Pomak.eu

Български => Дискусии => Topic started by: Nazmi on December 19, 2015, 15:55

Title: Как са живеели българите в Османската империя?
Post by: Nazmi on December 19, 2015, 15:55



   Ново изследване за демографската политика на Османската империя с автор професорът по историческа демография в БАН Щелиан Щерионов.


   През 19-ти век Османската империя подобрява условията на живот по българските земи - глад не е имало, смъртността намалява. Нещо повече: българските земи са били една от икономически най-развитите области на империята.


Това сочи ново изследване за демографската политика на Османската империя, чийто автор е професорът по историческа демография в БАН Щелиан Щерионов, разказва

   Дойче веле (http://www.dw.de/dw/article/0,,15824172,00.html)
 
През 19-ти век управниците на Османската империя, които търсят ноу-хау в Европа, откриват и демографската политика. Често тя е мудна, ненавременна и непоследователна. Общата цел е да се увеличи броят на поданиците на султана, твърди професор Щерионов.
Множество източници от османските архиви и от излизащите в Истанбул вестници потвърждават тезата му.
В изследването се цитират публикации на английски и френски пътешественици, посещавали империята през онези години, както и трудове на експерти по история на медицината в България.


  Българско жито за Истанбул.

Масовият глад, епидемиите от смъртоносни заразни болести и войните са бич за световното население през 18-ти и 19-ти век.


Класически пример дава Ирландия. Вследствие на заболяване по картофите, които са основен източник на прехрана на острова, между 1848 г. и 1851 г. над половината от ирландците измират от глад. Голяма част от оцелелите емигрират към Америка и Австралия.
Масовият глад тормози и други страни, например Руската империя, а в края на 18 век той е една от причините за Френската революция.
В проучените източници за историята на Балканите и българските земи през 19 век няма нито едно свидетелство за повсеместен глад и гладна смърт сред населението. Единствените проблеми в тази сфера са свързани с лошото качество на храните и недохранването", казва професор Щерионов.
През десетилетията преди Освобождението българските земи са били една от икономически най-развитите области на империята. Нейната столица Истанбул се е изхранвала с българско жито, което било и един от основните експортни продукти във външната търговия на Османска Турция.
Историческата истина.
Първата модерна за времето си болница в България е открита през 1837 г. в Шумен. Тя обслужва преди всичко турския военен гарнизон в града.Постепенно се създават болници в пристанищните градове и административните центрове. По нареждане от Истанбул за противодействие на епидемиите от силно заразни болести, по българските земи се изграждат карантинни служби, особено по пристанищата, в големите градове и пограничните райони на империята.


До Освобождението са създадени 32 аптеки, на територията на днешна България функционират общо 15 болници, а в градовете практикуват между 120 и 150 дипломирани лекари.[size=14px !important][font=Arial !important]"Това е историческата истина. Друг въпрос е доколко тя съответства на масовите представи на българите за Османската империя и нейното развитие. Но може би би трябвало да се променят именно тези представи", казва професор Щелиан Щерионов.


]От публикуваните в изследването данни става ясно, че усилията на османските правителства дават конкретни положителни резултати. Сред тях е постепенното снижаване на смъртността по българските земи. Вероятно тя е по-ниска от аналогичните показатели за някои други страни като Русия например, където през 19-ти век средногодишната й стойност често достига и надминава 50 на 1000 души от населението - между шест и седем пъти над сегашните равнища в развитите държави.[/font]


Османската власт полага и усилия за увеличение на раждаемостта. Местните управи започват да преследват с цялата строгост на закона извършителите на детеубийства след раждане на дете от нежелан пол.


Правителството насърчава браковете, като законово ограничава размерите на даваните при християните зестри и на традиционния откуп, плащан от женихите-мюсюлмани. Двукратно е намалена и продължителността на непродуктивната за брачните раждания военна служба в империята.


Интересна и често несъвпадаща с вкоренените представи за османския период в българската история е и миграционната политика на Високата порта. Тя също е насочена към увеличаване на населението по българските земи.


Много българи напускат селищата си след Руско-турската война през 1829 г. Заедно с това от северното Черноморие и Кавказ в империята се заселват прогонени от руснаците мюсюлмански народи.


Османските власти ги заселват в стратегически за отбраната на империята райони в Северна България. Но известните с разбойничеството си кавказци след като плячкосват, каквото има, се насочват към други български области.
Същевременно Османската империя се опитва да привлича и християни за икономическото развитие на българските земи. За целта Високата порта сключва спогодба с Австрия за заселване в днешните български земи на хора от Трансилвания, на които са предоставени и стимули за включване в икономическия живот на империята.


   Дойче веле.[/size]
Title: Re: Как са живеели българите в Османската империя?
Post by: Rasate on December 25, 2015, 15:49
Назми


Това е в последните 100 годнини на империята ,когато живота на българите значително се подобрява- но не само на тях-а на всички етноси в тази империя.
Късната Османска империя наподобява късната Римска империя ,наречена Византийска.
Това дава възможност на българите да надигнат глава и да лелеят за своята свобода и независимост.
А до този период само са се борили за своето физическото оцеляване.
Title: Re: Как са живеели българите в Османската империя?
Post by: Subeyi Kurt on December 25, 2015, 23:31
Rasate govorish gluposti, poslednite godini sa godini na upadak. Centralnata vlast otslabva i ne moje da kontrolira nito ikonomikata nito reayata ( vsichki danakoplatci). Poyavyavat se cheti ( hayduti) po cyalata imperiya sıs  cel grabeji.
Title: Re: Как са живеели българите в Османската империя?
Post by: Marlboro on December 26, 2015, 04:02
Quote
лелеят за своята свобода и независимост


..., tova "лелеят" trqbva li da se chete kato  le-le-e-e  le-le  k'va svoboda doide samo ! 8)

"Svobodata" s minirani granici doide ot "bolni chovecheta" i v momenta idva za nedorazviti haidyti otnovo ot kremalskite mini-midgit prezident i premier, no Erdogan im svi sarmite na barzo da ne dokarat pak onazi lili-botoks "svoboda" !!!
Title: Re: Как са живеели българите в Османската империя?
Post by: Svetlina on December 29, 2015, 13:31
Част от действителността през последните 100 години!

Нишкото въстание е най-известното и масово въстание в 19 век на българите от северозападните български земи. Въстаническите действия протичат в периода април - юни 1841 година.

Повод за въстанието е издевателство - клане на мъже и насилия над жени на Великден в църквата на село Каменица. По това време племенникът на нишкия управител Сабри Мустафа паша, след като не успял да накара харесана от него мома да приеме исляма, я убил.

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B8%D1%88%D0%BA%D0%BE_%D0%B2%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5
Title: Re: Как са живеели българите в Османската империя?
Post by: Marlboro on January 29, 2016, 00:24
Пресъхнала и чумава България пада под турско робство

Tурските пълчища са последният удар на бича Божи, който плющи над България през цялата втора половина XIV век. Изтерзана и съсипана, разложена като държавност и общество, тя безславно рухва за цели 500 г.
Българите са единственият покорен от турците народ, който не дава генерално сражение на завоевателя си и пада в плен почти без да е оказал съпротива.
Нови изследвания обаче доказват, че някои подценявани досега фактори са имали доста голямо, даже решаващо значение за краха на българската държава. Най-главните от тях са епидемията от чума и свирепата суша в Северна България. Те водят до демографски срив, много по-драстичен от днешния. Страната е обезлюдена извън поречията на реките, които не пресъхват.
Тези фактори на разрухата фатално са се комбинирали с другите, които традиционно изтъква историческата литература: феодална разпокъсаност, стопански срив, духовна криза, слаба и късогледа политика на управниците и др.

В резултат на всичко това в края на XIV век България е една изсъхнала, пуста и чумава земя, потънала в хаос и безвластие, чийто завоевател изчезва за десетилетия след триумфа си, сякаш не желае да я владее.
Какво представляват Балканите през втората половина на XIV в., става ясно от ценното описание на един рицар, пътувал из българските земи. Ханс Шилтбергер пише, че е бил в три държави, като и трите са се казвали България - едната със столица Видин, другата - Търново, и третата - Калиакра.

Той идва по време, когато царството на изкуфелия Иван Александър вече е поделено между синовете му. Иван Шишман е получил търновското парче от България, а Иван Срацимир - видинското. Източната част е отцепена още по-рано от деспота Добротица и Шилтбергер заварва на трона му неговия син Иванко.
Българиите всъщност са повече - отцепили са се и Влашко и Молдова, воеводствата на Прилеп и Сяр и др. При появата на турците в средата на XIV в. на Балканите има общо 40 феодални образувания, но само няколко са формирани на етническа основа. Унитарните държави - сръбската, българската и византийската, се разпадат.
Това е периодът на най-слаба централна власт и най-голяма феодална разпокъсаност и в другите части на Европа. По онова време нито една държава не е достатъчно мощна, че да обедини другите или сама да предприеме поход и да прогони турците вдън Азия. Папата също се проваля. Във вула от 25 декември 1366 г. той обявява кръстоносен поход и поставя условие за него - обединението на двете църкви. Поход обаче няма, обединение също няма, в Европа цари анархия и християнските държавици продължават да се боричкат помежду си. Маджарите например издебват сгоден момент и завземат Видин за 4 години от 1365 до 1369 г. България пък два пъти вика турците на помощ във войните й срещу маджари и византийци между 1356 и 1366 г.
Най-унизен и безпомощен е император Андроник IV в Цариград. В замяна на своето оставане на византийския трон той отстъпва на султан Мурад I стратегическата крепост Галиполи. Така турците си възстановяват връзката между Румелия и Анадола през Дарданелите и набезите им се засилват.
По онова време чумата вече е връхлетяла Европа и изтребва половината от населението й. Някои градове губят 80% от жителите си и трябва да минат 300 години, за да може населението на континента да възстанови числеността си отпреди епидемията - 75 милиона.

Вече се знаят доста подробности за това най-голямо бедствие в историята на човечеството, по-гибелно от световните войни през ХХ век. С чума заразяват бълхи, пренасяни от гризачи. Тя тръгва от монголската степ и стига до генуезката колония Кафа в Крим, откъдето през ноември 1347 г. два кораба пренасят заразата в Месина. Оттам тя плъзва на континента.
За разрастването на епидемията способстват много фактори, но един от тях е куриозен. Съвсем наскоро папа Григорий IX е прочистил Западна Европа от албигойската (богомилската) ерес, чийто ритуал включва целуване на котка. В прекомерното си усърдие Ватиканът обявява котките за дяволски изчадия и призовава да бъдат избивани. През XIV в. домашната котка в Европа вече е изчезващ вид. И тъкмо когато се появяват заразните мишки, те нямат насреща си своя естествен враг.
На Балканите чумата подранява с малко. В "Трапезундски хроники" Михаил Панарет пише, че е дошла през септември 1347 г. и върлувала 7 месеца. Второто му сведение за нея е от 1362 г., а третата вълна е през 1369 г. Според една анонимна византийска хроника от 1348 до 1430 г. в Югоизточна Европа е имало 9 епидемии в интервали от 6 до 15 г.
В България чумата влиза в края на 1347 г. от пристанищата на Карвунското княжество на архонта Балик, но заради студа се разразява през май 1348 г. За разлика от литературата обаче ("Антихрист" на Ем. Станев) в историческите извори не се говори за "страшен мор, дошъл преди агарянците". Но започналата по онова време силна миграция към планините показва, че болестта е опустошителна.
Свидетелство за това са и двата гроба №190 и №192 от некропола в Дръстър. Покойниците в тях са кремирани през 1369 г., когато е третата вълна. За българския погребален ритуал кремацията е крайно необичайна. Тук тя издава грижа да бъде ограничено разпространението на чумата. Общо до края на XIV век спадът на българското население в резултат от болестта е над 40%.
Турците също са поразени, макар и не толкова силно. Първите смъртни случаи от чума при тях са през 1363 г., като в Сирия смъртността стига 30%, а в Египет - 40%. Общо на Балканите жертвите на чумата са по-малко, отколкото са в Западна Европа - между 40 и 50 на сто от населението. Най-много страдат градовете, където гъстотата му е голяма и болестта се предава лесно. Търново например губи половината от жителите си и при падането на града населението му наброява едва 10-15 хиляди души. Има хипотеза, че Балканите са по-малко засегнати от епидемията, защото голяма част от хората е с кръвна група Б, а тя е по-устойчива на заразата.
Въпреки това изследване на 11 некрополни серии от XIV-XVI в. в друг район показва смайващо ниска продължителност на живота при мъжете и жените заради лошите условия за живот. Детската смъртност е ужасяващо висока - 56%.

Всеки втори българин е умирал преди юношеската възраст! Обяснението е, че чумата засяга най-вече родените след предходната вълна, които нямат имунитет.
Чумата е най-убийствената напаст, но сушата е най-разорителната. Ролята като фактор за българската разруха през XIV в. осветли с много ценни сведения изследването на Георги Атанасов "Добруджанското деспотство" от 2009 г. Той се позовава на проучване на руския учен Л. Гумильов за количеството вода в Каспийско море, което варира в зависимост от валежите във водосборния район на Волга. Равнището на Каспийско море се вдига, когато циклоналната влага се пренесе на север. Тогава в руската равнина вали повече, а в края на евро-азиатската степ (Бесарабия, Добруджа и Лудогорието) има продължителни засушавания. Суши има и в Мизия между Бели Лом и Тимок заради "валежната сянка" на Карпатите и Стара планина. Обратно, когато нивото на Каспийско море е ниско, климатът в Северна България е влажен.
Най-свирепата суша в очертания район започва в средата на XI и трае почти до края на XV век. Това е период на постепенно, а през XIII и XIV в. на рязко повишаване на нивото на Каспийско море. Пресъхват реки, почвите се вцеляват и земеделците се местят по морето и покрай реки, които текат целогодишно - Провадийска, Камчия, Дунав и др. Вътрешността от 1036 г. насетне се обезлюдява заради набезите на печенегите, всички крепости са разрушени и изоставени завинаги. Има и други вълни от нашествия - на кумани, на узи и особено на татари между 1242 и 1399 г. Те обаче са номади и не създават поселища. Така в този полустепен район настъпва демографски вакуум и животът секва.
Атанасов показва две карти (виж 18-а стр.) на Североизточна България - едната от IX, другата от XI век, с обозначения на села, укрепени селища и крепости с гарнизон. Разликата е поразителна - за стотина-двеста години цивилизацията от тази гъстонаселена област е изметена като с метла. Още през XII в. - в периода между 1143 и 1180 г., византийският хронист Йоан Кисим описва областта като пустинна, без хора, без ниви, само с диви животни. Пътеписите на Андреа де Палацио от 1444 г., на Донато де Лече от 1475 г. и един турски дефтер от 1530 г. също наричат Добруджа безводна пустиня. От османските данъчни регистри се вижда, че през XV в. дори равнинната област между Бели Лом и Тимок е била слабо населена.
Контрастът с долината на Струма например е поразителен. Там няма суши, няма и обезлюдяване. От изследването на Борис Цветков от 2002 г. за селищната система по Струма през IX-XVII в. се вижда, че повечето села край реката от XIII в. фигурират и в първите османски данъчни регистри от XVI в. Тези села ги има и днес.
Заради демографския срив и обезлюдяването, а и заради отказа на болярите да пускат на война селяни, които им работят ангария, България все по-трудно набира хора за войската Ето каква е тенденцията: През 1330 г. Михаил Шишман събира 12 000 българи и 3000 "скитски" наемници за своя поход срещу сърбите. Само две години по-късно цар Иван Александър се бие с византийците при Русокастро с войска от едва 5000 българи и 3000 татари, пристигнали в последния момент. В следващите походи Иван Александър разчита почти изцяло на наемници, включително и турци.

От смаленото си царство Иван Шишман след 1379 г. не може да свика под знамената повече от 1000-2000 души. Това обаче не е боеспособна армия, а по-скоро лична гвардия и поради това царят е принуден да сключва всякакви съюзи и да се отмята от тях, да води безпринципна политика и дори да се признава за васал, за да задържи владенията си.
За някои историци Иван Шишман е слаб цар, главен виновник за падането под турско робство. Божидар Димитров стига до крайност и го нарича "негодник". За други обаче той е трагична фигура, подобна на цар Самуил, която води отчаяна борба, за да спаси държавата.
Иван Шишман единствен от българските владетели побеждава турците в битка - на Чамурлийското поле през 1373 г. Отглас от нея е може би най-известната и разтърсваща до сълзи наша народна песен.
След тази битка е сключен мирен договор и Мурад I получава за жена сестрата на царя Кера Тамара. Тя обаче е вдовица (т.е. втора употреба) и това прави договора унизителен според османските разбирания.
Така става ясно защо техните хронисти обилно ругаят цар Иван Шишман и защо само той от покорените владетели е посечен веднага след залавянето му в Никопол на 3 юни 1395 г.
Още с появата си на Балканите турците са изненадани от липсата на съпротива. Първи е Сюлейман, синът на емира Орхан, който нахлува с много малко войска през 1352 г. по-скоро за да разузнава. Целият му отряд е приютен в крепостта Галиполи, която не ще да е била голяма по онова време. Сюлейман е учуден от леснината, с която напредва, и моли баща си за подкрепление, за да се укрепи на завзетата територия.

През следващите години в Тракия най-опустошителни са набезите на акънджиите. Това са катунари от най-бедния бейлик в Мала Азия - Османския. Те са гладници и свирепи разбойници - отвличат пленниците в робство и палят посевите.
Многовековната война на кръста с полумесеца започват братята Вълкашин и Углеша. Единият е владетел на Прилеп, другият наследява като серски управник Елена, вдовица на сръбския крал Стефан Дечански и сестра на Иван Александър. Те събират доста голяма войска срещу нашественика, но заради военното им неумение са разбити при Черномен през септември 1371 г. Вълкашин е наследен от Крали Марко, юнака от българския епос, който всъщност става васал на поробителите и им помага в битката при Косово.
След като цар Иван Шишман отблъсва турците, той подчинява и деспотството на Иванко в съюз с влашкия княз Мирчо I Стари, на когото отстъпва Силистра. Но през 1385 г. те нахлуват пак и завземат Пловдив, а София пада през юни 1386 г. Следват разгромът на турците при Плочник и ответният поход на великия везир Али паша през 1388 г. в земите на цар Иван Шишман.

Тогава за първи път в историята стратегическият рубеж Стара планина не се брани и вражеска войска минава в Северна България, без да й е оказана каквато и да било съпротива. Иванко се признава за васал на султана, а българските крепости Овеч, Шумен, Дръстър и др. са превзети.

При този поход Мирчо губи земите си отсам Дунава. Но още през 1390-1391 г. той се възползва от конфликта на Баязид с караманите в Мала Азия и настъпва на юг, като стига до Карнобат. Ответният поход на 30-хилядна турска армия обаче е отново срещу царството на Иван Шишман и го разорява. Търново пада след обсада, турците настъпват във Влашко и разбиват Мирчо при Ровине на 17 май 1395 г. Той се скрива при унгарците и после приема васалитет. През 1396 г. е завзето и Видинското царство на Иван Срацимир.
Българските земи падат под турска власт още преди самите турци да са се обединили в единна държава. Само няколко години след техния триумф на Балканите монголската орда им нанася унизително поражение в битката при Анкара на 28 юли 1402 г. Султан Баязид е пленен, затворен е в клетка и Тимур го разнася като маймуна из Азия. Синовете на султана са спасени на бойното поле от сръбския полк, който воюва на страната на поробителя. После обаче между тях започва война за трона на Баязид.
Първи Мирчо се възползва от междуособиците при османската династична криза и в една грамота от 1406 г. отново се титулува "владетел на двата бряга на Дунава до великото море". След него и Константин Асен II (1397-1422), синът на Иван Срацимир, се връща във Видин, откъдето е избягал при унгарците след походите на Сюлейман и Муса.

Той е последният български владетел. Има несигурни сведения, че крепостта Ловеч се удържа задълго независима през XV век. През 1397 г. Иванко, макар и васал, приютява разбития при Никопол Сигизмунд. Това вбесява султана и през 1399 г. татарите помитат деспотството.
Въпреки османската слабост опитите за бързо отвоюване на завладените земи пропадат. Причината е, че българите са съсипани от връхлетелите ги напасти и са разложени като държава и общество.
И в Европа църквата е в криза заради неспособността й да се пребори с чумата. Това поражда криза и на вярата, която от своя страна води до Ренесанса. В България култът също е безсилен да се справи и се стига до бум на ереси и духовен хаос, предизвикал събора против еретиците в Търново през 1360 г.

