът знае дали това е благословия или нещастие...

Докато съдите, вие не растете и не се развивате. Разсъждението означава застинало състояние на ума. Умът обича да разсъждава, защото развитието е рисковано и неуютно. В действителност пътешествието никога не свършва, завършва една част от пътешествието и започва друга. Животът е просто един безкраен път...

Title: Re: Притчи и житейски мъдрости!
Post by: Rahmie on July 03, 2011, 12:34
Вратата на щастието  

Когато вратата на щастието се затвори се отваря друга врата, но често гледаме много дълго към затворената врата и не виждаме другата, отворената за нас. Истината е, че незнаем какво искаме, докато не го изгубим, но е истина и, че незнаем както можем да имаме, докато не го получим. Дарявайки някого с цялата си любов не можем да бъдем сигурни, че тя е споделена. Не очаквайте и вие да получите любов в замяна.

Чакайте докато тя се засили в сърцето на другия, ако това не стане бъдете доволни, задоволени, нека нищо друго не ви трябва, защото все пак любовта е израснала във вашето сърце. Отнема само минута да попаднеш на някого, един час да харесаш някого, един ден, за да обикнеш някого, но е нужен цял един живот, за да забравиш някого. Как можеш да забравиш този, когото обичаш? Никога! ...

Този когото обичаш остава с теб в сърцето ти завинаги. Носиш го дълбоко в душата си. Не се стремете към красота, тя може да ви измами, не се стремете към богатство. Стремете се към някой, които ви кара да се усмихнете, защото е нужна само една усмивка, за да се превърне мрачната нощ в светъл ден. Намерете този който кара сърцето ви да се усмихне. Мечтайте за това, за което искате да мечтаете; идете там, където искате да идете; бъдете този, който искате да бъдете; защото ние хората имаме само един шанс и един живот, за да направим нещата, които искаме да направим.

Можете да имате достатъчно щастие, което да ви кара да се чувствате добре, достатъчно опит, за да сте силни, достатъчно мъка, която да ви носи всичко човешко, достатъчно надежда, за да сте щастливи.Това, което ви наранява, вероятно наранява и другите.
Не е нужно да имаш най - доброто от всичко, за да си щастлив, просто направи колкото можеш добро, докато вървиш по своя път. Любовта започва с усмивка, израства с целувка и умира със сълза.

Гневът е страх. Всеки разгневен човек е уплашен, той се страхува от някаква загуба. Радвай се на всеки миг, за да не се разкайваш после и да не изпитваш усещането, че си пропилял младостта си. За всяка възраст в живота Господ е отредил някакво безпокойство. Страхът се простира дотам, откъдето започва неизбежното.

from internet
Title: Re: Притчи и житейски мъдрости!
Post by: Rahmie on July 12, 2011, 15:26
Живот със съдържание

В часа по философия професорът застана на катедрата, изпълнена с различни предмети и зачака студентите да утихнат. Тогава взе голям празен буркан от майонеза и го напълни с топки за голф. Попита студентите дали съдът е пълен. Те отговориха утвърдително.

После професорът взе една кутия с камъчета и я изсипа в съда, разклати го леко и камъчетата се наместиха между топките за голф. И отново попита студентите дали съдът е пълен. Те пак отговориха утвърдително.

Сетне професорът взе кутия с пясък и я изсипа в съда. Естествено пясъкът запълни всичко. Той попита още веднъж дали съдът е пълен. Студентите отговориха с единодушно "да".

Тогава професорът взе две кутии с бира от бюрото и изсипа съдържанието им в съда, което изпълни празното пространство сред песъчинките.

Студентите се разсмяха.

"Сега, каза професорът, когато смехът утихна, искам да ви кажа, че този съд представлява вашият живот. Топките за голф са важните неща във вашия живот - семейството ви, здравето ви, децата ви, приятелите ви, страстите и предпочитанията ви - все неща, които ако загубите всичко друго и ви останат само те, животът ви ще бъде достатъчно пълен. Камъчетата са другите неща - работата ви, къщата ви, колата ви. Пясъкът е всичко останало - малките неща."

И продължи:"Ако най-напред сложите пясъка в съда, няма да има място за камъчетата и топките за голф. Същото се случва и с живота. Ако губите времето и енергията си за дреболии, никога няма да имате място за нещата, които са важни за вас. Обръщайте внимание на нещата, които застрашават щастието ви. Играйте с децата си.

