Pomak.eu

Български => История => Topic started by: EvroPOMAK on March 07, 2010, 12:40

Title: Помаците и Балканските войни - 1912-1913
Post by: EvroPOMAK on March 07, 2010, 12:40
Разглеждайки всичките теми, се оказа, че в сайта има много коментари за събитията от този период, което време е изпълнено с много въпросителни, неизвестни, страдания и противоречиви чувства от страна на Помаците!  ???  :'(  :o
Затова, ако се приеме като предложение да се отвори една по-обобщена тема за Помаците и тяхната съдба свързана с Балканските войни, а и техният път по пътеките на тези войни, както след това и в Първата световна война и последвалите военни събития !  :)
Като начало с един кратък исторически коментар от големият приятел на Помаците!  8)
"Балканските войни започнаха през месец октомври 1912г. и продължиха след 1913 г. като Първата и Втората Балканска война или Междусъюзническа война. Началото на Балканската война от България се постави на 5 октомври 1912г. след като от най-високият връх над градчето Тъмръш, пукна първата пушка и оръдията срещу така наречената "Помашка Република - Тъмръш"!
Четири държави воюваха срещу Турция. Четири и то все християнски. Сърбия, Гърция, България и Черна Гора. За обикновените хора в Османската империя, които изповядваха ислям, тя беше "кръстоносна", което да рече "верска". И затова всички в Империята, които изповядваха ислям, бяха вътрешно убедени, че трябва да подкрепят Турция. Помаците в по-голямата си част, също бяха за Турция.
Това ще рече, че макар и да живееха в християнски държави, те се молеха да победи Турция. Но ето, че Турция, не победи! И какво ли щеше да стане с тези, които се намираха в християнските държави. Очаквало се да е лошо. Но, то пък не дойде веднага! А защо ли? Защото съюзниците срещу Турция се скараха. Започна Втората Балканска война, наречена Междусъюзническа през юни 1913г.
Сега Помаците се ориентираха на страната на България, тъй като там имаше най-много Помаци. С какво ли можеха да и помогнат. И както се започна войната, така и свърши, където България бе победена.
Помашките райони се разпределиха фатално зле за самите Помаци. Те попаднаха и в България, и в Гърция, и в Турция. А тъкмо такова разпределение означаваше липса на обединение. А обединението пък бе надежда на Помаците да претендират, че са национална общност, която заслужава признание именно, че са такава! Общност, равна на нация! Нация! Какво ли щеше да става оттук насетне!
Ставаше лошо! Много лошо! И това много лошо беше от страна на България.
Появиха се офицерите като този полковник Серафимов, който обвиниха Помаците в помагачество на турците и затова започна придвижването им, било към Турция, било към Гърция, към която бе предадена немалка част от помашките земи. Хиляди семейства бяха пропъдени. Хиляди! И то така - голи и боси, и земите им раздадени и разделени на бежанци - българи, приканени от други държави.
Тогава Помаците от безизходица и мъка запяха и пропяха песента "Пуста да остане бре мале 13-та година" !
Какво ли се е случило тогава, та да бъде "проклета" тази 1913-та година!?!
И то да е такава за целият Помашки народ! "
 
Напред към победата на истината, но без пушкала и ножове! Само с писалки, снимки и спомени!  ;)
Title: Ynt: Помаците и Балканските войни - 1912-1913
Post by: Hashashin on March 07, 2010, 13:50
Ще ви пусна един мой постинг от друга тема, защото има връзка и с настоящата:

You are not allowed to view links. Register or Login
Аз съм срещал син на човек от така наречения помашки полк в турската войска, който ми е разправял как целия помашки полк дезертирал и минал на страната на България. После през 1913 година 10-ти Родопски полк на Българската армия съставен на 90% от смолянски помаци безстрашно настъпва към Одрин и го превзема. Да именно помаци са превзели, "непревзимаемия Одрин". Най-ценни сведения дава един помак, внедрен там от българското разузнаване като бозаджия на турската войска. Денем продавал боза а вечер чертаел карти на Одринските укрепления. Така, че монетата има две страни Сюлейман. Но най-тъжното че докато момчетата и мъжете са се биели за България и са превземали Одрин, други части на нашата армия са клали и тормозили близките им в родните им села. Това е нещо от което мен лично ме е срам като българин.
Title: Ynt: Помаците и Балканските войни - 1912-1913
Post by: tersid on March 07, 2010, 16:07
На мен ми е любопитно да разбера ,престорен ли е политическия и историческия наивистичен фантасмагоризъм или си е природен и какво мислите за наивистичната фантасмагория в политиката и историята. :-\ :-\
Фантасмагория- буквален превод- говорене за призрачни и въображаеми, нереални неща и събития.
Наивитет - Наивност - лекомислие ,което е изразено на показ.
Питам не заради друго ,защото ми се мотае из акъла ,че е много вероятно да се окаже в един момент,че и сред Опълченците на Шипка е имало представители на нашта милост. :-X :-X
Title: Ynt: Помаците и Балканските войни - 1912-1913
Post by: Сидхарта on March 07, 2010, 18:55
Али Рефик-опълченец бил се на Шипка[пояснение-от горната страна на върха е бил].
Title: Ynt: Помаците и Балканските войни - 1912-1913
Post by: tersid on March 07, 2010, 19:15
You are not allowed to view links. Register or Login
Али Рефик-опълченец бил се на Шипка[пояснение-от горната страна на върха е бил].
Имаш ли му автобиографията и военната книжка. ;D ;D
Всъщност предположенията ми се оказаха правилни ,само си подадох пръста, и го захапахахахаха ;D
Title: Ynt: Помаците и Балканските войни - 1912-1913
Post by: Сидхарта on March 07, 2010, 19:31
You are not allowed to view links. Register or Login
Имаш ли му автобиографията и военната книжка. ;D ;D
Всъщност предположенията ми се оказаха правилни ,само си подадох пръста, и го захапахахахаха ;D
?Биография може би -ама военна книжка!
Да не си от военно отчетно бюро ;D ;D ;D ;D
Title: Ynt: Помаците и Балканските войни - 1912-1913
Post by: EvroPOMAK on March 07, 2010, 19:36
Опълченци (Редифи) от Турската армия, в някой край и някоя от Балканските войни 1912-1913г.
(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.bgphoto.net%2Frequest%2Fphoto%2F36390%2F135543%2F8331738%2F.jpg&hash=12d65e7913cd4f74ac5f7917132191ecd3c6a6f8) (http://www.bgphoto.net/Photos.aspx?UserId=36390&AlbumId=135543&PhotoId=8331738)
Title: Ynt: Помаците и Балканските войни - 1912-1913
Post by: isa71 on March 07, 2010, 20:25
 Участ на мирното население [редактиране]

Първата балканска война нанася големи щети на жителите на районите, през които преминават войските. В Тракия и Родопите са опустошени редица села (турски, гръцки, българомохамедански и българохристиянски).[141][142] От Лозенградски окръг бягат 50 000 турци. Десетки хиляди българи са принудени да търсят закрила в районите, завзети от техните сънародници.[143] Мюсюлманското население в Македония е подложено на репресии от местните християни и от съюзническите войски, което води до многохилядни бежански вълни към големите градове (Скопие, Битоля и Солун) и към Мала Азия.[144] Опустошенията, прекъсването на търговията и репресиите срещу мирното население, извършени и от двете воюващи страни, водят до масов глад през зимата и пролетта на 1913 г., който обхваща Одринско, части от Родопите и района на Гюмюрджина.[145][146] Епидемии от холера и дизентерия отнемат живота на много жители на Източна Тракия и България през есента на 1912 г., а след Втората балканска война се разпространяват от бежанците по целия полуостров.[147]

Победителите повеждат политика на национална и религиозна асимилация в новопридобитите територии. Под ръководството на Българската православна църква през януари-февруари 1913 г. са покръстени хиляди помаци от Родопите (включително и от старите предели на Царство България) и от поречията на Места и Струма.[148] Албанците в Косово и Македония, които се противопоставят на сръбските и черногорските войски, са подложени на масови кланета.[149] Във Вардарска Македония още от есента на 1912 г. сръбските окупационни власти подлагат на натиск местните българи да се обявят за сърби. Управлението, установено от ВМОРО в Охрид, Велес и други градове, е разтурено, много дейци на революционната организация са арестувани или убити. На гонения са подложени и екзархийските свещеници и българските учители, на чието място идват сръбски. Българските училища са закрити, а сръбски чети извършват насилствено разоръжаване на селските милиции, съпроводено с побои и убийства.[150] Гърците в Югозападна Македония провеждат аналогична политика спрямо местните българи.[1
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0 (http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0)
Title: Ynt: Помаците и Балканските войни - 1912-1913
Post by: EvroPOMAK on March 07, 2010, 20:49
Военни маневри и позиции край Одрин - 1912г. - 1913г.
(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.bgphoto.net%2Frequest%2Fphoto%2F36390%2F135543%2F8331688%2F.jpg&hash=e0ebc81a5f5aff8cff17d94dd44c616639f2ae20) (http://www.bgphoto.net/Photos.aspx?UserId=36390&AlbumId=135543&PhotoId=8331688)
Title: Ynt: Помаците и Балканските войни - 1912-1913
Post by: Hashashin on March 07, 2010, 23:13
Български войник дава вода на ранен османски войник-Първата Балканска война (1912-1913):

(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fmedia.snimka.bg%2F3702%2F013660257-big.jpg&hash=354a4456aa7911b4527cbb99152ccc1557d30da8)
Title: Ynt: Помаците и Балканските войни - 1912-1913
Post by: abc on March 08, 2010, 09:17
Като се има предвид техниката от ония години допускам, че фотографа се е гласил за по-добро осветление, после нашия е отишъл до другия войник, позирал е, може да са повторили кадъра и след това никой не знае с кого какво се е случило. От ония години трудно се намират спонтанни кадри Балканджия.
Title: Ynt: Помаците и Балканските войни - 1912-1913
Post by: Hashashin on March 08, 2010, 09:22
Тази снимка е доста популярна и в съседна Турция, където също се дава за пример. Войната си е война АБЦ, но и по време на война се среща човечност!
Title: Ynt: Помаците и Балканските войни - 1912-1913
Post by: abc on March 08, 2010, 09:25
Не споря за това. Снимката обаче ми се струва леко неестествена. А иначе сигурно е имало много други реални случаи на човечност. Само дето нивото на техниката тогава е налагало позирането.
Title: Ynt: Помаците и Балканските войни - 1912-1913
Post by: Hashashin on March 08, 2010, 09:47
Абц мога да ти дам една снимка на прадядо ми от 1917 година, където позициите им са атакувани от английската авиация и фотографа е снимал точно като се прибират в укритията. Ето я и нея:

(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fmedia.snimka.bg%2F4856%2F015968344.jpg&hash=3d36c0274c7ff384f3adea8bed3ae640d70106ce)

Прадядо ми е точно в средата и единственият без шапка. Както виждаш човекът до него дори е хванат в движение. Още тогава не винаги се е налагало позиране
Title: Ynt: Помаците и Балканските войни - 1912-1913
Post by: dim56 on March 08, 2010, 19:15
Прав си, abc, нещата могат да станат и така  ;):

(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Flh4.ggpht.com%2F_MJP6mebZQT4%2FS5Uw0oAMJkI%2FAAAAAAAAAH0%2FoybaQvlmsGA%2F292.jpg&hash=63605b74ebc3dcbd52b05bb5f9571c7670217e82)
Title: Ynt: Помаците и Балканските войни - 1912-1913
Post by: Бай Митре on March 09, 2010, 23:36
Братя,
след почти двумесечен труд върху филмирането на книгата "Герои и героичното презъ войната с турците" имам удоволствието да споделя труда си с Вас !
През цялото време докато сглобявах клипчетата съм бил с ясното съзнание,че с разпространението им по интернет,макар и с ограничена аудитория от няколко сайта,тези знаини и незнаини герои и събития ще станат достояние на доста хора и няма да бъдат забравени и да останат като информация в някоя библиотека сред тоновете книжнина.Надявам се да Ви харесат !

Посвещава се на всички загинали и сражавали се в името на Родината и техните семейства !

1. "Смъртта на авиатора" - Герои и героичното в Балканската война клип 1 (http://vbox7.com/play:0c21d94d)
2. "Едно бащино писмо" - Герои и героичното в Балканската война клип 2 (http://vbox7.com/play:17abec43)
3. "Баща и син" - Герои и героичното в Балканската война клип 3 (http://vbox7.com/play:b0571925)
4. "Героизмътъ на българите" - Герои и героичното в Балканската война клип 4 (http://vbox7.com/play:73574f52)
5. "Българската жена" - Герои и героичното в Балканската война клип 5 (http://vbox7.com/play:26f907d4)
6. "Невероятно" - Герои и героичното в Балканската война клип 6 (http://vbox7.com/play:7ac5febf)
7. "Не колко,а къде са" - Герои и героичното в Балканската война клип 7 (http://vbox7.com/play:c6ffaf72)
8. "Капитанъ Забрански" - Герои и героичното в Балканската война клип 8 (http://vbox7.com/play:52899a68)
9. "Около Одринъ" - Герои и героичното в Балканската война клип 9 (http://vbox7.com/play:1c1bccfd)
10. "Майки" - Герои и героичното в Балканската война клип 10 (http://vbox7.com/play:54e91f5f)
11. "Една мила сцена" - Герои и героичното в Балканската война клип 11 (http://vbox7.com/play:95f1202b)
12. "Ранените българи" - Герои и героичното в Балканската война клип 12 (http://vbox7.com/play:edcc51e8)
13. "Изъ разказа на единъ офицеръ" - Герои и героичното в Балканската война клип 13 (http://vbox7.com/play:701b91e5)
14. "Сигналистътъ" - Герои и героичното в Балканската война клип 14 (http://vbox7.com/play:51b55733)
15. "Славната смъртъ на единъ юнакъ" - Герои и героичното в Балканската война клип 15 (http://vbox7.com/play:4d8e0c5b)
16."Турски отзивъ за българския войникъ"- Герои и героичното в Балканската война клип 16 (http://vbox7.com/play:176c179c)
17. "Турското великодушие" - Герои и героичното в Балканската война клип 17 (http://vbox7.com/play:ab05d8e6)
18. "Въ болницата" - Герои и героичното в Балканската война клип 18 (http://vbox7.com/play:c1316406)
19. "Въ землянките" - Герои и героичното в Балканската война клип 19 (http://vbox7.com/play:62476ce7)
__________________
Title: Ynt: Помаците и Балканските войни - 1912-1913
Post by: isa71 on March 10, 2010, 08:59
баи митре,темата е за помаците и балканските воини,твоя пост няма нищо общо
Title: Ynt: Помаците и Балканските войни - 1912-1913
Post by: Бай Митре on March 12, 2010, 14:33
You are not allowed to view links. Register or Login
баи митре,темата е за помаците и балканските воини,твоя пост няма нищо общо

Кардаш,случайно да си видял че пише: Помаците и БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ ? То,това ако няма общо,незнам кое има ?! И още нещо-какво толкоз се впрегна,да не съм обидил някои ? Това е история...
Буд здрав !
Title: Re: Помаците и Балканските войни - 1912-1913
Post by: sulu_man on November 01, 2012, 19:54
http://www.rodopismolian.blogspot.com/2012/11/blog-post_7970.html (http://www.rodopismolian.blogspot.com/2012/11/blog-post_7970.html)
 Институт „Помак” издаде книга за Балканската война! Освободителите - „Армия от бандити, поробили Родопите”
01 ноември 2012, четвъртък
Книга срещу освободителния характер на Балканската война се разпространява тайно в джамиите на Родопите.

Исмен Реджепов, който е неин автор, твърди, че е бил близък с писателя Николай Хайтов.

Книгата със заглавие "Балканските войни в Родопите 1912-1913 г." е първото издание на основаната неотдавна неправителствена организация "Европейски институт Помак", съобщава репортер на 24smolian.

Според автора й, войната не освобождава българите-мюсюлмани, а напротив - тя е насочена срещу тях. Това е така, защото, според автора й, Турция била готова и отстъпила доброволно Родопите на България, но българите християни извършили геноцид над "помаците", като клали, прогонвали и палили цели села.

Читатели определят книгата едновременно като „промарксическа и проислямистка".

Авторът твърди, че "в основата на исляма е заложена ценностна система, която я превръща в световна господстваща система". В доказателство на своята теза Реджепов привежда спомени, които се оказват реминисценции на събития от османско време, но с нов прочит, който ги свързва с българската войска:

"В селото било изиграно най-жестокото хоро, най-кървавото хоро, оставило неизлечими следи в паметта на хората от това време като черен спомен за нечуваните издевателства на една свирепа армия от бандити, която за кощунство на преживелите трагедията се нарича армия-освободителка на поробените братя в Родопите."

Българските управници продължавали политиката на предшествениците си от времето на Балканската война. "Тази мъст проличава в етно-религиозното прочистване на региона чрез провеждането на методичен икономически и духовен геноцид в родопския край", подчертава Реджепов.

За разпространението на "Балканските войни в Родопите 1912-1913 г." първи сигнализира академик Георги Марков, поради което тя е вече недостъпна за широката публика.
Title: Re: Помаците и Балканските войни - 1912-1913
Post by: Николай on November 01, 2012, 21:08
 :) Каква е тази гавра, какъв е този позор ?!? Каква е тази книга забога ???
Title: Re: Помаците и Балканските войни - 1912-1913
Post by: Subeyi Kurt on November 01, 2012, 22:09
You are not allowed to view links. Register or Login
:) Каква е тази гавра, какъв е този позор ?!? Каква е тази книга забога ???


Когато Турчин каже че са клани арменци му дават Нобелова награда, а тук нещо на терсене. Други пък ги прокудиха че искали да изследват мита Батак. ;D 8) ???
Title: Re: Помаците и Балканските войни - 1912-1913
Post by: ibrahim65 on November 01, 2012, 23:11
You are not allowed to view links. Register or Login
:) Каква е тази гавра, какъв е този позор ?!? Каква е тази книга забога ???


Книга пише, че българите са клали и гонили помаците

http://dnes.dir.bg/news/rodopi-kniga-pomatzi-balkanskite-voyni-pomak-12325069?nt=4 (http://dnes.dir.bg/news/rodopi-kniga-pomatzi-balkanskite-voyni-pomak-12325069?nt=4)
Title: Re: Помаците и Балканските войни - 1912-1913
Post by: solinvictus on November 02, 2012, 01:44
You are not allowed to view links. Register or Login
Книга пише, че българите са клали и гонили помаците

http://dnes.dir.bg/news/rodopi-kniga-pomatzi-balkanskite-voyni-pomak-12325069?nt=4 (http://dnes.dir.bg/news/rodopi-kniga-pomatzi-balkanskite-voyni-pomak-12325069?nt=4)

Поредното активно турско мероприятие и лъжа ! С помощта на помаците!
Title: Re: Помаците и Балканските войни - 1912-1913
Post by: Suleyman.45 on November 02, 2012, 06:26
Mladi i bolni psihi4eski  slavyanobulgaski istori4ari-papagali pak ste zabravili,4e za da ima efekt le4enieto vi hap4etata trybva da se vzemat redovno.Psihi4eskite bolesti ne se lekuvat lesno,osobeno ako sa nasledstveni kolektivni Hayde begom mar6 pri sebepodomnite vi fa6isto-komunisti ot ataka i vmwo.Nahalni glupavi na n-ta stepen.
Title: Re: Помаците и Балканските войни - 1912-1913
Post by: sulu_man on November 02, 2012, 06:46
You are not allowed to view links. Register or Login
:) Каква е тази гавра, какъв е този позор ?!? Каква е тази книга забога ???
  Според мен забравена истина ;)  Истината не разделя , а сплотява.Това е минало и някой който го определя за антибългарско -греши! ::) ;)
  Препоръчвам ти да прочетеш:"Несъмнено са направени реални усилия да се спре беззаконието на четите и да се справят властите със случаите на мародерство от страна на войските. Архивите на военните съдилища, които притежаваме, показват, че през януари 1913 година в българските щабове се е чувствала тревога от честите и тежки случаи на изстъпления, извършвани в окупираните територии. Една телеграма-циркуляр (вж. приложение А13) изпратено до командирите и управителите в Македония и Тракия, изисква от тях да започнат разследвания по всякакви случаи на изстъпления, извършвани срещу жителите на окупираните територии. Телеграмата им напомня, че в този случай е поставена на изпитание честта на армията, а също така, че всякакво безразличие от тяхна страна спрямо престъпления на отделни лица ще накара света да счита цивилизоваността на българина за не по-висока от тази на неговия неприятел. С две по-късни телеграми военните съдилища получават указания да се занимаят веднага с такива обвинения и да дават предимство на такива дела пред всички други, по-специално когато оплакванията идват от турското население. Тонът на тези инструкции е всичко, което може да се иска. Неприятното е, че до 15 февруари 1913 година военните съдилища в Македония са произнесли присъди само срещу 10 лица за убийство, срещу 8 лица за кражба или плячкосване и срещу 2 лица за изнасилване. Голям брой все още са в етап на разследване и тук са включени 78 дела за убийство, 69 за грабеж, 7 за изнасилване, 7 за кражба, прикрита под формата на налог или данък, 14 за палеж и 81 за най-различни видове кражба или измама. Измежду виновниците 37 са македонски въстаници, включително 6 войводи. Ние не знаем точно колко от тези дела са завършени и колко от виновниците са действително осъдени, тъй като архивите на македонските военни съдилища са били загубени при евакуирането на Серес. Но имаме информация, че при евакуирането на града, над 200 затворници, числящи се преди това към българската армия и към нередовните чети, са излежавали присъди в затвора на Серес. Имаме основание да считаме, че тогава те са били освободени - едно нежелателно нарушение, което може би е било неизбежно при съществуващите обстоятелства. Тези факти показват, че в Македония е направено значително усилие за справяне с изстъпленията, извършени срещу турското население. Това в известна степен може да се счита като закъсняла мярка, и няма съмнение, че една незабавна екзекуция на някои от по-видните престъпници в ранните седмици на войната би имала много по-благоприятен ефект. Общественото мнение на Балканите не осъжда със същата строгост изстъпления, извършени от християни срещу мюсюлмани, както това се извършва от неутрални наблюдатели. Това е нещо неизбежно, като се имат предвид историческите условия. Но няма съмнение, че ръководителите на българската армия са направили реален опит да възстановят нейната чест и че този

73

опит е успешен, тъй като е довел до голямо подобрение в поведението на българските войски и бойците от нередовните формации. Трябва да се зачетат усилията на българското правителство. С оглед да се спрат грабежите, то издаде указ, с който обявява всички прехвърляния на поземлена собственост от мюсюлманското население през периода на войната за незаконни и недействителни.