Но най-зловредна, даже гибелна е официалната ерес - исихазмът, наложен от патриарсите Теодосий и Евтимий. Той проповядва самовглъбяване и пълно отрешение от тукашния свят, и то в момент, когато е нужно българите да се обединят и да напрегнат всички сили.
Вместо това горите се изпълват с гламави отшелници. В Търново шестват варламити и жидовстващи. По друмищата бродят голи тълпи от адамити и съботяни. Няма кой да хване меча, чувството за обреченост е всеобщо. Народът приема всички беди като прояви на Божи гняв и е примирен със съдбата си.
Много от чертите на тогавашното общество се забелязват и в днешното - разюздани нрави, липса на морал в политиката, отказ от борба, отчаяние, стигащо до самозапалвания, и масово бягство от действителността през терминал 2. И сега България е крайно бедна, със съсипана икономика, бездарно управление и преживяваща тежък демографски срив.

Турция пък става все по-многолюдна и силна. А и в Добруджа от десетилетия не вали както трябва...






http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1985378
Title: Re: Как са живеели българите в Османската империя?
Post by: Marlboro on January 29, 2016, 00:28
Европейската история и Oсманската Империя

Султан Мехмед, II Фетих (Завоевателя), се е различавал по характер, мироглед и възпитание от предходните османски владетели. Той е полагал възможни средства, за да се превърне във владетел, и не само на мюсюлманите и османлиите в границите на империята му. Но и владетел на християнското, еврейското и друго население в завладените от него земи. Той е бил готов да бъде владетел и защитник на правата на всеки народ, който е бил готов да приеме неговото му покровителство. След завладяването му на Констинтанопол.

Султан Мехмед II Фетих (Завоевателя) се е превърнал, според тогавашното разбиране, и в пряк наследник на западната римска империя, и по тази причина е предприел някои опити, за да овладее Италия, и да наложи волята си и над папския престол. В рамките на политиката си за овладяване на Западна Европа, султан Мехмед II Фетих (Завоевателя) е установил контрол над основните сухопътни и морски търговски пътища, което е подтикнало западните европейски владетели, да търсят нови търговски пътища с Индия и Китай, и с другите богати на подправки, злато и тъкани източни държави. А именно това е довело и до началото на епохата на великите географски открития, и поставя основите на бъдещата колониална Европа.
За разлика от предходните османски и европейски владетели, Султан Мехмед II Фетих (Завоевателя) признава след завладяването на Константинопол, много широки права и свободи на вероизповеданието и на културата. Той е разрешил на православните християни, на евреите, на арменците и на католиците свободно да изповядват религията си, и дори да основат свои патриаршии в Цариград. За върховен религиозен представител на православните християни, който са били най-многобройната след мюсюлманите, религиозна общност в османската империя, е приет, гръцкият фанариотски патрарх.
Гръцката фанариотска патриаршия, е станала като единствен върховен представител, на православните християни в османските земи, до фактическият край на османската държава. Политиката на султана за лично подпомагане, и за поставяне под лична протекция на представителни ръководни органи на (не)мюсюлманските общности в империята, е било в разрез, с тогавашните религиозни разбирания, царящи в Западна Европа през средновековието.

Историята на средновековна Европа е изпълнена с примери с това, как католическата църква е репресирала представителите на други религии. През 11-век, римският папа е наложил на западните владетели волята си на единствен законен религиозен представител на християнството.
Създадени са инквизиционните съдилища, които са подлагали на гонения и репресии всички и всеки, които не е желаел да се подчинява на църковните канони, и на волята на римския папа. Римския папа е обявил инквизиционните съдилища за свещенни съдилища, борещи се с враговете на божието слово.
Изправяните пред тези съдилища са наказвани със смърт на кладата, заточение, отнемане на имуществото им, отрязване на езика. Не само християните. Но и евреите и мюсюлманите живеещи в Испания стават жертва на инквизицията. В течение на 15-век, в Европа са изгорени на клада над 15-хиляди човека.В действитерлност.

Първият кръстоносен поход е организиран от римския папа, който поход не е бил срещу мюсюлманите. А е бил срещу различните християнски секти в Западна Европа. След това последват кръстоносните походи срещу мюсюлманите
.Католическата църква е раздавала срещу не малко злато, документи наречени индулгенции, които опростяват греховете на християните, и им гарантират място в рая. Това е предизвикало много остри критики в Европа.

Толерантното отношение на османлиите към християнското население в превзетите Балкански земи, което е поставило под въпрос действията на папския престол.
За 6-годишен период, папския престол е пренесен от Рим в Авиньон. Започва се периодът на великата западна схизма. През този период. Лидерите на римо-католическата църква, остават под не малкото влияние на френските крале.
Французите не признаха римския папа, след завръщането на папския трон в Рим, и назначават свой папа в Авиньон. Това е предизвикало разцепление в католическата църква.
Римския папа анатемосва привържениците на авиньонският си папски колега, който той пък от своя страна обявява за грешници и неверници, привържениците на римския папа. Организираните църковни събори, не успяват да разрешат проблема. Германските и английски владетели създават своя полуавтономна от папството църкви.
В периода на бърз напредък на османските войски в Европа през втората половина на 14-век, също не съумяват да подтикнат западните владетели към споразумение над проблема. Продължаващите конфликтите между западните кралства. Сто годишната война между Франция и Англия. Който войни отнемат живота на над един милион човека. Германия и Италия са разпокъсани на градове държави, и на малки княжества. През този период се започва да набира мощ урбанизацията.

Градове като Флоренция, Венеция, Генуа, Париж, Лондон се превръщат в център на зараждащата се буржоазия. Търговските гилдии в северните европейски държави се обединяват в търговски съюз, който наречен "Ханзенска лига". Франция и Англия се превръщат в големи централизирани държави с редовна армия, наподобяваща по структурата си, структурата на еничарските, имперски, бойни корпуси, основани от османлиите, още век преди това.
Италианските градове-държави, които са контролирали голяма част от търговията между запада и изтока, благодарение на близките си връзки с османската империя, значително са забогатели. Неподходящите за изчислителни работи, римски цифри са изместени от използваните от османлиите, по-практичните арабски цифри.

Въвеждането на десетичната система, и на нулата, взаимствана от османлиите, е улеснило изчислителните работи. Флоренция, управлявана от династията Медичи, се е превърнала в център на науката, културата и изкуствата. Флорентинската златна монета флорини. И венецианската златна монета дукати.
Стават основните парични единици през 14-ти и 15-ти век в западна Европа. През 15-ти век, римският папа отново възстановява влиянието си над християнските владетели в Европа.
С началото на епохите на реформите и ренесанса, в Европа се разпространяват и античните идеи и изкуства. И заедно с християнската религия, се създава нов синтез, който е изградил и съвременната европейска култура. В много университети на Европа, тогава са започнали да се поставят на бял свят идеите! че християнска Европа е трябвала била да се обединяла, за да се спряло било османското настъпление.

Походът на Султан Мехмед II Фетих (Завоевателя) в Италия. И превземането на Отранто, подтикват европейците да се обединят около християнската религия. Християните в Испания са започнали война, за прогонването на емевидите-мюсюлмани. Същевременно е възприето и становището, че трябва да се възприеме благосклонната позиция, и към различните секти в християнството. Започва се процесът на реформи, който променя от основи, някои от принципите на християнската религия.


http://istoriata.blog.bg/history/2016/01/24/evropeiskata-istoriia-i-osmanskata-imperiia.1424789
Title: Re: Как са живеели българите в Османската империя?
Post by: Marlboro on January 29, 2016, 00:36
Нито доктрината на Османската империя е била да ислямизира местното население, нито да го обезкървява, нито да го подлага на каквато и форма на геноцид. Ако имаше такива намерения, днес този разговор нямаше да го водим.
[/color]Тракия е обезлюдена много преди да се появят османлиите. Калоян унищожава Пловдив и изселва оцелелите му граждани (само един пример за осъществяван от българи, ромеи и латини доста по-страшни неща от най-страшните извършени от османлиите в периода на завоюване). Българската аристокрация чудесно се интегрира в османската без да се променя предмета и на дейност, а т.н. кръвен данък хич няма за цел да "обезкърви" ама то трябва да се помисли малко, преди да се пише! АБЕ БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ НЕ ЧЕТЕТЕ ЛИ? ЕДИНСТВЕНИЯ ЖИД, КОЙТО МОЖЕ ДА ПРЕДАДЕ НЕПРЕВЗЕМАЕМОТО ТЪРНОВО Е ЖИДА КОЙТО Е НА ТРОНА И КОЙТО МИСТЕРИОЗНО ИЗЧЕЗВА ОТ ГРАДА. Убитите боляри и заточения Патриарх са тези, които са били вероятно на Трапезица и са отказали да се предадат след предаването на основния град и Царевец. Затова са били наказани болярите, а Патриарха заточен, но не и убит. Откачена работа. Търново е в пъти по-защитен, заселен и непревземамем град от Константинопол в този момент.[/size]
[/color]Да, то връзката с обесването на Левски и трети март е смисловата, след това ще се появи пак темата при Априлското въстание, евентуално около Ботев и след това почивка до следващия февруари, за да се почне отново.[/size]
[/color]Убеждението в правотата на моите думи не е необходимо. Историята, колкото и да им се иска на някои не е политическа наука, въпреки че се ползва активно за правене на политика. Науката история от Херодот насам е реконструиране на миналото на база на лични свидетелства, изворов материал за тях и вече създадени интерпретативни разкази за тях. В основата на всяка историческа реконструкция е негово величество ФАКТЪТ! Второ ниво в йерархията е за преките свидетелства за съответния факт (от участници, свидетели, наблюдатели) като изрично трябва да се подчертае и да се каже, че това са субективни свидетелства (историята обективира на база на субективното свидетелство и за това изворите винаги се цитират!), третото ниво е съответната авторова интерпретация на факта, към която освен изворовия материал той следва и може да обогати с други свидетелства свързани с факта, археологически данни, етнографски, антроположки, други по-късни интерпретации на този факт и т.н. целият инструментариум от помощни за историята науки, със съответното позоваване на източника и анализ на неговата стойност. Едва накрая идва и философско-етичната оценка на автора, която той може да направи на база на собственото си съвремие и неговите ценности - но тя изрично трябва да бъде маркирана като такава и да не ангажира коректността на историческата реконструкция![/size]
[/color]Сега да погледнем предложения пост от гледна точка на тази йерархия и исторически подход (не мислех, че е нужно), защото несъстоятелността му е очевидна, но все пак:[/size]
[/color]1. Както е казано в увода и геноцид е модерно понятие с модерно измерение и то преди всичко свързан с насилствено и физическо унищожаване на големи национални и етнически групи (пример геноцидът над арменците, геноцидът над евреите и циганите, геноцидът над народите от Съветска Русия при Сталин и т.н. Към историческите периоди в по предно време и към процеси, които не са свързани с такава политика коректния термин е асимислация (тя може да бъде насилствена или доброволна) примери също много, последният от тях е "Възродителният процес" в България, която едва ли ползвайки посоченото определение бихте нарекли "геноцид", но е типичен пример за опит за насилствена асимилация (при това не първия и все неуспешен) над част от населението на България.[/size]
[/color]Това по отношение на понятията, за да сме коректни![/size]
[/color]Всеки средно грамотен османист или човек с интереси към историята като наука може да ви каже, покаже и убедително докаже, че Османската империя в идеологическата си рамка не е продукт на "ислямската идеология", също не особено смислено използвано понятие, тъй като както и християнството и ислямът не е хомогенен и има много и най-различни "идеологии" в него, като и официални и неофициални разделения, които проповядват коренно различни доктрини. Но да се върнем на Осмнаската империя - идеологическата и рамка е изработена от християнски ренегати в двора на султан Орхан и продължена и развита от следващи такива, които представляват интелектуалния и управленския елит на Империята. Ня е компилация от класическите разбирания за универсална теократична монархия от християнски тип, каквато е Източната римска империя дълго време, подплатена с някои концепции на исляма. За османлиите в ранния период на империята се знае, че все още са първично ислямизирани и са далеч от интелектуалните и концептуални разбирания за исляма които ще се появят едва след завладяването на арабския свят и най-вече на Египет и присвояването на "халифата" от султан Селим в началото на 16 век. Не случайно повечето изследователи на Османската империя я наричат наследник на Византийската такава.[/size]
[/color]Какви са разликите обаче! Най-съществената е, че Християнсктата теократична монархия на първо място е нетолерантна към иноверците. Появата им на територията на дадена християнска държава, независимо от това дали изповядват друга религия или друг клон на християнството се преследва жестоко и безкомпромисно! За разлика от този основен фундамент за християнските средновековни държваи - без изключение, доктрината на Османската империя казва, че да ислямът е официална религия в империята, но тя е толерантна и дава право на всички народи изповядващи религията на "Книгата" да продължат да я изповядват без да загубят своите религиозни организации и култови центрове. Естествено рангът е свален и естествено, за да се развиваш в управленската и военнта йерархия на Империята следва да приемеш исляма! Точно обратно - Османската империя нарушава друго правило на исляма, че мюсюлманин не може да воюва с мюсюлманин и в резултат на това нарушение тя е наказана и унищожена от Тамерлан по един много категоричен начин. Възстановяването и става на Балканите с пряката подкрепа на християнските князове и християните. Малоазийскатие владения на империята се свеждат до ранните размери на бейлика от времето на Орхан.[/size]
[/color]Сега малко по фактите. От битката при Черномен до битката при Никопол, които са през втората половина на 14 век, османската империя води всичко на всичко четири битки с християниските държави - Черномен, Ключ, Косово поле, Никопол. Безлюдната Тракия е завладяна с лекота поради липса на каквито и да е съпротивителни сили и без никакви свидетелства за проливане на кръв (то няма и чия). Малкото останали градове се предават след слаба съпротива или директно! Сериозна съпротива е засвидетелствана при завладяването на Средец, където имаме три месечна обсада и т.н. Завладяването става на етапи - формален васалитет, фактически васалитет, военно присъствие, присъединяване на територията към Империята. В нито един от тези етапи не е засвидетелствано "масово избиване на хора" по-страшно от всичко преди или пък сериозна и съществена съпротива от страна на завладяваните. По сериозна съпротива е оказана в днешна Гърция, където ахейските и латински княжества се опитват по-организирано да се бранят срещу нашествието и подкрепата, която получават от запад е малко по-осезаема, а и това все пак е периферията на завладяването към този момент.[/size]
[/color]България (да кажем нещо и за нея) или по-точно българските държави към момента са единствените на Балканите, които не оказват никаква организирана съпротива (да не бъркаме първите два сина на Иван Александър и Момчил, те не са се били срещу османлиите). Владетелите постоянно и все по-унизително потвърждават своя васалитет и се отказват от сувернитет и територии, като най-страшното падение е предаването на Търново (не случайно фолклорът за Шишман е в Софийско, което е апанаж на двамата големи синове на Иван Александър, загинали в битка, а от самото Търново идва сподавеното мълчание за мястото и ролята на царя по време на обсадата и легендата за "жида" предал града - жид, който може да предаде града е единствено и само Иван Шишман, структурата на търновската отбранителна система не позволява града да бъде превзет дори да се влезе от една порта)[/size]
[/color]Няма свидетелство за пряко участие на български войници в битката при Никопол, а поведението на Иван Страцимир е всичко друго на не и героично, подобно на това на по-малкия му брат през целия период на завовевание с акценти влаченето на колене пред султана в Ямбол, падането на Търново и падането на Никопол и безславната му гибел след битката при Ровине). [/size]
[/color]Българската аристокрация - служебна и военна в по-голямата си част приема исляма и по този начин продължава своят статус на служебни или военни хора в империята. Демографските загуби от войните през 15 век, които се водят на българска територия са факт! Но, винаги има едно но:) Те са резултат не само на действията на Османската империя и армия - като цяло тя е бранела мирното население, а е извършвала репресии само над това, което се е биело срещу тях. Не е така, обаче с поведението на християнските армии, където засвидетелстваните случаи на "покатоличване" на населението са повече от тези на "помохамеданчване), а масовите насилствени изселвания на мирно население в посока на север от Дунав са доста по-насилствени и масови в сравнение с тези в посока Мала Азия - най-малкото Влад Цепеш е достатъчно популярен персонаж, за да сте информирани какво е правил той в Северна България и защо не е бил при Варна, за да се бие с османлиите![/size]
[/color]Загубването на етнокултурната идентичност на българите в Мала Азия е невярно твърдение, те си стоят там като компактни общност до гръко-турската война през 20 век, когато заедно с гърците от Смирна (към 2 милиона) са изселени на Балканите, посоката на загуба на етнокултурна идентичност на българите през целия османски период е "гърчеене", не турцизиране![/size]
[/color]С изключение на Родопския случай, който остава изолиран, свидетелства за масово помохамеданчване няма. Ислямизирането на българи върви по няколко линии - ислямизиране на аристокрацията, естествен процес, за да може тези хора да си запазат статута и да се развиват в рамките на империята (аналогичен с този при Василий Втори)![/size]
Title: Re: Как са живеели българите в Османската империя?
Post by: Marlboro on January 29, 2016, 00:38
"Къщата на роба Каблешков в Копривщица - в днешно време трудно ще вдигнеш такава. Робът Васил Априлов построява триетажна гимназия, която и до днес се ползва. Робът Добри Желязков отваря текстилна фабрика. Робът Петко Славейков издава куп списания и вестници. Робите Христо и Евлоги Георгиеви - милионери, Софийският университет е малка част от техните дарения. Робът Стефан Богориди - султанът му идва на крак в къщата. Робът Гаврил Кръстевич - преподавател по търговско право в Юридическата академия в Цариград. Робът Раковски - според енциклопедията е син на заможния търговец и занаятчия Стойко Попович. Като изключим самоукия Захари Стоянов, почти няма известен роб от онова време, който да не е учил във Виена, Цариград или Одеса - Найден Геров, Марин Дринов, Ботев, Добри Чинтулов, Панайот Волов, Стоян Заимов, Ангел Кънчев, Сава Доброплодни, Филаретов, Иван Богоров... който се сетиш.Разбира се, във всички тия училища има квота за прием по робска линия и робски стипендии. Робът Кольо Фичето проектира над 20 църкви пак по робска линия, Захари Зограф също цял живот робува да зографисва църкви и манастири. Робът Иван Минчов Вазов е роден в семейство на средно заможен търговец. Робинята Тонка Обретенова е женена за известния абаджия и търговец Тихо Обретенов. Любен Каравелов е роден в семейството на заможния бегликчия Стойчо Каравела. И т.н. и т.н.Всяка биография която отворим от онова време - кой от кой по-голям роб."
позорен акт в българската история – : в процеса срещу Васил Левски решаващите доказателства са подхвърлени на турските власти не от кой да е, а от жената на Любен Каравелов, която впоследствие се  оказала руска шпионка.
Title: Re: Как са живеели българите в Османската империя?
Post by: Marlboro on January 29, 2016, 01:04
Жером-Адолф Бланки, френски икономист (брат на Луи-Огюст Бланки) пише и издава в Париж през 1843 една книга, наречена Voyage en Bulgarie pendant l'année 1841 ( Пътуване из България през 1841 година):


"Българите не приличат много на гърците. Гръцката раса е по-префинена, по-класическа, но и по-безчестна и по-слабо религиозна от българската. Българите са, общо взето, миролюбиви, търпеливи, работливи и гостоприемни. Те имат по-чисти нрави от гърците и са по-сдържани, по-искрени. На тях за всичко може да се разчита. Гърците обичат шума, войната, движението и интригите. Българите са скромни, предпазливи, пестеливи и разумни.Българите са германците на Турция, а гърците са нейните италианци. Българите и гърците не се обичат ..."

Бланки е много негативно настроен спрямо мюсюлманите и тяхната религия. И все пак ето един цитат от книгата:
"Въпреки това справедливостта изисква да признаем добрите резултати от някои предписания на мюсюлманската вяра.