Излезте с партньора си навън, на вечеря. Винаги ще се намери време да изчистите къщата и подредите.

Погрижете се най-напред за топките за голф, за нещата, които наистина си заслужават. Подредете приоритетите си. Останалото е само пясък."

Една от студентките вдигна ръка и попита:"А какъв беше смисълът на бирата?"

Професорът се усмихна."Радвам се, че ме попитахте. Исках просто да ви покажа, че няма значение колко пълен е животът ви, винаги ще се намери място и за две бири."

Title: Re: Притчи и житейски мъдрости!
Post by: Gelina on July 16, 2011, 17:55
Притча за посещение на глухия при болния :

Ругали глухия:- Отдни наред
все боледува твоят мил съсед!

Помислил глухият: -Нли не чувам,
как със съседа си ще хортувам!

Но нямам избор друг във този миг,
ще навестя съседа си болник.

Макар и глух,аз все разбирам нещо
и устните му ще следя най-вещо

Как си със здравето?-ще попитам аз
Ооо, по-добре!- ще каже той с хрипкав глас.

И слава богу,няма да се плаша.
Какво ядеш?-той ще каже-сладко или каша.

А аз: Добре! Похапвай често ти!
А кой над теб от лекарите бди?

Щом съседа името му назове смирено,
ще кажа: Нека е благословено!

Щастлив съм,че те виждам свеж и млад!
Теб всеки ще те излекува мил мой брат.

Така подготвен психически отнапред достойно,
при болния пристигнал той спокойно.

С усмивка над леглото глухият се свел.
Еее,как е?-пръв той разговор повел.

Умииирааам! рекал болният посърнал.
И слава богу!-глухият отвърнал.

Съседът болен от хлад се вцепенил
От враговете ми по лош си бил!

А глухият го гледал във устата,
по своему тълкувал той словата.

Какво ядеш?--С отрова аз живея!
Ааа, полезна е. Яж повече от нея!

Кой лекар те лекува в тези дни?
Мъчителююю,веднага се махни!

А глухият не спирал да бълнува:
Теб всеки лекар ще те излекува!

И си отишъл глухият радостен и тих.
Със благи думи аз го съживих,
че чак заплака умилен сърдечно,
той ще ми бъде благодарен вечно.

Но болният мълвял: Ооо смъртен враг,
душата ти е пълна с адски мрак!

Тъй глухият със нас живее дружен,
уверен,че винаги на някого е нужен.
http://islam.forumup.com/about1096-islam.html (http://islam.forumup.com/about1096-islam.html)
Title: Re: Притчи и житейски мъдрости!
Post by: Rahmie on September 14, 2011, 15:58
Къщата, в която ще живееш утре  

Уважаван строител решил да се пенсионира и да се посвети на семейството си през оставащото му време на земята. Той известил шефа си, че се оттегля. Началникът му обаче настоял да завърши един последен строеж преди да напусне работа. Строителят се съгласил много неохотно и започнал работа по новата къща. Но отдалеч си личало че върши работата си с неохота, не изпипвал детайлите, вършел всичко с нежелание. И това се отразявало и върху строежа, който станал неугледен. Накрая, когато къщата била завършена, началникът на строителя дошъл, отворил входната врата, погледнал подчинения си и му казал: "Ето тази къща е за теб. Тя е моят подарък към най-добрия ми работник!"

Строителят останал шокиран от неочаквания развой на събитията. Също така бил много ядосан, защото ако знаел че строи собствената си къща, щял да я построи по много по различен начин и щял да вложи много повече усилия. Така е и с нас. Всички градим собствения си живот, всеки ден, всеки час, често влагайки по-малко от това, на което сме способни всъщност.
"Животът е „направи-си-сам проект", беше казал някой. Твоите навици и изборите, които правиш днес, градят къщата, в която ще живееш утре.
Title: Re: Притчи и житейски мъдрости!
Post by: Gelina on September 15, 2011, 21:58
ТРИМА ПРИЯТЕЛИ