Нека споменем тук широко прилаганата от българите практика за насилствено покръстване в християнската вяра. Помаците са българи по народност и език, които в даден период от турското завоевание са били насилствено принудени да приемат Исляма. Те не говорят турски език и са запазили някои от традиционните спомени на християнското си минало. Но в повечето Случаи обстоятелствата са ги направили фанатични мюсюлмани. Техният брой в новоосвободените територии възлиза на не по-малко от 80 хиляди, съсредоточени главно на север и на изток от Неврокоп Светият синод на Българската православна църква е възприел план за масово връщане към християнството, като много често Синодът разчита на подкрепа от военните и цивилните власти, а също така несъмнено и от страна на въстаническите чети. Обикновено не е било нужно да се прилага някакво реално насилие; заплахите, подкрепени с наличието на явна сила и власт, гарантираща тяхното прилагане, се оказва достатъчна, за да накара цели села да се подчинят и да извършат покръстването. Това е систематично прилагана политика. Много време преди избухването на Втората балканска война помаците в повечето от районите външно са се подчинявали на Българската православна църква и с привидно усърдие присъствали на богослужението и проповедите на свещениците и монахините, изпратени от Светия синод, за да ги наставляват в основните принципи на християнството. Това отклонение влиза в ярко противоречие с толерантността, която българското царство обикновено проявява спрямо мюсюлманите, живеещи в неговите граници, и трябва да се счита за едно от най-малко извинимите бруталности по време на войната. Светият синод се аргументира с пояснението, че тъй като сила е била приложена за покръстване на християните в Исляма, то справедливо било отново да бъде прилагана сила в обратния процес. Такива доводи представляват още едно доказателство, че народите, чието съзнание в продължение на векове се е оформяло от принципите за отплатата и от практиката на отмъщението, клонят към едно общо ниво на деградация...... "http://promacedonia.com/karnegi/glava2_1.html (http://promacedonia.com/karnegi/glava2_1.html)
 и още:http://pomakleaks.webs.com/ (http://pomakleaks.webs.com/)
Title: Ynt: Помаците и Балканските войни - 1912-1913
Post by: solinvictus on November 02, 2012, 17:22
Разбира се ,че такива псевдо истини няма да обединят никой.Те се измислят в центрове чужди на това население и под шапката на исляма лъжат.Но Аллах ще ги накаже със своята сила!Такива пошли писания се спонсорират от арабски сунити и са от различни ислямски секти ,които тровят българските мохамедани в Родопите!Такива книжки вредят и насаждат омраза!
Title: Re: Помаците и Балканските войни - 1912-1913
Post by: Suleyman.45 on November 02, 2012, 21:30
A siderov karaka4anov mir i lubov.Mlado mom4e naistina li ne razli4ava6 zloto ot dobroto,uvajenieto i neza4itaneto na razli4niya.Naistina li misli6,4e nyakoy nyama pravo na mneniye za istori4eski tragediyi umi6leno pazeni v tayna ot ob6testvoto,ta samo predi 25g.byaha ubivani hora samo zaradi gordite si musulmanski imena.Naistina li smyata6,4e pisaneto na kniga za klanetata i pojarite izvur6eni ot bulgarite po poma6kite sela se sponsorira s turski pari.Razbiri mom4e s tozi na4in na jivot,s tezi pisaniya pulni s omraza,nenavist,psuvni nikogo nyama priob6tite kum vas-nito turki nitto pomaki nito romi.Umniya se kontzetrira v/u prilikite,a glupaka v/u razlikite.Na otno6eniya na ob6testva tozi na4in na povedenie vodi do stra6ni mnogo sta6ni ne6ta.Vuv 2ta sv.voyna zaginaha 50miliona 4ove6ki su6testva ivsi4kite sa mislili,4e obi4at mnogo rodinata si,4e sa veliki,a drugite sa ni6tojestva bez pravo najivot imislene.
Title: Re: Ynt: Помаците и Балканските войни - 1912-1913
Post by: sulu_man on November 02, 2012, 21:31
You are not allowed to view links. Register or Login
Разбира се ,че такива псевдо истини няма да обединят никой.Те се измислят в центрове чужди на това население и под шапката на исляма лъжат.Но Аллах ще ги накаже със своята сила!Такива пошли писания се спонсорират от арабски сунити и са от различни ислямски секти ,които тровят българските мохамедани в Родопите!Такива книжки вредят и насаждат омраза!
   На кого вредят на кръстоносците които с насилие и зверства покръствали,горили, изнасилвали.... >:(  Ти какво очакваш любов ли? ??? ::) 
   А и не съм знаел уважавани историци като Н. Хайтов,В Дечов, и Стойо Шишков да са "арабски сунити и са от различни ислямски секти". Я се порови малко те не пишат ли за тези срамни действия над мирно население.За някой серсеми естествено е гордост да нападнеш хора без оръжие и мераци да воюват и да колят. ;)
Title: Re: Помаците и Балканските войни - 1912-1913
Post by: sulu_man on November 02, 2012, 21:35
http://www.rodopismolian.blogspot.com/2012/11/blog-post_2.html (http://www.rodopismolian.blogspot.com/2012/11/blog-post_2.html)Васил Войнов: Война между помаците от „Помак“ и българомохамеданите от „Дружба-Родина“!? Георги Марков спря книгата на Реджепов
    Да живеят историчарите от БАН, да живее свободата на словото, да живее цензурата.Кумонизма се завърна :-\
Title: Re: Помаците и Балканските войни - 1912-1913
Post by: Николай on November 03, 2012, 00:01
 :) Като е толкова достоверен тоя парцал, дето му викате "книга" защо не е в библиотеките а се разпространява тайно по Джамиите? Защото е поредния опит за пропаганда, за това!!!
Title: Re: Помаците и Балканските войни - 1912-1913
Post by: KaraIbrahim on November 03, 2012, 00:46
You are not allowed to view links. Register or Login
:) Като е толкова достоверен тоя парцал, дето му викате "книга" защо не е в библиотеките а се разпространява тайно по Джамиите? Защото е поредния опит за пропаганда, за това!!!

    Николайчо,ти как си се научил да пишеш без да знаеш да четеш?В по-горният пост е даден отговор на въпроса ти.
Title: Re: Ynt: Помаците и Балканските войни - 1912-1913
Post by: solinvictus on November 03, 2012, 02:37
You are not allowed to view links. Register or Login
   На кого вредят на кръстоносците които с насилие и зверства покръствали,горили, изнасилвали.... >:(  Ти какво очакваш любов ли? ??? ::) 
   А и не съм знаел уважавани историци като Н. Хайтов,В Дечов, и Стойо Шишков да са "арабски сунити и са от различни ислямски секти". Я се порови малко те не пишат ли за тези срамни действия над мирно население.За някой серсеми естествено е гордост да нападнеш хора без оръжие и мераци да воюват и да колят. ;)
Kакви кръстоносци ти се привиждат?
Ти си в някакъв филм ,тука става въпрос за 20 век !
Тая книга е една измислица и цитирането на разни комунета не оправдава лъжците мюслимани!
Те ще бъдат наказани ,това е сигурно защото в хадисите пише ,че сте били честни ?
Серсеми и будали ще са тия, които се фанат на измамите ви ,аркадаш агалар ага мага и т.н.!
Title: Re: Помаците и Балканските войни - 1912-1913
Post by: Suleyman.45 on November 03, 2012, 07:08
B na6ite djamii ne se razprostranyava ni6to tayno te sa myasto za preklonenie pred Vsevi6niyat Suzdatel.Ne moga da razbera nari4aneto na edna kniga napisana ot g.Dursunski partzal bez da ste pro4eli edin red ot knigata.Latinskata azbuka ne e maymunitza polzvana ot milioni hora  po sveta tya e sredstvo za ob6tuvane.Preporu4am na tezi,koito tursyat iskat da znayat istinata takava kakvato e avtoraDjustinMakkarti.Zaglavieto na knigata e-Smurt i izgnanie/Etni4esko pro4istvane na osmanskite musulmani 1821-1922g.Izvinyavam se za lipsata na prepiratelni znatzi,no sega na mnogo stari godini edva prhojdam s komputurnata prohodilka.Jelaya na vsi4ki hubavi po4ivni dni.
Title: Re: Помаците и Балканските войни - 1912-1913
Post by: onegavon on November 03, 2012, 08:37
Закъснял с и с препоръките.Тая книга и некомпетентния и автор отдавна са коментирани във форума.За езика на който пишеш си има създадена специално азбука за улеснение на ползвателите. Не виждам логика да се мъчиш да изобразиш нашите специфични звуци с мешавица от латински букви и цифри. " prepiratelnite" ;D знаци се учат в българското училище и нямат връзка с буквите и компютрите.
Title: Re: Ynt: Помаците и Балканските войни - 1912-1913
Post by: sulu_man on November 03, 2012, 09:30
You are not allowed to view links. Register or Login
Kакви кръстоносци ти се привиждат?
Ти си в някакъв филм ,тука става въпрос за 20 век !
Тая книга е една измислица и цитирането на разни комунета не оправдава лъжците мюслимани!
Те ще бъдат наказани ,това е сигурно защото в хадисите пише ,че сте били честни ?
Серсеми и будали ще са тия, които се фанат на измамите ви ,аркадаш агалар ага мага и т.н.!
На 5 октомври 1912 г. цар Фердинанд се обръща с манифест към българския народ, за да му съобщи дългоочакваната вест, че войната с Турция е обявена. Краткият текст е изпълнен до възможния предел с християнски чувства и религиозна лексика - провидение, благодат, християни, еднородци, едноверци, свещен дълг и пр. и пр. - та да може и най-необразованият поданик да разбере, че става въпрос за нещо повече от обикновена война между обикновени противници, а за война между религи, религиозна война, "борба на кръста против полумесеца", както просто и ясно е казано в манифеста.40
Съдържанието на манифеста се възприема буквално от редакторите и сътрудниците на "Църковен вестник", официалният орган на Св. Синод на Българската православна църква. Колкото преднамерено, толкова и спонтанно те изграждат медийно-публицистичния образ на Балканската война като кръстоносен поход на обединеното балканско християнско войнство за освобождаването на поробените християни и поруганите християнски светини от ръцете на иноверците мюсюлмани. "Възкресението на поругания кръст" е лайтмотивът в словото на свещеник д-р Стефан Цанков, началник на Културно-просветното отделение на Синода, произнесено веднага след тържествения молебен рано сутринта на 5 октомври в столичния катедрален храм; той прозвучава десетки и стотици пъти в препълнените като никой друг път храмове в страната; той пронизва съдържанието на първия военновременен брой на "Църковен вестник" от 6 октомври, който веднага след текста на манифеста за обявяването на войната призовава: "Да се дигнем като кръстоносци за окончателното господство на Христа и Кръста в цяла Европа".41 "Балканският кръстоносен поход продължава" - това е най-краткото, но и най-точното резюме, което може да се направи за съдържанието на "Църковен вестник", на другите религиозни издания, а и на цялата българска преса в края на 1912 - началото на 1913 г.
http://harrybg.blogspot.com/2007/09/1878-1944.html (http://harrybg.blogspot.com/2007/09/1878-1944.html) ;)
Title: Re: Помаците и Балканските войни - 1912-1913
Post by: sulu_man on November 03, 2012, 09:36
http://mayamarkov.wordpress.com/2012/10/23/lets_mark_100th_anniversary_conversion_pomaks/ (http://mayamarkov.wordpress.com/2012/10/23/lets_mark_100th_anniversary_conversion_pomaks/)
Да отбележим 100-годишнината от насилственото покръстване на помаците

Тази есен се навършват 100 години от Балканската война. Полага се да си я припомним и да почетем паметта на войниците, сражавали се за България. За жалост обаче войната включва и едно малко известно, позорно за нашата държава събитие, което също следва да си припомним: насилственото покръстване на помаците (българите-мохамедани), взело невинни жертви, накарало хиляди да избягат от България и отчуждило от нея мнозина за десетилетия напред. ;)
Title: Re: Ynt: Помаците и Балканските войни - 1912-1913
Post by: botev on November 03, 2012, 10:39
You are not allowed to view links. Register or Login
На 5 октомври 1912 г. цар Фердинанд се обръща с манифест към българския народ, за да му съобщи дългоочакваната вест, че войната с Турция е обявена.
;) Ей лъжливко, каква Турция те гони!?

You are not allowed to view links. Register or Login
http://mayamarkov.wordpress.com/2012/10/23/lets_mark_100th_anniversary_conversion_pomaks/ (http://mayamarkov.wordpress.com/2012/10/23/lets_mark_100th_anniversary_conversion_pomaks/)
Да отбележим 100-годишнината от насилственото покръстване на помаците

Тази есен се навършват 100 години от Балканската война. Полага се да си я припомним и да почетем паметта на войниците, сражавали се за България.
Поклон пред стотиците загинали ПОМАЦИ на предните линии. за пълното освобождение на България от Османско иго!
Title: Ynt: Помаците и Балканските войни - 1912-1913
Post by: ЖАРКО ЖЕГЛЕВ on November 03, 2012, 10:53
Quote
Поклон пред стотиците загинали ПОМАЦИ на предните линии. за пълното освобождение на България от Османско иго!

Za u4astieto im v gorespomenatata voina ima symnenie no edno e vqrno 4e sa pra6tani na predna liniq prez Balkanskata voina(voini) i prez parvata svetovna voina.
Tezi slu4ai kogato sa bili puskani na predna liniq kato jiva mi6ena za protivnika sa opisani v spomenite na Nevrokoplu Celal Perin predstavitel v  sabranieto na Bylgariq po tova vreme imenno ot Rodopskata oblast.Po tova vreme predstavitelite v sabranieto za6titava6ti vaprosnite hora sa ob6to 14 ot celq sastav.
Imenno stezi si deistviq v za6tita na naselenieto v spomenatite oblasti e obqven za predatel ot bulgarite i zapla6van mnogokratno.
 V spomenite si sa opisani doslovno slu4kite okolo za6titata na horata ot vaprosnata oblast.

http://www.netkitap.com/kitap-bati-trakyanin-bitmeyen-cilesi-nevrekoplu-celal-beyin-hatiralari-celal-perin-arma-yayinlari.htm (http://www.netkitap.com/kitap-bati-trakyanin-bitmeyen-cilesi-nevrekoplu-celal-beyin-hatiralari-celal-perin-arma-yayinlari.htm)

Nevrekoplu Celal Bey'in Hatıraları
Celal Perin

Yayinevi: Arma Yayınları  - izdatel
Baskı Tarih: 2000              godina na otpe4atvane
Sayfa: 278                         broi stranici
Title: Re: Ynt: Помаците и Балканските войни - 1912-1913
Post by: sulu_man on November 03, 2012, 12:36
You are not allowed to view links. Register or Login
;) Ей лъжливко, каква Турция те гони!?
Поклон пред стотиците загинали ПОМАЦИ на предните линии. за пълното освобождение на България от Османско иго!
   Това не е от Турция бе .Защо се правиш зорлем на ахмак ."Мънифест- 1. Тържествено писмено обръщение на върховната власт към населението."Фердинант официално обявява  "кръстоносния поход към исляма" .Което значи ,че под ударите на тази "освободителна война" има за цел и разсправа с мирното помашко население по заповед на Държавния монарх и престъпното съдействие на БПЦ. ;)
   А помаците които участвали-глупци,наистина поклон защото са ги пратили на първа бойна линия за примамка и така са се отървали ;)
Title: Re: Ynt: Помаците и Балканските войни - 1912-1913
Post by: botev on November 03, 2012, 20:14
You are not allowed to view links. Register or Login
   Това не е от Турция бе .Защо се правиш зорлем на ахмак ."Мънифест- 1. Тържествено писмено обръщение на върховната власт към населението."Фердинант официално обявява  "кръстоносния поход към исляма" .Което значи ,че под ударите на тази "освободителна война" има за цел и разсправа с мирното помашко население по заповед на Държавния монарх и престъпното съдействие на БПЦ. ;)
   А помаците които участвали-глупци,наистина поклон защото са ги пратили на първа бойна линия за примамка и така са се отървали ;)
Помаците са създадени от Османлиите единствено и само за да са ръжен! През цялото време са употребявани като ръжен!!!! Сега пак се опитват да ги употребят,  но бог е решил друго! 8) Ще живеем заедно в МИР вовеки веков!!!!
А кръвните ни братя помаците да не пребързват а да си отворят разума и очите за истината!

07.01.2009 - Протест в Пазарджик срещу израелския тероризъм (http://www.youtube.com/watch?v=KZN5phb52g8#)
Title: Re: Ynt: Помаците и Балканските войни - 1912-1913
Post by: solinvictus on November 04, 2012, 02:26
You are not allowed to view links. Register or Login
На 5 октомври 1912 г. цар Фердинанд се обръща с манифест към българския народ, за да му съобщи дългоочакваната вест, че войната с Турция е обявена. Краткият текст е изпълнен до възможния предел с християнски чувства и религиозна лексика - провидение, благодат, християни, еднородци, едноверци, свещен дълг и пр. и пр. - та да може и най-необразованият поданик да разбере, че става въпрос за нещо повече от обикновена война между обикновени противници, а за война между религи, религиозна война, "борба на кръста против полумесеца", както просто и ясно е казано в манифеста.40
Съдържанието на манифеста се възприема буквално от редакторите и сътрудниците на "Църковен вестник", официалният орган на Св. Синод на Българската православна църква. Колкото преднамерено, толкова и спонтанно те изграждат медийно-публицистичния образ на Балканската война като кръстоносен поход на обединеното балканско християнско войнство за освобождаването на поробените християни и поруганите християнски светини от ръцете на иноверците мюсюлмани. "Възкресението на поругания кръст" е лайтмотивът в словото на свещеник д-р Стефан Цанков, началник на Културно-просветното отделение на Синода, произнесено веднага след тържествения молебен рано сутринта на 5 октомври в столичния катедрален храм; той прозвучава десетки и стотици пъти в препълнените като никой друг път храмове в страната; той пронизва съдържанието на първия военновременен брой на "Църковен вестник" от 6 октомври, който веднага след текста на манифеста за обявяването на войната призовава: "Да се дигнем като кръстоносци за окончателното господство на Христа и Кръста в цяла Европа".41 "Балканският кръстоносен поход продължава" - това е най-краткото, но и най-точното резюме, което може да се направи за съдържанието на "Църковен вестник", на другите религиозни издания, а и на цялата българска преса в края на 1912 - началото на 1913 г.
http://harrybg.blogspot.com/2007/09/1878-1944.html (http://harrybg.blogspot.com/2007/09/1878-1944.html) ;)

Това е освободителната война на българите ,не е кръстоносен поход за НОВИ земи ти си зле с историята агалар .Става въпрос за прогонване на турците от българската земя !Окупирана от мюслиманите ,която Аллах не им е дал за ползване !анадъмно?
Title: Re: Ynt: Помаците и Балканските войни - 1912-1913
Post by: sulu_man on November 04, 2012, 08:57
You are not allowed to view links. Register or Login
Това е освободителната война на българите ,не е кръстоносен поход за НОВИ земи ти си зле с историята агалар .Става въпрос за прогонване на турците от българската земя !Окупирана от мюслиманите ,която Аллах не им е дал за ползване !анадъмно?
В периода 1 декември 1912 - началото на януари 1913 година жителите на селото са подложени на мъчения от български паравоенни части и БПЦ с цел да бъдат покръстени. Населението е подложено на всякакви видове терор, като в това влиза и разрушаване на 130 къщи.[6] През 1912 г. селото е превзето от българска войска, като виевските аги помолили славейновци да запазят селото и те ходатайствали пред военачалниците, но впоследствие селото било изгорено от други военни части. (П. Карапетков, Славеино минало. Пловдив, 1948, с. 257-258).
  От 1879 до 1 януари 1895 година от Богутево са изселени 30 семейства със 150 жители помаци в Мала Азия.[2] През 1913 и 1914 г. поради насилията към помаците при обстоятелствата на Балканската война, две трети от населението на селото отново се изселва в Турция. Но след няколко години по тяхна инициатива и след акция, организирана от останалите в България богутевци, (които организират "чета", която минава границата и организира безпрепятственото им завръщане), 32 семейства се връщат в селото (22 март 1921 г). До 1923 г. по различни пътища се прибират и останалите.[3]

В началото на 1913 г. жителите на селата Богутево, Дряново и Ер Кюприя (или Ер Кюпрю, от 1934 г. се нарича Мостово) изпращат писмо до председателя на Народното Събрание С. Данов, в което протестират срещу насилието при християнизацията. Писмото е анонимно, авторите не са посмели да поставят имената си. В писмото пише: "Уважаеми г-н Данов, … Ние сме български мюсюлмани от … Станимашка околия. Ужасът, терора, насилията и калъча над главите ни е в своя разгар, за да станем християни. Това мислим, нашата света Конституция няма да позволи - да ни ругаят, бият и заплашват с цел да напуснем нашата религия … Ние сме в Стара Свободна България, гдето редът, законността и правдата царуват, а дали е в същност така в нашия край тия дни? Ако бихте могли само с ангелска сила за миг да дойдете и видите плачовете и риданията на нас беззащитните, тогаз само ще бъдете уверени че кръщаванията не са пожелание, а с големи насилия. Единствен факт на това е, че целият свят е известен, че ний ако пожелаем щяхме да се покръстим преди 35 години, когато дойде Русия, а не сега когато трябваше да се наслаждаваме на свобода в прегръдките на Велика България. Уверени във Вас, че Вий ще дадете най-мощната си подкрепа за нас и нашите страдания, за да почувстваме ний и целия народ, че не сме били излъгани в мисълта, с която избрахме народни
   И оше:http://slivendnesiutre.wordpress.com/2012/10/21/%D0%BA%D0%BE%D0%B9-%D1%83%D0%B1%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D1%88%D0%B5-%D0%B8-%D0%B8%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B2%D0%B0%D1%88%D0%B5-%D0%B2-%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BF/ (http://slivendnesiutre.wordpress.com/2012/10/21/%D0%BA%D0%BE%D0%B9-%D1%83%D0%B1%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D1%88%D0%B5-%D0%B8-%D0%B8%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B2%D0%B0%D1%88%D0%B5-%D0%B2-%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BF/)
  И ощЕ:В 1912 година по време на Балканската война Туховища пострадва по време на Покръстването на помаците. При покръстването цялото село се вдига на бунт и прогонва покръстителите. При повторното идване на свещениците от Пловдивската митрополия, те са придружавани от четници на ВМОРО със седалище в отчасти християнските села Сатовча и Долен, които изгарят Туховища, докато населението се крие край реката и големите баири.
Според Димитър Гаджанов в 1916 година във Вълкосел, Годешево, Слащен и Туховища живеят 3012 помаци.
  И Още:НИКОЛА ЧУРАЛСКИ

...Още от самото начало споделям, по характер и цели Балканската война е най-варварската, най-унищожителната, най-жестоката, най-свирепата водена война на територията на България за над 13 вековната и история.
„На война като на война” се казва, а може би и на нас се иска да си кажеме. Да беше така! Да беше така!
Но да се води тя като тактика на опожарената земя, като замисъл и цел „най-добрият ни враг е мъртвия” е ужасно недопостимо, ужасно наприемливо.
Как са се освободждавали „поробените братя от Османско иго”, когато са сринали цели села със земята ? Къде е Тъмраш? Къде е Рудоземското село, наречено по-късно Балтаджи махала? И защо е наречено Балтаджи? Къде е Смилянското село на завоя до чешмичката? Защо се опожариха хиляди къщи, защо бяха прогонени немили-несрети хиляди хора?
Нали идва войската да освободи поробените си братя? Защо е това жестоко изпепеляване? Не означава ли това военно престъпление – да се изпепеляват селища, да се разграбват, да се унищожава мирно население? Това не е ли геноцид?
В едноименната си книга „Балканската война в Родопите /1912 г./” правя извод, че Балканската война не е за освобождението на „поробените братя”, а по същество е срещу тях. Тази война е балканският модел за етно-религиозно прочистване на Родопите, за да се настани алчният капиталистически модел, имащ се за носител на християнски добродетели...и това на практика става малко след отшумелите събития.
Още на са заглъхнали пушечните и топовните изстрели, още не са стихнали пожарищата, не е засъхнала невинно пролятата кръв, изстъпленията срещу „освободените” вече „поробени братя” жестоко ескалират с нова сила:
„Ага са вращахме ат Алъкьой – споделя мама – болгарете ни пасрьошнаха на Дикилиташ /на българо-гръцката граница/. Ага падхватиха моските...то не бе бахтане, а прибиване. Ат там ни закараха в селоно. Забраха врит моски – старци, млади и моски дечинки. Затвориха ги в мечитен, а около мечитен жандарми с тенеке полни с гас. Чекаха да им кажет да ги изгарьот. Царкинете ни спаси...а селото – да ти са плаче. Врит кощите беха на кюл /пепел/. Астанали беха две кощи и мечитес. Кина сте ве видевали?”