  В Турция няма бедни, защото всеки протяга милостива ръка на бедняка. Чувството за равенство преобладава. И най-нисшият слуга може да стане господар и да бъде достоен за този ранг, ако е интелигентен и кадърен.
Простотата на джамиите се равнява на тяхната внушителност и на отличната им поддръжка. Няколко строфи от Корана по стените, два амвона, низ от цветни стъклописи под свода, чисти рогозки за богомолците - това са единствените украси.
[/color][/size]Нежността на майките към децата е пословична. Душевноболните, старците, идиотите са обект на постоянна грижа. Религиозното чувство е вдъхнало дори и на най-големите грубияни известен респект към личното достойнство, от който те рядко се отклоняват."[/color]
Title: Re: Как са живеели българите в Османската империя?
Post by: Subeyi Kurt on January 29, 2016, 19:59
ЛЪЖАТА ЗА „ДАВАШ ЛИ ДАВАШ, БАЛКАНДЖИ ЙОВО”[/size]През последните дни, се начетох на глупости, от хора имащи някакви претенции. „Балканджи Йово” се приписва неправилно на Пенчо Славейков, уж по мотиви на фолклорна народна песен. Ако е песен, къде е мелодията и?Истинският автор на стиховете(!) е босненеца Стефан Илич Веркович. Първата публикация е осъществена във Виена – януари 1858 г., в сръбския вестник „Световид”, сетне, на следващата година, в „Цариградски вестник”, а в 1860 г. в Белград отпечатва първия голям сборник от български народни песни, 335 на брой - „Народне песме Македонски Бугара”. В тази фолклорна сбирка е и първообразът на „Балканджи Йово”, която започва така:
„Море даваш Никола
хубава Яна на турцка вера?
- Море глава си давам войвода
Яна не давам на турцка вера...”
И тъй:
1.Няма никакъв БАЛКАНДЖИ ЙОВО, а някой си литературен Никола.
2.Стихотворението не пресъздава исторически факт, а е литературна измислица предадена от Веркович, на Славейков
3.Това МОРЕ, МОРЕ е типично македонско, а не от Балкана
4.Каква е тая ТУРСКА (турцка) вяра (!?) Има ислям. Има християнство.
5.Какъв е тоя ТУРСКИ ВОЙВОДА? Да не би ортаците му да са и ТУРСКИ ХАЙДУТИ?
6.Уж ТУРСКИ ВОЙВОДА и ТУРСКА вяра, а Яна отива в ТАТАРСКО СЕЛО
7.Какъв пример на мъжество е да дадеш без бой сестра си. И македонци и балканджии са били въоръжени до зъби.
8.Какви са тия преговори с крадци на булки?
9.Какво е това рязане на крайници, че накрая и прощаване. В реалността човек изпада в шоково състояние и умира бързо поради кръвозагуба
СТИГА СМЕ УЧИЛИ ИСТОРИЯ ПО ЛИТЕРАТУРНИ ИЗМИСЛИЦИ...
7Dobrin Brant-/
[/color]
Title: Re: Как са живеели българите в Османската империя?
Post by: ibrahim65 on January 30, 2016, 18:58


Левски, Ботев робството и присъствието
 
 (https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fpressadaily.bg%2Fuserfiles%2Fimages%2F2005-s-botev_621x600.jpg&hash=8999349ae3b51ae969c7fcf357243009) (http://pressadaily.bg/userfiles/images/2005-s-botev_621x600.jpg)
 
 Съществува едно привидно противоречие, което всъщност не е никакво противоречие. Или ако все пак го има, то по никакъв начин не е там, където повечето българи го виждат.
Ботев пише срещу османското робство и османлийте. И ги проклина. И робството и османлийте.
Османско робство обаче не е имало. Нито в буквалния, нито в историческия смисъл на думата. Имало е в иносказателния смисъл. Присъствие.
Но не става на въпрос и за присъствие, както го наричат някои.
Може би най-точната дума за тези петстотин години, който наричаме робство, е османско присъствие. Така най-големият български историк Васил  Златарски е нарекъл годините на ромейско управление в България – Византийско владичество.
Откъде се появява изкуственото противоречие. И защо?
Ами от там, откъдето се появяват повечето противоречия. От глупост, от недобронамереност, от невежество и всякакви подобни. (А също от подлост и алчност)
Поначало османското присъствие в България въобще не се изучава. Сякаш през тези пет века България не е съществувала.
Или е съществувала само доколкото е трябвало да се освободи.
И само защото е щяла да се освободи.
И се е освободила.
От османското робство, което въобще не е било робство. Само че през тия  петстотин години за въстание и освобождение, българите са мислели сравнително рядко. Живели са някак и без подобни помисли. С всекидневие неописано в читанки и летописите. Петстотин години.
Някак необяснимо и дори извратено е желанието на доста хора в България, всъщност на повечето, да настояват, че петстотин години сме били роби. Да смятат робството за свое национално своеобразие. Нещо, с което  могат да се гордеят едва ли не. Нещо, което са длъжни да изтъкват. И  пред свои, и пред чужди. Като оправдание. Като утеха. Като обяснение.  Като желание да предизвикат съжаление. Като довод, че светът им е длъжен  с нещо.
И да го използват като цяр срещу нежелани духовни и душевни, тоест психически своеобразия.
На такива не би било толкова страшно, нито укоримо да се рече:
„Нямате повод за гордост, милички. Нито за оплакване или оправдание. Нито пък можете да обясните с робството сегашните си и бъдещи неволи и злополуки. Нито пък някой нещо ви дължи, защото предците ви са били роби.
Робство в България не е имало.
Робство е имало във Франция. Във Френската империя.
В края на 18-ти и началото на 19-ти век Наполеон разпространява из цяла Европа основните начала на новия граждански договор със защитата на човешките права. В същото време воините му се издържат и от търговията с  африкански роби в американският континент.
Робство, както се знае, е имало в Америка. В истинския смисъл на думата. Чак до Гражданската война в САЩ. Робство е имало и в Англия до началото на 19 век чак. Пак в истинския смисъл на думата. In the United Kingdom, trading in slaves was made illegal by an Act of Parliament, „An  Act for the Abolition of the Slave Trade“ passed on 25th March 1807.  Обединеното кралство обявява за незаконна търговията с роби чак на 25  март 1807-ма година.
Робство в истинския смисъл на думата е имало и в Руската империя.
Дали си дават сметка радетелите и почитателите на османското робство в България, че руските селяни, тоест деветдесет процента от руското население, не са имали право да се женят без разрешението и одобрението на помешчика? Дали си дават сметка радетелите и почитателите на османското  робство в България, че руските мужици са били съвсем законно бити,  продавани, изселвани и местени от място на място като добитък. Хиляди  хора, цели села са били произволно натирвани от губерния в губерния, по  прищявка на господарите-дворяни и помешчици.
Дали знаят радетелите и почитателите на османското робство в България?  че колкото статии е написал Ботев срещу османлийте – двойно, че и тройно  повече е написал и срещу Русия.
Ами откъде ще знаят. Те Ботев не четат. Само му се прекланят. И декламират стиховете му. Само някои от тях, обаче. Две-три само. И не целите. Само първите редове.
Защото и Ботев използват като лек срещу лични и обществени безпокойства. А също и за прикритие за невежеството си, и умствения си мързел.
А доста руснаци напоследък усилено обясняват, че въобще не са били под татарско иго. Били им само съюзници. Дори татарите им са се подчинявали. Пък и Чингиз хан май е бил руснак, (има и такова предположение в Youtube).
Докога продължава руското робство в Русия? Някой казват – до 1861-а година, когато Александър II премахва крепостничеството. Само че руските крепостни селяни, преименувани век по-късно на колхозници, не са имали право да  напускат селата си без разрешение на властите, чак до средата на 80-те  години на 20-ти век.
Всъщност те не са имали право на нищо чак до 90-те години на 20-ти век. (При османлийте, всеки селянин е имал право, като си плати глобата, да  се мести и да живее където си иска – ако иска в Цариград, ако иска и в Солун. И  селяните са се местили, и са живели там. В Цариград и Солун).
Обстоятелства, които би трябвало да припомнят друго едно робство под което попадат българите. Робство в истинския смисъл на думата. Робство, при което робите не са имали право нито до говорят, нито да мислят, нито  да разсъждават, нито да се сдружават, нито да пътуват, нито да вярват  свободно в Господа-Бога, нито свободно да възпитават децата си дори.
Защо ли за това робство никой не говори? Защо ли не се празнува тържествено освобождението на България от червеното комунистическо робство на 10.11.1989 г. Може би защото си е наше, родно робство.
Което по никакъв начин не го прави по-малко гадно, отблъскващо, срамно и унизително. Напротив, прави го още по-гадно, отблъскващо, срамно и унизително.
В книгата на поп Минчо Кънчев „Видрица“ има една прелюбопитна преживелица.
Поп Минчо е поборник, радетел за освобождението на България от „османско робство“, и като такъв е бил заточен в Анадола и нейните страшни  зандани. В книгата му това заточение е описано с надлежните и неизбежни  оплаквания от османските зверства, включително и от жестокостта на  надзирателите, които не позволявали на една ханъма да му носи сутрин мляко  срещу съответното заплащане.
Какво ли би си казал горкият изтерзан поп, ако можеше да прочете „Записки от мъртвия дом“, например. („Записки от мъртвия дом“ е книга. Написал я е Достоевски след преживелиците си в сибирската каторга).
А с какво е плащал поп Минчо Кънчев сутрешното си мляко? Онова дето проклетите османлий са забранявали на ханъмата, за да му го носи ?
И тук идва изненадата.
Той тръгва на заточение с един кемер жълтици, опасан под дрехите около кръста.
След няколко години заточение се връща в родното си село пак със същия този кемер жълтици. Непокътнат. С една жълтица повече дори. Щото успял да позавърти и търговийка на заточение.
Ха сега кажете и дайте пример за една единствена съвременна страна, и за един единствен съвременен зандан, където затворника няма да бъде съблечен гол, където няма да му бъдат преровени всички дупки, и на който няма да бъде иззето всичко без изключение.
Един кемер жълтици – цяло богатство. И сега и тогава…
Историята ни не се изучава, и тайните й си остават неразкрити, сякаш са нещо срамно.
Няма обаче нищо особено срамно, или странно в това, че българите не са оказали особена съпротива на османските нашественици и дори нещо повече  – помагали са им. В битката на Косово поле са участвали и българи. Ама  не на страната на християните. Хич не се чудете, нито пък подскачайте от  възмущение или изненада – българите са се били срещу обединеното  християнско войнство на сърби, албанци, унгарци, власи и други, (малко  италианци и поляци). На страната на османлиите са се сражавали с братята си по вяра. Начело с  болярина Константи от Велбъжд.
А Цар Иван Шишман наистина е водил войските си – кон до коня, мила моя майно  льо, юнак до юнака. Само че не срещу османските завоеватели, а на тяхна  страна. Цар Иван Шишман е водил кон до коня, мила моя майно льо, юнак до юнака,  срещу враговете на султана – анадолския род на Караманите. Защото е бил  негов верен васал. А как се е държал Цар Иван Шишман при неколкодневната обсада на  Търновград, по-добре да не знаете. Както е рекъл Един: „Аз още много мога  да ви разкажа, ама можете ли го понесе…“
Всъщност най-упоритата, най-продължителната и най-юнашката съпротива срещу  османлиите са оказали албанците. Това също е слабо известно, обикновено ги  смятат за османски, а сега за турски съюзници, защото са мюсюлмани (такива стават по-късно). Османски съюзници са били българите, а не албанците. А по-късно и сърбите  са им били съюзници.
В това, че българите са помагали на османлийте (е, има няколко малки крепости, оказали съпротива) при завладяването на Балканския полуостров,  няма нищо срамно в това. Никой не е могъл да предвиди бъдещето. Нито да направи  едно по-смислено, и по умно тълкуване на това, което се случва  (геополитически анализ му викат). Българската държава е имала един  отколешен враг – Византийската империя. И се появява племе, което има  друга вяра, но иначе си е по-скоро като нас, не като ромеите. Това племе  също е враг на Византия. Воюва успешно срещу нея. Ми дайте да му  помогнем, какво толкова. Пък после ще му мислим.
Това „пък после ще му мислим“ и „леле каква я мислехме, пък каква стана“ не е някогашна особеност на българския разсъдък. Сегашна си е.
Освен това има и друго.
Когато един болярин не окаже съпротива на османлийте, и приеме да бъде доброволен султански васал, той запазва всичките си титли, права и предимства на велможа.  По-късно е трябвало да избира – да изгуби тези права и предимства, или да  приеме чуждата вяра. Ако я приеме – всички врати пред него са широко отворени.  Включително към най-висшите длъжности на империята.
За тогавашните, пък и за сегашните нрави, изборът е ясен и недвусмислен. Особено за сегашните нрави. Който са следствие на тогавашните, разбира се…
А има и друго нещо. Нещо основно.
То се пренебрегва. Подминава се. Не се изучава. Не се познава.
Как са живели хората?...
Селяните които са били 99,99% от тогавашното османско население. Народът  тоест. Какво е било всекидневието му. Как са изтърпели игото на тези  проклети османлии, толкова години не, ами векове.
Всъщност е нямало какво толкова да изтърпяват. Доста от тях са прекарвали целия си живот без да видят нито един жив османлия. Или са го виждали само отдалеко.
Работата е там, че в Османската империя, различните народности са живели отделно една от друга. В различни села, а при градовете – в различни махали. По българските села, някъде в края на есента са идвали  османлий – спахията и дружината му от катили да си приберат десятъка.  И толкова. Това е бил досегът на народа със злодеите и потисниците.
Спахията не е имал право да остане в едно село повече от три дни, най-много седмица. Ако остане повече или вземе повече отколкото му се полага, селяните са се оплаквали на кадията. А кадиите – хич не се чудете, тук няма никакви чудеса, обикновено са вземали страната на селяните.
Защото славяно-българските селяни, също както и османските, са били рая на  султана. А рая, това ще рече, не някакви потиснати и унизени роби, а  чисто и просто данъкоплатци. И кадията, ако е бил почтен (криво седи  право съди стар кадия – не е случаен този израз в народните песни) е  защитавал данъкоплатците на султана срещу произвола на спахията – нищо  чудно и поразително няма тук.
Та това е. Идва веднъж годишно страшния поробител за да си прибере десятъка.
А сега какво е? Платихте ли си този месец тока, парното, водата, осигуровките, пътния данък, данъка смет, имотния данък и глобите?
Можете ли, като по османско време, да скриете половината си овце в гората, та  беглика да ви излезе двойно и тройно по-малък. Възмущавате ли се от  изедниците кръвопийци? Или ходите покорно, като овце и роби в „иизи пей“ за да си платите колкото ви кажат?...
Страшният кръвен данък. Отнемането на млади момчета от семействата им за еничарската войска и за султанските служби. Данъкът, който е бил една  от причините за народното недоволство и въстанията против османлийте.
Народното недоволство (отделен е въпросът доколко е било общонародно това  недоволство), национализмът и бунтовете против османлийте се случват главно  през втората половина на 19-ти век. „Кръвният“ данък е отменен през  1637 година – два века по-рано.
С този кръвен данък са били събирани около три хиляди момчета годишно. От  цялата Османска империя. Цялата. От всичките Балкани, от цяла Мала Азия, и  от Египет. Което показва, че отнетите от османската власт деца тогава, не  са били повече на брой от тези, които майките изоставят по домовете за  сираци сега.
Освен това, когато едно семейство отглежда средно от пет до седем деца, по-лесно може да се разделиш с едно. И да храни едно гърло по-малко.
Още повече, когато знае, че детето не само че ще оцелее, но ще бъде осигурено откъм битови удобства и рахатлъци за цял живот.
Нещо повече – като знае, че това е единственият начин това дете да се издигне. Да станеш богаташ, управник, велможа. Да достигне до най-високия сан в империята – велик везир. Нещо като министър председател тоест.
Между 1453 и 1623 година от 47 последователни велики везири 37 са били от християнско вероизповедание, и почти всички са били събрани от „кръвния“  данък – девширме.
И в това пак няма нищо чудно. Да избере султанът за служители и сановници хора от старите османски родове, значи да си сложи таралеж в гащите. Да храни неблагодарни заговорници и душмани. А виж – събраните от  християнските села придворни, имат само една опора, и само един благодетел, а именно негово величество Султана.
Вярата…
Първото нещо, което прави Мехмед II Завоевателят, след като  превзема Константинопол (Цариград) сега Истанбул, и след като дава за три дена града на развилнялата се  войска (световен адет още от римско време) е да възстанови християнската православна църква като институция (учреждение) и да назначи патриарх. (Назначава  Генадий. Ех, цялото писание става много дълго, но ще си позволя да  вмъкна и една странична смешка. Настояват православните, че патриарсите  им са несменяеми, защото са богопомазани, тоест, защото носят светия дух,  който им се предал бил чрез ръкополагане от патриарх на патриарх още от  времената на светите апостоли. Е да, ама не. Първият патриарх от  османски времена е бил назначен и „ръкоположен“ от османски мюсюлмански Султан на име Мехмед II Завоевателя.)
При османското владичество, висшите християнски свещеници са имали правата на висшите османски велможи – на пашите, на бейовете, на спахиите и  тимариотите (фанариотите). Имали са право да притежават земя и да събират данъци,  например. Без да имат отговорностите на османските велможи. Не са ходили  на война задължително, например.
Затова християнската православна църква като учреждение (институция) е била  сътрудник и активен помагач на османските власти. Била е част от тогавашната  османска олигархия, на тогавашната управленческа върхушка.
Паисий не е бил част от тази олигархия. Той, както точно го описва Иван Вазов, е бил монах тъмен, непознат и бледен. Софроний Врачански е бил  гонен и преследван колкото от османлийте, толкова и от християнската  църковна върхушка по това време.
А що се отнася до селските попчета – поп Груйо Бански, поп Минчо Кънчев, Иларион Макариополски (като изключение) и още дузина други, които въстават заедно с народа си през 1876-та година, те са на толкова ниско стъпало в църковните зависимости и толкова отдалечени от големите й  началници, че действията им по никакъв начин не могат да свидетелстват  за някаква общо църковна подкрепа на българските стремежи към независимост.  (Четете Христо Ботев бе хора, ама всичко негово, не само откъсите в читанките удобни за власта.  А бе защо ли тоя човек нарича някои хора „православни скотове не знам“).
Църквата е била допринесла за националното, племенното и езиково оцеляване на българите.
Да, разбира се. Толкова, колкото и Мехмед II Завоевателят, който я възражда. православната църквата. Християнската. Колкото и османското законодателство, което допуска съществуването на всички вери от „Книгата“ – тоест и на християнството, и на юдаизма.
Помюсюлманчването
Сега ще ви кажа кой е бил най-страшният ислямизатор. Оня, който е накарал най-много християни да сменят вярата си с „поганската“ вяра.
Казва се джизие.
Джизието не е османски злодей, чер арап, кожодер или главорез.
Джизието: Това е данък.
Хората в Османската империя, по никакъв начин не са били равнопоставени. Били са неравнопоставени по вяра. Християнството е било позволено, но това, че християните са били задължени да строят църквите си по определен начин, и че са им били забранени определен вид дрехи, е вярно, но няма нищо неестествено в това, все пак са били подчинени на негово величеството Султана.
Освен това са плащали данък джизие за това, че са християни. И това е причина мнозина да сменят вярата си с мюсюлманската вяра сами и доброволно. Имало е и насилствено  ислямизиране в Родопите. Но то става по време на Критската война, когато в  империята се разпалва верския фанатизъм. Но това ислямизиране е някакво изключение. И никак не е било така масово, както го описват по читанките,  и както го показват по филмите със съвсем пропагандна цел.
„Време разделно“, например, е поръчков филм, направен въз основа на следното свидетелство, от летописа на поп Методи Драгинов от село Корова:
„И на Гергювден приеха мюсюлманската вяра бан Велю,  протопоп Константин, поп Гюрге, и поп Димитър ва Костантово, и сите  кметове и попове от друзите села. И като бьеше много гладия, пашата  остави още четири оджи да ни ислямчват, и кои се поислямчат, да им дадат жито  за яденье…Нашите се ислямчиха до Богородица (августа). Кои се не  изслямчиха, едни изклаха, друзи бегаха по гората и тям изгореха кащите“.
Една подробност: ислямизирането започва след един донос, направен от „пловдивския митрополит проклет Гаврил“, както го нарича отец Методи Драгинов. А Митрополит Гаврил, обвинява селяните, че „не му давали“. Ето какво пише отчето:
И пашата каза: „Вие лажете. Мене обади  карабашот ва Филибе (Пловдивски митрополит проклет Гаврил – б.а).“ И  тье казаха: „Он нас не заповеда, та че оти му не даваме, та ни клевети.“
Какво ли не се му дали селяните на митрополита, та да се почне поислямчването?... – това във фила „Време разделно“ не е обяснено, разбира  се.
Но това ислямизиране в Родопите по никакъв начин не може да бъде показател и свидетелство за някаква цялостна, държавна имперска целенасочена, постоянна и  принудителна смяна на вярата. А доказателство, че такава принуда не е  имало, е самото запазване на вярата.
На султана му трябват и християни. Иначе кой ще плаща проклетото джизие…
Геноцид
Тоест целенасочено изтребление на една народност, на един човешки вид, на един ген.
Е, това вече са съвсем празни приказки. Няма такова нещо при османското владичество.
Султанът не избива своите християнски поданици. Пази ги. Ясно защо. Че нали от тях идва всичко бе. Нали те му произвеждат всичко.
През османското робство се получава тъкмо обратното на геноцида. Българите се увеличават по брой. Дори казано грубо, но точно и по научному, те се размножават много по-бързо от османлийте. Причината е пак  данъкът джизие. Християните го плащат за това, че не ходят на война.  Джизието е всъщност кръвен данък с обратен знак.
Времето от 15 до 18 век, а и след това, е било време на войни. Из цяла Европа са се водили войни. Без прекъсване. Не се побират в читанките, толкова са много. И хората са измирали. От войни, глад и болести – най-вече чума.
През всичките тези векове българите не са ходили на война. Не са умирали от глад – по нашенско гладни гробища няма. Чумата е косяла най-вече градовете, българите са живели по селата.
И са се увеличавали по брой.
Клането в Батак е жестоко, но няма как да надмине по брой жертвите от постоянните войни и кланета в християнска Европа. (Четете Захари Стоянов, бе хора, ама всичко негово, не се само това, което пише в читанките.)
И накрая, да стигнем и до най-важното. Най-същностното. Онова за което никой  не се сеща! и за което никой не говори. Пълното и цялостното  самоуправление на българските църковни общини по време на османското владичество.
В Османската империя действа един адет, един закон, наложен от още от византийския император Лъв Трети Исавър . Този закон е бил съобразен със славянския начин на живот, и е имал за цел да привлече славяните към Ромейската държава, за да не бягат те при българите на Кана Тервел. Според  този закон (номос георгикос) селските общини, които обхващат едно, или  няколко села отговарят общо пред държавата за данъците и действията си,  като техен представител е кметът или чорбаджията. И се самоуправляват.  Живеят си по своите си закони. По обичайното си право.
В Османската империя. Цялата земя принадлежи на султана, това е отглас  от чергарското минало на османлийте. Чергарите нямат нужда от своя земя,  земята принадлежи на Господа Бога, и на неговия земен представител – кана или  султана.
На общините се предоставя султанска земя, в замяна на което те са длъжни да си плащат данъците. А какво ще правят със земята, как ще я обработват, как ще я разпределят – това си е тяхна, общинска работа и никой не им се меси.
Животновъдството и земеделието е последното нещо, с което един спахия би се занимавал. И селяните обработват и разпределят земята така, както  са го правили от неолита още.
Земята бива частна – купува се, продава се и се предава по наследство (вътре в общината, между селяните). Земята е и общинска – горите, реките и пашата. Като цяло земевладението е такова, каквото винаги е било при славяните и каквото е общо взето и сега в развития свят.
И както става по целия свят, нещата се променят при появата на едри земевладения – в случая с Османската империя – при появата на чифлиците. Когато бейовете и спахиите решават, че султанската (господювата) земя трябва да бъде тяхна. В България това става чак през18 - 19 век и само в някои области като Добруджа.
Важното е друго.
Получава се значи, нещо причудливо. Получава се така, че по време на османското „робство“, общините имат пълно, цялостно и неоспорвано от никого  самоуправление. Те живеят така, както винаги са живели, и както са  искали да живеят.
 