Един човек имаше трима приятели. Единият от тях обичаше особено много. Той му беше така близък, че те всеки ден бяха заедно.
Споделяха си трудностите и проблемите и заедно ги
решаваха. Той му се радваше твърде много, въпреки че този приятел имаше и много други приятели.
Към втория приятел любовта му не беше така голяма. С него се виждаше от време на време, и то предимно по поводи от семеен или роднински характер. Той не се интересуваше дори от неговите проблеми и ако трябваше да да му помогне, го вършеше по задължение.
Този човек имаше и трети приятел, за когото рядко се сещаше и още по-рядко виждаше.
Един ден се случи така, че човекът получи призовка от съда. Съдията го обвиняваше, че е извършил някакво тежко престъпление. Този човек знаеше, че никога не е извършил някакво тежко престъпление, но как можеше да докаже своята невинност? И си каза: Ще отида при моя най- близък приятел и ще го помоля да дойде и да свидетелства пред съдията за моята невинност. Та той така добре ме познава и знае, че не съм в състояние да извърша такова престъпление. Отиде и помоли приятеля си, но той му отговори: Бих дошъл, но имам много работа, много други приятели, с които съм ангажиран. Нямам време.
Разочарован от отказа, този човек отишъл при втория си приятел и го помолил за същото. "С удоволствие ще дойда" И тръгнали към съда. Но на вратата на съда този приятел му казал:
Знаеш ли, не съм сигурен дали действително не си извършил това престъпление. Не мога да вляза при съдията...
Дълбоко отчаян, човекът се сетил и за третия си приятел и си казал: Ще се пресрамя и ще го помоля. Въпреки, че не ме познава добре, може би ще се съгласи да каже добра дума за мен пред съдията.
Като чул молбата му този приятел с радост възкликнал: Веднага идвам с теб. И отишъл с него в съда и свидетелствал пред съдията, и този човек бил оправдан...


ПОУКАТА

Трима приятели има човек на този свят: парите, роднините и вярата в Бог и добрите Му дела.
В деня на смъртта парите и богатството са първите, които го напускат и не искат да чуят за него повече, роднините го придружават само до гроба /вратата на съда/ и след това се връщат обратно. Вярата в Бога и добрите му дела го придружават до гроба, в гроба и пред Съдията, пред когото той трябва да застане. Те бяха единствените свидетели, които говориха пред Съдията за този човек и той бе оправдан...


Title: Re: Притчи и житейски мъдрости!
Post by: Rahmie on November 18, 2011, 16:13
(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fupl0ad.org%2Fimages%2Fbeautigjg.jpg&hash=99063601174cc6af5fa4b8c6cf60976c)

Много ли струва малка добринка?
А знаете ли къде записва се тя!

Посрещни с усмивка.
Усмихни се когато те боли.
Погали сираче.
Мили думи му кажи.
Помогни на старче.
Вдовица уважи.
Нахрани бедняче.
На родителите си се обади .
Подаръче купи им ти.
С брат си тръгни в беда му помогни.
На съседа купичка с чорбичка занеси.

Прости.
Сираче облечи.
Над животното смили се ти.
На пътя предимство отстъпи.
За пешеходците загрижен бъди.
На възрастен вратата отвори.
До болница заведи го ти.
На половинкта си балгодари.
На дечицата внимание отдели.
и още и още списъка сам продължи.

Нима нещо от това теб ще те ощети?
Не. Прещедрия умножава ги с 10 дори.
Седни и помисли.
Нито много време, нито много пари,
нито много усилия нужни са ти дори.

From internet
Title: Re: Притчи и житейски мъдрости!
Post by: Rahmie on March 16, 2012, 15:07
Не съди прибързано за нищо в Живота  
from internet

Един баща имал четирима сина.
Той искал да им предаде мъдростта,
натрупания през годините си опит
и най-вече да ги научи да не съдят
прибързано за нещата от живота.

Когато момчетата пораснали,
баща им решил да им даде един урок.
Изпратил всеки от тях в различен сезон
да наблюдава едно крушово дърво,
което се намирало далече от дома им.

Когато всички момчета
изпълнили своята задача
и се завърнали обратно вкъщи,
баща им ги събрал заедно и ги помолил
всеки от тях да опише какво точно е видял.

Най-големият син
бил при крушовото дърво през зимата.
Той споделил, че то изглеждало ужасно.
Било разкривено, приличало на изсъхнало,
а клоните му били сковани от лед и сняг...

Вторият син отишъл през пролетта.
Той не бил съгласен с брат си и казал,
че дървото е било свежо и зелено,
току-що разлистено, преливащо от живот
и изглеждало пълно с обещания...