След войната управляващите не поемат никаква грижа за физическото оцеляване на завърналите се бежанци. Просто ги оставят на самоизживяване.
Геноцидът продължава с икономически средства. Държавата поставя условие – религиозна поголовна християнска асимилация. На пленените се поставя условие – оцеляване срещу кръста. Останалите се покръстват от нарочно изпратени екипи. Но и премането на кръста не променя трагедията на бедстващите.
От лицето на земята изчезват родове, фамилии. Земите им вместо да останат на селото се обсебват от държавни институции.
Започва колонизацията с християнски елементи в селата – срещу безвъзмездно предоставяне на земя, или минимални средства от държавата се сменят имената. Това е акт на поредна претопяваща асимилационна политика. Нещо за което се захващат политики и държавници след това, но с различни трикове и хватки, стигащи и надминаващи градусите на ксенофобските изстъпления, каквито днес ги забелязваме сред ултра левите, ултра десните и ВМРО.
Помаците в България отдавна са били печеливш коз в българския политически кумар.

Времена, времена... казват времето лекувало раните... белезите остават, а с течение на времето се уголемяват, за да напомнят на поразения, че там някога е удряно, че там някога е боляло.
Днес, прекрачили съзнателно години, десетилетия, епохи на фашизъм и социализъм с не по-малка болка и тревога може да споделиме, че тактиката на опжарената земя в Родопите продължава с нежни средства – икономически и духовен геноцид. В десетки села в Родопския край е сринат и елементарния шанс за физическо оцеляване. Градят се християнски молитвени домове в помашките села, сякаш никога не са живяли там мюсюлмани.
   И Още:В село Триград от 120 хаджии над 70 били убити в триградското медресе по време на войната. Сред убитите били Исмет хаджи Сюлман и Али Мемиш и др. В Дьовлен в местността “Саковица” съществувал общ гроб на стотина изклани от войската месни жители. В близост до Доспат в местността “Касапска поляна” и до днес стои т. нар. “Ратайско гробе”. Това била обща яма на 40-те ратаи на местен чифликчия избити от 9-ти Пловдивски пехотен полк набедени, че били помагачи на оттеглилата се вече от Доспат османска войска. Сред опожарените села в Дьовленско било и Барутин, на което село останала само една къща на Хасан Хюсеин Дервиш. В нея грабителите открили една сляпа старица, която поради слепотата си ги посрещнала като свои.

През този период пострадали в Ахъ-Челебийско – 7 села с над 1100 къщи, а в Дедеагачко – 10 села с над 300 къщи. Други селища обаче били опожарени, след като фронтовата линия вече е отминала. Такива били например християнските села в Дедеагачко. Те били уличени в сътрудничество с противника и били опожарени и разграбени от отстъпващия корпус на Явер паша. Същите мотиви били поводът и за опожаряването и разграбването на мюсюлманските села в Ахъ-Челебийско от българските войски. Село Каршилъ (Виево) например по време на войната било опожарено поради непосредствената си близост до границата. Палежи в централната част и насилие по време на войната имало и в село Исмилян (Смилян). По време на войната в село Равнината били убити Ариф Бостанджиев, Хасан Садъков и братя Сулеви. Били измъчвани и малтретирани и много други селяни. В село Юрюпек (Гълъбово) през войната били убити десетина души. Обхванати от паника, мнозина побягнали от селото. В село Аламидере (Полк. Серафимово) натрупаните в населението страх и несигурност не били без основание. Кметът Момчил Пичонов не останал безучастен към пълното опожаряване на турската махала. Синът му Георги Пичонов окървавил ръцете си с убийството на Мехмед Гелема, Таксим Кехая и невръстния Ахмед – всички от разванската махала. Не били пощадени и мюсюлманите от агупската махала. След като населението на региона изтърпяло всички ужаси на войната, част от българите побягнали на север, към старите предели на страната, а помаците се отправяли на юг, към беломорските градове. Всеки спасявал от имота си това, което можел да носи или да води след себе си. Подгонени от насилниците, бегълците от село Аламидере се отправили към Демирджик,
  И Още:Смята се, че около 200 000 души са били обърнати в християнството. Непосредствените изпълнители на терена и върховната църковна управа в София са абсолютно убедени, че това е станало доброволно, без каквото и да е насилие…

Не стига покръстването, а и местното население постепенно започва да страда в пълна степен от хаоса на войната. Подробна и живописна картина на положението в Родопите в края на 1912 – началото на 1913 г. е направил в своята служебна кореспонденция Стою Н. Шишков, най-добрият изследовател и познавач на района, тогава комендант в Устово. Първата си докладна записка по въпроса той изпраща на началника на 2-а пех. Тракийска дивизия на 2 декември 1912 г. С нея Ст. Шишков алармира военните власти, че в Родопите цари “пълно безвластие”. Селата са охожарени, добитъка, храните и покъщнината са разграбени, шири се небивало разбойничество и грабеж, идващата зима заплашва с болести и смърт. “И днес – съобщава той – след преминаването на нашите войски през тези краища и отиването им далеч към Деде-агач и Узун-кюпрю, маса алчни елементи, за жалост и самото местно българско население, се предадоха безразборно на грабеж из помашките села, от които немалко се и опожариха с всичката им покъщнина. Сега стотици помашки семейства стоят без покрив, без покъщнина, без храна и без всякакви средства за живеене и при настъпването на лютата дълга планинска зима те са изложени на явна смърт. И когато един ден техните мъже, сега пленници, а други още скитающи се из планините под влиянието на страхът, се завърнат в домовете си и намерят огнищата си опожарени, покъщнината и добитъците им и челядта им покосена от мизерия, болести и смърт, у тях сигурно ще заговори гласът на озлоблението и отчаянието, а резултатите от всичко това Вам е известно какви могат да бъдат”.

При това положение да се твърди, че покръстването на българите мюсюлмани било “спонтанен процес”, “доброволно движение”, “свободно волеизлияние” и пр. и пр. не е нищо друго, освен откровена фалшификация и груб цинизъм. Документите категорично говорят, че покръстителната акция е родена в насилие, развива се с насилие и довежда до насилие.

В крайна сметка акцията на БПЦ рухва за броени дни и седмици след началото на Междусъюзническата война (16 юни 1913). Светослав Елдъров пише как съпротивата, която съществува срещу покръстването от самото му начало, прераства в спонтанно връщане към исляма още в първите дни на войната, при това със същите средства, с които е извършено. Реакцията на “новопросветените”, според терминологията на БПЦ, е толкова крайна, че ги нарежда на страната на противника, срещу когото българската армия трябва да воюва в краткотрайната Междусъюзническа война. Първото известие за този обрат датира от 30 юни 1913 г., когато една рота от 1-и пех. Софийски полк, изпратена в Неврокоп за прикритие срещу гърците, се натъква на въстанало мюсюлманско население в района. “В завързалите се боеве – докладва командирът на ротата поручик Т. Панов – с цел да се сломи упорството на възстаналото население бидоха опожарени отчасти случайно селата Кюстенджик, Триград, Иланджово (Иланджик) и Касик (Балък-Касик)”.
   И Още ........много факти >:( >:(
Title: Re: Ynt: Помаците и Балканските войни - 1912-1913
Post by: sulu_man on November 04, 2012, 09:01
You are not allowed to view links. Register or Login
Това е освободителната война на българите ,не е кръстоносен поход за НОВИ земи ти си зле с историята агалар .Става въпрос за прогонване на турците от българската земя !Окупирана от мюслиманите ,която Аллах не им е дал за ползване !анадъмно?
   Фердинант много добре го е казал и църковен вестник добре цитира на 6 .10 1912г думите му.Действията в последствия са ясни.....,Че е "освободителна" война от турци.Ама между другото помаците ги взели за турци и има са разкатали м.......
Title: Ynt: Re: Ynt: Помаците и Балканските войни - 1912-1913
Post by: botev on November 04, 2012, 20:41
You are not allowed to view links. Register or Login
Ама между другото помаците ги взели за турци и има са разкатали м.......
Ма си тиква....... :) Аз ли да ти обяснявам за англо-турската манипулация на българите приели исляма насила? ;)
Title: Ynt: Re: Ynt: Помаците и Балканските войни - 1912-1913
Post by: solinvictus on November 04, 2012, 20:41
You are not allowed to view links. Register or Login


...Още от самото начало споделям, по характер и цели Балканската война е най-варварската, най-унищожителната, най-жестоката, най-свирепата водена война на територията на България за над 13 вековната и история.

   И Още ........много факти >:( >:(

Турските войски пресякоха линията Мидия-Енос на 30 юни 1913 г. Върху оставената без защита Тракия се нахвърлиха многобройни пълчища, предвождани от Енвер бей. Пред редовните части настъпваха отряди от кюрди и араби, които палеха и грабеха имотите на българите, а самяте тях безжалостно избиваха.
 Според Карнегиевата комисия, която извърши анкета по Балканските войни, турската армия е унищожила или прогонила от домовете му едно население от 15 960 души само в Малгарска и Айроболска кази.
Из планините в този край се скитаха хиляди българи. Много от тях попаднаха в ръцете на войската и бяха подложени на „най-грозните страдания, които човек може да измисли”.
 Особено трагична съдба сполетя с. Булгаркьой, Кешанско разположено на самата гранична линиия в близост до Мраморно море. Край селото бяха събрани и избити повече от 300 мъже. След това освирепялата башибозушка сган и войската нахлуха из къщите и избиха стотици беззащитни жени, деца и старци. Други бяха отвлечени и изпратени в Мала Азия. Според оцелелите жители на Булгаркьой през трагичната 1913 г, са били избити, измрели или безследно изчезнали повече от 1100 техни съселяни.
 Това беше нов Батак, каквито в Тракия по това време имаше не един и два.

На 2 октомври 1913 г. делегация в състав от 25 души, представители от разни краища на Тракия, връчи подробно изложение по положението в областта на министър-председателя В. Радославов.
Между многото конкретни и потресаващи факти срещаме следните думи:

 „Току-що пристигнали бежанци от с. с. Инидже, Орун-Бегли и Бунар-Хисар, Лозенградско, разправят ужасни работи, вършени от турците, които просто сковават човешкия ум, вледеняват сърцето му и го карат неволно да тръпне при всеки грозен факт и заедно с Вас да се пита:
 възможно ли е всичко това и не е ли сън?
 Но уви!
 Господине Министре, това не е сън, а грозна действителност със своите голи, печални факти.” ........... край на цитата!
Title: Re: Помаците и Балканските войни - 1912-1913
Post by: botev on November 04, 2012, 20:45
Българските хайдути

http://e-lit.info/human/618-balgarskite-hajduti.html (http://e-lit.info/human/618-balgarskite-hajduti.html)
Title: Re: Помаците и Балканските войни - 1912-1913
Post by: havaika on November 05, 2012, 09:35
You are not allowed to view links. Register or Login
Турските войски пресякоха линията Мидия-Енос на 30 юни 1913 г. Върху оставената без защита Тракия се нахвърлиха многобройни пълчища, предвождани от Енвер бей. Пред редовните части настъпваха отряди от кюрди и араби, които палеха и грабеха имотите на българите, а самяте тях безжалостно избиваха.
 Според Карнегиевата комисия, която извърши анкета по Балканските войни, турската армия е унищожила или прогонила от домовете му едно население от 15 960 души само в Малгарска и Айроболска кази.
Из планините в този край се скитаха хиляди българи. Много от тях попаднаха в ръцете на войската и бяха подложени на „най-грозните страдания, които човек може да измисли”.
 Особено трагична съдба сполетя с. Булгаркьой, Кешанско разположено на самата гранична линиия в близост до Мраморно море. Край селото бяха събрани и избити повече от 300 мъже. След това освирепялата башибозушка сган и войската нахлуха из къщите и избиха стотици беззащитни жени, деца и старци. Други бяха отвлечени и изпратени в Мала Азия. Според оцелелите жители на Булгаркьой през трагичната 1913 г, са били избити, измрели или безследно изчезнали повече от 1100 техни съселяни.
 Това беше нов Батак, каквито в Тракия по това време имаше не един и два.

На 2 октомври 1913 г. делегация в състав от 25 души, представители от разни краища на Тракия, връчи подробно изложение по положението в областта на министър-председателя В. Радославов.
Между многото конкретни и потресаващи факти срещаме следните думи:

 „Току-що пристигнали бежанци от с. с. Инидже, Орун-Бегли и Бунар-Хисар, Лозенградско, разправят ужасни работи, вършени от турците, които просто сковават човешкия ум, вледеняват сърцето му и го карат неволно да тръпне при всеки грозен факт и заедно с Вас да се пита:
 възможно ли е всичко това и не е ли сън?
 Но уви!
 Господине Министре, това не е сън, а грозна действителност със своите голи, печални факти.” ........... край на цитата!
   Каква е връзката с мюсюлманите от България, или и там имат намеса?
Помаци да имат връзка с тези събития ??? ::)
    Докато в България е имало етническа чистка ;) Четем в писма на гръцки воиници ,които също клали и палили.
"Родопи, 13 юли 1913.

 

Драги ми Леонидас,

Бъди добре, тъй както съм и аз. Туй е, което желая за вас. Аз получих писмо ви, което ме много зарадва. Получих също и от Аристида, който е добре и пише, че него също са го зачислили във войската, нещо, което ме огорчава, защото моите болки не могат да се смекчат от сълзите, защото всичко е загубено, защото ти не можеш си представи, как се постъпва във войната. Изгарят се села и хора, но и ние също опожаряваме и вършим по-грозни работи от българите.

Поздравявам ви, ваш брат

Тома Запантиоти."http://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=274:-1913-&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61 (http://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=274:-1913-&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61)

 Четем още:http://liternet.bg/publish4/bgyrdev/istoria/balkanskite-voini.htm (http://liternet.bg/publish4/bgyrdev/istoria/balkanskite-voini.htm)
Title: Re: Помаците и Балканските войни - 1912-1913
Post by: havaika on November 05, 2012, 09:36
http://tvplus.bg/index.php?p=news&c=1&id=13865 (http://tvplus.bg/index.php?p=news&c=1&id=13865)
Title: Re: Помаците и Балканските войни - 1912-1913
Post by: havaika on November 05, 2012, 13:32
Все едно чета декларация на тв Скат, Атака и ВМРО заедно ;) ;D
http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=5262931 (http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=5262931)Абдиков: Престанете със злоупотребата с българите мохамедани

Нашият призив към българските и турските държавни власти, българските и турски политици, българските и турските националисти и религиозни водачи на двете вероизповедания е да престанат да злоупотребяват с българите мохамедани.
Това е записано в декларацията на възстановената българомохамеданска културно-просветна организация Дружба "Родина", прочетена от Мустафа Абдиков, съпредседател на организацията, предаде репортер на БГНЕС.
Срещата с медиите бе открита от другия съпредседател - акад. Георги Марков, който заяви, че тяхната структура работи за единение на българите християни и българите мохамедани, защото живеем в едно общо Отечество.
Българските мохамедани са обърквани и потъпквани както по време на османското иго, така и по-късно от възстановената българска държава и от Република Турция, да осигурят и гарантират правото им на самоопределение, се посочва още в декларацията. Ние, наследници на старата Дружба "Родина" (1937-1944) и дейци, и съратници на възстановената българомохамеданска културно-просветна организация остро осъждаме фалшификациите за участие на българската армия в издевателства над мирното население, продължи Абдиков. Не приемаме непоследователната и противоречива политика на българската държава към българите мохамедани и актовете на насилствена смяна на техните имена и вяра, отхвърляме политиката на асимилация и турцизация на българите мохамедани, които живеят на територията на Република Турция, както и ограниченията да говорят и изучават майчиния си български език, се казва в декларацията.
"Обръщаме се към българските и турските историци да изследват обективно както този драматичен период, оставил дълбоки следи в съзнанието на българите мохамедани, така и по-сетнешната им съдба до наши дни на териториите на Република България и Република Турция", призовават българските общественици. Отправяме апел към всички сънародници – нека помним тези събития и преклоним глава пред паметта на всички невинни жертви. Нека всички българи: християни, мохамедани или с друго вероизповедание, независимо от това къде живеем – в България и по целия свят, да си подадем ръка и обединени да работим за просперитета на нашата родина – Република България, подчерта Абдиков.
Политиците да си гледат политиката, а не да се занимават с историята, бе категоричният отговор на акад. Георги Марков, съпредседател на Дружба "Родина" на въпрос как да се коментират думите на лидера на ДПС Ахмед Доган от последните дни, че трябва да има нов прочит на българската история. "Балканската война я изследвам от 30 години. Никой в България не може да оспорва освободителния характер на Балканската война, защото тя се повежда в името на освобождаването на един милион и половина българи, тогава населяващи Македония и Одринския вилает и политици не могат да се намесват, да искат пренаписване на историята. 23 години ние, историците, сме потърпевши на груба намеса на политици. Така че политиците да си гледат политиката, а не да се занимават с историята – крайно време е", подчерта акад. Марков.
По повод декларацията на Дружба "Родина" той посочи: "Това е едно пожелание от Дружба "Родина", тъй като наближат избори и политици от различни политически партии се втурват да търсят електорат". Според академика неоосманизмът вече е завладял съседна Турция и смятат, че са наследници на онези 600 г., с които се гордеят, на 3 континента, но когато се блазнят от славата на тази империя, трябва да признаят и престъпленията на империята, включително геноцида срещу тракийските българи и арменския геноцид", каза още Марков.
Академикът нарече книгите, оспорващи реални факти и събития в историята ни, пасквили и фалшификации, както и тезата, оспорваща клането в Батак и наричаща го мит. Опасното е, че вече ислямизмът се съединява с неоосманизма и в Анкара се друсат от един имперски синдром - те смятат, че вече са отново велика държава, регионална сила и затова търсят тази имперска слава и се намесват от Либия до Сирия, чак до Монголия, заяви акад. Марков. Ислямистка и неосманиска Турция няма място в Европейския съюз, категоричен бе той. Ние ще бъдем външната граница - така че трябва да благодарим на българската армия, че освободи тези наши сънародници и те днес са граждани на ЕС, заключи той. /БГНЕС /
Title: Ynt: Помаците и Балканските войни - 1912-1913
Post by: ibrahim65 on November 05, 2012, 19:36
Родинци скочиха срещу Доган, защитават правата си

http://faktor.bg/novini/balgariya/3485-rodintzi-skochiha-sreshtu-dogan-zashtitavat-pravata-si.html (http://faktor.bg/novini/balgariya/3485-rodintzi-skochiha-sreshtu-dogan-zashtitavat-pravata-si.html)

Доган просто ги закова на стената.
Title: Re: Помаците и Балканските войни - 1912-1913
Post by: havaika on November 06, 2012, 15:17
You are not allowed to view links. Register or Login
Родинци скочиха срещу Доган, защитават правата си

http://faktor.bg/novini/balgariya/3485-rodintzi-skochiha-sreshtu-dogan-zashtitavat-pravata-si.html (http://faktor.bg/novini/balgariya/3485-rodintzi-skochiha-sreshtu-dogan-zashtitavat-pravata-si.html)

Доган просто ги закова на стената.
   "На лъжата краката са къси"-бълг.поговорка
"Трябва ли да искаме прошка от тях?
Помирение. Българите християни говорят за Батак и Перущица, българите  мохамедани за Тъмръш. По време на Балканската война Тъмръшко попада в зоната на Македоно-Одринското опълчение. Това са все харамии, четници, които са изпълнени с мъст. Тъмръш е опожарен, селата горят, защото е още жив споменът от Батак и от Перущица. И сега има тежки спомени сред онова население, в Тъмръшко. Трябва да има помирение между българи християни и българи мохамедани. Защото светът не върви на добре и ние вътрешно трябва да се съхраним. Да вървим заедно и да не забравяме Босна, където сърби християни се клаха със сърби мюсюлмани."-Акд. Г Марков.http://www.pressadaily.bg/publication/4654-%D0%90%D0%BA%D0%B0%D0%B4.-%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8-%D0%9C%D0%90%D0%A0%D0%9A%D0%9E%D0%92:-%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%BE-%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D1%84%D1%80%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%8F/ (http://www.pressadaily.bg/publication/4654-%D0%90%D0%BA%D0%B0%D0%B4.-%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8-%D0%9C%D0%90%D0%A0%D0%9A%D0%9E%D0%92:-%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%BE-%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D1%84%D1%80%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%8F/)
    Защо сега отрича ,че през 1912г е имало насилие над помаците акд Марков? Защото го е срам от тези събития.Защото ще загуби доверие в "българо-мохамеданите" в Дружба Родина.Защото дядо му е загинал на 34г в тази религиозна война(както е записано в църковен вестник 6.10.1912г) против исляма,против помаците.Защото не върви да си кръстоносец по убеждения и наследствен срам (че дядо ти е участвал  в покръстването с оръжие) за куртурното приобщаване на българо-мохамеданите  с огън,пушка и свински курбан за новопокръстените. >:(Какъв съпредседател на помашка организация може да е човек ,който не приказва по-различно от Волен Сидеров? ??? ::)
Title: Re: Помаците и Балканските войни - 1912-1913
Post by: Родопчанин on November 06, 2012, 17:46
Познавам лично кмета на с.Припек , г-н Джованов, който е активист на дружбата. Този човек , си е мюсюлманин , но толково обича родината си , че може да сасенчи и най-големите националисти. Турците по този край , не го обичат , защото пази традициите на българите по този край. Това село е единственото , което се е обълчило на ДПС и затова носи своите последствия. Какво лошо има човек да си обича родината , не зависимо от вярата , която изповядва ?
Title: Re: Помаците и Балканските войни - 1912-1913
Post by: ibrahim65 on November 06, 2012, 17:55
You are not allowed to view links. Register or Login
Да засенчи и най-големите националисти.
Какво лошо има човек да си обича родината , не зависимо от вярата , която изповядва ?

Според вашата логика за да обичаш родината си трябва да си националист.
Лошото е това което вие разбирате под ,,обич,,.
Title: Re: Помаците и Балканските войни - 1912-1913
Post by: havaika on November 06, 2012, 18:11
You are not allowed to view links. Register or Login
Познавам лично кмета на с.Припек , г-н Джованов, който е активист на дружбата. Този човек , си е мюсюлманин , но толково обича родината си , че може да сасенчи и най-големите националисти. Турците по този край , не го обичат , защото пази традициите на българите по този край. Това село е единственото , което се е обълчило на ДПС и затова носи своите последствия. Какво лошо има човек да си обича родината , не зависимо от вярата , която изповядва ?
  Ама много сте сбъркани в тия умозаключения.Значи трябва да гласуваш против ДПС и да си православен да обичаш Родината си ;D ??? ::)
 Ами аз за какво се бутувам ???Че като влизаме в джамия и ни клеветят за врагове на Отечеството.Стига с тая пропаганда пропита с агитация на църквата която от отчаяние и алчност сред агентурното духовенство губи миряни.
  За това ние нямаме вина ;)
Title: Ynt: Помаците и Балканските войни - 1912-1913
Post by: Subeyi Kurt on November 06, 2012, 20:06
You are not allowed to view links. Register or Login
Турците по този край , не го обичат , защото пази традициите на българите по този край.