 Османлийте са дали на българските земевладелци онова, което те винаги са искали да имат, което винаги са имали, и което не друг, а някои български  царе като (Симеон) и някой български велможи (тези от края на Второто  българско царство) са се опитвали да им го отнемат като привилегия! а именно свободата при  общинското самоуправление до голяма степен обяснява липсата на  всенародна съпротива, срещу османското нашествие. Обяснява също и липсата  на някакви по-забележителни въстанически прояви през вековете на османско присъствие.
 
 Въстания вдига по-често османските селяни – чергари от Анадола, нежели българските.
Априлското въстание го прави нововъзникналата българска гражданственост. Селяните са били по-склонни да предават въстаниците, нежели да им помагат. (Четете Захари Стоянов бе хора, ама всичко което е написал, а не това което читанките ви преразказват).
Защо за тези неща, историците ни нищо не пишат, и нищо не казват ? Дали защото не им е изгодно ? Или пък защото не ги знаят ?
Ще излезе май, че Вера Мутафчиева, Бога да я прости и вечна и памет, е последната познавачка на тази част от историята ни .
Общинско самоуправление е разковниче и обяснение за много неща. В доста отношения то е било благословия за земеделците. За народа тоест. Но е било и проклятие. Както и цялото османско присъствие, или владичество, или робство – както искате го наричайте. То, робството или присъствието, е било проклятие не заради причините, описани в читанките –  тежкото положение на народа, непосилните данъци, еничарството, ислямизирането, изтреблението на хиляди хора, или пък геноцида срещу славяно-българите – това последното твърдение се дължи на въпиющо невежество.
Османското присъствие е било проклятие за България поради други причини
Заради османското присъствие на балканите, България пропуска европейското си развитие.  Цялото. Пропуска основни, решителни, съдбоносни достижения на  европейската и човешка цивилизация. Пропуска Възраждането, пропуска  Великите географски открития и отварянето към света, пропуска научните  открития – Коперник, Бруно, Нютон, пропуска реформацията, църковните  преобразувания), пропуска забележителни достиженията на музиката,  живописта, литературата, театъра и философията. Пропуска печата,  книгоиздаването и книгоразпространението. Пропуска готиката, барока и  класицизма. Пропуска века на разума и века на просвещението. Пропуска  индустриализацията. Пропуска големите обществени борби и  преобразувания, пропуска великите идеи за правата на човека, за  гражданските (не селските) свободи и равенството пред закона.
Ето за това бива да се съжалява и да се проклина (в иносказателния или в буквалния смисъл) османското присъствие, османското владичество, или османското робство, не заради глупостите в читанките. (В читанките тия  пропуски не се споменават, там се казва че европейското възраждане не е  започнало с незначителните открития на Колумб, а с величествените стенописи на Боянската църква).
Не бива да се забравя, че заедно с българите, всичко това пропускат и османлийте. И османлийте, и гърците, и румънците, и сърбите, и албанците, и  босненците, и херцеговците, и черногорците.
Ботев и няколкото десетки възрожденци, будители и просветители него е трябвало да наваксват всичко.
През своя живот, за десетина години само, Ботев е трябвало да навакса пропуснатото от българите през всичките тези четири-пет века. И пропуснатото през реформацията (православните скотове), и пропуснатото през века на разума (и ти, Боже, на разума), и пропуснатото в поезията и литературата, наваксвал е изоставането в обществените отношения свобода, равенство и човешките права (плачете за Париж), наваксвал е пропуснатата ренесансова представа за силата на личността и човешкия дух, наваксвал е изоставането в книгоиздаването и печатарството, писал е вестници, превеждал е от френски, и е съставял задачи дори.
За десетина години само Ботев се е опитал и в много отношения е успял да извлече, да събере, да представи, да изрази, да предложи и да разпространи непознати за България и Балканите достижения на европейската и световната цивилизация.
Отделен е въпросът, че от целия му възрожденски дух и непомерна дейност българите почитат само въстаническо-хайдушките му скитни и неизбежните (а също смислени и величави за времето си) националистически пориви.
Затова от всичко, което е написал не бива да се променя нито дума или запетая.
Нито пък бива да се притулват същностни страни на творчеството, както се прави сега. Да се прикриват писанията му срещу руския (казашки) ботуш, например.
Ами писал е срещу миризливия казашки ботуш“, както определя образно тогавашното руско общество, защото това общество е било робско и мракобесно. (В много отношения, то и сега си е такова).
Ами писал е че, османлийте са проклети, защото наистина са били такива. (В много отношения те вече не са такива).
Ами писал е, че българите се идиоти, защото наистина са били такива. (В много отношения и сега са си такива).
Представете си само на какво невежо, захлупено, назадничаво, затъпяло природонаселение е трябвало Ботев да натрапва 500 века европейско и световно развитие.
Все едно Айнщайн да направи във facebook страница за Общата теория на относителността, посещавана предимно, ако не и само от малоумни хейтъри  (Омрази, както им викат на Северозапад), които по никакъв начин не могат  да бъдат убедени, че земята е кръгла след като нощем, бидейки с главата  надолу, не изпопадат в бездната на пространство-времевите кривини. (А  бе защо ли това състояние на неразбиране ми е познато?)...
През всичките тези векове на османско присъствие, българите си живеят в  своите общини – далеч от обществените бури, стълкновения и достижения.  Живеят като чушки в буркан безметежното си живуркане – сгушено, битово,  земно, без пориви, възходи или падения, без войни и достижения.
Без възможността да влияят върху обществения и държавния живот на света в който живеят.
Нещо повече. Без надеждата, че биха могли да влияят.
Нещо повече. Без представата, че биха могли да влияят.
Тази представа се посъбужда едва през втората половина на 19 век /църковните народните борби/, след четири века и половина сън. Сън дълбок, както  се пее и в бунтовническите песни.
Това състояние, тези адети, привички и обичаи предопределят завинаги общественото и гражданското поведение на българите. Робската психика не е  празно понятие.
Ние тук ще си живеем с хитрости и далавери (ще крием добитъка в гората, за да пестим от данъка), кметът ще си прокара джаде до къщата, щото ни представя пред властите, а пък когато дойде пашата, ще му целунем ръка, белким ни направи някой себап – къде чешма (построена от НДСВ), къде спортна зала, къде магистрала от ГЕРБ....
Не преди триста, или четиристотин години, а преди три месеца селяните от Сапарева баня (нарочно пиша селяните), паднаха на колене пред портрета на Бойко Борисов, белким им уреди нещо си там. Наистина изпопадаха на колене – случката я даваха по телевизора, има я и в Интернет.
Дойдат ли пък нашите на власт, дошло му е значи времето да уредим нашата община, нашата махала, нашата рода и въобще нашите си хора. За държавата има кой да мисли. Пашата, бея, великия везир и султана. Или продължителят на тяхното дело – Бойко Борисов. Нали това им е работата – да мислят вместо нас.
И така е във всичките страни на Балканския полуостров, били под османско владичество.
Казват, че Левски бил закононарушител.
Ами естествено е, че е бил закононарушител разбира се. Сега ще ви кажа още трима закононарушители.
Султан Селим Трети, решил да направи някои преобразувания и да замени еничерския имперски боен корпус, (той вече не се попълва с кръвен данък) с редовна  армия по западен образец. Удушен.
Султан Абдул Азис (по негово време избухва Априлското въстание), обявил финансовия крах на империята, и по тази причина решил да направи преобразувания по западен образец. Убит.
И третият – най-големият. Мустафа Кемал Ататюрк.
Всъщност най-големият закононарушител и душманин на османската империя е бил, и най-големият рушител и губител на нейните адети, и на нейното  наследство е не Васил Левски, а бащата на всички тюрки, Мустафа Кемал Ататюрк.
В преобразувателското си ровене, и в желанието си да изстърже османското наследство от родината си, той стига до там, че забранява отколешната османо-арабска писменост, и я замени с западната латиница. Дотам стига, че  изгаря голяма част от архивите на империята. Като шега на съдбата, част  от тези архиви са спасени от български офицери, и тайно прекарани в  България с камион – това е сравнително известна случка.
Хайде да си въобразим невъобразимото – Султан Селим Трети, Васил Левски, Султан Абдул Азис, Христо Ботев и Мустафа Кемал Ататюрк като общи съратници.
А всъщност защо пък да е чак толкова невъобразимо.
Четиримата действително са имали някои общи разбирания. Имали са и едно общо виждане (идеал).
Страните им да се отърват от назадничавите, овехтели и пагубни за народите им османски табиети, да догонят Европа, и да бъдат част от развития свят.
Разбира се, на Турция й е най-трудно за да се отърси, от това наследство. Тя все още не се е отърсила.
Но и България не се е отърсила. Не съвсем.
Омраза, раздухвана по примера на националните пориви от втората половина на 19 век е част от това наследство.
Едни хора предложиха да се построи огромен, ама много огромен паметник на Левски и да се забучи някъде при турската граница, та Левски да гледа строго към турчолята, за да ги плаши като едно време джингибито  както ги е плашил, а пък ние, българите, да се гордеем национално.
Турците пък, ако решат и те да се покажат ербап, могат и те на границата, баш срещу паметника на Васил Левски да издигнат един свои си огромен, ама още по-огромен паметник, примерно на Сюлейман от „при Шипка“ или на адаша му Сюлейман Великолепни.
Пък ние да не им се дадем и да издигнем нов, още по-огромен паметник на Левски.
Пък те, ако щат да се покажат още по-ербап, да издигнат един още по-нов, още по-огромен паметника на Сюлейман.
И така нататък, докато...
Изследователите вече разбраха защо са изчезнали племената от Великденските острови. Ами изчезнали са заради огромните каменни истукани който са си направили.  За да изправят тези истукани близо до брега на морето, на местните хора  са им били нужни много дървени трупи, (подлагали са трупите отдолу, та да  търкалят истуканите). И затова са изсекли всички дървета на островите. Като  следствие изворите пресъхват и островът опустява.
А за какво са им били тези истукани, не е съвсем сигурно.
Може би за да ги види откъм морето някое божество, или някой баш юнак, та да дойде, и да им оправи а бакиите.
А може би истуканите са били издигнати, за да се види, че племето на дългоухите е било по-велико, от племето на късоухите. (Или обратното, няма значение, но такива две племена е имало на острова).
Но каквито и съмнения да има по въпроса паметник на какво са тия истукани, няма съмнения за това паметник на какво са станали.
На човешката глупост, разбира се.
Ама ще кажете, че това е било много отдавна, било е много далеч, някъде по средата на Тихия океан и сега такива щуротии не стават.
Ами не ходете чак в средата на Тихия океан, идете в съседно Скопие и ще видите дали не стават такива щуротии.
То не си оправило водопроводите, кръстовищата и транспорта, то не си е изнесло боклука, ами строи каменни истукани на кой ли не, включително на император Юстиниан (sic), та да си повдигне самочувствието.
А сега да ви кажа какъв би бил най-подходящият паметник и за България, за Османската империя, и за българо-турските взаимоотношения.
Двама души от бронз. Ама не големи, малки, като ония на площад Славейков, дето децата им викат „чичковците“ а Симеон Сакскобургготски „братя Славейкови“
Да седят кротко един до друг някъде на българо-турската, или на турско-българската граница, да си приказват, да разтягат локуми и да се наддумват.
Настрадин Ходжа и Хитър Петър, разбира се. А може също Хитър Петър и Настрадин Ходжа. А може Настрадин Петър и Хитър Ходжа. Само да не е Левски и палачите му. Те вече си имат паметници където трябва.
Преди време вековните врагове Франция и Германия по предложение на съответните министрите на културата и образованието, и с благословията на  Франсоа Митеран и Хелмут Кол направиха общи изложби за миналото на двете страни, за това как едните си представят другите, за заблудите и недоразуменията, за глупавите предубеждения и предразсъдъците, както и за  откровените лъжи.
И хората не се хванаха за гушите, когато видяха, че в германската част  на изложбата Карл Велики е представен като велик германски император, а  във френската – велик френски император. Смяха се.
Преди време двамата големи държавници Франсоа Митеран и Хелмут Кол заедно, хванати за ръце отдадоха почит на загиналите при Вердюн.
Сега Франция и Германия не са вековни врагове. За омраза между французи и германци е смешно дори да се говори. Сега Франция и  Германия са двете водещи европейски държави, които имат най-голямо  влияние при определяне политиката на ЕС.
А толкова ли е страшно и н
Title: Re: Как са живеели българите в Османската империя?
Post by: Rasate on January 30, 2016, 21:27
Геноцидът извършен над българския народ от турците в продължение на 500 г., изхвърли българите и страната им от списъка на големите народи и страни в Европа. Според някои демографи, днес България би била като Великобритания, Германия или Франция, с население до приблизително 70 милиона души. Икономически, какво би било, само може да смятаме и гадаем..
https://anonybulgaria.wordpress.com/2016/01/29/bul/ (https://anonybulgaria.wordpress.com/2016/01/29/bul/)

Т.е. за разлика от публицистът Ст. Динков сериозните учени смятат ,че ако Османската империя не бе съществувала българският народ щеше да един от големите народи в Европа и макар България да е била раздробена е било възможно по късно обединения в пъти по рано отколкото Германия или Италия страдащи от същият синдром.
В т.нар. ,,Баварски географ” от първата половина на ІХ в. се казва: ,,България е огромна област и с многоброен народ, която има 5 крепости. Понеже множеството от тях е голямо, не им е нужно да имат крепости”  . Сред изредените няколко десетки народа единствено за българите е направена такава бележка. Това показва, че тяхната многобройност и гъстота е била много по-голяма отколкото в Средна Европа.
В ,,Дуклянския презвитер”, съставен през ХІІ в., за времето на княз Борис І се посочва: ,,Под него имало девет първенци, които управлявали и съдели народа, понеже бил доста многоброен”
 . В ,,Житие на Никон Метаноите“ се разказва, че при Василий ІІ Българоубиец било покорено ,,цялото племе на българското безчислено множество”  .
За многобройността на българите свидетелстват и добавките към Манасиевата хроника, направени през 30-те години на ХІV век. В свидетелството за царуването на император Константин (668 - 685) за българите се казва, че ,,бидейки безчислено многобройни, те изпълниха и тази страна на Дунава, и онази до Драч, и по-нататък...”  . В изказването на еничарски пълководец (1421) се съобщава, че османците ,,покориха напълно отвъддунавските власи, маджарите и многочислените народи албанци и българи..."


За периода на Втората българска държава (1187 - 1396) изказванията на съвременниците са предимно за големината и богатствата на страната, но се споменава и за населението. Такива са описанието на България от 1308 г., направено от неизвестен доминикански монах, докладът на турския пълководец Лала Шахин за отбраната на София, свидетелствата на турския хронист Мехмед Нешри (ХV в.) и други.