На третия брат се паднало
да посети дървото през лятото.
Той разказал на всички, че дръвчето
било отрупано с цвят и излъчвало сладък аромат.
Бил очарован от гледката и си помислил,
че не е виждал по-красиво нещо през живота си.

Най-малкият брат бил при дървото през есента.
Той обяснил, че и тримата му братя грешат.
Заявил, че дървото било напълно узряло
и започвало вече да повяхва.
А навред около него се излъчвало
непознато за сетивата му удовлетворение...

Тогава бащата с усмивка им обяснил,
че всички до един имат право,
защото всеки от тях е видял
единствено и само един от сезоните
в живота на това крушово дърво...

А после ги посъветвал, никога вече
да не съдят за дърво или за човек
само по един от неговите сезони.
Обяснил им, че удовлетворението,
радостта, любовта и мъдростта,
които определят същността на живота,
могат да бъдат измерени само накрая,
когато са преминали всичките сезони...

Казал им,
че ако се сметнат за победени през зимата,
може да загубят обещанието на пролетта,
да не видят очарованието на лятото
и да не усетят удовлетворението на есента.

ЗАЩОТО:
САМО ТОЗИ,
КОЙТО ПОСТОЯНСТВА,
ДОЧАКВА ПО-ДОБРО УТРО!

Затова и ТИ,
не оставяй болката, причинена от един сезон
да разруши щастието ти през останалите.
Понеси със смелост и трудностите
и лошите моменти, с които се сблъскваш,
за да можеш след това да се радваш пълноценно
на добрите времена, които те очакват!

Title: Re: Притчи и житейски мъдрости!
Post by: Rahmie on June 25, 2012, 11:03
Добрият характер

Ислямът и мюсюлманите в Рудозем

Добрият  характер е едно достойно и присъщо качество на пратениците,  добрите и праведните хора. 

С добър характер се постигат и осъществяват високи цели.

 Добрият характер предизвиква любов и приятелство,  докато лошият характер предизвиква завист,омраза и злоба.

В един хадис Пратеника CACсе обръща към Ебу Хурейра (р.а.) и му казва: "О, Ебу Хурейра,  придържай се към добрия характер.” 

Тогава Ебу Хурейра попитал:  „Какво е присъщо за добрия характер, о,  Расулюллах?”, а Той му отговорил:"Да посещаваш този, който те отбягва,  да опростиш на този,  който те накърни и да дадеш на този,който те лишава.” (Ел-Бейхаки)

Добрият характер е един  лек път и лесен ибадет за спечелване на севап по всяко време и място. 

За което Пратеника (с.а.с.) е казал на Ебу Дерда: "Искаш ли да те науча на един лек и лесен за изпълнение ибадет?”

 Ебу Дарда (р.а.) отвърнал:  Да, о, Расулюллах и Tой му казал: "Придържай се към мълчанието и добрият характер, защото не можеш да направиш подобни на тях."

Скъпи братя и сестри мюсюлмани, наградата на вярващия за добрия характер е равносилна на наградата на вярващ,който през деня е говял, а през нощта е правил намаз.

Това е извлечено от следния хадис на Пратеника (с.а.с.): "С добрият характер се постигат степените на оручлията и правещият нощен намаз.” (Ахмед)

В същия смисъл са и думите на Ебу Дарда -(р.а.) "Вярващият си усъвършенства характера, докато добрият характер го вкара в дженнета или пък човек си влошава характера,  докато той го въвлече в джехеннема.”

 Човекът с добър характер винаги се стреми да понася нанесените му обиди от хората и винаги се стреми да намери за техните грешки оправдателни причини и винаги отбягва търсенето на техните недостатъци и грешки, защото онзи,  който се е заел с хората и се оплаква от техните лоши характери, то това е явно доказателство за неговия лош характер.

Вярващият човек просто е невъзможно да притежава лош характер, тъй като това е противно на ученията на ислямската религия, към която се числи, а и Пратеника (с.а.с.) в един хадис е казал:  "Следните две особености - скъперничество и лош характер-  не могат да се съчетаят във вярващия.” (Ел-бухари в едебул-муфрид)

А пък Али сина на Ебу Талиб описва добрият характер със следните три неща: "Бягане от харама, търсене на хеляла и задоволяване нуждите на семейството. "


Уважаеми мюсюлмани, това са няколко съвети от Мухаммед (с.а.с.) и неговите верни сподвижници по отношение на добрия характер, който напоследък е на изчезване от нашето общество и наш религиозен дълг е да се стремим да си подобрим характера и да се опитаме да въздействаме и на онези, за които ще отговаряме пред  Аллах като синове, дъщери и съпруги.