Ами кой ще пaзи Турските и Помашките традиции. Турция ли? Тези хора не съществуват ли за вас? Нямат ли право да живеят с традициите си? Докога ще ги подтискате и малтретирате? И после ревете че не са се били интегрирали. С луди хора интеграция не става. На такива като тебе трябва да им се каже '' Всяка жаба да си знае гёла''. А тези които искат интеграция да си оправят поведението и тогава. Народите винаги знаят да избират най-подходящото за своето бъдеще.
Title: Re: Помаците и Балканските войни - 1912-1913
Post by: onegavon on November 07, 2012, 08:32
Стига си настройвал хората!Малтретирали, подтискали -като развален грамофон си, все едно,че сме 1985г.Всшчки общини населени в мнозинството си с помаци се управлявят от техни хора избрани свободно.Това да не ти е Турски Кюрдистан с военно положение и стрелба на месо .

Да народите знаят да избират и нашият избор е Европа, а избора на Европа засега е да си седите в Азия докато не си ремонтирате законите и обществото.
Title: Re: Помаците и Балканските войни - 1912-1913
Post by: Родопчанин on November 07, 2012, 11:07
 ;D ей като кажете турци , мед ви капе от устата. Като чуете българско и българин скачате. Насоката ви е ясна на всички в този сайт. Вижте само колко мюсюлмани вече не пишат тука. То и няма смисъл едни и същи хора говорят "македонистки" . 
Title: Re: Помаците и Балканските войни - 1912-1913
Post by: Subeyi Kurt on November 07, 2012, 11:29
You are not allowed to view links. Register or Login
Стига си настройвал хората!Малтретирали, подтискали -като развален грамофон си, все едно,че сме 1985г.Всшчки общини населени в мнозинството си с помаци се управлявят от техни хора избрани свободно.Това да не ти е Турски Кюрдистан с военно положение и стрелба на месо .

Да народите знаят да избират и нашият избор е Европа, а избора на Европа засега е да си седите в Азия докато не си ремонтирате законите и обществото.
В ЕС влезнахте по втория начин, защото трябваше да ви отделят от Сибирската мечка. Важното е какво стана след това. Станахте шпецове по европейските ягоди и краставици. Икономиката ви няма да я тълкувам. Гърция също е в ЕС, но фалира като държава, докато Турция се дава за пример за просперираща държава с висок ръст в икономиката. Вчере рейтингът и се повиши и се очаква още по-голям наплив на чужди инвестиции. Такива мити работи, а вие си се утешавайте че сте богоизбрани и че сте европейци. Типично Ганёвско поведение.
Title: Re: Помаците и Балканските войни - 1912-1913
Post by: havaika on November 07, 2012, 12:57
You are not allowed to view links. Register or Login
;D ей като кажете турци , мед ви капе от устата. Като чуете българско и българин скачате. Насоката ви е ясна на всички в този сайт. Вижте само колко мюсюлмани вече не пишат тука. То и няма смисъл едни и същи хора говорят "македонистки" . 
http://pomaknews.com/bg/?p=947&lang=bg (http://pomaknews.com/bg/?p=947&lang=bg)
ДО:  ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ;

ДО:   ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ;

ДО: МИНИСТЪР – ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА МС НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

О  Т  В  О  Р  Е  Н  О      П  И  С  М  О

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА,

Обръщаме се към Вас от името на „ЕВРОПЕЙСКИ ИНСТИТУТ – ПОМАК” и като изразители на ПОМАШКАТА ОБЩНОСТ  в БЪЛГАРИЯ.

Поводът за нашето обръщение е Националното честване „ 100 години Балкански войни ”. Желаем да изтъкнем, че последиците от тези войни не се приемат еднозначно от всички граждани на България.

Когато говорим за тези събития в Родопите, ние жителите на тази планина сме разделени в мненията си, а също така все още се помнят извършените престъпления и зверства срещу  Помаците.

Желаем да уточним, че за нас Балканските войни е необходимо да се честват като празник на Българската армия, защото подвизите извършени тогава не могат да бъдат отминати с лека ръка. Това са времена на героизъм и утвърждаване на армията ни на Балканите. Но, само толкова.

С настоящите Национални чествания, сто години по-късно през 2012г., особено в Родопите се зацапва тази героична картина.

Ние Помаците не сме забравили, че заради неправилно политическо мислене и обявяването ни за турци се извършиха нечувани зверства срещу нашите  деди и прадеди.

Без капка милост бяха опожарени множество села и махали, бяха избити без съд и присъда много мъже, жени и деца.

Много хора бяха принудени да избягат от Родопите. Не трябва да забравяме и това, че се извършиха масови покръствания от Българската православна църква тогава, и се постави основата на пъкления план за християнизиране на Помаците.

Този същият план се изпълнява дори и сега, но държавните институции нехаят.

Ние Помаците имаме една огромна молба и призив към Вас.

Ако сте истински държавници, чуйте нашия глас и отменете честванията по този повод в Родопите.

Недопускайте с държавни средства да се толерира разединение и да се всява страх у помаците.

Това не води до Единство и разбирателство между различните групи в обществото.

Така не се прави Силна и Правова държава.

Искаме на висок глас да Ви кажем и още нещо:

За всичко това, което извършихте срещу нас за тези сто години след Балканските войни ние Помаците Ви прощаваме, но при едно условие, че ще спрете всякакви планове за нашето християнизиране, сплашване и изгонване от Родопа планина и Родината ни.

Ние сме тук и ще продължаваме да живеем в България, и ще чакаме момента в който ще стигнем до Единството и Просперитета.

Очакваме Вашето държавническо отношение и решение.

Едномилионната ПОМАШКА ОБЩНОСТ  е вперила поглед във Вас и във Вашите националноотговорни държавнически решения.

Вярваме в Единството и Ви приканваме към него.         

15.10.2012г.
Title: Re: Помаците и Балканските войни - 1912-1913
Post by: havaika on November 07, 2012, 12:59
http://www.dw.de/%D0%BE%D1%82%D0%BA%D1%8A%D0%B4%D0%B5-%D1%82%D1%80%D1%8A%D0%B3%D0%BD%D0%B0%D1%85%D0%B0-%D0%B1%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D1%84%D0%B8/a-16356348 (http://www.dw.de/%D0%BE%D1%82%D0%BA%D1%8A%D0%B4%D0%B5-%D1%82%D1%80%D1%8A%D0%B3%D0%BD%D0%B0%D1%85%D0%B0-%D0%B1%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D1%84%D0%B8/a-16356348)
 Отмъщение за нанесените неправди

Войната от 1912-та е вдъхновена от идеята за хомогенните нации и като отмъщение за нанесени неправди. Българите и сърбите са водени от спомена за своите средновековни държави, които след освобождаването от османския окупатор следвало да се превърнат в национални държави. Бойните действия траят само няколко месеца, но и те са достатъчни за смъртта на 200 000 войници и на огромен, но неизвестен брой цивилни граждани. Стотици хиляди жители на Балканите, предимно мюсюлмани, са прогонени.
Title: Re: Помаците и Балканските войни - 1912-1913
Post by: havaika on November 08, 2012, 18:12
 Раиф Мустафа дава на БСП подписката „360 кърджалийци против почетното звание на ген. Делов“
четвъртък, ноември 8
http://rodopi24.blogspot.com/2012/11/360.html (http://rodopi24.blogspot.com/2012/11/360.html)
Повече ще събере от помаците. ;)
Title: Re: Помаците и Балканските войни - 1912-1913
Post by: KaraIbrahim on November 08, 2012, 22:34
You are not allowed to view links. Register or Login
Раиф Мустафа дава на БСП подписката „360 кърджалийци против почетното звание на ген. Делов“
четвъртък, ноември 8
http://rodopi24.blogspot.com/2012/11/360.html (http://rodopi24.blogspot.com/2012/11/360.html)
Повече ще събере от помаците. ;)

  Преоблечените комунисти първо да дадат почетно звание на ген.Колев,който е бил братушките им в Добруджа!Ама не дават,ние знаем защо.Поради същата причина не го изучавахме и по история,докато "подвизите" на дедо Атанас Тешовски ни ги набиваха в главите.
  Какво всъщност цели бившата БКП в лицето на Багдасаров?Никой ли не усеща,че умишлено се предизвиква едно противопоставяне на християни срещу мюсюлмани,на турци срещу българи,на съсед срещу съседа в името на кокала?И защо така упорито въпросният Багдасаров се е вкопчил в името на един достоен български генерал?Вече и покойниците ли трябва да употребяват в политическите си игрички?!
   Не знам за вас,но мен ме е гнус!
Title: Re: Помаците и Балканските войни - 1912-1913
Post by: onegavon on November 08, 2012, 23:03
Не е точно така бившото село Араплар Варненска област е преименувано в негова чест на ген . Колево. Майка ми е от село Карапелит близо до Добрич едно от местатата където се е проявил военния талант на ген.Колев.Преди няколко години му направиха паметна плоча там.

Кавалеристи, Бог ми е свидетел, че съм признателен на Русия задето ни освободи. Но какво търсят сега казаците в нашата Добруджа? Ще ги бием и прогоним както всеки враг, който пречи за обединението на България!
                                                                                                              ген.Колев

Един есаул ще напише в спомените си „Българите се хвърляха срешу нас като освирепели кучета”. Бурята, която отнася всичко по пътя си – пехотни дивизии от румънци, сърби и хървати и накрая разбива елитната руска кавалерия е Първа конна дивизия на генерал-майор Иван Колев.

Така , че при комунизма го бяха поприкрили , но сега съвсем не е така.


България ликува. Иван Вазов излива своя поетичен екстаз в стихотворението „Добруджанската конница”, посветено „генералу Колеву”:

Не конница – лава в димящи талази…

„ При разработването на принципите на танковата война съм се учил на тактика от действията на конницата на ген. Колев в Добруджа”
                                  /Ген. Хайнц Гудериан (1888-1954), участник в двете световни войни, теоретик на танковата война на Третия райх/

Има и улица във Варна даже беше реконструирана основно с европейски пари и в края на август Бойко Борисов откри реконструирания участък
Title: Re: Помаците и Балканските войни - 1912-1913
Post by: KaraIbrahim on November 09, 2012, 21:34
 Това го знам ,Онегавоне.Знам и за село Ген.Колево ,знам и за паметната плоча.И за паметника също зная.Този,за който събират средства от близо сто години и все не става.
  Цялата ни работа е такава.Когато става дума за генералски паметник - парите се конфискуват и Съюза на запасните офицери се закрива.Но щом е за предизборни провокации - що да не ги употребим и покойните генерали?
Title: Re: Помаците и Балканските войни - 1912-1913
Post by: onegavon on November 10, 2012, 08:40
Кога ,ако  не  сега? Да се свири по патриотичните чувства на хората е стар политически трик.
Title: Re: Помаците и Балканските войни - 1912-1913
Post by: havaika on November 10, 2012, 13:44
 Гробът на ген. Делов забравен от политиците
петък, ноември 9http://rodopi24.blogspot.com/2012/11/blog-post_6970.html (http://rodopi24.blogspot.com/2012/11/blog-post_6970.html)
Как не се сети един "патриот" да поднесе цветя на задушница.Или само заради избори ще ми играят театър ??? ::)
Title: Re: Помаците и Балканските войни - 1912-1913
Post by: sulu_man on December 11, 2012, 09:32
 ОТКЪС ОТ КНИГАТА
 
ПРАВОСЛАВИЕТО НА ВОЙНА
http://bg.scribd.com/doc/68099115/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D0%B0-%D1%86%D1%8A%D1%80%D0%BA%D0%B2%D0%B0-%D0%B8-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BC%D1%8E%D1%81%D1%8E%D0%BB%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B8 (http://bg.scribd.com/doc/68099115/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D0%B0-%D1%86%D1%8A%D1%80%D0%BA%D0%B2%D0%B0-%D0%B8-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BC%D1%8E%D1%81%D1%8E%D0%BB%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B8)
 ;)
Title: Re: Помаците и Балканските войни - 1912-1913
Post by: ЖАРКО ЖЕГЛЕВ on December 12, 2012, 18:38
Mehmed Akif Ersoy                                                                       

Kürsüde                                                                                        Ot tribunata


- Ne ihtiyar seçiyor, bak, ne kimsesiz tanıyor;                      - Ne priznava starec, nito sirak

Beş altı günde otuz bin adam boğazlanıyor!                          Za pet , 6est dni izkla trideset hilqdi

Pomakların deşilip süngülerle vicdanı;                                   Dup4eiki Pomacite sys 6tikove

Alınmak isteniyor tâ içinden imânı!                                          İska da im prevzeme syvesta 4ak dylboko do vqrata im

Irzı, malı, yuvası birer birer yok ediliyor...                               Uni6tojavat edna po edna gordosta, sobstvenosta i gnezdoto im

Gidince hepsi elinden: "Ya Bulgar ol, ya geber!"                     Do posleden : “ Stani Bulgar ili umri”

Şu, göğsü baltaların en körüyle parçalanan,                          Tezi gyrdi pose4eni sas nai typata bradva

Şu, beyni taşların altında uğrayıp kafadan,                               Tozi mozak po kamyka s glavata pod nego

Karın, çamurların üstünde, inleyen canlar;                                Stene6ti hora sys stomasi vyv kalta

Şu, bir yığın kömür olmuş, kül olmuş insanlar;                           Tazi kup4ina Hora natrupani s izgoreli tela kato vyglen

Ki gazlı bezle, o olmazsa, yağlı                                                  Ako ne s gazov plat to s maslen ili katran

katranla Yakıldı Bulgar'a yakışır bir soğukkanlılıkla;                    izgorqha gi Bylgarite s prisy6to za tqh hladnokryvie

"Haça secde etmek Hûda'ya isyandır."                                     “ Da se prekloni6 pred krysta e bunt kym Gospod.”

Diyen bu insanlar Hûda'sına kendini kurban eden şehitlerdir.     Taka kavzat tezi hora i se samojertvat

" Ya Bulgar ol, ya geber!" sâdece hainin dediği...                      “ Stani Bulgar ili umri” taka kazva predatelq
Title: Re: Помаците и Балканските войни - 1912-1913
Post by: sulu_man on December 13, 2012, 17:07
Председателят на Европейски институт „Помак” Ефрем Моллов излезе на директен двубой с академик Георги Марков, иска извинение от християните
Председателят на новосъздадената организация Европейски институт „Помак” Ефрем Моллов, който е  и зам.-председател на националната браншова организация “Български пчеларски съюз”,  влезе в директен спор с академик Георги Марков на представянето на книгата му „България в Балканския съюз срещу Османската империя 1911-1913 година”.

Ефрем Моллов оспори оценките на академика-историк, за значението на Балканската война, особено в смесените райони като Родопите. Българската армия може да е имала героични постижения, но за населението в Родопите последствията са били печални и нежелани, твърди Моллов.

Помашките родове помнели жестокостите, проявени към тях  по време на войната. Ние казахме, че прощаваме на братята-християни за това, което се е случвало преди 100 години. Някой трябва да ни се извини, за да забравим чувството на омраза и мъст и да видим какво ще правим оттук нататък – да живеем заедно в мир, уважение и добросъседство, каза самоукият смолянски изследовател, който през тази година промоцира собствена книга „ Има ли бъдеще Велика Булгария или защо бе скрита историята на помаците?“ .

Искането за извинение той отправи към академик Марков като съпредседател на Дружба „Родина”. Председателят на Европейски институт „Помак” настоя в лицето на Георги Марков, българските историци да проучат по-добре Балканската война в смесените райони, по-задълбочено да разгледат по-голям брой архивни материали, за да отразят обективната истина, която според него досега е скривана и не е показвана. На отправен въпрос към него той чувства ли се българин, независимо каква религия изповядва, Моллов отговори, че той е „булгарин” в съответствие с тезата, която защитава в собствената си книга за произхода на помаците.

По негово твърдение българите-мюсюлмани са потомци на скрили се в планината прабългари, бягащи от налагането на християнството по времето на княз Борис Първи през девети век. Сега започва периодът на петия, последен опит, да има отново  ВЕЛИКА БУЛГАРИЯ. Пророчеството на древните магове е на своя финал. Неговата творба е с претенции да разкрива истини от първа инстанция за произхода на помаците, скривани досега. Според Моллов идва времето на просветените, период на възраждане и съзидание. Затова и неговата организация  излязла с открито писмо до премиера и председателя на Народното събрание, с което протестирала срещу честването на  100-годишнината от Балканската война.

Присъстващи на срещата смолянчани попитаха, не трябва ли българските учени-историци да развенчават лъжите и клеветите, които се разпространяват и промиват мозъците на част от родопското население с нелегални издания, с цел да отродяват българско население под формата на псевдонаучни писания.

Тези издания, затова се разпространяват тайно и апокрифно, защото служат на нечистоплътни цели, предлагат се в джамиите, от ръка на ръка. Не могат да се купят от книжарници или да се намерят в библиотеки и това е достатъчен факт за тяхната антинаучна природа и съмнително съдържание, отговори академик Марков.
100 години по-късно в някакви псевдокниги се описват порнографии за Балканската война. Точно вие и такива като вас с такива писания, противопоставяте и разделяте българите мохамедани и българите християни, обърна се академик Марков към Ефрем Моллов. Ако е имало някаква вина по време на войната – то тя е лична, на отделни личности, не е целокупна вина на българския народ. Има виновни лица, не може да бъде виновна цялата българска армия. Костите на 33 000 хиляди български момчета и мъже в разцвета на живота между 20 и 40 години, изоставили семейства и невръстни деца, гният в заравнени и тревясали неизвестни гробища извън границата на родината, за да можете днес именно вие, българите-мохамедани от Благоевградско, Смолянско, Кърджалийско, да бъдете свободни, изучени и равноправни граждани на Европа. И с цялото си образование, пътувайки свободно в чужбина, някои от тях работят срещу България.

Срещта с академик Марков се състоя в читалище „Христо Ботев” в Смолян снощи, 11 декември. Преди това той представи книгата си  в смолянски училища. Предвидени са посещения в Момчиловци и Широка лъка днес. Книгата „България в Балканския съюз срещу Османската империя 1911-1913 година” съдържа голям брой архивни документи от български и чужди фондохранилища.
   http://parvomai.net/news/118523/%D0%9F%D1%80%D0%B5%D0%B4%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%8F%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%95%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B8%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%82%D1%83%D1%82_%E2%80%9E%D0%9F%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D0%BA%E2%80%9D_%D0%95%D1%84%D1%80%D0%B5%D0%BC_%D0%9C%D0%BE%D0%BB%D0%BB%D0%BE%D0%B2_%D0%B8%D0%B7%D0%BB%D0%B5%D0%B7%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%B4%D0%B8%D1%80%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%B5%D0%BD_%D0%B4%D0%B2%D1%83%D0%B1%D0%BE%D0%B9_%D1%81_%D0%B0%D0%BA%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D0%BA_%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8_%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%BA%D0%BE%D0%B2_%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B8%D0%B7%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%BE%D1%82_%D1%85%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%8F%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5 (http://parvomai.net/news/118523/%D0%9F%D1%80%D0%B5%D0%B4%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%8F%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%95%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B8%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%82%D1%83%D1%82_%E2%80%9E%D0%9F%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D0%BA%E2%80%9D_%D0%95%D1%84%D1%80%D0%B5%D0%BC_%D0%9C%D0%BE%D0%BB%D0%BB%D0%BE%D0%B2_%D0%B8%D0%B7%D0%BB%D0%B5%D0%B7%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%B4%D0%B8%D1%80%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%B5%D0%BD_%D0%B4%D0%B2%D1%83%D0%B1%D0%BE%D0%B9_%D1%81_%D0%B0%D0%BA%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D0%BA_%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8_%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%BA%D0%BE%D0%B2_%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B8%D0%B7%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%BE%D1%82_%D1%85%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%8F%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5) ;)
Title: 100 години от насилственото покръстване на помаците
Post by: Seiko on December 27, 2012, 06:56
Тъжна годишнина: 100 години от насилственото покръстване на помаците

На 25. ноември 1912 г. четата на Христо Чернопеев тръгва от Драма към Неврокоп и поставя начало на насилственото покръстване на помаците по време на Балканската война (1912-13 г.). Ето защо предложих днес, 100 години по-късно, да отбележим – макар и неофициално – годишнината от това трагично и възмутително събитие.

“Вината” на помаците (българо-мохамеданите) е, че са мюсюлмани, а говорят български, което кара българите-християни да ги разглеждат като отцепници от своята общност и да се опитват да ги приобщават с всякакви средства, включително насилствени. През 1912-13 г. насилственото покръстване (“Кръстилката”) се осъществява чрез съвместно действие на Българската православна църква и четите на ВМРО с благословията на българските власти. За щастие насилието не трае дълго. Още през 1914 г. Васил Радославов се нуждае от гласовете на избирателите-етнически турци и помаци и обещава да разреши връщане към исляма – обещание, което изпълнява след изборите. Това развитие на нещата показва колко лесно механизмите на демокрацията, колкото и незряла и формална да е тя, слагат спирачка на напъните на властимащите да мачкат една или друга група избиратели. Но междувременно покръстването е взело огромна дан – избити, осакатени, изнасилени, прокудени, ограбени мирни хора, унищожено имущество и дълбоко впит клин в българското общество.

По-долу давам откъси от разказа на един потомък на жертвите: “Кръстилката през 1912 г. в Брезница и избавлението” от Мехмед Боюкли. Целия текст можете да прочетете в “Либерален преглед” и “Помак“. Ако нещо от него ви се стори преувеличено, бих казала – може и така да е, но какво да правим, като нямаме гледната точка на историците? Да бяха ровили в архивите, проверявали и писали за тези събития, щях да мога да цитирам и тях.

“Това което бих искал да разкажа за християнизирането през 1912 г. е част от устната традиция в Брезница, която винаги е била доста успешна алтернатива на официалната история, преподавана в българската образователна система. Надявам се истинската история за покръстването на помаците един ден да стане официална, която да се изучава по нормален начин в образователните институции…

По онова време първото нахлуване на българската войска се е случило от северната страна на Брезница – откъм местността „Подлаг“. Не знам дали това е било редовна българска армия или полувоенни формирования на ВМРО… С навлизането в селото, първите палежи са започнали да се случват на фона на непрекъснати изстрели от пушки и малокалибрено оръдие, с което най-напред е било бутнато минарето на джамията.

Голяма част от брезничани успяват да се евакуират и дават началото на мнoгoстрадалното си бягство към посока на Драма и Кавала… Разбира се, в Брезница са останали почти всички възрастни бюковци и нени (дядовци и баби). В това число са останали и всички немощни и болни хора.Освен тях, останали са и наивници, които са мислили че няма да им се случи нищо лошо… (както например населението на село Корница, които са платили много висока цена за това!)…

Всички знаем, че в миналото всички семейства са били мнoгoдетни. Считало се е за нормално една жена да отгледа 4-5, та и повече деца. Както например ненята на Рахмие – неня Йулимея, която, освен малко бебе в ръце, е била и бременна, като също е участвала в това бягство. Истинските драми са били именно с тези семейства, които са имали малки деца, които не са можели да бягат. След първите два-три дена на бягство доста жени, изкапали от умора… просто са изоставяли малките си дечица, които не са могли да носят, за да се спасят. Такава трагична развръзка освен неня Сиулимея Моллова е споходила и мнозина други майки. Я до някой храст, я в някои чужда плевня или изоставена къща. Те са се прощавали със своите рожби с очи, пълни със сълзи и с разбити сърца.