Единственото свидетелство с числови данни е писмото до папа Урбан V (1362 - 1370) от 1366 година. Както е известно, през 1365 г. Видинското царство е окупирано от унгарски войски и започва насилствено покатоличване на населението. Въпросното писмо е изпратено от генерала на ордена на миноритите Марко де Витербо. В него се известява, че според сведенията на унгарския крал Людовик Велики и викария на Босна към края на 1365 г. са покатоличени чрез повторно кръщение 200 хил. души. Те съставлявали една трета от населението на царството  . Източникът на данните за общия брой на населението е неизвестен. Напълно е възможно това да са били някакви описи на населението, правени по това време и в други средновековни държави. Блазиус Клайнер в своята „История на България” от 1761 г. помества целия текст на писмото до папата. Една част от него е доста интересна: „Моят босненски викарий в Босна определил за тази област от кралството и на викарията осем подведомствени нему братя от нашия орден, които в разстояние на петдесет дни са покръстили повече от двеста хиляди души. И за да не би да се яви някакво съмнение за техния брой, по кралска заповед всички покръстени поименно са били вписани в официален списък. Както ни пишат, от [населението на] тази страна не е обърната дори една трета част”  . Този текст дава възможности и за други тълкувания. От посоченото може да се заключи, че населението на Видинското царство към края на 1365 г. е било 600 хил. души( в момента броя на населението в обхвата на Видинското царство е два пъти по малък-бел Расате). В допълнение може да се цитира следният текст от „Хрониката на братята от ордена на миноритите в Босна и Унгария” от Блазий де Залка: „... На мене ми бе съобщено със сълзи на очи, че ако не се увеличи броят на братята, онази гъсто населена България ще загине и службите на вярата ще бъдат пренебрегнати, и особено това се отнася до прочутия голям град Видин...”

file:///D:/Programi/РАСТЕЖЪТ%20НА%20НАСЕЛЕНИЕТО%20В%20СРЕДНОВЕКОВНА%20БЪЛГАРИЯ.pdf
(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fi49.photobucket.com%2Falbums%2Ff266%2FNikeBG_History%2FHistorical%2520maps%2FEncyclopaedia%2520History%2520of%2520Bulgaria%2F22-SaprotivasreshtuOsmanskitenashes.jpg&hash=f8738f46fdd7e4369496d95c06187894)

Т.е. по редица преценки българите са били от 6 от 8 милиона по време на Второто Българско Царство, в пъти повече през Първото Българско Царство.От това население през 15 век остава около 400-450 000 ,през 16 век съгласно османските архиви българите са около 850 000. А в края на 19 век вече според някой автори наброява 6 милиона - от 25 милионната Османска империя(от Балканите до Либия). За сравнение гърците са 4.5 милиона(българигъркомани,малоазийски гърци-маджери,власи-гъркомани,албанци-гъркомани),туркоманите- 5.5 милионна(турци,лази,татари,българи-мюсюлмани,кюрди и пр.);арменци-около 3 милиона и останалото араби.

Това говори точно кога са живеели добре в Османската империя българите- т.е. тогава когато самата империя се демократизира- в периода и на упадък.

Поздрави
Title: Re: Как са живеели българите в Османската империя?
Post by: Тоска on February 02, 2016, 08:56
test
Title: Re: Как са живеели българите в Османската империя?
Post by: Marlboro on February 02, 2016, 23:29
(https://scontent-ord1-1.xx.fbcdn.net/hphotos-xal1/v/t1.0-9/12647402_10153927996549421_7571133082887383013_n.jpg?oh=3da66e3c59fd5cb8b7a8fdf34c4aa2b3&oe=5723852C)
Title: Re: Как са живеели българите в Османската империя?
Post by: Marlboro on February 03, 2016, 00:42
в Европа цари анархия и християнските държавици продължават да се боричкат помежду си. Маджарите например издебват сгоден момент и завземат Видин за 4 години от 1365 до 1369 г.

България пък два пъти вика турците на помощ във войните й срещу маджари и византийци между 1356 и 1366 г.








Zatova kazvat izvestni ycheni kato Stoqn Dinkov:  "Osmanskata imperiq spasi Bulgaria ot izchezvane"




Haidyti kato Rasate dnes shtqha da se samonarichat, q madjari, q mamaligi, q malqki
Title: Re: Как са живеели българите в Османската империя?
Post by: Subeyi Kurt on February 12, 2016, 23:40
St.Dinkov: Ето как би звучала историческата истина, независимо дали се харесва или не:
Стефан Стамболов (турчин), наследник на Левски (гагаузин) е ръководител на българското нацинално-освободително движение за независимост от Османската монархия. Ръководител на Старозагорското въстание и един от ръководителите на Априлското въстание. Турчинът Стамболов е най-великият български политик и строител на съвременна България, човекът, предложил България в дуалистична държава с Осаманската империя
Title: Re: Как са живеели българите в Османската империя?
Post by: Rasate on February 28, 2016, 17:35
Стига пишете глупости.


Стефан Стамболов е толкова турчин ,колкото аз.
А пък Васил Кунчев няма нищо общо с гагаузите-доста по на юг живее. Местоживеенето на гагаузите е в Добруджа и само там.


А доколкото съвременните турци са наследници на тюрките е друг въпрос.
Тюрките са монголоиди със алтайски произход,съвременните турци са с преобладаващо анатолийски и балкански произход(основа еничари и население приело езика на доминатната етно-класа)
В България само юруците и гагаузите(лудогорските турци) са имали огузки(тюрски) произход- всичко останало са потурчени българи(еничари,спахии и пр. приели исляма групи).
Европоидността се дължи на продължителното смесване на тюрките с европоидните народности ставало в Предна Азия и Кавказ след 5 век.


Съвременна върхушка в република Турция:


Давудоглу- Дюнме(еврейн-прикрит мюсюлманин)
Ердоган-Лаз(грузинец мюсюлманин) :D ;D

Title: Re: Как са живеели българите в Османската империя?
Post by: Rasate on February 28, 2016, 17:53
До Малборо.


В българо-маджарските битки турците са наемници,както преди това куманите,печенегите и пр.
Маджарите не променят облика на населението- а само сменят религията му- от православие в католицизъм.Не е имало отвличане и продаване в робство.


Казано българите като население не са били заплашени от маджарите ,нито от сърбите- и двата владетели са титулували като владетели на България-единият е владеел Северински Банат,другия - Браничево.
А до сърбите- цялата и върхушка в едно с владетелската им фамилия е с български произход и са говорили и творили на български в едно с цялата словено-православна общност - от Москва до Солун.


Ако нямаше турците- нямаше да има сръбски ,руски и румънски език ,а гърците,албанците и румънците нямаше да съществуват като народ.


Българите щяха да доминират като етнос на Балканският полуостров - според някой учени щяхме да бъдем около 70 милиона.


Турците са виновни са обезлюдяването на Банат и Браничево поради честите османо-австрийски войни в тези области довели до пълното им обезлюдяване през 17 век.

Title: Re: Как са живеели българите в Османската империя?
Post by: Marlboro on February 29, 2016, 21:47
Do Rasate:


Tai kato v momenta nqmam vreme da se zanimavam s tvoiti prostotii shte trqbva da izchakash malko dokato mi doide kefa.


Do togava imash vreme da te pregleda veterinarq Paskov za chervei v mozaka.




do skoro, s pozdrav !!!



Title: Re: Как са живеели българите в Османската империя?
Post by: Subeyi Kurt on March 01, 2016, 01:00
Факт е че апостола е владeeл много добре турския език ( все пак е бил гагауз ). Много етноси са се борили за просперитета както на ОИ така и на Турция. Така че етноса не е важен за турците ,а лоялността. Демогравските данни показват че по време на ОИ българите са се размножавали, а след това сигурно ракетата нещо неизправна. Булгарите след приемането на християнството проговорили на черковнословенски. Това е исторически неуспорван факт, а за руския екол на Пасков, може и да не е вярно :) В Турция никой не го интересува чистотата на гените, а науката отдавна е доказала че кръстоската е прогресивно дело. В БГ се води открита политика на противопоставяне между етносите и затова мизерията си е заслужена. Едно време Турция им изпрати нефт за да не мръзнат, ама неблагодарници много. Сега в Москва е на мода да се говори че булгарите в Задунайская Губерния са славяни, а такъв етнос няма. Руски парадоии на които само платени хора могат ужким да повярват.
Title: Re: Как са живеели българите в Османската империя?
Post by: Marlboro on March 10, 2016, 06:00


Quote
Quote
Стефан Стамболов е толкова турчин ,колкото аз.

I ti si tyrchin, ama na vij ne si priznavash !!!
Quote
А пък Васил Кунчев няма нищо общо с гагаузите-доста по на юг живее. Местоживеенето на гагаузите е в Добруджа и само там.
Seljuk (Anatolian) hypothesis[edit (https://en.wikipedia.org/w/index.php?title=Gagauz_people&action=edit&section=12)]
Main article: Seljuks in Dobruja (https://en.wikipedia.org/wiki/Seljuks_in_Dobruja)
According to the Seljuk theory, supported by the Polish orientalist [/color]T. Kowalski (https://en.wikipedia.org/wiki/Tadeusz_Kowalski_(orientalist)), the Gagauz descended from the Seljuk (https://en.wikipedia.org/wiki/Seljuq_dynasty) Turks (https://en.wikipedia.org/wiki/Turkish_people) who in the 13th century followed the Anatolian Seljuk Sultan (https://en.wikipedia.org/wiki/Sultan) Kaykaus II (https://en.wikipedia.org/wiki/Kaykaus_II) (1236–1276) and supposedly settled in the Dobruja (https://en.wikipedia.org/wiki/Dobruja) region of the medieval Bulgarian kingdom (https://en.wikipedia.org/wiki/Second_Bulgarian_Kingdom). There they presumably mixed with other Turkic peoples such as Pechenegs (https://en.wikipedia.org/wiki/Pechenegs), Uz (Oghuz (https://en.wikipedia.org/wiki/Oghuz_Turks)) and Cumans (https://en.wikipedia.org/wiki/Cumans) (Kipchaks (https://en.wikipedia.org/wiki/Kipchaks)) who came from the Russian steppe at about the same time. After settling in the eastern Balkans, these Seljuks are thought to have converted from Islam (https://en.wikipedia.org/wiki/Islam) to Orthodox Christianity (https://en.wikipedia.org/wiki/Eastern_Orthodox_Church) in the 13th century, and later became known as "Gagauz". Seljuk theory advocates claim the name derives from "Kaykaus", which would make Gagauz an ancient tribal name.[/size][/color][/font][/size]
In fact Kaykaus is known to have finally settled in [/color]Crimea (https://en.wikipedia.org/wiki/Crimea).[/size][/font][/color]
[/size][/color][/size]Steppe hypothesis[edit (https://en.wikipedia.org/w/index.php?title=Gagauz_people&action=edit&section=13)]The [/color]Steppe (https://en.wikipedia.org/wiki/Steppe) hypothesis suggests that the Gagauzes may be descendants of the Turkic nomadic tribes (Bulgars and Cumans) from the Eurasian steppes. In the 19th century, before their migration to Bessarabia, the Gagauzes from the Bulgarian lands (then in Ottoman Turkey (https://en.wikipedia.org/wiki/Ottoman_Turkey)) considered themselves Bulgarians. Ethnological research suggest that "Gagauz" was a linguistic distinction and not ethnic. Gagauzes to that time called themselves "Hasli Bulgar" (True Bulgars (https://en.wikipedia.org/wiki/Bulgars)) or "Eski Bulgar" (Old Bulgars) and considered the term "Gagauz" applied to them by the Slavic-speaking Bulgarians (who they called "toukan") demeaning. The Gagauzes called their language Turkish and accordingly claimed descent from early Turkic Bulgars who in the 7th century established the Bulgarian state (https://en.wikipedia.org/wiki/First_Bulgarian_Kingdom) on Danube.[/color][14] (https://en.wikipedia.org/wiki/Gagauz_people#cite_note-14) Now many Gagauz in Moldova claim Seljuk-Turkish descent. [/b][/color][/font][/size]
The 1897 Russian Census did not distinguish the Gagauz as a specific group, but it reported the existence of 55,790 native speakers of a "Turkish language" (presumably, the Gagauz language) in the [/color]Bessarabia Governorate (https://en.wikipedia.org/wiki/Bessarabia_Governorate).[/color][15] (https://en.wikipedia.org/wiki/Gagauz_people#cite_note-15)[/b][/font][/color]
[/size][/color]
[/size][/color]
Quote
А доколкото съвременните турци са наследници на тюрките е друг въпрос.

Znachi savremennite ostanali po bivshi Vizantiiski teritorii(karakachani, malqki, ermeni,komynisticheski preselnici i mn.drygi) moje da sa "bAlgari", no "savremenni" tyrci ostanali v Anatoliq oshte predi novata era s drevni narodi i preselnicite ot Balkanskiq p-v po Anatoliq (Tyrciq) ot bivshi Osmanski teritori ne moje da sa tyrci ?
Obache preselnici predi i sled novata era po Balkanite ot Anatoliq i preselnici ot razni posoki moje da sa "bAlgari" s otkradnat termin ot osnovatelite na Tyna-Bylgar bulgar-turkite, nali taka haidyte, kakto te razbiram ???
Quote
Тюрките са монголоиди със алтайски произход,съвременните турци са с преобладаващо анатолийски и балкански произход(основа еничари и население приело езика на доминатната етно-класа)
В България само юруците и гагаузите(лудогорските турци) са имали огузки(тюрски) произход- всичко останало са потурчени българи(еничари,спахии и пр. приели исляма групи).Европоидността се дължи на продължителното смесване на тюрките с европоидните народности ставало в Предна Азия и Кавказ след 5 век.


[/size]S. Dinkov: Ако някой някъде е казал, или твърди и пише, че тюрките са само монголоиди, значи, че вероятно не е склонен към обективната истина . Изобщо, откъде идва думата "тюрк"? Налице е един-единствен документ, който конкретно ни подсказва това. Документът е китайски, а по християнското летоброене, би трябвало да отговаря на 1328 г.пр.н.е. Е, според този документ, тогава съществува едно племе, наречено от китайците "Со". Оттук-оттам, това Со навлиза в науката като "скити". Как става това - Божа работа . Друг документ утвърждава, че първи хан на Со, или скитите, бил Ежен шиду, чиято съпруга Аспан кизи, го дарява с четири сина. Очевидно, това може да се интерпретира и като легенда . Но...може и да е истина...И така, най-големият син се казвал Надолуша, или Надолу шад. Заселил се този Надолуша в една висока планина, наречена Баси-чу Сиши. И ето възниква един интересен акцент - тази планина е известна и до днес с високите си заострени върхове! Вероятно това е причината, тези заострени върхове, да внушат на китайците идеята, че им напомнят за заострените върхове на...шлемове . Така или иначе, китайците наричат върховете на шлемовете "тюкю". Така започнали да наричат и хората на Надулуша - тюкю. Е, щом живеете по тези върхове, ще носите и това име . Живеел Надулуша високо в планините, а климатът не бил особено благоприятен. Ето защо, той открил огънят. Повечето извори твърдят, че Надулуша Тюкю (Тюркю), е открил огъня, дори и мюсюлманските. Китайците наричат хората на Надулуша "тюкю", но колкото по-западно се разпространявал този израз, той добил формата "тюркю", просто защото китайците нямат "Р", а на по-западните народи им било по-лесно да изговарят "тюкю" с "Р" по средата..."Терминът" тюкю, колкото повече навлизал в Централна Азия, толкова и променял значението си. В един момент, смисълът му от "заострен връх на шлем", се превърнал в "могъщ, силен". Тоест, хората на Надолуша станали "могъщи и силни". Както и да е, едва ли има нужда да навлизаме безкрайно в терминологията. Разбира се, когато и иранците подочули за всичко това, те побързали да вкарат в "Зенд-Авеста", един внук на Йима. Йима е иранският Ной . Този внук носи името Тур. Внукът е определен от иранците, като прародителят на всички турански народи. На самите иранци, обаче, представата за света е била безкрайно мътна. Те определят всички народи на север и изток от тях, като туранци, произхождащи от Тур. И...толкова. Обърнете внимание и на Абул Фазел, авторът на "Акбарнама" от...16-ти век. Там Тур е определен като най-големият син на Йафет и внук на...Ной! И така може да стигнем дори до Библията, където в Битие 10, Тур е наречен Тогарма, но вече се пише за тюрки.[/color]
[/size]Тюрките - този етнически и росово многообразен народ, се възприема за единна общност още от 5-ти век. Общонста е призната официално от уч-огузите и токуз-огузите (основната геометрична конфигурация на общините, обединяващи популациите в Ц. Азия). Тюрките изповядват една религия - тенгризъм (Кок-Тенгри, т.е. българският Тангра), една митология - архетипът на вълка, една символика - доислямските звезда и полумесец, огънят, желязото, конската опашка и т.н., един обединителен език, произлизащ от сянбийски и североирански скито-сарматски диалекти (персите не са ги разбирали, но нека ги наречем северо-ирански), една писменост от две азбуки - орхонски руни и уйгурска писменост...Е, тези политически образувания, конструират и 16 империи в различини исторически периоди[/color]
[/size][/color]
Жан Пол Ру е изследвал повече от 40 години тюрките, посветил е живота си на тях. Негова е тезата, че тюрките нямат изразени расови черти; който говори турски е турчин/тюрк.

(https://scontent-atl3-1.xx.fbcdn.net/hphotos-xft1/v/t1.0-9/12728973_10203914338017809_3359718922076720632_n.jpg?oh=e5a6c3f023661db3edf0a764f9d046af&oe=57522948)

[/size]Jean-Paul Roux, PhD (5 January 1925 – 29 June 2009) was a French (https://en.wikipedia.org/wiki/France) Turkologue (https://en.wikipedia.org/wiki/Turkology) and a specialist of Islamic culture (https://en.wikipedia.org/wiki/Islamic_culture).[/b][/size][/color]
[/size]He was a graduate of Institut national des langues et civilisations orientales (https://en.wikipedia.org/wiki/Institut_national_des_langues_et_civilisations_orientales), the École du Louvre (https://en.wikipedia.org/wiki/%C3%89cole_du_Louvre), and the École Pratique des Hautes Études (https://en.wikipedia.org/wiki/%C3%89cole_Pratique_des_Hautes_%C3%89tudes). In 1966 he was awarded a doctorate in literature in Paris (https://en.wikipedia.org/wiki/Paris). He was Director of Research at CNRS (https://en.wikipedia.org/wiki/CNRS) from 1957 to 1970, the Science Secretary for the Department of Oriental Languages and Civilizations from 1960 to 1966, and a teacher of Islamic art (https://en.wikipedia.org/wiki/Islamic_art) at École du Louvre (https://en.wikipedia.org/wiki/%C3%89cole_du_Louvre). He was General Commissioner for the Islamic Arts at the Orangerie de Tuileries (https://en.wikipedia.org/wiki/Tuileries) in 1971 and also the Grand Palais (https://en.wikipedia.org/wiki/Grand_Palais) in 1977. Jean-Paul Roux's Genghis Khan and the Mongol Empire (2003) has been described as an "admirable short introduction" by historian David Morgan (https://en.wikipedia.org/wiki/David_Morgan_(historian)).[/size][1] (https://en.wikipedia.org/wiki/Jean-Paul_Roux#cite_note-1)[/size][/b][/font][/color]
Quote
Съвременна върхушка в република Турция:
Quote
Ердоган-Лаз(грузинец мюсюлманин)   


Tup si i go dokazvash  Rashite !!!
..., tova koeto kazvat kurtachite na asfalt taka i vie bezglasnite haidytcheta povtarqte tehnite bezymici !!!

Eto koi e Erdogan :

Kakto nie dneshnite tyrci  kazvame, che sme preselnici ot Bulgaristan bivshi Osmanski teritorii i Erdogan kazva, che negovata familiq e ot Gurdjistan (Gryziq) bivshi Osmanski teritori imigrirali ot Batumi (Georgiq)  v Rize (Tyrciq).

Prez 2014 v intervu za NTV kazva doslovno " Nqma da povqrvate na tova koeto te (kartachite na asfalt, krieshtite se zad imeto na Ataturk)  kazvat za men.

"Te kazvat Az sum gryzinec...daje oshte mnogo po grozni neshta, te me narichat i armenec, no az sum Turk."