О, Аллах наш, разкраси ни с добрия характер:  нас семействата ни и всички мюсюлмани по цялото земно кълбо и ни предпази от лошият  характер,  който предизвиква твоята ярост.

О, Аллах, сплоти ни и ни обедини  всички около твоята книга и сунната на Мухаммед (с.а.с.)!

Title: Re: Притчи и житейски мъдрости!
Post by: Rahmie on July 10, 2013, 20:57
Десет за всяко едно

Един просяк поискал милостиня от хазрети Али, Аллах да е доволен от него.

Хазрети Али изпратил единия от синовете си – Хасан и Хюсеин, с думите:

– Иди при майка си и вземи единия от шестте дирхема, които й дадох.

Върнало се детето и казало:

– Майка казва, че ги заделила за брашно.

Хазрети Али отвърнал:

– Докато човек не се доверява на Аллах повече, отколкото на онова, което е в ръцете му, не е повярвал напълно. Иди и донеси всичките пари.

Хазрети Фатма, Аллах да бъде доволен от нея, този път изпратила всичките пари, а хазрети Али ги дал на нуждаещия се човек.

Няколко минути след случката при тях дошъл продавач на камили. Хазрети Али се поинтересувал за цената. Отговорили му – 140 дирхема.

– Съгласен ли си да ти платя по-късно – попитал хазрети Али. Човекът се съгласил, вързал камилата и си тръгнал.

Малко по-късно дошъл друг човек и попитал чия е камилата. Хазрети Али отговорил, че е негова. Човекът поискал да я купи и хазрети Али му я дал срещу 200 дирхема, от които 140 дал на първия собственик на камилата. Останалите 60 дирхема дал на хазрети Фатма, а тя учудено попитала:

– Какво е това?

Хз. Али отговорил:

– Това е обещаното в знамението: “Който дойде с добрина, ще има десет като нея.” (Коран, 6: 160)

* * *

Пророкът Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари, казал:

“Щедростта е райско дърво, чиито корени са в рая, а клоните – на земята.”
Title: Re: Притчи и житейски мъдрости!
Post by: Rahmie on July 10, 2013, 21:02
Истинското богатство...

"Един ден, един богат баща, заведе сина си на екскурзия. Искаше да му покаже колко бедни хора има по света. Те прекараха деня в селската къща на едно бедно семейство. На път за вкъщи, бащата попита: "Видя ли колко бедни са те? Какво научи?".
 Момчето отговори: "Ние имаме едно куче, те имат четири, имаме басейн, те имат реките, имаме всякакво осветление за през нощта, те имат звездите, ние купуваме храни, а техните никнат от земята, ние сме се оградили със стени и огради, които да ни защитават,а те са приятели с всички. Имаме скъпи книги, а те имат Корана/Библията. Те са щастливи"Детето замълча за миг и каза, "Благодаря ти татко, че ми показа колко бедни сме ние."
Title: Re: Притчи и житейски мъдрости!
Post by: Leyla on August 12, 2013, 21:51
Наклонности

Веднъж учениците попитали своя мъдър учител: защо лошите наклонности лесно завладяват човека, а добрите – трудно и не остават трайно в него.

- Какво ще стане, ако се остави здраво семе на слънцето, а болното се зарови в земята? – попитал старецът.

- Доброто семе, оставено без почва, ще загине, а лошото ще поникне, ще даде болен стрък и лош плод – отговорили учениците.

- Така постъпват и хората: вместо да творят добрите дела тайно и дълбоко в душата си да отглеждат добрите пориви, те ги оставят на показ и така ги погубват. А своите недостатъци и грехове, за да не ги видят другите, крият дълбоко в душата си. Там те растат и погубват човека в самото му сърце.

Вие обаче бъдете мъдри!
Title: Re: Притчи и житейски мъдрости!
Post by: Nazmi on June 22, 2015, 22:31



  Някои неща не се променят: Ето какво пише Цицерон преди 2000 години!
                                                           
 
22 юни 2015 09:26  (https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.strumarelax.com%2Fimages%2Ficons%2Feye.gif&hash=1022e5f4e714baca713fbcee4b7d04f7) 1299 прочита
   
Цицерон се смята за един от най-големите умове на древния Рим. Той запознава римляните с най-важните философски учения, създавайки латинския философски речник.