По целия път до Кавала хората от Брезница са срещали палежи, трупове и масово избиване на помаци от целия Чеч. След около две седмици лутане по Драмските планини, те пристигат на пристанището в град Кавала. В същото време самият град се е задъхвал от хиляди бежанци от всички помашки села от цялото поречие на река Места, подгонени от палежите и грабежите на комитите. Между другото, в самото пристанище наистина е имало остатъци от Османската флота – пампури (кораби), които са били претъпкани с бежанци, желаещи да се спасят в Турция.

За голям ужас на брезничани, пред очите им се обърнала лодка, препълнена с бежанци като тях… Веднага изчезнал първоначалния ентусиазъм да се качат на плаващ пампур (кораб), който да ги откара в Турция… Една жена от Брезница проклела водата в морето по следния начин:

„…ПУСТА ДА ОСТАНЕ ТАА ГЛИБОКА И СТРАШНА ВОДА! – АЙ ДА СИ ОТИДЕМЕ ПРИ НАШТА – ПИРИНЛИЙСКА ВОДА!…“

Известно е че в Кавала е имало и българско население – състрадателни християни, които са имали връзки с комитите от ВМРО… Хора от четата на Христо Чернопеев и Пейо Яворов се опитвали да разкандърдисват хората от Брезница да се върнат по родните си земи. И така отчаяни и гладни, измръзнали и нещастни, надделяла идеята за завръщане… Целият преход е траял повече от месец, до идването в опожарена Брезница. И в двете посоки са измирали много хора и са били изоставени доста малки деца.

Брезница е намерена напълно разрушена… С изключение на няколко къщи – около 4-5, които били нарочно запазени. В тези къщи се били настанили комитите и тяхното командване… След идването на брезничани е поставено началото на другия ужас – покръстването. Старите хора, които останали в селото преди бягството, са били избити до един. Моят бюко Фетах намерил изоставената си психично болна племенница Салие, която била убита под руините на изгорялата Фетакова къща…

Комитите били много добре подготвени за зловещия акт. Всичко жизнено важно за изхранването – зърно, жито – било изнесено от хамбарите и откарано на брезнишкия мегдан, където било подпалено.

После са съобщили своевременно, с нарочен глашатай, че предстои покръстване. Докаран е бил специален за тази цел поп и една свиня… Комитите изобщо не се шегували и пристъпили към откровено изнасилване, малтретиране и пребиване. Така лека-полека, доста хора са узрели за символично приемане на православието… Тъй като къщите, в които са били изнасилвани злощастните брезничанки, са били малко, насилниците са ги карали извън селото, та да блудстват с тях на спокойствие… Покръстването се е състояло в една от запазените къщи в селото – Исовата къща…

Наблизо до Исовата къща се е намирало едно дърво, което се е казвало Къдриевия орех. На това дърво е било устроено специално бесило, на което са били обесени набързо всички , които по една или друга причина са се съпротивявали. На същото място днес се намират Аяновите къщи, които скоро бяха построени, като при копаенето на основите бяха открити много човешки скелети, нахвърляни безразборно.

Всички брезничани са били подкарани като стадо и подредени в редица пред развълнувания православен свещеник , който с разтреперани ръце е държал светия Кръст и наквасения босилек (разбира се, аз допускам, че той също е бил принуден насила да участва в тази срамна за християнството мисия). И така е започнало покръстването – един по един… Но разбира се, намирали се и хора, които са били инати и са се укривали, но такива прецеденти са били решавани, като собствените им дъщери и жени са били насила вкарвани в онези къщи, пълни с комити, които ги обругавали и изнасилвали. Това е била ефикасната мярка за онези мъже, които не са искали да целунат светия кръст…
И така цяла Брезница както и всички села по нашия Чеч – без изключение – са били покръстени…
Всички стари обичаи от мюсюлманската култура са били забранени със строги закони от устава на ВМРО. Погребенията са били извършвани с православен свещеник и по християнски обред. Това е продължило две мъчителни години.

Стари хора от Брезница са ми разказвали за това как хората са показвали само външно, че са християни, но вътрешно, наум, са знаели, че са мюсюлмани… На практика хората са изглеждали досущ като българите, но вътрешно са изпълнявали криптоислям (скрит, таен ислям). Две години на тежко изпитание, и правителството на Васил Радославов е взело решение – да се създадат нужните условия – ние, помаците, да имаме право на свободен избор относно религия… След този закъснял хуманен акт в Брезница настъпва временна, но истинска радост. Заради етническите чистки на Балканите, в Брезница пристигат и се самонастаняват много българи – бежанци от Егейска Македония, подгонени от техните православни ,,братя” – гърците.

Настъпва нов период в историята на Брезница. Първоначално е съществувала взаимна съпричастност. Общото между двете общности (мюсюлманската и християнската) е било това, че и едните, и другите са били жертви на етническо прочистване. Едните и другите са преживели мрачна съдба на бежанци. Родните къщи и на едните, и на другите са били опожарени и разрушени. Двете общности мъчително и бавно, заедно, са намирали сили да започнат изграждането на нова Брезница. Това ги е обединявало.

Съборената джамия е била наново съградена и е известен факта, че и християни са помагали. Тогава за първи път в Брезница бе построена и християнска църква, която е била предназначена за християнските бежанци от Егейска Македония. Благодарение на мъдростта си и толерантността си, брезнишките мюсюлмани са изтърпели и нелоялното оземляване на новите заселници – българите християни от Гърция. На практика от 1912 г. до1944 г., политически властимащ посредник между помаците и централната власт в София е бил монополът на ВМРО. „Сo кротце, сo благо и сo малко кютек“, всички мъже тогава от Брезница са били принудени да станат членове на тази организация. Интересно е това, че много стари хора си спомнят за устава на ВМРО, като правят аналогия за строгостта му с ислямския Шериат…

В нашия случай за Брезница – изборът да бъдем покръстени или изнасилени, унижени и после изтребени през 1912-1913 година – нашите пра-бюковци и нени са взели по-мъдрото решение. Защото, ако не беше така, вие нямаше да знаете това – мене просто нямаше да ме има!


http://mayamarkov.wordpress.com/2012/11/25/100th_anniversary_conversion_pomaks/ (http://mayamarkov.wordpress.com/2012/11/25/100th_anniversary_conversion_pomaks/)
Title: Ynt: Помаците и Балканските войни - 1912-1913
Post by: Hadj on March 11, 2013, 10:18
   От два дена медиите постоянно говорят как общиствеността и ЦЪРКВАТА са спасили евреите.
   А какво направиха 1912-13 година за спасяването на своите мюсюлмани?
Title: Re: Помаците и Балканските войни - 1912-1913
Post by: sulu_man on April 05, 2013, 06:47
Във връзка с дискусията дали през периода на Балкансите войни (1912 – 1913 г.) е имало опити за т.н. „възродителен процес” и има ли нужда от съвмесен прчит на балканската история публикуваме малка част от едно изследване на положението на малцинствата през този период.

Хюсеин Мехмед

из книгата „Помаците и торбешите в Тракия, Мизия и Македония“ София, 2007

В края на 1912 г. започнала подготовката за първите насилствени акции по християнизирането на помаците, след като в окупираните територии установено българското военно и административно управление. Изпълнители щели да бъдат военни свещеници и местният екзархийски клир при активната подкрепа на четническите формирования от ВМОРО. В България по това време имало също не по-малко пламенни патриоти, които обаче се застъпвали за помаците. Те били главно представители на интелигенцията, като например писателят Антон Страшимиров. Част от мотивите за акцията за християнизиране на помаците са изложени в една статия на „Църковен вестник“, която призовава управляващите да не пропускат момента, за предприемане на мерки за приобщаване на помаците към православната вяра. В статията се посочва, че тук не става въпрос за насилие, а за бързи и енергични действия. Според автора моментът бил удобен. В случая „Църковен вестник“ отразява становището на една институция, а не общественото мнение, но въпреки това то било посрещнато с одобрение от правителството, а вероятно и от монарха.[1] По този повод секретарят на Св. Синод Ст. Костов осведомил министър-председателя Ив. Ев. Гешов за интереса на цар Фердинанд и царицата към покръстването на помаците, като специално в двореца бил извикан свещеникът д-р Ст. Цанков за по-подробни сведения относно извършването на този акт. От министър-председателя се търсело и съдействие за събирането на средства за построяването на параклиси и за снабдяването им с църковни книги и одежди, а също и за отпускането от Червения кръст на средства за закупуването на калпаци, шамии, цървули и други дрехи, които да бъдат предадени на мисията.[2]

Едва в края на декември 1912 г. Синодът подготвил, а през януари 1913 г. изпратил специални комисии, която трябвало да извърши подготовката за покръстването. Това били т. нар. „духовни мисии“, начело с епископи и с известен брой свещенослужители. Първоначално те били две – едната за Беломорието и Южните Родопи, а другата – за Неврокоп (Гоце Делчев). Беломорско – Родопската мисия се ръководела от Драговитския епископ Йосиф, управляващ Старозагорската епархия, който през 1912 г. бил началник на свещениците към Главната квартира на армията. В новата си длъжност той бил подпомаган от седем клирици и един църковен певец. На 25 април епископ Йосиф излязъл в отпуск по здравословни причини, а длъжността му била поверена на Левкийския епископ Варлаам, викарий на Софийската митрополия.

В покръстването на помаците в Южните Родопи главна роля играели и местни помаци, които били назначавани като пъдари-полицаи. Те носели тефтери, в които записвали новите имена на покръстените, биели камбаната за неделните литургии, следели за посещението на неделните молитви и за приобщаването на покръстените към новата вяра. Освен това те при определени обстоятелства имали правото дори и да покръстват. Като в с. Ескикьой (Мала Арда) например, където попските помощници Хасан Саидов и петковчанинът Димитър Куртев с пушки в ръце подканяли под строй обречените на покръстване селяни в превърнатата в църква бивша джамия. Всичко станало набързо, без кандила и песнопения. Попските помощници напръсквали със светена вода селяните и ги преименували, след което им връчвали гугли и кръстчета. Минарето било разрушено, а на едно дърво в двора на джамията направили камбанария и поп Харитон от с. Петково биел камбаната за неделната литургия. По време на покръстването 18 души от с. Петково били убити в с. Блатево и хвърлени от моста на р. Малка Арда, след което петковчани не дали отпор на покръстителя си поп Харитон и мисията била завършена с успех. Някои обаче успели да избягат в Гюмюрджина. Един от тях на име Хасан се върнал в с. Петково като хафъз (знаещ наизуст корана) чак през 1932 г., но бил заплашен и се наложило отново да се изсели в Бурса, където оставил голям род. В с. Юрпек (Гълъбово) покръстването започнало през 1913 г. също с жертви. Поради нежеланието си да си смени вярата, Айше Пашалиева била убита. Юрпекчани не били покръстени на едно място, а за целта била използвана джамията. Свещеникът бил пришълец чак от Червен бряг. В края на 1912 г. четниците влезли в с. Долашър (Загражден) и първата жертва станал Реджеб Бекир. Заедно с войниците пристигнал и поп, яздещ червен кон. Помощник на попа бил Ахмед Каршилията. Жителите на селото били събрани и покръстени в долажърската джамия. Тук били покръстени и жителите от селата Баладжидере, Каниево, Съдъзкьой (Безводно), Хасанкьой и Алабурун. В Хамбардере жертва паднала и немощна старица поради нежеланието си да си смени вярата. Немалко били и бегълците към Гюмюрджина и Бурса. Повечето от тях след покръстването се завърнали в Долашър.
Title: Re: Помаците и Балканските войни - 1912-1913
Post by: sulu_man on April 05, 2013, 06:48
В с. Сьойджюк (Върбина) било съборено минарето на джамията. Вътре окачили икони, а на една череша в двора била прикрепена камбанарията. Много от селяните побягнали в горите, за да не ги покръстят, но с помощта на войска голяма част от тях били върнати. След като те били строени в редица и след като били извършени ритуалите, свързани с пръскането на светена вода и окадяването с тамян, свещеникът ги задължил да му целуват дрехата и им слагал имена. Така било покръстено цялото село. В покръстването на с. Сьойджюк участвали двама свещеници от с. Славейно и един от с.Петково. По същото време починало едно дете, но на селяните не им било разрешено да го погребат с кефен (плат за погребало), докато като не достигнали подходящи дрехи, им свалили тестемелите. Тъй като покръстителите трябвало да изпълняват мисията си и в други села, оставили сьойджуклии сами да се надзирават за спазването на новата вяра и за изпълнението на обредите. За целта пристигнали като надзиратели и каршилъйците (виевчаните) Осман Волевски и Хасан Труски. Но селяните, след като влизали в преобразуваната в църква джамия за да се кръстят, продължавали да извършват мюсюлманските си ритуали. Тъй като с. Търън било централно и на кръстопът, покръстването на жителите му се осъществило в днешното с. Требище. В Юнуздере пръв бил покръстен имамът Хасан Кафтаджъ. Той сменил вярата си след като бил заплашен, че ще го убият. После приканил и другите да го последват. В Юнуздере имало и комендатура.

Военните стъкмили набързо и църква. Там карали и новопокръстените да се молят. Покръстено било и с. Бяла река. На селяните им били давани гугли, а на жените

сваляни тестемелите. Първата жертва на покръстването в с. Давуткьой (Давитково) станал фесът на един от селяните. Имамът Хасан също принудително си сменил вярата, след което му

сложили и гугла. Било съборено минарето, но още на следващата година след покръстването то било възстановено. В с. Елехчекьой (Старцево) покръстването се осъществило през ноември 1912 г. В селото бил докаран с муле голям казан, който бил поставен в средата на джамията. Възрастните били пръскани с вода, а децата

потапяни в казана. Свещеникът ги научил как да се кръстят. Джамията била превърната в църква, а на голямо дърво в двора била направена камбанария, чиято камбана всяка неделя биел Хусеин Сандов. Мнозина от селото, поради нежеланието да си сменят вярата, били заточени в Брацигово. Неколцина от тях се завърнали в Елехчекьой след като акцията отшумяла. Един от жителите на селото на име Тръмбаш, за да го сплашат, насилниците го увесили с главата надолу от един мост, а след като продължил да упорства, го пуснали във водата на р. Узундере и така му зачели покръстването. Тикла (Средец), Гранати, Бурево, Козарка, Кочани и околните села били откъснати от селищата в местността Равница и така били създадени два пункта за покръстване. В с. Тикла, което служело като централен пункт, било отсечено дървеното минаре. В двора на джамията попът, стъпвайки на една плоча, покръствал помаците, които били строени в редица. В местността Равница покръстването извършвал свещеник от гр. Севлиево.

През 1912 г. потомците на Салих Агушев в Ахъ-Челебийско се намирали в летните си конаци на Черешево и в зимните си конаци в Тозбурун (Могилица). Голямо било желанието на четниците от трите чети в състава на полка под командването на полк. Вл. Серафимов да припознаят в рода на Салих Агушев потомствени християни от стар болярски род. Причините да се желае покръстването на агушевци били две. Родът разполагал с обширни земи и пасища в Родопите. Те притежавали и много стада. Наред с това агушевци имали и силно духовно влияние. Членове на рода били мюфтии (хаджи Салих, мюфтия в Ахъ-Челеби), преподаватели в медресетата на Тозбурун, Смилян и Смолян (Хюсеин ефенди, Мехмед Агуш), имами (Далгъч Агуш ефенди в с. Търън) и пр. Агушевци са свързани и с рода на Мохаммед Агуш от Истанбул и с рода на Петреф бей от Измир както и на Хасан Шафкъ бей от Палестина. За да мине по-тържествено покръстването на агушевци, то се осъществило с участието на екзарх Стефан. Главният акт се състоял в Тозбурун в специално пригодена за църква сграда, която впоследствие става мандра, запазена и до днес. Усилията обаче не се оправдали. Не бил записан с християнско име нито един потомък на агушевци. Също така нито една жена от рода не носела облеклото, което им било връчено. По-интересно е, че родът Агуш не предприел бягство по време на покръстването към Гърция или към Османката империя. Запазеното хладнокръвие и вярата в благополучния развой на събитията съхранили родът от преселение. В Могилица един от агушевските ратаи, поради отказ да си сменя вярата, бил впряган в рало. Всъщност ратаят си бил християнин, но никой не му вярвал и го насилвали да се покръсти втори път. Наложило се за доказателство да го съблекат гол.
Title: Re: Помаците и Балканските войни - 1912-1913
Post by: sulu_man on April 05, 2013, 06:49
По време на покръстването Даръдере (Златоград) наброявало 600-700 помашки и стотина български домакинства. За такава компактна маса били необходими и много християнски духовници. Християнската група била настанена в къщата на Али бей, който от с. Емленер (Добромирци) Кържалийско се бил преселил в Даръдере заедно с османските части. Първата задача на свещениците била да разрушат три от четирите джамии и двата месджида. По това време в Даръдере имало и християнски храм (днес „Св. Георги“). В него много даръдеренски помаци преминали насилствено под кръста. В с. Текир (Сивино) духовната асимилация се осъществила в Хаджиеминския конак в края на 1912 г. В обградената от войниците сграда се ръсела светена вода и се размахвали кандила. Покръстващите били от с. Гудевица и за помощник си взели пъдаря Хюсеин Малецов, който по-късно си получил заслуженото от турската чета. В хода на покръстването гудевчаниприбягнали и до физическо насилие. Убита била Хасибе Кьоровска заедно с невръстния й син, разрушено било минарето, имуществото на джамията било плячкосано и закарано с муле в домовете на гудешевчани. След година имуществото било върнато, но вярващите в Аллах не го внесли в джамията, тъй като било осквернено от престоя си в български домове. В с. Борие в близост до Палас (Рудозем), а и в самия Палас акцията провеждал поп Таньо Гьоргиев от с. Устово. Жителите на с. Борие под надзора на въоръжени четници били събрани в къщата на Шериф Шерифов. На балкона били размахвани кандила и китки чимшир със светена вода. В с. Исмилян (Смилян) покръстващият свещеник бил поп Чакъров от с. Чокмаково с помощник кмета Томчев. В покръстването на исмилянчани помагали и пъдарите Емин Лъджалията и някой си Бекир. Било съборено минарето, запалени били големи конашки комплекси и била унищожена махала Изворище. В Долни Исмилян до 1912 г. живеели само помаци. След насилственото им покръстване, на имотите на избягалите в Османската империя се заселили няколко български семейства от селата Чомаково, Арда и Гудевица. Сред тях особено активен в това начинание бил Георги Янакиев. На мъжете сваляли фесовете и им раздавали калпаци, а на жените отнемали фереджетата и им давали забрадки за да им се откриели ушите и да можели да чуват по-добре божието слово, проповядвано от поп Чакъров. Джамията била превърната в църква. И тук била сформирана полиция от Сульо Сеитев и Мехмед Реджебов, които тогава били с християнските имена Симо и Митьо. Жителите на с. Равнината били събрани в джамията и покръстени, след което всяка неделя били принуждавани да учат християнските молитви. През февруари се падал месец Рамазан и от Исмилян специално идвал пъдаринът Мехмед Реджебов да проверява да не би жителите да говеят. Питал ги и за новите им имена. Имало план и за построяване на параклис в местността Моратева могила, но поради станалите промени това не се осъществило. И на мястото, където щял да се строи параклисът, останали само купчини от камъни.

В Балъкдере (Рибница), тъкмо когато трябвало да се покръстят децата, които били събрани в къщата на Тахир Бинбашов, пристигнал войник на кон и прочел на свещеника едно писмо. След това свещеникът яхнал мулето си и наредил на жените сами да извършат ритуала. Жените обаче излели казана с водата и се разотишли. В Чангърдере (Чепинци) попът- покръстител от Павелско решил да привлече към християнската вяра най- напред хаджи Кьоровски. Той обаче отказал и бил налаган с пъдарските приклади. И тук било съборено минарето на джамията. В Чамуркьой (Мочуре) покръстването се развихрило в късната есен, веднага след оттеглянето на османските части през Еледже към Ксанти. В селото пристигнали хора с попски раса, под които можело да се види оръжие от всякакъв вид. Те били предвождани от поп Христо от Аламидере (Полковник Серафимово). Покръстителите събрали всички от мъжки пол – от десет годишни до старци и ги вкарали в джамията. При отказ да целунат кръста, те били бити. Един от селяните на име Мюмюн Онбашиев успял да се отскубне и побягнал по стъпалата на минарето, тъй като пред вратата на джамията имало пазачи. Като се изкачил, той се развикал за помощ. Чули го жените от околните къщи и набързо скроили план как да спасят мъжете. Напълнили мехове с пепел, увили ги в месали и излъгали пазачите, че носят храна. След като ги пуснали в джамията, жените почнали да хвърлят пепелта в очите на покръстителите и така мнозина успели да избягат, като се пръснали по околните баири. Малко по-късно били покръстени жените и децата, а минарето на джамията било срутено. В с. Аламидере ритуалът се състоял в построената още през османския период църква „Св. Димитър“. Ръководел го поп Христо от Чокманово. Сред облечените в попски дрехи били и някои си Христо и Иванко. Под попските раса на Живко от Райково, на Георги Пичонов и Кольо Гогов имало оръжие. Акцията не минала без обири и изнудвания. И до ден днешен са запазени един изографисан таван от орехово дърво и една дъбова врата в къщата на Васил Хубчев. Шевна машина на Ахмед Кехая можело да се види в къщата на Диньо Хубчев и пр.

Неврокопската мисия, която трябвало да действа на територията на едноименната епархия, тогава без архиерей, бил поверена на бившия скопски митрополит Теодосий, който имал на разположение шестима духовници и един църковен певец.

Членовете на духовната мисия били сред най-подготвените свещенослужители на БПЦ, предимно преподаватели в Софийската духовна семинария или в училището за свещеници към Бачковския манастир. На 15.01.1913 г. секретарят на Св. Синод Ст. Костов осведомил министър-председателя Гешов, че в Неврокопско от митрополит Теодосий покръстил 30 помашки села, след което акцията била прекратена от тамошния околийски началник и там останали 41 непокръстени села. За бързото покръстване на 30-те села спомогнали и обстоятелствата, посочени в протокол № 3 на Св. Синод от 22.01.1913 г., а именно – мизерията, гладът, както и обирите, изнудванията и убийствата извършвани от четници и пр.

Сформираната трета мисия, която ръководела покръстването в старите предели на страната, главно в Северните Родопи, била поверена на пловдивския митрополит Максим и на духовниците от неговата епархия. Неин ръководител бил йеромонах Павел. Тя постоянно увеличавала своя състав със свещеници, които били командировани от старите предели на страната. Във включеното към тази мисия Чепинско корито бил образувано дело по оплакване на колегите на свещеника Константин Коев, който до такава степен се увлякъл в изнудването, че започнал да

ограбва и самите тях. Твърде разпространено било и ограбването на селата, напуснати от мюсюлманите. За това свидетелстват и някои привърженици на идеята за покръстване, като Стою Шишков и Христо Караманджуков. Атанас Страшимиров пък подозирал, че покръстването е само претекст, и че властите са действали по позорен за страната и за човечеството начин. Единствената цел, която те преследвали, била личното им обогатяване.[3]

В цитирания по-горе протокол № 3 на Св. Синод от 22.01.1913 г. е посочено, че към тази дата в Чепинското корито акцията по покръстването била към своя край.