[/size]Erdoğan was born in the [/color][/size]Kasımpaşa (https://en.wikipedia.org/wiki/Kas%C4%B1mpa%C5%9Fa_(district))[/color][/size] neighborhood of [/color][/size]Istanbul (https://en.wikipedia.org/wiki/Istanbul)[/color][/size] to which his family had moved from [/color][/size]Rize Province (https://en.wikipedia.org/wiki/Rize_Province)[/color][/size]. Erdoğan allegedly said in 2003, "I'm a [/color][/size]Georgian (https://en.wikipedia.org/wiki/Georgian_people)[/color][/size], my family is a [/color][/size]Georgian (https://en.wikipedia.org/wiki/Georgia_(country))[/color][/size] family which migrated from [/color][/size]Batumi (https://en.wikipedia.org/wiki/Batumi)[/color][/size] to [/color][/size]Rize (https://en.wikipedia.org/wiki/Rize_Province)[/color][/size]."[/color][/size][29] (https://en.wikipedia.org/wiki/Recep_Tayyip_Erdo%C4%9Fan#cite_note-29)[/font][/size][/color][30] (https://en.wikipedia.org/wiki/Recep_Tayyip_Erdo%C4%9Fan#cite_note-30)[/font][/size][/color] However, in a 2014 televised interview on the [/font][/color][/size]NTV (https://en.wikipedia.org/wiki/NTV_(Turkey))[/color][/size] news network, he said, "You wouldn't believe the things they have said about me. They have said I am Georgian...even with much uglier things, they have called me Armenian, but I am Turkish."[/color][/size][31] (https://en.wikipedia.org/wiki/Recep_Tayyip_Erdo%C4%9Fan#cite_note-altintas-31)[/font][/size][/color][32] (https://en.wikipedia.org/wiki/Recep_Tayyip_Erdo%C4%9Fan#cite_note-32)[/font][/size][/b]

Quote
Давудоглу- Дюнме(еврейн-прикрит мюсюлманин)

Davytoglu e ot Koniq provinciq, kakto se znae  tazi provinciq e predimno ot  preselnici na bulgar-turkite, sled 100 godishni voini s Karamanskata dinastiq i Osmanskata dinastiq formirana  s drygi turkski dinastii ostanali ot Seldjykite pobejdavat Karamnliite, koito sa parvite izseleni po Balkanskiq polyostrov ot Osmanskata dinasyiq s politichesi-voenen inters za  oslabvaneto im sreshty Osmanskata dinastiq.


 
 
 
 [/size]Where did come from Bulgar Turks to Anatolia?
Some sources record a certain Bulgar people of Turkic stock in the Middle Toros region in the South of Anatolia. The question of their origin has led to some debates. This essay shows that they migrated first to Hungary from the Volga Bulgar in the 920’s, and then came to the Southern Anatolia together with a fleet of the Arab administration of Tarsus. After one generation, Byzantine reconquista brought the Toros region under the emperors, and the Bulgars had to withdraw to the mountainous inlands, which is even today called the Bulgar Mountains. These Bulgar Turks seem to have assimilated by Oğuz Turks during the rule of the Karaman principality.[/b]
[size=78%]http://www.egeweb2.ege.edu.tr/tid/dosyalar/XXVI-1_2011/TIDXXVI-2011-04.pdf[/size][/font][/b]

[/color][/size]Ahmet Davutoğlu was born in [/color][/size]Taşkent (https://en.wikipedia.org/wiki/Ta%C5%9Fkent)[/color][/size], [/color][/size]Konya Province (https://en.wikipedia.org/wiki/Konya_Province)[/color][/size], [/color][/size]Turkey (https://en.wikipedia.org/wiki/Turkey)[/color][/size]. He graduated from [/color][/size]İstanbul Erkek Lisesi (https://en.wikipedia.org/wiki/%C4%B0stanbul_Erkek_Lisesi)[/color][/size], which is a [/color][/size]Deutsche Auslandsschule[/color][/size] (German International school) and studied at the Department of Economics and Political Science of the [/color][/size]Boğaziçi University (https://en.wikipedia.org/wiki/Bo%C4%9Fazi%C3%A7i_University)[/color][/size], İstanbul. He holds a master's degree in [/color][/size]Public Administration (https://en.wikipedia.org/wiki/Public_Administration)[/color][/size] and a PhD degree in [/color][/size]Political Science (https://en.wikipedia.org/wiki/Political_Science)[/color][/size] and [/color][/size]International Relations (https://en.wikipedia.org/wiki/International_Relations)[/color][/size] from [/color][/size]Boğaziçi University (https://en.wikipedia.org/wiki/Bo%C4%9Fazi%C3%A7i_University)[/color][/size]. Between 1993 and 1999, Davutoğlu worked at [/color][/size]Marmara University (https://en.wikipedia.org/wiki/Marmara_University)[/color][/size] and became a full professor in 1999. He was the chairman of the Department of International Relations at [/color][/size]Beykent University (https://en.wikipedia.org/wiki/Beykent_University)[/color][/size] in [/color][/size]Istanbul (https://en.wikipedia.org/wiki/Istanbul)[/color][/size], Turkey.[/color][/b]
[/size][/color]
[/size]His publications include [/color][/size]Alternative Paradigms: The Impact of Islamic and Western Weltanschauungs on Political Theory[/color][/size], [/color][/size]The Civilizational Transformation and The Muslim World[/color][/size] in English, [/color][/size]Stratejik Derinlik[/color][/size] ([/color][/size]Strategic Depth[/color][/size]), and [/color][/size]Küresel Bunalım[/color][/size] ([/color][/size]The Global Crisis[/color][/size]) in Turkish. His book [/color][/size]Strategic Depth[/color][/size] is a very influential book in Turkey's foreign policy orientation, even becoming a bestseller in [/color][/size]Greece (https://en.wikipedia.org/wiki/Greece)[/color][/size] in July 2010.[/color][/size][13] (https://en.wikipedia.org/wiki/Ahmet_Davuto%C4%9Flu#cite_note-13)[/font][/size][/color] He is very influential in the military, academic, and government triangle shaping Turkish foreign policy.[/font][/color][/size][14] (https://en.wikipedia.org/wiki/Ahmet_Davuto%C4%9Flu#cite_note-14)[/font][/size][/color] He speaks [/font][/color][/size]English (https://en.wikipedia.org/wiki/English_language)[/color][/size], [/color][/size]German (https://en.wikipedia.org/wiki/German_language)[/color][/size], [/color][/size]Arabic (https://en.wikipedia.org/wiki/Arabic_language)[/color][/size] and [/color][/size]Malay (https://en.wikipedia.org/wiki/Malay_language)[/color][/size].[/color][/b]
[/size][/color]
Title: Re: Как са живеели българите в Османската империя?
Post by: Marlboro on March 10, 2016, 07:16
До Малборо.
Quote
В българо-маджарските битки турците са наемници,както преди това куманите,печенегите и пр.

Nqma "bAlgari"(ima bulgari-turki razformirana ot Svetoslavi Vizantiq ot 962g.) po tova vreme te sa kymani i pechenezi govoreshti turkski mnogo blizak do segashniq tyrski, taka tezi kymani i pecheznezi govorqt turkski razbiraem 90% s moderniq tyrski.
V srednovekovieto pri ypravlenieto na kymani, Vatikana naricha bulgari elita na kymanite, shtoto sa zavladqli bivshi teritorii na bylgarite-turki, za "civilizaciq" e schitana samo samata Rimskata robovladelska diktatyra, vsichko ostanalo sa "varvari", zatova Hynite , Hyno-bulgarite, Bylgarite, kymanite, pechenezite  govoreshti turkski za Vatikana sa edni i sashti nezavisimo, che sa ot razlichni turkski plemena i dinastii.
Quote
Маджарите не променят облика на населението- а само сменят религията му- от православие в католицизъм.Не е имало отвличане и продаване в робство.

S pomoshta na tyrcite povikani ot kymanite na pomosht nqma robstvo i ne sa mogli da promenqt, shtoto tyrcite spasqvat ostanalite razni grypi ot bivshi Rimo-Vizantiiski teritorii.
Da ne zabravim koga kymani i pechenezi pomagat na turkogovorqshti im sabratq Seldjyki pri bitkata v Manzikert s  razgromqvaneto na Vizantiq
Quote
Казано българите като население не са били заплашени от маджарите ,нито от сърбите- и двата владетели са титулували като владетели на България-единият е владеел Северински Банат,другия - Браничево.А до сърбите- цялата и върхушка в едно с владетелската им фамилия е с български произход и са говорили и творили на български в едно с цялата словено-православна общност - от Москва до Солун.

Vqrno, shtoto v zemite na Imperiqta naselenieto zavladqno ot bulgar-turkite posle ot kymanite ne se schita za "bAlgari".
Naselenieto pishe na cherkovno slovo s's zavartylki i chengelcheta po molba na Rastislav princ na Veliko-Moraviq do  prisvoqvaneto na kopskata azbyka ot Kliment, koito chetirima vizantiiski ychenici (Angelarii, Grozdad, Naym i Kliment) na Kiriiusl i Metodius sa goneni s presledvane do Tyna-Bylgar, taka Bori ot turkskata dinastiq Dylo  prinyjdava horata s razlichni ezici da naychat kopiranata (otkradnta) kopska azbyka.
Quote
Ако нямаше турците- нямаше да има сръбски ,руски и румънски език ,а гърците,албанците и румънците нямаше да съществуват като народ.

Ako nqmashe tyrcite, koito sa pomognali na sabratqta im kymani, sega haidyti kato teb nqmashe da se narichat "bAlgari" taka i kakto te se narichat sarbi, garci,rymanci i t.n.
Българите щяха да доминират като етнос на Балканският полуостров -


"bAlgari" etnos nqma tova go dokaza vseki ychen !!!


Quote
според някой учени щяхме да бъдем около 70 милиона.
Koi "ycheni", kato Bojivzel Dimitrov, s vizantiisko poteklo ???
Zashto ne mojehte za 50 godini pri rysko-kom-fashisko sajitelstvo ili  s vodka i papiros vi yvisnaha bombonkite ?
Kak taka drygi darjavi kato Tyrciq stavat ot 18 miliona sled Balkanskata voina 80 miliona a vie psevdo "bAgaite" vseki den namalqvate  i vseki bqga ot tapite vi pro-ryski propagandni manipylacii ???
Турците са виновни са обезлюдяването на Банат и Браничево поради честите османо-австрийски войни в тези области довели до пълното им обезлюдяване през 17 век.

Bre haidyte da ne te chyqt  sarbi, yngarci i rymanci za Banat shte ti izqdat yshite kato chyqt za "bAlgari", te vse oshte imat problemi tam, a garc iako chyqt kak plqmpash shte ti izvadqt ednoto oko.
Title: Re: Как са живеели българите в Османската империя?
Post by: Rasate on March 17, 2016, 20:01


Специално за С. Динков:

Резултатите от османското „присъствие“ в Унгария:
- За 150 години - абсолютен погром!


(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.budnaera.com%2F201602f%2Fpix%2F1602000280.jpg&hash=9ca04159dd59e018449bbb25d93438ee)




Две големи битки със съдбоносно значение за Унгария са станали при Мохач, мястото където започва и свършва османското господство над Унгария.


 
В края на XV век там живеят близо 4 милиона души, колкото и в Англия по същото време. След окончателното прогонване на османлиите – населението е едва 1 770 000, като само 45% са етнически унгарци



И унгарците, както ние – българите, и другите балкански страни, са преживели турско робство. Макар и „само“ 150 години, те също са загубили територии, унищожени са много паметници на културата, опустошени са цели области, а спадът на унгарския етнос е огромен. В Унгария обаче няма никакви дебати около това как да се изучава този период в учебниците, да се променя ли наименованието от робство на „присъствие“. Ето какво се е случило след нашествието на османците в унгарските земи.
***


Османското „присъствие” в унгарските земи продължава от 1526 до 1686 г. Но и до днес в съзнанието на народа то е оставило трайни следи. И днес унгарците наричат това „присъствие” török rabiga, което в превод буквално означава турско робство, иго, робски хомот. Поражението през 1526 г. при Мохач от войската на султан Сюлейман Великолепни пък е Mohácsi vész, което означава гибел, бедствие, погром. Никое друго съдбовно събитие в унгарската история – нито поражението на революционната армия при Вилагош през 1849 г., нито разгромът на Втора унгарска армия при река Дон през 1943 г. – не се осмисля с понятието vész.


Настъплението на турските орди е спряно пред стените на Виена. Но официалното наименование на Унгария дълго време остава Маджаристан, а столицата Буда се обръща на Будин. Окончателно, османлиите са изтласкани от историческите унгарски земи в 1699 г., когато по силата на Карловацкия мирен договор границата между двете империи – Османската и Хабсбургската – се установява по линията на реките Драва и Дунав. Какво заварват освободителите?


Когато в 1686 г. принц Евгени Савойски влиза на бял кон в Буда, градът е изцяло в развалини. Блестящият някога дворец на крал Матияш Корвин е полуразрушен и превърнат в склад, а библиотеката му – една от най-богатите за времето си в Европа – изоставена на плъховете, мишките и природните стихии. Безценни произведения на изкуството, събирани от унгарските крале в продължение на пет века, са напълно унищожени. Християнските храмове са превърнати в казарми, конюшни или затвори.


Областите на юг и на изток от Буда са обезлюдени. Преди турското нашествие унгарската земя е била почти изцяло култивирана. Типичните за средновековната епоха села с китни дворове, малки къщички, покрити със сламени покриви, в средата на десетките грижливо обработени нивици, напоявани от многобройни потоци и езерца, заобиколени от горички и пасища – това е представлявала безкрайната унгарска равнина.


Турското нашествие променя всичко. Огромни части от територията на страната са напълно изоставени. Горите са изсечени. Езерата се превръщат в зловонни блата. При отсъствието на човешки грижи, ветровете и сезонните приливи на реките ерозират и постепенно алкализират плодородната дотогава почва. Земеделието секва. Дори скотовъдството се оказва твърде рисковано пред опасността от набези на постоянно върлуващите турски шайки. В гъстонаселените допреди нашествието феодални имения, където са се намирали по 25 - 30 села, тук-там остават малки укрепени градчета. Земята запустява. Така се ражда унгарската пуста.


Пустата не е природно явление, а последица от разрушителната дейност на турските завоеватели. Настъпва всеобщ стопански и човешки упадък. Климатът в тази част на централна Европа също се променя. Изпаренията от блатата, необичайните летни жеги, свръх студените зимни нощи, оскъдицата на чиста питейна вода и други съпътстващи разрухата фактори обричат на болести оцелялото население. Често избухват епидемии от Morbus Hungaricus – вид тифоидно заболяване, името на което медицинската наука взема от разпространението му по унгарските земи. Маларията и дезинтерията са друга съпътстваща напаст.


Всичко това води до драстично намаляване на населението на цели области. По пътя на своето нашествие османлиите заграбват онова, което може да има стойност и унищожават всичко, което смятат за непотребно. Старците са избити на място. Оцелелите се подлагат на жестока експлоатация. Пет-шест годишните момчета насилствено се отделят от семействата им, за да се обучават за войници и да попълват еничерските табори. Десетки хиляди – главно жени и невръстни деца – са отвлечени за продан на пазарите за роби в Истанбул. Песните и преданията за „три синджира роби” не са единствено плод на творчеството на балканските народи.


Многобройни са късносредновековните унгарски гравюри, нагледно показващи опустошените от турския поробител унгарски земи.
Многобройни са и фактите, свидетелстващи за насилията и жестокостите на поробителя. В Почай, недалеч от Дебрецен, турският паша плаща на своите еничари по един талер за всяка отсечена християнска глава. От друго селище в района – Секейхида – в робство са отведени четири хиляди пленници. Населението на Трансданубия – земите на запад от река Дунав – намалява с две трети: в началото на 16 век то е възлизало на 900 хиляди, а в края на 17 век наброява само 300 хиляди. Област Бихар, с население от 42 хиляди преди нашествието, след освобождението се оказва с около 5 хиляди души. В областите Толна и Бараня оцеляват само няколко стотин. От 11-те хиляди домакинства в област Шомоди, оцелелите през 1671 г. са едва 106 домакинства. В съседната област Бекеш пък оцеляват само 2 домакинства.


В направените след освобождението описи на районите около Будапеща нагледно показват гибелните последици от османското „присъствие”: 100 години след освобождението на унгарските земи близо четири-пети от селищата в тези територии са напълно съсипани.


Друга злокобна последица от турското робство е резкият спад на дела на унгарския етнос. При управлението на крал Матияш Корвин (1458-1490) – син на легендарния войвода Янош Хуняди – Унгария е една от най-процъфтяващите и богати европейски земи. В страната живеят близо 4 милиона души, колкото и в Англия по същото време. Приблизително 80 процента от това население са етнически унгарци. При преброяването в 1720 г. – две десетилетия след окончателното прогонване на османлиите – населението е едва 1 770 000, като само 45 процента се оказват етнически унгарци.


Обезлюдяването и последвалата политика на новите господари – Хабсбургите – да заселват в опустошените области външно население, постепенно водят до своя зловещ резултат два века по-късно: територията на страната е разпокъсана от победителите в Първата световна война по силата на Трианонския диктат. Всички съседи получават парчета от историческите унгарски земи. Четири милиона етнически унгарци се оказват извън пределите на майката-родина. И днес унгарците, както и българите, с болка изплакват, че отвсякъде граничат със себе си.



Автор: д-р Радко Ханджиев
Бел. авт.: Данните за османското „присъствие” в унгарските земи са почерпени от сборника на Стефан (Ищван) Шиша: Унгарският дух: панорама на унгарската история и култура, (Sisa, Stephen (1999) The Spirit of Hungary. A Panorama of Hungarian History and Culture; Third Edition, New Jersey: Morrison, с. 101-104).








 
Title: Re: Как са живеели българите в Османската империя?
Post by: Marlboro on March 18, 2016, 02:13





Резултатите от османското „присъствие“ в Унгария: За 150 години - абсолютен погром[/size]



http://www.budnaera.com/201602f/1602000280.html (http://www.budnaera.com/201602f/1602000280.html)


[/size]Мненията на редакцията и на автора/ите могат да не съвпадат.
[/size]
[/size]




Kopi peist ot pro-ryski manipyliran sait


Title: Re: Как са живеели българите в Османската империя?
Post by: Subeyi Kurt on March 24, 2016, 01:16
Intervyu na ungarskiya prezident Pal Schmitt pred ispanskiya vestnik ABC: Osmancite ni spasikha ot asimilaciya.http://www.milliyet.com.tr/macaristan-cumhurbaskani-ndan-inanilmaz-turkiye-itirafi/dunya/dunyadetay/25.01.2011/1344069/default.htm

Gn. St. Dinkov: Osmancite ni spasiha ot asimilaciya.

Znachi Osmancite nikoga ne sa imali takava cel, kato asimilaciya, vapreki che sa mogli i to mnogo lesno, zashtoto sa bili svetovna imperiya.
Title: Re: Как са живеели българите в Османската империя?
Post by: Marlboro on March 24, 2016, 09:50

"Türkler tarafından 150 yıl boyunca idare edilmemizi şans olarak tanımlıyorum"


Definiram go kato nash shans da badem ypravlqvani ot strana na tyrcite za 150 godini.


http://www.milliyet.com.tr/macaristan-cumhurbaskani-ndan-inanilmaz-turkiye-itirafi/dunya/dunyadetay/25.01.2011/1344069/default.htm (http://www.milliyet.com.tr/macaristan-cumhurbaskani-ndan-inanilmaz-turkiye-itirafi/dunya/dunyadetay/25.01.2011/1344069/default.htm)(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Ficube.milliyet.com.tr%2FYeniAnaResim%2F2011%2F01%2F25%2Fmacaristan-cumhurbaskani-ndan-inanilmaz-turkiye-itirafi-1111730.Jpeg&hash=ac613aa90a40b679a59109e28f896f24)
Title: Re: Как са живеели българите в Османската империя?
Post by: Marlboro on March 24, 2016, 10:43
Kolkoto poveche se izychava tupata manipylirana "istoriq" pod Dynava tolkova poveche se razbira, che ne e imalo nikakvi "balgari" predi osnovavaneto na Tyna Bylgar ot bylgar-turki
 (predi tqh pridoshlite v razlichni vremena i vekove ot razlichni posoki s razlichni ezici i kyltyri sa smesica ot razlichni kyltyri, i nikoga ne sa govoreli i ne sa imali kyltyra kato osnovatelite  turki na Atilkese/"Asparyh")


Pri ochertavaneto na granicite ot velikite sili na tretata darjavnost narechena Balgariq s parvi diplomati (minastur predsedateli) zavarshili v Istanbyl ne sa bili ot edna i sushta etnos v nikakuv slychei !!!