Но според това, което е писал за човешкия характер преди 2000 години, се оказва, че твърде добре познавал психологията.

Невероятно, но факт - така Цицерон описал ситуацията в тогавашното общество. Оценете сами дали нещо се е променило.
1. Беднякът работи.
2. Богатият експлоатира първия.
3. Войникът защитава двамата.
4. Бирник плаща за всички трима.
5. Скитникът почива за предишните четирима.
6. Пияницата пие за всички петима.
7. Банкерът краде за всички шестима.
8. Адвокатът разкарва предходните седем.
9. Лекарят убива всички осем.
10. Гробарят погребва всички деветима.
11. Политикът живее за сметка на тези десет.!
Title: Re: Притчи и житейски мъдрости!
Post by: Marlboro on June 26, 2015, 10:46
Dali Cicaro e kazal tezi frazi ili sa implantirani na negovo ime, nikak ne e vajno, za dneshno vreme stavat i sa mnogo tochi i verni ... obache Cicaro e nedalech ot diktaror - orator,...nadaren orator s okachena titla filosof, advokat, politik  zashtitavasht  Rimskite diktatori !

Kato tezi rimski diktatori:
http://bradva.bg/bg/article/article-34739#.VYz7dULF-nj (http://bradva.bg/bg/article/article-34739#.VYz7dULF-nj)
Title: Re: Притчи и житейски мъдрости!
Post by: Gelina on March 17, 2017, 17:51
Притча за разликата между страстта, любовта и обичта

Младият мъж вървеше до своя Учител. Скоро пред тях се ширна поляна, осеяна с макове.
 - Стигнахме, - каза Учителят. – Сега ще ти разказа една история с макове. А ти ще разбереш какво е страстта, любовта и обичта...
Двамата направиха няколко крачки сред красивото алено море.
- Ето ни тук, сред това безкрайно поле от макове, - говореше Учителят. - Разхождаме се из него и очите ни се къпят в красотата му. Изведнъж погледът ти е привлечен от едно конкретно алено стръкче. Уж всички са еднакви, но ти не можеш да откъсне очи от точно това. Навеждаш се към него, докосваш нежните му листенца, очите ти го изпиват цялото. Искаш го. Да е само и единствено твое. Завинаги.
Учителят спря за миг, наведе се и откъсна едно маково стръкче...
- Протягаш ръка и го откъсваш. За да го запазиш за себе си. Без да си даваш сметка, че така го убиваш. После продължаваш по пътя си доволен, усмихнат... Докато макът не увехне и не го изхвърлиш, за да потърсиш друг.
 Това е Страстта.
Учителят хвърли откъснатия мак и продължи.
- Отново вървиш из полето, радваш се на красотата му. И отново погледът ти се спира върху едно конкретно стръкче мак. То ти се струва по-различно от останалите. Сякаш ти говори и сърцето ти го чува. Навеждаш се внимателно, виждаш само него. Не смееш да го докоснеш, за да не го нараниш.
Гледаш го, гледаш го, иска ти се времето да спре, да останеш тук завинаги. Иска ти се нищо да не ви разделя. Да умреш дори, само винаги да си го него... Но внезапно подухва ветрец и довява до теб омайващия аромат на някакво друго цвете. За миг забравяш за мака и тръгваш, за да откриеш откъде идва това прекрасно ухание. Макът остава в сърцето ти, усещаш мъка, когато мислиш за него, но... всичко това е вече минало...
 Това е Любовта.

- А какво тогава е Обичта, Учителю?
- Продължаваш да вървиш сред полето. Погледът ти танцува с вятъра. Изведнъж го виждаш. Стръкче мак, което сякаш е създадено за тази ваша среща. Сякаш ти си бил създаден за тази ваша среща. Сядаш близо до него. Не можеш да откъснеш очи.
Знаеш, че най-сетне си намерил мястото, на което принадлежиш. Намерил си себе си. Това стръкче мак става смисълът на твоето съществуване. Грижата за него става твоята мисия. Правиш всичко възможно, за да го опазиш и да удължиш живота му. И оставаш там завинаги...
 Това е Обичта.