Били покръстени Корово, Баня, Лъжене, 300 къщи в Ракитово, 200 къщи в Дорково и 200 къщи в Костандово. Имамите в Дьовлен (Девин) също били покръстени заедно със семействата си, а в с. Беден (Дьовленско) джамията била превърната в църква.

На 15.01.1913 г. от духовната мисия за покръстването на Дьовленско станало ясно, че в селата боеспособното население било взето в плен и една от причините да не се покръства в този район била издействането на тяхното освобождаване. Мисията помолила властите за съдействие при покръстването и освобождаването на пленниците, за да може по-лесно да протичат по-нататъшните действия. Също така се посочвало, че тези, които приемали християнството, го правели по икономически съображения. По този повод било отправено искане да бъдат изпратени в Дьовленско над 500 шапки за лица от 10 до 30 годишна възраст, 100 чифта цървули, 1000 кръстчета и 100 шамии, 200 чифта чорапи, ризи, гащи, шаечни платна, готови мъжки дрехи, 5-6 юргана, кърпи, 100 шарени забрадки за жени и 100 лева за подаръци на новопокръстилите се. Поради икономическата изостаналост на населението в Родопите, в 14 села в Тъмръшко имало по 5-10 полуголи, гладни, живеещи в полусрутени колиби семейства, което ги принудило да се покръстят.
Title: Re: Помаците и Балканските войни - 1912-1913
Post by: sulu_man on April 05, 2013, 06:50
Също така комендантът на гр. Дьовлен Спасов потърсил съдействие за започване строежи на църкви в 5-6 села в Дьовленско. По този повод станимашкият архиерейски наместник В. Димитров на 02.02.1913 г. обявил намерението си да превърне джамията в с. Богутево (близо до Чепеларе) в храм, който щял да бъде наречен „Св. Великомъченица Петка“ и там да се покръстят помаците. В село Сепет махала (Кошица), Ахъ- Челебийско, през 1908 г. била отремонтирана джамия, но до 1912 г. там нямало минаре. Един български офицер в знак на благодарност, че е отгледан от туркиня, събрал сепетмахаленчани, отсекли най-големия в землището дъб и с помощта на войниците го изправили като минаре. След като офицерът чул и първия езан (призив за молитва) в чест на „майката- туркиня“, продължил с войските си. Но само след година неговите събратя съборили минарето. Това били четници към 21-ви пехотен полк, командвани от полк. Владимир Серафимов.

Жителите на селата Богутево, Ер Кюприя (Мостово) и Дряново на 04.02.1913 г. в писмо до председателя на НС, Ст. Данев се оплакали, че християнизацията била насилствена и ако те са искали да се върнат към корените си, щели да го направят още преди 35 години, веднага след Руско-османската война. Те настоявали пред председателя на НС да бъде прекратен този позорен акт на БПЦ. На 23.02.1913 г. пловдивският митрополит Максим призовал архиерейските си наместници в епархията да наредят на свещениците си да съдействат за връщането на заграбеното имуществото на новопокръстените.

В с. Каршилъ (Виево) мъжете били взети в плен, а жените, децата и старците били разселени в съседните села Кутела, Чепеларе и Дерекьой (Могиловци). Тази част, която била отредена за Чепеларе била покръстена в Дерекьойската църква. Джамията в Чепеларе, била подпалена. Неколцина се опитали да потушат пожара, но били заловени и откарани в Дьовлен.

Там били покръстени и върнати в селото, след което били покръстени и семействата им. Децата били вкарвани в църквата, потапяни в казани и опявани, след което отрязвали кичур от косата. В Чепеларе християнският храм бил построен още през османския период с разрешителен ферман от султана. За да се укрепи вярата на новопокръстилите се, местна българка на име Чорлаковица, им разказвала с подробности за християнството и ги водела на неделна литургия. Търсейки спасение от духовното насилие, някои чепеларски помаци изживели кошмара на бегълци към Османската империя. Свещеник Янакиев пък на 19.04.1913 г. съобщил, че комисията не успяла да осъществи покръстването на жителите помаци в с. Чурен, тъй като те избягали в Кричим и се укрили в турски семейства. В отговор на това пловдивският митрополит Максим на 20.04.1913 г. съобщил на архиерейските си наместници в епархиите Пещера, Хасково, Станимака, Пазарджик, Карлово, Панагюрище, че покръстването на турци не е забранено.[4]

Наравно с православните и протестанти имало възможност да правят опити да привлекат някой друг помак. По този повод разложкият архиерейски наместник Н. Саев на 30.04.1913 г. съобщил, че засега протестантите не са имали успех, но ако в бъдеще мисионери предложат материални помощи, от каквито се нуждаело населението, те биха могли да постигнат известни резултати. На 20.03.1913 г. от рапорта на свещеника Димитрий Кутуев ставало ясно, че в покръстването на бабечанските колиби участвали три комисии. Първата комисия покръствала колибите около Коняревско, втората селищата с център Доганова махала и третата– с. Бабек с център Черешка махала. Всяка комисия се състояла от двама свещеника, един съветник, един писар и петнадесет полицаи за охрана. За още по-голяма сигурност съдействие са оказали и местните военни и граждански власти. В конярския участък били покръстени 1300 души, от които 100 болни, в догановския – 869 души със 162 болни и в бабешкия 1446 души със 130 болни. В тези райони населението мизерствало и гладувало и за целта комисията се нуждаела от допълнителни доставки на храна и за населението. Имало непокръстени, които били тежко болни от шарка и дифтерит поради условията, в които живеели.

Балканската комисия с председател Ноел Бъкстон, секретар Артър Симъндс и почетен секретар Едуард Бойл на 01.05.1913 г. се обърнала към министър-председателя Ив. Ев. Гешов относно слуховете, достигнали до нея, за насилствената промяна на вярата на мюсюлманите в завладените от съюзническите войски райони. Балканската комисия настоявала да получи опровержение на тези обвинения.

[1] Цанков, С., Помаците. – Църковен вестник, XIII, №54/01,12,1912 г.

[2] Георгиев, В., Трифонов, С., Покръстването на българите мохамедани 1912 – 1913., С., 1995, 19-20.

[3] Иванова, Ев., Отхвърлените „приобщени“ или процесът, наречен „възродителен“ (1912- 1939), С., 2002, с.12.

[4] Георгиев, В., Трифонов, с., 1995, 268-269

http://hermesbg.org/tr/nova-biblioteka/book-45/2398-pokrastvaneto-na-rodopite-i-belomorieto-1912-1913.html (http://hermesbg.org/tr/nova-biblioteka/book-45/2398-pokrastvaneto-na-rodopite-i-belomorieto-1912-1913.html).
Title: Re: Помаците и Балканските войни - 1912-1913
Post by: sulu_man on April 05, 2013, 06:53
С доц. Илона ТОМОВА от Института за населението и човека към БАН разговаря Светослав Метанов
http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=600082 (http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=600082)
След първата Балканска война се присъединяват обширни територии в Родопите, по поречието на Места и Струма, където има мюсюлманско население, което говори български. Македонските чети там са изпращали своите юнаци и се осъществява първото им покръстване. След това десетилетия наред, като погледнем как върви идентификацията на тези хора, ще забележим, че там, където е имало най-голямо насилие, те не са станали българи. Правят се опити още през 1912 г., след това през 1940 г. отновоняма никакъв успех, през 1968 г. пак им се сменят имената. И какъв е ефектът - там, където е имало най-голямо насилие и кръв, тези хора отказват да се признаят за българи. Страшимиров казва: “Насилието върху тях беше толкова жестоко и беше подтикнато преди всичко от алчност и после от глупост и лошота. И после тези хора казват - да ни вземе който и да е, да не ни вземат българи.” Това той го пише през 1913 г. като потресен интелектуалец. Насилието тогава е родило отказа от българска идентичност. За мен е много важно като учен да получа данните каква част от хората в Родопите, Пирин, а и в Ловешко са се самоопределили като помаци, за да мога да видя динамиката на групата. Колко от тях се самоопределят като турци? Какво е станало с тях? Дали са напуснали страната, или вече се самоопределят просто като мюсюлмани. Възможно е да установим, че една голяма част все повече се идентифицира като българи, доколко силни са миграционните процеси сред тях и т.н.
Title: Re: Помаците и Балканските войни - 1912-1913
Post by: ЖАРКО ЖЕГЛЕВ on April 17, 2013, 21:37
http://haber.mynet.com/balkan-harbindeki-koyluler-boyle-asildi-689928-foto-analiz-4
Title: Re: Помаците и Балканските войни - 1912-1913
Post by: ЖАРКО ЖЕГЛЕВ on April 17, 2013, 21:37
http://haber.mynet.com/balkan-harbindeki-koyluler-boyle-asildi-689928-foto-analiz-4
Title: Re: Помаците и Балканските войни - 1912-1913
Post by: Hadj on April 22, 2013, 19:03
     Когато записвах спомени за 1912-13 год. съм задавал вапроса :Защо се върнахте в края на 1912г.
   за да започнат след това да ви покрастват? Отговора беше: Ворнаха ни зорлен.

      ОТ книгата на Джъстин Маккарти  "Смърт и изгнание" става ясно какво се е случило:
                  "След като Кавала попада под контрола на българите,те наредили на селяните мюсюлмани да се върнат по земите си/далеч от очите на западноевропийците/ или да понесат болката от  ударите с пръчки,ако  останели в града.Селяните се завърнали в домовете си в планините на юг от старата българск а граница,но като  пристигнали не намерили нищо."
Title: Re: Помаците и Балканските войни - 1912-1913
Post by: Suleyman.45 on April 25, 2013, 07:09
Jarko ni e nameril i pokazaln straşni neşta ot onova jestoko bezvremie.Pokazva fotografii,a ne risunki s masleni boi za razlika ot mnogoproduktivniya manipulator rasate.Estestveno naşite oponenti,koito ne propusnaha momenta da izrazyat vızmoştenieto si ot kartata s razşerenata türkska teritoriya za pokırtitelnite snimki dokazvaşti kolko e sa bili humanni "osvoboditelite"na pomaşkite teritorii ne sa napisali daje edna duma.Apropo,karta s B-ya na tri moreta sım sigoren,çe şte predizvika samo gordost i meçti v duşite im-otnovo im pripomnyam dumite na prorok İsa za slamkata i gredata.
Title: Ynt: Помаците и Балканските войни - 1912-1913
Post by: ЖАРКО ЖЕГЛЕВ on April 25, 2013, 21:53
Dokumentat po dolu e izvadka ot Osmanskiq arhiv publikuvano v http://www.devletarsivleri.gov.tr/Forms/pgArticle.aspx?Id=0f2a5cfb-c614-4f67-9c7f-db18cb167ed1 pod nomer 77
       Osmanlı belgelerinde Batı Trakya. kısım-1.pdf
       Osmanlı belgelerinde Batı Trakya. kısım-2.pdf
       Osmanlı belgelerinde Batı Trakya. kısım-3.pdf
       Osmanlı belgelerinde Batı Trakya. kısım-4.pdf  dokumenta prevoda na dne6en turski i latinica plus plana na cyrkvata.


Dedeağaç Kasabası’nda Bulgar cemaati için İsveti Yosef [Aziz Joseph] nâmıyla müceddeden
bir kilise inşasına ruhsat i‘tâsı hakkında mahallince vuku bulan istid‘â üzerine icra kılınan
tahkikâtı hâvî Edirne Vilâyeti’nden gönderilen ve ol bâbda komisyon-ı mahsusunca tanzîm
olunan mazbatalar ile evrak-ı müteferri‘anın takdimini mutazammın Adliye ve Mezâhib
Nezâreti’nin 18 Teşrîn-i Evvel sene [1]326 tarihli ve beş yüz kırk altı numaralı tezkiresi Divan-ı
Hümâ[yû]n Kalemi’nden yazılan müzekkire ile Şûrâ-yı Devlet’e havale buyurulmuş olmakla
Mülkiye Dairesi’nde kırâet olundu.
Meâllerine nazaran zikrolunan kilisenin cennet-mekân Sultan Bâyezid Han-ı Gâzî Hazretleri
Vakfı’ndan mukâta‘aya merbût ve kasaba-i mezkûrenin Muslihiddin Mahallesi’nde kâin olup
cihât-ı erba‘ası tarîk-i âmm ile mahdûd bulunan on üç bin kuruş kıymetinde ve altı bin dört
yüz zirâ‘ murabba‘ında arsa üzerine tûlen yirmi altı metre altmış santimetre ve arzen on beş
buçuk ve sakfına kadar irtifâ‘an dokuz buçuk metre olmak ve sakfı üstünde altı metre kutrunda
bir kubbeyi ve tûlen arzen dört buçuk metre ve irtifâ‘an yirmi metre otuz santimetre eb‘âdında
bir de çan kulesini hâvî bulunmak üzere kârgîr olarak inşasında hâlen ve mahallen mahzur
olmadığı anlaşıldığından arsasının kıymeti olan on üç bin kuruş üzerinden vakf-ı müşârunileyh
nâmına karar-ı mahsusa tevfîkan binde onu nisbetinde senevî yüz otuz kuruş icâre-i zemin
tahsis olunmak üzere mezkûr kilise ile çan kulesinin inşası için ruhsatı mutazammın emr-i
âlî ısdârı hususuna bi’l-istîzân müsaade-i seniyye-i hazret-i Padişahî şâyân buyurulduğu hâlde
ifa-yı muktezâsının Divan-ı Hümâyûn Kalemi’ne havalesi ve Adliye ve Mezâhib ve Evkâf-ı
Hümâyûn ve Defter-i Hakanî Nezâretlerine malumât i‘tâsı tezekkür ve haritası leffen takdim
kılındı. Ol bâbda emr u fermân hazret-i men lehü’l-emrindir.
Fî 21 Zilkade sene [1]328 ve fî 10 Teşrîn-i Sânî sene [1]326 / [23 Kasım 1910]
Şûrâ-yı Devlet Mülkiye Dairesi
Reis-i Sânîsi
Mehmed Şerif
(Ve azâların mühürleri)


Dedeağaç’ın Muslihiddin Mahallesi’nde Sultan Bayezid Han Vakfı arazisinden bir arsa
üzerine yıllık belli bir miktar kira ödenmesi kaydıyla Bulgar cemaati için bir kilise ile
çan kulesi yapılmasına izin verildiği

Prevod na bg: V Dedeaga4 mahala Muslihidin vyrhu parcel ot fondaciqta Sultan Beyazıt Han sre6tu godi6en naem se razre6ava na bylgarskoto ob6testvo ot grada da postroi carkva s kula za kambana.


Po dolu v PDF dokumenta e otbelazano 4e v grada ima 1742 turci , 2484 gyrci , 408 bylgari , 253 evrei i 449 armenci.
syotno6enieto na ob6tiq broi v okolqta e sledniq          11740        4806              10227                 253         445


Zaklu4eniqta ostavam sami da napravite.


Title: Re: Помаците и Балканските войни - 1912-1913
Post by: Subeyi Kurt on October 21, 2013, 22:27
Edna pesen ot Balkanskata voyna opisvashta haraktera na bylgarite

http://www.youtube.com/watch?v=UcI5MfYlGtA&feature=share
Title: Re: Помаците и Балканските войни - 1912-1913
Post by: sulu_man on October 30, 2013, 08:08
https://librev.com/discussion-bulgaria-publisher/2196-2013-10-15-09-58-22 (https://librev.com/discussion-bulgaria-publisher/2196-2013-10-15-09-58-22)

Балканската война – масова смърт и етническо прочистване
15 Октомври 2013
Георги Зеленгора
Посещения: 2126

Share

„Не ви ли заставиха неоспоримите факти да стигнете до извода,
че българите и сърбите в своите национални стремежи да поправят
не съвсем благоприятните за тях данни на етнографската статистика
се заеха със систематично изтребване на мюсюлманското население?“

(Извънпарламентарно питане на Лев Троцки
към депутата в Държавната Дума Павел Милюков,
вестник „Лъч“ 30 януари 1913 г.)

Историческата демография е най-големият враг на национализма. Точните и обективни данни, с които тя си служи, обикновено не се харесват на създателите на националистически митове. Техният основен принцип на работа е пълното пренебрегване на демографската статистика и замяната и с произволни твърдения, при които демографските показатели на нашата етническа група винаги се преувеличават, а тези на другите се подценяват. Този начин на правене на наука е характерен за всички балкански държави. Той засяга и трудовете, посветени на миграционните процеси в нашия регион през ХIХ-ХХ век.

Етническите прочиствания и възникналите като следствие от тях бежански проблеми са част от новата история на всяка балканска държава. Всяка национална историческа наука им отделя значително място. Балканските историци и представителите на бежанските организации произвеждат огромно количество информация по бежанския проблем, в която преобладават емоционалните оценки, но липсват напълно статистическите аргументи. Изследователите обръщат внимание на трагедията на своите бежанци от съседните страни, но запазват мълчание по въпроса за нещастието на хората, прогонени от собствените им държави. Родината се представя като жертва на етническо прочистване от страна на съседите, но не и като извършител на подобни злодеяния към собствените си малцинства. В резултат на това хората на Балканите имат погрешна представа за етнодемографските процеси в региона. Те не си дават сметка, че етнически хомогенните общества, в които днес живеят, са създадени благодарение на масовото и насилствено прогонване на чуждите етнически и религиозни общности.

По отношение на броя на бежанците най-ощетена е Турция. При възникването на балканските национални държави мюсюлманските общности в техните земи не само не отстъпват по численост на преобладаващия християнски етнос, но на места дори го превъзхождат. Днешните жители на тези държави или не осъзнават тази реалност, или я смятат за нещо нормално и я оправдават напълно с клишета от националистическата фразеология. Твърдението, че са били под „турско робство“, е натрапвано системно на балканските народи от момента на създаването на техните държави, за да се оправдае подготвяното насилствено прогонване на „поробителите“ от Балканите. Масовото прочистване на мюсюлмани и заграбването на техните имоти се представя като част от процеса на национално освобождение.

В България представата на хората за бежанския проблем в българо-турските отношения се изчерпва с прогонването на българите от Източна Тракия и Мала Азия през 1913-­1914 г. Наследниците на тези бежанци дори започват преди две десетилетия кампания за търсене на компенсации от Турция за отнетите имоти, без да си дават сметка, че мюсюлманските бежанци от България са многократно повече, а стойността на изоставените от тях имоти е значително по-висока.

Напоследък в България се наблюдават плахи опити за преоценка на някои от споменатите патриотични заблуди. Тези логични и изключително здравословни за обществото тенденции предизвикват вулканични изригвания от първосигнален патриотизъм. Ето и част от неговата хронология. През 2010 г. бе издадена на български език книгата на Джъстин Маккарти „Смърт и изгнание. Етническото прочистване на османските мюсюлмани 1821-1922 г.“, от която българският читател за първи път научи за някои от престъпленията на неговата родина срещу мюсюлманите. Патриотичните организации осъдиха книгата като антибългарска. Демонстрирайки нулеви познания по демография, полуграмотни журналисти и треторазрядни политици се втурнаха да оспорват професионализма на автора.

В началото на тази година парламентът прие декларация, осъждаща възродителния процес. Там за първи път т. нар. „голяма екскурзия“ бе официално наречена етническо прочистване. Патриотите скочиха като ожилени против това закъсняло самопризнание. Недоволството от декларацията бе оглавено от известния предимно с агентурното си минало академик Георги Марков.

Истинската истерия обаче се разрази във връзка с отбелязването на 100 годишнината от Балканската война. Приемана дотогава единодушно и безкритично като освободителна и като някакъв недостижим национален връх, Балканската война бе напълно демаскирана като едно от най-големите престъпления, които нашата държава някога е извършвала. Първи смелостта да назоват нещата с истинските им имена проявиха членовете на новосъздадения Европейски институт „ПОМАК“. Те призоваха държавните институции да отменят честванията в Родопите, тъй като по време на тази война срещу мюсюлманското мнозинство в планината е извършено брутално насилие от страна на българската армия и подкрепящите я македонски и тракийски чети. Последва Кърджалийският скандал. Отказът на мнозинството в общинския съвет да присъди на окупатора на града генерал Делов званието почетен гражданин на Кърджали отприщи невиждана патриотична агресия. И отново начело на тази истерия застана споменатият вече академик-доносник. „Независимите“ медии се надпреварваха да канят „безспорния специалист“, а неговите крясъци горещо се акламираха от фашизоидите от ВМРО и „Атака“. Казусът „Делов“ се превърна в основен проблем на обществото.

Намеси се и Ахмед Доган, който също определи Балканската война като война за етническо прочистване. Тази абсолютно вярна констатация се оказа поредното наливане на масло в огъня най-вече поради факта, че е изказана от лидера на ДПС. Реакцията на Георги Марков не закъсня. Той обвини всички, които не приемат глупавите му патриотични клишета, че са турски агенти и проводници на измислената от него самия доктрина на неоосманизма. Политици от различни цветове се юрнаха да се изказват по въпрос, от който си нямат хабер. Последната неадекватна реакция беше на някакъв световно неизвестен писател-тракиец, който на страниците на вестник „24 часа“ разказа сърцераздирателна история за трагедията на своите предци по време на турското нашествие през лятото на 1913 г., но не обели нито дума за значително по-мащабната трагедия на „омразните поробители“ от есента на 1912 г.

В цялата тази словесна истерия напълно отсъстваха научните аргументи. Насилието над помаците и етническото прочистване се отхвърляха с горещ патриотичен плам, но без научни доказателства. А такива безспорно има. При това не чужди, не турски, европейски или американски, а чисто български. В следващите редове ще се опитам да представя Балканската война от гледна точка на българската статистика, която по моя преценка е на много високо професионално ниво и, ако все пак в нея има някакви слабости или пристрастия, то те в никакъв случай не са протурски или промюсюлмански.

Етническото прочистване на мюсюлманско население от България започва още по време на Руско-турската война (1877-1878) и продължава почти до края на ХХ век. То засяга не само турците, но и другите мюсюлмански общности като помаци, татари, черкези, юруци и цигани-мюсюлмани. Българската статистика позволява да установим с приблизителна точност броя на изселниците, населените места, от където произхождат, и годината на тяхното изселване. В това отношение най-полезни са резултатите от преброяванията на населението в България от 1881 г. нататък, както и други издания на Дирекцията на статистиката в България. Поради причини, които вече изтъкнах, в българската историография липсват опити за изясняване на този важен демографски проблем. Сериозни изследвания има в турската и в западната историография. Изводите в тях се потвърждават почти изцяло от данните на българската статистика, но тук няма да се спирам на тях, за да не бъда обвинен в тенденциозност.

Безспорно Балканските войни бележат една от връхните точки в изселването на мюсюлмани от България. Количествените параметри на този процес могат да бъдат проследени, като се съпоставят резултатите от преброяванията на населението в България през 1910 и 1920 г. Това, разбира се, не обхваща всички изселени в Турция мюсюлмани, а само тези, за които се отнасят и двете преброявания, а именно за довоенните територии на България, с изключение на Южна Добруджа и Западните покрайнини, които през 1920 г. вече не са част от страната. Тази съпоставка не се отнася и за териториите, придобити след 1912 г. Това са окръзите Петрич, Пашмакли и Местанлъ, околиите Кърджали, Свиленград, Малко Търново и Василико. На тях ще се спра отделно.