 (taka e i pri vsichki novoformirani darjavi sled  Parvata Svetovna Voina pri nazionalizaciite na darjavite, koito ne sa ot ednakuv etnost)


Title: Ynt: Как са живеели българите в Османската империя?
Post by: Subeyi Kurt on April 22, 2016, 17:55
Робство за начинаещи
50 ясни отговора на 50 важни въпроса за ония 500 години

http://egoist.bg/#!/articles/robstvo-za-nachinaeshti
Title: Re: Как са живеели българите в Османската империя?
Post by: Nazmi on April 28, 2016, 21:32



      Коментар на проф.др.Стоян Динков за събитията в Батак!
           25.04.2016 ~ 25.04.2016

Българският историк проф.др.Стоян Динков заяви,че САЩ и ЕС манипулират с учредителната теза на Османската империя.Проф.Динков по време на посещението си в Истанбул заяви,че Османската власт не е правила етническо разграничение в структурата си,всяка раса е бил равноправна,а в управлението са взимали участие представители от всякакви етноси и в това отношение представляла прототип на сегашните САЩ.Динков описва управлението на османските султани като по-толерантно от това на редица европейски владетели.
Професор Динков акцентира,че за осветляването на събитията от 1915 година е необходимо да се отворят архивите на участвалите в Първата световна война държави.
 "Не само Османските,но и арменските, руски, френски, италиански и британски архиви трябва да бъдат изследвани както от историците,така и от социолозите и психолозите.Трябва да се осъзнае как се е оформяло етническото съзнание 20-30 години преди тези събития.В Османската империя няма просперитет на даден етнос, на даден народ. Това е отговорност за бъдещето на целия свят. Това е универсалистичната доктрина на османизма."Българският историк пояснява,че изследвайки архивите на един руски генерал е установил,че събитията са отразени с  един много различен поглед върху  това което е станало.В личните записки на руският генерал изпратени и до руския император и главнокомандващ се отразява,че в събитията не са участвали турци и османското правителство не е оказвало намеса в тези работи.
 "В тези събития са намесени кюрди,арменци и руснаци.Османското правителство нямало управляващи функции.Ако изследваме кои са имали интереси в тези събития,ще видим кюрдите и арменците.Не е допустимо да се натоварват събитията на държавата на Република Турция и на турците."Според проф.Динков твърденията на българските историци относно събитията в Батак не отразяват истината.Той пояснява,че събитията са се развили в две съседни села,през въпросния период керваните пътуващи от Истанбул за Балканите са попадали под набезите на разбойнически чети и че случаят е произтекъл в резултат от разногласията между селяните относно подялбата на плячката от керваните.Проф.Динков посочва,че събитията се коренят в начина на живот на населението.


"Османската власт изпраща войска в Батак за уталожване на събитията и установяването на реда.Вярно е, че държавата се е намесила,но пряка намеса на турците няма.В този случай има помаци и християни".Професорът допълва,че всъщност турците в близките до Батак села са оказали помощ на потърпевшите и обстоятелството сочено в официалната българска история,че турците са отговорни за събитията не отговарят на истината.

   Източник- проф.д-р Стоян Динков. 25 .април.2016г.

  http://www.trt.net.tr/bulgarian/nauka-kultura-i-izkustvo/2016/04/25/komientar-na-prof-dr-stoian-dinkov-za-sbitiiata-v-batak-477791#.Vx4Q5E8F22w.facebook (http://www.trt.net.tr/bulgarian/nauka-kultura-i-izkustvo/2016/04/25/komientar-na-prof-dr-stoian-dinkov-za-sbitiiata-v-batak-477791#.Vx4Q5E8F22w.facebook)

Title: Ynt: Как са живеели българите в Османската империя?
Post by: Subeyi Kurt on May 12, 2016, 13:06
https://www.facebook.com/dostsmolian/videos/250714605318235/
Title: Re: Как са живеели българите в Османската империя?
Post by: Rasate on May 17, 2016, 20:11
 ;D  Пълни глупости от С.K.


Какво да кажем за арменците,асирийците в Анатолия и Сирия избити от башибозук по давление на държавата (Трите паши), да не говоря за българите в Одринско избити от действащата турска армия,където оцеляват само 65 000 - т.е. един на всеки трима.
Най много българска кръв през 20 век се пише на гръцката и турската армия, по малко на сърбите.
Одринска Тракия са избити между 150 000 и 300 000 , да не споменавам Стара Загора ,която за няколко години са избити 2/3 от населението(1873-1878)
В Македония и Беломорска Тракия от гръцките андарти и армия са избили минимум 300 000- Избити са цели градове- Кукуш,Сяр, Загорниче,Зелениче и т.н.


Поздрави
Title: Ynt: Как са живеели българите в Османската империя?
Post by: Subeyi Kurt on May 21, 2016, 12:58
Vajnoto e koy kogo i zashto e ubil, a ne samo goli cifri. Koy beshe kazal '' Po pet na noj''  Vadish noj, umirash ot noj''  Prosto i logichno :)
Title: Re: Как са живеели българите в Османската империя?
Post by: Rasate on May 22, 2016, 22:56

Да си християнин в Турция
(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.dw.com%2Fimage%2F0%2C%2C4107886_303%2C00.jpg&hash=02dfab2881f0a0ad19a7a359eac7ad10)
Според турската конституция в страната цари религиозна свобода. Действителността обаче е съвсем различна, и това изпитват на гърба си най-вече християните. Тормозът срещу тях е ежедневен.Положението на християните в съвременна Турция,Сирия и Ирак не е по различно от това в миналото според туркинята с християнска религия Хатун Доган.


Монахинята от турски произход Хатун Доган, чието семейство се е преместило да живее в Германия когато е била 15-годишно момиче ръководи благотворителен Фонд на сестра Хатун известен още като „Ръка за помощ на бедните", който работи в 35 страни.
По думите на монахинята, положението в Сирия, Ирак и Турция е сложно за християните. Гоненията от страна на ислямистите са огромен проблем, който ескалира в продължение на много години и решение не се вижда.Доган разказа как през 1985 година се наложило заради заплахи към семейството й, да избягат в югоизточна Турция, тогава тя е ученичка. Тя разказа и за това, как един християнин там няма право да бъде учител, как всички учители са били мюсюлмани и на какъв тормоз подлагали децата християни. Мюсюлманските учители задължавали тези деца да посещават уроци по ислям всеки петък.„Ако някой се съпротивляваше на това, трябваше целия клас да протягаме ръцете си и учителя ни биеше по тях с метална линия и така в продължение на 5 години. Освен в Деня на загиналите, ние нямахме право да посещаваме църква.В болшинството си турците са фанатици на дълбоко културно ниво. Европейските права, либерализмът, светското общество - това е само фасада. Ще дам пример: когато бях в 3 клас, един мой съученик Хабиб си позволи да напише на дъската първите две букви от името си на родния арамейски език. Буквално след минута, не разбрах как, влезе директорът и попита, кой неверник е написал тези еретически символи. Целият клас мълчеше, тъй като знаехме, че той можеше дори да убие Хабиб и за това нямаше да носи отговорност. Затова всички ние трябваше да излезем на дъската и да получим удари по ръцете с онази метална линия. Хабиб, който написа буквите на дъската, започна да дърпа ръката си от страх, а директорът продължаваше яростно да удря с ръба на линията дланите му. Точно пред очите ми тези детски ръце се напълниха с , а директорът продължаваше да удря. За какво? За две букви на арамейски: съгласна и гласна:?!Ето ви кратък обзор за правата на християните в Турция".


Немюсюлманите - без шанс за издигане

Според конституцията в Турция е в сила свобода на религиите. Но на практика доминира дискриминацията: немюсюлманите нямат никакъв шанс за издигане в армията или в държавната администрация. А католическата църква дори не съществува официално в днешна Турция. Всички църкви се оплакват от обира на имуществото им, започнал веднага след основаването на републиката през 1923 година.
18 април (https://bg.wikipedia.org/wiki/18_%D0%B0%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BB) 2007 (https://bg.wikipedia.org/wiki/2007) година в град Малатия (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%8F), приелите християнска вяра Тилман Геске, пастор Неджати Айдън и Угур Юксел, са намерени мъртви с вързани ръце и крака и прерязани гърла
През юни 2010 (https://bg.wikipedia.org/wiki/2010) година е убит апостолическият викарий на Анатолия от католическата църква, монс. Луиджи Падовезе (https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9B%D1%83%D0%B8%D0%B4%D0%B6%D0%B8_%D0%9F%D0%B0%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%B7%D0%B5&action=edit&redlink=1). На 5 февруари (https://bg.wikipedia.org/wiki/5_%D1%84%D0%B5%D0%B2%D1%80%D1%83%D0%B0%D1%80%D0%B8) 2010 година Падовезе държи реч, по повод четвъртата годишнина от убийството на свещеника дон Андрея Санторо (https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%90%D0%BD%D0%B4%D1%80%D0%B5%D1%8F_%D0%A1%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%BE&action=edit&redlink=1) в църквата „Дева Мария“ в Трабзон (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D1%80%D0%B0%D0%B1%D0%B7%D0%BE%D0%BD).

Защо мислите населението на Турция изповядващо християнската религия в Турция намалява от 22% на 0.6 % от 1915г. до сега,
Източници:
http://www.cross.bg/hatyn-dogan-tyrtziya-1447297.html#ixzz49PsIYf4X (http://www.cross.bg/hatyn-dogan-tyrtziya-1447297.html#ixzz49PsIYf4X)
http://www.dw.com/bg/ (http://www.dw.com/bg/)да-си-християнин-в-турция/a-6125689
Title: Re: Как са живеели българите в Османската империя?
Post by: SIVEK on May 23, 2016, 05:09
Здравей Rasate
Не се ли умори вече да пишеш едно и също.
Защо не погледнеш в своя двор а се на комшията гледаш да намериш кусур.
Ние сме подредили нещата сега комшийските ще поправяме.При нас всичко е идеално
нямаме си никакви ядове.
Бе земи пиши за нещо дето ще е интересно за всички стига приказки за ланшния сняг.
Как са живели и какво са правили остави пиши сега как живеят хората в България.
пиши за нещо интересно та като влиза в сайта да видя нещо ново.
Не бях влизал много време в сайта но не съм пропуснал нищо.
Тъпчем на едно място а мислим че сме открили топлата вода.Не се ли изчерпа  вече
тая тема наема ли свършване? ??
Title: Re: Как са живеели българите в Османската империя?
Post by: Rasate on May 23, 2016, 12:57
Пиша за това ,че повечето тук мислят ,че Турция е демократична страна на религиозна свобода.
Но в действителност не е така.В Турция ,както и в целият близък изток християните намаляват поголовно.
В самата Турция от 22% през 1915 година в момента са по малко от 0.6% , като тенденцията за намаляване се запазва.
Възможно е в най близко бъдеще в Турция християни да останат само поповете.
Както пише монахинята Доган- репресиите срещу християните в Турция са държавна политика- не е далечна 1985 година ,когато християнчетата са карани насилствено да учат Ислям в училищата в часът им по вероучение.Какво ще кажеш в България да накараме всички мюсюлманчета да учат православие.


Казано по друг начин - радвам се ,че съм се родил в България ,където има взаимно уважение за сега между религиите.


Страх ме е ,че поради външна намеса от страна на Турция и на Саудитска Арабия това взаимно уважение ще бъде нарушено.
Не случайно главно мюфтийство в България вече е превзето от турския Дианет. Навсякъде в България всеки имам е назначаван с одобрението на тази не българска организация-т.е. турските власти открито и необезпокоявано се месят във вътрешните работи на България. Казано по друг начин - в момента турския Дианет ръководи изцяло делата на българската мюсюлманска общност.
В Пазарджик пък под спонсорството на Саудитска Арабия се проповядва Салафизъм.


Искам да кажа ,че съдбата на българите- било то мюсюлмани или християни трябва да бъдат оставени в ръцете на българите- т.е. трябва сами да отстояваме съдбата си иначе ни чака най малкото Югославски сценарии.(Югославия е разбита по сценарии разработен от МИТ и ЦРУ с религиозно противопоставяне- Православни-Католици-Мюсюлмани ,говорещи на един език- този въведен от Вук Караджич)


Поздрави
Title: Re: Как са живеели българите в Османската империя?
Post by: Rasate on May 23, 2016, 13:00
"168 часа": Трите български тайни на Ататюрк
(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.budnaera.com%2Fpix-history%2FAtaturk-bg.jpg&hash=37b62cdf0bd31545c7061841ef6135fd)



Има версия, че Ататюрк е от български произход. Това е записано дори в енциклопедията на братя Данчови, отпечатана през 1936 г. Там се казва, че родителите на създателя на турската република са българомохамедани от Солунско. В този край още има хора, които заявяват, че са рода с Ататюрк. В Гърция Кулов е срещал българи мохамедани, които също твърдят, че са му роднини.


„Ние сме български селяни от Солунско.Викат ни помаци, защото сме помагали на турската армия в османско време. Ататюрк е от нашето коляно.”


С тези думи посрещнаха екипа ни жителите на одринското село Азатлъ, писа преди време Кулов в smolyan.bgvesti.net. Това е най многолюдното българомохамеданско село в Одринско. От България са и населилите околностите на Текирдаг и Люлебургаз в Европейска Турция, допълва авторът.


Изследователят Христо Красин пък в книгата си “Има ли турци в България” твърди, че Мустафа Кемал е роден в село Себища – област Голо бърдо, разположена между днешна Албания и Македония. В това село живеят само българи мохамедани, единствен ходжата навремето знаел малко турски. Според руския учен Афанасий Селишев в цялата област нямало дори един турчин.


Там се залюбили левентът Али Реза и красивата Зюбейде


Името на хубавицата е от староперсийски произход и значи “Обичано цвете”. Те били деца на заможни родители, охридски търговци, а от техния брак се родил Мустафа. По-късно семейството се мести в Солун. Има и версия, че само Зюбейде е българомохамеданка.


Българския разузнавач и дипломат Сребрен Поппетров пише поверителен рапорт № 54 до министъра на външните работи за обиколката си в областта Малесия на 14 август 1930 г., където е изпратен с разузнавателна мисия. Той докладва, че в село Себища се е срещнал и разговарял с роднини на Мустафа Кемал. Никой от тях не знаел турски, въпреки че се опитвал да им говори на този език. Те си приказвали на български и му разказали, че роднината им Али Реза възнамерявал да завърти търговийка и решил, че тя ще тръгне най-добре в Солун. Научил десетина турски думи от местния ходжа и се преселил там със семейство си. Провървяло му и започнал работа в тамошната митница.


Самият Ататюрк е единственият държавник от Балканите, който многократно е заявявал не просто привързаността си към българския народ, а е изтъквал силната си любов към него. Нещо повече, той признава, че в детството си е играл


само с българчета.


Но защо само с тях? Може би защото други наоколо не е имало. Дали с думите, цитирани във в. “Утро” от 22 октомври 1931 г, не е искал да подскаже именно това. Ето ги: “Няма да забравя приятните моменти, които съм преживял в България. Бил съм, съм и винаги ще бъда приятел на българския народ. Обичам безпределно българския народ още от детинство. В Солун съм другарувал през всичкото време само с българи. Всяко българско нещастие ми причинява невъобразима болка. Винаги съм правил всичко възможно да помогна на България. Турция и България трябва да бъдат приятели. Който е против България, той е против Турция.„


Българи с ислямско вероизповедание и турци алиани в Кърджалийско си оспорват Ататюрк, писа преди 6 години сайтът на град Първомай. Тогава лидерите на двете общности били в лют спор към коя от тях принадлежи Бащата на турците. Първите се позовават на написаното в енциклопедията на братя Данчови, както и на негова версия, повторена 70 години по-късно от писателя Петър Япов в книгата му “Помаците”.


Алианите пък посочват като аргумент името на баща му - Али Реза. Според изследователката на алианската общност у нас Невена Граматикова, която самата е от такъв произход, възрастното населеление в областта е убедено, че Ататюрк е последовател на Али. Даже през 30-те години на ХХ век доста алиани са се изселили от България в Турция с мисълта, че тя се управлява от техен човек.


Учени установиха, че и по южните склонове на Родопите живеят българомохамедани, изповядващи алевизма. Още през 1943-44 г. бъдещият патриарх Кирил е изследвал Южните Родопи и открил села с българомохамедани алевити.


Интересни са всички аспекти на топлата връзка на Мустафа Кемал с България.


Той е военен аташе у нас веднага след Балканската война


Въпреки това тук е заобиколен от приятели, сякаш е сред роднини, както сам казва.


Майор Мустафа Кемал идва в София на 28 октомври 1913 г. Умният и обаятелен офицер става близък приятел с редица бележити българи. Сред тях е и д-р Васил Радославов, който става министър-председател. С главнокомандващия на българската армия през наближаващата Първа световна война Никола Жеков често са на раздумка в аперитив “Копривщица”. Мустафа ни най-малко не е враг на алкохола. Алианите впрочем изпълняват някои от ритуалите си с почерпка.



Не е трезвеник и полковник Жеков. На по една-две-три люти анасонлийки с мезе те обсъждат всички аспекти на стремително променящия се свят, като особено ги вълнуват процесите на Балканите.


“Засягахме всякакви въпроси - религиозни, исторически и политически. Аз виждах в него един волеви и просветен човек, преизпълнен със скромност. Той бе с ясен поглед и властта му позволи да осъществи мечтите си. Неговите планове за нова, възродена и могъща Турция го вълнуваха и тревожеха отдавна, много преди да има възможност да ги реализира”, пише в своите спомени генерал Жеков.


Ето и част от това, което Ататюрк казва пред в. “Джумхуриет” от 27 ноември 1930 г., публикувано и в томчето със събраните му речи и съчинения:


“След Балканската война заминах в качеството ми на военен аташе за София, гдето останах около една година. С българите успях да вляза в близко съприкосновение и установих връзки, наподобяващи тези между членове на едно и също семейство.


Тези връзки оставиха в моята памет трайни спомени. Опознаването ми с българите увеличи моите симпатии към тях. Естествено, в отговор на чувствата и привързаността, които засвидетелствах към техния народ, българските кръгове ме посрещнаха със същата непринуденост. От тогава до днес причините и значението на тази искрена братска близост придобиха особена яснота. Няма съмнение, че между турци и българи са съществували в миналото поводи за раздори, особено в областта на езика и вярата. Обаче днес на тези поводи, които почиват на отживели вече и остарели политически течения, нито турците, нито българите не вярвам да отдават значение.


...Моят съвет към вас е: Идете в България. Вие ще обикнете българите.”


Сам той обиква една българка завинаги


Месец след пристигането си в в София Ататюрк среща любовта на живота си. С 21-годишната красавица Димитрина Ковачева са представени един на друг в Градското казино в края на ноември 1913 г . И двамата са като омагьосани един от друг. Турският военен аташе е очарован от усмивката, излъчването и изключителната начетеност на Мити, както викат галено на изящното момиче. Тя току-що се е върнала от обучение в странство. В швейцарския град Нюшател изучавала хуманитарни науки.


“Една от най-хубавите българки, вдъхновила бележити мъже и поети” , казва за нея писателката Лиляна Серафимова в своя книга, където за първи път разказва тази история, изскочила от архивите и спомените на съвременици. Описва Мити така: “Имаше миловидно лице, руси къдрави коси и тъмнокафяви очи, които гледаха ту с чистотата на дете, ту с палавата закачливост на пораснала девойка, ту с нежна, едва доловима меланхолия, неприсъща на възрастта й”.


Има само една „малка“ подробност, която е фатална за двамата влюбени. Димитринка е дъщеря на доскорошния военен министър ген. Стилиян Ковачев.


Той е български военачалник от голяма величина, който по-рано същата година е разгромил жестоко турската армия. Това става в битката при Булаир, която е прелюдия към триумфа с превземането на Одрин. Там с вика „Смърт на поганците” едва десетина хиляди български войници сразяват 37 355 турски. След битката противниковият военачалник Фехти бей – в знак на почит пред таланта и доблестта на българския генерал, му подарява револвера си, един небивал жест.


Смайващото в тази битка е, че на бойното поле падат 5000 турски войници, а 10 000 са ранени, докато българските загуби са нищожни - 114 убити и 437 ранени. Народният поет Иван Вазов посвещава на битката стихотворението “Булаир”, в което казва: „Ново име в историята световна/ наший меч записа най-подир, /нова слава в славата гръмовна: Булаир”.


Та по дъщерята на този славен генерал се захласва младият, напет и елегантен турски майор. Мечтата му да я вземе за своя жена е


една предварително


загубена битка


Всъщност Мустафа Кемал е много ценен от бащата на Мити, който дълго време няма възражения галантният офицер да слуша захласнат как тя свири на пиано, да я води на музикални вечеринки, на разходки из Бояна, да карат кънки на зимната пързалка на езерото “Ариана”. На новогодишния бал с маски в царския дворец в навечерието на 1914 г. двамата лудо танцуват през цялата нощ и влизат в устата на хората. Днес блузата, с която тя е облечена тогава, е в музея на Ататюрк, подарена от роднините й.


Турският военен аташе твърде често гостува и в дома на генерала, където е приеман като син. Всички наистина живеят като едно голямо задружно семейство, докато...Един прекрасен ден младият офицер


предлага брак на Димитрина


Тя също е лудо влюбена и приема, разбира се, като го подучва веднага да поиска ръката й от нейния баща. Като знае топлото му отношение към блестящия Мустафа, тя наивно вярва, че татко й с истинска радост ще се съгласи на този брак. Изобщо не е познала.


Любимият й влиза в кабинета на генерала и храбро иска ръката й.


Спокойно, но твърдо ген. Ковачев отговаря на кандидат- жениха, че такъв брак категорично не е възможен. Той уверява, че високо цени младежа, но верските различия са непреодолим препъникамък пред тяхната любов, а той не иска да направи дъщеря си нещастна. Пропуска да каже, че войниците и офицерите му , които съвсем скоро са се били жестоко срещу турците, а навярно им престоят още такива боеве, ще приемат това сродяване като лична обида.


Бъдещият Ататюрк обаче е достатъчно умен, за да го разбере и сам. Той все пак прави опит да пробие отбраната на генерала и изстрелва въпроса: “Смятате ли, че доводите против нашата женитба са по-силни от чувствата на Мити?” Бащата е твърд: „Съжалявам, но има неща, които предварително са обречени.” По-късно инструктира жена си:


“Кажи на Митето, че не бива да се среща повече с Кемал. Няма да има женитба! Край на тая история!” Това, разбира се, е заповед.


Старият генерал навярно също е трогнат от тази история и отстъпва само една малка крачка назад. Той склонява да разреши последна среща на дъщеря си с нейния любим.


Двамата се сбогуват завинаги в сладкарница “България”. Болката им е дива и не знаят какво да си кажат. Кемал целува ръката й и казва: “Довиждане, Мити! Вярвам, че пак ще се срещнем.” Съдбата обаче има съвсем други планове за двамата и това е последната им среща. “Ти и само ти ще останеш жената на моя живот”, заклева се влюбеният и спазва обещанието си. Софийската клюка твърди, че Кемал дава и последната си стотинка, за да изпрати на Димитрина като прощален подарък един файтон, пълен е с рози, а също че след година пробва пак да умилостиви генерала, но отново удря на камък.


24chasa.bg
Title: Re: Как са живеели българите в Османската империя?
Post by: Marlboro on May 23, 2016, 21:53
Centar Župa Municipality

Geography

The municipality borders Struga Municipality to the south, Debar Municipality to the east, north and west, and Albania to the west.

Villages

The municipality consists of the following villages: Bajramovci, Balanci, Breštani, Broštica, Centar Župa, Crno Boci, Dolgaš, Dolno Melničani, Elevci, Evla, Golem Papradnik, Gorenci, Gorno Melničani, Kočišta, Kodžadžik, Mal Papradnik, Novak, Odžovci, Osolnica, Pareši, Pralenik, Vlasikji, Žitineni

Demographics

According to the last national census from 2002 this municipality has 6,519 inhabitants.[1]

Ethnic groups in the municipality include:

Turks: 5,226 (80.2%)

Macedonians: 814 (12.5%)
Albanians: 454 (7.0%)
others: 25 (0.4%)
References
2002 census results in English and Macedonian (PDF)

5023 Turks Center @upa

275 Turks Kod' ad' ik

http://www.stat.gov.mk/publikacii/knigaX.pdf


 https://upload.wikimedia.org/.../1280px-Ali_Riza_Efendi...

According to the 2002 census all 275 inhabitants of Kodžadžik declared as Turks[4]

References
Makfax
MIA
Some sources refer to the siege occurring in 1449. Most original documents, however, only refer to it happening in 1448. See: Schmitt p. 93.
"Census of population and dwellings in Macedonia 2002" (PDF). p. 326. Retrieved 1 November 2013.

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/98/Ali_Riza_Efendi_memorial_house_in_Kodzadzik%2C_Macedonia.JPG/1280px-Ali_Riza_Efendi_memorial_house_in_Kodzadzik%2C_Macedonia.JPG

Dqdoto na Ataturk e izselnik ot Soke, Aydin provinciq TR v bivshi Osmanski teritorii dneshna Mqkedoniq celo Kodjajik.
Pri prebroqvaneto prez 2002 vsichki jiveeshti v Kodjajik deklarirat, che sa tyrci.
Ali Riza bashta na Ataturk se mesti v Selanik, jeni se za Zubeide, v Selanik bivshi Osmanski teritorii e roden Ataturk.

Title: Ynt: Как са живеели българите в Османската империя?
Post by: Subeyi Kurt on May 24, 2016, 14:01
 Ot gornata statiyata na Hatun Dogan : Точно пред очите ми тези детски ръце се напълниха с , а директорът продължаваше да удря. / :)   Някой е изтрил думата ''кръв'', защото е прекалено смешно. За да получат убежище в Германия, тези неверници лъжат по този начин. Познавам и Турци, които за да получат убежище в Англия и Германия разказват подобни съчинения. На Пасков не му е далече Турция за да я посети и да види свободията. Нека да отиде при Цариградския поп на българската църква и да се увери сам. Българите християни в БГ драстично намаляват ( 25%) защото са преследвани от помаците. Цифрите не лъжат :)  Ататюрк е турски реформист, турски националист, велик държавник и военен гений. Потеклото му е само подробност, а според самия Ататüрк той е турчин и го е заявявал навсякаде.Такава е родовата му памет и така се е чувствал. Нека избягваме субективни статии, които не помагат за взаимното съжителство на Балканите.
Title: Re: Как са живеели българите в Османската империя?
Post by: Subeyi Kurt on February 10, 2018, 01:15
Проф. Николай Маринов: Българите са били щастливци в Османската империя! Робство не е имало! http://pazel.eu/432/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%84-%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D0%B9-%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%B2-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%81%D0%B0-%D0%B1%D0%B8%D0%BB/ (http://pazel.eu/432/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%84-%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D0%B9-%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%B2-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%81%D0%B0-%D0%B1%D0%B8%D0%BB/)
Title: Re: Как са живеели българите в Османската империя?
Post by: ibrahim65 on October 01, 2018, 21:18
Янĸ Poндoнcaи имoл пeлeвин милиeн лĸвo, 11 тeнo poaия и 36 тeнo винe, aeгoтe зoгинoл. Boпoдoтĸлитĸ нo Πeжĸнcaия мoнocтиp тъpcили злoтeтe, capитe eт "цopeт нo Xиpинo" Boпoдoтĸлитĸ нo Πeжĸнcaия мoнocтиp тъpcили злoтeтe, capитe eт “цopeт нo Xиpинo” Злoтeтe нo Янĸ Poндoнcaи, имoнĸ eт вpĸмĸтe нo Дĸcпeт Pлoв eт ПІІ-ПІІІ в. Ceни Kocapъчao Xyблиayвoнe нo: 01.10.2018 Boпoдoтĸлитĸ нo Πeжĸнcaия мoнocтиp тъpcили злoтeтe, capитe eт “цopeт нo Xиpинo” Злoтeтe нo Янĸ Poндoнcaи, имoнĸ eт вpĸмĸтe нo Дĸcпeт Pлoв eт ПІІ-ПІІІ в. или имoняpcaи aopти c yaoзoния зo capитe бeгoтcтвe co тъpcили нoпoдoтĸлитĸ нo Πeжĸнcaия мoнocтиp? Hcĸ eщĸ ecтoвo зoгoдao aeĸ ĸ дeвĸлe шĸcтимoтo млoдĸжи, въepъжĸни c aиpaи, в cвĸтoтo eбитĸл нo 18cĸптĸмвpи вĸчĸpтo. Bĸ ĸ яcнe и aeй ги ĸ изпpoтил. Hъpзoли opxимoндpит Cĸeфил, aeйтe бил coм в мoнocтиp, o и ycпĸли дo poзaъpтят няaeлae aoмъao eт зoзидoн нĸизвĸcтнe aeгo пpeзepĸц нo чĸpaвoтo. Cъpcили co aeнapĸтнe нĸщe, тeвo ĸ cигypнe. Bĸ co eбичoйнитĸ apoдци нo aocичao c дopĸния или пъa нo иaeни Дepи и нoй-цĸннoтo - чyдeтвepнoтo нo cв. Бeгepeдицo, cи ĸ нo мяcтeтe. Boceчили cĸ тeчнe aъм виceaия eaeлe 2 мĸтpo пpeзepĸц и co cвoлили няaeлae aoмъao. Зoгoдao ĸ aoaвe ĸ имoлe пeд тяx. Дoли co нoмĸpили нĸщe, или пъa co cĸ eтaoзoли дo пpeдължoт пe дpyгo пpичинo, тĸпъpвo щĸ cĸ изяcнявo, нe cлĸд eaeлe пeлeвин чoc co cи тpъгнoли. Лĸгĸндитĸ зo cъapeвищo, capити в мoнocтиpo, eбиaoляxo Poндoнcae-Xĸтpичaия apoй пpĸди двoйcĸтинo гeдини, o cлĸд тeвo cĸ зoмълчo. Aднo eт интĸpĸcнитĸ лĸгĸнди ĸ зo злoтeтe нo вeйвeдoтo Янĸ Poндoнcaи и тя ĸ нoй-poзпpecтpoнĸнoтo. Зo имoнĸ, зoaeпoнe тoм eт вpĸмĸтe нo Дĸcпeт Pлoв, гeлям дopитĸл нo мoнocтиpo, ĸ тpyднe дo cĸ гeвepи, зoщeтe пpĸз ПVІІ вĸa cвĸтoтo eбитĸл ĸ билo eпeжopĸнo и cлĸд тeвo възcтoнeвявoнo. Koлae вĸpeятнe ĸ, oae ĸ имoлe нĸщe пpĸди тeвo, тe дo ĸ ecтoнoлe нĸзoбĸлязoнe. Зo Янĸ Poндoнcaи cлĸд пpeмĸнитĸ пpĸз 1989 г. зoпeчнoxo дo излизoт нĸпeзнoти opxивни дeayмĸнти, aeитe xвъpлят cянao нo cъмнĸниĸ eaeлe гpoдĸния мy пpĸди тeвo epĸeл нo бĸзaepиcтĸн бepĸц зo cвeбeдoтo нo нocĸлĸниĸтe в Koaĸдeния. Янĸ Poндoнcaи “Цopeт нo Xиpинo” ĸ дĸйcтвoл тeчнe в Poндoнcae-Kĸлнишaия poйeн и cĸ знoĸ, чĸ чĸтитĸ мy чĸcтe co cĸ apиĸли в мoнocтиpo aoтe нoй-cигypнeтe мяcтe. Дepи cĸ твъpди, чĸ пpĸз 1910 г. тeй тpoйнe cĸ нocтoнил в cвĸтoтo eбитĸл Убит ĸ 3 г. пe-aъcнe тeчнe нo път eт Πeжĸнcaия мoнocтиp aъм Bĸвpeaeп. Xpĸз втepoтo пeлeвинo нo ПІП в. Πeжĸнcaият мoнocтиp ĸ yбĸжищĸ нo pĸвeлюциeннитĸ дĸйци, пpиютявoл ĸ вeйвeдитĸ нo HKΠO. Bo eaeлe 200 мĸтpo eт мoнocтиpo ĸ и гpeбът мy, дe чĸpaвoтo “Pв. cв. Eиpил и Kĸтeдий”, пecтpeĸнo пeд нĸгeвe pъaeвeдcтвe. Mpxивĸн дeayмĸнт eт юли 1915 г. гe eпиcвo aoтe pĸaĸтьep и cpĸбpeлюбĸц. “Иcтинcaият лиa нo Янĸ Poндoнcaи - yбиĸцът нo Бepиc Popoфeв, Ивoн Гopвoнeв и Kиxoил Дoĸв” ĸ aнигoтo, aeятe пpĸдcтoвлявo излeжĸниĸ eт peдитĸлитĸ нo yбититĸ Гopвoнeв, Popoфeв и Дoĸв дe бългopcaeтe пpoвитĸлcтвe зo oнaĸтиpoнĸ дĸйнecттo нo Янĸ Poндoнcaи. “Cĸзи, aeитe co cлyшoли coмe дeбpe зo нĸгe eт ycтo нo ycтo eт зoинтĸpĸceвoнитĸ мy дpyгopи, щĸ cĸ пeчyдoт, aoтe yзнoят, чĸ тeзи тъмĸн гĸpeй, aeйтe бĸшĸ тъмничop в Дyпницo, o cлĸд тeвo cтoнo вeйвeдo в Kĸлнишaия poйeн, пeдиp cмъpттo cи ecтoви eaeлe пeлeвин милиeн лĸвo бeгoтcтвe”, cĸ aoзвo в oвтĸнтичнoтo aнигo, пpĸиздoдĸнo пpĸди двoйcĸтинo гeдини. H нĸя cĸ твъpди, чĸ ĸ “извĸcтнe нo вcичaи в Kĸлнишae и Bĸвpeaeпcae, чĸ Poндoнcaи бĸ нoпecлĸдъa apyпĸн тъpгeвĸц нo тютюн и чĸ в тoзи тъpгeвия ĸ влeжил ĸдин aoпитoл eт 200-300 xил. лв.” Дpyги дeayмĸнти пъa ceчoт, чĸ вeйвeдoтo ĸ умрял aoтe пpитĸжoтĸл нo 30 хиляди eaи винe и нo 9 хиляди eaи ркaия. Pпepĸд нocлĸдницитĸ нo тpимoтo yбити - Xĸтъp Popoфeв (бoщo нo Бepиc), Pтoнao Гopвoнeвo (мoйao нo Ивoн) и Ceдep Дoĸв (бoщo нo Kиxoил), Poндoнcaи ĸ нoтpyпoл бeгoтcтвeтe cи eт злeyпeтpĸби c пopи нo нocĸлĸниĸтe в Kĸлнишae и Pĸpcaи pĸвeлюциeнĸн eapъг. Освĸн тeвo пeлучил eт млoдeтypcaeтe пpoвитĸлcтвe пpoвe нo ĸacплeoтoция нo Kopиaecтинcaитĸ минĸpoлни бoни. Xpиcвeил зĸми нo Πeжĸнcaия мoнocтиp - 30-40 дao, aeитe cĸлянитĸ били пpинyдĸни дo eбpoбeтвoт бĸзплoтнe. Eeгoтe пъa тypцитĸ pĸшили дo пecтpeят чĸpaви нo нoциeнoлнитĸ мoлцинcтвo в няaeи cĸлo, Poндoнcaи пeлyчил 2000 тypcaи лиpи зo нoпpoвoтo нo Πeжĸнcaoтo чĸpaвo. Cвъpди cĸ, чĸ тя ĸ пecтpeĸнo, нe пopитĸ co изpoзxeдвoни coмe зo aĸpĸмиди, нoдницo нo дюлгĸpитĸ и иaeнeпиcĸц. Остoнoлитĸ мoтĸриoли били дecтoвĸни бĸзплoтнe и гeлямo чocт eт пopитĸ ecтoнoли y Poндoнcaи. Гeвepи cĸ, чĸ ĸ вeдил живeт нo бeгoтoш, o в apъчмитĸ ecтoвял пe 50-100 лв. Xpeтивницитĸ мy гe eбвинявoт, чĸ дepи взĸмoл мĸcĸчнo зoплoтo eт 50 злoтни тypcaи лиpи, нe пpĸз 1910 г., poзeчopeвoн eт млoдeтypцитĸ и изплoшĸн eт oтĸнтoтитĸ, cĸ eттĸгля в Πeжĸнcaия мoнocтиp. Aдин eт нoй-интĸpĸcнитĸ cлyчoи нo eтвличoнĸ и eтayп в eнĸзи гeдини cъщe ĸ cвъpзoн cъc Poндoнcaи. Bo 21 oвгycт 1901 г. пe шecĸтe мĸждy Бoнcae и Гepнo Джyмoя чĸтoтo мy eтвличo oмĸpиaoнcaoтo пpeтĸcтoнтcao миcиeнĸpao Aлĸнo Pтeyн и нĸйнoтo пpидpyжитĸлao Eoтĸpинo Цилao. Цĸлтo нo eтвличoнĸтe ĸ нoбиpoнĸ нo cpĸдcтвo зo зoayпyвoнĸ нo epъжиĸ зo HKOΠO. Янĸ Poндoнcaи пeлyчoвo eтayп eт 104 aг злoтe - 14 500 злoтни тypcaи лиpи Oщĸ тeгoвo витoят cъмнĸния, чĸ чocт eт eтayпo нĸ ĸ изпeлзвoнo пe пpĸднoзнoчĸниĸ. И cъмнĸниятo eтнeвe пoдoт въpxy Poндoнcaи. Xe вpĸмĸ нo вeйнoтo пpĸз 1912 г., aeгoтe тypцитĸ eпpoзнили Kĸлниa, пoa cĸ пpeapoдвo cянaoтo нo Poндoнcaи. Иcтepии poзaoзвoт, чĸ тeй eгpoбил дecтo eт aъщитĸ, o плячaecoнeтe capил във Фyдyлбĸйeвoтo aъщo, cлĸд тeвo caъпитĸ вĸщи били пpĸнĸcĸни нĸзнoйнe aъдĸ. Лeгичнe лĸгĸндитĸ cвъpзвoт мoнocтиpo c мяcтeтe, aъдĸтe вeйвeдoтo би capил бeгoтcтвeтe cи. Kĸcтнитĸ в Πeжĸн poзaoзвoт и пpĸдoния, чĸ пpи изнocянĸтe нo Kĸлнишao ĸпopxия coндъци c yтвop и цĸнни дeayмĸнти зo зĸми, дopĸния, пpиxeди и дp. били пpĸнĸcĸни в Дĸмиp Tиcop. Гeвepи cĸ дepи, чĸ в Гъpция cĸ знoĸлe тeчнe мяcтeтe, aъдĸтe cĸ cъxpoнявoт. Ceвo ĸ тoao, зoщeтe пpĸз 1761 г. Πeжĸнcaият мoнocтиp гyби cвeятo coмecтeятĸлнecт и cĸ пpĸвpъщo в мĸтex нo cвĸтeгepcaия Ивĸpcaи мoнocтиp. Pлĸд 1912 г. възниaвo cпep мĸждy Бългopия и Гъpция зo ceбcтвĸнecттo нo Πeжĸнcaия мoнocтиp. Xpĸз 1921 г. Mpбитpoжният cъд в Toгo cĸ пpeизнocя в пeлзo нo Бългopия. Hъзpocтни xepo eт cĸлeтe cи cпeмнят, чĸ aoтe дĸцo co низoли тютюн в двepo нo мoнocтиpo и co eтapили в дeлoп cтopo пyшao, вĸpeятнe cъщe ecтoнoлo eт вeйвeдcaитĸ гeдини нo Poндoнcaи. Дoли в poзaъpтĸнoтo cтĸнo нo cвĸтoтo eбитĸл eбoчĸ ĸ имoлe нĸщe, дoли co тъpcĸни цĸнни дeayмĸнти или злoтe, ecтoвo пълнo зoгoдao.Boдĸждитĸ co зoлeвĸнитĸ пĸтимo дecĸгo дo poзaoжoт пeвĸчĸ пeдpeбнecти и дo пpизнoят c aoaвo миcия co били изпpoтĸни. Boлoгo cĸ и дpyгo вĸpcия, чĸ ĸ възмeжнe нo тeвo мяcтe дo имo нĸщe зoзидoнe eт пe-нeвe вpĸмĸ, o нĸ чoa eтпpĸди пeвĸчĸ eт вĸa. Xecлĸднитĸ pĸcтoвpoциeнни дĸйнecти co пpoвĸни eт 60-тĸ дe 90-тĸ гeдини и ĸ лeгичнe дo cĸ пpиĸмĸ, чĸ oae ĸ имoлe нĸщe цĸннe, тe тeгoвo би билe eтapитe. Koтĸpиoлът ĸ пyблиayвoн във в. "24 чoco" Копирано от https://www.168chasa.bg/article/7079912 © www.168chasa.bg

https://www.168chasa.bg/article/7079912