Общият брой на населението на България към 31 декември 1910 г. е 4 337 513 души. От тях 602 078 души са мюсюлмани. Към 31 декември 1920 г. населението на страната е вече 4 846 971 души, от които 690 734 души са мюсюлмани. За десет години населението на страната се е увеличило с 509 458 души, а мюсюлманите с 88 656. Тези данни обаче не отчитат териториалните промени през този период. България губи една територия с преобладаващо мюсюлманско население, каквато е Южна Добруджа, но получава други територии с още по-многобройно мюсюлманско население, каквито са Родопите.

За да отчетем най-точно намаляването на мюсюлманите в старите предели на България, трябва да съпоставим резултатите от двете преброявания по окръзи, околии и населени места. През периода 1910-1920 г. не са правени промени в териториално-административното деление на страната. Променя се само общата територия, което води до отпадане и присъединяване на нови окръзи и околии. Ето и данните по окръзи:[1]

Окръзи
   

1910
   

1920
   

разлика
   

Забележка

Бургаски
   

40 739
   

40 925
   

+ 186
   

Без ок. Василико и Малко Търново

Варненски
   

39 543
   

42 284
   

+ 2741
   

Без ок. Балчик, Добрич и Куртбунар

Видински
   

7665
   

7539
   

- 126
   

Врачански
   

12 945
   

12 703
   

- 242
   

Кюстендилски
   

1402
   

1811
   

+ 409
   

Пловдивски
   

47 553
   

39 878
   

- 7675
   

Плевенски
   

22 000
   

21 446
   

- 554
   

Русенски
   

88 163
   

99532
   

+ 11 369
   

Без ок. Силистра и Тутракан, с община Юнузлар

Софийски
   

5215
   

6509
   

+ 1294
   

Без ок. Цариброд

Старозагорски
   

30 234
   

31 411
   

+1177
   

Без ок. Кърджали и Свиленград

Търновски
   

27 015
   

27452
   

+ 437
   

Шуменски
   

132 648
   

142 510
   

+ 9862
   


От таблицата се вижда,че при някои окръзи се наблюдава намаляване на мюсюлманския елемент, а при други незначително увеличение, което при тогавашния прираст е по-малко от нормалното и означава, че има изселвания на мюсюлмани от съответните окръзи. Прави впечатление, че мюсюлманите намаляват в окръзите, където относителният им дял е малък, а в окръзите, където са мнозинство, въпреки наличието на изселвания, мюсюлманите запазват силно присъствие и бележат увеличение. Най-силно намалява мюсюлманският елемент в Пловдивски окръг и това се дължи почти изцяло на изселването на помаци през 1913-1914 г., предизвикано от насилствената християнизация. Помаците са причина и за негативния баланс при мюсюлманите в Плевенски и Врачански окръг.

Повече яснота за териториалното разпределение на изселническия поток ще придобием, като съпоставим данните от двете преброявания по околии.

Околии
   

1910
   

1920
   

Разлика

Айтос
   

16 603
   

16 064
   

- 539

Анхиало
   

5216
   

4996
   

- 220

Бургас
   

2872
   

2285
   

- 587

Карнобат
   

6248
   

6840
   

+ 592

Котел
   

1812
   

2113
   

+ 301

Къзълагач
   

1228
   

944
   

- 284

Сливен
   

5072
   

5477
   

+ 405

Ямбол
   

1940
   

2206
   

+ 266

Варна (градска)
   

6164
   

5615
   

- 549

Варна (селска)
   

9184
   

11 039
   

+ 1855

Провадия
   

24 186
   

25 630
   

+ 1444

Белоградчик
   

843
   

892
   

+ 49

Видин
   

3607
   

3199
   

- 408

Кула
   

179
   

82
   

- 97

Лом
   

2036
   

3366
   

+1330

Берковица
   

677
   

626
   

- 51

Бяла Слатина
   

3382
   

3490
   

+108

Враца
   

2084
   

2773
   

+691

Оряхово
   

4125
   

4102
   

- 23

Фердинанд
   

1777
   

1712
   

-65

Дупница
   

350
   

566
   

+216

Кюстендил
   

796
   

990
   

+194

Радомир
   

256
   

255
   

-1

Карлово
   

4381
   

4485
   

+104

Пазарджик
   

5067
   

4939
   

-128

Панагюрище
   

833
   

1026
   

+193

Пещера
   

15 892
   

11 878
   

-4014

Пловдив (градска)
   

6583
   

7199
   

+616

Пловдив (селска)
   

5246
   

4123
   

-1123

Станимака
   

9551
   

6228
   

-3323

Ловеч
   

3365
   

3291
   

-74

Луковит
   

2415
   

2706
   

+291

Никопол
   

5840
   

4957
   

-883

Плевен
   

6086
   

6383
   

+297

Тетевен
   

3179
   

3038
   

-141

Троян
   

1115
   

1071
   

-44

Бяла
   

8404
   

8481
   

+77

Разград
   

46 947
   

51 740
   

+4793

Русе (градска)
   

6090
   

6182
   

+92

Русе (селска)
   

27 122
   

33 129
   

+6007

Орхание
   

1107
   

1153
   

+46

Пирдоп
   

303
   

202
   

-101

Самоков
   

833
   

921
   

+88

София (градска)
   

2440
   

3500
   

+1060

София (селска)
   

510
   

627
   

+117

Трън
   

22
   

59
   

+37

Борисовград
   

1215
   

1442
   

+227

Казанлък
   

10 655
   

10 755
   

+100

Нова Загора
   

2067
   

2013
   

-54

Стара Загора
   

3585
   

3095
   

-490

Харманли
   

6062
   

6222
   

+160

Хасково
   

4721
   

5974
   

+1253

Чирпан
   

1929
   

1910
   

-19

Габрово
   

34
   

89
   

+55

Горна Оряховица
   

3324
   

3043
   

-281

Дряново
   

258
   

212
   

-46

Елена
   

6731
   

7651
   

+920

Свищов
   

6372
   

6037
   

-335

Севлиево
   

6270
   

6389
   

+119

Търново
   

4026
   

4031
   

+5

Ески Джумая
   

23 676
   

24 500
   

+824

Осман пазар
   

26 695
   

28 676
   

+1981

Попово
   

8312
   

8174
   

-138

Преслав
   

15 876
   

14 342
   

-1534

Шумен
   

58 089
   

66 818
   

+8729


От 65 околии в 28 мюсюлманското население бележи спад. Особено забележително е намаляването на мюсюлманите в околиите Пещера, Пловдив (селска) и Станимака, където преди войната преобладават помаците. От населените предимно с турци околии най-сериозно намалява населението в Преслав. Значителен отлив има и от околиите Айтос, Анхиало, Бургас, Къзълагач, Варна (селска), Видин, Никопол, Свищов и Стара Загора.

Резултатите от преброяванията по населени места дават приблизителна яснота от кои села и градове по колко мюсюлмани се изселват в Турция. В повече от 20 населени места в Бургаски окръг мюсюлманският елемент намалява значително между двете преброявания. В окръжния център намаляват с 406 души (от 1287 на 881), в село Скеф с 24 души, в Созопол с 20; в селата от Анхиалска околия: Арнауткьой с 69, в Бурунджук с 62, Гюргенкьой с 21, Даутлий – 39, Еникьой – 67. В Айтоска околия най-много мюсюлмани се изселват от село Барък. От 483 през 1910 г. през 1920 г. остават само 6. Изцяло се изселват турците от село Казалък-ени-махле, наброяващи 261 души през 1910 г. Село Хотал намалява с 211 мюсюлмани, Джелеп кьопрю с 45, Ичмей вакъф с 43, Каравелилер с 22. От Карнобатска околия: Българско Бейкьой с 27, Караджиларе с 28, Сигмен с 43; от Сливенска околия – Юренджик с 53. От Къзълагачка околия изцяло се изселват мюсюлманите от селата Оджакьой – 238 души през 1910 г. и Попово – 65, а в Кайбиларе намаляват с 23 души.

Изселвания има и от Варненски окръг. Всички мюсюлмани от село Абдикьой, на брой 36 през 1910 г. се изселват. Най-много намаляват мюсюлманите в село Чокек – с 267 души. В село Бейджиоглу намаляват със 185 души, в Дервиш мюслим със 125, в Големи Аладън (Страшимирово) с 38, в Челебикьой с 43. Преброяването през 1920 г. отчита 119 мюсюлмани по-малко в Провадия. В Провадийска околия броят на мюсюлманите намалява в селата Мухалий със 114 души, Чамурна с 204 и Петрушан с 238. Бежанците от последното село са настанени в село Шевкетие (Хаджи Паун кьой), окръг Маняс, на мястото на изселените оттам българи. Една от трите махали на Шевкетие се нарича Петрушан (или Потрошан).

Във Видински окръг мюсюлманите намаляват само в окръжния град с 508 души и в село Арчар с 99. Мюсюлманите, които не се изселват, са предимно цигани. Във Врачански окръг съществен дял в изселванията се пада на помаците от Белослатинска околия. Изцяло без помаци остават селата Бъркачево (48 души през 1910 г.) и Реселец (28 души през 1910 г.). В Бреске помаците намаляват с 31, в Буковец с 30, в Глава с 43, в Койнаре с 46, в Тлачене с 33 и в Търнак с 43. Част от помаците в околията заминават за Румъния при оттеглянето на румънската армия след Втората Балканска война и се изселват в Турция през пристанището в Констанца. Във Врачанска околия мюсюлманите намаляват в селата Голямо Пещене с 21 души, Цаконица с 21, Краводер с 29, Лик с 28, Ракьово село с 41, Тишевица с 22 и Чирен със 79; в Оряховска околия: Оряхово с 81, Алтимир с 30, Бързина с 25, Малорад с 54 и Селановци с 37; в околия Фердинанд: Винище с 22, Вълкова Слатина с 39, Громшин с 24 и Мърчево с 41. В целият окръг почти не остават турци. Помаците намаляват значително. Единствено циганите запазват силно присъствие. В Кюстендилски окръг броят на мюсюлманите е символичен, поради което динамиката на тяхното население не оказва никакво влияние върху етнодемографския облик на региона. Намаляване на мюсюлманите се наблюдава единствено в Дупница от 260 на 147 души.

В Плевенски окръг изселванията засягат най-сериозно Никополска околия. В Никопол мюсюлманите намаляват с 338 души между двете преброявания, в село Гиген с 36, в Гулянци със 72, в Коиловци със 70, в Крета с 32, в Муселиево с 23. От Плевенска околия само село Ортакьой намалява с 31 мюсюлмани. От помашките села в окръга намаляват само Турски извор с 263 души и Добревци с 28. Другите големи помашки села в региона като Галата, Градешница, Торос и Помашка Лешница бележат увеличение.

Най-масовите изселвания от старите предели на България са от Пловдивски окръг. От Карловска околия селата Татаре и Кърнаре намаляват съответно с 45 и 37 мюсюлмани. Мюсюлманите в Пазарджик през 1920 г. са с 224 по-малко, отколкото през 1910 г. През периода 1910-1920 г. се изселват всички мюсюлмани от селата Аканджиево – 21 и Ляхово (Ясъджа) – 37. Спад на мюсюлманите в околията е регистриран в селата Бошуля с 32, Дебръщица 199, Динката – 34, Семчиново – 20, Хаджилии – 40. От село Ерелии, Панагюрска околия, се изселват всичките 27 мюсюлмани.

Като следствие от насилственото покръстване на помаците Пещерска околия преживява истинска демографска катастрофа. Чепино баня намалява с 1299 души, колибите Мечекоритски с 35, Дорково с 1029, Корово със 151, Костандово с 449, Ново село с 27, Осеново с 457 (изцяло изселено през 1911 г.), Ракитово с 1014 и Фотен с 94 помаци. От Пловдивска селска околия изцяло се изселват помаците в Еникьой (Цар Калоян) на броя 496 души през 1910 г., а в помашкото село Чурен от 536 души през 1910 г. остават само 5 през 1920 г. Село Каратаир намалява с 46 мюсюлмани, Куртово Конаре с 23, Манолско Конаре с 50, Марково със 164, Полатово с 25, Стряма с 95.

Почти всички помашки села в Станимашка околия бележат значителен спад между двете преброявания. В Станимака мюсюлманите са с 44 по-малко. Всичките 91 мюсюлмани от Орешец се изселват в Турция. Село Савтъще от 447 през 1910 г. остава с 6 жители през 1920 г. Основната част от жителите на селото са заселени в селата Чаталтепе и Нусретие, околия Лапсеки, на мястото на изселените оттам българи през 1914 г. Богутево намалява с 596 помаци, Дреновец със 73, Острица със 169, Харделово с 51, Борово с 226, Белица с 333, Ер кьопрю с 216, Добралък със 185, Куклен с 43, Павелско с 97, Гюндюзица с 262, Чепеларе с 365 и Чукуркьой с 564 души.

В много села на Русенски окръг броят на мюсюлманите намалява. В околия Бяла това са околийският център с 52 души и селата Батин с 28, Бей Върбовка с 34, Батишница с 34, Бъзовец с 22, Горно Абланово с 25, Дреновец с 31 и Чилнов със 72; в Разградска околия: Гюзелдже алан с 25, Демирджилер с 64, Дикили таш с 22, Калово с 82 и Сеново с 33; в Русенска селска околия: Кая махле с 21, Пара махле с 21, Голямо Враново с 46, Просена с 21, Костанденец с 44, Табан с 55, Пиргос със 111, Семерджиево със 133, Тръстеник със 102, Щръкльово със 141 и Юпер с 56. В Софийски окръг абсолютният брой на мюсюлманите е незначителен. Между 1910 и 1920 г. се наблюдава спад само в селата Белопопци с 20 души и Владая с 25.

Повече изселвания има от Старозагорски окръг. Всичките 36 мюсюлмани от село Бодрово, Борисовградска околия, го напускат. В село Дълбок извор, същата околия мюсюлманите намаляват с 28 души. В Казанлъшка околия мюсюлманите намаляват в селата Мъглиж с 32, Осетеново (Доймушлари) с 91, Ръжена с 48; от Новозагорска околия: Долно Паничерево с 37, Караджа Муратлий с 34, Попово (Ени Пазлии) с 36, Сборище (Джумалии) с 37; от Старозагорска околия: Богомилово (Теке) с 36, Левски (Аладалий) с 27, Ореховица с 56, Черково с 22. Изцяло се изселват мюсюлманите от Змейово (Дервент) – 47 през 1910 г. и Климентово (Кючюклери) – 26. Село Хан Аспарух (Чавла кьой) намалява с 66 мюсюлмани. Те са настанени в село Килик, окръг Гьонен, където дотогава живеят българи. В Харманлийска околия мюсюлманите намаляват в селата Брегово (Ярджелий) със 70, Горни Главанак (Акбаш Баля) с 89, Ефрем (Урум кьой) с 25, Лешниково (Пандъкли) с 24, Любимец (Хебибчево) със 143, Орешец (Козлуджа) с 32 и Малко Градище (Алван дере) с 35 (всички). В Хасковска околия изцяло се изселват мюсюлманите от Манастир (Хасарлоба) – 77 и от Петелово (Хорозлар) – 88 души през 1910 г. Криво поле (Иробас) намалява с 46 мюсюлмани, Козлец (Кочашлий) с 65, Каменец (Каяджик) с 24 и Узунджово с 22. В Чирпанска околия се изселват всички мюсюлмани от селата Зетьово – 55, Крушево (Халът кьой) – 39, Малко Борисово (Бурнусуз) – 29 и Царско село (Чикарджик) – 24 през 1910 г. В Голобрадово (Кюселий) мюсюлманите намаляват с 20, а в Пъстрово (Алагюн) с 24. Турското население намалява и в Търновски окръг. Горна Оряховица намалява с 38 мюсюлмани, Добри дел със 70, Долна Оряховица с 36, Драганово с 29, Крал бунар с 81, Сушица със 74, Чаир с 65. В Дряновска околия се изселват всички 28 мюсюлмани от Ялово. Свищов намалява с 211 мюсюлмани, а селата околията Козловец с 29, Лъжене с 22, Ореш с 53, Царевец с 26, Чаушово с 25, Яйджии с 32; в Севлиевска околия: Върбовка с 97, Горско Сливово с 35, Душово с 23, Хирево с 28; в Търновска околия: Осмо Градище с 49 и Дебелец с 57.

В довоенна България най-многобройно е турското население в Шуменски окръг. Въпреки че между 1910 и 1920 г. то нараства, през същия период има масово изселване в Турция. В Ески Джумая (Търговище) мюсюлманите намаляват със 139 души, в Ямла с 64, в Бухлар с 39, в Айладън с 33. В Поповска околия спадът засяга следните села: Балджи Омур със 120 души, Гагово 25, Дриново (Бахшишлар) с 68, Ковачовец с 53, Къзъллар със 111, Люблен (Дагъени) с 55, Садина с 30, Султан с 38, Хайдар с 68; от Преславска околия: Бяла река (Ак дере) със 110, Нова бяла река (Ак дере йени махле) с 346, Софулар със 175, Върбица с 57, Карамихца с 80, Бекирлие с 172, Иваново с 355, Хасаново със 124, Чулфа с 231, Осмар с 27, Троица (Тружа) с 58, Суха река (Кору дере) с 33; от Шуменска околия: Абоба с 357, Крива река (Ири дере) със 76, Имрихор с 29, Марковча (Марково) с 64, Кулаково с 62 и Нови Пазар с 265 души.

Съпоставката на резултатите от двете преброявания е валидна само за онези територии, които са били в България както през 1910, така и през 1920 г. Като извадим от общия брой на мюсюлманите през 1910 тези, които живеят в откъснатата от страната Южна Добруджа 166 565 души, получаваме 435 513, а като извадим от общия брой на мюсюлманите през 1920 г. 690 734 броят на мюсюлманите от новите земи 216 634 души, получаваме 474 100. Двете стойности получени от изваждането визират броя на мюсюлманите в земите, които и през двете години са били в България. Разликата между двете е 38 584 и показва увеличението на абсолютния брой на мюсюлманите в тези земи. Това прави прираст от 8,86% за период от 10 години. Средногодишният естествен прираст за периода между двете преброявания е 1,04 %. При мюсюлманите обаче той е малко по-висок от средния, 1,25 %, поради неучастието им в бойните действия през Балканската война. Като приложим ретроспективния метод, установяваме, че между 1910 и 1920 г. от довоенните предели на България са се изселили около 20 000 мюсюлмани. Това става предимно през периода 1912-1914 г. Приблизително половината от тези бежанци са помаци, напуснали страната заради насилствената християнизация.

Относителният дял на мюсюлманите в България между 1910 и 1920 г. бележи съвсем леко увеличение от 13,9 на 14,4%. Като се има предвид, че в новите земи мюсюлманският елемент преобладава, това скромно покачване подсказва, че има масово изселване на мюсюлмани в Турция и настаняване на български бежанци от съседните държави. В старите земи обаче се наблюдава сериозен спад в относителния дял на мюсюлманите във всички околии, с изключение на Русенска селска околия, където те се увеличават от 32 на 34,4%.

От териториите, които са обхванати от преброяването през 1910 г., в горните таблици не са включени Южна Добруджа и Западните покрайнини, които на следващото преброяване са вече извън България. В административно отношение тези земи включват околиите Балчик, Добрич, Куртбунар, Силистра, Тутракан (без община Юнузлар, която остава в България) и Цариброд, както и община Босилеград от околия Кюстендил. През 1910 г. в тези околии са преброени общо 166 565 мюсюлмани, разпределени, както следва:

Околия
   

Мюсюлмани през 1910 г.

Балчик
   

9070

Добрич
   

30 565

Куртбунар
   

34 103

Силистра
   

39 515

Тутракан (без Юнузлар)
   

33 184

Цариброд
   

128


Няма данни колко от тези мюсюлмани се изселват в Турция, преди областта да бъде откъсната от България.

От друга страна България придобива нови територии, населени предимно с мюсюлмани с обща численост 216 634 души според преброяването през 1920 г. Тези територии образуват три нови окръга Мъстанлийски, Пашмаклийски и Петрички и четири околии Кърджали, Свиленград, Малко Търново и Василико, присъединени към Старозагорски и Бургаски окръг. Към тези земи трябва да прибавим Беломорска Тракия и Струмишко, които са отнети от България след Първата световна война, но през част от интересуващия ни период са под българско управление. Преди Балканските войни тези земи влизат в състава на Одринския и Солунския вилает. Данните за тяхното население са напълно съпоставими с тези на българската статистика, въпреки някои разлики в методиката и някои промени в административно-териториалното деление. Освен това има някои показатели, които са отчетени от българската статистика и дават косвена представа за размера на изселванията от тези земи. Това е статистиката на населените места, в която е отбелязано кои са селищата, напуснати от своите жители.[2] Ето и данните за броя на мюсюлманското население по кази и околии за 1903 и 1920 г.[3]

Околия/Каза
   

Салнаме 1319 (1903)
   

Преброяване 1920

Мустафа паша
   

10432
   

153

Ортакьой
   

16951
   

1879

Кърджали
   

37388
   

42017

Малко Търново
   

2603
   

40

Ахтопол
   

1461
   

86

Султан йери
   

58772
   

61136

Ахъ Челеби
   

21857
   

17620

Даръдере
   

21887
   

17555

Егри дере
   

38397
   

35228


В Малко Търновска околия мюсюлманите се изселват почти изцяло. От 2603 през 1903 г. през 1920 остават само 40. Българите в околията и преди войната са мнозинство. Има едно обезлюдено село Бакаджик. Подобна е ситуацията и в околия Василико (Ахтополска каза). Тук мюсюлманите намаляват от 1461 на 86 души между 1903 и 1920 г.

От картата на Свиленградска околия са заличени 5 села: Алиолар, Гюрген, Карабунар, Кюселер и Хаджикьой. Някои са презаселени след войната с бежанци. Спадът при мюсюлманите в околията е драстичен от 10 432 през 1903 г. на 153 през 1920 г. Втората стойност обаче не включва мюсюлманите от бившата нахия Чирмен (Орменион), която остава в Гърция след Първата световна война.

Най-сериозно засегната от изселванията е Ортакьойска околия, от чиято карта са заличени 32 села от общо 79, а други са с изцяло променен етнически облик. За по-малко от година околията на три пъти сменя стопанина си. През есента на 1912 г. е окупирана от българската армия, през юли 1913 г. попада в турски ръце, а по силата на Цариградския договор е върната на България. В хода на войните в околията са извършени масови репресии от страна на окупационните войски на едната и другата страна. В крайна сметка родните си места напускат жителите на селата Ятаклар, Караклисе, Къзълчал, Кютюкли, Съчанлъ, Ямаджик, Алагьозлер, Горно Акчасар, Горно и Долно Юрюклер, Гюджеклар, Дуванджикьой, Мюселим, Рахманлар, Спахалар, Ходжакьой, Юваджилар, Юсекьой, Армутлия, Аптарманкьой, Ашакьой, Карлово, Умурверен, Балджа, Башюрен, Зорнаджилар, Кохчас, Менекьой, Рахманкьой, Солуклар, Топузлар и Чуките. Част от тези села са възстановени след войните, като в тях са заселени бежанци. Така от 16 951 мюсюлмани през 1903 г. 17 години по късно остават 1879. Ако в навечерието на войните мюсюлманите в Ортакьойска каза са над 18 хиляди, 90% или над 16 хиляди са напуснали родните си места или са загинали.

Територията на каза Султан йери включва бъдещата околия Кошукавак и община Местанлъ. След Първата световна война към новосъздадената околия Местанлъ е присъединена и част от Гюмюрджинския санджак. През 1903 г. мюсюлманите върху територията на бъдещите Кошукавашка и Местанлийска околия са 58 772, а през 1920 г. върху същата територия живеят 61 136 мюсюлмани. Човешките загуби сред мюсюлманите в областта в резултат на Балканските войни са между 8 и 10 000 души, умрели или изселени. Четири села в околията са обезлюдени в резултат на войните – Дахъкьой, Казаклъ, Сюргюлю и Чукурите. Жителите на други пет села от същата околия Гьологлар, Едилоглар, Кабиллер, Каинтепе и Налбантлар са се пръснали из околните села.

Данните за околия Егри дере (Ардино) са съпоставими, защото нейната територия съвпада с тази на казата. От таблицата се вижда, че между 1903 и 1920 г. населението на областта намалява с 3169 души. Загубата на мюсюлманско население обаче е повече 2 пъти по-голяма, тъй като между 1903 и 1912 г. е осъществен прираст от минимум 10 %.

В Кърджалийска околия мюсюлманите се увеличават с 4629 души между 1903 и 1920 г. Това означава 12,38% прираст за 17 години или 0,72% средно годишен прираст, а това е доста под нормалното за периода. Поне 3000 души са загубите на мюсюлманите в района. Това е по-малко отколкото в другите нови околии. Причината за това е, че Кърджалийска околия е етнически хомогенна. Турците в нея до Балканските войни са близо 100%. Поради това те се чувстват по-сигурни и са по-малко склонни към емиграция.

Околиите Даръдере и Пашмакли (Ахъчелеби) почти се покриват с бившите кази. Демографските промени в двете околии са много сходни. От 1903 до 1920 г. мюсюлманите в околия Даръдере намаляват с 4332 души. В Пашмаклийска околия броят на мюсюлманите от 1903 до 1920 г. е намалял с 4237 души. Така общите загуби от смърт и изселване през 1912-1914 г. надхвърлят 6000 души във всяка една от двете околии, като огромното мнозинство от тях са помаци, напуснали страната заради християнизацията.

В Девинска околия, населена с помаци, войната също води до обезлюдяване. В хода на бойните действия бягат жителите на селата Барутин, Касъка, Чавдар махле, Яланджиево, Балабан, Неапли (Попово), Каурчан, Кестенджик, Гьоврен, Тъмръш и Чуруково. Някои от тези села са заселени повторно след войната, а други като голямото село Тъмръш изчезват завинаги. Неговите жители са пръснати в различни райони на Турция. Най-голямата група е настанена в измирското предградие Газиемир. Друга част от тъмръшката диаспора живее в село Гьохююк, окръг Чумра, област Коня. По-малки групи има в село Неджип кьой, окръг Маняс, област Балъкесир, където има и помаци от селата Черешово и Осиково. Тъмръшлии има и в окръзите Бига и Одрин. От Яланджиево (Змеица) има заселени бежанци в град Караджабей, област Бурса, и в село Сьольос, окръг Орхангази, област Бурса. Помаци от Доспат и Сърница, Девинско, се заселват в село Ташкесии, окръг Балъкесир.

Данните за новоприсъединените земи от Пиринска Македония също дават възможност за известна съпоставка. Данните от подробното салнаме на Солунския вилает за 1899 г. представляват най-точна оценката за етнодемографското състояние на региона.[4]

Околия
   

Салнаме 1899
   

селища
   

Преброяване 1920
   

Селища

Горна Джумая
   

5442
   

32
   

1579
   

39

Мелник
   

6419
   

53
   

504
   

63

Мехомия
   

11 907
   

13
   

7618
   

13

Неврокоп
   

47 190
   

130
   

18 301
   

69

Петрич
   

15 249
   

70
   

1151
   

72


С изключение на Неврокопска околия, където селата са два пъти по-малко, за останалите имаме приблизително запазване на териториалния обхват. В Горноджумайска околия мюсюлманите намаляват повече от три пъти. В околийския център от 3000 мюсюлмани през 1899 г. за две десетилетия спадат до 1013 души. Масови изселвания има от Осеново и Симитли. През 1899 г. в село Крупник живеят 400 помаци. Двадесет години по-късно остават само 60. Съпоставката показва, че в Петричка и Мелнишка околия мюсюлманите намаляват с над 90%. В Мелнишка околия са опожарени и трите помашки села Градежница (1322 жители през 1899 г.), Грънчар (270 жители през 1899 г.) и Ново село. Почти всички мюсюлмани се изселват от градовете Мелник и Свети Врач и от селата Белица, Джигурево, Левуново, Плоски, Поляница, Припечен и Склави. В Петричка околия войната води до обезлюдяване на селата Будилци, Гюргюво, Въксан и Ляшница, както и на помашкото село Сливница. Значително намаляват или изчезват напълно мюсюлманите в селата Вишнени, Тополник, Димидово, Дрожево, Дреновци, Елешница, Камена, Ключ, Коларово, Каменица, Мендево, Моровци (помашко), Мусли чифлик, Скърт, Старчево и Яворница. От 1570 помаци в околията през 1899 г. след Балканската война остават само 13. В Мехомийска околия една трета от мюсюлманите се изселват. За 20 години броят им намалява с 1976 души в Мехомия, с 279 в Бабяк, с 688 в Баня, със 122 в Бачево, с 422 в Белица, с 675 в Добринище и със 139 в Якоруда. В Струмишка околия, която след Първата световна война е присъединена към Югославия, има едно обезлюдено село Драгомирово.

Изселвания има и от българската част на Неврокопска околия, но те по-трудно могат да се установят от наличните статистически сведения, поради разликата в обхвата на казата и околията. Следващата таблица обхваща почти цялото мюсюлманско население на Неврокопска околия през 1920 г.

Населено място
   

Салнаме 1899
   

Преброяване 1920

Абланица
   

1300
   

931

Боголин
   

158
   

158

Крибул
   

290
   

215

Беслен
   

307
   

267

Перица
   

340
   

287

Долен
   

334
   

247

Теплен
   

370
   

191

Блатска
   

215
   

262

Дъбница
   

355
   

608

Фустаня
   
Title: Re: Помаците и Балканските войни - 1912-1913
Post by: sulu_man on October 30, 2013, 08:38
Вижда се, че за две десетилетия мюсюлманското население на района намалява с една трета. Това до голяма степен се дължи на изселването на турците от Неврокоп, но не по-малък е делът на изселените помаци. В село Коджа бунар, окръг Гьонен, където до 1914 г. живеят българи, са настанени бежанци помаци от 33 села в Неврокопско, Драмско и Девинско, сред които Фъргово, Барутин, Крибул, Абланица, Жижево, Кочан, Сатовча, Карабулак, Джирновица, Пепелаш и други. Съседното село Чатак е заселено с помаци от Фъргово.

Какви са демографските загуби при мюсюлманите в новите земи в резултат на Балканската война? В придобитите от България територии на трите нови окръга и четирите околии мюсюлманското население през 1911 г. възлиза на 327 732 души.[5] През 1920 г. в същите тези земи българската статистика отчита 216 634 мюсюлмани. Разликата е 111 098 души. Като добавим и осъщественият за девет години естествен прираст стойността ще надхвърли 120 000 души. Това са убитите и насилствено прогонените от родните им места.

За съжаление в Беломорска Тракия не е правено преброяване, докато българите владеят областта. Българската статистика дава сведения единствено за обезлюдените села. В Гюмюрджинска околия това е село Куштепе, в Дедеагачка – Боялък, Делескьой, Халъкьой, Каракая, Ходжакьой, Фъндаджик, Селимие, Малък Вакъф и Гювендик, в Ксантийска – Лъджите. В околия Софлу в резултат на Балканските войни изчезват 31 села, а именно Гемиджикьой, Каваккору, Калдъркос, Кьопекли, Чалък, Чешмеджик, Арабмахле, Караюрен, Кюселеру, Кютюклю, Сипахлер, Катранджик, Миселимкьой, Муката, Пишмен, Калайджиюва, Демирен, Армутлу, Ашамахле, Балъккая, Дикилиташ, Иманлар, Инджекьой, Маскарлар, Рушанлар, Суджалар, Челибилер, Чокели, Юмерлер, Кюсекьой и Душтабак.

Демографските загуби при мюсюлманите в областта можем да установим, като съпоставим данните от довоенната османска статистика с тези от преброяването, извършено от френското окупационно управление през 1920 г. Резултатите от това преброяване са показани в следващата таблица:[6]

Околии
   

Турци
   

Българи
   

Помаци
   

Гърци
   

Евреи
   

Арменци
   

Цигани
   

Всичко

Ксанти
   

30657
   

1550
   

9507
   

6580
   

280
   

280
      

48774

Гюмюрджина
   

37877
   

19924
   

2232
   

2479
   

1397
   

650
   

482
   

64951

Дедеагач
   

637
   

18067
      

2565
   

165
   

512
      

21946

Софлу
   

2770
   

14447
      

7435
         

47
   

24699

Димотика
   

1274
   

4956
      

17602
   

877
   

157
   

122
   

25059

Караагач
   

5
   

10210
      

15045
   

370
   

450
   

1113
   

27193

Всичко
   

73220
   

69154
   

11739
   

51706
   

3000
   

1969
   

1834
   

212622


А ето и съпоставката на броя на мюсюлманите в областта според двете статистики:

Каза
   

Салнаме за 1903 г.
   

Преброяване 1920 г.

Димотика
   

8499
   

1274

Дедеагач
   

11900
   

637

Софлу
   

29754
   

2770

Гюмюрджина
   

53273 (- 17 045)
   

40109

Ксанти
   

25368
   

40164


През 1903 г. в Беломорска Тракия живеят 128 794 мюсюлмани. От тях 17 045 са в онази част на Гюмюрджински окръг, която през 1920 г. се намира в България и е част от окръг Местанлъ. В останалата територия на областта през 1912 г. мюсюлманското население достига до 122 924 души. Между 1912 и 1918 г. Западна Тракия е част от България, но по това време не е правено преброяване на населението. Съпоставката на двете статистики показва, че между 1912 и 1920 г. общият брой на мюсюлманите в областта намалява от 122 924 на 84 959 души. Това означава, че по време на българското управление и най-вече през Балканската война повече от 40 хиляди мюсюлмани от Беломорска Тракия умират или се изселват в Турция. С изключение на Ксантийската каза и донякъде на Гюмюрджинската в останалите мюсюлманите намаляват катастрофално. През същия този период българите в областта, които преди войните са незначително малцинство, се увеличават до 69 154 души благодарение на заселването на бежанци от Източна Тракия, Мала Азия и Македония.

Със сигурност има голям брой изселници от онези земи в Македония, които са окупирани от българската армия по време на Първата балканска война, но в резултат на Втората са отстъпени на Сърбия и Гърция. В някогашното българско село Той белен, окръг Балъкесир, Северозападен Анадол са настанени помаци от Жарново и Пепелаш, Драмско, избягали през Първата балканска война, когато районът е окупиран от българите. От тези села по време на българската окупация част от жителите се изселват в селата Тайфур, окръг Галиполи, Йени Сьольос, Орхангази, и Коджапънар, Гьонен.

За етнически прочистените мюсюлмани от Серско и Драмско през Балканската война известна представа дават резултатите от преброяването в Гърция през 1915 г. Те показват, че през 1912 г. мюсюлманите в Драмския санджак са 126 308 души. През 1915 г. са преброени 125 522 мюсюлмани. Намаляването е сравнително слабо, с около 1000 души. Най-засегната е Драмската каза, където спадът е с над 4000 души. Незначително намаляване се регистрира в казите Правище и Нестос, а в Кавала дори се наблюдава увеличение, което вероятно не е само от естествен прираст. По време на Балканската война в Кавала се струпват огромен брой мюсюлмани, бягащи от настъпващата българска армия. След като градът е окупиран от българите, там са избити няколко хиляди мюсюлмани, а други са върнати по родните места. Част от бегълците обаче предпочитат да останат в Гърция, след като градът попада в гръцки ръце. Оттам идва увеличението.

Не така стоят нещата в Серския санджак, където мюсюлманското население преживява демографска катастрофа. От 53 381 мюсюлмани в навечерието на войната през 1915 г. са останали само 20 335. В Серската каза спадът е от 19 836 на 5 615 души, в Зиляховската каза от 3934 на 1261, в Демирхисарската каза от 22 206 на 10 506, а в Нигритската каза от 9385 на 2953 души.[7] Изводът е, че в окупираната от българите част от Гръцка Македония в резултат на Първата балканска война демографските загуби на мюсюлманите се изчисляват на около 35 000 души. Една не малка част от тях са били избити от четите на ВМРО с мълчаливото съгласие на българските военни и граждански власти. Има и голям брой умрели от глад и от върлуващия в района коремен тиф.[8]

Статистиката категорично показва, че в резултат на „освободителната“ Балканска война България се разширява с територии, в които мюсюлманите доминират категорично. В някои от тези територии и до днес преобладават въпреки многократните прочиствания. Изключение прави Малкотърновската каза, където българите са абсолютно мнозинство и преди 1912 г., както и отделни малки анклави от Свиленградско, Ивайловградско и Пиринска Македония.

Колко е общият брой на мюсюлманските бежанци от Балканите по време на Балканските войни и веднага след тях? Според статистиката на министерството на вътрешните работи на Турция за периода 1912-1920 г. от Балканите в Турция са дошли 413 922 бежанци, които са заселени предимно в Европейска Турция и Западен Анадол. Други 632 408 балкански мюсюлмани умират в резултат на Балканските войни.[9] С други думи, демографските загуби при мюсюлманите на Балканите надхвърлят един милион души за по-малко от две години.

Каква част от тези загуби са от България и от нейните военновременни владения? Като прибавим към загубите на мюсюлманите от новите земи, които са около 120 хиляди души, 20-те хиляди мюсюлмани, напуснали старите предели, 40-те хиляди от Беломорска Тракия и 35-те хиляди от окупираната през 1912 г. от българите част на Гръцка Македония, ще получим приблизително 215 000. В тази бройка не влизат изселените мюсюлмани от Южна Добруджа и от онези части на Македония, които през Първата Балканска война са окупирани от българската армия, но според Букурещкия мирен договор от 1913 г. са предадени на Сърбия. Техният брой със сигурност също никак не е малък. Разбира се, гореспоменатата стойност не включва и убитите и прогонени от българската армия мюсюлмани от Източна Тракия. Тези, които успяват да избягат от областта преди идването на българите, естествено се завръщат след като Турция си възстановява контрола над тази територия, но има и хиляди обикновени мюсюлмани, загинали от куршуми, глад и болести. Другото, което не може да се установи с абсолютна точност от българската статистика, е съотношението между убити и бежанци. Тези, които са напуснали старите предели на България могат да се отнесат към бежанците, но от новите земи, където се водят сраженията, процентът на убитите никак не е малък.

Както вече стана дума, бойните действия са основният, но не единственият фактор за миграционния процес. В случая с България решаващ се оказва и опитът за насилствено налагане на християнството над помаците. Той започва още с еуфорията от първоначалните военни успехи през есента на 1912 г. и се развива особено интензивно в началото на 1913 г. Налагането на християнството сред помаците не е официална държавна политика. То е дело на отделни националистически настроени представители на духовенството, интелигенцията, македонските и тракийските революционери и българската общественост в помашките райони. Държавата приема тактиката на „ненамеса“, с което на практика развързва ръцете на извършителите за безконтролно насилие над беззащитните помаци. След поражението във Втората балканска война под натиска на международната общност правителството на Васил Радославов се намесва и спира насилственото покръстване, като дава право на помаците да се върнат към исляма. Въпреки това голяма част от тях предпочитат да емигрират в Турция. Българската историография продължава да оправдава това престъпление, съпроводено с мащабно насилие над помаците, и да обяснява прекратяването на кампанията и връщането на помаците към исляма като предизборен ход на Радославов. Истината е, че помаците оказват сериозна съпротива и отказват да приемат натрапената им вяра, а международният натиск срещу България за прекратяване на тази срамна кампания е безпощаден. Предизборната стратегия на Радославов е последният фактор, с който може да се обясни този единствен възможен изход.

Балканските войни пораждат сериозен бежански проблем и в България. Поражението във Втората балканска война и загубата на територии предизвиква потоци от бежанци от Тракия, Македония и Добруджа. През 1913-1914 г. се осъществява най-голямото изселване на българи от територията на днешна Турция, което окончателно прекратява българското присъствие в Източна Тракия и Мала Азия. Отричайки етническото прочистване на мюсюлманите от България, споменатият многократно сътрудник на тайните служби Георги Марков определя като такова прогонването на тракийските българи. Няма съмнение, че и това е етническо прочистване, съпроводено с убийства, изнасилвания и грабежи. Сравнявайки обаче двете етнически прочиствания, правят впечатление две неща. Първо, че броят на напусналите България мюсюлмани е значително по-голям от броя на прогонените от Турция българи, и второ, че етническото прочистване на българите от лятото на 1913 г. е реакция на идентичното, но доста по-масово прочистване на мюсюлмани през есента на 1912 г. Българските бежанци, напуснали Източна Тракия през 1913 г. и след това, са 62 998, а тези от Мала Азия са 7296 души или общо малко над 70 хиляди, което е повече от три пъти по-малко от демографските загуби на мюсюлманите от България и от окупираните от нея територии и многократно по-малко от общият брой на мюсюлманските бежанци от България за последните 135 години.[10] През по-ранния период е трудно да се говори за масово етническо прочистване. Между 1878 и 1912 г. броят на българите, напуснали Одринския вилает е около 60 000 души.[11] Към тях трябва да прибавим и 1700 малоазийски българи, преселени в Княжеството през 80-те години на Х1Х век, които обаче разменят имотите си с турци от България. Равносметката за периода от 1877 г. до днес показва, че от територията на днешна Турция се изселват около 130 000 българи. За същия период близо 1 700 000 мюсюлмани напускат България и намират убежище в Турция.

Бежанската вълна от 1912-1914 г. е една от петте най-масови вълни на изселване на мюсюлмани от България в Турция. Първата е по време на Руско-турската война 1877­1878 г. и довежда до загубата на 749 хиляди мюсюлмани от Княжество България и Източна Румелия (От тях 261 хиляди са умрели, а останалите са изселени). През 1950­1951 г. от България се изселват 156 хиляди мюсюлмани, през 1968-1978 г. се изселват 114 хиляди, а по време на голямата екскурзия през 1989 г. около 360 хиляди. Между тези пет големи вълни има множество по-малки вълни и постоянни единични миграции. Изселването през Балканските войни засяга особено сериозно помаците и води до обезлюдяване на обширни територии в Родопите.

Изнесените данни не са някаква провокация на външни, враждебни на България сили, а са част от българската статистика. Българската историческа наука обаче сякаш не ги забелязва и продължава да преекспонира трагедията на българските жертви и бежанци за сметка на противниковите. Балканските войни продължават да се оценяват само от гледна точка на политическите резултати от тях. Отричането на масовите убийства и етническото прочистване е първата крачка възпроизвеждане на онзи модел на междудържавни и междуетнически взаимоотношения, който доведе до трагичните събития от 1912-1913 г. Тази война е преди всичко трагедия за милиони жители на полуострова, причинена от егоистичните интереси на шепа хора. Затова тя трябва безусловно да се осъди, а не да се празнува като освободителна. Цинично е, убийството на стотици хиляди невинни мюсюлмани и прогонването на още толкова от родните им места да се нарича освобождение.

Вярно е, че терминът „етническо прочистване“ влезе в употреба по време на войната в Босна през 90-те години на миналия век, но той е напълно приложим към събитията на Балканите отпреди сто години. Масовите убийства и принудителното изселване на стотици хиляди хора доведе до радикална промяна на етнодемографската картина на Балканите, до разрушаването на съществуващия от векове мултикултурен модел. България, която има решаваща заслуга за това престъпление, е длъжна да го признае и осъди, както Германия призна и осъди Холокоста. България е длъжна да изключи микрофоните на психопатите, които фаворизират етническата хомогенност, на доносниците, които не признават на правото на хората на самоопределение и размахват на плашилото на „неоосманизма“, защото те са голямата заплаха за нейното бъдеще. Тези болни мозъци са в състояние да подпалят трета балканска война, ако не бъдат спрени. А отговорността за това е на всички нас.

Извори и историография:

Общи резултати от преброяване на населението в Царство България на 31 декември 1910 г., кн.1, С.,1923;

Общи резултати от преброяване на населението в Царство България на 31 декември 1920 г., кн.1, С.,1927;

Резултати от преброяване на населението в Царство България на 31 декември 1910 г. (по окръзи), т.1-12;

Резултати от преброяване на населението в Царство България на 31 декември 1920 г. (по окръзи), т.1-15;

Ростковский, А. Распределение жителей Солунскаго вилаета по народностям и вероисповеданиям в 1899 г. СПб., 1900;

Селскостопанско настаняване на бежанците. С.,1932;

Списък на населените места в Царство България от Освобождението (1879) до 1910 г. С.,1921;

Списък на населените места в новоприсъединените към царството земи. С.,1915; Данаилов,Г. „Изследвания върху демографията на България“. Сб.БАН, ХХГУ, 1930; Карайовов,Т. „Материали за изучаване на Одринския вилает“. Сб.НУНК, Х1Х, кн.1, 1903;

Маккарти, Дж. Смърт и изгнание. Етническо прочистване на османските мюсюлмани 1821-1922 г. С.,2010;

Шишков, Ст. Беломорска Тракия в Освободителната война от 1877-1878 г. Пловдив, 1929;

Kornrumpf, Hans-Jurgen, Die Territorialverwaltung im östlichen Teil der Europäischen Türkei vom Berliner kongress (1878) bis zu den Balkankriegen (1912-1913) nach amtlichen Osmanischen veröffentlichungen. München, 1983;

Soteriadis, G. An ethnological map illustrating the Helenism in the Balkan peninsula and Asia Minor. London, 1918;


Източник

[1] Общи резултати от преброяване на населението в царство България на 31 декември 1910 г. С.,1923; Общи резултати от преброяване на населението в царство България на 31 декември 1920 г. С.,1927, с 193-213;

[2] Списък на населените места в новоприсъединените към царството земи. С.,1915, с.5-33;

[3] Карайовов,Т. „Материали за изучаване на Одринския вилает”. Сб.НУНК, Х1Х, кн.1, 1903, с.7-10; Komrumpf, Hans-Jurgen, Die Territorialverwaltung im östlichen Teil der Europäischen Türkei vom Berliner kongress (1878) bis zu den Balkankriegen (1912-1913) nach amtlichen Osmanischen veröffentlichungen. München, 1983; s.29-99;

[4] Ростковский,А. Распределение жителей Солунскаго вилаета по народностям и вероисповеданиям в 1899 г. СПб., 1900;

[5] Маккарти, Дж. Смърт и изгнание. Етническото прочистване на османските мюсюлмани 1821-1922. София, 2010, с.213;

[6] Шишков, Ст. Беломорска Тракия в Освободителната война от 1877-1878 г. Пловдив, 1929, с.78;

[7] Soteriadis, G. An ethnological map illustrating the Helenism in the Balkan peninsula and Asia Minor. London, 1918, p.16;

[8]Маккарти, Дж. Смърт и изгнание. Етническото прочистване на османските мюсюлмани 1821-1922. София, 2010, с.184-185;

[9] Пак там, с.214;

[10] Селскостопанско настаняване на бежанците. С., 1932

[11] Данаилов, Г. „Изследвания върху демографията на България”. Сб. БАН, т. ХХIV,1930, с.144;